Четиринадесета точка: Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи (Трета част)

Критериите и основите за различаване на различните типове зли хора

I. Въз основа на целта на човека да вярва в Бог

На последното събиране разговаряхме за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Въз основа на съдържанието на тази отговорност обобщихме различните проявления на различните хора при различни обстоятелства и след това разпознахме тези различни хора въз основа на техните проявления. Чрез разпознаването на тези хора целта ни беше ясно да идентифицираме онези, които са зли хора и които Божият дом трябва да разпознае и да премахне — тоест онези, на които не е позволено да останат в Божия дом и които са обект на премахване. Последните два пъти разговаряхме за разпознаването и категоризирането на различните видове зли хора чрез три аспекта. Днес ще продължим да разговаряме за различни подробности относно категоризирането на различните видове зли хора чрез тези три аспекта. Първо, прочетете четиринадесетата отговорност и трите конкретни категории, изброени в нея. (Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различавайте, а после премахвайте или отлъчвайте всякакви типове зли хора и антихристи“. Първо, целта на човека да вярва в Бог; второ, неговата човешка природа; трето, отношението му към дълга.) След като прочетохте това, спомняте ли си част от основното съдържание от предишните две общения? (Да.) Нека първо да преговорим съдържанието на последното ни общение. (Последния път Бог разговаря за целта на вярата на човек в Бог, като обхвана точки от четвърта до осма по тази тема: четвърта, да се занимава с опортюнизъм; пета, да живее на гърба на църквата; шеста, да търси убежище; седма, да си намери гръб; осма, да преследва политически цели.) Тези пет точки бяха обсъдени в последното общение. Чрез общението за основните проявления и разкритите покварени същности на тези пет типа хора, ако се съди по тяхното поведение и техните намерения и цели да вярват в Бог, както и по постоянните им изисквания към Бог, трябва ли тези хора да бъдат считани за братя и сестри и да останат в църквата? (Не, такива хора трябва да бъдат изчистени, защото вярата им в Бог не е с цел да се стремят към истината или към спасение. Всички те имат лични намерения и кроежи, надяват се да извлекат предимства за себе си и да получат ползи в Божия дом. Те не са хора, които наистина вярват в Бог; всички те са неверници.) Ако неверниците не бъдат премахнати от църквата, каква вреда нанасят те на църковната работа и на братята и сестрите? (Те нито ядат и пият Божието слово, нито преживяват Божието дело; остават в църквата, без да приемат истината. Освен това могат да дават воля на негативността и на представите си, като по този начин причиняват прекъсвания и смущения и играят негативна роля.) Тези проявления са общо взето видими за хората.

Ако се съди по проявленията на петте типа хора, обсъдени в последното общение, тези хора споделят ли обща характерна черта? (Да.) Каква е тяхната обща характерна черта? (Всички тези хора са неверници.) (Те не вярват в съществуването на Бог, не вярват в истината и не се интересуват от истината.) Това засяга тяхната същност. Тъй като не вярват в истината, те няма да я приемат. Същността на онези, които изобщо не приемат истината, е на неверници. Какви са отличителните белези на неверниците? Те вярват в Бог, за да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да избягват бедствия, да намират подкрепа и сигурен източник на препитание. Някои от тях дори преследват политически цели, като искат да установят връзки с правителството чрез определени въпроси, за да спечелят благоволение и да получат длъжност. Такива хора са неверници, до един. Вярата им в Бог е водена от тези мотиви и намерения и в сърцата си не вярват с пълна сигурност, че има Бог. Дори да Го признават, те го правят със съмнение, защото възгледите, към които се придържат, са атеистични. Те вярват само в нещата, които могат да видят в материалния свят. Защо казваме, че не вярват, че има Бог? Защото те изобщо не вярват и не признават фактите, че Бог е сътворил небесата, земята и всички неща и че след като е сътворил човечеството, Бог го е водил и е господствал над него. По този начин те не могат да повярват във факта, че Бог може да се въплъти. Ако не вярват, че Бог може да се въплъти, способни ли са да повярват и да признаят всички истини, изразени от Бог? (Не са.) Ако не вярват в истините, изразени от Бог, тогава вярват ли, че Бог може да спаси човечеството, и в Неговия план за управление за спасяването на човечеството? (Не вярват.) Те не вярват в нищо от това. Какъв е коренът на тяхното неверие? Той е, че не вярват, че Бог съществува. Те са атеисти и материалисти. Те вярват, че само нещата, които могат да видят в материалния свят, са реални. Вярват, че славата, придобивките и статусът могат да бъдат постигнати само чрез кроежи и непочтени средства. Вярват, че единственият начин да просперират и да живеят щастливо е да живеят според сатанинските философии. Вярват, че съдбата им е само в собствените им ръце и че трябва да разчитат на себе си, за да създадат и осигурят щастлив живот. Те не вярват в Божието върховенство или в Неговото всемогъщество. Смятат, че ако разчитат на Бог, няма да имат нищо. В крайна сметка те не вярват, че Божиите слова могат да постигнат всичко, и не вярват в Божието всемогъщество. Ето защо във вярата им в Бог възникват намерения и цели като например да се занимават с опортюнизъм, да живеят на гърба на църквата, да търсят убежище, да си намерят гръб, да се сприятеляват с противоположния пол и да преследват политически цели — да си осигурят длъжност и сигурен източник на препитание. Именно защото тези хора не вярват, че Бог господства над всичко, те са способни дръзко и безскрупулно да проникнат в църквата със собствените си намерения и цели, като искат да използват талантите си или да осъществят желанията си в църквата. Това означава, че те проникват в църквата, за да задоволят намерението и желанието си да получат благословии; искат да получат слава, придобивки и статус в църквата и по този начин ще получат своя сигурен източник на препитание. От тяхното поведение, както и от тяхната природа същност, може да се види, че техните цели, мотиви и намерения да вярват в Бог не са основателни и че никой от тях не приема истината или не вярва искрено в Бог — дори да проникнат в църквата, те просто запълват места и не играят никаква положителна роля. Затова църквата не бива да приема такива хора. Въпреки че тези хора са проникнали в църквата, те не са Божии избраници, а по-скоро добронамерено са били доведени от други хора. „Те не са Божии избраници“ — как трябва да се тълкува това? Означава, че Бог не ги е предопределил и избрал; Той не ги разглежда като обекти на Своето дело; нито ги е предопределил като човешки същества, които ще спаси. Щом тези хора проникнат в църквата, ние естествено не можем да се отнасяме към тях като към братя и сестри, защото те не са тези, които искрено приемат истината или се покоряват на Божието дело. Някои може да попитат: „След като те не са братя и сестри, които наистина вярват в Бог, защо църквата не ги премахне или отлъчи?“. Божието намерение е Неговите избраници да се научат на проницателност от тези хора и по този начин да прозрат кроежите на Сатана и да го отхвърлят. Щом Божиите избраници придобият проницателност, тези неверници трябва да бъдат изчистени. Целта на проницателността е да се разобличат тези неверници, които са проникнали в Божия дом със своите амбиции и желания, и да бъдат премахнати от църквата, защото тези хора не са истински вярващи в Бог, а още по-малко са хора, които приемат истината и се стремят към нея. От оставането им в църквата няма да произлезе нищо добро — а ще има голяма вреда. Първо, след като проникнат в църквата, тези неверници никога не ядат и не пият Божиите слова и не приемат ни най-малка частица от истината. Те винаги обсъждат неща, различни от Божиите слова и истината, и смущават сърцата на другите. Те само ще прекъсват и смущават делото на църквата, в ущърб на навлизането в живота на Божиите избраници. Второ, ако останат в църквата, те ще вилнеят и ще вършат пакости, точно като невярващите, ще прекъсват и смущават делото на църквата и ще излагат църквата на много скрити опасности. Трето, дори да останат в църквата, те няма да желаят да действат като обслужващи, а дори да служат малко, това ще бъде само за да получат благословии. Ако дойде ден, в който научат, че не могат да получат благословии, те ще се разгневят, ще смущават и ще разстройват делото на църквата. Вместо да се допуска това, по-добре е да бъдат премахнати от църквата възможно най-рано. Четвърто, тези неверници лесно сформират фракции в църквата, подкрепят и следват антихристи, създават зла сила в църквата, която представлява голяма заплаха за нейното дело. С оглед на тези четири съображения е необходимо да се разпознаят и разобличат тези неверници, които проникват в Божия дом, и след това да бъдат премахнати. Това е единственият начин да се поддържа нормалният напредък в делото на църквата и ефективно да се гарантира, че Божиите избраници могат да ядат и пият Божиите слова и да живеят нормално църковен живот, и следователно да влязат в правилния път на вярата в Бог. Това е така, защото проникването на тези неверници в църквата е от голяма вреда за навлизането в живота на Божиите избраници. Има много хора, които не могат да ги разпознаят, а вместо това се отнасят към тях като към братя и сестри. Някои хора, като видят, че имат няколко дарби или силни страни, ги избират да служат като водачи и работници. Ето как в църквата се появяват лъжеводачи и антихристи. Ако погледнем тяхната същност, може да се види, че никой от тях не вярва, че Бог съществува, или че Неговите слова са истината, или че Той господства над всичко. Те са неверници в очите на Бог. Той не им обръща внимание и Светият Дух няма да работи върху тях. И така, въз основа на тяхната същност, те не са обект на Божието спасение и със сигурност не са предопределени или избрани от Него. Бог не би могъл да ги спаси. Независимо как се погледне на това, никой от тези неверници не е Божи избраник. Те трябва своевременно и точно да бъдат разпознати и след това премахнати. Не бива да им се позволява да се прокрадват в църквата и да смущават другите. Тези неверници проникват в църквата с различни цели и мотиви и може да не успеете да ги прозрете или разпознаете в началото. С течение на времето обаче, докато общувате с тях по-често и имате повече контакти с тях, ще ги разбирате все повече и все по-ясно ще виждате различните проявления, които показват, че са неверници. Тогава не е ли по-лесно да ги разпознаете въз основа на Божиите слова? (Да.) Ако всички Божии избраници могат да разпознават неверниците, тогава е време те да бъдат разкрити и премахнати. Независимо от техния характер, какъв е социалният им статус или колко голям е стажът им в църквата, ако след няколко години слушане на проповеди те все още не могат да приемат истината и са пълни с представи за Бог, те вече са разкрити като неверници. Като се имат предвид техните цели и проявления във вярата в Бог, те несъмнено са тези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Това е делото на пречистване, което една църква трябва да върши във всеки период.

По темата за целта на вярата в Бог бяха обсъдени общо осем точки, което означава, че има осем типа хора, чиито проявления са достатъчни, за да можем да разпознаем различните типове зли хора и след това да ги окачествим точно и да се справим с тях по съответния начин. Накратко казано, тези осем типа хора не могат да останат в църквата. Някои може да попитат: „Всеки от тези осем типа хора само един вид поведение ли проявява?“. Това не е непременно така; целта на вярата в Бог на някои хора включва четири или пет точки — те търсят убежище, живеят на гърба на църквата, занимават се с опортюнизъм, преследват политически цели и безразборно търсят контакти с противоположния пол, като проникват в църквата, за да съблазняват безразборно другите. Целта на вярата в Бог на някои хора може да обхваща две точки — едната е да се стремят да станат длъжностни лица в църквата, а другата е да търсят благословии чрез опортюнизъм, или пък някои може да търсят контакти с противоположния пол, както и да живеят на гърба на църквата. Ясно е, че тези хора идват в Божия дом, за да се възползват, като възнамеряват да използват Божия дом или братята и сестрите, за да им помагат да вършат неща, да полагат усилия за тях; за да постигнат целите си и да задоволят желанията си, те използват всички възможни средства, за да накарат братята и сестрите да им служат. Накратко казано, очевидната цел на тези неверници и опортюнисти, които са проникнали в църквата и трябва да бъдат премахнати или отлъчени, като идват в Божия дом, е да паразитират и да се възползват от ситуацията за лична изгода. Независимо дали в речта или в действията им, тяхната цел винаги може смътно да бъде разпозната. Тези хора изобщо не приемат истината и нямат никакъв интерес към истината; понякога дори показват настроения и отношение на отвращение или съпротива. Какъвто и дълг да им отреди църквата, те сътрудничат неохотно само ако това им е от полза. Ако няма полза за тях, те вътрешно се съпротивляват и проявяват негативизъм и пасивност, и дори отвращение или отказ. Те вършат малко работа само ако има полза; без нея те или избягват, или пасивно отбиват номера. В критични моменти на работата те играят на криеница, изчезват и пренебрегват църковната работа. От тези проявления става ясно, че вярата им в Бог е просто за да паразитират; дори използването им за служене носи повече вреда, отколкото полза.

И. Да наблюдават църквата

Днес ще разговаряме за последната точка по темата за целта на вярата в Бог. Освен споменатите по-рано осем точки, има и друг тип хора, чиято цел и намерение да вярват в Бог не са основателни. Какво ги отличава от споменатите по-горе, които са мотивирани единствено от облаги и правят всичко възможно, за да преследват слава, придобивки и статус? Този тип хора не влизат в църквата, за да станат длъжностни лица, заради статус или сигурен източник на препитание, или за да направят живота си по-удобен и т.н.; те имат цел, която е трудна за откриване от обикновените хора. Каква е тази цел? Тя е да наблюдават и да контролират църквата. Наблюдаването на църквата е деветата точка по темата за целта на вярата в Бог. Тези хора влизат в църквата със задачата да я наблюдават, като целят да контролират хода на развитието на църквата. Тези, които ги изпращат, техните началници или шефове, може да представляват правителството, определена религиозна група или някаква организация в обществото. Тъй като не са запознати с църквата, изпълнени са с любопитство и дори са неспокойни относно появата, формирането и съществуването на църквата, те имат намерението да разберат в дълбочина църквата, да научат за нейната структура, работа и различни обстоятелства. Затова някои хора са изпратени в църквата, за да извършват работата по наблюдаване. Онези, които поемат работата по наблюдаване на църквата, независимо дали идват от правителството, от религиозни групи или от някоя обществена организация, имат цел да вярват в Бог, която е напълно различна от тази на истинските братя и сестри. Те не са тук, за да приемат Божието спасение; не са дошли да приемат Божиите слова, истината и Божието спасение въз основа на вярата в Бог и признаването Му. Тяхната вяра в Бог е съпроводена от политически цели или задача, дадена от някоя организация. И така, наблюдаването на църквата е както тяхната цел да проникнат в църквата и да вярват в Бог, така и задача, възложена от техните началници; това е работа, която вършат, за да си изкарват прехраната.

Какво всъщност наблюдават онези, които проникват в църквата, за да я наблюдават? Те наблюдават много аспекти, като например ученията на църквата, нейните цели, за какво се застъпва тя, работата, която върши, и мислите и възгледите на нейните членове, като преценяват дали тя представлява някаква вреда за правителството, религиите или обществото. Те проверяват за всякакви антисоциални, антиправителствени или антидържавни изявления по отношение на речта. По отношение на ученията те наблюдават какви точно са идеите, за които се застъпва църквата. Може да не ти е лесно да откриеш тези хора, когато проникнат в църквата, защото те може да слушат внимателно и да си водят сериозни бележки по време на събиранията, без да задремват. Те дори може усърдно да обобщават изказванията на различни хора на всяко събиране, като в крайна сметка обобщават и категоризират различните мисли и възгледи на различните хора, за да видят кои от тях са съобразени с интересите и изискванията на националното правителство и кои са вредни за управлението на държавата, противоречат на правителството и т.н. Те може щателно да обобщават и категоризират тези дълбоко вкоренени възгледи на членовете на църквата, като водят документация. Защо правят това? Защото това е тяхната работа, тяхната задача; те трябва да докладват на своите началници. Това е първата част от тяхната работа: да схванат ученията на църквата и идеологическите тенденции на всички нейни членове. Щом сметнат, че тези тенденции съдържат елементи, които са вредни за обществото или държавата, или ако смятат, че се появяват някакви радикални мисли и възгледи, те незабавно ще докладват и ще съобщят това на своите началници, за да могат да бъдат предприети подходящи мерки. Първо се стремят да разберат ученията на църквата — това е една от основните им задачи при наблюдаването ѝ, — а след това събират информация за персонала на църквата. Например те събират информация за това кои са висшите водачи на църквата, включително техните адреси на местоживеене, възраст, външен вид, образователно ниво, интереси и хобита, здравословно състояние, за какво говорят в ежедневието, къде ходят, каква работа вършат, както и техните ежедневни работни часове и съдържание на работата. Те следят дали тези водачи са правили изявления или са предприемали действия, които са против правителството, против религиите или против обществените тенденции, както и реакциите на тези водачи спрямо системата на управление на нацията и текущите политически развития, наред с други неща. Всичко това са аспекти, които наблюдателите на църквата се стремят да схванат. Освен това те непрекъснато обръщат внимание на структурата на църквата и на административните ѝ структури. Например те следят кои са водачите и работниците в църквата, кое ниво на водачи е било освободено, как са били преназначени след освобождаването, кои водачи са били арестувани и кой е поел работата им след това. Те събират информация за възрастта на наследника, пола му, от колко години вярва в Бог, образователното му ниво и — ако е талантлив висшист — дали има някакво отрицателно въздействие върху страната или обществото и дали потенциално би могъл да бъде нает на работа в правителствени ведомства, наред с друга конкретна информация. Те дори искат да узнаят за конкретни църковни водачи, които заемат постовете си или биват освобождавани. Тоест статусът на персонала, конкретната административна работа и структурата на църквата са все аспекти, с които те целят да се запознаят. Освен това те целят да схванат напълно информацията за това колко елемента на работа има в църквата, колко групи има и подробностите за надзорниците на всяка група, наред с други неща. Те обикалят, разпитват, наблюдават и научават, като вършат работата си много подробно. Задачата на хората от този тип, които проникват в църквата, е своевременно да схванат всички аспекти на положението ѝ и различните ѝ развития, за да постигнат целта на наблюдаването на църквата. Това включва например как се развива църквата в чужбина, в колко държави се е разпространило евангелието и в кои държави са основани църкви — те трябва да схванат всички тези подробности. Това са основните задачи, които те изпълняват при наблюдаването на църквата: първо, да схванат ученията на църквата; второ, да схванат положението на персонала на църквата; и трето, да схванат състоянието на църковната работа и нейната скорошна ключова динамика. Те действат изцяло като съучастници и слуги на Сатана, големия червен змей; те са истински слуги на Сатана.

Целта на хората от този тип, които наблюдават църквата, е, като проникнат в нея, да съберат информация за ученията ѝ, персонала, работните тенденции, мащаба на църквата и други аспекти. Те целят да схванат всеки от тези аспекти и след това да ги докладват на своите началници, които по всяко време могат да разработят съответни политически планове или мерки за противодействие на църквата в зависимост от ситуацията. Казано накратко, целта им при наблюдаването на църквата категорично не е добронамерена. В противен случай защо все пак биха наблюдавали църквата, при положение че това не им носи нито богатство, нито полза? Не е ли защото са неспокойни относно съществуването на църквата? Те не вярват, че църквата, установена и водена от Бог, се състои от хора, които вярват в Бог чисто и нямат връзки с държавата, обществото или политически групи и организации. Но независимо как проучват църквата, те остават неспокойни. Защо? Защото са атеисти, не признават Бог, а също така мразят истината. Затова са способни да извършват глупави и абсурдни действия като потискане и арестуване на вярващи, както и наблюдаване на църквата. Защо предприемат мерки за наблюдаване на църквата и съпротива срещу нея? Защото най-голямата им тревога е, че ако църквата стане твърде голяма и има твърде много членове, това ще окаже значително въздействие върху страната, правителството и обществото и дори ще застраши традиционните култури и традиционните религиозни групи и ще им повлияе. Това е истинската причина за тяхното наблюдаване на църквата и съпротивата им срещу нея. Затова те третират наблюдаването на църквата и съпротивата срещу нея като политическа задача за изпълнение.

Хората от този тип, които наблюдават църквата, може да не е лесно да бъдат разпознати в нея, защото имат скрити мотиви и дълбоко се прикриват, така че другите да не могат да ги открият. По този начин те може да се движат с мнозинството в църквата, да не правят нищо необичайно, да изглеждат особено добре възпитани и никога да не изразяват никакви различни мнения относно работата, извършвана от църквата. Тези хора обаче имат една характерна черта: те са хладки към вярата в Бог, нито много активни, нито много пасивни по отношение на нея. Те могат да изпълняват част от възложения им дълг, но никога не разкриват личните си данни, като например къде работят, какво е семейното им положение или дали са вярвали в Бог преди. Ако някой спомене, че работи в правителствен отдел, те са много уклончиви, избягват да дават мнения за правителството, политиката или религията. Тяхното поведение се характеризира с избягване на всякакви чувствителни теми; те нито критикуват, нито хвалят правителството, нито обсъждат неговите политики или система на управление. Когато някой посочи, че определен човек е шпионин, те стават забележимо нервни и дори може бързо да се изправят, за да се защитят. Освен че са нервни, може да забележиш и по погледа им склонност да избягват такива чувствителни теми; те странят от всеки, който може да ги прозре. Освен това те често получават обаждания от неизвестни източници или с тях се свързват и общуват мистериозни лица, които не са свързани с църквата, и щом отговорят на едно от тези обаждания, те се отдалечават от другите. Ако някой случайно ги види в тези моменти, те видимо се смущават, изчервяват се и изглеждат изключително неспокойни от страх, че самоличността им може да бъде разкрита. Освен че тайно събират информация за църквата, те от време на време се осведомяват и за положението на братята и сестрите, като задават въпроси от рода на: „От колко години вярваш в Бог? Родителите ти вярват ли? Членовете на семейството ти в континентален Китай ли са? От членовете на семейството ти в континентален Китай кои вярват в Бог и от колко години? На каква възраст са? Колко души има в местната ви църква? Как са те сега?“. От време на време те търсят чувствителна и лична информация, която хората не желаят да разкриват. При обичайните взаимодействия между братята и сестрите никой умишлено или активно не пита за чувствителна лична информация, ако някой не желае да я сподели. Този човек обаче обръща специално внимание на такива въпроси, като дори стига дотам, че проследява движенията на някои водачи и работници или хора, отговарящи за важна работа, за да получи достъп до данните на компютрите и мобилните телефони на тези хора или до информация за адресите им, като настоява да разследва щателно тези подробности. Ако забележи, че определен водач не е присъствал на събиране, той ще попита: „Еди-кой си не е на събирането днес. Какво прави?“. Ако някой спомене, че е зает, той ще продължи да пита: „Зает с какво? Да не би отново да пои онези новоповярвали? Кои са тези новоповярвали? Кога са започнали да вярват? Защо аз не знам за това?“. Той продължава да рови все по-дълбоко. Братята и сестрите казват: „Ако не трябва да знаем, тогава да не питаме. Защо продължаваш да питаш? Това не е свързано с навлизането в живота, не засяга истината; няма нужда да знаем“. На което проникналият отговаря: „Но това са въпроси на Божия дом, на църковната работа; защо да не можем да знаем за това? Всички ние вярваме в Бог, малко знание не вреди. Ако вие не искате да знаете, това означава, че не ви е грижа за църковната работа или за църковните водачи. С кого точно се е срещнал водачът? Колко новоповярвали има? Къде са те? И аз бих искал да ги видя“. Той винаги се интересува от тези въпроси.

Има и друга задача, на която тези, които наблюдават църквата, обръщат най-голямо внимание, а именно да схванат финансовото ѝ състояние. От една страна, те се стремят да разберат източниците на финансиране на църквата. Искат да знаят дали църквата е основала фабрики или предприятия, дали притежава предприятия с експлоататорски условия на труд, дали използва детски труд и дали различните елементи от работата на църквата включват печеливши начинания. Например дали производството на видеоклипове, филми, химни и отпечатването на книги с Божиите слова от страна на църквата носи печалба или генерира прекомерна печалба; какви са източниците на финансиране на църквата; дали има заможни лица, които даряват в подкрепа на църквата; дали тези лица включват личности от политическия елит или мултимилионери и милиардери — това са подробностите, които искат да схванат. Освен да разберат административните структури на църквата и финансовите ѝ източници, те се стремят да схванат и как се съхраняват финансите на църквата, като целта им е да проследят потока на тези средства. Как църквата харчи парите си, дали участва в някакви незаконни дейности, дали организира социалния елит или си сътрудничи с различни обществени организации и групи, за да се противопоставят съвместно на диктаторски правителства и да защитават правата на човека, и така нататък — това също са някои от важните ситуации, които те се стремят да схванат. Някои хора питат: „Само държавата на големия червен змей ли извършва работата по наблюдаване на църквата?“. Точно ли е това твърдение? Всъщност целият свят и цялото човешко общество се съпротивляват на Бог. Не само нациите под диктаторско управление се съпротивляват на Бог; дори в така наречените християнски страни мнозинството от управляващите са атеисти и невярващи, а дори сред управляващите, които имат вяра или изповядват християнството, броят на тези, които могат да приемат истината, е малцинство. Повечето хора не признават, а още по-малко приемат истината. И така, не са ли това хора, които вярват в Бог, но въпреки това Му се съпротивляват? Например в религии като християнството, католицизма и юдаизма в Израел, дали висшите ешелони са съставени от хора, които приемат истината? Съвсем не. Никой от тях не идва да изследва Божието дело; нито един не може да приеме истината. За да бъдем точни, всички те са неверници; всички те се съпротивляват на Бог и са антихристи. Те смущават и саботират Божието дело и брутално потискат и преследват онези, които следват Бог, което се доказва от отношението им към Божието дело в последните дни. Кое вероизповедание позволява на своите вярващи свободно да изследват истинския път, да слушат проповедници отвън или да приемат непознати? Нито една не може да направи това. Коя раса или нация е приятелски настроена към църквата? (Нито една.) Вече е похвално, ако ти дадат малко религиозна свобода и малко пространство да дишаш. Очакваш ли все пак те да те подкрепят в допълнение към това? Когато се появи Божията църква или когато църквата започне да проповядва евангелието, тогава тези хора, които изобщо не вярват в съществуването на Бог и които изпитват особена погнуса и отвращение към истините, изразени от Бог, поемат специална задача, а именно да възложат на отделни лица да наблюдават отблизо църквата. „Наблюдават“ тук означава да следят, да схващат и контролират; тоест да следят строго, да схващат и контролират всички аспекти на църквата във всеки период. Някои хора казват: „Те не са заклеймили публично или не са се противопоставили на Божието дело, нито сме претърпели преследване или тормоз в местния си живот. Смятаме, че да вярваш в Бог, да се събираш, да изпълняваш дълга си и да разпространяваш евангелието в чужбина е много по-добре и по-безопасно, отколкото в държавата на големия червен змей. Не сме преживявали никаква намеса“. Само защото не е имало намеса и ви е предоставена известна свобода, не бива да отричате тяхната работа по наблюдаване на църквата. Малкото религиозна свобода, която ти е дадена, е основна обществена институция; това, на което се наслаждаваш, са просто основните права на всеки гражданин в страната, в която живееш. Да се наслаждаваш на тези основни права не означава, че националното правителство, социалните групи или религиозният свят са приели и признали Божието дело и делото на църквата, станали са приятелски настроени или че вече няма враждебност и наблюдение. Не е ли така? (Да.) Този въпрос не е абстрактен, нали? (Не, не е.)

Какво трябва да бъде нашето отношение към враждебността и наблюдаването от страна на сатанинските режими? Трябва ли да ги отхвърляме и избягваме, или просто да ги пренебрегваме? Първо, помислете за това: страхува ли се църквата те да наблюдават някоя от дейностите, които извършва? (Не.) Имаме ли някакви тайни дейности? Правим ли някакви антидържавни или антиправителствени политически изявления? (Не.) Това може да се потвърди. Вярата в Бог никога не включва участие в политиката. Повечето от вас вярват в Бог повече от три години, някои дори от двадесет или тридесет години. През всичките тези години на слушане на проповеди някой открил ли е някога църквата да прави антидържавни или антисоциални изявления? (Не.) Ни най-малко; Божият дом никога не обсъжда политика. Освен това Църквата на Всемогъщия Бог е основана от Бог, тя е предвкусване на Божието царство на земята, а не организация, създадена от някой човек, не е основана от никое лице. И така, каква е работата, за която Бог е основал църквата? Тя не е да се занимава с антисоциална, антирелигиозна или антиполитическа дейност. Каква тогава е работата на църквата? Първо, основната ѝ работа е да разпространява благата вест за това, че Бог се е въплътил, за да спаси човечеството в последните дни, като позволява на човечеството да приеме всички истини, изразени от Бог, за да може то да се обърне към Бог и да Го почита. Второ, тя включва довеждането на онези, които копнеят за истината, пред Бог, за да приемат правосъдието и наказанието на Божиите слова и да бъдат пречистени, като в крайна сметка постигнат спасение. Това е работата, предприета от църквата, както е основана от Бог, и това е смисълът и ценността на съществуването на църквата. Това няма отношение към политиката, бизнеса, индустрията, технологиите или който и да е друг сектор на обществото и не е свързано с тях; то няма нищо общо с тези неща. Каква тогава е същността на Божието делото на спасението в църквата? Казано по най-простия и ясен начин, това е управлението на човечеството. Конкретното съдържание на управлението на човечеството включва довеждането на хората пред Бог, в реалността на Божиите слова, като им се позволява да приемат Божието правосъдие и наказание, за да бъдат пречистени и да постигнат спасение. Това е конкретната работа по управлението на човечеството. Всяка работа, с която се занимава църквата, е свързана с Божието управление, Божия план и, разбира се, включва словата, изразени от Бог; тя няма никаква връзка с различните дейности, предприети от светските хора. Следователно всяка информация за църквата, независимо дали се отнася до нейните учения, персонал, административни структури, състоянието на нейната работа или дори финансовото състояние на църквата, няма абсолютно никаква връзка с никоя държава, никое общество, никоя раса, никоя религия или никоя човешка група — дори и най-малката връзка. Следователно, като се имат предвид тези аспекти, независимо дали става въпрос за управляващата партия, религиозни групи или обществени групи, до какво единствено се свежда техният акт на изпращане на хора да наблюдават църквата? (Ненужно действие.) „Ненужно действие“ е официален израз. Каква е народната поговорка? Че си нямат друга работа, нали? Според Мен е точно това; дните им са изпълнени с твърде много удобства и лекота, затова изпращат тези няколко безделници да наблюдават църквата, като дори третират това като политическа задача, като сериозна работа — това е напълно нелепо! С тези усилия откриването на образователни или благотворителни институции би било много по-добре. Това е просто случай на твърде много плътски удобства, водещи до безделие, а не до съсредоточаване върху същинските задачи! Ако целият човешки род беше като Божията църква, с Бог, Който лично пастирува и я води, тогава този свят, това човечество биха спестили много от ненужни институции, разходи и неприятности. Най-малкото агенции като шпионски организации и полицейски управления, тези сектори за сигурност, не биха служили за нищо и би трябвало да бъдат разпуснати и преназначени на друга работа.

Хората, натоварени със задачата да наблюдават църквата, са на мисия. Основната им задача при проникването в църквата са тези няколко аспекта, за които разговаряхме; след като схванат няколко основни и важни ситуации в църквата, те докладват на своите началници. Независимо от техните мисли, мнения или целта на тяхната работа, присъствието на тези наблюдатели в църквата трябва да подскаже на братята и сестрите да бъдат нащрек и да се отнасят с тях мъдро. Правилен ли е този подход? (Да.) Тогава има ли нужда от прекомерна тревога? (Не.) Как трябва да подходим към появата на такива хора? Има два принципа, много е просто. Ако те обикалят, като разпитват и търсят информация, това ясно ги определя като шпиони или съгледвачи. Такива хора са с изключително подла и нагла човешка природа; те причиняват сериозни смущения на църквата. Самото им присъствие предизвиква безпокойство сред хората и им пречи да дойдат пред Бог. Събиранията и изпълнението на дълга също биват смущавани и засегнати, а безопасността е компрометирана. Как трябва да се постъпи с такъв човек? (Да се премахне от църквата.) Правилно; ако такива хора причиняват смущения на църковния живот или на църковната работа, те направо трябва да бъдат изчистени. Тогава има ли нужда да се крием от тях или да се страхуваме от тях? (Не.) Някои хора, когато се сблъскат с шпиони в чужбина, изпадат в паника и се крият навсякъде, сякаш са видели полиция в континентален Китай. Когато някои братя и сестри излизат по задачи и се сблъскат с шпиони, които им задават въпроси, и чуят колко заплашителен е тонът на разпита, подобен на полицейски разпит, те толкова се плашат, че бягат, без дори да свършат задачите си. Аз казвам: „Как може да си такъв балама? Защо бягаш? От какво толкова се страхуваш? В държавата на големия червен змей толкова много братя и сестри бяха заловени, но останаха безстрашни; те не станаха юди, останаха непоколебими в свидетелството си. Защо тогава, след като вече си дошъл в чужбина, все още можеш да бъдеш толкова страхлив? Не си нарушил никакъв закон; от какво толкова се страхуваш?“. Някои хора казват: „Те винаги се опитват да се доближат до мен и постоянно ме разпитват“. Не можеш ли да ги разпиташ и ти? Би могъл да кажеш: „Какво право имаш да ме разпитваш? Познавам ли те? Да не си служител на големия червен змей, който проверява лични карти? Кого представляваш? Продължавай да ми задаваш въпроси и ще те съдя!“. Има ли нужда да се страхуваме от тях? (Не.) Някои хора, когато се сблъскат с такива шпиони, не смеят да говорят и бързо бягат от страх. Някои объркани хора изобщо не могат да ги разпознаят и дори се опитват да проповядват евангелието на тези сатанински шпиони и подлизурковци. След няколко опита те осъзнават: „Това не е човек, който вярва, че Бог съществува. Защо прилича на служител на големия червен змей?“. Като почувстват, че нещо не е наред, те се отказват. По-късно премислят: „Бог ме закриля; за щастие не им разкрих никаква лична информация. Фалшива тревога!“. Те са толкова уплашени, че вече не смеят безразборно да проповядват евангелието на всеки, когото срещнат. Всъщност наистина е имало шпиони, които са били въведени в църквата чрез проповядване. Те са съгледвачи, внедрени в църквата от големия червен змей, те са умишлено подредени от Сатана. Те са като вълци в овчи кожи, проникват в църквата, без да ядат и пият Божиите слова или да разговарят за истината, винаги душат за информация за църквата и ровят в личните данни. Щом се установи, че поведението им е подозрително или че вече са причинили смущения в църквата, те трябва незабавно да бъдат изчистени — съгледвачите на големия червен змей, слугите на Сатана, категорично не бива да бъдат допускани да смущават църквата. Премахвайте всеки, когото откриете; не им показвайте никаква милост! Ако някой се разбира добре с шпионин, винаги е готов да се отнася любезно към шпионина от чувство за любов, отговаря на всякакви зададени въпроси, като играе ролята на подлизурко на шпионина, такава измет трябва направо да бъде отлъчена! Подозрителните лица трябва да бъдат наблюдавани и следени внимателно; нито една подробност за църквата не бива да им се разкрива, особено кои са водачите и работниците. Ако на шпионин се позволи да получи каквато и да е информация, това може да представлява скрита заплаха или бедствие за църквата и братята и сестрите по всяко време. Затова, когато някой бъде счетен за подозрителен, стига никога да не яде и да не пие Божиите слова или да не разговаря за истината, той определено е неверник и е правилно незабавно да бъде премахнат. Дори такъв човек да не е шпионин, той не е добър човек и премахването му по никакъв начин не е несправедливо. Ако бъде открит някой, който е в тесни връзки с шпионин и е способен да предаде църквата, той трябва незабавно да бъде премахнат, независимо от обстоятелствата. Такава измет и негодник може само да донесе бедствие на църквата и на братята и сестрите. Той е по-лош дори от кучета пазачи; дори да не извършва злодеяния, пак трябва да бъде премахнат. Сега големият червен змей е напът да рухне, но те не желаят да приемат своето поражение и унищожение. Те продължават да арестуват и да преследват Божиите избраници и да провеждат шпионски операции, за да проникнат в Божия дом. Тяхното смущаване и саботиране на църковната работа никога не е спирало. Сега някои очевидно подозрителни лица са разобличени. Опитите им да съберат информация предизвикаха вълнение, което улесни другите да ги прозрат. Щом се разобличат, те биват премахнати от църквата. Но дали всички хитри шпиони са разобличени? В никакъв случай. Възможно е в църквите навсякъде да се внедрят агенти на големия червен змей. Някои лица, след като бъдат заловени от големия червен змей, биват принудени чрез заплахи, изкушения и различни други средства от Сатана да действат от негово име и след това да се внедрят в църквата. Това са скритите шпиони. Такива съгледвачи са коварни и хитри, притежават известна проницателност и интелект. По думите на невярващите, те имат известни способности. Когато наблюдават църквата, те го правят незабележимо, действат тихо и тайно, никога не разкриват истинските си намерения при взаимодействията си. Повечето хора не усещат нищо, когато общуват с тях; не осъзнават, че шпионинът събира информация, нито усещат отвращението на шпионина към вярата в Бог. Шпионинът може вече да е схванал основното положение на църквата, преди повечето хора дори да осъзнаят, че той е там, за да наблюдава църквата. Външно такива лица не причиняват никакво смущение на църквата или на повечето хора, така че как трябва да се постъпва с тях? Трябва ли да предприемем някакви мерки или решения, за да се справим с тяхното наблюдение над църквата? Както споменахме по-рано, страхува ли се църквата от тяхното наблюдение в който и да е аспект? (Не.) Съществуването на нашата църква и различните елементи от работата, с които се занимава, са открити и почтени; тези дейности са най-справедливите каузи сред човечеството. Ако някоя организация иска да разбере който и да било аспект на църквата, свидетелствата за преживяване на църквата се излъчват публично онлайн — всеки може да ги гледа, когато пожелае. Няма тайни, няма незаконни дейности и със сигурност няма смущения на обществения ред или противоречащи изказвания или действия. И така, ако те тайно разследват и наблюдават положението на църквата, тогава да ги оставим. Защо казвам това? Тези лица, работещи като агенти, притежават определен професионален стандарт и обикновените хора не могат да открият какви точно са задачите, които изпълняват задкулисно. Така че, стига да не причиняват смущения, няма нужда да се занимаваме с тях; просто да ги оставим. Освен това тези неверници, атеисти и политически ангажирани лица не са свикнали с църковния живот, нито се интересуват от него. В църквата, където всеки ден хората четат Божиите слова, приемат правосъдие и наказание и обсъждат себепознанието, познаването на Бог и преобразяването на нрава, как биха могли да не се чувстват като на тръни или подложени на мъчение? На всяко събиране те са неспокойни като мравки на гореща ламарина; изпитват нежелание да се насилват да останат в църквата. Те разбират в сърцата си, че църквата е просто църква, а категорично не е политически ангажирана организация. Като наблюдават църквата и научават за нея и осъзнават какво точно прави тя, те се образоват относно факта, че Бог господства над всички неща и над съдбата на човечеството, разширяват хоризонтите си, за да не живеят толкова невежо. Те също са сътворени същества, но дори не знаят, че човекът е сътворен от Бог, което показва колко са глупави и незначителни! Има ли някакъв риск да ги оставим да останат в църквата? Ако не представляват заплаха или смущение за църквата или за братята и сестрите, тогава да ги оставим. Щом направят нещо, което причинява смущение, това е моментът на тяхното разобличаване и това е подходящото време да се справим с тях. Въз основа на факти и доказателства, своевременно ги разпознайте и окачествете — тяхната мисия приключва и църквата естествено ги отлъчва. Добър ли е този подход? (Да.) Някои хора питат: „Не е ли работата на църквата открита и почтена? Защо да се ограничава наблюдаването от хората?“. Това е насочено главно към режима на големия червен змей, Сатана. Неговото наблюдаване на църквата е с цел да потиска и арестува Божиите избраници и да им вреди; следователно Божият дом не му позволява да наблюдава, за да предотврати страданието на Божиите избраници от преследване и избиване. Ако лица от демократични държави или религиозни групи дойдат да изследват истинския път, те могат да го проверят онлайн или да се свържат с църквата. Църквата приема всеки, който искрено търси истината. Но ако другата страна таи лоши намерения и се стреми да изопачи правилното и грешното и да оклевети църквата, как би могъл Божият дом да им позволи да наблюдават? Не би ли било изключително глупаво да им се позволи да наблюдават? Не би ли било глупаво и невежо? (Да.) Божият дом винаги е приветствал търсещите истината и ги приема топло, което е напълно в съответствие с Божиите намерения. Ако хората не разбират това, то се дължи на тяхната глупост и невежество. Външната политика на църквата е открита и почтена, напълно е съобразена с истините принципи и е пропита с интелигентност и мъдрост. Ако някой не може да възприеме тези положителни неща, тогава той е нелеп човек, объркан човек. Някои хора казват: „Ако съгледвачи или слуги на Сатана дойдат да научат за църквата, трябва ли да бъдем честни хора и да отговаряме на въпросите им истинно?“. Да казваш истината на дяволи и сатани е глупаво; това не те прави честен човек, а те превръща в подлизурко на Сатана. Когато сатанинският род желае да научи и да схване положението на църквата, Божиите избраници нямат отговорност да им казват. Те не могат да приемат истината и нямат добра воля, така че ние нямаме какво да им кажем! Да постъпиш така не е прибързаност, а мъдрост. Някои хора питат: „Ако ме попитат: „Кой ръководи вашата църква? От колко години вярват?“, мога ли да им кажа?“. Трябва да ги попиташ: „С каква цел искаш да знаеш за нашия водач? Първо ми кажи, ще помисля и тогава ще реша дали да те осведомя или не“. Мъдър ли е този отговор? (Да.) Това се нарича да действаш според принципите. Разбирате ли? С разпространението на евангелската работа и постепенното увеличаване на броя на хората в църквата, от време на време в църквите в различни страни и региони може да се появят съгледвачи и агенти. За такива лица е достатъчно просто да се уведомят Божиите избраници да се отнасят с тях мъдро. Ако се установи, че причиняват смущения или прекъсвания, те трябва незабавно да бъдат премахнати. Повечето хора би трябвало да имат известно разбиране и проницателност за начина, по който тези агенти говорят и действат, или за тяхното поведение, и определено ще имат известно осъзнаване или възприятие, когато общуват с тях. Ако само няколко братя и сестри в дадена църква забележат такива лица, но не са сигурни дали са шпиони или съгледвачи, тогава трябва да се подходи предпазливо и с мъдрост. Ако повечето хора са ги забелязали, те могат да се информират взаимно и да вземат предпазни мерки. Ако заподозрените шпиони не проявяват приятелско отношение към църквата или към братята и сестрите, постоянно се стремят да въвлекат братята и сестрите в капан и да смущават църквата, и винаги търсят доказателства, с които да дискредитират църквата, като дори стигат дотам, че правят снимки или записи на братята и сестрите, или използват примамки и изкушения, за да извлекат информация, която искат да знаят, такива лица, щом бъдат открити, не могат да бъдат оставени безконтролно — те трябва незабавно да бъдат премахнати от църквата. Може би не сте се сблъсквали с тези ситуации преди, затова ви предупреждавам предварително. Това е за разширяване на разбирането ви, за опознаване на човечеството, обществото, политиката и света — той е просто толкова мрачен и толкова зъл.

Що се отнася до деветата цел на вярата в Бог — да се наблюдава църквата — с това приключваме общението по основното съдържание. Всичко ли беше изяснено в общението? (Да.) Кои са аспектите, които тези, които наблюдават църквата, се стремят да наблюдават? (Ученията на църквата, положението на персонала, работните условия и финансовото състояние.) По принцип тези четири области са това, което най-много ги интересува. Какво включват тези четири аспекта? Те включват това, от което най-много се тревожат: въздействието на присъствието на църквата върху обществото, нацията и религиозния свят. Те също така се тревожат, че църквата може да използва религията като прикритие, за да се занимава с политика и да свали правителството, като считат това за най-голямата скрита опасност. Затова те потискат, преследват и забраняват църквата, и арестуват нейните членове. Държавата на големия червен змей забранява всички религиозни вярвания, някои държави забраняват определени вярвания, а повечето държави се страхуват истината да държи властта и се страхуват хората да приемат истината, което застрашава тяхното управление. Накратко, колкото повече на дадено място Бог върши дело и изразява истината и колкото повече дадена църква има делото на Светия Дух, толкова по-вероятно е тя да бъде наблюдавана и да бъде възприемана с враждебност от различни правителства. Затова правителствата често изпращат агенти, маскирани като хора, изследващи истинския път, за да научат и да схванат положението на църквата, за да наблюдават цялата динамика на църквата. Освен това те се опитват да схванат тенденциите в работата на църквата, за да видят дали църквата участва в политиката, дали участва в някакви политически дейности под прикритието, че извършва църковна работа, или дали има някакви връзки с чуждестранни религиозни сили, наред с други притеснения. Това са нещата, които те искат да схванат и от които се тревожат. Освен това финансовото състояние на църквата също е нещо, което те искат да схванат. Те разсъждават: „Тази църква е нараснала по брой и се е развила бързо — откъде идват парите им? Кои организации или богати хора им даряват?“. Казано накратко, няма нищо, за което ние може да не се сетим, а те да не са го обмислили. Защо? Защото са зли; те са зли хора. Опитите им да схванат положението на църквата произтичат от огромната им тревога относно съществуването на църквата, от страх, че църквата може да повлияе на повече хора, което би представлявало заплаха за тяхното управление; точно от това се притесняват те по отношение на църквата. Колкото и справедлива или основателна да е работата, предприета от църквата, те все още не вярват. Защо? Защото са неверници, атеисти и материалисти — материалистите могат да направят само това. Това са четирите ситуации, от които те се тревожат. Току-що разговаряхме за два принципа относно подходящия начин за справяне с такива хора, след като разбрахме причините и целите зад техните тревоги относно тези четири ситуации. Направете просто обобщение на тези принципи и говорете за тях. (Ако причиняват смущения в църквата, тогава ги изчистете; ако не причиняват смущения, няма нужда да се занимавате с тях.) Ако причиняват смущения, като душат навсякъде и всяват паника, тогава ги изчистете безмилостно; ако не причиняват смущения и повечето хора не ги забелязват или не могат да ги разпознаят, тогава ги пренебрегнете. Щом видят ясно, че това наистина е църковна работа, все религиозни дейности, и изобщо не е свързано с политика, само потвърждаването на тази точка ще ги накара да си тръгнат сами. Това е подходът, който демократичните държави използват, за да разберат религиозните ситуации. По-рано беше споменато също, че човечеството е много сложно. Каква е причината за сложността на човечеството? Не произтича ли тя от злото на човечеството? (Да.) Как е възникнало злото на човечеството? Защо се казва, че човечеството е зло? Защото Сатана е покварил човечеството твърде дълбоко. Как се казва на прост език? Че Сатана е превърнал хората в демони; цялото човечество е под властта на дяволи, с твърде много големи и малки дяволи, така че местата, където се събират хора, са се превърнали в градове на демони. Когато има много демони, събрани заедно, става сложно; те са способни да извършат всякакви злодеяния и да се занимават с всякакви долни дейности. Тъй като всички дяволи са зли и винаги има борба между тях, и те никога не могат да си съответстват помежду си, това усложнява нещата. Когато хората, които искрено вярват в Бог, се съберат, е много по-просто; всички те желаят да четат Божиите слова и да живеят църковен живот и всички обичат да изпълняват дълга си и да се занимават със същински задачи. Те не участват в криви и долни дейности — най-много може да разкрият известна поквара. Само такива хора могат да постигнат спасение чрез вяра в Бог. Дяволите никога не могат да бъдат спасени чрез вяра в Бог, защото вълкът козината си мени, но нрава — не. Дори дяволите да вярват в Бог в продължение на десетилетия или векове, те няма да се променят, което е факт, видим за всички. Сега много църкви са изчистили онези, които са дяволи, което е добро нещо и напълно съответства на Божиите намерения. В някои църкви половината от хората са дяволи, докато в други дяволите са малцинство. Лесно ли е да се извършва работата на църквата в такива църкви? Със сигурност не. Ако дяволите бъдат изчистени и се остави само поквареното човечество, църковната работа става много по-лесна за вършене. Най-жалкото положение е, когато лъжеводачи или антихристи държат властта в някои църкви, като дяволи заемат ръководната роля; тогава Божиите избраници в тези църкви наистина страдат. Кажете Ми, могат ли лъжеводачите или антихристите, държащи властта, да донесат мир и радост на Божиите избраници? Мислите и идеите на лъжеводачите и антихристите са изцяло зли и противоречат на истината. Ако има десет или двадесет живи демони, които ги подкрепят, животът в такава църква е като да живееш на място, където се събират демони, в бърлога на демони, контролирана от дяволски цар; това е подобно на живот в месомелачка, което причинява безпокойство на ума и духа ти. Всеки ден това, което заема мислите ти, са неща като с кого да се бориш или да спориш, с кого да се сприятелиш и да се сближиш, кого да избягваш и от кого да се пазиш и т.н.; дори нямаш спокойна среда, живееш в постоянен страх и трепет, без капка спокойствие. Не е ли това като да си в месомелачка? (Да.) Това зло общество, това зло човечество се отнася към всеки и към всяка група или организация по един и същи начин, като прилага едни и същи мнения и гледни точки към всички. По същия начин те са неспокойни дори спрямо църквата, институция, която е относително положителна, и не я пощадяват. Независимо от всичко, начинът, по който ние се отнасяме към тях, е принципен, нали?

Деветата цел на вярата в Бог — наблюдаването на църквата — вече е изцяло обсъдена в общение и цялото съдържание на първата категория от четиринадесетата отговорност на водачите и работниците също е основно обсъдено. Обобщението на целите на тези неверници и атеисти в тяхната вяра в Бог по същество обхваща тези точки. Последната обсъдена цел леко се различава по съдържание от предишните. Когато тези, които наблюдават църквата, проникнат в нея, те не гонят прехрана, статус или удобства в живота и работата, а идват с политически цели. Независимо от техните цели, щом ги прозрем и разпознаем, трябва незабавно да предприемем подходящи действия, като премахнем или отлъчим тези лица, и категорично да не им позволяваме да се спотайват дълго в църквата. Това е важна задача за водачите и работниците. Въз основа на тяхната цел да вярват в Бог, разпознайте и определете кои са истинските братя и сестри — Божиите избраници — и кои са различните типове зли хора, които църквата трябва да премахне или отлъчи; своевременно идентифицирайте тези зли хора и след това незабавно възприемете съответния подход, за да ги премахнете или отлъчите. Това е първата категория за разпознаване и категоризиране на различните типове зли хора: целта на вярата на човек в Бог. Приключихме с нашето общение по нея.

II. Въз основа на човешката природа

Сега преминаваме към втората категория, а именно тяхната човешка природа. Чрез проявленията на човешката природа на даден човек ние разпознаваме и определяме дали този човек наистина вярва в Бог и дали е подходящ да остане в църквата. Ако въз основа на неговите проявления и разкривания на човешката природа и същността на неговата човешка природа той не е истински брат или сестра, не е подходящ да остане в църквата, присъствието му смущава братята и сестрите и — според поведението му — той принадлежи към онези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, тогава църквата трябва бързо да разработи съответните планове за премахване или отлъчване на този човек. Общението по четиринадесетата отговорност на водачите и работниците е за премахване или отлъчване на всякакви зли хора. Погледнато през призмата на човешката природа, човешката природа на тези лица със сигурност е лоша и зла; казано на по-достъпен език, те просто не са стока. Въз основа на проявленията на тяхната човешка природа те трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, за да им се попречи да продължават да причиняват смущения в църквата и да засягат нормалния ред на църковния живот на Божиите избраници и изпълнението на техния дълг. И така, чрез кои проявления преценяваме човешката природа на даден човек като добра или зла и по този начин решаваме дали църквата трябва да го премахне или отлъчи? Втората категория — човешката природа — при обобщение също обхваща много точки, но нека първо да разговаряме за първата точка.

А. Обича да представя фактите за лъжи и обратното

Първата точка е за тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Със сигурност всички вие често сте виждали такива хора. В какво основно се проявява любовта към представянето на фактите за лъжи и обратното? Тя се проявява в говорене без принципи, в постоянно провокиране на спорове с определени намерения и цели, което причинява неблагоприятни последици. Ясно е, че такива хора имат сериозни проблеми с речта си, които се коренят в лошия им нрав и липсата на човешка природа, което ги кара да обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Ако погледнем от гледна точка на този термин, „представянето на фактите за лъжи и обратното“ означава често да се твърди, че това, което е факт, е лъжа, и обратното; това е да се обръщат наопаки черното и бялото и дори да се разкрасяват фактите с неверни подробности, да се отправят неоснователни обвинения, да се правят необосновани преценки и да се говори, както му е угодно на човек. Такива хора никога не представят нещата в положителна светлина; това, което казват, не изгражда хората и не им носи никаква полза или помощ. В хода на общуването, ангажирането и комуникацията с тях, слушането на това, което говорят, често потапя сърцата на хората в мрак и смут, дори ги кара да губят увереност във вярата си, така че да не бъдат склонни да вярват в Бог и да не могат да успокоят умовете си по време на духовната практика и на събиранията. Те често са разстроени в ума и духа си от твърденията за това кое е правилно и кое не и от клюките, които такива хора разпространяват, и започват да гледат на всички с неодобрение и да виждат само недостатъци у другите. Често, след като чуят как се представят фактите за лъжи и обратното, нормалното мислене на хората се смущава и дори правилните им гледни точки по въпросите се смущават, което им пречи да различат правилното от неправилното. Онези, на които им липсва проницателност, често биват примамени и попадат в изкушение, без дори да го осъзнават, поради някои неща, казани от хората, които представят фактите за лъжи и обратното. Те си мислят: „Тези хора не са навредили на никого, участват нормално в събиранията, понякога дори дават милостиня и помагат на другите и не са направили нищо лошо“. Последствията от техните взаимодействия с такива хора обаче често са, че те се оказват затънали във въпроси за правилно и грешно и затънали в изкушение, и се оказват затънали в емоционални обвързаности между хората и в неподходящи междуличностни отношения. Тези хора, които представят фактите за лъжи и обратното, са специалисти в смущаването на подходящите взаимоотношения между хората и в саботирането на част от чистото разбиране в умовете на хората. В техните очи хората, които споделят добри взаимоотношения и могат да се подкрепят и да си помагат взаимно, стават обект на техните тайни нападки и осъждания. По същия начин всеки, който изпълнява дълга си с известна преданост и отдава всичко в някаква степен, също е обект на техните нападки. Независимо колко добро или положително е нещо, те намират начини да го очернят. Отправят прикрити критики към всичко, коментират всяко нещо и имат собствени възгледи по всички въпроси. Тези възгледи изобщо не са истински възгледи; по-скоро те говорят глупости, объркват истинските факти и лъжите и обръщат наопаки черното и бялото. За да постигнат дадена цел или да всяват раздори между хората, или да оклеветят определени личности, те дори стигат дотам, че умишлено и безразсъдно измислят неща, като разкрасяват фактите с неверни подробности и отправят неоснователни обвинения, като правят от мухата слон. Онези, които не са наясно с фактите, ги слушат как говорят и си мислят, че твърденията им изглеждат разумни и не биха могли да бъдат лъжливи, и така биват подведени. Този тип хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, отправят прикрити критики към всяко положително нещо. Дали е защото имат чувство за справедливост? (Не.) Те се отнасят с открито пренебрежение към онези, които активно изпълняват дълга си, които са предани, които отдават всичко ентусиазирано и които имат съвест и разум, и не ги уважават. И така, каква е причината за безразсъдните приказки на тези хора? Къде се коренят те? Защо тези хора винаги обичат да представят фактите за лъжи и обратното? (Защото човешката им природа е лоша.) Правилно; това се дължи на лошата човешка природа. Ако човешката им природа беше добра, те нямаше да представят фактите за лъжи и обратното. Говоренето трябва да се основава на съвестта и рационалността; човек не може постоянно да бълва изопачени теории и ереси. Представянето на фактите за лъжи и обратното се корени в лошата човешка природа. Каквото и да кажат такива хора, то има лош привкус; меко казано, те осъждат другите, но всъщност думите им носят някои елементи на злобно намерение да заклеймят и прокълнат, както и нотки на подстрекателство, завист, пренебрежение, омраза и дори привкус на това да риташ падналия. Казано накратко, това са основните характерни черти на тяхното представяне на фактите за лъжи и обратното. Освен тези характерни черти, такива хора споделят и друга обща черта: те негодуват срещу хората, които имат това, което на тях им липсва, и се присмиват на хората, на които им липсва това, което те имат. Добра ли е тяхната човешка природа? (Не.) Хората от този тип, които негодуват срещу хората, които имат това, което на тях им липсва, и се присмиват на хората, на които им липсва това, което те имат, изпитват завист към всеки, който е по-добър от тях, и злословят по негов адрес зад гърба му, като го осъждат и заклеймяват; докато, ако някой е по-низш от тях, те подигравателно му се присмиват, готови да го осмеят, сатиризират и омаловажат. Те не могат да възприемат правилно нито един въпрос, нито да подходят към него въз основа на най-основната човешка етика. Не е нужно да благославят някого, нито да пожелават на някого добро или всичко да му върви по вода, или да върви по правилния път; а най-малкото трябва да оценяват правилно другите, без да таят никаква злоба — те дори това не успяват да направят. Коя е основната причина да представят фактите за лъжи и обратното? Очевидно от речта им и от отношението им към другите, и от това, което мислят, и начина, по който се отнасят към другите дълбоко в сърцата си, става ясно, че човешката природа на хората от този тип е злобна. Въпреки че хората от този тип използват само устата си, за да представят фактите за лъжи и обратното, зад тези действия се крият нещата и целите, които искат да постигнат, както и техните истински възгледи и отношение към хората и нещата дълбоко в сърцата им. Като оставим настрана засега дали тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, възприемат добре истината и дали са хора, които обичат истината, могат ли те, въз основа на тази черта на тяхната човешка природа — любовта към представянето на фактите за лъжи и обратното, да окажат някакво добро, възвисяващо или положително влияние върху братята и сестрите в църквата? (Не.) Категорично не!

Нека разгледаме някои конкретни примери, за да видим какви проявления имат тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното. Да кажем например, че има една сестра, чието семейство е много богато, но в името на проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог тя се е избавила от плътските удоволствия и е напуснала дома си, за да изпълнява своя дълг. Кажете Ми, как нормалните хора биха погледнали на тази ситуация? Няма ли да ѝ се възхищават и да ѝ завиждат? Най-малкото биха сметнали, че сестрата е достойна за похвала и подражание за това, че е способна да пожертва плътските удоволствия, за да изпълнява своя дълг. Но как коментират това тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното? Те казват: „Тя се отказва от живота на богаташ, за да излиза и да проповядва евангелието по цял ден; ако продължава така, рано или късно съпругът ѝ ще я изгони! Нима вярата в бог не е изцяло за получаване на благословии и наслада? Погледнете я, има благословии, но не знае как да им се наслаждава, изоставя семейството и кариерата си, за да изпълнява всеотдайно своя дълг; не е ли това глупаво? Ако моето семейство беше толкова богато, просто щях да си седя вкъщи и да се наслаждавам“. Кажете Ми, има ли в тези думи едно-единствено изречение, което да е в съгласие с човешката природа, което да изгражда другите? (Не.) Като чуят това, онези, които имат известна проницателност, биха си помислили: „Това не е ли изопачаване на фактите? За един вярващ да се отрече от всичко, за да отдаде всичко на Бог, и да не преследва материални удоволствия, е нещо положително по своята същност, но те го заклеймяват“. Ако някой непроницателен човек чуе това, той ще бъде подведен и смутен; неговият устрем за вяра в Бог и устремът му да се отрича от неща и да отдава всичко, за да изпълнява своя дълг, веднага ще бъдат силно охладени. Въпреки че думите на тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, са малко, негативното въздействие, което оказват върху другите, е значително, достатъчно, за да накара някого да се чувства негативно за известно време и да не може да се възстанови. Не е ли така? (Да.) Само няколко привидно правдоподобни думи могат да отровят някои хора, след като ги чуят. Какво говори това за човешката природа на тези, които могат да изричат такива отровни думи? (Тя е лоша.) Има ли сред думите им изречение, което би могло да укрепи вярата на някого, след като го чуе? (Не.) Какви са всички тези думи? Най-общо казано, всички те са думи на неверници; нито едно изречение не бива да бъде изричано от тези, които следват Бог. По-конкретно, нито едно изречение, казано от тези хора, не показва каквато и да било човешка природа. Какво означава на хората да им липсва човешка природа? Това означава да не притежават дори морал. Какво означава да нямат морал? Сестрата има добри условия на живот и заможно семейство, а какво е отношението на тези хора? Дали е само завист, последвана от благопожелания и след това продължаване напред? (Не.) Тогава какво е тяхното отношение? На завист, възмущение, негодувание и таене на оплаквания в сърцата им: „Заслужава ли тя да има толкова много пари? Защо аз нямам толкова много пари? Защо бог благославя нея, а мен не?“. Сестрата е богата и преуспяваща, затова те изпитват завист и омраза, без нито една дума на искрено възхищение или благопожелание. Това показва пълно отсъствие дори на най-елементарен морал. Сестрата е богата, затова те таят омраза, почти до степен да се опитат да я ограбят или измамят, за да ѝ отнемат имуществото. Нещо повече, тази сестра живее в заможно семейство, но е способна да загърби добрите условия на живот и материалните удобства, за да отиде и да изпълни дълга си. За един вярващ в Бог това е нещо, което заслужава поздравления, заслужава възхищение и завист. Хората трябва да ѝ пожелаят добро, да се опитат да се доближат до нея и да ѝ подражават. Но дали тези хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, имат да кажат нещо подобно? (Не.) Как говорят те? Всяко изречение е белязано от остри думи и намек за омраза. Защо могат да говорят по този начин? Защото са недоволни и неудовлетворени от собственото си положение, защото таят негодувание и затова дават воля на гнева си срещу тази богата сестра. Като вярващ в Бог човек трябва особено много да цени онези, които са способни активно да изпълняват дълга си и да се стремят към истината, да им се възхищава, да се учи от тях и да им подражава. Вместо да се поучат от силните страни на сестрата, за да компенсират собствените си слабости, тези хора ѝ се подиграват, че е глупава, и дори се надяват, че съпругът ѝ ще се разведе с нея. Те чакат да видят нейното падение. Ако тази сестра наистина се разведе със съпруга си, няма ли тогава да се почувстват доволни? Няма ли да се изпълни желанието им? Това отразява истинските им чувства, както и намерението и целта им. Те не желаят доброто на другите. Когато видят някой, който се справя добре или е по-добър от тях, това ги изпълва със завист и негодувание. Независимо колко силна е вярата на някой друг в Бог, ако този човек е по-добър от него, тогава просто няма как да се получи. На тях им липсва изцяло човешка природа и те не са способни да произнесат и дума на благословение или назидание. Защо не могат да изрекат такива думи? Защото човешката им природа е твърде зла! Не става въпрос за това, че не искат да говорят или че им липсват подходящите думи, а по-скоро за това, че сърцата им са изпълнени със завист, негодувание и възмущение, което прави невъзможно за тях да произнасят думи на благословение. И така, може ли тогава фактът, че сърцата им са изпълнени с такива покварени неща, да показва, че човешката им природа е злобна? (Да.) Може. Понеже разкриват такъв покварен нрав, за другите става лесно да ги разпознаят и те могат да прозрат покварената им същност.

Ето още един пример. Имаше една сестра, която преди да повярва в Бог, винаги беше в конфликт със своята етърва. По-късно и двете започнаха да вярват в Бог и чрез ядене и пиене на Божиите слова разбраха някои истини. Те осъзнаха как човек трябва да постъпва и да се разбира с другите и когато покварата им се разкриваше, те можеха да се открият една пред друга и да се опитат да опознаят себе си, от което връзката им ставаше все по-хармонична. Някои хора биха им завидели и биха казали: „Вижте ги, цялото семейство вярва в Бог и етървите са като истински сестри. Не е ли всичко това заради вярата им в Бог? Семействата на невярващите изобщо не могат да се разбират, винаги се карат и съревновават помежду си, дори сред братя и сестри от една майка. Вярващите са много по-добре; дори етървите да не са истински сестри, стига да вярват в Бог, да имат общи цели, към които да се стремят, да вървят по един и същи път и да намират общ език, те си съответстват по дух, което е прекрасно!“. Това показва, че тези, които искрено вярват в Бог, са различни от невярващите. Хора от различни семейства се събират с общи цели и стремежи, съответстват си в Божия дом и пред Бог. Целта на тези думи е да се даде на хората да разберат, че това е резултатът от Божиите слова и дело, благодат, дадена на хората от Бог. Това е нещо, което невярващите нямат и на което не могат да се насладят. Най-малкото, след като чуе това, човек би почувствал, че е добре да вярва в Бог, и би имал благоприятно впечатление за вярата в Бог. Но чуйте какво казва за това човекът, който обича да представя фактите за лъжи и обратното: „Хм! Може да виждаш, че тези етърви външно сякаш се разбират, че са напълно хармонични по време на събиранията — но не се ли карат и те понякога помежду си? Ти не знаеш, те преди се караха толкова лошо!“. Други казват: „Техните минали спорове и караници бяха, защото не вярваха в Бог и не разбираха истината. Сега се разбират чудесно! Това е, защото и двете вече вярват в Бог, разбират някои истини и могат да се открият една пред друга в общение и да познаят собствената си поквара, и често изпълняват дълга си заедно. Въпреки че все още има известно търкане между тях, те като цяло могат да си признаят грешките една на друга и се консултират помежду си за всичко, което правят. Това е нещо, което никой невярващ не може да постигне, дори и с кръвните си роднини“. И все пак човекът, който представя фактите за лъжи и обратното, казва: „В кое семейство няма свади? Остави етървите, дори биологичните сестри се карат, нали? Хармонията, която изглежда, че сега цари между тях, е просто театър за пред другите. Отказвам да повярвам, че няма да се скарат за наследството, след като свекърът им умре! Нима вярата в бог не е просто желание, вид духовна утеха? Могат ли наистина да се откажат от толкова много богатство заради нея? В никакъв случай!“. Има ли в тези думи едно-единствено твърдение, което да е съобразено с фактите? Има ли някакво пожелание за добруването на хората, някаква благословия? (Не.) Има ли нещо, което изразява личното чувство, че вярата в Бог наистина е добра, след като е видял другите да се наслаждават, точно като самия него, на Божията благодат? (Не.) Според тези, които представят фактите за лъжи и обратното, тези лични преобразявания, които се случват сред братята и сестрите, са измамни; придобиването на истината и промените в нрава, които идват от вярата в Бог, са лъжливи; те не вярват, че Бог може да пречисти хората, че Бог може да промени хората. От думите им може да се види не само тяхното произволно осъждане, омраза и проклинане на хората, но и тяхното неверие и отричане на въздействието, постигнато от Божието дело и слова върху хората. Етървите имат добри взаимоотношения и проявяват взаимна толерантност и търпение, когато са заедно, поради вярата си в Бог. Този човек, който обича да представя фактите за лъжи и обратното, се чувства неудобно и недоволен в сърцето си и затова се опитва по всякакъв възможен начин да всява раздор между сестрите, като се радва, ако успее да накара етървите да спорят и да се карат при среща. Що за държание е това? Що за манталитет е това? Ако се съди по манталитета им, не е ли това донякъде извратено? (Да.) По отношение на поведението им, не е ли то отвратително? (Да.) И все пак хора от този тип все още участват в църковния живот и такива като тях не липсват сред онези, които изпълняват своя дълг. Тези хора обикновено се наричат хора с „хаплив език“. Всъщност не става въпрос само за това, че езикът им е хаплив; техният вътрешен свят е невероятно мрачен и отровен! Независимо какви добри свидетелства за преживяване споделят братята и сестрите, в техните очи те са изкуствени и въображаеми и в тях няма нищо специално. Независимо в кого Бог извършва делото на правосъдие и наказание, което води до значителни придобивки, така че той да може да се изправи и да сподели своето преживяване и да свидетелства за Бог — дълбоко в себе си тези хора презират това, като си мислят: „Какво толкова велико има в това? След като са слушали толкова много проповеди, нима някой няма да има някакво разбиране? Написваш една статия със свидетелство за преживяване и си доволен, смяташ се за победител? Бих искал да видя дали все пак ще се оплакваш от бог, когато в бъдеще нещата се объркат. Ако бог ти отнеме детето, бих искал да видя дали ще плачеш и дали тогава все още ще можеш да вярваш в бог!“. Какво според вас изпълва сърцата им? Не е ли това желание целият свят да е в хаос, страх хората да не тръгнат по правилния път? Казано накратко, независимо какво се случва в нечие семейство, те трябва да направят някакви коментари по въпроса, но независимо какво казват, тези хора имат една характерна черта, а именно, че се надяват никой да не е добре — те говорят за всички така, сякаш изобщо нямат заслуги; радва ги да говорят за другите като за измет и винаги се наслаждават на чуждото нещастие. Ако някой има богато семейство, те завиждат, ядосват се и мразят, постоянно се оплакват в сърцата си и желаят Бог да отнеме богатството на този човек и благодатта, на която се наслаждава, и да ги даде на тях. Оплакванията, изричани зад гърба на хората от тези лица, са непоносими за слушане. Приличат ли те по някакъв начин на вярващи в Бог? Разбира се, хората от този тип също са умели в прикриването. Колкото и злонамерени или мрачни да са сърцата им, в присъствието на братя и сестри по време на събирания те също ще разговарят за своето разбиране и прозрения, ще бълват велики доктрини, за да се прикрият, като си създават „славен“, добър образ. Зад кулисите обаче те не говорят и не действат като човеци. Повечето хора, ако не са общували с тези лица и не познават истинските им проявления или това, което се крие в дълбините на сърцата им, а само са ги чували да говорят правилно по време на събирания, няма да са открили колко подла или жестока е тяхната човешка природа, нито колко низък е характерът им, а дори ще ги мислят за добри. Едва след като прекарат повече време с тях и разберат техните действия и поведение в живота зад кулисите, хората постепенно започват да ги разпознават и да изпитват отвращение. Затова разпознаването на някого не бива да се основава единствено на приятните думи, които изрича по време на събирания; човек трябва също така да наблюдава неговите действия и думи в живота зад кулисите, за да прозре неговата същност и истинско лице.

Освен че не говорят като човеци, хората от типа, който обича да представя фактите за лъжи и обратното, имат и друга характерна черта: те искат да коментират всеки и всичко, дори тези, които не познават или с които никога не са общували, и не пропускат дори най-дребните въпроси в живота на другите хора. Резултатът от техните коментари е, че колкото и положително да е нещо, то се извърта в негативно от тяхната реч; колкото и правилно да е нещо, то се изопачава в нещо негативно, щом мине през техните противни усти. Това ги прави щастливи, позволява им да се хранят добре и да заспиват дълбоко. Кажете Ми, що за същество е това? Например, ако някои братя и сестри са имали добри доходи тази година и са финансово по-добре — предлагат малко повече, надхвърлят една десета — те стават завистливи и казват: „Защо предлагаш толкова много тази година? Бог определя дали човек е добър или зъл не въз основа на това колко предлагаш. Какъв е смисълът на твоята нетърпеливост? Божият дом не изпитва недостиг на пари“. Неприятните думи отново излизат, нали? Който и да направи нещо правилно или нещо, което е съобразено с истината, те го намират за осъдително и изпитват крайно отвращение в сърцата си. Те се опитват по всякакъв възможен начин да те контролират, като търсят извинения да те нападат, обвиняват и заклеймяват, докато не те съборят и не избият позитивността от теб, като те оставят напълно объркан и неспособен да различиш кое е правилно и кое не. Тогава те се смеят от сърце, вътрешно ти се подиграват и си казват: „Това е всичко, което представляваш, а говориш за свидетелство за преживяване!“. Това не е ли дявол, който показва истинското си лице? Не са ли това думите на слуга на Сатана, на антихрист? (Да.) Колкото повече говоря за този тип хора, толкова повече се ядосвам и отвращавам. Сблъсквали ли сте се някога с такива хора? Независимо от външния им вид или чертите на лицето им, винаги когато са напът да представят фактите за лъжи и обратното, израженията им стават странни: свити устни, присвити очи, които вече не гледат открито другите, а чертите на някои хора дори сякаш се разместват. Това е сигнал, който ти се предава и ти казва, че са на път да говорят не по човешки. Какво правиш тогава? Получаваш ли този сигнал, или го блокираш? (Блокираме го.) Трябва да се дистанцираш, като им кажеш: „Не говори; не искам да слушам. Ти клюкарстваш твърде много. Ако няма да говориш като човек, тогава стой далеч от мен. Не искам да бъда подлаган на твоето смущение; не искам да бъда въвличан в тези неподходящи междуличностни отношения, няма да обръщам внимание на човек като теб“. Наблюдавайте и вижте кой сред вас обича да представя фактите за лъжи и обратното, кой притежава такова държание, и след това бързо се дистанцирайте от него. Каква е характерната черта на човешката природа на тези хора? Тя е да говорят отровно или, по-разговорно казано, да имат „хаплив език“. Като разобличавате отровните им думи, можете да видите различните твърдения, които те разпространяват; чрез техните твърдения можете да видите вътрешния им свят и да определите точно каква е тяхната човешка природа същност и дали са зли хора. Хората от този тип, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, чрез различните сигнали и твърдения, които разпространяват, позволяват на другите ясно да ги определят като зли хора. Хората от този тип напълно отговарят на критерия за премахване или отлъчване; към тях не може да има милост. Те трябва да бъдат премахнати и да не им се позволява да причиняват смущения в църквата.

Току-що разговаряхме за характерните черти на типа хора, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното, и от положението с вярата им в Бог и от проявленията на тяхната човешка природа би трябвало да е видно, че те са тип хора, които изпитват неприязън към истината и които не обичат истината. Тяхната човешка природа е лоша до такава степен, че те са неподвластни на разума и им липсва дори най-основна човешка етика; просто в техния конкретен случай характерната черта на лошата им човешка природа е, че те особено обичат да представят фактите за лъжи и обратното. От думите, които изричат, може да се наблюдава характерната черта на тяхната човешка природа и тяхната човешка природа същност; ясно е, че хората от този тип са личности с лоша човешка природа. До каква степен е лоша тяхната човешка природа? Тя е лоша до такава степен, че е зла, което ги поставя в категорията на злите хора. Това е така, защото думите, които те обикновено изричат, не са от време на време да се оплачат и да изразят малко завист или понякога да покажат малко човешка слабост; техните проявления не са тези на обикновен, нормален покварен нрав, а са достатъчни, за да докажат, че могат да бъдат категоризирани като зли хора. Това е първият тип хора: тези, които обичат да представят фактите за лъжи и обратното.

Б. Обича да се възползва

Вторият тип хора са тези, които обичат да се възползват. Някои хора определено имат представи, когато става въпрос за общение относно любовта към възползването, като си мислят: „Кой покварен човек не обича да се възползва? Това е човешка природа; стига да не е извършване на зло, какво толкова сериозно има в това да се възползваш малко?“. Любовта към възползването, за която разговаряме тук, надхвърля обхвата на любовта към възползването на нормалните хора — тя достига степента на зло. В църквата би трябвало да има доста хора от този тип, или поне част от тях. Под претекст, че „всички сме братя и сестри“, те се възползват навсякъде, възползват се сред братята и сестрите, в Божия дом и в църквата. От какво се възползват? Например, ако семейството им трябва да купи къща, но нямат достатъчно пари, те не се обръщат към роднини или приятели, за да заемат, нито отиват в банката за кредит; те заемат от братята и сестрите, без да споменават лихва или кога ще върнат заема — те просто го заемат. Да се каже, че го „заемат“, е меко казано; факт е, че те просто го вземат, защото никога не възнамеряват да върнат парите или да платят лихва. Защо се насочват към братята и сестрите? Те смятат, че тъй като всички са братя и сестри, трябва да си помагат в трудни моменти, а ако някой не помогне, тогава той не е брат или сестра. Така те отиват при братята и сестрите, за да заемат пари, като си измислят причини, за да накарат братята и сестрите да почувстват, че е съвсем правилно и редно да им дадат пари назаем. Някои други хора виждат, че семейството на брат или сестра притежава кола и постоянно мислят за нея, като непрекъснато искат да я заемат на всеки няколко дни. Те я заемат, но не я връщат и не зареждат гориво, а понякога дори нанасят щети по каросерията ѝ или я блъскат. Те копнеят и кроят планове за всяка хубава храна, полезни предмети или нещо ценно, което видят в домовете на другите, и ламтят за него. В чийто и дом да отидат, очите им блестят от крадлива алчност, докато търсят и оглеждат навсякъде в опит да намерят от какво да се възползват или неща, които биха могли да вземат — дори малка саксия с цвете няма да им убегне. Когато излизат или вечерят с други, те никога не предлагат да платят за транспорта или храната. Когато видят нещо хубаво, искат да го купят, но когато дойде време за плащане, карат другите да платят сметката вместо тях, а след това дори не повдигат въпроса за връщане на парите; те просто искат да се възползват, дори ако става въпрос само за стотинка или левче. Ако искаш хубави неща, можеш сам да си ги платиш; ако не искаш да плащаш със собствени пари, тогава не се опитвай да се възползваш от другите и не бъди толкова алчен; трябва да имаш известна почтеност, за да спечелиш уважението на другите хора. Но този тип хора нямат почтеност, искат само да се възползват и се чувстват все по-радостни, колкото повече се възползват. Появата на такива хора в църквата позор ли е, или слава? (Позор.) Това е позор. Бихте ли казали, че това тяхно възползване е необходимо? Дали е защото не могат да си позволят храна или да сложат храна на масата на семейството си? Съвсем не. Всъщност те имат достатъчно пари за харчене и достатъчно храна за ядене; просто алчността им е толкова голяма, до степен, че ги лишава от почтеност, и до степен, че предизвиква отвращение и погнуса у другите. Добър ли е такъв човек? (Не.) Някои хора винаги гледат да се възползват, когато изпълняват дълга си, чувстват се огорчени, ако загубят дори малко, и смятат, че трябва да говорят за това. Когато им се възложи задача, те винаги повдигат въпроса за парите: „Пътните разходи за едно пътуване ще бъдат еди-колко си, настаняването ще струва еди-колко си, храната ще струва еди-колко си и т.н.“. Казват им: „Не се притеснявай за парите, църквата ще ги осигури“. Но след като получат парите, те се замислят и си казват: „Това не е достатъчно. Какво мога да направя навън само с 200 юана? Има една поговорка: „Бъди пестелив у дома, но вземи достатъчно пари, когато пътуваш“. Трябва да нося още малко резервни пари; ако не ги използвам всичките, ще върна остатъка на църквата“. Когато се върнат, те не споменават нищо за останали пари, нито отчитат разходите си. Те дори смеят да се възползват от църквата; биха ли посмели да присвоят Божиите приноси? (Да.) Що за същества са те? Липсва им почтеност, както и съвест и разум. Би ли одобрил Бог такива хора? Някои други дори отиват на места за събиране или за настаняване, за да се къпят, да си мият косата и да перат, като използват пералнята, бойлера, шампоана, перилния препарат и т.н. на църквата; те дори се възползват от тези удобства, като използват нещата на църквата, за да спестят от своите. Те смятат, че тъй като вярват в Бог, те са част от Божия дом и затова им се полага свободно да използват всеки предмет, принадлежащ на Божия дом, с мисълта, че би било загуба да не го използват, или да не го вземат, или да не се възползват от него; и дори да го счупят, не възнамеряват да го възстановят. Когато става въпрос за собствените им вещи, те знаят как да ги използват пестеливо и да се грижат щателно за тях, но използват оборудването и предметите на Божия дом, както си искат, без да предоставят компенсация, ако ги счупят. Добри хора ли са това? Те със сигурност не са стока. Особено в някои случаи, когато църквата трябва да закупи някои предмети, те активно се записват доброволци, бидейки особено склонни да се занимават с такива задачи. Защо са толкова нетърпеливи? Те вярват, че има печалба, която може да се извлече, и предимства, от които да се възползват; след като купят предметите, те прибират всички останали пари за себе си. Искат да се възползват от всичко, което могат, като си мислят, че би било загуба да не го направят; това е логиката, към която се придържат. Ако не могат да се възползват, те проклинат братята и сестрите и проклинат Божия дом — проклинат всички; те са просто зли демони, вонящи просяци, истински членове на просешка банда, които подават купичките си навсякъде, за да измъкнат облаги и да се възползват. Хората казват: „Ти винаги искаш нещо; не си ли просто вонящ просяк?“. Той отговаря: „Няма проблем, наричай ме както искаш — скъперник, стиснат човек, вонящ просяк, член на просешка банда, бедняк — стига да мога да се възползвам, всичко е наред“. Имат ли хората от този тип някаква почтеност? (Не.) Не причиняват ли такива хора известно ниво на смущение на братята и сестрите? Особено на тези семейства, живеещи в трудни обстоятелства, с оскъдни финансови средства, не причиняват ли те известно ниво на смущение и вреда? (Да.) Биха ли могли да повлияят негативно на младите на духовен ръст и особено уязвими хора? (Да.) Хората изпитват отвращение само при вида им; всеки, който ги види, се дразни, но всички се чувстват твърде неудобно да откажат, затова допускат да бъдат толкова нагло изнудвани от тях. Всеки знае, че имат лоша човешка природа и низък характер, но като има предвид, че всички са братя и сестри, и като вижда, че понякога могат да изпълняват някакъв дълг и имат капчица вяра, и понякога могат да положат малко усилия, като приютят някого в дома си — заради тези неща повечето хора си затварят очите за тяхното поведение да се възползват навсякъде, където отидат, и не го приемат сериозно. Въпреки това смущенията, които причиняват в църквата, стават все по-значителни, достатъчно, за да накарат повечето хора да се чувстват неспокойни. Не е ли това проблем? (Да.) Тези хора, дори да не са бесни кучета, които хапят хората навсякъде и могат да ги нахапят до смърт, са като досадни мухи, чието жужене не дава покой на хората. Ако не бъдат премахнати, те ще причиняват безкрайни смущения. Оставянето им в църквата постоянно ще води до бедствия, като лишава хората от мир. След като бъдат смутени, хората се чувстват доста раздразнени, като често изпитват неприязън към такива хора; но тъй като нямат решение, те просто търпят, отново и отново. Що за хора са това? Сред хората има дори такива негодници, достойни за презрение. Защо такива хора изобщо вярват в Бог? Те просто не заслужават да живеят! Да се възползват от всичко, което могат — колко срамно! Просто се наслаждавай на толкова материални неща, колкото позволяват способностите ти; ако нямаш способността, тогава не се наслаждавай и не присвоявай това, което принадлежи на другите. Ако се възползваш по някакъв дребен, незначителен начин, защото другите понякога благотворително предлагат нещо безплатно, или защото изпитваш особена симпатия към нещо или си влюбен в нещо, всеки може да прости това. Както казва поговорката: „Бедността ограничава амбицията“; това не е голям проблем. Но ако винаги търсиш как да се възползваш по този начин, до степен да станеш безсрамен и нагъл и да се превърнеш във вонящ просяк или в бясно куче или муха в очите на всички, тогава трябва незабавно да бъдеш премахнат. Веднъж завинаги трябва да се вземат мерки спрямо такива хора, за да се сложи край на всички тези проблеми.

До каква степен можете да търпите тези, които обичат да се възползват? Ако наистина не можете да ги понасяте и се чувствате сякаш сте глътнали умряла муха, след като са се възползвали от вас — като повечето от вас неконтролируемо се ядосват и постоянно се оплакват от тях, когато сте заедно — тогава в този момент не трябваше ли вече да са премахнати? (Да.) Когато стане непоносимо, когато се достигне границата, всички трябва да се обединят, за да ги премахнат. Това е премахване на напаст от Божия дом, това е нещо, което много радва хората. Такъв човек е просто отрепка, причиняваща безпокойство сред повечето хора. Това представлява зловреден инцидент, който смущава и прекъсва църковния живот, като принуждава хората да се събират, за да разговарят и да решат проблема, свързан с този човек. Тази практика е оправдана, тъй като смущението, причинено от злия човек, вече е навредило на някои хора. За да се попречи на злия човек да продължи да върши зло, да се поддържа нормалният ред на църковния живот и да се предотврати по-нататъшното причиняване на вреда на Божиите избраници, трябва бързо да се вземат мерки спрямо злия човек и той да бъде премахнат. Ако може да подаде сигнал за църквата, след като бъде премахнат, трябва мъдро да му се съобщи: „Ти не си премахнат или отлъчен. Изолирай се вкъщи и се самоанализирай. След като се самоанализираш правилно, напиши писмо на покаяние и тогава можем да те приветстваме обратно в църквата. Засега трябва да се опиташ да спечелиш повече пари и да се наслаждаваш на живота; освен това обмисли въпроса за вярата в Бог. По този начин няма да пренебрегваш нито един от двата аспекта“. Как звучи това? (Добре.) Няма да казваме, че е премахнат или отлъчен; просто от днес нататък този човек вече няма да бъде в църквата. Какво ще кажете да се справим по този начин? (Добре е.) Чудесно е! Няма нужда от спорове или уреждане на сметки, само едно просто и ясно решение, което му позволява да се върне в света, за да работи, да изкарва пари и да живее собствения си живот. Казано накратко, човешката природа на тези, които обичат да се възползват, не е кой знае колко добра. Въпреки че не може да се каже, че е зла, техният характер на любов към възползването ги прави доста досадни и отвратителни. Те използват всяка възможна възможност! Дори такива хора да не участват в незаконни или престъпни дейности, дългосрочните прекъсвания и смущения, които техните действия и поведение носят на църковния живот — тези последици — са по-сериозни от всяко злодеяние; те са достатъчни, за да ги характеризират като неверници или зли хора, които да бъдат премахнати от църквата. По този начин напълно се спират смущенията в църквата и тормозът на братята и сестрите от страна на неверниците.

По-рано разговаряхме за специален начин за справяне с тези, които обичат да се възползват — метод, разработен въз основа на специалните обстоятелства на преследване в континентален Китай. В църквите в чужбина е добре просто директно да ги премахвате. Въпреки това, независимо към какъв тип хора е насочен даден метод за справяне, от съществено значение е да се гарантира, че той е едновременно принципен и мъдър. Църквата има управленски закони и правила, всички те са насочени към защита на нормалния църковен живот за братята и сестрите и нормалния ред на изпълнение на дълга. Ако някой смущава църковния живот на братята и сестрите или изпълнението на техния дълг, това не е позволено; този човек ще бъде отритнат от Бог. Разбира се, всякакъв тормоз или намеса в ежедневието на братята и сестрите не е позволен. Това е въпрос, за чието разрешаване трябва да отговарят водачите и работниците. Може да има лица, които са роднини, приятели или познати на братята и сестрите, които под прикритието, че са „братя и сестри“, се стремят да привлекат и подведат братята и сестрите, като им пречат да изпълняват своя дълг. Водачите и работниците, или братята и сестрите, имат задължението и отговорността да се справят с такива лица. Тяхното поведение и действия възпрепятстват другите да изпълняват своя дълг и да следват Бог, а също така причиняват смущения в работата на църквата, така че водачите и работниците трябва да се намесят, за да разрешат ситуацията и да наложат ограничения. Разбира се, ние имаме подходящи методи да се справяме и отнасяме с такива лица. Няма нужда да се прибягва до бой или караници; просто им изясняваме същността на техния проблем и обвиненията и упреците на мнозинството от Божиите избраници срещу тях, като накрая им казваме: „Премахването ти е решение, взето и подписано от мнозинството. Независимо дали си съгласен или не, църквата има правомощието да вземе това решение и да постъпи с теб по съответния начин. Трябва да се подчиниш“. По този начин въпросът е решен и такова справяне е напълно принципно. По отношение на тези, които обичат да се възползват, трябва да се отнасяме към тях и да се справяме с тях според принципите. Ако искат да заемат нещо, за да се възползват от теб, можеш да им го дадеш назаем, ако желаеш, или да откажеш, ако не искаш; решението е твое. Да им дадеш назаем е проява на доброта; да откажеш е твое право. Ако те кажат: „Не сме ли всички братя и сестри? Колко си стиснат, дори не искаш да дадеш нещо назаем!“, можеш да отговориш: „Това е моя собственост и имам право да не я давам назаем. Това е в съответствие с принципите. Не ме притискай с „всички сме братя и сестри“; това, което казваш, не е истината. Освен ако Бог не каже: „Трябва да му го дадеш назаем“, едва тогава ще ти го дам“. Никой няма право да изнудва или да заема лична собственост под претекста на църквата или идеята, че „всички сме вярващи и всички сме братя и сестри“. Това истината ли е? (Да.) Това е истината. Само чрез придържане към тази истина може да се гарантира справедливост за всички и всеки може да се наслаждава на истинските си права. Но ако някой използва извиненията „нуждите на работата на Божия дом“, „нуждите на църковната работа“ или „нуждите на братята и сестрите“, за да изнудва или заема лични вещи, това съответства ли на истината? (Не.) Имаш ли право да отказваш искания, които не са съобразени с истината? (Да.) А ако някой ти лепне етикет, че си стиснат или скъперник, ще се уплашиш ли? (Не.) Ако някой направи голям въпрос от това, като твърди, че не подкрепяш църковната работа или че ти липсва любов към братята и сестрите, и кара братята и сестрите да те отхвърлят и изолират, ще се уплашиш ли? Ще отстъпиш. В този момент ще си помислиш: „Какво толкова е да дам кола назаем? Всичко е наред, независимо дали църквата, Божият дом или братята и сестрите я заемат. По-добре да не оскърбявам братята и сестрите. Да оскърбя един човек не е страшно, но ако всички братя и сестри бъдат оскърбени и сърцата им охладнеят към мен, като ме оставят изолиран, какво да правя?“. Тъй като вярваш в Бог, от какво има да се страхуваш? Тяхното изолиране не означава, че те притежават истината или че действията им са съобразени с истината. Истината винаги е истина. Тя е истина, независимо дали малцинството или мнозинството от хората са съгласни с нея. Без истината, дори малцинството да се подчини на мнозинството, това не е истината. Това е факт, който никой не може да отрече. Дали някой притежава истината реалност не зависи от това колко приятно говори, а от това дали може да приложи истината на практика и да действа според принципите. Например, купил си нов компютър с цел да изпълняваш дълга си, а някой иска да го заеме, като твърди, че е за църковната работа. Ти отказваш да му го дадеш, а той казва: „Липсва ти любов, не обичаш Бог, не си самопожертвувателен. Дори тази малка жертва е непосилна за теб“. Правилни ли са тези думи? Съответстват ли на истината? (Не.) Трябва да отговориш: „Компютърът е за изпълнение на моя дълг. В момента изпълнявам дълга си, така че не мога без компютъра си. Ако заемеш компютъра ми, няма ли това да повлияе на изпълнението на дълга ми? Това съгласно истината ли е? За какво точно ти трябва компютърът? Казваш, че е за църковна работа; ако е така, тогава трябва да намериш някой, който да го докаже. Освен това, дори да е за църковна работа, не бива да заемаш от мен. Какво да използвам аз за изпълнение на дълга си, ако вземеш компютъра ми? Това е невероятно егоистично от твоя страна! Не използвай нуждите на църковната работа като извинение, за да се възползваш, няма да се хвана на това. Не си мисли, че съм някакъв объркан човек, на когото му липсва проницателност; искаш да се възползваш, но няма да стане!“. Необходимо е да се говори по този начин на такива хора, за да не се попада в капана на Сатана. Лесно ли е да се разреши този въпрос? Щом разбереш истината и действаш според принципите, няма да се страхуваш от това какво казва някой. Не обръщай внимание на фалшивите им етикети; тази частица доктрина, която бълват, изобщо няма да убеди никого. С това простото общение за проявленията на човешката природа на тези, които обичат да се възползват, и принципите за справяне с тях приключи.

По отношение на тези в църквата, които обичат да се възползват, от една страна, хората трябва да ги разпознават по-точно и практично, а от друга, хората трябва да разбират истината; те трябва да са наясно в сърцата си каква позиция трябва да заемат спрямо вярата в Бог, каква работа трябва да вършат, какви принципи трябва да отстояват и какво отношение трябва да имат към хората, събитията и нещата. Не следвайте тълпата, нито се страхувайте да не оскърбите хората, и особено не се отказвайте от принципите и позицията, които трябва да имате, за да угодите на определени лица, като в крайна сметка угодите на хората, но нараните Божието сърце и накарате Бог да ви ненавижда. Ако едно действие е съобразено с принципите, е без значение дали то ще обиди хората или ще предизвика критики зад гърба ти. Ако то не е съобразено с принципите, дори ако с него получаваш одобрение и се разбираш с всички, но не можеш да се отчетеш за това пред Бог, ти си понесъл загуба. Ако поддържаш отношения с мнозинството, правиш хората щастливи и доволни и печелиш похвалите им, но обиждаш Бог, Създателя, тогава си пълен глупак. Следователно, каквото и да правиш, трябва ясно да разбереш дали то е съобразено с принципите, дали е угодно на Бог, какво е Божието отношение към него, каква позиция трябва да заемеш, какви принципи трябва да отстояваш, какво Бог е наредил и как трябва да го направиш — първо трябва да си наясно с това. Твоите връзки с другите и твоите материален обмен и вземане-даване с другите — изградени ли са те върху основата на съобразяване с принципите? Изградени ли са те върху основата на угаждане на Бог? Ако не са, тогава всичко, което правиш, независимо колко добре го поддържаш, колко перфектно го правиш или колко похвали получаваш от другите, няма да бъде запомнено от Бог. И така, принципите на твоите връзки и взаимодействия с когото и да било не бива да се отнасят до това дали те се възползват от теб или ти се възползваш от тях — те не бива да се градят на тази основа. По-скоро тези принципи трябва да се отнасят до това дали това, което правите, е съобразено с истините принципи. Само тогава може наистина да се счита, че е „с оглед на нашата вяра в Бог“; само тогава можете да кажете: „Всички ние сме вярващи, всички сме братя и сестри“; само тогава можете да приемете това за предпоставка. Освен въпросите, свързани с навлизането в живота, дълга и църковната работа, никакви други взаимодействия не бива да се основават на предпоставката „братя и сестри“. Ако не става въпрос за дълг, навлизане в живота или нормални взаимодействия между хората, а някой винаги използва прикритието „братя и сестри“ като извинение за постигане на определена цел, той несъмнено се стреми да използва такива изявления, методи и благоприятни условия като претекст, за да се възползва и да крои планове за лична изгода. Божиите избраници трябва да бъдат бдителни за това, като подхождат към такива въпроси с мъдрост, за да избегнат да бъдат измамени. Това е така, защото повечето хора в църквата не разбират истината, а някои дори са неверници, действат безпринципно и вършат безразсъдни злосторничества. Тяхното вършене на неща под прикритието „братя и сестри“ е това, което най-лесно влияе на църковната работа и я смущава. Каква е целта да се казва всичко това днес? Тя е да се изясни, че независимо дали става въпрос за общуване или взаимодействия с другите, основата трябва да бъде положена върху истините принципи. Това предотвратява неподходящи отношения между хората; разбира се, то също така пречи на тези, които обичат да се възползват, да намират вратички, за да експлоатират, и едновременно с това пречи на тези, които са прекалено загрижени за репутацията си или са слаби по човешка природа, винаги да бъдат използвани, винаги да бъдат мамени и винаги да търпят загуби. Някои хора — въпреки очевидно затрудненото положение на собственото си семейство — в крайна сметка „стискат зъби“ за своя сметка, дават назаем трудно спечелените си пари, защото някой, който обича да се възползва, иска да заеме от тях с твърдението, че е избрал тези хора, защото ги цени високо. Какво се случва, след като парите са дадени назаем? Заемополучателят изчезва. След това заемодателят се оплаква от Бог, че не го е защитил. Има ли разум в това? Нима си мислеше, че като вярваш в Бог, не е нужно да мислиш, когато правиш нещо, че Бог ще се погрижи за всичко? Това не те ли прави безполезен човек? Бог изисква хората да бъдат честни, мъдри и да действат според истините принципи. Не можеш ли да разбереш това? Ако не действаш според тези истини принципи, тогава заслужаваш винаги да търпиш загуби и да бъдеш мамен. В крайна сметка, когато няма изход в живота ти, кого можеш да виниш? Сам си си го причинил. Твоите действия не бяха от любов; те бяха глупави! Дал си пари назаем на измамник, за да му угодиш, но когато ти трябват пари, можеш ли да ги поискаш от Божия дом? Трябва ли Божият дом да носи тази отговорност вместо теб? Като очакваш Божият дом да покрие този разход, не ставаш ли длъжник на Бог? Без изход в живота, как можеш да изпълняваш дълга си? Ако се молиш на Бог, Бог може да не те удовлетвори; това би било случай на жънене на това, което си посял, и то заслужено. Кой ти каза да бъдеш толкова глупав! Бог каза ли ти да се довериш на този човек? Каза ли ти Той да му дадеш пари назаем? Не каза; това беше твое лично действие, което не представлява Божието намерение. Ако личните ти действия са погрешни и водят до неблагоприятни последици, можеш само сам да носиш отговорността. Защо трябва да караш Божия дом да носи отговорност или Бог да носи отговорност за теб? Защо се оплакваш, че Бог не те закриля? Ти си възрастен; защо ти липсва преценката, която се очаква от един възрастен? Би ли дал пари назаем на всеки, който поиска в обществото? Ще трябва да помислиш, нали? Защо би дал пари назаем на някого само защото е добавил споменаването на титлата „братя и сестри“ към молбата си? Това не показва ли, че си глупав? Ти не си просто глупав, ти си тъп; изключително тъп! Мислиш ли, че всички братя и сестри искрено вярват в Бог, че всички те разбират истината? Поне една трета от тях не обичат истината и са неверници. Не можеш ли да разпознаеш това? Мислиш ли, че всички братя и сестри са обект на Божието спасение, че наистина принадлежат на Бог? Не знаеш ли, че „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“? Кого представляват братята и сестрите? Те представляват поквареното човечество! Ако им се довериш, не си ли глупав? Независимо до какви неблагоприятни последици водят личните ти действия, не търси Божия дом или братята и сестрите; никой не може да ти свърши работата, нито някой има задължението да носи отговорността за теб. Ти си забъркал горчивината, ти я изпий; отговорността е твоя. Също така, не внасяй тези въпроси в църковния живот за общение и обсъждане; никой не иска да го слуша и другите не са длъжни да се занимават с обърканите ти дела. Ако някой наистина иска да ти помогне, двамата можете да го решите насаме. Разбра ли?

Общението по тези въпроси служи като напомняне за хората, разширява техните знания и им дава предупредителен сигнал, като изяснява, че сред тези, които вярват в Бог, има всякакви хора. Има един важен момент, който трябва да помните и който съм споменавал няколко пъти преди: тези, които вярват в Бог, са избрани измежду поквареното човечество. Какво предполага това? Това предполага, че всеки човек е бил покварен от Сатана, всеки има покварен нрав и е способен да върши зло в различна степен, а в подходящ контекст е способен да прави неща, които се съпротивляват на Бог. Преиначаването на фактите и лъгането, както и любовта към възползването, за които току-що разговаряхме, се извършват от вярващи; невярващите не са от значение за нас, така че няма да ги споменаваме тук. Тези проявления на човешката природа, за които разговаряхме, са именно проявленията на тези, които вярват в Бог. Така че не гледай на титлата „братя и сестри“ като на нещо велико, благородно или свещено и неприкосновено. Ако го правиш, това е глупост от твоя страна. Бог никога не е казвал: „Братята и сестрите са скъпоценни. Щом станат братя и сестри, те са осветени, стават Божии довереници, напълно благонадеждни; можеш напълно да им се довериш и каквото и да кажат или да направят, е истината“. Това никога не се е случвало; това са твои представи и фантазии. Ако досега все още не можеш да видиш действителната конотация зад титлата „братя и сестри“, тогава си наистина глупав; напразно си слушал проповедите през всичките тези години. Ти дори не си разбрал какъв човек си, а толкова се доверяваш на другите, като ги смяташ — братята и сестрите — за толкова свети и велики, бръщолевиш за това как „братята и сестрите не харесват това“, „братята и сестрите са ядосани“, „братята и сестрите страдат“, „братята и сестрите това и онова“, говориш за братята и сестрите с такава обич. Виждал ли си някъде в Божиите слова да се казва, че братята и сестрите са толкова благородни и свети, толкова благонадеждни? Нито едно изречение, нали? Тогава защо би ги възприемал по този начин? Това те прави пълен глупак. Следователно, независимо колко много си ощетен или каква загуба си претърпял от братята и сестрите, вината е изцяло твоя. В крайна сметка считай загубите и вредите, които си претърпял, за такса за обучение. Това е урок, който трябва да научиш. Винаги трябва да помните: братята и сестрите не представляват истината, още по-малко представляват Бог; те не са равностойни на Божиите приближени, Божиите свидетели или Божиите възлюбени чеда. Кои са братята и сестрите? Те са покварени хора, точно като теб; те имат представи за Бог, не обичат истината, изпитват неприязън към истината, притежават надменен нрав, притежават порочен и нечестив нрав, способни са да се поставят като врагове на Бог във всяко отношение, да изпълняват дълга си нехайно и дори да се възползват от другите братя и сестри под прикритието на вяра в Бог. Каква е целта да се казва всичко това? Не е да се всява раздор между теб и братята и сестрите, а да ти се помогне ясно да видиш истинското лице на всеки, да се отнасяш правилно към титлата „братя и сестри“, да се отнасяш правилно към хората около теб и да установяваш уместни междуличностни отношения с всеки. Не се опитвай да установяваш или поддържаш добри отношения с другите чрез лични услуги, материални обмени, ласкателство, подмазване, правене на компромиси или други подобни средства, с цел да се интегрираш сред братята и сестрите. Това е ненужно и всичко, което правиш в това отношение, е отвратително и ненавистно за Бог. Какъв тогава е най-добрият начин да се живее, най-доброто отношение и принцип за живот сред хората? Това е Божието слово. Какво казват Божиите слова? Те казват да се установяват уместни и нормални междуличностни отношения. Как се установяват тези отношения? Взаимодействай, говори и общувай с другите въз основа на Божиите слова. Например, ако някой се мести и те попита дали имаш време да помогнеш, ако желаеш, можеш да отидеш; ако не желаеш, защото се страхуваш, че това може да повлияе на дълга ти, можеш да откажеш. Това е твое право и, разбира се, също така е принципът, който трябва да следваш. Не е нужно да правиш компромиси, неохотно и двулично да се съгласяваш от страх да не ги оскърбиш или да не нарушиш хармонията сред братята и сестрите, а след това вътрешно да не желаеш, което в резултат на това да възпрепятства изпълнението на твоя дълг. Ти много добре знаеш, че подобно действие противоречи на принципите, но въпреки това позволяваш на другите да те изнудват и да те командват като роб, за да ги удовлетвориш и да поддържаш добри отношения. Удовлетворяването на другите хора не е добро дело и няма да бъде запомнено от Бог. Това, което правиш, е просто за поддържане на междуличностни отношения; не действаш заради църковната работа или за да изпълниш дълга си, още по-малко това е твоя отговорност или задължение. Бог никога няма да запомни такива действия и дори да ги извършиш, го правиш напразно. И така, когато се сблъскаш с такива въпроси, не трябва ли сериозно и внимателно да обмислиш как да избереш? Някои хора биват помолени за помощ, но всъщност са много заети с дълга си и те едва са успели да намерят време да присъстват на събиране или да извършат духовна практика. Те очевидно не искат да отидат, а според принципите не бива и да ходят. Но тъй като прекалено много държат на репутацията си, не могат да се накарат да кажат „не“. В крайна сметка какво се случва? Те позволяват на тези низки хора, които се опитват да се възползват, да ги експлоатират, като пропиляват времето, което е трябвало да бъде посветено на тяхното навлизане в живота. Не е ли това загуба? Това е напълно заслужена загуба! Претърпяването на такава загуба изобщо не заслужава съчувствието или съжалението на другите. Защо се казва, че е заслужена загуба? Кой те накара да пренебрегнеш Божиите слова? Кой те накара да се страхуваш да не оскърбиш хората? Ако предпочиташ да не оскърбяваш хората пред това да слушаш Божиите слова, тогава справедливо заслужаваш тази загуба! Някои казват: „Хората не живеят във вакуум; трябва да има взаимодействия между хората“. Важно е как взаимодействаш. Кое е съгласно истините принципи, съобразено е с Божиите намерения и е по-полезно за твоето навлизане в живота: взаимодействия, основани на принципи, или взаимодействия без принципи, да бъдеш човекоугодник, който се опитва да изглади всичко? Ти знаеш кое да избереш, нали? Ако знаеш как да избереш, но въпреки това затъваш в калта, крайната последица ще понесеш единствено ти. Не е ли това очевидно? (Да.)

Има още много проявления на човешката природа на злите хора, а днешното общение беше ограничено, като се съсредоточи само върху аспектите на любовта към преиначаването на фактите и лъгането и любовта към възползването от другите. Едва след като чуят за тези два аспекта, повечето хора започват да имат някакво усещане и разпознаване и си казват: „Значи такава е лошата човешка природа!“. Но такива хора наистина съществуват в църквата, така че какво трябва да се направи? Тяхното присъствие не е голям проблем, тъй като църквата има принципи и правила; тя може да приеме подходящи мерки за справяне с такива лица. Целта на днешното общение по тези въпроси е да даде възможност на повечето хора да имат ясно разбиране и разпознаване на тези два типа зли хора и след това да работят заедно, за да ги премахнат.

20 ноември 2021 г.