Трета точка: разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг (Втора част)

На последната сбирка проведохме допълнително общение относно втората отговорност на водачите и работниците, като говорихме какви трудности има при навлизането в живота и разобличихме определени практики и проявления на лъжеводачите. След това обсъдихме няколко въпроса, свързани с третата отговорност на водачите и работниците — да се разговаря за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг — и разобличихме и разнищихме къде се проявява „лъжливостта“ на лъжеводачите чрез тяхното отношение, практики и проявления спрямо тези въпроси, с други думи, проявления на това как лъжеводачите не успяват да изпълнят отговорностите си като водачи. Моля, избройте тези въпроси. (Един от тях беше печатането на книги с Божиите слова. Този лъжеводач не свърши конкретна работа, а просто говореше празни доктрини. Той също така не разговаряше конкретно за истините принципи, нито свърши реална работа и в най-малка степен.) По този въпрос лъжеводачът не свърши реална работа, не успя да изпълни отговорностите си като водач и работник и не разговаря ясно за професионалните изисквания, конкретните принципи и точките, на които трябва да се обърне внимание, свързани с работата. Той просто скандираше някакви лозунги и говореше някакви празни думи, а после си мислеше, че е свършил добра работа. Какво друго обсъдихме? (Случката с купуването на пухеното палто за Бог.) Какъв проблем разобличи тази случка по отношение на лъжеводачите? (Тя разобличи това, че лъжеводачите не вършат реална работа и че напълно им липсват човешка природа и разум.) Когато някой Ми купи дрехата, тези водачи помогнаха с проверката ѝ — това част от работата ли е, която водачите и работниците трябва да вършат? (Не, не е.) Те свършиха работа, която не би трябвало да вършат — какъв е проблемът с това? (Не се занимаваха със същинската си работа.) Това е едно проявление на лъжеводачите. Първо, то разобличи това, че лъжеводачите не се занимават със същинската си работа, и второ, разобличи това, че им липсва разум и че вършат само противни неща, лишени от разум и човешка природа. Вие просто помните примерите, но не сте прозрели проблемите, които тези примери се опитват да онагледят, или същността на тези проблеми, която примерите имат за цел да разнищят. Какви други примери дадох относно това, че лъжеводачите не се занимават със същинската си работа? (Примерът със сладкаря, който продължаваше да прави сладкиши за Бог. Бог му каза да не ги прави, но водачите и работниците продължиха да му позволяват това и дори сами опитваха сладкишите.) Какви проблеми на лъжеводачите разобличи този пример? (Че не се занимават със същинската си работа, нито вършат работата, която трябва да вършат, а настояват да вършат работата, която не бива да вършат.) Този пример основно разобличи това, че лъжеводачите не се занимават със същинската си работа и не успяват да схванат каква е централната и основна част от работата им. Освен това лъжеводачите имат сериозен проблем. Какъв е той? (Не се подчиняват на Божиите слова, нито изпълняват работата в съответствие с Божиите изисквания.) Някой друг иска ли да добави нещо? (Преструват се, че са духовни и че проявяват внимание към Божието бреме, но в действителност просто безчинстват, като вършат лоши неща.) Това е друг техен проблем. Някой друг? (Преди да действат, те не се опитват да разберат Божиите изисквания. Вместо това използват собствените си фантазии, за да заместят Божиите желания.) Това спада към категорията „липса на разум“. Някой друг? (Начинът, по който лъжеводачите подходиха към въпроса с това някой да купи дреха за Бог, разкри липсата им на нормална човешка природа.) Кой аспект на нормалната човешка природа им липсва? Не разбират правилата за поведение и нямат добри обноски. Не е ли така? (Така е.) Всъщност тези неща, които споменахте, са второстепенни. Какъв е основният проблем? Щом тези хора станат водачи, те искат да се наслаждават на предимствата на статуса си и на специално отношение и ламтят за удобство. Например искат да хапнат няколко сладкиша и когато видят, че някой готви добре, се замислят да опитат част от храната му, за да задоволят лакомията си. Достатъчно отвратително е, че не се занимават със същинската си работа, нито вършат реална работа, но отгоре на всичко ламтят за удобство и за удоволствията на лакомията. Те използват предлога, че извършват дегустации и проверки за Бог, за да задоволят лакомите си желания, като се отдават на предимствата на статуса си. Всичко това са проявления на лъжеводачите. Макар че тези проявления не могат да се нарекат порочни или нечестиви в сравнение с нрава същност на антихристите, човешката природа на лъжеводачите е достатъчна, за да отврати хората. По отношение на своя характер те не са на нужната висота да притежават съвест и разум. Човешката им природа е доста низка и долна, а почтеността им е на ниско ниво. От тези примери може да се види, че лъжеводачите не могат да вършат реална работа. Това е факт.

Лъжеводачите не могат да разговарят за принципите на извършване на работата

Днес ще продължим да разобличаваме различните проявления на лъжеводачите въз основа на отговорностите на водачите и работниците. Лъжеводачите в общи линии са неспособни да вършат съществена, критично важна църковна работа. Те се занимават единствено с някои прости, общи дела. Тяхната работа като цяло не играе критично важна или решаваща роля в работата на църквата и не дава реални резултати. Тяхното общение в общи линии обхваща само няколко банални и общоизвестни теми, всичко е често повтаряни думи и доктрини и е невероятно кухо, общо и лишено от подробности. Тяхното общение съдържа само материал, който хората могат да разберат от буквалния прочит на нещо. Тези лъжеводачи изобщо не могат да разрешават истинските проблеми, които Божиите избраници имат в своето навлизане в живота. По-специално те са още по-малко способни да се справят с човешките представи, фантазии и с разкриванията на покварен нрав от хората. Главното е, че лъжеводачите просто не могат да се нагърбят с жизненоважната работа, подредена от Божия дом, като например работата по евангелието, работата по създаването на филми или работата с текст. По-специално, когато става дума за работа, която включва професионални знания, макар лъжеводачите да знаят съвсем ясно, че са лаици в тези области, те не ги изучават, нито ги изследват, а още по-малко са способни да дават на другите конкретни насоки или да разрешават някакви проблеми, свързани с тях. Въпреки това те продължават безсрамно да провеждат събирания, да говорят безкрайно за празни теории и да изричат думи и доктрини. Лъжеводачите много добре знаят, че не могат да вършат този вид работа, но въпреки това се правят на експерти, държат се самонадеяно и винаги използват величави доктрини, за да упрекват другите. Не са способни да отговорят на ничии въпроси, но намират претексти и оправдания, за да упрекват другите, като ги питат защо не изучават професията, защо не търсят истината и защо не са способни да разрешат собствените си проблеми. Тези лъжеводачи, които са лаици в тези области и не могат да разрешат никакви проблеми, въпреки това поучават другите отвисоко. За другите хора те изглеждат на пръв поглед много заети, сякаш са в състояние да свършат много работа и са много способни, но в действителност са нищо. Лъжеводачите очевидно не са способни да вършат истинска работа, но въпреки това се занимават с ентусиазъм и винаги говорят едни и същи баналности на събиранията, като се повтарят отново и отново, без да са способни да разрешат нито един реален проблем. На хората това много им втръсва и те изобщо не са способни да получат каквото и да било назидание от него. Този вид работа е ужасно неефикасна и не води до никакви резултати. Така работят лъжеводачите и вследствие на това работата на църквата се забавя. И все пак лъжеводачите продължават да смятат, че вършат чудесна работа и че са много способни, докато в действителност не са свършили добре нито един аспект от работата на църквата. Те не знаят дали водачите и работниците, които попадат в обхвата на тяхната отговорност, отговарят на критериите, нито знаят дали водачите и надзорниците на различните екипи са способни да се нагърбят с работата си и нито се интересуват, нито питат дали са възникнали проблеми при изпълнението на дълга на братята и сестрите. Накратко казано, лъжеводачите не могат да разрешат никакви проблеми в работата си, но въпреки това остават енергично заети. От гледна точка на другите хора лъжеводачите са способни да преминат през несгоди, готови са да платят цена и прекарват всеки ден в тичане напред-назад. Когато дойде време за ядене, трябва да бъдат извикани на масата, и си лягат да спят много късно. При все това резултатите от работата им просто не са добри. Ако не се вгледате внимателно, външно изглежда, че всички точки от работата се изпълняват и че всички са заети да изпълняват дълга си, но ако наблюдавате отблизо и сте педантични, и ако инспектирате работата сериозно, истинското положение ще се разкрие. Във всяка точка от работата, която попада в обхвата на тяхната отговорност, цари безпорядък, в нея няма никаква структура или ред. Във всяка точка от работата има проблеми, дори дупки. Настъпването на тези проблеми е свързано с това, че лъжеводачите не разбират истините принципи и действат въз основа на своите представи, фантазии и ентусиазъм. Лъжеводачите никога не разговарят за истините принципи, нито търсят истината, за да разрешат проблемите. Очевидно им липсва духовно разбиране и не са способни да вършат водаческа работа, а могат само да бълват думи и доктрини и изобщо не разбират истината, но се преструват, че знаят неща, които не знаят, и се опитват да се представят за експерти. Работата, която вършат, е просто отбиване на номера. Когато възникне проблем, те сляпо прилагат правила към него. Просто се суетят и щъкат на сляпо и не постигат реални резултати. Тъй като тези лъжеводачи не разбират истините принципи, а само бълват думи и доктрини и съветват другите да спазват правилата, напредъкът на всяка точка от работата на църквата се забавя и не се постигат осезаеми резултати. Най-очевидната последица от това, че известно време е действал лъжеводач, е, че повечето хора не са способни да разберат истината, не знаят как да разпознаят, когато някой разкрива поквара или развива представи, и със сигурност не разбират истините принципи, които трябва да се спазват при изпълнението на дълга им. Онези, които изпълняват дълга си, и онези, които не го изпълняват, са мудни, невъздържани и недисциплинирани и са в безпорядък като разпръснат пясък. Повечето от тях може и да са способни да изрекат няколко думи и доктрини, но докато изпълняват дълга си, само спазват правила. Не знаят как да търсят истината, за да разрешат проблемите. След като самите лъжеводачи не знаят как да търсят истината, за да разрешават проблеми, как могат да водят другите да правят това? Независимо какво сполетява другите хора, лъжеводачите могат само да ги увещават, като казват: „Трябва да проявяваме внимание към Божиите намерения!“, „Трябва да бъдем предани в изпълнението на дълга си!“, „Когато ни се случи нещо, трябва да знаем как да се молим и трябва да търсим истините принципи!“. Лъжеводачите често скандират тези лозунги и доктрини, а това изобщо не дава никакви резултати. След като хората ги чуят, те все още не разбират какво представляват истините принципи и им липсва път за практикуване. По един повърхностен начин, те се молят, когато ги сполети нещо, и искат да бъдат предани в изпълнението на дълга си, но на всички им липсва разбиране по въпроси като какво трябва да правят, за да бъдат предани, как трябва да се молят, за да разберат Божиите намерения, и как трябва да търсят, когато се сблъскат с проблем, за да придобият разбиране за истините принципи. Когато хората питат лъжеводачите, те казват: „Когато нещо те сполети, чети повече Божиите слова, моли се повече и разговаряй повече за истината“. Хората ги питат: „Какви принципи засяга тази работа?“, а те отговарят: „В Божиите слова не се казва нищо за въпросите на професионалната работа, а аз също не разбирам тази област на делото. Направете собствено проучване, ако искате да разберете — не питайте мен. Аз ви водя в това да разбирате истината, а не по въпросите на професионалната работа“. Лъжеводачите използват такива думи, за да избегнат въпросите. В резултат на това, въпреки че повечето хора изгарят от желание да изпълняват дълга си, те не знаят как да действат въз основа на истините принципи, нито знаят как да се придържат към принципите, докато изпълняват дълга си. Като се погледнат резултатите по всяка точка от работата в обхвата на отговорността на лъжеводачите, повечето хора разчитат на своите знания, ерудиция и дарби, за да вършат работата си, и са невежи, когато става дума за въпроси като например какви са конкретните изисквания на Бог, какви са принципите за изпълнение на дълга и как да се действа, за да се постигне резултатът да се свидетелства за Бог, и как да се разгласява евангелието по-ефективно, така че всички, които копнеят за явяването на Бог, да чуят Неговия глас, да изследват истинския път и да се върнат при Бог възможно най-скоро. Защо се получава така, че са невежи относно тези неща? Това е пряко свързано с неспособността на лъжеводачите да вършат реална работа. Основната причина за това е, че самите лъжеводачи не знаят какви са истините принципи или какви принципи трябва да разбират и следват хората. Те действат без принципи и никога не водят хората да търсят принципи на практикуване и пътища в изпълнението на дълга си. Когато един лъжеводач открие проблем, той не може да го разреши сам, не разговаря и не търси заедно с другите, което води до необходимостта често да се преработват задачи в рамките на всяка точка от делото. Това е не само загуба на финансови и материални ресурси, но и на енергията и времето на хората. Такива последици са пряко свързани с много лошите заложби и безотговорността на лъжеводачите. Макар да не може да се каже, че лъжеводачите умишлено вършат зло и причиняват смущения, може да се каже, че те изобщо не търсят истините принципи в работата си, че винаги действат въз основа на собствената си воля. Това е сигурно. Лъжеводачите не разбират истините принципи, нито могат ясно да разговарят за тях с другите. Вместо това те просто дават на хората свобода на действие, за да правят каквото им харесва. Това неволно води до резултата, че някои хора, които отговарят за определена работа, действат произволно и своеволно, действат както си искат и правят каквото им харесва. Вследствие на това не само че има едва няколко действителни резултати, но и настъпва бъркотия в делото на църквата. Когато един лъжеводач бъде освободен от длъжност, той не само не се самоанализира и не се опознава, но и започва да се занимава със софистика и да спори в своя защита, и ни най-малко не приема истината, и изобщо не възнамерява да се покае. Той дори може да поиска Божият дом да му даде още един шанс, като казва, че определено може да свърши работата добре. Вярвате ли му? Той изобщо не се е опознал, нито приема истината. Може ли тогава да промени навиците си? Не притежава истината реалност, така че може ли да върши работата добре? Възможно ли е това? Този път не свърши добре работата — ще може ли да я свърши добре, ако му се даде още един шанс? Това не е възможно. Може да се каже със сигурност, че лъжеводачите нямат работоспособност. Понякога може да се трудят много и да са доста заети, но това е хаотична заетост и тя не дава плод. Това е достатъчно да покаже, че лъжеводачите имат много лоши заложби, че изобщо не разбират истината и че не могат да вършат реална работа. Това води до възникването на много проблеми в работата, но те не са способни да ги разрешат чрез общение за истината и просто използват няколко празни доктрини, за да увещават хората да спазват правила, и впоследствие объркват работата и я оставят в пълен безпорядък. Това е начинът, по който работят лъжеводачите, и последиците, които той носи. Всички водачи и работници трябва да приемат това като предупреждение.

Различните незадоволителни проблеми, които се появяват в църквата, са пряко свързани с лъжеводачите — това е неизбежен проблем. На тези лъжеводачи им липсва способността да възприемат истината, но въпреки това си мислят, че разбират и схващат всичко, и после действат въз основа на собствените си фантазии и представи. Те никога не търсят истината, за да се справят с липсата си на разбиране на истините принципи или на критериите, изисквани от Бог. Общувал съм с много водачи и работници и често се срещам с тях. Когато се срещнем, ги питам: „Имате ли някакви проблеми? Водите ли си отчет на проблемите, които съществуват в работата? Има ли някакви проблеми, които не можете да разрешите сами?“. След като свърша, те ме гледат с празен поглед, а в сърцата си се съмняват: „Ние сме водачи, възможно ли е да имаме някакви проблеми? Ако имахме, нямаше ли работата на църквата отдавна да е парализирана? Що за въпрос е това? Слушаме проповеди и общение и държим Божиите слова в ръцете си. В църквата има толкова много от нас, които я водят, как може все още да се тревожиш? Като задаваш този въпрос, Ти очевидно ни подценяваш. Как бихме могли да имаме проблеми? Ако имахме проблеми, нямаше да сме водачи. Твоят въпрос е толкова неуместен!“. Всеки път, когато ги питам дали имат някакви проблеми, те са в такова състояние — всеки от тях е олицетворение на вцепенението и тъпоумието. Има толкова много проблеми по различните точки от църковното дело, но тези хора просто не могат да ги видят или открият. Те не са способни да повдигнат въпроси, свързани с личното навлизане в живота, или въпроси, които съществуват в работата и които включват истините принципи. Тъй като не могат да повдигнат тези въпроси, Аз ги питам: „Как напредва работата по превода на Божиите слова? Знаете ли на колко езика трябва да се превежда сега? Кои езици трябва да се преведат първо и кои по-късно? Колко екземпляра от Божиите слова трябва да се отпечатат за определени езици?“. Те отговарят: „А, в момента се превеждат“. Аз ги питам: „До каква степен е напреднал преводът? Има ли някакви проблеми?“. Те отговарят: „Не знам, трябва да отида да попитам“. Трябва Аз да ги питам за тези неща, а те все още не знаят отговорите. Тогава каква работа са вършили през цялото това време? Питам ги: „Разреши ли проблемите, за които братята и сестрите питаха миналия път?“. Те отговарят: „Проведох сбирка с тях — целодневна сбирка“. Питам ги: „Разрешиха ли се проблемите след сбирката?“. Те отговарят: „Искаш да кажеш, че ако все още има проблеми, трябва да проведем друга сбирка?“. Аз казвам: „Не те питам дали си провел сбирка. Питам дали са решени професионалните проблеми. Разбират ли тези хора принципите? Нарушили ли са някакви принципи при изпълнението на дълга си? Ти открил ли си някакви проблеми?“. Те отговарят: „О, проблемите ли? Разреших ги. Проведох сбирка за братята и сестрите“. Може ли този разговор да продължи? (Не, не може.) Като слушате този разговор, не се ли ядосвате? (Да.) Какви са тези водачи? Не са ли те просто псевдодуховни глупаци? Липсват им заложбите на водачи и работници. Те са слепи, не разбират как да вършат работата и отговарят на всеки въпрос с „не знам“, а когато продължиш да им задаваш въпроси, отговарят: „Както и да е, проведох сбирка, просто да приключим темата!“. Свършили ли са тези водачи реална работа? Отговарят ли на критериите за водачи? (Не.) Това са лъжеводачи. Харесвате ли подобни водачи? Ако срещнете такива водачи, какво трябва да направите? Когато някои водачи се срещнат с братята и сестрите, те казват: „Независимо какви проблеми имате днес, нека първо да разговаряме за това как да изпълняваме добре дълга си“. Тогава някои хора казват: „Сблъскахме се с проблем на професионалните техники в нашия дълг: трябва ли да използваме професионалните техники, които са разпространени сред невярващите?“. Не е ли това проблем, който водачите трябва да разрешат? Ако някои въпроси не могат да бъдат разрешени чрез общение между братята и сестрите, водачите трябва да се намесят, за да ги разрешат — това засяга отговорностите на водачите. Какво правят лъжеводачите, когато се сблъскат с тези проблеми? Те казват: „Това е професионален въпрос. Това е ваш проблем, какво общо има с мен? Разговаряйте сами по този въпрос, но първо аз ще проведа сбирка за вас. На днешната сбирка ще разговаряме за хармоничното сътрудничество. Въпросът, който току-що зададохте, е свързан с хармоничното сътрудничество. Трябва да сте способни да обсъждате нещата и да разговаряте заедно, и да правите повече проучвания. Никой не бива да е самоправеден и всеки трябва да приема всяко решение, което има подкрепата на мнозинството — не е ли това въпрос на хармонично сътрудничество? Изглежда, че не знаете как да си сътрудничите хармонично или как да обсъждате проблемите, когато възникнат. Питате ме за всеки проблем. Защо ме питате? Разбирам ли тези неща? Ако ги разбирах, нямаше ли да се получи така, че да няма какво да правите? Питате ме за всичко. Това проблем ли е, с който аз трябва да се занимавам? Аз отговарям само за общението относно истината. Разрешавайте професионалните въпроси сами. Какво ме засягат те мен? Както и да е, вече разговарях с вас и ви казах да си сътрудничите хармонично — ако не можете да го направите, тогава не изпълнявайте този дълг. Приключих с общението си. Отидете да разрешите проблема сами“. Знаят ли тези водачи как да решават проблеми? (Не.) Въпреки че не знаят как да правят това, те го смятат за много обосновано и умеят да избягват отговорност. По всичко изглежда, че са си свършили работата, пристигнали са на място, за да извършат проверки, и не се скатават. Те обаче не могат да вършат реална работа или да разрешават реални проблеми, което означава, че са лъжеводачи. Можете ли да различите този тип лъжеводачи? Когато са изправени пред някакъв проблем, те не могат да разговарят за съответните истини: говорят само за някакви празни доктрини и теории, които в тяхната уста звучат доста възвишено и дълбокомислено, и след като хората ги чуят, те не само не разбират истината, но и се чувстват объркани и дезориентирани. Това е работата, която вършат лъжеводачите.

В работата по „общение за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг“, лъжеводачите са напълно разкрити. Те не са способни да разговарят за истините принципи, нито да водят хората да се придържат към истините принципи и да ги практикуват при изпълнението на дълга си, нито да ги водят да разбират истината реалност и да навлизат в нея — те не могат да изпълнят отговорностите, които водачите трябва да изпълняват. И това не е всичко. Те също така не са способни да са в течение на обстоятелствата на надзорниците на различни дейности и на персонала, отговорен за различни важни задачи, и дори да имат някаква представа за това, тя не е точна. Това причинява огромни смущения и вреда на различни точки от работата. Това са различните проявления на лъжеводачите, които ще разобличим днес по отношение на четвъртата отговорност на водачите и работниците.

Четвърта точка: следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост своевременно променяйте задълженията им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата

Водачите и работниците трябва да са наясно с обстоятелствата около надзорниците на различни дейности

Каква е четвъртата отговорност на водачите и работниците? („Следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост своевременно променяйте задълженията им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата“.) Точно така, това е минималният критерий, който водачите и работниците трябва да могат да покрият, докато вършат работа. Ясно ли ви е на всички кои са основните отговорности на водачите и работниците по тази четвърта точка? Водачите и работниците трябва да имат ясно разбиране за надзорниците на различни дейности и за персонала, отговорен за различни важни задачи. В обхвата на отговорностите на водачите и работниците е да са наясно с обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на персонала, отговорен за различни важни задачи. И така, кой е този персонал? На първо място, това са църковните водачи, следвани от надзорниците на екипи и водачите на различни групи. Не е ли от решаващо и огромно значение да разбират и да имат яснота за обстоятелства като например дали надзорниците на различни дейности и отговорният за различни важни задачи персонал притежават истината реалност, следват принципите в действията си и могат да вършат добре делото на църквата? Ако водачите и работниците са напълно наясно с обстоятелствата около основните надзорници на различни дейности и правят подходящи кадрови промени, това е равносилно на извършване на правилна проверка по всяка точка от работата и на изпълнение на техните отговорности и дълг. Ако не се правят правилни кадрови промени и възникне проблем, това ще се отрази съществено на делото на църквата. Ако този персонал е с добра човешка природа, ако във вярата си в Бог притежава основа, ако е отговорен при справянето с въпроси и е способен да търси истината, за да разрешава проблеми, тогава да му се възложи да отговаря за работата ще спести много неприятности и преди всичко ще позволи безпроблемен ход на работата. Ако обаче надзорниците на различни екипи не са надеждни, имат лоша човешка природа, нямат добро поведение и не прилагат истината на практика, а освен това са склонни да причиняват известни прекъсвания и смущения, тогава това ще окаже влияние на работата, за която отговарят, и на навлизането в живота от братята и сестрите, които водят. Разбира се, това влияние може да бъде голямо или малко. Ако надзорниците просто пренебрегват задълженията си и не се занимават със същинската си работа, това вероятно ще доведе само до известно забавяне на делото. Напредъкът ще е малко по-бавен, а работата малко по-неефективна. Ако обаче те са антихристи, проблемът ще е сериозен: няма да става въпрос за това дали работата ще е малко по-неефективна или безрезултатна — те ще смущават и ще вредят на църковното дело, за което отговарят, като причиняват сериозна вреда. Така че следенето на обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, и своевременните преназначения и освобождаване от длъжност в случай на установяване, че някой не върши реална работа, не е задължение, което водачите и работниците могат да избегнат — това е много сериозна и много важна работа. Ако водачите и работниците могат своевременно да опознаят характера на надзорниците на различни дейности и на персонала, отговорен за различни важни задачи, както и тяхното отношение към истината и техния дълг, а също и техните състояния и изпълнението на задълженията им през всеки период и на всеки етап, и могат своевременно да правят промени или да се справят с тези хора според обстоятелствата, тогава работата може да напредва стабилно. Обратно — ако тези хора безчинстват, като вършат лоши неща вместо реална работа в църквата, а водачите и работниците не са способни да установят това навреме и да направят преназначавания в подходящия момент, а чакат да изникнат всякакви сериозни проблеми, които носят значителни загуби за делото на църквата, преди да се опитат небрежно да се справят с тях, да направят преназначавания и да оправят и спасят положението, тогава тези водачи и работници са измет. Те са истински лъжеводачи, които трябва да бъдат освободени от длъжност и отстранени.

Току-що разговаряхме най-общо за това колко важно е да има разбиране и яснота за реалните състояния на надзорниците на различни дейности и за ефективността на тяхната работа, като тези реални условия се използват, за да се прецени дали водачите и работниците са изпълнили отговорностите си и да се разобличи какви проявления показват те като доказателство, че са лъжеводачи, като по този начин се разнищи същността на лъжеводачите. Когато в работата на църквата възникнат сериозни проблеми, лъжеводачите не успяват да изпълнят отговорностите си. Те не могат да открият тези проблеми своевременно, камо ли да се справят с тях и да ги разрешават навреме. Това води до проточване на проблемите, което от своя страна причинява забавяния и вреда на делото на църквата и дори може да доведе до това то да бъде парализирано или да изпадне в безпорядък. Едва когато това се случи, лъжеводачите неохотно отиват да наблюдават мястото на църковното дело, но въпреки това пак не могат да намерят съответстващи или подходящи решения за разрешаване на проблемите и в крайна сметка просто ги оставят неразрешени. Това е основното проявление на лъжеводачите.

Критерии за избор на надзорници за различните видове работа

Повечето хора сравнително наясно ли са с критериите за избор на надзорници за различните видове работа и за избора на персонал, отговорен за различни важни задачи? Какво например трябва да притежава преди всичко надзорникът на художествената работа? (Трябва да притежава професионални умения в тази област и да е способен да се нагърби с работата.) Да притежава професионални умения е една от теориите. И така, за какво конкретно се отнасят тези професионални умения? Нека обясним това. Ако някой обича да рисува и се интересува от създаване на изкуство, но това не е неговата професия и му липсват познания в тази област, а просто му харесва да го прави, подходящо ли е такъв човек да бъде избран за надзорник на художествен екип? (Не.) Неколцина казват: „Ако обича да твори изкуство, може да върши работата и да се учи постепенно“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Има едно изключение, а именно — ако всички останали в художествения екип също не са запознати с професията, а този човек знае малко повече и се учи по-бързо от другите. Тогава избирането му би ли било относително подходящо? (Да.) Освен този сценарий, да кажем, че от всички, които се занимават със създаване на изкуство, само този човек не познава професията, но е избран, защото разбира истината и обича да твори — подходящо ли е това? (Не, не е.) Защо не е подходящо? Защото той не е първият или единственият избор. Как тогава трябва да бъде избран този тип надзорник? Трябва да бъде избран измежду онези, които са най-компетентни и опитни в професията, тоест той трябва да е експерт, притежаващ както професионални умения, така и работоспособност — не избирайте лаик. Това е един аспект. Освен това трябва да носи бреме, да притежава духовно разбиране и да може да разбира истината. Трябва също така като минимум да има основа на вярата си в Бог. Основните принципи са: първо — трябва да има работоспособност, второ — трябва да разбира професията и трето — трябва да има духовно разбиране и да може да разбира истината. Използвайте тези три критерия, за да избирате надзорници за различните видове работа.

Проявленията на лъжеводачите по отношение на надзорниците на различните видове работа

След като изберат надзорници за различни конкретни точки от работата, водачите и работниците не бива просто да стоят отстрани и да не правят нищо. Те трябва също така да обучават и развиват тези надзорници за определен период, да видят дали избраните от тях лица наистина могат да се нагърбят с работата и дали тя да върви по правилния път. Ето това означава да изпълняват отговорностите си. Да предположим, че по време на избора виждаш, че твоите кандидати разбират професиите си, притежават работоспособност, носят известно бреме и притежават духовно разбиране и способността да разбират истината, и смяташ, че всичко ще е наред, защото те са пригодни в това отношение, и казваш: „Можете да започнете да работите. Казах ви всички принципи. Отсега нататък просто правете сами това, което Божият дом ви наставлява да правите“. Това приемлив начин ли е за извършване на работата? След като си направил подредби за надзорниците, означава ли това, че можеш просто да оставиш нещата така? (Не, не означава.) Тогава какво трябва да се направи? Да предположим, че даден водач се събира с надзорниците два пъти седмично, разговаря с тях за истината и това е всичко. Той смята, че тъй като всички тези надзорници са инициативни, надеждни и способни да разбират какво казват другите хора, следователно те могат да практикуват в съответствие с истината. Този водач смята, че не е нужно да проучва или проследява как тези надзорници конкретно вършат работата си, дали си сътрудничат хармонично с другите, дали са схванали професионалните умения през този период или до каква степен са завършили работата, възложена им от Божия дом. Това ли е начинът, по който един водач и работник трябва да се справя с работата? (Не, не е това.) Ето как лъжеводачите вършат своята работа. Те се опитват да приключат с цялата работа веднъж завинаги, организират надзорниците и сформират екип от няколко членове, след което казват: „Започвайте работа. Ако имате нужда от оборудване, кажете ми и Божият дом ще го купи за вас. Ако срещнете някакви трудности в ежедневието си или някакви неприятности, не се притеснявайте да ги повдигнете и Божият дом винаги ще ги разреши за вас. Ако нямате никакви трудности, тогава се съсредоточете върху работата си. Не причинявайте прекъсвания или смущения и не декламирайте някакви високопарни идеи“. Лъжеводачите организират тези хора да работят заедно и смятат, че стига да имат храна, вода и подслон, това е достатъчно и няма нужда да им обръщат внимание. Когато Горното попита: „Колко време мина, откакто бяха избрани надзорниците за тази работа? Как напредва работата?“, те отговарят: „Минаха шест месеца. Проведохме около 10 събирания за тях и те изглеждат в добро настроение, а работата върви“. Когато Горното попита: „А как е положението с работоспособността на надзорниците?“, те казват: „Добре е. Когато ги избрахме, те бяха най-добрите“. Горното ги пита: „Как се справят сега? Могат ли да вършат действителна работа?“. Те отговарят: „Проведох събиране за тях“. Горното отвръща: „Не попитах дали си провел събиране. Попитах как върви работата им“. Те казват: „Вероятно всичко е наред. Никой не е докладвал нищо лошо за тях“. Горното отговаря: „Това, че никой не е докладвал нищо лошо за тях, не е критерий. Трябва да погледнеш каква е работоспособността им и какви са професионалните им умения и да видиш дали притежават духовно разбиране и дали вършат реална работа“. Те отвръщат: „По време на подбора им изглеждаха наред. От известно време не съм проучвал тези детайли. Ако искаш да разбереш, ще попитам отново“. Ето как работят лъжеводачите. Те продължават да провеждат събирания и да разговарят безкрайно с тези под тях, но когато става дума за Горното, те увъртат и дават нехайни отговори. Най-добрият им нехаен отговор е да кажат: „Проведох събиране за тях. Последния път питах за работата доста подробно“. Ето как отговарят на Горното. Вършат ли тези лъжеводачи реална работа? Установили ли са реални проблеми? Разрешили ли са ги? След като направят подредби за надзорниците, лъжеводачите нямат никаква представа дали надзорниците са изпълнили отговорностите си или дали са били предани, как се върши работата, дали резултатите са добри или лоши, какви са отзивите на братята и сестрите за тях или дали има по-подходящи хора за работата. Защо нямат никаква представа за тези неща? Защото не вършат тази реална работа. Те просто се занимават с безполезни неща. Смятат, че не е нужно непрекъснато да надзирават и проверяват работата по този начин, и че това би означавало, че им липсва доверие в тези надзорници. В тяхното съзнание провеждането на събирания означава изпълнение на отговорностите им и демонстриране на преданост. Това е основното проявление на лъжеводачите, които не вършат реална работа.

I. Как лъжеводачите се отнасят към надзорниците, които не вършат реална работа

Лъжеводачите си затварят очите за различните обстоятелства при надзорниците на всякакъв вид работа в църквата. Те не схващат тези обстоятелства, не ги проучват, не се справят с тях, нито ги разрешават. Какви конкретни обстоятелства съществуват при надзорниците? Първото е, когато те не носят бреме и когато ядат, пият и търсят забавления без да се грижат за същинската си работа или без да вършат реална работа. Не е ли това сериозен проблем? (Да.) Някои хора притежават работоспособност, вещи са в дадена професия и са най-добрите. Те са красноречиви и интелигентни и ако ги помолят да повторят някакви наставления, могат да го направят без да пропуснат и дума, достатъчно умни са. Получават доста добри оценки от всички и са били вярващи от доста време. В резултат на това са били избрани за надзорници. Никой обаче не знае дали тези хора са прагматични, дали са способни да плащат цена или дали умеят да вършат действителна работа. Тъй като хората са ги избрали, те първоначално биват повишавани, за да бъдат развивани и използвани пробно. След като обаче работят известно време, се установява, че въпреки професионалните си умения и опит те са лакоми и мързеливи и не желаят да плащат цена. Спират да работят, щом се уморят малко, и не искат да обръщат внимание на никого с проблеми или трудности, който се нуждае от тяхното напътствие. Сутрин, щом отворят очи, си мислят: „Какво ще ям днес? От доста време в кухнята не са правили задушено свинско“. Обикновено винаги казват на другите: „Закуските в родния ми град са наистина вкусни. По време на празници излизахме да ги ядем. Когато бях ученик, през почивните дни сутрин ставах когато се наспя, а след това отивах да хапна без да си правя труда да се измия или да се среша. Следобед вкъщи играех видеоигри по пижама, понякога до 5 часа сутринта на следващия ден. Сега работата в Божия дом ме докара до това положение и като надзорник трябва да върша определени неща. Вижте колко сте си добре всички, не е нужно да плащате тази цена. Като надзорник трябва да мога да понасям трудности“. Те казват това, но опълчват ли се на плътта? Плащат ли цената? Постоянно се оплакват и не желаят да вършат никаква реална работа. Раздвижват се само когато някой ги побутне, а без надзор се държат нехайно. При изпълнението на дълга си са отпуснати и недисциплинирани, често хитруват и се скатават, и изобщо не са отговорни. Когато става дума за професионални проблеми, които все пак забелязват, те не ги коригират за другите хора и са щастливи, когато всички останали действат нехайно като тях. Не искат никой да се отнася сериозно към работата. Някои надзорници свършват малкото непосредствени задачи, които имат, по небрежен и нехаен начин, след което започват безкрайно да гледат цели сезони на телевизионни сериали. Каква е причината им да гледат безкрайно сериали? „Свърших си задачите. Не паразитирам за сметка на Божия дом. Просто си почивам, за да си освежа ума. В противен случай ще съм твърде уморен и ефективността на работата ми ще пострада. Нека си почина малко, за да подобря работната си ефективност“. Те продължават да гледат сериали до 2 или 3 през нощта. Когато на следващия ден в 8 сутринта всички вече са закусили и са започнали да изпълняват дълга си, тези надзорници все още спят и не стават дори когато слънцето е високо в небето. По-късно стават неохотно, като движат мудно мързеливата си плът, протягат се и се прозяват, и когато видят, че всички останали са започнали работа, се боят, че другите ще забележат мързела им и започват да търсят извинения: „Снощи си легнах твърде късно, имах твърде много работа, натоварването беше твърде голямо. Малко съм уморен. Дори сънувах снощи, че има проблем с някаква задача в работата. Когато се събудих тази сутрин, ръцете ми бяха заели такава позиция, все едно пиша на компютъра. Умът ми наистина е замъглен и имам нужда да си дремна следобед“. Стават толкова късно, а следобед също имат нужда от дрямка — не са ли станали прасета? Ясно е, че са се скатавали, и въпреки това си намират извинения, за да се оправдаят и защитят, като твърдят, че са уморени, защото са изпълнявали дълга си до късно през нощта. Ясно е, че са гледали сериали безспир, като са се отдавали на плътски удобства и са живяли в състояние на отдаване на удоволствия, и въпреки това накрая дори си намират добре звучащо извинение, за да измамят другите. Нима това не означава да не се занимаваш със същинската си работа? (Да, така е.) Такива хора може да притежават работоспособност и професионални умения, но дали са съгласно критериите като надзорници? Очевидно не. Те не са подходящи да бъдат надзорници, защото са твърде мързеливи, отдават се на плътски удобства, ненаситни са за храна, сън и забавления и не могат да поемат или да изпълняват отговорностите на надзорник.

Някои жени често разглеждат дрехи, обувки, козметика и храна онлайн, а след като приключат, започват безспирно да гледат сериали. Хората казват: „Защо гледаш безспирно сериали, след като не си свършила работата си? Освен това другите хора все още имат толкова много проблеми. Като надзорник трябва да им даваш напътствие. Защо не изпълняваш отговорностите си?“. Тези жени казват: „Безспирното гледане на сериали също е част от работата ми. Видеоклиповете и филмите на Божия дом трябва да се развиват и аз трябва да намеря вдъхновение в тези сериали!“. Не е ли това измамно изказване? Ако се занимаваш с тази професия, гледането на сериали от време на време за вдъхновение е приемливо, но дали безспирното денонощно гледане е търсене на вдъхновение? Не е ли това измамно? (Да, така е.) Всеки знае какво става, така че да казваш такива неща означава да продаваш достойнството и почтеността си. Някои хора вече имат навик да играят видеоигри и това е станало нормална част от живота им. След като са избрани за надзорници обаче, не трябва ли да променят тези лоши навици и пороци? (Да.) Ако не можеш да им се опълчиш, когато те изберат за надзорник, трябва да кажеш: „Не мога да поема тази работа. Пристрастен съм към видеоигрите. Когато играя, достигам състояние на самозабрава и никой не може да се намеси или да ме помръдне. Ако ме изберете, това определено ще забави работата. Така че действайте бързо и не ми позволявайте да бъда надзорник“. Ако не заявиш това предварително и се чувстваш доволен и горд, когато те изберат, ако високо цениш този статус, но продължаваш да играеш видеоигри когато ти скимне, както преди да станеш надзорник, това е неподходящо и със сигурност ще забави работата.

Някои надзорници имат определени лоши навици. Когато братята и сестрите ги избират, някои не разбират тяхното положение, докато други смятат, че тези хора могат да отдават всичко на Бог на пълно работно време, и че е възможно лошите навици и пороци на младите хора постепенно да се променят с възрастта и с трайното разбиране на истината. Много хора таят такова отношение и гледна точка, когато избират тези хора за надзорници. След като тези хора бъдат избрани, те вършат известна работа, но не минава много време, преди да станат негативни и да си мислят: „Да си надзорник не е лесно. Трябва да ставам рано и да си лягам късно, трябва на всяка крачка да правя повече от другите хора и да наблюдавам повече от тях. Също така трябва да се тревожа повече и да отделям повече време и енергия. Тази работа е трудна, твърде е уморителна!“. В резултат на това те мислят да се откажат. Ако не носиш бреме, не можеш да вършиш работата на надзорник. Ако носиш бреме в сърцето си, ще бъдеш готов да се тревожиш за работата и дори ако си малко по-уморен от другите, няма да чувстваш, че страдаш. Дори когато е време за почивка, все още ще си мислиш: „Как мина днешната работа?“. Ако изведнъж си спомниш за проблем, който остава нерешен, няма да можеш да спиш. Ако носиш бреме в сърцето си, винаги ще мислиш за работата и дори няма да те е грижа колко добре се храниш или си почиваш. Ако хората носят твърде малко бреме като надзорници, избликът им на ентусиазъм може да издържи само няколко дни и с течение на времето някои от тях не могат повече да продължават. Те си мислят: „Тази работа е толкова уморителна. Какъв е начинът да се позабавлявам и да си почина малко? Ще поиграя малко на видеоигри“. За кратко време се представят добре, но изведнъж изпитват непреодолимо желание да играят видеоигри. Щом започнат, не могат да спрат. Малкото бреме, което някога са носили, ще се стопи, докато играят, както и ентусиазираният им импулс да отдават всичко, тяхната решимост и положителното им отношение при изпълнение на дълга. Когато някой ги попита нещо, те стават нетърпеливи. Или кастрят хората, или ги поучават и им се подиграват, или правят нещата нехайно и изоставят работата си. Няма ли проблем с тези надзорници? (Да.) През деня те едва успяват да избутат работата в състояние на объркана замъгленост, а вечер, когато никой не гледа, тайно играят на видеоигри без да мигнат цяла нощ. В началото не се притесняват за това, като си мислят: „Работата ми не е изостанала през деня. Свършил съм цялата работа, която трябваше. Разрешил съм всички проблеми, за които другите са ме питали. Дори ако не спя през нощта, за да освободя време за видеоигри, всичко това не показва ли, че съм предан?“. В резултат на това, щом започнат да играят, не могат да спрат и не слушат никого. Въпреки че това не влияе на почивката на другите хора или на работната среда, могат ли такива надзорници все още да носят на плещите си работата си? Могат ли да я вършат добре? (Не.) Защо не? Те често играят на видеоигри по цяла нощ без да спят, а през деня трябва да работят — колко енергия може да има човек? Ще бъде ли голяма работната им ефективност, ако са вкопчени към видеоигрите по този начин? Определено не. Следователно такива надзорници изобщо не могат да изпълняват добре дълга си или да се нагърбят с работата си. Въпреки че имат професионални умения и известни заложби, те обичат да играят и не се грижат за същинската си работа. Не трябва ли тези надзорници да бъдат уволнени? Ако не бъдат освободени, работата ще се забави. Някои хора казват: „Ако бъдат уволнени, няма да можем да намерим никой друг, който да притежава техните професионални умения. Трябва да ги оставим да вършат тази работа — те все пак могат да се нагърбят с работата, дори ако играят на видеоигри“. Правилно ли е това твърдение? (Не, не е.) Човек не може да се съсредоточи върху две неща едновременно, хората имат ограничена енергия. Ако съсредоточиш по-голямата част от енергията си върху игрите, това ще засегне твоята отдаденост към изпълнението на дълга, а ефективността ти при изпълнението на дълга ще бъде силно компрометирана. Това е безотговорно отношение към изпълнението на дълга. Дори ако човек вложи цялото си сърце и цялата си енергия в своя дълг, резултатите няма непременно да бъдат стопроцентови съгласно критериите. Ще бъде още по-лошо, ако съсредоточиш сърцето си и по-голямата част от енергията си върху игрите — няма да ти остане много енергия и мисъл, които да използваш при изпълнението на своя дълг, а ефективността при изпълнението на дълга ти ще пострада. Това, че ще пострада, е меко казано — в действителност ефективността ти при изпълнението на дълга ти ще бъде сериозно нарушена. Ако бъдат установени такива надзорници, те трябва да бъдат своевременно преназначени и уволнени, защото вече са отписани. Не става въпрос само за това, че изпълнението на дълга им не е съгласно критериите — те вече са неспособни да се нагърбят с работата си и не могат да имат никакво положително въздействие върху нея. Следователно да се намери някой, който да поеме тяхната работа и който е усърден и отговорен, въпреки че има по-малко професионални умения, би било по-добър избор от тях.

Току-що разговарях за различни типове хора, които са ненаситни за храна, сън и забавления. Има и друг тип хора. Първоначално, когато се избират надзорници, този тип хора се смятат за подходящи за ролята във всяко едно отношение и всички братя и сестри са готови да ги изберат. Те смятат, че такъв човек има добра човешка природа, че е ентусиазиран и вещ в професията си, както и че е най-добрият и най-силният в екипа във всеки аспект, което го прави очевиден избор за позицията на надзорник. Известно време след избора му обаче, този човек започва често да задрямва, дори по време на събирания. Когато другите му говорят, той винаги е объркан и дава несвързани отговори на въпросите. Преди не е бил такъв, тогава защо изведнъж изглежда така, сякаш е станал различен човек? По-късно някой неволно открива, че разговорите на този надзорник с определен човек звучат така, сякаш двамата имат романтична връзка, и възникват предположения дали те наистина имат връзка. Тъй като този въпрос става все по-очевиден, въпросният надзорник става все по-объркан. Винаги когато му задават въпроси или му говорят за нещо, отговорите му не са толкова бързи, колкото преди, и не звучат толкова ясно и разбираемо както едно време. Той започва да върши все по-малко от работата, която един надзорник трябва да върши, и има все по-малко ентусиазъм при изпълнението на дълга си. Сякаш е станал различен човек — повече от всякога се интересува как е облечен и как изглежда. Тук има някакъв проблем. В миналото, по време на натоварени работни периоди той се къпеше рядко, а сега си мие лицето два пъти на ден и при всяка възможност се сресва и се гледа в огледалото, като постоянно пита другите: „Мислиш ли, че кожата ми е станала по-светла или по-тъмна напоследък? Защо изглежда сякаш съм почернял?“. Хората отговарят: „Толкова е лековато от твоя страна, като надзорник, да говориш такива неща — как това, че си станал по-светъл или по-тъмен влияе на нещо?“. Той постоянно говори по тези банални теми и не е в настроение да си върши работата. Винаги, когато има възможност, обсъжда дрехи, жени, мъже, любов и какъв тип брачни партньори биха си избрали хората, но никога не обсъжда какви проблеми съществуват при изпълнението на дълга му или как да ги разреши. Няма ли проблем тук? Може ли все още да върши работа? (Не, не може.) Неговият мироглед се е променил и въпросите, свързани с изпълнението на дълга, вече не са в мислите му. Вместо това умът му по цял ден е зает с това как да започне романтична връзка, как да се облече и как да привлича противоположния пол. Сред невярващите има един израз: „да попаднеш в капана на любовта“. Капан ли е това? Не, това е бездънна яма! Пропаднеш ли в нея, няма излизане. Има ли такива хора сред персонала, който изпълнява дълга си? (Да.) Макар Божият дом да не се намесва, когато хората си търсят партньори за романс, ако те смущават църковния живот и влияят на църковното дело, докато правят това, тези хора трябва да бъдат премахнати. Тези двойки трябва да си отидат и да си излизат на срещи самостоятелно, без това да влияе на други хора. Ако си човек, който се е посветил на това да прекара целия си живот, като отдава всичко на Бог, и си решил да не започваш романтична връзка, тогава се съсредоточи върху това да отдаваш всичко на Бог. Ако си започнал романтична връзка и вече не ти е до това да си вършиш работата, тогава не бива да изпълняваш дълга на надзорник и Божият дом ще избере друг човек за позицията. Работата на Божия дом не бива да се бави или да се влияе от твоята романтична връзка. Работата трябва да продължи. Как може да продължи? Като се избере друг надзорник, който не е обвързан, който има силни професионални умения и може да се нагърби с работата, за да му предадеш работата си. Божият дом винаги действа по този начин и този принцип остава непроменен. Някои надзорници казват: „Моята романтична връзка не влияе на работата ми. Нека да продължа да отговарям за работата“. Можем ли да вярваме на това твърдение? (Не, не можем.) Защо не можем да му вярваме? Защото фактите са очевидни за всички! Когато човек е в романтична връзка, той може да мисли само за партньора си и сърцето му прелива от това чувство, затова често е сънлив по време на събирания и не може да изпълнява дълга си. Следователно начинът, по който Божият дом се справя с такива лица, е подходящ и е съгласно принципите. Божият дом не те спира да излизаш на срещи, нито те лишава от свободата да правиш това. Можеш да ходиш по срещи колкото ти сърце иска: това е твое собствено решение, стига да не съжаляваш за него и по-късно да не плачеш заради него. Някои надзорници са били освободени от длъжност заради романтична връзка. Някои хора питат: „Не е ли позволено на човек да вярва в Бог, след като започне романтична връзка?“. Божият дом никога не е казвал това. Вярно ли е, че Божият дом отхвърля или отлъчва всички онези, които имат романтични връзки? (Не.) Ако си в романтична връзка, тогава не можеш да бъдеш надзорник или водач и работник, и ако не си отдаден на изпълнението на дълга си, тогава трябва да напуснеш църквата на пълно работно време. Някой казал ли е, че вече не ти е позволено да вярваш в Бог или че ще бъдеш отлъчен? Някой отсъдил ли е, че не можеш да бъдеш спасен или че ще бъдеш прокълнат? (Не.) Божият дом никога не е казвал такива неща. Божият дом изобщо не се намесва в твоя личен избор и свобода. Той изобщо не те лишава от каквато и да е свобода — той ти дава свобода. Когато обаче става дума за този тип надзорници, принципът на Божия дом за справяне с тях е да ги уволни и да намери подходящ човек на мястото им. Ако са подходящи да продължат да изпълняват дълг, могат да бъдат задържани. Ако не, ще бъдат отпратени. Няма да има никакъв бой, словесни обиди или унижение. Това не е нещо срамно — съвсем нормално е. Така че когато някои хора са отстранени от постовете си или са изпратени в обикновени църкви заради романтичните си връзки, срамно ли е това? Това може само да покаже, че им липсва преданост при изпълнение на техния дълг, че не се интересуват от истината и изобщо не носят бреме за собственото си навлизане в живота. Този вид надзорник не се грижи за същинската си работа — той мисли само за романтични връзки, което забавя църковното дело и вече е засегнало напредъка на работата на църквата — не е ли това сериозен проблем? (Да.) Следователно не е подходящо да се задържа този тип надзорник и той трябва да бъде отстранен от поста си. Някои казват: „Не е ли малко прибързано да бъде отстранен?“. Ако от началото на неговата романтична връзка до момента на отстраняването му са минали само ден-два, това би могло да се счита за прибързано. Но ако са минали три до пет месеца, това отново ли ще се счита за прибързано? (Не.) Действието е предприето достатъчно бавно, работата вече е била забавена толкова много — как да не се тревожиш за това? Нима това не е проблем? (Да, така е.)

Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху своята си работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва, и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не следят работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мурзелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. Достатъчно е отвратително, че когато някой му докладва проблемите с надзорника, той не обръща внимание. Но кое е най-отвратителното? Когато хората му докладват за наистина сериозни проблеми с надзорника, той не се опитва да ги разреши и дори измисля всякакви оправдания: „Познавам този надзорник, той наистина вярва в Бог, никога не би имал никакви проблеми. Дори да има нещо дребно, Бог ще го защити и дисциплинира. Ако прави някакви грешки, това е между него и Бог — не бива да се тревожим за това“. По този начин лъжеводачите работят според своите собствени представи и фантазии. Преструват се, че разбират истината и имат вяра, но просто объркват църковната работа — тя дори може да спре и те все още ще се преструват на неосведомени. Не действат ли лъжеводачите твърде много като чиновници? Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на водачите на групи и на надзорниците — нито я проследяват, нито я проучват. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че щом този човек е избран, той се е заклел, взел е решение и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Фалшивите водачи не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за отговорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова ревностен и надежден, да се скатава от работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като фалшивите водачи са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават и преназначават своевременно съответния отговорник. Те са истински фалшиви водачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на фалшивите водачи към работата им има ли нещо общо с нехайността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно уреждат някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е ламтеж за плътски удобства, нали? От друга страна лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разкрива Божието слово същината на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хората, ако Бог не им вярва? Фалшивите водачи са твърде високомерни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждате рядко и не прекарвате много време заедно! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не сте ли напълно слепи в това отношение? Не действате ли безразсъдно? А когато работят така, фалшивите водачи не са ли изключително безотговорни? Висшестоящите водачи и работници ги питат: „Проверил ли си работата на този надзорник? Какво представлява характерът му и какви са заложбите му? Отговорен ли е в работата си? Може ли да се нагърби със задачата?“. Лъжеводачите отговарят: „Определено може! Когато беше избран, той даде обет и взе твърдо решение. Все още пазя писмената му клетва. Би трябвало да може да се нагърби със задачата“. Какво мислите за думите на лъжеводачите? Те смятат, че след като този човек е дал обет, за да изрази ангажираността си, той със сигурност ще може да го изпълни. Вярно ли е това твърдение? Колко хора днес могат действително да изпълнят обетите си? Колко са честните хора, които постъпват според решенията си? Само защото човек дава обет, не означава, че наистина може да го изпълни. Да предположим, че го попиташ: „Можеш ли да гарантираш, че надзорникът няма да се промени? Можеш ли да гарантираш неговата доживотна преданост? Когато Бог иска да разкрие хората, Той трябва да създаде различни среди, за да ги изпита. На какво основание казваш, че е надежден? Проучил ли си го?“. Лъжеводачите отговарят: „Няма нужда. Всички братя и сестри докладват, че е надежден“. Това твърдение също е неправилно. Наистина ли човек е добър само защото братята и сестрите докладват, че е такъв? Притежават ли всички братя и сестри истината? Могат ли те всички да прозрат нещата? Познават ли всички братя и сестри този човек? Това твърдение е още по-отблъскващо! Всъщност този човек отдавна е разкрит. Той е изгубил делото на Светия Дух, а противните му черти — да обича лекото и да мрази усърдната работа, да се лакоми и да мързелува, и да не се грижи за същинската си работа — вече са разобличени. Освен лъжеводачите, които все още никак не са наясно, всички останали отдавна са го прозрели — само лъжеводачите все още му вярват толкова много. Каква е ползата от тези лъжеводачи? Не са ли некадърници? Има дори случаи, в които Горното научава за различните проявления на определени надзорници, като отива на място да разследва и да пита за тях, и въпреки това водачите все още са в пълно неведение. Не е ли това проблем? Тези водачи са чиста проба лъжеводачи. Те не вършат реална работа, а са просто чиновници и като безучастни шефове свършват малко работа и след това лежат на стари лаври и смятат, че имат право да се забавляват, без да си мръднат пръста, когато нещата се объркат. Какво право имаш да се наслаждаваш на предимствата на статуса? Това наистина е безсрамно! Когато лъжеводачите работят, те никога не проверяват никаква работа, не се интересуват от напредъка на работата и със сигурност не проучват обстоятелствата на различните надзорници на екипи. Знаят само да възлагат работа и да организират надзорниците, след което смятат, че са приключили, че работата им е свършена веднъж завинаги. Смятат следното: „Някой се грижи за тази задача, така че вече не е моя работа. Мога да се забавлявам“. Това ли означава да вършиш работа? Без съмнение всеки, който работи по този начин, е лъжеводач — лъжеводач, който бави делото на църквата и вреди на Божиите избраници.

Фалшивите лидери никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните ръководители на групи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за житейските навици на ръководителите на различни групи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и задълженията им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не питат за това дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито пък за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. Особено забравени са за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божия избран народ, заедно с това дали тези грешки и отклонения някога са се променили. Ако не питат за тези подробни условия, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжливите лидери обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните ръководители на групи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като фалшивите лидери не успяват да контролират, ръководят и проследяват работата на различните групови ръководители и не изпълняват отговорностите си в тези области, това води до безпорядък в работата на църквата. Това е небрежност от страна на лидерите и работниците. Бог може да проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Това е способност, която липсва на хората. Ето защо, когато работят, хората трябва да бъдат по-усърдни и внимателни, редовно да ходят на работното място, за да проследяват, надзирават и ръководят дейността, за да осигурят нормалния напредък на църковното дело. Ясно е, че лъжеводачите са напълно безотговорни в работата си и никога не надзирават, не проследяват и не ръководят различни задачи. В резултат на това някои надзорници не знаят как да разрешават различни проблеми, които възникват в работата, и остават на постовете си като надзорници, въпреки че далеч не са достатъчно компетентни да вършат работата. В крайна сметка работата се бави за пореден път и те я превръщат в пълна бъркотия. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не се интересуват от ситуацията на надзорниците, не я надзирават, нито я проследяват — резултат, който се дължи изцяло на неизпълнението на отговорностите от страна на лъжеводачите. Тъй като лъжеводачите не проверяват, не проследяват или не питат за работата и не могат своевременно да схванат ситуацията, те остават в неведение относно неща като например дали надзорниците вършат реална работа, как напредва работата и дали е дала реални резултати. Когато ги попитат с какво са заети надзорниците или какви конкретни задачи изпълняват, лъжеводачите отговарят: „Не знам, но те присъстват на всяко събиране и всеки път, когато общувам с тях за работата, те никога не споменават никакви проблеми или трудности“. Лъжеводачите смятат, че стига надзорниците да не изоставят работата си и да са винаги на разположение, когато ги потърсят, с тях няма абсолютно никакъв проблем. Ето как работят лъжеводачите. Не е ли това проявление на „лъжливост“? Не е ли неспособност да изпълняват отговорностите си? Това е сериозно неизпълнение на отговорностите! В работата си лъжеводачите се съсредоточават само върху механичните действия и не търсят действителни резултати. На повърхността те често провеждат сбирки, като изглеждат по-заети от обикновения човек. Не е ясно обаче какви проблеми всъщност са разрешили, какви конкретни задачи са изпълнили правилно и какви резултати са постигнали. Никой не може да даде ясен отговор по отношение на тези неща, включително самите лъжеводачи. Едно обаче е сигурно: независимо какви проблеми имат хората на работното място, тези лъжеводачи не могат да бъдат открити никъде. Никой никога не ги е виждал на работното място да разрешават проблемите на хората. Тогава каква работа вършат лъжеводачите по цял ден? Какви проблеми разрешават техните събирания? Никой не знае със сигурност и едва накрая, когато работата им бъде проверена, се установяват куп натрупани и нерешени проблеми. На повърхността лъжеводачите наистина изглеждат доста заети — те се „занимават с безброй дела“. Когато обаче някой изследва резултатите от работата им, е пълна бъркотия. Цари хаос, няма нищо стойностно в работата им и е очевидно, че тези лъжеводачи не са свършили грам реална работа. Въпреки множеството реални проблеми, които са оставили нерешени, лъжеводачите като че ли нямат усещане за съвест и не изпитват никаква вина. Освен това са много самодоволни и смятат, че са доста добри — наистина са лишени от разум. Такива хора не заслужават да бъдат водачи или работници в църквата.

Типът надзорник, за когото разговаряхме току-що, познава професията си и притежава работоспособност, но просто не се обременява и по цял ден се отдава на ядене, пиене и забавления, без да се грижи за същинската си работа или да върши някаква реална работа. Лъжеводачите не могат своевременно да преназначават и уволняват този тип надзорник и това възпрепятства и смущава работата, като ѝ пречи да напредва гладко. Не е ли това причинено от лъжеводачите? Въпреки че лъжеводачите не са пряко отговорни за това, тяхното неизпълнение на отговорностите и неспособността им да изпълнят ролята си на надзираващи ги прави непряко отговорни за загубите, нанесени на работата. Тези лъжеводачи не изпълняват дълга си като надзираващи, те са небрежни в отговорностите си, което в крайна сметка причинява загуби на църковното дело. Някои задачи дори стигат до застой и остават в безпорядък поради липсата на подходящ надзорник, който да поеме отговорността, да извършва проверки, да надзирава и да тласка работата напред. Неправилното използване на персонала ще причини подобни загуби на работата. Въпреки че този тип надзорник има известни заложби и разбира малко от професията, той не се грижи за същинската си работа, често поема по свой собствен път и не следва правилната посока. Дори ако лъжеводачите чуят, че някой е съобщил за проблем с такъв надзорник, те не разглеждат проблема, нито се справят с него своевременно и това в крайна сметка парализира църковното дело. Не се ли дължи това на безотговорността на лъжеводачите? Те дори се опитват да избягат от отговорност, като твърдят, че този човек не е разбрал ситуацията на надзорника, че е бил глупав и невеж, че според него ако каже за проблема, това ще приключи въпроса, и че няма да се наложи те да поемат отговорността. В работата си лъжеводачите винаги действат нехайно. Дори когато хората съобщават за проблеми, те нито се интересуват от тях, нито се справят с тях, а когато нещата се объркат, се опитват да избегнат отговорността. Това е едно от проявленията на лъжеводачите.

II. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които имат лоши заложби и на които им липсва работоспособност

Когато лъжеводачите работят, проблемите, които срещат, не се ограничават само до тази ситуация — има и друга, при която надзорниците имат лоши заложби, нямат работоспособност и не могат да се нагърбят с работата. В такива случаи лъжеводачите също не успяват да се поинтересуват от проблема и да се справят с него своевременно. Защо е така? На лъжеводачите им липсва работоспособност, те имат лоши заложби и нямат духовно разбиране. Никога не се интересуват, нито поемат инициативата да питат за заложбите на различните надзорници на екипи, за тяхната способност да поемат работата или за обстоятелствата на тяхната работа. Те не могат да прозрат надзорниците, които имат лоши заложби и не са способни да поемат работата, нито са наясно с тези неща. В тяхното съзнание, щом някой човек поеме ролята на надзорник, той ще остане на поста си дълго време, освен ако не извърши най-различни злини, не предизвика всеобщо възмущение и не бъде отстранен от братята и сестрите, или освен ако някой не съобщи за проблемите му на Горното и Горното не уволни директно този човек. Иначе лъжеводачите никога няма да го уволнят. Те смятат, че след като братята и сестрите са казали, че този човек е добър и са го избрали, той би трябвало да е най-добрият избор. Лъжеводачите винаги разчитат на фантазии и преценки, за да определят дали някой може да върши работа и дали е подходящ да действа като надзорник. Например имаше една надзорничка на екип танци, която не умееше да танцува и не разбираше принципите за подбор на танци. Докато разработваше хореографията на някой танц, тя не знаеше дали да избере съвременен или класически стил. Строго погледнато, тя нямаше никакви познания по танци. Лъжеводачът обаче не можеше да види това. Той я избра за надзорничка, защото тя имаше ентусиазъм и желаеше да бъде в центъра на вниманието, като приемаше, че тя разбира всичко, и я оставяше да напътства братята и сестрите. По-късно лъжеводачът не проследи и не наблюдава работата ѝ, нито видя колко добре напътства братята и сестрите, дали е експерт или лаик, дали това, което преподава, е подходящо или дали е съгласно изискванията на Божия дом. Той не можеше да различи тези неща и не отиде да пита за тях. В резултат на това всички работиха дълго време, без да постигнат никакви резултати, и накрая се установи, че избраната от лъжеводача надзорничка изобщо не може да танцува, но въпреки това се е преструвала на експерт и е ръководила другите. Не забави ли това работата? Лъжеводачът обаче не можа да установи този проблем и все още вярваше, че тя върши добра работа. В съзнанието на лъжеводачите, назависимо кой е човекът, стига той да има смелост и да дръзва да говори, да действа и да поема работа, това доказва, че има заложби и може да се нагърби с нея, а ако не се осмелява да прави тези неща, това доказва, че заложбите му са недостатъчни, за да се нагърби с тази работа. Някои хора са глупаци или безразсъдни смелчаци, които са достатъчно дръзки да направят всичко. Тези хора не знаят дали имат правилните заложби или дали могат да поемат работата, но все пак се осмеляват да станат надзорници. Оказва се, че след като поемат ролята, никоя работа не напредва и назависимо каква работа вършат, те нямат ясна представа за посоката, стъпките или правилните идеи. Всеки може да изложи всякакво мнение и те няма да знаят дали е правилно или погрешно. Ако даден човек каже нещата да се правят по един начин, те казват, че е добре, а ако друг човек каже нещата да се правят по друг начин, те също казват, че е добре. А когато стане въпрос какъв подход всъщност да се усвои, те оставят всички да се изкажат и този, чийто глас е най-силен, привежда в действие своите идеи. Такива хора нямат никакви заложби, не могат да прозрат нищо и работата им се превръща в бъркотия, но лъжеводачите все още не могат да прозрат такива надзорници. Някои хора казват: „Този надзорник има наистина лоши заложби, трябва незабавно да бъде уволнен!“. Лъжеводачите обаче отговарят: „Говорих с него и той каза, че е готов да съдейства. Нека му дадем още един шанс“. Какво мислите за това твърдение? Не е ли нещо, което само глупак би казал? Какво не е наред с това твърдение? (Не става въпрос дали са готови да съдействат или не. Липсват им заложби и просто не могат да се нагърбят с работата по никакъв начин.) Точно така, въпросът не е дали са готови да го направят. Въпросът е, че имат твърде лоши заложби и не знаят как да се справят — това е същината на проблема. Ето защо техните водачи трябва да притежават малко ум и да могат да преценяват хората, да видят дали тези надзорници притежават необходимите заложби. Тези водачи трябва да извършват цялостна оценка въз основа на речта и общението на надзорниците, въз основа на наблюдение дали надзорниците обикновено действат с подходяща рамка и с методични способи и стъпки, и въз основа на обратната връзка от братята и сестрите. Ако заложбите им са твърде лоши и им липсва необходимата работоспособност, ако объркват всичко, което правят, и ако са некадърници, тогава тези надзорници трябва да бъдат уволнени своевременно.

Имаше един надзорник на ферма, който правеше от земеделската работа пълна бъркотия. Не знаеше кои култури в коя нива трябва да засее, нито кой парцел е подходящ за отглеждане на зеленчуци, и не търсеше и не разговаряше с никого — не знаеше как да разговаря за тези неща, затова просто не го правеше. Сееше културите както му харесва, като загърбваше принципите на Божия дом. В резултат на това извърши сеитбата на всеки парцел обработваема земя по хаотичен начин, като културите, които е трябвало да бъдат засадени в малки количества, бяха засадени в големи количества, а културите, които е трябвало да бъдат засадени в големи количества, бяха засадени в малки количества. Когато Горното го кастри, той все още беше непокорен и смяташе, че няма нищо лошо в това да засее културите по този начин. Кажете Ми, не са ли такива надзорници много трудни? Той не знаеше как да се справя с въпросите въз основа на принципите, установени от Божия дом, или че трябва да определи каква площ да засее със зърнени култури и каква — със зеленчуци според броя на хората, които изпълняват дълга си в църквата на пълно работно време. Вместо това той реши да засади повече или по-малко от определени култури въз основа на собствените си предпочитания и смяташе, че това е напълно подходящо. В крайна сметка засади културите по объркан начин. По-късно разсадът поникна. Част от него беше пожълтял и се нуждаеше от тор, но той не знаеше колко да тори, нито кога да тори. Някои от културите бяха нападнати от вредители и той не знаеше дали трябва да ги третира с пестициди или не. Някои хора се застъпваха за използването им, а други бяха против, и той се обърка и не знаеше как да постъпи с пестицидите. Ето така се справяше криво-ляво, докато не дойде време за жътва. Също така нямаше представа колко дълго трае вегетационният период на всяка култура или кога реколтата е готова. В резултат на това житните класове, събрани рано, все още не бяха узрели напълно, а тези, събрани късно, се изрониха по земята. Въпреки всичко, накрая реколтата беше събрана, зърното най-накрая беше складирано и земеделските дейности за годината горе-долу приключиха. Как се справи надзорникът на фермата с работата си? (Създаде бъркотия.) Защо се получи такава бъркотия? Намерете основната причина на този проблем. (Неговите заложби са изключително лоши.) Този надзорник има изключително лоши заложби! Когато трябваше да заеме с въпросите, той не направи точни преценки, не можа да намери принципите и нямаше никакъв начин или метод за справяне с нещата. Това доведе до факта, че се справи по невероятно хаотичен начин с такава проста задача като сеитбата, и до голяма бъркотия в тази работа. Кои са основните проявления на лошите заложби? (Липса на точна преценка и неспособност да се намерят принципите.) Не са ли тези думи от решаващо значение? Ще ги запомните ли? Когато човек е изправен пред някакви въпроси, липсата на точна преценка и неспособността да се намерят принципите показват изключително лоши заложби. Колкото повече предложения и насоки даваха другите хора на този надзорник, толкова по-объркан ставаше той. Той смяташе, че би било чудесно, ако има само едно предложение — тогава би могъл да го разглежда като правило и да го спазва, което би направило нещата толкова прости и би означавало, че не е нужно да мисли или да извършва преценка. Той се страхуваше от това множество хора да му дават предложения, защото когато ги чуеше, не знаеше как да се справи с тях. Всъщност хората с ум и добри заложби не се страхуват от това другите хора да правят предложения. Те смятат, че преценката им става по-точна и възможността за грешка намалява, когато повече хора правят предложения. Хората без ум или заложби се боят от разнородните мнения и предложения на много хора. Те се объркват, когато са изправени пред съвети от много източници. Нямаше ли изключително лоши заложби надзорникът на фермата, когото току-що споменах — не беше ли в недостатъчна степен добър, за да се нагърби с тази работа? (Да.) Някои възразяват: „Може би преди не се е занимавал със земеделие. Ти настояваше той да върши земеделска работа — не беше ли това все едно да накараш вълка да пасе овце?“. Означава ли липсата на предишен опит в земеделието това, че човек не може да се занимава със земеделие? Кой има вродена способност да се занимава със земеделие? Възможно ли е фермерите да се раждат с тази способност? (Не.) Имало ли е фермери, които поради липса на опит и знания как да се занимават със земеделие, не са събрали реколтата и не са имали никакво зърно първия път, когато са засяли културите, което е довело до година на глад? Случва ли се подобно нещо? (Не.) Ако наистина беше така, причината би била природно бедствие, а не резултат от човешки действия. Такива ситуации са изключително редки! Фермерите изкарват прехраната си със земеделие и дори тези, които са се занимавали със земеделие година-две, се научават да го правят. Хората с добри заложби могат да постигнат малко по-добър добив от обработването на земята, докато тези с лоши заложби могат да имат по-бедна реколта. Освен това при сегашния напредък и изобилие от информация, ако човек има заложби, тази информация е достатъчна да му послужи като отправна точка за точни преценки и решения. Колкото по-изчерпателна и точна е информацията, толкова по-прецизни стават преценките и решенията му и толкова по-малко грешки прави. Хората с лоши заложби обаче са пълната противополжност на това: колкото повече информация има, толкова по-объркани стават. Накрая всяка стъпка се превръща в борба и е неимоверно трудна за тях. Земеделието е надпревара с времето — няма да се получи, ако подраниш или закъснееш твърде много. Ако закъснееш и пропуснеш подходящото време, това ще засегне крайната реколта. В хода на земеделската работа този надзорник беше претрупан от задачи, принуден да бърза от изтичащото време и притискан на всяка стъпка. Въпреки че все пак успя да изпълни всяка стъпка, му беше много трудно и накрая резултатът беше, че създаде бъркотия. Такива хора имат изключително лоши заложби!

Хората с изключително лоши заложби не могат да свършат добре дори една-единствена задача. Независимо каква работа вършат, те я превръщат в голяма бъркотия. Ако водачите на тези надзорници имат добри заложби и са способни да изпълняват отговорностите си, те би трябвало да могат да видят тези неща. Те трябва да помагат на надзорниците, които имат лоши заложби, с напътствия, стандартизация и проверка. Лъжеводачите обаче не успяват да направят това. Те също така не са способни да вършат нещата, които надзорниците не могат да вършат, а когато надзорниците намират работата си за трудна или се чувстват несигурни и колебливи в нея, лъжеводачите се колебаят заедно с тях. Те дори не са наясно как се справят надзорниците в работата си, докъде са стигнали с нея, какви предизвикателства са възникнали или какво объркване изпитват. Когато един човек попита онази водачка относно земеделието, тя каза: „Аз съм водач, не отговарям за земеделието“. Човекът отговори: „Ти си водач, така че какво лошо има да те питаме за земеделието? Тази работа попада в обхвата на твоите отговорности“. Тя каза: „Нека попитам за това вместо теб“. След като попита, отговори: „В момента садим картофи“. Той продължи с въпроса: „Колко картофи садите?“. Тя отговори: „Това не попитах, нека отида да проверя вместо теб“. След като попита отново, тя му отвърна: „Засадихме два акра“. Той попита: „Какъв сорт засадихте? Подходящ ли е този парцел за садене на картофи? Торихте ли, когато ги засадихте? На каква дълбочина засадихте семената?“. Тя не знаеше отговора на нито един въпрос. Не знаеш тези неща, но не се интересуваш от тях и не намираш някого, когото да попиташ за тях — това не забавя ли нещата? Изобщо водач ли си? Каква работа вършиш като водач? Ако не можеш дори да водиш хората да свършат тази дребна външна работа, каква е ползата от това да си водач? Въпреки че заложбите на надзорника бяха толкова лоши, тази лъжеводачка не успя да ги установи и когато я попитаха какви са заложбите на надзорника, как вървят посевите и дали е гарантирана реколтата, тя отвърна: „Не е необходимо да се интересувате от тези неща. Земеделието е толкова проста задача! Вече сме засадили култури на полето, нали? Как би могло да няма реколта?“. Тя не обмисли нищо, не се поинтересува от нищо и изобщо не беше умна. Що за водач е това? (Лъжеводач.) Когато се сблъскваше с нещо, надзорникът беше безпомощен като пиле с отрязана глава. Не знаеше кого да попита, как да намери информация, нито коя страна да избере, когато различни източници на информация представяха много различни идеи. Тази водачка не проучи тези обстоятелства. Тя смяташе, че работата е предадена на този човек и затова изобщо не се занимаваше с нея. Смятате ли, че надзорник с толкова лоши заложби би повлиял на резултатите от работата? (Да.) Тогава какво е трябвало да направи водачката, за да разреши този проблем? Чрез проучване на въпроса и косвени запитвания, чрез събитията, които се случват около нея, и чрез засаждането на реколтата за сезона тя е трябвало да установи, че надзорникът е с изключително лоши заложби, че не е способен да направи нищо. Той не можа да събере никакъв опит дори след години земеделска работа — към онзи момент дори не беше сигурен как да сади култури — и трябваше да ѝ стане ясно, че той има лоши заложби и не е подходящ за задачата, и че такъв човек е трябвало да бъде уволнен! Трябвало е да разпита кой е подходящ за надзорник, кой може да поеме тази работа и да я свърши добре, като по този начин гарантира, че няма да се навреди на делото на Божия дом. Имаше ли лъжеводачката такава нагласа? Успя ли да види тези проблеми? (Не.) Умът и очите ѝ бяха слепи — тя беше напълно сляпа. Това е проявление на лъжеводачите. Що се отнася до хората с лоши заложби, лъжеводачите не знаят как да ги напътстват в работата им, не знаят как да им помогнат, като извършват проверка, или как своевременно да разрешат трудностите им, и със сигурност не знаят, че някой с лоши заложби не може да се нагърби с работата и трябва бързо да бъде сменен с подходящ човек. Лъжеводачите не изпълняват нито една от тези задачи. Те не са способни на това и не могат да видят нищо от това. Не са ли слепци? Някои хора казват: „Може би са заети с други задачи. Защо постоянно ги караш да се занимават с тези незначителни и дребни задачи?“. Това са задачи, които водачите трябва да изпълняват, как може да се считат за дребни? Тези въпроси са в рамките на отговорностите на водачите — редно ли е да ги пренебрегват? Ако го направят, това би било неизпълнение на отговорностите. Трудностите и проблемите в тяхната работа възникват всеки ден точно под носа на водачите и хората ги повдигат ежедневно. Очите и умовете на лъжеводачите обаче са слепи. Те не могат да видят, да почувстват или да усетят, че това са проблеми, така че е естествено да не могат да ги разрешат. Тази лъжеводачка не успя да открие, че заложбите на надзорника са изключително лоши. Тя също така не можа да установи различните проблеми, възникнали в неговата работа. Този надзорник не можеше да се справя с проблемите и когато нещо се случеше, действаше хаотично като муха без глава, липсваха му принципи и превръщаше работата в хаос, а лъжеводачката не можа да види или да открие нищо от това. Има един принцип за това как лъжеводачите вършат работата си: стига да са подредили някой да отговаря за всяка задача, те я считат за свършена и независимо дали заложбите на надзорника са добри или лоши, дали той може да свърши работата добре или колко проблеми възникват в работата, те смятат, че това няма нищо общо с тях. Може ли такъв водач все пак да върши работа? Разбира ли как да работи? (Не.) Ако не разбираш как да работиш, защо тогава действаш като водач? Ако въпреки това служиш като водач, значи си лъжеводач. Лъжеводачите не могат да видят или да открият различните проявления на хората с лоши заложби или различните проблеми, които възникват, докато изпълняват дълга си. Сърцата им са изключително безчувствени. Не са ли очите и умовете им слепи? Неколцина може да кажат: „Те не са слепи. Ти винаги ги клеветиш и злепоставяш“. Проблемите с този надзорник на земеделската работа бяха толкова сериозни. Лъжеводачката беше покрай него всекидневно и можеше да чуе и види всичко, което се случва. Как тогава не успя да открие или да осъзнае, че това са проблеми? Защо не се справи с тези проблеми или не ги разреши? Не бяха ли слепи очите и умът ѝ? Сериозен ли беше този проблем? (Да, сериозен беше.) Това е друго проявление на лъжеводачите — слепота на ума и очите.

Когато възложиш задача на човек с лоши заложби, можеш да разбереш по начина, по който обикновено говори, по неговото отношение и възгледи, когато обсъжда работата, и по начина, по който се справя със задачите, че заложбите му са твърде лоши, че мисленето му е хаотично и че подхожда към всичко с известна слепота и безразсъдство, и че му липсват всякакви цели. Можеш да установиш, че този човек има изключително лоши заложби, само като погледнеш начина, по който върши нещата, така че трябва ли изобщо да го наблюдаваш толкова дълго? Не, не трябва. Лъжеводачите обаче имат кардинален проблем: те смятат, че щом даден човек е работил през цялото това време, без да напусне, и не са чули някой да съобщава, че е направил нещо лошо или че е причинил прекъсване или смущение, или че е бил негативен или мързелив, това означава, че този човек все пак може да върши работата. Те не знаят как да преценят заложбите на даден човек или способността му да върши добре работата въз основа на неговата реч, отношение и гледна точка към въпросите или начина, по който върши нещата. Те нямат това осъзнаване, безчувствени са и нямат никакво възприятие по този въпрос. Имат една гледна точка: стига човек да не е бездеен, всичко е наред и работата може да продължи. Смятате ли, че водач, който таи такъв възглед, може да върши добра работа? Дали е на висотата на задачата? (Не.) Да се позволи на такъв човек да бъде водач, би объркало работата, нали? Когато човек се отдава на ядене, пиене и забавления и пренебрегва задълженията си, лъжеводачите не си правят труда да проучат това или да се справят с него и не могат да видят дали заложбите или характерът на даден човек са добри или лоши, независимо колко дълго са били в контакт с него. Притежават ли тези водачи работоспособността на водач? (Не.) Това са лъжеводачи. Лъжеводачите не могат да разпознаят дали даден човек има или няма добри заложби и не са способни да изпълняват тези конкретни задачи. Смятат, че това не е част от работата им. Не е ли това занемаряване на отговорността им? Какво мислите, може ли човек с лоши заложби да се нагърби с работата, или това трябва да е човек, който има някакви заложби? (Човек, който има някакви заложби.) Следователно оценяването на заложбите на даден човек и неговата компетентност за работата е въпрос, за който водачите и работниците трябва да се грижат и да имат разбиране, а също така е задача, която водачите и работниците трябва да изпълняват. Лъжеводачите обаче не разбират, че това е част от тяхната работа, липсва им това осъзнаване и не могат да изпълнят тази част от своите отговорности. В това отношение лъжеводачите занемаряват отговорността си и това също е проявление на факта, че лъжеводачите не са на висотата на задачата. Това е вторият вид ситуация: надзорниците имат лоши заложби, липсва им работоспособност и не са да способни да поемат работата си, което е въпрос, засягащ техните заложби. В тази ситуация лъжеводачите по подобен начин не успяват да влязат в ролята на водачи и не са способни своевременно да уволнят надзорниците с лоши заложби.

III. Как лъжеводачите се отнасят с надзорници, които тормозят другите и смущават църковното дело

Третият вид ситуация включва надзорници, които тормозят и възпират другите, като смущават църковното дело. При първата ситуация, за която говорихме по-рано, някои надзорници — въпреки че имат относително добри заложби и са способни да поемат работата си — не я приемат сериозно и просто се държат нехайно, а лъжеводачите не знаят за това и не ги уволняват своевременно. Втората ситуация включва някои надзорници, които имат лоши заложби и не са способни да поемат работата, но лъжеводачите не забелязват това или не ги заменят своевременно. Третата ситуация се отнася до надзорници, които — независимо дали собствените им заложби са добри или лоши — не се занимават със същинската си работа, а просто тормозят и възпират другите, като смущават църковното дело. От момента, в който са избрани за надзорници, те не се опитват да научат нещо за своята област или да я проучат, нито търсят истините принципи и със сигурност не напътстват другите да изпълняват правилно дълга си. Вместо това при всяка възможност се заяждат с някого и се подиграват и осмиват хората. Стига да имат възможност, се изтъкват и каквото и да правят, никога не са здраво стъпили на земята. Един ден казват на хората да правят нещата по един начин, а на следващия ден им казват да ги правят по друг начин. Просто измислят нови номера, като винаги искат да изпъкнат. Всичко това поставя хората в състояние на тревожност. Винаги, когато тези надзорници говорят, някои хора усещат как сърцата им треперят. Когато са укротили всички и са накарали всички да се боят от тях и да им се подчиняват, те се чувстват въодушевени. Независимо дали са лъжеводачи или антихристи и независимо дали са на власт или не, този тип хора разрушават спокойствието на църквата. Те не само не могат да вършат истинска работа или да изпълняват нормално дълга си, но и сеят раздори и предизвикват конфликти между хората, като смущават църковния живот. Не само не могат да помогнат на другите да разберат истината, но и често осъждат и заклеймяват хората, и ги карат да им се подчиняват във всичко, като ги възпират до такава степен, че те не знаят как да действат подходящо. Особено по отношение на начина им на живот, хората не могат да си легнат малко по-рано или да станат по-късно. Каквото и да правят, трябва да следят изражението на лицето на тези хора, което прави живота изключително уморителен. Ако такива хора станат надзорници, всички останали ще имат трудни времена. Ако им говориш честно и разобличиш проблемите им, ще кажат, че умишлено ги нарочваш и разобличаваш. Ако не им говориш за проблемите им, ще кажат, че ги гледаш отвисоко. Ако си сериозен и отговорен към работата и им дадеш някакъв съвет, ще бъдат опърничави и ще кажат, че ги нападаш, и ще те нарекат надменен. Във всеки случай, каквото и да правиш, ще го намират за неприятно. Те винаги мислят как да тормозят хората и ги възпират по такъв начин, че да се чувстват като оковани и да смятат, че всичко, което правят, не е правилно. Такива надзорници смущават църковното дело.

Лъжеводачите са добри в повърхностната работа, но никога не вършат истинска работа. Те не отиват да проверят, да надзирават или да ръководят различните професионални дейности, нито своевременно да открият какво се случва в различните екипи, да проверят как напредва работата, какви проблеми съществуват, дали надзорниците на екипите са компетентни в работата си и как братята и сестрите докладват за надзорниците или ги оценяват. Те не проверяват дали някой е възпиран от ръководителите на екипи или от надзорниците, дали се приемат правилните предложения, които хората правят, дали някой, който е талантлив или се стреми към истината, не е потискан или отхвърлян, дали някой простодушен човек не е тормозен, дали хора, които разобличават лъжеводачи и съобщават за тях, не са нападани, подложени на отмъщение, премахвани или отлъчвани, дали ръководителите на екипи или надзорниците не са зли хора и дали някой е тормозен. Ако лъжеводачите не вършат нищо от тази конкретна работа, те трябва да бъдат уволнени. Да кажем например, че някой съобщи на лъжеводача, че има надзорник, който често възпира и потиска хората. Надзорникът е направил някои неща погрешно, но не позволява на братята и сестрите да дават каквито и да било предложения и дори търси извинения, за да се оправдае и защити, като никога не признава грешките си. Не трябва ли такъв надзорник да бъде незабавно уволнен? Това са проблеми, които водачите трябва да решават своевременно. Някои лъжеводачи не позволяват надзорниците, които са назначили, да бъдат разобличавани, независимо какви проблеми са възникнали в работата им, и със сигурност не позволяват да бъдат докладвани на по-висшестоящите — те дори казват на хората да се научат да се покоряват. Ако някой все пак разобличи проблемите с даден надзорник, тези лъжеводачи се опитват да защитят надзорника или да скрият истинските факти, като казват: „Това е проблем на надзорника с навлизането в живота. Нормално е той да има надменен нрав — всеки, който има някакви заложби, е надменен. Това не е голям проблем, просто трябва да проведа кратко общение с него“. В общението надзорникът изразява своята позиция, като казва: „Признавам, че съм надменен. Признавам, че има моменти, когато мисля за собствената си суета, гордост и статус и не приемам предложенията на другите хора. Но другите хора не са добри в тази професия, често правят безполезни предложения, така че има причина да не ги слушам“. Лъжеводачите не се опитват да разберат напълно ситуацията, не гледат резултатите от работата на надзорника, а още по-малко каква е неговата човешка природа, нрав и стремеж. Всичко, което правят, е да омаловажават нещата, като казват: „Това ми беше докладвано, така че ще те държа под око. Давам ти още един шанс“. След разговора им надзорникът казва, че е готов да се покае, но дали наистина впоследствие се покайва или просто лъже и мами — това е нещо, на което лъжеводачите не обръщат внимание. Ако някой повдигне въпроси по тази тема, лъжеводачите казват: „Вече говорих с него и дори му посочих много пасажи от Божиите слова в общението ни. Той е готов да се покае и проблемът вече е решен“. Когато този човек попита: „Каква е човешката природа на този надзорник? Дали е човек, който приема истината? Ти си му дал шанс, но ще може ли той наистина да се покае и да се промени?“, лъжеводачите, неспособни да прозрат това, отговарят: „Все още го наблюдавам“. Този човек отговаря: „От колко време го наблюдаваш? Стигнал ли си до някакви заключения?“. Лъжеводачите казват: „Изминаха повече от шест месеца и все още не съм стигнал до никакви заключения“. Ако не са получили никакви резултати след повече от шест месеца наблюдение, що за работна ефективност е това? Лъжеводачите смятат, че провеждането на един разговор с надзорника е ефективно и решава проблема. Оправдана ли е тази идея? Те смятат, че след като приключат разговора с някого, този човек ще може да се промени и ако някой изрази решимостта си да не го прави отново, те напълно му вярват, без да проучат допълнително ситуацията или да я разгледат отново. Ако никой не следи въпроса, те може дори да не си направят труда да проучат или да проследят работата в продължение на половин година. Лъжеводачите остават в неведение дори когато този надзорник провали работата. Не могат да прозрат как надзорникът ги мами и си играе с тях. Още по-противно е, че когато някой съобщи за проблемите на надзорника, лъжеводачите го пренебрегват и всъщност не проучват дали проблемите съществуват или дали докладваните от него проблеми са реални. Не обръщат внимание на тези въпроси — наистина си вярват твърде много! Независимо какви ситуации възникват в църковното дело, лъжеводачите не бързат да се справят с тях. Смятат, че това така или иначе не ги засяга. Реакцията на лъжеводачите на тези проблеми е изключително мудна, те предприемат мерки и действат много бавно, постоянно увъртат и продължават да дават на хората още един шанс да се покаят, сякаш шансовете, които им дават, са толкова ценни и важни, че могат да променят съдбата им. Лъжеводачите не знаят как да видят нечия природа същност чрез това, което се проявява в човек, или да преценят по какъв път върви даден човек въз основа на неговата природа същност, или да видят дали даден човек е годен да бъде надзорник или да се занимава с ръководни дела въз основа на пътя, по който върви. Не са способни да видят нещата по този начин. Лъжеводачите са способни да правят само две неща в работата си: първо, да привикват хората за свойски разговори и да отбиват номера; второ, да дават на хората шансове, да угаждат на другите и да не оскърбяват никого. Вършат ли те истинска работа? Очевидно не. Те обаче смятат, че да привикаш някого за свойски разговор е истинска работа. Смятат тези разговори за много ценни и важни и гледат на празните думи и доктрини, които бълват, като на невероятно значими. Смятат, че чрез тези разговори са разрешили големи проблеми и са свършили истинска работа. Не знаят защо Бог съди и наказва хората, защо ги кастри или защо ги изпитва и облагородява. Не знаят, че само Божиите слова и истината могат да преодолеят покварения нрав на човека. Прекалено много опростяват Божието дело и Божието спасение на човечеството! Вярват, че изричането на няколко думи и доктрини е заместител на Божието дело, че това може да разреши проблема с човешката поквара. Не е ли това глупост и невежество от страна на лъжеводачите? Лъжеводачите не притежават дари частица от истината реалност, тогава защо са толкова уверени? Дали бълването на няколко доктрини ще накара хората да опознаят себе си? Ще им даде ли възможност да се отърват от покварения си нрав? Как могат тези лъжеводачи да са толкова невежи и наивни? Наистина ли е толкова просто да се преодолеят погрешните практики и поквареното поведение на даден човек? Толкова лесно ли се разрешава въпросът с покварения нрав на човека? Лъжеводачите са толкова глупави и повърхностни! Бог не използва само един метод, за да разреши проблема с човешката поквара. Той използва много методи и устройва различни среди, за да разкрива, пречиства и усъвършенства хората. Лъжеводачите, за разлика от това, вършат работата по изключително монотонен и повърхностен начин: те привикват хората за свойски разговори, консултират малко хората относно начина им на мислене, увещават ги малко и смятат, че това означава да вършат истинска работа. Това е повърхностно, нали? И какъв проблем се крие зад тази безсъдържателност? Не е ли наивност? Лъжеводачите са изключително наивни и също така гледат на хората и нещата по невероятно наивен начин. Нищо не се преодолява по-трудно от покварения нрав на хората: вълкът козината си мени, но нрава — не. Лъжеводачите изобщо не могат да прозрат този проблем. Затова, когато става въпрос за този тип надзорници в църквата, които постоянно причиняват смущения, които винаги възпират и тормозят хората, лъжеводачите не правят нищо друго, освен да говорят с тях, да ги кастрят с няколко думи и това е всичко. Те не ги преназначават и уволняват своевременно. Този подход на лъжеводачите причинява огромна вреда на църковното дело и често води до това, че работата се задържа, бави се, нарушава се и се възпрепятства да напредва нормално, гладко и ефективно поради смущенията от някои зли хора — което е тежко последствие от това, че лъжеводачите действат въз основа на чувствата си, нарушават истините принципи и използват погрешните хора. Лъжеводачите външно не дават вид, че умишлено вършат безброй злини или че действат по свой начин, като установяват собствено независимо царство, както правят антихристите. Лъжеводачите обаче не са способни своевременно да разрешат различните проблеми, които възникват в църковното дело, а когато възникнат проблеми с надзорниците на различни екипи и когато тези надзорници не са способни да поемат работата си, лъжеводачите не са способни своевременно да променят дълга им или да ги уволнят, което носи сериозни загуби за църковното дело. И всичко това се дължи на занемаряването на отговорността от страна на лъжеводачите. Не са ли лъжеводачите много омразни? (Да.)

IV. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които се противопоставят на работните подредби и действат по свой начин

Лъжеводачите не са способни да се справят своевременно със злодеяния, които се случват в църквата, като например това надзорници да тормозят другите, да ги възпират и да смущават църковното дело. По същия начин, когато някои надзорници се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин, лъжеводачите не могат да измислят подходящи решения, за да разрешат своевременно тези проблеми. Това води до загуби за църковното дело и за материалните и финансовите ресурси на Божия дом. Лъжеводачите са наивни и повърхностни, неспособни да разберат истините принципи, а още по-малко да прозрат природата същност на хората. Поради това те често вършат работата си повърхностно, отбиват номера, спазват правила и скандират лозунги, но не отиват на място, за да проверят работата, да наблюдават и да се поинтересуват от всеки надзорник, нито своевременно да се осведомят какво са направили тези надзорници, какви принципи ръководят техните действия и какъв е ефектът впоследствие. В резултат на това те са напълно невежи кои всъщност са хората, които използват, и какво са направили. Затова, когато тези надзорници тайно се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин, лъжеводачите не само не знаят за това, но дори се опитват да ги защитят. Дори да чуят за това, те не го проучват и не се справят с него своевременно. От една страна лъжеводачите са некомпетентни в работата си, а от друга страна са небрежни в дълга си. Нека дадем пример. Един водач избра жена, която била отстранена от друг екип, за техник по сеитбата. Той не провери дали тя има съответния опит и експертни знания, дали може да свърши добре работата или дали има сериозно и отговорно отношение, и след като я назначи на тази длъжност, я остави напълно без надзор, като каза: „Давай, започвай да садиш зеленчуци. Можеш да избереш семената, а аз ще одобря всяка сума, която похарчиш. Просто върши тази работа както намериш за добре!“. Водачът каза това и така тази надзорничка започна да върши работата както намери за добре. Първата ѝ задача бе да избере семената. Когато провери в интернет, тя установи следното: „Има твърде много различни сортове зеленчуци — този огромен свят е пълен с необикновени неща! Подборът на семена е доста забавен. Никога преди не съм вършила тази работа и не знаех, че ще ми е толкова интересно. Щом ми е толкова интересно, просто ще се развихря!“. Първо отвори раздела със семена за домати и остана направо изумена. Имаше всякакви сортове и всякакви размери, а по отношение на цвета имаше червени, жълти и зелени. Един вид беше дори разноцветен — никога не беше виждала нещо подобно и това наистина разшири хоризонта ѝ! Но как да избере правилните семена? Реши да засади по малко от всеки сорт, особено от разноцветния вид, който изглеждаше толкова уникален. Надзорничката избра над 10 сорта домати с различни размери, цветове и форми. След като избра семената за доматите, дойде време да направи същото и с патладжана. Обикновено видовете патладжан, които хората ядат, са продълговати и лилави патладжани или бели патладжани, но тя си помисли: „Патладжаните не бива да се ограничават само до тези два вида. Има зелени, шарени, продълговати, кръгли и овални сортове. Ще избера по малко от всеки вид, така че всички да разширят мирогледа си и да ядат най-различни видове патладжани. Като надзорник, вижте колко съм веща и смела в подбора на семената, колко съм внимателна към братята и сестрите, като задоволявам всеки вкус“. След това избра семена за лук. Общо в района имаше 14 сорта лук и тя избра всичките, а когато приключи, се почувства доста удовлетворена. „Смела“ ли е тази надзорничка? Кой би се осмелил да избере толкова много сортове? По-късно непрекъснато разнищвах този въпрос и някой дори каза: „В района няма само 14 сорта. Има още няколко, които тя не избра!“. Той имаше предвид, че 14 сорта не са толкова много и че все пак има други, които надзорничката не избра, така че не е направила нищо нередно. Не е ли глупав човекът, който каза това? Това означава да си глупав, да не разбираш човешки език и да си в пълно неведение защо разнищвам въпроса. След като избра семена за лук, надзорничката избра и най-малко осем сорта картофи. С каква цел избра толкова много сортове? За да разшири хоризонта на всички и да им позволи да опитат различни вкусове. Надзорничката вярваше, че подборът на семена трябва да се основава на принципа да се облагодетелстват братята и сестрите. Какво мислите за нейната мотивация? Дали да действаш въз основа на нагласа, при която мислиш от името на всички и служиш на всички е принципът, изискван от Божия дом? (Не.) Какъв е тогава принципът на Божия дом за подбора на семена? Не засаждайте някакви странни и редки сортове, които обикновено не ядем. Що се отнася до сортовете, които обикновено ядем, ако не сме ги садили преди това и не знаем дали са подходящи за местната почва и климат, изберете един-два сорта, най-много три-четири. Първо, те трябва да са подходящи за местната почва и климат. Второ, трябва да са лесни за отглеждане и да не са податливи на болести и вредители. Трето, трябва да дават семена за следващата година и последно, трябва да дават добра реколта. Ако са вкусни, но добивът им е нисък, не са подходящи. Ако се съди по въпроса за подбора на семена, предприе ли действия тази надзорничка в съответствие с принципите? Потърси ли? Покори ли се? Прояви ли внимание към Божия дом? Действа ли с нагласата, която би трябвало да притежава при изпълнението на дълга? (Не.) Ясно е, че тя вилнееше и вършеше лоши неща, като открито се противопоставяше на работните подредби на Божия дом и действаше по своя си начин! По този начин тя прахосваше Божиите приношения, за да задоволи личното си любопитство и желание за забавление, и се отнасяше към такава важна задача като към игра, но нейният лъжеводач я остави да прави каквото си иска, без да я разпитва или да се намесва. Когато го попитаха: „Надзорничката, която избра, свърши ли всъщност някаква работа? Какви бяха резултатите? Помогна ли ѝ, като извърши проверка при подбора на семената?“, той не обърна внимание на тези въпроси и само каза: „Семената са засадени. Отидохме на място по време на сеитбата“. Не го интересуваха никакви други въпроси. Как в крайна сметка се установи проблемът с тази надзорничка? Тя посади малко ягоди, като според съответните технически спецификации ягодовите насаждения не бива да се покриват или да им се позволява да дават плод през първата година, а всички цветове трябва да се премахнат — в противен случай през втората година няма да има плодове, а дори да има плодове през първата година, те ще бъдат много дребни. Въпреки че експерти казаха това на надзорничката, тя не ги послуша. Нейните разсъждения се основаваха на информация от интернет, според която е приемливо ягодовите насаждения да се покрият с пластмасово фолио през първата година и да им се позволи да дадат плод. Резултатът беше, че се родиха най-различни дребни безформени ягоди с много семки — някои кисели, други сладки, а трети безвкусни — имаше всякакви. Проблемът беше станал наистина сериозен, но въпреки това лъжеводачите там напълно го пренебрегнаха. Защо? Защото смятаха, че така или иначе няма да ядат тези ягоди, затова решиха да пренебрегнат въпроса. Дали това, че няма да ядат нещо, означава, че не трябва да ги е грижа за него? А картофите и лука, които все пак щяха да ядат — грижа ли ги беше за тях? Никой от тези лъжеводачи не се интересуваше. Просто гледаха как надзорничката прави каквото си иска. Един ден ги посетих и някой съобщи, че марулите са поувяхнали и ако не ги оберат скоро, никой няма да може да ги яде и ще отидат на вятъра. Надзорничката обаче настояваше да ги оставят и каза, че ако ги оберат, ще трябва да засадят други зеленчуци, което ѝ се струваше проблемно. Въпреки че знаеха за това, лъжеводачите не направиха нищо. В крайна сметка се наложи Горното да им нареди бързо да оберат марулите и да се справят със ситуацията — в противен случай марулите щяха да заемат място и да попречат на засаждането на летните зеленчуци. Въпреки че в работата възникна такъв значителен проблем, никой от лъжеводачите не направи нищо по въпроса, твърде много се страхуваха да не оскърбят хората. Тъй като надзорничката беше повишена от лъжеводач и той никога не проверяваше работата ѝ, след като я повиши, тъй като ѝ позволи да действа свободно и ѝ осигури подкрепа и гръб, а другите водачи не смееха да се намесят и работеха рамо до рамо с тях, в крайна сметка възникнаха толкова много неприятности. Това е работата, която водачите свършиха. Могат ли все още да се нарекат водачи? Въпреки че толкова сериозен проблем се случваше точно под носа им, те не успяха да го разпознаят като проблем, камо ли да го разрешат. Не са ли това лъжеводачи? (Да, такива са.) От една страна те са човекоугодници и се страхуваха да не наскърбят другите. От друга страна не знаеха колко сериозен е проблемът, липсваше им точна преценка, не знаеха, че това е проблем, и не осъзнаваха, че тази работа попада в обхвата на отговорностите им. Не са ли некадърници и нехранимайковци? Не е ли това занемаряване на отговорностите? (Да.) Това е четвъртата ситуация: надзорници, които се противопоставят на работните подредби на Божия дом и действат по свой начин. Представихме пример, който разобличава проявлението на лъжеводачите, при което занемаряват отговорностите си по този въпрос, и който изважда наяве природата същност на лъжеводачите.

V. Как се отнасят лъжеводачите с надзорници, които са антихристи и установяват независимо царство

Друга ситуация е, когато надзорници се бунтуват срещу своите началници и установяват независимо царство — тези надзорници са антихристи. Лъжеводачите не са способни да изпълняват ролята на наблюдатели, когато става въпрос за проблеми като например надзорници с лоши заложби, надзорници, които притежават лоша човешка природа или които вилнеят и вършат лоши неща. Те също така не успяват своевременно да проверят и да се осведомят за работата, която вършат тези типове надзорници, и за техните проблеми, за да определят дали са подходящи. По същия начин лъжеводачите са още по-неспособни да прозрат природата същност на антихристите, които са зловещи и порочни хора. Те не само не са способни да прозрат това, но в същото време донякъде се страхуват от тези хора и са малко безпомощни и безсилни до степен, в която най-често биват водени за носа от антихристите. Колко сериозно може да стане това? Антихристите може да сформират клики в областите на работа на лъжеводачите, да привлекат собствените си сили и да установяват независими царства, а накрая може да поемат властта, да започнат да командват и да превърнат лъжеводачите във фигуранти. Тези лъжеводачи някак си остават неосведомени за нещата, които антихристите решават и за които знаят, и са в неведение за тях. Те осъзнават тези неща едва след като нещо се случи и някой им го съобщи, но тогава вече е твърде късно. Лъжеводачите дори питат антихристите защо не са били информирани, а техният отговор е: „Каква е ползата да ти казваме? Ти не можеш да вземеш решение за нищо, така че нямаше нужда да обсъждаме това с теб, сами взехме решението. Дори да те бяхме информирали, ти определено щеше да се съгласиш. Какво мнение би могъл да имаш?“. Лъжеводачите са безпомощни по такива въпроси. Ако не можеш да разпознаеш тези антихристи, да ги преодолееш или да се справиш с тях, трябва да съобщиш за тях на Горното, но дори това не смееш да направиш — не си ли некадърник? (Да.) Когато се сблъскат с такива въпроси, тези големи некадърници просто идват при Мен, за да се оплакват през сълзи и да хленчат: „Не е моя вината. Не съм взел това решение. Това дали са взели правилно решение няма нищо общо с мен, защото не ме информираха и не ми казаха нищо, когато са го взели“. Какво имат предвид с това? (Бягат от отговорност.) Като водач трябва да знаеш тези въпроси и да имаш разбиране за тях. Ако антихристите не те информират за нещата, защо ти сам не отидеш да попиташ по своя инициатива? Като водач трябва да организираш и контролираш всеки въпрос, и да вземаш решения по него. Ако те не те информират за нищо и вземат решения сами, като след това ти изпращат фактури за подпис, не узурпират ли твоята власт? Щом лъжеводачите се сблъскат с антихристи, които смущават църковното дело, те остават като гръмнати. Безпомощни са като заблудени овце, изправени пред вълк, и наблюдават безсилно, докато ги превръщат във фигуранти и узурпират властта им. Не могат да направят нищо по въпроса — каква жалка шайка нещастници! Не могат да разрешават проблеми, не могат да разпознават или разобличават антихристите и със сигурност не могат да ги ограничат да не извършват каквито и да било злодеяния. В същото време не съобщават тези проблеми на Горното. Не са ли това некадърници? Каква е ползата да те изберат за водач? Антихристите вилнеят и вършат лоши неща, открито прахосват приношенията, сформират сили, които оглавяват, и установяват независими царства в църквата. Междувременно ти изобщо не успяваш да ги надзираваш и разобличаваш, да ги накараш да се въздържат, нито успяваш да се справиш с тях, а идваш при Мен да се оплакваш. Що за водач си? Наистина си некадърник! Независимо какво точно правят, тези шайки, оглавявани от антихристи, тайно провеждат обсъждания помежду си и след това вземат решения без одобрение. Дори не дават на водачите право да узнаят какво се случва, камо ли право да вземат решения. Директно отричат водачите, като упражняват цялата власт сами и командват всичко. Какво правят водачите, натоварени да ги управляват, насред всичко това? Те изобщо не успяват да проверяват, надзирават и управляват тази работа, нито да вземат решения относно нея. В крайна сметка оставят антихристите да поемат властта и да ги управляват отгоре. Не възниква ли този проблем от работата на лъжеводачите? Каква е същността на този проблем? Откъде произтича? Произтича от това, че лъжеводачите имат лоши заложби, липсва им работоспособност, а антихристите изобщо не ги зачитат. Антихристите си мислят: „Какво можеш да направиш като водач? Аз пак няма да те слушам и ще продължа да те прескачам, за да свърша нещата. Ако съобщиш това на Горното, ще те тормозим!“. Лъжеводачите не смеят да докладват за такива въпроси. На лъжеводачите им липсва не само работоспособност, но и смелост да отстояват принципите, страхуват се да не оскърбят хората и напълно им липсва преданост — не е ли това сериозен проблем? Ако наистина имаха някакви заложби и разбираха истината, тогава като видят, че тези типове не са стока, биха казали: „Не смея да ги разоблича сам, затова ще разговарям с няколко братя и сестри, които повече се стремят към истината и я разбират, за да разрешим тези проблеми. Ако след разговора с тях все още не можем да се справим с антихристите, ще съобщя за проблема на Горното и ще оставя То да го разреши. Не мога да направя нищо друго, но първо трябва да защитя интересите на Божия дом. Категорично не трябва да се позволява на въпросите, които съм прозрял и на проблемите, които съм открил, да продължават да се влошават“. Не е ли това начин за справяне с проблема? Не може ли също така да се счита за изпълнение на нечия отговорност? Ако можеше да направиш това, тогава Горното нямаше да каже, че имаш лоши заложби и ти липсва работоспособност. Ти обаче не можеш дори да съобщиш за проблемите на Горното, затова си окачествен като некадърник и лъжеводач. Не само че имаш лоши заложби и ти липсва работоспособност, но дори нямаш вярата и смелостта да се осланяш на Бог, за да разобличиш антихристите и да се бориш с тях. Не си ли некадърник? Не са ли достойни за съжаление тези, които са узурпирани от антихристите? Може да изглеждат жалки. Не са направили нищо лошо, а в работата си са много предпазливи, много се страхуват да не направят грешки, да не бъдат кастрени и да не бъдат презирани от братята и сестрите. И все пак в крайна сметка биват напълно узурпирани от антихристите точно пред очите им — нищо, което казват, няма ефект и всъщност няма значение дали са там или не. На повърхността може да изглеждат достойни за съжаление, но всъщност са доста противни. Кажи Ми, може ли Божият дом да разреши проблеми, които хората не могат? Трябва ли хората да докладват проблемите на Горното? (Да, трябва.) В Божия дом няма проблеми, които не могат да бъдат разрешени, а Божиите слова могат да разрешат всеки проблем. Имаш ли истинска вяра в Бог? Ако дори нямаш тази частица вяра, как си пригоден да си водач? Не си ли безполезен нещастник? Тук не става въпрос само да си лъжеводач — липсва ти дори най-основна вяра в Бог. Ти си неверник и не заслужаваш да си водач!

По отношение на четвъртата отговорност на водачите и работниците изброихме пет ситуации, за да разобличим как лъжеводачите подхождат към различните точки от работата и към надзорниците. Въз основа на тези пет ситуации разнищихме различните проявления на изключително лошите заложби на лъжеводачите, тяхната некомпетентност и неспособност да вършат истинска работа. Като разговаряме по този начин, става ли ви малко по-ясно как да разпознавате лъжеводачите? (Да.) Добре тогава, нека за днес приключим нашето общение тук. Довиждане!

23 януари 2021 г.