Дванадесета точка: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и променете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (Четвърта част)

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

VIII. Разпространяване на представи

A. Проявления на разпространяването на представи

Днес ще продължим да разговаряме за дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Що се отнася до различните въпроси, свързани с прекъсванията и смущенията, които възникват в църковния живот, ние изброихме единадесет. Миналия път разговаряхме за седмия въпрос: участие във взаимни нападки и словесни престрелки. Днес ще си разговаряме за осмия въпрос: разпространяване на представи. Разпространяването на представи също често се случва в църковния живот. Някои хора, които изобщо не приемат истината, вярват в Бог въз основа на своите представи и фантазии и често разпространяват някои представи, за да смущават църковния живот. Църквата трябва да ограничи това поведение и да го изкорени чрез общение за истината в църковния живот. Буквално погледнато, всеки може да види, че разпространяването на представи не е правилно поведение, че то не е нещо положително, а е нещо негативно. Следователно то трябва да бъде спирано и ограничавано в църковния живот. Независимо от това какви хора разпространяват представи, независимо от техните мотиви, независимо дали разпространяват представи умишлено или неумишлено, щом разпространяват представи, това ще прекъсва и смущава църковния живот, и ще причинява пагубни въздействия. Затова този въпрос трябва да бъде ограничен на сто процента. От всяка гледна точка разпространяването на представи не може да играе положителна, утвърждаваща роля в стремежа на хората към истината, в стремежа им да опознаят Бог или да навлязат в истината реалност. То може да доведе само до смущаване и увреждане на тези неща. И така, когато някой разпространява представи в църковния живот, всеки — както църковните водачи, така и братята и сестрите — трябва да разпознае този въпрос и незабавно да се намеси, за да спре и ограничи този човек, вместо сляпо да му позволява да разпространява представи, за да подвежда и смущава другите. Нека първо разговаряме за това кои думи представляват разпространяване на представи. С тази проницателност хората могат точно да определят какво включва разпространяването на представи и точно да го спрат и ограничат, вместо да го пренебрегват и да се отнасят към него с безразличие.

1. Разпространяване на представи за Бог

Разпространяваните представи са целенасочени. Първо, трябва да видим към кого са насочени те и какви представи се разпространяват. Разбирането на тези въпроси ще ви помогне да узнаете кои от изричаните от хората твърдения и кои от разпространяваните от тях възгледи представляват представи. Когато са наясно кои думи са човешки представи и кои действия представляват разпространяване на представи, хората ще могат да ограничават по-точно и по-адекватно разпространяването на представите. Преди всичко най-сериозното разпространяване на представи включва идеите и погрешните разбирания на хората за Бог. Това е основна категория. Разпространяването на нефактически възгледи и твърдения за Божията идентичност, Божията същност, Божия нрав, Божиите слова, Божието дело и Божието съществуване — всичко това представлява разпространяване на представи. Това е общо твърдение. По-конкретно, кой вид твърдения представляват разпространяване на представи? Разпространяването на погрешни разбирания за Бог, осъждането и заклеймяването на Бог и дори хуленето на Бог — всичко това е разпространяване на представи. По-просто казано, разпространяването на разбирания за Бог, които не отговарят на реалността, както и на твърдения и погрешни тълкувания, които не отговарят на Божията идентичност и същност — всичко това представлява разпространяване на представи. Например в църковния живот някои хора често говорят за Божията идентичност и за Божията същност. Те нямат истинско разбиране за Божията идентичност и за Божията същност. Често се съмняват в Бог, разбират Го погрешно в сърцата си и не са способни да се покоряват на жизнената среда и на средата за изпълнение на дълга си, които Бог подрежда за тях, наред с други неща. След това разпространяват своите погрешни разбирания за Бог и идеите си за неразбирането на Бог. Накратко казано, тези идеи не са свързани с приемането и покоряването на Божието върховенство и на подреденото от Бог от гледна точка на сътвореното човешко същество, а са пълни с лични предразсъдъци, с погрешни разбирания и дори с осъждане и заклеймяване. След като ги чуят, други хора развиват погрешни разбирания за Бог и предпазливост спрямо Него, и по този начин губят истинската си вяра в Бог, камо ли да имат истинско покорство.

Някои хора считат, че вярата в Бог трябва да им носи спокойствие и радост и че ако се сблъскат със ситуации, трябва само да се помолят на Бог и Той ще ги чуе, ще им даде благодат и благословии и ще се погрижи всичко да мине тихо и безпрепятствено за тях. Целта на вярата им в Бог е да търсят благодат, да придобият благословии и да се радват на спокойствие и щастие. Именно поради тези възгледи те се отричат от семействата си или напускат работата си, за да отдадат всичко на Бог, могат да понесат несгоди и да платят цена. Те вярват, че щом се отрекат от нещата, щом отдават всичко на Бог, щом понасят несгоди, щом работят усърдно и проявяват изключително поведение, ще придобият Божиите благословии и Божията благосклонност и че независимо с какви трудности се сблъскват, щом се помолят на Бог, Той ще ги реши и ще им отвори път във всичко. Това е възгледът на мнозинството от хората, които вярват в Бог. Хората считат, че този възглед е основателен и правилен. Способността на много хора да поддържат вярата си в Бог в продължение на години, без да се отказват от нея, е пряко свързана с този възглед. Те си мислят: „Отдал съм толкова много на Бог, поведението ми е толкова добро и не съм извършил никакви злодеяния. Бог непременно ще ме благослови. Тъй като съм страдал много и съм платил висока цена за всяка задача, вършел съм всичко според Божиите слова и изисквания, без да допускам грешки, Бог трябва да ме благослови. Той трябва да се погрижи всичко да върви гладко за мен и често да имам мир и радост в сърцето си и да се наслаждавам на Божието присъствие“. Не е ли това човешка представа и фантазиране? От човешка гледна точка хората се наслаждават на Божията благодат и получават ползи, затова е логично да трябва да страдат малко за това и си струва да заменят това страдание за Божиите благословии. Това е нагласа за сключване на сделки с Бог. От гледна точка на истината и на Бог обаче в основата си това не съответства на принципите на Божието дело, нито на критериите, които Бог изисква от хората. Това е изцяло самозалъгване, чисто човешка представа и фантазиране за вярата в Бог. Независимо дали включва сключване на сделки с Бог или изискване на нещо от Него, или съдържа човешки представи и фантазии, във всеки случай нищо от това не е съобразено с Божиите изисквания, нито отговаря на Божиите принципи и критерии за благославяне на хората. По-специално това мислене и този възглед за сключването на сделки накърняват Божия нрав, но хората не го осъзнават. Когато това, което Бог върши, не е съобразено с представите на хората, те бързо развиват в сърцата си оплаквания и погрешни разбирания за Него. Дори се чувстват ощетени и тогава започват да спорят с Бог, а може и да Го осъждат и заклеймяват. Каквито и представи и погрешни разбирания да развиват хората, от гледна точка на Бог Той никога не действа и не се отнася към никого според човешките представи или желания. Бог винаги прави това, което Той желае да направи, по Свой собствен начин и въз основа на Своя собствен нрав същност. Бог има принципи за начина, по който се отнася към всеки човек. Нищо, което Той прави с всеки човек, не се основава на човешки представи, фантазии или предпочитания — това е аспектът на Божието дело, който е в най-голямо противоречие с човешките представи. Когато Бог подрежда среда за хората, която напълно противоречи на техните представи и фантазии, в сърцата си те си създават представи срещу Бог, съдят Го и Го заклеймяват, и дори могат да Го отрекат. Може ли тогава Бог да удовлетвори техните нужди? Категорично не. Бог никога няма да промени Своя начин на вършене на делото Си и желанията Си според човешките представи. Кой е този, който трябва да се промени тогава? Хората. Хората трябва да се избавят от представите си, да приемат средата, подредена от Бог, да ѝ се покорят и да я преживеят, както и да търсят истината, за да изкоренят собствените си представи, вместо да оценяват спрямо представите си това, което Бог върши, за да видят дали е правилно. Когато хората настояват да се придържат към представите си, те развиват съпротива срещу Бог — това се случва по естествен начин. Къде се крие коренът на съпротивата? Той се крие във факта, че това, което хората обикновено притежават в сърцата си без съмнение са техните представи и фантазии, а не истината. Следователно, когато се сблъскат с Божието дело, което не е съобразено с човешките представи, хората могат да се предизвикват Бог и да Го съдят. Това доказва, че хората по начало нямат богопокорно сърце, че поквареният им нрав далеч не е пречистен и че те по същество живеят според покварения си нрав. Те все още са невероятно далече от постигането на спасение.

Когато в сърцата на хората се развият представи за Бог и съпротива срещу Него, онези, които имат някаква съвест, неохотно ще приемат това, което Бог върши, ще се опитат да се впишат в средата, която Бог е подредил, и ще приемат Неговото върховенство над хората. От колко представи могат да се избавят хората и до каква степен, зависи отчасти от техните заложби и отчасти от това дали приемат истината и дали са хора, които обичат истината. Някои хора активно се изправят пред средата, която Бог подрежда, като четат Божиите слова, търсят, разговарят и разсъждават. Те постепенно придобиват известно разбиране за Божието върховенство над всичко и така увеличават покорството и вярата си. Някои хора обаче, независимо от средата, с която се сблъскват, не търсят истината. Вместо това оценяват всички среди, които Бог устройва, въз основа на своите представи, фантазии и въз основа на това дали те им носят полза или не. Техните съображения винаги се въртят около собствените им интереси. Те винаги се интересуват колко голяма полза могат да придобият, доколко могат да бъдат задоволени интересите им по отношение на материални неща, пари и плътски наслади. И винаги вземат решения и се отнасят към всичко, което Бог подрежда, въз основа на тези фактори. И в крайна сметка, след като понапрегнат мозъците си, те избират да не се покорят на средата, подредена от Бог, а да се измъкнат от нея и да я избегнат. Заради съпротивата, отхвърлянето и избягването си те се отдалечават от Божиите слова, пропускат житейски опит и търпят загуби, което носи болка и мъка в сърцата им. Колкото повече се противопоставят на такава среда, толкова повече и по-големи са страданията, които понасят. Когато възникне такава ситуация, малкото вяра, която имат в Бог, е окончателно съкрушена. В този момент всички представи, които владеят сърцата им, изригват наведнъж: „Толкова дълго съм отдавал всичко на бог, но не съм очаквал бог да се отнася така с мен. Бог е несправедлив, не обича хората! Бог е казал, че тези, които искрено отдават всичко за него, със сигурност ще бъдат много благословени. Искрено отдавах всичко на бог, отрекох се от семейството и кариерата си, понасях несгоди и работих усилено — защо бог не ме благослови изобилно? Къде са божиите благословии? Защо не мога да ги почувствам или да ги видя? Защо бог се отнася несправедливо към хората? Защо бог не държи на думата си? Хората казват, че бог е верен, но защо не мога да го почувствам? Ако оставим всичко останало настрана, само в тази среда изобщо не съм усетил, че бог е верен!“. Тъй като хората имат представи, те лесно се заблуждават и се подвеждат от тях. Дори когато Бог подреди среда за промяна на нрава на хората и за тяхното житейско израстване, те трудно я приемат и разбират Бог погрешно. Мислят, че това не е Божията благословия и че Бог не ги харесва. Вярват, че искрено са отдали всичко на Бог, но Бог не е изпълнил обещанията Си. Затова хората, които не се стремят към истината, се разкриват толкова лесно чрез едно-единствено изпитание в някаква незначителна среда. Когато се разкрият, те най-накрая казват това, което най-много са искали да кажат: „Бог не е праведен. Бог не е верен бог. Думите на бог рядко се сбъдват. Бог каза: „Бог има предвид това, което казва. Това, което казва, ще бъде направено и това, което прави, ще трае вечно“. Къде е изпълнението на тези думи? Защо не мога да го видя или да го почувствам? Вижте еди-коя-си: откакто е повярвала в бог, тя не се е отрекла от толкова много неща колкото мен и не е отдала всичко на бог като мен, нито е предложила толкова много, колкото мен. Но децата ѝ са влезли в престижни университети, съпругът ѝ е повишен, бизнесът им процъфтява и дори реколтата им е по-добра от тази на другите. А какво съм спечелил аз? Никога повече няма да вярвам в бог!“ Тези думи са истинските мисли на тези хора, техните девизи. Те са изпълнени с тези представи, изпълнени са с тези абсурдни мисли и гледни точки и са изпълнени със съображения за ползи и сделки. Така те разбират и възприемат Божието дело и Неговите искрени намерения, така се отнасят към тези неща. Затова в средата, която Бог ревностно подрежда отново и отново, те многократно оценяват и разбират погрешно Бог въз основа на своите представи и непрекъснато се провалят и препъват. Освен това те постоянно се опитват да проверят дали представите им са верни. Когато сметнат, че тези представи се потвърждават и са достатъчно доказателство, за да могат произволно да оценяват, съдят и заклеймяват Бог, те започват да разпространяват представи, защото сърцата им са пълни с представи за Бог. Какво е смесено в тези представи? Това са оплаквания, недоволство и жалвания. Когато са изпълнени с тези неща, те търсят възможности да ги излеят. Надяват се да намерят тълпа, която да изслуша „несправедливостите“, с които са се сблъскали. Искат да излеят тези неща пред тези хора и да им разкажат за така нареченото несправедливо отношение, което са „понесли“. Така в църковния живот възникват разпространяваните от тези хора представи, така се появяват такива представи. Сърцата на тези хора са пълни с жалвания, роптаене и недоволство, както и с погрешни разбирания за Бог и оплаквания от Него, и дори с осъждане и заклеймяване на Бог, което в крайна сметка води до това, че сърцата им се изпълват с богохулство. Те се страхуват, че няма да придобият благословии, и затова не желаят да си тръгнат, и така разпространяват сред хората своите погрешни разбирания за Бог и недоволството си от Него, а още повече разпространяват своите осъждане и заклеймяване на Бог и своите хули към Него. Какво е тяхното богохулство? Те хулят Бог, като казват, че Той е несправедлив към тях и не им дава подходящо и равностойно възнаграждение за това, което са направили. Те съдят Бог за това, че не им дава благодат и големи благословии след техните приношения и жертви. Те не са получили от Бог нужните им плътски неща — материални неща, пари и т.н., които са се надявали да получат, и така сърцата им са се изпълнили с оплаквания и жалвания. Целта на тяхното разпространяване на представи, от една страна, е да дадат воля на тези оплаквания и жалвания и да търсят отмъщение, като по този начин постигнат чувство за психологическо равновесие, а от друга страна, да подтикнат повече хора да развият погрешни разбирания и представи за Бог, с което да ги накарат, подобно на тях, да се пазят от Бог. Ако повече хора кажат: „Никога повече няма да вярвам в бог“, те ще се почувстват вътрешно удовлетворени. Това е целта и основната причина за тяхното разпространяване на представи.

Какъв е девизът на хората, които разпространяват представи? Каква е поговорката, която често повтарят? След като преживеят определени неща и не придобият желаните ползи, те непрекъснато си повтарят: „Никога повече няма да вярвам в бог“. Дори след като кажат това, те не считат, че са се освободили от омразата си или че са постигнали целта си. Когато присъстват на събирания, за каквото и да разговарят другите, те не могат да го приемат. Трябва да кажат отново тази фраза, да я повторят няколко пъти, дори повече от десет пъти. „Никога повече няма да вярвам в бог“ — нима тази фраза не е наситена със смисъл? Зад нея има история. Каква е тяхната „вяра“? Вярвали ли са в Бог преди това? Истинска ли е била предишната им вяра? Включвала ли е тя покорството, което би трябвало да има едно сътворено същество? (Не.) Съвсем не. Те са пълни с представи и фантазии за Бог. По-важното е, че са пълни с изисквания и искания към Бог, без никакво покорство. Какво означава тяхната „вяра“? „Вярвам, че бог е този, който господства над небето и земята и над всички неща. Вярвам, че бог може да ме защити от издевателствата на другите. Вярвам, че бог може да ми позволи да се наслаждавам на плътски удобства, да водя добър, благополучен живот и да направи всичко да върви мирно и приятно за мен. Вярвам, че бог може да ми позволи да вляза в небесното царство и да получа големи благословии, да придобия стократно повече в този живот и вечен живот в идния!“. Това вяра ли е? В тези „вярвания“ няма и следа от покорство и нито едно от тях не съответства на Божиите изисквания към хората. Тези вярвания произтичат единствено от гледната точка за лични придобивки. Бог изразява истината и върши делото Си върху хората. Кога Бог е казал, че ще даде възможност на хората да живеят щастливо, да живеят по-добре от другите или да бъдат благоденстващи и успешни, с неограничени перспективи? (Никога.) Тогава защо те смятат собствената си „вяра“ за толкова ценна? Дори казват, че никога повече няма да вярват в Бог. Дали тяхната вяра струва нещо? Бог приема ли я? У тях няма и следа от истината реалност, няма и следа от покорство пред Бог, а искат само да придобият благословии, ползи и предимства от Бог и наричат това вярване в Бог. Не е ли това богохулство? Този тип хора са изпълнени с представи и са обзети от намерението да придобият благословии. Те изобщо не преживяват Божието дело и не практикуват Божиите слова. Целта и мотивът на всичко, което правят, са изцяло в полза на собствената им плът. Те се чувстват добре в кожата си и считат своята така наречена вяра в Бог за особено ценна. Ако вярата ти в Бог е толкова ценна и благородна, защо когато Бог подрежда някаква незначителна среда за теб, ти не можеш да разбереш истината от нея или да останеш непоколебим в свидетелството си? Какво става в тази ситуация? Когато Бог изпитва вярата ти, какво връщаш ти на Бог? Възможно ли е погрешните разбирания, оплакванията и съпротивата, които връщаш на Бог, да са това, което Той иска? Те съгласно истината ли са? Очевидно е, че не са. Следователно фактът, че тези хора могат открито да разпространяват представи в църквата, доказва едно: те не познават Бог и още повече не вярват, че Бог господства над всичко — богът, в когото те вярват, просто не съществува. Когато тези хора открито разпространяват представи, за да подведат и привлекат повече хора да се присъединят към тях в противопоставянето, в заклеймяването на Бог и в богохулството, те несъзнателно публично обявяват, че вече не са последователи на Бог, че не са вярващи и не са сътворени същества под господството на Създателя. Разпространяваните от тях представи не са обикновени идеи или твърдения. По-скоро те разпространяват представи, защото са издигнали непреодолима бариера между себе си и Бог, защото са решили, че използването на човешки представи и фантазии в отношението им към Бог, в справянето им с връзката им с Бог и в отношението им към Божиите слова и Божието дело е правилно и че това е начинът, по който трябва да практикуват. Когато такива хора открито разпространяват представи в църковния живот, трябва ли да бъдат ограничавани? Или с оглед на малкия им духовен ръст и плитките им основи трябва да им се даде свобода да изразяват възгледите си и достатъчно време и пространство, за да се покаят? Какъв е уместният начин на действие? (Уместно е да бъдат спрени и ограничени.) Защо спирането и ограничаването им е уместно? Някои хора казват: „Ако ги ограничиш и не им позволяваш да се изказват свободно, и те спрат да вярват и да посещават събирания, това няма ли да им навреди? Това би било толкова жалко! Не би ли предпочел Бог да спаси всички хора, вместо един-единствен човек да падне в погибел? Дори и една-единствена изгубена овца трябва да бъде върната — след всички усилия да върне една изгубена овца, би ли могъл Той все пак да допусне тя да се изгуби отново?“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Защо не са правилни? (Защото такива хора не вярват истински в Бог. Те вярват в Бог само с надеждата да придобият благословии и във вярата им има примеси.) Кой няма някакви примеси във вярата си в Бог? Нима ти нямаш такива? Това основателна причина ли е? Помислете за твърдението на такива хора: „Никога повече няма да вярвам в бог“. Що за думи са това? Има ли някаква разлика между тях и хулите на невярващите, дяволите и Сатана? (Не.) Какъв е подтекстът на това твърдение? „Аз вече не вярвам в бог. В миналото искрено вярвах в бог и го следвах, но бог не ме благославяше. Вместо това той подреди среда като тази, за да ме затрудни и да ме накара да се спъна. Това, което бог казва, изобщо не съответства на това, което прави, затова вече не смея да вярвам в бог! Преди бях толкова глупав. Отрекох се, отдадох всичко на бог, понесох толкова много несгоди за бог, но не видях никаква защита от бог, когато бях арестуван и преследван от големия червен змей. Бизнесът на семейството ми също не вървеше толкова добре, колкото на другите, не печелех толкова пари, колкото другите, а родителите ми останаха болни. Нищо не придобих от вярата в бог в продължение на толкова години. Не каза ли бог, че изобилно ще благослови хората? Какви благословии получих от бог? Божиите слова изобщо не се сбъднаха, затова никога повече няма да вярвам в бог!“. Твърдението „Никога повече няма да вярвам в бог!“ казва толкова много. То е изпълнено с оплаквания, неудовлетвореност и погрешни разбирания за Бог. Накратко казано, след като са понесли несгоди и са отдали всичко с нагласата на самозалъгване, Бог не им е дал благословии според техните искания, нито ги е възмездил или възнаградил според техните представи и фантазии, затова те са станали неудовлетворени и изпълнени с негодувание към Бог и именно при такива обстоятелства са изрекли това изречение. Това изречение не е дошло от нищото. До момента, в който го казаха, те вече бяха показали много модели на поведение и проявления и бяха разкрити. Какъв е проблемът във връзката на тези хора с Бог? Кой е най-големият проблем във връзката им с Бог? Той е, че те никога не са считали себе си за сътворени същества и никога не са считали Бог за Създателя, Когото да почитат. От самото начало на вярата си в Бог те се отнасяха към него като към дърво с пари, като към съкровищница. Считаха Го за Бодхисатва, който да ги избави от страданията и бедствията, а себе си смятаха за последователи на този Бодхисатва, на този идол. Те смятаха, че вярата в Бог е като вярата в Буда, където само с ядене на вегетарианска храна, с рецитиране на свещени текстове, с често кадене на тамян и с поклони до земята могат да получат каквото поискат. Така че всички истории, които последваха, след като повярваха в Бог, се случиха в сферата на техните представи и фантазии. Те не показаха нито едно от проявленията на сътворено същество, което приема истината от Създателя, нито проявиха каквото и да било покорство, което едно сътворено същество би трябвало да има към Създателя. Имаше само непрекъснати изисквания, непрекъснато пресмятане и непрестанни искания. Всичко това в крайна сметка доведе до разпадане на връзката им с Бог. Този вид връзка е пресметлива и никога не може да остане непоколебима. Въпрос на време е такива хора да бъдат разкрити. Дори да участват в църковния живот, да не разпространяват представи и от време на време да разговарят за това как Бог ги е водил, как ги е благословил, на какво са се наслаждавали и т.н., повечето от това, за което говорят, е свързано с благодатта, с насладата и с плътските облаги, които са получили от Бог. Тези обсъждания нямат нищо общо с истината и с покорството пред Бог и в тях изобщо няма каквато и да било истина реалност. Когато обстоятелствата са благоприятни, те показват вяра в Бог и любов към Него, както и търпение и поносимост към другите хора, и всичко това, за да постигнат една цел: да придобият всички Божии благословии. Когато Бог отнеме благодатта, облагите и материалните предимства, на които са се наслаждавали, техните представи се разкриват. Водени от личния си интерес и поставящи на първо място личните си придобивки, тези хора изпадат в ярост, щом не получат желаното. Започват да разпространяват представи, за да изразят недоволството си от Бог, като същевременно се опитват да привлекат повече хора, които да им съчувстват и да приемат техните представи за Бог. Трябва ли такива хора да бъдат спирани и ограничавани? (Да.) Темите, мислите и възгледите, за които те разговарят, не отразяват чисто възприемане на истината, нито помагат на хората да се покорят на Бог и да имат истинска вяра в Него. Вместо това те отдалечават хората от Бог, предизвикват погрешни разбирания за Бог, предпазливост по отношение на Него и дори отхвърляне на Бог и карат онези, които слушат разпространяваните от тях представи, да се заричат тихомълком: „Никога повече няма да вярвам в бог“, също като тях. Това е смущението, което разпространяваните от такива хора представи причиняват на другите.

2. Разпространяване на представи за Божиите слова и Божието дело

Тези хора, които разпространяват представи, използват собствените си представи, за да оценяват Божиите слова, да оценяват Божието дело, както и да оценяват Божията същност и Божия нрав. Те вярват в Бог в рамките на своите представи, възприемат Бог в рамките на своите представи и наблюдават и проучват внимателно всяко слово, което Бог казва, всеки елемент от делото, което Бог върши, и всяка среда, която Бог подрежда, в рамките на своите представи. Когато това, което Бог върши, е съобразено с техните представи, те гръмко възхваляват Бог и казват, че Бог е праведен, че Бог е верен и че Бог е свят. Когато това, което Бог прави, не е съобразено с техните представи, когато интересите им търпят сериозни загуби и те понасят голяма болка, те започват да отричат словата, които Бог казва, и делото, което Той върши. Те дори разпространяват представи, за да подтикнат повече хора да разбират погрешно Бог и да се предпазват от него, като казват: „Не вярвайте толкова лекомислено на божиите думи и не практикувайте лекомислено божиите думи. В противен случай, ако се възползва от вас и претърпите загуби, никой няма да поеме отговорност за това“ и т.н. Например Бог казва: „Непременно ще благословя изобилно тези, които искрено дават всичко от себе си заради Мен“ — тези слова не са ли истината? Тези слова са сто процента истината. Те не съдържат никаква прибързаност или измама. Те не са лъжи или грандиозно звучащи идеи, още по-малко са някаква духовна теория — те са истината. Каква е същността на тези думи на истината? Тя е, че трябва да си искрен, когато отдаваш всичко на Бог. Какво означава „искрен“? С готовност и без примеси. Да не си мотивиран от пари или слава и със сигурност да не си мотивиран от собствените си намерения, желания и цели. Ти отдаваш всичко, не защото си принуден или защото те подтикват, уговарят или теглят, а по-скоро това ти идва отвътре, доброволно. То е породено от съвестта и разума. Това означава да бъдеш искрен. По отношение на готовността да отдаваш всичко на Бог, това означава да бъдеш искрен. Тогава как искреността се проявява на практика, когато отдаваш всичко на Бог? Не се занимаваш с лъжа или измама, не прибягваш до номера, за да избегнеш някаква работа, и не вършиш нещата нехайно. Отдаваш цялото си сърце и ум, като правиш всичко по силите си, и т.н. — има твърде много подробности, за да ги споменаваме тук! Накратко казано, да бъдеш искрен включва истините принципи. В Божиите изисквания към човека има критерий и принцип. Някои хора казват: „Ако предложа искреността си и всичките си оскъдни спестявания във вярата си в бог, ще придобия ли повече? Ако мога да придобия повече, тогава си струва да предложа всичко!“. След като предложат всичко, те виждат, че Бог не ги е благословил, и разсъждават върху това, като си мислят: „Може би не съм предложил достатъчно, затова ще предложа повече. Ще отида и ще проповядвам евангелието“. Когато се сблъскват с трудности, докато проповядват евангелието, те се молят. Понякога, когато им липсва храна и не спят добре, те продължават да се молят и си мислят: „Бог е казал, че онези, които искрено отдават всичко на Бог, със сигурност ще бъдат изобилно благословени. Може би моята искреност все още не е достатъчна, затова ще се моля повече“. Чрез молитва те придобиват вяра и нямат нищо против да понесат малко несгоди. Наистина започват да виждат някакви резултати от проповядването на евангелието и си мислят: „Сега вече имам известна искреност. Ще побързам да се прибера вкъщи, за да видя дали животът на семейството ми се е подобрил, дали заболяването на детето ми се е подобрило и дали семейният бизнес върви гладко — дали има или няма благословии от бог“. Това искрено отдаване всичко на Бог ли е? (Не.) Какво е това? (Сделка.) Това е сключване на сделка с Бог. Те използват собствените си методи и това, което считат за „искреност“, основана на представите им, за да направят това, което искат, и да получат желаното от това. Непрекъснато използват „искреността“, която разбират, за да проверят изречените от Бог слова, като постоянно се ровят в това какво точно възнамерява да направи Бог, какво е направил и какво не е направил, и постоянно разсъждават за това дали Бог ще ги благослови, или не, и дали възнамерява да ги благослови изобилно. Непрекъснато пресмятат какво са предложили и колко трябва да придобият, дали Бог им го е дал и дали Божиите слова са се изпълнили. Непрекъснато търсят факти, с които могат да проверят Божието твърдение. Докато отдават всичко на Бог, те винаги искат да проверят дали Божиите слова са верни. Целта им е да проверят дали това, че отдават всичко на Бог може да им спечели Божиите благословии. Те постоянно изпитват Бог, винаги искат да видят Божиите благословии върху себе си, за да потвърдят словата Му. Когато открият, че Божиите слова не се изпълняват толкова лесно, колкото са си представяли, и че е трудно да се потвърди истинността на Божиите слова, представите им за Бог стават още по-сериозни. В същото време те започват твърдо да вярват, че не всяка дума, която Бог казва, е непременно истината. С това, което е скрито в сърцата им, те започват да се съмняват в Бог и да Го поставят под въпрос, като често развиват представи за Него. От време на време тези хора, чиито сърца са изпълнени с представи, разкриват някои от представите си за Бог, докато водят църковен живот и общуват с братята и сестрите. Те развиват представи за Божиите слова и също така използват представите си, за да оценяват Божието дело. Когато Божието дело постоянно не е съобразено с представите им и е в пълен разрез с техните очаквания, те разпространяват своите представи, за да дадат воля на недоволството си от Бог. Например Бог казва, че делото Му е към края си и хората трябва да се отрекат от всичко, за да следват Бог и да отдадат всичко на Него, да сътрудничат на Божието дело и повече да не се стремят към светски перспективи, хармонично семейство и други подобни неща. След като Бог е изрекъл тези слова, Той продължава да върши много работа. Минават три, пет, седем или осем години и някои хора виждат, че Божието дело все още продължава неотклонно, без никакви признаци, че делото Му завършва или че големите катаклизми приближават и че всички вярващи са се укрили. Онези, които използват своите представи, за да оценяват Божието дело, изгарят от нетърпение Божието дело да завърши бързо, за да могат вярващите да споделят чудесните Божии благословии. Но Бог не действа така. Той не осъществява този въпрос според човешките представи и фантазии. Онези, които не могат да чакат, стават неспокойни и започват да имат опасения, като казват: „Божието дело не приближава ли вече към своя край? Не трябва ли скоро да приключи? Не каза ли бог, че големите катаклизми приближават? Защо божият дом все още върши толкова много работа? Кога точно ще приключи божието дело? Кога ще свърши?“. Тези хора ни най-малко не се интересуват от истината или от Божиите изисквания. Те нямат никакъв интерес да практикуват истината, да се покоряват на Бог или да се измъкнат от влиянието на Сатана, за да постигнат спасение. Те се интересуват единствено и най-вече от такива неща като това кога ще завърши Божието дело, дали изходът им ще бъде живот или смърт, кога ще могат да влязат в царството, за да се наслаждават на благословии, и как ще изглеждат красивите сцени в царството. Това са най-големите им грижи. Затова, след като издържат известно време и видят, че небето и земята остават непроменени, а държавите по света продължават да съществуват нормално, те казват: „Кога ще се сбъднат тези божии думи? Чакам вече няколко години — защо все още не са се сбъднали? Могат ли божиите думи наистина да се сбъднат? Бог държи ли на думата си или не?“. И така, тези хора губят търпение, стават неспокойни и започват да търсят възможности да се върнат в света, за да живеят собствения си живот.

Божието дело и истините, които Бог изразява, винаги надхвърлят човешките фантазии и винаги са отвъд човешките представи. Колкото и да се опитват, хората не могат да ги проумеят или оценят. Те не знаят точно какви са методите на Божието дело или какви цели възнамерява да постигне то, затова в крайна сметка някои хора започват да се съмняват: „Наистина ли бог съществува? Къде точно се намира бог? Бог продължава да изразява истини, но дали не изразява твърде много от тях? Не каза ли бог, че ще ни въведе в своето царство? Кога можем да влезем в небесното царство? Как така тези неща все още не са се сбъднали или изпълнили? Колко точно още години ще са необходими? Винаги се казва, че божият ден е наближил, но това „наближил“ се споменава от години насам — защо е толкова далече и сякаш безкрайно?“. Те не само мислят по този начин, но и разпространяват тези съмнения навсякъде. Какъв проблем показва това? Защо, след като са слушали толкова много проповеди, те все още изобщо не разбират истината? Защо винаги използват човешки представи и фантазии, за да ограничат Божието дело? Защо не могат да погледнат на тези неща според Божиите слова? Могат ли да потвърдят съществуването на Бог и да определят път към спасението чрез Божиите слова? Разбират ли, че всички тези слова, които Бог казва, и всичко, което върши, са с цел да спаси хората? Разбират ли, че само чрез придобиване на истината и чрез постигане на спасение хората могат да придобият всички благословии, които Бог е обещал на човечеството? От това, което казват, и от представите, които разпространяват, става ясно, че те в основата си не разбират какво точно прави Бог и каква е целта на това, че Бог върши цялото това дело и изрича всички тези слова. Те са просто неверници! След като толкова много години са слушали проповеди и толкова много години са пропилели в Божия дом, какво са придобили? Те дори не са потвърдили дали Бог съществува, нямат категоричен отговор на този въпрос. Каква роля играят в църквата? След като известно време са полагали труд, без да придобият благословии, те безскрупулно разпространяват представи, за да подвеждат и смущават другите. Нещата, които небрежно казват, са осъждане на Бог и Неговото дело. Някои от тях казват: „Мислех, че божието дело ще бъде завършено за три до пет години. Не очаквах, че сега, когато са изминали десет години, то все още няма да е завършено. Кога ще бъде завършено това дело? Непрекъснато се пишат статии за свидетелства, непрекъснато се създават видеоклипове с изпълнения на химни и филми, непрекъснато се проповядва евангелието — кога ще приключи това?“. Те дори питат другите: „Не мислите ли и вие така? Е, без значение какво мислите вие, аз мисля така. Аз съм честен човек. Казвам, каквото мисля, за разлика от някои хора, които не казват какво това, което мислят, и държат всичко в себе си“. Колко „честни“ са те, като се осмеляват да кажат всичко! Още по-лошо, те казват: „Ако божието дело не свърши скоро, просто ще си намеря работа, ще изкарам малко пари и ще си живея живота. Всичките тези години, през които вярвах в бог, пропуснах толкова много хубави ястия, толкова много приятни места, толкова много материални наслади! Ако не вярвах в бог, щях да живея в имение, да имам кола и може би дори щях да пътувам по света няколко пъти през последните години. Като се замисля, животът без вяра в бог, беше доста добър. Бях доста щастлив. Въпреки че беше малко празен, можех да се наслаждавам на плътски удоволствия, да похапвам и да пийвам добре, да правя каквото си искам, без никакви ограничения. През тези години на вяра в бог страдах толкова много и бях твърде строг към себе си! Въпреки че придобих малко истина и се чувствам малко по-сигурен в сърцето си, тези истини не могат да заменят онези плътски удоволствия! Освен това божието дело никога не свършва и бог никога не се явява пред хората, така че никога не се чувствам истински сигурен. Казват, че разбирането на истината и придобиването ѝ носят спокойствие и радост, но каква е ползата от спокойствието и радостта? Аз все още нямам плътска наслада!“. Тези мисли минават през ума им безброй пъти и те си ги повтарят многократно. Когато считат, че представите им имат достатъчно основание, за да останат непоколебими, и чувстват, че моментът е назрял и са достатъчно пригодни, за да придирят на Божието дело, те не могат да не разпространяват цитираните по-горе забележки и представи. Те разпространяват недоволството си от Бог и своите представи и погрешни разбирания за Божието дело, като се опитват да подведат повече хора в това да разбират погрешно Бог и Неговото дело. Разбира се, има и такива със скрити мотиви, които искат да попречат на повече хора да отдават всичко на Бог, като искат от тях да изоставят сегашния си дълг и да отхвърлят Бог. Ако църквата се разформирова, за тях това би било най-доброто нещо. Каква е тяхната цел? „Ако аз не мога да придобия благословии, никой от вас не бива да се надява на това. Ще объркам нещата за всички вас, така че никой от вас да не може да се надява да придобие истината или благословиите, обещани от бог!“. Като не виждат никаква надежда да придобият благословии, те губят търпение да чакат повече. Самите те не придобиват благословии и не искат и другите да ги придобият. Ето защо, когато разпространяват представи, те в известен смисъл дават израз на своето недоволство, оплакват се, че нищо в Божието дело не е съобразено с човешките представи и фантазии и че Божият метод на вършене на делото е безразличен към чувствата на хората. Едновременно с това те искат да подвеждат и да въвличат повече хора в погрешното разбиране на Бог и в оплакването им от Бог, в развиване на представи за Бог и в загуба на вяра. Те искат, подобно на тях, повече хора да изоставят Бог поради своите погрешни разбирания и представи за Него.

Б. Как да се отнасяме към хората, които разпространяват представи

Какви са последствията, когато някой в църквата разпространява представи и недоволство от Бог? Засяга ли то пряко резултатите на църковния живот? Смущава ли нормалния църковен живот и работата на църквата? (Да.) Това се отразява на вярата на хората в Бог и влияе на способността им да изпълняват нормално дълга си. Поради това онези, които разпространяват представи, трябва да бъдат ограничавани. Дори ако споменават такива неща само от време на време, те трябва да бъдат ограничавани и разпознавани. Вижте какъв тип човешка природа имат, дали това, че разпространяват представи, се дължи на временен негативизъм и слабост, или се дължи на проблем с тяхната природа същност — дали системно не се стремят към истината и умишлено разпространяват представи, за да подвеждат повече хора и да смущават църковния живот и да му вредят. Ако това е само случаен негативизъм и слабост, достатъчно е да ги подкрепите и да им помогнете чрез общение за истината. Ако не се вслушват в съветите и продължават да разпространяват представи и да смущават църковния живот — дори да предизвикват негативизъм и слабост у другите, като засягат способността им да изпълняват нормално дълга си — тогава това означава, че са слуги на Сатана и трябва да бъдат премахнати според принципите. Защо да не им се даде още един шанс? Смятате ли, че такива хора са неверници? (Да.) Независимо каква е тяхната човешка природа, такива хора са неверници. Неверниците са като плевелите сред житото — те трябва да бъдат изтръгнати. Ако показват само някои от проявленията на неверниците и не са причинили смущения в църковния живот, ако все още могат да служат като приятели на църквата и да ѝ служат, можете да ги оставите на мира. Но онези, които постоянно разпространяват представи, винаги изразяват възгледите и забележките на неверниците. Те не казват нещата случайно. Целта им е да подстрекават, да подвеждат и да привличат повече хора да се отдалечат от Бог. Намерението им е следното: „Ако не мога да придобия благословии, няма да вярвам повече. Никой от вас не бива да се надява да придобие благословии и вие също не бива да вярвате! Ако продължавате да вярвате, какво ще стане, ако постоянствате и в крайна сметка някой ден придобиете благословии — това няма ли да ме постави в трудно положение? Как бих могъл да се чувствам вътрешно балансиран тогава? Това няма да стане. За да не съжалявам в бъдеще, ще ви смущавам и ще разколебая вярата ви, ще ви накарам да се отдалечите от бог, да предадете бог и да напуснете църквата заедно с мен — така би било най-добре“. Това е тяхната цел. Не трябва ли такива неверници да бъдат премахнати? (Да, трябва.) Те трябва да бъдат премахнати. Ако някои неверници престанат да вярват, църквата просто ще си прибере обратно техните книги с Божиите слова и ще ги зачеркне. Има и други неверници, които имат някакви положителни чувства относно вярата в Бог и към вярващите. Те не играят положителна, утвърждаваща роля в църквата. Просто от време на време помагат като приятели на църквата. Такива хора, въпреки че не се стремят към истината и не разговарят за нея, не разпространяват представи и не смущават църковния живот. Щом могат да служат, трябва да им се позволи да останат в църквата, и не е необходимо да бъдат премахнати. Към онези неверници, които постоянно разпространяват представи обаче, не бива да се проявява никаква милост. Те разпространяват своите представи и погрешни разбирания за Бог, смущават църковния живот и причиняват прекъсвания и смущения в делото на църквата. Тези неверници са слуги на Сатана. Те имат представи. Но те не само не търсят истината, за да ги изкоренят, но дори разпространяват своите представи, за да повеждат Божиите избраници. Те предават Бог и искат да завлекат заедно със себе си към гибел и други хора. Именно с такива намерения те смущават работата на църквата. Може ли Бог да им прости? Не, те не бива да бъдат пощадени. Не става въпрос за това, че трябва да бъдат ограничени или изолирани. Те трябва да бъдат изчистени и зачеркнати завинаги, без да им се показва каквато и да било снизходителност!

В църквата някои хора никога не се стремят към истината и никога не разбират как Бог върши делото Си, за да спаси хората. След като преживеят някои неща, те развиват погрешни разбирания, съпротива и оплаквания спрямо Бог. Някои от нещата, които казват и правят, служат за разпространяване на представи. Представите, които разпространяват, не са просто отклонения от възприемането на Божиите слова и Божието дело или погрешното разбиране на Бог. Някои от тях са по-сериозни и директно отричат, че Божиите слова са истината — те напълно съдят и заклеймяват Бог. А в други разпространявани от тях представи дори открито се напада и хули Бог. Те не разнищват и не се опитват да опознаят собствената си поквара и бунтарство с покорно сърце, като заемат гледната точка на сътворено същество или на Божий последовател, нито приемат истината и разговарят за своето разбиране на Божието дело и за своето възприемане на Неговите намерения. Изразяваните от тях представи са напълно противоположни на тези положителни разбирания. Когато другите чуят техните представи, те не придобиват разбиране за Бог, нито развиват истинска вяра и, разбира се, тяхната вяра в Бог също не расте. Вместо това вярата им в Бог става нереалистична, отслабва или дори се губи напълно. Същевременно виждането за Божието дело става неясно за тях. Колкото повече хора слушат разпространяваните от тях представи, толкова по-объркани стават сърцата им, дори до такава степен, че не им е ясно защо трябва да вярват в Бог, и тогава те започват да се съмняват дали Бог съществува. Дали Божиите слова са истината, дали Божиите слова и Божието дело могат да пречистят и да спасят хората и други подобни въпроси — всичко това става неясно и съмнително за тях. Когато хората чуят разпространяваните от такива хора представи и погрешни разбирания, те започват да се съмняват и да се пазят от Бог. Започват да ограничават Бог в сърцата си, развиват погрешни разбирания и оплаквания спрямо Бог и дори вътрешно се отдалечават от Бог. Това е много притеснително. Щом имат тези негативни, вредни мисли, възгледи, планове и замисли, става ясно, че информацията и забележките, които са приели, не са съгласно нуждите на нормалната човешка природа, камо ли истината — сто процента сигурно е, че те идват от Сатана. Независимо от намеренията или мотивите на онези, които разпространяват представи, независимо от това дали умишлено или неумишлено разпространяват заблуди и безпочвени слухове, щом причиняват пагубно въздействие в църквата, те трябва да бъдат ограничавани. Разбира се, ако такива хора бъдат установени и разпознати извън църковния живот, те също трябва незабавно да бъдат спирани и ограничавани. Ако някой, който разбира истината, може да използва Божиите слова или собственото си разбиране, за да опровергае и разобличи онези, които разпространяват такива неща, и да помогне на братята и сестрите да ги разпознаят, това е още по-добре. Това е борба срещу Сатана. Ако нямаш нужния духовен ръст, трябва да се научиш да ги разпознаваш и да стоиш далече от тях. Ако имаш духовния ръст, трябва да ги разобличаваш. Смеете ли да го направите? Знаете ли как да го направите? Това най-много разкрива дали човекът притежава истината реалност. Когато някои новоповярвали чуят представите и погрешните разбирания за Бог, разпространявани от такива хора, те са шокирани и казват: „Как може някой, който вярва в Бог, да говори така?“. Ако хора без основа чуят тези представи и заблуди, ще станат ли негативни и слаби? Ще приемат ли тези заблуди? Ще бъдат ли подведени и ще напуснат ли църквата? Всичко това е възможно. Когато някой, който разпространява представи, каже: „Никога повече няма да вярвам в бог“, независимо в какво състояние се намира, когато го казва, то показва, че той напълно е загубил вяра в Бог и че е неверник. Независимо от целта, с която разпространява такива думи, можеш ли да придобиеш някакво поучение, когато ги чуеш? (Не.) Когато си слаб и чуеш тези думи, вероятно ще си кажеш: „Този човек споделя моята болка. Когато говори за своите представи, сякаш изразява моите съкровени мисли“. Ако обаче някой с вяра чуе тези думи, той би си помислил: „Това е възмутително бунтарство! Как може да се изричат такива думи? Не е ли това богохулство? Аз не бих се осмелил да говоря такива неща, защото това накърнява Божия нрав!“. Фактът, че може да разпространява тези представи, показва, че тези идеи са се развили отдавна и вече са пуснали корени в сърцето му. Ако тези идеи току-що са започнали да се оформят и все още са в начален стадий, и не са се развили напълно в представи, щом човек не ги изрича на глас и не е подвел или смутил другите, това показва, че той има малко разум, че може да държи езика зад зъбите си и така да избегне последствията от това да бъде премахнат. Но ако говори открито и смущава църковния живот, тогава към него не може да се проявява повече любезност. Той трябва да бъде разобличен и премахнат. Хората, които не обичат истината и нямат способността да я възприемат, често са склонни да развиват представи. Онези, които често четат Божиите слова и имат способността да възприемат обаче, ще търсят истината, за да се справят с представите си, дори ако възникнат такива. Онези, които често разпространяват представи, се разкриват и отстраняват чрез Божието дело. Те са хора, които изобщо не обичат истината и които не могат да я приемат, и всички те изпитват неприязън към истината и я мразят. Това е извън всякакво съмнение.

Проблемът с разпространяването на представи със сигурност съществува в църковния живот в различни държави и на различни места, защото хората, които не обичат истината, са навсякъде. Онези, които не се стремят към истината, онези, които изпитват неприязън към истината, онези, които търсят плътски удоволствия, както и неверниците, злите хора и други, тъй като не се стремят към истината, винаги таят представи за Божиите слова и за въплътения Бог. Сърцата им са пълни с представи, пълни са с фантазии за Бог и с изисквания към Него и те не могат чистосърдечно да възприемат и да разберат всяка дума, която Бог казва. Те ги разбират само въз основа на собствените си представи, предпочитания и дори въз основа на личните си придобивки и загуби. Сърцата им са пълни с различни представи, фантазии и неразумни изисквания към Бог, както и с различни погрешни разбирания и оценки за Бог и т.н. Затова за тези хора е естествено да разпространяват представи — това не е нещо ново. Докато съществуват такива хора, разпространяването на представи ще се случва от време на време и може да се случи във всеки един момент. Когато нещо, което Бог казва или върши, не е съобразено с техните представи и желания и когато накърнява техните интереси, те изпадат в ярост и започват да говорят открито заради собствените си интереси и да се съревновават с Бог и с Неговото дело. Тези хора винаги се противопоставят на истината и на Бог, анализират и проучват внимателно Божиите слова, Божия нрав и Божието дело. Те непрекъснато проучват внимателно и изследват правилността на Божиите слова и на Божието дело, а също така искат да проверят дали плътта на въплътения Бог е съобразена с Божията идентичност и с Божия статус. По време на процеса на проверката им е много трудно да получат точни отговори. В техните очи дори е много трудно Божиите слова да бъдат изпълнени и да се сбъднат. Затова те имат доста неща за казване, когато разпространяват представите си. Те разпространяват представите си независимо от времето, мястото или контекста. Винаги, когато се чувстват неудовлетворени по някакъв начин от Бог, те оценяват нещата, като използват своите представи. Ако Божиите слова и Божието дело не съответстват на техните представи, те бързо изразяват представите си. Този вид изразяване окачествяваме като разпространяване. Защо се нарича „разпространяване“? Защото нещата, които те изразяват, нямат положително въздействие върху Божиите избраници, върху църковния живот или върху работата на Божия дом. Вместо това те причиняват само смущения, прекъсвания и вреди. Затова е точно да наричаме изричането на такива забележки „разпространяване“.

След като придобиете основна проницателност по въпроса за разпространяването на представи, трябва да разнищвате и да разпознавате различните погрешни представи и забележки на хората въз основа на истината, а след това да се справяте с тях и да ги изкоренявате според правилата на Божия дом. Водачите и работниците, разбира се, носят неотклонна отговорност за справянето с такива въпроси. Едновременно с това всички Божии избраници, след като изслушат това общение, също имат задължението и отговорността да разобличават и да разнищват хората, които разпространяват представи, както и техните думи и модели на поведение. Ако нямаш смелостта да ги спреш или да ги ограничиш, можеш да разговаряш и да разискваш с тях въз основа на Божиите слова и истината, която разбираш. Каква е целта на такова разискване? Тя е да се даде възможност на хората с малък духовен ръст и неразбиране на истината, след като изслушат разискванията, да осъзнаят чии думи са съгласно истината, вместо да бъдат объркано подведени от представите и заблудите, разпространявани от някои хора. Това е полезно за Божиите избраници и за църковния живот. Когато се установи, че някой говори думи, които не са съгласно истината — независимо дали са човешки представи или заблуди — трябва да се проведат разисквания. Такива разисквания са поучителни за хората. Най-малкото, след като изслушат тези разисквания, наблюдателите могат ясно да видят, че думите на онези, които разпространяват представи, наистина са представи, и могат да разберат кои аспекти на тези представи не са съобразени с истината, каква е същността на представите, защо не отговарят на истината, защо са окачествени като представи, защо хората, които ги разпространяват, трябва да бъдат ограничавани и т.н. — те са способни да получат точно прозрение за тези въпроси, вместо да бъдат подвеждани и да си играят с тях по объркващ начин. Въпреки че разпространяваните от хората представи могат да причинят известно смущение и вреда на навлизането в живота на Божиите избраници и на църковния живот, преживяването на тези неща наистина не е нещо лошо за хората. Най-малкото то им позволява да израснат в проницателност, да видят какво е истинското лице на онези, които разпространяват представи, да видят какъв нрав разкриват те, когато разпространяват представи, и да видят разликата между разпространяваните от тях представи и истината. От една страна, хората ще са способни да разпознават тези забележки и да имат имунитет срещу тях. От друга страна, те ще имат и известна проницателност по отношение на такива хора и ще знаят какви думи изричат неверниците, онези, които изобщо не притежават нищо от истината и които често таят представи за Бог, и ще знаят, че вярата им не е истинска — най-малкото хората ще могат да придобият този вид проницателност. Разбира се, ако все още не си се сблъскал с тези проблеми, не се моли безразсъдно, като казваш: „Боже, моля те, подреди за мен среда, в която да видя какво се има предвид под „разпространяваните от хората представи“. Да станеш свидетел на разпространяването на представи не е игра и лесно може да доведе до това да бъдеш подведен. А когато тези неща се случат, трябва да се справиш с тях правилно. Не позволявай да ти се изплъзнат и не ги избягвай. Изправи се пред тях правилно и подхождай към всяка среда, която Бог е подредил за теб, със сериозно и строго отношение. Това е отношението, което трябва да има човек, който се стреми към истината, за да получи истината. Когато се сблъскаш с някого, който разпространява представи, трябва да се научиш да се молиш на Бог: „О, Боже, моля те, бъди с мен, просветли ме и ме напътствай, за да мога да разпозная тези думи и този тип хора, а също така ми дай възможност да осъзная дали имам в себе си някоя от представите на тези хора“. След това, след като се помолиш, иди и преживей този въпрос. Разбира се, това ще бъде и моментът, в който ще бъдеш изпитан по отношение на това колко от истината наистина разбираш и колко голям е твоят духовен ръст. Когато някой разпространява представи, ако ги чуеш и нямаш никаква вътрешна реакция или мисли, а вместо това си като едно радио — приемаш всякакви представи, които те изразяват и разпространяват, без никаква съпротива или способност да ги отхвърлиш, и още повече без никаква способност да ги разпознаеш — това не е ли много притеснително? Някои хора, когато чуят, че даден човек изразява представи, чувстват в сърцето си, че това, което се казва, е погрешно, и искат да разговарят и да спорят с този човек, но не знаят как да се изразят по подходящ начин или как да го разобличат и разнищят. Те също така се страхуват, че ако не успеят да се аргументират ефективно, ще се изчервят от срам, а след това, когато накрая бъдат победени, ще загубят достойнството си и ще се окажат в неловка ситуация. Въпреки това те не изпитват и желание да се примирят, без да разискват, като си мислят: „Слушал съм много проповеди и разбирам доста неща, така че защо не мога да намеря думи, с които да го опровергая? Нямам никакви представи за Бог и имам истинска вяра в Него, защо тогава не мога да обясня ясно нещата сега, когато е време да опровергая неговите заблуди?“. Те наблюдават как човекът, който разпространява представи, говори все повече, а думите му стават все по-скандални и отвратителни, но просто не могат да го опровергаят или разнищят и не са способни да се изправят и да го разобличат, още по-малко да го спрат, което ги кара да се чувстват изключително тревожни и притеснени вътрешно. Едва в този момент те осъзнават, че духовният им ръст е твърде малък, и виждат, че разбирането им за истината все още не се е оформило в цялостен и правилен възглед, че това са само откъслечни фрази, разпръснати късчета светлина и идеи, и изобщо не са истинско познаване на истината. Те много добре знаят, че този човек разпространява представи и подвежда хората и е неверник, и искат да го разобличат и да опровергаят възгледите му, само че им липсва подходящ и силен език, за да го направят. Могат само да кажат: „Всичко, което Бог прави, е добро. Трябва да го приемеш. Бог е свят и съвършен. Той съвсем не е такъв, какъвто ти казваш. Бог господства над всички неща, а хората са сътворени същества. Те трябва да се покоряват на Бог. Хората не губят, като се покоряват на Бог“. Те могат да изразят само тези повърхностни теории, които изобщо не засягат съществените точки. След като преживеят това специално събитие, те осъзнават, че духовният им ръст е твърде малък, и си мислят: „Защо съм толкова неспособен? Обикновено мога да говоря надълго и нашироко за грандиозни доктрини и съм доста красноречив. Мога да говоря един час на събиране без проблем и да напиша от три до пет страници бележки за проповед, без да ми трепне окото, и се чувствам много уверен в това отношение. Но когато се сблъскам с човек, който разпространява представи, който съди и хули Бог по този начин, защо нямам бдителност и реакция? Защо не мога да направя мощно разобличение и опровержение?“. Какво откриват тогава? Не е ли то, че осъзнават, че не разбират истината? Дали това осъзнаване е нещо добро, или е нещо лошо? (Нещо добро е.) Накрая те откриват действителния си духовен ръст. Ако не се бяха сблъскали с човек, който разпространява представи, все още можеше да си мислят, че имат духовен ръст, че разбират истината, че имат проницателност, че могат да прозрат всичко, че могат да проповядват различни духовни доктрини и че могат да разговарят по малко за всяка истина с голяма вещина. Когато обаче се сблъскат с човек, който разпространява представи, макар че знаят, че това е погрешно, те се оказват безпомощни, неспособни да направят нищо и в крайна сметка се оказват победени. Смущаващо ли е това? Славно ли е това? (Не.) И така, как трябва да се разреши този проблем? Ако нямаш правилните думи, за да спориш с този човек, а също така искаш да избегнеш неудобството и да останеш непоколебим в свидетелството си, за да посрамиш напълно и да победиш Сатана, какво трябва да направиш? Ще ви кажа един ефективен метод: ако виждаш, че той непрекъснато разпространява представи, а на повечето хора им липсва проницателност и се влияят от тях, но ти не можеш да го обориш в спор, тогава е време да свалиш ръкавиците, да удариш по масата и да кажеш: „Млъкни! За какво говориш? Може да не съм способен да те оборя в спор, но знам, че ти си неверник! Погледни се какво говориш. Има ли една-единствена дума, която да е съобразена с истината? Толкова години се наслаждаваш на Божията благодат — изричал ли си някога дума на възхвала или свидетелство за Бог? Имаш оплаквания срещу Бог. Ако разполагаш с това, което е необходимо, иди направо на третото небе и говори директно с Бог. Спри да причиняваш смущения тук. Сега официално ти нареждам да се махнеш!“. Бихте ли се осмелили да кажете това? Това прибързано поведение ли е? (Не е.) Това е отправяне на декларация към Сатана. Просто го направете. Кажете му: „Махай се, невернико! Напразно си се наслаждавал на толкова много Божия благодат, ти безсъвестен нещастнико. Ти си недостоен да бъдеш човек!“. Само две думи: „Махай се!“. Как ви звучи това? То е мощно, но не може да се използва безразсъдно. Не бива да казвате това на новите братя и сестри във вярата, които все още не са разбрали истината, но на неверниците и слугите на Сатана можете безмилостно да давате такива заповеди: „Това е Божият дом, домът на истинските братя и сестри, домът на онези, които следват Бог. Това не е дом на дяволи и сатани. Дяволи и сатани не са ни нужни тук. Ти си дявол и сатана, така че се махай!“. Уместно ли е това? (Да.) Това не е най-добрият метод. Уча ви на този метод само защото духовният ви ръст е малък, защото нямате достатъчно духовен ръст, за да се борите със Сатана. Всъщност той не е идеален. Идеалният метод е — ако разбирате много истини и имате истинска вяра в Бог и истинско познание за Него — вие сте способни да го опровергаете и го опровергавате толкова убедително, че той да е напълно засрамен, затова накрая казва на всички: „Не мога да запазя вярата си. Прекалено ме е срам да се изправя пред когото и да било от вас. Аз съм дявол и сатана. Сам ще напусна църквата“. Тъй като сега нямате тази способност, трябва да се отнасяте към онези, които често разпространяват представи, според метода, на който ви научих.

Знаете ли вече как да се справяте с онези, които често разпространяват представи в църквата? Сега можете ли да разпознаете онези, които разпространяват представи, за да подвеждат хората? (Да.) Кои са основните видове говорене, с които се разпространяват представи? Единият вид е насочен към Божиите слова, другият — към Божието дело, а третият — към Божия нрав и Божията същност. Тези видове говорене варират от леки — фантазии и погрешни тълкувания за Бог — до тежки, като например осъждане, заклеймяване и хулене на Бог. Освен тях има и негативни забележки и забележки на съпротива на хората — за изразяване на неща като оплаквания, неподчинение и недоволство спрямо Бог. В обобщение, всички думи, с които се разпространяват представи, са от естеството да предизвикват, да съдят, да заклеймяват и да хулят Бог, а последствията, които причиняват, са да карат хората да се отнасят с подозрение и предпазливост към Бог, да Го разбират погрешно и да се отдалечават от Него, и дори да Го отхвърлят. Всичко това би трябвало лесно да се разпознава.

В. Принципите и пътищата за изкореняване на представите

Все още има някои неща, свързани с разпространяването на представи, за които трябва да разговаряме. Някои хора казват: „По време на църковния живот трябва да практикуваме разобличаване и разнищване, когато става въпрос за разпространяването на представи, и да го ограничаваме. В хода на вярата в Бог обаче сме склонни да развиваме различни представи. Това е нещо извън нашия контрол. Затова когато става въпрос за представи, какъв път на практикуване трябва да следваме, така че да можем да практикуваме точно и да не причиняваме смущения и прекъсвания по време на църковния живот, да не влияем пагубно на другите или да не причиняваме загуби в живота на други хора? Какъв е уместният начин да се действа?“. Не е ли факт, че хората имат представи? Не е ли това неизбежно? (Да, така е.) Някои хора казват: „Само онези, които не се стремят към истината, ще развият представи.“ Правилно ли е това твърдение? Само отчасти е правилно. Онези, които се стремят към истината, също могат понякога да развият представи за Бог, когато се сблъскат с особени ситуации, защото преди хората да разберат истината и Божиите намерения и преди да имат познание за Бог, те ще развият някои представи за Божиите слова и за Божието дело. Тези представи са някакви погрешни човешки идеи, които не съответстват на истината. Някои представи може да съответстват на морала, философията, традиционната култура, етичните теории и т.н. и на пръв поглед тези идеи може да изглеждат правилни. Те обаче просто не съответстват на истината и са в противоречие с нея. Това е факт. Как хората трябва да се изправят пред тези представи? Преди да се стремят към истината, те вече носят със себе си много представи. Това са присъщи представи. По време на процеса на стремежа към истината у хората ще се породят доста нови представи поради промяната на средата и различните условия. Това са придобити представи. И двата вида представи са неща, пред които хората трябва да се изправят в пътуването си на вярата в Бог. И така, има ли решение за изкореняване на представите? Съществува ли път на практикуване? Някои казват: „С това е лесно да се справим. Можем да се опълчим на присъщите ни представи. Не е необходимо да им обръщаме никакво внимание. Сигурни сме, че в процеса на стремежа към истината тези представи постепенно ще бъдат изкоренени и премахнати, щом разберем истината. Що се отнася до придобитите представи, ние се уповаваме на Бог, за да ги изкореним, и освен това не сме възпирани от тях. Поради това досега не сме създали в сърцата си представи, които биха могли да доведат до такива неща като съпротива, заклеймяване или хулене на Бог“. Какъв е този метод на практикуване, този начин на изправяне пред представите и справяне с тях? Може ли с него да се изкоренят представите? Има ли той недостатъци? Активно и положително ли е това отношение към представите? (Не.) Има ли това отношение каквото и да било положително въздействие върху хората? Ако използваш пасивен метод, при който пренебрегваш тези представи, запазваш ги в най-скритите кътчета на сърцето си, потискаш ги и се молиш, когато се проявят, а след това ги считаш за изкоренени, справяш се с тях по същия начин, когато се появят отново, и след това не мислиш за тях и се държиш така, сякаш те не са проблем, и вярваш, че „във всеки случай Богът, в когото вярвам, все още е моят Бог, аз все още съм Божие сътворено същество и Бог все още е моят Създател, това не се е променило“ — това ли е най-ефективният начин да се изкоренят представите? По този начин постига ли се положителен резултат? С този вид практикуване изкореняват ли се напълно представите из основи? Очевидно не. Независимо дали са големи или малки, независимо дали са много или малко, докато тези представи съществуват в сърцата на хората, те ще оказват някакво негативно въздействие върху навлизането им в живота и върху връзката им с Бог и ще причиняват смущения. Особено когато хората са слаби, когато се сблъскват със среда, която не могат да преодолеят, когато не разбират Божиите намерения, когато нямат път за практикуване и не знаят как да удовлетворят Бог, когато чувстват, че нямат надежда за спасение, тези представи бързо се появяват вътре в тях, завладяват мислите им, настаняват се в сърцата им и дори могат да повлияят на оставането или напускането им, както и на пътя, който избират. Може да се окаже, че има представа, от която никога не си се интересувал и която никога не те е засягала или поваляла — винаги си вярвал, че ти си нейният господар, че можеш да я контролираш — но след като преживееш определен провал, освобождаване от длъжност или отстраняване, или строго дисциплиниране и укор от Бог, или дори когато се почувстваш така, сякаш си паднал в бездънна пропаст, в този момент тази представа вече не е просто нещо второстепенно за теб. Дори ако я пренебрегнеш, тя може да смущава и подвежда мислите ти, дори да завладее мислите и възгледите ти, отношението ти към Бог и вярата ти в Бог. Ако нямаш подходящ метод или принцип на практикуване, за да се справиш с тези представи, или ако нямаш ясно разбиране за тях, те периодично ще влияят на навлизането ти в живота или на непосредствения ти избор. Те дори могат да повлияят на връзката ти с Бог и на отношението ти към Бог. И така, когато се сблъскат с различни представи, които възникват в някакъв контекст, какво отношение и какъв метод трябва да възприемат хората, за да се изправят срещу тях и да се справят с тях, така че да избегнат вреди и да постигнат положителен, ползотворен резултат? Това е въпрос, за който определено трябва да се разговаря.

Хората, които живеят в плът, имат свободна воля и свободни мисли. Независимо дали са образовани, какви са заложбите им или какъв е полът им, щом имат мисли, те ще създават представи. Ако една представа владее твоя покварен нрав, ти ще предизвикаш Бог заради тази представа. Следователно проблемът с хората, които имат представи, трябва да бъде разрешен. Не само хората, които разпространяват представи, създават представи. Те просто разпространяват своите представи, като безразсъдно се противопоставят на Бог и разпространяват различни възгледи и оценки за Него. Но нима тези, които не разпространяват представи, нямат такива? Всеки човек има представи. Това е факт. Разликата е, че онези, които умишлено разпространяват представи, имат природа същност, която изпитва присъща неприязън към истината. Понеже те не приемат истината и дори вярват, че техните представи са правилни и напълно съответстват на истината, ако представите им противоречат на истината, те избират да приемат своите представи, а не истината. Ето къде се провалят и защо биват ограничавани и заклеймявани. Тогава защо обикновените, нормалните хора не биват заклеймявани, когато създават представи? Това е така, защото повечето от тях говорят и действат рационално и в сърцето си знаят, че човешките представи не съответстват на истината и са неправилни. Макар че не могат веднага да изкоренят представите си, те са готови да ги изоставят. Когато изберат да приемат истината, вътрешните им представи се заменят и изкореняват от истината. Те се избавят от своите представи и вече не се влияят, не са ограничавани или завладени от тях. Така че тези хора, въпреки че имат представи, не ги разпространяват. Те все пак могат да изпълняват нормално дълга си, да следват нормално Бог, да приемат Божиите слова и Божието дело, да се покоряват на Божието върховенство и на Божиите подредби и да се покоряват на Божието спасение. Те винаги признават, че са сътворени същества, а Бог е Създателят. Независимо какви представи таят в сърцата си, те могат да поддържат нормална връзка с Бог, да поддържат връзка между едно сътворено същество и Създателя, да се въздържат от това да се откажат от дълга си, да се въздържат от това да изоставят Божието име и вярата им в Бог остава непроменена. Дори така да стоят нещата, ако представите никога не бъдат изкоренени, те все пак могат да погубят хората и да доведат до тяхното унищожение. Затова все още трябва да разговаряме за това как най-добре да се изправяте пред представите и да ги изкорените.

Кое според вас се изкоренява по-лесно: присъщите представи, които хората имат отпреди да повярват в Бог, или представите, които хората развиват в специална среда и обстановка, след като повярват в Бог? (Присъщите представи се изкореняват по-лесно.) Фантазиите и представите, които хората имат за Бог, когато за пръв път започват да вярват в Него, се изкореняват по-лесно, докато представите, които развиват, докато преживяват Божието дело, след като са повярвали в Него, не се изкореняват толкова лесно — това е теоретично твърдение, но в крайна сметка то не е съобразено с фактите. Какво означава „теоретично“? Означава, че този вид заключения се извеждат от хората въз основа на философията и логиката. След като хората за пръв път започват да вярват в Бог и разберат истината за виденията, някои от техните представи отпадат и се изкореняват. В действителност това изкореняване се постига само на доктринално ниво. Изглежда така, сякаш тези представи са изкоренени, но много от представите, които хората развиват, докато следват Бог, са свързани с присъщите им представи. Теоретично от тези два вида представи присъщите представи се изкореняват по-лесно, но фактически, щом хората могат да приемат истината и да обичат положителните неща, щом достигнат до разбиране на истината, и двата вида представи се изкореняват лесно. Например някои от вас казват, че присъщите представи се изкореняват по-лесно, но може да срещнете хора с изопачени възприемания, които са много упорити и се втренчват в маловажни детайли, които се ровят в Библията, в духовните класици и в тълкуванията на библейските тълкуватели. Тези хора ти повтарят нещата, които намират, и независимо как общуваш с тях за истината, те не я приемат. Не могат да приемат чистите проповеди, истината или правилните думи. Не възприемат тези неща, когато ги чуят. От една страна, има проблем със способността им да възприемат. От друга страна, те не обичат положителните неща или истината, а вместо това обичат да упорстват и да се втренчват в маловажни детайли, да си играят с езика, и обичат теориите и теологията. Могат ли такива хора да се избавят от представите си? (Не.) Ако се съди по фактите, по нрава и предпочитанията на такива хора, те не могат да приемат истината. Първоначалните представи на хората всъщност са много плитки и повърхностни, те се изкореняват много лесно. Ако даден човек има нормално мислене и нормална способност за възприемане, когато разговаряш с него за истината относно виденията, стига да я разбере, той лесно може да се избави от представите си. Но има един тип хора, които нямат нормално мислене, не могат да възприемат истината и не приемат истината. Могат ли такива хора да се избавят от представите си? (Не.) Затова представите на такива хора се изкореняват трудно. Ако човек има нормален разум и е способен да приеме истината, тогава каквито и представи да си създава за Бог след като повярва в Бог, и в каквато и среда или контекст да възникват тези представи, той не спори с Бог. Той казва: „Аз съм човек, имам покварен нрав, моето мислене и моите действия може да са погрешни. Бог е истината, Бог никога не греши. Независимо колко разумни са мислите ми, те все пак са човешки мисли, идват от човек и не са истината. Ако противоречат на Божиите слова или на истината, тогава тези мисли, колкото и да са разумни, са погрешни“. Възможно е в момента той да не знае с какво точно са погрешни тези представи, така че как да практикува? Да практикува покорство, да не е упорит, да не се втренчва в определени детайли, да се избави от въпроса и да вярва, че един ден Бог ще му го разкрие. Някой го пита: „Ами ако Бог не му го разкрие?“. Той отговаря: „Тогава ще се покоря завинаги. Бог никога не греши и това, което Той върши, никога не е грешно. Ако това, което Бог върши, не отговаря на човешките представи, това не означава, че Бог греши, а че хората не могат да го възприемат или да го разберат. Следователно това, което хората най-вече трябва да правят, е да не проучват внимателно, да не мислят постоянно за своите представи и да не ги използват, за да търсят недостатъци на Бог, да не използват своите представи като причина и оправдание да не се покоряват на Бог и да Му се противопоставят“. Ето как се отнася към своите представи. Дали този вид практикуване е практикуване на истината? Това наистина е практикуване на истината. Когато развиват представи, този тип хора не сравняват Бог с тях и не ги използват, за да проучват внимателно Бог, за да проверяват дали Бог е истински и дали съществува. Вместо това те се избавят от представите си и се стремят да приемат истината и да опознаят Бог. Но въпреки че полагат всички усилия да опознаят Бог, те все пак не могат да Го опознаят. Какво правят тогава? Въпреки това се покоряват. Те казват: „Бог никога не греши. Бог винаги е Бог. Бог е Този, Който изразява истината. Бог е източникът на истината“. Когато се занимават с тези представи, те първо поставят Бог в позицията на Бог, а себе си — в позицията на сътворени същества. Следователно, дори да не са загърбили представите си или да не са ги изкоренили, отношението им на покорство пред Бог не се променя. Това отношение ги защитава и им позволява да останат признати от Бог като сътворени същества пред Него. И така, лесно ли се изкореняват представите на такива хора? (Да.) Как се постига това? Да предположим, че когато се сблъскат с някаква ситуация, те говорят по този начин: „Да кажеш, че всичко, което бог прави, е истина и е правилно, че бог е всемогъщ и не може да греши — не е ли това неправилно? Въпреки че се казва, че бог не може да прави грешки, това е само теоретично твърдение. Всъщност има някои неща, които бог прави, които са невнимателни и които не са съобразени с човешките чувства. Мисля, че това не е съвсем правилно. По отношение на нещата, които не са съвсем правилни, не е нужно да им се покорявам или да ги приемам, нали? Въпреки че не отричам божието име или неговата идентичност, представите, които сега развих, ми дадоха повече прозрение и по-добро разбиране за бог — бог също прави някои неща погрешно и има моменти, когато допуска грешки. Затова оттук нататък няма да вярвам, когато хората казват, че бог е праведен, съвършен и свят. Ще поставям малък въпросителен знак на тези твърдения. Въпреки че бог е създателят и аз мога да приема неговото върховенство, в бъдеще трябва да приемам избирателно и не мога да се покорявам объркано и сляпо. Ами ако се покоря погрешно? Няма ли да претърпя загуба? Не мога да бъда човек, който се покорява глупаво“. Ако се отнасят към представите и към Бог по този начин, могат ли лесно да се избавят от своите представи? Дали този вид практикуване е практикуване на истината? (Не.) Дали връзката между тях и Бог не става проблемна? Не проучват ли те внимателно и непрекъснато Бог? Бог се е превърнал в обект на тяхната внимателна проверка, а не във Върховният владетел, който управлява съдбата им. Макар че признават, че са сътворено същество под господството на Създателя, това, което правят, не е изпълнение на дълга и отговорностите на сътворено същество. Те не се отнасят към Създателя от същинската си позиция на сътворено същество, а вместо това застават в опозиция на Създателя, внимателно проучват Създателя и анализират действията и поведението Му, като избират дали да се покорят и да приемат въз основа на собствената си преценка. Това отношение и този начин на практикуване ли са проявленията, които трябва да има човек, който приема истината? Могат ли да се изкоренят техните представи? (Не, не могат да се изкоренят.) Те никога не могат да се изкоренят. Това е така, защото връзката им с Бог е изкривена. Това не е нормална връзка, не е връзка между едно сътворено същество и Създателя. Те се отнасят към Бог като към обект на внимателна проверка, постоянно го проучват внимателно. Приемат онова, което считат за правилно и добро, но вътрешно се съпротивляват и спорят с Бог за онова, което не отговаря на човешките представи и фантазии или на човешките предпочитания, и се отчуждават от Бог. Дали такъв човек приема истината? На пръв поглед, в отсъствието на каквито и да било инциденти и без никакви представи за Бог, той може да се покори на словата, които Бог изрича. Но щом развие представи, неговото покорство изчезва. То не се вижда никъде и не може да бъде приведено в действие. Какво става в тази ситуация? Ясно е, че той не е човек, които практикува истината. Той не приема Бог като източник на истината или като самата истина. За хората, които не приемат истината, е трудно да се избавят от представите си или да ги изкоренят, независимо кога възникват тези представи.

Ако се съди по съдържанието на горното общение, кой вид представа според вас е по-лесно да се изкорени? Това зависи от ситуацията. Представите на онези, които могат да приемат истината, които имат разум и са правилните хора, се изкореняват лесно, независимо кога възникват те. Представите на онези, които не могат да приемат истината, се изкореняват трудно, независимо кога възникват те. Някои хора вярват в Бог в продължение на двадесет или тридесет години, но дори сега нищо от това, което казват, не отговаря на истината. Всичко е само думи, доктрини и човешки представи. Те изобщо не разбират никаква истина — могат ли да се избавят от своите представи, когато те възникнат? Трудно е да се каже. Ако не приемат истината, няма да са способни да се избавят от представите си. Неизбежно е хората да имат представи. Умът на всеки може да породи различни представи по всяко време, независимо дали са присъщи или придобити. В сърцата на всички има представи, колкото и години да вярват в Бог. Така че какво трябва да се направи? Дали този проблем просто е неразрешим? Той може да бъде разрешен. Има няколко принципа, които трябва да запомните. Тези принципи са от решаващо значение. Когато се сблъскате с такива ситуации, практикувайте според тези принципи. След като практикуваш известно време, ще видиш резултати и ще навлезеш в истината реалност. Когато възникнат представи, независимо каква е представата, първо разсъждавай и анализирай в сърцето си дали това мислене е правилно. Ако ясно почувстваш, че това мислене е неправилно, че е изопачено и богохулствено, тогава незабавно се помоли на Бог и поискай от Бог да те просветли и да те напътства да осъзнаеш същността на този проблем, а след това обсъди разбирането си по време на събиране. Докато придобиваш разбиране и преживяваш нещата, съсредоточи се върху изкореняването на представите си. Ако практикуването по този начин не постигне очевидни резултати, трябва да разговаряш за този аспект на истината с някого, който разбира истината, да се стремиш да придобиеш помощ от другите и решения от Божиите слова. Чрез Божиите слова и чрез преживяванията си постепенно ще потвърдиш, че Божиите слова са правилни, и ще осъзнаеш големите резултати по отношение на въпроса за изкореняването на собствените ти представи. Като приемеш и преживяваш такива слова и делото от Бог, най-накрая ще разбереш Божиите намерения и ще имаш известно познание за Божия нрав, което ще ти даде възможност да се избавиш от своите представи и да ги изкорениш. Ти вече няма да разбираш Бог погрешно или да се предпазваш от Бог, нито ще предявяваш неразумни изисквания. Това се отнася за лесно изкоренимите представи. Но има и друг вид представи, които са трудни за разбиране и изкореняване от хората. По отношение на представите, които са трудни за изкореняване, има един принцип, който трябва да спазвате: не ги изразявайте и не ги разпространявайте, защото изразяването на такива представи не носи нищо добро на другите. Това е факт на предизвикване на Бог. Ако разбираш естеството на разпространяването на представи и последствията от него, най-добре е сам ясно да ги прецениш и да се въздържаш от необмислени изказвания. Ако кажеш: „Чувствам се ужасно да сдържам думите си в църквата. Имам чувството, че мога да се пръсна“, ти все пак трябва да обмислиш дали разпространяването на тези представи е наистина ползотворно за Божиите избраници. Ако не е ползотворно и може да накара другите да имат представи за Бог или дори да предизвикат и да съдят Бог, не вредиш ли на Божиите избраници? Ти вредиш на хората. Това не е по-различно от разпространяването на чума. Ако наистина имаш разум, по-скоро би предпочел сам да понесеш болката, отколкото да разпространяваш представи и да вредиш на другите. Ако обаче ти е мъчително да сдържаш думите си, трябва да се помолиш на Бог. Ако проблемът се разреши, това не е ли нещо добро? Ако с представите си съдиш и разбираш погрешно Бог, дори когато Му се молиш, тогава само си навличаш неприятности. Трябва да се молиш на Бог така: „Боже, имам тези мисли и искам да се избавя от тях, но не мога. Моля Те, дисциплинирай ме, разкрий ме чрез различни видове среди и ми позволи да осъзная, че представите ми са погрешни. Независимо как ще ме дисциплинираш, готов съм да го приема“. Тази нагласа е правилна. След като се помолиш на Бог с тази нагласа, няма ли да се почувстваш по-малко задушен? Ако продължиш да се молиш и да търсиш, да получаваш просветление и озарение от Бог, да разбираш Божиите намерения и сърцето ти да става светло, вече няма да се чувстваш задушен. Дали тогава проблемът няма да бъде разрешен? Твоите представи, съпротива и непокорство срещу Бог в повечето случаи ще изчезнат. Най-малкото няма да изпитваш нужда да ги изразяваш. Ако това все още не работи и проблемът не е напълно разрешен, намери някого с преживяване, който да ти помогне да изкорениш представите си. Помоли го да намери няколко пасажа от Божиите слова, свързани с изкореняването на представите, които имаш, и ги прочети десетки или стотици пъти. Може би твоите представи ще бъдат напълно изкоренени. Някои може да кажат: „Ако изразя представите си по време на събиране с братята и сестрите, това ще бъде разпространяване на представи, така че не мога да го направя. Но се чувствам ужасно, че ги задържам в себе си. Мога ли да говоря за тях със семейството си?“. Ако членовете на семейството ти също са братя и сестри по вяра, изразяването на тези представи сред тях също би ги смутило. Уместно ли е това? (Не.) Ако това, което казваш, би имало пагубно въздействие върху другите, ако би им навредило и би ги подвело, категорично не бива да го казваш. Вместо това се моли на Бог да разреши въпроса. Щом се молиш, ядеш и пиеш Божиите слова с благочестиво сърце, със сърце, което е гладно и жадно за праведност, твоите представи могат да бъдат изкоренени. Божиите слова съдържат цялата истина. Те могат да разрешат всеки проблем. Зависи само от това дали можеш да приемеш истината и дали си готов да практикуваш Божиите слова, както и дали можеш да се избавиш от собствените си представи. Ако вярваш, че Божиите слова съдържат цялата истина, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, когато възникнат. Ако, след като си се молил известно време, все още не се чувстваш просветлен от Бог и не си получил ясни слова от Бог какво да правиш, но несъзнателно твоите представи вече не ти въздействат вътрешно, не смущават живота ти, постепенно изчезват, не засягат нормалната ти връзка с Бог и, разбира се, не засягат изпълнението на дълга ти, тогава тази представа не е ли изкоренена в общи линии? (Да, така е.) Това е пътят на практикуване.

Онези, които не разбират истината, трябва първо да си спомнят, че когато имат представи, трябва да търсят истината, за да ги изкоренят. Никога не бива да ги разпространяват или да говорят небрежно, като казват: „Имам свобода на словото. В крайна сметка това е собствената ми уста. Мога да казвам каквото си искам, на когото си искам и в каквато си искам обстановка“. Говоренето по този начин е погрешно. Изричането на няколко добри или правилни думи не носи задължително полза на другите, но изричането на думи, които са представи или изкушения на Сатана, може да доведе до неизмерими последствия. Въз основа на тези последствия, ако имаш представа, която настояваш да изразиш, и ако считаш, че по този начин се чувстваш добре и това те прави щастлив, твоите действия ще трябва да бъдат окачествени като злодеяния и Бог ще ги запише като твой минус. Защо ще бъдат записани като твой минус? Казани са ти много положителни методи, пътища и принципи на практикуване, но ти не си ги избрал. Вместо това си избрал път, който носи вреда на хората — това е било умишлено, нали? Тогава прекомерно ли е да наречем действията ти злодеяния? (Не.) Ти можеш съвсем сам да разрешиш този проблем чрез преживяване и чрез молитва към Бог и с търсене, вместо да излагаш представите си, за да смущаваш и подвеждаш другите. Това е начинът, който човек със съвест и разум трябва да избере. Тогава ти защо не избираш този начин? Защо избираш начин, който вреди и наранява другите? Не е ли това, което Сатана би направил? Злите хора вършат неща, които вредят на другите и на самите тях. Ако и ти вършиш такива неща, Бог мрази ли това? (Да.) Дори ако Бог не заклеймява представите ти, ти сам трябва да потърсиш истината, за да ги изкорениш, и трябва да имаш път за практикуване на истината. Ако начинът ти за справяне с представите е да ги разпространяваш, за да подвеждаш другите и да им вредиш умишлено, като смущаваш църковния живот и навлизането в живота и нормалните състояния на братята и сестрите, тогава твоите действия са злодеяния. Когато човек се сблъска с такава ситуация, какъв избор трябва да направи? Човек с човешка природа, който се стреми към истината, няма да избере начин, който подвежда другите и им вреди. Той ще избере да практикува активни, положителни принципи и да се придържа към тях, ще дойде пред Бог, за да се моли и да търси истината, и ще помоли Бог да му помогне да разреши проблема. Някои казват: „Когато моля Бог да ми помогне, винаги имам чувството, че помощта Му е неосезаема и невидима. Мога ли вместо това да избера да потърся помощ от хората?“. Да, можеш да избереш някого, който разбира истината повече от теб и който има по-голям духовен ръст от теб, човек, за когото вярваш, че може да разреши твоя проблем, без да бъде смутен и повлиян от твоите представи така, че да стане слаб, човек, който е преживял подобни проблеми и може да ти каже как да ги разрешиш — този път също е уместен. Ако избереш човек, който обикновено е доста объркан и не може да прозре нищо, който след като чуе за този проблем, веднага вдига врява, иска да разпространи представите навсякъде и да предизвика смущения, и иска да спре да вярва — тогава твоите действия неволно ще са смутили църковния живот. Тогава действията ти няма ли да бъдат окачествени като злодеяния? (Да.) Следователно, когато става въпрос за това как трябва да се справяте с представите, трябва да сте внимателни и предпазливи, не бива да действате объркано или спонтанно и в никакъв случай не бива да се отнасяте към представите като към истината — колкото и правилни да са човешките мисли, те не са истината. По този начин ще се чувстваш много по-спокоен и представите ти няма да могат да причиняват никакви неприятности. Да имаш представи не е нещо, от което да се страхуваш — стига да търсиш истината, те в крайна сметка ще бъдат изкоренени. Някои хора казват: „Но представите не се изкореняват лесно“. Някои представи наистина се изкореняват трудно, така че какво трябва да се направи? Просто е. Някои представи никога не се изкореняват от мислите и умовете на някои хора. Това вече е факт, но колкото и трудно да е да се изкорени една представа, тя все така не е истината. Щом разберете тази точка, проблемът е лесен за разрешаване. Тук има един факт, за който трябва да ви кажа: Бог не изисква от всеки да разбира напълно или да схваща ясно всичко, което Бог прави. Той не изисква от всеки да знае истината в това, което Бог прави, или защо Той действа по определен начин. Бог не желае това. Той не изисква от хората такива критерии. Ако заложбите ти са достатъчно добри, всяко ниво на разбиране, което постигнеш, е добро — просто направи всичко по силите си. Ако не можеш да разбереш, с напредването на възрастта и с постоянното задълбочаване на преживяванията ти, както и с натрупването на повече преживявания разбирането ти за истината също постепенно ще се задълбочава и представите ти ще намаляват. Повечето хора не са способни обаче да възприемат някои специални въпроси и никога не ги разбират. Налага ли им Бог да разбират тези въпроси? Не им налага. Бог не им внушава насила разбиране. Например измежду всички неща, сътворени от Бог, има много тайнства, които хората искат да узнаят, но не могат. В Божиите слова и в Божието дело Той се съсредоточава обаче само върху изразяването на истината, за да пречисти и спаси хората. Той рядко споменава други въпроси, а дори когато понякога това се случва, то е само накратко. Бог никога не обяснява тези въпроси на хората надълго и нашироко. Защо не прави това? Защото хората нямат нужда да разбират тези неща. В делото, което Бог върши върху хората, от една страна, Той разкрива Своя нрав същност. От друга страна, Бог има Своите мисли, Своите планове, източниците и целите на нещата, които върши, начините и методите, които използва, за да върши делото Си върху различните хора, начините и методите за това как да господства над всички неща и т.н. Бог никога не е казвал, че хората трябва да разбират всички истини и да навлязат във всички истини, за да се считат за спасени. Това е така, защото Бог е твърде всемогъщ! Начинът, по който Той действа, говори, върши делото Си и господства над всички неща естествено разкрива Неговия нрав, Неговата същност, Неговата идентичност и т.н. Макар че Бог естествено разкрива тези неща, които притежава и представлява, Той не изисква от хората да разбират или да схващат всички тях. Това е така, защото Бог винаги ще бъде Бог и Той е всемогъщ, докато сътвореното човечество е миниатюрно и напълно лишено от власт. Между човек и Бог има огромна разлика! Затова е съвсем нормално хората да развиват някакви представи и фантазии за Бог. Бог не приема това присърце, но ти винаги го приемаш толкова сериозно и упорито се втренчваш в него. Този подход няма да проработи. Ако си човек, който се стреми към истината и притежава големи заложби, стига да разбираш истината и да имаш истинско познание за Бог, ти ще преодолееш тези представи и фантазии по естествен начин. Ако не се стремиш към истината и който и да разговаря с теб за истината, ти не я приемаш и винаги се вкопчваш в своите представи, какво ще бъде последствието от това? Последствието ще бъде, че дори да достигнеш до края на живота си или до момента, в който Божието дело е напълно завършено, ти няма да си придобил истината, а ще си доведен до смърт от своите представи и фантазии. Дори да видиш явяването на духовното тяло на Бог, пак няма да си способен да изкорениш своите представи и фантазии за Бог. Нима Бог би ти казал всички факти и кое е вярно само защото не можеш да изкорениш тези представи? От една страна, не е необходимо Той да прави това. От друга страна, налице е факт, а именно, че човешкият мозък и ум нямат огромния капацитет, който е необходим за получаването на тези неща. Делото, което Бог върши, е отвъд човешките фантазии и отвъд всички неща. В сравнение с всички неща хората са като песъчинка на плажа. Това описание е близко до фактите и може да се счита за подходящо. Дори ако Бог искаше да ти каже всичко, ти имаш ли капацитета да приемеш всичко? Някои хора казват: „Защо не мога да приема всичко? Ако Бог казваше повече, щях да разбера повече и да придобия повече. В такъв случай щях да бъда облагодетелстван!“. Това е неосъществима мечта. Ти надценяваш собствените си способности. Не така стоят нещата в действителност. В очите на Бог нещата, които Той ти казва, са много прости и очевидни. Това са неща, които хората могат да възприемат. Всъщност има много неща, за които Бог не е говорил, защото хората не могат да ги възприемат. Затова е съвсем нормално някои от твоите представи да не могат да бъдат изкоренени в крайна сметка. Нещата, които Бог има нужда да разбереш и които иска да ти каже или които можеш да понесеш и да възприемеш, ти ще ги разбереш. Що се отнася до нещата, които не можеш да понесеш или да възприемеш, които физическите ти очи не могат да прозрат, дори Бог да ти ги каже, това ще бъде безполезно и ще бъде загуба на усилия. Затова Бог не ти казва тези неща. Що се отнася до тези представи, дори ако към момента, когато умреш, или към момента, когато Божието дело бъде завършено, ти все още нямаш разбиране, какво засяга това? Засяга ли твоето покорство пред Бог? Засяга ли твоето приемане на ролята на сътворено същество? Засяга ли твоето познаване на Божията идентичност и същност? Ако не си засегнат по нито един от тези начини, тогава ти ще си спасен. И така, трябва ли този вид представа все пак да бъде изкоренен? Не трябва. Това е последният вид представа, видът, който не може да бъде изкоренен дори в момента на смъртта. Някои хора казват: „О, Боже, все още не разбирам това дело, което Ти си извършил, тези слова, които си казал, и тази среда, която си подредил. Можеш ли да ми кажеш това преди да умра, за да мога да умра спокойно?“. Бог пренебрегва такива молби. Ти можеш да си отидеш спокойно. Ще разбереш всичко в духовния свят.

Бог има Свой Собствен критерий за спасяване на хората. Той не се основава на това колко добре си изкоренил представите си или от колко от тях си се избавил. Вместо това той се основава на това, доколко се боиш от Бог и доколко си покорен пред Него, дали наистина се боиш от Него и дали Му се покоряваш, или не. Във всичко, което Бог върши, има смисъл и независимо дали ти е лесно да го приемеш, или ти е трудно да го приемеш и вероятно това ще предизвика представи у теб, във всеки случай идентичността на Бог не се променя в резултат на това. Той винаги ще бъде Създателят, а ти винаги ще бъдеш сътворено същество. Ако си способен да не се ограничаваш от никакви представи и все още да поддържаш с Бог връзката между сътворено същество и Създателя, тогава ти си истинско Божие сътворено същество. Ако си способен да не се влияеш или смущаваш от никакви представи и ако си способен на истинско покорство пред Бог от дълбините на сърцето си, и ако независимо от това дали разбирането ти на истината е дълбоко или повърхностно, си способен да загърбиш представите и да не бъдеш възпиран от тях, и ако вярваш, че само Бог е истината, пътят и животът, че Бог завинаги ще бъде Бог и че това, което Бог върши, никога не е погрешно, тогава може да бъдеш спасен. В действителност духовният ръст на всеки човек е ограничен. Колко неща могат да се поберат в човешкия мозък? Могат ли хората да разберат Бог? Това е самозалъгване! Не забравяйте: хората винаги ще бъдат младенци пред Бог. Ако си мислиш, че си умен, ако винаги се опитваш да се правиш на умен и се опитваш да разбереш всичко, като си мислиш: „Ако не мога да го разбера, тогава не мога да призная, че ти си моят бог, не мога да приема, че ти си моят бог, не мога да призная, че ти си създателят. Ако не изкорениш моите представи, мечтаеш си, като мислиш, че ще призная, че ти си бог, че ще приема твоето върховенство и че ще ти се покоря“, тогава това е притеснително. По каква причина? Бог не спори за такива неща с теб. Към човека Той винаги ще се отнася по следния начин: ако не приемеш, че Бог е твоят Бог, Той няма да приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества. Когато Бог не приеме, че ти си едно от Неговите сътворени същества, във връзката ти с Бог настъпва промяна в резултат на твоето отношение към Него. Ако си неспособен да се покориш на Бог и да приемеш идентичността и същността на Бог и всичко, което Бог върши, ще настъпи промяна в твоята идентичност. Ти все още ли си сътворено същество? Бог не те признава. Няма смисъл да се спори. А ако ти не си сътворено същество и Бог не те иска, все още ли имаш надежда за спасение? (Не.) Защо Бог не те счита за сътворено същество? Ти си неспособен да изпълняваш отговорностите и дълга, които едно сътворено същество би трябвало да изпълнява, и не се отнасяш към Създателя от позицията на сътворено същество. И така, как Бог ще се отнася с теб? Как ще гледа на теб? Бог няма да гледа на теб като на сътворено същество, което отговаря на критериите, а като на дегенерат, дявол и сатана. Не мислеше ли, че си умен? Как стана така, че се превърна в дявол и сатана? Това не е умно, това е глупаво. Тези думи какво помагат на хората да разберат? Че хората трябва да се държат добре пред Бог. Дори да имаш причина за своите представи, не си мисли, че владееш истината и че имаш капитала да протестираш шумно срещу Бог и да Го ограничаваш. Каквото и да правиш, не бъди такъв. Щом изгубиш идентичността си на сътворено същество, ще бъдеш унищожен — това не е шега. Именно защото, когато хората имат представи, подхождат по различен начин и приемат различни решения, изходът е напълно различен.

Имате ли принципи за това как да практикувате по отношение на представите? Тези принципи защитават ли ви, за да можете да постъпвате правилно като сътворени същества? Добър ли е този път? (Да.) Тогава го обобщете. (Ако става въпрос за сравнително лесно изкоренима представа, трябва да се молим и да търсим, от Божиите слова да намерим истината, която разнищва този вид представа, а също така можем да разговаряме с братя и сестри, които разбират истината. По този начин ще сме способни да прозрем погрешните аспекти на представата и така да я изкореним. Има и някои представи, които не се изкореняват лесно, но не бива да се вкопчваме в тях. Трябва да имаме отношение на приемане на истината и на покорство пред Бог, да знаем, че сме сътворени същества и че това, което Бог върши, определено е правилно, а ние просто не сме го осъзнали. Независимо дали разбираме, или не разбираме, не можем да разпространяваме представи. Трябва да се научим често да се молим на Бог и да търсим, и постепенно тези представи също ще може да се изкоренят. Третата ситуация е, че някои представи може да останат неизкоренени до края. В такива случаи, стига да не сме възпирани от тези представи и не ги разпространяваме, всичко е наред. Дори тези представи да не бъдат изкоренени накрая, стига да не се вкопчваме в тях и да не извършваме зло заради тях, Бог няма да ни заклейми и това няма да повлияе на спасението ни.) Колко принципа има общо? (Три.) Има общо три принципа. Отбелязали ли сте ги всичките, нали? Щом разберете истината и схванете принципите, представите ви ще бъдат изкоренени по естествен път. Не бива да позволявате на представите да ви пречат или да ви спъват. Изкоренете по най-добрия начин онези представи, които могат да бъдат изкоренени, а на онези, които временно не могат да бъдат изкоренени, поне не им позволявайте да ви засягат. Те не бива да пречат на изпълнението на дълга ти, нито да засягат връзката ти с Бог. Най-основното е поне да не разпространяваш представи, да не вършиш зло, да не причиняваш прекъсвания и смущения и да не действаш като слуга на Сатана или негов проводник. Ако, независимо от усилията, които полагате, някои представи може да бъдат изкоренени само повърхностно, а не напълно, тогава просто ги пренебрегвайте. Не позволявайте на представите да засегнат стремежа ви към истината или навлизането ви в живота. Овладейте тези принципи и при нормални обстоятелства ще бъдете защитени. Ако си човек, който приема истината, който обича положителните неща, ако не си зъл, ако не желаеш да причиняваш прекъсвания или смущения и не причиняваш умишлено прекъсвания и смущения, когато обикновено се сблъскаш с проблема с възникването на представи, в общи линии ще бъдеш защитен. Най-елементарният принцип на практикуване е следният: ако възникне представа, която се изкоренява трудно, не бързай да действаш по нея. Първо изчакай и потърси истината, за да я изкорениш, и вярвай, че това, което Бог върши, не може да бъде погрешно. Запомнете този принцип. Освен това не загърбвай дълга си и не позволявай на представата да засегне изпълнението на дълга ти. Ако имаш представи и си мислиш: „Просто ще се справя как да е с този дълг. В лошо настроение съм, така че няма да свърша добра работа за теб!“, това не е добре. Щом отношението ти стане негативно и нехайно, това е притеснително. Това са представи, които действат в теб. Когато в теб действат представи и засягат изпълнението на дълга ти, това означава, че в този момент връзката ти с Бог всъщност вече е претърпяла промяна. Някои представи могат да засегнат изпълнението на дълга ти, което е сериозен проблем, и те трябва да бъдат изкоренени своевременно. Други представи не засягат изпълнението на дълга ти или връзката ти с Бог, затова те не представляват сериозни проблеми. Ако представите, които развиваш, могат да засегнат изпълнението на дълга ти, като те карат да се съмняваш в Бог, да не изпълняваш дълга си усърдно — и дори да смяташ, че няма да има последствия от неизпълнението на дълга ти — и да нямаш никакъв страх или богобоязливо сърце, това е опасно. Това означава, че ще паднеш в изкушение и ще бъдеш измамен и заловен от Сатана. Твоето отношение към представите ти и изборът, който правиш, са от решаващо значение. Независимо от това дали представите могат да бъдат изкоренени и независимо от степента, в която могат да бъдат изкоренени, нормалната връзка между теб и Бог не бива да се променя. От една страна, трябва да си способен да се покориш на всяка среда, устроена от Бог, и да потвърдиш, че всичко, което Бог върши, е правилно и смислено, и това знание и този аспект на истината никога не бива да се променят за теб. От друга страна, не бива да загърбваш дълга, който Бог ти е поверил, не бива да се разтоварваш от това бреме. Ако вътрешно или външно нямаш съпротива, противопоставяне или непокорство спрямо Бог, Той ще види само твоето покорство и това, че чакаш. Все още може да имаш представи, но Бог не вижда твоето непокорство. Тъй като в теб няма непокорство и съпротива, Бог все още те счита за едно от Своите сътворени същества. За разлика от това, ако сърцето ти е пълно с оплаквания и роптаене, ако търсиш възможност да си отмъстиш и не желаеш да изпълняваш дълга си, а вместо това искаш да се разтовариш от него — дори до такава степен, че в сърцето ти има всевъзможни оплаквания от Бог и в хода на изпълнението на дълга ти се разкриват определени проявления на роптаене и негодувание — тогава в този момент връзката ти с Бог вече е претърпяла огромна промяна. Ти вече си излязъл от позицията си на сътворено същество. Ти вече не си сътворено същество, а си се превърнал в проводник на дяволите и на Сатана — и затова Бог няма да ти покаже никаква доброта. Когато човек стигне до този момент, той се приближава до опасна територия. Дори Бог да не направи нищо, човекът няма да е способен да остане непоколебим в църквата. И така, във всичко, което правят — особено когато то е свързано с въпроси като изкореняването на представи — хората трябва да се грижат да избягват да правят неща, които оскърбяват Бог или които са заклеймени от Бог, или които нараняват другите или им вредят. Това е принципът.

Проблемът с това, че хората имат представи за Бог не е малък! За хората е изключително важно да поддържат нормална връзка с Бог, но това, което най-много засяга тази връзка, са представите на хората. Само когато представите на хората за Бог са изкоренени, може да се поддържа нормална връзка с Бог. Понастоящем много хора имат сериозен проблем. Независимо от това от колко години вярват в Бог, макар че може да са способни да понасят страдания и да плащат цената при изпълнението на дълга си, все пак през цялото време представите им не могат да бъдат напълно изкоренени. Това сериозно засяга връзката им с Бог и пряко влияе на любовта им към Бог и на покорството им пред Него. Затова, независимо какви представи развиват хората за Бог, това е сериозен въпрос, който не бива да се пренебрегва. Представите са като стена. Те прекъсват връзката на хората с Бог и ги правят несвързани с Божието спасително дело. Ето защо това, че хората имат представи за Бог, е много сериозен въпрос, който не може да бъде пренебрегван! Ако хората имат представи и не могат своевременно да потърсят истината и да ги изкоренят, това лесно може да породи негативизъм, съпротива срещу Бог и дори враждебност към Него. Могат ли тогава те все още да приемат истината? Навлизането в живота им ще спре. Пътят на преживяване на Божието дело не е гладък и е неравен. Тъй като хората имат покварен нрав, те могат да поемат по много заобиколни пътища и в крайна сметка да си създадат представи във всяка ситуация. Ако тези представи не бъдат изкоренени чрез търсене на истината, хората могат да се разбунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, като вървят по пътя на враждебността към Него. След като хората тръгнат по пътя на антихристите, смятате ли, че за тях остава шанс за спасение? В този момент не е лесно да се справиш и няма да ти остане никакъв шанс. Затова преди Бог да се отрече от теб като Негово сътворено същество, трябва да се научиш как да бъдеш Божие сътворено същество. Не се опитвай да проучваш внимателно Създателя или да разбереш как да докажеш и потвърдиш, че Богът, в когото вярваш, е Създателят. Това не е твое задължение или отговорност. Това, за което трябва да мислиш и да разсъждаваш в сърцето си всеки ден, е как да изпълняваш дълга си добре и да се превърнеш в сътворено същество съгласно критериите, вместо да доказваш дали Бог е Създателят, дали Той наистина е Бог, или да проучваш внимателно какво е направил Бог и дали действията Му са правилни или не. Това не са нещата, които трябва да проучваш внимателно.

19 юни 2021 г.