Точка дванадесет: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Шеста част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

X. Разпространяване на безпочвени слухове

На последното събиране разговаряхме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Общението за различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, които се появяват в църковния живот, разделихме на единадесет въпроса. Прочетете ги отново. (Първо, често отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричане на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели уважението им. Трето, бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Четвърто, сформиране на клики. Пето, съревноваване за статус. Шесто, участие в непристойни взаимоотношения. Седмо, участие във взаимни нападки и словесни пререкания. Осмо, разпространяване на представи. Девето, даване воля на негативността. Десето, разпространяване на безпочвени слухове. И единадесето, манипулиране и прекъсване на изборите.) Миналия път разговаряхме по деветия въпрос. Днес ще разговаряме по десетия въпрос — разпространяването на необосновани слухове.

A. Проявленията на разпространяването на безпочвени слухове

В църквата е имало случаи на разпространяване на безпочвени слухове. Някои хора не обичат истината и не се съсредоточават върху практикуването на истината при изпълнението на дълга си. Независимо дали по въпроси, свързани с истините принципи, или в личните си стремежи, те не се съсредоточават върху търсенето на истината — тези акценти нямат място в сърцата им. В своята вяра в Бог те просто обичат да се интересуват от клюки и лична информация, както и да събират странни и необичайни истории. Разбира се, това, към което проявяват още по-голям ентусиазъм, е да любопитстват по въпроси, свързани с Бог и Божието дело, както и по въпроси, отнасящи се до Божия дом и до водачите и работниците на църквата. Същевременно те обичат необосновано да разпространяват клюки, като разнасят неща, които са чули или са си въобразили и които изобщо не са верни. Такива хора не обичат да четат Божиите слова, рядко се молят, а по време на събиранията рядко разговарят за истината и рядко говорят за собственото си състояние, за личните си стремежи и навлизане или за разбирането си за Божието дело и т.н. Разбира се, те не се интересуват от онези, които разговарят за истината или за свидетелството си за преживяване, нито се интересуват от тези въпроси. Но щом чуят някой да говори за това до какъв етап е стигнало Божието дело или щом в Божиите слова видят съдържание за бедствия, за крайната цел на хората, за това как Бог променя формата Си и т.н., очите им изведнъж светват и те стават особено съсредоточени. Щом прочетат или чуят тези слова, интересът им веднага се разпалва. Ако се съди по проявленията на тези хора, става ясно, че те не вярват в Бог, за да се стремят към истината, нито за да изпълняват дълга си и да следват Бог, и със сигурност не за да се покоряват на Бог и да Му се покланят. Те идват в Божия дом и не влагат никаква мисъл в изпълнението на какъвто и да било дълг. Искат само да любопитстват и да събират някакви клюки или да разпространяват някакви слухове. Изпитват удоволствие от тези дейности и изобщо не се интересуват от свидетелствата за преживяване, от химните или от филмите от Божия дом. Те просто обичат да влизат в интернет, за да събират твърденията и оценките, които антихристките сили в религиозния свят дават за Божия дом, за делото на църквата и за въплътения Бог. Дори ако понякога гледат видеоклипове от Божия дом, това не е от вътрешен копнеж да търсят истината, за да разрешат собствените си проблеми. И така, какво гледат? Гледат коментарите под видеоклиповете и подбират това, което четат. Прескачат коментарите на братята и сестрите от църквата, но се интересуват особено много от коментарите на религиозния свят и невярващите. Дори специално гледат коментарите и твърденията на големия червен змей, като се опитват да открият някои неща от тях. Когато видят тази негативна пропаганда, твърдения и измислени слухове, те не търсят истината и не ги разпознават. Вместо това те дори може да приемат някои от тези негативни забележки и твърдения и да ги считат за факти. Колкото и положителни коментари да има, те не желаят да ги прочетат и не вярват, че са верни. Само негативните коментари или слухове привличат вниманието им и изострят апетита им. Всеки път, когато видят тези негативни коментари, те се чувстват много доволни и вътрешно успокоени. Особено ги интересуват напълно неверните слухове и осъждания, и дори нападките и клеветите срещу Бог, които се разпространяват в света, в религиозния свят или в интернет, и винаги ги изучават и събират усърдно. И обратното, изобщо не се интересуват от Божиите слова, от проповедите и общенията, от свидетелствата за преживяване на братята и сестрите и от други подобни неща. Така че, когато другите четат Божиите слова, разговарят за истината и споделят свидетелства за преживяване по време на събиранията, те изпитват неприязън и намират тези неща за досадни и излишни. В сърцата си изпитват особена неприязън към общенията за истината и към разговорите за себепознанието. И така, какво искат да чуят? Те искат да чуят само странни и чудати неща, било то мистерии от духовния свят или слухове и клюки, разпространявани от религиозния свят — просто искат да слушат за тези неща. Сърцата им са изпълнени и заети с тези негативни неща и никой не може да им отнеме тези негативни неща или да ги лиши от тях. Защо е така? Защото те твърде много се интересуват от тях и ги обичат! Поради това, когато са сред братята и сестрите, особено по време на събирания, те обичат да говорят за някои необосновани клюки и дори да разпространяват някои негативни коментари за Божия дом и църквата, които намират в интернет. Тези хора се интересуват изключително много от тези слухове. Макар че са наясно, че разпространяването на тези неща не е от полза за другите, те не могат да се контролират и настояват да ги разпространяват. Дори ако трябва да търсят възможности да разпространяват тези слухове и негативна пропаганда, или ако трябва да прекарват време в събирането на такива неща, или да използват ума си, за да измислят такива неща, те все пак показват неуморен ентусиазъм за това. Ако в една църква църковните водачи са с малки заложби и не могат да вършат истинска работа или да разпознават хората, тогава, щом има хора, които разпространяват слухове и заблуди, църковният живот ще бъде смущаван и засегнат, а някои хора дори ще бъдат подведени и контролирани от тези хора. Защо много хора често може да бъдат смущавани и подвеждани от други хора? Една от причините е, че те не разбират истината и нямат проницателност по отношение на слуховете, които клеветят Божия дом. Другата причина е, че някои братя и сестри, които вярват едва от кратко време, са с незрял духовен ръст, не разбират истината за виденията и са объркани по отношение на Божието въплъщение, за Божието дело на правосъдието в последните дни и за Божието намерение да спаси хората, не са способни да видят ясно тези неща и не са сигурни дали този етап на делото е Божието явяване и дело. Вследствие на това те нямат истинска вяра и дори не знаят докога ще са способни да следват Бог. Естествено, те също така много лесно се подвеждат, разколебават и контролират от онези, които разпространяват слухове.

Б. Същността на разпространяването на безпочвени слухове е, че действаш като слуга на Сатана

Тези хора, които разпространяват безпочвени слухове, не само че не вярват в истината и в Божиите слова, но и не могат да разпознават правилното от погрешното. Те винаги се съмняват в положителните неща и лесно се оставят да бъдат убедени от слухове и дяволски думи. Тези хора твърдят, че вярват в Бог и следват Бог, но въпреки това разпространяват слухове, които клеветят Бог и църквата, и разпространяват сред братята и сестрите различните слухове, които са събрали, дори безразсъдно и многократно ги разпространяват и разгласяват навсякъде. От това става ясно, че тези хора не обичат истината и вярват само на дяволските думи на невярващите. Строго погледнато, те изобщо не са Божии избраници и не са членове на Божия дом. Тогава какви са те? Ако трябва да сме точни, тези хора са неверници, те са слуги на Сатана. Някои хора казват: „Дали слугите на Сатана са шпиони, изпратени от ККП? Дали са агенти, проникнали в Божия дом?“. Не е задължително. Тези агенти и шпиони са лесни за разпознаване, но хората, които разпространяват слухове, на пръв поглед изглеждат като истински вярващи. Те обаче не се стремят към истината и често се изявяват като говорители на Сатана и разпространяват вместо него думи, с които клеветят и нападат Бог, и разпространяват измислени от него слухове за църквата и за Божия дом. Ако съдим по това, независимо кой ги е изпратил, тези хора не са ли слуги на Сатана? (Да, така е.) Независимо дали активно са събирали тези слухове или пасивно са ги чули, тези хора не мислят да търсят истината и да ги разпознават, а ги считат за факти. Те дори могат безскрупулно и невъздържано да ги разпространяват и разнасят сред хората, и то не само на едно място или по един повод. Целта на разпространяването на тези слухове е да накарат повече хора да разберат за тях, да направят слабите още по-слаби и да накарат онези, които са силни и вярват в Бог, да се съмняват в Него и в Неговото дело заради слуховете — целта е да накарат всички да не се интересуват от истината, от Божиите слова, от Божието дело и от това да бъдат спасени, а вместо това да ги накарат да се интересуват от различни слухове и негативна пропаганда, подобно на самите тях, така че след това, когато хората се съберат, да говорят за тези негативни неща. Нима нормалните хора и хората с човешка природа и разум биха вършили такива неща? Когато повечето хора чуят слухове или различна негативна пропаганда, дори да не знаят дали слуховете са верни или неверни, поради вярата си в Бог и частицата богобоязливо сърце, което имат, те ще дойдат пред Бог, за да се молят и да търсят истината. Дори да са повлияни от слуховете и да се чувстват малко слаби и съмняващи се, това няма да повлияе на изпълнението на дълга им или на следването им на Бог. Те дори ще се предупредят да внимават какво говорят и да избягват да правят неща, с които да се съпротивляват на Бог или да оскърбяват Бог. Този вид отношение е нещо, което повечето братя и сестри могат да постигнат. Стига хората да имат малко човешка природа, частица истинска вяра и частица богобоязливо сърце, те могат да го постигнат. Тъй като хората вярват, че Бог съществува, те трябва да вярват, че всичко, което Бог върши, е правилно. Тъй като то се върши от Бог, хората не бива да дават никакви оценки за него. Трябва да са сигурни, че: „Независимо какво казват слуховете извън църквата, аз не мога да им вярвам и със сигурност не мога да ги разпространявам. Дори да се чувствам малко слаб и разколебан в сърцето си, не трябва да отричам съществуването на Бог!“. Ако човек вярва в съществуването на Бог, той трябва да вярва, че всичко, което Бог върши, е правилно. Ако вярва в съществуването на Бог, той трябва да има сърце, което се страхува и бои от Бог — това е абсолютно правилно. Тъй като има богобоязливо сърце, независимо какви слухове чува, той ще внимава какво говори, няма да стане разпространител на слухове, няма да се хване на хитростите на Сатана и няма да се поддава на неговите кроежи. Не е ли това нещо, което повечето хора могат лесно да постигнат? (Да, така е.) Ти притежаваш нормално мислене и разум, така че когато чуеш слухове, дали след това ще ги разпространиш или не, зависи изцяло от теб. Контролира ли те някой друг? (Не.) И така, след като чуят тези слухове, не трябва ли хората да са наясно как трябва да се справят с тях, как трябва да се отнасят към тях и как да практикуват, така че да са в съгласие с принципите, както и с човешката природа и с разума? Всеки би трябвало да има тази частица преценка и да разбира този метод и път за практикуване, без да е необходимо другите да го учат. Дори децата знаят, че не бива да разпространяват клюки и че това е неуважително, неeтично е и всява раздори, и че човек не бива да бъде такъв. Това са мислите и поведението, които хората с нормален разум трябва да притежават. Има обаче един тип хора, които нямат такъв разум и в още по-голяма степен им липсва такава човешка природа. Това ги кара да искат да разпространяват слухове и негативна пропаганда сред близките си възможно най-скоро, след като са чули тези неща, така че всички заедно да ги анализират, преценяват и украсяват, а след това да разпространяват тези слухове сред по-широка аудитория. Те си мислят: „Не е ли страхотно? Не е ли вълнуващо това? Ако църковният живот беше изпълнен с това съдържание, колко богат щеше да бъде той! Хората щяха да получат толкова много знания!“. Какви са тези мисли и възгледи? Не са ли това мислите и възгледите на лош човек? Що за логика е това? Не е ли тя логиката на човек, който отчаяно се стреми към хаос? Не е ли вярно, че той не може да понася да вижда другите да се справят добре? В сърцето си дори се подиграва на братята и сестрите: „Вие, глупаци, навсякъде извън църквата се носят слухове. Негативните оценки, нападки и клевети срещу божия дом, особено срещу христос и божието дело, са навсякъде. В църквите на религиозния свят са окачени всякакви негативни пропагандни материали. Щом хората там чуят „Източна светкавица“, започват да сипят заклеймяващи думи и да се дистанцират. Всички ви критикуват и заклеймяват, но вие, глупаци, все още сте тук, вярвате в бог и се стремите към истината!“. Като вижда тези хора да следват Бог с такава твърда вяра, той се чувства неудобно, а също и много отвратен. По-специално, когато види, че нечие общение за истината показва истинско разбиране и промяна в нрава и че всички му се възхищават, той намразва този човек. Ако види, че някой се придържа към принципите, постига резултати и проявява преданост в изпълнението на дълга си в Божия дом, той се ядосва и казва: „Защо не чуваш слуховете или пропагандата извън църквата? Защо си толкова глупав и искрен? Виж колко съм прозорлив — имам позиции и в двата лагера. Участвам в църковния живот на божия дом и не казвам, че не вярвам в бог, и ако не ми беше позволено да изпълнявам дълг, не бих се съгласил с това, но също така давам ухо на новините извън църквата. Продължавам да обръщам внимание на негативната пропаганда и на коментарите от религиозния свят, от невярващия свят и от интернет“. Той винаги има неправилен възглед. Като вижда братята и сестрите, които се стремят към истината и изпълняват дълга си, той се чувства вътрешно неудовлетворен. Винаги иска да подведе и да отмъкне един-двама от тези хора и дори постоянно иска да смущава някои от тях и да им влияе. Също така постоянно иска да „събуди“ някои хора, като разпространява слухове, така че те да повярват на слуховете и да се подведат. Кажете Ми, какъв точно е този тип човек? Уместно ли е да считаме такива хора за част от Божия дом и за братя и сестри? (Не.) Тогава какъв е най-подходящият начин да се отнасяме към тях? Най-уместно е да ги считаме за неверници, за слуги на Сатана. Това не е необосновано заклеймяване или несправедливост към тях. Това е факт.

Какво е отвратителното в тези хора, които разпространяват безпочвени слухове? Независимо от кой канал чуват негативната пропаганда, дори когато очевидно са наясно, че това са слухове и дяволски думи без никаква фактическа основа, те продължават да ги разпространяват сред другите с неуморен ентусиазъм. Какво е естеството на това разпространяване? Човек с богобоязливо сърце ще се чувства отвратен, когато чуе слухове. Особено когато става въпрос за думи, с които се напада и обижда Бог, той изобщо няма да ги спомене, за да не оскверни устата си, което доказва, че има богобоязливо сърце. Той казва: „Това, че другите съдят и клеветят Бог, и нападат и очернят църквата, си е тяхна работа. Аз не бива да участвам в техните грехове. Тяхното оклеветяване на Бог вече е възмутително бунтарство и ужасен грях — не мога да изрека тези думи със собствената си уста. Не трябва да казвам същите неща като тях. Категорично няма да го направя!“. Обаче онези, които са слуги на Сатана, могат да преразкажат дословно негативната пропаганда и слуховете, които са чули, и го правят многократно и без никакви опасения, дори ги разпространяват навсякъде. Тези хора имат ли и най-малка частица богобоязливо сърце? Боят ли се от Бог? Не, не се боят. На пръв поглед те също вярват в съществуването на Бог, но да вярваш не означава че признаваш, че Бог е Създателят, който господства над всички неща. Сатана също вярва, че има Бог в света, във вселената и сред всички неща, но как се отнася към Бог, когато Бог му говори? Как разговаря с Бог? Има ли богобоязливо сърце? Отнася ли се към Бог като към Бог? Не. Какъв метод използва, за да разговаря с Бог? Изпитва Го, мами Го и Му се подиграва, сякаш се шегува. Когато Бог попита: „Отде идеш?“, как отговоря Сатана? („От шетане тук-тамѐ по земята и скитане нагоре-надолу по нея“ (Йов 1:7).) Това човешки думи ли са? (Не.) И така, какво означават тези думи? Защо Сатана говори по този начин? Какъв вид отношение поражда такива думи? Не е ли това отношение на присмех? (Да.) Какво означава присмех? Това е да се подиграваш на някого, нали? „Няма да ти кажа откъде съм дошъл. Какво можеш да направиш по въпроса?“. Думите са изречени към теб, но нямат за цел да ти позволят да разбереш за какво всъщност става въпрос — говорещият отказва да ти каже това, а вместо това просто ти се присмива. Това е присмех. Това отношение показва ли отнасяне с Бог като с Бог в какъвто и да било смисъл? Има ли в него някакво чувство на уважение към Бог или боязън от Бог? Категорично не — това е лицето на Сатана. Онези, които разпространяват слухове, могат да ги разнасят небрежно сред братята и сестрите. Те знаят много добре, че тези слухове не отговарят на фактите, но въпреки това правят всичко възможно да ги разпространяват, като търсят всякакви възможности и поводи да го правят. Не е ли това поведението и подходът на Сатана? Ето как действа Сатана. Той признава съществуването на Бог и знае, че Бог господства над всички неща, но не изпитва ни най-малка боязън от Него. Това е лицето на Сатана, това е природата същност на Сатана. Някои братя или сестри може да кажат: „Въпреки че този човек не се стреми към истината, вярата му в Бог е искрена. Когато чу, че църквата ще го изолира или премахне, той толкова се разтревожи, че заплака и много се притесни. Дори му се появиха афти в устата! Той не желае да напусне Божия дом. Той вярва в съществуването на Бог. Затова, независимо какво прави, трябва да се отнасяме към него като към брат, да му даваме любов и да сме толерантни, и дори когато разпространява слухове, пак трябва да се отнасяме към него с любов, за да му помагаме и да го подкрепяме“. Правилни ли са тези думи? Истината ли са те? (Не.) Бог е изрекъл толкова много слова, а тези хора все още не им вярват. Но независимо колко слухове изричат дяволите и сатаните, тези хора вярват на всички тях и дори безскрупулно разпространяват тези слухове, за да нападат и клеветят Бог. Само заради това не заслужават да бъдат наричани братя или сестри. Правилно ли е това? (Да.) Тъй като те могат безскрупулно да разпространяват слухове, да клеветят Бог, да нападат Бог и да клеветят Божия дом и църквата, имаме основателна причина да ги считаме за слуги на Сатана, за сатани. Те са врагове на Бог и на всички Божии избраници. И така, как трябва да се отнасяме към нашите врагове? (Да ги отхвърлим.) Точно така, трябва да ги отхвърлим.

Някои хора не обичат истината. След като чуят слухове, макар че не ги разпространяват открито в църквата, те ги разпространяват задкулисно сред близките си. Някои непроницателни хора стават негативни и слаби, след като чуят тези слухове. Някои престават да посещават събиранията, а други се оттеглят от църквата — но разпространителят на слухове въпреки това не признава, че именно разпространението на слухове от негова страна е причинило това. Въпреки многократните увещания и общение, той продължава да прави това, когато се сблъска с такива въпроси, въздържа се само от открито и нагло разпространяване на слухове по време на събиранията или на публични места от страх да не се разобличи, да не бъде отхвърлен от братята и сестрите или да не бъде премахнат от църквата, и вместо това предпочита тайно да разпространява някои слухове чрез изпращане на съобщения до други хора или чрез контактуване с хора. Тогава дали такива хора не са зли? Всъщност те са още по-коварни. Независимо колко тайно действат, мотивите им и естеството на действията им са същите като на слугите на Сатана. Целта на разпространяването на слухове е да се смути изпълнението на дълга на хората, те да станат негативни и слаби, да ги накарат да се отрекат от Бог, да се отдалечат от Бог и да изоставят дълга си. Някой някога казвал ли е: „Целта на това, че разпространявам слухове, не е да смущавам хората да изпълняват дълга си или да подкопавам инициативността им, а да им помогна да развият проницателност и да повишат имунитета си, така че когато чуят слухове, да бъдат имунизирани срещу тях, да не им вярват, да могат правилно да се стремят към истината и да могат спокойно да изпълняват дълга си“? Някой някога разпространявал ли е слухове с това намерение? (Не.) Убедително ли е това твърдение? Всъщност то не издържа. Щом могат да разпространяват слухове, особено онези, които нападат, клеветят и хулят Бог — като ги изричат небрежно всеки път, когато си отворят устата, и ги разпространяват навсякъде без никакви скрупули, — независимо колко слухове разпространяват, дали слуховете се разпространяват открито или задкулисно, и независимо от въздействието им върху хората, накратко казано, целта им при разпространяването на слухове не е да помогнат на хората да разберат истината и да развият проницателност, а да смущават и подвеждат хората, да ги карат да се съмняват и да се отдалечават от Бог — това, което правят, смущава и разрушава делото на църквата. От тази гледна точка, независимо от причината или контекста, в който се разпространяват слуховете, същността на хората, които разпространяват слухове, несъмнено е на слуги на Сатана. Всеки, който изрича слухове, които клеветят, нападат и хулят Бог, се съпротивлява на Бог и е негов враг. Вярно ли е това? (Да.) Макар че ти не си инициатор на слуховете, фактът, че можеш да ги разпространяваш, доказва, че вярваш, че слуховете са верни, или че вътре в теб си много склонен да им вярваш. „Само да бяха верни слуховете, нямаше да ми се налага да вярвам в бог, бог нямаше да е бог и фактът на въплъщението на бог нямаше да съществува. Той щеше да е просто човек и аз щях да мога свободно да съчинявам слухове за него, да го очерням, да го нападам и клеветя“. Не е ли това целта? Ако ти вярваш в Бог, но винаги искаш да говориш и да действаш своеволно, това не е ли желание да се противопоставиш на Бог? (Да, така е.) Някои хора казват: „Това бунтуване срещу Бог ли е? Това ли означава да нямаш вяра в Бог?“. Естеството му е много по-сериозно. Това е съпротивляване на Бог и противопоставяне на Бог. Само Божиите врагове се съпротивляват и противопоставят на Бог по този начин. Поквареното човечество, поради това че има покварения нрав на Сатана, не разбира истината и няма познание за Бог, може да се бунтува срещу Бог. Сатана обаче прави нещо повече от това да се бунтува срещу Бог. Той предава Бог, съпротивлява се на Бог и се противопоставя на Бог. Това го прави враг на Бог. Взаимоотношението между Божиите врагове и Бог е взаимоотношение на противопоставяне. Какво означава противопоставяне? Означава да бъдеш непримирим. Независимо от ситуацията или средата, противопоставянето на Сатана на Бог не се променя с времето или географията. Същността на Сатана е да се противопоставя на Бог и това е неизменно. Сатана просто е враг на Бог. Съпротивата на Сатана срещу Бог и непримиримостта му към Него не трае ден или само няколко години, или десетилетия. Той започна да се противопоставя на Бог още от момента, в който Го предаде. И кога ще приключи това противопоставяне? Ще бъде ли някога Сатана трогнат и поправен от Бог? Ще намалее ли постепенно с времето противопоставянето му на Бог? Не. Той ще продължи да се противопоставя на Бог. Кога ще престане да съществува това противопоставяне? Когато Божието дело завърши, а Сатана приключи служенето си и вече е непотребен, и Бог го унищожи — тогава противопоставянето ще спре. А какво да кажем за онези, които са слуги на Сатана? Докато са в църквата, те ще продължават да се противопоставят на църквата, на Божия дом и на Бог. Някои хора казват: „Те вярват в Бог, понякога правят приношения, дават милостиня и дори приютяват братя и сестри. Как така се противопоставят на Бог? Те не Му се противопоставят, а дори вършат някои добри дела“. Правилни ли са тези думи? Може ли приютяването на братя и сестри и даването на малко пари на бедни братя и сестри да заличи противопоставянето им на Бог? Може ли това да докаже, че те съответстват на Бог? (Не.) И така, как възниква това противопоставяне? (То е определено от тяхната природа същност.) Точно така, тяхната природа същност е да се съпротивляват на Бог и да враждуват с Бог. Вие трябва да разпознавате такива хора въз основа на Божиите слова: вижте кой обича да събира от различни канали негативна пропаганда или слухове, които нападат и клеветят Божия дом и църквата, и кой се интересува от тези негативни неща и е готов да вярва на тези слухове и дяволски думи. Това ще ви позволи да видите истинските лица на тези неверници. Тези хора обикновено не четат Божиите слова, не са ентусиазирани, когато слушат братята и сестрите, които разговарят за истината, и са равнодушни към изпълнението на дълга си. Те винаги смятат вярата в Бог за безинтересна. Върху какво се съсредоточават, когато гледат видеоклипове и предавания на Божия дом? Когато виждат положителни коментари, оставени от религиозни хора, те се чувстват неудобно и ги прескачат. Но когато видят религиозни хора и невярващи, които застават на страната на големия червен змей, обиждат църквата, обиждат Божия дом и обиждат братята и сестрите с дяволските си думи, те се чувстват особено щастливи и развълнувани. Всеки път, когато чуят тези негативни пропаганди и слухове, те се вълнуват така, сякаш са инжектирани с адреналин, не стъпват по земята от емоция и дори се събуждат радостно от сън. Не е ли това нечестиво? Наблюдавайте хората около себе си, за да видите кой принадлежи към този тип хора. Вижте дали имат нрав, който мрази истината и мрази Бог. Ако наистина забележите такъв човек, трябва да сте особено предпазливи и да го разпознаете. Наблюдавайте думите, действията и поведението му. Щом се убедите, че е зъл човек, че е слуга на Сатана, трябва да го отхвърлите и да не се отнасяте към него като към брат или сестра. Такива хора трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-бързо. Някои хора казват: „Защо трябва да премахваме тези хора? Ако в Божия дом има още един човек, това означава още един източник на сила за вършене на работа. Това, че има още един човек, го прави и малко по-вълнуващ. Тези хора вярват в Бог от много години и въпреки че не обичат и не практикуват истината, те вярват в съществуването на Бог още от детството си, вярват в Стареца на Небето. Те също така вярват, че има бог на три метра над тях, а още повече вярват, че има разплата за доброто и злото. Те обикновено не се осмеляват да вършат очевидно лоши дела и са готови да помагат на другите. Просто имат това малко любимо занимание — обичат да разпространяват слухове и клюки. По-специално те разпространяват слухове от големия червен змей, които очернят Бог, повтарят тези неща, без дори да се замислят много за тях, вероятно защото са невежи и неосведомени“. На пръв поглед те не приличат на зли хора и не са прекъсвали или смущавали делото на църквата, но са особено активни в разпространяването на слухове и винаги искат да са първите, които да ги разпространят. Не трябва ли хората да бъдат бдителни за такива хора? Не са ли те слуги на Сатана? Същността на такива хора е съвсем очевидна! Те никога не се интересуват от Божиите слова или от истината и никога не търсят истините принципи, когато изпълняват дълга си. Във всичко, което правят, не проявяват искреност, не влагат сърцето си и не желаят да понасят несгоди. Те просто действат нехайно и отбиват номера, като постоянно се шегуват. С речта и с действията си не оскърбяват никого и могат да се разбират с всички, изглеждат дружелюбни към другите — просто обичат да събират и разпространяват слухове. Въз основа на тези действия може ли да окачествим тези хора като слуги на Сатана? (Да.) Защо е възможно? Дали това не преекспонира нещата? (Не.) Те нямат никакъв интерес да се стремят към истината. Щом заслушат някоя проповед, те стават сънливи. Щом се разговаря за Божиите слова, те се чувстват отвратени и неспокойни, постоянно стават, за да пият вода или да отидат до тоалетната, винаги се чувстват вътрешно неспокойни — слушането на общение им се струва толкова невероятно трудно, колкото да се подложат на мъчение. Но щом чуят слуховете на Сатана или дяволските думи на невярващите, интересът им се разпалва, въодушевяват се и започват да разпространяват тези слухове и дяволски думи с голям ентусиазъм. Такива хора братя и сестри ли са? Не. Те изпитват неприязън към истината и я презират до мозъка на костите си. Що се отнася до въпросите, свързани с Бог и Неговото дело, независимо дали става въпрос за Божията идентичност и същност, за Божия статус, за Божието достойнство или за плътта, в която Бог е въплътен, те ги презират в сърцата си. Те са напълно лишени от богобоязливо сърце. Затова винаги таят представи за Бог и Неговото дело. Могат лесно да повтарят всякакви сатанински слухове и дяволски думи и така постигат целта си да ги разпространяват, без да имат никакви угризения на съвестта. Що за отрепки са това? Дали са вярващи в Бог? (Не.) Това са действията на онези, които на думи признават Бог и твърдят, че Го следват, които вярват, че има Старец на Небето, които вярват, че има бог на три метра над тях, и които вярват, че за доброто и злото има разплата. Това е тяхното отношение към Бог. Ако някой е обидил родителите им или е измислил слухове за тях зад гърба им, те несъмнено биха се сражавали до смърт. Когато обаче някой обижда Бог, напада Бог или клевети Бог, те не само че не се разстройват, но могат да го повтарят на шега и дори да го разпространяват навсякъде. Това ли трябва да прави един последовател на Бог? (Не.) И така, уместно ли е много хора да се отнасят към тези неверници като към братя и сестри? (Не.) Поради това, когато има подозрения, че такива хора са слуги на Сатана, останалите трябва да са нащрек. Водачите и работниците трябва своевременно да информират братята и сестрите да внимават с тези хора, така че всеки да може да ги разпознае. След като се потвърди, че са слуги на Сатана, дяволи, всички заедно трябва да ги отхвърлят и да ги премахнат от църквата. Това съобразено ли е с принципите? (Да.) Значи именно това трябва да се направи.

В. Как да се отнасяме към безпочвените слухове на правителството на ККП и на религиозния свят, които клеветят и нападат Бог

Китайското комунистическо правителство и религиозният свят са измислили много безпочвени слухове за Божия дом, лъжливо твърдят, че братята и сестрите принуждават хората да приемат евангелието, и т.н. Как се чувствате вие, след като чуете тези слухове? (Ядосани, възмутени.) Това са слухове за вас и вие изпитвате възмущение. До каква степен сте възмутени? Искате ли да намерите хората, които измислят слуховете, и да спорите с тях, дори да им дадете урок? (Да.) На пръв поглед тези слухове са насочени към църквата, но всъщност засягат всеки член на църквата, както и репутацията и почтеността на всеки неин член. След като ги чуете, вие сте възмутени и казвате: „Не сме извършили това! Ние проповядваме евангелието според истините принципи. Никога не принуждаваме онези, които не искат да вярват в Бог. Вярата е доброволна. Никога не принуждаваме никого, още по-малко нанасяме вреди или отмъщаваме на хората. Точно обратното, онези от нас, които проповядват евангелието, са жестоко бити от религиозни хора и докладвани от тях на полицията, предавани на големия червен змей, за да бъдат измъчвани. Толкова много от нас са хвърляни в затвора, а доста от тях дори са задържани в частни затвори, създадени от религиозни хора. Ние сме онеправданите!“. След като чуете тези слухове, вие сте възмутени и винаги искате да спорите с тях. Реакцията ви е такава, защото тези слухове пряко нападат и очернят църквата и Божиите избраници. Как се чувствате, когато чуете слухове, които очернят и съдят Бог? Те не засягат личните ви интереси или почтеността и достойнството ви. Те са слухове, отнасящи се до Бог. Например, когато преди това вярваше в Исус и някои хора говореха, че Исус е роден от девица и че няма баща. Как се почувства, когато чу това? Искаше ли ти се да спориш с тях? „Ние вярваме в Бог!“. След това се замисли: „Мария е била девица, а Исус е роден от девица, заченат е от Светия Дух. Това е факт, но невярващите говорят за него грубо, а аз не харесвам да слушам това!“. Най-много да си имал такива чувства, но в сърцето си все пак си чувствал, че зачатието от Светия Дух силно противоречи на човешките представи. Не можеш да повярваш на това, защото вярваш в науката. Не вярваш от сърце във всемогъществото на Бог, нито вярваш, че всичко, което Бог казва и върши, е истината, и затова няма да се впуснеш да опровергаваш дяволските думи на неверниците. Тъй като не притежаваш истината и не разбираш истината, в най-добрия случай намираш слуховете, за които хората говорят, за неприятни за слушане и смяташ, че хората не бива да говорят така, защото тези слухове засягат твоята репутация. Мислиш си: „Невярващите са толкова отвратителни и противни! Те имат наглостта да използват всякакви мръсни думи. Те са истински неверници! Те са истински дяволи!“. Това е всичко и това е максимумът, който можеш да постигнеш. Защо се чувстваш провокиран и намираш невярващите за противни и отвратителни, след като ги чуеш да изричат такива слухове? Защото засягат репутацията ти. Тези слухове провокират твоето сърце и те карат да се чувстваш опозорен, затова предизвикват твоя гняв и ти се изправяш, за да кажеш няколко положителни думи в опровержение. Дали това опровержение застава изцяло на страната на Бог? Дали е в защита на Божието свидетелство? Не, то е изцяло в защита на собствената ти репутация и достойнство. Защо казвам това? Защото не си прозрял същността на проблема. Нещо повече, не разбираш Божиите намерения и не разбираш какво Бог изисква от теб. Това, което разбираш и чувстваш, не е съобразено с Божиите намерения. То е просто човешка прибързаност и човешко добро поведение. Човешкото добро поведение не представлява твоето свидетелстване за Бог. Ти не оставаш непоколебим в свидетелството си. Просто защитаваш репутацията и достойнството си, опровергаваш слуховете, за да облекчиш малко съвестта си — не заставаш на страната на Бог, за да говориш в Негова защита, нито използваш истината или фактите, за да опровергаеш слуховете и да свидетелстваш за Бог. Не се застъпваш за Бог и това, което казваш, със сигурност не е съобразено с истината. То е съобразено само с твоите плътски интереси — то е само за да накара сърцето ти да се чувства по-малко тъжно и за да не изпитваш срам, че вярваш в Господ Исус. Това е всичко. Затова, когато чуете, че някой напада и заклеймява Бог, че очерня и съди Божията църква или че дори ви заклеймява, вие сте особено възмутени и искате да спорите и да се впускате в дебати с него, за да възстановите репутацията си и да изясните тези въпроси. Но означава ли това, че сте останали непоколебими в свидетелството си? Съвсем не е така. Без разбиране на истината няма свидетелство!

Когато чуете слухове, които се разпространяват във външния свят, които клеветят и нападат Бог, независимо дали нападат Бог на небето или въплътения Бог на земята, как се чувствате? Безразлични ли сте, или изпитвате известна болка? Дали сте неспособни да понесете това и не се примирявате с него, или сте безпомощни? Някои хора, след като чуят тези слухове, си мислят: „Бог е невинен. Бог не е извършил тези неща. Защо светът и религиозният свят Го нападат и клеветят по този начин? Трябва усърдно да отдаваме всичко и да изпълняваме дълга си, както и да защитаваме Божието име. Когато великото Божие дело бъде завършено, истината за всичко ще излезе наяве и всички народи по света ще видят, че въплътеният Бог, в Когото вярваме, е единственият истински Бог, че е Богът на небето, и че това изобщо не е погрешно!“. Други си мислят: „Бог е изразил толкова много истини и тези невярващи зли хора и дяволи знаят много добре, че Божиите слова са истината, но все пак клеветят и нападат Бог. Колко дълго трябва да страда Бог?“. Други пък казват: „Хората могат да говорят каквото си искат. Ние не им обръщаме внимание. Бог никога не е опровергавал слуховете, с които Го клеветят. Той не им отговаря. Какво тогава можем да направим ние, едни микроскопични човешки същества? Бог не е ли бил винаги погрешно разбиран, нападан, хулен и отхвърлян от човечеството по този начин? Бог изобщо не се оплаква и все още спасява хора. Оставете на времето да разкрие всичко. Бог сам ще свидетелства за Себе Си!“. Какъв е вашият възглед? Току-що споменах, че сте непреклонни, възмутени, непримирими към това, безпомощни — кое от тези чувства изпитвате? Кое чувство е най-правилното? Как трябва да се отнасяте към тези въпроси в съответствие с истините принципи? Как се чувствате, когато чуете тези слухове? (Възмутени.) Възмутени, а след това искате да напишете заклеймяване, за да негодувате срещу тези създатели на слухове, срещу тези религиозни измамници и зли хора на религията. Имате ли такива мисли? Няма да считате, че е достатъчно просто да стиснете юмруци в гнева си, нали? Чувствате ли подтик да направите нещо по въпроса? Или това е само празно възмущение? (Изпитваме още омраза и отхвърляне.) Възмущение, омраза, отхвърляне — това са емоции, които възникват от умствени дейности, без конкретни думи, модели на поведение или действия. Това са просто емоции и, разбира се, те представляват и определен вид отношение. (Освен че изпитваме възмущение, понякога пишем статии или създаваме програми, за да разясним фактите и да разобличим, че същността на техните действия е омраза към истината и към Бог, за да могат хората да видят истинските факти.) Ще го приемат ли онези хора, след като видят истинските факти? Дори да приемат, че това, което казвате, е вярно, и след това да направят справедлив коментар, като кажат: „Вашата вяра е правилна. Продължавайте да вярвате, ние ви подкрепяме!“, а религиозните измамници да се почувстват засрамени и да кажат: „Съжаляваме, сгрешихме. Това, което казахме, не отговаряше на фактите. Оттук нататък вие вярвайте по вашия начин, а ние ще вярваме по нашия“, това ще ви накара ли да се почувствате спокойни? Това ли е единствената цел, към която се стремите? (Ние искаме също така да свидетелстваме за Бог, така че онези, които изследват истинския път и които жадуват за истината, да могат ясно да различат правилното от погрешното и да приемат истинския път.) Това е единият път. Това е положителен начин на практикуване. Полезно ли е просто да се ядосвате и да мразите? Каква е причината за вашия гняв и омраза? Защо се ядосвате и мразите? (Бог се е въплътил, за да спаси хората, което е най-справедливото нещо, но те разпространяват слухове, за да съдят и очернят Бог. Много сме възмутени и считаме, че те наистина обръщат наопаки правилното и погрешното и говорят глупости.) Смятате ли, че отхвърлянето на Бог от страна на човечеството и света и отношението им към Бог са такива само в периода на това въплъщение на Бог? Отношението на човечеството и на света към Бог винаги е било едно и също от началото до края — хората винаги са заклеймявали, клеветили, нападали и богохулствали. Откакто Бог започна Своето дело до сега, отношението на човечеството към всичко, което Бог върши, и към въплътения Бог не се е променило. Не само след първото въплъщение на Бог човечеството започна да напада и хули Бог и да съчинява различни слухове за въплътения Бог — всичко това се случва, откакто Бог започна Своето дело и откакто човечеството за първи път осъществи контакт с Бог и с Неговото дело, и то продължава и досега. А онези, които следват Бог, винаги е трябвало да понасят очерняне, нападки, осъждания, хули, различни слухове и други неща от режимите на Сатана и от религиозните сили на антихристите срещу Бог и църквата. Трябва ли последователите на Бог да понасят тези неща? Някои казват: „Толкова сме отвратени от тези слухове, защото те напълно изопачават фактите и обръщат наопаки правилното и погрешното. Чувстваме се вбесени, щом ги чуем, и дълбоко в сърцата си мразим онези, които измислят и разпространяват слухове. Независимо дали тези слухове идват от религиозния свят, или от дяволското правителство на ККП, ние имаме само едно отношение към тях — на омраза и гняв, след което искаме да ги опровергаем и да изясним всичко“. Някои дори казват: „Искаме да проведем дебат с тези дяволи и антихристи, за да можем да засрамим Сатана и да го унижим!“. Такъв ли е възгледът на повечето хора? Правилен ли е този възглед? Ако се възприема от гледната точка на нормалната човешка природа, той е разумен. Хората трябва да притежават известна порядъчност и нормалната палитра от емоции. Те трябва да обичат и да мразят ясно, да обичат това, което трябва да се обича, и да мразят това, което трябва да се мрази. Хората с нормална човешка природа трябва да притежават тези качества. Но дали е достатъчно само да застанат от позицията на нормалната човешка природа, за да постъпват съгласно истините принципи? Казано по-ясно, дали този подход е съгласно Божиите намерения? Или по-скоро това отношение и този подход се нравят на Бог? Когато казвам това, повечето хора е възможно да схванат нещо, като си мислят: „Ти каза, че това е просто възприемане на нещата от гледната точка на нормалната човешка природа. Ако се съди по последиците от казаното от Теб, очевидно е, че този подход е прибързан, че не е съгласно истините принципи и че не е съгласно Божиите намерения“. Какво означава да не е съгласно Божиите намерения? Това означава, че Бог не желае хората да действат по този начин. Божиите желания и изискваните от Него критерии за хората не са такива. Ако действаш по този начин, макар че Бог не го заклеймява, от Негова гледна точка това не означава, че следваш Неговата воля, и Той не го признава. На пръв поглед изглежда, че действаш разумно, като вършиш тези неща, като изпитваш едновременно омраза и любов, като искаш да изясниш тези факти за Бог, така че целият свят да узнае, че Бог е Бог, че Бог е Богът на цялото човечество, и че всеки трябва да почита Бог и да приеме Божието спасение. На пръв поглед изглежда, че това, което правиш, е безупречно, разумно, съгласно закона, човешката природа, морала и нещо повече — съгласно вкусовете на всички хора. Но попита ли Бог за това? Потърси ли Бог? Откри ли от Неговите слова принципите на действие, които Бог изисква от хората? Какви точно са Божиите намерения? Някои хора казват: „Има толкова много Божии слова, че не е лесно да се намерят конкретните Божии изисквания към хората по всеки въпрос“. Тъй като не си намерил изричните Божии слова, можеш да потърсиш подсказки от Божието отношение към този вид слухове. Тогава въз основа на Божието отношение по този въпрос няма ли да можеш да определиш какво трябва да е отношението на хората към този въпрос и какви са принципите, които трябва да практикуват? (Да, ще мога.) И така, нека видим какво точно е Божието отношение по този въпрос.

От самото начало на срещата на човечеството с Божието дело хората се оплакват от Бог и са недоволни от Него, и дори тайно изричат много отблъскващи думи на подозрение, съмнение и отхвърляне по отношение на Бог, наред с други неща. Съществуват и различни слухове от управляващата партия и от религиозния свят, които изобщо не са съобразени с фактите, нито отговарят на истината. Какви са тези думи към Бог? Независимо дали са подозрения, погрешни разбирания или оплаквания, те са изпълнени с нападки, клевети и хули срещу Бог и не отразяват ни най-малка частица от богобоязливо сърце. Така е още от самото начало. В църквата винаги има хора, които не обичат истината. Това са неверниците, които се съмняват в Божиите слова и в истината и които показват такова отношение към Бог. Още повече това са онези невярващи и атеистичните управляващи партии, онези хора, които изпитват неприязън към истината — тяхното отношение към Бог не се нуждае от обяснение. Те безскрупулно нападат и съдят, като говорят каквото си искат. По-специално онези фарисеи в религиозния свят още повече се възползват от възможността безразсъдно да съдят и заклеймяват. Всички тези коментари не са положителни и със сигурност не са обективни и точни. Каква е тогава същността на тези коментари? За Бог тези думи не са просто твърдения или възгледи, а по-скоро очерняне, нападки, клевети и хули срещу Него. Защо казвам „за Бог“? Защото Бог измерва всичко това най-точно, а ние можем само да добавим представка. През цялата история отношението на човечеството към Бог е било такова. Думите на хората, които нападат и обиждат Бог, са били твърде много и нито една дума не е била добронамерена. Дори и днес това, което ушите ви чуват и очите ви виждат, е същото. От самото начало цялото отношение на човечеството към Бог не се е променило. Как Бог се справя с тези въпроси? Има ли Бог условията или способността да свика световен религиозен конгрес, за да Се защити, да изясни действителните факти от делото Си, да се оправдае пред човечеството? Правил ли е Бог това? Не, Бог мълчи, не изяснява цялата ситуация, нито някога Се защитава или оправдава. На онези, които нападат Бог по особено подъл начин, Бог обаче е наложил някакво наказание, като е допуснал да ги сполетят някои факти. Що се отнася до нападките, клеветите и хулите от страна на обществото, какво е отношението на Бог към тях? Как Бог се справя с тях? Той не им обръща внимание. Той върши това, което трябва да се свърши, върши го по начина, по който трябва да се свърши, избира този, когото трябва да избере, напътства този, когото трябва да напътства. Целият свят е подреден в Божиите ръце. Той никога не е прекъсвал или променял плановете Си заради човешки нападки, клевети или хули. Когато злите сили на Сатана потискат и арестуват Божиите избраници, независимо колко вбесен е от това, Бог никога не е променял плановете или мнението Си. Мислите и идеите Му остават напълно непроменени. Той просто продължава както винаги да върши делото, което възнамерява да върши, и управлява Своето човечество. За Бог тези нападки, клевети и хули никога не са представлявали някаква намеса. Бог не им обръща внимание. Защо Бог не се оправдава и не се защитава? За Бог тези неща са напълно нормални. Човешката природа си е човешка природа и Сатана си е Сатана. Съвсем нормално е хората, които не разбират истината или реалните факти, да вършат такива неща. Това засяга ли стъпките на Божието дело? Не. Бог притежава огромно могъщество. Той господства над всичко. Всички неща и всичко се случва методично в Божиите слова, в Божиите мисли и под Божието върховенство. Каквото и да каже или направи човечеството, то не може да повлияе по никакъв начин на Божието дело — това е способен да извърши Бог с божествената Си същност. Бог действа, когато му дойде времето, изпълнява плановете Си без ни най-малко отклонение и никой не може да промени това. Човешките забележки и всякакви човешки нападки или клевети по адрес на Бог, независимо дали са умишлени опити за възпрепятстване и унищожаване на Божието дело, или са непреднамерени смущения и разрушения на Божието дело, никога не са постигали предвидените цели. Защо? Това е Божията власт. Това потвърждава, че Божията власт е уникална, незаменима от никоя сила и ненадмината от никоя сила. Това е факт. Бог има тази власт и това могъщество, Бог има Своята истинска идентичност и никоя сила не може да промени нищо, така че защо Бог да се притеснява от дребните нападки и клевети на хората? За Бог, независимо колко важни личности или колко велика сила сред човечеството се опитва да се намеси, това че Го клеветят, нападат или хулят, не може да смути ни най-малко Божието дело. Напротив, тези действия служат само да подчертаят Божия праведен нрав и Божието всемогъщество. Смущенията от страна на злите сили на Сатана са само незначителен епизод в хода на човешката история. Това, което може да държи върховенството над цялото човечество, да влияе на цялото човечество и да преобразява цялото човечество, са Божието дело, Божият план и Божието велико могъщество и власт. Това е факт. И обратно, има ли нужда Бог да се притеснява от очернянето, атаките, клеветите и хулите на хората срещу Него? Не, защото Бог има власт, защото за Бог Неговото твърдение: „Мисля това, което казвам, това, което казвам, ще бъде изпълнено и това, което върша, ще продължи вечно“, винаги ще се сбъдва. То се сбъдва и се изпълнява всеки ден. Това е Божията власт. Някои хора питат: „Това ли е Божията увереност, Неговата вяра“? Ти се лъжеш! Хората имат увереност, хората се нуждаят от вяра, но не и Бог. Защо? Защото Бог има власт и могъщество и колкото и да Го клевети или заклеймява човечеството, колкото и да Го смущават и саботират враждебните сили на Сатана, нищо няма да се промени. Затова на Бог не Му е необходимо да отстранява враждебните сили сред поквареното човечество, които Го нападат, клеветят и хулят, преди да извърши Своето дело. При какви обстоятелства върши делото Си Бог? При какви обстоятелства Той постига победа? При какви обстоятелства Той осъществява Своето дело? То се извършва сред какофонията на атаките, клеветите и хулите на цялото човечество и на всички враждебни сили. Именно в такава среда и на такъв фон Той осъществява Своето дело. Не е ли това доказателство за великото Божие могъщество? Не е ли това Божията власт? (Така е.) Кой може да отрече този факт? Нима ти се осмеляваш да не признаеш, че това е факт?

През цялата си история човечеството непрекъснато е клеветило и хулило Бог, а в последните дни силите сред човечеството, които се съпротивляват на Бог, са станали още по-силни и все повече гласове клеветят и заклеймяват Бог. Човечеството използва различни методи чрез вестници, телевизия, интернет и други медии, за да клевети и напада Бог. Но дали някога сме разнищвали тези слухове на всички наши събирания? (Не.) Защо не? Някои хора казват: „Дали защото невинните си остават невинни, а слуховете умират, когато стигнат до мъдреците?“. Дали това е причината? (Тези слухове по принцип не могат да повлияят на Божието дело. Независимо как Сатана смущава, той не може да саботира или да попречи на напредъка на Божието дело и на Божия план.) Сатана е точно такова нещо. Докато Бог действа, докато Бог върши делото Си, той идва да смущава. Точно такава е неговата роля. Дали за теб е добре да му попречиш да действа? Трябва да му дадеш достатъчно пространство, достатъчно сцена, достатъчно възможност да се изяви. Когато той се изяви достатъчно, когато се умори от своята суматоха и извърши достатъчно зло, неговите дни свършват. Не бива да губим ценно време да разнищваме и да анализираме различните му слухове и злодеяния, за да ги развенчаем. Това е безполезно и безсмислено. Каква е ползата от разнищването им? Може ли това да представлява разбиране на истината от страна на хората? Има твърде много истини, които хората трябва да разберат. Те дори не могат да изслушат всички тези истини, камо ли да развенчаят тези слухове. Имат ли хората толкова свободно време? Честно казано, тези въпроси наистина не Ме интересуват, нито желая да ги споменавам или да им обръщам внимание. Някои хора казват: „В тези години дали не става така, че Ти не смееш да отидеш никъде? Да не би да се носят толкова много слухове, че винаги се притесняваш и страхуваш, където и да отидеш?“. Аз им казвам, че не чувствам нищо. Някои хора казват: „Не искаш ли да се защитиш от неща, които не си извършил?“. Какво има да се защитавам? Не мога да смогна дори със същинските Си дела! Аз разговарям с хора, със сътворени същества, а не с дяволи. Някои хора питат: „Не се ли ядосваш, когато чуеш тези слухове“? Аз им казвам, че не изпитвам нищо относно тях, че те не Ме карат да изпитвам каквото и да било. Аз не се занимавам с тези въпроси. Някои хора питат: „Не се ли чувстваш онеправдан?“. Казвам им, че не се чувствам онеправдан, за какво да се чувствам онеправдан? Върша това, което мога, върша това, което трябва да върша, върша добре това, което мога и трябва да върша, изпълнявам отговорностите си — това е най-доброто нещо, това е смислено. Няма да се разсейвам и няма да прекарвам времето си в тези безсмислени, безполезни неща. Нямам време да се занимавам с тези въпроси. Някои хора казват: „Ами когато имаш свободно време, тогава ще се занимаваш ли с тях?“. Не, няма да се занимавам, дори когато имам свободно време. Предпочитам да говоря с кучето Си, отколкото да разговарям с дяволи. Ако сте напълно наясно, че това е дявол, който бълва дяволските си приказки, защо да се занимавате с него? Изобщо не бива да се занимавате. Правилното нещо, което трябва да направите, е да оставите дявола да бъде напълно засрамен. Накратко казано, Божието отношение към тези слухове е следното: каквото и да върши или каквото и изречение да казва Бог, Той не Се оправдава, не Се доказва пред човечеството и със сигурност не Се оправдава пред Сатана, пред Своя враг, като казва, че Той е чист, невинен и непорочен. Всичко, което Бог върши, е за Своето управление, за да спаси хората, които възнамерява да спаси. Той следва Своя план за управление стъпка по стъпка. Не го прави, за да докаже нещо на някого, нито за да потвърди Своята идентичност. Казано на човешки език, всичко, което Бог върши, се извършва инстинктивно, без никаква неискреност или пасивност. Бог, който инстинктивно изпълнява всички тези задачи, потвърждава Своята идентичност и Своята същност. Човечеството не може да промени Божия план, нито може да надмине Божията власт и Божието могъщество. Това е факт. Затова Бог не обръща внимание на слуховете и дяволските думи, с които човечеството Го напада и клевети от всички страни. Кажете Ми, не би ли било твърде лесно Бог да изрече една глава със слова или да напише заклеймяване, за да негодува срещу нападките и съпротивата срещу Бог на атеистичните управляващи партии в света и в религиозния свят? Но Бог няма да действа по този начин спрямо Сатана. Бог действа въз основа на принципи. Когато става въпрос за унищожаването на злите сили на Сатана, Бог определя точния момент. За Бог е твърде лесно да действа. Бог би могъл да извърши няколко чудодейни дела в небесата и изведнъж небесата да се разтворят от глас, който казва: „Аз съм единственият истински Бог, Когото вие клеветите, нападате и хулите. Аз съм Всемогъщият, Когото вие в момента клеветите и хулите!“. Като чуе това, човечеството веднага ще бъде стъписано и ще изпадне в недоумение, ще е способно само да падне ничком, да ридае и да скърца със зъби. Това единствено изречение би решило всичко, би доказало всичко. Нима тогава някой би се осмелил да обиди Бог? Дали дяволите в религиозния свят няма да се уплашат и да изчезнат безследно? Сатана съчинява слухове за Бог, клевети и напада Бог, и кара онези, които вярват в Бог, да се ядосват и да изпитват омраза, да не могат да ядат или да спят, да искат да пишат статии и да създават програми, за да го опровергаят, докато Бог действа просто — Той би могъл да каже само няколко изречения и тогава цялото човечество би отстъпило напълно, без повече да се осмели да Го напада или хули. Как Павел бе накаран да бъде покорен? (Бог му се яви по пътя за Дамаск.) Бог му се яви. Всъщност той не видя нищо. Имаше само светлина, която уплаши Павел толкова много, че той падна ничком и вече не смееше да преследва Исус. Справянето със Сатана е толкова просто. Всъщност за Бог е твърде лесно. Бог може да се справи само с една дума. Да направи това би било много по-лесно, отколкото да прекара десетилетия в разговори с вас и да полага всички тези усилия по отношение на вас, но Бог не действа по този начин. Защо? Има една тайна, която трябва да ви кажа: Бог спасява хората, т.е. тези, които е избрал. Останалите, които Бог не е избрал, не счита за хора, а за зверове, за дяволи, които не са достойни да чуят Божия глас, да видят Божието лице или още по-малко да узнаят каквато и да било информация, свързана с Бог. Затова Бог не действа по този начин. Божията идентичност е благородна. Не всеки, който желае, може да Го види и Той няма да се яви на някого само защото той винаги съсредоточено, нетърпеливо и с цялото си сърце гледа нагоре към определено място в небето. Смяташ ли, че всеки, който иска да види Бог, може да Го види? Бог има достойнство. Бог се явява на онези, които се боят от Него и които отбягват злото. Той се явява на свети места и се крие от мръсните места. Дали цялото човечество е мръсно или свято, това не се нуждае от обсъждане. Това човечество не заслужава да види Бог. То не признава, че има Бог, така че защо Бог да му се явява? То е недостойно! Бог е способен да върши неща, но не ги върши. Това потвърждава смирението и скритостта на Бог, както и благородството на Неговата идентичност. Кажете Ми, ако Сатана можеше да върши тези неща, колко пъти на ден щеше да ги върши, колко щеше да се перчи? Когато хората, покварени от Сатана, заемат някакъв незначителен пост и притежават малко власт, кой знае до каква степен ще се перчат с тази власт, да не говорим за Сатана, който ще злоупотребява и ще парадира с всяка частица власт, която притежава, по невъобразими начини. Бог не действа по този начин. Не оценявайте Бог с логиката на Сатана, това би било груба грешка. Що се отнася до това, което Бог може да направи, от Него зависи дали иска да го направи. Ако Бог иска, това може да стане за миг, а ако не иска, никой не може да Го принуди. Отношението на Бог към слуховете е точно такова — Той ги пренебрегва. Бог все пак върши това, което трябва да свърши, което възнамерява да свърши. Никой човек, никаква сила не може да разстрои или да промени Неговия план. Тези слухове, които нападат, клеветят и очернят Бог, не променят нищо. Слуховете в крайна сметка са само слухове и никога не могат да се превърнат във факти. Дори да са съобразени с човешката философия, наука, морал, теория и т.н., дори цялото човечество да се вдигне да напада Бог, истината няма да застане на страната на човечеството, нито човечеството ще стане притежател на истината. Бог е завинаги Бог. Неговата идентичност и статус никога не се променят. Така че, независимо по какъв начин Сатана смущава, Божието дело продължава да върви по подреден начин, защото това е Божието дело. Ако беше човешко дело, режимът на Сатана, който предизвиква такива смущения, и различните обществени сили, които отправят такива нападки и клевети, вече щяха да са довели до неговото разрушаване и до прекратяването на съществуването му. Само когато Бог говори и върши делото Си, само когато Светият Дух върши делото Си, църквата процъфтява все повече. Това не е ли факт? Виждали ли сте този факт? (Да.) Какво сте видели? (Евангелието на царството вече е разпространено в десетки държави и тези слухове, измислени и разпространявани от Сатана, изобщо не са спрели онези, които обичат истината, да се обърнат към Бог.) Това е Божие дело. Божието дело може да постигне този резултат, Божиите слова могат да постигнат този резултат — това е отвъд очакванията на Сатана. Божиите слова имат такова огромно могъщество. Евангелието се разпространява в добра посока и всичко протича подредено според Божия план, без никакво несъответствия. Божието дело и Божиите слова се разпространяват сред Божиите избраници, както отдавна е било предопределено. Броят на хората, придобити от проповядването на евангелието, и броят на хората, които изследват истинския път, се увеличава всеки месец. Не показва ли това как се разпространява делото на евангелието? Ако не беше Божието дело, колкото и много хора да бяха платили каквато и да е висока цена, те не биха могли да постигнат този резултат. Това е Божията мощ, резултатът, постигнат чрез могъществото на Божиите слова.

Да се върнем да поговорим за това как хората се отнасят към различните слухове. Те не могат да постигнат същото отношение към различните слухове като Бог. Те не разбират Божиите намерения и след като чуят слухове, винаги си мислят: „Ако не направя нещо, ще предам съвестта си. Ако хората, които измислят слухове, надделеят, ще се чувствам неспокоен, недоволен и възмутен, ще се наруши душевното ми равновесие, затова трябва да ги опровергая. Трябва да направя видеоклип или да напиша статия, за да разясня слуховете“. Струва си да размишляваме дали вършенето на неща с такава нагласа е съгласно Божиите намерения, дали отговаря на истините принципи. Ако целта и мотивацията ви да вършите църковна работа и да изпълнявате дълга си са само за да разяснявате слухове и да обяснявате ясно, че вярвате в истинския Бог, че сте на правилния път в живота и че всичко, което сте направили, за да проповядвате евангелието и да свидетелствате за Бог, е било справедливо — и че само защото светът не знае или не разбира истината за всички тези факти, ви обвинява в много необосновани престъпления — затова вие се надявате, че когато всичко се изясни, светът ще ви признае за невинни, че всички страни в света ще признаят единодушно, че „вярвате именно в истинския Бог, че сте на правилния път в живота и че всичко, което Бог е поискал от вас да направите, е правилно и че е справедлива кауза“, тогава какво? Тогава ще се чувствате ли спокойни и оправдани във вашата вяра? Дали ще сте поели по правилния път на вярата в Бог? Дали ще сте поели по пътя на спасението без никаква външна намеса? Дали ще сте развили богобоязливо сърце? Можете ли тогава да постигнете покорство пред Бог? Можете ли тогава да получите Божието одобрение? (Не.) Възможно ли е хората да нямат никакви погрешни разбирания за теб и само да те хвалят и почитат, след което ти да можеш да вярваш в Бог с чиста съвест? Категорично не! Разбира се, хората не могат да постигнат същото отношение към слуховете като Бог, но човек трябва да има правилна гледна точка, точно отношение и позиция и да каже: „Тези слухове наистина са омразни и отвратителни. От тях се вижда, че поквареното човечество наистина е враг на Бог. Това е напълно правилно! Не трябва да съдя дали Божието дело е истинско или лъжливо въз основа на слуховете на Сатана. Чрез четенето на Божиите слова и чрез преживяванията в изпълнението на дълга си потвърждавам, че всички Божии слова са истината и че всичко, което Той върши, дава способност на хората да бъдат спасени. Щом днес съм дошъл пред Бог, за да приема Неговото спасение, трябва да изпълня своя дълг, да изпълня задълженията и отговорностите си да разгласявам Божиите слова, да провъзгласявам Неговото име и да свидетелствам за Божието дело и за Неговите намерения, за да могат избраните от Бог хора да се върнат в Божия дом, да чуят гласа Му и да получат от Него запас от слова и живот възможно най-бързо и в най-кратки срокове. Това е мое задължение, моя отговорност. Аз сътруднича на Божието дело, но не за да се оправдавам, че пътят, който следвам, е правилният или че каузата, която подемам, е справедлива — не за тези неща. Не изпълнявам дълга си да отвърна на атаките и клеветите на Сатана срещу Бог. По-скоро изпълнявам собствените си задължения и отговорности, и разбира се, собствената си преданост, за да се отплатя на Божията любов, да приема Божието поръчение и да съдействам на Божието дело“. Това ли е правилната гледна точка? Това ли е гледната точка, която хората трябва да имат? (Да.) От тази гледна точка, когато се създават различни програми, било то за пеене на химни, танцуване, правене на филми или продуциране на театрални постановки за свидетелства за преживявания, не трябва ли позицията на хората, гледната точка, която заемат, и някои конкретни твърдения, които правят, да претърпят известни промени? (Да, така е.) Докато са изпълнявали всички тези задачи обаче, повечето хора са вършели това прибързано и с омраза, примесена с човешки емоции. Поради това те са разобличили твърде много действията и поведението на невярващите, на управляващата партия и на религиозния свят, и думите им са били твърде остри, което е оставило донякъде негативно въздействие върху другите, когато гледат такива програми. Причината е проста: хората предприемат всички тези дейности с определена емоция, не от най-правилната гледна точка. И все пак смятат, че това е съвсем справедливо, като казват: „Те нападат, очернят и измислят слухове за нас. Какво лошо има в това да ги разобличим? Това е законна самоотбрана! Законната самоотбрана не е противозаконна, нито си измисляме нещо. Всички ние разнищваме нещата въз основа на фактите. Те измислят слухове за нас от нищото. Погрешно ли е да ги разобличаваме и разнищваме? Не можем ли да си отмъстим?“. Каква е ползата от отмъщението? Дяволите са пълни с лъжи и никога не изричат нито едно вярно твърдение. Постоянно да разнищваме лъжите им, за да ги накараме да признаят, че това, което казват, е лъжа, и след като признаят, че лъжат, никога повече да не лъжат — има ли някаква стойност в това? Могат ли те да го постигнат? (Не.) Този подход не е ли глупав и невеж? Отдавна казвам, че нашата основна задача е да свидетелстваме за Божието дело, за резултатите, постигнати от Неговото дело, за Неговите слова и за въздействието на Неговите слова върху хората, и че по отношение на потискането и преследването от страна на управляващата партия, както и на съпротивата и заклеймяването на религиозния свят, е достатъчно само накратко да споменем някои от свързаните с това обстоятелства. Но хората не могат да разберат, независимо от начина, по който чуват това. Те винаги се отнасят към тези въпроси прибързано и искат да спорят. И какъв е резултатът? Това не дава никакъв резултат, защото със злите сили на Сатана не може да се спори. Не е ли това проявление на глупостта и невежеството на хората?

Някои хора проповядват евангелието, овладяват някаква техническа професия или изпълняват определен вид дълг с единствената мотивация да разясняват слухове и да обясняват на хората кое е вярно, да обявяват война на мрачния свят и на злите хора, които се съпротивляват на Бог. Това действие на справедливост ли е? Независимо дали си прав или не, когато вършиш това, трябва да разбереш следното: може ли Бог да спаси тези нечестиви хора, които са враждебни към Него? Струва ли си да го правиш? Ако не разбираш какъв тип хора спасява Бог и винаги изразяваш някакви възгледи, които изглеждат правилни, но всъщност са погрешни, не пречи ли това на собственото ти спасение? Някои хора изпълняват дълга си само за да се борят срещу злите сили, които се съпротивляват на Бог, и за да се противопоставят на светските тенденции. „Те казват, че пренебрегваме семействата си и не водим нормален живот, затова искам да се докажа, като изпълнявам добре дълга си. В бъдеще, когато отида на небето и вляза в царството, а те бъдат съдени, ще видят, че съм прав!“. Какъв е смисълът да се доказваш по този начин? Дори да си се доказал, каква полза може да има от това? Какво представлява това? Каква е стойността му? Ако наистина можеше да ти позволи да влезеш в царството и да придобиеш Божието одобрение, тогава то би си струвало и твоят път би бил правилен. Но за съжаление този път не е осъществим. Това не е пътят, който Бог е предопределил за хората, и Бог не изисква от тях да действат по този начин. Хората винаги са глупави и си мислят, че щом стоят на страната на истината и я притежават, трябва да се заемат само със справедливи каузи, да обявят война на този зъл свят и на всички онези, които измислят слухове: „Ние вярваме в Бог и следваме Бог, изпълняваме дълга си — ще ви покажем кой е на правилния път!“. Не е ли това прибързаност? Има ли смисъл да се спори за тези неща? Това няма никаква стойност. Ако наистина имаш време и енергия, би било по-добре да научиш нещо повече за дадена професия, да получиш още малко знания и общи познания, свързани с дадена професия. Това е полезно и подпомага изпълнението на дълга ти. Защо винаги се бориш срещу злите сили на света? Защо винаги се бориш срещу слуховете? Не е ли това изразходване на усилия там, където не са необходими? Както и да те нападат другите, не е необходимо да им обръщаш внимание. Те са с дяволска природа и са зверове, те са просто такива. Бог не ги спасява, не ги променя и не им говори. Бог не им обръща внимание, така че необходимо ли е ти да им обръщаш внимание? Ако хората настояват упорито да вършат това, което Бог не върши, не е ли това малко глупаво и лишено от мъдрост? Най-малкото, ти си човек, който няма богопокорно сърце, и не обичаш това, което Бог обича, или не мразиш това, което Бог мрази. Ти не виждаш какво е Божието отношение към тези неща — Бог не им обръща внимание. Ти дори не осъзнаваш защо това е така. Във всеки от трите етапа на Божието дело Бог е изрекъл много слова. Има много диалози между Бог и човечеството и от тези диалози може да се видят Божиите намерения, Божият нрав и Божията същност. Бог обаче никога не говори за това как води диалог със Сатана по определени конкретни въпроси и по този начин разобличава Сатана, като позволява на човечеството да види ясно истинското лице на Сатана и да види ясно как Сатана се отнася към Бог. Има толкова много такива въпроси, но Бог не ги споменава. Защо Бог не ги споменава? Защото говоренето за тези неща не е от полза за теб. Това, което е най-полезно за теб, са словата на Божия живот. Тези слова, които могат да ти дадат способност да дойдеш пред Бог и да станеш човек, който се покорява на Бог и който се бои от Бог и отбягва злото, са най-полезни за теб. Бог ти казва как да живееш и как да говориш, а също и как да разпознаваш хората и нещата, как да се научиш да практикуваш истината и как да бъдеш мъдър в различни среди и ситуации — всичко това е от полза за теб. Бог казва и върши всичко, което е от полза за теб. Бог не казва нито една дума, която да не е от полза за теб. Не би ли било твърде лесно за Бог да каже тези думи? Тогава защо не ги казва? Защото поквареното човечество не се нуждае от тези думи. Тези слухове са равностойни на думите на дяволите и Сатана и Бог не им обръща внимание, затова и ти не трябва да се бориш с тях. Разбирате ли? (Разбрахме.) Щом сте разбрали, знаете как да практикувате, нали? Не влагайте усилия в разнищване на слухове, в опровергаване на слухове, в търсене на източниците на слухове и т.н. Ако наистина имаш сърцето да свидетелстваш за Бог и искаш да останеш непоколебим в свидетелството си и да придобиеш Божието одобрение, има толкова много думи, които можеш да кажеш, и толкова много неща, които можеш да направиш. Словата и истините, които Бог предоставя на хората, изискват от теб да разсъждаваш и да преживяваш, така че те да се превърнат в твои собствени принципи и пътища за практикуване, и накрая да се превърнат в твоя собствен живот. Необходимо е да отделяш време и енергия, за да ги прилагаш. Ако си глупав и тъп, ако винаги влагаш усилия в слухове, ако винаги искаш да изчистиш името си и да се изясниш пред света, това предвещава неприятности. Няма да придобиеш истината и ще бъдеш напълно впримчен и изтощен от тези светски слухове. В крайна сметка няма да си способен да обясниш нещата ясно. Защо няма да си способен да ги обясниш ясно? Защото си изправен пред дявола, а той говори откровени лъжи. Какво казва дяволът сега? Големият червен змей казва: „Китай е защитникът на световния ред, защитникът на световния мир и неговата роля в поддържането на световния мир и ред е от решаващо значение“. Кои думи от казаното са факти? Тези думи факти ли са? Когато чуеш тези думи, не се ли чувстваш ядосан? След като чуеш това, си мислиш, че Сатана е толкова безсрамен, че казва дори такива неща. Защо би спорил с него? Не постъпваш ли глупаво? То не е нищо повече от това — Бог просто го използва, за да Му служи. Той по никакъв начин не възнамерява да го спасява или променя. Не е ли глупаво да се спори с него? Не вършете такива глупости. Мъдрите хора не се вслушват в тези слухове, нито са възпирани от тях. Някои хора казват: „След като чуя слухове, се смущавам!“. Тогава трябва да се молиш в сърцето си, да използваш истината, за да ги разпознаваш, и след това да проклинаш тези дяволи и Сатана и тези слухове вече няма да имат никакво влияние върху сърцето ти. Има и друг начин: трябва да прозреш същността. Трябва да кажеш: „Дори действията на Бог да не съответстват на моите представи и да са заклеймени и отхвърлени от поквареното човечество, аз виждам, че Той е истината, а дяволите и Сатана нямат никаква истина. Аз съм решен да вярвам в Бог! Само Бог може да ме спаси. Той има Божията същност, Той е Бог и Неговата същност никога не се променя. Колкото и дяволите и Сатана да се съпротивляват на Бог, те нямат никаква истина и аз не вярвам на думите на дяволите и на Сатана!“. Имаш ли тази вяра? (Да.) Ако имаш тази вяра, не бива да се смущаваш от никакви хора, събития или неща, а още по-малко да бъдеш подвеждан или нападан от Сатана. Какво трябва да направиш тогава? Не им обръщай внимание. Просто се съсредоточи върху това да се стремиш към истината и да останеш непоколебим в свидетелството си, и Сатана ще бъде посрамен.

Току-що разговаряхме за някои въпроси, свързани с разпространяването на слухове в рамките на църквата. Повечето хора са чули някои слухове от китайското комунистическо правителство и от религиозния свят. Току-що разговаряхме и за това как да се отнасяме към тези слухове и как да се справяме с тях. Щом хората разберат истините принципи, те вече няма да бъдат подвеждани или смущавани от слуховете. Когато в църквата се появи някой, който разпространява слухове, независимо по какъв начин или с какъв тон разпространява всякакви слухове, как трябва да подходим към него? Трябва ли да оставим това да се случи, без да се намесваме, или да разобличим, да разнищим този човек и да се справим с него? Кой метод е съгласно принципите? Има хора, които казват: „Нима няма свобода на словото? Защо да не оставим този човек да говори? Просто го оставете да говори. След като чуем слуховете, щом всички могат да ги разпознаят какво представляват, те вече няма да вярват на тези дяволски думи и слуховете естествено ще се разпаднат“. Други казват: „Недопустимо е да разпространява слухове и да клевети Бог. Не можем да му позволим да прави неща, които клеветят Бог. Трябва да му дадем урок, за да се събуди. Бог е понесъл толкова много страдания, за да говори и да върши делото Си, за да ни спаси, но този човек разпространява слухове. Той няма съвест! Само като го прокълнем, можем да разсеем омразата си. Ако не се справим с него, ще разочароваме Бог“. Кой начин е добър? Всички тези подходи не са добри. Както разговаряхме по-рано, онези, които разпространяват слухове, определено не са стока и такива хора трябва да бъдат разпознавани. Ако само от време на време разпространяват слухове, трябва да бъдат предупредени. Ако постоянно разпространяват слухове, трябва да бъдат разобличени, разнищени и след това премахнати от църквата, така че повече да не могат да подвеждат хората или да им вредят. Лесно ли е да се справите с този въпрос? Бихте ли се справили с него по този начин, или бихте изчакали църковните водачи да дадат нареждания? Щом се установи, че някой постоянно разпространява слухове и че всеки път, когато дойде на събиране, говори за тези неща, никога не чете Божиите слова, не се моли, не учи химни, и нещо по-важно — не споделя разбирането си за преживяване на Божиите слова, и винаги, когато някой разговаря на събиране за Божиите слова и споделя свидетелство за преживяване, той се чувства отвратен от това и изпитва неприязън към него, но не изпитва такава неприязън към слуховете на невярващите и много се вълнува от тях — след като всичко това бъде разкрито, защо да проявяваме някаква любезност към такъв човек? Ясно е, че той е слуга на Сатана, който се е внедрил в църквата, за да пречи на Божиите избраници да следват Бог. Намираш ли оправдание за неговото смущаване? (Не.) Ако не намираш оправдание, тогава се изправи и кажи: „Еди-кой си идва в църквата и винаги разпространява слухове, не чете Божиите слова и не споделя своето разбиране за преживяване на Божиите слова. Той е неверник и трябва да бъде премахнат от църквата. Някой има ли възражения?“. Ако всички кажат, че нямат възражения, и вдигнат ръка в знак на съгласие, тогава този човек трябва да бъде премахнат. Не е ли удовлетворяващо да се справим с разпространител на слухове по този начин? (Да, така е.) Това е начинът, по който трябва да се справяте с такива хора.

Г. Разпознаване на няколко вида безпочвени слухове, които тълкуват погрешно Божиите слова и съдят Божието дело

Откъде идват различните слухове, за които току-що говорихме? Те идват от големия червен змей, от религиозния свят и от невярващите. Освен слуховете от външния свят, има и някои вътрешни за църквата поговорки и клюки. Има дори напълно неверни твърдения за Бог, за Божието дело, за Божия ден и за някои от Божиите слова, както и за някои тайнства, свързани с Бог и с Неговото дело, които хората създават въз основа на своите фантазии и представи или въз основа на непрекъснатото препредаване на погрешна информация и безпочвени предположения. И понеже хората разкрасяват тези поговорки, клюки и твърдения, се създават тези слухове. След създаването на слуховете някои хора, които имат предразположеност към слуховете, се увличат с ентусиазъм от дейността по разпространяването им, отнасят се към тях като към истинни и ги разпространяват навсякъде, като ги описват толкова живо и подробно, че някои хора, които не са наясно с истинското положение на нещата, които не разбират истината и са глупави и невежи, наистина се подвеждат от тези слухове. След като се подведат, дали са засегнати и смутени? (Да.) Това също са често срещани въпроси, които изникват в църквата. Въпреки че тези слухове бледнеят в сравнение с онези, които клеветят и нападат Бог и Божия дом — те нито клеветят, нито хулят Бог — и въпреки че не причиняват никакви смущения или вреди на Божието дело, те все пак засягат навлизането в живота на някои хора и трябва да бъдат спрени. Например, когато някои хора чуят някакви привидно истинни твърдения, те им вярват в сърцето си и бързо ги разпространяват сред близките си хора. С разпространяването на слуховете подробностите стават все по-многобройни и пълни и в крайна сметка слуховете започват да изглеждат като истински събития. Налични са всички елементи като време, място и герои — такива слухове отговарят на условията за публично разпространение, нали? Каква информация се разпространява? Разпространителят на слухове казва: „Има нещо важно, което трябва да ви кажа днес. Ще се чувствам вътрешно неспокоен, ако не го направя. Дори няма да мога да се съсредоточа върху четенето на Божиите слова. Толкова съм развълнуван от този въпрос. Сега ние, които вярваме в Бог, най-накрая имаме надежда!“. Когато всички чуят, че има надежда, те се заинтересуват и ентусиазират и тази тема става много привлекателна. Те казват: „Божието дело скоро ще завърши. Вече са се появили няколко признака, които Бог преди това е пророкувал относно края на Своето дело. Например състоянието на луната и слънцето, положението в Изтока и в Запада, броят на Божиите избраници във всяка държава, колко хора са способни да изпълняват дълга си и т.н. — тези признаци за завършването на Божието дело сега са пред нас. Трябва бързо да се подготвим!“. Някой пита: „Какво трябва да подготвим?“ Разпространителят на слухове казва: „Трябва да подготвим добри дела, да приготвим храна и бързо да дадем всичките си спестявания като приношения на Бог, тогава ще можем да си осигурим добра крайна цел“. Те казват също така: „През тази и тази година и месец, на тази и тази дата и в този и този час трябва да се съберем на определено място, където Бог ще ни чака, за да ни отведе. Бог каза: „Ако не се отречеш от всичко, не си достоен да бъдеш Мой ученик и не си достоен да бъдеш Мой последовател“. Сега Божият ден най-накрая дойде и Божиите слова се изпълниха. Трябва да се избавим от всички светски неща, не само от перспективите и от кариерата си, но и семействата, роднините и плътските си взаимоотношения. Трябва да се отречем от всички светски обвързаности. Ще се срещнем с Бог!“. Повечето хора се питат: „Вярно ли е това“? Разпространителят на слухове казва: „Да, продадох къщата и колата си и изтеглих спестяванията си. Ако не ми вярваш, погледни Божиите слова. В една глава разтълкуването на определено изречение разкрива адрес, а в друга глава разтълкуването на определен откъс разкрива годината и месеца...“. Има ли някой, който да не е развълнуван, като чуе това? Има ли някой, който да може да разпознае тези слова? Не са ли това нещата, от които хората много се интересуват? Не са ли това нещата, на които хората отдавна се надяват? Някои хора, след като чуят това и след това погледнат Божиите слова и видят, че има съвпадение, започват да обмислят резервен план. Макар че някои хора вътрешно са скептични, те все пак се надяват, че това е вярно, и си мислят: „Въпреки че определените година и ден са малко далече, поне има точна дата и час, така че имаме надежда“. Дори да не вярват наистина в това, те все пак му обръщат известно внимание. Какво показва това внимание? То показва, че хората лесно се влияят и смущават от тези неща. Щом този тип слухове започне да се разпространява широко в църквата, 80-90 процента от хората ще бъдат изключително развълнувани, ще получат прилив на емоции и ще си помислят: „Денят, на който се надявахме, най-накрая идва! Бог е чул молитвите ни! Бог ни обича и не ни е изоставил!“. Какви биха били последствията от разпространяването на подобни теми по време на събиранията? Ще се отрази ли това на емоциите на всички? Хората няма да са способни да го отхвърлят, дори да искат. Всяко изречение от слуха ще поразява сърцата им и за тях ще бъде невъзможно да не повярват в него. Хората най-вероятно ще повярват в тези думи. Дори да не са сто процента сигурни, те все пак желаят това да е истина и си мислят: „Като размишлявам над това колко трудности сме преживели, докато следвахме Бог — отхвърлени от света, гонени от правителството, преследвани от религиозния свят, едва дишащи, живеещи в постоянен страх — кога ще свършат тези дни? Сега Божият ден най-накрая настъпи!“. Тези мисли карат сърцето им да се вълнува: „Толкова много от себе си сме отдали на Бог, толкова сме решителни във вярата си да следваме Бог. Това, което чуваме, трябва да е истина. Не бива повече да се скитаме и да страдаме в този свят — не заслужаваме това!“. Когато ти хрумне тази мисъл и си толкова убеден и ревностен по отношение на този слух, все още ли искаш да четеш Божиите слова? В този момент не ти ли се струва излишно да четеш който и да е откъс от Божиите слова? Ти си мислиш: „Защо сега споделянето на разбиране за преживяване на Божиите слова изглежда толкова ненужно? Вече няма нужда да се молим на Бог, нали? Божият ден е настъпил и скоро ще се срещнем Бог лице в лице, така че няма ли това, че се молим на Бог сега, да означава, че не Го уважаваме? Когато живеехме в плът, далеч от Бог, имахме нужда да четем Божиите слова, за да облекчим копнежа си. Сега сме на път да преминем отвъд този свят и скоро ще срещнем Бог лично, така че няма нужда да четем Божиите слова. Нищо, което правим сега, не е толкова съществено, колкото срещата с Бог в конкретната година, месец, ден и час. Какво прекрасно нещо ще бъде това! В сравнение със срещата с Бог в онзи ден на онова място четенето на Божиите слова изглежда толкова незначително“. Вече не можеш да се концентрираш върху четенето на Божиите слова. Сърцето ти е станало неспокойно и копнее този ден да дойде начаса! Не е ли трудно да се изрази това настроение? Такива слухове са много привлекателни за масовия вкус и много лесно може да се разпространяват в църквата. Един човек ги разпространява на двама, двама разказват на десет и слуховете се разпространяват все повече, от една църква на две църкви, от две църкви на пет, разпространяват се все по-нашироко. Какви са последствията? Тези слухове карат хората да се съмняват в Бог, да се отдалечават от Бог, да забравят истинската Божия любов при спасяването на човечеството, да забравят дълга, който трябва да изпълняват, и да забравят пътя, който трябва да следват. Вместо това те се стремят единствено към това да видят как ще дойде Божият ден и дали ще може да получат благословии. Когато този ден действително дойде и нищо не се случи, едва тогава хората осъзнават, че вярването на слуховете е навредило на живота им. Можеш ли тогава да се върнеш към предишното си състояние, да се държиш добре, да се придържаш към дълга си, да се стремиш към истината, да си стъпил здраво на земята, да търсиш истините принципи във всичко и да постъпваш и да изпълняваш дълга си според Божиите слова? Това време вече ще е минало и няма да можеш да го върнеш. Кой е виновен за това? Обвинявай себе си за това, че никога не си бил човек, който се стреми към истината. Летял си в облаците и в резултат на това си се подвел по слухове.

За онези, които вярват в Бог, но не разбират истината, един-единствен слух може да ги отведе в бездънна пропаст и да ги погуби. Какво се има предвид под бездънна пропаст? Първоначално ти си имал нормална вяра в Бог и си се надявал да бъдеш спасен, но един-единствен слух те е отклонил от правилния път. Без да осъзнаваш, си бил подведен от Сатана, повярвал си на дяволските думи, изречени от Сатана, и си го последвал. Вървиш и се стремиш по пътя, който Сатана е начертал за теб, и колкото по-далече отиваш, толкова по-мрачно става сърцето ти и толкова повече се отдалечаваш от Бог. Когато напълно си напуснал и отхвърлил Бог, ти не само имаш съмнения относно Бог в сърцето си, но и нещо още по-сериозно — развиваш оплаквания от Бог и отричаш Бог. Когато стигнеш до този момент, не е ли това краят на пътя за теб? Не е ли това бездънната пропаст? Дали това е нещо, което искаш да видиш? Когато стигнеш до този момент, можеш ли все още да постигнеш спасение? Не, и е много трудно да се върнеш назад. Защо? Защото Бог е престанал да върши делото Си, Светият Дух е престанал да върши делото Си, а ти си изпълнен с мрак. Между теб и Бог е издигната висока стена. Каква е тази стена? Това са представите, фантазиите и слуховете, които Сатана ти е втълпил, и твоите лични желания. Познанията ти за положителните неща, като Божията идентичност, същност, статус и т.н., изведнъж се замъгляват и дори постепенно изчезват. Това е много плашещо. Не е ли това падане в бездънната пропаст? (Да, така е.) Когато изпаднеш в тази ситуация, можеш ли все още да понасяш несгоди и да платиш цена, за да изпълняваш дълга си? Можеш ли все още да вървиш по пътя на стремежа към истината, за да постигнеш спасение? Казвам ти, че е много трудно да се върнеш назад. Това е отклоняване от пътя! Ако за миг не внимаваш и се подведеш, само един слух може да доведе до невъобразими резултати. Затова, когато в църквата се появят такива слухове за Божието дело, те трябва незабавно да бъдат спрени и ограничени. Човек не бива да си изсмуква разни неща от пръстите неща от нищото и да съчинява всякакви лъжи, които хората обичат да чуват, за да ги подведе и отклони от правилния път. Дори хората да харесват тези теми, каква полза има човек да се съсредоточава върху тях в сърцето си и да ги разпространява? Каква полза може да се придобие от тях? Някои хора казват: „Този човек може да говори каквото си иска, устата си е негова“. Така че нека говори каквото си иска“. Но зависи какво казва. Ако е нещо, което е поучително за хората, то може да се каже и да се разпространи — може да се разпространи по всякакъв начин. Но тези слухове ни най-малко не са поучителни за хората. Те само подвеждат хората и отклоняват вниманието им, смущават стремежа им и ги карат да се отклоняват от правилния път, влияят на връзката им с Бог, влияят на нормалното изпълнение на дълга им и на нормалния ред в църковното дело. Щом хората приемат тези слухове, това е все едно да попаднат в капана на лабиринт, от който не могат да избягат. Така че, когато чуеш тези слухове, ако някой ти ги разкаже само на теб, трябва да ги отхвърлиш. Ако ги говори сред други хора, трябва не само да ги отхвърлиш, но и да ги разобличиш и разнищиш — не позволявай повече хора да бъдат подвеждани. Особено в случая с онези, които са вярващи само от година-две или от две-три години, те все още не могат да прозрат въпросите за крайната цел, за срещата с Бог и за грабването им, все още не са развили интерес към истината и нямат път да се стремят към истината и да се стремят към промяна на нрава във вярата си. В такива ситуации те най-лесно се подвеждат и се влияят от тези слухове, а щом бъдат подведени, последствията са невъобразими. Това е същото, като да приемеш отрова. Дори да има противоотрова, не са ли нанесени вече щети на тялото ти? Дори да оцелееш, може ли да се пренебрегне страданието и увреждането на тялото ти? Затова, когато се сблъскате с тези слухове, трябва да ги разпознавате и да ги отхвърляте, да не ги приемате нито за истории, нито за реални събития. Някои хора проявяват особен интерес към тези слухове и ги разнасят и разпространяват навсякъде, споделят ги с другите, сякаш са истината. Какво е естеството на тези действия? Не означава ли това, че действат като слуги на Сатана? Такива хора трябва да бъдат кастрени и предупредени. Ако не се покаят, трябва да бъдат премахнати. Ако в даден момент се вразумят и кажат: „Не беше правилно да разпространявам слухове. Действах като слуга на Сатана и никога повече няма да ги разпространявам“, тогава може да бъдат подложени на наблюдение. Ако се покаят и покажат добро поведение, може временно да бъдат приети обратно в църквата. Ако не престанат, трябва да бъдат изчистени.

Слуховете за Божието дело не се ограничават само с тях. Хората използват фантазиите и представите си, както и ума си, за да анализират и проучват внимателно. Те проучват внимателно Божиите слова и различни пророчества, както и различни бедствия, знаци и събития в обществото и света, и дори разчитат на сънищата си, за да правят свободно забележки за Божието дело — те измислят много слухове. Много хора не четат редовно Божиите слова и не полагат редовно усилия за истината, а още по-малко полагат редовно усилия да търсят принципите при изпълнението на дълга си. Вместо това разсъждават върху въпроси като: „Как е започнало Божието явяване и дело? Кой започна всичко това? Каква роля изиграха хората? Какви събития се случиха?“. Те проучват внимателно тези външни явления, както и административната структура на църквата, персонала и т.н. След цялото това внимателно проучване те обобщават всичко и измислят някои така наречени правила или явления и ги разпространяват в църквата, сякаш са истината. Когато ги разпространяват, те ги описват по ярък и задълбочен начин и онези, които нямат проницателност, биха могли дори да си помислят, че обсъждат Божието дело. Обаче онези, които имат проницателност, си мислят: „Дали не бълваш глупости и не пускаш ереси и заблуди? Дали не съдиш Божието дело? Това не е споделяне на разбиране и преживявания — то няма връзка с истината. Това е измисляне на слухове и то трябва да бъде прекратено незабавно. В противен случай някои хора ще бъдат подведени!“. Тези заблуди и ереси, които се квалифицират като слухове, не са съобразени с истината и смущават разбирането на хората за истината. Когато в църквата се появи проява на разпространяване на слухове, тя трябва незабавно да бъде спряна.

Съществуват и някои слухове, които са дяволски думи и които осъждат Божието дело. Например по отношение на това кого Бог обича, кого спасява и кого довежда до съвършенство, някои хора, като прилагат и собствената си дребнава хитрост, наблюдават, обобщават и казват: „Онези в света, които са способни, и онези, които са служили като чиновници, и онези, които са били ръководители на отдели или главни изпълнителни директори в предприятия, когато дойдат в божия дом, директно стават водачи или веднага поемат отговорността за общите дела и финансите. Те са хората, които Бог довежда до съвършенство“. Не е ли това измисляне на слухове? Това наистина е измисляне на слухове. Какво е това слух? Това е да се говори безотговорно, да се преценява на сляпо и да се правят необосновани заключения, по начин, който не съответства на фактите. Всички тези думи са слухове. Други хора казват: „Еди-кой си направи жертвоприношение от десетки хиляди юана. Неговата вяра е голяма, той може да влезе в царството“. Това кара онези, които нямат пари, да станат негативни и да се чувстват скръбни. Те казват: „Въпреки че и аз направих доста приношения, те не може да се сравняват с това, което той предложи наведнъж. Означава ли това, че не мога да бъда спасен и да бъда доведен до съвършенство? Нима Бог не иска някой като мен?“. Други, които измислят слухове, казват: „Богатите не могат да влязат в царството, бог иска бедните“. Тогава тези бедни хора стават щастливи: „Въпреки че не съм предложил много пари, все пак мога да вляза в царството, а богатите остават извън него“. Каквото и да казват онези, които измислят слухове, то влияе на бедните хора по един или друг начин. Те не могат да прозрат факта, че всичко това са само слухове и дяволски думи. Защо е така? Защото те не разбират истината и им липсва проницателност, така че постоянно са подвеждани. И онези, които измислят слухове, и онези, които ги разпространяват, са все дяволи. Колкото и да говорят, ти не знаеш кои думи са верни и кои са лъжливи, откъде точно идват тези думи, какви точно са мотивите им да разпространяват тези думи и какви цели се надяват да постигнат. Ако някой не може да прозре тези неща и сляпо приема и разпространява слуховете, това не го ли прави глупак? Глупакът не се ли нарича още мошеник? Макар че тази дума е грубовата, аз я намирам за доста подходяща. Защо е подходяща? Защото такива хора говорят безотговорно. Те небрежно разпространяват слухове, безразсъдно правят изводи и измислят слухове въз основа на определени явления, а след това лекомислено разпространяват тези слухове и ги описват правдоподобно, сякаш са реални събития — в резултат на което те засягат и смущават някои хора. Те не четат Божиите слова и не разбират истината, а прекарват дните си в разпространяване на слухове и говорене на глупости в църквата. Днес виждат някого, който прави много приношения, и казват, че този човек може да бъде спасен. Утре виждат някого, който е бил в затвора и не е станал Юда, и казват: „Този човек е в единомислие с бог. Той може да влезе в царството и да има добра крайна цел. В бъдеще той ще управлява двадесет града в божия дом. Ние, обикновените пехотинци, не можем да се сравняваме с него“. Не е ли това дяволско говорене? Не са ли това слухове? (Да, така е.) Независимо от мотивите и целите на хората, които казват тези думи, няма ли подобни думи да засегнат и смутят някои хора? Някои хора са имали малко вяра и когато чуят тези слухове и дяволски думи, започват да се замислят: „Мога ли да бъда спасен? Мога ли да бъда наслада за Бог?“. В сърцата си те мислят за тези неща по цял ден, колебаят се и се тревожат за тях. Заради безпочвените глупости на онези, които измислят слухове, те чувстват, че нямат надежда да бъдат спасени, затова идват пред Бог и се молят: „Не Ме ли обичаш, Боже? От толкова много съм се отрекъл заради Теб. Кога ще бъда способен да Те удовлетворя?“. Те имат куп оплаквания. Нищо не се е случило, така че откъде идват тези оплаквания? Те са причинени от онези слухове — тези хора са били отровени и са паднали. Те не изпитват никакво разкаяние или вина за какъвто и да било покварен нрав, който разкриват, или за каквито и да било прегрешения, които са извършили, и никога не плачат заради това — не проливат дори една-единствена сълза — но когато чуят онези, които измислят слухове, да казват, че хора като тях няма надежда да бъдат спасени, веднага се чувстват скръбни. Нима не са били засегнати? Те са били засегнати и смущавани. Тези хора имат незрял духовен ръст, не разбират истината и са много глупави. Онези, които измислят слухове, виждат, че лесно могат да си играят с такива хора, и затова измислят слухове, за да ги заблудят. Днес те казват, че имаш надежда да бъдеш спасен, и ти си щастлив. Утре казват, че за теб няма надежда да бъдеш спасен, и ти плачеш и се чувстваш скръбен. Защо ги слушаш? Защо винаги си възпиран от тях? Те ли имат последната дума? В най-добрия случай те са просто шутове. Дори съдбата им е в Божиите ръце, така че каква е тяхната пригодност да оценяват другите? Каква пригодност имат, за да кажат кой може и кой не може да бъде спасен, или какви хора може или не може да бъдат доведени до съвършенство? Разбират ли те истината? Кои от техните думи са съобразени с Божиите намерения и с Божиите слова? Нито една от думите им не е съобразена с Божиите слова, така че защо ти им вярваш? Защо си смутен от тях? Това не е ли причинено от глупост? (Да, така е.) Дали това се дължи на глупост и невежество, или на това, че духовният ти ръст е твърде малък и не разбираш истината, във всеки случай онези, които разпространяват слухове в църквата, са най-отвратителни. Те трябва да бъдат разпознати, разобличени и след това ограничени или премахнати.

Някои хора казват: „Вижте еди-кой си, с тези добре оформени черти, той е избран за църковен водач. Еди-коя си просперира в обществото, всеки, който я види, я харесва. След като повярва в бог, братята и сестрите също я харесват, а и бог я харесва“. Има ли едно-единствено правилно твърдение в тези думи? (Не.) Защо? (Те не отговарят на истината.) Правилно, тези думи не отговарят на истината, всички те са дяволски приказки. Някои казват: “Семейството на еди-кой си е богато, има добри условия за живот и много знания. Така че в божия дом членовете на това семейство се занимават с финансите и с общите дела. Те са полезни и могат да поемат този дълг. Това е божието предопределение“. Добавянето на „божието предопределение “ прави ли това твърдение съответстващо на истината? Не е ли това дяволско говорене? Такива дяволски приказки се наричат събирателно слухове. Всички безотговорни твърдения, които не съответстват на фактите, които противоречат на фактите, предопределени от Бог, са безразсъдни думи и произволни заключения. Всички такива твърдения са слухове. Защо ги окачествяваме като слухове? Тъй като тези твърдения, след като бъдат пуснати, ще смущават и вредят на нормалното мислене и целите на някои хора, те се окачествяват като слухове. Според Божиите слова Бог казва само, че мястото на раждане, семейната среда, външният вид, нивото на образование и т.н. са предопределени от Бог. Той никога не е казвал на хората, че външният вид, социалният произход или присъщите условия на която и да е категория хора са условия за получаване на благословии. Единственият критерий, който Бог изисква от хората, е те да са способни да се стремят към истината и да постигнат покорство пред Бог. Това е най-важното. Ако в Божиите слова нещо не е изрично посочено и то е просто плод на субективните фантазии на хората или на техните предположения, такива твърдения също се считат за слухове. Хората винаги искат да преценят дали някой може да бъде благословен чрез своите наблюдения и разбиране, както и въз основа на собствените си представи и фантазии Тогава, те пускат тези заблуди, за да повлияят на стремежа на другите към истината, като произволно решават кой може да бъде спасен и кой не, кой е Божият народ и кой е полагащ труд. Това са все слухове. Що се отнася до слуховете, можем да ги наречем също дяволски думи. Независимо от това какъв вид слухове или дяволски думи се появяват, църковните водачи трябва незабавно да излязат напред, за да ги спрат и ограничат. Разбира се, ако някой от братята и сестрите има проницателност, той също трябва да излезе напред, за да разнищи и разпознае откъде идват слуховете и какво е тяхното естество. Когато тези братя и сестри придобият разбиране за тези неща, те могат да се изправят, за да опровергаят и оспорят тези слухове, както и да ограничат онези хора, които разпространяват слуховете, като задружно възроптаят срещу тях. Как трябва да направят това? Като открито изобличават тези хора пред всички: „Това, което казваш, са само слухове и дяволски приказки, те не съответстват на Божиите слова, нито отговарят на нашите потребности. Ако въпреки увещанията продължаваш да разпространяваш слухове, ще те премахнем от църквата и няма да имаш никаква възможност да измисляш слухове и да причиняваш смущения в църквата!“. Какво е това практикуване? (Добро.) Като постъпвате по този начин, това съответства на истините принципи. Ако разговаряш за своите лични разбирания за преживяване, като казваш неща, които поучават хората, тогава каквото и да говориш, е добро. Можеш да използваш каквито си искаш думи, независимо дали е официален или разговорен език, всичко е позволено. Единственото нещо, което не ти е позволено да правиш, е да разпространяваш слухове.

Д. Вредите, които причиняват безпочвените слухове

Слуховете, които се разпространяват в църквата, не се отнасят само до отричането на Бог или до осъждането на Божието дело. Има и други видове слухове. Тези слухове трябва да бъдат разпознавани и разнищвани, както и да бъдат спирани и ограничавани. Накратко казано, слуховете определено не са нещо добро. Те не носят никаква полза за хората. Някои хора казват: „Искам да чуя слуховете, за да видя какво точно казват, за да придобия проницателност и мъдрост от тях“. Ако наистина имаш някаква способност да разпознаваш и не се страхуваш, че ще бъдеш смутен от слухове, можеш да ги слушаш, но какви ще бъдат последствията? Ако се объркаш и започнеш да се съмняваш в Бог и в Божието дело, това е опасно. Това означава, че си бил подведен. Ако не можеш да ги разпознаваш и вместо това бъдеш подведен, това не е ли притеснително? Имаш ли такъв духовен ръст? Мислиш си, че имаш вяра, но разбираш ли истината? Ако не разбираш истината, вярата ти не е истинска и пак ще бъдеш подведен. Ако разбираш някаква истина, ако имаш някакво истинско познание за Бог и ако можеш да разпознаваш тези слухове и да им се съпротивляваш, тогава можеш да придобиеш мъдрост от слушането им. Ако си мислиш, че просто имаш вяра, но всъщност тази вяра все още не е истински духовен ръст и все още не разбираш истината, тогава Аз ти казвам, че ще ти бъде много трудно наистина да придобиеш проницателност и мъдрост от слуховете. Откъде идват слуховете? Те идват от Сатана. Сатана използва всяка вратичка и се възползва от всяка възможност да бъде придирчив към фразите, използвани в Божиите слова, и да намери нещо в тях, което може да използва като опорна точка, като извади Божиите слова от контекста. Изглежда така, сякаш има основание, но всъщност прави това извън контекста, за да подвежда хората. След като чуят тези слухове, онези, които не разбират истината, си мислят: „Това, което казва, се основава на Божиите слова. Би трябвало да е вярно. Не може да е слух, нали?“. В резултат на това те биват подведени. Някои слухове са очевидни и лесни за разпознаване. Някои слухове обаче са трудни за разпознаване. На пръв поглед изглежда, че са съобразени с фактите, но същността им не е такава. Не си мислете, че само защото на пръв поглед тези слухове са съобразени с буквалното значение на Божиите слова, те са верни. Всъщност много от тези твърдения са празни теории, те са капани и не носят никакво поучение или полза за хората. Всички тези твърдения трябва да бъдат отхвърлени. Тъй като степента, до която хората разбират Божиите слова, е различна, и контекстът, в който Бог говори, също е различен, именно сляпото прилагане и тълкуване на Божиите слова най-вероятно ще доведе до грешки. Сатана често подвежда хората, като изважда Божиите слова от контекста и ги тълкува погрешно. Всякакви заклеймявания на Божието дело въз основа на Библията или на Божиите слова са хитрост на Сатана, неговото средство за подвеждане на хората. Те са капани и всички подобни твърдения трябва да бъдат отхвърлени. На пръв поглед слуховете са само една-две или няколко забележки. Не са толкова много, че да се боите от тях, и не са нещо, от което трябва да се страхувате. Това, от което трябва да се боите, са слуховете, в които се правят заключения въз основа на Библията или на истината, извадени от контекста. Това най-много може да подведе хората. Именно то най-много смущава умовете на хората. То ще накара хората без проницателност да се препънат. Само онези, които разбират истината, могат да разпознаят такива подвеждащи дяволски приказки. Някои хора например намират някои от Божиите слова, за да ги използват като основа, за да кажат, че Бог обича този тип хора, а не обича онзи тип хора, че Бог спасява този тип хора, а не спасява онзи тип хора, че този тип хора са отстранени от Бог, а онзи тип хора не означава нищо за Бог, и т.н. Тези твърдения не са ли заключения? Тези заключения всъщност не съответстват на Божиите слова. Основанията, на които почиват, всъщност са извадени от контекста. Те принадлежат на различен контекст и са различни твърдения. Това е напълно погрешно тълкуване. Тези хора не прозират същността и прилагат правилата произволно. Но онези, които нямат проницателност, след като чуят тези заблуди, биват отровени и подведени, стават негативни в сърцата си и си мислят, че след като казаното се основава на Божиите слова, то трябва да е точно. Те не четат внимателно Божиите слова след това, за да открият недостатъците на тези заблуди, а вместо това вярват напълно, че те са верни. Не са ли подведени? Ако никой, който разбира истината, не разговаря с тях, това е много опасно. Най-малкото тези хора може да станат негативни за шест месеца или една година. Това не само забавя навлизането им в живота, но ако се оттеглят и престанат да вярват, те ще бъдат напълно съсипани и ще загубят напълно Божието спасение. Следователно хората с малък духовен ръст, които не разбират истината, са изложени на голям риск да бъдат подведени от Сатана! Само онези, които разбират истината, са в безопасност и са стабилни. Ако един ден наистина се сблъскате с някой, който разпространява слухове, за да подвежда хората, най-ефективният начин е бързо да намерите човек, който разбира истината, с когото да разговаряте. Само тогава можете да се спасите в тази ситуация. Търсенето на помощ от хора без духовно разбиране, които сляпо прилагат правила, не само няма да разреши проблема, но и ще ви подведе още повече. Така че да бъдеш подведен не е нещо, което се случва само в религията — дори да вярваш в Бог и да живееш църковен живот, ако не се стремиш към истината, пак може лесно да бъдеш подведен. Дори да си вярвал в продължение на три-пет или седем-осем години, ако не си придобил истината, тогава все още има риск да бъдеш подведен. По-специално онези, които често имат представи и които често са негативни, са най-податливи на това да бъдат подведени и може да предадат Бог по всяко време. Защото Сатана броди по земята като ревящ лъв и търси хора, които да погълне. Това е факт. Кой е този Сатана? Това са всички онези, които изпитват неприязън към истината и които я мразят, включително антихристите, лъжеводачите, абсурдните хора и онези, които подвеждат другите — всички те са сатани. Тези хора бродят навсякъде, подвеждат и смущават Божиите избраници, където и да отидат, затова всички те са дяволи, които се съпротивляват на Бог. Божиите избраници трябва да бъдат особено бдителни, за да си гарантират, че няма да бъдат подведени и че ще могат да останат непоколебими.

Не може да се отрече, че някои новоповярвали хора или хора с изключително малки заложби в църквата, които нямат способността да възприемат Божиите слова, често са подвеждани, повлиявани и смущавани от различни слухове. Онези, които измислят слухове, лесно могат да потиснат група хора с едно небрежно заключение. Думите и твърденията, които бълват безразсъдно, могат да направят някои хора негативни, слаби и нежелаещи да изпълняват дълга си. Когато Божият дом ги повика, тези хора са изпълнени с опасения, намират си различни причини и оправдания, за да откажат и да се измъкнат. Ясно е каква роля играят в църквата онези, които измислят слухове, нали? Без съмнение те действат като слуги на Сатана. Например някои хора казват: „Трябва да имаш резервен план, когато изпълняваш дълга си. Божият дом те призовава да изпълняваш даден дълг и ако не го изпълниш добре, божият дом може да спре да те използва по всяко време. В този момент, ако се прибереш у дома, ще ти е трудно да се справиш. Никой няма да те подкрепи тогава!“. Това звучи ли „затрогващо“? То отговаря на човешките чувства и звучи доста любящо и грижовно, но откриваш ли в тези думи някакво проявяване на внимание към Божието сърце? Предлагат ли те някаква подкрепа, ресурс, помощ или насърчаване на хората? (Не.) Като казват на хората да си подготвят резервен план — не ги ли задържат по този начин? Какво имат предвид с това? „Трябва да си предпазлив, бог може да се обърне срещу теб!“. Това е отровата, която насаждат у хората. След като го чуят, хората си мислят: „Точно така, как можах да бъда толкова глупав? Замалко не продадох къщата си — ако не си изпълня добре дълга си и ме освободят, няма да имам дори дом, в който да се върна. Добре, че ми напомниха, иначе щях да направя някоя глупост“. Какво „любезно“ напомняне, но в него има доста много отрова и тя прониква дълбоко! Чували ли сте подобни слухове? Тези хора звучат така, сякаш са толкова добри към хората, толкова са загрижени за тях, изпитват такава голяма „любов“. Те не са нито роднини, нито приятели на хората, с които говорят, между тях няма никаква кръвна връзка — просто защото всички вярват в Бог, тези хора може да имат такава голяма „любов“ към хората, с които говорят. Хората си мислят: „Това наистина е Божия закрила! Тогава по-добре първо да обмисля нещата. Ако винаги съм нехаен, когато отивам да изпълнявам дълга си, какво ще правя, ако ме отпратят? Затова, когато изпълнявам дълга си, трябва да бъда предпазлив. Трябва да върша повече работа, която ми дава възможност да изглеждам в благоприятна светлина, да избягвам да допускам грешки, а дори да допускам грешки, не мога да позволя на другите да разберат за това. По този начин няма да ме отпратят, нали? Дори да ме отпратят, всичко е наред, защото имам резервен план, имам спестявания и къщата ми все още е там. Това не означава ли просто, че Бог не се съобразява с чувствата на хората и не се ръководи от плътски чувства? Тогава от какво да се страхувам? Хората се ръководят от чувствата си, а в човешкия свят навсякъде има любов!“. Това „затрогващо“ твърдение създава „приятелство“ между хората, но къде поставя Бог? То поставя Бог на трето или четвърто място по важност, превръща Го в аутсайдер, сякаш на Бог не може да се вярва, а само на хората си струва да се вярва, само хората проявяват внимание към другите. Това единствено твърдение предизвиква толкова значително въздействие, толкова е „навременно“! Харесва ли ви да чувате такива думи? Въпреки че знаете, че в тези думи се крие злонамереност, все пак се надявате, че някой може да ви подскаже, да ви помогне, да ви даде предупреждение от някого, който е бил в същото положение, когато не знаете какво ви очаква, който може да ви каже сърдечна дума. Това твърдение е толкова „съдбоносно“, толкова „важно“! Това не е ли пълно приемане на неговите думи? „Безразсъдните“ думи на този създател на слухове са купили хора и са продали Бог. Какво е това действие? Порядъчно ли е? (Не.) Що за човек бихте казали, че е това? В очите на хората той е добър, мил човек, но в очите на онези, които разбират истината, това е човек, който забърква каши. Ако се съди по действията и по поведението му, той действа напълно като слуга на Сатана, той е истински дявол! Точно ли е да се каже това? (Да.) Много е точно! Ни най-малко не е преувеличено. Той въвлича всеки да се предпазва от Бог, да се противопоставя на Бог и не казва нито дума, която да поучава хората. Защо не го прави? Защото сърцето му е изпълнено с враждебност и омраза към Бог, природата му същност е тази на Сатана и за него е присъщо да се съпротивлява на Бог и да Му се противопоставя. Някои хора казват: „За него е присъщо да се противопоставя на Бог, тогава защо все пак следва Бог?“. За да придобие благословии! Иска да измъкне изхода да бъде благословен от Божия дом, но не иска да плати никаква цена или да се стреми към истината. Освен това той иска да компрометира Бог, да смущава Божиите избраници и да ги накара да се отдалечат от Бог и да предадат Бог. Такъв човек несъмнено е истински дявол. Но някои глупави хора никога не могат да прозрат и да разпознаят дяволските лица на такива хора. Те могат да приемат всички дяволски думи, които са съобразени с човешките представи и с потребностите на плътските чувства, които изрича този човек. След като бъдат подведени от такъв човек, те биха могли да предадат и да отхвърлят Бог във всеки един момент — дори да не искат да Го отхвърлят, това е извън техния контрол. Сатана, дяволите и слугите на Сатана са толкова коварни и измамни! Самите те се съпротивляват на Бог и Му се противопоставят, мразят истината и не я приемат, и дори искат да попречат на повече хора да следват Бог и да се стремят към истината. В Божия дом тези хора играят ролята на проводник на Сатана, говорят и действат от името на Сатана. Те служат за контрастиращ предмет, така че другите да могат да израстват в проницателност. Затова много от нещата, които тези хора казват, може да не изглеждат прекалено проблемни на пръв поглед. Те дори често цитират Божиите слова, като намират някои доказателства и твърдения в Божиите слова, а след това ги доукрасяват, за да изглежда така, сякаш това, което казват, до голяма степен съответства на Божиите слова. Но едно е сигурно: това, което те казват, е в разрез с истината. Когато чуеш това, което те казват, то може да ти се стори правилно, но ако внимателно го съпоставиш с Божиите слова, можеш да разпознаеш, че то в основата си не отговаря на истината. Всички тези привидно правдоподобни думи, които изричат, идват от Сатана. Те изпитват Бог, опитват се да намерят опорни точки в Божиите слова, погрешно тълкуват Божиите слова, за да заклеймяват Бог и да подвеждат Божиите избраници, като ги карат да спекулират относно Бог, да Го разбират погрешно, да Го предават, да Го отхвърлят и т.н. Затова освен антихристите и злите хора, онези, които измислят слухове, за да подвеждат другите, също са категория хора в църквата, която трябва да бъде разпознавана, от която човек трябва да се предпазва и която трябва да бъдат премахната.

Д. Разпознаване на хората, които разпространяват безпочвени слухове, и принципите за справяне с тях

Как трябва да разпознаваме онези хора в църквата, които измислят слухове, за да подвеждат другите? Първо, онези, които измислят слухове, категорично не се стремят към истината. Те изпитват неприязън към истината. Освен това те често измислят всякакви дяволски думи и нелепи твърдения и ги използват, за да подвеждат и увличат някои братя и сестри, които са с малък духовен ръст, имат плитки основи и не разбират истината. Въздействието, което постигат, смущава нормалния ред на църковния живот и му вреди, смущава нормалния стремеж на хората и ги кара да се отклоняват от правилния път, прави хората негативни и слаби и дори ги кара да изоставят дълга си и да спрат да вярват в Бог — това ги прави дори още по-щастливи. Затова е напълно точно описание да наречем онези, които измислят слухове, слуги на Сатана. Това е истинското лице и същината на тези хора и те лесно могат да бъдат разпознати. Някои хора имат известен разум. Въпреки че самите те не обичат истината, те не изразяват мнение и не се намесват в начина, по който другите се стремят към истината. Може да не се обръща внимание на тези хора. Но някои хора завиждат на хората, които се стремят към истината, и ги мразят. Винаги ги съдят и нападат, таят определени намерения и дори се възползват от всяка ситуация, за да ги заклеймяват. Човек трябва да се пази от такива хора. Въпреки че това, което те казват, може да звучи съвсем правилно, логично и съгласно буквалния смисъл на Божиите слова, при внимателно разпознаване се оказва, че това са предимно лъжи и слухове, чисти глупости. Тези привидно правдоподобни слухове и лъжи трябва да бъдат разпознати. Някои хора казват: „Вярвам в Бог отскоро, чел съм малко от Божиите слова и не разбирам истината. Как мога да разпозная слуховете и лъжите?“. Единственият начин е от днес нататък да се съсредоточиш повече върху четенето на Божиите слова и да търсиш повече истината в Божиите слова, като позволиш на Божиите слова да се вкоренят в сърцето ти. С напътствието на Божиите слова и с възприемането на нещата според истината ще имаш проницателност. Слуховете, разпространявани от тези хора, няма да имат никакво въздействие върху теб и няма да смущават нормалния ти стремеж. Независимо какви слухове обсъждат или какви глупости говорят те, ти няма да се разколебаеш, след като ги чуеш, нито ще станеш негативен и слаб, a още по-малко ще имаш някакви погрешни разбирания за Бог. Просто ще се съсредоточиш върху това да се стремиш в правилната посока. Това означава, че имаш съпротивителна сила — тези слуги на Сатана вече няма да имат никакво влияние в църквата. Няма кратък път да се научите как да разпознавате слуховете. Единственият начин е да слушате повече проповеди, да четете повече Божиите слова и да разговаряте повече за истината. Когато постигнете разбиране на истината, естествено ще имате проницателност. Каква е целта на четенето на Божиите слова и на общението за истината? Целта е да се разбере истината и да се разпознаят тези слухове и заблуди чрез четене на Божиите слова. Ако видите, че тези слухове противоречат на Божиите слова и са в разрез с тях, ако са в пълно противоречие с истината, те сами ще се разпаднат. Разбира се, някои хора казват: „Не съм положил усилия да чета Божиите слова и не разбирам каква точно е истината в Божиите слова. Помня само едно: по отношение на постъпките си трябва да следвам тълпата. Това, което повечето хора отхвърлят, го отхвърлям и аз, това, което повечето хора приемат, го приемам и аз, просто следвам тълпата“. Правилно ли е това? (Не.) Понякога тълпата също греши, а да следваш тълпата означава да грешиш заедно с нея. Трябва да се научиш да следваш онези, които разбират истината. Само този път е добър.

Разпространяването на безпочвени слухове е нещо, което често се случва в църквата. Въпреки че този въпрос не е голям проблем, смущението и вредата от него за Божиите избраници не са малки. Най-малкото той може да направи хората негативни и слаби, а в най-лошия случай може да накара хората да се отдалечат от Бог и дори да Го предадат. Ето защо разпространяването на слухове не може да бъде пренебрегвано. Щом се случи в църквата, то трябва незабавно да бъде спряно и ограничено. Ако църковните водачи са вцепенени и тъпи, ако са неспособни да вършат истинска работа и не могат да разпознаят този проблем, но някои хора с добри заложби, които се стремят към истината и я разбират, го установят, тогава тази група трябва да се активизира, за да разреши този проблем. След като се установи, че се разпространяват слухове, хората трябва да потърсят истината, за да разрешат проблема, чрез търсене и общение с много хора, за да се постигне общо съгласие и да се получи потвърждение. Ако не е ясно, че дадена забележка е заблуда, не я окачествявайте сляпо като такава. Забележките, които са очевидни и несъмнени, които лесно се разпознават като слухове и заблуди, трябва незабавно да бъдат разобличавани и разнищвани, така че всеки да може да ги разпознае. Ако не можете да прецените дали това, което някой казва, е слух или заблуда, след като сте го чули да казва едно или две изречения, трябва да се отнасяте към него предпазливо и да не правите заключения сляпо. Изчакайте, докато той приключи да говори, за да разпознаете ясно казаното. След като се потвърди, че това е слух или заблуда, този човек трябва незабавно да бъде спрян и ограничен. Ако многократните увещания и ограничения не го ограничат и той продължи упорито да разпространява слухове, трябва да бъде премахнат от църквата. Ясен ли е принципът и пътят за това какво да се прави и как да се практикува, когато се установи, че някой разпространява слухове в църквата? (Да.)

Съдържанието на слуховете не включва само основните въпроси, за които споменах. Има и някои слухове, които са просто откъслечни твърдения, като например забележки за кастренето или за това кого Божият дом използва и кого отстранява, както и други неверни твърдения. Преди църквата да е напълно пречистена, в нея има лъжеводачи, антихристи, различни зли хора, объркани хора, тъпаци, които нямат духовно разбиране — в нея има всякакви хора. Лъжците и измислящите слухове хора са често срещано явление, а сред хората се наблюдават всякакви слухове и дяволски разговори. Що се отнася до тези слухове, от една страна, хората трябва да имат нормален разум да ги преценяват. От друга страна, за по-сериозните слухове, които засягат Божието дело, Божия план за управление, Самия Бог и дори управленските закони на Божия дом и други въпроси, хората трябва да имат истината, за да ги разпознават. За външните въпроси хората трябва да имат разума на нормалната човешка природа, за да ги преценяват. За въпросите, засягащи Божието дело и истината, хората трябва да имат истината реалност и духовен ръст, за да ги разпознават. Накратко казано, независимо от вида на слуховете хората трябва да ги разпознават и да ги отхвърлят, а не да ги приемат. Разбира се, някои хора не се стремят към истината и просто живеят според тези слухове. Днес някой разпространява дадена поговорка и вятърът задухва в една посока и тези хора го следват. Утре друга поговорка насочва вятъра в друга посока и те пак го следват. Например някой водач или работник казва, че онези, които могат да пишат статии със свидетелства, могат да бъдат доведени до съвършенство, така че те практикуват писане на статии, изучават писателски техники и търсят ресурси. На следващия ден друг водач или работник казва, че онези, които изпълняват дълга си, могат да бъдат спасени, така че те започват да се занимават с изпълнението на дълга си. Но колкото и да са заети, те никога не се тревожат за най-важния въпрос и не се интересуват от него: стремежът към истината и навлизането в живота. Различните нечестиви тенденции, създадени сред различните групи в църквата, винаги повличат някои хора. Различните слухове, създадени сред членовете на църквата, винаги подвеждат определени хора и им влияят . Има обаче и някои хора, които остават безразлични към слуховете, които чуват, и не им обръщат внимание. Те не забелязват нищо от работата, която върши Божият дом, не се интересуват от вярата в Бог и не са истински вярващи. Тези хора са вярващи само на думи. Има и друга група хора, при които положението е малко по-добре. Те могат да търсят истината и да приемат истината, затова не се влияят от тези негативни неща и от тези негативни хора. Само онези, които са с малък духовен ръст, без основа и които изобщо не се стремят към истината, винаги се влияят от различните поговорки и забележки. Тъй като те винаги следват подобни неща, винаги се намират хора, които ще измислят различни слухове, за да мътят водата. Те смятат, че само така вярата в Бог е жива и вълнуваща, а не скучна, и за тях това е единственият начин да се чувстват важни. Тези неща често се случват сред новоповярвалите. Ако в една църква масово се разпространяват слухове и хората биват подвеждани, това означава, че в нея определено има твърде малко хора, които разбират истината. В църквата тези гореспоменати хора следват всякакви слухове и подстрекателства, измислени от хора със скрити мотиви, което е много притеснително. Това отчасти се дължи на лоши заложби, а също е истинско проявление на неразбиране на истината. Повечето от това, което казва някой, който не разбира истината, не е практическо и съдържа примеси. Строго погледнато, всичко това е равносилно на лъжа. Ако съдържа мотиви и цели, тогава то не е просто лъжа, а нещо повече — кроеж на Сатана и заговор на зли хора. Затова повечето от нещата, казани от хората, които нямат истината, е дяволско говорене и не бива да му се вярва.

С това приключваме общението по темата за разпространяването на безпочвени слухове. Въпросът за разпространяването на слухове най-добре разкрива хората и позволява ясно да се видят моделите на поведение на различните хора. Сега вече би трябвало да разбирате какво отношение да имате към слуховете и към онези, които ги разпространяват, както и какви методи да използвате, за да се справите с тях, нали така? (Да.) След като разберете тези въпроси, когато отново се сблъскате с тях, трябва да ги съпоставите с нашето общение и да използвате най-правилните методи, за да се справите с тях. Това съответства на принципите.

17 юли 2021 г.