Общението на последното ни събиране беше посветено на единадесетата отговорност на водачите и работниците. Разговаряхме за отговорността, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и за работата, която трябва да вършат по опазването на приношенията. Каква работа трябва да вършат водачите и работниците по опазването на приношенията? (Първата задача е да ги опазват. Втората е да проверяват сметките. Третата е да проследяват, да разглеждат и да проверяват дали различните разходи са съобразени с принципите. Трябва да се извършва стриктна проверка и неразумните разходи трябва да бъдат строго ограничавани. Най-добре е прахосването и разхищението да бъдат предотвратени, преди да се случат. Ако вече са се случили, на виновните трябва да се потърси отговорност. Трябва не само да се издават предупреждения, но и да се изисква компенсация.) Това е всичко в общи линии. Основното нещо е да бъдат опазвани, след което да бъдат проверявани сметките, а след това да се проследяват и да се проверяват разходите, както и да се използват и харчат правилно. След като завършихме нашето общение за единадесетата отговорност, хората вече имат точно разбиране и познания за приношенията и освен това вече са запознати с работата, която водачите и работниците трябва да вършат по тяхното опазване, както и с начина, по който лъжеводачите вършат тази работа и какво е тяхното специфично поведение в тази връзка. Независимо дали общението ни е за отговорностите на водачите и работниците или за различните модели на поведение на лъжеводачите и независимо дали е общение за положителни неща или за разобличаване на негативни неща, основната му цел е да накара хората да разберат как да вършат правилно работата по опазване на приношенията и как да отстранят неразумните практики при опазването, изразходването и разпределянето им. Всички Божии избраници — били те водачи или работници — трябва да изпълняват своята отговорност по опазването на приношенията. А каква е тази отговорност? Тя е да надзирават и своевременно да докладват за всички установени проблеми — т.е. да изпълняват функциите за контролиране и докладване. Не си мислете, че „опазването на приношенията е отговорност на водачите и работниците и няма нищо общо с нас, обикновените вярващи“. Този възглед е неправилен. Тъй като хората са разбрали тези истини, те трябва да изпълнят своята отговорност. По въпроси, които водачите и работниците не са способни да определят, или по отношение на неясни аспекти, неща, които не е лесно да се определят, ако някой установи някакви проблеми, свързани с неразумност или с нарушаване на принципите при опазването, разпределянето и използването на приношенията, той трябва незабавно да докладва за тях на водачите и работниците, така че да се осигури тяхното разумно опазване, разумно използване и разумно разпределяне. Това е отговорност на всеки един от Божиите избраници.

Точка дванадесет: Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата в положителна посока; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях (част първа)

След като приключихме с общението по единадесетата отговорност, преминаваме към общение по дванадесетата отговорност на водачите и работниците: „Своевременно и точно идентифицирайте различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата; спрете ги и ги ограничете, и обърнете нещата в положителна посока; освен това разговаряйте за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях“. Какво е основното съдържание на тази отговорност? То се отнася преди всичко до изискването водачите и работниците да се справят с различните хора, събития и неща в църквата — както и с различните проблеми — които прекъсват и смущават нормалния ред в църквата и му вредят. Какво първо трябва да разберат водачите и работниците, за да могат ефективно да се справят с тези проблеми и да ги разрешават, да изпълняват отговорностите си и да вършат добре тази работа? Отговорността е „своевременно и точно да се идентифицират различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата“. Това е обхватът на тази работа. С наличието на цел и обхват става ясно кои проблеми трябва да бъдат разрешени и каква работа и какви отговорности се очаква да поемат водачите и работниците. Какво е основното изискване към водачите и работниците в рамките на дванадесетата отговорност? То е да се спрат и ограничат различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения, и да се обърнат нещата в положителна посока, като същевременно се разговаря за истината, така че Божиите избраници да развият проницателност чрез такива неща и да се учат от тях. Какви предварителни условия трябва да бъдат изпълнени, за да се направи това? Ако виждаш различни хора, събития и неща, които прекъсват и смущават нормалния ред в църквата и му вредят, но въпреки това си мислиш, че това не са проблеми, значи има повод за тревога. Това показва, че не можеш да прозреш същността на проблема, т.е. не разбираш вредата, която прекъсването и смущаването на църковния живот могат да донесат на църковната работа, както и последствията и въздействията, които може да имат върху навлизането в живота на Божиите избраници. Могат ли такива водачи и работници при все това да вършат добре църковната работа? Могат ли да разрешават проблеми и да обръщат нещата в правилната посока? (Не.) Тогава какъв е ключовият момент, за който трябва да се разговаря тук? Ключовият момент е, че водачите и работниците могат да прозрат същността на различните въпроси и ефективно да разрешат различни действителни проблеми само ако първо разберат истините принципи. За да вършат добре църковната работа, водачите и работниците първо трябва да знаят обикновено какви проблеми възникват в църковната работа. След това трябва точно да разберат, разпознаят и преценят естеството на възникналите проблеми, дали те засягат църковната работа и нормалния ред на църковния живот и дали са от естество, което прекъсва и смущава църковната работа. Това е много важен въпрос, който водачите и работниците трябва първо да разберат. Едва след като разберат това, е възможно ефективно да разрешат тези проблеми и да са способни „да ги спрат и ограничат, и да обърнат нещата в положителна посока“, както се споменава в дванадесетата отговорност. В обобщение, преди да разрешиш даден проблем, трябва първо да разбереш в какво се изразява той, какви са съответните състояния и ситуации, естеството на проблема, колко сериозен е той, как да го разнищиш и разпознаеш, и как да практикуваш вярно. Ето какво първо трябва да разберат водачите и работниците. Тъй като водачите и работниците трябва да разберат тези неща, нека да разговаряме за тях конкретно в няколко аспекта, така че както водачите и работниците, така и Божиите избраници да могат да разберат как да се изправят пред тези проблеми, когато възникнат, как да ги съпоставят с Божиите слова и как да използват истините принципи, за да ги разрешат. По този начин, когато водачите и работниците се сблъскат с трудности, с които не могат да се справят, всички Божии избраници могат да се изправят заедно пред тях и да потърсят истината за решения, а когато се сблъскат с проблеми, свързани с прекъсване и смущение на църковната работа, всички да могат да се изправят, за да ги спрат и ограничат. Същевременно по отношение на негативните хора и въпроси те могат да извършат публично разнищване, разпознаване и окачествяване, така че тези проблеми да могат да бъдат спрени, ограничени и изкоренени из основи. Нека тогава започнем общението с най-специфичните въпроси.

Различните хора, събития и неща, които прекъсват и смущават църковния живот

Кои са областите, с които водачите и работниците трябва да започнат, за да идентифицират проблемите, които прекъсват и смущават Божието дело и нормалния ред в църквата? Те трябва да започнат, като се вгледат в църковния живот, за да открият тези проблеми. Всички вие знаете ли нещо за това кои проблеми обикновено се появяват в църковния живот, чието естество предполага предизвикването на прекъсвания и смущения? Независимо колко много хора има в една църква, със сигурност ще има повече от няколко, които биха прекъсвали и смущавали църковната работа. Какви са действията по прекъсване и смущаване, за които знаете? (Постоянно отклоняване от темата, когато се разговаря за истината на събирания, без съсредоточаване върху основните въпроси.) (Също така обичайното изричане на думи и доктрини.) Отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Например, когато други хора разговарят за това как човек да бъде предан в изпълнението на дълга си, те ще говорят за това как той да се грижи добре за съпруга (или съпругата) и децата си. Когато другите хора разговарят за това как предаността в изпълнението на дълга цели човек да удовлетвори Бог и да Му се покори, те ще говорят за това как предаността в изпълнението на дълга цели човек да придобие благословии за семейството и близките си. Не е ли това отклоняване от темата? (Да, така е.) Ако не ги прекъснете, те ще продължат до безкрай. Ако ги ограничите, ще се разсърдят и ще изпаднат в ярост от срам и по този начин ще влошат с още една степен лошото си поведение. Следователно по своето естество този въпрос е на нивото на прекъсването и смущаването, което е нещо много сериозно. Макар че отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, е често срещан проблем, обективно погледнато, той може да прекъсне и смути живота на църквата. Това е първият проблем. Що се отнася до втория, „изричането на думи и доктрини“, дали това ще се определи като прекъсване и смущаване, зависи от сериозността на случая. Някои хора изричат думи и доктрини, защото им липсва истината реалност. Щом отворят уста, от нея излизат само думи и доктрини, само празни теории. Въпреки това намерението им не е да подвеждат другите и да печелят уважението им. С ограничения и разубеждаване те ще придобият самосъзнание и след това ще изричат по-малко думи и доктрини, и вече няма да пречат на навлизането в живота на братята и сестрите. Това не се брои за прекъсване и смущаване. Обаче онези, които умишлено изричат думи и доктрини с намерението да подведат другите, го правят дори когато много добре знаят, че това, което казват, са думи и доктрини. Целта им е по този начин да спечелят уважението на другите. Те искат да привлекат хората на своя страна и да ги подведат, както и да заграбят статус. По своето естество това е нещо доста сериозно. То е различно по своето естество от това да си способен да изричаш думи и доктрини само поради неразбиране на истината. Такова поведение представлява прекъсване и смущение. Различните хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църковния живот, са навсякъде. Това не са само въпроси като изричане на думи и доктрини или отклоняване от темата. Кои са някои от другите въпроси? (Сформиране на клики, сеене на раздори и потискане на позитивността на другите.) (Има също така даване воля на негативността, създаване на неприятности и постоянно притесняване на хората.) (Когато някои хора имат представи за работните подредби в Божия дом, те разпространяват тези представи и дават воля на негативността си, заради което тези представи за работните подредби възникват и у други хора.) Тези неща наистина могат да се определят като прекъсвания и смущения. Сформирането на клики е едно от тях, сеенето на раздори е другото, заедно с измъчването и нападането на хората, разпространяването на представи, даването воля на негативността, разпространяването на необосновани слухове и съревноваването за статус — всичко това са прекъсвания и смущения. Тези проблеми са много по-сериозни по своето естество от отклоняването от темата при разговарянето за истината. Има и един въпрос, който е свързан с изборите. Какъв вид проблеми, които възникват по време на избори, се отнасят към предизвикването на прекъсвания и смущения? Има например манипулиране на гласове — обещаване на ползи, за да си осигуриш гласове. Това е един от начините да се подкопае изборът. И тайни действия — задкулисно въздействане върху съзнанието на хората, за да ги привлечеш на своя страна, да ги подведеш и да ги накараш да гласуват за теб. Това са все проблеми, които възникват по време на избори. Представляват ли те прекъсвания и смущения? (Да.) Съвкупно тези проблеми се наричат нарушаване на принципите на изборите. Друг проблем е бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Някой може да идва на събиранията заради тези неща — не за да разбере истината или да разговаря за Божиите слова, а за да урежда лични дела. Този проблем сериозен ли е? (Да.) Той също е равносилен на предизвикване на прекъсвания и смущения.

Сега нека обобщим различните въпроси, свързани с прекъсването и смущаването, които възникват в църковния живот: първо, честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Второ, изричането на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Трето, бръщолевенето за домашни въпроси, създаването на лични връзки и уреждането на лични дела. Четвърто, сформирането на клики. Пето, съревноваването за статус. Шесто, сеенето на раздори. Седмо, нападането и измъчването на хора. Осмо, разпространяването на представи. Девето, даването воля на негативизма. Десето, разпространяването на необосновани слухове. И единадесето, нарушаването на изборните принципи. Общо единадесет. Тези единадесет проявления са проблемите, свързани с прекъсването и смущаването, които често възникват в църковния живот. Когато живеят църковен живот, ако тези проблеми възникнат, водачите и работниците трябва да се изправят пред тях и да ги спрат, да ги ограничат и да не им позволят да се разраснат безконтролно. Ако водачите и работниците не са способни да ги ограничат, тогава всички братя и сестри трябва да се обединят, за да ги ограничат. Ако замесеният човек няма зла човешка природа и не причинява умишлено прекъсвания и смущения, а просто няма разбиране за истината, може да му се помогне и той да бъде подкрепен чрез общение за истината. Ако човекът, който предизвиква прекъсвания и смущения, е зъл и случаят е маловажен, тогава неговите прекъсвания и смущения трябва да бъдат спрени и ограничени чрез общение и разобличаване. Ако той е готов да се покае и вече не говори и не действа по начин, който предизвиква прекъсвания и смущения, ако е готов да бъде най-незначимият член в църквата, ако може да слуша и да се подчинява послушно и да прави всичко, което църквата подрежда, като приема ограниченията, определени от братята и сестрите, тогава той може временно да остане в църквата. Но ако не приема, а вместо това се противопоставя и става враждебен към мнозинството, тогава трябва да се предприеме втората стъпка — да бъде премахнат от църквата. Уместен ли е този подход? (Да.)

I. Често отклоняване от темата, когато се разговаря за истината

Сега ще разговаряме за различните хора, събития и неща, които се появяват в църковния живот и които по своето естество представляват прекъсвания и смущения. Първото от тях е честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината. Как се определя честото отклоняване от темата, когато се разговаря за истината? Как можем ясно да възприемем думите на общението, при които има отклонение от темата? Често ли се отклонявате от темата, когато разговаряте за истината? (Да.) Докъде трябва да стигне този проблем, за да може естеството му да се причисли към прекъсването и смущението? Ако всеки случай на отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, се окачествява като прекъсване и смущение, дали в бъдеще хората няма да се страхуват да говорят или да разговарят в църковния живот? И ако хората се страхуват да разговарят, не означава ли това, че не са възприели ясно въпроса? (Да, така е.) И така, когато бъде точно определено кой вид отклоняване от темата по време на разговарянето за истината представлява прекъсване и смущение, повечето хора ще бъдат освободени от възпиранията си. Виждам, че се отклонявате от темата дори в нормален разговор, но още по-често това се случва по време на общение за истината. Затова е необходимо да се разговаря по този въпрос с голяма яснота, за да бъдете предпазени от възпирания. Не позволявайте на страха от това, че ще се отклоните от темата, което представлява прекъсване и смущение, да ви възпира да говорите и да ви кара да не се осмелявате да разговаряте, макар че имате знания, или — когато наистина искате да разговаряте — да ви принуждава първо да си помислите: „Дали това, което искам да кажа, е свързано с темата? Дали е извън темата? Трябва да обмисля и да събера мислите си, преди да говоря, и след това да се придържам към плана, за да не се отклоня от темата, независимо от всичко. Ако все пак се отклоня от темата, това няма да е от полза за никого и ще изгуби ценно време на събирането, ще повлияе на разбирането на истината от братята и сестрите. А ако е сериозно, може дори да прекъсне и смути църковния живот“. Как тогава трябва да възприемаме въпроса за отклоняването от темата? Първо, трябва да помислим дали отклоняването от темата е от полза за братята и сестрите, а след това трябва ясно да видим какви са последствията от отклоняването от темата за църковния живот. По този начин можем ясно да видим, че отклоняването от темата не е маловажен въпрос. В сериозни случаи той дори може да представлява прекъсване и смущаване на църковния живот и на църковната работа. Да кажем, че по някаква тема търсите пасаж от Божиите слова, за да разговаряте за знанието и разбирането си. Или да предположим, че по някаква тема разговаряте за знанието, което сте придобили, за истините, които сте разбрали, и за намеренията на Бог, които сте разбрали от нещо, което сте преживели. Или да кажем, че общението ви по дадена тема е малко многословно, че не се изразявате толкова ясно по нея и се повтаряте няколко пъти. В тези ситуации отклонявате ли се от темата? Нито една от тези ситуации не се счита за отклоняване от темата. Тогава какво означава да се отклоняваш от темата? Отклоняваш се от темата, когато това, което казваш, има малка връзка или няма никаква връзка с темата на общението, когато е просто бръщолевене по външни въпроси и изобщо не е поучително за хората. Това е пълно отклоняване от темата. Сега нека обсъдим какво означава да предизвикаш прекъсване и смущение. В случая с отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, какви думи и какви модели на поведение представляват прекъсвания и смущения? Каква е същността на проблема тук? Как отклоняването от темата по своето естество представлява прекъсване и смущение? Не си ли струва да се разговаря за това в общение? След като се разговаря за него в общение, ще разберете ли какво означава отклоняване от темата? (Да.) Тогава дайте своите отговори на въпроса. (Когато нечие общение е на теми, които нямат нищо общо с истината — например празно говорене и разговори за домашни въпроси, обсъждане на неща, свързани със социални тенденции, които смущават сърцата на хората и им пречат да бъдат смирени пред Бог и да размишляват върху Неговите слова — това общение се е отклонило от темата.) За колко основни точки говори това? (Едната от тях е, че темите не са свързани с истината.) Това е много важен момент: да не са свързани с истината. Едната точка е празното говорене и бръщолевенето по домашни въпроси. Другата е говоренето за традиционната култура, за човешкото морално мислене и за неща, които хората считат за благородни, сякаш са истината. Това е проблем на изопаченото разбиране. Всички тези неща не са свързани с истината. Например в Божиите слова се казва: „Младите хора не бива да са лишени от стремежи“. Някой казва: „От древни времена героите са се появявали по време на младостта си“ или „Амбицията не се ограничава от възрастта“. Или когато говориш за това как да се боиш от Бог, те казват в общение: „На три метра над теб има бог“, „Когато човек действа, Небето гледа“, „Ако имаш чиста съвест, не е нужно да се страхуваш от духове, които чукат на вратата ти“, или „Сърцето на човека трябва да клони към доброто“. Това не е ли отклоняване от темата? Тези думи не са ли несвързани с истината? Какви са тези думи? (Сатанински философии.) Те са сатанински философии, а също така са традиционната култура на определен етнос. Първото проявление на отклоняването от темата е, когато темата, по която се говори, не е свързана с истината. Това е, когато човек изказва философии и теории, които невярващите считат за правилни и възвишени, и принудително ги свързва с истината. Това е отклоняване от темата. Темата не е свързана с истината — това проявление би трябвало да е лесно за разбиране. Второто проявление е, когато обсъжданите теми смущават умовете на хората. Когато за истината не се разговаря на събиране, а това, за което се разговаря, е знание, начетеност, философия и право или обществени явления и различни сложни междуличностни отношения, тогава това смущава умовете на хората. Това се случва, когато някой разговаря по въпроси, които в основата си не включват истината и нямат никакво отношение към нея, сякаш тези неща са истината. Това предизвиква объркване в умовете на другите и докато слушат, мисленето им преминава от общение за истината към външни въпроси. Как се държат тогава тези хора? Те започват да се съсредоточават върху знанието и начетеността. По своето естество смущаването на умовете на хората е нещо сериозно. Третото проявление е, когато обсъжданите теми карат хората да разбират погрешно Бог, което води до липса на яснота относно виденията. Някои хора не са много наясно с истината, но въпреки това искат да се преструват, че имат яснота и разбиране. Затова, когато разговарят за истината, те вкарват в думите си някои задълбочени доктрини, смесват религиозни доктрини, които са чули и разбрали, говорят безпочвено и пресилено. След като ги чуят, хората губят яснота за виденията. Те не знаят точно каква истина е искал да обсъди човекът. Колкото повече слушат, толкова по-объркани стават и толкова повече вярата им в Бог намалява, а може дори да развият погрешни разбирания за Бог. Хората не просто излизат от този разговор без разбиране на истината — умовете им се объркват. Това има негативно въздействие. Ето какво произтича от отклоняването от темата.

Отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, се проявява по няколко начина и всеки от тях по своето естество представлява смущение за навлизането в живота от страна на хората. Когато хората са слушали такова общение, те не просто нямат ясно разбиране за истината и път за практикуване. Вместо това умът им се обърква, истината им става все по-неясна и те развиват някои погрешни тълкувания и схващания. Това е въздействието и неблагоприятните последствия, които отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, оказва върху хората. Всяко едно от тези три проявления е доста сериозно по своето естество. Например първото е, че „темата, по която се говори, не е свързана с истината“. Говоренето на неща, които изглеждат правилни, но не са, и внасянето в църквата на сатанински неща, като например човешко знание, философия, теории, традиционна култура и известни поговорки на изтъкнати личности, за да се проповядват и анализират, като се използва възможността за общение за истината, за да се подведат хората, представлява смущение за тях. То е много сериозно по своето естество. Ако един проницателен човек слуша такова общение, той би казал: „Това, което казваш, не е правилно. То не е истината. Това, за което говориш, е морално поведение и поговорки, които невярващите считат за добри. Това са догми на невярващите за това как да постъпват и как да се справят със света, които в основата си не са свързани с истината“. На някои хора обаче им липсва проницателност и когато чуят тези заблуди, те дори се съгласяват с тях и се придържат към тях като към истината. Ако водачите и работниците не спрат това и не го ограничат в такива моменти, ако не разговарят за него и не го разнищят, така че хората да придобият проницателност, тогава някои от Божиите избраници може да бъдат подведени. Какви са последствията от това да бъдат подведени? Те ще повярват, че нещата, проповядвани от известните личности от невярващия свят, които хората считат за правилни, добри и задълбочени, като например народните пословици, максимите на известните личности и теориите за собствените постъпки, са правилни и че всички те са истината, точно като Божиите слова. Дали не са били подведени? На пръв поглед изглежда, че те разговарят за истината, но в действителност тя е примесена с някои човешки идеи и някои от подвеждащите философии на Сатана, а това очевидно представлява смущение за хората. Ако някой подвежда хората, като представя философията на Сатана и човешкото знание за истината, тогава водачите и работниците трябва да разобличат и разнищят въпроса, така че братята и сестрите да израснат в проницателност и да разберат каква е истината в действителност. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Второто проявление е „смущаване на умовете на хората“. Някои хора винаги се възползват от възможността да разговарят за истината, за да говорят за неща, които изглеждат правилни, но не са, като възвеличават човешкото знание, начетеност, дарби и таланти. Те говорят и за морални норми, традиционна култура и т.н. Те представят тези неща, които идват от Сатана, за положителни, за истината, което води хората до погрешното убеждение, че те трябва да се пропагандират, да се разпространяват и да се възхваляват в църквата, да се спазват от всички, води до увеличаване на заблудите и ересите в умовете на хората, които изглеждат правилни, но не са, и обърква умовете на хората и ги кара да се носят по течението, без да знаят каква всъщност е истината или как да практикуват правилно, когато се сблъскват с проблеми, или кой път е правилният. Това потапя сърцата им в мрак. Това е последствието от разпространяването на ереси и заблуди, за да бъдат подвеждани хората. Що се отнася до третото проявление, няма да разговаряме подробно за него. В обобщение, някои от дискусиите извън темата са свързани със знания, други — с човешки представи, а трети — с морално добри модели на поведение, наред с други неща. Но нито едно от тези неща не е свързано с истината — всички те са в противоречие с нея. Затова, когато тези въпроси възникнат, водачите и работниците трябва да ги спрат и да ги ограничат. Ако след като чуят нечие общение, хората не само нямат яснота в сърцата си за истината, но и са смутени, а някогашните им ясни умове са объркани и те не знаят как да практикуват правилно, тогава общението на такъв човек трябва да бъде спряно и ограничено. Например в общението си за истините относно нормалната човешка природа някои хора казват: „Това, което Бог най-много харесва в нормалната човешка природа, е способността да понася несгоди, да не жадува за плътско удоволствие или лекота, да се откаже от вкусната храна, да не се наслаждава на това, на което човек би трябвало да се наслаждава, или на това, което Бог е приготвил, способността да се опълчи на тези плътски желания, да въздържа всички желания на плътта, да подчинява тялото и да не позволява на плътта да взема връх. Така че, когато искаш да спиш през нощта, трябва да се опълчиш на плътта. Ако не можеш, трябва да намериш начин да я въздържиш. Колкото по-голяма е волята ти да се опълчиш на плътта и колкото повече се опълчваш на плътта, толкова повече проявления на практикуване на истината и толкова повече преданост към Бог доказано притежаваш. Мисля, че най-изявеното проявление на нормалната човешка природа — и тази, за която трябва най-много да се застъпваме — е подчиняването на тялото, опълчването на плътските желания, нежадуване на плътска лекота и умереност в материалните наслади. Колкото си по-умерен, толкова повече благословии ще натрупаш в небесното царство“. Не звучат ли тези думи доста положително? Има ли грешка в тях? Измерени с човешката логика, догми и представи, тези думи биха минали във всяка религиозна или социална група. Всеки би им вдигнал палец, за да изрази одобрението си и да каже, че това, което изразяват, е правилно, че вярата им е добра и чиста. Дали в църквата няма хора, които също биха повярвали на това? Измерени с човешките представи, всички тези думи са правилни. Какво е правилното в тях? Някои може да кажат: „Бог наистина харесва такива хора Това е умереният начин, по който и Той живее“. Не е ли това човешка представа? Хората таят такава представа, така че ако някой човек наистина даде такова общение, няма ли това да е просто съобразяване с представите на мнозинството? (Да.) Когато хората възприемат подобна представа, не се ли съгласяват с гледната точка на този човек? Когато си се съгласил и си приел гледната точка на този човек, тогава не се ли съгласяваш и с неговите действия? Няма ли след това да се опиташ да му подражаваш? И когато си способен да го направиш, няма ли пътят, който следваш, твоят път на практикуване, да бъде определен? Какво означава да бъде определен? Това означава, че си решил да действаш и да практикуваш по такъв начин. Тъй като в сърцето си вярваш, че Бог обича такива хора и харесва, когато действаш по този начин, че само ако постъпваш по този начин можеш да бъдеш човек, когото Бог приема, който може да влезе в небесното царство и да бъде благословен на небето, който има добра крайна цел, ти решаваш да действаш по този начин. Когато вземаш това решение, дали умът ти вече не е бил смутен и подведен от този вид мисъл и от тази гледна точка? Това е факт. Това е последствието. Умът ти е смутен, а ти дори не го осъзнаваш. Тук има и друг проблем: след като умът ти е парализиран и смутен от подобни мисли и гледни точки, не губиш ли тогава яснота за Божиите намерения и изисквания? Не развиваш ли тогава погрешни разбирания за Бог и не се ли отдалечаваш от Него? Не показва ли това, че нямаш яснота относно виденията? Помисли за това внимателно: когато си подведен от някаква мисъл или гледна точка, която хората считат за правилна, но тя е погрешна, тогава твоят ум не е ли смутен? Могат ли тогава виденията в сърцето ти все пак да бъдат ясни? (Не.) И така, точно ли е твоето познание за Бог, или е погрешно разбиране? Ясно е, че е погрешно разбиране. И така, дали това, което разбираш и което считаш за правилно, всъщност е истината? Не, не е — то е в разрез с Божиите слова, с истината и им противоречи. Следователно този вид отклоняване от темата, когато се разговаря за истината, наистина представлява смущение в умовете на хората. С оглед на това, че това отклоняване от темата представлява толкова голямо смущение в умовете на хората, може ли да се каже, че то представлява смущение за Божието дело? То води хората към представи и към философията и логиката на Сатана, така че не отдалечава ли хората от Божието присъствие? Когато хората разбират погрешно Бог, когато не разбират Неговите намерения и не могат да практикуват според Неговите намерения и изисквания, а вместо това практикуват според логиката на Сатана и според човешките представи, тогава по-близо ли са до Бог или са по-далече от Него? (По-далече са от Него.) Те са по-далече от Него. И така, не трябва ли по време на събиранията да се ограничава общението на подобна тема? (Да.) Естеството на този вид отклоняване от темата е такова, че смущава хората, затова то наистина трябва да бъде ограничено. Ако не се направи така, че да бъде спряно и ограничено, ще има редица объркани хора, които са с лоши заложби и са безчувствени — по-специално тези които нямат духовно разбиране — които подражават на човека, който се отклонява от темата, и го следват. Това е моментът, в който водачите и работниците трябва незабавно да се изправят, за да го спрат. Те не бива да позволяват на този човек да продължава да се отклонява от темата. Те не бива да позволяват темата на неговото общение да подвежда повече хора и да смущава умовете на повече хора. Това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, функция, на която трябва да служат.

Това е всичко от нашето общение за отклоняването от темата, когато се разговаря за истината. Сега ще обобщим колко далеч трябва да се отклони човек от темата в своето общение за истината и по какви теми трябва да разговаря, за да може естеството му да се определи като прекъсване и смущение. Някои видове отклоняване от темата са очевидни: когато някой напълно се отклони от темата, когато започне да се занимава с празни брътвежи или да обсъжда домашни въпроси, това лесно се разпознава. Например, когато всички разговарят за това как да изпълняват дълга си, някой може да разговаря за своето „славно“ минало, да говори за добрите дела, които е извършил, или как е помогнал на братята и сестрите, и т.н. Никой не иска да слуша за това и колкото повече говори, толкова по-силна неприязън изпитват хората към това, докато накрая пренебрегнат този човек. След това човекът ще се почувства неудобно. Щом мнозинството може да разпознае този човек, той няма да може да продължи повече. Не е нужно много разбиране на истината, за да си способен да разпознаеш този вид отклоняване от темата. Да говориш безразборно, да бръщолевиш за домашни въпроси, да се възвеличаваш, да се изтъкваш и да използваш темата на общението, за да говориш за собственото си „славно“ минало — този вид отклоняване от темата се разпознава лесно. По принцип това не представлява кой знае какво смущение, защото повечето хора са отблъснати от подобни неща и не желаят да ги слушат, а и са наясно, че този човек се изтъква, а не разговаря за истината, че се е отклонил от темата. Групата може да се опита да не го засрамва точно когато започне да говори, но когато това продължи по-дълго, хората започват да се отвращават, не желаят да слушат по-нататък и смятат, че би било по-добре вместо това сами да четат Божиите слова. Ако човекът продължи, те ще станат и ще си тръгнат. Когато този човек види, че нещата са взели обрат и че се излага, той няма да продължи да говори. Какъв вид отклоняване от темата вече е оказало неблагоприятно влияние върху хората, но те все още не могат да го прозрат като нещо негативно, а вместо това приемат съдържанието извън темата за истината и го слушат внимателно? Този вид отклоняване от темата може да представлява смущение за хората и човек трябва да бъде проницателен в такива случаи. Дайте пример за такъв вид отклоняване от темата. (Когато някой не се самоанализира, след като е бил кастрен, а съсредоточи говоренето си само върху правилността и погрешността на въпроса, това обърква умовете на всички. То не само прави хората неспособни да развият проницателност, а вместо това те чувстват, че казаното от този човек е съгласно истината и че той е прав. Това кара всички да застанат на негова страна.) Под претекст, че разговаря за това как да приеме да бъде кастрен, той се защитава и оправдава, като кара хората да мислят, че е бил кастрен неоснователно, кара ги да застанат на негова страна и да му съчувстват, а освен това ги кара да се възхищават на способността му да се покорява и да приема да бъде кастрен при такива обстоятелства. Това подвежда хората. Това е умишлен, преднамерен случай на отклоняване от темата, който не само прави слушателите неспособни да се покорят, когато са изправени пред кастрене, и неспособни да приемат кастренето, да се самоанализират и да се опознаят, но вместо това ги кара да се пазят от кастренето и да му се съпротивляват. Такова общение не помага на хората да разберат значението на това, че са кастрени, че хората трябва да заемат правилното отношение, когато са изправени пред кастрене, как да го приемат и как да практикуват. Вместо това то кара хората да изберат друг начин за справяне с кастренето, начин, който не е практикуване на истината и не е действане в съответствие с истините принципи, а такъв, който прави хората по-лукави. Такова общение служи за подвеждане на хората. Отклоняването от темата, когато се разговаря за истината, е вид проблем, който възниква в църковния живот. Ако този вид проблем достигне нивото на прекъсване и смущение, водачите и работниците трябва да се намесят, за да го спрат и ограничат, като разговарят за него и го разнищят, така че мнозинството да израсне в проницателност, да се поучи от преживяването и да си вземе поука.

II. Изричане на думи и доктрини, за да се подведат хората и да се спечели тяхното уважение

Второто проявление на хора, събития и неща, които предизвикват прекъсвания и смущения в църковния живот, е, когато се изричат думи и доктрини, за се подведат хората и да се спечели тяхното уважение. Обикновено повечето хора могат да изричат някакви думи и доктрини. Повечето хора са правили това. Трябва да разгледаме типичния случай на човек, който изрича думи и доктрини в резултат на малкия си духовен ръст и липсата на разбиране на истината. Щом не отнема твърде много време, не го прави нарочно, не обсебва разговора, не изисква снизходителност от всички да може да си говори на воля, не изисква от всички да го слушат, не подвежда другите и не се опитва да спечели уважението им, тогава това не представлява прекъсване и смущаване. Тъй като на повечето хора им липсва истината реалност, изричането на думи и доктрини е много често срещано явление. Донякъде неуместното говорене е оправдано, може да бъде простено и да не се третира твърде сериозно. Има обаче едно изключение, а именно когато човекът, който изрича думи и доктрини, прави това умишлено. Какво е това, което той прави умишлено? Не е умишлено изричането на думи и доктрини, защото и на него му липсва истината реалност. Неговите действия, като например изричането на думи и доктрини, скандирането на лозунги и говоренето за теории, са същите като на всички останали. Има обаче една разлика: когато изрича думи и доктрини, той винаги иска да бъде уважаван от другите, да се сравнява с водачите и работниците и с онези, които се стремят към истината. Още по-неразумно е, независимо какво казва и как го казва, че целта му е да привлече хората на своя страна, да подведе сърцата им, и всичко това с цел да бъде уважаван. С каква цел търси уважение? Той иска да има статус и престиж в сърцата на хората, да се превърне в открояваща се личност или водач сред тълпата, да се превърне в необикновен или необичаен човек, да се превърне в специална фигура, в човек, чиито думи носят власт. Тази ситуация се различава от типичните случаи на хора, които изричат думи и доктрини, и представлява прекъсване и смущение. Какво отличава тези хора от онези, които изричат думи и доктрини по по-обичайния начин? Това е постоянното им желание да говорят. При всяка възможност те ще говорят. Стига да има събиране или група от хора на едно място — стига да има публика — те ще говорят, тъй като имат особено силно желание за това. Те не говорят с цел да споделят вътрешните си мисли, придобивки, преживявания, разбирания или прозрения с братята и сестрите, за да насърчават разбирането на истината или пътя за нейното практикуване. Вместо това целта им е да използват възможността да изричат доктрини, за да се изтъкват, да покажат на другите колко са ерудирани, да покажат, че имат ум, знания и начетеност, че стоят над обикновения човек. Те искат да бъдат известни като способни личности, а не просто като обикновени хора. Искат да бъде така, че по всеки въпрос всички да се обръщат към тях и да се консултират с тях. За всеки въпрос в църквата или за всяка трудност, пред която се изправят братята и сестрите, те искат да бъдат първият човек, за когото се сещат другите. Искат да бъде така, че другите да не могат да направят нищо без тях, да не смеят да се справят с какъвто и да е въпрос без тях, всички да чакат заповедта им. Това е резултатът, който искат да постигнат. Целта им при изричането на думи и доктрини е да впримчват и да контролират хората. За тях изричането на думи и доктрини е просто метод, подход. Те изричат думи и доктрини не защото не разбират истината, а по-скоро чрез това целят да накарат хората да им се възхищават от сърце, да ги уважават и дори да се страхуват от тях, да бъдат възпирани и контролирани от тях. Затова този вид изричане на думи и доктрини представлява прекъсване и смущение. В църковния живот такива хора трябва да бъдат ограничавани и поведението на изричане на думи и доктрини също трябва да бъде спряно, да не се допуска да продължава безконтролно. Някой може да каже: „На такива хора трябва да се налагат ограничения, но в такъв случай трябва ли да им се дава възможност да говорят?“. Честно казано, може да им се дава възможност да говорят, но щом се върнат към старите си начини на изтъкване, когато амбицията им е на път отново да избухне, трябва незабавно да им се отнеме думата, за да се отрезвят и успокоят. Какво трябва да се направи, ако често се изтъкват по този начин и амбицията им все още се разкрива често, а желанията им трудно биват въздържани? Трябва веднага да бъдат ограничени и да не им се позволява да говорят. Ако никой не иска да ги слуша, когато говорят, и ако тонът и поведението им, погледът в очите им и жестовете им са отблъскващи за всички, които ги чуват и виждат, тогава това е сериозен проблем. Стига се дотам, че всички изпитват неприязън. Тогава не трябва ли такива хора, които играят ролята на контрастиращ предмет в църквата, да напуснат сцената? Време е да излязат от ролята си. Не означава ли това, че те са приключили със служенето си? Какво трябва да се направи, когато служат за последен път? Трябва да бъдат изчистени. Щом си отворят устата, те казват все същото, на което ограничението не може да сложи край. Всички са уморени да го слушат. Отвратителното им лице, това лице на Сатана, на дявол, става очевидно. Що за хора са това? Те са антихристи. Ако бъдат премахнати твърде рано, повечето хора ще таят представи и няма да бъдат убедени в сърцето си, и ще кажат: „В Божия дом липсва любов, щом човек се премахва, без дори да бъде подложен на известен период на наблюдение и без да му се остави никаква възможност да се покае. Той просто е казал няколко думи за външни хора, разкрил е малко покварен нрав и е бил малко надменен, но намеренията му не са били лоши. Несправедливо е да се отнасят с него по този начин“. Когато мнозинството може обаче да разпознае и да прозре докрай същността на злите хора, тогава уместно ли е да се позволи на такива зли хора да продължават с безразсъдните си прегрешения, прекъсвания и смущения в църквата? (Не е уместно.) Това е несправедливо към всички братя и сестри. В такива случаи решението на въпроса е в премахването им. След като са служили за последно и мнозинството ги е разпознало, повечето хора няма да имат възражения, когато ги премахнеш — няма да се оплакват или да разбират погрешно Бог. Ако все още има хора, които ги защитават, можеш да им кажеш: „Този човек е извършил много злини в църквата. Той е окачествен като антихрист и е премахнат. Ти обаче все още му симпатизираш толкова много. Все още мислиш за добротата, която е показал към теб, и се застъпваш за него. Ти си твърде сантиментален и ти липсват принципи. Какви са последствията от това? Малко помощ от негова страна и не можеш да я забравиш. Каквото и да ти каже, ти му се подчиняваш искрено и винаги искаш да му се отплатиш. Сега той вече е премахнат. Искаш ли да го придружиш? Ако и ти искаш да бъдеш премахнат, така да бъде“. Това ли е уместният начин за справяне със ситуацията? На този етап да. Ако такива хора постоянно изричат думи и доктрини, за да подвеждат другите, като смущават хората толкова непоносимо, че те не искат да идват повече на събиранията, това не е ли защото водачите и работниците са безчувствени и оглупели, защото им липсва проницателност и са неспособни да се справят своевременно с тези хора? Това е неспособност да си вършат работата, това е провал в изпълнението на отговорностите им.

Досега повечето хора имат известна степен на проницателност по отношение на антихристите, които изричат думи и доктрини. С изключение на случаите, в които те избягват да привличат внимание, веднага щом надигнат глава, като се представят достатъчно конкретно по различни начини, и различните им проявления са достатъчни, за да могат хората да ги определят като антихристи, тогава не бива да има повече забавяния или колебание. Те трябва незабавно да бъдат ограничени и изолирани. Ако служенето им вече няма стойност, те трябва да бъдат премахнати веднага. Лесно е да се разпознаят такива лицемерни антихристи, които изричат думи и доктрини, защото такива хора очевидно са антихристи. Само че този тип антихристи винаги искат да подвеждат хората, като използват възможността да изричат думи и доктрини, за да постигнат целта си да задържат властта. Това е един от начините, по които се проявяват антихристите, и той лесно се разпознава. Тази тема вече беше достатъчно обсъждана преди, така че тук няма да бъде доразвивана. В обобщение, водачите и работниците трябва да обръщат голямо внимание на такива хора, като незабавно и точно разбират и схващат техните ходове, мисли и гледни точки, техните планове и действия, както и погрешните забележки, които разпространяват, и незабавно да се погрижат за тях по съответния начин. Това е отговорност на водачите и работниците. Затова водачите и работниците най-малкото трябва да бъдат силни духом и да имат педантично мислене в тази задача, а не да са вцепенени и оглупели. Ако един антихрист подвежда много хора, като изрича думи и доктрини по време на събирания, а църковните водачи все още не го разпознават като антихрист и не могат да го разобличат и да се справят с него незабавно, това е провал в изпълнението на техните отговорности. Ако много хора вече са били подведени от антихристите и намират събиранията за безсмислени, щом не могат да чуят антихристите да изричат там думи и доктрини, и затова не желаят да посещават събиранията или дори не желаят да ядат и да пият Божиите слова, и да слушат проповеди, а предпочитат да слушат проповедите на антихристите — ако църковните водачи осъзнаят сериозността на ситуацията и започнат да предприемат действия и да променят нещата едва когато хората са подведени и контролирани до такава степен от антихристите — това би довело до значителни забавяния! Навлизането в живота на много от Божиите избраници би пострадало поради вцепенеността и оглупяването на такива лъжеводачи. Когато антихристите бъдат разнищени, разпознати и премахнати, някои хора може да се подведат и да ги последват. Някои дори може да кажат: „Ако ги премахнеш, няма да вярваме повече в Бог. Ако ги накараш да си тръгнат, всички ще си тръгнем!“. В този момент става напълно ясно, че църковните водачи не вършат никаква реална работа, което е тежък провал в изпълнението на техните отговорности.

В църковния живот първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да схванат състоянието на различните хора. Трябва внимателно да наблюдават и да разберат по какъв път е поел всеки отделен член на църквата и какъв е нравът му същност чрез взаимодействие, и незабавно и точно да открият и да определят кой върви по пътя на антихриста и кой притежава същността на антихрист. След това трябва да се съсредоточат върху тези лица, да им обърнат голямо внимание и веднага да разберат и да схванат гледните точки и твърденията, които разпространяват, и какви действия се готвят да извършат. Когато те искат да подвеждат хората, да ги впримчват и контролират, водачите и работниците трябва бързо да се изправят, за да ги спрат, а не да чакат пасивно. Ако чакате, докато Бог ги разкрие, или докато братята и сестрите бъдат подведени, или докато братята и сестрите имат разбиране и проницателност за тях, преди да разобличите антихристите, това вече би забавило нещата. Ето защо, за да се предпазят от антихристите, водачите и работниците трябва да поемат инициативата да нанесат първия удар и да се подготвят предварително. Първата стъпка е да повишат и да развият онези, които са относително порядъчни и могат да се стремят към истината, тоест правилно да поят и снабдяват онези, които поемат водеща роля в различните дейности, и да ги развият да бъдат стожери в църквата. Само по този начин различните дейности в църквата могат да вървят гладко и безпрепятствено, а евангелската работа може да продължи да се разпространява. Каквато и работа да се върши, ако липсва добър водач, тя става много трудна за изпълнение. Основното проявление на непокорството на антихристите към Бог е да подвеждат Божиите избраници да ги следват, за да прекъсват и смущават всеки елемент от работата в Божия дом. Първото нещо, което антихристите целят да направят в една църква, е да навредят на хората с чувство за справедливост и на онези, които заемат водеща роля в различни елементи от работата. Те привличат на своя страна тези, които могат да подведат и да контролират, а онези, които не могат да подведат или да контролират, ги набеждават, залагат им капани и ги свалят от власт, и накрая ги премахват от църквата. Това проправя пътя на антихристите към контролиране на църквата. Те свалят първо няколкото ключови личности, които могат да се стремят към истината. Мнозинството от останалите са хора, които поемат натам, накъдето духне вятърът. След това за тях става много по-лесно да се справят конкретно с водачите и работниците. Без сътрудничеството и помощта на онези, които се стремят към истината, водачите и работниците по същество се борят сами, без помощ. Ти си в светлината, а антихристите дебнат в мрака, готови да извършат подли атаки, да те набедят, да те вкарат в капан и да те оклеветят във всеки един момент, като те повалят на земята, така че да не можеш да се изправиш. След това антихристите намират хора, които да те ритат, докато си на земята, като те оставят напълно обезсърчен и отчаян. Затова е много трудно да се реши цялостно въпросът с антихристите, ако онези, които се стремят към истината, не обединят сили срещу тях. В църковния живот първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да поддържат нормалния ред в църквата. При наличието на тези зли хора, които вървят по пътя на антихристите, няма да има добри резултати от църковния живот, той няма да може лесно да влезе в правия път и повечето хора често ще бъдат смущавани и повлиявани. Затова откриването, разбирането, схващането и посочването на злите хора, на антихристите и на онези, които вървят по пътя на антихристите, е първата и най-важна задача, с която водачите и работниците трябва да се заемат по отношение на църковния живот. Нормалният ред в църковния живот може да се поддържа само чрез ограничаване или премахване на тези хора. Ако те не бъдат ограничени и им се позволи да действат с преднамерена безотговорност и да предизвикват смущения, различните елементи на църковната работа ще стигнат до застой. Понеже повечето хора нямат проницателност спрямо тях и не могат да прозрат същността им, и дори са смутени и подведени от различните им погрешни мисли и гледни точки, за Божиите избраници е трудно да влязат в правия път и да навлязат в истината реалност в църковния живот. Ако през този период църковният живот е съвсем нормален, Божиите избраници получават придобивки и напредък, като ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината, и накрая имат някакво навлизане в живота и малко от истината реалност, но след това биват подвеждани и смущавани от антихристите, които изричат думи и доктрини, и тогава не само че губят тази частица чисто възприемане и истинско разбиране, която току-що са придобили, но приемат и много благовидни ереси и заблуди — те отново бързо се объркват, подобно на гребци, оттласнати назад от течението в момента, в който спрат да гребат, което е много притеснително. За хората не е лесно да осъзнаят житейското израстване. Настъпването на частица напредък може да отнеме години и е изключително бавно. За хората е трудно да придобият частицата духовен ръст, която имат — тя не се придобива лесно. Чрез заблуждаването и смущаването от страна на антихристите частицата чисто възприемане, което хората имат, се губи. Още по-сериозно е това, че след смущаването от страна на Сатана и антихристите хората се изпълват с много сатанинска философия, сатанински кроежи и хитрости, както и с отровата, насадена в тях от Сатана. Тези неща не само не позволяват на хората да опознаят Бог и да Му се покорят, но точно обратното — карат ги да развият представи и погрешни разбирания за Бог и да се отдалечат от Него, което прави покварения нрав на хората още по-сериозен и допълнително улеснява предателството им спрямо Бог. Последствията от това са много сериозни. Кажете Ми, при наличието на такива сериозни последствия, необходимо ли е да бъдат спирани и ограничавани онези, които подвеждат хората с думи и доктрини? Не е ли това важна задача, с която трябва да се заемат църковните водачи? (Да, така е.) Следователно ограничаването на злите хора и неверниците е важна задача за църквата. Някои хора казват: „Нямам проницателност, не знам как да го направя“. Всъщност, стига да имаш волята, да наблюдаваш внимателно и винаги да изследваш намеренията и мотивите на хората, постепенно ще развиеш проницателност. Веднага щом се покажат, тези неверници и зли хора имат свои собствени намерения и мотиви и всички те са насочени към това да накарат хората да им се възхищават и да ги боготворят, както и да ги накарат да слушат това, което казват. Ако можеш да доловиш техните намерения и мотиви, това вече означава, че имаш известна проницателност. Ако не си сигурен, можеш да разговаряш по този въпрос с някои хора, които относително разбират истината. По време на общението, от една страна, можеш да вземеш решение чрез истината, която всички разбират, и въз основа на различните фактически доказателства, които си схванал. От друга страна, чрез Божието просветление и напътствие и чрез светлината, дадена от Бог по време на общението, можеш да получиш потвърждение по този въпрос, като потвърдиш дали въпросният човек наистина е антихрист и дали наистина е човек, който трябва да бъде ограничен. Ако чрез общението всички получат потвърждение и единодушно се съгласят, че този човек наистина е антихрист, който трябва да бъде ограничен — след като се постигне пълно съгласие с братята и сестрите и всички стигнат до обща гледна точка — следващата стъпка на водачите и работниците е бързо да се справят с този човек и да го премахнат според истините принципи. Това е принципът. Щом хората разберат този принцип, те следва да извършат реална работа, което означава да изпълняват своята отговорност и да бъдат предани. Разбирането на принципите не е с цел проповядването им или с цел пълнене на главата ти с тях, а е с цел прилагането им в действителната работа по твоя дълг. Разбирането на принципите в действителната работа ти позволява да изпълняваш по-добре и по-задълбочено своите отговорности и задължения. Така че това също е част от работата на водачите и работниците. За да се поддържа нормалният ред в църковния живот и да се позволи на братята и сестрите нормално да водят църковен живот и да навлязат във всички истини, които Бог изисква, когато се появят антихристи, които изричат думи и доктрини, водачите и работниците трябва да са първите, които да се изправят, за да ги спрат и ограничат. По отношение на онези антихристи, които изричат думи и доктрини, не става въпрос те да бъдат ограничени само защото са казали няколко погрешни неща. Ако дългосрочното наблюдение или отзивите от мнозинството и конкретните им проявления са достатъчни, за да се установи, че те наистина са от типа на антихристите, тогава водачите и работниците трябва да излязат, за да ги спрат и ограничат, и да не им позволят да продължат да действат безконтролно. Да се проявява снизходителност към тях е равносилно на това да се оставят дяволи, сатани, мръсни демони и зли духове да вилнеят в църквата, което означава, че такива водачи и работници пренебрегват своите отговорности, и по същество работят за Сатана. С това приключи общението по втория тип въпроси, отнасящи се до прекъсванията и смущенията в църковния живот.

III. Бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела

Сега да разговаряме за третия въпрос: бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Проблемите, които се съдържат в третия въпрос и които ще разгледаме в нашето общение, очевидно не бива да се случват в църковния живот. Когато хората живеят църковен живот, те идват да ядат и да пият Божиите слова, да споделят Божиите слова, да разговарят за истината и за своите лични свидетелства за преживяване, като същевременно търсят Божиите намерения и се стремят да разберат истината. Тогава трябва ли да се спират и ограничават проблеми като бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела в църковния живот? (Да.) Някои хора казват: „Нима не е нормално да се поздравяваме един друг? Ако двама души са относително близки и вече са се запознали, срещнат се по време на църковния живот и си поговорят малко, това бръщолевене за домашни въпроси ли е? Трябва ли и това да се ограничи?“. Дали третият въпрос се отнася до този вид проблеми? (Не.) Ясно е, че не се отнася до тях. Ако дори обикновените, учтиви поздрави бъдат ограничени, тогава хората ще се страхуват да говорят, когато се срещнат в бъдеще. Третият въпрос — бръщолевене за домашни въпроси, създаване на лични връзки и уреждане на лични дела — може да включва само тези три термина, но проблемите, които те представляват, не са обикновени, не са учтиви поздрави или разговори. Те са зли действия, които могат да прекъснат, да смутят и да навредят на църковния живот. Тъй като представляват прекъсвания и смущения, си струва да се разговаря за тях. За какво точно трябва да се разговаря? Точно кои проблеми, кои думи, които хората изричат, кои неща, които правят, и кое говорене, поведение и постъпки на хората могат да достигнат нивото на прекъсване и смущаване на работата на църквата. Нека обсъдим някои конкретни примери, за да видим дали тези проблеми са сериозни, дали представляват прекъсвания и смущения и дали трябва да бъдат спирани и ограничавани.

В църковния живот някои хора често говорят за банални семейни въпроси и за собствените си представи и идеи, сякаш това са основните теми за обсъждане. Една жена казва: „Обществото сега е толкова мрачно. Толкова е уморително да взаимодействаш с невярващи и да живееш сред тях. Невярващите са способни на всичко. Това е наистина непоносимо!“. След което някои братя и сестри казват: „Ние вярваме в Бог. Независимо от ситуациите, с които се сблъскваме, трябва да сме способни да проявяваме проницателност и да търсим истината и пътищата на практикуване. Ако живеем по този начин, няма да се чувстваме изтощени“. Но въпреки това тя казва: „Божието слово е истината, но не е панацея. Притеснявах се, че съпругът ми има извънбрачна връзка и това се оказа вярно — той си намери по-млада и по-красива от мен жена. Как трябва да изживея дните си?“. Като бръщолеви по този начин, тя започва тъжно да плаче. Говоренето ѝ по този начин събужда скръбта на някои от останалите. Някои от тях, които споделят нейната участ, веднага се сприятеляват с нея и направо се заприказват. По време на двучасовото събиране тя подробно разказва как са се скарали със съпруга си, защото той има извънбрачна връзка, как тя се е опитвала да измисли начини да прехвърли общата им собственост, как се е консултирала с адвокат, за да избегне загуби след развода, и така нататък, и така нататък. Такъв тип тема ли трябва да се обсъжда в църковния живот? (Не.) Ако семейните ти дела не са уредени и те разсейват от това да участваш в събиранията, по-добре не идвай. Мястото за събиране на църквата не е място, където да даваш воля на личните си оплаквания, нито да бръщолевиш за домашни въпроси. Ако си изправен пред трудности вкъщи и не искаш да бъдеш впримчен, възпиран или ограничаван от тези проблеми, и ако искаш да търсиш истината, за да разбереш Божието намерение, и ако искаш да се избавиш от всичко това, тогава можеш накратко да разговаряш за проблемите си по време на събирането, така че братята и сестрите да могат да разговарят за истината, за да ти помогнат. Това може да ти помогне да разбереш Божието намерение и да станеш силен, да не бъдеш възпиран от тези въпроси, да излезеш от негативността и слабостта, и да избереш пътя, който е правилен и най-подходящ за теб. Именно за това трябва да разговаряш. Ако обаче пренесеш тези дразнещи баналности от дома си в църковния живот, за да се разтовариш и да проповядваш за тях, и повечето хора от неудобство не те спират или прекъсват, а просто проявяват търпение и се насилват да те слушат да им говориш за тези дразнещи баналности, това уместно ли е? Показване на любов ли е това? Толерантност и търпение ли е това? Това твое поведение вече е предизвикало смущения в църковния живот. Кой страда от това? Това са Божиите избраници. Особено в условията на континентален Китай, където събирането не е лесно и навсякъде вярващите трябва да се крият, дори им се налага да планират нещата предварително — ако някой стовари всички тези дразнещи семейни въпроси на мястото на събирането, за да ги чуят и коментират всички, уместно ли е това? Повечето хора идват на събиранията, за да разберат истината и Божиите намерения, а не за да чуят тези дразнещи баналности, не за да те слушат как бръщолевиш за домашни въпроси. Някои хора казват: „Нямам друг близък човек, така че какво лошо има в това да говоря с братята и сестрите за тях?“. Можете да говорите за тях, но е важен моментът. Извън времето за събирания, щом другата страна е готова да те слуша, можеш да говориш за тях. Ти си свободен и Божият дом няма да те ограничава. Мястото и времето, които сега си избрал да говориш за такива въпроси обаче, не са правилни. Това става в църковния живот, по време на събиранията, и твоето безкрайно бръщолевене за семейните въпроси постоянно смущава братята и сестрите и трябва да бъде ограничено. Това не е ли правило? Това наистина е правило. Неразбирането на правилата е неприемливо, тъй като може да доведе до безпричинно действие и до смущаване на другите. Поведението, речта и постъпките, които предизвикват смущения, трябва да бъдат ограничени. Това е отговорността на водачите и работниците, както и на всички братя и сестри. Някои хора обикновено няма за какво да разговарят по време на събирания, но когато в семейния им живот се появят проблеми, те стоварват тези дразнещи баналности върху другите, които трябва да ги слушат. Длъжни ли са другите да слушат? Длъжни ли са да преценяват вместо теб кое е правилно и кое е погрешно? Те нямат такива задължения. Тези неща са твои лични дела и ти сам трябва да се справяш с тях. Не бива да говориш за личните си дела по време на събирането. Това е против правилата и е неразумно, и подобно поведение трябва да се ограничи.

Децата на някои хора отиват в университет и те започват да се тревожат за перспективите им, да търсят връзки за тях, като постоянно разсъждават: „В нашето семейство няма държавни служители. Каква работа може да си намери синът ми, след като завърши университета? Какво ще стане с неговото бъдеще? Ще може ли той да ме издържа на старини? Трябва да намеря начин да му осигуря добра работа, след завършването“. Когато присъстват на събирания, те казват: „Синът ми е много послушен. Не само подкрепя вярата ми в Бог, но и иска да стане вярващ, след като завърши университета. Има обаче едно нещо, и то е, че дори да вярваме в Бог, все пак трябва да си изкарваме прехраната, нали? Не знам каква работа ще може да си намери, след като завърши образованието си. Кои професии са добре платени сега? Сестра еди-коя-си, чух, че съпругът ти е мениджър. Има ли някакъв начин да ни помогне? Синът ми е образован, видял е света, има по-добри заложби от мен и умее да работи с компютрите. В бъдеще може да изпълнява дълг в Божия дом. Но сега първо трябва да се реши въпросът с намирането на работа. Ще му бъде трудно, ако не може да си намери работа“. Всеки път, когато дойдат на събиране, повдигат тези въпроси и разговорът продължава безкрайно. Търсят кой може да им съчувства и след това се стремят да създадат връзки с тези хора. По време на събиранията се опитват да се сближат с тях, да им угаждат и дори им правят подаръци, като понякога носят вкусна храна или им купуват дребни предмети. Не е ли това създаване на лични връзки и полагане на основи? Каква е целта на полагането на основи? Тя е да използваш другите, за да уреждаш личните си дела, да постигнеш собствените си цели. По време на събиранията те не желаят да слушат братята и сестрите, които споделят свидетелствата си преживяване, пренебрегват каквато и работа да подреди за тях Божият дом и не желаят да слушат братята и сестрите, които се опитват да им помогнат и да ги посъветват относно състоянието им. Особено ентусиазирани са единствено за това синът им да си намери работа и говорят безкрайно за него. Те не само говорят с всеки, когото видят, но го правят и по време на събиранията. Накратко казано, те са особено загрижени по този въпрос и полагат много усилия за него. На всяко събиране трябва да отнемат известно време на братята и сестрите, за да говорят по този въпрос. Дори когато разговарят за собствените си преживявания, не забравят да го споменат, като говорят, докато всички изгубят търпение и се отвратят, но повечето хора се чувстват твърде неудобно, за да ги спрат. В този момент водачите и работниците трябва да изпълнят своята отговорност и да ги ограничат, като им кажат: „Всички са наясно с положението ти. Ако някой от братята и сестрите е готов да помогне, това са ваши лични взаимоотношения. Ако другите не желаят да помогнат, не бива да ги принуждаваш. Не е задължение или отговорност на братята и сестрите да помогнат на сина ти да си намери работа. Това е твой личен въпрос и не бива да отнема от ценното време на братята и сестрите, които ядат и пият Божиите слова и разговарят за истината. Не пречи на другите да ядат и да пият Божиите слова, като разговаряш за личните си дела. След събирането можеш да говориш с когото искаш, да потърсиш помощ от когото искаш, но не използвай времето на събирането, за да говориш за това. Да се използва времето на събирането за уреждане на лични дела е лишено от разум и е срамно. Това е проявление на смущаване на църковния живот. Този въпрос трябва да спре дотук“. Именно това трябва да направят водачите и работниците.

По време на събиранията някои възрастни дами откриват, че младите сестри в приемащите семейства са красиви, честни, искрено вярват в Бог и се стремят към истината, започват да ги харесват и искат тези млади сестри да станат техни снахи. Те не само повдигат този въпрос през цялото време на събиранията, но правят и малки услуги и полагат допълнителни грижи за младите сестри всеки път, когато те дойдат на събиранията. Дори когато младите сестри не са съгласни, те упорито им досаждат и ги тормозят, и не ги оставят на мира. Какъв тип хора са това? Не са ли с лош характер? Като се има предвид, че всички те са сестри по вяра, повечето от тях могат да разговарят само за Божиите намерения и за Божиите слова, за да се справят с тези въпроси. На някои хора обаче им липсва съвест, разум и самосъзнание, имат огромни лични желания и искат да осъществят всичките си егоистични желания, без да изпитват никакво чувство на срам. Така някои хора стават жертви и се чувстват неудобно по време на събиранията. Това не причинява ли смущения у другите? Какво трябва да се направи в такива ситуации? Църковните водачи трябва да се активизират, за да ограничат и да отстранят този вид проблеми от църковния живот и сред братята и сестрите. Освен това някои хора идват на събиранията с всякакви настроения — синът им не проявява синовно отношение, снахата винаги отнася неща в дома на родителите си, конфликти между свекърва и снаха… Те говорят за тези дразнещи баналности на всяко събиране, като започват оплакванията си с: „Всичко, което Бог казва, е вярно. Човечеството е толкова покварено сега! Погледнете само сина ми и снаха ми, нямат съвест, нямат разум — това е липсата на човешка природа, за която Бог говори, те са по-лоши дори от животните. Дори агнетата знаят да коленичат, когато бозаят, но синът ми забравя за майка си, щом си има жена!“. Всеки път, когато присъстват на събирания, те изразяват тези оплаквания. Има и хора, които при посещаване на събирания, говорят за въпроси в своите фирми — кой има високи работни резултати и получава повече бонуси, кой ще бъде повишен следващия месец, докато за тях няма никаква надежда, кой се облича най-добре и купува най-марковите стоки; кой се е оженил за богат съпруг... Онези, които вярват в Бог от по-дълго време и имат някаква основа, не желаят да слушат подобни разговори и са отвратени от тях. Някои новоповярвали обаче, които все още не са изградили основа или не са развили интерес към Божиите слова, намират подобни теми за стимулиращи, вярват, че са намерили място за разговори и за създаване на лични връзки. По време на събиранията те разговарят за какво ли не и постепенно тези двама души се харесват и установяват връзка, като по този начин развиват лични взаимоотношения. Мястото на събиранията се е превърнало в място за сделки, място, където хората могат да се занимават с празни приказки, да създават лични връзки, да извършват бизнес сделки и да участват в търговски операции. Водачите и работниците трябва незабавно да установят тези проблеми и да ги спрат.

Някои хора посещават събиранията с цел да намерят добра работа за себе си, други — за да помогнат на съпрузите си да бъдат повишени, трети — за да намерят добра работа за децата си, а четвърти — за да си купят стоки с отстъпка. Други идват, за да намерят добър лекуващ лекар за болния човек в семейството си, без да се налага да дават толкова много подаръци. Накратко казано, тези неверници, които не се стремят към истината и имат скрити мотиви, считат времето на църковните събирания за най-доброто време за създаване на лични връзки и уреждане на лични дела. Често под претекст, че разговарят за Божиите слова или че опознават този покварен свят и същността на това покварено човечество, те споменават за собствените си трудности и въпросите, които искат да обсъдят, като в крайна сметка малко по малко разобличават скритите си егоистични мотиви и личните си дела, които целят да уредят. Те разобличават собствените си намерения и карат другите погрешно да вярват, че са изправени пред трудности, като предлагат на всички да проявят любов и да им помогнат безусловно и без да очакват нищо в замяна. Развяват знамето на вярата в Бог, за да се възползват от различни вратички, като на местата за събиране търсят приятелства, които искат да създадат, и хора, които могат да направят нещо за тях. Някои от тях, които искат да купят автомобил на преференциална цена, се оглеждат сред братята и сестрите за такъв, който работи в автокъща или има връзки със собственик на автокъща. След като набележат целта си, те се приближават към този човек, присламчват се към него и си създават връзки. Ако този човек обича да чете Божиите слова, те често го посещават в дома му, за да четат заедно Божиите слова, а по време на събиранията сядат до него и обменят данните си за контакт. След това започват своята офанзива, решени да не се отказват, докато не постигнат целта си. Всичко това са въпроси, които често възникват в църквата и сред хората. Ако тези въпроси възникнат на местата на събиранията и по време на събиранията, те на практика ще предизвикат прекъсвания и смущения на църковния живот, ще засегнат църковния живот. Ако в дадена църква няма църковен живот за дълъг период от време, тогава тази църква се превръща в социална група, в място за извършване на сделки, в място за създаване на лични връзки, за търсене на услуги по втория начин и за уреждане на лични дела. Естеството на това място се променя и какви са последствията от това? Това води най-малкото до загуба на църковен живот, което означава загуба на ценно време, което да се прекара в четене на Божиите слова с молитва с братята и сестрите и разбиране на истината. Освен това, и най-важното, това води до загуба на ценната възможност Светият Дух да върши делото Си, да просветлява хората, за да разберат истината. Всичко това вреди на навлизането в живота на хората. Затова, за да има полза за Божиите избраници и те да навлязат в живота, и за да се поеме отговорност за живота на всички, е необходимо такива хора да бъдат спрени и ограничени. Това е работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Разбира се, ако обикновените братя и сестри могат да прозрат тези хора и техните действия, те също трябва да им се противопоставят и да им кажат „не“. Особено докато живеят църковен живот, което е най-важното време за хората, ако някой отнема времето на събиранията, за да говори по тези въпроси и да се занимава с тях, братята и сестрите имат право да го пренебрегнат, а още повече имат правото да го спрат и да откажат такива неща. Правилно ли е да се постъпва така? (Да.) Някои хора смятат, че като постъпва така, Божият дом, показва липса на човешка топлота. Нормална човешка природа ли е човешката топлота? Съобразена ли е човешката топлота с истината? Ако имаш човешка топлота и отнемаш времето на събирането за личните си дела и дори караш повечето хора да те придружават и подкрепят, постигаш целта си да уреждаш личните си дела, смущаваш нормалния ред на Божиите избраници за четене на Божиите слова и общение за истината и ги караш да губят това ценно време, това справедливо ли е спрямо тях? Съобразено ли е то с притежаването на човешка топлота? Това е най-нечовешкият и неморален подход и хората трябва да се изправят срещу него и да го осъдят. Ако водачите и работниците са неефективни балами, ако са безполезни и неспособни да спрат и да ограничат незабавно такова поведение, ако не се заемат с действителна работа, тогава братята и сестрите, които притежават чувство за справедливост, трябва да се обединят, за да предотвратят разпространението на такова поведение и на такава атмосфера в църквата. Ако не искаш да загубиш скъпоценното време за четене на Божиите слова и за общение за истината, ако не искаш да бъде смутено навлизането ти в живота и да претърпиш загуби, които да унищожат шанса ти за спасение, тогава трябва да се изправиш и да откажеш, да спреш и да ограничиш тези явления. Подобно действие е уместно и е съобразено с Божиите намерения. На някои от вас им е неудобно да го направят. На теб може да ти е неудобно, но на лошите хора не им е неудобно. Те имат наглостта да ти отнемат твоето ценно време за събиране: времето за делото на Светия Дух и за просветляването ти от Бог. Ако ти е неудобно да им откажеш, тогава заслужаваш загубата в живота си! Ако си готов да проявиш любов към сатани, дяволи и неверници, като им предлагаш помощ, жертваш се за другите и не зачиташ принципите, кого можеш да виниш за загубата в твоя живот? Ето защо всички случаи на създаване на лични връзки и уреждане на лични дела трябва да бъдат напълно заличени от църковния живот. Ако някой упорито държи на своето и настоява да бръщолеви за домашните си въпроси, да се занимава с празни приказки, да урежда личните си дела или да намира работа и романтични партньори за другите по време на събиранията, като по този начин си намира различни оправдания за прекарването на това време, как трябва да се постъпи с такъв човек? Първо, той трябва да бъде спрян. Ако въпреки това не слуша, тогава трябва да се приложат изолация и ограничения. Ако продължава да предизвиква смущения зад кулисите, да се присламчва към всеки, към когото може, и да тормози нормалния живот на братята и сестрите навсякъде, тогава той трябва да бъде премахнат и да не бъде считан за брат или сестра. Той не е пригоден да живее църковен живот и не е достоен да участва в събирания. Такива хора трябва да бъдат ограничавани и отхвърляни. Разбира се, тази работа е и важна задача, която водачите и работниците на всички нива трябва да изпълняват. Когато възникнат такива въпроси и ситуации, водачите и работниците трябва да са първите, които да се изправят и да ги спрат. Как трябва да ги спрете? Трябва да им кажете: „Знаеш ли, че твоето поведение вече е предизвикало прекъсвания и смущения в църковния живот? Това е нещо, което всички братя и сестри считат за отвратително и противно, а и Бог е заклеймил това. Трябва да спреш това поведение. Ако не подлежиш на убеждаване и упорито вървиш по своя път, тогава твоят църковен живот ще бъде спрян, твоите книги с Божиите слова ще ти бъдат отнети и църквата повече няма да те признава!“. Разбира се, има някои хора, които поради малкия си духовен ръст и неразбирането на истината, от време на време може да разговарят за домашни въпроси, да създадат връзка с някого или да уреждат някакъв дребен въпрос, а ситуацията да не е твърде сериозна. Това приемливо ли е? (Да.) При обстоятелства, които не предизвикват смущение у всички, е приемливо братята и сестрите да си помагат и да проявяват малко любов един към друг. Но кое е това, за което разговаряме? Става въпрос за случаите, когато подобно поведение и действия вече са причинили прекъсвания и смущения на нормалния църковен живот. В такива случаи замесените трябва да бъдат спрени и ограничени. Не бива да им позволяваме да продължават да прекъсват и смущават църковния живот. Предприемането на тези действия е полезно за навлизането в живота на братята и сестрите. Някои хора проявяват подобно поведение, но ситуацията не е сериозна и не представлява прекъсвания и смущения. Това са просто нормални взаимодействия между братята и сестрите, които си помагат и се консултират относно информация по нормален начин или се интересуват от общоизвестни факти, които някой не разбира. Щом не отнема времето на събиранията и щом и двете страни са съгласни на това и го желаят, без да се налагат една на друга, и щом това е взаимодействие, което попада в рамките на нормалната човешка природа, тогава то е допустимо и църквата няма да го ограничава. Има обаче само едно нещо: ако нечии неразумни изказвания и действия в църковния живот причиняват тормоз или смущение на братята и сестрите и някои хора се почувстват отвратени от това и изразят своите възражения, тогава водачите и работниците трябва да се намесят, за да разрешат този въпрос. Или, ако други вече са докладвали за някого, като са заявили, че този човек не разговаря за Божиите слова по време на събиранията, а вместо това бръщолеви за домашните си въпроси и създава лични връзки, и се отнася към мястото на събирането като към място за създаване на лични връзки и уреждане на лични дела, иска услуги от другите и използва когото може, и ако заявят също така, че този човек е непочтен, че е егоистичен, че е достоен за презрение и е подъл, и че не се стреми към истината, а търси облаги навсякъде, търси различни възможности за собствена изгода, тогава такъв човек трябва да бъде изолиран.

Някои хора се възползват от някои от богатите и влиятелни братя и сестри, за да свършат нещо за тях, а ако исканията им не бъдат изпълнени, често ги съдят зад гърба им и заявяват, че в тези хора няма любов и че те не са истински вярващи, и дори искат да ги докладват. Сблъсквали ли сте се с такива хора? Не трябва ли да се обръща внимание на такива хора? Когато се сблъскате с такива ситуации, какво трябва направите? Водачите и работниците трябва да се намесят, за да разрешат въпроса, като действат според принципите, за да гарантират, че братята и сестрите няма да бъдат смущавани. Грешно ли е някой да откаже да направи нещо за тях? Отказът да им помогнеш равнозначен ли е на това да не практикуваш истината или да нямаш любов към Бог? (Не.) Твой личен избор е дали да помогнеш на някого. Имаш право да избереш. Божият дом не предвижда братята и сестрите да трябва да си помагат един на друг при преодоляването на семейни трудности в рамките на църковния живот. Църковният живот не е място за разрешаване на семейни проблеми, а е място за събиране, където се ядат и пият Божиите слова и се израства в живота. Някои хора използват църковния живот, за да разрешават собствените си проблеми — до какви последствия може да доведе това? Не въздейства ли то на яденето и пиенето на Божието слово от Божиите избраници и на въоръжаването им с истината? Проблемите в личния живот на човека могат да бъдат разрешени насаме с братята и сестрите. Не е необходимо да се внасят за разрешаване в църковния живот. Всеки трябва да знае какви последствия възникват, когато уреждането на личните дела се намесва в църковния живот на Божиите избраници. Щом водачите и работниците открият такива въпроси, те трябва да се намесят, за да ги разрешат. Трябва да защитят онези хора в църквата, които могат да изпълняват нормално дълга си, да защитят онези хора, които наистина се стремят към истината, да ограничат злите хора и да им попречат да постигнат целите си. Това е отговорността на водачите и работниците. Трябва да се правят ясни разграничения относно това как да се третират нормалните случаи по третия въпрос, кои проявления са от сериозно естество или обстоятелство и кои видове и проявления представляват прекъсвания и смущения. Щом сериозността на обстоятелството е ясно разграничена, то трябва да се третира според естеството му. Това е нещо, което водачите и работниците трябва да разберат, и то е нещо, което всеки трябва да схване.

IV. Сформиране на клики

Четвъртото проявление на прекъсването и смущаването на църковния живот е сформирането на клики, което е от много сериозно естество. Кои модели на поведение представляват сформиране на клики? Ако двама души, които вярват в Бог, са вярващи от приблизително еднакво време, имат сходна възраст, семейно положение, интереси, индивидуалност и т.н. и се разбират добре, често седят заедно по време на събиранията и се познават отблизо, това счита ли се за сформиране на клики? (Не.) Това е обичайно явление на нормално междуличностно взаимодействие, което не представлява никакво смущение за другите. Поради това то не се счита за сформиране на клики. И така, за какво се отнася споменатото тук сформиране на клики? Например от петима братя и сестри, които се събират заедно, трима са градски работници и двама са селски стопани. Тримата градски работници често прекарват времето си заедно, говорят за това, че животът в града е по-добър, а на село — по-лош, тъй като там хората нямат образование, широк кръгозор и маниери. Те гледат отвисоко на селските хора и винаги говорят лошо за двамата селяни, които на свой ред се чувстват обидени и искат да им се противопоставят, като казват, че градските хора са дребнави и пресмятат всеки детайл, докато селските хора са щедри. По време на събиранията те сякаш никога не постигат съгласие, а това често води до ненужни спорове и дебати. Хармонично ли се разбират тези петимата? Единни ли са в Божието слово? Съответстващи ли са помежду си? (Не.) Когато хората от града винаги казват „ние, градските хора“, а хората от селото винаги казват „ние, селските хора“, какво правят те? (Сформират клики.) Това е четвъртият въпрос, за който ще разговаряме: сформирането на клики. Това отцепническо поведение означава сформиране на групи и фракции. Сформирането на различни групички, фракции и други вътрешни групи въз основа на регион, икономически условия и социална класа, както и на различни възгледи, представлява сформиране на клики. Независимо кой ръководи тези клики, в рамките на църквата сформирането на различни групички и фракции, както и сформирането на несъвместими групички, са все явления на сформиране на клики. На някои места целият род вярва в Бог, и в мястото на събиране, с изключение на двама души с различни фамилии, всички останали принадлежат към един род. Този род след това образува фракция или групичка, вследствие на което двамата души с различни фамилии се превръщат в аутсайдери. Независимо кой член от този род се сблъсква с някакъв проблем или бива кастрен, ако един от тях изрази недоволство, останалите се присъединяват, за да повторят мнението. Ако някой действа против принципите, другите го покриват и прикриват действията му, като забраняват на всички да го разобличават. Дори най-малкото споменаване на този въпрос е неприемливо, да не говорим за кастрене. Какъв е проблемът тук? Можете ли да го разпознаете? Когато тези членове на рода се съберат, сякаш всички те пеят една и съща песен и са в синхрон, гледат накъде духа вятърът и се ослушват за подсказки, преди да говорят. Ако тарторът им заеме определена позиция, всички останали го последват, а другите не смеят да го провокират или да изразяват възражения. Не представлява ли появата на това явление в църковния живот прекъсвания и смущения на нормалния ред в църквата? Хората от тази групичка диктуват кои пасажи от Божиите слова да се ядат и пият по време на събиранията и всички трябва да ги слушат. Дори църковните водачи трябва да им отдадат почит и не могат да се противопоставят. Те обявяват кой да бъде избран за водач и работници, а църковните водачи трябва да считат тяхното мнение за най-важно и да не го приемат за несериозно. Същевременно те непрекъснато набират „таланти“ и привличат в групата си онези, които ще ги слушат, онези, на които могат да се доверят, и онези, които са им полезни, за да ги използват за целите на групата, като непрекъснато разширяват влиянието си. Тази клика цели да контролира църковния живот. Нейният тартор иска да контролира църквата. Тази група има значителна власт. Хората в нея се обединяват, за да действат в рамките на църквата. Каквото и да се случва в църквата, те искат да участват. Другите трябва да четат по изражението им, преди да говорят или управляват каквото и да било, дори до такава степен, че съдържанието на всяко събиране за ядене и пиене трябва да се придържа към техните подредби и желания. Дори ако църковните водачи искат да направят нещо, те трябва първо да се допитат до тяхното мнение и да се вслушат в техните идеи. Повечето от братята и сестрите са контролирани от тях и много въпроси от църковната работа също са под техен контрол. Тези хора, които сформират клики, сериозно прекъсват и смущават църковния живот и делото на църквата. Сериозен ли е този проблем? Трябва ли тези действия да бъдат ограничени? Трябва ли да им се обърне внимание? Тарторите на тези клики трябва да бъдат ограничени и премахнати или отлъчени, а на онези объркани хора, които сляпо ги следват, първо трябва да се даде общение и помощ. Ако не се покаят или не променят курса си, тогава трябва да бъдат ограничени. Не им показвайте никаква любезност!

Какво представлява сформирането на клики — лесно ли е да се разбере това? Ако един човек повдигне някакъв въпрос и няколко други повторят мнението му, това счита ли се за сформиране на клики? (Не.) Ако някои братя и сестри, които имат относително по-голямо бреме и чувство за справедливост, призоват другите да се присъединят към тях, за да изпълнят важна задача, или ако с цел постигане на резултати на събирането и способност да се разберат истината и Божиите намерения по важна тема, те поведат всички в общението и всички следват техния ред на мисли в общението и четенето на Божиите слова с молитва, това счита ли се за сформиране на клики? (Не.) Кои хора в църквата са склонни да сформират клики? Какъв вид поведение представлява сформирането на клики? (Няколко души, които се прикриват и са снизходителни един към друг, или се въвличат в ревност и раздори, и всичко това прекъсва и смущава делото на църквата — това е сформиране на клики.) Това е един от аспектите. Кое е най-важното тук? Взаимното прикриване и снизхождение водят до прекъсвания и смущения. Знанието за това, че се върши нещо неправилно и то не съответства на истините принципи, но въпреки това умишлено се прикрива, като се изтъкват софистични аргументи и не се казва истината, предпочитанието да се навреди на делото на църквата и на интересите на Божия дом само за да се защити нечия репутация и статус, и прикриването на онези, които вършат зло и предизвикват прекъсвания и смущения с цената на предаване на интересите на Божия дом — това е сформиране на клики. Другият сценарий включва подстрекаването и подмамването на хората да се противопоставят колективно на подредбите на Божия дом. По своето естество това е нещо сериозно и освен това то е форма на прекъсване и смущаване на Божието дело и на нормалния ред в църквата. Каква е основната цел на сформирането на клики? Тя е да се контролира църквата и да се контролират Божиите избраници.

Съществува и един вид сформиране на клики, което включва ласкателно говорещи хора, за да се спечелят различни типове хора. На пръв поглед изглежда, че всички в този вид групички могат да говорят свободно и да изразяват собственото си мнение. Като погледнете крайните резултати обаче, можете да видите, че те всъщност се ръководят по това, което казва един човек — този човек е техният ветропоказател. И така, как този човек привлича другите на своя страна? Той вижда кого може да привлече на своя страна и кой лесно може да бъде привлечен, и му прави малки услуги, като му предлага малко любяща помощ. След това събира информация за него, разбира какво харесва той, как обича да говори, каква е неговата индивидуалност и какви са неговите хобита. Същевременно често се съгласява с него в разговор, за да спечели сърцето му, и в крайна сметка постепенно го „разчувства“ малко по малко, като го кара несъзнателно да влезе в неговата клика и да се присъедини към неговите редици. Най-общо казано, ласкателното говорене на хората, за да бъдат спечелени, е много деликатен метод, който е изпълнен с „човешка топлина“ и който е много ефективен. Например, ако един човек редовно проявява любов към друг човек, съгласява се с него в разговор и проявява разбиране и толерантност към него, този човек несъзнателно ще си състави благоприятно впечатление за него и ще се сближи с него, а след това ще се присъедини към неговите редици. В какви ситуации възникват такива групички и фракции? Щом някой от твърдите последователи бъде разобличен, почувства се ощетен или интересите, статусът или репутацията му бъдат накърнени или увредени от нещо или от някого извън неговата фракция, този тип хора ще се изправят да говорят от негово име, ще се борят за неговите интереси и права — това е сформирането на клика. Двата очевидни вида сформиране на клика са покриването на хората и проявата на снизхождение към тях, и колективното противопоставяне. Сформирането на клики чрез ласкателно говорене обаче не изглежда толкова силово, колкото току-що споменатите два вида, и членовете на такива клики обикновено остават незабелязани в църквата. Но когато дойде време хората да направят избор, да имат ясна позиция, такива фракции стават съвсем видими. Например, ако тарторът на фракцията каже, че определен църковен водач има заложби, неговите последователи веднага ще дадат куп примери за това как този водач проявява тези заложби. Ако тарторът на фракцията каже, че на църковния водач му липсва работоспособност, че има лоши заложби и лоша човешка природа, останалите членове ще последват примера, ще говорят за това, че този църковен водач е некомпетентен, че не е способен да разговаря за истината, че изрича думи и доктрини, и ще кажат, че вместо него всички трябва да изберат правилния човек. Това е един вид невидима клика. Въпреки че не заявяват позицията си публично, за да завземат властта и да контролират хората в църквата, в тези фракции и групички има невидима сила, която контролира църковния живот и реда в църквата. Това е по-ужасяваща, скрита форма на сформиране на клика. Освен двете лесно разпознаваеми ситуации на сформиране на клики, споменати по-рано, които са проблеми, които църковните водачи трябва да разрешат, този прикрит вид сформиране на клики е проблем, който църковните водачи трябва още повече да разрешат и да се погрижат за него. Как трябва да направят това? Трябва да се обърнат директно към тартора на този вид групичка чрез общение. Защо да се съсредоточат първо върху общението с този тартор? На пръв поглед изглежда, че членовете на подобна клика не са контролирани от никого, но в действителност всички те дълбоко в себе си знаят на кого се подчиняват и искат да се подчиняват на този човек. Затова църковните водачи трябва да се справят с този, когото членовете на кликата боготворят и който ги контролира, трябва да се обърнат към него и с него трябва да се разговаря за истината, за да разбере естеството на действията си. Макар че тарторът може да не се е противопоставил открито на Божия дом или да не е протестирал шумно срещу водачите, той контролира правото на тези хора да говорят, техните мисли, гледни точки и пътя, който следват. Той е скрит антихрист. Такива хора трябва да бъдат идентифицирани, след това разпознати и разнищени. Ако не се покаят, трябва да бъдат ограничени и изолирани. След това трябва да се извърши разследване на всеки от членовете на кликата, за да се види кой от тях е от същия тип. Първо отделете тези хора, след това разговаряйте с обърканите, които са плахи, страхливи и са били подведени. Ако могат да се покаят и да се откажат от следването на антихриста, те може да останат в църквата. Ако не могат, трябва да бъдат изолирани. Това уместен подход ли е? (Да.) Съществува ли това явление в рамките на църквата? Трябва ли да се решава този въпрос? (Трябва да бъде решен.) Защо трябва да бъде решен? Откакто Божият дом започна да разпространява евангелието, силите на антихристите са повсеместни в църковния живот и много от Божиите избраници са засегнати, възпирани или контролирани от тези сили в различна степен. Когато тези хора говорят или действат, те не са в състояние на свобода и освобождение, а по-скоро са разколебани, повлияни, контролирани и хванати в капан от мислите и гледните точки на някои лица. Тези хора се чувстват принудени да говорят и да действат по определен начин. Ако не го направят, те се притесняват и се страхуват да понесат последствията, които ще възникнат. Това не е ли засегнало и смутило църковния живот? Това проявление на нормален църковен живот ли е? (Не.) Този вид църковен живот не е от нормален порядък, а е контролиран от зли хора. Щом зли хора държат властта в църквата, там не царува Божието слово или истината. Водачите, работниците и братята и сестрите, които разбират истината, ще бъдат потискани. Такава църква е контролирана от силите на антихристите. Това също е въпрос и явление, при които Божието дело и нормалният ред на църквата са прекъсвани и смущавани, и което водачите и работниците трябва да разгледат и да разрешат. Някои хора, които са в групичката на антихриста, се страхуват да не загубят доверието на групичката, да не загубят поддръжниците си, да не загубят приятелите си, да не останат без подкрепа в моменти на нужда и т.н. Затова правят всичко възможно да останат в групичката. Не е ли сериозна тази ситуация? Не трябва ли да бъде разрешена? (Да.) Когато в църквата възникне подобна ситуация, повечето хора усещат ли я? Повечето хора разпознават ли я? Някои хора са контролирани от някого, без да го осъзнават, винаги трябва да следват мислите и гледните точки на този човек, неговите изявления и действия, неговите учения, и се страхуват да кажат „не“, страхуват се да се застанат срещу този човек и дори трябва неискрено да кимат в знак на съгласие и да се усмихват, когато той говори, от страх да не го обидят. Съществуват ли подобни ситуации? Какъв е проблемът, който трябва да се разреши тук? Църковните водачи трябва да се заемат с този тартор антихрист, който е способен да подвежда и контролира другите, и да се справят с него. Първо, те трябва да разговарят за истината, за да дадат възможност на мнозинството от хората да разпознаят този антихрист, а след това да ограничат самия антихрист. Ако антихристът не се покае, той трябва незабавно да бъде премахнат, за да не продължи да смущава нормалния ред в църквата.

В обобщение, в нормалния църковен живот братята и сестрите трябва да са способни свободно и без да се въздържат да разговарят за Божиите слова, както и за личните си прозрения, разбирания, преживявания и трудности. Разбира се, те трябва също така да имат право да правят предложения, да критикуват и да разобличават всякакви действия на водачи и работници, които нарушават принципите, като същевременно имат право да предоставят помощ и съвет. Всичко това трябва да бъде свободно и всички тези аспекти трябва да бъдат нормални. Те не бива да бъдат контролирани от нито един човек, тъй като това води до възпиране на Божиите избраници — това не би било нормален църковен живот. В Божия дом има изисквания, правила и принципи за това как братята и сестрите трябва да говорят, да действат и да се държат, и как трябва да установяват нормални междуличностни отношения в църковния живот и т.н., и тези неща не се определят от нито един човек. Когато братята и сестрите правят нещо, те не бива да проверяват изражението на когото и да било, не бива да следват заповедите на никого или да бъдат възпирани от някого. Никой не бива да служи за ветропоказател или кормчия. Единственото нещо, което може да даде насока, е Божието слово, истината. Следователно това, към което трябва да се придържат Божиите избраници, е Божието слово, истината и принципите на общение за истината по време на събиранията. Ако винаги си възпиран от друг човек, ако винаги вземаш пример от него и не смееш да продължиш да говориш, когато видиш недоволния му поглед или намръщеното му лице, ако винаги си ограничаван от този човек, докато разговаряш за Божиите слова и за личните си разбирания за преживяване, ако винаги се чувстваш възпиран, неспособен да действаш според истините принципи, и ако думите, видът, изражението на лицето му, тонът на гласа му и подразбиращите се заплахи в речта на този човек постоянно те обвързват, тогава ти си контролиран в рамките на клика, ръководена от този човек. Това е притеснително. Това не е църковен живот, а животът на фракция, управлявана от антихрист. Когато става въпрос за подобен проблем, водачите и работниците трябва да пристъпят към разрешаването му, а братята и сестрите също имат задължението и правото да защитават нормалния ред на църквата. Онези, които прекъсват и смущават църковния живот, особено онези, които сформират клики и искат да контролират църквата, трябва да бъдат спрени, разобличени и разнищени, което ще даде възможност на всички да придобият проницателност и да прозрат същността на проблема, тоест опита за установяване на независимо царство. Църквата не позволява сформирането на клики и разделянето на църквата по каквато и да е причина. Например разделянето на групички въз основа на социална идентичност и статус, квартали, региони или религиозна принадлежност, или разделянето на групички въз основа на ниво на образование, богатство, раса и цвят на кожата и т.н. — всичко това противоречи на истините принципи и не бива да се случва в църквата. Независимо какъв претекст се използва за разделянето на хората на тези йерархии, рангове, фракции и клики, това ще прекъсне и смути делото на църквата и нормалния ред на църковния живот и това е проблем, който водачите и работниците трябва да разрешат незабавно. Накратко казано, независимо от причините за разделянето на хората на клики, фракции или групички, ако те са натрупали определена сила и представляват смущение за делото на църквата и за реда на църковния живот, те трябва да бъдат спрени и ограничени. Ако членовете на такива клики не могат да бъдат разубедени, тези злодеи могат да бъдат изолирани и премахнати. Справянето с тези въпроси също е част от работата и отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват. И така, какво трябва да се разбере тук? То е, че когато някои хора са сформирали сили в църквата и са способни да се съревновават с църковните водачи и да им се противопоставят, както и на делото на църквата и на Божиите слова, и са способни да прекъсват и да смущават нормалния ред на църковния живот, такива модели на поведение, проявления и ситуации трябва да бъдат ограничавани и да се преодоляват незабавно. При сформирането на клики не се правят разграничения въз основа на броя на участващите хора. Ако двама души се разбират добре и не причиняват смущения на църквата, не е необходимо да се намесвате. Щом обаче започнат да предизвикват смущения и да сформират сила с цел да контролират църквата, тези хора трябва да бъдат спрени и ограничени. Ако не се покаят, трябва незабавно да бъдат премахнати или отлъчени. Това е принципът.

22 май 2021 г.