Четиринадесета точка: Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (Пета част)

Отношението, което водачите и работниците трябва да имат към делото по изчистването на църквата

През тази година непрекъснато разговаряме за отговорностите на водачите и работниците, както и за проявленията на всички замесени типове хора. Темите на общенията ставаха все по-подробни и по-конкретни и включваха различните проблеми на всички типове хора, а общението относно конкретните проявления на тези хора и категориите, в които те трябва да бъдат разделени, също беше много конкретно и ясно. Колкото по-конкретно и ясно се разговаря за тези подробни проблеми, толкова по-положителна помощ и напътствия това би трябвало да предоставя за навлизането в живота на Божиите избраници и толкова повече напътствия и помощ би трябвало то да предлага на водачите и работниците, за да работят и да изпълняват дълга си. Независимо от начина, по който се извършва общението обаче, независимо от това колко конкретно е то, някои водачи и работници все още не са наясно как да се справят и как да се разпореждат с различните типове хора и видове проблеми в църквата. За проблемите на всички типове хора се разговаря толкова ясно, но някои водачи и работници все още не могат да възприемат как да разпознават различните типове хора и как да се отнасят към тях. Те все още не могат да действат според истините принципи, нито да използват истината, за да се справят с различните типове хора и видове проблеми в църквата. Каква е причината за това? На тези хора им липсва истината реалност. Чрез общението за проявленията на всички типове хора човек трябва да има основна проницателност и да предприема разумни мерки по отношение на онези хора в църквата, които изпълняват дълга си, по отношение на онези, които не го изпълняват, по отношение на онези, които се стремят към истината, по отношение на онези, които не го правят, по отношение на онези, които са послушни и покорни, както и по отношение на онези, които предизвикват прекъсвания и смущения. Ако обаче погледнем ситуацията с всички типове хора в църквата, само очевидно злите хора са били премахнати. Много неверници не са били напълно премахнати. В работата по пречистването на църквата водачите и работниците трябва да си сътрудничат с Божието дело, за да изчистят злите хора и неверниците възможно най-бързо, а не да подхождат пасивно и да действат като угодници или да мислят, че изчистването само на очевидно злите хора означава, че всичко е уредено и че всичко е наред. Водачите и работниците трябва активно да проверяват работата на всеки екип, да проверяват положението на членовете на всеки екип, дали в тях има неверници, които просто попълват бройката, или неверници, които разпространяват негативизъм и представи, за да смущават работата на църквата, и след като бъдат установени, тези хора трябва да бъдат напълно разобличени и премахнати. Това е работата, която водачите и работниците трябва да вършат. Те не бива да са пасивни, не бива да чакат заповеди и подканване от Горното да действат, нито трябва да свършат нещо дребно, едва когато всички братя и сестри призоват за това. В работата си водачите и работниците трябва да проявяват внимание към Божиите намерения и да бъдат предани на Бог. Най-добрият начин, по който трябва да се държат, е активно да разпознават и разрешават проблемите. Те не бива да остават пасивни, особено когато разполагат с настоящите думи и общение, които им служат за основа. Трябва да поемат инициативата за задълбочено разрешаване на актуалните проблеми и трудности чрез общение върху истината и да вършат работата си точно така, както би следвало да го правят. Те трябва своевременно и активно да следят за напредъка на работата. Не могат винаги да чакат заповеди и подканяне от Горното, преди неохотно да предприемат действия. Ако водачите и работниците са винаги негативни и пасивни и не вършат истинска работа, те са недостойни да служат като водачи и работници и трябва да бъдат освободени и пренасочени. В момента има много водачи и работници, които са много пасивни в работата си. Те вършат малко работа само след като Горното им изпрати заповеди и ги подтикне. В противен случай не си дават зор и отлагат. Работата в някои църкви е доста хаотична, някои от хората, които изпълняват дълга си там, са невероятно отпуснати и нехайни и не постигат никакви реални резултати. Тези проблеми вече са много сериозни и ужасни по своя характер, но водачите и работниците на тези църкви все така се държат като чиновници и господари. Те не само че не са способни да вършат никаква истинска работа, но и не могат да разпознават или разрешават проблемите. Това парализира работата на църквата и води до застой в нея. Винаги когато в работата на една църква цари ужасна бъркотия и няма никакви признаци на ред, определено начело на нея стои лъжеводач или антихрист, който държи властта. Във всяка църква, в която лъжеводач държи властта, църковната работа е в безпорядък и в пълна бъркотия — в това няма никакво съмнение. Например много от проблемите в американските църкви бяха установени с Моите собствени уши или очи. Повечето от проблемите, които видях, бяха разрешени на място. За някои други помолих водачите на американските църкви да ги разрешат. По-голямата част от работата на водачите и работниците обаче се извършва много пасивно, последващите действия са твърде бавни, ефективността е твърде ниска, а повечето от ежедневните им задачи се изпълняват само след заповеди и подканяне от Горното. След като Горното подреди работата, те ще бъдат заети за известно време, но след като тази част от работата бъде свършена, те не знаят какво да правят по-нататък, защото не разбират какъв дълг трябва да изпълняват. Никога не са наясно с работата, която попада в обхвата на отговорностите на водачите и работниците и която трябва да изпълняват. В техните очи няма работа, която трябва да се свърши. Какво се случва, когато хората не считат, че има каквато и да било работа, която трябва да се свърши? (Те не носят бреме.) По-точно казано, те не носят бреме. Освен това те са много мързеливи и ламтят за удобства, правят колкото се може повече почивки, когато могат, и се опитват да избягват всякакви допълнителни задачи. Тези мързеливи хора често си мислят: „Защо трябва да се тревожа толкова много? Прекалената тревога само ще ме състари по-бързо. Каква полза ще имам от това, както и ако тичам напред-назад и се изтощавам толкова много? Какво ще стане, ако прегоря и се разболея? Не разполагам с пари, за да платя за лечение. А кой ще се грижи за мен, когато остарея?“. Тези мързеливи хора са просто толкова пасивни и изостанали. Не притежават грам истина и не могат да видят нищо ясно. Очевидно това са куп объркани хора, нали? Всички те са объркани. Безчувствени са към истината и не се интересуват от нея, така че как могат да бъдат спасени? Защо хората винаги са недисциплинирани и мързеливи, сякаш са живи мъртъвци? Това засяга въпроса за тяхната природа. В човешката природа има някакъв вид мързел. Независимо каква задача изпълняват хората, те винаги имат нужда някой да ги надзирава и да ги подтиква. Понякога проявяват внимание към плътта, ламтят за физически удобства и винаги запазват нещо за себе си — тези хора са изпълнени с дяволски намерения и коварни кроежи. Наистина изобщо не са добри. Винаги правят по-малко от това, на което са способни, независимо колко важен дълг изпълняват. Това е безотговорно и липса на преданост. Днес казах тези неща, за да ви напомня да не сте пасивни в работата. Трябва да сте способни да следвате всичко, което казвам. Ако отида в различни църкви и установя или видя, че сте свършили много работа, че сте работили много ефективно и че работата напредва много бързо, че е достигнала задоволително ниво и че всеки е дал най-доброто от себе си, ще бъда доста доволен. Ако отида в различни църкви и видя, че напредъкът на работата е бавен във всички аспекти, което доказва, че не сте изпълнили добре дълга си и не сте поддържали нормалното темпо на разпространяване на евангелието, какво мислите, че ще бъде настроението Ми тогава? Пак ли ще се радвам да ви видя? (Не.) Няма да се радвам. Тази работа ви е поверена и Аз съм казал всичко, което трябва да се каже. Конкретните принципи на практикуване и пътят също са ви казани. Въпреки това вие не действате, не работите, а само чакате Аз лично да ви надзиравам и подтиквам, да ви кастря или дори да ви заповядам да действате. Какъв е проблемът тук? Не трябва ли това да се разнищи? Когато не вършите работата, която очевидно трябва да се свърши, и не сте способни да се нагърбите с нея — мога ли да имам добро отношение към вас? (Не.) Защо не мога да имам добро отношение към вас? (Твърде безотговорни сме в изпълнението на дълга си.) Защото не изпълнявате дълга си с цялото си сърце и с всичките си сили, а по-скоро го вършите нехайно. Човек, който е предан в дълга си, трябва най-малкото да влага всичките си сили, но вие не можете да постигнете дори това. Изоставате твърде много! Не че заложбите ви са недостатъчни, а манталитетът ви е неправилен и сте безотговорни. В сърцата ви има някои абсурдни неща, които ви пречат да изпълнявате дълга си. Освен това нагласата да бъдете човекоугодници ви пречи да извършвате делото по изчистването на църквата. Знаете ли каква е значимостта на изчистването на църквата? Защо Бог иска да изчисти църквата? Какви са последствията, ако църквата не се изчисти? Всички вие не сте наясно с тези въпроси и не търсите истината, което доказва, че не проявявате внимание към Божиите намерения. Вие сте готови да вършите само малко от обичайната, редовна работа на вашата позиция и избягвате специалните задачи, особено онези, които могат да оскърбят другите. Всички вие предпочитате да прехвърляте тези задачи на някой друг. Не мислите ли по този начин? Не е ли това проблем, който трябва да бъде решен? Вие винаги казвате: „Заложбите ми са лоши, разбирането ми за истината е ограничено и нямам достатъчно трудов опит. Никога не съм бил църковен водач, нито съм извършвал работа по изчистването на църквата“. Това не е ли намиране на извинения? За делото по изчистването на църквата се разговаря толкова ясно. Изчистването на антихристите, злите хора и неверниците е толкова прост въпрос. Нима тези няколко принципа са толкова трудни за разбиране? Ако такива прости въпроси са обяснени толкова ясно, а хората все още не ги разбират, какво показва това? Показва, че или заложбите им са твърде лоши, за да разбират човешки език, или са просто негодници, които не се съсредоточават върху същинските си задачи. Сред водачите и работниците определено има някои с лоши заложби и със сигурност има някои човекоугодници, които не вършат истинска работа. Определено има и някои негодници, които пренебрегват същинските си задачи и безразсъдно извършват злосторничества — всички тези ситуации съществуват. Първо, тези негодници, които пренебрегват същинските си задачи, трябва да бъдат изчистени. Всеки, който може да върши истинска работа, трябва да бъде използван, човекоугодниците, които действат като водачи, определено трябва да бъдат освободени, а хората с лоши заложби, които могат да разбират човешки език и да вършат някаква истинска работа, трябва да бъдат задържани. Тези проблеми трябва да бъдат разрешени по този начин. Ако след Божието общение, ти можеш ясно да видиш проблемите в работата на църквата, които водачите и работниците трябва да разрешат, тогава трябва да се заемеш с тях своевременно, без повече отлагане. Трябва да си способен да поемеш инициативата да действаш, без да е необходимо да чакаш Горното лично да възлага задачи или да издава заповеди. Независимо какви проблеми възникват, те трябва да бъдат разрешени, преди да засегнат работата. Преди Горното дори да започне да разследва проблемите, ти вече трябва да си докладвал своето разбиране за проблемите и решенията за тях, принципите за справяне с тях и резултатите от справянето с тях. Колко хубаво би било това! Може ли тогава Горното все още да е недоволно от теб? Като водач или работник, ако постоянно не успяваш да видиш работата в обхвата на собствените си отговорности или дори ако имаш известно осъзнаване или идеи, но продължаваш да отлагаш и да не действаш, като винаги чакаш Горното да ти възложи задачи, не е ли това неизпълнение на отговорността? (Да.) Това е сериозно неизпълнение на отговорността! Ти си загубил отношението и отговорността, които като водач и работник трябва да имаш към дълга си. В работата си водачите и работниците трябва да следват отблизо изискванията на Горното. Трябва да прилагате всичко, за което е разговаряло Горното, като действате и го прилагате бързо, след като сте разбрали. Разрешаването на проблемите с истината е най-важната отговорност на водачите и работниците и не бива пасивно да чакате Горното да ви възложи работа, преди да направите нещо. Ако винаги чакаш пасивно, тогава не си годен да бъдеш водач или работник, не можеш да се нагърбиш с тази работа и да поемеш отговорност и да си подадеш оставката би било единственото разумно нещо, което можеш да направиш.

Проявленията и изходът на трите типа хора, които вярват в Бог

I. Полагащи труд

Отговорностите на водачите и работниците са общо петнадесет, а ние вече разговаряхме до четиринадесетата. Проблемите в църквата, които водачите и работниците трябва да разрешат, както и въпросите, свързани с всички типове хора, които са замесени в тези проблеми, са обсъдени на около осемдесет до деветдесет процента. Всичко това са задачи, които водачите и работниците трябва да поемат, и проблеми, които трябва да разрешат. Това включва много въпроси. От една страна, засяга отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, а от друга, включва и различните проблеми на всички типове хора в църквата. Въпреки че темата на нашето общение през този период е отговорностите на водачите и работниците и разобличаването на лъжеводачите, ние също така разговаряхме много за проблемите на различните типове хора — и за състоянията и същностите на различните типове хора — засегнати от тази тема. Разбира се, това конкретно съдържание има различно въздействие върху всички типове хора, които следват Бог в църквата. Сред тях има един тип хора, които дори след като са чули цялото това общение, все още поддържат нагласата: „Аз имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, при вярата си в Бог съм готов да се отричам и съм готов да платя цена и да понеса несгоди, за да изпълня дълга си“. Те не се интересуват от различните състояния на всички типове хора, от истината, свързана с различните състояния, или от истините принципи, които хората трябва да разберат, за които се разговаряше през този период. Не е ли това един тип хора? Не е ли този тип хора много представителен? (Да.) Този тип хора винаги се придържат към определен възглед. От какво основно се състои този възглед? От трите точки, които споменах току-що: първо, те вярват, че човешката им природа не е лоша и дори че е добра. Второ, те смятат, че наистина вярват в Бог, което означава, че искрено вярват в съществуването на Бог и в Божието върховенство над всичко, вярват, че човешката съдба се контролира от Бог, че тя попада под Божието върховенство, което е широко тълкуване на „наистина вярвам в Бог“. Трето, те вярват, че могат да се отрекат от неща при вярата си в Бог и да понасят несгоди и да плащат цена, за да изпълняват дълга си. Може да се каже, че тези три точки са най-основните, първостепенни и съществени елементи, към които тези хора се придържат във вярата си в Бог. Разбира се, тези неща могат да се считат и за техния капитал във вярата в Бог, както и за целите, които преследват, и за тяхната мотивация и посока в действията. Те вярват, че притежаването на тези три точки ги прави пригодни за трите основни условия за спасение, което ги прави хора, които са обичани и приемани от Бог. Това е груба грешка. Притежаването на тези три точки просто показва наличието на малко човешка природа. Може ли само наличието на малко човешка природа да спечели Божието одобрение? Категорично не. Бог одобрява онези, които се боят от Него и отбягват злото. Тези три точки не отговарят на критерия за истината реалност; те са просто трите критерия за това да бъдеш полагащ труд. След това ще разговарям за подробностите на тези три точки, за да разберете ясно. Първата точка е притежаването на добра човешка природа. Те вярват, че е достатъчно да не вършат зло, да не предизвикват прекъсвания и смущения и да не причиняват вреда на интересите на Божия дом, и че това означава, че могат да удовлетворят Божиите намерения и да действат в съответствие с принципите. Втората точка е „наистина вярвам в Бог“. За тях това, което наричат „наистина вярвам в Бог“, означава никога да не се съмняват в съществуването на Бог или във факта на Неговото върховенство над всичко, и да вярват, че човешката съдба е в Божиите ръце, което според тях ще им позволи да следват Бог до края. Те вярват, че щом наистина вярват в Бог, ще спечелят Неговото одобрение. Затова, независимо как Бог води или действа, или с каквито и проблеми да се сблъскат, те казват: „Просто обичай Бог, следвай Бог, покорявай се на Бог“. Техният метод за решаване на проблеми е твърде опростен. Могат ли такива обобщени думи да решат някакви проблеми? Третата точка е да си способен да се отречеш от неща при вярата си в Бог и да си способен да понасяш несгоди и да плащаш цена, за да изпълняваш дълга си. Как прилагат това на практика? Понеже наистина вярват в Бог, когато има нужда в работата на църквата или когато почувстват неотложните Божии намерения, те могат активно да се отрекат от семействата, браковете и кариерите си, да загърбят светските си перспективи и да следват Бог и да изпълняват дълга си с непоколебима решителност, без никога да съжаляват. Те са способни да понасят несгоди и да плащат цена за всеки дълг, който Божият дом им уреди, дори ако това означава да ядат по-малко и да спят по-малко. Независимо колко тежки са условията на живот или дори в някои неблагоприятни среди, те все пак могат да упорстват при изпълнението на дълга си. Освен тези три точки, практикуването на всички други аспекти, свързани с истината, изглежда няма връзка с тях. Те правят това, което им се струва добро или правилно. Що се отнася до различните принципи на практикуване, които Бог е казал на човека, както и до състоянията, проявленията и същността на различните видове покварен нрав на хората, които Бог е разобличил, те смятат, че е добре да знаят малко или изобщо да не знаят. Считат, че няма нужда да търсят конкретно и щателно различни принципи, за да изследват собствената си поквара и да компенсират недостатъците си, нито има нужда често да посещават събирания, за да слушат другите да разговарят за различните си свидетелства за преживяване, и след това да постигнат собствена промяна и така нататък. Да вярваш в Бог по този начин, според тях, е твърде обезпокоително, ненужно е. Те следват Бог и изпълняват дълга си с повърхностно разбиране за вярата в Бог и промяната в нрава, заедно с различни представи и фантазии за Божието дело. Не е ли този тип хора доста представителен? (Да.) Те си поставят най-основно изискване и имат най-основно отношение към вярата в Бог. Освен това те пренебрегват истината, Божието правосъдие и разобличаване, кастренето, както и различните видове покварен нрав на хората и различните състояния, проявления и така нататък. Те никога не обмислят тези въпроси, нито разсъждават върху тях. Тоест тези хора се смятат за хора с добра човешка природа, за добри хора и за хора, които наистина вярват в Бог. И докато признават, че хората имат покварен нрав, те пренебрегват конкретните състояния и проявления на различните видове покварен нрав на хората, разобличени от Бог, без да полагат никакви усилия да изследват тези неща. Не е ли това един тип хора? Не са ли възгледите и конкретните проявления на този тип хора при тяхната вяра в Бог доста представителни? (Да.) Като се имат предвид възгледите на тези хора за вярата в Бог, тяхното разбиране за спасението и отношението им към Божиите слова, които разобличават различните видове покварен нрав на хората, в коя категория трябва да бъдат поставени тези хора? (Хора с объркана вяра, които не се стремят към истината.) Това е само повърхностният вид. Как тогава трябва наистина да бъдат категоризирани тези хора? Има ли много такива хора в църквата? (Да.) Винаги, когато се обсъждат конкретни въпроси и се разговаря за съответните истини, започват да се унасят, задрямват или се объркват, без да проявяват интерес. Ако им се възложи някаква работа или задачи, те запретват ръкави и се захващат за работа, без да се плашат от несгоди или умора. Те смятат, че би било чудесно, ако вярата в Бог беше като вършенето на този вид работа — тогава щяха да бъдат мотивирани. Когато дойде време да се понасят несгоди, да се плаща цена и да се полагат усилия в работата, те проявяват истинско старание. Но дали това истинско старание и ентусиазъм са същото като да си предан? Дали това е проявлението, което човек трябва да има, след като разбере истините принципи? (Не.) Чрез Моето общение можете ли да видите в коя категория трябва да бъдат категоризирани тези хора? (Полагащи труд.) Точно така. Тези хора са полагащи труд и така вярват в Бог полагащите труд.

Започнахме с общение за природата същност и различните проявления на антихристите, както и за различните проявления на онези, които имат нрава на антихристите, но всъщност не са антихристи. Сега разговаряме за проявленията на различните типове хора, засегнати от отговорностите на водачите и работниците. Въпреки че темите, за които се разговаря, са за антихристите и лъжеводачите, конкретните въпроси и проявления, засегнати от всяка точка, са свързани с покварения нрав на поквареното човечество, както и с различните състояния и проявления, породени под господството на покварения нрав. Въпреки че лъжеводачите и антихристите са само малцинство, нравът на лъжеводачите и антихристите, както и различните им състояния и проявления, съществуват във всеки човек в различна степен. Сега, след като за тези въпроси беше разговаряно в такива подробности, онези, които се стремят към истината, ще имат след това повече път и посока, както и по-ясни цели в стремежа си към истината, в практикуването на истината, в разбирането на истините принципи и в навлизането в истината реалност. Това е нещо добро за тях и е повод за радост. С други думи, те се впускат в нов етап от вярата си в Бог. Те вече не живеят според правила, религиозни ритуали или думи и доктрини, и лозунги. Вместо това те имат по-конкретни насоки и цели за практикуване, и разбира се, по-конкретни принципи, които да следват. Как да се практикува при определени обстоятелства и какви са свързаните с това истини принципи, или какви състояния и поквара имат хората и как трябва да се отнасят към тях, както и как да търсят истината, за да ги преодолеят — двете основни теми на общението за антихристите и лъжеводачите засягат предимно това съдържание. По отношение на онези, които се стремят към истината, колкото по-конкретно се разговаря за истината, толкова повече те имат път за практикуване. Колкото по-конкретно се разговаря за истината, толкова по-светли и ясни стават сърцата на хората, толкова повече те могат да опознаят и разберат себе си и толкова повече осъзнават в какво трябва да навлязат след това и какви проблеми трябва да решат. Що се отнася до типа хора, споменати току-що като полагащи труд, след като подробно разговаряхме за различните състояния, породени от покварения нрав на човечеството, и за различните проблеми на покварата, които трябва да бъдат разрешени, те все така не се трогват. Какво означава да останеш непоклатим? Означава, че те все още не са наясно и не могат да схванат стремежа към истината и пътя на спасението, за който говори Бог. По-сериозното е, че след като се разговаря за толкова много съществени проявления и проблеми, те все още си мислят: „Аз имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, при вярата си в Бог съм готов да се отричам и съм готов да платя цена и да понеса несгоди, за да изпълня дълга си; това е достатъчно“. Когато се сблъскат със ситуации, те нито се изследват, нито се съпоставят с Божиите слова, а вместо това се опитват да решават проблемите, като се основават единствено на собствената си човешка доброта или на малкото съвест и разум, които имат. Разбира се, някои хора разчитат на сдържаност и търпение, като търпят отново и отново, докато други разчитат на философии за светските отношения, като правят големите проблеми да изглеждат малки, а след това малките проблеми да изглеждат незначителни. Целта, която преследват, е: „В деня, когато Божието дело приключи, ако все още съм в църквата и изпълнявам дълга си, без да съм бил премахнат, това е достатъчно. Дали имам истинско разбиране за себе си, дали поквареният ми нрав е преодолян, дали имам истинско покорство пред Бог, дали съм човек, който се бои от Бог и отбягва злото — това са незначителни въпроси, които не си струва да се споменават. Ти правиш от мухата слон, като разговаряш за истината в такива подробности, повдигаш дори най-малките въпроси за безкрайно общение, като винаги ни караш да разпознаваме. Аз просто не желая да слушам тези общения за истината, изобщо не се интересувам. Когато дойде Божият ден, колко хубаво би било, ако можехме просто директно да влезем в царството!“. Макар че е вярно, че търпението на всеки има своите граници, търпението на такива хора е безгранично. Защо? Защото те вярват, че имат добра човешка природа, че наистина вярват в Бог, че имат способността да се отричат от неща като вярващи в Бог и че са готови да плащат цена и да понасят несгоди, за да изпълняват дълга си. Когато се сблъскат с нещо, те имат свои собствени решения и в крайна сметка все пак са способни непоколебимо да изпълняват дълга си и да останат непоколебими. Въпреки това, независимо как упорстват в изпълнението на дълга си или с какви средства издържат до края, независимо от мотивацията им, едно нещо е сигурно: те нямат истинско покорство пред Бог и никога не разбират собствения си покварен нрав. По-точно казано, тези хора не признават, че имат поквара, нито признават различните състояния и проблеми, които произтичат от покварения нрав на хората, разобличен от Бог. Дори ако понякога се съпоставят с тези състояния и проблеми, те се отнасят към това с хладно отношение, като казват: „Всеки е еднакво покварен. Природата същност на всички е тази на дяволите и Сатана. Всички ние сме врагове на Бог. Това е факт, който никой не може да промени. Но стига човек да упорства в изпълнението на дълга си, Бог със сигурност ще го одобри, а онези, които упорстват до края, ще бъдат победители“. Ако се съди по техните възгледи, те са доста енергични във вярата си в Бог, но когато става въпрос за споделяне на свидетелства за преживяване, те замлъкват, неспособни да кажат и дума. Когато дойде време за общение за истината на събиранията, те се чувстват сънливи и не могат да възприемат. Ако ги попиташ: „Как преживяваш Божиите слова в дълга си всеки ден?“, те казват: „Върша всичко, което църквата ми възложи да върша. Това изисква ли преживяване?“. Изглежда, че не разбират. Ако след това ги попиташ: „Имаш ли някаква разкрита поквара? Как разбираш себе си?“, те казват: „Аз просто се покорявам на Бог и обичам Бог. Какви проблеми може да има?“. Мисленето им е толкова просто. Това е техният възглед: „Да вярваш в Бог трябва да е така. Защо да се занимаваме с толкова много банални въпроси? Прекалено усложнявате нещата!“. Затова те изпълняват дълга си и вършат задачи, без никога да търсят истините принципи, а по-скоро действат с добри намерения и ентусиазъм. По-точно казано, те действат под господството на съвестта и разума, като си мислят: „Вече съм страдал и съм платил цена в голяма степен. Вече съм практикувал истината и съм удовлетворил Бог в голяма степен. Не искайте повече от мен. Аз съм добре така, аз съм добър човек и наистина вярвам в Бог“. Разбира се, има моменти, когато тези хора не могат да се сдържат и да не дадат воля на чувствата си, и тогава истинското им лице се разкрива. Те могат да бълват много думи и доктрини, но нямат реален духовен ръст. С други думи, те нямат живот. Какво конкретно означава да нямаш живот? (Те нямат истина.) Как се стига до това да нямаш истина? (Те не обичат истината, нито се стремят към нея.) Дори не става въпрос дали обичат истината или не. По-точно казано, те не приемат истината. Някой може да каже: „Как можеш да кажеш, че не приемат истината? Те понасят толкова много несгоди и плащат толкова висока цена, за да изпълняват дълга си, като работят усърдно всеки ден от зори до здрач. Как можеш да кажеш, че нямат истина?“. Дали като казваме това, ги онеправдаваме? Но ако погледнеш тези хора, зад страданията им и плащането на цената, дали всичко, което правят, е в рамките на истините принципи? Търсят ли те принципи във всичко, което правят? Идват ли пред Бог с богобоязливо сърце и вършат ли нещата според Божиите слова и принципите, изисквани от Божия дом? Не. Всичко е човешки действия, човешка сдържаност. Кое е основното им проявление на неприемане на истината? То е, че преди да направят нещо, те никога не търсят активно истината, нито сериозно размишляват какви са принципите на истината, за да практикуват след това стриктно според Божиите слова. Таят ли такива мисли и отношение? Какво е отношението им към различните проявления на покварения нрав на човечеството, разобличен от Бог? Приемат ли те тези слова? Признават ли, че тези слова са факти? Признават ли, че тези конкретни проявления са разкривания на поквара? Може би кимат в знак на съгласие или го признават външно, но в сърцата си не го приемат. Те го пренебрегват. Какво означава да го пренебрегват? По-конкретно, това означава да не приемат, да нямат ясна позиция и да нямат очевидна съпротива или противопоставяне, а да възприемат хладно отношение към тези слова, изречени от Бог. Да се каже „хладно отношение“ е малко абстрактно. По-конкретно, те си мислят: „Ти казваш, че хората са надменни и измамни, но кой не е измамен? Кой не хитрува малко? Кой не проявява известна надменност или високомерие? Какво толкова? Стига човек да може да понася несгоди и да плаща цена, това е достатъчно“. Не е ли това отношение и конкретно проявление на неприемане? (Да.) Това е неприемане на истината. Отношението им към словата на Божието правосъдие и разобличаване е на пренебрежение и неприемане. И така, когато става въпрос за оценките и напомнянията, които братята и сестрите им дават, и дори за насоките и помощта, които братята и сестрите предоставят за техния покварен нрав, могат ли те да приемат тези неща? (Не.) Кажете Ми тогава, какви са техните конкретни проявления? Защо не могат да приемат тези неща? Къде е твоето доказателство за това твърдение? Например, когато им кажеш: „Не можеш да изпълняваш дълга си по такъв небрежен начин. Това е нехайно“, кои техни проявления доказват, че не приемат истината? (Те биха казали: „Вече вложих сърцето си в това. Вече страдах и платих цената. Как можеш да кажеш, че съм нехаен?“.) Това е самооправдание. Дали понякога биха търсили извинения? Дори да го признаят в сърцето си, те все пак си мислят: „Бях нехаен, и какво от това? Кой няма лоши дни? Кой не изпитва нормални емоции? Но не мога да призная, че съм нехаен. Трябва да намеря извинение, за да го прикрия. Не мога да загубя достойнството си“. Така те намират много причини и извинения, за да се защитават софистично, като не признават факта, че са били нехайни, не признават собствените си проблеми в това отношение, нито приемат насоките от други хора. Това е конкретно проявление на неприемане на истината. Когато не са изправени пред действителни ситуации, те се смятат за „добър човек, който наистина вярва в Бог“. Когато са изправени пред ситуации, макар че вече не могат да използват това като щит, те все пак намират достатъчно причини, за да се оправдаят и защитят, да замажат проблема, да го приключат и след това да продължат да виждат себе си като „добър човек, с добра човешка природа, който наистина вярва в Бог и има способността да се отрича, и способността да понася несгоди и да плаща цена, за да изпълнява дълга си“. По-точно казано, проявленията, същността на такива хора, са тези на полагащи труд. Тази група заема значителен дял в църквата. Независимо от дела, в крайна сметка, ако тези хора могат наистина да страдат и да плащат цена, и да издържат и да упорстват до края, без да извършват големи прегрешения, без да нарушават Божиите управленски закони или да накърняват Неговия нрав, тогава те са предани полагащи труд, полагащи труд, които могат да останат. Това е значителна благословия! Те не се стремят към истината, нито могат да следват Божията воля, да свидетелстват за Бог или да действат като свидетели на Божиите слова и дело — да получат тази благословия вече е доста добре. Какво може да се очаква да се придобие без стремеж към истината? Да бъдеш предан полагащ труд вече не е лошо. Някои хора питат: „Възможно ли е тези хора да станат Божият народ?“. Възможно е. Единствената възможност е, ако тези хора, въз основа на способността си да се отричат и да страдат, могат да приемат истината, да признаят и правилно да се изправят пред собствената си поквара, и след това да търсят истината, за да я изкоренят, като не действат въз основа на човешка доброта или човешка сдържаност, издръжливост и постоянство, а практикуват според истините принципи, така че в крайна сметка нравът им да претърпи известни промени, тогава те имат някакъв шанс да станат Божият народ. Ако обаче техните действия и поведение не са свързани с промяна в нрава, с приемане на истината и със спасение, тогава шансът им да станат Божият народ е нулев. Това е факт. Какъв е принципът за отношение към преданите полагащи труд? Той е да се положат максимални усилия, за да се помогне на тези хора да се отрезвят. Каква е целта на отрезвяването им? Да им се попречи да си правят празни илюзии. Някои може да попитат: „Какво се има предвид под „празни илюзии“?“. Това е, когато хората се смятат за хора, които „притежават добра човешка природа, които наистина вярват в Бог и имат способността да се отричат и желанието да плащат цена“, и след това очакват да бъдат спасени от Бог, което е невъзможно. Трябва да им се даде да разберат, че придържането към възгледа, че „да притежаваш добра човешка природа, наистина да вярваш в Бог и да имаш способността да се отричаш и желанието да плащаш цена може да доведе до получаване на Божието спасение“, е погрешно и глупаво. Трябва да им се даде да разберат, че притежаването на тези качества не означава, че човек се е отървал от покварения си нрав, нито пък малкото добро поведение означава, че човек може да бъде спасен, а още по-малко, че е придобил истината, и че техните възгледи са абсурдни, нелепи и несъвместими и напълно несъответстващи на истината, изразена от Бог. На тези хора, които упорито се придържат към религиозни представи, трябва да се помогне. Четете им Божиите слова и разговаряйте за истината с тях. Ако те все още не могат да приемат истината и независимо как разговаряте с тях за истината, те остават непросветлени и не показват намерение да търсят, тогава няма нужда да ги принуждавате. Те могат да служат само като полагащи труд до самия край.

II. Божият народ

След като приключихме с общението за проявленията на преданите полагащи труд, нека поговорим за проявленията на друг тип хора. След като чуят различните Божии разобличения и осъждане на покварения нрав на всички типове хора, тези хора, за разлика от другите, се замислят повече за различните си минали разкривания на покварен нрав и за различните си нагласи към Бог и истината, които възникват под господството на покварения им нрав — те започват да се самоанализират и да опознават различните си проявления, да припознаят себе си в Божиите слова, да изследват отношението си към своя дълг и да изследват различните поквари, които разкриват, докато изпълняват дълга си и сред различните хора, събития и неща, нагласени от Бог. Те изследват и опознават себе си във всеки един детайл, докато се опитват да приемат Божието правосъдие, разобличаване и дисциплиниране. В какво отношение тези хора са по-добри от полагащите труд? Те могат активно и положително да приемат истината, Божиите слова и всеки покварен нрав, разобличен от Бог. Макар че понякога може да са негативни, да избягват или дори да обмислят да се откажат, каквото и да става, те все пак притежават подтик да се накарат да приемат истината. Какъв е този подтик? Той е следният: „Божиите слова могат да променят хората. Щом човек приеме истината, всички тези проблеми и покварен нрав могат да бъдат разрешени и тогава човек може да бъде спасен. Ако искам да бъда спасен, трябва да сътруднича на Божието дело и да приема истината“. Например, след като чуят истината за това да си честен човек, някои започват да се самоанализират и да виждат по-ясно измамността и хитростта, с които се занимават, както и коварните и нечестивите си аспекти. Те си спомнят миналите си лъжи и измамни начини, които остават в сърцата им или в спомените им, които се въртят отново и отново в умовете им като сцени от филм, и ги карат да се чувстват все по-засрамени, изпълнени с болка и опечалени. След непрекъснато самоизследване и самоанализ те се чувстват като престъпници, веднага омекват напълно и не могат да се изправят. Чувстват, че не са добри, а зли хора, и смятат, че е късмет, че не са се съпротивлявали пряко на Бог, което наистина е измъкване на косъм! Тогава започват да се пробуждат, не желаят да се провалят по този начин като хора и вземат решение: „Трябва да започна отначало и да бъда честен човек, в противен случай не мога да бъда спасен от Бог. За да бъда спасен, трябва да бъда честен човек. Категорично не мога да се откажа сега!“. Независимо дали тези хора приемат истината по-рано или по-късно и независимо дали възприемането им на Божиите слова е дълбоко или повърхностно, отношението им към Божиите слова не е на презрение, а още по-малко на неприязън или съпротива. Вместо това те активно признават и приемат Божиите слова и след това винаги са готови да ги прилагат на практика. Когато действат или изпълняват дълга си, те правят всичко възможно да търсят принципи в Божиите слова и след това съзнателно действат според тези принципи. Дори понякога да не могат да намерят конкретни принципи или да схванат посоката, намерението им е да изпълнят дълга си добре, да го изпълнят в съгласие с Божиите намерения и съгласно истините принципи. Човешката природа на тези хора и тази на полагащите труд са почти еднакви; няма разлика между високо и ниско, или благородно и низко. Разбира се, много от този тип хора се смятат за такива, които „имат добра човешка природа, наистина вярват в Бог, имат способността да се отричат и желанието да плащат цена и да понасят несгоди, за да изпълнят дълга си“. Но каква е разликата между тези хора и полагащите труд? След като чуят Божиите слова на правосъдие и разобличаване на хората, тяхното отношение не е да ги пренебрегват, не е да ги избягват, а активно и искрено да ги приемат. Дори да се чувстват огорчени и унили, след като чуят тези слова, дори да изразяват гняв към собствената си разкрита поквара, в крайна сметка те все пак са способни да се изправят пред тях правилно, активно да ги приемат и активно да ги практикуват и да навлязат в тях. Не е ли това също един тип хора? (Да.) Тези хора не са ли представителни до известна степен? (Да.) Много ли са тези хора? (Не са много.) Макар че сега не са много, има надежда броят им да нарасне. И така, в коя категория трябва да бъдат категоризирани тези хора? Могат ли тези конкретни проявления да покажат, че тези хора обичат истината и са способни да я приемат? (Да.) Могат. Макар че някои хора с малки способности за възприемане приемат истината по-бавно, дълбоко в сърцата си те приемат истината и имат нагласата активно да навлизат в нея. Винаги когато някой разговаря за нова светлина или за пътища за практикуване, които са в съответствие с истините принципи, очите им светват, сърцата им се просветляват и те се чувстват радостни, като си мислят: „Най-накрая някой разговаря за тази светлина. Това е, което ми липсва“. Те винаги са способни да схванат онова, което им липсва, да придобият светлината и просветлението, от които спешно се нуждаят и които им липсват, и да намерят истините принципи, от които се нуждаят, от истинското разбиране за преживяване, за което разговарят техните братя и сестри. Въз основа на тези конкретни проявления, не копнеят ли сърцата им за истината? (Да.) Ако кажем, че тези хора обичат истината, това твърдение не е много обективно или точно. Въз основа на техните конкретни проявления обаче тези хора копнеят за истината. Откъде идва този копнеж? Той идва от надеждата им да изкоренят покварения си нрав, надеждата им да разрешат различните проблеми и трудности, които срещат при навлизането си в живота, и надеждата им да напреднат в истината, да се задълбочат, както и надеждата им да са способни наистина да действат с принципи, да практикуват с път, да разпознаят по-точно от разкриванията на покварения си нрав каква е същността на покварения им нрав и как да го изкоренят и да се отърват от него. Макар че тези хора често живеят в покварен нрав, като например съревновават се за статус, упорито настояват на своето и са самоправедни, надменни, измамни или дори непримирими, чрез непрекъснатото ядене и пиене на Божиите слова и преживяване на Божието дело тези очевидни проблеми постепенно ще бъдат изследвани и установени. Тогава те могат да ги разпознаят като проблеми, като разкривания на покварен нрав, които не са в съответствие с истината и са мразени от Бог. След като осъзнаят покварения си нрав, те копнеят още повече да го изкоренят и да се отърват от него. Това е един от източниците на техния копнеж за истината. С други думи, те имат нужда да изкоренят покварения си нрав, имат настойчивата нагласа да се отърват от покварения си нрав. В същото време, след като открият различни състояния, проблеми и трудности, разкрити от покварения им нрав, те са по-нетърпеливи да разберат кои са точните Божии слова и изисквания по тези въпроси и кои истини или Божии слова могат да ги разрешат. Конкретните проявления и източници на техния копнеж за истината са тези. Това обективно твърдение ли е? (Да.) За тези хора не може да се каже, че обичат истината. Ако обичаха истината, щяха да бъдат много активни и различните им проявления щяха да бъдат по-положителни. Въз основа на различните проявления на тези хора и на действителния им духовен ръст обаче те не са достигнали до степента да обичат истината, а просто копнеят за нея. Това твърдение вече е доста обективно. И така, като погледнем различните проявления на тези хора, в коя категория трябва да бъдат категоризирани те? По-точно казано, тези хора принадлежат към категорията на Божия народ. Това твърдение има основание. Какво основание? Поквареният нрав на тези хора е същият като на другите. По отношение на човешката природа не може да се каже, че тяхната човешка природа е добра, нито може да се каже, че са съвършени в Божиите очи. Повечето от тях имат средна човешка природа. Какво означава „средна“ тук? Означава, че притежават определено ниво на съвест и разум. Но това не е най-важният аспект. Кой е най-важният? Това е, че след като чуят Божиите слова и Божиите изисквания, след като чуят за покварения нрав на всички типове хора, разобличен от Божиите слова, те не са безразлични, а са развълнувани и ще предприемат действия. Какво означава да предприемеш действия? Означава, че след като чуят тези Божии слова и тези истини, те не желаят повече да живеят в покварен нрав и да продължават предишния си начин на живот. Вместо това те се стремят да променят различните мисли, възгледи и начини на съществуване и живот, на които са разчитали преди. В същото време те активно търсят истината, докато изпълняват дълга си и в различните обстоятелства, нагласени от Бог, като използват Божиите слова като основа и принципи за практикуване, вместо да бъдат безразсъдни и своеволни. От тяхната човешка природа, заложби, тяхното отношение и възгледи към Божиите слова, Божието дело и Божиите изисквания и така нататък тези хора са именно онези, които Бог възнамерява да спаси. Те имат повече надежда да се отърват от покварения си нрав и да бъдат спасени, отколкото полагащите труд. Само онези, които приемат истината и могат да се отърват от покварения си нрав, за да бъдат спасени, се считат за Божи народ. Не е ли това определение доста подходящо? (Да.) То е най-подходящото. Да бъдеш спасен не означава просто да положиш малко усилия и да платиш малка цена, за да можеш да останеш, и след това всичко да е уредено. Какво е състоянието на онези, които могат да бъдат спасени? Това е състояние, при което чрез приемане и преживяване на Божиите слова и дело поквареният им нрав е изкоренен. В този процес те опознават Бог, разбират собствения си покварен нрав и имат реални и конкретни преживявания на Божиите слова, като по този начин са способни да свидетелстват за Бог — те са способни да свидетелстват за Бог. За кои аспекти на Бог свидетелстват те? Те свидетелстват за Божиите намерения, Божия нрав, за това, което Бог притежава и представлява, за Божията идентичност и за това, че Бог е Създателят. Ето какво може да се прояви в един човек, след като постигне спасение. Защо хората могат да постигнат тези резултати, след като са спасени? Не е защото се смятат за такива, които „имат добра човешка природа, наистина вярват в Бог, имат способността да се отричат и желанието да плащат цена, за да изпълнят дълга си“, че постигат това. Единствената причина — и най-важната точка — е, че те могат да приемат Божиите слова като свой живот, способни са да практикуват истината, за да се отърват от покварения си нрав, да загърбят първоначалните си, стари начини на живот и възгледи за живота и да приемат Божиите слова като свой нов живот. Те използват Божиите слова като основа, за да постъпват, да вършат неща, да следват Бог, да се покоряват на Бог и да удовлетворяват Бог. Това е резултатът, който може да бъде постигнат в такива хора. Кой е най-важният аспект за постигане на спасение? (Да си способен да приемеш истината.) Точно така. Да си способен да приемеш истината е ключът.

Някои хора казват: „Ако отдавам всичко на Бог докрай, ще ме благослови ли Бог изобилно?“. Ако не приемаш истината, но все пак можеш да упорстваш в следването на Бог докрай, като полагаш труд до последно, и през това време нямаш големи прегрешения и не накърняваш Божия нрав, тогава при такива обстоятелства Бог ще те сметне за предан полагащ труд, който може да остане. Някои хора питат: „Каква благословия е това да останеш?“. Това не е малка благословия! Ако имаш шанса и възможността, може да видиш истинската Божия личност, а това зависи от това какво ще направи Бог в следващата епоха. Ако имаш възможност да останеш и да живееш още няколко десетилетия, тази благословия е доста значителна. Как се получава тази благословия? Тя се постига чрез предано полагане на труд, като същевременно се придържаш към възгледа, че „имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, имам способността да се отричам и желанието да плащам цена и да понасям несгоди, за да изпълнявам дълга си“. Не трябва ли полагащите труд да знаят, че трябва да са доволни? (Да.) Те трябва да са доволни, че са постигнали тази благословия. Ти дори не приемаш Божиите слова, но понеже Бог вижда твоята преданост и способност да полагаш труд докрай, без да дезертираш през този период, без да накърняваш Божия нрав или да нарушаваш Неговите управленски закони, без да извършваш големи прегрешения, Той ти дарява тази благословия и благодат — от сътворението на човешкия род това е най-големият дар, който Бог дава на покварените хора, които само предано са полагали труд, но не са постигнали спасение. Ти си положил само малко усилия и дори не приемаш Божиите слова — да можеш да получиш такава голяма благословия вече е доста добре. Това е огромната Божия благодат. Друга категория е Божият народ, за който току-що говорихме. Благословиите, които получава Божият народ, определено са по-големи от тези, които получават полагащите труд. И така, каква е благословията на Божия народ? Разбира се, не е толкова просто, колкото само да можеш да останеш или да имаш възможността да видиш истинската Божия личност. Има много повече благословии, но няма да ги обсъждаме тук. Да се говори за това не е реалистично, а освен това, дори да ви кажа, вие няма да ги разберете или да ги постигнете сега. Божият народ е този, който Бог възнамерява да спаси, и сред целия човешки род той получава най-големите благословии. Това в никакъв случай не е преувеличение. Защо е така? Защото в Божието дело, в делото на Божия шестхилядолетен план за управление за спасяване на човешкия род, Божият народ, като е способен да приеме Божиите слова, като е способен да се отнася към Божиите слова като към истината и като към принципите на своето съществуване и като прави Божиите слова свой живот, се е отървал от покварения нрав на Сатана и е изживял Божиите слова, като е дал силно и гръмко свидетелство за Бог. Те са способни да използват онова, което изживяват, своя живот, за да отвърнат на Сатана и да го посрамят, способни са да свидетелстват за Бог сред човешкия род, като по този начин носят слава на Бог. Следователно Божият народ е този, който Бог възнамерява да спаси, и този, който получава спасение. Някои хора казват: „Тъй като тези хора могат да превърнат Божиите слова в свой живот, да изживеят Божиите слова и да свидетелстват за Бог, това прави ли ги Божии възлюбени синове, онези, които са богоугодни?“. Ти мислиш твърде много. Достатъчно е да си един от Божия народ. Ако Бог те нарече Свой син, Свое дете или Свой възлюбен син, това е Божия работа, но независимо кога, ти никога не бива да твърдиш, че си Божи възлюбен син, Божи син или Божи любимец. Не прави такива твърдения за себе си и не се смятай за такъв. Ти си сътворено същество — това е правилно. Дори ако един ден бъдеш назован сред Божия народ или вече си поел по пътя на спасението, ти все още си просто сътворено същество. Ако мислиш по този начин, това доказва, че пътят, по който вървиш, е правилният. Ако винаги се стремиш да бъдеш Божи възлюбен син, да бъдеш обичан от Бог, да бъдеш богоугоден, тогава пътят, по който вървиш, е погрешен. Този път не води доникъде и не бива да се отдаваш на такова самозалъгване. Независимо дали Бог някога е изричал такива думи или е давал такова обещание на хората, не бива да се смяташ за такъв. Това не е нещо, което трябва да се стремиш да постигнеш. Да си един от Божия народ вече е достатъчно добро. Божият народ вече е съгласно критериите като сътворени същества — жалко е само, че ти все още не си такъв. Затова не се стреми към тези неясни, илюзорни, празни неща. Да си способен да се стремиш към спасение, до известна степен вече е поемане по пътя на спасението. Основните характеристики на Божия народ са, че той е способен да приеме истината и проявява любов към истината. В процеса на преживяване на Божието дело и стремеж към спасение поквареният му нрав, старите му мисли и различните негативни състояния и проявления, свързани с покварения му нрав, могат да бъдат разрешени, отстранени и променени в различна степен. Тогава той може да изживее Божиите изисквания да бъде честен човек, човек, който разбира истините принципи, човек, който има преданост и покорство, и човек, който може да се бои от Бог и да отбягва злото. Що се отнася до това как да бъдеш един от Божия народ, който е съгласно критериите и еталона, няма да се спираме подробно на това тук. Това не е темата на нашето днешно общение.

III. Наемни работници

Освен полагащите труд и Божия народ, има и друга категория хора, които са най-жалките сред избраните от Бог. След като чуят различните истини, изразени от Бог, и различните слова на Неговото разобличаване на човешкия род, тяхното поведение, онова, което изживяват, и техните стремежи не показват никаква промяна. Независимо как разговаряш с тях за истината, те остават безразлични: „Не искам да се променям. Ще живея както си искам и никой не може да ме контролира. Правете каквото си искате, не ме интересува! Сега не съм в добро настроение, така че никой от вас да не ме провокира. Ако го направите, няма да бъда любезен!“. Те не се възприемат с определеното отношение или възглед, че „имам добра човешка природа, наистина вярвам в Бог, мога да се отричам и съм готов да понеса несгоди и да платя цена“, но проявяват едно по-определено отношение сред братята и сестрите. Какво е това отношение? То е: „Ще действам както си искам, ще правя каквото си искам. Никой не бива да ме подтиква да приема истината, никой не бива да се опитва да ме промени. Всеки, който се опита да ме подтикне да приема истината, просто си търси белята, а ако някой се опита да ме кастри, ще се боря с него до смърт!“. Те нямат ни най-малък интерес към нито едно изречение, изречено от Бог, нито към делото, което Бог върши. Разбира се, по отношение на покварения нрав на хората и принципите на вършене на нещата, както и на отношението, което хората трябва да имат към Бог, и на принципите, които трябва да се спазват при междуличностните взаимодействия — които братята и сестрите споменават по време на събирания или докато изпълняват дълга си — те се отнасят с презрение. Някои хора изпълняват даден дълг, но напълно пренебрегват принципите, изисквани от Божия дом, като вършат нещата така, както са си ги планирали. Веднага след като приключиш да разговаряш с тях за принципите, те се съгласяват пред теб, но след това се обръщат и започват да действат безразсъдно и произволно, като показват демоничния си аспект. Има и хора, които външно изглеждат като порядъчни хора, но когато говориш или разговаряш с тях, възгледите им са неправилни, тонът им е неправилен и, което е по-важно, нравът им е неправилен, което прави невъзможно да се разговаря с тях. Когато ги попиташ: „Съществува ли Бог в света?“, те казват: „Не знам“. Ти казваш: „Това трябва да се направи по този начин, това е Божието намерение“. Те отговарят: „Да не би да не ме харесваш? Да не би да искаш да ми създадеш неприятности? Да не се опитваш да ме отлъчиш?“. Ти казваш: „Да действаш така означава да разпространяваш представи и да даваш воля на негативността, което може да накара някои новоповярвали да се препънат. Трябва да се придържаме към правилата на Божия дом и трябва да сме наясно с принципите, които трябва да се следват при взаимодействията и общуването между хората. Ако казаното и направеното не може да изгражда характера на другите или да им помогне, то поне не бива да им влияе негативно. Това е разумът, който трябва да притежава човек с нормална човешка природа“. Те казват: „Да ми говориш за нормална човешка природа, да ми четеш лекции за правила, за кого се мислиш? Какво лошо има в това, че давам воля на негативността? За всеки новоповярвал, който се препъне, това е един новоповярвал по-малко — спестява ми досадата да ги гледам!“. Да се говори с тях за правила е безполезно, както и да се обсъжда човешката природа. А какво да кажем за общението за истината, за общението за Божиите слова? Те не слушат и общението за Божиите слова. Никой не смее да ги критикува, никой не смее да ги притеснява или провокира. Има ли такива хора в църквата? (Да.) Сред онези, които са били премахнати, наистина има такива хора. Тези хора полагащи труд ли са, Божи народ ли са, или какво? (Те са хора, които са били отстранени.) Защо са били отстранени? (Защото не приемат истината, защото изпитват неприязън към истината.) Това е същността на проблема. Защо тогава не приемат истината? Защо изпитват неприязън към истината? Каква е първопричината? (Същността на тези хора е на неверници.) Правилно, тяхната същност е на неверници. В църквата има доста неверници, но всички неверници ли са такива? (Не.) Тези хора, на които им липсва дори най-основният човешки морал и възпитание — дали са отстранени само защото са неверници? Защо са отстранени? В основата си това е проблем на човешката природа. Тези хора имат лоша, злонамерена човешка природа. По-точно казано, на тях им липсва човешка природа. Щом им липсва човешка природа, какви са те? Те са хора с дяволска природа. Какви са хората с дяволска природа в сравнение със зверовете? Мисля, че са дори по-лоши от зверовете. Някои зверове могат да бъдат покорни и да избягват злосторничеството. Например кучетата могат да бъдат доста добри. Някои кучета наистина стават чудесни домашни любимци, разбират се изключително добре с хората! Те са особено покорни и разумни, разбират всичко, което хората казват, и са подходящи за отглеждане на закрито. Такива кучета са много по-добри от непокорните хора. Има много хора, които са дори по-лоши от добрите кучета. Тогава те все пак човеци ли са? Не, те не са човеци; те са нечовеци. Много хора не разбират човешкия език. Невъзможно е да се общува с тях. Те не приемат истината, независимо как се разговаря за нея, оплакват се, когато ги кастрят, и когато ги отстранят, избухват в гневни ругатни, без да показват никаква промяна, независимо колко години са вярвали. Може ли все пак да се позволи на такива хора да останат в Божия дом? (Не.) Не може да им се позволява да останат. В коя категория трябва да бъдат категоризирани такива хора? Преди всичко, трябва ли тези хора да бъдат категоризирани сред Божиите избраници? (Не.) Ако не са сред Божиите избраници, в коя категория трябва да бъдат поставени? Да не си сред Божиите избраници — как трябва да се тълкува това? Означава, че от гледна точка на човешката природа, която те показват и изживяват, не става въпрос просто за това да са неверници. Тяхната същност не е човешка. Има много неверници — всички ли са толкова лоши и злобни като тези хора? Не. Дори сред невярващите не всеки е толкова лош. Някои хора притежават най-основните морални стандарти. А какво да кажем за тези хора? На тях им липсва дори най-основният морал и възпитание, които имат невярващите. Техните разкривания и това, което изживяват, по-точно казано, не отговарят на критериите за човешки морал. Същността на тези хора е дяволска. От гледна точка на тяхната същност тогава, спасява ли ги Бог? (Не.) Бог не ги спасява. И защо е така? Защото тяхната човешка природа е лоша и злобна, с демонична природа, и затова те изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват. Всъщност, като казваме това, ние ги издигаме. По-точно казано, тези хора изпитват неприязън към положителните неща и ги мразят, като не достигат до нивото да изпитват неприязън към истината и да не я приемат. Те изпитват неприязън към най-основните положителни неща, мразят ги и им се съпротивляват. Правилата, които човек с нормална човешка природа трябва да спазва, и възпитанието, което трябва да има, са все неща, които ги отвращават. Могат ли те да приемат истината? (Те не достигат до това.) Точно така, те не достигат до това. Те дори не са полагащи труд. Някои хора казват: „Щом не са дори полагащи труд, за какви са считани в Божия дом? Как са попаднали в Божия дом?“. Ако трябва да ги обясним, да ги поставим в категория, по-точно казано, тези хора са като наемни работници или временни работници, доведени изсред невярващите. Ясен ли е смисълът на това? Това е тяхната категория, както и ролята, която играят в Божия дом. Те дори не са полагащи труд. Аз не ги считам за полагащи труд, те не са достойни! Полагащите труд притежават характерни черти, като това да имат добра човешка природа, истинска вяра в Бог и готовност да платят цена, както и способност да понасят несгоди, и те изживяват тези неща. Тези хора нямат дори тези качества, така че категоризирането им като наемни работници вече е проява на изключителна доброта и е много учтиво. Какво означава да си наемен работник или временен работник? Означава, че поради специални нужди в определени периоди Божият дом наема някои хора, които не са свързани със спасението, за да изпълнят определени задачи. След като тези задачи бъдат изпълнени, истинското лице на тези хора се разкрива. Божиите избраници са страдали достатъчно от общуването с тях, до такава степен, че са им омръзнали до непоносимост, и също така са придобили достатъчно проницателност по отношение на тях. При такива обстоятелства тези хора трябва да бъдат премахнати. Това е най-подходящият момент за такива действия. Беше ли обяснено ясно току-що как се появяват тези хора? (Да.) Те са наемни работници, несвързани със спасението, които са доведени по време на специални периоди на църковна работа. След като известно време са вършили случайна работа и са служили, тези хора извършват безразсъдни злосторничества в Божия дом, като причиняват многобройни прекъсвания и смущения. Ролята, която играят, е на отрицателни герои. Те напълно отразяват истинското лице на Сатана и дяволите, смущават работата на църквата и унищожават реда на църковния живот. По-конкретно може да се каже, че тези хора значително вредят на интересите на Божия дом, като например повреждат голяма част от оборудването, машините, ценните предмети и така нататък на Божия дом. Може да се каже, че действията и поведението на тези хора са предизвикали широко разпространен гняв. Разбира се, те са дали възможност на повече хора да научат уроци и да придобият проницателност, да научат какво е дявол и какво означава да ти липсва човешка природа, както и да видят ясно истинските лица на неверниците. Те са дали възможност на хората да видят ясно и по-конкретно какви са мислите и възгледите на неверниците, към какво се стремят, до какво се домогват дълбоко в сърцата си, какво отношение таят към Бог и истината, какво отношение таят към дълга си и към положителните неща, и дори отношението, което тези хора таят към определени правила, установени от Божия дом, и така нататък. Когато стане толкова конкретно, как тези хора изживяват своята човешка природа, своята човешка природа същност и към какво се стремят, всичко това е напълно разобличено. Задържането на тези хора в църквата тогава изглежда излишно. Това ще причини голяма вреда на Божиите избраници и изобщо няма да им е от полза. Това е моментът те да си тръгнат. Тогава, ако кажем, че Божият дом им е дал достатъчно време и възможности да приемат истината и да се преклонят пред Бог, това твърдение правилно ли е? (Не.) Как трябва да се каже тогава? Божият дом им е дал предостатъчно възможности и достатъчно време, за да направят обрат, но крайният резултат разкрива един факт: дяволът си е дявол по всяко време и никога не може да се промени. Това е фактът. Възможно ли е да накараш големия червен змей да признае Божия статус и идентичност? Да накараш тези хора с демонична природа да се променят и да спазват някои правила — може ли това да се постигне? (Не.) Те не могат да го постигнат. Даването на възможности не е за да приемат истината, да признаят делото, извършено от Бог, или да действат според истините принципи, а за да им се даде шанс да направят обрат. Ако имаше дори и най-малък знак, че са направили обрат, техният евентуален изход можеше да се промени. Тези хора обаче не знаят кое е добро за тях. Тяхната демонична природа винаги ще бъде точно такава. Колкото и време или колкото и възможности да им се дадат, това, което изживяват, и тяхната същност няма да се променят. Това е факт. Следователно крайният начин за справяне с тези хора е да бъдат освободени от дълга им, да бъдат накарани да напуснат църквата и да се гарантира, че вече нямат никакви връзки или отношения с Божия дом. Има ли хора, които няма да имат желание да ги видят да си тръгват и ще ги съжаляват, като казват: „Тези хора са все още доста млади; ако им се даде време, биха станали отлични. Имат толкова добри заложби, толкова са надарени и талантливи — колко хубаво би било, ако можеха да приемат истината! Ако Божият дом може да бъде по-любящ и толерантен и да им даде повече шансове да се покаят, когато остареят, може би нещата ще се развият по различен начин.“? Що за хора мислят по този начин? (Объркани хора, сбъркани хора.) Правилно. Всички те са объркани, сбъркани хора — просто негодници! Бог не спасява такива хора и Божият дом не им позволява да останат — какво има да ги съжалявате? Бог казва, че няма да спаси такива хора, а ти предлагаш да им се даде шанс да се покаят. Можеш ли ти да спасяваш хора? Не се ли противопоставяш на Бог? Да не би да се опитваш да накараш другите да мислят, че си по-любящ от Бог? Имаш ли истината реалност? Можеш ли да прозреш същността на един човек? Кой може да спасява хората, Бог или ти? Осмеляваш се да се противопоставяш на Бог — това не е ли твърде надменно, самоправедно и лишено от разум? Не е ли това голямо бунтарство? Не е ли това Сатана и зли духове, които се прераждат и винаги обичат да се противопоставят на Бог? Неверниците, споменати току-що, са по-лоши от зверове. Както и да се разговаря с тях за истината, е безполезно. Дори кастренето им е безполезно. Може да се каже, че те имат природата на Сатана и никога няма да се променят. Ако някой иска да даде на тези от рода на Сатана шанс да се покаят, нека той да предоставя ресурс на такива хора. Ще видим дали наистина има любов. Онези неверници, които изобщо не приемат истината, са най-лошите в църквата. Всички те са като зверове, отвъд всякакъв разум и неспособни да бъдат спасени. Независимо дали в миналото или сега, отношението на църквата към тях е било най-подходящо. Църквата е проявила огромно търпение и толерантност към тях и им е дала достатъчно възможности. Но досега те изобщо не са се променили, дори може да се каже, че са се влошили. В началото, когато тези хора идват да вярват в Бог със своите представи, фантазии и желание за благословии, те са способни да бъдат донякъде сдържани, като изпълняват дълга си с известен ентусиазъм и устрем. В крайна сметка обаче, когато видят, че „да вярваш в Бог означава да се стремиш към истината, да познаваш Божието дело и да се покоряваш на Бог, и това е всичко“, тяхното отношение към Бог и истината, както и истинското им лице, са напълно разобличени. Какво се разобличава? Не само че им липсва човешка природа, съвест и разум, но те са и изключително жестоки, нечестиви и груби. Те презират Бог и истината и дори се отнасят към изискванията и правилата на Божия дом — и към Божиите управленски закони — с враждебност и предизвикателност. Тези техни проявления засилиха отвращението и неприязънта на Божиите избраници към тях, а също така ускориха темпото, с което Божият дом ги изчиства, като в крайна сметка бързо определиха дали ще останат или ще си тръгнат, решавайки техния изход и съдба. Техният изход и съдба са заслужени от тях, не са били предизвикани от подстрекателството или подтикването на някого, нито някой ги е принуждавал или изкушавал, и със сигурност не са били предизвикани от обективни обстоятелства. Техният изход и съдба са причинени от самите тях, резултат са от собствения им избор и са определени от тяхната природа същност и пътищата, по които са поели. Изходът и съдбата на тези хора са определени. Щом бъдат премахнати от редиците на изпълняващите дълга си, тогава те вече не са дори полагащи труд. Добре можете да си представите каква съдба ще имат — не си струва да се споменава тук, защото са недостойни.

Що се отнася до този тип хора, които биват разобличени и отстранени, проявленията на различните им злодеяния, както и злобните думи и изказвания, които разкриват в ежедневието си, са очевидни. И все пак някои водачи и работници не са способни да разпознаят тези зли хора какви са в действителност или да прозрат тяхната природа същност. Тези водачи и работници изглежда не осъзнават, че това са зли хора и неверници, и затова нямат планове да ги изчистят от църквата или да се справят с тях по подходящ начин. Това е сериозно неизпълнение на отговорността от тяхна страна като водачи и работници. Те гледат с отворени очи как тези хора с демонична природа не спазват нито едно от правилата на Божия дом, как вилнеят и безразборно смущават и саботират делото на църквата и реда на църковния живот; те дори позволяват на тези хора да действат дръзко и безразсъдно, да се държат беззаконно и да вредят на интересите на Божия дом под знамето на изпълнението на дълга си. Вредата за интересите на Божия дом обхваща много неща: повреждане на машините и различното оборудване на Божия дом, повреждане на различните му канцеларски уреди и консумативи, дори разхищаване на Божиите приношения, както им е угодно, и така нататък. По-сериозното е, че те безразборно разпространяват различни ереси и заблуди, като причиняват такова смущение, че Божиите избраници не могат да изпълняват дълга си спокойно, такова смущение, че хората, които са слаби и негативни, изоставят дълга си и губят вяра да следват Бог. Тези зли хора вършат всички тези лоши неща, извършват всички тези злодеяния, които смущават и прекъсват делото на църквата и нанасят вреда на братята и сестрите, но водачите и работниците си затварят очите и си запушват ушите. Някои от тях дори казват: „Не знаех, никой не ми е казвал!“. Тази банда от зверове и дяволи е предизвикала хаос, отприщила е безредици в църквата, но водачите и работниците са в пълно неведение и дори не подозират за това! Не са ли те измет? Къде са сърцата им? Какво правят? Не се ли занимават просто с празни приказки? Не пренебрегват ли същинските си задачи? Всеки ден, в който такива лъжеводачи са на работа, е още един ден, в който всякакви зли хора безразсъдно смущават църквата и вредят на Божиите избраници. Именно защото лъжеводачите не изпълняват отговорностите си, тази банда от зверове се мотае безделно по цял ден, не изпълнява никакъв дълг и не спазва никакви правила, живее на гърба на Божия дом, наслаждава се свободно на различните материални придобивки и блага на Божия дом — те дори умишлено смущават делото на църквата, повреждат машините и оборудването на Божия дом. Така действат те, но въпреки това очакват да живеят безгрижно и да правят каквото си искат в Божия дом, като на никого не е позволено да ги притеснява или провокира. Това е толкова сериозен проблем, но водачите и работниците го пренебрегват и не го разрешават дори когато другите им докладват за него — не са ли те боклук, който не върши истинска работа? Не е ли това сериозно неизпълнение на отговорността? (Да.) Някои казват: „Не разреших проблема, защото бях зает с друга работа. Просто не можах да смогна!“. Убедителни ли са тези думи? С какво точно си толкова зает, щом не разрешаваш такъв сериозен проблем? Има ли стойност това, с което си зает? Способен ли си да приоритизираш работата си? Не трябва ли разрешаването на проблемите да е с предимство, колкото и да си зает с работа? Своевременното разбиране на различните видове хора, които прекъсват и смущават работата на църквата, и справянето с тях е отговорност на водачите и работниците. Ако оставяш настрана реалните проблеми и се занимаваш с други въпроси, вършиш ли истинска работа? Ако откриеш проблем или някой ти докладва за проблем, трябва да оставиш настрана текущата си задача и незабавно да отидеш на място и да видиш какъв е източникът на проблема. Ако някой зъл човек смущава и прекъсва работата на църквата, трябва първо да го изчистиш. След това решаването на другите проблеми ще бъде лесно. Ако откриеш проблем и не го оправиш, с твърдението, че си твърде зает, всъщност не тичаш ли насам-натам като катерица в клетка? С какво си толкова зает всъщност? Истинска работа ли е? Можеш ли да го обясниш ясно? Убедителни ли са твоите причини и извинения? Защо се отнасяш към решаването на проблеми като към нещо маловажно? Защо не решаваш проблемите своевременно? Защо намираш извинения и се измъкваш, като казваш, че си твърде зает, за да се погрижиш за тях? Не е ли това безотговорно? Като водач в църквата, ако не приоритизираш решаването на проблеми, занимаваш се с различни дребни въпроси, не успяваш да разпознаеш съществуването на критични проблеми, не си способен да разграничиш важността и неотложността в работата и да схванеш ключовите моменти — това са проявления на изключително лоши заложби и такъв човек е объркан. Колкото и години да си водач, не си способен да вършиш добре работата на църквата. Трябва да поемеш отговорност и да подадеш оставка. Ако един водач има прекалено лоши заложби, всяко обучение е безполезно. Той определено ще бъде неспособен да свърши каквато и да е работа — той е лъжеводач, който трябва да бъде освободен и възложеният му дълг трябва да се адаптира. Какви са последствията от работата на лъжеводачите? Обективно погледнато, всичко, което правят лъжеводачите, носи многостранни загуби на църквата. От една страна, съществената работа на църквата не се върши добре, което пряко възпрепятства ефективността на различните елементи на църковната работа. В същото време това вреди и влияе на навлизането в живота на Божиите избраници. Най-важното е, че това засяга разпространението на евангелието на царството. Тези последствия са пряко свързани с това, че лъжеводачите не вършат истинска работа. Казано по-ясно, всичко това е причинено от факта, че лъжеводачите не се занимават с истинска работа. Ако другите водачи и работници могат активно да се занимават с някаква истинска работа, да ускорят темпото и да съкратят времето за решаване на проблеми, няма ли различните загуби, нанесени на Божия дом от лъжеводачите, да бъдат донякъде смекчени? Те биха могли поне да бъдат намалени. Дори ако Божият дом не изисква от теб да се справяш с проблемите веднага щом възникнат, като минимум, след като проблемите бъдат докладвани, трябва да започнеш да се занимаваш с тях незабавно: да се осведомиш за ситуацията от братята и сестрите и да обсъдиш и разговаряш с другите водачи и работници как да се решат проблемите. Ако проблемът е сериозен и не знаеш как да го разрешиш, трябва своевременно да го докладваш нагоре и да потърсиш решения. Това е нещо, което всички водачи и работници трябва да постигнат. Но настоящият проблем е, че тези водачи и работници, дори и да не могат да решат проблемите, не докладват нагоре. Те много се боят да докладват нагоре от страх да не издадат собствената си некомпетентност, прекалено лоши заложби и неспособност да вършат истинска работа. Те се тревожат да не бъдат освободени. И все пак те не поемат инициативата да работят. Те са тъпи и вцепенени и действат бавно. Без път за решаване на проблемите, те просто се носят по течението, което води до натрупване на твърде много нерешени въпроси, а така предоставят възможности на злите хора. В този момент, като виждат, че лъжеводачите са некадърници, тези зли хора и хората с амбиции се възползват от възможността безразборно да вършат злодеяния, като потапят църквата в хаос и безредие, парализират всички аспекти на работата. Въпреки че лъжеводачите трябва да носят основната отговорност, другите водачи и работници също не са изпълнили своите отговорности. Не е ли това сериозно неизпълнение на отговорността от страна на водачите и работниците? Всъщност повечето от проблемите, които възникват в църквата, са пряко свързани със смущенията, причинени от зли хора и неверници. Ако водачите и работниците не могат своевременно да идентифицират корена на проблемите, не могат да намерят главните виновници, които причиняват проблемите, и винаги търсят причини другаде, тогава те няма да могат да решат проблемите в основата им и в бъдеще ще продължат да възникват проблеми. Ако размирниците или тези, които създават проблеми задкулисно, бъдат хванати и директно им се потърси отговорност, този начин на справяне с проблемите е най-ефективен. Най-малкото, това гарантира, че тези неверници и зли хора няма да смеят да продължат да вилнеят и да причиняват прекъсвания и смущения. Не трябва ли именно това да постигнат водачите и работниците? (Да.) Може да се каже със сигурност, че основната причина проблемите в църквата да се увеличават и да не се решават своевременно се дължи на безотговорността на водачите и работниците, или защото на лъжеводачите им липсва истината реалност и не могат да вършат истинска работа. Ако водачите и работниците не могат да решат различните проблеми, които възникват в църквата, те определено не могат да изпълняват работата, присъща на техните позиции. Тук има няколко ситуации и причини, които трябва да бъдат ясно разбрани: ако водачите и работниците са новаци без опит, трябва търпеливо да им се помага, да бъдат водени да решават проблеми и в процеса на решаване на проблеми да научат някои неща и да схванат истините принципи. По този начин те постепенно ще се научат да решават проблеми. Ако водачите и работниците не са правилните хора, ако напълно отказват да приемат истината и вместо това използват възгледите и методите на невярващите, за да решават проблеми, това не съответства на истините принципи. Такива хора не са подходящи да бъдат водачи и работници и трябва да бъдат своевременно освободени и отстранени. След това трябва да се проведат нови избори, за да се изберат подходящи водачи и работници. Само този подход може да реши проблема из основи. Да бъдеш църковен водач не е лесна задача и е неизбежно някои проблеми да не могат да бъдат решени. Въпреки това, ако човек притежава разум, когато се сблъска с проблеми, които не може да реши, не бива да ги крие или потиска и да ги пренебрегва. Вместо това трябва да се консултира с няколко души, които разбират истината, за да намерят заедно решение, което може да разреши седемдесет до осемдесет процента от проблемите, като поне временно се предотврати възникването на големи проблеми. Това е осъществим път. Ако проблемите наистина не могат да бъдат решени, тогава трябва да се потърсят решения от Горното, което е мъдър избор. Ако от страх да не загубиш авторитет или от страх, че Горното ще те кастри за твоята некомпетентност, ти прикриваш и не докладваш проблемите, това е напълно пасивно. Ако действаш като вцепенен, тъп глупак, който не знае какво да прави, това ще забави нещата. Такива ситуации лесно предоставят възможности на злите хора и антихристите, като им позволяват да се възползват от хаоса, за да действат. Защо се казва, че те се възползват от хаоса, за да действат? Защото те чакат точно тази възможност. Когато водачите и работниците не са способни да се справят с никакви проблеми, а Божиите избраници се чувстват тревожни и неспокойни и вече са загубили доверие в тях, злите хора и антихристите търсят как да се възползват от тази празнина. Те смятат, че църквата е в състояние без ръководство или управление. Те искат да се възползват от този шанс, за да се перчат със своите способности, за да накарат Божиите избраници да ги гледат с възхищение и уважение, да ги подкрепят и да повярват, че в сравнение с водачите и работниците те имат по-добри заложби, по-способни са да решават проблеми и да показват изход, и могат по-добре да обърнат хода на събитията сред хаоса. Не е ли това, което злите хора и антихристите най-много искат да направят? В този момент, когато водачите и работниците са безсилни, а злите хора и антихристите се изправят и решават проблемите, дори показват изход, на кого ще повярват Божиите избраници? Естествено, те ще повярват на злите хора и на силите на антихристите. Какво показва това? Показва, че водачите и работниците са некадърници и не постигат нищо, провалят се в решаващи моменти. Такива хора все още ли са достойни да бъдат водачи и работници? Въпреки че на антихристите им липсва истината реалност и не могат да вършат истинска работа, всички те притежават някои дарби в различна степен и са относително по-проницателни по отношение на външните въпроси, което именно представлява тяхното предимство и е начинът, по който могат да подвеждат хората. Но ако те станат водачи и работници, биха ли могли действително да използват истината, за да решат проблемите на Божиите избраници? Биха ли могли наистина да водят Божиите избраници да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да навлязат в истината реалност? Категорично не. Въпреки че имат някои дарби и са красноречиви, на тях им липсва каквато и да е истина реалност. Подходящи ли са те да бъдат водачи и работници на църквата? Изобщо не са! Това е нещо, което Божиите избраници трябва да прозрат. Те никога не бива да бъдат подвеждани или заблуждавани от зли хора и антихристи. Неверниците, злите хора и антихристите изобщо не се стремят към истината и нямат нито частица от истината реалност. Кажете Ми, могат ли те да кажат нещо със съвест и разум, като например: „Въпреки че сега няма кой да ръководи църквата, ние трябва да действаме по собствена инициатива. Правилата на Божия дом не могат да бъдат нарушавани, принципите, изисквани от Божия дом, не могат да бъдат променяни. Трябва да правим това, което трябва да правим; всеки трябва да се придържа към дълга, който трябва да изпълнява, да изпълнява своите отговорности и да не нарушава реда“? Биха ли могли да кажат нещо подобно? (Не.) Категорично не! Какви действия ще предприемат тези неверници и зли хора? Без наблюдение и надзор те дори не изпълняват дълга си, отдават се на ядене, пиене, игри и забавления, занимават се с празни приказки, шегуват се и дори флиртуват. Някои прекарват цяла нощ в гледане на видеоклипове от невярващия свят, след което използват извинението, че са стояли до късно, за да изпълняват дълга си, за да се скатават и да спят прекомерно. Това са действията на зли хора, на тези, които принадлежат на дяволите. Когато извършват тези лоши дела, чувстват ли някаква вина? Ще им проговори ли изведнъж съвестта и ще поемат ли инициативата да изпълнят някои човешки отговорности и да направят нещо полезно за Божия дом, за църквата и за братята и сестрите? Категорично не. Когато някой ги наблюдава, те неохотно вършат някаква работа, която ги представя в добра светлина, само за да си осигурят прехрана. Това е единственото, което могат да направят. Освен това тези хора нямат нито едно компенсиращо качество. И така, има ли смисъл тези хора да остават в Божия дом? Няма никакъв смисъл. Такива хора са излишни и трябва да бъдат изчистени.

Как да прецените дали някой обича истината? Нека ви дам пример, за да разберете. Някои хора се занимават с дадена професия и колкото повече учат, колкото повече напредват в обучението си, колкото повече разбират, толкова повече са готови да се занимават с нея и толкова по-малко са склонни да напуснат професията. Какво проявление е това? Означава ли, че те наистина обичат тази професия? (Да.) Без значение колко несгоди понасят, без значение каква е цената, без значение колко усилия полагат, те безпрепятствено продължават в професията, без да съжаляват. Това е истинска обич, дълбока, сърдечна обич. Да предположим, че има човек, който твърди, че харесва определена работа, но не е склонен да понася несгоди или да плаща цената по време на процеса на усвояване на професионални умения, а когато в работата възникнат много проблеми, от страх от неприятности той не търси решения и дори често чувства, че заниманието с тази професия е главоболие или бреме. Промяната на професията обаче не е лесна и като се имат предвид материалните облаги, които тази професия може да донесе, този човек неохотно се занимава с нея, но никога няма да стане един от най-добрите в тази професия. И така, дали той наистина обича тази професия? (Не.) Очевидно не. Има и друг тип хора, които на думи изразяват привързаност към определена професия и се занимават с нея, но никога не понасят несгоди или не плащат цена, за да научат добре професионалните умения. Те дори може да развият отвращение или омраза към професията по време на процеса на обучение, като стават все по-малко склонни да учат. Когато отвращението им достигне определено ниво, те сменят кариерата си и след това не желаят да споменават никакви процеси, истории или каквото и да било друго от времето, когато са се занимавали с тази професия. Такива хора наистина ли обичат професията? (Не.) Не я обичат. Те могат лесно да се откажат от професията, да изпитват отвращение и дори да сменят кариерата си, което доказва, че всъщност не обичат професията. Причината, поради която могат да изоставят професията, е, че след като са инвестирали много време, енергия и средства, професията не им е позволила да живеят богатия живот, за който са мечтали, или да се наслаждават на добро материално положение. Те започват да изпитват неприязън към професията и да я проклинат в сърцето си, дори забраняват на другите да я споменават, а и самите те вече не го правят, и дори се срамуват, че преди са се занимавали с тази професия и са я смятали за свое въжделение и най-висшата цел на своя стремеж в живота. Като се има предвид степента, до която могат да изпитват неприязън към професията, дали първоначалното им показване на привързаност към нея е било истинско? (Не.) Има само един тип хора, които наистина обичат професията — независимо дали професията им осигурява добър материален живот или значителни ползи, и без значение колко трудности срещат или колко страдания понасят в тази професия, те могат да упорстват в нея непоколебимо, до самия край. Това е истинска привързаност. Същото важи и за това дали човек обича истината. Ако ти наистина обичаш положителните неща, като напредваш от обич към положителните неща към обич към истината, тогава независимо какви ситуации срещаш, ти ще упорстваш в търсенето на истината и стремежа към нея, без да променяш целта на живота си. Ако можеш небрежно да се откажеш от вярата в Бог и да изоставиш пътя на спасението, това не е истинска обич към истината. Що се отнася до онези, които не се стремят към истината, но и не се отказват, има само една причина за тяхното постоянство: те смятат, че докато има искрица надежда за добър изход и крайна цел, за добро бъдеще, си струва да рискуват и трябва да упорстват докрай. Те вярват, че това постоянство е необходимо; просто се случва така, че бедствията се увеличават и няма къде другаде да отидат, така че ще упорстват тук, за да си опитат късмета. В сърцата си такива хора имат ли дори малко обич към истината? (Не.) Нямат. Когато за първи път започват да вярват в Бог, тези хора също говорят, че мразят света, мразят Сатана, мразят негативните неща, обичат положителните неща и копнеят за светлина. Но какво е тяхното поведение, когато стъпят в Божия дом, в църквата? Какво е отношението им, когато открият, че са полагащи труд, когато осъзнаят, че техните действия, поведение и природа не са угодни на Бог? Какви видове поведение проявяват? Може да се каже, че когато усетят, почувстват или помислят, че вече не са облагодетелствани в Божия дом, че ще бъдат отстранени, някои избират да напуснат. Други, макар и неохотно да останат в църквата, се предават на отчаяние и в крайна сметка са принудени да напуснат. Такива хора изобщо не обичат истината; когато желанието им за благословии е разбито, те могат да предадат Бог и да се отвърнат от Него. Тези различни проявления показват отношението на различните хора към истината.

IV. Различните изходи за тези три типа хора

Току-що разговаряхме за характерните черти на три типа хора: полагащи труд, наемни работници и Божия народ. От техните характерни черти става ясно, че крайният им изход не се определя от обективни обстоятелства или условия, а от собствените им стремежи и от тяхната природа същност. Разбира се, обективно погледнато, Бог е този, който определя съдбите на хората, но Бог ги определя въз основа на това дали хората обичат истината и дали са способни да я приемат. Полагащите труд също твърдят, че обичат истината и положителните неща, но накрая, когато Божието дело приключи, техните представи и фантазии за Бог, техните прекомерни изисквания към Бог и тяхното предателство към Бог остават непокътнати. Това е така, защото по време на Божието дело, в процеса на следване на Бог и изпълнение на дълга си, те така и не са изкоренили покварения си нрав. Основната причина да не се занимават с покварения си нрав е, че те поначало не приемат истината. Въпреки че имат желание да се покоряват на Бог, това, което те наистина проявяват, е само способност да се отричат и готовност да плащат цена, без изобщо да търсят истините принципи или пътя на покорството пред Бог. Крайният резултат е, че въпреки че са положили много усилия, те нямат ни най-малко познание за Бог. Те все още са способни да предадат Бог и да изразят своите представи и фантазии за Него, както и неразумните си изисквания към Него пред други хора и пред Сатана. Когато Божието дело приключи, те все още се смятат за хора, които „имат добра човешка природа, истински вярват в Бог, способни са да се отричат и да понасят несгоди и със сигурност ще бъдат спасени“, и затова се чувстват спокойни. В действителност те винаги са вървели по пътя на полагащия труд, без изобщо да се стремят към истината. Така те винаги запазват идентичността на полагащ труд. Що се отнася до другата категория хора, наемните работници, няма да ги обсъждаме. Има и друга категория — Божият народ, за когото току-що споменахме. В хода на следването на Бог те, подобно на полагащите труд, отдават всичко за Него, посвещават времето и енергията си, и дори младостта си, и преминават през много страдания и плащат висока цена. Това е същото като при полагащите труд. Какво е различното тогава? Различното е, че когато Божието дело приключи, техните многобройни представи, фантазии и прекомерни изисквания към Бог ще бъдат преодолени. Ще са се отървали от проявленията, състоянията и разкриванията на поквара, които очевидно се съпротивляват на Бог в техния покварен нрав. Онези, които все още не са преодолени, ще изчезнат, докато те постепенно разбират истината чрез преживяване. Въпреки че няма да са се отървали от покварения си нрав, техният живот нрав ще претърпи някои промени. През повечето време те ще могат да практикуват според истините принципи, които разбират, и разкриванията на покварения им нрав значително ще намалеят. Не че няма да ги разкриват при никакви обстоятелства, но тези хора ще са изпълнили едно основно изискване: ще са изпълнили Божието изискване да бъдат честни. В общи линии те ще бъдат честни хора. Освен това, когато тези хора разкриват покварен нрав, извършват прегрешения или таят представи и бунтарство срещу Бог, независимо от средата, в която го правят, те ще имат отношение на покаяние. И има още един момент, който е най-важен: каквито и конкретни действия да предприеме Бог и както и да действа в делото на правосъдието от последните дни, каквото и да възнамерява да направи в бъдеще, както и да подреди съдбата на човечеството и както и те самите да живеят в средата, която Той подрежда, всички те ще притежават покорно сърце и отношение на покорство, освободени от лични избори и освободени от лични планове и замисли. Поради тези различни положителни проявления те вече ще са се превърнали в типа човек, който Бог изисква, човек, който следва Божия път, който е да се бои от Него и да отбягва злото. Въпреки че все още ще са далеч от истинския критерий — „да се боиш от Бог и да отбягваш злото, и да бъдеш съвършен човек“ — както е казано от Бог, когато Божиите изпитания ги сполетят, те ще са способни да търсят и да се покоряват, което е достатъчно. Те няма да имат оплаквания. Само ще чакат и ще се покоряват. Въпреки че настоящите ви ситуации може все още да са далеч от такъв резултат, а за някои може да изглежда много далечен и недостижим, ако можете да приемете истината и да се отнасяте към Божиите слова като към ваш принцип и основа за съществуване, тогава вярвайте, че един ден ти или всички вие вече няма да сте далеч от това да станете истинският Божи народ, когото Той обича — вярвайте, че този ден е на хоризонта. Независимо дали в момента е пророкувано или е на хоризонта, крайният резултат и в двата случая не е фантазия, а факт, който предстои да бъде осъществен и изпълнен. В кого точно ще се изпълни този факт, в кои хора ще се изпълни, зависи от това как вие действително се стремите към истината. С други думи, дали наистина обичаш истината до степен, в която можеш да се стремиш към нея и да я практикуваш, или имаш само малко обич към истината, но не можеш напълно да я приемеш и да я практикуваш, крайният резултат ще ти даде отговора. Добре, тук ще приключим нашето общение по тази тема.

Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

II. Въз основа на човешката природа

Сега продължаваме с общението за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи“. Критериите за разпознаване на всякакви зли хора се разделят на три основни категории. Преди това разговаряхме за целта на вярата на човек в Бог, а след това преминахме към човешката природа. По отношение на човешката природа също така категоризирахме много различни проявления. Кои са няколкото проявления, за които вече сме разговаряли? Прочетете ги. (Втората точка за разпознаване на всякакви зли хора се отнася до човешката природа. Първо, да обича да разпространява клюки и да сее раздори; второ, да обича да се възползва; трето, да бъде разпуснат и невъздържан; четвърто, да е склонен към отмъщение; пето, да не може да си държи езика.) Стигнали сме в общението си до петата точка — за неспособността да си държат езика. Независимо дали разговаряме за конкретни проявления на човешката природа или на други неща, както съм казвал, това ще има различен ефект върху различните типове хора. Онези, които се стремят към истината, след като слушат, ще се съсредоточат върху това да изследват себе си; те ще се съизмерват с Моето общение и ще имат проактивно и положително навлизане. Онези обаче, които не се стремят към истината, като например полагащите труд, просто ще слушат и с това се приключва. Те не го приемат присърце, нито влагат сърцето си в слушането. Понякога дори могат да заспят, докато слушат проповеди. Те не могат да го възприемат и дори си мислят: „Каква е ползата да слушам тези незначителни неща? Това е загуба на време — аз дори не съм си свършил текущата работа!“. Те винаги мислят за работата, която изисква труд. Те са особено ентусиазирани и отдадени на полагането на труд, проявяват преданост, но просто не могат да съберат енергия за въпроси, свързани с истината. Това ясно разкрива, че такива хора не се интересуват от истината; те се задоволяват само с полагането на труд. Има и друга група хора, които поддържат същото отношение, независимо как Божият дом разговаря за истината: „Аз просто се противя и съм враждебен. Дори да посочиш проблемите ми и да разобличиш проявленията, разкриванията и нрава ми, пак няма да обърна внимание, нито ще го приема сериозно. И какво от това, че другите знаят, че съм разобличен?“. Те просто безсрамно продължават да се противопоставят и да се съпротивляват, което е непоправимо. Независимо от това, проявленията на различните типове хора могат да бъдат различени. Истината — дали за онези, които се стремят към нея, онези, които са готови да полагат труд, но не я обичат, или онези, които са отблъснати от истината и изпитват неприязън към нея — действа като двуостър меч, пробен камък. Тя може да измери отношението на хората към истината, а също и пътя, по който вървят.

Е. Да си неразумен и умишлено да създаваш проблеми, като никой не смее да те предизвика

По-рано разговаряхме за разпознаването на петте проявления на различните зли хора. Днес продължаваме с общението за шестото. Шестото също е проявление на един тип зли хора или по-скоро, дори хората да не смятат този тип за зли, все пак никой не ги харесва. Защо е така? Защото на тези хора им липсват съвест и разум, липсва им нормална човешка природа и общуването с тях е особено проблематично и трудно, и предизвиква отвращение. Какви са конкретните проявления на тези хора? Това е да си неразумен и умишлено да създаваш проблеми, като никой не смее да те предизвика. Има ли такива хора в църквата? Макар и да не са много, определено има. И какви са техните конкретни проявления? При обичайни обстоятелства тези хора могат да изпълняват дълга си нормално и да общуват с другите съвсем нормално; няма да видиш у тях жесток нрав. Когато обаче действията им противоречат на истините принципи и те бъдат кастрени, избухват в гняв, като напълно отхвърлят истината, докато се оправдават със софизми. Изведнъж осъзнаваш, че са като таралеж, покрит с бодли, тигър, който не може да бъде докосван. Мислиш си: „Общувал съм с този човек толкова дълго, мислех, че е с добра човешка природа, че е разбиращ и че с него се говори лесно, вярвах, че може да приеме истината. Не очаквах да е човек, който е неразумен и умишлено създава проблеми. В бъдеще трябва да бъда по-внимателен в общуването си с него, да сведа контактите до минимум, освен ако не е необходимо, и да спазвам дистанция, за да не го предизвиквам“. Виждали ли сте такива хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми? Като цяло онези, които ги разберат, знаят колко са страшни и говорят с тях с особена учтивост и предпазливост. По-специално, когато говориш с тях, в никакъв случай не бива да ги нараняваш, защото в противен случай няма да те оставят на мира. Някои хора казват: „Кои точно са тези грубовати хора? Все още не сме се сблъсквали с тях“. В такъв случай наистина трябва да поговорим за това. Например, докато братята и сестрите разговарят за преживяванията си, когато някои споменат своите покварени състояния или лични трудности, е неизбежно другите да проявят съпричастност, тъй като са имали подобни преживявания или чувства. Това е съвсем нормално. След като чуе това, човек може да си помисли: „И аз съм имал такива преживявания, така че нека да разговаряме заедно по тази тема. Искам да чуя как си преминал през това. Ако в твоето общение има светлина и то засяга проблем, който имам, тогава ще го приема и ще практикувам според твоите преживявания и път, за да видя какви ще бъдат резултатите“. Има само един тип човек, който, като чуе другите да разговарят за това как опознават себе си и разкриват собствената си поквара и грозота, вярва, че това косвено го разобличава и съди, и не може да се сдържи, а удря по масата и избухва в гняв: „Кой няма поквара? Кой живее под стъклен похлупак? Според мен вашата поквара е дори по-лоша от моята! Каква пригодност имате всички вие да ме нападате, да ме разобличавате? Мисля, че вие просто искате да ми създадете трудности, да ме отхвърлите! Не е ли само защото идвам от село и не мога да говоря приятни думи, за да ви лаская? Не е ли защото образованието ми не е толкова високо, колкото вашето? Дори бог не ме гледа отвисоко, така че кое ви дава правото вие да ме гледате отвисоко!“. Други казват: „Това е нормално общение, не е насочено към теб. Нима поквареният нрав на всички не е еднакъв? Когато някой разговаря за някаква тема и споменава собственото си покварено състояние, е неизбежно другите да се окажат в подобни състояния. Ако смяташ, че споделяш същото състояние, можеш също да разговаряш за своите преживявания“. На което той отговаря: „Така ли? Бих могъл да понеса такова общение от един човек, но защо двама или трима от вас се обединяват, за да ме тормозят? Мислите ли, че е лесно да ме разигравате?“. Думите му не стават ли все по-скандални, колкото повече говори? (Да.) Имат ли разум такива хора, когато казват тези думи? (Не.) Ако наистина смяташ, че темата на общението на другите е насочена към теб, можеш да обсъдиш или да разговаряш по тази тема; попитай директно дали е насочена към теб, вместо да намесваш произхода си на селянин, по-ниското си образование или това, че хората те гледат отвисоко. Каква е ползата да се казват тези неща? Не е ли това бръщолевене за правилно и грешно? Не е ли това да си неразумен и умишлено да създаваш проблеми? (Да.) Не мислите ли, че такива хора са ужасни? (Да.) След като направи такава сцена, всички знаят що за човек е той и когато разговарят на бъдещи събирания, винаги трябва да говорят внимателно и да следят изражението му. Ако изражението му стане мрачно, другите започват да се колебаят да говорят и всички се чувстват смазани по време на общението на събиранията. Не е ли това възпирането и смущението, предизвикани от това, че е неразумен и умишлено създава проблеми? (Да.) Онези, които са неразумни и умишлено създават проблеми, са напълно неспособни да се вразумят; такива хора няма да приемат истината и е невъзможно да бъдат спасени.

Този тип хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми, имат и друго проявление. Някои хора винаги казват по време на събирания: „Не мога повече да действам нехайно. Трябва да се съсредоточа върху практикуването на истината; трябва да се стремя към съвършенство. По природа се стремя да се отличавам. Каквото и да правя, трябва да го правя добре“. Говорят добре, но в действителност все още действат нехайно, когато изпълняват дълга си, и дългът, който изпълняват, има много проблеми, далеч от постигането на ефекта на свидетелстване за Бог. Когато водачите посочат проблемите в изпълнението на дълга им и ги кастрят, те веднага се ядосват и казват: „Знаех си. Всички вие ме съдите зад гърба ми, казвате, че професионалните ми умения са слаби. Не е ли просто защото всички ме гледате отвисоко? Беше само малка грешка, това е всичко. Необходимо ли е да ме кастрите така? Освен това, кой не прави грешки? Казваш, че действам нехайно — ти не беше ли също нехаен в работата си преди? Ти пригоден ли си да ме критикуваш? Без моето сътрудничество кой от вас би могъл да се нагърби с тази работа?“. Какво мислите за такива хора? Каквото и да правят, те не позволяват на другите да посочват недостатъците им или да дават предложения; не приемат дори обосновано кастрене. Който и да проговори, те се изправят срещу него и му се противопоставят, като изричат неразумни думи, дори казват, че ги гледат отвисоко или че ги тормозят, защото са сами и безсилни, или други подобни неща. Не е ли това да си буен, неразумен и умишлено да създаваш проблеми? Има дори хора, които, след като бъдат кастрени, изоставят дълга си: „Няма да върша повече тази работа. Ако вие можете да я вършите, заповядайте. Тогава ще видя дали все още можете да продължите работата без мен!“. Братята и сестрите се опитват да ги убедят, но те не слушат. Дори когато водачите и работниците разговарят с тях за истината, те отказват да приемат; започват да си придават важност и изоставят дълга си. По време на събиранията се цупят, нито четат Божиите слова, нито разговарят, винаги пристигат последни и си тръгват първи. Когато си тръгват, тропат с крака и затръшват вратата, и повечето хора не знаят как да се справят с тях. Когато на такива хора им се случат разни неща, те бълват нелепи доводи и глупости; стават буйни и дори хвърлят предмети, напълно неспособни да се вразумят. Някои имат дори по-сериозни проявления — ако братята и сестрите не ги поздравят, те се сърдят и използват възможността по време на събиранията да се оплакват: „Знам, че всички вие ме гледате отвисоко. По време на събиранията всички се съсредоточавате само върху това да разговаряте за божиите слова и да обсъждате собствените си разбирания за преживяване. Никой не се интересува от мен, никой не ми се усмихва и никой не ме изпраща, когато си тръгвам. Що за вярващи сте вие? Вие, хора, наистина нямате човешка природа!“. Те избухват по този начин в църквата. Вбесяват се дори за дребни неща, като отприщват всичките си натрупани оплаквания. Ясно е, че разкриват собствения си покварен нрав, но нито се самоанализират, нито се опознават, и нямат желание да се стремят към промяна или към истината. Вместо това търсят проблеми у другите, намират различни извинения, за да уравновесят собствената си психика — и докато правят това, търсят възможности да излеят оплакванията си. И което е по-важно, те се стремят да накарат повече хора да ги забелязват и да се страхуват от тях, за да придобият известна степен на престиж и внимание сред хората. Такива хора създават толкова проблеми! Каквото и да кажат, никой не смее да каже „не“; никой не смее да ги оценява лекомислено; и никой не смее да се открие и да разговаря с тях. Дори да се забележат някои недостатъци и покварен нрав у тях, никой не смее да ги посочи. По време на събиранията, когато всички разговарят за личните си преживявания и за разбирането си за Божиите слова, те внимателно избягват „стършеловото гнездо“, което представлява този човек, от страх да не го предизвикат и да не си навлекат неприятности. Някои хора дават воля на гнева си по време на събирания, след като са се почувствали онеправдани или са се сблъскали с неприятности у дома или на работа. Ясно е, че те превръщат братята и сестрите в свой отдушник и боксова круша. Когато са разстроени, те бълват нелепи доводи, плачат и избухват. Кой тогава би се осмелил да разговаря с тях за истината? Ако се разговаря с тях и някоя дума случайно засегне болното им място, те ще заплашат със самоубийство. Това ще бъде още по-неприятно. С такива хора нормалното общение не върви; нормалният разговор не върви; да си твърде топъл или твърде студен също не върви; да ги избягваш не върви; да се приближаваш твърде много не върви; и ако братята и сестрите не изразят щастие, което да съответства на тяхното щастие, това не върви; и когато тези хора се сблъскат с някаква трудност, ако братята и сестрите не могат да съответстват на тяхната скръб, това също не върви. Нищо не се получава с тях. Каквото и да се направи, може да ги подразни и вбеси. Както и да се отнасят към тях, те никога не са доволни. Дори Моите проповеди и общение за състоянията на някои хора могат да ги предизвикат. Как ги предизвиква това? Те си мислят: „Не ме ли разобличава това? Ти дори не си общувал с мен и аз не съм ти казвал нищо за това, което съм правил насаме. Как може да знаеш? Сигурно някой е доносничил. Трябва да разбера кой е бил в контакт с теб, кой е доносничил, кой ме е издал; няма да го оставя така!“. Този тип хора, които са неразумни и умишлено създават проблеми, могат да изкривят мислите си за всичко и не са способни да се отнасят правилно към нищо. Те са неспособни да се вразумят! Рационалността им е напълно чужда, а още по-малко могат да приемат истината. Престоят им в църквата не носи никаква полза, а само вреда. Те са просто бреме, товар, от който трябва да се отървем бързо; трябва да бъдат изчистени веднага!

В Китай вярата в Бог води до потисничество и преследване от страна на големия червен змей и има толкова много хора, които са безмилостно преследвани и не могат да се приберат у дома. Някои хора обаче, когато са преследвани и не могат да се върнат у дома, вярват, че са заслужили нещо или са придобили някаква пригодност. Те живеят със семействата на домакините и не само че карат хората да им прислужват — ако нещо не е съвсем по вкуса им или започне да им липсва домът, започват да вдигат скандали, а другите трябва да ги придумват и да ги търпят. Нима такива хора не са неразумни и умишлено не създават проблеми? Толкова много хора са преследвани, а семействата домакини не са много. От любов братята и сестрите приютяват онези, които не могат да се върнат у дома. Те не ги оставят на улицата и им позволяват да живеят в домовете им. Не е ли това Божията благодат? Някои обаче не само не оценяват Божията благодат, но и не виждат любовта на братята и сестрите. Вместо това се чувстват огорчени и дори се оплакват и се държат буйно. Условията на живот в домовете на братята и сестрите всъщност са малко по-добри, отколкото в собствения им дом. Особено по отношение на вярата в Бог и изпълнението на дълга, престоят в домовете на братята и сестрите е дори по-добър от престоя в собствения дом, а това да имаш братя и сестри, с които да си сътрудничиш хармонично, винаги е много по-добре, отколкото да си съвсем сам. Дори ако условията на живот в някои региони са малко по-лоши, те все пак отговарят на средния стандарт на живот. Най-важното е, че те могат да живеят с братята и сестрите, често да се събират и да ядат и пият Божиите слова, да разбират повече истини и да знаят какви са целите на техния стремеж. Така че онези, които се стремят към истината, са способни да платят тази цена и да понесат това страдание. Повечето хора имат правилно отношение към това; те са способни да го приемат от Бог, защото знаят, че това страдание си заслужава и че именно те трябва да го понесат. Те могат да подходят правилно към него. Но някои неразумни, умишлено създаващи проблеми буйни хора, просто не могат да разберат нещата по този начин. Те може едва да понесат да не могат да се върнат у дома за една седмица, но след две седмици стават раздразнителни, а след един-два месеца стават буйни и казват: „Защо вашето семейство може да бъде щастливо заедно, а аз не мога да се върна при моето? Защо аз нямам свобода, а всички вие можете да идвате и да си отивате, когато си искате?“. Други отговарят: „Не е ли това причинено от преследването от страна на големия червен змей? Не е ли редно да понасяме такова страдание като последователи на Бог? Какво толкова е това малко страдание? Предвид обстоятелствата, за какво да сме придирчиви? Ако другите могат да понесат това страдание, защо ти не можеш?“. Онези, които са неразумни и умишлено създават проблеми, изобщо не искат да страдат. Ако бъдат заловени и хвърлени в затвора, те определено ще станат юди. Колко страдание има в това да живееш със семейството на домакините? Първо, храната все пак е човешка храна; второ, никой не ти вгорчава живота; и трето, никой не те тормози. Просто не можеш да се прибереш у дома и да се събереш със семейството си — и това малко страдание е просто неприемливо за неразумните, умишлено създаващи проблеми хора. Когато другите разговарят с тях за истината, те отказват да я приемат, а казват неща като: „Не ми изнасяй лекции за тези велики доктрини. Разбирам не по-малко от теб; знам всичко това! Просто ми кажи, кога мога да се прибера у дома? Кога големият червен змей ще спре да наблюдава дома ми? Кога ще мога да се прибера у дома, без големият червен змей да ме арестува? Ако не знам кога мога да се прибера у дома, тогава по-добре да не живея!“. Те отново вдигат скандал и в същото време сядат на земята и ритат с крака — и колкото повече ритат, толкова по-ядосани стават, и избухват буйно, с плач и вой. Други казват: „Говори по-тихо. Ако продължаваш така и съседите чуят, и открият, че тук живеят външни хора, нима това няма да ни разобличи?“. Те отговарят: „Не ме интересува, просто искам да вдигна скандал! Всички вие можете да се приберете у дома, но аз не мога. Не е честно! Ще вдигна такъв скандал, че и вие няма да можете да се приберете у дома, също като мен!“. Буйният им изблик не стихва, а злобата им излиза наяве; никой не може да ги вразуми, никой не може да ги убеди. Когато настроението им се подобри малко, те се успокояват и спират да вдигат скандали. Но кой знае — всеки ден може отново да станат буйни и да вдигнат скандал: просто трябва да излязат на разходка и да бъдат свободни, и да говорят на висок глас на закрито; те постоянно ще кроят планове да се приберат у дома. Братята и сестрите ги предупреждават: „Да се прибереш у дома е твърде рисковано; има полиция, която дебне на мястото и го наблюдава“. Те отговарят: „Не ме интересува, искам да се върна! Ако ме хванат, да ме хващат! Какво толкова? В най-лошия случай просто ще бъда Юда!“. Не е ли това лудост? (Да.) Те открито казват, че са готови да бъдат Юда. Кой би се осмелил да ги приюти? Някой иска ли да приюти Юда? (Не.) Такъв човек вярващ в Бог ли е? Братята и сестрите го приютяват като вярващ в Бог. Ако човешката му природа е донякъде недостатъчна, това може да се толерира; това, че не се стреми към истината, също може да се толерира. Но той е способен да навреди на братята и сестрите, като издаде църквата и стане Юда, и по този начин направи така, че много хора да не могат да се върнат по домовете си или да изпълняват дълга си нормално — кой би могъл да поеме вината за тези последствия? Ще се осмелиш ли да приютиш такъв враг? Това, че го приютяваш, не е ли просто да си навлечеш неприятности?

Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, действат с мисълта единствено за собствените си интереси, правят каквото си поискат. Думите им не са нищо друго освен нелепи доводи и ереси, а те не се вразумяват. Свирепият им нрав е преизобилен. Никой не се осмелява да общува с тях и никой не иска да разговаря с тях за истината от страх да не си навлече беда. Другите хора винаги са на нокти, когато споделят мислите си с тях, защото се страхуват, че ако кажат и една дума, която не им харесва или не съответства на желанията им, те ще се хванат за нея и ще отправят възмутителни обвинения. Такива хора не са ли зли? Не са ли живи демони? Всички онези, които имат свиреп нрав и нездрав разум, са живи демони. И когато човек общува с жив демон, той може да си навлече беда, ако е небрежен дори и за миг. Ако такива живи демони присъстват в църквата, това няма ли да вещае големи проблеми? (Така е.) След като тези живи демони избухнат и излеят гнева си, известно време може и да говорят като човешки същества и да се извинят, но след това няма да се променят. Кой знае кога ще се развали настроението им и кога ще излеят гнева си отново, като бълват нелепите си доводи. Мишената, върху която изливат гнева си и си изпускат нервите, както и източникът и предисторията на избухването им, всеки път е различна. Това означава, че всяко нещо може да ги взриви, всичко може да ги накара да се чувстват неудовлетворени и да реагират с гневни изблици и буйно поведение. Колко ужасно! Колко неприятно! Тези побъркани зли хора биха могли да полудеят по всяко време; никой не знае на какво са способни. Най-много мразя такива хора. Всеки един от тях трябва да бъде изчистен — всички те трябва да бъдат премахнати. Не искам да се занимавам с тях. Мислите на такъв човек са объркани и нравът му е жесток, той е изпълнен с нелепи доводи и дяволски думи, а когато нещо му се случи, прибързано излива гнева си. Някои от тях плачат, когато изливат гнева си, други крещят, трети тропат с крака, а има дори и такива, които клатят глави и жестикулират бурно. Те са просто зверове, не хора. Някои готвачи хвърлят тенджери и чинии, щом избухнат; други, които отглеждат прасета или кучета, ритат и удрят тези животни, щом избухнат, изливайки целия си гняв върху тях. Каквото и да се случва, тези хора винаги реагират с гняв; те нито се успокояват, за да размислят, нито го приемат от Бог. Те не се молят, нито търсят истината, нито търсят общение с другите. Когато нямат избор, търпят; когато не желаят да търпят, полудяват, като изричат нелепи доводи, обвиняват и заклеймяват другите. Те често казват неща като: „Знам, че всички вие сте образовани и ме гледате отвисоко“; „Знам, че семействата ви са богати и ме презирате, защото съм беден“; или „Знам, че ме презирате, защото ми липсва основа във вярата ми, и ме презирате, защото не се стремя към истината“. Макар че очевидно е наясно с многобройните си проблеми, такъв човек никога не търси истината, за да ги разреши, нито обсъжда познаването на себе си в общение с другите. Когато се споменат собствените му проблеми, той отклонява вниманието и отправя неверни насрещни обвинения, като прехвърля всички проблеми и отговорности върху другите и дори се оплаква, че причината за поведението му е лошото отношение на другите към него. Сякаш изблиците му на гняв и неразумните му действия са причинени от други, сякаш всички останали са виновни, той самият просто няма друг избор, освен да действа по този начин и се защитава с пълно право. Всеки път, когато е недоволен, започва да излива негодуванието си и да бълва глупости, като настоява на нелепите си доводи, сякаш всички останали грешат, сякаш е единственият добър човек, а всички останали са злодеи. Колкото и да изпада в гневни изблици или колкото и нелепи доводи да бълва, той изисква да се говори добре за него. Дори когато греши, забранява на другите да го разобличават или да го критикуват. Ако посочиш дори малък негов проблем, ще те въвлече в безкрайни спорове и тогава можеш да забравиш за мирния живот. Що за човек е това? Това е някой, който е неразумен и умишлено създава проблеми, а онези, които го правят, са зли хора.

Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, в общи линии може да не извършват някакви значими коварства или злодеяния, но в момента, в който бъдат засегнати техните интереси, репутация или достойнство, веднага избухват ядосани, изпадат в гневни изблици, действат буйно и дори заплашват да се самоубият. Кажете Ми, ако в едно семейство се появи такъв нелеп и неразумно груб човек, няма ли да страда цялото семейство? Тогава домът ще бъде потопен в суматоха, изпълнена с викове и крясъци, което ще направи живота му непоносим. В някои църкви има такива хора. Макар че може да не се забелязват, когато всичко е нормално, никога не се знае кога може да избухнат и да се разкрият. Основните им проявления включват, наред с другото, изпадане в гневни изблици и бълване на нелепи доводи и ругатни на обществени места. Дори ако подобно поведение се случва само веднъж месечно или на половин година, те предизвикват голямо безпокойство и затруднения, като смущават в различна степен църковния живот на повечето хора. Ако наистина се потвърди, че някой попада в тази категория, трябва да се справите с него незабавно и той да бъде премахнат от църквата. Някои може да кажат: „Тези хора не вършат никакво зло. Те не могат да се смятат за зли хора, трябва да бъдем толерантни и търпеливи към тях“. Кажете Ми, нормално ли би било да не се справяме с такива хора? (Не, не би било нормално.) Защо не? (Защото действията им причиняват значителни неприятности и недоволство сред повечето хора, а също така предизвикват смущения в църковния живот.) Въз основа на този резултат е ясно, че тези, които смущават църковния живот, дори да не са зли хора или антихристи, не бива да остават в църквата. Това е така, защото такива хора не обичат истината, а изпитват неприязън към нея и независимо колко години вярват в Бог или колко проповеди са чули, те няма да я приемат. Щом направят нещо лошо и ги кастрят, те избухват и бълват глупости. Дори когато някой общува с тях за истината, те не я приемат. Никой не може да ги вразуми. Дори когато Аз им говоря за истината, те може да мълчат външно, но вътре в себе си не я приемат. Когато се сблъскат с действителни ситуации, продължават да действат както винаги. Не се вслушват в словата Ми, така че още по-трудно ще приемат вашия съвет. Макар че тези хора може да не извършват големи злодеяния, те не приемат истината нито за миг. Ако разгледаме тяхната природа същност, те не само нямат съвест и разум, но освен това са неразумни, умишлено създават проблеми и не се вразумяват. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Категорично не! Тези, които изобщо не приемат истината, са неверници, те са слуги на Сатана. Когато нещата не вървят по желания от тях начин, те избухват, упорито бълват нелепи доводи и не се вслушват в истината, независимо как е разговаряно за нея. Такива хора са неразумни и умишлено създават проблеми, те са чисти дяволи и зли духове. Те са по-лоши от зверове! Те са душевноболни с нездрав разум и никога не са способни на истинско покаяние. Колкото по-дълго остават в църквата, толкова повече представи имат за Бог, толкова по-неразумни изисквания предявяват към Божия дом и толкова по-големи смущения и вреди нанасят на църковния живот. Това се отразява на навлизането в живота на Божиите избраници и на нормалния ход на църковната работа. Вредата, която ѝ нанасят, е не по-малка от тази на злите хора. Те трябва да бъдат премахнати от църквата още в началото. Някои хора казват: „Не се ли държат просто малко буйно? Все пак те не достигат до степен да са зли. Не е ли по-добре тогава да се отнасяме към тях с любов? Ако ги задържим, може би ще успеят да се променят и да бъдат спасени“. Казвам ти, това е невъзможно! В това няма никакво „може би“ — тези хора не могат да бъдат спасени по никакъв начин. Това е така, защото те не могат да разберат истината, а още по-малко да я приемат. На тях им липсват съвест и разум, мисловните им процеси са ненормални и нямат дори най-елементарният здрав разум, необходим за постъпките им. Те са хора с нездрав разум. Със сигурност Бог не спасява такива хора. Дори тези с малко по-нормално мислене и с по-добри заложби, ако изобщо не приемат истината, не могат да бъдат спасени, камо ли тези с нездрав разум. Да се отнасяме към такива хора все така с любов и да таим надежда за тях — не е ли това твърде глупаво и невежо? Казвам ви това сега: Изчистването от църквата на тези, които са неразумни, умишлено създават проблеми и не се вразумяват, е напълно правилно. Това пресича из основи техния тормоз към църквата и Божиите избраници. Това е отговорност на водачите и работниците. Ако в която и да е църква има такива неразумни хора, Божиите избраници трябва да ги докладват и щом водачите и работниците получат такива доклади, трябва да се заемат с тях незабавно. Това е принципът за справяне с шестия тип хора — тези, които са неразумни и умишлено създават проблеми.

Ж. Постоянно се занимават с развратни дейности

Седмият тип са онези, които се занимават с развратни дейности — често споменавана група. Въпреки че проявленията на тяхната човешка природа не са толкова зли — нищо подобно на сеене на раздори или извършване на злодеяния и причиняване на смущения — те споделят една обща черта, а именно, че в отношенията им с противоположния пол винаги възникват проблеми и инциденти. Независимо от наличието на възможности, при тях винаги възникват подобни проблеми, а ако няма възможности, те си ги създават, така че такива „истории“ все пак да се случат. Независимо какви са обстоятелствата, кой е другият човек или колко отдалечен може да е той от тях, от време на време при тях се случват такива инциденти. Какви инциденти? Те излизат с някого или винаги искат да се сближат с някого, или развиват чувства към някого, или си набелязват някого, наред с други подобни неща. Те винаги се провалят в това да живеят нормално и да изпълняват дълга си нормално, постоянно повлияни от похотливи желания. Тоест, в обикновени ситуации, в които нормалните хора не биха се забъркали в подобни проблеми, те често го правят. Не се нуждаят от никакви специални обстоятелства или от някого, който да им създава възможности. Тези инциденти просто се случват естествено. След като се случат такива инциденти, независимо от последствията, група хора или определен човек винаги биват принудени да платят за това. Каква цена плащат? Изпълнението на дълга им е засегнато, църковната работа е забавена и възпрепятствана, някои млади хора са обезпокоени и изпадат в изкушение, губят интерес към вярата в Бог и към изпълнението на дълга си, а някои хора дори губят дълга си или се отказват от него. Хората, които се занимават с развратни дейности, са твърде проблемни. При всеки удобен случай около тях има членове на противоположния пол, които се сближават с тях, флиртуват с тях и дори се закачат игриво. Въпреки че може да не възникнат сериозни проблеми от съществено естество, те сериозно смущават нормалните състояния на Божиите избраници, докато изпълняват дълга си. Където и да отидат, те носят неприятности и смущения на другите, на работата и на църквата, дори съблазняват членове на противоположния пол, които намират за привлекателни, при всяка възможност и установяват връзки с тях. Това е твърде голяма неприятност. Щом се влюбят в някого, на този човек му провървява на зле, вече неспособен да вярва нормално в Бог или да изпълнява дълга си. Последствията са невъобразими. Този човек не може да не контактува или да не се вижда със съблазнителя, и докато са заети да изпълняват дълга си, те не могат да се оженят или да се установят, а връзката остава неразрушима. Какво се случва накрая? Те започват да страдат ужасно, с такава болка! Ако издържат, докато бъдат наказани в бедствия, с тях е напълно свършено, надеждата им за спасение е разбита. Някои извършват прегрешение веднъж и не се покайват, когато ги кастрят, а извършват прегрешение втори или дори трети път, като през две-три години завързват три-четири връзки, което представлява смущение за Божиите избраници и за църковния живот и кара Божиите избраници да ги ненавиждат. Това оставя петно върху тях, за което съжаляват до края на живота си.

Някои хора, понеже донякъде изглеждат добре, имат известна елегантност и някои дарби и таланти, или са поели някаква важна работа, винаги имат членове на противоположния пол, които се лепят за тях като досадни мухи и ги заобикалят. Някои им сервират храна, някои им оправят леглото, някои им перат дрехите, някои им купуват хранителни добавки и козметика и им правят малки подаръци, и така нататък. Такъв човек не връща никого, макар в сърцето си да знае, че подобно поведение от страна на другите е неуместно, и никога не го отхвърля, като съблазнява няколко членове на противоположния пол едновременно. Тези хора се съревновават помежду си за възможността да му служат, състезават се и се ревнуват един друг, докато развратният човек се наслаждава на усещането, убеден, че е изключително чаровен. В действителност въпросите между мъжете и жените са добре разбираеми за възрастните, а дори и някои непълнолетни ги разбират. Само глупаците, умствено изостаналите или психично болните не ги разбират. Защо тези хора се състезават толкова ожесточено, за да служат и да угодят на член на противоположния пол? Всичко е свързано с желанието за съблазняване, нали? Няма нужда да се казва изрично, всички знаят какво се случва. Това е нещо, за което хората са добре осведомени, нещо, което е очевидно неуместно, но въпреки това този човек не го отхвърля, а мълчаливо се съгласява — как се нарича това? Нарича се флирт. Той знае, че става въпрос за съблазняване между мъже и жени, но заради тръпката, която носи удовлетворяването на похотливите желания на плътта, не иска да откаже. Смята, че това усещане е вид наслада, която е дори по-добра от всяка вкусна храна на света, затова не отказва. Когато въпросният човек не отказва, онези, които го съблазняват, са още по-щастливи, като си мислят, че той харесва именно тях, и вътрешно се наслаждават на ситуацията. А този човек си мисли, че докато не е възникнала съществена връзка, това не се брои за нещо сериозно, че развратът сред невярващите е много по-лош и че това най-много се счита за съблазняване, подобно на нормалното излизане на срещи. Но трябва ли излизането на срещи да е такова? Днес с един човек, утре с друг, безразсъдно да се занимаваш с постоянно излизане на срещи и съблазняване с когото и да е. Където и да отидат, такива развратни хора дават приоритет на отприщването на похотливите си желания, на перченето и на съблазняването. Колкото повече хора съблазнят, толкова по-щастливи се чувстват. Какво се случва накрая? След като многократно са се перчили, някои братя и сестри разпознават поведението им и колективно пишат писмо до висшестоящите водачи. Разследване потвърждава твърденията им и развратният човек е изчистен от църквата. Виждате ли какво се случва? Не свършва ли там пътят им на вяра в Бог? Изходът им е разкрит. Техните действия и поведение, които хората намират за нетърпими, са още по-отвратителни за Бог. Поведението, проявявано от тези хора, не представлява правилни взаимоотношения между хората, нито отразява нуждите на нормалните хора. Техните действия могат да бъдат описани само с една дума: „разврат“. Какво означава разврат? Означава безразсъдно да се занимаваш с отношения с противоположния пол, безотговорно да съблазняваш другите на воля, да примамваш и да задяваш членове на противоположния пол. Това е игра с похотта, и то без да се съобразяваш с цената или последствията. Ако в крайна сметка някой се хване на въдицата и се впусне в романтичен флирт с тях, те след това отказват да го признаят с думите: „Аз просто се шегувах. Ти сериозно ли го прие? Всъщност нямах такова намерение, много се връзваш“. Не е ли това дявол, който изкушава хората? След като изкуши един човек, той търси следващата си цел, като съблазнява други. Колко ужасни и нечестиви са такива хора! След като съблазнят някого, отказват да го признаят. Ако някой бъде подведен от такъв човек и се забърка, не е ли това отвратително? (Да.) Омразни ли са хората, които безразсъдно съблазняват другите? (Да.) Божият дом е заявил от самото начало, че ако човек достигне възрастта за брак и е пълнолетен, Божият дом не се противопоставя на нормалното им излизане на срещи или на това да сключат брак и да изживеят дните си заедно по нормален начин, а им позволява и им дава свобода да се впуснат в това. Има обаче няколко условия: не се допуска занимаване с развратни дейности; не се допуска безразсъдно съблазняване и флиртуване, както и небрежно задяване на противоположния пол. Божият дом не ограничава излизането на срещи, но не позволява безразсъдно съблазняване. Какво означава безразсъдно съблазняване? Означава да задяваш всеки член на противоположния пол и след това да не признаваш, че си го направил. Хората, които задяват, не са истинската им любов; те не възнамеряват да се ангажират с дългосрочни връзки или да се женят, а просто искат да съблазняват другия човек, да си играят с него, да си доставят удоволствие с него, да търсят тръпка, да се забъркват с няколко партньори, да се държат като развратници — това се нарича разврат. В църквата развратът не е позволен и ако се случи, със замесените трябва да се постъпи според принципите за премахване на хора. Разбира се, в евангелските екипи не се допускат подобни обстоятелства за хората, които проповядват евангелието, независимо дали го правят в църкви на пълно работно време или в обикновени църкви. Ако някой използва прикритието на проповядването на евангелието, за да съблазнява безразсъдно други, като избира само членове на противоположния пол, с които да си сътрудничи, или проповядва евангелието само на членове на противоположния пол, като по този начин се възползва от възможността да се ангажира с непристойни връзки, това прекъсва и смущава Божието евангелско дело. Водачите и работниците трябва незабавно да изчистят такива хора.

За да намерят членове на противоположния пол и да се занимават с развратни дейности, някои хора не се съобразяват с възрастта и нямат възрастови ограничения. Те просто се опитват да съблазнят възможно най-много хора, без капка срам. Някои не само задоволяват похотливите си желания на плътта, като съблазняват членове на противоположния пол — те дори изискват от другата страна да плаща издръжката им, да им купува неща и така нататък. Ако откриете такива хора или някой съобщи за подобни случки, трябва незабавно да се вземат мерки спрямо тях. Единственото решение е да се премахнат тези хора, да се премахнат завинаги. Това е така, защото за хората, които имат подобни проблеми, това в никакъв случай не е временен проблем. Това важи особено за тези, които са семейни — въпреки че имат съпруг или съпруга у дома, те все пак се насочват специално към противоположния пол под предлог, че проповядват евангелието. Те търсят всякакви хора, богати или бедни, и ако намерят някого, когото харесват, може дори да избягат с него, като вече дори не проповядват евангелието — просто вече не вярват в Бог. Ако такива хора могат да бъдат открити рано, те трябва да бъдат бързо и завинаги премахнати от редиците на тези, които проповядват евангелието, без да им се дава втори шанс и без да е необходимо по-нататъшно наблюдение. Разбирате ли? Някои казват: „За някои животът е труден. Ако съблазнят някого от противоположния пол, за да създадат семейство, а другият човек може да повярва в Бог и да ги подкрепя, няма ли това да е с един куршум, два заека?“. Казвам ти, такива хора трябва да бъдат премахнати възможно най-рано; те изобщо не го правят заради семейния живот, а за да се занимават с развратни дейности. Защо съм толкова сигурен? Ако не бяха от типа, който се занимава с развратни дейности, тогава, след като повярват в Бог, те в никакъв случай нямаше да продължат с подобно поведение и щяха да го намират за отблъскващо, особено ако са семейни. Тенденциите в целия свят сега са развратни и нечестиви. Хората се отдават на похотта си и се състезават кой може да съблазни повече членове на противоположния пол, без да е необходимо никакво въздържание, защото това общество и това човечество не заклеймяват тези действия и им не се подиграват. Затова хората си мислят, че ако могат да печелят пари, като се занимават с развратни дейности и продават плътта си, това е признак на умение или способност. Те го възприемат като нещо, с което да се гордеят. След като повярват в Бог обаче, възгледите на хората по тези въпроси се променят напълно. Те намират правилния начин да се отнасят към похотливите желания на плътта, което на първо място включва въздържаност. Как може човек да проявява въздържаност? Хората трябва да познават срама и да имат чувство за срам. Това се нарича нормална човешка природа. Всеки има похотливи желания, но хората трябва да знаят как да се въздържат, да имат чувство за срам. Дори да имат някакви мисли от този род, те трябва да се въздържат, защото вярват в Бог и имат съвест и разум. Те в никакъв случай не бива да следват неуместни мисли в ума си, камо ли да им се отдават. Те трябва да търсят истината, за да разрешат тези проблеми. Дори да са новоповярвали, които не разбират истината, те все пак трябва да се съизмерват с най-основните стандарти на човешкия морал. Ако ти липсва дори това ниво на въздържаност, тогава ти липсва нормална човешка природа, както и съвестта и разумът, присъщи на нормалната човешка природа. Всички видове животни се подчиняват на определен ред и спазват правила в това отношение, не действат безразсъдно. Като човешки същества, хората трябва още по-малко да действат безразсъдно и да имат още по-голямо въздържание. Ако ти липсва дори това ниво на въздържаност и самоконтрол, как можеш да се надяваш да търсиш и да практикуваш истината? Ако не можеш да изкорениш дори собствената си нечестива похот, как можеш да изкорениш покварения си нрав? Би било още по-невъзможно да се изкорени твоята природа на съпротива и предателство към Бог, нали? (Да.) Ако не можеш дори да се справиш с похотливите желания на плътта, тогава как можеш да се надяваш да изкорениш покварения си нрав? Дори не си го помисляй. Няма да можеш да го постигнеш.

Някои хора винаги търсят възможности да излизат на срещи, докато проповядват евангелието, и такива инциденти се случват често. Онези, които обичайно се впускат в романтични връзки, докато пренебрегват същинските си задачи, са били премахнати и са били взети мерки спрямо тях, докато онези, които понякога извършват прегрешения, са предупредени. Щом тези хора с нечестив нрав намерят подходящите обстоятелства и срещнат някого, когото смятат за любовник, те изпадат в изкушение. Така намерението им да получат благословии, като вярват в Бог, изчезва сред нечестивата им похот. Щом влязат в романтична връзка, те пренебрегват всичко останало, дори се отказват от намерението си да бъдат благословени и се стремят само към щастието на плътта. След едно или две прегрешения може да почувстват малко самообвинение и скръб, но след третия или четвъртия път това се превръща в разврат. Щом развратът се установи, те вече не чувстват самообвинение или скръб, защото слоят на срама, който е най-ниската граница на човешката природа, вече е пробит. Те вече не смятат разврата за срамен и така продължават да се занимават с него. Онези, които могат да продължат да се занимават с разврат, изключително много се отдават на похотливите си желания, без да проявяват никакво въздържание. Такива хора не се допускат в църквата и трябва да бъдат изчистени. Не им се поддавайте и не си измисляйте никакви извинения, за да ги задържите. В Божия дом не липсват хора, които да проповядват евангелието. Той не се нуждае от такива развратници, които да запълват местата, тъй като това сериозно позори Божието име. Затова, ако някой съобщи за такива хора в екипа за проповядване на евангелието или ако ти лично ги откриеш, трябва да знаеш какво да правиш. Ако някои новоповярвали имат този проблем, тогава вие първо трябва да разговаряте за истината по този въпрос, като дадете на всички да разберат какви са принципите и отношението на църквата към онези, които извършват развратни действия. Трябва поне да им се отправи първоначално предупреждение, за да се предотврати изпадането им в това и използването на проповядването на евангелието като възможност да се занимават с подобно поведение, като в крайна сметка обвиняват отговорните лица или водачите и работниците, че не са разговаряли предварително за съответните истинни принципи. Затова, преди да се случат такива инциденти, преди някои хора да са наясно с отношението на Божия дом към такива хора и въпроси, когато хората не са наясно с тези въпроси, водачите и работниците трябва изрично и ясно да разговарят с тях за тези принципи, така че те да знаят в какъв вид поведение и естество попадат тези въпроси и какво е отношението на Божия дом към такива въпроси и хора. След като за тези принципи се разговаря обстойно, ако те все още се придържат към собствения си курс и упорстват по своя начин, въпреки че знаят тези принципи, тогава трябва да се вземат мерки спрямо тях и те трябва да бъдат отстранени, трябва да бъдат премахнати. Ако такива хора се появят в църквата, като често предизвикват инциденти, като съблазняват други, или често задяват членове на противоположния пол, те определено имат проблеми. Дори да не са възникнали съществени проблеми, водачите и работниците трябва да предупредят тези хора и да се справят с тях, или да ги отстранят от местата, където хората изпълняват дълга си. В тежки случаи те трябва да бъдат директно премахнати. С това приключва нашето общение относно седмия аспект на проявленията на човешката природа на хората.

18 декември 2021 г.