Пета точка: Осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата и бъдете готови бързо да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате недостатъците в работата, така че тя да върви гладко

Днешното общение е посветено на петата отговорност на водачите и работниците: „Осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата и бъдете готови бързо да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате недостатъците в работата, така че тя да върви гладко“. Ще се съсредоточим върху тази отговорност, за да анализираме различните проявления на лъжеводачите, да видим дали лъжеводачите изпълняват отговорностите си в тази работа и дали се придържат здраво към дълга си и изпълняват работата си добре.

Лъжеводачите се отдават на удобства и не се ангажират задълбочено на местно ниво, за да вникнат в работата

Петата отговорност на водачите и работниците първо споменава „Осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата“. За какво се отнася „състоянието на всяка точка от работата“? То се отнася до това, какво е текущото състояние на дадена точка от работата. Какво трябва да разберат водачите и работниците тук? Например: Какви конкретни задачи изпълнява персоналът, с какви дейности е зает, дали тези дейности са необходими, дали са ключови и важни задачи, колко ефективен е този персонал, дали работата върви гладко, дали броят на персонала съответства на работното натоварване, дали всеки е получил предостатъчно задачи, дали има случаи на твърде много персонал за определена задача — когато има твърде много персонал за твърде малко работа и повечето хора бездействат — или случаи, когато работното натоварване е твърде голямо, а персоналът — твърде малко и надзорникът не успява да ръководи ефективно, което води до ниска ефективност на работата и бавен напредък. Това са все ситуации, които водачите и работниците трябва да разбират. Освен това, докато изпълняват всяка точка от работата, водачите и работниците трябва да разбират и неща като дали някой предизвиква смущения или саботаж, дали някой задържа напредъка или подкопава работата, дали има някаква намеса или нехайство. И така, как те придобиват разбиране по тези въпроси? Някои водачи може от време на време да се обаждат по телефона, за да попитат: „Заети ли сте в момента, хора?“. Когато чуят другата страна да казва, че е много заета, те може да отговорят: „Добре, изпитвам облекчение щом сте заети“. Какво мислите за този начин на работа? Какво мислите за този въпрос? Решаващо, необходимо ли е задаването на такъв въпрос? Това е характерно за работата на лъжеводачите — те просто се отнасят нехайно. Те се задоволяват да свършат малко повърхностна работа, за да поуспокоят съвестта си, но не се съсредоточават върху вършенето на истинска работа, още по-малко пък отиват по места, при всеки екип, за да разберат текущото състояние на работата. Например дали организацията на персонала е подходяща, как се върши работата, дали са възникнали някакви проблеми — тези реални въпроси не се разглеждат от лъжеводачите, които вместо това намират незабележимо място, където да ядат, да пият и да се забавляват, без да понасят суровостта на вятъра или слънцето. Те просто изпращат писма или от време на време карат някого да поразпита от тяхно име, като смятат, че това представлява изпълнение на тяхната работа. Нещо повече, братята и сестрите може да не ги видят в продължение на десет дни или половин месец. Когато братята и сестрите бъдат попитани: „С какво е зает вашият водач? Извършва ли конкретна работа? Дава ли ви напътствия и решава ли проблеми?“, те отговарят: „Дори не го споменавай, не сме виждали водача си от месец. След последната сбирка, която организира за нас, той никога повече не се появи и сега имаме много проблеми, но няма кой да ни помогне да ги разрешим. Няма друг начин. Надзорникът на нашата група и нашите братя и сестри трябва да се съберат, за да се молят и да търсят принципи, да обсъждат и да си сътрудничат в работата. Тукашният водач не е ефективен. Сега сме без водач“. Колко добре се справя този водач с работата си? Горното пита този водач: „След като последният филм беше завършен, получихте ли някакви нови сценарии? Какво заснемате сега? Как напредва работата?“. Водачът отговаря: „Не знам. След последния филм имах една сбирка с тях, след което всички бяха заредени с енергия, не бяха негативни и нямаха никакви трудности. Оттогава не сме се срещали. Ако искаш да знаеш каква е тяхната текуща ситуация, мога да се обадя и да попитам“. „Защо не се обади, за да разбереш ситуацията по-рано?“. „Защото бях твърде зает, посещавах сбирки навсякъде. Все още не е техен ред. Ще мога да разбера ситуацията, едва когато се събера с тях следващия път“. Такова е отношението им към църковното дело. След това Горното казва: „Не си наясно с текущата ситуация или с проблемите, които съществуват във филмопроизводството, така че какво ще кажеш за напредъка на евангелската работа? В коя страна евангелската работа се е разпространила най-добре, най-идеално? Хората в коя страна имат сравнително добра заложба и възприемат бързо? Коя страна има по-добър църковен живот?“. „Ах, бях се съсредоточил само върху сбирките, забравих да попитам за тези неща“. „Тогава колко хора от евангелския екип могат да свидетелстват? Колко хора са развивани да свидетелстват? В коя страна кой е отговорен и как следи за църковното дело и църковния живот? Кой пои и пасе? Започнали ли са нови членове на църквата от различни страни да живеят църковен живот? Техните представи и фантазии напълно ли са разсеяни? Колко хора са се вкоренили в истинския път и вече не са подвеждани от религиозни хора? Колко от тях могат да изпълняват дълга си, след като са вярвали в Бог в продължение на една или две години? Разбираш ли и схващаш ли тези въпроси? Когато в работата възникнат проблеми, кой може да ги реши? Знаеш ли коя група или лица в евангелския екип са отговорни за работата си и имат действителни резултати?“. „Не знам. Ако искаш да знаеш, мога да попитам. Ако не бързаш, ще попитам, когато имам време; все още съм зает!“. Този водач свършил ли е някаква конкретна работа? (Не.) Той казва „не знам“ на всичко; пита за нещата само в момента, в който го попитат, така че с какво е зает? Независимо в кой екип отива на сбирки или за проверка на работата, той не успява да идентифицира проблемите в работата и не знае как да ги реши. Ако не можеш да прозреш състоянията и характера на различни хора веднага, тогава не трябва ли поне да проследиш, да разбереш и да схванеш проблемите, които съществуват в работата, каква работа се върши в момента и до какъв етап е стигнала? Обаче лъжеводачите не могат да направят дори това. Нима те не са слепи? Макар че ходят при различни екипи в църквата, за да проследяват и проверяват работата, те изобщо не разбират действителната ситуация, не могат да идентифицират ключови проблеми, а дори и да забележат някои проблеми, не могат да ги решат.

Имаше един екип филмови продукции, който се готвеше да снима много сложен филм от тип, какъвто не бяха правили дотогава. Техният водач не беше наясно дали бяха подходящи да се заемат с този филмов сценарий, дали режисьорът и целият екип имаха възможност да завършат тази работа. Той просто каза: „Вие сте поели нов сценарий. Тогава действайте и го заснемете. Ще ви подкрепям и ще ви проследявам. Направете всичко възможно, а когато възникнат трудности, молете се на Бог и ги разрешавайте според Божиите слова“. И после си тръгна. Този водач не можеше да види или да открие която и да е от съществуващите трудности; може ли да се работи добре по този начин? След като екипът филмови продукции получи този сценарий, режисьорът и членовете от екипа често анализираха сюжета и обсъждаха костюмите и кадрите, но нямаха никаква представа как да заснемат филма. Не можеха официално да започнат продукцията. Не е ли това текущото състояние? Не са ли това съществуващите проблеми? Не са ли това проблеми, които водачът трябва да разреши? Водачът прекарваше всеки ден в сбирки, след множество събирания не бяха разрешени никакви истински проблеми, а снимките все още не можеха да продължат нормално. Имаше ли водачът някакво въздействие? (Не.) Той само крещеше лозунги, за да повдига духа: „Не можем да бездействаме, не можем да паразитираме върху Божия дом!“. Той дори мъмреше хората: „Вие, хора, нямате никаква съвест, паразитирате върху Божия дом, без да изпитвате каквото и да е чувство — нямате ли срам?“. След като каза това, всички почувстваха леки угризения на съвестта: „Да, работата напредва толкова бавно, а ние все така получаваме храна три пъти дневно — не е ли това паразитиране? Наистина не сме свършили никаква работа. Тогава кой ще разреши тези проблеми, които възникват в работата? Не можем да ги разрешим, затова питаме водача, но водачът само ни казва да се молим усърдно, да четем Божиите слова и да си сътрудничим хармонично, без да разговаряме как трябва да се разрешат тези проблеми“. Водачът провеждаше сбирки на място всеки ден, но тези проблеми просто не можеха да бъдат разрешени. С течение на времето вярата на някои хора охладня и те изпаднаха в състояние на униние, защото не виждаха път напред и не знаеха как да продължат снимките. Те възлагаха последната си надежда на водача, като се надяваха, че той може да разреши някои действителни проблеми, но уви, този водач сякаш беше сляп, нито изучаваше професията, нито общуваше, обсъждаше или търсеше заедно с онези, които я разбираха. Често държеше в ръцете си книга с Божиите слова и казваше: „Чета Божиите слова за духовна преданост. Въоръжавам се с истината. Никой да не ме смущава, зает съм!“. В крайна сметка се натрупваха все повече проблеми, което доведе до полупарализирано състояние на работата, но лъжеводачът все още смяташе, че върши чудесна работа. Защо беше така? Той вярваше, че след като е провел сбирки, разпитал е за работната ситуация, открил е проблемите, споделил е Божиите слова, посочил е състоянията на хората и всеки се е сравнил с тези състояния и е решил да изпълни добре дълга си, то тогава отговорността му като водач е изпълнена и той е направил всичко, което може да се очаква от него — ако конкретните задачи, свързани с професионалните аспекти, не можеха да бъдат свършени добре, това не беше грижа на водача. Що за водач е това? Църковното дело беше изпаднало в полупарализирано състояние, но той изобщо не се тревожеше и не беше разстроен. Ако Горното не беше разпитало или настояло, той просто щеше да продължи да протака, без да споменава какво се случва на по-нисшето ниво, без да разрешава никакви проблеми. Дали такъв водач е изпълнил отговорностите си на водач? (Не.) И така, за какво говореше по цял ден на сбирките? Говореше празни приказки, просто проповядваше доктрини и крещеше лозунги. Водачът не разрешаваше истински проблеми в работата, не разсейваше нехайните и негативни състояния на хората и не знаеше как да разрешава проблемите в работата на хората според истините принципи. В резултат на това целият проект спря и дълго време не се виждаше никакъв напредък. Но водачът изобщо не се притесняваше. Невършенето на истинска работа не е ли проявление на лъжеводачите? Каква е същността на това проявление на лъжеводачите? Не е ли това сериозно пренебрегване на отговорност? Да пренебрегваш сериозно работата си, да не изпълняваш отговорностите си — точно това правят лъжеводачите. Стоиш на мястото си само формално, без да разрешаваш истински проблеми. Стоиш на мястото си само за да мамиш хората. Дори да стоиш там през цялото време, ако не вършиш никаква истинска работа, това няма да доведе до нищо. В работата и сред професионалните аспекти възникват различни проблеми, някои от които можеш да разрешиш, но не го правиш — това вече е сериозно пренебрегване на отговорността. Освен това си сляп както с очите, така и с ума си: понякога, когато откриеш проблеми, не можеш да прозреш тяхната същност. Не можеш да ги разрешиш, но се преструваш, че си в състояние да се справиш с тях, като едва се държиш, а категорично отказваш да общуваш или да се консултираш с онези, които разбират истината, и също така не докладваш на Горното и не се допитваш до него. Защо е така? Страхуваш се да не бъдеш кастрен? Страхуваш се, че Горното ще узнае истината за теб и ще те освободи? Не е ли това съсредоточаване върху статуса без ни най-малко да се поддържа работата на Божия дом? Как бихте могли да изпълнявате дълга си добре с такъв манталитет?

Каквато и важна работа да върши даден водач или работник и от каквото и естество да е тя, основният му приоритет е да разбира и да схваща как върви работата. Той трябва да присъства лично, за да проследява нещата на място, да задава въпроси и да получава информация от първа ръка. Не бива просто да разчита на това, което чуе, или да слуша чужди отчети. Вместо това със собствените си очи трябва да наблюдава положението на служителите и как напредва работата и трябва да разбира какви трудности възникват, дали някои зони противоречат на изискванията на Горното, дали се нарушават принципи, дали има някакви смущения или прекъсвания, дали липсва необходимо оборудване или съответните упътвания, свързани със специализираната работа. Водачът трябва да е наясно с всичко това. Колкото и доклади да е изслушал и колкото и сведения да е събрал от това, което е чул, нищо не може да се сравни с личното посещение; по-точно и надеждно е да видят нещата със собствените си очи. След като се запознае с всички аспекти на положението, ще има добра представа за това какво се случва. Особено важно е ясно и точно да разбере кой има добри заложби и кого си струва да развива, защото само това му дава възможност точно да развива и оползотворява хората, което е от решаващо значение, за да могат водачите и работниците да вършат работата си добре. Водачите и работниците трябва да имат път и принципи, по които да развиват и обучават хората с добри заложби. Освен това трябва да схващат и разбират различните видове проблеми и трудности, които съществуват в делото на църквата. Трябва да знаят и как да ги разрешават, както и да имат свои собствени идеи и предложения за това, как да се развива работата и какви са бъдещите ѝ перспективи. Много по-лесно ще вършат работата, ако са способни ясно и с лекота да говорят за такива неща, без да изпитват никакви съмнения или опасения. Водачът ще изпълнява отговорностите си, като работи така, нали? Трябва да знае как да разрешава споменатите по-горе проблеми в работата и често трябва да размишлява над тези неща. Когато е изправен пред трудности, за да разреши проблема, трябва да разговаря и да обсъди тези неща с всички, като търси истината. Като върши реална работа, стъпил здраво на земята с двата крака, по този начин, няма да има никакви нерешими затруднения. Знаят ли лъжеводачите как да направят това? (Не.) Лъжеводачите умеят само да се преструват и да мамят хората, като се държат така, сякаш разбират неща, които не разбират, без да са в състояние да разрешат никакви действителни проблеми и се занимават само с безполезни неща. Когато ги питат с какво са се занимавали, те казват: „В мястото ни за живеене липсваха няколко възглавници, а екипът филмови продукции не разполагаше с парче плат за костюмите, така че отидох да купя малко. Друг път в кухнята свършиха продуктите, а готвачът не можеше да излезе, така че трябваше да отида и да купя някои неща, а по пътя взех няколко торби с брашно. Всички тези неща трябваше да направя сам“. Те наистина са били доста заети. Не пренебрегват ли своите същински задачи? Когато става въпрос за работата, която попада в обхвата на техните отговорности като водачи, те изобщо не се интересуват или изобщо не поемат никакво бреме, а само я вършат нехайно. Проблемът, че собствената им заложба е доста слаба и че са слепи както с очите, така и с ума си, е достатъчно сериозен, но те също така не носят никакво бреме и се отдават на удобства, като често прекарват по няколко дни на някое уютно място. Когато някой има проблем и ги търси за решение, те не могат да бъдат намерени никъде и никой не знае с какво в действителност се занимават. Те сами си разпределят времето. Тази седмица една сутрин провеждат сбирка с един екип, следобед почиват, а после вечерта събират хората, отговарящи за общите въпроси, за да обсъдят нещата. Следващата седмица организират сбирка на отговорниците за външните дела, като небрежно питат: „Има ли някакви трудности? Чели ли сте Божието слово през този период? Били ли сте възпирани или смущавани при контактите си с невярващи?“. И след като зададат тези няколко въпроса, те приключват. Докато мигнат, месецът се изтърколил. Каква работа са свършили? Въпреки че проведоха сбирки с всеки екип поотделно, те не знаеха нищо за работната ситуация на който и да от тях, нито пък научаваха или разпитваха за това, камо ли да се включат в работата на всеки екип или да я ръководят. Те не участваха в работата, не я проследяваха и не даваха указания, но имаше няколко неща, в които бяха точни: хранеха се навреме, спяха навреме и провеждаха сбирки навреме. Животът им е доста рутинен, грижат се добре за себе си, но резултатите им в работата не са на ниво.

Някои водачи не изпълняват каквито и да е отговорности на водачи и работници, като не вършат основното дело на църквата, а вместо това се съсредоточават единствено върху някои незначителни общи въпроси. Те са се специализирали в управлението на кухнята, като винаги питат: „Какво ще ядем днес? Имаме ли някакви яйца? Колко месо е останало? Ако е свършило, ще отида да купя малко“. Те смятат работата в кухнята за изключително важна, надничат в кухнята без причина, винаги мислят за това как да ядат повече риба, повече месо, как да се наслаждават повече, как да ядат храна без каквито и да е притеснения. Докато хората във всеки екип са заети с работа, съсредоточени върху доброто изпълнение на дълга си, тези водачи се съсредоточават само върху това да се хранят добре и да живеят доста добре уреден живот. Откакто са станали водачи, те не само не се интересуват от делото на църквата и избягват всякакви тежки усилия, но и се грижат да се поддържат охранени и с розови бузи. Какво правят те всеки ден? Заети са с работа, свързана с общите въпроси, с някакви тривиални неща, без да са свършили добре никаква истинска работа или да са разрешили някакви истински проблеми. Но те не изпитват угризения в сърцето си. Всички лъжеводачи не вършат ключовото дело на църквата и не разрешават никакви истински проблеми. След като станат водачи, те си мислят: „Трябва само да намеря няколко човека, които да свършат конкретната работа, и тогава няма да се налага да я върша сам“. Те смятат, че след като са организирали надзорници за всяка точка от работата, за самите тях не остава нищо за вършене. Вярват, че това е работата на водача, и значи имат право да се наслаждават на предимствата на своя статус. Те не участват в никаква истинска работа, не следят или не дават указания и не провеждат разследвания или проучвания за разрешаване на проблеми. Изпълняват ли те отговорностите на водач? Може ли църковното дело да се върши добре по този начин? Когато Горното ги пита как върви работата, те казват: „Всичко в църковното дело е нормално. Всяка точка от работата има надзорник, който се занимава с нея“. Ако им бъде зададен допълнителен въпрос за това дали има някакви проблеми в работата, те отговарят: „Не знам. Вероятно няма никакви проблеми!“. Това е отношението на лъжеводачите към работата им. Като водач проявяваш пълна безотговорност за възложената ти работа. Всичко се делегира на други, без проследяване, запитвания или съдействие за разрешаване на проблеми от твоя страна — ти просто седиш там като наблюдаващ надзирател. Не си ли изоставил отговорността си? Не се ли държиш като длъжностно лице? Не вършат никаква конкретна работа, не следят работата, не решават истински проблеми — не са ли такива водачи просто за украса? Не са ли те лъжеводачи? Това е олицетворение на лъжеводач. Работата на лъжеводача се състои само в това да мърда устните си и да издава заповеди, без в действителност да участва в работата или да я следи, нито да търси или да открива проблемите в нея. Дори когато проблемите са открити, той не ги разрешава. Просто се държи като наблюдаващ надзирател, като мисли, че вършенето на работа се състои в това. И все пак този начин на ръководене не смущава душевния му покой; той живее с всички удобства всеки ден и през цялото време е в добро настроение. Как така все още може да се усмихва? Открих един факт: такива хора са напълно безсрамни. Като водачи не вършат никаква действителна работа, само организират няколко човека да изпълняват задачи и смятат, че работата е свършена. Никога не ги виждате на работното място. Нямат представа за напредъка на църковното дело или колко резултатно е то, но въпреки това продължават да смятат, че като водачи са компетентни и отговарят на стандартите. Това е олицетворение на лъжеводач, който не върши каквато и да е действителна работа. Лъжеводачите нямат никакво бреме за делото на църквата, не се тревожат или притесняват, независимо колко проблеми възникват. Задоволяват се с това само да се занимаят с някои общи въпроси и след това си мислят, че са свършили действителна работа. Независимо как Горното разобличава лъжеводачите, те не се чувстват зле вътрешно, нито виждат себе си в разобличаването. Те нямат никакъв самоанализ или покаяние. Такива хора не са ли лишени от съвест и разум? Може ли някой, който наистина има съвест и разум, да се отнася по този начин към църковното дело? Несъмнено не.

Обикновено след като чуят разобличаването на различните проявления на лъжеводачите и се сравнят с тези описания, хората с поне малко съвест и разум ще могат да видят в по-голяма или по-малка степен, че в тези описания има нещо от тях самите. Лицата им ще се изчервят, ще станат неспокойни, в сърцата им ще има притеснение, ще се почувстват задължени на Бог и тайно ще решат: „Преди се отдавах на плътските удобства, не вършех добре работата си, не изпълнявах отговорностите си, не вършех истинска работа, бях неинформиран, когато ме питаха, винаги исках да се измъкна и винаги се преструвах от страх, че щом другите видят какво наистина се случва с мен, ще изгубя репутацията и статуса си, а позицията ми на водач няма да може да бъде запазена. Едва сега разбирам, че подобно поведение е срамно и не може да продължава. Трябва да бъда малко по-сериозен в предприемането на действия и да полагам усилия. Ако продължавам да не се справям добре, това ще бъде непростимо — съвестта ми ще ме обвини!“. Такива лъжеводачи все още притежават някаква човешка природа и съвест; най-малкото имат чувство за съвест. След като чуят Моето разобличаване, те виждат себе си в тези слова и се чувстват притеснени; размишляват: „Наистина не съм свършил никаква истинска работа или не съм разрешил никакви истински проблеми. Не заслужавам Божието поръчение или титлата водач. Какво трябва да правя тогава? Трябва да се поправя; отсега нататък трябва да се заема и да решавам истински проблеми, да участвам във всяка конкретна задача, да не се измъквам, да не се преструвам и да върша нещата по най-добрия начин, на който съм способен. Бог проучва внимателно сърцата и най-съкровените мисли на хората, Бог знае точно колко струва всеки; независимо дали правя нещата добре или зле, най-важното е да ги правя с цялото си сърце. Ако не мога да направя дори това, мога ли все още да се нарека човек?“. Способността да се самоанализираш по този начин се нарича да имаш съвест. Хората без съвест, независимо от това как ги разобличаваш, не се изчервяват или не усещат как сърцето им се разтуптява; те просто продължават да правят каквото си искат. Дори да виждат себе си в това, което Бог е разобличил, те се чувстват безразлични към него: „Не е като да са ме споменали поименно“ — мислят си те. — „Защо трябва да се страхувам? Моята заложба е добра, аз съм талантлив. Божият дом не може без мен! И какво от това, че не върша никаква истинска работа? Не я върша самият аз, но карам някой друг да я върши, така че все пак е свършена, нали? Във всеки случай, всяка задача, която ме караш да изпълня, е изпълнена, независимо от това кого организирам да я свърши. Моята заложба е добра, така че работя разумно. В бъдеще ще продължа да я карам нехайно и да се наслаждавам на живота, както си искам“. Независимо как разнищвам или разобличавам лъжеводачите за това, че не вършат истинска работа, въпросните хора си остават същите, без да осъзнават нищо: „Нека другите да мислят каквото искат и да ме виждат както искат — аз просто няма да го направя!“. Имат ли съвест такива лъжеводачи? (Не.) Това е четвъртият път, в който разговаряме за разобличаването на различните проявления на лъжеводачи и всеки път, когато разобличавам такива лица, онези, които имат дори малко съвест, се чувстват като седнали на тръни, изпитват несигурност, защото не вършат добре работата си, и тайно решават бързо да се покаят и да променят нещата. В същото време тези, които нямат съвест, са изключително безсрамни. Те не изпитват каквото и да било. Независимо от това как общувам, те просто продължават да си живеят дните както обикновено и да се наслаждават на живота, както си искат. Когато ги попиташ: „Някои хора отговарят за евангелската работа, други — за преводаческата дейност, а трети — за филмовите продукции — за коя конкретна работа отговаряш ти?“, те казват: „Въпреки че не съм свършил никаква конкретна работа, надзиравам всичко. Провеждам сбирки за тях“. Ако тогава ги попиташ: „Колко сбирки провеждаш за един месец?“, те ще отговорят: „Най-малкото една голяма сбирка на месец и една малка на всеки две седмици“. И когато ги попиташ: „Освен че провеждаш сбирки, каква конкретна работа си свършил?“, те ще отговорят: „При положение, че съм толкова зает със сбирките, каква конкретна работа мога да свърша? Освен това сферата, която управлявам, е толкова обширна, че не ми остава време за конкретна работа“. Тези лъжеводачи смятат, че са напълно в правото си — те са много усърдни и стабилни водачи! Независимо как ги разобличават и кастрят, те ни най-малко не се разстройват от това. Ако Аз трябваше да изпълня определена задача, например да сготвя за петима души, но съм приготвил храна, която стига само за четирима, щях да се чувствам неудобно, че не съм приготвил достатъчно, и щях да се чувствам виновен, че не съм нахранил всички добре. След това ще помисля как да се реванширам за това, като следващия път се уверя, че съм изчислил правилно, така че всички да получат достатъчно за ядене. И ако някой каже, че храната е била твърде солена, също ще се почувствам зле. Ще попитам кое ястие е било прекалено солено, а след това щe попитам другите дали подправките са били подходящи. Въпреки че е трудно да удовлетворя всички, все пак трябва да се опитам да направя всичко възможно, за да изпълня добре Моята част. Това се нарича изпълнение на нечии отговорности; това е разумът, който хората трябва да притежават. Винаги трябва да изпълняваш отговорностите си; независимо каква е задачата, трябва самият ти да участваш в нея. Ако някой изкаже различно мнение — независимо кой е той — и осъзнаеш, че си сгрешил, и след като го чуеш, се почувстваш зле, тогава трябва да се поправиш и да вложиш сърцето си в това, което правиш в бъдеще, като се справяш добре, дори ако това означава да понесеш някои страдания. Лъжеводачите нямат това чувство, затова изобщо не понасят страдания. След като са чули тези факти за разобличаването на лъжеводачите, те не чувстват каквото и да било, продължават да се наслаждават на храната си, да спят добре и да живеят със същото радостно настроение всеки ден, без да имат чувството, че носят тежко бреме на раменете си, или да изпитват чувство на вина в сърцето си. Що за хора са това? Такива хора имат проблем с характера си: те нямат съвест, те са лишени от разум и са с низък характер. Въпреки че различните проявления на лъжеводачите са разобличавани толкова дълго време — както от положителна гледна точка, чрез предоставяне и общение, така и от отрицателна, чрез разобличаване и разнищване — част от лъжеводачите все още не могат да разпознаят собствените си проблеми, нито пък изобщо възнамеряват да размишляват и да се покаят. Ако нямаше никакъв надзор и подтикване от Горното, те щяха да продължат да се справят горе-долу с работата си, доколкото могат, без изобщо да променят посоката. Независимо как ги разобличавам, те продължават да седят там невъзмутимо и без да осъзнават нищо. Не са ли прекалено безсрамни? Хора от този тип не са подходящи за водачи или работници. Те са с толкова низък характер, че не познават срам! Нормалните хора трудно биха понесли дори споменаването на техните недостатъци, слабости или чуването на нещо неподходящо или против принципите по отношение на това, което са направили — камо ли пък да бъде специално разобличено — и те биха се почувствали разстроени и унизени и биха помислили как да се променят и поправят. В същото време тези лъжеводачи забъркват пълна каша в работата си и продължават да живеят с чиста съвест, без да се чувстват притеснени или разтревожени, и все така напълно не осъзнават нищо, независимо как ги разобличават — те дори намират места, където да се скрият и да търсят отдих, и никога не се виждат никъде. Те наистина нямат срам!

Един църковен водач трябва да притежава поне съвест и разум, както и да разбира някои истини — само тогава може да почувства бреме. Какви са проявленията на чувството за бреме? Ако той види, че някои хора са негативни, имат изопачено възприемане, че някои хора разхищават имуществото на Божия дом, че някои вършат работата си нехайно, че някои не се заемат с правилните задачи, когато изпълняват дълга си, че някои винаги бълват високопарни думи, но не вършат истинска работа…, ако открие, че в църквата има твърде много проблеми и трябва да бъдат разрешени, ако види, че не е свършена толкова много работа, това го кара да се чувства обременен. Откакто е станал водач, има усещането, че вътре в него постоянно гори огън. Ако открие проблем и не може да го разреши, започва да се тревожи и безпокои, не може да яде или да спи. По време на сбирки, когато някои хора съобщават за проблеми в работата си, които водачът не може да разбере и разреши веднага, водачът не се отказва. Той чувства, че трябва да разреши този проблем. След като се моли и търси, и премисля проблема в продължение на два дни, щом разбере как да го разреши, го разрешава бързо. След като разреши проблема, той бързо проверява други части от работата и открива друг проблем с твърде много хора, участващи в дадена част от работата, което налага намаляване на персонала. Тогава той бързо свиква сбирка, получава ясна представа за ситуацията, намалява персонала и измисля разумна организация, като по този начин проблемът е разрешен. Каквато и работа да проверяват, водачите, които носят бреме, винаги ще са способни да установят проблемите. По отношение на всички проблеми, които са свързани с професионални познания или които нарушават принципите, те ще са способни да ги установят, да разпитат за тях и да придобият разбиране за тях, и когато открият проблем, ще го разрешат своевременно. Интелигентните водачи и работници разрешават само проблеми, свързани с работата на църквата, с професионалните познания и с истините принципи. Те не обръщат внимание на дребните въпроси от ежедневието. Грижат се за всеки аспект на работата по разпространяването на евангелието, която Бог им е възложил. Те задават въпроси и проверяват всички проблеми, които са способни да забележат или открият. Ако не са способни да разрешат проблема сами в дадения момент, тогава се събират с други водачи и работници, общуват с тях, търсят истините принципи и мислят за начините, по които да го разрешат. Ако се сблъскат с голям проблем, който наистина не могат да разрешат, тогава се обръщат своевременно към Горното и позволяват на Горното да се справи с него и да го разреши. Тези водачи и работници са хора, които са принципни в действията си. Независимо какви проблеми съществуват, щом ги забележат, те не подминават. Настояват да разберат напълно тези проблеми и след това да ги разрешат един по един. Дори да не бъдат разрешени напълно, може да се гарантира, че тези проблеми няма да възникнат отново. Това означава да изпълняваш дълга си с цялото си сърце, сила и ум, като изпълняваш изцяло отговорностите си. Тези лъжеводачи и работници, които не вършат истинска работа или не се съсредоточават върху разрешаването на истински проблеми, не могат да открият проблеми пред очите си и не знаят каква работа трябва да се свърши. Докато виждат, че братята и сестрите са заети с изпълнението на дълга си, те са напълно доволни, смятат, че това е резултатът от тяхната истинска работа. Смятат, че всички аспекти на работата са доста добри и че няма много неща, които те лично да вършат, или някакви проблеми, които да разрешават, така че се съсредоточават върху това да се наслаждават на предимствата на своя статус. Те винаги искат да се изперчат и да се похвалят пред братята и сестрите. Винаги, когато видят братята и сестрите, те казват: „Бъди добър вярващ. Изпълнявай дълга си добре. Не се отнасяй нехайно. Ако си непослушен или причиняваш неприятности, ще те освободя!“. Те умеят само да отстояват статуса си и да поучават хората. По време на сбирки те винаги питат какви проблеми има в работата и дали подчинените им имат някакви затруднения, но когато другите изкажат своите проблеми и затруднения, те не могат да ги разрешат. Въпреки това те все още са щастливи и продължават да живеят с чиста съвест. Ако братята и сестрите не споменат никакви затруднения или проблеми, те смятат, че вършат работата си много добре, стават самодоволни. Те смятат, че да питат за дейността е работата, която им е възложена да вършат, и когато възникнат проблеми и Горното проследи отговорността обратно до тях, те са смаяни. Други излагат затрудненията и проблемите в работата пред тях, а те продължават да се оплакват защо не търсят истината, за да ги разрешат. Като не решават сами истинските проблеми, те прехвърлят отговорността на надзорниците под тях, като строго порицават тези, които изпълняват конкретните задачи. Това порицание им помага да се освободят от яда си и те дори с чиста съвест вярват, че вършат истинска работа. Никога не са се чувствали разтревожени или обезпокоени от това, че не могат да открият или разрешат проблеми, нито пък са били неспособни да ядат или да спят добре заради това — никога не са претърпявали подобни трудности.

Всеки път, когато посещавам фермерска църква, разрешавам някои проблеми. Всеки път, когато отивам, не е защото съм открил някакъв конкретен въпрос, който трябва да разгледам. Просто имам малко свободно време да обиколя и да видя как върви работата на различните екипи в църквата и какво е състоянието на хората във всеки екип. Събирам надзорниците на разговор, питам ги каква работа са свършили през този период и какви проблеми има, оставям ги да повдигнат някои въпроси и после разговарям с тях за това как да ги разрешим. Когато общувам с тях, мога да открия и някои нови проблеми. Един вид проблеми са тези, свързани с начина, по който водачите и работниците вършат своята работа. Друг вид са проблемите в работата в рамките на техните отговорности. Освен това им помагам и ги насочвам как да вършат конкретна работа, как да я изпълняват, каква работа да вършат, а после я проследявам следващия път, питам ги как е минала работата, възложена последния път. Необходим е такъв надзор, подтикване и проследяване. Въпреки че това не се прави с много фанфари и викове, използване на високоговорители за правене на някакви изявления, тези специфични работи и задачи се съобщават и изпълняват чрез някои водачи и работници, които могат да вършат истинска работа. По този начин работата на всеки екип става подредена и напредва, ефективността на работата се подобрява, а резултатите са по-добри. В крайна сметка всеки човек от всеки екип може да се придържа здраво към собствения си дълг, като знае какво трябва да прави и как да го прави. Най-малкото, всеки изпълнява полагащия му се дълг, всички имат задачи под ръка и това, което правят, се прави според изискванията на Божия дом и може да бъде направено и според принципите. Това не е ли постигане на някакви резултати? Знаят ли лъжеводачите как да работят по този начин? Лъжеводачите ще размишляват: „И така, ето как Горното си върши работата: свиква няколко човека на приятелски разговор, всички си водят бележки в малка тетрадка и след като всичко е записано, работата на Горното е свършена. Ако това е начинът, по който Горното си върши работата, то тогава и ние ще го правим по същия начин“. Така лъжеводачите подражават по този начин. Те имитират външния вид, но в крайна сметка изобщо не вършат никаква истинска работа, не изпълняват нито една от задачите, които са помолени да извършат, просто пропиляват времето си в празни приказки. Понякога отивам и на зеленчуковите полета и в оранжериите, за да видя как расте разсадът или да разбера колко цикъла култури могат да се отглеждат в оранжерията през зимата и колко често да се поливат. Всички тези задачи, независимо дали са големи или малки, включват технически въпроси, свързани с отглеждането на зеленчуци, и стига човек да ги върши усърдно, може да ги осъществи. В какво лъжеводачите показват най-вече своята лъжливост? Най-очебийно в това, че не вършат истинска работа. Те просто изпълняват някои задачи, които ги карат да изглеждат добре и след това смятат работата за свършена, а после започват да се наслаждават на предимствата на своя статус. Независимо колко от този вид работа извършват, означава ли това, че извършват истинска работа? Повечето лъжеводачи възприемат истината нечисто, като разбират само някои думи и доктрини, което много затруднява доброто изпълнение на истинската работа. Част от лъжеводачите не могат да решават дори въпроси, свързани с общи дела. Те очевидно са със слаба заложба и им липсва духовно разбиране. Няма абсолютно никаква полза от развиването им. Някои лъжеводачи имат малка заложба, но не вършат истинска работа и се отдават на плътски удобства. Хората, които се отдават на плътски удобства, не се различават много от прасетата. Прасетата прекарват дните си в спане и ядене. Не правят нищо. Въпреки това, след като цяла година си се трудил да ги храниш, когато в края на годината цялото семейство яде месото им, може да се каже, че са били полезни. Ако един лъжеводач се отглежда като прасе, яде и пие безплатно по три пъти всеки ден, надебелява и става силен, но не върши никаква истинска работа и е развейпрах, не е ли безполезно да се отглежда? Бил ли е от някаква полза? Той може да служи само като контрастиращ предмет и трябва да бъде отстранен. Наистина е по-добре да отглеждаш прасе, отколкото лъжеводач. Лъжеводачите може да имат титлата „водач“, може да заемат тази длъжност, да се хранят добре по три пъти дневно, да се радват на много Божия благодат, да станат охранени и розови от цялото ядене до края на годината — но какво да кажем за работата? Погледни всичко, което е осъществено в работата ти през тази година: имаш ли резултати в някоя от сферите на работа през тази година? Каква истинска работа си свършил? Божият дом не изисква от теб да вършиш перфектно всяка работа, но трябва да вършиш добре ключовата работа — например евангелската работа или филмопроизводството, работата с текст и т.н. Всичко това трябва да е плодотворно. При нормални обстоятелства по-голямата част от работата трябва да даде някакви резултати и постижения след три до пет месеца. Ако няма постижения след една година, тогава това е сериозен проблем. Коя работа в рамките на твоята отговорност е била най-ползотворна? За коя от тях си платил най-високата цена и си страдал най-много през цялата година? Представи това постижение и размишлявай върху това дали имаш някакви ценни постижения през годината, в която си се наслаждавал на Божията благодат. Трябва да имаш ясно усещане за това в сърцето си. Какво точно прави, докато яде храната в Божия дом и се наслаждава на Божията благодат през цялото това време? Постигнал ли си нещо? Ако не си постигнал нищо, значи просто си се мотал наоколо. Ти си същински лъжеводач. Трябва ли такива водачи да бъдат освободени и отстранени? (Да.) Можете ли да разпознаете такива лъжеводачи, когато се сблъскате с тях? Можете ли да видите, че те са лъжеводачи, които просто действат хаотично, за да получат безплатен купон за храна? Те ядат, докато устите им се омазнят, но никога не изглеждат разтревожени или обезпокоени за работата, не участват в никакви конкретни задачи и не питат за тях. Дори и да попитат, то е по някаква причина. Те го правят само когато Горното ги притиска за резултати, а иначе не биха си направили труда. Те винаги се отдават на удоволствия, често гледат филми или телевизионни предавания. Те делегират работата и докато всички останали са заети с изпълнението на дълга си, те си почиват и се забавляват. Ако има проблем и се опиташ да ги намериш, за да се справят с него, те не се виждат никъде, но никога не закъсняват за ядене. И след като се нахранят, когато всички останали се върнат на работа, те си тръгват, за да си починат още. Ако ги попиташ: „Защо не излезеш и не провериш работата? Всички чакат твоите указания, твоята организация!“, те казват: „Защо ме чакат? Всички можете да го направите, всички знаете как да го направите — не е ли същото, когато не съм наблизо? Не мога ли да си почина малко?“. „Това почивка ли е? Ти просто гледаш филми!“. „Усвоявам професионални умения, изучавам как се снимат филми“. Дори си измислят извинения. Гледат филм след филм, а когато всички си почиват през нощта, те също отпочиват. Всеки ден те просто се отнасят нехайно по този начин, но до каква степен? Всички ги смятат за неприятни, карат всички да се чувстват неловко и накрая никой не им обръща никакво внимание. Кажете Ми, ако такъв водач не е начело, може ли работата все пак да напредне? Без него Земята спира ли да се върти? (Продължава да се върти.) Тогава той трябва да бъде разобличен, за да може всеки да види, че не се занимава с правилните задачи и че никой не трябва да бъде възпиран от него. Такива лъжеводачи, които не се занимават с правилните задачи, трябва да бъдат разобличавани и разнищвани, за да бъдат разпознати от всички, и след това трябва да бъдат освободени от длъжност да стоят настрана! Можете ли да разпознаете такива лъжеводачи, когато се сблъскате с тях? Щяхте ли всички да се чувствате като моряци без капитан, ако нямаше лъжеводачи? Щяхте ли самостоятелно да свършите работата и да изпълните задачите? Ако не бихте го направили, то вие сте в опасност. Ако се сблъскате с такъв вид лъжеводачи, които не изпълняват правилно дълга си, не дават пример за подражание и пропиляват времето си в чат онлайн — щяхте ли да имате проницателност в такава ситуация? Щяхте ли да бъдете повлияни от тях, за да се впуснете също в празни разговори и да отлагате дълга си? Можете ли все още да следвате такива лъжеводачи? (Не.)

Някои лъжеводачи са чревоугодни и мързеливи, като предпочитат удобството пред усърдната работа. Те не искат нито да работят, нито да се притесняват, избягват усилия и отговорност, искат само да се отдадат на удобства. Обичат да ядат и да играят и са особено мързеливи. Имаше един лъжеводач, който ставаше сутрин едва след като всички са приключили с яденето, а през нощта все още гледаше телевизионни драми, докато всички останали си почиваха. Един брат, отговорен за готвенето, не можеше повече да издържа и го разкритикува. Смятате ли, че той би слушал готвач? (Не.) Да предположим, че някой водач или работник го е порицал, като е казал: „Ти трябва да бъдеш по-усърден. Работата, която е необходимо да се свърши, трябва да се свърши. Като водач трябва да изпълняваш отговорностите си, независимо каква е работата. Трябва да си сигурен, че няма проблеми с нея. Сега, когато е открит проблем и ти не присъстваш, за да го разрешиш, това се отразява на работата. Ако постоянно работиш по този начин, не забавяш ли делото на църквата? Можеш ли да понесеш тази отговорност?“. Би ли се вслушал в това? Не непременно. Групата за вземане на решения трябва незабавно да освободи такива лъжеводачи и да им осигури друга организация на работа, като ги остави да правят каквото могат. Ако не ги бива за нищо, искат да паразитират, където и да отидат, не могат да вършат нищо, тогава да ги отпрати без да им даде възможност да изпълняват какъвто и да е дълг. Те не са достойни да изпълняват дълг. Не са хора, нямат съвестта и разума на нормална човешка природа, безсрамни са. След като бъдат прозрени, такива лъжеводачи, които са равносилни на безделници, трябва незабавно да бъдат освободени. Не е необходимо да се опитвате да ги увещавате и не трябва да им предоставяте никакви възможности да бъдат наблюдавани, нито пък е необходимо да общувате с тях за истината. Не са ли чули достатъчно истини? Ако бъдат кастрени, могат ли да се променят? Не могат. Ако някой има слаба заложба, понякога има абсурдни възгледи или не вижда пълната картина поради невежество, но е усърден, носи бреме и не е мързелив, тогава такъв човек, въпреки отклоненията в изпълнението на дълга си, може да се покае, когато бъде кастрен. Най-малкото, познава отговорностите на водача и знае какво трябва да прави, има съвест и чувство за отговорност и има сърце. Но тези, които са мързеливи, предпочитат комфорта пред усърдната работа и са необременени, не могат да се променят. В сърцето им няма бреме. Независимо кой ги кастри, това е безполезно. Някои хора казват: „Тогава, ако ги връхлетят Божия съд, наказанието, изпитанията и облагородяването, това ще промени ли проблема им да са необременени?“. Това не може да бъде променено. То се определя от природата на човека, както кучето не може да промени навика си да яде мръсотия. Когато видиш някой мързелив и необременен човек, който също служи като водач, можеш да си сигурен, че той е лъжеводач. Някой може да каже: „Как можеш да го наричаш лъжеводач? Той има добра заложба, умен е, може да разгадава нещата и умее да изготвя планове. В света той управлява бизнес, бил е изпълнителен директор. Той е начетен, опитен и обигран!“. Могат ли тези качества да решат проблема му с мързела и липсата на бреме? (Не.)

Какви проявления и характеристики имат хората, които са прекалено мързеливи? На първо място, каквото и да правят, те действат нехайно, бавят се, действат с лежерно темпо, почиват си и отлагат, когато е възможно. На второ място, не обръщат внимание на църковната работа. За тях всеки, който се тревожи за такива неща, може да го прави. Те обаче няма да го правят. Когато наистина се тревожат за нещо, то е заради собствената им слава и придобивките и статуса им — за тях е важно само да могат да се наслаждават на ползите от статуса. На трето място, те избягват трудностите в работата си. Не могат да приемат тя да бъде дори малко уморителна, а ако е такава, те се възмущават силно и не са способни да понесат трудностите или да платят цената. На четвърто място, не са способни да упорстват, независимо каква работа вършат, винаги се отказват по средата и не могат да доведат нещата докрай. Ако временно са в добро настроение, може да свършат някаква работа за забавление, но ако нещо изисква дългосрочен ангажимент и ги държи заети, ако изисква много мислене и уморява плътта им, с течение на времето ще започнат да роптаят. Например някои водачи са отговорни за църковната работа и отначало я намират за нова и интересна. Те са много мотивирани в своето общение за истината и когато видят, че братята и сестрите имат проблеми, те са способни да помогнат и да ги разрешат. Но след като упорстват известно време, започват да намират ръководната работа за твърде изтощителна и стават негативни — искат да преминат на по-лесна работа и не са готови да понасят трудности. На такива хора им липсва постоянство. На пето място, друга характеристика, която отличава мързеливите хора, е нежеланието им да вършат реална работа. Веднага щом плътта им започне да страда, те измислят оправдания, за да се измъкнат и да избегнат работата си или да я прехвърлят на някой друг. А когато този човек свърши работата, те безсрамно си приписват заслугите. Това са петте основни характеристики на мързеливите хора. Трябва да проверите дали сред водачите и работниците в църквите има такива мързеливци. Ако откриете такива хора, те трябва да бъдат освободени незабавно. Могат ли мързеливите хора да вършат добра работа като водачи? Без значение какви заложби притежават и какво е качеството на човешката им природа, ако са мързеливи, те няма да са способни да вършат добре работата си и ще забавят изпълнението на работата и важните въпроси. Работата на църквата е многостранна. Всеки аспект от нея включва много подробни задачи и изисква общение за истината, за да се разрешат проблемите и работата да бъде свършена добре. Затова водачите и работниците трябва да бъдат усърдни — трябва да говорят много и да вършат много работа всеки ден, за да осигурят ефективността ѝ. Ако говорят или вършат твърде малко, няма да има резултати. Така че, ако един водач или работник е мързелив човек, той със сигурност е лъжеводач и не е способен да върши реална работа. Мързеливите хора не вършат реална работа, а още по-малко отиват сами на работните места, и не желаят да разрешават проблеми или да се ангажират в конкретна дейност. Те нямат ни най-малко разбиране или схващане на проблемите в която и да е работа. Те имат само повърхностна, смътна представа в главите си от слушането на това, което другите са казали, и отбиват номера, като просто проповядват малко доктрина. Способни ли сте да различите този тип водачи? Способни ли сте да разпознаете, че те са лъжеводачи? (До известна степен.) Мързеливите хора са нехайни в изпълнението на какъвто и да е дълг. Независимо какъв е той, в тях няма постоянство, работят на приливи и отливи и се оплакват винаги, когато се сблъскат с някаква трудност. Сипят ругатни върху всеки, който ги критикува или кастри, подобно на скандалджийка, която обижда хората по улиците, като винаги искат да излеят гнева си върху другите и не искат да изпълнят дълга си. Какво показва това, че не искат да изпълняват дълга си? Показва, че не понасят бреме, не желаят да поемат отговорност и са мързеливи хора. Не искат да понасят трудности или да плащат цената. Това се отнася най-вече за водачите и работниците: ако не понасят бреме, могат ли да изпълняват отговорностите на водачи или работници? Категорично не.

Лъжеводачите не проследяват работата и не дават насоки за нея

Току-що обсъдихме този аспект от петата отговорност на водачите и работниците: „да се осведомяват за текущото състояние на всяка част от работата и да вникват в него“. Като обсъдихме този аспект, ние разобличихме някои конкретни проявления на лъжеводачите, както и тяхната човешка природа и характер. Сега нека разгледаме „да се осведомяват за напредъка на всяка част от работата и да вникват в него“. Разбира се, напредъкът на работата е донякъде свързан със състоянието на работата, връзката е сравнително тясна. Ако човек не може да поддържа разбиране и да схваща състоянието на дадена част от работата, тогава по същия начин не може да поддържа разбиране и да схваща напредъка на работата. Например, какъв е напредъкът на работата, до какъв етап е достигнала, какви са състоянията на ангажираните хора, има ли някакви трудности с професионалните аспекти, има ли области от работата, които не отговарят на изискванията на Божия дом, какви са постигнатите резултати, дали хората, които не са много квалифицирани в професионалните аспекти на работата, се учат, кой организира обучението, какво учат, как учат и така нататък — тези конкретни въпроси са свързани с напредъка. Например работата по композиране на химни не е ли доста важна? Какви конкретни задачи трябва да се предприемат в процеса от първоначалния подбор на съществени откъси от Божиите слова до завъшването на композицията на един химн? Първо е необходимо да се изберат съществени откъси от Божиите слова, които са подходящи да станат химни, и те също трябва да бъдат с подходяща дължина. Втората стъпка включва обмисляне кой стил мелодия подхожда на откъса, за да бъде приятен и доставящ удоволствие при пеене. След това трябва да се намерят подходящите хора, които да изпеят химна. Това не са ли конкретни задачи? (Да.) След като един химн е композиран, лъжеводачът изобщо не се интересува дали композицията е пригодна, или стилът е подходящ. Като забелязва липсата на надзор, композиторът лично смята, че е достатъчно добра и пристъпва към записването ѝ. Откъсът от Божиите слова, който всички очакваха с нетърпение да бъде превърнат в химн, най-накрая е музициран и направен на химн, но повечето откриват, че все още има недостатъци при пеене. Какъв проблем възниква? Композираният химн не е на ниво: записан е, въпреки че му липсват мелодичност и привлекателност. След като го чува, лъжеводачът пита: „Кой е композирал този химн? Защо е записан?“. Към момента, в който задава този въпрос, вече е изминал поне един месец. През този месец не трябваше ли водачът да проследи и бързо да схване напредъка на тази работа? Например как вървеше композирането? Беше ли определена основната мелодия? Имаше ли мелодия? Съответстваха ли мелодията и стилът на този химн на Божиите слова? Помогнаха ли с напътствия хора със съответния опит? Можеше ли този химн да бъде широко разпространен за пеене след композирането му? Какъв ефект би имал? Смяташе ли се мелодията за добра? Лъжеводачът неизменно се проваляше в проследяването на подобни въпроси. И той си има причина да не проследява: „Аз не разбирам от композиране на химни. Как мога да проследявам нещо, от което не разбирам? Невъзможно е“. Това основателна причина ли е? (Не.) Това не е основателна причина; така че може ли някой, който не е запознат с композирането на химни, все пак да проследява? (Да.) Как трябва да проследява? (Може да работи заедно с братята и сестрите и да провери мелодията въз основа на принципи, за да види дали е подходяща; може практично да проследи работата, вместо да си измива ръцете.) Основната характеристика на работата на лъжеводачите е да бръщолевят за доктрини и да повтарят лозунги като папагали. След като издадат заповедите си, те просто си измиват ръцете по темата. Не задават въпроси за последващото развитие на работата. Не питат дали са възникнали някакви проблеми, отклонения или трудности. Считат, че задачата им е приключила с възлагането на работата. Всъщност като водач, след като подредиш работата, трябва да проследиш нейния напредък. Дори да не си запознат с тази област на работа — дори да нямаш никакви познания за нея — можеш да намериш начин да си свършиш работата. Можеш да намериш някого, който наистина я схваща, който разбира въпросната професия, за да извърши проверка и да направи предложения. Въз основа на неговите предложения можеш да определиш подходящите принципи и по този начин ще можеш да проследиш работата. Независимо дали си запознат с въпросната професия или дали я разбираш, или не, най-малкото трябва да контролираш работата, да я проследяваш, непрекъснато да правиш справки и да задаваш въпроси за нейния напредък. Трябва да поддържаш разбиране по тези въпроси. Това е твоя отговорност, това е част от твоята задача. Да не проследяват работата, да не правят нищо повече, след като е възложена, да си измият ръцете — това е начинът, по който лъжеводачите вършат нещата. Да не проследяват работата или да не предоставят ръководство относно нея, да не се интересуват от възникналите проблеми или да не ги разрешават, да не схванат напредъка или ефективността на работата — това също са проявления на лъжеводачите.

Лъжеводачите не вършат истинска работа, което забавя напредъка на работата

Тъй като лъжеводачите не научават за напредването на работата и тъй като не са способни бързо да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават. Това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не разбират принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачите бяха изпълнили отговорностите си: ако бяха ръководили работата, ако бяха я тласкали напред, ако я бяха проследявали и ако бяха намерили някой вещ в тази област, който да напътства работата. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и да схванат действителния статус на работата. Разбира се, наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако водачите и работниците не са наясно как напредва църковното дело и ако не проследяват и не контролират нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са истински немарливци, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и нехайни. Ако няма никой с чувство за бреме и работоспособност, който да поеме отговорност за работата по конкретен начин, да се информира за напредъка ѝ навреме и да напътства, да надзирава, да дисциплинира и да кастри служителите, изпълняващи дълг, тогава по естествен начин нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са много лоши. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо водачите и работниците трябва своевременно да преглеждат, да проследяват и да схващат напредването на работата, да проучват какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си, и да разбира кои проблеми трябва да се решат, за да се постигнат по-добри резултати. Всички тези неща са от решаващо значение и всеки, който изпълнява ролята на водач, трябва да е наясно с тях. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като фалшивите водачи, които свършат малко работа повърхностно и смятат, че са изпълнили дълга си добре. Лъжеводачите са небрежни и припряни в работата си: липсва им чувство за отговорност, не разрешават проблемите, когато възникнат, и независимо каква работа вършат, я вършат само отгоре-отгоре и подхождат нехайно. Те просто говорят високопарни думи, бълват доктрини и празни приказки и отбиват номера в работата си. Като цяло, това е състоянието, в което лъжеводачите вършат работата си. Въпреки че, в сравнение с антихристите, лъжеводачите не вършат нищо явно зло и не вършат зло умишлено, когато се погледне ефективността на тяхната работа, е справедливо да бъдат окачествени като нехайни, като такива, които не носят бреме, като безотговорни към работата си и без преданост към дълга си.

Току-що разговаряхме за това, че лъжеводачите не вършат истинска работа и не разбират, нито схващат напредъка на всяка точка от работата. По отношение на проблемите и трудностите, които възникват в църковната работа, лъжеводачите просто не им обръщат внимание или само бълват малко доктрини и повтарят няколко лозунга, за да ги избегнат. При нито една точка от работата няма да бъдат видени да идват лично на работното място, за да се опитат да разберат и проследят работата. Няма да бъдат видени да разговарят за истината, за да разрешават проблеми там, а още по-малко да бъдат видени лично да ръководят и да надзирават работата, предотвратявайки появата на недостатъци и отклонения в нея. Това е най-очевидното проявление на нехайния начин, по който работят лъжеводачите. Въпреки че лъжеводачите, за разлика от антихристите, не си поставят за цел да прекъсват и смущават работата на църквата, нито извършват много злини и не установяват свои собствени независими царства, техните различни видове нехайно поведение причиняват огромни пречки на църковната работа, така че различни проблеми възникват безкрай и остават неразрешени. Това сериозно се отразява на напредъка на всяка точка от църковната работа и засяга навлизането в живота на Божиите избраници. Не трябва ли такива лъжеводачи да бъдат отстранени? Лъжеводачите не са способни да вършат истинска работа — започват силно всичко, с което се захванят, но накрая губят енергия. Ролята, която играят, е тази на церемониалмайстор: те скандират лозунги и проповядват доктрини, и когато възложат работата на други и уредят кой ще отговаря за нея, те са приключили с нея. Приличат на гръмогласните високоговорители, които се срещат в селските райони на Китай — дотам се простира ролята, която играят. Те вършат само малко предварителна работа; за останалата част от работата изобщо не се виждат. Що се отнася до конкретни въпроси като например как върви всяка точка от работата, дали е съгласно принципите и дали е ефективна — те не знаят отговорите. Никога не се занимават задълбочено с обикновените хора и не посещават работното място, за да разберат и схванат напредъка и подробностите на всяка точка от работата. Следователно лъжеводачите може да не си поставят за цел да причиняват прекъсвания и смущения или да извършват различни злини по време на своя мандат като водачи, но всъщност те парализират работата, забавят напредъка на всяка точка от църковната работа и правят невъзможно за Божиите избраници да изпълняват добре дълга си и да постигнат навлизане в живота. Работейки по този начин, как биха могли изобщо да поведат Божиите избраници по правилния път на вяра в Бог? Това показва, че лъжеводачите не вършат никаква истинска работа. Те не успяват да проследят работата, за която би трябвало да отговарят, нито да предоставят насоки и надзор за нея, за да осигурят нормалния напредък на църковната работа; те не успяват да изпълнят предвидените функции на водачи и работници и не успяват да изпълнят своята преданост или отговорности. Това потвърждава, че лъжеводачите не са предани в начина, по който изпълняват дълга си, че са просто нехайни; те мамят както Божиите избраници, така и Самия Бог, и засягат и възпрепятстват изпълнението на Неговата воля. Този факт е видим за всички. Възможно е един лъжеводач наистина да не може да върши работата; възможно е също така той да избягва работата си и умишлено да бъде нехаен. Така или иначе, факт е, че те превръщат църковната работа в пълна бъркотия. Никакъв напредък не се постига в нито една точка от църковната работа и купчина натрупани проблеми остават неразрешени за дълго време. Това не само засяга разпространението на евангелската работа, но също така сериозно възпрепятства навлизането в живота на Божиите избраници. Тези факти са достатъчни, за да покажат, че лъжеводачите не само не са способни да вършат истинска работа, но също така стават пречки за делото на разпространение на евангелието и препятствия за изпълнението на Божията воля в църквата.

Лъжеводачите не вършат истинска работа и не са в състояние да разрешават реални проблеми. Това не само забавя напредъка на работата и се отразява на резултатите ѝ, но и причинява сериозни загуби на църковната работа, пилеейки много човешки, материални и финансови ресурси. Следователно лъжеводачите трябва да компенсират икономическите загуби. Някои хора казват: „Ако водачите и работниците трябва да компенсират загубите, причинени от това, че не си вършат добре работата, тогава никой не би поискал да бъде водач или работник“. Такива безотговорни хора не са пригодни да бъдат водачи или работници. Тези, които нямат съвест или разум, са зли хора — не е ли обезпокоително, ако зли хора искат да бъдат водачи и работници? Тъй като голяма част от работата на Божия дом включва икономически разходи, нима не е необходимо те да се отчитат? Нима Божиите приноси са нещо, което хората могат да пилеят и прахосват по свое усмотрение? Какво право имат водачите и работниците да прахосват Божиите приноси? Причиняването на икономически загуби трябва да бъде компенсирано; това е напълно естествено и обосновано и никой не може да отрече това. Например да кажем, че има работа, която може да бъде свършена за един месец от един човек. Ако тя бъде извършена за шест месеца, то разходите за останалите пет месеца не съставляват ли загуба? Нека дам пример с проповядването на евангелието. Да речем, че един човек е готов да изследва истинския път и вероятно може да бъде спечелен само за един месец, след което ще влезе в църквата и ще продължи да получава поене и ресурс, а след шест месеца би могъл да положи основа. Но ако човекът, който проповядва евангелието, се отнася към този въпрос с пренебрежение и нехайство и водачите и работниците също пренебрегват своите отговорности, и в крайна сметка, за да бъде спечелен този човек отнема половин година, тази половин година не съставлява ли загуба за живота му? Ако се сблъска с големите бедствияе и все още не е положил основа на истинския път, той ще бъде в опасност и тогава онези хора няма ли да са го провалили? Такава загуба не може да се измери с пари или материални неща. Ако разбирането на истината на този човек е забавено с половин година и полагането му на основа и началото на изпълнението на дълга му е забавено с половин година, кой ще поеме отговорността за това? Могат ли водачите и работниците да си позволят да поемат отговорност за това? Никой не може да си позволи да носи отговорност за задържането на нечий живот. Тъй като никой не може да си позволи да понесе тази отговорност, какво е подходящо да направят водачите и работниците? Четири думи: да се отдадат напълно. Да се отдадете напълно, за да направите какво? Да изпълнявате собствените си отговорности, като правите всичко, което можете да видите със собствените си очи, за което можете да мислите в ума си и което да постигнете със собствените си заложби. Това означава да дадете всичко от себе си, това е да бъдете предани и отговорни и това е отговорността, която водачите и работниците следва да изпълняват. Някои водачи и работници не приемат проповядването на евангелието на сериозно. Те си мислят: „Божиите овце ще чуят Божия глас. Който изследва и приеме, ще бъде благословен; който не изследва и не приеме, няма да бъде благословен и заслужава да умре в бедствие!“. Лъжеводачите изобщо не проявяват внимание към Божиите намерения и не носят бреме за евангелската работа; те също така не поемат отговорност за новодошлите, които току-що са влезли в църквата, и не приемат на сериозно навлизането в живота на Божиите избраници — те винаги се съсредоточават върху това да се отдават на предимствата на статуса си. Независимо колко хора изследват истинския път, те изобщо не се безпокоят, винаги с манталитета просто да се носят по течението, държейки се като оттеглил се император или чиновник. Независимо колко критична или спешна е работата, те никога не се появяват на място, не се интересуват от ситуацията с работата и не я разбират, нито я проследяват и не разрешават проблеми. Те просто възлагат задачи и смятат, че с това работата им е приключила, и вярват, че това представлява вършене на работа. Това не е ли да си нехаен? Това не е ли лъжене както на висшестоящите, така и на подчинените им? Такива водачи и работници годни ли са да бъдат използвани от Бог? Не са ли точно като чиновниците на големия червен змей? Те си мислят: „Да си водач или работник е същото като да заемаш длъжност и човек трябва да се наслаждава на предимствата на този статус. Заемането на длъжност ми дава тази привилегия, като ме освобождава от необходимостта да присъствам на всички въпроси. Ако винаги бях на място, за да проследявам работата и да разбирам ситуацията, колко уморително би било това, колко унизително! Не мога да приема такава изтощителна работа!“. Точно така работят лъжеводачите и лъжеработниците, загрижени единствено да ламтят за удобство и да се наслаждават на предимствата на статуса, без да вършат никаква истинска работа и напълно лишени от всякаква съвест или разум. Такива паразити наистина трябва да бъдат отстранени и дори да бъдат наказани, те си го заслужават! Въпреки многото години църковна работа, някои водачи и работници не знаят как да проповядват евангелието, още по-малко да свидетелстват. Ако ги помолиш да разговарят за всички истини относно виденията за Божието дело с потенциални приемници на евангелието, те не са способни на това. Когато ги попитат: „Полагал ли си някога усилия да се снабдиш с истината за виденията?“, лъжеводачите размишляват: „Защо да полагам такива усилия? С моя висок статус тази задача не е за мен; има предостатъчно други, които да я свършат“. Кажете Ми, що за създания са те? Вършили са църковна работа в продължение на много години, а не знаят как да проповядват евангелието. А когато стане дума за свидетелстване, трябва да намерят евангелски проповедник, който да го направи вместо тях. Ако като водач или работник не можеш да проповядваш евангелието, да свидетелстваш или да разговаряш с хората за истините относно виденията, какво можеш да правиш? Какви са твоите отговорности? Изпълнил ли си ги добре? Караш ли просто с това, което вече имаш? Какво е това, което имаш? Кой те е упълномощил да я караш с това, което вече имаш? Някои надзорници на евангелски екипи дори никога не са наблюдавали и слушали други да проповядват евангелието. Не им пука да слушат; не си правят труда, намират го за твърде голям проблем и им липсва търпение. Те са водачи, разбирате ли — и то представители на властта — така че не вършат тези конкретни задачи; карат братята и сестрите да ги вършат. Да предположим, че някои евангелски работници попаднат на човек с големи заложби, който подхожда към всичко сериозно и който иска да разбере някои конкретни истини относно виденията. Евангелските работници не могат да разговарят напълно ясно, затова молят своите водачи да го направят. Водачите не могат да кажат нищо и дори прибягват до извинения с думите: „Аз самият никога не съм вършил тази работа. Вие я свършете; аз ще ви подкрепям. Ако възникнат някакви проблеми, ще ви помогна да ги поправите; подкрепям ви. Не се притеснявайте. От какво има да се страхуваме, когато имаме Бог? Когато някой търси истинския път, вие можете да свидетелствате или да разговаряте за истините на виденията. Аз съм отговорен само за разговорите относно истините за навлизането в живота. Работата по свидетелстването е вашето тежко бреме, което да носите, не разчитайте на мен“. Всеки път, когато дойде решаващият момент за свидетелстване при проповядване на евангелието, те се скриват. Напълно осъзнават, че им липсва истината, така че защо не полагат усилия да се снабдят с нея? Като знаят много добре, че им липсва истината, защо винаги отчаяно се стремят да станат водачи? Те нямат абсолютно никакъв талант и въпреки това имат наглостта да заемат всяка официална длъжност — дори биха поели ролята на император, ако им позволиш — те са твърде безсрамни! На каквото и ръководно ниво да са, те не могат да вършат истинска работа, но въпреки това се осмеляват да се наслаждават на предимствата на статуса, без да изпитват никакви угризения на съвестта. Не са ли те напълно безсрамни хора? Би било разбираемо, ако те бяха помолили да говориш на чужд език и ти не можеш; но да разговаряш за истините на виденията и за Божиите намерения на родния си език би трябвало да е възможно, нали? Хора, които са вярвали само от три до пет години, може да бъдат извинени, че не могат да разговарят за истината. Но някои са вярвали в Бог почти 20 години и някак си все още не са способни да разговарят за истините относно виденията — не са ли такива хора безполезни индивиди? Не са ли некадърници? Изумявам се, като чуя, че някой е вярвал в Бог в продължение на много години, а не знае как да разговаря за истините за виденията. Какво чувствате всички вие, след като чуете това? Не е ли немислимо? Как са вършили работата си през всичките тези години? Когато ги помолят да дадат насоки за правене на музика, те не знаят как и казват, че тази специализирана област е твърде трудна, че не е нещо, което обикновеният човек може да разбере. Когато ги помолят да дадат насоки в работата по създаване на изкуство или във филмопроизводството, те твърдят, че тези дейности изискват твърде високо ниво на технически умения, за да се справят. Когато ги помолят да пишат статии със свидетелства за преживявания, те казват, че образователното им ниво е твърде ниско и не знаят как да ги пишат, и че никога не са се обучавали в това. Ако не могат да изпълняват тези видове работа, това е простимо, но евангелската работа е по своята същност част от техния дълг. Те не биха могли да бъдат по-запознати с тази работа — не трябва ли да им е лесно? Най-важният аспект от разговорите за истините за виденията е ясно да се разговаря за истината за трите етапа на делото. Първоначално хората нямат много опит в това и може да не разговарят толкова добре, но с времето, като се упражняват, те стават все по-добри в разговорите, колкото повече го правят, така че да могат да говорят структурирано, с точен и ясен език и добър изказ. Това не е ли специфична област на специализирана работа, която водачите трябва да овладеят? Това не е като да караш риба да живее на сухо, нали? (Не, не е.) Но такива лъжеводачи не са компетентни да свършат дори и тази малка част от работата. И въпреки това все още служат като водачи? Защо все още заемат тази позиция? Някои хора казват: „Аз съм човек, чието мислене е объркано и неясно, лишено от логика, и не ме бива много в говоренето за истините относно виденията“. В такъв случай, можеш ли да идентифицираш и разрешиш различните недостатъци и отклонения, които възникват в евангелската работа? Ако не можеш да ги идентифицираш, тогава със сигурност не можеш и да ги изкорениш. Когато лъжеводачите отговарят за евангелската работа, те не играят никаква роля в проверката или надзора; те просто оставят подчинените си да правят каквото си искат, така че всеки може да прави нещата както иска и да проповядва на когото си иска — не се прилагат абсолютно никакви принципи или критерии. Когато вършат нещата, някои хора действат по прищявка, лишени от разум и най-вече от принципи, и безразсъдно извършват злодеяния. Лъжеводачите напълно се провалят в забелязването и идентифицирането на тези проблеми.

Казват, че в Южна Америка и Африка чрез евангелската работа в кошарата са били привлечени някои бедни хора. Тези хора нямат постоянен доход и дори набавянето на достатъчно храна и оцеляването представляват проблеми. И така, какво трябва да се направи? Имало водачи, които казали: „Божието намерение е да спаси човечеството, а за да бъде спасен, човек първо трябва да има достатъчно за ядене, нали? Не трябва ли тогава Божият дом да предостави помощ? Ако вярват в Бог, можем да им раздадем няколко книги с Божиите слова. Те нямат компютри или телефони, така че какво да правим, ако поискат да изпълняват дълг? Направете някои проучвания, вижте дали искрено желаят да изпълняват дълг“. Чрез проучване било установено, че тези хора в момента са без пари, но ако имали пари и можели да се наядят до насита, щели да бъдат готови да излязат и да проповядват евангелието, и да изпълняват своя дълг. След като разбрали тези обстоятелства, водачите започнали да разпределят помощи, изплащайки ги всеки месец. Храната и подслонът, и дори таксите за интернет, и закупуването на телефони, компютри и друго оборудване за тези хора — всичко било платено с парите на Божия дом. Раздаването на пари на тези хора не целяло разпространение на евангелската работа, а по-скоро предоставяне на помощ за тяхното оцеляване. Това съгласно принципите ли е? (Не, не е.) Има ли Божият дом правило, че когато се проповядва евангелието и се срещнат бедни хора без средства за препитание, стига те да могат да приемат този етап на делото, трябва да им се окаже помощ? Има ли такъв принцип? (Не.) Тогава на какъв принцип тези водачи им разпределяха помощи? Дали защото смятаха, че Божият дом има пари, но няма къде да ги харчи, или защото смятаха тези хора за твърде жалки, или пък с надеждата, че тези хора ще помогнат за разпространението на евангелието? Какво точно беше тяхното намерение? Какво се опитваха да постигнат? Когато стана дума за раздаване на телефони, компютри и разходи за живот, те проявиха голям ентусиазъм; харесваше им да се занимават с такава работа, която осигуряваше ползи за другите, тъй като това им позволяваше да предразположат тези хора и да спечелят сърцата им, и те бяха особено ангажирани с подобни задачи, като стигаха все по-далеч без капка срам. Това е използване на Божиите пари за предразполагане на хората и купуване на тяхната привързаност. Всъщност тези бедни индивиди не вярваха истински в Бог; те просто се опитваха да напълнят стомасите си и да намерят начин да си изкарват прехраната. Такива хора не търсеха да придобият истината или спасение. Би ли спасил Бог тези хора? Някои, дори и да бяха готови да изпълняват дълг, не бяха искрени, а по-скоро бяха мотивирани от желанието за телефони и компютри, за удобства в живота. Но лъжеводачите не се интересуваха от това; стига някой да беше готов да изпълнява дълг, те се грижеха за него, като не само осигуряваха пари за жилище и храна, но също така купуваха компютри, телефони и различно оборудване. Но се оказа, че тези хора изпълняваха дълга си, без да постигнат абсолютно никакъв резултат. Не хвърляха ли лъжеводачите просто пари на вятъра? Не използваха ли парите на Божия дом, за да покажат своята щедрост? (Да.) Това ли е работата, която водачите и работниците трябва да вършат? (Не.) Това не бяха ли лъжеводачи? Лъжеводачите обичат да се преструват на добри, доброжелателни и добросърдечни. Ако искаш да проявиш добросърдечност, добре, просто използвай собствените си пари! Ако нямат дрехи, съблечи своите и им ги дай; не харчи Божиите приноси! Божиите приноси са предназначени за делото на разпространение на евангелието, не за раздаване на социални помощи и със сигурност не за предоставяне на помощ на бедните. Божият дом не е социално заведение. Лъжеводачите са неспособни да вършат истинска работа и още по-малко са способни да предоставят истината или живота. Те се съсредоточават единствено върху използването на Божиите приноси за раздаване на социални помощи, за да предразполагат хората и да поддържат собствената си репутация и статус. Те са безсрамни прахосници, нали? Ако такива лъжеводачи бъдат открити, може ли някой да ги разобличи и да ги спре навреме? Никой не се изправи да ги спре. Ако Горното не беше разбрало и не беше сложило край на това, практиката да се използват Божиите пари за предоставяне на облаги на хората никога нямаше да приключи. Тези бедни хора протягат ръце все по-надалеч и по-надалеч, като винаги искат повече. Те са ненаситни; независимо колко им даваш, никога не е достатъчно. Тези, които искрено вярват в Бог, са способни да оставят семействата и кариерите си, за да изпълняват своя дълг, за да бъдат спасени, и дори ако се сблъскат с трудности в живота, могат да намерят начини да ги разрешат сами, без постоянно да изискват неща от Божия дом. Те разрешават каквото могат сами, а за това, което не са в състояние да разрешат, се молят на Бог и разчитат на вярата си, за да ги преживеят. Тези, които винаги просят от Бог, в очакване Божият дом да осигури разходите им за живот и да ги издържа, са напълно лишени от разум! Те не искат да изпълняват никакъв дълг, но желаят да се наслаждават на живота, като знаят само да протягат ръце, за да изискват неща от Божия дом, и дори тогава никога не е достатъчно. Не са ли те просяци? А лъжеводачите — тези глупаци — просто продължаваха да раздават облаги и не спираха, като непрекъснато угаждаха на хората, за да спечелят благодарността им, и дори си мислеха, че такива действия прославят Бог. Това са нещата, които лъжеводачите вършат с най-голямо удоволствие. И така, има ли някой, който може да идентифицира тези проблеми, който може да прозре същността на тези проблеми? Повечето водачи си затварят очите, като си мислят: „Във всеки случай аз не отговарям за евангелската работа, защо да ме е грижа за тези неща? Не се харчат моите пари. Докато парите в собствения ми джоб остават недокоснати, всичко е наред. Вие можете да давате на когото си искате, какво общо има това с мен? Така или иначе тези пари не идват в моя портфейл“. Има много такива безотговорни хора наоколо, но колко могат да поддържат делото на Божия дом?

Сега евангелската работа в чужбина е повсеместно в ход. В някои страни има повече хора, които могат да приемат истината, докато в други населението е с по-ниски заложби, в резултат на което по-малко хора могат да приемат истината. В някои страни липсва свобода на вярата, като се проявява силна съпротива срещу истинския път и Божието дело, и не много хора могат да приемат истината. Освен това населението на някои страни е твърде изостанало и е с толкова лоши заложби, че не може да разбере истината, независимо как се разговаря за нея, и изглежда, че хората там не достигат до истината. В такива места евангелието не бива да се проповядва. Обаче тези, които проповядват евангелието, не успяват да видят същността на проблема; те не проповядват на онези, които могат да приемат истината, а вместо това настояват да търсят трудните случаи, пренебрегвайки по-лесните. Те не проповядват на места, където евангелската работа вече се разпространява и е лесно да се проповядва. Вместо това те настояват да проповядват евангелието в онези бедни и изостанали места, проповядвайки на групите хора с най-лоши заложби, които не могат да възприемат истината, и на етническите групи с най-тежки религиозни представи и най-силна съпротива срещу Бог. Това не е ли отклонение? Вземете за пример юдаизма и някои дълбоко вкоренени расови религии, които смятат християнството за враг и дори го преследват. В случая с тези видове страни и етнически групи евангелието просто не бива да се проповядва. Защо не? Защото проповядването е безполезно. Дори и да вложиш всички човешки, финансови и материални ресурси, може да минат три, пет или дори десет години, без да се видят значителни резултати. В светлината на тази ситуация какво може да се направи? В началото, поради липса на познание, човек би могъл да опита; но след като ясно види обстоятелствата — че да им се проповядва евангелието на висока цена може в крайна сметка да не доведе до добри резултати — тогава човек трябва да избере друг път, път, който може да постигне резултати. Това не е ли нещо, което водачите и работниците трябва да прозрат? (Да.) Но лъжеводачите не разбират това. Когато става въпрос откъде да се започне разпространението на евангелието в чужбина, някои казват: „Започнете с Израел. Тъй като Израел е бил основата за първите два етапа на Божието дело, там трябва да се проповядва. Независимо колко е трудно, трябва да настояваме да им го проповядваме“. Обаче след дълго време на проповядване няма значителни резултати, което води до разочарование. Какво трябва да направят водачите в този момент? Ако това беше водач със заложби и бреме, той би казал: „Нашето проповядване на евангелието няма принцип; ние не знаем как да действаме според обстоятелствата, а просто гледаме на нещата въз основа на нашите представи — това е твърде наивно от наша страна! Не очаквахме тези хора да са глупави, упорити и абсурдни. Мислехме, че понеже вярват в Бог от хиляди години, трябва да бъдат първите, които да чуят Божието евангелие, но сгрешихме; те са твърде абсурдни! Всъщност, когато Бог вършеше делото на изкуплението, Той вече се беше отказал от тях. Да се връщаме и да им проповядваме сега би означавало да полагаме безполезни усилия; би било напразно полагане на труд и глупаво действие. Ние сме разбрали погрешно Божиите намерения. Бог не работи по този въпрос, така че по какъв начин ние, хората, можем да го направим? Опитахме, но независимо как проповядваме, те не приемат истинския път. Трябва да се откажем засега, да ги оставим настрана и за момента да не им обръщаме внимание. Ако има такива, които желаят да търсят, тогава ще ги приветстваме и ще им свидетелстваме за Божието дело. Ако няма търсещи, тогава няма нужда ние проактивно да ги търсим“. Това не е ли принцип на проповядване на евангелието? (Да.) И така, може ли един лъжеводач да се придържа към принципите? (Не.) Лъжеводачите са с лоши заложби и не могат да прозрат същността на проблема; те ще кажат: „Бог е казал, че израилтяните са Негови избраници. Никога и по никакъв повод не можем да се откажем от тях. Те трябва да са на първо място; трябва първо да проповядваме на тях, преди да проповядваме на хора в други страни. Ако Божието дело се разпространи в Израел, каква велика слава би било това! Бог донесе слава от Израел на Изток, а ние трябва да върнем тази слава обратно в Израел от Изток и да им покажем, че Бог се е завърнал!“. Това не е ли просто лозунг? Съответства ли това на фактите? Това биха казали онези, на които им липсва духовно разбиране. Ами онези лъжеводачи, които не вършат истинска работа? Те не обръщат внимание на тези неща. Хората, проповядващи евангелието, дълго време са били обезпокоявани от този проблем, разкъсвани между това да се откажат и да продължат да проповядват, несигурни как да практикуват. Лъжеводачите изобщо не осъзнават, че това е проблем. Като виждат как тези хора се тревожат, че нямат път, те казват: „Какво има да се притеснявате? Имаме истината и свидетелство за преживяване; просто им проповядвайте!“. Някой казва: „Ти не разбираш, на тези хора наистина е трудно да се проповядва“. Когато в работата възникнат значителни проблеми, които изискват водачите да ги разрешат, водачите все така само крещят лозунги и говорят празни думи. Това ли е поведението, което се очаква от водачи? Когато ги попитат дали трябва да се проповядва на такива потенциални приемници на евангелието, те казват: „На всеки трябва да се проповядва, особено на израилтяните, на тях определено трябва да се проповядва“. Чувате ли някакъв проблем в тези думи? Знаят ли те, че това е отклонение, недостатък в евангелската работа, с когото те трябва да се справят? Тези некадърници не знаят и все още стоят там, бълвайки високопарни изрази и крещейки лозунги, те наистина са безполезен боклук! И въпреки това си мислят, че са проницателни и че имат заложби и са умни. Те дори не осъзнават, че в работата се е появил толкова голям недостатък и отклонение; могат ли изобщо да започнат да го изкореняват? Това е още по-малко вероятно. Тези, които проповядват евангелието, са се поболели от притеснение; евангелската работа е засегната, възпрепятствана и не може да напредва гладко, а лъжеводачите изненадващо нямат представа за отклонението, възникващо в работата. Когато се сблъскат с проблеми или отклонения в работата, на повечето хора често не им пука, не ги забелязват и все така упорито и с безразсъдна невъздържаност се придържат към грешния подход. Ако водачите и работниците също не разбират и не схващат бързо ситуацията, тогава, когато проблемът вече е станал сериозен и е засегнал напредъка на работата, и повечето хора могат да го открият, водачите и работниците остават като гръмнати. Това е причинено от пренебрегването на отговорността от страна на водачите и работниците. И така, как могат да избегнат такива сериозни последици? Водачите и работниците трябва редовно да проверяват работата и бързо да разбират текущото ѝ състояние и напредък. Ако се установи, че ефективността на работата не е висока, те трябва да видят в коя част има недостатъци и проблеми и да се замислят: „В момента тези хора изглеждат заети, но защо няма никаква очевидна ефективност? Например работата на евангелския екип; толкова много хора проповядват евангелието и свидетелстват всеки ден, заедно с някои хора, които сътрудничат в тази работа, тогава защо не се придобиват много хора всеки месец? В коя част има проблем? Кой причинява проблема? Как е създадено това отклонение? Кога е започнало? Трябва да отида във всяка група, за да разбера какво правят всички сега, как са настоящите потенциални приемници на евангелието и дали посоката на проповядване на евангелието е точна; трябва да разбера всичко това“. Чрез консултиране, общение и обсъждания отклоненията и недостатъците в работата постепенно излизат наяве. След като един проблем бъде открит, не може да бъде оставен настрана; той трябва да бъде разрешен. И така, какъв вид водачи могат да открият някои проблеми, отклонения и недостатъци, които се появяват в работата? Тези водачи трябва да носят бреме, да бъдат усърдни и да участват във всеки детайл на конкретната работа; да проследяват, да разбират и да схващат всяка част; да установяват какво прави всеки, какъв брой хора е подходящ за извършването на коя задача, кои са надзорниците, какви са заложбите на тези хора и дали вършат работата си добре или не, и каква е тяхната ефективност, как напредва работата и така нататък — всички тези неща трябва да бъдат установени. Освен това най-критичната част от евангелската работа е дали евангелските проповедници имат истината или не, дали могат да разговарят ясно за истините на виденията, за да разрешават представите и проблемите на хората, дали могат да предоставят това, което липсва на потенциалните приемници на евангелието, за да бъдат убедени напълно, и дали могат да възприемат разговорен маниер в своите общения за истината, така че потенциалните приемници на евангелието да могат да чуят повече от Божия глас. Например, ако един потенциален приемник на евангелието иска да научи за истините относно значението на Божието въплъщение, но даден евангелски проповедник винаги говори за значението на Божието дело и за това какво представляват религиозните представи, това не е ли проблем? Ако един човек просто иска да научи как може да бъде спасен и какво е съдържанието на Божия план за управление за спасение на човечеството, не е ли това моментът да се разговаря за истините на виденията относно трите етапа на Божието дело? (Да.) Но този евангелски проповедник продължава да говори за Божието наказание и съд и за Неговото разобличаване, че покварените нрави на хората включват арогантност, измамност и нечестивост, и други подобни теми. Преди другата страна да е приела Божието дело, евангелският проповедник започва да ѝ говори за наказание и съд, разобличавайки нейните покварени нрави. В резултат на това човекът бива отблъснат, не получава това, което иска, и проблемите му, които се нуждаят от разрешаване, остават неразрешени; той губи интерес и не желае да продължи да изследва. Това не е ли проблем с евангелския проповедник? Евангелският проповедник не разбира истината или му липсва духовно разбиране и затова изобщо не му е ясно от какво се нуждае другият човек, като не успява да наблегне на нищо в речта си, говори надълго и нашироко и изобщо не разрешава проблемите на потенциалния приемник на евангелието — как може изобщо да придобие хора, като проповядва евангелието по този начин?

Лъжеводачите пренебрегват всички проблеми, с които се сблъскват в работата си. Независимо какви проблеми възникват в евангелската работа и как злите хора смущават и засягат тази работа, те изобщо не им обръщат внимание, сякаш нямат нищо общо с това. Лъжеводачите са объркани в работата си; независимо дали даден индивид има някакви резултати или се придържа към истините принципи в своя дълг, те не осигуряват надзор или проверка, като позволяват на хората да действат свободно, независимо от последствията. Това води дотам, че отклоненията и недостатъците, които се появяват в евангелската работа, никога да не се изкореняват и несметен брой хора, които търсят истинския път, в крайна сметка се изплъзват, неспособни да бъдат доведени пред Бог възможно най-скоро. След като приемат Божието дело в последните дни, някои хора казват: „Всъщност някой ми проповядваше евангелието преди три години. Не че не исках да го приема или че вярвах в негативна пропаганда; човекът, който ми проповядваше, беше просто толкова безотговорен. Той не можа да отговори на въпросите, които зададох, и когато търсех истината, беше неясен в общението, като говореше само някакви безполезни думи. В резултат на това всичко, което можех да направя, беше да си тръгна разочарован“. Три години по-късно, след като изследват онлайн и след това търсят и разговарят с братята и сестрите, тези хора изкореняват едно по едно всички представи и обърквания в сърцата си, като напълно потвърждават, че Бог се явява и върши дело, и го приемат. Това е приемането на Божието дело от тяхна страна чрез собственото им търсене и изследване. Ако три години по-рано човекът, проповядващ евангелието, беше успял ясно да разговаря за истината и да изкорени техните представи и въпроси, те щяха да го приемат три години по-скоро. Колко житейски растеж е бил забавен през тези три години! Това трябва да се счита за пренебрегване на отговорностите от тези, които проповядват евангелието, и е пряко свързано с това, че те не разбират истината. Някои евангелски работници просто не се съсредоточават върху това да се снабдят с истината, способни са единствено да бълват някои доктрини, без да могат да изкоренят представите на хората или да решат действителните им проблеми. В резултат на това много хора не приемат евангелието своевременно, когато го чуят, като забавят своя житейски растеж с няколко години. Трябва да се каже, че вината за това е на водачите, отговарящи за евангелската работа, поради недостатъчните им напътствия и недостатъчния им надзор. Ако водачите и работниците наистина имат бреме и са способни да изтърпят малко повече страдание, да практикуват повече общуването за истината и да покажат малко повече преданост, като разговарят ясно по всички аспекти на истината, така че тези евангелски работници да могат да разговарят за истината, за да изкореняват представите и съмненията на хората, тогава резултатите от проповядването на евангелието ще стават все по-добри. Това би позволило на повече хора, които изследват истинския път, да приемат Божието дело по-рано и да се върнат пред Бог, за да получат по-скоро Неговото спасение. Работата на църквата се забавя просто защото лъжеводачите сериозно занемаряват отговорностите си, не вършат реална работа, не проследяват и не наблюдават работата, и не са способни да общуват за истината, за да разрешат проблемите. Разбира се, това е така и защото тези лъжеводачи се възползват от предимствата на статуса си, изобщо не се стремят към истината и не желаят да проследяват, да надзирават или да ръководят работата по разпространяването на евангелието. В резултат това работата напредва бавно, много изкуствени отклонения, абсурди и безразсъдни погрешни действия не се поправят или преодоляват своевременно, което се отразява сериозно на ефективността от разпространяването на евангелието. Тези проблеми се поправят едва когато бъдат открити от Горното и на водачите и работниците бъде казано, че трябва да ги отстранят. Подобно на слепци тези лъжеводачи не са способни да откриват каквито и да било проблеми и изобщо не съществуват принципи в начина, по който вършат нещата, но те не са способни да осъзнаят собствените си грешки и признават грешките си едва Горното ги кастри. И така, кой може да си позволи да поеме отговорност за загубите, причинени от тези лъжеводачи? Дори да ги отстраним от постовете им, как може да се компенсират причинените от тях загуби? Затова когато се установи, че има лъжеводачи, които са неспособни да вършат каквато и да е реална работа, те трябва незабавно да бъдат освободени. В някои църкви евангелската работа напредва изключително бавно и това се дължи просто на лъжеводачите, които не вършат реална работа, както и на твърде многото случаи на неизпълнение и грешки от тяхна страна.

При всяка задача, която изпълняват, лъжеводачите всъщност се сблъскват с множество проблеми, отклонения и недостатъци, които трябва да разрешават, поправят и отстраняват. Тъй като на тези лъжеводачи обаче им липсва чувство за бреме, като се възползват само от предимствата на своя статус, без да вършат никаква реална работа, в крайна сметка те напълно провалят работата. В някои църкви хората са разделени и всеки се пази, всеки подозира и саботира всеки, като през цялото време се страхува да не бъде пропъден от Божия дом. Изправени пред тези ситуации, лъжеводачите не предприемат действия да ги разрешат, като не вършат никаква истинска, конкретна работа. Църковната работа стига до застой, но лъжеводачите изобщо не се огорчават от това, като все още вярват, че самите те са свършили много работа и не са забавили църковната работа. Такива лъжеводачи са фундаментално неспособни да извършват работа за предоставяне на живот, нито могат да разрешават действителни проблеми според истината. Те извършват само малко работа по общи въпроси, която е специално възложена и уточнена от Горното, сякаш работата им се върши единствено за Горното. Когато става въпрос за фундаменталната църковна работа, която Горното винаги е изисквало — като работата за предоставяне на живот и работата на развиване на хората — или определени специални задачи, ръководени от Горното, те не знаят как да го правят и не могат да го правят. Те само възлагат тези задачи на други и след това считат работата си за свършена. Правят точно толкова, колкото им е наредено от Горното, и предприемат някакво действие само когато бъдат подтикнати; в противен случай те са неактивни и нехайни — това са лъжеводачи. Какво е лъжеводач? Накратко, това е някой, който не върши истинска работа, който не си върши работата като водач, като проявява грубо пренебрегване на отговорностите в критично важна и фундаментална работа и не предприема никакви действия — това е лъжеводач. Лъжеводачите се занимават само с повърхностни общи дела, като погрешно смятат това за вършене на истинска работа, а всъщност, що се отнася до работата им като водачи и критично важната работа, възложена им от Божия дом, те изобщо не я вършат добре. Освен това, често възникват проблеми в различните точки от църковната работа, които изискват водачът да ги разреши, но те не могат да ги разрешат, като често възприемат отношение на отбягване, и братята и сестрите не могат да ги намерят, когато искат да разрешат даден проблем. Ако все пак успеят да намерят водача, водачът се измъква с извинението, че е твърде зает с работа, и възприема отношение на ненамеса, като кара братята и сестрите сами да четат Божиите слова и да търсят истината, за да разрешат проблемите си самостоятелно. Това в крайна сметка води до натрупване на твърде много неразрешени проблеми, като спира напредъка във всички аспекти на работата и довежда църковната работа до застой. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не вършат истинска работа. Лъжеводачите никога не са сериозни или усърдни по отношение на основните си отговорности, нито търсят истината, за да разрешат различни проблеми. Това означава, че лъжеводачите неминуемо са неспособни да вършат истинска работа и да разрешават каквито и да било проблеми. Това, в което лъжеводачите показват превъзходство, е проповядването на думи и доктрини, крещенето на лозунги и увещаването на другите, като се съсредоточават само върху това да се занимават с работа по общи въпроси. По отношение на фундаменталната църковна работа, поверена им от Божия дом, като предоставяне на живот и общуване за истината с цел разрешаване на проблеми, те не знаят как да я вършат, не се упражняват, за да се научат как да го правят и не могат да разрешат никакви действителни проблеми — това са лъжеводачи.

Когато бъдат помолени да ръководят дейности, свързани с текст — като писане на сценарии, писане на статии със свидетелства за преживявания и други конкретни задачи — някои лъжеводачи мислят, че тъй като това е просто напътствие, не е нужно да вършат никаква същинска работа, затова те просто се мотаят наоколо. „Джан — казват те — как върви статията ти?“. „Почти е готова“. „Ли, имаш ли някакви трудности с писането на този сценарий?“. „Да, можеш ли да ми помогнеш да ги разреша?“. „Обсъдете го всички помежду си. Помолете се още“. Тези лъжеводачи не само не успяват да напътстват и подпомагат братята и сестрите, но и не се съсредоточават върху доброто изпълнение на собствената си работа, винаги се разхождат безцелно и живеят безгрижен и охолен живот. На пръв поглед изглежда, че проверяват работата, но всъщност не разрешават никакви проблеми — истински бюрократи! Компетентните служители в някои страни в невярващия свят са също толкова покварени хора, но дори те са далеч по-добри от тези лъжеводачи, на които им липсва чувството за отговорност, което тези служители притежават. Например след избухването на пандемията страните по света започнаха да прилагат превантивни мерки. В крайна сметка повечето от тези страни се съгласиха, че превантивните усилия на Тайван са били ефективни, което показва, че тайванските правителствени служители са изпълнили задачите си за реакция при пандемия по най-високите стандарти и с изключителна прецизност. За страна от светския свят е наистина възхитително, че служители и политици сред поквареното човечество са изпълнили задача според най-високите критерии и с такава прецизност. Много европейски длъжностни лица бяха готови да посетят Тайван и да се поучат от него — от тази гледна точка тайванските правителствени служители бяха далеч по-добри от тези на други страни. Само защото повечето от техните служители бяха способни да вършат същинска работа и можеха да вложат сърце в изпълнението на отговорностите си, това доказва, че тези служители са отговаряли на критериите. Някои водачи и работници в църквата винаги са нехайни, когато изпълняват дълга си, и без значение колко биват кастрени, това е неефективно. Смятам, че характерът на тези водачи и работници дори не може да се сравнява с този на длъжностните лица от невярващия свят, които могат да вършат истинска работа. Повечето от тях твърдят, че вярват в Бог и се стремят към истината, но всъщност не желаят да платят цената. Предоставят им толкова много истина, а отношението им към изпълнението на техния дълг е такова. Резултатът е, че всички те стават лъжеводачи, които са далеч не могат да се сравняват с превъзхождащите ги правителствени служители! Моите изисквания към хората всъщност не са високи — не изисквам хората да разбират твърде много истини или да имат твърде високи заложби. Минималният критерий е да се действа със съвест и да се изпълняват отговорностите. Ако не друго, то поне трябва да си достоен за насъщния си хляб и поръчението, което Бог ти е дал — това е достатъчно. Но Божието дело е вършено досега, а могат ли мнозина да действат със съвест? Виждам, че някои длъжностни лица в демократичните страни говорят и постъпват искрено. Те не преувеличават, нито говорят възвишени теории, речта им е особено задълбочена и неподправена, и са способни да се справят с много реални въпроси. Работата им наистина е доста добра, като наистина отразява тяхната почтеност и човешка природа. Като гледам мнозинството водачи и работници в църквата сега, в работата си те просто отбиват номера и са нехайни, не са постигнали много добри резултати и не са изпълнили напълно своите отговорности. След като станат водачи, те се превръщат в религиозни длъжностни лица, държат се надменно и дават заповеди, и стават бюрократи. Те просто се съсредоточават върху това да се отдават на предимствата на статуса си и обичат всички да ги следват и да се въртят около тях. Те рядко се занимават задълбочено с обикновените членове на църквата, за да разрешават истински проблеми. В сърцата си те се отдалечават все повече и повече от Бог. Тези видове лъжеводачи и лъжеработници са напълно непоправими! Аз съм общувал за истината толкова старателно, но тези водачи и работници не я възприемат, те упорито се придържат към погрешните си идеи и остават безразлични. Отношението им към техния дълг винаги е нехайно и нямат ни най-малко намерение да се покаят. Виждам, че тези хора са без съвест, без разум — изобщо не са хора! Тогава размишлявам: необходимо ли е все още да се общува многократно за тези истини с такъв тип хора? Трябва ли да правя общуването толкова конкретно? Трябва ли да понасям това страдание? Излишни ли са тези думи? След известен размисъл решавам, че все пак трябва да говоря, тъй като — въпреки че тези думи нямат ефект върху онези, лишени и от най-малката частица съвест или разум — те са полезни за онези, които, макар и с малко по-слаби заложби, могат да приемат истината и искрено да изпълняват своя дълг. Лъжеводачите не вършат истинска работа и не изпълняват отговорностите си, но онези, които се стремят към истината, ще си извлекат поуки, ще се вдъхновят и ще намерят път за практикуване от тези думи и въпроси. Навлизането в живота не е толкова лесно — без някой да подкрепя и предоставя, без да се изяснява подробно всеки аспект на истината, хората са много слаби, често се озовават в състояние на безпомощност и объркване, състояние на негативност и пасивност. Затова много пъти, когато видя тези лъжеводачи, губя желание да общувам с тях. Обаче когато се сетя за претърпените страдания и платената цена от онези, които искрено вярват в Бог и които изпълняват дълга си предано, Аз променям решението Си. Не е по друга причина освен тази: дори ако 30 до 50 души — или поне 8 или 10 души — могат искрено да отдадат всичко и да бъдат предани в изпълнението на своя дълг, и са готови да слушат и да се покоряват, тогава изричането на тези думи си заслужава. Аз не бих имал мотивация в Себе Си да говоря и общувам с онези, които нямат съвест и разум — разговорът с тези хора е изтощителен и безплоден. Повечето от вас не се стремят към истината и не плащат цена в своя дълг — нямате бреме или преданост, вие просто отбивате номера в действията си и неохотно вършите неща с надеждата да придобиете благословения. Слушането на тези думи всъщност е незаслужена благодат за вас. Вие се възползвате от онези, които искрено изпълняват своя дълг, които наистина плащат цена, които притежават преданост и бреме и които са готови да практикуват истината. Тези думи са предназначени за тези хора и вие придобивате незаслужена милост, като ги слушате. Ако се погледне от тази гледна точка — а именно, че мнозинството от вас има отношение на отбиване на номера без никаква сериозност в своя дълг — тогава вие не сте достойни да чуете тези думи. Защо не сте достойни? Защото дори да слушате, всичко е напразно — независимо колко е казано или колко подробно е, вие просто отбивате номера със слушането, като не практикувате тези думи, независимо колко разбирате, след като сте ги чули. На кого трябва да се говорят тези думи? Кой е достоен да ги чуе? Само онези, които са готови да платят цена, които могат искрено да отдадат всичко и които са предани на своя дълг и на своето поръчение, заслужават да слушат. Защо казвам, че те заслужават да слушат? Защото щом разберат малко истина, след като са слушали, те могат да я приложат на практика и практикуват това, което разбират — те не хитруват и не се отпускат; и се отнасят към истината и Божиите изисквания с отношение на искреност и копнеж, способни да обичат и приемат истината. Така, след като слушат, тези думи имат ефект върху тях и постигат резултат.

13 февруари 2021 г.