Последния път разговаряхме за тринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Пази Божиите избраници да не бъдат смущавани, подвеждани, контролирани и тежко увреждани от антихристите и им дай възможност да различат антихристите и да се отрекат от тях в сърцата си“. Сега, нека си припомним: за какви конкретни точки, свързани с конкретното съдържание на тринадесетата отговорност на водачите и работниците, разговаряхме? (Разговаряхме за пет точки: разобличаване, кастрене, анализиране, ограничаване и наблюдение.) Тези пет точки са конкретните задачи, включени в тази отговорност на водачите и работниците. Това са конкретните задачи, които водачите и работниците трябва да изпълняват по отношение на антихристите. И така, какви проявления имат лъжеводачите по отношение на тези задачи? Последния път разговаряхме ли и за някои подробности? (Да.) Проявленията на лъжеводачите са следните: първото е, че те се страхуват да не оскърбят хората и не смеят да премахнат или да отлъчат антихристите. Второто е, че не могат да различат антихристите. Третото е, че действат като защитен чадър за антихристите. Четвъртото е, че са безотговорни спрямо Божиите избраници. Как изглежда безотговорността? Когато са изправени пред смущения и подвеждане от антихристи, лъжеводачите не могат да защитят братята и сестрите, не могат да разобличат злодеянията на антихристите, не могат да разобличат интригите на Сатана и не могат да разговарят за истината, за да помогнат на братята и сестрите да различат антихристите — те не вършат такава работа. Освен това, що се отнася до онези хора с малък духовен ръст, на които им липсва прозорливост и които са подведени от антихристите — лъжеводачите не само не вършат никаква работа, за да ги върнат обратно, но и казват безчовечни неща като например: „Заслужават си го“. Това е конкретно проявление на безотговорност, което показва, че лъжеводачите нямат усещане за бреме за делото на църквата. Тези проявления са конкретни действия и подходи на лъжеводачите, когато антихристите подвеждат и смущават Божиите избраници. Конкретното им отношение към тази работа е на безотговорност и предателство. Те представят различни оправдания и използват различни методи, за да дадат на антихристите зелена светлина, действат като защитен чадър за антихристите, като същевременно не успяват да защитят делото на църквата и правата и интересите на Божиите избраници. Ако лъжеводачите можеха бързо да решат такива проблеми като този, при който антихристите смущават, подвеждат, контролират и сериозно вредят на Божиите избраници, и след това можеха да ограничат, изолират, премахнат и отлъчат антихристите, то Божиите избраници биха получили най-голямата защита. Като водачи обаче те са некомпетентни за тази работа. От определена гледна точка може да се каже, че те прикрито защитават антихристите и им проправят път, като по този начин те могат да продължат да подвеждат, контролират и да вредят сериозно на Божиите избраници, и да смущават нормалния църковен живот, както и изпълнението на дълга на Божиите избраници. Това са различни проявления на лъжеводачите.

Точка четиринадесет: Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи (част първа)

След като завършихме общението за тринадесетата отговорност на водачите и работниците, днес ще разговаряме за четиринадесетата. Съдържанието на четиринадесетата отговорност в някои отношения е сходно с това на тринадесетата. Конкретната работа, която водачите и работниците трябва да изпълнят в четиринадесетата отговорност, е свързана не само с антихристите, но засяга и различни зли хора, което прави нейния обхват по-широк от този на тринадесетата отговорност. Преди да разговаряме за четиринадесетата отговорност, нека първо прочетем нейното съдържание. (Четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всякакви зли хора и антихристи“.) Това изречение не е дълго, но когато става въпрос за конкретната работа, която водачите и работниците трябва да свършат, то не е толкова просто, колкото изглежда на повърхността. Какви точно са отговорностите на водачите и работниците, споменати в това изречение? Кои хора са обект на работата, която водачите и работниците трябва да извършват? (Разни зли хора и антихристи.) Каква е конкретната работа, която трябва да бъде свършена? (Своевременно ги различи. След като бъдат различени, премахни ги и ги отлъчи.) Своевременно различаване без отлагане. Още щом бъдат установени признаците, трябва да се направят прецизни преценки и окачествяване, след което да се предприемат мерки спрямо замесените лица, като те бъдат премахнати. Всъщност конкретната работа, която водачите и работниците трябва да извършат, се състои от две задачи: различаване на хора и решаване на проблеми. На повърхността това изглежда просто: първо различи, след това своевременно намери решения и мерки, насочени към различните зли хора и антихристи, които Божият дом изисква да бъдат премахнати или отлъчени. От тази гледна точка изглежда лесно за водачите и работниците да свършат тази работа добре и да изпълнят тази отговорност без особени трудности, защото Божият дом вече е провел пространно общение за подробностите по разпознаването и премахването на различни хора, като по този въпрос е говорено много. На пръв поглед работата, предвидена в четиринадесетата отговорност, в някои отношения изглежда сходна с конкретното съдържание на дванадесетата и тринадесетата отговорност, за които вече разговаряхме, но в четиринадесетата отговорност обект на работата, вършена от водачите и работниците, са не само антихристите, а и разни зли хора. Това разширява обхвата, за да включи различни типове зли хора, което изисква систематично и конкретно общение. Тъй като не става въпрос за проявленията на един тип зъл човек, а на различни типове, когато разговаряме за четиринадесетата отговорност на водачите и работниците, ще се съсредоточим върху определянето на конкретни обекти на тази работа. Това е един аспект. Освен това в следващото общение ще разговаряме подробно как точно да се отнасяме към тези хора — дали да ги ограничаваме, изолираме, премахваме, или да ги отлъчваме.

Какво е църква

Преди да разговаряме подробно за това дело, нека първо да разговаряме по една странична тема. Тази странична тема може да е добре позната или да е тема, по която нямате конкретно разбиране. Каква е темата? Тя е „Какво е църква?“. Как ви се струва тази тема? Някои хора може да кажат: „Ти разговаряш за отговорностите на водачите и работниците, затова просто разговаряй конкретно за това. Защо ще разговаряш за това какво е църква? Свързано ли е с тази тема?“. На пръв поглед може да изглежда, че не е свързано, и някои може да кажат: „Това е напълно отделна тема. Защо трябва да се повдига в общение?“. Независимо на какво мнение сте, оставете настрани тези мисли и първо се замислете какво е църква. След като определението на тази дума, обозначението „църква“, бъде ясно казано в общение, ще знаете защо разговаряме по тази тема.

I. Няколко разбирания за църква

Общението за това какво е църква има намерението да предостави ясно и точно обяснение на обозначението „църква“. То има намерението да съобщи конкретното и точното определение на термина „църква“. Първо, можете да обсъдите как разбирате и възприемате термина „църква“. Какво е църква? Да започнем с теоретичното обяснение и след това да преминем към по-конкретно и относително практическо определение. (Моето разбиране е, че място, на което братя и сестри, които искрено вярват в Бог и се стремят към истината, се събират, за да почитат Бог, се нарича църква.) Това определение се отнася до това какъв тип място е църквата. Общо взето тя е осезаем, физически обект. Това е теоретично определение. Това определение точно ли е? Има ли някакви неточности? В теоретичен аспект това определение е приемливо. Кой може да добави повече? (Аз ще добавя малко. Поради явяването и делото на Бог, както и поради това, че Той изразява истината, има група хора, които следват Бог. Колективът, който те образуват, се нарича църква.) Това определение описва какъв тип колектив е една църква. Това също е формално, теоретично определение. (Ще добавя, че тази група хора получава делото на Светия Дух и когато се съберат да четат Божиите слова, те имат просветлението на Светия Дух и могат да практикуват истината и да растат в живота. Църква е събиране на такива хора.) Тази добавка към определението за църква описва какъв вид събиране е тя — основната отличителна черта на това събиране е да се ядат и пият Божиите слова, да се получава делото на Светия Дух и да се израства в живота. Това общо взето също е формално, теоретично определение за църква. Някой друг да добави още? (Това е група хора, които възприемат Божието слово като принцип на практикуване и се ръководят от истината и Христос. Тази група може да преживява Божието дело, да приема истината, да расте в живота и да бъде спасена. Такава група се нарича църква.) Тази „група“ е тъждествена на „колектива“, който беше споменат преди малко. Някой още да добави към това? Ако няма какво друго да добавите, можете да изкажете отново четирите разбирания, споменати по-горе. А именно, от началото на вярата ти в Бог до този момент какво точно си смятал, че е определението за църква. Теоретичното ѝ дефиниране би трябвало да е лесно, нали? Например колектив от хора, които искрено следват и се прекланят пред Бог, може да бъде наречен църква. Или група, която следва Божията воля, стреми се към покорство пред Бог и се прекланя пред Бог, може да бъде наречена църква. Или група, която има делото на Светия Дух, напътствията на Светия Дух и Божието присъствие и може да се прекланя на Бог, може да бъде наречена църква. Нима това не са теоретични определения за църква? (Да.) Всички вие разбирате и познавате съдържанието на тези отличителни черти в определението за църква, нали? (Да.) Тогава го повторете. (Църква означава колектив от хора, които искрено вярват в Бог и следват Христос. Една истинска църква има делото на Светия Дух и Божиите напътствия. Тя се ръководи от Христос и истината. Това е мястото, където последователите на Бог ядат и пият Божиите слова, преживяват Божието дело и имат навлизане в живота. Това е истинска църква. Църквата се различава от религиозните общности. Църквата не се занимава с религиозни ритуали или външни форми на почитане на Бог.) Това е в общи линии теоретичното определение за църква. Например определянето на църквата като място, на което се събират хора, призвани от Бог, или определянето на църквата като колектив от хора, които искрено вярват в Бог, следват Го, покоряват Му се и се прекланят пред Него, или определянето на църквата като събиране на хора, призвани от Бог, и така нататък — тези обозначения отразяват някои основни разбирания или определения за църква от различни групи вярващи. Нека не навлизаме във въпроса как различните религии и деноминации определят какво е църква. За нас, които следваме Бог, какво е определението за църква? Това не е нищо повече от група хора, които искрено вярват в Бог, получават делото на Светия Дух, имат Божиите напътствия и могат да ядат и пият Божиите слова, да се стремят към истината, да се стремят към покорство пред Бог и да се прекланят пред Бог. Независимо дали се определя като място, колектив, събиране, група, общност или друго — независимо от използвания термин — характеристиките на определението са общо взето тези. Предвид основното разбиране на хората за църква, предвид характеристиките, които използвате, за да определите обозначението „църква“, става ясно, че след като хората започнат да следват Бог и да разбират някои истини, разбирането им за църква е, че това вече не е обикновена общност или група. Вместо това тя е свързана с искрена вяра в Бог, четене на Божието слово, получаване на делото на Светия Дух, способност да се покориш на Бог и да се преклониш пред Бог, или с аспекти, включващи навлизане в живота, промяна на нрава, свидетелстване за Бог и други. Погледнато по този начин, след като Бог започна да върши делото Си, обозначението „църква“ в сърцата на повечето хора придоби по-дълбоко, по-конкретно разбиране и възприемане — такова, което е съобразено в по-голяма степен с Божията идея за църква. То вече не е нещо толкова просто като сграда, социална общност, отдел, институция или нещо друго. По-скоро е свързано с неща като вярването в Бог, Божиите слова, истината и почитането на Бог.

II. Стойността на съществуването на църквата и делото, което върши

Що се отнася до конкретното понятие или определение за църква, в момента няма да правим прибързани заключения. След като имате основно понятие за обозначението „църква“ или определението за нея, ясни ли са ви неща като стойността на съществуването на църквата, работата, която се извършва в резултат от съществуването на една църква и ролята, която една църква играе сред хората? Съдържанието на тези аспекти свързано ли е и с определението за църква? Казано просто, онова, което върши една църква, е стойността на нейното съществуване. Да разгледаме например една къща — какво е предназначението на тази къща? Каква е нейната стойност и значение за хората, които живеят в нея и я използват? Най-малкото тя осигурява подслон от вятъра и дъжда, което е една нейна стойност. Друга стойност е, че, когато си изтощен и изморен и няма къде да отидеш, домът е мястото, където можеш да си починеш и да живееш в мир и доволство. Тази къща се нарича дом, но каква е нейната функция за теб? Тя осигурява подслон от вятъра и дъжда, осигурява почивка, отпускане, възможността да се насладиш на свободата и така нататък. Тези функции са стойността на тази къща за теб. Сега, да повторим, каква е ролята на една църква? Каква е стойността и значимостта на нейното създаване и съществуване? Казано просто, какво върши една църква, каква роля играе? Ясен ли ви е този въпрос? Каква конкретна работа или вид работа трябва да върши една църква и какво трябва да влиза в обхвата на нейната работа, за да бъде наречена църква, за да бъде тази работа онова, което трябва да върши една истинска църква? Това е част от конкретното съдържание, за което трябва да се разговаря по отношение на определението за църква. Първо, какво точно дело върши една църква? (Основно разгласява Божиите слова, свидетелства за Божието дело и разпространява евангелието, като дава възможност на повече хора да дойдат пред Бог и да приемат Неговото спасение.) Това конкретна задача ли е? (Да.) Това е значимостта на съществуването на една църква и една от конкретните задачи, които тя трябва да изпълнява, но не е всичко. Разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Божието дело е конкретна задача. Кой отговаря за тази задача? Това е текущият евангелски екип. Какво друго дело върши една църква? (Да организира братята и сестрите да се събират, да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за Божиите слова, да им дава възможност постоянно да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално.) Тази конкретна задача е да води хората да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално. Разгласяването на Божиите слова е основна и важна задача на една църква. Да води хората да ядат и пият Божиите слова, да разбират истината и да изпълняват дълга си нормално е съществената работа на църквата. Това се ръководи вътрешно. Тези две задачи — една външна и една вътрешна — са делото, което е резултат от съществуването на църквата. Може да се каже също така, че те са две важни задачи, които една църква трябва да изпълнява. Има ли и други? (Друга задача е хората да бъдат водени да преживяват Божието правосъдие, за да се пречистят и да постигнат промяна в нрава.) Това е конкретна вътрешна задача на една църква. Всички тези задачи, които споменахте, са общо взето представителни. Преживяването на Божието дело, като например преживяване на различни среди, преживяване на правосъдие, наказание, кастрене и така нататък, в крайна сметка постигане на промяна в нрава и спасение — това е конкретна задача. Това е ефектът и въздействието, които създаването и съществуването на една църква имат върху хората. Делото на разгласяването на Божиите слова и свидетелстването за Бог се върши не само от евангелския екип. То се осъществява и чрез различни статии за свидетелства за преживяване, химни, различни видеоклипове и филми, и така нататък, които също така са конкретното съдържание и проекти, включени в делото по разгласяване на Божиите слова. Освен това има задачи, свързани с църковния живот: ядене и пиене на Божиите слова, за да се разбере истината, способност за покоряване пред Бог и познаване на Бог, както и преживяване на Божието дело и различните среди, подредени от Бог в процеса на изпълнение на дълга, за да се постигне промяна в нрава и спасение. Това са няколко задачи, възникващи въз основа на съществуването на църквата, след като тя е била създадена. Освен тези основни задачи има ли и странични задачи? Какви са страничните задачи? Те са свързани с работа по маловажни или общи дела, които обаче също носят ползи за Божиите избраници, докато се стремят към истината и изпълняват дълга си. Тази работа може да се отрази положително на израстването в живота на хората и промяната на техните възгледи за нещата. При специални обстоятелства работата по общи дела, свързани с физическото оцеляване на хората, която произтича от работата на църквата, счита ли се за необходима работа на една църква? Например земеделието, животновъдството и други дейности, които осигуряват известна част от необходимата храна за тези, които изпълняват дълга си — те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) А осигуряването на компютри, оборудване и други неща за хората, които изпълняват дълга си — те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) Тогава какво се има предвид под съществена работа на една църква? Това засяга определението за църква. Предишните ви определения за църква бяха добри. Бях доста удовлетворен от тях, защото характеристиките във вашите определения са свързани с по-висши истини като навлизането на хората в живота, истинската им вяра в Бог и следването на Бог, познаването на Бог и дори промяната в нрава, покорството пред Бог и почитането на Бог. В контекста на горното, съществуването на църква категорично не е в името на неща, свързани с плътския живот и интереси на хората, като например това да им бъде топло и да бъдат нахранени, да бъдат здрави или да търсят перспективи. Една църква не съществува, за да подпомага физическото оцеляване на хората или да им позволява да се наслаждават повече на плътския живот. Някои хора казват: „Това не е правилно. Физическият ни живот и оцеляване са споменати в Божиите слова, които ни казват да изучим някои съвременни начини и знания за здравословен живот. Нима те не са свързани с нашето оцеляване?“. Те считат ли се за съществена работа на една църква? (Не.) Тъй като една църква се състои от вярващи в Бог и животът на хората естествено включва храна, облекло, подслон, транспорт и ежедневни потребности, църквата помага на хората да решават тези проблеми между другото. След като тези проблеми бъдат решени, хората си мислят: „Църквата е отговорна и за ежедневните ни нужди. Това е редовната работа на църквата и нейната съществена работа“. Нима това не е погрешно разбиране? (Да.) От какво е породено това погрешно разбиране? (Не им е ясно що е то съществена работа на една църква.) Защо това остава неясно за тях дори сега? Няма ли проблем с възприемането им? (Да.) Защо има проблем с възприемането им? Това е въпрос на заложби. В крайна сметка проблемът е в малките заложби.

Що се отнася до съществената работа на една църква, току-що бяха споменати три точки: едната е свидетелстване за Божиите слова и разгласяването им. Друга точка е да води хората да ядат и пият Божиите слова, да навлязат в реалността на Божиите слова и да помага на хората да разберат истината, да практикуват Божиите слова и да изпълняват по-добре дълга си. А третата е да води хората да преживяват Божието дело, да преживяват върховенството на Бог и да се отърват от покварения си нрав, за да постигнат промяна в нрава въз основа на разбиране на Божиите слова. Целта на всичко това е хората да постигнат спасение. Тези три точки са добре обобщени. Те са делото, което една църква трябва да върши, и стойността и значимостта на съществуването на църквата за човешкия род, за членовете на църквата и за Божиите избраници. Но това не е достатъчно изчерпателно. Освен тези съществени задачи, помислете отново за това какви други съществени ползи придобиват хората, освен че преживяват това дело, което църквите вършат. (Хората се учат да разпознават различни хора, събития и неща.) Разпознаването на различни хора, събития и неща е донякъде близък отговор. То е свързано със съществената работа на една църква. Когато говорим за съществена работа, става въпрос за представителни задачи. Онова, за което разговаряхме току-що, са положителните резултати, които хората постигат, или част от работата, вършена от църквите, в която хората участват или която преживяват. Освен тези съществени задачи, друга стойност на съществуването на една църква е да помага на хората да разберат човешкия род, света и влиянието на мрака. Извън трите задачи, за които разговаряхте, това съществена задача на една църква ли е? Това конкретна задача ли е? (Да.) В сравнение с първите три задачи това се счита за странична задача. Защо се счита за странична? Защото е резултат, постигнат от хората чрез преживяване на първите три задачи — постигнат е чрез преживяване на Божието дело, ядене и пиене на Божиите слова, разбиране на истината, разбиране на собствения покварен нрав и познаване на Бог. Резултатът е, че хората започват да разбират този нечестив човешки род, този мрачен свят и влиянието на мрака. Този резултат вече постигнат ли е частично? (Да.) Не е ли това стойността на съществуването на една църква? Не е ли това функцията и ефектът, които съществуването на една църква трябва да има за онези, които следват Бог? (Да.) Първо, то има този обективен ефект. Освен това църквите също така положително и активно вършат тази работа. Какви конкретни проекти се включват в тази работа? Например филмите за Божиите избраници, които преживяват арест и мъчения — от една страна, това са свидетелства, създадени от онези, които следват Бог, когато страдат от бруталното преследване на Сатана. От друга страна, те разобличават как този нечестив човешки род, този мрачен свят и влиянията на мрака се съпротивляват и осъждат Бог и истината, както и различните начини, по които те брутално преследват онези, които следват Бог. Чрез разобличаването на тези неща филмите помагат на хората да разберат човешкия род, света и влиянието на мрака от тази гледна точка. Някои хора казват: „Какво имаш предвид под „разбиране на човешкия род и света“?“. Всички вие какво мислите, че означава това? (Разбиране на мрака и нечестивостта на човешкия род и света, както и разбиране на същността, че целият човешки род е враг на Бог.) Правилно. Това означава разбиране на нечестивостта и мрака на човешкия род, разбиране на грозните лица и истинската природа на целия човешки род като врагове на Бог. Видеоклиповете за мъчения или лични свидетелства за преживявания са конкретни примери за делото, което вършат църквите. Освен това разобличаването на традиционната култура, човешките морални възгледи, мислите на определени етнически групи или раси, както и традиционните доктрини на даоизма и конфуцианството в Китай, някои псевдоистини, семейни правила и възпитание, които обвързват хората и ограничават мислите им — каква е целта на разобличаването на тези неща? В коя категория дело попада това? Съдържанието, което вече анализирах в историята „Спане върху съчки и вкусване на жлъч“, не е ли част от разбирането на света, човешкия род и влиянието на мрака? (Да.) Това е пример за конкретното съдържание на това дело. Следователно това дело е и конкретна задача, която една църква трябва да изпълнява. В обобщение, делото на една църква е, от една страна, да напътства позитивно хората към истината реалност чрез истината, да ги води към постигане на покорство пред Бог. От друга страна, то е да разобличава сатанинския, мрачен свят, да разобличава различните актове на враждебност на Сатана към истината и Бог, и да разобличава злите тенденции в човешкото общество, различните идеи и представи на покварения човешки род, както и техните ереси, заблуди и така нататък, така че хората да могат да разберат истинската природа и същност на тази нечестива епоха. Нима това не е съществената работа на една църква? (Да.) Всъщност вие вече сте придобили много от делото на църквата и сте спечелили съществени ползи. Що се отнася до хората в църквата, независимо дали те са онези, които се интересуват от истината, или онези които не се интересуват от истината, след като са следвали Бог от три до пет години чрез събирания за общение за истината, четене на Божиите слова с молитва и преживяване на преследване и оклеветяване от страна на невярващите, смущения от зли хора и антихристи, както и всякакви други хора, събития и неща, те несъзнателно ще започнат да различават и да разбират този мрачен свят, нечестивия човешки род, управляващите власти и мрачното влияние на целия свят. Това са ползите, които те получават. И как възникват тези ползи? Те резултат ли са от съществуването на църквите? Те резултат ли са от делото, което църквите вършат? (Да.) От една страна, хората са придобили повече разбиране за Божиите слова, дело и нрав. От друга страна, те са получили и известна съответна осъзнатост и прозрение за света, човешкия род и влиянието на мрака. Резултатите от тези две придобивки за хората и положителните им ефекти върху тях са онова, което те трябва да достигнат, за да постигнат спасение.

Делото на една църква може да бъде обобщено като разгласяване на Божиите слова и дело и свидетелстване за тях, и водене на хората да ядат и пият Божиите слова, така че да могат да разберат истината, да практикуват Божиите слова и да изпълняват дълга си по-добре. Освен това на основата на разбирането на истината те могат да преживеят Божието дело, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат промяна в нрава. Освен тези три аспекта то включва помагане на хората да разберат нечестивия човешки род, мрачния свят и влиянието на мрака. Макар проектите в работата на една църква да не са много, конкретното съдържание е обширно. Цялото съдържание е свързано с Божиите слова, истината, отърваването от собствения покварен нрав и покоряването на Бог. Разбира се, то е в още по-голяма степен свързано със спасението. Това е функцията на една църква и стойността на съществуването на църквата. Всеки аспект от делото на една църква е тясно свързан с навлизането в живота на Божиите избраници, тъй като касае това как хората се отнасят към Божиите слова, отношението им към Бог, спасението им, както и техните възгледи и отношение към света, човешкия род и влиянието на мрака. Накратко казано, съществуването на една църква е тясно свързано с всеки, а делото, което върши една църква, наред със стойността и значимостта на нейното съществуване, е неразделно от всеки, който приема Божието спасение.

След като разговаряхме за конкретната работа, която една църква трябва да върши, нека обсъдим неподходящите определения и възгледите, които хората имат за обозначението „църква“ и значимостта на съществуването на една църква. Преди всичко, хората мислят, че църквата е относително успокояващо място, място, изпълнено с топлина и слънчева светлина, относително дружелюбно място без конфликти, война, убийства или кръвопролития — идеално място, за което сърцата на хората копнеят и което е изпълнено с щастие. Тук няма ревност или съперничество, няма заговорничене, няма зли тенденции или други явления, които съществуват в невярващия свят. На това място се гледа като на идеален пристан, на който сърцата на хората могат да пуснат котва. Независимо колко красиви са фантазиите на хората за обозначението „църква“, като цяло хората намират известна духовна поддръжка в църквата. Тази духовна поддръжка има по-осезаема функция за хората: когато се сблъскат с трудности, могат да дойдат в църквата, за да изразят проблемите си и църквата може да им помогне да облекчат тревогите си и да разрешат трудностите си. Например ако се сблъскат с трудности в работата или в живота, ако децата им са непокорни, ако съпругът или съпругата имат извънбрачна връзка, ако има конфликти между свекърви и снахи, ако има спорове с колеги или съседи, ако децата им са тормозени, ако земята им е присвоена от някакъв местен деспот и така нататък — когато тези неща се случат, хората се надяват, че някой в църквата може да се застъпи за тях и да им помогне да решат и да преодолеят тези проблеми. В съзнанието на хората църквата е такова място. Несъмнено в съзнанието на хората църквата е убежище, идеален рай, място за облекчаване на тревоги и решаване на трудности, отстраняване на насилието и място, където добрите хора са оставени да живеят в мир и където се отстоява справедливостта. Ако животът стане труден, църквата трябва да предостави помощ. Ако няма зеленчуци за ядене и ориз за готвене, църквата трябва да ги раздава. Ако няма дрехи, църквата трябва да купи. Ако някой се разболее, църквата трябва да плати за лечението. Когато някой се сблъска с трудности в работата, братята и сестрите в църквата трябва да му подадат ръка за помощ, да използват влиянието си, да използват връзки или да предложат напътствия. Когато нечии деца се явяват на приемни изпити за колеж, родителите се обръщат към църквата, за да намерят повече хора, които да се молят за тях в опит да се осигури, че детето им ще успее да влезе в колежа. Независимо какви трудности възникват, щом някой дойде в църквата, всички тези трудности могат да бъдат преодолени и може да бъде намерено решение. Дори ако човек страда от лошото отношение на зли хора, църквата, с многото си хора и голямо влияние, може да уреди нещата. Насърчаван и подкрепян от повече хора, човек вече няма да е плах или да се страхува, че с него ще се разпореждат някакви бандити. Дори когато е тормозен, отлъчен от средата си и изпитва постоянни трудности в обществото без начин за препитание, човек може да потърси помощ и добър съвет от църквата и да намери подходяща работа. Всички тези неща, както и други, представляват ролята, която хората вярват, че една църква трябва да играе, и работата, която трябва да върши. Ако се съди по мислите и представите на хората или от онова, което те изискват от една църква, е ясно, че те несъмнено гледат на църквата като на институция за социално подпомагане, благотворителна организация, агенция за запознанства или набиране на персонал, или общност на Червения кръст. Някои дори мислят, че без значение колко са способни или какъв е статусът им в обществото и сред човешкия род, те винаги имат нужда от мощна организация, на която да разчитат. Когато се сблъскат с трудности в обществото или се изправят пред силните на деня, те се нуждаят от могъща сила, която да ги подкрепи, да говори от тяхно име, да ги ръководи или да се бори за техните права и интереси. Според тях църквата може да изпълни тази роля и да постигне желаната от тях цел, затова църквата става единственият им избор. Очевидно те гледат на църквата като на социално обединение или асоциация, като например учителски профсъюз, транспортен профсъюз, фермерска асоциация, асоциация на жените, пенсионерска асоциация и така нататък — такъв тип социални групи и организации. Без значение какви действително са определенията на хората за църквата, предвид работата, която една църква върши и точното определение за църква, става ясно, че отношението на хората към църквата и изискванията им спрямо нея са неправилни и необосновани и хората не бива да ги имат. Църквата не е място, където „да се ограбват богатите, за да се нахранят бедните“, да се отстранява насилието, добрите хора да се оставят да живеят в мир и да се отстоява справедливостта, а още по-малко е място, където да се помага на света и да се спасяват хора или да се облекчават тревогите на хората и да се решават трудностите им. Църквата не е благотворителна организация, не е институция за социално подпомагане и не е социална общност. Създаването и присъствието на една църква не е с цел да действа като социална група или организация. Освен няколкото съществени задачи, която една църква трябва да поеме, които са да свидетелства за Божиите слова и да ги разгласява, да води хората да ядат и пият Божиите слова, да преживяват Божието дело и да се отърват от покварения си нрав, за да постигнат спасение, една църква няма задължение да предоставя никакви функции или помощ на обществото или на която и да било етническа група. Освен това църквата не е място за борба за правата и интересите на хората и тя няма задължение да осигури на хората тяхното физическо оцеляване, социален статус, длъжности, заплати, социална помощ и така нататък. В представите си хората вярват, че функциите на една църква са да отстранява насилието и да остави добрите хора да живеят в мир, да отстоява справедливостта, да облекчава тревогите на хората и да решава трудностите им, да помага на света и да спасява хората, както и да се бори за правата и интересите на хората — общо взето тези функции. Следователно хората вярват, че църквата е тяхната непосредствена помощ и че всяка трудност може да бъде решена и преодоляна от църквата. Очевидно хората считат църквата за социална институция, организация или група. Една църква обаче институция ли е? (Не е.) Ако функциите и ролите, заради които хората вярват, че една църква съществува, са да отстрани насилието и да остави добрите хора да живеят в мир, да отстоява справедливостта, да облекчава тревогите на хората и да решава трудностите им, да помага на света и да спасява хората, да се бори за правата и интересите на хората и така нататък, то тази църква не може да бъде наречена църква, тъй като няма връзка с Божиите слова, делото на Светия Дух или Божието дело по спасението на хората. Такава група или организация трябва просто да бъде наречена група или организация, която няма връзка с църквата, нито има връзка с делото на църквата. Ако една организация под знамето на вярата в Бог се занимава с дейности като например посещение на служби, прекланяне пред Бог, четене на Библията, молитви, пеене на химни и възхваляване, или дори ако има официални събирания и богослужения, както и така наречените събирания за изучаване на Библията, молитвени събирания, събирания с колеги, събирания за обмен и така нататък, независимо от вида на членовете и структурата си, тези неща нямат връзка с истинската църква. И така, какво точно е истинска църква? Как възниква тя? Една истинска църква се формира заради явяването на Бог, Неговото дело и това, че Той изразява истината, за да спаси човешкия род. Тя се създава, когато хората чуят Божия глас, обърнат се към Бог и се покорят на Божието дело. Това е истинска църква. Църква не се организира и основава от хора, а се създава лично от Бог, лично се ръководи от Бог и Той е неин пастир. Следователно Бог има поръчения за Своите църкви. Мисията на една църква е да разгласява Божиите слова, да свидетелства за Божието дело и да помага на хората да чуят Божия глас, да се върнат към Божието присъствие, да приемат Божието спасение, да преживеят Божието дело и да постигнат Божието спасение, както и да свидетелстват за Бог — толкова е просто. Това е стойността и значимостта на съществуването на една църква.

III. Определението за църква

След като разговаряхме по темата какво е църква, сега имате известно разбиране за това как се създава една църква, за делото, което върши една църква, и за резултатите, които постига. Също така можете да разберете донякъде стойността и значимостта на съществуването на църквата. И така, можем ли сега да формулираме точно определение за това какво именно е църква? Преди всичко, църквата не е място, където се предоставя емоционална утеха на хората, нито е място, където се осигурява, че хората са добре нахранени и облечени, или им се предоставя убежище. Църквата не е място, където се гарантират физическите права и интереси на хората или се решават трудностите, пред които те се изправят в живота. Тя не е място, където да се запълват духовните празнини на хората и да се предоставя духовна поддръжка. Тъй като църквите не са онова, което хората предполагат, че са според техните представи и фантазии, тогава какво е конкретното определение за църква? Какво точно е църква? В Библията Господ Исус дава фундаментално описание на обозначението за църква. Как точно го формулира Той? („Защото, където двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Матей 18:20).) Тези думи означават, че независимо колко много хора са се събрали заедно, щом имат делото на Светия Дух и чувстват, че Бог е там с тях, това място е църква — точно това е. В последните дни Бог се е явил, за да върши дело и да изразява истината. Когато хората се събират, за да ядат и пият Божиите слова, да четат с молитва и да общуват за Божиите слова, Бог присъства там, както присъства и просветлението на Светия Дух, което означава, че Бог разпознава това като църква. Ако хората се събират, но не ядат и пият словата на Бог, ако просто повтарят празни духовни доктрини и не могат да почувстват делото на Светия Дух, тогава това не е църква, защото не е разпозната от Бог и следователно няма делото на Светия Дух. Събиранията, на които присъства Бог, са благословени и напътствани от Него, и когато хората са заедно на такива събирания, без значение дали ядат и пият Божиите слова, общуват за истината или използват истината, за да решават проблеми, всички тези неща са свързани с Божиите изисквания и ръководство и следователно всички са благословени от Него. Поради тази причина щом даден вид събиране има напътствието, ръководството и присъствието на Бог, то може да се нарече църква. Това е най-простото, най-основното определение за църква и то е било определението за църква през Епохата на благодатта. Родено е от контекста на Божието дело по това време и следователно е точно и вярно. Но през този етап на делото на правосъдието от последните дни, понеже Бог е изрекъл много слова и е свършил по-велико дело, определението за църква трябва да бъде по-задълбочено от това основно определение от Епохата на благодатта. Божието дело е напреднало още. Една църква вече не се характеризира просто с делото на Светия Дух и присъствието на Бог. Сега Бог лично работи в Своите църкви, като ги напътства и е техен пастир. Божиите избраници могат да ядат и пият Неговите настоящи слова и да следват и да свидетелстват за Христос. Следователно определението за църква от последните дни е по-развито, отколкото е било в Епохата на благодатта. То е по-задълбочено, по-точно и по-конкретно описание отколкото преди и разбира се, е неразделно от истината и словата на Бог. Следователно какъв е най-точният и подходящ начин за определяне на църквата? Първо, основното определение трябва да бъде група хора, които искрено следват Бог. По-конкретно църквата е група хора, които искрено следват Бог, които са ръководени от Неговите слова, стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова и могат да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него, да следват волята Му и да постигнат Неговото спасение. Ключовата част от това определение е „група хора“. Църквата не е място, колектив или общност, а още по-малко е просто събиране на хора с вяра. „Групата“ може да е съставена от около дванадесет души или от тридесет до петдесет души, или, разбира се, дори още по-голям брой. Те могат да се събират заедно или да се разделят на по-малки групи за събирания. Това е гъвкаво и подлежи на промяна. Накратко казано, когато тези последователи на Бог Го възхваляват, свидетелстват за Него, прекланят се пред Него и следват волята Му, те представляват църква. Без значение колко от тях се събират заедно, те пак са църква. Например петдесет души се наричат малка църква, а сто души се наричат голяма църква — размерът на църквата се определя от броя на членовете. Има големи, средни и малки църкви — броят на хората в една църква не е строго определен. Нека отново да погледнем определението за църква: група хора, които искрено следват Бог, които са ръководени от Неговите слова, стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова и могат да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него, да следват волята Му и да постигнат Неговото спасение. Защо църквата се определя по този начин? Защото Бог иска да върши дело в църквите и Бог желае да спаси тази група хора. Само този вид група хора може да бъде наречен църква. И само когато се събере група от такива хора, те могат да ядат и пият Божиите слова нормално и да ги практикуват, истински да се молят на Бог, да Му се покорят и да се преклонят пред Него. Тази група хора се управлява и ръководи от Божиите слова. Следователно именно чрез такава група хора се създава определението за църква. Понеже религиозните хора не приемат истината, не приемат Божието дело, и Бог не ги спасява, те не са църква, те са религиозна общност. Това е най-ясната разлика между църква и религия. Само църквата е ръководена от Божиите слова, само църквата е лично водена от Христос като пастир и е ръководена от Божиите слова. Какво означава да бъдеш ръководен от Божиите слова? Необходимо ли е да споменаваме тук делото на Светия Дух или напътстванията, просветлението и озарението на Светия Дух? (Не.) Кажете Ми, кое е по-практическо: да бъдеш ръководен от Божиите слова или да имаш делото на Светия Дух? (Да бъдеш ръководен от Божиите слова.) Да бъдеш ръководен от Божиите слова е по-практическо и по-конкретно. Делото на Светия Дух просто предоставя на хората известно просветление и озарение, за да им помогне да разберат истината, и ги води, за да намерят принципи на практикуване в Божиите слова. Резултатът, който се постига, е, че те са ръководени от Божиите слова. Ако Светият Дух не вършеше дело, хората щяха ли да могат пак да изпълняват дълга си, като разбират Божиите слова и схващат принципите? (Да.) Сега, Божиите слова са били изговаряни толкова много пъти. Хората често слушат проповеди и могат да разберат Божиите слова. Дори без делото на Светия Дух хората знаят какво да правят. Онези, които обичат истината, могат да практикуват Божиите слова и да се покоряват на Божието дело, при условие че разбират истината. Онези, които не обичат истината, няма да разберат Божиите слова дори ако ги чуят, и дори да ги разберат малко, те няма да са склонни да практикуват и така единственото, което остава, е да бъдат отстранени. В последните дни Бог директно изразява истината, за да ръководи лично хората и да бъде техен пастир. Делото на Светия Дух е само спомагателно. Както когато дете започва да се учи да ходи. Понякога възрастен ще му окаже помощ. Щом детето се научи да ходи стабилно и да тича, няма нужда някой да му служи за опора. Следователно делото на Светия Дух не е абсолютно, нито е ключово. Когато хората са ръководени от Божиите слова, това означава, че те разбират Божиите слова, разбират истината, знаят какво означават Божиите слова и какви са принципите и критериите, които Бог изисква от хората, и че те могат да разбират и прилагат тези принципи и критерии. Именно това означава сърцата на хората да бъдат ръководени от Божиите слова. Бог вече е говорил за тези неща достатъчно ясно и прегледно, така че няма нужда тук да се споменава делото на Светия Дух. В последните дни Бог изрази толкова много истини, като направи всяка истина ясна и разбираема за хората. Следователно делото на Светия Дух не е толкова важно, а е само спомагателно. Само в случаите, когато хората не разбират истината или когато Бог не е изказал толкова много слова с такава изчерпателност и яснота, Светият Дух върши известно дело, чиято природа е спомагателна, подсказваща, и което предоставя на хората известна светлина и служи да ги подтикне малко, да им помогне да направят правилния избор и да поемат по правилния път в живота си и в различни среди. Сега е ерата на Божиите слова, в която Бог лично говори, за да води човешкия род, и Божиите слова господстват над всичко. Делото на Светия Дух е само спомагателно. Когато хората разбират истината, могат да практикуват Божиите слова и да живеят според Божиите слова, Божиите намерения са удовлетворени.

Да разгледаме първата фраза от основното определение за църква: „искрено следват Бог“. Това „искрено“ има конкретно значение. То не се отнася до онези, които се занимават с нещо просто за да минава времето, онези, които само формално запълват места, онези, които ядат от хлябовете, онези, които разчитат на благодат за спасение, или онези, които имат скрити мотиви и цели. Така че какво означава „искрено“? Най-базовото и просто обяснение е това: щом някой чуе за Бог, истината или Създателя, той усеща копнеж в сърцето си, с готовност се отказва, с готовност посвещава себе си, с готовност понася трудности и е готов да дойде пред Бог, за да приеме Божия призив и да изостави всичко, за да следва Бог. Стига да има искрено сърце, това е достатъчно. Някои хора казват: „Защо Ти не казваш, че това е група от хора, изпълнени с вяра, които следват Бог?“. Хората не могат да достигнат това ниво. От онези, които сега изпълняват дълга си, някои вярват от десет години, а някои вярват от двадесет или тридесет години. Наличието на такава искреност общо взето е достатъчно. Определянето ѝ като да си изпълнен с вяра не е точно. Нашето определение за църква се основава на базова и конкретна ситуация, без издребняване при избора на думи или задаване на твърде високо определение и критерий, тъй като това би било непрактично. Някои хората казват: „Не е достатъчно да се каже „искрено“ и „изпълнен с вяра“. Трябва да се нарече група праведни хора, които се боят от Бог и отбягват злото — това би било чудесно!“. Ако поставим такъв висок критерий, тогава всички последващи фрази „стремят се към истината, практикуват и преживяват Неговите слова“ биха станали излишни. Основният момент тук е, че всички членове на църквата, са онези, които Бог иска да спаси. Тази група хора е изпълнена с покварения нрав на Сатана и е пълна с представи и фантазии за Бог. Казано по-реалистично, те са изпълнени с бунтарство, липсва им покорство, не разбират истината и изобщо нямат познание за Бог — това е най-реалистичната ситуация. Следователно в Божиите очи членовете на църквата са в такава реална ситуация и действителен статус. Начинът, по който Бог избира хора, се основава на това базово условие: дали могат искрено да следват Бог и истински да отдадат всичко и да се отрекат. Някои хора казват: „Ако са искрени, защо тогава продължават да имат екстравагантни желания? Ако са искрени, защо пак искат да получават благословии?“. Тези неща постепенно ще се променят, докато хората преживяват Божието дело. В момента определяме основната концепция за църква. Тази основна концепция е минималното изискване и най-ниският критерий при Божия избор на хора. Тези критерии изобщо не са празни или преувеличени. Те са изцяло съгласно вашата реална ситуация. С други думи, когато Бог ви избере и реши да спаси когото и да е от вас, това са критериите, които разглежда Бог. Ако отговаряш на тези изисквания, ти биваш въведен в Божия дом от Бог и ставаш член на църквата. Това е действителната ситуация. Следователно първата фраза в определението за църква е „искрено следват Бог“. Това е относително точно. Тази група хора не съумява да се бои от Бог и да отбягва злото, те не съумяват да скъсат с мрачното влияние и не съумяват напълно да се опълчат срещу света и големия червен змей. Те не съумяват да изпълнят всички тези неща. Защо? Защото по-нататък в определението се споменава способността да се стремиш към практикуване на Божиите слова. В процеса на стремежа, понеже хората имат сърце, което обича истината и копнее за истината, те могат да преживяват и да практикуват Божиите слова и в крайна сметка могат да се прекланят пред Бог. Прекланянето пред Бог влече след себе си покоряване на Бог, слушане на Божиите слова, приемане на устроеното от Бог и приемане на Божието върховенство и на уреденото от Него. В крайна сметка тази група от хора може да постигне спасение. Това е действителният статус на членовете на църквата в Божиите очи. Нима това не е най-основното условие? (Да.) Някои хора казват: „Не спомена отърваването от покварения нрав на Сатана и постигането на пречистване. Това определение за църква не включва тези неща“. Те включени ли са в това определение? (Да.) Коя част ги включва? За стремежа към практикуване на Божиите слова. Ако можеш да се стремиш към практикуване на Божиите слова, нима твоят покварен нрав постепенно няма да бъде преодолян? Нима не си способен да се отървеш от покварения нрав на Сатана и да постигнеш промяна в нрава? (Да.) През периода на постигане на промяна в нрава ти постепенно разбираш Божиите слова и преодоляваш собствения си покварен нрав. Докато преодоляваш част от своя покварен нрав, твоята вяра в Бог и покорството ти пред Бог увеличават ли се? Има ли връзка между тези неща? (Да.) Колкото повече се прекланяш пред Бог, толкова повече покорство пред Бог ще имаш. Докато покорството ти пред Бог се увеличава, нима не се приближаваш до постигането на спасение? (Да.) Следователно какъв тип хора са в тази група? Това са онези, които могат да постигнат спасение. Това е действителната ситуация на членовете на църквата. Някои казват: „В това определение за църква не се споменава работата, която върши една църква“. Тук има ли някаква част, свързана със съществената работа, която върши църквата? (Стремеж към постигане на спасение.) Тази част е тясно свързана. Делото, което върши една църква, било то да разгласява Божиите слова или да води хората да ядат и пият Божиите слова, да помага на хората да опознаят себе си и да се отърват от покварения нрав на Сатана, в крайна сметка има за цел да помогне на хората да постигнат спасение. Следователно сега можете ли да приемете това най-основно и най-просто понятие за църква? (Да.) Това определение не е преувеличено или празно и не използва високопарни термини и фрази, а включва най-основните нужди за формирането или определянето на църквата.

След като ви го обясних, разбирате ли какво стои в основата на определението на понятието за църква? (Да.) Ако не го бях обяснил по този начин, щяхте да мислите, че съществената работа една църква и определението за църква са изключително задълбочени. След като вече разбирате определението за църква, усещате, че разбирането ви за църква е толкова повърхностно. Определението за църква беше изяснено — то е толкова практическо. Колкото по-практически са нещата, толкова по-често хората ги смятат за повърхностни. В действителност ако погледнеш отблизо, всяка дума от това определение е свързана с практически и конкретни ситуации и има пряко отношение към тях, и изобщо не е повърхностна. Първата фраза в определението за църква е „искрено следват Бог“. Това „искрено“ е онова, което Бог иска. Колко хора притежават такава искреност? Лесно ли е за хората да имат тази искреност? Не е лесно. Що се отнася до „ръководени от Неговите слова“, постигнали ли сте вече това? Мислиш, че тази фраза е повърхностна и лесна за постигане. Ако Бог каже: „Станете, следвайте Ме и изпълнявайте дълга си“ и хората се подчинят, това означава ли, че са ръководени от Божиите слова? Това само означава, че хората са готови да повярват в Бог и да Го следват, но не са достигнали точката, в която са ръководени от Божиите слова — те все още са далеч от нея! Какво трябва да притежаваш, за да бъдеш ръководен от Божиите слова? Минималното изискване е, че трябва да разбираш Божиите слова. Трябва да знаеш какви изисквания се имат предвид в Божиите слова, какви принципи се изискват от Божиите слова и, когато се изправиш пред различни хора, събития и неща, как да прилагаш Божиите слова и как да превърнеш Божиите слова в твоя практика, за да удовлетвориш Бог. Това не е лесно. Изисква се дълъг период на ядене и пиене на Божиите слова, четене с молитва, преживяване и разбиране на Божиите слова, както и на разбиране на Божиите намерения и Божия нрав, за да може човек постепенно да бъде донякъде ръководен от Божиите слова. Следователно фразата „ръководени от Неговите слова“ изглежда проста на пръв поглед, сякаш повечето хора са ръководени от Божиите слова, но в действителност не е така. Ако се съди по действителните ситуации на хората, е ясно, че тази фраза просто е Божието изискване към хората, което те все още изобщо не са изпълнили. Следващата фраза „стремят се към практикуване на Неговите слова“ е Божието изискване към хората. Все още не си постигнал практикуването на Божиите слова. Просто се стремиш да практикуваш Божиите слова. Как трябва да се стремиш? Когато се натъкнеш на ситуации, практикувай според Божиите изисквания. Не лъжи. Бъди честен човек. Можеш ли да направиш това? Не е лесно да се направи. Когато те кастрят, трябва да си способен да се покориш, да се самоанализираш и да опознаеш себе си, както и да практикуваш съгласно истината. Можеш ли да постигнеш това? Ако това ти се струва изнурително или ако собствената ти воля е твърде силна и винаги искаш да оставиш прибързаността ти внезапно да се прояви, тогава трябва да се стремиш да се справиш с нещата съгласно принципите, и да не показваш прибързаността си или да действаш своеволно или произволно. Трябва да правиш онова, което казват Божиите слова, да приемаш кастрене, да опознаеш прегрешенията си и да разбереш къде си сгрешил. Това се нарича стремеж към практикуване на Божиите слова. Ако човек започне да практикува Божиите слова, това означава ли, че се е променил? Не е толкова просто. Ако си избран за водач или работник, можеш ли да се въздържаш да действаш своеволно и произволно? Не е лесно. Това изисква да разбираш истината, да можеш да практикуваш Божиите слова и да преживяваш за известен период от време. Само тогава можеш да постигнеш това. Ако кажеш, че искаш да практикуваш Божиите слова, но имаш само тази устно изразена готовност, но не и мотивация в сърцето си, това не е достатъчно. Когато сърцето ти го желае и наистина искаш да практикуваш истината, можеш да приложиш истината на практика. Когато не си склонен да практикуваш истината в сърцето си, дори да положиш клетва или другите да те подкрепят, от това няма да има полза. Трябва да имаш решителността, тоест, трябва да имаш сърце с огромно желание за Бог. Трябва да знаеш как Бог определя дадено нещо и какво Той изисква по отношение на него, да намериш и да събереш всички Божии слова, свързани с този аспект, и след това да ги четеш с молитва и да ги разбираш. Запиши ги в тетрадка или ги постави на място, където ще ги виждаш лесно. Докато си в почивка на работа, гледай ги, чети ги и с течение на времето ще запомниш тези слова на Бог и ще ги пазиш в сърцето си. Размишлявай всеки ден за истинското значение на Божиите слова и помисли какъв точно начин на говорене и действие се счита за практикуване на Божиите слова. Това се нарича стремеж към практикуване на Божиите слова. Лесно ли е да се постигне? Не е лесно. Не е нещо, което може да бъде постигнато от днес за утре или с един изблик на усилия. Някои хора казват: „Полагам клетва с кръв“, но това е безполезно. Казваш: „Ще постя и ще се моля, без да ям или пия“, но това е безполезно. Казваш: „Ще стоя буден цяла нощ и ще страдам“, но и това е безполезно. Трябва да се стремиш към истината. Трябва да притежаваш проявления на стремеж към истината и трябва да имаш път за стремеж към истината. Трябва да имаш правилните средства и методи. Без значение какви видове средства или методи имаш, не можеш да се отклониш от Божиите слова. Трябва положиш усилия в Божиите слова, да сравняваш всичко спрямо Божиите слова, да използваш Божиите слова, за да решаваш проблеми във всяка ситуация и да направиш Божиите слова свой най-висш приоритет. Това се нарича да се стремиш към истината. Например що се отнася до взаимодействието с другите, трябва да видиш какво казват Божиите слова за това и да намериш словата на Бог, които се отнасят до взаимодействието с другите. За хармоничното сътрудничество — намери Божиите слова по отношение и на този аспект. По отношение на преданото изпълнение на дълг, намери Божиите слова относно това как да изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите, запомни съществените слова на Бог и ги запази в сърцето си. Що се отнася до това какво е лъжеводач, какви проявления имат лъжеводачите, дали имат съвест и разум и как Бог окачествява лъжеводачите, намери тези ключови слова на Бог и ги запиши в тетрадка, постави ги на място, където можеш да ги виждаш лесно, и ги чети с молитва винаги, когато имаш време. За всеки въпрос, свързан с твоето навлизане в живота и промяна в нрава, практикувай и полагай усилия по този начин. Това се нарича стремеж към истината. Ако усилията ти не достигнат това ниво, това не се нарича стремеж към истината. Нарича се механично правене на нещата, плъзгане по повърхността и да преживяваш някак си дните си.

Да разгледаме израза „да се преклонят пред Бог“. Прекланянето пред Бог изисква истинско страхопочитание, боязън, уважение и искреност, както и човек да се отнася към Бог като към Бог, да има място за Бог в сърцето си, да се справя рационално със средата, която е уредил Бог, и поръченията, които е дал Бог, както и да има сериозно и отговорно отношение към всяко слово, изречено от Бог, и така нататък. Всички тези проявления се наричат прекланяне. Независимо дали става въпрос за слова, които Бог е изрекъл пред теб, или за всички слова, които Той изобщо някога е изразил, щом ги знаеш и си ги запомнил, и щом ги разбираш и ги потвърждаваш в сърцето си, трябва да се отнасяш към тях като към критерии за това как да се държиш, живееш и така нататък — това е проявлението на прекланянето пред Бог. Когато си изправен пред въпроси, независимо дали отговарят на твоите вкусове, желания или представи, трябва все още да можеш да успокоиш сърцето си и да помислиш: „Това от Бог ли е извършено? От Бог ли произлиза? Защо Бог направи това? Какво иска Бог да облагороди в мен, какво Той иска да преобрази в мен? Какво точно е Божието намерение? Как трябва да се покоря на уреденото от Бог? Как трябва да удовлетворя Божието намерение? Как трябва да изпълня отговорността си като човешко същество?“. Всички тези проявления, както и други подобни, са проявления на прекланянето пред Бог. Дори да не разбираш повече истина, като нормален човек, като някой, който вярва в съществуването на Бог, като някой, който искрено следва Бог, това е отношението, което като минимум трябва да имаш към Бог. Всичко, което е свързано с Бог, всичко, което касае Божиите слова, всичко, което се отнася до Божието поръчение към теб, твоя дълг и твоята отговорност — към всички тези неща трябва да се отнасяш с грижа и внимание, а не лекомислено, немарливо, презрително — това се нарича да се прекланяш пред Бог. Да се отнасяш към всичко, свързано с Бог, с внимателно, грижливо, богобоязливо сърце, със сърце, изпълнено със страхопочитание към Бог — това се нарича да се прекланяш пред Бог. Лесно ли е да се постигне? Не е лесно. Без истинско преживяване дори разбирането на думите „да се преклонят пред Бог“ е трудно, а какво остава действително да се практикува прекланянето пред Бог. Последната фраза от определението за църква е „да постигнат Неговото спасение“. Как трябва да се разбира това? Пътят към постигането на спасение е дълъг и тук се изисква дори повече. Първо, пътят, по който вървиш, трябва да е правилен. Трябва да можеш да приемеш всички истини в Божиите слова и да бъдеш човек, който се стреми да практикува Божиите слова и се покорява на Бог. Животът ти трябва да бъде ръководен от Божиите слова. Трябва не само да признаеш съществуването на Бог, а и да обичаш истината и да действаш съгласно истината. Трябва да имаш истинска боязън от Бог и покорство пред Бог, да се молиш често на Бог в сърцето си и постепенно да преминеш към прекланяне пред Бог. Тогава си човек, който обича истината и се покорява на Бог. Ти си точно типът човек, който Бог иска да спаси. Човек, който искрено вярва в Бог, трябва да бъде правилен човек. Каква е ползата от това да бъдеш правилен човек? Ползата е, че постигането на спасение няма да бъде твърде трудно за теб. Ще имаш надежда да го постигнеш. Това е цялото общение, което проведохме относно конкретните подробности по определението за църква.

IV. Представите и възгледите, които хората таят спрямо църквата

Току-що разговаряхме за това какво е църква, съществената работа, която върши една църква и какво си въобразяват хората за една църква в рамките на представите си, както и какво изискват от нея. Накрая предоставихме определение на понятието за църква. След като я определихме, трябва да имате точно разбиране за обозначението „църква“. Трябва да имате основно разбиране за работата, която една църква трябва да върши, ролята, която една църква играе при подпомагането на хората да придобият истината и да постигнат спасение, както и значимостта на една църква за всеки, който следва Бог. Също така за кратко направихме представителен анализ и разобличаване на това, за което хората вярват, че е стойността на съществуването на една църква и работата, която една църква трябва да върши в представите им. Има ли нещо, което не можете да прозрете или да възприемете относно разбиранията и тълкуванията, които хората имат в представите си по отношение на църквите? Някои хора мислят, че една църква трябва да се занимава с някакъв вид работа в обществото или да има някаква роля в обществото, като например да отстоява справедливостта. В представите на хората църквата представлява положителен образ — защо тогава да не може да отстоява справедливостта? Отстояването на справедливостта има ли нещо общо с делото на една църква или с Божиите изисквания? (Не.) Какво се има предвид под това „отстояване на справедливостта“, за което говорят хората? (Онова, което хората наричат отстояване на справедливостта, не е истинска справедливост. То е просто защитаване на интересите на плътта и не е съобразено с истината.) Тази справедливост има ли нещо общо с истината? (Не.) Това човешкият род нарича справедливост. Например сразяването на някои зли сили, поправянето на някои несправедливости и случаи, при които хора са били онеправдани и унижени, или налагането на заслужено наказание на зли хора и възстановяването и защитата на интересите на уязвими групи и така нататък — това хората наричат отстояване на справедливостта. Каква е основната цел на това отстояване на справедливостта? То има ли нещо общо със стремежа на хората към истината? Има ли нещо общо със спасението на хората? (Не.) Това е просто израз, който възниква на основата на моралната справедливост и етика. Няма абсолютно нищо общо с истината. Можем ли да кажем, че не се издига до нивото на истината? (Да.) Можем ли? (Не. Двете не са свързани.) Точно така. Те изобщо не са свързани. Те са две различни неща. Какъв вид справедливост отстоява човешкият род? Това е видът, при който, след като редовият човек с малко по-нисък социален статус бива потиснат или лишен от всякакви права или интереси от зли хора, злите хора биват надлежно наказани, а редовият или обикновеният човек вече не страда от лошо отношение. Касае се за възстановяване и гарантиране на плътските интереси на хората, постигане на относително равенство между хората, отстраняване на различията между социалните слоеве и гарантиране, че злите хора няма да успеят в злодеянията си, както и че жалбите на онеправданите ще бъдат удовлетворени. Това човешкият род нарича отстояване на справедливостта и то няма абсолютно нищо общо с истината. Как можете все още да казвате, че не се издига до нивото на истината? Свързано ли е с истината? Не, не е. Кажете Ми, тези редови и обикновени хора, които търпят неправди, непременно добри хора ли са? (Не е задължително.) Да се сложи край на това да търпят неправди — това справедливост ли е? Това в съгласие с истината ли е? Могат ли тогава тези хора да бъдат спасени? Това очевидно са две различни неща — как може да бъдат смесвани? Не може да става и дума дали това се издига до нивото на истината. Това просто не е същото нещо като истината. Ако имате някакви спорове по този въпрос, тогава вероятно повечето от вас не могат да прозрат въпроса с отстояването на справедливостта и продължават да са донякъде привързани към него, като си мислят: „Как може това да е погрешно? Как може това да не е делото, което една църква трябва да върши?“. Всъщност това няма нищо общо с делото на една църква. Има и хора, които мислят, че църквата трябва да е място, където злото се наказва, а доброто се насърчава, че тя трябва да изпълнява тази функция, като наказва злодеянията и злите, мрачни сили и в същото време насърчава добрите и добродетелни неща. Дали е така? Може ли наказването на злото и насърчаването на доброто да се издигне до нивото на истината? Когато става въпрос какво е зло и какво е добро, хората не могат да направят ясна разлика между тези неща. Какво имат предвид хората под наказване на злото и насърчаване на доброто? Това свързано ли е с наказването на злото, възнаграждаването на доброто и разделянето на всички според вида им, за което говори Бог? (Не.) Не е свързано. Какъв е критерият на човешкия род за определяне на зло и добро? Според определението на китайците какво е зло и какво е добро? Какво стои в основата на определението им за зло и добро? Стои будистката култура. Будизмът говори за концепции като оказване на помощ на света и спасяване на хора, въздържане от убийство и така нататък — тези неща се смятат за добри, докато яденето на пиле, риба, говеждо или агнешко се смята за зло и хората, които го правят, трябва да бъдат наказвани. Не бива да се яде месо и не бива да се убиват живи същества. Убийството се смята за зло, а онези, които убиват, трябва да си признаят и да се молят за прошка пред Буда. Това е будисткото определение за зло. То същото ли е като злото, за което говори Бог? (Не.) Те са две различни неща, следователно това определение за зло няма абсолютно нищо общо с истината и със сигурност не може да се издигне до нивото на истината. И така, какво се има предвид под добро в будизма? То е дори още по-абсурдно, повърхностно и двулично. Будистите вярват, че да не се убиват живи същества е добро и освобождаването на животни от плен е добро. Независимо колко хора е убил един зъл човек или колко грехове е извършил, ако остави касапския нож, той може веднага да стане Буда — това се смята за добро. Има и една поговорка: „Да спасиш нечий живот е по-голямо дело от построяването на седеметажна пагода“, което означава, че безусловното и безпринципното спасяване на хора — дори спасяването на дяволи, зли хора, разбойници, хулигани и всички останали — се смята за добро. Какъв вид добро е това? Такива хора са тъпаци, без никаква проницателност, позиция или принципи. Да спасиш някого и да простиш някому — може ли това да се смята за добро? Това дори не заслужава да се нарече така. Това е преструвка на Сатана и дяволите. Те не убиват животни, но са погълнали безброй души. Това е тяхното така наречено добро, което в действителност е само преструвка. И така, основателна ли е човешката представа, че църквата трябва да играе ролята да наказва злото и да насърчава доброто? (Не.) Независимо от културния произход на която и да е раса или религия, наказването на злото и насърчаването на доброто няма нищо общо с делото на една църква или със свидетелството на една църква. Не мислете, че понеже тези понятия изглеждат справедливи и похвални, те трябва да бъдат свързани с делото на една църква или че това е ролята, която една църква трябва да играе в обществото. Това е човешка представа и фантазия. Освен „отстояване на справедливостта“ и „наказване на злото и насърчаване на доброто“, други добри понятия според човешките представи, като например „борба за правата и интересите на хората“ и „облекчаване на тревогите и решаване на трудностите“, също нямат връзка с делото на една църква или със свидетелството на една църква. Всички вие трябва да можете да разберете това. В по-голяма или по-малка степен общението разясни определението за църква, делото, което една църква трябва да върши, и стойността и значимостта на съществуването на една църква.

Критериите и основите за разпознаване на различните типове зли хора

Нека се върнем към четиринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно различи и след това премахни или отлъчи всички зли хора и антихристи“. Нека разгледаме дали тази работа, която водачите и работниците трябва да вършат, е свързана с всяка една от подробностите по отношение на църквите, за които разговарях преди малко. Защо трябва да разговаряме за тези конкретни подробности? Каква е връзката между тези подробности и тази работа, която водачите и работниците трябва да вършат? (Тези зли хора и антихристи не са членове на църквата и трябва да бъдат изчистени. Освен това съществуването им възпрепятства и смущава делото, което вършат църквите.) Следователно има връзка. Това общуване не е напразно. След като разбрахме всяка една подробност относно обозначението или определението за църква, нека изследваме как водачите и работниците трябва да се отнасят към членовете на църквата, как трябва да се отнасят към различните хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата, как могат да вършат тази работа добре и как трябва да изпълняват отговорността си и да поддържат делото на църквата. Първо, водачите и работниците трябва да разберат какво е определението за църква, защо една църква трябва да съществува и какво дело трябва да върши тя. След като разберат тези неща, трябва да се заемат с въпроса кои настоящи членове на църквата не играят положителна роля, що се отнася до стойността на съществуването на църквата или делото, което върши църквата, или кой може да причини прекъсвания, смущения или отрицателни въздействия върху съществената работа на църквата, или дори сериозно да засегне репутацията на църквата и да опозори Божието име. Ясното различаване и своевременното премахване или отлъчване на тези хора — нима това не е работата, която водачите и работниците трябва да вършат? (Да.) Следователно какво включва доброто изпълнение на тази работа? За да премахнат или отлъчат всички типове зли хора, да пречистят църквата, да дадат възможност стойността на съществуването на църквата да се прояви и църквата да изпълни отредената ѝ роля, като същевременно създадат възможност делото на църквата да напредва безпроблемно, водачите и работниците трябва първо да разпознаят кои точно хора в църквата са зли хора и антихристи. Това е информацията или действителната ситуация, която водачите и работниците трябва първо да схванат, когато вършат тази работа. Първият въпрос, пред който се изправят водачите и работниците при тази работа, е да разпознаят различните типове хора. Каква е целта на разпознаването на различните типове хора? Целта е да бъдат разделени според вида им и да се защитят онези, които са истински членове на църквата. Защитаването на тези хора само по себе си обаче не означава, че работата, очертана в четиринадесетата отговорност, е успешно изпълнена. Какъв, тогава, е най-важният аспект на успешното изпълнение на тази работа? Това е премахването и отлъчването на всички видове неверници и зли хора, които не принадлежат към църквата. Независимо от това дали тези хора се окачествяват като зли хора, или антихристи, ако отговарят на условията да бъдат премахнати или отлъчени, тогава възниква необходимостта от тази работа и е време водачите и работниците да изпълнят отговорността си. Нека първо разговаряме за това как да разпознаем различните типове хора.

I. Въз основа на целта на вярата на човек в Бог

Как трябва да разпознаем различните типове хора? Първият критерий е да се разпознаят според целта на тяхната вяра в Бог. Вторият е според тяхната човешка природа. А третият е според тяхното отношение към дълга им. Ако трябва да използваме някакви прости, обобщени формулировки, те биха били: първо, целта на вярата им в Бог, второ, тяхната човешка природа, и трето, тяхното отношение към дълга им. След като имаме тези три формулировки, какво е вашето разбиране за всяка от тях? Досега не сме говорили много за целта на вярата на хората в Бог. Говорили сме повече за човешката природа на хората и тяхното отношение към дълга им и затова сте по-запознати с тези неща. Целта на вярата на хората в Бог в действителност също не е съвсем непозната за вас, защото самите вие сте започнали да вярвате в Бог с някаква цел. Някои хора вярват в Бог, защото не искат да отидат в ада, някои — защото искат да отидат на небето, някои — защото не искат да умрат, някои — за да избегнат бедствия, някои — само защото искат да бъдат добри хора, някои — защото искат да избегнат лошо отношение и така нататък. Тази тема не би трябвало да ви е непозната. Просто подробностите, за които ще говоря, може да са донякъде непознати — може да се чувствате неуверени по отношение на тях, да не знаете какво ще кажа за тях или откъде ще започна. И така, нека поговорим накратко за това. Кажете Ми, хората, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени, са хората, които таят определени видове намерения и цели на вярата си в Бог — какви са те? (Онези, които се стремят само към слава и статус и само искат да притежават власт, и които безскрупулно ще смущават църквата в името на статуса си.) Това са един тип хора. Има ли други? (Неверниците, които се стремят само към благословии и търсят да се наситят с хляб.) Неверниците — това са друг тип. Има ли и други? Може да си мислите за проявленията на някои хора, но не можете ясно да разпознаете дали тези хора просто разкриват покварен нрав, или действително са хора с нечисти цели във вярата си в Бог, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени. Не можете да разберете това и усещате, че е малко неясно, затова не можете да го изкажете. Темата за целта на вярата на хората в Бог е доста обширна. Всеки има някакви намерения и цели, когато вярва в Бог. Типовете хора обаче, които имат нечисти цели по отношение на вярата си в Бог, за които говорим тук, не отговарят на условията за Божието спасение. Те не могат да постигнат спасение и не могат дори да изпълнят минималния критерий за това да бъдат полагащи труд. Независимо каква цел имат тези хора, като вярват в Бог, във всеки случай, когато им бъде предоставена възможност, тези хора, които са започнали да вярват в Бог с някаква цел, ще се опитат да постигнат целите си и ако нямат възможността за това, ще извършат зло и ще причинят смущения. Това ще доведе до невъобразими последици за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници и тези хора трябва да бъдат обект на премахване или отлъчване. Ако за момента оставим настрана човешката природа на тези хора или какво отношение таят към дълга си и говорим само за целта на вярата им в Бог, то тя категорично не е да приемат истината и да постигнат спасение, а още по-малко да се покорят на Бог и да се преклонят пред Него. Следователно вярата им в Бог съвсем естествено няма да доведе до спасение. Вместо на тези хора да бъде позволено да останат в църквата и непрекъснато да смущават Божиите избраници — истинските братя и сестри — за предпочитане е те да бъдат прецизно разпознати и окачествени възможно най-бързо, след което да бъдат своевременно премахнати от църквата. Отношението към тях не бива да е като към членове на църквата или като към братя и сестри. И така, кои са тези типове хора? Току-що говорихте в общ план за някои понятия. Ще дам някои конкретни примери и ще разберете, след като ги чуете.

A. Да задоволи желанието си да бъде длъжностно лице

Първо, нека поговорим за първия тип хора, които трябва да бъде премахнати или отлъчени от църквата. Някои хора винаги искат да станат длъжностни лица в обществото и да прославят предците си, но кариерата им е неуспешна. Въпреки това желанието им да бъдат длъжностни лица изобщо не намалява. Социалният статус на семействата им обаче не е висок, затова чувстват, че животът е безнадежден и виждат света като твърде несправедлив, тъй като не могат да постигнат дори това дребно желание. Смятат, че имат известни познания и компетентност, но никой не ги оценява. Не могат да си намерят поддръжник, а перспективата да станат длъжностни лица им изглежда много далечна. В тази отчаяна ситуация те са намерили църквата. Смятат, че ако успеят да станат водачи в църквата, то е също като да са длъжностни лица, и желанието им може да бъде удовлетворено. И така, те идват в Божия дом с желание да постигнат величие. Смятат, че тяхната компетентност и способности са съвсем подходящи, за да бъдат използвани в Божия дом, и надеждата им да станат длъжностни лица и изтъкнати хора може да бъде реализирана, като така ще изпълнят едно отколешно свое желание. Възгледът им по отношение на вярата в Бог може да бъде обобщен с поговорки като: „Който добро стори, добро ще срещне“, „Истинското злато рано или късно ще заблести“ и „Умната птица избира мъдро къде да кацне“ — това е фонът, на който те избират да поемат по пътя на вярата в Бог. Ако се съди по същността на този човек, става ясно, че той не вярва в съществуването на истина в света, а още малко в съществуването на Спасителя. Казано накратко, той не вярва в единствения истински Бог, а още по-малко вярва в съществуването на Създателя. Независимо дали става дума за това, което е написано в Библията, или за това, което се проповядва в религиозния свят — че Бог сътвори света и човешкия род, че Бог господства над човешкия род и го води — всички тези думи за него са само исторически сведения. Никой не ги изследва и никой не може да ги потвърди. Те са просто легенди и истории, вид религиозна култура. Това е неговото най-основно разбиране за вярата. Той започва да вярва в Бог с това разбиране, като си мисли, че върви по правилния път, че е изоставил мрака и се е обърнал към светлината, че той е „умната птица“, която избира мъдро къде да кацне. Разбира се, той не се е отказал от своя избор и желание да стане длъжностно лице и изтъкнат човек. Той вярва, че в този широк свят с толкова много хора няма място за него и само Божият дом може да му донесе надежда. Само животът в църквата може да му даде шанс да използва таланта си и да осъществи желанието си да стане изтъкнат човек. Това е така, защото според възгледа му за сегашната ситуация външният свят става все по-злонамерен и мрачен — само църквата е кътче чистота в този свят. Църквата е единственото място в света, което може да предостави на хората духовна поддръжка, и само църквата процъфтява все повече. Той започва да вярва в Бог с такива желания и цели. След като е приел вярата, той не разбира нищо за вярването в Бог, за стремежа към истината или за въпросите, свързани с истината, Божия нрав и Божието дело. Той не се стреми към тези неща, нито им обръща внимание. В сърцето си той изобщо не се е избавил от желанието си за статус и чиновничество, а по-скоро продължава да се придържа към тези представи и възгледи, докато се мотае в църквата. Той гледа на църквата като на социална организация, религиозна общност и смята Божието дело и Божиите слова за илюзии, създадени от вярващите в резултат от собствените им суеверни вярвания. Поради тази причина винаги когато стане въпрос за стремеж към истината, винаги когато стане въпрос за Божиите слова и Божието дело, той се чувства отвратен и се съпротивлява. Ако някой каже, че нещо е Божие дело, Божие върховенство или че е устроено от Бог, той се чувства отвратен. Но без значение колко отвратен се чувства и независимо дали признава или приема истината, желанието му да получи позиция със статус в църквата, за да удовлетвори копнежа си за власт, никога не е намалявало и той не се е избавил от него. Понеже има такава амбиция и желание, той съвсем естествено разкрива различни проявления. Например подстрекава хората, като казва нещо от рода: „Не основавайте всичко на божиите слова, нито свързвайте всичко с божиите слова и бог. В действителност много от идеите и думите на хората са правилни. Хората трябва да имат собствени възгледи и позиции“. Той разпространява тези твърдения, за да подвежда хората. В същото време енергично демонстрира своите таланти, дарби, както и разнообразните тактики и трикове, които може да разиграва в света в опити да привлече погледа на хората и да спечели вниманието и уважението им. Каква е целта на енергичната му изява? Целта е хората да имат високо мнение за него и да го гледат почтително. Да има статус сред хората и по този начин да удовлетвори желанието си да гони кариера на длъжностно лице и да прославят предците си. Той е доволен, когато е уважаван, хвален, следван, одобряван, обожаван и когато хората го гледат почтително, и дори когато го ласкаят. Нещо повече — той неуморно преследва тези неща и им се наслаждава. Макар Божият дом постоянно да разобличава антихристите, злите хора и хората с различен покварен нрав, в сърцето си той се отнася с пренебрежение към тези неща като такива, които не заслужават дори презрението му, и се чувства особено отвратен от тях. Той целенасочено се стреми към статус и към това другите да му се възхищават и да го гледат почтително, за да осъществи желанията, които не би могъл да реализира в света и в обществото. И така, каква е целта на вярата му в Бог? Тя не е да получи нещо в стократен размер в този живот и вечен живот в следващия свят и със сигурност не е да приеме истината и да бъде спасен. Целта на вярата му в Бог не е да действа като сътворено същество, а да бъде длъжностно лице и господар, да се наслаждава на ползите от статуса. В църквата със сигурност има такива хора. Това са злодеите, които проникват в църквата. Църквата категорично не допуска такива хора да се смесват с Божиите избраници, така че това са хората, които трябва да бъдат премахнати. Лесно ли е да се разпознае целта на вярата им в Бог? (Да.) Като се имат предвид техните намерения и целите на вярата им в Бог, заедно с различните им проявления в църквата, що за хора са те? (Неверници.) Да, те са неверници. Освен че са неверници, те искат и да се стремят към статус и перспективи в Божия дом, за да задоволят копнежа си за власт. Целта на вярата им в Бог е да станат длъжностни лица. И така, защо тези хора трябва да бъдат изчистени? Някой може да каже: „Ако неверници полагат труд в Божия дом и като приятели на църквата могат да помогнат с нещичко, не е ли добре да останат?“. Това твърдение основателно ли е? (Не.) Защо не е основателно? (Желанието им да станат длъжностни лица със сигурност ще доведе до извършването на неща, които смущават другите, не носят полза за делото на Божия дом и засягат стремежа на братята и сестрите към истината.) Независимо как гледате на въпроса, неверниците се съпротивляват на истината и отричат Бог, затова Божият дом не може да ги задържи. Те няма да играят положителна роля. Независимо дали се стремят да станат длъжностни лица, само техните забележки, проявления и действия като неверници могат да причинят смущения и няма да имат положителен ефект. Някои братя и сестри, когато преживяват различни среди, казват: „Това е Божието върховенство и ние трябва да се покорим“. Могат ли неверниците да се покорят? Достатъчно е да не се изявяват, за да не смущават хората и да не се противопоставят. В сърцата си дори казват: „Не казвайте, че всичко е божие върховенство. Хората трябва да имат някои собствени мнения и известна независимост. Не приписвайте всичко на божието върховенство!“. Те не само повличат всички надолу, но и казват някои двусмислени, благовидни заблуди, за да подвеждат хората. Нима това не е безсрамно? Те може да са способни да изпълнят някои умни ходове и трикове сред неверниците, но Божият дом е грешното място да се опитват такива ходове и трикове! Някои хора управляват клиники, в които всеки иска да отиде, защото казват, че там инжекциите не болят. Защо инжекциите не болят? Върхът на иглата се потапя в анестетик, така че сигурно не боли. Това мъдър ход ли е? (Не, това е пагубен ход.) Въпреки това те го смятат за мъдър ход и се хвалят с това, като мислят, че той показва тяхната способност и умение, и казват: „Ти само говориш за това, че трябва да се покорим на бог, за устроеното от бог и за божието върховенство. Ти имаш ли уменията, които аз имам?“. Нима това не е безсрамно? (Да.) Те дори се хвалят с такива пагубни трикове! Хората, които таят мотивите на неверниците, които проникват в църквата, са онези, които трябва да бъдат премахнати от църквата. Защо? В сърцата си тези хора се съпротивляват на истината и изпитват неприязън към нея. Независимо от целта на вярата им в Бог, дали това е нещо, което могат открито да признаят, или не, въз основа на същността им на неверници църквата трябва да ги премахне или да ги отлъчи. Тези неверници проникват в църквата с определена цел, искат да покажат талантите си, да реализират амбициите си и да удовлетворят желанията си в църквата. Те искат да използват едно ценно място, каквото е църквата, като средство за постигане на целта си да притежават власт, да парадират и да подвеждат и контролират хората. Като се има предвид целта на вярата им в Бог, те са способни да смущават и прекъсват Божиите избраници и делото на църквата. Следователно тези хора трябва да бъдат премахнати или отлъчени от Божия дом. Водачите и работниците трябва да прозрат тяхната същност на неверници. Независимо дали го отдаваш на техните проявления или на последователните им изказвания за вярата в Бог, след като схванеш ситуацията и ясно разпознаеш, че са неверници, трябва решително и без колебание да ги отхвърлиш. Независимо какъв метод или каква мъдрост използваш, намери някакъв начин, по който можеш да ги премахнеш — това е работата, която трябва да вършат водачите и работниците. Това е работата, с която те трябва да се нагърбят. Това е единият тип хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени.

Б. Да търси контакти с противоположния пол

И така, какви са проявленията на втория тип хора, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени? Някои хора никога не са били ангажирани с това да вярват в Бог. Те са просто благоразположени към този въпрос. Не се интересуват да узнаят към какво трябва да се стреми човек или какво трябва да спечели, като вярва в Бог. Чували са, че хората, които вярват в Бог, са доста изпълнителни и простодушни, затова искат да намерят романтичен партньор в църквата, след това да сключат брак и да живеят стабилен живот. Това е тяхното намерение и цел и те идват в църквата, за да открият своя идеален партньор. Тези неверници нямат никакъв интерес да вярват в Бог. Те изобщо не се интересуват от Създателя, от истината, от това да бъдат спасени, да познаят Бог, да изпълняват дълг или подобни въпроси. Дори да могат да разберат, след като чуят Божиите слова и слушат проповеди, те не искат да го приемат присърце. Те просто искат да открият идеален партньор и, разбира се, се надяват да срещнат повече хора и да разширят кръга на познанствата си. Те започват да вярват в Бог с цел да открият идеален партньор. Някои хора може да кажат: „А Ти откъде знаеш, че това е целта им? Нито са казвали нещо, нито са Ти споменавали за това!“. Те го проявяват чрез поведението си. Вижте как винаги търсят общуване с противоположния пол, когато изпълняват дълга си или контактуват с някого. След като си харесат някого, продължават да общуват с този човек и да се сближават с него, като винаги питат за някаква информация за него и искат да го опознаят. Тези необичайни действия и проявления трябва да привлекат достатъчно вниманието на водачите и работниците, които трябва да наблюдават какви са намеренията на тези хора и каква цел се стремят да постигнат. Те трябва да установят кой им е проповядвал евангелието, защо специално търсят контакт с противоположния пол, защо винаги имат нещо да кажат на хора от противоположния пол и защо изпитват специална привързаност към противоположния пол, по-конкретно защо демонстрират специално любопитство и загриженост към хората, които харесват. Такива хора са благоразположени към онези, които вярват в Бог. Дори да не се интересуват много от събирания, слушане на проповеди, общуване за Божиите слова, пеене на химни, общуване за лични преживявания и други подобни неща, по принцип те не казват нищо, което причинява смущения и прекъсвания. Те са съсредоточени само върху това да си намерят романтичен партньор, с когото да живеят добре. Ако открият партньор, след това могат да го последват във вярата в Бог. Дори самите те да не се стремят, могат да подкрепят партньора си в това да вярва в Бог. Някои хора имат относително приемлива човешка природа, отзивчиви са и правят всичко възможно да бъдат дружелюбни и мили. Например те могат да търпят другите, мислят всячески как могат да помогнат на хората, които имат трудности, да ги преодолеят, или да дадат някакъв съвет и така нататък. Те са относително мили към другите и не таят злонамереност, но намерението и целта на вярата им в Бог не са много почтени. Те не се стремят към истината и не приемат истината, независимо кой общува с тях за нея. След като са следвали в продължение на половин година или една, или две години, в тях няма промяна. Въпреки че не казват нищо за това, че не вярват, и не причиняват никакви смущения или прекъсвания, те не развиват никакъв интерес по въпроси на вярата в Бог. Уместно ли е такива хора да остават в църквата? (Не.) Трябва ли такива хора да бъдат изчистени? (Трябва да бъдат и изчистени.) Поради каква причина? (Защото те не се интересуват от истината и не са обект на спасение. Ако останат в църквата, докато винаги търсят партньор, това ще смущава другите и ще ги въвежда в изкушение. Те няма да играят положителна роля.) Точно така е. Например някои хора особено обичат да ядат месо. Когато ядат месо, те забравят за работата си. Ако няма месо, те все още са способни да вършат някакви същински задачи, но когато има месо на разположение, работата им се забавя. Какво е месото за тях? (Изкушение.) Точно така, то е изкушение. И така, онези, които винаги си търсят партньор, могат ли да бъдат източник на изкушение? (Да.) Те наистина са източник на изкушение. На такива хора трябва да бъде казано ясно: „Ти не подхождаш искрено към вярата в Бог или изпълнението на дълга си. Никога не си бил способен да станеш част от църквата и никога не си бил смятан за истински вярващ. През тези две години на контакт ние видяхме твоята цел: ти просто искаш да си намериш партньор в църквата. Нима това не е причиняване на вреда на добри хора? Хората в църквата не са подходящи за теб. Има много подходящи за теб сред невярващите. Отиди и намери някой сред невярващите“. Подтекстът е да му се каже: „Ние те прозряхме. Ти не си един от Божиите избраници. Не си човек на Божия дом. Не можеш да бъдеш считан за наш брат или наша сестра“. Такива хора трябва да бъдат премахнати от църквата според принципите на Божия дом. Така тези, които безразсъдно търсят партньор и съблазняват другите, ще бъдат изчистени. Лесно ли е да се разпознаят такива хора? (Да.) Тези хора са и неверници. Те изпитват лека привързаност към църквата, към религиозната вяра и към онези, които вярват в Бог. Те просто искат да използват възможността да вярват в Бог, за да си намерят партньор сред вярващите, с когото да живеят и който да им служи предано. Кажете Ми, възможно ли е такова нещо? Трябва ли да ги удовлетворим? Трябва ли църквата да урежда такива въпроси? (Не.) Църквата няма задължение да удовлетворява личните им предпочитания. Колкото и да смятат, че вярващите са добри хора, че биха могли да живеят подобаващо живота си с тези вярващи или че вярващите могат да вървят по правия път, това е безполезно — мнението им няма значение. Такива неверници могат да бъдат открити и в повечето църкви. Начинът за справяне с тези хора е да се използва методът, за който разговаряхме току-що, или можете да използвате по-добри методи, ако разполагате с такива, стига да се справите с тях съгласно принципите. Тези неверници се категоризират сред различните типове зли хора — това прекалено ли е? (Не.) Точно това е начинът, по който се отнасяме към неверниците.

В. Да избегне бедствия

Какви други типове хора трябва да бъдат премахнати или отлъчени от църквата? (Другият тип са онези, които вярват в Бог само за да избегнат бедствия.) Да вярват в Бог само за да избегнат бедствия, също е цел, заради която хората вярват. Нима повечето хора, които вярват в Бог, нямат също и този вид примес? (Да.) Следователно как трябва да различим хората, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени заради това, от хората, които просто проявяват нормално разкриване на поквара и не бива да бъдат премахнати или отлъчени? При повечето хора вярата им е смесена с мотива да вярват в Бог, за да избегнат бедствия — това е факт. Сред онези, които вярват в Бог, за да избегнат бедствия, трябва да различите неверниците, които отговарят на критериите за това да бъдат премахнати или отлъчени. Например такива хора, когато видят, че бедствията започват да стават по-сериозни, започват да посещават събирания по-често и бързо вземат отново книгите с Божиите слова, които преди това са върнали на църквата, като казват, че вече искат сериозно да вярват в Бог. След като бедствията преминат или утихнат обаче, те отново се връщат към правенето на бизнес или пари, като блокират всички начини за контакт, така че братята и сестрите да не могат да ги открият или да се свържат с тях за събирания. Когато се случат бедствия, те активно търсят братята и сестрите, но когато бедствията отминат, става много трудно за братята и сестрите да ги открият и в много редки случаи някой изобщо може да се свърже с тях. Нима тези проявления не са доста очевидни? (Да.) Когато няма бедствие, те казват: „Хората трябва да имат нормален живот. Трябва да вършим обичайните ежедневни неща. Трябва да готвя вкъщи всеки ден, трябва да водя децата на училище и да ги прибирам от там, затова понякога не успявам да посещавам събиранията. Освен това, за да живее човек, трябват пари. Всички разходи за живот трябва да се плащат. Не можем да оцелеем, без да печелим пари. В този свят никой не може да се справи без пари. Вярването в бог трябва да е практическо!“. Те говорят правдоподобно и изреждат куп причини, като се съсредоточават само върху печеленето на пари и вършенето на ежедневни неща и само спорадично посещават някое събиране и рядко четат Божиите слова. Отношението им към вярата в Бог е блудкаво — нито студено, нито топло. Когато се случи бедствие, те казват: „О, не мога без бог, имам нужда от бог! Трябва да се моля на бог и да го призовавам всеки ден! Не се опитвам да избегна бедствия. Основното е, че не мога да живея без бог в сърцето си. Да живея добър живот без бог с сърцето си ме кара да чувствам празнота!“. Те не могат да кажат и едничка дума, която демонстрира някакво познание за Бог. Всичко, което казват, са само думи, с които оправдават действията и поведението си. Те не знаят колко книги раздава Божият дом на всеки. Не знаят до коя тема са стигнали проповедите. Не знаят за кои истини в момента се провеждат общения в църковния живот. Посещават събиране веднъж на шест месеца или веднъж годишно. Когато все пак посещават, казват: „Невярващите са просто ужасни. Обществото е несправедливо. Светът е зъл. Толкова е трудно да се полагат усилия, за да се печелят пари! Бремето на бог върху хората е леко…“. Продължават да говорят за тези безполезни неща, които нямат нищо общо с темите и съдържанието на общението на събирането. Казват няколко празни думи в молитвата си и няколко повърхностни думи за вярата в Бог, след което се смятат за вярващи, става им леко на сърцето и се чувстват спокойни. Това ли е да вярваш в Бог? Що за отрепки са такива хора? Ако ги попитате: „Защо не посещаваш събиранията редовно?“, те казват: „Условията не го позволяват. Това е средата, която бог е устроил за мен и трябва да се покоря“. Колко приятно звучат тези думи! Те също така казват: „Виж, бог е устроил тази среда за мен. Цялото ми семейство разчита на мен да осигурявам храна, затова трябва да изкарвам пари, за да живеем! В момента печеленото на пари е задачата, която бог ми е възложил“. Те изобщо не споменават изпълняването на техния дълг, нито отговорностите и задълженията си като сътворено същество, а още по-малко споменават как да практикуват Божиите слова. Посещават някое събиране само спорадично и дават приношение от няколко юана, като си мислят, че са дали пожертвование за Божия дом. Има други, които, когато децата им се разболеят, се молят на Бог, а няколко дни след това, когато децата им оздравеят, бързо дават приношение под формата на някаква сума пари на църквата и след това отново изчезват. Всеки път, когато разговарят с братята и сестрите, никога не общуват за истината, нито четат Божиите слова. Когато няма бедствия или нещастия, никога не се молят на Бог. Ежедневните им разговори винаги са за домашни дребнотемия, спорове кой е прав и кой е крив, за плътския живот, различни социални явления и различни неща, които са чули и видели. Рядко общуват за Божиите слова и никога не изричат и дума от сърце за вярата в Бог. Просто си пазят мястото в църквата, за да търсят Божията грижа и защита. Това е просто техният начин да вярват в Бог. Те просто търсят спокойствие и благословии, без изобщо да се стремят към истината. Нямат какъвто и да било интерес към истината. Искат само да получават ползи, благодат и благословии от вярата в Бог. Не ги е грижа за следващия живот, защото не могат да го видят и изобщо не вярват в него. Искат само да се наслаждават на Божията благодат в този живот и да избегнат всички бедствия. Понеже Бог и църквата са тяхното убежище, когато все пак посещават събирания, това се случва със сигурност, когато са се сблъскали с трудности или бедствия. Такива хора искрени вярващи ли са в Бог? (Не.) Що за хора са те? (Опортюнисти и неверници.) Те са неверници, които искат да използват църквата, за да избегнат бедствия. Трябва ли на такива хора да бъде разрешено да останат в църквата? (Не.) Когато идват на събирания, те смущават другите и вътрешно ги разстройват. Повечето хора са твърде любезни и биха се смутили, ако се опитат да ги обуздаят, затова ги оставят да си бръщолевят и да смущават всички, които ядат и пият Божиите слова. Какво трябва да направят водачите и работниците в такъв момент? Нима не трябва да поемат отговорността да ограничат такива хора, да защитят интересите на мнозинството и да поддържат нормален църковен живот? (Да.) Можеш да вземеш обратно книгите им за Божиите слова и да ги посъветваш да напуснат църквата. Има различни начини да убедите някого да напусне църквата — можете да измислите ваш собствен начин. Само се уверете, че вече няма да могат да се свържат с братята и сестрите. Да предположим, че някой каже: „Този човек е добър. Той просто говори за някакви домашни дребнотемия в църквата, но не смущава делото на църквата, нито влияе на изпълнението на дълга ни, затова трябва да проявим търпимост! Като вярваме в Бог, не бива ли да сме търпеливи към всички типове хора и да ги понасяме? Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел!“. След това трябва да помислиш дали са обект на спасение. Ако не са, нима не бива да ги разпознаем и да ги премахнем? (Да.) Някои хора казват: „Аз съм твърде любезен. Ще ми е неудобно да се опитам да ги убедя да напуснат църквата“. Този проблем се решава лесно. Ако просто не контактуваш с тях, няма да бъдеш смущаван или възпиран от тях. Дори да ги срещнеш случайно, няма нужда да се занимаваш с тях. Няма нужда да говориш с тях относно неща, свързани с вярата в Бог. Просто се отнасяй към тях като към невярващи. Някои хора казват: „Не можем ли да им помогнем с любов и да общуваме с тях за истината, която разбираме?“. При такива неверници, ако наистина имаш любов, можеш да опиташ. Ако наистина можеш да ги промениш, то няма нужда да бъдат премахнати или отлъчени. Някои хора казват: „Няма да си хабя силите. Безполезно е да им се помага, това е като да къпеш прасе. Колкото и добре да го измиеш, то пак ще отиде да се овъргаля в калта. То си е точно такова същество. Няма да се промени!“. Ако можеш да разбереш това, значи си прав. Ще продължиш ли да общуваш за истината с такива неверници, за да им помогнеш? Ще продължите ли да вършите тази безсмислена работа? (Не.) В този момент разбирате, че сте били глупави и не сте прозрели хората. Неверниците не могат да се променят. Тези хора също така знаят, че онези, които вярват в Бог, вършат добри дела и избягват да вършат злодеяния, че не тормозят другите около себе си и не ги мамят. Те имат добро впечатление за онези, които вярват в Бог, затова се прикриват под знамето „да вярваш, че има Бог“ и „да вярваш в Бог е хубаво“ и се промъкват в църквата, като карат хората да ги смятат за брат или сестра. Някои хора наистина са увлечени от това и наистина ги смятат за брат или сестра, като често ги посещават и им помагат. Чак след дълго време осъзнават: „Този човек идва в църквата само когато се сблъска с бедствия или трудности и говори безполезни, безсмислени неща. Когато нещата вървят гладко и всичко му е наред, когато животът му е хубав, той пренебрегва всички. Ако знаехме по-рано, че е такъв негодник, нямаше да му помагаме или да полагаме толкова много усилия!“. Има ли смисъл да съжалявате сега? Твърде късно е за съжаление — вече си изговорил толкова много напразно! Казано накратко, такива неверници трябва да бъдат разпознати, да се вземат мерки спрямо тях и да бъдат премахнати от църквата възможно най-рано. Не се отнасяйте към тях като към братя и сестри. Те не са братя и сестри. Само хора, избрани от Бог, са братя и сестри. Само онези, които могат да бъдат спасени и които се стремят към прекланяне пред Бог, са братя и сестри. Онези, които висят в Божия дом, за да избегнат бедствия, и алчно се наслаждават на Божията благодат, без да приемат истината, са неверници. Те не са братя и сестри и със сигурност не са Божии избраници. Разбирате ли? Към такива неверници трябва да се отнасяте според принципите. Те трябва да бъдат отстранявани по начина, по който трябва. Това е отговорността на водачите и работниците и също така е принцип, който трябва да е ясен на всеки един от Божиите избраници.

23 октомври 2021 г.