Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Осма част)

Завършихме общението за дванадесетата отговорност на водачите и работниците на последното събиране. Съпоставихте ли се със съдържанието на това общение? Размишлявахте ли върху това общение? След като чуят Моето общение, онези, които обичат истината, и онези, които имат чувство за справедливост и някаква човешка природа, могат да практикуват някои истини, след като ги разберат. Първо, те могат да съпоставят истините, които разбират, със своето положение, да изследват себе си спрямо истината, да установят проблемите си и след това да използват някои неща и заобикалящи среди в реалния живот и при изпълнението на дълга си, за да разрешават тези проблеми. Постепенно, по отношение на истините, които разбират, те схващат принципите, които хората трябва да практикуват и да спазват. От една страна, те придобиват по-дълбоко разбиране и познание за себе си, а от друга, разбират по-практически и точно какво всъщност казва и съдържа истината. Онези обаче, които не обичат истината и изпитват неприязън към нея, независимо колко истина чуват, нямат никаква осъзнатост или промяна. Тяхното състояние, отношението им при изпълнението на дълга, целите, които преследват, начинът на живот и принципите, според които постъпват, изобщо не се променят. Те продължават да действат, както желаят, и да живеят, както им харесва. Тези истини нямат никакво въздействие върху тях, нито са способни да ги накарат да се самоанализират и да се опознаят до степен да се намразят. Ако не могат да стигнат дотам да намразят себе си, те със сигурност не могат да постигнат истинско покаяние. Без истинско покаяние няма истинско навлизане; без истинско навлизане със сигурност няма промяна на нрава. Затова много хора, които са вярвали в Бог от много години, макар че те също се събират, изпълняват дълга си, слушали са проповеди в продължение на много години и често общуват с братята и сестрите, нямат никакво разбиране за себе си, не показват никаква промяна и вярата им в Бог изобщо не нараства. Те следват Бог с първоначалните си представи и фантазии и с намерението и желанието да получат благословии. Без значение колко години са вярвали в Бог, техните гледни точки за вярата в Бог, техните възгледи за нещата, техните методи на стремеж и целите, които преследват, и отношението им при изпълнението на дълга изобщо не са се променили. Техните настоящи разкривания и проявленията, които изживяват, са резултат от това, че не се стремят към истината. Разговаряхме за дванадесет от отговорностите на водачите и работниците, но поведението на някои водачи и работници изобщо не се е променило. Нагласите им при изпълнението на дълга и към Божиите изисквания изобщо не са се променили. Съдържанието на общението послужи за напомняне, надзор и подтикване на онези, които относително се стремят към истината, и на онези, които имат някаква човешка природа и чиято съвест има малко осъзнатост. То обаче не оказа никакво въздействие върху някои, които са по-непреклонни, лукави и изобщо не приемат истината. Защо е така? Защото отношението на тези хора към истината е на съпротива и ненавист. Без значение за колко много истина се разговаря, тяхното отношение остава същото: „Във всеки случай аз изпълнявам своя дълг и следвам Бог. Аз искрено отдавам всичко на Бог. Без значение как се държа, стига да упорствам до края, мога да получа благословии!“. Има ли някакъв разум в този вид мислене? Тези хора са напълно непоправими и нямат никакъв срам, нали? Това не е ли твърдоглавие и отказ да се покаеш, каквото и да става? (Да.)

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците е: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Преди това разделихме нашето общение по тази отговорност на дванадесет въпроса. Съдържанието на тези дванадесет въпроса засяга основно това как водачите и работниците трябва да се отнасят към тези проблеми и да ги уреждат, когато в църквата се появят различни типове хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения, така че да се постигне ефектът на защита на делото на Божия дом и нормалния ред на църквата, като по този начин се изпълняват ролите, които водачите и работниците трябва да играят, и отговорностите, които трябва да изпълняват. Проведохме подробно общение по всеки от въпросите в рамките на тази отговорност на водачите и работниците, разговаряхме за някои конкретни проявления на всеки от тях и цитирахме някои конкретни примери. По отношение на принципите, съдържанието, за което разговаряхме, е доста практическо. Макар че дадените примери може да не обхващат всичко, разговаряхме ясно за съществените въпроси на различните хора, събития и неща. В частност вие, като водачи и работници, трябва да разбирате този аспект на истината, за да разрешавате различните проблеми, които възникват в църквата. Първо, трябва да намерите словата, които разнищват същността на проблемите, от съдържанието на общенията и да ги съотнесете към проблемите. Разбирането на същността на проблемите улеснява намирането на съответни решения и разрешаването на проблемите съгласно истините принципи. Разбирането на същността на даден проблем е от решаващо значение, преди да се заемете с неговото разрешаване. След като разбереш същността на проблема, ти също трябва да разбереш и да схванеш принципите за справяне с този проблем. И двата аспекта са незаменими: единият е същността на проблема, а другият са принципите за разрешаване на такива проблеми. Това са неща, по които водачите и работниците трябва да са наясно. Само чрез схващането на тези два принципа можете точно да разрешите всички проблеми и правилно да подходите към хората, събитията и нещата, свързани с различни въпроси, вместо да прилагате без мяра правила и да преувеличавате въпросите. Понастоящем, когато някои водачи и работници се занимават с определени въпроси, отчасти те просто следват правилата, и отчасти не успяват да схванат същността на въпросите, като лесно постъпват несправедливо с хората и допускат отклонения. Това изисква ясно разбиране на подробностите, спецификата и контекста на въпросите. Освен това е важно да се разгледа последователното поведение на даден човек, за да се определи точно към коя категория принадлежи той. Само чрез овладяването на тези аспекти могат да бъдат разглеждани въпросите съгласно принципите. Някои водачи и работници, когато вършат своята работа, единствено прилагат правила към проблемите и ги преувеличават, без да могат да прозрат действителната същност на замесените хора — дали са добри или лоши хора, дали поведението им е присъщо или е просто случайно прегрешение. Те не могат да разпознаят тези аспекти, затова са много склонни да допускат грешки. В такива случаи, ако църквата може да гласува, може ефективно да избегне някои грешки. Наличието на тези отклонения и грешки в работата на водачите и работниците може най-ясно да разкрие дали те имат проницателност и дали уреждат въпросите съгласно принципите. То също така разкрива дали водачите и работниците притежават истината реалност. Ако водач или работник, който е вярвал в Бог от много години, не може да се справи с тези реални проблеми, това е достатъчно да се докаже, че този водач или работник не е човек, който се стреми към истината.

След като разбрахме отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, принципите, които трябва да следват, и обхвата на тяхното дело, трябва да се върнем към темата на този етап от общението: разобличаване на лъжеводачите. Това е основната тема. По отношение на дванадесетата отговорност на водачите и работниците, темата, за която ще разговаряме днес, са областите, в които лъжеводачите пренебрегват отговорността си, и техните проявления на невършене на реална работа. Първо, нека прочетем съдържанието на дванадесетата отговорност. (Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях.) Дванадесетата отговорност ясно споменава три аспекта на работата, които водачите и работниците трябва да разбират. Как е свързано това с разобличаването на лъжеводачите? (Първо, трябва да разберем няколкото отговорности на водачите и работниците в тази работа. След това сравняваме, за да видим дали лъжеводачите са изпълнили тези отговорности и какви са проявленията на лъжеводачите; измерването им според този критерий е относително точно.) Точно така. Разпознаването дали даден човек е лъжеводач не се прави, като използвате очите си, за да гледате лицето му и да видите дали чертите на лицето му са добри или зли, нито се прави, като гледате колко много изглежда отвън, че е страдал или колко много е тичал наоколо. По-скоро трябва да гледате дали изпълнява отговорностите на водачите и работниците и дали може да използва истината за разрешаване на реални проблеми. Това е единственият точен критерий, по който да го оценявате. Това е принципът на разнищване, разпознаване и определяне дали даден човек е лъжеводач. Само по този начин оценката може да бъде справедлива, съгласно принципите, в съответствие с истината и безпристрастна към всички. Окачествяването на някого като лъжеводач или лъжеработник трябва да се основава на достатъчно факти. То не трябва да се основава на един или два инцидента или прегрешения, още по-малко за основа може да се използва временно разкриване на поквара. Единствените точни критерии, по които да окачествиш някого, са дали може да върши реална работа и да използва истината за разрешаване на проблеми, както и дали е правилен човек, дали е човек, който обича истината и може да се покорява на Бог, и дали притежава делото и просветлението на Светия Дух. Някой може да бъде правилно окачествен като лъжеводач или лъжеработник само въз основа на тези фактори. Те са критериите и принципите за оценяване и определяне дали някой е лъжеводач или лъжеработник.

Трите задачи, които водачите и работниците трябва да изпълнят в рамките на дванадесетата отговорност

I. Своевременно и точно идентифициране на различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците включва три задачи или три стъпки. Чрез следването на тези три стъпки за завършване на тази работа се спазват неговите принципи и се изпълняват неговите отговорности. Кои са тези три задачи? (Първо, своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Второ, спрете ги и ги ограничете, и променете нещата. Трето, разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях.) Тези три задачи са изискванията към водачите и работниците в дванадесетата отговорност. Като начало, първото изискване към водачите и работниците е своевременно и точно да идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и църковния живот. Трябва да се идентифицира своевременно и точно, а не да се реагира вяло и безчувствено, нито да се правят слепи и безразсъдни окачествявания — неразумните окачествявания не са приемливи. Някои водачи и работници, поради своите лоши заложби и обърканост, безразсъдно кастрят и поучават хората за незначителни въпроси, като правят произволни окачествявания и сляпо определят нещата, без да спазват принципи. Работата по този начин нарушава истините принципи. Следователно водачите и работниците в Божия дом трябва най-малкото да са способни да различават различните хора, събития и неща. Само с проницателност могат своевременно и точно да идентифицират различните проблеми, които възникват в църквата. За да се постигне способността да се разпознават различните хора, събития и неща, какво е първото изискване? Първо, необходимо е да се разбират Божиите изисквания към различните типове хора, както и как Бог определя различните хора и различните състояния, които те развиват. Освен това е важно да се разнищи как възникват различните негативни състояния и какви са техните корени. Освен това човек трябва да разбира въздействието на различните хора, събития и неща върху Божието дело и нормалния ред в църквата. Каква е основата за изпълнение на тези условия? Каква работа трябва преди всичко да предприемат водачите и работниците? Ако водачите и работниците са винаги високомерно дистанцирани, държат се като бюрократи и не общуват с братята и сестрите, не схващат различните състояния на братята и сестрите, нямат близък контакт с различни типове хора и им липсват подробно наблюдение и задълбочено разбиране за тях, приемливо ли е това? Със сигурност не е приемливо. Някои водачи и работници често се крият в стаите си, като използват духовната отдаденост и писането на статии със свидетелства за преживявания като извинения, за да пренебрегват и да не схващат делото на църквата. На повърхността изглежда, че работят по църковните въпроси, докато се крият в стаите си, но всъщност те вече са се изолирали от делото на църквата и от Божиите избраници. Може ли този начин на работа да разреши проблемите, които съществуват в различните елементи на църковното дело? Може ли да помогне на Божиите избраници да изпълняват добре дълга си? Когато се крият в стаите си, за да пишат статии за свидетелства, преживяват ли Божието дело? Следователно този подход е неуместен. Според дванадесетата отговорност, първата задача на водачите и работниците е своевременно да идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават делото на църквата въз основа на Божиите слова и истините принципи. Някои хора питат: „Трябва ли водачите и работниците да бъдат дълбоко въвлечени в църковния живот само за да могат своевременно и точно да идентифицират хората, събитията и нещата, които причиняват смущения и прекъсвания?“. Правилно ли е това възприемане? (Не.) Това е изопачено възприемане. Водачите и работниците трябва да имат правилно отношение и подход към своята работа и трябва също така да навлязат дълбоко на местно ниво. Само по този начин могат своевременно и точно да идентифицират и разрешават проблемите. Ако не се потопят в местната общност и не живеят с Божиите избраници, ще бъде много трудно да се идентифицират всички проблеми в делото на църквата. Ако могат да разрешат само няколко проблема, след като хората са дали сигнали и са потърсили решения, резултатът от това дело ще бъде много ограничен. Най-погрешният начин за работа на водачите и работниците е да се затварят и да работят изолирано, като древните учени, които са се посвещавали изцяло на изучаването на книгите на мъдреците и не са обръщали внимание на външните въпроси. Това отношение и този начин на живот са неприемливи за водачите и работниците. Стоиш сам в стаята си, слушаш проповеди, четеш Божиите слова, пишеш бележки за духовна преданост и пишеш проповеди, но дали усвояването на някои доктрини и думи означава, че разбираш истината? Означава ли, че разбираш действителните ситуации и истинските състояния на хората, разобличени от истината? (Не.) Затова, макар че животът в духовна преданост е съществен в работата на водачите и работниците, най-важното е те да имат правилните методи на работа и начин на живот.

II. Своевременно спиране и ограничаване на злите хора

Второто изискване към водачите и работниците, очертано в дванадесетата отговорност, е, че когато идентифицират различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават делото на църквата, те трябва да са способни своевременно и точно да правят преценки. Трябва ясно да разпознават естеството на различните хора и събития и да разбират как те влияят на църковния живот, дали заплашват, смущават или подриват състоянията, навлизането в живота и изпълнението на дълга на Божиите избраници и дали влияят на резултатите от изпълнението на дълга на хората — водачите и работниците трябва своевременно и точно да преценяват и оценяват тези въпроси. Това е отговорността на водачите и работниците. Ако им липсва нужният ум за това и нямат подходящите заложби, те няма да могат да вършат делото на църквата. Освен това водачите и работниците трябва да имат остра реакция и проницателност спрямо различните хора, събития и неща. Например, когато в църквата възникнат спорове и се случат различни прекъсвания и смущения, ти не можеш да идентифицираш проблема и смяташ, че е незначителен, което води до това, че много хора са засегнати и не изпълняват добре дълга си. Нима такъв водач или работник не е безчувствен и сляп? (Да, така е.) Това е проблем с водачите и работниците. Какво трябва да направиш, когато откриеш, че някой прекъсва и смущава делото на църквата? Първо, трябва да установиш сериозността на въпроса и да оцениш и прецениш същността на такива хора и въздействието и последствиятао от такива неща върху делото на църквата и църковния живот. Каква трябва да бъде основата за такава преценка? Тя трябва да се основава на Божиите слова и на истината. Някои хора казват: „Как да я основаваш на Божиите слова? За мен това са празни приказки“. Всъщност не са празни приказки. Защо казвам това? Когато се сблъскаш с такива неща или видиш или чуеш за тях, просто трябва да ги сравниш с въпросите, разобличени от Божиите слова. Виж как Божиите слова разобличават и разнищват такива хора и въпроси и как Той окачествява тези въпроси, например как разобличава лъжеводачите и антихристите или как разобличава покварените нрави на различни хора и т.н. След това сравни и разнищи посочените въпроси спрямо тези слова и чрез общение с братята и сестрите и собствените си наблюдения най-накрая можеш да направиш точна оценка и окачествяване на хората, събитията и нещата, които виждаш, и да формулираш съответни решения. Как трябва да се подхожда към онези, за които е установено, че са сред различните хора, които прекъсват и смущават? Не само че трябва да бъдат разобличавани и разнищвани, за да се помогне на хората да ги различат, но трябва също така да бъдат спирани и ограничавани, а онези, които остават непоправими въпреки многократните увещания, трябва да бъдат отстранявани. Какви са методите и специфичните подходи за спирането и ограничаването им? (Да бъдат кастрени и предупреждавани.) Добър метод ли е кастренето? (Да.) Разобличаването на действията им, посочването на най-фрапиращите им проблеми, разнищването на същността им и даването на предупреждения — нима всичко това не са осъществими методи? Разбира се, най-важното е да им се четат Божиите слова и да се използват Божиите слова като основа за убеждаването и разнищването им. Ако не приемат истината и твърдо отказват да признаят грешките си, тогава са необходими по-строги мерки. Първо, дайте им предупреждение, след това използвайте управленските закони на църквата, за да ги ограничите, като не им позволявате безразсъдно да вършат злосторства и да смущават братята и сестрите. Те трябва също така да бъдат кастрени и след това надзиравани. Всички тези методи са необходими, за да се гарантира, че делото на църквата се върши добре и за да се спасяват хората, като се напътстват към правилния път. Използването на тези методи със сигурност ще даде добри резултати. От една страна, използвайте истината, която хората разбират, за да ги убедите и разобличите, като разнищите техния нрав и същност, разобличите естеството на действията им и сериозните последствия, причинени от тях — това е минимумът, който хората могат да направят. Следващата стъпка е да ги разнищите и разпознаете въз основа на Божиите слова и да ги окачествите по съответния начин. Ако те се вслушат в съвета, приемат го и се покаят, това разбира се би било най-доброто. Ако не го приемат обаче и продължават да смущават делото на църквата, какво трябва да се направи тогава? В такъв случай няма нужда да бъдете учтиви. Божият дом има управленски закони и в този момент човекът трябва да бъде спрян и ограничен съгласно управленските закони на Божия дом. Ако човекът е нововярващ с малък духовен ръст, който не разбира истината, може да му се помогне с любов; можете да разговаряте за истината, за да му помогнете да опознае себе си. За онези, които могат да приемат истината и да се покаят, няма нужда да бъдат спирани, ограничавани или кастрени. Ако не приемат истината, това не е въпрос на плитка основа или малък духовен ръст и неразбиране на истината. Това е проблем с тяхната човешка природа. За такива хора трябва да се използва административно управление и административно наказание, за да бъдат спрени и ограничени. Крайният постигнат резултат е поддържането на делото на църквата и нормалния ред на църковния живот, което позволява на църковния живот да протича по подреден начин. Това се нарича променяне на нещата и това е резултатът, който водачите и работниците трябва да постигнат в своята работа. Само чрез постигането на този резултат те изпълняват своята отговорност. Ако водачите и работниците пренебрегват всички проблеми, които възникват, като просто отговарят нехайно с няколко думи и доктрини или порицават или кастрят онези, които прекъсват и смущават делото на църквата, по прост начин само с няколко думи, може ли това да разреши проблема? Не само че това не успява да разреши проблема, но и води до по-голям хаос в църквата — повечето хора губят желание да изпълняват дълга си и са смутени в различна степен, което влияе на изпълнението на техния дълг. Изпълнили ли са отговорността си такива водачи и работници? (Не.) Това показва, че тези водачи и работници не са компетентни в своята работа.

III. Разобличаване на злодеянията на злите хора, така че Божиите избраници да развиват своята проницателност и да извличат поуки

Третото изискване в дванадесетата отговорност на водачите и работниците е, че когато се справят с прекъсванията и смущенията, причинени от зли хора, водачите и работниците трябва да ядат и да пият Божието слово заедно с Божиите избраници, за да се самоанализират и да опознаят себе си, и да направят истински обрат. Те трябва да са способни да водят Божиите избраници към това да навлязат в истината реалност, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат следване на Бог, покорство пред Бог и свидетелстване за Бог. Само този вид работа е съобразена с Божиите намерения. На първо място, водачите и работниците, които работят по този начин, са способни да разрешават проблемите и да се въоръжават с истината, докато работят. Освен това чрез общението за истината за разрешаване на проблемите те помагат на братята и сестрите да разберат истината, да знаят как да се самоанализират и да опознаят себе си, да се отърват от покварения си нрав, да изпълняват добре дълга си, да знаят как да разпознават хората и как да се отнасят към тях, да постигнат следване на Бог и покорство пред Бог, да не бъдат възпирани от другите и да са способни да останат непоколебими в свидетелството си. Това означава изпълнението на дълга на водачите и работниците. Това е принципът, който водачите и работниците трябва да практикуват за разрешаване на проблемите при изпълнението на църковната работа. Каквито и проблеми да възникнат в църквата, преди всичко водачите и работниците трябва да търсят истината, да схващат Божиите намерения и да търсят заедно Божието напътствие. След това трябва да потърсят съответните Божии слова, за да разрешат различните съществуващи проблеми. В процеса на разрешаването на проблемите водачите и работниците трябва да разговарят повече за съответните Божии слова с братята и сестрите и да разберат същността на проблемите въз основа на Божиите слова. Те трябва също така да накарат Божиите избраници да разговарят за собственото си разбиране, за да разпознават тези проблеми. Щом мнозинството е способно да има едно и също разбиране и да достигне до общо съгласие, проблемите стават по-лесни за разрешаване. Когато разрешавате проблеми, недейте винаги да преразказвате многократно събитията, не се задълбочавайте в незначителни подробности и не обвинявайте лицата, които са замесени в проблемите. Отначало не се съсредоточавайте върху незначителни въпроси. Вместо това разговаряйте ясно за истината, тъй като това ще разкрие естеството на проблемите. Само този подход помага на Божиите избраници да се научат да разпознават проблемите въз основа на Божиите слова, да придобият проницателност от хората, събитията и нещата, които възникват, и да извлекат практически поуки от тях. Той също така им позволява да сравняват думите и доктрините, които обикновено разбират, с реалния живот, което им дава възможност наистина да разберат истината. Водачите и работниците не трябва ли да правят точно това? Воденето на Божиите избраници към навлизане в истината реалност включва преди всичко използването на истината за справяне с представите и фантазиите на Божиите избраници и с техния покварен нрав. Този подход дава най-добри резултати. Колкото повече водачите и работниците са способни да използват истината за разрешаване на проблемите, толкова по-лесно Божиите избраници ще могат да разберат истината. По този начин те ще знаят как да практикуват и да прилагат Божието слово в реалния живот. Ако водачите и работниците често водят Божиите избраници към разрешаване на действителни проблеми, те ще са способни да въведат Божиите избраници в истината реалност, а също и да интегрират Божието слово в собственото си ежедневие. Някои хора казват: „Това изискване към водачите и работниците не е ли твърде трудно изпълнимо? Как можем да имаме толкова дълбоко разбиране?“. Възможно е да не си го имал преди, но не можеш ли да се учиш и да практикуваш, за да постигнеш този резултат? Това е начинът, по който Божието дело обучава водачите и работниците и Божиите избраници да навлязат в истината реалност. Ако не знаеш как, можеш да се учиш и да практикуваш. Каквито и проблеми да възникнат, трябва да се учиш да се самоанализираш и да опознаваш себе си въз основа на Божиите слова. Това е процесът на практикуване. След като практикуваш няколко пъти и постигнеш резултати, ще имаш път и ще знаеш как да практикуваш истината. Когато Бог идва да върши делото Си, това е начинът, по който Той води хората да се учат да навлизат в истината реалност. Водачите и работниците трябва често да общуват с братята и сестрите, да се изправят заедно пред проблемите, да ги разрешават заедно и да вършат добре църковната работа. Как църковните водачи трябва да водят Божиите избраници? Основният начин е да ги водят към откриване и разрешаване на проблеми в реалния живот, към практикуване и преживяване на Божието слово в реалния живот, така че Божиите избраници не само да са способни да практикуват истината, но и да са способни да разпознават негативните неща и негативните хора — лъжеводачите, лъжеработниците, злите хора, неверниците и антихристите. Целта на разпознаването на различните хора е да се разрешават проблемите. Само чрез пълно преодоляване на смущенията, причинени от зли хора и антихристи, работата на църквата може да напредва гладко и Божията воля да се изпълнява в църквата. Същевременно справянето със злите хора служи и като предупреждение да се избягва допускането на грешки или вършенето на зло и дава възможност човек да постигне боязън от Бог и отбягване на злото. По този начин не само изпълняваш дълга си и придобиваш навлизане в живота, но и разбираш истината и навлизаш в истината реалност. Не означава ли това да уцелиш с един куршум два заека? Когато разбираш истината и можеш да разрешаваш проблемите, това доказва, че притежаваш заложбите да си водач или работник и отговаряш на изискванията да бъдеш развиван в Божия дом. Затова трябва да поемеш водачеството и да напътстваш братята и сестрите да се учат да разпознават различните хора, събития и неща в реалния живот, да постигнеш разбиране на истината, да знаеш как да се отнасяш към всякакви хора, които прекъсват и смущават църковното дело, да знаеш как да практикуваш истината, да се отнасяш към различните хора според принципите и да разговаряш за истината, за да разрешиш проблемите. Това е твоя отговорност. Като практикуваш по този начин, ти навлизаш в реалността на Божиите слова. Ще извлечеш поуки, ще придобиеш проницателност и ще разбереш Божиите намерения във всеки въпрос, който срещаш в реалния живот, като имаш принципи на практикуване на това как да се справяш с въпросите, как да се отнасяш към хората и как да изпълняваш дълга си. Така ще си способен да практикуваш истината. Божието изискване към хората е да постигнат такива резултати. Следователно, каквито и въпроси да възникват, винаги трябва да си вземате поука и да развивате своята проницателност. Не може да ги оставите да ви се изплъзнат, нито да пропускате някоя възможност да се поучите и да развивате своята проницателност. Щом нещо се е случило, не трябва да подхождаме към него с негативна и обвиняваща нагласа, а да го посрещнем с положително отношение. Как се прави това? Като потърсите истината, за да разрешите проблема. Всички хора имат покварен нрав и тяхната човешка природа може да бъде добра или зла. При това положение как да не възникват проблеми, когато хората се събират? Какво трябва да е отношението ти, като се има предвид, че Бог е създал тази среда за теб, че Той ти е показал такива хора, събития и неща, които се случват около теб? Благодари на Бог, че е изложил тези различни проблеми пред теб. Той ти дава възможност да се подготвиш, да учиш и да навлезеш в истината реалност. Като водач или работник трябва също така да благодариш на Бог, че ти е дал такава възможност. С каквито и проблеми да се сблъскваш, трябва да водиш братята и сестрите да се учат да разпознават, да извличат поуки и да получават прозрения заедно с теб. Освен това трябва да ги водиш заедно с теб да премислят и да разбират какви представи и фантазии имат хората по отношение на проблема, какви изопачени възгледи съществуват, какви поуки са извлечени от сблъсъка с този въпрос, какви погрешни представи и възгледи са изкоренени и какви истини са разбрани накрая. Така човек трябва да преживява Божието дело, без да пропуска нито един въпрос. Ако си преживявал Божието дело в продължение на няколко години и си разрешил много проблеми, ще видиш, че Божиите слова са цялата истина и че те безусловно могат да изчистят хората и да ги спасят от влиянието на Сатана. Когато хората разберат и придобият истината, те ще видят, че Божиите слова са напълно изпълнени и осъществени. Когато Божиите избраници са способни да практикуват и да преживяват Божиите слова, тогава те ще са способни да вплетат Божиите слова в реалния си живот, да използват правилно Божието слово, за да възприемат хората и въпросите, и да оценяват хората и всичко, което правят, чрез Божието слово, вместо да разчитат на това, което виждат, или на чувствата си, и със сигурност няма да разчитат на представите и фантазиите. След като са си извлекли тези поуки, за тях става по-лесно да живеят според Божиите слова и те често могат да живеят в Божието присъствие. По този начин водачите и работниците отговарят напълно на критериите в работата си и отговорностите им са изпълнени. Само когато водачите и работниците вършат работата си задълбочено, Божиите избраници могат да постигнат тези придобивки. Ако в много от ситуациите, с които се сблъскваш, не знаеш как да водиш братята и сестрите така, че да извличат поуки, и не можеш да разпознаваш различните хора, събития и неща, тогава ти си сляп, вцепенен и ниско интелигентен объркан човек. Изправен пред такива ситуации, ти не само ще си съкрушен, няма да знаеш как да се справиш с тях, ще си некомпетентен за тази работа, но това ще се отрази и на преживяването на братята и сестрите на тези хора, събития и неща. Ако се справяш с нещата погрешно, ако не вършиш никаква работа, ако не казваш в общение за истината нито дума, която трябва да кажеш, и ако не можеш да кажеш нищо полезно или назидателно на другите, когато много хора се сблъскат с тези хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения, те не само няма да приемат тези неща от Бог, да се отнесат към тях положително и активно и да извлекат поуки от тях, но техните представи за Бог и предпазливостта им спрямо Бог ще стават все по-сериозни, както и тяхното недоверие и подозрение към Него. Това не е ли последствие от липсата на истина реалност у водачите и работниците и от неспособността им да използват истината, за да разрешават проблемите? Това не е ли знак, че водачите и работниците не могат да вършат действителна работа? Ти не си свършил правилно църковната работа, не си изпълнил поръчението, което Бог ти даде, не си изпълнил отговорностите на водачите и работниците и не си извел братята и сестрите изпод властта на Сатана. Те все още живеят в покварен нрав и в изкушенията на Сатана. Нима не забавяш навлизането в живота на Божиите избраници? Ти дълбоко вредиш на хората! Като водач или работник трябва да приемеш Божието поръчение, да водиш братята и сестрите пред Бог, да позволиш на Божиите избраници да ядат и да пият Божиите слова, за да постигнат разбиране на истината и да изпълняват дълга си съгласно принципите, като по този начин увеличават вярата си в Бог. Ти не само че не си практикувал по този начин, но не си ограничил или изкоренил смущенията, причинени от зли хора, като си навредил на навлизането в живота на Божиите избраници. След като са вярвали в Бог в продължение на много години, те не само не са постигнали напредък и не са разбрали истината или придобили познание за Бог, но дори са развили много представи и погрешни разбирания за Бог, без никакво реално покорство. Тогава нима всичко, което си направил, всъщност не прекъсва и не смущава Божието дело? Ти не само не си въвел в истината реалност или защитил Божиите избраници, но вместо това си позволил те да бъдат смущавани от зли хора и да бъдат подвеждани и контролирани от антихристи. Нима не си извършил неща, които вредят на собствения ти народ и радват враговете ти? Нима не подпомагаш и не подбуждаш злото? Работил си толкова дълго време, но не само че не си постигнал положителни резултати, а дори си увеличил пропастта между братята и сестрите и Бог и си допринесъл за това Божиите избраници да вярват в Бог години наред, без да разбират истината или без да знаят как да разпознават прекъсванията и смущенията на злите хора, което се е отразило тежко на тяхното навлизане в живота. Какъв е проблемът тук? Нима това не е вършене на много зло? Независимо каква работа вършат водачите и работниците, ако не могат да действат според Божиите изисквания и да се справят с въпросите и да разрешават проблемите според истините принципи, тяхното въздействие ще излезе отвъд самите тях или само няколко души. То ще окаже влияние върху църковното дело, върху навлизането в живота на всички Божии избраници в църквата, върху резултатите от изпълнението на дълга на Божиите избраници, върху резултатите от разпространяването на царското евангелие и дори върху това дали Божиите избраници ще могат да бъдат спасени и въведени в Божието царство — това са все области, върху които то би могло да окаже влияние. Някои хора вярват в Бог, но следват лъжеводачи и антихристи, което води до тяхната погибел. Точно както хората в религиозните среди, които биват подвеждани и контролирани от пастори и старейшини, в резултат на което не успяват да посрещнат Бог при завръщането Му и вместо това попадат в бедствие. Всичко това е доказано вярно. Следователно способността да се разпознават лъжеводачите и антихристите е изключително полезна за навлизането в живота на Божиите избраници!

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците изисква от тях да изпълнят три най-съществени задачи: първо, те трябва да идентифицират различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения в църковното дело. Второ, след като ги разпознаят и окачествят, трябва незабавно да спрат и да ограничат злите хора. Това е втората стъпка. Трето, докато спират и ограничават злите хора и обръщат нещата, трябва често да разговарят за Божиите слова с братята и сестрите, за да разобличават злодеянията на злите хора, и внимателно да следят реакциите и разбиранията на братята и сестрите по този въпрос, като незабавно поправят всички техни неправилни възгледи. Разбира се, ако някои братя и сестри, които се стремят към истината, имат прозрения, те трябва да бъдат насърчавани да разговарят повече. Освен това водачите и работниците трябва да помагат и на онези, които са слаби или с малък духовен ръст, и да ги насърчават да говорят повече. Целта е да се помогне на братята и сестрите да придобият проницателност и да извлекат поуки от събитията, които се случват, като се научат да разпознават хората и нещата. Целта на разпознаването на хората и нещата е да им се даде възможност да разбират точно различните типове хора и, в съответствие с истините принципи, да се отнасят към тях, като използват правилните методи и същевременно и самите те си извличат поуки. Какви поуки трябва да си извлекат? Те трябва да наблюдават какво е Божието отношение към тези хора, когато Той разнищва и разобличава техните състояния — знанието за Божието отношение към тези хора изяснява по-добре какъв човек трябва да бъдеш и по какъв път да поемеш, нали? (Да.) Накратко казано, крайният резултат, който трябва да се постигне, е Божиите избраници да разберат истината и да навлязат в реалността в условията на реалния живот, да са способни нормално да изпълняват дълга си и да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. По този начин изпълнението на църковното дело от страна на водачите и работниците ще бъде съобразено с Божиите намерения. Като се имат предвид трите стъпки на изпълнение на тази работа, трудно ли е за водачите и работниците да я вършат добре? (Не.) Ако разчиташ на човешката доброта и заложби, може да ти е донякъде изнурително да свършиш добре тази работа, защото няма да постигнеш резултата, който Бог изисква, и няма да изпълниш истинските отговорности на водачите и работниците. Можеш ли да свършиш добре тази работа, ако разчиташ на покварения човешки нрав? (Не.) По-точно казано, да разчиташ на покварения нрав, за да свършиш тази работа, означава да действаш според собствените си идеи. До какво ще доведе това? (Ще предизвика хаос в църквата.) Това е едното последствие: колкото повече работиш, толкова по-хаотични стават нещата. Какво е хаос? Какви са конкретните състояния на хаоса? Това е когато по време на събиранията хората не могат нормално да ядат и да пият Божиите слова или да разговарят за истината. Винаги има зли хора и неверници, които причиняват смущения, или постоянно има спорове, като всеки се придържа към собствените си възгледи и сформира фракции и клики. На братята и сестрите им липсва проницателност и са в недоумение, а хората с духовно разбиране, които обичат истината, също са смущавани и животът им не расте. В такава църква злите хора и неверниците държат изцяло властта и Светият Дух не върши делото Си. В такава църква, каквото и да се случи, всички хора говорят едновременно, изразяват всякакви възгледи и почти не се изказват правилни гледни точки. Църквата бързо се разделя на няколко фракции, няма единство между хората и няма признаци за делото или напътствието на Светия Дух. Хората се пазят един от друг и се гледат с подозрение. Две-три групи се борят за власт и изгода. Всеки си търси гръб, атакува и отстранява инакомислещите и е възможно да бъдат извършени всякакви злодеяния. Това е сцената на хаоса. Как се е стигнало до тази ситуация? Нима това не се дължи на неспособността на водачите и работниците да вършат работата си? (Да, така е.) Водачите и работниците, които работят според собствените си идеи, причиняват тези последствия. Какво означава да работиш според собствените си идеи? Означава да не разбираш истината, да ти липсват принципите и да действаш сляпо въз основа на покварен нрав и човешки представи и фантазии, което води до още по-хаотично състояние в църквата. Някои хора може да кажат: „Как може да има зли хора, които причиняват смущения в църквата? Не знам кой е прав и кой греши, нито чия страна да заема“. Други може да кажат: „Църквата е разделена на няколко фракции. Как се очаква от нас да живеем църковен живот? Всяко събиране е безплодно и е загуба на време. Ако продължим да вярваме така, няма да постигнем никакви резултати“. Когато една църква стане толкова хаотична, че Божиите избраници са неспособни да живеят църковен живот, тя е напълно отритната от Бог. Това ясно показва, че щом злите хора и неверниците държат властта, те ще погубят църквата. Църквата не може да функционира без добри хора и без онези, които практикуват истината като водачи и работници — без тях ще бъде невъзможно да се държат нещата под контрол! Ако злите хора и неверниците не бъдат ограничени, няма да има църковен живот и нормалният ред в църквата ще бъде напълно объркан, като се превърне в бъркотия. Такъв е резултатът, когато водачите и работниците не вършат добре работата си. Ако водачите и работниците не могат да приемат истината, да проявят внимание към Божиите намерения или да се уповават на Бог, тогава те няма да са способни да вършат добре църковната работа. Те ще са неспособни да разрешат каквито и да било проблеми, които възникват в църквата, или каквито и да било трудности, пред които са изправени Божиите избраници. Могат ли такива водачи и работници да постигнат добри резултати, ако имат власт в ръцете си? Те могат да донесат само хаос в църквата — в крайна сметка точно такава ситуация възниква. Тогава тази църква става пуста, място, в което Сатана държи властта. Тя се изражда в нещо друго. Бог няма да признае тази църква и Светият Дух няма да върши делото Си в нея. Такава църква само се назовава църква и тя трябва да бъде закрита.

Разнищване на проявленията на лъжеводачите по отношение на дванадесетата отговорност

I. Лъжеводачите имат лоши заложби и не са способни да идентифицират проблемите с прекъсванията и смущенията

Това са задачите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, както е посочено в дванадесетата отговорност. Сега няма да разговаряме за по-конкретни примери. Темата на днешното общение е да разобличим конкретните проявления на лъжеводачите, докато те изпълняват тези задачи, и да определим кои поведения отразяват същността на лъжеводачите и могат да се използват, за да се окачестви даден човек като такъв. Това е основната тема на днешното общение. Първо, изискването към водачите и работниците в тази работа е своевременно да идентифицират различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения в Божието дело и в нормалния ред на църквата. Своевременното идентифициране е задължителен критерий за водачите и работниците. Винаги когато възникне нещо, щом има и най-малкия намек за нещо нередно, като например признаци, че зли хора започват да маневрират, или ако някой показва признаци, че ще създава проблеми, водачите и работниците трябва да го усетят и да бъдат нащрек. Ако са безчувствени и ниско интелигентни, това ще доведе до неприятности. Особено в ситуации, в които има зли хора, които причиняват смущения, веднага щом този проблем стане явен и не е ясно какво точно възнамеряват да направят тези хора или как ще се развие ситуацията — тоест, когато водачите и работниците все още не могат да прозрат случващото се — те не бива да действат сляпо или да алармират преждевременно тези хора, за да избегнат погрешна преценка. Това обаче не означава да не забелязват и да не осъзнават ситуацията. В действителност, това означава да чакат и да наблюдават, за да видят как се развиват нещата и какви са намеренията, целите и мотивите на тези хора. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Когато ситуацията се развие до известна степен и тези хора започнат да дават воля на негативността и да разпространяват заблуди, като причиняват смущения сред Божиите избраници, водачите и работниците трябва да действат своевременно. Те трябва да се изправят без колебание, за да разобличат, разнищят и ограничат злодеянията на тези хора, като помагат на другите да извлекат поуки, да разпознаят и да прозрат злите хора. Това е процесът на своевременно и точно идентифициране на различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения — това означава водачите и работниците да вършат тази работа. Основната цел на тази работа е да се идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковното дело, и след това да се разрешат незабавно. Именно това могат да постигнат водачите и работниците. И така, какви са проявленията на лъжеводачите в тази работа? Как можем да разнищим и да разпознаем лъжеводачите? Ясно е, че лъжеводачите не могат своевременно и точно да идентифицират смущенията, причинени от зли хора в църковното дело. Това е най-очевидният проблем при изпълнението на църковното дело от страна на лъжеводачите — те нямат никаква проницателност по отношение на смущенията, причинени от зли хора в църковното дело. Защо се казва, че лъжеводачите не могат да идентифицират проблемите или да прозрат същността на проблемите? Действията на някои хора са явни прекъсвания и смущения на църковното дело, но лъжеводачите не могат да разпознаят или да възприемат проблемите. Те са слепи. Някои хора дават воля на негативността си, подвеждат и смущават другите в църквата. Други сформират клики, като тайно се занимават със съмнителни сделки, често осъждат определени хора зад гърба им. Трети пък безразсъдно съблазняват и флиртуват едни с други. Лъжеводачите се преструват, че не виждат тези неща. Те съвсем не са наясно със сериозността на тези проблеми истремежът към истината и изпълнението на собствения дълг на точно колко хора ще бъдат засегнати, ако тези проблеми останат неразрешени, както и какви последствия ще има, затова ги пренебрегват. Когато някои хора забележат проблеми и ги докладват на лъжеводач, той може да каже: „Всички те са братя и сестри — кой не разкрива някаква поквара? Кой няма емоции и желания? Не съдете, нито не заклеймявайте лекомислено другите!“. Независимо колко абсурдно, нечестиво или противоречащо на истината е дадено нещо в църквата, лъжеводачите просто не го виждат. По време на събиранията някои хора винаги говорят негативно и казват неща като: „Все повтарят, че Божият ден е близо — кога всъщност ще дойде?“. Някои братя и сестри несъзнателно са засегнати от това, но каква е реакцията на лъжеводача? Той смята това за нормална слабост и не счита, че то представлява даване воля на негативността, подвеждане и смущаване на другите. Някои братя и сестри са явно засегнати при изпълнението на дълга си. Те вече не искат да проповядват евангелието и вече не се присъединяват положително или проактивно към събиранията. Всеки път, когато има събиране, трябва да бъдат призовавани да присъстват. И въпреки това лъжеводачът не вижда това като проблем. Той не забелязва какви промени настъпват сред всички в църквата, когато възникне този проблем. Той просто механично провежда събиранията по навик, без да осъзнава какво се случва зад кулисите, какви са промените в състоянията на хората, какви проблеми имат те, кой ги е причинил, кои са главните виновници, от кого са произлезли проблемите и точно какви въпроси трябва да бъдат разрешени — той не може да възприеме нищо от това. Дали причината да не може да възприема тези неща е, че му липсва зрение? (Не.) Щом не му липсва зрение, защо тогава, когато в църквата се появят такива сериозни прекъсвания, смущения и очевидни заблуди, той не ги вижда или идентифицира? Ясно е, че този водач е сляп и му липсва духовно разбиране. Някои хора казват: „Въпреки че не може да идентифицира тези проблеми, той може да чете Божиите слова на хората по време на събиранията. Независимо какво е разбирането на хората за неговото четене или дали то дава някакви резултати, той упорито чете Божиите слова. Дори само поради тази причина може да бъде смятан за добър водач“. Той се съсредоточава само върху четенето на Божиите слова — ако това не води до никакви резултати, не е ли то просто едно механично действие? Ако не може да разрешава проблеми, каква полза могат да извлекат хората от събиранията? И така, този водач лъжеводач ли е? (Да.) Едното проявление на лъжеводача при изпълнението на тази задача е слепотата. Той е сляп — независимо колко очевиден е проблемът точно пред него или около него, той не може да го види или да го идентифицира. Външно може да изглежда, че цени Божиите слова повече от обикновения човек, но не разбира за какво се отнасят Божиите слова, за кои хора се отнасят или към кои ситуации са насочени — той не може да свърже Божиите слова с реалния живот. И така, какво е разбирането, за което разговаря? Съобразено ли е то с истината? Може ли той да разрешава реални проблеми? (Не.) Когато проповядва, бълва празни думи, сякаш има голямо разбиране за истината, но не може да идентифицира очевидни смущения, причинени от зли хора в църквата, а вместо това действа така, сякаш нищо не се е случило. Това показва ли, че разбира истината и че има проницателност? Има ли той истинско разбиране за Божиите слова? (Не.) Ако може нормално да чете Божиите слова, защо не може да ги използва, за да види проблемите и да ги разреши? Защо умът му никога не се отваря, когато чете Божиите слова? Защо няма чувствително сърце, когато чете Божиите слова? Какъв е коренът на този проблем? Защо е сляп? Каква е причината за неговата слепота? (Защото му липсва способността да възприема Божието слово и защото има изключително лоши заложби.) Правилно. Не очите му са слепи, а сърцето му е сляпо. Какво означава да имаш сляпо сърце? Означава да имаш изключително лоши заложби и да ти липсва способността да възприемаш Божиите слова. Без значение колко много Божии слова чете, той ги разбира само повърхностно. Не може да ги отнася към различните хора, събития, неща и ситуации, които се появяват в църквата, нито може да се отнася към различните проблеми, да се справя с тях и да ги разрешава според истините принципи. Това е коренът на неговата слепота — той има лоши заложби и не е способен да върши тази работа. Следователно, независимо колко усърдно учи, колко стриктно се обучава и колко усилено работи, за да компенсира липсата си на способности, може ли той да изпълнява отговорностите на водачите и работниците? Не може. Такива хора са доста жалки. Независимо с колко много думи и доктрини се въоръжават, те не могат да изпълняват отговорностите на водачите и работниците или да вършат тази работа.

Току-що разговаряхме за едно от проявленията на тези лъжеводачи, а именно неспособността им да видят, че действията на злите хора и антихристите причиняват смущения в църквата, както и неспособността им да прозрат същността на злите хора и на антихристите. Когато се сблъскат с неща, при които зли хора причиняват прекъсвания и смущения, понякога може да забележат някакъв признак или просто да усетят, било чрез свое преживяване, чувство или чрез интуицията си, че нещо не е съвсем наред, че изражението на този човек, погледът и думите му са някак извън нормалното. Може да имат някакво смътно чувство, но не могат да прозрат много неща и не успяват да идентифицират повечето проблеми. Каква е причината да не прозират същността на проблемите? Това е още един проблем. Те са толкова усърдни, стоят в стаите си по цял ден, пишат проповеди, водят си бележки за духовната си практика, записват разбиранията и преживяванията си за Божиите слова, учат химни, поставят си цели за броя молитви, за количеството Божии слова, които да четат, и за броя проповеди, които да слушат всеки ден, както и за времето, през което да напишат статия със свидетелство за преживяване — изпълняват всички тези задачи, но защо става така, че все пак не могат да прозрат нещата, когато се случат? Те не разбират истината. Могат само да бълват думи и доктрини, но не могат да разрешават реални проблеми. Някои хора винаги изричат думи и доктрини, за да подвеждат другите, а лъжеводачите не могат да прозрат това. Макар понякога да усещат, че нещо не е наред, че може да има някакъв проблем, щом видят, че тези хора не изглеждат зли, те просто оставят по един объркан начин проблема да отшуми. Не са способни да търсят истините принципи, за да разпознават такива проблеми, и дори да са чели Божиите слова, в които се разобличават състоянията и същността на такива хора, те не знаят как да ги свържат с тези ситуации. Умовете им са замъглени и те не могат да прозрат тези неща. Когато искат да търсят, не знаят как да го формулират. Говорят дълго, без да обяснят същността на проблема и без ясно да опишат какви са цялостните проявления на такива хора, каква е тяхната човешка природа, стремеж, изпълнението на дълга им и решимостта им да отдадат всичко на Бог, или какво е тяхното отношение към истината и дали са хора, които приемат истината. Тези лъжеводачи не могат да прозрат или да обяснят ясно тези въпроси. Дори да усетят, че има проблем, те само дърдорят и изговарят куп неща, без да изяснят позицията си. Слушателите им трябва да са способни да разпознават, да извличат основните акценти и да анализират думите им, за да са наясно с въпросите, които задават, с цялостното състояние на човека, когото описват, и накрая да окачествят същността на този човек — дали е зъл или добър, дали е някой, който се стреми към истината, или е просто полагащ труд. Когато помолиш лъжеводача да опише даден проблем или да повдигне въпрос, той никога не може ясно да опише корена и същността на проблема или сърцевината му. Накратко казано, лъжеводачите нямат конкретно отношение към проблемите, които не могат да прозрат, а по въпросите, за които могат да се ориентират до известна степен, все още не могат да прозрат същността на тези проблеми. Дори когато някои хора дават воля на негативността си и разпространяват представи, като оказват неблагоприятно въздействие върху църковния живот, те не могат да прозрат това. Не могат да прозрат или да окачествят същността на даден проблем от начина, по който той изглежда на повърхността, или от етапа на зараждането му. Разбира се, не е прост въпрос да се прозре същността на даден проблем. Най-важното нещо в църковното дело е да се прозре същността на различните хора въз основа на Божиите слова. Онези, които разбират истината, могат да постигнат това, но лъжеводачите и лъжеработниците не могат. Когато видят антихристи да смущават църковното дело, те не могат да прозрат същността на проблема и дори ги защитават, като казват: „Те просто разкриват някакъв покварен нрав и са малко надменни, своенравни и своеволни. Въпреки това те могат да понасят несгоди, докато изпълняват дълга си. Затова не бива да ги съдим и да ги заклеймяваме. Не бива да правим голям проблем от това“. Другите питат: „Ако могат да понасят несгоди, докато изпълняват дълга си, дали са хора, които се стремят към истината? Дали са подстрекавали, подвеждали или привличали други хора задкулисно? Дали са се възвеличавали и дали са свидетелствали за себе си?“. Лъжеводачите не могат да прозрат тези въпроси. Има дори такива хора, които под претекст, че свидетелстват за Бог, умишлено клеветят и хулят Бог и преднамерено разпространяват безпочвени слухове, докато разнищват и говорят за това, че познават собствените си представи за Него. След като ги чуят, че правят това, лъжеводачите може да усетят, че казаното от тях звучи някак нередно, но не могат да прозрат сериозността на проблема, още по-малко могат да видят негативното въздействие и тежките последствия, до които водят тези думи. Следователно различните прекъсвания и смущения, които се случват точно под носа на лъжеводачите, или остават напълно незабелязани от тях, или, ако ги забележат, те не знаят как да ги окачествят или как да правят връзки между Божиите слова и съответните ситуации. Тези толкова ясни въпроси се превръщат в пълна каша за тях. Лъжеводачите са глупаци. Те не могат да разпознаят в църквата кои хора се стремят към истината и кои хора са истински вярващи, които могат да приемат истината. Те не могат да разпознаят кои хора не се стремят към истината, но все пак са способни да полагат труд, и в повечето случаи са готови да платят цена, да действат според принципите и са относително послушни и покорни, въпреки че понякога изричат някои негативни думи. Освен това те не могат да разпознаят кои хора играят само негативна роля, дават воля на негативността си и съдят другите, и винаги имат представи за всички работни подредби на Божия дом и за правилата и изискванията относно всички елементи на работата в Божия дом, като таят отношение на съпротива, не на приемане, и са особено непочтителни към тези неща, дори до степен да ги осъждат. Накратко казано, лъжеводачите не могат да прозрат нито един тип хора. Още по-лошо — в църквата има някои хора, които често разпространяват представи, дават воля на негативността си и дори не четат Божиите слова по време на събиранията. Те винаги сформират клики, завиждат и спорят. Някои хора винаги искат да бъдат водачи, винаги искат да живеят на гърба на църквата и винаги искат да заграбват имуществото на Божия дом. Има и хора, които на пръв поглед изглежда, че имат добро поведение, но не играят положителна роля по отношение на дълга си. Лъжеводачите не могат да прозрат тези негативни персонажи и не могат да ги категоризират. Те не могат да прозрат точно какъв път следват тези хора, каква е тяхната същност и дали те са хора, които приемат истината. Не е ли това проблем със заложбите на лъжеводачите? Тези лъжеводачи имат изключително малки заложби. Каквото и да правят, настъпва пълна бъркотия, и всяка работа, с която се заемат, завършва в пълен безпорядък.

Някои хора харчат приношенията безпринципно, когато купуват предмети за Божия дом, като купуват произволно неща, без да получат разрешение. Като видят това, лъжеводачите дори казват: „Макар че похарчиха малко повече пари, намеренията им бяха добри. Когато купуваме неща за Божия дом, трябва да купуваме най-доброто. Това не е пилеене на пари. Не трябва ли приношенията да се използват точно така?“. Има ли принципи в думите им? (Няма.) Тогава какви са тези думи? Не са ли объркани? Безпринципните думи са объркани думи, а безпочвените думи също са объркани думи. Някои хора често изричат думи и доктрини по време на църковния живот. Те са особено красноречиви, говорят по структуриран начин, който звучи доста подредено, и притежават отлични ораторски умения. Какво казват лъжеводачите за такива хора? „Нашият църковен живот разчита изцяло на еди-кой си. Той се изразява по най-изразителния начин и има най-голямо разбиране за Божиите слова. Без него нашият църковен живот би бил невероятно сух и безинтересен“. Те съвсем не са наясно, че тези хора изричат само думи и доктрини. Колкото и да ги слуша човек, няма да получи никакво поучение, няма да разбере истината, нито ще знае как да свърже истината със себе си, за да разбере собственото си състояние и да разреши проблемите си. Под ласкателството и насърчаването на лъжеводачите хората, които изричат думи и доктрини, хората, които обичат да са в центъра на вниманието, и дори хората, които често се отклоняват от темата в изказванията си и на всяко събиране дърдорят по екстравагантни, безсмислени и обширни теми — всички те получават пространство за изява. Лъжеводачите не са способни да ги разпознаят и дори ги считат за талантливи хора, като ги ласкаят с думите: „Вие говорите толкова добре. Защо не напишете статии със свидетелство за преживяване? Колко жалко!“. В църквата тези студенти, професори и интелектуалци са считани за съкровища от лъжеводачите. Те казват: „Тези интелектуалци и професори са талантливи личности. Те имат огромен опит и известност в обществото. Ако станат водачи и работници в църквата, може да се свърши повече работа, а Божиите избраници ще могат да се възползват повече и да придобият повече. В бъдеще църковното дело ще разчита изцяло на тях. Под водачеството на тези интелектуалци вярата ни в Бог със сигурност ще донесе благословии“. Следователно в църквите, в които има лъжеводачи, хората, които имат статус в обществото, хората, които са знаещи, хората, които имат дар слово, хората, които говорят безсъдържателно за думи и доктрини, хората, които имат някакъв престиж и т.н. — всички тези хора, които нямат абсолютно никаква истина реалност, заемат водещи позиции в църквата и лъжеводачите се отнасят към тях като основни сили и дори като към така наречените стълбове на църквата. Когато нещо се случи в църквата, лъжеводачите казват: „Иди питай еди-кого си. Той беше главен изпълнителен директор на компания“, или „Иди питай еди-коя си. Тя беше професор в еди-кой си университет“, или „Иди питай еди-кого си. Той беше водещ адвокат в адвокатска кантора“. Лъжеводачите се отнасят към тези хора като към стълбове и основни сили на църквата. Може ли църковният живот да бъде добър при такива обстоятелства? (Не.) И така, какъв е резултатът? Тези така наречени основни сили и стълбове тайно или дори открито се борят за статус, сформират клики и често разпространяват представи и безпочвени слухове. Братята и сестрите в църквата, които са истински вярващи, които обичат истината, които могат да приемат истината и които имат чисто възприемане на истината, често биват отхвърляни и потискани от тях. Тези така наречени видни обществени личности нямат никаква преданост и никога не действат според истините принципи — независимо дали при изпълнение на дълга си или при извършване на някаква работа — те изцяло следват порядките на невярващото общество. Следователно в такава църква онези, които наистина се стремят към истината, онези, които имат чисто възприемане, и онези, които притежават известна човешка природа и чувство за справедливост, нямат възможност да говорят, нямат право да говорят и със сигурност нямат право да вземат решения. Независимо какво се случва в църквата, онези, които вземат окончателните решения, винаги са от тази група на така наречените най-важни членове. Лъжеводачите боготворят тези хора и сляпо им вярват и затова когато нещо се случи, в крайна сметка те разчитат на тях за намирането на решения. Ако тези хора се стремяха към истината и действаха според истините принципи, това би било нещо добро. Повечето от тях обаче не се стремят към истината. Те притежават известни знания и образование, имат социален статус, а на всичкото отгоре имат и измамна и коварна човешка природа, сладкодумни са и са умели в подвеждането на другите. Точно такава е природата същност на антихристите. Какъв е резултатът от това, че лъжеводачите разчитат на тези хора? Те напълно объркват делото на църквата и реда на църковния живот и провалят навлизането в живота на Божиите избраници, в резултат на което църквата губи напълно своето свидетелство. Някои лъжеводачи се надяват да имат важна клечка в църквата, която разбира от политика и актуални събития, като си мислят: „Ако имаше такъв човек, който да разшири мащаба на църквата, да подсили влиянието ѝ и да подобри репутацията ѝ, щеше да има надежда за работата по разпространяването на евангелието. Това наистина би било повод за празнуване!“. В църквите, които са контролирани от лъжеводачи, по време на църковния живот някои хора говорят обширно за политика, актуални събития, международната обстановка и вътрешните работи, обсъждат личния живот на високопоставени политически личности и дори ясно и логично анализират конспирациите и явните заговори на тези политически фигури. Лъжеводачите, на които им потичат слюнки от завист, казват: „Най-накрая нашата църква има важна клечка, която да ни помогне да поддържаме реномето си! Преди това винаги съм се чувствал обезсърчен, разочарован и не можех да държа главата си изправена, защото на нашата църква ѝ липсваше такава важна клечка. Но сега имаме такъв човек в нашата църква. Затова трябва да го оставим да прави каквото си иска, да казва каквото си иска и да му дадем свобода. Не практикува ли Божият дом свобода и човешки права? Епохата на царството не набляга ли на правата на човека?“. Лъжеводачите се отнасят към онези, които обичат да говорят за политика и да коментират известни личности, които често дрънкат за възвишени празни идеи сред хората, като към редки съкровища и искат да ги превърнат в стълбове и в стожери на църквата. Така често ги насърчават и ги хвалят, защото се опасяват, че ако те станат негативни, това ще повлияе на делото на църквата. Накратко казано, тези лъжеводачи са вцепенени и слепи. Те не могат своевременно да идентифицират различните хора, които прекъсват и смущават делото на църквата. Дори да ги идентифицират, те не могат да прозрат същността на злите хора. Не могат да прозрат дори очевидно злите хора, които попадат в категорията на антихристите, като например онези, които сформират клики и създават независими царства. Когато видят антихристи да сформират клики, да се перчат и да правят каквото си искат с огромната власт, с която разполагат, как ги оценяват лъжеводачите? „Този човек е необикновен, той наистина е забележителен! Преди не бях забелязал този талант. Той е много по-добър от мен, наистина ме засрамва. Вижте способностите му — той е способен да поема неща и да се отказва от тях, да говори със стил и да държи на думата си. Мен, от друга страна, не ме бива за нищо. Като плахо момиченце съм“. Те се възхищават силно на антихристите, кланят им се и с охота стават техни последователи. Едната характерна черта на това проявление на лъжеводачите е слепотата, а другата е вцепенението. Като цяло същността на този проблем с лъжеводачите е свързана с малките заложби.

Хората имат очи, за да могат да виждат нещата. След като човек види нещо, умът му ще реагира и ще направи преценка, а след като направи преценка, ще развие гледна точка и ще придобие път на практикуване. Това доказва, че не е сляп — каквото и да вижда, той има нормална реакция, знае как да се изправи пред него и как да се справи с него. Това е човек с нормално мислене. За хората е характерно да реагират на това, което виждат. Те ръзсъждават и го обмислят в една или друга степен. Докато мислите им се разгръщат, в умовете им постепенно се оформя картината на съответното нещо и те развиват свои собствени гледни точки, отношения и нагласи. И така, каква е предпоставката тези неща да се случат? Очите на човека трябва да са способни да виждат нещата, след което да предават събраната информация на мозъка и ума си за размишление. Ако човек може да вижда нещата с очите си, значи не е сляп, и тогава може да мисли и разсъждава, да има осъзнатост, отношения и гледни точки, и накрая да стигне до правилни заключения. Разбира се, за да се стигне до тези заключения, е необходимо известно време. Какво означава да има осъзнатост, гледни точки и отношения преди да се стигне до тези заключения? Означава, че умът на човека е активен, че не е вцепенен, което доказва, че този човек е жив, а не мъртъв. Лъжеводачите имат малки заложби. В какво отношение са малки? На лъжеводачите им липсват тези две качества. Очите им са отворени, но те не могат да видят как нещата се случват или се развиват, което е слепота. Освен това, когато видят нещата, умовете им не реагират, те не фримрат никакви гледни точки или мисли и те нямат средствата или правилните начини да преценяват, и така да стигнат до заключения. Това е вцепененост на духа. Хората с вцепенен дух не могат да разпознаят нищо, не притежават правилни оценки или точни преценки и в крайна сметка не могат да стигнат до правилни заключения, не знаят как да подходят към съответните неща, как да се справят с тях или да ги разрешат. Това означава да си вцепенен и ниско интелигентен. Когато човек има вцепенен и ниско интелигентен дух до степен да не реагира изобщо, когато нещо се случи, това означава, че е мъртъв — това описва нещата съвсем точно. Нека засега оставим настрана въпроса за това дали лъжеводачите са наистина мъртви и просто да кажем, че имат малки заложби. До каква степен са малки? Колкото и значимо събитие да се случи, те не могат да го видят, а дори да го видят, не могат да го прозрат. Например, колкото и дълго да работят лъжеводачите, те не могат да направят заключения за това каква е същността на даден въпрос, как да го категоризират, как да го окачествят или каква е основата за окачествяването му. Те не знаят как да оценяват тези неща и нямат критерии или принципи за оценяването им. Те са объркани хора, на които им липсва духовно разбиране. Това е основното проявление на лъжеводачите в първата задача. Те са слепи, глупави, безразсъдни и вцепенени, но въпреки това искат да бъдат водачи. Това не забавя ли нещата? То не е ли много притеснително? Ако някой никога преди не е служил като водач и просто се сблъсква с нещо за първи път, и ако този въпрос не се споменава в Божиите слова, и хората не са чували за него — тоест, ако няма преживяване или знания по този въпрос — при такива обстоятелства на този човек ще му трябва време, за да развие правилни прозрения, отношение и гледни точки. Но защо се счита, че лъжеводачите са вцепенени и слепи? Защото съм изговорил толкова много слова, но колкото и да разобличавам и да разнищвам нещата или колкото и примери да давам, лъжеводачите просто научават за самите въпроси, след като чуят Моите слова, но не разбират истините принципи от тях. Освен това, колкото повече говоря, толкова повече се объркват те. Те казват: „При толкова много въпроси, толкова много слова, толкова много истории, кой може да ги запомни всичките и да ги свърже с реалния живот? Не казвай толкова много, малко ми е трудно да възприема всичко това и да го разбера. Просто ми кажи как да се справя с този човек: трябва ли да бъде отлъчен, или да бъде задържан?“. Не е ли това вцепенение? Това е пълно вцепенение! Всъщност като казвам, че са вцепенени, Аз проявявам известна снизходителност към тях, защото този човек може да е млад или вероятно необразован, или може да е много стар и малко объркан — като го казвам по този начин, Аз щадя гордостта им. Но всъщност това са малки заложби и липса на способност да се възприема истината. Това обяснение изяснява нещата.

Ако в църквата възникнат сериозни прекъсвания и смущения и лъжеводачите не могат да прозрат същността на тези проблеми, компетентни ли са те за водаческата работа? Могат ли братята и сестрите да бъдат защитени под тяхното водачество? Може ли делото на църквата, околната среда, в която братята и сестрите изпълняват дълга си, и нормалният ред на църковния живот да бъдат защитени и поддържани? Това са най-основните неща, които водачите и работниците трябва да постигнат. Могат ли лъжеводачите да постигнат тези неща? Не могат. Те дори не могат да идентифицират или да прозрат хората, събитията и нещата, които причиняват прекъсвания и смущения, така че как биха могли да продължат със следващите стъпки в работата си? Те дори не могат да различат най-основните неща, като например кой е добър човек, кой е лош човек, кой е измамник или кой е лицемер — как могат да се справят с църковното дело? Те са неспособни на това. Не че умишлено не вършат реална работа или че са мързеливи и се отдават на предимствата на статуса. Просто имат малки заложби и са неспособни да вършат работата си. Това е същността на проблема. Хората с много малки заложби могат само да бълват думи и доктрини и да се придържат към правила. По време на събиранията те могат само да придумват и да увещават другите, като казват неща от рода на: „Вярвайте правилно в Бог! Как можеш да се отдаваш на плътски удоволствия в такова време? Как можеш все още да ламтиш за пари и светски неща? Бог сигурно е толкова съкрушен!“. Те могат да изнасят проповеди само от този вид. Когато възникнат различни злодеяния като прекъсвания, смущения и даване воля на негативността, те не могат да ги видят или идентифицират. Братята и сестрите искат да живеят нормален църковен живот, но са неспособни да го правят, и искат да имат подходяща околна среда, за да изпълняват дълга си, но не са в състояние да го правят. Лъжеводачите не могат да разрешат тези проблеми, така че каква е ползата от тях? Братята и сестрите искат да живеят църковния живот, да разберат истината, да разрешат трудностите и да изкоренят негативните си състояния. Те искрено се надяват, че водачите и работниците ще могат да разговарят за истината ясно и задълбочено, за да разрешат тези реални проблеми. Ако лъжеводачите държат властта в дадена църква, може ли тези реални проблеми да бъдат разрешени? Лъжеводачите не разбират сърцата на Божиите избраници, нито могат да видят трудностите им. Вместо това те продължават да изричат думи и доктрини и да дърдорят за възвишени празни идеи, което предизвиква голямо разочарование сред Божиите избраници. Кой би искал да посещава редовно събиранията в този случай? Могат ли лъжеводачите да проявяват внимание към Божиите намерения и да изчистят църквата в съответствие с Божиите слова и изисквания от тези зли хора, неверници, нагаждачи и развратни хора, които са нечестиви и обичат светските неща, като им попречат да се намесват и да смущават Божиите избраници и като дадат възможност на Божиите избраници да живеят нормален църковен живот? Могат ли лъжеводачите да постигнат това? Не могат. Когато някой отправи такова искане, какво казват лъжеводачите? „Ти си толкова придирчив! Да не мислиш, че само ти обичаш Бог и че само ти искаш да бъдеш предан в изпълнението на дълга си? Кой не иска това? Те също вярват в Бог и са избрани от Бог. Макар че имат известни проблеми, трябва да се отнасяме правилно към тях. Недей все да намираш кусури на другите. Възползвай се от възможността да се самоанализираш и да опознаеш себе си повече. Трябва да се научиш да бъдеш толерантен и търпелив“. Лъжеводачите са объркани и слепи и нямат принципи в отношението си към различните типове хора. Те не могат да прозрат онези, които трябва да бъдат ограничавани или премахнати, а вместо това ги търпят да правят каквото си искат и да се държат като тирани в църквата, като им предоставят достатъчно пространство за действие, което създава бъркотия в църквата до такава степен, че нивото на разнородност в някои църкви може да се опише с една фраза: Те се превръщат в истинска сбирщина. Зли хора, неверници, развратници, местни тирани и дори хора, които биха продали църквата и братята и сестрите при най-малката опасност — всички те са се смесили заедно в тези църкви. Лъжеводачите не могат да прозрат тези хора и не се справят с тях, нито се занимават с тях. Следователно под водачеството на такива слепи и вцепенени лъжеводачи Божиите избраници не могат да бъдат защитени, а църковното дело и нормалният ред на църковния живот със сигурност не могат да бъдат поддържани. Как могат онези, които обичат истината и са готови да я приемат, да разберат и да достигнат до истината в такъв разнороден църковен живот? Няма ли тези хора да изпитват болка в сърцата си? Ако един църковен водач не може правилно да поддържа църковното дело, нормалния ред на църковния живот или околните среди, в които братята и сестрите да изпълняват дълга си, или да осигури сигурността им, тогава този водач несъмнено е лъжеводач. Защо е наричан лъжеводач? Защото е сляп и вцепенен, което води до повтарящи се случаи на зли хора, които прекъсват и смущават работата на църквата. Освен това, дори когато това вече е имало последствия, той пак не може да се справи и да разреши проблемите своевременно и точно, нито може да поддържа правилно църковното дело и църковния живот на братята и сестрите. Меко казано, такива водачи са некомпетентни по отношение на работата си. По-точно казано, те сериозно се провалят в изпълнението на отговорностите си. Макар че служат като водачи, те защитават интересите на злите хора и на слугите на Сатана, като същевременно пренебрегват делото на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници. Те защитават и търпят тези зли хора да прекъсват и смущават църковния живот за сметка на увреждането на братята и сестрите. Макар че, ако се съди по техните заложби и проявления, те просто имат малки заложби, некомпетентни са в работата си и не могат да бъдат окачествени като антихристи, последствията от техните действия върху делото на църквата са тежки. Естеството на техните действия е същото като това на антихристите, които създават независими царства и потискат братята и сестрите. И в двата случая се предпазват и приемат злите хора и се приемат слугите на Сатана да действат както си искат в църквата. Просто лъжеводачите не вършат зло открито и безочливо и не смущават работата на църквата като антихристите. Те не повличат умишлено хора към себе си и не ги карат да им се подчиняват, но крайният резултат е същият като при антихристите, които създават независими царства. И двете водят до увреждане и съсипване на братята и сестрите, които обичат истината и искрено изпълняват дълга си, и ги оставят без жизнен път. В такава околна среда и в такъв църковен живот е много трудно за братята и сестрите, които искрено изпълняват дълга си, да постигнат напредък в живота и да изпълняват дълга си нормално. Естествено работата по разпространението на евангелието и различните елементи на църковното дело също са силно възпрепятствани и не могат да се развиват нормално. Това е първото проявление на лъжеводачите, което разнищваме по отношение на дванадесетата отговорност — незабелязването и неспособността им да прозират хората, събитията и нещата, които възникват около тях. Това проявление е достатъчно такива хора да бъдат окачествени като лъжеводачи.

II. Лъжеводачите не се справят с хората, които прекъсват и смущават църковното дело, в съответствие с принципите

По отношение на втората задача, описана в дванадесетата отговорност на водачите и работниците, ще разобличим и разнищим проявленията на лъжеводачите. Втората задача е водачите и работниците да използват истините принципи, за да разрешават проблемите своевременно, след като те бъдат установени. Лъжеводачите обаче са некомпетентни и по отношение на тази задача. Следователно второто проявление на лъжеводачите, което ще разнищим, е, че те не познават принципите за справяне с различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църковния живот. Когато лъжеводачите участват в църковния живот, те ядат и пият Божиите слова и четат с молитва Божиите слова, но никога не разбират какво означават те, никога не схващат принципите на всичко, което Бог казва, и не познават принципите и критериите, които Бог изисква по различните въпроси. Това доказва още повече, че лъжеводачите нямат способността да възприемат истината и имат изключително малки заложби. Някои хора казват: „Как може да говориш, че заложбите им са малки? Те готвят много добре, обличат се стилно и говорят приятно, когато общуват с другите. Всички обичат да ги слушат“. Може ли външният вид на човека да представлява неговата същност? Способността да върши добре някои външни неща означава ли, че има добри заложби? За да се оценява, измерва и окачествява каквото и да било, винаги трябва да има точен критерий. За да се измерят заложбите на един човек, критерият е дали неговото възприемане на Божиите слова е чисто. Когато се казва, че тези хора имат малки заложби, се има предвид главно липсата им на способност да възприемат истината. Ние измерваме заложбите на човека въз основа на способността му да възприема Божиите слова. Не е ли това съвсем обективно и справедливо? (Да, така е.) Като сътворено същество, ако не можеш да разбереш словата на Създателя, какви заложби имаш ти? Имаш ли функциониращ ум? Такъв човек няма човешки заложби. Заложбите му са толкова малки, че дори не може да разбере Божиите слова — може ли такъв човек да придобие истината като вярващ в Бог?

Сега ще разговаряме за второто проявление на лъжеводачите и ще го разнищим. Лъжеводачите не знаят как да се справят с онези, които прекъсват и смущават църковното дело, и не могат да разпознават различните хора, събития и неща. Това е достатъчно, за да покаже, че лъжеводачите имат малки заложби, нямат способността да възприемат истината и не притежават заложбите да възприемат Божиите слова. Например някой винаги роптае срещу всеки водач. Лъжеводачите могат да забележат също така, че този човек има проблеми, и да усетят, че прилича на зъл човек и на антихрист. Те могат да доловят някои признаци за нещата, което не е твърде лошо. Но ако ги попиташ: „Кое те кара да казваш, че той прилича на антихрист и на зъл човек? Има ли конкретни проявления като доказателство? Можеш ли да определиш, че той е антихрист и зъл човек, само защото винаги роптае срещу всеки водач? Само това не е достатъчно, за да го окачествиш по този начин. Това е просто въпрос на нрав, проблем с надменност и самоправедност. Има ли той природата на антихрист? Дали е човек, който изпитва неприязън към истината и я мрази? Смущавал ли е църковното дело? Заклеймявал ли е всички водачи и работници като лъжеводачи и антихристи? Правил ли е някое от тези неща?“, те отговарят: „Изглежда, че е правил“. Ако след това попиташ: „Тогава как трябва да го окачествим и да се отнасяме към него?“, те казват, че не знаят. Ако попиташ: „На такъв тип човек трябва ли да му отправим предупреждения и да го разобличим, за да помогнем на братята и сестрите да придобият проницателност?“, те пак не знаят. Това е случай на пълно неведение и неспособност да се прозре каквото и да било. Те могат да забележат някои признаци, но не знаят как да окачествят такива хора или да се справят с тях в съответствие с принципите. Могат ли те да разрешат реални проблеми? Могат ли да помогнат на Божиите избраници да си извлекат поука? Понеже такива личности са зли хора и антихристи, рано или късно те ще бъдат отлъчени. Ако обаче ги премахнеш или изолираш преди действително да са извършили някои злодеяния, те ще роптаят, а братята и сестрите няма да са способни да разберат защо си го направил. Затова е необходимо да ги оставиш да се проявяват за известно време. Когато злодеянията им станат все по-очевидни и те започнат да разпространяват заблуди и безпочвени слухове, да подвеждат и да се опитват да спечелят на своя страна братята и сестрите, да се борят за власт и влияние, да установяват независимо царство и да се опитват да разрушат църковното дело, повечето хора ще са способни ясно да определят тяхната природа същност и естествено ще бъдат способни да се изправят, за да ги разобличат, разпознаят и отхвърлят. Тогава можеш да ги премахнеш и да се справиш с тях в съответствие с истините принципи. Само ако работиш по този начин, ще помогнеш на братята и сестрите да развият проницателност. Могат ли лъжеводачите да се справят с проблемите по този начин и да ги разрешават? На лъжеводачите им липсват тези заложби и мъдрост. Виждаш ли някой лъжеводач, който може своевременно да се справи със злите хора и антихристите? Няма нито един. Ето защо лъжеводачите изобщо няма да защитят братята и сестрите от смущенията на злите хора и от подвеждането на антихристите. Повечето лъжеводачи не само не успяват да опознаят себе си, след като бъдат освободени от длъжност, но също така се оплакват много, като мърморят, че Божият дом е несправедлив към тях, казват, че това е подобно на „използване и после захвърляне като непотребна вещ“, твърдят, че са положили усилия, но не са получили признание и са били онеправдани. Ако ги разобличиш като лъжеводачи, те продължават да роптаят, като си мислят: „Служих като водач няколко години. Дори да нямах постижения, поне изтърпях несгоди. Защо бях освободен от позицията си? Това е подобно на използване и после захвърляне като непотребна вещ!“. Независимо как ги разобличаваш, те продължават да роптаят. Дори казват: „Когато откриех антихрист, ставах толкова тревожен, че често ми излизаха афти по устата и не можех да спя добре. Как бих могъл да имам такова бреме, ако съм лъжеводач?“. Те не са свършили нито една от необходимите работи, били са неспособни да свършат каквото и да било от тях и дори не са знаели какво да правят, но въпреки това успяват да се възхищават на себе си. Не е ли това притеснително? Колко отвратително е това!

По отношение на различните проблеми, които възникват в църквата, лъжеводачите са съвсем наясно, че естеството им е да прекъсват и смущават църковното дело, но въпреки това не им обръщат внимание. Когато видят очевидни проблеми, те просто отбиват номера и не смеят да разобличат истинската същност на проблемите. Правят само някои намеци и увещания, като проповядват доктрини, без да засягат въпросите по същество, и толкова. Когато се сблъскат със зли хора и с антихристи, те са безпомощни, отнасят се с безразличие, сякаш това няма нищо общо с тях. Не знаят най-уместния начин, по който да се отнесат към тези проблеми, не знаят какво да кажат, за да ги разрешат, не знаят как да защитят братята и сестрите и нямат никакво бреме. Всичко, което имат, е малко добронамереност: „Знам, че си зъл човек. Няма да ти позволя да смущаваш братята и сестрите и да им вредиш. Докато съм на тази позиция, трябва да защитавам братята и сестрите и да изпълнявам дълга си докрай“. Каква полза от това? Разрешил ли си проблема? Докато си зает да се тревожиш, дали антихристите ще стоят бездейни? Ще спрат ли да смущават църковното дело? Когато видят, че си безполезен и страхлив водач, неудачник без никаква мъдрост и със сигурност без никаква работоспособност, те изобщо няма да те вземат на сериозно. Повечето антихристи и зли хора са особено лукави и коварни. Те подвеждат и смущават братята и сестрите, а ти нямаш средство да ги спреш или да ги ограничиш. Нито знаеш от кого да потърсиш помощ за разрешаване на проблемите. Просто си тревожен и ядосан, плачеш, докато се молиш. Изглеждаш толкова жалък. Изглежда така, сякаш проявяваш голямо внимание към Божиите намерения и толкова много се грижиш за братята и сестрите. Не можеш да се справиш дори с толкова очевидно зли хора като антихристите. Неспособен си да разнищиш действията и поведенията на антихристите в съответствие с истината, нито си способен публично да разобличиш намеренията, мотивите и поведенията на антихристите, за да помогнеш на братята и сестрите да развият проницателност. Не можеш да направиш нито едно от тези неща. Някои лъжеводачи дори казват: „Никой не бива да разобличава антихристите. Ако братята и сестрите знаят, че те са антихристи, и ги избягват, антихристите ще търсят отмъщение“. Не е ли това да бъдеш безполезен страхливец? Могат ли такива хора да се справят с църковното дело? Могат ли те да защитят братята и сестрите, за да могат последните да живеят нормален църковен живот? Какъв е този начин на разрешаване на проблемите? Когато нищо не се случва, те могат да проповядват доктрини до безкрай, но когато нещо се случи, те са заблудени и объркани, и могат само да хленчат. Не са ли безполезни страхливци? Докато Гледат как антихристи подвеждат братята и сестрите и зли хора ги смущават, те са безпомощни и нямат отговор. Дори не знаят как да направят най-основното нещо — да се обединят с братята и сестрите в църквата, които имат относително чувство за справедливост, притежават човешка природа и могат да приемат истината, за да разговарят заедно, да използват Божиите слова за разрешаване на тези проблеми и да разобличат и разпознаят антихристите. Такъв човек не е ли безполезен? (Да, така е.) Някои лъжеводачи са прекалено предпазливи, страхливи и безполезни. До каква степен са страхливи и безполезни? Когато се появят зли хора, за да прекъсват и смущават църковното дело, като говорят особено грубо и нагло, те са толкова уплашени, че треперят, като си мислят: „Не смея да се справя с тях. Те са опасни. Те са зли хора в света. Ако ги разоблича, за да защитя братята и сестрите, те със сигурност ще намерят нещо срещу мен и ще си отмъстят. Тогава как мога да продължа да бъда водач? Те знаят къде живея. Ще навредят ли на семейството ми? Ще ме докладват ли за това, че вярвам в Бог?“. Такива лъжеводачи не могат да вършат църковното дело. Прекомерният им страх ги задушава в бездействие. Те естествено изобщо не могат да разберат принципите за справяне с такива проблеми и с такива хора. Онзи, който е окачествен като човек, който прекъсва и смущава църковното дело, не е човек, който просто понякога допуска грешка. По-скоро човешката му природа е толкова зла, че той винаги върши безразсъдни прегрешения и извършва множество злосторства. Такива личности несъмнено имат същността на зли хора. Справянето със злите хора изисква и някои мъдри методи. Трябва да вземете предвид условията и околната среда, както и какви действия могат да предприемат злите хора, след като се справите с тях, и дали това може да донесе неприятности на църквата. Само чрез внимателно обмисляне на тези аспекти можете да се справите с въпроса по подходящ начин, по начин, който е съобразен с истините принципи и който почива на мъдрост. Онези, които разбират истината, несъзнателно ще схванат принципите, докато се справят с такива проблеми. Докато вършат тази работа, те постепенно ще разберат как да се отнасят към различните хора, ще развият начини и методи и ще имат мъдрост в сърцата си. Но на лъжеводачите напълно им липсват тези начини, методи и мъдрост. Това е така, защото те не проявяват внимание към Божиите намерения, не обмислят дали делото на Божия дом ще бъде засегнато или дали водачите и работниците ще се сблъскат с опасност. Понеже не обмислят тези неща, те се справят с въпросите без принципи и още повече — без мъдрост. Лъжеводачите не могат да се справят с тези проблеми и не си извличат поуки от тях, което доказва, че нямат желание да се учат, некомпетентни са, пренебрегват същинските задачи и са неспособни да вършат каквато и да е работа. Когато видят зли хора и антихристи да вършат зло и да предизвикват смущения, те нито ги разобличават, нито разрешават проблемите. Мислят само как да защитят собствените си интереси, без никаква загриженост за църковното дело или навлизането в живота на Божиите избраници. Някои лъжеводачи тормозят слабите, като същевременно се страхуват от по-силните от тях. Безмилостно тормозят онези, които са относително кротки, и парадират със силата си пред тях, но когато срещнат зли хора и антихристи, не спират да се усмихват и да сипят ласкателства. Може ли Бог да харесва такива лъжеводачи и лъжеработници, които нямат принципи? Категорично не. Може ли Божият дом да развива хора, които тормозят слабите и се страхуват от силните, които нямат чувство за справедливост, за да бъдат водачи и работници? Категорично не! Всички тези хора са неверници, които нямат съвест или разум и изобщо не приемат истината, и Божият дом не ги иска.

Когато в работата на лъжеводача възникнат проблеми, реакцията му винаги е да бяга от отговорност. Най-обичайната му реплика е „Разговарял съм с тях“. Подтекстът тук е: „Казах всичко, което трябваше, така че те носят отговорност, когато нещо се обърка. Аз нямам нищо общо с това“. Ето защо изречението „Разговарял съм с тях“ е талисман и девиз на лъжеводачите. Ако един лъжеводач види антихрист да се държи по собствени правила, да действа необуздано и да предизвиква смущение в църквата, той също използва метода на общение и помощ. След като каже няколко думи на увещание и предупреждение, той предполага, че антихристът ще бъде послушен и покорен и повече няма да подвежда хората или да смущава църковния живот. Не е ли това едно глупаво предположение? Начинът, по който работи лъжеводачът, е да използва такъв глупав подход за ограничаване на смущенията на антихристите, което наистина е крайно глупаво! Лъжеводачът не прави нищо друго, освен сляпо да се занимава с рутинна дейност. Той просто се занимава с общи дела, като същевременно е неспособен да извършва основна работа. Не пои онези, които са способни да приемат истината, не ограничава онези, които прекъсват и смущават, и не премахва онези, които безразсъдно вършат прегрешения и отказват да се променят, въпреки многократните увещания. По-специално, той не обръща внимание на това, че антихристите вършат зло и причиняват смущения. Нито ги разобличава, нито ги разпознава, нито ги премахва, нито ги отлъчва, а им позволява да вършат зло и да смущават църковното дело. Изобщо не го е грижа и смята, че злодеянията на антихристите нямат нищо общо с него. В работата си лъжеводачите са способни само да отбиват номера. Вършат малко обща работа и след това си мислят, че са свършили реална работа и че отговарят на критериите за водачи и работници. Който и да прекъсва и смущава делото на църквата, те само му изреждат някои доктрини, отправят няколко увещания и напомняния и си мислят, че проблемът е разрешен. Заети са по цял ден, занимават се както с големи, така и с дребни въпроси, и смятат, че се справят добре. Дори се хвалят, като казват: „Погледнете нашата църква. Всеки е полезен: онези, които могат да проповядват евангелието, проповядват евангелието, онези, които могат да правят видеоклипове, правят видеоклипове, онези, които могат да пеят, записват химни — нашият църковен живот процъфтява!“. Те обаче изобщо не виждат множеството скрити проблеми в църквата. Не смеят да се справят с онези зли хора и неверници, които постоянно прекъсват и смущават църковния живот, затова не им обръщат внимание. Затварят си очите за антихристите, които действат по свой собствен начин, като всеки от тях се опитва да привлече хора и да сформира свои собствени малки групи. Неспособни са да отговорят на многото въпроси, повдигнати от новоповярвалите, които са гладни и жадни за праведност. Вместо да намират начини за разрешаване на тези реални проблеми, лъжеводачите винаги се опитват да ги избягват, като същевременно твърдят, че „църковният живот процъфтява“. Не е ли това преструвка и измама? Лъжеводачите оставят тези неверници, зли хора и антихристи в църквата, без да ги премахват или да се справят с тях, като им позволяват безразсъдно да вършат прегрешения и да превръщат църковния живот в пълен хаос, като през цялото време се преструват, че не забелязват това. Такива лъжеводачи са напълно слепи! Те действат като защитен чадър за неверниците, злите хора и антихристите и дори изпитват чувство на гордост от това, като си мислят, че като не премахват тези изчадия, проявяват любов и защитават Божиите избраници. Не е ли това прекъсване и смущаване на църковното дело? Не е ли това умишлено оказване на съпротива на Бог и обръщане срещу Него? Но лъжеводачите съвсем не осъзнават това. Ако ги попиташ дали тези реални проблеми са разрешени, те казват: „Кастрил съм ги, разговарял съм с тях“, което би следвало да означава, че проблемите са разрешени и че вече нямат нищо общо с тях. Не е ли това бягство от отговорност? Според лъжеводача, когато човек извърши някакво лошо деяние, доколкото той нехайно скастри извършителя и му отправи няколко напомняния и увещания, работата му е свършена и сякаш е разрешил проблема. Не е ли това извършване на измама? Лъжеводачите очевидно не премахват своевременно неверниците, злите хора и антихристите, а след това привеждат правдоподобни доводи, като казват: „Разговарях с тях за Божието слово, всички те осъзнаха какво са направили и изпитаха угризение, всички плакаха и казаха, че определено ще се покаят и повече няма да се опитват да установяват собствено независимо царство“. Не мамят ли себе си тези лъжеводачи, като деца, които си играят на семейство? Тези неверници, зли хора и антихристи са все хора, които изпитват неприязън към истината. Никой от тях не приема изобщо истината и те не са обект на Божието спасение. По-скоро те са обект на Божията ненавист и омраза. Но лъжеводачите се отнасят към тези неверници, зли хора и антихристи като към братя и сестри и им помагат с любов. Какво е естеството на проблема тук? Дали глупост и невежество им пречат да виждат ясно тези хора, или те се опитват да им угодят от страх да не ги обидят? Каквато и да е причината, най-важното е, че лъжеводачите не вършат реална работа и не приемат истината, нито признават грешките си, когато биват кастрени. Това е достатъчно да покаже, че лъжеводачите изобщо не притежават истина реалност. Те не работят съобразно работните подредби на Божия дом и действат нехайно, особено що се отнася до работата по изчистване на църквата. Само отбиват номера, като изчистват няколко очевидно зли хора. Когато бъдат разобличени и кастрени, дори намират различни причини и извинения, за да избягат от отговорност и да спорят в своя защита. Ето защо всеки лъжеводач, който не върши реална работа, е препъникамък, който възпрепятства изпълнението на Божията воля. Лъжеводачите вършат само малко повърхностна, обща работа, която няма никаква стойност. Те никога не разрешават различните проблеми, които възникват в църквата. Просто ги избягват. Това не само забавя нормалния ход на църковното дело, но засяга и навлизането в живота на Божиите избраници. Със сигурност може да се каже, че лъжеводачите прекъсват и смущават църковното дело и действат като защитен чадър за неверниците, злите хора и антихристите. В критичния момент на духовната война те застават на страната на злите хора и антихристите, за да се съпротивляват на Бог и да Го мамят. Не е ли това проявление на предателство към Бог? Ако се съди по възгледите и поведенията на лъжеводачите, е ясно, че те просто не са хора, които се стремят към истината, че изобщо не разбират истината и са напълно неспособни да вършат водаческата работа.

Лъжеводачите не се отнасят към хората въз основа на Божиите слова, а съобразно собствените си предпочитания. Те действат без никакви принципи, като правят каквото си искат. Когато видят антихристи да смущават църквата, лъжеводачите не ги мразят. Те вярват, че като им прочетат някои от Божиите слова, могат да ограничат прекъсванията и смущенията им. Що за хора са антихристите? Те са дяволи, те са сатани! Без значение колко години са вярвали в Бог, антихристите изобщо не приемат истината и могат да прекъсват и да смущават църковното дело, както и да смущават навлизането в живота на Божиите избраници. Те са дяволите и сатаните от реалния живот. Лъжеводачите се надяват да накарат антихристите да изпитат угризение и да променят решението си, след като им прочетат няколко откъса от Божиите слова. Не е ли това изключително глупаво? Хора като антихристите изобщо не приемат истината. Колкото и злодеяния да извършат, те няма да се самоанализират или да се опознаят, и колкото и грешки да допуснат, няма да ги признаят. Те са нещастници, обречени на ада, а ти си мислиш, че като им прочетеш няколко откъса от Божиите слова и им отправиш няколко думи на увещание, можеш да ги промениш — не е ли това самозалъгване? Ако поквареното човечество можеше толкова лесно да приеме истината, на Бог нямаше да се налага да извършва делото на правосъдието и наказанието. Защо Бог казва толкова много слова и изразява толкова много истини в Своето дело? Защото спасяването на хората не е лесно, защото трудностите на хората са твърде много и тяхното непокорство е твърде голямо! Само онези, които могат да приемат истината, може да бъдат спасени. Онези, които изпитват неприязън към истината и я мразят, не може да бъдат спасени. Лъжеводачите вярват обаче, че ако кажат няколко сурови думи на неверниците, злите хора и антихристите, тези лица ще изпитат угризение и ще стигнат до себепознание, и че ако след това им кажат няколко поучителни и утешителни думи, те ще се покаят, така че да могат да се съсредоточат върху изпълнението на дълга си, да станат предани и да претърпят промяна в нрава, като така превърнат антихристите в покорни овце. Не е ли това глупава идея? Тази идея е изключително глупава! Това са бълнуванията на лунатик — как биха могли нещата да са толкова прости! Бог върши делото на правосъдието повече от тридесет години, а колко себепознание и преобразяване са постигнали хората? Само малцина са постигнали някакви резултати. Онези, които не обичат истината, независимо колко проповеди слушат, в най-добрия случай разбират някои доктрини. Техният живот нрав изобщо не се е променил и дори рядко може да се видят добро поведение и добри дела от тях. Що за хора са това? Това са хора, които ядат хляб до насита — те изобщо не приемат истината. Те се съсредоточават само върху това да се наслаждават на Божията благодат и преследват само благословии. Те не са нищо повече от пременени в дрехи зверове! Хората са били дълбоко покварени от Сатана. Те са пълни с покварен нрав, а костите и кръвта им са пълни с отровите на Сатана. Ако не могат да приемат истината или Божия съд и наказание, как могат истински да се покорят на Бог? Как могат да изпълняват дълга си предано? Как могат да се боят от Бог и да отбягват злото? Може ли постигането на спасение да бъде толкова просто, колкото хората си го представят? Сатана е покварявал хората в продължение на няколко хиляди години до такава степен, че те са се превърнали в дяволи. Сега Бог е дошъл да ги спаси и независимо колко слова изрича Тoй, превръщането на превърналите се в дяволи хора в истински човешки същества е изключително трудна задача. Не само че Бог трябва да изрази много истини, но хората също трябва да направят всичко възможно да сътрудничат, като се стремят към истината, като я приемат и я практикуват — само тогава могат да се освободят от влиянието на Сатана и да постигнат Божието спасение. Бог веднъж каза: „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“. Въпреки че много хора вярват в Бог, само онези, които наистина преживяват Божия съд и наказание и напълно се покоряват на Неговото дело, могат да бъдат пречистени и доведени до съвършенство. Онези неверници, зли хора и антихристи, които не приемат ни най-малка част от истината, изпитват неприязън към истината в сърцата си. Те никога няма да постигнат Божието спасение и може единствено да бъдат разкрити и отстранени от Божието дело. Лъжеводачите нямат разбиране за Божието дело. Те мислят за Божието дело на спасяването на хората по толкова прост начин и вярват, че като прочетат някои от Божиите слова на злите хора и антихристите и кажат няколко сурови думи на кастрене, те ще се покаят, ще се променят и ще станат предани в изпълнението на дълга си. Какъв е проблемът тук? Освен че не се стремят към истината и не я разбират, това е така и защото лъжеводачите имат изключително малки заложби. Поради това те нямат никакво разбиране, когато става въпрос за Божието дело и за това как Бог спасява хората. За да видите каква е същността на човек, дали той има истината реалност и как трябва да се отнасяте към него, е необходимо да вземете предвид неговите заложби и отношението му към истината — трябва да наблюдавате какво е неговото възприемане на истината и дали той може да приеме истината. И така, каква е основата за измерването на това дали човек може да възприеме истината? Тя зависи най-вече от качеството на неговите заложби и дали възприемането му на Божиите слова е чисто. Някои хора живеят до петдесет-шестдесет години и все още не могат да прозрат същността и действителността на човешката поквара. Те все още си представят, че човешкото общество е красиво и искат да живеят в мир и хармония с другите. Не е ли това изключително глупаво и наивно? Ако вярата в Бог можеше да превърне всички в добри хора, щеше ли да има нужда от Божието дело на правосъдието и наказанието, за да спаси хората? Лъжеводачите не окачествяват различните хора въз основа на Божиите слова, а по-скоро само въз основа на външното им поведение и на лични впечатления. Работата, която вършат, също е много повърхностна, подобно на деца, които си играят на семейство. Те си мислят, че понякога могат да намерят точните Божии слова, които да приложат в дадена ситуация, и че простото прочитане на някои от Божиите слова на хората ще ги промени: „Вижте, под моето водачество и с моето увещание, с моята любяща помощ Божиите слова дадоха резултат върху хората. Те вече не искат да бъдат антихристи и са готови да променят възгледите си за вярата в Бог. Вече няма да се борят за власт и облаги, нито ще установяват независими царства. Вече няма да прекъсват и смущават църковното дело и вече няма да подвеждат или увличат на своя страна братята и сестрите!“. Можеш ли да ги ограничиш? Никога не можеш да ограничиш онези, които са истински зли хора, причиняващи прекъсвания и смущения. Понеже имат същността на зли хора, те вършат злодеяния по всяко време денем и нощем. Те вършат зло, винаги когато им се отдаде възможност. Редно ли е да не ги премахнеш от църквата? Ще спрат ли доброволно злодеянията си? Те не са хора. Те са дяволи и сатани! Колко години дяволите и Сатана са се съпротивлявали на Бог? Те все още се съпротивляват на Бог и до днес. Антихристите и всякакви зли хора, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата, са дяволите и сатаните от реалния живот. Те са враговете в реалния живот. Могат ли те да променят същността си заради няколко твои думи или заради твоето любящо сърце? Толкова си глупав! Мислиш си, че можеш да спасиш хората от греха, само защото разбираш малко доктрина? Можеш ли да ги спасиш? Те са обречени на ада, а ти си мислиш, че няколко добри думи могат да ги променят. Толкова ли е лесно? Ако хората бяха толкова лесни за спасяване, на Бог нямаше да Му се налага да казва толкова много слова или да извършва делото на правосъдието и наказанието. Щеше ли да има нужда да изразходва толкова много време и толкова много кръв от сърцето Си, за да спаси хората?

Сега в църквата различни хора вече са разкрити и обособени според типа си. Всеки трябва да бъде категоризиран според типа му, а в Божия дом има принципи и управленски закони, които указват как да се отнасяме и как да се справяме с различните типове хора. Бог има търпение и толерантност, милост и любяща доброта, и праведен нрав — но не забравяйте, че Бог има също гняв и величие. Някои хора казват: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Това е вярно, но Бог желае „всеки човек“ да бъде спасен, а не всяко нещо или всеки дявол. Когато хората падат в погибел, Бог изпитва тъга и скръб. Когато дяволите падат в погибел, това е техният подобаващ край и тяхното заслужено наказание. Бог не скърби за тях. Такъв е Божият нрав и такъв е Неговият принцип в отношението Му към хората. Хората винаги искат да противоречат на Бог, като си мислят, че онези неверници, зли хора и антихристи също са хора. Те вярват, че онези, които постоянно прекъсват и смущават църковното дело, също са хора, че онези, които се борят за статус и установяват независими царства, също са хора, че онези, които постоянно се занимават с разврат, също са хора. Те причисляват всички тези дяволски типове към Божиите избраници. Не е ли абсурдно това? Не противоречи ли то на Божиите желания? Понеже възгледите им по въпросите напълно противоречат на Божиите слова и на истината, техните мнения за различните негативни личности, дяволи и сатани са напълно противоположни на Божиите слова и много сериозно се различават от тях. Бог никога не се е отнасял към дяволите, които следват Сатана, като към хора. Как окачествява Бог тези хора? Те са слуги на Сатана, те са зверове. Лъжеводачите, водени от добрите си намерения и объркана любов и подтикнати от самозаблуда, се отнасят към тези неверници, дяволи и слуги на Сатана като към братя и сестри. Следователно те им показват голяма любов и доброта, като постоянно им помагат и ги подкрепят. В резултат на това, че лъжеводачите разпростират своята подкрепа, помощ и водачество върху тези хора, истинските братя и сестри, тези, които Бог иска да спаси, са силно смутени. Църковният живот никога не може да влезе в правилния път и братята и сестрите никога не могат нормално да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за истината без никакво смущение от зли хора. Не е ли това „постижението“ на лъжеводачите? Тяхното „постижение“ е доста значимо: те не само не успяват да защитят братята и сестрите, но оказват и незаслужено уважение и защита на онези зли хора и антихристи. Не е ли това прекъсване на църковното дело? Естеството на това, което лъжеводачите правят, е прекъсване, но те си мислят, че поддържат църковното дело и че подпомагат и подкрепят Божиите избраници. Как гледа Бог на тези действия на лъжеводачите? Бог ги ненавижда, Той ги ненавижда силно! Лъжеводачите не вършат реална работа, а се съсредоточават върху закрилата на злите хора и действат като слуги на Сатана. Стига се до там, че Божиите избраници — онези, които обичат истината — са неспособни да получат подкрепата и ресурса на църквата, въпреки че живеят църковен живот и въпреки че искат да изпълняват дълга си, но безопасността им не може да бъде гарантирана. Лъжеводачите са в пълно неведение по тези въпроси и си мислят: „Отнасям се към всички еднакво, тогава защо се оплаквате? Какво точно трябва да направя, за да ви удовлетворя? Ето какво означава да се отнасяш справедливо към хората. Вие просто сте придирчиви и трудно може да ви се угоди! Както и да е, аз отговарям пред Бог. Правя всичко пред Бог!“. Не са ли те неподатливи на никакъв разум, щом могат да бълват такава реторика? Не са ли те глупави до крайност? Те наистина са неподатливи на разум и са глупави до крайност. Божият дом всеки ден говори за това как Бог спасява човечеството, но лъжеводачите никога не разбират Божиите слова. Те си мислят, че независимо кой е човекът, независимо каква е неговата същност, независимо колко зли са били деянията, извършени от него и колко злонамерена е човешката му природа, под напътствието на Божиите слова и с помощта на любящата подкрепа на хората, той в крайна сметка ще се покае и ще се върне назад. Не е ли този възглед напълно погрешен? (Да, така е.) Освен че имат много погрешно възприемане на Божиите слова, лъжеводачите също така се преструват, че разбират Божиите намерения и, като мислят едностранчиво и действат според собствените си егоистични желания, показват доброта и любов към злите хора и антихристите. И какъв е резултатът? В крайна сметка те прикриват злите хора и антихристите, стават техни съучастници, предоставят им възможности и благодатна почва да прекъсват и смущават църковното дело и църковния живот. Междувременно братята и сестрите, които наистина се нуждаят от защита, биват пренебрегвани от лъжеводачите, които никога не ги питат: „Как се чувствате от това, че в църквата има такива зли хора и антихристи, и хора, които дават воля на негативността си и разпространяват представи? Съгласни ли сте да ги задържим в църквата? Готови ли сте да изпълнявате дълга си и да живеете църковен живот заедно с тях?“. Те никога не питат как се чувстват братята и сестрите по отношение на всичко това. Какво мислите — не са ли такива водачи и работници доста отвратителни? Те действат под знамето на водачи и работници, носят такива титли, но всъщност вършат работа по закрилата на Сатана и слугите на Сатана. Наистина е тъжно! Ако кажете, че такива водачи и работници имат малки заложби и не вършат реална работа, те може да не са убедени в това. Ще се почувстват онеправдани, като си мислят, че са заети всеки ден и че не бездействат, така че как може да не вършат реална работа? Но въз основа на техните проявления — чувството, че и двете групи хора са важни, като мислят, че и двете групи трябва да бъдат третирани еднакво, използват справедливото отношение като извинение, за да позволят на злите хора и на онези, които прекъсват и смущават, да властват тиранично в църквата, и допускането на различни злодеяния да продължават в църквата — какви са тези водачи и работници? Въз основа на техните проявления, на начина им на работа, на принципите им на работа и на мотивите им за вършенето на работа, те безспорно са лъжеводачи и объркани глупаци. Точно ли е да се каже това? (Да.)

В обществото, независимо за коя група или класа хора става дума, не се прави разлика между зли и добри хора, още по-малко се обсъжда как Сатана покварява хората или каква е същността на поквареното човечество. Дори не се прави разлика между добро и зло. Но в Божия дом всичко се основава на Божиите слова. Истината никога не се променя и Божиите слова постигат всичко. В църквата всички типове хора са разкрити от Божиите слова и са естествено разпределени според типа си. Всички типове хора трябва да бъдат използвани по най-добрия начин въз основа на човешката им природа, стремежи и същност. Това категоризиране по ранг ли е? Това не е категоризиране на хората по ранг, а е категоризиране. Всеки човек трябва да бъде разпределен според типа си — трябва да бъде поставен там, където принадлежи. Смесването не е приемливо, смесването е временно и е за определен период. Например, когато плевели и жито са смесени заедно, ако скубането на плевелите засяга житото и може да доведе до загиването му, тогава плевелите все още не бива да се скубят. Това, че не се скубят, не означава обаче, че не са категоризирани — тогава кога трябва да се скубят? В подходящия момент. Бог ще подготви момента. Сега е моментът всеки да бъде разпределен според типа си. Всички видове хора трябва да бъдат категоризирани. Това е необходимо. Защо трябва да се свърши тази работа? От теоретична гледна точка това е в основата на Божиите слова. От гледна точка на реалната ситуация е необходимо да се направи това — то има практическа стойност и е наложително да се направи. Когато скубането на плевелите не засяга житото, плевелите трябва да бъдат изскубани и отделени от житото. Ако към неверниците и злите хора — онези, които са плевели, — се отнасят като към братя и сестри, това е твърде несправедливо към всички братя и сестри, които искрено отдават всичко на Бог. От една страна, тези хора често ще бъдат смущавани, повлиявани и увреждани от зли хора, които прекъсват и смущават делото на църквата. От друга страна, някои хора с малък духовен ръст не разбират истината и ще бъдат възпрени, ще станат негативни и слаби или дори ще се препънат, когато влязат в контакт със зли хора, които прекъсват и смущават. Освен това всичко, което правят хората, които прекъсват и смущават, и всяка дума, която казват, води до хаос, бъркотия и ситуации на безпорядък. Най-реалистичната ситуация е тази, в която изпълняват дълг или вършат някаква работа, но безразсъдно вършат прегрешения и не следват принципите, което води до голяма загуба на работна сила, на материални и финансови ресурси, без да се постига резултат. В крайна сметка какво се случва? Когато бъдат освободени от длъжност, всички трябва да платят за злодеянията им. Работата трябва да се поправи, а работната сила, материалните ресурси, времето и най-скъпоценната енергия на всеки, изразходвани преди тези лица да бъдат освободени от длъжност, са пропилени поради техните безразсъдни прегрешения и не могат да бъдат компенсирани. Негативното въздействие, което са оказали върху тази работа, е твърде голямо! Никой не може да понесе тази отговорност. Дори ако работата бъде свършена добре по-късно, предишните загуби не могат да бъдат компенсирани от никого. Някои хора казват, че те трябва да бъдат накарани да платят пари. Това също би следвало да се направи, но могат ли парите да купят време? Могат ли парите да купят времето и енергията на братята и сестрите или искрената цена, която са платили? Не, не могат — те са безценни! Без значение колко хора причиняват прекъсвания и смущения в църквата, последствията са неизмерими. Навлизането в живота на множество братя и сестри ще бъде засегнато. Загубата е значителна и не може да бъде компенсирана. Може ли загубата за живота на братята и сестрите да бъде компенсирана? Кой ще плати за тази загуба? Така че тези зли хора трябва да бъдат изчистени. Те не са от същия тип хора като братята и сестрите, които се стремят към истината. Те принадлежат към кохортата на дяволите и Сатана и идват в Божия дом, за да смущават и унищожават. Ако тези зли хора не бъдат премахнати от църквата, делото на църквата и редът на църковния живот никога не могат да бъдат гарантирани. Независимо колко хора съставляват дадена група, щом сред тях има един човек, който прекъсва и смущава — някой, който безразсъдно върши прегрешения, който никога не действа според принципите, който никога не приема положителните неща или истината, който не слуша никого, който действа самоволно, независимо дали има някакъв статус или власт, и по същество е жив Сатана — докато такъв човек стои в църквата, рано или късно той ще донесе голямо смущение и прекъсване на делото на църквата. Когато дойде денят да го премахнат и да се справят с него, колко хора ще трябва да разчистват неблагоприятните последствия и безпорядъка, които той е причинил! Следователно премахването или отлъчването на тези зли хора и антихристи е важна задача, която водачите и работниците трябва да поемат и към която не трябва да се отнасят небрежно. Лъжеводачите обаче проявяват доброта и любов към онези, които трябва да бъдат премахнати или отлъчени, затварят си очите за злодеянията им, толерират ги и ги приемат като братя и сестри, и дори смятат онези, които са им полезни, за талантливи хора, и ги развиват и ги използват. Независимо какви лоши неща правят те, лъжеводачите намират извинения, за да ги оправдаят, и дори им оказват любяща помощ и подкрепа. До известна степен не е ли това умишлено прекъсване? (Да.) Лъжеводачите действат според собствените си идеи и собствената си доброта и ентусиазъм, като в крайна сметка причиняват големи неприятности на църквата и на Божиите избраници! Ако тези зли хора държат властта, бедствията и последствията, които носят на църквата, са неизчислими.

В Божия дом понастоящем има правило, че който и да извърши прегрешения, щом това причинява загуба на Божия дом, той трябва да я компенсира. Ако загубата е твърде голяма и последствията са сериозни, може ли проблемът да се разреши само с парично обезщетение? Някои загуби не могат да бъдат компенсирани с никакво парично обезщетение. Те са непоправими и невъзстановими. Всеки ден сега е много ценен и решаващ. След като е минал един ден, може ли това време да бъде върнато? То също е невъзстановимо. Защо казваме, че за пропускането на определени неща се съжалява цял живот? Точно защото времето не може да бъде върнато. Какво имам предвид, като казвам това? Най-добре е да се предотвратят проблемите, преди да възникнат, вместо да се харчат пари за разрешаването им, след като са настъпили. Това е най-добрият начин за разрешаване на проблемите. „Да заключиш вратата на конюшната, след като конят е избягал“, е крайна мярка. Най-добре е да се извърши превантивна работа, преди нещата да се случат. Това означава, че преди да възникнат каквито и да било прекъсвания или смущения, водачите и работниците трябва да имат ясна проницателност и пълно разбиране на различните типове хора в църквата и внимателно да наблюдават и своевременно да схващат състоянията, нрава и стремежите на различните типове хора, както и тяхното отношение и възгледи при изпълнението на дълга, за да осигурят на всички братя и сестри нормален църковен живот и среда за изпълнение на дълга им. По този начин делото на църквата може да напредва по подреден начин. Това са отговорностите на водачите и работниците. Разбира се, лъжеводачите не са на нивото, изисквано за тази работа. Те са объркани глупаци и безполезни хора. Сега те имат умна идея: „Всеки, който не следва принципите и оплеска работата, ще бъде глобен! Ако антихрист направи нещо нередно, ще бъде глобен!“. Те мислят, че налагането на глоби е най-доброто решение и най-добрият практически принцип. Ако всички проблеми можеха да бъдат решени чрез налагане на глоби, каква би била ползата от това да се стремите към истината? Защо лъжеводачът се нарича лъжлив? Защото не разбира истината и се отнася към спазването на правилата като към практикуване на истината, а думите и доктрините, които разбира, счита за истина, и когато се случат неща, той изобщо не може да намери правилните принципи или посока и не може да разреши проблемите из основи. Той изобщо не разбира Божиите слова и не може да схване какво има предвид Бог, но въпреки това иска да работи и да бъде водач или работник — колко глупаво! Какво е основното проявление на лъжеводача в това отношение? Той не може да прозре същността на различните типове хора, които прекъсват и смущават делото на църквата, не може да ги категоризира и със сигурност не може да се отнася към тях и да се справя с тях според принципите. В ума на лъжеводача всичко това е объркана каша. Той спекулира относно Божиите слова и относно това, което Той има предвид въз основа на своя ентусиазъм и на собствените си представи и фантазии. В същото време той налага своята доброта, ентусиазъм и лични фантазии и представи на Бог, като вярва, че тези неща са съобразени с истината, че са съобразени с Божиите намерения и че може да представляват това, което Бог желае. Така той разчита на тези неща, за да работи и да води Божиите избраници. Това е основното проявление на лъжеводача. С това ще приключим нашето общение относно второто проявление на лъжеводачите.

III. Лъжеводачите не разобличават и не спират злите хора

На следващо място ще разгледаме третото проявление на лъжеводачите, а именно да пренебрегват и да не се интересуват от хората, които прекъсват и смущават делото на църквата — дори когато разкрият, че зли хора и антихристи смущават делото на църквата, те не обръщат внимание на това. По своята същност това проявление е по-сериозно от първите две проявления. Защо се казва, че е по-сериозно? Първите две проявления засягат заложбите на лъжеводачите, а това проявление засяга човешката им природа. Някои лъжеводачи имат толкова малки заложби, че не могат да прозрат естеството на прекъсването и смущаването на делото на църквата. Някои лъжеводачи, въпреки че могат да установят проблемите, свързани с прекъсването и смущаването на делото на църквата, за съжаление не разбират истината и не могат да се справят с тези проблеми и да ги разрешат. Те винаги действат според собствените си идеи и ентусиазъм, правят това, което им харесва, като си мислят в сърцата си: „Стига да върша делото на църквата, всичко е наред. А що се отнася до това кой прекъсва и смущава, това си е негова лична работа и няма нищо общо с мен“. Има и някои лъжеводачи, които имат известни заложби и могат да вършат някаква работа, знаят малко за принципите за справяне с всички типове хора. Те обаче се страхуват да не обидят хората, така че когато открият зли хора и антихристи, които причиняват прекъсвания и смущения, те не смеят да ги разобличат, спрат или ограничат. Те живеят според сатанински философии и си затварят очите за въпроси, които смятат, че нямат нищо общо с тях. Изобщо не ги е грижа какви са резултатите от делото на църквата или доколко е повлияно навлизането в живота на Божиите избраници. Те смятат, че тези неща нямат нищо общо с тях. Така че по време на мандата на такъв лъжеводач нормалният ред на църковния живот не се поддържа, а дългът и навлизането в живота на Божиите избраници не са защитени. Какво е естеството на този проблем? Проблемът не е в това, че тези лъжеводачи не могат да вършат работа, защото заложбите им са малки; поради факта, че човешката им природа е лоша и им липсват съвест и разум, те не вършат реална работа. В какво се състои лъжливостта на лъжеводачите? Те нямат съвестта и разума на човешката природа. Следователно по време на тяхната работа като водачи проблемът със злите хора и антихристите, които прекъсват и смущават делото на църквата, изобщо не се разрешава. Някои братя и сестри понасят големи вреди, а делото на църквата също претърпява огромни загуби. Когато такъв лъжеводач забележи проблем, когато види зъл човек или антихрист да причинява прекъсване или смущение, той знае каква е отговорността му, какво трябва да направи и как трябва да го направи, но въпреки това не прави абсолютно нищо и дори се прави на глух, напълно го пренебрегва и не съобщава проблема на началниците си. Преструва се, че нищо не знае и нищо не вижда, и позволява на злите хора и антихристите да прекъсват и смущават делото на църквата. Няма ли проблем с човешката му природа? Не е ли той в един лагер със злите хора и антихристите? Какъв принцип възприема той като водач? „Аз не причинявам прекъсвания или смущения, но няма да направя нищо, което обижда, или нещо, което накърнява достойнството на другите. И да ме окачествите като лъжеводач, пак няма да направя нищо, което обижда. Трябва да си оставя изход“. Що за логика е това? Това е логиката на Сатана. А що за нрав е това? Не е ли много лукав и измамен? Такъв човек не е ни най-малко искрен в отношението си към Божието поръчение. Той винаги е лукав и хитър при изпълнението на дълга си, с толкова много ужасни пресмятания и мисъл за себе си във всичко. Не отдава ни най-малка мисъл на делото на църквата и няма никаква съвест или разум. Той е изначално недостоен да служи като църковен водач. Такива хора нямат ни най-малко бреме за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници. Те се интересуват само от собствените си интереси и удоволствия, съсредоточават се единствено върху това да се отдават на предимствата на статуса, без никаква загриженост за състоянието на Божиите избраници. Не е ли това най-егоистичният и най-достойният за презрение човек? Дори когато открие зли хора и антихристи, които смущават делото на църквата, той не им обръща внимание, сякаш тези въпроси нямат нищо общо с него. Той е като овчар, който вижда вълкът да изяжда овцете, но не прави нищо и се интересува само как да запази собствения си живот. Такъв човек не е пригоден да бъде овчар. Всичко, което прави този тип лъжеводач, е да увеличи в максимална степен защитата на собствената си репутация, статус, власт и различните предимства, на които в момента се наслаждава. Той няма бреме в сърцето си за Божието поръчение, за делото на църквата или за навлизането в живота на Божиите избраници, които са негов дълг и негова отговорност, и никога не ги обмисля. Той си мисли: „Защо водачът трябва да изпълнява тези задачи? Защо неизпълнението на тези задачи води до кастрене и заклеймяване, и до отхвърляне от братята и сестрите?“. Той не разбира и е напълно безразличен. В Моето сърце, независимо колко добре изглежда, че се държи такъв тип човек или колко подчиняващ се на правилата изглежда или мълчалив, или трудолюбив и компетентен, фактът, че действа без принципи и не поема отговорност за делото на църквата, Ме задължава да го видя в нова светлина. Накрая определих този тип човек така: той може да не допуска големи грешки, но е много лукав и измамен. Изобщо не поема никаква отговорност, нито изобщо поддържа делото на църквата — той няма човешка природа. Считам, че той прилича на някакво животно — по лукавостта си прилича малко на лисица. Хората казват, че лисиците са лукави, но всъщност тези хора са дори по-лукави от лисиците. На пръв поглед изглежда, че не са извършили никакво зло, но всъщност всичко, което казват и правят, е за собствената им слава, придобивки и статус. Всичко, което правят, е с цел да се насладят на предимствата на статуса си и изобщо не се съобразяват с Божиите намерения. Те изобщо не разрешават проблемите, които възникват в делото на църквата, нито се занимават с реалните проблеми, свързани с навлизането в живота на Божиите избраници. Тези лъжеводачи не вършат никаква работа, за да водят Божиите избраници към истината реалност. Каква е целта на всичко, което правят? Не е ли просто да угодят на хората и да накарат другите да ги ценят високо? Те се опитват да накарат всички да имат високо мнение за тях, без да обиждат никого, като по този начин се наслаждават на репутацията си и на предимствата на статуса си. Това, което предизвиква най-голяма омраза към тях, е, че всичките им действия не носят никаква полза за навлизането в живота на Божиите избраници. Вместо това те подвеждат хората, карат другите да им се възхищават и да ги боготворят. Не са ли тези хора още по-лукави и по-измамни от лисиците? Те са типични, истински лъжеводачи. Те имат статус на водач и носят тази титла, но не вършат никаква реална работа, като се грижат само за някои видими, повърхностни общи дела или неохотно вършат малко от работата, специално възложена от Горното. Ако няма специално възлагане от Горното, те не вършат никаква съществена работа за църквата. По отношение на въпроси, които са свързани с поддържане на делото на църквата и реда на църковния живот, те се страхуват да не обидят хората и не смеят да отстояват принципите. Те не разрешават нито един от натрупаните проблеми в делото на църквата и дори когато виждат как активите на Божия дом се разхищават от антихристи и зли хора, те не правят нищо, за да ги спрат или ограничат. В сърцата си ясно знаят, че тези хора вършат зло и вредят на интересите на Божия дом, но въпреки това се правят на глухи, като не обелват и дума. Това са лукави и измамни хора. Не са ли тези хора по-лукави от лисиците? Външно те са любезни към всички и не правят неща, за да навредят на някого, но забавят основния въпрос за навлизането в живота на Божиите избраници, забавят делото на църквата и делото по разпространението на евангелието. Такива хора достойни ли са да бъдат водачи и работници? Не са ли те слуги на Сатана? Не са ли те хората, които прекъсват и смущават делото на църквата? Макар че на пръв поглед не са извършили никакво очевидно зло, последствията от факта, че работят по този начин са дори по-сериозни от извършването на зло. Те възпрепятстват изпълнението на Божията воля, съпротивляват се на Бог и прекъсват и смущават делото на църквата. Те вредят на Божиите избраници и дори могат да унищожат надеждата да бъдат спасени Божиите избраници. Кажете Ми, не е ли това вършене на зло? Точно това прави един угодник, който изобщо не спазва принципите. Хората, които не разбират истината, не могат напълно да прозрат ужасните последствия от този начин на работа на лъжеводачите, нито могат да схванат какви са техните намерения, мотиви и цели. Ти никога няма да разгадаеш какво наистина искат да направят в сърцата си — такива хора са твърде коварни! Образно казано, те са лукави лисици. По-точно казано, те са живи дяволи, живи дяволи сред хората!

Когато става въпрос за това как да бъдат окачествени тези лъжеводачи, въз основа на техния нрав същност те не могат да бъдат произволно поставени в категориите на злите хора, антихристите, лицемерите и т.н. Но ако се съди по това, което проявяват, като проявленията на тяхната човешка природа и отношението им към църковното дело, както и това, че не се справят с проблемите, които установяват, те са най-порочният тип лъжеводачи. Ако се съди по различните им проявления, въпреки че те не сформират активно клики или не установяват собствени независими царства и рядко свидетелстват за себе си, и въпреки че могат да се разбират добре с братята и сестрите, да понасят несгоди, да плащат цена, да се въздържат от кражба на приношения и дори стриктно да се възпират от търсене на специални привилегии, когато се изправят пред различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковното дело, или пред различните хора, които разхищават приношенията и увреждат имуществото на Божия дом, те не ги спират и не се справят с тях, не казват нищо, нито не вършат никаква работа. Такива хора са ужасни! Те са най-достойният за презрение тип лъжеводачи, те са непоправими! Защо казвам, че са непоправими? Не става въпрос за това, че имат малки заложби или че не могат да възприемат Божиите слова — те имат определена способност за възприемане и работоспособност, но когато установят някой, който прекъсва и смущава църковното дело, те не се справят с това и не го разрешават. Само неохотно вършат малко от тази работа, когато се сблъскат със строгия надзор и честите запитвания на своите висшестоящи водачи или когато биват кастрени. Независимо дали вършат тази работа или не, или как я вършат, основният им приоритет е да защитят себе си. Изобщо не изпълняват отговорностите на водачи и работници. Освен че защитават себе си и поддържат собствените си интереси, те не вършат никаква съществена работа и извършват само малко повърхностна работа, която нямат избор да не свършат. Те не се интересуват от нищо друго, освен да защитават себе си. Нима не са по-лукави и по-хитри от лисици? Някои хора казват: „Инстинктът на лисицата е да изяжда малки животни, така че лъжеводачите нямат ли същия инстинкт да защитават себе си?“. Това инстинкт ли е? Това е тяхната природа! Тези лъжеводачи защитават собствения си статус, репутация и достойнство, поддържат отношения с хората и избягват да обиждат когото и да било с цената на накърняване на интересите на Божия дом и увреждане на църковното дело. Те дори не се занимават лично с уволнението или преместването на персонал, а възлагат на други да го правят вместо тях. Те си мислят: „Ако този човек потърси отмъщение, няма да подгони мен. Трябва първо да защитя себе си във всяка ситуация, с която се сблъсквам“. Тези хора са твърде лукави! Като водач ти дори не можеш да поемеш тази отговорност, така че достоен ли си да бъдеш водач? Ти си просто един безполезен страхливец! Без тази малка доза смелост все още ли си вярващ в Бог? Дали хората, които прибягват до хитрост, за да избегнат отговорностите си при изпълнението на дълга си, са последователи на Бог? Бог не иска такива хора. Тези лъжеводачи са толкова лукави и хитри като лисици. Когато видят някой да причинява прекъсване или смущение, те нито се справят с това, нито го разрешават — те просто не вършат действителна работа. Независимо как биват разобличавани и кастрени, те не действат. Щом не изпълняваш отговорностите на водачите и работниците, защо заемаш тази позиция? За да бъдеш част от декора ли? За да си угаждаш с облагите от статуса ли? Ти не си пригоден за това! Да не вършиш действителна работа, но да искаш братята и сестрите да те почитат и боготворят — нима това не е нагласата на дявол? Толкова е безсрамно! Някои хора казват, че изобщо не искат да бъдат водачи. Тогава защо поддържаш репутацията и статуса си? Каква е целта ти да подвеждаш хората? Ако не искаш да бъдеш водач, можеш по своя инициатива да подадеш оставка. Защо не подаваш оставка? Защо заемаш тази позиция и не се оттегляш? Ако не искаш да подадеш оставка, тогава трябва съвестно да вършиш някаква действителна работа. Няма друг избор — това е твоя отговорност. Ако не можеш да вършиш действителна работа, най-добре би било да поемеш отговорност за това и да подадеш оставка. Не бива да забавяш църковното дело или да вредиш на Божиите избраници. Ако ти липсва дори капчица съвест и разум, имаш ли все още някаква човешка природа? Ти си недостоен да бъдеш наречен човек! Независимо дали могат да бъдат водачи или работници, хората, които вярват в Бог, заслужават да бъдат наречени хора само ако имат поне малко съвест и разум.

За да бъде водач или работник, човек трябва да притежава определено ниво на заложби. Заложбите на човека определят неговата работоспособност и степента, до която схваща истините принципи. Ако донякъде ти липсват заложби и нямаш достатъчно дълбоко възприемане на истината, но си способен да практикуваш толкова, колкото можеш да разбереш, ако можеш да прилагаш на практика това, което разбираш и в своето сърце си чист и честен, ако не кроиш планове за себе си, нито преследваш слава, придобивки и статус, и ако можеш да приемеш Божията внимателна проверка, тогава ти си правилният човек. Лъжеводачите обаче не притежават тези качества. Те не се занимават с различните проблеми на прекъсванията и смущенията, които възникват в църквата. Дори да забележат тези проблеми, те не им обръщат внимание. Ако ги попитат дали са наясно със ситуацията, те казват: „Мисля, че знам нещо за нея, но не всичко“. Това се случи точно под носа ти — защо казваш, че не знаеш за него? Не се ли опитваш да мамиш хората? Щом знаеш за това, помислил ли си как да се справиш с него? Свършил ли си някаква работа? Опитал ли си се да измислиш някакви решения? Те отговарят: „Заложбите на този човек са по-добри от моите, и той има дар слово и говори добре. Не смея да му се меся. Ами ако се заема с нещо, което всъщност не е проблем, и го обидя? Това ще затрудни работата ми след това!“. Щом не смееш, ти си безполезен страхливец, не изпълняваш отговорностите си и си недостоен да бъдеш водач! Когато се сблъскаш с такава ситуация, знаеш ли как да се справиш с нея? Те казват: „Въпреки че знам как да се справя, не смея. Не е ли това, за което се отнася Горното? А има и група за вземане на решения. Как би могло тази задача да се падне на мен?“. Щом си я видял и знаеш за нея, трябва да се справиш с тази ситуация. Ако духовният ти ръст е твърде малък и не можеш да се справиш с този проблем, казал ли си на началниците си за проблема? Съобщил ли си за него? Направил ли си това, което влиза в обхвата на твоите отговорности и на работата, която ти се пада? Изпълнил ли си изобщо някоя от отговорностите си? Изобщо не! В сърцата си тези хора знаят много добре: „Знаех за този проблем, но не действах. Чувствам се виновен! Трябваше да съобщя за този въпрос, но не го направих. Но и други хора не го направиха — какво общо има това с мен?“. Другите хора също ли са водачи? Дали другите хора го правят или не, си е тяхна работа — защо ти не си го направил? Ако другите хора не го правят, означава ли това, че ти не трябва да го направиш? Това ли е истината? Дори другите хора да го бяха направили, можеше ли това да замести твоето действие? Това, което ти правиш, е твоята работа. Изпълнил ли си отговорностите и задълженията си? Ако не си, тогава си изоставил отговорностите си, не си пригоден да бъдеш водач и трябва да поемеш отговорност за това и да подадеш оставка. Нямаш никакво разбиране за това как си бил издигнат, недостоен си за доверието на братята и сестрите, недостоен си за доверието на Божия дом и още повече си недостоен за Божието възхваляване. Ти си безсърдечен негодник. Третият тип лъжеводач има проблем с характера си. Независимо какви са личните му стремежи и навлизане в живота, ако се съди единствено по факта, че по време на мандата си не върши никаква действителна работа, не възстановява никакви загуби за църквата и със сигурност не е способен своевременно да спре или да се справи със злодеянията на злите хора, този тип човек не само има проблем с малките си заложби и проблем с това, че не върши действителна работа, но най-важното е, че той няма човешка природа. Съвестта му е напълно прогнила и той няма никакъв разум. На обикновен език той е морално фалирал. Той е в крайна степен егоистичен и достоен за презрение и не заслужава доверие. Сред трите типа хора, които разнищихме, човешката природа на този тип е най-лошата. Първите два типа хора имат малки заложби, не могат да вършат работа и не отговарят на принципите и критериите на Божия дом за развиване и повишаване на хора, така че не могат да бъдат развивани или използвани. Заложбите им са изключително малки, те са слепи и вцепенени и на практика са мъртви хора — не си струва да бъдат разобличавани и разнищвани. Третият тип човек е най-подлият. Той е изключително достоен за презрение от гледна точка на човешката си природа и ние го окачествяваме като лукав и хитър. Тези хора са дори по-лукави от лисиците. Те не вършат никаква действителна работа, но имат куп извинения и се чувстват напълно спокойни. Независимо как злите хора и антихристите смущават църковното дело, те не се тревожат или безпокоят за това, и все пак искат да продължат да бъдат водачи. Защо са толкова пристрастени към властта? Тези водачи казват: „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу. Всеки обича властта!“. Те не искат да вършат никаква действителна работа, но все пак желаят да се вкопчат в позицията си и да се наслаждават на предимствата на статуса си. Що за негодници са това? Те са чисто и просто от рода на Сатана, те категорично не са нещо добро.

Днес разговаряхме по три точки относно дванадесетата отговорност на водачите и работниците. Лъжеводачите, които разнищихме в дванадесетата отговорност, са в общи линии същите като лъжеводачите, които разобличихме преди. Въпреки че разнищихме три точки, те основно са свързани с два проблема: единият е, че имат малки заложби и не могат да вършат действителна работа. Другият е, че тяхната човешка природа е подла, достойна за презрение, лукава и хитра и те не вършат действителна работа. Това са основните, същинските проблеми на лъжеводачите. Щом човек има един от тези два проблема, той е лъжеводач. Това е извън всякакво съмнение.

4 септември 2021 г.