Седма точка: Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин (Втора част)

В последното ни общение беше обсъдена седмата отговорност на водачите и работниците: „Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин“. Основно разговаряхме за три аспекта на тази отговорност. Кои са тези три аспекта? (Единият е разумното използване на различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа; другият е разумното използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни; и третият е как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме.) В общи линии това са трите аспекта. Като разглеждаме тези три аспекта, принципът на Божия дом за използване на хората такъв ли е, че всеки човек да бъде използван по най-добрия начин? (Да.) Този принцип точен ли е? Справедлив ли е към хората? (Справедлив е.) Що се отнася до глупаците с увредена интелигентност, те са неспособни да направят нещо и не могат да изпълнят дори малка част от дълга си. Ако им възложиш задача, независимо дали тя е от професионален, технически характер или е свързана с физически труд, те не могат да я свършат. Такива хора категорично не могат да бъдат използвани, дори за служене. Това е по отношение на интелигентността. По отношение на човешката природа, за онези, чиято човешка природа е лоша и които са зли хора, въпреки че могат да вършат някаква работа и да изпълняват някакъв дълг, тъй като човешката им природа е твърде зла, те ще причинят смущения и прекъсвания при изпълнение на дълга си, което ще доведе до повече загуби, отколкото до придобивки, неспособни да направят нищо добре. Такива хора не са подходящи за изпълнение на дълг и категорично не могат да бъдат използвани. Ако има хора, които притежават определени силни страни, стига да отговарят на всички условия, които се изискват за делото на Божия дом — въз основа на това, че имат човешка природа, която е съгласно критериите — тогава те могат да бъдат разумно разпределени и използвани. Миналия път също така разговаряхме за това как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме. Първият тип са хора, които са като Юда и които са особено страхливи. Ако се съди по тяхната особена страхливост, веднъж заловени от големия червен змей, има стопроцентна вероятност да се превърнат в Юда. Ако им бъде възложена важна работа, щом нещо се случи, те ще предадат всичко. Това не са ли опасни характери? Има също и тип хора, подобни на неверниците, които наричаме приятели на църквата. Тези хора изглежда вярват в сърцата си, че има някакъв Старец на небето, но не знаят дали Бог наистина съществува, къде е Бог, или дали Бог наистина е извършил Своето ново дело и често се съмняват в съществуването на Бог. Те не вярват истински в Бог и не Го следват. Следователно такива хора не могат да бъдат използвани, те не са подходящи за изпълнение на дълг в Божия дом. Дори онези, които истински вярват, не могат непременно да изпълняват дълга си съгласно критериите, да не говорим за неверник, приятел на църквата! Друг тип хора са онези, които са били освободени от длъжност. Тази група също се разделя на няколко обстоятелства.

Съдържанието на последното ни общение относно седмата отговорност на водачите и работниците по същество обхвана тези три основни точки: едната е разумното използване на различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа; другата е разумното използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни; и третата е как да се отнасяме към няколко особени типа хора и как да ги използваме. Разговаряхме за тези три основни точки въз основа на няколко аспекта, споменати в седмата отговорност, и принципите бяха изцяло ясно обсъдени. Някои хора казват: „Въпреки че принципите бяха ясно обсъдени, когато става дума за някои конкретни въпроси и специални обстоятелства, ние все още не знаем как да прилагаме тези принципи, как да се отнасяме към хората или как да насърчаваме и използваме отделни хора. През повечето време все още сме в недоумение“. Съществува ли такъв проблем? (Да.) Как трябва да бъде разрешен този проблем? Първото съображение при насърчаването и използването на хора са нуждите на делото на Божия дом. Второто съображение е дали въздействието от използването на даден човек върху делото на Божия дом е повече полезно, отколкото вредно, или обратното. Ако човешката природа на даден човек е с недостатъци, но използването му е по-полезно, отколкото вредно за делото на Божия дом, тогава такъв човек може да бъде временно използван, докато се намери някой по-добър. Ако използването на този човек донася повече вреда, отколкото добро, повече загуба, отколкото полза, и води единствено до проваляне и съсипване на църковното дело, тогава такъв човек категорично не може да бъде използван. Това е принципът на претегляне на ползите и вредите, който трябва да бъде възприет първо в ситуации, когато няма подходящи кандидати, а също така е и принципът за временно използване на хора. Когато не може да се намери подходящ кандидат и не е ясно кой би бил относително по-добър, когато не е очевидно кой е напълно подходящ за дадена задача и всички изглеждат еднакви, какво трябва да се направи? Единственият вариант е да се намерят двама души, които относително имат духовно разбиране, тоест тези, които възприемат истината чисто, за да си сътрудничат при извършването на работата. Докато те изпълняват своя дълг, трябва да се разговаря повече с тях за истината, а техните ситуации трябва да бъдат наблюдавани и разбирани. Това дава възможност да се определи кой има относително по-добри заложби, което улеснява намирането на подходящия кандидат. Независимо кой е разпределен да изпълнява дълг, това трябва да се основава на неговите заложби, силни страни и характер. Това е съществено. Ако човек не може да прозре тези аспекти и не разбира какви силни страни има даденият човек, първо трябва да му се възложи някой прост дълг, или някаква физическа работа, или да му се възложи да извърши проучване на приелите евангелието за проповядване на евангелието. След изпитателен срок, проследяване и по-нататъшно наблюдение е възможно точното оценяване на неговата ситуация и по-лесното определяне на най-подходящия дълг за него. Ако неговите заложби са твърде малки и му липсват силни страни, възлагането на някаква физическа работа ще бъде достатъчно. Водачите и работниците трябва да придобият разбиране за ръководителите на важна работа, за директорите по евангелието, за всеки водач на екип, за директорите на екипи за филмопроизводство и т.н. от различни източници, да наблюдават и да изследват по-активно тези хора, преди да могат да бъдат сигурни в тях. Само като възлагат внимателно дълг на хората по този начин, те могат да гарантират, че подредбите са подходящи и че хората ще бъдат ефективни в изпълнението на дълга си. Някои хора казват: „Дори невярващите казват: „Не се съмнявай в онези, които наемаш, нито наемай онези, в които се съмняваш“. Как може Божият дом да е толкова недоверчив? Всички те са вярващи. Колко лоши могат да бъдат? Нима всички те не са добри хора? Защо Божият дом трябва да ги разбира, да ги надзирава и да ги наблюдава?“. Основателни ли са тези думи? Проблемни ли са те? (Да.) Дали разбирането на някого и задълбоченото му наблюдаване, както и взаимодействието с него в непосредствена близост, е придържане към принципите? Това е пълно придържане към принципите. Към кои принципи е придържане? (Четвърта точка от отговорностите на водачите и работниците: „Следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост незабавно адаптирайте възложения им дълг или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата“.) Това е добра референтна точка, но каква е действителната причина да се прави това? Защото хората имат покварен нрав. Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят работата си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че когато се сблъскат с трудности или неуспехи, са склонни да се обезкуражат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, са длъжни да имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност. Да предположим, че някой казва: „Значи това са принципите, по които божият дом се отнася към хората, това са средствата, които използват. Отсега нататък трябва да внимавам. В божия дом няма чувство за сигурност. Винаги някой те наблюдава; трудно е да изпълняваш дълга си!“. Това твърдение правилно ли е? Какъв тип хора биха казали такова нещо? (Неверници.) Неверници, абсурдни хора и тези, на които им липсва духовно разбиране — те са склонни да говорят объркани безсмислици, без да разбират истината. Какъв е проблемът тук? Това не са ли думи, които осъждат и порицават делото на църквата? Това също е осъждане и порицание на истината и на положителните неща. Тези, които са способни да изрекат такива думи, определено са объркани хора, които не разбират истината; всички те са неверници, които не обичат истината.

Божият дом надзирава, наблюдава и се опитва да разбере онези, които изпълняват определен дълг. Способни ли сте да приемете този принцип на Божия дом? (Да.) Чудесно е, ако можеш да приемеш, че Божият дом те надзирава и наблюдава и се опитва да те разбере. Това ти помага при изпълнението на твоя дълг, за това да бъдеш способен да изпълниш дълга си по начин, който отговаря на критериите и да удовлетвориш Божиите намерения. То ти носи ползи и ти помага, без да има някакви недостатъци. След като разбереш този принцип, не би ли трябвало вече да не изпитваш никакви чувства на съпротива или предпазливост по отношение на надзора на водачите, работниците и Божиите избраници? Макар понякога някой да се опитва да те разбере, да те наблюдава и да контролира работата ти, това не е нещо, което трябва да се приема лично. Защо е така? Защото задачите, които сега са твои, дългът, който изпълняваш, и всяка работа, която вършиш, не са частни дела или лична работа на някой човек. Те засягат работата на Божия дом и са свързани с една част от Божието дело. Следователно, когато някой отдели малко от времето си, за да те надзирава или наблюдава, или да те разбере на дълбоко ниво, като се опитва да проведе сърдечен разговор с теб и да установи в какво състояние си през този период, и дори когато отношението му понякога е малко по-строго и малко те кастри, дисциплинира, и упреква, всичко това е, защото този човек има съвестно и отговорно отношение към делото на Божия дом. Не бива да храниш каквито и да било негативни мисли или емоции към това. Какво означава да можеш да приемеш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат? Означава, че в сърцето си можеш да приемеш Божията внимателна проверка. Ако не приемаш това, че другите те надзирават и наблюдават и се опитват да те разберат, ако се съпротивляваш срещу това, можеш ли да приемеш внимателната проверка на Бог? Божията внимателна проверка е по-подробна, по-задълбочена и по-точна, отколкото когато хората се опитват да те разберат. Божиите изисквания са по-конкретни, по-взискателни и по-задълбочени. Ако не можеш да приемеш да бъдеш надзираван от Божиите избраници, не са ли празни приказки твърденията ти, че можеш да приемеш Божията внимателна проверка? За да можеш да приемеш внимателната проверка и проучването на Бог, трябва първо да приемеш надзора на Божия дом, на водачите и работниците или на братята и сестрите. Някои хора казват: „Аз имам човешки права, имам своята свобода, имам свой начин на работа. Да бъда подлаган на надзор и проверка във всичко, което правя, не е ли това твърде потискащ начин на живот? Къде са моите човешки права? Къде е моята свобода?“. Това твърдение правилно ли е? Човешките права и свободата истина ли са? Те не са истината. Човешките права и свободата са просто относително цивилизовани и прогресивни начини на отнасяне с хората в човешкото общество, но в Божия дом Божието слово и истината са над всичко — те не могат да бъдат споменавани наравно с „човешки права“ и „свобода“. Следователно каквото и да се прави в Божия дом, то не се основава на възвишените теории или знания на невярващия свят, а на Божието слово и на истината. И така, когато някои хора казват, че искат човешки права и свобода, това в съответствие с принципите ли е? (Не е.) Съвсем ясно е, че това не е в съгласие с принципа за изпълнение на дълг. Ти си в Божия дом, изпълняваш дълга на сътворено същество, а не работиш в обществото, за да печелиш пари. Затова няма нужда някой да се застъпва за теб, за да защитава твоите човешки права. Такива неща не са нужни. Повечето хора притежават ли проницателност по отношение на човешките права и свободата? Тези неща принадлежат към човешките мисли и гледни точки и не могат да бъдат споменавани наравно с истината. Такива идеи не важат в Божия дом. Водач, който надзирава работата ти, е нещо добро. Защо? Защото това означава, че той поема отговорност за работата на църквата, че това е негов дълг, негова отговорност. Способността да изпълнява тази отговорност доказва, че е компетентен водач, че е добър водач. Ако ти се даде пълна свобода и човешки права и ако можеш да правиш каквото си искаш, да следваш желанията си и да се наслаждаваш на пълна свобода и демокрация, и независимо какво си направил и как си го направил, водачът не се интересува и не упражнява надзор, никога не те разпитва, не проверява работата ти, не говори открито, когато открие проблеми, а само те увещава или преговаря с теб, дали този водач е добър водач? Очевидно не. Такъв водач ти вреди. Той проявява снизходителност към твоето злодеяние и ти позволява да вървиш срещу принципите и да правиш каквото си искаш — той те тласка към огнена яма. Това не е водач, който е отговорен и който отговаря на критериите. От друга страна, ако един водач е способен редовно да упражнява надзор над теб, да установява проблеми в работата ти и незабавно да ти напомня или да те упреква и разобличава, както и своевременно да те коригира и да ти помага при неправилни стремежи и отклонения от изпълнението на дълга ти, и ако под негов надзор, порицание, ресурс и помощ твоето неправилно отношение към дълга ти се промени и си способен да отхвърлиш някои абсурдни възгледи, а собствените ти идеи и нещата, произтичащи от импулсивност, постепенно намалеят, и ако си способен спокойно да приемаш твърдения и възгледи, които са правилни и в съответствие с истините принципи, това не е ли полезно за теб? Ползите са наистина огромни!

Божият дом се отнася към своите водачи и работници, като прилага надзор, наблюдение и разбиране. Каква е основата за такова отношение към хората? Защо да се отнасяме към хората по този начин? Не е ли това метод и подход, който произтича от принципите на преданост, сериозност и отговорност към дълга? (Да.) Ако един водач никога не надзирава, не наблюдава или не разбира в дълбочина хората, за които отговаря при изпълнението на техния дълг, може ли той да бъде считан за водач, който е предан на своя дълг? Ясно е, че не може. Вашите водачи, работници и надзорници проверявали ли са някога твоята работа? Питали ли са за напредъка на работата ти? Разрешавали ли са проблеми, възникнали в твоята работа? Коригирали ли са явни недостатъци или отклонения в работата ти? Предлагали ли са помощ, ресурс, подкрепа или кастрене относно различните проявления и разкривания на твоята човешка природа и на твоя стремеж за навлизане в живота? Ако един водач не само никога не предоставя напътствие на онези, които изпълняват обикновен дълг, но също така никога не предоставя общение, помощ или подкрепа на онези, които са ангажирани със значима работа — да не говорим за надзор, наблюдение или дълбоко разбиране — без тези проявления и действия, може ли този водач да бъде считан за водач, който върши конкретна работа? Отговаря ли той на критериите за водач? (Не.) Някои хора казват: „Нашият водач просто провежда събирания за нас два пъти седмично, разговаря малко за Божиите слова, след това чете някакво общение от Горното, а понякога разговаря за личното си разбиране от преживявания. Но той никога не е предлагал съвети, ресурси или помощ относно нашите различни състояния, както и относно трудностите, които срещаме при изпълнението на нашия дълг или при навлизането в живота“. Какво мислите за този водач? (Той не отговаря на критериите, той е лъжеводач.) Ако един водач не се интересува от собствената си работа или от различните състояния на хората под негово водачество, нито изпълнява своите отговорности, тогава той не отговаря на критериите за водач. Той не надзирава, не наблюдава, нито се опитва да разбере когото и да било. Всеки път твоите разговори с него протичат така: „Как се справя този човек сега?“ „В момента го наблюдавам“. „Откога го наблюдаваш? Познаваш ли си го?“ „Наблюдавам го от година-две. Все още не го познавам много добре“. „А какво ще кажеш за онзи човек?“ „Все още не ми е много ясен, но той може да понася несгоди при изпълнение на своя дълг, има решителност и е готов да отдава всичко на Бог“. „Това е все повърхностно. Ами какво ще кажеш за неговия стремеж към истината?“ „И това ли трябва да знам? Добре, ще го проуча“. Колко още ще трябва да чакате за резултати, след като ви каже, че ще проучи — не е известно, това е някаква неопределеност. Такъв лъжеводач е ненадежден в своята работа.

Водачите на вашата църква и вашите надзорници имат ли отговорно отношение към работата ви? Те наистина ли схващат и разбират вашите състояния по отношение на работата? Разгледан ли е както трябва този аспект на работата? (Не.) Никой от тях не е разгледал както трябва този аспект. Никой не е достигнал дотам да бъде предан на своя дълг и да бъде сериозен и отговорен към работата. Но лесно ли е да се постигне това? Трудно ли е? Не е трудно. Ако наистина притежаваш заложби в определена степен, ако наистина владееш професионални умения в рамките на твоята отговорност и ако не си външен за професията си човек, тогава просто трябва да спазваш една фраза и ще си способен да бъдеш предан на дълга си. Коя фраза? „Вложи сърцето си в това“. Ако вложите сърцето си в нещата и в хората, тогава ще можете да бъдете предани на дълга си и отговорни към него. Лесно ли е да се практикува тази фраза? Как я прилагате на практика? Това не означава да използвате ушите си, за да чувате, нито ума си, за да мислите — това означава да използвате сърцето си. Ако човек наистина може да използва сърцето си, когато очите му видят, че някой прави нещо, действа по някакъв начин или има някаква реакция на нещо, или когато ушите му чуят мненията или доводите на някои хора, като използва сърцето си, за да размишлява и обмисля тези неща, в ума му ще се появят някои идеи, възгледи и нагласи. Тези идеи, възгледи и нагласи ще го накарат да има задълбочено, конкретно и правилно разбиране за човека или нещото и същевременно ще породят подходящи и правилни преценки и принципи. Само когато човек има тези проявления на използване на сърцето си, това означава, че е предан на своя дълг. Но ако не влагаш сърцето си в нещата, ако ти липсва сърце за това, тогава очите ти не реагират на това, което виждат, и ушите ти не реагират на това, което чуват. Очите ти никога не наблюдават хората, събитията и нещата, не наблюдават информацията, на която се натъкваш. В сърцето си няма да разпознаеш различните гласове и доводи, които чуваш, няма да си способен да разпознаеш информацията, която чуваш. Това е все едно да си сляп, въпреки че очите ти са отворени. Когато сърцето на човек е сляпо, очите му също са слепи. И така, какво води до формирането на идеи, възгледи и нагласи при наблюдаването на неща с очите и получаването на информация с ушите? Всичко зависи от влагането на сърце в нещата и от търсенето на истината. Ако влагаш сърцето си в нещата, винаги когато получаваш информация, независимо дали е видяна или чута, ти ще си способен да си формираш възгледи и да придобиеш дълбоко разбиране за даден човек или дадено нещо. Но ако не влагаш сърцето си в нещата, каквото и количество информация да получиш, то няма да е полезно. Ако не влагаш сърцето си, за да я разпознаеш или да я прозреш, няма да придобиеш нищо, ще станеш безполезен, от тебе няма да има никаква полза. Какво се има предвид под „безполезен човек“? Има се предвид някой, който не влага сърцето си в изпълнението на своя дълг — той има очи и уши, но те са безполезни. Човек без сърце няма да бъде предан на своя дълг, нито ще постигне сериозно и отговорно отношение към своята работа.

Божият дом упражнява надзор над водачите и работниците на всички нива, като ги наблюдава и разбира в дълбочина, с цел да подобри църковното дело и да напътства Божиите избраници към правилния път на вяра в Бог възможно най-бързо. Следователно надзираването и наблюдаването на водачите и работниците е съществено и трябва да се практикува по този начин. Посредством надзора на Божиите избраници, ако се установи, че водачите и работниците не се занимават с реална работа, и ако се вземат мерки спрямо тях и се реагира незабавно, това е от полза за напредъка на църковното дело. Надзираването на водачите и работниците е отговорност на Божиите избраници и това е напълно съобразено с Божиите намерения. Тъй като водачите и работниците притежават покварен нрав, ако не бъдат надзиравани, това би било пагубно не само за тях, но също така пряко би повлияло на църковното дело. При какви обстоятелства вече не е нужно водачите и работниците да бъдат под надзора на Божиите избраници? Тогава когато водачите и работниците напълно разберат истината, навлязат в истината реалност и действат с принципи, когато се превърнат в хора, усъвършенствани и използвани от Бог. В такива случаи надзорът от страна на Божиите избраници става ненужен и Божият дом повече няма да набляга на този въпрос. Гарантирано ли е обаче, че някой, който е бил усъвършенстван от Бог, е напълно безгрешен и без отклонения? Не е задължително. Следователно Божията внимателна проверка все още е необходима, както и надзорът от страна на тези, които разбират истината. Тази практика е напълно съобразена с Божиите намерения. Тъй като всички хора имат покварен нрав, само чрез надзор водачите и работниците могат да бъдат подтиквани да поемат отговорност за своята работа и да бъдат предани на своя дълг. Без надзор повечето водачи и работници биха действали с умишлена безразсъдност и биха възприели нехаен подход — това е обективен факт. Ако ти си водач или работник и братята и сестрите около теб често те надзирават и наблюдават, като се опитват да разберат дали си човек, който се стреми към истината, тогава за теб това е добро нещо. Ако открият проблем в теб и ти си способен да го разрешиш възможно най-бързо, това е от полза за твоя стремеж към истината и за твоето навлизане в живота. Ако установят, че вършиш зло, и далеч от чужди очи проявяваш много видове зло поведение и че определено не си човек, който се стреми към истината, те ще те разобличат и ще те освободят от позицията ти. Това ще премахне бедствие за Божиите избраници, а също така ще ти позволи да избегнеш по-тежко наказание: такъв надзор е от полза за всички. И така, водачите и работниците трябва реагират правилно на надзора на Божиите избраници. Ако си човек, който се бои от Бог и отбягва злото, ти ще считаш, че се нуждаеш от надзора на Божиите избраници, и дори нещо повече от това — че се нуждаеш от тяхната помощ. Ако си зъл човек и имаш гузна съвест, ще се страхуваш да бъдеш надзираван и ще се опитваш да го избегнеш. Това е неминуемо. Следователно няма съмнение, че всички, които се съпротивляват на надзора на Божиите избраници и изпитват неприязън към него, имат какво да крият и определено не са честни хора. Никой не се страхува от надзор повече от измамните хора. И така, какво отношение трябва да възприемат водачите и работниците към надзора на Божиите избраници? Трябва ли то да бъде негативизъм, предпазливост, съпротива и негодувание, или покорство към устроеното и подреденото от Бог, и смирено приемане? (Смирено приемане.) Какво се има предвид под смирено приемане? Това означава да приемаш всичко от Бог, да търсиш истината, да възприемеш правилно отношение и да не бъдеш прибързан. Ако някой наистина открие проблем в теб и ти го посочи, като ти помогне да го разпознаеш и разбереш, и ти съдейства в разрешаването на този въпрос — тогава той е отговорен към теб и е отговорен към делото на Божия дом и към навлизането в живота на Божиите избраници. Правилно е да се постъпи така и това е напълно естествено и обосновано. Ако има хора, които считат, че надзорът на църквата произхожда от Сатана и от злобни подбуди, то те са дяволи и сатани. С такава дяволска природа те със сигурност не биха приели внимателната проверка от Бог. Ако някой наистина обича истината, той ще има правилно разбиране за надзора на Божиите избраници, ще е способен да го счита за извършен от любов, като идващ от Бог, и ще може да го приеме от Бог. Той определено няма да бъде прибързан или да действа импулсивно, още по-малко в сърцето му ще се появят съпротива, предпазливост или подозрение. Най-правилното отношение, с което да се подхожда към надзора на Божиите избраници, е следното: всякакви думи, действия, надзор, наблюдение или корекция — дори кастрене — които са от полза за теб, трябва да ги приемеш от Бог, не бъди прибързан. Прибързаността идва от лукавия, от Сатана, тя не идва от Бог и не това е отношението, което хората трябва да имат към истината.

Това е всичко, което ще добавим в общението относно седмата отговорност на водачите и работниците. Означава ли това, че отговорността е била напълно обсъдена в общение и че няма повече конкретно съдържание, което да се добави? Не, всяка отговорност все още съдържа много по-конкретно и подробно съдържание. Това, за което Аз разговарях, са общите принципи. Останалото — как да се приложат конкретните детайли и как да се практикуват и прилагат тези принципи, зависи от вашето собствено ангажиране чрез преживяване. Ако вие все още не можете да прозрете тези принципи или не знаете как да ги прилагате, тогава търсете и общувайте заедно. Ако общуването заедно все още не води до резултати, тогава отправете запитвания към тези над вас. Накратко казано, независимо дали става въпрос за справяне с всякакъв тип хора или за вземане на решение кого да повишите и да използвате, всичко трябва да почива на принципи. За определени талантливи личности, в ситуации, когато никой не може напълно да ги прозре или разбере, те могат да бъдат предварително повишени и използвани според нуждите на църковното дело — не отлагайте работата и не отлагайте развитието на хората. Това е от съществено значение. Някои хора питат: „Ами ако той проваля работата, след като бъде използван? Кой е отговорен?“. Когато използваш някого, нима го поставяш на пустинен остров, без никой да може да се свърже с него? Нима около него всъщност няма много други, ангажирани с конкретни задачи? Има начини да се разрешат всички тези въпроси, а именно като го надзиравате, наблюдавате и разбирате, и ако условията позволяват, чрез близък контакт. Какво точно включва близкият контакт? Той включва да работите заедно с него. Процесът на работа е процес на разбирането му. Няма ли постепенно да го разберете чрез такъв контакт? Ако имаш възможност за контакт, но не го осъществяваш, а се задоволяваш с това просто да се обадиш по телефона, за да зададеш няколко въпроса, е невъзможно да го разбереш. Трябва да осъществиш контакт с онези, с които можеш, за да разрешаваш проблеми. Следователно водачите и работниците не бива да бъдат мързеливи в своята работа. Как трябва да постъпиш тогава, ако искаш да наблюдаваш и да разбереш някого? (Като осъществиш контакт с него.) Нали така? Ключът е да вложите сърцата си в това! Информацията, която можете да задържите в умовете си, може да се оприличи на маймуна, която бере царевица — бере докато върви, изпуска докато бере, и накрая остава само един кочан, което обезсмисля цялото усилие. В края на слушането на проповед не можете да си спомните съдържанието, обсъдено в общение по-рано. Каква е причината за това? (Не влагаме сърцата си в него.) Вие обикновено не се съсредоточавате върху практикуването на истината, затова вашите сърца не се съсредоточават върху тези въпроси. Относно това как да разберете истината и да навлезете в реалността, как да опознаете себе си и как чрез истината да прозрете същността на различни хора, събития и неща, вие нямате никакво навлизане. Следователно тези въпроси нямат основа във вашите сърца. Що се отнася до нещата, които включват навлизане в истината реалност, вие винаги се чувствате объркани. Сега все още посещавате събирания всяка седмица, за да слушате проповеди. Ако не слушате проповеди, нима малкото вяра в Бог във вашите сърца не избледнява, не изчезва постепенно? Това е опасен сигнал! Можете ли да вложите сърцата си в това, или не? Аз ви казах всички подробности. Ако наистина имаш сърце, ще можеш да го направиш. Ако нямаш сърце, независимо как говоря, няма да разбереш. Това е всичко от нашето общение по тази тема.

Осма точка: Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата (Първа част)

Водачите и работниците трябва своевременно да установяват и да разрешават трудности

Днес ще разговаряме за осмата отговорност на водачите и работниците: „Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Ще разобличим различните проявления на лъжеводачите по отношение на тази отговорност. Своевременното докладване и търсенето на начин за преодоляване на объркванията и трудностите, срещани в работата — не е ли това част от работата и от дълга на водачите и работниците? (Да.) Водачите и работниците неизбежно ще се сблъскат с някои щекотливи проблеми в своята работа или ще срещнат трудности извън обхвата на църковното дело, или ще се натъкнат на специални случаи, които не включват истините принципи, и няма да знаят как да се справят с тези ситуации. Или, тъй като имат слаби заложби и следователно не са способни да схванат точно принципите, те неизбежно срещат някои трудно разрешими обърквания и трудности. Тези обърквания и трудности може да се отнасят до въпроси за използването на служители, до проблеми, свързани с работата, до проблеми, произтичащи от външната околна среда, до въпроси, засягащи навлизането на хората в живота, до прекъсвания и смущения, причинени от зли хора, както и до въпроси за премахване или отлъчване на хора, и така нататък. За всички тези въпроси Божият дом има конкретни изисквания и правила, или има някои устни указания. Извън тези конкретни правила неизбежно има някои неспоменати специални случаи. По отношение на тези специални случаи някои водачи могат да се справят с тях, като се придържат към принципите, изисквани от Божия дом, като например защита на интересите на Божия дом, осигуряване на безопасността на братята и сестрите и поддържане на безпроблемното функциониране на църковното дело — и освен това те го правят много добре — докато някои водачи не успяват. Какво трябва да се направи с проблемите, които не могат да бъдат разрешени? Някои водачи и работници работят объркано, неспособни са да установят проблеми, а дори да го направят, не могат да ги разрешат. Те просто отбиват номера, без да търсят решения от Горното, просто казват на братята и сестрите: „Разрешете си го сами. Уповавайте се на Бог и търсете решения от Бог“, и след това смятат всичко за уредено. Независимо колко проблеми се натрупват, те не могат да ги разрешат сами, но не ги докладват нагоре, нито търсят начин да ги преодолеят, вероятно от страх, че Горното ще ги прозре и ще загубят авторитет. Има също и някои водачи и работници, които никога не докладват проблеми на Горното, и не знам защо. Докладването нагоре не означава непременно директно докладване на Горното. Човек със сигурност може първо да докладва на водачите на район или област. И ако те не могат да го разрешат, тогава можете да помолите водачи и работници да го докладват директно на Горното. Ако помолиш водач или работник да докладва въпрос на Горното, като изясниш ситуацията, може ли той просто да потули и да пренебрегне въпроса? Такива хора са рядкост. Дори ако наистина има такива водачи, ти все пак можеш да изясниш въпроса с други водачи и работници, за да разобличиш този, който потулва проблема и не го докладва. Ако тези други водачи и работници все още не докладват въпроса, има едно последно средство: можеш да напишеш директно на уебсайта на Божия дом, за да бъде препратено на Горното, което гарантира, че проблемът е докладван на Горното. Това е така, защото Горното е разглеждало такива писма многократно преди това и впоследствие директно е възлагало на водачи и работници да се справят с въпроса. Всъщност има множество пътища за докладване на проблем нагоре. Лесно е да се практикува, просто зависи от това дали човекът наистина иска да разреши проблема. Дори ако не вярваш на определен водач или работник, все пак трябва да вярваш, че Бог е праведен и че Горното действа според истините принципи. Ако нямаш истинска вяра в Бог и не вярваш, че истината царува в Божия дом, тогава не можеш да постигнеш нищо. Много хора не разбират истината, не вярват, че истината царува в Божия дом и нямат богобоязливо сърце. Те винаги си мислят, че всички чиновници по света се прикриват взаимно и че Божият дом трябва да е същият. Те не вярват, че Бог е истината и праведността. Следователно такъв човек може да се нарече неверник. Въпреки това малцина хора са способни да докладват действителни проблеми. Такива хора могат да бъдат наречени хора, които защитават интересите на Божия дом, те са отговорни хора. Някои водачи и работници не само не разрешават сериозни проблеми, когато ги открият. Те също така не ги докладват нагоре. Започват да усещат сериозността на проблема едва когато Горното го разследва. Това забавя нещата. Следователно, без значение дали сте редови брат или сестра, или водач, или работник, винаги, когато срещнете проблем, който не можете да разрешите и който се отнася до по-големите принципи на работа, трябва своевременно да го докладвате нагоре и да търсите решение. Ако срещнете обърквания или трудности, но не ги преодолеете, определена работа няма да може да напредне. Тя ще трябва да бъде оставена настрана и спряна. Това влияе на напредъка на църковното дело. Следователно, когато възникнат такива проблеми, които могат пряко да повлияят на напредъка на работата, те трябва да бъдат открити и разрешени своевременно. Ако даден проблем не е лесен за разрешаване, трябва да намерите хора, които разбират истината, и хора с експертен опит в областта, след това да седнете с тях и заедно да проучите и разрешите проблема. Проблеми от този вид не могат да бъдат отлагани! Всеки ден, в който отлагаш разрешаването им, е ден на забавяне на напредъка в работата. Това не възпрепятства делата на един-единствен човек. То засяга църковното дело, както и начина, по който Божиите избраници изпълняват своя дълг. Следователно, когато срещнете объркване или трудност от този вид, те трябва да бъдат преодолени своевременно, не може да бъдат отлагани. Ако наистина не можете да ги преодолеете, тогава бързо ги докладвайте на Горното. Горното ще се заеме непосредствено с решаването им или ще ви посочи пътя. Ако някой водач или работник не е способен да се справи с проблеми от този вид и прикрива проблема, вместо да го докладва на Горното и да търси решение от него, тогава такива водачи са слепи, те са безмозъчни и безполезни. Те трябва да бъдат освободени от длъжност и отстранени от позициите си. Ако не бъдат отстранени от позициите си, делото на църквата няма да може да напредне. То ще бъде провалено в техните ръце. Следователно с това трябва да се справите незабавно.

Филмопроизводството също е важен елемент от делото на Божия дом. Екипите за филмови продукции често се сблъскват с проблем, при който всички имат спорове относно сценария. Например режисьорът смята, че сценарият се различава или отклонява от реалния живот и би изглеждал нереалистичен при заснемане, затова иска да направи промени. Сценаристът обаче категорично не е съгласен, като счита, че сценарият е написан разумно, и изисква режисьорът да снима според сценария. Актьорите също имат своите възражения, като не са съгласни нито със сценариста, нито с режисьора. Един актьор казва: „Ако режисьорът настоява да го снимаме по този начин, аз няма да играя!“. Сценаристът казва: „Ако режисьорът промени сценария, тогава вие всички ще бъдете отговорни, когато възникнат проблеми!“. Режисьорът казва: „Ако ме накарат да снимам по сценария и възникнат грешки, Божият дом ще ме държи отговорен. Ако искаш да снимам, това трябва да бъде направено според моята собствена мисъл. В противен случай няма да го направя“. Сега и трите страни са в безизходица, нали? Работата очевидно не може да продължи. Не е ли объркване това, което е възникнало? И така, кой всъщност е прав? Всеки има свои теории, свои доводи и никой не е склонен на компромис. Когато трите страни са в такава безизходица, какво се уврежда? (Делото на Божия дом.) Делото на Божия дом е възпрепятствано и увредено. Чувствали ли сте се разтревожени и притеснени, когато сте се сблъсквали с такива ситуации? Ако не, това доказва, че не сте влагали истински сърцата си в него. Когато възникнат такива обърквания и безизходици, някои хора стават толкова тревожни, че не могат да ядат или да спят, и си мислят: „Какво да се прави? Такива спорове и неотстъпчивост не водят доникъде. Нима това не влияе на напредъка на снимането? Вече е причинило забавяне от няколко дни и не може повече да се отлага. Как можем да разрешим този проблем, за да гарантираме, че снимките ще протекат гладко и че работата няма да се забави? Към кого да се обърнем, за да разрешим този въпрос?“. Ако имаш сърце, трябва да търсиш решения от водачите, и ако водачите не могат да го разрешат, трябва бързо да го докладваш на Горното. Ако наистина си внимателен към Божиите намерения, трябва да направиш всичко възможно, за да разрешиш проблема възможно най-бързо. Това е най-важното нещо. А ако не се притесняваш? Можеш да разсъждаваш, като си мислиш: „Те грешат. Ще се придържам към своята гледна точка — съмнявам се, че могат да ми направят нещо. Ще хапна и после ще подремна малко, така или иначе следобед няма какво да правя“. Краката ти натежават, главата ти се замайва, сърцето ти губи сила и ставаш муден. Има куп трудности, но ти си невнимателен и муден, така че няма начин да разрешиш проблема. Защо не? Защото ти липсва устремът и желанието да го разрешиш, затова не можеш да измислиш решение. Казваш си наум: „Не се случва често да възникват трудности и работата да спре. Ще използвам тази възможност да си почина няколко дни и да се отпусна малко. Защо толкова да се уморявам през цялото време? Ако си взема почивка сега, никой не може да каже нищо. В крайна сметка не се скатавам, нито съм безотговорен към работата си. Искам да бъда отговорен, но пред нас стои тази трудност — кой ще я разреши? Как можем да снимаме, без да я разрешим? Ако има трудности, които ни пречат да снимаме, не трябва ли просто да си починем?“. С такъв голям проблем пред теб какви ще бъдат последствията, ако той не бъде разрешен своевременно? Ако проблемите продължават да възникват и никой от тях не може да бъде разрешен, може ли работата да продължи да напредва? Това ще причини неизмерими забавяния. Напредъкът на работата може да се движи само напред, а не назад, така че щом знаеш, че този проблем представлява трудност, не бива повече да отлагаш, трябва да го разрешиш бързо. След като този проблем бъде разрешен, побързай да разрешиш следващия, когато възникне, като се стремиш се да не губиш време, така че работата да може да протече гладко и да бъде завършена по график. Как звучи това? (Добре.) Онези със сърце посрещат объркванията и трудностите с такова отношение. Те не губят време, не си търсят оправдания и не ламтят за плътски удобства. Онези без сърце, от друга страна, ще използват вратички, ще си измислят оправдания и ще търсят възможности да си починат, ще правят всичко с бавно темпо и без чувство за неотложност или безпокойство, лишени от всякаква решителност да понасят страдание или да платят цена. И какво се случва накрая? Когато се сблъскат с объркване или трудност, всички се оказват в безизходица в продължение на много дни. Нито режисьорите, нито актьорите, нито сценаристите докладват проблема. Междувременно водачите са слепи и неспособни да го разпознаят като проблем. Дори ако го разпознаят като проблем, но не могат да го разрешат сами, те не го докладват нагоре. Докато бъде докладвано ниво по ниво на Горното, изминават десет дни или половин месец. Какво е било направено през тези десет дни или половин месец? Някой изпълнявал ли е дълга си? Не, те са си губили времето в ядене, пиене и веселие! Нима те просто не паразитират? Всички тези надзорници, които не могат своевременно да търсят решения на объркванията и трудностите, срещани в работата им, просто паразитират, като прекарват дните си безцелно. Такива хора накратко са известни като „лентяи“. Защо „лентяи“? Защото тези хора не подхождат към своя дълг със сериозност, отговорност, стриктност или позитивност, а по-скоро са нехайни, негативни и се скатават, като просто се надяват да възникне някаква трудност или безизходица, за да имат оправдание да прекратят дейността си и да спрат работата.

Водачите и работниците трябва не само своевременно да преодоляват объркванията и трудностите, срещани в работата, но също така трябва своевременно да проверяват и да установяват проблеми. Защо трябва да се прави това? Има само една цел да го правим: да се защити Божието дело и делото на Божия дом, като се гарантира, че всеки елемент от работата напредва гладко и е успешно завършен в рамките на нормалния работен график. За да се гарантира, че работата напредва гладко, какви проблеми трябва да бъдат разрешени? Първо, от съществено значение е щателно да се премахнат всички спънки или пречки, които смущават църковното дело, да се ограничат неверниците и злите хора, за да им се попречи да създават проблеми. Освен това надзорниците на всеки елемент от работата и братята и сестрите трябва да бъдат напътствани да разберат истината и да намерят път за практикуване, да се научат да си сътрудничат хармонично и да се надзирават взаимно. Само по този начин може да се гарантира завършването на работата. Независимо от срещнатите трудности или обърквания, ако водачите и надзорниците не могат да ги преодолеят, те трябва бързо да докладват проблемите на Горното и да търсят решения. Водачите и надзорниците, независимо от работата, която извършват, трябва да дават приоритет на разрешаването на проблеми, като разглеждат както техническите проблеми, така и принципните въпроси, свързани с работата, а също и различните трудности, които хората срещат по време на навлизането им в живота. Ако не можеш да преодолееш объркванията и трудностите, няма да можеш да вършиш добре работата си. Следователно, когато срещнеш необичайни трудности или обърквания, които не можеш да преодолееш, трябва своевременно да ги докладваш на Горното. Не губи време, тъй като забавяне от три до пет дни може да причини загуби на работата, а ако се забави за половин или един месец, загубите ще бъдат твърде големи. Освен това, независимо от проблема, той трябва да бъде разгледан въз основа на истините принципи. В никакъв случай не използвайте човешките философии за светски отношения за разрешаване на проблеми. Не превръщайте сериозните проблеми в малки, а след това малките в нищо, или просто недейте да хокате и двете страни, замесени в проблемите, а след това да ги успокоявате с нещо сладко, като винаги прибягвате до преговори и уговорки от страх проблемите да не ескалират. Това води до неразрешаване на проблемите на фундаментално ниво, след което остават тлеещи проблеми. Не е ли това просто начин да се изгладят нещата? Ако чувстваш, че си изчерпал всички човешки решения за даден проблем и той наистина не може да бъде разрешен, и изобщо не можеш да намериш принципите за техническите въпроси в работата, тогава трябва бързо да докладваш тези проблеми на Горното и да търсиш решения, без да чакаш или протакаш. Всеки проблем, който не може да бъде разрешен, трябва своевременно да бъде докладван на Горното за търсене на решение. Как ви звучи този принцип? (Добре.)

Често ли екипите за филмови продукции и екипите сценаристи стигат до безизходица по въпроси, свързани със снимките? Всеки има своите доводи и те не могат да постигнат консенсус, като винаги се впускат в словесни престрелки. Могат ли водачите да разрешат тези проблеми, когато възникнат? (Понякога могат.) Сблъсквали ли сте се вие някога със ситуация, в която водач е разрешил някои проблеми чрез общение, и това е звучало напълно разумно и теоретично обосновано, но вие все още не сте били сигурни дали съответства на изискванията на Божия дом или на истините принципи? (Да.) Как сте се справяли вие с такива ситуации? (Понякога сме търсили от Горното.) Това е правилният подход. Били ли сте някога в ситуация, в която сте решили да не питате за даден проблем, защото сте видели, че братът от Горното е доста зает, и сте си помислили, че всичко е наред, стига въпросът да е теоретично правилен, и след това сте решили първо да пристъпите към заснемането, независимо дали това съответства на истината или не? (В миналото имахме сериозни проблеми с този въпрос. Това доведе до необходимостта да преработваме някои неща и причини прекъсвания и смущения в работата.) Тази ситуация е сериозна! Много от проблемите, срещани от екипите за филмови продукции, в крайна сметка всъщност са отговорност на екипа сценаристи. Например, ако един филм се окаже два часа и половина безцелен разказ, сценаристите носят основната отговорност. Но каква е отговорността на режисьорите? Ако сценарият е безцелен, трябва ли режисьорите да са способни да видят това? Теоретично би трябвало. Въпреки това режисьорите все пак могат да прекарват месеци и да изразходват значителна работна ръка, материални ресурси и финанси, за да завършат филмирането при такива обстоятелства. Какъв проблем е това? Като режисьори каква е вашата отговорност? След като получите сценарий, трябва да си помислите: „Този сценарий е дълъг и доста богат на съдържание, но му липсва ядро, тема. Цялата структура е бездушна. Този сценарий не може да бъде заснет. Трябва да бъде върнат на сценаристите, за да го преработят“. Способни ли сте да направите това? Вие връщали ли сте някога сценарий? (Не.) Дали защото не виждате проблемите, или защото се страхувате да го върнете? Или се страхувате, че някой ще ви съди, като каже: „Дадоха ти този завършен сценарий, а ти с една дума го отхвърли, изпрати го обратно — ти си твърде надменен, нали?“. От какво точно се страхувате ви? Виждате проблема, така че защо не връщате сценария на сценаристите? (Ние не сме отговорни за нашето филмопроизводство.) В екипите за филмови продукции, освен църковните водачи, и режисьорите трябва да действат като надзорници, които вземат решения и имат последната дума. Като се има предвид, че ти си режисьорът, ти трябва да поемеш пълна отговорност за този въпрос, като извършиш щателна проверка на сценария от момента, в който го получиш. Да кажем, че получаваш сценарий и го преглеждаш от началото до края, и смяташ, че съдържанието е доста добро. Той има ядро и тема, сюжетът се върти около основна сюжетна линия и цялостният сценарий изглежда няма големи проблеми — изглежда добре, заслужава да бъде заснет, и така сценарият може да бъде приет. Ако обаче сценарият е дълъг, разказва историята на даден човек от началото до края без акцент или основна тема, като оставя неясно какво цели да изрази сценарият, какво цели да постигне у зрителите или каква е централната му идея и какъв е духовният му смисъл — то той е просто безцелен разказ, объркан сценарий. Може ли този сценарий да бъде приет? Какво трябва да направят режисьорите в такава ситуация? Трябва да върнат сценария и да предложат на сценаристите да го преработят. Хората от екипа сценаристи могат да възразят, като кажат: „Това не е честно! Кои са те, че да проверяват сценария, който написахме? Защо те да решават? Божият дом трябва да се отнася към хората честно и разумно!“. Какво трябва да се направи тогава? Ако режисьорите могат да установят проблеми в сценария, те не трябва да бързат да вземат решение, а първо трябва да разговарят за въпроса с църковните водачи и с членовете на екипа за филмови продукции. Ако всички, въз основа на дългогодишния си опит в снимането и разбирането си за сценарии, единодушно смятат, че даден сценарий не е съгласно критериите, и вярват, че заснемането му не само ще забави филмопроизводството, но и ще пропилее всички ангажирани човешки, материални и финансови ресурси, и никой не може да понесе такава отговорност, то тогава този сценарий трябва да бъде върнат. Безцелен сценарий категорично не трябва да бъде заснеман. Това е принцип. Ако всички са на едно мнение относно сценария, сценаристите трябва безусловно да го приемат и да преработят сценария според предложенията на екипа за филмови продукции. Ако все още има разногласия, членовете и водачите от двете страни могат да дебатират заедно, за да се види чии доводи съответстват на истините принципи. Ако безизходицата продължава, без да се стигне до заключение, трябва да се прибегне до последното средство, което е осмата отговорност на водачите и работниците, обсъдена днес: „Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата“. Проблеми, които са в задънена улица и не могат да бъдат разрешени, са известни като обърквания и трудности. Всяка страна смята, че нейните доводи са правилни, и никой не е способен да вземе решение. Сновенето напред-назад обърква въпроса, като замъглява разбирането на всички за всичките детайли на проблема и посоката, която да се поеме. В този момент водачите и работниците трябва да поемат своята отговорност да докладват своевременно и да търсят решения на тези проблеми и обърквания, които възникват в работата, като се стремят да ги разрешат своевременно, за да предотвратят възпрепятстването на напредъка на работата, и най-вече за да предотвратят по-нататъшното им натрупване. Своевременното докладване и търсене на начин за преодоляване на тези проблеми — не е ли това вършене на работа? Не е ли това проява на сериозно и отговорно отношение към работата? Не е ли това влагане на сърце в изпълнението на дълга? Не е ли това преданост? (Да.) Това е да имаш преданост към своя дълг.

Водачите и работниците, които отговарят за работата, трябва своевременно да забелязват и разрешават всички проблеми, които възникват в работата, тъй като само така може да се гарантира гладкото протичане на работата. Всички водачи и работници, които не могат да разрешават проблеми, нямат истината реалност и са лъжеводачи и лъжеработници. Всеки, който открива проблеми, но не ги разрешава, а вместо това ги избягва или прикрива, е безполезен некадърник, който само саботира работата. Спорните въпроси трябва да бъдат разрешавани чрез общение и дебат. Ако те не дават правилните резултати, а вместо това още повече объркват нещата, тогава главният водач трябва лично да поеме отговорността за справяне с въпроса, като своевременно предложи решения и методи, а също така трябва своевременно да наблюдава, да разбира и да преценява какъв ще бъде изходът от ситуацията. Когато споровете по даден проблем продължават и не може да се стигне до решение, въпросът трябва бързо да бъде докладван на Горното за търсене на решение, вместо просто да се опитват да замажат нещата, да чакат или да отлагат, и най-вече вместо просто да пренебрегват проблема. Така ли вършат работата вашите настоящи водачи и работници? Те трябва своевременно да проследяват и да насърчават напредъка на работата, като същевременно установяват различните конфликти, които възникват в работата, без да пренебрегват и различните малки проблеми. Когато бъдат установени значителни проблеми, главните водачи и работници трябва да присъстват, за да участват в разрешаването им, като получат точно разбиране за всички подробности, за причината за възникването на проблема и за гледните точки на замесените, за да схванат точно какво всъщност се случва. В същото време те трябва да участват в общението, в дебатирането и дори в оспорването на тези въпроси. Това е необходимост. Участието е от решаващо значение, тъй като ти помага да преценяваш и разрешаваш проблемите, които възникват в работата. Ако само слушаш, без да се включваш, винаги стоиш настрана със скръстени ръце и се държиш като слушател в час, като си мислиш, че всеки проблем, възникнал в работата, не е твоя грижа и нямаш никакво конкретно мнение или отношение към въпроса, тогава ти очевидно си лъжеводач. Когато се включиш, ще знаеш в подробности какви точно проблеми са възникнали в работата, какво ги е причинило, кой е отговорен, къде е ключовият проблем и дали той се дължи на представите и фантазиите на хората или на техническа и професионална недостатъчност — всичко това трябва да бъде изяснено, за да могат проблемите да бъдат разгледани и разрешени справедливо. Когато участваш в тази работа и установиш, че проблемите не са създадени от хората или умишлено причинени от някого, но ти е трудно да определиш същността на проблема и не знаеш как да го разрешиш, а двете страни спорят за него дълго време, или когато всички са посветили сърце и усилия на даден проблем, но все още не могат да го разрешат и не могат да намерят принципите или посоката, което води до застой в работата, и също така се страхуваш, че продължаването би причинило допълнителни грешки, прекъсвания и негативни последствия — тогава какво трябва да направиш? Това, което водачите и работниците най-много трябва да направят, не е да обсъждат контрамерки или решения с всички, а по-скоро да докладват проблема на Горното възможно най-скоро. Водачите и работниците трябва да обобщят и запишат проблемите в работата и своевременно да ги докладват на Горното, без да протакат, да чакат или да таят нагласа за уповаване на късмет, като си мислят, че един нощен сън може да донесе вдъхновение или внезапна яснота — рядко явление, което е малко вероятно да се случи. И така, най-доброто решение е да се докладва проблемът на Горното и да се търси решение възможно най-бързо, като се гарантира, че проблемът е преодолян своевременно и възможно най-бързо. Това е истинско вършене на работа.

Обърквания и трудности, които водачите и работниците често срещат в своята работа

I. Обърквания

Въз основа на току-що обсъденото съдържание, нека обобщим какво точно се има предвид под „обърквания“ и „трудности“. Това не е едно и също нещо. Първо, ще обясня термина „объркване“. Объркване е, когато не можеш да прозреш даден въпрос; не знаеш как да го прецениш или разпознаеш по начин, който съответства на принципите или е точен. Дори ако можеш донякъде да го прозреш, не си сигурен дали твоят възглед е правилен, не знаеш как да се справиш с въпроса или да го разрешиш, и ти е трудно да стигнеш до заключение по него. Накратко казано, не си уверен за него и не можеш да вземеш решение. Ако не разбираш дори малко от истината и никой друг не разреши проблема, тогава той става неразрешим. Не е ли това изправяне пред трудно предизвикателство? Когато се сблъскат с такива проблеми, водачите и работниците трябва да ги докладват на Горното и да търсят от Горното, за да ги разрешат по-бързо. Често ли се сблъсквате с обърквания? (Да.) Редовното сблъскване с обърквания само по себе си е проблем. Да кажем, че си изправен пред проблем и не знаеш подходящия начин да се справиш с него. Някой предлага решение, което смяташ за разумно, докато друг човек предлага различно решение, което ти също смяташ за разумно, и ако не можеш ясно да видиш кое решение е по-подходящо, като мненията на всички се различават и никой не схваща първопричината или същността на проблема, тогава неминуемо се появяват пропуски в разрешаването на проблема. Следователно, за да се разреши даден проблем, е от решаващо значение и е важно да се определи неговата първопричина и същност. Ако водачите и работниците не са проницателни, не схващат същността на проблема и не могат да стигнат до правилното заключение, те трябва своевременно да докладват проблема на Горното и да търсят решение от него. Това е необходимо и не е прекалена реакция. Неразрешените проблеми могат да доведат до сериозни последствия и да повлияят на църковното дело — това трябва да бъде напълно разбрано. Ако си изпълнен с опасения и винаги се страхуваш, че Горното може да прозре истинските ти възможности или че може да адаптира възложения ти дълг или да те освободи от длъжност, когато прозре, че не си способен да вършиш реална работа, и съответно не смееш да докладваш проблема — това лесно може да забави нещата. Ако срещнеш обърквания, които не можеш да разрешиш сам, но не ги докладваш на Горното, когато това причини сериозни последствия и Горното те държи отговорен, ще си в голяма беда. Нима това не е само по твоя вина? Когато се сблъскат с такива обърквания, ако водачите и работниците не са отговорни и просто изричат някакви доктрини и прилагат някакви правила, за да уредят нехайно въпроса, тогава проблемът остава неразрешен и нещата остават там, където са, а работата не може да продължи напред. Точно това се случва, когато объркванията останат неразрешени. Това причинява забавяния доста лесно.

Когато възникнат обърквания, някои водачи и работници могат да усетят, че е възникнал проблем, докато други водачи и работници не са способни да открият проблема — тези от втората група са с изключително лоши заложби, вцепенени и ниско интелигентни, липсва им чувствителност към какъвто и да е проблем. Независимо колко голямо е объркването, което се появява, това, което те проявяват, е вцепенение и ниска интелигентност. Те пренебрегват проблема и се опитват да го заобиколят — това са лъжеводачи, които не вършат истинска работа. Онези водачи и работници, които притежават известни заложби и работоспособност, са способни да осъзнаят, когато възникнат такива ситуации: „Това е проблем. Трябва да го отбележа. Горното никога преди не е споменавало такъв проблем и това е първото ни сблъскване с него, така че какви точно са принципите за справяне с този тип ситуация? Как трябва да се разреши този конкретен проблем? Струва ми се, че имам някакви интуитивни мисли, но те са неясни, и имам известно отношение към такива въпроси, но само да имаш отношение е недостатъчно. От решаващо значение е да се търси истината, за да се разреши проблемът. Трябва да изнесем този въпрос пред всички, за да разговаряме за него и да го обсъдим заедно“. След поредица от общения и обсъждания, ако все още не знаят как да постъпят, без точен план за практикуване при разрешаването на проблема, и ако объркването продължава, тогава трябва да потърсят решение от Горното. На този етап отговорността на водачите и работниците е да отбележат моментите на объркване по проблема, така че когато дойде времето, да могат ясно да обяснят какъв точно е проблемът на объркването и какво точно се търси. Това е, което водачите и работниците трябва да направят.

II. Трудности

A. Какво представляват трудностите

Сега нека разгледаме термина „трудности“. От буквална гледна точка, трудностите са по-сериозни от объркванията. И така, за какво точно се отнасят трудностите? Някой да обясни. (Бог, нашето разбиране е, че трудностите са действително срещнати проблеми, които човек вече се е опитал да разреши, но все още не може да разреши. Те се считат за трудности.) (Да добавя нещо, понякога човек може да се сблъска с много заплетени проблеми, с които никога преди не се е сблъсквал, когато на всички им липсва преживяване, напълно са озадачени и нямат мнения или идеи — това са вид много предизвикателни проблеми.) Много предизвикателните проблеми се наричат трудности, нали? Най-простото, най-прякото обяснение на трудностите е, че те са проблеми, които действително съществуват. Например заложбите на даден човек, професионалните му умения, физическите болежки, както и проблемите, свързани с обкръжаващата среда и времето, и така нататък — всички тези действително съществуващи проблеми се наричат трудности. Осмата отговорност на водачите и работниците обаче, за която сега разговаряме, е, че те трябва да докладват своевременно и да търсят начин да преодолеят объркванията и трудностите, които срещат в работата. Тук трудностите, за които става дума, не са онези широко дефинирани, действително съществуващи проблеми, а са възникналите в работата особено заплетени въпроси, на които не могат да намерят решение. Какъв вид проблеми са това? Това са външни дела, не особено свързани с истините принципи. Въпреки че тези въпроси не включват истините принципи, те са по-заплетени от общите проблеми. С какво са по-заплетени? Например те включват правни и правителствени разпоредби или засягат безопасността на някои хора в църквата и така нататък. Всичко това са трудности, с които се сблъскват водачите и работниците в работата си. Например, когато вярваш в Бог в чужбина, независимо в коя държава живееш, цялата църковна работа и условията на живот на братята и сестрите трябва да са съобразени с местните правителствени разпоредби и се изисква разбиране на местните закони и политики. Тези въпроси включват взаимодействие с външния свят и справяне с външни дела. Те са относително по-сложни в сравнение с вътрешните църковни кадрови въпроси. Къде се крие сложността? Не е толкова просто, колкото просто да кажеш на хората в църквата да се покоряват на Бог, да бъдат послушни, да практикуват истината, да изпълняват предано дълга си, да разбират истината и да се справят с въпросите според принципите — само казването на тези неща няма да разреши проблемите. Вместо това се изисква разбиране на всеки аспект от законите, политиките и разпоредбите на държавата, както и на местните обичаи и практики, наред с други неща. Има много фактори, свързани с тези външни дела, и често възникват неочаквани проблеми или проблеми, които са трудни за разрешаване с помощта на църковните принципи, и появата на тези проблеми създава трудности. Например вътре в църквата, ако някои хора изпълняват дълга си нехайно, тези проблеми могат да бъдат разрешени чрез общение за истината, чрез кастрене или чрез предоставяне на помощ и подкрепа. Но външно можеш ли да използваш тези принципи и методи, за да се справяш с въпросите? Може ли този подход да разреши такива проблеми? (Не.) Какво трябва да се направи тогава? Трябва да се използват някои мъдри методи за преодоляване и реагиране на такива въпроси. В процеса на преодоляване на тези външни дела Божият дом също е установил някои принципи, но независимо как се обясняват те, все още често възникват всякакви трудности. Защото този свят, това общество и това човечество са твърде мрачни и твърде сложни, а поради смущението от злите сили на големия червен змей, при преодоляването на тези външни дела ще възникнат някои неочаквани и допълнителни трудности. Когато тези трудности възникнат, ако ви бъде даден само един прост принцип, който гласи: „Просто се покорете на Божиите подредби. Всичко е устроено от Бог, просто не обръщайте внимание на проблема“, това може ли да разреши въпроса? (Не.) Ако проблемът не може да бъде разрешен, тогава това, което се случва, е, че средата, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и жизнената им среда биват смутени, тормозени и увредени. Не води ли това до появата на трудности? Какво трябва да се направи тогава? Може ли да се подходи с избухливост? Очевидно не. Някои казват: „Тогава можем ли да го разрешим със законни средства?“. Много неща не могат да бъдат разрешени от закона. Например на места, където големият червен змей се намесва и въздейства, може ли законът да разреши проблемите? Там законът няма никакво въздействие. На много места човешката власт често надхвърля закона, така че не очаквайте да разрешите проблемите, като разчитате на закона. Използването на човешки методи или избухливост за разрешаването им също не е подходящо. Какво трябва да правят водачите и работниците в такива ситуации? Могат ли онези, които знаят само да бълват думи и доктрини, да разрешат тези проблеми, когато възникнат? Не са ли това особено заплетени въпроси? Смяташ ли, че наемането на адвокат и отиването в съда, за да ги разрешиш, би проработило? Разбират ли тези хора истината? В този свят няма място за разумни доводи. Дори съдиите в една правова държава невинаги действат според закона, а по-скоро приспособяват решенията си в зависимост от това кой е замесен, като им липсва справедливост. В този свят, където и да е, хората разчитат на сила, на власт, за да подкрепят думите си. И така, на какво трябва да разчитаме ние, които вярваме в Бог? Трябва да се отнасяме към хората и да се справяме с въпросите според Божиите слова, според истината. Но може ли всичко да върви гладко за нас в света, ако разчитаме на Божиите слова и на истината? Не, не може. Това изисква мъдрост. Следователно, когато водачите и работниците се сблъскат с такива въпроси, ако почувстват, че въпросът е изключително важен и се страхуват, че може да се справят с него по неподходящ начин и така да донесат неприятности на Божия дом, причинявайки нежелани въздействия или последствия, тогава такива въпроси са трудности за тях. Когато се сблъскат с трудности, които не могат да разрешат, те трябва своевременно да ги докладват на Горното и да търсят подходящи методи за разрешаване на проблемите. Това е, което водачите и работниците трябва да направят.

Б. Правилните възгледи и нагласи, които човек трябва да притежава, когато се сблъсква с трудности

Това, което трябва да ви обясня тук, не е насочено само към водачите и работниците, но и към всички присъстващи — това е най-важният принцип. Където и да извършвате църковното дело, да изпълнявате дълга си или да проповядвате евангелието, винаги ще има бурни води. Дори самото Божие дело е изпълнено с трудности — всички вие забелязали ли сте този факт? Въпреки че може да не знаете или да не разбирате ясно подробностите, всички вие сте наясно с общите обстоятелства. Разпространяването на Божието евангелско дело не върви по мед и масло и всички вие трябва да сте психически подготвени и да осъзнавате това. Този установен факт е налице, така че какво отношение трябва да възприемем към тези въпроси, за да бъде то най-подходящо, най-разумно и най-правилно? Правилно ли е да бъдеш плах и уплашен вътре в себе си? (Не.) Понеже не е правилно да си плах и уплашен, тогава правилно ли е да имаш отношението и възгледа, че не се страхуваш нито от небето, нито от земята, че си враг на целия свят, че се съпротивляваш на целия свят докрай и вървиш срещу течението? (Не.) Това рационалността на нормалната човешка природа ли е, или е избухливост? Тези неправилни възгледи са все отражение на избухливост, а не на истинска вяра. Тогава какви възгледи и нагласи са правилни? Нека ви изброя няколко. Това е първият възглед, който хората трябва да имат: независимо дали в чужбина или в Китай, да отдаваш от все сърце всичко на Бог и да изпълняваш дълга си, е най-справедливата кауза сред цялото човечество от древни времена до днес. Нашето изпълнение на дълга е открито и почтено, а не тайно, защото това, което правим сега, е най-справедливата кауза сред човечеството. За какво се отнася това „справедливо“? То се отнася за истината, за Божията воля, за подредбите и поръченията на Създателя. То напълно надхвърля човешкия морал, етика и закони и е кауза, извършвана под ръководството и грижата на Създателя. Това не е ли най-правилният възглед? От една страна, този възглед е действително съществуващ факт. От друга, той е и най-правилното осъзнаване на дълга, който човек изпълнява. Това е вторият възглед, който хората трябва да имат: Бог господства над всички неща и всички събития. Всичко, включително владетелите на света и всяка власт, религия, организация и етнос в света, се управлява и контролира от Божията ръка — ничия съдба не се контролира от самия него. Ние не сме изключение. Нашите съдби се управляват и контролират от Божията ръка и никой не може да промени посоката, в която отиваме и където оставаме, нито някой може да промени нашето бъдеще и крайна цел. Точно както се казва в Библията: „Сърцето на царя е като водите на река в ръката на Йехова — Той го насочва, накъдето пожелае“ (Притчи 21:1). Колко повече това важи за съдбите на незначителните хора като нас! Управлението и системата на владетеля на държавата, в която живеем, както и условията на живот в тази държава, дали те са заплашителни, враждебни или приятелски към нас — всичко това е под Божието върховенство и ние няма за какво да се тревожим или безпокоим. Това е възгледът, който хората трябва да поддържат, и осъзнаването, което трябва да имат, както и истината, която трябва да притежават и да разбират. И това е третият възглед, който, разбира се, е и най-важният: независимо къде живеем, в коя държава, и независимо от нашите способности или заложби, ние сме просто една частица от множеството незначителни сътворени същества. Единствената отговорност и дългът, които трябва да изпълняваме, е да се покоряваме на върховенството, подредбите и устроеното от Създателя; няма нищо друго, толкова е просто. Въпреки че в момента сме в свободна държава и в свободна среда, ако един ден Бог издигне враждебна сила, за да ни преследва и да ни навреди, не бива да имаме никакви оплаквания. Защо не бива да се оплакваме? Защото отдавна сме подготвени; нашето задължение, отговорност и дълг е да се покоряваме на всичко, което Бог върши, на всичко, което Бог устройва. Това покорство истината ли е? Това ли е отношението, което хората трябва да имат? (Да.) Ако един ден цялото човечество и цялата среда се обърнат срещу нас и сме изправени пред смъртта, трябва ли да се оплакваме? (Не бива.) Някои казват: „Нима Бог не ни доведе в чужбина, за да не трябва повече да страдаме от жестокото преследване на Сатана? Нима не беше, за да можем свободно да изпълняваме дълга си и да дишаме въздуха на свободата? Тогава защо Бог все още възнамерява да се изправим пред смъртта?“. Тези думи не са правилни. Покоряването на устроеното и на подредбите на Бог е нагласа — нагласата, която хората трябва да имат към Бог, към Божието върховенство. Това е нагласата, която едно сътворено същество трябва да притежава.

Има още един най-съществен момент, който хората трябва да осъзнават: въпреки че в чужбина е относително стабилно и свободно, все пак е трудно да се избегне честото тормозене от страна на големия червен змей. Изправени пред тормоза на големия червен змей, някои хора се притесняват: „Силата на големия червен змей е твърде голяма. Той може да подкупи важни фигури по света, за да му служат, да работят от негово име. Така че, дори да избягаме в чужбина, все още сме в опасност, все още сме под непосредствена заплаха! Какво можем да направим?“. Всеки път, когато чуват тези новини, някои хора се притесняват и се плашат, искат да направят компромис, искат да избягат, без да знаят къде да се скрият. Винаги, когато това се случи, някои си мислят: „Светът е толкова голям, но в него няма място за мен! Под властта на големия червен змей страдам от неговото преследване, и дори извън обхвата на неговата власт, защо все още съм смущаван от него? Властта на големия червен змей е твърде голяма. Дори да избягам накрай света, защо все пак може да ме намери?“. Хората не могат да не бъдат обзети от ужас и не знаят какво да правят. Това проявление на вяра ли е? Какъв е проблемът тук? (Липса на вяра в Бог.) Само липса на вяра в Бог ли е? Дълбоко в себе си чувствате ли се по-непълноценни от другите? Чувствате ли се малко потайно, като крадец, затова че вярвате във Всемогъщия Бог и че изпълнявате дълга си в църквата? Чувствате ли се донякъде по-непълноценни от хората в религиозния свят? „Вижте тяхната сила. Те имат официални пастори и признати от държавата грандиозни катедрали, толкова е луксозно! Имат хорове и предприятия в различни държави. А вижте нас, винаги тормозени, изправени пред отхвърляне, където и да отидем — защо сме различни от тях? Защо не можем да говорим откровено за това, където и да отидем? Защо трябва да живеем толкова окаяно? Особено цялата тази негативна пропаганда я има в Интернет. Защо другите църкви не понасят това, защо ние винаги трябва да страдаме от тези неща? Други вярващи в Бог открито заявяват вярата си в християнството, където и да отидат, но ние, вярващите във Всемогъщия Бог, не смеем да говорим открито и се страхуваме, че лоши хора може да ни докладват и тогава ще ни арестуват“. Наскоро чух, че някакъв човек, който твърдял, че е държавен чиновник, е задал на няколко братя и сестри няколко въпроса. Като видели, че ги разпитва чиновник, те се уплашили и разкрили всичко, което знаели, и отговаряли на всичко, за което ги питали. Какъв беше проблемът в това, че постъпиха така? Ти си вярващ в Бог — защо се страхуваш от чиновници? Ако не си извършил нищо незаконно, няма нужда да се страхуваш. Ако имаш истината, защо да се страхуваш от дяволи и от Сатана? Смяташ ли, че да вярваш в Бог не е правилният път? Чувстваш ли, че си извършил нещо незаконно? Тогава защо се страхуваш от един чиновник? Такива хора не са ли глупави и невежи? Някои хора са страдали много от преследвания и гонения в континентален Китай. След като са дошли в чужбина, чувстват ли се виновни, че вярват в Бог? Чувстват ли се опозорени от преследването на големия червен змей? Чувстват ли се засрамени да погледнат предците си и опозорени, защото са били принудени да избягат в чужбина, за да вярват в Бог и да изпълняват дълга си? Виждат ли, че сатанинският режим и религиозният свят се отнасят враждебно към Бог и църквата и чувстват ли се по-непълноценни, може би дори по-опозорени, отколкото ако бяха извършили престъпление? Вие изпитвате ли тези чувства? (Не.) Може на пръв поглед да клатите глави, без да искате да подхранвате тези мисли и чувства, но когато се сблъскате с действителни ситуации, манталитетът на човека, неговото поведение и несъзнателните действия, които предприема, неизбежно разобличават най-дълбоките, най-скритите аспекти на сърцето му. Какво се случва в тази ситуация? Ако нямаш тези неща, защо се страхуваш? Човек, който не е нарушил закона, страхува ли се от полицията? Страхува ли се от съдията? Не. Само онези, които са нарушили закона, се страхуват най-много от полицията, и само китайците, които са свикнали да бъдат потискани от полицията, се страхуват най-много от нея, защото полицията на ККП е поставена над закона и прави каквото си иска. Затова, когато китайците за първи път пристигнат в чужбина, само като видят полицай, се плашат. Това е резултат от това, че са уплашени от управлението на големия червен змей, това е нещо, което се разкрива в подсъзнанието им. В западните държави твоят статус е законен, имаш право на пребиваване, не си нарушил никакви закони, нито си нападнал правителството и не си извършил никакви престъпления. Независимо колко спорове може да предизвика твоята вяра в религиозния свят, един факт остава сигурен: твоята вяра е законно защитена, тя е законна и свободна и това е твое законно човешко право. Ти не си нарушил абсолютно никакви закони, така че ако някой твърди, че е полицай, и те разпитва: „Вярваш ли във Всемогъщия Бог? Покажи ми документите си! Откъде си? На колко години си? От колко години си вярващ? Къде живееш? Кажи ми адреса си!“, как би отговорил? На първия въпрос: „Вярваш ли във Всемогъщия Бог?“, как би отговорил? (Да.) Защо бихте казали „да“? Това въз основа на факти ли е? Или това е твоята отговорност като гражданин, че трябва да казваш „да“, ако те питат? Или Бог ти е наредил да кажеш „да“? Какво е основанието ви? Що се отнася до второто нещо, за което ви питат: „Покажи ми документите си!“, бихте ли ги показали? (Не.) А третият въпрос: „Къде живееш? Напиши адреса си“. Бихте ли го написали? (Не.) Четвъртият въпрос: „От колко години вярваш в Бог? Кой те въведе във вярата? Защо вярваш? От колко години си в чужбина?“. Бихте ли отговорили на тези въпроси? (Не.) Петият въпрос: „Какъв дълг изпълняваш тук? Кой е твоят водач?“. Бихте ли отговорили на това? (Не.) Защо не? (Не съм длъжен да им казвам.) Тогава да се върнем към първия въпрос: ако ви попитат дали вярвате във Всемогъщия Бог, всички вие единодушно казахте, че ще отговорите с „да“. Правилно ли е да се отговори по този начин? (Не.) Защо е неправилно? (Защото вярата е лична свобода. Полицията няма правомощия да се намесва. Следователно имам право да не им казвам.) Тогава защо не би им казал? (Защото първо трябва да изясня защо ме разпитват, в качеството на какво го правят и дали разпитът им е законен или не. Ако целта и самоличността им са неясни, не съм длъжен да отговарям на въпросите им.) Това твърдение е правилно. Отначало всички заявихте, че ще отговорите с „да“, но докато продължавах да питам, започнахте да усещате, че нещо не е наред, като считахте, че отговорът ви е неправилен. Установихте ли къде е проблемът? По този въпрос това е разбирането, което трябва да имате: не сме нарушили никакви закони, като вярваме в Бог, не сме престъпници, имаме своите човешки права и свободи. Не всеки може да ни разпитва или да ни задава въпроси по свое усмотрение. Това не е случай, в който трябва да отговаряме вярно на всеки, който ни задава въпроси. Не сме длъжни да правим това. Правилни ли са тези думи? (Да.) Незаконно е някой, независимо кой, да ни разпитва произволно. Трябва да разбираме закона и да се научим как да го използваме, за да се защитаваме. Това е мъдростта, която Божиите избраници трябва да притежават. И така, какво трябва да направиш, ако се сблъскаш с такава ситуация в бъдеще? Ако някой те попита дали вярваш във Всемогъщия Бог, как би отговорил, как би се справил? Първото нещо, което казваш, е: „Кой си ти? С какво право ме питаш за това? Познавам ли те?“. Ако каже, че е служител на някаква правителствена агенция, тогава трябва да го помолиш да покаже документите си. Ако не покаже документите си, казваш: „Нямаш право да говориш с мен и аз не съм длъжен да ти отговарям. Има много държавни чиновници. На всички ли трябва да отговарям? Правителството е назначило хора, които да изпълняват определени задачи — наистина ли ти отговаряш за този въпрос? Дори да е така, аз не съм нарушил закона, така че защо трябва да ти отговарям? Защо трябва да ти казвам всичко? Ако смяташ, че съм направил нещо нередно и съм нарушил закона, можеш да представиш доказателства. Но ако искаш да отговоря на някой от твоите въпроси, иди да говориш с моя адвокат. Не съм длъжен да ти отговарям и ти нямаш право да питаш!“. Какъв е този начин на отговор? Изразява ли достойнство? (Да.) Тогава какво показваше вашият отговор? Изразяваше ли достойнство? (Не.) Да отговориш по вашия начин, показва невежество по отношение на закона. Ти просто отговаряш на всичко, което другите те питат, и какво се случва накрая? Ставаш Юда. Вие можете да отговаряте безразсъдно и ето една причина за това: хората в държавата на големия червен змей са били индоктринирани и са им промили мозъците да мислят, че вярващите в Бог са невежи, че са от по-низша класа и преследвани от държавата, че в тази държава те трябва да живеят без човешки права или достойнство. Така вярващите сами се принизяват към по-нисък статус. След като дойдат в западните държави, те не разбират такива неща като какво са човешките права, какво е достойнството или какви са задълженията на гражданина. Така че, когато някой те попита дали вярваш в Бог, прибързано признаваш от страх, като му казваш всичко, което знаеш, и не показваш никакъв духовен ръст. Кой причини всичко това? Причини го индоктринирането и управлението на големия червен змей. Дълбоко в подсъзнанието на всеки в континенталната част съществува идеята, че щом вярваш в Бог, заемаш най-ниския статус в това общество, сред човечеството. Ставаш откъснат от обществото и от човечеството. С други думи, на тези хора им липсват достойнство, човешки права и осъзнатост да се защитават. Те са глупави, невежи и лишени от прозрение, като позволяват на другите да ги тормозят и манипулират по свое усмотрение. Това е вашият начин на мислене. Далеч от това да останеш непоколебим в свидетелството си за Бог, ти Го продаваш във всеки един момент, превръщаш се в Юда във всеки един момент. И така, как можеш да действаш с достойнство? Как трябва да се изправиш пред непознат, който ти задава въпроси? Първо, попитай кой е той, след това го помоли да покаже документите си. Това е правилната правна процедура. В западните държави полицаите или всички други държавни чиновници, когато общуват с обществеността като представители, които работят от името на правителството, винаги първо показват документите си. След като провериш самоличността им въз основа на техните документи, тогава решаваш как да отговориш на въпросите им или как да реагираш на исканията им към теб. Разбира се, по този въпрос ти определено имаш свобода на избор, напълно си самостоятелен, не си марионетка. Въпреки че си китаец и член на Църквата на Всемогъщия Бог, ти също така си законен и признат член на държавата, в която пребиваваш. Не забравяй, че имаш независимост. Ти не си роб или затворник на никоя държава, ти си човек, който може да се ползва от законите, от човешките права и от системите на тази държава.

Въз основа на съдържанието, за което разговарях, как трябва да се изправяте пред внезапни обстоятелства и неочаквани събития? Това е четвъртата точка, за която ще разговаряме — „не бъдете плахи“. Някои хора питат: „Да не бъдеш плах означава ли просто да действаш по глупаво смел начин?“. Не, да не бъдеш плах означава да не се страхуваш от никаква власт, защото ние не сме престъпници, не сме роби. Ние сме достойните Божии избраници, достойните сътворени човешки същества под върховенството на Създателя. В подхода си към този въпрос преди всичко не бъдете плахи. Освен това активно поддържайте своя дълг и средата, в която изпълнявате дълга си, а също така се изправяйте с активно отношение пред различните обстоятелства и твърдения, действия и пред другите неща на различните власти, които са насочени към нас. Да се изправяш пред тях активно и да не бъдеш плах — какво мислите за това отношение? (Добро е.) Да живееш по този начин е достойно, като човек. Това не е да живееш недостойно, само за да си изкарваш прехраната. Ние идваме в чужбина, за да изпълняваме дълга си, а не за да си пълним стомасите или за да свързваме двата края. Не сме нарушавали никакви закони, не сме създавали неприятности на никоя държава и със сигурност не сме роби на никоя държава. Ние изпълняваме дълга на сътворени същества в Божия дом, издържаме се сами, не зависим от другите. Това е напълно законно.

От четирите точки, които току-що обсъдихме, всяка една е от решаващо значение. Коя беше първата точка? (Независимо дали в чужбина или в Китай, това да отдаваш от все сърце всичко на Бог и да изпълняваш дълга си, е най-справедливата кауза сред цялото човечество от древни времена до днес. Нашето изпълнение на дълга е открито и почтено, а не тайно, защото това, което правим сега, е най-справедливата кауза сред човечеството.) А втората? (Бог господства над всички неща и всички събития. Всичко, включително владетелите на света и всяка власт в света, се управлява и контролира от Божията ръка — ничия съдба не се контролира от самия него. Ние не сме изключение; нашите съдби се управляват и контролират от Божията ръка и никой не може да промени посоката, в която отиваме и където оставаме. Какви са управлението и системата на владетеля на страната, в която живеем, какви са условията на живот в тази страна и дали те са заплашителни, враждебни или приятелски към нас — всичко това е под Божието върховенство и ние няма за какво да се тревожим или безпокоим.) Третата точка? (Независимо къде се намираме и независимо от нашите способности или заложби, ние сме просто една частица от множеството незначителни сътворени същества. Единствената отговорност и дългът, които трябва да изпълняваме, е да се покоряваме на върховенството, подредбите и устроеното от Създателя. Въпреки че в момента сме в свободна страна, ако един ден Бог издигне враждебна сила, за да ни преследва и за да ни навреди, не бива да имаме никакви оплаквания. Това е така, защото нашето задължение, отговорност и дълг е да се покорим на всичко, което Бог върши, на всичко, което Бог устройва.) Четвъртата точка се отнася за активното изправяне пред всички външни хора, събития и неща, без плахост. Тези четири точки са отношенията и разбиранията, които всеки, който изпълнява дълга си, трябва да има, и те са също истините, които всеки, който изпълнява дълга си, трябва да разбира. Въпреки че тези четири точки не са много свързани с осмата отговорност на водачите и работниците, за която разговаряхме днес, тъй като говорим за трудностите в работата, все пак трябва да засегнем тези въпроси, това не е напразно.

В. Принципите, които водачите и работниците трябва да практикуват, когато се сблъскват с трудности

Някои водачи и работници се сблъскват с доста трудни за справяне въпроси във външните дела и се оказват в безизходица, неспособни са да прозрат корена на проблема, нито знаят как да подходят към него. Те просто го пренебрегват, в резултат на което въпросът се забавя. Какъв е този проблем? Това са лъжеводачи, които не са способни да вършат работа и само причиняват забавяния. На лъжеводачите им липсва разумът на нормален човек. Щом не могат да се справят с проблемите, защо не ги докладват на Горното? Ако докладваш проблем на Горното, можем да се изправим заедно пред него и проблемът в крайна сметка ще бъде разрешен. Има някои неща, които вие не можете да прозрете. Аз ще ви помогна да ги анализирате. Стига да не нарушаваме закона или правителствените разпоредби, няма проблем, който да е твърде голям за преодоляване. При въпроси, включващи истините принципи, ние ги разрешаваме сами. При въпроси, включващи закона, можем да потърсим правен съвет за помощ и да ги разрешим по законен път. Независимо какви зли сили умишлено смущават и саботират делото на Божия дом, помнете едно: стига да не нарушаваме закона или да не нарушаваме правителствените разпоредби, никой не може да ни направи нищо. Това е така, защото повечето задгранични държави са демократични и се ръководят от закона. Дори злите сили да действат против закона, те също се страхуват от разобличаване и правни санкции. Това е факт. Независимо как тъмните ръце на големия червен змей смущават и саботират делото на Божия дом или тормозят нормалния ни живот, или подкупват някого да върши лоши неща, ние трябва да правим снимки и автентични видеозаписи, сериозно да водим точни записки и ясно да записваме времето, мястото и замесените лица. Когато му дойде времето, ще разрешим въпроса по законен път и не трябва да се страхуваме от него. Колкото и безумно да е потисничеството на големия червен змей, ние не се страхуваме от него, защото Бог е нашата опора и един ден Бог ще изпрати бедствия, за да го унищожи, Бог директно ще му въздаде възмездие и няма да е необходимо ние да правим нищо. Понякога вие не можете да прозрете някои въпроси. В такъв случай трябва бързо да ги докладвате нагоре и Горното ще ви покаже път, като превърне големите проблеми в малки, а малките — в разрешени. Всъщност за много от въпросите вие не знаете как да ги анализирате и не можете да прозрете същността им, и смятате, че ситуацията е важна и сериозна, но след анализ от Горното ще осъзнаете, че това всъщност е нищо. Няма от какво да се страхувате и не е нищо значимо — просто възприемете подход на ненамеса и след известно време въпросът ще се разреши от само себе си. Смущенията на злите сили не могат да предизвикат голям смут. Те най-много се страхуват от публично разобличаване, затова не смеят да прекрачат границите. Ако няколко шута се осмелят да прекрачат границите, можем да го разрешим законно, като предприемем правни мерки. Това е нещо, което всички водачи и работници трябва да прозрат. Независимо с каква ситуация се сблъскате, в никакъв случай не бива да действате объркано или глупаво. Ако не можеш да прозреш дадена ситуация или да се справиш с нея, трябва незабавно да я докладваш нагоре и да оставиш Горното да ти даде съвети и стратегии. Единственият истински страх е, че лъжеводачите не могат да прозрат проблемите или да се справят с тях, и въпреки това не ги докладват на Горното или не информират Горното за тях. Те чакат, докато ситуацията ескалира и забави работата, преди да я докладват нагоре, като вероятно губят най-добрата възможност за справяне с проблема. Това е като с човек, който има рак, но не се преглежда или не се лекува навреме, и отива в болницата за лечение едва в късния стадий на рака, но тогава вече е твърде късно и може само да чака смъртта. И така, най-вероятно е лъжеводачите да забавят нещата в работата си. Лъжеводачите са умствено увредени, те са негодници, те нито са отговорни към делото на Божия дом, нито го поддържат. Защо се казва, че лъжеводачите са измет, предвестници на гибел, идиоти, на които най-много им липсва разум? Именно това е причината. Всеки лъжеводач с толкова малки заложби, че не може да се справи дори с външните въпроси, трябва незабавно да бъде освободен от длъжност и отстранен, и никога повече да не бъде използван, за да се предотврати по-нататъшно забавяне на делото на Божия дом. Работата на лъжеводачите е най-възпрепятстваща. Често, когато възникне проблем, той би могъл да бъде разрешен чрез навременна консултация с всички. Единственото притеснение е, че отговорният лъжеводач е умствено увреден, че не е способен сам да разреши проблема, и въпреки това не го обсъжда с групата за вземане на решения, нито го докладва на Горното, а възприема отношение на нехайство, като прикрива и потиска проблема — това е, което най-много забавя нещата. Ако въпросът се забави и обстоятелствата се променят, това може да доведе до загуба на инициативата при справянето с проблема, което води до пасивна ситуация. Какво доказва това? Някои неща не могат да се бавят и трябва да се решават своевременно, при първа възможност. Лъжеводачите обаче не осъзнават това, така че хора с изключително малки заложби в никакъв случай не бива да ръководят. Лъжеводачите знаят само да бълват някои думи и доктрини и не могат да разрешат никакви действителни проблеми. Те или вредят на хората, или причиняват забавяния. Само чрез освобождаването им от длъжност и избирането на хора с бреме и с чувство за отговорност да бъдат водачи и работници църковното дело може да напредва нормално. Независимо от проблемите, с които се сблъсквате, стига да можете да търсите истината, има начин да ги разрешите. Външните въпроси и смущенията, причинени от големия червен змей, могат да бъдат разрешени чрез правни средства, когато е необходимо, това не е нищо особено. Стига да не престъпваме закона или да не нарушаваме правителствените разпоредби, никой не може да ни направи нищо и с тази увереност няма нужда да се страхуваме от никакви смущения от Сатана или от дяволите.

Сега проблемът с лъжеводачите трябва да бъде разнищен и разбран. Това е от решаващо значение за доброто извършване на църковното дело! Нека сега да разговаряме за това, защо лъжеводачите, когато се сблъскат с проблеми, които не могат да разрешат сами, все пак не ги докладват на Горното. Как трябва да гледаме на това? Всички вие можете да анализирате това и да извлечете полза от него. Проблемът с лъжеводачите, които не вършат истинска работа, вече е сериозен, но има още по-сериозен проблем: когато църквата се сблъска със смущения от зли хора и антихристи, лъжеводачите не само не се справят с това, но още по-лошо е, че те също така не го докладват на Горното, като позволяват на злите хора и на антихристите да смущават църквата — те просто наблюдават безопасно отстрани, без да оскърбяват никого. Независимо до каква степен е смутено църковното дело, лъжеводачите не ги е грижа. Какъв е проблемът в случая? Такива лъжеводачи толкова ли са лишени от морал? Само този факт е достатъчен, за да бъдат отлъчени такива лъжеводачи. Това, че лъжеводачите позволяват на злите хора и антихристите свободно да смущават църквата, е равносилно на предаване на църквата и на Божиите избраници на тези зли хора и антихристи, защото действат като щит за злите хора и антихристите. Това носи твърде голяма загуба на църковното дело! Само по тази точка, въпросът не е дали лъжеводачите трябва да бъдат освободени от длъжност, а дали трябва да бъдат премахнати. Кое е с по-сериозно естество: че лъжеводачите не вършат истинска работа или че лъжеводачите позволяват на злите хора и антихристите да смущават църквата? Невършенето на истинска работа може да засегне навлизането в живота на Божиите избраници и напредъка на църковното дело. Това вече причинява забавяния на важни въпроси. Когато лъжеводачите допускат злите хора и антихристите произволно да смущават църквата обаче, без да търсят решение или да го докладват на Горното, последствията стават невъобразими. Най-малкото църковният живот е хвърлен в пълен хаос и безпорядък от злите хора и от антихристите, и освен това църковното дело е провалено и парализирано. Не влияе ли това пряко на разпространяването на евангелското дело? Последствията наистина са сериозни! Следователно, ако лъжеводачите допуснат тази грешка, те трябва да бъдат отлъчени. Много водачи и работници винаги имат различно мислене и представа относно докладването на проблеми на Горното. Някои казват: „Дори докладването на проблеми на Горното може да не доведе до разрешаването им“. Това са абсурдни приказки! Какво имаш предвид под „може да не доведе до разрешаването им“? Само защото ти не можеш да ги разрешиш, не означава, че Горното не може. Ако Горното ти даде път, проблемът по същество е разрешен в действителност. Ако Горното не ти предостави път, ти оставаш без такъв. Не можеш да прозреш дори този незначителен въпрос. Твърде надменен и самоправеден си! Някои казват също така: „Когато се сблъскаме с трудности или проблеми, първо трябва да разсъждаваме няколко дни и да докладваме за тях само ако наистина не можем да намерим решение“. Може да звучи така, сякаш онези, които казват това, имат някакво основание, но не е ли вероятно тези дни на обмисляне да доведат до забавяне? Можеш ли да си сигурен, че няколко дни на обмисляне ще разрешат проблема? Можеш ли да гарантираш, че това няма да доведе до допълнително забавяне? Други казват: „Ако докладваме за проблема веднага, дали Горното няма да си помисли, че не можем да прозрем дори този незначителен проблем? Дали няма да ни нарече глупаци и невежи и да ни кастри?“. Те грешат, като казват това — независимо дали докладваш за проблема, или не, качеството на твоите заложби вече е видимо. Горното знае всичко. Смяташ ли, че Горното ще те цени високо, ако не докладваш за някакъв проблем? Ако докладваш за проблема и това не е довело до забавяне на важни дела, Божият дом няма да те държи отговорен за това. Ако обаче не го докладваш и това доведе до забавяния, ще ти бъде потърсена пряка отговорност, ще бъдеш освободен незабавно и няма да бъдеш използван никога повече. Божиите избраници също ще гледат на теб като на невеж, глупав, слабоумен и психически неуравновесен, ще те мразят и винаги ще те презират. Онези, които винаги се страхуват да не бъдат кастрени или да не бъдат гледани отвисоко от Горното за това, че докладват за проблеми, са с лоши заложби и са най-глупави. Те трябва да бъдат освободени и да не бъдат използвани никога повече. Да имаш толкова лоши заложби и въпреки това да искаш да запазиш реномето си — не е ли това напълно безсрамно? Кажете Ми, не са ли отвратителни лъжеводачите, които не само че си вършат зле работата, но и причиняват забавяне на важни дела? Трябва ли да бъдат освободени? (Да.) Ако са изправени пред голям проблем и ако могат да го докладват незабавно, без да предизвикват забавяния или сериозни последствия, как трябва да се гледа на такива водачи? Най-малкото се счита, че те имат разум и са способни да поддържат работата на църквата. Трябва ли такива водачи да продължат да бъдат използвани? Трябва. Само психически най-увредените водачи биха се въздържали да докладват за проблеми от страх да не бъдат кастрени. Могат ли такива водачи да бъдат използвани все пак в бъдеще? Мисля, че те не могат да бъдат използвани повече, защото използването им предизвиква твърде голямо забавяне. До този момент всички вие би трябвало да сте способни да прозрете този вид проблеми, нали? Когато се сблъскате с проблеми, с които не можете да се справите, бързо докладвайте за тях и разговаряйте за решения с групата за вземане на решения. Ако групата за вземане на решения не може да се справи с тях, незабавно ги докладвайте на Горното. Не се притеснявайте за това или онова, способността за бързо разрешаване на проблема е това, което е най-важно. Току-що споменатият пример се среща във всички църкви. Такива трудности и проблеми ще възникват. В сравнение с някои вътрешни трудности на църквата, тези външни проблеми са свързани с по-тежки последствия. Следователно трудността по отношение на външните проблеми е малко по-голяма в сравнение с тази при вътрешните проблеми на църквата. Ако се сблъскате с външни проблеми, трябва бързо да ги разрешите чрез консултация или да ги докладвате на Горното. Това е от съществено значение. Само практикуването по този начин може да осигури нормалния напредък на църковната работа и да гарантира, че разпространяването на евангелието на царството няма да бъде възпрепятствано. Това е всичко за нашето общение относно принципите за справяне с външните проблеми на църквата.

Във всяка църква има хора с малки заложби и те винаги срещат трудности при изпълнението на дълга си, неспособни са да намерят принципи на практикуване, независимо как се разговаря с тях за истината, и те просто сляпо прилагат правила без никаква реална ефективност. В такива случаи възложеният на тези хора дълг трябва да бъде адаптиран. Такова адаптиране е преразпределението на персонала. Например има човек, на когото е възложена важна работа, но той има някои проблеми в работата си, които не могат да бъдат разрешени, независимо как разговаряш с него. Ти не можеш да прозреш същността на проблема или дали този човек все още е използваем, или не, а наблюдението или по-нататъшното общение също не дават резултати. Въпреки че този човек не причинява твърде много забавяния в работата, ключовите въпроси никога не биват разрешени, което винаги те кара да се чувстваш някак неспокойно. Какво трябва да направиш, когато се сблъскаш с това? Това е много важен въпрос. Ако не можеш да го разрешиш сам, трябва да го внесеш на събиране на водачи и работници за общение, разнищване и анализ. Ако в крайна сметка може да се постигне консенсус, проблемът ще бъде разрешен. Ако практикуването по този начин не разреши проблема, тъй като той се проточва, може ли това да причини забавяния на важни въпроси? Ако може, тогава трябва възможно най-скоро да го докладваш на Горното и да потърсиш решение. Накратко казано, независимо с какви обърквания или трудности се сблъскваш в работата си, щом те могат да повлияят на Божиите избраници при изпълнението на дълга им или да възпрепятстват нормалния напредък на църковната работа, проблемите трябва да бъдат разрешени незабавно. Ако не можеш да разрешиш даден проблем сам, трябва да потърсиш няколко души, които разбират истината, за да го разрешите заедно. Ако и това не даде резултат, тогава трябва да поставиш въпроса и да го докладваш на Горното, за да се потърси решение. Това е отговорност и задължение на водачите и работниците. Водачите и работниците трябва да приемат сериозно всички трудности или обърквания, с които се сблъскват, а не просто нехайно да проповядват някои думи и доктрини, да скандират лозунги, за да ентусиазират братята и сестрите, или да ги кастрят и след това да считат, че са си свършили работата, щом са установили проблемите или трудностите. Понякога говоренето на думи и доктрини може да разреши някои повърхностни проблеми, но в крайна сметка то не може да разреши основните проблеми. Проблемите, засягащи първопричината, покварения нрав и човешките представи и фантазии, трябва да бъдат разрешени чрез общение за истината, основано на Божиите слова. Съществуват също лични трудности на хората, проблеми на обкръжението и проблеми, свързани с професионалните знания, необходими за изпълнение на дълга. Всички тези практически проблеми изискват решения от страна на водачите и работниците. Измежду тези проблеми, всички обърквания и трудности, които водачите и работниците не могат да разрешат, може да бъдат внесени на събиране на водачите и работниците за разнищване, анализ и разрешаване, или те могат директно да ги докладват на Горното, за да търсят истината за разрешаването им. Това се нарича вършене на реална работа и само чрез обучение за вършене на реална работа по този начин духовният ръст на човек може да расте и той да изпълнява добре дълга си. Стига да имат чувство за отговорност, водачите и работниците ще установяват проблеми по всяко време и на всяко място. Има проблеми, които те трябва да разрешават всеки ден. Например току-що споменах инцидент, при който някой пита дали вярваш във Всемогъщия Бог, и всички вие бяхте изумени. Първоначално всички заявихте, че бихте отговорили с „да“, но по-късно някои казаха, че това не е правилният отговор, а други казаха, че не знаят. Имаше всякакви отговори. Накрая водачите и работниците също бяха смаяни, като си мислеха: „Да кажеш „не“ на вярата във Всемогъщия Бог би означавало да отречеш Бог пред другите, и тогава Бог няма да ни признае — но какви биха били последствията от това да кажеш „да“ на вярата във Всемогъщия Бог? И двата избора изглеждат неправилни“. Водачите и работниците не знаеха как да разрешат този въпрос и не можаха да вземат решение. Следователно, когато братята и сестрите отново се сблъскат с такива ситуации, все още няма да имат правилните възгледи и нагласи, и проблемът ще остане неразрешен, което означава, че водачите и работниците не са изпълнили своите отговорности — те са се провалили в изпълнението на своите отговорности. Неизпълнението на отговорностите е проблем на способността и на заложбите, но когато възникнат такива проблеми, какво трябва да направиш, ако знаеш, че те не са разрешени? Не бива да ги пренебрегваш или да потулваш въпроса, за да отшуми, като позволяваш на всички да действат свободно и да правят каквото си искат. Вместо това трябва да го докладваш на Горното, като търсиш подходящите действия и път на практикуване, които да предприемеш в такива ситуации. В крайна сметка всички трябва да бъдат накарани да разберат какви са Божиите намерения в тези ситуации, какви принципи трябва да спазват хората и какви отношения и позиции трябва да възприемат. Тогава, когато отново се сблъскат с такива ситуации в бъдеще, те ще разберат истините принципи и ще имат път на практикуване. По този начин водачите и работниците изпълняват своите отговорности. И така, защо всички първоначално казахте, че ще отговорите с „да“, когато ви попитаха дали вярвате във Всемогъщия Бог? Има причина за това: водачите и работниците никога не са разговаряли с вас как да разрешавате такива проблеми. Те ги считат за незначителни въпроси, по които всеки има собствено възприемане, всеки може да ги възприема, както си иска, и да ги практикува, както намери за добре. Затова когато ви зададоха този въпрос, имаше всякакви отговори. И така, стигнахте ли вече до заключение по този въпрос? Какво трябва да направиш, ако някой те попита дали вярваш във Всемогъщия Бог? Първо, попитай кой е той. Второ, помоли го да ти покаже документите си. Ако те попита за друга лична информация, не давай отговор. Дори ако покаже документи, не му казвай, защото това е твоята лична неприкосновеност. От колко години вярваш в Бог, кой ти е проповядвал евангелието, къде си изпълнявал дълга си, колко силна е вярата ти, как избираш бъдещия си път, как се стремиш към истината и как я придобиваш — тези въпроси са твърде ценни за нас, за да ги разкриваме небрежно на всеки непознат. Той няма право да разпитва за такава важна информация. Ако водачите и работниците не могат да разрешат такива проблеми, те трябва своевременно да ги докладват на Горното, за да потърсят решения и да попитат за подходящи начини за отговор. Горното няма да ти се присмее. Най-много да каже, че си твърде глупав. Въпреки всичко, способността да се разреши проблемът е най-добрият резултат.

Днес, по отношение на осмата отговорност на водачите и работниците — докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата — разговаряхме главно за това какво представляват объркванията и трудностите, както и за това как водачите и работниците трябва да се справят с тези проблеми и как да ги разрешават, когато се сблъскат с тях, и как да подхождат към тези въпроси. Що се отнася до това какви са проявленията на лъжеводачите, когато се сблъскат с тези проблеми, ще разгледаме тази част в следващото общение.

27 март 2021 г.