На последната сбирка разговаряхме по точка пет от отговорностите на водачите и работниците. В хода на общението по тази точка анализирахме някои от проявленията и действията на лъжеводачите и завършихме общението по нея. Сега ще разговаряме по точки шест и седем от отговорностите на водачите и работниците. Какво е конкретното съдържание на тези две точки? (Точка шест: Повишаване и развиване на всякакви видове пригодни талантливи хора, така че всички, които се стремят към истината, да имат възможност да се обучават и да навлязат в истината реалност възможно най-скоро. Точка седем: Разумно разпределяне и оползотворяване на различните типове хора въз основа на човешката им природа и силните им страни, така че всеки от тях да бъде оползотворен по най-добрия начин.) И така, нека да анализираме различните действия и проявления на лъжеводачите по отношение на тези две точки. Тези две точки принадлежат към една и съща категория, която се отнася до повишаването, развиването и оползотворяването на всякакъв вид хора от страна на църквата. Нека първо да разговаряме за принципите на Божия дом за повишаване и развиване на всички видове пригодни талантливи хора. Няма ли да сте в състояние така да разберете в общи линии някои от принципите, към които трябва да се придържат водачите и работниците, когато вършат тази работа? Може да си помислите: „Като водачи и работници често влизаме в досег с тези въпроси. Вече сме запознати с тази работа и имаме някои преживявания, свързани с нея, така че дори ако Ти не кажеш нищо повече за нея, ние сме наясно с този въпрос и не е необходимо да разговаряш конкретно по него повече“. И така, няма ли нужда от общение по този въпрос? (Имаме нужда от Твоето общение по него. Все още не разбираме принципите в това отношение, а има някои талантливи хора, които още не знаем как да различим.) Повечето водачи и работници са все още много объркани относно това как да изпълняват тази задача и продължават да опипват почвата, без да могат да схванат точните принципи. Затова все пак трябва да разговаряме за подробностите.

Точка шест: Повишаване и развиване на всякакви видове пригодни талантливи хора, така че всички, които се стремят към истината, да имат възможност да се обучават и да навлязат в истината реалност възможно най-скоро

Значение на повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора от страна на Божия дом

Защо Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? Дали с повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора се цели тяхното ангажиране с наука, образование и литература? Всички Божии избраници трябва вече да знаят, че когато Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора, това се прави не за да се произведе някакъв вид високотехнологичен продукт и да се сътвори чудо или да се проведе изследване на историята на човешкото развитие, а още по-малко за да се изготвят някакви планове за бъдещето на човечеството. Тогава защо Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? Разбирате ли това или не? (За да разпространяват евангелието на царството.) За да разпространяват евангелието на царството — това е една от причините. Какво друго? (За да може всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава.) Точно така, този отговор е съвсем разумен и е право в десетката. Това е така, за да могат още повече хора, които се стремят към истината, да имат възможност да се обучават и да навлязат в истината реалност възможно най-скоро. И двата отговора, които дадохте току-що, са верни и точни. Повишаването и развиването на всякакви видове талантливи хора от Божия дом е свързано, в едно отношение, с разпространението на евангелието на царството и с Божието дело, а в друго отношение — с индивидуалните стремежи и с навлизането. Това са двата всеобхватни аспекта. Казано по-конкретно, какво е значението на това, че Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора? По-специално, каква работа вършат в църквата тези хора, които се повишават и развиват? Когато Божият дом повишава и развива даден човек, за да стане ръководител на екип, отговорник или пък църковен водач или работник, това прави ли го чиновник? (Не.) Божият дом повишава и развива хората, за да могат те да отговарят за конкретни проекти или задачи в рамките на различните елементи на работата на църквата, като например евангелска работа, работа с текст, филмопроизводство, работа по поенето, както и някои общи дела и т.н. И така, как те изпълняват тези специфични задачи? Като поемат различни елементи от църковната работа в съответствие с Божиите изисквания, с истините принципи на Божиите слова и с работните подредби на Божия дом и по този начин изпълняват дълга си според Божиите изисквания и действат в съответствие с истините принципи. Като се има предвид фактът, че тези хора биват повишавани и развивани, за да поемат работа, онова, което им позволява да вършат работата си добре, не е официална титла или статус. По-скоро те трябва да притежават определени заложби, за да се нагърбят с конкретна задача, т.е. за да поемат онова, което Бог им е поверил да свършат, или с други думи, даден дълг и дадено задължение, свързани с отговорност. Това е конкретното значение и определението на повишаването и развиването на различни видове талантливи личности, както е посочено в точка шест от отговорностите на водачите и работниците. Следователно, чрез повишаването и развиването на хора, целта на Божия дом е да развие всякакви видове талантливи личности, които да изпълняват добре различните елементи на църковната работа в съответствие с Божиите изисквания и с работните подредби на Божия дом, както и да даде възможност на тези хора да поемат разнообразни специфични задачи на църквата. В същото време Божият дом развива и обучава тези хора, така че те да се научат как да размишляват върху Божиите слова, да разговарят за истината и да действат според принципите, като ги насочва да практикуват истината, да живеят според Божиите слова и да навлизат в истината реалност, а също така им дава възможност да имат истински преживявания и свидетелства, след което те могат да водят, поят и снабдяват другите и да изпълняват добре разнообразните елементи на църковната работа, като същевременно на Божиите избраници може да се даде възможност да се покорят на Бог, да свидетелстват за Него и да изпълняват дълга да проповядват евангелието. В едно отношение методът на практикуване за повишаване и развиване на всякакви видове талантливи хора води хората към това да практикуват и преживяват Божиите слова, да опознаят себе си, да се отърват от покварения си нрав и да навлязат в истината реалност. В друго отношение той се състои в това водачите и работниците да използват собствените си практически преживявания на преданост и покорство, за да водят хората и да ги развиват да изпълняват дълга си и да дават гръмки свидетелства за Бог. Това са двата основни пътя на практикуване за развиване на различни видове талантливи хора. Това е конкретната работа, свързана с повишаването и развиването на различни видове талантливи хора, а в това е и истинският смисъл на тяхното повишаване и развиване.

Задължителните критерии за различните видове талантливи хора, повишавани и развивани от Божия дом

I. Задължителните критерии за водачите, работниците и отговорниците за различните елементи на работата

Какво се има предвид под „различните видове талантливи хора, повишавани и развивани от църквата“? Какви сфери на дейност обхваща това? На първо място е типът хора, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Какви са задължителните критерии за отговорниците за различните елементи на работата? Има три основни критерия. Първо, те трябва да притежават способността да възприемат истината. Само онези, които могат да възприемат истината чисто, без изопачаване, и да правят изводи, са хора с добри заложби. Хората с добри заложби трябва най-малкото да имат духовно разбиране и да са способни самостоятелно да ядат и пият Божиите слова. В процеса на ядене и пиене на Божиите слова те трябва да могат самостоятелно да приемат съда, наказанието и кастренето на Божиите слова и да търсят истината, за да се справят със собствените си представи и фантазии и с подправянето на собствената си воля, както и с покварения си нрав — ако постигнат такова ниво, това означава, че знаят как да преживяват Божието дело, а това е проявление на добри заложби. Второ, те трябва да носят бреме за църковното дело. Хората, които наистина носят бреме, не са само въодушевени, те имат истински житейски опит, разбират някои истини и могат да прозрат някои проблеми. Те виждат, че в църковното дело и при Божиите избраници има много трудности и проблеми, които трябва да бъдат разрешени. Виждат това с очите си и се тревожат за него в сърцата си — ето какво означава да носиш бреме за църковното дело. Ако даден човек е просто с добри заложби и е способен да възприема истината, но е мързелив, ламти за удобствата на плътта, не желае да се занимава с истинска работа, а върши нещо дребно само когато Горното му постави краен срок за неговото завършване, когато не може да се измъкне, без да го свърши, тогава това е човек, който не носи бреме. Хората, които не носят бреме, са хора, които не се стремят към истината, хора, които нямат чувство за справедливост и са некадърници, които по цял ден се тъпчат, без да се замислят сериозно за нищо. Трето, те трябва да притежават работоспособност. Какво означава „работоспособност“? Казано простичко, това означава, че те не само могат да възлагат работа и да дават указания на хората, но също така могат да разпознават и решават проблеми — това означава да притежаваш работоспособност. Освен това са им необходими и организационни умения. Лицата с организационни умения са особено вещи в обединяването на хората, в организирането и подредбата на работата и в решаването на проблеми, като при подредбата на работата и решаването на проблеми могат напълно да убеждават хората и да ги карат да се подчиняват — това означава да притежаваш организационни умения. Онези, които наистина притежават работоспособност, могат да изпълняват конкретни задачи, подредени от Божия дом, и то бързо и решително, без никаква немарливост, а също така могат да извършват различните задачи добре. Това са трите критерия на Божия дом за развиване на водачите и работниците. Ако някой отговаря на тези три критерия, той е рядък, талантлив човек и трябва незабавно да бъде повишаван, развиван и обучаван и след като практикува известно време, може да поеме работата. Който има заложби, носи бреме и притежава работоспособност, не се нуждае от хора, които все да се тревожат за него, да го надзирават и да го подтикват в работата му. Той е инициативен, знае в кои моменти кои задачи трябва да се изпълнят, кои задачи да се инспектират и надзирават и кои трябва да се проверяват или да се наблюдават отблизо. Той е напълно наясно с тези неща. Такива хора са сравнително надеждни, на тях може да се разчита в работата им и няма да възникнат сериозни проблеми. Дори действително да възникнат проблеми, те ще бъдат незначителни и няма да засегнат цялостната картина, а Бог не бива да се тревожи за работата, която тези хора вършат. Само онези, които наистина могат да се справят самостоятелно в работата си, притежават истинска работоспособност. Онези, които не могат да се справят самостоятелно и винаги се нуждаят от други да се тревожат за тях, да ги наблюдават, да ги надзирават и дори да ги държат за ръка и да ги учат какво да правят, са от типа хора с изключително малки заложби. Резултатите от работата, която се върши от хора с обикновени заложби, са определено обикновени и тези хора се нуждаят от други, които да ги наблюдават и надзирават, за да могат да свършат нещо. За разлика от тях, хората с добри заложби могат да се справят самостоятелно след като са били обучавани в продължение на определен период и всеки път, когато Горното им дава указания за дадена задача и разговаря за някои принципи, те могат да схванат принципите, да извършат работата в съответствие с тях и по същество да следват правилния курс без твърде големи отклонения или недостатъци и да постигнат резултатите, които се очакват от тях — ето какво означава да притежаваш работоспособност. Например Божият дом призовава да бъде пречистена църквата и антихристите и злите хора да бъдат разпознати и отлъчени от църквата, и типът хора, които притежават работоспособност, по принцип не се отклоняват, докато изпълняват тази задача. След като се появи антихрист, отнема поне около половин година, за да бъде разкрит и премахнат. През това време онези, които притежават работоспособност, могат да го разпознаят, да разговарят за истината, за да разнищят проявленията на антихриста, и да помогнат на братята и сестрите да го различат и да не бъдат подведени, като по този начин те ще могат да се надигнат, за да разобличат и отлъчат антихриста заедно. Когато антихристите или злите хора се появят в обхвата на работата на хората, които притежават работоспособност, по принцип повечето от братята и сестрите не се подвеждат и не се влияят. Само малцина объркани хора и такива с много малки заложби се подвеждат и това е нормално явление. Хората, които са с добри заложби и които притежават работоспособност, могат да постигнат тези резултати в работата си, като те истината реалност и отговарят на критериите за водачи и работници.

Сред различните типове талантливи хора, за които току-що споменах, първият тип са онези, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Първото изискване към тях е да имат способността и заложбите да възприемат истината. Това е минималното изискване. Второто изискване е да носят бреме — това е задължително. Някои хора възприемат истината по-бързо от обикновените хора, имат духовно разбиране, добри заложби, притежават работоспособност и след като практикуват известно време, могат да се справят напълно самостоятелно. Но при тези хора има сериозен проблем — те не носят бреме. Те обичат да ядат, да пият, да се забавляват и да се шляят наоколо. Те проявяват голям интерес към тези неща, но ако бъдат помолени да свършат някаква конкретна работа, която изисква от тях да понесат страдания и да платят цена, както и да се въздържат малко, те стават апатични и твърдят, че имат някаква болест или страдание и че всяка част от тях изпитва неудобство. Те са необуздани и недисциплинирани, небрежни, твърдоглави и разпуснати. Те ядат, спят и се забавляват, когато пожелаят, и вършат някаква работа само когато им се прииска. Ако работата е донякъде трудна или уморителна, те губят интерес и вече не искат да изпълняват дълга си. Това носене на бреме ли е? (Не.) Хората, които са мързеливи и ламтят за удобствата на плътта, не са тези, които трябва да бъдат повишавани и развивани. Има и хора, чиито заложби са повече от подходящи за дадена работа, но за съжаление те просто не носят бреме, не обичат да поемат отговорност, не обичат неприятностите и не обичат да се тревожат. Те са слепи за работата, която трябва да се свърши, и дори да я виждат, не искат да се погрижат за нея. Кандидати ли са хората от този тип за повишаване и развиване? Съвсем не. Хората трябва да носят бреме, за да бъдат повишавани и развивани. Носенето на бреме може да се опише и като наличие на чувство за отговорност. Наличието на чувство за отговорност е свързано по-скоро с човешката природа. Носенето на бреме е свързано с един от критериите, които Божият дом използва за преценка на хората. Онези, които носят бреме и освен това притежават две други неща — способността и заложбите да възприемат истината и работоспособност — са типът хора, които могат да бъдат повишавани и развивани, и този вид хора могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата. Това са задължителните критерии за повишаване и развиване на хора, които да стават различни видове отговорници, като хората, които отговарят на тези критерии, са кандидати за повишаване и развиване.

II. Задължителните критерии за талантливите хора в различни професионални области, които притежават специални таланти или дарби

Освен типа лица, които могат да бъдат отговорници за различните елементи на работата, друг тип хора, които може да се повишават и развиват, са онези, които притежават специални таланти или дарби, и които са усвоили някои професионални умения. Какво ниво изисква Божият дом, за да отглежда такива хора за ръководители на екипи? На първо място, що се отнася до човешката им природа, те трябва донякъде да обичат положителните неща и не трябва да са зли хора. Някои хора може да попитат: „Защо не се изисква да са хора, които се стремят към истината?“. Защото ръководителите на екипи не са църковни водачи или работници, нито са напояващи. Да се изисква от тях да отговарят на критерия за стремеж към истината би било твърде високо изискване, което не е по силите на повечето хора. Това не е наложително за хората, които извършват административна работа или професионални задачи, в противен случай едва малцина щяха да отговарят на изискванията, така че нивото трябва да се понижи. Достатъчно е да владеят определена област и да са способни да поемат работата, да не вършат зло и да не предизвикват смущения. За хората, които имат опит в някои умения и професии и имат някои силни страни, когато извършват работа, която изисква известно ниво на умения и е свързана с професиите им в Божия дом, е необходимо само да бъдат сравнително откровени и почтени, да не са нечестиви, да нямат изопачено разбиране, да могат да понасят страдания и да са готови да платят цена. Така, първото изискване за развиването на такива хора, за да станат ръководители на екипи е, че те трябва донякъде да обичат положителните неща и освен това да могат да понасят страдания и да платят цена. Какво другo? (Трябва да са с почтен характер, да не са зли и да нямат изопачено разбиране.) Характерът им трябва да е сравнително почтен, те не бива да са зли хора и трябва да нямат изопачено разбиране. Възможно е някои хора да попитат: „Тогава може ли да се счита, че способността им да възприемат истината е голяма? След като чуят истината, могат ли да се събудят за истината реалност и да навлязат в нея?“. Не е необходимо да се изисква всичко това. Достатъчно е да се изисква такива хора да нямат изопачено разбиране. Когато хора, чието разбиране не е изопачено, си вършат работата, една от ползите е, че няма вероятност те да предизвикат прекъсвания или да направят нещо нелепо. Например Божият дом разговаря отново и отново за принципите относно цвета на костюмите на актьорите, които трябва да са достолепни и благоприлични и по-скоро цветни, отколкото сиви. Въпреки това все още има хора, които просто не могат да осмислят това, което им се казва, не разбират това, което чуват, не са способни да възприемат и не могат да разпознаят принципите в тези изисквания на Божия дом и в крайна сметка избират костюми, които са изцяло сиви — не е ли това изопачено разбиране? (Да.) Ето какво означава хората да имат изопачено разбиране. Какво означава хората донякъде да обичат положителните неща? (Да са способни да приемат истината.) Точно така. Това означава да са способни да приемат думи и неща, които са в съгласие с истината и да са способни да приемат Божиите слова и всички аспекти на истината и да им се покоряват. Независимо дали тези хора могат да прилагат тези неща на практика, най-малкото дълбоко в себе си те не трябва да им се съпротивляват или да се отвращават от тях. Това са добри хора, а на разговорен език може да се каже, че са свестни хора. Какви са характерните черти на свестните хора? Те изпитват погнуса, отвращение и ненавист към злодеянията, които невярващите обичат да вършат, както и към злите тенденции, които невярващите следват. Например тенденциите в невярващия свят са в подкрепа на злите сили, а много жени се стремят да се омъжат за някой богаташ или да бъдат нечия любовница. Не е ли това нечестиво? Хората, които обичат истината, намират тези неща за особено противни и някои казват: „Дори да не можех да намеря човек, с когото да сключа брак, дори да умирах от бедност, никога не бих постъпил като някой от тези хора“. С други думи, те се отнасят с пренебрежение и презрение към такива хора. Една от характерните черти на свестните хора е, че те намират злите тенденции за противни и отвратителни и се отнасят с пренебрежение към онези, които са попаднали в клопката на тези тенденции. Тези хора са доста почтени. Когато се спомене за вярване в Бог и за това да си добър човек, да вървиш по правилния път, да се боиш от Бог и да отбягваш злото, да отбягваш злите тенденции, както и всяко зло поведение в света, дълбоко в себе си те чувстват, че това е нещо добро. Независимо дали са способни да пристъпят към постигането на всичко това и колко силно е въжделението им да вярват в Бог и да вървят по правилния път, в крайна сметка, дълбоко в себе си те копнеят да живеят в светлината и да бъдат на място, където властва праведността. Такива почтени хора са от типа, които доста обичат положителните неща. Онези, които следва да бъдат повишавани и развивани от Божия дом, трябва най-малкото да притежават характера на хора с почтена човешка природа и любов към положителните неща. Това е и първият задължителен критерий за повишаване на типа талантливи хора, които притежават професионални умения и силни страни. Вторият критерий е, че тези хора трябва да са способни да понесат страдания и да платят цена. Тоест, когато става въпрос за каузи или работа, по които са страстно увлечени, те са способни да загърбят собствените си желания, да пренебрегнат плътските удоволствия или удобния начин на живот и дори да се отрекат от собствените си изгледи за бъдещето. Освен това малко страдание или усещане за умора не е кой знае какво за тях. Стига да вършат нещо смислено, което смятат за правилно, те с удоволствие се отричат от плътските удоволствия и облаги — или най-малкото имат въжделението и желанието да го сторят. Някои хора казват: „Понякога този човек все още жадува за удобствата на плътта — понякога иска да си отспи или да се нахрани с хубава храна, а понякога иска да излезе да се пошляе или да се позабавлява — но повечето време е способен да понася страдания и да плаща цена. Просто понякога настроението му го навежда на такива мисли. Ще се счита ли това за проблем?“. Не. Би било прекалено да се изисква от него напълно да загърби плътските удоволствия, освен при специални обстоятелства. Като цяло, когато възложиш на такива хора да свършат някаква работа, независимо дали тя е голяма или не и дали е нещо, което те обичат да вършат, и без значение колко трудна е работата или колко големи са страданията, които трябва да понесат, или каква цена трябва да платят, стига да им я възложиш, те гарантирано ще я свършат по най-добрия начин, на който са способни, дори без да се налага да ги наблюдаваш или надзираваш. Такива хора могат да понесат страдания и да платят цена и това е още едно проявление на свестните хора. Какво означава да си способен да понесеш страдания и да платиш цена? Това означава да си старателен, да си изключително отдаден и внимателен, да си готов да понесеш всякакви страдания и да платиш всяка цена, за да свършиш нещата както трябва. Когато става дума да се свършат някои неща, тези хора спазват обещанията си и са надеждни, за разлика от хората, които са чревоугодници и безделници, обичат да си почиват и мразят труда и поставят печалбата над всичко. Последните не изпълняват обещанията си, постоянно изричат неверни думи, за да заблуждават и придумват другите, и не се колебаят да лъжат и да дават фалшиви клетви, за да постигнат целите си — Бог няма да спаси тези хора. Бог обича честните хора. Само честните хора спазват думата си и са предани на дълга си и само онези, които могат да понесат страдания и да платят цена, за да изпълнят Божието поръчение, могат да бъдат спасени от Бог. Да е способен да понася страдания и да плати цена е втората характерна черта и проявление, които човек трябва да притежава, за да бъде повишаван и развиван от Божия дом. Третият критерий е човекът да няма изкривено изопачено разбиране. Това означава, че след като е слушал Божиите слова, той е способен най-малкото да осъзнае за какво се отнасят те, може да осмисли казаното от Бог и разбирането му не е изкривено или абсурдно. Например, ако говориш за синия цвят, той няма да го изтълкува погрешно като черен, а ако говориш за сивия цвят, няма да го изтълкува погрешно като лилав. Това е минималното изискване. Дори понякога разбирането му да е изопачено, когато другите му го посочат, той може да го приеме, а ако види, че някой друг има по-чисто разбиране от него самия, може охотно да го приеме — този тип хора имат чисто разбиране. Четвърто, той не бива да е зъл човек. Лесно ли е да се разбере това? Да не е зъл човек означава да трябва да направи поне едно нещо, а именно, след като не е успял да постигне това, което Божият дом е поискал от него, или е нарушил принципите и е направил нещо нередно, той трябва да е способен да приеме кастрене и да се покори, без да се съпротивлява и без да разпространява негативност или представи. Освен това, в каквато и група да е, той може да се разбира с повечето хора и да поддържа хармонични взаимоотношения с тях. Дори когато някой го засегне, като му каже нещо неприятно, той може да се примири с това, без да му държи сметка, и ако някой го тормози, не отвръща на злото със зло, а просто възприема разумни начини да стои на разстояние и да го избягва. Макар че на тези лица не им достига малко, за да бъдат честни хора, те поне са доста откровени и не вършат зло, а ако някой ги обиди, не отмъщават на другия, не го измъчват и не го потискат. Освен това такива хора не се опитват да създават свои независими царства, не се противопоставят на Божия дом, не разпространяват представи за Бог, не се опитват да Го съдят, не причиняват прекъсвания или смущения. Четирите точки по-горе представляват основните критерии за повишаване и развиване на талантливи хора, които имат някои силни страни и владеят някои професионални умения. Стига да отговарят на тези четири критерия, те по принцип могат да поемат определен дълг и да изпълняват определени задачи по правилния начин.

Някои хора може да попитат: „Как така критериите, на които трябва да отговарят талантливите хора, за да бъдат повишавани и развивани, не включват разбиране на истината, притежаване на истината реалност и наличие на способност да се боят от Бог и да отбягват злото? Как така те не включват способността да познаят Бог, способността да се покорят на Бог, да бъдат предани на Бог и да бъдат сътворени същества, които отговарят на критериите? Забравени ли са тези неща?“. Кажете Ми, ако някой разбира истината и е навлязъл в истината реалност, и е способен да се покори на Бог, и е предан на Бог, и има богобоязливо сърце, а освен това познава Бог, няма да Му се противопостави, и е сътворено същество, което отговаря на критериите, нужно ли е той все още да бъде развиван? Ако той наистина е постигнал всичко това, не е ли вече осъществен резултатът от развиването? (Да.) Следователно, изискванията за повишаване и развиване на талантливите хора не включват тези критерии. Тъй като се повишават и развиват кандидати измежду човешки същества, които не разбират истината и които са изпълнени с покварен нрав, не е възможно тези кандидати, които се повишават и развиват, вече да притежават истината реалност или вече напълно да се покоряват на Бог, камо ли вече да са абсолютно предани на Бог, а и те със сигурност са още по-далеч от това да познават Бог и да имат богобоязливи сърца. Критериите, на които всички видове талантливи хора трябва да отговарят преди всичко, за да бъдат повишавани и развивани, са тези, които току-що споменахме — те са най-реалистичните и най-конкретните. Някои лъжеводачи казват: „Тук нямаме никакви талантливи хора, които могат да бъдат повишавани и развивани. Еди-кой си не разбира истината. Еди-кой си върши неща без богобоязливо сърце. Еди-кой си не може да приеме да бъде кастрен. Еди-кой си не е предан…“ и така нататък, като изтъкват цял куп недостатъци. За какво намекват тези лъжеводачи, като казват тези неща? Изглежда сякаш тези хора не могат да бъдат повишавани и развивани, защото не разбират истината и не преживяват Божието дело, и все още не притежават истината реалност и т.н., докато самите водачи са успели да станат такива, защото вече имат известен практически опит и притежават истината реалност. Не е ли това, което имат предвид тези лъжеводачи? В техните очи никой не е толкова добър, колкото тях, и никой освен самите тях не е подходящ да бъде водач. Това е надменният нрав на лъжеводачите. Когато става дума за повишаване и развиване на хора от Божия дом, те са изпълнени с идеи и фантазии.

III. Задължителните критерии за персонала, извършващ работа от общ характер

Току-що споменах два вида хора, върху чието развиване съсредоточава вниманието си Божият дом. Към единия вид спадат хората, които могат да бъдат водачи и работници, а към другия вид — тези, които могат да се заемат с различни професионални задачи. Има и още един тип хора. Не може да се каже, че те притежават конкретни силни страни или професионални умения. Работата им не е свързана с някакви напреднали технологии, т.е. тези хора изпълняват определена работа от общ характер в църквата, занимават се с определени въпроси, които са извън нейното същинско дело. Те са от този тип хора, които извършват работа от общ характер. Какви са основните изисквания на Божия дом към тези хора? Най-важното изискване е да могат да защитават интересите на Божия дом, да не помагат на външни лица за сметка на Божия дом и да не продават интересите на Божия дом, за да спечелят благоразположението на Сатана. Това е всичко. Независимо дали имат дар слово, дали са от каймака на обществото или притежават специален талант, те трябва да могат да защитават интересите на Божия дом, когато се занимават с външните му дела. Какво включват интересите на Божия дом? Парите, материалите, репутацията на Божия дом и на църквата, както и безопасността на братята и сестрите — всеки от тези аспекти е много важен. Всеки, който е способен да защитава интересите на Божия дом, има нормална човешка природа, е достатъчно почтен и е готов да практикува истината. Някои хора не са проницателни и казват: „Има един човек със зла човешка природа, но той може да защитава делото на Божия дом“. Възможно ли е това? (Не.) Как могат зли хора да защитават делото на Божия дом? Те могат да защитават само собствените си интереси. Така че, ако някой наистина е способен да защитава интересите на Божия дом, той със сигурност е с добър характер и с добра човешка природа — в това отношение не може да има грешка. Ако някой помага на външни лица за сметка на Божия дом, когато върши неща за Божия дом, и продава интересите му, и не просто причинява големи икономически и материални загуби на Божия дом, но и нанася огромни щети на репутацията на Божия дом и на църквата, добър човек ли е той? Такива хора със сигурност не са добри същества. Те не се интересуват от това колко големи материални и финансови загуби търпи Божият дом. Най-важното за тях е да извлекат полза за себе си и да се подмажат на невярващите. Те не само изпращат подаръци на невярващите, но дори постоянно им правят отстъпки по време на преговорите — и през ум не им минава да се борят за интересите на Божия дом. Въпреки това те лъжат Божия дом, като твърдят, че са свършили работата и са защитили интересите му, а всъщност църковното дело вече е претърпяло загуби, а невярващите са се възползвали значително от Божия дом. Ако, във всяко отношение, даден човек е способен да защитава интересите на Божия дом, когато се занимава с външни въпроси, добър човек ли е той? (Да.) И така, ако такъв човек не е способен да върши друга работа в Божия дом и е подходящ само за този вид работа от общ характер, трябва ли той да бъде повишен от Божия дом? (Да.) Освен че притежава работоспособност и е способен да изпълнява работата си в съответствие с изискваните от Божия дом принципи, той е в състояние и да защитава интересите на Божия дом, така че отговаря на критериите, а такъв човек трябва да бъде повишаван. От друга страна, онези, които постоянно причиняват вреда на интересите на Божия дом, които постоянно представляват потенциална опасност за безопасността на братята и сестрите и които постоянно предизвикват неблагоприятно въздействие и неблагоприятни последици за репутацията на Божия дом и на църквата — такива хора не бива да бъдат повишавани или развивани. Ако са повишени и оползотворени, те трябва бързо да бъдат уволнени. Има и някои хора, които все се забъркват в неприятности, докато си вършат работата, като например попадат в катастрофи, когато шофират, объркват делата, с които се занимават, или предизвикват конфликти, които водят до постоянни оплаквания, а ако има някакви недостатъци, те не знаят как да ги отстранят. Тези хора са слабоумни, а също носят лош късмет и са прахосници. Ако човек от този тип стане ръководител на екип, отговорник, водач или работник, той не само трябва да бъде бързо уволнен, но и да бъде премахнат от църквата. Това е така, защото този тип хора са истинска рецепта за катастрофа и носят лош късмет. Докато в църквата има един или двама от тези хора, в нея не може да има спокойствие. Такива хора сякаш са обзети от зли духове или са болни от чума. Всеки, който влезе в досег с тях, ще претърпи нещастие, затова този тип хора трябва да бъдат изкоренени незабавно. Дори физиономиите на тези хора са изцяло неправилни, наситени с лукави или дяволски черти, или пък отвратително грозни, и всеки, който влезе в контакт с тях, ще се почувства така, сякаш скоро ще се случи нещо лошо. Хората от този тип трябва да бъдат уволнени и премахнати и само тогава нещата могат да вървят добре за църквата. Повишаването и развиването на различни хора в църквата изисква придържане към принципите и практикуване на проницателност, така че действията да са в съответствие с принципите. Сред различните видове хора, които се повишават и развиват, има такива, които служат като църковни водачи и работници, такива, които отговарят за различни професии в църквата, както и такива, които се занимават с общите ѝ дела. За различните критерии, на които трябва да отговарят тези няколко вида талантливи хора, също разговаряхме ясно. Когато сте наясно с принципите за това как да избирате водачи и работници и как да повишавате и развивате хора, тогава цялата църковна работа ще тръгне в правилната посока.

Някои хора може да попитат: „Защо тези хора, които се повишават и развиват от Божия дом, се наричат талантливи?“. Когато говорим за талантливи хора, имаме предвид кандидати за повишаване и развиване. Има различни изисквания към хората, които могат да изпълняват разни задължения, и тъй като те са в процес на повишаване и развиване, е напълно достатъчно тези така наречени талантливи хора да могат да изпълнят критериите, които току-що споменахме. Би било нереалистично да се очаква, че тези хора вече притежават истината реалност, че вече са покорни и предани и че вече се боят от Бог. Така че талантливите хора, за които говорим, са просто онези, които притежават някои от качествата и почтеността, които хората с нормална човешка природа трябва да имат, и заложбите да възприемат истината — като такива те се считат за пригодни. Това не означава, че те вече са разбрали истината и са навлезли в истината реалност, нито че вече са постигнали абсолютно покорство пред Бог, след като са приели Неговия съд и Неговото наказание, и други подобни неща. Разбира се, терминът „талантливи хора“ не се отнася за тези, които са учили в университет или са завършили докторантура, или за хората с привилегирован семеен произход или висок социален статус, нито за хората със специални способности или дарби — той не се отнася за тези хора. Тъй като им предстои да бъдат повишавани и развивани, някои от хората, които ще извършват професионална работа, може никога да не са упражнявали тази професия или да не са я изучавали преди, но стига да отговарят на тези няколко критерия за повишаване и развиване и да желаят да се учат и да са добри в усвояването на дадена професия, Божият дом може да ги повишава и развива. Какво имам предвид с това? Нямам предвид, че човек може да бъде повишаван и развиван само ако естествено се справя отлично с дадена професия. По-скоро става дума за това, че ако има наклонност да се учи и разполага с необходимите условия, или дори ако просто владее донякъде основите на тази професия, тогава може да бъде повишен и развиван — това е принципът. С това завършва нашето общение за критериите, на които трябва да отговарят различните талантливи хора, които Божият дом иска да повишава и развива.

Целите на Божия дом при повишаването и развиването на всички видове талантливи хора

На следващо място ще разговаряме за това защо Божият дом повишава и развива всички видове талантливи хора. Някои хора не разбират това добре и си мислят: „Няма ли да е просто достатъчно Божият дом направо да продължи да повишава и оползотворява различните талантливи хора? Защо му трябва да ги развива и обучава в продължение на определен период от време?“. Разбирате ли това или не? Нека първо да поговорим за типа хора, които стават водачи и работници. Защо Божият дом повишава и развива онези, които имат способност за възприемане, които носят бреме за църквата и които притежават работоспособност? Това е така, защото, макар че са пригодни по отношение на своите заложби и отговарят на критериите, те все още нямат реален опит и не разбират истината, а още по-малко знаят как да практикуват истината и да вършат нещата в съответствие с принципите. Те трябва да бъдат обучавани в продължение на определен период от време, да бъдат ръководени и едва когато усвоят принципите на изпълнение на дълга си и придобият реален опит, могат да бъдат официално оползотворени. Ако бяха като братята и сестрите в църквата, които ядат и пият Божиите слова, слушат проповеди, живеят църковния живот и се обучават да изпълняват дълга си и бяха повишавани и развивани едва след като животът им израсне, тогава напредъкът им би бил твърде бавен. В такъв случай, колко години биха били необходими, за да станат пригодни за оползотворяване от Бог? Няма ли това да се отрази на църковното дело? Ето защо, стига някой да има способността да възприема истината, да притежава работоспособност и да има чувство за бреме, той трябва да бъде повишаван и развиван, да бъде поканен да се обучава как да изпълнява дълга на водач или работник и да му бъде възложено бреме. От една страна, това го кара да използва максимално силните си страни. От друга страна, когато се натъкне на особени ситуации, е необходимо да се разговаря с него за истината, за да разреши трудностите си. Понякога той трябва също така да бъде кастрен, а ако е необходимо, и да бъде дисциплиниран, и трябва да премине през многобройни изпитания и облагородяване и да понесе много страдания. Само като премине такова практическо обучение, той може да постигне реален напредък и стъпка по стъпка да разбере истината и да овладее принципите, а след това да се нагърби с работата на водач и работник възможно най-скоро. Развиването и обучението на водачи и работници по този начин ще даде по-добри резултати и ще бъде по-бързо, което е полезно за работата на Божия дом и по-полезно за навлизането в живота на Божиите избраници, защото водачите и работниците с практически опит могат пряко да поят Божиите избраници и да им предоставят ресурс. Когато Божият дом повишава и развива даден човек да бъде водач, той му възлага по-голямо бреме, за да го обучи, да го накара да се уповава на Бог и да се стреми към истината. Само така духовният му ръст ще порасне възможно най-бързо. Колкото по-голямо е бремето, което му се възлага, толкова по-силен е натискът върху него, и толкова повече е принуден да търси истината и да се уповава на Бог. В крайна сметка той ще може да върши работата си подобаващо и да следва Божията воля, като по този начин ще стъпи на правилния път към своето спасение и извеждане до съвършенство — това е ефектът, който се постига, когато Божият дом повишава и развива хората. Без да изпълнява тези конкретни задачи, той не би узнал какво му липсва, не би узнал как да върши нещата в съответствие с принципите и не би узнал какво означава да притежаваш истината реалност. Така че вършенето на конкретна работа му помага да открие недостатъците си и да види, че независимо от дарбите си е лишен от истината реалност. Помага му да почувства колко е беден и жалък и го кара да осъзнае, че ако не се уповава на Бог и не търси истината, няма да е способен да върши никаква работа. Кара го истински да опознае себе си и да види ясно, че ако не се стреми към истината и не промени нрава си, няма да е годен да бъде оползотворен от Бог. Това са всички резултати, които трябва да бъдат постигнати, когато се развиват и обучават водачи и работници. Само като разберат тези аспекти, хората могат да се стремят към истината здраво стъпили на земята, да не привличат внимание с поведението си, гарантирано да не се хвалят повече, когато си вършат работата, постоянно да възхваляват Бог и да свидетелстват за Него, когато изпълняват дълга си, и да навлизат стъпка по стъпка в истината реалност. Когато някой бива повишен и развиван да бъде водач, той получава възможност да се научи как да разпознава състоянията на различните хора, обучава се да търси истината, за да разрешава затрудненията на различните хора, да подкрепя и предоставя ресурс на различни видове хора и да въвежда хората в истината реалност. В същото време той трябва да се обучи и да разрешава различни проблеми и затруднения, които среща в процеса на работа, и да се научи как да различава различни видове антихристи, зли хора и неверници и как да се справя с тях, и как да върши работата по пречистването на църквата. По този начин, в сравнение с другите, той може да изпита повече преживявания с хора, събития и неща, както и повече ситуации, подредени от Бог, да яде и пие все повече и повече от Божиите слова и да навлиза във все повече истини реалности. За него това е възможност за самообучение, нали? Колкото повече са възможностите за обучение, толкова по-голямо е изобилието от преживявания на хората, толкова по-обширни са прозренията им и толкова по-бързо ще израснат. Ако обаче хората не извършват ръководна работа, те ще срещат и изпитват само лично съществуване и лични преживявания и ще разпознават само индивидуален покварен нрав и разнообразни индивидуални състояния — всички касаещи единствено самите тях. След като станат водачи, те се срещат с повече хора, натъкват се на повече събития и ситуации, което ги насърчава често да идват пред Бог, за да търсят истините принципи. За тях тези хора, събития и неща съставляват невидимо бреме и естествено също така създават изключително благоприятни условия за навлизането им в истината реалност, което е нещо добро. И така, човек, който има заложби, носи бреме и притежава работоспособност, ще навлезе бавно като обикновен вярващ и по-бързо като водач или работник. Бързото или бавното навлизане в истината реалност е добро нещо за хората? (Бързото.) Ето защо, когато става дума за хора, които имат заложби, носят бреме и притежават работоспособност, Божият дом прави изключение, като повишава такива хора, освен ако те не са лица, които не се стремят към истината и не се стараят да постигнат истината — в такъв случай Божият дом няма да ги принуждава. Стига човек да има основата на вярата в Бог, да отговаря на критериите за водач или работник и да е готов да се стреми към истината и да бъде оползотворен от Бог, тогава няма съмнение, че Божият дом ще го повишава и развива, ще му даде възможност да се обучава да бъде водач или работник и ще му позволи да се научи да върши църковната работа, да разпознава хората, да се справя с всички различни проблеми в църквата и да изпълнява разни задачи в съответствие с работните подредби. Ако по време на обучението хората могат да приемат истината и да се съгласят да бъдат кастрени, да се покорят на устроеното от Бог и на Неговите подредби, да търсят истината, за да разрешават различни проблеми, и да се научат да се отнасят към всички видове хора и да различават и да се справят с всички видове хора в съответствие с Божиите слова, тогава те могат да овладеят съответните истини принципи и да стигнат до разбиране на истината и до навлизане в реалността — това са неща, които обикновените вярващи не могат да преживеят или придобият. И така, от тази гледна точка, добро или лошо нещо е Божият дом да повишава и развива някого? От полза ли му е или е страдание, което му се налага? От полза му е. Разбира се, когато някои хора току-що са били повишени, те не знаят какви задачи трябва да изпълняват или как да ги изпълняват и са малко объркани. Това е нормално. Кой човек някога се е родил със способността да върши всичко? Ако можеше да вършиш всичко, със сигурност щеше да си най-надменният и самонадеян човек и нямаше да отстъпваш пред никого — в такъв случай, би ли могъл все още да приемаш истината? Ако можеше да вършиш всичко, щеше ли все още да се уповаваш на Бог и да издигаш очи към Него? Щеше ли все още да търсиш истината, за да разрешиш проблемите със собствената си поквара? Със сигурност нямаше да е така. Напротив, щеше да си надменен и самонадеян и щеше да вървиш по пътя на антихристите, щеше да се бориш за власт и статус и нямаше да отстъпваш пред никого, и щеше да подвеждаш и примамваш хората и да прекъсваш и смущаваш църковното дело — в такъв случай, би ли могъл Божият дом все още да те оползотвори? Ако знаеш, че имаш много недостатъци, трябва да се научиш да се подчиняваш и покоряваш и да изпълняваш различните задачи добре в съответствие с изискванията на Божия дом. Това ще ти позволи постепенно да достигнеш до момента, в който ще можеш да изпълняваш дълга си съгласно критериите. Но повечето хора не могат да сторят нещо толкова просто като да се подчинят и да се покорят, така че не бива да обвиняват Божия дом, че не ги повишава и развива. Тъй като не си способен да се подчиняваш, тъй като дори подчинението е непостижимо за теб, би ли се осмелил Божият дом да те повишава и развива? (Не.) И защо не? Да те оползотвори би било твърде опасно, би причинило твърде много проблеми и твърде много тревоги! Защото, ако Божият дом някога те оползотвори, ти би могъл да поемеш контрол над хората и да ги поведеш по пътя на нечестивостта — ето защо е толкова опасно. Ако той те оползотвори, ти би могъл безразсъдно да извършиш лоши постъпки и да предизвикаш пълен безпорядък в работата, и Божият дом ще трябва да те уволни и да почисти цялата бъркотия вместо теб — ето защо това причинява твърде много проблеми. А и ако бъдеш оползотворен, няма да знаеш как да вършиш която и да било работа и не би имало никакъв ефект от твоята работа. Ще трябва по време на цялата извършвана от теб работа да бъдеш подканян, контролиран и следен от Горното, което ще трябва да се намесва във всички дела — така че защо трябва да бъдеш оползотворен? Ти причиняваш твърде много тревоги! Такъв тип човек категорично не може да бъде оползотворен. Дори ако бъде развиван, това би било безполезно и дори би причинило много неприятности, а също така би повлияло на развиването на други. Дали загубите няма да надделеят над ползите? (Да.)

Някои хора, тъй като никога не са повишавани или оползотворявани от Божия дом, си въобразяват разни неща и казват: „Защо Горното никога не ме забелязва? Защо Божият дом никога не ме повишава и развива? Не е честно!“. Е, първо трябва да прецениш дали можеш да се подчиниш и дали можеш да се покориш на подредбите на Божия дом. Второ, трябва да прецениш дали отговаряш на трите критерия, които се изискват, за да може Божият дом да повишава и развива хора, които да бъдат водачи и работници — да са способни да възприемат истината, да носят бреме и да притежават работоспособност. Ако отговаряш на тези критерии, рано или късно ще имаш възможност да бъдеш повишен, развиван и оползотворен. Има неща, които се изискват от теб, за да може Божият дом да те повиши. И кои са тези неща? От теб се изисква да действаш в съответствие с принципите и изискванията на Божия дом. Трябва да правиш това, което се иска от теб, и то по начина, по който се иска, като по този начин биваш развиван първо да се научиш да действаш принципно и да се научиш да търсиш истината и да ѝ се покоряваш, както и да си сътрудничиш хармонично с другите. По времето, в което биваш развиван, понякога ще бъдеш кастрен от Божия дом. Понякога той строго ще те порицава. Понякога ще се осведомява за напредъка в твоята работа. Понякога ще те пита как точно вървят делата и ще проверява работата ти. А понякога ще подлага на изпитание гледната ти точка относно дадено нещо. Целта на тези изпитания не е да те затруднят, а да те накарат да разбереш какви са намеренията на Бог по тези въпроси и какво отношение и какви принципи трябва да имаш. Божият дом прави това, за да те обучи и да те накара да практикуваш. А каква е целта и задачата на обучението на хората? Да им се даде възможност да разберат истината. Целта на това да се разбере истината е хората да са способни да се покорят на истината и да действат в съответствие с принципите, да стоят на мястото си и предано да изпълняват дълга си, а в процеса на изпълнение на дълга си да навлизат в различни истини реалности и да постигат промени в нрава си. По този начин Божият дом обучава водачи и работници. Стига водачите и работниците да разбират истината, има надежда, че те ще са способни да водят Божиите избраници към разбиране на истината. Колкото истини разбират водачите и работниците, толкова истини имат надежда да разберат хората, които те ръководят. Когато водачите и работниците схванат истините принципи в своята работа, тези, които те ръководят, също могат да схванат принципите и да навлязат в истината реалност в своята работа. Ето защо водачите и работниците, които преминават обучение, трябва да притежават по-добри заложби от останалите хора. На тях им се дава възможност първи да разберат истините принципи и първи да навлязат в истината реалност, а след това те повеждат повече хора, които да навлязат в истината реалност и да разберат истините принципи. Какво мислите за такъв подход? (Добър е.) Възможно е тези хора да не са добре образовани или да не се изразяват много добре, да не разбират много от технологии или от актуални събития и политика. Възможно е дори да не владеят толкова добре някоя професия. Но те са способни да разберат истината и след като чуят Божиите слова, са способни да ги практикуват и да ги преживеят, способни са и да открият истините принципи, както и да поведат повече хора, които да навлязат в реалността на Божиите слова и да се придържат към истините принципи. Това са хората, които имаме предвид, когато говорим за талантливите личности, които се повишават и развиват, за да служат като водачи. Абстрактно ли е това? (Не, не е.) Някои хора може да попитат: „Говориш за талантливи хора, това значи ли, че те са каймакът на обществото? Трябва ли да са управлявали някаква фирма, да са били някакъв вид изпълнителен директор или предприемач в обществото? Дали са държавници с политическа биография, или бизнес таланти, или таланти от артистичните и литературните среди? Изключително надарени хора ли са?“. Талантливите хора, за които се говори в Божия дом, са различни от тези в останалия свят. Какво се има предвид под термина „талантливи хора“, за който говорим? Има се предвид да са способни да разберат истината, както и да отведат хората в истината реалност, и да знаят как да разпознават различните типове хора, и как да разрешават разнообразните състояния и затруднения, в които се оказват хората, и да имат правилни възгледи и правилно отношение, когато се натъкват на проблеми, и да имат възгледи и отношение, каквито трябва да имат хората, които вярват в Бог и Го следват. Терминът не се отнася за хора, които нямат духовно разбиране, или за лицемерни хора, или за хора, които говорят високопарни неща и бълват празни или безсмислени думи. По-скоро се отнася за хора, които имат истината реалност. Ето какво се има предвид под „талантливи хора“. Това кухо ли е? (Не.) Не са ли много практични тези критерии, които Божият дом изисква от вида талантливи хора, които повишава и развива, за да бъдат водачи и работници? (Да.) Изключително практични! От такива кандидати не се изисква да имат висока академична квалификация, но те трябва най-малкото да имат заложбите да разбират истината. Някои хора може да кажат: „Ако от тях не се изисква да имат висока академична квалификация, приемливо ли е те да са неграмотни?“. Четенето на Божиите слова не би било възможно без известно образование. Необходимо е да разбират писменото слово, но не и да имат висока академична квалификация. Онези, които биват повишавани в Божия дом, включват завършилите средно образование, завършилите висше образование и завършилите докторантура, така че няма ограничения по отношение на образователното ниво. Освен това няма ограничения и по отношение на социалния статус на човека. Добре дошли са всякакви хора — от фермери и интелектуалци до бизнесмени и домакини. Освен че няма ограничения по отношение на образователното ниво и социалния статус, се изискват тези няколко критерия, за които говорих. Това разумно ли е? (Да.) Изключително разумно! Сега разбирате ли малко повече какво имам предвид под „талантливите хора, които Божият дом повишава и развива“? (Да.) Хората, които отговарят на тези няколко критерия: да са способни да възприемат истината, да носят бреме и да притежават работоспособност, са кандидати за повишаване и развиване от страна на Божия дом. Ако отговарят на тези критерии, те са пригодни. Що се отнася до други неща, като образование, семейно положение, социален статус, външен вид и т.н., изискванията не са толкова високи. Толкова за повишаването и развиването на хора, за да бъдат водачи и работници.

Току-що обсъдихме няколко критерия, на които трябва да отговарят талантливите хора с умения или професии, за да бъдат повишавани и развивани, а именно, да обичат положителните неща и да са способни да приемат истината, да нямат изопачено разбиране, да са способни предано да изпълняват дълга си, да понасят страдания и да платят цена, без да се оплакват, и най-малкото да не вършат зло — тези няколко критерия са от съществено значение, когато става въпрос за тези хора. И така, каква е целта на повишаването и развиването на тези хора? Също така, когато тези хора се сблъскат с проблеми, докато изпълняват дълга си и вършат конкретна работа, те могат да потърсят истината, за да разрешат проблемите и да действат в съответствие с принципите. В процеса на практикуване на навлизането те несъзнателно биват обучавани и регулирани и практикуват избавяне от собствените си намерения, коригиране на погрешните си и нелепи възгледи на светски хора, избавяне от някои детински мисли и избавяне от предразсъдъци, представи и фантазии относно вярата в Бог и подобни неща. Разбира се, независимо от всичко, целта на този процес на практикуване е да се даде възможност на хората постепенно да разберат истината, да се научат да се покоряват и да навлизат в различни истини реалности. В процеса на учене те постепенно овладяват истините принципи, узнават какво означава да вярваш в Бог, какво означава да практикуваш истината и какво означава да изпълняваш дълга си, и накрая постепенно разбират какво трябва да правят, за да изпълняват дълга си съгласно критериите, как да вършат нещата така, както трябва да го прави вярващия и т.н. — това са все неща, в които хората навлизат постепенно, след като бъдат повишавани и развивани. Процесът на постепенно навлизане на хората е процесът на тяхното развиване, а процесът на тяхното развиване е всъщност процесът на практикуване на навлизането на хората в истината реалност. Но ако не си бил повишаван и развиван, а просто действаш като обикновен вярващ, който посещава сбирки, чете Божиите слова, разговаря за истината или учи химни, като вярваш в Бог по този начин, ти не изпълняваш истински дълга си като сътворено същество, така че си далеч от това да изпълняваш дълга си съгласно критериите. Дори не си наясно какви принципи трябва да схванеш, когато изпълняваш дълга си, и можеш да изричаш само някакви доктрини и лозунги. Следователно ти все още не си навлязъл в истината реалност и навлизането ти в живота е бавно. По същия начин, целта и задачата на повишаването и развиването на тези хора, които се занимават с професионални задачи, е те да навлязат по-бързо в истината реалност и да схванат по-добре и по-точно истините принципи. Онези, които могат да схванат истините принципи и да навлязат в истината реалност са именно талантливите хора, които биват повишавани и развивани от Божия дом. Какво се има предвид под талантливи хора от този тип? Имат се предвид онези, които — въз основа на това, че обичат положителните неща, че са способни да понасят страдания и да платят цена и че нямат изопачено разбиране и не са зли хора — са постигнали разбиране на истините принципи и са навлезли в истината реалност, способни са да се покорят на Бог и на подредбите на Божия дом и имат донякъде богобоязливо сърце. Това е вторият вид талантливи хора, за които говоря. Изискванията към тях също са практични, достатъчно конкретни и не са абстрактни. И така, изисква ли се от този вид талантливи хора да са каймакът на обществото, да имат социален опит, определена академична квалификация и определен социален статус? (Не.) Божият дом никога не изисква от хората да имат социален статус, да са известни, да имат академични квалификации или високо ниво на знания — тези неща никога не се изискват. Когато повишава или развива хора, Божият дом не гледа външния им вид, т.е. колко грозни или привлекателни са те. Освен че не се повишават вида хора, които изглеждат като невярващи или са отвратителни, или нечестиви на външен вид, другите критерии са тези, които току-що споменах — те са най-практични. Когато невярващите повишават някого, те най-напред гледат външния вид на човека. Мъжете трябва да са представителни като чиновници, а жените — красиви като феи. Освен това те сравняват и академичната квалификация, социалния статус, семейния произход и уменията на хората. Ако имаш висока академична квалификация, но нямаш никакви умения, това също няма да е достатъчно — никога няма да бъдеш повишен и никой няма да има добро мнение за теб. Ако имаш висока академична квалификация и истински талант, но не си особено хубав, нисък си на ръст и не знаеш как да ласкаеш или да се сближаваш с началниците си, никога няма да бъдеш повишаван или развиван до края на живота си и никой няма да те открие. Ето защо невярващите имат една поговорка, която гласи: „Аз съм звездна личност, но малцина могат да разпознаят истинския талант“. Важи ли това за Божия дом? (Не.) А важи ли изразът: „Истинското злато рано или късно ще заблести.“? Валиден ли е? (Не.) Циничните хора, които не отстъпват пред никого, често казват това. Все да искаш да сияеш — това е човешка амбиция. Различните видове талантливи хора, повишавани и развивани от Божия дом, не са злато. Те са просто обикновени хора. Повишаването и развиването, за които говорим, са само начин на изразяване. Всъщност тук се има предвид да бъдеш издигнат от Бог. Ти, сътвореното същество, злато ли си пред Създателя? Ти си просто прах, не си дори мед или желязо. Защо казвам, че си по-скоро прах, отколкото злато? У хората няма нищо достойно за похвала. Някои може да попитат: „Няма ли противоречие в това, което Ти каза? Не каза ли току-що, че човек може да бъде повишен, ако отговаря на критерия да обича положителните неща?“. Като човек, не трябва ли да обичаш положителните неща? Ако обичаш няколко положителни неща, това прави ли те злато? Това кара ли те да сияеш? Ако обичаш няколко положителни неща, това означава ли, че имаш истината? Човек сияе само като има истината. Ако нямаш истината, как може да се каже, че сияеш? Факт е, че едно сътворено същество не разбира никакви истини. Притежаването на някаква човешка природа и на някаква способност и някакви заложби за възприемане на истината не означава, че човек естествено притежава истината. Хората не притежават истината и дори тяхната човешка природа да е почтена или добра, тези неща не са истината, те са просто качества, които нормалната човешка природа трябва да притежава. Затова не говорете за сияене. И така, кога може човек малко да сияе? Когато може да изрече думите на Йов: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21), именно тогава може да се каже, че той сияе малко и живее в светлината. Когато можеш да използваш истината реалност, която притежаваш, и истината, която разбираш, за да предоставяш ресурс на другите, за да ги подкрепяш и водиш, като така те могат да бъдат доведени пред Бог и в истината реалност, да се покорят на Бог и да Го почитат, само тогава може малко да засияеш.

Различните видове талантливи хора, развивани от Божия дом, не са свръхестествено надарени, те са просто обикновени, покварени хора. Стига да могат да приемат истината, да се подчиняват и покоряват и да притежават определени заложби, Божият дом ще направи изключение, като ги повишава и развива. Когато говоря за това, че се прави изключение, за да се повишават и развиват хората, става въпрос за това, че Бог те въздига, че ти дава възможност да дойдеш пред Него и да приемеш Неговото ръководство, и да приемеш да бъдеш развиван и обучаван от Него, така че в този период да можеш да навлезеш в истината реалност възможно най-бързо и да си способен да схванеш правилно истините принципи, да изпълняваш дълга си съгласно критериите и да живееш с човешко подобие. Ето какво означава терминът „талантливи хора“ в Божия дом. Такива хора не са ни най-малко големи и не правят впечатление — те просто разбират истината и притежават истината реалност, и могат да изпълняват дълга си съвестно и отговорно, и имат малка доза искреност, и са в състояние да платят малка цена, и не действат безразсъдно въз основа на своите представи и фантазии. Подходящо ли постъпва Божият дом, като прави изключение с повишаването и развиването на хора, които могат да отговорят на тези критерии, и с тяхното обучение? Полезно ли е това за хората? Това е изключително полезно за хората! Точно както другите вярващи, тези, които биват повишавани и развивани, вярват в Бог и четат Божиите слова, и слушат проповеди, и изпълняват задълженията си, но в сравнение с другите вярващи, те ще израснат по-бързо и ще придобият повече. Бихте ли искали да придобиете повече или само малко? (Да придобием повече.) Повечето хора изпитват това желание, което означава, че обичат положителните неща. Понякога разговарям с някои екипи за навлизането в живота и доста хора идват да слушат, което показва, че повечето хора страстно желаят истината и искат да разберат повече от нея, а също така са готови да навлязат в истината реалност. В началото общувах с някои хора и те бяха наистина безчувствени. Говорех дълго, но те не реагираха, нито показваха и сянка от усмивка. След като поддържах контакт с тях в продължение на година или две, лицата на повечето от тях придобиха по-естествено изражение и те реагираха, а след време реакциите им ставаха малко по-бързи. Тоест те се превръщаха от мъртъвци в живи хора и духът им се пробуждаше. Как беше постигнато това? Ако хората не разбират истината, колкото и да обичат позитивните неща, колкото и да са умни или интелигентни, те си остават мъртъвци. Някои хора в началото са глупави и несхватливи, никой в околния свят няма високо мнение за тях, те не са много начетени и кръгозорът им не е много широк. Но след като повярват в Бог, те могат да разберат много истини и да видят много неща ясно, а след това да изживеят подобието на човешки същества и по този начин да станат живи хора. Какво означава „живи хора“? Не става въпрос за това дали физическото ти тяло е живо или мъртво, нито дали тялото ти може да се движи или да поема дъх, а дали духът ти осъзнава Божиите слова и истината и е чувствителен към тях. Живите хора реагират на истината и на Божиите слова. След като чуят Божиите слова, те имат съзнание, път, план и цел. При мъртъвците няма такива проявления. Така че, ако Божият дом повишава и развива някого, ползите за този човек ще бъдат относително повече. Тогава как хората, които не отговарят на тези критерии и не са повишавани и развивани, могат да извлекат достатъчно ползи? Как могат да навлязат бързо в истината реалност? Те трябва да се научат да практикуват и да преживяват Божиите слова, да постигнат разбиране за множество истини, както и да са способни да прилагат истината, за да различават хората и да решават проблеми — тогава могат да навлязат в истината реалност.

Някои хора казват: „Като се има предвид, че Божият дом повишава и развива всякакви видове талантливи хора и им позволява да навлязат в истината реалност възможно най-бързо, това не означава ли, че хората, които не са талантливи, не могат да навлязат в истината реалност?“. Правилно ли е да се каже това? (Не, не е правилно.) И така, след като разговаряхме по тази тема, това накара ли някои хора да се развълнуват, а други да изпаднат в униние и да се разочароват? На нея трябва да се гледа по следния начин: онези, които са били повишавани и развивани, не бива да се възгордяват. Няма с какво да се хвалиш — това е Божията благодат и Неговото благословение. Когато Бог ти дава повече, Той също така иска от теб да дадеш повече от себе си. Ако Божият дом прави изключение, като те повишава и развива, това означава, че ти трябва да платиш по-висока цена. Ако можеш да понесеш това страдание, тогава, разбира се, ще придобиеш повече ползи. Ако кажеш: „Не съм готов да понеса това страдание“, тогава няма да придобиеш истината, нито Божието благословение. Някои хора казват: „Искам да придобия тези неща, но не мисля, че мога, защото Божият дом няма да направи изключение, като ме повишава и развива. Не отговарям на критериите“. Няма значение, ако не отговаряш на критериите. Стига да се стремиш към истината и да полагаш големи усилия за нейното постигане, Бог няма да се отнася несправедливо към теб. Хората, които биват повишавани и развивани, могат просто да навлязат по-рано в истината реалност поради своите заложби и различното си положение. Това ранно навлизане обаче не означава, че само те могат да навлязат в истината реалност. Това просто означава, че те могат да придобият малко повече ползи по-рано и че могат да навлязат в истината реалност малко по-рано. Онези, които не са били повишавани, ще изостанат малко от тях, но това не означава, че не могат да навлязат в истината реалност. Дали даден човек може да навлезе в истината реалност или не, зависи от неговите стремежи. Хората, които са повишавани и развивани, могат по-бързо да схванат истините принципи и да навлязат в истината реалност по-бързо в процеса на развиване, което е от полза за работата на Божия дом. Затова е правилно да се повишават и развиват хората, за които е установено, че имат добри заложби и че обичат истината. Ако човек може да намери тези хора и да ги повишава и развива, без да им завижда или да ги унижава, а вместо това им предлага грижа, тогава той проявява внимание към Божиите намерения. И обратно, ако някои хора завиждат и се тревожат, че тези хора са по-добри от тях и ги превъзхождат, поради което ги изключват и ги унижават, това очевидно е злодеяние и нещо, което антихристите често правят. Само злите хора и антихристите могат да нападат и изключват братята и сестрите.

Разбирането и отношението, които човек трябва да има относно повишаването и развиването на хора от Божия дом

Това, за което разговаряхме току-що, са целите на Божия дом при повишаването и развиването на всички видове талантливи хора. Какъвто и да е видът на работата, която вършат тези, които са избрани за повишаване и развиване — дали е техническа работа, обикновена работа или църковна работа от общ характер — накратко, всичко това е с цел да им се даде възможност да разберат истините принципи и да навлязат в истината реалност и за да могат да изпълняват дълга си съгласно критериите възможно най-бързо, за да удовлетворяват Божиите намерения — именно това изисква Бог от хората и, разбира се, именно това е необходимо и за църковната работа. Сега разбирате ли значението на повишаването и развиването на всички видове талантливи хора от страна на Божия дом? Има ли все още някакви погрешни разбирания? (Не.) Някои хора казват: „Сега, когато този човек е повишен във водач и има статус, той вече не е обикновен човек“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? (Погрешно е.) Други може да кажат: „Онези, които стават водачи, имат статус, но на върха е самотно. Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш!“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? Очевидно е погрешно. За какви хора се отнася поговорката „Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш“? Отнася се за хора с амбиции и желания — отнася се за антихристи. Когато тези, които се стремят към истината, стават водачи, това не е изкачване нависоко — това е изключение, което Бог прави, като ги издига, и именно по Божието благословение им се възлага това бреме и им се позволява да извършват ръководни дела. „Колкото по-високо се изкачваш, толкова повече боли, когато паднеш“ е заключение, направено от невярващи, и описва последиците от стремежа на невярващите към кариера в службата. Тези неверници са лишени от проницателност и прилагат тази поговорка спрямо положителни хора, което е сериозна грешка. Други може да кажат: „Роден е на село, а сега е станал църковен водач — като високо летящ феникс, въздигнал се от скромен произход“. Правилно ли е да се каже това, или е погрешно? Това са дяволски думи на невярващите и не могат да се прилагат към Божиите избраници. В Божия дом Бог благославя тези, които се стремят към истината, тези, които са честни, тези, които са добросърдечни, и тези, които защитават делото на Божия дом. Щом тези хора разберат истината и постигнат известен духовен ръст, рано или късно ще бъдат повишени, за да бъдат развивани и да практикуват и за да заменят онези, които са лъжеводачи и антихристи. В Божия дом положителните хора, които са преминали през много изпитания и проверки и които последователно са защитавали делото на Божия дом, са хора, които получават Божието одобрение, и би било неуместно да се използват дяволските думи на невярващите, за да се опишат тези хора. Ето защо онези, които винаги използват дяволските думи на невярващите, за да описват нещата в Божия дом и да изразяват собствените си възгледи, са хора, които не разбират истината и имат нелепи възгледи за нещата. Техните възгледи за нещата изобщо не са се променили и все още са възгледите на невярващите, а те са вярвали в Бог в продължение на няколко години и въпреки това не са придобили никаква истина и все още не могат да възприемат нещата в съответствие с Божиите слова — така че тези хора са неверници и невярващи. Когато човек е повишен да служи като водач или работник, или когато е обучен за някаква техническа работа, за която е назначен като отговорник, това е просто бреме, поверено му от Божия дом. Това е поръчение, отговорност и, разбира се, то е и специален дълг и рядка възможност. Това е изключително издигане и този човек няма за какво да се хвали. Когато човек е повишен и обучен от Божия дом, това не означава, че има особена позиция или статус в Божия дом, че да се радва на специално отношение и благосклонност. По-скоро, след като е издигнат изключително високо от Божия дом, той получава отлични условия да се обучава в Божия дом, да практикува определена важна църковна работа и в същото време Божият дом ще има по-високи изисквания към него, а това е много полезно за навлизането му в живота. Когато даден човек е повишен и се обучава в Божия дом, това означава, че изискванията към него ще са строги и ще бъде поставен под стриктен контрол. Божият дом стриктно ще проверява и контролира работата му, ще разбере какво е навлизането му в живота и ще обърне внимание на това. От тази гледна точка хората, насърчавани и обучавани от Божия дом, радват ли се на специално отношение, специален статус и специално положение? Категорично не. Да не говорим, че не се ползват и с никаква специална идентичност. Защото, ако хората, които са повишени и обучени, решат, че са натрупали някакви активи в резултат на що-годе ефективното изпълнение на дълга си, и поради това изпаднат в застой и престанат да се стремят към истината, когато се изправят пред изпитания и премеждия, те ще са в опасност. Вероятно няма да са способни да останат непоколебими, ако духовният им ръст е твърде нисък. Някои хора твърдят: „Щом човек е издигнат и обучен като водач, той има идентичност. Дори и да не е сред първородните синове, поне има надежда да стане част от Божия народ. Мен никога не са ме повишавали или обучавали, така че каква е надеждата ми да се причисля към Божия народ?“. Да се мисли така е грешно. За да се причислиш към Божия народ, трябва да имаш житейски опит и да си покорен към Бог. Всеки, който притежава истините реалности, е част от Божия народ, независимо дали е водач, работник или обикновен последовател. Дори и да си водач или работник, ти си оставаш обслужващ, ако не притежаваш истините реалности. Всъщност няма нищо специално в хората, които биват повишавани и развивани. Единственото нещо, което е различно от другите, е, че те имат по-благоприятна среда, по-благоприятни възможности и по-добри условия, за да вършат специфична работа, свързана с истините принципи. Дори ако по-голямата част от работата, която вършиш, е свързана с определена професия, ако няма истини принципи, чрез които да бъде регулирана и проверявана, дългът, който изпълняваш, няма да е в съгласие с принципите, а ти просто се трудиш и определено няма да получиш Божието одобрение. Какви са изискванията на Божия дом към различните талантливи хора, които се повишават и развиват? За да се повишават и развиват от Божия дом, те трябва да са най-малкото хора със съвест и разум, хора, които могат да приемат истината, хора, които предано изпълняват дълга си, и хора, които могат да се покоряват на устроеното от Бог и на Неговите подредби, и най-малкото трябва да са способни да приемат кастрене и да се покоряват, когато са изправени пред него. Ефектът, който трябва да постигнат хората, които преминават през развиване и обучение от страна на Божия дом, не се състои в това, че те могат да станат чиновници или началници, или да водят групата, нито в това, че могат да съветват хората за начина им на мислене и, разбира се, много по-малко в това, че имат по-добри професионални умения или по-високо образователно ниво, или по-голяма репутация, или че могат да бъдат споменавани наравно с онези, които са известни в света със своите професионални умения или политически подвизи. По-скоро ефектът, който трябва да се постигне, е те да разбират истината и да изживяват Божиите слова, както и да бъдат хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Докато се обучават, те са способни да разберат истината и да схванат истините принципи, да разберат по-добре какво точно е вярата в Бог и как да Го следват — това е изключително полезно за онези, които се стремят към истината, за да постигнат съвършенство. Това е ефектът и критерият, който Божият дом иска да постигне чрез повишаването и развиването на всички видове талантливи хора, а това е и най-голямата реколта, която жънат онези, които биват повишавани и оползотворявани.

Някои хора изпълняват дълга си сравнително отговорно и биват одобрявани от Божиите избраници, така че църквата ги развива, за да станат водачи или работници. След като придобият статус, те започват да чувстват, че изпъкват сред масите и си мислят: „Защо Божият дом се е спрял на мен? Не е ли защото съм по-добър от всички вас?“. Това не звучи ли като нещо, което би казало дете? То е незряло, нелепо и наивно. Всъщност, ти не си ни най-малко по-добър от другите хора. Ти просто отговаряш на критериите да бъдеш развиван от Божия дом. Друг е въпросът дали можеш да носиш тази отговорност, да изпълняваш добре този дълг или да довършиш това, което ти е поверено. Когато някой е избран за водач от братята и сестрите или е повишен от Божия дом, за да върши определена работа или да изпълнява определен дълг, това не означава, че той има специален статус или позиция, или че истините, които разбира, са по-дълбоки и по-многобройни от тези на другите хора — а още по-малко, че този човек е способен да се покорява на Бог и че няма да Го предаде. Със сигурност, това не означава и че той познава Бог и че е някой, който се бои от Него. В действителност той не е постигнал нищо от това. Повишението и обучението са просто повишение и обучение в прекия смисъл и това не означава, че той е бил предопределен и одобрен от Бог. Неговото повишение и обучение означава просто, че е бил повишен и очаква да се обучи. А крайният резултат от това обучение зависи от това дали този човек се стреми към истината и дали е способен да избере пътя на стремежа към истината. Така че, когато църквата повишава и обучава даден човек за водач, той просто се повишава и обучава в прекия смисъл на думата. Това не означава, че той вече отговаря на критериите и е компетентен като водач, че вече е способен да се заеме с ръководни дела и че може да върши истинска работа — това не е така. Повечето хора не могат да прозрат тези неща и въз основа на фантазиите си гледат с уважение на тези, които са повишавани. Това е грешка. Независимо колко години са вярвали в Бог, дали тези, които са повишавани, действително притежават истината реалност? Не е задължително да е така. Способни ли са да приведат в изпълнение работните подредби в Божия дом? Не непременно. Имат ли чувство за отговорност? Предани ли са? Способни ли са да се покоряват? Способни ли са да търсят истината, когато се сблъскат с проблем? Всичко това е неизвестно. Имат ли тези хора богобоязливи сърца? И доколко точно са богобоязливи сърцата им? Склонни ли са да следват собствената си воля, когато вършат нещо? Способни ли са да търсят Бог? Докато изпълняват работата на водачи, често ли идват пред Бог, за да търсят Неговата воля? Способни ли са да напътстват хората да навлязат в истината реалност? Със сигурност не са способни да постигнат подобни неща веднага. Не са получили обучение и имат твърде малко опит, затова не са способни на това. Ето защо насърчаването и възпитаването на даден човек не означава, че той вече разбира истината, нито че вече е способен да изпълнява дълга си на приемливо ниво. И така, каква е целта и какво е значението на повишаването и развиването на даден човек? Става дума за това, че този човек бива повишаван, като личност, за да практикува и за да бъде специално поен и обучаван, като по този начин му се дава възможност да разбере истините принципи, както и принципите, средствата и методите за вършене на различни неща и за решаване на различни проблеми, а също и как да действа и да се справя с различните видове условия и хора, с които се сблъсква, в съответствие с Божиите намерения и по начин, който защитава интересите на Божия дом. Ако се съди въз основа на тези точки, дали талантливите хора, повишавани и култивирани от Божия дом, са достатъчно способни да поемат работата си и да изпълняват добре дълга си по време на периода на повишаване и култивиране или преди това? Разбира се, че не. Затова е неизбежно по време на периода на култивиране тези хора да преживеят кастрене, съд и наказание, разобличаване и дори освобождаване. Това е нормално, това е обучение и култивиране. Хората не трябва да имат големи очаквания или нереалистични изисквания към онези, които са повишавани и култивирани. Това би било неразумно и несправедливо спрямо тях. Можете да надзиравате работата им. Ако в процеса на работата им откриете проблеми или неща, които нарушават принципите, можете да повдигнете въпроса и да потърсите истината, за да ги разрешите. Това, което не бива да правите, е да ги съдите, заклеймявате, нападате или изключвате, защото те са само в периода на култивиране и не бива да бъдат възприемани като хора, които са доведени до съвършенство, още по-малко като хора, които са непорочни, или като хора, които притежават истината реалност. Подобно на вас, те просто са в период на обучение. Разликата е, че поемат повече работа и отговорности от обикновените хора. Те имат отговорността и задължението да вършат повече работа. Трябва да плащат по-висока цена, да понасят повече несгоди, да влагат повече умствени усилия, да разрешават повече проблеми, да търпят повече порицания от хората и, разбира се, трябва да полагат повече усилия, и — в сравнение с обикновените хора, които изпълняват дълга си — трябва да спят малко по-малко, да се наслаждават малко по-малко на хубавите неща и да не се занимават толкова много с клюки. Това е особеното при тях. Освен тези особености, те са същите като всички останали. Какъв е смисълът да ви говоря за това? За да узнаят всички, че трябва да подхождат правилно към различните типове талантливи хора, насърчавани и култивирани в Божия дом, че не трябва да бъдат сурови в изискванията си към тях и, разбира се, че не трябва да бъдат и нереалистични в мнението си за тях. Глупаво е да ги величаем прекомерно и да ги гледаме с възхищение. Нечовешко и нереалистично е да предявяваме прекалено строги изисквания към тях. И така, какъв е най-разумният начин да се отнасяте към тях? Да се отнасяте към тях като към обикновени хора, а когато се налага да потърсите някого за разрешаване на проблем, да разговаряте с него, да се учите от силните страни на другия и да се допълвате взаимно. Освен това всеки има отговорност да надзирава водачите и работниците, за да види дали вършат истинска работа, дали могат да използват истината за разрешаване на проблемите. Това са критериите и принципите за оценка дали даден водач или работник отговаря на критериите. Ако водачът или работникът е способен да се справя с общите проблеми и да ги разрешава, тогава той е компетентен. Но ако не може да се справя дори с обикновените проблеми и да ги разрешава, той не е пригоден за водач или работник и трябва бързо да бъде отстранен от поста си. Трябва да бъде избран някой друг и работата на Божия дом не трябва да се забавя. Забавянето на работата на Божия дом вреди както на самия човек, така и на другите. То не е добро за никого.

Някои хора биват повишавани и култивирани от църквата и така получават добра възможност за обучение. Това е нещо хубаво. Може да се каже, че са издигнати и удостоени с Божията благодат. И така, как трябва да изпълняват дълга си тогава? Първият принцип, който трябва да спазват, е да разбират истината — когато не разбират истината, те трябва да я търсят, а ако и след като я търсят самостоятелно, продължават да не я разбират, могат да намерят човек, който разбира истината, с когото да разговарят и да търсят. Така проблемът може да се реши по-бързо и навременно. Ще стане твърде бавно, ако се съсредоточиш само върху това да отделяш повече време сам да четеш Божиите слова и да размишляваш над тях, за да успееш да разбереш истината и да разрешиш проблема. Както се казва: „Водата отдалече няма да утоли силна жажда“. Ако искаш да постигнеш бърз напредък по отношение на истината, трябва да се научиш да работиш в разбирателство с останалите, да задаваш повече въпроси и да търсиш повече. Само тогава животът ти ще расте бързо и ще можеш да решаваш проблемите своевременно, без да се бавиш. Тъй като тъкмо си бил повишен и все още си в изпитателен срок, и не разбираш напълно истината, или не притежаваш истината реалност, понеже все още не си достигнал необходимия духовен ръст, не си мисли, че повишението ти означава, че притежаваш истината реалност. Не е така. Избран си за повишение и култивиране само защото имаш чувство за бреме към делото и притежаваш заложбите на водач. Трябва да имаш този разум. Ако след като си повишен и станеш водач или работник, започнеш да изтъкваш статуса си и повярваш, че си човек, който се стреми към истината, и че притежаваш истината реалност, и ако се преструваш на разбиращ и духовен, независимо какви проблеми срещат братята и сестрите, това е глупав начин на съществуване и е същият като на лицемерните фарисеи. Трябва да говориш и постъпваш правдиво. Когато не разбираш, можеш да попиташ останалите или да потърсиш общение с Горното. В това няма нищо срамно. Дори и да не попиташ, Горното пак ще узнае какъв е истинският ти духовен ръст и ще разбере, че не притежаваш истината реалност. Именно да търсиш и да разговаряш трябва. Това е разумът, който трябва да притежава нормалната човешка природа, и принципът, който трябва да се спазва от водачите и работниците. Няма нищо срамно в това. Ако мислиш, че щом си водач, е срамно да не разбираш принципите или постоянно да задаваш въпроси на други хора или на Горното, и се страхуваш, че другите ще те гледат отвисоко, и в резултат на това се преструваш, че разбираш всичко, че знаеш всичко, че си работоспособен, че можеш да вършиш всякаква църковна работа и не се нуждаеш от никого, който да ти напомня или да разговаря с теб, и от никого, който да ти предоставя ресурс или да те подкрепя, тогава това е опасно и ти си твърде надменен и самоправеден, ти си твърде лишен от разум. Не знаеш дори собствените си мерки — не те ли прави това объркан човек? Такива хора в действителност не отговарят на критериите да бъдат повишавани и култивирани от Божия дом, и рано или късно ще бъдат освободени и отстранени. И така, всеки водач или работник, който току-що е бил повишен, трябва да е наясно, че не притежава истината реалност, трябва да има това самосъзнание. Сега си водач или работник не защото си бил назначен от Бог, а защото си бил повишен на тази позиция от други водачи и работници или си бил излъчен от Божиите избраници. Това не означава, че имаш истината реалност и истински духовен ръст. Когато разбереш това, ще имаш малко разум, какъвто трябва да притежават водачите и работниците. Сега разбирате ли? (Да.) И така, как точно трябва да работите? Как трябва да прилагате на практика хармоничното сътрудничество? Как трябва да търсите истината, за да разрешавате проблемите, когато се сблъскате с тях? Тези неща трябва да се разбират. Ако се разкрие покварен нрав, потърсете истината и се справете с него възможно най-скоро. Ако не бъде преодолян навреме и повлияе на работата ви, това е проблем. Ако не сте запознати с дадена професия, трябва също така да започнете да учите незабавно. Тъй като някои задължения са свързани с професионални знания, ако разбирате само истината, без да имате каквито и да било професионални познания, това също ще се отрази на резултатите от работата ви. Най-малкото трябва да схванете и разберете някои основни професионални знания, за да можете ефективно да проследявате и ръководите работата на хората. Ако сте само вещи в дадена професия, но не разбирате истината, в работата ви по подобен начин ще има недостатъци, така че ще трябва също така да се стремите към истината и да си сътрудничите с хора, които разбират истината, за да изпълнявате дълга си правилно. Само защото владееш професионални умения или определена област на знанието не означава, че си способен да вършиш нещата според принципите, затова е от съществено значение да търсиш общение с хора, които разбират истината — това е принцип, който трябва да спазвате. Каквото и да правите, не трябва да се преструвате. Ти си в период на обучение и развиване, имаш покварен нрав и изобщо не разбираш истината. Кажете ми, знае ли Бог за тези неща? (Да.) Тогава няма ли да изглеждаш глупаво, ако се преструваш? Искате ли да сте глупави хора? (Не, не искаме.) Ако не искате да сте глупави хора, какви хора трябва да бъдете? Да бъдете хора с разум, хора, които могат смирено да търсят истината и да я приемат. Не се преструвайте, не бъдете лицемерни фарисеи. Онова, което ти е известно, са само някои професионални знания. Това не са истините принципи. Трябва да намериш начин да се възползваш по подходящ начин от професионалните си предимства и да използваш придобитите си знания и ерудицията си въз основа на разбирането на истините принципи. Не е ли това принцип? Не е ли това път на практикуване? Щом се научиш да правиш това, ще имаш път, който да следваш, и ще можеш да навлезеш в истината реалност. Каквото и да правиш, не се инати и не се преструвай. Инатенето и преструването не са здравомислещ начин да се правят нещата. По-скоро това е най-глупавият начин за вършенето им. Хората, които живеят според покварения си нрав, са най-глупавите. Най-умните хора са само онези, които търсят истината и се справят с въпросите според истините принципи.

Благодарение на това общение имате ли сега правилно разбиране и правилен възглед за повишаването и развиването на всички видове талантливи хора от Божия дом? (Да.) Сега, когато имате правилния възглед за това, можете ли да подходите правилно към тези хора? Трябва да подходите правилно към силните им страни, както и към недостатъците и несъвършенствата им по отношение на човешката им природа, работата им, професията им и различни други аспекти — към всички тези неща трябва да се подхожда правилно. Освен това, независимо дали сте повишавани и развивани, за да станете водачи или работници, или сте талантливи личности в различни професионални области, всички вие сте обикновени, всички сте покварени от Сатана и никой от вас не разбира истината. И така, никой от вас не трябва да се маскира или прикрива. Вместо това трябва да се научите да се разкривате в общение. Ако не разбирате, признайте си, че не разбирате. Ако не знаете как да направите нещо, признайте си, че не знаете как да го направите. Каквито и проблеми или трудности да възникнат, всички трябва да общуват и да търсят истината заедно, за да намерят решение. Преди истината всеки човек е като младенец, всеки човек е беден, жалък и не притежава нищо. Онова, което хората трябва да сторят, е да бъдат покорни пред истината, да имат смирено и копнеещо сърце, да търсят и приемат истината, а след това да я практикуват и да постигнат покорство пред Бог. По този начин хората могат да навлязат в реалността на истината на Божиите слова, докато изпълняват дълга си и в реалния си живот. Всички са равни пред истината. Онези, които биват повишавани и развивани, не са много по-добри от другите. Всеки е преживял Божието дело за приблизително едно и също време. Онези, които не са били повишавани и развивани, също трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си. Никой не може да лишава другите от правото да се стремят към истината. Някои хора са по-ревностни в стремежа си към истината и притежават определени заложби и затова биват повишавани и развивани. Това се дължи на нуждите на работата в Божия дом. И така, защо Божият дом има такива принципи за повишаване и оползотворяване на хората? Защото има различия в заложбите и в характера на хората и всеки човек избира различен път, което води до различни резултати във вярата на хората в Бог. Онези, които се стремят към истината, се спасяват и стават народ на царството, а онези, които изобщо не приемат истината, които не са предани в изпълнението на дълга си, биват отстранени. Божият дом развива и оползотворява хората според това дали се стремят към истината и дали са предани в изпълнението на дълга си. Има ли разграничение в йерархията на различните хора в Божия дом? Засега няма йерархия по отношение на позициите, ценността, статуса или положението на различните хора. Най-малкото в периода, в който Бог работи, за да спасява и напътства хората, няма разлика между ранговете, позициите, ценността и статуса на различните хора. Има различия единствено в разделението на работата и в изпълняваните длъжностни функции. Разбира се, в този период някои хора по изключение биват повишавани и развивани да изпълняват някакви специални задачи, докато други не получават такива възможности поради различни причини, като например проблеми с техните заложби или със семейната им среда. Но нима Бог не спасява онези, които не са получили такива възможности? Не е така. Нима тяхната ценност и позиция са по-ниски от тези на другите? Не. Всички са равни пред истината, всеки има възможност да се стреми към истината и да я придобие, а Бог се отнася справедливо и разумно към всички. В кой момент се забелязват разлики в позициите, ценността и статуса на хората? Когато хората стигнат до края на своя път и Божието дело приключи и когато окончателно се формира заключение за отношението и възгледите, които всеки човек е проявил в процеса на стремежа към спасение и по време на изпълнението на своя дълг, както и за различните му проявления и отношение към Бог, т.е. когато има пълен запис в Божия бележник, тогава, тъй като изходът и крайната цел на хората ще са различни, ще има разлики и в тяхната ценност, в техните позиции и в техния статус. Едва тогава може да се хвърли бърз поглед към тези неща и те могат да бъдат приблизително установени, докато сега всички са едни и същи. Разбрахте ли? Очаквате ли с нетърпение този ден? Очаквате ли го с нетърпение и боите ли се от него в същото време? Това, което очаквате с нетърпение, е, че на този ден най-сетне ще има резултат и вие най-сетне ще сте стигнали до този ден въпреки всички трудности. А това, от което се боите, е, че няма да сте извървели пътя правилно и че ще сте паднали по него, и ще сте се провалили, че крайният изход ще бъде незадоволителен, по-лош отколкото си представяте и очаквате — колко тъжно, колко болезнено и колко разочароващо би било това! Не мислете толкова далеч напред, не е практично да се мисли толкова далеч напред. Първо погледни онова, което е пред очите ти, върви правилно по пътя, който е под краката ти, върши добре работата, с която се занимаваш, и изпълнявай дълга и отговорностите, които Бог ти е поверил. Това е най-същественото и най-важното. Разберете истината и принципите за изпълнение на дълга си, които трябва да бъдат разбрани точно сега, и разговаряйте за тях, докато станат пределно ясни — така че да са избистрени в съзнанието ви и да знаете ясно и точно какви са принципите във всичко, което правите — и се погрижете да не нарушавате принципите, да не се отклонявате от тях, да не предизвиквате прекъсвания и смущения, да не правите нищо, което вреди на интересите на Божия дом — във всичко това трябва да навлезете още сега. Не е нужно да говорим за каквото и да било, което е по-напред в бъдещето, нито пък е нужно да питате или да мислите за това. Безполезно е да се мисли толкова напред — не за това трябва да мислите. Някои може да попитат: „Защо не трябва да мислим за това? Бедственото положение вече стана толкова тежко, не е ли време да се замислим за тези неща?“. Време ли е? Фактът, че бедствието е тежко, оказва ли влияние върху навлизането ти в истината? (Не.) Бедственото положение стана толкова тежко, но кога изобщо провеждам сбирки или изнасям проповеди, свързани конкретно с бедствия? Никога не наблягам на въпроса за бедствията, винаги говоря само за истината, така че да можете да разберете истината, както и Божиите намерения и да проумеете как да изпълнявате дълга си добре и как да навлезете в истината реалност. В днешно време някои хора дори не разбират какво е истината реалност и какво са доктрините. Те просто бълват няколко едни и същи думи, доктрини и празни приказки всеки ден и въпреки това смятат, че са навлезли в истината реалност. Тревожа се за тях, но те не се тревожат за себе си. Те все още мислят за онези далечни неща в бъдещето — да се мисли за тях не е практично.

Целта на повишаването и развиването на всички видове талантливи хора не е да бъдат превърнати в активни хора, нито да се планира да станат някакъв вид стожер в бъдеще, а да се даде възможност на някои хора, които, казано относително, се стремят повече към истината и които отговарят на критериите за повишаване и развиване, да се обучават в подходяща среда и при по-благоприятни условия. Най-важното е те да са способни да разберат Божиите слова, да разберат истината и да навлязат в истината реалност. Не е ли това, което хората трябва да постигнат, като вярват в Бог? Не е ли това, което хората трябва да придобият, като вярват в Бог? Кое е основното нещо, към което трябва да се стремите сега, за да навлезете в истината реалност? Имате ли някакви планове или стъпки, за да го сторите? Ще ви кажа една елементарна, лесна и бърза хитрина. Казано просто, навлизането в истината реалност е всъщност практикуване на истината. За да практикува истината, човек трябва първо да се справи с покварения си нрав. Коя е отправната точка за най-бързо преодоляване на покварения нрав на човека? За вас най-простият, най-бързият и най-безпрепятственият начин е първо да разрешите проблема с нехайното изпълнение на дълга си, като стъпка по стъпка се справите с покварения си нрав. Колко време може да ви отнеме да се справите с него? Имате ли план? Повечето хора нямат план, а просто продължават да го обмислят, без да знаят кога да започнат официално. Макар да знаят за своето нехайство, те просто не се заемат с преодоляването му и нямат никакво конкретно решение. Да си мързелив в изпълнението на дълга си, да не си щателен, да си безотговорен и да не го приемаш сериозно — това са все проявления на нехайство. Първата стъпка е да разрешите проблема с това, че сте нехайни. Втората стъпка е да разрешите проблема с това, че действате според собствената си воля. Що се отнася до други неща, като например това, че понякога говорите непочтено или разкривате измамен или надменен нрав, засега не се занимавайте с тях. Не е ли по-практично и ефективно човек първо да се справи с това, че е нехаен и че действа според собствената си воля? Не е ли най-лесно да се забележат тези два проблема? Не са ли лесни за разрешаване? (Да.) Осъзнаваш ли кога си нехаен? Даваш ли си сметка, когато си мислиш да се отдадеш на мързела? Даваш ли си сметка, когато си мислиш да погаждаш номера или да интригантстваш и да се възползваш от ситуацията чрез хитрини? (Да.) Ако наистина си даваш сметка, тогава решението е лесно. Започни с разрешаването на проблемите, които можеш лесно да откриеш и които вътрешно осъзнаваш. Да си нехаен в изпълнението на дълга си, е много очевиден и често срещан проблем, но също така е упорит и много труден за разрешаване. Когато изпълнява дълга си, човек трябва да се научи да бъде съвестен, стриктен, педантичен и отговорен и да го изпълнява здраво стъпил на земята, т.е. стъпка по стъпка. Човек трябва да впрегне всичките си сили, за да изпълнява добре този дълг, докато не остане доволен от начина, по който го е изпълнил. Ако не разбира истината, трябва да потърси принципите и да действа според тях и според Божиите изисквания. С готовност трябва да полага повече усилия, за да изпълнява добре дълга си, и никога да не го върши нехайно. Само като практикува по този начин, човек може да почувства мир в сърцето си, без да има угризения на съвестта. Лесно ли е да се разреши проблемът с нехайството? Щом имаш съвест и разум, можеш да го разрешиш. Първо, трябва да се помолиш на Бог: „Боже, започвам да изпълнявам дълга си. Ако съм нехаен, моля Те да ме дисциплинираш и да ме порицаеш в сърцето ми. Моля Те също така да ме водиш в това да изпълнявам добре дълга си и да не бъда нехаен“. Практикувайте по този начин всеки ден и вижте колко време е необходимо, за да се разреши проблемът с вашето нехайство, да намалеят състоянията ви на нехайство, да намалеят подправянията на дълга ви, да се подобрят реалните резултати и да се повиши ефективността на изпълнението на дълга ви. Да изпълнява дълга си, без да е нехаен — може ли човек да постигне това, като разчита на себе си? Когато сте нехайни, можете ли да контролирате това? (Не е лесно.) Трудно е, значи. Ако наистина ви е трудно да го контролирате, значи имате голям проблем пред себе си! Кои неща сте способни да вършите тогава, без да сте нехайни? Някои хора са много придирчиви по отношение на това, което ядат. Ако някое ядене не е по вкуса им, няма да са в добро настроение през целия ден. Някои жени обичат да се контят и гримират. Нито един кичур коса не убягва от вниманието им. Някои хора са добри в извършването на стопанска дейност и пресмятат внимателно всяка стотинка. Ако действате с такова съвестно отношение, можете да избегнете това да сте нехайни. Първо, разрешете проблема с нехайството си, а след това разрешете проблема с това, че действате според собствената си воля. Да действат според собствената си воля е често срещан проблем на хората и е още един проблем, който те лесно могат да открият в себе си. С малко самоанализ човек може да осъзнае, че действа според собствената си воля, което не е в съответствие с истините принципи. Проблемите, които хората могат да осъзнаят, са лесни за разрешаване. Насочете се първо към разрешаването на тези два проблема, единият от които е проблемът с нехайството, а другият — с това, че действате според собствената си воля. Стремете се в рамките на една-две години да постигнете резултати, да не бъдете нехайни и да не действате според собствената си воля или с намесата на волята си във всичко, което правите. След като тези два проблема бъдат разрешени, няма да сте далеч от това да изпълнявате дълга си по начин, който отговаря на критериите. А ако изобщо не можете да ги разрешите, значи все още сте далече от това да се покорявате на Бог или да се съобразявате с Неговите намерения — няма абсолютно никакъв помен от това.

Току-що разговаряхме за критериите и целите на повишаването и развиването на различни видове пригодни талантливи хора, както и за разбирането и възгледите, които човек трябва да има по отношение на повишаването и развиването на различни видове талантливи хора от Божия дом. Още един аспект е отношението и подходът, които човек трябва да има спрямо различните видове талантливи хора, които се повишават и развиват. Това са някои въпроси, по които трябва да има общение в точка шест. И така, на следващо място, конкретно по отношение на точка шест, нека да разобличим и анализираме как лъжеводачите извършват работата по повишаване и развиване на различните видове талантливи хора. Това е основното съдържание, за което ще разговаряме.

Отношението и проявленията на лъжеводачите относно повишаването и развиването на всички видове талантливи хора

Лъжеводачите не разбират истината и не я търсят. Ето защо, когато става дума за важната работа по повишаването и развиването на всички видове пригодни талантливи хора в Божия дом, те също така я провалят, напълно я объркват и просто не успяват да отговорят на изискванията на Божия дом. Тъй като не разбират критериите, камо ли Божиите намерения, по отношение на повишаването и развиването на различни видове пригодни талантливи хора, нито пък разбират значимостта на това повишаване и развиване, за тях е много трудно да вършат тази работа по начин, който отговаря на критериите и е принципен. Различните видове „талантливи“ хора, които лъжеводачите развиват в хода на работата си, са безспорно смесени. Вместо да повишават и развиват пригодни таланти, лъжеводачите повишават хора, които по никакъв начин не бива да бъдат повишавани и развивани, за да служат като водачи или работници, и позволяват на тези хора да живеят на гърба на църквата и да разпиляват Божиите приношения. Всички лъжеводачи правят такива неща, в резултат на което някои хора, които се стремят към истината и имат чувство за справедливост, биват потъпквани, а не повишавани и оползотворявани. Вместо това онези, които са негодни за нищо, стават т.нар. талантливи хора в очите на тези лъжеводачи и биват повишавани от тях и развивани. И така, какви са проявленията на лъжеводачите, когато вършат тази работа? Да предположим например, че поради потребностите на своето дело Божият дом трябва да намери някои хора, които да се занимават с външните дейности. И така, какви хора трябва да търси? Току-що изброих няколко критерия, а именно: да притежават работоспособност, да са способни да изпълняват дълга си според принципите, изисквани от Божия дом, и да могат да защитават интересите на Божия дом. Знаят ли лъжеводачите тези принципи? Очевидно не ги знаят. Тогава как намират хора, които да се занимават с външните дела? Те си мислят: „Кой може да се справи с външните дела? Има една сестра, която е с остър ум и бързи реакции, умее да говори добре и знае как да се оправя с хората. Погледът ѝ се стрелка наоколо пресметливо, когато говори, и обикновеният човек не може да я разбере. Не би била съвсем подходяща за църковен водач, но пък би била блестяща в управлението на външните дела, така че ще избера нея. Само че, тъй като образователното й равнище е малко ниско, се притеснявам, че невярващите ще я гледат отвисоко, затова ще намеря една висшистка — която е била председател на нейния студентски съюз — с която да си партнират. Тази личност е доста умна, но има сравнително малко опит в обществото и е видяла сравнително малка част от света, така че може да се учи от партньорката си. От тези двете едната е с ниско образователно ниво, а другата е високообразована, едната има опит в обществото, а другата няма такъв — чудесно се съчетават, нали?“. Едната красноречива и се изразява добре, има остър ум и е популярна в светските среди. Винаги, когато общува с невярващи, те не могат да разберат, че е вярваща. Другата е високообразована и има социален статус. Когато общува с невярващи, те никога не я гледат отвисоко. Какво мислите за тези два принципа, чрез които лъжеводачите подбират хората? Лъжеводачите считат, че щом някой има дар слово, остър ум и бързи рефлекси, той може да се справи с общите дела на Божия дом. Това подходящ начин за подбор на хора ли е? (Не.) В какъв смисъл не е подходящ? (Такива хора често са доста прозорливи. Макар че могат да водят философски разговори за светски отношения с другите и знаят как да се оправят с хората, възможно е те да не са непременно способни да защитават интересите на Божия дом.) Точно така. Най-важното е, че каквито и да са делата за Божия дом, с които се занимава даден човек, той трябва да бъде най-малкото порядъчен и способен да защитава интересите на Божия дом. Дали това, че е сладкодумна и може с красноречието си да съживи мъртвите, означава, че може да защитава интересите на Божия дом? Дали това, че е находчива, че е красноречива и се изразява добре, означава, че може да защитава интересите на Божия дом? (Не.) Дори да се закълне, това е безполезно и е също толкова безсмислено, ако ѝ поставиш изисквания — трябва да е такава по характер. Но лъжеводачите не проучват тези неща, а просто гледат кой има опит в обществото, кой е прозорлив, находчив, красноречив и се изразява добре, кой знае как да се държи според случая и кой прилича на хамелеон и на светски човек. Те смятат, че такива хора могат да се справят с общите дела в Божия дом. Това не е ли грешка? Грешка е от гледна точка на принципите и критериите за подбор на хора. Факт е, че този тип хора са изключително сладкодумни: независимо с кого си имат работа, всичко, което казват, е лъжа и не могат да се променят, без значение колко клетви изричат. Когато вършат нещо, те защитават само собствените си интереси, и особено когато са изправени пред опасност, защитават преди всичко себе си и нито веднъж не се замислят за интересите на Божия дом. Стига да имат добри отношения с невярващите, това им е достатъчно. А що се отнася до това дали интересите на Божия дом са накърнени или не, това тях изобщо не ги интересува. Не обръщат внимание и на безопасността на братята и сестрите, нито ги интересува дали Божието име е опозорено. Пазят само собствения си гръб. Лъжеводачите не могат да прозрат този тип хора и смятат, че те са най-подходящите да управляват външните дела на Божия дом. Това не е ли глупаво? Тези хора продават интересите на Божия дом, но лъжеводачите дори не знаят това и въпреки всичко им възлагат важни задачи и разчитат на тях за всичко. Не е ли това върхът на глупостта? Дали хората, които са сладкодумни, които се изрзяват добре и са находчиви, са хора с почтени намерения? Ако не си имал вземане-даване с такъв човек или не си го наблюдавал внимателно, няма как да знаеш. Когато имаш вземане-даване с него или се занимаваш с дела заедно с него, просто следи дали онова, което казва, съответства на действията му. Това може да се провери чрез едно събитие. Да речем например, че местиш вещи. Когато види това, той няма да ти помогне. Едва когато свършиш работата, ще дойде при теб и ще каже: „Как можеш да вършиш сам такава уморителна работа? Щях да ти помогна, ако просто ме беше помолил, колкото и да бях зает. Изглеждаш изтощен. Ще ти сготвя по-късно, не е нужно ти да го правиш днес“. След като каже това, той изчезва. Ти си напълно изтощен, а въпреки това трябва и да сготвиш. След това, когато приключиш с готвенето, той идва при теб, за да се наяде, и дори казва: „Защо не ме извика, когато се канеше да започнеш да готвиш? Напълно си изтощен и въпреки това пак ми приготвяш ястие — нима това е редно? Тъй като вече си го приготвил, просто ще го изям. Аз ще приготвя следващото ястие, и ме викни, когато имаш някаква работа за вършене в бъдеще“. Това единствено събитие е достатъчно, за да прозреш какви са те. Те са много сладкодумни, находчиви са и знаят какво да кажат. Знаят как да се държат според случая и всичко, което правят, е да говорят приятни за ухото неща, без да вършат никаква реална работа. Надеждни ли са такива хора? Ако поискате от тях да управляват общите дела на Божия дом, могат ли да защитават неговите интереси? Могат ли да поддържат репутацията на църквата и да обезпечават безопасността на братята и сестрите? (Не.) Дали собствеността на Божия дом и всички негови интереси са техен пръв приоритет? Далеч не е така. Очите и умовете на лъжеводачите са слепи за такива лесно разпознаваеми проблеми — те просто не могат да ги видят. Вместо това те могат да изричат само думи и доктрини. Кой е обичан от Бог и кой не е обичан от Него, кой обича истината и кой не я обича, какво означава да имаш основа на твоята вяра в Бог и кои хора нямат такава основа, кои хора са предани в изпълнението на дълга си и кои не са — те говорят за тези неща по разумен и логичен начин и изглежда, че наистина ги разбират, но всичко това са празни приказки и доктрини. Когато от тях се иска да разпознават хората, очите и умовете им са слепи — те просто не знаят как да ги разгадават. Колкото и дълго да общуват с такива хора, те все не могат да прозрат какви са те и дори им възлагат важни задачи.

Оползотворяването на погрешните хора от страна на лъжеводачите е само по себе си нещо отвратително, а те добавят към това прегрешение, като вършат дори още по-отвратителни неща. Да речем например, че даден лъжеводач е оползотворил погрешния човек. Този човек изобщо не е подходящ за отговорник и не отговаря на критериите на Божия дом, за да бъде повишаван и развиван. Въпреки това лъжеводачът продължава да настоява да го оползотворява и никога не проверява работата му, като смята, че: „Човек не бива да се съмнява в тези, които оползотворява, нито да оползотворява тези, в които се съмнява. Тъй като съм те избрал и повишил, ти ще си способен да вършиш тази работа добре, така че просто действай и върши работата, както сметнеш за уместно. Ще те подкрепя, каквото и да сториш, и няма смисъл който и да било да се противопоставя на това!“. Оползотворил е погрешния човек и въпреки това допуска грешката му да продължава до самия край — толкова много вярва в себе си. Всички лъжеводачи са слепи. Не могат да видят никакви проблеми, не могат да различат кои хора са зли или неверници и независимо кой прекъсва или смущава църковното дело, те не го осъзнават и дори възлагат важни задачи на объркани хора. Лъжеводачите се доверяват в голяма степен на всеки, когото повишават, и безгрижно му поверяват важна работа. В резултат на това тези хора объркват църковната работа, като засягат сериозно разпространението на евангелието и вредят на интересите на Божия дом. Лъжеводачите дори се преструват, че не знаят нищо за това. Горното ги пита: „Как се справя с работата си човекът, когото ти повиши? Подходящ ли е да върши тази работа? Защитава ли църковното дело и интересите на Божия дом? Себе си ли ще брани в критични моменти, или ще защитава църковното дело?“. Тези лъжеводачи отговарят: „Закле се да защитава църковното дело. Освен това вярва в Бог от 20 години. Как би могъл да брани себе си и да продаде интересите на Божия дом? Вероятно ще защити интересите на Божия дом“. Горното отговаря: „Вярно ли е това, което казваш? Проверявал ли си работата му?“. Лъжеводачите отговарят: „Не съм проверявал работата му, но му казах да не защитава собствените си интереси и че трябва да защитава църковното дело, и той ми обеща да го прави“. Каква беше ползата от това, че ти даде обещание? Той не може да изпълни дори клетвата, която е положил пред Бог. Смяташ ли, че само защото ти е дал обещание, той е благонадежден? Може ли със сигурност да направи това, което е обещал? Тъй като не си проверявал работата му, откъде знаеш дали е човек, който защитава интересите на Божия дом? Как така вярваш в себе си толкова много? Такива лъжеводачи не са ли негодници? Те вече много са сбъркали, като са оползотворили неподходящия човек, а след това задълбочават грешката си, като никога не питат за неговата работа, не вникват в нея и не я проверяват, и като не я надзирават или наблюдават. Всичко, което правят, е да продължават да толерират този човек, който действа безразсъдно и върши прегрешения. Така работят лъжеводачите. Когато за даден елемент от работата липсват хора, лъжеводачите безгрижно уреждат някой да отговаря за него и толкоз. Никога не проверяват работата, нито ходят лично на място, за да си взаимодействат с човека, да го наблюдават и да се опитат да разберат повече за него. На някои места обстановката не е благоприятна за срещи и прекарване на време с този човек, но трябва да разпиташ за неговата работа и косвено да събереш сведения за това какво е правил и как го е правил — можеш да попиташ братята и сестрите или някой, който му е близък. Не е ли постижимо това? Но лъжеводачите дори не си правят труда да задават някакви въпроси — толкова са самонадеяни. В работата си те просто провеждат сбирки и проповядват доктрини, а когато сбирките приключат и работата е уредена, не правят нищо друго. Не продължават да проследяват или да се стараят да разберат дали човекът, когото са избрали, е способен да върши истинска работа. В началото не си разбирал този човек, но въз основа на неговите заложби, на повърхностните му проявления и на ентусиазма му си сметнал, че е подходящ за тази работа и затова си го оползотворил — в това няма нищо лошо, защото никой не знае какви ще се окажат хората. Но след като го повишиш, не трябва ли да проследиш и да проучиш дали върши истинска работа, как работи и дали е бил нехаен, ненадежден или се е отпускал? Тъкмо това е работата, която би трябвало да вършиш, но ти не правиш нищо такова, не поемаш никаква отговорност. Ти си лъжеводач и трябва да бъдеш освободен от длъжност и отстранен.

Лъжеводачите допускат сериозна грешка, а именно, че след като повишат хората, те им обясняват работата, след това рецитират малко доктрини, изричат няколко насърчителни думи и спират дотам, без изобщо да ги проследяват или да се ангажират с конкретни задачи. Ако твърдиш, че имаш малки заложби и ти липсва проницателност по отношение на хората, тогава би могъл да проследиш нещата, да установиш как вървят конкретните задачи и да овладееш напълно ситуацията. Лъжеводачите обаче изобщо не проследяват нещата и не установяват как върви работата. Да вземем например печатането на книги, което е специфична работа. Даден лъжеводач е възложил на някого да отговаря за тази работа, но не го е проверил нито веднъж в продължение на половин година. В резултат на това след шест месеца всички отпечатани книги са се оказали дефектни — пълна бъркотия! Ето какви са лъжеводачите — не вършат изобщо никаква конкретна работа. Какво трябва да направите, ако уреждате отпечатването на книга? Първо трябва да определите подходящ отговорник, а след това да го надзиравате и да проверявате доколко добре се справя с работата и дали не би могъл да я съсипе. Трябва да надзиравате и проследявате работата и директно да решавате проблемите, ако откриете такива — само така може да се гарантира, че няма да възникнат затруднения. Но лъжеводачите не правят това. Те смятат, че отговорностите им се състоят само в това да рецитират доктрини пред хората и да направят така, че те да ги разберат, и че щом хората разберат доктрините, проблемите могат да бъдат разрешени. Така че те обръщат внимание само на бълването на доктрини и крещенето на лозунги, но не участват в конкретни задачи. Що се отнася до лъжеводачите, те считат, че не е тяхна работа да участват в конкретни задачи и че това трябва да е грижа на техните подчинени. А какво правят самите те? Те управляват цялата ситуация отвисоко и се превръщат в неефективни чиновници. Независимо каква е работата, те не присъстват и не участват в нея. След като разкажат на хората за принципите, ако бъдат попитани за специфични трудности или за конкретни пътища, те ще кажат: „Конкретната работа зависи от вас, аз не разбирам от тези неща“. Следователно те не знаят как подчинените им подхождат към изпълнението на работата. Що се отнася до това дали отговорникът е компетентен и дали се справя с работата, или каква е човешката му природа, дали е човек, който се стреми към истината, дали изпълнява дълга си отговорно, дали е нехаен или вилнее и върши лоши неща, дали има забавяния в работата и т.н. — лъжеводачите не знаят нищо за това, те просто се разхождат безцелно наоколо като канцеларски плъхове от невярващия свят, които не вършат никаква реална работа. В църквите, в които работят, лъжеводачите не узнават, когато някои отговорници са спрели работата, или когато създават свои собствени независими царства, или когато не се грижат за изпълнението на съответния си дълг, а вместо това прекарват дните си в ядене, пиене и забавления, и дори си затварят очите, когато някои отговорници имат изключително малки заложби, изопачено разбиране и изобщо не могат да вършат работата. Такива лъжеводачи са просто празни обвивки, те са водачи само на думи и не вършат нищо от съществената работа на водача. Привидно тези лъжеводачи изглеждат доста добре възпитани. Те определят отговорници за всеки елемент от работата, свикват тези хора на сбирки от време на време и прекарват останалото си време на едно място, като се занимават с духовни практики, молят се, четат Божиите слова, слушат проповеди, учат химни и пишат свои собствени проповеди. Има някои лъжеводачи, които дори не излизат от стаите си по цяла седмица. Има и лъжеводачи, които не правят нищо друго, освен да провеждат онлайн сбирки, без изобщо да ходят на работните места, за да разберат положението. Братята и сестрите не ги виждат на живо в продължение на дълги периоди и нямат представа какъв е житейският опит или духовният ръст на лъжеводачите. По време на сбирките лъжеводачите се занимават само с някои общи въпроси, но що се отнася до това какво конкретно прави всеки отговорник и дали хората, които той е повишавал и развивал, са подходящи за дадената работа, или какво е отношението на тези хора към изпълнението на дълга им, дали са внимателни и задълбочени в работата си, или са негативни и нехайни, дали тези хора следват правилния път, или са правилните хора, лъжеводачите не се интересуват от никоя от тези теми и не задават въпроси по тях, а и не искат да знаят за тях. Не е ли сериозно естеството на този проблем? (Да.)

Божият дом се нуждае от някои талантливи хора, които разбират от определени професионални области и притежават определени умения, като той ще ги развива да изучават тези професии, за да могат да изпълняват дълг в Божия дом. Според вас какви хора намират лъжеводачите? Те събират заедно всички млади хора с висше образование, които са последвали родителите си във вярата в Бог, виждат кой умее да се изразява добре и кой обича да е център на внимание и им казват: „Божият дом иска да ви развива. Вие сте резервната армия и новите сили“. След това възлагат на тези хора да изпълняват определен дълг. Всъщност тези хора никога не са изпълнявали дълг, липсват им различни видове преживявания и изобщо не разбират истината. Но лъжеводачите се отнасят благосклонно към тях и ги харесват, затова започват да ги развиват. Те възлагат на тези хора да изпълняват дълг в зависимост от това за какво обучение са подходящи според експертните им познания. На някои се възлага работа с текст, на други — филмопроизводство, на трети — създаване на видеоклипове, а на четвърти — да бъдат актьори. За лъжеводачите е достатъчно тези хора да имат дълг, който да изпълняват. Лъжеводачите не проучват дали тези хора обичат истината или дали могат да я приемат, нито проверяват към какво се стремят те и какви са целите им. Какво се случва в крайна сметка? Някои от тези хора биват отстранени. Това е така, защото те са разпуснати и невъздържани, следват светските тенденции и прекарват дните си в контене и безразборни връзки с други, и не разбират никакви правила или нямат никакви маниери — очевидно е, че са неверници и невярващи. Те не се занимават със същинската си работа, докато изпълняват дълга си, и вършат всичко нехайно, но лъжеводачите изобщо не могат да го видят. Не са ли лъжеводачите със слепи очи? (Да.) Какво причинява тази слепота на очите? Не се ли дължи на това, че лъжеводачите са със сляп ум? Слепотата на очите и слепотата на ума са две от характеристиките на лъжеводачите. Макар че очите им са широко отворени, лъжеводачите не могат да разберат нищо или да прозрат какъв е някой — тоест, очите им са слепи. В съзнанието им няма никаква проницателност или възгледи за когото и да било или за каквото и да било и каквото и да виждат, нямат способността да различават доброто от злото, нямат становища, нито мнения, нито определения — това е сериозен случай на човек със сляп ум. Всички лъжеводачи са хора, които са вярвали в Бог в продължение на много години и често слушат проповеди. Тогава защо не могат да разпознаят тези неверници? Това е още едно доказателство, че лъжеводачите са с много малки заложби, че не са способни да възприемат истината и че колкото и истини да чуят, от това няма полза, и че те не ги разбират. Те са със слепи очи и умове и са напълно неспособни да различават хората. Как биха могли да са подходящи за водачи или работници в църквата? Те смятат, че добрите оратори са талантливи хора и че хората, които могат да пеят и танцуват, са също така талантливи личности. Когато видят хора, които носят очила, или хора, които са завършили висше образование, те ги смятат за талантливи личности и когато видят хора със статус в обществото, хора, които са богати, които знаят как да въртят бизнес и да участват в измамни практики, както и хора, които вършат някаква важна работа в обществото, лъжеводачите считат, че те са талантливи личности. Те смятат, че Божият дом трябва да развива такъв тип хора. Те не проучват характера на тези хора, нито дали вярата им в Бог почива на някаква основа, а още по-малко се вглеждат в отношението на тези хора към Бог и истината. Обръщат внимание само на социалния статус и на произхода на хората. Не е ли нелепо лъжеводачите да възприемат хората и нещата по този начин? Лъжеводачите възприемат хората и нещата по същия начин като невярващите — техният възглед е този, който невярващите имат за нещата. Това е достатъчно, за да се докаже, че лъжеводачите не са хора, които обичат и разбират истината, и че им липсва всякаква проницателност. Не са ли те изключително повърхностни? Те наистина са слепи — и то много!

Преди време срещнах един лъжеводач, който приказваше и се смееше, когато разговарях с него, но попитах ли го за работата, вперваше безчувствен и тъп поглед в пространството и не реагираше на нищо, което му казвах. Заложбите на този човек са твърде малки, за да бъде оползотворен. Не е чудно, че не разбираше нищо от това, което му казвах, и не можеше да го изпълни. За каквото и да му говорех, той все казваше: „Проведох сбирка и проверих работата преди няколко дни“. Аз казах: „Нямаш ли никаква друга работа, освен да организираш сбирки? В църквата има толкова много работа за вършене, защо не си намериш нещо друго да правиш?“. Той каза: „Да си водач или работник не означава ли само да провеждаш сбирки? Няма какво друго да се прави, освен да се провеждат сбирки. Не знам как да правя нищо друго!“. Това показва, че когато е поел този пост, е бил предопределен да бъде лъжеводач и че не може да върши никаква истинска работа, защото заложбите му са изключително малки! Изключително малките заложби водят до слепота на очите и слепота на ума. Какво означава слепота на очите? Това означава, че каквото и да види човек, той не е способен да забележи конкретни проблеми, така че очите му са безполезни. Какво означава слепота на ума? Това означава, че каквото и да се случва, човек не осъзнава и не разбира свързания с него проблем и не може да види в какво се състои същността на проблема — това означава да си със сляп ум. Ако даден човек е със сляп ум, с него е напълно свършено. Лъжеводачите са със слепи очи и със сляп ум по този начин. Бихте ли казали, че лъжеводачите се чувстват разстроени, когато чуят тези думи? Те си мислят: „Очите ми са доста големи, но Той казва, че съм със слепи очи. Имам и добри намерения на ум, но Той казва, че съм със сляп ум — определението Му със сигурност не е особено точно, нали? Защо просто не ме нарече лъжеводач? Защо трябва да добавя, че съм също така със слепи очи и със сляп ум?“. Ако не бях формулирал нещата по този начин, съдейки по заложбите на лъжеводачите, биха ли могли те да осъзнаят, че са с малки заложби? (Не.) Нима твърдението, че тези лъжеводачи са със слепи очи и със сляп ум, не обяснява въпроса по съвършен начин? Например да речем, че даден антихрист си създава свое собствено независимо царство в църквата. Лъжеводачите обаче казват: „Този човек е много способен. Той е бивш университетски преподавател и говори ясно, методично и подредено, и се изразява добре. Нещо повече, не изпитва сценична треска, независимо колко голяма е публиката“. Ясно е като бял ден, че човекът, за когото говорят, е фарисей, който създава свое собствено независимо царство, но въпреки това лъжеводачите не престават да го хвалят. Не е ли това слепота на очите? (Да.) Ако някой пее фалшиво и вие не го чувате, може ли това да се счита за слепота на очите? (Не.) Това е по-скоро професионален въпрос, отколкото въпрос, свързан със заложбите. Но след като са слушали толкова много истини, лъжеводачите дори не могат да разпознаят същността на антихристите и не могат да различат дали нечия човешка природа е добра или лоша, дали някой е кандидат за повишаване и развиване от Божия дом, дали някой е неверник или този човек искрено вярва в Бог, и не могат да различат дали някой е предан в изпълнението на дълга си — тогава какво са придобили от слушането на проповеди през всичките тези години? Не са придобили никакви истини, което означава, че са слепи глупци. Ето колко слепи са лъжеводачите. Те смятат, че основната работа на водача е да може да държи проповеди и да проповядва в продължение на два-три часа и че стига да може да изрича думи и доктрини, да крещи лозунги и да подбужда хората, той отговаря на критериите за водач, може да се справя с работата, притежава истината реалност и Бог е удовлетворен от него. Що за логика е това? Тъй като лъжеводачите не разбират истината и имат твърде малки заложби, слепи очи и сляп ум, те не притежават абсолютно никаква способност да разпознават различните типове хора и не могат да прозрат какви са тези различни типове хора. И така, способни ли са те да оползотворяват разумно различните типове хора? (Не.) Те имат само една стратегия: на онези, които са били учители, се възлага да изнасят проповеди, на онези, които са се занимавали с външна търговия, се възлага да се занимават с делата от общ характер, на онези, които могат да говорят английски, се възлага да бъдат преводачи, а на всеки, който се изразява добре и е дебелокож, се възлага да проповядва евангелието. На онези, които са плахи, се възлага да пишат статии със свидетелства за преживявания у дома, онези, които са смели и обичат да участват в представления, биват назначавани като актьори, а онези, които искат да станат чиновници, биват назначавани за водачи или директори. Ето как лъжеводачите оползотворяват хората без каквито и да било принципи.

В обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите, често има някои хора, които наистина се стремят към истината и отговарят на критериите за повишаване и развиване и които биват възпирани. Някои от тези хора проповядват евангелието, а на други се възлага дълг на домакини. Факт е, че всички те имат заложби и разбират някои истини, и са достойни да бъдат развивани като водачи и работници, но просто не обичат да се изтъкват или да са център на внимание. Но лъжеводачите не обръщат никакво внимание на тези хора. Не се занимават с тях или не се осведомяват за тях и никога не развиват талантливите хора за Божия дом. Винаги се съсредоточават само върху впримчването на онези, които им се подмазват, за да задоволят собствените си егоистични желания. В резултат на това хората, които наистина се стремят към истината, не биват повишавани и развивани, докато тези, които обичат да са в центъра на вниманието, които се изразяват добре, които знаят как да ласкаят хората и които обичат славата, изгодата и статуса — те всички биват повишавани, като дори онези, които са били чиновници, изпълнителни директори на компании или са изучавали корпоративен мениджмънт в обществото, биват назначавани на важни постове. Независимо дали тези хора са истински вярващи или не, дали са хора, които се стремят към истината, или не, във всеки случай това са хората, които биват повишавани и оползотворявани в обсега на работата, за която отговарят лъжеводачите. Дали това е оползотворяване на хората в съответствие с принципите? Нима повишаването само на такива хора от лъжеводачите не е същото, както в невярващото общество? В периода, в който работят лъжеводачите, онези, които действително могат да вършат нещата, докато изпълняват дълга си, които имат чувство за справедливост и които обичат истината и положителните неща — те не биват повишавани или развивани и за тях е трудно да получат възможности за обучение. Вместо това на важните постове се назначават онези, които се изразяват добре, които обичат да се изтъкват и знаят как да ласкаят хората, както и онези, които обичат славата, изгодата и статуса. Тези хора изглеждат доста умни, но всъщност нямат способност за възприемане, имат много лоши заложби и лоша човешка природа, не носят истинско бреме във връзка с дълга си и изобщо не заслужават да бъдат развивани. Но именно те заемат позициите на водачи и работници в църквата. Резултатът е, че голяма част от църковната работа не може да започне гладко и навреме или напредва бавно, а изпълнението на работните подредби на Божия дом отнема твърде много време. Това са въздействията и последиците, причинявани на църковното дело от лъжеводачите, които неправилно оползотворяват хората.

Повечето лъжеводачи са с малки заложби. Макар да изглежда, че се изразяват добре, те изобщо не са способни да възприемат истината, до такава степен, че нямат духовно разбиране. Те са със слепи очи и със сляп ум, не могат да прозрат никакви неща и изобщо не разбират истината, което само по себе си е фатален проблем. Имат и друг, по-сериозен проблем, а именно, че когато са разбрали и усвоили няколко думи и доктрини и могат да изкрещят няколко лозунга, те смятат, че имат истината реалност. Така че, каквато и работа да вършат и когото и да изберат да оползотворяват, те не търсят истините принципи, не разговарят с другите, а още по-малко се придържат към работните подредби и принципите на Божия дом. Те са толкова самонадеяни, че винаги вярват в правотата на идеите си и правят каквото си поискат. В резултат на това, когато се сблъскат с някаква трудност или извънредно обстоятелство, те са безпомощни. Освен това те често погрешно считат, че тъй като са работили дълги години в Божия дом и имат достатъчно преживявания, служейки като водачи там, знаят как да направят така, че църковното дело да функционира и да се развива. Изглежда, че те са разбрали тези неща, но в действителност изобщо не знаят как да вършат каквато и да било работа. Те вършат църковната работа така, както им харесва, като следват собствените си представи и фантазии, своите преживявания и практики, както и своите правила. Това създава безпорядък и хаос в различните елементи на църковната работа и не им позволява да постигнат каквито и да било реални резултати. Ако в един екип има двама души, които разбират истината и могат да свършат малко истинска работа, те могат да поддържат нормалността в работата на този екип. Това обаче няма абсолютно нищо общо с техния лъжеводач. Причината, поради която работата може да бъде свършена добре, е, че в екипа има няколко добри хора, които могат да свършат малко истинска работа и да направляват делото в правилната посока. Това не означава, че техният лъжеводач е свършил истинска работа. Никаква част от работата не може да бъде свършена, ако за нея не отговарят няколко такива добри хора. Лъжеводачите просто не са способни да вършат работата си и не изпълняват абсолютно никаква функция. Защо лъжеводачите биха хвърлили в безпорядък църковната работа? Първата причина е, че лъжеводачите не разбират истината, не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблемите, и не търсят начин да ги разрешат, поради което проблемите се натрупват и спират работата на църквата. Втората причина е, че лъжеводачите са слепи и не са способни да разпознават талантливите личности. Те не могат да извършат подходящи корекции в ръководния състав на екипа, вследствие на което за някои дейности няма нито един подходящ ръководител, което води до спиране на работата. Третата причина е, че лъжеводачите се държат твърде много като чиновници. Те не упражняват надзор и не ръководят работата, а когато в нея има слабо звено, не поемат инициативата да се включат или да дадат напътствия за спецификата на работата. Да речем например, че в определен елемент от работата няколко души, които я изпълняват, са нови вярващи без голяма основа, като те не разбират истината, не са особено запознати с областта на работа и не са схванали напълно нейните принципи. Тъй като е сляп, лъжеводачът не може да види тези проблеми. Той смята, че нещата са наред стига някой да върши работата. Няма значение дали е свършена добре или зле. Той не знае, че навсякъде, където има слабо звено в църковната работата, той трябва да го проследява, да прави проверки и да го ръководи, че трябва лично да участва в разрешаването на проблемите и да подкрепя тези, които изпълняват дълга си, докато те не разберат истината, не започнат да действат според принципите и не влязат в правия път. Едва тогава няма да е нужно да се притеснява толкова много. Лъжеводачите не работят по този начин. Когато видят, че някой е там, за да свърши работата, те повече не ѝ обръщат внимание. Не отправят запитвания, независимо как върви работата. Когато има слабо звено в работата или отговорник с малки заложби, той не дава лични напътствия за работата и самият той не участва в нея. А когато даден отговорник е способен да се справи с работата, лъжеводачът още по-малко проверява нещата лично или ги ръководи. Той просто не се притеснява и дори ако някой съобщи за проблем, той не разпитва за него — счита, че не е нужно. Лъжеводачите не вършат никаква такава конкретна работа. В обобщение, лъжеводачите са дегенерати, които не вършат и капка истинска работа. Те считат, че по отношение на всяка работа, стига някой да отговаря за нея и всички до един да са ангажирани с поемането на работата, нещата са напълно уредени. Те смятат, че всичко, което те трябва да правят, е да провеждат сбирки от време на време и да отправят запитвания, ако възникне проблем. Докато работят по този начин, лъжеводачите продължават да вярват, че вършат добра работа, и са доста доволни от себе си. Те си мислят: „Няма проблеми с никой от елементите на работата. Персоналът е изцяло уреден и отговорниците са на място. Толкова съм добър в тази работа, толкова съм талантлив!“. Това не е ли безсрамно? Те са с толкова слепи очи и умове, че не могат да видят никакви задачи, които трябва да се свършат, и не могат да открият никакви проблем. На някои места работата е спряла, но ето, че те са доволни и си мислят: „Всички братя и сестри са млади, те са свежа кръв. Заемат се енергично и неуморно с изпълнението на дълга си. Определено могат да вършат работата добре“. Всъщност тези млади хора са новаци, които не владеят никакви професионални умения. Трябва да се учат в процеса на работа. Справедливо е да се каже, че все още не знаят как да вършат каквато и да било работа — някои от тях може да разбират малко, но не са експерти, не схващат принципите и когато изпълнят дадена задача, тя изисква многократни поправки или дори често преправяне. Има и някои млади хора, които не са обучени и не са преживели кастрене. Те са изключително немарливи и лениви и ламтят за удобства. Не приемат и частица от истината, а когато пострадат малко, непрестанно роптаят. Повечето от тях са нехайни дегенерати, които ламтят за комфорт. С този тип младежи е абсолютно задължително да разговаряте често за истината и още повече да ги кастрите. Трябва да има някой, който да се заеме с тези млади хора и да ги наблюдава. Там трябва да има водач или работник, който да поеме лична отговорност за работата им и лично да упражнява надзор и да ги ръководи. Едва тогава работата им би могла да даде малко плод. Ако водачът или работникът напусне работното място и не се грижи за работата или не пита за нея, тези хора ще се разпръснат в безпорядък и изпълнението на дълга им няма да даде никакъв резултат. Но лъжеводачите нямат никакви прозрения за това. Те гледат на всички като на братя и сестри, като на хора, които се подчиняват и покоряват, и затова имат голямо доверие в тях, възлагат им работа, а после не им обръщат повече внимание — това е най-доброто доказателство за слепотата на очите и ума на лъжеводачите. Лъжеводачите изобщо не разбират истината, не могат да видят нещата ясно и не са способни да открият никакви проблеми, но смятат, че се справят чудесно. За какво мислят по цял ден? Мислят как да се държат като чиновници и да се възползват от предимствата на статуса. Лъжеводачите, също като безразсъдните хора, не обръщат ни най-малко внимание на Божиите намерения. Те не вършат истинска работа, но очакват Божият дом да ги хвали и повишава. Те са наистина безсрамни!

Лъжеводачите са напълно негодни да изпълняват работата си и в тях няма нищо достойно за похвала. Те не съумяват да разберат принципите от гледна точка на цялостната картина, камо ли тези, свързани с конкретната задълбочена работа. Например някои хора имат големи професионални способности, но изключително слаба човешка природа, докато други нямат проблеми по отношение на човешката си природа, но имат малки заложби и професионални способности. Когато става дума за това как тези хора да бъдат разумно оползотворени и разпределени, лъжеводачите са още по-слабо запознати с тези по-конкретни и подробни въпроси. Затова, когато и лъжеводачите да бъдат попитани дали са намерили някой човек с доста добри заложби, който може да бъде развиван, те казват, че все още не са намерили никого. Лъжеводачите са толкова слепи — как биха могли да намерят някого? Ако ги попиташ каква е сестра еди-коя си, те ще кажат, че тя ламти за удобствата на плътта. Попитай ги какъв е брат еди-кой си и те ще кажат, че той често е негативен. Попитай ги какъв е някой друг и те ще ти кажат, че този човек не вярва в Бог от дълго време и че му липсва основа. В техните очи никой не е на нужната висота. Те се вглеждат само в грешките, недостатъците и прегрешенията на другите хора. Не са способни да разгледат дали даден човек отговаря на принципите на Божия дом за повишаване и развиване или дали е добър кандидат за повишаване и развиване. Не могат да разпознаят кой наистина е подходящ за повишаване и развиване, но с голям ентусиазъм и много бързо повишават онези, които не отговарят на изискванията и принципите на Божия дом. Повишават всички богати жени, заможни мъже, синове и дъщери на богати семейства в църквата, както и онези, които са служили като чиновници в света навън, онези, които се изразяват добре, и онези, които знаят как да си служат с измама и мошеничество — във всеки случай те повишават всеки, който е известен и изтъкнат в света навън, и всеки, който обича да бъде център на внимание. Те считат, че това са единствените талантливи хора и не забелязват и не повишават нито един човек, който наистина притежава способност за възприемане и може да приеме истината. За един лъжеводач би било по-трудно да осигури един-единствен истински пригоден талантлив човек за Божия дом, отколкото да отиде на луната. Например, да речем, че в момента Божият дом се нуждае от талантливи хора за работа с текст — има такъв човек в църква, за която отговаря даден лъжеводач, но той не го предлага за кандидат. Когато лъжеводачът бъде попитан защо не е повишил или развивал този човек, той отговаря: „Този човек е извършил два пъти блудство, докато е учил в университета, но не го е правил отново откакто се е оженил. Не знаех дали трябва да бъде повишен или не“. Що за твърдение е това? Можеш ли да гарантираш, че богатите и влиятелни хора, които повишаваш, никога не са извършвали блудство? Нима тези хора не го правят още повече? Как така просто не го виждаш? Лъжеводачите са толкова фалшиво духовни, като се правят, че знаят някои принципи и си намират извинения, за да се оправдаят, че не повишават онези, които трябва да бъдат повишавани и развивани. В техните очи всички са по-нисши от тях. Какво става накрая? Дали „елитните“ и „талантливи хора“, повишавани от лъжеводачите, са останали непоколебими? Не твърдим, че тези хора със сигурност не са добри. Това, което основно разобличаваме, е, че принципът на лъжеводачите в отношението им към хората е да използват човешки представи, а не истината като свое мерило и че принципът им при повишаване и развиване на хората е да се ръководят от собствените си представи, фантазии и предпочитания и изцяло от възгледите на невярващите, а не да използват като мерило критериите, които се изискват от Божия дом. Защо лъжеводачите са в състояние да правят това? Тъй като не разбират истината или Божиите намерения, те са в състояние да повишават онези, които просто не отговарят на изискванията на Божия дом, да се съсредоточават върху развиването им и да им позволяват да заемат важни длъжности в Божия дом. Такава е работата, която вършат лъжеводачите. Обърнете внимание на лъжеводачите около вас. Не е ли това начинът, по който те работят и се отнасят към хората?

Съществува определен възглед, който често се разкрива у лъжеводачите — те считат, че всички хора със знания, тези със статус и онези, които са служили като чиновници във външния свят, са талантливи и че такива хора трябва да бъдат развивани и оползотворявани от Божия дом, след като повярват в Бог. Те наистина уважават и почитат тези хора — дори се отнасят към тях като към свои роднини и членове на семействата си. Когато представят някого от тези хора на другите, те често говорят за това как във външния свят той е бил шеф на някоя компания, ръководител на някое държавно ведомство, редактор на някой вестник, директор на службата за обществена сигурност, или пък разказват колко е богат. Лъжеводачите имат особено високо мнение за такива хора. Какво ще кажете, имат ли лъжеводачите заложби? Не е ли вярно, че те са фалшиво духовни и не могат да прозрат нещата? Лъжеводачите смятат, че тъй като тези хора са били талантливи личности в обществото, Божият дом трябва да ги развива и да им даде важна роля, която да изпълняват, когато дойдат тук. Правилен ли е този възглед? Дали е съгласно истините принципи? Ако тези хора изобщо не обичат истината и са лишени от съвест и разум, могат ли да бъдат развивани и да им се дава важна роля от Божия дом? Те не са пригодни да бъдат развивани. Фактът, че са били талантливи личности сред невярващите, не означава, че са хора с таланти в Божия дом, но тези лъжеводачи обичат да бъдат чиновници и особено почитат други, които са били чиновници. Всеки път, когато видят хора, които са били чиновници или са имали статус във външния свят, те им се кланят и угодничат и се държат много раболепно с тях като роби пред своя господар. Те отчаяно искат да ги наричат майка или баща, или кака, или батко, а също така желаят да сторят така, че тези хора да бъдат повишени във водачи или работници в църквата. Кажете Ми, дали това са хора, които се стремят към истината? Дали това, че имат известен статус и се радват на някаква слава във външния свят, означава, че са годни да служат като водачи или работници в Божия дом? Ако те не разбират истината и са изпълнени с надменен и самонадеян нрав, достойни ли са да бъдат водачи или работници в Божия дом? Дали е съгласно принципите да се повишават хората, като се обръща внимание единствено на техния статус и на тяхната слава, а се пренебрегва характерът им? Знаят ли лъжеводачите какъв тип хора харесва Бог, какъв тип хора повишава и оползотворява Той? Неведнъж в работните подредби на Божия дом е подчертавано, че хората трябва да бъдат повишавани и развивани според три критерия: първо, те трябва да притежават човешка природа, съвест и разум. Второ, те трябва да са хора, които обичат истината и са способни да я приемат. И трето, трябва да имат определено ниво на заложби и да притежават работоспособност. Само онези, които отговарят на тези три критерия, могат да бъдат повишавани и развивани и са пригодни да бъдат кандидати, както и водачи или работници. Съвсем не е достатъчно да притежават само заложби и талант. На първо място е характерът, а на второ място от съществено значение е човек да е способен да приема истината — тези два критерия са най-важните. Ако се повишават зли хора, които не обичат истината, последиците ще бъдат пагубни, затова изобщо не е позволено да се повишават хора, на които им липсва човешка природа. Но лъжеводачите пренебрегват изискванията на Божия дом. Когато подбират и оползотворяват хора, те винаги обръщат внимание на това дали човекът има статус в обществото, какъв е неговият произход и какво е положението му, дали е с високо образователно ниво и колко добра е репутацията му в обществото — това са аспектите, върху които се съсредоточават, когато повишават и развиват хора. Това съответства ли на принципите, определени от Божия дом? Съответства ли на истината в Божиите слова? Кои са тези хора, които имат статус в обществото? Може да се каже, че всички те са хора, които се борят за власт и статус с всякакви средства, и че принадлежат към категорията на сатаните. Ако те упражняват власт в Божия дом, дали той все още ще е църквата на Бог? С каква цел лъжеводачите повишават във водачи хора, които принадлежат към категорията на сатаните? Дали това поведение е в съответствие с принципите на Божия дом за развиване и оползотворяване на хората? Не е ли това очевидно смущаващо и вредно за работата на църквата? Безпринципното повишаване и развиване на хора от лъжеводачите е онова, което причинява най-големите прекъсвания и смущения в църковната работа, и е начин на съпротива срещу Бог.

Лъжеводачите имат изключително малки заложби и не са способни да възприемат истината. Колкото и проповеди да слушат или колкото и Божии слова да четат, те така и не възприемат чисто истината или не я разбират, и колкото и години да са проповядвали доктрини, те не разбират това, което казват, всичко е просто празнословие и е невъзможно да се проумее! Те могат да запомнят и да проповядват малко доктрини, затова си мислят, че имат истината реалност, но нищо от това, което правят, не е свързано с истината — това са архетипни фарисеи. Външно изглежда, че те често проповядват на хората и говорят приятно звучащи неща, сякаш разбират истината, но това, което правят, е обратното на истината и е в противоречие с нея. Също така твърдят, че служат на Бог и вършат църковната работа, а всъщност всичко, което правят, е крайно враждебно спрямо Бог. Лъжеводачите никога не повишават талантливи хора, които са полезни за Божия дом, и пренебрегват сравнително честни хора, които наистина се стремят към истината, и си затварят очите за тях. Вместо това те повишават и развиват онези, които се занимават с ласкателство, онези, които са хлъзгави и измамни, и онези, които имат амбиции и желания да поемат работа в църквата. Резултатът от всичко това е, че след като тези хора са се занимавали с работата в продължение на определен период, различни елементи от църковната работа спират и на практика преминават в състояние на парализа и така църковната работата се съсипва в ръцете на тези лъжеводачи. Не са ли отвратителни този тип хора, каквито са тези лъжеводачи? Трябва ли да бъдат освободени от длъжност? Те трябва да бъдат освободени от длъжност! Всеки ден закъснение се отразява на работата на църквата в продължение на цял ден. Някои лъжеводачи, макар да знаят, че са неспособни да вършат истинска работа, не желаят да подадат доброволно оставка и все са обсебени от предимствата на статуса, като дори биха стигнали дотам, че да вредят на църковната работа. Имат ли тези хора поне капчица разум? Лъжеводачите нямат способност за възприемане, нито някакъв истински талант и реални знания, не са хора, които се стремят към истината, а също така ламтят за предимствата на статуса — те са безсрамници. Затова те в никакъв случай не трябва да бъдат повишавани и развивани. Ако смяташ, че заложбите ти са много малки, че не си способен да различаваш доброто от злото, че не си способен да възприемаш истината, тогава каквото и да правиш, не се отдавай на амбициите и желанията си и не обмисляй как да се стремиш да станеш някакъв служител в църквата — да станеш църковен водач — да си водач не е толкова лесно. Ако не си честен човек и не обичаш истината, щом станеш водач, ще бъдеш или антихрист, или лъжеводач. Както антихристите, така и лъжеводачите са хора, лишени от съвест и разум, и хора, които са способни да вършат зло и да смущават църковната работа. При все че е вярно да се каже, че антихристите са дяволи и сатани, лъжеводачите също не са добри хора. Най-малкото, те са нагли безсрамници, лишени от съвест и разум. Има ли нещо славно в това да бъдеш лъжеводач и да бъдеш уволнен? Това е срамно, едно петно и в него няма абсолютно нищо славно. Ако имаш чувство за бреме спрямо църковната работа и желаеш да се включиш в нея, това е добре. Но трябва да размишляваш над това дали разбираш истината, дали си способен да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, дали си способен наистина да се покориш на делото на Бог и дали си способен да вършиш правилно църковната работа според работните подредби. Ако отговаряш на тези критерии, може да се кандидатираш за водач или работник. Като казвам това, имам предвид, че хората трябва най-малкото да притежават самосъзнание. Първо виж дали си способен да различаваш хората, дали можеш да разбереш истината и да вършиш нещата според принципите. Ако отговаряш на тези изисквания, ти си подходящ да бъдеш водач или работник. Ако не си способен да се самооцениш, можеш да попиташ хората около теб, които те познават или са ти близки. Ако всички те кажат, че нямаш достатъчно заложби, за да бъдеш водач, и че е достатъчно просто да вършиш добре настоящата си работа, тогава би трябвало бързо да опознаеш себе си. Тъй като си с малки заложби, не посвещавай цялото си време на желанието да бъдеш водач — просто прави това, което можеш, изпълнявай дълга си правилно, здраво стъпил на земята, за да имаш душевно спокойствие. Това също е добре. А ако си способен да бъдеш водач, ако наистина притежаваш такива заложби и такъв талант, ако притежаваш работоспособност и чувство за бреме, тогава си точно от този тип талантливи хора, които липсват в Божия дом, и със сигурност ще бъдеш повишен и развиван. Но във всички неща има Божие време. Това желание — желанието да бъдеш повишен — не е амбиция, но трябва да имаш заложбите и да отговаряш на критериите, за да бъдеш водач. Ако имаш малки заложби, но въпреки това посвещаваш цялото си време на желанието да бъдеш водач, да поемеш някоя важна задача, да отговаряш за цялостната работа или да вършиш нещо, което ти позволява да се отличиш, тогава ти казвам: Това е амбиция. Амбицията може да доведе до бедствие, затова трябва да се пазиш от нея. Всички хора имат желание да напредват и всички са готови да се стремят към истината, което не е проблем. Някои хора имат заложби, отговарят на критериите да бъдат водачи и са способни да се стремят към истината, и това е хубаво нещо. Други не притежават заложби, така че те трябва да се придържат към собствения си дълг, да изпълняват правилно непосредствения си дълг и да го правят според принципа и изискванията на Божия дом. За тях така е по-добре, по-безопасно, по-реалистично.

Онези, които са избрани за водачи и работници или са повишавани и развивани, не бива да се самозаблуждават, като си мислят: „Братята и сестрите ме избраха измежду толкова много хора, Божият дом ме повиши, така че наистина имам някакъв талант и съм по-добър от обикновените хора. Истинското злато рано или късно ще заблести“. Добре ли е да се мисли така? Не разкрива ли това покварен нрав? (Да.) Да си повишаван и развиван е хубаво нещо и добра възможност, но дали ще можеш да извървиш този път добре или не зависи от това как подхождаш към тази възможност и дали можеш да я оцениш. Бог ти е дал този шанс, но това не означава, че наистина си по-добър от всички останали. Възможно е твоите заложби да са малко по-големи от тези на другите или да имаш някакви дарове, но е трудно да се каже как изглежда твоето навлизане в живота и дали притежаваш истината реалност — защото поквареният нрав на всички е един и същ, а и ти си член на покварената човешка раса. Ако можеш да осъзнаеш това, ще си способен да подходиш правилно към своето повишение и развиване от Божия дом. Не бива да се смяташ за талантлив човек, нито пък да мислиш, че притежаваш истината реалност. Ти просто имаш известни заложби, а и можеш да се стремиш към истината, затова ти е дадена възможност да се обучаваш. Това е изпитателен период и все още не е сигурно дали наистина си човек, който се стреми към истината, или дали си достоен да бъдеш развиван. Трудно е да се каже дали ще можеш да останеш непоколебим след като бъдеш изпробван през този период. Възможно е да бъдеш задържан, за да продължи развиването ти, а може и да бъдеш отстранен — всичко зависи от това колко усилия полагаш. Това е смисълът да се повишават хората във водачи и работници и ти трябва да го разбереш. Безсмислено е самият ти да си мислиш, че си талантлив човек. Ако Божият дом не те повишава и развива, тогава ти си нищо. Ако не се стремиш към истината и не си готов да бъдеш оползотворен от Божият дом, не можеш да постигнеш нищо. Ако тогава си кажеш: „Божият дом не ме оползотворява, ще изляза в обществото“, ами тогава излез в обществото и опитай, виж кой ще те повиши и какво си способен да постигнеш. С тези думи искам да ви кажа, че трябва да имате правилно разбиране и правилен подход към вашето повишаване и развиване от Божия дом. Онези, които имат малки или посредствени заложби и които не могат да отговорят на критерия, който се изисква за повишаване и развиване в Божия дом, трябва само да изпълняват дълга си стриктно и непоколебимо. Докато изпълняваш дълга си с цялото си сърце и ум, Бог няма да се отнася несправедливо към теб. Затова не се бори за неща като повишаването и развиването, но и не ги отказвай. Просто остави всичко да следва естествения си ход. В едно отношение трябва да се подчиняваш на подредбите в Божия дом, а в друго отношение трябва да имаш богопокорно сърце — това е правилният път. Лесно ли е да се направи това? (Да.) Има ли някаква полза от това човек с малки заложби да бъде водач? Накрая, когато бъде окачествен като лъжеводач и бъде отстранен, как ще се почувства от това? Ще бъде ли това, което сте искали? (Не.) Ще ви се носи славата на „лъжеводач“ и където и да отидете, хората ще казват: „Този човек някога е бил лъжеводач“. Това хубаво ли е или е лошо? Не е хубаво, а и не е нещо славно. Хората трябва да имат правилно разбиране и отношение към повишаването и развиването. По тези въпроси те трябва да търсят истината, а не да следват собствената си воля или да имат амбиции и желания. Ако смяташ, че имаш добри заложби, но Божият дом никога не те е повишавал, нито има планове да те развива, не се разстройвай и не започвай да се оплакваш, а просто се съсредоточи върху стремежа към истината и усилията за постигане на напредък. Когато имаш някакъв духовен ръст и си способен да вършиш истинска работа, Божиите избраници естествено ще те изберат за водач. А ако считаш, че си с малки заложби и че нямаш никакъв шанс да бъдеш повишен или развиван, и че е невъзможно да постигнеш амбициите си, не е ли това нещо добро? Това ще те предпази! Тъй като си с малки заложби, ако се натъкнеш на група слепи объркани хора, които те изберат за свой водач, няма ли да ти пари под краката? Не си способен да вършиш каквато и да е работа и очите и умът ти са слепи. Всичко, което правиш, предизвиква прекъсване. Всеки твой ход е злодеяние. За теб ще е по-добре да вършиш добре работата, свързана с настоящия ти дълг. Поне няма да се злепоставиш, а и е по-добре, отколкото да си лъжеводач и да си обект на задкулисни критики. Като човек, трябва да имаш точна преценка за себе си, трябва да имаш малко самосъзнание. Ако ги имаш, ще можеш да избегнеш поемането по неправилния път и допускането на сериозни грешки.

Лъжеводачи ли искате да бъдете или обикновени последователи? (Обикновени последователи.) Ако братята и сестрите те изберат, опитай. Може би техният възглед за теб е по-точен от собственото ти усещане за себе си. Ако братята и сестрите смятат, че можеш да се справиш, трябва да дадеш всичко от себе си. Ако наистина полагаш максимални усилия, но въпреки това не успяваш в работата си, а сърцето ти изгаря от тревога, така че заради това не можеш да се храниш и да спиш и просто не знаеш как да я вършиш правилно, тогава престани да бъдеш водач или работник — това е твърде тежко за теб. Ако продължиш, вероятно ще станеш лъжеводач, така че трябва незабавно да си подадеш оставката в писмен вид, като заявиш: „Тъй като съм с малки заложби и съм неспособен да върша истинска работа, ако продължа да бъда водач, не след дълго със сигурност ще се превърна в лъжеводач, затова желая да си подам оставката и доброволно се отказвам от поста“. Това е най-разумният начин на действие и най-подходящото нещо, което трябва да сториш! Това е рационално и е по-добре, отколкото да заемаш длъжността и да бъдеш лъжеводач. Ако много добре знаеш, че си с малки заложби и не си способен да бъдеш водач, но не можеш да понесеш да се откажеш от статуса си и си кажеш: „Защо не мога да го направя? Кой може да ми окаже някаква помощ? Колко прекрасно би било, ако можех да запазя статуса си на водач, а някой друг да разработва всички планове и стратегии вместо мен! Точно сега няма подходящ човек, който да заеме моето място, така че мога само да продължа да бъда водач и да се наслаждавам на удоволствието от това всеки ден, в който съм на тази работа. Дори да не мога да върша работата, все още съм водач, а да си водач е по-добре, отколкото да си обикновен брат или сестра. Ако Божият дом не ме освободи от длъжност и не бъда махнат от братята и сестрите, няма да подам оставка“. Правилно ли е това? (Не.) Защо не е правилно? (Това е неразумно. Ако съм неспособен да върша истинска работа, но не подавам оставка, това само ще забави църковната работа.) Ако действаш по този начин, това забавя работата на църквата — вреди на другите и на теб самия. Знаеш ли какво означава да си водач? Това означава, че имаш пряка връзка с навлизането на много хора в живота и че твоето ръководство има пряка връзка с начина, по който те вървят по пътя пред себе си. Ако си добър ръководител и ги водиш към правилния път, те ще могат да стъпят на него. Ако си лош ръководител и ги водиш към яма и те станат фарисеи като теб, тогава твоят грях е голям! А след като извършиш този голям грях, така ли ще приключи всичко? Това ще бъде записано от Бог! Ти много добре знаеш, че заложбите ти са малки, че си лъжеводач и не си способен да вършиш истинска работа, но въпреки това не признаваш грешките си и не подаваш оставка, а нагло си се вкопчил в поста си и не го отстъпваш на никого другиго. Това е грях и Бог ще го отчете. А дали това, че Той води отчет, ще бъде в твоя полза или вреда в бъдеще? Ще имаш неприятности! Ще ти кажа честно самата истина: Бог води отчет за тези неща за всеки човек и всяко нещо е ясно записано. Ако нещо толкова тежко се случи по пътя ти към спасението, въздействието върху теб ще бъде огромно! Каквото и да правиш, не поемай по този път и не бъди такъв човек.

Разговаряхме накратко за някои от практиките и проявленията на лъжеводачите по отношение на повишаването и развиването на различни видове талантливи хора. В обобщение, хората от типа на лъжеводачите не вършат истинска работа и не са способни да вършат истинска работа. Техните заложби са малки, очите и сърцето им са слепи, те не са способни да откриват проблеми и не могат да разпознават различните типове хора, така че не са способни да се заемат с важната работа по повишаване и развиване на различни видове таланти. Поради това те няма как да вършат добре работата на църквата, а също така създават много трудности на Божиите избраници при навлизането им в живота. С оглед на тези фактори е ясно, че лъжеводачите са неподходящи да бъдат църковни водачи. Има и други лъжеводачи, които не вършат никаква конкретна работа на църквата и не влизат в контакт с хората, отговарящи за конкретната работа, така че не знаят кои талантливи хора са квалифицирани да вършат определена работа, нито кой за каква работа е подходящ, нито дали работата им е в съгласие с принципите. Така че те са неспособни да повишават и да развиват талантливи хора. Как тогава такъв човек би могъл да върши добре работата на църквата? Основната причина, поради която лъжеводачите не могат да вършат истинска работа, е, че техните заложби са малки. Те нямат проницателност за нищо и не знаят какво е истинска работа. Това води до чести състояния на застой или парализа в работата на църквата. Те са пряко свързани с неспособността на лъжеводачите да вършат истинска работа. През последните няколко години Божият дом непрекъснато подчертава, че злите хора и неверниците трябва да бъдат премахнати, а лъжеводачите и лъжеработниците — освободени. Защо трябва да бъдат премахнати различните зли хора и неверниците? Защото след години на вяра в Бог тези хора все още изобщо не приемат истината и вече са извън надеждата за спасение. А защо трябва да бъдат освободени всички лъжеводачи и лъжеработници? Защото те не вършат истинска работа и никога не повишават и не култивират онези, които се стремят към истината. Вместо това те просто полагат безполезен труд, което води до това, че работата на църквата е хвърлена в хаос и парализа, а съществуващите проблеми се оставят да продължат да съществуват, без да бъдат разрешени. Това забавя навлизането в живота на Божиите избраници. Ако всички тези лъжеводачи и лъжеработници бъдат освободени, а злите хора и неверниците, които смущават църквата, бъдат премахнати, работата на църквата естествено ще започне да тече по-гладко и животът на църквата естествено ще се развива много по-добре. Божиите избраници ще са способни да ядат и пият Божиите слова, да изпълняват нормално дълга си и да стъпят на правилния път на вярата в Бог. Ето това би искал да види Бог.

27 февруари 2021