Как да различаваме антихристите от хората, които имат нрава на антихристи

Различаване въз основа на отношението им към истината

Днес ще продължим да разговаряме за отговорностите на водачите и работниците. Преди официално да започнем общението, нека разгледаме една от темите относно антихристите, по която вече е провеждано общение: как да различаваме хората с нрава на антихристи от онези със същността на антихристи и какви са разликите между тези два типа хора. Първо, ще разговаряме по въпроса как да различаваме антихристите. Това не е много трудно. Преди всичко трябва ясно да видиш какви са очевидните характерни проявления, на антихристите, така че да можеш бързо да идентифицираш истинския антихрист и да установиш, че той определено не е някой, който има само нрава на антихрист, или някой, който върви по пътя на антихристите. По този начин ще можеш да разпознаваш антихристите и вече няма да бъдеш подвеждан, впримчван и контролиран от тях. Сега най-същественото е да сте способни да различавате очевидните разлики между хората с природа същност на антихристи и тези с нрава на антихристи. За да разпознаете тези два типа хора, първо трябва да схванете техните основни характеристики. Някои хора схващат само разкриванията на поквара от страна на антихристите в ежедневието, като например склонностите им да налагат своя статус и да поучават другите, но те не могат да разпознават природата същност на антихристите. Това добре ли е? (Не.) Има и такива, които казват, че най-изразените проявления на антихристите са тяхната надменност и самонадеяност, и окачествяват всички надменни и самонадеяни хора като антихристи. Това правилно ли е? (Не.) Защо не е правилно? Защото надменността и самонадеяността не са най-изразените проявления на антихристите. Те имат покварен нрав подобно на всички покварени хора. Всеки човек има надменен и самонадеян нрав, така че окачествяването на всички надменни и самонадеяни хора като антихристи е сериозна грешка. И така, кои проявления са същностните проявления на антихристите, които могат да направят същностните разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи ясни от пръв поглед и да позволят на човек да разпознае, че същностите на тези два типа хора са различни и че отношението към тези хора трябва да бъде различно? В определени аспекти, като действия, модели на поведение и нрав, тези два типа хора имат ли прилики и сходства? (Да.) Ако не наблюдаваш внимателно, ако не различаваш сериозно или ако нямаш точно разбиране и проницателност за нрава и същността на тези два типа хора в сърцето си, е много лесно да се отнасяш към тях сякаш са от един и същи тип. Може дори да сбъркаш антихрист с човек с нрава на антихрист и обратното, тоест лесно може да направиш такива погрешни преценки. И така, какви са основните характеристики и разлики между тези два типа хора, които може да дадат възможност на човек да различи със солидни доказателства кой е антихрист и кой е човек с нрава на антихрист? Вие не би трябвало да сте незапознати с тази тема, затова нека чуем вашите мисли. (Един от начините, използвани за разграничаване на антихристите от хората с нрава на антихристи, се основава на тяхното отношение към истината. Друг начин се основава на тяхната човешка природа. В отношението си към истината антихристите мразят истината и изобщо не я приемат. Независимо колко злодеяния извършват, които причиняват прекъсвания и смущения, и независимо как разговаряш с тях или ги кастриш, те не признават това и са непоколебимо непокайващи се. Хората с нрава на антихристи могат да правят и погрешни неща, когато не разбират истината или не схващат принципите, но когато бъдат кастрени, те могат да приемат истината, да се самоанализират и да се опознаят, способни са да изпитват угризения и да се покаят. От гледна точка на тяхното отношение към истината, същността на антихристите е, че мразят истината, докато хората с нрава на антихристи могат да приемат истината. От гледна точка на тяхната човешка природа, антихристите са зли хора без съвест или чувство за срам, докато хората с нрава на антихристи имат съвест и чувство за срам.) Споменахте две характеристики. Разговаряно ли е и преди за това съдържание? Считат ли се тези характеристики за очевидни? (Да.) Отношението към истината на антихристите и на хората с нрава на антихристи е напълно различно. Това е много важен момент и е проявление с очевидни характеристики. Антихристите изпитват неприязън към истината и изобщо не я приемат. Те по-скоро биха умрели, отколкото да признаят, че Божиите слова са истината. Както и да разговаряш за истината, те се съпротивляват вътрешно и изпитват неприязън към нея. В себе си дори може да те проклинат, да ти се подиграват и да те презират, да се отнасят към теб с пренебрежение. Антихристите са враждебни към истината. Това е очевидна характеристика. А какви са характеристиките на хората с нрава на антихристи? За да бъдем точни и обективни, хората с нрава на антихристи, но с известна съвест и разум, могат да променят своите представи и да приемат истината, когато други хора разговарят с тях за нея. Ако бъдат кастрени, те могат и да се покорят. С други думи, щом хората с нрава на антихристи вярват искрено в Бог, повечето от тях могат да приемат истината в различна степен. В обобщение, хората с нрава на антихристи могат да приемат истината и да се покорят чрез средства като четене от самите тях на Божиите слова, приемане на Божието дисциплиниране и просветление, или чрез кастренето, помощта и подкрепата на братята и сестрите. Това е очевидна характеристика. Антихристите обаче са различни. Независмо кой разговаря за истината, те нито слушат, нито се покоряват. Те имат само едно отношение: по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината. Както и да ги кастриш, е безполезно. Дори да разговаряш за истината възможно най-ясно, те не я приемат. Дори вътрешно се съпротивляват и изпитват неприязън към нея. Може ли човек с такъв нрав, който мрази истината, да се покори на Бог? Определено не. Поради това антихристите са Божии врагове и са непоправими.

Различаване въз основа на човешката им природа

Току-що споменахте и друга характеристика за различаване на антихристите от хората, които имат нрава на антихристи, а именно от гледн точка на човешката природа. Кой би искал да говори още малко за тази характеристика? (Антихристите имат особено злонамерена човешка природа. Те могат да потискат и да измъчват хора и независимо колко зло извършват, не знаят как да се покаят.) Точно така, основната характеристика на антихристите е тяхната злонамерена човешка природа, тяхното безсрамие и липса на съвест и разум. Колкото и злодеяния да извършват в църквата или колкото и вреди да причиняват на църковното дело, те не смятат това за срамно, нито се виждат като грешници. Независимо дали Божият дом ги разобличава, или братята и сестрите ги кастрят, те остават невъзмутими и не се чувстват укорени или разстроени. Това е проявлението на антихристите от гледна точка на човешката природа. Техните основни характеристики са липсата на съвест и разум, липсата на срам и изключително зъл нрав. Всеки, който засегне интересите им, бива осъждан и измъчван от тях, и те имат особено силно желание за мъст, като не щадят никого, дори собствените си роднини. Толкова злобни са антихристите. От друга страна, хората с нрава на антихристи, независимо колко поквара разкриват, не са непременно зли хора. Независимо какви недостатъци или дефицити имат в своята човешка природа, какви грешки могат да допуснат или в какво отношение могат да се провалят и препънат, те могат да се самоанализират и да си извличат поуки след това. Когато са изправени пред кастрене, те са способни да признаят грешките си и да изпитват угризения. А когато братята и сестрите ги критикуват или разобличават — макар че е възможно да се опитат донякъде да се защитят и да не желаят да го признаят в момента — те всъщност вече са признали грешката си в сърцата си и са се покорили. Това доказва, че все пак могат да приемат истината и че могат да се поправят. Когато допускат грешки или се сблъскват с някакви проблеми, тяхната съвест и разум все още могат да функционират. Те са осъзнати, не са вцепенени и безчувствени, нито са непреклонни и отказващи да признаят нещата. Освен това, въпреки че този тип хора имат нрава на антихристи, те са относително съпричастни и донякъде по-добри. Когато се сблъскат с различни въпроси, характеристиките, които проявяват като човешка природа, могат да бъдат описани по най-подходящия и лесен за разбиране начин като относително разумни. Ако бъдат кастрени сурово, най-много да изпитат малко негодувание в сърцата си, но ако на това се погледне от перспективата на проявлението на човешката им природа, може да се види, че те все пак познават срама, имат угризения на съвестта и разумът им може да оказва известно сдържащо въздействие. Ако причинят загуби на интересите на Божия дом или вреди на някой братяили сестри, те винаги се чувстват вътрешно неспокойни и чувстват, че са се провалили пред Бог. Тези проявления се разкриват в различна степен от хората с нрава на антихристи. Дори ако не поправят веднага стореното или не направят правилния избор и не практикуват правилно, след като нещата се случат, тези хора все още имат чувство на осъзнатост в сърцата си. Съвестта им ги гризе. Знаят, че са постъпили погрешно и че не бива да постъпват така отново, а също така чувстват, че не са добри хора — едва доловимо, всички те могат да изпитват тези чувства. Нещо повече, с времето състоянието им ще се променя и те ще имат истинско покаяние. Ще изпитват дълбоко угризение, като съжаляват, че първоначално не са направили правилния избор или че не са практикували правилно. Именно тези проявления са най-честите и обичайни проявления на покварените хора. Онези, които са антихристи обаче, са специални. Те не са хора, а дяволи. Независимо колко време минава след като сторят зло или грях, те изобщо нямат угризения. Остават упорити и неотстъпчиви докрай. Хората с нрава на антихристи могат да се покорят, когато се сблъскат с обикновено кастрене. Когато са изправени пред сурово кастрене, те може да спорят с аргументи, да отричат нещата и да отказват да ги приемат в момента, но по-късно са способни да се самоанализират и да се опознаят, да изпитат угризения и да се покаят. Дори ако някой им се подиграва и ги осъжда, че нямат човешка природа, те може да изпитат болка в сърцата си, но няма да отвърнат на този човек или да се отнесат към него като враг. Те могат и да разберат другия човек, като си мислят: „Мога да виня само себе си за тази грешка. Както и да се отнасят с мен другите, то не е повече, отколкото заслужавам“. Тези проявления се разкриват в различна степен при различните хора. Накратко казано, тези разкривания са нормалните и естествени проявления на хората с нрава на антихристи, на хората с покварен нрав, и именно по това те ясно се различават от антихристите. Чрез различните проявления на тези две състояния веднага става ясно кои точно са зли хора и антихристи и кои просто имат нрав на антихристи, но не са зли хора.

Различаване въз основа на това дали истински се покайват или не

Току-що бяха споменати два аспекта на разликите между антихристите и хората с нрава на антихристи: първият аспект е тяхното отношение към истината. Отношението на хората към истината е отношението им към Бог. В този аспект има ясна разлика между тези два типа хора. Второ, от гледна точка на човешката природа тези два типа хора също имат ясна същностна разлика. Тези две характеристики са много очевидни. Това са напълно различни типове хора. Освен тези две разлики, други аспект се отнася до това дали има някакво проявление на покаяние след извършване на зло. В случая с хората, които са антихристи, независимо какви злодеяния извършват — дали измъчват хора, дали установяват независими царства, дали се съревновават с Бог за статус, дали крадат приношения или нещо друго — дори ако бъдат директно разобличени, те не признават тези деяния. Ако не ги признаят, могат ли да се покаят? По-скоро биха умрели, отколкото да се покаят. Те не приемат фактите на своите злодеяния. Дори да осъзнават, че разобличаването е съвсем точно, те се съпротивляват и му се противопоставят. Категорично няма да размишляват дали са на грешен път, нито ще кажат: „Окачествен съм като антихрист. Това е много опасно и трябва да се покая“. Те категорично нямат такива мисли в ума си. Човешката им природа не притежава тези качества. Следователно антихристите имат една очевидна характеристика: колкото и години да вярват в Бог, те изобщо не приемат истината и не показват никаква истинска промяна. Когато за пръв път започнат да вярват в Бог, те обичат да изпъкват в тълпата, да се съревновават за власт и печалба, да измъчват хора, да сформират клики и да разделят църквата. Тяхната цел в опита им да държат властта е да живеят на гърба на църквата и да установят независимо царство. След три до пет години вяра, когато ги видиш отново, те пак имат същите тези проявления и характеристики без никаква промяна. Дори след осем или десет години те си остават същите. Някои хора казват: „Може би ще се променят след 20 години вяра!“. Могат ли да се променят? (Не.) Те няма да се променят. Те имат същите тези проявления, независимо дали взаимодействат с няколко човека или с мнозинството, дали изпълняват обикновен дълг, или действат като водачи или работници. Никога не се покайват, нито се обръщат назад и упорито вървят по същия път докрай. Те категорично няма да се покаят. Такива са антихристите. Що се отнася до хората с нрава на антихристи, дори някои от тях да не са зли хора, те също имат покварен нрав. Те разкриват надменност, измамност, егоизъм, низост и други видове поквара. Проявяват и лоша човешка природа. Когато за пръв път започнат да вярват в Бог, те също искат да се съревновават за слава и придобивки, да изпъкнат, за да спечелят възхищението на хората, и имат амбиции и желания да бъдат водачи и да държат властта. Тези проявления присъстват в различна степен у покварените хора и не се различават много от проявленията на антихристите. В процеса на вяра в Бог обаче те започват да разбират някои истини чрез преживяване на съда и разобличаването на Божиите слова и все по-малко разкриват този покварен нрав. Защо все по-малко се разкрива този покварен нрав? Защото след като разберат истината, осъзнават, че тези поведения и проявления са разкривания на покварен нрав. Едва в този момент съвестта им се пробужда и те виждат, че са дълбоко покварени и наистина им липсва човешко подобие. Тогава стават готови да се стремят към истината и да мислят как да се отърват от този покварен нрав, как могат да се освободят от своето робство и да станат хора, които се стремят към истината и я практикуват. Какво е това проявление? Не е ли постепенно покайване? (Да, така е.) В процеса на преживяване на Божието дело те откриват собствените си проблеми, разпознават своя покварен нрав и разбират своите различни състояния. Освен това те опознават своята човешка природа същност и съвестта им става все по-осъзната. Все повече чувстват, че са дълбоко покварени и непригодни за Божието оползотворяне и че са си спечелили Божията ненавист, и вътрешно мразят себе си. Несъзнателно те постепенно се разкайват дълбоко в сърцата си и с това покаяние настъпват малки промени — малки промени, които могат да се видят в тяхното поведение. Например първоначално, ако някой разобличеше проблемите им, те щяха да изпитат негодувание, щяха да изпаднат в ярост от смущение и щяха да се опитат да се обясняват и оправдават, като полагат всички усилия да намерят различни извинения и причини, за да се защитят. Чрез непрекъснати преживявания обаче те стигат до осъзнаването, че това поведение е погрешно, и започват да поправят това състояние и поведение, като работят усърдно, за да възприемат правилни възгледи, и се стремят към хармонично сътрудничество с другите. Когато ги сполети нещо, те се научават да търсят от другите и да разговарят с тях, научават се да общуват от сърце и да се разбират приятелски с другите. Това проявления на покаяние ли са? (Да.) След като повярват в Бог, те постепенно придобиват истинско разбиране за някои от видовете нрав, поведения и проявления на антихристите, които те разкриват. След това постепенно се отървават от своя покварен нрав, способни са да изоставят предишния си погрешен начин на живот и да се откажат от стремежа си към слава и статус, способни са да действат, да постъпват и да изпълняват своя дълг съгласно истините принципи. Как се постига такава промяна? Постига ли се чрез приемане на истината и чрез непрекъснат обрат и покаяние? (Да.) Всички тези неща се постигат в процеса на непрекъснато покаяние. Впоследствие състоянието им със сигурност се подобрява, ръстът им също нараства със задълбочаването на преживяванията им и когато ги сполети нещо, те са способни да се самоанализират. Независимо дали се сблъскват с неуспехи или провали, или биват кастрени, те представят тези въпроси пред Бог и Му се молят, а също така могат да съпоставят, да разнищват и да разбират своето покварено състояние, докато четат Божиите слова. Въпреки че все още може да разкриват поквара и да развиват погрешни мисли, когато нещо ги сполети, те са способни да се самоанализират и да се опълчат на себе си. Щом осъзнаят тези проблеми, те могат непрекъснато да търсят истината, за да ги разрешат, и да практикуват покаяние. Макар че този напредък е много бавен и резултатите са минимални, те непрекъснато се променят в най-дълбоките кътчета на сърцата си. Хората от този тип винаги поддържат активно, положително, самомотивирано отношение и състояние на обрат и покаяние. Въпреки че понякога се съревновават с другите за слава и статус и разкриват някои проявления и действия на антихристи в различна степен, след като преживеят известни кастрения, съд и наказания или Божието дисциплиниране, този покварен нрав се отхвърля и се преобразява в различна степен. Основната първопричина за постигането на тези резултати е, че този тип хора могат в дълбините на сърцето си да размишляват върху своя покварен нрав и за грешните пътища, по които са поели, могат да разберат това и да направят обрат. Въпреки че промените, растежът и придобивките от техния обрат са много малки и напредъкът е много бавен, до такава степен, че самите те може дори да не ги забележат, след три до пет години в такива преживявания те могат да почувстват някои промени в себе си, а и тези около тях също могат да ги забележат. При всички случаи има разлика между хората, които имат нрава на антихристи, и онези, които са антихристи. Каква е основната характеристика в това отношение? (Хората с нрава на антихристи са способни да се покаят.) Когато направят нещо нередно, когато извършат прегрешение или се сблъскат с кастрене, съд и наказание, укор или дисциплиниране, те могат да се покаят. Дори когато осъзнаят, че са постъпили погрешно или са допуснали грешка, те могат да се самоанализират и да имат нагласа за обрат и покаяние в сърцата си. Това е характерна разлика, която напълно отличава хората с нрава на антихристи от антихристите.

А. Обобщение на разликите между антихристите и хората, които имат нрава на антихристи

Онези, които са антихристи, са живи сатани. Може да се каже, че те живеят като сатани. Те са дяволи и сатани, които са видими за хората. И така, нека обобщим съществените разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи. Един от аспектите е отношението им към истината. Антихристите категорично не приемат истината. Макар че устно може да признават, че Божиите слова са истината, че са положителни неща, че са слова, които са полезни за хората, че са критерият за всички положителни неща и че хората трябва да ги приемат, да им се покоряват и да ги практикуват — макар че могат да кажат всичко това — те категорично не могат да прилагат Божиите слова на практика. Защо не ги практикуват? Защото не приемат истината в сърцата си. С устата си казват, че Божиите слова са истината, но с напълно различен мотив: казват го, за да прикрият факта, че не приемат истината, и за да подвеждат хората. Това че антихристите могат да говорят думи и доктрини, не означава, че в сърцата си признават, че Божиите слова са истината. Те не могат да прилагат истината на практика, защото из основи не приемат истината на Божиите слова в сърцата си. Те не са готови да приемат истината и да я практикуват, за да навлязат в истината реалност. От друга страна, хората с нрава на антихристи не са непременно антихристи. Някои от тях могат в различна степен да приемат истината, положителните неща и правилните слова и да им се покоряват — това е едната разлика. Хората със същността на антихристи са враждебни към истината и ѝ обръщат гръб, но някои хора с нрава на антихристи могат да приемат и да практикуват истината. Чрез четене на Божиите слова и чрез няколко години преживяване на Божието дело, отношението им към истината може да се промени донякъде. Дълбоко в сърцата си те усещат, че макар да не могат да я прилагат на практика, истината е добра и е правилна. Просто те не обичат истината или не се интересуват толкова от нея, така че практикуването ѝ изисква известно усилие и борба. И така, хората с нрава на антихристи, но с малко съвест и разум, могат да приемат истината в различна степен. Най-малкото, дълбоко в сърцата си те не се съпротивляват на истината или не се отвращават от истината и не изпитват неприязън към нея. Повечето хора са в такова състояние и показват такъв вид проявление спрямо истината. Този начин на описване на тези хора нито ги идеализира, нито ги очерня. Той е доста обективен, нали? (Да.) Други аспект е да ги разграничим от гледна точка на човешката природа, т.е. да ги разграничим въз основа на тяхната съвест, разум и добротата или злината в човешката им природа. Който има зла човешка природа, който не приема истината и който изпитва особено силна неприязън към истината, определено е неверник или антихрист. Някои хора не обичат особено истината и не се интересуват от нея. Когато други хора разговарят за истината, те стават сънливи и апатични. Хората от този тип обаче нямат зла човешка природа и не измъчват другите. Ако разговаряш за Божиите намерения, за истините принципи или за правилата на Божия дом, те могат да слушат и са готови да приемат истината и да се стремят към нея, но не е задължително да са способни да прилагат истината на практика. Ако станат водачи, може да не са способни да те водят към това да разбираш истината или да те доведат пред Бог, но категорично няма да те измъчват. Това е човешката природа на хората с нрава на антихристи. Във всеки случай човешката природа на хората с нрава на антихристи не е толкова зла. Те могат да приемат истината в различна степен. За разлика от тях, антихристите не само нямат съвест и разум, но имат и изключително порочна човешка природа. Хората с нрава на антихристи имат чувство за съвест и известен разум и могат да се справят с определени въпроси рационално. Например от гледна точка на това как да избират и на коя страна да застанат при справянето с изискванията на Божия дом, при справянето с различните хора в църквата и при справянето с положителните и негативните неща, те могат да разграничат тези и други такива въпроси и в крайна сметка са способни да направят правилния избор въз основа на своята съвест. Хората от този тип нямат толкова зла човешка природа и са относително добросърдечни. Има още едно разграничение, за което току-що разговаряхме, а именно, че има някои хора с нрава на антихристи, които могат да приемат истината, и когато сгрешат, могат да размишляват върху това и да имат покаяно сърце. За разлика от тях, антихристите изобщо нямат тези две проявления. Те са упорити и непроменящи се, защото изпитват неприязън към истината, не я приемат и имат изключително порочна човешка природа. Невъзможно е хора от този тип да направят обрат и да постигнат покаяние. Дали човек може истински да се покае, зависи главно от това дали притежава съвест и разум и от отношението му към истината. Тъй като нямат зла човешка природа, имат известна съвест и разум и могат да приемат някои истини в различна степен, хората с нрава на антихристи имат потенциала да направят обрат. Когато допускат грешки или извършват прегрешения, могат да се покаят, след като бъдат кастрени. Това определя, че за хората с нрава на антихристи има надежда да бъдат спасени, докато антихристите са неспасяеми. Те са подобни на дяволите и на Сатана. Съществените разлики между антихристите и хората с нрава на антихристи са в тези няколко характеристики. Доста обективно ли е това обобщение? (Да.) По отношение на тези няколко характеристики на антихристите, детайлните проявления, за които разговаряхме, са обективни и съответстват на фактите, без никакъв елемент на очерняне. Всички Божии избраници са се сбъсквали с това и са били свидетели на това. Точно такива са антихристите. Що се отнася до хората с нрава на антихристи, също разобличихме различни проявления, като всички те са видими за хората и съответстват на фактите, без никакво разкрасяване.

Хората с нрава на антихристи имат много дефекти и недостатъци в човешката си природа и проявяват различен вид покварен нрав в различна степен. Този покварен нрав има някои очевидни, характерни проявления у всеки. Например някои хора са особено надменни, някои са особено пресметливи и измамни, някои са особено непреклонни, някои са особено лениви и така нататък. Тези изражения са проявленията на хората с нрава на антихристи и те са характеристиките на човешката природа на такива хора. Макар че имат известна доброта в сърцата си — просто казано, те са донякъде добросърдечни — когато се сблъскат с въпроси, те ясно виждат, че интересите на Божия дом са увредени, но тъй като се страхуват да не оскърбят другите, стават като костенурка, която се скрива в черупката си, като живеят според сатанинската философия и не желаят да отстояват истините принципи. Макар че дълбоко в себе си чувстват, че не трябва да действат така и че като действат така, постъпват несправедливо с Бог, те все пак не могат да изберат да не бъдат угодници. Защо това е така? Защото вярват, че за да живеят и оцелеят, трябва да разчитат на сатанинската философия и само по този начин могат да се предпазят. Затова избират да бъдат угодници и не практикуват истината. В сърцата си чувстват, че като постъпват така, са безсъвестни и лишени от човешка природа. Те не са хора и са по-лоши от куче пазач. След като се упрекнат обаче, когато се сблъскат с друга ситуация, пак не се покайват и пак действат по същия начин. Винаги са слаби и винаги чувстват вина. Какво доказва това? То доказва, че макар самите хора с нрава на антихристи да не са антихристи, човешката им природа наистина има проблеми и недостатъци, така че те със сигурност разкриват много поквара. Ако се разгледат цялостните проявления на такъв човек, той е някой, който остава изцяло непроменен в своята дълбока поквареност от Сатана. Той е точно това, което Бог нарича потомството на Сатана. В какво хората с нрава на антихристи са по-добри от антихристите? По-точно казано, макар хората, които имат нрава на антихристи, но не и същността на антихристи, да разкриват различни видове покварен сатанински нрав, те определено не са зли хора. Ситуацията им е подобна на тази, в която обикновено се казва, че някой не е нито коварен и зъл, нито добър човек. Просто те искрено вярват в Бог, желаят да се покаят и могат да приемат истината, след като бъдат кастрени, като имат някакво покорство. Макар че не са зли хора и за тях все още има надежда да бъдат спасени от Бог, те са далеч от критерия да се боят от Бог и да отбягвт злото, за който говори Бог! Някои хора вярват в Бог три до пет години и имат известни промени и напредък. Някои хора вярват в Бог осем до десет години и нямат никакъв напредък изобщо. Някои хора вярват в Бог дори в продължение на 20 години без никакви значими промени. Те все още са си същите, каквито бяха преди. Упорито се вкопчват в своите представи. Само защото са чули Божиите слова и са били въздържани от различните правила и разпоредби на Божия дом, не са допуснали големи грешки, не са извършили злодеяния, които да причинят сериозни загуби на Божия дом, и не са причинили големи бедствия. Със сигурност Бог не може да спаси накрая всички хора с нрава на антихристи. Повечето от тях вероятно са полагащи труд, а някои от тях определено ще бъдат отстранени. Във всеки случай, макар да не са зли хора, те са хора с лоша човешка природа. Техният изход и съдба определено няма да бъдат еднакви. Всичко зависи от това дали могат да приемат истината и как избират пътя си. Някои хора казват: „Твоите думи са противоречиви. Не каза ли, че тези хора могат да направят обрат и да се покаят?“. Това, което имам предвид, е, че тези хора при определени обстоятелства и в различни среди могат да приемат истината в различна степен. Какво означава „в различна степен“? Означава, че някои хора претърпяват известна промяна, след като вярват в Бог от три до пет години, и значима промяна след 10-20 години. Някои хора вярват в Бог 10-20 години и са си все същите, както когато започнаха да вярват, и винаги скандират: „Трябва да се покая, трябва да се отплатя за Божията любов!“, но всъщност нямат никаква промяна. Само защото имат чувство за съвест, те имат това желание в сърцата си и са готови да направят обрат, и да се покаят. Готовността обаче не означава, че са способни да практикуват истината, нито е равносилна на това да способни да навлязат в реалността. Готовността означава просто, че не се съпротивляват на истината, че не изпитват неприязън към истината, че не я очернят открито, че не осъждат, заклеймяват или хулят открито Бог — тя е само тези проявления. Но това не означава, че те са способни истински да се покорят, да приемат и да практикуват истината, нито означава, че са способни да се опълчат на плътта и на собствените си желания. Това обективен факт ли е? (Да.) Точно така стоят нещата. Наличието на известна съвест и разум и малко покаяно сърце в човешката природа не означава, че човек няма покварен нрав. Хората с нрава на антихристи съществено се различават от антихристите, но това не означава, че са хора, които могат да приемат истината и да ѝ се покорят. Нито означава, че са хора с истината реалност или че са хора, които Бог обича. Има съществени разлики между тези два аспекта. Те са напълно различни. В сравнение с антихристите хората с нрава на антихристи със сигурност са много по-добри от гледна точка на човешката природа, на отношението им към истината и на степента им на покаяние. Критерият, по който Бог оценява хората, обаче не се основава на това по какво се различават от антихристите. Не това е критерият. Бог оценява човешката природа по това дали даденият човек има съвест и разум, дали обича и приема истината, дали изпълнява предано дълга си, дали се покорява на Бог и дали може да получи истината и да постигне спасение. Това са критериите, по които Бог оценява хората. Бог е поставил различни изисквания към хората с нрава на антихристи. Бог използва тези изисквания, за да оценява хората с нрава на антихристи, с цел да ги спаси. След като чухте това обяснение, вече го разбирате, нали? Първо, трябва да си сигурен, че независимо колко от нрава на антихриста имаш, щом можеш да приемеш истината, ти не си антихрист. Въпреки че не си антихрист, това не означава, че си човек, който се покорява на Бог. Това че не изпитваш отвращение и непризън към истината, не означава, че си човек, който практикува истината и ѝ се покорява. Наличието на известна съвест и разум, на относителна добросърдечност и по-добра човешка природа от антихристите не означава непременно, че си добър човек. Критерият за оценяване дали човек е добър или лош не се основава на човешката природа на антихристите. Независимо колко на брой лоши неща правят антихристите, те никога не ги признават, нито се покайват, а продължават да действат по същия начин, никога не се обръщат назад и се противопоставят на Бог докрай. Макар че някои хора с нрава на антихристи искрено искат да направят обрат и да се покаят, малкият обрат не означава, че имат истинско покаяние. Наличието на решимост за покаяние не означава, че човек е способен да разбира истината, да получи истината и да придобие живот.

Някои хора казват: „Аз не съм антихрист, значи съм по-добър от антихристите и не съм чак толкова дълбоко покварен колкото тях“. Тези думи правилни ли са? Това разбиране изопачено ли е? (Да.) Хората с нрава на антихристи са същите като антихристите по своя покварен нрав, но тяхната природа същност е различна. Помислете — това твърдение правилно ли е? (Да.) Тогава го обяснете. (Хората с нрава на антихристи имат покварен нрав също като антихристите. И едните, и другите имат надменен и зъл нрав и преследват статус. Тяхната човешка природа същност обаче е различна. Хората с нрава на антихристи имат известно чувство за съвест и могат да приемат истината в различна степен. Те не изпитват неприязън към истината и не я мразят. От друга страна, хората със същността на антихристи имат злобна човешка природа същност. Те нямат чувство за съвест, изпитват неприязън към истината и я мразят. Те няма да се покаят.) Всички те имат покварен нрав, така че защо Бог окачествява хората със същността на антихристи като антихристи и като Свои врагове? (В основата на това е главно тяхното отношение към истината. Антихристите изпитват неприязън към истината и я мразят, а да мразиш истината означава всъщност да мразиш Бог.) Нещо друго? (Същността на антихристите е същност на дяволи.) За хората със същност на дявол има ли някаква надежда да бъдат спасени? (Не.) Тези хора изобщо не приемат истината и не могат да бъдат спасени. С оглед на това, че и двата типа хора имат покварен нрав, каква е разликата между онези, които могат да бъдат спасени, и онези, които не могат да бъдат спасени? Тези два типа хора са еднакви само от гледна точка на техния покварен нрав; тогава защо антихристите не могат да бъдат спасени, а хората с нрава на антихристи, но не и със същността на антихристи, имат слаба надежда да бъдат спасени? (Хората с нрава на антихристи не са като антихристите, които са толкова враждебни към истината и към положителните неща. Въпреки че не обичат особено истината, те не се отвращават от нея и могат да я приемат в различна степен, като малко по малко се променят. Освен това човешката им природа има известно чувство за съвест, за разлика от антихристите, които нямат чувство за срам.) Надеждата за спасение се крие именно тук. В това е съществената разлика. Ако се съди по същността на антихристите, този тип хора са непоправими и за тях няма надежда да бъдат спасени. Дори да искаш да ги спасиш, не можеш. Те не могат да се променят. Те не са обикновен тип хора с покварения нрав на Сатана, а са от типа хора с живот същност на дяволи и сатани. Този тип хора категорично не може да бъде спасен. За разлика от тях, каква е същността на обикновените хора с покварен нрав? Те просто имат покварен нрав. Те обаче притежават известна съвест и разум и могат да приемат някои истини. Това означава, че истината може да окаже известно въздействие върху тези хора, като им даде надежда, че ще бъдат спасени. Бог спасява именно този тип хора. Антихристите категорично не могат да бъдат спасени, но могат ли хората с нрава на антихристи да бъдат спасени? (Да.) Ако кажем, че могат да бъдат спасени, това не е обективно. Можем само да кажем, че за тях има надежда да бъдат спасени — това е относително обективно. В крайна сметка дали един човек може да бъде спасен, зависи от самия него. Зависи от това дали той може истински да приеме истината, да я практикува и да ѝ се покори. Следователно може само да се каже, че за този тип хора има надежда да бъдат спасени. И така, защо за антихристите няма надежда да бъдат спасени? Защото са антихристи. Тяхната природа е сатанинска. Те са враждебни към истината, мразят Бог и изобщо не приемат истината. Може ли Бог все пак да ги спаси? (Не.) Бог спасява покварените хора, а не сатани и дяволи. Бог спасява онези, които приемат истината, а не отрепките, които мразят истината. Това изяснява ли нещата? (Да.) Разговаряме по този начин, за да предотвратим това някои хора да имат изопачено разбиране. След разграничението между антихристите и хората с нрав на антихристи някои хора си мислят, че щом не са антихристи, това означава, че са в безопасна зона, че наистина са си осигурили убежище и със сигурност няма да бъдат премахнати, отлъчени или отстранени в бъдеще. Изопачено ли е това разбиране? Да имаш надежда за спасение не означава, че ще бъдеш спасен. Тази надежда все пак изисква от хората да отидат и да я сграбчат. Твоето отношение към истината е различно от това на антихристите. Ти не изпитваш неприязън към истината или твоята човешка природа е малко по-добра от тази на антихристите, притежаваш известно чувство за съвест, относително добросърдечен си, не вредиш на другите, знаеш как да се покаеш, когато направиш нещо нередно, и можеш да направиш обрат. Самото притежаване на тези няколко качества означава, че имаш основните условия за приемане на истината, за практикуване на истината и за постигане на спасение. Но това, че не си антихрист, не означава, че ще бъдеш спасен. Ти не си антихрист, но все пак си покварено човешко същество. Могат ли всички покварени хора да бъдат спасени? Не е задължително. Дори ако човек не е антихрист или зъл човек, щом не се стреми към истината, той все пак не може да бъде спасен. Божието спасяване на хората се постига чрез тяхното приемане на истината и стремежа им към нея. Поквареният нрав на хората е враждебен към Бог. Щом някой притежава покварен нрав, той все още може да се бунтува срещу Бог, да се противопоставя на Бог, да предава Бог и така нататък. Следователно той трябва да приеме правосъдието, наказанието, изпитанията и облагородяването на Божиите слова. Нуждае се от притока и напътствието на Божиите слова, от Божието кастрене, дисциплиниране и наказание и така нататък — нито едно от тези дела, които Бог извършва, не може да липсва. Следователно, за да се постигне спасение, от една страна, е необходимо Божието дело, и в допълнене към това, хората трябва да имат решимост да сътрудничат. Те трябва да са способни да понасят трудности и да плащат цена, да навлязат в истината реалност след като разберат истината и така нататък. Това е единственият начин хората да постигнат Божието спасение от последните дни и да получат невероятно рядката благословия да бъдат доведени до съвършенство от въплътения Бог въз основа на разбирането на истината. Толкова е просто. Добре, нека с това да завършим общението по темата.

Тринадесета точка: Защитавайте Божиите избраници от смущаване, подвеждане, контролиране и сериозно увреждане от антихристи и им давайте възможност да различават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си

Няколко задачи, които водачите и работниците трябва да изпълнят, когато установят, че антихристи смущават църквата

Сега ще разговаряме по основната тема. Нашето общение по дванадесетата отговорност на водачите и работниците завърши. В това общение ще обсъждаме тринадесетата отговорност: „Защитавайте Божиите избраници от смущаване, подвеждане, контролиране и сериозно увреждане от антихристи и им давайте възможност да различават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си“. Тринадесетата отговорност включва темата за това как водачите и работниците трябва да се отнасят към антихристите. Каква работа трябва да извършват водачите и работниците, когато в църквата се появят антихристи? Първо, тази отговорност гласи, че при разрешаването на такива проблеми водачите и работниците трябва да излязат напред, за да защитят братята и сестрите от смущаването, подвеждането, контролирането и сериозното увреждане от антихристи. Това е първата задача, която трябва да свършат. Що се отнася до това как антихристите смущават, подвеждат, контролират и сериозно увреждат Божиите избраници, по тази тема вече сме разговаряли много пъти, така че това съдържание няма да бъде основна тема на днешното общение. Днес ще се съсредоточим върху това какви отговорности трябва да изпълняват водачите и работниците и каква работа трябва да извършват, когато са изправени пред тези модели на поведение и пред тези действия на антихристите, за да защитят Божиите избраници от вреди. Първо, водачите и работниците трябва да защитават Божиите избраници от смущаването, подвеждането, контролирането и сериозното им увреждане от антихристи — това е една от отговорностите на водачите и работниците. Какво означава „една от отговорностите“? Означава, че сред многото задачи, които водачите и работниците поемат, важна задача е защитата на Божиите избраници, така че те да могат да водят нормален църковен живот без смущаване и сериозно увреждане от антихристи. Също така това е неизбежна задача, при която те не могат да избягат от своята отговорност. Водачите и работниците трябва да я определят като значима и не бива да я пренебрегват. Поддържането на нормалното функциониране на църковния живот е много важна задача и е най-съществената задача в цялото църковно дело. Тя също е отговорност на водачите и работниците. Основната работа на водачите и работниците е да водят Божиите избраници към истината реалност. Когато Сатана и антихристите идват да смущават и подвеждат хората, и да се съревновават с Бог за Неговите избраници, водачите и работниците трябва да се изправят, за да разобличат антихристите, така че Божиите избраници да могат да ги разпознаят, като накарат антихристите да разкрият истинския си облик и след това да ги премахнат от църквата. Това е, за да се предотврати контролирането и сериозното увреждане на Божиите избраници от антихристи. Това е отговорността, която водачите и работниците трябва да изпълняват, когато вършат църковно дело. И така, какво означава да се предотвратят тези неща? Как трябва да бъдат предотвратени? Терминът „предотвратявам“ буквално означава да се спре случването на нещо във възможно най-голяма степен. Кой е ключовият момент тук? Със спирането на настъпването на инциденти се постига предотвратяване. При справянето с инциденти с антихристи основната работа на водачите и работниците е да бъдат спрени антихристите да смущават, подвеждат, контролират и сериозно увреждат Божиите избраници във възможно най-голяма степен. Те трябва да защитят Божиите избраници от увреждането от страна на антихристите във възможно най-голяма степен. Това е най-съществената работа, която водачите и работниците трябва да извършват, и именно поради това трябва ясно да разговаряме за тринадесетата отговорност. И така, как могат да бъдат защитени Божиите избраници? Като се спрат злодеянията, извършвани от антихристи. Има много начини и методи да бъдат спрени, като например разобличаване, кастрене, разнищване и ограничаване. Какво друго? (Отлъчване.) Това е последната стъпка. Когато на братята и сестрите все още им липсва проницателност и те не знаят, че даден човек е антихрист, но водачите и работниците вече са установили, че той е такъв, ако го отлъчат направо, онези, на които им липсва проницателност, може да развият представи и преценки, а някои може да се препънат. В такива случаи каква работа трябва да свършат водачите и работниците? Какво споменах току-що? (Разобличаване, кастрене, разнищване и ограничаване.) Имате ли добри методи да спрете антихристите да не вършат зло? Добър метод ли е да бъдат наблюдавани? Наблюдаването счита ли се за ефективен начин и метод, който е съгласно принципите? (Да.) Какъв е подходящият начин, по който да се отнасяте към антихристите? Възможно ли е съдът, наказанието, изпитанията и облагородяването да проработят по отношение на антихристите? (Не.) Защо не? (Антихристите не приемат истината. Те изпитват неприязън към нея.) Антихристите изпитват неприязън към истината и не я приемат, така че използването на изпитания, облагородяване, съд и наказание за справяне с антихристите не е подходящо. Освен това Бог не извършва това дело върху тях. Тази идея не е подходяща, така че този метод определено няма да проработи. Тогава кой метод е подходящ? Много хора, които са пострадали сериозно от увреждането от антихристи, ги мразят дълбоко и вярват, че антихристите трябва да бъдат осъждани, заклеймявани и публично излагани на показ. Те смятат, че антихристите трябва да бъдат накарани да признаят грешките си и да изповядат греховете си открито в църквата, и да бъдат напълно засрамени. Смятате ли, че прилагането на тези методи би било подходящо? (Не.) Ако разгледаме същността на антихристите, предприемането на такива действия всъщност не би било прекалено — както и да се третират дяволите, все е добре. Това може да се направи така небрежно, както смачкването на буболечка. Така че целта на водачите и работниците, които вършат това, изглежда съвсем основателна и правилна, но има ли някакви проблеми с тези методи? Тази работа в обхвата на отговорностите на водачите и работниците ли е? Вършенето на нещата по този начин съгласно принципите ли е, или не е? (Не е.) Ясно е, че не е съгласно принципите. Откъде идват принципите? (От Божиите слова.) Точно така. Въпреки че под прицела на тези действия са антихристите дяволи, методите също трябва да са съобразени с принципите и с Божиите изисквания, защото при вършенето на тази работа водачите и работниците изпълняват своите отговорности, а не се занимават със семейни или лични въпроси.

I. Разобличаване

Справянето с антихристите и спирането им да вършат зло, да подвеждат и да увреждат Божиите избраници е отговорност на водачите и работниците. Целта е да се защитят Божиите избраници от вреди, а не да се измъчва някой или да се използва възможността за отмъщение срещу някого, и със сигурност не е да се провеждат кампании срещу някого. Следователно какви са задачите, които водачите и работниците трябва да поемат, за да спрат във възможно най-голяма степен антихристите да вършат зло? Първата е да ги разобличават. Каква е целта на разобличаването? (Да се помогне на хората да развият проницателност.) Точно така. Целта е да се помогне на Божиите избраници да разпознават същността на антихристите, да се направи така, че те да могат вътрешно да се разграничат от антихристите и да не бъдат подвеждани от тях, и така че — когато антихристите се опитват да ги подвеждат и контролират — да са способни активно да ги отхвърлят, а не да им позволяват да ги манипулират и да си играят с тях. И така, важно ли е разобличаването им? (Да.) Разобличаването им е много важно, но трябва да ги разобличавате точно. Тогава как трябва да ги разобличавате? Какво трябва да бъде основанието за вашето разобличаване? Добре ли е да им поставяте произволн етикети? Добре ли е безразсъдно да ги заклеймявате без основание? (Не.) Тогава как трябва да ги разобличавате по точен начин, за да постигнете целта за защита на Божиите избраници? (Първо, трябва обективно и истинно да ги разобличаваме въз основа на извършените от тях злодеяния. Освен това трябва да ги разпознаваме и да ги разнищваме съгласно Божиите слова.) Тези две твърдения са много точни. И двата аспекта са абсолютно необходими. Първо, трябва да има фактически доказателства. Трябва да прецените и да окачествите същността им въз основа на погрешните думи, действия и абсурдни мисли и възгледи, разкрити от антихристите. Най-важното обаче е да ги разпознавате и разнищвате съгласно Божиите слова. Към кои Божии слова трябва да се обърнете? Кои слова са най-преките и най-проникновените? (Словата, които разобличават антихристите.) Точно така. Трябва да намерите слова, които да смъкнат маската на антихристите, за да ги разобличите и да направите уместни и безпристрастни сравнения, като осигурите абсолютна точност. След като чуят това, братята и сестрите ще разберат. Веднага ще имат проницателност по отношение на съответното лице и ще се пазят от него. Когато имат проницателност в сърцата си, те ще се почувстват отвратени от този човек: „Значи все пак той е антихрист! Преди ми помагаше и дори ми правеше услуги. Мислех, че е добър човек. Чрез това разнищване и общение неговото лицемерие и неговите същностни проявления на антихрист бяха разобличени, което помогна на всички да видят, че този човек е опасен. Божиите слова го разобличиха толкова точно! Той не е добър човек. Говори хубави неща и привидно няма проблеми в действията му, но чрез разобличаването на същността му сега е очевидно, че той наистина е антихрист“. Ако се съди по промяната в мислите на хората, когато водачите и работниците извършват работата по разобличаването на антихристите, те във възможно най-голяма степен спират антихристите да подвеждат и смущават Божиите избраници. Разбира се, те изпълняват и отговорността си да защитават Божиите избраници от контрола и сериозното уреждане от страна на антихристите. Те вършат една от своите задачи по практически начин. Коя е тази задача? Разобличаването на антихристите. Работата по разобличаването на антихристите е една от задачите, която водачите и работниците трябва да поемат, за да защитят Божиите избраници. Що се отнася до различните задачи, които водачите и работниците трябва да вършат, няма да ги подреждаме по техния мащаб или по резултатите, които постигат. Нека първо разговаряме за работата по „разобличаването“. Разобличаването на природата същност на антихристите включва разобличаване на намеренията, целите и последствията от техните постоянни злодеяния, които прекъсват и смущават църковното дело; разобличаването на това, че докато служат като водачи и работници, антихристите изобщо не вършат никакво реално църковно дело и пренебрегват навлизането в живота на Божиите избраници; разобличаването на грозното лице на антихристите като хора, които изобщо не познават себе си, никога не практикуват истината и просто изричат думи и доктрини, за да подвеждат хората; и разобличаването на различните им твърдения и действия пред хората и зад гърба им. Цялостното разобличаване на тези аспекти показва истинския облик на антихристите като сатани и дяволи. Това е важна задача, която водачите и работниците трябва да поемат. И така, какво трябва да притежават водачите и работниците, за да изпълнят тази задача? Преди всичко те трябва да имат известно чувство за бреме, нали? (Да.) Когато водачите и работниците носят тази отговорност, те често си мислят: „Този човек е антихрист. Някои братя и сестри често ходят при него с въпроси, винаги се приближават до него и имат добри отношения с него. Подведени от този човек, много хора го боготворят особено много. Какво трябва да се направи по този въпрос?“. Те идват пред Бог да се молят и често съзнателно търсят Божиите слова, които разобличават антихристите, като се въоръжават с истината в това отношение. След това молят Бог да подготви подходящото време или сами търсят подходящо време и възможност да разговарят с братята и сестрите по този въпрос. Те се отнасят към този въпрос като към свое бреме и към важна задача, която трябва да поемат след това. Постоянно се подготвят, търсят и се молят на Бог за напътствие, винаги са в такова душевно състояние и положение. Ето това означава човек да има чувство за бреме. След като известно време са се подготвяли с такова бреме, те трябва да изчакат, докато условията назреят. Най-малкото трябва да изчакат, докато двама-трима души имат истинска проницателност за антихриста, преди да могат да започнат да го разобличават. Ако преценят, че някой изглежда като антихрист само въз основа на своите чувства, но не могат да прозрат дали този човек действително е антихрист, или не, тогава не трябва да действат прибързано. Накратко казано, при вършенето на тази работа те със сигурност ще имат Божието просветление и напътствие. Именно това означава да се върши реална работа и да се изпълняват отговорностите на водачите и работниците.

II. Кастрене

След като работата по разобличаването на антихристите е свършена, въпреки че братята и сестрите придобиват известна проницателност, преди антихристите да бъдат изцяло извадени на светло, те неизбежно правят повече, за да подвеждат и смущават братята и сестрите, като карат повече хора да ги боготворят, да им се възхищават и да ги следват. Това значително забавя Божиите избраници да навлязат в правилния път на вярата в Бог, като възпрепятства тяхното навлизане в живота и причинява значителни вреди. Следователно втората задача, която водачите и работниците трябва да поемат, е, когато антихристите подвеждат и смущават братята и сестрите или когато думите и действията им видимо нарушават истините принципи, водачите и работниците да съберат доказателствата и своевременно да излязат напред, за да ги кастрят и да разобличат техните злодеяния съгласно Божиите слова, така че братята и сестрите да могат да разпознаят и да прозрат истинското им лице. Това е неотменимата отговорност за защита на Божиите избраници и за опазване на делото на Божия дом. Водачите и работниците не бива да стоят безучастно, да не правят нищо или да си затварят очите. Те трябва своевременно да се възползват от възможностите, да посочват точно инцидентите и да излизат напред, за да кастрят антихристите, като точно разобличават техните действия, амбиции, желания и същност. Разбира се, необходимо е също така по-точно да се окачестви какъв тип хора са антихристите, така че братята и сестрите да видят това ясно, така че самите антихристи да знаят това и така че да са наясно, че не на всеки му липсва проницателност за тях и не всеки може да бъде заблуден от тях — че поне някои хора могат да прозрат техните действия и поведение и да прозрат скритите им амбиции и желания, както и тяхната същност. Целта на кастренето на антихристите, разбира се, не е просто да се разобличи тяхната същност чрез думи. По-важното какво е? (От една страна, това е да се помогне на братята и сестрите да развият проницателност, а също и да се ограничат злодеянията на антихристите.) Правилно. Целта е да бъдат ограничени, така че когато вършат неща, които подвеждат и смущават хората, да имат известни скрупули и да изпитват известен страх, да бъдат подложени на ограничения, да имат известни задръжки и да не смеят да действат безразсъдно, да им се даде да разберат, че Божият дом не само има истината, с която държи властта, но също така има управленски закони и че не е целесъобразно да се действа тиранично и с умишлено безразсъдство в Божия дом, да се вреди на интересите на Божия дом и да се вреди на Божиите избраници. Както и да им се даде да разберат, че ще бъдат държани отговорни за извършването на безразсъдни прегрешения, които смущават църковното дело и вредят на навлизането в живота на Божиите избраници. Докато своевременно кастрят антихристите, водачите и работниците трябва също така да се изправят, за да ги разобличат, като помагат на хората да развият проницателност и да прозрат амбициите, желанията, намеренията и целите на антихристите. Това, разбира се, също е с цел да се защитят Божиите избраници и да се опазят интересите на Божия дом. Всичко това са съображения, които водачите и работниците трябва да вземат предвид, и в обхвата на техните отговорности е да вършат тази работа. Те не могат да я пренебрегват или да бъдат небрежни към нея. Ако водачите и работниците установят антихристи в църквата, винаги трябва да са бдителни за техните думи и действия и за заблудите, които разпространяват задкулисно, както и да практикуват кастренето и разобличаването им. Това е една от задачите на водачите и работниците за защита на Божиите избраници от смущаване и увреждане от антихристи.

III. Разнищване

Коя е следващата задача за водачите и работниците? Да разнищват. Разнищването е почти идентично с разобличаването, но има разлики в степента. Когато става въпрос за разнищване, това не е просто разобличаване на факт, на истинска ситуация или на предистория. Тo включва въпроса за окачествяването, тоест включва нрава на антихристите — този същностен, основен въпрос. Да се разнищи тяхното отношение към Бог, към истината, към техния дълг и към делото на Божия дом, както и мотивите, намеренията и целта, с която разпространяват заблуди — причините, поради които правят това — и да се разпознае точно каква е същността им чрез техните мисли, възгледи, реч, действия, нрав и чрез проявленията, които разкриват. Всичко това трябва да бъде съпоставено с Божиите слова и обяснено, така че братята и сестрите да могат да придобият по-дълбоко разбиране за антихристите и да видят ясно от практическа гледна точка защо всъщност антихристите казват и правят тези неща пред тях, каква е Божията гледна точка за такива хора и как Бог ги окачествява. Разбира се, водачите и работниците трябва също така да кажат на братята и сестрите да стоят далече от антихристите и да ги отхвърлят, както и да бъдат бдителни, за да не бъдат подведени от действията, моделите на поведение, речта и възгледите на антихристите, за да избегнат погрешното разбиране на Бог, предпазването от Бог, дистанцирането от Бог, отхвърлянето на Бог и дори вътрешното осъждане и заклеймяване на Бог, както правят антихристите. Целта на разнищването, както и на други задачи като разобличаването и кастренето, е да бъдат спрени антихристите да подвеждат, смущават и увреждат Божиите избраници. Целта е да се защитят Божиите избраници от това да бъдат сериозно увереждани от антихристите и отклонявани от правилния път на вярата в Бог. Когато Божиите избраници видят ясно фактите и истинското положение относно начина, по който антихристите смущават църквата, и когато видят ясно същността на антихристите, те вече няма да бъдат подвеждани и контролирани от тях. Дори ако някои объркани и глупави хора все още вътрешно им се възхищават и ги боготворят, ако взаимодействат с тях и се сближават с тях, антихристите вече няма да могат да причиняват големи проблеми. Те ще правят само някои неща на глупавите хора, без изобщо да засягат навлизането в живота на онези, които искрено вярват в Бог, и по този начин няма да могат да смущават и да прекъсват делото на църквата. Водачите и работниците трябва да могат да достигнат именно това ниво. С други думи, те трябва да гарантират, че онези, които искрено вярват в Бог и с готовност изпълняват своя дълг, и онези, които обичат истината, могат да живеят нормален църковен живот и да изпълняват своя дълг. Същевременно те трябва да могат да гарантират и, че тези хора могат да се пазят от подвеждането и смущенията от антихристите и да отхвърлят антихристите. Това е спиране на вършенето на злодеяния и смущения от антихристите в най-голяма степен и пълно постигане на целта за защита на Божиите избраници. Разбира се, независимо колко ефективно вършиш своята работа и колко изчерпателно говориш, неизбежно ще има някои глупави хора, хора с лоши заложби и объркани хора, които не могат да отхвърлят антихристите и ще продължат да им се възхищават и ще ги гледат с уважение в сърцата си. Повечето хора обаче ще са достигнали момента, в който могат да отхвърлят антихристите. Ако водачите и работниците могат да постигнат това, те вече ще са защитили Божиите избраници в най-голяма степен, като ще са постигнали в пълна степен желания резултат. Що се отнася до онези глупаци, които не могат да разберат истината, както и да се разговаря за нея, ако те все още могат да полагат малко труд, трябва да им се окаже известна грижа и помощ, както и да им се покаже повече любов, търпение и толерантност. Това означава да се направи всичко, което следва да се направи, и вършенето на работата по този начин да се основава на принципи. Много ли са водачите и работниците, които могат да отговорят на този критерий? (Не.) Затова трябва да се полагат максимални усилия. Трябва да защитавате Божиите избраници неуморно и в най-голяма степен. Какво означава „в най-голяма степен“? Означава да направите всичко възможно, за да разговаряте за истините принципи, които разбирате, да представите вече получените доказателства — различните проявления на злодеянията на антихристите — като ги съпоставите с Божиите слова, които разобличават антихристите, да разговаряте за тях и да ги разнищвате. Именно така братята и сестрите ще могат ясно да видят действителното, истинското положение, да разпознаят и да прозрат същността на антихристите и да узнаят за Божието отношение към антихристите. Това е важна задача, която водачите и работниците трябва да поемат.

IV. Ограничаване

Коя е следващата задача, която водачите и работниците трябва да вършат? Тя е да ограничават. Работата по „ограничаването“ е лесна за изпълнение. Тя включва въвеждане на някои специални мерки, за да се постигне като резултатът ограничаване. Например антихристите винаги изричат думи и доктрини, винаги възвеличават себе си, понякога омаловажават другите, често по време на събирания свидетелстват колко страдания са понесли и какъв принос са направили в Божия дом, безсрамно свидетелстват за себе си, като говорят за това, че другите им се възхищават, че са по-добри от тях, че са уникални и така нататък. Водачите и работниците трябва да направят всичко възможно, за да ограничат различните злодеяния на антихристите, които подвеждат и контролират Божиите избраници, вместо постоянно да им угаждат. Те трябва да ограничат времето им за говорене и темите, които обсъждат. Освен това, по отношение на действията на антихристите както в публичната, така и в частната сфера, като например използването на малки услуги, за да привлекат хора на своя страна, всяването на раздор, разпространяването на представи и негативни забележки и така нататък, водачите и работниците не бива да се правят на глухи или слепи. Те трябва своевременно да схващат действията на антихристите. Щом открият модели на поведение, които подвеждат и смущават другите, трябва своевременно да разобличат и да разнищят тези модели на поведение и да наложат ограничения на антихристите, като не им позволят да обикалят и да подвеждат хората, и да смущават църковното дело. Това една от важните задачи, които водачите и работниците трябва да свършат, ли е? (Да.) Можеш ли да ограничиш злоденията на антихристите само като ги кастриш, разобличаваш и разнищваш? (Не.) Не можеш да ги ограничиш по този начин, защото те са сатани и дяволи. Докато ръцете и краката им не бъдат вързани, а устата им не бъде запечатана, те ще разпространяват заблуди и ще говорят дяволски думи, които смущават хората. Водачите и работниците трябва своевременно да предприемат действия, за да ги ограничат. Особено когато разпространяват заблуди, за да подвеждат и смущават хората, водачите и работниците трябва да ги прекъснат и да ги спрат своевременно. Те трябва също така да дадат възможност на Божиите избраници да имат проницателност и ясно да видят истинското лице на антихристите. Това е действителната работа, която водачите и работниците трябва да вършат.

V. Наблюдаване

След ограничаването на антихристите следва наблюдаването им. Вижте кого са подвели антихристите и какви заблуди и дяволски думи са разпространили задкулисно, проверете дали застават на страната на големия червен змей и дали действат в съгласие с него, дали са се съюзили с религиозния свят, дали тайно извършват съмнителни машинации с членове на своите групи, дали могат да издадат важна информация за Божия дом и така нататък. Това също е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълнят. Преди действията на антихристите да излязат наяве, водачите и работниците не бива да „се посвещават изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не обръщат внимание на външни въпроси“, а трябва да бъдат хитри като змии. Щом водачите и работниците установят, че някой е антихрист, ако все още не е дошло време да премахнат или да отлъчат този човек, те трябва да го наблюдават отблизо, за да му попречат да продължи да върши зло, като сторят необходимото неговите думи и действия да се надблюдават от Божиите избраници. Тъй като антихристите обичат властта и установяването на връзки с влиятелни хора, водачите и работниците трябва да наблюдават отблизо с кого винаги взаимодействат задкулисно и дали са в контакт с религиозни хора. Някои антихристи често общуват с религиозни пастори и старейшини, а някои дори взаимодействат с хора от Отдела за работа на обединения фронт. Когато възникнат такива инциденти, водачите и работниците не бива да си затварят очите за тях, а да бъдат бдителни и да са нащрек с антихристите. Ако антихристът види, че методите му за подвеждане и привличане на хора на негова страна не работят в Божия дом и че злодеянията му са разобличени, и ако знае, че всичко това няма да свърши добре, не можеш да предвидиш какво може да извърши или докъде може да стигне неговото зло. Затова, щом си сигурен в сърцето си, че някой е антихрист, трябва отблизо да го наблюдаваш и проследяваш, без да го изпускаш от поглед. Това е твоя отговорност. Какъв е смисълът да се върши това? Смисълът е да се защитят Божиите избраници и да се спрат във възможно най-голяма степен антихристите да не извършват вредни действия срещу църквата и братята и сестрите, за да увреждат братята и сестрите. Някои антихристи винаги питат за приношенията: „Кой управлява парите на Божия дом? Кой води сметките? Точно ли се водят сметките? Възможно ли е да има присвояване? Къде се държат парите на църквата? Не трябва ли тези неща да бъдат оповестени публично, като се даде право на всеки да знае за тях? Колко активи има Божият дом? Кой е дарил най-много? Защо не знам за тези неща?“. Думите им звучат така, сякаш са загрижени за финансовите дела на Божия дом, но всъщност мотивът им е друг. Няма нито един антихрист, който да не ламти за пари. И така, какво трябва да правят водачите и работниците в такива случаи? Първо, трябва правилно да стопанисвате приношенията, като ги поверявате на надеждни хора да ги пазят отговорно и в никакъв случай не бива да позволявате на антихристите да успяват да постигнат целите си — не трябва да сте объркани по този въпрос. Щом възникне такава ситуация, трябва да осъзнаете: „Нещо не е наред. Антихристът ще направи нещо. Прицелил се е в парите на църквата. Може би планира да се съюзи с големия червен змей, за да крои заговори за парите на църквата и да ги заграби. Трябва да ги преместим веднага!“. От една страна, не можете да позволите на антихристите да знаят кой управлява финансите на Божия дом. Освен това, ако хората, които управляват парите, усетят, че има риск за сигурността, както парите, така и хората, които ги управляват, трябва бързо да бъдат преместени. Не трябва ли водачите и работниците да се захванат именно с това и не е ли това работата, която трябва да вършат? (Да.) Вместо това глупавите водачи чуват антихристите да говорят по този начин, но въпреки това си мислят: „Този човек носи бреме и знае да проявява загриженост за парите на Божия дом, така че нека му дадем известна отговорност и да му позволим да помага със счетоводството“. Щом вършат това, не са ли се превърнали в юди? (Да, така е.) Те не само не са защитили приношенията, но дори са ги продали на антихристите и в действителност са се превърнали в юди. Какво мислите за тези водачи и работници? Не са ли те зли хора? Не са ли дяволи? Те не само не са изпълнили своите отговорности, но са предали Божиите приношения и братята и сестрите на антихристите. Следователно на местата, където има антихристи, щом водачите и работниците открият някакви такива признаци, трябва да започнат разследване и да извършат специална работа, в рамките на която работата по „наблюдаването“ е незаменима.

Работата по наблюдаването, която се извършва от водачите и работниците, не е свързана с шпиониниране или с каквито и да е шпионски дейности. Тя означава просто да изпълняваш своята отговорност да бъдеш по-загрижен, като внимателно наблюдаваш повече и отбелязваш какво правят антихристите и какво възнамеряват да направят. Ако откриеш някакви признаци, че вършат зло и смущават църквата, трябва да предприемеш ответни мерки възможно най-скоро. В никакъв случай не може да им позволяваш да успеят. Това означава във възможно най-голяма степен спиране на настъпването на инциденти, при които антихристи смущават църковното дело. Естествено, това, също така, опазва църковното дело по най-добрия начин и защитава Божиите избраници. Това е проявление на изпълнението от водачите и работниците на техните отговорности. Наблюдаването не означава да организираш няколко души да действат като тайни агенти, да ги караш да следят, да дебнат и да наблюдават хората като шпиони, или да претърсват домовете им и да използват сурови методи за разпит. Божият дом не се занимава с такива дейности. Трябва обаче своевременно да разбереш положението на антихристите. Можеш да попиташ за тяхното неотдавнашно положение, като говориш с членове на техните семейства или с братя и сестри, които могат да ги разпознаят, или които ги познават. Всичко това не са ли методи и начини за вършене на тази работа? Ако водачите и работниците изпълняват задачите, които попадат в обхвата на техните отговорности, и ако спазват принципите, изисквани от Бог, те изпълняват своите отговорности. Каква е целта на това водачите и работниците да изпълняват своите отговорности? Целта е да направиш всичко възможно да спреш във възможно най-голяма степен антихристите да не причиняват прекъсвания и смущения, като по този начин възпрепятстваш антихристите да увреждат Божиите избраници и да продават интересите на Божия дом. Това е отговорността на водачите и работниците. Това не спира ли във възможно най-голяма степен възникването на инциденти с антихристи? Водачите и работниците, които предприемат тези действия, не правят ли всичко, което е в човешките възможности? (Да.) Трудно ли е да се върши това? (Не.) Не е трудно. Това е нещо, което могат да постигнат онези, които разбират истината. Хората трябва да направят всичко по силите си, за да постигнат това, което е постижимо от хората. Останалото зависи от Бог да го извърши, да упражни Своето върховенство над него, да го устройва и да го напътства. За него се тревожим най-малко. Имаме Бог зад гърба си. Не само имаме Бог в сърцата си, но имаме и истинска вяра. Това не е духовна подкрепа. Всъщност Бог е в невидимото и Той е до хората, и винаги присъства до тях. Когато хората правят нещо или изпълняват някакъв дълг, Той наблюдава. Той е там, за да ти помогне по всяко време и на всяко място, като те пази и защитава. Това, което хората трябва да правят, е да положат всички усилия, за да постигнат онова, което трябва да постигнат. Щом осъзнаеш, щом почувстваш в сърцето си, щом видиш в Божиите слова, щом ти бъде напомнено от хората около теб или ти бъде даден някакъв знак или знамение от Бог, които ти предоставят информация — че това е нещо, което трябва да направиш, че това е Божие поръчение към теб — тогава трябва да изпълниш своята отговорност, да не стоиш безучастно или да наблюдаваш отстрани. Ти не си робот. Имаш ум и мисли. Когато нещо се случи, категорично знаеш какво трябва да направиш и определено имаш чувства и осъзнатост. Затова приложи тези чувства и осъзнатост към реалните ситуации, изживей ги и ги превърни в свои действия, и по този начин ще си изпълнил своята отговорност. По отношение на нещата, за които можеш да имаш осъзнатост, трябва да практикуваш съгласно истините принципи, които разбираш. По този начин правиш всичко по силите си и полагаш максимални усилия, за да изпълняваш своя дълг. Като водач или работник, когато полагаш максимални усилия, тоест когато спираш във възможно най-голяма степен настъпването на злодеянията на антихристите, Бог ще бъде удовлетворен, че можеш да практикуваш по този начин. Защо Бог ще бъде удовлетворен? Бог ще направи преценка за такива водачи и работници: те изпълняват своите отговорности и полагат максимални усилия, за да свършат работата, присъща на тяхната роля. Това Божие одобрение ли е? (Да.)

VI. Отлъчване

Тринадесетата отговорност на водачите и работниците включва няколко конкретни задачи, които трябва да изпълняват, като изброихме част от тях, а именно: да практикуват разобличаване, кастрене, разнищване, ограничаване и наблюдаване на антихристите. Общението по тези основни принципи завърши. Независимо от конкретните действия, които водачите и работниците предприемат в специални ситуации, принципите за справяне с антихристите остават непроменени. Освен това основната цел на тези задачи е да се защитят Божиите избраници. Да предположим, че Божиите избраници вече единодушно са разпознали някого като антихрист и са забелязали и напълно са разбрали, че антихристът винаги се стреми да подвежда и да контролира хората. Те знаят, че в присъствието на антихриста не може да има добри дни или добър църковен живот, и всички единодушно настояват антихристът да бъде премахнат от църквата. При тези обстоятелства някои водачи и работници все още настояват антихристът да остане, за да бъде използван в обучение по практикуване на разобличаване, кастрене, разнищване, ограничаване и наблюдаване на антихристи — има ли нужда все пак да се преминава през тези процеси? Някои водачи и работници може да кажат: „Ако не преминем през тези процеси, няма ли да пренебрегна отговорностите си? Само преминаването през тези процеси подчертава моята роля като водач. Трябва да изпълня тази работа. Независимо дали братята и сестрите са съгласни или не, на първо място трябва да позволя на антихриста да остане. Първо ще го разоблича, а после ще го кастря и разнищя, и ще позволя на братята и сестрите допълнително да потвърдят, че той е антихрист. След единодушно съгласие ще го премахнем или отлъчим. Няма ли това да е по-ефективно?“. В резултат на това междувременно антихристът отново започва да разпространява представи, за да подвежда хората и да смущава църковното дело, като причинява паника сред всички, а някои от тях дори отказват да идват на събирания. За да покажат своята решителност и да докажат, че не пренебрегват отговорностите си, тези водачи и работници повърхностно отбиват номера и проточват работата. В резултат на това те предприемат много излишни отклонения, смущават реда в църковния живот, губят ценното време на Божиите избраници за стремеж към истината и едва след това премахват антихриста. Приемлив ли е този подход? (Не е.) Какво не е наред с него? (Това е просто следване на правила и отбиване на номера.) Каква е целта на водачите и работниците, когато изпълняват тези задачи? (Да защитават Божиите избраници.) И така, ако някои хора все още не са разпознали антихриста, ако все още са доста привързани към него, а когато водачите и работниците решат да го отлъчат от църквата, някои хора се възмущават и казват, че Божият дом не е любящ или справедлив към хората, че му липсват принципи в начина, по който върши нещата, и така нататък, и някои объркани хора дори са подведени и повлияни от антихриста и искат да го последват извън църквата, какво трябва да се направи в тази ситуация? В този момент водачите и работниците трябва да свършат някаква съществена работа, като например да практикуват кастрене на антихриста и да използват Божиите слова, за да го разобличат и разнищят, така че братята и сестрите да могат си извлекат практически поуки и в крайна сметка да разпознаят антихриста. Един ден те казват: „Този човек е толкова отвратителен. Той наистина е зъл човек и антихрист. Хайде бързо да го отстраним!“. Това не е гласът само на един човек, а гласът на много братя и сестри. В този случай все още ли е необходимо да се извършва работа по ограничаване и наблюдаване на антихриста? Не, просто го отлъчете веднага. Водачите и работниците, които достигнат това ниво в работата си, са постигнали като резултат защита на Божиите избраници от вредата от антихристите. Какво доказва това? От една страна, то доказва, че братята и сестрите в тази църква имат проницателност, заложби и чувство за справедливост. От друга страна, то доказва, че вероятно водачите и работниците са способни да вършат действителна работа, или че действията на този антихрист са твърде очевидни, човешката му природа е твърде лоша и твърде нечестива, което е възбудило общественото възмущение, и той самият рано си е отрязал пътя, като е спестил на водачите и работниците голяма част от процеса на справяне с него. Не спестява ли това много усилия? В такава ситуация премахването или отлъчването му е нещо добро, нали? Освен това работата, която водачите и работниците трябва да вършат, е широкообхватна и не се ограничава само с тази задача. Мислиш ли, че отлъчването на антихриста е краят на историят? Че си довел всичко до пълен успех? Далеч не е така! Ти имаш друга работа за вършене. Освен справянето с антихристите и защитата на Божиите избраници от причиняваните от тях вреди, водачите и работниците имат и отговорността да водят Божиите избраници към реалността на Божиите слова, да ги водят към изкореняване на покварения им нрав и да ги водят към изкореняване на нрава им на антихристи, наред с много други важни задачи. Ако обаче се появи антихрист, докато изпълняват тези задачи, тогава справянето с него става най-важният приоритет. Първо трябва да разобличат и да се справят с антихриста, и да разговарят и за други аспекти на истината. Ако се появи смущение от антихрист, ако стане много трудно да продължи другата работа, като тази работа се сблъсква с възпрепятстване и намеса, и антихристът оказва сериозно въздействие върху израстването на братята и сестрите, върху реда в църковния живот и върху средата за изпълнение на дълга, тогава, разбира се, е необходимо първо да се заемете с това най-голямо зло и с първопричината за бедствието. Едва след като бъде премахнат антихристът и след като се справите с него, ще може да продължи нормално и подредено другата работа. Затова ако в една църква се появи антихрист и братята и сестрите бързо го разпознаят за кратко време и единодушно кажат: „Махай се, антихристе!“, няма ли това да спести много усилия на водачите и работниците? Не трябва ли тайно да ликуваш? Би могъл да кажеш: „Тревожех се, че не мога да огранича този антихрист, този дявол. Тревожех се също така, че някои братя и сестри ще бъдат подведени и сериозно увредени от него, и че моят собствен духовен ръст е твърде малък, за да разоблича същността на антихриста, да разнищя напълно тези въпроси и да разреша този проблем“. Сега няма нужда да се тревожиш. С това единствено изявление от братята и сестрите въпросът е решен и „бремето“ на водачите и работниците е свалено. Колко прекрасно е това! Трябва да благодариш на Бог. Това е Божията милост! Такава ситуация вероятно се случва в църквата, защото много е обсъждано по темата за разобличаването на антихристите, понеже братята и сестрите не са толкова по-непълноценни от водачите и работниците, както може да предположиш. Под напътствието на Божиите слова те също имат известна способност сами да възприемат истината и да разрешават проблемите. Когато се обединят, за да гласуват и да отлъчат антихрист, това е нещо добро, това е добро явление! Водачите и работниците не бива да се чувстват тъжни, разочаровани или негативни заради това. След премахването на тези препятствия, на антихристите, всяка стъпка от последващата работа остава сериозно изпитание за водачите и работниците. Всяка задача, която трябва да предприемат, включва техните отговорности и въпросите относно техните заложби и работоспособност.

Проявленията, които лъжеводачите показват, когато антихристи причиняват смущения

Приключихме с общението по тринадесетата отговорност на водачите и работниците: „Защитавайте Божиите избраници от смущаване, подвеждане, контролиране и сериозно увреждане от антихристи и им давайте възможност да различават антихристите и да се отричат от тях в сърцето си“. На следващо място ще разнищим и разобличим проявленията на един тип хора, които не могат да изпълняват отговорностите на водачите и работниците — лъжеводачите — като ги съпоставим с работата, която водачите и работниците трябва да свършат. При извършването на тази работа има много задачи, които водачите и работниците трябва да поемат и които изискват от тях да имат определени заложби, да бъдат внимателни, педантични, сериозни, отговорни, да проявяват внимание към Божието бреме, да имат любящо сърце, което защитава Божиите избраници, и така нататък. Само с тези качества те могат да изпълняват своите отговорности и задължения. Лъжеводачите обаче са пълната им противоположност. Тези качества липсват в тяхната човешка природа. Те може да имат определени заложби, както и способността да възприемат истината и да разпознават антихристите. Или може да имат малко по-лоши заложби, да са способни да разпознават поне някои очевидни антихристи, които извършват многобройни злодеяния, дори да не могат напълно да разпознаят природата същност на антихристите. Или заложбите им може да са толкова лоши, че да не могат да разпознаят или да прозрат разликите между хората със същността на антихристи и хората с нрава на антихристи. Във всеки случай лъжеводачите показват тези две проявления: едното е, че не вършат действителна работа, а другото е, че се занимават само с повърхностна работа по общи въпроси, като същевременно са напълно неспособни да разрешават реални проблеми или да вършат действителна работа. Тези две характерни проявления на лъжеводачите остават видни в работата, свързана с тринадесетата отговорност. На следващо място ще разговаряме за това точно какви конкретни проявления имат те.

I. Неразобличаващи и несправящи се с антихристи поради страх да не ги оскърбят

Когато антихристите смущават, подвеждат, контролират или сериозно увреждат Божиите избраници, първото проявление на лъжеводачите е бездействие. Какво означава бездействие? Означава невършене на действителна работа. Зад невършенето на действителна работа стоят причини, главно страхът, че може да оскърбят хората и липсата на смелост да отстояват принципи. След като станат водачи, тези хора започват да парадират със своята власт, катоси мислят: „Сега имам статус и съм длъжностно лице в църквата. Трябва да управлявам храната, облеклото, жилището и превоза на братята и сестрите. Трябва да разпознавам дали това, което братята и сестрите казват, е съобразено с истината и дали отговаря на благоприличието на светците. Трябва да видя дали са искрени към Бог, дали духовният им живот е нормален, дали се молят сутрин и вечер, дали обичайните им събирания са нормални — трябва да управлявам всичко това“. Лъжеводачите се интересуват само от тези въпроси. По отношение на формалностите те изглежда да изпълняват отговорностите на водачите и работниците, но когато възникнат съществени принципни въпроси или дори когато се появят антихристи, лъжеводачите се крият в сенките, без да издадат звук, мълчат и се преструват на неосведомени и неспособни да забележат нищо. Каквито и заблуди да разпространяват антихристите, те се преструват, че не чуват. Когато антихристите смущават, подвеждат и контролират Божиите избраници, те също се преструват на неосведомени, сякаш цялата тази информация се изпарява, щом достигне до тях. Те се преструват, че не са способни да разпознаят антихристите, които дори обикновените братя и сестри могат да разпознаят, и казват: „Не мога да ги прозра. Ами ако отлъча неправилния човек? Ами ако сгреша по отношение на братята и сестрите? Освен това Божият дом все още се нуждае от хора, които да служат!“. Като използват всякакви извинения, за да се отклонят от отговорностите на водачи и работници, те избягват да се справят с антихристите и не защитават братята и сестрите от увреждането им от антихристи. Някои лъжеводачи дори казват: „Ако винаги разобличавам антихристите, какво ще стане, ако те насъскат братята и сестрите да ме нападнат? Тогава никой няма да гласува за мен на следващите избори и вече няма да мога да бъда водач. Моето влияние не е толкова силно, колкото тяхното!“. За да защитят своя статус и личната си безопасност, лъжеводачите изобщо не изпълняват своята отговорност да защитават Божиите избраници, нито спират във възможно най-голяма степен антихристите да увреждат братята и сестрите. Те действат едновременно като угодници и като костенурки, които се крият в черупката си, а същевременно са егоистични и достойни за презрение. Те не защитават братята и сестрите, но са много задълбочени в това да измислят как да защитят себе си. Когато става въпрос за справяне с антихристи или за тяхното кастрене и разобличаване, така че братята и сестрите да придобият проницателност, те са уплашени до смърт, притеснени са да не загубят своя статус и чувстват, че правенето на това е пагубно за тях самите. Те напълно пренебрегват интересите на Божиите избраници, катосе съобразяват само със собствените си интереси, репутация, лична безопасност и с безопасността на своето семейство, и се страхуват, че ако случайно оскърбят антихристите, това може да ги накара да станат безмилостно враждебни и да провокира отмъщение. Този тип лъжеводачи всъщност имат известни заложби. Със своите заложби и прозрение те са напълно наясно кои са антихристите, но проблемът се крие страха им да не оскърбят антихристите. Като виждат злобния нрав на антихристите, те не смеят да ги оскърбяват. За да защитят себе си обаче, те нямат скрупули да жертват интересите на Божия дом и на Божиите избраници. Те наблюдават с безразличие как братята и сестрите биват предавани на антихристите, като позволяват на антихристите да ги подвеждат, контролират и сериозно да ги увреждат по свое усмотрение. Лъжеводачите само понякога казват задкулисно на някои сравнително простодушни хора с добра човешка природа, които не представляват заплаха за тях: „Този човек е антихрист. Той подвежда другите. Той не е добър човек“. Пред всички братя и сестри и пред антихристите обаче те никога не смеят да кажат и едно „не“ на антихристите. Никога нямат смелостта да разобличат каквито и да било злодеяния на антихристите или тяхната същност. Дори по време на събирания, когато антихристите обсебват думата и говорят час-два, те не смеят да гъкнат. Ако антихристите удрят по масата и гледат свирепо хората, те не смеят дори да дишат твърде шумно. В обхвата на работата им хората с малък духовен ръст, хората със страхлива човешка природа и хората, които искат да се стремят към истината, но все още не са придобили проницателност, се чувстват нещастни, защото няма водачи или работници, които да излязат напред, за да разобличат и да разпознаят злодеянията на антихристите. Те наблюдават безпомощно, докато антихристите действат тиранично в църквата, като действат с умишлено безразсъдство и смущават църковния живот, без да имат някакви средства да им се противопоставят. Междувременно лъжеводачите не вършат никаква действителна работа и не разрешават реалните проблеми за Божиите избраници. Когато братята и сестрите изпаднат в затруднения, лъжеводачите не само не успяват да разобличат и да ограничат злодеянията на антихристите, но дори не смеят да кажат и една справедлива дума. Дори ако съвестта им почувства нещо и започне малко да ги гризе, и те пролеят няколко сълзи в молитва към Бог зад затворени врати, на следващия ден по време на събирането, когато видят антихристите да правят безотговорни забележки за делото на Божия дом и произволно да го съдят, дори непряко да осъждат Бог и да разпространяват представи за Бог, те не правят нищо по въпроса, въпреки че знаят, че това е погрешно. Дори когато видят антихристите да прахосват приношения, те заемат позиция на пренебрежение. Изобщо не разобличават, нито ограничават антихристите, и въпреки това не изпитват дори малко укор в сърцата си — това е изключително безотговорно! Всеки човек с известно чувство за съвест, дори ако смята, че собствената му сила е твърде слаба, трябва да се обедини с братята и сестрите, които имат известен духовен ръст и проницателност, за да разговарят по този въпрос и да обсъдят как да се справят с антихристите. Но на лъжеводачите им липсва такава решителност и смелост, а още повече им липсва такова чувство за отговорност. Те дори казват на братята и сестрите: „Антихристите са твърде злобни. Ако ги оскърбим, те ще ни докладват на правителството и тогава никой от нас няма да е способен да вярва в Бог. Антихристите знаят местата на църковните събирания, така че не можем да ги провокираме“. Това изцяло е грозното поведение на сваляне на оръжието и предаване на антихристите, на правене на компромис със Сатана и на моленето му за милост.

Освен да защитават себе си, лъжеводачите не вършат никаква част от работата, която водачите и работниците следва да вършат, като например да защитават Божиите избраници и да им помагат да придобият проницателност относно антихристите. Те изобщо не изпълняват никакви отговорности, и въпреки това непрекъснато искат братята и сестрите да ги избират за водачи. След като завършат един мандат, искат да бъдат избрани за следващия. Не е ли това безсрамно и непоправимо? Достойни ли са такива хора да бъдат водачи? (Не.) Божият дом ти поверява стадото, но когато дойдат диви зверове, в критичния момент, ти защитаваш само себе си и предаваш стадото на дивите зверове. Действаш като прикриваща се костенурка, като намираш убежище, безопасно място, където да се скриеш. И в резултат на това стадото страда — някои овце са нахапани до смърт, а други са изгубени. Да предположим, че даден водач вижда как антихристите безскрупулно смущават делото на църквата и подвеждат и контролират Божиите избраници, и въпреки това той се отнася към това с пренебрежение, за да защити собствената си репутация, статус и препитание и за да гарантира собствената си безопасност. Вследствие на това повечето Божии избраници са подведени, чувстват се безпомощни и стават негативни и слаби. Някои дори са превзети от антихристите, а други не желаят да изпълняват дълга си. И въпреки това този водач не чувства нищо, когато вижда смущенията, причинени от антихристите. Съвестта му не изпитва угризения. Има ли човешка природа този тип водач или работник? За да постигне собствената си цел за самосъхранение, той няма скрупули да предаде Божиите избраници на антихристите, като им позволи да ги подвеждат, сериозно да ги увреждат и да ги опустошават. Що за водач е това? (Лъжеводач.) Нима той не е съучастник на Сатана? На коя страна е в действителност? Въпреки че е окачествен като лъжеводач, същността на този въпрос може да бъде дори по-сериозна от това да е лъжеводач. Това има характера на предаване на братята и сестрите, точно като онези хора, които са арестувани и измъчвани и стават юди, като предават братята и сестрите на големия червен змей, за да бъдат сериозно увредени. И така, каква е природата на лъжеводача, който предава Божиите избраници на антихристите? Не са ли такива лъжеводачи изключително подли? В сравнение с антихристите тези лъжеводачи външно не изглежда да имат намерение да се противят на истината. Те изглеждат способни да разговарят за някои истини, да имат известна способност за възприемане и да могат да практикуват малка част от истината, а някои от тях дори могат да понасят несгоди и да плащат цена. И въпреки това, когато Божият дом им повери Божието стадо и когато се появят зли хора и демони, те не използват своя живот, за да направят всичко възможно да защитят Божиите избраници. Вместо това те правят всичко възможно да защитят себе си, като избутват братята и сестрите навън, за да действат като предпазен щит, с цел да осигурят собствената си безопасност и интереси. Колко достойни за презрение и колко егоистични са тези хора! На пръв поглед не изглежда да има големи проблеми с тяхната човешка природа. Те изпитват любов към хората, могат да помагат на другите, готови са да платят цена и могат да понесат всякакви несгоди, докато изпълняват дълга си. Когато се появят антихристи обаче, те правят нещо неочаквано и неразбираемо: независимо как антихристите подвеждат Божиите избраници или смущават църковния живот, те не правят нищо, и независимо колко хора са нападнати, отхвърлени или увредени от антихристите, те не обръщат внимание на това. Като действат по този начин, тези водачи напълно предават Божиите избраници под контрола на антихристите, като им позволяват да ги подвеждат и сериозно да ги увреждат по свое усмотрение, а същевременно самите водачи изобщо не вършат никаква работа. Когато антихристите са изчистени и проблемът е разрешен, тогава тези водачи излизат, за да разговарят за своето себепознание, за това колко са били слаби, страхливи, уплашени, егоистични и измамни, и че не са били предани, че не са защитили добре Божиите избраници и че са разочаровали Бог и братята и сестрите. Те изглеждат много разкаяни. Изглежда така, сякаш са направили обрат и са способни на покаяние. Когато обаче антихристите се появят отново, те тласкат братята и сестрите към антихристите, точно както са постъпили последния път, и намират безопасно място за себе си, където да се скрият. Въпреки че не са били подведени или увредени от самите антихристи, те са занемарили отговорностите си и са предали Божието поръчение, а отношението им към дълга им, отношението им към Божиите избраници и истинската им същност са напълно разобличени. Всеки път когато се появят антихристи, те не избират да застанат на страната на Бог и да се борят с антихристите докрай и не казват дори малко от това, което трябва да се каже, нито вършат поне малко от работата, която трябва да се свърши, за да защитят Божиите избраници и по този начин да успокоят съвестта си, а още по-малко изпълняват отговорностите на водачи, за да удовлетворят Божиите намерения. Всички избори и действия на тези лъжеводачи са изцяло с цел защита на собствения им статус от вреди. Не ги е грижа за живота или смъртта на Божиите избраници. За тях всичко е наред, щом собствената им репутация, собствените им интереси и статус не са накърнени. Кой разобличава антихристите, кой отлъчва антихристите, как трябва да се действа спрямо антихристите — изглежда сякаш тези въпроси нямат нищо общо с тях. Те нито се интересуват, нито се намесват. Когато антихристите смущават църковния живот, увреждат Божиите избраници, несправедливо обвиняват и измъчват онези, които се стремят към истината, те не се интересуват от това. Тези неща не са важни за тях. Всичко е наред, щом статусът им не е застрашен. Какво мислите за тези типове хора? Обикновено тяхната човешка природа не изглежда лоша и изглежда, че те са способни да вършат някаква работа. Когато се сблъскат с кастрене, изглежда, че са способни да опознаят себе си и да имат поне малко разкаяно сърце. Когато обаче се сблъскат с антихристи, които смущават църквата, те напълно губят разума си, нямат чувство за справедливост и им липсва дори кураж да се борят срещу антихристите. Когато видят дяволи и сатани, те правят компромиси. Когато видят зли хора да причиняват смущения, те ги избягват. Ако се съди по отношението им към злите хора и антихристите, какъв път следват те в действителност? Нима това не е много показателно за техния проблем? (Да, така е.) На пръв поглед този тип човек може и да не изглежда антихрист, но отношението, което проявява към действията и поведенията на злите хора и антихристите, е типично именно за нрава на антихристите и естеството на този проблем е ужасно. Може да се каже, че по естеството си това е отказ от собствените отговорности и предаване на Божиите избраници. Не е ли това естество много сериозно? Проявяват ли те някаква преданост към делото на църквата и към Божието поръчение? Има ли дори намек за отговорно отношение при тях? Когато и да им бъде поверено поръчение или задача, техният принцип е да избягват да оскрбяват хората и да защитават себе си. Това е най-висшият им критерий за поведение и техен принцип на действие, и тези факт никога няма да се промени. Нека засега оставим настрана въпроса дали такива хора могат да бъдат спасени — ако се съди просто по работата за справяне с антихристите, достойни ли са тези лъжеводачи да приемат Божието поръчение? Достойни ли са да бъдат водачи и работници? (Не.) Тези хора са недостойни да бъдат водачи и работници. Това е така, защото им липсват съвест и разум и те не са достойни да поемат делото на църковното ръководство. Те не спират в най-голяма степен антихристите да увреждат Божиите избраници и не правят всичко възможно, за да изпълнят тази отговорност или да свършат тази работа добре, за да защитят Божиите избраници — не защото имат лоши заложби и са неспособни да го правят, а по-скоро защото просто не го правят. Следователно, ако се погледне от тази гледна точка, хората, които се страхуват да не оскърбят други хора, изобщо не са достойни да бъдат водачи и работници. Няма ли доста такива водачи и работници? (Да.) Когато нищо не се е случило, те сноват наоколо по-ентусиазирани от всеки друг. Толкова са заети, че дори не си сресват косата, нито си измиват лицето, сякаш достигат едно много духовно ниво. Но когато се появят антихристи, те се изпаряват. Намират си всякакви оправдания, за да се измъкнат, и просто не се справят с антихристите. Какво е естеството на това поведение? Това е липса на преданост при изпълнението на дълга им и в ненадеждност. В критични моменти те дори могат да предадат Бог и да застанат на страната на Сатана, като си затварят очите, докато делото на църквата е смущавано и ощетявано от зли хора и антихристи. Те са по-безполезни дори от куче пазач. Това е тип лъжеводач.

II. Неспособни да различат на антихристите

Има и друг тип лъжеводачи: когато се появят антихристи, те не могат да разпознаят какъв нрав и същност имат те, какво проявяват и разкриват, какъв вид смущения причиняват на братята и сестрите, кои твърдения, мисли, възгледи и поведения могат да подведат и да смутят братята и сестрите, методите, които антихристите използват, за да контролират хората, при какви обстоятелства братята и сестрите може да бъдат подведени, контролирани и сериозно увредени от антихристите, и така нататък — това са все въпроси, които лъжеводачите не могат да разпознават. Антихристите подвеждат братята и сестрите. Те и подведените братя и сестри се отделят от църквата, за да провеждат свои събирания и да установява независими царства. Те не приемат ръководството на Божия дом, не приемат работните подредби на Божия дом и не се покоряват на никакви подредби или напътствия от Божия дом, още по-малко се покоряват на каквито и да било Божии изисквания към хората. Но никои от тези действия на антихристите за подвеждане на Божиите избраници не се считат за проблеми от лъжеводачите. Те не могат да видят какво не е наред в тези ситуации, още по-малко могат да видят как думите, действията, мислите и възгледите на антихристите смущават, подвеждат и увреждат хората. Те не могат да видят тези негативни въздействия и не знаят как да ги разпознаят. Някои обикновени братя и сестри, поради това, че са видели и чули много, може да имат известна проницателност, възприемане и осъзнатост, но лъжеводачите не могат да прозрат тези неща. Дори когато някой посочи, че еди-кой си върши определени неща, за да подвежда хората и да сформира клики зад кулисите, лъжеводачите пак се противопоставят и казват: „Не можем да разпространяваме тези твърдения. Не причинявайте смущения. Те имат добри отношения — какво лошо има в това да разговаряме с тях? Трябва да дадем на хората свобода!“. Те все още не могат да прозрат това. Ако не могат да прозрат тези неща, биха могли да наблюдават и да търсят, да разговарят с братята и сестрите, които разбират истината и които имат известна проницателност. Лъжеводачите обаче са доста самоправедни. Когато братя и сестри им отправят напомняне, те не го приемат, като си мислят: „Ти ли си водачът или аз? Щом съм избран за водач, сигурно разбирам истината по-добре от обикновения човек. Иначе защо да ме избират вместо някой друг? Това доказва, че съм по-добър от всички вас. Независимо дали съм по-възрастен или по-млад от вас, моите заложби определено са по-добри от вашите. Когато се появи антихрист, аз трябва да съм първият, който ще го установи. Ако вие го установите първи, няма да се съглася с вашата оценка. Ще изчакаме, докато аз го установя, преди преди да предприемем каквото и да било!“. В резултат на това антихристът разпространява много ереси и заблуди сред братята и сестрите, открито се съпротивлява на работните подредби на Божия дом и открито протестира шумно и се противопоставя на църквата, на Божия дом и на работните подредби от Горното. Антихристът дори открито привлича братя и сестри на своя страна, за да участват в извънредни събирания, на които участниците слушат само него да проповядва и приемат неговото водачество. Дори хората с най-лоши заложби в църквата могат да видят, че този човек е антихрист. Едва в такава ситуация лъжеводачите признават: „О, Боже, той е антихрист! Как така го осъзнах едва сега? Не, всъщност го осъзнавах и преди, но не казах нищо, защото се страхувах, че братята и сестрите са с малък духовен ръст и им липсва проницателност“. Те дори измислят прекрасна лъжа за себе си. Ясно е, че точно защото те самите са вцепенени, нискоинтелигентни, с лоши заложби и неспособни да разпознаят антихриста, са оставили братята и сестрите да претърпят толкова много вреди от него. Вместо да се чувстват виновни, те обвиняват братята и сестрите, че говорят глупости, че разпространяват безпочвени слухове, че разбират хората погрешно и така нататък. Що за водач е това? Не е ли напълно объркан? Такъв водач е абсолютно неспособен да поеме делото на църквата. На пръв поглед той често яде и пие Божиите слова, моли се, посещава събирания, слуша проповеди, пише духовни бележки и статии за свидетелства, сякаш полага много усилия, но когато възникнат проблеми, не може да ги разреши, не може да търси истината според Божиите слова и със сигурност не може да разпознава антихристите въз основа на Божиите слова. Лъжеводачите обикновено могат да проповядват час-два, а когато разговарят за Божиите слова и за собствените си преживявания, могат да бръщолевят безкрайно, но когато антихристите разпространяват ереси и заблуди, като подвеждат братята и сестрите и смущават делото на църквата, те нямат какво да кажат и изобщо не вършат никаква работа. Те не само не предприемат никакви предпазни мерки, нито водят братята и сестрите, за да разпознават ересите и заблудите на антихристите, но дори когато виждат прекъсванията и смущенията, причинени от антихристи, не ги разобличават или разнищват, нито кастрят антихристите. Не вършат изобщо никаква работа. Какъв е проблемът с такива хора? (Заложбите им са твърде лоши.) Въпреки лошите си заложби, те все пак се хвалят, че са духовни хора, че са добри водачи и че са хора, които се стремят към истината, че обичат Божиите слова, и безсрамно твърдят, че са се отказали от семейните и плътските удоволствия, за да изпълняват отговорностите на водачи и работници. В действителност те са истински лъжеводачи, които са безотговорни, лишени от съвест и разум, вцепенени и нискоинтелигентни до голяма степен — те са автентични, лицемерни фарисеи. Те знаят само как да проповядват доктрини и да скандират лозунги. Когато хората им задават въпроси, те могат да избълват поток от теории, за да ги подведат, но всъщност изобщо не могат да обяснят ясно истините принципи. Въпреки това те смятат, че имат способност за възприемане и разбиране на истината. В сърцата си ясно знаят, че когато хората търсят решения на проблемите от тях, те не могат да дадат отговори, които са съобразени с истината, но въпреки това се преструват, че са добри водачи и духовни хора. Това не е ли малко безсрамно? (Да, така е.) Повечето лъжеводачи имат обща черта и общ проблем: безсрамието. Те смятат, че щом имат статуса и титлата на водач и са способни да говорят за духовни теории, това ги прави духовни хора. Те прекарват повече време от другите в ядене и пиене на Божиите слова, в слушане на проповеди и в гледане на видеоклипове от Божия дом, разговарят повече с другите за Божиите слова, затова смятат, че могат да вършат работата на водачи и работници и да изпълняват отговорностите на водачи и работници. Факт е обаче, че когато възникне големият проблем с антихристите, които безскрупулно подвеждат и смущават Божиите избраници, те само гледат, но са безсилни да направят каквото и да било и не знаят кои части от Божиите слова да използват, за да ги свържат с антихристите и да ги разнищят, така че братята и сестрите да придобият проницателност, да отхвърлят антихристите от сърцата си и да избегнат да бъдат подведени и контролирани от тях. Макар че понякога се чувстват малко паникьосани вътрешно, те все пак смятат, че вярват в Бог отдавна, че са слушали много проповеди, че разбират истината по-добре от обикновения човек и че могат да говорят красноречиво. Те често се хвалят: „Аз съм духовен. Мога да проповядвам. Макар че не мога да разреша проблема с антихристите, които подвеждат и смущават Божиите избраници, и не мога да свържа Божиите слова с антихристите и да ги разпознавам, свърших работата, която трябваше да свърша, и казах каквото трябваше да кажа. Щом братята и сестрите могат да разберат, всичко е наред!“. Що се отнася до това какъв е крайният резултат, дали Божиите избраници са били защитени, в сърцата си те не са наясно с него. Освен това те смятат, че са умни и се преструват, че разрешават проблеми, но в крайна сметка само изричат много думи и доктрини, без в действителност да разрешават проблемите. Те не могат да разговарят за истината, за да разобличат и разнищят антихристите. Вместо това бълват само думи и доктрини, за да се оправдаят и защитят, говорят час-два и оставят хората напълно объркани и в мъгла дори за нещата, които първоначално са разбирали. Те не спасяват братята и сестрите от подвеждането на антихристите и не им дават възможност да разпознаят антихристите и да ги отхвърлят от сърцата си — те никога не постигат резултата защита на братята и сестрите. Дори да виждат това последствие, те все пак претендират за идентичността на водачи и не се смиряват, за да търсят истината с другите, нито докладват за проблема нагоре, за да търсят решения. Такива хора не са ли негодници? Ти си едно нищо, но въпреки това се преструваш. Защо се преструваш? След като не можеш да си водач, трябва да се оттеглиш и да отидеш да се преструваш другаде. Не трябва да вредиш на Божиите избраници! Докато се преструваш, антихристите се възползват от възможността да вършат толкова много злодеяния, които смущават и контролират хората, като подвеждат и увреждат мнозина! Кой ще поеме отговорност за това? Божият дом ще установи кой е отговорен!

Някои водачи и работници не вършат никаква истинска работа, когато се занимават с инциденти на антихристи, и също така не могат да разпознават антихристите. По време на периода, в който антихристите подвеждат и контролират братята и сестрите, те никога не разобличават истински злодеянията и същността на антихристите, нито могат да ги обяснят ясно. По-късно някои от Божиите избраници с проницателност разобличават и отлъчват антихристите, а тези лъжеводачи смятат, че това е тяхна собствена заслуга. След като антихристите бъдат отлъчени, те правят обобщение и изричат някаква доктрина: „Вижте, когато антихристите говорят и действат, църковният живот става ненормален, хората са смутени и претърпяват загуби в живота си. За да избегнем вредата от антихристите, трябва да разпознаваме действията, думите, човешката природа, същността и т.н. на антихристите — трябва да разбираме всички тези неща. Бог позволява появата на антихристи в църквата, като им позволява да правят неща и да разобличават собствената си грозота, разкрива антихристите, за да можем да се въоръжим с истината, да израстваме в проницателност и да увеличаваме духовния си ръст възможно най-бързо — това са Божиите намерения! Вече сме разпознали антихристите и не сме възпирани от тях. Всеки е способен да ги отхвърли. Това е събитие, което си струва да бъде отпразнувано!“. Накрая лъжеводачите започват да говорят с тон на чиновник и правят своето обобщение, като говорят така, сякаш са свършили много истинска работа, сякаш са платили голяма цена и са изиграли значима роля в отлъчването на антихристите. Не е ли това някак безсрамно? Ясно е, че от начало до край те не са могли да разпознаят какво представлява антихристът. Те не разбират как антихристите подвеждат хората, какво правят антихристите на Божиите избраници, нито какъв е нравът същност на антихристите, но въпреки това се преструват, че са свършили много работа. Очевидно е, че именно братята и сестрите са разпознали антихристите и са ги отлъчили от църквата. Очевидно е, че лъжеводачите не са изиграли ролята, която водачите и работниците следва да играят, нито са изпълнили отговорностите на водачи и работници, но въпреки това правят обобщение и си приписват заслугата, сякаш са планирали всичко много отдавна и сега казват на братята и сестрите, че действията им са дали резултат и са пожънали голям успех. Това не е ли безсрамно? Защо говориш с този тон на чиновник? Не вършиш никаква истинска работа, а говориш като чиновник. Ти чиновник на големия червен змей ли си? Такива хора не са ли фарисеи? (Да, така е.) Те знаят само да скандират лозунги и да проповядват доктрини. Когато се случи нещо, те не само не се отнасят правилно към него, но нямат и път за практикуване. Бълват само безсмислици и сляпо прилагат правила. Те са абсолютно неспособни да разрешат каквито и да било проблеми. След като нещата отминат, те се държат така, сякаш нищо не се е случило, преструват се на добри хора и си приписват заслугите с дръзко безсрамие. Тези хора са чистокръвни фарисеи. Те могат само да проповядват доктрини, да скандират лозунги, да положат малко усилия и да понесат малко трудности, неспособни са да свършат някаква истинска работа, но въпреки това се преструват, че са духовни хора. Те са фарисеи. Такава е същността на този тип лъжеводачи. Могат да проповядват толкова много доктрини пред всички, но защо тогава не могат да разобличават и да се справят с антихристи? Могат да проповядват по няколко часа без прекъсване и притежават голямо красноречие, така че защо когато се сблъскат с действителни проблеми — особено когато се сблъскат със злодеянията на антихристите — са неспособни да се справят с тях и изглеждат стъписани? Каква е причината за това? Причината е, че техните заложби са твърде лоши. Колко точно лоши? Те нямат духовно разбиране. Те са образовани и интелигентни, доста ловки са в справянето с външни въпроси и имат някакво разбиране за закона. Когато обаче става дума за въпроси на вярата в Бог, за духовни въпроси и за различни съществени въпроси, те са неспособни да разпознават и не могат да прозрат нищо, нито могат да намерят някакви истини принципи. Когато няма възникнали проблеми, те седят спокойно като рибари, които чакат улова си, но когато възникнат проблеми, се държат като смешни клоуни, като мравки на горещ тиган, и представляват жалка гледка. Понякога се държат изключително сериозно и важно. Когато не са важни, изглеждат нормални, но когато станат важни, всъщност карат хората да се смеят. Това е така, защото когато са важни, те не казват нищо друго освен погрешни неща и думи, в които липсва духовно разбиране, и всичко това са аматьорски коментари. Те обаче остават сериозни и важни — това не е ли смешно? Ако някой им зададе критично важни въпроси, на които да отговорят, те се объркват, остават безмълвни и изглеждат крайно смутени. Има много такива лъжеводачи. Основните им проявления са лоши заложби и липса на духовно разбиране. Те са объркани хора. Какво означава да ти липсва духовно разбиране? Когато става дума за духовни въпроси и за въпроси, свързани с истината, те сякаш се опитват да превеждат от старогръцки — изобщо нищо не разбират от тях. Дори и така, те продължават да се преструват, като казват: „Аз съм духовен. Вярвам в Бог от дълго време. Разбирам много истини. Вие сте новоповярвали, току-що сте започнали да вярвате в Бог и не разбирате истината. Вие не сте надеждни“. Те винаги се смятат за вярващи в Бог от дълго време и за хора, които разбират истината. Такива хора са едновременно отвратителни и смешни. С това завършва общението относно проявленията на тези лъжеводачи.

III. Действащи като защитен чадър за антихристите

Има и друг тип лъжеводачи, които са още по-отвратителни. Те не само не разобличават антихристите, но действат и като техен защитен чадър, а за оправдание използват любящата помощ, за да търпят злодеянията на антихристите, които смущават делото на църквата. Колкото и заблуди да разпространяват антихристите, за да подвеждат хората, тези лъжеводачи не само не ги опровергават или разобличават, но им предоставят възможности свободно да изразяват своите възгледи и да говорят открито. Независимо какви смущения, подвеждане или увреждане понасят Божиите избраници, те остават безразлични. Дори когато някои хора посочат: „Тези хора са антихристи. Именно те трябва да бъдат ограничени от Божия дом. Не бива да бъдат издигани или развивани, и със сигурност не бива да бъдат защитавани. Те достатъчно са увредили братята и сестрите. Време е да си разчистим сметките с тях и напълно да ги разобличим, и да се справим с тях“, лъжеводачите излизат напред, за да говорят в защита на антихристите. Вземат под внимание фактори като възрастта на антихристите, годините им на вяра в Бог и предишни заслуги и използват различни оправдания, за да говорят в тяхна полза и да ги защитават. Когато водачи от по-високо ниво отиват да инспектират работата или да се справят с антихристите, лъжеводачите пречат на братята и сестрите да им докладват фактите за злодеянията на антихристите. Те дори предприемат мерки, за да изолират изцяло църквата, така че водачите от по-високото ниво да останат неосведомени за това, че антихристите смущават църквата, както и възпрепятстват проницателните братя и сестри да разобличават антихристите. Независимо какви оправдания използват лъжеводачите или какви цели имат, за да действат като защитен чадър за антихристите, с тези си действия те в крайна сметка защитават интересите на антихристите и същевременно предават интересите на църквата и на Божиите избраници. Те използват различни оправдания, за да защитават антихристите, като например: „антихристите също вярват в Бог и имат право да говорят в Божия дом“ и „преди това са изпълнявали опасен дълг. Божият дом трябва да отчете предишните им заслуги“. Те пречат на братята и сестрите да разпознават антихристите и не позволяват на водачите от по-високо ниво да научат за различните им злодеяния, а същевременно самите те не разобличават и със сигурност не кастрят антихристите. Тези антихристи може да са членове на тяхното семейство, близки приятели или, още по-вероятно, хора, които те боготворят и от които им е емоционално трудно да се избавят. Независимо от ситуацията, щом знаят, че тези хора са антихристи, и въпреки това защитават злодеянията им, като казват на другите да се отнасят към тях с любов, и дори използват различни средства, за да предоставят на антихристите възможности да разпространяват различни заблуди, за да подвеждат и да смущават Божиите избраници, тези проявления показват, че те действат като защитен чадър за антихристите. Някои лъжеводачи може да са свършили малко истинска работа в други области, но що се отнася до справянето с антихристи, те не се отнасят към тях според изискванията на Божия дом. Нещо повече, те не изпълняват отговорностите на водачи и работници, както се изисква от Божия дом — не спират в най-голяма степен антихристите да не разпространяват представи, негативни емоции, ереси и заблуди, за да подвеждат хората в църквата. Вместо това често поддържат правдоподобните доктрини, изричани от антихристите, както и техните твърдения и забележки, които се основават на знания или на сатанинска философия, като положителни неща. Всички тези неща са проявления на действията им като защитен чадър за антихристите. Разбира се, има и някои лъжеводачи, които не се справят с антихристите, защото ценят тяхното влияние в обществото. Те казват: „Повечето братя и сестри са от по-ниските слоеве на обществото и нямат влияние. Въпреки че този човек е антихрист със зла човешка природа, той има власт и влияние в света и е способен. Когато братята и сестрите или църквата са изправени пред опасност, не се ли нуждаем от страховит човек, който да излезе напред и да ни защити? Затова да си затворим очите за неговите простъпки и да не се отнасяме толкова сериозно към въпроса“. Лъжеводачите са готови да действат като защитен чадър за антихристите, така че последните да ги защитават и подкрепят — дори това не е под достойнството на лъжеводачите. Има и някои лъжеводачи, които имат погрешен възглед. Те казват: „Някои антихристи имат статус и влияние в обществото. Те имат престиж. В нашата църква има двама такива души. Въпреки че са антихристи, ако ги премахнем, хората ще си помислят, че в нашата църква няма способни хора, а хората в религиозните среди ще ни гледат отвисоко. Трябва да ги задържим заради престижа. Затова тези двама души са ценни за нашата църква. Никой не може да ги разпознае или премахне. Те трябва да бъдат защитени“. Що за логика е това? Те считат антихристите за таланти, затова ги защитават. Не са ли негодници тези лъжеводачи? (Да, така е.) Независимо от обстоятелствата, щом водачите и работниците позволяват на антихристите да правят каквото си искат в църквата и да смущават църковното дело, те са лъжеводачи и лъжеработници. Независимо как антихристите и злите хора разпространяват заблуди, колко хора биват подведени по този начин, как нападат и изключват положителните личности и колко Божии избраници увреждат, лъжеводачите пренебрегват това и си правят оглушки — щом могат да запазят себе си, значи всичко е наред. Това са основните проявления на лъжеводачите. Каквото и да казват или да правят антихристите, лъжеводачите не ги разобличават, не ги разнищват или ограничават, така че братята и сестрите да могат да ги разпознаят и отхвърлят. Вместо това те отглеждат антихристите като свои домашни любимци, служат им и ги защитават като знатни особи, дават им зелена светлина и им създават различни възможности, за да се изявяват. Чии интереси са пожертвани, докато оставят антихристите да се наслаждават напълно на своята свобода? (Интересите на Божиите избраници.) Лъжеводачите не само не защитават Божиите избраници, но позволяват на антихристите да поемат управлението в църквата, като карат братята и сестрите да служат на антихристите като волове и коне, като роби, карат ги да изпълняват заповедите на антихристите, да приемат техните заблуждаващи забележки, мисли и възгледи, да приемат техния контрол, и дори да приемат сериозната вреда, която им нанасят, и така нататък. Това е работата, която лъжеводачите вършат. Спират ли те в най-голяма степен антихристите от нанасянето на сериозни вреди на Божиите избраници? Изпълнили ли са отговорностите на водачите и работниците? Свършили ли са те работата по защита на Божиите избраници? (Не.) Накратко казано, независимо от причината, всеки водач, който дава зелена светлина на антихристите да правят каквото си искат, без да върши никаква работа, е лъжеводач. Защо казвам, че това са лъжеводачи? Защото когато антихристите подвеждат и контролират Божиите избраници, те оставят братята и сестрите да понасят различни вреди от антихристите, като не изпълняват поръчението, дадено им от Бог. Божият дом повери Божиите овце, Божиите избраници на теб, а ти не изпълни своята отговорност. Ти си недостоен да носиш Божието поръчение! Независимо каква причина или какво оправдание имаш, ако по време на твоя мандат като водач си действал като защитен чадър за антихристите, като си причинил на братята и сестрите неимоверно страдание от смущенията, подвежданията, контрола и сериозното увреждане от антихристите, тогава ти си грешник во веки веков. Причината за това е не защото не можеш да разпознаваш антихристите или да прозираш същността им — ти ясно знаеш в сърцето си, че антихристите са сатани и дяволи, но въпреки това не позволяваш на Божиите избраници да ги разобличат и разпознаят. Вместо това оставяш братята и сестрите да ги слушат, да ги приемат и да им се подчиняват. Това напълно противоречи на истината. Не те ли прави това грешник во веки веков? (Да.) Ти не само не защити онези, които искрено изпълняват дълга си и се стремят към истината, но и издигна антихристи на позиции на водачи и работници, като ги отглеждаше като домашни любимци и караше братята и сестрите да се подчиняват на техните заповеди. Божият дом ти повери Божиите избраници не за да служат като роби на антихристите или като твои роби, а за да водиш Божиите избраници да се борят срещу Сатана и антихристите, да разпознават и отхвърлят антихристите, както и за да дадеш възможност на Божиите избраници да живеят нормален църковен живот, да изпълняват дълга си нормално, да навлязат в истината реалност, да се покоряват на Бог и да свидетелстват за Бог под Божието напътствие. Ако не можеш да изпълниш дори тази отговорност, заслужаваш ли да се наречеш човек? И въпреки това ти все още искаш да защитаваш антихристите. Антихристите твои предци ли са или твои идоли? Дори да имаш кръвна връзка с тях, трябва да се придържаш към истините принципи и да поставяш справедливостта над семейството. Трябва да се чувстваш задължен да изпълняваш отговорностите на водач и работник — да разобличаваш, да разпознаваш и да отхвърляш антихристите и да правиш всичко възможно, за да защитаваш в най-голяма степен братята и сестрите и да предотвратяваш увреждането им от антихристите. Това означава предано да изпълняваш своя дълг и да изпълниш Божието поръчение. Само ако правиш това, можеш да се наречеш водач или работник, който отговаря на критериите. Ако не изпълняваш отговорностите на водачите и работниците и охотно действаш като защитен чадър за антихристите, какво друго можеш да бъдеш освен грешник во веки веков? С това завършва общението относно лъжеводачите, които действат като защитен чадър за антихристите. Ясно е, че поставянето на такива хора в редиците на лъжеводачите изобщо не е несправедливо. Това е едно от проявленията на истинските лъжеводачи.

IV. Незагрижени или незадаващи въпроси за хората, които са били подведени от антихристи

Има още едно проявление на лъжеводачите, което е още по-вбесяващо. Някои лъжеводачи могат да разпознават антихристите до известна степен по време на взаимодействията си, но не се справят с тях своевременно. Също така те не разобличават и не разнищват своевременно злодеянията и същността на антихристите чрез различните им поведения, така че да дадат възможност на братята и сестрите да разпознаят и отхвърлят антихристите. Това вече се счита за неизпълнение на отговорностите на водачите и работниците. Когато някои братя и сестри са подведени и следват антихристите, тези лъжеводачи остават безразлични, сякаш това няма нищо общо с тях. Освен това те не изпитват никакво самоукоряване или самообвинение в сърцата си. Не смятат, че са подвели Бог или братята и сестрите. Вместо това те често изричат тази „класическа“ реплика: „Тези хора бяха подведени от антихристите. Заслужиха си го! Те са си виновни, че нямат проницателност. Дори да не бяха следвали антихристите, пак щяха да бъдат мишени за премахване от Божия дом“. Тези лъжеводачи не само не изпитват никакво самоукоряване или вина, след като братята и сестрите бъдат подведени от антихристите, а нещо повече — те не премислят, нито се покайват. Вместо това те казват такива нечовешки неща, като твърдят, че тези братя и сестри са заслужили да бъдат подведени от антихристите. Какво може да се види от тези думи? Имат ли тези хора човешка природа? (Не.) Със сигурност им липсва човешка природа. И така, защо казват тези неща? (За да избегнат отговорност.) Първо, за да избегнат отговорност, за да подведат хората и да ги парализират. Те вярват: „Онези хора бяха подведени от антихристите, защото нямат проницателност, което няма нищо общо с мен. Те не се стремяха към истината, така че си заслужиха да бъдат подведени!“. Какво означава „заслужиха си“? Означава, че тези хора е трябвало да бъдат подведени и контролирани от антихристите, и че е трябвало да бъдат сериозно увредени от антихристите — каквото и отношение да получат от антихристите, те си го заслужават. Заслужават си да следват антихристите. Това означава, че тези хора не бива да следват Бог, а трябва да следват антихристите, че следването на Бог е било грешка за тях, че Бог също е сгрешил, като ги е избрал, и че въпреки че са влезли в Божия дом, отклоняването им от антихристите е било неизбежно. Нямат ли лъжеводачите точно това предвид? Те не само клеветят братята и сестрите, но хулят и Бог. Нима не са отвратителни тези хора? (Да, така е.) Те са изключително отвратителни! В допълнение към това, че бягат от отговорност и прикриват факта и истината, че не са защитили братята и сестрите, те дори ги нападат, като казват, че тези хора са заслужили да бъдат подведени от антихристите и че са недостойни да вярват в Бог и да получат Божието спасение. Само това твърдение разкрива колко противен е техният характер! Въпреки че не са смущавали, подвеждали или потискали пряко братята и сестрите като антихристите, отношението им към братята и сестрите, към Божието поръчение и към стадото, поверено им от Божия дом, показва колко коравосърдечни и безчувствени са в действителност! На никой човек, който приема Божието дело, не му е лесно. То включва жертвите и сътрудничеството на онези, които проповядват евангелието. Това струва много работна сила и ресурси, и, още повече, в него се съдържа кръвта от Божието сърце. Бог е Този, който подрежда различните хора, събития, неща и среди, за да доведе хората пред Себе Си. Лъжеводачите не обръщат никакво внимание на нищо от това. Без значение кой е подведен от антихристите, те го отхвърлят с една-единствена фраза: „Заслужиха си го!“. По този начин те оставят целия усърден труд на всички замесени и кръвта от Божието сърце да отидат на вятъра, като свеждат всичко до нула. Какво означава „Заслужиха си го“? Означава: „Кой ти каза да им проповядваш евангелието? Те са недостойни да вярват в Бог. Беше грешка да им проповядваш евангелието. Кой им каза да следват антихристите? Макар да не свърших никаква истинска работа, аз не ги накарах да следват антихристите. Те сами настояха за това. Заслужиха си да следват антихристите!“. Що за човешка природа притежава такъв тип човек? Той изобщо има ли сърце? Той е безчувствено животно, по-лош е от куче пазач, и въпреки това е водач? Той е недостоен! Трябва да имате проницателност: когато виждате, че такива хора нямат съвест и разум и са толкова безчувствени, не трябва да ги избирате за водачи. Не бъдете объркани! Те не само не правят всичко възможно да възстановят загубите и да спасят подведените от антихристите, но и казват такива жестоки неща — те са толкова злобни! Проблемът при този тип хора е по-сериозен по своето естество от този на обикновения лъжеводач. Въпреки че въз основа на своите проявления той не може да бъде считан за антихрист, ясно е, че няма човешка природа и е недостоени да бъде водач или работник. Той е просто един грозен, неблагодарен предател! Той не знае какво е Божието поръчение, нито има някаква осъзнатост каква работа трябва да върши. Той не се отнася към нея със съвест и разум. Той е недостоен да бъде водач на Божиите избраници и е недостоен да приеме Божието поръчение. По-конкретно лъжеводачите нямат любов към Божиите избраници. Когато братята и сестрите са подведени, те дори ги ритат докато са паднали, като казват неща от сорта на: „Заслужиха си го“, без да показват каквато и да било съчувствие. Такъв човек ако види някой, който е сполетян от нещастие или трудности, няма да му помогне, а вместо това ще го рита, докато е на земята. Неговата съвест няма да изпита никакво самоупрекване и той ще продължи да бъде водач по начина, по който винаги е бил. Не е ли това безсрамно? (Да.) Да не говорим за братята и сестрите, но дори ако един добър невярващ е сериозно увреден от дяволи, всеки с нормална човешка природа, като вярващ в Бог и като сътворено същество, би изпитал съчувствие. Колко повече сърцето му би следвало да се чувства наранено, когато именно братята и сестрите — онези, които искрено вярват в Бог — са подведени и ощетени от антихристите. Тези лъжеводачи не вършат никаква истинска работа през времето, в което антихристите извършват зло и увреждат Божиите избраници. Те нито разобличават, нито разнищват злодеянията и същността на антихристите, камо ли да имат чувство за бреме да помогнат на братята и сестрите да придобият проницателност по отношение на антихристите и да ги отхвърлят от сърцата си. Те не изпитват никакво чувство на отговорност по този въпрос. Дори когато някои хора са подведени от антихристите, те просто подхвърлят студената, безсърдечна забележка: „Заслужиха си го“. Това наистина е вбесяващо! За да избегнат отговорност, за да запазят себе си, за да подведат и доведат до вцепенение повече хора и за да избегнат да бъдат заклеймени от Бог, те изричат такива нечовешки неща. Не е ли това отвратително? (Да.) Независимо какво казваш, ти не изпълни своите отговорности и не свърши работата си както трябва — това са проявленията на лъжеводач. Не можеш да отречеш тези неща, колкото и да се опитваш. Ти си лъжеводач.

Някои лъжеводачи не само че действат коравосърдечно, безсърдечно и безотговорно, след като някои братя и сестри биват подведени от антихристи, и казват, че тези хора са заслужили да бъдат подведени, но дори когато работните подредби на Божия дом изискват от тях да изпълнят своята отговорност да възстановят във възможно най-голяма степен онези от тях, които имат относитгелно добра човешка природа и надежда за възстановяване, тези лъжеводачи пак не вършат никаква реална работа. Дори когато някои хора искат да се върнат в църквата, те остават безразлични и пренебрежителни, не се отнасят към живота на хората като към най-ценното нещо, което трябва да се цени. Не възстановят във възможно най-голяма степен тези подведени братя и сестри. Не могат да изпълнят тази отговорност и не полагат усилия за това. Въпреки че работните подредби на Божия дом многократно изискват тази работа да бъде свършена добре, лъжеводачите не се трогват, не предприемат никакви действия и не вършат никаква работа. В резултат на това някои хора, които са били подведени от антихристите и са били изолирани или премахнати, все още не могат да се върнат в Божия дом и все още не са възобновили нормалния си църковен живот. Разбира се, някои хора наистина не отговарят на условията за възстановяване от Божия дом в различни аспекти, но има други, които може да бъдат възстановени. Ако чрез любяща помощ и търпелива подкрепа те могат да разберат истината, да разпознаят и да отхвърлят антихристите, те могат да бъдат възстановени. Тъй като обаче водачите и работниците не вършат реална работа, не изпълняват работните подредби на Божия дом и не се отнасят към живота на тези хора като към нещо важно, някои хора все още са оставяни да се скитат навън. Тези водачи и работници пренебрегват работните подредби на Божия дом, като използват различни извинения. Те дори пренебрегват онези братя и сестри, които искат да се върнат в църквата и отговарят на условията на църквата за приемане. Те измислят всякакви извинения, като казват, че тези хора имат лоша човешка природа, че са изправени пред рискове за сигурността, че обичат да се кипрят, да се наслаждават на плътски удоволствия, че обичат статуса и така нататък. Като използват тези измислени извинения и причини, те отказват да им позволят да се върнат в църквата. Тези хора са били подведени и са контролирани от антихристите, но лъжеводачите не се интересуват от това, че са се изгубили. Те нямат никакво чувство за отговорност или съвест. Може би смятат, че възстановяването на тези хора е трудно или опасно, или може би не желаят това и не са съгласни дълбоко в себе си. Във всеки случай, по различни причини, те изобщо не изпълняват гореспоменатата работна подредба на Божия дом. Това са проявленията на такива лъжеводачи. Те не само не сътрудничат и не изпълняват активно своите отговорности по отношение на всяка задача, възложена от Бог или от Божия дом, но когато някой разобличи занемаряването от тяхна страна на отговорността, те се защитават, като казват неща, с които избягват от отговорностите си и се оправдават, така че да прикрият истината за допуснатото от тях занемаряване. Не са ли такива лъжеводачи още по-отвратителни? (Да, така е.) В обобщение, тези лъжеводачи са също толкова небрежни при справянето си с антихристи, които сериозно увреждат Божиите избраници, като изобщо не вършат никаква реална работа. Те пренебрегват всеки детайл от тази работа, която се изисква от Божия дом. Те не желаят да понасят несгоди или да плащат цена, като предпочитат единствено да правят каквото си искат и да действат както си искат — правят малко, ако им се иска, и не правят нищо, ако не им се иска. Те напълно пренебрегват работните подредби на Божия дом, пренебрегват дълга и отговорностите, които са им поверени от Божия дом, и най-вече пренебрегват Божиите намерения и изисквания. Тези хора нямат човешка природа и съвест. Те са ходещи трупове. Бихте ли посмели да поверите този важен въпрос от живота си в стремеж към спасение чрез вяра в Бог на хора без човешка природа? (Не.) Дори да не те предадат на антихристите, ще направят ли всичко по силите си, за да се борят срещу тях, когато те подвеждат и сериозно увреждат Божиите избраници? Не, няма, защото такива хора са безчувствени животни, без чувство за отговорност. Те служат като водачи, само за да си осигурят ползи за себе си.

Лъжеводачите понякога проявяват загриженост за братята и сестрите. Питат ги дали имат нужда от нещо, как се справят с храната и настаняването и така нататък. Те са доста внимателни, когато става дума за въпроси, свързани с бита, но по отношение на въпроси, които включват Божието поръчение, живота и смъртта на братята и сестрите и истините принципи, те остават безразлични и не правят нищо, независимо кой се обръща към тях. Те се интересуват само от плътските наслади, храната, облеклото, подслона, транспорта или материални облаги на хората и се занимават само с такива въпроси. Някои хора казват: „Думите Ти са противоречиви. Не каза ли, че са безчувствени? Безчувственият човек би ли желал да прави тези неща за другите?“. Един безчувствен човек би ли бил толкова добросърдечен, че да прави тези неща за всички? (Не.) Всъщност някои безчувствени хора наистина биха направили тези неща и за това има две причини. Едната е, че докато правят неща за всеки, те правят неща и за себе си и извличат полза от това. Ако не могат да извлекат някакви ползи от правенето на нещо, вижте дали все пак ще го правят — те веднага ще променят отношението си и ще спрат. Освен това, чии пари използват, за да правят тези неща и да търсят ползи за всички? Божият дом плаща сметката. Специалността на тези хора е да бъдат щедри с ресурсите на Божия дом. Как биха могли да не правят тези неща, когато лично получават ползи? Докато търсят ползи за всички, те всъщност правят неща за себе си. Не са толкова добросърдечни, че да търсят ползи в името на всички останали! Ако наистина търсеха ползи за всички, не би трябвало да имат никакви егоистични мотиви и би трябвало да се справят с въпросите съгласно принципите на Божия дом. Вместо това обаче те винаги търсят ползи за себе си и не отделят никаква мисъл за навлизането в живота на Божиите избраници. Освен това те правят неща за всички, така че хората да ги уважават и да казват: „Този човек търси ползи за нас и се стреми да защити нашите интереси. Ако ни липсва нещо, трябва да го помолим да се погрижи за това. Щом той е наблизо, няма да видим лошо отношение“. Те правят тези неща, така че всички да им благодарят. Като действат по този начин, те придобиват както слава, така и ползи, така че защо да не правят тези неща? Ако търсеха ползи за всички, но никой не знаеше за това и всички благодаряха на Бог, и никой никога не изпитваше благодарност към тях, щяха ли все пак да го правят? Определено нямаше да са в настроение да го правят. Тяхната истинска същност щеше да бъде разобличена. Когато хора от този тип правят нещо, тяхната природа същност бива напълно разобличена. Затова когато антихристи смущават църквата, те категорично никога няма да свършат някаква реална работа, за да защитят Божиите избраници.

Току-що разговаряхме, че след като Божиите избраници страдат от подвеждането, контрола и увреждането на антихристите, лъжеводачите все още си затварят очите за това. Те не мислят за средства, с които да възстановят Божиите избраници, нито изпълняват своите задължения и отговорности. Те се интересуват само от собствените си чувства, настроения и интереси. Не изпълняват своите отговорности и не се държат отговорно. Вместо това бягат от отговорностите си и ги заобикалят. Дори съдят Божиите избраници след като са подведени и контролирани от антихристите, и казват, че те не вярват искрено в Бог, за да избягат от отговорност, без изобщо да изпитват някакви угризения на съвестта. Тези лъжеводачи са най-отвратителни. Всички тези различни видове проявления на лъжеводачите, които обсъдихме, са доста отвратителни, но последният тип хора просто нямат никаква човешка природа. Този тип човек е безчувствено животно, звяр в човешки дрехи. Той не може да бъде считан за част от човечеството, а трябва да бъде класифициран сред зверовете. Защо не изпълнява своите отговорности? Защото няма човешка природа, няма съвест или разум. Отговорности, задължения, любов, търпение, състрадание, защита на братята и сестрите — няма никое от тези неща в сърцето си. Той не притежава тези качества. Липсата на тези качества в човешката му природа е равносилна на липсата на човешка природа. Това са проявленията на четвъртия тип лъжеводачи.

Това в общи линии са четирите вида проявления на лъжеводачите, които трябва да бъдат разобличени в рамките на тринадесетата отговорност на водачите и работниците. Разбира се, има и други подобни проявления, но тези четири вида вече могат в общи линии да представят различните проявления на лъжеводачите при извършването на тази работа, както и тяхната човешка природа същност. Независимо на колко категории разделяме проявленията им, във всеки случай две основни проявления на лъжеводачите може все пак да бъдат открити в рамките на тези четири категории: едното от тях е, че не вършат действителна работа, а другото е, че са неспособни да вършат действителна работа. Това са двете най-открояващи се проявления на лъжеводачите. Независимо какви са човешката природа и заложбите на лъжеводачите и независимо как те се отнасят към истината, във всеки случай тези две проявления са въплътени в рамките на посочените четири категории. С това приключва съдържанието относно разобличаването на лъжеводачите в днешното ни общение по тринадесетата отговорност на водачите и работниците.

Допълнение: Отговаряне на въпроси

Имате ли въпроси? (Боже, искам да задам въпрос. В началото на събирането Бог ни попита каква е разликата между хората с нрава на антихристи и действителните антихристи и какви са типичните характеристики на същността на антихристите. В онзи момент чувствахме, че умовете ни са празни, и след като разсъждавахме известно време, можахме да се сетим само за няколко много прости думи и доктрини. Бог разговаряше за истини относно разобличаването на антихристите повече от година, но ние сме способни да разберем и да практикуваме само много малка част от тях. Една от причините за това е, че не сме вложили усилия в тези истини, а другата е, че сме срещнали относително малко антихристи и не сме стигнали до разбирането на тези истини, като видим как те се свързват с реалните ситуации. Затова дори сега всъщност нямаме никакво навлизане в тези истини, нямаме голяма проницателност за антихристите и в нас самите има много проявления от нрава на антихристите, които все още не сме идентифицирали. Искам да попитам как да разрешим този проблем.) За всеки аспект на истината трябва да имате известни реални преживявания и познание от преживявания, както и да постигнете истинско разбиране, за да бъдат словата на истината издълбани в сърцето ви. Процесът на придобиване на истината винаги е такъв. Нещата, които можеш да си спомниш, са нещата, които си придобил чрез своите преживявания. Това са най-дълбоките впечатления. Ето защо, тъй като днес разговаряхме по темата за антихристите, първо ви накарах да прегледате това съдържание. Вие успяхте да си припомните част от него. От нещата, които можахте да си припомните, някои са теоретични за вас, но естествено има някои проявления на антихристите, които в общи линии можете да съпоставите с реалния живот — всеки трябва да го преживее по този начин. Обичайно при хората е, че колкото и добре да изглежда, че разбират, докато слушат проповеди, те разбират само на теория и от гледна точка на доктрината, но нямат познание за истината. Кога човек може да разбере истината? Само когато е преживял тези неща, той може да има известно практическо познание. Без да преживее реални обстоятелства, никой не може да придобие познание. И така, понеже днес разговаряхме по темата за антихристите, трябваше да направим бърз преглед и да ви припомня някои неща. След това, независимо дали разговаряхме за отговорностите на водачите и работниците, или за различните проявления на лъжеводачите, общението поне няма да бъде твърде кухо за вас — това е всичко. Вие обаче все пак трябва да придобиете опит с различните проявления на антихристите. Някои хора казват: „Ако Бог не подреди някои реални хора, събития и неща, къде можем да се придобием опит с тях? Не можем сами да търсим антихристи, нали?“. Няма нужда да ги търсите. Най-простото решение е, когато срещнете антихристи, да се опитате въз въможно най-голяма степен да ги съпоставите с Божиите слова. Да съпоставите техните външни разкривания, твърдения, действия и нрав, както и техните мисли и възгледи, и дори начина им на държане и справяне със света, начина им на живот и така нататък — тоест, да ги съпоставите с петнадесетте проявления на антихристите, които сме обсъждали. Съпоставете колкото можете повече от тях. Това е начинът, по който хората възприемат нещата: не могат да си спомнят много по памет, защото човешката памет е ограничена. Хората могат да говорят съвършено добре за нещата, които наистина са придобили чрез преживявания от първа ръка. Независимо колко неща казват, те не са основани на памет, а на преживяване и на това, през което са преминали. Нещата, които са придобили, са най-близо до истината и до това, което е фактически вярно — това са неща, които хората са придобили чрез преживяване. Извън тях, нещата, които съответстват на човешките представи и фантазии, и нещата, които са основани на познание, не съответстват на истината, независимо колко години са заемали преобладаващо място в ума ви, след като са влезли в него за пръв път. Когато наистина разбереш истината, тези неща ще бъдат отстранени и отхвърлени. Но нещата, които са близо до истината и които съответстват на истината, които си придобил чрез преживяване, са нещата, които са ценни. Независимо дали напълно разбирате въпросите, които зададох днес, със сигурност има част от темата за разпознаването на антихристите, която можете да разберете, защото всички вие сте преживели известно подвеждане и смущаване от антихристи. Това ви е дало известна проницателност и когато срещнете антихристи, които вършат зло и смущават църковното дело, тези истини може да станат приложими за вас. Тези слова стават приложими само когато срещнете реална среда. Ако не сте преживели подвеждане от антихристи и просто си представяте техните действия в ума си, това е безполезно. Колкото и добро да е въображението ти, това не означава, че ще си способен да ги разпознаеш. Само когато се сблъскат с реална среда, хората реагират инстинктивно, като използват собствените си мисли и възгледи, някои теории, на които са били изложени, и някои доктрини, методи и начини, които са научили, за да се изправят пред тези въпроси и да се справят с тях, и накрая правят своите избори. Но преди хората да са се сблъскат с тези ситуации, вече е доста добре, ако имат чисто възприемане за различни теории и впечатление от тях. Някои хора казват: „Каква е ползата да говорите толкова много, преди да сме се сблъскали с антихристи?“. Полезно е. Не са ли словата, които разобличават антихристите, отпечатани в книга? Дали тези слова са нещо, което можете да преживеете напълно и да прозрете за ден-два? Не. Целта на отпечатването им в тази книга е да ви спаси и да ви позволи често да четете тези слова и да разбирате тези истини, както и да четете Божиите слова и да получавате извор на живот, когато се сблъскате с различни ситуации в бъдеще — било то с инцидент с антихрист, с трудности при промяната на собствения ви нрав или с нещо друго. За теб Божиите слова в тази книга са източникът, чрез който да преживееш тези въпроси и да се справиш с тях, както и да навлезеш в тези аспекти на истината. Количеството, което можеш да разбереш, когато слушаш проповеди, не съответства на реалността, която притежаваш. Ако не можеш да разбереш или да запомниш нещо в даден момент, това не означава, че никога няма да го преживееш или че никога няма да го разбереш в бъдеще. Накратко, трябва да разберете, че само нещата, които хората придобиват чрез преживяване и които научават въз основа на Божиите слова, са свързани с истината. Нещата, които хората помнят, и нещата, които разбират в ума си, до голяма степен не са свързани с истината. Те са просто доктринални. Кои са най-важните неща, когато става въпрос за истината? Най-важните неща са преживяването и навлизането. С всеки аспект на истината, когато хората действително го преживеят, крайната им жътва е плодът на истината и пътят за тяхното оцеляване. Ето защо това, че не помните, не е проблем.

Ако бях започнал да обсъждам основната тема направо в началото на събирането, нямаше ли да сте неспособни да реагирате своевременно? Затова трябваше да използвам някои методи и първо да ви попитам: „Помните ли разликата между хората със същността на антихристи и хората с нрава на антихристи?“. Целта, с която зададох първо този въпрос не беше да ви оставя зашеметени или да ви изложа на показ, а да ви дам подсказка. След това направихме преглед и някои хора постепенно си спомниха: „Преди сме разговаряли за това как антихристите се отнасят към истината и каква е човешката природа на антихристите“. Част от съдържанието за антихристите вече е оставила дълбоко впечатление у вас. Това съдържание чака да бъде използвано от теб, когато преживееш такива неща, за да ти служи като напътствие и насока за твоето практикуване. Но има още съдържание, от което изобщо не си получил никакво впечатление, след като си го чул за първи път. Това съдържание също трябва да бъде преживяно. Когато преминеш през тези преживявания и след това ядеш и пиеш, и четеш с молитва тези слова, ще придобиеш още повече. Независимо дали е съдържание, от което имаш впечатление или не, след като преминеш през тези неща, всичко ще ти се смеси. Доктрините, които си запомнил, ще станат твое практическо разбиране и твои придобивки, след като ги преживееш. Що се отнася до съдържанието, от което не си имал никакво впечатление, след като го преживееш веднъж, може да имаш известно впечатление, но това ще бъде само малко основано на възприятията познание. То може да остане само на нивото на доктрината. Трябва да преживееш подобни неща отново и в този момент, след това, то ще те напътства, ще ти дава насока и ще ти предостави път за практикуване. Преживяването на Божиите слова и преживяването на истината е именно такъв тип процес. Притеснително ли е, че не знаехте как да отговорите на въпроса, който зададох? Не е притеснително. Ако Ми зададете изненадващ въпрос, аз също ще трябва да го обмисля на момента, да се замисля какво означава той и кои аспекти на истината включва. Човешкият мозък и ум работят така — те се нуждаят от време, за да реагират. Дори да е нещо, с което си много добре запознат, ако не си го срещал от много години, пак ще ти трябва време, за да реагираш, когато внезапно отново се сблъскаш с него. Независимо колко дълбоко си преживял нещо, ако се сблъскаш с него отново след много дни или години, пак ще ти трябва време, за да реагираш — да не говорим, че разбирането ти по темата за антихристите е само на нивото на думите и доктрините, ти все още не можеш да го съпоставиш с антихристите, които срещаш в реалния живот, и може да се каже, че в общи линии ти все още не можеш да разпознаваш антихристите. И така, тези истини ви чакат да ги преживеете практически — едва тогава можете да потвърдите автентичността и точността на Божиите слова. Например преди това разговаряхме, че антихристите са твърдо непокаяни. Да предположим, че си запомнил това и кажеш: „Бог каза, че антихристите са твърдо непокаяни. Те ще предизвикват Бог и ще Му се противопоставят докрай. Те не приемат истината и никога няма да признаят, че Божиите слова са истината, каквото и да става. Те изпитват неприязън към истината“. Разбираш и приемаш това твърдение или имаш впечатление от него само на доктринално ниво. Това е просто малко основано на възприятията познание. В своето подсъзнание чувстваш, че това твърдение е правилно, но кои конкретни думи, които антихристите изричат, какъв покварен нрав, който те разкриват, и каква природа, която ги движи, и така нататък, се съпоставят и съотнасят с Божиите слова, които разобличават антихристите? Кои от тях могат да покажат, че Божието разобличаване се основава на факти? Това изисква от теб или лично да срещнеш антихрист, или да чуеш от наблюдатели за делата и думите на антихрист и накрая да осъзнаеш: „Божиите слова са толкова практически, те са напълно правилни. Този човек няколко пъти е бил окачествяван като антихрист и отстраняван. Въпреки че все още не е отлъчен или премахнат, неговите проявления и разкривания показват, че той изобщо не приема истината, че е твърдо непокаян и че не само има нрава на антихрист, но и природата същност на антихрист — той е наистина отявлен антихрист“. И един ден, когато този човек бъде отлъчен, потвърждаваш в сърцето си: „Божиите слова са толкова точни! Хората с нрава на антихристи могат да се променят, но тези със същността на антихристи няма да се променят“. Тези слова се вкореняват в сърцето ти. Това не е просто спомен или мимолетно впечатление, нито е просто вид основано на възприятията познание. Вместо това ти дълбоко разбираш и приемаш Божиите слова: „Антихристът няма да се промени. Той ще се противопоставя на Бог докрай. Нищо чудно, че Бог не го спасява. Нищо чудно, че Бог не върши делото Си върху такива хора. Нищо чудно, че те никога нямат просветление или светлина, когато изпълняват дълга си, и не показват никакъв ръст — решени са да следват собствения си път. Това наистина е антихрист!“. Когато провериш точността на Божиите слова, си мислиш: „Божиите слова действително са истината. Тези слова са правилни. Амин!“. Какво означава да кажеш „Амин“? Означава, че чрез своите преживявания си стигнал до разбирането, че Божиите слова са критерият за измерване на всички неща, че Божиите слова са истината и че дори когато тази епоха и това човечество отминат, Божиите слова няма да отминат. Защо няма да отминат? Защото когато и да е, същността на антихристите никога няма да се промени и Божиите слова, които разобличават същността на антихристите, никога няма да се променят. Макар че тази епоха ще отмине, макар че това покварено човечество ще отмине, тези Божии слова винаги ще бъдат истината на фактите — никой не може да отрече това. Това е словото на Бог! Когато почувстваш, че Божиите слова съответстват и съвпадат с фактите, които виждаш и срещаш, и сърцето ти получи потвърждение, и това не е просто чувство, че Божиите слова няма как да не са правилни, или че Божиите слова не са погрешни, а вместо това си го видял и преживял лично, тогава естествено ще кажеш „Амин“ на Божиите слова. В този момент, ако попитам отново: „Какви са проявленията на хората със същността на антихристи?“, твоето вътрешно разбиране ще изплува веднага. Няма да имаш просто впечатление, запаметена фраза или вид осъзнатост или основано на възприятята познание. Веднага ще кажеш: „Антихристите категорично не приемат истината и са твърдо непокаяни!“. Въпреки че това твърдение може да не е с особено логическа структура, въпреки че е изречено доста рязко и хората няма да го разберат отначало, ти знаеш какво означава, защото си го преживял и си го видял с очите си. Антихристите са точно такива окаяни неща — те никога няма да се покаят. Тези слова трябва да бъдат преживени. Който не ги преживее, няма да придобие нищо.

2 октомври 2021 г.