На последната ни сбирка разговаряхме по точка десет от отговорностите на водачите и работниците: „Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални притежания в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и загубите. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият“. Общението по точка десет беше за работата, която водачите и работниците трябва да извършват, и за отговорностите, които трябва да изпълняват по отношение на различните материални притежания в Божия дом, и в същото време това общение разобличи чрез сравнение различните проявления на лъжеводачите. Ако водачите и работниците изпълняват отговорностите, които трябва и могат да изпълняват за всеки аспект от делото на Божия дом, тогава те отговарят на критериите да са водачи и работници. Ако не изпълняват отговорностите си и не вършат никаква истинска работа, тогава е съвсем ясно, че са лъжеводачи. Що се отнася до точка десет, разбира се, че лъжеводачите не се справят добре със задачата да пазят и да разпределят разумно различните материални притежания в Божия дом — тези притежания не се пазят добре или дори може изобщо да не се пазят, а лъжеводачите объркват разпределянето им. Те дори може изобщо да не приемат тази задача сериозно. Въпреки че задачата спада към общите въпроси, тя все пак е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и работа, която трябва да свършат. Независимо дали я извършват сами или организират подходящи хора за тази цел, като също така се осъществява надзор, проверки, последващи действия и т.н., във всеки случай тази работа е неразделна част от отговорностите на водачите и работниците — двете неща са пряко свързани. Следователно, когато става въпрос за тази работа, ако водачите и работниците не пазят надлежно различните материални притежания в Божия дом и не ги разпределят разумно, те не изпълняват отговорностите си и не вършат добре работата си. Това е едно от проявленията на лъжеводачите. На последната ни сбирка проведохме едно простичко разобличаване и разнищване на проявленията, които се виждат у лъжеводачите, докато се справят с този аспект от работата, свързана с общите въпроси, и дадохме няколко примера. Ако някой е лъжеводач, тогава той категорично не е изпълнил отговорностите си в тази работа, а свършеното от него не отговаря на критериите. Това е така, защото лъжеводачите никога не влагат усилия в същинската работа — уредена ли е веднъж, те приключват с нея и никога не я проследяват, нито участват в нея. Друга основна причина е, че лъжеводачите не разбират принципите на нито една работа, която вършат. Дори да не бездействат в работата си, свършеното от тях е несъвместимо с принципите и правилата, изисквани от Божия дом, или дори изцяло не отговаря на принципите. Какво означава да не отговаря на принципите? Има се предвид, че те действат безразсъдно, действат необуздано въз основа на своите фантазии, воля и чувства и т.н. Така че независимо от всичко, има две основни проявления на лъжеводачите, когато става въпрос за тази точка от отговорностите на водачите и работниците: първото е, че те не вършат действителна работа, а второто е, че не могат да схванат принципите, следователно не могат да свършат действителна работа. Това са основните проявления. На последната ни сбирка разговаряхме и разобличихме как се проявява човешката природа на лъжеводачите, когато се справят с този вид работа, свързана с общите въпроси. Дори в тази простичка, една-единствена работа лъжеводачите не могат да изпълнят отговорностите си. Имат способността да свършат тази работа, но не го правят. Това е свързано с характера и с човешката природа на хората от този тип. Какъв е проблемът с тяхната човешка природа? Сърцата им не са на правилното място, а характерът им е низък. В общи линии завършихме нашето общение за отговорностите на водачите и работниците, общите принципи и различните проявления на лъжеводачите по точка десет. Днес ще продължим да разговаряме по единадесета точка от отговорностите на водачите и работниците.

Единадесета точка: избирайте надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, особено за задачата системно да регистрират, изчисляват и пазят приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и загуби, както и на неразумни разходи — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадане на приношенията в ръцете на зли хора, които да ги придобият

Какво представляват приношенията

Съдържанието на точка единадесет от отговорностите на водачите и работниците гласи: „Избирайте надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, особено за задачата системно да регистрират, изчисляват и пазят приношенията. Редовно преглеждайте и проверявайте постъпленията и отчисленията, така че да могат своевременно да се установят случаи на разхищения и загуби, както и на неразумни разходи — преустановявайте такива неща и изисквайте разумна компенсация. Освен това предотвратявайте по всякакъв начин попадането на приношения в ръцете на зли хора, които да ги придобият“. Какви са отговорностите на водачите и работниците в тази задача? Каква е основната работа, която трябва да вършат? (Да пазят надлежно приношенията.) Десетата точка се отнасяше до пазенето и разумното разпределение на различните материални притежания в Божия дом. Настоящата точка е за надлежното пазене на приношенията. Различните материални притежания в Божия дом и неговите приношения донякъде си приличат — но дали са едни и същи? (Не.) Каква е разликата? (Приношенията се отнасят главно за пари.) Парите са един от аспектите. Как се различават по своята същност различните материални притежания в Божия дом и приношенията? Дали книгите с Божиите слова са приношения? Дали различните машини, използвани за работа, са приношения? Дали различните вещи за бита, които се купуват от Божия дом, са приношения? (Не.) Тогава какво са те? В Божия дом всички книги с Божиите слова и всички различни видове устройства, необходими за работата, които се закупуват с парите, предлагани от Божиите избраници, включително най-различни предмети като фотоапарати, звукозаписващи устройства, компютри и мобилни телефони — всичко това са материалните притежания в Божия дом. Освен тях, материални притежания в Божия дом са също и масите, столовете, пейките, храната и други подобни вещи за бита. Някои от тези предмети се купуват от братята и сестрите, а други Божият дом купува с приношенията. Всички те са в категорията на материалните притежания в Божия дом. На последната ни сбирка разговаряхме по тази тема. Сега ще продължим и ще разгледаме нещо важно, за което ще разговаряме по точка единадесет: приношенията. Какво точно представляват приношенията? Как се определя техният обхват? Преди да разговаряме за отговорностите на водачите и работниците, е необходимо да изясним въпроса за това какво представляват приношенията. Въпреки че повечето хора в миналото са вярвали в Исус и от няколко години са приели този етап на делото, за тях понятието за приношение си остава мъгляво. Те не са наясно какво всъщност са приношенията. Някои ще кажат, че приношенията са пари и материални предмети, които се предлагат на Бог, докато други ще кажат, че приношенията се отнасят главно до парите. Кое от тези твърдения е точно? (Щом нещо да се предлага на Бог, независимо дали става въпрос за пари или за някакъв предмет, голям или малък, то е приношение.) Това е относително точно обобщение. Сега, след като обхватът и границите на приношенията са ясни, нека да определим конкретно какво точно представляват приношенията, за да може всеки да е наясно с това понятие.

По въпроса за приношенията в Библията е записано, че първоначално Бог поиска от човека да Му предложи десятък — това е приношение. Независимо дали предлаганото количество е голямо или малко и независимо какво е предложено — било то пари или материални притежания — щом е една десета от дохода на даден човек, която трябва да се принесе, това определено е приношение. Това поиска Бог от човека, това трябваше вярващите в Бог да Му предлагат. Този десятък е един от аспектите на приношенията. Някои хора питат: „Тази една десета само за пари ли се отнася?“. Не е задължително. Например, ако човек ожъне десет акра със зърно, тогава независимо колко е реколтата, накрая зърното, събрано от един акър, трябва да се предложи на Бог — тази една десета е това, което хората трябва да принесат. По този начин понятието „една десета“ не се отнася само за пари — не означава просто, че когато човек спечели хиляда долара, трябва да предложи сто на Бог — а се отнася за всичко, получено от хората, което обхваща много повече, включително материални неща и пари. Именно за това се говори в Библията. Разбира се, в днешно време Божият дом не се придържа толкова стриктно към Библията, като изисква от хората да дават една десета от всичко, което получават. Тук Аз просто разговарям за понятието и определението „една десета“ и го разпространявам, за да знаят хората, че десятъкът е един от аспектите на приношенията. Аз не призовавам хората да предлагат една десета — колко да предлагат зависи от личното им възприемане и желание, а Божият дом няма никакви допълнителни изисквания по този въпрос.

Друг аспект на приношенията са нещата, които хората предлагат на Бог. Най-общо казано, това включва и десятъка, разбира се. По-конкретно, освен десятъка, всичко, предложено на Бог от хората, попада в категорията на приношенията. Голяма част от нещата, които се предлагат на Бог, включва например храна, уреди, вещи за бита, хранителни добавки, както и крави, овце и т.н., които са се принасяли на олтара във времената на Стария завет. Всичко това са приношения. Дали нещо е приношение зависи от намерението на приносителя — ако той каже, че дадено нещо се предлага на Бог, тогава независимо дали се дава пряко на Бог или се поверява на Божия дом за съхранение, то попада в категорията на приношенията и не може да се докосва произволно от хората. Ето един пример: когато някой купи компютър от висок клас и го предложи на Бог, той се превръща в приношение. Когато някой купи на Бог кола, тя се превръща в приношение. Когато някой купи две опаковки хранителни добавки и ги предложи на Бог, тогава те се превръщат в приношения. Няма конкретно и категорично определение за това какви са материалните притежания, предлагани на Бог. В обобщение, обхватът е много широк — това са нещата, които се предлагат на Бог от онези, които Го следват. Някой може да каже: „Бог сега е въплътен на земята и нещата, които Му се предлагат, Му принадлежат — но какво ще стане, ако Той не е на земята? Когато Бог е на небето, тогава нещата, които Му се предлагат, не са приношения, нали?“. Правилно ли е това? (Не.) Това не се основава на въпроса дали Бог е в период на въплъщение. При всички случаи, щом нещо се предлага на Бог, то е приношение. Други може да кажат: „Толкова много неща се предлагат на Бог. Могат ли те да Му влязат в употреба? Може ли Той да ги използва всичките?“. (Това няма нищо общо с човека.) Това е правилно и проницателно изказване. Тези неща се предлагат на Бог от хората. Как Той ги използва и дали може да ги използва всичките, как ги разпределя и как борави с тях няма нищо общо с човека. Няма нужда да се терзаеш или тревожиш за това. Накратко казано, щом някой предлага нещо на Бог, то попада в обхвата на приношенията. То е на Бог и няма нищо общо с който и да е човек. Някои хора може да кажат: „Казано по този начин от Теб, звучи така, сякаш Бог насила претендира за собственост върху това нещо“. Това ли се случва наистина? (Не.) Това нещо е на Бог, затова се нарича приношение. Хората не могат да го докосват или да го разпределят по свое желание. Някои може да попитат: „Не е ли това разхищение?“. Дори да е така, това не е твоя работа. Други може да кажат: „Когато Бог е на небето, а не е въплътен, Той не може да се наслаждава на нещата, които хората Му предлагат, нито да ги използва. Какво трябва да се направи тогава?“. За това лесно може да се намери решение: Божият дом и църквата са на разположение, за да се погрижат за тези неща в съответствие с принципите. Не е необходимо да се тревожиш или безпокоиш за това. В обобщение, независимо какво се случва с дадено нещо, щом то попада в категорията на приношенията, щом е категоризирано като приношение, то няма нищо общо с човека. И тъй като това нещо принадлежи на Бог, хората не могат да правят с него каквото си искат — това има последствия. В епохата на Стария завет, по време на есенната жътва, хората принасяха най-различни неща на олтара. Някои предлагаха зърно, плодове и различни други култури, а други — крави и овце. Бог наслади ли им се? Яде ли от тези неща? (Не.) Откъде знаеш, че е така? Видял ли си, че е така? Това е твоята представа. Казваш, че Бог не ги яде — ами ако ги опита, как би се почувствал тогава? Няма ли това да е в разрез с представите и фантазиите ти? Нима някои хора не вярват, че след като Бог не яде и не се наслаждава на тези неща, няма нужда да му се предлагат? Как можете да сте толкова сигурни? Казвате: „Бог не ги яде“, защото мислите, че Той е духовно тяло и не може да яде, или защото мислите, че Бог има Своята идентичност на Бог, че Той не е плът и не е смъртен, и че не би трябвало да се наслаждава на тези неща? Срамно ли е Бог да се наслаждава на приношенията на хората? (Не.) Тогава това в разрез с човешките представи ли е, или е в разрез с Божията идентичност? Кое е по-точно? (Хората не бива да обсъждат това.) Точно така — това не е нещо, с което хората трябва да се занимават. Не е нужно ти да решаваш, че Бог трябва да им се наслаждава или че не трябва да им се наслаждава. Прави това, което трябва, изпълнявай дълга и отговорностите си и изпълнявай задълженията си — това ще е достатъчно. Тогава ще си свършил работата си. А колкото до това как ще се справя Бог с тези неща, това Той определя. Дали Бог ще ги сподели с хората или ще ги остави да се развалят, дали ще се наслади на някои от тях или ще им хвърли само един поглед, това не подлежи на критика и има основание. Бог има Своята свобода, когато става въпрос за това как да се справя с тези въпроси. Това не е нещо, с което хората трябва да се занимават, нито е нещо, за което да дават преценка. Хората не бива да имат произволни фантазии по тези въпроси, още по-малко произволно да ги преценяват или да отсъждат по тях. Сега разбирате ли? Как Бог трябва да се отнася към приношенията, които хората Му правят? (Той ще се отнася с тях както пожелае.) Точно така. Хората, които разбират това по този начин, притежават нормален разум. Бог ще се отнася с тези неща както пожелае. Той може да им хвърли един поглед или просто да не ги погледне, а може изобщо да не им обърне внимание. Занимавай се само с правенето на приношения, когато дойде време за това, и с правенето на приношения, когато пожелаеш, в съответствие с Божиите изисквания, и с изпълнението на отговорността на човека. Не се занимавай с това как Бог се справя с такива въпроси и как се отнася към тях. Накратко казано, достатъчно е това, което правиш, да е в обхвата на Божиите изисквания, съгласно критерия на съвестта и съгласно дълга, задължението и отговорността на човечеството. А относно това как Бог се справя с тези неща и как се отнася към тях, това е Негово лично дело и хората категорично не трябва да го преценяват или да отсъждат по него. Само в рамките на секунди вие направихте голяма грешка. Попитах ви дали Бог се наслаждава на тези неща или дали ги яде, а вие казахте, че Той не ги яде и не им се наслаждава. Каква беше грешката ви? (Преценяваме Бог.) Това бяха прибързани ограничения и прибързани преценки, което доказва, че хората все още имат в себе си изисквания към Бог. За тях е погрешно Бог да се наслаждава на тези неща, а за Него е погрешно да не им се наслаждава. Ако Той го направи, те ще кажат: „Ти си духовно тяло, а не плътско, смъртно. Защо Ти е да се наслаждаваш на тези неща? Това е толкова немислимо!“. А ако Бог не обръща внимание на тези неща, тогава хората ще кажат: „Положили сме толкова усърден труд, за да Ти принесем сърцата си, а Ти дори не погледнеш нещата, които сме Ти предложили. Имаш ли изобщо някакво отношение към нас?“. И тук хората имат какво да кажат. Това означава липса на разум. В обобщение, какво е отношението, с което хората трябва да подхождат към този въпрос? (Хората трябва да предлагат на Бог това, което се полага, а що се отнася до това какво ще прави Бог с тези неща, хората изобщо не бива да имат никакви представи или фантазии, нито да дават преценки за това.) Да — това е разумът, който трябва да притежават хората. Това е по отношение на предметите, които се предлагат на Бог и които са един от аспектите на приношенията. Материалните притежания, предлагани на Бог, включват широк набор от неща. Това е така, защото хората живеят в материален свят и освен парите, златото, среброто и скъпоценностите има още много неща, които те смятат за доста хубави и ценни, и когато някои хора си мислят за Бог или за Божията любов, те са готови да предложат на Бог това, което смятат за ценно и стойностно. Когато тези неща се предлагат на Бог, те попадат в обхвата на приношенията — превръщат се в приношения. И в момента, в който се превърнат в приношения, вече зависи от Бог как ще се отнася с тях — хората не могат да ги докосват, те не са под техния контрол и не им принадлежат. След като си предложил нещо на Бог, то принадлежи на Бог, не зависи от теб какво ще правиш с него и вече не можеш да се намесваш в този въпрос. Независимо как Бог се отнася към дадената вещ или какво прави с нея, това няма нищо общо с човека. Материалните притежания, които се предлагат на Бог, също са един аспект на приношенията. Някои хора задават въпроса: „Може ли само парите и ценното злато, сребро и скъпоценности да бъдат приношения? Да речем, че някой предложи на Бог чифт обувки, чифт чорапи или чифт стелки — те считат ли се за приношения?“. Ако следваме определението за приношения, няма значение колко е голямо или малко едно нещо, колко е ценно или евтино то — дори да е химикалка или хартийка — щом е било предложено на Бог, то е приношение.

Има и друг аспект на приношенията: материални притежания, които се предлагат на Божия дом и на църквата. Тези неща също попадат в категорията на приношенията. Какво включват тези материални притежания? Да кажем например, че някой си е купил кола и след като я е карал известно време, сметнал, че вече е поостаряла, след което си купил нова, а старата е предложил на Божия дом, за да може да се използва за делото на Божия дом. Тази кола вече принадлежи на Божия дом. Нещата, които принадлежат на Божия дом, трябва да се категоризират като приношения — това е правилно. Разбира се, устройствата и оборудването не са единствените неща, които се предлагат на църквата и на Божия дом, има и някои други неща. Този обхват е доста голям. Някои хора казват: „Тази една десета, която хората предлагат от всичко, което получават, е приношение, както и парите и материалните предмети, предлагани на Бог. Нямаме нищо против те да бъдат категоризирани като приношения, това не подлежи на съмнение. Но защо материалните притежания, предлагани на църквата и на Божия дом, също попадат в категорията на приношенията? Това няма много смисъл“. Кажете Ми, има ли смисъл да бъдат категоризирани като приношения? (Да.) И защо смятате така? (Църквата съществува само защото Бог съществува, така че всичко, което се предлага на църквата, също е приношение.) Добре казано. Църквата и Божият дом принадлежат на Бог и съществуват само защото Бог съществува. Братята и сестрите имат място, в което да се събират и да живеят само защото църквата съществува. Всички проблеми на братята и сестрите има къде да бъдат разрешени, а братята и сестрите имат истински дом само защото съществува Божият дом. Всичко това съществува само на основата на Божието съществуване. Хората не предлагат неща на църквата и на Божия дом, защото хората в църквата вярват в Бог и са членове на Божия дом — това не е правилната причина. Хората предлагат неща на църквата и на Божия дом именно заради Бог. Какво предполага това? Кой би предложил неща на църквата с лека ръка, ако не е заради Бог? Без Бог църквата не би съществувала. Когато хората имат вещи, които не са им нужни или които са в излишък спрямо изискванията, те може да ги изхвърлят или да ги оставят неизползвани, а някои от тях може и да бъдат продадени. Всички тези методи могат да се използват, за да се справят с тези вещи, нали така? Тогава защо хората не се справят с тях по тези начини — защо вместо това ги предлагат на църквата? Не е ли точно заради Бог? (Да.) Хората предлагат различни неща на църквата именно защото Бог съществува. Следователно всичко, което се предлага на църквата или на Божия дом, трябва да се категоризира като приношение. Някои хора казват: „Предлагам тази моя вещ на църквата“. Да предложиш тази вещ на църквата е равносилно на това да я предложиш на Бог, а църквата и Божият дом имат пълната власт за това как да се разпореждат с такива неща. Когато предложиш нещо на църквата, губиш всякаква връзка с него. Божият дом и църквата разумно ще разпределят, използват и боравят с тези материални притежания, и ще се погрижат за тях в съответствие с принципите, определени от Божия дом. А откъде идват тези принципи? От Бог. Като цяло принципът за използването на тези неща гласи, че те трябва да се използват за Божия план за управление и за разпространяване на Божието дело на евангелието. Те не са предназначени да се използват изключително от даден човек, а още по-малко от дадена група хора, но трябва да се използват за делото на разпространяването на евангелието и за различните дейности на Божия дом. Следователно никой няма привилегията да използва тези неща. Единственият принцип и основание за тяхното използване и разпределяне е това да става в съответствие с принципите, изисквани от Божия дом. Това е разумно и правилно.

Това са трите части на определението за приношения, всяка от които е определение за един аспект на приношенията и един аспект на техния обхват. Всички вече сте наясно какво представляват приношенията, нали? (Да.) Преди имаше неколцина, които казаха: „Това нещо не са пари и човекът, който направи приношението, не каза, че е за Бог. Просто каза, че прави приношение. Така че то не може да се използва в Божия дом, а още по-малко може да се даде на Бог“. И така, те не водиха никакъв отчет за това и тайно използваха това нещо както си искат. Това разумно ли е? (Не.) Това, което казаха, само по себе си е неразумно. Освен това те казаха: „Приношенията за църквата и за Божия дом са обща собственост — всеки може да ги използва“, което очевидно е неразумно. Именно защото повечето хора считат за неясно и мъгляво определението и понятието за приношения, някои подли негодници и някои хора с алчни сърца и непристойни домогвания се възползват от ситуацията и мислят как да си присвоят тези неща. Сега, след като сте наясно с точното определение и понятие за приношения, ще имате проницателност, когато в бъдеще се сблъскате с такива събития и хора.

Отговорностите на водачите и работниците по отношение на опазването на приношенията

I. Надлежно опазване на приношенията

Сега ще разгледаме какви точно отговорности трябва да изпълняват водачите и работниците, когато става въпрос за опазването на приношенията. В случая с приношенията водачите и работниците трябва първо да разберат какво представляват те. Когато хората предлагат една десета от това, което взимат, това е приношение. Когато ясно заявяват, че предлагат пари или вещи на Бог, това са приношения. Когато ясно заявяват, че предлагат някаква вещ на църквата и на Божия дом, това е приношение. След като са разбрали определението и понятието за приношение, водачите и работниците трябва да имат категорично схващане за приношенията, направени от хората, трябва да управляват тези приношения и да извършват надлежна проверка в това отношение. Първо трябва да намерят надеждни хора, чиято човешка природа отговаря на критериите, за да действат като отговорници, да водят систематичен отчет на приношенията и да ги пазят. Това е първата задача от работата, която водачите и работниците трябва да свършат. Тези отговорници за опазване на приношенията може да имат средни заложби и да не са способни да бъдат водачи или работници, но на тях ще може да се разчита и те няма да присвоят нищо, докато приношенията са в тяхно владение — приношенията няма да изчезнат или да се объркат и ще бъдат надлежно опазени. За това има правила в работните подредби. Единствено надежден човек, чиято човешка природа отговаря на критериите, ще е подходящ за тази цел. Когато хора с лоша човешка природа видят нещо хубаво, те започват да ламтят за него и винаги търсят възможности да си го присвоят. Каквото и да се случи, те винаги се стремят да се възползват. Такива хора не могат да бъдат използвани. Човек, чиято човешка природа отговаря на критериите, трябва най-малкото да бъде честен — човек, на когото хората вярват. Ако е натоварен със задачата да пази приношенията или да управлява активите на църквата, той ще го прави добре, щателно, усърдно и с голямо внимание. Хора като него имат богобоязливи сърца и няма да присвояват тези неща, да ги дават назаем и т.н. Накратко казано, можеш да си сигурен, че когато си поверил приношенията в техните ръце, няма да изчезне нито стотинка и няма да се загуби нито една вещ. Трябва да се намери такъв човек. Нещо повече, в Божия дом има правило, че трябва да се намери не само един такъв човек. Най-добре е да са двама или трима — някои от тях водят отчетност, а други се занимават с опазването. След като тези хора бъдат намерени, приношенията трябва да се категоризират и да се води систематичен отчет за това кой каква категория вещи пази и колко ги пази. След като се намерят подходящи хора, а вещите са опазени и регистрирани по категории, приключва ли всичко? (Не.) Тогава какво трябва да се направи след това? На всеки три до пет месеца трябва да се проверяват отчетите за постъпленията и отчисленията, за да се види дали са верни, т.е. дали отговорникът е бил точен в сметките си, дали нещо е пропуснато при регистрирането, дали общата сума съответства на отчетите за постъпленията и отчисленията и т.н. Подобна счетоводна работа трябва да се извършва прилежно. Водачите и работниците, които не са много вещи в такава работа, трябва да се погрижат да я изпълнява някой, който е относително опитен в нея, а след това да извършват редовни проверки и да изслушват отчетите му. В обобщение, независимо дали те самите разбират от счетоводство и цялостно планиране, не могат да не обръщат внимание на работата по опазване на приношенията, нито пък могат да я пренебрегват и просто да не я следят. Вместо това трябва да извършват редовни проверки, като се интересуват каква става с проверените сметки и дали си съответстват, а след това на място да проверяват някои документирани разходи, за да видят каква е ситуацията с разходите напоследък, имало ли е разхищения, в какво състояние е счетоводството и дали постъпленията съответстват на отчисленията. Водачите и работниците трябва да имат стабилен контрол върху всички тези обстоятелства. Това е една от задачите, свързани с опазването на приношенията. Бихте ли казали, че тази задача е лесна? Съществува ли известна степен на предизвикателство в нея? Някои водачи и работници казват: „Не мога да се занимавам със сметки, заболява ме главата, като ги видя“. Е, тогава намери подходящ човек, който да ти помага с проверките и надзора. Нека той ти помогне да проверяваш тези неща. Тази работа може да не ти харесва или да не си добър в нея, но ако знаеш как да използваш хората и го правиш правилно, все пак ще си способен да вършиш добре тази работа. Използвай подходящи хора, за да я вършат, а ти можеш просто да слушаш отчетите им. Това също върши работа. Придържай се към следния принцип: редовно проверявай и преброявай всички опазвани активи заедно с отговорника за тази работа, след което задавай няколко въпроса за важните разходи — можеш ли да постигнеш това? (Да.) Защо водачите и работниците трябва да вършат тази работа? Защото това означава да защитят приношенията — това е твоя отговорност.

Приношенията, които хората правят на Бог, са с цел Той да им се радва, но дали Бог ги използва? Вършат ли работа на Бог тези пари и тези вещи? Дали тези приношения на Бог не са предназначени да се използват за разпространяване на делото на евангелието? Не са ли предназначени те за всички разходи по делото на Божия дом? Тъй като са свързани с делото на Божия дом, както управлението, така и изразходването на приношенията предполага отговорности от страна на водачите и работниците. Независимо кой предлага тези пари или откъде идват тези вещи, щом принадлежат на Божия дом, трябва да ги управляваш добре и да проследяваш тази работа, да я проверяваш и да се грижиш за нея. Ако приношенията, направени на Бог, не могат да бъдат правилно изразходвани за разпространяване на Божието дело на евангелието, а вместо това се прахосват и пилеят безразборно или дори се присвояват и заграбват от зли хора, това уместно ли е? Не е ли това бягство от отговорност от страна на водачите и работниците? (Така е.) Това е бягство от отговорност от тяхна страна. Така че водачите и работниците трябва да вършат тази работа. Това е тяхно задължение. Да се управляват добре приношенията, да се даде възможност те да бъдат правилно използвани за разпространяване на делото на евангелието и за всяка работа, свързана с Божието управление, е отговорност на водачите и работниците и от нея не бива да се бяга. Братята и сестрите старателно успяват да спестят малко пари, които да принесат на Бог. Да предположим, че поради небрежно и нехайно изпълнение на дълга на водачите и работниците тези пари попаднат в ръцете на зли хора — всички ще бъдат безразсъдно прахосани и пропилени от зли хора или дори заграбени от тях. Вследствие на това водачите и работниците няма да имат достатъчно пари за пътни разходи или за издръжка, а когато дойде време да се публикуват книги с Божиите слова или да се купуват необходимите устройства и инструменти, няма да има достатъчно пари. Не означава ли това да се забави делото? Когато парите, предложени от братята и сестрите, стават притежание на зли хора, вместо да се използват по предназначение, а за делото на Божия дом е необходимо да се похарчат средства, които обаче не са достатъчни, не се ли възпрепятства така делото? Не са ли се провалили водачите и работниците в изпълнението на отговорността си? (Да, така е.) Тъй като водачите и работниците не са успели да изпълнят отговорността си и не са управлявали добре приношенията, и не са били добри настойници или не са влагали сърце в изпълнението на отговорността си по отношение на тази задача, приношенията са претърпели загуби и някои църковни дела са затънали в състояние на парализа или са били спрени за известно време. Не носят ли водачите и работниците голяма отговорност за това? Това е произвол. Ти самият може да не си заграбил, прахосал или пропилял тези приношения и може да не си ги сложил в собствения си джоб, но до тази ситуация се е стигнало заради твоята небрежност и заради твоето бягство от отговорност. Не трябва ли да понесеш отговорността за това? (Да.) Това е много голяма отговорност, която трябва да се носи!

II. Проверяване на сметките

Освен че трябва да прилагат правилно различните работни подредби и да са способни да разговарят за истината, за да разрешават проблеми в работата си, водачите и работниците трябва също така да пазят добре приношенията. Те трябва да намерят подходящи хора, в съответствие с изискванията на Божия дом, да управляват систематично приношенията и от време на време да проверяват сметките. Някои задават въпроса: „Как да ги проверявам, като обстоятелствата не го позволяват?“. „Обстоятелствата не го позволяват“ — причина ли е това да не се проверяват сметките? Можеш да ги проверяваш дори когато обстоятелствата не го позволяват. Ако не можеш да отидеш сам, трябва да изпратиш надежден и подходящ човек, който да осъществява надзор и да види дали отговорникът опазва приношенията по подходящ начин, дали има някакви несъответствия в сметките, дали отговорникът е надежден, какво е било състоянието му напоследък и дали е бил негативен, дали се е страхувал, когато се е сблъсквал с определени ситуации, и дали е възможно предателство. Да предположим, че чуеш, че семейството му има финансови затруднения — дали е възможно да му хрумне да си присвои приношенията? Чрез общение и разглеждане на ситуацията може да установиш, че отговорникът е доста надежден, че знае, че приношенията не бива да се пипат, и че независимо колко е закъсало семейството му за пари, той не е посегнал на приношенията, а чрез дълъг период на наблюдение може да се докаже, че е напълно надежден. Освен това трябва да се провери дали не е опасна обкръжаващата среда около къщата, в която се съхраняват приношенията, дали някои братя и сестри не са били арестувани там от големия червен змей, дали отговорникът за приношенията не се е сблъскал с някаква опасност, дали приношенията се съхраняват на подходящо място и дали не трябва да бъдат преместени. Средата и обстоятелствата в домовете на отговорниците трябва да се проверяват често, за да може по всяко време да се реагира и да се планира по подходящ начин. Докато правиш това, трябва също да се интересуваш от време на време кои екипи наскоро са се сдобили с нови устройства и как са били получени тези устройства. Ако са били закупени, трябва да попиташ дали някой е прегледал заявките и ги е разписал преди покупката, дали са били купени на висока цена или на разумна пазарна цена, дали не са били похарчени ненужни пари и т.н. Да кажем, че след проверка и преглед на сметките не са открити проблеми със счетоводните отчети, но се установява, че някои купувачи често са разхищавали приношения по разточителен начин. Без значение колко скъпо е нещо, те ще го купят. Нещо повече, когато знаят много добре, че даден продукт ще бъде пуснат в продажба, че цената му ще падне, те не чакат, а вместо това го купуват веднага, и то купуват най-хубавите неща, нещата от висок клас, най-новите модели. Тези купувачи харчат пари безпринципно и разточително, харчат приношенията за закупуване на разни неща за Божия дом така, сякаш правят нещо за врага си. Те никога не купуват практични неща в съответствие с принципите, а просто намират някой магазин и пазаруват направо, независимо от цената и качеството на нещата. След като бъдат доставени, тези вещи се развалят след няколко дни употреба, а купувачите им не ги носят на поправка, когато се развалят — те купуват нови. В случай че при проверка на сметките и преглед на финансовите разходи се установи, че някои хора сериозно са прахосвали и разхищавали приношения, как трябва да се постъпи? Трябва ли на тези хора да бъде отправено дисциплинарно предупреждение или трябва да бъдат накарани да платят обезщетение? Разбира се, и двете са необходими. Ако се установи, че сърцата им не са на правилното място, че са просто невярващи, неверници, че са дяволи, тогава проблемът не може да се реши само с дисциплинарно предупреждение или кастрене. Независимо как се разговаря за истината, те няма да я приемат. Независимо как са кастрени, те няма да го приемат сериозно. Ако от тях се поиска да платят обезщетение, те ще го направят, но ще продължат да действат по същия начин и в бъдеще и няма да се променят. Те със сигурност няма да действат в съответствие с изискванията на Божия дом. Вместо това ще действат по своеволен, безразсъден и безпринципен начин. Как трябва да се постъпва с такъв тип хора? Могат ли да бъдат използвани занапред? Не бива. Ако бъдат използвани, тогава водачите и работниците ще са големи глупаци — просто ще са твърде неразумни! Когато бъдат открити такива неверници, те трябва незабавно да бъдат освободени, отстранени и изчистени от църквата. Те дори не са пригодни да служат — не са годни за това!

Когато водачите и работниците проверяват сметките и разходите, е възможно да открият не само случаи на прахосничество и разхищение или неразумни разходи — може също така да открият, че някои от хората, които вършат тази работа, са с подъл характер, че са низки и егоистични и че са причинили загуби на църковното дело. Ако откриете подобна ситуация, как трябва да се погрижите за нея? Лесно е да се погрижите: трябва да се справите и да я разрешите на място — да освободите тези хора, след което да изберете подходящи, които да вършат работата. Подходящи хора означава такива, чиято човешка природа отговаря на критериите, които притежават съвест и разум, и които са способни да се справят с нещата в съответствие с принципите на Божия дом. Когато пазаруват за Божия дом, те ще купуват икономични неща, които освен това са относително практични и трайни, неща, които са крайно необходими за закупуване. Не е задължително да купуват евтини неща, но да не изпитват нужда да купуват и най-скъпите. Освен това от дадена група сходни продукти те ще изберат тези с относително добри отзиви и репутация, както и с подходящи цени, а разбира се, ако гаранцията им е по-дълга, това е още по-добре. Това е типът човек, когото трябва да намерите за покупките за Божия дом. Трябва сърцето му да е на правилното място и в действията си да се съобразява с Божия дом, както и да премисля нещата. Освен това трябва да се справя с нещата в съответствие с изискванията на Божия дом, като действа и постъпва възпитано, без увъртане и с яснота. След като сте намерили такъв човек, помолете го да се справи с няколко неща за Божия дом и го наблюдавайте. Ако изглежда относително подходящ, може да бъде използван. След като това обаче е уредено, нещата не приключват тук — занапред трябва да се срещате и да разговаряте с него, и да проверявате работата му. Някои задават въпроса: „Дали това е защото не може да му се има доверие?“. Не се дължи изцяло на липса на доверие — понякога, дори да може да му се има доверие, все пак трябва да се направят проверки. А какво трябва да се проверява? Да се види дали има отклонения в практикуването му в ситуации, когато не е разбрал принципите или е таял изопачено възприемане. Необходимо е да му се помогне, като се извърши проверка. Например да предположим, че според него на пазара има много популярно изделие, но не е сигурен дали Божият дом ще има нужда от него и се притеснява, че ако не го купи сега, в бъдеще то може да не се продава повече. Той те пита как да се справи с това. Ако не знаеш, тогава трябва да го накараш да се обърне към някого, който се занимава професионално с тази работа. Тогава този професионалист казва, че изделието е новост, че няма да се използва през повечето време и че няма нужда да се харчат пари за него. След справка с мнението на професионалиста се решава, че няма нужда да се купува изделието, че да се купи би било излишно, а да не се купи сега няма да е загуба. Водачите и работниците трябва да вършат работата си до тази степен. Без значение колко важно или незначително е нещо, ако могат да го видят, да помислят за него или да научат повече за него, тогава трябва неизменно да го проследят и проверят, и да направят това по предписания начин в съответствие с изискванията на Божия дом. Именно това означава човек да изпълнява отговорността си.

Някои хора често правят заявки за покупки на някои неща, като искат от Божия дом да купи тези продукти, но при внимателен преглед и проверки обикновено се установява, че трябва да се купи само едно от пет поискани неща и няма нужда да се купуват останалите четири. Какво трябва да се направи в такива случаи? Заявените продукти трябва да бъдат прегледани и обмислени сериозно, не трябва да се купуват набързо. Не трябва да се купуват само защото тези хора казват, че делото ги изисква — на тези хора не бива да се позволява произволно да заявяват разни неща по свое желание под предлог, че са за тяхната работа. Независимо каква маска си слагат тези хора и независимо от настойчивостта им, водачите и работниците или отговорниците за управлението на приношенията трябва категорично да са непоколебими в сърцата си. Те трябва съвестно да следят и проверяват тези неща. Не бива да се допуска и най-малката грешка. Нещата, които задължително трябва да се купят, трябва да се проучат и да получат зелена светлина от водачите, а ако закупуването им не е задължително, трябва да бъдат отказани, а не одобрени. Ако водачите и работниците вършат тази работа педантично, конкретно и задълбочено, това ще намали случаите на разхищение и прахосване на приношения, а още повече, разбира се, ще намали необоснованите разходи. При тази работа не се изисква просто да се гледа внимателно какви са записаните постъпления и отчисления в счетоводните книги, какви са цифрите. Това е второстепенно. Най-важното е сърцето ти да е на правилното място и да гледаш на всеки разход и на всеки запис така, сякаш се отнася до собствената ти банкова сметка. След това ще разгледаш сметките в детайли, ще можеш да ги запомниш и ще можеш да ги разбереш — и ако има пропуск или проблем, ще можеш да го хванеш. Ако гледаш на сметките като на чужди или публични, със сигурност очите ти и мисълта ти ще останат слепи за тях и няма да си способен да откриеш каквито и да било проблеми. Някои хора държат малко спестявания в банката и всеки месец преглеждат извлечението си и лихвата, след което проверяват сметките — проверяват колко харчат всеки месец, колко пъти теглят пари и какви суми внасят. Всяко движение е записано в ума им, те знаят всяка сума толкова добре, колкото и собствения си адрес, и са наясно с това в съзнанието си. Ако някъде възникне проблем, могат да го установят с един поглед и не пропускат и най-малката грешка. Хората могат да бъдат толкова внимателни със собствените си пари, но дали проявяват същата загриженост към Божиите приношения? По Мое мнение 99,9% от хората не го правят, така че когато Божиите приношения се предават на хората, за да бъдат опазени, често има случаи на прахосване и разхищение, и различни видове неразумни разходи, но въпреки това никой не смята това за проблем, а хората, отговорни за тази задача, също никога не изпитват угризения на съвестта. Да не говорим, че ако изгубят сто долара — дори да са хиляда, десет хиляди — в сърцето си те не усещат угризение, нито чувстват, че са задлъжнели или трябва да се обвиняват. Защо хората са толкова объркани, когато стане дума за този въпрос? Не показва ли това, че сърцата на повечето хора не са на правилното място? Как се получава така, че си толкова наясно със спестяванията си в банката? Когато парите на Божия дом се внесат по сметката ти временно, за да ги пазиш, ти не приемаш това сериозно и не се грижиш за тях. Що за нагласа е това? Не си предан дори когато става въпрос за опазване на Божиите приношения, така че все още ли вярваш в Бог? Отношението на хората към приношенията е доказателство за отношението им към Бог — отношението им към приношенията е много показателно. Хората са безразлични към приношенията и не се интересуват от тях. Няма да се натъжат, ако приношенията се изгубят, няма да поемат отговорност и няма да ги е грижа. Нима нямат същото отношение към Бог? (Така е.) Казва ли някой: „Приношенията на Бог са Негови. Стига да не ламтя за тях или да не ги заграбвам, всичко е наред. Който ги заграби, ще бъде наказан — това си е негова работа и той го заслужава. Това няма нищо общо с мен. Нямам задължението да се занимавам с това“? Правилно ли е това твърдение? Очевидно не е. Къде тогава бърка този човек? (Сърцето му не е на правилното място. Той не защитава делото на Божия дом и не опазва приношенията.) Какво представлява човешката природа на такъв тип хора? (Тя е егоистична и низка. Те се грижат много за собствените си неща и ги защитават много добре, но не се интересуват от Божиите приношения, нито ги следят. Човешката природа на такива хора е с толкова ниско качество.) На първо място, тя е егоистична и низка. Нима хората от този тип не са равнодушни? Те са егоистични и низки, равнодушни и лишени от човешки чувства. Могат ли такива хора да обичат Бог? Могат ли да Му се покоряват? Могат ли да имат богобоязливо сърце? (Не.) Тогава за какво следват Бог? (За да придобият благословии.) Това не е ли абсолютна липса на чувство за срам? Начинът, по който човек се отнася към Божиите приношения разкрива в най-голяма степен неговата природа. Всъщност хората не са способни да направят нищо за Бог. Дори да са способни да изпълнят известна част от някакъв дълг, това е много ограничено. Ако дори не можеш да се отнасяш правилно към приношенията — които принадлежат на Бог — или да ги опазиш добре, ако таиш подобен вид възглед и отношение, тогава не си ли човек, на когото най-много му липсва човешка природа? Не е ли лъжовно да казваш, че обичаш Бог? Не е ли измамно? Толкова е измамно! При този тип човек няма никаква човешка природа — Бог би ли спасил такава отрепка?

III. Проследяване, разглеждане и проверяване на всякакви видове разходи, извършване на строга оценка

За да бъдат водачите и работниците добри настойници на Божия дом, първата работа, която трябва да вършат добре, е да управляват правилно приношенията. Освен че трябва да пазят правилно приношенията, те трябва да извършват строга проверка на това как се изразходват. Какво означава да извършват строга проверка? Това преди всичко означава изцяло да премахнат неразумните разходи и да се стараят да направят всяко изразходване на приношения разумно и ефективно, а не приношенията да се прахосват и разхищават. Ако бъдат установени случаи на прахосване или разхищение, водачите и работниците не само трябва да ги прекратят своевременно, но и да потърсят отговорност, а също така и да определят подходящи хора, които да вършат тази работа. Водачите и работниците трябва да знаят точно къде отива всеки разход и за какво е предназначен всеки разход, който е в обхвата на тяхното управление — те трябва стриктно да преглеждат тези неща. Например, ако в дадена стая липсва вентилатор, те трябва да дадат указания за това кой да го купи, колко да се похарчи за него и какви функции би било най-подходящо да има. Някои водачи и работници казват: „Заети сме, не можем да намерим време да отидем да го купим“. От теб не се иска да отидеш и да го купиш сам. Трябва да намериш добър човек, човек със заложби, който да се справи с тази задача. Не карай някой тъпак или лош човек, чието сърце е на погрешното място, да го купи. Хората с нормална човешка природа знаят, че трябва да купуват неща с подходящи функции и на подходяща цена — прекомерните функции са безполезни и струват значително повече. От друга страна, търсачите на удоволствия, чиито сърца не са на правилното място, купуват непрактични неща, които имат безброй различни функции, а това струва повече пари. Купувачите трябва да притежават разум. Те трябва да разбират принципите. Закупените вещи трябва да са практични, без да струват много, и да се считат за подходящи от всички. Ако накараш някой безотговорен човек, който обича безразборно да харчи и да пилее пари, да направи тази покупка, той просто ще плати висока цена за климатик от най-висок клас, който ще струва десет пъти повече от закупуването на вентилатор. Според него, макар климатикът да струва малко повече, хората трябва да са пръв приоритет — този климатик не само филтрира въздуха, но може и да регулира влажността и температурата, и има различни таймери и настройки. Това не е ли разхищение? Това е разточителство и прахосничество. Този човек е излязъл, за да се забавлява и харчи пари за кеф, за да се перчи, а не за да купи практични неща. Сърцата на такива хора са на погрешното място. Ако пазаруват за себе си, те намират начини да спестят пари, търсят намалени стоки и се опитват да се пазарят. Пестят пари, ако могат — колкото по-евтино, толкова по-добре. Когато обаче пазаруват за Божия дом, не ги интересува колко харчат. Дори не си правят труда да гледат евтини неща, просто искат да купят това, което е скъпо, с най-високо качество и най-модерно. Това означава, че сърцата им не са на правилното място. Може ли да се използват хора, чиито сърца са на погрешното място? (Не.) Когато се занимават със задачите на Божия дом, хората, чиито сърца са на погрешното място, правят само нелепи и безполезни неща. Те не харчат пари за правилните неща. Само разхищават и прахосват приношенията, а всеки техен разход е неразумен.

Някои други хора имат сиромашко мислене и смятат, че трябва да купуват най-евтините неща, когато пазаруват за Божия дом — колкото по-евтино, толкова по-добре. Според тях така се пестят парите на Божия дом, затова без изключение купуват остарели и промоционални неща. В резултат на това се купуват най-евтините машини, които са долнокачествени. Те се повреждат веднага след като влязат в употреба, не може да се поправят и стават неизползваеми. Тогава се налага да се купят други с подходящо качество, които могат да се използват нормално, и така се харчи още една сума. Това не е ли глупаво? За такива хора се казва, че са стиснати и че притежават сиромашко мислене. Винаги искат да пестят парите на Божия дом, а какво излиза от цялото им икономисване и пестене? Превръща се в разхищение, в прахосване на пари. Те дори си намират оправдания: „Не го направих нарочно. Имах добри намерения — просто се опитвах да спестя пари на Божия дом — не исках да харча безразборно“. Дали има някаква полза от това, че не са искали да го направят? Всъщност те харчат безразборно, причиняват разхищения, а това е пилеене на пари и работна ръка. Такива хора също не могат да бъдат използвани — те са тъпи, не са достатъчно находчиви. Накратко — хората, чиито сърца са на погрешното място, няма как да бъдат използвани, за да купуват неща за Божия дом, като същото важи и за тъпаците. Тези, които трябва да се използват, са находчиви хора с определен опит в пазаруването и с определени заложби, които гледат на всичко по неизопачен начин. Каквото и да се купува, то трябва да е практично и цената му да е разумна, а дори да се повреди, трябва да може лесно да се поправи и лесно да се намерят части за него. Това е разумно. След като някои хора купят нещо и видят, че има едномесечен срок за връщане, те бързат да го изпробват и виждат резултатите до месец. Ако е леко дефектно и не работи добре, го връщат веднага и избират нещо друго, като намаляват загубите. Тези хора имат относително добра човешка природа. Хората без човешка природа купуват нещо, след което го захвърлят. Не го изпробват, за да видят дали всичко му е наред или дали е трайно, нито гледат колко е гаранцията му или какъв срок за връщане има — тези неща не ги интересуват. Когато някой ден изведнъж се поинтересуват от тази стока, те я вземат и я изпробват, и едва тогава установяват, че е неизправна. Проверяват касовата бележка и виждат, че срокът за връщане е изтекъл и артикулът вече не може да бъде върнат. Тогава казват: „Хайде да купим друг“. Нима това не е разхищение? „Хайде да купим друг“ — с този израз Божият дом трябва да се бръкне с още една сума. Като правят заявка за друг артикул, на пръв поглед изглежда, че го правят в името на църковното дело и че това е разумен разход, а всъщност скритата причина е, че са били небрежни в дълга си, тъй като не са проверили своевременно стоката, след като са я купили. Една сума от приношенията е пропиляна и се плаща за друга, а все още няма кой да опази добре новата придобивка, така че и тя се използва само за кратко, преди да се повреди. Учудващо е, че няма кой да следи тези неща и да се справя с възникналите проблеми — какво правят водачите и работниците? Те напълно са пренебрегнали отговорностите си по отношение на тази работа — не са изпълнили функцията си да надзирават, инспектират и да извършват проверка, и затова приношенията се прахосват и разхищават по този начин. Ако купувачите са отговорни хора, те своевременно ще върнат закупената от тях стока, щом видят, че тя не е практична. Това намалява загубите и разхищенията. Ако са безотговорни хора, а сърцата им са на погрешното място, те ще купуват долнокачествени неща и така ще разхищават приношенията. Тогава на кого точно трябва да се припише тази загуба на пари? Не носят ли отговорност за това както купувачът, така и водачите и работниците? Ако водачите и работниците се бяха справили с този въпрос съвестно, прецизно и щателно, нямаше ли тези проблеми да се открият? Нямаше ли тези пропуски да бъдат компенсирани? (Щяха да бъдат компенсирани.) Ако водачите и работниците често ходят в църквите на различни места, за да проверяват състоянието на изразходваните приношения, те ще могат да откриват проблемите и да прекратяват този вид прахосничество и разхищение. Ако водачите и работниците са мързеливи и безотговорни, тези случаи на неразумни разходи, на прахосничество и на разхищение ще възникват многократно — те ще продължат да се умножават. Каква е причината за това умножаване? Дали не е свързано с това, че водачите и работниците не вършат истинска работа, а вместо това се поставят над другите и действат като неефективни чиновници? (Да, така е.) Такива водачи и работници нямат съвест или разум и не притежават човешка природа. Тъй като всички пари, които църквата харчи, принадлежат на Божия дом и са Божии приношения, а те смятат, че нямат нищо общо с тези пари, нито се интересуват от тях, нито задават въпроси за тях и ги пренебрегват. Повечето хора смятат, че парите на Божия дом трябва да се похарчат, че е нормално да се харчат по всякакъв начин, че стига да не ги прибират в джоба си или да не ги присвояват не злоупотребяват с тях, няма значение дали са пропилени, и че това просто означава хората да си купуват преживяване и да разширяват хоризонта си. Водачите и работниците просто си затварят очите за това: „Всеки може да харчи тези пари както си иска и да купува каквото си иска. Няма значение колко от тях се разхищават — този, който разхищава парите, носи отговорност за тях и в бъдеще ще бъде изправен пред възмездие и наказание — аз нямам нищо общо с това. В края на краищата не аз съм този, който ги харчи, и това не са моите пари“. Не е ли това същият възглед и отношение, които невярващите таят към харченето на обществени средства? Все едно че харчат парите на враговете си. Когато невярващите работят в някой завод, ако ръководството е небрежно, предметите за обща употреба винаги ще се крадат, винаги ще отиват в домовете на хората или ще се съсипват нехайно, а ако нещо се повреди, хората ще поискат от завода да купи ново. Когато пазаруват за завода, без изключение ще купят хубави, скъпи неща. Във всеки случай парите ще се похарчат произволно и без лимит. Ако вярващите в Бог също имат такава нагласа към приношенията, могат ли да бъдат спасени? Ще върши ли Бог Своето дело за подобна група хора? (Не.) Ако хората имат такова отношение към Божиите приношения, тогава трябва да си наясно, без Аз да ти казвам, какво е отношението на Бог към тези хора.

Най-прекият начин, по който се проявява отношението на даден човек към Бог, е отношението му към приношенията. Каквото е отношението ти към приношенията, такова е и отношението ти към Бог. Ако се отнасяш към приношенията така, както към собствената си банкова сметка — прецизно, внимателно, предпазливо, взискателно, отговорно и грижливо — тогава отношението ти към Бог е в общи линии същото. Ако отношението ти към приношенията е като отношението ти към публичната собственост, като към зеленчуците на пазара — купуваш небрежно по няколко от всичко, което ти трябва, без дори да погледнеш зеленчуците, които не харесваш, подминаваш ги, независимо къде са подредени, не се интересуваш дали някой ще ги вземе и използва, правиш се, че не виждаш, когато паднат на земята и някой ги настъпи, смяташ, че всичко това няма нищо общо с теб — тогава това предвещава неприятности за теб. Ако това е отношението ти към приношенията, отговорен човек ли си? Може ли човек като теб да изпълнява добре дълга си? Очевидно е какъв вид човешка природа притежаваш. С две думи, когато се занимават с управлението на приношенията, освен да ги пазят добре, водачите и работниците имат основна отговорност и да проследяват по-нататъшната работа — най-важното е редовно да проверяват сметките, както и да проследяват, разглеждат и проверяват всякакви разходи, и да извършват строга проверка. Категорично трябва да преустановяват неразумните разходи, преди да са довели до прахосване и разхищение, а ако неразумните разходи вече са довели до това, трябва да потърсят сметка от отговорните лица, да ги предупредят и да ги накарат да платят обезщетение. Ако не можеш да свършиш добре дори тази работа, бързо си подай оставката — не заемай позицията на водач или работник, защото не можеш да се справиш с тази работа. Ако дори не можеш да се заемеш с тази работа и не можеш да я вършиш добре, каква работа можеш да вършиш? Избройте Ми последователно: колко са общо задачите, които водачите и работниците трябва да изпълняват по отношение на приношенията? (Първата е да ги опазват. Втората е да проверяват сметките. Третата е да проследяват, разглеждат и инспектират всякакви видове разходи и да извършват строга проверка. Неразумните разходи трябва да бъдат преустановени и независимо кой причинява прахосване или разхищение, трябва да му се потърси отговорност и да се накара да плати обезщетение.) Лесно ли е да се работи в съответствие с тези стъпки? (Да.) Това е ясно очертан начин на работа. Ако не можеш да свършиш дори такава проста работа, тогава какво можеш да правиш като водач или работник — като настойник на Божия дом? На всяка крачка има случаи на разхищение и прахосване на приношенията и ако ти като водач или работник не си наясно с това и то изобщо не те притеснява, тогава дали Бог изобщо е в сърцето ти — има ли изобщо място за Него там? Това е спорно. Казваш, че боголюбивото ти сърце е голямо и че наистина имаш богобоязливо сърце, но когато Неговите приношения се прахосват и разхищават по този начин, ти някак си не си наясно с това и то изобщо не те притеснява — нима това не поставя под въпрос твоята любов към Бог и боязънта ти от Него? (Да, така е.) Дори вярата ти е под въпрос, а какво остава за твоята любов към Бог и за боязънта ти от Него. Твоята любов към Бог и боязънта ти от Него са уязвими — не могат да устоят! Доброто опазване на приношенията е задължение, което водачите и работниците трябва да изпълняват, а освен това е тяхна неизменна отговорност. Ако приношенията не се пазят добре, това е бягство от отговорност от тяхна страна — може да се каже, че всички, които пазят незадоволително приношенията, са лъжеводачи и лъжеработници.

IV. Своевременно установяване на местонахождението на приношенията, както и на различните обстоятелства, свързани с техните отговорници

Освен да проверяват състоянието на изразходваните приношения и да се справят с неразумните разходи, водачите и работниците имат и друга задача от първостепенно значение: те трябва своевременно да установяват местонахождението на приношенията, както и различните обстоятелства, свързани с отговорниците за тях. Целта на това е да се попречи на зли хора, на хора, които кроят съмнителни планове, и на хора с алчни сърца да се възползват от пропуските, за да заграбят приношенията. Някои хора виждат, че в Божия дом има доста неща и че никой не наблюдава част от тях, нито води отчет, и затова винаги си мислят кога ще превърнат тези неща в своя собственост и ще ги използват за своя лична употреба. Такива хора има навсякъде. Външно изглежда, че някои хора не се възползват от другите и нямат голямо желание за материални неща или пари, но това е така, защото ситуацията и условията са такива — ако приношенията наистина се оставят в ръцете им за съхранение, те като нищо биха ги присвоили. Неколцина ще попитат: „Ама този човек беше толкова добър преди: не ламтеше за нищо и имаше сносен характер — как стана така, че като му се повериха само няколко приношения, той се разкри“? Това се дължи на факта, че не си прекарал много време с този човек, че не си го разбрал в дълбочина, че не си прозрял природата му същност. Ако беше осъзнал в самото начало, че този човек е точно от този тип, приношенията нямаше да имат злата участ да попаднат във владението на зли хора. Така че за да предотвратят попадането на приношенията в ръцете на зли хора, водачите и работниците имат друга, по-важна задача: своевременно да установяват и да са в течение на местонахождението на приношенията и различните обстоятелства, свързани с техните отговорници. Да речем, че някой разполага с няколкостотин или няколко хиляди долара, които трябва да управлява, и ако има поне малко съвест, няма да ги присвои — но ако става дума за десетки или стотици хиляди, тогава на повечето хора не може да се разчита, това би било опасно и е възможно да настъпи промяна в сърцата им. Как би могла да настъпи тази промяна? Няколкостотин или няколко хиляди долара вероятно не биха разколебали сърцето на човек, но при десетки или стотици хиляди сърцето му може лесно да се разколебае. „Не бих могъл да спечеля толкова, дори да имам няколко живота, а сега тези пари са в ръцете ми — колко по-добро щеше да е положението ми, ако бяха мои!“. Той размишлява върху това: „Не се чувствам виновен, че имам такива мисли — всъщност има ли бог или няма? Къде е бог? Нима не е ясно, че никой не знае за тези мои мисли? Никой не знае, а аз не се чувствам виновен, нито виждам нещо лошо в това — означава ли това, че няма бог? Тогава, ако взема тези пари за себе си, няма ли да ме сполети някакво наказание или възмездие? Няма ли да има последствия?“. Нима сърцето на този човек не е в процес на промяна? Не са ли в опасност приношенията, оставени в ръцете му? (В опасност са.) В допълнение някои хора, които управляват приношенията, са доста добри. Те имат основа във вярата си в Бог и са предани в действията си, и дори да им възложиш да пазят няколко десетки или стотици хиляди долари, те ще се справят добре и със сигурност няма да ги присвоят. В семействата им обаче има неколцина невярващи и когато тези хора видят пари, погледът им обезумява, както когато вълк съзре плячката си. Забравете десетките или стотици хиляди — те биха напъхали в джоба си и хиляда долара, ако ги видят. Не ги интересува чии са. Смятат, че те принадлежат на този, който успее да ги прибере в джоба си, на този, който ги грабне пръв. Ако около човека, който пази приношенията, се навъртат такива зли вълци, няма ли опасност тогава приношенията да бъдат заграбени навсякъде и по всяко време? Може ли да възникне такава ситуация? (Възможно е.) Не е ли опасно, ако водачите и работниците са небрежни и нямат чувство за отговорност, и дори не забелязват или не отиват да се поинтересуват и да разгледат нещата, когато приношенията са в такава опасна ситуация? Нещо може да се обърка навсякъде и по всяко време. Има и друг вид ситуация: някои отговорници пазят в домовете си както пари, така и различни предмети, а също така приемат там братя и сестри, водачи и работници. Това може временно да е относително безопасно, но дали е подходящо да се държат там приношения дългосрочно? (Не.) Дори да е подходящ човекът, който ги пази, то средата и условията категорично не са подходящи. Или трябва хората, които са приели в домовете си, да бъдат преместени, или приношенията трябва да се махнат оттам. Ако водачите и работниците нито разглеждат тази задача, нито изпълняват отговорността си по отношение на нея, нещо може да се обърка навсякъде и по всяко време. Приношенията може да претърпят загуби и да попаднат в ръцете на демони навсякъде и по всяко време. Съществува и друг вид ситуация: някои църкви се намират във враждебна среда, в която има чести арести на хора и поради това е много лесно къщите, в които се пазят приношенията, да бъдат разпродадени и големият червен змей да нахлуе в тях и да ги претърсва — приношенията могат да бъдат плячкосани от демони по всяко време. Подходящи ли са такива места за съхраняване на приношенията? (Не.) Тогава, ако вече са били прибрани там, какво трябва да се направи? Да бъдат преместени веднага. Някои водачи и работници не изпълняват отговорностите си и не вършат истинска работа. Не са способни да предвидят тези неща или да помислят за тях, не са наясно с тях и едва когато нещо се обърка и приношенията са похитени от демони, си мислят: „Трябваше да ги преместим още тогава“ и просто усещат леко съжаление. Но ако нищо не се обърка, може да минат още десет години и те пак няма да преместят приношенията. Не могат да разберат какви сериозни последствия биха могли да възникнат поради този проблем и не са способни да подредят нещата по приоритет въз основа на значението и неотложността им. Когато се сблъскат с тази ситуация, водачите и работниците трябва да имат ясна представа за нея: „Едно от местата, където се съхраняват приношенията, не е подходящо. Средата е твърде опасна и доста братя и сестри бяха арестувани, следени или поставени под наблюдение в района. Трябва да помислим как да изкараме приношенията оттам. Пренасянето им на относително безопасно място би било по-добър ход, отколкото да ги оставим на сегашното им място и да чакаме да ги измъкнат“. Когато ситуацията е възникнала току-що и те предвиждат, че приношенията са в опасност, трябва да ги преместят незабавно, за да не бъдат завладени и погълнати от демона на големия червен змей. Това е единственият начин да се гарантира безопасността на приношенията и да се избегнат каквито и да било капани или пропуски. Това е работа, която водачите и работниците трябва да свършат. Появи ли се и най-малкият признак на опасност, щом някой бъде арестуван, щом възникне ситуация, първата мисъл на водачите и работниците трябва да бъде дали приношенията са в безопасност, дали не биха могли да попаднат в ръцете на зли хора, да станат тяхно притежание или да бъдат похитени от демони, и дали приношенията са претърпели някакви загуби. Трябва своевременно да предприемат мерки за защита на приношенията. Това е отговорност на водачите и работниците. Някои водачи и работници може да кажат: „Като правим тези неща, от нас се иска да поемаме рискове. Можем ли да не ги правим? Не е ли вярно, че хората са първият ни приоритет, което означава, че няма нужда да поставяме приношенията на първо място, а по-скоро хората?“. Какво мислите за зададения въпрос? Имат ли тези хора човешка природа? (Не.) Да пази добре приношенията, да ги управлява добре и да ги наглежда добре — това са отговорностите, които един добър настойник трябва да изпълнява. Ако трябва да засегнем и по-сериозен въпрос, дори да се наложи да пожертваш живота си, това си заслужава и именно това трябва да направиш. Това е твоя отговорност. Хората винаги крещят: „Да умреш за Бог е достойно“. Наистина ли са готови да умрат за Бог? В момента от теб не се иска да умреш за Бог. Просто се налага да поемеш известен риск, за да опазиш приношенията в безопасност. Готов ли си да го направиш? Трябва да кажеш с радост: „Готов съм!“. Защо? Защото това е Божие поръчение и изискване към човека, това е твоя неизменна отговорност и не бива да се опитваш да се измъкнеш от нея. Като се има предвид, че си заявил готовност да умреш за Бог, тогава защо не можеш да платиш някаква цена и да поемеш известен риск, за да опазиш приношенията? Не трябва ли да направиш точно това? Ако не правиш нищо реално, но винаги крещиш, че ще умреш за Бог, не са ли празни тези думи? Водачите и работниците трябва да имат чисто разбиране за работата, свързана с опазването на приношенията, и трябва да се нагърбят с тази отговорност. Не бива да я заобикалят или да я избягват, нито да се отдръпват от отговорността си. Тъй като си водач или работник, тази работа е тежест, която пада върху теб. Това е важна работа — готов ли си да я свършиш, дори ако поемаш някакъв риск, дори ако животът ти е заложен на карта? Трябва ли да я свършиш? (Да.) Трябва да си готов да я свършиш. Не бива да се отричаш от тази отговорност. Това е Божие изискване към човека и поръчение, което Той дава на човека. Бог ти е казал най-минималното Си изискване и поръчение — ако дори не си готов да го изпълниш, тогава какво си способен да вършиш?

Водачите и работниците трябва да извършват работата по опазване и изразходване на приношенията възможно най-щателно и прецизно. Не бива да са немарливи към нея, а още по-малко да се отнасят към нея като към нечия чужда работа и да се отричат от отговорността си. Водачите и работниците трябва лично да извършват проверка, да са ангажирани и да отправят запитвания относно тези неща, и дори да се занимават лично с тях, за да не позволят на зли хора и на такива с лоша човешка природа да се възползват от пропуските и да причинят унищожение. Колкото по-щателно вършиш тази работа, толкова по-малко възможности ще имат злите и лошите хора да се възползват от пропуските. Колкото по-подробни са запитванията ти и колкото по-строго е управлението ти, толкова по-малко ще са случаите на неразумни разходи, прахосване и разхищение. Някои казват: „Дали това се прави, за да се спестят пари на Божия дом? Дали Божият дом не разполага с достатъчно средства? Ако е така, аз ще принеса още малко“. Това ли се случва? (Не.) Това е отговорността на водачите и работниците, това е Божието изискване към човека и това е принцип, който водачите и работниците трябва да спазват, когато вършат тази работа. Като вярващ в Бог, като човек, поел ролята на настойник в Божия дом, отношението ти към приношенията трябва да бъде отговорно и предполага извършване на строга проверка. В противен случай не си пригоден да вършиш тази работа. Ако беше обикновен вярващ, който няма чувство за отговорност и не се стреми към истината, от теб нямаше да се изисква да вършиш тези неща. Ти си водач или работник и ако нямаш това чувство за отговорност, не си годен да си такъв, а дори и да служиш като такъв, ти си безотговорен лъжеводач или лъжеработник и рано или късно ще бъдеш отстранен. Всички онези, на които напълно им липсва чувство за отговорност, са хора, които изобщо не защитават делото на Божия дом — на всички тях им липсва и капчица съвест и разум. Как е възможно такива хора да изпълняват дълг? Всички те са безразсъдна измет — трябва незабавно да напуснат Божия дом и да се върнат в света, където им е мястото!

Ако не разговаряхме по този начин за общото знание за приношенията, както и за истините, свързани с опазването на приношенията, и принципите, които хората трябва да практикуват, щяхте ли да сте наясно с тези неща? (Нямаше да сме наясно.) Когато хората не са наясно с точните принципи, могат ли да изпълнят част от отговорността си? Изпълнявали ли са отговорността си? Нима повечето не са действали съгласно следната най-повърхностна теория и принцип: „Във всеки случай не ламтя за Божиите приношения, не ги присвоявам, нито злоупотребявам с тях, следя ги добре и не позволявам на хората да ги харчат произволно — това не е ли достатъчно“? Това ли е практикуване на истината? Това ли е изпълняване на отговорността? (Не.) Ако знанията на повечето хора не стигат по-далеч от този критерий, тогава тази тема наистина заслужава общение. Чрез това общение сега възприемате ли и разбирате ли малко повече за това как да опазите приношенията и какво отношение и знание трябва да имате за тяхното опазване? (Да.) Ще завършим нашето общение тук с истините, които засягат приношенията, и с принципите, свързани с това как да се отнасяме с приношенията и как да ги управляваме.

Отношението и проявленията на лъжеводачите във връзка с приношенията

I. Отнасяне към приношенията като към обща собственост

Сега ще направим едно простичко разобличаване и разнищване на лъжеводачите по отношение на точка единадесет от отговорностите на водачите и работниците. Ще разгледаме какви проявления имат лъжеводачите в отношението си към приношенията и в тяхното опазване и управление. Първото проявление е, че на лъжеводачите им липсва точно познание за приношенията. Те смятат: „На думи приношенията се правят на бог, но всъщност се правят на църквата. Ние не знаем къде е бог, а той така или иначе не може да използва толкова много неща. Тези приношения се правят на бог само формално. В действителност се правят на църквата и на божия дом и не се предлагат изрично на определен човек. Църквата и божият дом са олицетворение на всички свои хора и това означава, че приношенията са на всички, а това, което е на всички, е обща собственост. Така че приношенията са обща собственост, която принадлежи на всички братя и сестри“. Точно ли е това разбиране? Съвсем ясно е, че не е. Няма ли проблем с човешката природа на хората, които имат такова разбиране? Не са ли те хора, които ламтят за приношения? Хората, които имат алчни сърца и желание да заграбят приношенията, използват този метод и този възглед по отношение на приношенията. Очевидно те са хвърлили око на приношенията и биха искали да си ги присвоят за собствено ползване. Що за същества са това? Не са ли подобни на Юда? Затов този тип водач или работник приема, че Божиите приношения са обща собственост на църквата. В сърцето си таи този вид отношение — не пази съвестно приношенията, нито ги управлява разумно и отговорно, а вместо това ги използва своеволно, безочливо и по напълно неудържим начин, без принципи. Позволява на всеки да ги използва, а ако нечий „официален пост“ е по-впечатляващ, ако нечий статус е по-висок, ако някой има престиж сред братята и сестрите, получава предимството на притежание и употреба. Това е същото като в компаниите и заводите на обществото, където служебните автомобили и хубавите модерни неща са за ръководителите, директорите на заводите и председателите. Такива хора смятат, че така трябва да бъде и с Божиите приношения, че който е водач или работник има предимство в това да използва модерните неща в Божия дом и направените приношения на Бог. Така че всички онези, които използват като претекст това, че са водачи и работници, за да купуват модерни компютри и мобилни телефони, както и всички онези водачи и работници, които взимат приношенията за себе си, смятат, че приношенията са обща собственост и че трябва да се използват и прахосват както им харесва. Когато някои братя и сестри принасят златни и сребърни бижута, чанти, дрехи и обувки, те не уточняват, че това приношение е за Бог, и затова някои лъжеводачи смятат: „Тъй като не уточниха, че тези вещи се принасят на бог, те трябва да се използват от църквата. Всичко, което се дава на църквата, е обща собственост, а водачите и работниците трябва да имат предимство при ползването на общата собственост“. Така те прибират тези неща за себе си като нещо нормално. След като са си избрали някои неща, остават други, които да се ползват от всеки, който ги иска, и да се вземат от всеки, който ги иска — всички си ги поделят. Тези водачи и работници наричат това споделяне на богатството. Като ги следват, хората могат да ядат и да пият добре и наистина да се забавляват. Всеки е щастлив и те казват: „Да благодарим на бог — щяхме ли да можем да се радваме на тези неща, ако не вярвахме в него? Това са приношения и ние не сме достойни да им се радваме!“. Казват, че не са достойни, но въпреки това стискат здраво тези неща и не ги пускат. Такива водачи и работници не просто заграбват приношенията, не просто ги поделят и ги ползват лично, без да получават ничие одобрение — докато правят това, те неизменно не обръщат внимание на управлението, изразходването и използването на приношенията, нито избират подходящи хора, които да ги управляват и да водят отчетност, а още по-малко проверяват сметките или обстойно преглеждат състоянието на разходите. Безразличието на лъжеводачите към управлението на приношенията води до хаос и някои приношения се губят и прахосват. Това, което най-много се откроява в работата на лъжеводачите е, че всеки действа по собствена воля. Важи това, което каже надзорникът на който и да е екип, и когато някой екип трябва да купи нещо, той може да реши да го направи сам, без да е необходимо да представя заявка за одобрение. Стига нещо да е необходимо за работата, той може да го купи, без да се притеснява колко струва, дали може да влезе в употреба или дали е необходимо — във всеки случай той харчи приношенията, а не нечии пари. Лъжеводачите не осъществяват надзор над това, нито извършват проверки, а още по-малко разговарят за принципите. Когато се купи нещо, неизменно не обръщат внимание дали има кой да го пази, дали нещо може да се обърка с него или дали си струва похарчените пари. Защо не обръщат внимание на тези неща? Защото парите не са техни — смятат, че всеки може да ги харчи, тъй като така или иначе не се харчат техните пари. Във всеки аспект от управлението на приношенията цари хаос. Доколко е хаотично? Същото е като в големите държавни заводи на социалистическите страни, където всеки получава равен дял, независимо колко работа върши. Всеки си прибира неща вкъщи, яде от храната на завода, взема парите на завода и си присвоява нещата на завода. Това е пълен хаос. Лъжеводачите не въвеждат правила за разходите при закупуване на всякакви устройства или оборудване. Божият дом въвежда правила, но те не преглеждат обстойно, не проверяват, не проследяват, нито инспектират разходите. Не изпълняват нито една от тези задачи. Работата на лъжеводачите е напълно хаотична, няма ред в нищо и навсякъде се виждат пропуски. На злите хора и на онези, чиито сърца са на погрешното място, се позволява на всяка крачка да се възползват от пропуските и да имат предимство. Божиите приношения се прахосват и разхищават безразборно от тези хора и въпреки това те не се наказват или санкционират по никакъв начин — дори не получават предупреждение. Що за водачи и работници са това? Не хапят ли ръката, която ги храни? Настойници ли са на Божия дом? Те са крадливи предатели на Божия дом!

Как трябва да се гледа на тези водачи и работници, които не поемат отговорност, когато става въпрос за опазване на приношенията? Не са ли те с низък характер и не са ли лишени от съвест и разум? Тези лъжеводачи смятат нещата, предложени на Бог и на църквата от братята и сестрите, за собственост на Божия дом и казват, че трябва да се управляват от братята и сестрите като група. И така, когато се установят проблеми и Горното държи хората отговорни, те правят всичко по силите си, за да се защитят и не признават колко сериозно е по същество това, че са откраднали и заграбили Божиите приношения, след като са станали водачи и са придобили статус. Нима това не са хора с низък характер? Те са просто безсрамни! Не разбират защо братята и сестрите принасят пари и вещи, нито на кого ги принасят. Ако нямаше Бог, кой би принасял неща, които харесва, с лека ръка? Това е толкова проста логика и въпреки това тези така наречени „водачи“ не я познават или разбират. Тези лъжеводачи имат любима фраза: „приношенията на Божия дом“. Този израз не се ли нуждае от коригиране? Какъв трябва да е правилният израз? „Приношения“ или „Божии приношения“. Ако ще се добавя определение, трябва да се добави „Божии“ — приношенията принадлежат само на Бог. Ако не се добавя определение, това са просто „приношения“ — хората все пак трябва да знаят, че собственикът на приношенията е Създателят, Бог, а не човекът. Човекът не е достоен да притежава приношения и дори свещениците не могат да казват, че приношенията са техни — те могат да ползват приношенията с Божието позволение, но те не им принадлежат. Определението на „приношения“ никога няма да бъде някой човек — може да бъде само Бог и никой друг. Тогава е съвсем очевидно, че изразът „приношенията на Божия дом“, често използван от лъжеводачите, е погрешен и трябва да се коригира. Не бива да има такова твърдение като „приношенията на Божия дом“ или „приношенията на църквата“. Има хора, които дори казват „нашите приношения“ и „приношенията на нашия Божи дом“. Всички тези изрази са погрешни. Приношенията се правят на Бог от сътвореното човечество, от онези, които следват Бог. Единствено Бог има изключителното право да бъде техен собственик, техен ползвател и да им се радва. Приношенията не са обща собственост. Те не принадлежат на човека, а още по-малко на църквата и на Божия дом — вместо това те принадлежат на Бог. Бог позволява на църквата и на Божия дом да ги използва — това е Неговото поръчение. Следователно всички подобни изрази като „приношенията на Божия дом“, „приношенията на църквата“ и „нашите приношения“ са неточни и нещо повече — те са изрази на хора със скрити мотиви, имат за цел да подведат хората и да ги направят безчувствени, и нещо повече — да ги заблуждават. Тези хора категоризират приношенията като обща собственост, която принадлежи на църквата или на Божия дом, или на всички братя и сестри. Всичко това е проблемно и погрешно и трябва да се коригира. Това е проявление на един тип лъжеводачи. Такива хора смятат приношенията за обща собственост и ги използват както им харесва или смятат, че като водачи имат право да разпределят тези неща и затова ги разпределят на хора, които харесват, или на всички поравно. Какъв вид сценарий се опитват да създадат? Такъв, при който всеки е равен с другите, всеки може да се радва на Божията благодат и всеки дели с другите. Те биха искали да купят благоразположението на хората, като са щедри с ресурсите на Божия дом. Това не е ли отблъскващо? Това е подло и безсрамно поведение! Как могат да бъдат окачествени такива хора? Такива лъжеводачи ламтят за приношенията и за да попречат на хората да ги надзирават, разобличават и прозрат, разпределят между братята и сестрите останалите накрая вещи, които не използват, като купуват благоразположението им и постигат сценарий, при който всички са равни, както и дават възможност на всеки да се възползва от общуването с тях, така че никой да не ги разобличи. Ако се натъкнете на този тип водач, който може да ви позволи да извлечете някои ползи и с когото можете да ползвате някаква „обща собственост“ — ако имате това право и се възползвате от този вид предимство, бихте ли били доволни от това? Бихте ли били способни да откажете? (Да.) Ако си алчен, ако нямаш богобоязливо сърце и не се страхуваш от Бог, няма да си способен. Всеки, който има поне малко почтеност, поне малко разум и поне малко богобоязливо сърце, ще отхвърли това, а също така ще се изправи, за да укори този водач, да го кастри, да го спре с думите: „Първото нещо, което трябва да правиш като водач, е да управляваш добре приношенията, а не да ги присвояваш, а още по-малко да решаваш без одобрение да ги разпределяш между всички по свое усмотрение. Нямаш това право, това не е Божието поръчение за теб. Приношенията са си на Бог и има принципи за използването им от църквата — никой няма последната дума за тях. Може да си водач, но нямаш тази привилегия. Бог не ти е дал тази привилегия. Нямаш правото да използваш Божиите неща — Бог не ти е възложил тази работа. Така че бързо махни златните и сребърните бижута, които братята и сестрите са предложили на Бог, свали дрехите, които са Му предложили. Бързо плати обезщетение за нещата, които си изял и които не е трябвало да ядеш. Ако все още си човек и имаш някакъв срам, направи това незабавно. Освен това, независимо на кого си изпратил тези приношения, за да се домогнеш до благоразположението му, или на кого си позволил да ги заграби и да ги ползва, незабавно възстанови тези приношения. Ако не го направиш, ще уведомим всички братя и сестри и ще се разправим с теб като с Юда!“. Бихте ли се осмелили да направите това? (Да.) Всеки носи тази отговорност, когато става въпрос за приношенията, и всеки трябва да се отнася към тях с тази съвест и с този вид отношение. Разбира се, има и задължението да надзирава как другите се отнасят с приношенията, дали ги пазят добре и дали ги управляват в съответствие с принципите. Не си мисли, че това няма нищо общо с теб, след което не носиш отговорност, като казваш: „Във всеки случай аз не съм водач или работник, това не е моя отговорност. Дори да открия нещо, не е необходимо да се занимавам с него или да казвам нещо за него — това е въпрос за водачите и работниците. Който харчи пари произволно и присвоява приношения, той е Юда и Бог ще го накаже, когато му дойде времето. Който причинява последствие, носи отговорност за него. Няма нужда да се занимавам с това. Каква полза би имало от това, ако говоря, без да ме пита някой?“. Какво мислите за такъв тип човек? (Той няма съвест.) Ако откриеш, че в някои области, които водачите и работниците не преглеждат, има хора, които прахосват и заграбват приношенията, трябва сам да отправиш предупреждение към всички замесени, а също така своевременно да докладваш за това на водачите и работниците. Трябва да кажеш: „Ръководителят на нашия екип и нашият водач често вземат приношенията за себе си. Освен това ги харчат произволно и не участват в обсъждания с другите, а просто сами решават дали да купят това или онова нещо. Повечето от техните разходи не са съгласно принципите. Може ли Божият дом да се заеме с това?“. Отговорност на Божиите избраници е да докладват и да дават информация за проблемите, които откриват. Досегашното ни общение беше за проявлението на един тип лъжеводачи — тяхното отношение към приношенията е да ги разглеждат като обща собственост.

II. Незаинтересованост от изразходването на приношенията или липса на въпроси за тях

Друго проявление на лъжеводачите по отношение на опазването на приношенията е, че не знаят как да ги управляват. Знаят само, че приношенията не бива да се пипат, че с тях не бива да се злоупотребява произволно или че не бива да се присвояват, че са свещени, че са заделени настрана като нещо свято и че човек не бива да има неправилни помисли за тях. Когато обаче стане въпрос за това как точно да се управляват добре приношенията, как човек да е добър настойник в опазването им, те нямат никакъв път, никакви принципи, никакви конкретни планове или стъпки в тази задача. Така че по въпроси като регистрирането, преброяването и опазването на приношенията, както и проверката на сметките за постъпленията и отчисленията, и проверката на разходите, тези лъжеводачи са доста пасивни. Когато някой им представи нещо за одобрение, те го подписват. Когато някой заяви възстановяване на разходите, те му го отпускат. Когато някой поиска пари за някаква цел, те му ги дават. Не знаят къде се пазят различните машини и оборудване. Освен това не знаят дали съответният попечител е подходящ, нито как да разберат дали е такъв. Не могат да прозрат сърцата на хората и не могат да прозрат същността на хората. Така че, макар всички изходящи приношения, които са в обхвата на управлението на тези хора, да се регистрират, ако се разгледат подробностите за разходите в тези сметки, много от тях са неразумни и ненужни — много от тях са прекомерни и разточителни. Приношенията се губят с подписите на тези водачи и работници. На пръв поглед изглежда, че вършат конкретна работа, но в действителност няма никакви принципи в това, което правят. Те не извършват проверка — те отбиват номера, като се придържат към нормите и правилата, нищо повече. Това изобщо не отговаря на критериите за управление на приношенията, още по-малко на принципите му. Така че през периода на работа на лъжеводачите има твърде много неразумни разходи. Ако там има някой, който надзирава и управлява нещата, как се появяват тези неразумни разходи? Това се случва, защото тези водачи и работници не поемат отговорност в работата си. Те отбиват номера и се справят с нещата по нехаен начин, и не действат в съответствие с принципите. Не оскърбяват другите, действат като угодници и не извършват надлежна проверка. Може дори да няма нито един истински отговорен човек сред тези, които управляват приношенията, нито един, който може действително да извърши проверка. Лъжеводачите не обръщат внимание дали хората, които пазят приношенията, са подходящи или дали в църквите на тези хора има някакви опасни ситуации. За тях всичко е наред, стига те самите да са в безопасност. Когато възникне опасност, първото нещо, за което мислят, е къде могат да избягат и дали собствените им пари няма да бъдат ограбени, но нито проверяват, нито питат за местонахождението на приношенията или дали са в опасност. Няколко месеца или дори половин година след инцидента те може да попитат от гузна съвест и когато научат, че някои приношения са попаднали във владението на големия червен змей, че някои са били прахосани от зли хора и че местонахождението на други е неизвестно, за известно време ще се почувстват зле — ще се помолят малко, ще признаят грешката си и с това всичко ще приключи. Що за същества са тези хора? Не съществува ли проблем в това да се работи по този начин? Как ще се отнася Бог към човек, който таи такова отношение към приношенията? Ще го смята ли за истински вярващ? (Не.) Тогава за какъв ще го смята? (За невярващ.) Когато Бог смята някого за невярващ, този човек изпитва ли някакво чувство? Духът му става безчувствен и притъпен, а когато действа, той няма Божието просветление или напътствие, нито каквато и да е светлина. Той няма Божията закрила, когато му се случи нещо, често е негативен и слаб и живее в мрак. Макар че често слуша проповеди и може да страда и да плати цена в работата си, той просто не постига никакъв напредък и изглежда жалък. Това са неговите „резултати“. Не е ли това дори по-трудно да се понесе, отколкото наказанието? Кажете ми, ако това е резултатът от нечия вяра в Бог, дали това е повод за радост и празнуване или за скръб и ридаене? Според Мен не е добър знак.

Лъжеводачите никога не приемат сериозно работата по управлението на приношенията. Макар да казват: „Хората не трябва да пипат Божиите приношения. Божиите приношения не бива да се присвояват от никого и не бива да попадат в ръцете на лоши хора“ и да скандират тези лозунги доста добре, а думите им да звучат много етично и почтено, те не действат като човешки същества. Въпреки че не присвояват приношенията и нямат неправилни помисли за тях, нито намерение да ги заграбят, а някои от тях дори никога не използват парите на Божия дом или не пипат Божиите приношения за някакви свои разходи, а вместо това харчат собствените си пари, като водачи и работници те изобщо не вършат истинска работа, когато става въпрос за управлението на приношенията. Те дори не правят такива прости неща като това да питат за състоянието на изразходването на приношенията или да проверяват как се изразходват приношенията. Това очевидно са лъжеводачи. Отношението им към приношенията е следното: „Не ги харча и не ги присвоявам, а също така не се занимавам с това как другите ги харчат или дали ги присвояват“. На тези лъжеводачи казвам, че това тяхно равнодушно отношение е много обезпокоително. Да не ги харчиш и да не ги присвояваш е нещо, което хората трябва да правят, но като водач или работник това, което трябва да правиш в допълнение, е да управляваш добре приношенията, но въпреки това ти не си го направил. Това се нарича бягство от отговорност. Това е проявление на лъжеводач. Може да не си похарчил нито стотинка или да не си присвоил нито едно приношение, но тъй като не вършиш действителна работа и не се занимаваш конкретно с управлението на приношенията, можеш да бъдеш окачествен като лъжеводач и това е обосновано и разумно. Някои водачи никога не вземат или не използват никакви приношения — дори ако всички други водачи и работници ги използват, те не го правят, а когато Божият дом подреди да им даде нещо, те го отказват. Те изглеждат съвсем чисти и лишени от ламтеж, но когато им подредят да управляват приношенията, няма да свършат абсолютно никаква конкретна работа. Независимо кой харчи приношенията, те ще одобрят разхода — дори не отправят никакви запитвания и не казват нито дума повече за това. Въпреки че тези хора не присвояват нито стотинка от приношенията, при тяхното управление приношенията стават притежание на зли хора, а поради тяхната безотговорност и бягство от отговорност приношенията може да бъдат прахосани и пропилени от всеки. Това прахосване и разхищение не е ли свързано с тяхното лошо управление? Не е ли причинено от тяхното бягство от отговорност? (Така е.) Нима те нямат дял в злодеянията на тези хора? Не носят ли отговорност за тях? Това е голяма отговорност, която трябва да носят, и те не могат да избягат от нея! Те просто се придържат към своята реплика: „Във всеки случай не присвоявам Божиите приношения и не желая, нито планирам да го правя. Независимо кой харчи Божиите приношения, не ги харча аз. Независимо кой ги взема и използва, не го правя аз. Независимо кой им се радва, не го правя аз. Това е моето отношение към приношенията — можеш да правиш каквото си искаш!“. Съществуват ли такива хора? (Да.) Антихристите харчат приношенията за модни дрехи, луксозни стоки и дори за коли. Кажете Ми, може ли този тип лъжеводач да види този проблем? Той самият не присвоява приношения, има такова отношение, така че не смята ли, че е лошо те да се присвояват? (Да, смята, че е лошо.) И така, когато антихристите вършат такова голямо зло, защо го пренебрегват и не го спират? Защо не се отнасят сериозно към него? (Не искат да причиняват оскърбление.) Нима това не е злодеяние? (Така е.) Това е неизпълнение на отговорността, която един настойник трябва да изпълнява. Ако по време на твоето управление приношенията попаднат във владение на зли хора, ако се прахосват, разхищават и изразходват неразумно, ако се изплъзват по този начин, но въпреки това ти не вършиш никаква работа и дори дума не обелваш, това не е ли бягство от отговорност? Не е ли проявление на лъжеводач? Ако не казваш каквото трябва, ако не вършиш работата, която трябва, ако не изпълняваш отговорността, която трябва, и макар че разбираш всяка доктрина, просто не вършиш действителна работа, тогава определено си лъжеводач. Ти смяташ, че: „Във всеки случай аз не присвоявам приношения. Ако другите го правят, това си е тяхна работа“. Тогава не си ли лъжеводач? Да не присвояваш приношенията е твоя лична работа, но дали си ги опазил добре? Изпълнил ли си отговорността си по отношение на приношенията? Ако не си, значи си лъжеводач. Не си намирай оправдания, като казваш: „Във всеки случай не присвоявам приношенията, така че не съм лъжеводач!“. Да не присвояваш приношенията не се окачествява като критерий за измерване на това дали един водач или работник отговаря на критериите. Истинският критерий за това дали отговаря на критериите е дали изпълнява отговорността си, дали извършва това, което трябва, и дали изпълнява задължението, което трябва, в нещата, които са му поверени от Бог — това е най-важното. И така, в управлението на приношенията какво е твоето задължение и твоята отговорност? Изпълнил ли си ги докрай? Съвсем ясно е, че не си. Просто отбиваш номера. Страхуваш се да не оскърбиш хората, но не се страхуваш да не оскърбиш Бог. Пренебрегваш приношенията, защото се страхуваш да не оскърбиш хората, да не навредиш на доброто си име в техните очи — ако имаш това проявление, определено си лъжеводач. Това не е лепене на етикет върху теб. Фактите са изложени пред всички: ти не можеш дори да изпълняваш задължението и отговорността си — толкова си егоистичен! Управляваш собствените си вещи, личното си имущество доста добре, съвестно и внимателно. Не позволяваш тези вещи да бъдат изложени на природните стихии. Не позволяваш на никого да ги отнесе и не позволяваш на никого да се възползва от теб. Но по отношение на приношенията нямаш никакво чувство за отговорност — не изпълняваш дори една десета от отговорността, която проявяваш, когато става въпрос за управлението на собствените ти вещи. Как може да бъдеш смятан за добър настойник? Как може да бъдеш смятан за водач или работник? Очевидно е, че си лъжеводач. Това е проявление на един тип лъжеводачи.

III. Ограничаване на разумните разходи

Има и друг тип лъжеводачи, които също са доста омразни. След като хора като тях станат водачи, те виждат, че отговорникът за опазване на приношенията е харчил пари разточително и много прахоснически, затова го освобождават от поста. След това искат да намерят човек, който е способен да планира щателно и да изготвя бюджета внимателно, който наистина цепи стотинката и знае как да управлява един дом икономично. Смятат, че такъв тип човек би бил добър настойник, и се оказва, че според тях никой не е подходящ, като в крайна сметка те сами започват да пазят приношенията. Когато братята и сестрите казват, че трябва да се отпечатат някои екземпляри от книгите с Божиите слова за проповядване на евангелието, тези водачи не го позволяват, като смятат, че печатането на книги е доста скъпо. Не ги интересува дали това е необходимо за делото спешно — за тях всичко е наред, стига да спестят пари. Те просто не знаят къде използването на Божиите приношения би било в най-голяма степен съгласно Неговите намерения. Всичко, което знаят да правят, е да защитават Божиите приношения и да не позволяват изобщо да бъдат пипани. Те не харчат това, което трябва да се похарчи — извършват проверката наистина „добре“, няма що! Как може делото да продължи по този начин? Имат ли тези водачи принципи в действията си? (Не.) Те не позволяват да се върши работата, която трябва да се свърши, не позволяват да се печатат книгите, които трябва да се отпечатат, нито позволяват да се харчат пари, които трябва да се похарчат — не позволяват никакви разумни разходи. Това управление ли е? (Не.) Какво е тогава? Това е липса на разбиране на принципите. Хората, на които им липсва разбиране на принципите, не знаят как да управляват приношенията, когато работят. Смятат, че трябва да бдят над парите и да не позволяват те да намалеят с нито една стотинка, и че независимо от разходите, парите не бива да се пипат. Дали това е съгласно Божиите намерения? (Не, не е.) Регулирането на нещата и извършването на проверка без принципи не е управление. Безразборното харчене, разхищението и прахосването не е управление, но да не се позволява да се похарчи нито стотинка и да се ограничават разумните разходи заради проверки също не е управление. Нито едното, нито другото е съгласно принципите. Тъй като някои хора не разбират принципите на използване, разпределение и управление на приношенията, се стига до появата на всякакви гафове и хаос. Външно тези водачи изглеждат доста отговорни и всеотдайни, но какво се случва с работата, която вършат? (Безпринципна е.) И тъй като е безпринципна, делото на евангелието в техния район среща препятствия и ограничения, а някои професионални дейности също са ограничени поради това, че проверяват прекалено строго използването на приношенията. На пръв поглед те изглеждат много съвестни и отговорни в опазването на приношенията. Но в действителност, тъй като нямат духовно разбиране и действат само въз основа на своите представи и фантазии, и дори извършват проверки за Божия дом под претекст, че са пестеливи в името на църквата, те сериозно засягат напредъка на различните елементи от църковното дело, без дори да знаят това. Може ли такива хора да бъдат окачествени като лъжеводачи? (Да.) Това ги определя като лъжеводачи. До известна степен те вече са причинили смущения и прекъсвания в делото на евангелието и на църквата. Тези смущения и прекъсвания са причинени от това, че им липсва разбиране за принципите, както и от това, че работят безразсъдно въз основа на собствените си предпочитания и представи, без да търсят истините принципи, без да обсъждат нещата или да си сътрудничат с другите. Приношенията няма да бъдат пропилени или прахосани, когато са при тях, но те не могат да използват приношенията разумно в съответствие с принципите и не позволяват да бъдат използвани единствено в името на това да бъдат опазени, вследствие на което делото на разпространяването на евангелието се забавя и нормалното протичане на делото на Божия дом страда. И така, въз основа на това проявление, съвсем не е пресилено те да се определят като лъжеводачи. Заради какво още такива хора се определят като лъжеводачи? Те не знаят как да вършат работа, а възприятието им за това как да се отнасят към приношенията и какви са начините за това са твърде изопачени, така че могат ли да вършат добре друга работа? Със сигурност не. Не съществува ли проблем с възприятието на тези хора? (Съществува.) Тяхното възприятие е изопачено, те се придържат към правила, използват притворство и са псевдодуховни. Не се съобразяват с делото на Божия дом и не действат в съответствие с принципите — не могат да намерят принципите за действие и просто се оставят на собственото си дребнаво хитроумие и на собствената си воля, и спазват правилата. Ето защо работата им води до смущения и прекъсвания. Начинът им на работа е глупав и недодялан — противен е. Такива хора очевидно са лъжеводачи. Някой да е казал: „Аз пазя приношенията толкова добре, върша тази работа толкова внимателно, и въпреки това съм окачествен като лъжеводач. Тогава няма повече да ги управлявам! Който иска да ги харчи, да ги харчи. Който иска да ги използва, да ги използва. Който иска да ги вземе, да ги вземе!“? На някого да му е минавала тази мисъл? Каква е тогава целта ни, когато разобличаваме различните състояния и проявления на разнородните типове лъжеводачи? (Да накараме хората да разберат принципите и те да избягват да вървят по пътя на лъжеводачите.) Точно така. Целта е да накараме хората да разберат принципите, за да са способни да вършат добре работата си и да изпълняват отговорността си в съответствие с принципите, да не се оставят на фантазиите и представите си, да не таят човешка воля или прибързаност, да не позволяват на някоя теория, която са си представяли, да замени истините принципи, да не се преструват на духовни и да не използват това, което смятат за духовност, като имитация или заместител на принципите. Сред водачите и работниците съществуват такива хора и си струва да ги приемем като предупреждение.

IV. Заграбване и използване на приношенията

Има и друг тип лъжеводачи и работата, която те вършат по отношение на управлението на приношенията, е още по-объркана. Те смятат, че като водач или работник не могат винаги да са вперили поглед в приношенията или да бъдат толкова внимателни, когато става въпрос за тях. Смятат, че просто трябва да вършат добре административната работа на църквата и да изпълняват добре дейностите на църковния живот и на навлизането в живота на Божиите избраници, а освен това да гарантират, че различните видове професионални дейности се вършат добре. Смятат, че приношенията са пари и предмети, които Бог предоставя на църквата, и че тези пари и тези предмети са на разположение, за да задоволят потребностите на водачите и работниците в живота и в работата им. Подтекстът тук е, че приношенията са подготвени за водачите и работниците и че след като някой бъде избран за водач или работник, Бог му позволява да използва тези приношения и че водачите и работниците са с предимство при разпределянето, употребата и изразходването им — така че щом човек стане водач или работник, той става господар на приношенията, техен управител и собственик. Когато такъв тип хора в работата си имат досег с приношенията, те не ги регистрират, не ги преброяват или не ги пазят, нито проверяват сметките за входящите и изходящите приношения, а още по-малко проверяват състоянието на тяхното изразходване и разпределение. Вместо това проучват и се ориентират какви приношения има и дали има такива, които водачите и работниците могат да използват. Такова е отношението на тези водачи и работници към приношенията. Според тях няма нужда приношенията да бъдат регистрирани, преброявани, опазвани, нито да проверяват постъпленията и отчисленията или състоянието на изразходването на приношенията — подобни неща нямат нищо общо с тях — те просто трябва да разпределят приношенията между водачите и работниците, като им дават предимство, когато става въпрос за използването им. Според тях това, което водачите и работниците казват, е принцип — тяхно е решението как да изразходват и разпределят приношенията. Смятат, че да си избран за водач или работник означава, че някой вече е бил доведен до съвършенство и че подобно на свещеник те имат привилегията да използват приношенията, както и последната дума, правото на използване и правото на разпределяне, когато става въпрос за приношенията. В някои църкви, преди да е възможно да се регистрират нещата, принесени от братята и сестрите, да се преброят и да се приберат за съхранение от подходящия персонал, водачите и работниците вече са ги прегледали, пресели и отделили, като задържат това, което могат да използват, изяждат това, което могат да изядат, обличат това, което могат да носят, и разпределят това, от което не се нуждаят, пряко на този, който има нужда от него, като по този начин се разпореждат вместо Бог. Това е техният принцип. Какво става в тази ситуация? Наистина ли си мислят, че са свещеници? Не е ли това съвсем лишено от разум? (Така е.) Има и други водачи и работници, които виждат, че на едно семейство не му достигат два стола, а на друго му липсва печка, че някой е с влошено здраве и трябва да взема хранителни добавки, след което използват парите на Божия дом, за да купят всички тези неща. Разпределението, потреблението, изразходването и правото на използване на всички приношения принадлежат на тези водачи и работници — смислено ли е това? Дали този подход не се дължи на нещо, което не е наред с познавателната им способност? На какво основание се разпореждат? Имат ли водачите и работниците правото да контролират приношенията? (Не.) Приношенията трябва да се управляват от тях, а не да се контролират и използват от тях. Те нямат привилегията да ги ползват. Равностойни ли са водачите и работниците на свещениците? На хора, които са били доведени до съвършенство? Те ли са собствениците на приношенията? (Не.) Тогава защо решават да използват приношенията, за да купуват разни неща за това и онова семейство без разрешение — защо имат това право? Кой им е дал това право? Предвиждат ли работните подредби следното: „Първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, след като заемат поста си, е да поемат пълен контрол върху финансите на Божия дом“? (Не.) Тогава защо част от водачите и работниците вярват в това? Какъв е проблемът при тях? Когато някой брат или сестра принесе скъпа дреха и на следващия ден някой водач или работник я носи, какво става в тази ситуация? Защо приношенията, направени от братята и сестрите, попадат в ръцете на някоя личност? Тук „личност“ означава не някой друг, а водач или работник. Той не просто не успява да управлява добре приношенията — вместо това е пръв в заграбването им и личната им употреба. Какъв проблем се крие тук? Ако погледнем на този водач или работник в контекста на това, че не върши действителна работа, когато става въпрос за управлението на приношенията, тогава той може да бъде окачествен като лъжеводач. Ако обаче го разглеждаме в контекста на това, че заграбва приношенията и ги ползва лично, тогава може стопроцентово да се окачестви като антихрист. В такъв случай какъв точно е разумният начин да се окачестви въпросното лице? (Като антихрист.) Той е едновременно лъжеводач и антихрист. Когато управляват приношенията, лъжеводачите преглеждат всички приношения и възлагат на хора да ги управляват. Но преди да направят това, те заграбват една част за себе си и решават да разпределят друга част без позволение. Що се отнася до нещата, които са останали — които не искат или които не признават, но не желаят да раздадат — за момента заделят тези неща настрани. Когато става въпрос за местонахождението на тези приношения, за това дали има подходящ човек, който да ги пази, дали трябва да се проверяват редовно, дали някой не ги краде или дали някой не ги заграбва, лъжеводачите неизменно не се интересуват от тези неща. Техният принцип е следният: „Вече се сдобих с нещата, които трябва да ползвам, и с нещата, от които се нуждая. Който иска да вземе останалите неща, които не ми трябват, да ги вземе. Който иска да ги управлява, да ги управлява. Те принадлежат на този, който ги грабне пръв — този, в чиито ръце попаднат, има предимство“. Що за принцип и логика е това? Такива хора просто са дяволи и зверове!

Веднъж един лъжеводач каза, че в склада са се събрали доста неща, и Аз попитах дали ги е регистрирал. Той каза: „Дори не знам какви са някои от тези неща, така че няма начин да ги регистрирам“. Аз казах: „Глупости. Как може да няма начин да се регистрират? Би трябвало да има документация за тях от момента, в който са били донесени тук за първи път!“. „Беше доста отдавна, няма как да знам“. Що за приказки са това? Поема ли той отговорност? (Не.) Казах му: „Има някои дрехи — виж кои братя и сестри имат нужда от тях и им раздай дрехите“. „Някои са излезли от мода. Никой не се интересува от тях“. Казах му: „Раздай това, от което се нуждаят братята и сестрите, а с това, от което не се нуждаят, се справи по подходящ начин“. Той не направи нищо впоследствие. Беше ли съвестен и старателен? Когато от него се иска да свърши някаква работа, той непрекъснато се оплаква, казва негативни неща и изтъква трудности. Това, което не казва е, че ще се справи с тези неща добре, в съответствие с принципите. Изобщо няма намерение да се покорява. Независимо какво изискване се отправя към него, той продължава да говори за трудности, все едно ако накара другия човек да занемее, като продължава по този начин, ще спечели и ще придобие надмощие, а после ще си е свършил работата. Що за същество е този човек? Не си станал водач или работник, за да можеш да създаваш неприятности или да посочваш трудностите и проблемите — направен си такъв, за да можеш да разрешаваш проблемите и да се справяш с трудностите. Ако наистина си способен в работата си, след като посочиш проблемите и трудностите, ще продължиш да говориш за това как ти би се справил с тях и как би ги разрешил в съответствие с принципите. Лъжеводачите могат само да скандират лозунги, да проповядват доктрина, да се бият в гърдите и да споменават обективни оправдания и извинения — те нямат никакви реални способности за работа, а при управлението на приношенията по същия начин са неспособни да действат в съответствие с принципите или да изпълняват отговорността си. Ето колко глуповати и неспособни са те, но въпреки това продължават да смятат, че след като вече са водачи или работници, имат привилегии и статус, притежават изтъкната идентичност и са собственици и ползватели на приношенията. Този тип лъжеводач знае само как да ползва привилегията да харчи приношенията — не може да види или да открие никакви случаи на неразумно, безразборно изразходване на приношенията, а дори да ги види, въпреки това не прави нищо, за да се справи с тях. Защо е така? Защото знае само как да се наслаждава на усещането за превъзходство, което идва с това да си водач или работник — изобщо няма никакво разбиране за Божиите изисквания към водачите и работниците или за принципите на работа в Божия дом. Той е просто некадърник, просто измет и просто глуповат. Не е ли противно, че такива объркани хора все още желаят да се ползват от предимствата на статуса? Какво сте разбрали от нашето разобличаване на този тип лъжеводач? Щом този тип човек стане водач или работник, той иска да прави заговори относно приношенията и не ги изпуска от поглед. С просто око се вижда, че отдавна е жадувал да харчи пари разточително и да прахосва приношенията. Най-накрая му се отваря възможност. По този начин може да харчи произволно и да използва Божиите приношения както си иска, като се наслаждава на неща, за които не е работил. Така истинският му алчен образ е напълно разобличен. Виждате ли такива хора сред предишните и настоящите водачи и работници? Те винаги тълкуват погрешно отговорностите на водачите и работниците и определението за тях, а щом станат водачи или работници, се мислят за господари на Божия дом, вписват се в редиците на свещениците и се считат за видни личности. Не е ли това малко глуповато? Дали щом някой стане водач или работник, той вече не е покварен човек? Дали незабавно се превръща в набожна личност? Щом стане водач, той вече не знае кой е и смята, че трябва да се възползва от приношенията — не са ли такива хора глуповати? Такива хора определено са глуповати, те нямат разума на нормалната човешка природа. Дори след като сме разговаряли за това, те все още не знаят какъв е дългът и какви са отговорностите на водачите и работниците. Със сигурност има такива водачи и работници и проявленията на такива хора са съвсем очевидни и видими.

Това са в основни линии проявленията на различните типове лъжеводачи по отношение на опазването на приношенията. Тези с по-сериозни проблеми не попадат в категорията на лъжеводачите — те са антихристи. Затова трябва добре да разбирате този обхват. Ако някой е лъжеводач, той е точно това — не може да бъде окачествен като антихрист. Антихристите са много по-отблъскващи от лъжеводачите по отношение на човешката си природа, действията, проявленията и същността си. Повечето лъжеводачи имат лоши заложби, не са особено умни, липсва им способност за работа, възприятието им е изопачено и нямат духовно разбиране, характерът им е низък, те са егоистични и подли, а сърцата им не са на правилното място. Това ги кара да не са способни на истинска работа и да не я вършат, що се отнася до опазването на приношенията, и се отразява на разумното управление и на надлежното опазване на приношенията. Част от приношенията дори попада в ръцете на зли хора поради това, че лъжеводачите бягат от отговорностите си, не вършат истинска работа и не действат в съответствие с принципите и с изискванията на Божия дом — този вид проблем също се появява доста често. Различните проявления на лъжеводачите в опазването на приношенията се разобличават най-вече по следния начин: характерът им е низък, те са егоистични и подли, възприятието им е изопачено, липсва им способност за работа, заложбите им са лоши, изобщо не търсят истините принципи и са тъпи и глуповати хора. Неколцина може да кажат: „Признаваме всички други проявления, които Ти разобличи, но ако те са тъпи и глуповати, как са могли да станат водачи?“. Признавате ли, че някои водачи и работници са тъпи и глуповати? Съществуват ли такива хора? Някои може да кажат: „Имаш твърде лошо мнение за нас. Всички сме модерни хора, завършили сме колеж или средно образование — имаме отлични способности за прозрение по отношение на това общество и човечеството. Как бихме могли да изберем глуповат човек за наш водач? Невъзможно е това да се случи!“. Какво му е невъзможното? Повечето от вас са глуповати и също са недостатъчно интелигентни, така че като нищо бихте избрали глуповат човек за водач. Защо казвам, че повечето от вас са глуповати? Защото повечето от вас, независимо колко са преживели, не могат да прозрат същността на нещата и не могат да схванат принципите. Можете да упорствате в това просто да спазвате някакви правила години наред, като многократно прилагате един и същ подход без промяна и оставате неспособни да схванете принципите, независимо как се разговаря с вас за истината. Какъв е проблемът тук? Заложбите ви са твърде лоши. Не можете да прозрете същността или корена на проблемите и не сте способни да откриете закономерностите в развитието на нещата, а още по-малко да следвате принципите, които трябва да притежавате, когато правите нещата — това се казва да си глуповат. Колко време ви е необходимо на всички, за да схванете принципите за нещата, които се отнасят до вашия дълг? Има хора, които от няколко години се занимават с работа, свързана с текстове, но дори и сега статиите и сценариите, които пишат, са все още празни думи, те все още не могат да схванат принципите и не знаят какво е реалност или как да кажат нещо реално. Това означава да имаш твърде лоши заложби и твърде ниска интелигентност. С интелигентността, която притежавате, не е ли логично да изберете глуповат човек за водач? И не просто ще го изберете, но и сърцата ви ще му принадлежат. Когато се налага той да бъде освободен от поста, няма да искате това да се случи. Две години по-късно, когато ти ще си го прозрял и ще си придобил разбиране, ще дойде моментът, в който ще си способен да разпознаеш, че е лъжеводач, но преди това, независимо какво ти казват, няма да позволиш да го освободят. Не си ли дори по-глуповат от него? Защо казвам, че някои водачи и работници не са достатъчно интелигентни? Защото знаят как да вършат само най-простата работа. Когато стане въпрос за малко по-сложна работа, те не знаят как да я свършат, когато се сблъскат с дребно затруднение, не знаят как да се справят с него, а когато им е възложена допълнителна работа, не знаят какво да правят със себе си. Това не е ли проблем с интелигентността им? Нима вие не избирате такива водачи? Нима не им се прекланяте с възхищение: „Те вярват в Бог, без да търсят романтичен партньор, и са отдавали всичко на Бог повече от двадесет години. Имат волята да страдат, така е, и са наистина сериозни по отношение на работата си“. „Дали обаче разбират принципите в работата си?“. „Ако не ги разбират, тогава кой ги разбира?“. И се оказва, че работата им е пълна бъркотия, когато я проверят — че не са способни да извършат никаква работа. Казано им е какви са принципите на работата им, но така и не знаят как да я изпълнят. Просто продължават да задават въпроси и не знаят какво да правят, освен ако не им се каже директно. Да им се кажат принципите е същото като да не им се каже нищо. Дори принципите да бъдат изброени един по един, те пак няма да знаят как да извършат работата. Има ли такива водачи? Независимо как им се казват принципите, те не ги разбират и не са способни да извършат работата. Разговаряйте с тях или ги инструктирайте за едни и същи слова или неща няколко пъти, но те пак няма да разберат и проблемът след това ще остане напълно неразрешен — те пак ще питат какво да правят и ако се пропусне и една фраза, нещата няма да се получат. Нима не са глуповати? Нима вие не избирате тези глуповати водачи? (Така е.) Не можете да отречете това, нали? Със сигурност има такива водачи.

Различните проявления на лъжеводачите, за които разговаряхме днес, са свързани главно с работата по управлението на приношенията. Чрез разобличаването на различните проявления на лъжеводачите хората трябва да знаят, че управлението на приношенията е важна част от работата на водачите и работниците и че те не трябва да я пренебрегват. Въпреки че тази част от работата по общите въпроси се различава от другите дейности, тя е свързана с нормалното функциониране на останалата част от делото на Божия дом. Затова управлението на приношенията е много важна и съществена част от работата. По какъв начин се вижда, че е важна? Нещата, които се пазят като част от работата по управлението на приношенията, принадлежат на Бог — казано донякъде неуместно, тези неща са лично имущество на Бог, затова водачите и работниците трябва да са още по-всеотдайни, съвестни и усърдни по отношение на тази работа. Ако разглеждаме тази дейност от гледна точка на нейната природа, не мисля, че е пресилено да я причислим към административната работа. Причината да я причисляваме към категорията на административната работа е, че извършването ѝ е свързано с отношението на хората към Бог и към Неговите активи. Затова е необходимо хората да имат правилното отношение и да схващат правилните принципи при изпълнението на тази работа. Причината да я поставяме в категорията на административната работа е да накараме водачите и работниците да разберат, че е много важно да я вършат и че тя е много сериозна задача и много тежко бреме. Целта е да ги накараме да разберат, че не трябва да подхождат към нея така, сякаш е обикновена работа, свързана с общите въпроси — че трябва да имат точно, дълбоко познание за значението на тази работа, а след това да започнат да са всеотдайни, съвестни и усърдни по отношение на нея. Хората могат да са невнимателни към другите — дори да възникват грешки, не е голям проблем. Но Аз призовавам хората да не бъдат объркани, да не бъдат нехайни и повече да действат, отколкото да говорят в начина, по който подхождат към Бог. Доброто справяне с работата за управление на приношенията е важно поръчение от Бог към водачите и работниците.

8 май 2021 г.