Нека първо прегледаме основното съдържание на общението ни от последната сбирка. (Последния път Ти изброи петнайсетте отговорности на водачите и работниците и разговаря основно върху първите две: първата е да водят хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им. Втората е да се запознаят със състоянието на всеки тип хора и да преодоляват различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот. Въз основа на тези две точки Ти разнищи съответните проявления на лъжеводачите.) Мислили ли сте се някога кои от тези две отговорности бихте могли да изпълнявате, ако бяхте водачи? Много хора все чувстват, че имат известни заложби, интелигентност и усещане за бреме, и заради това желаят да се надпреварват да станат водачи и не искат да са обикновени последователи. Затова първо погледни дали можеш да изпълняваш тези две отговорности и коя си по-способен да изпълняваш и да поемеш. Нека засега не говорим за това дали имаш заложби да станеш водач и дали притежаваш тези работни способности или усещане за бреме, а първо да погледнем дали можеш да изпълняваш добре тези две отговорности. Обмисляли ли сте някога този въпрос? Някои хора може да кажат: „Не планирам да ставам водач, тогава защо да го обмислям? Просто трябва да изпълнявам добре работата си — този въпрос няма нищо общо с мен. В този живот не искам никога да съм водач и не искам никога да поемам отговорностите на водач или работник, затова никога няма нужда да обмислям такива въпроси“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Дори ако не искаш да си водач, не трябва ли все пак да знаеш колко добре изпълнява тези две отговорности човекът, който те води, изпълнил ли е отговорностите си, има ли необходимите заложби, способности и усещане за бреме и дали отговаря на тези две изисквания? Ако не разбираш или не можеш да прозреш тези неща и водачът те води към пропаст, ще го осъзнаеш ли? Ако просто го следваш объркано и си просто глупав, ако не знаеш, че той е лъжеводач или че те отклонява, или не знаеш накъде те води, тогава ще си в опасност. Понеже не разбираш обхвата на отговорностите на водачите и работниците и ти липсва способност за разпознаване на лъжеводачите, ти ще ги следваш объркано и ще правиш каквото ти кажат, без да знаеш дали тяхното общение с теб е съгласно истината в Божиите слова, нито дали е реалността. Ще мислиш, че понеже те са ентусиазирани, понеже тичат напред-назад и работят усилено от зори до здрач и са способни да плащат цена, и понеже подават ръка на човек в затруднение, помагат му и не го пренебрегват, те отговарят на критериите за водач. Ти не знаеш, че лъжеводачите нямат способност да възприемат Божиите слова и независимо колко дълго работят, няма да разберат Божиите намерения, нито ще знаят какви са Божиите изисквания. Няма дори да могат да различат кое са доктрини и кое са истините реалности, няма да знаят как да възприемат Божиите слова и истината чисто, нито ще знаят как да ядат и пият Божиите слова — това показва, че те очевидно са лъжеводачи. Лъжеводачите не постигат резултати в работата, която вършат. Те ще разговарят с теб и ще действат машинално, но няма да са наясно в какво състояние си, какви трудности срещаш и дали наистина са били преодолени, а ти самият също няма да знаеш тези неща. Външно те ще са чели Божиите слова и ще са разговаряли за истината с теб, но ти все още ще живееш в погрешно състояние без никакъв обрат. Независимо с какви трудности се сблъскваш, ще изглежда, че те изпълняват отговорностите си, но никоя от трудностите ти няма да бъде преодоляна чрез общението и помощта им, и проблемът ще остане. Този тип водач отговаря ли на критериите? (Не.) Тогава какви истини трябва да разбираш, за да разпознаеш тези проблеми? Трябва да разбираш дали водачите и работниците изпълняват всяка задача и се заемат с всеки проблем в съответствие с изискванията на Божиите слова, дали всяка дума, която изричат, е практическа и съответства на истината в Божиите слова. В допълнение трябва да разбираш дали, когато се сблъскаш с различни трудности, техният подход към разрешаването им те води да разбираш Божиите слова и да придобиваш път за практикуване или те говорят само думи и доктрини, крещят лозунги или те назидават. Някои водачи и работници обичат да помагат на хората чрез увещаване, други чрез мотивиране, а трети — чрез разобличаване, обвинение и кастрене. Независимо кой метод използват, ако той наистина може да те води да навлезеш в истината реалност, да разрешава твоите реални трудности, да те накара да разбереш какви са Божиите намерения и така да ти даде възможност да опознаеш себе си и да намериш път за практикуване, тогава щом се озовеш в подобни ситуации в бъдеще, ще имаш път за следване. Следователно най-основният критерий да се прецени дали един водач или работник отговаря на критериите, е дали той може да използва истината, за да решава проблемите и затрудненията на хората, като така им дава възможност да разберат истината и да придобият път за практикуване.

Последния път като цяло разговаряхме за първата и втората отговорност на водачите и работниците и разнищихме определени проявления на лъжеводачите, свързани с тези две отговорности. Техните основни проявления са повърхностно и плитко възприемане на Божиите слова и невъзможност за разбиране на истината. Очевидно е, че вследствие на това те не могат да водят другите да разбират Божиите слова и да схванат намеренията Му. Когато хората срещат трудности, лъжеводачите не могат да черпят от собственото си познание за преживяване, за да водят тези хора да разберат истината и да навлязат в реалността, така че да имат път за следване, нито могат да ги накарат да се самоанализират и да опознаят себе си насред различни трудности, и в същото време да преодолеят тези трудности. Така че нека днес първо да разговаряме за това какви са трудностите на навлизането в живота и какви са различните обичайни трудности, свързани с навлизането в живота, които хората срещат често в ежедневието си. Нека да направим конкретно обобщение на тези неща. Има ли нужда да се разговаря за това? (Да.) Сега вие сте донякъде заинтересовани от тези неща, свързани с навлизането в живота, нали? Когато за първи път си взаимодействах с вас и ви говорех, независимо какво казвах, вие бяхте безчувствени и глупави, мудни и бавни в реакциите си. Изглеждаше, че не разбирате нищо и не притежавате никакъв духовен ръст, да не говорим за навлизане в живота. Сега, когато говорим за неща, засягащи промените в живот нрава на човек, повечето от вас са относително заинтересовани от темата и имат някакви реакции. Това е положително явление. Ако не изпълнявахте дълга си, щяхте ли да можете да постигнете тези неща? (Не, нямаше да можем.) Това е Божията благодат, всичко се дължи на Неговата благосклонност.

Втора точка: Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот (Втора част)

Осем типа трудности при навлизането в живота

I. Трудности, свързани с изпълнението на дълга

По отношение на трудностите при навлизането в живота, нека първо погледнем по-общо трудностите, свързани с изпълнението на дълга. Когато си изправен пред проблеми в изпълнението на дълга си, които засягат практикуването на истината, и не можеш да се справиш с нещата в съответствие с принципите, не ли това затруднение при навлизането в живота? (Да, така е.) С прости думи, това са различните състояния, идеи, гледни точки и определени неправилни начини на мислене, които възникват, когато човек изпълнява дълга си. Та какви конкретни затруднения съществуват в това отношение? Например при изпълнението на дълга винаги се опитваш да си нехаен, да се измъкнеш и да се отпускаш — нима това не е състояние, което често се проявява и разкрива при изпълнението на дълга? Също и да не вършиш своята подходяща работа и постоянно да се сравняваш с другите, докато изпълняваш дълга си, да се отнасяш към мястото на изпълнение на дълга като към детска площадка или бойно поле и да мислиш за това как да намериш „база за сравнение“, когато изпълняваш дълга си, като вътрешно си казваш: „Ще видя кой е по-добър от мен и кой може да предизвика бойния ми дух, после ще се съревновавам с него, ще му съпернича и ще се сравнявам с него, за да видя кой постига по-добри резултати и по-висока ефективност при изпълнението на дълга си и кой е по-добър в печеленето на човешките сърца“. После следва това да разбираш принципите за изпълнението на нечий дълг, но да не желаеш да се придържаш към тях или да действаш в съответствие с истината в Божиите слова или изискванията на Божия дом и постоянно да предпочиташ да примесваш изпълнението на дълга с лични предпочитания с думите: „Харесва ми да го правя така, харесва ми да го правя иначе. Искам да го правя така, искам да го правя иначе“. Това е своенравие — да искаш винаги да следваш собствената си воля и да действаш както си искаш, според собствените си предпочитания, като загърбваш всички изисквания на Божия дом и предпочиташ да се отклониш от правилния път. Не са ли това реалните проявления, които повечето хора показват, докато изпълняват дълга си? Очевидно всички тези проблеми засягат трудностите в изпълнението на дълга. Моля, добавете още. (Да не успяваш да си сътрудничиш хармонично с другите, докато изпълняваш дълга си и винаги да си вироглав.) Това също се смята за трудност. Да не успяваш да си сътрудничиш хармонично с другите, докато изпълняваш дълга си и винаги да искаш да си вироглав и да имаш последната дума, да искаш да се смириш, за да търсиш съвет и да чуеш мнението на другите, когато се сблъскаш с проблеми, но да си неспособен да практикуваш това и да се чувстваш неудобно, когато все пак се опиташ да го практикуваш — това е проблем. (Винаги да браниш собствените си интереси, когато изпълняваш дълга, да си егоистичен и противен, и всъщност да знаеш как да решиш даден проблем, когато възникне, но да чувстваш, че той няма нищо общо с теб, да се боиш да поемеш отговорност, ако нещо се обърка, и вследствие на това да не смееш да се намесиш.) Да не решаваш проблем, когато го видиш, да смяташ, че не е свързан с теб и да го пренебрегваш — това също се смята за изпълнение на дълга без преданост. Независимо дали си отговорен за дадена задача, ако можеш да прозреш и да разрешиш проблем, трябва да изпълниш тази отговорност. Това е твой дълг и тази работа пада върху теб. Ако надзорникът може да я разреши, ти можеш да я оставиш, но ако той не може, трябва да се намесиш и да я разрешиш. Не разделяй проблемите въз основа на това в обхвата на чия отговорност попадат — това е липса на преданост към Бог. Нещо друго? (Да се уповаваш на интелигентността и дарбите си, за да вършиш работата, докато изпълняваш дълга си, и да не търсиш истината.) Има много хора, които са такива. Те винаги мислят, че притежават интелигентност и заложби, и са безразлични към всичко, което им се случва. Те изобщо не търсят истината, действат единствено според собствената си воля и в резултат на това не могат да изпълняват правилно дълга си. Това са все трудности, които хората срещат при изпълнението на дълга си.

II. Въпроси, свързани с това как човек се отнася към перспективите си и към съдбата си

Как човек се отнася към своите перспективи и към съдбата си също е значим въпрос, свързан с навлизането в живота. Някои хора са готови да платят цената, ако смятат, че имат надежда да бъдат спасени, и стават негативни, ако мислят, че няма надежда. Ако Божият дом не ги повишава в длъжност и не ги подготвя, те не желаят да плащат цената и изпълняват дълга си машинално, без да поемат отговорност. Независимо какво правят, те винаги взимат под внимание перспективите си и съдбата си и се питат: „Ще имам ли всъщност добра крайна цел? Споменава ли се в Божиите обещания какви ще са перспективите и крайната цел за човек като мен?“. Ако не намерят точен отговор, им липсва ентусиазъм да правят каквото и да е. Ако са повишени в длъжност и подготвяни от Божия дом, те се изпълват с енергия и са особено инициативни във всичко, което правят. Ако обаче не успеят да изпълнят добре дълга си и ги освободят от него, те незабавно стават негативни и се отказват от дълга си, като изоставят всяка надежда. Когато се сблъскат с кастрене, си мислят: „Не ме ли харесва вече Бог? Ако е така, Той трябваше да го каже по-рано, вместо да спъва стремежите ми в света!“. Ако ги освободят от дълга им, си мислят: „Не ме ли гледат отвисоко? Кой ме е докладвал? Отстранен ли съм? Ако е така, трябваше да кажат по-рано!“. Нещо повече, сърцата им са изпълнени със сделки, искания и неразумни молби към Бог. Независимо какво им организира църквата да правят, те смятат това да имат добри перспективи и добра съдба, наред с Божиите благословии, за предпоставка да го направят. За тях минималните предпоставки, за да приемат и да се покоряват, са другите да ги третират с приятно изражение и отношение и да ги одобряват. Не са ли това проявления на начина, по който се отнасят към перспективите си и съдбата си? Добавете още. (Ако възникнат отклонения или проблеми, докато изпълняват дълга си и ги кастрят, те се оплакват от Бог и са предпазливи към него. Чувстват се уплашени да не бъдат разкрити и отстранени, и винаги си оставят някаква вратичка.) Да се чувстват уплашени да не бъдат разкрити и отстранени и винаги да си оставят вратичка — това също са проявления на начина, по който се отнасят към перспективите си и съдбата си. (Когато човек вижда, че оправдава Божиите слова на разобличаване и характеризиране, или когато се сблъсква с кастрене и се чувства засрамен, той заключава, че е объркан, че е дявол и Сатана, и че не е способен да приеме истината. Решава, че няма надежда да бъде спасен и става негативен.) Що се отнася до перспективите и съдбата им, хората не могат да се избавят напълно от собствените си намерения и желания. Те постоянно се отнасят към тях като към най-важните неща и съответно се стремят към тях, като ги смятат за движеща сила и предпоставка за всеки свой стремеж. Когато се сблъскат с правосъдие, наказание, изпитания, облагородяване или разкриване, или ако попаднат в опасни обстоятелства, те незабавно си мислят: „Не ме ли иска вече Бог? Отритва ли ме? Тонът, с който ми говори, е толкова суров, не иска ли да ме спаси? Иска ли да ме отстрани? Ако иска да ме отстрани, трябваше да го каже при първа възможност, докато съм още млад, за да не спъва стремежите ми в света“. Това създава в тях негативност, съпротива, противопоставяне и отпуснатост. Това са някои състояния и проявления, които засягат отношението на хората към перспективите и съдбата им. Това е съществена трудност, свързана с навлизането в живота.

III. Трудности, свързани с междуличностните отношения

Нека да разгледаме друг аспект — междуличностните отношения. Това също е значима трудност, свързана с навлизането в живота. Как се отнасяш с хората, които не харесваш, чиито мнения се различават от твоето, които са ти познати, които имат семейни връзки с теб или са ти помагали, и които винаги ти дават навременни предупреждения и ти казват верни думи, и ти помагат, и дали можеш да се отнасяш с всеки човек справедливо, плюс това как практикуваш, когато възникнат спорове с други хора, а също и когато възникнат ревност и конфликти между вас, и не си способен да взаимодействаш хармонично или дори да си сътрудничиш хармонично в процеса на изпълнение на дълга си — това са някои състояния и проявления, свързани с междуличностните отношения. Има ли други? (Да си угодник и да не смееш да се обадиш, когато откриеш проблемите на друг човек от страх да не го оскърбиш.) Това е състояние, което възниква, когато човек се страхува да не оскърби другите. (Също как човек се отнася с водачите и работниците, и хората с власт и статус.) Как се отнасяте с водачите и работниците или хората с власт и статус — дали с ласкателства и подлизурство или с правилния подход — това е конкретно проявление на начина, по който се отнасяте с онези, които имат власт и влияние. Това са в общи линии трудностите в междуличностните отношения.

IV. Проблеми, свързани с човешките чувства

Да поговорим малко за човешките чувства. Какви проблеми са свързани с чувствата? Първият е как оценявате членовете на собственото си семейство и как подхождате към нещата, които правят. Тук „нещата, които правят“ естествено включват случаите, когато те прекъсват и смущават църковното дело, когато осъждат хората зад гърба им, когато изпълняват някои от практиките на неверниците и т.н. Можеш ли да подходиш към тези неща безпристрастно? Когато е необходимо да напишеш оценка на членовете на семейството си, можеш ли да го направиш обективно и безпристрастно, като оставиш чувствата си настрана? Това е свързано с подхода ти към членовете на твоето семейство. Освен това, таиш ли чувства към онези, с които се разбираш или които са ти помагали преди? Способен ли си да разглеждаш действията и поведението им обективно, безпристрастно и точно? Ако те прекъсват и смущават църковното дело, ще можеш ли своевременно да ги докладваш или да ги разобличиш, след като откриеш това? Таиш ли също така чувства към онези, които са ти относително близки или които споделят сходни интереси с твоите? Притежаваш ли безпристрастна и обективна оценка, определение и начин да се справяш с действията и поведението им? Да предположим, че църквата се справя с хората, с които имаш сантиментална връзка, в съответствие с принципите, а изходът от това не е съгласно твоите собствени представи — как ще подходиш? Ще бъдеш ли способен да се подчиниш? Ще продължаваш ли тайно да си обвързан с тях и ще бъдеш ли подвеждан и дори подстрекаван от тях да ги извиняваш, оправдаваш и защитаваш? Ще се притечеш ли на помощ и ще се пожертваш ли за онези, които са ти помогнали, като не зачиташ истините принципи и пренебрегваш интересите на Божия дом? Нима тези разнородни проблеми нямат общо с чувствата? Някои хора казват: „Не се ли отнасят чувствата само до роднините и членовете на семейството? Чувствата не обхващат ли само родителите, братята и сестрите ти, и други членове на семейството ти?“. Не, чувствата включват широк кръг от хора. Забравете за безпристрастно оценяване на членовете на собственото семейство — някои хора не са способни да оценяват безпристрастно дори свои близки приятели и другари, а изкривяват фактите, когато говорят за тях. Например, ако приятелят им не върши работата си правилно и винаги се занимава с криви и нечестиви практики при изпълнението на дълга си, те ще го опишат като доста игрив и ще кажат, че неговата човешка природа е незряла и още не е устойчива. Няма ли в тези думи чувства? Това е да изговаряш думи, пропити с чувства. Ако човек, който няма връзка с тях, не върши работата си правилно и се занимава с криви и нечестиви практики, те ще кажат по-сурови неща за него и дори може да го заклеймят. Не е ли това проявление на думи и действия, основани на чувствата? Безпристрастни ли са хората, които живеят според чувствата си? Почтени ли са? (Не.) Какво не е наред с хората, които говорят в съответствие със своите чувства? Защо не могат да се отнасят справедливо с другите? Защо не могат да говорят въз основа на истините принципи? Хората, които са двулични и никога не основават думите си на факти, са нечестиви. Да не си безпристрастен, когато говориш, в думите си винаги да се водиш от чувствата си и от собствените си интереси, а не от истините принципи, да не мислиш за делото на Божия дом, а само да защитаваш своите лични чувства, слава, придобивки и статус — това е характерът на антихристите. Така говорят антихристите. Всичко, което казват, е нечестиво, думите им смущават и прекъсват. Хората, които живеят с предпочитанията и интересите на плътта, живеят с чувствата си. Хората, които живеят според чувствата си, са онези, които изобщо не приемат или практикуват истината. Онези, които говорят и действат въз основа на своите чувства, изобщо не притежават истината реалност. Ако такива хора станат водачи, те несъмнено ще са лъжеводачи или антихристи. Те не само са неспособни да вършат истинска работа, но може да се занимават и с различни злодеяния. Те определено ще бъдат отстранени и наказани.

V. Проблеми, свързани с ламтеж за удобствата на плътта

Да ламтиш за удобствата на плътта също е сериозен проблем. Какви според вас са някои от проявленията на ламтежа за удобствата на плътта? Какви примери можете да дадете от това, което сте видели в собствените си преживявания? Наслаждаването на облагите от статуса брои ли се? (Да.) Има ли нещо друго? (Предпочитане на лесни задачи пред трудни при изпълнение на дълга и желание винаги да се избира лека работа.) Когато изпълняват дълг, хората винаги избират лека работа, такава, която не е уморителна и която не изисква да се излагат на природните стихии отвън. Това означава избиране на лесната работа и избягване на тежката и е проявление на ламтене за удобствата на плътта. Какво още? (Винаги се оплакват, когато дългът им ги затруднява и уморява малко, когато е свързан с плащане на цена.) (Постоянно мислят за храна, дрехи и плътски удоволствия.) Всичко това са проявления на ламтене за плътски удобства. Когато такъв човек види, че дадена задача е твърде трудоемка или рискована, той я пробутва на някой друг. Самият той върши само неангажираща работа и се оправдава, като казва, че заложбите му са малки, че му липсва работоспособност и че не може да се нагърби с тази задача — а всъщност постъпва така, защото ламти за удобствата на плътта. Той не желае да страда, независимо каква работа върши или какъв дълг изпълнява. Ако му се каже, че след като свърши работата, ще има задушено свинско за ядене, той я върши много бързо и ефикасно и не е нужно да го пришпорвате, да го побутвате или да го наблюдавате. Но ако няма задушено свинско за ядене и трябва остане извън определеното време, за да изпълни дълга си, той се размотава и намира всевъзможни причини и оправдания, за да го отложи, и след като го прави известно време, заявява: „Чувствам се замаян, кракът ми изтръпна, изтощен съм! Всяка част от тялото ме боли, мога ли да си почина за малко?“. Какъв е проблемът тук? Той жадува за удобствата на плътта. Има и случаи, когато хората винаги се оплакват от трудности, докато изпълняват дълга си, когато не искат да полагат никакви усилия, когато, щом имат малко свободно време, си почиват, бъбрят безцелно или участват в развлечения и забавления. А когато работата се увеличи и ритъмът и рутината на живота им се наруши, те са нещастни и недоволни от нея. Мрънкат и се оплакват, и започват да изпълняват дълга си нехайно. Това е ламтене за удобствата на плътта, нали? Например, за да поддържат фигурата си, някои жени правят упражнения и спят достатъчно часове в установено време от денонощието. Обаче щом работата стане натоварена и тази рутина се наруши, те стават нещастни и казват: „Не става така. Работата, която върша, отлага твърде много нещата. Не мога да ѝ позволя да се отрази на личните ми дела. Няма да обръщам внимание на никой, който се опитва да ме притиска, ще се придържам към своето темпо. Когато е време за йога, ще правя йога. Когато е време за разкрасяващия ми сън, ще спя. Ще продължавам да правя тези неща както преди. Не съм толкова глупава и усърдна като всички вас. След няколко години всички ще се превърнете в стари, невзрачни жени, телата ви ще заминат и вече няма да сте стройни. Никой няма да иска да ви погледне и няма да имате никаква увереност в живота“. В името на това да задоволят плътските си наслади, в името на красотата и за да бъдат харесвани от другите и да живеят с повече увереност, те отказват да изоставят удоволствията и предпочитанията на плътта, независимо колко са заети с дълга си. Това означава да се отдадеш на удобствата на плътта. Някои хора казват: „Бог изпитва безпокойство и ние трябва да проявяваме внимание към Божиите намерения“. Тези жени обаче заявяват: „Не съм видяла Бог да изпитва безпокойство. Всичко ми е наред, стига аз да не изпитвам безпокойство. Ако проявя внимание към Божиите намерения, кой ще прояви ли внимание към моите?“. Имат ли такива жени някаква човешка природа? Не са ли дяволи? Има и определени хора, които независимо колко натоварена и спешна работа да имат, не ѝ позволяват да засегне начина им на обличане и дрехите, които носят. Всеки ден те отделят часове да се гримират и помнят съвършено ясно какви дрехи да носят всеки ден, за да си паснат с определени обувки и кога да правят разкрасителните си процедури и масажи, без никакво объркване за тези неща. Когато обаче стане въпрос за това колко от истината разбират, какви истини все още не разбират или в кои не са навлезли, какви неща все още изпълняват нехайно и без преданост, какъв покварен нрав са разкрили и други подобни неща, свързани с истината, които се отнасят до навлизането в живота, те не знаят нищичко за тях. Когато ги питате за това, те са напълно невежи. И все пак, що се отнася до темите, свързани с удоволствията на плътта — ядене, пиене и забавления — могат да бърборят безкрайно, невъзможно е да ги спреш. Независимо колко натоварена е работата на църквата или колко много дълг трябва да бъде изпълнен, те никога не нарушават рутината и нормалното състояние на живота си. Никога не са небрежни към каквито и да е дребни детайли от живота на плътта и ги контролират перфектно, като са много строги и сериозни. Когато обаче се занимават с работата на Божия дом, независимо колко значим е въпросът, дори ако включва евентуално безопасността на братята и сестрите, те се отнасят към него небрежно. Дори не се интересуват от онези неща, които включват Божието поръчение или дълга, който трябва да изпълняват. Те не поемат никаква отговорност. Това е отдаване на плътските удобства, нали? Дали хората, които се отдават на удобствата на плътта, са подходящи за изпълнение на дълг? Щом някой повдигне темата за изпълнението на дълга или заговори за плащане на цена и понасяне на трудности, те продължават да клатят глава. Те имат твърде много проблеми, само се оплакват и са негативни към всичко. Такива хора са безполезни, те не са компетентни да изпълняват дълга си и трябва да бъдат отстранени. А що се отнася до жаждата за плътски удобства, ще спрем дотук.

VI. Трудности, свързани с опознаването на себе си

Да опознаеш себе си е най-същественият аспект от навлизането в живота. За повечето хора обаче, тъй като не обичат истината, нито се стремят към нея, това да опознаят себе си става най-голямата им трудност. Следователно е сигурно, че онези, които не обичат истината, не могат истински да опознаят себе си. Какви аспекти има себепознанието? Първият е да знаеш какви видове покварен нрав се разкриват в речта и действията на човек. Понякога е надменност, друг път е измамност или може би нечестивост, непримиримост или предателство и т.н. Извън това, когато нещо се случи на някого, той трябва да изследва себе си, за да види има ли намерения или мотиви, които не са в съответствие с истината. Трябва също да изследва дали има нещо в речта или действията му, което се противопоставя на Бог или се бунтува срещу Него. По-конкретно трябва да изследва дали има усещане за бреме и дали е предан що се отнася до дълга му, дали искрено отдава всичко на Бог и дали е користен или нехаен. Себепознанието означава също човек да знае дали има представи и фантазии, прекомерни изисквания или погрешни разбирания и оплаквания по отношение на Бог и дали има нагласа да се покорява. Означава да знае дали може да търси истината, да приема от Бог и да има богопокорно сърце, когато подхожда към ситуациите, хората, събитията и нещата, които Той устройва. Означава да знае дали има съвест и разум и дали обича истината. Означава да знае дали се покорява или се опитва да спори, когато нещо му се случи, и дали се уповава на представи и фантазии или на търсенето на истината в подхода си към тези неща. Всичко това влиза в обхвата на себепознанието. Човек трябва да размишлява над това дали обича истината и дали има истинска вяра в Бог в светлината на отношението му към различни ситуации и хора, събития и неща. Ако човек започне да опознава своя покварен нрав и види колко голямо е бунтарството му срещу Бог, тогава той ще е израснал. Нещо повече, що се отнася до делата, които засягат отношението му към Бог, човек трябва да размишлява дали има представи, боязън или покорство в отношението си към Божието име и въплъщение и особено какво е отношението му към истината. Човек трябва също да знае какви са недостатъците му, духовният му ръст и дали притежава истината реалност, както и дали стремежът му и пътят, по който върви, е правилен и в съответствие с Божиите намерения. Това са все неща, които хората трябва да знаят. В обобщение, различните аспекти на себепознанието в същността си се състоят от следното: познание дали човешките заложби са големи или малки, познание за човешкия характер, познание за намеренията и мотивите в действията на човек, познание за покварения нрав и природата същност, която човек разкрива, познание за човешките предпочитания и стремежи, познание за пътя, по който върви човек, познание за човешките възгледи за нещата, познание за гледната точка на човек към живота и ценностите, и познание за отношението към Бог и истината. Себепознанието се състои основно от тези аспекти.

VII. Различните проявления на хората в отношението им към Бог

Следващата част от съдържанието относно навлизането в живота засяга различните проявления на хората в отношението им към Бог. Например съществуват представи за Бог, възникват погрешни разбирания за Него и предпазливост към Него, поставят се неразумни изисквания към Него, появява се желание винаги да Го избягваш, не харесваш словата, които Той изрича, и постоянно се опитваш да Го проучваш внимателно. Освен това съществува неспособност да прозреш или да разпознаеш всемогъществото на Бог, а също така винаги се спотаява едно отношение на съмнение към Божието върховенство, подредби и власт, и пълна липса на познание за тези неща. В допълнение съществува не само неспособност да се избягват или отричат клеветите и богохулствата, които невярващите и светът отправят към Бог, а напротив — желание да се попита дали са истински или точни. Не е ли това съмнение в Бог? Освен тези проявления, какви други има? (Да си подозрителен към Бог и да изпитваш Бог.) (Да се опитваш да спечелиш благоразположението на Бог.) (Да не искаш да приемеш Божията внимателна проверка.) Да не искаш да приемаш Божията внимателна проверка, като едновременно с това се съмняваш, че Бог може да проучва внимателно дълбините на човешките сърца. (Също да противостоиш на Бог.) Това също е проявление — да противостоиш на Бог и да протестираш шумно срещу Него. Да проявяваш презрителна и надменна нагласа в отношението си към Бог, когато говориш и се свързваш с Него. Какво друго? (Да си нехаен с Бог и да хитруваш с Него.) (Да се оплакваш от Бог.) Никога да не се покоряваш или да търсиш истината, когато се сблъскваш с разни въпроси, и винаги да спориш в своя ползва и да се оплакваш. (Също и да осъждаш Бог или да сквернословиш срещу Него.) (Да си съперничиш с Бог за статус.) (Да се пазариш с Бог и да се възползваш от Него.) (Да отричаш Бог, да отхвърляш Бог и да предаваш Бог.) Това са все съществени проблеми. Те са различните състояния и видове покварен нрав, които възникват в човешкото отношение към Бог. Това са като цяло различните проявления на човешкото отношение към Бог.

VIII. Нагласите и различните проявления на хората в тяхното отношение към истината

Друг аспект от съдържанието на навлизането в живота е как хората се отнасят към истината. Какви проявления има в този аспект? Да се отнасяш към истината като към теория или лозунг, като правило или като капитал, за да живееш на гърба на църквата и да се наслаждаваш на ползите от статуса. Моля, добавете още. (Да се отнасяш към истината като към духовно подхранване.) Да се отнасяш към истината като към духовно подхранване, за да задоволяваш духовните си нужди. (Да не приемаш истината и да изпитваш неприязън към нея.) Това е отношение към истината. (Да мислиш, че Божиите слова служат, за да разобличават другите, че не са свързани с теб и да се смяташ за господар на истината.) Описахте това проявление доста подходящо. Хората с това проявление смятат, че разбират всички истини, изречени от Бог и че поквареният нрав и същност на човека, които Той разобличава, се отнасят до другите, но не и до тях. Те се възприемат като господари на истината, често използват Божиите слова да поучават другите, сякаш самите те не притежават покварен нрав, сякаш вече са олицетворение на истината и говорители на истината. Що за измет са те? Те искат да са олицетворение на истината — не са ли точно като Павел? Павел отричаше, че Господ Исус е Христос и Бог. Той самият искаше да е Христос и Син Божи. Тези хора са като Павел, те са от същия вид като него, те са антихристи. Нещо друго? (Да се отнасяш към Божиите слова като към думи на обикновен човек, не като истината, която трябва да се практикува, и да имаш пренебрежително и повърхностно отношение към Божиите слова.) Да не се отнасяш с Божиите слова като с истината, която трябва да се приеме и практикува, а да се отнасяш с тях като с човешки думи — това е едно нещо. (Да свързваш Божиите слова с философиите и теориите на невярващите.) Да свързваш Божиите слова с философии, да се отнасяш към Божиите слова като към украса или празни приказки, докато смяташ познатите изрази на известни и велики хора за истината и да се отнасяш към познанието, традиционната култура и обичаите като към истината, и да заместваш Божиите слова с тях. Хората, които показват това проявление, непрекъснато говорят, че искат да практикуват истината, да свидетелстват за Божиите слова и да ги разгласяват, когато се сблъскват със ситуации, но в сърцата си се възхищават на известните и велики хора от светския живот и дори ласкаят Бао Женг от древната династия Сун, като казват: „Той наистина е бил строг и безпристрастен съдия. Никога не е отсъдил несправедливо, никога не е допуснал съдебна грешка, нито една душа не е била онеправдана от острието на палача му!“. Не е ли това ласкателство и прехласване пред известен човек и мъдрец? Опитът да се пробутат за истина думите и делата на известни хора е злословие и гавра с истината! В църквата такива хора говорят много за желанието си да практикуват истината и да разгласяват Божиите слова, но това, което мислят вътрешно и което обикновено казват, са просто народни пословици и поговорки, които изразяват много обиграно и гладко. Тези неща са им винаги на езика и се изплъзват лесно. Те никога не са произнесли и дума за своето разбиране за преживяване на Божиите слова, а още по-малко някога са казали кои Божии слова са критерий или основа на техните действия и постъпки. Всичко, което изричат, са заблуди като примерно: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, „От екзекуция само падат глави“, „В жалките хора винаги има нещо достойно за презрение“, „Винаги си оставяй по една отворена вратичка“, „Дори да не съм имал никакви постижения, съм изтърпял трудности. Ако не трудности, тогава изтощение“, „Не изгаряй мостовете, след като прекосиш реката, не убивай магарето, след като разтовариш бруса“, „Наказвай човек сурово, за да дадеш пример на другите, нека бъде предупреждение за останалите“ и „Новите чиновници горят от желание да направят впечатление“. Това са само някои от тях — нищо, което казват, не е истината. Някои хора ще наизустят думите на съвременни поети и дори ще ги публикуват в раздела за коментари към видеоклиповете на Божия дом. Не е ли това проявление на липса на духовно разбиране? Тези думи истината ли са? Свързани ли са с истината? Някои хора често казват неща като: „Бог те наблюдава“ и „Накрая ще има отплата за доброто и злото. Просто е въпрос на време“. Тези твърдения истината ли са? (Не.) Откъде идват? Откриват ли се в Божиите слова? Те идват от будистката култура и нямат нищо общо с вярата в Бог. Въпреки това хората често се опитват да ги избутат до нивото на истината. Това е проявление на липса на духовно разбиране. Някои хора имат известна решимост да отдават всичко на Бог и казват: „Божият дом ме е повишил в длъжност, Бог ме е издигнал, затова трябва да оправдая поговорката „Джентълменът ще пожертва живота си за тези, които го разбират“. Ти не си джентълмен и Бог не те е молил да жертваш живота си. Необходимо ли е да имаш толкова силно чувство за доблест, когато изпълняваш дълга си? Не можеш дори да изпълниш добре дълга си, докато си жив, а има ли надежда за теб да го направиш в смъртта? Как ще изпълняваш дълга си тогава? Други казват: „Аз съм предан по природа, аз съм смел и страстен човек. Обичам да рискувам всичко заради приятелите си. Същото е с Бог: тъй като Бог ме е избрал, повишил и издигнал, трябва да се отплатя за Божията благодат. Определено ще рискувам всичко за Бог до самата си смърт!“. Истина ли е това? (Не.) Бог е изрекъл толкова много слова, защо не са запомнили нито едно от тях? Това, за което всеки път разговарят, е просто: „Няма нужда да казвам нещо друго. Джентълменът ще пожертва живота си за онези, които го разбират, и човек трябва да рискува всичко за приятелите си и да е предан“. Те не могат дори да произнесат фразата „да се отплатя за Божията любов“. След като са слушали проповеди и са чели Божиите слова толкова много години, не знаят нито една истина и не могат дори да кажат няколко духовни термина — това е вътрешното им разбиране и определение за истината. Кажете Ми, не е ли това жалко? Не е ли за смях? Не е ли проявление на липса на духовно разбиране? След като са чули толкова много проповеди, те не разбират истината и не знаят какво представлява тя, и все пак безочливо използват тези дяволски, нелепи, абсурдни и изключително смехотворни думи, за да заместят истината. Не само че вътрешното им мислене и възприемане е такова, но те също така постоянно разпространяват и учат другите на това, като ги карат да имат същото възприемане като тях. Не носи ли донякъде това в себе си природа на причиняване на прекъсвания и смущения? Изглежда, че тези хора, които не разбират истината и на които липсва духовно разбиране, са опасни, те са способни да причинят прекъсвания и смущения, и да правят нелепи и абсурдни неща навсякъде и по всяко време. Какви други проявления има на това как хората се отнасят към истината? (Да презират истината, да приемат само това, което се съобразява със собствените им представи, и да отхвърлят и отказват да практикуват това, което не се съобразява.) Да приемат и практикуват само това, което се съобразява със собствените им представи и неизменно да се съпротивляват срещу онова, което не се съобразява, и да го заклеймяват — това е едно отношение. (Да не вярват, че истината може да изкорени покварения нрав или че може да промени човека.) Да не признават или да не вярват в истината също е отношение. Друго проявление е, когато нечие отношение или гледна точка към истината се променя според настроението му, според средата и емоциите. Когато тези хора в даден ден се чувстват добре и са в настроение, си мислят: „Истината е отлична! Истината е реалността на всички положителни неща, най-достойното нещо, което хората да практикуват и разгласяват“. Когато са в лошо настроение, си мислят: „Какво е истината? Какви ползи има от практикуването на истината? Може ли да ти донесе пари? Истината може ли да промени нещо? Какво може да се случи, ако практикуваш истината? Няма да я практикувам — какъв е смисълът?“. Демоничната им природа се надига. Тези проявления са типовете нрав и различните състояния, които хората разкриват в отношението си към истината. Какви други конкретни проявления има? (Да не се отнасяш с Божиите слова като с истината или живота, а да ги анализираш и да ги проучваш внимателно.) Да подхождаш към Божиите слова с академична нагласа, винаги да анализираш и проучваш внимателно истината въз основа на познанието си, без никакво отношение на приемане и покорство. Това са в общи линии трудностите в човешкото отношение към истината, които могат да се определят и да се изведат като обобщения.

Има общо осем аспекта в нашето съдържание за трудностите на навлизането в живота и те са основните трудности, свързани с навлизането в живота и постигането на спасение. Всички състояния и типове нрав, разкривани от хората в рамките на тези осем аспекта, са разобличени в Божиите слова. Бог е поставил изисквания към хората и им е посочил път за практикуване. Ако хората могат да вложат усилия в Божиите слова, да усвоят сериозно отношение, отношение на стремление и да носят бреме за собственото си навлизане в живота, тогава те могат да намерят съответните истини в Божиите слова, за да разрешават тези осем вида проблеми, а за всеки от тях има път за практикуване. Никое от тях не е непреодолимо предизвикателство или някаква мистерия. Но ако изобщо не носиш никакво бреме за собственото си навлизане в живота или изобщо не се интересуваш от истината или от промяна в нрава си, тогава независимо колко ясни и точни са Божиите слова, за теб те ще останат само текстове и доктрини. Ако не се стремиш към истината, нито я практикуваш, тогава независимо какви проблеми имаш, няма да можеш да намериш решение, което ще направи постигането на спасение много трудно за теб. Може би ще останеш завинаги на нивото на полагащ труд, може би ще останеш завинаги на нивото да си неспособен да постигнеш спасение и да си отритнат и отстранен от Бог.

Неблагоприятните резултати и последствия от работата на лъжеводачите

Какво правят лъжеводачите по отношение на всички трудности, които хората срещат при навлизането си в живота? Когато хората се сблъскат с някакво състояние, което попада в един от тези осем вида трудности, могат ли лъжеводачите да го идентифицират и да използват Божиите слова и собственото си познание за преживяване, за да разрешат проблемите на тези хора? За съжаление, когато хората се сблъскат с трудности, за да се занимаят с проблема им, тези лъжеводачи полагат само повърхностни усилия и просто предлагат някакви плитки, безполезни и неподходящи забележки, които нямат нищо общо с нрава и реалните затруднения на хората. Например лъжеводачите често казват: „Ти просто не обичаш истината!“. Ето как се опитват да разрешат реалните трудности на хората и да характеризират същността им. Те не могат да помогнат на хората да намерят отговори в Божиите слова дори за незначителен проблем или състояние, нито могат да го разрешат, като разговарят за истината. Вместо това правят доктринни или несвързани забележки, или се хващат за проблема и правят от мухата слон, за да отпишат напълно хората, без да им дадат възможност да се покаят. В действителност, ако някой има способност за възприемане на Божиите слова и притежава духовно разбиране, той ще може да намери Божието разобличение на тези осем аспекта на състоянията в словата Му, това не е трудно. Но понеже на лъжеводачите им липсва духовно разбиране, понеже имат скромни заложби и понеже им липсва способност за възприемане, съчетано с факта, че някои от тях са просто ентусиасти, нетърпеливи да действат, лицемерни и се преструват на духовни хора, те изобщо не могат да разрешават проблемите на другите хора. Що се отнася до различните проблеми, които хората срещат, лъжеводачите ще ги посъветват с думите: „Божието дело е напреднало до сегашния си етап. Защо все още проявяваш ревност и спориш с другите? Имаш ли време за това? Каква е ползата да се заяждаш за това? Не можеш ли да минеш без кавги?“. „Божието дело е стигнало дотук, а ти все още си толкова сантиментален и не можеш да се избавиш от тези чувства. Рано или късно те ще те довършат!“. „Божието дело е стигнало дотук, защо още си толкова загрижен за храна и дрехи? Не можеш ли да се справиш, без да носиш още една рокля? Не можеш ли да минеш без да си купуваш кожени обувки? Трябва да вложиш повече мисъл в Божиите слова и дълга си!“. „Когато те сполети нещо, се моли повече на Бог. Независимо какво те сполети, поуката е една: да се научиш да се покоряваш на Бог и да разбираш Неговото върховенство и подредби“. Могат ли тези съвети да решават реални проблеми? Изобщо не могат. Или пък казват: „Хората са били дълбоко покварени от Сатана. Не се ли бунтуваш срещу Бог, като си сантиментален? Не се ли бунтуваш срещу Бог, като не опознаваш себе си?“. Независимо какъв е непосредственият проблем, лъжеводачите не знаят как да разговарят за истината, за да разнищят същността или състоянието на даден човек. Те не могат да прозрат как възникват състоянията на хората и после въз основа на състоянието им, да разговарят за истината, за да разрешават проблемите им, като им предлагат подходяща помощ и ресурс. Вместо това винаги казват едно и също: „Обичай Бог! Работи усилено, за да изпълняваш дълга си, трябва да си предан на Бог и да се молиш повече, когато срещнеш проблеми!“. „Всичко зависи от Божието върховенство и подредби. Всичко е в Божиите ръце!“. „Ако не търсиш истината, това няма да е достатъчно. Трябва да четеш повече Божиите слова. В Божиите слова всичко е ясно, но хората просто не обичат истината!“. „Катаклизмите са надвиснали, изходът на всички неща е близо и Божието дело върви към края си, а ти не изпитваш безпокойство. Колко дни са останали на хората? Божието царство е настъпило!“. Лъжеводачите просто изричат тези отвлечени фрази, никога не анализират и не разнищват конкретно различните проблеми, нито предлагат истински ресурс или помощ на хората. Те или им намират няколко откъса от Божиите слова за четене, или им предлагат неуместни съвети, за да се справят с проблемите. Какво се случва накрая? Под вредното влияние на лъжеводачите хората не само не опознават своя собствен покварен нрав, но също и не знаят какво представлява собственият им характер, какъв тип хора са и каква природа същност притежават. Не са наясно какви са собствените им заложби, дали имат способност за възприемане и по какъв път вървят. Все още се придържат към светските и модерните неща, които обичат и ценят в сърцето си, и никой не им помага да разберат, да разнищят и да анализират тези неща. Това са последствията от работата на лъжеводачите. Когато възникнат проблеми, те или нападат хората, като ги заклеймяват произволно или ги обвиняват погрешно, или им дават безрезултатни съвети и уроци, или използват Божиите слова, за да правят пресилени, неточни сравнения. Онези, които ги чуят, си мислят: „Имам чувството, че сякаш разбирам, но и сякаш не разбирам — възможно е да съм схванал какво казаха, но е възможно и да не съм. Защо е така? Всичко, което казва водачът, е правилно, тогава защо не мога да се отърва от този проблем в сърцето си? Защо не мога да намеря разрешение на тази трудност? Защо все още мисля по този начин и искам да правя тези неща? Защо не мога да разбера къде е същността и първопричината за проблема? Водачът казва, че не обичам истината и признавам, че е така, но защо не мога да се отърва от това състояние?“. Постигнали ли са тези водачи някакъв резултат? Макар да са говорили и работили, всичко е една голяма бъркотия и тя не е постигнала резултата, който се очаква. Те не са дали възможност на хората да разберат Божиите намерения, да се сравнят с Божиите слова, да разберат точно състоянията си или да разрешат трудностите си. Колкото до онези непоправими, безсрамни хора, които изобщо не приемат истината, когато чуят как тези водачи ги поучават откровено и търпеливо, те се чувстват изключително отблъснати. В същото време повтарят като папагали думите на тези водачи — след като водачите са свършили първата част, тези хора могат да продължат със следващата и бързо губят търпение, като казват: „Спри дотук. Вече съм разбрал всичко, което казваш. Ако продължиш, ще ми се догади и доповръща!“. Водачите продължават с думите: „Ти просто не обичаш истината. Ако обичаше истината, щеше да разбереш всичко, което казвам“. Те отвръщат язвително: „Независимо дали обичам истината или не, ти си повтарял тези думи толкова много пъти, че в тях няма нищо ново и се уморих да ги слушам!“. Лъжеводачите работят по този начин, придържат се строго към правилата и се фиксират върху определени фрази, като се провалят напълно в това да решават истинските проблеми на хората. Ако някой има представи за Бог, лъжеводачите казват, че този човек не познава себе си. Ако някой има лоша човешка природа, ако не е способен да се разбира с хората и му липсват нормални междуличностни отношения, лъжеводачите казват, че и той, и другият човек са виновни, поучават и двамата, хвърлят вината върху двамата, като казват: „Добре, вие двамата вече сте квит. Трябва да сме справедливи и разумни в действията си, да се отнасяме към всеки еднакво, без предубеждения. Всеки, който говори с разум, обича истината, докато онези, които говорят без разум, трябва да си затворят устата, да говорят по-малко и да действат повече в бъдеще. Всеки, който казва нещо правилно, трябва да бъде слушан повече“. Това решаване на проблем ли е? Това ли означава да свършиш работа? Не е ли това точно като да укротяваш децата или да заблуждаваш хората? Може и да изглежда, че лъжеводачите са заети, но те не могат да разрешат ничии проблеми. Колко ефективна е работата им? Тя е безполезна и нелепа! Това са действията на невярващите.

При преживяването на вярата си в Бог хората често се сблъскват с трудности, а лъжеводачите не могат да разрешат нито една от тях. Лъжеводачите не могат дори да разрешат някои очевидни затруднения, които могат да се поправят само с няколко слова, и също така правят от тях голям въпрос и превръщат всяка дреболия в голяма работа. Някои хора не са зли, просто по отношение на тяхната човешка природа им липсват малко маниери, не разбират основния етикет и са донякъде безполезни. Лъжеводачите взимат тези дребни проблеми и ги раздуват, като карат братята и сестрите да ги обсъждат, да ги критикуват и да ги заклеймяват, всичко с цел да оставят дълготрайно впечатление у тези хора, така че те да не посмеят да продължават да действат така. Необходимо ли е това? Това ли е пътят за разрешаване на проблемите? Това ли е използване на истината за разрешаване на проблемите? (Не.) Стига с човешката природа на някого да няма големи проблеми и този човек да не е зъл и да може искрено да отдава всичко на Бог, тогава в условията на възприемчивост от негова страна е достатъчно да се продължи да се работи с него, като му се предлагат подсещания, съдействие, общение и подкрепа. Ако хората се държат по този начин непрестанно, тогава имат проблем със своя характер или порочен нрав и е необходимо строго кастрене и дисциплиниране. Ако отказват да приемат това, или дългът им трябва да бъде прекратен, или трябва да бъдат премахнати. Лъжеводачите не могат да прозрат това, нито ще действат по този начин. Когато срещнат такива зли хора, те се отнасят с тях като с братя и сестри, като им предлагат помощ и подкрепа. Това ли означава да се върши работа? Това ли означава да се използва истината за решаване на проблемите? (Не.) Работата на лъжеводачите е нелепа, детинска и смехотворна, и нищо в нея не се съобразява с Божиите намерения. Може да се види, че са лаици във всичко, което правят, че им липсва духовно разбиране и че действат безразсъдно и без принципи. По сходен начин не могат да прозрат, нито да проумеят точно различните трудности, които хората срещат при навлизането си в живота. Вследствие на това опитите им да преодолеят тези трудности изглеждат невероятно непохватни, глупави и присъщи на лаиците. Онези, които приемат помощта им, също се чувстват неловко и потиснати. С времето някои дори губят вяра, като казват: „Водачът е разговарял с мен толкова много пъти, защо тогава не съм се променил? Защо продължавам да изпадам в една и съща ситуация? Да не би човешката ми природа да е особено лоша и да съм неспособен да бъда спасен?“. Някои дори таят съмнения, като казват: „Има ли нещо сбъркано с духа ми? Да не би в мен да работи зъл дух? Няма ли Бог да ме спаси? Не означава ли това, че за мен няма надежда?“. Това са последствията от работата на лъжеводачите. В работата си те объркват едно нещо с друго и действат нелепо, абсурдно, глупаво и недодялано, което в крайна сметка води до това, че не се разрешават своевременно различните трудности, с които се сблъскват някои хора, които искрено се стремят към истината. Това от своя страна поражда негативност и слабост в тези хора, както и някои представи и погрешни разбирания за Бог и делото Му. Те казват: „Прочел съм толкова много Божии слова, тогава защо проблемът ми не може да се разреши? Могат ли Божиите слова наистина да спасяват и да променят хората?“. Техните сърца се поддават на съмненията и те падат в капана на объркването. Следователно, когато лъжеводачите все пак работят, те не постигат много положителни резултати, но затова пък предизвикват доста негативни неща. Работата им не само не успява да разсее човешките представи, съмнения и осъждания на Бог, а напротив — усилва погрешните разбирания и предпазливостта към Бог. Дори след много години вяра тези проблеми на хората остават неразрешени. Докато са били подвеждани и погрешно насочвани от лъжеводачите, погрешните им разбирания и резервираност към Бог са се задълбочили. При това положение могат ли да постигнат навлизане в живота?

Разбирането на лъжеводачите за положителните неща като например истината и промяната в нрава на хората може да повлияе на гледните точки и отношението към положителните неща на мнозина. Едно е, когато някой лъжеводач не върши никаква работа — веднага щом започне да работи, се получават отклонения и възникват неблагоприятни последствия. В такива църкви се създава една неподходяща атмосфера, а именно — често се появяват погрешни и абсурдни изрази и хората там не разбират духовните термини, които често се споменават в Божиите слова, нито знаят как да ги прилагат, докато така наречените духовни термини и изрази, изговаряни често от тези лъжеводачи, се разпространяват широко в тези църкви. Въздействието на такива неща върху хората не е малко: те не само не им помагат да придобият по-практическо и точно познание за Божиите слова и истината, нито им позволяват да открият точен път за практикуване на словата Му, а напротив — всъщност карат хората да имат по-изопачено, теоретично и доктринно познание за истината и в същото време правят хората по-объркани за пътя за практикуване. С тези си действия лъжеводачите нарушават зрителната посока на хората и въздействат върху чистото им възприемане на истината. Какъв резултат постигат лъжеводачите, като правят тези неща? Каква роля играят? Вероятно ще е малко пресилено да ги опишем като смущаващи и прекъсващи, но изобщо няма да е преувеличено да ги наречем палячовци, които се щурат навсякъде. Точно когато бях започнал този етап от делото, срещнах някои хора и докато ги слушах да говорят, един от тях попита каква е ситуацията с друг човек и някой неочаквано изтърси: „Той изгоря“. Когато попитах: „Изгоря ли? Какво означава това?“, той отговори: „Да изгориш означава, че си бил освободен от длъжност и вероятно си престанал да вярваш“. Казах: „Това е доста жесток израз — не дава никаква свобода на действие на човек. Казвал ли съм някога такова нещо? Как не съм чул този израз? Никога не съм описвал някого по този начин, нито съм заявявал, че ако някой спре да изпълнява дълга си или напусне Бог, той е изгорял. Как се е появил този израз?“. По-късно открих, че тази фраза е тръгнала от един възрастен вярващ, един стар педант. Той бил много учен, вярвал в Бог от дълго време и имал старшинство. Когато изрекъл тази фраза, групата объркани хора не упражнили прозорливост и я усвоили от него, и така тя станала популярна. Мислите ли, че тази фраза е правилна? На какво се основава? Точна ли е? (Не, не е точна.) Как трябва да се отнасяме към нея? Трябва ли да ѝ позволим да се запази в църквата? (Не, не трябва.) Тя трябва да бъде разобличена, критикувана и изкоренена. След това, чрез критика и разнищване тези объркани хора не посмяха да продължават да я използват, но някои неосведомени личности може все още тайно да я използват насаме. Онези хора може да мислят, че това е особено духовна фраза, тръгнала от „известна личност“ и да смятат, че трябва да продължава да се използва. Вашите водачи занимавали ли са се с подобни практики? Засягали ли са негативно вашето навлизане в живота, промяната в нрава ви или пътя, по който вървите? (В миналото, когато проповядваше евангелието, един лъжеводач веднъж каза: „Бог ни завоюва чрез правосъдие и наказание, затова когато проповядваме евангелието на религиозни хора, трябва да им говорим със суров тон и да ги поучаваме. Само тогава те могат да бъдат завоювани“.) Това твърдение може да звучи разумно, но съобразява ли се с истините принципи? Инструктирал ли е Бог хората да правят това? Казва ли се в Божието слово: „Когато проповядваш широко евангелието, ти трябва да се изправиш и да ръководиш хората с желязна ръка, като използваш правосъдие и наказание, за да проповядваш широко евангелието?“. (Не.) Тогава откъде идва това твърдение? То очевидно е теория, измислена в главата на някой лъжеводач, на когото липсва духовно разбиране. Това твърдение привидно може да изглежда безпроблемно: „Цялото човечество трябва да премине през Божието правосъдие и наказание. Ако не може да го получи пряко от Божиите слова, не може ли да го получи непряко? Във всеки случай това е резултатът, който се предполага да постигнат Божиите слова — завоюване на цялото човечество. Няма ли да е по-добре за човечеството да получи това по-рано, отколкото по-късно? Преди Бог да действа, ние ще вземем тази превантивна мярка, така че хората да могат да развият нещо като имунитет. После, когато Бог наистина ги съди и наказва, тези хора няма да се бунтуват срещу Бог, да Му противостоят или да Го предадат. Това ще предотврати засягане на Божиите чувства. Не е ли това нещо хубаво?“. На повърхността всяко изречение изглежда правилно и от гледна точка на доктрината — логично. Дали обаче е истина принцип? Какви условия е поставил Божият дом за проповядване на евангелието? Изисква ли от хората да правят това? (Не.) Следователно тази теория не е валидна и човекът, който я е предложил, е лъжеводач.

Лъжеводачите често се преструват, че са духовни, като изричат някои благопристойни заблуди, за да подвеждат и заблуждават хората. Макар че тези заблуди привидно може да не звучат проблемно, те имат пагубно въздействие върху навлизането в живота на хората, като смущават, подвеждат и пречат на хората да вървят по пътя на стремежа към истината. Заради тези псевдодуховни думи някои хора започват да се съмняват в Божиите слова и да им се противопоставят, създават си представи и дори погрешни разбирания за Бог и предпазливост към Бог, а после се отдалечават от Него. Това е въздействието, което псевдодуховните изрази на лъжеводачите имат върху хората. Докато един лъжеводач подвежда и влияе на членовете на някоя църква, тази църква става религия, точно като християнството или католицизма, при която хората просто съблюдават човешките фрази и учения. Те всички почитат ученията на Павел, като стигат дотам, че заменят словата на Господ Исус с неговите, вместо да следват пътя на Бог. В резултат на това всички стават лицемерни фарисеи и антихристи. Така те са прокълнати и заклеймени от Бог. Точно като Павел, лъжеводачите се възвеличават и свидетелстват за себе си, те подвеждат и смущават хората. Отклоняват ги към религиозни ритуали и начинът, по който тези хора вярват в Бог, става съвсем същият като на религиозните хора, което забавя тяхното навлизане в правия път във вярата им в Бог. Лъжеводачите постоянно подвеждат и смущават хората и после тези хора създават множество псевдодуховни теории и изрази. Тези теории, изрази и практики са диаметрално противоположни на истината и нямат нищо общо с нея. И все пак, докато лъжеводачите подвеждат и заблуждават хората, хората приемат тези неща като положителни, като истината. Те погрешно смятат, че тези неща са истината и мислят, че стига да вярват в тези неща в сърцата си и да могат да ги изричат красноречиво, и стига тези неща да са одобрявани от всички, те са придобили истината. Заблудени от тези мисли и възгледи, хората не само са неспособни да разберат истината, но са също и неспособни да практикуват или да преживяват Божиите слова, да не говорим да навлязат в истината реалност. Напротив, те се отдалечават все повече от Божиите слова и още повече от навлизането в истината реалност. На хартия няма нищо нередно в думите, които казват лъжеводачите, и в лозунгите, които скандират — те всички са верни. Тогава защо не постигат съвсем нищо? Така е, защото това, което лъжеводачите разбират и възприемат, е просто твърде повърхностно. То цялото е доктрина, която е неприложима към истината реалност в Божиите слова, Божиите изисквания или Неговите намерения. Факт е, че всички доктрини, които проповядват лъжеводачите, са твърде далеч от истината реалност — за да сме точни, те нямат нищо общо с истината, нито с Божиите слова. Затова, когато лъжеводачите често бълват тези слова и доктрини, с какво е свързано това? Защо те никога не са способни да навлязат в истината реалност? Това е пряко свързано със заложбите на лъжеводачите. Напълно сигурно е, че лъжеводачите са с лоши заложби и им липсва способност за възприемане на истината. Независимо колко години вярват в Бог, те няма да разберат истината и няма да имат навлизане в живота, и също може да се каже, че независимо колко години вярват в Бог, за тях няма да е лесно да навлязат в истината реалност. Ако един лъжеводач не бъде освободен и му се позволи да запази позицията си, какъв вид последствия ще има това? Неговото водачество ще привлече още повече хора към религиозни ритуали и правила, към думи и доктрини, и към нереалистични представи и фантазии. За разлика от антихристите, лъжеводачите не водят хората да дойдат пред тях или пред Сатана, но ако не могат да водят Божиите избраници към истината реалност на Неговите слова, ще могат ли Божиите избраници да получат спасението Му? Ще могат ли да бъдат усъвършенствани от Бог? Категорично не. Ако Божиите избраници не могат да навлязат в истината реалност, не живеят ли все още под властта на Сатана? Не са ли все още изродени същества, попаднали под властта на Сатана? Не означава ли това, че ще бъдат погубени в ръцете на лъжеводачите? Ето защо последствията от работата на лъжеводачите и антихристите са в основни линии едни и същи. Нито едните, нито другите не могат да накарат Божиите избраници да разберат истината, да навлязат в реалността и да постигнат спасение. Те всички вредят на Божиите избраници и ги погубват. Последствията са напълно еднакви.

Какви са някои от ересите и заблудите на лъжеводачите? Обобщете ги сами по-късно. Оставям ви тази задача, за да видите дали можете да ги различите. Водачите около вас изричали ли са някога слова, които са духовни или които са в съгласие с човешките емоции и на повърхността изглеждат правилни и съгласно истината, но не успяват да ти осигурят навлизане в живота и да разрешат реалните ти проблеми? Ако не можеш да прозреш тези слова и дори са ти скъпи на сърцето, ако им позволяваш да те управляват и да те водят през цялото време, и да отклоняват мислите и поведението ти през цялото време, не са ли последствията от това доста сериозни? (Да.) Тогава от съществено значение за вас е да стигнете до първопричината на тези проблеми, да откриете кои неща са ереси и заблуди, които могат да накарат хората да се изродят до степен, в която вярата им в Бог се превръща в религиозна вяра и в резултат на това те се противопоставят на Бог и са отхвърлени от Бог. Например да предположим, че човек каже: „Не се опитвай да ставаш водач. Ако си освободен или отстранен след като станеш водач, няма дори да имаш възможност да си обикновен вярващ“. Този вид приказки ерес и заблуда на лъжеводачите ли е? (Да.) Така ли е? Ересите и заблудите на лъжеводачите трябва да бъдат различавани от тези на антихристите, не ги смесвайте. Какво има предвид този човек, като казва такива неща? Какви мотиви се крият в тези думи? Има ли нещо нечисто в тях? Очевидно в тях се крие номер, предназначен да подведе хората, този човек има предвид, че другите трябва да избягват да се опитват да са водачи, че ако направят това, то няма да свърши добре. Целта му с тези думи е да накара хората да изоставят идеята да станат водачи, така че никой да не се съревновава с него за репутация и статус, което да му позволи да се чувства спокоен, че ще е водач завинаги. В същото време казва на хората: „Ето така се отнася божият дом с водачите и работниците. Повишава те, когато има нужда от теб, а когато няма — те изритва на самото дъно и не ти оставя възможност дори да си обикновен вярващ“. Каква е природата на тези думи? (Сквернословие срещу Бог.) Какъв тип човек сквернослови срещу Бог? (Антихристът.) В тези думи има две зли намерения, които могат да доведат до две последствия: едното е да казва на другите категорично да не се домогват до статус, което подсигурява неговия собствен статус, а другото е да те кара да разбираш погрешно Бог, да спреш да вярваш в Бог и вместо това да започнеш да вярваш в него. Това е най-явният тип антихрист. Изглежда, че ви липсва способност за възприемане, Аз съм давал примери за това и преди. Вие сте не само небрежни и имате лоша памет, но нямате и способност за възприемане. Не можете дори да различите такъв очевиден антихрист. Биха ли казали лъжеводачите такива неща? Биха ли подвели съзнателно и открито хората, биха ли се противопоставили на Бог? (Не.) Макар че нещата, които лъжеводачите казват и правят, може да не изглеждат проблемни на повърхността, в работата им няма принципи и не могат да постигнат резултати. Лъжеводачите не могат да разрешават никакви проблеми на хората, не могат да ги насочват към правилния път на вярата в Бог или да ги доведат пред Бог. Всичко, което казват, е правилно, изобщо не са вършили работата си през пръсти, имат усърдие и страст и на повърхността изглежда, че имат вяра, имат решимост и са готови да изтърпят трудности и да плащат цена. Нещо повече, те изглежда имат невероятна издръжливост и са способни да устоят на всякакво изтощение и трудности. Просто техните заложби и способност за възприемане са лоши и им липсва точно възприемане на истината. Какво правят относно тази липса на способност за възприемане? Използват правила и доктрини, както и духовните теории, за които често говорят, за да разрешат този проблем. След няколко години под тяхното водачество сред хората изникват всякакви видове доктрини, правила и външни практики. Хората се придържат към тези доктрини, правила и практики, и вярват, че практикуват истината и навлизат в истината реалност, но всъщност все още са много далеч от истината реалност! След като човешките сърца се изпълнят с тези неща, превзети са и са водени от тях, решимостта става проблем. Всяко от тези неща трябва да бъде разнищено и анализирано поотделно, за да бъде разбрано от хората. След това на хората трябва да им се каже какво е истината, какво са доктрините, лозунгите и правилата, и какво е правилното възприемане на истината, точните изрази и истините принципи. Всичко това трябва да се разреши поотделно. Иначе онези, които се държат относително добре, спазват правилата и се стремят към духовност, ще бъдат подведени и погубени от лъжеводачите. Тези хора може да изглеждат благочестиви, способни да изтърпяват трудности и да плащат цена, и да се молят, когато им се случи нещо. Но точно както при религиозните хора, когато Бог се връща, никой от тях не Го разпознава, никой не признава, че Бог пак върши ново дело и те всички Му се противопоставят. Защо е така? Така е, защото лъжеводачите и антихристите са ги подвели — те са навредили на мнозина искрено вярващи в Бог и са ги погубили.

Лъжеводачите говорят само думи и доктрини — те карат хората да разбират само доктрини, а не истината, и ги карат да виждат само лъжлива духовност. Какви са последствията от изричането на думи и доктрини? Лъжлива духовност, лъжливо разбиране, лъжливо познание, лъжливо практикуване и лъжливо съгласие — всичко е лъжливо. Как се появява тази „лъжливост“? Причината за нея са изопаченото, едностранчиво и повърхностно възприемане на истината от лъжеводачите и тяхната пълна неспособност да възприемат същността на истината. Лъжеводачите носят на хората много правила, думи и доктрини заедно с някои лозунги и теории. Тези хора изобщо не разбират истинските Божии намерения и когато се натъкнат на разнообразни сложни ситуации, те не знаят как да се справят с тях и как да подхождат към тях или как да разбират Божиите намерения. Могат ли такива хора да дойдат пред Бог? Могат ли да приемат Бог и да спрат да Му се противопоставят? Не, не могат. Следователно е много важно и необходимо да обобщите ересите и заблудите на лъжеводачите и да постигнете прозрение за тях. При това обобщение е от съществено значение да ги различавате от заблудите, използвани от антихристите да подвеждат хората. По отношение на втората отговорност на водачите и работниците — да са запознати със състоянието на всеки тип хора и да преодоляват различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот — ще приключим тук нашето общение за разнищването на различните практики на лъжеводачите и същността на проблемите с лъжеводачите.

Трета точка: разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг (Първа част)

Лъжеводачите могат да изричат само думи и доктрини, за да увещават хората

Сега ще разговаряме за третата отговорност на водачите и работниците — разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг. Това е важна и основополагаща работа на водачите и работниците и ние ще разговаряме и ще разнищим проявленията на лъжеводачите въз основа на тази отговорност. Способността на един водач или работник да разговаря ясно за истините принципи, които хората трябва да разбират, за да изпълняват добре дълга си, е най-добрият показател за това дали притежава истината реалност и е основният фактор да се определи дали може да върши добре истинска работа. Нека сега разгледаме как лъжеводачите се справят с тази работа. Една от характерните черти на лъжеводачите е неспособността им да обяснят или изяснят задълбочено всички въпроси, свързани с истините принципи. Ако някой ги потърси за нещо, те могат да му кажат само някакви празни думи и доктрини. Когато се сблъскат с проблеми, които трябва да бъдат разрешени, те често отговарят с изявление от рода на: „Всички сте експерти в изпълнението на този дълг. Ако имате проблеми, трябва сами да ги разберете. Не питайте мен. Аз не съм експерт и не разбирам. Справяйте се сами“. Някои хора може да възразят: „Ние питаме теб, защото не можем да разрешим този проблем. Ако можехме, не бихме те питали. Не разбираме този проблем, който засяга истините принципи“. Лъжеводачът отговаря: „Не ви ли казах вече принципите? Изпълнявайте добре собствения си дълг и не създавайте смущения и прекъсвания. За какво още питаш? Справяй се както намериш за добре! Божиите слова вече са били изречени: поставяйте на първо място интересите на Божия дом“. Тези хора са оставени напълно объркани и си мислят: „Това не е решение на проблема!“. Ето така се отнасят към работата лъжеводачите. Те просто я проверяват, вършат я механично и никога не се заемат с проблемите. Независимо какви проблеми поставят хората, лъжеводачите им казват да търсят истината сами. Те често питат хората: „Имаш ли някакви проблеми? Как е навлизането ти в живота? Изпълняваш ли дълга си нехайно?“. Хората отговарят: „Понякога откривам, че съм в нехайно състояние, преодолявам го чрез молитва и започвам да се променям, но все още не разбирам истините принципи в изпълнението на дълга си“. Лъжеводачите казват: „Не разговарях ли за конкретните принципи с теб на последната сбирка? Дори ти предоставих няколко откъса от Божиите слова. Не трябваше ли досега да си разбрал?“. Всъщност те разбират цялата доктрина, но все още не могат да разрешат проблемите на човека. Лъжеводачите дори бълват високопарни думи като: „Защо не можеш да го разрешиш? Просто не си чел Божиите слова достатъчно внимателно. Ако се молиш повече и четеш повече Божиите слова, тогава всичките ти проблеми ще бъдат разрешени. Трябва да се научите заедно да обсъждате и да търсите изход, тогава проблемите ви най-накрая ще бъдат разрешени. Колкото до професионалните въпроси, не питайте мен. Моята отговорност е да проверявам работата. Изпълнил съм задачата си и останалото засяга професионални въпроси, които не разбирам“. Лъжеводачите често използват причини и оправдания като „не разбирам, това никога не съм го учил, не съм експерт“, за да залъжат хората и да избягват въпросите. Те може да изглеждат доста скромни. Това обаче разобличава един сериозен проблем с лъжеводачите — те нямат никакво разбиране за проблемите, свързани с професионалните знания по определени задачи, чувстват се безсилни и изглеждат изключително неловки и смутени. Какво правят те тогава? Могат само да съберат няколко откъса от Божиите слова, за да общуват с всички по време на сбирките, като говорят за някои доктрини, за да увещават хората. Водачите, които притежават малко доброта, може да проявят загриженост за хората и от време на време да ги питат: „Сблъсквали ли сте се с някакви трудности в живота си напоследък? Имате ли достатъчно дрехи, които да облечете? Имало ли е сред вас хора, които се държат зле?“. Ако всички кажат, че нямат такива проблеми, те отговарят: „Тогава няма проблем. Продължавайте да работите, аз имам други въпроси, за които трябва да се погрижа“, и бързат да си тръгнат, от страх, че някой може да повдигне въпроси и да поиска от тях да им обърнат внимание, което да ги постави в неудобно положение. Ето как работят лъжеводачите — те не могат да разрешат никакви реални проблеми. Как могат да вършат ефективно работата на църквата? В резултат на натрупването на неразрешени проблеми в крайна сметка те възпрепятстват нейната работа. Това е отличителна характерна черта и проявление на начина, по който работят лъжеводачите.

В своята работа лъжеводачите имат ентусиазъм само да проповядват и най-много обичат да изричат думи и доктрини и да казват думи, за да увещават и утешават хората, като си мислят, че стига да подтикват хората да са енергични и заети в изпълнението на дълга си, това е същото като да са свършили добра работа. Освен това лъжеводачите много държат да се грижат за състоянието на ежедневния живот на всеки. Те често питат хората дали срещат някакви трудности в това отношение и ако някой среща, са готови да му помогнат да ги разреши. Те наистина се ангажират с тези общи дела, понякога дори отлагат да се хранят, често стоят до късно и стават рано. Предвид заетостта и усилената им работа, защо проблемите на църковното дело и трудностите, които Божиите избраници срещат при изпълнението на дълга си, остават неразрешени? Това е така, защото лъжеводачите никога не могат ясно да обяснят истините принципи, свързани с изпълнението на дълга. Думите и доктрините, и увещанията, които произнасят, са напълно неефективни и изобщо не могат да разрешават реални проблеми. Независимо колко говорят или колко са заети или изтощени, църковното дело никога не напредва. Макар външно да изглежда, че всеки изпълнява дълга си, никой не постига много реални резултати, защото лъжеводачите не са способни да разговарят за истините принципи, свързани с изпълнението на дълга, или да използват истината, за да разрешават реални проблеми — следователно те са неспособни да разрешават много проблеми, които съществуват в изпълнението на дълга. Например Божият дом веднъж трябваше да отпечата книги с Божиите слова и един водач трябваше да избере двама души, на които да възложи задачата. Какви са критериите за избор на хора? Тяхната човешка природа трябва да е относително добра, трябва да са надеждни и да могат да поемат рискове. След като хората бяха избрани, този водач им каза: „Днес повиках двама ви, за да ви поверя една работа: Божият дом има книга, която трябва да се отпечата и вие трябва да намерите печатница, а след като екземплярите са отпечатани, да ги разпространите своевременно в ръцете на Божиите избраници, така че те да могат да ядат и да пият Божиите слова без забавяне. Решени ли сте да изпълните тази задача? Готови ли сте да поемете това бреме и този риск?“. Двамата вярваха, че така Бог ги издига, затова се съгласиха. После водачът ги попита: „Имате ли решимостта да изпълните Божието поръчение? Готови ли сте да положите клетва?“. Двамата положиха клетва с думите: „Ако не можем да изпълним Божието поръчение и объркаме тази задача, като станем причина делото на Божия дом да претърпи загуби, тогава нека ни удари гръм и мълния от небето. Амин!“. Водачът каза: „Също така трябва да разговаряме за истината. Като извършвате тази задача сега, това работно задължение ли е за вас? Иска ли се от вас да работите като наети лица?“. Двамата отвърнаха: „Не, това е наш дълг“. Водачът каза: „Понеже това е ваш дълг, трябва да се отплатите за Божията любов. Не можете да смущавате Бог или да Го тревожите. Да сте готови да поемете рискове не е достатъчно, трябва да изпълните дълга си с преданост. Когато се натъкнете на проблеми, трябва да се молите повече и да се съветвате един с друг. Не бъдете своенравни и не действайте по своя собствена инициатива. Защо ви накарах двамата взаимно да си сътрудничите? За да можете да обсъждате нещата, когато възникнат проблеми и така да е по-лесно да предприемете действие. Ако не можете да постигнете съгласие, тогава се молете. Всеки от вас трябва да се избави от собственото си мнение и да действате само когато сте постигнали единомислие. Надявам се, че двамата ще можете да завършите успешно тази работа!“. Накрая този водач намери откъс от Божиите слова за това как човек да изпълнява добре дълга си и тримата го прочетоха с молитва няколко пъти. С това въпросът беше сметнат за поверен, а отговорността на водача се смяташе за изпълнена. Как се справи водачът с тази работа? Той се почувства доста доволен, както и онези двама души. Наблюдателите коментираха: „Този водач наистина знае това-онова за вършенето на работа. Речта му беше добре организирана и добре обоснована и направи нещата стъпка по стъпка. Първо възложи задачата на тези двама души, после разреши проблемите им във връзка с мислите и гледните им точки и накрая каза някои сурови думи, като ги накара да положат клетва и да дадат обет. Наистина свърши работата методично и наистина заслужава титлата на водач — опитен е и носи бреме“. Накрая водачът им каза: „Помнете — отпечатването на книги не е лесна задача, не е нещо, което обикновен човек може да поеме. Тази работа не ви беше поверена от мен или от Божия дом. Тя е поръчение от Бог. Вие не трябва да Го разочаровате. Стига да свършите работата добре, животът ви ще има напредък и ще притежавате реалност“. На теория с тези думи нямаше никакви принципни проблеми. Те можеха да се смятат в общи линии за верни. Затова нека анализираме ситуацията и да видим къде са „лъжливите“ проявления на този лъжеводач. Осигури ли водачът някакви указания за различни подробни въпроси като например професионалните и технически аспекти на тази задача? Разговаря ли за някакви конкретни истини принципи или изисквани критерии? (Не.) Той просто изрече някои празни и безсмислени думи — думи, които повечето хора казват често, думи без никаква тежест. Понеже водачът говореше лично и даваше указания, хората сметнаха, че тези думи имат повече тежест от обикновено, но всъщност те бяха просто несъществени приказки и нямаха никакъв ефект за разрешаване на реалните проблеми, свързани с отпечатването на книги. Е, какви са някои от конкретните проблеми, свързани с отпечатването на книги? Трябва да ги обсъдим и да видим дали работата, свършена от водача, беше работа на лъжеводач.

Първо, отпечатването на книги предполага типографско оформление, след това коригиране на текста, формат на съдържанието и на основния текст, както и тегло, цвят и качество на хартията. Следва материалът на корицата, дали да е мека или твърда, и дизайн, цвят, десен и шрифт на корицата. Накрая идва подвързването — лепене или шиене. Това са все въпроси, които попадат в обхвата на отпечатването на книги. Обсъди ли някой от тях водачът? (Не.) Друг проблем е търсенето на печатница: дали машините за печат и подвързване са най-новите, какво е качеството на печата и подвързването, и каква е цената — не трябваше ли да даде напътствия за всички тези неща, както и принципи и диапазони? Ако водачът беше казал: „Не разбирам от тези неща, просто потърсете каквото и да е“, щеше ли да е полезен водач? Могат ли безполезните думи, които изговори, да заместят различните подробни въпроси, засягащи отпечатването на книга? (Не.) И все пак този лъжеводач смяташе, че могат. Той си мислеше: „Вече съм разговарял за толкова много истини и съм им казал всички принципи. Те трябва да разбират тези неща!“. Това „трябва“ е логиката и методът за решаване на проблеми на този лъжеводач. Накрая, когато книгите бяха отпечатани, понеже хартията беше с много лошо качество и твърде тънка, текстът прозираше от двете страни, което правеше четенето на книгите много мъчително и трудно за по-възрастните хора и за тези с отслабено зрение. Имаше и проблем с последната стъпка, подвързването — това дали то отговаря на критериите засяга цялостното качество и живота на книгата. Понеже водачът не предостави указания и онези, които свършиха тази работа, нямаха принципи и опит и се пазариха безотговорно, печатницата свърши калпава работа и използва най-евтините материали, за да ѝ излезе сметката, а накрая, когато книгите бяха разпространени сред братята и сестрите, започнаха да се разпадат след два месеца. Кориците и страниците се разлепиха и цялата свършена работа беше напразна. Чия беше отговорността? Ако трябваше да се потърси отговорност от някого, то пряката отговорност би паднала върху двамината, които отговаряха за отпечатването на книгите, а непряката би паднала върху лъжеводача. Лъжеводачът дори имаше извинение, като каза: „Не можете да ме обвинявате, че тази работа се разви лошо. Аз също не разбирам от нея! Никога не съм печатал книги и нямам печатница. Как се предполага да знам тези неща?“. Оправдано ли е това извинение? Като водач, тази работа попада в твоя обхват на отговорности. Независимо дали е работа, която е свързана с професия, умение, вид познание или с истината, ти не трябва да разбираш всяка част от нея, но направи ли усилие да научиш това, което не знаеш? Изпълни ли отговорностите си по сериозен и съвестен начин? Някои хора може да кажат: „Искам да изпълня отговорностите си, но и аз не разбирам от това. Независимо колко усилено се опитвам да го науча, просто не го схващам!“. Това означава, че като водач не отговаряш на критериите. Ти си стопроцентов лъжеводач. Братята и сестрите се почувстваха донякъде възмутени от лошото качество на книгите и казаха: „Макар че тези книги не ни струват пари, качеството е твърде лошо! Как е свършил работата си този водач? Как е изпълнил тази задача?“. Когато водачът чу това, отговори: „Можете ли да ме обвинявате за това? Аз нямам печатница и нямам последната дума. Нещо повече, не е ли това пестене на парите на Божия дом? Какво лошо има да се пестят парите на Божия дом?“. Думите на водача бяха правилни, не бяха погрешни. Не беше необходимо водачът да поема правна отговорност. Имаше обаче един проблем, а именно, че похарчените за печата на книгите пари отидоха на вятъра. Книгите, разпространени сред братята и сестрите, започнаха да се разпадат и да губят страниците си за два месеца. Кой трябваше да понесе последствията? Не беше ли това отговорност на водача? Това се случи в обхвата на твоята работа, по времето на твоята служба като водач, затова не трябва ли да поемеш отговорност? Трябва да понесеш вината, не можеш да отричаш отговорността си! Някои хора може дори да говорят по неразумен начин, като казват: „Никога преди не съм вършил тази работа. Не ми ли е позволено да правя грешки в работа, която не съм вършил?“. Само въз основа на това твърдение ти си непригоден за работата си и трябва да бъдеш освободен. Ти не си създаден да си водач. Ти си истински лъжеводач. Да говори куп благозвучни думи, но да не върши никаква реална работа — това е най-очевидното проявление на един лъжеводач.

Някои лъжеводачи са неспособни да свършат каквато и да е работа правилно и конкретно, здраво стъпили на земята. Те могат да се справят само с общите дела и после вярват, че отговарят на критериите за водачи, че са изумителни и често се хвалят, като казват: „Трябва да се тревожа за всичко в църквата и трябва да се оправям с всеки проблем. Може ли църквата да се справи без мен? Ако не провеждах сбирки за вас, нямаше ли да се разпаднете като купчина пясък? Ако не ви държах под око и не помагах с поддържането на филмовата продукция, нямаше ли все да има хора, които я смущават? Можеше ли филмовата продукция да върви гладко? Въпреки че съм лаик в работата с химните, ако не идвах често да наглеждам работата ви, да държа нещата под контрол и да организирам сбирки за вас, можехте ли да създадете тези химни? Колко дълго ще ви отнеме да осъзнаете това?“. Тези твърдения може да изглеждат разумни и правилни, но ако се вгледате отблизо, как напредват различните сфери на професионалната работа, наглеждани от тези лъжеводачи? Могат ли те да разговарят ясно за истините принципи? (Не.) Веднъж един екип от филмовата продукция търсеше по въпроса с цветовете на костюмите. Те направиха няколко снимки с различен фон и хора, но цветовете на дрехите бяха като цяло в еднаква гама — все в землистосиви и жълти нюанси. Попитах ги: „Какво става? Защо хората носят тези цветове?“. Отговориха ми, че цветовете са умишлено избрани, че са ги изнамерили на пазара с много труд и мъки. Аз казах: „Защо избрахте тези цветове? Горното ли ви нареди да го направите? Не ви ли нареди Горното да използвате разнообразни цветове и цветовете да са достолепни и почтени? Как се стигна до този резултат?“. След като ги разпитах, най-накрая някои хора казаха: „Другите цветове не изглеждат достатъчно достолепни и почтени или като онези, носени от вярващите в Бог или светците. Само тази цветова гама наподобява това, което вярващите трябва да носят. Така че всички бяха на мнение, че дрехите в тези цветове ще прославят Бог най-много и ще представят образа на Божия дом най-добре“. Отговорих: „Никога не съм казвал на всички ви да носите дрехи в тези цветове. Има много достолепни и почтени цветове. Помислете си колко красива е дъгата, създадена от Бог като знак за Неговия завет към човечеството. В нея има червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго, виолетово — всеки цвят е представен освен тези, които вие носите. Защо избрахте тези цветове?“. Беше ли свършил водачът им конкретната работа да направи проверка по отношение на тези въпроси? Смея да кажа, че категорично не беше. Ако водачът притежаваше чисто възприемане и наистина разбираше истината и Божиите изисквания, членовете на екипа от филмовата продукция нямаше да изберат такива костюми и щяха да се консултират с Горното за тях. Проблемът с костюмите можеше да бъде разрешен на по-ниско ниво, но лъжеводачът не можеше да се справи с него. Вместо това той безсрамно попита Горното за него. Не трябваше ли такъв човек да бъде кастрен? Този лъжеводач не можа да разреши дори най-простия проблем — каква е ползата от него? Ти си просто боклук! От теб се искаше да прославиш Бог и да свидетелстваш за Него, но в крайна сметка ти Го посрами. Нали разбираше доста неща? Нали можеше изразително да кажеш изобилие от знания и доктрини? Тогава защо всички тези доктрини и цялото това знание не дадоха резултат в тази ситуация? Как можа да се провалиш дори в решението си да провериш въпроса с костюмите и извършването на тази проверка? Постигна ли резултата, който трябва да постигнеш като водач? Изпълни ли отговорностите, които трябва да изпълниш като водач? Това е проявление на лъжеводач. На лъжеводачите им липсва разбиране на принципите във всяка конкретна задача. Те са неспособни да осигурят навременно коригиране и разрешаване на който и да е проблем с изопаченото възприемане на истината и така да позволят на хората да намерят посока и път. Лъжеводачите просто изговарят думи и доктрини и скандират лозунги, те са неспособни да свършат каквато и да е конкретна работа.

Лъжеводачите не вършат реална работа, нито се грижат за същинската си работа

Някои лъжеводачи са неспособни да вършат каквато и да е конкретна работа, но се занимават с някои незначителни общи дела и смятат, че това е вършене на конкретна работа, че попада в обхвата на техните отговорности. Освен това те вършат тези дела много сериозно и наистина полагат много усилия, като ги изпълняват по много приличен начин. Например в църквата имаше един човек, който преди това беше работил като сладкар. Един ден той реши от добро сърце, че просто трябва да Ми изпече сладкиши и се приготви да го направи без да Ме информира за това. Попита водачите си дали е позволено, а те казаха: „Давай. Ако са вкусни, ще ги предложим на Бог. Ако не, всички ние можем да ги изядем“. Той беше получил разрешението на водачите, което направи тази работа легитимна и правилна, така че бързо събра съставките, изпече една партида и каза: „Не знам дали ще са вкусни, дали ще могат да удовлетворят Бог или дали ще отговарят на Неговия вкус“. Водачите отговориха: „Няма проблем. Ще пожертваме малко от времето и здравето си и ще поемем малък риск заради Бог. Първо ние ще ги опитаме и ще ги проверим за Бог. Ако наистина не са вкусни и накараме Бог да ги яде, Той ще се почувства раздразнен и много разочарован от нас. Затова като водачи имаме отговорността и задължението да извършим проверки по този въпрос. Това е вършене на конкретна работа“. Впоследствие всеки ръководител на група, който имаше малко „чувство за отговорност“, опита сладкишите. След като ги опитаха, те изразиха мнението си, като казаха: „Фурната беше твърде гореща за тази партида, температурата беше твърде висока и вероятно ще причинят вътрешна топлина, освен това са малко горчиви. Това не е добре! Трябва да имаме отговорно отношение и да изпечем друга партида, и да я опитаме отново!“. След като опитаха тази партида, те казаха: „Тази е горе-долу добре. Има маслен вкус, усеща се яйцето, а има и сусам. Наистина е достойна за майстор сладкар! Тъй като са толкова много, а Бог не може да ги изяде всички Сам, нека сложим 10 или 20 в малък буркан и да ги предложим като мостра на Бог да ги опита. Ако Бог ги сметне за вкусни, можем да продължим да ги печем в по-големи партиди“. Те Ми подадоха един буркан и аз опитах два от сладкишите. Сториха ми се приемливи като нещо ново, но не подходящи за основно ястие, така че спрях да ги ям. Някои хора дори мислеха, че са домашно приготвени от член на Божия дом, че са пълни с любов, преданост и боязън и носят голямо значение, въпреки че вкусът им беше просто приемлив. По-късно върнах буркана със сладкиши. Не се интересувам от такива неща и нямам апетит за тях. Освен това, ако ми се приядат сладкиши, мога да си купя на пазара различни вкусове и от различни страни, без да харча много пари. След това им казах: „Оценявам жеста, но моля ви, не Ми правете повече. Няма да ги ям и ако искам, просто ще си ги купя Сам. Ако възникне нужда, тогава просто ги направи, когато те помоля. Ако не ти кажа да ги направиш, тогава няма нужда да ги печеш отново“. Нима това не беше достатъчно лесно за разбиране? Ако бяха възпитани и покорни, щяха да запомнят думите Ми и да се въздържат да ги пекат отново. Когато говори Бог, „да“ означава „да“, „не“ означава „не“, а „не правете повече“ означава „не правете повече“. Въпреки това, след като мина известно време, те Ми изпратиха още два буркана със сладкиши. Попитах ги: „Не ви ли казах да не ги правите повече?“. Те отговориха: „Тези са различни от миналия път“. Аз казах: „Дори да са различни, пак са сладкиши. Няма нужда изобщо да се правят никакви сладкиши. Не го казвам от любезност — ако искам сладкиши, ще ви кажа. Не разбираш ли човешки език? Не ги прави повече“. Разбираеми ли са тези думи? (Да.) И все пак защо човекът, който ги правеше, изглежда винаги забравяше? Ако неговите водачи можеха да го държат под контрол, да не му сътрудничат активно или да не го насърчават да прави това, ако можеха навременно да го ограничат, щеше ли човекът, който прави сладкиши, въпреки това да смее да ги прави? Най-малкото нямаше да ги прави толкова смело и безскрупулно. Така че какво въздействие имаха тези водачи в тази ситуация? Те управляваха на микро ниво всеки детайл, пъхаха си носовете навсякъде и взеха в свои ръце проверките от Мое име. Бяха толкова „любящи“, че не може да се опише с думи. Това ли е работата, която трябваше да вършат? В принципите за извършване на делото на Божия дом нямаше наставления да правят това и Аз не съм им поверявал тази задача — тя беше инициирана от хора, Аз не съм я изисквал. Тогава защо тези водачи изпълниха тази задача толкова проактивно? Това е едно от проявленията на лъжеводачите: не се грижат за същинската си работа. Имаше толкова много задачи в църквата, които те трябваше да проследят, проверят и насърчат, и толкова много реални проблеми, които трябваше да разрешат чрез общение за истината, но те не свършиха нищо от тази работа. Вместо това бяха достатъчно бездейни, за да опитват сладкиши за Мен в кухнята. По този въпрос бяха доста сериозни и положиха много усилия. Не е ли това нещото, което правят лъжеводачите? Не е ли само по себе си достатъчно отвратително? Никога не съм очаквал, че след известно време този въпрос ще се появи отново. Човекът, който правеше сладкиши, поиска отново да започне да ги прави за Мен. Специално казах на един водач: „Иди и разреши този въпрос. Трябва да му обясниш това ясно. Ако го направи отново, ще те държа отговорен!“. С толкова много работа за вършене в църквата всяка задача би го държала зает за известно време. Защо имаше толкова време за губене? Нима беше тук, за да се угоява или да говори празни приказки? Това не е мястото за тези неща. След това нямаше повече новини по този въпрос. След като дадох това наставление, водачът не предостави никакви сведения. Във всеки случай никой повече не Ми изпрати от онези малки сладкиши, което беше голямо облекчение. Ако съдим по този инцидент, можем ли да кажем, че тези водачи не се погрижиха за същинската си работа? (Да.) Този въпрос дори не е толкова сериозен — има по-крайни примери.

Често посещавам някои църкви, за да се огледам, да се срещна с водачите, да дам наставления за някоя работа и да разреша някои проблеми. Понякога се налага да обядвам в тези църкви, което повдига въпроса кой ще приготви храната. Водачите бяха толкова отговорни, че избираха някого, който твърдеше, че е готвач. Аз казвах: „Дали е готвач не е важно. Важното е, че предпочитам проста храна. Обичам да усещам оригиналния вкус на съставките. Храната не трябва да е твърде солена, мазна или пикантна. През зимата трябва да ям нещо топло. Също така храната трябва да е добре сготвена, не недосготвена, и лесна за храносмилане“. Не съобщих ли ясно тези принципи? Лесни ли бяха за постигане? Бяха както лесни за запомняне, така и лесни за изпълнение. Домакиня, която е готвила три до пет години, би могла да схване тези принципи и да ги постигне. Така че нямаше нужда да се настоява да се намери готвач, който да приготви храната Ми. Някой, който може да сготви домашни ястия, би бил достатъчен. Въпреки това тези водачи бяха толкова „любящи“, че настояваха да намерят „готвач“, който да приготви ястие, когато Ме посрещаха. Преди готвачът официално да Ми сготви, водачите трябваше да направят проверки. Как ги правиха? Караха готвача да направи партида пелмени и нудли със сос и да сотира някои ястия. Всички водачи и ръководители на различни групи ги опитваха и намираха всички ястия за доста добри. Накрая молеха готвача да се заеме с работата да Ми сготви. Като оставим настрана резултатите от дегустацията на водачите и естеството на свързаните с това проблеми, нека първо поговорим за храната, приготвена от този готвач. Първия път, когато отидох, готвачът сотира няколко ястия и всички бяха доста доволни. Втория път направи партида пелмени. След като изядох един, усетих, че нещо не е наред — беше малко люто. Другите около Мен също казаха, че пелмените са малко люти и почувстваха, че езиците им започват да се подуват. Но тъй като пелмените бяха единственото основно ястие, трябваше да ги доям, въпреки че бяха люти. В плънката не се виждаше лют пипер, така че просто не обърнах внимание на това каква може да е причината за лютивината и довърших ястието. В резултат на това същата вечер тялото Ми започна да проявява алергична реакция. Много участъци по цялото Ми тяло започнаха да ме сърбят непрекъснато и трябваше все да се чеша. Чесах се, докато не си разраних кожата, преди да почувствам облекчение. Сърбеше Ме три дни, преди усещането постепенно да отшуми. След тази алергична реакция осъзнах, че определено в пелмените е бил добавен пипер, иначе нямаше да са толкова люти. Бях ги информирал да не включват люти съставки като пипер, тъй като не ми понасяха. Те обаче бяха добавили значително количество от него, за да задоволят собствените си вкусове, което надхвърляше нормалното количество. Усещаше се люто при яденето на тези пелмени. Готвачът дори не можеше да улучи пропорциите в ястието си, добави толкова пипер, че да предизвика алергична реакция у някого. По-късно му казах: „Никога повече не добавяй тези люти съставки. Не мога да ги понасям. Ако наистина имаш някаква човешка природа, не прави това отново. Ако готвиш за себе си, няма да се намесвам в това, което ядеш. Но ако готвиш за Мен, тогава не добавяй нищо. Следвай критериите, които Аз изисквам“. Можеше ли да го направи? Не трябваше ли водачите да се справят с тази работа? За съжаление никой не беше обърнал никакво внимание и те не бяха свършили нищо от работата, която трябваше да свършат. Веднъж, когато готвачът отново щеше да готви, той взе малко пипер, за да го добави към ястието, и някой наблизо го видя и го спря. Под строгия надзор на този човек той нямаше възможност да добави пипер. Водачите не можаха да разрешат толкова дребен проблем — тогава какво можеха да правят? Когато готвачът готвеше, те бяха доста инициативни в опитването. Няколко души отидоха да опитат. Беше просто обикновено домашно ястие — какво толкова имаше за опитване в него? Вие всички кулинарни експерти ли сте? Започвате ли изведнъж да разбирате всичко, след като станете водачи? Разбирате ли принципите на здравето? Божият дом уреди ли да правите това? Кога ви поверих или възложих да опитвате храната от Мое име? Твърде много ви липсва разум, нямате никакъв срам! Всеки, който има капка срам, не би направил нещо толкова просташко, толкова отвратително, толкова лишено от разум. Това показва, че тези индивиди изобщо нямат срам — те опитваха храната за Мен! Не следвате и не изпълнявате нито един от принципите, които ви казах. Карате готвача да сготви това, което е вкусно за вас и което се услажда на вас. Това ли означава да готвите за Мен? Не означава ли да готвите за вас самите? Така ли действате като водачи? Възползвате се от всяка възможност, за да се облагодетелствате, да използвате вратички и да се опитвате да Ми се подмажете — ако искате да Ми се подмажете, не Ми вредете! Не е ли това да ти липсват добродетели? Не е ли това да таиш неправилни намерения? Те са безсрамни и таят неправилни намерения, но все пак мислеха, че са много предани! Някое от тези неща, които направиха, беше ли това, което водачите наистина трябва да правят? (Не.) Нищо, което направиха, нямаше никакви критерии. Те дори не знаеха коя храна е здравословна или нездравословна и въпреки това си мислеха, че могат да дойдат тук и да играят ролята на здравни и хранителни експерти за Мен! Кой е постановил, че трябва да извършвате проверки, когато става въпрос да се готви за Мен? Има ли църквата такова постановление? Направил ли е Божият дом такава подредба? Толкова много пропуски се появиха в различни елементи на църковното дело, толкова много хора имаха погрешни разбирания за Бог и изобщо не разбираха истината, но вие не се занимавахте с тези неща. Вместо това насочихте усилията си към толкова малка област като кухнята, изпълнявайки своята „отговорност“. Вие сте стопроцентови лъжеводачи, вие сте лицемери! Бяхте точно пред Мен и проверявахте нещата — какво разбрахте? Консултирахте ли се с Мен? Своята собствена идея ли изразихте или Моята? Ако изразявахте Моята идея и Аз ви бях помолил да я предадете, тогава това, което правехте вие, щеше да е правилно. Щеше да е вашата отговорност. Ако изразявахте своята собствена идея, а не Моята, и настоявахте да принудите другите да слушат и да я приемат, каква е природата на това? Кажете Ми, нямаше ли да бъда отвратен от това? Аз бях точно там, а те не отделиха нито една дума да Ме попитат какви неща ям или какви са Моите изисквания — просто взеха решения без Моето одобрение и произволно даваха заповеди зад гърба Ми. Опитваха ли се да Ме представляват? Това са лъжеводачи, които безчинстват и вършат лоши неща, като се преструват на духовни, преструват се, че проявяват внимание към Божието бреме и се преструват, че разбират истината, а просто вършат лицемерни неща. Не е ли това твърде прекомерно? Не е ли вече много отвратително и противно? (Да.) Получихте ли някакво прозрение? Научихте ли някакви уроци от това? Всеки от тези въпроси е по-отвратителен от предишния, а има и друг, който е още по-отвратителен.

Тази зима един добросърдечен човек Ми купи „красиво“ палто от гъши пух. Красотата му не беше в цвета или кройката, а във високата му цена и първокласното качество — беше ценна вещ. Сред невярващите има една поговорка: „Гъше перо, изпратено от хиляда левги разстояние: подаръкът може да е малък, но чувството е дълбоко“. Това палто не само носеше чувство, но наистина беше много скъпо. Преди да видя палтото, вече бях чул, че изглежда добре и че е червено, с хубав дизайн и плътно на пипане. Бях чул за него, така че някои хора неизбежно вече бяха видели действителната вещ — тоест, доста хора вече го бяха видели, бяха го преценили грубо и го бяха огледали щателно, като казваха неща от сорта на: „Знам тази марка“, „Цветът е хубав, доста е красиво!“, „След като го разгледаш, донеси ми го да го видя и аз“ — и така неусетно новината се беше разпространила. Не знам колко време отне на тази новина да стигне до ушите Ми и да науча нещо за това. Виждате ли проблема тук? Без Аз да съм видял палтото, то вече е било видяно, предавано от ръка на ръка и показвано от много други хора. Не е ли това проблем? Могат ли хората небрежно да гледат, пипат и показват Моите вещи? (Не.) Чии вещи могат небрежно да пипат и гледат? (Никой не би искал това да му се случи и никой не трябва да го прави.) Тогава не трябва ли Моите вещи да са още по-недосегаеми? Някои хора казват: „Защо трябва да са недосегаеми? Ти си обществена личност. Нима личният живот на знаменитостите и звездите не е винаги на показ? Къде спортуват, къде ходят на козметични процедури, с кого общуват, какви марки носят — нима всички тези неща не са на показ? Защо Твоите да не трябва да са на показ?“. Знаменитост ли съм Аз? Аз не съм знаменитост, а ти не си Мой фен. Кой си ти? Ти си обикновен човек, сътворено същество и покварен човек. Кой съм Аз? (Бог.) Аз не съм обществена личност. Не съм длъжен да ти разкривам всичко, да ти докладвам всичко или да те информирам за всичко. Тогава защо докосваш нещо, което принадлежи на Мен? Не е ли отвратително да правиш това? Възложих ли ти да гледаш и да извършваш проверки на тази Моя вещ? Не. И все пак някои хора се осмелиха да я вземат и небрежно да я разглеждат по този безочлив начин и дори да я предават от ръка на ръка. Кой ти даде правото да я предаваш? Това твое задължение ли е? Ако не вярваш в Бог, тогава ние сме непознати един за друг. Заради това, че вярваш в Бог, Аз знам кой си ти, но не знам какво е твоето семейно положение, ежедневие или финансово състояние, нито пък Ме интересува да знам. Близки ли сме? Аз не съм ти най-добър приятел, довереник или другар. Не сме близки и не сме стигнали дотам, че всичко Мое да бъде на твое разположение, за да го разглеждаш. Би ли Ми позволил да се ровя във всички твои вещи и да ги показвам, за да ги видят и пипат всички? Дори когато донесеш нещо вкъщи от пазара, то трябва да се измие няколко пъти, за да се дезинфекцира! Не са ли отвратителни нещата, които други хора са пипали небрежно? Не си ли пропуснал да се отнесеш към себе си като към външен човек? Кой ти е възложил да инспектираш Моето палто? Да ти имам ли доверие? Измил ли си си ръцете, преди безразсъдно да докосваш Моето палто? Няма ли да бъда отвратен от теб? Ясно ли ти е това? Защо си толкова безсрамен? Толкова ти липсва разум! Вярваш в Бог от няколко години и си чул толкова много проповеди, как така ти липсва дори капка разум? Небрежно да отваряш приношения, които принадлежат на Бог, небрежно да пипаш дрехите Му, неща, които са Му принадлежали — какъв проблем е това? Когато видя, че опаковките на тези вещи са отворени и изхвърлени, как да не се ядосам? Отвратен съм от тези неща и мразя тези хора. Не искам да ги виждам отново и със сигурност не искам да общувам с тези хора, които са по-лоши от свине и кучета! Помни, всеки човек има своето достойнство, а Аз имам още повече. Не се замесвай с неща, които принадлежат на Мен. В противен случай ще те намразя и ще съм отвратен от теб!

На пръв поглед лъжеводачите може да не извършват големи злини или да не са отявлени коварни злодеи. Най-противното при тях обаче е, че виждат, че има реална работа за вършене, но не я вършат, много добре знаят, че не могат да разрешават проблеми, но не търсят истината, виждат зли хора да причиняват смущения, но не се справят с тях, а вместо това просто се грижат за външни общи дела. Следят отблизо и държат под строг контрол странични въпроси и незначителни неща, но не вършат никаква работа, свързана с навлизането на Божиите избраници в живота, нито пък ги е грижа за различни въпроси, които противоречат на истините принципи. Вместо това просто вършат работа, която не е свързана с истината. Това са отявлени лъжеводачи. Лъжеводачите са напълно невежи по отношение на истините принципи, които са включени в различните точки от църковното дело. Ако бъдат оценени спрямо принципите и критериите за водачи и работници, лъжеводачите са глупаци и идиоти. Независимо колко сериозни проблеми възникват в работата на църквата, лъжеводачите не могат да ги видят или разрешат, дори да се случват пред очите им, и се налага Горното да дойде и само да разреши тези проблеми. Не са ли тези хора лъжеводачи? (Да.) Те наистина са лъжеводачи. Например в църковната работа с текст — кои книги трябва да бъдат коригирани и кои трябва да бъдат преведени — това са ключови задачи за църквата. Има ли някакви принципи относно това как да се коригират и превеждат книги? Тази работа категорично има принципи, тя е толкова основана на принципи и наистина се нуждае от специално общение и напътствие, но лъжеводачите не могат да я свършат. Когато видят братята и сестрите заети с дълга си, те престорено казват: „Работата с текст и преводаческата работа са особено важни. Трябва да вложите сърцата си в доброто изпълнение на тази работа и аз ще разреша всички ваши проблеми“. Когато някой действително повдигне проблем, тези лъжеводачи казват: „Не разбирам този въпрос. Аз съм лаик в превода на чужди езици. Молете се на Бог и търсете от Него“. Когато някой повдигне друг проблем с въпроса: „Не можем да намерим подходящи хора за превод на определени езици, какво да правим по въпроса?“, лъжеводачите отговарят: „Аз съм лаик по този въпрос. Справете се сами с това“. Може ли такъв отговор да реши проблема? Те намират извинение и прикриват факта, че не си вършат работата, като казват: „Аз съм лаик. Не разбирам тази професия“ и така избягват проблема, който би трябвало да решат. Ето така работят лъжеводачите. Когато някой повдигне въпрос, те казват: „Молете се на Бог и търсете от Него. Аз не разбирам тази професия, но вие я разбирате“. Това може да изглежда смирено, тъй като признават, че са неспособни и не разбират професията, но в действителност изобщо не могат да изпълняват работата на ръководството. Разбира се, да бъдеш водач не означава непременно, че трябва да разбираш всяка професия, но водачите трябва ясно да разговарят за истините принципи, необходими за разрешаване на проблемите, независимо с каква професия са свързани тези проблеми. Щом хората разбират истините принципи, проблемите могат да бъдат разрешени по съответния начин. Лъжеводачите използват фразата „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват да общуват за истините принципи за разрешаване на проблемите. Това не е вършене на истинска работа. Ако лъжеводачите постоянно използват „аз съм лаик в това отношение, не разбирам тази професия“ като причина да избягват разрешаването на проблемите, тогава те не са подходящи да вършат работата на водачи. Най-доброто, което трябва да направят, е да подадат оставка и да оставят някой друг да заеме мястото им. Но дали лъжеводачите притежават такъв вид разум? Ще са способни ли да подадат оставка? Няма да са способни. Те дори си мислят: „Защо казват, че не върша никаква работа? Всеки ден провеждам сбирки и съм толкова зает, че дори не мога да се храня навреме, а и спя все по-малко. Кой казва, че проблемите не се разрешават? Провеждам сбирки и общувам с тях и им намирам откъси от Божиите слова“. Да предположим, че ги попиташ: „Някой каза, че не може да намери подходящи преводачи за някои езици. Как разреши този конкретен проблем?“. Те ще отговорят: „Казах му, че не разбирам професията и го накарах да обсъди това и да се справи сам“. След това ги питаш: „Този проблем включва изразходване на приношения и напредък на църковното дело. Хората не могат да вземат решения сами, имат нужда ти да се разпоредиш и да намериш истините принципи, за да го разрешиш. Направи ли го?“. Те ще отговорят: „Как да не съм? Не съм забавил никаква работа. Ако няма кой да превежда на този език, тогава просто трябва да се превежда на друг език!“. Виждаш ли, лъжеводачите не могат да вършат истинска работа и въпреки това продължават да представят куп оправдания. Това е наистина безсрамно и отвратително! Заложбите ти са толкова лоши, не разбираш от никакви професии и не възприемаш истините принципи, свързани с всеки елемент от професионалната работа — каква е тогава ползата от това да те имаме за водач? Ти си просто глупак и некадърник! След като не можеш да вършиш никаква истинска работа, защо все още служиш като църковен водач? Ти просто си лишен от разум. Тъй като ти липсва самосъзнание, трябва да се вслушаш в отзивите на Божиите избраници и да прецениш дали отговаряш на критериите за водач. Лъжеводачите обаче никога не се замислят за тези неща. Те не се интересуват от това колко много се е забавила работата на църквата и колко загуби са били нанесени на навлизането в живота на Божиите избраници през многото години на тяхното служене като водачи. Това е грозното лице на отявлените лъжеводачи.

Помислете как водачите и работниците се справят с работата си — съответства ли това на казаното от Мен току-що? Има ли такива, които не вършат реална работа, и можеш ли да ги различиш като лъжеводачи? Ако ги различиш като лъжеводачи, от днес нататък вече не трябва да се отнасяш с тях като с водачи. Трябва да се отнасяш с тях като с всеки друг човек. Това е точният принцип на практикуване. Някои може би се чудят: „Това означава ли да ги дискриминираме, омаловажаваме или изключваме, защото са лъжеводачи?“. Не, не означава това. Те не могат да вършат реална работа и могат само да казват някои думи и доктрини, и някои празни думи, за да увъртат и да те залъгват. Това ти показва един факт, а именно, че те не са твои водачи. Няма нужда да искаш техните наставления за какъвто и да е проблем или трудност, които срещаш в работата си. Ако е необходимо, можете да ги прескочите, като докладвате на Горното и се консултирате с Горното как да се справите и да разрешите този проблем или трудност. Аз ви научих на пътя на практикуване, но как ще действате зависи от вас. Никога не съм казвал, че всички водачи са предопределени от Бог, че трябва да ги слушаш и да им се подчиняваш, и че трябва да ги слушаш дори ако ги разпознаеш като лъжеводачи. Никога не съм ти казвал това. Това, за което разговарям сега, е как да се разпознават лъжеводачите. Когато разпознаеш някого като лъжеводач, можеш да приемеш и да се подчиниш на това, което той казва, ако то е правилно и съобразено с истината. Ако обаче той не може да разреши даден проблем, увърта и те залъгва, като засяга напредъка на делото, тогава не си длъжен да приемаш неговото ръководство. Ако можете да схванете принципите сами, тогава трябва да действате според тях. Ако не можете да ги схванете, неуверени сте или не сте сигурни в принципите, тогава трябва да търсите истината и да обсъждате помежду си, за да се справите с проблема. Ако все пак не можете да вземете решение, след като сте го обсъдили, докладвайте проблема на Горното и се консултирайте с Него по въпроса. Това са все добри начини за справяне с проблемите — няма трудности, които не могат да бъдат разрешени.

За днес нека приключим нашето общение тук. Довиждане!

16 януари 2021 г.