Точка четиринадесет: Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи (част втора)

На последното събиране общувахме относно четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи.“ Общението обхвана един аспект от това: какво е църква. След като общувахме относно определението за църква, ясно ли ви е каква е връзката между това и четиринадесетата отговорност на водачите и работниците? (След като Бог общува относно определението за църква, разбрахме защо съществуват църквите, каква роля играе църквата и каква работа върши тя. Въз основа на това можем да разпознаем кои хора в църквата причиняват прекъсвания и смущения и не играят положителна роля, и след това да премахнем или отлъчим тези хора.) След като разберат какво е църква, водачите и работниците трябва да знаят защо Бог основава църкви, какво влияние оказва създаването на църкви върху хората, каква работа трябва да вършат църквите, кои са типовете хора, които съставляват църквата, и кои хора са истински братя и сестри. След като разберете и знаете тези неща, вие имате основно понятие и определение, както и принципна основа за работата, очертана в четиринадесетата отговорност: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи“. Това е нещо, което трябва да ви е ясно и да разбирате по отношение на теорията и видението. След като разберат това, първата работа, с която водачите и работниците трябва да се заемат, е да различат всякакви зли хора. Какви са критериите и принципите за това? Различаването на всякакви зли хора трябва да се основава на определението за църква, на значението и ценността на съществуването на църквата и на работата, за която Бог основава църквите. Миналия път критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора бяха разделени на три основни категории. Кои са тези три категории? (Целта на човека да вярва в Бог, неговата човешка природа и отношението му към дълга.) Достатъчно конкретни и изчерпателни ли са тези три основни категории? Някои хора казват: „Защо различаването на всякакви хора не се основава на степента, в която те обичат истината, и на степента, в която се покоряват на Бог и се боят от Него, а вместо това се основава на тяхната цел да вярват в Бог, на тяхната човешка природа и на отношението им към дълга? Тези критерии не са ли твърде ниски? С други думи, съдейки по конкретното съдържание на тези три категории, защо няма по-задълбочено обсъждане на отношението на хората към Бог и истината? Защо не се споменава дали хората са готови да приемат кастрене, правосъдие и наказание, дали имат сърце, което се покорява на Бог и се бои от Него, и друго по-задълбочено съдържание, свързано с истината?“ Вие мислили ли сте някога по този въпрос? Нека засега не навлизаме в този въпрос. Нека първо разгледаме трите критерия: целта на хората да вярват в Бог, тяхната човешка природа и отношението им към дълга. Съдейки по наименованията им, повърхностни ли са тези три критерия, или не? Ако човек не отговаря на тези три най-основни критерия, може ли да бъде наречен брат или сестра? (Не.) Може ли да бъде считан за член на църквата? Може ли да бъде признат от Бог като част от църквата? (Не.) Нито едно от тези неща не е възможно за него. Така че, ако даден човек е неадекватен по отношение на който и да е от тези три критерия или не отговаря на който и да е от тях, тогава такива личности трябва да бъдат разпознати. Те принадлежат към редиците на различните видове зли хора и трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Дали даден човек е брат или сестра, признат от Бог, или член, когото църквата трябва да приеме, зависи най-малкото от това дали отговаря на критериите и преминава проверката по отношение на тези три критерия. Ако този човек не отговаря дори на тези три критерия, тогава определено не е брат или сестра. Естествено, Бог не го признава и църквата също не трябва да го приема. И така, как трябва църквата да се отнесе към него и да се справи с него? (Трябва да бъде премахнат или отлъчен.) Щом бъде разпознат, трябва да бъде премахнат или отлъчен. Точно така стоят нещата.

Критериите и основите за различаване на различните типове зли хора

I. Въз основа на целта на човека да вярва в Бог

Г. Да се занимава с опортюнизъм

На последното събиране общувахме и изброихме три цели за вярата в Бог. Ако ги изброим като заглавия, първата е човек да задоволи желанието си да бъде длъжностно лице; втората е да търси контакти с противоположния пол и третата е да избегне бедствия. Приключихме с общението относно тези три цели. Следва да общуваме за четвъртата цел: някои хора вярват в Бог чисто от опортюнистични причини, така че заглавието на тази цел е „да се занимава с опортюнизъм“. Някои хора виждат, че всички религии и вероизповедания в религиозния свят са запустели и нямат делото на Светия Дух — че вярата и любовта на хората са охладнели, че самите хора са станали все по-развратени и не виждат надежда за спасение, и че хората вярват в Господ от много години, без да са придобили нищо. Виждайки, че религиозният свят напълно се е превърнал в пустош, те търсят път напред за себе си. Те размишляват: „Коя църква сега има повече хора, процъфтява и има перспективи за развитие?“. Те откриват, че Църквата на Всемогъщия Бог, на която религиозният свят се съпротивлява и която заклеймява, процъфтява, че има делото на Светия Дух и се развива добре както в страната, така и в чужбина. Те си мислят: „Чух, че членската маса на тази църква расте, че се развива добре и че притежава изобилие от работна ръка, материални ресурси и финансови средства и има перспективи за развитие. Ако се възползвам от тази добра възможност да се присъединя към тяхната църква, няма ли да мога да спечеля някои ползи? Няма ли да си осигуря добри перспективи?“. С такова намерение и цел и с малко любопитство те проникват в църквата. След като тези хора проникнат в църквата, те не се интересуват от истината, от вярата в Бог или от преобразяването на своя живот нрав. Тяхната цел да се присъединят към църквата е просто да намерят поддръжник или място за престой и да спечелят перспективите, които желаят. Всъщност в сърцата си те нямат интерес към вярата в Бог, към истините, които Бог изразява, или към делото на спасението, което Бог върши, и не искат да слушат или да търсят по отношение на тези неща. По-специално, те съвсем нямат интерес към Божието дело и делото на Светия Дух. Тези хора са като опортюнистите в обществото, които, без значение към кой бранш се присъединяват, го правят само за да намерят възможности да получат слава, придобивки и статус и просто правят инвестиции и плащат цена в интерес на собствените си перспективи и съдба. Щом открият, че понастоящем няма очевидни перспективи в областта или бранша, в който са се хвърлили, или че тази индустрия не им позволява да покажат силните си страни и да се издигнат в света, те често пресмятат в ума си дали да сменят работата или да сменят индустрията. Каквото и да правят, такива хора винаги чакат възможност да действат. Те имат намерение и цел да се присъединят към църквата. Когато църквата процъфтява, когато може да се утвърди и има перспективи за развитие в обществото или в която и да е страна, те активно и ентусиазирано се хвърлят в работата на църквата. Но щом църквата е потисната и ограничена или не може да удовлетвори личните им желания и изисквания, те обмислят дали да не напуснат църквата и да намерят друг път напред за себе си. Ясно е, че истинската цел на тези хора да се присъединят към църквата не е, защото се интересуват от истината. Те не са се присъединили към църквата въз основа на признаването на съществуването на Бог и на Божието ново дело за спасяване на хората. Дори когато избират църква, те избират добре позната, мащабна църква с много членове, особено такава, която има определена известност както в страната, така и в чужбина. За тях само този вид църква отговаря на техните стандарти и напълно съответства на целите, към които се стремят или които преследват. Но така или иначе, те никога не са вярвали истински в истината, нито пък наистина са признавали Божието съществуване или Божието дело. Дори ако изглежда, че понякога правят нещо за църквата или се хвърлят в някаква част от църковното дело, в дълбините на сърцата им отношението им към истината и към Бог остава непроменено. Какво е тяхното отношение? Тяхното постоянно отношение е засега просто да следват, да видят какво точно могат да спечелят от тази църква, да видят точно колко от изговорените от Бог слова могат да се сбъднат и до каква степен, и да видят кога могат да бъдат получени благословиите, обещани на човека от Бог, и дали тези благословии могат да бъдат засвидетелствани и изпълнени в краткосрочен план. Тяхното отношение винаги е такова. Те идват в Божия дом с любопитство и желание да опитат, и с отношение, че ако Божиите слова се изпълнят и сбъднат, тогава те ще получат благословии и няма да загубят. Такива хора идват в Божия дом и дори ако изглеждат приятелски настроени към другите, спазват правилата, не причиняват прекъсвания или смущения и не правят пакости, въз основа на отношението им към Бог и истината те могат да бъдат идентифицирани като очевидни неверници.

Как можем да различим този тип неверници, които вярват в Бог само за да получат опортюнистично благословии и нямат желание да придобият истината? Колкото и проповеди да слушат, както и да им се разяснява истината чрез общение, техните мисли и възгледи за хората и нещата, схващането им за живота и ценностите им никога не се променят. Защо е така? Защото те никога не размишляват сериозно над Божиите слова и изобщо не приемат истините, изразени от Бог, или това, което Бог казва по различни въпроси. Те просто се придържат към собствените си възгледи и към философиите на Сатана. В сърцата си те все още вярват, че философиите и логиката на Сатана са правилни и верни. Например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Държавните служители не поставят пречки за тези, които носят подаръци“ или „Добрите хора живеят спокойно“. Има дори такива, които казват: „Когато хората вярват в бог, те трябва да бъдат добри, което означава никога да не отнемат живот; да отнемеш живот е грях и е непростимо за бог“. Що за възглед е това? Това е будистки възглед. Макар че будисткият възглед може да съвпада с представите и фантазиите на хората, той е лишен от всякаква истина. Вярата в Бог трябва да се основава на Божиите слова; само Божиите слова са истината. В своята вяра в Бог някои хора дори приемат абсурдните възгледи на невярващите и погрешните теории на религиозния свят като истината, ценят ги и се придържат към тях. Това хора, които приемат истината ли са? Те не могат да направят разлика между словата на човека и словата на Бог, нито между дяволите и Сатана и единствения истински Бог, Създателят. Те не се молят на Бог, нито търсят истината, нито приемат която и да е от истините, изразени от Бог. Техните мисли и възгледи за хората, за външния свят и за всички други въпроси никога не се променят. Те се придържат само към възгледите, които винаги са поддържали, които произхождат от традиционната култура. Колкото и нелепи да са тези възгледи, те не могат да осъзнаят това и все пак се придържат здраво към тези погрешни възгледи и не се отказват от тях. Това е една от проявите на неверника. Коя е другата? Това е, че техният устрем, настроения и вяра се променят с нарастването на мащаба на църквата и с непрекъснатото нарастване на статуса ѝ в обществото. Например, когато делото на църквата се разпространи в чужбина и мащабът ѝ нарасна, когато евангелската работа напълно се разпространи, те видяха това и веднага се оживиха. Те почувстваха, че църквата става все по-влиятелна и вече няма да страда от потисничеството и преследването на правителството, повярваха, че има надежда за тяхната вяра в Бог, че могат да държат главите си високо; и така те почувстваха, че като вярват в Бог, са направили правилния залог, че залогът им най-накрая ще се изплати. Те почувстваха, че шансовете им да получат благословии стават все по-големи и най-накрая започнаха да се ободряват. През предишните години те се чувстваха потиснати, измъчени и изтерзани, защото често виждаха арестите и потисничеството на християните от страна на големия червен змей. Защо се терзаеха? Защото църквата беше в такова тежко положение и те се притесняваха дали са направили правилния избор да вярват в Бог, и нещо повече, бяха обезпокоени и притеснени дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. През тези години, без значение пред какви неблагоприятни обстоятелства беше изправена църквата, това оказваше влияние върху емоциите им; каквато и работа да вършеше църквата и както и да се меняха репутацията и статусът на църквата в обществото, това влияеше на емоциите и настроението им. Въпросът дали да останат, или да си тръгнат, винаги се въртеше в умовете им. Такива хора са неверници, нали? Когато църквата е заклеймена и потисната от националното правителство или когато вярващите са арестувани или съдени, заклеймявани, клеветени и отхвърляни от религиозния свят, те се чувстват дълбоко опозорени и дори изпитват голям срам и унижение, че са се присъединили към църквата; сърцата им се колебаят и те съжаляват, че са повярвали в Бог и са се присъединили към църквата. Те никога нямат каквото и да било намерение да споделят радостите и трудностите на църквата или да страдат заедно с Христос. Вместо това, когато църквата процъфтява, те изглеждат изпълнени с вяра, но когато църквата е преследвана, отхвърляна, потискана и заклеймявана, те искат да избягат, да си тръгнат. Когато не виждат никаква надежда да получат благословии или никаква надежда за разпространението на евангелието на царството, те още повече искат да си тръгнат. Когато не виждат да се изпълняват Божиите слова и не знаят кога ще се стоварят големите катаклизми и кога ще свършат, или кога ще се осъществи царството на Христос, те се колебаят и са неспособни да изпълняват дълга си със спокоен ум. Винаги когато това се случи, те искат да напуснат Бог, да напуснат църквата и да намерят изход. Такива хора са неверници, нали? Всяко тяхно действие е за собствените им плътски интереси. Техните мисли и възгледи никога няма да се променят постепенно чрез преживяването им на Божието дело или чрез четене на Неговите слова, общуване за истината и живеене на църковен живот. Когато нещо им се случи, те никога не търсят истината или какво казват Божиите слова за това, какви са Божиите намерения, как Бог напътства хората или какво изисква от тях. Единствената им цел да се присъединят към църквата е да изчакат деня, в който църквата ще може да „държи главата си високо“, за да могат да грабнат ползите, които винаги са желали. Разбира се, те са се присъединили към църквата и защото са видели, че Божиите слова са истината — но те изобщо не приемат истината и не вярват, че всички Божии слова ще се изпълнят. И така, какво ще кажете вие, такива хора неверници ли са? (Да.) Без значение какво се случва в църквата или във външния свят, те преценяват доколко ще бъдат засегнати интересите им и какво влияние ще окаже това върху целите, които преследват. При най-малкия признак на неприятност, те веднага ще се сетят с изострена чувствителност за собствените си перспективи, интереси и за това дали трябва да останат в църквата, или да я напуснат. Има дори хора, които продължават да питат: „Миналата година се каза, че Божието дело ще приключи — тогава защо все още продължава? Коя година точно ще приключи Божието дело? Нямам ли право да знам? Търпях достатъчно дълго, времето ми е ценно, младостта ми е ценна — със сигурност не можете да ме карате да чакам така?“. Те са особено чувствителни към това дали Божиите слова са се изпълнили, към положението на църквата и към нейния статус и репутация. Не ги е грижа дали са способни да придобият истината или дали могат да бъдат спасени, но са много чувствителни към това дали ще могат да оцелеят и дали могат да получат ползи и благословии, като останат в Божия дом. Такива хора са опортюнисти в желанието си да бъдат благословени. Дори ако вярват до самия край, те пак няма да разберат истината и няма да имат никакво свидетелство за преживяване, за което да говорят. Срещали ли сте такива хора? Всъщност такива хора съществуват във всяка църква. Трябва да се погрижите да ги различите. Всички такива личности са неверници, те са бич в Божия дом, те ще донесат голяма вреда и никакви ползи на църквата и трябва да бъдат премахнати от нея.

Нека обобщим характерните черти на опортюнистите. Първата им характерна черта е, че те не приемат много сериозно въпроса дали Бог съществува. Ако ги попиташ дали Бог съществува, те ще кажат: „Вероятно. Но няма проблем, ако не съществува. Тук съм само за да видя точно дали пророчествата, които бог е изрекъл, ще се сбъднат, или не, и дали големите бедствия ще дойдат, или не“. В техните мисли и гледни точки тяхното отношение е, че няма значение дали Бог съществува, или не. Не е ли тогава шега те да вярват в Бог и да се присъединят към църквата? (Да.) Тяхната вяра в Бог е проста вяра, тя е като игра и не е свързана с истината или с техния житейски път. Всъщност не ги е грижа дали Бог съществува, или не; добре е, ако съществува, и е добре, ако не съществува. Някои хора ги опровергават, като казват, че Бог не съществува, а те не се разстройват, нито мразят такива хора. Ако хората казват, че Бог съществува, те казват: „Ако съществува, значи съществува. Както и да е, ако вярваш, значи съществува; ако не вярваш, значи не съществува“. Това е тяхната гледна точка. Такива хора истински вярващи ли са? Те са неверници, нали? (Да.) Дали Бог съществува, или не, е без значение за тях, така че има ли искреност във вярата им в Бог? Не е възможно да бъдат искрени. Коя е първата характерна черта на опортюнистичните хора? (Те не приемат много сериозно въпроса дали Бог съществува.) Това е първата характерна черта.

Коя е втората характерна черта на опортюнистичните хора? Тя е, че те не приемат много сериозно разграничаването между положителни и негативни неща. Те не разграничават кои изказвания, хора, събития и неща са положителни и кои са негативни и не приемат това сериозно. За тях добрите неща могат да бъдат представени като лоши, а лошите неща могат да бъдат представени като добри, точно както гласи поговорката на невярващите: „Лъжа, повторена хиляда пъти, става истина“; това твърдение е валидно за тях. Ако ги попиташ какво е истината, те определено няма да кажат, че Божиите слова са истината, защото не признават това. Какво ще кажат? Истинската им гледна точка е, че лъжа, повторена хиляда или десет хиляди пъти, ще стане истина, което означава, че ако много хора кажат нещо, те ще повярват, че е истина. Също както невярващите казват: „Първоначално в света не е имало път, но като са минали повече хора, се е образувал път“. Те не се интересуват от това кое е правилно или грешно, справедливо или нечестиво; те вярват, че който има големи способности, е прав, а който е безполезен и некомпетентен, е негативен. Те категорично няма да признаят, че всичко, което Бог казва и прави, са положителни неща, нито ще признаят, че това, което Бог изисква хората да изживяват, са реалностите на положителните неща. Тези хора дори ще изричат погрешни твърдения като: „Ти казваш, че бог е истината и божиите слова са реалността на всички положителни неща. Означава ли това, че в света няма положителни неща? Няма ли положителни неща и истини и в света?“. Това не е ли безсмислица? Това не е ли погрешно твърдение? (Да.) Тези хора не приемат Божиите слова като критерий за своите думи или действия. Например, когато изразят погрешно твърдение и ти ги опровергаеш, те ще кажат: „Ти мислиш, че ти си прав, а аз мисля, че аз съм прав, така че нека всеки остане на своето мнение. Каквото човек смята за добро, то е правилно“. Що за гледна точка е това? Не е ли това просто опит да замажат нещата? (Да.) Това е глупав и объркан възглед; тези хора не приемат сериозно разграничаването между положителни и негативни неща. Какво означава да не си сериозен по този въпрос? Означава, че те не могат да признаят от сърце, че всички положителни неща, за които Бог говори, са свързани с истината, са в съответствие с истината и идват от Бог, и че негативните неща, за които Бог говори, противоречат на истината и идват от Сатана. Те не приемат този факт и винаги искат да размиват понятията. За да избегнат да бъдат разпознавани от другите и да бъдат заклеймявани, те никога не приемат сериозно разграничаването между положителни и негативни неща, никога не разкриват истинските си възгледи и винаги говорят двусмислено, никога не казват на хората какво мислят наистина. Казват различни неща в зависимост от това с кого говорят, като напълно се приспособяват към ситуацията според нуждите. Тези хора по никакъв начин не се интересуват от истината или от съществуването на Бог. Това е второто проявление на опортюнистичните хора: те не приемат много сериозно разграничаването между положителни и негативни неща.

Какви други характерни черти имат тези опортюнистични хора? Тези хора винаги ще избират дали да останат или да си тръгнат въз основа на това как се развиват нещата, като са особено умели да се приспособяват към обстоятелствата. Когато се присъединят към църквата, те вече са направили предостатъчна подготовка за своята стратегия за излизане и за своите перспективи, като са планирали всяка стъпка. В сърцата си те пресмятат и правят планове какво да правят, ако Божиите слова се изпълнят, и какво да правят, ако не се изпълнят след определен брой години. Този тип хора никога не се посвещават изцяло на църковната работа, след като влязат в църквата. Вместо това те постоянно наблюдават развитието на църквата, отношението на църквата към тях и начина, по който тя подхожда към тях, както и други фактори, за да решат следващите си стъпки. Мислите на тези хора не са ли доста сложни? (Да.) Въпреки че са се присъединили към църквата, те винаги поддържат временна перспектива, като работник на договор, вечно оставащ в състояние „тялом тук, но духом другаде“, а умовете им са заети със схеми и кроежи. Техният избор да вярват в Бог и да се присъединят към църквата е просто неохотен компромис, а не духовна необходимост или желание да следват Бог и да вървят по правилния път на човешкия живот, основано на признаването на Божието съществуване. Липсва им вярата за това. Тези хора вярват в Бог с изчаквателна нагласа, като пресмятат в сърцата си: „Ако вярата в бог ми донесе стократно повече в този живот, вечен живот в идния свят и възможността да бъда спасен и да вляза в небесното царство, тогава ще следвам и ще вярвам. Ако не мога да получа тези неща, ще напусна църквата по всяко време и във всяка ситуация и ще спра да вярвам“. Те започват да вярват в Бог изцяло с опортюнистичната надежда да получат благословии. Ако не могат да получат благословии, те могат да изоставят своя дълг по всяко време и във всяка ситуация и да си чертаят друг път, защото сърцата им никога не са били вкоренени в църквата, нито наистина са избрали пътя на вярата в Бог и следването на Бог.

Основните характерни черти на тези опортюнистични хора са тези три: те не приемат сериозно дали Бог съществува, не различават сериозно положителните и негативните неща и могат да напуснат църквата по всяко време и във всяка ситуация. Независимо колко добре се отнасят към тях братята и сестрите, стига нещата да не са съобразени с техните интереси или да не отговарят на текущите им нужди, те могат да напуснат църквата, но когато нямат къде да отидат, избират да се върнат. След като се върнат, те все така не се стремят към истината и могат да напуснат църквата отново по всяко време. Що за негодници са те? Тяхното идване и тръгване изглежда толкова нехайно; те не вярват в Бог с искреност. Това са характерните черти на опортюнистичните хора; по отношение на тяхната същност, те са неверници. Някои хора могат да упорстват във вярата три до пет години, други — осем или десет години, но целта им е просто опортюнистично да търсят благословии. Такива хора не са прости. Те дори са издържали досега в суровата, преследвана среда на континентален Китай — нима това не е малко като „да спиш на съчки и да вкусваш жлъчка“? Някои хора вече не могат да упорстват, след като са вярвали десет години, и се оплакват: „Изминаха десет години. Младостта ми беше пропиляна в църквата. Ако бях работил усилено в света през тези десет години, колко пари щях да спечеля? Може би щях да стана мениджър и вероятно щях да имам толкова много активи“. Тогава те стават неспокойни. Те са вярвали в Бог десет години единствено за да задоволят своето нищожно любопитство и желание за благословии, но никога не са се стремили към истината. В резултат на това не са спечелили нищо. Те съжаляват, че са вярвали в Бог, и дори ругаят себе си, като си казват: „Глупако, идиот такъв! Не пое по широкия, лесен път, а настояваше да вървиш по този тежък маршрут. Никой не те е принуждавал; това беше твой собствен избор!“. Някои хора могат да си тръгнат дори след като са вярвали десет години, като си тръгват без колебание. След като едва са преживявали в обществото две-три години, те откриват, че не е толкова безпроблемно или лесно да си проправят път в обществото, колкото са си представяли, и невярващият свят не е толкова пъстър и идеален, колкото е изглеждал; не им е лесно да се справят никъде по света. След като обмислят, те откриват, че все пак църквата е по-добре, затова безсрамно се връщат. Когато се върнат, казват: „Да вярваш в бог е добро; невярващите са лоши, винаги тормозят хората. В света има твърде много страдание. През тези години, без да чета божиите слова, без да живея църковен живот, паднах в мрак, плачех и скърцах със зъби всеки ден; бях смазан до такава степен, че вече не приличам на човек. По-добре е да вярваш в бог!“. Те прогласяват, че е по-добре да вярваш в Бог, но всъщност го правят, защото са чули, че в този свят има твърде много бедствия и човечеството скоро ще преживее голям катаклизъм. Да имаш пари, земя, коли и къщи е безполезно; само тези с вяра могат да бъдат спасени. Така те отново се връщат да вярват в Бог. Това не е ли опортюнист? (Да.) Опортюнистичните хора могат да напуснат църквата по всяко време. Ако видят, че има надежда да получат благословии, като се върнат в църквата, те също могат да се върнат по всяко време. След като се върнат, могат да кажат няколко думи на съжаление и да изразят, че никога повече няма да напуснат Бог, но след като видят, че нещата в света са спокойни и мирни и че все още могат да се насладят на няколко добри дни, те могат отново да напуснат църквата по всяко време. За какво смятат те Божия дом и църквата? Смятат ги за свободен пазар, идват си и си отиват, както им е угодно. Кажете Ми, ако такива хора бъдат премахнати или напуснат по собствена воля, трябва ли църквата да ги приеме обратно, ако искат да се върнат? (Не.) Те не бива да бъдат приемани обратно. Приемането им обратно е грешка и нарушава принципите. Тези хора не отговарят на критериите за членове на църквата. Те могат да напуснат църквата по всяко време и за да получат благословии, могат да се промъкнат обратно в църквата по всяко време, но през цялото това време никога не приемат истината. Това доказва, че не са истински вярващи. Такива хора завинаги ще бъдат обект на премахване и изгонване. Църквата трябва да ги премахне и да им каже: „Не съжалявай. Щом си тръгнеш, не можеш да се върнеш. Църквата няма да отвори вратата за теб втори път. Такъв е принципът“. Някои хора казват: „Тогава са били глупави, но сега се държат много добре. Покорни са като агънца, жалки като бездомни скитници. Когато видят братята и сестрите, изразяват своето съжаление и това, че са длъжници, очите им са зачервени от плач от разкаяние. Изглеждат много жалки и отношението им на изповед е много добро. Нека ги оставим да се върнат“. Има ли тук някое изречение, което да е съобразено с принципите? (Не.) Дори след като са вярвали три или дори десет години, те все още могат да напуснат църквата решително и без колебание. Що за негодници са те? Истински вярващи ли са? (Не.) Имали ли са някаква искреност, когато първоначално са избрали да следват Бог? Не. Ако изобщо са имали някаква искреност, нямаше да са толкова решени да напуснат църквата. Обикновено човек може най-много да има такива мисли, когато е слаб, унил или когато нещата не му вървят добре, но никога не би решил твърдо да напусне църквата, за да търси друг път, след като е вярвал в Бог три, пет или дори десет години. Ако могат да напуснат църквата по свое желание, това показва, че не са били искрени, когато в началото са приели истинския път и са се присъединили към църквата; имали са скрити мотиви и цели — няма друг начин да се каже. Такива хора трябва да бъдат ясно различени. Те не са истински вярващи. Тяхната вяра в Бог и следването на Бог е с опортюнистичната надежда да получат благословии. Такива хора се окачествяват като опортюнисти и щом бъдат различени, трябва да бъдат премахнати от църквата. Ако не напуснат църквата и продължават да се възползват от ситуацията за лична изгода в църквата, тогава това е, защото никой не е в състояние да различи какви са те. Въпреки това, чрез днешното общение относно различните проявления на тези опортюнисти, водачите и работниците, както и Божиите избраници, трябва да имат ясно разбиране и проницателност за такива хора. Щом се открие, че те никога не четат Божиите слова, нито се молят на Бог, не се интересуват от Божието дело или от истините, които Бог изразява, не се интересуват от положителните неща и не ги приемат сериозно, тогава трябва да се пазим внимателно от тях. Необходимо е да се наблюдават техните мотиви и цел във вярата в Бог и да се установи тяхното отношение към църквата, тяхното отношение към истината и тяхното отношение към Бог. Ако е очевидно, че те нямат правилно отношение, особено безразлични са към стремежа към истината и изпълнението на дълга, не проявяват никакъв интерес и винаги поддържат скептично отношение към Божиите слова, тогава може да се потвърди, че тези хора са опортюнисти и неверници. В такъв случай те не бива да се считат за братя или сестри; те не са част от църквата. По-скоро трябва да бъдат премахнати от църквата. Те са вярвали с години и все още не приемат истината; би ли било полезно да се продължава да се общува за истината с тях? Реалистично ли е да се продължава да се чака те да се покаят? Не работете повече с такива хора и не чакайте да се покаят. Ако не желаят да изпълняват своя дълг и все още искат да протакат престоя си в църквата, без да напускат, тогава църковните водачи трябва да намерят начин мъдро да ги изолират. Подходящо ли е това? (Да.) Щом тези хора бъдат различени като опортюнисти, те вече са категоризирани сред редиците на различни зли хора и неверници. Тъй като са зли хора и неверници, те отговарят на принципите и условията за премахване или отлъчване от църквата. Ранното им премахване определено е по-добре от късното. Ранното им премахване избягва много неприятности, а и те вече няма да имат причина да се чувстват огорчени. Трябва ясно да кажете на такива хора: „Не е нужно да продължаваш да пресмяташ в сърцето си кога или как да напуснеш, нито да пресмяташ дали да останеш или да си тръгнеш. Божият дом и Бог не принуждават хората; ако искаш да напуснеш, църквата няма да се опитва да те убеждава да останеш. Но едно нещо трябва да ти бъде изяснено: Ако си сигурен, че не си човек от Божия дом и не желаеш да бъдеш член на църквата, тогава напусни възможно най-скоро; не отлагай. Това е за доброто на всички. Ако вярваш в съществуването на Бог, можеш да приемеш Божиите слова като истината и искрено желаеш да се присъединиш към църквата, тогава по право си член на църквата. Но сега не си. Дошъл си от опортюнизъм и може би самият ти не знаеш това, но ние — въз основа на Божиите слова, истината и принципите на църквата за справяне с всякакви хора — различихме, че си опортюнист. Продължаваш да пресмяташ подходящото време да напуснеш църквата; това е такова затруднение. Няма нужда да търсиш подходящо време; можеш да напуснеш сега. Ако винаги си несигурен относно явяването и делото на Бог, тогава сега ти казвам ясно: Няма нужда повече да обмисляш или внимателно да проучваш нещата, не е нужно да продължаваш да си затрудняваш живота — можеш да напуснеш църквата сега, вратата на Божия дом е отворена и Божият дом няма да те задържа, той не принуждава хората“. Подходящо ли е да се направи това? (Да.) Дайте им „изход“; не ги оставяйте да се измъчват тук всеки ден като мравки върху горещ тиган, постоянно измъчвани от своите чувства, своята плът, своите перспективи и въпроса дали да останат или да си тръгнат. Независимо колко много се измъчват от тези неща, това никога не води до нищо. Те все още обмислят в сърцата си кога да напуснат, как да напуснат, дали ще претърпят загуби и нещастие, ако напуснат рано, и дали могат да получат благословии, ако останат по-дълго. Ами ако напуснат и след това Божиите слова се изпълнят? Ами ако не напуснат, а Божиите слова останат неизпълнени? Няма нужда постоянно да се тревожат и безпокоят за тези неща. Тъй като не вярват в Бог с искрено желание, те трябва да напуснат възможно най-скоро. Не бива да остават тук и да се опитват да се възползват от ситуацията за лична изгода, като се преструват на нещо, което не са. Кажете Ми, добре ли е да ги посъветвате така и да се справите по този начин? (Да.) Прекалено ли е да се категоризират опортюнистите сред различните зли хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени? (Не.) Някои хора казват: „Как могат такива хора да се считат за зли?“. Колко добри хора има сред неверниците? В Божиите очи нравът същност на тези, които вярват в Бог и признават Божието съществуване, се счита за зъл, камо ли на тези, които изобщо не вярват в Бог и не признават Божието съществуване. Така че прекалено ли е да бъдат категоризирани като зли хора? (Не.) Във всеки случай те поне все още се наричат хора — зли хора. Достатъчно добре е, че не са категоризирани като зли демони. Категоризирането им сред злите хора е напълно подходящо и уместно; изобщо не е прекалено. Такива зли хора също са един от различните типове хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом. Това е четвъртият тип неверник, чиято цел за вяра в Бог е опортюнистична.

Какви са основните характерни черти на опортюнистите? От общуването ви с тези хора и като наблюдавате нравите, гледните точки, нагласите или човешката природа, които те разкриват, какви основни характерни черти сте открили? Обобщете ги. (Опортюнистите първоначално не идват да вярват в Бог, за да се стремят към истината. Те чуват, че Църквата на Всемогъщия Бог процъфтява, затова идват да вярват в Бог само с надеждата да получат някакви ползи и благословии от Божия дом, да търсят печалба. И ако не получат тези неща след известно време, искат да напуснат. Тези хора не вярват искрено в Бог и изобщо не се интересуват от вярата в Бог.) Какъв е най-големият проблем с опортюнистите? Основният проблем е, че те не се интересуват от истината, а най-много се интересуват от получаването на благословии, затова за тях е най-трудно да приемат истината. Някои хора казват: „Не можеш да ги премахнеш или отлъчиш само защото не се интересуват от истината, нали?“. Липсата на интерес към истината у тези хора главно се проявява в това, че те никога не четат Божиите слова, нито общуват за истината. Ако чуят някой да общува за истината и да говори за опознаване на себе си или за търсене на истината за решаване на проблеми, те изпитват особена неприязън в сърцата си, напълно са незаинтересовани и започват да дремят. Те изпитват изключителна неприязън към тези неща и дори използват празни приказки, говорят за бедствия и обсъждат как Бог показва знамения и чудеса, за да смущават общението за истината на другите. В резултат на това някои хора, които не се стремят към истината, се въодушевяват, когато чуят тези теми, и се присъединяват към дискусията. Това не е ли очевидно смущаване на църковния живот? Те рядко четат Божиите слова в ежедневието си, а когато понякога го правят, вероятно е защото нещо ги притеснява отвътре. Те не се интересуват от събирания, от ядене и пиене на Божиите слова или от общуване за Божиите слова. Те се интересуват само от това: „Кога ще дойде божият ден? Кога ще свършат големите катаклизми? Кога ще можем да се насладим на благословиите на небесното царство?“. Те винаги се чудят за тези неща. Ако никой не обсъжда тези теми, те търсят в интернет и след като потърсят, започват да разпространяват тези неща по време на събирания. Сърцата им са залети от тези неща. Стига да чуят другите да общуват по теми, които ги интересуват, те могат да се включат и да се присъединят към общението. Но щом чуят съдържание, свързано с истината или Божиите слова, не искат да слушат. Започват да дремят, а някои дори си тръгват, докато други започват да шават — показват всякакви грозни изражения. Ти казваш: „Нека общуваме за Божиите слова“. Те казват: „Жаден съм, трябва да пия вода“. Ти казваш: „Нека общуваме за опознаването на себе си“ или „Нека общуваме за подробностите по изпълнението на дълга; да видим какво казват Божиите слова за това и какви са истинните принципи“. Те казват: „Имам работа. Тръгвам. Приятен разговор“. Те намират всякакви извинения, за да отклонят и да откажат да общуват за Божиите слова и истината. Това ясно разобличава факта, че те не само не обичат истината, но също така изпитват неприязън към истината и ѝ се съпротивляват от дълбините на сърцата си. Винаги, когато се споменат Божиите слова, истината, те не се противопоставят открито, нито спорят, а намират различни извинения, за да ги откажат и избегнат. Това поведение не показва ли ясно, че са опортюнисти? Това не показва ли ясно, че са неверници, вярващи в Бог с определена цел, от опортюнизъм? (Да.) Някои хора казват: „Ти казваш, че те са неверници и не следват искрено Бог, тогава защо могат да вярват досега и все още да полагат усилия и да понасят трудности за църковната работа?“. Поведението, което току-що споменахме, не е ли достатъчно, за да отговори на този въпрос? Това поведение е достатъчно, за да докаже, че нашето различаване и окачествяване спрямо тях е точно. Следователно, за да се прецени дали целта на даден човек да вярва в Бог е опортюнистична, трябва да се преценява и различава въз основа на неговото отношение към Бог, Божието дело, истината и към положителните и негативните неща. Това е най-точното. Не е точно и не е обективно да се преценява по тяхното външно поведение и действия. Само техните истински вътрешни мисли и отношението им към Бог и истината разкриват проблемите; само това са най-точните критерии за окачествяване какъв тип хора са. Сега ясно ли ви е в общи линии каква е същността на тези, чиято цел да вярват в Бог е опортюнистична? Всички ли сте срещали такива хора? (Да.) По-добре е такива хора да напуснат възможно най-скоро. Ако искрено желаят да служат, тогава с неохота могат да бъдат задържани. Въпреки това, ако не изпълняват своя дълг и не могат да служат по никакъв начин, а причиняват смущения и оказват отрицателно въздействие върху църковната работа и църковния живот, тогава трябва да бъдат накарани да напуснат възможно най-скоро. Това е принципът за премахване на неверниците. Божият дом се нуждае от хора, които искрено вярват в Бог и обичат истината; нуждае се от предани обслужващи. Той категорично не се нуждае от неверници или от тези, които колебливо наблюдават, за да попълнят бройката. Църквата също не се нуждае от никого, за да попълни бройката. С това ще приключим нашето общение по тази тема тук.

Д. Да живееш на гърба на църквата

Сега ще разговаряме за петата цел: да вярваш в Бог, за да живееш на гърба на църквата. Всички сте запознати с тази тема за живеенето на гърба на църквата, нали? (Да.) Какви са проявленията на хората, които живеят на гърба на църквата? Чрез какви проявления можем да определим, че целта им да вярват в Бог е нечиста; че не следват искрено Бог, нито се стремят да постигнат спасение; и че не са дошли, за да се стремят към истината и да я приемат и да практикуват Божиите слова въз основа на вярата в съществуването на Бог и на готовността да приемат Божието спасение, за да постигнат целта да получат спасение, а вместо това са дошли да живеят на гърба на църквата? Какво означава да живееш на гърба на църквата? Повърхностното значение е много ясно. То означава да се присъединиш към дадено вероизповедание чрез религиозна вяра, за да разрешиш проблеми, свързани с ежедневието си, и проблема с осигуряването на храна. Това е най-сбитото и точно определение за „живеене на гърба на църквата“, а също и най-ясното. И така, какви проявления показват тези хора, които потвърждават, че те не са истински вярващи, а вместо това са дошли да живеят на гърба на църквата? Някои хора владеят определено умение и имат работоспособността на нормален човек, но виждат, че това общество е несправедливо и че не е лесно да си изкарват прехраната, като работят в него. Печеленето на пари чрез работа, за да издържаш всички членове на семейството си, изисква да ставаш рано и да си лягаш късно, да понасяш много трудности и да търпиш много неправди — човек трябва да бъде също тактичен и гъвкав, но и достатъчно безмилостен и лош, и трябва да притежава хитрини и способности — само тогава може да си осигури стабилен поминък и да се утвърди в обществото. Като гледаме тези, които работят, независимо от бранша и независимо дали са от висшата, средната или нисшата социална класа, изкарването на прехраната не е лесно. Тези „бели якички“ си придават фасада на човешко подобие, с бляскавия си външен вид, високопоставени титли, висока образователна квалификация и големи заплати и облаги, и всички им завиждат, но всяко препятствие, което срещат на работното място, е изпитание. Да работиш в която и да е сфера не е лесно. Да си земеделец и да обработваш земята е още по-трудно. Земеделците се трудят толкова усилено и въпреки това си набавят достатъчно храна само за да изхранят семействата си, нямат пари да си купят дрехи и други необходими неща, нито да ремонтират къщите си, а когато искат да похарчат малко пари, трябва да разчитат на продажба на зеленчуци или отглеждане на добитък, за да го направят — да си земеделец е още по-окаяно! Както казват невярващите: „Парите се изкарват трудно — лесно е да се родиш, но е трудно да живееш“ — изкарването на прехраната е много трудно. Някои хора нямат средства за препитание и виждат, че невярващите са много лоши, и мислят, че тези с религиозна вяра са простодушни, и че изкарването на прехраната в църквата може да е малко по-лесно, затова използват възможността, че Божият дом проповядва евангелието, за да проникнат в църквата. И след като чуят, че на тези, които изпълняват дълг, се предоставя храна, идват да изпълняват дълг. Някои хора, които искат да изпълняват дълг, си мислят: „Аз съм основният източник на доходи в семейството си. Стига да има кой да обработва земята у дома и да се предоставя издръжката на семейството ми, ще изпълнявам дълга си“. Тяхната основна цел да вярват в Бог и да изпълняват дълг е да си осигурят достатъчно храна и топли дрехи, за да осигурят оцеляването си — да имат три хранения на ден и повече да не се налага да разчитат на работа и печелене на пари, за да се издържат; всичко е наред за тях, стига да имат помощта на църквата и на братята и сестрите. За да постигнат тази цел, те правят всичко, което църквата уреди да правят. Има и някои хора, които, след като влязат в църквата, започват да се учат как да бъдат водачи и да държат проповеди. Те четат много Божиите слова, преписват и запаметяват много Божиите слова, и след като ги запаметят, се учат да проповядват на другите и да помагат на хората да решават проблеми. Те опитват по всякакъв възможен начин да помогнат на всички и се надяват, че хората ще им подадат ръка за помощ, след като получат тяхната помощ, и се надяват, че хората ще изпитват благодарност към тях, след като чуят проповедите им и Божиите слова, които проповядват, и така ще им дават милостиня и ще им помагат. Например, понеже изпълняват дълг, ако нямат пари да платят сметките за вода и ток у дома, братята и сестрите могат да им помогнат да ги платят, и ако нямат пари да платят таксите за обучение на децата си или да покрият медицинските разходи за болните си родители, църквата или братята и сестрите могат да предоставят тези средства. По този начин те се чувстват спокойни, като вярват в Бог, и чувстват, че вярата им в Бог си заслужава, че не им е причинила никакви загуби и че са постигнали целта си. Те непрекъснато благодарят на Бог в сърцата си, като казват: „Всичко това е божия благодат, божие благоволение. Благодаря на бог!“. За да се „отплатят“ за Божията любов, те „спазват“ църковните уредби и стига да им се предоставят храна и издръжка, ще вършат всякакви задачи — целта им е просто да си осигурят стабилен поминък в замяна. Щом църквата пренебрегне житейските им потребности и не разреши своевременно трудностите им, те стават нещастни. Отношението им към работата на църквата и към дълга, възложен им от Божия дом, веднага се променя. Те казват: „Това няма да стане, трябва да изляза да печеля пари. Преди, понеже вършех църковна работа, нямах възможност да печеля пари. Дори често рискувах да бъда арестуван от големия червен змей, като се явявах лично, за да върша тази работа, и навсякъде хората ме познават. Сега не ми е удобно да печеля пари. Какво да правя?“. В такава ситуация те активно ще представят трудностите и исканията си пред братята и сестрите, дори ще протегнат ръка и ще предявят искания към Божия дом. Някои хора нямат пари за издръжка или за старините си, но не решават тези проблеми сами. Вместо това искат да разчитат на полагането на усилия в Божия дом, за да спечелят пари за издръжката си. Някои хора дори отиват по-далеч — те не само искат Божият дом да им предостави издръжката и средствата за отглеждане на децата и подпомагане на родителите им, но искат пари и за медицинските си разходи. Някои хора дори искат пари от Божия дом, за да погасяват заемите си — исканията им стават все по-прекомерни и те наистина са безсрамни да искат такива неща. След като някои хора повярват в Бог и се присъединят към църквата, парите, платени от Божия дом за покриване на разходите им, и допълнителните средства, които те активно изискват, надвишават парите, които печелят от работа. При положение че тези условия са изпълнени, те външно изглежда, че изпълняват работата, възложена им от Божия дом, с посвещение и голяма доза преданост. Въпреки това, щом тези облаги бъдат намалени или изчезнат, отношението им се променя. Отношението им към работата, възложена от църквата, варира в зависимост от отношението на братята и сестрите към тях и в зависимост от размера на финансовата помощ, предоставена им от Божия дом. Щом благодатта, на която се наслаждават, бъде оттеглена или изчезне, те вече не могат да бъдат видени да изпълняват дълга си. От момента, в който започнат да вярват в Бог, тези хора пресмятат как да се промъкнат с измама до място в Божия дом и „по право“ да се наслаждават на милостинята и помощта на братята и сестрите, след като са се утвърдили тук, както и на помощта от Божия дом и неговите ресурси за ежедневието им. Те категорично не отдават искрено всичко на Бог, категорично не идват, за да отдадат всичко безусловно — вместо това се присъединяват към църквата само с една цел, а именно да живеят на гърба ѝ и да си осигурят прехраната. Щом тази цел не може да бъде постигната според желанието им, те бързо стават враждебни и бързо разкриват истинското си лице, което е лице на неверник. Още откакто започнат да вярват в Бог, те не идват с искреност; не следват искрено Бог, нито се отричат от неща и не отдават всичко на Бог доброволно, без да искат възнаграждения и без да изискват нищо в замяна. Вместо това те идват да вярват в Бог със собствените си искания, намерения и цел — с целта си твърдо да живеят на гърба на църквата и да разчитат на църквата и на братята и сестрите, за да си изкарват прехраната, понеже вярват в Бог. Щом тази цел не може да бъде постигната или осъществена според желанието им, те намират друг път напред — или като отидат на работа, или като започнат бизнес. Няма ли такива хора? (Да.) В църквата има известен брой хора от този тип. В началото, когато Божият дом или братята и сестрите им дават някои неща като милостиня, например дрехи, неща за ежедневни нужди или пари, те външно изглеждат смутени, но всъщност вътрешно сияят от радост. Да кажем например, че те приемат в дома си един или двама братя и сестри или изпълняват дълга си на пълен работен ден, и така Божият дом или братята и сестрите дават известна милостиня и оказват финансова помощ на семействата им. Те се чувстват доста щастливи и доволни от това и си мислят, че да вярваш в Бог си заслужава и е изгодно, и че не са загубили. С течение на времето сърцата им стават все по-алчни, ръцете им се протягат все по-надалеч и те стават все по-безсрамни — колкото и да им се дава, никога не са доволни. Първоначално те се чувстват смутени да приемат неща, но с времето чувстват, че това е донякъде оправдано, а след това започват да недоволстват, че не е достатъчно. По-късно те директно изискват Божият дом да им дава определена сума; в противен случай няма да могат да оцелеят и следователно не могат да изпълняват дълга си. Алчността им не нараства ли все повече? (Да.) Въпреки че се радват на толкова много благодат, те не само не мислят да се отплатят за нея, но и все повече изискват от Божия дом. Те вярват, че Божият дом им е длъжен, че братята и сестрите са им длъжни и че е напълно правилно да им се дава милостиня и да им се оказва финансова помощ. Ако им се даде по-малко или ако го получат по-късно, те не са доволни. Приемат колкото и пари и каквито и неща да им се дадат, с чувството, че това е напълно правилно. Докато продължават да изпълняват дълга си за по-дълъг период от време, те още повече смятат, че им се полага, и започват да изискват Божият дом да им предостави мобилни телефони и компютри от висок клас. Те също така изискват Божият дом да монтира климатици в домовете им и да им предостави уреди като микровълнови печки и съдомиялни машини. Те дори изискват Божият дом да им купи къща и да им предостави кола, а някои искат и прислужница. Исканията им нарастват, алчността им се увеличава и накрая предявяват абсурдно прекомерни искания и се осмеляват да искат всичко. Те вярват: „Отдал съм всичко на божия дом и съм положил усилия във вярата си в бог. Аз съм част от божия дом. Вие, хора, давате толкова много приношения на бог — ще навреди ли да ми дадете дял? Освен това, ако ми дадете дял, няма да е напразно; аз също полагам усилия в божия дом и поемам рискове, също понасям трудности и плащам цена. Не е ли напълно правилно да се наслаждавам на тези неща? Следователно божият дом трябва безусловно да удовлетвори исканията ми, трябва да ми даде всичко, от което се нуждая, и не бива да бъде стиснат“. Кажете Ми, това не са ли проявления на живеене на гърба на църквата? Такива хора не са ли неверници? (Да.) Това поведение се окачествява точно като „живеене на гърба на църквата“. Какво означава да живееш на гърба на църквата? Означава да изнудваш Божия дом за пари и стоки под прикритието на вяра в Бог и да изискваш компенсация от Божия дом под прикритието на полагане на усилия за Божия дом и изпълнение на дълг. Това означава да живееш на гърба на църквата. Могат ли такива хора да се стремят към истината? (Не.) Защо те се отричат от неща, полагат усилия и понасят трудности? За да изпълняват дълг ли е? Практикуват ли истината? (Не.) Те изобщо не полагат усилия и не понасят трудности с цел да изпълняват своя дълг, а изцяло за да си осигурят прехраната, и изобщо не позволяват на никого да ги критикува — те просто искат да живеят на гърба на църквата по право. Това са хора, които живеят на гърба на църквата.

Тези, които живеят на гърба на църквата, вярват в Бог не по друга причина, а за да си осигурят прехраната, да получат поминък. Има ли около вас хора, които живеят на гърба на църквата? Говорете за техните проявления. (Срещал съм такъв човек. В началото изглеждаше донякъде интелигентен и ентусиазиран, затова църквата го уреди да проповядва евангелието. По това време семейството му изпитваше затруднения, затова църквата му предостави известна помощ. По-късно обаче се установи, че той харчи пари безпринципно, харчи ги за неща, за които не бива да харчи, и не пести, където може да се спести. Когато братята и сестрите разговаряха с него за истините принципи, той беше недоволен и вътрешно много се съпротивляваше. Понеже злоупотребяваше с парите на Божия дом, църквата направи разумни корекции съгласно уредбите и условията на Божия дом, като намали финансовата помощ, която му се отпускаше. Вследствие на това той изгуби предишната си енергия за изпълнение на своя дълг и ставаше все по-нехаен. По-късно църквата спря да му помага и той вече не влагаше сърцето си в изпълнението на дълга. Цялото си време прекарваше в мисли как да работи и да печели пари. Дори взе пари назаем от братята и сестрите с твърдението, че трябва да си купи кола и да инвестира в основаване на компания, като каза, че това ще направи проповядването на евангелието по-удобно и ще придобие повече хора. Той очевидно мамеше и подвеждаше хората с тези думи; използваше претекста, че проповядва евангелието, за да изтръгне с измама пари от братята и сестрите.) Как се отнесоха с този човек? (Направо беше отлъчен.) Правилно са решили. Това е да живееш на гърба на църквата. Когато за първи път повярват в Бог, хората, които живеят на гърба на църквата, изглеждат донякъде ентусиазирани и отдават малко, и по това време изискванията им не са високи — достатъчно им е само да получават храна. Но с течение на времето те вече не се задоволяват с даденото и започват да предявяват все по-високи изисквания, а ако изискванията им не бъдат удовлетворени, започват да хитруват и губят желание да служат. Дори трябва да бъдат наблюдавани, когато изпълняват малка част от своя дълг, в противен случай го правят нехайно. Накрая, когато се установи, че нанасят повече вреда, като служат, отколкото да носят полза, те биват отстранени. Някои казват: „Защо Божият дом не проявява любов към тях?“. Има принципи и когато става въпрос за проявяване на любов. Тези хора са неверници, не четат Божиите слова, нито приемат истината, постоянно хитруват и са нехайни, докато изпълняват своя дълг, и не слушат, когато се разговаря за истината, нито приемат каквото и да е кастрене, и може да се каже, че са непоправими. Следователно с тях може да се постъпи единствено като бъдат премахнати и отстранени. Ако водачите и работниците открият такъв човек, те трябва бързо да се справят с него, а ако братята и сестрите открият такъв човек, те трябва бързо да го докладват на водачите и работниците. Това е отговорността на всеки от Божиите избраници. Щом се потвърди, че този човек живее на гърба на църквата, че само гледа да си осигури прехраната и че е неверник, и се потвърди, че отказва да работи, когато не му се дават пари, губи желание и става враждебен, когато смята, че не му се плаща достатъчно, и върши малко работа само когато му се плати достатъчно, към него не бива да се проявява никаква снизходителност — той трябва да бъде премахнат! Казано по-точно, такива хора дори не са годни да служат в Божия дом. Ако не им плащаш, те няма да желаят да служат; но стига да им плащаш, дори и да осъзнават, че просто служат, те пак ще желаят да го правят. Но каква служба могат да извършат тези неверници? Те дори не могат да служат добре и не служат съгласно критериите, затова трябва да бъдат отстранени. Следователно, първото нещо, което трябва да се направи, щом се разпознае, че те са от типа хора, които живеят на гърба на църквата, е да се справят с тях и да ги отлъчат от църквата като зли хора. Това изобщо не е прекомерно; то е напълно съобразено с принципите на Божия дом за премахване и отлъчване на хора. Трябва ли на такъв човек да се даде шанс да се покае? Трябва ли да бъде оставен за наблюдение? (Не.) Способен ли е да се покае? (Не.) Точно това е неговата природа; той никога няма да се покае. Той е подобие на Сатана. Сред подобните на Сатана има един тип хора с природата на дяволски негодници, които искат да живеят на чужд гръб, където и да са, и не се занимават с никаква същинска работа, където и да отидат, а гледат само да шмекеруват и да мамят хората. Те виждат, че вярващите в Бог имат човешка природа и предполагат, че тези хора са лесна плячка, затова идват в Божия дом да живеят на гърба на църквата. Те не знаят, че Божият дом отдавна ги е прозрял и се пази от тях, и има принципи за справяне с хора като тях. Когато опитите им да живеят на гърба на църквата се провалят, те изпадат в ярост от смущение и разкриват истинското си лице. В този момент ти ще знаеш защо Божият дом не дава на такива хора шанс да се покаят — това е защото те нямат човешка природа и са неспособни на промяна. Те са дяволските негодници, за които говорят невярващите. Следователно Божият дом се справя с такива хора, като директно ги премахва или отлъчва и никога повече не ги приема обратно в църквата. Подходящо ли е да се постъпва с тях като със зли хора? (Да.) С това приключва нашето общение по тази тема.

Е. Търсене на убежище

Сега ще разговаряме за шестата цел, шестия вид неверници, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата: тези, чиято цел да вярват в Бог е да търсят убежище. Някои хора казват: „Какви са проявленията на търсенето на убежище? Има ли такива, които вярват в Бог, за да търсят убежище? Наистина ли съществуват такива хора?“. Чували ли сте някога някой да казва: „Църквата е място за убежище; хората вярват в Бог, за да могат да търсят убежище“? Много хора в религията казват това. По отношение на същността на това твърдение, има ли разлика между него и целта, която ще разнищим — „да вярваш в Бог, за да търсиш убежище“? (Да.) Каква е разликата? От какво търсят убежище? (Тези, които искрено вярват в Бог, също имат някои нечистотии в стремежа си към истината; те също се надяват да избегнат бедствия или трудности и да придобият известен мир. Въпреки това, типът хора в шестата цел вярват в Бог единствено за да търсят убежище и в тях няма нито капчица истинска вяра в Бог. Това е разликата.) Разликата тук е между това да имаш нечистотии в целта на вярата си в Бог и това да вярваш в Бог с единствената цел да търсиш убежище. Освен това разграничение, има и разграничение по отношение на това от какво търсят убежище. Някои хора имат нечистотии, примесени с целта на вярата им в Бог; те вярват в Бог, за да избегнат бедствия, да избягат от бедствия или за да може Бог да ги закриля и да бди над тях, и тогава те могат обективно да избегнат някои опасности и бедствия. Именно тези бедствия целят да избегнат. Типът хора в тази шеста цел, за която разговаряме — тези, чиято цел да вярват в Бог е да търсят убежище — търсят убежище от по-широк кръг неща. За тях най-реалното далеч надхвърля избягването на големите катаклизми, които тепърва предстоят. И така, кои са най-реалните проблеми за тях? Неща като сблъсък със страховити врагове в обществото, справяне със съдебни дела, оскърбяване на държавни служители или влиятелни хора, нарушаване на закона, война или различни бедствия, случващи се в страната им, или сблъсък с някои хора или събития, които застрашават живота им или безопасността на семейството им, и така нататък. След като се сблъскат с тези ситуации, те намират църква, на която смятат, че могат да се доверят и да разчитат, за да търсят убежище; това е търсенето на убежище, за което се говори в шестата цел. Тоест, когато се сблъскат с някои трудности в ежедневието си, които застрашават живота, семейството, работата, кариерата им и така нататък, те идват в църквата да търсят убежище, търсят помощта на сила, съставена от голям брой хора. Това е да вярваш в Бог с цел търсене на убежище, както е споменато в шестата цел. Не е ли това различно от нечистотиите на истинските вярващи? (Да.) Целта на вярата в Бог на този тип хора е да търсят убежище, да търсят помощ от църквата. Тоест, те се надяват, че църквата може да им подаде ръка за помощ и освен финансова помощ, те също изискват църквата да им предостави защита, подкрепа и съдействие. Някои такива хора също искат да използват влиянието, статуса и репутацията на църквата в обществото, за да се борят с нечестивите режими или нечестивите сили, които потискат вярващите в Бог и им вредят, така че животът или поминъкът им да бъдат защитени. Това е тяхната цел да вярват в Бог. Има ли такива хора? Те вярват, че църквата е добро място за убежище, което може да бъде отделено от политиката и обществото, и мислят, че когато имат нужда от помощ, църквата може искрено и любезно да им подаде ръка за помощ, за да им осигури всякаква финансова помощ, да се застъпи за тях, да ги защитава, да ги представлява в съдебни дела и да се бори за техните права и интереси. Това е целта на тези хора да вярват в Бог. До ден днешен има ли такива хора в църквата? Чували ли сте да има такива хора? Със сигурност има такива хора в църквите в чужбина. Тези хора вярват в Бог и се присъединяват към църквата само с цел търсене на убежище. Те не разбират какво е вяра, още по-малко се интересуват от истината. Въпреки това, когато се сблъскат с трудности и не могат да намерят никаква помощ в обществото, те се сещат за църквата и вярват, че църквата е място, където могат безопасно да намерят убежище, най-добрият път за бягство и най-безопасното място, затова избират да вярват в Бог и да влязат в църквата, за да постигнат целта си да избегнат бедствия.

Бедствията стават все по-големи и хората няма как да живеят. Някои хора избират да вярват в Бог само за да избегнат бедствията. Те може и да вярват, че Бог съществува, но не изпитват ни най-малка любов към истината. Ако такива хора повярват в Бог, трябва ли църквата да ги приеме? Много хора не виждат ясно този проблем и смятат, че всеки, който вярва, че Бог съществува, трябва да бъде приет от църквата. Това е ужасна грешка. Решението на църквата да приеме някого трябва да се основава на това дали този човек може да приеме истината и дали е обект на Божието спасение, а не на това дали е готов да вярва в Бог. Има много дяволи, които биха искали да получат благословии и да намерят път напред чрез вярата в Бог. Нима църквата трябва да допуска и такива хора? Това не е като проповядването на евангелието в Епохата на благодатта, когато всеки беше допускан, стига да вярва; в Епохата на царството има принципи и ограничения на Божиите управленски закони по отношение на това кой да бъде допускан от църквата. Независимо за кого се отнася, ако не обича или не приема истината, той не може да бъде приет. Защо не се допускат такива хора? Такива хора не могат да бъдат допуснати, най-вече защото не можем да разберем ясно техния произход и какви хора са всъщност. Всеки знае какви лоши последствия ще има за църквата, ако тя приеме дявол, зъл човек с чудовищна злонамереност. Освен това, когато вярваме в Бог, трябва да разбираме Неговите намерения, кого спасява и кого отстранява Той. От какви хора се състои църквата? Тя се състои от хора, които приемат Божието спасение, от такива, които обичат истината, от такива, които са приети от Бог. Бог не спасява онези, които не вярват искрено в Него и не приемат истината, защото да не приемаш истината е проблем на човешката природа, а такъв човек принадлежи на Сатана и никога няма да се промени. Затова такива хора никога не бива да се допускат в църквата. Ако някой допусне в църквата да влезе зъл човек, дявол, то този, който го е допуснал, е слуга на Сатана. Те са дошли умишлено, за да рушат и унищожат делото на църквата, и са врагове на Бог. Да се допусне такъв дявол, враг на Бог в църквата означава да се накърни Божият нрав и да се нарушат Неговите управленски закони и Божият дом категорично няма да търпи това. Злите хора, дяволите не бива да се допуска да влизат в църквата — това е една от ясните позиции и изисквания на църквата по отношение на работата по проповядване на евангелието. Църквата изобщо няма никаква отговорност да допуска онези, които избират да вярват в Бог, за да се спасят от бедствието, нито трябва да допуска онези, които ни най-малко не приемат истината, защото Бог не спасява такива хора. Всеки, който не признава, че словата на Всемогъщия Бог са истината, всеки, който се съпротивлява на истината и изпитва неприязън към нея, е зъл човек и Бог няма да го спаси. Що се отнася до онези, които признават Бог в сърцата си, но не обичат истината, и са категоризирани като неверници, които ядат хляб до насита, и църквата никога не бива да допуска никого от тях. Да не говорим за онези безскрупулни хора от обществото, които обичат да идват да търсят убежище в църквата — те още по-малко трябва да бъдат допускани. Това е така, защото църквата не е благотворителна организация, а място, на което Бог върши делото по спасяването на човека. Делото на църквата няма нищо общо с управлението на държавата. Социалните организации убеждават хората да вършат добри дела и да свалят оръжие — това се прави заради държавата и няма нищо общо с църквата. Ако някой се осмели да привлече в църквата невярващ зъл човек, дявол или неверник, той ще накърни Божия нрав и ще наруши Неговите управленски закони. Всеки, който привлече в църквата зъл човек, дявол, трябва да бъде премахнат или отлъчен от Божия дом. Това е ясна позиция на църквата по отношение на работата по проповядване на евангелието. Когато тези зли хора, дяволи, поискат да дойдат да търсят убежище в Божия дом, трябва да им се каже, че са почукали на грешна врата, че са избрали грешното място. Църквата със сигурност няма да ги допусне. Това е ясната позиция на Църквата спрямо невярващите, които биха искали да потърсят убежище. Изясни ли се това? (Да.) Тогава как трябва да постъпваме с такива хора? Какъв е подходящият начин да им кажем? Казваш: „Независимо от държавата, има дружества на Червения кръст, социални институции, приюти и будистки храмове, както и някои доброволчески групи в обществото. Ако срещнеш проблеми и смяташ, че имаш оплаквания, на които трябва да се обърне внимание, можеш да потърсиш помощ от тези организации. Освен това можеш да потърсиш политическо убежище или убежище за бежанци от правителството, а ако финансовите ти условия позволяват, можеш да наемеш адвокат, който да ти помогне с твоето дело. Но това е църквата; тя е място, където Бог върши делото Си, място, където Бог спасява хората, а не място, където да търсиш убежище. Следователно влизането ти в църквата е неуместно, а оставането ти тук е безполезно. Бог не приема такива хора, а и църквата не ги приема. Без значение какви трудности имат невярващите, те трябва да търсят помощ от благотворителни организации, организации за подпомагане или държавни институции за граждански въпроси в обществото — тези организации се занимават със служене на хората, даване на милостиня и помагане на другите. Каквито и оплаквания или искания да имаш, можеш да им кажеш или да отправиш петиция към правителството. Това са най-подходящите места за теб“. Църквата изобщо не приема неверници и невярващи. Ако някой е особено „любящ“, нека той лично да приеме такива хора и с това да приключи; той може сам да пастирува такива хора, а Божият дом няма да се намесва в това. Някои хора може да попитат: „Тогава защо църквата проповядва евангелието? Каква е целта на проповядването на евангелието?“. Проповядването на евангелието е Божие поръчение. Потенциалните приемници на евангелието са тези, които търсят Бог и търсят истинския път, които копнеят за Божието явяване, които обичат истината и могат да приемат истината, и които истински вярват в Бог — само на тези хора може да се проповядва евангелието. А колкото до тези, които не търсят Бог, които не идват да приемат истината, а да търсят убежище, на тях евангелието не се проповядва. Някои объркани хора не могат да прозрат този въпрос и се объркват, когато им се случи нещо — това са обърканите хора, които никога няма да разберат Божиите намерения.

Ж. Да си намериш гръб

Седмата цел, която хората имат, като вярват в Бог, е да си намерят гръб. Виждали ли сте такива хора? Това е доста специална ситуация; макар че не са много, те определено съществуват. Защото Божиите църкви се появиха не само в Китай, но и в Азия, Европа, двете Америки и различни страни в Африка и така тези опортюнисти и неверници ще се появят заедно с тях. Независимо колко е вероятно тези хора да се появят, във всеки случай, щом се появят, вие трябва да се изправите срещу тях и да ги разпознаете, и да не позволявате на тези неверници да придобият статус и да създават смущения в църквата. Ако си мислите, че тези проблеми не съществуват, защото не са се появили или не сте се сблъсквали с тях, това е глупава идея. Щом тези проблеми възникнат, ако нямаш проницателност и не знаеш как да ги разрешиш, те ще донесат големи скрити опасности за църквата, за Божия дом, за братята и сестрите и за църковната работа. Така че, преди нещо да се случи, трябва да знаеш какви проблеми трябва да посрещнеш и как да ги разрешиш. Това е най-добрият начин; това служи като невидима закрила за теб. Хората, споменати в седмата цел на вярата в Бог, онези, които вярват в Бог, за да си намерят гръб, не са малко. Това общество навсякъде е изпълнено с несправедливост, дискриминация и потисничество. Хората, живеещи на всички нива на обществото, са изпълнени с отвращение и омраза към различните несправедливости в обществото, а също и с гняв. Не е лесно обаче да се избяга от несправедливостите на човешкия свят, освен ако не изчезнеш от него. Докато човек живее в този свят, докато живее сред тези хора, той ще бъде — повече или по-малко и в по-голяма или по-малка степен — тормозен и унижаван и дори може да бъде гонен и преследван от някои могъщи сили. Тези различни несправедливости и неравенства са причинили голямо напрежение у психиката на хората, донесли са им значителен психологически натиск и, разбира се, много неудобства в нормалния им живот. В резултат на това някои хора не могат да не развият определена идея: „За да може човек да се утвърди в обществото, той трябва да има сила зад гърба си, на която да разчита. Когато се сблъскат с трудности и се нуждаят от помощ или когато са сами и безпомощни, тогава ще има група хора, които да им пазят гърба и да вземат решения вместо тях, да разрешат неприятностите и проблемите, пред които са изправени, или да осигурят най-необходимото за живота им“. Затова те се стремят да намерят такава подкрепа. Разбира се, някои от тези хора в крайна сметка намират църквата. Те вярват, че хората в църквата са единни по сърце и работят за една и съща цел, че всеки има вяра, притежава добри намерения и действа мило към другите, стои далеч от социалните конфликти и се дистанцира от злите тенденции на обществото. За тези, които вярват в Бог, църквата несъмнено е символ на голяма справедливост в това общество и в света; хората в църквата също имат положителен, добър и мил образ в съзнанието на хората. Някои избират да вярват в Бог, защото са на дъното на обществото, без никаква власт в обществото и напълно лишени от добър семеен произход. Те се сблъскват с различни трудности при получаването на образование, създаването на приятелства, намирането на работа или извършването на различни неща, затова вярват, че за да оцелеят и да се утвърдят в това общество, трябва да има хора, които да им помогнат. Например, когато търсят работа, ако разчитат на себе си, докато преглеждат безцелно обява след обява за работа, те могат почти да изчерпят спестяванията си, без непременно да намерят подходяща работа. Но ако в търсенето им съдействат някои надеждни хора, които искрено могат да им помогнат, неприятностите, през които трябва да преминат, са много по-малко, а времето, прекарано в търсене на работа, е значително съкратено. Затова те вярват, че ако могат да намерят такъв гръб, когато става въпрос за всичко, с което трябва да се справят в обществото — получаване на образование, търсене на работа, дори ежедневния им живот и оцеляване — ще имат хора, които да използват влиянието си и да ги подкрепят, група ентусиазирани хора, които им помагат задкулисно. И така, когато намерят църквата, те чувстват, че са намерили правилното място. Църквата се превръща в много добър избор за тяхното утвърждаване в обществото и постигане на спокоен живот. Например, независимо дали става въпрос за посещение на лекар, пазаруване, сключване на застраховка, закупуване на къща, подпомагане на децата им да изберат училища или дори за справяне с какъвто и да е въпрос, те винаги могат да намерят любящи хора в църквата, които да им подадат ръка и да им помогнат да разрешат тези проблеми. По този начин животът им става много по-удобен, те вече не са толкова сами в обществото и трудностите при справянето с въпросите са значително намалени. Затова за тях идването в църквата, за да вярват в Бог, наистина осигурява осезаеми ползи. Дори ако отидат на лекар, братята и сестрите ще намерят познати в болницата, които да им помогнат; могат да ги използват, за да получат най-добрите оферти при покупки и дори да купят къщи на цени за „свои хора“. С помощта на братята и сестрите в църквата всички тези проблеми се решават. Те си мислят: „Да вярваш в бог е толкова хубаво! Намирането на работа, уреждането на дела и правенето на покупки ‒ всичко това вече е удобно! Винаги, когато имам нужда от нещо, просто трябва да се обадя по телефона или да изпратя съобщение до групата и всички обединяват усилия, за да подадат ръка за помощ. В църквата има толкова много мили хора; уреждането на делата е толкова удобно! Не беше лесно да си намеря гръб, така че няма да напусна църквата, каквото и да става. Но събиранията в божия дом винаги включват четене на божиите слова и общуване за истината, което ме кара да се чувствам неловко и раздвоен. Не желая да ям и да пия божиите слова и изпитвам неприязън, когато чуя общуване за истината. Но ако не слушам, няма да стане — не мога да ги напусна. Те ми помагат толкова много. Ако откажа да слушам, ще се почувствам неудобно, а също така би било неловко да кажа, че вече не вярвам, така че просто трябва да се примиря и да казвам хубави неща“. В сърцата си те всъщност не искат да вярват, но могат само да скрият това чувство. Някои хора казват: „Ти виждаш само, че те винаги молят братята и сестрите да уреждат делата им и че са доста щастливи, когато братята и сестрите им помагат — само по това ли можеш да разпознаеш, че целта им да вярват в Бог е да си намерят гръб?“. Освен тези проявления, вижте дали те обикновено четат Божиите слова и общуват за истината, дали могат да изпълнят своя дълг и дали имат някакви реални промени; това ще ви покаже дали искрено вярват в Бог. Тези, които търсят гръб, вярват в Бог само за да използват църквата и братята и сестрите да уреждат делата им и да разрешават трудностите в живота им. Но те никога не споменават изпълнението на своя дълг, нито ядат и пият Божиите слова или общуват за тях. Щом чуят за някакви находчиви начини да се свършат нещата, те се въодушевяват силно; започват да бръщолевят неспирно и дори не могат да бъдат прекъснати. Но когато става въпрос за изпълнение на дълга или за това да бъдат честни и да не лъжат или мамят другите, те млъкват. В сърцата си те не се интересуват от тези неща — колкото и страстно да говориш, те нямат реакция и не се включват; дори постоянно се опитват да те прекъснат и да насочат темата към нещо, което ги интересува. Те си блъскат главите да измислят начин да накарат братята и сестрите да правят неща за тях и да полагат усилия за тях, като не искат да дадат на братята и сестрите никаква възможност да споменават изпълнение на дълга или отдаване на всичко на Бог. Ако някой предложи те да изпълняват своя дълг и да отдадат всичко на Бог, те бързо намират някакъв свой неотложен въпрос, който да предложат в замяна; докато братята и сестрите уреждат този техен въпрос, те неохотно полагат известни усилия за Божия дом, като едва удовлетворяват искането на братята и сестрите, а щом личният им въпрос бъде уреден, те стават студени към братята и сестрите. За да поддържат контакт с църквата, за да не загубят този гръб, който е църквата, и тези помощници, които са братята и сестрите, те поддържат тесен контакт с всеки, който им е полезен, като често ги питат загрижено как са, казват им внимателни и неискрени думи, за да поддържат отношенията. Те говорят за това колко много вярват в съществуването на Бог, колко много Бог ги благославя, колко много благодат им дава Бог и как често проливат сълзи, като се чувстват длъжници на Бог и изпитват желание да се отплатят за Божията любов — това е, за да измамят братята и сестрите и да получат тяхната помощ. Щом някой вече не им е от полза, те веднага блокират и изтриват данните му за контакт. Те енергично се подмазват на тези, които са им най-полезни, тези, които най-много си струва да експлоатират, угаждат им и се сближават с тях. Що се отнася до тези, които не си струва да бъдат използвани, тези, които, подобно на тях, нямат влияние или статус в обществото и също са на най-ниското стъпало на обществото без никого, на когото да разчитат, те дори не ги и поглеждат. Те общуват изключително с тези, които си струва да бъдат използвани и които имат връзки в обществото, с тези, които смятат за способни. Те могат да полагат усилия и да понасят трудности за църквата само когато имат нужда от нещо от църквата или от братята и сестрите. Всъщност проявленията на неверници у такива хора са много очевидни. Вкъщи те никога не четат Божиите слова, никога не се молят на Бог, когато нямат трудности, и участват в църковния живот с голяма неохота. Те не искат да изпълняват своя дълг и не поемат инициатива да се включат в църковната работа. По-специално те никога не участват активно в опасна работа. Дори да се съгласят да го направят, показват голямо нетърпение и само когато ги повикат или поканят, неохотно полагат малко усилия. Това са проявления на неверници. Това да не четат Божиите слова, да не изпълняват дълга — въпреки че неохотно участват в църковния живот, е, за да избегнат загубата на общността на братята и сестрите в църквата, огромен гръб за тях. Те поддържат отношения с тези хора само за да им е по-удобно да уреждат делата си в бъдеще. Щом такива хора се утвърдят в обществото и имат място, където да се установят и да започнат живота си, и щом се издигнат в света и придобият влияние и перспективи за бляскаво бъдеще, те бързо и без колебание ще напуснат църквата, ще прекъснат връзките с братята и сестрите и ще изгубят контакт. Ако има потенциален приемник на евангелието, с когото те имат добри отношения, а ти искаш да се свържеш с тях, за да проповядваш евангелието на този човек, няма да можеш да се свържеш с тях. Те не само прекъсват връзките с църквата, но и прекратяват приятелството с определени хора. Нима вече не са се разкрили като неверници? (Да.) И така, как трябва църквата да се справи с такива хора? (Да ги премахне.) Трябва ли да им дадем шанс, да проявим разбиране към тяхната слабост и към трудностите в живота им и да ги подкрепяме и да им помагаме повече, за да могат да повярват, че Бог съществува, да се заинтересуват от истината и искрено да отдадат всичко на Бог? Необходимо ли е да се извърши тази работа? (Не.) Защо не? (Защото тези хора изобщо не са дошли да вярват в Бог.) Точно така, те не са дошли да вярват в Бог; целта им е много ясна — дошли са да си намерят гръб. И така, може ли общуването за истината с такива хора да постигне някакви резултати? (Не.) Те няма да го приемат; не го ценят, не се нуждаят от него и не се интересуват от него.

Как да опишем тези, които вярват в Бог само за да си намерят гръб? Доста подходящо е да ги опишем като хора, които поставят собствените си интереси пред всичко останало. Щом видят, че някой им е полезен и изгоден, те ще направят всичко, което този човек поиска; дори ще му се подчиняват изцяло и безпрекословно. Те поставят собствените си интереси над всичко останало; стига нещо да служи на техните интереси, това е добре. Ако ти им кажеш, че вярата в Бог ще им донесе благословии и ползи, те определено ще повярват в Него и ще направят всичко, което ти им кажеш да направят. Стига способността ти да уреждаш делата в обществото да отговаря на техните нужди и да им позволява да се облагодетелстват, те със сигурност ще общуват с теб. Тяхното общуване с теб обаче не означава, че те могат наистина да вярват в Бог, нито означава, че те искрено ще отдадат всичко на Бог, както ти правиш. Дори да се разбират добре с теб и да имате особено добри отношения, това не означава непременно, че говорите един и същ език, следвате един и същ път или имате едни и същи стремежи. Затова не бива да се оставяте да бъдете подвеждани от такива хора. Тези хора са ловки и имат тактики за общуване с другите хора. Тяхната цел да вярват в Бог е да си намерят гръб, а не да се стремят към истината и да постигнат спасение. Това показва колко низък и мрачен е техният характер! Те идват в църквата, за да намерят хора, които могат да използват, като кроят планове, за да получат различни ползи за себе си. Не означава ли това, че такива хора са способни да действат без никакви скрупули и да вършат всякакви безсрамни неща? (Да.) Само от факта, че целта им да вярват в Бог е да си намерят гръб и да си осигурят препитание, става ясно, че тези хора не са стока и са с низък характер, егоистични, подли и мръсни, и живеят в голям мрак. Затова принципът на църквата за справяне с тях е също да ги разпознае и след това да ги премахне или отлъчи. Щом разпознаете, че те не са истински вярващи, че са дошли в църквата, за да търсят изход и да се възползват, и искат да използват братята и сестрите да уреждат делата им и да им служат, тогава в такива случаи водачите и работниците, както и братята и сестрите, трябва своевременно и точно да се справят със ситуацията. Без да застрашавате безопасността на църквата или на братята и сестрите, ги премахнете или отлъчете възможно най-скоро. Не бива да им се позволява да продължават да се спотайват сред братята и сестрите. Те не са обект на Божието спасение. Когато такива хора се спотайват сред вас, те постоянно наблюдават алчно и внимателно всички, за да видят кого си струва да използват. Те винаги пресмятат дали в църквата има хора, които могат да използват — кой има роднини, работещи в болница, кой знае как да лекува болести или има тайни лекове, кой може да получи цени на едро в магазините, семейството на кой от братята управлява автокъща, кой може да получи цени на къщи като за „свои хора“ — те специално разследват тези въпроси. Тези хора са педантични в своите изчисления! Те изчисляват дори дребни неща и освен това искат да кроят планове срещу братята и сестрите и създават интриги, за да се възползват от тях. Те разследват семейния произход на всеки и държат всички в рамките на своите кроежи и заговори. Могат ли сърцата ви да чувстват мир, когато общувате с такива хора? (Не.) Какво трябва да се направи, ако няма мир? Трябва да сте нащрек за такива хора. Тези хора вярват в Бог със скрити мотиви; те не са тук, за да се стремят към истината или спасението, а за да си намерят гръб, препитание и изход за себе си. Такива хора са особено егоистични, подли и коварни. Те не изпълняват никакъв дълг, нито отдават всичко на Бог. Когато църквата се нуждае от тях за нещо, те са неоткриваеми, но се появяват отново, щом въпросът е приключил. Тези хора знаят само да се възползват и няма никаква полза да остават в църквата; трябва да се използват различни методи, за да бъдат изчистени възможно най-скоро. Някои хора казват: „Наистина ли са необходими различни методи, за да се справим с един човек?“. В църквата има всякакви хора; много от тях вярват в Бог само за да си намерят гръб и изход, да получат благословии или да избегнат бедствия. Само сериозността на тези мотиви варира; някои хора проявяват един вид поведение, докато други проявяват друг. Затова към различните хора трябва да се подхожда по различен начин; само това е в съответствие с принципите. Що се отнася до тези неверници, които търсят гръб, те трябва да бъдат изчистени незабавно. Не им позволявайте да паразитират в църквата. Те молят братята и сестрите да уреждат делата им — тъй като всъщност е необходимо само малко усилие, за да им се помогне да уредят делата си, защо да не им се окаже дори тази малка помощ? Първият момент е, че най-същественото е, че тези хора не са истински вярващи; те са абсолютни неверници. Вторият момент е, че тези хора не могат да се променят от невярващи в истински вярващи. Те не са тези, които Бог е предопределил и избрал; те не са обект на Неговото спасение — по-скоро те са злодеи, които са проникнали в църквата. Третият момент е, че тези хора се движат навсякъде в църквата, като винаги търсят помощ от братята и сестрите, независимо колко голям е проблемът, пред който са изправени, което незабележимо тормози братята и сестрите и същевременно създава изключително негативна атмосфера в църквата, която е вредна за всички. Затова е най-добре тези дяволи, които вярват в Бог само за да си намерят гръб, да бъдат изчистени възможно най-скоро. Ако все още не сте ги идентифицирали или не сте разбрали, че са такива хора, можете да ги задържите за наблюдение. Щом ги разпознаете и прозрете, че са сред различните зли хора, които Божият дом трябва да премахне, не се колебайте и не проявявайте никаква любезност към тях. След като обсъдите с всички и постигнете съгласие, можете да ги премахнете. Ако водачите и работниците в църквата пренебрегнат този въпрос, стига мнозинството от братята и сестрите да потвърдят, че те са от типа, който вярва в Бог само за да си намери гръб и изход, вие имате правото да ги премахнете директно, без да минавате през лъжеводачи. Това е правилно и е напълно съобразено с истинните принципи. Това е ваше право, ваше задължение, ваша отговорност; това е за вашата собствена защита. Разбира се, когато братята и сестрите, които са истински вярващи, се сблъскат с трудности, ние имаме отговорността и задължението да направим всичко възможно, за да им помогнем, доколкото можем, било то с любяща помощ и подкрепа, или чрез материална помощ. Това е любовта между братята и сестрите, любовта на тези, които вярват в Бог. Ние обаче нямаме отговорност или задължение да оказваме помощ на неверниците, защото те не са братя и сестри и не заслужават тази благодат или такава помощ. Това е отношение към хората според принципите. С това приключва нашето общение по седмата цел на вярата в Бог. Няма нужда да даваме повече конкретни примери за такива хора. Накратко, всеки, чиято цел да вярва в Бог е да си намери гръб, е човек, който трябва да бъде премахнат или отлъчен от църквата. Щом водачите и работниците разпознаят, че в църквата има такива хора, трябва незабавно да ги премахнат. Премахвайте всеки, когото откриете, без да оставяте никого. Ако мнозинството от братята и сестрите вече са били тормозени до степен да се чувстват безпомощни и да не могат повече да търпят, а водачите и работниците все още ги защитават, като казват: „Те имат трудности; трябва да им помогнем“, тогава на такива водачи трябва да се каже: „Те изобщо не са истински вярващи в Бог. Те пренебрегват всеки, който общува с тях за Божиите слова, и отказват да изпълняват своя дълг, когато им се каже. Никога не са имали никакво намерение да отдадат всичко на Бог и просто искат да използват братята и сестрите да уреждат делата им. Ние нямаме отговорност или задължение да помагаме на такива неверници!“. Дори църковният водач да не одобри, вие имате правото да се обедините с мнозинството, за да ги премахнете от църквата. Ако църковният водач все още не е съгласен на този етап, тогава докладвайте въпроса на по-високо ниво; изолирайте водача и го оставете да размисли. Вие можете отново да приемете неговото ръководство, след като той се съгласи. Ако той продължава да не е съгласен, вие можете да го отстраните и да изберете нов водач. Това е седмата цел на вярата в Бог: да си намериш гръб.

З. Да се преследват политически цели

Сега ще разговаряме за осмия мотив: хора, които вярват в Бог с политически намерения и политически цели. Вероятността да се появят такива хора не е много голяма, но независимо колко е голяма, щом има вероятност тези хора да се появят, трябва да изброим примери на такива хора, да ги разобличим, да разговаряме за тях и да ги окачествим. Трябва да направим това, така че всички да имат проницателност спрямо тях и след това те да могат да бъдат премахнати възможно най-скоро, за да се предотврати възникването на неприятности и опасности за църквата и за братята и сестрите. Това се прави, за да се защитят църквата и братята и сестрите. Следователно онези, които вярват в Бог с политически цели, са хора, които трябва да разпознаваме и от които да се предпазваме, а също така са зли хора, които църквата трябва да премахне възможно най-скоро. Какви са проявленията на онези, които имат политически цели? Те няма да ти кажат истинските си мисли. Те няма да кажат ясно: „Аз просто се интересувам от политика, обичам да участвам в политиката, затова вярвам в Бог с политически цели и политически намерения, а не по някаква друга причина. Можете да постъпите с мен, както сметнете за редно“. Ще кажат ли това? (Не.) И така, какви са техните проявления, които ти позволяват да разпознаеш, че имат политически цели? Тоест какви думи изричат, какви неща вършат, какви изражения, поглед в очите им и тон на гласа са достатъчни, за да потвърдиш, че целта на вярата им в Бог не е чиста? Каквото и да казват или правят, те крият неща в сърцата си и никой не може да ги разгадае. Те имат специална идентичност и произход; от речта и поведението им може да се види, че кроят планове и интриги и че начинът, по който говорят и вършат нещата, е стратегически. Когато говорят, обикновеният човек не може да схване истинските им мотиви или мисли и не знае защо изричат тези неща. Макар че външно тези хора не показват враждебност или осъждане спрямо вярата в Бог или спрямо общуването за истината и дори може да проявят известна симпатия към тези неща, ти просто чувстваш, че са странни — те са различни от другите братя и сестри и са донякъде неразгадаеми. Какво правиш обикновено с хора, които са донякъде неразгадаеми? Дали само просто се предпазваш от тях? Или поемаш инициативата да ги изследваш и да разбереш каква е истината за тях? (Трябва да ги наблюдаваме.) Каквото и да прави човек, неговите намерения и цели обикновено не се разобличават лесно за кратък период от време. Но с течение на времето — освен ако не правят абсолютно нищо — когато действат, те със сигурност ще се издадат. Наблюдавай и търси улики в дребните детайли — можеш да откриеш известна информация и улики от тяхната реч и поведение, от намерението и посоката на техните действия, както и от думите и тона, които използват, когато говорят. Дали си способен да направиш това, зависи от това дали си старателен и дали притежаваш определено ниво на интелигентност и заложби. Някои глупаци не са способни да разпознаят опасността и жестокостта, които съществуват в човешкото общество; независимо с кого се сблъскат, те винаги използват един и същ метод за общуване с него. В резултат на това, когато се сблъскат с хитри и коварни политици с политически цели, те лесно се превръщат в юди и в оръдия за предателство към църквата и несъзнателно вършат глупави неща, които въвличат църквата в капан.

Какви проявления всъщност имат тези хора с политически цели? Тези хора имат определен социален произход; те са личности, които се движат в политическите среди. Независимо от техния статус в политическите среди, дали са длъжностни лица, дали работят на временна работа или се готвят да се утвърдят в политическите среди, казано накратко, тези хора имат политически произход в обществото; това е сложна и специална ситуация. Независимо дали тези хора вярват в съществуването на Бог, ако се съди по техните стремежи, по пътищата, по които поемат, и по тяхната природа същност, могат ли тези хора да станат такива, които искрено вярват в Бог? Могат ли те да се превърнат от неверници, от политици, ентусиазирани от политиката, в такива, които искрено вярват в Бог? (Не.) Сигурни ли сте? Или има такава възможност? (Категорично не.) Определено е невъзможно. Вярата в Бог и политиката са два различни пътя; тези два пътя се развиват в противоположни посоки, нямат нищо общо и категорично не могат да се пресекат. Те са напълно различни пътища. Следователно онези, които имат политически цели или обичат политиката и са ентусиазирани от нея, дори да вярват в Бог без никакви явни политически намерения, все пак таят други намерения; и е сигурно, че целта им не е да придобият истината или да бъдат спасени. Най-малкото може да се определи, че те не вярват искрено в Бог. Те признават само легендата, че има Бог, но не признават съществуването на Бог или факта, че Бог господства над всичко. И така, тези хора никога няма да се превърнат от неверници, ентусиазирани от политиката, в истински вярващи, които вярват в съществуването на Бог, могат да приемат Божието дело и да приемат Божието правосъдие и наказание.

Всъщност с какви намерения вярват в Бог тези неверници с политически цели? Това е свързано с техните стремежи и с професиите, които упражняват. Например някои хора винаги имат определени лични искания в политическите среди, имат грандиозни политически цели и домогване до политиката и т.н., които — независимо какви са — са все свързани с политиката. Какво се има предвид под „политика“? Казано по-просто, тя е свързана с режими, власт и управление. Следователно вярата им в Бог с политически цели, разбира се, е свързана с техните политически стремежи. И така, какви са техните цели? Защо са си харесали хората в църквата? Те искат да използват институцията, която е църквата, големия брой хора в църквата и влиянието на тези хора в църквата от различни професии и социални слоеве, за да постигнат целите си. След като научат за ученията на църквата, за функционирането на различните елементи на църковната работа, за начина, по който Божиите избраници живеят църковен живот, за практикуването на дълга им и т.н., те се опитват да се интегрират в църквата. Те твърдо помнят неща като духовната терминология и различните изрази, често използвани в общението от Божиите избраници, като се надяват, че един ден ще могат да използват тези неща, за да призоват всички да ги слушат, да бъдат използвани от тях и по този начин да постигнат политическите си цели. Точно както казват невярващите, след като нещата са назрявали известно време, когато могат да издигнат знаме и да накарат хората да се вдигнат на бунт, повече хора ще откликнат на призива им и ще ги последват, така че те да могат да придобият част от хората в църквата, за да станат тяхна сила, с която да се борят със съперниците си. Такива неща са се случвали няколко пъти в съвременната китайска история. Например бунтът на Белия лотос и Тайпинското въстание по време на династията Цин са случаи, при които хора с политически цели използваха религията, за да се борят срещу правителството. Ученията на техните религии се отклоняваха от истинския път и имаха много абсурдни и нелепи аспекти, които изобщо не съответстваха на истината. Онези, които имаха политически цели, използваха такива учения, за да обединят умовете на хората, да обвържат техните умове и да повлияят на умовете им и да ги индоктринират. В крайна сметка те използваха тези индоктринирани хора, за да постигнат политическите си цели. От самото начало, когато тези хора с политически цели започват да вярват в Бог, те си харесват името на църквата. Тоест те могат да скрият своята идентичност и своите цели под името на институцията, която е църквата — това е единият аспект. Другият е, че те смятат, че щом разпространяват политическите си възгледи под знамето на вярата в Бог, ще бъде много лесно да индоктринират хората в църквата и че тези хора вероятно ще боготворят и ще слушат известни личности. Следователно тези личности, които имат политически цели, са склонни да гледат на хората в църквата като на обекти, които да бъдат използвани. Те вярват, че е много лесно църквата да се превърне в място, където могат да скрият своята идентичност, и че членовете на църквата са обекти, които лесно могат да бъдат използвани от тях — казано по-просто, така виждат те нещата. Следователно намерението, с което се присъединяват към църквата, е надеждата, че един ден, след като се издигнат, ще могат да се борят с политическите си съперници и да придобият власт — това е тяхната политическа цел. Те искат да използват номиналния претекст на вярата в Бог, за да разширят кръга от хората, които ги боготворят и следват, в част от своята политическа сфера на влияние. Някои хора казват: „Те може да имат тази цел, но ако не предприемат никакви действия, най-много можем да видим, че са неверници или лъжевярващи. Как можем да видим, че имат ясни политически намерения?“. Това не е трудно. Просто отделете време да наблюдавате. Щом имат политически цели, те определено ще предприемат действия. Ако не искат да предприемат действия, защо биха проникнали в църквата? Ако все още не са предприели действия, това е, защото не са намерили възможност. Щом имат възможност, ще действат по съответния начин. Например, ако правителството приеме погрешна политика или потиска и арестува Божиите избраници, братята и сестрите най-много биха обсъдили и разпознали този въпрос и с това би се приключило. Каквото и да става, важното е да вярват в Бог, да изпълняват дълга си и да следват Божията воля. Те не биха загубили голямата картина заради дребни въпроси; биха продължили да вярват в Бог и да изпълняват дълга си по начина, по който трябва, както обикновено. Хората с политически цели обаче са различни. Те биха направили голям въпрос от това, биха го разобличили яростно и биха го разгласили нашироко, и отчаяно биха искали да подтикнат всички да се вдигнат срещу правителството, за да служат на собствените им политически цели, и не биха спрели, докато не постигнат целите си. Заради участието си в политиката те напълно загърбват въпросите на вярата в Бог и изпълнението на дълга си и пренебрегват Божиите изисквания към човека и Божиите намерения. Толкова са луди — нима хората все още не могат да ги разпознаят? Такива хора Бог ли следват, или следват политиката? Някои хора, на които им липсва проницателност, лесно се подвеждат. Тези хора, които се занимават с политика, не знаят какво е истината, камо ли да разбират, че Божието дело е да пречисти покварения нрав на хората и да ги спаси от влиянието на Сатана. Те смятат, че да се занимаваш с правата на човека и с политика означава да имаш чувство за справедливост и да се покоряваш на Бог. Дали занимаването с политика и с правата на човека означава, че човек има истината реалност? Дали означава, че човек се покорява на Бог? Колкото и добре да се справяш с правата на човека и с политиката, нима това означава, че поквареният ти нрав е пречистен? Означава ли това, че амбицията и желанието ти да притежаваш власт са пречистени? Много хора не могат да прозрат тези въпроси. Очевидно Сун Ятсен също беше християнин. Когато беше в опасност, той се молеше на Бог да го спаси. Цял живот се занимаваше с революция — получи ли Божието одобрение? Беше ли човек, който практикува истината и се покорява на Бог? Имаше ли свидетелство за преживяване на практикуването на Божиите слова? Той нямаше нищо от това. След като Павел беше призован, той непрекъснато проповядваше евангелието и претърпя много трудности, но тъй като не се покая истински, нямаше навлизане в живота, многократно извършваше същите стари грехове и възвеличаваше себе си и свидетелстваше за себе си при всяка възможност, той стана антихрист и беше наказан. Каквото и да става, да вярваш в Бог, без да приемаш истината, винаги да преследваш слава и статус и винаги да искаш да бъдеш свръхчовек или велика личност, е много опасно. Всички онези, които имат политически цели, са антихристи. Тези хора няма лесно да се откажат от осъществяването на домогването си до политиката и винаги ще търсят възможности да подстрекават и да привличат вярващите като своя политическа сила. Ако един ден видят, че вярващите не се използват лесно, че вярващите обичат само истината и се стремят само към нея и че следват само Христос, а не хора, едва тогава напълно ще се откажат от тези вярващи.

По същество умовете на хората с политически цели са изцяло погълнати от идеи, свързани с политиката — власт и влияние, управление, заговори, политически средства и т.н. Те не разбират какво означава да вярваш в Бог, какво е вяра, какво е истината, а още по-малко как да се покоряваш на Бог. Те също така не разбират каква е волята на Небето. Техните принципи за оцеляване са „Човекът ще победи природата“ и „Съдбата на човека е в собствените му ръце“. Затова опитите да се променят такива хора са невъзможни и са глупава идея. Тези хора често разпространяват политически възгледи сред братята и сестрите в църквата, като ги подстрекават да се занимават с политически дейности и да участват в политиката. Много е ясно, че намерението при вярата им в Бог е продиктувано от политически цели. Тази същност може бързо и лесно да бъде разпозната от другите. Тези хора са напълно невежи по отношение на вярата, на вървенето по правилния път и на покоряването на волята на Небето — те вярват, че мислите и пътищата на всеки човек могат да бъдат променени с помощта на политически тактики и особено вярват, че съдбата на човека може да бъде променена чрез човешки средства и методи. Затова те са напълно невежи по отношение на дълбоките, но очевидни въпроси за природните закони, създадени от Бог, и за Божието върховенство над човешката съдба; те са лаици, що се отнася до тези въпроси, и просто не могат да ги проумеят. Какво имам предвид, като казвам това? Ако откриеш някого, чиято цел да вярва в Бог е продиктувана от политически цели, категорично не бива да се опитваш да го променяш или да го убеждаваш и няма нужда да разговаряш с него за толкова много истини. Освен че трябва да си нащрек спрямо него, трябва възможно най-скоро да информираш църковните водачи на различни нива или надеждни братя и сестри за него, а след това да намерите начин да го отлъчите от църквата. Не бива тайно и тихомълком да се предпазвате от него, като държите другите на тъмно. И така, какъв тип хора могат да имат известна проницателност по отношение на онези, които обичат да говорят за политика и имат политически цели? Дали са по-възрастни хора, или по-млади? Дали са братя, или сестри? (По-възрастни братя.) Точно така; по-възрастните братя, тоест онези, които имат социален опит, имали са контакт с политиката или са били политически преследвани — хора с прозрение по тези въпроси — могат да възприемат политическите въпроси с относителна яснота. Естествено, те могат да проявят известна проницателност спрямо онези, които се занимават с политика, и по-специално могат да възприемат техните амбиции и желания, както и техните мисли, гледни точки, мечти и въжделения с относителна яснота. Затова те могат да разпознаят тези хора относително по-бързо от другите. Щом някой разпознае, че тези хора имат политически цели и са неверници, той трябва да се предпазва от тях и да разобличи тези неверници. Същевременно трябва да защити и глупавите и невежите, които не разбират истината, като им попречи да бъдат подведени и използвани и да издадат неволно някаква вътрешна информация на църквата. Необходимо е възможно най-скоро да се уведомят църковните водачи, да се обсъди този въпрос с тях и да се информират повече по-възрастни хора или онези, които разбират известна истина и имат известен духовен ръст, за да се предпазват от тези хора с политически цели. Важно е да се помогне на другите ясно да видят същността на тези хора като неверници, за да бъдат защитени глупавите и невежите братя и сестри да не бъдат използвани от тях. Ако не можеш да прозреш тези въпроси и нямаш проницателност, когато някои зловещи, хитри, коварни хора говорят и разговарят с теб, ти доброволно ще разкриеш подробностите за истинското си положение и всичко, което знаеш, без дори да те питат, и неволно ще станеш Юда. Има ли такива хора? (Да.) Когато говориш, не знаеш какво намерение таи другият човек и се отнасяш към него като към брат или сестра, като му казваш всичко, което ти е на сърцето, без да го осъзнаваш — след като си говорил, не знаеш какви последствия ще настъпят. Като виждаш, че другите се предпазват от такива хора, ти казваш: „Ти си твърде предпазлив. Какво има да се крие между братя и сестри?“. Ти не осъзнаваш защо другите не говорят открито — това се нарича да си глупак.

Хората с политически цели със сигурност са и неверници, защото не обичат истината и няма да приемат истината. Дори да вярват в Бог, те изцяло принадлежат към категорията на злите хора, които са антихристи. Предпазването от такива хора всъщност е най-пасивният подход. Активният подход е да ги откриеш рано, да се справиш с тях и да ги отлъчиш възможно най-бързо, за да избегнеш създаването на неприятности за църквата и за братята и сестрите. Тъй като тези хора могат да влияят на другите по всяко време и навсякъде в църквата и да унищожат нормалния ред на църквата по всяко време и във всяка ситуация, не продължавайте да толерирате такива неверници или да проявявате търпение към тях. Не им давайте повече шанс да се покаят; не бъдете глупави. Щом бъдат открити, те трябва да бъдат отлъчени възможно най-скоро, за да се предотврати бъдещо нещастие. Целта на това е да се попречи на онези, които не се стремят към истината, да бъдат подведени и използвани, и да не станат марионетки на Сатана и злите демони. Разбира се, в момента най-важното е да попречите на онези, които имат политически цели, да научат каквато и да е важна информация за църквата. Колкото по-скоро ги разпознаеш и отлъчиш, толкова по-малко контакт ще имат братята и сестрите с тях и толкова по-малко ще бъдат подведени и повлияни от тях. Следователно по отношение на времето е по-добре по-скоро да се справите с такива хора и да ги отлъчите, отколкото по-късно — колкото по-рано, толкова по-добре. Да бъдеш активен е по-добре, отколкото да бъдеш пасивен. Хората с политически цели са злонамерени; невъзможно е те да проявят и капка искреност, като вършат нещо за църквата и за Божия дом. Ако не могат да подведат или да използват братята и сестрите, те ще бъдат напълно унизени и ще напуснат църквата доброволно, дори без да се сбогуват. С това приключва нашето общение за осмото намерение на вярата в Бог: преследване на политически цели.

30 октомври 2021 г.