Днес ще продължим общението за отговорностите на водачите и работниците и за различните проявления на лъжеводачите. На последната сбирка разговаряхме по точка шест от отговорностите на водачите и работниците. Какво е основното съдържание на тази точка? (Точка шест е: „Подкрепяйте и подхранвайте всички видове квалифициран талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най-бързо“.) Последния път разговаряхме главно за принципите на Божия дом за повишаване и развиване на хората и защо Божият дом повишава и развива хората. Също така разнищихме проблемите, които съществуват с лъжеводачите, що се отнася до повишаването и развиването на различни типове талантливи хора. И така, кои са основните проявления на лъжеводачите по тези две точки? Защо казваме, че са лъжеводачи? Има основно два аспекта. Единият е, че лъжеводачите не разбират принципите за повишаване, развиване и използване на различните типове хора, нито търсят тези принципи. Те не знаят кои аспекти на заложбите е важно да притежава човек или на какви критерии е важно да отговаря, за да е водач или работник. Вследствие на това те използват хората напосоки, въз основа на собствените си представи и фантазии. Друг сериозен проблем е, че след повишаване, развиване и използване на тези хора, те не проследяват или проверяват работата им, нито установяват колко добре се справят, дали вършат реална работа или дали са способни да изпълняват отговорностите си, какъв е характерът им и дали дългът, който изпълняват тези хора, е подходящ за тях, и не обръщат внимание дали хората, които повишават, развиват и използват, са съгласно критериите и са съгласно принципите — те никога не проверяват тези неща. Лъжеводачите мислят, че става въпрос само за това да повишават хората и да им уреждат работа и нищо повече, и че така техните отговорности са изпълнени. Така вършат работата си лъжеводачите и това е също отношението и гледната им точка, докато работят. Така че могат ли тези две основни проявления на лъжеводачите да докажат, че те не изпълняват и не могат да изпълняват отговорностите си по отношение на повишаването, развиването и използването на хората? (Да.) Лъжеводачите не проверяват работата, нито наблюдават различните типове хора, още по-малко пък са педантични по отношение на истините и принципите, като сравняват проявленията и състоянията на различните типове хора с истините, които разбират, и с принципите, изисквани от Божия дом. Те също така не могат да различат дали човешката природа и силните страни на различните типове хора са в съгласие с изискваните принципи от Божия дом за използването на хората. По тези причини те са особено объркани и небрежни що се отнася до повишаването и използването на хората, и до уреждането на работа за тях, и всичко, което правят, е да действат механично и да изпълняват повърхностно работата въз основа на своите представи и фантазии. И понеже това е така, ако лъжеводачите бъдат помолени да използват различни типове хора разумно и компетентно въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, могат ли да постигнат това? (Не, не могат.) Нека засега да оставим настрана какви са заложбите на лъжеводачите. Ако само разгледаме отношението им към работата и начините и методите да вършат работа и факта, че изобщо не вършат никаква реална работа, а само се занимават с общите дела и вършат малко повърхностна работа, която ги поставя в светлината на прожекторите, и факта, че изобщо не вършат работата да предоставят истината на хората и не знаят как да използват истината, за да разрешават проблеми — всичко това е достатъчно да докаже, че лъжеводачите не могат да изпълняват реалното дело на църквата. Само въз основа на факта, че лъжеводачите не вършат истинска работа, нито се занимават задълбочено с братята и сестрите, за да разрешават реални проблеми, а вместо това се държат високомерно и раздават заповеди, може да се потвърди, че те са неспособни да изпълняват добре всички аспекти на църковното дело, за да повишават и развиват хората за Божия дом.

Седма точка: разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин (първа част)

Използвайте различните типове хора разумно въз основа на тяхната човешка природа

Какво е вашето разбиране за това как да организирате и да използвате различните типове хора? (Божият дом има различни задължителни критерии за различните типове хора, които са повишавани и развивани, и хората трябва да се повишават и използват в съответствие с принципите и критериите на Божия дом за повишаване на хората. Ако някои хора са годни да са водачи и работници, тогава трябва да се развиват като водачи, работници и надзорници. Ако някои хора притежават професионални умения в определена област, тогава дългът, който изпълняват, трябва да бъде организиран в съответствие с техните професионални силни страни, така че да бъдат разпределени и използвани разумно.) Има ли какво още да добавите? (Още едно нещо е хората да се преценяват въз основа на човешката им природа. Ако нечия човешка природа е относително добра и човекът обича истината и има способност за възприемане, тогава е кандидат за повишаване и развиване. Ако човешката му природа е средна, но има силни страни и може да изпълнява дълг в Божия дом и да служи, тогава този вид човек може също да бъде назначен за подходящ дълг въз основа на силните му страни, така че да бъде използван възможно най-добре. Ако е човек с доста лоша човешка природа и може да създаде прекъсвания и смущения, тогава да му се възложи дълг ще донесе повече проблеми, отколкото ползи, затова не е подходящо да се организира той да изпълнява дълг.) Ако хората се разграничават въз основа на човешката им природа, тогава стига да не са от злите, да не създават прекъсвания и смущения и стига да са способни да изпълняват дълг, те са в съгласие с принципите на Божия дом за използване на хората. Друг тип, който не може да се използва, освен злите хора и злите духове, са онези с недостатъчна интелигентност, което означава хора, които не постигат нищо, които не могат да завършат нищо, неспособни са да усвоят професия и да се справят с прости общи задачи, които дори не успяват да извършват физически труд — хора, които са с недостатъчна интелигентност и човешка природа, не могат да се използват. Кои хора попадат в категорията на недостатъчната интелигентност? Онези, които не разбират човешки език, на които им липсва чисто възприемане, които винаги разбират погрешно нещата, объркват нещата и дават неуместни отговори на въпросите и които са от същия тип като глупаците или умствено увредените хора — това са все хора с недостатъчна интелигентност. Има и изключително нелепи хора, които възприемат всякакви неща различно от нормалните хора — те също имат проблем с интелигентността. Включва ли недостатъчната интелигентност и това да си неспособен да учиш нещо? (Да, включва.) Тогава ако си неспособен да се научиш как да пишеш статии, това смята ли се за недостатъчна интелигентност? (Не, не се смята.) Хората от този тип не се броят. Да вземем за пример това да се научиш да пееш и танцуваш, да придобиеш компютърни умения или да научиш чужд език. Да си неспособен да научиш тези неща не означава, че имаш недостатъчна интелигентност. Тогава кой вид неща трябва да си неспособен да научиш, за да показва това недостатъчна интелигентност? Например някои хора имат известно познание, но са неспособни да се научат как да организират езика си, когато си говорят свойски с другите. Тогава могат ли хората от този тип да разговарят за истината, да се молят и да общуват нормално с другите, когато вярват в Бог? (Не, не могат.) Когато имат някаква идея в ума си или когато са в някакво състояние и искат да се отворят и да говорят с хората за това и да потърсят път за решение, те го обмислят дни наред и не знаят откъде да започнат или как да се изразят. Веднага щом заговорят, се оплитат и говорят объркано, устите им сякаш отказват да направят това, което им е наредено, и мислите им се реят навсякъде. Например, ако им кажеш: „Днес времето е хубаво и слънцето грее“, те ще ти отговорят: „Вчера валеше и на този път стана катастрофа“. Те не са на една вълна с онзи, с когото говорят. Това тип човек с недостатъчна интелигентност ли е? (Да.) Например, ако го боли глава и го попиташ какво не е наред, той ще ти каже, че чувства дискомфорт в сърцето си. Този отговор не съответства на въпроса, нали? (Да, така е.) Това е да ти липсва интелигентност твърде много. Много хора са такива. Можете ли да дадете пример? (Някои хора винаги се отклоняват от темата, когато отговарят на въпроси, те просто не могат да разберат какво ги питат другите.) Да се отклоняваш често от темата, докато говориш — това е недостатъчна интелигентност. Има и хора, които не успяват да направят разлика между вътрешни и външни хора, когато говорят и понякога се издават, когато кажат нещо, без дори да разберат — това също е недостатъчна интелигентност. Например някои братя и сестри живеят с членове на семейството си, които са невярващи и които ги питат: „Какво ви казва вашият бог да правите?“. Те отговарят: „Бог, в който ние вярваме, е толкова добър. Той ни учи да сме честни хора и че не ни е позволено да лъжем никого, а трябва да говорим искрено с всички“. На повърхността звучи така, сякаш те свидетелстват за делото на Бог, прославят Бог и оставят у слушателите добро впечатление за вярващите, че може да им се има доверие, но дали наистина е така? Какво ще кажат невярващите, когато чуят това? Ще кажат: „Понеже вашият бог е поискал от вас да сте честни хора, тогава кажете ни искрено: колко пари има вашата църква? Кой дава най-много приношения? Кой е водачът на вашата църва? Колко места за сбирки имате?“. Това ще те хване неподготвен, нали? Не са ли такива хора глуповати? Защо говориш с дяволи и невярващи относно това да си честен човек? В действителност ти не си непременно толкова честен пред Бог. Така че не се ли издаваш, като си толкова сериозен за това с невярващите? Не е ли това сам да си копаеш дупка и да си поставяш капан? Не си ли глупак? Когато отваряш сърцето си или говориш честно с някого, трябва да вземеш предвид с кого говориш — ако е дявол или Сатана, можеш ли да му кажеш какво наистина се случва? Така че що се отнася до такива хора, е необходимо да практикуваш „да си разумен като змиите и незлоблив като гълъбите“ — това е Божието учение към човечеството. Глупаците не са наясно с това. Те знаят само как да се придържат към правилата и да казват неща от сорта на: „Ние, вярващите, сме толкова честни, ние не мамим никого. Вижте се вие, невярващите. Вие сте пълни с лъжи, докато ние всички говорим честно“. И след като са говорили честно, хората имат преимущество, което да използват срещу тях. Нима това не е точно неспособността им да направят разлика между вътрешни и външни хора? Не означава ли това, че не са с всичкия си? Те разбират някои доктрини, но не знаят как да ги прилагат. Скандират някои лозунги и после се чувстват наистина духовни и си мислят, че разбират истината и притежават истината реалност, и се перчат пред всички, но накрая сатани и дяволи се възползват от това и го обръщат срещу тях. Това е недостатъчна интелигентност.

Току-що говорихме за няколко типа хора, които са с недостатъчна интелигентност. Единият са онези, които не разбират човешкия език и които не успяват да разберат и схванат същината и ключовите моменти в думите на другите. Вторият тип са тъпаците, които са неспособни да постигнат нищо и не могат да схванат принципите или ключовите моменти, независимо как го правят. Третият тип са онези, които имат изключително тесногръди и нелепи възгледи за всичко. Има и такива, които са неспособни да научат нищо — дори как да говорят или бъбрят, или как да изразяват мислите и мненията си ясно, така че другите да могат да ги разберат. Макар че те са донякъде грамотни, не могат да организират своята реч в главите си или да говорят ясно, нито пък да изразяват правилни възгледи или да постигнат нещо. Това са все хора с недостатъчна интелигентност. Независимо какви занаяти или умения усвоят, те постоянно са неспособни да схванат принципите и правилата. Дори ако понякога прилагат добре даден занаят или умение, то е случайно - не знаят как са го свършили добре. Следващият път, когато не успеят да го свършат добре, отново няма да знаят защо. Не са способни да научат нищо или да станат изкусни в него. Ако от тях се поиска да усвоят занаят или техническо умение, независимо колко дълго прекарат в учене, те ще схванат само теорията. Слушали са проповеди толкова много години, но не са разбрали истината. Ако от тях се поиска да вземат тези слова и тези конкретни твърдения, за които в Божия дом често се разговаря, и да ги превърнат в принцип и път за практикуване, те ще са неспособни да го направят, дори да работят до припадък, и независимо как са обучавани. Това потвърждава, че тези хора имат недостатъчна интелигентност. Някои хора постигат съвсем същите резултати от действията си на 50 или 60-годишна възраст, както и когато са били на 30, без да са отбелязали никакъв напредък. Те не са научили успешно и едно-единствено нещо през живота си. Не че са безделничили, те са много внимателни и полагат усилие, но не са успели да научат нищо. Това показва, че имат недостатъчна интелигентност. Въз основа на това, за което сме разговаряли, обхватът на понятието, което се счита за недостатъчна интелигентност, се разшири, нали? Бихте ли сметнали себе си за недостатъчно интелигентни? (Да.) Донякъде, в по-голяма или по-малка степен. Защо казвам това? Повечето хора са слушали проповеди от пет години, но все още не разбират какво е истината или какви са Божиите намерения. А някои хора са слушали проповеди от десет години или дори 20 или 30 години и все още не разбират какво е истина реалност и какво са думи и доктрини, устите им са пълни с доктрини и те ги бълват много умело — това е проблем с тяхната интелигентност. Ако засега оставим настрана възприемането на истината, нека просто кажем, че хората показват следните проявления към някои външни неща и логични въпроси в човешкия живот: независимо колко години са правили нещо, тяхната ситуация, състояние и възприятия остават същите, както когато са започнали да го учат за първи път. И независимо как са напътствани, обучавани или как практикуват, те все още не напредват. Това е недостатъчна интелигентност.

Подборът и използването на хората въз основа на това дали имат или нямат човешка природа е съгласно принципите. Кажете Ми тогава, трябва ли да развиваме и да използваме хора, които имат лоша човешка природа, недостатъчна интелигентност или в тях действат зли духове? Това категорично няма да се получи. Извън тези няколко типа хора, които не се съобразяват с принципите на Божия дом за използването на хората, повечето други хора могат да бъдат използвани разумно въз основа на тяхната човешка природа. Онези, които са със средна човешка природа, които не могат да бъдат наречени добри или лоши, могат да са просто обикновени членове на екип. При онези, които са с относително добра човешка природа, които са сравнително здравомислещи и притежават съвест, които обичат положителните неща, които са особено почтени, имат чувство за справедливост и могат да защитават интересите на Божия дом, ударението може да се постави върху развитието и използването им. Колкото до това дали да ги развиваме и използваме за водачи или ръководители на екипи, или за да вършат някаква важна работа, това зависи от техните заложби и силни страни. Така се преценява как да се използват различните типове хора въз основа на тяхната човешка природа.

Разумно използване на различните типове хора въз основа на техните силни страни

Нека сега да поговорим за това как да използваме различните типове хора въз основа на техните силни страни. В допълнение към заложбите си, някои хора имат и професионални умения, с които се отличават. Какво се има предвид под „силни страни“? (Да имаш умение в специализирана област, като например да можеш да композираш музика, да свириш на музикален инструмент или да рисуваш.) Да разбираш музикалната теория, изкуството, а също и танца и писането — това са все силни страни. Да си актьор или режисьор са силни страни, свързани с филмопроизводството, преводът е лингвистична силна страна, а видеопродукцията и специалните ефекти са също силни страни в конкретна сфера. Когато говорим за силни страни, имаме предвид професионални умения, свързани с централното дело на църквата. Някои хора вече имат основно ниво на експертност, а други изучават тези неща след като дойдат в Божия дом. Ако човек има базови умения, но човешката му природа не е съгласно критериите и той е един от тези с недостатъчна интелигентност, зъл човек или зъл дух, той не може да се използва. Ако човешката му природа е съгласно критериите и той притежава силна страна, от която Божият дом има нужда, тогава може да бъде повишаван, развиван и използван, да бъде прикрепен към екип, който подхожда на силните му страни или който е свързан с професионалните умения, които притежава, и да започне веднага да работи. Някои хора все още не притежават професионални силни страни, но са готови да учат и наваксват много бързо. Ако тяхната човешка природа е съгласно критериите, тогава Божият дом може да ги развива и да им създаде условия да учат, и такива хора могат също да се използват. В обобщение, възлагането на дълг става въз основа на човешките заложби и силни страни и доколкото е възможно, хората с различни силни страни трябва да бъдат организирани да работят в тяхната сфера на експертност, за да могат да прилагат тези силни страни. Ако силните им страни повече не са необходими на Божия дом, може да се уреди да правят това, на което са способни, въз основа на техните заложби и човешка природа. Това означава да използваш разумно хората. Ако Божият дом все още се нуждае от техните силни страни, трябва да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си в тази област и не могат да бъдат прехвърляни произволно, освен ако във въпросната професия не работят твърде много хора. В този случай броят на хората трябва да се намали според ситуацията, като онези, които са най-малко компетентни в професията си, се преназначат към друг дълг. Това означава да се използват разумно хората.

Има определен тип хора, които нямат никакви особени умения — те могат да пишат статии до известна степен, могат да пеят правилно и да се научат да правят каквото и да е, но не са най-добрите в тези области. В какво са най-добри? Те имат известни заложби, в относителна степен притежават чувство за справедливост и имат някакъв усет как да преценяват и да използват хората. Извън това, най-забележимото при тях са организационните умения, които притежават. Ако дадете работа или задача на такъв човек, той може да организира хората да я свършат. Същевременно той притежава работоспособност, което означава, че ако му дадете работа, той има способността да я изпълни добре и да я завърши. Той има някакъв план наум, със стъпки и структура. Знае как да използва хората, как да разпределя времето и кого да използва за дадена задача. Ако се появи проблем, знае как да обсъди решението с всички. Знае как да балансира и да разрешава всички тези неща. Такъв човек не само притежава работоспособност, но също и говори относително добре. Думите му са ясни и подредени и той не обърква хората. Когато е възложил работа, всички разбират ясно и знаят какво трябва да правят. Никой не безделничи и в работата няма пропуски. Неговото обяснение на подробностите в работата е също относително ясно и подредено, а по особено сложни въпроси той предлага анализ, общение и изрежда подробностите, така че всеки да разбере въпросите, да знае как да свърши работата и как да действа. В допълнение може също да разговаря за това кои начини на действие може да са несъвършени, кои методи на работа ще засегнат ефективността, за какво трябва да внимават хората в хода на работата си и т.н. Това означава, че той мисли повече от другите преди да започне да работи — мисли в повече детайли, по-реалистично и по-всеобхватно от другите. От една страна има мозък, а от друга е красноречив. Да има мозък означава, че прави нещата по организиран начин, с отделни стъпки и според план, и с голяма яснота. Да е красноречив означава, че може да използва езика, за да изразява ясно и разбираемо мислите, плановете и сметките в ума си и че знае как да говори просто и сбито, така че слушателите му да не се объркват. Той се изразява с особено ясен, точен, верен и подходящ език. Това означава да си красноречив. Такива хора са красноречиви, те притежават работоспособност, организационни умения и на всичкото отгоре имат усещане за отговорност и притежават чувство за справедливост в относителна степен. Те не са човекоугодници, нито умиротворители. Когато видят, че зли хора създават прекъсвания и смущения в църковното дело, или видят тъпаци и мизерници, които не се грижат за подходящите си дела и действат с хитрост, те се ядосват, чувстват се недоволни и могат незабавно да разрешат тези проблеми и да се справят с тях, да защитят делото и интересите на Божия дом. Да имаш усещане за отговорност и за справедливост — не са ли това проявления на значими черти в човешката природа на този тип хора? (Да.) Такива хора може да не са добри в социализацията или да не са особено опитни в някакви конкретни професионални умения, но ако притежават чертите, които току-що описах, те могат да бъдат развивани като водачи и работници. Тези черти са също техните силни страни, тоест те са красноречиви, работоспособни, имат организационни умения и в относителна степен притежават чувство за справедливост. Да имаш чувство за справедливост е съществено. Имат ли злите хора и антихристите чувство за справедливост? (Не, нямат.) Антихристите имат нечестива природа. За тях е невъзможно да имат чувство за справедливост. Друго съществено нещо е, че този тип хора имат духовно разбиране и способност за възприемане на истината. Това е свързано със заложбите им. Силните страни на този тип хора се отнасят до онези черти на човешката природа и таланти, които току-що споменах, както и към трите критерия за наличие на способност за възприемане на истината, за носене на бреме за църквата и притежаване на работоспособност. Такива хора могат да бъдат развивани като водачи, с това няма проблем. Освен че трябва да има мозък и заложби, един водач трябва да има способност да възприема истината и да има организационни умения и работоспособност на позицията си, както и красноречие. Някои хора имат много добри заложби, притежават духовно разбиране, но що се отнася до общението на сбирките, те създават пълна бъркотия с това, което се опитват да кажат, напълно им липсва способност да организират езика си и това, което казват, е напълно лишено от логика. Такива хора могат ли да бъдат развивани като водачи? (Не, не могат.) Някои хора едва успяват да говорят само на малък брой хора. Те могат да разговарят за някои състояния, мнения и възприемане на истината и могат да подкрепят другите, да им предоставят ресурс и да им помагат, но когато са около повече хора, не смеят да се обаждат и се чувстват уплашени, и дори може да се притеснят до сълзи. Могат ли такива хора да бъдат развивани? Такъв тип хора, които са с относително слаба и плаха човешка природа и които са податливи на сценична треска, могат да бъдат развивани, за да станат ръководители на екипи или църковни водачи, стига да притежават човешка природа, силни страни и способност за възприемане, за да са водачи. Първо, просто ги развивайте и обучавайте, а след като са имали преживяване за известен период от време, те ще придобият прозрение и така ще станат малко по-смели и повече няма да се страхуват да говорят или да имат сценична треска. В обобщение, що се отнася до онези, които имат чертите на човешка природа и силните страни, за които току-що разговаряхме, те могат да бъдат развивани, за да станат водачи, стига тяхната човешка природа да е съгласно критериите. Както казахме последния път, за да бъде някой развит като водач, той не трябва непременно да разбира всички истини, да може да се покорява на Бог, да има богобоязливо сърце и т.н. Не е абсолютно необходимо да отговаря на тези критерии. Ако някой притежава определени заложби, има духовно разбиране и е способен да приема истината, тогава може да бъде повишен и развиван. Не е ли това разумно използване на хората? (Да.) Най-определящо е дали човешката природа на някой е съгласно критериите или не.

След като са слушали това, което съм казал, някои хора чувстват, че вече изпълняват критериите да са водачи и трябва да бъдат повишени. Не е ли това е погрешно разбиране от тяхна страна? Толкова проста работа ли е да си водач? Те си мислят: „Аз съм наистина методичен, имам организационни умения и съм красноречив, понеже мога ясно да обясня дори най-сложните въпроси, тогава защо Божият дом не ме повишава? Защо братята и сестрите не ме избират за водач? Как така висшите водачи не успяват да забележат, че съм талантлив?“. Не се тревожи. Ако наистина изпълняваш критериите да си водач или работник, тогава рано или късно ще бъдеш повишен и ще ти се позволи да се обучиш. Това, което е от значение сега, е да се обучаваш много в практикуването на истината и справянето с делата в съответствие с принципите, инициативно да помагаш на другите и да разрешаваш реални проблеми на Божиите избраници. Когато Божиите избраници видят, че имаш добри заложби и можеш да разрешаваш реални проблеми, те ще те препоръчат и ще те изберат. Ако не поемеш инициативата да свършиш малко реална работа, а просто чакаш деня, в който изведнъж ще бъдеш избран за водач или повишен по изключение от Горното, това никога няма да се случи. Трябва да свършиш някаква реална работа, така че всеки да може да я види. След като всички са се убедили в твоите силни страни и чувстват, че си човек, който трябва да бъде повишен, развиван и използван, те естествено ще те препоръчат и изберат. Ако в момента чувстваш, че си годен да си водач, но никой не те е избрал и Божият дом не те е повишил, защо е така? Едно е сигурно: все още не си признат в очите на братята и сестрите. Може би е заради твоята човешка природа, може би заради твоя стремеж или може би заради твоите силни страни или заложби. Ако братята и сестрите не разпознават или не одобряват един от тези аспекти, те няма да те изберат или препоръчат. Тогава трябва да продължиш да работиш усилено, да продължиш да се стремиш и да се обучаваш, и когато искрено разбереш истината и можеш да се справяш с нещата в съответствие с принципите, хората естествено ще те препоръчат и изберат. Това е естественият ход на нещата, когато условията са подходящи. Няма нужда постоянно да очакваш да станеш водач или да мислиш за това през цялото време — това е прекомерно желание. Трябва да имаш обикновено сърце, да си човек, който се стреми към истината, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да се научиш да си покорен и търпелив. Не можеш да се стремиш сляпо да си водач, това е амбиция и не е правилният път. Не бива да имаш тази амбиция и желание през цялото време. Дори ако наистина имаш заложби, трябва да изчакаш, докато навлезеш в истината реалност, преди да можеш да си на нивото на задачата да служиш като водач или работник. Ако не разбираш истината и не знаеш как да я практикуваш, тогава дори да бъдеш избран за водач или работник, няма да можеш да свършиш никаква истинска работа и ще трябва да бъдеш освободен и отстранен, което се случва често. Ако считаш, че си подходящ за водач, че притежаваш талант, заложби и човешка природа за водачество, но Божият дом не те е повишил и братята и сестрите не са те избрали, как трябва да се отнасяш към този въпрос? В този случай има път на практикуване, който можеш да следваш. Трябва напълно да опознаеш себе си. Погледни и виж дали всичко не се свежда до това, че имаш проблем с човешката си природа или че разкриването на някакъв аспект от покварения ти нрав отблъсква хората. Виж дали не става въпрос за това, че не притежаваш истината реалност и не си убедителен за другите, или че изпълнението на дълга ти не е съгласно критериите. Трябва да размишляваш над всички тези неща и да видиш къде точно не се справяш. След като си размишлявал известно време и си открил къде е проблемът ти, трябва незабавно да потърсиш истината, за да го разрешиш, да навлезеш в истината реалност и да се стремиш да постигнеш промяна и да израснеш, така че когато околните видят това, ще кажат: „Тези дни той е много по-добър от преди. Работи здраво, отнася се сериозно към професията си и е особено съсредоточен върху истините принципи. Не върши нещата прибързано или нехайно и е по-съвестен и отговорен към работата си. Преди обичаше да говори високопарно от време на време и постоянно се изтъкваше, но сега е много по-сдържан и вече не е високомерен. Дори когато е способен да направи няколко неща, не се хвали с това, а когато свърши нещо, многократно разсъждава над него, защото се опасява да не направи нещо погрешно. Действа много по-предпазливо от преди и е с богобоязливо сърце — и най-вече може да разговаря за истината, за да разреши няколко проблема. Наистина, той е израснал“. Хората около теб, с които си взаимодействал известно време, намират, че си претърпял очевидна промяна и израстване — в човешкия си живот, в поведението си и в справянето с въпроси, в отношението си към работата, а също така и в отношението си към истините принципи, полагаш повече усилия от преди и си стриктен в речта си и в действията си. Братята и сестрите виждат всичко това и го приемат присърце. Може би тогава ти ще си способен да се кандидатираш на следващите избори и ще имаш надежда да бъдеш избран за водач. Ако наистина успееш да изпълниш някой важен дълг, ще придобиеш Божията благословия. Ако наистина имаш бреме и такова чувство за отговорност и ако желаеш да носиш товар, тогава побързай да се обучиш. Съсредоточи се върху практикуването на истината и действай принципно. Щом придобиеш житейски опит и можеш да пишеш статии за свидетелства, наистина ще си израснал. И ако можеш да свидетелстваш за Бог, тогава със сигурност можеш да придобиеш делото на Светия Дух. Ако Светият Дух върши делото Си върху теб, това означава, че Бог гледа на теб с благосклонност, и щом Светият Дух те напътства, скоро ще ти се предостави възможност. Сега може да имаш бреме, но духовният ти ръст е недостатъчен, а житейският ти опит е твърде повърхностен, така че дори да станеш водач, има опасност да се провалиш. Трябва да се стремиш към навлизане в живота, първо да се справиш с прекомерните си желания, да си готов да бъдеш последовател и да се покориш истински на Бог, без да се оплакваш от всичко, което Той устройва или подрежда. Когато придобиеш този духовен ръст, ще дойде и твоята възможност. Това, че желаеш да поемеш тежък товар, че имаш това бреме, е нещо добро. То показва, че имаш проактивно сърце, което се стреми да постигне напредък, и че искаш да проявяваш внимание към Божиите намерения и да следваш Божията воля. Това не е амбиция, а истинско бреме. Това е отговорността на онези, които се стремят към истината, и обектът на техния стремеж. Ти нямаш егоистични подбуди и не си се впуснал в това заради самия себе си, а за да свидетелстваш за Бог и да Го удовлетвориш — това е най-благословеното от Бог и Той ще направи подходящи подредби за теб. Засега се занимавай просто с това да се стремиш към навлизане в живота, първо изпълнявай дълга си правилно, а след това напиши няколко статии за свидетелства за преживяване, за да свидетелстваш за Бог. Ако твоите свидетелства са истински и практически, хората, които ги прочетат, ще ти се възхищават и ще те харесват, ще искат да се ангажират с теб и да те препоръчат, и така твоята възможност ще дойде. Затова преди да дойде възможността, задължително трябва да се въоръжиш с истината. Първо придобий практическо преживяване и тогава естествено ще имаш истинско свидетелство. Резултатите от дълга ти ще стават все по-добри и тогава ти вече няма да си способен да се скриеш, дори да искаш, и братята и сестрите около теб ще те препоръчат. Това е така, защото хората, които притежават истината реалност, са нужни не само на Божия дом, но и на Божиите избраници. Всеки обича да се ангажира с хора, които притежават истината реалност, и всеки обича да се свързва с приятели, които притежават истината реалност. Ако преживяваш до тази степен и всеки вижда, че имаш истинско свидетелство, и признае, че имаш истината реалност, няма как да избегнеш да станеш водач, дори да го искаш, и братята и сестрите ще настояват да те изберат. Не стоят ли така нещата? Когато блудният син се обърне и се върне при Бог, Бог е доволен, щастлив и утешен в сърцето Си. Като човек с истината реалност, как би могъл да не бъдеш оползотворен от Бог? Това би било невъзможно. Божието намерение е да придобие повече хора, които могат да свидетелстват за Него. То е да усъвършенства всички, които Го обичат, и да направи пълноценни група от хора, които са в единомислие с Него, възможно най-рано. Затова в Божия дом всички, които се стремят към истината, имат големи перспективи, а перспективите на онези, които искрено обичат Бог, са неограничени. Всеки трябва да разбере Божието намерение. Да имаш това бреме наистина е нещо положително и е нещо, което онези, които имат съвест и разум, трябва да притежават, но не всеки непременно ще бъде способен да поеме тежко бреме. Откъде идва това разминаване? Каквито и да са силните ти страни или способностите ти и колкото и висок да е коефициентът ти на интелигентност, от решаващо значение са твоят стремеж и пътят, по който вървиш. Ако твоята човешка природа е съгласно критериите и имаш определени заложби, но не си човек, който се стреми към истината, а просто имаш добра човешка природа и някакво усещане за бреме, можеш ли да се справиш добре с ръководните дела на църквата? Гарантираш ли, че можеш да решаваш проблемите, като използваш истината? Ако не можеш да гарантираш това, тогава все още си некомпетентен в работата си. Дори да си избран или назначен за водач, ти все още няма да си способен да вършиш работата, така че какъв ще е смисълът от това? Макар че ще задоволи суетата ти, това ще навреди на братята и сестрите и ще забави църковното дело. Ако изпълняваш критериите да си водач или работник и си човек, който се стреми към истината, а също имаш и свидетелства за преживяване, тогава определено ще си способен да свършиш добра работа в ръководните дела, защото имаш свидетелства за преживяване, защото си човек, който разбира истината и може да носи тежкото бреме на това да е църковен водач. Това, че човешката ти природа е съгласно критериите и че имаш определени силни страни, са просто основните критерии да бъдеш повишен, развиван и използван от Божия дом. Но дали ще можеш да се справиш добре с ръководните дела зависи от това дали имаш истинско преживяване и дали притежаваш истината реалност — това има най-голямо значение. Някои хора са правилните хора и се стремят към истината, но са вярвали само от три до пет години и нямат практическо преживяване. Могат ли такива хора да се справят добре с ръководните дела на църквата? Страхувам се, че няма да са компетентни в тази работа. Какво не им достига? Липсва им практическо преживяване и още не са започнали да разбират истината. Дори да могат да изричат много думи и доктрини, все още не им е по силите да разрешават проблеми с помощта на истината. Следователно те все още не са компетентни в ръководните дела и трябва да продължат да се обучават, за да постигнат разбиране на истината и да навлязат в истината реалност. Да вземем за пример човек, чиято човешка природа e съгласно критериите и който е сравнително честен, рядко лъже и мами, изпълнява дълга си без да създава прекъсвания и смущения, но е посредствен в стремежа си към истината. Може ли такъв човек да бъде развиван като водач или работник? Това ще е много трудно. Ще може ли човек, който изпълнява критериите за повишаване, развиване и използване, но не се стреми към истината, да се превърне в човек, който се стреми към истината, ако бъде повишен до водач или работник? Ще може ли да започне да се стреми към истината? Ще бъде ли способен да навлезе в истината реалност, след като известно време е работил като водач или работник? Това ще е невъзможно. Независимо на какви критерии отговаря, докато не е човек, който се стреми към истината, той категорично не може да бъде избран или повишен до водач или работник. Ако човек притежава човешка природа и заложби, които са съгласно критериите, и също така е способен да приеме истината и да извърши някои промени, тогава може да бъде повишен, развиван и използван, а в резултат на това ще получи възможността да се обучава, да навлезе в истината реалност и да тръгне по пътя на спасението и усъвършенстването. Следователно, независимо кого повиши Божият дом да е водач, работник или надзорник, целта не е да задоволи личните му желания и амбиции, нито да изпълни стремежите му, а да му позволи да поеме по пътя на спасението и да стане усъвършенстван човек.

Колкото до онези, които нямат съвсем достатъчно интелигентност, те също имат желание да изпълняват добре дълга си и искат да защитават интересите на Божия дом, но им липсва мъдрост, не знаят как да действат в съответствие с принципите и не могат да прозрат никакви въпроси. В някакъв момент те се сблъскват с изкушение и му се поддават, в резултат на което предават интересите на църквата, предават братята и сестрите и вредят на делото на Божия дом. Как трябва да се отнасяме и да се справяме с този тип хора, които са глупаци и имат недостатъчна интелигентност? Що се отнася до такива глупаци, на които им липсва духовно разбиране и имат недостатъчна интелигентност, всеки един от тях трябва да бъде освободен и преназначен и никой не може да бъде използван. Ако такива хора се използват, те могат да предизвикат беди за делото на Божия дом по всяко време — има толкова много подобни уроци. В днешно време има много хора, които външно имат някакво човешко подобие, но не могат да разговарят за никаква истина реалност. Те са вярвали в Бог много години и въпреки това остават в това състояние. Коренът на този проблем трябва да се види ясно. Това е проблем на прекомерно лоши заложби и липса на духовно разбиране. Такива хора няма да се променят, независимо колко години вярват в Бог и не са постигнали никакъв значителен напредък въпреки всички проповеди, които са изслушали. Те могат само да бъдат оставени настрана, за да служат по какъвто невзрачен начин могат. Това добър начин ли е да се справяме с тях? (Да.) Някои хора с недостатъчна интелигентност и никакви силни страни не могат изобщо да разберат Божиите слова, дори след като са ги чели няколко години, и не успяват да разберат проповедите, въпреки че са ги слушали няколко години. Полезно ли е на такива хора да продължават да се дават книги с Божиите слова? (Не.) Книгите с Божиите слова не бива да се дават на хора с недостатъчна интелигентност, защото това е напразно и е равносилно на загуба и всяка книга, която им е била дадена, трябва незабавно да се вземе обратно. Това не се прави, за да бъдат лишени от правото да четат Божиите слова, а защото не им достига интелигентност. Дори такива хора да водят църковен живот, те не могат да разберат истината, камо ли да изпълняват дълг. Нима такива хора не са измет? Вие трябва да знаете как да се справяте с подобна измет. Някои хора външно изглеждат доста простодушни, но тяхната интелигентност е толкова трагична, че не могат дори да изпълнят правилно някакви физически задължения и объркват всичко, което правят. Ако ги помолят да свършат някаква задача, те със сигурност ще повредят нещо, така че такива хора не могат да се използват. Ако ги помолиш да вдигнат кофа с вода, те ще съборят бутилка олио. Ако ги помолиш да измият купа, ще счупят чиния. Ако ги помолиш да сготвят, ще сготвят или твърде много, или твърде малко, или ще е твърде солено, или твърде безвкусно. Те влагат сърцето си в работата, но независимо колко опитват, не могат да я свършат добре и не се справят добре дори с физически труд. Могат ли да се използват такива хора? (Не.) Ако не могат да се използват, тогава какво трябва да се иска от тях да правят? Означава ли това, че не им е позволено да вярват в Бог и че Божият дом не ги иска? Не, не означава. Просто не ги оставяйте да изпълняват дълг. Ако не изпълняват правилно нещата, които са в обхвата на нормалния човешки живот — включително всекидневни прости неща и рутинни ежедневни задачи — или са неспособни да вършат тези неща, тогава те не са годни да изпълняват дълг в Божия дом.

Макар че някои хора не притежават добра човешка природа или някакви специални таланти, да не говорим за това да могат да бъдат развивани като водачи, те все пак могат да изпълняват физически задачи. Например храненето на кокошките и патиците, храненето на свинете и грижата за овцете са задачи, които те могат да изпълняват добре. Ако им дадете проста задача, те могат да я изпълнят добре, стига да влагат сърцето си в нея и така този тип хора могат да изпълняват дълг в Божия дом. Макар да е единична и проста задача, те могат да вложат сърцето си в нея и да изпълняват отговорност, и могат също да поставят изисквания към себе си в съответствие с Божиите слова и истините принципи. Независимо дали задачата е голяма или малка, дали работата е важна или маловажна, в края на краищата те могат да изпълнят добре единствената задача, която им е възложена. Не само могат да хранят кокошките добре, за да снасят яйца нормално, но могат и да ги защитават от вълците. Ако чуят вой на вълк, те незабавно ще кажат на надзорника, ще се стараят да избягват всякакви злополуки в изпълнението на работата и задачата, възложени им от Божия дом. Ако работят по този начин, тогава те са относително отдадени и това се брои за способност да изпълняват отговорността си и да вършат работата си добре. По отношение на останалото — техният личен живот и това как се държат и как се отнасят към нещата — те до известна степен изостават. Например не знаят как да си взаимодействат и да си приказват с другите или как да разговарят за състоянието си с тях, и понякога са раздразнителни. Това смята ли се за проблем? Приемливо ли е да не ги използваме заради тези проблеми? (Не.) Някои хора имат лоша лична хигиена, не си мият косата поне десет дни и като цяло миришат лошо. Други издават силни звуци по време на ядене или пиене, докато хората край тях си почиват, и вдигат шум и по друго време — когато вървят, когато затварят вратите или говорят — те са необразовани и нямат обноски. Как трябва да се отнасяме към такива хора? Всеки трябва да бъде разбиращ, да им помага и да ги подкрепя с любящо сърце, да разговаря с тях за това каква е нормалната човешка природа и да им позволи малко по малко да се променят. Понеже вие сте всички заедно, трябва да се научите да се спогаждате. Такива хора могат да се използват, стига да са способни да вършат работата си правилно и да поемат работа, и да не правят нещо, което да създава прекъсвания и смущения. Някои хора са умни, имат добри заложби и работят съвестно, и могат да изпълняват отговорностите си и да се справят с работата, която им се назначава, затова те могат да бъдат развивани и използвани. Други хора обаче са с толкова изключително лоши заложби, че не могат да свършат добре дори отделни задачи. Те едва се справят с храненето на кокошките, а ако трябва да хранят също и патиците и гъските, ще се объркат напълно и няма да знаят как да се справят. Не че не искат да свършат добре работата, просто заложбите им са твърде лоши. Умът им е ограничен, могат да вършат само една задача и ако им се даде още една, ще са като в небрано лозе. Не знаят как да планират, затова просто объркват нещата. Такива хора са годни да вършат само една задача в даден момент. Не им давайте многобройни задачи, защото няма да са способни да ги поемат. Не мислете, че ако могат да свършат една задача добре, със сигурност ще могат да свършат две или три — това не е непременно вярно и зависи от заложбите им. Оставете ги първо да свършат две задачи. Ако имат добри заложби и могат да ги поемат, тогава може да подредите нещата за тях по този начин. Ако не могат да свършат добре едновременно две задачи и ги объркат, това означава, че заложбите им не са достатъчни и трябва незабавно да оттеглите втората задача. Това е така, защото сте открили чрез наблюдение и проверка, че те са годни да вършат само една задача в даден момент, а не няколко сложни задачи, и че нямат заложбите за това. Някои хора са относително умни и с относително добри заложби и ако им дадеш да свършат няколко задачи, ще се справят добре. Например, ако ги помолиш да приготвят храна, да нахранят кокошките и да се погрижат за зеленчуковата градина, те са способни всеки ден да приготвят храната навреме, докато се грижат за зеленчуковата градина в свободните си моменти, като я поливат и плевят своевременно, и хранят кокошките навреме. Някои хора може да кажат: „Понеже имат такива заложби, нека също да поемат църковното дело и да са църковни водачи“. Това приемливо ли ще е? Макар да са способни да поемат някакви физически задачи и всекидневни задължения, да са църковни водачи изисква отделна преценка. Това не е нещо, което може да се измери въз основа на изпълнението на тези прости външни задачи. Причината е, че да си църковен водач не е физическа задача, това трябва да се измери според принципите на водачеството. Ако този човек обаче притежава заложби и талант да е църковен водач и човешката му природа е доста добра, няма да е подходящо да му възложиш изпълнението на външни задачи. Това се нарича да използваш хората неподходящо. В най-добрия случай църковните водачи могат да изпълняват още една задача, свързана с ежедневието, на непълно работно време и да се занимават с нея малко повече, когато не са заети — това няма да ги изморява. Що се отнася до обичайните рутинни дела и тези физически задачи, хората могат да вършат толкова, колкото са способни. Има ли някой, който може да ги поеме всичките? Има ли някой с такива заложби? (Не.) Възможно е заложбите и способностите му да са достатъчни, но има едно нещо, което няма да му стигне — енергия. Хората са смъртни, тяхната енергия е ограничена и броят на задачите, които могат да поемат, също е ограничен. Хората с много енергия може да успяват да работят по 12 часа на ден, докато хората със средна енергия могат обикновено да работят по осем часа, а хората с малко енергия могат да работят само по четири или пет часа. Следователно, независимо дали използваш някого за физически задачи, за ръководните дела на църквата или за работа, която изисква професионални умения, трябва да вземеш под внимание за какво е най-подходящ този човек и след като му назначиш най-подходящата работа, ако не може да я свърши, да му възложиш нещо друго. Ако не му назначаваш работа в съответствие с това, за което е най-подходящ, това е грешка в начина, по който използваш хората. Онези хора, които не могат преимуществено да бъдат повишавани, развивани и използвани, дори да бъдат помолени да вършат физически задачи, тези задачи трябва да им се възлагат въз основа на заложбите и способностите им. Ако докато изпълняват една възложена дейност добре, те все пак могат да изпълняват и други задачи, тогава от тях може да се поиска да вършат и няколко други физически задачи на непълно работно време, стига това да не засяга основната им работа. Някои хора са физически силни и могат да свършат три задължения последователно. След като приключат с едното, те все още имат неизползвана енергия и са свободни през повечето време. Лъжеводачите обаче са слепи и не знаят как да разпределят работата и не са осъзнали, че това е проблем, затова възлагат на тези хора само една задача, което е грешка.

Току-що говорих за хората с недостатъчна интелигентност, които нямат специални умения и са способни само на физическо усилие. Има също и хора с някаква болест, които са неспособни дори на физическо усилие и ги заболява главата, коремът или кръстът, когато положат и най-малко физическо усилие. Как трябва да се постъпи с възлагането на дълг на такива хора, ако те са подходящи да изпълняват дълг? Човек трябва да разгледа различни аспекти, като тяхното здравословно състояние, както и тяхната човешка природа и заложби, за да установи какъв дълг са годни да изпълняват в Божия дом. Ако здравето им е толкова лошо, че не могат да изпълняват никакви задължения и трябва да си починат, след като са работили известно време, и също така някой трябва да се грижи за тях, ако не могат да изпълняват правилно дълга си сами, а трябва да си партнират с някого, който да ги следи, тогава изобщо не си струва. Такива хора не са пригодни да изпълняват дълг, затова ги оставете да си вървят вкъщи и да се възстановяват. Каквото и да правите, не използвайте човек, който е толкова сериозно болен, че е вероятно и един повей на вятъра да го събори. Ако здравето им не е толкова разклатено, а просто ги заболи стомахът, ако са яли нещо развалено, или ги заболи глава, ако са напрягали ума си, и затова успяват да работят три-четири часа по-малко от обикновен човек или да вършат половината от работата на обикновените хора, тогава такива хора все пак могат да се използват, стига да отговарят на другите критерии. Освен ако сами не повдигнат въпроса и не кажат: „Здравето ми е твърде влошено, за да понеса тази трудност. Искам да си ида у дома да се възстановявам. Когато се съвзема, ще се върна да изпълнявам дълга си“, тогава приемете това без отлагане и не се опитвайте да ги съветвате за начина им на мислене — това няма да има никакъв резултат, дори да го направите. Една поговорка казва: „Насила хубост не става“. Вярата, решимостта и стремежите на всеки са различни. Някои хора може да кажат: „Не става ли въпрос просто за това, че понякога те се чувстват неразположени и имат слаба енергия? Хората може да се чувстват неразположени, ако са яли нещо развалено, но след няколко дни ще са добре. Има ли нужда да се прибират у дома да се възстановяват? Няма ли главоболието и замайването им да изчезнат, като се наспят добре? Не могат ли след това да работят нормално? Нима това е толкова сериозен въпрос?“. За теб може да не е толкова сериозно, но някои хора се различават от други по отношение на степента, в която ценят плътта си, а някои хора наистина имат здравословни проблеми. В такива случаи, ако те представят молба да се върнат у дома, за да почиват и да се възстановяват, църквата трябва бързо да се съгласи, не да им поставя изисквания, нито да прави нещата трудни за тях и особено да не се опитва да ги съветва за начина им на мислене. Някои лъжеводачи постоянно въздействат на такива хора, като им казват: „Виж до каква степен е стигнало вече Божието дело. Бедствията стават все по-големи, появиха се четирите кървави луни и сега пандемията е толкова разпространена, че невярващите няма как да оцелеят! Ти си в Божия дом, изпълняваш дълга си и се радваш на Божията благодат — няма да бъдеш изложен на опасност и можеш също да придобиеш истина и живот — каква огромна благословия е това! Този дребен проблем, който имаш, е нищо. Трябва да го победиш и да се молиш на Бог. Бог определено ще те излекува. Просто чети Божиите слова, научи още няколко химна и твоята болест естествено ще отшуми, ако не я мислиш. Не се ли казва в Божиите слова: „Да живееш в болест означава да си болен“? Точно сега ти живееш в болест. Ако продължаваш да мислиш за това, че си болен, болестта ти ще стане сериозна. Ако не мислиш за нея, тогава тя ще изчезне, нали? По този начин ти ще израснеш във вярата си и няма да искаш да се връщаш у дома да си почиваш. Да се върнеш у дома, за да си почиваш, означава да ламтиш за удобствата на плътта“. Не се опитвайте да ги съветвате за начина им на мислене, глупаво е да го правите. Те дори не могат да изтърпят докрай едно дребно временно неразположение и просто искат да си починат у дома, и дори не могат да преодолеят една незначителна трудност, което доказва, че не изпълняват искрено дълга си. В действителност този тип хора нямат намерение да изпълняват дълга си дългосрочно, не го изпълняват с никаква искреност, не желаят да плащат цена и сега най-накрая са намерили възможност и извинение напълно да се измъкнат. В сърцата си те ликуват, че са толкова умни и че тази болест се е появила точно навреме. Така че каквото и да правите, не ги подтиквайте да останат. Те ще намразят всеки, който се опитва да ги подтикне да останат, и ще ругаят всеки, който се опитва да ги съветва за начина им на мислене. Нима не разбираш това? Естествено, някои хора наистина са болни и то от дълго време, и се страхуват, че ако упорстват още малко, животът им ще е в опасност. Те не искат да създават неприятности на Божия дом или да въздействат върху изпълнението на дълга на другите хора. Те чувстват, че ако здравето им ги предаде веднъж, ще трябва да разчитат на братята и сестрите да се грижат за тях и се чувстват неудобно да карат Божия дом да се грижи за тях, затова мъдро поемат инициативата да помолят за отпуск. Как трябва да се постъпи в тази ситуация? По същия начин — като им се позволи да си идат вкъщи без повече приказки и да си почиват. Божият дом не се страхува от неприятности, просто не иска да налага нещо на хората против волята им. Освен това всички хора имат някакви лични и реални затруднения. Всеки човек от плът и кръв се разболява, а болестите на плътта са проблем, който наистина съществува — ние уважаваме фактите. Някои хора действително са неспособни да изпълняват дълга си заради сериозно влошено здраве и ако се нуждаят Божият дом да им предоставя удобства или братята и сестрите да им предоставят лекарства или да им дават предложения за лечение, Божият дом ще им осигури тези неща с радост. Ако те не искат да създават неудобства на Божия дом и имат парите, способите и необходимите средства да отидат и да се лекуват, това също върши работа. В обобщение, ако здравето им е причината да не могат да си позволят да изпълняват по-нататък дълга си в Божия дом или да продължават да бъдат развивани от Божия дом, тогава те оправдано могат да отправят молба и Божият дом незабавно ще я одобри. Никой не бива да ги съветва за начина им на мислене или да им налага изисквания, защото това би било неуместно и лишено от рационалност. Това са подредбите, които се прилагат за този тип хора.

Как да се отнасяме с някои особени типове хора

I. Как да се отнасяме с хората, които не вършат подобаващата за тях работа

Някои хора имат задоволителна човешка природа, имат силни страни и остър ум, говорят нормално, обикновено са много оптимистични и много инициативни в изпълнението на дълга си, но имат един недостатък — много са сантиментални. Докато следват Бог и изпълняват дълга си в църквата, постоянно им липсва семейството и роднините или постоянно си мислят за хубавата храна, която ядат, когато се върнат в родния си град, за това колко болезнено е да не могат да я ядат, което на свой ред засяга изпълнението на дълга им. Има и друг тип хора, които обичат да живеят сами на едно място, със свое лично пространство. Когато са с братята и сестрите, те чувстват, че темпото на работа е твърде бързо и че нямат лично жизнено пространство. Постоянно се усещат под напрежение и винаги чувстват, че това да живеят с братята и сестрите ги въздържа и е неловко. Винаги искат да правят това, което им харесва и да са свободни да си угаждат. Не искат да изпълняват дълга си заедно с всички други и постоянно мислят за връщане у дома. Винаги смятат изпълнението на дълга си в Божия дом за неприятно. Макар че е лесно да се разбират с братята и сестрите и никой не ги тормози в Божия дом, те донякъде се затрудняват да се придържат към ритъма на работа и почивка — след като всички станат сутрин, те искат да спят до късно, но се чувстват неудобно да го правят, а когато всички други вече си почиват нощем, те не искат да си лягат, а все искат да правят нещо, което им е интересно. Понякога има нещо конкретно, което много им се яде, но го няма в столовата, а на тях им е твърде неудобно да помолят за него. Понякога искат да отидат на разходка, но никой друг не иска да го прави, затова не смеят да си угодят. Винаги са внимателни и предпазливи и се страхуват да не им се смеят, да не ги гледат отвисоко или да ги нарекат вдетинени. Ако не изпълняват добре дълга си, понякога в крайна сметка ги кастрят. Чувстват се на тръни всеки ден, сякаш вървят по тънък лед и са доста нещастни. Мислят си: „Помня времето у дома, когато бях бебето на семейството, свободен и неограничаван, като ангелче. Колко щастлив бях! Сега изпълнявам дълга си в Божия дом, как се случи така, че следите от предишната ми същност са изчезнали? Повече не мога да правя каквото си искам както преди“ — и така те не искат да водят този вид живот. Само че не смеят да го споменат пред водача си и постоянно предават тези мисли на хората около тях, все тъгуват за дома и тайно плачат нощем в леглото. Какво трябва да се направи с този тип хора? Всеки, който е наясно с това, трябва да го докладва без да се бави, водачът трябва незабавно да установи дали докладът е верен и ако е така, на този човек може да се позволи да се върне вкъщи. Той се наслаждава на храната, водата и гостоприемството на Божия дом, но все още не е готов да изпълнява дълга си и винаги е тъжен, чувства се огорчен и нещастен, затова го изпратете обратно възможно най-бързо. Хората от този тип не изпадат временно в тези настроения, които после да преодолеят, като премислят нещата — това не е ситуацията при тях. Субективната воля на някои хора е да изпълняват непоколебимо дълга си и макар домът да им липсва, те знаят какъв проблем е това и са способни да търсят истината и да го разрешат. В случая с тези хора няма нужда да ги пускате да си вървят или да се тревожите за тях. Ситуацията, за която говорим, се отнася до хора на 30 и повече години, които все още се държат като деца, изобщо не порастват и винаги остават нестабилни. Те правят само това, което ги помолят и когато нямат какво да правят, мислят как да се забавляват и да си бъбрят на несъдържателни теми и никога не искат да си гледат подобаващата за тях работа. Невярващите говорят за това как да си се реализирал на 30-годишна възраст. Да си се реализирал означава да се занимаваш с подобаващата за теб работа, да можеш да започнеш работа и да се издържаш, да знаеш как да се погрижиш за подходящите си дела, да прекарваш по-малко време в забавления и да не отлагаш подобаващата си работа. Какво означава „да се държиш като дете“? Означава да си неспособен да поемеш каквато и да е подобаваща работа, все да искаш да оставиш ума ти да се рее и постоянно да искаш да се разхождаш, да се мотаеш, да се шляеш, да похапваш, да гледаш драми, да приказваш за несъществени неща, да играеш игри и да ровиш в интернет за странни случки и необичайни истории. Означава никога да не си склонен да присъстваш на сбирките, все да искаш да спиш, когато се провеждат сбирки, да искаш да полегнеш, щом се почувстваш сънен и да хапнеш, щом огладнееш, да си своенравен и да не си вършиш подобаващата работа. За такива хора не може да се каже, че имат лоша човешка природа, просто те никога не порастват и винаги остават незрели. Такива са на 30 години и все още са такива на 40 години. Те са неспособни да се променят. Ако помолят да си тръгнат и вече не желаят да изпълняват дълга си, как трябва да се постъпи? Божият дом не трябва да настоява да останат. Трябва да им отговорите веднага — нека си идат незабавно и да се върнат сред невярващите, като им кажете категорично да не споменават, че вярват в Бог. Могат ли хората, които не се занимават с подобаващата си работа, да придобият истината? Ако очакваш от тях да съзреят по отношение на човешката си природа и да започнат да се занимават с подобаващата си работа чрез изпълнението на дълг в Божия дом, да са способни да поемат важни работни дела и тогава да разберат и практикуват истината и да изживяват човешко подобие, категорично не бива да разчиташ на това. Ще откриеш такива хора във всяка група. Невярващите си имат прякор за такъв тип хора: „големи деца“. Такива хора могат да станат и на 60 години, без никога да са вършили подобаващата си работа. Те говорят и се справят с нещата неподходящо, винаги се смеят, шегуват и подскачат наоколо, не правят нищо сериозно и са особено погълнати от това да се забавляват. Божият дом не може да използва такива хора.

Смятате ли, че тези „големи деца“ са лоши? Те зли хора ли са? (Не.) Някои от тях не са зли хора, те са доста простовати и не са лоши. Някои от тях са доста добросърдечни и искат да помагат на другите. Всички те обаче имат един недостатък — своенравни си, обичат забавленията и не вършат подобаващата си работа. Да кажем например, че след като една жена се омъжи, тя не се научава да върши никаква домакинска работа. Готви само когато е щастлива, но не и когато е нещастна — трябва да я придумваш през цялото време. Ако някой поиска от нея да свърши нещо, той трябва да преговаря с нея и тя трябва да бъде наглеждана. Тя обича винаги да се облича добре, за да може да излиза по магазините, да си купува дрехи и козметика и да си прави разкрасителни процедури. Когато се прибере, не свършва нито една домакинска задача, а просто иска да играе на карти и маджонг. Ако я попиташ колко струва килограм зеле, няма да знае. Ако я попиташ какво ще яде утре, няма да знае и това. А ако я помолиш да сготви нещо, тя забърква страшна каша. Тогава в какво е най-умела? Тя е най-умела в неща като например да знае кои ресторанти предлагат най-добрата храна, кои магазини зареждат най-модерните дрехи и кои продават достъпна и ефективна козметика, но не разбира и не научава други неща като например как да прекарва дните си или какви са необходимите умения в нормалния човешки живот. Дали не научава тези неща, защото има недостатъчни заложби? Не, не е това. Ако съдим по нещата, в които е умела, тя има заложби, но не върши подобаващата си работа. Докато има пари за харчене, тя ще се храни по ресторанти и ще купува гримове и дрехи. Ако в дома ѝ не достигат тенджери и тигани и я помолят да купи, тя ще отвърне: „Навън се продава вкусна храна, за какво ми е да купувам всичко това?“. Ако прахосмукачката у дома се развали и я помолят да си купи една дреха по-малко, за да спести пари за нова прахосмукачка, тя ще каже: „Когато в бъдеще започна да печеля пари, просто ще наема домашна помощница, за да чисти у дома, така че няма нужда да се купува прахосмукачка“. Обикновено, ако не играе игри или маджонг, тя си купува модни дрехи и никога не чисти къщата. Това е да не вършиш подобаващата си работа, нали? А има и мъже, които веднага щом спечелят някакви пари, си купуват кола или ги проиграват. Ако нещо у дома се развали, не го поправят. Не прекарват дните си по правилен начин. В дома им хладилникът не работи, нито пералнята, тръбите са запушени и покривът тече, когато вали, а те не поправят тези неща много дълго време. Какво мислите за такива мъже? Те не вършат подобаващата си работа. Независимо дали са мъже или жени, Божият дом не може да използва такъв тип хора, които са крайно своенравни и не вършат подобаващата си работа.

Някои хора не вършат подобаващата си работа като родители и не успяват да се грижат за децата си както трябва. В резултат на това се случва децата им да се изгорят с вряла вода, да се ударят или одраскат. Някои деца си чупят носовете, други се парят на печката, а трети си изгарят езика, след като са пили гореща вода. Хората от този тип не са внимателни в нищо, което правят, и са неспособни да свършат нещо както трябва. Те не вършат подобаващата си работа, шляят се, своенравни са и обичат забавленията и са неспособни да понесат отговорностите, които човек трябва да носи. Като родители, те са неспособни да изпълняват отговорностите си и са невнимателни. Тогава могат ли такива хора да носят отговорностите, които нормалните хора трябва да носят, когато изпълняват дълг в Божия дом? Не, категорично не могат. Хората, които не вършат подобаващата за тях работа, не могат да бъдат използвани. Ако кажат, че повече не искат да изпълняват дълга си и поискат да се върнат у дома, тогава просто ги оставете да си отидат незабавно. Никой не бива да ги притиска или подтиква да останат, защото това е проблем на тяхната природа, а не е случайно, временно проявление. Тези хора бяха пълни със заблуди, когато дойдоха в Божия дом да изпълняват дълга си. Те мислеха, че да изпълняват дълг и да следват Бог е все едно да дойдат в Райската градина, все едно да са в обетованата Ханаанска земя. Животът, който си представяха, беше чудесен, с прекрасни неща за ядене и пиене по цял ден, със свобода и без никакви ограничения, и изобщо никаква работа за вършене. Те искаха да живеят безгрижно и свободно, но се оказа, че е напълно различно от това, което са си представяли. Тези хора са преживели достатъчно и чувстват, че тук е скучно и отегчително, и искат да си тръгнат, затова незабавно ги оставете да си тръгнат, Божият дом не принуждава тези хора да останат. Божият дом не притиска хората и вие също не трябва да го правите. Това е да се практикува истината и да се действа в съответствие с принципите. Трябва да правите нещата, които са съгласно истините принципи, трябва да сте хора, които разбират Божиите намерения, мъдри хора — не бъдете объркани хора или безкритични човекоугодници. Справяйте се по този начин с типа хора, които не вършат подобаващата за тях работа — може ли това да се смята за нещо нелюбящо или нещо, което не дава възможност на хората да се покаят? (Не, не може.) Бог е справедлив към всички и Божият дом има правото да те повишава, развива и използва. Ако не желаеш да изпълняваш дълга си и искаш да напуснеш църквата, това е твоят свободен избор, затова църквата трябва да се съгласи с молбата ти и категорично няма да те принуждава. Това е в съгласие с нравствеността, в съгласие с човешката природа и разбира се най-вече е в съгласие с истините принципи. Това е много подходяща посока на действие! Ако някой изпълнява дълга си известно време и сметне това за уморително и трудно, ако повече не е щастлив да го изпълнява и следователно иска да се откаже от дълга си и да спре да вярва в Бог, днес ще ти дам определен отговор за това — а именно, че Божият дом ще се съгласи с това и никога няма да те принуди да останеш, нито ще ти създава проблеми. Тук няма дилема и ти няма нужда да се чувстваш така, сякаш си в затруднение или че си се опозорил. Още по-малко това е проблем за Божия дом и Божият дом не ти поставя никакви изисквания. Нещо повече, ако искаш да си тръгнеш, тогава Божият дом няма да те заклейми или да застане на пътя ти, защото това е пътят, който ти си избрал и Божият дом може само да изпълни изискванията ти. Това правилна посока на действие ли е? (Да.)

Току-що изброих няколко ситуации, в които хората не вършат подобаващата за тях работа. Божият дом няма да притиска тези хора. Ако те не желаят да изпълняват дълга си или имат някакви лични затруднения и поискат повече да не изпълняват дълг, тогава Божият дом ще се съгласи. Той повече няма да ги използва и няма да им позволи да изпълняват дълг. Това е начинът да се отнасяме с тези хора и това е напълно подходящ курс на действие.

II. Как да се отнасяме с юдите

Има някои хора, които са изключително малодушни и всеки път като чуят, че някой брат или сестра е бил арестуван, те са безкрайно уплашени да не арестуват и тях. Ясно е, че ако наистина ги арестуват, има опасност да предадат църквата. Как трябва да се справяме с такива хора? Годни ли са да изпълняват някакъв важен дълг? (Не.) Някои хора може да кажат: „Кой може да гарантира, че той самият няма да стане юда?“. Никой не може да гарантира, че той самият никога няма да стане юда, ако го изтезават. Така че защо Божият дом не използва страхливи хора, които могат да станат юди? Защото хората, които очевидно са страхливи, могат да бъдат арестувани и да станат предатели по всяко време. Ако такива хора се използват, за да изпълняват важен дълг, е изключително вероятно нещата да се объркат. Това е принцип, който трябва да се разбере, когато се подбират и използват хора в опасната обстановка на континентален Китай. Тук има едно особено обстоятелство — някои хора са били подлагани на свирепи, продължителни изтезания, поставили живота им в опасност, и в крайна сметка те наистина не са могли да издържат и са станали юди от слабост, и са предали някои незначителни неща. Никой не може да прозре такива хора и тези хора все още могат да бъдат използвани. Има обаче и хора, които вече са подготвили изход за себе си, преди да ги арестуват. Те са мислили дълго и усърдно как да си осигурят незабавно освобождение след като ги арестуват, без да се налага да изтърпят никакви изтезания — първо, да избегнат изтезанията, второ, да избегнат присъда и трето, да избегнат затвора. Ето как мислят те. Те нямат решимостта по-скоро да страдат или да отидат в затвора, отколкото да станат юди. Те може да извършат предателство без дори да ги изтезават, така че може ли да се каже, че те вече са юди още преди да бъдат арестувани и затворени? (Да.) Това са истински юди. Дръзва ли църквата да използва този тип хора? (Не.) Ако те могат да бъдат забелязани, категорично не бива да бъдат развивани и използвани. Как обикновено се проявяват тези хора? Те са изключително малодушни. Веднага щом нещо се обърка, те бягат от отговорностите си при първа възможност и когато се сблъскат и с най-малкия риск, изоставят дълга си и изчезват. Всеки път, когато чуят, че обстановката е станала опасна, намират безопасно място да се скрият. Никой не може да ги намери и те не поддържат контакт с никого. Да се снишават е работа, която вършат изключително добре. Не ги е грижа какви трудности изпитва църковното дело и са способни да изоставят всяка сериозна работа. Считат собствената си безопасност за по-важна от всичко друго. Нещо повече, в лицето на опасността ще накарат другите да подадат глава и да поемат рискове, когато нещо изникне, докато те самите се предпазват. Независимо на колко голяма опасност излагат другите, те чувстват, че това си струва и че е правилно да го направят в името на тяхната собствена безопасност. Освен това, когато са изправени пред опасност, те не идват бързо пред Бог да се молят, нито уреждат бързо прехвърлянето на братята и сестрите или на църковната собственост, която може да е застрашена. Вместо това първо мислят усилено как да избягат, как да се скрият и как да се измъкнат от опасността. Те дори имат разработен план за изход — кого да предадат пръв, ако бъдат арестувани, как да избегнат изтезанията, как да избегнат присъда и затвор и как да избегнат мъките. Когато се сблъскат с някакви мъки, те са уплашени до смърт и не притежават и грам вяра. Не са ли опасни хората от този тип? Ако ги помолиш да свършат опасна работа, те роптаят безкрайно, обзема ги страх, непрестанно мислят за бягство и не са готови да я свършат. Хората от този тип вече показват признаци на юда още преди да ги арестуват. Арестуват ли ги, те ще предадат църквата със стопроцентова сигурност. При изпълнението на дълга си в Божия дом те са наистина инициативни във всичко, което ги поставя в светлината на прожекторите, без да ги излага на риск. Когато става въпрос за поемане на рискове обаче, те се отдръпват и ако ги помолиш да направят нещо рисковано, няма да го направят, просто няма да поемат отговорност. Чуят ли, че някъде е опасно — например, че големият червен змей извършва арести или че някои вярващи са били хванати, те спират да посещават сбирките, прекъсват контактите с братята и сестрите и никой не може да ги намери. Появяват се отново, след като мълвата е утихнала и всичко е наред. Може ли да се разчита на този тип хора? Могат ли да изпълняват дълг в Божия дом? (Не.) Защо не могат? Те дори нямат решимостта или желанието да не станат юди. Те са просто страхливци, мекотели и некадърници. Хората от този тип имат една очевидна характеристика — независимо от силните страни и способностите, които притежават, ако Божият дом ги използва, те никога няма да се посветят с цялото си сърце на това да защитават интересите на Божия дом. Това, че не защитават интересите на Божия дом, дали се дължи на неспособността им да го правят? Не, случаят не е такъв. Дори ако имат тази способност, те няма да защитят интересите на Божия дом. Те са типични юди. Когато трябва да се занимават с невярващи в хода на изпълнение на дълга си, те поддържат хармонични връзки с тях и се грижат невярващите да ги уважават, зачитат и ценят високо. Каква тогава е цената, на която придобиват всичко това? Предаване на интересите на Божия дом в замяна на тяхната лична слава и интереси. Този тип хора са особено страхливи още преди да ги арестуват, а след като ги арестуват, е сто процента сигурно, че ще извършат предателство. Божият дом категорично не може да използва такива хора — тези юди — и трябва да ги отстрани възможно най-скоро.

Що се отнася до типа хора, които са като Юда, макар външно да не изглеждат зли, всъщност те са хора с изключително ниска почтеност и дяволски характер. Независимо колко проповеди слушат или колко от Божиите слова четат, те просто не могат да разберат истината, нито чувстват, че да навредиш на интересите на Божия дом е най-срамното, нечестиво и злонамерено нещо. Те са готови да се проявят в добра светлина, когато става въпрос за неща, които ги правят забележими, но когато става въпрос за рискови или трудни за справяне неща, те оставят другите да ги поемат и да се захванат с тях. Що за хора са те? Не са ли хора с изключително ниска почтеност? Някои хора купуват неща за Божия дом и когато го правят, би трябвало да вземат предвид интересите на Божия дом и да бъдат справедливи и разумни. Обаче типът хора, които са юди, не само не успяват да защитят интересите на Божия дом, а напротив — помагат на невярващите за сметка на Божия дом и задоволяват исканията на невярващите при всяка възможност, и по-скоро биха навредили на интересите на Божия дом, ако това ще им помогне да спечелят благоразположението на невярващите. Това се нарича да хапеш ръката, която те храни, и е лишено от добродетел! Не е ли това да притежаваш достойна за презрение човешка природа? Не са много по-добри от Юда, който продаде Господ и приятелите си. Каквото и да повери Божият дом на такива хора да свършат, те не се съобразяват с интересите на Божия дом. Когато бъдат помолени да закупят нещо, те никога не обикалят и не сравняват цените, качеството и следпродажбения сервиз на различни доставчици, след което внимателно да преценят възможностите и да извършат необходимата проверка, така че да избегнат да не бъдат измамени, да спестят на Божия дом малко пари и да защитят интересите му от нанасяне на вреди — те никога не правят това. Ако някой брат или сестра предложи, че би било най-добре да поразгледат различни варианти, те казват: „Няма нужда да се разглеждат различни варианти. Доставчикът казва, че неговата стока е най-добра“. Когато братът или сестрата ги попитат: „Можеш ли да договориш цена с него?“, те отговарят: „Защо да договарям цена? Вече ми казаха каква е цената и ако започна да се пазаря, това със сигурност би било неудобно и ще изглежда все едно нямаме пари. Божият дом е заможен, нали?“. Независимо от цената или качеството, щом те решат, че нещо е подходящо, веднага ще накарат някого да го купи и ще критикуват, порицаят и дори ще заклеймят всеки, който забави покупката. Никой не смее да им каже „не“ в лицето и никой не смее да изкаже каквото и да е мнение. Независимо дали сключват голяма сделка или изпълняват малка поръчка за Божия дом, какви са техните принципи? „Божият дом просто трябва да плати парите, а това дали интересите на божия дом са накърнени няма нищо общо с мен. Просто така правя нещата. Трябва да изградя добри отношения с невярващите. Каквото и да кажат невярващите е правилно и аз ще се съглася с него. Няма да се справям с въпросите според изискванията на божия дом. Ако искаш да ме използваш, направи го. Ако не искаш да ме използваш, недей — зависи от теб. Просто аз съм такъв човек!“. Не е ли това дяволска природа? Такива хора са невярващи и неверници. Могат ли да бъдат използвани, за да се справят с делата на Божия дом? Този тип хора имат някакво образование, силни страни и някакви външни способности, добри са в говоренето и могат да се справят с някои работни дела. Но независимо с какви дела се справят за Божия дом, те неизменно го правят безразсъдно и своеволно, като причиняват вреда на интересите на Божия дом. Те също така упорито мамят Божия дом и прикриват истинското състояние на делата, а след като объркат нещата, Божият дом трябва да организира някой да им оправя бъркотията. Това е типичен пример за съглашателство с външни лица, за да се продадат интересите на Божия дом. По какво се различава това от Юда, който продаде Господ и приятелите си? Когато хора от този тип се използват за изпълнение на дълг, те не само не успяват да служат на Божия дом, но се оказват непрокопсаници и носят лош късмет. Те дори не са пригодни да са обслужващи. Те са чисто и просто дегенерати! Такива хора са самите слуги на Сатана и потомци на големия червен змей и след като бъдат разкрити, трябва да бъдат премахнати и отстранени веднага. Като вярващи в Бог и членове на Божия дом, те дори не могат да изпълнят отговорността си да защитават интересите на Божия дом, така че имат ли все пак съвест и разум? Те са по-зли дори от куче пазач!

При типа хора, които са юди, думата „юда“ не е изписана на челата им, но техните действия и поведение са точно от същото естество като тези на Юда и никога не бива да използвате този тип хора. Какво имам предвид под „никога да не използвате“? Това означава, че на тях никога, никога не бива да се поверяват важни въпроси. Ако е някакъв дребен въпрос, който няма последствия за интересите на Божия дом, е допустимо да ги използвате временно, но този тип хора определено не отговарят на принципите на Божия дом за използването на хора, защото те са юди по рождение и да са лоши им е присъщо. Казано накратко, тези хора са опасни характери и категорично не бива да бъдат използвани. Колкото по-продължително използваш този тип хора, толкова по-неспокоен ще се чувстваш и толкова повече последствия ще има това в бъдеще. Затова, ако вече виждаш ясно, че те са от типа хора, които са юди, тогава категорично не бива да ги използваш — всичко това е вярно. Правилно ли е да се действа по този начин спрямо тях? Някои хора може да кажат: „Нелюбящо е да се действа по този начин спрямо тях. Те не са продали никого. Как могат да бъдат юди?“. Трябва ли да изчакаш, за да предадат някого? Как се прояви Юда? Имаше ли някакви признаци, че се кани да продаде Господ? (Да, откраднал е пари от кесията на Господ Исус.) Хората, които постоянно продават интересите на Божия дом, имат същата природа като Юда, който открадна пари от кесията. Щом такива хора бъдат арестувани, те ще извършат предателство и ще издадат на Сатана всичко, което знаят, до последната подробност. Този тип хора притежават същността на Юда. Тяхната същност вече е била ясно разкрита и разобличена. Ако въпреки това ги използваш, не си ли търсиш проблеми? Не вредиш ли умишлено на Божия дом? Някои хора открито казват: „Ако някой ме кастри или направи нещо, което вреди на моите интереси или съсипва доброто нещо, което съм изградил тук, ще си получи заслуженото!“. Особено в този случай, този тип хора притежават същността на Юда — това е повече от очевидно. Те сами казват на другите, че са юди, така че този тип хора определено не може да бъде използван.

III. Как да се отнасяме с приятелите на църквата

Има друг тип хора, които не могат да се считат нито за добри, нито за лоши, и които са вярващи само по име. Ако понякога ги помолиш да направят, те могат да го направят, но няма да изпълняват дълга си самоинициативно, ако не го организираш вместо тях. Когато са свободни, те посещават сбирки, но в личното си време не е ясно дали ядат и пият Божиите слова, дали учат химни или се молят. Въпреки това те са относително приятелски настроени към Божия дом и църквата. Какво означава „относително приятелски настроени“? Това означава, че ако братята и сестрите ги помолят да направят нещо, те ще се съгласят. В името на това да са събратя по вяра те могат да помогнат в извършването на няколко неща в рамките на възможностите си. Ако обаче бъдат помолени да положат големи усилия или да платят някаква цена, те категорично няма да го направят. Ако брат или сестра е в затруднено положение и се нуждае от тяхната помощ, като например понякога да помогнат в грижите за домакинството, да сготвят нещо или да помогнат с няколко дребни домакински задачи — или човекът знае чужд език и може да помогне на братята и сестрите да прочетат някакви писма — те са в състояние да помогнат с такъв вид неща и са относително приятелски настроени. Обикновено се разбират добре с другите и не държат сметка на хората, но не посещават редовно сбирките и не се интересуват от това да изпълняват дълг, да не говорим да поемат някаква важна или дори опасна работа. Ако ги помолиш да извършат опасна задача, те със сигурност ще ти откажат с думите: „Вярвам в бог заради това да търся мир, така че как бих могъл да върша опасни задачи? Не би ли означавало това да си търся неприятности? Категорично не мога да го направя!“. Ако обаче братята и сестрите или църквата ги помолят да направят нещо дребно, те могат да помогнат и да положат символично усилие, точно като приятел. Тази форма на полагане на усилия и помощ не може да се нарече изпълняване на дълг, нито действие в съответствие с истините принципи, а още по-малко - практикуване на истината. Просто става въпрос за това, че имат благосклонно впечатление от вярващите в Бог и са сравнително приятелски настроени към тях, и са в състояние да помогнат, ако някой се нуждае от помощ. Как се нарича този тип хора? Божият дом ги нарича приятели на църквата. Как трябва да се отнасяме към типа хора, които са приятели на църквата? Ако те притежават заложби и някои силни страни и могат да помогнат на църквата да се справи с някои външни въпроси, тогава те са също така обслужващи и са приятели на църквата. Това е така, защото хората от този тип не се броят за вярващи в Бог и Божият дом не ги признава. А ако не са признати от Божия дом, може ли Бог да ги признае като вярващи? (Не.) Затова никога, никога не искайте от този тип хора да се присъединят към редиците на тези, които изпълняват дълг на пълен работен ден. Има и такива, които казват: „Някои хора, когато започват да вярват за първи път, имат някаква вяра и просто искат да бъдат приятели на църквата. Те не разбират много неща за вярата в Бог, така че как могат да са готови да изпълняват дълг? Как могат да са готови да отдават всичко от цялото си сърце?“. Не говорим за хора, които са вярвали в Бог от три до пет месеца или по-малко от година, а за хора, които на думи са вярвали в Бог повече от три години или дори между пет и десет години. Независимо до каква степен хора като тях признават на думи, че Бог е единственият истински Бог и че Църквата на Всемогъщия Бог е истинската църква, това не доказва, че са истински вярващи. Въз основа на различните проявления на този тип хора и техния начин на вяра, ние ги наричаме приятели на църквата. Не се отнасяйте с тях като с братя или сестри — те не са братя или сестри. Не позволявайте на такива хора да се присъединят към църква на пълно работно време и не им позволявайте да се присъединят към редиците на онези, които изпълняват дълг на пълно работно време. Божият дом не използва такива хора. Неколцина може да кажат: „Имаш ли предразсъдъци към този тип хора? Въпреки че отвън може да изглеждат равнодушни, те всъщност са много пламенни отвътре“. Би било невъзможно искрените вярващи да са вярвали в Бог пет или десет години и все още да са равнодушни. Поведението на този тип хора вече напълно разкрива, че са неверници, хора извън Божиите слова и невярващи. Ако все още ги наричаш братя и сестри и все още казваш, че с тях се отнасят несправедливо, тогава вместо теб говори твоята представа и твоите чувства.

Как трябва да се отнасяме с типа хора, които са приятели на църквата? Те са добросърдечни и готови да помогнат със справянето на малък брой въпроси. Ако има нужда от тях, можете да им дадете възможност да се справят с малък брой въпроси. Ако могат да направят нещо, оставете ги да го направят. Що се отнася до нещата, които не могат да направят добре и които дори биха могли да объркат, определено не им оставяйте такива задачи, за да избегнете възникването на проблеми — не можете да си позволите добрите им намерения да ви накарат да се чувствате задължени. Те не разбират истината, нито пък разбират принципите. Ако има външни въпроси, с които могат да се справят, нека да действат. Никога обаче не ги оставяйте да се справят с важни въпроси, които имат отношение към църковното дело — в такъв случай добрите им намерения и ентусиазираната им помощ трябва да бъдат отхвърлени. Когато срещнете такъв тип човек, просто имайте повърхностни отношения с него, но оставете нещата дотам - не ставайте сериозни с него. Защо не трябва да ставате сериозни с него? Защото той е просто приятел на църквата и изобщо не е един от братята или сестрите. Съобразяват ли се такива хора с принципите на Божия дом за използване на хората? (Не.) Затова, ако този тип човек не посещава сбирки, не слуша проповеди или не изпълнява дълг, няма нужда да го каните. Ако не яде и пие Божиите слова или не се моли, ако не търси истините принципи, когато го сполети нещо, и ако не желае да се занимава с братята и сестрите, няма нужда да го подкрепяте или да му помагате. Четири думи — не му обръщайте внимание. Не се отнасяйте сериозно с типа хора, които са приятели на църквата и неверници, и не им обръщайте внимание. Няма нужда да се безпокоите за тях и няма нужда да се интересувате от тях. Защо да не се интересуваме от тях? Какъв е смисълът да се интересуваме от хора, които нямат нищо общо с нас? Излишно е, нали? Искате ли да обръщате внимание на този тип хора? Може би ви харесва да се бъркатe в чужди работи и искате да бъдете загрижени, и да се чудите: „Как ли я карат сега? Женени ли са или не? Добре ли се справят? Каква работа вършат сега?“. Независимо как са те, това няма нищо общо с теб. Какъв е смисълът да се занимаваш с това? Не им обръщай никакво внимание, нито ги коментирай. Някои хора обичат да коментират, например: „Виждаш ли? Те не вярват правилно в Бог, водят обезсърчително и изцеждащо съществуване всеки ден и изглеждат толкова уморени и изтощени през цялото време“ или „Виждаш ли? Те не вярват правилно в Бог, така че нямат мир и в семейството им отново се е случило нещо лошо“. Всичко това са глупости и е ненужно. Как живеят живота си и как вървят по пътя си не е твоя работа. Дори не ги споменавай - ти не си на същия път като тях. Ти искрено отдаваш всичко на Бог и изпълняваш дълга си на пълно работно време, искаш просто да се стремиш да придобиеш истината и да постигнеш спасение, и независимо какво казва Бог, искаш да направиш всичко възможно да Го удовлетвориш. Тези хора нямат такива неща в сърцата си. Когато видиш зли тенденции, ти се чувстваш отвратен и погнусен от тях и чувстваш, че да живееш в този свят не носи щастие, а можеш да намериш щастие само като вярваш в Бог, докато те са пълната противоположност на теб: това доказва, че не са на същия път като теб. Принципът на Божия дом за справяне с този тип хора е, че ако те са готови да помогнат, Божият дом може да им даде възможност, стига да няма потенциални последствия. Ако Божият дом изобщо няма нужда от тях, а те все пак са готови да помогнат, тогава е най-добре да откажете учтиво — не си създавайте проблеми. Вярващите разговарят за истината всеки ден и приемат да бъдат кастрени, но все пак могат да вършат нещата по нехаен начин, така че могат ли приятелите на църквата да се справят правилно с въпросите без никаква компенсация в замяна? (Не.) Кажете Ми, означава ли това, че мнението ти за хората е по-лошо? Означава ли това да гледаш на хората в твърде негативна светлина? (Не.) Това означава да говориш въз основа на факти, да говориш въз основа на същността на хората. Не бъдете невежи, не бъдете глупави и не правете нищо глупаво. Вярващите все още трябва да преминат през кастрене, правосъдие и наказания, сурово дисциплиниране, укор и разобличаване, преди изпълнението на дълга им да може постепенно да отговаря на Божието намерение. Приятелите на църквата или невярващите изобщо не приемат никаква истина и всичко, за което мислят, са собствените им интереси, така че каква полза може да има от това да се справят с делата на Божия дом или на братята и сестрите? И дума не може да става за това. Просто е редно да не се обръща внимание на този тип хора, нали? (Да.) Какво означава това - „да не им се обръща внимание“? Това означава, че Божият дом не ги счита за вярващи. Те могат да вярват в Бог както им харесва, но работата и делата на Божия дом нямат абсолютно нищо общо с тях. Те са готови да помогнат, но ние трябва да премислим нещата и да преценим дали тези хора са подходящи да го направят, и ако не са подходящи за това, не можем да им дадем тази възможност. Кажете Ми, действието по този начин съгласно принципите ли е? Имаме ли право да се отнасяме с такива хора по този начин? Категорично!

IV. Как да се отнасяме с хора, които са били уволнени

Има друг тип хора - а именно тези, които са били уволнени. Как трябва да се отнасяме с тях? Независимо дали тези хора са уволнени, защото не са способни да вършат истинска работа и са категоризирани като лъжеводачи или защото следват пътя на антихристите и са категоризирани като типа хора, които са антихристи, е необходимо разумно да разпределите тези хора да вършат друга работа и да направите разумни подредби за тях. Ако са антихристи, които са извършили много злини, тогава трябва да бъдат отлъчени, разбира се. Ако не са извършили много злини, но имат същността на антихристи и са характеризирани като антихристи, тогава стига все пак да могат да служат по някакъв незначителен начин без да причиняват прекъсване или смущение, не е необходимо да бъдат отлъчени — оставете ги да продължат да служат и им дайте шанс да се покаят. В случая с лъжеводачите, които са били уволнени, организирайте те да извършват различна работа въз основа на силните им страни и задълженията, които са подходящи за тях, но вече не им е позволено да служат като църковни водачи. В случая с водачите и работниците, които са били уволнени, защото заложбите им са изключително лоши и не са способни да вършат никаква работа, също организирайте да извършват различна работа въз основа на силните им страни и задълженията, които са подходящи да бъдат изпълнени от тях, но вече не могат да бъдат повишени като водачи или работници. Защо не могат? Те вече са били изпробвани. Били са разкрити и вече ясно се вижда, че заложбите и работоспособността на такива хора ги правят негодни да са водачи. Ако не са годни да са водачи, неспособни ли са да изпълняват други задължения? Не непременно. Лошите им заложби ги правят негодни да са водачи, но те могат да изпълняват други задължения. След като такива хора бъдат уволнени, те могат да правят каквото е подходящо за тях. Не бива да са лишени от правото да изпълняват дълг. Все още могат да бъдат използвани отново, стига духовният им ръст да се увеличи в бъдеще. Някои биват уволнени, защото са млади и нямат никакво преживяване за живота, а също така им липсва трудов опит, така че не са способни да поемат работата и в крайна сметка биват уволнени. При уволняването на този тип хора има известна свобода на действие. Ако човешката им природа е съгласно критериите и заложбите им са достатъчни, те могат да бъдат използвани, след като бъдат понижени, или могат да бъдат назначени на друга работа, подходяща за тях. След като разбирането им на истината вече е ясно и имат известен досег с църковното дело и преживяване за него, такива хора все пак могат отново да бъдат повишени и развивани въз основа на заложбите им. Ако човешката им природа е съгласно критериите, но заложбите им са изключително лоши, тогава няма абсолютно никаква стойност в това да бъдат развивани и те категорично не могат да бъдат развивани или задържани.

Сред освободените от длъжност има два типа хора, които в никакъв случай не могат да бъдат отново повишавани и развивани. Едните са антихристите, а другите са тези, чиито заложби са твърде лоши. Има и някои хора, които не се считат за антихристи, но просто са с лоша човешка природа, егоистични и измамни са, а някои от тях са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не са способни да понасят несгоди. Дори ако такива хора са с изключително добри заложби, те не могат да бъдат повишавани отново. Ако притежават известни заложби, тогава нека правят това, на което са способни, стига да се направят подходящите подредби. Накратко, не ги повишавайте за водачи или работници. Освен да притежават заложби и работоспособност, водачите и работниците трябва да разбират истината, да носят бреме за църквата, да са способни да работят усърдно и да понасят страданиe, и трябва да бъдат старателни, а не мързеливи. Освен това трябва да са относително честни и порядъчни. В никакъв случай не можете да избирате измамни хора. Тези, които са твърде криви и измамни, винаги кроят интриги срещу братята и сестрите, срещу по-висшестоящите от тях и срещу Божия дом. Те прекарват дните си, потънали само в коварни мисли. Когато си имаш работа с такъв човек, винаги трябва да гадаеш какво всъщност мисли, трябва да продължаваш да се осведомяваш какво точно е правил напоследък и винаги трябва да го държиш под око. Да го използваш е твърде изтощително и твърде обезпокоително. Ако този тип човек бъде повишен да изпълнява дълг, дори да разбира малко доктрина, той няма да я практикува и ще очаква облаги и предимства за всяка частица работа, която свърши. Използването на такива хора е твърде обезпокоително и създава твърде много неприятности, така че такива хора не могат да бъдат повишавани. Следователно, когато става въпрос за антихристи, за хора с изключително лоши заложби, за хора с лоша човешка природа, за хора, които са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не могат да понасят несгоди, и за хора, които са изключително криви и измамни — щом тези типове хора са били разкрити и освободени, след като са били използвани, не ги повишавайте втори път. Не ги използвайте отново неправилно, след като другите са ги прозрели. Някои може да кажат: „Този човек преди беше окачествен като антихрист. Забелязахме, че от известно време се представя добре, способен е да взаимодейства нормално с братята и сестрите и вече не възпира другите. Може ли да бъде повишен?“. Не бързайте толкова — щом бъде повишен и придобие статус, природата му на антихрист ще бъде разобличена. Други може да кажат: „Заложбите на този човек преди бяха изключително лоши. Когато го помолиха да надзирава работата на двама души, той не знаеше как да разпредели задачите и ако се случваха едновременно две неща, не знаеше как да направи разумни подредби. Сега, когато е малко по-възрастен, ще бъде по-добър в тези неща, нали?“. Основателно ли е това твърдение? (Не, не е.) Когато се случват едновременно две неща, този човек се обърква и не знае как да се справи с тях. Не може да прозре никого или нищо. Заложбите му са толкова лоши, че няма никаква работоспособност или способност за възприемане. Такъв човек категорично не може да бъде повишен отново за водач. Не става въпрос за възрастта му. Хората с лоши заложби ще имат лоши заложби и когато са на осемдесет години. Не е както си представяме: че с напредването на възрастта и натрупването на повече преживяване човек може да разбере всичко — не е така. Тогава той просто ще има известно преживяване за живота, но преживяването за живота не е равносилно на заложби. Независимо колко неща преживее човек или колко урока научи, това не означава, че заложбите му ще се подобрят.

Ако нечия човешка природа е твърде егоистична, твърде измамна и твърде нечестива, ако човек е пълен с лукави кроежи и мисли само за себе си, може ли такъв човек да се промени? Той е бил освободен поради тези причини. Минали са десет години и е слушал много проповеди — дали човешката му природа вече не е егоистична, крива и измамна? Нека ти кажа: този тип човек няма да се промени, той ще бъде същият и след още 20 години. Затова, ако го срещнеш отново след 20 години и го попиташ дали все още е толкова егоистичен и измамен, той дори сам ще си признае. Защо хората с лоша човешка природа не се променят? Могат ли да се променят? Ако приемем, че могат да се променят, каква би трябвало да е основата и условията, за да се случи това? Трябва да са способни да приемат истината. Хората с лоша човешка природа не приемат истината, а вътрешно презират, ненавиждат и осмиват положителните неща, и са враждебни към тях — просто не могат да се променят. Така че независимо колко години са минали, не ги повишавай, защото не са способни да се променят. Възможно е след 20 години да са се научили да бъдат още по-изплъзващи се и още по-добри в това да казват приятни за ухото неща и неща, които мамят другите. Но ако общуваш с тези хора и наблюдаваш действията им, ще откриеш един факт - а именно, че изобщо не са се променили. Смяташ, че след като са минали толкова много години и те са слушали толкова много проповеди, и са изпълнявали дълг в Божия дом толкова дълго, би трябвало да са се променили — грешиш! Те няма да се променят. Защо? Слушали са толкова много проповеди и са чели толкова много от Божиите слова, но не приемат и не практикуват нито едно изречение, така че не са се променили ни най-малко. За тях е невъзможно да се променят. След като бъдат разкрити и освободени, такива хора не могат да бъдат използвани отново, а ако все пак ги използваш, ти вредиш на Божия дом и на братята и сестрите. Ако не си сигурен, просто наблюдавай как действат и виж чии интереси защитават, когато се сблъскат с неща, които поставят собствените им интереси в конфликт с интересите на Божия дом. Те в никакъв случай няма да пожертват собствените си интереси и да дадат всичко от себе си, за да защитят интересите на Божия дом. От тази гледна точка те не заслужават доверие и не заслужават да бъдат повишавани и използвани от Божия дом. Ето защо такива хора са обречени да не бъдат използвани. Могат ли хората, които не приемат истината, все пак да се променят? Не е възможно и това е пълна илюзия!

Що се отнася до хората, които са мързеливи, ламтят за плътски удобства и не са способни да се примирят дори с най-леката несгода, те са още по-малко способни да се променят. През времето, когато са водачи, те не понасят никакви несгоди, не търпят дори несгодите, които обикновените братя и сестри са способни да изтърпят. При изпълнението на дълга си само отбиват номера — провеждат събирания и проповядват някои доктрини, след което си лягат, за да се погрижат добре за себе си. Ако вечер си легнат дори малко по-късно, сутринта, когато братята и сестрите стават, те все още ще спят дълбоко. Не желаят да бъдат дори малко уморени или малко заети, нито да изтърпят дори лека несгода. Не плащат никаква цена и не вършат никаква реална работа. Където и да отидат, щом видят хубава храна и напитки, толкова се радват, че забравят за всичко останало и не мърдат оттам, а просто остават да ядат, да пият и да се забавляват, без да вършат каквато и да е работа. Не слушат, когато Горното ги кастри, нито приемат напомняния и разобличавания от братята и сестрите. Избират да живеят по възможно най-удобния начин, без да плащат никаква цена и без да изпълняват отговорностите или дълга си, и така стават безполезни. Способни ли са такива хора на промяна? Хората от този тип са твърде мързеливи и ламтят за плътски удобства. Те не могат да се променят. Такива са сега и такива ще останат и в бъдеще. Някои хора може да кажат: „Този човек се е променил, от известно време полага много усилия в работата си“. Не бързайте толкова. Ако го повишите за водач, той ще се върне към старите си навици — просто си е такъв. Той е точно като комарджията – щом му свършат парите, ще продължи да залага, дори ако трябва да вземе назаем, да продаде къщата си или дори да продаде жена си и децата си. Ако напоследък не залага, това може да е, защото казиното е затворило и няма къде да го прави или защото всичките му приятели комарджии са били заловени и няма с кого да залага повече, или защото е продал всичко, което може да продаде, и не е останало нищо за залагане. Докопа ли се до пари, ще започне отново да залага и няма да може да спре — просто е такъв. По същия начин онези, които са мързеливи и ламтят за плътски удобства, също са неспособни да се променят. Щом придобият някакъв статус, те веднага ще възвърнат първоначалния си вид и истинската им същност ще бъде разобличена. Когато нямат статус, никой не ги цени високо и никой не им прислужва, а ако не правят нищо, тогава трябва да бъдат премахнати, защото църквата не подкрепя безделници, така че нямат друг избор освен неохотно да вършат някои неща. Те вършат нещата по различен начин от другите. Другите вършат нещата инициативно, докато те ги вършат пасивно. Въпреки че външно няма разлика, има разлика по същество. Когато другите имат статус, те правят това, което се очаква да правят, и са способни да изпълняват своите отговорности. Щом тези хора придобият статус, те се възползват от възможността да се отдадат на предимствата на своя статус и не вършат никаква работа, и по този начин се разобличава тяхната природа същност на мързелуване и ламтеж за удобство. Следователно хората от този тип няма да се променят при никакви обстоятелства и след като бъдат разкрити и освободени, такива хора никога повече не трябва да бъдат повишавани и използвани — това е принципът.

Когато става въпрос за хора в различни ситуации, това са принципите за тяхното повишаване и използване. Минималният критерий е да са способни да полагат усилия и да служат в Божия дом, без да причиняват смущение, като в такъв случай могат да изпълняват дълг в Божия дом. Ако не могат да изпълнят дори този минимален критерий, тогава независимо каква е човешката им природа и какви са силните им страни, те не са годни да изпълняват дълг и хората от този тип трябва да бъдат отстранени от редиците на изпълняващите дълг. Ако човешката природа на даден човек е злобна и се равнява на тази на антихрист, тогава, след като се потвърди, че е антихрист, Божият дом никога няма да го използва, нито ще го повишава или развива. Някои хора може да кажат: „Добре ли е да го оставим да служи?“. Зависи от ситуацията. Ако служенето му може да има отрицателно въздействие и да донесе неблагоприятни последици за Божия дом, тогава Божият дом дори няма да му даде възможност да служи. Ако той знае, че самият той е зъл човек или антихрист, който е бил отлъчен, но е готов да служи и ще прави нещата така, както църквата ги подреди за него, и може да служи по възпитан начин, без да вреди на никакви интереси на Божия дом, в такъв случай може да бъде оставен. Ако не може дори да успее да служи правилно и служенето му носи повече вреда, отколкото полза, тогава той дори няма да има възможност да е служещ, а ако все пак служи, Божият дом пак няма да го използва, защото той дори не е подходящ, нито отговаря на критериите да е служещ. Така че хората от този тип не бива да се връщат — нека отидат, където искат. Някои хора може да кажат: „Ако божият дом не ме използва, тогава аз сам ще проповядвам евангелието и ще предам на божия дом хората, които придобивам чрез проповядване на евангелието“. Добре ли ще е това? (Да.) Някои може да кажат: „Ти не би използвал този човек дори като служещ, така че на какво основание той трябва да Ти даде хората, които придобива чрез проповядване на евангелието? На какво основание трябва да проповядва евангелието за Теб?“. Божият дом не използва такива хора заради различни аспекти. Единият е, че не отговарят на принципите на Божия дом за използването на хора. Другият е, че Божият дом не смее да използва хора от този тип, защото след като започнат да бъдат използвани, неприятностите няма да имат край. Тогава как да обясним въпроса с това, че са готови да проповядват евангелието? Този, за когото свидетелстват при проповядването на евангелието, е Бог, и именно заради Божиите слова и Божието дело те са способни да придобиват хора. Въпреки че тези хора са били придобити чрез проповядване на евангелието от този човек, това по никакъв начин не се счита за негова заслуга. В най-добрия случай това просто означава, че си изпълнява отговорностите като човек. Независимо дали си антихрист или зъл човек, или дали си бил премахнат или отлъчен, изпълнението на твоите отговорности като човек е нещо, което трябва да правиш. Защо казвам, че това е нещо, което трябва да правиш? Получил си от Бог толкова голям запас от истини, а това също предполага Божиите усърдни усилия. Божият дом те е поил и ти е предоставял ресурс в продължение на толкова много години, а изисква ли Бог нещо от теб? Не. Всички различни книги, разпространявани от Божия дом, са безплатни – не е нужно никой да харчи и стотинка. По същия начин истинският път на вечния живот и словата на живота, които Бог дарява на хората, са безплатни, а проповедите и общенията на Божия дом са напълно безплатни и хората могат да ги слушат. Следователно, независимо дали си обикновен човек или член на някаква специална група, ти си получил толкова много истини от Бог безплатно, че със сигурност е редно да разгласяваш Божиите слова и Божието евангелие на хората и да ги довеждаш в присъствието на Бог, нали? Бог е дарил всички истини на човечеството. Кой може да си позволи да се отплати за такава голяма любов? Божията благодат, Божиите слова и Божият живот са безценни и никое човешко същество не може да си позволи да се отплати за тях! Животът на човека толкова ценен ли е? Може ли да струва колкото истината? Следователно никой не може да си позволи да се отплати за Божията любов и благодат и това включва онези, които са били премахнати, отлъчени и отстранени от църквата — те не правят изключение. Стига да имаш някаква съвест, разум и човешка природа, тогава независимо как се отнася Божият дом към теб, ти трябва да изпълниш задължението си да разгласяваш Божиите слова и да свидетелстваш за Неговото дело. Това е неотменна отговорност на хората. Следователно, независимо на колко хора проповядваш Божиите слова и Неговото евангелие или колко хора придобиваш, това не е нещо, за което да бъдеш похвален. Бог е изразил толкова много истини, а ти не ги слушаш и не ги приемаш. Да служиш малко и да проповядваш евангелието на другите със сигурност е нещо, което трябва да правиш, нали? Като се има предвид, че си стигнал дотук днес, не трябва ли да се покаеш? Не трябва ли да търсиш възможности да се отплатиш за Божията любов? Наистина трябва! Божият дом има управленски закони и премахването, отлъчването и отстраняването на хората са неща, които се правят в съответствие с управленските закони и Божиите изисквания — да се правят тези неща е правилно. Някои хора може да кажат: „Малко е неловко да се приемат в църквата хора, придобити чрез проповядванe на евангелието от онези, които са били премахнати или отлъчени“. Всъщност това е дългът, който хората трябва да изпълняват, и в него няма нищо неловко. Всички хора са сътворени същества. Дори да си бил премахнат или отлъчен, заклеймен като зъл човек или антихрист, или си мишена за отстраняване, не си ли все още сътворено същество? След като си премахнат, Бог не е ли вече твоят Бог? Словата, които Бог ти е изрекъл, и нещата, които Бог ти е предоставял, да не би да са заличени с един замах? Престават ли да съществуват? Те все още съществуват, просто ти не си ги ценил. Всички спечелени вярващи, независимо кой ги е спечелил, са сътворени същества и трябва да се покорят пред Създателя. Следователно, ако тези хора, които са били премахнати или отлъчени, желаят да проповядват евангелието, ние няма да ги ограничаваме. Обаче независимо как проповядват, принципите на Божия дом за използване на хората и управленските закони на Божия дом са неизменни и това никога, никога няма да се промени.

Мнозинството от тези няколко типа хора, които са били освободени, е малко вероятно да се покае истински и не трябва да бъде използвано отново. Има възможност да бъдат повишавани и използвани само онези, които са били освободени или чиито задължения са били променени поради това, че им е липсвал работен опит и така временно не са били способни да вършат работата си. Хората от този тип са с достатъчни заложби и няма големи проблеми с тяхната човешка природа, те просто имат някои дребни недостатъци, пороци или лоши навици, наследени от семейството им — нито едно от тези неща не е голям проблем. Ако Божият дом се нуждае от тях, те могат да бъдат повишени и използвани отново в подходящия момент. Това е разумно, защото те не са зли хора и няма да станат антихристи. Техните заложби са достатъчни, просто не са работили дълго време и не са имали преживяване, така че не са били компетентни да вършат работата, което не е сериозен проблем. Ако са били освободени по тези причини, тогава те имат възможност да се развиват в бъдеще и могат да се променят. Стига някой да има работоспособност, да притежава заложби и човешката му природа да е съгласно критериите, тогава през периода, в който преживява Божието дело и изпълнява дълга си, този тип човек постепенно ще се промени, човешката му природа ще се промени, той ще израсне в своето навлизане в живота, в нрава му ще има някои съответстващи промени и ще има известен напредък в разбирането му за истината. В зависимост от средата, от дълга, който изпълнява, и от личната му непоколебимост, той ще се промени и ще израстне в различна степен, така че може да се каже, че хората от този тип трябва да бъдат повишавани и използвани. Като цяло, това са принципите за повторно повишаване и използване на няколкото типа хора, които преди това са били освободени.

Седма точка от отговорностите на водачите и работниците е: „Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най-добрия начин“. В сегашното общение вече беше ясно обяснено значението на това хората да бъдат използвани по най-добрия начин. Стига да има и най-малка стойност в развиването на някого и при условие, че неговата човешка природа е съгласно критериите, тогава Божият дом ще му даде възможности. Стига някой да се стреми към истината и да обича положителните неща, тогава Божият дом няма да се откаже от него или да го отстрани толкова лесно. Стига твоята човешка природа и заложби да отговарят на критериите, за които разговарях току-що, Божият дом определено ще има място за теб да изпълняваш дълг, определено ще те използва разумно и ще ти даде достатъчно възможност да приложиш способностите си. Накратко, ако имаш силни страни и компетентност в определена професия, които са необходими за църковното дело, тогава Божият дом определено ще ти позволи да изпълняваш подходящ дълг. Ако обаче нямаш решимост или воля и не искаш да се стремиш нагоре, тогава просто прави каквото можеш, изпълнявай някакъв дълг, който е по силите ти, и нищо повече. Ако имаш решимост и кажеш: „Искам да разбера и да придобия повече истини, да поема по пътя към спасението възможно най-скоро и да навляза в истината реалност. Готов съм да проявявам внимание към Божието бреме, готов съм да нося тежко бреме в Божия дом, да понасям повече несгоди от другите, да полагам повече усилия и да се отричам повече от другите“, и ако си подходящ във всички отношения, но все още никой не те препоръчва, тогава можеш и сам да се предложиш. Не е ли това разумно? В обобщение, това са всички принципи на Божия дом за използване на всички типове хора, като целта не е нищо повече от това да се даде възможност на хората да навлязат в истината реалност. Какви са проявленията на навлизането в истината реалност? Те са да разбирате истината, да разбирате истините принципи, когато извършвате всички различни елементи на работата, и да сте способни да практикувате съответните истини при взаимодействието ви с всякакви типове хора, всякакви събития и неща в ежедневието, а не да бъдете объркани и да сте в недоумение, когато нещо ви сполети — това е целта. След като това е поставената цел, вие трябва да се стремите към нея!

Тук приключва нашето общение по седма точка от отговорностите на водачите и работниците. Някои хора може да кажат: „Ти още не си приключил с общението, не си разобличил лъжеводачите по отношение на тази точка“. Бих отговорил, че няма нужда да ги разобличавам. От една страна, лъжеводачите са с лоши заложби и са неспособни да вършат реална работа. От друга страна, те са лишени от съвест и разум, не носят бреме, изобщо не влагат сърце в работата си и не могат дори да свършат добре някои прости неща. Винаги когато се сблъскат със сложен проблем или с проблем, който е свързан с истините принципи, изобщо не могат да го различат, а още по-малко да прозрат същността на проблема. Така че няма нужда да ги разобличаваме. Дори да бъдат разобличени, те няма да го приемат и това ще са думи на вятъра. Нещо повече, да говорим за нещата, които са направили, би било отвратително и би разгневило хората вътрешно. Възлагането на такава важна работа на тези лъжеводачи бе грешка в използването на хората. Това, че са неспособни да вършат работата си, вече ги кара да се чувстват некадърни, а ако бъдат разобличени и анализирани, ще се почувстват още по-изтерзани. Така че нека тези лъжеводачи се сравняват сами със себе си и изследват собствените си проблеми, доколкото могат. Ако можеш да откриеш проблемите си, виж дали можеш да направиш подобрения в бъдеще. Ако не можеш да ги откриеш, тогава трябва да продължиш да изследваш, а можеш също така да помолиш хората около теб да ти помогнат да анализираш и да разбереш нещата. Ако другите са разговаряли с теб и ти си вложил сърцето си в това, но все още не можеш да откриеш собствените си проблеми и все още не знаеш как да ги разпознаеш или как да ги разрешиш, тогава ти наистина си лъжеводач и трябва да бъдеш отстранен.

6 март 2021 г.