Днес ще продължим общението по темата за отговорностите на водачите и работниците. Преди това имахме общение до четиринадесетата отговорност и все още има няколко подтеми по нея, за които не сме разговаряли. Преди да започнем, първо прегледайте колко са отговорностите на водачите и работниците. (Петнадесет са.) Хайде, прочетете ги.

(Отговорностите на водачите и работниците:

1. Водете хората така, че да ядат и пият от Божиите слова, да ги разбират и да навлизат в реалността им.

2. Запознайте се със състоянието на всеки тип хора и преодолявайте различните трудности, свързани с навлизането в живота, които хората изпитват в реалния си живот.

3. Разговаряйте за истините принципи, които трябва да се разберат, за да се изпълнява правилно всеки дълг.

4. Бъдете в час с обстоятелствата около надзорниците на различни дейности и на отговорния за различни важни задачи персонал, а при необходимост незабавно променяйте задълженията им или ги освобождавайте, за да предотвратите или намалите загубите, причинени от използването на неподходящи хора и да осигурите ефективността и безпроблемния ход на работата.

5. Осъзнавайте и разбирайте навреме състоянието и напредъка на всяка точка от работата и бъдете готови бързо да решавате проблемите, да поправяте отклоненията и да отстранявате недостатъците в работата, така че тя да върви гладко.

6. Подкрепяйте и подхранвайте всички видове квалифициран талант, така че всеки, който се стреми към истината, да има възможност да се обучава и да навлезе в истината реалност възможно най — бързо.

7. Разпределяйте и използвайте различните типове хора разумно, въз основа на тяхната човешка природа и силни страни, така че всеки да бъде използван по най — добрия начин.

8. Докладвайте своевременно и търсете начин да преодолеете объркванията и трудностите, които срещате в работата.

9. Предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби в Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате насоки, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им.

10. Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални притежания в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и загубите. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият.

11. Избирайте надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, особено за задачата системно да регистрират, изчисляват и опазват приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и загуби, както и на неразумни разходи — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадане на приношенията в ръцете на зли хора, които да ги придобият.

12. Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Спирайте ги и ги ограничавайте и променяйте нещата. В допълнение разговаряте за истината, така че Божиите избраници да усвоят различаване за такива неща и да се учат от тях.

13. Защитавайте Божиите избраници от това да не бъдат смущавани, подвеждани, контролирани и сериозно ощетявани от антихристи и им давайте възможност да различават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си.

14. Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи.

15. Защитавайте важния работен персонал от всякакъв тип, като го закриляте от намесата на външния свят и го пазете, за да гарантирате, че различните важни работни задачи ще продължат да се изпълняват надлежно.)

Всички чухте ли ясно тези петнадесет отговорности? (Да, чухме ги ясно.) Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците е: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. И така, как можете да различавате типовете зли хора? Първият критерий се основава на тяхната цел да вярват в Бог. На колко точки разделихме целите на хората да вярват в Бог? Разделихме ги на девет точки: първата точка е да задоволят желанието си да бъдат длъжностни лица; втората е да търсят контакти с противоположния пол; третата е да избегнат бедствия; четвъртата е да се занимават с опортюнизъм; петата е да живеят на гърба на църквата; шестата е да търсят убежище; седмата е да си намерят поддръжник; осмата е да преследват политически цели; и деветата е да наблюдават църквата. Това е различаване на типовете хора въз основа на техните намерения и цели да вярват в Бог. Вторият критерий за разпознаване на различните типове хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени, се основава на проявленията на тяхната човешка природа същност в различни аспекти. Колко проявления са включени в този критерий? Първо, обичат да изопачават факти и лъжи; второ, обичат да се възползват; трето, разпуснати и невъздържани са; четвърто, склонни са към отмъщение; пето, не са способни да си държат езика зад зъбите; шесто, неразумни са и умишлено създават неприятности и никой не смее да ги провокира; седмо, постоянно участват в развратни дейности; осмо, способни са да извършат предателство по всяко време; девето, могат да напуснат по всяко време; десето, колебаят се; единадесето, страхливи и подозрителни са; дванадесето, склонни са да търсят неприятности; тринадесето, имат проблемно минало. Общо има тринадесет проявления. По отношение на четиринадесетата отговорност на водачите и работниците, а именно „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Въпросите, свързани с първия критерий — целта на вярата в Бог — вече бяха разгледани в общение. Имахме общение и за първите седем въпроса, свързани с човешката им природа, което е вторият критерий. Днес ще започнем общението си от осмото проявление на тяхната човешка природа: „Способни са да извършат предателство по всяко време“.

Четиринадесета точка: Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (Шеста част)

Критериите и основите за различаване на различните типове зли хора

II. Въз основа на човешката природа

III. Способни са да извършат предателство по всяко време

Тези, които очевидно проявяват способност да продадат църквата по всяко време — вие можете да разпознаете хората от този тип, нали? Проблемът с тях много ли е сериозен? (Да.) Някои хора продават църквата, защото са страхливи, докато други го правят поради злата си човешка природа или други проблеми. Независимо от причината, фактът, че хората от този тип са способни да продадат братята и сестрите и да предадат Бог по всяко време, показва, че са ненадеждни. Ако те се доберат до важна информация за църквата или до лична за братята и сестрите, като например къде живеят, кои са църковните водачи, с какво се занимава църквата или кой каква важна работа и дълг изпълнява, те биха могли да разкрият тази информация, когато възникне опасност или при определени специални обстоятелства, продавайки църквата, братята и сестрите. Една от причините те да направят това е да защитят себе си и да осигурят собствената си безопасност. От друга страна, те може умишлено да действат по този начин, без да приемат информацията на сериозно и бидейки способни да я разкрият и да извършат предателство по всяко време в замяна на лична изгода. Например някои хора са арестувани от големия червен змей и по време на разпит той ги заплашва, примамва или дори ги изтезава, за да изтръгне признания, като им казва, че ако проговорят, ще бъдат освободени и те предават цялата информация, която имат за братята, сестрите и църквата в замяна на собствената си свобода. Хората от този тип са типични юди. Кажете Ми, как трябва да се отнасяме и да се справяме с типичните юди? (Тези хора трябва незабавно да бъдат отлъчени и прокълнати.) Обикновено типичните юди — умишлено или не — разпитват или придобиват знания за определени ситуации в църквата и ги запаметяват. По-късно, щом ги сполети някакво обстоятелство и бъдат арестувани, те разкриват тази информация. На пръв поглед техните запитвания и научаването на подробности може да не изглеждат с цел умишлено да разкрият информацията на големия червен змей, но когато бъдат арестувани, те не могат да се сдържат. В резултат на това техните признания имат някои неблагоприятни последици за църквата. По този начин техните небрежни запитвания и научаването на подробности не са от естеството на обикновен разговор или празни приказки, а го правят умишлено и целенасочено. Това подготвя условията по-късно да станат юди. Може ли проблемът с хората, които издават чужда информация, да бъде разрешен чрез методи като общение за истината или отправяне на предупреждения към тях? (Не.) Защо не? (Защото хората от този тип нямат съвест и разум и няма да приемат истината, а общението за истината с тях е безполезно.) Как трябва да се постъпва с този тип зли хора, които могат безцеремонно да навредят на другите? Има само едно решение, а именно да бъдат премахнати, защото това, което са направили, не само вреди на братята и сестрите, но е създало и смущения в работата на църквата. Такова поведение може да се окачестви като продаване на братята, сестрите и църквата, така че хората от този тип трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Въпреки че те не могат да бъдат окачествени като антихристи, има достатъчно основания да бъдат окачествени като зли хора, които прекъсват и смущават работата на църквата. Следователно премахването на хора от този тип е напълно в съответствие с принципите. Те не се интересуват от истината; те просто обичат да разпитват навсякъде за подробностите около водачите, работниците и определени братя и сестри. Те вярват в Бог от няколко години и не са разбрали много истини — но са събрали доста информация за семействата на водачите, работниците, братята и сестрите. Независимо кой брат или сестра се спомене, те могат да споделят някои подробности за тях, което другите намират за доста шокиращо. Въпреки че не са водачи или работници, те винаги горят от нетърпение да се осведомят за определени вътрешни въпроси на църквата, като административната работа, ръководителите на различните структури и някои видове работа, свързани с външни въпроси. Те често питат кой къде е отишъл да изпълнява дълга си и кога е заминал, кой е бил повишен, кой е бил освободен от длъжност и как вървят определени аспекти на църковната работа. След като се осведомят за тези неща, те разпространяват информацията навсякъде. Още по-отвратителното е, че някои хора дори записват информацията, която са събрали, след като са питали за нея. Това не показва ли, че имат скрити мотиви? (Да.) Когато записват собствените си неща в страната на големия червен змей, те знаят как да използват кодиран или шифрован език, но когато записват чужда информация, не използват метод, който да показва поне малко мъдрост, а вместо това просто записват истинските имена, външния вид, възрастта, телефонните номера и други подробности за братята и сестрите. Нима не възнамеряват да извършат предателство? Те имат лоши намерения и наистина възнамеряват да извършат предателство. Щом се случи нещо опасно и полицията конфискува информацията, която са записали, тя трябва само да ги сплаши, без дори да прибягва до изтезания, и те веднага признават всичко подробно, без да премълчат нищо. За нещата, които са забравили, те дори напрягат мозъка си, за да си спомнят, и щом си спомнят нещо, веднага го казват. Те дори водят полицията до домовете на братята, сестрите, водачите и работниците и до жилищата на тези, които изпълняват важен дълг, за да бъдат арестувани. Не мислите ли, че хората от този тип са изключително подли? (Да.) Преди да продадат другите, тяхното поведение не изглежда като на зъл човек, още по-малко като на антихрист — може би това са просто проявления на обикновен покварен човек — но щом бъдат арестувани, те са способни лесно да продадат всеки от братята и сестрите. Само това проявление ги прави дори по-подли от злите хора и антихристите. Не става въпрос за това, че могат да разкрият малко незначителна информация под силна принуда, изтезания и преследване, защото плътта им е твърде слаба и не могат да издържат. По-скоро те проактивно и безразсъдно разкриват цялата информация, която знаят, без никакво съобразяване с безопасността на братята и сестрите, още по-малко с работата на църквата. Това е изключително подло! Това е едно от проявленията на хората, които са юди.

Има и друг тип хора, които и при най-малката провокация се стремят да докладват църквата, братята и сестрите. Например, когато се сблъскат с природни бедствия, болест или кражба, те се оплакват от Бог и че на братята и сестрите им липсва любов и не им помагат да решат проблемите си. Това ги кара да продадат църквата и да издадат братята и сестрите. Някои хора извършват безразсъдни злосторничества и биват кастрени, братята и сестрите също се дистанцират от тях. Това ги кара да чувстват, че в Божия дом липсва любов и затова избухват: „Вие всички не ме харесвате, нали? Всички ме презирате, нали? Мога ли все още наистина да придобия благословии от вярата в бог? Ако не придобия благословии, ще ви докладвам всичките!“. Това е най-„класическата“ реплика на такива хора. Защо казвам, че това твърдение — „Ако не получа благословии, ще ви докладвам всичките“ — е „класическо“ за тях? Защото то представлява тяхната човешка природа. Тази фраза не е нещо, което казват, просто за да излеят омразата си, след като са се сблъскали с много незадоволителни ситуации или поради дълбоко вкоренена неприязън, нито е моментен изблик. По-скоро това е нещо, което е изпълнило сърцата им и може да бъде разкрито по всяко време. Отдавна съществува в сърцата им и може да избухне всеки момент. То представя тяхната човешка природа. Тя е толкова порочна — ако някой ги провокира или нарани, те са способни да го издадат по всяко време. Ако, докато изпълняват дълга си, нарушат работните подредби или принципи и водачите и работниците или братята и сестрите ги кастрят малко, те се обиждат, ядосват се, недоволстват и казват неща като: „Ще ви докладвам! Знам къде живееш, знам ти името и фамилията!“. Ако не умилостивите хората от този тип, те наистина може да ви издадат. Те не се опитват да изплашат никого, нито го казват в момент на раздразнение; ако някой наистина ги обиди или ядоса, те са напълно способни да го издадат. Някои хора казват: „Защо да се страхуваме от тях?“. Не че се страхуваме от тях. Не бихме се страхували от тяхното предателство, ако това се случеше в демократична и свободна страна. Но в страната на големия червен змей, ако те наистина извършат предателство, това може да създаде проблеми за братята и сестрите и да повлияе на делото на църквата. Ако братята и сестрите наистина бъдат арестувани, големият червен змей ще направи голям въпрос от това. Щом намерят пробив, те ще продължат безкрайно да арестуват хора. В такъв случай църковният живот на безброй хора ще бъде засегнат и нормалното изпълнение на дълга им ще бъде повлияно. Това не са ли доста сериозни последствия? Трябва да обмислите тези неща! Хората от този тип винаги са сприхави и избухливи, когато общуват с другите. Ако някой каже нещо, което ги прави нещастни, или разобличи проблемите им и ги ядоса, те се разстройват и може дори да откажат да говорят с него няколко дни, а когато ги потърсите и ги помолите да изпълнят дълга си, те пренебрегват молбата. Невъзможно е да се разбирате с хора от този тип. Не са ли те зли хора? В група често чувате зли хора да казват неща като: „Ако някой се изпречи на пътя ми, няма да го оставя така! Знам точно къде живеете, знам дори цвета на завесите на прозорците ви. Напълно съм наясно къде се събирате и къде живеят водачите и работниците!“. Бихте ли казали, че хората от този тип са опасни личности? (Да.) Те са класически пример за юди. Дори когато всичко е нормално, те все пак може да положат всички усилия да извършат предателство. И ако се случи някаква беда, те ще бъдат първите, които ще изскочат и ще се превърнат в Юда. Следователно, ако хора от този тип бъдат открити в църквата, те трябва да бъдат премахнати или отлъчени възможно най-рано. Какви други проявления имат те? Например на събирания, понеже братята и сестрите се виждат редовно, няма нужда от размяна на любезности. Когато дойде времето, те започват събирането, четат Божиите слова и разговарят за истината. Но тези, които са сприхави и избухливи, се ядосват, когато видят, че никой не им обръща внимание или не ги поздравява. Те избухват: „Всички ме презирате, нали? Хм! Никой от вас не ме приветства — е, добре; имам начин да се справя с вас. Знам къде живеят църковните водачи, знам кой от вас къде изпълнява дълга си и каква работа върши, знам кой е домакин на водачите и работниците, кой пази приношенията, кой се занимава с печатането на книги и кой е отговорен за транспортирането им. Ще ви докладвам всички! Ще докладвам всичко за църквата на полицията!“. Ако хората се отнасят с тях с най-голямо уважение, всичко е наред. Но щом някой ги предизвика или провокира, това се превръща в проблем — те ще търсят отмъщение и предателство. Всеки път, когато се сблъскат с нещо, което ги прави нещастни или недоволни, те отправят груби заплахи срещу братята, сестрите и църковните водачи. Бихте ли казали, че хората от този тип са плашещи и опасни? (Опасни са.) Хората от този тип са юди, които са способни да извършат предателство по всяко време; те са опасни личности.

Има и друго проявление на хората, които са способни да извършат предателство по всяко време. Например в страната на големия червен змей трябва да се пази в строга тайна броят на църквите, създадени в различни провинции и градове, колко хора принадлежат към всяка църква, кои са водачите и с каква работа се занимава църквата. Трябва да се пазим дори от невярващи членове на семейството и роднини и тази информация никога не бива да изтича, за да се предотвратят бъдещи проблеми за църквата. Въпреки това тези опасни личности, които таят скрити мотиви, винаги се опитват да се информират за такива неща. Ако братята и сестрите откажат да им кажат, те си мислят: „Защо вие всички знаете тези неща, а само аз съм оставен в неведение? Защо не ми кажете? Да не би да ме третирате като външен човек, а не като един от братята и сестрите? Добре тогава, ще ви докладвам!“. Виждаш ли, във всяка ситуация те са способни да докладват църквата, братята и сестрите. Никой не ги е обидил, но дори и най-малкото недоволство ги кара да докладват църквата. Например когато книги с Божиите слова се раздават на братята и сестрите, всички нетърпеливо започват да гледат колко глави от Божиите слова има в книгата, колко страници има и какво е качеството на печата. Всички са щастливи и развълнувани да държат книгата в ръцете си. Но от друга страна типът хора, които са юди, си мисли: „Къде е отпечатана тази книга? Колко струва да се отпечата един екземпляр? Кой отговаря за печата? След отпечатването кой се занимава с транспортирането? Как тези книги са доставени в нашата църква? Къде се съхраняват книгите? Кой отговаря за пазенето им?“. Тези теми по начало са чувствителни. Като цяло хората, които имат разум, и тези, които имат човешка природа, няма да се интересуват от такива въпроси, но опасните личности, способни да извършат предателство, са нетърпеливи да се информират за тях. И така, какво мислиш — трябва ли да им казваш, когато продължават да питат за тези неща, или не? (Не бива да им казваме.) Ако им кажеш, те ще могат да разкрият тази информация и да извършат предателство. А ако не им кажеш, те ще се възпротивят: „Как така не ми е позволено да знам за това? Божият дом не е справедлив! Аз съм част от божия дом, имам право да бъда информиран за всички неща! Вие ме третирате като външен човек. Добре, ще ви докладвам!“. Отново искат да докладват църквата. Не са ли те зли хора? Ако наистина докладват църквата на полицията, какви последствия би донесло това? Няма ли братята и сестрите да се изправят пред животозастрашаваща опасност, ако бъдат арестувани? Освен това, след като полицията извърши арести, това ще причини толкова много трудности за братята, сестрите и делото на църквата. Също така в различна степен ще повлияе на навлизането в живота на Божиите избраници — тези, които не знаят как да търсят истината, могат да станат негативни и дори може да спрат изобщо да посещават събиранията. Те не се замислят за нищо от това. И така, имат ли те съвест и разум? Каквато и работа да върши църквата, те винаги искат да знаят за нея първи. Те са щастливи само когато знаят всичко, което се случва в църквата. Ако има дори едно нещо, за което не са информирани, те не могат да го преглътнат и искат да отидат и да докладват църквата, което може да причини огромни проблеми. Що за отрепка е такъв човек? Той е дявол! Ако един дявол винаги се интересува от нещо в църквата, това със сигурност ще създаде проблеми. Например, ако има някои братя и сестри, които са заможни и правят големи приношения, те не спират да мислят за това и ги питат: „Колко предложи ти?“. Другата страна отговаря: „Как бих могъл да ти кажа това? Дясната ръка не бива да знае какво прави лявата. Не мога да ти кажа — това е поверително!“. Те отговарят: „Дори това ли е поверително? Ти не ми вярваш. Не ме третираш като един от братята и сестрите!“. В сърцето си те таят неприязън към другата страна и си мислят: „Хм, мислиш си, че си голяма работа с големите си приношения! Няма да ми кажеш колко си предложил. Знам, че семейството ти има бизнес. Ако ме провокираш, ще те докладвам, че вярваш в Бог, и бизнесът ти ще се провали! Тогава няма да можеш да предложиш и един цент!“. Виждаш ли, те отново искат да докладват хората. Всеки път, когато има нещо малко, за което не са информирани, те искат да докладват църквата и братята и сестрите. Жилищата на определени личности, изпълняващи важен дълг, са известни само на няколко души. Тук не става въпрос за умишлено скриване на нещо от някого или за правене на нещо сенчесто зад гърба на другите; това е защото средата е твърде опасна и от съображения за безопасност такива подредби са необходими. Когато този предател, този Юда, чуе, че определено семейство е домакин на някои пътуващи братя и сестри, той си мисли, че това е нещо, което си струва да се докладва — може би полицията дори ще го възнагради! Той се спотайва зад вратата и подслушва, а след като чуе нещо, се ядосва: „Вие обсъждате църковни въпроси зад гърба ми, без да ми казвате. Страхувате се, че ще ви издам, затова се пазите от мен, криете неща и не ме третирате като част от божия дом. Добре, ще ви докладвам!“. Виждаш ли, те отново искат да докладват другите. Би ли казал, че този човек е голям проблем? (Да.) Те вярват, че всички ситуации, включващи братята и сестрите или църквата, трябва да бъдат известни на всички и че всеки има право да бъде информиран — особено те самите. Ако има дори едно нещо, за което не са информирани, те заплашват да докладват хората. Постоянно използват докладването, за да заплашват братята, сестрите и църковните водачи, винаги го използват, за да постигнат собствените си цели. Хора като тях са голяма скрита опасност в църквата, цъкаща бомба със закъснител. Във всеки един момент те биха могли да нанесат вреда на братята, сестрите и на делото на църквата и да им навлекат бедствие. Когато такива личности бъдат открити, те трябва да се премахнат, не да се толерират.

В църквата има и някои хора, които са юди, и те винаги се опитват да узнаят колко пари има Божият дом и кой в църквата прави най-големите приношения. Други им казват: „Това не може да ти се каже. Няма да ти е от полза да го знаеш, а освен това не бива да се интересуваш от този въпрос“. След като чуят това, те стават враждебни и казват: „Вие всички се пазите от мен, гледате ме отвисоко, не се отнасяте към мен като към някой от братята и сестрите; отнасяте се към мен като към външен човек. Знам в чий дом се пазят парите на църквата. Ще ви докладвам и ще оставя полицията да ги конфискува всичките — тогава ще разбера колко пари има!“. Когато нещо се случи, те искат да издадат или да докладват другите; само когато става въпрос за смущенията, причинени от лъжеводачи, антихристи и зли хора в църквата, те никога нищо не докладват. Или дори когато видят лъжеводачи и антихристи да крадат или заграбват приношения, те никога не разобличават или докладват тези действия, нито информират Божия дом. Те не се интересуват от такива въпроси. Но ако някой брат или сестра ги провокира, обиди или пренебрегне, те ще отидат и ще ги докладват. Или ако някоя работна подредба на Божия дом не е в съответствие с техните представи, което ги кара да се чувстват неудобно или ги поставя в трудно положение, те започват да си мислят: „Ще те докладвам! Ще направя така, че да загубиш позицията си на църковен водач, ще направя така, че църковната работа да се провали, ще направя така, че църквата да се разпадне!“. Виждате ли? Те искат да докладват църковния водач дори заради това. В някои църкви са избрани няколко души, които са подходящи да изпълняват дълг в чужбина — техните семейни и лични обстоятелства го позволяват, те отговарят на изискванията на Божия дом и братята и сестрите са съгласни. Когато тези хора, които са юди, видят това, си мислят: „Такива хубави неща никога не ми се случват. Трябва да ви докладвам! Ще кажа на полицията, че определени хора в нашата църква ще заминат в чужбина, за да изпълняват дълга си. Ще направя така, че да не можете да напуснете страната. Ще накарам големия червен змей да ви арестува или правителството да ви постави под наблюдение, така че дори да не можете да се върнете по домовете си!“. Стига братята и сестрите да не могат да заминат в чужбина, те се чувстват удовлетворени. Според вас естеството на действията на такива хора не е ли по-сериозно от това на тези, които понякога прекъсват и смущават? (Да.) Този тип хора са голям проблем. На тях им липсва богобоязливо сърце и изобщо не се страхуват от Бог. Независимо от ситуацията или причината, стига нещата да не се развиват по техния начин, те искат да докладват църквата и да издадат братята и сестрите — те са дяволи! Когато църквата открие такива хора, те трябва да бъдат премахнати или отлъчени възможно най-рано, за да се предотвратят бъдещи неприятности. Ако настоящата среда не го позволява или условията все още не са узрели, тогава те трябва да бъдат строго наблюдавани, надзиравани и да се пазим от тях. Когато условията позволяват, такива опасни индивиди категорично не бива да бъдат толерирани — премахнете ги или ги отлъчете възможно най-рано и най-бързо. Не чакайте да предадат църквата и да причинят последствия, преди да предприемете действия. Щом го направят и това доведе до реални последствия, загубите ще бъдат значителни. Кой знае колко братя и сестри ще останат без дом, в който да се върнат, или дори ще бъдат арестувани и хвърлени в затвора. Много братя и сестри може вече да не са в състояние да изпълняват дълга си или да живеят църковен живот. Последствията ще бъдат невъобразими. Затова ако като водачи и работници откриете хора, които са юди в църквата, трябва своевременно да ги премахнете или отлъчите. Ако като един от братята и сестрите откриете такива хора, трябва да ги докладвате на църковните водачи и работници възможно най-рано. Този въпрос засяга безопасността на братята и сестрите в църквата, както и твоята собствена. Не си мисли: „Те все още не са извършили никакво предателство, така че не е голяма работа; просто са казали нещо в момент на гняв“. Всеки се ядосва — някои хора, когато са ядосани, може най-много да кажат няколко груби думи, да направят малка сцена или да бъдат негативни за няколко дни, но стига да имат богобоязливо сърце, да се страхуват от Бог в сърцата си и да имат някаква съвест и разум, както и основни граници за постъпките си, то каквото и да става, те никога няма да направят неща, които вредят на другите. Различно е обаче за тези, които са юди по природа. Те могат да докладват църквата и братята и сестрите без никакво колебание, винаги искат да използват силите на Сатана, за да заплашват братята и сестрите и църквата, за да постигнат целите си. Тези хора се нареждат до демоните — те нямат основни граници, когато става въпрос за постъпките им. Затова както църковните водачи, така и братята и сестрите трябва да бъдат особено бдителни по отношение на тези, които могат да докладват църквата без никакво колебание. Ако някой открие такива хора, които са неразумни, умишлено създават неприятности и са неподатливи на доводи, трябва незабавно да ги докладва на водачите и работниците, а след това да ги наблюдава и надзирава. Ако църковните водачи открият такива хора, трябва възможно най-рано да изработят план за справяне със ситуацията и разрешаването ѝ. Те трябва да защитят братята и сестрите и да защитят църковния живот и църковната работа от това да бъдат увредени и смущавани от такива индивиди. Не приемайте, че когато такива хора казват, че ще докладват църквата или братята и сестрите, това е просто нещо, казано в момент на гняв, и така да свалите гарда си. Всъщност фактът, че те често казват такива неща, доказва, че тази идея вече е в умовете им. Ако мислят по този начин, те са способни да действат така. Понякога, след като кажат „Ще те докладвам“, може да не го направят, но кой знае кога всъщност ще го направят. Щом го направят, последствията ще бъдат невъобразими. Така че, ако ти винаги смяташ думите им „ще те докладвам“ просто като нещо, казано в момент на гняв, тогава си невеж и глупав. Ти не си успял да прозреш същината на тяхната човешка природа чрез тези думи и това е грешка. Те могат да кажат „ще те докладвам“, за да заплашват другите без никакво колебание — това категорично не е проста гневна забележка; това показва, че те имат природата на Юда и им липсват основни граници, когато става въпрос за собствените им постъпки. Що за отрепка е някой, който няма основни граници по отношение на постъпките си? От типа, който няма съвест и няма рационалност. Като нямат съвест, те са способни да извършат всяко злодеяние, а без рационалност са способни да действат извън границите на рационалността, като вършат всякакви глупави неща. След като докладват църквата и видят братята и сестрите арестувани, а църковната работа увредена, може да пролеят сълзи и да изразят съжаление. Но тези неразумни и умишлено създаващи неприятности хора действат без рационалност; когато се сблъскат с подобна ситуация в бъдеще, те отново ще докладват църквата. Това не показва ли проблем с тяхната природа? Това е точно тяхната природа същност. Някои църковни водачи все още вярват, че това, което казват, е просто нещо, казано в момент на гняв, и че природата им не е лоша. Те смятат, че това не е естествено разкриване на тяхната човешка природа и не представлява тяхната човешка природа. Този възглед погрешен ли е? (Да.) Дори обикновено да не проявяват поведение, което показва порочен характер, фактът, че често казват, че ще докладват братята и сестрите, и че най-малкото нещо, което ги ядосва, може да ги накара да мислят за докладване, е достатъчен, за да докаже, че характерът им е долен и подъл и че не са достойни за доверие. Такива хора нямат съвест или разум. Те постъпват както им е угодно, като правят каквото си искат въз основа на собствените си интереси и предпочитания, без никакви граници на съвестта. Такива хора трябва да се премахват и няма нужда да им се показва снизхождение, защото те не са деца; те са възрастни и би трябвало да знаят последствията от докладването на братята и сестрите и на църквата. Те са съвсем наясно, че това е най-безмилостният ход, най-ефективният. Те го виждат като свой коз, най-висшият начин да си отмъстят на братята и сестрите и на църквата. Кажете Ми, такива хора не са ли дяволи? (Да.) Тогава защо да се показва снизхождение към дяволите? Трябва ли да чакаш да ги видиш открито да посочват на големия червен змей братята и сестрите и семействата домакини, преди да ги признаеш за юди? Докато видиш тези факти и ги окачествиш, вече ще е твърде късно. Всъщност тяхната природа същност вече е разобличена в момента, в който започнат да крещят за докладване на църквата, когато се сблъскат с някакъв проблем. Не чакайте да предприемат действия, за да ги разпознаете и премахнете — тогава ще е твърде късно. Ако никой — било то църковен водач или брат, или сестра — не ги е чувал да говорят за докладване на братята и сестрите и никой не ги познава добре, и когато някой ги провокира или обиди, те го докладват, така че братята и сестрите нямат друг избор, освен да се крият и да избягват опасността, а някои, които изпълняват дълга си, трябва бързо да се преместят, тогава в такъв сценарий не можете да обвинявате братята и сестрите, че са глупави и неспособни да прозрат хората. Но ако те често казват, че ще докладват братята и сестрите, а хората все още не го приемат на сериозно, това би било наистина глупаво. След като са чули толкова много от истината, те все още не могат да различат хората — не са ли объркани? (Да.) Не си мислете, че предателството на тези, които могат да станат юди по всяко време, се дължи на малкото разбиране на истината, или защото са вярвали в Бог за кратко време, или поради някаква друга причина. Нито едно от тези неща не е причината. То се корени в подлия им характер; в сърцевината си те са зли хора. Да ги различиш и окачествиш по този начин, а след това да ги премахнеш или да ги отлъчиш като зли хора, е напълно правилно. Това защитава братята и сестрите, а същевременно защитава и църковната работа от увреждане. Това е отговорността на църковните водачи и работници. Затова водачите и работниците трябва незабавно да се предпазят от такива хора и да ги надзирават, а след това трябва да имат общение с братята и сестрите, така че всеки да може да ги различи. Трябва да се стремят да премахнат такива хора, преди техните кроежи да успеят, за да се предотвратят всякакви неприятности за братята и сестрите или за църквата. Това са проницателността и принципите за справяне с въпроси, които водачите и работниците трябва да имат, когато се сблъскат с такива хора, и това е начинът, по който трябва да практикуват в такива ситуации. Ясно ли е това? (Да.) Разбира се, най-добре е да се справяте с такива хора по мъдър начин, като гарантирате, че премахването им няма да донесе бъдещи неприятности на църквата. Ако справянето с една скрита заплаха доведе до още повече по-късно, тогава църковният водач, който прави това, е крайно некомпетентен и далеч не отговаря на критериите; той не знае как да върши работата и му липсва мъдрост. От друга страна, ако един църковен водач може да се справи със скрита заплаха по такъв начин, че да избегне неблагоприятни последици, да донесе полза на църковната работа и също така да помогне на братята и сестрите да развият проницателност, тогава това наистина означава да знае как да си върши работата. Само такъв водач или работник отговаря на критериите.

Ако един водач или работник се сблъска с хора, способни да предадат църквата, но не може да ги различи или да усети каква човешка природа имат, или какви неприятности биха могли да донесат на църквата и на братята и сестрите, като не е наясно с всички тези неща в сърцето си и не знае как трябва да се отнася с такива хора или да се справя с тях, как да върши тази работа или дори че това е работа, която водачите и работниците трябва да вършат — или дори ако знае, но не желае да обиди такива хора и просто си затваря очите за това, без да ги премахва или отлъчва — що за водач или работник е това? (Лъжлив.) Той не отговаря на критериите за водач или работник. От една страна, той глупаво се опитва да помогне на всички, като проявява любов и търпение към всички и се отнася с всички тях като с братя и сестри. Това е объркан човек, лъжеводач или лъжеработник. Освен това, когато открие хора, които са юди в църквата, той не прави нищо, за да се справи своевременно с проблема или да го разреши. Вместо това си затваря очите, като се преструва, че не забелязва нищо. В сърцето си той си мисли: „Стига собственият ми статус да не е застрашен, всичко е наред. Не ме интересува църковната работа, безопасността на братята и сестрите или интересите на Божия дом. Стига да заемам този пост и да изпитвам наслада всеки ден, това е всичко, от което се нуждая“. Той не върши никаква реална работа и когато види проблеми, не ги разрешава; просто се наслаждава на ползите от своя статус. Това лъжеводач ли е? (Да.) Например, да кажем, че човек от типа, който е способен да извърши предателство по всяко време, се държи тиранично в църквата от дълго време, като постоянно заплашва да докладва църквата и братята и сестрите. Някои лъжеводачи виждат това, но не правят нищо. Дори когато някой докладва този индивид и по-висшестоящите водачи се справят с него, като го премахнат, лъжеводачите все още не го приемат на сериозно или не мислят нищо за това. Те си мислят: „Нека докладват когото си искат. Стига да не докладват мен или да не засягат ролята ми на църковен водач, всичко е наред“. Такъв водач или работник лъжеводач или лъжеработник ли е? (Да.) Те заемат поста си само за да се наслаждават на неговите ползи, без да вършат никаква реална работа, забелязват някого, който е способен да издаде братята и сестрите по всяко време, но не успяват да го премахнат или отлъчат — те са лъжеводачи и трябва незабавно да бъдат освободени от ролята им. Някои лъжеводачи, след като бъдат освободени, остават непокорни. Те казват: „С какво право ме освобождавате? Само защото не премахнах онзи човек ли? Въпросът нямаше ли да бъде решен, ако вие просто го бяхте премахнали? Освен това той само каза, че ще докладва братята и сестрите, всъщност не го направи. И не причини никакви неприятности на църквата. Защо да се занимаваме с него?“. Те дори се чувстват доста онеправдани. Не вършат никаква реална работа; само се наслаждават на ползите от своя статус и когато такъв очевиден юда се появи в църквата, те нито се справят с него, нито го премахват. Някои братя и сестри са в постоянен страх, като казват: „Сред нас има юда, който винаги заплашва да докладва братята и сестрите — това е толкова опасно! Кога ще бъде премахнат този човек?“. Те няколко пъти съобщават на църковния водач за това, но водачът не се заема с него, а вместо това казва: „Няма проблем. Това е просто личен спор, не засяга църковната работа или безопасността на братята и сестрите“. Той не се занимава с въпроса. Каква е единствената работа, която върши? Единият вид е работата, възложена му от по-висшестоящите водачи, която той няма друг избор, освен да свърши. Другият вид е работа, която, ако не бъде свършена, би засегнала или застрашила статуса му, и в този случай той неохотно върши някои задачи, които го карат да изглежда добре. Но ако статусът му не е засегнат, той избягва работата, когато може. Това лъжеводач ли е? (Да.) Когато наистина се сблъска с определена среда или с арест, той е първият, който бяга да се скрие, като се грижи само за собствената си безопасност, без изобщо да се безпокои дали братята и сестрите са в безопасност, и не защитава църковната работа или интересите на Божия дом. Каквото и да прави, всичко е, за да запази собствения си статус. Стига Горното да не го освобождава и стига на следващите избори братята и сестрите все още да гласуват за него и той да остане водач, той неохотно ще свърши малко работа. Ако нещо, което прави, може да повлияе на начина, по който Горното го възприема, което потенциално би могло да доведе до това Горното да го освободи, или ако действията и проявленията му могат да накарат братята и сестрите да си създадат лошо впечатление за него и да не го изберат отново, той ще се опита да спаси имиджа си, като свърши поне малко от работата, която е непосредствено пред него. По този начин той може да се отчете на висшестоящите и нисшестоящите — само на Бог не може да се отчете. Всичко, което прави, е само за показ. Стига по-висшестоящите водачи да не го освобождават и братята и сестрите да продължават да го подкрепят, той се чувства удовлетворен. По време на мандата си като църковен водач той не извършва голямо зло и външно винаги изглежда зает с работа, но не върши никаква реална работа. Особено когато види зли хора да смущават църквата, той не прави нищо. Страхува се да не обиди тези зли хора, затова се опитва да ги успокои и да преговаря с тях, когато е възможно, търсейки само да поддържа хармония. Той не желае да обижда никого; дори ако тези хора смущават църковната работа или заплашват безопасността на братята и сестрите, той не прави нищо. Това е лъжеводач в най-истинския смисъл на думата.

Ако братята и сестрите многократно напомнят на лъжеводачите, които не вършат реална работа, да решават проблеми, а те все още не вършат реална работа, не решават реални проблеми и не поправят грешки, тогава вие трябва да докладвате това нагоре. Ако по-висшестоящите водачи и работници не се заемат с въпроса, тогава вие трябва да измислите всякакъв възможен начин да премахнете тези лъжеводачи. Всъщност тези думи съм ги казвал много години, но мнозинството долу са роби, които по-скоро биха претърпели някаква лична загуба и биха изтърпели някаква вреда, отколкото да обидят другите. Независимо от обстоятелствата, те винаги избират средния път и действат като човекоугодници, без да обиждат никого. Каква е цената на това да не обиждаш хората? Цената е да се пожертват работата и интересите на Божия дом, което води до увреждане на интересите на Божия дом и до смущаване на братята и сестрите. Ако не се разправят със злите хора, много от тези, които изпълняват дълга си, ще бъдат засегнати. Това не е ли равносилно на засягане на работата на Божия дом? (Да.) Когато работата на Божия дом е засегната, никой не се чувства тревожен или обезпокоен, затова казвам, че повечето хора жертват работата и интересите на Божия дом, за да поддържат хармония и приятелски отношения с другите. Те избягват да обиждат водачите и братята и сестрите; не обиждат никого. Всеки действа като човекоугодник. Тяхната нагласа е: „Ти си добър, аз съм добър, всички са добри — в края на краищата, виждаме се постоянно“. И какъв е резултатът? Това позволява на злите хора да се възползват от ситуацията; те многократно действат тиранично, като правят каквото си искат. Така че, ако църковните водачи са ненадеждни и не изчистват злите хора, тогава братята и сестрите трябва да мислят за всякакви възможни начини да се защитят; те трябва да избягват, да странят от злите хора и да ги изолират, когато ги видят. Някои хора казват: „Ако ги изолираме и те се ядосат, няма ли отново да ни докладват?“. Ако наистина те докладват, ще се уплашиш ли? (Не. Това ще ги разкрие като зли хора.) Ако ви докладват отново, това просто допълнително доказва, че те са юди по природа, дяволи. Не бива да се страхувате от тях. Ако водачите и работниците са слепи и неспособни да прозрат нещата, объркани и безполезни, или ако са нерешителни, никога не обиждат никого, само се наслаждават на ползите от своя статус, без да вършат реална работа, тогава братята и сестрите не бива повече да възлагат никакви надежди на тях. Те трябва да се обединят, за да се справят със злите хора и да се отърват от юдите според принципите. Може да се наложи да сменят мястото за събирания или да използват мъдър метод, за да ги изчистят, за да не бъдат обезпокоявани от тези хора. Осигуряването на нормалното функциониране на църковния живот и нормалния напредък на цялата църковна работа е най-важното нещо. Ако един църковен водач върши реална работа, има достатъчно заложби и човешката му природа също е доста добра, тогава, стига да извършва работата си според работните разпоредби, всеки трябва да му се подчинява. Ако не върши реална работа, тогава не трябва да му обръщате внимание или да разчитате на него. В този момент проблемите трябва да се решават според Божиите слова и истините принципи. Ако водачът трябва да бъде освободен, тогава трябва да бъде освободен; ако е необходимо преизбиране, тогава трябва да се проведе такова. Ако този лъжеводач не защитава интересите на Божия дом, не защитава средата, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и не се интересува от безопасността на братята и сестрите, тогава той не отговаря на критериите; той е некомпетентен, просто огромен боклук, който не изпълнява никаква реална функция — братята и сестрите не бива да го слушат или да бъдат възпирани от него. Всички водачи и работници, които не могат да изчистят юдите, когато е необходимо, са лъжеводачи и лъжеработници; с такива лъжеводачи и лъжеработници трябва да се постъпва по описания по-горе начин. Ако не се постъпи незабавно така, братята и сестрите ще бъдат издадени от юдите и църквата ще престане да съществува. С това приключва нашето общение по осмата проява: „Способни да извършат предателство по всяко време“.

И. Способни са да напуснат по всяко време

Деветото проявление е: „Способни са да напуснат по всяко време“. Този тип хора, които са способни да напуснат Божия дом по всяко време, не са хора, които напускат само когато се сблъскат със специална ситуация или когато се сблъскат с голямо бедствие, което надхвърля прага на поносимост на обикновен човек. Те по-скоро са способни да напуснат по всяко време — дори някаква дреболия може да ги накара да напуснат; дори някаква дреболия може да ги накара повече да не искат да изпълняват дълга си, повече да не искат да вярват в Бог и да искат да напуснат Божия дом. Освен това този тип хора са голяма напаст. На пръв поглед може да изглеждат малко по-добри от хората, които са юди, но те са способни да напуснат Божия дом по всяко време и на всяко място. Не е сигурно дали са способни да издадат братята и сестрите, или не. Смятате ли, че този вид хора са надеждни? (Не.) И така, имат ли те принципи в начина, по който постъпват? Имат ли основа във вярата в Бог? (Не.) Показват ли някакъв признак на истинска вяра? (Не.) Тогава що за хора са те? (Неверници.) Те вярват в Бог и изпълняват дълга си, сякаш всичко е шега. Те са като някой, който не се занимава със същински задачи, а отива да купи малко соев сос, вижда улични акробати или артисти, които създават оживена атмосфера, увлича се от вълнението и забравя за купуването на соевия сос, като в крайна сметка забавя същинските въпроси. Хората от този тип не се придържат към нищо за дълго; те са колебливи и непостоянни. Вярата им в Бог също се основава на техния интерес — те смятат, че е доста забавно да вярват в Бог, но в някакъв момент, когато загубят интерес към това, ще напуснат незабавно, без да изпитат никаква неохота. Някои, които напускат, веднага започват бизнес, някои преследват кариера на длъжностно лице, някои се замесват в романтични връзки и се подготвят за брак, а някои, които искат бързо да забогатеят, отиват направо в казиното. Казват, че след като не си виждал някого три дни, трябва да го погледнеш с други очи. Когато не видиш някого, който е способен да напусне Божия дом по всяко време, само един ден, следващия път когато го срещнеш, той е като напълно различен човек. Вчера все още беше облечен прилично и подобаващо, изглеждаше добре възпитан и представителен. Дори се молеше на Бог със сълзи, стичащи се по лицето му, като казваше, че иска да посвети младостта си и да пролее кръвта си за Бог, да умре за Бог, да бъде предан до смърт и да влезе в царството. Той крещеше такива възвишени лозунги, но малко след това отиде в казиното. Вчера беше щастлив да изпълнява дълга си и по време на събирането четеше Божиите слова с пламнало лице и кипящ от ентусиазъм, трогнат до сълзи. И как стана така, че днес хукна към казиното? Той игра хазарт до късно през нощта, без да иска да се прибере вкъщи, като много се забавляваше и кипеше от ентусиазъм. Вчера все още посещаваше събирания, а днес е хукнал към казиното — и така, кое точно проявление е истинското му аз? (Второто е истинското му аз.) Ако човек не разбира истината, той наистина не може да прозре какъв точно е този човек. Двете проявления, както преди, така и след това, са всъщност на един и същ човек — как тогава изглежда сякаш се показват от двама различни души? Такъв човек не може да бъде прозрян от повечето хора. Виждаш, че като вярващ в Бог той често посещава събирания, не върши зло и е доста способен да понася несгоди и да плаща цена при изпълнението на дълга си. Когато седи пред компютъра, той е съсредоточен и усърден, работи усилено и влага сърцето си в това. Ти би си помислил, че като човек, който вярва в Бог, той не би трябвало да играе маджонг, нали? Но само след един ден, без да го видиш, той е хукнал към залата за маджонг или в казиното, за да играе хазарт. И той е първокласен играч на маджонг — изобщо не прилича на човек, който вярва в Бог! Ти си абсолютно озадачен — това човек, който вярва в Бог, ли е или невярващ, който играе маджонг? Как може да сменя ролите толкова бързо? Когато вярва в Бог, тогава има ли Бог в сърцето си? (Не.) Той вярва в Бог просто за забавление и да минава времето, за да види какво представлява вярата в Бог и дали тя може да донесе щастие в живота му. Ако не е щастлив, той е способен да напусне по всяко време. Никога не е планирал да вярва през целия си живот и със сигурност никога не е планирал да изпълнява дълга си и да следва Бог през целия си живот. И така, какво е планирал? Мисли си, че ако наистина ще вярва в Бог, тогава поне това не бива да пречи на способността му да се забавлява, не бива да включва вършене на каквато и да е работа и все пак трябва да гарантира, че може да живее щастлив живот. Ако всеки ден трябва да чете Божиите слова и да разговаря за истината, тогава той няма да бъде заинтересован или щастлив. Щом му омръзне, ще напусне църквата и ще избяга обратно в света. Той си мисли: „Животът не е лесен, така че хората не бива да се отнасят зле със себе си. Трябва да бъдем господари на собствената си съдба и да не се отнасяме зле с плътта си. Трябва да гарантираме, че сме щастливи всеки ден — това е единственият начин да живеем свободно. Вярването в бог не трябва да се прави упорито. Вижте колко съм безгрижен — където има щастие, там отивам и аз. Ако не съм щастлив, ще си тръгна. Защо да си създавам неудобства? Най-висшето верую в постъпките ми е да мога да си тръгна по всяко време, да бъда „свободолюбив вярващ“ — да живея така е толкова удобно и безгрижно!“. Какви песни често пеят хората от този тип? „Не ме питай откъде идвам, моят роден край е далече“. Ако не, тогава какво друго пеят? „Защо да не живеем свободно поне веднъж?“. Когато почувстват, че е скучно или вече не е забавно, те бързо напускат с мисълта: „Защо да се придържам към едно място, когато има толкова много повече да се види по света?“. Коя е другата известна поговорка, която използват? „Защо да се отказваш от цяла гора заради едно дърво?“. Според вас имат ли хората от този тип истинска вяра? (Не, те са неверници.) Що се отнася до неверниците, тъй като говорим за това как техните проблеми са все проблеми на човешката природа, тогава какво точно не е наред с човешката природа на такива хора? Смятате ли, че хората от този тип някога са обмисляли въпроси като как хората трябва да постъпват, по какъв път трябва да вървят или какъв вид възглед за живота и какви ценности трябва да имат, докато живеят? (Не.) И така, какъв е проблемът с човешката природа на този тип хора? (На този тип хора им липсват съвестта и разумът на нормалната човешка природа; те не обмислят такива въпроси.) Това е сигурно. Освен това, за да бъдем точни, този тип хора нямат душа; те са просто ходещи трупове. Нямат никакви изисквания към себе си относно това как да постъпват или по какъв път трябва да вървят, нито обмислят тези неща. Причината, поради която не обмислят тези неща, е, че макар външно да имат вид на хора, тяхната същност в действителност е на ходещи трупове, на празна черупка. Отношението на този тип хора към въпросите на човешкия живот и оцеляване е просто да се носят по течението на живота. По-конкретно, „носене по течението на живота“ означава просто да се мотаят безцелно и да чакат смъртта, да не учат и да останат невежи, да прекарват дните си в ядене, пиене и забавления. Те отиват там, където има щастие, и правят онова, което ги кара да се чувстват щастливи и радостни, и да се чувстват удобно в плътта. Но те ще избягват всичко, което кара плътта им да страда или им носи вътрешна болка, и ще стоят далеч от него; те просто не искат плътта им да понася несгоди. Има обаче някои хора, които преживяват живота чрез понасяне на несгоди. Или като преминават през различни неща и ги преживяват, те правят така, че животът им да не е празен и да могат да придобият нещо от него. В крайна сметка те стигат до заключението по какъв път трябва да върви човек и каква личност трябва да бъде. Чрез преживяванията на живота те придобиват много. От една страна, те са способни да прозрат определени хора; освен това са способни да стигнат до заключение какви принципи и методи трябва да се използват в отношението на човек към различните хора, събития и неща, и как човек трябва да живее целия си живот. Независимо дали в крайна сметка заключенията му се съобразяват с истината или ѝ противоречат, те поне са го обмислили. От друга страна, тези, които са способни да напуснат Божия дом по всяко време, нямат интерес да се стремят към истината или да изпълняват дълга си във вярата в Бог. Те винаги търсят възможности да задоволят собствените си похотливи желания и своите предпочитания и никога не искат усърдно да научат професионално умение при изпълнението на дълга си, да изпълняват добре дълга си или да изживеят смислен живот. Те просто искат да бъдат като невярващите, щастливи и радостни всеки ден. Така, където и да отидат, те търсят забавление и развлечение, просто за да задоволят собствените си интереси и любопитство. Ако трябва да продължат да изпълняват един дълг, те губят интерес и вече нямат мотивация да продължат да го правят. При хората от този тип отношението към живота е просто да се размотават. На пръв поглед изглежда сякаш живеят много свободно и безгрижно, без да се заяждат за нещо с другите. Изглеждат весели и безгрижни всеки ден, способни да се приспособят към обстоятелствата, където и да отидат. Някои дори изглеждат незасегнати и необвързани от светските обичаи или условностите на човешките взаимоотношения, като създават външно впечатление, че са изключителни и надхвърлят обикновеното множество. Но в действителност тяхната същност е на ходещи трупове, на нещо без душа. Тези, които вярват в Бог, но са способни да напуснат църквата по всяко време, никога не се придържат задълго към нищо, което правят — те могат да поддържат само временен ентусиазъм. Но хората със съвест и разум са различни. Независимо какъв дълг изпълняват, те го учат сериозно и се стремят да го изпълнят добре. Те са способни да постигнат нещо и да създадат някаква стойност. От една страна, те са способни да спечелят признанието на хората около тях, а същевременно могат да се чувстват уверени вътрешно, като виждат, че са способни да направят нещо и са полезни хора, а не безполезни. Това е минимумът, който може да постигне човек със съвестта и разума на нормалната човешка природа. Но що се отнася до тези, които се носят безцелно по течението на живота, те никога не мислят за тези неща. Където и да отидат, става въпрос само за ядене, пиене и забавления. Външно може да изглежда, че живеят много свободно и безгрижно, но всъщност такива хора нямат мисли в главите си. Те никога не са сериозни в нищо, което правят; винаги са повърхностни и мотивирани от краткотраен ентусиазъм, никога не постигат нищо. Те искат да се размотават през целия си живот и където и да отидат, носят същото отношение — дори вярата им в Бог не е изключение от това. Ти може да видиш, че през определен период изглежда сякаш са доста сериозни в изпълнението на дълга си и са способни да понасят несгоди и да плащат цена, но независимо кой посочва проблемите им или им казва как да вършат нещата, те никога не го приемат на сериозно и изобщо не приемат истината. Те просто правят нещата както си искат — стига да са щастливи, за тях е добре. А ако не са щастливи, отиват да се забавляват, без да слушат ничии съвети. В сърцата си те си мислят: „И без това никога не съм планирал да вярвам в бог в дългосрочен план“. Ако някой ги кастри, те са способни да напуснат незабавно. Това е едно от проявленията на хората, които са способни да напуснат църквата по всяко време.

Тези, които са способни да напуснат църквата по всяко време, имат и друг вид проявление. Някои хора — независимо колко години са вярвали в Бог, независимо дали изглежда, че имат основа или не, и независимо какъв дълг може да са изпълнявали преди — щом се сблъскат със специално обстоятелство, което засяга собствените им лични интереси, могат просто да изчезнат. По всяко време е възможно другите хора да загубят контакт с тях и повече да не ги виждат в църквата, без да имат представа какво се случва с тях. Когато се сблъскат с някого от противоположния пол, който се опитва да ги съблазни, някои хора спират да изпълняват дълга си и започват да ходят на срещи, като изобщо не могат да бъдат открити. Има и други, чиито деца са достигнали възраст за брак, и те се заемат с организирането на сватбите на децата си, като вече не изпълняват дълга си и не участват в събирания. Който и да ги търси, бива отпращан на вратата. Когато родителите или съпрузите на някои хора са болни и хоспитализирани, или когато се случи нещо голямо или неочаквано бедствие у дома, ако са истински вярващи в Бог, те ще дадат следното обяснение: „Напоследък у дома има някои неща, за които трябва да се погрижа, така че не мога да посещавам събирания. Налага се да поискам отпуск и ако можете да намерите някой подходящ, който временно да поеме дълга ми, моля, нека го направи незабавно“. Те най-малкото ще уведомят предварително и ще дадат някакво обяснение. Но тези, които са способни да напуснат църквата по всяко време, прекъсват контакта с църквата, без да кажат и дума, и колкото и да се опитват братята и сестрите да се свържат с тях, не успяват. Не че няма как да се свържат — могат да го направят по всякакъв начин — но те просто не искат да контактуват с братята и сестрите или да им отговарят. Те казват: „Защо да се свързвам с теб? Изпълнявам дълга си доброволно; не ми плащат за това. Ако искам да си тръгна, ще си тръгна! Ако има нещо вкъщи, това си е моя лична работа. Не съм длъжен да те информирам и ти нямаш никакво право да знаеш!“. Някои хора напускат за месец-два, а след това отново се явяват, без дори да се чувстват неудобно, като се държат така, сякаш нищо не се е случило. Други напускат за две-три години и са напълно недостъпни. Без да знаят ситуацията, хората в църквата си мислят, че тъй като този човек е вярвал в Бог много години, е невъзможно да напусне църквата. Те предполагат, че трябва да се е случило нещо неочаквано, и се притесняват дали не е арестуван от ККП. В действителност човекът просто повече не иска да вярва в Бог и е напуснал, без да уведоми братята и сестрите. Някои хора напускат за около десет дни и след това се връщат; това не означава, че са спрели да вярват. Някои хора напускат и след това ги няма две-три години — бихте ли казали, че са спрели да вярват? (Да.) Те наистина са спрели да вярват и трябва да бъдат отписани. Това не е обикновено напускане; те са спрели да вярват. От човешка гледна точка това се нарича вече да не вярваш. Как гледа Бог на това? В Божиите очи това се нарича отричане от Бог, неследване на Бог и това е отхвърляне на Бог. Но от тяхна гледна точка те си мислят: „Не съм отхвърлил бог; все още вярвам в бог в сърцето си!“. Виждате ли? Те просто го омаловажават. Има и други, които спират да посещават събирания и да изпълняват дълга си само защото са в лошо настроение или се чувстват разстроени вътрешно, защото смятат, че изпълнението на дълга им е твърде трудно и уморително, или защото са били малко кастрени. Те напускат, без дори да обяснят нищо за работата, която са имали, като казват: „Никой да не ме търси. Не съм щастлив и не искам повече да вярвам!“. Когато се разстроят, това може да продължи около година. Това им настроение е впечатляващо — повече от година не могат да се отърват от него! Някои хора поемат работата на водачи и работници в църквата, но не само че не успяват да свършат работата добре, а и безразсъдно извършват злосторничества, като причиняват прекъсвания и смущения в църковната работа. По-късно братята и сестрите не ги избират, а също така ги различават и разобличават в общение. Затова те започват да си мислят: „Това критика срещу мен ли е? Просто не свърших работата добре, наистина ли е такава голяма работа? Защо разговарят и ме разобличават така? През всичките си години никога не съм изтърпявал такава неправда! Преди да повярвам в бог, винаги аз укорявах другите; никой никога не е укорявал мен. Кога преди съм търпял такива трудности? Вие всички ме тормозите, карате ме да се чувствам унизен. Няма да вярвам повече!“. Изведнъж те спират да вярват. Тези, които казват това, не са само млади хора — някои са такива, които са вярвали в Бог осем или десет години и са на четиридесет или петдесет години, но също могат да кажат такива неща, когато са нещастни. Имат ли такива хора място за Бог в сърцата си? Приемат ли вярата в Бог като най-важното нещо в живота? Нормално е да се чувстваш малко негативен и слаб, когато си кастрен или когато се сблъскаш с бедствия или неуспехи, но тези неща не бива да водят до това човек да не вярва в Бог. Такива хора не са искрени вярващи в Бог. Искрените вярващи в Бог могат да упорстват във вярата си дори когато са арестувани и преследвани — само те са хора, които имат свидетелство. Когато някои хора се сблъскат с малко природно бедствие, а братята и сестрите или не знаят за това, или разберат малко късно и не им помогнат навреме, те започват да си мислят: „Изправен съм пред трудности и никой не ми обръща внимание. Значи ме гледат отвисоко! Вярването в бог е безсмислено. Няма да вярвам повече!“. Само заради такова дребно нещо те могат да спрат да вярват в Бог. Това е едно от проявленията на хората, които са способни да напуснат църквата по всяко време.

Има и друга ситуация при хората, които са способни да напуснат църквата по всяко време. За да ги привлече на своя страна, ККП им предлага добра работа, като им казва: „Ти не печелиш нищо от това, че вярваш в бог. Какви перспективи би могъл да имаш? Намерихме ти работа в чуждестранна компания с висока месечна заплата, добри социални придобивки и трудова застраховка. Няма бъдеще за теб във вярата в бог; по-добре е да работиш, да печелиш пари и да живееш добър живот“. В крайна сметка те напускат църквата и отиват на работа. Някой казва: „Вчера този човек все още изпълняваше дълга си в църквата. Защо днес си е събрал багажа и си е тръгнал?“. Те отиват да работят и да печелят пари; вече не вярват в Бог. Тръгват си, без да кажат и дума, и оттогава пътищата им с братята и сестрите се разделят и те поемат по различен път. Искат да преследват слава и придобивки, да се издигнат високо и да изпъкнат, и вече не вярват в Бог. Има и хора, които, докато проповядват евангелието, срещат някого, когото харесват, започват връзка с него и отиват да живеят заедно. Те не само спират да изпълняват дълга си, но дори престават да вярват в Бог. Родителите им у дома все още не знаят, като си мислят, че те изпълняват дълга си в Божия дом. В действителност те са изчезнали отдавна — кой знае, може би дори вече имат деца. Изпълнението на дълга е толкова важно, а те могат дори да изоставят такава ключова работа като проповядването на евангелието. Когато срещнат някого, когото харесват, или някой, който ги харесва, няколко прости съблазнителни и примамливи думи от този човек са достатъчни, за да ги отклонят. Те са толкова лекомислени и небрежни, способни са да напуснат Бог и да Го предадат по всяко време и на всяко място. Независимо колко години такива хора са вярвали в Бог или колко проповеди са изслушали, те все още не разбират и частица от истината. За тях вярата в Бог просто не е важна, а изпълнението на дълга също няма значение — в името на получаването на благословии те чувстват, че нямат друг избор, освен да правят тези неща. Щом възникне личен въпрос или семеен проблем, те са способни да си тръгнат просто така. Когато се сблъскат с малко природно бедствие, могат просто така да спрат да вярват. Всичко може да попречи на вярата им в Бог; всеки въпрос може да ги накара да станат негативни и да се откажат от дълга си. Що за хора са те? Този въпрос наистина си заслужава дълбок размисъл!

Що за хора са тези, които са способни да напуснат църквата по всяко време? Единият тип са безмозъчни, безмислени, объркани хора, които нямат представа защо вярват в Бог, независимо от това колко години са вярвали. Те нямат представа какво точно представлява вярата в Бог. Другият тип са неверници, които изобщо не вярват в съществуването на Бог и не разбират смисъла или стойността на вярата в Бог. Слушането на проповеди и четенето на Божиите слова за тях е като изучаване на богословие или усвояване на някакви професионални знания — щом разберат и могат да говорят за това, те го считат за приключено. Никога не го прилагат на практика. За тях Божиите слова са просто вид теория, лозунг и никога не могат да станат техен живот. Така че тези хора не се интересуват от нищо, свързано с вярата в Бог. Неща като изпълнението на дълга, стремежът към истината, практикуването на Божиите слова, събирането с братята и сестрите и съвместният църковен живот и така нататък изобщо не ги привличат и никое от тях не им носи щастието и вълнението, които им носят яденето, пиенето и забавленията. От друга страна, искрените вярващи в Бог чувстват, че да бъдат заедно с братята и сестрите, за да общуват за истината или да живеят църковен живот, винаги може да им донесе ползи и придобивки. Въпреки че понякога се сблъскват с опасност и преследване или поемат рискове, докато проповядват евангелието, и понасят известни трудности, докато изпълняват дълга си, независимо от всичко те придобиват разбиране за истината и постигат резултата да познаят Бог чрез понасяне на трудности и плащане на цена, а тези трудности и тази цена водят до преобразяване на техния живот нрав. След като претеглят и оценят всичко това, те чувстват, че да вярваш в Бог е нещо добро и че да можеш да разбереш истината е невероятно ценно. Сърцата им стават особено привързани към църквата и те никога не мислят да напуснат църковния живот. Ако видят, че няколко души биват изпратени в групи „Б“ или биват изолирани или премахнати от църквата заради смущаване на църковната работа, онези, които искрено вярват в Бог, изпитват известна мъка в сърцата си. Те си мислят: „Трябва да изпълнявам дълга си усърдно. В никакъв случай не може да ме премахнат. Да бъдеш премахнат е равносилно на това да бъдеш наказан, което означава изходът да отидеш в ада! Какъв би бил тогава смисълът да живея?“. Повечето хора се страхуват да напуснат църквата; те чувстват, че щом напуснат църквата и напуснат Бог, няма да могат да продължат да живеят и всичко ще свърши. Но онези, които са способни да напуснат църквата по всяко време, виждат напускането на църквата като нещо съвсем нормално, точно като напускането на работа, за да си намерят друга. Те никога не се чувстват огорчени и не изпитват никаква вътрешна болка. Според вас имат ли съвест или разум онези, които са способни да напуснат църквата по всяко време? Такива хора са наистина невероятни! Изпълнението на дълга на някои хора не отговаря на критериите и те винаги безразсъдно извършват злосторничества, като причиняват прекъсвания и смущения в църковната работа. Тогава църквата ги спира да изпълняват дълга си и ги изпраща в обикновена църква. И какъв е резултатът? Още на следващия ден те се държат като напълно различни хора, като започват изцяло нов живот. Някои започват да излизат на срещи и се женят, други започват да си търсят работа, трети отиват в колеж, а други възстановяват връзка със стари приятели, изграждат връзки и търсят възможности да забогатеят. Тези хора бързо се смесват с огромния свят, като изчезват в морето от хора — случва се точно толкова бързо. След като са изпратени в обикновена църква поради лоши резултати в изпълнението на дълга си, някои братя и сестри преминават през период на мъка, но са способни да се самоанализират и да признаят собствените си проблеми, показвайки известно отношение на обрат. Обаче онези, които са способни да напуснат църквата по всяко време, щом се сблъскат с някакви трудности, вече не искат да изпълняват дълга си и напускат църквата на следващия ден, връщайки се към живота на невярващи. Те изобщо не се чувстват огорчени и дори си мислят: „Какво толкова хубаво има във вярата в бог? Постоянно те осмиват и клеветят, а дори е вероятно да те арестуват и хвърлят в затвора. Ако големият червен змей ме пребие до смърт, животът ми няма ли да е бил напразен? Толкова много трудности съм изтърпял, вярвайки в бог през всичките тези години, но какво съм спечелил? Ако не вярвах в бог, досега щях да съм станал чиновник, да съм спечелил пари и да живея престижен живот! Дори изпитвам съжаление, че съм вярвал в бог досега — ако знаех, че ще стане така, щях да съм напуснал отдавна! Каква е ползата от разбирането на истината? Може ли това разбиране да те нахрани или да ти плати сметките?“. Виждате ли? Те не само не изпитват съжаление, но дори се чувстват щастливи, че могат да напуснат църквата. Не е ли това разобличаване на истинското им лице на неверници? (Да.)

Някои хора обикновено са нехайни и вършат безразсъдни злодеяния при изпълнението на дълга си. След като бъдат премахнати от църквата, когато видят братята и сестрите, те гледат на тях сякаш са им врагове. Дори когато братята и сестрите любезно се опитват да говорят с тях, те ги пренебрегват и се отнасят към тях с омраза, като казват: „Вие сте тези, които ме премахнахте от църквата. Погледнете ме сега! По-добре съм от вас! Сега съм накичен със злато и сребро и съм голям шеф! Живея много комфортно, а вижте колко окаяни и изтощени сте вие във вярата си в бог! Вие постоянно се стремите да придобиете истината, но не мисля, че сте по-умни от мен! Какво толкова хубаво има в придобиването на истината? Може ли да се яде като храна или да се харчи като пари? Дори без да се стремя към истината, пак си живея доста добре, нали? За мое щастие вие ме премахнахте — трябва да ви благодаря за това!“. От думите им е видно, че са неверници и изпълняването на дълга им ги е разкрило. Може ли един невярващ, който само на думи вярва в Бог, да изпълнява доброволно дълга си? Изпълнението означава да се поемат отговорности и задължения, без да се получава заплата или да се печелят пари. В това те виждат загуба, затова не желаят да изпълняват дълга си. Така се разобличава истинската им същност на неверници. По този начин Божието дело разкрива и отстранява неверниците. Някои хора винаги изпълняват дълга си с нехайно отношение и просто се носят по течението ден за ден. В момента, в който получат възможност да спечелят пари или повишение, те напускат църквата по всяко време — винаги са имали наум това намерение. Ако бъдат прехвърлени в обикновена църква, защото обичайно са нехайни и вършат безразсъдни злосторничества, докато изпълняват дълга си, те не само няма да се самоанализират, но и ще си мислят: „Това, че ме изчисти, е загуба за теб и печалба за мен“. Дори садоста доволни от себе си. Нима такива хора не са неверници? Кажете Ми за онези неверници, които са изчистени, защото сериозно са прекъсвали и смущавали църковното дело чрез безразсъдните си злодеяния, в съгласие с принципите в съгласие с принципите ли е Божият дом да ги изчиства по този начин? (Да.) Напълно е в съгласие с принципите; в това няма и най-малка несправедливост към тях. Отношението им към Бог и към изпълнението на дълга е такова, че те са способни да ги изоставят и предадат по всяко време. Това е достатъчно, за да докаже, че в сърцата си те нямат абсолютно никакъв интерес към положителните неща. Те вярват в Бог от толкова години и са слушали толкова много проповеди, но нито една от истините на вярата в Бог или от свидетелствата за преживяване на Божиите избраници не може да задържи сърцата им. Нито едно от тези неща не ги интересува, не ги трогва и не ги кара да се чувстват привързани. Това е същността на тяхната човешка природа, а именно, че нямат абсолютно никакъв интерес към положителните неща. И така, от какво се интересуват те? Интересуват се от ядене, пиене и забавления, от плътски удоволствия, от нечестиви тенденции и от философиите на Сатана. Особено много се интересуват от всички негативни неща в обществото; не ги интересуват единствено истината и Божиите слова. Ето защо те са способни да напуснат Божия дом по всяко време. Те нямат абсолютно никакъв интерес към честото четене на Божиите слова или към честото общуване за истината по време на събиранията в Божия дом. Особено силно ги отблъсква изпълнението на дълга и дори смятат, че онези, които го изпълняват, са глупаци. Що за манталитет и човешка природа е това? Те не се интересуват от истината или от Божието спасение и не изпитват никаква привързаност към църковния живот. Въпреки че не са осъждали или заклеймявали открито Божиите слова, те са слушали проповеди в продължение на няколко години, без да разберат и малко от истината — това ясно показва, че има проблем. Няма човек, който да не харесва едновременно и положителните, и отрицателните неща. Щом не харесваш положителните, ще се интересуваш особено от отрицателните. Ако се интересуваш от отрицателните, тогава определено няма да се интересуваш от положителните. Този тип хора нямат абсолютно никакъв интерес към положителните неща, така че в Божия дом няма нищо, към което да се чувстват привързани, нищо, което да харесват или за което да копнеят. Нечестивите тенденции в света, парите, славата и придобивките, чиновничеството, забогатяването и различните популярни ереси и заблуди са това, което ги интересува най-много. Сърцето им е отдадено на света, а не на Божия дом, затова те са способни да напуснат по всяко време. Напускането на Божия дом и на църковния живот не им носи съжаление, мъка или болка, а по-скоро пълно облекчение. Те си мислят: „Най-накрая вече не трябва да слушам всеки ден проповеди или общения за истината, вече не трябва да бъда ограничаван от тези неща. Сега мога смело да преследвам слава и придобивки, пари, красиви жени и личните си перспективи. Най-накрая мога смело да лъжа и да мамя другите, да кроя планове и интриги и да практикувам без притеснение всякакви нечестиви тактики. Мога да използвам всякакви средства, за да общувам с хората!“. Слушането на проповеди и общуването за истината в Божия дом е болезнено за тях, а напускането му им носи облекчение. Това означава, че тези положителни неща не са това, от което се нуждае сърцето им. Това, от което се нуждаят, са всички неща на света и обществото. От това става ясно, че причината, поради която са напуснали църквата, е пряко свързана с техните стремежи и предпочитания.

Каква е природата същност на тези хора, които са способни да напуснат Божия дом по всяко време? Виждате ли вече каква е тя? (Да. Те са от типа хора, които са неверници. Повечето от тези хора са преродени зверове, те са все объркани хора без мозък или мисли.) Точно така. Те не разбират въпросите на вярата. Не разбират какво всъщност представлява човешкия живот, по какъв път трябва да вървят хората, кои неща е най-смислено да се правят, какви принципи на практикуване трябва да се спазват, когато става въпрос за собствените постъпки и така нататък, и не искат да търсят истината, за да ги разберат. Към какво обичат да се стремят? По цял ден умовете им се въртят около това какво могат да направят, за да придобият ползи и да се наслаждават на живот, който е по-добър от този на другите. Някои хора започват да вярват в Бог, докато са наети на работа в света. Но щом бъдат повишени в супервайзери или мениджъри, или станат шефове, те спират да вярват. Когато братята и сестрите се свържат с тях, те казват: „Сега съм човек със статус и репутация, със социално положение. Да вярвам в бог с вас е твърде унизително. Всички вие трябва да стоите далеч от мен и повече не идвайте да ме търсите! Можете да ме зачеркнете или да ме отлъчите, ако искате. Във всеки случай, главата от живота ми, свързана с вярата в бог, приключи и вече нямам нищо общо с вас!“. Виждате ли какво казват? Какъв тип хора са те? Бихте ли се свързали отново с тях? (Не.) Те са говорили толкова откровено, но въпреки това някои църковни водачи все още съжаляват, когато ги видят да си тръгват, и се свързват с тях многократно, за да ги убедят: „Ти имаш толкова добри заложби и дори си бил водач и работник. Освободиха те само защото не си се стремил към истината. Ако се стремиш усърдно към истината, със сигурност ще бъдеш спасен и в бъдеще определено ще бъдеш стълб и подпора в Божия дом!“. Колкото повече водачите казват тези неща, толкова повече отблъскват другата страна. Някои църковни водачи са объркани и им липсва проницателност; този човек е бил повишен в света, но въпреки това тези водачи все още му завиждат и искат да установят връзки с него — не показва ли това липса на самоуважение? Хората, които разбират истината, могат да видят ясно този въпрос: да бъдеш повишен в обществото не е добър знак; това не е правилният път, по който човек трябва да върви! Някои хора спират да вярват в Бог, щом придобият малко статус в обществото — това просто ги разкрива и доказва, че те не са хора, които искрено вярват в Бог или обичат истината. Ако бяха искрени вярващи, дори да бяха повишени и да имаха обещаващо бъдеще в обществото, пак нямаше да напуснат Бог. Сега, след като са предали Бог, нужно ли е църквата да се свързва с тях и да работи върху тях? Няма нужда, защото те вече са били разкрити като неверници. Те губят от това, че не вярват в Бог — просто нямат благословията. Те са просто окаяни същества; ако все още настояваш да ги привлечеш към вярата в Бог, не е ли това глупаво? Колкото повече се опитваш да ги привличаш по този начин, толкова повече те те гледат отвисоко. Смятат, че всички, които вярват в Бог, са хора с нисък социален статус и с липса на заложби. Ето защо са особено надменни и самоправедни, гледат на всички с презрение. Ако някой прояви загриженост или се грижи за тях, те го възприемат като опит да им се подмаже. Що за манталитет е това? Това е неспособност да се гледа правилно на братята и сестрите. Дали те са хора, които искрено вярват в Бог? Когато срещнете такъв тип човек, трябва да го отхвърлите. Щом каже: „Сега съм старши супервайзер. Не ме търсете повече. Ако продължите да се свързвате с мен, ще се обърна срещу вас! Особено не идвайте в компанията ми да ме злепоставяте — нямам нищо общо с хората, които вярват в бог!“ — щом изрече тези думи, трябва незабавно да си тръгнете, да го зачеркнете и никога повече да не общувате с такъв човек. Те се страхуват, че ще се възползваме от успеха им; затова трябва да имаме известно самосъзнание. Те процъфтяват и се изкачват към по-високи ешелони; те са извън нашата лига. Ние сме просто обикновени хора, хора от дъното на обществото. Не бива да се опитваме да установяваме връзки с тях — не се унижавайте така! Има и някои хора, които са по-възрастни и чиито деца купуват луксозен дом в града. След като се преместят, те изчезват от полезрението на братята и сестрите, като казват: „Не ме търсете повече. Всички вие сте от провинцията. Ако ме потърсите, хората ще си помислят, че и аз съм от провинцията, че имам роднини от село. Колко срамно би било това! Знаете ли какъв човек е синът ми? Той е богаташ, заможен човек, обществено известен! Ако поддържате връзка с мен, няма ли това да бъде унизително за сина ми? Така че не ме търсете повече в бъдеще!“. Щом изрекат тези думи, просто отговорете: „Щом това е твоето отношение, разбираме. Тогава ти желаем щастие и радост!“. В този момент, ако кажете дори една дума повече, ще изглеждате глупави и низки. Най-добре е просто да си тръгнете веднага. Никога не се опитвайте насила да убеждавате неверниците — това е просто глупаво поведение. Разбирате ли? (Да.) Колко глупави могат да бъдат някои хора? Те казват: „Синът на този човек е богат, богаташ със статус в обществото. Той дори е свързан с някоибюрократи. Ако го убедим да продължи да вярва в Бог, семейството му дори би могло да бъде домакин на братя и сестри!“. Как ви се струва тази идея? Ако я обмисляте от гледна точка на човек, който взима под внимание работата на църквата, братята и сестрите и безопасността, това е напълно подходящо. Но трябва да видиш дали те искрено вярват в Бог. Ако не желаят да вярват в Бог и не обичат да контактуват с братята и сестрите, а ти все още искаш да ги убедиш да вярват в Бог, не е ли това глупаво? Не правете неща, които показват липса на самоуважение. Ние имаме Божията закрила и Божието напътствие, като вярваме в Бог. Независимо в каква среда живеем, всичко е под Божието върховенство и подредби. Независимо какво страдание понасяме, трябва да живеем с достойнство. Някои хора дори завиждат на този човек, който е напуснал Божия дом, като казват, че е способен — правилен ли е този възглед? Как трябва да гледаме на този въпрос? Щом се преместиха в голяма къща, спряха да вярват в Бог. В обществото те имат статус и положение и в сърцето си гледат отвисоко на братята и сестрите, като ги разглеждат като хора от дъното на обществото, които са недостойни да общуват с тях. Така че трябва да имаме самосъзнание и да не се опитваме да установяваме връзки с такива хора или да им се подмазваме, нали? (Да.)

За онези, които са способни да напуснат Божия дом по всяко време, независимо дали са неверници или просто хулигани, дали вярват в Бог, за да придобият благословии, или за да избегнат бедствия — независимо от ситуацията — щом са способни да напуснат Божия дом по всяко време и след като напуснат, се отвращават от това братята и сестрите да се свързват с тях, и още повече се отвращават от помощта и подкрепата на братята и сестрите, като проявяват враждебност към всеки, който разговаря с тях за истината, няма нужда да се обръща внимание на такива хора. Ако бъдат открити неверници от този тип, те трябва да бъдат своевременно разобличени и премахнати. Някои хора може да не обичат истината, но обичат да бъдат добри хора и се радват да живеят заедно с братята и сестрите; това ги прави щастливи, а освен това избягват лошото отношение. В сърцата си те знаят, че вярват в истинския Бог и са готови да полагат усърден труд. Ако наистина имат такова отношение, смятате ли, че трябва да им се позволи да продължат да изпълняват дълга си? (Да.) Ако са готови да полагат труд и не смущават или прекъсват, тогава могат да продължат да полагат труд. Но ако един ден вече не желаят да полагат труд и поискат да напуснат Божия дом, като кажат: „Отивам да се опитам да пробия в света. Няма да вярвам в бог с вас повече. Тук не е забавно, а понякога, когато съм нехаен в изпълнението на дълга си, ме кастрят. Наистина е тежко тук; искам да си тръгна“ — трябва ли такъв човек да бъде убеждаван да остане? (Не.) Можем просто да му зададем един въпрос: „Обмислил ли си го добре?“. Ако отвърне: „Мислих за това дълго време“, можеш да кажеш: „Тогава ти желаем всичко най-добро. Пази се и сбогом!“. Този подход добър ли е? (Да.) Според вас какъв тип хора са това? Те са от типа, който смята, че е над средното ниво, и който презира света и неговите порядки, като често рецитират стихове от известни хора, като например: „Махвам с ръкав, без да отнеса и едно облаче“. Те смятат, че се пазят чисти и не се вписват в този свят, и искат да намерят някаква утеха чрез вярата в Бог. Винаги се възприемат като някой необикновен, но в действителност са най-обикновените хора, живеещи само за ядене, пиене и забавления. Те нямат истински мисли и истински стремежи. Смятат се за възвишени, сякаш никой не може да разбере мислите им или да се мери с техния начин на мислене. Считат собствения си умствен кръгозор за по-висок от този на обикновения човек, като казват неща от рода на: „Всички вие сте обикновени хора, но погледнете мен — аз съм различен. Ако ме попиташ откъде съм, ще ти кажа, че родното ми място е далеч“. Казаха ли ти откъде са? Знаеш ли къде е това така наречено „далечно“ място? Хората, които са способни да напуснат църквата по всяко време, са точно от този тип. Те чувстват, че никъде не могат да бъдат удовлетворени и винаги мислят за някакви нереалистични, неясни, илюзорни неща. Те не се съсредоточават върху реалността и не разбират какво представлява човешкият живот или какъв път трябва да изберат хората. Не разбират тези неща — те са просто особняци. Ако човек от този тип е решил да напусне църквата и казва, че дълго време го е обмислял, тогава няма нужда да го убеждавате да остане. Не казвайте нито дума повече — просто го зачеркнете и това е. Ето как трябва да се постъпва с такива хора; това съответства на принципите за отношение към хората. С това приключва общението за онези, които са способни да напуснат църквата по всяко време.

Й. Колебание

Десетото проявление е: „Колебание“. Какви са конкретните проявления на хората, които се колебаят? Преди всичко най-големите съмнения, които тези хора имат относно вярата в Бог, са: „Наистина ли съществува бог? Има ли духовен свят? Има ли ад? Истината ли са тези слова, изречени от бог? Хората казват, че този човек е въплътеният бог, но аз не съм видял нито един аспект, който да го прави да изглежда като въплътен бог! И така, къде точно е божият дух? Наистина ли съществува бог, или не?“. Те никога не могат да си изяснят тези въпроси. Виждат, че има много хора, които вярват в Бог, и си мислят: „Бог трябва да съществува. Вероятно съществува. Надявам се да съществува. Вярата в бог така или иначе не ми е причинила никаква загуба; никой не се е отнасял зле с мен. Чувал съм, че изпълнението на дълга може да донесе благословии и добра крайна цел и ще направи така, че в бъдеще да не умра. Така че предполагам, че просто ще следвам и ще вярвам“. След като вярват известно време, те виждат, че някои хора се сблъскват с изпитания и несгоди, и започват да размишляват: „Не трябва ли вярата в бог да носи благословии? Някои хора се разболяха сериозно и умряха, някои бяха арестувани и преследвани до смърт от големия червен змей, а други се разболяха или семействата им бяха сполетени от бедствия, докато изпълняваха дълга си. Защо бог не ги защити? И така, наистина ли съществува бог, или не? Ако съществува, тези неща не би трябвало да се случват!“. Някои добронамерени хора разговарят с тях за истината, като казват: „Бог господства над всички неща и съдбите на хората са устроени от Божията ръка. Хората трябва да приемат тези въпроси от Бог и да се отдадат на Божието устройване. Всичко, което Бог върши, е добро“. На което тези колебаещи се хора отговарят: „Не виждам какво му е доброто! Да страдаш от бедствия — това добро ли е? Да се разболееш сериозно или от нелечима болест — това добро ли е? Да си мъртъв е още по-лошо. Съществува ли бог, или не? Не знам“. Те винаги са изпълнени със съмнения относно Бог. Когато видят много хора да изпълняват дълга си, работата на Божия дом да се увеличава все повече и църквата да процъфтява с всеки изминал ден, те чувстват, че Бог трябва да съществува. Особено когато чуят братята и сестрите да свидетелстват за знаменията и чудесата, които Бог е показал, и за благодатта, която са получили от Бог, тези колебаещи се хора чувстват още по-силно, че „бог определено съществува! Въпреки че хората не могат да видят божия дух, словата, изречени от въплътения бог, са били чути от хората, а аз също съм чувал толкова много хора да разговарят за божиите слова и да ги преживяват. Така че бог определено трябва да съществува!“. Когато църквата процъфтява, всичките ѝ дела вървят гладко, тя преуспява и църковната работа се увеличава все повече, и особено когато братята и сестрите преживяват някои специални обстоятелства и специални неща и виждат Божията закрила, върховенство и ръководство чрез тези неща, те чувстват, че Бог съществува и че Бог е наистина добър. След известно време обаче те може да преживеят разочарования и трудности, някои може да преживеят провали и неуспехи, или Божият дом може да отстрани част от хората; тези неща, особено последното, силно противоречат на техните представи и не оправдават очакванията им. Те смятат, че „ако бог съществува, как биха могли да се случат тези неща? Не би трябвало да се случват! Нормално е тези неща да се случват сред невярващите, но как биха могли да се случат и в божия дом? Ако бог съществува, той трябва да уреди тези въпроси и да предотврати тези неща, защото е всемогъщ, има власт и има могъщество! Наистина ли съществува бог, или не? Хората не могат да видят божия дух. Що се отнася до словата, изречени от въплътения бог, всички хора казват, че те са истината, пътят и че могат да бъдат живот за хората. Но защо не чувствам, че те са истината? Слушал съм проповеди толкова дълго, но животът ми изобщо не се е променил! Страдал съм толкова много — какво съм придобил?“. Те започват да имат съмнения относно Бог и ентусиазмът им за изпълнение на дълга намалява и охладнява. След това мислят да напуснат Божия дом, за да отидат да работят и да печелят пари, за да живеят достоен живот — тези активни мисли започват да се появяват. Те си мислят: „Ако богът, в когото вярвам, не е истинският бог, тогава това, че не съм работил и не съм печелил пари през всичките тези години, докато съм вярвал в бог, ще е било такава голяма загуба! Не, да мисля така е погрешно. Все още трябва да вярвам правилно. Чувал съм хората да казват, че четенето на повече божии слова ще даде възможност на човек да разбере истината, да разреши всички проблеми и вече да не бъде слаб. Но аз съм чел божиите слова и все още не съм разбрал истината. Защо все още се чувствам негативно? Защо винаги чувствам така, сякаш нямам енергия да изпълнявам дълга си? Бог не работи в мен! Имам толкова много трудности, но бог не ми е отворил изход. И така, наистина ли съществува бог, или не? Ако това е истинският път, бог трябва да благослови хората, които изпълняват дълга си, с мир, спокойствие и нормалност. Тогава защо все още има толкова големи трудности при проповядването на евангелието и изпълнението на дълг? Макар да знам, че религиозният свят е изостанал и че да вярваш във всемогъщия бог означава да навлезеш в Епохата на царството, защо не съм видял как работи светият дух?“. Що за хора са това? Това са хора без духовно разбиране. Те четат Божиите слова, но не разбират истината. За колкото и много истина да се разговаря, те не могат да схванат смисъла ѝ. Те винаги гледат на нещата въз основа на своите представи и фантазии и постоянно са изпълнени със съмнения относно Бог. Как изобщо би могъл такъв човек да разбере истината? Някои хора виждат, че проповядването на евангелието е доста трудно, затова си мислят: „Ако това беше истинският път, светият дух щеше да работи силно. Където и да отидеха братята и сестрите да проповядват евангелието, щеше да е гладко и безпрепятствено. Още повече, държавните служители също щяха да започнат да вярват и да дават зелена светлина на всичко. Това наистина щеше да е дело на истинския бог. Но сега, като гледам фактите, изобщо не е така. Не само че президентите и бюрократите в различни страни по света не вярват в бог, но и не подкрепят вярата в бог. В някои страни правителствата дори преследват вярващите и пречат на хората да вярват в бог. Така че богът, в когото вярваме, наистина ли е истинският бог? Не знам, трудно е да се каже“. В сърцата им винаги има огромна въпросителна. Всеки път, когато чуят някаква новина, за тях това е като „земетресение“, чието въздействие не е нито огромно, нито незабележимо, и което ги кара да се колебаят. Някои хора казват: „Дали винаги се колебаят, защото са вярвали в Бог само за кратко време?“. Не е така — някои хора са вярвали три години, пет години или дори над десет години. Това кратко време ли се счита? Ако някой е вярвал три или пет години по време на делото от Епохата на благодатта, това не би се считало за дълго, защото не е чул Божиите слова в последните дни; той е разбирал само малко библейски знания и духовни теории от Библията и от проповедите на хората. Това е твърде малко, за да е придобил нещо. Различно е, когато някой приеме делото от този настоящ етап — стига да изпълнява дълга си и да следва Бог в продължение на три години, това, което преживява, разбира и придобива, надминава това, което някой би могъл да придобие от вярата в Господ в продължение на двадесет или тридесет години, или дори цял живот, в Епохата на благодатта. Но тези хора, които се колебаят, дори след като са вярвали три, пет или дори повече от десет години, все още не могат да определят дали този етап на делото е извършен от Бог или не, и дори имат съмнения относно съществуването на Бог. Бихте ли казали, че такива хора са много проблемни? Имат ли способността да възприемат истината? (Не.) Имат ли начина на мислене на нормалната човешка природа? (Не.) Те не са способни да възприемат истината. Независимо каква ситуация възникне в църквата, тя винаги може да ги накара да се колебаят — въпросителният знак в сърцата им постоянно предизвиква „земетресения“ за тях. Ако антихристите предизвикват смущения в църквата и някои хора са подведени, или ако някой, когото боготворят, направи нещо, което не са очаквали — като да краде приношения или да се занимава с разврат — и бъде премахнат, това кара сърцата им да се колебаят и те започват да се съмняват в Бог: „Не е ли това течението на божието дело? Тогава как биха могли да се случат такива беззаконни неща в църквата? Как би могъл бог да допусне появата на антихристи и зли хора? Това наистина ли това е истинският път?“. Всичко, случващо се в църквата, което противоречи на техните представи, ги кара да развиват съмнения и да започват да се питат дали това е истинският път, дали е Божието дело и дали Бог наистина съществува. Те просто не търсят истината, за да погледнат правилно на въпроса. Само това е достатъчно, за да се докаже, че от началото до края те по същество никога не са вярвали, че този етап на делото е извършен от Бог. От началото до края те никога не са знаели какво е истината, нито защо Бог изразява истината. Бог е изрекъл толкова много слова и е извършил толкова много работа — всичко това е Божие дело. Толкова много хора са го потвърдили и са се уверили в него, но те отказват да разглеждат въпросите въз основа на тези неща. Те винаги използват човешки гледни точки и човешко мислене, за да правят преценки — те твърде много се доверяват на себе си. Когато има някои пропуски или отклонения в църковната работа или в църковния живот, или когато църквата е потискана и преследвана от правителството, те отново започват да се съмняват: „Това наистина ли е истинският път?“. Когато в църквата се появят антихристи и лъжеводачи, също започват да се съмняват. Те казват: „Вижте онези пастори и старейшини в религиозните църкви — те наистина обичат господ и в техните църкви няма никакви инциденти с антихристи. Това е истинският път. Ако това, което имате тук, е истинският път, защо тези неща все още се случват?“. Ето как правят сравнения. А как някои други глупаци правят сравнения? Те казват: „Вижте онези хора, които вярват в бог в „Църквата на Трите Аз-а“ — те имат одобрението на държавата и тя дори им издава удостоверения и им предоставя земя за строеж на църкви. Всичко е законно и легално. Вие имате ли обществена църква? Регистрирани ли са вашите църкви? Държавата дори назначава пастори в „Църквите на Трите Аз-а“ и тези пастори имат лицензи. Вашите водачи и работници имат ли лицензи? Държавата не ви позволява да вярвате в бог; тя ви арестува и преследва. Дори нямате определено място за събирания; винаги се събирате тайно. Това наистина ли е истинският път? Ако това беше истинският път, защо винаги се събирате и изпълнявате дълга си по такъв потаен начин?“. Те не могат да прозрат дори този въпрос. Всяка ситуация може да ги накара да се колебаят и да развият съмнения относно Бог. Кажете Ми, може ли такъв човек да остане непоколебим? (Не.) Въпреки че на пръв поглед не е напуснал църквата, в сърцето си той е на ръба на опасността. Никога не може да бъде сигурен в Божието дело и в истините, изразени от Бог, и винаги е наполовина вярващ, наполовина съмняващ се; това прави невъзможно за него да има истинска вяра. Той не може да види, че всички преследвания, потисничество и арести, които са се случили през тези години на Божието дело, са били под Божието върховенство и всички те попадат под Божиите устройвания и подредби. Следователно той има представи и е способен да се съмнява дали Бог може да господства над всички неща. Той винаги вярва, че цялата работа на Божия дом се извършва от хора, като не са способни да видят и най-малкия знак за Божиите дела. Не е ли неверник? Ако такъв човек е вярвал само от шест месеца или една година и не е схванал ясно различните истини, е разбираемо да има съмнения и да се колебае, когато види неща, които противоречат на неговите представи. Но някои хора са вярвали в Бог в продължение на няколко години, слушали са много проповеди и с тях са разговаряли за истината, когато са се сблъсквали с трудности. По това време те са разбирали това, което са чули, доктринално. След това обаче, когато отново се сблъскат с въпроси, те все още се съмняват в Бог и в Божието дело. Това показва, че такива хора нямат способността да възприемат истината, липсва им мисленето на нормалната човешка природа и не отговарят на критерия да бъдат хора.

Как трябва да се отнасяме към хората, които се колебаят? Що се отнася до човешката им природа, тези хора не са зли, но наистина са неприятен тип хора, защото им липсва способността да възприемат истината и нямат мисленето на нормалната човешка природа. Най-важното е, че те не могат дори да потвърдят многото истини, които Бог е изразил, нито знаят дали тези слова са истината, или са Божието изразяване и Божието дело. Ако се съди по способността им за възприемане, какъв тип хора са те? Правилно е да се каже, че са неверници, а също така е правилно да се каже, че са объркани хора. Въпреки че хората от този тип не са извършили никакво очевидно зло и не се квалифицират като зли хора, тъй като са объркани до такава степен и могат да правят много неща, които прекъсват и смущават, не са ли те некадърници? (Да.) Независимо колко дълго са вярвали в Бог или колко проповеди са слушали, те никога не могат да разберат истината. Дори не могат да потвърдят съществуването на Бог или Божието върховенство. Що за заложби са това? Тези хора нямат абсолютно никаква способност да възприемат истината. Те са хора с много лоши заложби; или може да се каже, че изобщо нямат заложби — те са безмозъчни некадърници. Кажете Ми, какъв дълг могат да изпълняват некадърниците? (Не могат да изпълняват никакъв дълг.) Те не могат да изпълняват никакъв дълг и винаги се съмняват и се колебаят. И така, как трябва да се отнасяме към такива хора и да се справяме с тях? Най-подходящият начин за справяне с такива хора е да не им се позволява да изпълняват никакъв дълг. Дори да поискат да изпълняват дълг, не трябва да им се позволява. Защо не? Защото щом такива хора започнат да изпълняват дълг, особено когато са понесли трудности и са платили някаква цена, рано или късно ще поискат да си уредят сметките с Божия дом. Ако бъдат арестувани или се сблъскат с природни или причинени от човека бедствия, те ще съжаляват, че са отдали всичко за Бог; ще се оплакват горчиво и ще ходят насам-натам да разпространяват забележки като: „Страдал съм толкова много за делото на църквата и за изпълнението на дълга си. Ял съм много по-малко храна, спал съм много по-малко и съм спечелил много по-малко пари. Ако не изпълнявах дълг, можех да вложа спечелените пари в банката и те щяха да носят лихва! Поемал съм толкова много рискове — колко струва всеки час риск? Колко се плаща за труда?“. Те ще се опитат да си уредят финансовите сметки с Божия дом и дори ще заплашат, че ако Божият дом не ги обезщети, ще го докладват. Позволяването на такива хора да изпълняват дълг няма ли да донесе безкрайни неприятности? Разправянето с такива дребни души ще доведе до заплитане, което е невъзможно да се разреши. Колкото и много неща да вършат за църквата, те си водят малък тефтер в сърцата, като ясно записват всяка една сметка. Каквото и да правят за църквата, никога не го правят охотно. Тъй като не са склонни, те искат да си уредят сметките. Защо е така? Защото в сърцата си не признават съществуването на Бог и не вярват в съществуването на Бог. Те не признават, че Божиите слова са истината или че Божието дело може да спаси хората. Така че каква награда би била необходима, за да се почувстват удовлетворени, че са платили малка цена, страдали са малко, изпълнили са някакъв дълг и са изразходвали малко човешки и материални ресурси за така наречения бог, който си представят в умовете си? Ако не получат нищо в замяна, ще бъдат ли удовлетворени? Ако един ден осъзнаят, че са били отстранени, защото не са се стремили към истината, какви ще бъдат последствията? Те ще си помислят, че Божият дом ги е измамил, че водачите и работниците са ги измамили и че са били държани в неведение и са станали жертва на измама. Тогава ще търсят сметка от Божия дом и ще поискат обезщетение, като протакат нещата безкрайно. Мислите ли, че Божият дом би искал да се забърква с такъв човек? Божият дом категорично няма да направи нещо толкова глупаво! Божиите избраници изпълняват дълга си, за да изпълнят добре отговорността на сътворени същества — това е изцяло техен собствен избор, нещо, което са готови да направят. Божият дом никога не принуждава и не насилва никого. Но щом неверниците започнат да изпълняват дълг, е само въпрос на време да възникнат проблеми. Когато са в лошо настроение, те определено ще започнат да мърморят и да се оплакват, като казват на другите: „Всички вие говорихте толкова хубаво и ме измамихте, като казахте, че вярването в бог ще ми позволи да придобия истината и вечния живот. Но никой от вас не спомена, че в църквата ще има антихристи, които да подвеждат хората, зли хора, които да прекъсват и смущават църковната работа, или че църквата ще премахва или отлъчва хора. Никога не сте ми казвали, че нещо от това ще се случи в църквата!“. Те дори могат да се обърнат и да те обвинят с думите: „Така и не ми обясни ясно тези неща. Аз просто ви последвах във вярата в бог и в изпълнението на дълга си. В резултат на това сега нямам никакви перспективи в света; вие ми попречихте да направя големи пари. Трябва да ме обезщетите за загубите ми!“. Не ти ли се струва отвратително, когато започнат да си уреждат сметките с теб? Ще бъдеш ли склонен да се забъркваш с тях? (Не.) Кой изобщо би могъл да изясни нещата на такива хора? Те не приемат истината, не могат да видят съществуването на Бог и не могат да усетят съществуването на Бог чрез своите преживявания. Кажете Ми, кой би могъл да набие този факт в главите им? Никой не би могъл. Те нямат способностите да приемат истината, така че да ги молите да се стремят към истината би означавало да ги затрудните много, да ги поставите в трудно положение — това е просто нереалистично. Те вярват в Бог само за да получат благословии. Стига да изпълнят малко дълг, те изискват награда. Ако не получат това, което искат, започват да ругаят: „Бях измамен и излъган! Всички вие сте измамници!“. Кажете Ми, бихте ли искали да търпите такива обидни думи? (Не.) Кой ги е измамил? Не е ли това, че те самите имат амбиции и желания и искат да получат благословии? Не са ли вярвали в Бог именно за да получат благословии? Сега не са получили благословии, но не е ли това, защото не се стремят към истината? Не е ли това техен собствен проблем? Те дори не вярват в Бог, но все пак искат да получат благословии от Бог — как би могло да е толкова лесно да се получат благословии? Не са ли им били обяснени тези въпроси ясно много преди да започнат да изпълняват дълг? (Да.) Но можете ли да се разберете с тях? Не можете — те просто ще кажат, че сте ги измамили. Кажете Ми, кой от братята и сестрите в Божия дом, независимо от това колко дълго са вярвали в Бог, не изпълнява дълг доброволно? Въпреки че има редки случаи, в които децата не вярват в Бог и са принудени от родителите или роднините си да вярват и да изпълняват дълг, това все пак е малцинство. Дори родителите ви да ви въвлекат в това, то е за ваше добро — трябва да го разберете. Но вие сте били довлечени от вашето семейство — братята и сестрите от Божия дом не ви довличат и не ви насилват. Вярата в Бог и изпълнението на дълг са напълно доброволни. В момента всеки, който иска да си тръгне, може да го направи; вратите на Божия дом са винаги отворени. След като си тръгнете обаче, връщането няма да е толкова лесно. Онези, които изпълняват дълг на пълно работно време в Божия дом, се подбират внимателно — не се приема всеки. Има изисквани критерии и принципи и само онези, които отговарят на условията, могат да останат в църквата на пълно работно време. Хората, които се колебаят, си мислят: „Не сте ми обяснили ясно такъв важен въпрос. По това време изпълнявах дълг само защото бях объркан“. Какво не е било обяснено ясно? Братята и сестрите разговарят за истината заедно всеки ден, докато изпълняват дълг — ако тези хора не са разбрали, това е, защото са объркани и слепи. Не могат да обвиняват никого другиго за това. Но те няма да обсъждат с вас този въпрос; те просто чувстват, че са претърпели огромна загуба и искат да си уредят сметките и да спорят с Божия дом. Не са ли такива хора неразумни и изключително отвратителни? И така, след като знаете истинската същност на такива хора и видите ясно, че те са объркани, напълно безполезни, не могат да изпълняват никакъв дълг и постоянно са съсредоточени върху получаването на благословии, със сърца, погълнати от мисли за придобиване на благословии, и че всичко, което знаят, е, че изпълнението на дълг може да донесе благословии, спасение, влизане в царството и безсмъртие, и знаят само тези няколко фрази, без да разбират нищо друго — без да знаят какво е истината, как да практикуват истината или как да се покоряват на Бог — тогава, дори ако искат да изпълняват дълг или поискат да изпълняват дълг, може ли да им бъде уредено да го правят? (Не.)

Всъщност хората, които се колебаят, таят съмнения и винаги наблюдават, дори когато са в безопасност и всичко е наред,. Щом се сблъскат с преследване и арести, те започват да се колебаят. Това показва, че в обичайната си вяра в Бог те не притежават истинска вяра. Когато възникнат обстоятелства, те биват разкрити. Това показва, че никога не са били сигурни в Божието дело и винаги са се съмнявали и са наблюдавали. Защо не са напуснали църквата? Те си мислят: „Вярвам в бог от толкова много години и съм претърпял толкова много трудности. Ако напусна сега, без да съм придобил никакви ползи, няма ли това да е загуба? Няма ли цялото това страдание да е било напразно?“. Ето какво си мислят те. Може да си мислите, че те са сигурни, че имат вяра, че разбират истината, но всъщност не е така. Все още се съмняват, все още наблюдават. В сърцата си те просто искат да видят дали делото на Божия дом наистина процъфтява, дали всяка точка от работата дава плод и дали тя има голямо влияние върху света. Това, което най-вече искат да знаят, са следните неща: Как върви разпространението на евангелието от църквите в различните страни? Има ли мащаб и влияние? Има ли международно признание на това течение? Приели ли са някакви известни хора или влиятелни личности този етап на делото? Призната или одобрена ли е Църквата на Всемогъщия Бог от Организацията на обединените нации? Има ли подкрепата на правителствата на различни страни? Одобрени ли са молбите за политическо убежище на братята и сестрите в различните страни? Това са нещата, от които такива хора винаги се интересуват, и това е ясно проявление на тяхното колебание. Щом видят, че Божият дом е придобил власт и евангелското дело се е разпространило, те се чувстват щастливи, че не са напуснали Божия дом, и вече не се съмняват в Бог. Но щом видят, че делото на Божия дом е смущавано, възпрепятствано или увредено, че изпълнението на дълга на братята и сестрите също е засегнато и че църквата е отхвърлена и отречена от света, те започват да мислят за напускане на Божия дом. Те винаги се питат: „Наистина ли бог господства над всичко това? Защо не мога да видя всемогъществото на бог? Наистина ли божиите слова са истината? Могат ли те наистина да пречистят и спасят хората?“. Те никога не са способни да прозрат тези въпроси и продължават да се съмняват в тях, защото нямат духовно разбиране и не могат да възприемат Божиите слова. Колкото и проповеди да слушат, те не могат да стигнат до заключение за нищо от това. В резултат на това те винаги разпитват наоколо, като се надяват да имат уши, които могат да чуват неща, които са изключително далеч, и очи, които виждат на хиляди километри, за да могат да знаят и да получават новини за това, което се случва надалеч. Тогава биха могли да решат отрано дали да останат, или да си тръгнат. Не са ли такива хора глупави? (Да.) Не е ли животът на хората от този вид изтощителен? (Да.) Те нямат мисленето на нормалната човешка природа, нито разбират истината. Колкото повече неща се случват, толкова по-смутени и объркани стават те. Не знаят как да разпознаят тези неща или как да ги окачествят; и със сигурност не знаят как да разпознаят правилното от грешното в тези въпроси или да си извлекат поуки от тях, и след това да намерят принципите на практикуване в Божието слово. Те не знаят как да правят тези неща. И така, какво правят те? Например, когато в църквата се появят антихристи и зли хора и подвеждат хората, те започват да се чудят: „Кой е прав и кой греши? Този път наистина ли е истински? Ще бъда ли благословен, ако продължа да вярвам до края? Изпълнявам дълга си от няколко години — струваше ли си това страдание? Трябва ли да продължа да изпълнявам дълга си?“. Те разглеждат всичко от гледна точка на собствените си интереси и не могат да разберат нищо от хората, събитията и нещата пред тях, като изглеждат много непохватни. Липсват им правилни мисли и възгледи и искат да стоят отстрани и да наблюдават, за да видят как ще се развият нещата. Като ги гледаш, ги чувстваш едновременно жалки и смешни. Когато нищо не се случва, те се държат съвсем нормално, но щом се случи нещо голямо, те не знаят от каква позиция трябва да гледат на този въпрос и нещата, които казват, отразяват мислите и възгледите на невярващите. След като всичко свърши, не може да се види какво са придобили от това. Не са ли такива хора много глупави? (Да.) Точно така се държат глупавите хора. И така, какви са принципите за справяне с хора от този вид? Въз основа на техните проявления те не могат да се считат за изключително коварни и нечестиви хора. Те обаче имат пагубен недостатък, а именно, че тези хора нямат мисли, нямат душа и не могат да прозрат нищо. Каквото и да се случи около тях, ги оставя в недоумение, без да знаят на кого да се доверят, на кого да разчитат, как да гледат на проблема или откъде да започнат, за да го разрешат — те са просто в състояние на паника. След паниката им в тях може да възникнат съмнения или временно да се успокоят, но тяхното обичайно колебание остава непроменено. От техните проявления, тъй като не могат да бъдат категоризирани като зли хора, ако в момента са способни да изпълняват малко дълг и с готовност полагат труд, може да им бъде позволено да продължат да изпълняват дълга си. Това обаче се основава на предпоставката, че техният дълг дава поне някакви резултати. Ако изпълняват дълга си, без изобщо да приемат истината и винаги са нехайни, тогава трябва да бъдат изпратени у дома. Ако обаче са готови да поправят грешките си, тогава трябва да им бъде позволено да останат в Божия дом и да продължат да изпълняват дълга си. Трябва да им бъде възложен какъвто и да е дълг, за който са подходящи. Ако не са способни да изпълняват никакъв дълг и са просто безполезни, тогава трябва да бъдат изпратени на подходящо за тях място. В този случай вече не може да зависи от това дали са готови и желаят да полагат труд. Не е ли този начин на справяне прост? (Да.)

Можете ли да различите хората, които се колебаят? Има ли такива хора около вас? В миналото някои хора бяха премахнати от църквата. Да предположим, че един от тях каже следното: „Промених се към по-добро. Вече не се колебая. Преди винаги се колебаех, когато ставаше въпрос за истинския път, защото, когато божият дом тепърва започваше делото си в чужбина, нещата бяха наистина трудни. По това време за братята и сестрите в църквата беше много трудно да проповядват евангелието, а в чужбина имаше малко хора, които приемаха истинския път. Освен това изглеждаше, че няма никакви перспективи за разпространението на евангелското дело. Затова тогава винаги се съмнявах в божието дело. Сега, когато виждам, че евангелското дело на божия дом се разпространява, различните дейности се подобряват и дават резултати, а църквите в различните страни все повече процъфтяват, вече нямам съмнения и не се колебая. Моля, позволете ми да изпълнявам дълга си. Не ме поставяйте в редиците на онези, които са били премахнати или отлъчени!“. Добре ли е да се даде шанс на такъв човек? (Не.) Защо не? (Думите му са лъжливи. Той иска да се прикрепи отново към църквата само защото вижда, че тенденцията е делото на Божия дом да се разпространява и че е придобило власт. Но щом се случи нещо, което противоречи на неговите представи, той отново ще се разколебае.) Прозряхте ли този въпрос? (Да.) Някои хора са родени колебливи. Днес вятърът духа в една посока и те следват тази посока; утре духа в друга и те следват нея — дори когато няма вятър, те пак се колебаят. Такива хора не притежават мисловната способност, която трябва да има един нормален човек, така че не отговарят на критерия да бъдат хора. Правилно ли е това? (Да.) Ако някой има мисловната способност на нормален човек и притежава способността за възприемане, която хората трябва да имат, той би видял, че Бог е изразил толкова много истини, и би могъл да потвърди, че това е Божието дело. Нещо повече, има толкова много хора, които вярват в Бог — те виждат Божието дело и делото на Светия Дух всеки ден, както и прекрасните Божии дела; вярата им става по-силна и енергията им при изпълнението на дълга се увеличава. Това неща могат ли да бъдат постигнати от делото на човек? Колкото и ясно да обяснявате тези неща на онези, които не притежават мисловната способност на човек, те не могат да потвърдят, че това е Божието дело. Липсва им способността да направят тази преценка. Колкото и велико да е делото, което Бог върши сега, колкото и много да говори Той, колкото и много хора да Го следват, колкото и много хора да са сигурни, че това е Божието дело, или колкото и много хора да са сигурни, че съдбата на човечеството е под Божието върховенство и подредби и че Бог е Създателят, нищо от това не е важно за тях. И така, кое е най-важното за тях? Те трябва лично да видят как Бог от небето им се явява, а също така трябва да видят как Бог отваря устата Си и говори, да Го видят лично да създава небесата, земята и всички неща и лично да извършва знамения и чудеса, а когато говори, словата Му трябва да звучат като гръм. Само тогава биха повярвали в Бог. Те са точно като Тома — колкото и слова да изрече Господ Исус, колкото и истина да изрази или колкото и знамения и чудеса да извърши по време на престоя Си на земята, нищо от това не беше важно за Тома. Важното беше дали възкресението на Господ Исус след смъртта беше реално или не. Как го потвърди той? Като поиска от Господ Исус: „Протегни ръцете си и ми позволи да видя белезите от гвоздеите. Ако ти наистина си възкръсналият господ Исус, на ръцете ти ще има белези от гвоздеи и тогава ще те призная за господ Исус. Ако не мога да усетя белезите от гвоздеите в ръцете ти, тогава няма да те призная за господ Исус, нито ще те призная за бог“. Не беше ли той глупак? (Да.) Такива хора вярват само на фактите, които могат да видят със собствените си очи, и на собствените си фантазии и разсъждения. Дори да чуят Божиите слова, да преживеят Божието дело и да видят възхода, растежа и процъфтяването на Божието дело, те все още не вярват, че това е Божието дело. Те не могат да видят великото Божие могъщество, не могат да видят Божията власт и не могат да различат могъществото на Божиите слова или резултатите, които те могат да постигнат у хората. Не могат да видят или да различат нито едно от тези неща. Те се надяват само на едно нещо: „Ти трябва да говориш от небесата с гръмовен глас, като заявиш, че си създателят. Трябва също така да извършиш знамения и чудеса и лично да създадеш небесата, земята и всички неща, за да покажеш великото си могъщество. Тогава ще повярвам, че си бог, ще те призная за бог“. Цени ли Бог такова признание? Цени ли Той такава вяра? (Не.) Има ли Бог нужда от твоето признание, за да бъде Бог? Има ли нужда от твоето одобрение? Бог е изразил толкова много истини, толкова много хора са приели Божието дело и има толкова много свидетелства за преживявания — свидетелства, които надминават тези на всяко предишно поколение — а ти все още не можеш да потвърдиш дали това е Божието явяване и дело. Не вярваш и не признаваш фактите, които Бог вече е осъществил, нито изпълнението на Божиите обещания. И така, какъв вид нещо си ти? Ти дори не си човек — ти си глупак! И въпреки това все още искаш да получиш благословии от Бог — и през ум да не ти минава! Просто си мечтаеш! Ти се съмняваш и отричаш Бог на всяка крачка, винаги искаш да се смееш на нещастието на Божия дом. Никога не си признавал съществуването на Бог или вярвал в съществуването Му, нито някога си признавал или приемал Божиите слова и дело, или си вярвал в тях. Следователно Божиите обещания нямат абсолютно нищо общо с теб и ти няма да придобиеш нищо. Някои хора казват: „Но те все още изпълняват дълга си. Как е възможно да не придобият нищо?“. Тогава трябва да сме наясно каква е целта им при изпълнението на дълга, за кого го изпълняват и какви принципи следват, когато изпълняват дълга си. Ако не приемаш Божиите слова, тогава дори да изпълняваш дълга си, ти просто полагаш труд — това не е истинско покорство. Бог не признава това, което правиш, за изпълнение на дълг. В Божиите очи ти не си нищо повече от мъртвец без дух. Мъртвец, който все още се надява на благословии — нима това не е просто пожелателно мислене? Това, че дори успяваш да изпълниш малко дълг, е защото си воден от намерението си да придобиеш благословии. А ти постоянно се съмняваш, винаги вътрешно съдиш, заклеймяваш, отричаш Бог, а също така съдиш и отричаш Божиите слова и дело. Това те прави човек, който е враг на Бог. Може ли човек, който е враг на Бог, да е съгласно критериите за сътворено същество? (Не.) На всяка крачка се утвърждаваш като враг на Бог, като тайно наблюдаваш Него и Неговото дело от сенките, тайно протестираш шумно срещу Бог в сърцето си, съдиш Го и Го заклеймяваш, и съдиш и заклеймяваш Неговите слова и Неговото дело. Ако това не е да си враг на Бог, тогава какво е? Това е открито да си враг на Бог. И ти не си враг на Бог в невярващия свят — ти го правиш в Божия дом. Това е още по-непростимо!

Hезависимо дали разглеждаме тяхната човешка им същина или техните проявления, тези колебаещи се хора не приемат истината и не приемат Божиите слова и дело. Те се интересуват само от това дали могат да получат благословии. Те никога не са сигурни по отношение на Бог или Неговото дело, винаги наблюдават задкулисно, постоянно се колебаят и се съмняват. Те следват Бог, докато наблюдават, вървят и спират, спират и вървят. Тези хора са доста проблемни! Особено сега, когато църквата често изчиства хора, те са винаги на тръни и си мислят: „Винаги се колебая. Може би един ден някой ще забележи и ще бъда премахнат от църквата. Не мога да позволя вътрешните ми съмнения относно бог да излязат наяве. Не мога да споменавам за това на никого“. И така, те тайно наблюдават задкулисно; и не се страхуват да бъдат разкрити от Бог, защото не вярват в съществуването на Бог, а още по-малко в Божието внимателно проучване. Тези хора често чуват братята и сестрите да разговарят за това как Бог ги е напътствал, как ги е дисциплинирал, как е разкривал хората, как ги е спасявал, как Бог им е дарявал благодат и благословии, и как в процеса на следване на Бог са преживели Неговото дело, и какво са почувствали, видели или оценили, и така нататък. Когато чуят братята и сестрите да разговарят за тези разбирания от преживяване, те си мислят: „Тези преживявания, за които говорите, не са ли просто ваше въображение? Не са ли това просто човешки чувства? Защо аз не съм изпитвал тези неща? Особено онези, които пишат статии със свидетелства за преживяване — аз не ги познавам и не съм виждал как са постигнали тези неща чрез тези преживявания. Все още не е сигурно дали наистина притежават реалността на истината!“. Някои глупаци все още наблюдават и поставят под въпрос делото на Божия дом, неспособни да видят кои истини реалности се съдържат в статиите със свидетелства за преживяване, написани от Божиите избраници, като се опитват да намерят извинения и основания за собственото си колебание и липса на вяра. Те мислят, че щом те се колебаят, и другите трябва да се колебаят. Ако някой никога не се колебае, няма съмнения и обичайното му общение за истината е винаги доста практическо, и независимо какви проблеми среща, може да потърси истината, за да ги разреши, тогава тези глупаци изпитват чувство на неравенство и дискомфорт в сърцата си. Когато се чувстват неудобно, как намират облекчение? Те търсят някой, който е точно като тях, в опит да намерят сродна душа. Когато видят някой да се чувства негативен и слаб, те намекват за собствените си мисли, за да опипат почвата, като казват: „Понякога и аз се чувствам негативно. Когато се чувствам негативно, знам, че не трябва да е така, но понякога се съмнявам дали бог наистина съществува“. Ако другият човек не им отговори и те видят, че човекът е просто негативен и слаб, но няма съмнения относно Бог, те ще кажат нещо друго, което е неискрено, за да изпитат някой друг: „Какво става с мен, какво мислите? Съвсем добре си вярвам в бог, но защо винаги имам съмнения относно него? Не е ли това непокорство? Не би трябвало да е така!“. Те казват това изцяло, за да се подмажат на другия човек и да го изпитат. Те силно се надяват другите хора да се съмняват в Бог точно като тях — това би ги направило щастливи! Ако открият някой друг, който винаги се съмнява в Бог и постоянно има представи за Него, те се чувстват щастливи, че са намерили сродна душа. Двамата, споделящи една и съща нечиста нагласа, често си доверяват един на друг. Колкото повече си говорят, толкова повече се отдалечават от Бог. Колкото повече си говорят, толкова по-малко искат да изпълняват дълга си и толкова по-малко искат да четат Божиите слова, и дори искат да спрат да участват в църковния живот. Постепенно двамата се озовават в света, за да работят, вкопчени един в друг като неразделни партньори, прегърнати, докато излизат заедно. Когато си тръгват, не вземат със себе си дори една книга с Божиите слова. Някой ги пита: „Престанахте ли да вярвате в Бог?“, а те отговарят: „Не, вярвам“. Те все още упорито отричат. Другият човек пита: „Тогава защо не взехте със себе си никакви книги с Божиите слова?“, а те отговарят: „Твърде тежки са и нямам къде да ги сложа“. Всичко, което казват, е само за да се отърват от него. В действителност те просто се готвят да се върнат в света, да си намерят работа и да си живеят живота. Казвам ви истината: хората от този вид са неверници и това ще бъде крайният им изход — такива са те в действителност. Вярата им в Бог няма да продължи дълго. Щом намерят някого, когото харесват, някого, с когото могат да споделят най-съкровените си мисли, те си мислят: „Най-накрая намерих някой, който ми пази гърба, някой, на когото да разчитам. Да вървим! Да вярваш в бог е толкова скучно. И без това няма бог на този свят. Непоносимо е да се отнасяш към нещо, което не съществува, като към реално. Тези последни години бяха толкова трудни!“. Те си тръгват и спират да вярват по собствена воля и дори казват на братята и сестрите да не ги търсят, като казват: „Отидохме на работа. Не ни се обаждайте повече, иначе ще се обадим в полицията!“. Тези двама глупаци, една двойка глупави магарета, си тръгват просто така. Прав им път, казвам аз — това спестява на Божия дом неприятностите да ги отлъчва или премахва. Кажете Ми, има ли нужда да се разговаря за истината с хора от този вид, за да им се съдейства и да им се помага? Има ли нужда да се опитвате да ги вразумявате и убеждавате? (Не.) Ако се опитате да ги убедите, постъпвате изключително глупаво. Хората от този вид са неверници до мозъка на костите си — те са ходещи трупове и безмозъчни глупаци. Ако се опитате да ги убедите, тогава и вие сте глупави. Бързо се разделете с такива хора по живо, по здраво — и няма нужда да ги търсите след това. Те ясно са заявили, че повече няма да вярват в Бог и че ако им се обадите отново, ще се обадят в полицията. Ако все още се опитвате да се свържете с тях, не си ли търсите неприятности? Ако наистина се обадят в полицията и ви обвинят в тормоз, това ще създаде ли добра репутация, ако се разчуе? (Не.) В никакъв случай не бива да правите нещо толкова глупаво! Оставете ги да се грижат за себе си и да си тръгнат тихо — това е много по-добър подход! Всеки следва своя собствен път; пътят на всеки човек се определя от това кой е той. Те не са благословени, техният живот е просто прогнил, безполезен. Неспособни са да наследят или да се насладят на такава голяма благословия— те просто нямат щастието да я получат. Да приемеш ресурса на Божиите слова и да приемеш истината като живот е най-голямата благословия в цялата вселена и сред цялото човечество. Който може да приеме истината, е благословен човек, а който не може да приеме истината, просто няма тази благословия. Един ден онези, които са приели истината, ще оцелеят в големите катаклизми и ще бъдат много благословени, докато онези, които не са приели истината, ще загинат в катаклизмите и ще претърпят бедствие, а тогава ще бъде твърде късно за съжаление. Дори сега да признавате, че Божиите слова са истината и че Божието дело е извършено от Самия Бог, ако не се стремите към истината, не приемате истината и не навлизате в истината, пак няма да придобиете такава благословия! Мислите ли, че тази благословия може да бъде придобита толкова лесно? Това е благословия, каквато не е съществувала от началото на времето и никога повече няма да съществува — как би могло да ви бъде позволено да я придобиете толкова лесно? Бог е обещал такава благословия на човечеството, но тя не е нещо, което обикновените хора могат да придобият. Тази благословия е за избраните от Бог и за някакво глупаво магаре, ходещ труп, измет или негодник е невъзможно да бъде избран. Бог извършва три етапа на делото, за да спаси човечеството, и накрая Той ще създаде група победители, като даде възможност на тези хора да станат господари на всички неща и да станат нов човешки род. Колко голяма е тази благословия за човечеството! От колко години продължава този етап на делото на правосъдието в последните дни? (Над тридесет години.) Само като погледнем тези тридесет и няколко години, може да се види каква цена е платил Бог и колко работа е свършил, така че е ясно колко невероятно ценен и колко невероятно благороден ще бъде човешкият род, който Бог в крайна сметка придобива, и че той е скъпоценен и толкова изключително важен в Божиите очи! Колко щастливи сте тогава вие; това е толкова голяма благословия за вас! Следователно за някои хора, които на този етап все още се колебаят, те наистина не са благословени! Дори да не се колебаеха и да бяха напълно отдадени на следването, то ако не се стремяха към истината, пак нямаше да придобият тази благословия. Така че онези, които накрая придобиват тази благословия, не са обикновени хора — те са онези, които Бог е пресявал взискателно и многократно и е подбирал внимателно; те са онези, които в крайна сметка могат да бъдат придобити от Бог.

Основните проявления на онези, които се колебаят, са именно тези проблеми. Независимо какъв може да бъде крайният им изход, във всеки случай, щом в църквата бъдат установени такива хора, с тях трябва да се постъпва според принципите. Към тях не бива да се отнасяме като към братя или сестри. Ако имат положителни чувства към вярата в Бог или могат да положат известни усилия и са готови да предоставят някакъв труд, в най-добрия случай те са приятели на църквата и не могат да се считат за брат или сестра. Така че, дори да приемат ново име, като „Покорство“ или „Искреност“, пак не бива да ги наричате брат или сестра — достатъчно е да ги наричате с новото им име. Защо е така? Защото такива хора не отговарят на критериите да бъдат братя или сестри. Сега разбирате ли? (Да.) И така, вече имате принципите за справяне с хора от този вид, нали? (Да.) Това е всичко от днешното общение. Довиждане!

29 юни 2024 г.