Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност за такива неща и да се учат от тях (Седма част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

Принципи за справяне с хора, които участват в непристойни взаимоотношения

Темата за различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата сме разделили на общо единадесет въпроса. Преди това разговаряхме за шестия въпрос — участието в непристойни взаимоотношения. С какво основно е свързан той? С безразсъдното съблазняване на други хора и с участието във взаимоотношения на похотливи желания. За какво разговаряхме по този аспект? Когато такива хора се появят в църквата, как трябва да се постъпва с тях? Какви са възможните решения? Трябва ли да си затваряме очите и да ги оставяме без контрол, или трябва да разрешим проблема съгласно истините принципи? Трябва ли да го избягваме или да въздействаме на тези, които са замесени в това от любов? Трябва ли да разговаряме с тях за истината, или трябва да ги предупредим и да ги премахнем? Кой е най-подходящият начин да се справим с този проблем? (Да предупредим и да ограничим участващите. Ако не могат да бъдат ограничени, да ги премахнем.) Как трябва да бъдат ограничени? Лесно ли е да се направи това? Когато възникнат такива проблеми, обикновено не е толкова лесно да се ограничат замесените. Някои хора забелязват такава ситуация и смятат, че тя е неуместна, но се притесняват да говорят открито за нея. Някои хора могат да намекнат за това косвено, но замесените невинаги се вслушват. Каква е човешката природа на всички хора, които могат безразсъдно да съблазняват другите? Дали те са достойни и порядъчни хора? Дали са хора с благоприличието на светци? Дали са хора с достойнство и чувство за срам? (Не.) Ако някой просто им напомни нормално с думи или в общение истината, това може ли да разреши проблема? Не може. Когато се появи такъв проблем, това означава, че той всъщност е назрявал в сърцата им от дълго време. В този момент лесно ли е да се контролира той? Може ли помощта и опитът да им се въздейства с любов да разрешат проблема? (Не.) И така, кое е най-доброто решение? То е да премахнете такива хора, да ги изолирате от онези, които искрено вярват в Бог и изпълняват дълга си, и да не им позволявате да продължават да смущават другите и да им вредят.

Понастоящем в някои църкви непрекъснато се появяват случаи, в които мъже и жени се съблазняват един друг. Тези хора, стига да имат възможност, се съблазняват един друг, държат се особено разгулно и без никакво чувство за срам. Чух за мъж, който съблазнил много жени. Той не си давал труда да ухажва сериозно, а просто безразсъдно съблазнявал всяка жена, която срещнел, и се лепвал за нея. Някои хора казват: „Той просто си общува нормално, това е просто неговият начин на общуване“. Повечето хора намират този начин на общуване за неназидателен, отвратителен и противен. Това не е ли проблем? Може ли това да докаже, че подобни взаимоотношения са непристойни? Ако това, че двама души са в любовна връзка, засяга не само собственото им изпълнение на дълга, но и това на другите, те трябва да бъдат ограничени. Не бива да им се позволява да се срещат в църковния живот, особено в църква на пълно работно време, защото това засяга изпълнението на дълга на другите и е пагубно за църковното дело. Когато могат да задържат вниманието си върху своя дълг, те могат да се върнат в църквата на пълно работно време, за да изпълняват дълга си. Някои хора не ходят на сериозни срещи, а по-скоро безразсъдно съблазняват другите и се лепват за тях, играят си с похотливи желания, смущават църковния живот, засягат настроението на хората и смущават другите. Тази ситуация представлява смущение на църковното дело и трябва да се разреши и уреди съгласно принципите. Тези хора трябва своевременно да се изолират и премахнат. Лесно ли се оправя този проблем? На никого не бива да се позволява да смущава и прекъсва църковния живот и църковното дело, затова подобни проблеми трябва да се разрешават според принципите. Някои хора казват: „В ситуации, в които няма да има кой да поеме дълга им, ако се справим с тях, няма да можем да се справим с тях. Трябва просто да им се позволи да продължат и да съблазняват другите, както си искат. Колкото и да съблазняват другите, това трябва да им е позволено“. Има ли такова правило в Божия дом? Имаше ли такъв принцип в общението на последното събиране относно това как да се справяме с такива хора? (Не.) Когато се сблъскват с такива ситуации, църковните водачи и надзорниците се объркват и не знаят как да се справят с тях, и позволяват на тези хора безразсъдно да съблазняват други хора в църквата, което кара повечето хора да се чувстват неудобно и ги оставя без назидаване, кара ги да се чувстват отблъснати в сърцата си, без да смеят да изкажат мнението си, и те трябва да понасят това. Водачите и надзорниците вярват, че делото на църквата и на Божия дом не може да мине без тези хора, че ако тези безразсъдни съблазнители бъдат отпратени, ще има по-малко ръце, които да вършат работата. Правилна ли е тази логика? (Не.) Защо е неправилна? (Тези хора не могат да вършат работата, те нямат акъл за нея.) Това е отговор право в десетката. Какви хора според вас са способни безразсъдно да съблазняват другите? Те нямат никакви задръжки. Те са неверници, невярващи. Не става въпрос само за това, че не обичат истината, че изпитват неприязън към истината, че имат слаба вяра, че са млади и че имат плитка основа — това не е всичко. Дали всички невярващи, които не вярват в Бог, са способни безразсъдно да съблазняват другите? Всички ли са способни да участват в разпътни дейности? Само част от тях. Малцинството все още цени почтеността и достойнството, грижи се за репутацията си и има отправна точка за своите постъпки. Тези така наречени вярващи в Бог не са по-добри от невярващите, така че прекалено ли е да ги наричаме невярващи и неверници? (Не.) Макар че тези хора могат да полагат някакъв труд в Божия дом, по природа те са невярващи и неверници. Те нямат принципи за нищо от това, което правят, и постъпват без отправна точка, без достойнство и без чувство за срам. Невярващите дори поддържат идеята, че „Хората се нуждаят от своята гордост така, както дървото се нуждае от кората си“. Но тези хора не искат да запазят дори гордостта си, така че могат ли да искат истината? Могат ли искрено да отдават всичко на Бог? Могат ли да действат съгласно принципите в своя дълг? Категорично не! Те просто полагат труд. Хората, които полагат труд, не притежават никаква истина. Техният труд прекъсва и смущава, и не отговаря на критерия за изпълнение на дълга. Въпреки че външно изглежда, че изпълняват дълга си, независимо как разговаряш с тях за принципите, те просто не слушат. Правят каквото си искат, без да действат според принципите. Когато тези хора слушат проповеди, поведението и изражението им разобличават същността им на неверници. Другите седят изправени, слушат сериозно и внимателно, а как слушат тези хора? Някои се подпират на масата, често се протягат и се прозяват, не седят прилично, не приличат на хора. Що за хора са тези, които не приличат на хора? Те изобщо не са хора. Те само носят белезите на хора. Как се чувствате, когато видите, че група от тези „влечуги“ са дошли да слушат проповед? Не се ли чувствате неудобно? (Да.) Тази група изглежда отвратително и като ги видя, Ми се отщява да говоря. Аз говоря на хора, а не на „влечуги“. Може ли състоянието на хората, които слушат подобни проповеди, да се подобри, докато изпълняват дълга си? Може ли вярата им в Бог да нарасне и могат ли те да разбират истината по-ясно, колкото повече изпълняват дълга си? Категорично не! Както и да изпълняват дълга си, техният духовен ръст и вяра не растат. Те правят всичко безразборно и без задръжки, живеят в похотта на плътта и покварения си нрав без никакво осъзнаване, укор към себе си или дисциплина — те са нечовеци! Само участието на такива хора в непристойни взаимоотношения, без дори да се вземат предвид другите лоши неща, които са извършили, или действията им, които са нарушили принципите и са навредили на интересите на Божия дом, е достатъчно, за да бъдат премахнати. Това е много прост въпрос, но църковните водачи и надзорниците просто се почесват по главите, без да знаят как да се справят с него. Този въпрос е много лесен за разрешаване. За него сме разговаряли и преди. Той трябва да бъде разрешен според принципите и тези, които следва да бъдат премахнати, трябва да бъдат премахнати. Не го обмисляйте прекалено много. Делото на Божия дом ще продължи добре и без тях. Кажете Ми, какво трябва да направи човек, ако намери някъде кучешки изпражнения или екскременти? Трябва да ги почисти веднага. Ако не го направи своевременно, веднага ще долетят мухи и комари, а хората не могат да имат спокойствие на такова място. Какво имам предвид с всичко това? (За да се разреши проблемът с участието в непристойни взаимоотношения в църквата, първата стъпка е да се изчистят тези подли неверници.) Да, точно това имам предвид. Ако в църквата има хора от сорта на „смрадливите кучешки изпражнения“, те със сигурност ще привлекат някои „смрадливи мухи“. Като изчистим смрадливите кучешки изпражнения, тези мухи естествено ще изчезнат. Не е ли това решение? Разумно ли е това решение? (Да.) Когато се занимават с такива въпроси, някои църковни водачи винаги имат опасения и казват: „Ако изчистим онези, които безразсъдно съблазняват другите, няма ли да има по-малко хора, които да вършат работата?“. Това проблем ли е? (Не.) Защо не е проблем? Как човек трябва да се справи с това притеснение? Дори притеснението му да има смисъл, понеже си мисли, че ако изискванията към хората са твърде строги и онези, които могат да вършат работата, бъдат изчистени и няма да има кой да върши тази част от работата, няма ли да е лесно да се намерят други способни хора, които да ги заместят? (Да, така е.) И дори ако не може веднага да се намерят заместници, работата може да се свърши по-късно, когато се намерят подходящи хора, без това да се отрази на делото на Божия дом. Божият дом не подкрепя хората, които не вършат същинска работа. Ако те могат да се покаят и да се занимават със същинските задачи, ще могат да продължат да вършат работата, но ако не се покаят, тогава трябва да бъдат лишени от правото да изпълняват дълга си. Не е ли това оправдано и разумно? Божият дом по-скоро би подкрепил полагащите труд, отколкото да подкрепя неверниците и невярващите. Правилен ли е този принцип? (Да.) Защо е правилен? Дори ако един полагащ труд не се стреми към истината, той все пак е готов да полага труд и може да полага усилия по възпитан и покорен начин в Божия дом. Макар че само полага труд, той е предан и най-малкото не е лош човек. Това е типът хора, които Божият дом запазва. Ако човек е лош и подъл, ако винаги се занимава с криви и порочни практики и ако дори не може да полага добре труд и не отговаря на критерия за полагащ труд, тогава такъв човек е невярващ и Божият дом не го запазва. Следователно Божият дом не го запазва не защото е полагащ труд, а защото трудът му дори не отговаря на критериите, защото дори трудът му е сметкаджийски, защото той винаги иска да върши зло и да причинява смущения, винаги се опитва да се занимава с криви и порочни практики в църквата, нарушава реда в църковното дело и засяга изпълнението на дълга на повечето хора. Той покварява атмосферата в църквата и опозорява Божието име — нищо не би могло да бъде по-уместно от това да бъде изчистен. Където и да има хора от сорта на „смрадливите кучешки изпражнения“, те трябва да бъдат незабавно изчистени. Разбрахте ли? (Да.)

XI. Манипулиране и прекъсване на изборите

Днес ще продължим да разговаряме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез тези неща и да се учат от тях“. Какъв е единадесетият въпрос от тази дванадесета отговорност? (Манипулиране и прекъсване на изборите.) Вече сме имали известно общение относно манипулирането и прекъсването на изборите, когато разговаряхме и разобличавахме различните проявления на антихристите, нали? (Да.) Работните подредби на Божия дом включват правила за църковните избори. Избори могат да се провеждат веднъж годишно, а също така и при определени специални обстоятелства. Всички църкви трябва да избират водачи и работници на всички нива според принципите, установени от Божия дом. Правилата за изборите включват избирателните принципи, критериите за избиране на хора, методите и подходите на изборите и различни въпроси, на които братята и сестрите трябва да обръщат внимание и с които трябва да са запознати по време на изборите. Разбира се, преди всеки избор водачите и работниците на всички нива трябва да разговарят по всички аспекти на избирателните принципи, за да гарантират, че Божиите избраници могат ясно да ги разберат. По този начин изборните резултати ще бъдат по-добри. Днес няма да разговаряме за подробностите относно изборите. Основната тема на днешното общение са някои проявления на манипулиране и прекъсване на изборите.

A. Проявления на манипулиране и прекъсване на изборите

Църковните избори трябва да следват стриктно избирателните принципи, определени от Божия дом, за да бъдат избрани най-подходящите кандидати за водачи и работници. Ако избирателните принципи се нарушават и се използват други изборни методи, това е дело на лъжеводачите и антихристите. Божият дом трябва да забрани подобни нарушения и да разследва и да се справи с основните лица, които са манипулирали изборите. По време на църковните избори ще бъдат разкрити различни хора и ще бъдат разобличени различни нагласи на хората. Някои хора плетат много съмнителни задкулисни интриги, за да бъдат избрани за водачи или за да бъдат избрани хора, които са им изгодни. Някои хора например се страхуват, че онези, които се стремят към истината, ще бъдат избрани за водачи и ще застрашат техния статус, и затова полагат всички усилия да съдят тези хора зад гърба им за слабостите, които са показали, и за грешките, които са допуснали, и ги заклеймяват като надменни и самоправедни с нрава на антихристи и т.н. — всичко това в опит да ги накарат да загубят изборите. Други, за да бъдат избрани за водачи, купуват хубави неща, за да подкупят хората по време на изборния период, или дават обещания с приятно звучащи думи, а също така използват различни средства, за да подбуждат и подстрекават другите за кого или против кого да гласуват. Независимо какви средства и методи използват, всички те са с цел манипулиране на изборите и повлияване на изборните резултати. Въпреки че църквата многократно е разговаряла за избирателните принципи — например да се избират онези, които са с добра човешка природа, които се стремят към истината и които могат да водят братята и сестрите към нормално изпълнение на дълга им, към нормално четене на Божиите слова, към навлизане в истината реалност и други подобни принципи — тези хора просто не слушат и искат да плетат съмнителни интриги. Какво означава да плетат съмнителни интриги? Това означава, че те винаги искат да мамят. Никога не оценяват открито кой е добър и кой не, винаги искат да плетат съмнителни интриги и да участват в лукави задкулисни схеми и машинации. Те дори заговорничат задкулисно за това кого да изберат и кого да не изберат, и се опитват да накарат всички да постигнат съгласие. Не са ли това съмнителни интриги? Не е ли това мамене? (Да, така е.) Това ли е гарантиране на изборите по открит и безпристрастен начин в съответствие с истините принципи? Не, нали? Те използват човешки кроежи и методи в безочлив опит да манипулират изборите. С каква цел манипулират изборите? Те искат да контролират изборните резултати, искат самите те да бъдат избрани, а ако не могат да бъдат избрани, тогава искат те да решат кой да бъде избран, затова плетат съмнителни задкулисни интриги. Те не проявяват внимание към делото на църквата или навлизането в живота на братята и сестрите. Не мислят за интересите на Божия дом или на братята и сестрите, а само за личните си интереси. Когато се провеждат избори, техен основен приоритет са собствените им намерения и желания. И така, защо искат да манипулират изборите? Ако някой наистина искаше да доведе братята и сестрите пред Бог и в истината реалност, щеше ли да действа по този начин? Щеше ли да има такива амбиции? Щеше ли да показва такова поведение? Не. Само онези, които имат скрити мотиви, амбиции и желания и искат да манипулират църковните избори, биха действали по този начин. В църквата те привличат някои хора, които се разбират доста добре с тях, които споделят техните възгледи и имат същите мотиви и цели, а освен това впримчват някои хора, които обикновено са слаби, не се стремят много към истината и които са объркани, невежи и лесно се поддават на влияние и манипулация, като образуват сила, която да смущава изборното дело на църквата. Тяхната цел в противопоставянето на църквата е да бъдат избрани, да получат последната дума при определянето на изборните резултати. Те искат да изберат предварително набелязаните от тях хора, онези, които са изгодни за тях. Ако тези хора бъдат избрани, значи техният заговор е успял. Дали резултатът от такива избори ще бъде правилен или погрешен? (Погрешен.) Определено би бил погрешен. Избраните чрез избори, които са фалшифицирани от зли хора, със сигурност биха били изгодни за злите хора. Защо биха били изгодни за злите хора? Защото тогава злите хора биха могли да действат умишлено и безразсъдно и да вилнеят в църквата, без никой да се осмели да ги разобличи или ограничи. Те няма да бъдат премахнати, а онези, които се стремят към истината, ще бъдат отхвърлени и потискани от тях, и църквата ще се превърне във владение на злите. Ясно е, че крайният резултат от избори, които са манипулирани от зли хора, определено е погрешен. Той със сигурност противоречи на преобладаващото мнение и нарушава принципите. Църковните водачи и братята и сестрите трябва да са наясно и да са бдителни за всички модели на поведение и действия на тези хора по време на избори. Те не бива да се объркват по този въпрос. Щом бъдат забелязани признаци за манипулиране и прекъсване на изборите, трябва незабавно да се вземат мерки за ограничаване на замесените лица, а ако тези хора не могат да бъдат ограничени, трябва да бъдат изолирани. Тези хора са особено нагли, невъздържани и трудни за контролиране. За да прекъснат изборите и да манипулират резултатите, те със сигурност ще плетат съмнителни задкулисни интриги и ще казват, и ще вършат много неща. Какво трябва да се направи по този въпрос? Въпросът може лесно да се разреши. Ако църковните водачи забележат проблема, те трябва да го разобличат и да го разгласят, като накарат братята и сестрите да разговарят за сериозността и последствията от него и за това какво точно е естеството на подобни действия. Накрая, те трябва да предприемат определени мерки. Какви мерки трябва да се предприемат? С всеки, който винаги плете съмнителни задкулисни интриги и се опитва да манипулира и да прекъсва изборите, трябва да се постъпи безцеремонно и да му се забрани да участва в избори. Какво означава това? Това означава гласът му да не се брои. Независимо колко хора участват в манипулирането и прекъсването на избора, гласовете на всички тях трябва да бъдат анулирани и те не бива да бъдат допускани да участват в изборите. Независимо кой е подведен и смутен, щом е следвал начините на онези, които манипулират изборите, и се е сговорил със зли хора да навреди умишлено на изборите, Божиите избраници трябва да се изправят, за да го разобличат и да му отнемат правото да участва в изборите. Добър подход ли е това? (Да.) Това се прави изцяло с цел да се предпази делото на църквата. Не отказваш ли да приемеш ограниченията? Не отказваш ли да приемеш избирателните принципи в Божия дом? Не искаш ли да имаш последната дума? Ако имаш последната дума, то Сатана е този, който има последната дума. Божият дом и църквата са местата, където царува истината. Не може да се позволи на Сатана да командва. Понеже ти искаш да плетеш съмнителни интриги и умишлено да манипулираш и прекъсваш тези избори, тогава решението е просто — твоят глас се анулира. Независимо за кого гласуваш, това няма никакво значение. Нито едно от твоите мнения не е валидно и дори да настояваш да участваш в изборите, това няма да стане. Божият дом има управленски закони и правила и правото ти да участваш в тези избори ти е отнето и е отменено. Ако и на следващите избори все така смущаваш, правото ти да участваш в избори ще бъде напълно отнето и никога повече няма да бъдеш допуснат до участие. Ето как трябва да се постъпва с онези, които винаги плетат съмнителни интриги, за да манипулират и прекъсват изборите.

Когато има църковни избори, винаги се намират няколко зли хора, които започват да стават неспокойни: някои от тях плетат съмнителни задкулисни интриги в опит да манипулират и да прекъснат избора, а други се стремят да се състезават открито с останалите за водаческата позиция, спорят до почервеняване, дори са на ръба да действат прибързано, да прибегнат до насилие и да стигнат до бой, като създават у братята и сестрите несигурност относно това кого да слушат и кого да изберат. По време на изборите те не разговарят за истината, нито обсъждат как ще вършат делото на църквата, какви пътища биха приложили в работата или какви идеи и планове за работа биха предложили, ако бъдат избрани за водач. Вместо това те правят всичко по силите си да разобличават недостатъците на другите кандидати и да ги нападат, като същевременно привличат една група хора да сформират опозиция срещу друга група и създават ситуация на разделение в църквата. В какво се превръщат такива избори? Те се превръщат в нещо, което разделя църквата. Още преди да излязат изборните резултати, църквата вече е разделена. Такова ли явление трябва да се появи по време на църковни избори? Нормално ли е това явление? Не. Ако искаш да си водач и вярваш, че имаш известни способности и чувство за бреме, че си пригоден за тази работа, можеш да участваш в изборите според принципите на Божия дом. Разбира се, можеш също така да изложиш своите силни страни и достойнства и да разговаряш за своите разбирания и преживявания, така че братята и сестрите да бъдат убедени и да ти се доверят да поемеш работата на църковен водач. Не бива обаче да постигаш целта си да бъдеш избран, като нападаш другите, защото това лесно може да подведе хората и да доведе до негативни последствия. Братята и сестрите с малък духовен ръст и без проницателност лесно могат да бъдат подведени от теб и няма да знаят кого да изберат, а църквата може да бъде хвърлена в хаос и да бъде обхваната от разцепление. По този начин не се ли открива възможност за Сатана да се възползва? Накратко казано, участието в избори, без да се спазват принципите, както и това, че винаги имаш амбиции и желания и използваш средства, достойни за презрение, за да постигнеш целта си да бъдеш избран, имат естеството на манипулиране и прекъсване на изборите и представлява непристойно изборно поведение. Разбира се, някои хора имат правилно поведение, което трябва да се разграничи от непристойното. Например, ако кандидат разговаря за това как да върши добре различни елементи от църковното дело, като например евангелската работа, работата с текстовете и работата по общите въпроси, или как да подобри църковния живот, да разреши трудностите на Божиите избраници при навлизането им в живота и т.н., всичко това е уместно. Изразяването на собствените възгледи и разбирания по правилен начин, споделянето на мислите и плановете относно църковното дело и т.н. — всичко това е част от нормалното говорене и поведение и е съобразено с избирателните принципи, установени от църквата. Освен горното, всяко непристойно поведение, проявявано по време на изборните периоди, което се набива на очи, трябва да привлича вниманието на хората. Те трябва да бъдат бдителни към подобни модели на поведение и да ги разпознават, а не да бъдат небрежни.

Някои хора често споменават, че са заети с работа, че имат много проблеми в семейството или неподходяща среда, като извинение за това, че не изпълняват дълга си и не участват в църковния живот. Когато дойде време обаче да се избират църковни водачи, тези трудности изведнъж престават да съществуват и те старателно се обличат за случая и идват да участват в изборите. Отдавна не са се появявали, но като чуят голямата новина за църковните избори, се втурват с нетърпение. За какво идват? Идват за изборите, за позицията на църковен водач, за тази „официална позиция“. Такива хора са особено хитри в действията си. Понеже се страхуват, че другите ще заподозрат, че искат да станат църковни водачи, те избягват да споменават изборите и се съсредоточават само върху общението за своите разбирания и преживявания, за да придобият възхищението на хората. Освен това публично ядат и пият Божиите слова, водят всички към общение за Божиите слова и споделят собственото си свидетелство за преживяване. Като цяло в действителност те рядко участват в църковния живот и рядко разговарят за истината, нито са способни да говорят за някакви разбирания за преживяване. С наближаването на изборите обаче стават съвсем различни. Активно участват в църковния живот и горят от желание да се молят, да пеят химни и да разговарят, изглеждат особено целеустремени и активни и ярко се открояват. След събиранията търсят възможности да разговарят по семейни въпроси с братята и сестрите и да си създават връзки. Когато видят църковен водач, казват: „Не изглеждаш много добре тези дни, имам фурми вкъщи, да ти донеса малко“. Когато видят някоя сестра, казват: „Чух, че семейството ти има финансови затруднения. Имаш ли нужда от помощ? Мога да ти дам някои дрехи“. За разлика от преди, те са особено активни на всяко събиране. В миналото се появяваха от време на време само за да се регистрират и, независимо кой ги канеше на събиране, се извиняваха, като казваха, че са заети. Но по време на изборния период се появяват изведнъж и участват във всяко събиране, без да пропуснат нито едно. На всяко събиране братята и сестрите разговарят за въпроси и принципи, свързани с изборите, и разбира се, те също се включват. През този период полагат всевъзможни усилия да изградят добри взаимоотношения с братята и сестрите и се стремят да увлекат част от тях. Дори правят многобройни приношения пред братята и сестрите, което кара повечето хора да се чудят и да си мислят: „Той вярва в Бог от толкова дълго време, но никога преди не сме го виждали да прави приношения. Защо този път е толкова щедър? Наистина ли се е променил към по-добро и е постигнал обрат?“. Някои глупави и невежи хора, които не могат да преценят нещата, си мислят, че този човек наистина се е променил към по-добро, че предишната им преценка за него е била погрешна, и несъзнателно си създават благоприятно впечатление за него в сърцето си, като си мислят: „Семейството на този човек е заможно, има връзки и достъп до възможности да се справя с нещата. Ако стане църковен водач, той ще може да направи много неща за църквата. Дали това няма да осигури помощ на нашата църква в проповядването на евангелието и настаняването на някои братя и сестри, които са преследвани и имат трудности? Ако може да продължи да бъде толкова активен, би било чудесно, но не съм сигурен дали ще може да го направи и дали ще има готовност да стане наш църковен водач“. Някои хора не са ли били подведени и измамени? Всичко, което този човек е правил, започва да дава плодове, нали? Парчетата от пъзела си идват на мястото и резултатите няма да закъснеят. Не иска ли точно това този човек? (Да, така е.) Освен това той дава някакви дрехи на един човек, кошница със зеленчуци на друг човек и някакви хранителни добавки на трети човек и се уверява, че всеки е обгрижен. Това кара хората да си мислят: „Ако този човек стане църковен водач, няма ли да бъде чудесен пастир? Не е ли той човекът, на когото повечето хора искат да разчитат?“. Не е ли назрял вече моментът? Дали братята и сестрите няма лесно да изберат някой като него? Този човек е образован, говори ясно и има определен статус в обществото. Ако църквата е изправена пред арести, той може да защити братята и сестрите. Ако някое от семействата на братята и сестрите има затруднения, той може да подаде ръка за помощ, а може да помогне и в църковното дело, когато са необходими повече ръце. Има обаче едно нещо, за което повечето хора не са сигурни: „Той не се стремеше към истината и дълго време рядко посещаваше събиранията. Но сега, когато дойде време за избори, набързо посети няколко събирания. Ако бъде избран за водач, ще разбира ли истината? Ако не разбира истината и може единствено да защити тези хора или да им осигури някакви ползи, може ли да помогне на хората да разберат истината? Може ли да доведе хората пред Бог? Съмнявам се в това“. Някои имат съмнения в сърцата си, а други вече са повлияни и подкупени от ползите от този човек. Не е ли много опасна тази ситуация? Един-единствен глас би могъл да е от значение за избирането му. Независимо от крайния резултат на изборите, правилни ли са действията и моделите на поведение на тези хора? (Не.) В най-подходящите моменти те дават милостиня, правят приношения и помагат на братята и сестрите да се справят с някои реални трудности. Когато някои братя и сестри преместват жилището си, те им осигуряват транспорт, а когато семействата на някои братя и сестри не разполагат с пари, те им дават назаем. Когато някой няма телефон, те му купуват, а когато някой няма компютър, те му дават своя... Правят тези неща в най-подходящите моменти, в най-критичните моменти. Що за поведение е това? Не вършат ли тези неща с намерението да се съревновават за водачество, с неописуеми тайни и цели, като манипулират и прекъсват изборите? (Да, така е.) Те не идват по-рано или по-късно, а се появяват точно в момента на изборите за водач. Не таят ли те неописуеми тайни? Не би могло да бъде по-очевидно от това. Със сигурност таят неописуеми тайни. Не става въпрос за това, че са изпитали внезапно угризение на съвестта и искат да извършат някакви добри дела. Целта им е да се кандидатират за църковното ръководство, да застанат начело на църквата, да манипулират църквата и Божиите избраници. Искат ли те да манипулират тези хора, за да могат наистина да свършат нещо за тях? (Не.) Тогава какво искат да правят? Искат да контролират Божиите избраници, да контролират църквата и да си извоюват позиция в църквата, на която да действат като чиновници и да раздават команди. Тези необичайни методи и практики не се ли считат за манипулиране и прекъсване на изборите? (Да, така е.)

По време на църковни избори някои хора, които се страхуват, че няма да получат достатъчно гласове, гласуват за себе си. Това не ви ли звучи нелепо и странно? Какво е естеството на това някой да гласува за себе си? Дали е проявление на липса на увереност, на безсрамие или на прекомерна амбиция? Всичките тези неща. Тези хора се страхуват, че няма да бъдат избрани, затова нямат друг избор, освен да гласуват за себе си — това е липса на увереност. Те нямат нужното за целта, но все пак искат да бъдат водачи. Понеже се страхуват, че другите няма да гласуват за тях, те гласуват за себе си. Това не е ли безсрамие? Освен това прекомерната им амбиция замъглява преценката им до степен, в която изхвърлят гордостта си през прозореца и се лишават от почтеност и достойнство: „Ако не гласуваш за мен, няма как да стане. Трябва да бъда църковен водач. Ако не мога да стана водач, няма да вярвам повече в бог!“. Те настояват да бъдат водачи, да действат като чиновници, чувстват се спокойни и доволни от живота само когато имат статус — какви огромни амбиции и желания имат те! Ценят твърде много статуса, вярват в Бог само за да станат водачи. Какво велико има в това да си водач? Ако не ценеше ползите от статуса и не се наслаждаваше на цялото привилегировано отношение, което той носи, щеше ли все пак да жадуваш за тази позиция? Щеше ли да гласуваш за себе си? Амбициите и желанията ти щяха ли да са все толкова големи? Щеше ли все още да цениш толкова много статуса? Не, нямаше. Такива хора винаги искат да манипулират изборите и да влагат усилия в тях, като прибягват до всякакви подмолни деяния. Макар самите те да смятат, че да се действа по такъв начин е позорно, че не е открито или безпристрастно и донякъде е унизително, след известно обмисляне си казват: „Както и да е, важното е да бъда избран за водач!“. Това е безсрамие. Те дори искат да имитират методите на дебатиране, използвани в изборите на демократичните държави, където кандидатите взаимно разобличават недъзите си, дават преценки един за друг и се нападат взаимно, впускат се в словесни престрелки, като прилагат тази тактика в църковните избори — това не е ли груба грешка? Не е ли това погрешната арена за подобни тактики? Ако си дошъл в църквата, за да участваш в тези криви и мерзки действия и да се опитваш да манипулираш и да прекъсваш изборите, казвам ти, че си избрал грешното място! Това е Божият дом, а не обществото. Всеки, който манипулира и прекъсва изборите, ще бъде заклеймен, без изключение. Независимо какви причини, оправдания или методи се използват в опит да се манипулират и прекъсват изборите в църквата, те са несъстоятелни и това представлява злодеяние — то е завинаги злодеяние! Всички, които се опитват да манипулират и прекъсват изборите, биват заклеймени. Такива хора не се признават за членове на Божия дом или за братя и сестри, а вместо това се окачествяват като слуги на Сатана. Какви неща правят слугите на Сатана? Те са специализирани в извършването на всякакви неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Онези, които манипулират и прекъсват изборите, играят тези негативни роли и вършат нещата, които се вършат от слугите на Сатана. Каквато и работа да предприеме църквата, тези хора се надигат, за да я прекъснат и унищожат, без да се съобразяват с работните подредби и правилата на Божия дом, без да се съобразяват с Божиите управленски закони и най-вече без да се съобразяват с Бог. Те се опитват да правят каквото си искат в Божия дом, да манипулират различни църковни дела, а още повече да манипулират църковните членове и стигат дори дотам да манипулират и прекъсват църковните избори. С какви средства се опитват да манипулират църковния персонал? Те търсят възможности да манипулират и прекъсват църковните избори. Щом изборите са били манипулирани и прекъснати от тези слуги на Сатана, те са неуспешни. Ако тези слуги на Сатана постигнат своето и станат църковни водачи, резултатът от изборите правилен ли е, или е погрешен? Погрешен е, разбира се. Повторни избори трябва да се проведат чрез разговори за истината и обобщаване на извлечените поуки.

Б. Принципите за справяне със злите хора, които манипулират църковните избори

Когато има случай на манипулиране на изборите от зли хора, е необходимо да се проведат нови избори. Как трябва да се практикува това? (Резултатите от изборите трябва да бъдат отменени и да се проведат повторни избори.) Това е един от начините. Вътрешната информация за това как тези избори са били манипулирани от зли хора трябва да стане открито и публично достояние, така че всеки да знае какъв е бил изборният процес и как са получени резултатите. След като тази вътрешна информация стане известна, изборните резултати трябва да се отменят и да се проведат повторни избори. Проведените избори не бива да се признават от мнозинството от Божиите избраници. И няма значение кой е бил избран — резултатите не може да се приемат. При нормални обстоятелства, чрез общение за истината и разобличаване на вътрешната информация, резултатите от изборите може да бъдат отменени и да се проведат повторни избори. Но понякога, при определени специални обстоятелства, дори малка част от хората да разберат, че резултатите от изборите са били манипулирани от слугите на Сатана и че избраният човек изобщо не може да върши работата и е просто една марионетка, тъй като мнозинството в църквата е подведено от злите хора и продължава да стои на страната на слугите на Сатана, а само малцина от тях имат известна проницателност и са узнали за вътрешната информация — и никой не вярва на това малцинство и не го слуша, когато говори — то е изолирано и безсилно и в основата си няма сили да промени ситуацията. При такива обстоятелства може да поискате да разобличите вътрешната история за манипулирането на изборите, но не е лесно да разберете ясно ситуацията. В такъв случай, освен да докладвате за това на водачите и работниците от по-високо ниво, какво друго можете да направите? Ако продължите да живеете църковен живот, ще бъдете отхвърлени. Посещаването на събирания в друга църква не изглежда уместно, тъй като хората там не могат просто ей така да приемат някой непознат на случаен принцип. Това наистина ви поставя пред дилема! Виждаш, че избраният църковен водач има лоша човешка природа, че е дявол и че не е този, който е трябвало да бъде избран, затова се ядосваш само като го видиш. Ходенето на събирания те кара да се чувстваш неудобно, но да не ходиш на тях не е изход. Ако не ходиш и прекъснеш връзката си с църквата, ще загубиш църковния си живот, а това не е нещо, което можеш да направиш. Така че има ли добро решение на този проблем? Това изисква мъдрост. Какво би било последствието, ако прибързано го разобличиш? Тези хора може да се обединят, за да те потискат, да те прогонят или ако нещата наистина не вървят добре, може дори да те премахнат, да те превърнат в жертва на несправедливост. Това е най-вероятното последствие. И така, какво е най-доброто решение? (Да обединим усилията си с някои братя и сестри, които имат проницателност, и да съберем всички доказателства за злодеянията на тези хора, които тайно манипулират изборите. Да съобщим за това на водачите и работниците на по-високо ниво, а също така бързо да разговаряме за истината с подведените братя и сестри, за да ги върнем обратно.) Счита ли се това за добро решение? Добре ли е да се правят такива неща прибързано? Какви са последствията от прибързаността? (Тя неволно улеснява предупреждаването на врага.) Когато се сблъскате с подобни въпроси, страхувате ли се, или сте нервни? Трябва ли да се страхувате, или да нервничите? (Не.) На теория не бива да се страхуваш — това ти подсказва твоята рационалност. Но как се случва с хората в действителност? Най-същественото в случая е дали хората разбират истината. Ако хората не разбират истината и имат само своята решителност, те все още ще се страхуват вътрешно. Когато се страхуваш, лесно ли е да постигнеш резултати, независимо какво правиш и как го правиш? (Не.) Когато се страхуваш, в какво състояние се намираш? Ти се страхуваш от властта на тези хора, страхуваш се, че те ще разберат, че си ги разпознал и че се пазиш от тях, страхуваш се, че ще те потискат и ще те отхвърлят, когато видят, че не си на тяхна страна, и накрая ще те премахнат от църквата. Ще имаш тези опасения в сърцето си. Когато имаш такива опасения, можеш ли да имаш мъдрост, смелост и средства да взаимодействаш с тези хора, да разрешиш причинените от тях проблеми или да разкриеш злодеянията им, така че братята и сестрите да имат проницателност и да не бъдат подведени? Кой е най-уместният начин да се действа? Когато се страхуваш, не си ли в състояние на слабост? Преди всичко, ти си слаб и пасивен. От една страна, ти липсва силна вяра в Бог, а от друга, си мислиш: „Значи тези зли хора успяха. Как е възможно сега само аз да съм този, който прозря този въпрос? Нима другите имат някаква проницателност? Ако разкажа на другите за истинското положение, ще ми повярват ли? Ако не ми повярват, ще ме разобличат ли? Ако всички се обединят, за да се справят с мен, а аз съм сам и безсилен, дали тези зли хора ще намерят всякакви оправдания, за да ме премахнат?“. Няма ли да имаш такива опасения? Когато имаш такива опасения, как можеш да се справиш с такива хора? Как можеш да взаимодействаш с тях по най-подходящия и най-мъдрия начин? В този момент имаш ли някаква посока или път, който да следваш? По-точно казано, когато се страхуваш най-много и си най-слаб, ти просто си неспособен да се съревноваваш или да взаимодействаш с тях, да се справяш с причинените от тях проблеми. Тогава кой е най-добрият подход за теб в този момент? Дали това е да поемеш инициативата и да удариш пръв, като се изправиш срещу тях и разобличиш злодеянията им, за да се защитиш? Уместен ли е този метод? (Не.) Защо не е уместен? Защото не си обмислил внимателно как да действаш, не можеш да прозреш същността им и не знаеш как да ги разобличиш, да не говорим за това дали онези, които са подведени, могат да приемат истината и да направят обрат. Ти не си наясно с нито едно от тези различни неща, както и не си наясно какво е най-полезното и ефективно решение за теб. Макар че все още не си достигнал определено ниво на негативност, сегашното ти състояние е най-малкото състояние на слабост и страх, а вътре в себе си имаш много опасения. Независимо дали тези опасения са основателни, или са причинени от твоята слабост и страх, накратко казано, това са фактите. Когато тези факти възникнат, най-доброто решение е да се научиш да изчакваш и да не правиш нищо. Какво означава да не правиш нищо? Означава да не бързаш да разобличаваш истинската ситуация около изборите на онези, които са били заблудени, да не бързаш да се противопоставяш на новоизбраните църковни водачи или на групата хора, които са манипулирали и прекъснали изборите. Не ги разобличавай. В този момент трябва да се научиш да изчакваш. Някои хора казват: „Чакането е нещо толкова пасивно. Колко дълго трябва да чакам?“. Не се изисква прекалено дълго да се чака. Докато чакаш, ела пред Бог, за да се молиш, да четеш Божиите слова и да търсиш истината. При такива обстоятелства, когато си най-изплашен и най-слаб, твоите молитви са най-истински и най-искрени. Имаш нужда Бог да те напътства и закриля. Трябва да се уповаваш на Бог. Докато се молиш, страхът ти ще намалява малко по малко, докато изчезне. Когато страхът ти изчезне, няма ли да си по-малко слаб? (Да, така е.) Ще имаш все по-малко опасения. Тези страхове, слабости и опасения не изчезват от само себе си. По-скоро по време на този процес на промяна постепенно ще започнеш да разбираш някои неща. Какви неща ще започнеш да разбираш? От една страна, ще знаеш как да се справиш с тези хора, кого първо да разобличиш и как да говориш и да действаш по начин, който е от полза за делото на Божия дом. Освен това ще познаваш естеството на поведението на тези хора. Как започваш да разбираш тези неща? Именно чрез търсенето на истината по време на процеса на изчакване постепенно ще започнеш да ги разбираш. Когато ясно видиш това, ще се замислиш естествено как трябва да прилагаш мъдростта, с кого е уместно да говориш и как да говориш по начин, който да ги трогне, да им даде възможност да узнаят фактите за злите хора, които манипулират изборите, и който да им даде възможност да направят обрат, да разпознаят истинските лица на онези, които са манипулирали и прекъснали изборите, както и да разпознаят какви хора всъщност са така наречените избрани водачи. Ще притежаваш този вид мъдрост и действията ти ще бъдат методични. И така, как се постигат тези положителни придобивки? Всички те са ти дарени от Бог по време на процеса на твоето чакане. Някои от тях се появяват благодарение на делото и просветлението на Светия Дух, а други са това, което Бог ти позволява да видиш и да разбереш от Неговите слова. Божиите слова казват да не влизаме неподготвени в битки. Какво означава това? Означава, че независимо дали се бориш срещу Сатана, или разобличаваш злодеянията на слугите на Сатана, както и да водиш битката със Сатана, ти самият трябва да си силен, да разбираш истините принципи и да си способен да прозреш същността и злодеянията на Сатана и на злите хора, и след това да ги разобличиш. Само по този начин накрая ще постигнеш добри резултати. Щом разбереш тези неща, страховете, слабостите и опасенията ти няма ли да намалеят и да станат по-малко очевидни? Вече няма да се чувстваш толкова уплашен. Тези неща, които чувстваш, постепенно ще се променят. Ще откриеш, че вече не си толкова слаб, колкото си бил, когато ситуацията е възникнала за пръв път. Вместо това ще се чувстваш малко по-силен и по-уверен в себе си от преди и ще знаеш какво да правиш. В този момент отново се помоли на Бог и поискай от Него да подготви правилната възможност, а след това предприеми действия. Докладвай за ситуацията на водачите и работниците от по-горното ниво, като същевременно разговаряш с онези, които имат добра човешка природа и искрено вярват в Бог, но са били заблудени и подведени, защото не са разбирали истината, разкрий им вътрешната информация за злите хора, които манипулират изборите. След като спечелиш един или двама от тях, твоят страх на практика ще изчезне. Ще осъзнаеш, че всичко това не може да се постигне, ако разчиташ на човешката сила, а още по-малко ако разчиташ на прибързаността. Не можеш да разчиташ на моментния порив или гняв, нито на временното, така наречено чувство за справедливост — всичко това е безполезно. Бог ще подготви правилното време за теб и ще те просветли какво да кажеш, а въз основа на това, което разбираш, Той ще те напътства стъпка по стъпка, ще ти даде път, който да следваш. Отначало си слаб и уплашен, докато търсиш и разбереш принципите и пътя — през този период ти все още можеш да взаимодействаш нормално с тези зли хора. По време на нормалните взаимодействия съзнанието на хората не е празно. Те имат свои собствени мисли. Докато търсиш и се молиш, ти наблюдаваш тези хора. Какво наблюдаваш? Гледаш точно по какъв път поемат и каква е истинската им същност. Ако това, което казват, е правилно и е съобразено с принципите на църковното дело, може да ги изслушаш. Ако това, което казват, прекъсва и смущава църковното дело, можеш да намериш извинение да не ги слушаш или да печелиш време, като използваш мъдър начин да взаимодействаш с тях „приятелски“, без да ги предупреждаваш. Докато взаимодействаш „приятелски“ с тях, събирай доказателства за злодеянията им, разпознавай ги въз основа на различните им действия и заблуди, които нарушават истините принципи, и потвърди допълнително, че тези хора са слуги на Сатана. Практикуването по този начин ти позволява да не си възпиран от тях, като същевременно изпълняваш добре отговорността и дълга си — именно така постъпва мъдрият човек. Само хората с човешка природа, мъдрост и любов към истината могат да вървят по правилния път. Действията на хората без мъдрост, които действат безразсъдно и грубо, и винаги разчитат на прибързаността и порива, независимо какво правят и пред какви обстоятелства са изправени, често водят до лоши резултати. Такива хора не само прекъсват и смущават делото на църквата, но си навличат и много ненужни неприятности и огорчения. Мъдрите хора, същевременно, са различни. Във всичко, което правят, те изчакват, наблюдават и търсят, чакат правилния момент, Божиите подредби и Божието устройване. През периода на изчакване те са способни да търсят Божиите намерения, да ядат и да пият Божиите слова с цел да схванат по-точно истините принципи и да действат според Божиите намерения. Те използват Божиите слова и истината, за да водят добра битка и да свидетелстват за Бог, вместо да се бият с хората или да се впускат в словесни престрелки поради прибързаност.

Когато става въпрос за злите хора, които манипулират и прекъсват изборите, най-важното нещо не е дали можеш да ги прозреш или как планираш да ги разобличиш, а да докладваш своевременно за ситуацията на по-висшестоящите. Трябва да използваш мъдрост, за да се пребориш с тях, да чакаш Божието време, да търсиш Божиите намерения и да търсиш истините принципи, като същевременно не забавяш дълга си. Какъв е крайният резултат от това? Че изпълняваш отговорността и дълга си. Като докладваш за ситуацията на по-висшестоящите и търсиш решение, не само че проблемът бива разрешен, но ти придобиваш прозрение, повишаваш своята проницателност и мъдрост, духовният ти ръст израства и вярата ти в Бог укрепва. Хората придобиват толкова много от преживяването на конфронтация със Сатана и това е от голяма полза за тях. Обратното, да предположим, че действаш от прибързаност и порив, влизаш в остра битка с тези хора и спориш с тях лице в лице, като им казваш: „Вие манипулирате и прекъсвате изборите. Въпреки че притежавате голяма власт, няма да ви се подчиня и не се страхувам от вас!“. Резултатът от този подход е, че те ще те изгонят от църквата, а ти ще плачеш и ще страдаш вкъщи в продължение на месеци. Но ти все още не разбираш Божиите намерения: „Защо се озовах в тази каша? Нима Ти не ме искаш, Боже? Нима Ти не се интересуваш от мен?“. В продължение на месеци пропускаш новите проповеди и химни, не знаеш каква работа се извършва в църквата, не си способен да изпълняваш дълга си и си напълно изолиран, и съвсем изпадаш в мрак. Всеки ден, освен че плачеш, единственото, което правиш, е да се тревожиш. В тази среда не се научаваш да се молиш на Бог или да ядеш и пиеш Неговите уместни слова, а още по-малко се научаваш да търсиш истините принципи в сложни ситуации. Изобщо не израстваш в мъдрост. След като плачеш в продължение на няколко месеца, най-накрая един ден някой те връща в църквата и те моли да споделиш преживяванията си за този период, но ти само сълзливо се оплакваш: „Бях толкова онеправдан! Не съм смущавал църквата, не съм зъл човек, а бях натопен от зли хора“. Когато те попитат: „Какви поуки си взе от този период? Придоби ли нещо“? Отговаряш: „Какво можех да придобия? Изолираха ме, отнеха ми книгите с Божиите слова и песнопенията и не можех да слушам никакви проповеди. Всичко, което можех да правя, бе да говоря за вярата и от време на време да изпявам по няколко химна, които си спомнях. Нищо не придобих. За щастие Бог ми беше подготвил момент да ме върне. В противен случай планирах да изляза и да се занимавам с бизнес, за да печеля пари, тъй като така или иначе нямах надежда за спасение. Бог не ме искаше повече и аз не можех да продължа да вярвам. Сърцето ми беше напълно помрачено“. Накрая добавяш: „Божиите овце никога няма да бъдат изоставени от Бог“ и правиш това заключение. Да преживееш такова значимо и специално събитие и да придобиеш толкова малко — не е ли малко жалко? Не е ли неуместно? Изправен пред такава значима ситуация, ти не си взе никакви поуки и не израсна в мъдростта или вярата си. Макар че в сърцето си все още вярваш в Бог, ти беше измъчван от сатани, дяволи и антихристи до степен, в която почти спря да вярваш. Можеш ли все още да свидетелстваш за Бог? Не си ли безполезен страхливец? Каква полза има да плачеш вкъщи? Дори да плачеш, докато ослепееш, ще ти помогне ли това? Може ли това да разреши проблема с антихристите? Злите хора успяха и в крайна сметка всичко, което имаш, е поговорката: „Божиите овце никога няма да бъдат изоставени от Бог“, без да си придобил нищо друго. Нямаш мъдрост, нямаш посока на действие и не знаеш как да търсиш Бог съгласно дадения от Бог път, да дойдеш пред Бог, за да вземеш Божиите слова и истината, за да се бориш срещу Сатана. Този вид доктрина, която обикновено бълваш, не ти носи никаква полза. Когато се наложи да се изправиш пред такива въпроси, освен че плачеш, ти се чувстваш единствено онеправдан и се оплакваш — ти си безполезен страхливец. Безполезните страхливци често имат няколко проявления, които са и основните им характеристики. Първо, те плачат. Второ, чувстват се онеправдани. Трето, оплакват се в сърцата си. В сърцата си те казват още: „Къде си Ти, Боже? Защо не се интересуваш от мен? Беше ми нанесена ужасна вреда от Сатана, не мога да продължа да живея. Моля Те, бързо ме спаси!“. Бог казва: „Ти си безполезен страхливец, отпадък, обвит в човешка кожа. Ако вярваш в Бог, от какво се страхуваш? За какво трябва да се страхуваш от Сатана?“. Независимо какви заговори и кроежи използва Сатана, когато действа, ние не се страхуваме. Имаме Бог, имаме истината. Бог ще ни даде мъдрост. Бог господства над всичко. Всичко е под Божието устройване. От какво се страхуваш? Плачът само показва, че си страхлив и неспособен. Ти си боклук, ти си нищожество! Плачът означава, че се спогаждаш със Сатана и го молиш за милост. Бог харесва ли такива безполезни страхливци? (Не.) Бог вижда в теб безполезен страхливец, глупак, боклук, без никакво свидетелство и без никаква мъдрост. Какво се случи с истината, която разбра? Не си ли чул достатъчно за проявленията на антихристите и Сатана, които Бог разобличава? Не разбираш ли или не прозираш ли тези неща? Не знаеш ли, че те са сатани? Ако знаеш, че те са сатани, от какво се страхуваш? Защо не се боиш и не се страхуваш от Бог? Не се ли страхуваш, че ще оскърбиш Бог, като се боиш от Сатана? Това не е ли акт на нечестивост? Когато възникнат такива ситуации, ти се страхуваш и нямаш никакво решение, никаква мъдрост или мерки за противодействие. Какво придоби от слушането на проповеди през всичките тези години? Дали всичко това е било напразно? Могат ли такива безполезни страхливци да останат непоколебими в свидетелството си? (Не.) Когато става въпрос за ситуации, в които сатаните и злите хора манипулират и прекъсват изборите, независимо дали си сам и безсилен, или наистина има няколко братя и сестри, които са в единомислие с теб, не бързай да действаш. Първо, научи се да чакаш. Второ, научи се да търсиш. През периода на чакане и търсене не изоставяй дълга си. Какво означава да чакаш? Това означава да чакаш Бог да подготви правилното време и възможност. А какво трябва да търсиш? Търси принципите и пътя, които трябва да практикуваш, когато вярваш в Бог и Го следваш. Търси как да действаш, така че да си в съответствие с Божиите намерения, как да действаш, така че да се бориш със Сатана и със силите на антихристите, докато накрая преодолееш силите на Сатана, за да излезеш победител. Ако си сам, трябва да се молиш повече на Бог, да чакаш и да търсиш. Ако има още двама-трима души, които са в единомислие с теб, можете да разговаряте, да се молите, да чакате и да търсите заедно. Когато Бог е подготвил подходящия момент, помоли Бог за сила и мъдрост, така че всичко, което правиш, и всяка дума, която казваш, да са уместни. По този начин, от една страна, ти изпълняваш дълга си на сътворено същество, а от друга страна, можеш силно и ефективно да разобличиш Сатана, като напълно разобличиш и осуетиш заговорите на слугите на Сатана и антихристите. Уместно ли е това? Тези методи, начини, пътища и принципи са ви посочени, но как ще ги прилагате, зависи от вас. Достатъчно ясен ли е този път? (Да.) Тогава, когато се сблъскате с такива въпроси, практикувайте според този принцип. Това е лесно постижимо.

По време на всеки църковен избор както водачите и работниците, така и Божиите избраници имат отговорността и задължението да опазват изборната работа. Водачите и работниците трябва да поемат работата по общението за истината и изборните принципи. Божиите избраници трябва да повдигат всички въпроси, които имат, след което трябва да се разговаря за истината, за да се разрешат тези въпроси. Само по този начин може да се гарантира, че изборите ще преминат гладко. От една страна, водачите и работниците трябва стриктно да се придържат към изборните принципи на Божия дом и да извършват работата по всеки избор в Божия дом въз основа на тези принципи. От друга страна, те трябва да се предпазват от зли хора и антихристи, които манипулират и прекъсват изборите. Тези хора са слуги на Сатана, те са кохортата на Сатана. Водачите и работниците трябва строго да се пазят от тях и да бъдат предпазливи с тях, да останат бдителни към опитите им да манипулират нещата зад кулисите по време на избори и да участват в някакви съмнителни, скрити действия, за да фалшифицират тайно процеса. Ако се окаже, че изборите наистина са били манипулирани от зли хора, което е довело до изключване на кандидата, на когото се е полагало да бъде избран, и до подвеждане на повечето хора, така че за водач е избран погрешен човек, който е неподходящ за позицията, ако възникне такава ситуация, тогава все още има решение. Истинското положение на избрания човек трябва да бъде разобличено. Ако повечето хора са съгласни, може да се проведат нови избори. Избори, манипулирани от Сатана и от зли хора, не са резултат от нормално проведени от църквата избори въз основа на истините принципи. Това не е нещо положително и рано или късно ще бъде разкрито, разобличено и анулирано. Щом вярваш в това, ако се сблъскаш с такива ситуации, как трябва да действаш? Трябва да си готов по всяко време и навсякъде да се бориш срещу Сатана, а не да стоиш безучастно. Ако си слабак, объркан човек или безполезен страхливец, може да се спогодиш с него, да се сговориш с него или да бъдеш толкова смазан от него, че да станеш негативен и неспособен да се възстановиш. Някои хора просто стоят безучастно и казват: „Така или иначе аз не мога да стана църковен водач. Който и да служи, все едно. Който има способности, нека да служи! Ако някой антихрист иска да служи, това няма нищо общо с мен и стига да не ме премахнат, всичко е наред“. Онези, които казват това, не струват нищо. Те не могат да си представят какви биха били последствията, ако един антихрист служи като водач, нито въздействието, което това би имало върху вярата им в Бог и спасението им. Само хората, които разбират истината, могат да видят това такова, каквото е. Те ще кажат: „Ако антихрист стане водач на църквата, ще страдат Божиите избраници. По-специално онези, които се стремят към истината, онези, които имат чувство за справедливост, и онези, които с готовност изпълняват дълга си, ще бъдат потиснати и отхвърлени. Само онези объркани хора и човекоугодниците ще имат полза от това, но те ще са затворени в клетка и под контрола на властта на антихриста“. Но онези, които не се стремят към истината, никога не се замислят за тези неща. Те си мислят: „Човек вярва в Бог, за да бъде спасен. Всеки върви по своя път. Дори един антихрист да стане водач, това няма да ме засегне. Щом не върша лоши неща, не могат да ме потиснат, да ме отхвърлят или да ме премахнат от църквата“. Това ли е правилната гледна точка? (Не.) Ако никой от Божиите избраници не се интересува от църковните избори, щом допуснат антихрист да вземе властта, какви ще бъдат последствията? Дали наистина ще бъде толкова просто, колкото си го представят хората? Какви промени ще претърпи църковният живот? Това е пряко свързано с навлизането в живота на Божиите избраници. Ако един антихрист държи властта в дадена църква, какво ще се случи? Истината вече няма да има власт в тази църква, нито Божиите слова — вместо това на власт там ще бъдат неверниците и Сатана. Макар че Божиите слова може би все още ще се четат на събиранията, антихристът контролира правото да се говори. Може ли антихристът да разговаря ясно за истината? Може ли антихристът да позволи на Божиите избраници да разговарят за истината свободно и без задръжки? Това е невъзможно. Щом антихрист завземе властта, ще има все повече прекъсвания и смущения, резултатите от църковния живот все повече ще намаляват, а Божиите избраници няма да жънат много, когато се събират, което ще доведе до трудности при тяхното навлизане в живота. Проблемите на Божиите избраници ще се умножават и няма да е възможно да бъдат разрешени, а някои от тях, които са способни да практикуват истината, ще бъдат разтревожени. Атмосферата на църковния живот ще бъде изцяло променена, сякаш мрачни облаци са дошли, за да затъмнят слънцето. Ще има ли тогава все още наслада от църковния живот? Определено той ще бъде компрометиран, и то в немалка степен. В църквата онези, които се стремят към истината, са малцинство. Ако това малцинство бъде потиснато и отхвърлено, може да се каже, че повече няма да има църковен живот. Ако хората не могат да прозрат това последствие, те няма да обръщат внимание на изборите и няма да се интересуват от тях. Ако мнозинството от хората не гледат сериозно на изборите, не се придържат към принципите, ако се отнасят към изборите толкова негативно и вземат пример от лъжеводачите и антихристите, щом зли хора или такива, които не обичат истината, станат църковни водачи, повечето от Божиите избраници ще претърпят загуби при навлизането си в живота. Следователно резултатите от църковните избори пряко засягат жизнения растеж на Божиите избраници и бъдещето на църквата. Божиите избраници трябва ясно да видят това и категорично не бива да възприемат негативно отношение. Някои объркани хора не могат да прозрат този въпрос. Те винаги разчитат на собствените си фантазии и си мислят: „Всеки в църквата е искрено вярващ, така че всеки може да бъде избран. Щом е брат или сестра, всеки може да бъде водач“. Те разглеждат църковните избори твърде опростено, което води до много негативни, погрешни идеи и възгледи. Ако лъжеводачите и антихристите наистина бъдат избрани за водачи и работници, делото на църквата ще бъде увредено и навлизането в живота на Божиите избраници неминуемо ще пострада. В този момент хората ще осъзнаят колко е важно да се провеждат избори според принципите.

Във всяка църква има човекоугодници. Тези човекоугодници нямат никаква проницателност по отношение на злите хора, които манипулират и прекъсват изборите. Дори да имат малко проницателност, те я пренебрегват. Отношението им към всички въпроси, които възникват по време на църковните избори, е: „Оставете нещата такива, каквито са, ако не ви засягат лично“. Те смятат, че няма значение кой ще стане водач, че това няма нищо общо с тях. Щом могат да продължат щастливо да водят ежедневния си живот, значи всичко е наред. Какво мислите за такива хора? Дали това са хора, които обичат истината? (Не.) Що за хора са това? Те са човекоугодници, а може да бъдат наречени и неверници. Тези хора не се стремят към истината. Те се стремят само към това да живеят лесно и ламтят за плътски комфорт. Те са твърде егоистични и твърде ловки. Има ли много такива хора в обществото? Независимо коя политическа партия е на власт, независимо кой е начело, те са харесвани, могат да се справят много успешно с обществените си отношения и живеят комфортно. Каквото и политическо движение да възникне, те не се включват в него. Какви са тези хора? Това са най-измамните, най-ловките хора, известни като „изплъзващи се змиорки“ и „стари лисици“. Живеят според философиите на Сатана, без капка принципност. Който и да е на власт, те го обслужват, ласкаят го, възпяват заслугите му. Не правят нищо друго, освен да защитават началниците си и никога не ги оскърбяват. Колкото и злини да вършат началниците им, нито им се противопоставят, нито ги подкрепят, а държат мислите си скрити дълбоко в себе си. Те винаги са харесвани, независимо кой е на власт. Сатана и дяволските царе харесват такъв тип хора. Защо дяволските царе харесват такъв тип хора? Защото те не провалят делата на дяволските царе и не представляват заплаха за тях. Този тип хора са безпринципни и нямат никаква основа за постъпките си, липсват им почтеност и достойнство. Те просто следват тенденциите в обществото, кланят се на дяволските царе и се нагаждат към техните вкусове. Няма ли такива хора и в църквата? Могат ли те да бъдат победители? Добри войни на Христос ли са те? Свидетели ли са за Бог? Когато злите хора и антихристите надигат глава и смущават на делото на църквата, могат ли такива хора да се изправят и да водят война срещу тях, като ги разобличават, разпознават и се отричат от тях, като прекратяват злодеянията им и свидетелстват за Бог? Със сигурност не могат. Тези изплъзващи се змиорки не са хората, които Бог ще усъвършенства, нито са хората, които ще спаси. Те никога не свидетелстват за Бог и не отстояват интересите на Неговия дом. Както Бог ги вижда, тези хора не са хората, които Го следват или Му се покоряват, а са онези, които сляпо разпалват неприятности, членове на бандата на Сатана — именно тях Той ще отстрани, когато делото Му приключи. Бог не цени такива нещастници. Те нямат нито истината, нито живота. Те са зверове и дяволи. Те са недостойни за Божието спасение и за това да се наслаждават на Неговата любов. Така че Бог с лекота отхвърля и отстранява такива хора, а църквата трябва незабавно да ги премахне като неверници. Те нямат истинско сърце за Бог, така че дали Бог ще им предостави истинско подхранване? Дали ще ги просветли и ще им помогне? Няма да го направи. Когато по време на църковните избори има намеса и смущения, а резултатите от изборите се контролират и повлияват от зли хора, тези хора категорично няма да застанат на Божията страна, за да защитят интересите на Божия дом. Те категорично няма да се придържат към истините принципи, за да се борят срещу злите хора и антихристите, да се борят докрай срещу силите на Сатана. Категорично няма да направят това, липсва им смелост. Затова онези, които могат да свидетелстват за Бог, трябва да разпознават тези хора и не бива да разговарят с тях за истините, които разбират, или за своето разпознаване на Сатана. Дори да разговаряш с тях за тези неща, ще е безполезно. Те няма да застанат на страната на истината. Когато избирате сътрудници и партньори, трябва да отхвърляте такива хора и да не ги избирате. Защо да не ги избирате? Защото те са изплъзващи се змиорки. Те няма да застанат на страната на Бог, няма да застанат на страната на истината и няма да се обединят с теб в сърцето и в ума си, за да се борите срещу Сатана. Ако им довериш чистосърдечните си думи, ти си глупак и ще станеш за смях пред Сатана. Не разговаряйте за истината и не увещавайте такива хора, не възлагайте никаква надежда на тях, защото Бог изобщо не спасява такива хора. Те не са хора, които са в единомислие с Бог. Те са зрители, които наблюдават от разстояние разгара на битката. Те са изплъзващи се змиорки. Този тип хора проникват в Божия дом само за да наблюдават вълненията и сляпо да разпалват неприятности. Те нямат чувство за справедливост и чувство за отговорност. Те дори не съчувстват на добрите хора, когато са пострадали от зли хора. Да наречеш такива хора дяволи и сатани е съвсем уместно. Ако някой с чувство за справедливост разобличи злите хора, те дори няма да го аплодират или да го подкрепят. Затова никога не се доверявайте на тези хора. Те са изплъзващи се змиорки, хамелеони, стари лисици. Те не са искрено вярващи в Бог, а са слуги на Сатана. Тези хора никога не могат да бъдат спасени и Бог не ги иска. Това е ясното желание на Бог. В повечето църкви вероятно има такива хора. Огледай се в твоята църква, за да видиш кои са те. Когато нещо се случи, никога не разговаряй с тях за истината и не им позволявай да разберат какво наистина се случва с теб. Бъдете предпазливи към такива хора и не се занимавайте с тях. Потърсете онези, които наистина вярват в Бог и имат чувство за справедливост — когато видят, че интересите на Божия дом са накърнени, че делото на църквата и редът на църковния живот са смущавани или манипулирани, те стават неспокойни и гневни. Дълбоко мразят злите хора, които смущават църквата. Искат да се изправят и да разобличат злите хора и са нетърпеливи да намерят хора, които разбират истината, за да се обединят с тях и да се борят срещу злите демони. Разговаряйте с такива хора и обединете усилията си с тях в борбата срещу Сатана. Тези хора са победителите, добрите войни на Христос. Само те имат дял в Христовото царство. Човекоугодниците, старите лисици, хамелеоните и онези, които са вцепенени и тъпи – всички те са разкрити. Те са обекти на отстраняване. Те не са братя и сестри, не са хора от Божия дом, а неверници и опортюнисти, недостойни за доверие. Това е начинът да се справите с тези хора: ако те могат да вършат зло, премахнете ги. Ако не са зли хора и не следват зли хора, за да смущават църквата, временно може да останат в църквата, докато чакате тяхното покаяние. От една страна, наблюдавайте и схващайте нрава на тези хора, тяхната човешка природа, както и техните възгледи и отношение към различни въпроси, и упражнявайте проницателност, за да разберете същността им. В същото време, когато зли хора манипулират и прекъсват изборите, бъдете бдителни за тези човекоугодници, които застават на страната на злите хора и които действат като техни лакеи и съучастници. Накратко казано, по отношение на всички непристойни модели на поведение на злите хора, които манипулират и прекъсват изборите, е необходимо да имате проницателност според Божиите слова. Когато видите ясно тяхната същност, ще знаете как да се справите с тях по подходящ начин според принципите.

Току-що разговаряхме за някои явления, свързани с манипулирането и прекъсването на изборите и действията на някои хора. Въпреки че не бяха обхванати всички аспекти, в общи линии общението засегна принципите за разрешаването на тези проблеми. Щом откриете хора, които манипулират и прекъсват изборите в църквата, трябва да се изправите и да ги ограничите. Не бъдете отстъпчиви и не действайте като човекоугодници. Ако някой винаги се опитва да манипулира и прекъсва изборите, още щом се появи тази тенденция, братята и сестрите трябва да се изправят заедно, за да го спрат и разобличат. Ако този някой прави това от объркване, без да знае, че това се счита за манипулиране и прекъсване на изборите, може да му обясните: „Това, което правиш, е манипулиране и прекъсване на изборите. Не играй ролята на слуга на Сатана. Това са избори за църковни водачи, а не избори за кметове или градоначалници. Божият дом има свои правила и принципи за извършване на тази работа. Човешките намерения не бива да се намесват тук; трябва стриктно да следваме истините принципи за тази работа. Ако твоите заложби са лоши и не можеш да разбереш истините принципи, или ако си стар и объркан, без необходимия интелект за участие в избори, тогава можеш да се въздържиш и просто да изчакаш резултата, но в никакъв случай не бива да манипулираш или да прекъсваш изборите, или да се намесваш и да предизвикваш смущения. Това са злодеяния и Бог ги ненавижда. Тези злодеяния са заклеймени завинаги. Никога не бъди такъв човек и не следвай този път. Ако наистина си човек, не се занимавай с манипулиране и прекъсване на изборите, защото след като това стане факт, ще бъдеш окачествен като слуга на Сатана и ще бъдеш премахнат от църквата“. Ако хората, които манипулират и прекъсват изборите, бъдат разкрити, с онези от тях, които имат лоши заложби и не разбират какво всъщност се е случило, може да се разговаря с любов, те може да бъдат подкрепени, да им се предостави ресурс и да им се помогне. Но какво да кажем за онези, които въпреки че са били напълно наясно с истините принципи, все пак съзнателно са манипулирали и прекъсвали изборите, дори са пренебрегвали предупрежденията да не го правят? За тях също има решение: те вече нямат право да участват в избори, лишете ги от избирателните им права. Накратко казано, всички действия на манипулиране и прекъсване на изборите трябва да бъдат еднозначно разпознавани, спирани и ограничавани, за да се преобърне ситуацията. Такива модели на поведение и действия не бива да се допуска да съществуват в църквата, за да се предотвратят погрешни изборни резултати и смущаване и увреждане на делото на църквата.

А. Обобщение на различните хора, събития и неща, които причиняват прекъсвания и смущения

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците е свързана с различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата. Разделихме ги на единадесет въпроса за общение. Проблемите или случаите на прекъсвания и смущения, изброени във всеки въпрос, включват изпълнението на дълга на хората и тяхната истинска вяра в Бог. Защо са разделени толкова щателно? Защо поставям всеки въпрос на общение и разнищване? С оглед на заглавието на всеки въпрос човешката природа на хората, които вършат тези неща, не е добра. С изключение на първия въпрос — честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, чието естество не се счита за сериозно — всички останали са доста сериозни по своето естество. Всички тези проявления имат естеството на причинители на прекъсвания и смущения, и всички те представляват прекъсвания и смущения на църковното дело, поради което ги поставяме за общение и разнищване едно по едно. Когато тези въпроси възникват в църковния живот или в процеса на изпълнение на нечий дълг, хората трябва да бъдат особено бдителни и да ги разпознават и прозират. Когато хората видят, че се случват такива събития, които причиняват прекъсване и смущение, те трябва да се изправят, за да ги спрат и ограничат. Що се отнася до първия въпрос — „честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината“ — хората понякога правят това неволно и обстоятелствата и естеството на този въпрос не са твърде сериозни. Но ако често се отклоняват от темата и говорят несвързано, като причиняват раздразнение сред слушателите си и поради това не се постигат добри резултати в църковния живот, тогава то води до последствия, които прекъсват и смущават църковното дело. За останалите въпроси дори не е необходимо да се споменава. Всеки един от тях е достатъчен сам по себе си, за да представлява прекъсване и смущение на църковното дело и на реда в църковния живот. Затова е необходимо да се разговаря за всеки един от тези въпроси, да се анализира и да се разнищи подробно. Когато възникнат злонамерени инциденти, ако имаш проницателност и познание за злодеянията, които смущават църквата, трябва да се изправиш, за да ги спреш и да ги ограничиш. В по-широк смисъл това е изпълнение на дълга на едно сътворено същество. В по-тесен смисъл най-малкото това е изпълнение на дълга и отговорността на член на църквата. Не трябва ли да си способен да правиш именно това? (Да, така е.) Ако не си способен да правиш това, какви са последствията? Как трябва да окачествим това, че не си способен да правиш тези неща? Най-малкото това означава, че си объркан човек. Освен това ти си безполезен страхливец, който се страхува от Сатана, а когато сатаните и дяволите се появят, за да смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, ти оставаш безразличен и безсилен, не реагираш и нямаш вяра и смелост да се изправиш в битка срещу Сатана и да свидетелстваш за Бог. В такъв случай ти си безполезен човек, недостоен да бъдеш последовател на Бог.

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците изброява различни видове инциденти в църквата, които прекъсват и смущават Божието дело. Всеки инцидент включва отношението на водачите и работниците, както и на обикновените братя и сестри, към Бог. Той също така включва отношението на всеки човек към неговия дълг и отговорности, както и неговата позиция и гледна точка към тези негативни събития и неща, които смущават делото на Божия дом. Разбира се, той включва и това дали човек, който е вярвал в Бог и е слушал проповеди в продължение на много години, има достатъчен духовен ръст и вяра, за да воюва срещу Сатана и да свидетелства за Бог, когато изникнат тези негативни събития и неща. Засяга ли това ключови въпроси? Засяга позицията на човека и пътя, по който той върви, както и неговото отношение към Бог, към истината и към дълга му. Ето защо, след като чуете тези слова, вие трябва да разберете, че това са Божиите изисквания към хората. Не се отнасяйте към тях като към доктрини, правила или наредби, които да изпълнявате и прилагате, а по-скоро размишлявайте повече върху тях, за да разберете истината, и след това ги практикувайте и навлизайте в тях, като по този начин постигате Божиите изисквания. Когато зли хора прекъсват и смущават работата на църквата, не стойте безучастно, не избягвайте отговорностите си с различни извинения, като казвате, че вярвате в Бог едва отскоро, имате малък духовен ръст или сте все още млади и т.н. Когато Бог проверява делото, когато Той устройва обстоятелства, за да види твоето отношение, Той не гледа твоята възраст, колко години си вярвал в Него, нито каква цена си платил някога и какви заслуги си постигнал; Бог иска твоето отношение в конкретния момент. Ако ти обикновено никога не си обмислял тези въпроси или не си търсил за тях и преминаваш през всеки въпрос в объркано състояние, без да задържаш нищо, без да търсиш истината, без да научиш урока си или да се отнасяш сериозно към различните обстоятелства, които Бог е устроил, ако ти бягаш, когато видиш зли хора да причиняват смущения и прекъсвания, и никога не докладваш това на Божия дом, нито показваш твоето отношение, тогава, въпреки че ти не си участвал в злодеянието, твоето поведение по този въпрос вече е разкрило твоята позиция и гледна точка — ти си безучастен наблюдател, подкрепящ Сатана. Бог проучва всичко внимателно и ти не можеш да Го заблудиш. Ето защо, когато тези негативни въпроси възникнат, когато откриеш различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на църквата и нормалния ред на църковния живот, това ясно разкрива твоето отношение към Бог. Може да вярваш в Бог едва отскоро, да си доста млад и твоят духовен ръст да е малък, но ако, когато тези неща се случат, ти действаш според принципите и се опиташ да спреш, ограничиш или дори разобличиш злите хора, като поемаш рискове и пренебрегваш собствената си безопасност, за да се изправиш и да защитиш интересите на Божия дом — ако ти имаш това сърце, тогава твоето отношение към Бог, както и твоята решимост да свидетелстваш за Бог и да се бориш срещу Сатана, ще се превърнат в свидетелство, видяно от хората и от Бог. Злодеянията на хората, тяхното заблуждаване на Бог и укриване от Него, тяхното избягване на отговорности, отстъпчивостта им пред Сатана и компромисът им с него, когато той върши зло — Бог ще види всичко това и тези злодеяния един ден ще бъдат уредени и ще получат присъда. Но също така, когато хората се изправят срещу прекъсванията и смущенията на Сатана, за да говорят в защита на Божия дом и на братята и сестрите, и воюват срещу Сатана, за да защитят интересите на Божия дом, като търсят истината с въжделението да свидетелстват за Бог, дори ако понякога се чувстват безсилни и сами, липсва им мъдрост, имат само плитко разбиране на истината или искат да общуват за истината, но не могат да се изразят ясно, което кара някои хора да им се подиграват и да гледат отвисоко на тях, в Божиите очи Той вижда тяхната искреност и счита тези действия и поведение за добри дела. Злодеянията един ден ще получат присъда и ще имат своя завършек пред Бог, така ще бъде и с добрите дела — но крайният завършек за всеки от тези два вида поведение ще бъде напълно различен. Злодеянията ще получат своето дължимо възмездие, а добрите дела ще бъдат отплатени с добро отношение. Бог отдавна е определил това за всеки човек, като просто чака различните проявления на хората по време на Божието дело да се превърнат в установени факти, преди да възнагради доброто и да накаже злото.

Дванадесетата отговорност на водачите и работниците изброява единадесет проблема относно хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на църквата. Важни ли са тези единадесет проблема? Разкриват ли ясно хората? Когато общувате за всеки проблем, трябва да полагате повече усилия, за да разберете ясно истината. Това включва как хората отстояват справедливостта и положителните неща и как отстояват Божието свидетелство; включва също как хората се изправят да се борят със Сатана, да разобличават и разкриват лицето на Сатана и да спират и ограничават злодеянията на Сатана — това са двата включени аспекта. Когато Сатана прекъсва и смущава работата на църквата, ти играеш ли роля? Каква роля играеш? Направил ли си това, което Бог изисква от теб? Изпълнил ли си задълженията и отговорностите, които един последовател на Бог трябва да изпълни? Когато възникнат тези проблеми, ти правиш ли компромис, заглаждаш ли нещата и заемаш ли средна позиция като угодник, или се изправяш, за да спреш и ограничиш злодеянията на Сатана, като работиш в единомислие с повече истински братя и сестри, за да защитиш интересите на Божия дом? Какво защитаваш? Интересите на злите хора, интересите на Сатана ли защитаваш, или защитаваш интересите на Божия дом? Ако се случи нещо, което прекъсва или смущава работата на църквата, и ти не правиш нищо, а само действаш като угодник и пазиш себе си, като гарантираш, че можеш да се справиш успешно с взаимоотношенията си с хората и да останеш невредим, без изобщо да се чувстваш загрижен или тревожен за това, че работата на църквата е смутена, без да изпитваш никаква омраза или гняв към злодеянията на злите хора, без да носиш никакво бреме за интересите на Божия дом и всички братя и сестри, без никакво чувство за задлъжнялост към Бог и без да чувстваш никакъв укор към себе си, тогава си в опасност. Ако в Божиите очи ти си пълен угодник, стоиш със скръстени ръце и наблюдаваш пасивно каквото и да се случва и го избягваш, и не изпълняваш абсолютно никакви свои отговорности или задължения, тогава си наистина в опасност и има вероятност да бъдеш отстранен от Бог. Ако Бог има мисъл, при която дори намерението да те остави да полагаш труд не остава, и Му е писнало от теб, тогава в този момент ти си предопределен да бъдеш отстранен, което е невероятно опасно! Когато Бог казва, че повече не иска да вижда хора като теб и че не цени хора като теб да изпълняват какъвто и да е дълг или да полагат труд в Божия дом, тогава може да бъдеш отстранен от църквата някой ден, някой момент в не твърде далечното бъдеще, което ще промени съдбата ти. Това е така, защото връзката ти с Бог вече не е нормална или си се отдалечил от Бог и си Го предал, и това е довело до резултат. Можеш ли да видиш този факт? Когато осъзнаеш този факт, независимо дали можеш да го приемеш, всички хубави надежди в сърцето ти ще изчезнат мигновено.

Когато хората за първи път повярват в Бог, всички те имат пламенно сърце. Макар че не могат да видят бъдещата си крайна цел или перспективи, те винаги изпитват някакво упование в Бог. Те винаги се стремят към красиви и положителни неща. Откъде идва тази сила? Хората не знаят; не могат да го проумеят: „Всички хора са еднакви, всички живеят в един и същ въздух и под едно и също слънце. Защо тогава невярващите нямат тези неща в сърцата си, а ние ги имаме?“. Не е ли това мистерия? Тази сила идва от Бог. Тя е твърде скъпоценно нещо; не е нещо, с което хората се раждат. Ако всички го имаха от раждането си, щяха да бъдат еднакви; сред човешките същества нямаше да има разграничения на висши или нисши, благородни или низки и нямаше да има разлика между тези, които вярват в Бог, и тези, които не вярват. Това, което те нямат, ти можеш да притежаваш; ти можеш да имаш най-скъпоценното нещо, което съществува сред човечеството. Защо се нарича най-скъпоценното нещо? Точно поради тази надежда и очакване ти можеш твърдо да стоиш в изпълнението на дълга си в Божия дом. Това е най-основното условие, за да може човек да постигне спасение. Именно поради това очакване ти имаш възможност и малко решимост да бъдеш готов да отдадеш всичко на Бог, да изпълниш дълга си като сътворено същество и да бъдеш добър човек, спасен човек. Ползите, които това носи, са толкова големи. И така, откъде идва това нещо? То идва от Бог; дадено е от Бог. Когато обаче Бог вече не иска някого, това нещо бива отнето. Той вече не копнее за красиви неща, нито ги очаква; вече не възлага надеждите си на тях. Сърцето му помръква и започва да потъва. Той губи ентусиазма да се стреми към нещо красиво или положително, както и към Божиите обещания. Станал е точно като невярващ. Щом това нещо е загубено, може ли той да остане в Божия дом и да продължи да вярва в Бог и да Го следва? Не е ли стигнал до края си пътят му на вяра в Бог? Когато ти загубиш тази предпоставка да имаш решимост да се стремиш, ти се превръщаш в ходещ труп. Какво означава да си „ходещ труп“? Означава, че вече не можеш да разбираш Божиите слова. Когато имаш тази предпоставка, ти можеш да разбираш Божиите слова, да имаш надежда, вярата ти може да бъде вдъхновена и тази предпоставка може да ти даде мотивация да се стремиш към истината. Когато обаче загубиш тази основна предпоставка, тази мотивация изчезва. Ти нямаш ентусиазъм или интерес да слушаш Божиите слова. Обещанията и очакванията вече не те интересуват и не те мотивират. За теб Божиите слова са се превърнали в теория на високо ниво. Ти не се стремиш към тях и Бог вече не те просветлява. Ти не можеш да придобиеш никаква истина от Божиите слова. Не е ли стигнал до края си този път на вяра в Бог за теб? Когато стигне до този момент, Бог вече те е отритнал; можеш ли все още да накараш Бог да промени решението Си? Няма да е лесно. Когато Бог е решил, че вече не иска определен човек, ето какво чувства човекът вътрешно. Когато това нещо бъде отнето, твоето отношение към различни въпроси като вярата в Бог, изпълнението на дълга и спасението ще бъде напълно различно от преди. Като размишляваш над някогашния си страстен стремеж, ти ще го намираш за необясним, неразбираем и невероятен. Когато го намираш за невероятен, като сравняваш какъв си сега с предишното си аз, твоето вътрешно състояние ще е претърпяло качествена промяна; ще бъдеш напълно различен човек, няма да си същият човек, какъвто си бил преди. Защо ще се случи това? Няма да е защото средата се е променила; няма да е защото си остарял и си станал по-голям интригант; няма да е защото си придобил повече преживявания и житейски прозрения, като си променил мислите и гледните си точки. Вместо това ще бъде защото Бог е променил решението Си, Неговите мисли са се променили и Неговото отношение и очаквания към теб са се променили. Така че ти си станал различен човек не по твоя воля. Погледнато сега, ако човек загуби онова, което Бог му дава, но което той счита за най-дребното, най-незначителното нещо, в този момент този човек ще бъде хванат в капана на страданието и не може да се говори за никакво щастие. Така че никога не стигай до този момент. Ако стигнеш, може да почувстваш сякаш тежест е свалена от раменете ти, че си освободен, отпуснат, че вече не трябва да вярваш в Бог или да изпълняваш дълга си и че можеш да живееш свободно и разпуснато като невярващите, като птица извън клетката си. Но това е само временен комфорт, радост и самоугаждане. Докато продължаваш напред, погледни пътя пред себе си — ще бъдеш ли все още толкова щастлив? Не, няма да бъдеш. Тежки времена те очакват напред! Когато живееш под господството на Създателя, независимо как Създателят устройва нещата за теб, какво ти прави и как го прави, колко изпитания и мъки ти носи, колко страдание понасяш или дори ако възникнат неразбиране, погрешни разбирания и други неща, най-малкото ще чувстваш, че си в Божиите ръце, че Бог е твоето упование и че сърцето ти е спокойно. Но когато Бог вече не те иска и вече не си способен да доловиш как Бог се отнася към теб, и загубиш това упование, сякаш целият свят се срива около теб. Сякаш когато си бил дете и си мислил само: „Мама е най-обичливата, мама се грижи за мен и ме обича най-много, мама не може да умре“. Не си можел да понесеш, когато си чул, че майка ти е болна. Мислил си, че ако майка ти наистина умре, небето ще се срути и няма да имаш начин да продължиш да живееш. Същото разсъждение се прилага и към вярата в Бог. Най-големият мир и радост във вярата на човек в Бог идват от упованието в Бог, от вярата, че съдбата на човек е в ръцете на Създателя. Усещането за стабилност на човек идва от това, че има това истинско доверие и упование. Когато почувстваш, че това доверие и упование ги няма и сърцето ти се чувства празно, като прясно изкопана дупка, не се ли е срутило твоето небе? Имаш ли силата да продължиш да живееш, когато загубиш твоето упование? Такива хора са като ходещи трупове, просто се тъпчат, докато чакат края си.

Сега някои хора постоянно проявяват лошо поведение и непрекъснато вършат зло, прекъсват, смущават и вредят на делото на църквата, докато изпълняват дълга си, дори до степен да причиняват големи загуби на интересите на Божия дом. Те никога не са проявявали искреност или преданост към Бог, камо ли някакво покорство. Затова Бог никога не ги е признавал. Те са зли хора, които са проникнали в Божия дом с намерението да получат благословии. Бог им позволява да влязат, за да могат Божиите избраници да си извлекат поуки и да придобият повече проницателност. Макар че те също принадлежат към призованите, те не са били избрани заради поведението, което постоянно показват. Какво е тяхното състояние? Можете да се поинтересувате. Животът на нито един от тях не върви добре. Качеството на живот на онези, които се уповават на Бог и получават Неговия ресурс по всяко време и навсякъде, е коренно различно от това на онези, които не получават Божия ресурс и помощ и които винаги падат в бездънната пропаст, когато се сблъскат със ситуации. Онези, които не получават Божия ресурс, нямат спокойствие и радост, по цял ден преживяват страх, безпокойство, нервност и тревога. Какви дни прекарват те? Лесно ли е да прекарваш дните си в бездънна пропаст? Не, не е лесно. Ако оставим настрана тази бездънна пропаст, дори да прекараш няколко дни подред в негативизъм, ти ще страдаш неимоверно. Затова цени настоящето и не пропускай тази чудесна възможност. За теб е чест да изпълняваш дълга си в шестхилядолетното дело на управлението на Бог. Това е чест за всеки човек. Не става въпрос за унижение. Ключът е в това как се отнасяш към тази чест и как се отплащаш за тази чест, която си получил от Бог. Бог те е възвисил. Не пропускай да оцениш Неговата доброта. Трябва да знаеш как да се отплащаш за Божията благодат. Как трябва да се отплатиш за нея? Бог не иска парите или живота ти и не желае никакви наследствени съкровища, предадени чрез семейството ти. Какво иска Бог? Бог желае твоята искреност и преданост. Как се проявява тази искреност и преданост? В ангажимента ти да правиш всичко възможно, за да проявиш искрено сърце и да действаш според Божиите слова, независимо какво казва Бог. Какви са Божиите слова? Те са истината. След като признаеш и приемеш истината, как трябва да я прилагаш? Трябва да практикувате в съответствие с истините принципи. Правете точно това, което Бог казва. Не говорете само на думи, че практикувате истината, а след това да действате според собствената си воля, когато се сблъскате със ситуации, като по-късно се оправдавате и изричате прикрити и двулични думи, лишени от искреност и преданост — Бог не желае да вижда това. Най-ценното нещо в човека е искреността. Как трябва да се държи искреният човек? Трябва да постъпваш точно, както изисква Бог, като упорито следваш Божиите слова. Дори да прекаляваш, сякаш следваш правила, така че другите да те считат за малко глупав, не бива да те е грижа. Все пак трябва да се придържаш към Божиите слова. Това, което Бог иска, е тази искреност от хората. Ако винаги кроиш схеми и хитруваш и ако никога не си готов да изглеждаш глупаво в очите на другите, да понесеш и най-малката загуба за собствените си интереси, тогава ти си неспособен да практикуваш истината, защото ти липсва искреност. Хората, на които им липсва искреност и все още се опитват да бъдат измамни, са прекалено хитри и Бог не ги харесва. Когато практикуват Божиите слова, те подбират и избират, като практикуват само това, което им носи полза, и избягват това, което не им носи. Обикновено говорят приятно, бълват само грандиозни идеи, но когато възникнат проблеми, се скриват, изчезват безследно и се появяват отново едва след като другите са разрешили проблемите. Що за нещастници са такива хора? Когато нещо е изгодно за тях, те поемат инициативата и излизат напред, по-активни са от всички останали. Когато обаче личните им интереси са застрашени, те се отдръпват и стават негативни. Губят всичките си приятно звучащи думи, позицията си и възгледите си. Бог не харесва този тип хора. Той би предпочел някой, който изглежда глупав в очите на другите, пред някой, който е толкова лукав.

XII. Обсъждане на политика

Приключихме с общуването относно единадесетте проблема, съдържащи се в дванадесетата отговорност на водачите и работниците. В допълнение към единадесетте проблема, нека добавим още един. Макар че той не се среща често в църковния живот, трябва да се спомене тук, което го прави дванадесетият проблем — обсъждане на политика. Уместно ли е обсъждането на политически теми в църковния живот? (Не.) Църковният живот е за четене на Божието слово, почитане на Бог и споделяне на разбирането за Бог и познанието за преживяване на Божиите слова. През това време обаче някои хора говорят надълго и нашироко за политика, като например политически ситуации, политически дейци, политическия пейзаж, политически възгледи и политически позиции. Уместно ли е това? Когато обсъждат теми за това как Бог господства над всички неща и над човечеството, някои хора механично прилагат идеята, че политическите дейци също са в Божиите ръце, като казват, че определени политически дейци също вярват в Бог и Го следват и дори пишат духовни записки и какво ли още не. Не обърква ли това другите? Има дори хора, които казват: „Ние, християните, трябва да подкрепяме този политик, защото той не само е вярващ, но и защитава интересите на нас, вярващите. Той е на едно мнение с нас и ние трябва да го подкрепим и изберем“. В църковния живот те дори правят обширна реклама на този политически деец. Уместно ли е това? Участват ли християните в политиката? (Не.) Какво може да се направи, за да се избегне участието? Първо, независимо коя партия подкрепяш или какви са твоите политически възгледи, не ги внасяй в църковния живот за обсъждане. Разбира се, още по-съществено е дебатите между хора с различни политически възгледи също да не се появяват в църковния живот. Например, ако ти и някой друг имате различни възгледи и подкрепяте различни политически дейци, може да пожелаеш да го обсъдите, когато се видите; това е допустимо, но категорично не можете да го правите на събирания. Вие двамата можете да си изпращате лични съобщения, можете да се срещнете и да говорите, или дори можете да спорите до посиняване и никой няма да се намеси; това е право на гражданин в демократична система. Но по време на църковния живот ти си не само гражданин на дадена страна; по-важното е, че си член на Църквата на Всемогъщия Бог. В тази среда това е твоята идентичност. Не внасяй политически теми или теми, засягащи политически дейци, в църквата. Това, което обсъждаш, представлява само твоята лична позиция и възгледи, а не тези на църквата. Църквата не се интересува от политика, нито от каквито и да било политически системи, дейци, лидери или групи, защото тези въпроси не засягат истината и нямат връзка с вярата в Бог. Всички теми, засягащи политиката, не бива да се повдигат в църковния живот. Някои казват: „Добре ли е тогава всички да се събират и да обсъждат това извън църковния живот?“. Най-добре е да не го правите. Ако искаш да се присъединиш към дискусия сред невярващи с различни политически възгледи, това зависи от теб; това е твоята свобода и Божият дом няма да се намесва. Но докато членове на църквата се събират заедно или по време на официални събирания, не повдигай тези политически възгледи или аргументи като основни теми, и не се преструвай лъжливо, че твоите политически възгледи имат нещо общо с Божиите слова, истината или Божието върховенство. Твоите политически възгледи изобщо не са свързани с истината, няма абсолютно нищо общо между тях, така че не се преструвай, че е иначе!

Някои хора искат да говорят за политика, но у дома няма с кого да обсъждат тази тема, така че разговорът не може да се осъществи. Като виждат, че братята и сестрите са все възрастни, те смятат, че са намерили поле за обсъждане на политика и изразяване на политическите си възгледи. Развълнувани са, че са намерили тази добра възможност, и искат да говорят за политически възгледи, текущи събития и международната обстановка. Когато обсъждат това, те започват с: „Всичко това е под Божието върховенство. Политиката на човечеството и тези политици също са под Божието върховенство. Те са отредени от Бог“. След тази прелюдия започват надълго и нашироко да обсъждат политика и текущи събития и приключват с думите: „Политиката не може да избяга от Божието върховенство; във всичко това има Божии добри намерения“. Ако хората не могат да прозрат тези неща, не трябва да говорят лекомислено за тях. Да се общува за истината означава да се общува за истината; не обсъждай политика или политически дейци. Обсъждането на политика не е общуване за истината, то подвежда хората. Ако искаш да говориш за политика, намери си група хора, които обичат политиката, и говори с тях; ще можеш да си говориш до насита. Какво целиш, като винаги говориш за тези теми в църквата? Умишлено ли се опитваш да накараш хората да ти се възхищават и да те изберат за водач? Това е наличие на скрити мотиви! Хората, които обичат да говорят за политика, са хора, които не се занимават със същинските си задачи и със сигурност не се стремят към истината. Никога не обсъждай политически теми на църковни събирания. Някои хора казват: „Ако не можем да говорим за демократичните избори, политическите системи и политиките на свободните държави, тогава какво ще кажете за политиката и скандалите на високопоставените служители в страната на големия червен змей, като например колко злато е взел даден корумпиран служител и колко любовници има? Можем ли да обсъждаме тези неща?“. Тези теми не ви ли отвращават? Защо толкова много ви е грижа за тези отвратителни неща? Защо аз намирам за отвратително да ме е грижа и да чета за тези въпроси? Някои хора особено се интересуват от тези неща, като изобщо не ги намират за отвратителни. Те са готови да четат за тези неща онлайн, като го правят винаги, когато имат време. Сърцата им се чувстват комфортно, сигурно и заситени, когато четат за тези неща. Как така не се чувстват толкова заситени, когато четат Божието слово? Не е ли това малко подло? Не е ли това пренебрегване на същинските задачи? В такова прекрасно време дори разходка в двора, вдишване на чист въздух и любуване на гледката биха повдигнали настроението ви. Но някои хора отказват да правят тези неща; вместо това, винаги когато имат малко свободно време, те просто зяпат компютъра, проверяват за новини, събират клюки — кой корумпиран служител е бил разкрит, че има еди колко си любовници, колко от активите на кой корумпиран служител са били конфискувани от дома му, кой от висшите кръгове на големия червен змей кого е свалил или кой кого е убил. Това са нещата, които обикновено ги занимават. Те смятат, че са пълни със знания, след като съберат тази информация, която след това изсипват върху всички на събиранията. Не е ли това разпространяване на отрова? Не е ли твърде нормално тези дяволи да вършат злосторничества? Някои хора казват: „Нормално е те да вършат злосторничества, но ти не би могъл дори да си представиш някои от ужасните неща, които правят“. Каква е ползата да си ги представяш? Да не би мозъкът да ти е даден, за да можеш да си представяш какви нечестиви неща правят те? Не е ли това пренебрегване на същинските ти задачи? Мислиш ли, че знанието за някаква невъобразима нечестивост ти дава превъзходство? Какво можеш да придобиеш от това? Няма ли просто да те накара да се чувстваш още по-отвратен? Хората, които пренебрегват същинските си задачи, винаги се интересуват от тези непристойни, подли въпроси на политическата сцена. Не са ли глупаци? Защо винаги се тревожиш за техните неща, вместо просто да живееш собствения си живот? Не е ли това глупаво? Това не е ли да нямаш нищо по-добро за вършене? Някои хора казват: „Вярващите са преследвани от големия червен змей. Несъмнено го мразят. Със сигурност вярващите биха се интересували от скандалите, корупцията, злоупотребите и разврата на високопоставените служители на големия червен змей, както и от съмнителните неща, които правят. Не трябва ли вярващите да пляскат с ръце от радост, когато тези скандали бъдат разобличени?“. Дали вярваш в Бог и Го следваш, за да получиш тези неща? Говоренето за политически въпроси в църквата, особено за разобличените скандали на високопоставените служители на големия червен змей, е най-отвратителното нещо. Категорично не бива да го обсъждаш! Не Ми говори и на Мен за това; това Ме отвращава! Казвам ти, не говори за това и дори не чети за него, иначе рано или късно ще дойде ден, когато ще съжаляваш, че си чел тези неща. Когато съжалиш, ще знаеш какво е чувството. Тези неща могат да станат безкрайно отвратителни. Да се слуша и да се чете прекалено много за тези неща не носи полза. Защо казвам, че не носи полза? Защото затрупването на ума ти с тези отвратителни въпроси ще те лиши от желанието да слушаш Божиите слова. Въпреки че тези теми засягат политиката, тези въпроси са още по-отвратителни. Ако искаш да говориш за тези неща, иди и говори до насита с някои невярващи, кажи им каквото искаш, но в никакъв случай не говори за тях в църковния живот или сред братята и сестрите. Някои хора казват: „Говоренето за мръсните и нечестиви дела на високопоставените служители на големия червен змей помага на братята и сестрите да растат в проницателност и им позволява да излеят гнева си“. Каква е ползата от изливането на гняв? Изливането на гняв свидетелство ли е? Да не би да е твое задължение или дълг? Говоренето за тези неща е безполезно и няма никаква стойност. Колкото и да разобличаваш нечестивите дела на големия червен змей, Бог няма да го запомни. И обратното, ако говориш за това как си преживял преследването от големия червен змей, как си се освободил от неговото сплашване и заплахи и си ги преодолял и как си се уповавал на Бог и си останал непоколебим в свидетелството си в такава среда, Бог приема това. Но говоренето за политика няма нищо общо с навлизането в живота и Бог не го приема. Някои хора казват: „Аз разобличавам корупцията на служителите на големия червен змей, как харчат десетки хиляди юана за едно хранене или колко харчат за луксозни хотели; добре ли е това?“. Какво общо има всичко това с теб? Не Не са ли просто такива този свят и това общество? За кого се застъпваш? Това не е свидетелстване за Бог, нито е разобличаване на същината на големия червен змей, нито е проявление на опълчване срещу големия червен змей. Не обърквай хората и не бъди лицемерен; нищо от това не е практикуване на истината. Подкупността на корумпираните служители и политици не ни засяга, нито е нещо, което трябва да разобличаваме. Не се занимавай с тези въпроси. Тези неща са съществували в режима на Сатана през цялата история и това, което те правят, няма абсолютно нищо общо с нашето преживяване на Божието дело или свидетелстване за Бог. Затова в никакъв случай не смесвай тези теми с темата за „опълчване срещу големия червен змей и разобличаването му, за да се свидетелства за Бог“, и не внасяй за обсъждане тези странни, отвратителни и нечестиви въпроси в църковния живот или сред братята и сестрите. Ако наистина искаш да обсъждаш политика, прави го с невярващи. Както и да го обсъждаш насаме с онези, които имат такива хобита и интереси, е добре. Това е твое лично хоби и интерес; това е твоята свобода и право и никой не се намесва. Но по време на събирания и пред братята и сестрите не обсъждай тези въпроси. Дори някой да е готов да слуша, не говори за тях, тъй като това засяга църковния живот и засяга разбирането на истината от Божиите избраници.

Без значение дали засягат политиката или скандалите от личния живот на политиците, не внасяй за обсъждане тези теми в църковния живот. Ако някой не се интересува от съдържанието на събиранията в църковния живот и винаги обича да обсъжда тези въпроси, като говори за тях на всяко събиране, какво трябва да направят братята и сестрите? Трябва да ограничават такива хора, като казват: „Това е време за събиране, не говори за тези боклучави неща. Ако искаш да говориш за тях, иди си вкъщи и го прави там!“. Ами ако не могат да бъдат ограничени и пак говорят за тях? Изгонете ги и им кажете да се върнат, когато спрат. Има и друг начин, който е още по-ефективен: щом отворят уста да говорят за политика, братята и сестрите стават и отиват в друга стая и ги оставят да говорят сами. Казано накратко, хора, които обичат да говорят за политика, със сигурност съществуват. Такива хора пренебрегват същинските си задачи, не се стремят към истината, не обмислят как да изпълняват добре дълга си, не обмислят какви трудности има в работата на църквата или с какви трудности се сблъскват братята и сестрите, и не обмислят кои техни реални проблеми се нуждаят от разрешаване — те не обмислят тези същински въпроси. Вместо това те обмислят само онези подли, криви въпроси и са особено ентусиазирани за тях. Особено сега, когато информацията е широко разпространена и достъпна от всякакви канали — това позволява на тези хора да задоволяват своите хобита и интереси. Ние не се намесваме в техните хобита и интереси, но Божият дом има правило, че обсъждането на политически теми на събирания се категоризира към проблема за прекъсване и смущаване на работата на църквата. Така тези теми са строго забранени по време на църковния живот и когато братята и сестрите се събират заедно. Някои хора казват: „Тези теми са забранени, но какво ще кажеш за различните ни политически възгледи, коя партия харесваме или не харесваме, за кого гласуваме или не гласуваме — намесва ли се църквата в това?“. Нека да изясним: гласувай за когото искаш, харесвай когото искаш — църквата не се намесва в тези въпроси, това е твоята свобода. Тази ненамеса не е ли вече доста снизходителна? Ти напълно си се възползвал от твоите задължения и човешки права като гражданин; това не е ли достатъчно уважение? Това вече е достатъчно добре; а ти все още искаш да говориш свободно и до насита в църквата? Това противоречи на правилата. Ако срещнете такива хора, намерете начин да ги ограничите. Първо, общувайте ясно с тях, като кажете: „Ти нов ли си във вярата? За първи път ли си на събиране и не знаеш ли правилата на Божия дом? Тогава трябва да ти кажа: това място е място за събиране и това време е време за събиране. Каквито и политически възгледи или идеи да имаш, категорично не бива да ги разпространяваш в църквата и не ги обсъждай на събирания. Ние не искаме да ги слушаме, нито сме задължени да те слушаме да говориш за тези неща. Избрал си грешното място. След събирането, когато напуснеш това място, можеш да казваш каквото искаш; никой не се намесва. Това е твоята свобода“. Ако разберат и запомнят казаното от вас и следващия път не говорят за това, тогава е добре и са показали, че имат някакъв разум. Но ако след общуването продължат да говорят така, като винаги споделят политически възгледи на всяко събиране, трябва ли да бъдат ограничени да говорят? (Да.) Независимо дали са замесени в политиката, или не, стига някой да говори по политически теми, това трябва да се окачестви заедно със сформирането на клики, съревноваването за статус, даването воля на негативността и други подобни модели на поведение като различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават работата на Божия дом. Към такива хора не може да се показва никаква вежливост; те трябва да бъдат спрени и ограничени. Разбира се, хората, които говорят за политика, не са непременно зли или добри; те може просто да харесват тези въпроси и теми. Но можем да сме сигурни, че тези хора не се стремят истински към истината. Казано накратко, вече беше проведено ясно общение за принципа за справяне с тези хора: кажете им правилата на Божия дом. Ако след като им ги обясните ясно, те продължат да говорят по политически теми и не обръщат внимание на предупрежденията, тогава ги изолирайте. Те могат да продължат да живеят църковен живот само след покаяние. Ако никога не се покаят, тогава не им позволявайте да идват на събирания. Справянето с този въпрос би трябвало да е толкова просто. Не усложнявайте прост въпрос, това не е от полза за никого.

24 юли 2021 г.