От колко време разговаряме за отговорностите на водачите и работниците? (От четири месеца и половина.) След толкова дълъг период на общение по този въпрос имате ли вече малко по-ясно разбиране за конкретната работа, която водачите и работниците трябва да вършат? (Да, разбирането ни за това е малко по-ясно.) Би трябвало да е по-ясно от преди. Моето общение е толкова конкретно и ясно, че ако някой все още не го разбира, това би означавало, че има интелектуални затруднения, нали? (Да.) Като погледнете към този въпрос сега, смятате ли, че е лесно да бъдеш добър водач или работник? (Не е лесно.) Какви качества са необходими? (Човек трябва да притежава заложбите и човешката природа, които са необходими за водачите и работниците, както и истината реалност и чувство за отговорност.) Най-малкото, човек трябва да има съвест, разум и преданост, а след това заложби и работоспособност. Когато човек притежава всички тези качества, той може да бъде добър водач или работник и да изпълнява своите отговорности.

Точка дванадесет: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата в положителна посока; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (част втора)

На последното събиране разговаряхме за дванадесетата точка от отговорностите на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата в положителна посока; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. В рамките на тази точка основно разговаряхме първо за това кои хора, събития и неща прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата. Ако водачите и работниците искат да спрат и да ограничат различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църквата, и ако искат да изпълняват добре тази работа, те първо трябва да знаят и да са наясно кои хора, събития и неща прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред на църквата. След това трябва да ги съпоставят с хората, събитията и нещата в действителната църковна работа и в църковния живот, след което да изпълнят различни задачи, като например да ги спират и ограничават. Това е изискване към водачите и работниците. На последното ни събиране разговаряхме за някои от различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават делото на църквата и църковния живот, като започнахме с онези, които се отнасят до църковния живот. Също така категоризирахме хората, събитията и нещата в църковния живот, чието естество причинява прекъсвания и смущения в тях. Колко въпроса бяха общо? (Единадесет. Първо, честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричането на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Трето, бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Четвърто, сформирането на клики. Пето, съревноваването за статус. Шесто, сеенето на раздори. Седмо, нападането и измъчването на хора. Осмо, разпространяването на представи. Девето, даването воля на негативизма. Десето, разпространяването на необосновани слухове. И единадесето, нарушаването на изборните принципи.) Шестият въпрос е сеенето на раздори, естеството на което причинява прекъсвания и смущения, но в сравнение с другите злодеяния е незначителен проблем. Променете го на „поддържане на непристойни взаимоотношения“ и естеството му става по-сериозно от естеството на сеенето на раздори. Седмият въпрос е нападането и измъчването на хора. Променете го на „участие във взаимни нападки и словесни пререкания“ — не е ли това с по-сериозно естество, по-конкретно и по-уместно? (Да.) Взаимните нападки и словесните пререкания са често срещан проблем в църковния живот, който е свързан с прекъсвания и смущения. Промяната на тези два въпроса по този начин ги прави по-уместни и по-близки до проблемите, които възникват в рамките на църковния живот. Единадесетият въпрос е нарушаването на изборните принципи. Променете това на „манипулиране и прекъсване на изборите“. Това е промяна само по отношение на формулировката. Естеството му си остава същото, просто степента е засилена — сега то се отнася повече до естеството на причиняване на прекъсвания и смущения.

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

V. Съревноване за статус

Миналия път в общението си стигнахме до четвъртия въпрос, сформиране на клики. Съперничеството за статус не е необичаен проблем и често възниква в църковния живот. Кои състояния, постъпки и проявления принадлежат на практиката на съперничество за статус? Какви негови проявления могат да се посочат като част от проблема с прекъсването и смущението на Божието дело и на нормалния ред в църквите? За която и точка или категория да разговаряме, тя трябва да има връзка с казаното в точка дванадесета, за „различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата“. Трябва да достигне степента на прекъсване и смущение и трябва да е от това естество, за да си струва да се обсъжда и анализира. Кои проявления на съперничеството за статус по природа са свързани с прекъсването и смущаването на делото на Божия дом? Най-често това е съревноваването с църковните водачи за техния статус, което се проявява най-вече в използването на недостатъците и грешките им, за да бъдат очернени и заклеймени, и в целенасоченото разобличаване на разкриването на покварата, слабостите и недостатъците в тяхната човешка природа и в заложбите им, особено що се отнася до отклонения и грешки, които са допуснали в работата си или в справянето с хората. Това е най-често срещаното и най-явното проявление на съревноваването за статуса на църковните водачи. Освен това съперникът не се интересува от това, колко добре вършат работата си църковните водачи, дали постъпват според принципите и дали има проблеми с човешката им природа. Той просто не се подчинява на църковните водачи. Защо не им се подчинява? Защото и той иска да бъде църковен водач, това е неговата амбиция и неговото желание. Затова отказва да се подчинява. Както и да работи и както и да се справя с проблемите църковният водач, такива хора винаги се хващат за недостатъците му, съдят го и го заклеймяват, и дори стигат дотам, че преувеличават и изопачават фактите и правят от мухата слон. Те не използват критериите на Божия дом за водачите и работниците, за да преценят дали това, което водачът прави, е според принципите, дали той е правилният човек, дали се стреми към истината и дали има съвест и разум. Те не преценяват в съответствие с тези принципи. Вместо това те са придирчиви и дребнави, както подобава на собствените им намерения и цели, като все намират в какво да обвинят водача или работника, зад гърба му разпространяват информация за несъответствията с истината на това, което прави, или разобличават недостатъците му. Биха могли например да говорят така: „Еди кой си водач веднъж допусна тази грешка и Горното се разправи с него, за което никой от вас не знае. Ето колко добре умее да се преструва“. Те пренебрегват и не обръщат внимание на това дали този водач или работник се обучава от Божия дом или е компетентен водач или работник, а просто продължават да го съдят, да изопачават фактите и да плетат интриги срещу него зад гърба му. И каква е целта зад тези действия? Понеже се съревновават за статус, нали? Всичко, което казват и правят, е с определена цел. Не мислят за делото на църквата и не оценяват водачите и работниците въз основа на Божиите слова или на истината, камо ли на правилата за работа в Божия дом или на принципите, които Бог изисква от хората, а се водят от собствените си намерения и цели. Те се противопоставят на всичко, което казват водачите или работниците, и след това предлагат свои собствени „прозрения“. Независимо колко от казаното от водачите и работниците е съгласно истината, те ни най-малко не го приемат. Отхвърлят всичко, което казват водачите и работниците, и излагат своите собствени и различни мнения. По-специално, когато някой водач или работник прояви откровеност и се разкрие, като говори за своето себепознание, те се чувстват още по-доволни и считат, че са намерили своя шанс. Какъв шанс? Шансът да очернят този водач или работник, да дадат на всички да разберат, че този водач или работник има лоши заложби, че може да бъде слаб, че също е покварен човек, че също често допуска грешки в нещата, които върши, и че не е по-добър от всички останали. Това е техният шанс да намерят нещо, в което да обвинят този водач или работник, това е тяхната възможност да подстрекават всички да заклеймят, повалят и свалят този водач или работник. И мотивацията за всички тези модели на поведение и действия не е нищо друго освен съперничеството за статус. Ако се следват принципите на изборите и принципите на култивиране и използване на хора в Божия дом, при нормални обстоятелства такива хора никога няма да бъдат избрани за водачи или работници. Това е нещо, което те са прозрели и са разбрали ясно, затова прибягват до всякакви средства, за да нападат и заклеймяват водачите и работниците. Независимо кой става водач или работник, те са просто недоверчиви към него и винаги се заяждат и правят безотговорни, критични коментари по негов адрес. Дори да няма нищо нередно в действията или думите на тези водачи и работници, те винаги успяват да им намерят някакъв недостатък — всъщност проблемите, които подбират, не са принципни, а са съвсем банални въпроси. И така, защо се спират на тези банални въпроси? Защо са способни да съдят и заклеймяват водачи и работници толкова открито заради такива неща? Те имат само една цел, а именно да си съперничат с другите за власт и статус. Независимо от това как Божият дом разговаря за различните проявления на лъжеводачите и антихристите, те никога не свързват тези проявления със себе си, а ги свързват единствено с водачите и работниците на всички нива. Щом намерят съвпадение, си мислят: „Сега вече имам доказателство. Най-накрая намерих нещо, което да използвам като инструмент срещу тях, и получих добра възможност“. След това стават още по-невъздържани в разобличаването, съденето, даването на критични оценки и заклеймяването на всичко, което тези водачи и работници правят. Някои от въпросите, които повдигат, може да изглеждат малко проблематични на пръв поглед, но когато се съпоставят с принципите, не са съществени. Защо тогава ги повдигат? Не е за нещо друго, а за да разобличат водачите и работниците с цел те да бъдат заклеймени и победени. Ако водачите и работниците са насилствено тласкани към негативизъм, ако молят за милост и се превиват пред тях, ако братята и сестрите видят, че тези водачи са винаги негативни и слаби и че често допускат грешки, когато действат, и че вече не ги избират за водачи, ако братята и сестрите вече не слушат толкова внимателно, когато тези водачи разговарят за истината, и ако хората вече не сътрудничат толкова активно и усърдно, когато тези водачи изпълняват работата, тогава съперничещите си за статус ще бъдат доволни и ще имат възможност да се възползват. Това е сценарият, който те най-много желаят да видят и който най-много се надяват да се случи. Каква е целта им, когато правят всичко това? Не е да помогнат на хората да разберат истината и да разпознаят лъжеводачите и антихристите, нито да доведат хората пред Бог. Вместо това целта им е да победят и да свалят водачите и работниците, така че всички да видят в тях най-подходящия кандидат да служи като водач. В този момент целта им ще е постигната и те просто ще трябва да изчакат братята и сестрите да ги предложат за водач. Има ли такива хора в църквата? Какъв е техният нрав? Тези лица са с порочен нрав, те изобщо не обичат истината, а и не я практикуват. Те желаят единствено да държат властта. А какво да кажем за онези, които разбират част от истината и притежават известна проницателност — биха ли били готови да позволят на такива хора да държат властта? Биха ли били готови да попаднат под тяхната власт? (Не.) Защо не? Ако повечето хора можеха ясно да видят природата същност на такива лица, щяха ли пак да ги изберат за водачи? (Не.) Не биха го направили, освен ако всички току-що не са се запознали и не се познават много добре. Но щом се опознаят и видят ясно кои личности имат лоши заложби и са объркани, кои са зли хора с порочен и измамен нрав, кои силно желаят да си съперничат за статус и вървят по пътя на антихристите, кои могат да се стремят към истината и предано да изпълняват дълга си и т.н., щом схванат природата същност и категориите на различните хора, тогава изборът на водачи ще бъде относително точен и в съответствие с принципите.

Дали повечето хора биха предпочели да изберат за водач човек, който винаги се съревновава за статус, или биха избрали човек, чиито заложби и трудоспособност са на относително средно равнище, но който е усърден и непоколебим? Когато не е ясно какъв е характерът на тези двама души, каква е тяхната природа същност или по какъв път вървят, повечето хора кого от тях биха предпочели да изберат за водач? (Втория, този, който е непоколебим.) Повечето хора биха избрали втория. Проявленията на онези, които винаги се съревновават за статус, са доказателство за тяхната човешка природа и същност. Нима повечето хора не могат да прозрат и разпознаят техните проявления? Хората ще кажат: „Този човек винаги създава трудности на църковния водач. Амбициите му са насочени към постигане на статуса на църковен водач, той иска да я замени като водач. Откакто този човек е избран за църковен водач, той винаги се прицелва в нея и я счита за неприятна. Винаги ѝ отвръща нахално и намира недостатъци във всичко, което тя прави, заяжда се за всичко, за което може да се заяде, а също така я съди и разобличава недостатъците ѝ зад гърба ѝ. Особено по време на събирания или при общение за работа, ако за момент тя не се изрази ясно, той я прекъсва и показва голямо нетърпение. Той дори я презира, подиграва ѝ се, иронизира я и ѝ се присмива. Усложнява живота ѝ на всяка крачка и я поставя в неудобни ситуации“. С разобличаването на тези модели на поведение пред всички, няма ли повечето хора да са способни да разпознаят този човек? (Да.) Тогава това дали ще му помогне да заеме позицията на водач? Определено не. Тези хора, които се съревновават за статус, умни ли са, или са глупави? Очевидно е, че те са идиоти, глупаци. Има и друг сериозен въпрос: тези хора са дяволи и тяхната природа не се променя! Желанието им за власт и статус е неконтролируемо, дори до степен, че губят разума си, а това не е нещо, което нормалната човешка природа притежава. Това желание надхвърля границите на рационалността и съвестта на нормалната човешка природа и достига нивото на безскрупулност. Тези хора ще действат по този начин независимо от времето, мястото или контекста, без да се съобразяват с последствията, камо ли с въздействието на техните действия. Това са най-типичните проявления и подходи на тези, които се съревновават за статус. Винаги, когато има събиране или общение за работата, щом всички се съберат, тези хора предизвикват смущения като досадни мухи, разстройват църковния живот и нормалния ред на общение за истината. Естеството на такива модели на поведение и подходи причинява прекъсвания и смущения за тях. Не трябва ли да се ограничават такива хора? В сериозни случаи не трябва ли те да бъдат премахнати или отлъчени? (Да, трябва.) Понякога това да се разчита единствено на силата на църковните водачи да ограничават злите хора може да бъде някак слабо, изолирано усилие — ако след като ясно видят сериозността на прекъсванията и смущенията, причинени от зли хора, и напълно разпознаят тяхната същност, братята и сестрите могат да се обединят с църковните водачи, за да спрат и ограничат такива зли хора, няма ли това да е по-ефективно? (Да.) Ако някой каже: „Ограничаването на злите хора е отговорност на водачите и работниците, тя няма нищо общо с нас, обикновените вярващи. Ние няма да се занимаваме с това! Злите хора се съревновават за статус с църковните водачи. Те се съревновават за статус с тези, които го имат. Ние нямаме статус. Те не се опитват да ни отнемат нищо. Във всеки случай това не ни засяга. Нека се съревновават, както си искат. Ако църковните водачи имат способността, те трябва да ги ограничат. В противен случай, трябва да ги оставят на мира. Какво общо има това с нас?“. Добра ли е тази гледна точка? (Не.) Защо не е добра? (Те не поддържат нормалния ред на църквата.) Казано с по-точни думи, за какво се отнася нормалният ред на църквата? Не се ли отнася за нормалния църковен живот? (Да.) Това включва нормален и подреден църковен живот — включва ядене и пиене на Божиите слова по подреден начин, което означава, че хората могат да четат Божието слово с молитва и да разговарят за него и да споделят лични преживявания в църковния живот, в който Светият Дух върши делото Си, Бог присъства и Бог напътства, и същевременно да получават просветление и напътствие от Светия Дух и да придобиват светлина. На това трябва да се наслаждават Божиите избраници в църковния живот. Ако някои хора разрушават този нормален ред, тогава те трябва да бъдат спирани и ограничавани според принципите, и не трябва да бъдат толерирани. Това е отговорност и задължение не само на водачите и работниците, но също така е отговорност и задължение на всички, които разбират истината и които притежават проницателност. Разбира се, би било най-добре, ако водачите на църквата могат да оглавят тази работа, като разговарят с братята и сестрите за естеството на действията на тези хора, за това какъв тип хора са тези хора въз основа на проявленията им и как братята и сестрите трябва да разпознаят и да прозрат такива хора. Ако тези зли хора не бъдат ограничавани и всички братя и сестри бъдат смущавани, подвеждани и подмамени от тях, а църковните водачи се окажат изолирани вместо тези зли хора, тогава тази църква ще се парализира и неизбежно ще изпадне в хаос. Може ли нормалният църковен живот да продължи при такива обстоятелства? Ако не може да продължи, дали църковните събирания все пак ще бъдат плодотворни? Дали Божиите избраници все пак ще придобият нещо от тези събирания? Ако Божиите избраници не придобият нищо от тях, тогава дали тези събирания са благословени от Бог или Той ги ненавижда? Разбира се, Бог ги ненавижда. Събиранията без делото на Светия Дух и без Божието благословение вече не могат да се считат за църковен живот, а по-скоро се превръщат в срещи на социална група. Някой харесва ли безредния църковен живот? Дали е поучителен и полезен той за някого? (Не.) Ако през този период не си придобил нищо по отношение на навлизането ти в живота от нито едно събиране, тогава това време не е имало никаква стойност или значение за теб. Ти си пропилял това време. Не означава ли това, че твоето навлизане в живота е претърпяло загуба? (Да, така е.) Ако по време на събирането има зли хора, които се съревновават за статус, спорят и се карат с църковния водач, и в резултат на това в крайна сметка хората се чувстват неспокойни, а цялото събиране е пропито с мръсна атмосфера и е изпълнено с нечестивата енергия на Сатана, и ако освен обсъждането на теми за това кой е прав и кой греши, никой не идва пред Бог да се моли и да търси истината, и никой не действа според принципите, тогава след такова събиране вярата ти в Бог ще се увеличи ли, или ще намалее? Дали ще си разбрал и придобил повече, по отношение на истината, или умът ти ще се е разстроил от споровете, без да си придобил нищо? Понякога може да си мислиш: „Не разбирам защо хората вярват в Бог. Какъв е смисълът да се вярва в Бог? Как може тези хора да се държат по този начин? Все още ли са вярващи в Бог?“. Заради едно-единствено смущение от страна на сатани и дяволи сърцата на хората се разстройват и объркват. Те смятат, че вярването в Бог е безсмислено, и не знаят каква е стойността на вярата в Бог, а умовете им се разсейват. Ако всеки може да е бдителен и особено чувствителен и категоричен по отношение на такива въпроси, вместо да е безчувствен и муден, когато злите хора често казват или вършат неща в църковния живот с цел да се съревновават за статус, повечето хора бързо ще осъзнаят, че има проблем, който трябва да се разреши. Ще са способни бързо да разпознаят кой манипулира тези ситуации и какъв е техният нрав същност, бързо ще осъзнаят сериозността на проблема и ще са способни да спрат и да ограничат злите в кратък период от време, като ги изчистят от църквата и им попречат да продължат да смущават и възпират хората в църквата. Дали това няма да е полезно и поучително за повечето хора? (Да, така е.)

Ако се сблъскате със ситуации, в които зли хора се съревновават за статус, как ще се справите с тях? Какво е мнението на мнозинството? (Ще спрем това поведение.) Просто ще го спрете? Как ще го спрете? Ще им забраните ли да говорят, или ще кажете: „Не ни харесва това, което казваш, затова говори по-малко на следващите събирания!“. Това ще подейства ли? Ще те послушат ли? (Не.) И така, какво трябва да направиш? Трябва напълно да разобличиш и да разнищиш техните намерения, мотивации и природа същност според Божието слово, така че братята и сестрите да могат да разпознават такива хора и естеството на техните действия и да проявяват бдителност към тях, а не да бъдеш угодник и просто да чакаш водачите и работниците на църквата да разобличат злите хора, преди да заемеш позиция и да кажеш: „Те повече не бива да бъдат допускани на събиранията“. Добре ли е да бъдеш угодник? (Не е.) Когато се сблъскат с такива ситуации, повечето хора не предпочитат ли да избягват тези въпроси и да не се занимават с тях, вместо да се сблъскват с тези зли хора, за да могат да избегнат това да ги обидят и да им бъде неудобно да общуват с тях по-късно? Повечето хора не се ли придържат към това да бъдат угодници съгласно принципа за светските отношения? (Да.) Тогава това е проблем. Да предположим, че осемдесет процента от хората в една църква са угодници, и когато видят, че такива зли хора се съревновават за статус, превъзходство и позиции като водачи в църковния живот, никой не се изправя, за да ги спре или ограничи, а повечето от тях поддържат следното мнение: „Колкото по-малко неприятности, толкова по-добре. Не мога да си позволя да ги провокирам, така че не мога ли просто да ги избягвам? Просто ще ги избягвам и това е всичко. Нека се съревновават. Когато дойде времето, Бог ще ги накаже. Какво общо има това с мен!“. При тези обстоятелства може ли църковният живот все пак да бъде плодотворен? Повечето хора са мързеливи и зависими. Щом църковните водачи бъдат избрани, те смятат работата си за свършена и просто чакат църковните водачи да свършат всичко. Ако ги попиташ дали в тяхната църква са разпространявани книги с Божиите слова, дали е имало някакви прекъсвания и смущения на църковния живот, дали някой винаги бълва думи и доктрини или се съревновава с водачите за статус, те казват: „Църковните водачи знаят всичко за тези неща. Аз не знам нищо за тях и не е нужно да се занимавам с тях. Водачите ще се погрижат за това, когато му дойде времето“. Те не се интересуват и не питат за нищо, не са информирани за нищо и нито знаят, нито се интересуват от хората, събитията или нещата, които са свързани с църковния живот и с които би трябвало да са запознати. Що се отнася до това, което тези зли хора, които се появяват в църквата, казват и правят, когато се съревновават за статус, както и за смущенията и пораженията, които причиняват на църковния живот, те са напълно безразлични към това и не се интересуват и не питат за тези неща. След като всичко свърши, ако ги попиташ дали са придобили някаква проницателност, дали могат да разпознават злите хора и какви са проявленията на злите хора, те не могат да кажат нищо друго освен: „Питайте църковните водачи, те знаят всичко“. Такъв човек не е ли роб? Той е роб, той е малодушен и безполезен и изживява едно подло съществуване. Ситуациите, в които злите хора се съревновават за статус, изискват проницателност, справяне и разрешаване. Това не е отговорност единствено на църковните водачи. Всички Божии избраници споделят тази отговорност. Повечето водачи разбират няколко истини повече от обикновения човек, бдителни са по отношение на тези въпроси и могат да видят целите и същността на действията на тези хора. Същевременно повечето хора трябва да си вземат и практически поуки и да израснат в проницателността, както и да се обединят в съгласие с онези хора в църквата, които имат чувство за справедливост, разбират истината и се стремят към нея, за да предприемат подходящи действия срещу тези зли хора, които смущават и прекъсват църковния живот. Те трябва да ги изолират или да ги премахнат, вместо да стоят безучастно и просто да слушат малко общение, да разширят малко хоризонтите си и да имат известно осъзнаване по въпроса в сърцата си, когато се сблъскат с тези въпроси, а след това да считат работата си за свършена. Това е така, защото църковният живот не е нещо, което засяга само църковните водачи, и воденето на добър църковен живот и поддържането на нормалния ред на църковния живот не е отговорност само на църковните водачи — то изисква колективните усилия на всички, които се изправят, за да го поддържат.

Хората, които се съревновават за статус — типът, споменат в пети въпрос — често се появяват в църковния живот. Най-очевидното им проявление е съревноваването им за статус с църковните водачи, последвано от съревноваването за статус с онези сред братята и сестрите, които притежават добри заложби и които възприемат истината с относителна чистота, с онези, които имат духовно разбиране, и с онези, които разбират истините принципи, като често предизвикват тези хора. Тези хора често разговарят за някои чисти разбирания и за светлина в църковния живот, споделят някои лични преживявания, които са ценни и носят практическо разбиране. Това много помага и е поучително за братята и сестрите. След като чуят тяхното общение, братята и сестрите имат път, знаят как да практикуват и преживяват Божието слово и как да разрешават собствените си проблеми. Те се чувстват много благодарни за Божието напътствие и същевременно се възхищават и уважават тези, които имат чисто възприемане на истината и практически преживявания. Така те са склонни да ценят високо тези хора и да се сближават с тях. Появата на тези положителни неща в църковния живот, които радват Бог, е това, което онези, които се съревновават за статус, най-малко искат да видят. Всеки път, когато видят някой да разговаря за практически преживявания, те се чувстват неспокойни, ревниви и им става особено неловко. В своята неловкост те показват поведение на предизвикване, пренебрежение и недоволство, като често пресмятат в сърцето си как да накарат онези, които имат практически преживявания и разбират истината, да изглеждат глупави, както и как да накарат братята и сестрите да видят техните недостатъци и пропуски, повече да не се отнасят с дълбоко уважение към тях и да не се приближават до тях. Ето защо на онези, които се съревновават за статус, им се налага да казват някои неща и да извършват някои действия. Те нападат и отхвърлят онези, които споделят свидетелства за преживяване, и онези, чието често общение за истината предоставя ресурс за навлизането в живота на братята и сестрите и го подпомага. Те често използват лостове за влияние над положителните герои и разобличават техните пропуски с цел да отдалечат Божиите избраници от всички, които често разговарят за истината и споделят свидетелства за преживяване. В обобщение, онези, които се съревновават за статус, са негативни характери, които проникват в църквата и играят ролята на слуги на Сатана.

Една сестра, която преди да повярва в Бог, беше допуснала грешки в интимните си отношения, се покая, след като стана вярваща, и никога повече не допусна такива грешки. Тя изпита особено разкаяние за миналите си прегрешения и затова се откри и разговаряше в общение с братята и сестрите. Каква е целта и какъв е принципът на откриването и общението? Те са да се насърчи взаимното разбиране и да се отстранят вътрешните препятствия между братята и сестрите. След като разберат истината, повечето братя и сестри могат да се открият и да разговарят за собствените си разкривания на поквара и минали прегрешения, като същевременно изразяват благодарност за Божието спасение и го възхваляват. Уместно ли е такова откриване и общение? (Да.) След като разберат истината, повечето братя и сестри са способни да се открият и да разговарят в общение по този начин. Това представлява ли проблем? (Не.) Съвсем нормално е хората да са допуснали някои грешки по отношение на интимните си отношения или в друго отношение, преди да повярват в Бог. Някои хора могат да говорят за тези грешки, докато други се крият и прикриват, и независимо от това как другите практикуват да се разкрият и изложат на показ, те самите не казват нищо. Вярват, че тези грешки са срамни тайни от миналото им, за които не могат да позволят на никого да узнае, за да не загубят репутацията, имиджа и положението си. Някои хора обаче възприемат нещата по различен начин. Те вярват, че след като са повярвали в Бог и са приели Божието спасение, сега трябва да се открият и да разговарят за миналите си прегрешения и погрешните пътища, по които са вървели, и да ги извадят на показ за разнищване, и че това са просто неща, през които са преминали като покварени от Сатана хора. Сега те са способни да се открият, да се изложат на показ и да разговарят. Независимо дали става въпрос за обобщаване на миналото или за слагане на край, фактът, че тези хора могат да направят това, доказва какво е отношението им към практикуването на истината: те са готови да практикуват истината и имат решимостта да я практикуват. Как точно я практикува човек, зависи от неговото възприемане и решимост. Откриването и излагането на показ обаче определено не е грешка, а още по-малко е грях. Не бива да се използва като инструмент за влияние срещу някого, а още по-малко да се превръща в доказателство, което друг човек да използва, за да напада някого. Повечето хора могат да се отнасят правилно към този въпрос, т.е. тяхното възприемане за него е чисто и в съответствие с истините принципи. Злите хора обаче таят погрешни намерения. Те настояват да се възползват от неща за хората, за да им се присмиват, да си играят с тях и да ги съдят. Такива злодеяния са съвсем очевидни. Онези, които са способни да се изложат на показ, да се открият и да разговарят за своята поквара и за грешните пътища, по които са поели, притежават сърца, които са гладни и жадни за праведност в отношението им към истината и към Божиите слова. Следователно, докато четат Божиите слова, те несъзнателно придобиват някои практически разбирания и прозрения. Тези практически разбирания и прозрения им помагат да намерят пътя, по който да практикуват пред трудностите и безбройните ситуации, които се случват в живота им, което води до някакво истинско разбиране от преживяване на истината. Общението за тези истински разбирания от преживявания е поучително и полезно за другите. Братята и сестрите ще гледат на тези хора с възхищение и уважение и ще казват: „Твоите практически преживявания са наистина прекрасни. След като чух за тях, мога да бъда дълбоко съпричастен. Виждам, че твоят начин на практикуване е правилен и благословен от Бог. Аз също съм готов да се избавя от собствените си представи и предразсъдъци и да се откажа от обремененостите си. Искам да практикувам истината по прост начин и да получавам Божието просветление и напътствие като теб. Това е правилният път“. Тези проявления не са ли съвсем нормални? Не е ли съвсем редно между братята и сестрите да възникне такова взаимоотношение? Това е вид междуличностно взаимоотношение, което е различно от вида, който се среща сред онези, които не вярват в Бог. То е одобрено от Бог и е нещо, което Той желае да вижда. Само когато между братята и сестрите съществува такова нормално взаимоотношение, църковният живот може да бъде нормален. Винаги ще има обаче някои зли хора или такива със зли намерения, които се изправят, за да нападат, да очернят и да отхвърлят хората с практически преживявания, онези, които жадуват и са гладни за истината, и онези, които се възхищават и уважават хората с преживяване. Защо нападат тези хора? Тяхната цел не е нищо друго, освен да се съревновават за определен статус в църквата. Тъй като не обичат истината и не се стремят към нея, те се маскират като хора, които се стремят към истината, като фабрикуват фалшиви преживявания, за да подведат всички и да придобият дълбокото им уважение. Това е използване на методите на Сатана за подвеждане и контролиране на хората, за да постигнат желания статус и власт. Такива инциденти се случват често в църквите навсякъде и са видими за всички. Ако откриете, че някои братя и сестри притежават част от истината реалност, могат да разговарят за истинско разбиране от преживяване на Божиите слова по време на събирания и са придобили похвалата на мнозина, но по някаква причина някои от тях ги нападат, отмъщават им и ги потапят в страдания, тогава трябва да сте нащрек и да разпознаете що за хора имат това поведение. Защо онези, които се стремят към истината, често са нападани и отхвърляни? Какво всъщност се случва в този случай? Това определено показва, че има проблем.

В църковния живот трябва да се обърне специално внимание на онези, които често намират кусури на водачите и работниците. Освен това някои хора често се подиграват, присмиват или нападат онези, които в общи линии се стремят към истината и копнеят за Божиите слова. Тези негативни характери също трябва да бъдат внимателно наблюдавани и следени, за да се види какви ще бъдат следващите им действия. Ако някой може да разобличава недостатъците на църковните водачи или да напада хора, които притежават истината реалност без никаква основателна причина, докато участва в църковния живот, определено има проблем и причина за това. Със сигурност това не е без причина. Братята и сестрите трябва да обърнат сериозно внимание на такива хора, защото това не е маловажен въпрос. Понякога, след като току-що е чул свидетелство за практическо преживяване и е почувствал пълна наслада в сърцето си или след като току-що е придобил известна светлина и разбиране, човек все пак може да бъде хвърлен в смут от няколко подвеждащи думи, изречени от зли хора, и така да загуби всичко, което току-що е придобил. Точно когато човек е започнал да изгражда малко вяра, той бива смутен от зли хора и се връща към първоначалния си статус. Точно когато е започнал да изпитва малко жажда за истината и за Божието слово, заедно с известна решителност да практикува истината, той бива смутен от зли хора, губи сърце и мотивация и след това иска бързо да напусне това конфликтно място. Сериозни ли са тези последствия? Те са много сериозни. Така че ако в църквата има човек, който винаги започва спорове за нещо, което не отговаря на неговите желания, спори за това кой е прав, обсъжда кое е правилно и кое е грешно, и дори се надпреварва относно това кой е по-висш или по-нисш, то това е тревожен сигнал. Вижте каква роля играе той в църквата, какви последствия предизвиква и въз основа на това можете да прозрете каква е неговата природа същност.

В църковния живот има друг вид проявление на съревноваване за статус, който включва прекъсване и смущаване на църковния живот и на делото на църквата. Например понякога, когато братята и сестрите разговарят за даден проблем заедно, в общението на всеки има някаква светлина. Колкото повече разговарят, толкова по-ясни и избистрени стават истините принципи и пътят към практикуването се разбира бързо. Някой обаче може внезапно да представи една „блестяща идея“, свое предложение, което да прекъсне потока на общението и да измести темата в друга посока, а основната тема на общението остане незавършена. На пръв поглед не изглежда така сякаш той причинява смущение, още по-малко, че ограничава другите да разговарят за истината, но не е избрал подходящия момент за въвеждането на тази тема. Като въвежда нов въпрос за общение и обсъждане в критичен момент, в който се разговаря за истината с цел разрешаване на проблем, предишният въпрос се прекъсва, преди да бъде напълно решен. Не е ли това изоставяне на задачата на половината път? Не се ли забавя по този начин разрешаването на проблема? Не само че проблемът не е коригиран, но и разбирането на истината от хората се забавя. Дали хората с разум са склонни да постъпват така? Дали е пресилено да се каже, че подобни неща прекъсват и смущават църковния живот? Съвсем не мисля, че е така. Да се смущава подобно събиране, когато на него се разговаря за истината, за да се разреши даден проблем — това не е ли умишлено прекъсване и смущаване на църковния живот? Ако някой винаги се намесва в критични моменти, когато се разговаря за истината, за да се разреши даден проблем, ако винаги се опитва да прекъсне нещата, тогава този проблем не е свързан с липсата на разум. Това е умишлено смущаване на събирането, докато се разговаря за истината, за да се разреши даден проблем, това чисто и просто е злодеянието на прекъсване и смущаване на църковния живот — само антихристите и злите хора правят това, само хората, които мразят истината, правят това. Независимо от контекста или от обстоятелствата, такива хора винаги трябва да пробутат своите „блестящи идеи“, винаги искат погледите да са вперени в тях, да бъдат в центъра на вниманието. Независимо колко решаваща и важна е темата, за която хората разговарят, те винаги трябва да се намесят, за да отклонят вниманието на хората и да бълват високопарни идеи, защото искат да изглеждат уникални. Само че какъв номер се опитват да пробутат? Дали не се състезават за статус? Те искат да контролират ситуацията. Не искат хората да имат по-добро разбиране и по-голяма яснота за истината. Това, което ги интересува най-много, е да накарат всички да им обръщат внимание, да ги слушат и да им се подчиняват, и всички да правят това, което те казват. Това очевидно е съревноваване за статус. При някои хора, независимо от работата, която вършат, когато ги помолиш да споделят конкретни идеи и планове за осъществяване на нещо, както и конкретните стъпки за изпълнението му в детайли, те не могат да измислят нищо. Въпреки това обичат да бълват високопарни идеи, да изглеждат нестандартни и да правят нещо ново и ослепително. Независимо каква е конкретната ситуация, щом им хрумне нова идея, те я представят като вдъхновена, прибързано я предлагат на другите да я приемат и да се съгласят с нея, без много да се замислят. Но когато накрая бъдат помолени да обсъдят конкретни пътища за практикуване, те стават безмълвни. Липсва им компетентност, но въпреки това искат да се изтъкнат, винаги се стремят да бъдат забелязани. Не са готови да бъдат втора цигулка. Не искат да бъдат един от многото обикновени последователи. Винаги се страхуват, че другите ще ги гледат отвисоко, и винаги искат да заявят своето присъствие. Затова винаги бълват високопарни идеи, за да бъдат забелязани. Каква е причината винаги да правят това? Когато им хрумне някаква идея, те сляпо я приемат за добра и достойна за практикуване, без да я обмислят или без тя да е узряла напълно. Когато прибързано представят тази идея, другите хора не я разбират и естествено задават някои въпроси. Неспособни да отговорят, те продължават да настояват, че мнението им е правилно и че всички трябва да го приемат. Що за нрав е това? До какви последствия ще доведе неоснователното им упорстване по отношение на собствените им възгледи? Полезно ли е то, или смущава делото на църквата? Полезно или вредно е за Божиите избраници? Те са способни да кажат това без никакво чувство за отговорност — каква е тяхната цел? Тя е просто да заявят своето присъствие. Страхуват се, че другите няма да узнаят, че имат такива „блестящи идеи“, че няма да узнаят, че притежават заложби, интелигентност и способности. Те се стремят към това признание, за да накарат мнозинството от хората да ги ценят високо. Какво се случва в крайна сметка? Те прибързано правят предложения и другите първоначално смятат, че те наистина имат някакви способности, нещо истинско. Но с течение на времето става ясно, че те са просто тъпаци, на които им липсват реални знания или умения, но винаги искат да имат последната дума. Това е съревноваване за статус. Без реални способности те все още искат да командват. Винаги бълват високопарни идеи, без да представят каквито и да било конкретни планове, и им липсва конкретен път на практикуване. Какви биха били последствията, ако на такива хора наистина се поверят задачи? Това със сигурност би довело до забавяне. След като не могат да постигнат нищо, защо винаги се стремят да се съревновават за статус, да държат властта? Те са просто тъпаци, на които им хлопа дъската. Казано по-елегантно, те са напълно лишени от разум. Сред невярващите има твърде много такива хора, които само приказват, без да действат. Повечето хора могат да разпознаят до известна степен този тип хора. Ако някой винаги бълва високопарни идеи и иска да изглежда новатор, хората трябва да бъдат предпазливи, за да не бъдат подведени от него. Ако наистина има човек с проницателни идеи, който може да представи и конкретен план, той е приемлив само ако е осъществим. Ако този човек бълва само високопарни идеи, без да представя конкретни планове, тогава хората трябва да се отнасят към него предпазливо. Трябва да се проведе общение, за да се определи дали има реалистичен път за неговите идеи или не. Ако мнозинството счита, че идеята му е осъществима и има път за практикуване, тогава тя трябва да се тества за определен период, за да се види какви са резултатите, преди да се вземе решение.

За какъвто и аспект на истината да се разговаря в църквата или какъвто и проблем да разрешава тя, ще се показват всякакви хора. След продължително взаимодействие може да се види кой наистина обича и може да приеме истината и кои са тези, които прекъсват и смущават, без да се занимават с истинските задачи. Мислите ли, че онези, които обичат да бълват високопарни идеи и да представят нови идеи, могат да приемат истината и да поемат по правилния път на вярата в Бог? Мисля, че за тях не е лесно да го направят. Каква роля играят тези хора в църковния живот? Какви са последствията от това, че те често бълват високопарни идеи и не се занимават с истинските задачи? Това прекъсва и смущава църковния живот, както могат да видят повечето хора, и ако това продължи, то ще забави Божиите избраници да се стремят към истината и да навлязат в реалността. Макар че тези, които обичат да бълват високопарни идеи, не са непременно зли хора, последствията от техните действия са много вредни за навлизането в живота на Божиите избраници и същевременно действията им забавят и засягат делото на църквата. И така, как трябва да се разреши този проблем? Как трябва да се постъпва по подходящ начин с хората, които обичат да бълват високопарни идеи и да представят нови идеи? Първият метод е следният: ако им харесва да бълват високопарни идеи и винаги имат мнение, оставете ги първо да говорят, а след това проявете проницателност. Без значение за кого се отнася, всеки е свободен да говори и да изразява мнение. Никой не бива да ограничава това. На всеки, който наистина има идеи и мъдри прозрения, трябва да се позволи да ги изкаже и изясни, за да ги видят всички, а след това да се разговаря за тях и те да се обсъдят, за да се види дали са правилни, дали съответстват на истините принципи и дали има част, която може да бъде приета. Ако си заслужава да се научи нещо от нея и може да се извлече някаква полза от нея, това е добре. Ако след общение и обсъждане се установи, че това, което казват, няма никаква стойност и не е препоръчително, тогава то трябва да се изостави. Като се практикува по този начин, всички ще израснат в проницателност. Винаги когато се появи нещо, всички ще знаят как да разсъждават по този въпрос и ще разбират по-добре различните хора. Такава практика е полезна за Божиите избраници и няма да внася смущение в делото на църквата. Този начин на практикуване е правилен. Вторият метод е следният: когато това, което се казва, няма никаква стойност и от него няма да се придобие никаква полза, дори да има общение и обсъждане по него, такива предложения трябва директно да се отхвърлят и няма нужда от никакво общение или обсъждане. Ако даден човек продължава да повдига такива безполезни въпроси и да дава такива „блестящи идеи“, от които Божиите избраници се отегчават и не желаят да слушат, такъв човек не трябва ли да бъде ограничен? Най-добре би било да го посъветвате да прояви повече разум, да се въздържа да казва неща, които не бива да се казват, за да не засегне другите. Ако на този човек му липсва разум и той настоява да продължи да се държи по този начин, като причинява смущение в църковния живот и кара всички да се дразнят особено много, дори до степен на гняв, тогава той е зъл човек, който смущава църковния живот. С него трябва да се постъпи според принципите на Божия дом за изчистване на църквата — да бъде премахнат от църквата. Това е уместно. Кажете Ми, какъв тип хора са повечето от онези, които обичат да бълват високопарни идеи? Дали са от типа, който се стреми към истината? Искрено ли отдават всичко на Бог? Със сигурност не. Тогава каква цел и намерение имат, когато предизвикват такива смущения в църковния живот? Това изисква проницателност. Ако всеки вече има достатъчно разбиране за такива хора и знае, че им липсват интелект, заложби и разум — че те са просто тъпаци — най-подходящият начин да се справи с тях, когато те изразяват своите „блестящи идеи“, е да ги спре и да ги ограничи, като ги накара да млъкнат. Ако те настояват да говорят, да предизвикват смущения в църковния живот, тогава трябва да бъдат премахнати от църквата, за да се предотвратят по-нататъшни неприятности. Някои казват: „Това не унищожава ли шансовете им да бъдат спасени?“. Погрешно е да се каже това. Може ли Бог да спаси такива хора? Могат ли хора с такъв нрав да приемат истината? Могат ли те да постигнат спасение, без изобщо да приемат истината? Не е ли изключително глупаво и невежо да не си способен дори да прозреш такива въпроси? Независимо от това, онези, които често предизвикват смущения в църковния живот, са зли хора и Бог не ги спасява. Да държиш в църквата човек, когото Бог не спасява, не е ли това умишлено нанасяне на вреда на Божиите избраници? Истински любящ ли е този, който съжалява такива зли хора? Мисля, че не. Неговата любов е фалшива. Истината е, че те възнамеряват да навредят на Божиите избраници. Затова Божиите избраници трябва да бъдат бдителни спрямо всеки, който защитава злите хора, да не се подвеждат по дяволските им приказки. Някои хора, които обичат да бълват високопарни идеи, макар че не изглеждат зли и не извършват очевидни злодеяния, могат да причинят смущения в църковния живот с това, че винаги бълват високопарните си идеи. Най-малкото тези хора са объркани. Какво мислите, могат ли обърканите хора да бъдат спасени? Със сигурност не. Ако обърканите хора постоянно смущават църковния живот, те също трябва да бъдат премахнати от църквата. Обърканите хора не приемат истината, те никога не могат да се покаят и техният край е същият като на злите хора. Независимо дали са зли или объркани, ако често прекъсват и смущават църковния живот, ако не се вслушват в съветите и говорят безконтролно като развален грамофон, който не може да спре, не е ли това признак за ненормален разум? Какви биха били последствията, ако такива объркани хора продължават да смущават църквата по този начин в дългосрочен план? Нещо повече, могат ли те наистина да се покаят? Спасява ли Бог такива объркани хора с ненормален разум? След като тези въпроси бъдат осмислени задълбочено, ще стане ясно как правилно да се постъпва с такива хора. Обърканите хора със сигурност не обичат истината и истината е недостъпна за тях. Обърканите хора не могат да разбират човешкия език. Може да се каже, че на обърканите хора им липсва нормална човешка природа и че те са полуневменяеми — всъщност те са просто безполезни. Могат ли обърканите хора да служат добре? Определено може да се каже, че те дори не са способни да служат по начин, който отговаря на критериите, защото разумът им е нездрав. Те са хора, които не разбират абсолютно нищо. Ако някой иска да прояви любов към обърканите хора, нека подкрепи обърканите хора. Отношението на Божия дом към обърканите хора е, че те трябва да бъдат премахнати. Всеки, който изобщо не приема истината, всеки, който не изпълнява искрено дълга си, а винаги го изпълнява нехайно, трябва да бъде ограничен, ако често причинява смущения в църковния живот. Ако някои от тях изпитват съжаление и са готови да се покаят, трябва да им се даде такава възможност. Онези, чиято същност не може да бъде прозряна, трябва временно да бъдат държани в църквата, за да могат Божиите избраници да ги надзирават, да ги наблюдават и да израстват в проницателност. Ако има такива, които постоянно прекъсват и смущават и, въпреки че са кастрени, твърдо отказват да се покаят, продължават да се съревновават за слава и придобивки, да нападат и отхвърлят положителните характери — по-специално да нападат онези, които се стремят към истината и които могат да споделят свидетелства за преживяване, и онези, които искрено отдават всичко на Бог и изпълняват дълга си — тогава тези хора са зли хора и антихристи, те са неверници. Не става въпрос такива хора само да бъдат спирани и ограничавани. Те трябва незабавно да бъдат премахнати от църквата, за да се предотвратят бъдещи неприятности. Този начин на практикуване е напълно в съгласие с Божиите намерения.

Това са в общи линии различните проявления на съревноваването за статус — от незначителни до сериозни. Незначителните проявления се отнасят главно до осмиване на водачи и работници с груби думи, издребняване и нападане на инициативността на водачите и работниците с цел да бъдат унищожени и дискредитирани. Най-сериозните проявления са директното противопоставяне на водачите и работниците по открит начин, намирането на неща, които да бъдат използвани срещу тях, осъждането, заклеймяването, нападането и отхвърлянето, а след това и изолирането и принуждаването им да признаят вината си и да подадат оставка, за да заемат статуса им. Това са най-сериозните проблеми на прекъсването и смущаването, които възникват в църковния живот. Онези, които открито и шумно протестират срещу водачите или работниците и се съревновават с тях за статус, са хората, които смущават делото на църквата и се съпротивляват на Бог, те са зли хора и антихристи и трябва не само да бъдат спирани и ограничавани — ако ситуацията е сериозна и е необходимо да бъдат премахнати или отлъчени, тогава с тях трябва да се постъпва според принципите. Има и друго проявление на съревноваването за статус: отхвърлянето и нападането на хора в църквата, които се стремят в по-голяма степен към истината. Тъй като хората, които се стремят към истината, имат чисто възприемане, имат преживяване и истинско познание за Божиите слова и често разговарят за истината, за да разрешат проблеми между братята и сестрите, и по този начин поучават Божиите избраници и постепенно придобиват престиж в църквата, тези зли хора и антихристи им завиждат и ги предизвикват, отхвърлят ги и ги нападат. Всяко поведение, което включва нападане или отхвърляне на хора, които се стремят към истината, пряко представлява прекъсване и смущаване на църковния живот. Някои хора може и да не се прицелват директно в църковните водачи, но изпитват особена антипатия и презрение към хората в църквата, които разбират истината и имат практически преживявания. Те също така отхвърлят и потискат такива хора, като често им се подиграват и присмиват, дори им залагат капани и плетат кроежи срещу тях, и т.н. Въпреки че по своето естество и обстоятелства подобни проблеми не са толкова сериозни, колкото съревноваването с църковните водачи за статус, те също представляват прекъсвания и смущения на църковния живот и трябва да бъдат спрени и ограничени. Ако мнозинството от братята и сестрите в църквата бъдат засегнати и често изпадат в негативизъм и слабост — ако проблемите водят до такива последствия, тогава те представляват прекъсвания и смущения. Този тип зли хора, които създават прекъсвания и смущения, трябва не просто да бъдат ограничавани, а да бъдат изпращани в „Бе“ група за изолация и размисъл или да бъдат премахвани. Онези, които участват в действия, чието естество е да предизвикват прекъсвания и смущения, са хора, които обичайно извършват зло. Трябва да се прави разграничение между злите хора, които често извършват зло, и онези, които от време на време извършват зло, по отношение на начина, по който да се отнасят към тях. Онези, които извършват многобройни злини, са антихристи. Онези, които от време на време вършат зло, са с лоша човешка природа. Ако двама души от време на време се карат или влизат в спорове поради несъвместимите си индивидуалности или поради това, че имат различни възгледи, когато вършат нещо, или поради това, че имат различен начин на говорене, но църковният живот не е засегнат, тогава това няма естество на причиняване на прекъсвания и смущения. То е нещо различно от това злите хора да прекъсват и смущават църковния живот. Всички неща, които имат естество на причиняване на прекъсвания и смущения на църковния живот, за които говорихме, са проявления на злодеяние от страна на злите хора. Когато злите хора извършват зло, то е нещо обичайно. Това, което злите хора мразят най-много, са хората, които се стремят към истината. Когато видят, че някой, който се стреми към истината, е способен да сподели собственото си свидетелство за преживяване и по този начин да придобие особеното възхищение на другите, те стават завистливи, ненавистни и очите им горят от ярост. Всеки, който се самоанализира и опознае себе си, всеки, който сподели своите практически преживявания, и всеки, който свидетелства за Бог, се сблъсква с подигравките, очернянето, потисничеството, отхвърлянето, осъждането и дори преследването на тези зли хора. Те обичайно действат по този начин. Не допускат никой да е по-добър от тях, не понасят да виждат хора, които са по-добри от тях. Когато видят някой, който е по-добър от тях, те завиждат, ядосват се, разпалват се и мислят да как му навредят и да го измъчват. Такива хора вече са причинили сериозно прекъсване и смущение на църковния живот и на реда в църквата и водачите и работниците трябва да обединят усилията си с братята и сестрите, за да разобличат, спрат и ограничат такива хора. Ако не е възможно да ги ограничат и те не се покаят или не променят посоката си, след като с тях е разговаряно за истината, тогава те са зли хора и злите хора трябва да бъдат оценявани и с тях да се отнасят според принципите на Божия дом за пречистване на църквата. Ако посредством общение водачите и работниците постигнат съгласие и определят, че нещо е равносилно на смущаване на църквата от зъл човек, тогава въпросът трябва да бъде разгледан според истините принципи: този човек трябва да бъде премахнат от църквата. Не трябва да има повече търпимост към такива зли хора, които смущават църковния живот. Ако за водачите и работниците е ясно, че някой зъл човек причинява смущение, и въпреки това те продължават да се преструват на невежи и да толерират злия човек, който върши зло и причинява смущение, тогава те не изпълняват отговорностите си към братята и сестрите и не са предани към Бог и Божието поръчение.

Някои хора може да изглеждат добре, ако се съди по външния им вид, но в действителност техният коефициент на интелигентност е като на тъпак. Те говорят и действат, без да разбират кое е правилно, и им липсва рационалността на нормалната човешка природа. Такива хора освен това обичат да се съревновават за статус и репутация, да се борят да имат последната дума и да се състезават за дълбокото уважение на другите. В църковния живот те често предлагат привидно валидни, но всъщност погрешни възгледи и аргументи, за да привлекат вниманието и да спечелят дълбокото уважение на мнозинството от другите хора, като смущават мислите на хората, смущават правилното им възприемане и познаване на Божиите слова и нарушават положителното им разбиране за всичко. Когато другите разговарят за Божиите слова и за своите чисти разбирания, тези хора често изскачат като шутове, за да заявят собственото си присъствие и да привлекат вниманието на всички, и винаги искат да покажат на братята и сестрите, че знаят един-два трика, че са ерудирани, че са много знаещи и учени и т.н. Макар че все още нямат ясни цели по отношение на това в кой водач да се прицелят или за коя позиция на водач да се съревновават, техните желания и амбиции са толкова големи, че думите и действията им са предизвикали смущения в църковния живот, затова те също трябва да бъдат ограничени според сериозността на ситуацията и естеството ѝ. Най-добре би било първо да се разговаря с тях за истината, за да бъдат напътствани правилно и да им се даде насока за техните постъпки, да им се даде възможност да направят обрат и да разберат как да водят нормален църковен живот, как да взаимодействат с другите, как да останат на правилното си място и как да бъдат разумни. Ако това се дължи на младата им възраст, на липсата на проницателност и на младежкото им високомерие и ако те са се покаяли след многократни общения, като са осъзнали, че предишните им действия са били неправилни, срамни, че са отвратили всички и са им донесли неприятности, и ако са изразили своите извинения и съжаление за това, тогава не е необходимо да им се държи сметка — на тях просто може да им се помогне с любов. Ако обаче грешните им действия, които са смутили всички, не са се дължали на младежко високомерие или на неразбиране на истината, а по-скоро са били продиктувани от скрити мотиви, и ако те продължат с поведението си, въпреки многократно изразеното неодобрение, и ако освен това са били кастрени и братята и сестрите са разговаряли с тях относно сериозността на този въпрос — предлагано им е общение и помощ както в негативен, така и в позитивен аспект — и въпреки това те все още не могат да разпознаят собствената си природа същност, не могат да видят смущението, което тези действия причиняват на другите, и тежките им последствия, и продължават да създават смущения и прекъсвания, като извършват същите действия винаги, когато имат такава възможност, то в този случай се изискват по-строги мерки. Ако при достатъчно възможности за покаяние те изобщо не се самоанализират и не се опитват да опознаят себе си, и независимо от начина, по който се разговаря с тях за истината, те не разбират, нито знаят как да действат рационално и в съответствие с принципите, а вместо това упорито се вкопчват в собствения си начин на вършене на нещата, тогава с тези хора има проблем. Най-малкото от рационална гледна точка на тях им липсва разумът на нормален човек. Това е погледнато на повърхността. Ако се погледне през призмата на същността, независимо от начина, по който се разговаря с тях, те не могат да осъзнаят сериозността на проблема, нито да намерят своето правилно място, нито да приемат общение и помощ, или да се опитат да практикуват съгласно пътя, за който братята и сестрите разговарят с тях — ако не могат да постигнат дори тези неща, тогава проблемът им не е просто липса на разум, а е проблем на тяхната човешка природа. Макар да изглежда, че неволно предизвикват прекъсвания и смущения, тези деяния определено не са без умисъл, а по-скоро се извършват с цел и мотиви. Като оставим настрана какви биха могли да бъдат мотивите или целите на тези хора, ако това, което те казват и правят, сериозно прекъсва и смущава живота на братята и сестрите, както и църковния живот, и води до това, че много хора не придобиват нищо от църковния живот до степен, в която другите не желаят да се събират само защото те присъстват, или когато говорят, хората се отдръпват и искат да си тръгнат, тогава естеството на този проблем става сериозно. Как трябва да се постъпва с такива хора? Ако те все още упорстват да правят тези неща, макар че многократно им е предлагано общение и помощ и са им давани възможности да се покаят, тогава проблематична е тяхната природа същност. Те не са хора, които искрено вярват в Бог и които могат да приемат истината, а имат някакви други планове. Ако погледнем тяхната природа същност, прекъсванията и смущенията, които причиняват в църковния живот, определено не са непреднамерени, а по-скоро тези хора имат цел и мотиви. Ако на такива хора се дадат още възможности, справедливо ли е това спрямо Божиите избраници, които живеят нормално в църквата? (Не.) Проблемът с такива хора вече е разкрит в тази степен. Ако все още им се дават възможности в очакване на тяхното покаяние, в резултат на което те в крайна сметка извършат още повече зло, което води още повече хора към негативизъм, слабост и липса на изход, тогава кой ще компенсира тази загуба? Ето защо, ако на тези хора е било предложено общение и любяща помощ или са били предприети действия за спирането и ограничаването им, но те все още не променят старите си привички и упорстват с първоначалното си поведение, тогава с тях трябва да се постъпва според принципите: в леките случаи те трябва да бъдат изолирани, а в сериозните случаи — да бъдат премахнати от църквата. Как ви се струва този принцип? Нима става въпрос за безмилостно пребиване на някого, без да му се даде възможност да се покае? Или за произволно вземане на решение, без да се прояви каквато и да е проницателност и без да се разбере ясно каква е истинската му природа същност? (Не.) Ако въпреки че са им предложени общение и помощ и са им дадени възможности да се покаят, привичките и нравът на тези хора изобщо не са се променили и те не се покайват, а си остават такива, каквито са били преди — с единствената разлика, че това, което преди са вършили открито и видимо, сега го вършат тайно и скрито, но смущението и прекъсването остават същите — тогава църквата не може повече да ги задържи. Такива хора не са членове на Божия дом. Те не са Божии овце. Тяхното присъствие в Божия дом е единствено с цел да предизвикват смущения и прекъсвания и те са слуги на Сатана, а не братя и сестри. Ако винаги се отнасяш към тях като към братя и сестри, ако постоянно ги подкрепяш и им помагаш, и разговаряш с тях за истината, и в крайна сметка това води до загуба на много усилия, без да даде никакъв плод, това не е ли глупаво? Това е повече от глупаво. То е плиткоумно, напълно плиткоумно!

Ако се разглежда естеството на проблемите, различните проявления, типовете хора, събития и неща, които се впускат в съревноваването за статус, могат да бъдат категоризирани основно в тези три типа. Съревноваването за статус е често срещан проблем в църковния живот, който се появява в различни групи хора и в различни аспекти на църковния живот. Що се отнася до онези, които се съревновават за статус, в леките случаи трябва да им се предложи достатъчно общение за истината, за да получат подкрепа и подпомагане, така че да могат да разберат истината, и да им се даде възможност да се покаят. Ако случаят е сериозен, те трябва да бъдат внимателно наблюдавани, и щом се установи, че говорят или действат с цел постигане на определен мотив или резултат, трябва незабавно да бъдат спирани и ограничавани. Ако случаят е още по-сериозен, с тях трябва да се постъпва и да се действа според църковните принципи за премахване и отлъчване на хора. Това е отговорността, която водачите и работниците трябва да изпълнят, когато тези хора, събития и неща, свързани със съревноваването за статус, се появят в църковния живот. Разбира се, това изисква и всички братя и сестри да се активизират и да сътрудничат на водачите и работниците в тази работа, като съвместно ограничават различните модели на поведение и действия на злите хора, които причиняват прекъсване и смущение, така че да гарантират, че в църковния живот няма да има повече прекъсване и смущение от страна на злите хора, като се стремят да гарантират, че всяко събитие на църковния живот е просветлено от Светия Дух, изпълнено е с мир и радост, с Божието присъствие, и има Божията благословия и напътствие, както и да гарантират, че всяко събиране е време на наслада и придобивки. Това е най-добрият вид църковен живот, този, който Бог желае да види. Предприемането на тази работа е относително сложно за водачите и работниците, тъй като включва междуличностни взаимоотношения, включва репутацията и интересите на хората, а също и нивото на разбиране на истината от хората, което я прави малко по-предизвикателна. Когато възникнат проблеми обаче, не ги избягвайте и не омаловажавайте големите проблеми, все едно са малки, и в крайна сметка не ги оставяйте да останат неразрешени. Нито трябва да се справяте с тях с помощта на философии за светски отношения и да си затваряте очите за тях. Дори нещо повече, не бъдете угодници, а по-скоро се отнасяйте към различните типове хора, които се съревновават за статус, според истините принципи. Ясно ли е това общение? (Да.) Тогава с това приключва нашето общение по пети въпрос.

VI. Поддържане на непристойни взаимоотношения

Шестият проблем, който прекъсва и смущава Божието дело и нормалния ред в църквата, е поддържането на непристойни взаимоотношения. Щом хората влизат в контакт и могат да се събират, ще има общностен живот и от това ще възникват различни взаимоотношения. И така, кои от тези взаимоотношения са благопристойни и кои са непристойни? Нека първо да поговорим за това какво представляват благопристойните взаимоотношения, а след това да разговаряме за непристойните. Когато братята и сестрите се срещат и се поздравяват, те могат да си кажат такива неща като: „Как си напоследък? В добро здраве ли си? Детето ти започва ли гимназия следващата година? Как върви бизнесът на съпруга ти?“. Такъв взаимен поздрав счита ли се за благопристойно взаимоотношение? (Да.) Защо казвате това? Защото когато двама души, които не са се виждали дълго време, случайно се съберат, това да си кажат няколко думи за поздрав, е най-елементарният етикет, както и най-основната проява на загриженост и поздрав. Това са все думи, действия и уместни теми, които хората повдигат в рамките на нормалната човешка природа. Ако се съди по разговора им до момента, очевидно е, че взаимоотношението им е съвсем благопристойно. Диалогът им се основава както на етикета, така и на нормалната човешка природа, и въз основа на тези две точки може да се определи, че взаимоотношението между двамата разговарящи е благопристойно, че представлява нормално междуличностно взаимоотношение. Ако двама души се познават много добре, но когато се срещнат, и двамата се мръщят и не си говорят, а когато се погледнат, в погледа им се чете враждебност, нормално ли е това взаимоотношение? (Не е.) Защо не е нормално? Как точно трябва да се определи то? Когато двама души се срещнат, но нито един от тях не поздравява другия и дори не казва „здрасти“, още по-малко участва в нормален разговор и диалог, очевидно е, че техните проявления не отразяват това, което се очаква от нормалната човешка природа. Взаимоотношението им не е нормално междуличностно взаимоотношение. То е донякъде изкривено, но все пак не представлява непристойно взаимоотношение, все още има някаква разлика между тях. Като цяло, ако взаимоотношенията между хората са поставени на основата на нормалната човешка природа, така че хората могат да си взаимодействат и да се свързват нормално и съгласно принципите, могат да си помагат, да се подкрепят и да си предоставят ресурс един на друг, всичко това е показателно за благопристойни взаимоотношения между хората. Това означава, че въпросите се решават по делови начин, че не се участва в сделки, че липсват преплетени интереси, и още повече че липсва омраза, а действията не са обусловени от плътски желания. Всичко това попада в обхвата на благопристойните взаимоотношения. Не е ли доста широк този обхват? Нормалните междуличностни взаимоотношения включват диалог и общуване в рамките на нормалната човешка природа, взаимодействие и свързване с други хора и съвместна работа въз основа на съвестта и разума на нормалната човешка природа. На по-високо ниво тя включва взаимодействие и свързване съгласно истините принципи. Това е общо определение на благопристойните междуличностни взаимоотношения между хората. Поздравът при среща е най-нормалната форма на взаимодействие. Да можеш да поздравяваш и да разговаряш нормално с другия, без да си придаваш важност, без да предполагаш обич, когато няма такава, без да се държиш надменно, да можеш да говориш, без да потискаш другите или да се превъзнасяш, да говориш и да общуваш нормално — по този начин трябва да говорят и общуват онези, които притежават нормална човешка природа, и това е основният начин на взаимодействие в рамките на нормалните междуличностни взаимоотношения. Божиите избраници трябва най-малкото да притежават съвест и разум и да взаимодействат, да се сдружават и да работят заедно с другите според принципите и критериите, които Бог изисква от хората. Това е най-добрият подход. Това може да удовлетвори Бог. И така, кои истини принципи изисква Бог? Хората да проявяват разбиране към другите, когато са слаби и негативни, да се съобразяват с болката и трудностите им и след това да ги питат за тези неща, да им предлагат помощ и подкрепа и да им четат Божиите слова, за да им помогнат да разрешат проблемите си, като им дадат възможност да разберат Божиите намерения и да преодолеят слабостта си и като ги доведат пред Бог. Дали този начин на практикуване не съответства на принципите? Подобно практикуване е в съответствие с истините принципи. Естествено подобни взаимоотношения още повече отговарят на истините принципи. Ако видиш, че хората умишлено смущават и прекъсват или умишлено изпълняват дълга си нехайно, и ако си способен да им го посочиш, да ги порицаеш и да им помогнеш според принципите, то това съответства на истините принципи. Ако си затваряш очите или извиняваш поведението им и ги прикриваш и дори стигаш дотам, че им казваш хубави думи на похвала и одобрение, то подобен начин на общуване с хората и такъв подход за справяне с въпроси и решаване на проблеми очевидно противоречат на истините принципи и не се основават на Божиите слова. И така, тези начини на взаимодействие с хората и справяне с проблемите очевидно са неправилни и това никак не е лесно да се открие, ако те не се разнищят и разгледат според Божиите слова. Хората, които не разбират истината, едва ли ще разпознаят тези проблеми, а дори да признаят, че това са проблеми, няма да им е лесно да ги разрешат. Често сме казвали, че цялото покварено човечество живее според нрава на Сатана и тези проявления са доказателство за това. Сега, виждате ли го ясно?

Основният акцент в нашето събиране днес е да разобличим проявленията на четири вида непристойни взаимоотношения, които причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот. Кои са тези хора, които поддържат непристойни взаимоотношения в рамките на църквата? Какво точно представлява едно непристойно взаимоотношение? Какви проблеми са свързани с поддържането на непристойни взаимоотношения? Тъй като основната тема на общението ни включва различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата, това обсъждане на непристойните взаимоотношения се ограничава до онези, които причиняват прекъсвания и смущения на църковния живот. Няма да поставяме безразборно под общ знаменател всички видове непристойни взаимоотношения и да се занимаваме с въпросите извън църковния живот. Трябва да възприемете този въпрос в чист вид, без отклонения. И така, когато става въпрос за поддържане на непристойни взаимоотношения, кои въпроси и кои взаимоотношения между хората са непристойни? Кои непристойни взаимоотношения причиняват прекъсвания и смущения в църковния живот и в живота на повечето хора? Струва ли си да се разговаря за тези въпроси? (Да.) Това са въпроси, които трябва да бъдат ясно разгледани в нашето общение.

А. Непристойни взаимоотношения между половете

Кой е най-често срещаният, лесно разбираем и лесно окачествяван вид непристойно взаимоотношение в църковния живот? (Взаимоотношенията между половете.) Това е първият аспект, за който хората се сещат, когато мислят за непристойни взаимоотношения. Когато са в група, някои хора винаги флиртуват с противоположния пол. Правят подканящи жестове и физиономии, говорят по особено изразителен начин и обичат да се перчат. Ако използваме един неуместен термин, това е парадиране със сексуалността им. Обичат да изглеждат остроумни, забавни, романтични, кавалерски, героични, харизматични и учени пред противоположния пол, наред с други качества. Особено обичат да се перчат. Защо се перчат? Не за да се съревновават за статус, а за да привлекат противоположния пол. Колкото повече представители на противоположния пол им обръщат внимание, като им хвърлят възхитени, благоговеещи и обожаващи погледи, толкова по-развълнувани и заредени с енергия стават те. Тъй като прекарват повече време в участие в църковния живот и влизат в контакт с повече хора, те се насочват към няколко човека, флиртуват и разменят погледи с някои представители на противоположния пол, често говорят по провокативен начин, дори с намек за сексуален тормоз. Благопристоен ли е този вид взаимоотношение между хората? (Не.) Това представлява поддържане на непристойни взаимоотношения. Такива хора дори използват времето на събиранията, за да се перчат, и говорят така, че да изглеждат особено остроумни и очарователни пред човека, когото харесват или от когото се интересуват, правят подканящи жестове и пускат подканящи погледи, имат победоносно и възбудено изражение, дори вървят наперено, и всичко това с каква цел? Да съблазнят противоположния пол и да го въвлекат в непристойно взаимоотношение. Макар че много братя и сестри изпитват отвращение към това и въпреки многобройните предупреждения от околните, те пак не спират и упорито продължават безразсъдното си съблазняване. Ако подобни непристойни взаимоотношения включват само двама души, които флиртуват помежду си извън църковния живот и не оказват влияние върху църковния живот или работата на църквата, тогава въпросът може да бъде оставен настрана за момента. Ако обаче онези, които поддържат непристойни взаимоотношения, обичайно участват в такива модели на поведение в църковния живот и причиняват смущения на другите, те трябва да бъдат предупредени и ограничени. Ако останат непоправими, въпреки многократните увещания, и вече сериозно са смутили църковния живот, те трябва да бъдат премахнати от църквата чрез гласуване на Божиите избраници. Уместен ли е този подход? (Да.) Ако става въпрос само за млади хора, които ходят на нормални романтични срещи, те трябва да бъдат дискретни и по време на събиранията, за да не засегнат другите. Църквата е място за поклонение пред Бог, за четене на Божиите слова с молитва и за водене на църковен живот. Личните чувства не бива да се внасят в църковния живот, за да не смущават другите. Ако това причинява смущения на другите, ако влияе на настроението им по време на събиранията, ако оказва въздействие върху четенето им на Божиите слова и на тяхното разбиране и познаване на Божиите слова, като разсейва и смущава повече хора, тогава такова взаимоотношение се окачествява като непристойно взаимоотношение. Дори обичайните романтични срещи, ако причиняват смущение на другите, ще бъдат окачествени като непристойни взаимоотношения, да не говорим за съблазняването на противоположния пол извън такива срещи. Следователно, ако някой поддържа непристойни взаимоотношения в рамките на църковния живот, това не бива мълчаливо да му се позволява или към него да се проявява снизхождение, а то трябва да бъде посрещано с предупреждения, ограничения и дори с премахване съгласно принципите. Това е работа, която водачите и работниците трябва да свършат. Ако се установи, че някой поддържа непристойни взаимоотношения и е причинил смущения на повечето хора в църквата, а присъствието му кара другите да се разсейват и да бъдат завладени от похотливи мисли, дори води до разпадане на семейства и кара някои новоповярвали да изгубят интерес към събиранията, към четенето на Божиите слова или дори към самата вяра, като вместо това се влюбват все повече в човека, когото обожават, искат да избягат с него и да изживеят дните си заедно, и изоставят вярата си — ако сериозността на ситуацията е стигнала до такава степен и въпреки това водачите и работниците не я приемат на сериозно, като си мислят, че това е просто проява на човешка похот, че не е нищо съществено и че е нещо, което всички обикновени хора правят, ако не признават сериозността на проблема или още по-малко осъзнават докъде може да се развие той, а по-скоро го пренебрегват, ако са особено безчувствени и глупави в реакцията си на подобни въпроси, което в крайна сметка оказва неблагоприятни последствия за мнозинството в църквата — тогава естеството на тези инциденти представлява сериозни прекъсвания и смущения. Защо казвам, че това представлява сериозни прекъсвания и смущения? Защото тези инциденти смущават църковния живот и да вредят на нормалния ред на църковния живот. Затова, щом такива хора се появят в църквата, те трябва да бъдат ограничавани, независимо от техния брой, като се осигури разглеждането на всеки случай, а ако ситуацията е сериозна, те трябва да бъдат изолирани. Ако изолацията не даде резултат и те продължават да съблазняват противоположния пол, да смущават църковния живот и да вредят на нормалния ред в църквата, тогава трябва да бъдат премахнати от църквата съгласно принципите. Уместен ли е този подход? (Да.) Въздействието на тези въпроси върху църковния живот и върху делото на църквата е изключително пагубно. Те са близки до чума и трябва да бъдат изкоренени.

Всеки, който е склонен да съблазнява противоположния пол, го прави навсякъде, където отиде, и неуморно проявява такива модели на поведение. Неговите мишени за съблазняване и тормоз често са млади и привлекателни хора, но понякога включват и хора на средна възраст — такъв човек активно търси възможности да съблазни всеки, който му се струва привлекателен. Ако възнамерява да съблазнява другите, някои хора не могат да устоят на съблазънта и биват въвлечени, което лесно води до непристойни взаимоотношения. Тъй като духовният ръст на хората е твърде малък и им липсва истинска вяра в Бог, както и разбиране на истината, как те биха могли да преодолеят тези изкушения и да се съпротивляват на подобни съблазни? Духовният ръст на хората е твърде малък. Те са особено слаби и безсилни, когато се сблъскат с тези изкушения и съблазни. Трудно им е да останат незасегнати. Имаше един мъж водач, който се опитваше да съблазни всяка красива жена, която видеше. Понякога не му беше достатъчно да съблазни само една — той можеше да съблазни три или четири жени, като ги пленяваше до такава степен, че те губеха апетита си, не можеха да спят и дори губеха желание да изпълняват дълга си. Такъв беше „чарът“ на този мъж. Ако той просто беше взаимодействал нормално с хората, без да се опитва умишлено да ги съблазнява, влиянието му нямаше да бъде толкова голямо. Едва когато умишлено започна да играе представления и да съблазнява другите, все повече хора се хванаха на въдицата, с което броят на непристойните взаимоотношения на съблазнените от него се увеличи. Хората ставаха безсилни да се съпротивляват и се поддаваха на тези изкушения. Това беше „чарът“ на похотта. Това, което той правеше, създаваше изкушения, съблазни и смущения и за двете страни. Един мъж, който съблазняваше няколко жени едновременно — дали сърцето му беше объркано, или какво? На коя жена първо да обърне внимание, коя да задоволи първо — нямаше ли да се изтощи психически? (Да.) Ако беше толкова изтощително, защо продължи да се държи така? Това е нечестивост. Такъв тип същество беше той, такава беше природата му. Щом жертвите са съблазнени и изпаднат в изкушение, дали им е лесно да избягат от изкушението? Веднъж попаднали в изкушение, трудно ще се измъкнат. Дали ядат, спят, ходят, изпълняват дълг — каквото и да правят, умовете им са изпълнени с мисли за този човек, сърцата им са обсебени от този човек. Такива смущения са изключително сериозни! Това, което следва, е постоянно мислене за това как да се харесат на този човек, как да се хвърлят в обятията му, как да го спечелят, как да го завладеят напълно, как да се състезават и да се борят с други съперници. Не са ли това последствията от смущенията? Лесно ли е да се избяга от такова състояние? (Не е лесно.) Последствията стават сериозни. Може ли все пак в този момент сърцето на човек да е смирено пред Бог? Когато чете Божиите слова, може ли все пак да ги възприема? Може ли все пак да има светлина? По време на събиранията ще бъде ли все пак в настроение да обмисля Божиите слова и да разговаря за тях, да слуша как другите споделят Божиите слова? Няма да може. Сърцето му ще е изпълнено с похот, с обекта на неговото обожание, ще е лишено от всякакви сериозни въпроси — дори Бог ще е изчезнал от сърцето му. Това, което следва, е разсъждаване за това как да преживява любов, как да бъде романтичен и т.н., а желанието да вярва в Бог е напълно изгубено. Добри ли са тези последствия? Това ли искат да видят хората? (Не.) Дали последствията от съблазняването и изпадането в изкушение са нещо, което хората могат да предотвратят? Могат ли хората да контролират тези последствия? Могат ли те сами да решават? Могат ли да достигнат до нивото да са способни да спрат, когато пожелаят това в сърцето си? Никой не може да постигне това. Това е последствието от смущенията, причинени от такива непристойни взаимоотношения върху хората. Когато Бог отсъства от сърцето на човека и той вече не желае да чете Божиите слова, какви са последствията? Има ли все още надежда за спасение? Надеждата за спасение става нулева. Всичко е загубено. Оскъдните доктрини, които преди това е разбирал, решителността и решимостта да отдава всичко на Бог и желанието да получи Божието спасение са отхвърлени — това са последствията. Хората се отдалечават от Бог и Го отхвърлят в сърцата си, и Бог също ги отхвърля. Това последствие не е нещо, което всеки, който вярва в Бог и Го следва, иска да види, нито е факт, който всеки Божий последовател може да приеме. Веднъж поддали се обаче на такива изкушения и попаднали във вихъра на непристойните взаимоотношения, хората трудно се измъкват от тях и дори са неспособни да се контролират. Затова такива непристойни взаимоотношения трябва да бъдат ограничавани. В сериозни случаи онези, които постоянно смущават и тормозят противоположния пол, трябва да бъдат незабавно и бързо изчистени от църквата, за да не смущават църковния живот и още повече, за да се предотврати увличането на повече хора в изкушението. Разумен ли е този подход? (Да.)

В дванадесетата точка от отговорностите на водачите и работниците те трябва да полагат максимални усилия във всяка задача, за да гарантират, че Божиите избраници могат да водят нормален църковен живот, като предпазват братята и сестрите от всякакви вмешателства или смущения в църковния живот. Това означава да се защитят всички братя и сестри, които могат да водят нормален църковен живот. Какво точно трябва да се защити? Братята и сестрите трябва да бъдат защитени, така че да могат да дойдат пред Бог в тишина по време на събиранията и спокойно да четат с молитва и да споделят Божиите слова. Същевременно братята и сестрите трябва да са способни да се молят на Бог в единство на сърцето и ума, да търсят Божиите намерения, да търсят просветление и озарение от Бог, да придобиват Божието присъствие и да получават Божиите благословии и напътствия. Това е най-големият и най-важният интерес на всички братя и сестри и той е от съществено значение за всеки. Той засяга възможността да бъдат спасени и дали могат да имат добра крайна цел. Затова е необходимо стриктно да се ограничат, изолират или премахнат онези, които участват в непристойни взаимоотношения в църквата. По-специално онези, които поддържат взаимоотношения между половете, трябва да бъдат строго надзиравани. Какво означава надзорът? Ако става въпрос само за незначителен случай, те трябва да бъдат разобличени и кастрени, незабавно спрени и ограничени, и да им се попречи да засегнат другите. Ако случаят е сериозен, е необходимо да се действа решително и без колебание. Те трябва да бъдат премахнати от църквата възможно най-бързо, за да им се попречи да смущават повече хора. Ако искат да предизвикват смущения, да го правят навън в света, да смущават когото пожелаят. Достатъчно е да се каже, че всички братя и сестри в църковния живот, които се стремят към истината, не бива да бъдат смущавани от тях. Това е основният принцип и основната цел в работата на водачите и работниците по отношение на тази дванадесета отговорност.

Б. Хомосексуални взаимоотношения

Що се отнася до въпроса за непристойните взаимоотношения, току-що разговаряхме главно по въпроса за поддържането на непристойни взаимоотношения между половете. Когато това включва прелъстяване, съблазняване, перчене и задяване на противоположния пол, активно търсене на контакт и опити за сближаване с него, често умишлено или неволно търсене на място до него на събирания и освен това не просто прелъстяване на един човек, а преминаване към друг, ако първият опит е неуспешен, така че много членове на противоположния пол в църквата са тормозени, тогава този въпрос е станал сериозен. Това обхваща непристойните взаимоотношения между половете. Освен взаимоотношенията с противоположния пол има и някои непристойни взаимоотношения между хора от един и същи пол. Ако двама души от един и същи пол са в особено приятелски отношения, познават се от дълго време и са доста близки, тогава е уместно те често да си взаимодействат. Но щом се стигне до впускане в похотливи плътски взаимоотношения, такива взаимоотношения също трябва да се категоризират като непристойни. Ако между двама души от един и същи пол често има телесен контакт, дори до степен, че често използват провокативен език един към друг, двамата често могат да бъдат забелязани прегърнати или да проявяват по-явни модели на поведение и проявления, то с течение на времето за всички става ясно: „Не става въпрос за това, че тези двамата си помагат или си пасват като личности. Те не си взаимодействат в рамките на нормалната човешка природа. Това е хомосексуализъм!“. Сега повечето хора разбират, че хомосексуализмът е непристойно взаимоотношение, дори по-сериозно по своето естество и по-непристойно от това между различните полове. Ако такова взаимоотношение съществува в църквата, то може да се разпространи като чума и да доведе някои хора до такъв вид изкушение и съблазън. Някои хора казват, че в миналото са въвличани с хомосексуализъм, но не са го правили доброволно. Оставяме настрана дали наистина са хомосексуалисти или каква е тяхната сексуална ориентация, но ако могат да се поддат на такова изкушение под въздействието на съблазън — като засега оставим настрана дали са го правили доброволно или пасивно — то преди всичко те са били смутени от това. Ако се съди по твърдението им, че не са го правили доброволно, те са били жертви. Следователно, ако хомосексуалистите прелъстят и съблазнят други хора от същия пол, онези, които са съблазнени, макар те самите да не са непременно хомосексуалисти, може да станат такива, след като бъдат съблазнени от хомосексуалист. Не е ли това опасна ситуация? Защо казваме, че тези хора са хомосексуалисти? Хетеросексуалните лица, които прелъстяват много хора, попадат в категорията на разпуснатостта, която представлява непристойно взаимоотношение. И така, когато двама души от един и същи пол, които имат близки отношения и се разбират добре, държат се за ръце и се прегръщат, и всичко това е нормално, как може то да прерасне в определянето им като хомосексуалисти? Това е сексуалното взаимоотношение между тях — щом се появи това ниво на взаимоотношения, то се превръща в хомосексуално. Когато поставят ръце на раменете на другия, обвият ръка около врата или кръста му, това не е нормален телесен контакт между лица от един и същи пол. По-скоро това е телесен контакт, продиктуван от похот, който по своето естество е различен и затова попада в категорията на непристойните взаимоотношения. За повечето хора в църквата поучително ли е да виждат такива хомосексуалисти, или не? (Не е поучително.) Повечето хора чувстват ли се смутени, след като видят това? Ако нямаш информация за ситуацията и някой обвие ръка около врата ти или около кръста ти, или дори те целуне по лицето, би ли се почувствал смутен? (Да.) След като се почувстваш смутен, сърцето ти би ли се чувствало спокойно, или ще е неспокойно? (Бих се почувствал отвратен.) Тогава би ли имало чувство на извършен грях? Ако не разбираш точно каква е същността на този тип въпроси и просто си докоснат от човек от същия пол или ако е осъществил физически контакт с теб, без да се замислиш след това, тогава няма голям проблем. Ако обаче мислиш за това и продължаваш да го обмисляш, а след това не можеш да се избавиш от този човек, както когато някой може да вехне по противоположния пол, независимо дали се съпротивляваш в своето субективно съзнание, тогава появата на такива мисли у теб показва, че вече си бил смутен, нали? Ето защо естеството на хомосексуалните взаимоотношения, този вид непристойни взаимоотношения, е много по-сериозно. Някои хора не виждат разликата между разюздаността сред хетеросексуалните и хомосексуалността и се отнасят еднакво към тези два проблема. Всъщност проблемът с хомосексуалността е много по-сериозен от проблема с разюздаността сред хетеросексуалните.

Ако в рамките на църквата се появят хора, които имат хомосексуални взаимоотношения, и не бъдат ограничени, те представляват заплаха за всички и предизвикват смущения у всеки. Какви смущения? Отстрани повечето хора не могат да забележат никакви проблеми с човешката им природа, когато взаимодействат с тях, но продължителното общуване замъглява мислите им и помрачава сърцата им. Те губят ентусиазъм да вярват в Бог и без да се сблъскват с някакви особени проблеми, вече не желаят да вярват в Бог, губят интерес към четенето на Божиите слова, чувстват се все по-отдалечени от Бог в сърцата си и ги спохождат зли мисли да се откажат от вярата си. Ето защо такива непристойни хомосексуални взаимоотношения в рамките на църквата трябва не само да бъдат спирани и ограничавани. Онези, които се впускат в тях, трябва да бъдат и незабавно изчистени от църквата. Това е категорично. Щом бъдат забелязани такива хора, независимо от дълга, който изпълняват, или от статуса им, те трябва незабавно да бъдат изчистени от църквата, без никаква търпимост! Това е правилото на църквата. Защо е въведено това правило? То се основава на солидни основания. Бог създаде хората като мъж и жена, след като създаде Адам, негова партньорка беше Ева, а не друг Адам. Предприемането на такива действия срещу онези, които имат хомосексуални връзки, се основава на Божиите слова и е абсолютно точно. Някой може да каже: „Защо да не дадем на тези хора шанс да се покаят? Те са млади. Не трябва ли да им се позволи да извършат някои нелепи действия?“. Не! Към други нелепи действия може да се подхожда по различен начин в зависимост от обстоятелствата и естеството им, но това конкретно нелепо действие категорично не е просто някакво нелепо действие. То категорично не може да бъде толерирано и всеки, който извърши такова действие в рамките на църквата, трябва незабавно да бъде изчистен! Ако цялата църква е съставена от хомосексуалисти, тогава всички би следвало да бъдат изчистени. Такава църква не е желана, дори да е само една! Това е принципът. Някои казват: „Някои хора имат хомосексуална връзка само с един човек, но не са прелъстили други хора или не са започнали да смущават някого другиго. Трябва ли да се занимаваме с такива хора и те да бъдат изчистени?“. Ако те наистина са хомосексуални, да ги оставите в църквата сред Божиите избраници е равносилно на поставяне на бомба със закъснител — рано или късно тя със сигурност ще избухне. Дори да не са смущавали, прелъстявали или тормозили лица от същия пол, това не означава, че няма да го направят в бъдеще. Възможно е все още да не са намерили някого, който да им се харесва, някого, когото харесват, или моментът да не е подходящ и на всички все още им да липсва взаимно опознаване и разбиране. Но щом моментът назрее и е подходящ за такива хора, те ще направят своя ход. Затова такива лица абсолютно никога не трябва да бъдат толерирани или допускани в църквата, тъй като те са противоестествени и нечовечни. Църквата не иска такива хора. Справянето с онези, които поддържат такива непристойни взаимоотношения по този начин, не е нито погрешно, нито прекомерно. Някои хора обаче казват: „Някои хомосексуалисти изглеждат доста добри. Те не са направили нищо лошо, спазват законите и правилата, проявяват уважение към възрастните и обичат младите, винаги вършат добри дела, някои дори имат дарби и умения, а някои са особено благотворителни и полезни в църквата. Трябва да им позволим да останат в църквата“. Правилна ли е тази мисъл? (Не.) Независимо дали твоите мисли са правилни или не, трябва да си способен да прозреш природата на хомосексуалистите. Принципът на практикуване на църквата по отношение на лицата, които имат хомосексуални връзки, е те да бъдат премахнати. Това е управленски закон, който никой не може да нарушава. Всеки трябва да практикува според този принцип.

Проявленията на тези два вида непристойни взаимоотношения, за които току-що разговаряхме, са най-лесни за разпознаване, прозиране и окачествяване от хората. Що се отнася до онези, които поддържат такива непристойни взаимоотношения, от една страна, водачите и работниците трябва да изпълнят своите отговорности, като използват мерки като спиране, ограничаване, изолиране и премахване, за да се справят с тях. От друга страна, братята и сестрите също трябва да разпознават и да стоят настрана от онези, които поддържат тези два вида непристойни взаимоотношения, за да избегнат да бъдат съблазнени и да изпаднат в изкушение, което може да засегне вярата им в Бог и стремежа им към истината за постигането на спасение. Веднъж попаднал в капана на изкушението, е трудно да се измъкнеш. Повечето хора би трябвало да са способни да разпознаят тези два типа хора. Не се дръжте като хората в обществото, които се правят, че не виждат кой с кого флиртува, нямат правилна гледна точка или позиция спрямо тези, които се впускат в разюзданост, способни са да взаимодействат нормално с такива хора, стига да не са засегнати собствените им интереси, говорят както обикновено, сякаш няма нищо нередно. Такива хора имат ли принципи за това как да се отнасят към другите? Съвсем не. Всички невярващи хора живеят според философиите за светските отношения, като се стремят да не оскърбят никого, за да се защитят, но Божият дом е напълно различен от невярващото общество. В Божия дом властва истината. Бог изисква от хората да се отнасят към другите въз основа на истините принципи. Всички Божии избраници приемат истината, въоръжават се с нея и я използват, за да разпознават другите и в отношението си към тях, не само за да поддържат църковния живот и да защитават братята и сестрите, но и, което е по-важно, за да предпазят себе си от страданията на изкушението и да избегнат да се поддат на изкушението. Колкото по-рано можеш да разпознаеш такива хора и да се разграничиш от тях, толкова повече ще си способен да се отдалечиш от изкушението и ще бъдеш защитен. Ето как трябва да се отнасяте към лицата, които поддържат непристойни взаимоотношения. Това е в съответствие с истините принципи и е съобразено с Божиите намерения.

В. Непристойни взаимоотношения, свързани с лични интереси

Друг вид непристойни взаимоотношения са взаимоотношенията, свързани с лични интереси. Хората вършат неща като ласкаене, въздигане, хвалене и взаимно спечелване на благоразположение в името на интересите. Внасянето на такова криво поведение и нечестива атмосфера в църковния живот оказва сериозно въздействие върху другите, които спокойно четат Божиите слова или слушат споделени преживявания. Щом се установи взаимоотношение, свързано с лични интереси, замесените лица често казват или вършат неща, които противоречат на желанията им, за тяхна собствена изгода. Например, ако някой види, че друг човек би могъл да облагодетелства бизнеса или интересите му по някакъв начин, той може да избере този човек за водач, да го предложи за определен дълг или да се съгласява с всичко, което този човек казва, като твърди, че то е правилно, независимо дали е съобразено с истината, за да си спечели неговото благоразположение. За да си спечели благоразположението му, той прави много неща, които не са съобразени с принципите и които противоречат на истината, и които смущават Божиите избраници да разпознават хората, събитията и нещата и да навлизат в истината. Те описват неправилното и изопаченото като правилно, описват човешките представи и фантазии все едно са съгласно Божиите намерения и т.н., като по този начин смущават мислите на хората и правилната посока и цел на техния стремеж. Всички тези модели на поведение произтичат от поддържането на взаимоотношение на лични интереси. За да защитят и поддържат собствените си интереси, те могат да говорят против съвестта си и да действат против принципите. Това, което казват и правят, води до смущения и унищожаване на църковния живот, което в крайна сметка води до това, че все повече хора са неспособни да разговарят за Божиите слова, да четат с молитва Божиите слова или да споделят лични преживявания по нормален и подреден начин, което води до загуби в навлизането на хората в живота. Когато хората разговарят за личните си разбирания от преживяване, те често се сблъскват с намеса от взаимоотношенията на хората, свързани с лични интереси. Някои от тях са устни намеси, други са поведенчески, а трети се отнасят до цели и посоки. Хората често са прекъсвани при общението за истината и четенето на Божиите слова с молитва, често са отклонявани от темата и често са засягани в различна степен. Затова онези, които поддържат непристойни взаимоотношения на лични интереси и свързаните с тях модели на поведение, трябва да бъдат ограничавани. Църковните водачи, които са изправени пред тези проблеми, не бива да си затварят очите и със сигурност не бива да допускат такива злодеяния, като намират извинения за появата на такива неща в църковния живот. Вместо това те трябва да бъдат бдителни и схватливи и незабавно да ги спират и ограничават.

Поддържането на непристойни взаимоотношения, свързани с лични интереси, е често срещано явление в църквата. Например, ако някой планира да се кандидатира да бъде избран за следващия църковен водач, той може да привлече група хора и да им изложи идеите си. Тези хора не са глупави. Те му намекват: „Ако изберем теб, какви ползи ще ни осигуриш?“. По този начин между тях се формира взаимоотношение, основано на лични интереси. За да обслужат личните си интереси, те често заемат една и съща позиция по въпроси по време на събиранията. Без другите да са наясно или да знаят предисторията, те винаги говорят за това колко добър е даден човек, как това, което прави друг човек, е позволено и благословено от Бог, кой е направил приношения и колко е принесъл, и кой какъв принос е дал за Божия дом, като често сипят взаимни похвали и се хвалят взаимно. В църковния живот те често споменават тези неща в служба на консенсуса, който са постигнали преди това, и за да отстояват взаимните си интереси. Например някой може да каже: „Ако ме избереш за водач, след като заема позицията си, ще те направя ръководител на група“. Нима всички те не търсят лична изгода? За да реализират интересите си, не трябва ли да кажат определени неща или да извършат определени действия? Затова по време на събиранията имат различни проявления и всички те имат за цел да отстояват постигнатия преди това консенсус и свързаните с него интереси. Преди да постигнат целта си, повечето от това, което правят, е продиктувано от интереси. И така, не са ли намеренията и целите, които стоят зад това, което казват и правят, напълно неправилни? Не е ли непристойно взаимоотношението, установено между тях? Не трябва ли да се ограничат такива непристойни взаимоотношения в църквата? Някои казват: „Как можем да ги ограничим, ако не са разкрити?“. Освен ако такива неща изобщо не се вършат, веднъж предприети, те могат да бъдат разкрити и ще бъдат разобличени. Ако хората разговарят правилно за истината и за личните си разбирания и преживявания, без да смесват нищо, което не е свързано с истината, всеки може да възприеме това. Ако има опорочаване, хората могат да разпознаят и това. Затова в църквата трябва да се ограничат и различните търговски отношения, които възникват с цел обслужване на взаимни интереси. Най-малкото замесените в тях трябва да бъдат предупредени и да се разговаря с тях, като им се даде възможност да разпознаят собствените си проблеми и да разберат сериозните последствия от участието си в такива дейности, като същевременно се даде възможност на братята и сестрите да разпознаят естеството на тези въпроси. Какво въздействие оказва този вид дейност върху повечето хора? Тя кара хората да си мислят, че няма голяма разлика между църквата и обществото, като и на двете места всички се експлоатират взаимно и хората участват в сделки за собствена изгода. Това поведение не е умерено смущение, а създава сериозни смущения в църковния живот. Кажете Ми, добър човек ли е този, който постоянно привлича хората, за да спечели гласовете им на избори, като използва необичайни средства, за да манипулира избора и да спечели позицията на водач? Очевидно е, че водачите, които са избрани по този начин, не са добри хора. Могат ли братята и сестрите, които са попаднали в ръцете им, да очакват нещо добро? Ако някой стане водач с необичайни средства, вместо да бъде избран въз основа на принципи, такъв водач определено не е добър човек. Ако му се позволи да ръководи, това е равносилно на явно предаване на братята и сестрите на зъл човек, на антихрист, като повечето хора на практика са предадени в ръцете на Сатана. При такъв сценарий плодовете на техния църковен живот ще бъдат съвсем очевидни. Това е вид непристойно взаимоотношение, обвързано с интереси. Независимо дали става въпрос за групи или за отделни хора, щом взаимоотношенията между хората включват интереси, те ще клонят повече към лични облаги в действията си, отколкото да действат според принципите, за да отстояват интересите на Божия дом. Такива взаимоотношения не се основават на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а противоречат както на съвестта, така и на разума, а още повече на истините принципи. Това, което те казват, правят и показват, заедно с техните намерения, цели, мотивации, произход и т.н., всичко това е продиктувано от интереси. Затова тези взаимоотношения може да бъдат определени като непристойни. Тъй като създаването на такива взаимоотношения смущава Божиите избраници да живеят църковен живот и затруднява повечето хора да четат Божиите слова и да разговарят за истината в тишина пред Бог, такива непристойни взаимоотношения трябва да бъдат ограничавани в църквата. За случаите, които са тежки и представляват поведение на зли хора, трябва да се издават предупреждения и, ако замесените не се покаят, независимо от всичко, те трябва да бъдат премахнати от църквата.

Г. Омраза между хората

Непристойните междуличностни взаимоотношения имат различни проявления. Още едно от тях е личната омраза. Например в семейството може да възникнат търкания или спорове между свекърви и снахи, между снахи, между братя или между съседи. Понякога това прераства дори в омраза и, тъй като са противници, тези хора не са способни да си сътрудничат или да работят заедно, до такава степен, че дори не могат да се гледат един друг, спорят и се карат винаги, когато се видят. Когато се видят на събирания, сърцата им са изпълнени с омраза и те са неспособни да се смирят пред Бог, за да се насладят на Божието слово, да се самоанализират и да опознаят себе си, и със сигурност не са способни да се избавят от предразсъдъците и от омразата си, за да проведат нормално събиране. Вместо това всеки път, когато се срещнат, влизат в кавги и пререкания помежду си, разобличават недостатъците си и се нападат един друг, дори се ругаят, което оказва силно негативно въздействие върху Божиите избраници. Такива хора са неверници, те са невярващи. За онези, които искрено вярват в Бог и обичат истината, каквото и да се случи, с когото и да имат спорове или към когото и да имат предразсъдъци, те са способни да търсят истината, да се самоанализират и да опознаят себе си, както и да разрешават проблемите си съгласно истините принципи. Ако са извършили нещо нередно и са задължени на някого, могат да се извинят и да признаят грешките си по своя инициатива. Те категорично няма да прибягнат до предизвикване на спорове или неприятности по време на събиранията. Напълно непристойно е за светците да влизат в спорове и да предизвикват безпорядъци в църквата. Подобно поведение силно позори Бог. На хората, които постъпват по този начин, до голяма степен им липсват човешка природа, съвест и разум. Те категорично не са истински вярващи в Бог. Този въпрос е относително по-често срещан сред новоповярвалите. Понеже те не разбират истината и техният покварен нрав не е пречистен, лесно се впускат в спорове за много неща, дори оставят избухливостта си да се развихри и се впускат в битки. Ако не се изкорени този покварен нрав, хората ще таят омраза в сърцата си и дори когато водят църковен живот, отново ще влизат в безкрайни спорове с тази избухливост и омраза. Това засяга църковния живот и влияе на Божиите избраници, които ядат и пият Божието слово, възхваляват Бог и споделят своето разбиране от преживяването на Божиите слова. Това влияе пряко и на навлизането в живота на Божиите избраници. Някои новоповярвали лесно започват спорове заради несъгласие по незначителни въпроси. Например преди началото на събирането някои хора може да поискат да пеят един химн, докато други предпочитат друг — дори такъв банален въпрос може лесно да доведе до спорове. По същия начин различните мнения по даден въпрос понякога може бързо да прераснат в дебати и дори обидата към някого поради липсата на внимание към изказа може да предизвика спорове. Подобни инциденти са често срещани сред новоповярвалите. Когато възникнат спорове по време на събиранията, те няма как да не смущават църковния живот. Това не смущава ли и Божиите избраници? Онези, които са склонни да спорят и да обсъждат кое е правилно и кое е погрешно, са хората, които най-лесно смущават църковния живот. Те се грижат само за задоволяване на собствената си суета и репутация, без да се съобразяват с интересите на Божиите избраници. Когато действат по този начин, не причиняват ли смущения в църковния живот? (Да, така е.) Църквата е място, където братята и сестрите се събират, за да ядат и пият Божиите слова и да им се наслаждават. Тя е място за покорство и почит към Бог. Тя в никакъв случай не е място за даване на воля на личното недоволство и със сигурност не е място за кавги или спорове за това кое е правилно и кое е погрешно. Когато такива хора предизвикват смущения по този начин, до какви последствия води това? То води директно до липса на наслада по време на събиранията, води до това, че Божиите избраници са неспособни да получат житейска поука и дори прави повечето хора неспособни да намерят покой и ги кара да страдат неописуемо. С течение на времето някои хора стават пасивни и слаби, дори не желаят да посещават събиранията. Тази ситуация е често срещана в повечето църкви и е нещо, което всички Божии избраници са преживели. И така, как трябва да се реши въпросът с честите спорове и караници по време на събиранията? Трябва да се изберат няколко откъса от Божиите слова, които имат отношение към въпроса, и да се прочетат на всички няколко пъти по време на събиранията. След това всеки трябва да разговаря за истината, като сподели своето разбиране. Този подход може да доведе до известни резултати. Не само че склонните към спорове може да признаят своите прегрешения и да изпитат съжаление, но дори наблюдателите може да премислят дали са разкривали своя покварен нрав в подобни ситуации и дали са способни да спорят с другите — по този начин наблюдателите също могат да опознаят себе си. Независимо дали човек участва в спорове или не, след като прочете няколко пъти няколко пасажа от Божиите слова, той може да разпознае собствения си покварен нрав и да види, че да живееш според покварен нрав наистина означава да нямаш съвест и разум и да нямаш ни най-малка човешка природа. Резултатът от това да водиш църковен живот по този начин не е лош, нали? Макар че в началото на събирането може да има спорове, ако след това всеки може да чете Божиите слова, да се смири пред Бог, за да се самоанализира, да разреши проблемите с помощта на истината и да се покае истински — ако тези резултати могат да бъдат постигнати — тогава това е нормален църковен живот. Следователно каквото и да се случи по време на събиранията, то не е непременно лошо. Щом всички постигнат единомислие, за да търсят истината, и заедно прочетат няколко подходящи откъса от Божиите слова няколко пъти, дори проблемите да не могат да бъдат напълно разрешени, хората ще бъдат способни да ги прозрат донякъде и да имат известна проницателност — всички ще имат полза от това. Бихте ли казали, че е трудно да се постигне подобен църковен живот? Това е превръщане на нещо лошо в нещо добро, това донякъде е скрита благословия. То обаче не бива да кара хората да застъпват идеята, че споровете и дебатите са желани в църковния живот. Зад това категорично не може да се застава. Споровете и дебатите лесно могат да доведат до изблици на избухливост и конфликти, което е лошо за всички и причинява скръб у участващите. Затова търсенето на истината за разрешаване на проблемите е най-добрият подход, а разбирането на истината може действително да предотврати подобни инциденти в бъдеще. Мъдрите хора трябва да заемат търпеливо и толерантно отношение, когато възникнат търкания и сблъсъци. Тъй като те също имат покварен нрав и лесно могат да наранят другите, когато разкрият покварения си нрав, трябва незабавно да се помолят на Бог и да потърсят истината, за да разрешат проблемите. По този начин към момента на събирането личната неприязън и омразата вече ще са се разсеяли, което води до чувство на освобождаване в сърцата им и улеснява приятелското разбирателство с братята и сестрите, с което се насърчава хармоничното сътрудничество. Когато някой види, че брат или сестра разкриват покварения си нрав, трябва да им предложи помощ с любов, а не да ги съди, да ги заклеймява или да ги отхвърля. Може да се случи така, че проблемите да не бъдат разрешени след един или два опита за помощ, но все пак са необходими търпение и толерантност. Стига да не смущават църковния живот или да не извършват зло умишлено, към тях трябва да се отнасяме с търпение и толерантност до последно — ще дойде ден, когато те ще се вразумят. Ако някой е със зла човешка природа и отказва всякаква помощ, ако не приема истината, независимо от начина, по който се разговаря за нея, тогава той не вярва искрено в Бог и трябва да се стои далече от такива хора. Ако те многократно смущават църковния живот, към тях трябва да се отнасяме и да се справяме с тях според принципите. Ако те не са зли хора, а само често разкриват покварения си нрав, ненавиждат себе си, но се чувстват безсилни да направят друго в момента, тогава на такива хора трябва да се помогне с любов, да им се помогне да разберат истината, да разпознаят и да осъзнаят разкриването си на поквара — по този начин разкриването им на поквара постепенно ще намалее. Ако братята и сестрите само от време на време са засегнати от тези хора, те могат да бъдат извинени. Стига да няма големи проблеми с човешката им природа и да не са измамни или зли хора, тогава те трябва да бъдат подкрепяни и подпомагани чрез общение за истината. Ако могат да приемат истината, към тях трябва да се отнасяте с любов. Ако обаче отказват да се покаят и оказват негативно въздействие върху църковния живот за дълъг период от време, църковните водачи трябва да им отправят предупреждения и да им налагат ограничения. Ако те упорито отказват да приемат истината, такива хора са зли. Злите хора не могат да се разбират с никого, те са гнили ябълки и демони. Задържането им в църквата само ще предизвика прекъсвания и смущения. Затова тези, които отказват да се променят въпреки многократните увещания, трябва да бъдат третирани като зли хора и да бъдат премахнати от църквата. Всеки, който често смущава църковния живот и навлизането в живота на Божиите избраници, е неверник и зъл човек, и той трябва да бъде премахнат от църквата. Независимо кой е човекът и как е действал в миналото, ако често смущава делото на църквата и църковния живот, ако отказва да бъде кастрен и винаги се защитава с несъстоятелни аргументи, той трябва да бъде премахнат от църквата. Този подход е изцяло в името на поддържането на нормалния ход на църковното дело и в защита на интересите на Божиите избраници и е напълно съобразен с истините принципи и с Божиите намерения. Навлизането в живота на Божиите избраници и делото на църквата не бива да бъдат засягани от споровете и неразумните разправии на няколко зли човека — това не си заслужава и е несправедливо спрямо Божиите избраници.

Ако злите хора често предизвикват смущения в църквата, което води до неефективен църковен живот, най-доброто решение е да се категоризират хората и събиранията да се разделят на различни групи: онези, които обичат истината и искрено изпълняват дълга си, да се събират заедно; онези, които искат да се стремят към истината, но не изпълняват дълга си, да се събират заедно и онези, които обичат да предизвикват прекъсвания и смущения, да клюкарстват за другите и да съдят и заклеймяват другите, да се събират заедно. По този начин църквата може да бъде разделена основно на три групи хора — може да се каже, че всички се разделят по тип — и така се гарантира, че тези групи няма да си пречат по време на събиранията. Хората с лоша човешка природа, колкото и безразсъдно да извършват прегрешения, няма да засягат другите, а ще вредят само на себе си. Някои хора имат зъл нрав. Ако някой каже нещо, което ги наранява или обижда, те ще намразят този човек и ще мислят за начини, по които да го нападнат и да му отмъстят. Както и да се разговаря за истината с тях или както и да бъдат кастрени, те не го приемат. По-скоро ще умрат, отколкото да се покаят, и ще продължат да смущават църковния живот. Това доказва, че са зли хора. Не можем да продължаваме да търпим тези типове зли хора. Те трябва да бъдат премахнати от църквата в съответствие с истините принципи. Това е единственият начин за цялостно разрешаване на този проблем. Каквито и грешки да са допуснали или каквито и лоши неща да са извършили, тези хора със зъл нрав няма да позволят на никого да ги разобличи или кастри. Ако някой ги разобличи и ги обиди, те ще изпаднат в ярост, ще си отмъстят и никога няма да оставят въпроса да отшуми. Те нямат търпение и толерантност към другите хора и не проявяват снизходителност към тях. На какъв принцип се основава тяхното поведение? „Предпочитам да предам, отколкото да ме предадат“. С други думи, те не търпят да бъдат обиждани от когото и да било. Не е ли това логиката на злите хора? Точно такава е логиката на злите хора. На никого не е позволено да ги обижда. За тях е недопустимо някой да ги предизвика дори по най-незначителен начин и те ненавиждат всеки, който го прави. Те ще продължат да преследват този човек и никога няма да оставят въпроса да отшуми — такива са злите хора. Трябва да изолирате или да премахнете злите хора веднага щом установите, че притежават същността на зли хора, преди да могат да сторят някакво голямо зло. Това ще сведе до минимум вредите, които нанасят. Това е мъдрият избор. Ако водачите и работниците чакат, докато някой зъл човек причини някакво бедствие, за да се справят с него, те са пасивни. Това би доказало, че водачите и работниците са много глупави и нямат принципи в действията си. Има някои водачи и работници, които са точно толкова глупави и невежи. Те настояват да изчакат, докато получат неопровержими доказателства, преди да се справят със злите хора, защото считат, че само така съзнанието им ще бъде спокойно. Но всъщност не са необходими неопровержими доказателства, за да сте сигурни, че някой е зъл. Можете да разберете това по ежедневните му думи и действия. След като сте сигурни, че той е зъл, можете да започнете с това да го ограничите или да го изолирате. Това ще гарантира, че нито делото на църквата, нито навлизането в живота на Божиите избраници ще бъдат засегнати. Някои водачи и работници не могат да разпознаят кой е зъл, нито могат да се справят своевременно със злите хора. В резултат на това делото на църквата и църковният живот биват засегнати, а навлизането в живота на Божиите избраници бива възпрепятствано. Това е много глупаво. По този начин лъжеводачите вършат работата. От една страна, на тях им липсва проницателност, а от друга страна, те са угодници, които се страхуват да не обидят другите. Когато служат като водачи, първо, такива хора не могат да вършат истинска работа, и второ, вредят на Божиите избраници. Те дори не могат да разрешат незабавно проблема със смущенията, причинени от зли хора, нито могат да защитят братята и сестрите. Такива хора не са годни за водачи и работници. Кажете Ми, ако някой е окачествен като зъл човек, пак ли има нужда да разговаряме за истината, за да му помогнем? (Не.) Няма нужда да му се дава шанс. Някои хора имат твърде много „любов“ и винаги дават на злите хора шанс да се покаят, но може ли с това да се постигне някакъв резултат? Съответства ли това на принципите на Божиите слова? Виждал ли си някой зъл човек, който може истински да се покае? Никой никога не е виждал това. Да се надяваш злите хора да се покаят е като да жалиш отровни змии, то е като да жалиш диви зверове. Това е така, защото въз основа на същността на злите хора може да се определи, че злите хора никога няма да обичат положителните неща, никога няма да приемат истината и никога няма да се покаят. В техния речник няма да откриеш думата „покаяние“. Независимо как ще разговаряш с тях за истината, те няма да загърбят собствените си мотиви и интереси, ще намерят различни причини и извинения, за да се оправдаят, и никой не може да ги разубеди. Ако претърпят загуба, тя е непоносима за тях и те безкрайно ще натякват на другите за нея. Как може такива хора, които не са готови да понесат никаква загуба, да се покаят истински? Онези, които поставят собствените си интереси над всичко, са изключително егоистични хора. Те са зли хора и никога няма да се покаят. Ако вече напълно си възприел, че такъв човек е зъл, и все още му даваш шанс да се покае, това не е ли глупаво? То е все едно да топлиш в пазвата си замръзнала змия, докато не те ухапе по-късно. Само глупак би направил такава глупост. В църквата е нормално явление Божиите избраници да мразят злите хора, защото на злите хора им липсва човешка природа и винаги вършат неморални неща. Да мразиш злите хора е правилният начин на мислене. Той е част от това, което хората трябва да притежават в своята нормална човешка природа.

Кажете Ми, какъв тип човек е този, който няма никаква любов към братята и сестрите? Защо няма дори малко нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите? Този човек с когото и да взаимодейства, свързва тези взаимодействия само с интереси и сделки. Ако не са намесени интереси или сделки, той няма да се занимава с хората. Това не е ли зъл човек? Някои хора не се стремят към истината и живеят само въз основа на чувствата. Те се сближават с всеки, който се отнася добре с тях, и считат за добър всеки, който им помага. Такива хора също нямат нормални междуличностни взаимоотношения. Те живеят единствено въз основа на чувствата. Тогава те могат ли да се отнасят към братята и сестрите честно и справедливо? Това е абсолютно непостижимо. Затова всеки, който няма нормално междуличностно взаимоотношение с братята и сестрите или с онези, които искрено вярват в Бог, е човек без съвест и разум, без нормална човешка природа и определено не е човек, който обича истината. Тези хора не се различават от нищожната паплач сред невярващите. Те взаимодействат с всеки, от когото имат полза, и пренебрегват онези, от които нямат полза. Освен това, когато видят някой, който се стреми към истината, или някой, който може да сподели свидетелства от преживявания — някой, на когото всички се възхищават и когото всички харесват — те стават завистливи, изпълват се с омраза и се опитват всячески да съберат „боеприпаси“, с които да съдят и заклеймяват хората, които се стремят към истината. Нима злите хора не правят точно това? Такива хора нямат съвест и разум — те са по-лоши от зверове. Те не могат да се отнасят правилно към хората, не могат да се разбират нормално с другите, не могат да изграждат нормални междуличностни взаимоотношения с Божиите избраници и дори могат да мразят онези, които се стремят към истината. Такива хора вероятно се чувстват много изолирани и самотни в сърцата си, винаги се оплакват от Небето и от другите хора. Каква радост или смисъл има в живота им? Тези хора имат порочен нрав и с когото и да взаимодействат, могат да се изпълват с омраза по банални въпроси, да го заклеймяват и да му отмъщават, да му навличат бедствия. Такива зли хора са същински дяволи, които носят бедствия на църквата всеки ден, в който останат в нея. Ако останат дълго време, бедствията няма да имат край. Бедствията може да бъдат предотвратени само ако тези хора бъдат премахнати от църквата. Освен това има хора, които външно изглеждат цивилизовани, но изпитват особена страст към облагите. Така че тяхната вяра в Бог е също така за преследване на облаги. Ако известно време не са се възползвали от някакво необосновано предимство, лицата им стават мрачни, сякаш някой им дължи много пари. Всеки, който види обидените им и унили лица, веднага бива емоционално засегнат. Какво въздействие според вас би имало едно такова лице, ако се появи в църковния живот? Повечето от Божиите избраници определено биха се почувствали неудобно, като го видят, а четенето на Божиите слова и общението им за истината ще бъдат смутени и засегнати в различна степен. Особено онези, които не са се вкоренили в истинския път, ако виждат често това неизменно мрачно лице в църковния живот, това би ги засегнало много лесно! В църквата трябва да има повече хора с весели индивидуалности, които говорят просто и открито, повече хора, чиито сърца са изпълнени с мир и радост и чиито духове са волни и освободени. Това би направило църковния живот приятен. Тези кисели хора, които са вечно навъсени, трябва да се молят на Бог у дома и да коригират начина си на мислене, преди да дойдат на събиранията. Така ще бъдат в добро настроение и ще придобият нещо от събирането. Освен това то ще бъде от полза и за другите, най-малкото те няма да бъдат смущавани. За да гарантират, че Божиите избраници могат да живеят нормален църковен живот, водачите и работниците трябва да се научат да разговарят за истината, за да разрешават проблеми. Ако някой дойде на събирането с навъсено лице, водачите и работниците трябва да се намесят и да го попитат: „Нуждаеш ли се от помощ?“. Това се нарича да помагаш на другите по своя инициатива от любов. Ако водачите и работниците видят някой с проблем и не му обърнат внимание, а го избягват и се пазят от този „кисел човек“, без да разговарят за истината, за да разведрят деня му, тогава те не вършат реална работа. За да работят ефективно в църквата, водачите и работниците трябва преди всичко да се научат да бъдат довереници на Божиите избраници, подобно на това, което невярващите биха нарекли грижовен държавен служител. Някои хора не желаят да играят такава роля, винаги предпочитат да бъдат странични наблюдатели — по този начин как могат да водят Божиите избраници към добър църковен живот? Всъщност това дали някой има проблеми в сърцето си, до известна степен може да се разбере по изражението на лицето му. Ако лицето на някого е винаги навъсено, това със сигурност означава, че сърцето му е мрачно, без капчица светлина. Ако по цял ден е потопен в спорове за това кое е правилно и кое е неправилно, може ли на лицето му все пак да има усмивка? Лицата на тези хора винаги са осеяни с тъмни облаци, без нито миг слънце, а това се отразява и на изпълнението на дълга им. Ако водачите и работниците се заемат с този въпрос и го разрешават мудно, което кара братята и сестрите да страдат от постоянни смущения и от неописуемо нещастие, това доказва, че водачите и работниците са неспособни да вършат реална работа, неспособни са да разрешават проблемите с истината и са напълно безполезни. Ако водачите и работниците разбират истината и могат да установят проблемите на братята и сестрите, ако могат да им предоставят своевременна подкрепа и помощ, ако не само са способни да помагат за разрешаването на проблемите на хората, но могат и да им помогнат да разберат и истините принципи и да изпълняват дълга си, тогава изпълнението на дълга им и справянето с въпросите ще бъде ефективно и църковната работа няма да бъде засегната. Ако водачите и работниците не могат бързо да установят и разрешат проблемите, това засяга делото на църквата. Ако водачите и работниците не могат да установят проблемите и да се справят с тях, с което нанасят вреди на делото на църквата и възпрепятстват навлизането в живота на Божиите избраници, те не са ли се провалили пред Бог и пред Неговите избраници? Не им ли липсват принципи при справянето с въпросите? Да се справяш с проблемите незабавно и без колебание, след като си прозрял същността им — това се нарича изпълняване на отговорностите и преданост, това е изпълняване на дълга по начин, който отговаря на критериите.

Темата на днешното общение е шестият въпрос — поддържането на непристойни взаимоотношения. Проблемите от този вид, които възникват в църковния живот, са основно следните: непристойни взаимоотношения между половете, взаимоотношения между хора от един и същи пол, взаимоотношения, свързани с лични интереси и омразата между хората. Независимо дали става въпрос за взаимоотношения, основани на плътска похот, на плътски интереси или на сантиментални обвързаности на плътта, всички те попадат в категорията на непристойните взаимоотношения, защото излизат извън обхвата на съвестта и разума на нормалната човешка природа. Съществуването на тези непристойни взаимоотношения може да обезпокои хората до известна степен. По-сериозното е, че те могат да смутят навлизането в живота на хората, стремежа им към истината и стремежа им да опознаят Бог. Тези различни видове непристойни взаимоотношения не произлизат от съвестта или от разума и противоречат на нормалната човешка природа. За хората е трудно да приемат и да практикуват истината, когато живеят в рамките на тези ненормални взаимоотношения, а това ги смущава в църковния им живот и в стремежа им към житейско израстване, а също така внася смут в реда на църковния живот. Това е вредно за навлизането в живота на Божиите избраници и може да навреди и на делото на църквата. Поради всичко това е наложително водачите и работниците незабавно да установят тези проблеми и да се справят с тях.

Що се отнася до непристойните взаимоотношения, вече изброихме различни ситуации и ги категоризирахме. Можете ли да дадете някои примери, за да практикувате проницателност? Каква е целта да се учите на проницателност? Тя е да ви се даде способността да разпознавате и да определяте същността на хората, събитията и нещата, така че да правите точни преценки и след това да се отнасяте към тях според принципите. Това е крайният резултат. Някой казвал ли е: „По цял ден говориш за тези въпроси за правилното и неправилното, за тези ежедневни въпроси — вече не искаме да ги слушаме. Дори не искаме да идваме повече на събиранията. Не трябва ли да разговаряш за истината? Защо винаги говориш за тези ситуации?“. Забелязали ли сте такива хора? Що за хора са те? (Хора, на които им липсва духовно разбиране.) Ние разговаряме по този начин и въпреки това те все още не могат да разберат истината — нямат интелигентността на нормален човек. Такива хора са напълно безполезни. Трябва ли някой, чиято интелигентност не отговаря на човешката интелигентност, все пак да бъде каран да слуша проповеди? Може би той ще предложи: „Събиранията винаги са свързани с общение за истината, винаги се говори за неща като практикуване на истината — уморих се да слушам това, не желая повече да идвам на събиранията“. Ако той наистина поддържа такова мнение, значи е човек, който изпитва неприязън към истината. Божият дом не настоява тези хора да присъстват. Бързо ги отпраща. Ако те самите не желаят да идват на събиранията и не са възприемчиви към това, което се обсъжда на тях, ние не настояваме — не искаме да им създаваме неприятности. Такива хора, дори цял живот да вярват в Бог, няма да разберат истината и няма да навлязат в реалността. Това са усилия, хвърлени на вятъра. Ако им харесва да слушат богословски знания, тогава нека отидат и да изучават богословски знания. Един ден, когато не получат истината като живот, ще съжаляват за това.

29 май 2021 г.