Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (част първа)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

IX. Даване воля на негативността

Днес продължаваме да се занимаваме с дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. По отношение на различните прекъсвания и смущения, които възникват в църковния живот, миналия път разговаряхме по осмия въпрос — разпространяване на представи, а днес ще разговаряме по деветия — даване воля на негативността. Даването воля на негативността е и нещо, за което често се чува в ежедневието. По подобен начин действията или твърденията, свързани с даване воля на негативността, също трябва да бъдат ограничавани и спирани, когато се появят в църковния живот, защото даването воля на негативността не е поучително за никого, а по-скоро въздейства на хората, смущава ги и им причинява загуби. Поради това даването воля на негативността е нещо негативно, естеството му е подобно на другите модели на поведение, действия и твърдения, които смущават църковния живот. Освен това то може да смущава хората и да има неблагоприятни въздействия. Никой не може да поучава другите или да им носи ползи, като дава воля на негативността си. Това носи само вредни последствия, а може да засегне и нормалното изпълнение на дълга на хората. Затова когато в църквата се дава воля на негативността, това трябва да бъде съответно спряно и ограничено, а не хората да му се поддават или да го насърчават.

A. Какво означава да даваш воля на негативността

Първо нека разгледаме как трябва да се разбира и разпознава даването воля на негативността. Как трябва да разпознаваме даването воля на негативността? Кои от забележките и проявленията на хората са проявления на даване воля на негативността? Преди всичко негативността, на която хората дават воля, не е нещо положително, а е нещо неблагоприятно, което противоречи на истината, и то е нещо, което е породено от техния покварен нрав. Притежаването на покварен нрав води до трудности при практикуването на истината и покоряването пред Бог — и поради тези трудности у хората се разкриват негативни мисли и други негативни неща. Те се пораждат в контекста на това, че хората се опитват да практикуват истината. Това са мисли и възгледи, които въздействат и пречат на хората, когато се опитват да практикуват истината, и те са изцяло негативни неща. Независимо доколко тези негативни мисли и възгледи са съгласно човешките представи и колко разумно звучат, те не идват от разбирането на Божиите слова, а още по-малко са познание за преживяване на Божиите слова. Вместо това те са породени от човешкия ум и изобщо не са в съгласие с истината. Следователно те са негативни неща, неблагоприятни неща. Намерението на хората, които дават воля на негативността, е да намерят много обективни причини за неуспеха си да практикуват истината, така че да спечелят съчувствието и разбирането на другите хора. Тези негативни твърдения влияят и подкопават в различна степен инициативата на хората да практикуват истината и дори могат да спрат много от тях да практикуват истината. Тези последствия и неблагоприятни въздействия допринасят за това тези негативни неща още по-заслужено да бъдат окачествявани като неблагоприятни, противопоставящи се на Бог и напълно враждебни на истината. Някои хора не могат да прозрат същността на негативността и смятат, че честата негативност е нещо нормално и че не оказва съществено влияние върху стремежа на хората към истината. Този начин на мислене е погрешен. В действителност тя има много голямо влияние и ако негативността на човека стане твърде тежка за понасяне, тя лесно може да го доведе до предателство. Това ужасно последствие е причинено не от нещо друго, а от негативността. И така, как трябва да се разпознава и разбира даването воля на негативността? Казано по-просто, даването воля на негативността означава да се подвеждат хората и да им се пречи да практикуват истината. То включва използването на меки тактики, на привидно нормални методи, за да се подвеждат и спъват хората. Това вредно ли е за тях? В действителност това е изключително вредно за тях. И така, даването воля на негативността е нещо неблагоприятно, то е заклеймено от Бог. Това е най-простото тълкуване на даването воля на негативността. И така, какъв точно е негативният компонент в даването воля на негативността? Кои неща са негативни и могат да окажат неблагоприятно въздействие върху хората, да причинят смущения и да навредят на църковния живот? Какво включва негативността? Ако хората имат чисто възприемане на Божиите слова, дали думите, с които разговарят, ще съдържат някаква негативност? Ако хората имат отношение на истинско покорство към обстоятелствата, подредени за тях от Бог, тогава познаването на тези обстоятелства ще съдържа ли някаква негативност? Когато споделят своето знание за преживяване с всички, то ще съдържа ли някаква негативност? Със сигурност не. По отношение на всичко, което се случва в църквата или около тях, ако хората са способни да го приемат от Бог, ако имат правилно отношение и могат да имат нагласа на търсене и покорство, тогава дали тяхното знание, разбиране и преживяване на случващото се ще съдържа някаква негативност? (Не.) Категорично не. Така погледнато в тези аспекти, тогава какво точно е негативност? Как може да бъде разбрана тя? Нима негативността не съдържа неща от следното естество — неподчинение, недоволство, оплаквания и негодувание от страна на хората? По-сериозните случаи на негативност включват също така съпротива, предизвикателно отношение и дори шумно протестиране. Изразяването на забележки, които съдържат тези елементи, може да се окачестви като даване воля на негативността. И така, ако се съди по тези проявления, когато човек дава воля на негативността си, има ли в сърцето му някакво покорство пред Бог? Със сигурност няма. Има ли готовност да се опълчи на плътта и да изкорени своята негативност? Не — няма нищо друго освен съпротива, непокорство и противопоставяне. Ако сърцата на хората са изпълнени с тези неща — ако сърцата им са превзети от тези негативни неща — тогава това ще породи съпротива, непокорство и предизвикателно отношение спрямо Бог. И ако нещата стоят така, дали хората все пак ще са способни да практикуват истината и да се покоряват на Бог? Няма да са способни. Всичко, което ще се случи, е, че ще се отдалечат от Бог и ще станат по-негативни, а може дори да се усъмнят в Бог, да се отрекат от Бог и да Го предадат. Това не е ли опасно? Всеки, който често е негативен, е способен да дава воля на негативността, а това означава да се противопоставя на Бог и да се отрича от Него. Поради това хората, които често дават воля на негативността, са склонни да предадат Бог и да Го напуснат по всяко време и на всяко място.

Ако се съди по значението на думата „негативност“, когато човек стане негативен, настроението му се понижава и той изпада в лошо състояние на духа. Настроението му е изпълнено с негативни елементи, липсва му нагласа за активен напредък и стремеж напред, липсва му положително, активно сътрудничество и търсене. Нещо повече, той не показва охотно покорство, а точно обратното — изпада в невероятно унило настроение. Какво представлява унилото настроение? Олицетворява ли то положителните аспекти на човешката природа? Означава ли то наличие на съвест и разум? Означава ли, че живеем с достойнство, че живеем в рамките на достойнството на човешката природа? (Не.) Ако то не представлява тези положителни неща, какво представлява тогава? Може ли да представлява липса на истинска вяра в Бог, както и липса на решителност и решимост на човека да се стреми към истината и активно да постига напредък? Може ли да представлява силно недоволство от настоящата ситуация и трудности и от затрудненото им разбиране, както и нежелание да се приемат фактите от настоящето? Може ли да представлява ситуация, в която сърцето на човека е изпълнено с неподчинение, с желание да предизвиква и с желание да избяга от настоящата ситуация и да я промени? (Да.) Това са състоянията, които хората проявяват, когато посрещат съответната ситуация с негативност. Накратко казано, независимо от всичко, когато хората са негативни, тяхното недоволство от настоящата ситуация и от това, което Бог е подредил, не е равнозначна на нещо толкова просто, като това просто да имат погрешни разбирания, да не разбират, да не възприемат или да не са способни да преживяват. Невъзприемането може да е въпрос на заложби или време, което е нормално проявление на човешката природа. Неспособността да преживяват може да се дължи и на някои обективни причини, но те не се считат за негативни, неблагоприятни неща. Някои хора също така са неспособни да преживяват, но когато се сблъскат с неща, които не разбират или не прозират, или с неща, които не са способни да възприемат или преживеят, те ще се молят на Бог и ще търсят Неговите желания, ще чакат Божието просветление и озарение и активно ще търсят от другите и ще разговарят с тях. Някои хора обаче са различни. Те нямат тези пътища на практикуване, нито имат такова отношение. Вместо да чакат, да търсят или да намерят някого, с когото да разговарят, те развиват погрешни разбирания в сърцата си и считат, че събитията и обстоятелствата, с които се сблъскват, не са съобразени с техните желания, предпочитания или фантазии, което води до неподчинение, недоволство, съпротива, оплаквания, предизвикателно отношение, шумни протести и други подобни неблагоприятни неща. След като са породили тези неблагоприятни неща, те не мислят много за тях, нито идват пред Бог да се молят и да размишляват, за да придобият познание за собственото си състояние и поквара. Те не четат Божиите слова, за да търсят Божиите желания, и не използват Божиите слова, за да разрешават проблеми, а още по-малко се допитват до другите и разговарят с тях. Вместо това те настояват, че това, в което вярват, е правилно и точно, таят в сърцата си неподчинение и недоволство и остават в капана на негативните, неблагоприятни емоции. Когато са в капана на тези емоции, те може да са способни да ги потискат и да им устоят за ден-два, но за по-дълъг период от време в умовете им се пораждат много неща, включително човешки представи и фантазии, човешка етика и морал, човешка култура, традиции и знания и т.н. Те използват тези неща, за да оценяват, изчисляват и разбират проблемите, с които се сблъскват, като напълно се оплитат в мрежата на Сатана, и по този начин възникват различни състояния на недоволство и неподчинение. От тези покварени състояния след това се появяват различни погрешни идеи и възгледи и тези негативни неща вече не могат да бъдат контролирани в сърцата им. След това те търсят възможности да излеят и да дадат воля на тези неща. Когато сърцата им са изпълнени с негативност, те казват ли: „Вътрешно съм изпълнен с негативни неща. Не бива да говоря безразсъдно, за да не вредя на другите. Ако ми се иска да говоря и не мога да се сдържа, ще говоря на стената или на нещо, което не разбира човешката реч“? Достатъчно добри ли са, за да направят това? (Не.) Какво правят тогава? Търсят възможности да имат публика, която да приеме техните негативни възгледи, забележки и емоции, и използват това, за да излеят от сърцата си различни негативни чувства като недоволство, неподчинение и негодувание. Те вярват, че по време на църковния живот е най-доброто време за даване воля на негативността и че това е добър повод да излеят своята негативност, недоволство и неподчинение, защото има много слушатели и думите им могат да повлияят на другите да станат негативни и да донесат неблагоприятни последствия за църковното дело. Разбира се, онези, които дават воля на негативността си, не могат да се сдържат дори зад кулисите. Те винаги изливат негативната си реч. Когато няма много хора, които да ги слушат как дават воля на негативността, те не намират това за вълнуващо, но когато всички се съберат, те се изпълват с енергия. Ако се съди по емоциите, състоянията и другите аспекти на онези, които дават воля на негативността, тяхната цел не е да помогнат на хората да разберат истината, да прозрат кое е истинско, да изчистят погрешните разбирания или съмненията относно Бог, да опознаят себе си и своята покварена същност или да разрешат проблемите си с непокорството и покварата, така че да не се бунтуват срещу Бог или да Му се противопоставят, а по-скоро да Му се покоряват. Техните цели по същество са две: от една страна, те дават воля на негативността, за да излеят собствените си емоции. От друга страна, те се стремят да въвлекат повече хора в негативността и в капана на съпротивата и шумните протести срещу Бог заедно със себе си. Поради това актът на даване воля на негативността трябва да бъде категорично спрян в църковния живот.

Б. Различните състояния и проявления на хората, които дават воля на негативността

1. Даване воля на негативността, когато се чувстват недоволни от това, че са освободени

В общи линии това са емоциите и проявленията на негативност. След като разговарях за тях, хората трябва да се сравняват с тях и да видят кои от техните модели на поведение, забележки и методи в реалния живот са проявления на даване воля на негативността и кои ситуации ги карат да изпадат в негативност, което води до даване воля на негативността. Кажете Ми при обичайни обстоятелства кои ситуации карат хората да бъдат негативни? Кои са най-често срещаните форми на негативност? (Когато някой е освободен от позицията си или когато е кастрен, той може да развие някаква негативност в сърцето си.) Да бъдеш освободен е един сценарий, а да бъдеш кастрен — друг. Защо освобождаването води до негативност? (Някои хора, след като бъдат освободени, нямат себепознание и смятат, че именно техният статус е довел до падението им. След това казват: „Колкото по-високо се изкачваш, толкова по-тежко падаш“, като изразяват някои негативни възгледи. Те не възприемат чисто това, че са били освободени. Те са непокорни в сърцата си.) Вътре в тях има неподчинение и недоволство, които са негативни емоции. Оплакват ли се? (Да. Чувстват, че са понесли несгоди и са платили цена, че винаги са работили упорито, без да получат нищо добро в замяна, и въпреки това са били освободени. Затова казват: „Трудно е да си водач. Който стане водач, няма късмет. В крайна сметка всички биват освободени“.) Разпространяването на тези забележки е даване воля на негативността. Ако просто са непокорни и недоволни, без да го разпространяват, това все още не представлява даване воля на негативността. Ако от неподчинението и недоволството постепенно възникне настроение на оплакване и те не признават факта, че имат лоши заложби и са били неспособни да се справят с работата, а след това започнат да се аргументират с изкривената си логика, като по време на спора изказват всякакви твърдения, възгледи, оправдания, причини, обяснения, мотиви и т.н., тогава правенето на подобни забележки е равносилно на даване воля на негативността. Някои лъжеводачи, които са освободени заради това, че не вършат истинска работа, таят в сърцата си неподчинение и недоволство, без изобщо да имат покорство. Те винаги си мислят: „Да видим кой може да заеме мястото ми на водач. Другите не са по-добри от мен. Щом аз не мога да свърша работата, значи и те не могат!“. Какво ги прави непокорни? Те смятат, че заложбите им не са лоши и че са свършили много работа, но защо тогава са ги освободили? Това са вътрешните мисли на лъжеводачите. Те не размишляват, за да опознаят себе си и да видят дали действително са свършили някаква истинска работа, колко действителни проблема са разрешили или дали наистина са парализирали църковното дело. Рядко се замислят над тези неща. Не считат, че проблемът е в това, че им липсва истината реалност и че не могат да прозрат нещата. Те по-скоро считат, че след като са свършили много работа, не би трябвало да бъдат окачествявани като лъжеводачи. Това е основната причина за тяхното неподчинение и недоволство. Те винаги си мислят: „Много години съм изпълнявал дълга си, ставал съм рано и съм оставал до късно всеки ден, и заради кого? След като повярвах в Бог, оставих семейството си, отказах се от кариерата си и дори рискувах да бъда арестуван и хвърлен в затвора, за да изпълнявам дълга си. Колко несгоди съм понесъл! А сега казват, че не съм свършил истинска работа и просто ме освобождават — това е толкова несправедливо! Дори да нямам никакви постижения, аз съм понесъл несгоди. Ако не са несгоди, то е умора! С моите заложби и способности да плащам цена в работата си и ако все пак считат, че не отговарям на критериите и ме освободят, тогава мисля, че едва ли има водачи, които да отговарят на критериите!“. Дали с изричането на тези думи те дават воля на негативността? Има ли сред тези думи едно-единствено изречение, което да изразява покорство? Има ли дори намек за желание да се търси истината? Има ли някакъв самоанализ, като например: „Казват, че работата ми не отговаря на критериите, но какво точно ми липсва? Каква действителна работа не съм свършил? Какви проявления на лъжеводач показвам?“. Самоанализирали ли са се по този начин? (Не.) И така, какво е естеството на думите, които те казват? Оплакват ли се? Оправдават ли се? С каква цел се оправдават? Не е ли, за да придобият съчувствието и разбирането на хората? Не искат ли повече хора да ги защитят, да се оплачат от несправедливостта, която са понесли? (Да.) Тогава срещу кого протестират шумно те? Не спорят ли с Бог и не протестират ли шумно срещу Него? (Да.) Тяхната реч е оплакване от Бог, противопоставяне на Бог. Сърцата им са изпълнени с оплаквания, със съпротива и с непокорство. Не само това, но като дават воля на негативността си, те целят да накарат повече хора да ги разберат, да им съчувстват и да станат негативни като тях, да накарат повече хора да се оплакват от Бог, да се съпротивляват срещу Него и да Го предизвикват или да протестират шумно срещу Него, също като тях. Нима не дават воля на негативността си, за да постигнат тази цел? Тяхната цел е просто повече хора да узнаят за така наречената истина по въпроса и да накарат другите да повярват, че са онеправдани, че това, което са направили, е било правилно, че не е трябвало да бъдат освободени и че освобождаването им е било грешка. Те искат повече хора да застанат в тяхна защита. Чрез това се надяват да възстановят имиджа, статуса и репутацията си. Всички лъжеводачи и антихристи, след като бъдат освободени, дават воля на негативността си по този начин, за да спечелят съчувствието на хората. Нито един от тях не може да се самоанализира и да опознае себе си, да признае грешките си или да покаже истинско разкаяние и покаяние. Този факт доказва, че лъжеводачите и антихристите са все хора, които не обичат истината, и изобщо не я приемат. И така, след като са разкрити и отстранени, те не могат да опознаят себе си чрез истината и чрез Божиите слова. Никой не ги е видял да се разкайват или да имат истинско себепознание, нито ги е видял да показват истинско покаяние. Изглежда, че те никога няма да придобият себепознание или да признаят грешките си. Ако се съди по този факт, освобождаването на лъжеводачите и антихристите е напълно уместно и съвсем не е несправедливо. Въз основа на пълната липса на самоанализ и себепознание, както и на липсата на всякакво разкаяние, е очевидно, че техният нрав на антихристи е тежък и че те изобщо не обичат истината.

Някои лъжеводачи, след като бъдат освободени, изобщо не признават грешките си, не търсят истината, не се самоанализират и не се опознават. Те ни най-малко нямат сърце или нагласа за покорство. Вместо това разбират погрешно Бог и се оплакват, че Бог се отнася несправедливо с тях, като си блъскат главата да намерят различни оправдания и причини, за да се оправдаят и защитят. Някои дори казват: „Никога преди не съм искал да бъда водач, защото знаех, че това е трудна работа. Ако се справяш добре, не те награждават, а ако не се справяш добре, те освобождават и ставаш пословичен, отхвърлен от братята и сестрите и оставаш без абсолютно никакво достойнство. Как може някой да покаже лицето си след това? Сега, когато ме освободиха, съм още по-убеден, че не е лесно да бъдеш водач или работник. Това е тежка и неблагодарна работа!“. Какво означава твърдението „да бъдеш водач или работник е тежка и неблагодарна работа“? В него предава ли се някакво намерение да се търси истината? Не се ли получава така, че те са започнали да мразят факта, че Божият дом е подредил да бъдат водачи или работници, и сега използват този вид твърдение, за да подведат другите? (Да, така е.) Какви са последствията, до които може да доведе това твърдение? По този въпрос умът, мисленето, възприемането и разбирането на повечето хора ще бъдат повлияни и смутени от тези думи. Това е последствието, до което даването воля на негативността води хората. Например, ако ти не си водач и чуеш това, ще се стреснеш и ще си помислиш: „Не е ли вярно! Не трябва да ме избират за водач. Ако ме изберат, ще трябва бързо да намеря всякакви причини и оправдания, за да откажа, ще кажа, че ми липсват заложби и не мога да върша работата“. Някои, които са водачи, също са засегнати от това твърдение и си мислят: „Колко ужасяващо! Дали в бъдеще и аз ще се сблъскам със същия резултат като тях? Ако нещата ще се развият по този начин, категорично отказвам да бъда водач“. Тези негативни, неблагоприятни емоции и това негативно, неблагоприятно твърдение смущават ли хората? Те несъмнено причиняват смущения. Независимо кой е човекът, дали е с добри или с лоши заложби, когато чуе тези думи, той неволно ще ги възприеме на първо място и те ще заемат доминираща позиция в съзнанието му и ще го засегнат в различна степен. Какви са последствията от това, че е засегнат? Повечето хора няма да са способни да подходят правилно към въпроса за това да са водачи и да са освободени от водачеството, и няма да имат отношение на покорство. Вместо това ще имат сърце, което винаги разбира погрешно Бог и се предпазва от Него, ще развият негативни емоции по отношение на този въпрос и ще бъдат особено чувствителни и уплашени, когато въпросът бъде споменат. Когато хората проявяват тези модели на поведение, не са ли попаднали те в изкушението и подвеждането на Сатана? Ясно е, че те са подведени и смутени от хората, които дават воля на негативността. Тъй като нещата, които изричат хората, които дават воля на негативността, произтичат от покварения им нрав и от Сатана, и понеже те нямат разбиране на истината или прозрение за преживяване, придобито чрез покоряване на средата, която Бог е подредил, онези, които ги чуват, са смутени в различна степен. Негативността, на която хората дават воля, причинява някакъв неблагоприятен, смущаващ ефект върху всички. Някои, които активно търсят истината, ще бъдат по-малко засегнати. Други, без никаква съпротива, няма как да не бъдат разтревожени и дълбоко засегнати, дори да знаят, че думите са погрешни. Независимо какво казва Бог, как разговаря по въпроса или какви изисквания има, те пренебрегват всичко това и вместо него имат предвид думите на онези, които дават воля на негативността си, като винаги се предупреждават да не отслабват бдителността си, сякаш тези негативни твърдения са техният защитен чадър, техният щит. Независимо какво казва Бог, те не могат да се избавят от своята предпазливост и погрешно разбиране. Тези хора, които нямат навлизане в истината или в Божиите слова и които не разбират истината реалност, нямат проницателност за тези негативни твърдения и не им се съпротивляват. В крайна сметка те се оказват възпирани и обвързани от тези негативни твърдения и не могат повече да приемат Божиите слова. Не са ли претърпели вреда от това? До каква степен са претърпели вреда? Те не могат да възприемат или да разберат Божиите слова, а вместо това смятат негативните думи, думите на недоволство, неподчинение и оплакване, изразени от хората, за положителни неща, смятат ги за свои лични девизи, които трябва да пазят близо до сърцата си, и ги използват, за да направляват живота си, да се противопоставят на Бог и да пренебрегват Неговите слова. Не са ли попаднали те в мрежата на Сатана? (Да.) Тези хора неволно са уловени в мрежата на Сатана и са заловени от Сатана. Негативните твърдения, които тези хора изразяват по такъв прост въпрос като освобождаването от дадена длъжност, въпреки това имат огромно въздействие върху другите. За това има първопричина: онези, които приемат тези негативни твърдения, вече са били пълни с представи и фантазии — и дори с някои погрешни разбирания и предпазливост — относно това да си водач. Въпреки че тези погрешни разбирания и предпазливост не са били напълно оформени в съзнанието им, след като чуят тези негативни твърдения, те са още по-убедени, че предпазливостта и погрешните им разбирания са правилни. Те считат, че имат още повече основания да вярват, че да си водач носи със себе си много нещастия и не много добри неща и че в никакъв случай не бива да стават водачи или работници, за да избегнат освобождаване и отхвърляне заради допуснати грешки. Не са ли били напълно подведени и повлияни от онези, които дават воля на негативността си? Само негативните твърдения, изразени от човек, който е бил освободен, както и чувството му на неподчинение и недоволство, могат да причинят толкова значителни въздействия и вреди за хората. Какво мислите — сериозен ли е въпросът, че негативните емоции, на които хората дават воля, са изпълнени с атмосфера на смърт? (Да, сериозен е.) Кое го прави толкова сериозен? Това, че по перфектен начин отговаря на дълбоко вкоренената предпазливост и погрешно разбиране на хората по отношение на Бог, като същевременно отразява състоянията им на погрешно разбиране на Бог и съмнение в Бог, както и вътрешното им отношение към Него. Следователно твърденията, разпространявани от онези, които дават воля на негативността си, директно удрят по жизненоважните точки на хората и те ги приемат напълно, и попадат напълно в мрежата на Сатана дотолкова, че не могат да се освободят. Това добро или лошо нещо е? (Лошо.) Какви са последствията от това? (То кара хората да предават Бог.) (То кара хората да се пазят от Бог и да го разбират погрешно, да се отдалечават от Бог в сърцата си, да подхождат негативно към дълга си и да се страхуват да приемат важни поръчения. Те се задоволяват с изпълнението на обикновен дълг и така пропускат много възможности да бъдат усъвършенствани.) Може ли такива хора да бъдат спасени? (Не.)

Преди две хиляди години Павел изложи много възгледи и написа много писма. В тези писма той изрече много заблуди. Тъй като на хората им липсва проницателност, онези, които четяха Библията през последните две хиляди години, приемаха предимно мислите и възгледите на Павел, а оставяха настрана словата на Господ Исус, не приемаха истините от Бог. Могат ли тези, които приемат мислите и възгледите на Павел, да дойдат пред Бог? Могат ли да приемат Неговите слова? (Не.) Ако не могат да приемат Божиите слова, могат ли те да се отнасят към Бог като към Бог? (Не.) Когато Бог дойде и застане пред тях, могат ли те да разпознаят Бог? Могат ли да Го приемат като свой Бог и Господ? (Не.) Защо не могат? Погрешните мисли и възгледи на Павел са изпълнили сърцата на хората и са създали всевъзможни теории и поговорки. Когато хората ги използват, за да оценяват Бог, Неговото дело, Неговите слова, Неговия нрав и Неговото отношение към хората, те вече не са покварени човешки същества от обикновен, прост тип, а застават срещу Бог, проучват Го внимателно и Го анализират, и стават враждебни към Него. Може ли Бог да спаси такива хора? (Не.) Ако Бог не ги спаси, ще имат ли те все още възможност да получат спасение? Божието предопределение и избор са дали на хората възможност, но ако след Божието предопределение и избор пътят, който хората изберат, е този, в който следват Павел, дали тази възможност за спасение все още съществува? Някои хора казват: „Аз бях предопределен и избран от Бог, затова вече съм в безопасната зона. Определено ще бъда спасен“. Издържат ли тези думи? Какво означава да бъдеш предопределен и избран от Бог? Означава, че си станал кандидат за спасение, но дали ще бъдеш спасен, зависи от това колко добре се стремиш и дали си избрал правилния път. Дали накрая всички кандидати ще бъдат избрани и спасени? Не. По същия начин, ако хората приемат чувствата като непокорство, недоволство и оплакване, или забележките, мислите и възгледите, изразени от онези, които дават воля на негативността, и сърцата им са изпълнени и обладани от тези неблагоприятни неща, това не означава, че те просто са съгласни донякъде с тях — това означава, че ги приемат напълно и искат да живеят според тях. Когато хората живеят според тези неблагоприятни неща, какво става взаимоотношението им с Бог? То се превръща в антагонистично взаимоотношение. Това не е взаимоотношението между Създателя и сътворените същества, нито е взаимоотношението между Бог и поквареното човечество, и със сигурност не е взаимоотношението между Бог и онези, които получават спасение. Вместо това то се превръща във взаимоотношение между Бог и Сатана, между Бог и Неговите врагове. Така че това дали хората могат да получат спасение се превръща във въпросителна, в неизвестност. Негативните твърдения, направени от онези, които са били освободени, са изпълнени с оплаквания, погрешни разбирания, оправдания и защити. Те дори казват някои неща, които подвеждат и привличат хората към тях. След като чуят тези твърдения, хората развиват погрешно разбиране и предпазливост по отношение на Бог и дори се отдалечават от Него и Го отхвърлят в сърцата си. Затова когато такива хора дават воля на негативността си, те трябва незабавно да бъдат ограничени и спрени. Тяхната неспособност да приемат от Бог ситуациите, които преживяват, да търсят истината и да се покоряват на Бог, е техен личен проблем и не бива да им се позволява да засягат другите. Ако не могат да го приемат, нека да го смелят и разрешат постепенно. Но ако дават воля на негативността си и засягат и смущават нормалното навлизане на другите хора, трябва да бъдат спрени и ограничени своевременно. Ако не могат да бъдат ограничени и продължават да дават воля на негативността си, за да подвеждат и привличат хората на своя страна, тогава трябва да бъдат незабавно премахнати. Не бива да им се позволява да продължават да смущават църковния живот.

2. Даване воля на негативността, когато хората отказват да приемат кастрене

Има и друга ситуация, при която хората са склонни да дават воля на негативността: когато се сблъскат с това да бъдат кастрени и не могат да приемат някои думи от кастренето, в сърцата им ще се породят неподчинение, недоволство и оплаквания, а понякога дори се чувстват онеправдани. Вярват, че с тях са постъпили несправедливо: „Защо не ми позволяват да обясня или да поясня? Защо непрекъснато ме кастрят?“. На какви видове негативност обикновено дават воля тези хора? Те търсят и причини да се оправдават и защитават. Вместо да разнищват, да компенсират или да поправят грешките си, те се обосновават, като казват неща от рода на това защо не са направили нещо добре, какви са причините за това, какви са били обективните фактори и условия и че не са го направили умишлено. Използват тези извинения, за да се оправдаят и защитят, за да постигнат целта си за отхвърляне на кастренето. Тези хора не признават, че кастренето е правилно, и анализират инцидента с кастренето с много други хора, като се опитват да обяснят въпроса ясно пред всички. Дори разпространяват идеи от сорта: „Този вид кастрене ще обезкуражи хората да изпълняват дълга си. Никой вече няма да е готов да изпълнява дълга си. Хората няма да знаят как да постъпват и няма да имат път за практикуване“. Има дори хора, които на пръв поглед в общение казват, че приемат да бъдат кастрени, но в действителност използват общението, за да се оправдават и защитават, и да накарат повече хора да вярват, че Божият дом изобщо не се съобразява с чувствата на хората заради начина, по който се отнася с тях, и че дори малка грешка може да доведе до това да бъдеш кастрен. Онези, които са склонни да дават воля на негативността си, никога не се самоанализират. Дори когато са изправени пред това да бъдат кастрени, те не размишляват върху естеството на грешките си или върху това, което ги е причинило. Не разнищват тези въпроси, а вместо това непрекъснато спорят, оправдават се и се защитават. Някои хора дори казват: „Преди да бъда кастрен, считах, че има път, който да следвам. Но след като ме кастриха, се обърках. Вече не знам как да практикувам или как да вярвам в Бог и не мога да видя пътя напред“. Освен това те казват на другите: „Трябва да сте много внимателни, за да не бъдете кастрени. Това е толкова болезнено, като да отлепиш слой кожа. Не следвайте стария ми път. Вижте какво стана с мен, след като бях кастрен. В безизходица съм, неспособен съм да вървя нито напред, нито назад. Нищо от това, което правя, не е правилно!“. Правилни ли са тези думи? Има ли някакъв проблем с тях? (Да. Те се оправдават и спорят, като казват, че не са направили нищо нередно.) Какво послание се предава чрез това оправдание и този довод? (Те казват, че Божият дом не е прав, като кастри хората.) Някои хора казват: „Преди да бъда кастрен, чувствах, че имам път, който да следвам, но след като бях кастрен, не знам какво да правя“. Защо след като са били кастрени, те не знаят какво да правят? Каква е причината за това? (Когато се сблъскат с кастрене, те не приемат истината и не се опитват да опознаят себе си. Таят някакви представи и не търсят истината, за да ги преодолеят. Това ги оставя без път. Вместо да намерят причината в себе си, те твърдят обратното — че именно кастренето ги е накарало да загубят пътя си.) Не е ли това контраобвинение? То е все едно да кажеш: „Това, което направих, беше в съответствие с принципите, но това, че бях кастрен от теб, показва ясно, че не ми позволяваш да се справям с нещата съгласно принципите. И така, как се очаква да практикувам в бъдеще?“. Ето какво имат предвид хората, които казват такива неща. Приемат ли да бъдат кастрени? Приемат ли факта, че са допуснали грешки? (Не.) Не означава ли това твърдение всъщност, че те знаят как безразсъдно да извършват злодейства, но когато бъдат кастрени и помолени да действат според принципите, не знаят какво да правят и се объркват? (Да.) И така, как са вършели нещата преди? Когато човек се сблъска с кастрене, причината не е ли в това, че не е действал според принципите? (Да, така е.) Той безразсъдно извършва злодейства, не търси истината и не върши нещата според принципите или правилата на Божия дом, затова получава кастрене. Целта на кастренето е да даде възможност на хората да търсят истината и да действат според принципите, за да ги предпази от безразсъдното извършване на повторни злодейства. Когато се сблъскат с кастрене обаче, такива хора казват, че вече не знаят как да действат или как да практикуват — съдържат ли тези думи някакъв елемент на себепознание? (Не.) Те нямат никакво намерение да опознаят себе си или да търсят истината. Вместо това искат да кажат: „Преди изпълнявах дълга си много добре, но откакто ме кастри, ти внесе смут в мислите ми и обърка моя подход към дълга ми. Сега мисленето ми не е нормално и вече не съм толкова решителен или самоуверен, колкото бях преди, вече не съм толкова смел и всичко това се дължи на факта, че бях кастрен. Откакто бях кастрен, сърцето ми е дълбоко наранено. Затова трябва да кажа на другите да бъдат много внимателни при изпълнението на дълга си. Не трябва да разкриват недостатъците си или да допускат грешки. Ако допуснат грешка, ще бъдат кастрени, а след това ще станат плахи и ще загубят устрема, който някога са имали. Смелият им дух ще бъде значително притъпен, а младежкият им кураж и желание да дават всичко от себе си ще изчезнат, ще се превърнат в кротки мекушавци, които се страхуват от собствената си сянка и които считат, че нищо от това, което правят, не е правилно. Вече няма да чувстват Божието присъствие в сърцата си и ще се чувстват все по-отдалечени от Него. Изглежда, че дори молитвите и виковете към Бог ще останат без отговор. Ще чувстват, че не притежават същата жизненост, ентусиазъм и обичливост, и дори ще започнат да гледат отвисоко на себе си“. Дали това са чистосърдечните думи, казани от човек с преживяване? Истински ли са? Дали поучават хората, или им носят полза? Не е ли това просто изкривяване на фактите? (Да, тези думи са доста абсурдни.) Те казват: „Не вървете по моите стъпки и не повтаряйте стария ми път! Сега ви се струва, че се държа доста добре, но всъщност аз просто се уплаших след онова кастрене и вече не съм толкова волен и освободен, колкото бях преди“. Какво въздействие оказват тези думи върху слушателите? (Те карат хората да се предпазват повече от Бог и да действат предпазливо от страх да не бъдат кастрени.) Те оказват този вид негативно въздействие. След като ги чуят, хората ще си помислят: „Разкажи ми за това! Едно малко недоглеждане и се стига до кастрене — нищо не можеш да направиш, за да го предотвратиш! Защо трябва да е толкова трудно да изпълняваш дълга си в Божия дом? Постоянно да говориш за истините принципи — това е наистина трудно изпълнимо! Не може ли просто да живееш обикновен, стабилен живот? Това не е прекомерно изискване или екстравагантна надежда, но защо е толкова трудно да се постигне? Силно се надявам, че няма да бъда кастрен. Аз съм много плах човек. Обикновено когато хората се взират в мен и говорят на висок глас, сърцето ми започва да бие силно. Ако наистина бъда изправен пред кастрене и думите са толкова строги, а фактите се разнищват по този начин, как бих могъл да се справя с това? Няма ли да сънувам кошмари? Всички казват, че кастренето е нещо добро, но аз не виждам нищо хубаво в него. Нима онзи човек не се изплаши от него? Ако аз бях кастрен, също щях да се уплаша“. Не е ли това въздействието, причинено от думите на онези, които дават воля на негативизма си? Дали това въздействие е положително и благоприятно, или негативно и неблагоприятно? (Негативно и неблагоприятно.) Тези негативни твърдения могат да причинят огромна вреда на онези, които са готови да се стремят към истината! И така, кажете Ми, дали онези, които често дават воля на негативизма си и разпространяват смърт, са служители на Сатана? Дали са хора, които смущават работата на църквата? (Да, така е.)

Някои хора действат според собствените си идеи и се противопоставят на принципите. След като бъдат кастрени, считат, че макар че са работили толкова усърдно и са платили цена, все пак са били кастрени, затова сърцата им се изпълват с неподчинение и те не приемат разобличаването или разнищването. Вярват, че Бог е неправеден и че Божият дом е несправедлив към тях, тъй като такъв полезен човек с талант като техния, който понася толкова много страдания и заплаща толкова висока цена, остава непохвален от Божия дом и дори бива кастрен. От неподчинението им се пораждат оплаквания и те ще дадат воля на негативността си: „Както го виждам аз, няма нищо по-трудно от това да вярваш в бог. Наистина е трудно да получиш няколко благословии и да се насладиш на малко благодат. Платих толкова висока цена, но ме кастриха само за едно нещо, което не направих, както трябва. Ако някой като мен не се справя със задачата, как би могъл да се справи някой друг? Нима бог е праведен? Защо става така, че не съм способен да призная неговата праведност? Защо божията праведност е толкова несъвместима с представите на хората?“. Те не разнищват факта, че това, което са направили, противоречи на принципите, или какъв покварен нрав са разкрили. На тях не просто им липсва дори капчица разкаяние или покорство — те дори открито съдят и се съпротивляват. След като ги чуят да изказват подобно твърдение, повечето хора започват да им съчувстват донякъде и се оказват повлияни от тях: „Това е вярно, нали? Вярвали са в Бог в продължение на двадесет години и все още се сблъскват с такова кастрене. Ако някой, който е вярвал двадесет години, не може непременно да бъде спасен, тогава за хора като нас има още по-малко надежда“. Дали не са били отровени? Щом се даде воля на негативността, отровата се посява като семе в сърцата на хората, което се вкоренява, покълва, разцъфтява и дава плод в умовете им. Преди да се усетят, те биват отровени и в тях възникват съпротива и оплаквания срещу Бог. Когато тези хора бъдат кастрени, те започват да не се подчиняват на Бог и са недоволни от начина, по който Божият дом се е отнесъл с тях. Вместо да възприемат отношение на покаяние и изповед, те спорят, дават оправдания и се защитават. Разгласяват надлъж и нашир колко много несгоди са понесли, каква работа са свършили и какъв дълг са изпълнили през многото години на своята вяра и че вместо сега да получат награди, се сблъскват с кастрене. След кастренето не само не признават собствената си поквара и грешките, които са допуснали, но и разпространяват идеята, че начинът, по който Божият дом се е отнесъл към тях, е несправедлив и е съвсем неразумен, че не бива да се отнася така с тях и че ако това се случва, значи Бог не е праведен. Причината, поради която дават воля на тази негативност, е, че не могат да приемат кастренето или факта, че са допуснали грешки, а още по-малко могат да приемат или да признаят факта, че са причинили вреда на навлизането в живота на братята и сестрите и на църковното дело. Те вярват, че са действали правилно и че Божият дом е сгрешил за това, че ги е кастрил. Като дават воля на негативността си, те искат да кажат на хората, че Божият дом е несправедлив в отношението си към хората: щом човек допусне грешка, Божият дом ще я използва като оръжие срещу него, като се възползва от този проблем и го кастри безмилостно, докато не стане послушен и не си помисли, че не е допринесъл с нищо, докато вече няма кой да го боготвори, докато престане да се цени и не смее да иска награди от Бог — едва тогава Божият дом ще е постигнал целта си. Целта им при даване воля на негативността е да накарат повече хора да застанат в тяхна защита, да накарат повече хора да разберат „истината по въпроса“ и да видят колко много страдания са понесли през многото години на вяра в Бог, колко значителен е приносът им, колко са пригодни и колко опитни вярващи са те. С това искат да накарат другите да застанат на тяхна страна в споделеното противопоставяне на правилата на Божия дом и на кастренето, което Божият дом е извършил спрямо тях. По своето естество това не е ли привличане на хората на тяхна страна? (Да.) Като дават воля на негативността си по този начин, целта им е да привлекат хората на своя страна и да ги подведат, и те смущават делото на църквата, за да дадат воля на своето негодувание. Независимо от въздействието, което в крайна сметка оказва това върху хората, резултатът и последствието е, че хората биват подведени и смущавани, че им е нанесена вреда. Това не е нещо поучително. Това е негативен резултат.

Когато хората се сблъскат с кастрене, в общи линии това са видовете негативност, на които дават воля. Не могат да приемат, че са кастрени, и са недоволни и непокорни в сърцата си, неспособни са да приемат това от Бог. Първата им реакция не е да потърсят истината относно кастренето и да се самоанализират, да се опознаят и да разнищят себе си, за да видят какво точно са направили погрешно, дали действията им са съобразени с принципите, защо Божият дом ги е кастрил и дали това, че са се отнесли с тях по този начин, се дължи на лична неприязън, или е било справедливо и разумно. Първата им реакция не е да търсят тези неща — вместо това първата им реакция е да се позоват на своята пригодност, на понесените несгоди и разходи, за да се противопоставят на кастренето. По този начин всичко, което възниква в сърцата им, със сигурност ще бъде негативно и неблагоприятно, без нищо утвърждаващо или положително. Така че когато разговарят за чувствата и разбиранията си след кастренето, те със сигурност дават воля на негативността си и разпространяват представи. Даването воля на негативността и разпространяването на представи трябва незабавно да се спре и да се ограничи, вместо хората да му се поддават и да го пренебрегват. Тези негативни неща ще възпрепятстват навлизането в живота на всеки човек, ще го смущават и ще му вредят и не могат да играят утвърждаваща, положителна роля, а още по-малко могат да вдъхновят предаността на хората към Бог или преданото изпълнение на дълга им. Поради това, когато такива хора дават воля на негативността си, те смущават църковния живот и трябва да бъдат ограничавани.

3. Даване воля на негативността, когато репутацията, статусът и интересите на хората са накърнени

В какви други ситуации хората дават воля на негативността, освен в тези, в които са били освободени от позицията си или са били кастрени? (Когато интересите на хората са накърнени и те смятат, че са претърпели загуба.) (Някои хора са изпълнявали дълга си в продължение на много години, но когато се разболеят или семействата им пострадат от бедствия, те казват: „Какво придобих от това, че вярвах в Бог толкова години?“.) Обичайната фраза на черногледците е: „Какво придобих?“. Какви други ситуации има? (Някои хора не само че не постигат резултати в дълга си, но често допускат грешки, затова казват: „Защо Бог просветлява другите, но не и мен? Защо Бог им е дал толкова добри заложби, а моите заложби са толкова лоши?“. Вместо да размишляват над собствените си проблеми, те прехвърлят отговорността върху Бог, като казват, че Бог не ги е просветлил или напътствал, и след това продължават да се оплакват от Бог.) Твърдят, че Бог е несправедлив и питат защо Той просветлява другите и им дарява благодат, а на тях не дава, роптаят, че не постигат резултати в дълга си — оплакват се. Примерите, които дадохте, са добри. Има ли още? (Някои хора се изпълват с негодувание, когато ги преназначат на друг дълг, питат се защо те са били преназначени и подозират, че са станали мишена на водачите и работниците, които им създават трудности.) Смятат ли те, че Божият дом ги гледа отвисоко? (Да.) Някои хора, които не вършат действителна работа, биват освободени и отстранени, и считат, че репутацията и статусът им са накърнени. За да излеят недоволството си, те винаги се оплакват насаме: „Вярвам в бог отскоро, способността ми за възприемане не е добра и заложбите ми са лоши. Не мога да се меря с останалите. Щом другите казват, че съм неспособен, значи е така!“. На пръв поглед признават недостатъците си, но всъщност се опитват да си върнат изгубените предимства, като непрекъснато се оплакват и говорят неща, с които да спечелят съчувствието на хората и да ги накарат да почувстват, че Божият дом е несправедлив. Щом интересите им бъдат накърнени, в тях се поражда неохота и те винаги се надяват да възстановят загубите си и да получат компенсация. Ако това не стане, губят вярата си в Бог и вече не знаят как да вярват в Него, и казват неща от рода на: „Преди си мислех, че да вярваш в бог е нещо прекрасно и че да действаш като водач или работник в църквата определено ще донесе големи благословии. Никога не съм очаквал, че ще бъда освободен и отстранен, че ще бъда отхвърлен от другите. Как е възможно човек да си помисли, че нещо подобно може да се случи в божия дом! Не всеки, който вярва в бог, е непременно добър човек и не всичко, което прави божият дом, представлява бог или справедливостта“. Какво е естеството на подобни твърдения? Думите им както явно, така и скрито изразяват нападка. Те изразяват осъждане и съпротива. На пръв поглед изглежда, че са насочени към определен водач или към църквата, но това, към което в действителност те насочват тези думи в сърцата си, е Бог, Неговите слова и управленските закони и правилата на Неговия дом. Те чисто и просто дават воля на своето негодувание. Защо дават воля на негодуванието си? Защото считат, че са претърпели загуба. В сърцата си изпитват несправедливост и недоволство и искат да измолят нещо и да получат компенсация. Макар че негативността, на която тези хора дават воля, не представлява значителна заплаха за повечето хора, тези отвратителни думи са като досадни мухи или дървеници, които причиняват известно смущение в съзнанието на хората. Повечето хора изпитват отвращение и неприязън, когато ги чуят, но неизбежно ще се намерят подобни на тях хора, със същия нрав, същност и влечения, които са от един дол дренки с тези хора и които са разколебани и смутени от тях. Това е неизбежно. Нещо повече, някои хора с малък духовен ръст, на които им липсва проницателност, може да бъдат смутени от тези негативни забележки и вярата им в Бог да бъде повлияна. Тези хора вече не знаят какво точно е вярата в Бог, не са наясно с истината за виденията и способността им да възприемат истината е лоша. Когато чуят тези негативни твърдения, е напълно възможно да ги възприемат неволно и така да пострадат от тяхното влияние. Тези думи са отрова. Те лесно могат да бъдат насадени в сърцата на хората. Щом човек приеме тези негативни твърдения, когато Божият дом поиска от него да изпълни някакъв дълг, той отговаря с безразличие. Когато Божият дом поиска от него съдействие за изпълнението на някаква задача, той е равнодушен. Ще я поеме само ако му е угодно. В противен случай няма да я поеме и винаги изтъква всевъзможни причини и оправдания. Преди да чуе тези негативни забележки, в неговата вяра в Бог е имало малко искреност и той е имал нещо като положително, активно отношение, когато е изпълнявал дълга си. Но след като чуе тези негативни забележки, той става безразличен и студен и към своите братя и сестри. Той е предпазлив спрямо тях. Когато църквата подреди за него изпълнението на определен дълг, той продължава да го избягва и многократно го отблъсква, като проявява голяма пасивност. Преди редовно посещаваше събиранията, но след като чува тези забележки, присъствието му става спорадично — идва, когато е в добро настроение, но когато не е в добро настроение, не идва. Ако вкъщи се случи нещо неприятно, той се тревожи, че може да му се случи някакво бедствие, затова посещава повече събирания и чете повече Божии слова. Ако е развълнуван, щастлив и трогнат, след като е чел Божиите слова, дори ще предложи някакви пари. Но щом нещата вкъщи се успокоят, той отново спира да посещава събиранията. Когато братята и сестрите се опитват да разговарят с него с надеждата да ги подкрепи, той намира извинения, за да откаже. А когато братята и сестрите отидат в дома му, той не отваря вратата, дори когато е очевидно, че си е вкъщи. Какво означава това? Означава, че той е бил повлиян от тези негативни забележки — бил е отровен и вярва, че вярващите в Бог са ненадеждни. Отначало доста се е доверявал на тези хора и когато е чел Божиите слова, си е мислел: „Това са Божии слова, тези хора са мои братя и сестри, това е Божият дом — колко прекрасно!“. Но след като чуе негативните забележки, разпространявани от някои хора, се променя. Не е ли повлиян? Не е ли пострадало навлизането му в живота? (Да, така е.) Кой му е повлиял? Хората, които дават воля на негативността, онези, които са направили тези забележки. Ако някой все още не е положил солидна основа в истинския път или не е ял и пил Божиите слова до степен, в която да разбира истината, той лесно може да бъде повлиян от негативни неща. И по-специално онези, които нямат способността да разбират истината, а просто наблюдават тенденциите, наблюдават ситуацията и гледат повърхностните явления — те още по-лесно се влияят от негативните думи. Особено когато са чули хора да изричат заблуди като: „Божият дом не е непременно справедлив и не всичко, което върши божият дом, е положително“, тяхната предпазливост се засилва още повече. Твърдение, което е съобразено с истината, не винаги се приема с готовност, но негативно твърдение, абсурдно твърдение, твърдение, което противоречи на истината — тези твърдения твърде лесно могат да се вкоренят в сърцата на хората и отстраняването им не е лесно. Толкова трудно е за хората да приемат истината и толкова лесно е за тях да приемат заблудите!

Някои хора с лоша човешка природа отдават голямо значение на собствения си престиж, слава, плътски наслади, лично имущество и интереси. Когато репутацията, статусът и преките им интереси претърпят загуби, те не приемат това от Бог или не приемат средата, която Бог е подредил за тях, и са неспособни да се избавят от тези неща и да пренебрегнат личните си придобивки и загуби. Вместо това използват различни възможности, за да дадат воля на недоволството и неподчинението си и да дадат воля на негативните си емоции, в резултат на което някои хора силно страдат. Следователно, когато такива хора дават воля на негативните си емоции, църковните водачи трябва на първо място незабавно да схванат ситуацията и своевременно да спрат и да ограничат тези хора. Разбира се, църковните водачи трябва също така активно да разобличават тези хора и да разговарят с братята и сестрите за това как да ги разпознават и защо те казват тези негативни и абсурдни неща, както и как да се отнасят към тези думи и как да ги разпознават, за да се предпазят от това да бъдат подведени и сериозно увредени от тях. Необходимо е човек да е способен да разпознава и разнищва такива хора, за да ги избягва и отхвърля, и повече да не бъде подвеждан от тях. Това е работата, която трябва да вършат църковните водачи. Разбира се, ако обикновените братя и сестри разкрият такива хора и разпознаят човешката им същност, те трябва да стоят настрана от тях. Ако нямаш достатъчно способност да се съпротивляваш или достатъчно духовен ръст, за да ги подкрепиш, да им помогнеш и да ги промениш, и ако считаш, че не можеш да издържиш негативните им забележки и думите им на недоволство и неподчинение, най-добрият подход е да стоиш настрана. Ако считаш, че си много силен, че имаш известен духовен ръст и че можеш да проявиш проницателност и да останеш незасегнат, каквото и да казва някой, колкото и силна да е негативността, на която дава воля, както и че това няма да промени вярата ти в Бог, че можеш да разпознаваш такива хора и че можеш също така да ги разобличаваш и да ги спираш, когато дават воля на негативността си — тогава не е необходимо да избягваш такива хора или да се пазиш от тях. Но ако считаш, че не притежаваш такъв духовен ръст, начинът и принципът за справяне с такива хора е да стоиш далече от тях. Лесно ли се постига това? (Да.) Някои хора казват: „Може ли да ги търпя, да ги понасям и да им прощавам?“. Това също е добре и не е погрешно, но не е най-същественото или най-доброто практикуване. Да речем, че ги търпиш, понасяш ги и им прощаваш, а накрая си подведен от тях и привлечен на тяхна страна. И да предположим, че независимо от това, че Божият дом ти предоставя ресурс и те подкрепя, ти не го усещаш. Или че когато четеш Божиите слова, често си разколебан от техните мисли и забележки и щом се сетиш за нещо, което са ти казали, умът ти бива засегнат и ти не си способен да продължиш да четеш. И когато братята и сестрите разговарят за своето разбиране за истината — особено когато разговарят за разпознаването на забележките на такива хора — ти отново си разколебан и засегнат от техните думи, след което в ума ти настъпва хаос. Ако ситуацията е такава, тогава трябва да стоиш далече от такива хора. Твоята толерантност и издръжливост ще са неефективни и те не са най-добрият начин за защита срещу такива хора. Да кажем, че твоята толерантност и издръжливост не са прикрито, външно поведение, а по-скоро действително имаш достатъчно духовен ръст, за да се изправиш срещу такива хора. Без значение какво казват те, дори нищо да не кажеш, пак можеш да ги разпознаеш в сърцето си. Способен си да проявиш снизходителност към тях и да ги пренебрегнеш, но всички неблагоприятни, негативни думи или думи на погрешно разбиране на Бог и оплакване от Бог, които те изричат, няма да засегнат ни най-малко вярата ти в Бог, нито ще повлияят на предаността ти при изпълнението на дълга ти или на покорството ти пред Бог. В такъв случай можеш да ги търпиш и понасяш. Какъв е принципът на практикуване на толерантност и издръжливост? Да не ти бъде нанесена вреда. Не им обръщай внимание, остави ги да говорят каквото си искат — в края на краищата тези хора са просто неразумни размирници и са костеливи орехи. Както и да разговаряш с тях за истината, те няма да я приемат. Те принадлежат към категорията на дяволите и сатаните и е безполезно да разговаряш с тях. Затова преди Божият дом да ги премахне и да се справи с тях, ако имаш духовния ръст да ги търпиш и издържиш, без да ти навредят, така е най-добре. Възприемате ли обикновено този принцип на толерантност и издръжливост? Примиряваш се с всякакви хора, но понякога не внимаваш и малко се подвеждаш. После го осъзнаваш. Чувстваш се длъжник на Бог, молиш се няколко дни, обръщаш състоянието си и се приближаваш до Бог. През повечето време можеш ясно да видиш, че тези хора не са добри и че принадлежат към категорията на дяволите. Въпреки че можеш да взаимодействаш нормално с тях, вътрешно си отдалечен и отвратен от тях. Каквото и да казват или каквито и негативни забележки и възгледи да изразяват, ти си запушваш ушите, не им обръщаш внимание и си мислиш: „Приказвай каквото искаш. Мога да те разпозная. Просто не общувам с хора като теб“. Това ли е принципът, който следвате през повечето време, когато се занимавате с такива въпроси? Постигането на този принцип също не е лошо. Не е лесно и изисква разбиране на някои истини и притежаване на определен духовен ръст. Ако нямаш дори това ниво на духовен ръст, тогава няма да можеш да останеш непоколебим и няма да изпълняваш добре своя дълг.

4. Даване воля на негативността, когато желанието на човека да придобие благословии е унищожено

Даването воля на негативността има и друго проявление. Някои хора казват: „Толкова години вярвам в Бог, а какво придобих?“. Когато такива хора дават воля на негативността си, основното нещо, което казват, е: „А какво изобщо придобих?“, което означава, че не са придобили нищо. Те вярват, че е особено трудно да се получат някакви ползи или благословии от Божия дом или от Бог, докато вярват в Него, и че хората трябва да предлагат огромна любов и да имат невероятна издръжливост, а не да са нетърпеливи за бързи резултати. Що се отнася до Божиите слова, които разобличават хората, кастрят ги, облагородяват ги и пречистват покварата им, те вярват, че това е само повърхностна, високопарна реторика, на която не може да се вярва безусловно. Те смятат, че ако практикуват според Божиите слова, наистина ще понесат голяма загуба. Смятат, че най-същественото нещо за тях е да получават ползи и предимства във всеки един момент, както и да осъществяват въжделенията и желанията си, а това дали практикуват истината или не, изобщо не е от решаващо значение — те вярват, че щом не вършат зло, това е достатъчно и няма да бъдат отстранени от църквата. Как се чувстват повечето хора, след като чуят тези негативни думи? Дали вътрешно ги одобряват и се съгласяват с тях, или изпитват известно презрение към тях и смятат, че тези хора са егоистични, достойни за презрение, че са нечестиви и жалки и че могат да ги разпознаят, да ги разобличат и да ги ограничат, да ги спрат да продължават да разпространяват негативност и смърт? Дали повечето хора се отвращават от такива негативни думи и ги заклеймяват, или е възможно да бъдат подведени от тях и да станат негативни? Някои хора, след като чуят тези думи и видят, че са с празни ръце, си мислят: „Не е ли вярно това! Аз също не съм придобил нищо. В Божия дом получавам само три яденета на ден, постоянно съм зает и наистина не съм придобил нищо друго“. Вие имате ли такива мисли? Чувствате ли се по същия начин? Онези, които разбират истината, ще кажат: „Какво имаш предвид, като казваш, че не си придобил нищо? Ние сме придобили толкова много от Бог! Разбрахме толкова много истини!“. Но някои хора може да не се съгласят с тях и ще кажат: „Не изглежда много реалистично да се твърди, че сме придобили „толкова много“. Просто получихме малко благодат, получихме някои възможности да изпълняваме дълга си, разбрахме някои доктрини за това как да постъпваме, срещнахме и опознахме много братя и сестри от различни места и разширихме много кръгозора си. И това се счита само за малка придобивка“. В коя от тези категории попадате вие? Има хора във всички тези категории, нали? (Да.) Ще обсъдим този въпрос в два аспекта. Първо, нека да поговорим за това какво се случва с онези, които вярват в Бог винаги с цел да придобият благодат — те вярват ли в Бог, за да се стремят да придобият истината, за да постигнат спасение? (Не, те вярват заради придобиването на благословии.) А Бог дал ли им е малко благодат, закрила, доброта, просветление и озарение? (Бог им е дал много от тези неща.) Може да се каже, че всеки човек, който вярва в Бог, е получил Божията закрила. Конкретна ли е Божията закрила? Има ли някакви примери от реалния живот за нея? Какви видове закрила са получили хората? (Относително очевиден вид закрила е, че след като повярваме в Бог, повече не се влияем от нечестивите тенденции на света. Не изпадаме в упадък или не се стремим към онези нечестиви неща, като например да ходим по нощни клубове, да пушим, да пием и т.н. Най-малкото, не се занимаваме с тези неща и аз вярвам, че сме доста защитени в това отношение.) Това е много осезаем аспект, който хората могат да видят и лично да преживеят. Да не се влияеш и да не се подвеждаш от нечестивите тенденции на света, да живееш като човек в рамките на нормална човешка природа с подобието на човешко същество — това е практически пример и доказателство за Божията закрила. Има ли още такива примери? (Да не бъдеш смущаван от зли духове и да си способен да живееш под Божията закрила.) Това също е практически пример. Дали повечето хора са имали такова преживяване? Можете ли да проумеете смисъла му? Някои хора казват: „Невярващите също не са смущавани от зли духове. Колко от невярващите са смущавани от зли духове?“. Вярно ли е това твърдение? Смятате ли, че това твърдение е съобразено с фактите? (Доста от моите съученици са били смущавани от зли духове. Някои от тях преживяват сънна парализа, а други чуват гласове. Те не вярват в Бог и не знаят какво се случва. Търсят лечение навсякъде, но не могат да се излекуват, живеят в страх и ужас. Това е мъчително. Аз обаче никога не съм бил смущаван или не съм страдал по този начин понеже вярвам в Бог от детството си. През повечето време сърцето ми се чувства относително стабилно и спокойно.) Истински вярващите в Бог нямат това притеснение. Ние не се тревожим, че ще страдаме от дисоциативно разстройство или че ще бъдем смущавани или обладавани от зли духове. Не се страхуваме, защото имаме Бог. Освен това в реалния живот невярващите постоянно говорят за физиогномия, фън шуй и гадаене — на Запад има дори астрология. Някои хора се покланят на известни будистки статуи, на зли духове и идоли, а други не се покланят, но независимо дали го правят или не, всички те в някаква степен са повлияни и ограничени от тези неща. Например преди да излязат от къщи, те трябва да погадаят малко, за да видят коя посока е благоприятна и коя не. Когато отварят магазин, те определят коя позиция на щанда ще им донесе пари и коя не, какви вещи да поставят в магазина и на кои идоли да се покланят, за да привлекат богатство, и къде да поставят определени вещи, за да не нарушат фън шуй. При преместване трябва да определят благоприятния момент за това, за да осигурят бъдещото благоденствие на семейството и за да избегнат нещастни случаи, както и да определят кои моменти са неблагоприятни. Дори учениците се влияят от тези вярвания, когато се явяват на приемни изпити. В деня на изпита избягват да произнасят думи, свързани с неуспех, а вместо това трябва да казват думи като „отличен“ и „успех“. Всеки един аспект от живота — от децата, които ходят на училище, до родителите, които живеят в ежедневието, печелят пари, местят жилището си, търсят работа, както и браковете на децата им и т.н. — се влияе от т.нар. фън шуй и късмета, наред с други идеи. И така, когато хората се влияят от тези неща, от какво са ограничавани? Ограничават ги зли духове. Всички тези неща се контролират от зли духове. Тогава защо хората се покланят на тези зли духове? Защо се влияят от тези неща? Защо за такъв прост въпрос като преместването винаги трябва да разсъждават кой момент е благоприятен за преместване и кой не, кое е благоприятно да се премести първо и кое не е благоприятно да се премества? Защо винаги трябва да обмислят тези неща? Те трябва да се съобразяват с тях, защото ако не го направят, злите духове ще започнат да действат, ще ги измъчват и изтезават. Какво разбирате от тези въпроси? Цялото човечество живее под контрола на злите сили. Кои са злите сили? По-големите зли сили са Сатана и дяволите, а по-малките зли сили са злите духове на различни места, онези, които контролират различни раси хора. Всеки аспект на човешкия живот е ограничен и контролиран от тези зли духове. Дори при строежа на къща, по време на монтажа на основната греда, хората окачват червен плат и изстрелват петарди за малко късмет, а всички строителни работници носят червени дрехи, за да си осигурят финансово благоденствие и да избегнат злополуки. За всички тези неща има някои специфични изисквания и поговорки, както и табута, и те трябва да избягват табутата и да следват тези поговорки. Някои хора например често се сблъскват с несгоди и нещата им не вървят гладко — губят работата си, жените им ги напускат и вкъщи не им остава нищо. Не могат да изплащат дори ипотеките на жилищата си и изглежда, че при тях нищо не върви, както трябва. Не са направили нищо лошо, но защо им се случват тези неща? Тъй като нямат други възможности, прибягват до поклонение на лъжебогове и зли духове или спешно търсят някого, който да провери техния фън шуй, за да промени късмета им, и след като го направят, нещата постепенно тръгват към по-добро. Преди не вярваха в тези неща, но сега, когато възникнат проблеми, те искрено се кланят на лъжебогове и зли духове и трябва да се консултират с гадатели или врачки, преди да направят нещо. Изтощително ли е да се живее по този начин? (Да.) Това е крайно уморително! Макар че искат, те не могат да живеят свободно и непринудено, нито да избягат от възпирането на тези поговорки и правила. Ако нарушат тези правила, злите духове действат и ги смущават, и те биват насилствено подчинени от тези зли духове, и трябва да им се покланят ежедневно, за да върви гладко животът им. Тези, които вярват в Бог обаче, не са ограничени от тези феодални суеверия или от действията на злите духове. Те могат да преместят жилището си или да отидат, където пожелаят, без да им се налага да избягват каквито и да било табута. В континентален Китай комунистическата партия винаги потиска и преследва религиозните вярвания. Ако вярващият не може повече да живее на дадено място, той трябва бързо да се премести — трябва ли да избере благоприятен ден или час за това, или да се поклони на нещо? Не. Той се моли на Бог и Бог го закриля. Всичко е в Божиите ръце — той не е обвързан от тези неща. Когато иска да яде нещо или да излезе от къщи, трябва ли да се допита до алманаха или да провери дали това не нарушава някое табу? Не, той се моли на Бог и всичко е в Божиите ръце. Когато хората живеят под Божието господство и върховенство, под Божията закрила и под Божието напътствие, злите духове и мръсните демони, малки и големи, са държани настрана. Те не смеят да действат върху онези, които вярват в Бог. Нима тези хора не са защитени? Не живеят ли те свободно и лесно? (Да, така е.) Голяма ли е тази благодат? (Да.) Независимо дали вече си придобил истината или не, щом си човек, който искрено вярва в Бог, ти си човек, предопределен и избран от Бог, и когато дойдеш пред Бог, Той те закриля по този начин, като ти позволява да се наслаждаваш на такава благодат. Каква огромна благодат е това! Личната ти безопасност и всички твои движения се пазят в безопасност и сигурност, Бог поема отговорност за тези неща и ги закриля, затова не е нужно да се тревожиш. През повечето време хората дори не се молят и не си мислят съзнателно: „Ще се помоля на Бог и ще поискам от Него да ме закриля. Надявам се всичко да е наред и да не се случи нищо лошо“. Дори не ти се налага да се молиш. Щом имаш в сърцето си това просто убеждение: „Вярвам в Бог, всичко е в Божиите ръце“, Бог ще действа. Хората се наслаждават на такава огромна благодат от Бог — с това малко ли се придобива? (Придобива се много.) Бог е единственият и неповторим Върховен владетел в света. Животът ти и всичко, което притежаваш, са в Божиите ръце, в ръцете на този Върховен владетел, сърцето ти се чувства мирно, стабилно и спокойно и няма нужда да се тревожиш за нищо. Независимо колко знания имаш за Бог или колко истини разбираш, можеш да бъдеш абсолютно сигурен в това в сърцето си. Всичко е в ръцете на Бог. Ако вярващите в Бог имат място за Него в сърцата си и разбират истината, злите духове не смеят да ги смущават, да им вредят или да се приближават до тях. Следователно за вярващите не е необходимо да се занимават с тези ненужни процеси. Това е такава огромна благодат — как можеш въпреки това да казваш, че не си придобил нищо от вярата си в Бог? Не ти ли липсва съвест? Без да се вглеждаме в нищо друго, самото твърдение за това, че човек не е придобил нищо, доказва пълната липса на съвест и доказва, че съвестта на човека е изцяло лоша. За останалото няма какво да се говори повече.

Бог дава свободно на хората истината и живота, като им предоставя Своите слова, без да иска нищо в замяна. Макар че те може да считат, че духовният им ръст е все още незрял, че не са разбрали много от истината и че не могат да изразят ясно малкото, което наистина разбират, само тези неща, които Бог им е дал, тази обич и любов — каква огромна благодат е това! Бог е дал на хората най-ценните неща. Хората са получили от Бог най-ценните неща в света. Независимо дали си го почувствал или не, Бог вече ги е дал на човека. За какво все още има да се оплакват хората? Заслужават ли те да получат тези неща? Подбраните от Бог хора са най-щастливите хора на света. Ти си подбран и избран от Бог. Ти си един от най-щастливите хора и най-големите късметлии на света. Как можеш да кажеш, че не си придобил нищо? Ти си станал един от най-щастливите хора и един от най-големите късметлии, защото Бог те е подбрал и избрал, и затова злите духове и мръсните демони не смеят да се доближат до теб. Някои хора питат: „Това означава ли, че моят статус и моята идентичност са станали достойни за уважение?“. Може ли да се каже това? Не може, защото всичко това се дължи на Божията любов и на Божиите действия. Хората са придобили толкова много! Само в този живот хората са придобили толкова много. Как изобщо са пригодни да получат всичко това? Някои хора, които вярват в Бог, изобщо не се стремят към истината и продължават да казват: „Какво съм придобил от многото години вяра в Бог?“. Не можеш ли сам да го изчислиш? В сърцето си знаеш дали разбираш истината, колко по-малко зло си извършил, а още повече си наясно на колко благодат си се наслаждавал. Ако в сърцето си си наясно по тези въпроси, не би говорил неща, които са толкова лишени от съвест. Някои хора също така казват: „Божият дом ми предоставя също храна, дрехи и подслон“. Не е ли това нещо много незначително в сравнение с Божията благодат и закрила? Струва ли си дори да се споменава? Онези обаче, които имат съвест, смятат, че макар да не си струва да се споменава, то все пак е част от Божията благодат. Божията благодат е неизмерима. Бог е дал толкова много на хората! Що се отнася до тези материални неща, от гледна точка на Бог, Той дори не ги брои.

Един от аспектите на действията на Бог е да закриля хората, а другият е да ги води по пътя на спасението, за да може да бъдат спасени. Хората са се наслаждавали на тази обич на Бог и на Неговата любов към тях и Бог ги е дарил с изобилна благодат! Освен това има нещо, което е най-важно: истината, която Бог е дарил на хората, а именно словата, които никой никога в човешката история, в нито една епоха, не е чувал или получавал. Независимо колко пъти Бог е създавал човечеството, Той никога не е вършил това дело или не е изричал тези слова. Всички мистерии, свързани с човечеството, това, което хората могат да понесат, да схванат и да разберат — Бог ви е казал всичко това. Могат ли тези мистерии, тези истини да бъдат измерени с някакво количество? Те не могат да бъдат измерени. Хората не могат да изчерпят насладата от тях в продължение на много животи. Защо казвам това? Защото тези Божии слова са основата за съществуването на хората и те могат да съществуват вечно. Ако ти наистина имаш достатъчно късмет да оцелееш и да живееш вечно, тогава тези слова и истини от Бог може да ти предоставят ресурс за вечни времена. Какво означава вечността? Означава да не си ограничен от времето, означава да си безграничен. Ако го тълкуваме буквално, това означава да нямаш край — да продължиш да живееш вечно, точно като Самия Бог. Тези слова и истини от Бог могат да съществуват до онова време. „Онова време“ е понятие и определение за време, изразено на човешки език, но всъщност то означава безкрайно. Кажи Ми, голяма ли е стойността на тези слова от Бог, или не е? Невероятно голяма е! Ако не се стремиш към тях, тогава ти губиш, ти си глупак. Но ако се стремиш към тях, тези слова имат за теб стойност, която далеч надхвърля само този живот. Тя се простира във вечността. Те винаги ще бъдат валидни и полезни за теб и ще имат стойност и значение завинаги, и вечно ще ти предоставят ресурс. Ако разбереш тези слова, ако ги получиш и живееш според тях, ще можеш да живееш вечно. Казано по-просто, ще живееш вечно, без да усетиш вкуса на смъртта. Не е ли това нещо, за което хората мечтаят? Ще минат безброй епохи, ще умрат безброй хора, но ти ще останеш жив. По какъв начин ще останеш жив? Именно чрез Божиите слова, чрез истината ще имаш пригодността да живееш по този начин. Какво ще правиш с този непрекъснат живот? Имаш Божието поръчение, Божието ръководство, а имаш и мисия. Каква е твоята мисия? Чрез това, че изживяваш Неговите слова, Бог иска да Го прославиш и да бъдеш Негово свидетелство. Това е стойността на Божиите слова. Стойността и значението на истината и словата, които хората чуват, с които влизат в контакт и с които преживяват в тази епоха, ще съществуват във вечността. Защо ще съществуват във вечността? Тези Божии слова не са теология, теория, лозунг или вид знание, а те са словата на живота. Щом получиш тези слова, щом живееш и оцеляваш според тях, Бог ще ти позволи да продължиш да живееш и няма да те остави да умреш. Това означава, че Той няма да те унищожи или да отнеме живота ти — Той ще ти позволи да продължиш да живееш. Не е ли това голяма благословия? (Да, така е.) Чрез тези слова Бог иска от теб да предвкусиш тази благословия в този живот и да я получиш в идния свят. Това е Божието обещание. Предвид огромното обещание, което Бог е дал на човечеството, много ли са получили хората? (Да.) Бог е дал такова голямо обещание на човечеството и го е направил достояние на всички. Той ти е разказал за него и ти е позволил да дойдеш и да го вземеш свободно. Не е необходимо да жертваш живота си или да предаваш цялото си имущество. Достатъчно е да се вслушваш в Божиите слова и да действаш според Божиите изисквания и Неговите желания, и ще можеш да получиш това обещание от Бог. Нима Бог не е дал много на човечеството? В момента ти си на път да получиш това обещание: макар че все още не си го получил напълно, малко ли си получил? Като погледнем обещанието, което Бог е дал на човечеството, хората са получили немалко. Те са придобили значително предимство. Не са загубили абсолютно нищо и не са претърпели никакви загуби. Само са инвестирали малко време и плътта им може би се е отрудила в известна степен. Може да са пожертвали семейното си щастие, личните си плътски предпочитания и желания, може да са се отказали от някои свои въжделения, интереси и мечти и т.н. В сравнение с разбирането на истината, с постигането на спасение и с получаването на Божието обещание обаче всички тези лични перспективи, цели и въжделения не си заслужава да бъдат споменавани, защото те могат да те отведат само в ада, а Бог няма да ти даде Своето обещание за тези неща. И обратното, когато хората инвестират ограничено време, цена, която са готови и способни да платят, в крайна сметка те разбират истината и схващат някои мистерии, някои принципи на собствените си постъпки, определени същности и произход на всички събития и неща и т.н., които не са били разбрани от човечеството от сътворението му от Бог. Още по-важното е, че те придобиват известни познания за Бог и са способни да се боят от Него. След като са получили всичко това, не си ли струва да платят такава цена? Какви оплаквания имат хората? Защо казват, че не придобиват нищо от това, че вярват в Бог? Съвестта им не е ли напълно прогнила? Придобил си толкова много, а все още не си доволен. Какво искаш още? Ще бъдеш ли доволен, ако те направят президент или милиардер? Ако Бог ти даде тези неща, тогава ти няма да Му принадлежиш. Бог не иска да придобива такива хора.

Хората винаги казват, че не са придобили нищо от вярата си в Бог, което показва, че нямат съвест, че не са способни да възприемат истината, че не се стремят към нея и че имат изключително низък характер. Такива хора нямат чисто разбиране за това какво върши Бог, какво изисква Бог от хората и какво е дарил Бог на хората, наред с други неща. В крайна сметка, когато се случи нещо, което ги прави малко неудовлетворени, огромният гняв, който са натрупали, моментално избухва: „Какво съм придобил от това, че вярвам в Бог? Плътта ми е страдала толкова много. Изпълнявах всеки дълг, който ми възлагаше църквата. Колкото и трудно или уморително да беше, никога не съм се оплаквал. Колкото и големи да бяха трудностите, никога не съм казал нищо. Никога не съм предявявал каквито и да било изисквания към Божия дом. Какво придобих от моята голяма любов и голяма преданост? Ако дори аз не придобия нищо, тогава за другите има още по-малка надежда, че ще придобият нещо!“. Подтекстът е: „Вие не сте предложили толкова, колкото аз, не сте платили цената, която аз платих. Ако дори аз не съм придобил нищо, какво можете да придобиете вие? Всички вие трябва да внимавате, не бъдете глупави!“. Нима на такива хора не им липсва съвест? Безсъвестният човек винаги говори глупости и думи от вироглавост. Той не може да възприеме нито една от всичките многобройни истини, изречени от Бог, или от всичките многобройни чисти и положителни неща и твърдения, а вместо това упорито се вкопчва в собствените си възгледи: „Аз понасям несгоди и плащам цена за Бог, така че Бог трябва да ме благослови и да ми позволи да придобия повече от другите. В противен случай, ще дам воля на негативността си, ще избухна, ще сипя ругатни! Каквото и да поискам, Бог трябва да ми го даде, а ако не го получа, значи Бог не е праведен и аз ще твърдя, че не съм придобил нищо — това е самата истина!“. Не му ли липсва човешка природа? Думите на човек, на когото му липсва човешка природа, със сигурност не могат да бъдат непоколебими, камо ли да са съобразени с истината. Малко прекалено е да се очаква това от тях. Думите, които човек изрича, трябва да бъдат основателни искания, основателни твърдения, а не изопачени аргументи. Те трябва да останат непоколебими, независимо кой ги чува или кой ги оценява. Думите и действията на хората с лоша човешка природа обаче не могат да останат непоколебими. Когато избухват в гняв и дават воля на оплакванията си, някои хора си мислят: „Защо казва, че нищо не е придобил? Възможно ли е Божият дом да го е ощетил по някакъв начин? Да не би някои от действията на Божия дом да не са в съгласие с принципите и да не могат да бъдат извадени наяве? Този човек по принцип изглежда доста способен да понася несгоди и да плаща цена, но днес избухна толкова яростно и каза, че не е придобил нищо. Изглежда, че наистина не е придобил нищо. Това не провокира ли един добре възпитан човек да се разгневи? Тогава по-добре да внимавам. Не бива да понасям такива несгоди и да плащам такава цена, както преди, когато изпълнявам дълга си!“. Ето как се влияят някои объркани хора, на които им липсва проницателност.

Ако хората, които често дават воля на негативността си, наистина имат възгледи или идеи, които да изразят, оставете ги първо да говорят и да разобличат своите възгледи. След като го направят, всички ще разберат: „Те считат, че цената, която са платили, не съответства на това, което са придобили. Считат, че не са придобили никакви ползи и че са претърпели загуби, затова желанието им се е изпарило. Оплакват се от Бог, надяват се да се спазарят с Бог, изискват милост и ползи!“. Може ли обикновеният човек да разпознае такъв човек, след като го чуе да говори по този начин? Щом всички са способни да го разпознаят, кажете на този човек: „Приключи ли с говоренето? Ако нямаш какво повече да кажеш, тогава млъкни, защото иначе ще станеш за смях. Ако твоята нечестива природа бъде разобличена пред всички и не бъде незабавно обуздана, това ще отприщи обществено възмущение. Когато всички те разобличат и отхвърлят, ще бъде твърде късно за съжаления“. Предупреди го по този начин и така ще си го ограничил. Или пък би могъл да му кажеш: „Ако считаш, че си загубил, не е задължително да вярваш в Бог. Ти считаш, че не си придобил нищо, но какво точно искаш да придобиеш? Ако искаш да направиш състояние и да станеш богат или да заемеш висок пост, тогава съжалявам, но това не са неща, които човек може да получи само защото ги иска. Това са неща, отредени от Бог. Явяването на Бог и Неговото дело за спасението на човека не са свързани с това да даде тези неща на хората. Иди там, където можеш да ги получиш. Божият дом не е светът, той не може да задоволи дяволите и сатаните. По-добре не искай такива неща от Божия дом, нито от братята и сестрите. Ако се осмелиш да поискаш тези неща от Бог, тогава ще накърниш Неговия нрав и ще предизвикаш Неговия гняв. Това е така, защото Бог е дарил хората с много благодат и с още повече истини, които да бъдат техен живот. Това, че ти не смяташ за ценно придобиването на истината, означава, че си глупав и невеж“. Всички го упрекват и го кастрят по този начин. Какво мислиш за тази практика? Или можеш да кажеш: „Божият дом не ти дължи нищо. Това, че си отдал всичко на Бог и че си изпълнявал дълга си, са все доброволни неща. Знаеш ли на колко много благодат от Бог си се наслаждавал, откакто си започнал да вярваш в Него и да изпълняваш дълга си? Ако изобщо имаш някаква съвест, не бива да казваш на Бог, че не си придобил нищо. Трябва да дойдеш пред Бог и да признаеш собствените си проблеми. Ако наистина вярваш, че Бог е истината, че всичко, което Бог върши, е истината и че Неговите слова са истината, тогава не бива да казваш това, не бива да се оплакваш. Сегашното ти отношение не е отношението, което трябва да има човек, който вярва в Бог, нито е отношението, което трябва да има човек, който търси истината. Опитваш се да се бунтуваш, да разискваш отново старите си проблеми с Бог! Опитваш се да се разделиш с Бог, да си уредиш окончателната сметка! Но нито Бог, нито Божият дом ти дължи нещо. Ако искаш да си уредиш сметките с Божия дом, тогава побързай и напусни Неговия дом. Не досаждай на Божия дом, защото в противен случай ще предизвикаш Неговия гняв и Той ще те порази. Това не би било чудесно последствие. Ако имаш някаква съвест или разум, трябва да се успокоиш, да се помолиш и да потърсиш, за да видиш дали има нещо нередно в гледната точка, която стои зад твоя стремеж да вярваш в Бог, и дали пътят, по който вървиш, е този, който Бог изисква от теб да извървиш. Ти имаш толкова много неразумни изисквания към Бог, толкова голямо негодувание. Това показва, че нещо се е объркало в твоя стремеж. Ти не си натрупал толкова дълбоко негодувание само за ден-два. Това се е трупало дълго време. Или може би си идвал пред Бог с погрешен възглед в ума си, откакто си започнал да вярваш в Него, и каквото и да ти е казал Той, ти си бил безчувствен, в резултат на което не изпитваш никакво разкаяние, нито че си длъжник. Може би именно това е довело нещата да са такива, каквито са днес. По-добре е да побързаш да се изповядаш и да се покаеш. Все още има време да се покаеш. Ако не го направиш и продължиш да вършиш зло и да даваш воля на негативността си, тогава ще станеш дявол, антихрист. Когато Божият дом те премахне, за теб вече няма да има никакъв шанс да бъдеш спасен — това, което е заклеймено от Божия дом, е заклеймено и от Бог. Отправяме ти това предупреждение предвид способността ти да понасяш несгоди и да плащаш цена през многото години, в които си вярвал в Бог. Даваме ти шанс. Ако настояваш на собствения си път и отказваш да чуеш съветите, а Божият дом реши да те премахне, тогава ти вече няма да бъдеш брат или сестра. Няма да има никаква надежда да бъдеш спасен. Когато дойде това време, ти наистина няма да си придобил нищо. Не изпитвай съжаление тогава. Това, което е най-съществено за теб сега, е да направиш обрат в мислите си, във възгледите си и в посоката на стремежа си. Повече не се стреми винаги да придобиеш нещо. Вслушвай се в Божиите слова. Виж колко от това, което Бог разобличава от покварения нрав на хората, можеш да осмислиш и да познаеш в себе си Разреши ли проблемите, които можеш да откриеш в себе си, тези, които можеш да видиш ясно? Осъзна ли своето бунтарство срещу Бог? Изкорени ли го? Най-големият проблем, с който се сблъскваш сега, е желанието ти винаги да уреждаш сметките си с Бог — какъв е този проблем? Не е ли това проблем, който трябва да бъде разрешен? Винаги вярваш в Бог с някакъв умисъл, с мисълта за сделка. Винаги си нетърпелив да придобиеш благословии, надяваш се да размениш усилията, себеотдаването и плътските страдания за благословиите на небесното царство — не е ли това логиката на един бандит? Защо не погледнеш какви хора Бог дарява с благословии, какви са Божиите изисквания към хората, какво е казал Бог на хората и какво трябва да постигнат те, за да получат Божиите обещания? Ако наистина вярваш в Бог и ако наистина искаш да бъдеш спасен, тогава не се опитвай винаги да придобиеш нещо от Бог. Трябва да погледнеш колко от Божиите слова си приложил на практика, дали си човек, който следва Божиите слова. Да следваш Божиите слова означава да практикуваш и да живееш според Божиите изисквания и според истините принципи, а не просто да страдаш малко физически и да платиш малка цена. Поквареният ти нрав не е изкоренен и зад всички цени, които плащаш, и зад всички несгоди, които понасяш, стоят намерения. Бог не одобрява това. Той не иска такава цена. Ако настояваш да си уредиш сметките с Бог, ако настояваш да спориш и да се караш с Бог, тогава ти накърняваш Божия нрав и Той ще те остави да си вървиш по пътя надолу към ада, за да бъдеш наказан. Това е възмездието за вършенето на зло. Ти си се наслаждавал на много благословии и благодат от Бог и Той ти е дал някакво специално материално отношение. Вече си получил това, което ти се полага — какво още искаш от Бог?“. Ако разговаряш с тези думи, дали настроението за оплакване на човек, който има малко съвест и разум, няма да се уталожи малко, като ги чуе? Дали тези думи са чисто възприемане, което е в съгласие с истината? (Да.) Ако човек има човешка природа и разум, той може да ги разбере и да ги приеме. Само онези, които нямат човешка природа, онези, които са без съвест и разум, биха си помислили, че тези думи се опитват да ги измамят, че те са високопарна реторика, недостойна за вяра, и че не са толкова осезаемо полезни, колкото видимата благодат или материалните благословии. Така че преди той да види тези осезаеми ползи, каквото и да кажеш, то е безполезно. Той няма да го приеме. Може да не се противопостави на това в лицето ти, но зад гърба ти все пак ще продължи да се съпротивлява в сърцето си, от време на време ще дава воля на негативността си, ще изтъква собствения си принос, ще изброява несгодите, които е изтърпял, както и това как се отнася Божият дом към него, как той понася Божия дом — той винаги пази тези неща в сърцето си. Каквото и да му се случи, щом не получи желаното, зверството му се отприщва, той избухва в ярост, разобличава позорното си поведение и дава воля на негативността си. Трябва ли все пак да се опитате да убеждавате такъв човек? Ако след просто настояване той продължава да проявява същия характер, старите му проблеми се връщат и дяволщината му отново избухва, какво трябва да се направи? Тогава е време да му наложите ограничения. Не му оставяйте възможност да се покае. Той е безнадежден случай. Той е глупав, упорит нещастник. В какъв смисъл е „глупав, упорит нещастник“? В смисъл, че не приема чистия път и не приема положителните неща. Вместо това възприема изопачени аргументи, ереси и заблуди, като се вкопчва в собствените си възгледи за придобиване на материални ползи, извличане на предимства и избягване на загуби. Независимо по какъв начин Божият дом разговаря за истината, той винаги казва: „Това са все хубаво звучащи думи. Кой не може да каже няколко хубави думи? Ако беше изгубил, нямаше да казваш това“. Той упорито се вкопчва в тези възгледи и когато се случи нещо неприятно или претърпи загуба, счита, че не е придобил нищо от това, че е вярвал в Бог, и отново дава воля на негативността си. Трябва ли все пак да му се даде шанс? Вече няма да има шанс. Ако не изпълнява добре дълга си, а вместо това смущава другите, веднага го спрете и го ограничете. Не му позволявайте да говори свободно. Ако продължава да разпространява негативност и да смущава другите, не проявявайте повече любезност към него. Бързо го премахнете. Това не е проявяване на нелюбов, нали? (Да, така е.) Истината му е била поднесена на тепсия в общението, но той не може да я приеме, независимо от начина, по който е разговаряно за нея — какво показва това? На пръв поглед този човек изглежда неверник, но в същността си той е дявол. Той е дошъл в Божия дом, за да поиска благодат и благословии от Бог, за да придобие ползи, и няма да се успокои, докато не ги придобие. Ако не е придобил никакви ползи, след като е вярвал известно време, сатанинският му нрав ще избухне. Той ще излива недоволството си срещу Бог, ще върши зло и ще причинява смущения. Това е дявол. Малкото страдания и себеотдаване, които е предприел, в основата си не са практикуване на Божиите слова. Те са единствено с цел сключване на сделка, придобиване на ползи и благословии за себе си. Когато нещо сполети онези, които винаги искат да придобият нещо от вярата си в Бог, те са негативни и слаби и винаги казват: „Нищо не придобих от вярата си в Бог“. Тогава те се отказват и започват да действат безразсъдно, търсят отмъщение и често дават воля на негативността си, за да излеят емоциите си на недоволство. Вече сме разговаряли за това как да се отнасяме към такива хора: с тях трябва да се справяме според принципите. Ако могат да приемат истината и да гарантират, че няма да причиняват повече смущения в бъдеще, може да им се даде още един шанс да останат в църквата. Ако винаги искат да смущават и да вредят на делото и живота на църквата, тогава ги изчистете. Това се прави, за да се защити делото на църквата и да се гарантира, че Божиите избраници могат да живеят необезпокояван църковен живот. Това решение се взема и този метод се възприема въз основа на този принцип. Той е уместен.

Кой друг в църковния живот е склонен да дава воля на негативността си? Някои хора изпълняват дълга си без резултат и винаги се подхлъзват. Те не се самоанализират, а винаги считат, че Бог не е праведен или справедлив, че Бог винаги се отнася благосклонно към другите, но не и към тях, че Бог гледа отвисоко на тях и никога не ги просветлява, и затова никога няма резултат от изпълнението на дълга им и те никога не са способни да постигнат целта си да изпъкнат и да бъдат уважавани. В сърцата си те започват да таят оплаквания срещу Бог, в резултат на което в тях се пораждат завист, отвращение и омраза към онези, които изпълняват дълга си предано. Каква човешка природа имат такива хора? Не са ли те дребнави? И освен това не се ли провалят в това да разберат как да се стремят към истината във вярата си в Бог? Те не разбират какво е това да вярваш в Бог. Мислят, че да вярваш в Бог и да изпълняваш дълга си е като да се явяваш на изпити в университета като студент и винаги да трябва да сравняваш оценки и класирания. Затова придават голямо значение на тези неща. Не е ли такова тяхното състояние? Преди всичко, от гледна точка на разбирането на истината, имат ли такива хора духовно разбиране? Нямат и не разбират какво е да вярваш в Бог и да се стремиш към истината. От една страна, те отдават голямо значение на класирането си сред другите. От друга страна, те винаги използват метод на оценяване, за да оценят колко добре другите изпълняват дълга си и колко добре се справят самите те, все едно оценяват ученици в училище, като измерват вярата на хората в Бог и изпълнението на дълга им с този метод. Няма ли нещо погрешно в това? Освен това, не е ли погрешен начинът, по който те полагат усилия, за да изпълняват дълга си? Не изпълняват ли дълга си чрез усилията на ученето и полагането на изпити? (Да, така е.) Защо казваме това? Дали такива хора разбират как да търсят принципите, когато вярват в Бог и изпълняват дълга си? Способни ли са да търсят принципите? От една страна, те не знаят как да търсят принципите. Как хората трябва да четат Божиите слова, как да разговарят за истината и как правилно да изпълняват дълга си — те не разбират тези въпроси, нито се интересуват от тях. Знаят само, че трябва да намерят принципите и да действат според тях, но им липсва разбиране по отношение на това какво предвиждат принципите, какво изисква Бог или как другите действат според принципите. Те просто не го разбират. А от друга страна, способни ли са да оценяват изпълнението на определен дълг въз основа на Божиите критерии, за да преценят дали изпълнението на дълга на другите хора е съгласно критериите и принципите, които Той изисква от хората при изпълнението на дълга им? Могат ли да те разберат тези въпроси от Божиите слова и от общението на братята и сестрите? Преди всичко, те не разбират Божиите слова, нито разбират въпросите за изпълнението на дълга. След като започнат да вярват в Бог и да изпълняват дълга си, те разсъждават: „Когато бях в училище, открих едно правило: стига да си готов да работиш усърдно и да учиш повече, можеш да постигнеш високи резултати. Затова аз ще правя същото и във вярата си в бог. Ще чета повече божиите слова и ще се моля повече. Докато другите разговарят или се хранят, аз ще уча химни и ще запомням божиите слова. С такива усилия бог със сигурност ще ме благослови, предвид моето усърдие, старание и трудолюбие, и изпълнението на дълга ми определено ще бъде плодотворно. Със сигурност ще получа висока оценка спрямо другите и ще ме ценят и повишат“. И все пак, въпреки че правят това, те все още не могат да постигнат желанията си: „Защо все още съм по-малко ефективен от другите при изпълнението на дълга си? Как някога ще бъда повишен или използван за важни задачи? Нима това не означава, че нямам никаква надежда? Роден съм конкурентоспособен, не желая да изоставам от другите. Такъв бях в училище и все още съм такъв във вярата си в бог. Решен съм да надмина всеки, който ме превъзхожда. Няма да се успокоя, докато не го направя!“. Те вярват, че с правилния метод и подход — като просто полагат усилия за усилено учене, за да наблегнат на четенето на повече Божии слова и ученето на повече химни, като не се занимават с празни разговори, като не се съсредоточават върху облеклото си, като спят по-малко и се наслаждават по-малко, като подчиняват тялото си и не се отдават на плътски удобства — ще са способни да получат Божиите благословии и със сигурност ще постигнат резултати в изпълнението на дълга си. Нещата обаче винаги се развиват по различен начин от този, който очакват: „Защо все още винаги допускам грешки при изпълнението на дълга си и защо все още не мога да го изпълнявам толкова добре, колкото другите? Другите вършат нещата бързо и добре, а водачът винаги ги хвали и уважава. Понесъл съм толкова много страдания и несгоди. Защо все още не постигам резултати?“. Докато разсъждават върху това, те най-накрая правят важно откритие: „Оказва се, че бог е неправеден. Толкова дълго съм вярвал в бог, а едва сега го виждам! Бог е милостив към когото си поиска. Тогава защо не иска да бъде милостив към мен? Дали защото съм глупав, защото ласкателството и красноречието не са по силите ми, защото не съм съобразителен? Или защото изглеждам твърде обикновен и не съм много образован? Бог е този, който ме разкрива, нали? Прочетох толкова много божии слова — защо бог не е милостив към мен, а вместо това ме разкрива“. Когато мислят за това, те стават негативни: „Не искам повече да изпълнявам дълга си. Бог не ме е благословил, докато съм изпълнявал дълга си, и съм чел повече от божиите слова, но той не ме е просветил. В божиите слова се казва, че бог е милостив към когото си поиска и проявява милост към когото си поиска. Аз не съм от тези, към които бог проявява милост или към които е милостив. Защо трябва да изтърпявам това мъчение?“. Колкото повече мислят, толкова по-негативни стават и толкова по-малко чувстват, че имат път напред. Задушават се от собствените си оплаквания и повече не искат да изпълняват дълга си. А когато изпълняват дълга си, просто отбиват номера. Колкото и другите да разговарят за принципите, това не достига до тях. В тях няма никаква реакция. Когато са в такова състояние, имат ли някакво навлизане в живота? Имат ли някаква преданост към изпълнението на дълга си? Вече не, а и малкото усилия и старание, които някога са имали, също са изчезнали. И така, какво е останало в сърцата им? „Просто ще правя планове в движение и ще приемам нещата такива, каквито са. Всеки момент бог може да ме разкрие и да ме отстрани и да се откаже от мен. Когато дойде денят, в който няма да ми е позволено да изпълнявам дълга си, няма да го правя. Знам, че не съм достатъчно добър. Бог може все още да не ме е отстранил, но знам, че не ме харесва. Въпрос на време е да бъда отстранен“. Тези мисли и възгледи възникват в сърцата им, а когато общуват с другите, понякога се изплъзват забележки от рода на: „Всички вие продължавайте да вярвате искрено. Вашата вяра и изпълнението на дълга ви със сигурност ще бъдат благословени от бог. Аз съм безнадежден. Аз съм в края на пътя си. Колкото и да съм усърден и трудолюбив, няма полза. Ако бог не харесва някого, каквито и усилия да полага този човек, не са му от полза. Изпълнявам дълга си, като полагам усилия според способностите си. Ако усилията ми няма за какво да бъдат използвани, няма какво да се направи по въпроса. Може ли бог да принуди хората да правят нещо, което не е по силите им? Бог не може да принуди рибата да живее на сушата!“. Какво се има предвид с това? Подтекстът е: „Аз просто съм такъв. Без значение как бог се отнася с мен, това ще бъде моето отношение“. Кажете Ми, защо човек с такова отношение и намерение въпреки това иска да получи Божиите благословии? Може ли това състояние и това отношение, които е развил, да повлияят на другите? Те лесно могат да окажат негативно и пагубно влияние и да доведат другите до негативност и слабост. Не е ли това подвеждане и нанасяне на вреда на другите? Хората с такава степен на негативност принадлежат към категорията на дяволите, нали? Дяволите никога не обичат истината.

Някои хора не дават воля на негативността си в дълги разговори, а просто изричат няколко фрази: „Всички вие сте по-добри от мен. Всички вие сте много благословени. Аз съм безнадежден. Колкото и да се опитвам, е безполезно. Нямам никаква надежда да получа Божиите благословии“. Макар че думите им са прости и изглеждат безпроблемни, те звучат така, сякаш се изследват, сякаш се разнищват и сякаш приемат факти като собствените си лоши заложби и недостатъци, но в действителност те дават воля на някаква невидима негативност. Тези думи носят сарказъм и подигравка, както и съпротива, и разбира се, още повече носят недоволство от Бог, заедно с негативно и потиснато настроение. Тези негативни думи може да са малко, но това настроение, подобно на заразна болест, може да засегне другите. Макар че не казват изрично: „Не желая повече да изпълнявам дълга си, нямам надежда за спасение, а всички вие също сте в опасност“, те изпращат сигнал, който кара хората да считат, че ако този човек, въпреки усилията си, няма надежда за спасение, то вероятността да имат надежда онези, които не се стараят, е още по-малка. Като предават този сигнал, те казват на всички: „Надеждата е важна. Ако Бог не ти дава надежда, ако Бог не те благословя, тогава колкото и усилия да полагаш, всичко е напразно“. След като повечето хора приемат този сигнал, вярата им в Бог няма как да не отслабне дълбоко в тях, а предаността и искреността, които трябва да проявяват, когато изпълняват дълга си, силно намаляват. Макар да дават воля на тази негативност без ясното намерение да подведат хората или да ги привлекат на своя страна, това негативно настроение бързо засяга другите и ги кара да се чувстват в криза и да считат, че усилията им лесно отиват на вятъра. Това кара хората да живеят в рамките на своите чувства, да използват чувствата си, за да правят предположения за Бог, и да анализират и проучват внимателно отношението и искреността на Бог към хората въз основа на повърхностни признаци. Когато това негативно настроение се предаде на другите, те няма как да не се отдалечат от Бог, да не Го разберат погрешно и да се усъмнят в казаното от Бог, като вече не вярват в словата Му. В същото време те вече нямат искреност по отношение на дълга си, не желаят да плащат цена и не желаят да имат никаква преданост. Такова е въздействието на тези негативни забележки върху хората. Какво е последствието от това въздействие? След като чуят тези думи, хората не придобиват поучение, а още по-малко постигат себепознание, не откриват недостатъците си или не стават способни да практикуват истината и да изпълняват дълга си според принципите — те не придобиват нито един от тези положителни резултати. Това въздействие вместо това кара хората да стават все по-негативни, да мислят за отказване от стремежа към истината и повече да нямат решимост да изпълняват дълга си. Защо са загубили вяра? (Те считат, че нямат надежда за спасение.) Точно така, ти си приел това послание и считаш, че нямаш надежда за спасение, затова не желаеш да полагаш усилия, за да изпълняваш дълга си. Това поведение показва, че не се стремиш искрено към истината, а винаги преценяваш дали Бог е доволен от теб, дали имаш надежда за спасение и дали Бог одобрява изпълнението на дълга ти въз основа на чувства, настроения и догадки. Когато хората преценяват тези неща въз основа на догадки, те нямат голяма мотивация да практикуват истината. Защо това е така? Могат ли хората да преценяват точно Бог, когато Го преценяват въз основа на догадки? Могат ли хората да правят точно догадки за всяка Божия мисъл и идея? (Не.) Умовете на хората са пълни с измамност, сделки, философии за светските отношения, с логиката на Сатана и т.н. Какви са последствията от това, че хората правят догадки за Бог въз основа на тези неща? Това води до усъмняване в Бог, до отдалечаване от Бог и дори до пълна загуба на вяра в Бог. Когато човек напълно изгуби вяра в Бог, в сърцето му неминуемо ще се появи голяма въпросителна за това дали Бог съществува. В този момент времето му на вярващ в Бог ще приключи — той е напълно съсипан. Освен това правилно ли е хората да правят догадки за Бог? Това ли е отношението, което едно сътворено същество трябва да има към Създателя? Очевидно не. Хората не бива да правят догадки за Бог, нито да разсъждават за Божието мислене или за мислите Му за хората. Това само по себе си е погрешно. Хората са заели неправилна гледна точка и позиция.

Хората не бива да се отнасят към Бог с догадки, предположения, съмнение или подозрение, нито да Го преценяват въз основа на човешки мисли и възгледи, философии за светските отношения или академични знания. И така, как трябва да се отнасят хората към Бог? Първо, те трябва да вярват, че Бог е истината. Изискванията на Бог към хората, Неговите намерения към тях, любовта и омразата Му към хората, както и Неговите подредби, мисли и идеи за различните типове хора и т.н. не изискват твоите разсъждения. Тези въпроси имат ясни обяснения и ясни значения в Божиите слова. Ти трябва само да вярваш, да търсиш и след това да практикуваш според Божиите слова — толкова е просто. Бог не иска от теб да преценяваш въз основа на чувства какво възнамерява да направи с теб или как гледа на теб. И така, ти смяташ, че нямаш надежда за спасение — това чувство ли е, или е факт? Дали в Божиите слова се казва това? (Не.) Тогава какво казват Божиите слова? Бог казва на хората как да търсят истината за решения и да намерят пътя за практикуване на истината, когато се сблъскат с някакъв проблем или разкрият покварен нрав. Това потвърждава едно нещо: вярно е, че Бог иска да спаси хората и да преобрази техния покварен нрав. Бог не те мами и това не са празни приказки. Ти мислиш, че нямаш надежда за спасение, но това е само временно настроение, чувство, което се поражда в определена среда. Твоите чувства не представляват Божиите желания или намерения, а още по-малко Неговите мисли, но те не представляват и истината. Следователно, ако живееш според това чувство, ако правиш догадки за Бог въз основа на това чувство, като го използваш, за да замениш Божиите желания, тогава си в голяма грешка и си попаднал в капана на Сатана. Какво трябва да направи човек в тази ситуация? Не разчитайте на чувствата. Някои хора казват: „Ако не бива да разчитаме на чувствата, на какво трябва да разчитаме?“. Да се осланяш на всяко твое нещо е безполезно. Човешките чувства не представляват истината. Кой знае как се е породило твоето чувство, откъде наистина е дошло — ако е породено от това, че си бил подведен от Сатана, тогава това е проблемно. Във всеки случай, независимо как се е появило чувството, то не представлява истината. Колкото по-силни са чувствата и интуицията на човека, толкова повече той трябва да търси истината, да дойде пред Бог и да се самоанализира. Човешките чувства и фактите и истината са две различни неща. Могат ли чувствата да ти предоставят истината? Могат ли да те изведат на път за практикуване? Не могат. Само Божиите слова, само истината могат да те изведат на път на практикуване, да ти донесат обрат и да ти открият изход. Следователно това, което трябва да практикуваш, не е да търсиш собствените си чувства — твоите чувства не са важни. Това, което трябва да направиш, е да дойдеш пред Бог, за да потърсиш истината, да разбереш Божиите намерения чрез Неговите слова. Колкото повече разчиташ на чувствата, толкова повече се оказваш без път напред, толкова по-дълбоко изпадаш в негативност и толкова повече вярваш, че Бог е несправедлив, че не те е благословил. Обратното, ако загърбиш тези чувства, за да потърсиш истините принципи, за да видиш кои действия в процеса на изпълнение на дълга ти са нарушили истините принципи, кои действия са извършени според твоята воля и са напълно несвързани с истините принципи, тогава в процеса на търсене ще откриеш, че имаш твърде много собствена воля, твърде много фантазии. Само с прилагането на тази частица искреност ще разкриеш много проблеми: „Аз съм твърде непокорен, твърде своенравен, твърде надменен! Не става въпрос за това, че нямам надежда за спасение. Чувствата ми са неточни. Въпросът е в това, че не приех на сериозно Божиите слова и че не практикувах според истините принципи. Винаги се оплаквам, че Бог не ме благославя, че не ме напътства и че е пристрастен, но всъщност не бях осъзнал, че съм нехаен, своенравен и безразсъден в изпълнението на дълга си — това е моята вина. Сега осъзнах, че Бог не проявява пристрастие. Когато хората не търсят истината или не идват пред Бог, Той вече е добър към тях с това, като не отменя пригодността им да изпълняват даден дълг. Бог вече е много снизходителен в това отношение. Въпреки това аз все още се чувствах изпълнен с оплаквания, дори се карах на Бог и спорех с Него. Преди си мислех, че съм доста добър, но сега виждам, че това изобщо не е така. Каквото и да правех, то не се основаваше на принципи. Това, че Бог не ме дисциплинира, беше Неговата благодат — Той призна малкия ми духовен ръст!“. Чрез такова търсене ще разберете някои истини и ще можете да поемете инициативата да практикувате активно според истините принципи. Малко по малко ще почувствате, че имате някои принципи в постъпките си и в изпълнението на дълга си. В този момент няма ли да се почувствате много по-спокойни пред съвестта си? „Преди считах, че нямам никаква надежда за спасение, но защо сега това чувство, това осъзнаване, става все по-слабо? Как стана така, че това състояние се промени? Преди си мислех, че нямам никаква надежда. Не беше ли това само негативност, съпротива и борба срещу Бог? Бях твърде непокорен!“. След като се покориш, несъзнателно в процеса на изпълнение на дълга си ще започнеш да разбираш някои принципи и вече няма да се сравняваш с другите. Ще се съсредоточиш само върху това как да избегнеш нехайството и как да изпълняваш дълга си според принципите. Вече няма да считаш несъзнателно, че не можеш да бъдеш спасен, и вече няма да си в капана на това негативно състояние. Ще изпълняваш дълга си според принципите и ще считаш, че връзката ти с Бог е станала нормална. Когато имаш това чувство, ще си помислиш: „Бог не ме е изоставил. Мога да почувствам Божието присъствие и мога да почувствам Божието напътствие и благословии, когато търся Бог, докато изпълнявам дълга си. Най-накрая почувствах, че Бог благославя другите, че благославя и мен и че Бог не проявява пристрастие. Изглежда, че все още имам надежда за спасение. Оказва се, че пътят, по който съм вървял преди, е бил погрешен. Винаги съм отбивал номера и съм извършвал безразсъдни простъпки при изпълнението на дълга си, и дори съм си мислел, че съм добре, щом живея в собствения си малък свят и се възхищавам на себе си. Сега виждам, че това е било голяма грешка! Да живея изцяло в състояние на шумно протестиране и съпротива срещу Бог — нищо чудно, че не получих Божието просветление. Как бих могъл да получа Божието просветление, ако не действам според принципите?“. Виждаш ли, това са два напълно различни начина на практикуване, два напълно различни начина на справяне със собствените идеи, които в крайна сметка водят до различни резултати.

При вярата си в Бог хората не могат да живеят според чувствата си. Чувствата на хората са просто мимолетни настроения — имат ли те нещо общо с техния изход? С фактите? (Не.) Когато хората се отдалечат от Бог, когато живеят в душевно състояние, в което разбират Бог погрешно или Му се съпротивляват, борят се и протестират шумно срещу Него, те изобщо не са под Божията грижа и закрила и вече нямат място за Бог в сърцата си. Когато хората са в подобно състояние, няма как да не живеят според собствените си чувства. Някоя незначителна мисъл може така да ги разтревожи, че да не могат да се хранят или да спят, нечия случайна забележка може да ги потопи в догадки и недоумение и дори един кошмар може да ги направи негативни и да ги накара да разбират Бог погрешно. След като се създаде такъв порочен кръг, хората решават, че всичко е свършено, че са загубили всякаква надежда за спасение, че Бог ги е изоставил и че Бог няма да ги спаси. Колкото повече мислят така и колкото повече изпитват подобни чувства, толкова повече потъват в негативизъм. Истинската причина, поради която хората се чувстват така, е, че не търсят истината и не практикуват според истините принципи. Когато нещо им се случи, хората не търсят истината, не практикуват истината и винаги вървят по своя път, като живеят сред собствената си дребнава хитрост. Те прекарват всеки ден в сравняване с другите и в съревнование с тях, завиждат на всеки, за когото смятат, че ги превъзхожда, и го мразят, и се подиграват и се присмиват на всеки, когото смятат за по-низш от тях, живеят с нрава на Сатана, не постъпват според истините принципи и отказват да приемат съвета на когото и да е. В крайна сметка това ги кара да развиват всякакви заблуди, предположения и преценки и им причинява постоянно безпокойство. А не го ли заслужават? Такива горчиви плодове могат да бъдат добити само от тях самите и наистина си го заслужават. Каква е причината за всичко това? Причината е, че хората не търсят истината, прекалено са надменни и самоправедни, винаги действат според собствените си идеи, все се изтъкват и сравняват с другите, все се опитват да се отличат, винаги отправят неразумни искания към Бог и т.н. Всички тези неща карат хората постепенно да се отдалечават от Бог, да Му се противопоставят, да се съпротивляват срещу Него и да нарушават на истината. В крайна сметка те се потапят в мрак и негативност. А в такива моменти хората нямат истинско разбиране за собственото си непокорство и противопоставяне, а още по-невъзможно е да подходят към тези неща с правилно отношение. Вместо това те се оплакват от Бог, разбират Го погрешно и правят предположения за Него. Когато това се случи, хората най-накрая осъзнават, че покварата им е много дълбока и че са твърде проблемни, затова решават, че са от типа, който се противопоставя на Бог, и няма как да не се потопят в негативност. Те са неспособни да се измъкнат. Те вярват в следното: „Бог ме отритва, Бог не ме иска. Твърде съм непокорен и си го заслужавам. Определено Бог вече няма да ме спаси“. Те смятат, че това са все факти. Определят догадките в сърцата си като факти. Решават, че съкровените им предположения са действителност. Който и да разговаря с тях за истината, е безполезно, те не я приемат. Мислят си: „Каква е ползата да вярвам в Бог, щом няма да ме благослови и няма да ме спаси?“. Способни ли са хората още да вярват в Бог, когато пътят на вярата им е стигнал до този етап? Не. Защо вече не могат да продължат? Има един факт. Когато негативизмът на хората достигне определена степен, в която сърцата им са изпълнени със съпротива и оплаквания, а те искат веднъж завинаги да прекъснат връзката си с Бог, то това вече не е нещо толкова просто като това да не се боят от Бог, да не са покорни към Бог и това да не обичат истината и да не приемат истината. А какво е вместо това? В сърцата си те активно избират да се откажат от вярата си в Бог. Смятат, че е срамно пасивно да чакат да бъдат отстранени, че е по-достойно сами да се откажат, и затова поемат инициативата сами да се лишат от шанса си и да сложат край на нещата. Те заклеймяват вярата в Бог като нещо лошо, укоряват истината, че е неспособна да промени хората, и заклеймяват Бог като неправеден и се оплакват, че не ги е спасил: „Толкова съм усърден, търпя много повече несгоди от другите и плащам много по-висока цена от всички останали, изпълнявам дълга си искрено, но въпреки това Бог не ме благослови. Сега ясно виждам, че Бог не ме харесва, че Бог не се отнася еднакво към хората“. Те имат наглостта да превърнат съмненията си за Бог в заклеймяването Му и в богохулство. Могат ли да продължат по пътя на вярата в Бог, когато този факт се установи? Тъй като се бунтуват срещу Бог и Му се противопоставят, не приемат истината и изобщо не се самоанализират, те са съсипани. Не е ли неразумно някой да изостави Бог по собствена инициатива, а след това да се оплаква, че Бог не го благославя и не му показва милост? Всеки сам избира пътя си и сам върви по него, никой не може да го направи вместо него. Ти си този, който е избрал задънена улица, ти си този, който е изоставил Бог и който Го е отхвърлил. От началото до края Бог никога не е казвал, че не те иска, че се е отказал от теб или че отказва да те спаси. Ти си този, който е ограничил Бог въз основа на своите предположения. Ако вярваше истински в Бог и продължаваше да вярваш в Бог, дори ако Той не те искаше, и ако въпреки това би продължил да вярваш в Бог, да четеш словата Му, да приемаш истината и да изпълняваш дълга си нормално, дори Той да те мразеше, кой би могъл да те ограничи или да те спре? Нима всичко не зависи от твоя собствен избор и стремеж? На теб самия ти липсва вяра, но въпреки това се обръщаш, за да се оплакваш от Бог. Това е неразумно. Ти не поддържаш връзката си с Бог и настояваш да я унищожиш. Щом има разрив, може ли тя да бъде възстановена? Счупеното огледало трудно се възстановява, а дори да се възстанови, пукнатината ще остане. Сега, след като връзката се е разпаднала, тя никога не може да бъде възстановена в първоначалното си състояние. Така че, независимо от това с каква среда се сблъскват в хода на вярата си в Бог, хората трябва да се научат да се покоряват и да търсят истината — само тогава могат да останат непоколебими. Ако искаш да следваш Бог до края на пътя, от решаващо значение е да се стремиш към истината. Независимо дали при изпълнението на дълга си, или при изпълнението на каквото и да било друго, разбирането на истините принципи и тяхното практикуване и прилагане е от съществено значение, защото именно чрез процеса на разбиране на истината и практикуването в съответствие с истините принципи опознаваш Бог, разбираш Бог и Го възприемаш, схващаш Божиите намерения и постигаш съответствие с Него, придобиваш възприемане и приемане на Божията същност. Ако не прилагаш истините принципи на практика, а просто действаш или изпълняваш дълга си според собствената си воля, никога няма да влезеш в съприкосновение с истината. Какво означава никога да не влезеш в съприкосновение с истината? Това означава, че никога няма да влезеш в съприкосновение с Божието отношение към всичко, с Неговите изисквания или мисли. А още по-малко вероятно е да влезеш в съприкосновение с Божия нрав и с Божията същност, разкрити в Неговото дело. Ако не успееш да влезеш в съприкосновение с тези факти от Божието дело, твоето възприемане на Бог завинаги ще бъде ограничено до човешките фантазии и представи. То ще остане в сферата на фантазиите и представите и никога няма да е съобразено със същността и истинския нрав на Бог. По този начин няма да си способен да постигнеш истинско възприемане на Бог.

В процеса на изпълнение на дълга си хората често преживяват негативни и бунтовни състояния. Ако могат да потърсят истината и да използват истините принципи, за да се заемат с тези проблеми и да ги разрешат, негативните им емоции няма да се превърнат в оплаквания, съпротива, предизвикателно отношение, шумни протести или дори богохулство. Ако обаче се справят с тези неща, като разчитат единствено на собствената си дребнава хитрост, на човешко самовъздържане, на човешки усилия, на старание, на дисциплиниране на телата и на други подобни подходи, то рано или късно тези човешки фантазии, преценки и догадки ще се превърнат в оплаквания, предизвикателно отношение, съпротива, шумни протести и дори в богохулство. Когато хората попаднат в капана на такива негативни емоции, те са склонни да проявяват неподчинение, недоволство и оплаквания срещу Бог, наред с други подобни чувства или мисли. Когато с течение на времето тези мисли се натрупат у хората и те все още не търсят истината или не я използват, за да ги изкоренят, тяхното неподчинение, недоволство и оплакванията им ще се превърнат в предизвикателно отношение. Ще започнат да проявяват бунтовно поведение, като например да изпълняват дълга си нехайно или умишлено да смущават и саботират църковното дело, наред с други негативни модели на поведение, за да изразят своето неподчинение и недоволство и така да постигнат целта си да предизвикат Бог. Някои хора разрушават и смущават изпълнението на дълга на други хора. Смисълът на техните действия е: „Ако аз не мога да изпълнявам дълга си или ако бог не ме благослови в дълга ми, ще се погрижа никой от вас да не може да изпълни дълга си добре!“, след което започват да причиняват смущения. Някои хора правят това чрез думи, а други използват някои действия. Какви неща биха могли да направят онези, които смущават другите хора с действията си? Например може умишлено да изтрият файлове от компютъра на някой друг, за да повлияят на резултатите от изпълнението на дълга му, или умишлено да смущават онлайн събиранията. Това са дяволи и сатани, които смущават хората. Хората не разбират: „Как може човек на тази възраст да върши такива гадости? В крайна сметка той не е тийнейджър, как може все още да прави такива номера?“. Всъщност хора на тридесет, четиридесет, петдесет или шестдесет години също могат да вършат такива неща. Тези различни модели на поведение са невъобразими. Това не са действия на хора със съвест и разум, а на дяволи и сатани. Когато такъв човек види, че другите не са засегнати и че целите му не са постигнати, той дава воля на негативността си и причинява смущения в присъствието на много хора или по време на събирания. Когато започне да излива недоволството си чрез действия, тогава ситуацията става трудно контролируема. Много е трудно той да бъде обуздан, а ако ситуацията продължи да се развива, може само да ескалира и да придобие още по-сериозно естество. Той не само причинява смущения с действията си, но прилага и различни средства и методи, като използва агресивен и осъдителен език, за да смущава другите, докато изпълняват дълга си. Независимо дали постига целите си, след това се съпротивлява на Бог в сърцето си. Не чете Божиите слова, не учи химни и отказва да чете каквито и да било книги, свързани с Божиите слова или с истината. Какво прави вкъщи? Чете романи, гледа телевизионни сериали, заучава готварски техники, изучава гримиране и фризьорство… По време на събиранията не разговаря за разбирането си за Божиите слова, нито за това как да изкорени покварения си нрав и разкриванията на поквара. Когато другите разговарят, той умишлено превзема разговора, прекъсва говорещия и, умишлено измества темата и т.н., като винаги казва неща, които злепоставят и смущават. Защо действа по този начин? Причината се крие в убеждението му, че няма надежда за спасение, което го кара да се предаде и да започне да действа безразсъдно. Гледа да намери няколко другари, преди да бъде премахнат или отлъчен от църквата — ако не може да бъде благословен, ще се погрижи и за другите да не е възможно. Защо мисли по този начин? Той вярва, че Богът, в когото вярва, не е като богът, който първоначално си е представял, че Той не обича хората толкова, колкото той си е представял, че не е и толкова праведен и със сигурност не е толкова искрено привързан към хората, колкото този човек си е представял. Бог обича другите, но не и него. Бог спасява другите, но не и него. Сега, когато не вижда никаква надежда за себе си и смята, че не може да бъде спасен, той се предава и започва да действа безразсъдно. Но това не е всичко. Той иска и другите да видят, че след като няма надежда за него, няма надежда и за тях, и е удовлетворен едва когато накара всички да се откажат от вярата си в Бог и да се оттеглят от своята вяра. Целта, поради която прави това, е следната: „Ако аз не мога да получа благословиите на небесното царство, по-добре не си и мечтайте да ги придобиете!“. Що за нещастник е този човек? Не е ли дявол? Той е дявол, запътил се към ада, който забранява и на другите да вярват в Бог и да навлязат в небесното царство. Той върви с бързи крачки право към задънена улица! Никой, който има малко съвест и донякъде богобоязливо сърце, не бива да постъпва по този начин. Ако наистина извърши голямо зло и бъде разкрит, и това го накара да счита, че за него вече няма надежда, той все пак ще трябва да се стреми да помогне на другите да успеят, като им позволи искрено да вярват в Бог и да не следват примера му. Той може да каже: „Аз съм твърде слаб, плътските ми желания са силни и съм твърде влюбен в света. Това е по моя собствена вина, заслужил съм си го! Вие продължавайте да бъдете искрено вярващи, не се влияйте от мен. По време на събиранията аз ще стоя на пост и ако полицията на големия червен змей влезе в селото, ще ви предупредя“. Всеки, който има частица човешка природа, би трябвало да направи поне толкова и не бива да смущава стремежа на другите към истината. Но онези, които нямат човешка природа, когато нещата не се случат според желанията им или когато виждат, че братята и сестрите ги гледат отвисоко и странят от тях, считат, че Бог ги е разкрил и отстранил, и че нямат надежда за спасение. Когато таят такива идеи и мисли, те се предават и започват да действат безразсъдно, като дават воля на негативността си и безскрупулно смущават църковния живот. Що за хора вършат това? Не са ли дяволи? (Да, така е.) Трябва ли човек да проявява любезност към хора, които са дяволи? (Не.) И така, как трябва да се постъпва в този случай? Ти казваш: „Идваш на събиранията, но не четеш Божиите слова, нито приемаш истината. Тогава за какво си тук? За да причиняваш смущения, нали така? Считаш, че нямаш надежда за спасение. Всъщност и ние не смятаме, че имаме голяма надежда, но се стараем. Вярваме, че Бог не е пристрастен, че заслужава доверие, че сърцето Му е искрено по отношение на спасяването на хората и че сърцето Му не се променя. Докато има частица надежда, няма да се откажем. Няма да бъдем постоянно негативни и няма да разбираме Бог погрешно като теб. Ти сънуваш, ако си мислиш, че можеш да ни смущаваш или да ни забавяш! Ако упорито настояваш, ако продължаваш да вярваш по този начин и ако продължаваш злонамерено да искаш да ни смущаваш, тогава не ни обвинявай, че сме груби с теб. От днес ти си премахнат. За теб вече няма място в църквата. А сега се омитай!“. По този начин не разрешавате ли проблема? Просто е, само няколко думи и той е премахнат. Толкова лесно е да се направи това! Защо да се справяте по този начин? Защото природата същност на такива хора не може да се промени, те няма да приемат истината. Мислят, че няма надежда за спасение. Бог не им е казал това, нито братята и сестрите, но въпреки това те вършат зло и причиняват смущения по този начин. Какво ще правят, ако един ден наистина бъдат отлъчени за това, че вършат зло и смущават делото на църквата, или ако Бог ги дисциплинира, защото не се стремят към истината? Може ли да станат врагове на Бог, може ли да потърсят отмъщение? Това е много вероятно! Добре е такива хора да бъдат разкрити, преди да успеят да извършат някакви прегрешения или да сторят голямо зло. Това е Божие дело. Бог ги е разкрил. Сега премахването им е съвсем правилно. Другите хора все още не са понесли никакви загуби. Справянето по този начин е навременно и уместно. Всички придобиват проницателност и са се справили със злите хора. Ролята им на контрастиращи е изпълнена по задоволителен начин.

В общи линии това са различните състояния и проявления на хората, които дават воля на негативността. Когато желанието им да преследват статус, слава и придобивки не е изпълнено, когато Бог прави неща, които са в разрез с техните представи и фантазии, неща, които засягат техните интереси, те се оплитат в чувствата на неподчинение и недоволство. А когато изпитват тези чувства, умът им започва да ражда оправдания, претекст, доводи, защити и други мисли с оплаквания. В този момент те не възхваляват Бог и не Му се покоряват, а още по-малко търсят истината, за да опознаят себе си. Вместо това те се борят срещу Бог, като използват своите представи, фантазии, мисли и възгледи или прибързаност. И как се борят срещу Бог? Разпространяват своите чувства на неподчинение и недоволство, като използват това, за да изяснят на Бог своите мисли и възгледи, като се опитват да накарат Бог да действа според волята и изискванията им, за да удовлетвори желанията им. Едва тогава чувствата им се уталожват. По-конкретно Бог изразява много истини, за да съди и наказва хората, да пречиства покварения им нрав, да ги спасява от влиянието на Сатана и кой знае колко мечти на хората за това да бъдат благословени са били порязани от тези истини, като разбиват пух и прах фантазията им да бъдат грабнати в рая, на която са се надявали ден и нощ. Те искат да направят всичко по силите си, за да променят нещата, но са безсилни, могат единствено да се потопят в бедата с негативизъм и негодувание. Не се подчиняват на нищо от това, което Бог е подредил, защото това, което Той прави, е в противоречие с техните представи, интереси и мислене. По-конкретно, когато църквата извършва делото на пречистването и отстранява много хора, тези хора си мислят, че Бог не ги спасява, че ги е отритнал, че към тях се отнасят несправедливо, и затова ще се обединяват, за да предизвикат Бог, ще отричат, че Бог е истината, ще отричат идентичността и същността на Бог и ще отричат праведния Му нрав. Разбира се, те ще отричат и факта на Божието върховенство над всички неща. И с какви средства отричат всичко това? Чрез предизвикване и съпротива. Подтекстът е: „Това, което бог върши, е в противоречие с моите представи и затова не се покорявам, не вярвам, че ти си истината. Ще протестирам шумно срещу теб и ще разпространявам тези неща в църквата и сред хората! Ще казвам каквото ми е угодно и не ме интересува какви ще са последствията. Имам свобода на словото; ти не можеш да ме накараш да млъкна — ще казвам каквото искам. Какво можеш да направиш?“. Когато тези хора настояват да изразят своите погрешни мисли и възгледи, говорят ли за собственото си разбиране? Дали общуват за истината? Категорично не. Те разпространяват негативизъм, дават израз на ереси и заблуди. Не се опитват да опознаят собствената си поквара или да я разобличат, нито разобличават нещата, които са извършили и които са в разрез с истината, нито грешките, които са допуснали. Вместо това те правят всичко възможно да оправдаят и да защитят грешките си, за да докажат, че са прави, а в същото време правят нелепо заключение и изразяват вредни и изопачени възгледи, както и изкривени доводи и ереси. Въздействието върху Божиите избраници в църквата е това, че те са подвеждани и смущавани, а това дори може да потопи някои хора в състояние на негативност и объркване. Всичко това са вредните въздействия и смущенията, причинявани от хората, които дават воля на негативността. Затова онези, които дават воля на негативността си, трябва да бъдат ограничавани, заедно с речта и поведението им — не бива да бъдат покровителствани или допускани. Църквата трябва да разполага с подходящи методи и принципи за справяне с тези хора. От една страна, братята и сестрите трябва да разпознават тези хора и техните негативни забележки. От друга страна, когато Божиите избраници имат проницателност, църквата трябва незабавно да премахне или да отлъчи тези хора според истините принципи, за да предотврати повлияването и смущаването на повече хора. С това приключваме нашето общение за различните аспекти на даването воля на негативността.

В. Принципите и пътищата за изкореняване на негативността

Хората притежават сатанинска природа. Когато живеят със сатанински нрав, е трудно да се избегнат негативните състояния. Особено когато човек не разбира истината, негативността се превръща в обичайно явление. Всеки има моменти на негативност — някои по-често, други по-рядко, някои за по-дълги периоди, а други за по-кратки. Духовният ръст на хората е различен, както и техните състояния на негативност. Хората с по-голям духовен ръст стават донякъде негативни само когато се сблъскат с изпитания, докато тези с по-малък духовен ръст, които все още не разбират истината, са неспособни да разпознаят кога другите разпространяват някакви представи или говорят абсурди. Те може да бъдат смущавани, повлиявани и да станат негативни. Всеки възникнал проблем може да доведе до тяхната негативност, дори банални въпроси, които не си струва да бъдат споменавани. Как трябва да се разреши този проблем с честата негативност? Ако човек не знае как да търси истината, не знае как да яде и да пие Божиите слова или да се моли на Бог, тогава това става много проблемно. Той може да разчита само на подкрепата и помощта на братята и сестрите. Ако никой не е способен да му помогне или ако не приема помощ, той може да остане толкова негативен, че да не може да се възстанови, и дори да спре да вярва. Вижте, много е опасно човек винаги да има представи и лесно да става негативен. Колкото и да се разговаря за истината с такива хора, те не я приемат, като винаги настояват, че собствените им представи и фантазии са правилни. Това са изключително неприятни хора. Колкото и да си негативен, трябва да разбереш в сърцето си, че наличието на представи не означава, че те са съобразени с истината. Това означава, че има проблем с възприемането ти. Ако имаш някакъв разум, не бива да разпространяваш тези представи. Това е най-малкото, което хората трябва да спазват. Ако имаш поне малко богобоязливо сърце и можеш да признаеш, че си последовател на Бог, трябва да потърсиш истината, за да изкорениш представите си, да се покориш на истината и да избягваш да причиняваш прекъсвания и смущения. Ако не можеш да направиш това и настояваш да разпространяваш представи, тогава ти си загубил разума си. Ти си психически ненормален, обладан си от демони и не можеш да се контролираш. Подвластен на демони, ти изричаш и разпространяваш тези представи независимо от всичко — няма спасение от това, то е дело на злите духове. Ако имаш някаква съвест и разум, би трябвало да си способен да направиш следното: да не разпространяваш представи и да не смущаваш братята и сестрите. Дори да станеш негативен, не бива да правиш неща, които вредят на братята и сестрите. Просто трябва да изпълняваш добре дълга си, да вършиш това, което си длъжен да вършиш правилно, и да гарантираш, че си неукорим — това е минималният критерий, спрямо който трябва да постъпваш. Дори ако понякога си негативен, но не си направил нищо, с което да преминеш границите, Бог няма да се занимава с твоята негативност. Щом имаш съвест и разум, щом си способен да се молиш на Бог и да се уповаваш на Него, както и да търсиш истината, в крайна сметка ще разбереш истината и ще направиш обрат. Ако се сблъскаш със значими събития, като например да бъдеш освободен и отстранен за това, че не си свършил истинска работа като водач, ако считаш, че за теб няма надежда за спасение и станеш негативен — прекалено негативен до степен, че да не можеш да се възстановиш, ако се чувстваш сякаш си заклеймен и прокълнат, и развиеш погрешни разбирания за Бог и оплаквания срещу Него — какво трябва да направиш? Много лесно можеш да се справиш с това: намери хора, които разбират истината, с които да разговаряш и да търсиш, и говори открито със сърцето си пред тях. И което е по-важно, ела пред Бог, за да се молиш истински за твоята негативност и слабост, както и за някои от нещата, които не разбираш и не можеш да преодолееш, едно по едно — разговаряй с Бог, не крий нищо. Ако има неописуеми неща, които не можеш да изразиш пред другите, още по-наложително е да дойдеш пред Бог да се молиш. Някои хора питат: „Да се говори с Бог за това не води ли до заклеймяване?“. Вече не си ли направил много неща, които се противопоставят на Бог и заслужават Неговото заклеймяване? Защо да се тревожите за това допълнително нещо? Мислиш ли, че ако не говориш за него, Бог няма да узнае за него? Бог знае всичко, за което мислиш. Трябва открито да разговаряш с Бог, да излееш сърцето си, да Му представиш вярно проблемите и състоянията си. Твоята слабост, твоето непокорство и дори оплакванията ти могат да бъдат изразени пред Бог. Дори ако искаш да излееш душата си, няма проблем — Бог няма да заклейми това. Защо Бог не заклеймява това? Бог познава човешкия духовен ръст. Дори да не говориш с Него, Той въпреки това познава твоя духовен ръст. Като говориш с Бог, от една страна, това е твоята възможност да се разкриеш и да бъдеш откровен с Бог. От друга страна, това показва и отношението ти на покорство пред Бог. Най-малкото, ти позволяваш на Бог да види, че сърцето ти не е затворено за Него, че ти просто си слаб, че нямаш достатъчно духовен ръст, за да преодолееш този проблем, това е всичко. Ти не възнамеряваш да Го предизвикваш, отношението ти е на покорство. Просто твоят духовен ръст е твърде малък и ти не можеш да понесеш този проблем. Когато напълно отвориш сърцето си за Бог и си способен да споделиш с Него най-съкровените си мисли, макар че е възможно това, което казваш, да съдържа слабост и оплаквания — и по-специално много негативни и неблагоприятни неща — има едно нещо, което е правилно в този случай: да признаеш, че притежаваш покварен нрав, да признаеш, че си сътворено същество, да не отричаш идентичността на Бог като Създател, нито да отричаш, че връзката между теб и Бог е връзка между сътворено същество и Създателя. Поверяваш на Бог нещата, които ти е най-трудно да преодолееш, нещата, които те правят най-слаб, и изразяваш пред Бог всичките си най-съкровени чувства — това показва твоето отношение. Някои хора казват: „Веднъж се помолих на Бог, но това не доведе до изкореняване на негативността ми. Все още не мога да я преодолея“. Това няма значение, просто трябва искрено да потърсиш истината. Независимо доколко я разбираш, Бог постепенно ще те укрепи и вече няма да си толкова слаб, както в началото. Колкото и слабост и негативност да имаш или колкото и оплаквания и неблагоприятни емоции да имаш, говори с Бог. Не се отнасяй към Бог като към външен човек. От всеки друг можеш да криеш неща, но не крий нищо от Бог, защото Бог е единствената ти опора и единственото ти спасение. Тези проблеми може да бъдат разрешени само като дойдеш пред Бог. Да се разчита на хората е безполезно. И така, когато се сблъскат с негативност и слабост, най-умни са онези, които идват пред Бог и се уповават на Него. Само глупавите и упорити хора, когато се сблъскат със значими и критични събития и е необходимо да излеят сърцата си пред Бог, се отдалечават от Бог и Го избягват още повече, и кроят планове в собствените си умове. И какъв е резултатът от всички тези кроежи? Тяхната негативност и оплакванията им се превръщат в предизвикателно отношение, а предизвикателното отношение — в съпротива и шумни протести срещу Бог. Тези хора стават напълно непримирими с Бог и връзката им с Бог е напълно разрушена. Въпреки това, когато се сблъскаш с подобна негативност и слабост, ако все пак можеш да избереш да дойдеш пред Бог, за да търсиш истината, и ако избереш да се покориш на устроеното и подреденото от Бог, ако възприемеш истински покорно отношение, тогава, като види, че ти все още искрено искаш да Му се покориш, дори когато си негативен и слаб, Бог ще знае как да те напътства и ще те изведе от негативността и слабостта ти. След като преминеш през тези преживявания, ще развиеш истинска вяра в Бог. Ще почувстваш, че независимо от трудностите, с които се сблъскваш, щом търсиш Бог и Го чакаш, Той ще подреди изход за теб, без ти да узнаеш, и ще ти позволи да видиш, че без дори да си осъзнал, ситуациите са се променили така, че ти вече не си слаб, а си силен, и си увеличил вярата си в Бог. Когато премислиш тези събития, ще почувстваш колко детинска е била слабостта ти в онзи момент. Всъщност хората се държат точно толкова детински и без Божията подкрепа никога не биха надмогнали своята детинщина и невежество. Само ако човек постепенно приеме и се покори на Божието върховенство в процеса на преживяване на тези неща, като се изправя положително и активно пред тези факти, търси принципите, търси Божиите намерения, вече не избягва Бог и не се отдалечава от Него, нито е непокорен към Бог, а става все по-покорен, все по-малко бунтовен, все по-близо до Бог и все по-способен да се покорява на Бог — само чрез такова преживяване животът на човек постепенно расте и съзрява и израства напълно до духовния ръст на възрастен.

Как човек трябва да се отнася към негативните състояния и да ги изкоренява? Човек не бива да се страхува от негативността. Важното е да има разум. Не е ли лесно човек да постъпва глупаво, когато е постоянно негативен? Когато човек е негативен, той или само се оплаква, или се отказва от себе си и говори и действа без никакъв разум — не се ли отразява това на изпълнението на дълга му? Ако човек може да се поддаде на отчаяние и да се отпусне в негативност, това не е ли предателство към Бог? Тежката негативност е като да имаш психично заболяване, донякъде прилича на това да си обладан от демони. Това означава да ти липсва разум. Да не се търси истината за решения е наистина опасно. Когато хората са негативни, ако напълно им липсва богобоязливо сърце, те лесно ще загубят разума си. Ще тръгнат да разпространяват своята негативност, недоволство и представи. Това е умишлено противопоставяне на Бог и твърде лесно може да прекъсне и смути църковното дело — последствие, което е твърде ужасно да се обмисля, и много е възможно да бъдат отритнати от Бог. Ако обаче човек в своята негативност е способен да търси истината, да поддържа богобоязливо сърце, да не говори негативно, нито да разпространява собствената си негативност и собствените си представи, да поддържа вярата си в Бог и покорното си отношение към Него, такъв човек може лесно да се измъкне от негативността. Всеки има моменти на негативност. Те просто се различават по интензивност, продължителност и причини. Някои хора по принцип не са негативни, но стават такива, когато се сблъскат с провал или неуспех в нещо. Други може да станат негативни по банални въпроси, дори и да е просто нещо, което някой казва и това наранява гордостта им. А някои стават негативни при леко неблагоприятни обстоятелства. Дали такива хора разбират как да живеят? Имат ли прозрение? Притежават ли широтата на ума и великодушието на нормален човек? Не. Независимо от обстоятелствата, щом човек живее в рамките на своя покварен нрав, той често ще изпада в някои негативни състояния. Разбира се, ако човек разбира истината и може да прозре нещата, негативните му състояния ще стават все по-редки, а негативността му постепенно ще изчезва с нарастването на духовния му ръст, докато накрая изчезне напълно. Онези, които не обичат истината, които изобщо не приемат истината, ще имат все по-голям брой негативни емоции, негативни състояния и негативни мисли и отношение, и колкото повече се натрупват, толкова по-сериозни ще стават, и щом тези неща ги залеят, няма да са способни да се възстановят, което е много опасно. Ето защо незабавното изкореняване на негативността е от решаващо значение. За да изкорени негативността, човек трябва активно да търси истината. Четенето на Божиите слова и разсъждаването върху тях, като същевременно се поддържа състояние на покой в Негово присъствие, ще доведат до придобиване на просветление и озарение, което ще позволи на човека да разбере истината и да прозре същността на негативността и по този начин ще разреши проблема с негативността. Ако все още се вкопчваш в собствените си представи и причини, значи си изключително глупав и ще умреш от глупостта и невежеството си. Независимо от това, изкореняването на негативността трябва да бъде активно, а не пасивно. Някои хора смятат, че когато се появи негативност, трябва просто да не ѝ обръщат внимание. Когато отново се почувстват щастливи, негативността им естествено ще се е превърнала в радост. Това е фантазия. Без да се търси или приема истината, негативността няма да си отиде от само себе си. Дори да я забравиш и да не чувстваш нищо в сърцето си, това не означава, че първопричината за твоята негативност е изкоренена. Щом се появят подходящите обстоятелства, тя ще се разпали отново, което е често срещано явление. Ако човек е умен и има разум, трябва незабавно да потърси истината, когато възникне негативност, и да използва метода на приемане на истината, за да я изкорени, и така да разреши проблема с негативността в нейните корени. Всички, които често са негативни, са такива, защото не могат да приемат истината. Ако не приемеш истината, негативността ще се вкопчи в теб като дявол, ще те направи вечно негативен, ще те накара да развиеш чувства на неподчинение, недоволство и оплаквания по отношение на Бог, докато не започнеш да се съпротивляваш, да се бориш и да протестираш шумно срещу Бог — тогава ще си стигнал края и грозното ти лице ще бъде разобличено. Хората започват да те разобличават, да те разнищват и да те окачествяват и едва тогава, когато си изправен пред мрачната реалност, сълзите ти започват да текат. В този момент се сриваш и започваш да се биеш в гърдите от отчаяние — само чакаш да приемеш Божието наказание! Негативността не само отслабва хората, но и ги кара да се оплакват от Бог, да съдят Бог, да отричат Бог и дори пряко да се борят с Бог и да протестират шумно срещу Него. Затова, ако човек се забави да изкорени негативността си, щом разкрие богохулни думи и накърни Божия нрав, последствията са много тежки. Ако изпаднеш в негативност и таиш оплаквания заради едно събитие, фраза, мисъл или възглед, това показва, че разбирането ти по въпроса е изопачено и имаш представи и фантазии за него. Възгледите ти по този въпрос със сигурност не са съобразени с истината. В този момент трябва да потърсиш истината и да се изправиш пред нея по правилния начин, като се стремиш бързо да коригираш тези погрешни представи и идеи, колкото е възможно по-рано, като не позволиш да бъдеш обвързан и подведен от тези представи в състояние на неподчинение, недоволство и оплаквания по отношение на Бог. Своевременното изкореняване на негативността е от решаващо значение и пълното ѝ изкореняване също е много важно. Разбира се, най-добрият начин за изкореняване на негативността е да се търси истината, да се четат повече Божиите слова и да се идва пред Бог, за да се търси Неговото просветление. Понякога може временно да си неспособен да направиш обрат в мислите и възгледите си, но поне трябва да си наясно, че грешиш и че тези твои мисли са изопачени. По този начин минималният резултат ще бъде, че тези погрешни мисли и възгледи няма да повлияят на предаността ти при изпълнението на твоя дълг, няма да повлияят на връзката ти с Бог и няма да повлияят на идването ти пред Бог, за да откриеш сърцето си и да се молиш — най-малкото това е резултатът, който трябва да се постигне. Когато си погълнат от негативност и си непокорен, недоволен и таиш оплаквания към Бог, но не искаш да търсиш истината за изкореняването ѝ, мислиш, че връзката ти с Бог е нормална, но всъщност сърцето ти е далече от Бог и ти вече не желаеш да четеш Неговите слова или да се молиш, проблемът не е ли станал сериозен? Ти казваш: „Независимо колко съм негативен, изпълнението на дълга ми не е възпрепятствано и не съм изоставил отговорностите си. Аз съм предан!“. Валидни ли са тези думи? Ако често си негативен, това не е въпрос на покварен нрав. Има по-сериозни проблеми: имаш представи за Бог, разбираш Го погрешно и си издигнал прегради между себе си и Бог. Ако не търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, това е много опасно. Как човек може да е сигурен, че изпълнява предано дълга си до самия край и без нехайство, ако често е негативен? Може ли негативността просто така да си отиде или да изчезне от само себе си, ако не бъде изкоренена? Ако човек не търси своевременно истината за решение, негативността ще продължи да се развива и само ще се влошава. Последствията, които причинява, ще стават още по-пагубни. Той категорично няма да се развие в положителна посока, а само ще затъва в неблагоприятна посока. Затова, когато възникне негативност, трябва бързо да потърсите истината за да я изкорените. Само това ви гарантира, че сте способни да изпълнявате добре дълга си. Изкореняването на негативността е от решаващо значение и не може да се отлага!

26 юни 2021 г.