Четиринадесета точка: Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (Четвърта част)

Критериите и основите за различаване на различните типове зли хора

Днес продължаваме с общението по четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Предишните няколко пъти разговаряхме за няколкото аспекта, които водачите и работниците трябва да различават, както и за основните истини, които трябва да разбират, когато вършат тази работа; тоест разговаряхме за това как да се различават всякакви зли хора. Как се определят всякакви зли хора? Това са онези, които проникват в Божия дом под прикритието, че вярват в Бог, но въпреки това не приемат истината и освен това смущават делото на църквата; всички такива хора попадат в категорията на злите хора. Те са тези, които църквата трябва да премахне или отлъчи; тоест тези, на които не е позволено да съществуват в църквата. Ние разграничаваме и анализираме всякакви зли хора чрез три основни критерия. Кои са тези три критерия? Първият е целта на човека да вярва в Бог. Вторият е човешката му природа — анализиране на човешката природа, за да се различи и види ясно дали той е сред онези, които църквата трябва да премахне. Какъв е третият критерий? (Отношението на човека към неговия дълг.) Отношението на човека към неговия дълг е третият критерий. За първия критерий разговаряхме преди. Що се отнася до втория критерий — човешката природа — разговаряхме за две точки. Коя беше първата точка? (Да обичаш да преиначаваш факти и да лъжеш.) А втората? (Да обичаш да се възползваш.) От съдържанието на тези две точки може да изглежда недостатъчно те да се считат за проявления на зли хора, но въз основа на подробните проявления, за които разговарях преди, тези два типа хора са вярвали в Бог с години без истинско покаяние; различните им проявления вече са причинили смущения и разруха на църковния живот, на навлизането в живота на Божиите избраници и на взаимоотношенията между Божиите избраници. Според техните проявления и въз основа на тяхната природа същност тези два типа хора трябва да попаднат в категорията на злите хора. Църковните водачи и Божиите избраници трябва да ги различат и окачествят, и своевременно да ги премахнат. Подходящо ли е това? (Да.) Напълно е подходящо. Поведението на тези два типа хора в църквата има много негативно въздействие; те изобщо не се интересуват от истината, нито изобщо се покоряват на Божието дело. Сред братята и сестрите това, което изживяват, изглежда не се различава от невярващите; те често лъжат и мамят другите, изпълняват дълга си нехайно и без ни най-малко чувство за отговорност и не се променят въпреки многократните увещания. Те не само засягат църковния живот, но и сериозно смущават делото на църквата. Несъмнено те са сред онези, които църквата трябва да премахне или отлъчи, и е напълно подходящо да бъдат окачествени като зли хора и да бъдат причислени към редиците на такива хора — изобщо не е пресилено да се направи това. Що се отнася до първия тип, онези, които обичат да преиначават факти и да лъжат, техният проблем не е толкова прост, колкото да казват неща, които не са много уместни, или да имат затруднения в общуването с другите и т.н., а по-скоро има проблем с техния нрав. На по-дълбоко ниво проблемът с техния нрав е проблем на тяхната природа същност. На по-повърхностно ниво това е проблем с тяхната човешка природа; тоест тяхната човешка природа е изключително подла и достойна за презрение, поради което за тях е невъзможно да взаимодействат нормално с другите. Те не само нямат положителни проявления като предоставяне на ресурс, помагане или обич към другите, но и техните действия и поведение служат само за смущаване, разрушаване и унищожаване. Ако някои хора по навик се занимават с това да преиначават факти и да лъжат и винаги правят това, било то открито или тайно, като причиняват изключително негативни последици за делото на църквата и за братята и сестрите, тогава те са сред онези, които църквата трябва да премахне. Другият тип са онези, които обичат да се възползват. Независимо от ситуацията, те винаги се стремят да се възползват, като очите им винаги са насочени към собствените им интереси. Те не се съсредоточават върху навлизането в истината реалност, нито върху доброто изпълнение на дълга си или изпълнението на собствените си отговорности. Още по-малко се съсредоточават върху нормалното взаимодействие с братята и сестрите, върху това да черпят от силните страни на другите, за да компенсират собствените си недостатъци и да изграждат нормални взаимоотношения, или да водят нормален църковен живот. Те не се съсредоточават върху нито едно от тези неща — те просто идват в църквата и сред братята и сестрите, за да се възползват. Докато те присъстват в църквата и докато братята и сестрите са в контакт с тях, братята и сестрите ще изпитват вътрешен дискомфорт. Братята и сестрите не само изпитват отвращение към техните действия и поведение, но най-вече често се чувстват възпрепятствани и възпирани в сърцата си в значителна степен. Какво означава „в значителна степен“? Означава, че в реални житейски ситуации, когато са изправени пред тормоз от неверници или зли хора, някои хора са възпирани от чувствата си и неспособни да се освободят, докато други, макар и да не го харесват, не смеят да говорят открито, но винаги вътрешно се чувстват възпирани и нямат покой. Това не е ли сериозно смущение за братята и сестрите? (Да.) Затова Божиите избраници трябва да различават тези два типа хора. Всички, които са категоризирани като зли хора, са сред онези, които църквата трябва да премахне. Конкретните принципи за справяне с такива хора вече бяха обсъдени в общението на последното събиране, затова сега няма отново да разговаряме за тях подробно. В обобщение, двата типа хора, за които разговаряхме по-горе, са причинили смущения не само на църковния живот на братята и сестрите, но и на подреденото изпълнение на техния дълг. Поведението на някои от тях дори е вероятно да препъне някои новоповярвали, на които им липсва основа. Затова, въз основа на начините и средствата, по които действат, както и на различните проявления на тяхната човешка природа и неблагоприятните последици, които тези проявления причиняват, тези два типа хора са сред онези, които трябва да бъдат премахнати, и причисляването им към редиците на злите хора изобщо не е прекомерно. Въпреки че поведението на онези, които обичат да преиначават факти и да лъжат, и на онези, които обичат да се възползват, може да не изглежда толкова безразсъдно грубо или жестоко, колкото това на злите хора, определени в човешките представи — въпреки че им липсват такива очевидни проявления — неблагоприятните последици от тяхното поведение и тяхната човешка природа налагат те да бъдат премахнати от църквата. Това бяха проявленията на двата типа хора и принципите за справяне с тях, за които разговаряхме последния път.

II. Въз основа на човешката природа

В. Да бъдеш разпуснат и невъздържан

Днес продължаваме да разговаряме за проявленията на няколко други типа хора по отношение на тяхната човешка природа, като започваме с третия тип хора. Коя е основната характерна черта на човешката природа на тези хора? Това е разпуснатостта и липсата на сдържаност. Разбирането на разпуснатостта и липсата на сдържаност от буквална гледна точка е доста лесно. Това означава, че поведението, държанието и речта на тези хора изглеждат непристойни — те не са достойни и почтени хора. Това е основното разбиране за проявленията на хората от този тип. В църквата е неизбежно възгледите на някои хора за вярата в Бог и начините, по които се стремят, да съдържат отклонения или грешки. В речта и държанието им липсва всякаква набожност, проявленията им в живота и качеството на човешката им природа изобщо не отговарят на благоприличието на светците и напълно им липсва богобоязливо сърце. Като цяло тяхната реч, поведение и държание могат да бъдат описани само като разпуснати и невъздържани. Разбира се, конкретните проявления са многобройни, видими за всички и лесни за различаване. Тези хора приличат на неверници и невярващи; по-конкретно, те проявяват особено разпуснато поведение. Когато става въпрос за събирания, облеклото и външният им вид са много небрежни. Някои не си правят труда да се приведат в ред, преди да излязат от домовете си, и идват на събирания в разрошен вид, с несресана коса и немити лица. Някои са облечени небрежно, носят износени чехли или дори пижами на събиранията. Други живеят немарливо, не обръщат внимание на личната хигиена и не им пука, че носят мръсни дрехи на събиранията. Всички тези хора се отнасят към събиранията с изключителна небрежност, сякаш отскачат до съседски дом, без да го приемат на сериозно. По време на събиранията речта и държанието им също са невъздържани и те говорят високо, без никакви скрупули, дори се вълнуват и жестикулират бурно, когато са щастливи, и показват изключителна необузданост. Независимо колко хора присъстват, те се смеят, шегуват се и правят широки жестове, седят с кръстосани крака и се държат така, сякаш са над всички останали; те са особено показни и дори надменни, никога не гледат никого директно в очите, когато говорят с него, а погледът им се стрелка наоколо. Това не е ли разпуснатост? (Да.) Това е особена необузданост и липса на всякаква сдържаност. Разбира се, невярващите може да припишат речта и държанието на такива хора на липса на добро възпитание, но ние го разбираме по различен начин; не става въпрос просто за липса на добро възпитание. Като възрастни хора, човек трябва ясно да знае правилните и подобаващи начини да говори, да се държи и да взаимодейства с другите — по-специално, човек трябва да знае как да го прави по начин, който подобава на благоприличието на светците, който назидава братята и сестрите и който представлява нормална човешка природа — без да е необходимо да му се казва. Особено когато се живее църковен живот, в присъствието на братята и сестрите, макар че няма нужда от преструвки, човек трябва да бъде сдържан. Каква тогава е мярката и изискваният критерий за тази сдържаност? Това е да се съответства на благоприличието на светците. Облеклото и дрехите на човек трябва да бъдат достойни и прилични, като се избягват странни дрехи. В присъствието на Бог човек трябва да бъде набожен и да не прави широки жестове; разбира се, пред другите хора той също трябва да поддържа набожност и човешко подобие, така че да се представя по начин, който е подходящ, полезен и назидателен за другите. Това е, което удовлетворява Бог. Онези, които са разпуснати и невъздържани, изобщо не обръщат внимание на изживяването на най-основните аспекти на човешката природа, а една определена причина за тяхното безразличие е пълното им невежество за това как да бъдат набожни хора или хора с почтеност и достойнство, които будят уважение; те просто не разбират тези неща. Затова, въпреки многократните указания и изисквания на църквата за спретнато, достойно и прилично облекло на събиранията, без носене на странни дрехи, те продължават да не приемат тези правила на сериозно, като често пристигат по чехли, разрошени или дори по пижами. Това е едно проявление на онези, които са разпуснати и невъздържани.

Хората, които са разпуснати и невъздържани, проявяват и друго поведение, а именно, че се обличат модерно и носят тежък, съблазнителен грим на събиранията. Те започват да се гиздят и кипрят два дни преди всяко събиране, като обмислят какъв грим да си сложат, какви бижута да носят, каква прическа да си направят, кой тоалет да облекат, каква чанта да вземат и кои обувки да обуят. Някои жени дори си слагат съблазнително червило, сенки за очи и контур на носа, а в по-крайни случаи някои се обличат и гиздят прекалено съблазнително, като разголват раменете и гърба си и носят странни дрехи. На събиранията те не слушат внимателно общението на братята и сестрите, нито се молят; още по-малко участват в общението или споделят личното си разбиране и свидетелства за преживяване. Вместо това те се сравняват с всички останали, като се интересуват кой е по-добре или по-зле облечен от тях, кой носи особено модерни маркови дрехи, кой носи евтини дрехи от улични сергии, колко струва гривната на някого и така нататък; те се съсредоточават само върху тези въпроси, дори често правят такива забележки открито. От облеклото, както и от речта, поведението и държанието на тези хора, е очевидно, че участието им в църковния живот и взаимодействието им с братята и сестрите не е насочено към разбиране на истината, а още по-малко към стремеж към навлизане в живота, за да постигнат промяна в нрава; по-скоро те използват времето по време на събиранията, за да парадират с насладата си от парите и материалния живот. Някои хора идват на местата за събиране, облечени в маркови дрехи, за да се перчат, като напълно задоволяват желанията си за мода и социални тенденции сред братята и сестрите, примамват другите да следват тези тенденции и ги карат да им завиждат и да ги гледат с уважение. Въпреки че забелязват погледите и отношението на отвращение на някои от братята и сестрите към тях, те остават пренебрежителни, продължават да правят нещата по свой начин, носят високи токчета и дизайнерски чанти. Някои дори се опитват да се представят за заможни, богати хора, като носят некачествен парфюм на събиранията, така че след като влязат в стаята, смесените миризми на парфюм, руж и масло за коса образуват остра и неприятна миризма. Много други участници в събирането се възмущават, но отвратени при вида на тези хора, не смеят да говорят открито, а онези, които искрено вярват в Бог, стоят настрана от тях. Независимо дали облеклото и външният им вид са доста изискани или доста небрежни, отличителната черта на такива хора е изключително свободната и недисциплинирана реч, поведение, държание и начин на живот, не само по време на събирания, но и в ежедневните им взаимодействия с братята и сестрите или в ежедневието им. По-точно казано, те са особено необуздани, неподвластни са и на минимална сдържаност. В ежедневието им няма постоянни модели; те казват каквото си искат, действат безразсъдно и своеволно, никога не обсъждат лични преживявания, рядко споделят разбирането си за Божиите слова и почти не говорят за трудностите, които срещат при изпълнението на дълга си. Кои са единствените теми, които обсъждат? Социалните тенденции, модата, изисканата храна, личния живот на известни личности в обществото и дори звезди, както и необичайни истории и анекдоти от обществото. От това, което разкриват естествено, не е трудно да се види, че вярата на такива хора в Бог е просто за да се носят по течението в живота. Животът им е изцяло съсредоточен върху ядене, пиене и забавления, а не върху такива въпроси като водене на църковен живот, изпълнение на дълга или стремеж към истината. Под „разпуснати и невъздържани“ се разбира, че начинът на живот на тези хора, това, което изживяват в човешката си природа, а също и начините им на справяне с нещата, отношението към другите и взаимодействието с другите са все разпуснати и невъздържани. Те често повтарят популярни изрази в обществото; независимо дали братята и сестрите обичат да ги слушат или дали могат да ги разберат, тези хора просто продължават да говорят. Те дори често имитират изказванията на някои известни личности в обществото и музикални и филмови звезди. Що се отнася до положителния речник, често използван в Божия дом и сред братята и сестрите, те никога не проявяват интерес; никога не разговарят за истината в ежедневието си. Това, което боготворят, са светските тенденции; различни известни личности и звезди са обект на тяхното боготворене и подражание. Например те бързо възприемат популярни термини и фрази онлайн и ги използват в живота си и в разговори с братята и сестрите. Разбира се, тези термини със сигурност не са нещо положително или назидателно; всички те са негативни, нямат никаква стойност и още по-малко някакво значение за онези, които вярват в Бог. Те са популярни изрази, произведени от поквареното и зло човечество, изцяло представящи мислите и възгледите на злите сили. Такива думи често се забелязват, приемат и използват от онези неверници в църквата, които обичат злите тенденции. Те са напълно изолирани от духовната терминология и речника на Божия дом, не ги слушат и не ги изучават сериозно. И обратното, те бързо възприемат и прилагат негативните неща от невярващия свят и онези неща, на които немарливите хора обръщат внимание. Така тези хора, независимо дали се съди по външното им облекло, реч и държание, или по различните мисли и възгледи и отношението към нещата, които разкриват, се открояват като изключително различни сред братята и сестрите. Какво означава да си различен? Означава, че тяхната реч, поведение и държание са като на невярващи, не проявяват никаква промяна; те просто са неверници. Например някои хора изпяват два химна на сцената на Божия дом и печелят всеобщо признание, затова започват да се мислят за звезди или големи величия, винаги държат да си слагат тежък грим за представления, настояват да имат прическата на определена знаменитост и да я боядисват в странни цветове. Когато другите казват: „Вярващите трябва да се обличат достойно и прилично; твоят стил не отговаря на изискванията на Божия дом“, те се оплакват с думите: „Правилата на божия дом са твърде строги; наистина е неприятно! Защо е толкова трудно да си звезда?“. След като изпеят само два химна, те се мислят за звезди и смятат, че са страхотни, и когато са свободни, постоянно размишляват: „С колко пръста държат микрофона звездите от невярващия свят? Колко стъпки правят, за да се качат на сцената? Защо не получавам цветя, когато пея толкова добре? Звездите по света имат агенти и асистенти; не им се налага сами да се занимават и да се справят с повечето въпроси, асистентите им правят всичко. Но като певец в божия дом, трябва сам да се грижа за прозаични задачи като набавяне на храна, обличане и пазаруване. Божият дом е твърде консервативен!“. В сърцата си те винаги се чувстват нещастни, като живеят в Божия дом; чувстват се особено огорчени, винаги са недоволни и изпълнени с оплаквания. Може ли такъв човек да обича истината? Ще практикува ли истината? Защо не се самоанализират? Техните гледни точки за нещата са толкова изопачени, подобни на тези на невярващите; как могат да не го осъзнават? Божият дом не им пречи да станат звезди, но тези техни възгледи и подходи — които са на неверници — осъществими ли са в Божия дом? По начало те са несъстоятелни. Обичайната им реч и държание са достойни за презрение за повечето хора. Поради своето „свободомислие“ и изключителна необузданост, каквото и да кажат или направят такива хора, то е разпуснато и невъздържано, като разкриват единствено нрава на Сатана.

Божият дом многократно подчертава, че братята и сестрите трябва да поддържат граници между мъжете и жените и да не се забъркват с противоположния пол. Някои хора обаче са разпуснати и невъздържани, изобщо не се вслушват в този съвет и дори се опитват тайно да съблазняват или да се срещат с други, като смущават църковния живот. Те обичат да поддържат връзки с противоположния пол, дори търсят причини и извинения, за да осъществят контакт и да си общуват игриво. Като видят някой от противоположния пол, който е привлекателен или с когото се разбират, започват да го дърпат и бутат, да флиртуват и да се закачат, да му дърпат дрехите и да му рошат косата, а през зимата дори хвърлят снежни топки в дрехите му; играят си един с друг като животни, без граници или чувство за чест, без да изпитват никакъв срам. Някои хора казват: „Как може това да се счита за игра? Те показват обич; това се нарича да си влюбен, да си романтичен“. Ако търсиш романтика, избрал си грешното място. Църквата е мястото, където братята и сестрите изпълняват дълга си; това е място за поклонение пред Бог, а не за флирт. Публичните прояви на такова поведение пред всички карат повечето хора да се чувстват отвратени и отблъснати. Ключовият проблем е, че това не назидава другите, а ти също губиш своята почтеност и достойнство. На колко години си? Не можеш ли да различиш дясната си ръка от лявата? Не разбираш ли разликата между мъжете и жените? И въпреки това се занимаваш с флиртуване! Нормално е седем- или осемгодишни деца да си играят; такова поведение и интереси са типични за тяхната възраст. Ако обаче възрастни проявяват такова поведение, не е ли това детинско? Казано по-просто, точно това е. По същество какво е това? (Необузданост, разпуснатост.) Твърде е разпуснато! Като вярва в Бог, човек трябва да знае, че трябва да притежава чувство за чест. Дори сред невярващите малцина се държат толкова разпуснато. Колко лекомислени и достойни за презрение са такива разпуснати хора! Да хвърляш снежни топки в дрехите на човек от противоположния пол за тръпка, не само да го преследваш игриво, но дори да го риташ отзад — когато някой разобличи факта, че такова поведение е твърде разпуснато и размива границите между мъжете и жените, те отвръщат: „Ние си играем така само защото сме толкова близки; хората трябва да разбират“. До такава степен са необуздани, като не само си позволяват да бъдат необуздани, но и примамват другите да се присъединят към тяхната необузданост. Що за негодник е това? Кажете Ми, трябва ли такива хора да остават в църквата? (Не.) Да си около такъв тип хора винаги е неудобно и неловко. Когато видят някого, те не го поздравяват нормално; вместо това просто го удрят с юмрук и му казват: „Къде, по дяволите, си бил през всичките тези години? Мислех, че си се изпарил от лицето на земята! Как си?“. Дори начинът им на поздрав е толкова варварски и надменен; не само говорят варварски, но дори посягат физически на другите. Това не прилича ли на поведението на хулигани и бандити? Харесвате ли такива хора? (Не.) Удобно ли се чувстваш да ти се подиграват и да си играят с теб? (Не.) Неудобно е и дори не можеш да го изразиш; просто трябва да го търпиш, а следващия път, когато ги видиш, ги избягваш отдалеч. В обобщение, какво говори това за качеството на човешката природа на такива хора? (Лошо е.) Независимо от гледната точка, от която се разглеждат — дали това е тяхната реч и държание, постъпките им, начинът, по който се справят със света, и взаимодействието им с другите, тяхната гледна точка към тенденциите на невярващия свят, или начинът им на вярване в Бог и отношението им към Бог и Неговите слова — не е трудно да се види, че на тези хора им липсва каквато и да било набожност или богобоязливо сърце. Нито може да се види някаква искреност у тях да търсят или приемат истината. Това, което се наблюдава, е тяхната разпуснатост и липса на сдържаност, постоянното им подражание на звезди и идоли и липсата на каквото и да било намерение да променят курса си, независимо как се разговаря за истината. Как могат да бъдат обобщени характерните черти на тяхната човешка природа? Като разпуснатост и липса на сдържаност. По този начин може категорично да се заяви, че те са невярващи, които са проникнали в Божия дом; те са неверници.

Хората, които са разпуснати и невъздържани, използват същия избор на думи като бандитите и хулиганите от невярващия свят; те особено обичат да имитират речта и стила на звездите и негативните фигури от обществото, като повечето от езика им носи немарлив тон, който звучи сякаш е изречен от хулиган или бандит. Например, когато пристигне невярващ и след като почука на вратата, изрече няколко странни фрази, братята и сестрите казват: „Нещо не е наред; защо този човек изглежда като съгледвач или шпионин?“. Въпреки че в момента не могат да бъдат сигурни, това кара повечето хора да се чувстват неспокойни. И все пак човекът, който е разпуснат и невъздържан, говори впечатляващо, дори с известна надменност, като казва: „Съгледвач? Не ме плаши! Защо да се страхуваме от тях? Ако вие се страхувате, не е нужно да излизате. Аз ще отида да видя за какво става въпрос“. Вижте колко е смел и дързък. Вие бихте ли говорили така? (Не, нормалните хора не говорят така; това е като реч на бандит.) Бандитите говорят различно от нормалните хора; те са особено властни. Хората научават езика на своя вид; отраканите специално възприемат популярния жаргон на обществото, бандитите и хулиганите обичат да говорят на своя жаргон, а неверниците са точно като невярващите и казват всичко, което казват невярващите. Добрите, достойни, порядъчни хора изпитват отвращение и неприязън, когато чуят речта на невярващите; никой от тях не се опитва да имитира такъв вид реч. Някои неверници, дори след като са вярвали десет или двадесет години, все още използват езика на невярващите, като умишлено избират такава реч, а докато говорят, дори имитират поведението, израженията и жестовете на невярващите, както и погледите, които отправят с очите си. Могат ли такива хора да бъдат приятни в очите на братята и сестрите в църквата? (Не.) Повечето братя и сестри ги намират за неприятни и неудобни за гледане. Какво мислите, че Бог чувства към тях? (Отвращение.) Отговорът е ясен: отвращение. От това, което изживяват, от техните стремежи и от хората, събитията и нещата, които почитат в сърцата си, е очевидно, че тяхната човешка природа не въплъщава достойнство или порядъчност и е далеч от благочестието и не отговаря на благоприличието на светците. От устите им рядко се чуват думите, които вярващите или светците трябва да говорят, и думите, които назидават другите и излъчват достойнство и благоприличие; едва ли ще ги изрекат. Това, което почитат, до което се домогват и което преследват в сърцата си, е коренно несъвместимо с това, което светците трябва да целят и към което трябва да са устремени, поради което е трудно това, което външно изживяват, тяхната реч и тяхното поведение да бъдат сдържани. Да ги помолиш да бъдат сдържани, а не разпуснати или необуздани, и да запазят достойнство и порядъчност е трудна задача. Да не говорим за това да живеят като някой с човешка природа и разум, който разбира истината и навлиза в истината реалност, те дори не могат да постигнат това да бъдат нормален човек с почтеност и достойнство, който отговаря на благоприличието на светците, спазва правилата и външно изглежда рационален. Преди имаше един човек, който отиде на село да проповядва евангелието и видя, че някои братя и сестри имат бедни семейства и живеят в порутени къщи. Той саркастично и подигравателно каза: „Тази къща е толкова порутена, не е годна за хора; едва е подходяща за прасета. Трябва бързо да се изнесете!“. Братята и сестрите отговориха: „Да се изнесем е достатъчно лесно, но кой ще ни осигури друга къща, в която да живеем?“. Той говореше безразсъдно и своеволно, като казваше каквото му дойде наум, без да мисли за въздействието, което може да окаже върху другите. Това е проява на немарлива природа. Братята и сестрите попитаха: „Ако се изнесем, кой ще ни даде къща, в която да живеем? Ти имаш ли къща?“. Той нямаше отговор. Като видя, че хората са изправени пред трудност, той трябваше да може да разреши тяхната трудност, преди да говори. Какви бяха последствията от неговото безразсъдно говорене, без да може да разреши тяхната трудност? Дали това беше проблем на прекалена откровеност и прямота? Категорично не. Проблемът беше, че неговата немарливост беше твърде сериозна; той беше разпуснат и невъздържан. Такива хора са напълно лишени от каквото и да било понятие за почтеност, достойнство, внимание, толерантност, грижа, уважение, разбиране, съчувствие, милосърдие, загриженост, помощ и така нататък. Тези качества, съществени за нормалната човешка природа, са това, което хората трябва да притежават. Не само че им липсват тези качества, но в общуването си с другите, като видят, че някой е изправен пред трудности, те дори могат да му се присмиват, да му се подиграват, да го иронизират и да го осмиват. Не само че са неспособни да го разберат или да му помогнат, но също така му носят тъга, безпомощност, болка и дори неприятности. За тези с такава тежка немарливост повечето хора ги виждат ясно и ги търпят многократно. Мислите ли, че такива хора могат да имат истинско покаяние? Не мисля, че е вероятно. Предвид тяхната природа същност, те не са любители на истината, така че как биха могли да приемат да бъдат кастрени и дисциплинирани? Невярващите имат изрази като „да си държиш на своето“ или „да вървиш по своя път, без значение какво казват другите“, за да описват такива хора — каква нелепа логика е това? Тези така наречени известни поговорки и идиоми често се разглеждат като положителни неща в това общество, което преиначава фактите и обърква правилното и грешното. Що се отнася до проявленията на човешката природа на тези, които са разпуснати и невъздържани, това общо взето го покрива.

Независимо дали разпуснатите и невъздържани хора засягат църковния живот, нормалните взаимоотношения между братята и сестрите или нормалното изпълнение на дълга от Божиите избраници, стига проявленията и разкриванията на тяхната човешка природа да причиняват неблагоприятни въздействия и последствия, като смущават братята и сестрите, тези проблеми трябва да бъдат разрешени и трябва да се предприемат подходящи действия срещу такива хора, вместо просто да им се позволява да действат безпрепятствено. При по-леки случаи може да се предложи помощ и подкрепа или те могат да бъдат кастрени и предупредени. При тежки случаи, когато тяхното поведение и държание са особено разпуснати, като на невярващи или неверници, и им липсва и капка свято благоприличие, църковните водачи и работници трябва да измислят подходящи решения за справяне с тези хора. Ако мнозинството от братята и сестрите са съгласни и условията позволяват, тези хора трябва да бъдат премахнати; най-малкото не бива да им се позволява да изпълняват дълга си в църквата на пълно работно време. Какво се има предвид под „при по-леки случаи“? Означава, че някои хора са новоповярвали, първоначално невярващи, които никога не са вярвали в християнството и не разбират какво означава да вярваш в Бог. Тяхната реч и държание разкриват навиците на невярващите. Въпреки това, чрез четене на Божието слово, общение за истината и водене на църковен живот, те постепенно се обръщат и променят, започват да приличат на вярващи и показват известно човешко подобие. Тези хора не бива да бъдат категоризирани сред редиците на злите хора, а като такива, на които може да се помогне. Друга категория са младите хора на около двадесет години, които, въпреки че вярват в Бог от три до пет години, все още се отдават на игривост, не са съвсем улегнали, проявяват известна детинщина във външната си реч и държание — говорят, държат се и постъпват като деца — и така нататък, поради младата си възраст. На тези хора трябва да се предложи помощ и подкрепа с любов; трябва да им се даде достатъчно време да се променят постепенно, без да се налагат прекалено строги изисквания. Разбира се, за възрастни, които вярват в Бог от много години, но все още проявяват разпусната и невъздържана реч, държание, поведение и действия като невярващи и които отказват да се променят въпреки многократните увещания, е необходим различен подход; с тях трябва да се постъпва според правилата на Божия дом. Ако речта, държанието и разкриванията на човешката природа на такива хора смущават мнозинството и създават неблагоприятно въздействие в църквата, като карат мнозина да изпитват отвращение при вида им, да не желаят да ги слушат да говорят, да не желаят да виждат израженията им, когато говорят, нито да гледат облеклото им, и повечето са по-щастливи и в по-добро състояние, когато такива хора не посещават събиранията — чувстват се неудобно и отвратени от самото им участие в църковния живот и самото им присъствие сред братята и сестрите, сякаш има някаква буболечка, която причинява смущения — тогава такива хора несъмнено са зли. Тоест, винаги когато те живеят църковен живот и изпълняват дълга си с братята и сестрите, повечето хора се чувстват смутени и особено отвратени. В такива случаи трябва да се вземат мерки спрямо тези хора възможно най-рано, а не да се оставят да правят каквото си искат или да бъдат подлагани на по-нататъшно наблюдение. Най-малкото те трябва да бъдат изчистени от църквата на пълно работно време и изпратени в обикновена църква, за да се покаят. Защо да се постъпва по този начин? (Те са причинили смущения и неблагоприятни последици на повечето хора, смущавайки църковния живот.) Защото последствията и въздействията от техните проявления са толкова противни! Според това водачите и работниците, както и Божиите избраници, не бива да си затварят очите за тях и сляпо да толерират тяхното поведение. Неуместно е водачите и работниците да не правят нищо, дори когато такива хора причиняват смущения на мнозинството; такива хора трябва да бъдат изчистени от църквата според правилата на Божия дом — това е най-мъдрият избор.

Църквата справяла ли се е преди с хора, които са разпуснати и невъздържани? (Да.) Когато са се справяли с такива хора, някои от тях са плакали и са казвали: „Не беше нарочно. Само понякога поведението ми е такова; аз не съм такъв човек. Моля, дайте ми още един шанс! Ако не ми бъде позволено да изпълнявам дълга си, няма да мога да вярвам в бог, след като се върна у дома, където всички са невярващи“. Те говорят толкова трогателно и изглеждат искрено разстроени, като изразяват нежелание да напуснат Бог и молят Божия дом за още един шанс да се покаят. Да им се даде още един шанс е възможно, но най-същественото е дали могат да се променят, или не. Ако е напълно прозряно, че на този човек му липсва и капка човешка природа, няма съвест или разум, и по същество е нещо без сърце и без дух, тогава не трябва да му се дава още един шанс; би било безполезно. Въпреки това, ако същината на човека е добра и просто човешката му природа е незряла поради младата му възраст и той определено ще се промени след няколко години, тогава трябва да му се даде възможност да се покае. Той в никакъв случай не трябва да бъде премахван от църквата; нито един добър човек не бива никога да бъде погубван. Някои хора по рождение са неверници; те по рождение са разпуснати, невежи и глупави неща, а в човешката им природа по рождение липсва понятието за чест, те не знаят какво е чувство за срам. След като публично са постъпили по недодялан начин, повечето хора биха се разкаяли и биха се почувствали неудобно да се изправят пред другите. Освен това, когато искат да направят такива неща, те са способни да проявят внимание към чувствата и мненията на братята и сестрите, както и да се съобразят със собствената си почтеност и достойнство, и няма да се държат по такъв начин; най-много може би просто ще вдигнат малко шум у дома пред децата или родните си братя и сестри. Когато са навън и общуват с непознати, хората трябва да разбират какво означават чувство за чест, благоприличие, правила и достойнство. Може ли някой, на когото му липсва разбиране за тези понятия, да се промени дори с твоя помощ? Дори сега да е сдържан, колко дълго може да издържи? Няма да мине много време, преди да се върне към старите си навици. Тъй като в човешката природа на такива хора липсват достойнство и чувство за срам, те не знаят какво означават правилата, порядъчността или благоприличието на светците, а човешката им природа по рождение не притежава тези качества, ти не си в състояние да им помогнеш. Хората, на които не може да се помогне, са хора, които не могат да се променят, хора, които не могат да бъдат наставлявани или повлиявани. Такива хора трябва да бъдат изчистени възможно най-бързо и възможно най-рано, за да им се попречи да причиняват смущения сред братята и сестрите, да не носят срам тук. Божият дом няма нужда някой просто да запълва бройката. Ако Бог няма да спаси някого, тогава никакво запълване на бройката няма да бъде от полза за този човек. Тези, които Бог не признава, трябва да бъдат премахнати — изчистете тези, които не трябва да остават в Божия дом, за да не може присъствието на този един човек да повлияе неблагоприятно на много други, което е несправедливо спрямо мнозинството. Ако прозрете същността на тези, които са разпуснати и невъздържани, трябва да се справите с тях и да ги премахнете възможно най-скоро, вместо да ги толерирате безкрайно. Някои казват: „Те понякога постигат известни резултати, когато изпълняват дълга си. Все още са необходими за този аспект на работата. Освен това имат доста любящо сърце и могат да платят малка цена“. Но кой от останалите в Божия дом не може да плати малка цена? Кой не може да постигне известни резултати, когато изпълнява дълга си? Ако всеки може да постигне известни резултати, защо да не изберем добри хора, които са достойни и порядъчни, за да изпълняват дълга си? Защо да настояваме да държим в църквата на пълно работно време типове хора, които са немарливи, мошеници и глупаци, за да причиняват смущения? Защо да настояваме да държим тези неверници, които живеят като невярващи, да полагат труд в Божия дом? Божият дом не изпитва недостиг на полагащи труд; Божият дом иска само честни хора, които обичат истината, почтени хора и такива, които могат да се стремят към истината, да отдават всичко на Бог.

Повечето от тези, които понастоящем изпълняват дълг, са хора, които вярват в Бог повече от пет или шест години, и в процеса на изпълнение на дълга си всякакви хора са били напълно разкрити — тези, които са неверници, объркани хора, лъжеводачи, зли хора и антихристи, всички са били разкрити. Много от Божиите избраници са видели ясно, че повечето от тези хора отказват да се променят въпреки многократните увещания, като вече са причинили сериозни смущения и прекъсвания на делото на Божия дом. Дошло е времето, когато тези неверници, зли хора и антихристи трябва да бъдат изчистени. Ако не бъдат изчистени, това ще засегне функционирането на църковното дело и разпространяването на евангелието на Божието царство. Ако не бъдат изчистени, това ще повлияе на навлизането в живота на Божиите избраници; църковният живот ще продължи да бъде смущаван и никога няма да намери покой. Затова църковните водачи и работници на всички нива трябва да започнат да пречистват църквата според Божиите намерения и въз основа на Божиите слова. Виждам, че на доста хора им липсва човешка природа. По време на събирания някои проявяват всякакви непристойни модели на поведение и не се държат подобаващо, независимо дали седят или стоят, като до тях са приготвени чай, мобилни телефони, крем за лице и парфюм. Някои, които обичат да изглеждат добре, постоянно проверяват външния си вид в огледалото и си оправят грима, а други постоянно пият вода, преглеждат телефона си, за да четат новини или да гледат видеоклипове от невярващия свят, говорят и разговарят с кръстосани крака, извивайки телата си на две, наподобявайки формата на змия, без дори да поддържат правилна форма. Чувал съм също, че някои хора се връщат в спалнята си вечер и лягат на леглото, без дори да си свалят обувките, и спят до зори. Сутрин отварят очи не за да се молят или да се занимават с духовна практика, а първо да проверят новините на мобилния си телефон. По време на хранене, когато видят вкусна храна или месо, те се нахвърлят лакомо — без да ги е грижа дали другите ще могат да ядат, стига те да са сити — и след това веднага се връщат да спят. Липсва им човешко подобие във всичко, което правят, действат разпуснато и невъздържано като невярващи, изобщо не спазват никакви правила, нямат и капка подчинение или покорство, точно като зверове. Кажете Ми, може ли типът хора, които имат толкова сериозно немарлива природа, да бъдат спасени? (Не.) Тогава има ли смисъл те да вярват в Бог? Със заложби, твърде лоши, за да отговарят изобщо на истината, могат ли те да разберат Божиите слова, когато ги четат? Без да притежават никакви правила по отношение на собствените си постъпки, може ли техният труд да отговаря на критериите? Без съвест или разум, могат ли те да приемат, когато слушат проповеди и слушат общение за истината? (Не.) Тези, които проявяват тези модели на поведение, по начало нямат никаква човешка природа, така че как е възможно да придобият истината? Тези без човешка природа са зверове, дяволи, мъртви хора без дух, които не могат да разберат истината, когато я чуят, и не заслужават да чуят истината. Да им се позволи да разберат и придобият истината е като да караш риба да живее на сушата или прасета да летят — невъзможно! Преди, когато се говореше за това кои типове хора са зверове, думата „зверове“ често се предхождаше от думата „куче“, така че ги наричаха „кучешки зверове“. Въпреки това, след като отглеждах кучета и общувах отблизо с тях, открих, че кучетата притежават най-добрите неща, които липсват на хората: те се държат според правилата, покорни са и имат чувство за самоуважение. Определяш им граница, в която да се движат, и те се движат само в нея, и без изключение, в никакъв случай не отиват на места, където им е забранено да ходят. Ако случайно преминат границата, бързо се отдръпват, като непрекъснато махат с опашка, молят за прошка и признават грешката си. Могат ли хората да постигнат това? (Не.) Хората не успяват. Въпреки че кучетата може да не разбират толкова, колкото хората, те схващат едно нещо: „Това е територията на стопанина, домът на стопанина. Отивам, където стопанинът ми позволи, и избягвам места, където ми е забранено да ходя“. Дори без да бъдат удряни, те се въздържат да ходят там; имат чувство за самоуважение. Дори кучетата знаят какво е срам. Защо тогава хората не знаят? Прекалено ли е да се категоризират тези, които не знаят какво е срам, като зверове? (Не.) Изобщо не е прекалено; повечето хора дори не притежават добродетелите на куче. В бъдеще, когато казваме, че някои хора са зверове, вече не можем да ги наричаме „кучешки зверове“; това би било обида за кучетата, тъй като тези хора, тези зверове, са по-лоши дори от кучетата. Следователно, щом такива хора причинят смущения на църковния живот или на изпълнението на дълга на братята и сестрите, те трябва незабавно да бъдат премахнати — това е напълно разумно, оправдано и изобщо не е прекалено. Това не е проява на нелюбов; това е действие според принципа. Дори ако тези, които са разпуснати и невъздържани, показват известни резултати в своя дълг, могат ли те да бъдат спасени? Дали са хора, които приемат истината? Те дори не могат да въздържат собствените си действия, така че възможно ли е да приемат истината? Те не могат да запазят собствената си почтеност и достойнство, така че могат ли да навлязат в истината реалност? Това е невъзможно. Затова справянето с тези хора по такъв начин изобщо не е прекалено; то е изцяло основано на принципа и изцяло с цел защита на Божиите избраници от смущенията на Сатана. В обобщение, при откриване на такива хора, с тях трябва да се постъпи съответно въз основа на няколкото принципа, които току-що споменах. Прекалено ли е да се категоризира типът хора, които са истински разпуснати и невъздържани и които истински се отдават на плътта без никакво свято благоприличие, като невярващи и неверници? (Не.) Тъй като са категоризирани като невярващи и неверници, включването им сред редиците на различните типове зли хора, които църквата трябва да премахне, не е прекалено. Хората, които дори не могат да въздържат собственото си поведение и държание, със сигурност не могат да приемат истината. Дали тези, които не могат да приемат истината, не са врагове на истината? (Да, така е.) Прекалено ли е да се окачествяват тези, които са врагове на истината, като зли хора? (Не.) Изобщо не е прекалено. Следователно принципите за справяне с тях са напълно подходящи.

Г. Склонни към отмъщение

Общението ни за проявленията на третия тип хора — тези, които са разпуснати и необуздани — приключи. Освен хората от този тип има и много други, които спадат към категорията на злите хора, и църквата трябва да различи и да премахне всички тези типове зли хора. Следва да обсъдим четвъртия тип. От различните зли хора, които църквата трябва да различи и да премахне, четвъртият тип представлява значително предизвикателство и неприятност. Кои може да са те? Това са тези, които са склонни към отмъщение. От израза „склонни към отмъщение“ става ясно, че тези хора не са стока; разговорно казано, те са гнили ябълки. Ако се съди по последователните проявления и разкривания на тяхната човешка природа, както и по принципите им на действие, сърцата им не са добри. Както гласи народната поговорка, те са „неприятни типове“. Ние казваме, че те не са от добрия вид; по-конкретно, тези хора не са добросърдечни, а носят жестокост, злоба и безпощадност. Щом някой каже или направи нещо, което засяга интересите, авторитета или статуса на тези хора, или което ги оскърбява, от една страна, те таят враждебност в сърцата си. От друга страна, въз основа на тази враждебност, те действат; действат с цел и посока да излеят омразата си и да облекчат гнева си — поведение, известно като търсене на отмъщение. Сред хората винаги има една част такива индивиди. Независимо дали става въпрос за това, което хората описват като дребнави, властни или прекалено чувствителни, каквито и термини да се използват за описание или обобщение на тяхната човешка природа, общото проявление на техните взаимодействия с другите е, че всеки, който случайно или умишлено ги нарани или оскърби, трябва да си изпати и да понесе съответните последствия. Както казват някои хора: „Оскърбиш ли ги, бедна ти е фантазията какво ще ти се случи. Ако ги предизвикаш или нараниш, не си мисли, че ще се измъкнеш лесно“. Съществуват ли такива индивиди сред хората? (Да.) Със сигурност съществуват. Независимо какво се случва, независимо дали си струва, или не да се ядосваш или да си дребнав, тези, които са склонни към отмъщение, го включват в дневния си ред, като се отнасят към него като към въпрос от изключителна важност. Който и да ги оскърби, това е неприемливо и те изискват да бъде платена съответната цена, което е техният принцип за отношение към хората, за отношение към всеки, когото считат за враг. Например в църковния живот някои хора разговарят за своето състояние или нормално общуват и споделят своите преживявания, като обсъждат своите състояния и поквара. С тези действия те неволно засягат състоянията и покварата на други хора. Говорещият може да няма такова намерение, но слушателят го приема присърце. След като го изслуша, този индивид не може правилно да го възприеме или да подходи към него и е склонен да развие отмъстителна нагласа. Ако не остави този въпрос и настоява да напада и да търси отмъщение, това ще създаде проблеми за работата на църквата, така че този въпрос трябва да бъде разрешен своевременно. Докато в църквата има зли хора, неизбежно ще възникват смущения, така че инцидентите, при които зли хора смущават църквата, не бива да се подценяват. Независимо дали е умишлено, или не, стига да ги предизвикаш или нараниш, те няма да го оставят лесно. Те си мислят: „Ти говориш за своята поквара, защо споменаваш мен? Ти говориш за своето себепознание, защо разобличаваш мен? Разобличаването на моята поквара подкопава авторитета и достойнството ми, поставя ме в неудобно положение сред братята и сестрите, причинява ми загуба на престиж и уронва репутацията ми. Е, тогава ще ти отмъстя; бедна ти е фантазията какво ще ти се случи! Не си мисли, че лесно се поддавам на тормоз, не си мисли, че можеш да ми нареждаш какво да правя само защото семейните ми условия са лоши и социалният ми статус не е висок. Не ме приемай за някой мекушав; с мен шега не бива!“. Да оставим настрана как точно отмъщават; нека просто разгледаме самите тези хора: когато се сблъскат с тези дребни неща — неща, които са често срещани в църковния живот — те не само не могат да се отнесат към тях или да ги възприемат правилно, но също така развиват омраза и чакат възможност да си отмъстят, дори прибягват до безскрупулни средства, за да осъществят отмъщението си. Какво говори това за тяхната човешка природа? (Тя е злобна.) Добри хора ли са те? (Не.) Най-добрият тип хора са тези, които могат да приемат истината. Когато чуят други да споделят своите преживявания в общение, те ще размишляват: „Аз също имам тази поквара. Това, което описват, изглежда като моето състояние. Независимо дали умишлено ме разобличават, или неволно говорят за нещо, което случайно прилича на моето състояние, аз ще го възприема правилно — ще чуя как са го преживели, как търсят истината, за да разрешат това състояние, и как практикуват и навлизат“. Това е човек, който наистина приема истината. Един малко по-слаб човек, след като чуе това, може да си помисли: „Как така поквареният нрав, който те разпознават, е точно като моето състояние? Дали говорят за мен? Е, нека говорят. В края на краищата не съм претърпял никаква загуба, а повечето хора вероятно така или иначе не знаят. Може би просто говорят за себе си и случайно съвпада с моето състояние; всички споделяме едно и също състояние“. Те не го приемат на сериозно, не таят омраза в сърцето си и не развиват отмъстителен манталитет. Различно е обаче при недобрите, злите хора. Други биха счели същия въпрос за обикновен, като се справят и се отнасят с него по съответния начин. Разбира се, добрите хора, които приемат истината, биха го разрешили проактивно и положително. Обикновените хора, макар и да не го разрешават положително, не таят омраза, още по-малко търсят отмъщение. Но за тези недобри хора такъв обикновен и съвсем тривиален въпрос може да предизвика вътрешен смут, поради което са неспособни да се успокоят. Нещата, които те причиняват, не са положителни или обикновени, а жестоки и нечестиви; те търсят отмъщение. Каква е причината за тяхното отмъщение? Те смятат, че хората умишлено ги злепоставят със злобни забележки, като разобличават реални ситуации около тях, както и грозната им страна и покварата им. Те приемат казаното от хората за умишлено, затова ги считат за свои врагове. Тогава те смятат, че е обосновано да използват отмъщение, за да уредят въпроса, като си служат с различни средства, за да постигнат отмъстителните си цели. Не е ли това жесток нрав? (Да.) В църковния живот, когато братята и сестрите говорят за своите състояния, повечето слушатели могат да намерят връзка с това и да го приемат от Бог. Само тези, които изпитват неприязън към истината и имат нечестив нрав, развиват враждебност и дори отмъстителна нагласа, след като го чуят, като напълно разкриват своята природа същност. Щом се породи отмъстителната нагласа, следват поредица от отмъстителни действия и поведение. Когато се разгърнат действия на търсене на отмъщение, какво става с отношенията между хората? Те вече не са правилни. И кой е истинската жертва в случая? (Човекът, срещу когото търсят отмъщение.) Правилно. Истинските жертви са тези, които разговарят за своето свидетелство за преживяване. Склонните към отмъщение след това ще осъждат, нападат и дори набеждават или клеветят онези, които възприемат като разобличаващи ги или таящи враждебност към тях, като използват думи или действия в различни ситуации. Склонните към отмъщение не просто временно таят омраза в сърцата си и с това да приключат; те търсят и дори създават всякакви възможности да си отмъстят на тези, които са обект на тяхното отмъщение, на тези, към които са враждебни, и на тези, които възприемат като неблагосклонни към тях. Например по време на избора на водачи, ако човекът, към когото са враждебни, отговаря на принципите за оползотворяване на хора в Божия дом и е пригоден да бъде избран за водач, тяхната враждебност ще ги накара да го осъждат, заклеймяват и нападат. Те дори може да предприемат задкулисни действия или да направят неща, вредни за този човек, за да си отмъстят. Казано накратко, техните средства за постигане на отмъщение са разнообразни. Например те могат да намерят нещо, което да използват като средство за натиск срещу някого, и да го злепоставят, да измислят слухове за този човек чрез преувеличаване и безпочвени мълви или да всяват раздор между този човек и другите. Те дори могат лъжливо да го обвинят пред водачите с твърдението, че човекът не е предан, че е негативен и се съпротивлява при изпълнението на дълга си. Всичко това всъщност са умишлени измислици, които правят от мухата слон. Вижте как от техните подозрения и погрешно разбиране на този човек възникват толкова много неоправдани модели на поведение и действия; всички тези подходи произтичат от тяхната отмъстителна природа. Всъщност, когато този човек е споделял своите свидетелства за преживяване, това изобщо не е било насочено към тях; не е имало никаква злонамереност към тях. Просто понеже те изпитват неприязън към истината и имат жесток нрав, склонен към отмъщение, те не позволяват на другите да ги разобличават, нито допускат разговори за опознаване на себе си, обсъждане на покварения нрав или говорене за сатанинската си природа. Когато се обсъждат такива теми, те се вбесяват, тъй като приемат, че са под прицел и са разобличени, и оттам развиват и формират отмъстителна нагласа. Проявленията на този тип хора, които отмъщават, изобщо не се ограничават само до една ситуация. Защо казвам това? Защото такива индивиди имат жестока природа; никой не може да ги предизвиква или провокира. Те притежават присъща агресивност към всеки и всичко, подобно на скорпион или стоножка. Следователно, независимо дали някой ги предизвиква или наранява, като говори умишлено или неволно, стига да почувстват, че са загубили гордостта или авторитета си, те ще измислят начин да спасят гордостта и авторитета си, което води до поредица от отмъстителни действия.

Сега ще разговарям за други проявления на тези, които са склонни към отмъщение. Някои биват кастрени от водачи, защото са изпълнявали дълга си нехайно, поради което таят недоволство. Кажете Ми, това кастрене обосновано ли е? (Да.) Напълно е обосновано и нормално. Ако ти изпълняваш дълга си нехайно, като причиняваш вреда на църковната работа, и не действаш съгласно принципите, и някой се изправи, за да те разобличи и кастри, това е обосновано и трябва да го приемеш. Тези, които са склонни към отмъщение, обаче не само отказват да го приемат, но и таят недоволство. Щом водачите си тръгнат, те започват да сипят ругатни: „Какво се перчиш? Не е ли само защото имаш официална длъжност? Ако аз имах такава длъжност, щях да се справя по-добре от теб! За какъв се мислиш, че да ме кастриш? Мразя те, задето ме кастриш. Проклинам те да те прегази кола, да се задавиш с питието си и да умреш, да се задавиш с храната си и да умреш. Проклинам те да умреш по ужасен начин! Как смееш да ме кастриш? Няма човек на земята, който да смее да ме кастри!“. Когато тези водачи бъдат кастрени от по-висшестоящи водачи заради някои въпроси, те злорадстват над нещастието на водачите и стават изключително щастливи, като си тананикат мелодия и си мислят: „Е, как е? Перчеше се, а сега получаваш възмездие! Ще стъжня живота на всеки, който ме кастри!“. Какво мислите за такива хора? (Те са злобни.) Колкото и обосновано да е кастренето им, те не могат да го приемат. Упорито спорят и се защитават, а след това продължават да изпълняват дълга си нехайно, като остават непоправими въпреки многократните увещания. Ако винаги действаш нехайно в Божия дом просто ще бъдеш кастрен; ако си на работа в светския живот и действаш нехайно, може да бъдеш уволнен и да загубиш препитанието си. През повечето време в Божия дом принципът е да се разговаря за истината и да се подкрепя с любов, като се позволява на повечето хора да се стремят към истината и да изпълняват дълга си нормално. Всъщност сред водачите и работниците едва малцина могат да се сблъскат със сурово кастрене. Повечето хора действат въз основа на вяра, осъзнатост, съвест и разум, като приемат Божията внимателна проверка и не правят груби грешки, така че не се сблъскват със сурово кастрене. Кастренето обаче е добро нещо; колко хора се сблъскват с кастрене, особено от Горното? Това представлява чудесна възможност за себепознание и житейско израстване. Вярващите трябва поне да разбират значението на кастренето, като го признаят за нещо добро. Дори ако кастренето от определени лица не е изцяло съгласно принципите, примесено с лични влечения и избухливост, ти все пак трябва да изследваш себе си, за да видиш кои аспекти на действията ти не са съобразени с принципите и да го приемеш положително; това е полезно за теб. Но тези зли хора не могат да приемат дори обосновано кастрене. Дори да не предприемат действия, за да търсят отмъщение, сърцата им са изпълнени с огромно недоволство и те проклинат и ругаят. Когато тези, които са ги кастрили, се сблъскат със собственото си кастрене или срещнат несгоди, те са по-щастливи от дете, празнуващо Нова година. Това е проявлението на злите хора. Има и някои хора, които се съревновават при изпълнението на дълга си; те често не следват принципите и действат нехайно, което води до безплодно изпълнение на дълга им. Когато водачите разговарят за техните проблеми и ги кастрят, тези, които са склонни към отмъщение, не могат да се отнесат правилно към този въпрос. Въпреки че вътрешно признават своята нехайност и липса на принципност в изпълнението на дълга си, те все пак развиват мисли и действия за търсене на отмъщение в отговор на кастренето. Впоследствие пишат писма, в които лъжливо обвиняват водачите, като се хващат за някои техни практики и разкривания на поквара, за да преувеличават и да докладват на по-висшестоящи в опит да предизвикат освобождаването на водачите. Ако целта им не бъде постигната, те подливат вода и причиняват смущения задкулисно, като упорито се съпротивляват на подредбите на водачите. Те не вземат предвид църковната работа, принципите, изисквани от Божия дом, или ефективността на изпълнението на дълга; загрижени са само да излеят гнева си. Отказват да слушат когото и да било, дори отхвърлят увещанията на водачите и работниците. Въпреки че не отвръщат дръзко или не се съпротивляват директно, задкулисно могат да дават воля на негативността, да изоставят работата си в знак на противопоставяне и да се хващат за всяка възможност, за да я използват като опорна точка срещу работните подредби на Божия дом или срещу водачите и работниците. Те дори разпространяват представи; самите те са негативни и не желаят да изпълняват дълга си, но също така се опитват да въвлекат повече хора в негативност, лентяйство и пренебрегване на дълга. Какъв е техният принцип? „Не се страхувам да умра; трябва да намеря някого, когото да завлека със себе си. Водачите ме кастрят, като казват, че изпълнението на дълга ми не е съгласно критериите — тогава ще направя така, че никой да не изпълнява добре дълга си. Ако аз не се справям добре, никой от вас няма да се справи! Водачите ме кастрят, а всички вие ми се смеете; на всички ви ще стъжня живота!“. Когато изпълняват дълга си нехайно или против принципите и някой докладва това на водачите, те разследват този въпрос: „Кой ме докладва? Кой ме натопи пред водачите? Кой е в тесен контакт с водачите? Ако разбера кой ме е докладвал на по-висшестоящите водачи, няма да проявя никаква любезност към този човек! Никога няма да го оставя на мира!“. Те не само са способни на резки изказвания, но, разбира се, могат и да осъществят такива заплахи. Тези индивиди имат много противни и подмолни тактики за търсене на отмъщение, не само като се хващат за повод, чрез който да осъждат и заклеймяват другите. Някои умишлено крадат зарядното устройство за лаптопа на човека, на когото искат да си отмъстят, за да не може да презареди лаптопа си и да възпрепятстват изпълнението на дълга му. Други умишлено добавят много сол в храната на някого, за да я направят негодна за ядене. Тези груби средства за отмъщение, често срещани сред невярващите, се използват и от злите хора в църквата. Техните методи за отмъщение далеч надхвърлят това, като включват някои безскрупулни тактики, каквито никога не сме виждали; ние само цитираме няколко прости примера. Някои индивиди сред тях умишлено създават неприятности, пречки и трудности за другите; това е често срещано явление. Във всяка група, при различни обстоятелства и обстановка, жестокият нрав на тези, които са склонни към отмъщение, постоянно се разобличава. Отмъстителните проявления на злите хора и антихристите са още по-очевидни. Докато в църквата има зли хора и антихристи, Божиите избраници, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, ще бъдат смущавани. Всеки ден, в който са налице зли хора и антихристи, е ден, в който църквата не познава мир — добрите хора ще бъдат нападани и отхвърляни; по-специално тези, които се стремят към истината, ще се сблъскват с враждебността и отмъщението на злите хора и антихристите. Как злите хора и антихристите измъчват другите и им отмъщават? Първо, тяхна мишена са онези, които се стремят към истината и се придържат към принципите. Тези зли индивиди ясно осъзнават, че само онези, които се стремят към истината, са най-пагубни за тях. Преди всичко, хората, които разбират истината, могат да ги различат; стига да направят нещо лошо, те ще бъдат прозрени от тези, които разбират истината. Второ, в присъствието на хора, които разбират истината, техните злодеяния ще бъдат донякъде ограничени, което ще затрудни постигането на целите им. От тази гледна точка само тези, които се стремят към истината, са защитници на църковната работа. В присъствието на тези, които се стремят към истината, антихристите и злите хора не смеят да действат тиранично и трябва да проявяват известна сдържаност. Така тези, които се стремят към истината, дразнят антихристите и злите хора и са трън в петата им и затова те измислят начини да си отмъстят.

Когато злите хора осъществяват отмъщението си, те проявяват жесток нрав, като са неразумни и лишени от рационалност. Тези, които са прекарали известно време с тях и ги разбират, донякъде се страхуват от тях. Разговорите с тях изискват изключителна предпазливост и учтивост, изискват прекомерна степен на уважение. Трябва постоянно да ги успокояват и да им угаждат, и всички проблеми или недостатъци, които имат, не могат да бъдат посочвани директно. Вместо това трябва да обсъждат тези въпроси заобиколно, с увещания, а след като са говорили, трябва и да ги похвалят с думите: „Въпреки че ти имаш този недостатък или слабост, ти усвояваш умения по-бързо от нас, твоите професионални способности са по-силни от тези на другите, а твоята работна ефективност е по-висока от нашата. Аз виждам твоите недостатъци като силни страни“. Дори трябва да ги ласкаят. Защо правят това? От страх от тяхното отмъщение. По този начин тези зли индивиди стават доволни и се чувстват умилостивени в сърцата си. За да избегнат отмъщението им, повечето хора не смеят да им кажат директно за проблемите, които откриват у тях, нито смеят да докладват тези проблеми. Дори когато е ясно, че вредят на интересите на Божия дом и че църковната работа се забавя поради тяхната упоритост и безразсъдна своеволност, или дори когато се забелязват някои изопачавания в тяхната посока и принципи, никой не смее да възрази или да ги докладва на по-висшестоящите. Поради техния жесток нрав и тяхната човешка природа, която е склонна към отмъщение, другите донякъде се страхуват от тях, изпитват гняв, но са твърде уплашени, за да го изразят. Разговорите с тях трябва да бъдат особено учтиви и тактични, като към тях се проявява изключително мило, нежно и изискано отношение. Когато хората им говорят с уважение и учтивост и са отстъпчиви към тях, вътрешно те се чувстват комфортно. Ако обаче някой е прям, разобличава проблемите им и прави предложения, те се отвращават, възприемат го като неуважение, сякаш другите имат възражения или враждебност към тях. Това ги подтиква да търсят отмъщение срещу този човек и да го измъчват; те трябва да го съсипят и да опетнят името му. Ако този човек попадне в ръцете им, няма да свърши добре. Страшни ли са такива хора? (Да.) Ако ти не ги разбираш и ги оскърбиш, те ще затаят злоба срещу теб, като обмислят как да ти отмъстят дори докато ядат и спят. Щом попаднеш в полезрението им, неприятностите са неизбежни, тъй като те са решени да търсят отмъщение. Макар външно да говорят с теб както преди, в момента, в който обмислят отмъщение, всичко, което ти преди си им правил или казвал, се превръща в оръжие за тях. Те ще се отнасят с теб като с враг, като си отмъщават малко по малко, докато не се почувстват достатъчно отмъстени и напълно удовлетворени. Това е последствието от общуването със зли хора.

Хората, които са склонни към отмъщение, ако се съди по различните им модели на поведение и по принципите и методите, по които действат и постъпват, представляват заплаха за почти всеки, с изключение на онези, които са добросърдечни и дружелюбни към всички и на които им липсват принципи в отношенията с когото и да било — такива хора са в безопасност около проклети хора. Въпреки това тези, които имат дори и най-малко чувство за съвест или справедливост, в различна, по-голяма или по-малка степен ще се чувстват застрашени в присъствието на хора, склонни към отмъщение. В тежки случаи може да се сблъскат с физическа вреда или дори със заплахи за живота си, докато в по-леки случаи може да бъдат обект на словесни нападки, клевета или набеждаване. Това са сред общите разкривания и проявления на проклетия нрав на хората, склонни към отмъщение. Ако се съди по общите им проявления, такива хора причиняват смущения и сред братята и сестрите, и в църквата. Почти всеки, който общува с тези отмъстителни хора, се превръща в обект на тяхното отмъщение и почти неизменно — в жертва. Склонните към отмъщение имат проклет нрав, те са бомби със закъснител, които могат да избухнат всеки момент. Макар че могат да следват тълпата, за да изпълняват дълга си и да водят нормален църковен живот, ако се съди по тяхната човешка природа, те могат да търсят отмъщение и да представляват заплаха за другите по всяко време, както и да карат хората да се страхуват и да се пазят от тях. Не представлява ли това вече смущение за мнозинството? (Да.) За да избегнат да ги оскърбят, за да им угодят и за да избегнат тяхната злопаметност и отмъщение, хората трябва винаги да следят изражението им и да се вслушват в скрития смисъл на думите им, като се опитват да разберат техните намерения, цели и посоки, когато говорят. От тази гледна точка повечето хора не са ли не само смущавани от тях, но и контролирани от тях? (Да.) Следователно, ако се съди по естеството на този въпрос, такива отмъстителни индивиди не са ли зли хора? (Да.) Много е ясно, че те трябва да бъдат окачествени като зли хора. Ако човек се опита да разбере положението на такива индивиди, повечето се страхуват да кажат истината за тях и ще отбиват всеки въпрос за тях с уклончиви отговори като „Става“, като не смеят нито да докладват за проблемите им, нито да говорят за тях или да ги оценяват. Не е ли това неприятна ситуация? Някои казват: „Такива зли хора могат да си отмъщават по всяко време и навсякъде; кой би се осмелил да ги провокира? Освен това те винаги твърдят, че имат връзки както в подземния свят, така и в законните среди, като заплашват, че ако някой ги оскърби, нещата няма да свършат добре за този човек, ще му дадат урок и ще направят така, че семейството му да умре в мъки. Затова никой не смее да ги провокира. Да не ги закачаме, а ние просто ще се надяваме на най-доброто за себе си“. Виждаш ли, такава ситуация се формира в църквата, което на практика означава, че те вече са контролирали тези хора. Поради това, че са станали свидетели на техния проклет нрав в търсенето на отмъщение, хората не смеят да ги обвиняват или да ги кастрят, нито смеят да изкажат истинската си оценка за тях. Разговорите трябва да се водят заобиколно, от страх да не ги оскърбят, и дори говоренето в конкретика за истинските им проявления зад гърба им е изключително плашещо. От какво се страхуват хората? Те се страхуват, че думите им ще стигнат до ушите на отмъстителния човек, който ще им отмъсти. След като говорят, те се удрят по устата и казват: „О, не, днес казах нещо не на място. Само почакай, ще си изпатя. Защо не мога да си държа устата затворена?“. Оттогава нататък те живеят в постоянен страх и безпокойство, като ходят на пръсти в живота, винаги наблюдават, когато са около този човек, и се чудят: „Дали той знае ли какво казах? Дали е стигнало до ушите му? Отношението му към мен същото ли е като преди?“. Колкото повече размишляват, толкова по-неспокойни стават, и колкото по-дълго продължава това, толкова по-голям става страхът им, затова решават, че е по-добре просто да го избягват напълно, като си мислят: „Не мога да рискувам да го провокирам, но поне мога да го избягвам. Независимо дали знае какво съм казал, или не, не мога ли просто да стоя далеч от него?“. Този страх става толкова непреодолим, че те не смеят дори да посещават събиранията, като избягват всяко място, където може да се намира този проклет човек, дори ако там трябва да изпълняват дълга си, като се чувстват уплашени до смърт.

Как трябва да се постъпва с тези зли хора, които са склонни към отмъщение? (Да се премахнат.) Съвсем просто е: само с две думи — премахнете ги — и готово. Ако бъдат премахнати и мнозинството празнува, като изпитва дълбоко чувство на удовлетворение, тогава решението да бъдат премахнати е било правилно. Преди, по време на събиранията, присъствието на зли хора означаваше, че повечето хора са възпирани по време на общение; те се страхуваха, че някоя грешна дума може да оскърби злите, затова се пазеха и ги избягваха, докато говорят. По време на събиранията се появи неписано правило: ако някой дадеше знак с очи, темата бързо се сменяше. Такова беше положението, което се създаде. След като склонните към отмъщение бяха премахнати, в църквата настъпи мир, църковният живот се нормализира и отношенията между хората също се върнаха към нормалното. Братята и сестрите вече можеха свободно да споделят и да четат с молитва Божиите слова, както и свободно да споделят своите свидетелства за преживяване, без да бъдат контролирани от никого, без да се страхуват от никого и без да се съобразяват с ничие изражение. Въз основа на този резултат, правилно ли беше да се премахнат такива зли хора? (Да.) Напълно правилно. Те трябва да бъдат премахнати. Без да бъдат премахнати, животът би станал непоносим за всички и мнозина биха се страхували да посещават събиранията. Някои плахи хора дори може да страдат от кошмари, като постоянно сънуват, че са душени от зли демони. Те винаги биха били прекалено предпазливи по време на събиранията, никога не биха посмели да говорят и не биха могли да се чувстват освободени и волни. След като злите хора бяха премахнати, тези плахи хора се промениха напълно: сега смеят да говорят по време на събиранията, станаха по-активни по време на общение и се чувстват освободени и волни. Не е ли това нещо добро? (Да.) Лесно е да се разпознаят такива отмъстителни индивиди с проклет нрав. Обикновено, след като общува с някого повече от шест месеца, всеки би трябвало да може да почувства и ясно да види дали той е такъв тип индивид; това става очевидно, след като прекараш известно време с него. Водачите и работниците в църквата не бива да бъдат пасивни при справянето с такива зли хора. Какво означава да не бъдеш пасивен? Означава да не чакаш, докато те възмутят всички, като подведат някои хора и извършат злодеяния, преди да се справиш с тях — това би било твърде пасивно. И така, кога е най-подходящото време да се справим със злите хора? Тогава, когато вече е причинена вреда на малък брой хора и те изпитват силна неприязън и предпазливост към тях, и когато са били напълно окачествени като зли хора. В този момент трябва да се справите с тях и те да бъдат премахнати незабавно, за да се предотврати причиняването на вреда на повече хора и да се избегне това плахите да бъдат уплашени до смърт или да бъдат препънати от тях. Кое е най-важното тук? Ако на злите хора се позволи да причиняват смущения в църквата твърде дълго, крайният резултат е, че те контролират църквата и Божиите избраници. Ако се стигне до такава степен, всички страдат. За да се избегне причиняването на вреда на всички, когато на част от хората е била причинена вреда или когато някои са развили силна неприязън към такива индивиди и са ги прозрели, като са ги идентифицирали като зли хора, склонни към отмъщение, тогава църковните водачи трябва незабавно да ги премахнат. Те не бива да чакат, докато злите хора извършат многобройни злини и провокират обществено възмущение, преди да решат да действат — това би било твърде пасивно; и нима такива църковни водачи не биха били некадърници? (Да.) При предприемането на такава работа църковните водачи трябва да бъдат особено чувствителни към състоянията, проявленията и разкриванията на такива индивиди, бързо да прозрат техния нрав и след това да определят, че те са зли хора, които трябва да бъдат премахнати, като се справят с тях възможно най-скоро. Ако в началото не е възможно да се определи, тогава е необходимо да се съсредоточите върху наблюдението, като се обръща голямо внимание на тяхната реч, поведение и държание, като се разбират техните мисли и тенденциите на техните действия. Щом се установи, че те възнамеряват да осъществят отмъщението си, трябва да се предприемат незабавни мерки за тяхното премахване, за да се предотврати причиняването на вреда на повече хора и страданието им от отмъстителни действия.

Някои църковни водачи казват: „Ние не се страхуваме от злите хора; освен от Бог, от никого не се боим. Какво са злите хора за нас? Ние не се страхуваме дори от Сатана, нито се страхуваме от арестите и преследването от страна на големия червен змей, така че защо да се страхуваме от злите хора? Един зъл човек е просто незначителен демон, защо да се страхуваме от него? Просто ще го държим в църквата и ще оставим мнозинството от братята и сестрите да понесат вреда. След като понесат вреда, те ще развият проницателност, а с проницателност вече няма да бъдат обвързани и възпирани от такива зли хора. Това би било чудесно!“. Може ли мнозинството да постигне този духовен ръст? (Не.) Не може. Вярата им е твърде слаба, истините, които разбират, са твърде малко, а духовният им ръст е твърде малък. Те избягват злите хора, когато ги видят, и не смеят да ги оскърбят. Освен че се страхуват от смъртта и ценят собствения си живот, повечето хора защитават и различните си плътски интереси; те не са способни да придобият проницателност или да си извлекат поуки от различните неща, които вършат злите хора. Следователно в основата си тази идея е непрактична и не може да доведе до никакви резултати. Ако в една църква се появи зъл човек, когато повечето са го разпознали и са определили, че е зъл, колко хора притежават чувството за справедливост да се изправят, да се разделят със злия, да се борят срещу него и да защитят интересите на Божия дом? Какъв процент са? 10% ли са? Ако не са 10%, тогава 5% ли са? (Приблизително толкова.) Това означава, че в група от двадесет души може да има един човек, който да се изправи, за да се бори срещу зъл човек, да го разобличи и да го предизвика с Божиите слова, да влезе в дебат и да го премахне от църквата. Такива индивиди са героите сред Божиите избраници, хората с големи заслуги към църквата. Някои водачи и работници се страхуват да се справят със злите хора. Подходящи ли са такива хора за своите роли? Пригодни ли са да свидетелстват за Бог? Когато чуят за зъл човек, който трябва да бъде премахнат от църквата, те казват: „Малко е неприятно да го премахнем. Преди бяхме доста близки. Той знае къде живея и кои от семейството ми вярват в Бог. Ако го отлъча, той със сигурност ще ми отмъсти“. Какво мислите, заслужават ли такива хора да бъдат водачи и работници? (Не.) След като открият зъл човек, който трябва да бъде премахнат, първата им мисъл е за собствените им интереси, понеже се страхуват от отмъщението на злия човек. Те не се замислят дали злият човек, като знае някои места за събирания и има информация за контакт с братята и сестрите, би могъл да предаде църквата или братята и сестрите, след като бъде премахнат, нито как трябва да се предотврати това. Тяхната основна грижа не са интересите на Божия дом, а страхът, че злият човек, като знае семейното им положение, може да ги предаде и да повлияе негативно на семейството им. Такива водачи и работници свидетелстват ли? (Не.) Някои водачи и работници виждат зли хора, които се държат тиранично и се опитват да контролират църквата, но не смеят да говорят. Вместо това те правят компромиси и избягват, не смеят да се справят със злите хора. Когато видят зли хора, те се чувстват толкова ужасени, сякаш са видели зъл демон с три глави и шест ръце, и не успяват да защитят интересите на Божия дом. Междувременно някои обикновени братя и сестри притежават известно чувство за справедливост, притежават смелостта и вярата да се изправят и да разобличат злите, след като ги открият, без да се страхуват, че злите ще им отмъстят. Такива индивиди обаче са твърде малко в църквата. 5-те процента, които всички споменахте по-рано, може да са преувеличение, а не консервативна оценка. От тази гледна точка, какво е отношението на мнозинството към индивиди с проклет нрав, които са склонни към отмъщение? (Повечето хора защитават себе си.) Първата им мисъл е да се защитят, без да обмислят как да се изправят и да се борят срещу злите, за да защитят интересите на Божия дом и на братята и сестрите, като се съсредоточават само върху самозащитата. Какъв проблем показва тази самозащита? (Такива хора са много егоистични.) От една страна, това отразява дълбоко егоистична човешка природа, а от друга, показва, че вярата на повечето хора в Бог е твърде слаба. Те на думи твърдят: „Бог господства над всичко; Бог е нашата опора“, но когато се сблъскат с реалността, чувстват, че не могат да се осланят на Бог и трябва да разчитат на себе си, като дават приоритет на собствената си самозащита, което те смятат за най-висшата мъдрост. Подтекстът е: „Никой не може да ме защити, дори на Бог не може да се разчита. Къде е Бог? Не можем да Го видим! Освен това не знам дали Бог ще ме защити, или не. Ами ако не ме защити?“. Вярата на хората е толкова жалка. Те постоянно провъзгласяват: „Бог господства над всичко; Бог е нашата опора“, но когато възникнат ситуации, те търсят само самозащита, неспособни да се изправят, за да се борят срещу Сатана и да останат непоколебими в своето свидетелство, като им липсва дори и толкова вяра. Вярата на хората е толкова жалка; тя също е напълно разобличена от този въпрос. Техният духовен ръст просто е толкова малък. Що се отнася до тези зли хора, склонни към отмъщение, ако има няколко индивида, които искат да ги разобличат, но се чувстват изолирани, безсилни и се страхуват да не бъдат потиснати от злите, те трябва да се обединят с няколко водачи и работници или с проницателни братя и сестри. След като обединят силите си, те ще имат категорична увереност в победата. Тогава те могат да разобличат и да разнищят действията и поведението на такива зли хора, да позволят на повечето хора да разпознаят и ясно да видят истинските лица на злите хора, така че всички да могат да се обединят в единомислие и съвместно да премахнат злите хора. По-рано споменахте, че когато се появят зли индивиди, около един на двадесет сред Божиите избраници може да притежава чувство за справедливост, за да говори справедливо и да се осмели да се изправи и да премахне такива зли хора. Един на двадесет е твърде малко; ако една църква се състои само от десет души, как ще изчистят злите индивиди? Те няма да могат; тези десет души ще бъдат под контрола на злите и ще понасят лошо отношение от тях, което е неприемливо. Би било чудесно да се стремим към това един на десет или дори един на пет души да има смелостта да се изправи и да се бори срещу злите хора! Постоянното търсене на самозащита не само води до загуба на свидетелство пред Сатана, но, което е още по-лошо, до загуба на възможността да се постигне истината пред Бог. В църква с един зъл индивид поне на някои хора ще бъде причинена вреда; ако има двама зли индивиди, на мнозинството ще бъде причинена вреда; а ако един антихрист държи властта с няколко съучастници и лакеи под него, тогава на всички Божии избраници в църквата ще бъде причинена вреда. Така ли е? (Да.) Един човек, който се изправя срещу злите, представлява една единица сила, докато десет души, които се изправят срещу злите, представляват десет единици сила. И така, според вас злите хора от един или от десет души се страхуват повече? (От десет души.) Тогава, ако всички двадесет, тридесет или петдесет души се изправят срещу злите, кой в крайна сметка ще победи? (Братята и сестрите.) В крайна сметка братята и сестрите ще победят. Не прави ли това премахването на злите хора много по-лесно? В единството е силата — този прост принцип трябва да е ясен на всички вас. Следователно разпознаването и премахването на злите хора не е отговорност единствено на определен водач или работник, а е колективна отговорност на всички Божии избраници в църквата. С усилията на водачите и работниците, заедно със сътрудничеството на Божиите избраници за премахване на злите хора, всеки може да се радва на добри дни. Ако злите хора не бъдат премахнати и бъдат оставени в църквата с надеждата за тяхното покаяние, но след шест месеца или година не се види подобрение и те продължават да причиняват непоносимо смущение на Божиите избраници, това е резултатът от проявяването на милост към злите. Да позволиш на злите хора да се държат тиранично и да контролират църквата е равносилно на това да се предадеш в ръцете на злите, както и да предадеш братята и сестрите в техните ръце, като им позволиш свободно да контролират Божиите избраници и сериозно да им вредят. Лесно ли е да се разбере и постигне истината в среда, в която зли хора и антихристи държат властта? (Не.) Времето е ценно. Като премахнете злите хора възможно най-скоро, можете да възстановите мира и да се насладите на правилен църковен живот възможно най-скоро, и да разберете повече от истината. Ако не премахнете злите хора, те ще причиняват смущение и унищожение сред хората като бесни кучета, като казват и правят каквото си искат. Това ви лишава от времето за постигане на истината, което означава, че вашето време и изпълнението на вашия дълг са контролирани от злите. Това добро или лошо нещо е? (Лошо нещо.) На теория всеки знае, че е лошо нещо, но когато се сблъскат със зли хора, които смущават църквата, те вече не мислят по този начин, като се съсредоточават само върху това да не бъдат измамени или да понесат сериозна вреда от злите. Ако всички Божии избраници в една църква се страхуват от злите хора по този начин, църквата лесно ще попадне под контрола на зли хора и антихристи, а Божиите избраници ще бъдат контролирани и от тях. Могат ли тогава да бъдат спасени от Бог? Трудно е да се каже. Ако в една църква няма двама или трима души, които разбират истината и са в единомислие, като свидетелстват за Бог и Му служат, това е безнадеждна църква и това е трагична ситуация.

Склонността към отмъщение е проявление на злодеяние и е вид поведение и проявление, породено от проклет нрав. Такива индивиди, когато проявяват това конкретно поведение, трябва да бъдат окачествени като зли хора. Разбира се, някои хора, понеже са били дребнави, нямали са проницателност или са били новоповярвали, които не са разбирали истината, винаги са се заяждали с другите, таили са омраза към тези, които са били неблагосклонни към тях или са им причинявали вреда, или някога са използвали някакви средства, за да си отмъстят на определени индивиди — но след като са чули, че склонните към отмъщение са зли хора и трябва да бъдат премахнати от църквата, те променят мислите си, тайно правят вътрешен обрат и проявяват известна умереност и сдържаност в поведението си. Кажете Ми, такива хора считат ли се за част от редиците на злите? (Не.) Какво показва това? (Способността им да направят обрат.) Какво демонстрира способността им да направят обрат? Демонстрира, че могат да приемат истината; това е добро явление. Защо казваме, че могат да приемат истината? Защото, след като са чули истината в това отношение и са осъзнали, че търсенето на отмъщение е проявление на зли хора, те се самоанализират относно собственото си покварено състояние, признават своята покварена същност и след това се покайват пред Бог, действат според Божиите слова и въздържат поведението си. Това е проявление на приемане на истината. Злите хора, за които говорим тук, не приемат истината. Колкото и ясно да разговаряш за истината с тях, те не я приемат; остават упорити и отказват да слушат когото и да било. Дори да ги предупредиш: „Твоите действия ще доведат до премахване“, те не се интересуват и продължават по своя път, непроменими от никого. Когато ги разобличиш, те не признават грешките си. Когато им кажеш, че са хора, склонни към отмъщение, че са зли и трябва да бъдат премахнати, те пак няма да се откажат от злодеянията си и определено няма да направят обрат. Що за хора са това? Това са тези, които изпитват неприязън към истината. Те изобщо не приемат истината — без значение как се окачествява техният нрав същност, как се разобличават техните злодеяния или как се постъпва с тях, те така и не се трогват, категорично няма да сведат глава и да признаят грешките си и със сигурност няма да се откажат. Това е неспособност да направят обрат. Каква е същността на това да не направиш обрат? Това е отказът да приемеш истината. Ако можеха да приемат дори едно-единствено правилно твърдение или един-единствен аспект на истината, те не биха продължили по грешния път, без да се обръщат назад. Те биха обърнали посоката, биха признали грешките си и до известна степен биха се отказали от това, в което преди са упорствали. Понеже са зли хора, понеже са зли индивиди с проклет нрав, след като поведението им на търсене на отмъщение произтича от такъв нрав, те не само отказват да приемат това, което е разобличено от Божиите слова, да бъдат кастрени или да приемат такова окачествяване, а напротив, настояват на своето докрай. Те не планират да приемат да бъдат окачествени или разобличени, нито възнамеряват да признаят своята поквара. Разбира се, без да признаят своята поквара, те също не планират да се откажат от своето поведение и действия на търсене на отмъщение, нито от принципите на постъпките си. Те са изцяло и напълно зли. Такива зли хора не са ли дяволи? (Да.) Те са дяволи, които напълно притежават същността на Сатана. Ти не можеш да ги промениш. Защо не могат да бъдат променени? Основната причина е категоричното им нежелание да приемат истината. Те отхвърлят дори и най-малката истина, всяко правилно твърдение, положителна дума или положително нещо. Дори устно да признаят Божиите слова като истина и като положителни неща, сърцата им изобщо не приемат истината, нито планират да практикуват и преживяват Божиите слова, за да променят начина си на постъпване и вършене на нещата. Понякога те може устно да признаят, че действията им се основават изцяло на философията на Сатана, но все пак категорично няма да приемат истината. Всеки, който разговаря с тях за истината, се сблъсква с тяхното крайно отвращение и дори с тяхната омраза и осъждане, и всеки, който ги разобличи и разпознае, се превръща в обект на тяхната омраза и отмъщение, независимо кой е — дори собствените им родители не са пощадени. Не са ли те неподлежащи на изкупление? (Да.) Те не подлежат на изкупление. Жалко ли е да ги премахнем? (Не.) Такива индивиди трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Това са общо взето всички проявления на склонните към отмъщение; това са техните характерни черти, техният нрав, техните начини и методи на действие и техните мисловни процеси, както и тяхното отношение към истината — общо взето това е. Въздействието, което те оказват върху църквата и върху братята и сестрите, вече беше обсъдено, така че няма нужда да разговаряме за това отново. С това приключва общението за проявленията на четвъртия тип хора — тези, които са склонни към отмъщение.

Д. Неспособността човек да си държи езика

Сега ще разговаряме за петия тип хора — тези, които не могат да си държат езика. Това сериозен проблем ли е? От буквална гледна точка това, че човек не може да си държи езика, не изглежда като сериозен проблем. Някои може да не са съгласни тези хора да бъдат окачествявани като зли: „Щом хората имат уста, тя е, за да говорят по всяко време и навсякъде; те могат да обсъждат въпроси по всяко време и навсякъде. Не е ли малко прекалено да се окачествяват тези, които не могат да си държат езика, сред злите, които трябва да бъдат премахнати?“. Какво мислите вие по този въпрос? (Ако причиняват смущения и прекъсвания на църковния живот или на делото на църквата, което води до неблагоприятни последици, те също трябва да бъдат премахнати.) Проблемът при такива хора не е в това, че не си държат езика, а е проблем с тяхната човешка природа. Ако причиняват смущения на братята и сестрите, на църковния живот и на църковното дело, или думите им са равносилни на продажничество и предателство спрямо църквата, и дори позорят Божия дом и Божието име, тогава трябва да се вземат мерки спрямо такива хора. Нека първо обсъдим проявленията на тези, които не могат да си държат езика, а след това как да се справяте с тях. Могат ли хората, които не могат да си държат езика, да бъдат наречени „големи усти“? (Да.) Така ли е? Това характерна черта ли е на такива хора? Да си голяма уста означава ли да си глупав и да не осъзнаваш какво трябва или не трябва да се казва, да казваш каквото ти дойде наум, без да се съобразяваш с последствията? Това ли означава да не си държиш езика? (Не.) Някои хора умеят да говорят и да общуват; те са прями и сравнително простодушни и честни. Често споделят с другите своите съкровени мисли и идеи, собствените си разкривания на поквара, това, което са преживели, и дори грешките си. Тези хора обаче не са непременно глупави или неспособни да си държат езика. Изглежда, че говорят за всичко и са доста простодушни и честни; но когато става въпрос за критични въпроси, въпроси, които биха могли да посрамят Бог или Божия дом, или въпроси, които биха могли да включват предателство към братята и сестрите или към църквата, като по този начин постъпват като юди, те не изричат и дума. Това се нарича да си държиш езика. Следователно не е вярно, че прямите хора, хората с големи усти или тези, които са умели в говоренето, не могат да си държат езика. Какво означава тук да не можеш да си държиш езика? Да не можеш да си държиш езика означава да говориш безпринципно и да говориш безразсъдно, без да се съобразяваш с аудиторията, повода или контекста. Освен това това включва изобщо да не знаеш как да защитаваш делото на църквата и интересите на Божия дом, или изобщо да не те е грижа дали това е от полза за братята и сестрите или за църковния живот, и просто да говориш каквото и да е. Какво е последствието от това „просто да говориш каквото и да е“? Това е неволното предаване на интересите на Божия дом и на интересите на братята и сестрите. Неволно, поради безразсъдната си реч и неспособността си да си държат езика, те дават на невярващите повод за нападки срещу Божия дом, позволяват на невярващите да се подиграват на някои братя и сестри и позволяват на невярващите и на хората, които не вярват в Бог, да узнаят много неща, които не би трябвало. В резултат на това тези хора свободно коментират и правят неуважителни забележки относно делата на Божия дом и вътрешните работи на църквата, и казват неща, които клеветят и хулят Бог. Те дори могат да измислят слухове за братята и сестрите, за църквата и за делото на Божия дом, което води до неблагоприятни последици. Това представлява смущение за делото на Божия дом и е равносилно на вършене на зло. Някои хора обръщат специално внимание на това да научат и да разследват кои са водачите и работниците в църквата, техните домашни адреси, личната информация на братята и сестрите, финансовата и счетоводната работа на църквата, счетоводния персонал и списъците с хора, които са били премахнати или отлъчени от църквата. Те също така се съсредоточават специално върху това да научат за работните подредби на църквата. Такова поведение е силно подозрително и може да означава, че те са доносници или шпиони на големия червен змей. Ако тези подробности изтекат към невярващите дяволи, което ще позволи на големия червен змей да узнае за тях, последствията биха били немислими. Някои, поради глупост и невежество, може да споделят тази информация или част от нея с невярващите членове на семейството си, които след това я разпространяват или я предоставят на агенти на големия червен змей. Това може да породи потенциални рискове и да донесе много неприятности на църковната работа, с немислими последствия. Тези вътрешни дела на църквата често се споделят неволно с невярващи членове на семейството от някои хора, които безрезервно разкриват всичко. И дори се споделят с невярващите им роднини и приятели. Това води до непрекъснато изтичане на вътрешните църковни въпроси чрез думите им към външния свят. Какви са последствията от това изтичане? Много от техните невярващи членове на семейството, роднини и приятели научават за много от вътрешните дела на църквата, които дори братята и сестрите може да не знаят, или за домашните адреси на братята и сестрите, техните истински имена и лични брачни въпроси. Как изтичат тези църковни въпроси? Как невярващите научават за тях? В църквата има „кореспонденти“! Как се наричат такива хора? (Тези, които не могат да си държат езика.) Точно така. Те споделят всичко, което се случва в ежедневния църковен живот или неща, засягащи братята и сестрите, с невярващите членове на семейството си, като например, че еди-коя си сестра се е развела, съпругът на друга сестра е загубил пари в бизнеса или синът ѝ е непокорен, или че еди-кой си брат или сестра са си купили къща и така нататък. Те също така говорят за братята и сестрите, които са били арестувани от големия червен змей и са станали юди, или за тези, които са останали непоколебими в свидетелството си, и дори споменават, че църковните водачи са ги кастрили. Разговорите им у дома се въртят изцяло около тези теми. Членовете на семействата им дори им предлагат съвети и стратегии, за да им помогнат да действат срещу водачите, братята и сестрите или всеки в църквата, който не се разбира с тях, създава им предизвикателства или ги е разобличил. На събиранията сред братята и сестрите такива хора изглеждат особено покорни и възпитани, говорят малко, не са добри в разговорите, никога не говорят за собствения си покварен нрав, никога не споделят в общение своето разбиране за преживяване и дори рядко се молят. Те се отнасят към братята и сестрите с чувство на предпазливост, докато към невярващите членове на семейството си се отнасят така, сякаш са членове на Божия дом. Те рецитират всички подробности за църквата на членовете на семействата си без пропуск, споделят всичко с тях, включително дори отпечатването на книги с Божието слово от църквата, кой какви таланти има в църквата и други — всичко това се обсъжда с членовете на семействата им и с хора, които не вярват в Бог. Независимо с каква цел го правят, крайният резултат е, че те предават делото на църквата и братята и сестрите. Те са наясно със ситуацията на всеки ключов член в църквата. Разбира се, тези хора са и обект на обсъждания и осъждане зад гърба си и дори може да станат тези, които те тайно предават. Ако някой има добри отношения с тях, те непрестанно го хвалят пред семейството си. И обратното, ако някой има лоши отношения с тях, те непрестанно го ругаят пред семейството си, дори карат семейството си да се присъедини към словесните нападки, като наричат братята и сестрите идиоти или казват, че не стават за нищо. Тези хора обиждат братята и сестрите с всякакви обидни думи, които използват невярващите. Те са като невярващи; те са пълни неверници; не са стока и такива хора трябва да бъдат своевременно премахнати.

В държавата на големия червен змей информацията за всеки, който вярва в Бог, трябва да се пази в тайна, и дори когато Божиите избраници се преместят в чужбина, информацията за тях трябва да остане поверителна. Това е така, защото шпионите на големия червен змей са се пръснали из всяка страна по света, като проникват навсякъде с конкретната цел да събират информация за тези, които вярват в Бог. В континентален Китай положението на братята и сестрите, които следват Бог, е много трудно и опасно. Дори когато отидат в чужбина, има известна степен на опасност. Ако шпионите на големия червен змей съберат информация за тях, от една страна, съществува риск от екстрадиция, а от друга, най-малкото, членовете на семействата им и роднините им в континентален Китай може да бъдат замесени. От съображения за безопасност и от уважение към хората, всеки трябва да пази в тайна личната информация на братята и сестрите и не бива да я споделя с тези, които не вярват в Бог. Дори сред тези, които вярват в Бог, личната информация не бива да се разкрива небрежно на другите без съгласието на съответния човек. Абсолютно недопустимо е каквато и да е информация за братята и сестрите, църковната работа, дълга, който човек изпълнява, преживяванията, споделени в общение, или други подобни подробности да се превръща в тема за разговор с невярващи в свободното време. Какви са последствията от обсъждането на тези въпроси с тях? Има ли някакъв положителен или конструктивен резултат? (Не.) Последствието от такива обсъждания е, че тези невярващи дяволи намират повод за нападки, подиграват се и съдят, и дори проклинат и клеветят. Това добро ли е? (Не.) Трябва да изследвате дали в църквата има хора със скрити мотиви, които обсъждат такива подробности като действителните ситуации на църковната работа и църковния живот — както и кой наистина вярва в Бог, кой се стреми към истината, кой изпълнява дълга си, кой не изпълнява дълга си, кой често е негативен, кой има объркана вяра, и дори лична информация и ситуации за братята и сестрите — с невярващи и членове на семейството, които не вярват, всичко това безрезервно. Потърсете такива хора. Има въпроси, които дори хората в църквата не е необходимо да знаят, но невярващите членове на семействата на такива хора знаят повече по тези въпроси от хората в църквата — и ги знаят по-ясно. Как се случва това? Това е „заслугата“ на къртицата вътре. Тази къртица се отнася към членовете на семейството си, сякаш са църковни водачи, като докладва у дома за всичко, което види в църквата, на своите „водачи“ в опит да се подмаже и да задълбочи емоционалната си връзка със семейството си. Очевидно е, че всички тези дела на църквата са били предадени от тези къртици, които не могат да си държат езика. Те не уважават братята и сестрите, нито защитават делото и интересите на Божия дом. Те се отнасят към Божия дом и църквата като към общество или обществено място, като небрежно коментират и съдят братята и сестрите, сякаш са невярващи, дори се присъединяват към неверници и невярващи в свободното си осъждане на братята и сестрите. Освен това някои хора, след като са били кастрени от водачите или след конфликти, спорове и неразбирателство с братята и сестрите, се прибират у дома и вдигат скандал, като се уверяват, че семейството им знае всичко за това. Последствието е, че семейството им търси отмъщение срещу водачите или братята и сестрите, с цел да предадат и да съсипят църквата. Това добро явление ли е? (Не.) Безрезервно да споделят с членове на семейството, роднини и приятели вътрешните дела на църквата и неща като например колко братя и сестри живеят църковен живот и какъв дълг изпълнява всеки — що за отрепки са те? Истински вярващи ли са? (Не.) Членове на Божия дом ли са? Могат ли да бъдат наречени братя или сестри? (Не.) Задържането на такива къртици и скрити предатели в църквата, било то в миналото, настоящето или бъдещето, ще донесе значителни неприятности на Божия дом и на братята и сестрите. Дори да не изглежда, че извършват много злодеяния в църковния живот, последствията и въздействието от тайното им предаване на различни подробности за Божия дом на невярващи, сатани и дяволи са изключително пагубни! Трябва ли на такава измет да се позволява да остане в църквата? (Не.) Заслужават ли да бъдат наричани членове на Божия дом? Достойни ли са да бъдат третирани като братя и сестри? (Не.) Как трябва да се постъпва с такива хора? (Трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро.) Те трябва да бъдат премахнати възможно най-скоро! Изритайте ги! Това е причината да бъдат премахнати: „Ти не можеш да си държиш езика, не знаеш кое е добро за теб, хапеш ръката, която те храни. Ти вярваш в Бог и се наслаждаваш на Неговата благодат, както и на помощта, любовта, търпението и грижата от братята и сестрите, но въпреки това предаваш братята и сестрите и църквата по този начин. Ти не си стока; омитай се!“. Делата на братята и сестрите, делата на църквата и всяка работа на Божия дом не бива да се разкриват на невярващи, нито трябва да се използват като теми за празни разговори от тях. Те не го заслужават! Който разпространява такава информация, става прокълната твар, която църквата трябва да премахне, а братята и сестрите трябва да я отхвърлят. Само въз основа на техните предателски действия спрямо братята и сестрите и църквата и споделянето им на вътрешни църковни въпроси с невярващи за небрежни разговори, те несъмнено са предатели, къртици и зли хора, които трябва да бъдат премахнати от църквата. Братята и сестрите са свободни да общуват и да спорят, колкото е необходимо, за всяка работа, която се извършва в църквата — като например кой трябва да бъде премахнат или за възникването на определени събития — но това не бива да се споделя с невярващи и не може да се говори за него с невярващи членове на семейството. Особено личните и семейните ситуации на новите братя и сестри с малък духовен ръст не бива да се разкриват на външни хора. Ако ти е трудно да го запазиш за себе си, трябва да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, за да се научиш на самоконтрол, и да се занимаваш с някакви смислени дейности. Ако наистина не можеш да се контролираш, трябва първо да докладваш на църквата, за да се потърси решение, за да се предотвратят неблагоприятни последици, защото разпространяването на такава информация е най-вероятно да причини проблеми. Например личните телефонни номера, домашните адреси, от колко години някой вярва в Бог, личното семейно и брачно положение и така нататък са чувствителни теми. Те нямат нищо общо с истината или с навлизането в живота; те се отнасят до личния живот. Само агенти и къртици специално разследват тези въпроси. Ако обичаш да научаваш и да разпространяваш такива неща, какъв нрав показва това? Това е подло! Да не се стремиш към истината, а да се съсредоточаваш върху клюки, да действаш като къртица или шпионин и да служиш на големия червен змей — не е ли това подло и коварно? Всеки, който специално разпитва за чувствителни теми и лични дела на другите, разследва ги и безразсъдно ги разпространява, таи скрити мотиви и е неверник. Божиите избраници трябва да бъдат особено предпазливи към такива хора. Ако такива хора не се покаят, църковният им живот трябва да бъде прекратен, защото предаването на братята и сестрите е най-неморалното, презряното и срамното деяние. Божиите избраници трябва да стоят настрана от тези хора. В църковния живот хората трябва да са ограничени по отношение на това да се интересуват от тези въпроси и да ги обсъждат, тъй като те нямат нищо общо с общението за истината и говоренето за тях не носи никаква полза на другите.

Божият дом има различни управленски закони и правила, които Божиите избраници трябва да спазват. Въпроси като вътрешните дела на църквата, кадровите промени на водачите и работниците, работата по пречистване на църквата и подредбите от Горното, наред с други, не бива да се разпространяват небрежно в църквата, за да се предотврати предаването им на Сатана от неверници и зли хора. Причината за това е, че Божият дом е различен от обществото; Бог изисква от хората да се стремят към истината, да четат повече Божието слово, да размишляват и да общуват повече. Само разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Бог може да създаде подходяща атмосфера; само споделянето на повече свидетелства за преживяване може да създаде такава атмосфера. Освен това в Божия дом има много новоповярвали, които вярват в Бог отскоро. Неизбежно е някои неверници все още да не са били разкрити. По-специално, първите пет или десет години на вяра са време за разкриване на истинската същност на хората; през това време не е сигурно кой може да остане непоколебим и кой не, нито колко зли хора, способни да смущават църквата, все още съществуват. Постоянното безразсъдно разпространяване на лична информация и такива външни дела, както и въпроси, несвързани с общението за истината, може да доведе до много неблагоприятни последици. Например някой може да попита: „Откъде е еди-кой си водач? Къде живее?“ Тази чувствителна информация не е нещо, което Божиите избраници трябва да знаят. Някой друг може да попита: „Колко струва на Божия дом да отпечата книга с Божиите слова?“. Полезно ли е да се знае това? (Не.) Какво те засяга цената на отпечатването? Да не би да са те таксували за това? Изглежда, че това не те засяга, нали? Някои може да попитат: „Кои са висшестоящите водачи в Божия дом сега?“. Ако те не те ръководят пряко, това, че не знаеш, засяга ли те? (Не.) В континентален Китай осведомеността за тези неща може да бъде проблем. Ако бъдеш заловен от големия червен змей и подложен на жестоки мъчения, ако не знаеш тези неща, колкото и да те бият, не можеш да разкриеш нищо и така няма да станеш Юда. Но ако знаеш и не можеш да издържиш на жестоките побои, които ти нанасят, може да се случи да проговориш и да станеш Юда. В този момент може да си помислиш: „Защо тогава безразсъдно задавах тези въпроси? Щеше да е много по-добре да не знам. Дори да ме бяха пребили до смърт, пак щях да съм в неведение за тези неща; дори да исках да си измисля отговори, нямаше да мога да измисля нищо. В такъв случай нямаше да стана Юда. Сега си научих урока; най-добре е да не знам твърде много за тези въпроси, които не са свързани с истината. Да разпитваш за такива неща не носи никаква полза; по-добре е да не знаеш“. А има и други, които може да попитат: „Колко екипа в Божия дом вършат специализирана работа?“. Какво те засяга това? Просто върши каквато работа е възложена на твоя екип. Това, че не знаеш, не влияе на способността ти да изпълняваш дълга си нормално, да се стремиш към истината във вярата си или да живееш църковен живот; не влияе на нищо. Това, че не знаеш, не ти пречи да се стремиш към истината или да постигнеш спасение като вярващ, така че защо да си правиш труда да питаш? „Повечето братя и сестри от градски или селски райони са? Образовани или необразовани са?“. Полезно ли е да се знаят тези неща? (Не.) И какво, ако всички са от селски райони? И какво, ако всички са от градове? Това няма нищо общо с истината. Някои може да попитат: „Как се разпространява евангелската работа сега?“. Да се попита малко за това е добре, но някои хора от любопитство питат подробно в точно колко държави се е разпространила евангелската работа, което е ненужно. Дори да знаеха това, какво въздействие би имало върху тях? Каква полза би донесло знанието на такива подробности? Ако нямаш истината реалност, пак няма да я имаш, дори да знаеш; това знание изобщо няма да ти помогне да изпълняваш добре дълга си, нито ще ти помогне по някакъв начин в навлизането в живота. Добре е да не се интересуваш за някои общи дела; всъщност е по-добре да не знаеш. Да знаеш твърде много е бреме. Щом такава информация изтече, тя се превръща в проблем и прегрешение. Да знаеш тези неща не е хубаво: колкото повече знаеш, толкова повече проблеми може да причини. Тези, които разбират истината, знаят какво трябва да се казва и какво не бива да се казва. Обърканите, на които им липсва духовно разбиране, не правят разлика между вътрешни и външни хора, когато говорят, и говорят само глупости. Следователно тези неща не бива да се съобщават на тези в църквата, които не разбират истината. Знанието на тези неща не носи никаква полза. Първо, тези хора не могат да помогнат за решаването на проблеми. Второ, те не могат да защитят делото на църквата. И трето, няма нужда те да говорят добре за Божия дом. Всички Божии слова са истината и всички Божии действия са праведни — има ли нужда от подмазване и ласкателство от страна на тези неверници и невярващи, на които им липсва духовно разбиране? Няма. Дори нито едно същество в целия свят да не следваше Бог или да не Му се покланяше, статусът и същността на Бог ще останат непроменени. Бог е Бог, вечно неизменен, непроменен от никакви промени в обстоятелствата. Божията идентичност и статус са вечно непроменящи се. Това са истини, които тези, които вярват в Бог, трябва да разберат. Тези неверници и невярващи говорят и действат, без да правят разлика между вътрешни и външни хора — полезно ли е за делото на Божия дом те да знаят твърде много? Необходимо ли е те да знаят за делото на Божия дом? Те не са достойни за това знание! Някои може да попитат: „Всички тези въпроси тайни ли са и затова ли не могат да бъдат известни?“. След като вярвате в Бог до този момент, мислите ли, че тези въпроси съдържат тайни? (Не.) Но Божиите избраници притежават почтеност и достойнство; те не бива да бъдат обект на обсъждане или подигравки от страна на невярващи. Божият дом, църквата и братята и сестрите, било то като група или като отделни хора, всички имат достойнство; всички са положителни и никой не бива да се опитва да ги осквернява. Всеки, който действа по начин, който позволява на Сатана и дяволи безразборно да оскверняват и небрежно да клеветят или да уронват репутацията на Божия дом, или да уронват репутацията на братята и сестрите, бива прокълнат! Следователно църквата категорично не допуска съществуването на тези, които не могат да си държат езика. Щом бъдат идентифицирани, те трябва да бъдат премахнати! Този подход съгласно принципите ли е? (Да.)

Някои хора са особено внимателни и предпазливи, когато говорят, общуват, взаимодействат или се свързват с братята и сестрите, но щом се приберат у дома, стават големи усти, разказват всичко, дори личната информация на братята и сестрите, така че членовете на семействата им, невярващите безверници и тези, които вярват само на думи, знаят много за делата на църквата. Такъв човек е къртица, предател — юда — и точно такъв индивид църквата трябва да премахне. Колкото по-дълго такива хора остават в църквата, толкова повече информация ще знаят за братята и сестрите, толкова повече ще извършват предателства и толкова повече ще бъдат въпросите, които невярващите ще използват като повод за нападки и за клевета. Ако не се страхуваш, че ще предадат тази информация на невярващи, тогава ги задръж; ако не желаеш личната ти информация и вътрешните дела на църквата да се разпространяват от техните уста, тогава трябва да премахнеш тези къртици възможно най-скоро. Уместно ли е това? (Да.) Към такива хора не трябва да се проявява снизхождение; те не таят добри намерения и самите те не са стока. Как се сравняват такива хора с двата типа хора, споменати по-рано — тези, които са склонни към отмъщение, и тези, които са разпуснати и невъздържани? По-добри или по-лоши са? (По-лоши.) Тези хора може също да изпълняват дълга си, да полагат известни усилия и да понасят известни трудности; може да правят всичко, което Божият дом поиска от тях, и да не отказват, но има един проблем: те разкриват всичко за Божия дом на невярващи. Всеки ден играят ролята на предател, на къртица. Само поради тази причина църквата не може да ги търпи и трябва да ги премахне. Разбирате ли? (Да.) Независимо дали са щастливи или нещастни в църквата, кой ги провокира, кой се разбира с тях, дали са избрани за църковни водачи или са освободени — каквото и да се случи, те винаги трябва да споделят всеки детайл с невярващите членове на семейството си. Те се грижат невярващите членове на семейството им и невярващите да бъдат информирани веднага и своевременно да схващат вътрешната ситуация на църквата. Към такива хора категорично не бива да проявявате никакво снизхождение, нито милост; щом откриете такъв, премахнете го. Какъв е този подход? (Уместен.) Безмилостно ли е да се постъпва така? (Не.) Не е безмилостно. Ти се отнасяш към тях като към братя и сестри, но те изобщо не защитават интересите на Божия дом или интересите на братята и сестрите. Вместо това те на всяка крачка предават интересите на Божия дом и на братята и сестрите. Ти ги смяташ за семейство, но те смятат ли теб за семейство? (Не.) Тогава не проявявай снизхождение към тях; ако трябва да бъдат премахнати, тогава ги премахни. До този момент срещали ли сте такива хора? (Да. Те споделяха всичко за братята и сестрите с членовете на семействата си, а понякога също така при първа възможност информираха членовете на семействата си за определени въпроси и конкретни подредби в църквата. Членовете на семействата им след това намираха повод да клюкарстват за църквата зад гърба ѝ.) Тези хора премахнати ли са? (Да.) След като са били премахнати, оплакваха ли се? Може да смятат, че е несправедливо, като си мислят: „Нищо не съм направил; това не представлява нарушение на управленските закони, нито съм причинявал прекъсвания или смущения. Защо тогава бях премахнат?“ Смятате ли, че естеството на техните действия е по-сериозно от причиняването на прекъсвания и смущения? (Да.) Могат ли такива хора да бъдат изкупени? Лесно ли се променят? (Не.) Защо казвате, че няма да е лесно? Кой аспект показва, че им е трудно да се променят? (Те не са част от Божия дом, не са братя или сестри; тяхната същност е на неверници и невярващи.) Това е тяхната същност. И така, как можете да разберете, че са невярващи и неверници? (Каквито и емоции да имат в църквата, те ги изливат пред семейството си, което показва, че каквото и да се случи, те не го приемат от Бог, а още по-малко си вадят поуки. Такива хора не преживяват Божието дело и не приемат истината, така че същността им е на неверници.) Тази тяхна същност на неверници е изяснена. Те изливат емоциите си пред семейството си и се отнасят към всичко въз основа на емоциите си. Как можете да разберете, че не са част от Божия дом, а са неверници, които са се промъкнали в Божия дом? (Защото могат да предадат интересите на Божия дом, като действат като предатели и къртици, и защото те по същество не са хора, които защитават делото и интересите на Божия дом. Следователно тези хора не са в единомислие с Божия дом.) Това обяснение не улучи целта. Нека ви обясня. Въпреки че тези хора участват в църковния живот и изпълняват дълга си, смятали ли са някога братята и сестрите за свое семейство? Казано на прост език, смятали ли са братята и сестрите за свои? (Не.) Тогава за какви смятат братята и сестрите? (За външни хора.) Правилно, за външни хора, за противници. Тогава за какво смятат Божия дом и църквата? Не е ли просто работно място за тях? (Да.) Те смятат Божия дом и църквата за компании или организации от невярващия свят, като гледат на братята и сестрите като на външни хора, като на такива, от които трябва да се пазят, като на противници. Така те лесно могат да разкриват различни видове информация и различни действителни ситуации за братята и сестрите на тези, които по същество не вярват в Бог. Те са наясно, че тези невярващи хора няма да кажат нищо добро и дори биха могли да клеветят братята и сестрите и да позорят Божия дом — те знаят всичко това, но въпреки това безразсъдно и напълно безрезервно разкриват ситуациите на братята и сестрите и на църквата на тези невярващи. Ясно е, че те гледат на братята и сестрите като на външни хора, като на противници, и винаги, когато възникне някаква неприятност, те веднага се обединяват с невярващи, за да се подиграват, да клеветят и да действат срещу братята и сестрите зад гърба им, като по този начин задоволяват собствените си желания. Те смятат, че осъждането на който и да е брат или сестра не би било осъществимо в църквата, защото ако обсъждат делата на църквата или братята и сестрите пред самите братя и сестри, смятат, че ще трябва да понесат последствията, които биха били неблагоприятни за тях. Но обсъждането на тези въпроси със семейството им напълно задоволява личната им прибързаност, желания и емоции, без да се налага да носят каквито и да било последствия, тъй като семейството в крайна сметка си е семейство, което не би ги предало. Не е същото обаче с братята и сестрите, които биха могли да ги докладват, да ги разобличат и да ги кастрят, и дори да ги накарат да загубят дълга и позициите си по всяко време и на всяко място. Така че изобщо не е невярно да се каже, че те гледат на братята и сестрите като на свои противници. Противникът е някой, от когото трябва да се пазиш. Затова те не говорят с братята и сестрите, нито общуват с тях, нито разобличават нещо пред тях. Вместо това те „живеят църковен живот“ с невярващите членове на семейството си у дома, където споделят всичко и изливат сърцата си. Те безрезервно изразяват своите мисли, мнения, разочарования, недоволство и всичките си изопачени възгледи без никакви скрупули, като намират освобождение и удоволствие в това. Членовете на семействата им не ги презират, а вместо това им помагат и им сътрудничат. Ако говореха така в църквата, истинската им природа на неверници щеше да бъде напълно разобличена и църквата щеше да трябва да ги премахне. Следователно те не гледат на братята и сестрите като на семейство, а като на противници. Това е един аспект. Другият аспект е, че те никога не се смятат за част от църквата, така че каквото и да се случи с църквата, било то клевета и богохулство от религиозния свят, безпочвени слухове и подигравки от невярващи, или набеждаване и преследване от националното правителство, за тях лично е без значение и маловажно. Да предположим, че наистина се чувстваха така: „Ако имиджът на църквата е уронен и Божието име е опозорено, нашето достойнство като вярващи сериозно е поставено под съмнение. Поради тази причина никога не бих обсъждал църковните дела или делата на Божия дом с невярващи, като им позволявам да клюкарстват и да се смеят за това. Дори за да се защитя, не бих говорил небрежно за делата на Божия дом с невярващите членове на семейството си“ — ако имаха такова съзнание, нямаше ли тогава да могат да си държат езика? Защо тогава не могат да го направят? Ясно е, че те по същество не се смятат за част от Божия дом, нито се смятат за вярващи. Някои хора казват: „Думите Ти са неправилни. Ако не се смятат за част от Божия дом, защо все още идват на събирания?“. Сред тези, които вярват в Бог, има всякакви хора. Не сме ли разговаряли за това преди? Има много хора, които идват да вярват в Бог с различни неправилни мотиви и цели, и това е един такъв тип. Да вярваш в Бог за забавление, за да разсееш скуката или да намериш духовна опора — не са ли такива неверници често срещани? Не могат ли такива хора да бъдат намерени в изобилие? (Да.) Те дори не се признават за вярващи в Бог. Разбира се, цялата работа на църквата и Божиите избраници, които изпълняват дълга си, не ги засягат, те не им обръщат внимание. Така те могат небрежно и с лека ръка да обсъждат с невярващи работната ситуация на църквата, вътрешните дела на църквата и дори всякакви проблеми, които възникват сред братята и сестрите. След като приключат с говоренето, невярващите продължават да клюкарстват, да клеветят и да се подиграват, но това ни най-малко не ги притеснява. Те дори може да се присъединят към невярващите в отправянето на обиди към братята и сестрите, в осъждането на Божия дом и в коментирането на работата и работните подредби на Божия дом. Вярващи в Бог ли са те? (Не.) Истинският вярващ никога не би постъпил по този начин. Дори ако е в името на защитата на собственото си достойнство и интереси, той никога не би хапал ръката, която го храни, и не би застанал на страната на тези извън църквата. Не е ли така? (Да.) Следователно такива хора са зли хора и неверници, които трябва да бъдат премахнати. Колкото по-скоро бъдат премахнати, толкова по-скоро църквата ще има спокойствие.

Да поговорим за вас самите. Например, ако родителите ти не вярват в Бог или ако братята и сестрите ти или най-добрите ти приятели не вярват в Бог, но не се противопоставят на твоята вяра и всъщност доста я подкрепят, би ли им разказал всичко, което се случва в църквата? Да предположим, че една твоя приятелка попита: „Във вашата църква има ли мъже, които си търсят партньорка? Има ли такива, които са особено простодушни, високи, богати и красиви?“. Някои порядъчни хора сред невярващите също искат да намерят порядъчен партньор, с когото да прекарат дните си. Твоята приятелка иска да намери някого, който вярва в Бог, така че ще бъдеш ли склонен да ѝ кажеш? (Не.) Трябва да ѝ кажеш: „Привързаността ти към вярващите е безполезна. Ти си невярваща и по същество си несъвместима с вярващите. Нямате общ език; вървите по различни пътища! Погледни се, облечена си толкова натруфено — кой брат в нашата църква би те харесал?“. Ти нямаш високо мнение за нея, така че би ли говорил с нея за църковни въпроси? (Не.) Само няколко думи и разговорът ще се разпадне — имате напълно различни гледни точки. Дори ако някои невярващи имат добро впечатление за вярващите и дори ако поддържат приятелство с теб, след като станеш вярващ, би ли бил склонен да споделиш с тях вътрешните дела на църквата или трудностите, които срещаш при изпълнението на дълга си? (Не.) Дори да подкрепят вярата ти в Бог, каква е ползата да обсъждаш с тях църковни въпроси? Например някои братя и сестри са издържали на мъчения и разпити от големия червен змей, без да станат юди. Това е свидетелство, на което дори невярващите се възхищават — би ли бил склонен да споделиш това с тях? (Не.) Защо не би бил склонен да го обсъждаш? (Такива въпроси не ги засягат и те не биха могли да разберат тези свидетелства за преживяване.) Те няма да могат да разберат. Какви негативни последици може да има обсъждането на тези въпроси? (Вместо това те може да осъдят църквата.) Те биха отсъдили: „Защо се подлагате на това? Защо се противопоставяте на националното правителство?“. Вижте, един-единствен коментар може да разобличи тяхната природа. Как може това да се счита за противопоставяне на националното правителство? Ясно е, че дяволският цар, управляващ страната, жестоко преследва Божиите избраници, като не им оставя начин да живеят. Дори когато стават свидетели на това, те се преструват, че не знаят. Ясно е, че говорят по начин, който обръща истината и изопачава фактите. Какво друго би могъл да обсъждаш с тях? Не можеш да говориш с тях за нищо, свързано с вярата в Бог; не можеш да им позволиш да узнаят нищо за това. Тези, които не могат да си държат езика, могат да разкажат всичко за църквата на невярващи. Те очевидно са неверници; те са дяволи, дошли в Божия дом, за да се мотаят, зверове, които хапят ръката, която ги храни, без капка съвест или разум. Всяка вреда за интересите или репутацията на Божия дом или на църквата изобщо не ги засяга, не касае никой от собствените им интереси и те не изпитват ни най-малка скръб; така те могат безразсъдно да говорят за вътрешните дела на църквата на невярващи и на хора, които не вярват в Бог, без ни най-малки скрупули. Омразни ли са такива хора? (Да!) Може ли един неверник, който не гледа на братята и сестрите като на семейство, а гледа на невярващите като на свое семейство, да приеме истината? (Не.) Може ли да признае, че Бог е истината? (Не.) Може ли човек, който не се смята за член на църквата, когато чуе думите за Божието спасение на човека, да остави настрана собствените си интереси, за да се стреми към истината и да навлезе в истината реалност? (Не.) Ежедневните им дейности се състоят само в предаване на интересите на църквата, заставане на страната на външни хора и служене като къртици, юди, предатели, сякаш това е тяхната мисия. Те не вървят по правилния път, а живеят, за да вършат зло; те заслужават да умрат и да бъдат прокълнати! Тези юди, предатели и слуги на Сатана, които хапят ръката, която ги храни, са негативни отрепки, те са вредни за човечеството и са презирани от всички. Така че не е ли съвсем правилно църквата да се справи с тях и да ги премахне? (Да.) Съвсем правилно е! Не би ли ви било неприятно да бъдете предадени? Ако църквата или Божият дом бъдат предадени, повечето може да не са дълбоко съпричастни или да не се чувстват твърде наскърбени; просто вътрешно ще им е малко неприятно, защото в края на краищата те са нейни членове. А какво ще стане, ако бъдеш предаден от някой в църквата на невярващи и поради това, че те е предал, невярващите изопачат фактите, клеветят те, подиграват ти се, съдят те и те заклеймяват? Как ще се почувстваш тогава? Няма ли тогава да преживееш унижението и срама, понесени от църквата и Божия дом? (Да.) От тази гледна точка уместно ли е да се премахват такива хора? (Да.) Те трябва да бъдат премахнати; няма нужда да се проявява снизхождение към тях. Що се отнася до тези, които не могат да си държат езика, въз основа на различните проявления на това как се държат и какво изживяват, те са неверници в църквата, тип зли хора, които трябва да бъдат премахнати. Независимо дали действията им се извършват тайно или открито, щом се открие, че някой не може да си държи езика и по своята човешка природа същност той е завършен неверник, тогава незабавно докладвайте на водачите и работниците и уведомете братята и сестрите за него. Трябва да се направи своевременно и точно разпознаване на такива хора и след това те трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-скоро. Не им позволявайте да имат никакво участие в църквата и нейната работа или да имат каквато и да било връзка с братята и сестрите; пълното им премахване е правилното действие. С това приключва общението по това проявление на човешката природа — неспособността човек да си държи езика.

Трите типа хора, за които разговаряхме днес, по-сериозни случаи ли са от двата типа, за които разговаряхме преди? (Да.) Техните обстоятелства са по-лоши, човешката им природа е по-подла и по-достойна за презрение, а вредата и въздействието им върху интересите на църквата и на всички братя и сестри са по-големи. Затова не подценявайте тези три типа хора; трябва да се пазите бдително от тях и да не бъдете снизходителни към тях. Ако някой бъде идентифициран като един от тези три типа, той трябва незабавно да бъде разобличен и разпознат, а след това да се справите с него възможно най-бързо. Ако изпълнява важен дълг, незабавно намерете някого, който да поеме дълга му, а след това го лишете от този дълг и го премахнете. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Различните състояния на братята и сестрите в църквата, различните им проявления в различни периоди, работата на църквата и дори някои от вътрешните ѝ дела е позволено да се обсъждат и да се говори за тях само сред братята и сестрите. Това е така, за да се даде възможност на Божиите избраници да имат по-ясни разбирания и прозрения за принципите, изисквани от Божия дом, като по този начин постигнат способността да действат според истините принципи. Един принцип обаче трябва да е ясен: независимо дали става въпрос за истини или принципи, засягащи навлизането в живота на Божиите избраници, или за правилата за общи въпроси, категорично не е позволено да се говори за тях с невярващи, което би довело до това невярващите да коментират и да сочат с пръст. Това е абсолютно забранено. Някои може да кажат: „Ако е абсолютно забранено, това означава ли, че е управленски закон?“. Може да се каже и така; който издаде информация, ще понесе съответните последствия. Защо ще трябва да понесе последствията? Защото тези, които издават вътрешни дела на църквата, не защитават църквата или братята и сестрите и лесно могат да предадат църквата и братята и сестрите. Тъй като действат като предатели и юди, към тях вече не трябва да се проявява снизхождение, нито да се считат за братя и сестри или за семейство. С тях трябва да се постъпва като с предатели и юди и да бъдат директно премахнати от църквата. Някои хора казват: „Преди имах лошия навик да съм голяма уста, бях склонен да говоря безразсъдно. Сега, когато виждам последствията от такива действия, вече не смея да говоря безразсъдно“. Добре. Щом си казал това, поведението ти ще бъде наблюдавано. Ако наистина се покаеш и направиш обрат, като вече не предаваш безразсъдно информация или не предаваш интересите на братята и сестрите и можеш да си държиш езика, Божият дом ще ти даде един шанс. Ако отново бъде открито, че си направил това, че ти си този, който е разпространил някаква информация, няма да бъде проявено никакво снизхождение към теб — братята и сестрите в църквата ще се обединят, за да те премахнат. Когато това се случи, недей да ревеш или да се оплакваш, че не си бил предупреден предварително. Сега, когато нещата са обяснени ясно, ако това се случи отново, Божият дом категорично няма да бъде снизходителен. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Ако видите някого, който не е разбрал, обяснете му; дайте му насоки, като използвате това, за което разговаряхме днес. Ако забележите някого, който показва признаци на такова поведение, или някого, който е действал по този начин преди, общувайте с него, предупредете го и го информирайте за естеството на такива действия и последствията от тях, както и за отношението на Божия дом към тези въпроси и хора. След като изясните нещата, наблюдавайте го, за да видите дали може да се покае и какво ще прави в бъдеще. Ако се промени и вече не действа по такъв начин, той може да бъде приет обратно и да се отнасяте към него като към брат и сестра. Но ако упорито отказва да се покае и продължи тайно да действа по този начин, винаги, когато откриете такъв човек, го премахвайте. Ако намерите двойка, тогава премахнете и двамата; ако намерите група, тогава премахнете цялата група. Не проявявайте никакво снизхождение. Някои хора питат: „Мога ли да говоря с тези от семейството ми, които някога са вярвали, но по-късно са били премахнати?“. Изглежда, че тези, които обичат да си чешат езика и да се занимават с клюки, не им е лесно да се контролират, като винаги упорито питат дали това е допустимо. Какво мислите вие, допустимо ли е? (Не.) Не е допустимо да се говори с никого от тях, тъй като лесно води до последствия. С такива хора трябва да се постъпва като с юди. С тези, които са невярващи, тези, които са били премахнати, тези, които са ви близки, тези, които заслужават доверие, тези, които подкрепят вярата ви в Бог, тези, които създават благоприятно впечатление, че вярват в Бог, и тези, които на думи вярват в Бог, които просто живеят църковен живот и четат малко от Божиите слова, но изобщо не изпълняват дълга си, не бива да се говори — ако някой го прави, с него ще се постъпи като с юда. Разбрахте ли? (Разбрахме.) Кой друг е включен в тези, които не изпълняват дълга си? Включени ли са обикновените членове на църквата? (Да.) Не забравяйте това нещо; не бъдете глупави. Трябва да схванете принципите добре. Не продължавайте да вярвате, само за да се окаже накрая, че сте станали юда и сте предали Божия дом, предали сте братята и сестрите, без дори да го осъзнавате, и дори се гордеете с това. Да не можеш да си държиш езика и дори да предаваш делото на църквата и братята и сестрите е сериозно прегрешение. Бог води записки за всеки, който извърши такова зло. Сега, след като ти е обяснено ясно и си разбрал, ако го направиш отново, това вече не е обикновено прегрешение; това е нарушение на управленския закон, което те прави обект на премахване и ще бъдеш лишен от правото на спасение. Разбрахте ли? (Разбрахме.)

11 декември 2021 г.