Отговорностите на водачите и работниците (1)
Защо е необходимо да се разпознават лъжеводачите
След като вече приключихме общението за различните проявления на антихристите, днес ще разговаряме по нова тема — различните проявления на лъжеводачите. През годините на вяра в Бог вие сте се срещали с всякакви видове проявления и практики на лъжеводачите. В процеса на освобождаване от длъжност на лъжеводачите от Божия дом на всички нива, повечето хора придобиват повече или по — малко някакво прозрение за тях. Тоест повечето хора имат известно разбиране за някои конкретни проявления на лъжеводачите. Но независимо от вашето възприемане или колко разбирате, в крайна сметка то не е систематично или достатъчно конкретно. По време на църковните избори мнозина не успяват да разберат принципите за избиране на водачи, какъв тип човек да изберат за водач и какъв тип човек може да поведе като водач братята и сестрите към реалността на Божиите слова и отговаря на критериите за водач. Те не осъзнават много тези неща, нито са наясно с тях. Има дори някои объркани и непрозорливи хора, които изрично гласуват за лъжеводачи по време на изборите, като избират онзи, който прилича на лъжеводач, а остават слепи за всеки, който е наистина компетентен и е способен да е водач, със заложби на водач и с човешка природа. Онези, които по начало нямат заложбите и човешката природа да са водачи, се избират заради външния си ентусиазъм или някакво добро поведение и защото отговарят на човешките представи за „добър“, докато онези, които в действителност притежават всички качества да водят, никога не са избирани. Онези, които търсят внимание и отдават всичко от себе си ентусиазирано, но нямат никакви работни способности, винаги ще се появяват във всякакви ситуации, ще изглеждат особено активни и повечето хора ще смятат, че такива личности са компетентни и трябва да бъдат избрани. В резултат на това, след като такива хора бъдат избрани, те не могат да се нагърбят с никаква работа. Те дори са неспособни да изпълнят работните подредби на Горното, нито знаят как да го направят. Макар че винаги си създават ентусиазирано заетост, след като водят известно време, няма никакво подобрение във всяка част от църковното дело, а напредъкът е малък, и често възникват ситуации, в които делото на църквата е в безпорядък или хората са разделени заради смущението или присвояването на власт от зли хора. Това са последствията от работата на лъжеводачите. След като един лъжеводач е избран, това не само ще повлияе на навлизането в живота на братята и сестрите и то ще пострада, но в същото време ще засегне отрицателно и различни аспекти от църковното дело, така че делото за разпространяване на евангелието не може да протича гладко или ефективно. Това е проблем, създаден отчасти от самите лъжеводачи, но също така е донякъде свързан с онези, които ги избират. Ако не разбираш истините принципи, ако нямаш прозорливост и си сляп и не можеш да прозреш хората, като накрая избираш лъжеводач, тогава ти не само вредиш на себе си и другите, но от това страда и църковното дело. Това е въздействието и вредата, причинена от лъжеводачите върху навлизането в живота на Божиите избраници и делото на църквата. Следователно ние трябва да различаваме и да изброяваме различните проявления на лъжеводачите и на тази основа Аз ще ви дам възможност да разберете какво поведение трябва да изразява водач, който отговаря на критериите, каква работа трябва да върши и какъв точно е обхватът на отговорностите му. Темата за разпознаването на лъжеводачите е от голямо значение, тъй като засяга делото на църквата, навлизането в живота на всеки от Божиите избраници и по — конкретно как напредва всеки дълг. Някой може да каже: „Нямам намерение да се кандидатирам на избори, нито имам амбиция или желание да бъда водач или работник. Аз съм самоосъзнат и за мен е достатъчно да съм обикновен вярващ, затова този аспект от истините принципи няма нищо общо с мен. Ако искам да слушам, ще слушам нещо за собственото си навлизане в живота и спасение. Различните проявления на лъжеводачите и истините, които се съдържат в тях, не се отнасят до моето собствено навлизане в живота, затова не трябва да слушам или мога да ги слушам разсеяно или половинчато и просто да премина през процеса, без да го приемам присърце“. Това добро отношение ли е? (Не, не е.) Други казват: „Нямам амбицията и не искам да се кандидатирам за водач. От дете никога не съм възнамерявал да съм чиновник или да се откроявам сред другите, харесва ми просто да съм обикновен, нормален човек. Исках да съм последовател от момента, в който започнах да вярвам в Бог. Обичам да следвам нарежданията на другите и правя каквото поискат от мен. Колко е просто да съм такъв човек! Аз съм само обикновен човек, който не иска да се тревожи или да се обременява, затова нямам нужда да слушам тези неща, нито пък искам да ги слушам“. Правилен ли е този възглед? (Не е правилен.) Какво в него не е правилно? (Макар че не иска да е водач, ако не разбира този аспект от истината и не може да различи лъжеводачите, тогава по време на избори е много вероятно да гласува за лъжеводач, което ще засегне делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници.) Това е един аспект. Нещо друго? (Проблемът с лъжеводачите съществува във всеки от нас и ние трябва да проверяваме себе си, да се самоанализираме и да разбираме себе си.) (Ако не можем да различим лъжеводачите, тогава няма дори да знаем кога сме били подведени от тях и собственият ни живот ще страда.) (Този вид възглед е проявление на липса на стремеж към истината. Да си водач в Божия дом не е същото като да си амбициозен и да искаш да си чиновник в света. Да си водач означава да се стремиш по — добре към истината, да поемеш бреме за църковното дело и да проявяваш внимание към Божиите намерения. Това означава да имаш стремление към истината.) (Като част от Божиите избраници ние имаме задължение и отговорност да докладваме лъжеводачите. Ако не можем да различим лъжеводачите, тогава бихме позволили на някого от тях да вземе властта и да влияе на делото на църквата.) Колко аспекта станаха дотук? (Пет аспекта.) Всеки от тези пет аспекта е правилен и доста точен. Като разнищим същността на този проблем въз основа на възгледа на типа човек, който току — що споменах, остават основно тези пет аспекта. Независимо дали искаш да си водач, като един от Божиите избраници трябва да приемеш ролята на надзорник спрямо водачите и работниците. Божият дом е също и твой дом, а водачът е нещо като иконом. Ако не управлява дома ти добре, ти също ще бъдеш засегнат и замесен, така че носиш отговорност и задължение да надзираваш цялата им работа.
Преглед на петнайсетте отговорности на водачите и работниците
Не е трудно да се различат лъжеводачите, защото този вид хора не са рядкост в църквата. Те съществуват, откакто са съществували църковни водачи и работници. Техните заложби и способност за възприемане, характер и избран път имат множество определени проявления. Преди да разнищим тези определени проявления, първо трябва да разберем какви са отговорностите на водачите и работниците и каква конкретна работа принципно обхващат. Само онези, които са в състояние да свършат тази конкретна работа добре, отговарят на критерия да са водачи и работници. Онези, които не могат, са лъжеводачи. Вероятно повечето хора все още нямат начин да различават лъжеводачите, не могат да схванат основните принципи и не знаят кои аспекти са най — съществените в различаването им. Нека днес първо да разговаряме систематично за това какви точно са отговорностите на водачите и работниците, да ги изредим поотделно, така че всички да са наясно. Тогава, след като разберете тези принципи, когато отново избирате водачи и работници, вие ще имате правилен критерий, според който да измерите как точно да избирате и кой точно е правилният човек за избиране. И така, нека първо изброим отговорностите на водачите и работниците.
Отговорностите на водачите и работниците:
1. Водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им.
2. Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот.
3. Разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг.
4. Следете обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост своевременно променяйте задълженията им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата.
5. Осведомявайте се за текущото състояние и за напредъка на всяка част от работата и вниквайте в тях. Бъдете готови бързо да разрешавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате пропуските в работата, така че тя да върви гладко.
6. Подкрепяйте и подхранвайте всички видове квалифициран талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най — бързо.
7. Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най — добрия начин.
8. Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата.
9. Предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби в Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате насоки, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им.
10. Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални притежания в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и загубите. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият.
11. Избирайте надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, особено за задачата системно да регистрират, изчисляват и опазват приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и загуби, както и на неразумни разходи — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадане на приношенията в ръцете на зли хора, които да ги придобият.
12. Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Спирайте ги и ги ограничавайте и променяйте нещата. В допълнение разговаряте за истината, така че Божиите избраници да усвоят различаване за такива неща и да се учат от тях.
13. Защитавайте Божиите избраници от това да не бъдат смущавани, подвеждани, контролирани и сериозно ощетявани от антихристи и им давайте възможност да различават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си.
14. Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи.
15. Защитавайте важния работен персонал от всякакъв тип, като го закриляте от намесата на външния свят и го пазете, за да гарантирате, че различните важни работни задачи ще продължат да се изпълняват надлежно.
Отговорностите на водачите и работниците са събрани в общо петнайсет точки и ние ще разговаряме по реда им. Нека първо да разгледаме всяка от задачите в тези петнайсет точки. Първите три се отнасят до въпроса за човешкото разбиране на истината и навлизането в живота. Това е най — основната работа, която водачите и работниците трябва да вършат, и е една от главните категории. Като водач или работник трябва да си способен най — малкото да изпълняваш тези задачи, да притежаваш този вид заложби, да носиш този вид бреме и да можеш да се нагърбиш с тази отговорност. Това са най — основните неща, които трябва да правиш. Водачите и работниците трябва да са способни да разговарят за Божиите слова, да намират в тях път за практикуване, да водят хората към това да разбират Божиите слова, да ги водят към това да преживяват Божите слова и да навлизат в тях в реалния живот, и да могат да ги прилагат в реалния живот, като ги използват, за да разрешават различни проблеми и трудности, които срещат в него и в процеса на изпълнение на дълга си. Ако Божиите избраници имат проблеми, които изискват разрешаването им от водач или работник, но водачът или работникът не може да използва истината, за да разреши проблемите, тогава този водач или работник е безполезен и неспособен да свърши дори най — основната работа. Този тип водач или работник не отговаря на критериите. Четвъртата точка и петата точка се отнасят до различните въпроси на църковното дело и до надзорниците на тези въпроси. Ако водачите и работниците не наблюдават надлежно надзорниците, тогава делото на църквата може да се обърка или смути от зли хора, това би засегнало ефективността и напредъка на делото, а самото дело може дори да замре. Следователно четвъртата и петата задача са също от тези, които един водач, който отговаря на критериите, трябва да върши добре. Шестата точка и седмата точка се отнасят до повишаването, подготовката и използването на всички типове хора. Принципът на използване на хората е всеки от тях да се използва най — пълноценно и всички типове хора могат да изпълняват дълга си, стига човешката им природа да отговаря на критериите и те да могат да покрият критериите, изисквани от Божия дом. Тоест позволете на всички типове хора да могат да изпълняват подходящ за тях дълг. Няма нужда да се опитвате да насилвате нещата — на магаре самар не се слага и насила хубост не става, достатъчно е някой да е подходящ за дадена задача, да може да я изпълнява добре и да е компетентен. Нещо повече, някои задачи изискват технически, професионални аспекти и някои хора може да са добри в тях, но да не са работили в тази област, нито да разбират съответните принципи. По отношение на тези хора, ако покриват критериите за повишение и подготовка в Божия дом, тогава трябва да им се даде възможност и да бъдат повишени и подготвени, така че да могат да се учат. По този начин може да има още повече подходящи хора за различните задачи в Божия дом и няма да има незаети длъжности, когато църквата има нужда от хора за различни задачи. Това са въпроси на двата аспекта на повишаването и подготовката на хората, и използването на хората. Нека разгледаме осма и девета точка. Тези две точки засягат отношението, което водачите и работниците имат към работата, тоест дали могат да изпълняват отговорностите си, дали са предани и дали имат способността да се справят с работата в отношението си към Божиите изисквания и подредбите на Божия дом, и докато срещат трудности в работата. Десетата точка и единайсетата точка засягат принципите, с които хората се отнасят към приношенията и всички видове притежания в Божия дом. От една страна, тези две точки засягат заложбите на хората и работните им способности, а от друга — въпросите на човешката природа, дали някой е предан и дали може да изпълнява отговорностите си. След това нека разгледаме точки дванайсет, тринайсет и четиринайсет, отнасящи се до някои изключителни обстоятелства, които се случват в църквата — например, ако някой прекъсва и смущава, и притеснява нормалния живот на църквата. Разбира се, най — сериозна е появата на антихристи и други типове хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Как и с какви принципи да се справят с този тип хора също е работа в обхвата на отговорностите на водачите и работниците. Да си способен да откриваш своевременно проблеми и когато установиш, че някой създава прекъсвания и смущения, да си способен своевременно да спреш това, да се справиш с него и да го разрешиш, и да гарантираш, че църковното дело и църковният живот не са смутени — това са проблемите, които тези три точки засягат. Последната точка засяга въпроса за личната безопасност на всички типове важен персонал, както и въпроса дали всички видове важна работа могат да бъдат гарантирани. Работата може да напредва, когато персоналът е в безопасност, но ако възникнат проблеми или скрити опасности за неговата сигурност, тогава продължаването на делото е под въпрос. Нека се обърнем назад и да видим колко са общо основните категории. Първата, втората и третата точка спадат към първата категория: човешкото навлизане в живота. Четвъртата и петата спадат към втората категория: различните области на църковното дело и надзорниците на тези области. Шестата и седмата точка спадат към третата категория: използването, подготовката и повишаването на всички типове хора. Осмата и деветата спадат към четвъртата категория: работните подредби в Божия дом и трудностите в работата. Десетата точка и единайсетата точка спадат към петата категория: приношенията и притежанията в Божия дом. Дванайсетата, тринайсетата и четиринайсетата спадат към шестата категория: изключителни обстоятелства, които възникват в църквата. Петнайсетата точка спада към седмата категория: важното църковно дело и безопасността на персонала. Има общо седем категории, които обхващат петнайсет точки. Тези седем категории са в обхвата на отговорностите на водачите и работниците и са част от тяхната работа. Като водач или работник, най — основните задачи в твоята работа са тези седем категории. Тези седем категории са обхватът на изискванията на Божия дом към даден водач или работник. Ако искаме да преценим дали един водач може да свърши добра работа, дали има работни способности, дали притежава заложби да е водач и дали отговаря на критериите за водач, трябва да използваме тези седем категории. След като разбрахме това, въз основа на тези седем основни категории ще разговаряме и ще разнищим поотделно всяко проявление и конкретна практика на лъжеводачите, както и какво са направили по времето си като водачи, което доказва, че са лъжеводачи и не отговарят на критериите. Оценяването им според тези седем категории е обосновано доказателство и това е относително справедливо и разумно. Кажете Ми, трябва ли да разговаряме за тези седем категории една по една или за петнайсетте точки? Кое е по — добре? (Да разговаряме за петнайсетте точки една по една.) Това отговаря на предпочитанията ви — колкото по — подробно, толкова по — добре, нали? Сега официално ще започнем общението си върху различните проявления на лъжеводачите.
Първа точка: Водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им.
Лъжеводачите не притежават заложби и способности да възприемат Божиите слова
Какво е лъжеводач? Със сигурност това е човек, който не може да върши истинска работа, човек, който не се занимава с дълга си на водач. Той не върши никаква реална или значима работа, просто се грижи за някои общи дела и някои повърхностни задачи, неща, които нямат нищо общо с навлизането в живота или с истината. Независимо колко от тази работа върши той, в изпълнението ѝ няма значимост. Ето защо такива водачи се определят като лъжливи. Тогава как точно човек различава лъжеводача? Нека сега започнем нашия анализ. Най — напред трябва да се изясни, че първата отговорност на един водач или работник е да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разговаря за истината по такъв начин, че другите да могат да я разбират и да навлизат в истината реалност. Това е най — важният критерий, по който да проверим дали един водач е истински или лъжлив. Вижте дали може да води другите така, че да ядат и пият Божиите слова и да разбират истината, и дали може да използва истината, за да разрешава проблеми. Това е единственият критерий, по който да проверявате какви заложби и способности да възприема Божиите слова има един водач или работник и дали може да води Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Ако един водач или работник е способен да възприема Божиите слова чисто и да разбира истината, той трябва да преодолява представите и фантазиите, които хората имат за вярата в Бог, в съответствие с Божиите слова и да помага на хората да разбират практичността на Божието дело. Той трябва също да преодолява реалните затруднения, срещани от Божиите избраници в съответствие с Неговите слова, особено когато става въпрос за погрешните възгледи, които те имат във вярата си или за погрешните разбирания, които имат за изпълнението на дълга. Той трябва също да прилага Божиите слова, за да разрешава проблемите, които се проявяват, когато хората се сблъскат с различни изпитания и страдания, и да може да води Божиите избраници да разбират и да практикуват истината, и да навлизат в реалността на словото Му. В същото време трябва да разнищва различните видове покварен нрав на хората въз основа на покварените състояния, разкрити в Божиите слова, така че Божиите избраници да могат да видят кои от тези видове се отнасят до тях, да постигнат себепознание, да намразят Сатана и да му се опълчат, като така дава възможност на Божите избраници да останат непоколебими в свидетелството си, да победят Сатана и да прославят Бог насред всякакви изпитания. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат. Това е най — основната, критично важна и съществена работа на църквата. Ако хората, които служат като водачи, имат способността да възприемат Божиите слова и имат заложбите да разбират истината, те не само ще могат да разбират Божиите слова и да навлизат в реалността им, но също ще могат да напътстват, водят и помагат на онези, които водят по такъв начин, че да разбират Божиите слова и да навлязат в тяхната реалност. Заложбите да възприемат Божиите слова и да разбират истината обаче е точно това, което липсва на лъжеводачите. Те не разбират Божиите слова, не познават разобличения в Неговите слова покварен нрав, който хората разкриват при различни обстоятелства, нито състоянията, които пораждат съпротива, оплакване и предателство на Бог и т.н. Лъжеводачите не са способни да се самоанализират или да свържат Божиите слова със себе си, те само разбират малка част от доктрината и няколко правила от буквалното значение на Божиите слова. Когато разговарят с другите, те просто рецитират някои от словата Му, после обясняват буквалното им значение. С това си мислят, че разговарят за истината и вършат реална работа. Ако някой може да чете и рецитира Божиите слова като тях, те ще го сметнат за човек, който обича и разбира истината. Един лъжеводач разбира само буквалното значение на Божиите слова. Той не разбира из основи истината на Божиите слова и затова е неспособен да говори за своето основано на преживяване познание за тях. Лъжеводачите нямат способността да възприемат Божиите слова. Те могат само да разбират повърхностното им значение, но вярват, че това е възприемане на словата Му и разбиране на истината. В ежедневието те винаги тълкуват буквалното значение на Божиите слова, за да дават съвети и да помагат на другите, като вярват, че така вършат работа и че водят хората към това да ядат и пият Божиите слова и да навлизат в тяхната реалност. Фактът е, че макар лъжеводачите често да разговарят по този начин за Божиите слова с другите, те не могат да решат и най — малкия реален проблем, а Божиите избраници са оставени неспособни да практикуват или да преживяват словата Му. Независимо колко посещават сбирките или колко ядат и пият Божиите слова, те все още не разбират истината, нито имат навлизане в живота и никой от тях не може да говори за познанието си за преживяване. Дори ако има зли хора и неверници, които създават смущения в църквата, никой не може да ги различи. Когато един лъжеводач вижда неверник или зъл човек да създава смущение, той не прилага прозорливост, а му предлага любовта и увещаването си, като моли другите да бъдат толерантни и търпеливи с него и угажда на такъв човек, докато той продължава да причинява смущения в църквата. В резултат на това всяка задача в църковното дело е доста безуспешна. Това е последствието от провала на лъжеводачите да свършат реална работа. Лъжеводачите не могат да използват истината, за да решават проблеми, което е достатъчно да покаже, че те не притежават истината реалност. Когато говорят, те просто бълват думи и доктрини и всичко, което казват на другите да практикуват, са доктрини и правила. Например, когато някой започне да разбира погрешно Бог, лъжеводачите ще му кажат: „В Божиите слова всичко това вече е казано: каквото и да прави Бог, то е за човешкото спасение, то е любов. Виж колко ясни и категорични са словата Му. Как можеш все още да ги разбираш погрешно?“. Това са инструкциите, които лъжеводачите дават на хората. Те бълват думи и доктрини, за да увещават хората, да ги възпират и да ги карат да се придържат към правила. Това изобщо не е ефективно и не може да разреши никакви проблеми. Лъжеводачите могат само да говорят думи и доктрини, за да напътстват хората, което кара тези хора да мислят, че като са способни да говорят думи и доктрини, са навлезли в истините реалности. И все пак, когато ги сполети някаква трудност, те не знаят как да практикуват, нямат път и всички думи и доктрини, които са разбрали, не им помагат. Какво показва това? Показва, че разбирането на доктрините изобщо не е полезно или ценно. Единственото нещо, което разбират лъжеводачите, са доктрините. Те не могат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми. В действията им няма принципи и в живота си те просто следват някои правила, които смятат за добри. Такива хора не притежават истините реалности. Ето защо, когато лъжеводачите водят хората така, че да ядат и да пият Божиите слова, това не дава истински резултат. Те са способни само да накарат хората да разбират буквалното значение на Божиите слова и не могат да им помогнат да придобият просветление от тези слова или да разберат какъв вид покварен нрав имат. Лъжеводачите не разбират какви са състоянията на хората или какъв нрав същност разкриват хората в дадена ситуация, кои от Божиите слова трябва да се използват, за да се преодолеят тези погрешни състояния и покварен нрав, какво е казано за тях в Божиите слова, какви са изискванията и принципите на Божиите слова или истините в тях. Лъжеводачите не разбират нищо от тези истини реалности. Те просто съветват хората, като казват: „Яж и пий повече Божии слова. В тях има истина. Ще разбереш, когато си прочел повече от Неговите слова. Ако не разбираш някои от тях, трябва просто да се молиш повече, да търсиш повече и да размишляваш повече за тях“. Ето как съветват хората и като правят така, не са способни да разрешават проблемите. Независимо кой се сблъсква с проблем и идва да търси от тях, те казват едно и също. След това този човек все още не се е опознал и не разбира истината. Той няма да може да разреши собствения си реален проблем, нито да разбере как трябва да практикува Божиите слова и просто ще се придържа към буквалното значение на Божиите слова и към правилата. Що се отнася до истините принципи за практикуване на Божиите слова или в кои реалности трябва да навлезе, той все още няма да разбира. Ето това произтича от работата на лъжеводачите: нито един реален резултат.
Бог изисква от хората да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец. „Скромно и порядъчно, с благоприличието на светец“ — това са общо седем думи, но разбирате ли какво означават? (Всички знаем какво е според доктрината, Бог изисква от хората да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец, но когато се обличаме, не знаем как да преценим какво е скромно или порядъчно.) Това се отнася до проблема дали се разбира истината или не. Ако не можете да прецените, това доказва, че не разбирате Божиите слова. Тогава какво означава да разбирате Божиите слова? Означава да разбирате критериите за скромност и порядъчност, за които говори Бог, или по — конкретно, цвета и стила на облеклото. Кои цветове и стилове са скромни и порядъчни? Хората със способност да възприемат истината знаят какво е скромно и порядъчно и какво е странно. Макар че някои дрехи са скромни и порядъчни, те са старомодни. Бог не харесва старомодните неща и не кара хората да имитират стиловете от миналото или да стават лицемерни фарисеи. Това, което Бог има предвид под „скромно и порядъчно“, е да имате нормално човешко подобие, да изглеждате благородно, елегантно и да притежавате класа. Бог не иска от хората да носят странни дрехи, нито да се обличат в парцали като просяци, а иска да се обличат скромно и порядъчно, с благоприличието на светец. Това е възприятието на нормалните хора. Но след като чу това, един лъжеводач се разпали и каза: „Божиите слова ни дават диапазон за това как да се обличаме. „Скромно и порядъчно, с благоприличието на светец“ — ако спазваме тези седем думи, тогава ще прославим Бог, няма да Го посрамим и ще сме високо уважавани сред невярващите. Та какво е скромно и порядъчно? Това означава, че трябва да говорите и да действате с човешко подобие и трябва да имате благоприличие на светец. Когато говорим за светци, в общи линии имаме предвид древните светци. Ако искаме да имаме благоприличието на светец, тогава трябва да имитираме стила на древните светци, но ако ходиш навсякъде с дрехи от древността, хората ще те помислят за луд. Това не е съгласно принципа на почитане на Бог, но трябва да има някакво доказателство за дрехите, които светците са носили в по — скорошни времена, което да можем да открием. Преди няколко десетилетия социалната обстановка беше по — добра. Хората бяха по — обикновени и се обличаха по — консервативно и прилично. Ако се обличахте според този критерий, тогава щяхте да сте скромни и порядъчни и да имате благоприличието на светец. Това е пътят за практикуване“. Като открива, че хората през 70 — те и 80 — те години на миналия век носеха бели ризи и сини панталони, той каза на братята и сестрите: „Видях светлината в Божиите слова. Хората през 70 — те и 80 — те носеха дрехи, които бяха доста прилични и прости. Не може да се каже, че са достолепни, но изглеждат по — съобразени с изискванията на Божието слово, затова ще се обличаме според този критерий“. Водачът даде пример, като се облече така, и всеки си помисли, че това изглежда добре, доста порядъчно и семпло. Водачът каза: „Бог каза да не носим странни дрехи. Първо, копчетата на ризата трябва да се закопчани чак догоре, а всички копчета на ръкавите трябва също да са закопчани. Китките не трябва да са оголени, ризата трябва да е запасана и всичко трябва да е добре покрито, без човек да е разгърден или гърбът му да е гол. Вижте колко скромно и порядъчно е това! Нима това не е скромно и порядъчно и нима не е в съгласие с благоприличието на светците, както изисква Бог?“. Водачът се наслаждаваше особено много на облеклото, което носеше в този момент, и в същото време изискваше от другите: „Вашите дрехи са твърде съвременни, твърде модни. Те посрамват Бог и Той не ги харесва. Бързо всеки да облече това, което и аз нося, и да бъде точно като мен!“. Хората без прозорливост го последваха, намериха и облякоха така наречените скромни и порядъчни дрехи, които са в съгласие с благоприличието на светците, и повечето хора дори сметнаха, че са хубави. Някои хора обаче бяха отвратени в сърцата си от тези старомодни неща и почувстваха, че това, което правят, е неуместно и че това разбиране на Божиите слова е изопачено. Тези хора, макар че не бяха в състояние да кажат ясно дали е правилно или погрешно да слушат водача и не посмяха да си направят заключения, настояваха да не се следва сляпо тълпата. Те смятаха, че това, което казва водачът, не е изцяло правилно и не го последваха. Само онези глупци, онези хора, на които им липсва способност да възприемат Божиите слова, не четяха сами Божиите слова, изпълняваха всичко, което лъжеводачът казваше, и правеха каквото им наредят и както им наредят. Те следваха лъжеводача и му подражаваха, обличаха се по същия начин, когато излизаха. Където и да идеха сред хората, се чувстваха предоволни и си мислеха: „Ние вярваме във Всемогъщия Бог и в облеклото ни има толкова много благоприличие на светец. Какво носите вие? Колко крещящо, колко модерно, колко нечестиво! Вижте ни, ние не разкриваме нищо!“. Те мислеха, че са поразителни. Лъжеводачът не само не успя да осъзнае, че това е погрешно разбиране на Божиите слова, но всъщност мислеше, че практикува Божиите слова и е навлязъл в тяхната реалност. Това правят лъжеводачите. Защото дори при най — простото и лесно за разбиране Божие изискване към хората лъжеводачът не може да разбере истински за какво се отнасят Божиите слова, какви са стандартите или принципите, които те изискват. Може ли тогава той да разбере какво казва Бог за покварения нрав на човечеството или за всички видове човешки състояния? Може ли да знае точно каква истина има тук? Разбира се, че не.
Лъжеводачите не притежават способност да възприемат Божиите слова. Те просто знаят от буквалното значение на Божиите слова какво е казал Бог, но не разбират какви истини изразяват Божиите слова или какви истини принципи трябва да разберат хората. Следователно, когато разговарят за Божиите слова, те просто ги тълкуват буквално и дават на хората някои правила, някои указания, които да следват, като ги използват за доказателство, че те също разбират Божиите слова и са свършили работа. Някои лъжеводачи дори мислят, че Божиите слова са вече ясни и че хората просто винаги не успяват да ги ядат и пият или да положат усилие. Като виждат, че всеки носи в ръцете си книгите с Божиите слова, те смятат, че е излишно да водят хората да ядат и да пият Божиите слова. Следователно, когато открият проблеми по време на сбирките или докато изпълняват дълга си, те само изпращат на хората някои подбрани откъси от Божиите слова и им казват неща като: „Прочети този откъс от Божиите слова“, „Прочети онзи откъс от Божиите слова“ или „В Божиите слова се казва това за този аспект и онова за онзи аспект“. Те само изпращат на хората избрани откъси от Божиите слова, като използват убедителен начин да ги насърчават да четат Божиите слова и смятат, че така водят хората да ядат и пият Божиите слова и че изпълняват отговорността си на водачи. След като видят тези слова, хората казват: „Аз също съм чел тези Божии слова. Не е ли излишно от твоя страна да събираш тези слова за мен?“. Но лъжеводачът си мисли: „Ако не ти ги изпратя, няма да можеш да намериш в коя глава или на коя страница са тези слова. Ти дори не знаеш в какъв контекст Бог е изрекъл тези слова. Като водач трябва да поема тази отговорност да ти изпращам Божиите слова навсякъде и по всяко време“. В изблик на любов някои лъжеводачи дори изпращат десет до двайсет откъса от Божиите слова на ден, за да демонстрират своята преданост към делото си и решимостта си да водят хората към реалността на Божиите слова. Тези Божии слова се изпращат на хората, но решават ли се проблемите им? Изпълняват ли лъжеводачите ролята, която трябва да имат като водачи? Често не изпълняват тази роля, защото ако хората можеха да разберат тези слова сами, те нямаше да имат нужда от водач. Откъсите от Божиите слова, изпращани от лъжеводачите, са всъщност добре познати на онези, които често четат Божиите слова, но какво липсва на хората? Какви са техните трудности и проблеми? Работата е там, че щом стане въпрос за проблемите, които имат отношение към тези истини, когато се сблъскат с трудности, хората не могат да прозрат същността на тези проблеми, не знаят откъде да започнат да ги разрешават и не знаят как да навлязат в тези истини — а лъжеводачите също не знаят. Тогава изпълнили ли са те отговорността си по този въпрос? Компетентни ли са в работата си на водачи? Ясно е, че не са изпълнили отговорността си. Например, когато хората четат в Божиите слова, че човек трябва да е честен, един лъжеводач — понеже не знае как да яде и пие Божиите слова и му липсват заложби да възприеме и разбере истината — би казал: „Божиите изисквания не са големи. Бог иска от нас да сме честни хора, а да сме честни означава да говорим правдиво. Нима Божиите слова не са казали всичко необходимо: „Нека говорът ви да бъде: Да, да! Не, не!“ (Матей 5:37). Колко са ясни Божиите слова! Просто казвай това, което мислиш в сърцето си. Толкова е простичко! Защо не можеш да го направиш? Божието слово е истината, ние трябва да го практикуваме. Да не го практикуваме означава да се бунтуваме, а спасява ли Бог онези, които се бунтуват срещу Него? Не“. Като чуват това, хората отговарят: „Всичко, което казваш, е правилно, но ние все още не знаем как да сме честни хора. Защото много пъти лъжата е неволна или е нещо, което човек прави, когато няма друг избор, и за нея си има причина. Как трябва да се преодолее това?“. Какво би казал лъжеводачът? „Не е ли лесно да се погрижим за това? Не са ли го изяснили Божиите слова? Да си честен човек е същото като да си дете — толкова е простичко! Независимо на колко си години, не можеш ли просто да си като едно дете? Само виж как се държат децата“. След това слушателят разсъждава: „Основното поведение на децата е да бъдат наивни и буйни, да скачат наоколо, да са незрели и да не разбират много неща. Тъй като водачът каза така, и аз ще се държа по същия начин“. На следващия ден този човек, който е минал трийсет или четирийсет години, е сплел косата си на две плитчици, сложил е розова панделка и фибички, надянал е розова риза, обувки и чорапи, облякъл се е целият в розово. Като вижда това, водачът казва: „Правилно! Ходи повече като дете, подскачай наоколо. Говори по — невинно, като децата, с очи, в които няма нечестивост, и с усмивка на лице — не е ли това да се завърнеш към държанието на децата? Това е поведението на един честен човек!“. Водачът е доста доволен, докато другите възприемат това като глупаво, ненормално поведение. Този лъжеводач не само не е успял да разреши проблема, но и изобщо не знае как да търси истините принципи и повежда хората по абсурден път. Той не знае как да възприеме правилно и чисто дори най — простата истина — как да си честен човек, а прибягва до сляпо прилагане на правила, като я възприема така изопачено, че това отвращава онези, които я чуват. Ето това правят лъжеводачите.
Лъжеводачите възприемат Божиите слова по всякакви начини, измислят си различни странни и ексцентрични гледни точки. Освен това развяват знамето на практикуването и следването на Божиите слова, като изискват от другите да приемат и да спазват тяхното възприемане. Накратко, хора като тези лъжеводачи често имат повърхностно и изопачено възприемане на Божиите слова. Ако използваме духовен термин, за да ги определим, бихме казали, че им „липсва духовно разбиране“. Не само че разбирането им на Божиите слова е изопачено, но освен това често изискват от другите да следват тези изопачени доктрини и правила точно като тях. Междувременно използват изопаченото си възприятие, за да заклеймяват онези, които имат чисто възприятие за истината. Тези лъжеводачи, на които им липсва духовно разбиране, не проучват внимателно и не анализират Божиите слова като антихристите. Външно изглежда, че сякаш подхождат към Божиите слова с раболепното отношение на това да ядат, пият и приемат тези слова. Заради скромните си заложби и неспособността си да възприемат Божиите слова обаче, те се отнасят към тях все едно са учебник и вярват, че Божиите слова следват логиката на „едно и едно прави две, две и две прави четири“. Те не знаят, че Божиите слова са истината и че за да навлезе в реалността на Божиите слова, човек трябва да разбира за какво се отнасят истините, изречени в Божиите слова, и какви различни състояния и съдържание включват тези истини. Когато другите възприемат Божиите слова по много конкретен и практичен начин, те смятат това за повърхностно и не мислят, че си заслужава да го слушат, като казват: „Разбирам всичко това, знам всичко. Това, за което говориш, е вече ясно обяснено в Божиите слова, тогава защо трябва да го казваш?“. Всъщност те не осъзнават, че това, което другите обсъждат, засяга конкретно съдържание, свързано с истините в Божиите слова. Тъй като на тези лъжеводачи им липсва духовно разбиране и не притежават способността да възприемат Божиите слова, те мислят, че всички истини са горе — долу еднакви, без особени разлики между въпросите, които засягат. Лъжеводачите смятат, че макар да говорят безспир за тези неща, те по същество са едно и също нещо. Това убеждение говори за сериозен проблем и той обрича такива индивиди на това никога да не разберат истината.
Лъжеводачите не могат да водят хората към истината реалност
Все пак има индивиди с добри заложби и със способност за възприемане, които вече са придобили някакво преживяване на основните Божии слова и навлизане в тях, и които притежават някаква истина реалност, но им трябват по — конкретни насоки и водачество, така че навлизането им да е по — прецизно и по — подробно. Само лъжеводачите не успяват да разберат за какво се отнасят конкретните подробности на истината или защо са изречени по такъв начин, като мислят, че това усложнява нещата ненужно или е игра на думи. Те не разбират или не знаят как да възприемат или да преживяват различните аспекти, които са част от истината. Следователно това, което могат да правят след като станат водачи, е просто да водят хората да ядат и да пият тези Божии слова, за които най — често се разговаря, после да говорят за някои доктрини и да обобщават някои методи на практикуване за съблюдаване на правила, а това, което хората придобиват от тях, са просто някои повърхностни духовни термини и често изричани думи и доктрини, правила и лозунги. За новите вярващи проповедите на лъжеводачите едва може да са достатъчни за година или две, но след година — две онези, които са постигнали разбиране на някои истини, ще започнат да различават набора от твърдения и подходи на лъжеводачите. Колкото до онези, на които из основи им липсва способност за възприемане, независимо как проповядват лъжеводачите, те не усещат нищо, нямат осъзнатост и не успяват да разберат, че това, което тези водачи проповядват, са просто думи и доктрини и че това, което те разбират, са само празни теории, лозунги и правила, което изобщо не е истината. Въз основа на тези проявления, могат ли лъжеводачите да изпълнят отговорността си да „водят хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им“? Могат ли да изпълняват тази роля? Могат ли да изпълняват отговорностите си? (Не.) Защо не могат? Какъв е основният проблем? (Такива хора нямат духовно разбиране и не могат да възприемат истината.) Липсва им духовно разбиране и не могат да възприемат истината, и все пак искат да водят другите — това е напълно невъзможно! Да очакваш от лъжеводачите да водят хората така, че да разбират Божиите слова и да навлязат в реалността на Божиите слова, е все едно да се бориш с вятърни мелници — няма да се получи! Да вземем за пример това да си честен човек: Божиите слова са съвсем простички в това отношение, те са само няколко изречения, не са сложни. Всеки с малко образование знае какво означават тези слова. Но за да докажат, че са способни да работят и че могат да водят хората, лъжеводачите доразвиват Божиите слова: „Какво е значението на Божието изискване към хората да са честни? То е, че Бог обича хората да са честни. Невярващите не са честни, те не казват истината, а това, което казват, са само лъжи и измамни думи, целият свят е една лъжлива нация. Следователно първото нещо, което Бог изисква, когато идва днес, е хората да са честни. Ако ти не си честен човек, Бог няма да те обича. Ако не си честен човек, не можеш да бъдеш спасен, нито можеш да навлезеш в царството. Ако не си честен човек, не можеш да практикуваш истината и със сигурност си измамен човек. Ако не си честен човек, не отговаряш на критериите да си сътворено същество“. Сега разбирате ли как да сте честни хора? (Не.) След всички думи това все още не е ясно. Като чуят това, новите вярващи усещат, че тези думи са отлични, че са нещо, което не са чували през всичките си двайсет или трийсет години в религията. Някои дори казват: „Тези думи са могъщи, всяко изречение заслужава „амин“. Тази проповед е наистина добра, това е истинска проповед от Епохата на царството!“. След това лъжеводачите продължават: „Бог иска от нас да сме честни хора, така че честни хора ли сме?“. Някои хора размишляват върху това: „Понеже Бог иска от нас да сме честни хора, това означава, че ние още не сме честни хора“. Други мълчат и мислят: „Смятам се за доста простодушен човек. Никога не се карам с другите и когато работя, не смея да мамя никого. Понякога, ако се възползвам малко от нещо, дори не мога да спя нощем. Честен човек ли съм? Мисля, че съм простодушен човек, а не означава ли това същото като да съм честен?“. Други казват: „Аз не мога да лъжа по природа. Изчервявам се всеки път, когато кажа нещо невярно, значи би трябвало да съм честен човек, нали?“. После лъжеводачът добавя: „Независимо дали си честен човек, понеже Божието слово иска от нас да сме честни, за теб е задължително да си честен човек. Ако действаш в съответствие с Божиите слова, ти си честен човек. Тогава ще се освободиш от измамността, от оковите на тъмното влияние на Сатана. След като станеш честен човек, ти навлизаш в истината реалност, можеш да изпълняваш дълга си и да се покориш на Бог“. Разбирате ли сега как да сте честни хора? (Не.) И все пак някои хора са възхитени: „Тези думи са могъщи. Амин! Всяко изречение е правилно. Нищо от тях не идва пряко от Божиите слова, но всички те се възприемат въз основа на Божиите слова. Това възприемане е фантастично! Защо не мога и аз да възприемам така? Изглежда, че този водач е наистина достоен за титлата си, той наистина е създаден за водач!“. След като чуят това, хората със заложби и проницателност размишляват: „Ти не си обяснил какво е да си честен човек. Как точно един човек е честен?“. Лъжеводачът продължава: „Да си честен човек означава да не лъжеш. Например, ако някога си извършил прелюбодеяние, тогава се моли на Бог и признай колко пъти си го направил и с кого. Ако чувстваш, че не можеш да видиш или докоснеш Бог, тогава трябва да признаеш на водача, като изясниш всичко. Откровената изповед е най — основното изискване да си честен човек. В допълнение става въпрос за това да разкриеш сърцето си без страх и в нищо да не примесваш лъжливост. Какво мислиш за всичко, какви намерения имаш, каква поквара разкриваш, кого мразиш или си проклел в сърцето си, на кого искаш да навредиш или срещу кого заговорничиш — всичко трябва да се изповяда на този водач. Като направиш това, ти ставаш открит и откровен, живееш на светло. Това означава да си честен човек. Един честен човек трябва да се избави от егото си. Той трябва да е способен да изложи на показ и да разнищи най — злите и тъмни части от сърцето си“. Като чухте това, разбирате ли сега какво е да си честен човек? (Все още не.) Дори след като чуе това, човек разбира само доктрини, не и конкретни практики. С такова възприемане на Божиите слова лъжеводачите водят хората да ядат и пият Божиите слова по този начин, освен това разговарят по този начин, като си мислят, че разбират най — добре Божиите слова, че имат способност да ги възприемат и че могат да водят хората към реалността на Божиите слова. В действителност това, което долавят и за което разговарят, са само доктрини и лозунги, които не предлагат никаква помощ на онези, които искат да търсят истината реалност и да разбират истините принципи. И все пак лъжеводачите още вярват, че притежават огромна способност за възприемане, че имат единствени по рода си прозрения за Божиите слова и са по — висши от обикновените хора. Те обикалят и проповядват тези доктрини и лозунги и дори се сравняват с другите, като често използват тези доктрини и лозунги, за да влизат в препирни, и често ги използват дори да поучават, кастрят, съдят и заклеймяват хората. Те мислят, че като правят това, вършат делото си, внасят Божиите слова в реалния живот и прилагат Божиите слова. Не е ли това обезпокоително? Лъжеводачите не могат да разберат Божиите слова, те не могат да водят хората към реалността на Божиите слова. След като прочетат Божиите слова, те могат само да разговарят за някои думи и доктрини, но въпреки това обикалят да ги проповядват и да се перчат с тях. В действителност обаче не разбират никаква истина в Божиите слова. Например не разбират някои сходни духовни термини или сходни изрази, нито знаят разликата между тях или как да ги пригодят към реални ситуации. Освен придържането към правила и бълването на думи и доктрини, на тях им липсва истинско разбиране на Божиите слова и те не ги практикуват истински. Следователно е ясно, че самите лъжеводачи не разбират истината, нито са способни да водят хората да разбират Божиите слова и да навлизат в истината реалност. Ние онагледихме това с примера как да си честен човек. Тъй като не знаят как да възприемат истината да си честен човек, лъжеводачите прибягват до бълване на думи и доктрини и до проповядване на лозунги, като подвеждат онези глупаци и объркани хора, на които им липсва духовно разбиране, и ги оставят дезориентирани. След като са слушали тези думи и доктрини, такива хора издигат в култ лъжеводачите особено много и след като са ги следвали няколко години, накрая се оказва, че не разбират дори най — основните истини и нямат никакво навлизане в тях. Тук завършва общението ни по тази точка.
Втора точка: Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот (Първа част)
Лъжеводачите не могат да прозрат състоянията на всеки тип човек
Втората отговорност на водачите и работниците е да са запознати със състоянията на всеки тип хора и да преодоляват различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот. Как извършват тази работа лъжеводачите? Компетентни ли са за тази задача? Нека да разнищим тази точка. Да си запознат със състоянията на всеки тип човек — на каква основа се постига това? Постига се въз основа на разбиране на Божиите слова, които разобличават покварения нрав и същност на различните хора. За да схване състоянията на различните хора, човек първо трябва да разбере Божиите слова, които разобличават различните състояния, покварения нрав и покварената същност на хората, и да може да ги съпостави със себе си. Видът нрав, разобличен от Бог, се отнася до това какъв тип са хората, каква е тяхната човешка природа, какъв вид проявления и разкривания имат, и какво е отношението им към Бог, към Божиите слова и към техния дълг. Тези състояния трябва да се съпоставят с Божиите слова и като направи това, човек може да схване състоянията на различните индивиди. Следователно това да си запознат със състоянията на различните хора се постига първо въз основа на разбиране на Божиите слова и на способността за възприемане на Божиите слова. Лъжеводачите нямат способността да възприемат Божиите слова, така че могат ли да разберат сложните истини за различните типове хора, разобличени от Божиите слова, както и различните състояния и покварена същност, които се разобличават? (Не.) Те не разбират, не знаят за какви взаимоотношения и за какви истини става въпрос тук. Тъй като не притежават способността да възприемат Божиите слова, това да схванат състоянията на различните хора — този много съществен и важен въпрос — е твърде притеснителна и трудна задача за лъжеводачите.
Как лъжеводачите разбират състоянията на различните хора? Те мислят: „Този човек е ентусиазиран, онзи е хубав, този обича да се облича добре, онзи има малко вяра…“. Гледат само тези повърхностни явления, но не знаят какво реално е отношението на човека към Божиите слова и към истината, и каква е действително неговата природа същност. Например някой има искрена вяра и е енергичен в изпълнението на дълга си, но трудностите и обвързаностите със семейството му влияят на резултатите от дълга му. Като виждат това, лъжеводачите ще го обозначат погрешно и ще кажат: „Този човек е неверник. Той не може да се откъсне от семейството си. Винаги мисли за децата си. Има спестявания у дома, но не ги предлага. Затова този човек е много обезпокоителен и не може да се използва за важни задачи в бъдеще“. Всъщност проблемът на този човек не е сериозен. Просто той вярва в Бог отскоро и има повърхностно разбиране за истината и поради това не може да прозре много неща. Не знае как да подходи към семейството и децата си или как да се справя с активите си. Все още е в период на молитви и търсене и още не е открил точните принципи и методи на практикуване. Има волята да практикува истината, но когато се сблъска със семейните си обвързаности и трудности, временно е малко слаб и не е много активен в изпълнението на дълга си. Той обаче може добросъвестно да изпълнява възложената му от църквата работа — нещо, което повечето хора не могат. Съдейки по заложбите, човешката му природа и отношението му към истината, той е добър човек. Но лъжеводачът не вижда това, защото не разбира Божиите слова и не знае как да ги използва като критерий, за да измери каква е нечия природа същност или дали състоянието на някого се дължи на неговата природа същност или на временна слабост, или е въпрос на духовен ръст. Той не може да прецени тези неща. Трудностите, с които се сблъсква този тип човек, са онези, които се случват в реалния живот и които са свързани с навлизането в живота — могат ли лъжеводачите да се справят с този тип проблеми? Могат ли да разрешат трудностите на тези хора? (Не.) Понеже лъжеводачите не могат правилно да разберат състоянията на различните хора и не могат правилно да различат доброто от злото в природата същност на различните хора, те също не могат и правилно да преодоляват трудностите и проблемите на различните хора. Точно обратното, те считат онези, които се уповават само на ентусиазма си и могат да тичат насам — натам и да отдават всичко от себе си, да търпят трудности и да плащат цена, но имат скромни заложби и им липсва способност за възприемане, за основна цел на подготовката и разговарят с тези хора, за да разрешат проблемите им, когато се сблъскат с такива. Но по отношение на онези, които наистина имат заложби и добра човешка природа, но се сблъскват с трудности и са малко слаби, как лъжеводачите преодоляват тези трудности и се отнасят към тях? Когато тези хора се сблъскат с трудности и са просто наистина малко слаби, те трябва да получат помощ и подкрепа според ситуацията. Човек трябва да разговаря за Божиите намерения с тях — те не трябва да бъдат напълно отписвани, а още по — малко да им бъдат слагани етикети. Но как лъжеводачите разрешават проблемите на такива хора? Те казват: „Божието дело вече е достигнало до такъв етап, а ти все още си се вкопчила към съпруга си, към децата си. Дори позволяваш на децата си да посещават университет и да се стремят към свои перспективи. С все по — голямото задълбочаване на бедите, останаха ли някакви перспективи в този свят? Ти не можеш дори да се погрижиш за собствения си живот, как може тогава да те е грижа за тези неща? Божието дело е почти завършено, времето наистина изтича! Ако не се отдадеш напълно, можеш ли все още да се наречеш сътворено същество? Все още ли ще си човек?“. За това ли се отнасят наистина трудностите на тези хора? (Не.) Причината тези хора да са малко слаби, когато се сблъскат с трудности, е просто ниският им духовен ръст, а не защото не обичат истината или не желаят да изпълняват дълга си. Следователно това, което лъжеводачите казват, не отговаря на състоянието им. Очевидно става въпрос за погрешно поставяне на етикети, а не за разбиране на сърцевината или основния аспект на тяхното състояние, за разбиране на това, което наистина мислят, какъв тип човек са и как трябва да бъдат напътствани и подкрепяни, за да преодолеят трудностите си. Лъжеводачите не знаят как да разрешат тези проблеми. Тогава как трябва човек да разреши подобни въпроси, когато възникнат? Може да кажеш: „Въпросът, пред който си изправен, е проблем, с който мнозина се сблъскват. Онези, които наистина загърбват семействата си и искрено отдават всичко на Бог, не действат импулсивно, а са се подготвяли дълго време. Първо на първо, те са разбрали достатъчно от истината и действително имат волята да се откъснат от семейството си, искрено да отдават всичко в Божия дом и могат да гарантират, че няма да съжаляват за това по — късно — обмислили са го внимателно. Нещо повече, през този период те също се молят на Бог да ги подготви и да им отвори път напред, докато продължават да се въоръжават с истината, позволяват на себе си да разбират още истини и да вярват още повече в това, че са оставили всичко настрана, за да отдават всичко на Бог искрено. Това изисква време, молитва и разбира се Божието водачество и подредби. Ако имаш такава воля, не се безпокой. Моли се на Бог и чакай спокойно, и Бог ще направи подредби за теб. Ако молитвите ти и волята ти са съобразени с Божиите намерения и получат Божието одобрение, ако си готов и ще се покориш, без значение какво прави Бог, и не изпитваш съжаление, тогава Бог със сигурност ще отвори път за теб. През този период това, което хората трябва да правят, е да се подготвят и да чакат. Единственото, което могат да направят, е да се въоръжат с истината, да разбират Божиите намерения и да позволят на духовния си ръст постепенно да се увеличава. Когато Бог подреди различни обстоятелства, ако можеш да избереш да се покориш на Божието върховенство и подредби без никакви оплаквания, това означава да имаш духовен ръст — независимо какво прави Бог или как подрежда нещата, ти ще можеш да се покориш“. Какво мислите за този вид напътствие? (Добро е.) От една страна изпълнявате отговорността си, като помагате на хората да разберат Божиите намерения, а в същото време не ги насилвате отвъд способностите им, а се отнасяте с тях в съответствие с реалната им ситуация. Нима това не означава да решиш проблемите чрез Божиите слова? Нима това не означава да преодолееш трудностите, които хората срещат в реалния си живот, въз основа на състоянието им? (Да.)
Някои хора винаги са нехайни в изпълнението на дълга си и не показват отговорност, винаги се държат с престорена официалност и са надменни, самоправедни и неспособни да си сътрудничат с другите, и носят загуби за делото на църквата, без да изпитват и капка вина. Като вижда такава ситуация, един лъжеводач решава да се захване с проблема и да го реши, като казва: „Този човек играе много важна роля в това дело. Изглежда, че никой не е достатъчно подходящ да го замести, затова трябва да разговаряме с него и да разрешим затрудненията му“. По време на общението лъжеводачът открива, че този човек изобщо не иска да изпълнява дълга си. Иска да се стреми към светски неща, да печели пари от кариерата си и да живее хубав живот, и смята, че искат твърде много от него, като го карат да изпълнява дълга си. Той чувства, че да изпълнява дълга си в Божия дом означава да е зает всеки ден, като това не само разрушава личния му семеен живот, но също и прави невъзможно да поддържа отношения с членовете на семейството си, и че ако нарушава принципите, докато изпълнява дълга си, трябва да изтърпи да бъде кастрен. Той смята подобен живот за твърде горчив и не иска да живее така. Проблемът е ясен: поведението му показва, че той е неверник. Как обаче се справя с това лъжеводачът? Лъжеводачът си мисли: „Този човек е талантлив сред невярващите. Не е лесно да се открие друг като него. Състоянието му е станало проблематично, трябва бързо да прекъсна и най — спешната си работа и да разговарям с него, да му помогна да преодолее това. Как се преодолява това състояние? Божиите слова са най — могъщите. Първо, ще му прочета няколко откъса от Божиите слова, за да преодолея нежеланието му да изпълнява дълга си“. Лъжеводачът му казва: „Сега, когато са настъпили бедствия, хората вече не могат да живеят добре. Ти все още искаш да печелиш пари от кариерата си и да живееш обикновен семеен живот, но скоро целият свят ще е в хаос и повече няма да има обикновени семейства. Не можеш ли да прозреш това? Трябва да се молиш повече на Бог. Молитвата към Бог ще ти даде вяра. Също така трябва да ядеш и да пиеш повече Божии слова. След като ядеш и пиеш Божиите слова няколко пъти, проблемът ти ще бъде разрешен“. После лъжеводачът намира пет или десет откъса от Божиите слова, които да му прочете и за които да разговаря с него. Човекът отговаря: „Стига толкова общения. Разбирам всички тези Божии слова. Аз съм по — образован от теб. Не се фукай“. Цял ден общение и нищо не е разрешено. Лъжеводачът си мисли: „Занимавал съм се с църковното дело толкова много години. Не вярвам, че не мога да разреша проблема ти“. Вечерта той бързо продължава общението: „Трябва да обичаш и да почиташ Бог! Имаш надеждата да станеш сътворено същество, което отговаря на критериите. Не е лесно да се намери такъв дълг. Трябва да цениш тази възможност, защото ако я пропуснеш, няма да има друга. С твоите заложби и при толкова добри условия, няма ли да е жалко за теб да не изпълняваш дълга си? Човек с твоите таланти трябва да бъде повишен и използван в Божия дом. Тук ти имаш големи перспективи!“. Човекът казва: „Спри да говориш. Ако ме накараш да изпълнявам дълга си, отношението ми ще си остане същото. Ако не ми е позволено да го изпълнявам, ще напусна незабавно. Не съм се молил да остана тук!“. Лъжеводачът изчерпва всичките си думи, но не може да убеди този човек или да разреши проблема му. Защо е така? Причината е, че той не може да прозре какъв е в същността си проблемът на този човек. Докато изпълнява дълга си, той е нехаен, когато му се прииска, мами, когато му се прииска и просто прави всичко механично, ако се чувства така. Независимо каква работа изпълнява, той е безотговорен. Не желае да положи малко допълнителни усилия или да каже малко повече слова, за да разреши някои проблеми, смята го за притеснително и досадно. Очевидно знае как да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите и как да действа подходящо, но не желае да практикува по този начин. И все пак продължава да изпълнява дълга си в Божия дом. Каква е природата на тази ситуация? Какъв е проблемът тук? (Той е дошъл с намерението да придобие благословии и да сключи сделки.) Той дойде с такава надежда. Такива хора са познати като нагаждачи. Те казват: „Чух, че светът скоро ще свърши, апокалипсисът се задава, затова повече няма нужда да работя. И без това вече съм спечелил достатъчно пари. По — добре да дойда в Божия дом заради безплатния обяд и да си запазя място, така че да имам надежда да получа благословии по — късно“. Като се съди по отношението и намерението на тези хора в изпълнението на дълга им, тяхната вяра в Бог е нагаждаческа. Те са дошли да паразитират в Божия дом, а не са водени от истинска вяра. Отношението им, когато изпълняват дълга си, е особено пренебрежително. За да ги използва, църквата трябва да ги придумва и да преговаря с тях и те пак не изпълняват добре дълга си. Може ли човек, който няма дори съвест, наистина да изпълнява дълга си? Той просто се занимава с нагаждачество и използвачество, той е неверник. Като разгледаме природата на двата аспекта на този проблем, схвана ли същността му лъжеводачът в опита си да го разреши? (Не.) Той не успя да прозре същността на проблема, а все още се отнасяше към този човек като към истински вярващ, на когото просто му липсва разбиране за истината, който е с малък духовен ръст, който е временно слаб и се нуждае от подкрепа. Той се опита да разговаря с него и да му помогне от тези гледни точки, само за да чуе: „Спри да говориш. Тези доктрини, които изричаш, са безполезни. Знам всичко това, разбирам повече от теб. Колко доктрини наистина разбираш ти? Колко си образован? Прочел съм повече книги, отколкото ти някога си виждал!“. Неговата природа се е разкрила, нали? Лъжеводачът все още вярва, че върши работа, без да осъзнава, че този човек е всъщност неверник. Когато неверниците изпълняват дълга си в Божия дом, дори трудът им не отговаря на критериите. Трябва ли да се задържат такива хора? (Не.) Следователно принципът за справяне с този тип хора в Божия дом е такъв: ако те могат и са готови да се трудят, задръжте ги; ако не желаят, бързо ги изчистете, без да настоявате да останат или да ги увещавате. Знае ли лъжеводачът този принцип? Не го знае. Той се отнася с мъртвия сякаш е жив, храни го и го пои. Не е ли това глупаво? Лъжеводачите правят точно такива глупави неща.
Лъжеводачите не са способни да преодоляват трудностите и проблемите, които хората срещат при навлизането си в живота
В различни ситуации, когато различни хора разкриват разнообразни състояния и проявления, лъжеводачите никога не успяват да схванат същността на тези разкривания и не могат да разрешават проблемите, които възникват от тях. Понеже не разбират истината, те погрешно слагат етикети и упражняват безразсъдно лошо управление, като бъркат онези, които са временно слаби или понякога са негативни, с неверници и хора, които предават Бог. Междувременно смятат, че подкрепата трябва да бъде насочена най — вече към онези неверници, които външно притежават някакви дарби, които могат да вършат обикновена работа и да полагат някакви усилия. Тези хора изпитват неудобство да заявят направо нежеланието си да изпълняват дълга си, но лъжеводачите не успяват да прозрат това и упорито ги убеждават да останат. Лъжеводачите не правят нищо, освен да извършват глупави действия. Злите хора смущават църквата, но те остават слепи за това и не се захващат с проблема. Не е ли това упражняване на безразсъдно лошо управление? Как се появява безразсъдното лошо управление на лъжеводачите? Те не са способни да възприемат Божиите слова и не разбират истината, затова, когато се сблъскват с различни ситуации, прибягват до най — повърхностните доктрини, които разбират, като многократно ги прилагат по начин, който служи само да създава прекъсвания и смущения. Често те не само не успяват да разрешат трудностите, които хората срещат при навлизането в живота, и не само че не успяват да подкрепят хората да не са слаби, а силни, но също така стават причина хората да таят представи и погрешни разбирания за Бог, като ги карат да мислят, че църквата се опитва да ги наеме, за да се възползва от услугите им, сякаш в Божия дом липсват талантливи личности и не могат да се намерят подходящи хора. Това е негативното въздействие, създавано от работата на лъжеводачите. Как се получава така? (Лъжеводачите не могат да възприемат истината, не разбират истината и когато се сблъскат със ситуации, те просто прилагат правила.) Те не могат да възприемат истината, способни са само да запаметят някои закостенели думи и изрази. Липсва им истинско разбиране за преживяване и оценяване за истината. И така, когато накрая възникнат проблеми, те могат само да кажат няколко сухи фрази: „Обичайте Бог“, „Бъдете честни“, „Бъдете покорни и се подчинявайте, когато се сблъсквате със ситуации“, „Изпълнявайте добре дълга си“, „Трябва да си предан“, „Трябва да се опълчиш на плътта“, „Трябва да отдадеш всичко на Бог“. Те използват тези празни доктрини, лозунги и изрази като украшение за себе си, а също и да поучават с тях другите, като се надяват да им повлияят и да имат положително въздействие върху тях, но това не постига никакъв резултат и не променя нищо. Следователно лъжеводачите са неспособни да свършат каквато и да е работа. Понеже не са способни дори да преодоляват трудностите, с които се сблъскват Божиите избраници при навлизането в живота, как тогава могат да свършат добра работа като водачи на църквата?
Когато хората се сблъскват с различни трудности в реалния живот и не знаят как да ги посрещат, нито как да практикуват истината, те трябва да търсят истината в Божиите слова, за да решават тези проблеми. Ако някой с малък духовен ръст не знае как да търси истината в Божиите слова, нито как да намери уместните Божии слова, тогава трябва да потърси онези, които разбират истината, за общение, в което проблемът да се разреши, докато също така се упражнява да намира съответните Божии слова и да възприема истината. Това означава да намира в Божиите слова какви са принципите и изискваните от Бог критерии, как Бог определя този въпрос и какво изисква във връзка с него, и дали са обяснени някакви конкретни подробности. Ако Божиите слова по темата са донякъде прости, ако само очертават принципите, без да дават подробни примери, тогава трябва да се научиш да разсъждаваш върху тях. Ако не можеш да ги разгадаеш чрез разсъждение, потърси още хора, с които да разговаряш, разговаряй на сбирките, опипвай почвата и търси, докато изпълняваш дълга си, като придобиваш просветление и озарение, и така постепенно започваш да разбираш каква е същността на непосредствения проблем. Най — накрая навлез в съответствие с принципите в Божиите слова, за да стигнеш до преодоляване на тези трудности. Например някои хора са мързеливи и никога не могат да съберат сили да изпълняват дълга си. Но като се спомене за ядене, пиене и веселби, те се ободряват и се изпълват с енергия, сякаш внезапно са се съживили. Как разрешават такива проблеми лъжеводачите? Те също имат метод: възлагат повече задачи на тези хора, като не им оставят време за мързелуване. Може ли този подход да разреши проблема? Някои хора извършват с неохота дори малко количество работа, която им е възложена. Те просто искат да паразитират, като си мислят, че е най — добре да не вършат никаква работа! Какъв е проблемът с изключително мързеливите хора? Той е свързан с тяхната природа същност, с това дали обичат положителните неща, както и с предпочитанията и стремежите им. Има някои хора, които имат някакви заложби. Ако те са просто обикновени последователи, без да са поели никакво бреме, на тях им липсва енергията да изпълняват работата си и тя изобщо не ги интересува. Ако обаче им се възложи бремето да бъдат надзорници, в съответствие със заложбите им и с дълга, който могат да изпълняват, ако им се позволи да имат някаква титла и да поемат някакви задължения, тогава интересът им към работата се събужда. Понякога, когато станат безотговорни в работата си или мързеливи, може да бъдат кастрени. В други моменти може да бъдат насърчени и похвалени. Така тези хора, които са загрижени за репутацията си, привързани са към статуса и се наслаждават на ласкателствата, събират енергия да изпълняват дълга си. Когато им хрумне да се отпуснат, се замислят: „В името на статуса и заради бремето, което нося, трябва да се справя добре“. По този начин мързелът на такива хора може да се преодолее частично. Когато лъжеводачите се сблъскат с този вид проблеми, свързани с човешката природа или със състоянията, засягащи навлизането в живота, които възникват в хода на изпълнение на дълга, те ги намират за много трудни и предизвикателни за разрешаване. Те не знаят как да преодолеят тези състояния и проблеми, нито кои Божии слова да използват за целенасочено разрешаване. През повечето време техният подход е да убеждават или да придумват хората да се справят добре. Ако убеждаването и придумването не свършат работа, ги спохожда гняв и прибягват до кастрене. Ако кастренето не свърши работа, прочитат няколко откъса от Божиите сурови слова като предупреждение и дават на хората да се разбере, че трябва да се стегнат. Ако и това не даде резултат, последното им средство е да уредят някой да ги наблюдава и управлява. Те имат само тези няколко техники на разположение и ако те не сработят, възможностите им се изчерпват.
В обобщение, независимо от проблема, който лъжеводачите срещат в работата си, те са неспособни да прозрат същността му, мъчат се да схванат истинските състояния и обстоятелства на различните хора, а още по — малко могат да прозрат къде се корени проблемът или откъде да започнат, за да го разрешат най — подходящо. Липсват им тези принципи и методи за справяне с проблемите, затова работата на лъжеводачите не може да разреши различни реални проблеми. Те са способни само да практикуват някои доктрини, да крещят някои лозунги, да следват някои правила и да действат механично. Как могат такива хора да са компетентни в делото на църковните водачи? Независимо колко се упражняват или още колко години вярват, те няма да са компетентни в делото на църковните водачи. Срещали ли сте някакви примери за това? (В нашата църква имаше човек, който изпълняваше дълга на домакин и винаги правеше осъждащи и нападателни забележки, като това се отразяваше на изпълнението на дълга ни и създаваше прекъсвания и смущения. След като го докладвахме на водача, той просто настоя ние да опознаем себе си и да се покорим на средата, подредена от Бог, без да разреши реалния проблем, който засягаше работата на църквата. Едва след смяна на водача проблемът беше разрешен.) Това е типично проявление на лъжеводачите. Това е обичайният тип лъжеводач: такъв, който не може да разпознае злия човек или антихриста, когато го срещне, а казва на другите да са търпеливи и толерантни, да се учат от преживяването и да се подчиняват на злия човек или антихриста. Те не различават антихристите или злите хора, нито правят нещо по отношение на тях. След толкова много общение за начините, по които се проявяват антихристите, всеки, който разбира истината, трябва вече да може да посочи неколцина от тях. Но способни ли са хора като лъжеводачите да открият как това общение отговаря на поведението на даден антихрист? Могат ли да различат антихристите? (Не.) А какво произлиза от тяхната неспособност да различават антихристите? Възможно е даден антихрист да им изтръгне властта, да позволят на антихриста да контролира църквата и накрая да не направят нищо, докато антихристът установява независимо царство. Ако не могат да различат един антихрист, няма начин да се отнасят с него като към враг и да го изобличат, прозрат и отхвърлят. Ако не могат да различат един антихрист, е доста вероятно да се отнасят към него като към брат или сестра, с търпение и толерантност, в резултат на което антихристът да дойде на власт в църквата и да я контролира. Така последствията от неспособността да се различават антихристите са сериозни и неизразимо ужасни. Лъжеводачите не разбират истината, те не могат да различат природата на различните типове хора. Всичко, което правят, е да проповядват думи и доктрини и да прилагат правила с любов към всички, да позволяват на всеки да се покае и да дават шанс на всеки, независимо кой може да е той. Не е ли това поведението на църковния клир? Не е ли поведението на фарисеите? Когато се срещнат с антихристи, лъжеводачите обикновено избират да направят компромис и да отстъпят, дори намират оправдания или доводи да твърдят, че това означава да се отнасят към другите с любов. Като знаят, че някой създава проблеми и е антихрист, те нито смеят да му се противопоставят, нито имат куража да го различат и разобличат. Точно това правят лъжеводачите. Дори когато някои братя и сестри вече са прозрели, че този човек е зъл или е антихрист, лъжеводачите все още казват: „Не можем да съдим хората или да ги заклеймяваме с лекота. Този човек е толкова ентусиазиран да отдава всичко и има такова желание да плаща цена — той не е антихрист или зъл човек. Само защото някой казва няколко сурови думи, това не го прави зъл, нали?“. Лъжеводачите не могат да видят същността на хората, нито могат да видят последствията от действията на антихристите, като все още показват любов, толерантност и търпение към антихристите, дори ги насърчават да размишляват, да се опознават и истински да се покайват. Независимо как един антихрист се опитва да опознае себе си, може ли природата му да се промени? Може ли истински да опознае себе си? Категорично не. Макар че на повърхността може да изглежда, че антихристът се е отрекъл от някои неща и донякъде отдава всичко, вътрешно той таи амбиции и крои заговори. Причината лъжеводачите да не могат да прозрат такива хора като антихристи се дължи на това, че лъжеводачите не разбират истината, нито могат да различат различните типове хора. Те не могат да прозрат природата същност на различните хора, нито знаят как да се отнасят или да се справят с различните типове хора. Когато видят другите да разобличават антихристи, те не смеят да се присъединят и са още по — уплашени да предприемат действия срещу антихристите, като се страхуват от отмъщение, ако ги оскърбят. Подходът им към антихристите се ограничава до проповядване на доктрини и увещания. Освен че са неспособни да различават злите хора и антихристите, лъжеводачите също не могат да разрешават разнородните проблеми, които съществуват сред Божиите избраници. Това доказва, че лъжеводачите нямат никакво разбиране за истината. Те са неспособни да разрешават истински проблеми и няма как да водят Божиите избраници към истината реалност. Независимо какво казват или правят лъжеводачите, няма да чуеш никакви светли слова, породени от просветлението на Светия Дух, а още по — малко ще видиш, че тези хора притежават някаква истина реалност. Следователно лъжеводачите не предлагат никакви ползи или помощ по отношение на навлизането на хората в живота. Малкото работа, която вършат, е свързана с проповядване на думи и доктрини, крещене на лозунги и механични действия. Те се провалят напълно в изпълнението на ролята, която един водач трябва да играе.
Това е всичко от общението ни днес. Довиждане!
9 януари 2021 г.