На предишното ни събиране обсъдихме точка девета от отговорностите на водачите и работниците, която гласи: „Предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби в Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате насоки, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им“. Тогава разговаряхме за отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват, и за работата, която трябва да вършат, като разнищихме и някои от моделите на поведение на лъжеводачите. Макар че не разговаряхме в детайли как точно водачите и работниците трябва да прилагат всяка работна подредба, все пак разговаряхме за спецификата на принципите на изпълнението на тези подредби и за това какво трябва да правят водачите и работниците. Чрез общението ни по точка девета добихте ли по-конкретно и точно определение за работата, която трябва да вършат водачите и работниците? Сега вече ясно ли ви е каква е работата, която трябва да вършат водачите и работниците? Основното е да изпълняват работата съгласно Божиите изисквания и съгласно работните подредби на Божия дом. В общи линии това е. Сега би трябвало всички да сме наясно. За това каква работа трябва да извършва водачът или работникът в Божия дом, както и за това какви са неговите отговорности, би трябвало да сме разговаряли доста конкретно в точка девета. В общи линии тя е изчерпателна. Обхватът на отговорностите на водачите и работниците е определен и работата, която трябва да извършват, както и начинът, по който трябва да я извършват, също са ясно изложени. Ако въпреки тези ясни указания някой все още не знае как да върши конкретната работа, това вече е проблем на слабите му заложби. Такъв тип лъжеводачи са неспособни да вършат работа. Съществува и друг тип лъжеводачи: те уреждат работата единствено въз основа на собствените си представи и фантазии и използват хората произволно, което неизбежно води до неефективност. Работата не просто не е свършена добре, а е доведена до пълен безпорядък, без възможност да се продължи. Лъжеводачите никога не изпълняват работните подредби, камо ли да вършат реална работа. Те просто вършат работата, която им харесва, като се съсредоточават само върху общи въпроси. Когато работят, те знаят само как да раздават заповеди и да скандират кухи лозунги и доктрини, без изобщо да проследяват работатата или да се интересуват дали е ефективна. Това е един от типовете лъжеводачи. Накратко казано, независимо от обстоятелствата, ако един водач не може да върши реална работа или не върши реална работа, ако не може да изпълнява отговорностите на водачите и работниците или да осъществява делото на Божието поръчение, и ако не успява да приложи различните задачи, уредени от Божия дом — тогава той е лъжеводач.

Сега, чрез нашето общение за деветте отговорности на водачите и работниците и разобличаването на различните начини, по които се проявяват лъжеводачите, придобихте ли вече основно знание и разбиране за това как се изпълняват отговорностите на водачите и работниците? (Да.) Тогава струва ли ви се лесна за вършене работата в Божия дом? Високи ли са изискванията към човека? Прекомерни ли са? (Не са високи. Всички те са изисквания, които можем да изпълним.) Има ли водачи и работници, които казват: „Има твърде много елементи и видове работа, които Божият дом изисква от нас. Колкото по-високопоставен е един водач, толкова по-голям е обхватът на неговата работа и за толкова повече елементи от работата отговаря. Ако трябва да свършим тази работа добре и да я видим приложена според изискванията на Горното, ние бихме умрели от изтощение, нали?“ Някой припаднал ли е от изтощение, задето е свършил добре цялата конкретна работа, задето е приложил всеки елемент от работата, където трябва? (Не.) Някой разболял ли се е от изтощение? Дали някой е толкова зает, че да няма време да яде или да спи? (Не.) Някои може да кажат: „Как така „не“? Някои хора наистина се изтощават, докато вършат църковна работа, защото дълго време не могат да се хранят редовно или да работят и почиват по установен начин, с балансиран режим на труд и почивка. Накрая се сдобиват с болести от изтощение“. Чували ли сте да се случва подобна ситуация? (Не.) Имало ли е някой, който, след като е чул разясненията по точка девета и е видял конкретното съдържание на различните елементи от работата в Божия дом, както и изискваните от него критерии за водачите и работниците при извършването на тази конкретна работа, да е изпитал страх и уплаха? Дали този човек счита, че: „Не е лесно да си водач или работник. Без здраво тяло, добри заложби, широко сърце и свръхчовешка енергия и сила, кой би могъл да свърши добре работата?“. Някой имал ли е такава мисъл? Основателна ли е тя? (Не.) Какво я прави неоснователна? Първо, когато вършат работата на Божия дом, независимо от ранга си и дали отговорността им е цялостна или е свързана с отделен елемент от работата, водачите и работниците трябва да вършат добре поне основната си работа, заедно с не повече от един-два допълнителни елемента от работата. Дори да са натоварени с цялостната работа, това не означава, че трябва да прилагат цялостно проследяване или насочване. Трябва да се съсредоточат върху поемането на отговорност за най-важната работа или едновременно с това да обръщат внимание на слабите звена в определени елементи от работата. Някои хора може да са пълни с енергия, да имат силно чувство за отговорност и добри заложби, да са способни да извършват широк кръг от разнообразни задачи, но основната им работа се състои най-вече само от един-два елемента. По отношение на другата работа, те трябва само да питат за нея, да отправят запитвания за нея, да се опитват да я разберат и да разрешават само проблемите, които установят. Това е едната страна на въпроса. Другата страна е, че дори едновременно да се занимават с няколко елемента от работата, те трябва да разчитат само на основните надзорници при изпълнението на тези елементи от работата. Всичко, което те правят, е да надзирават различните елементи от работата, да ги проверяват и да дават насоки за тях. Основната работа, която самите те трябва да вършат, все пак е отделен елемент от работата. А човек би ли се изтощил от вършенето на отделен елемент от работата? (Не.) Ако човек има достатъчно добри заложби и гъвкав ум, той ще подреди работата разумно по отношение на разпределението на времето и начините за постигане на ефективност. При него няма да има безпорядък без възможност за напредък. Той няма да изглежда толкова зает — ще работи по установен ред — но работата няма да е неефективна и ще дава добри резултати. Това е човек със заложби, който знае как да разпределя разумно работната сила и времето. Хората без заложби или с лоши заложби създават бъркотия, с каквато и работа да се захванат. Те са доста заети всеки ден, но с какво са заети, самите те не могат да кажат със сигурност. Нямат график, нямат представа за времето. Събуждат се доста рано и си лягат доста късно. Не могат да се хранят редовно — но по отношение на ефективността на работата, те изобщо не вършат реална работа. Това не е ли пример за изключително лоши заложби? (Да, така е.) Този тип хора изглеждат постоянно заети всеки ден без почивка, но не могат да стигнат до същината на работата, нито могат да разграничат кое е спешно, кое може да почака, и са неефективни в разрешаването на проблемите. Това забавя работата. Те са неспокойни до степен, че сърцето им ще се пръсне, и им излизат афти в устата. Дори в тези случаи обаче не припадат от изтощение. Хората с лоши заложби може да работят повече от осем часа на ден, но ефективността на работата им е много по-ниска от тази на хората с добри заложби. Така че те трябва да са заети, нали? Трябва да са — те не могат да постигнат резултати, дори когато са заети. Ако не бяха заети, работата щеше да се парализира. Става въпрос за човек с толкова лоши заложби, че не е способен да бъде компетентен в работата или да я поеме. Освен това има много елементи в работата на Божия дом и изискванията по отношение на служителите и времето са донякъде строги. При повечето хора, когато са малко по-заети, това е с цел да се стремят към съвършенство и да постигнат добри резултати, защото работата на Божия дом е различна от тази в предприятията и фабриките в невярващия свят: там се изискват икономически ползи, докато ние наблягаме на резултатите от работата. Но тъй като повечето хора са с лоши заложби, безпринципни са и са изключително неефективни в работата си, на тях им отнема повече време, за да постигнат резултати. Повечето от вас сега нямат негативни мисли относно отговорностите на водачите и работниците, нали? Едно нещо е сигурно: водачите и работниците няма да се сринат от изтощение, когато работят според изискванията на Божия дом. Отвъд тези външни, обективни фактори, има и нещо друго, в което можете да бъдете сигурни: ако човек има бреме и е с определени заложби — не пренебрегвайте факта, че съществува и делото на Светия Дух — тогава, при някои проблеми, които не може да си представи или да предвиди, и при някои въпроси, през които не е преминавал преди и не ги е преживял, Светият Дух ще му дава постоянни напомняния, ще го просветлява и ще му помага във всеки момент. Работата на църквата не разчита изцяло на човешката сила, енергия и бреме, за да бъде свършена — част от нея трябва да се уповава на делото и водачеството на Светия Дух, което повечето хора са преживели. Затова, откъдето и да се погледне, изпълнението на отговорностите е нещо, което един водач или работник трябва да постигне. Това не е допълнително изискване към него. Когато невярващите работят в света, те действат въз основа на личните си заложби. Изпълнението на дълг в Божия дом е различно: човек не го изпълнява само въз основа на заложбите си — той трябва да разчита и на разбирането си на истините принципи, ако иска да постигне резултати. Понякога хората трябва и да си помагат взаимно, да си сътрудничат хармонично, ако искат да изпълнят добре дълга си. Някои хора може да попитат: „Работата в Божия дом изисква ли от нас да се „отдадем на задачата и да се стремим да даваме всичко от себе си до смъртта си“? „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат“— трябва ли да постигнем това? Божият дом ще ни остави на мира едва когато умираме от изтощение ли?“. Това ли изисква Бог от човека? (Не.) Нашето общение относно изискванията за отговорностите на водачите и работниците има за цел единствено да даде на хората яснота и разбиране за това как да си сътрудничат с Божието дело според истините принципи и работните методи, които Бог изисква, така че Неговото дело да може да напредва по подреден и ефективен начин и Неговите слова и Неговото дело да са способни да постигнат по-добри резултати сред Неговите избраници. Единият аспект е свързан с развитието и разпространението на делото. Другият е свързан с това Божиите слова и Божието дело да постигнат желаното въздействие върху онези, които Го следват. Това са отговорностите на водачите и работниците и именно това трябва да постигнат те в работата си.

Десета точка: Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални вещи в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и загубите. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият

Днес ще продължим с общение по десетата точка от отговорностите на водачите и работниците: „Пазете надлежно и разпределяйте разумно различните материални вещи в Божия дом (книги, различно оборудване, зърно и т.н.) и извършвайте редовни проверки, поддръжка и поправки, за да сведете до минимум повредите и загубите. Също така не позволявайте на злите хора да ги придобият“. Точка девета е относително всеобхватно изискване към водачите и работниците — точка десета е друг голям раздел от работата, който включва друго конкретно изискване по отношение на отговорностите на водачите и работниците. Тази част от работата включва предмети, които принадлежат на Божия дом, някои от които са закупени, за да се посрещат жизнените нужди на хората, които изпълняват дълга си на пълно работно време, а други включват оборудване, материали и т.н., които са закупени за делото по разпространение на евангелието. Има също така и някои книги с Божии слова и други подобни неща, които засягат навлизането в живота на братята и сестрите и които трябва да се съхраняват от Божия дом. Това са неща, които засягат вярата на хората в Бог. Има общо три категории: предмети, необходими за живота, предмети, необходими за работата, и предмети, необходими за вярата в Бог. Независимо дали тези предмети са закупени от Божия дом, или са принесени от братята и сестрите, щом веднъж станат притежание на Божия дом, те се превръщат в част от въпроса за управлението и разпределянето на материалните вещи от страна на водачите и работниците. Макар външно тази работа да не изглежда толкова важна в сравнение с църковния живот, с административната работа или с професионалната работа и макар да не е нещо, което трябва да бъде включено в дневния ред — тя все пак е важна работа, която водачите и работниците трябва да вършат. Различните предмети на Божия дом са свързани с работата, живота, учението и всички подобни неща на всички служители, които изпълняват дълг, така че тяхното опазване и разумно разпределяне са много важни и не трябва да се пренебрегват.

Надлежно опазване

Освен доброто вършене на административната работа на църквата и поддържането на добър църковен живот, за водачите и работниците още по-важно е доброто вършене на делото по разпространение на евангелието, както и различните дейности, свързани с него. Наред с това различните материални вещи на Божия дом също трябва да бъдат надлежно управлявани. Тези неща трябва да бъдат добре опазвани. Не допускайте да мухлясват или да бъдат нападнати от насекоми и не позволявайте на хората да ги присвояват, сякаш са тяхна частна собственост. Божият дом има и конкретни изисквания и стъпки за това как водачите и работниците да вършат добре тази работа. Те трябва да започнат с проверка на това дали служителите, които управляват тези вещи, са подходящи, дали са отговорни хора, дали знаят как да ги управляват и дали могат усърдно да изпълняват отговорността си — дали тези неща ще бъдат опазени добре в техните ръце. При съхраняването на зърно например, влажно ли е мястото, където то се съхранява през дъждовния сезон — когато времето е влажно и има много дъжд? Проверяват ли го навреме хората, които управляват това? Ако зърното се навлажни, изнасят ли го да изсъхне? Управляват ли тези неща толкова стриктно, сякаш са техни собствени? Притежават ли такава човешка природа? Имат ли такава преданост? Те трябва да започнат с проверка на хората, които управляват тези неща, за да видят каква е тяхната човешка природа, дали имат съвест и дали са добросърдечни. Ако изглежда, че даден човек има добра човешка природа и е добросърдечен, и мнозинството от хората дават добри отзиви за него, но ти не знаеш дали е подходящ да управлява вещите в Божия дом, какво трябва да правиш тогава? Трябва да проследяваш, да проверяваш и да надзираваш. След известно време трябва да се поинтересуваш за нещата, за да видиш дали съхраняващият е изпълнил отговорността си. При зърното например най-голямата опасност е влагата. Съхраняващият трябва да проверява дали зърнохранилището е влажно и дали има вероятност да се появят насекоми в зърното, и трябва да намери някой, който разбира от такива неща, за да се консултира с него и да придобие разбиране за това какви практики могат да гарантират, че зърното няма да се навлажни и да мухляса или че няма бъде нападнато от насекоми. След като зърното бъде прибрано, съхраняващият трябва често да проверява зърнохранилището или да отваря прозорците за проветрение. Това би било истинско изпълнение на неговата отговорност. Ако съхраняващият поеме инициативата да прави тези неща, без да е необходимо да бъде подтикван или да му се напомня, тогава той е надежден, което е успокояващо. Ами какво да кажем тогава за хората, които опазват различните видове оборудване — подходящи ли са те за тази задача? Все още не знаете. Трябва да проверите и тях. Как се опазва по-голямата част от оборудването — електроника, мебели, съоръжения и т.н., ако не се използва често? Грижи ли се съхраняващият за него и поддържа ли го? Извършва ли редовни проверки на електрониката, включва ли я, пуска ли я? Като разпитате наоколо, може да научите, че този, който съхранява тези неща, прави това редовно. Тези неща може просто да си стоят неизползвани, но по тях няма прах, което означава, че някой често идва да се грижи за тях — ще видите, че съхраняващият си върши работата, че изпълнява отговорността си. Тогава можете да бъдете спокойни. Има и книги с Божии слова. Всяка от тях се набавя трудно, а освен това книгите с Божиите слова са по-важни за всеки вярващ в Бог от всяко друго нещо — повече от зърното, електрониката или друг такъв предмет. Така че по отношение на тези неща е още по-важно да намерите правилния човек, който да ги управлява, и подходящото място, където да се съхраняват. Необходими са също така подходящо проветрение, надзор и проверка — не може да се допусне книгите да се навлажнят или намокрят, или да бъдат изгризани от мишки. За всички тези неща трябва да се внимава. И така, подходящи ли са за задачата хората, които управляват такива вещи? Трябва често да проверявате и това. Ако съхраняващите са мързеливи, небрежни и невнимателни, някои вещи ще бъдат повредени, ако не от влага и мухъл, то от насекоми. Всичко това са загуби, причинени от недостатъчно наблюдение и проверка от страна на водачите и работниците. Ако съхраняващите се грижат надлежно за тези вещи, тази отговорност на водачите и работниците е изпълнена. Независимо дали става въпрос за големи, или малки вещи, и дали те се използват често, или не, щом са в категорията на вещи, принадлежащи на Божия дом, трябва да се уреди някой да ги управлява. Всяка вещ трябва да е в безопасност, независимо от вида ѝ и къде се съхранява, и трябва да се гарантира, че нищо лошо няма да ѝ се случи. Това означава да си предан и отговорен. Ако се установи, че даден човек, който упралвява вещи, е неподходящ, какво трябва да се направи? Той трябва незабавно да бъде преназначен на друго място и да се намери някой, който да го замести. Някои хора например са безделници, обичат да ядат, но не и да работят, и не поемат отговорност. Те се отнасят небрежно към църковните вещи, сякаш са обществена собственост, и си мислят, че стига да не бъдат изгубени, няма проблем. Що се отнася до това дали тези вещи са мухлясали, или нападнати от насекоми, или са повредени, те нито се интересуват, нито питат за това. Винаги, когато ги попиташ, те казват, че са ги проверили и всичко е наред. Всъщност те не са ги проверявали от дълго време. И тогава идва ден, когато някой внезапно открива, че зърното е мухлясало, а кабелите на някакво оборудване са прегризани от мишки, и дори книгите с Божиите слова са толкова навлажнени, че написаното в тях е размазано и неясно. Не е ли твърде късно да разбереш за тези неща едва тогава? (Да, щетата е сторена.) Това е резултат от неправилното управление. Тогава човекът, който ги управлява, не е ли неподходящ? Не е ли с лоша човешка природа и не е ли неморален? (Да, така е.) Невярващите биха нарекли такъв човек неморален, а ние какво казваме? Че човешката природа на този човек е лоша, че той не е предан. Той не може да изпълни дори тази малка отговорност. Не може да свърши дори нещо, за което се изискват само малко усилия, малко съвест и човешка природа. Дали този човек все още е вярващ в Бог? Дори невярващите поддържат възгледа: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“ — този човек не отговаря дори на минималния етичен критерий на невярващите, така че очевидно е неподходящ да служи като член на екипа по управление на вещи. С неподходящите хора трябва да се справяте своевременно и да им намерите подходящи заместници. Ако не се доверяваш на служителите, които управляват вещи, и нямаш време сам да проверяваш нещата, или не можеш да проследяваш и да проверяваш нещата поради някаква обстоятелствена причина, какво трябва да се направи в такъв случай? Можеш да накараш човека, който управлява нещата, да напише гаранции, в които се казва, че ако настъпи щета по управляваните от него вещи, той ще плати за нея или че ще е готов да приеме всякакво наказание от Божия дом. Въпросът трябва да се разреши в съответствие с административната система. Ако един водач или работник може да върши работата си до това ниво, той ще изпълнява отговорността си.

Всяка материална вещ на Божия дом, независимо дали е голяма, или малка, дали е скъпа, или евтина, дали я ползваш, или не, ако ти е възложено да я управляваш, тогава тя е твоя отговорност. Тази работа попада в обхвата на отговорностите на водачите и работниците, така че трябва да намериш правилния човек и правилното място, за да бъде тази вещ надлежно опазена. Не позволявайте вещите на Божия дом да бъдат повредени. При опазването на книгите с Божии слова например — след като един водач или работник е уредил подходящ служител за тях — той все пак трябва да се интересува какво се случва от време на време: „Напоследък бяха издадени много книги, но не бъди небрежен, дори да са останали по-малко. При съхраняването на книги най-важно е да не се допуска да се навлажнят или да бъдат повредени от слънцето, както и да не се смачкат и деформират“. От време на време той трябва да се интересува и да отправя запитвания. Ако са пристигнали нови книги, трябва да попита колко добре се опазват, дали всички ще се поберат на първоначалното място и ако не, дали е намерено друго място за тях, и какво е това място, дали е безопасно и сухо, дали книгите са добре съхранявани, и ако има притеснение за мишки, дали има нужда от отглеждане на котка. Всичко това са неща, които водачите и работниците трябва да правят, и тяхна отговорност е да ги изпълняват. Тази работа може да изглежда донякъде незначителна, но тя също е една от задачите, които водачите и работниците трябва да извършват редовно. Не я подценявайте — тя трябва да се приема на сериозно. Тези неща може да са обществена собственост и да не принадлежат на едно лице, но трябва да бъдат добре опазвани. Независимо дали ще ти бъдат от полза в бъдеще и независимо дали ще ги ползваш, доброто им опазване е твоя отговорност, въпрос, който се пада на теб, и ти не бива да търсиш никаква причина или извинение, за да го подминаваш и да не му обръщаш внимание. Щом нещо е твоя отговорност, то е нещо, което ти трябва да управляваш, работа, която ти трябва да свършиш. За всичко това трябва да отправяш запитвания и да се опитваш да разбираш нещата или да участваш лично в него. Ако имаш време да отидеш на място и да погледнеш сам, това би било по-добре, разбира се. Но ако обстоятелствата и условията не позволяват това, или ако си твърде зает с работа, все пак трябва своевременно да отправяш запитвания и да се интересуваш, в стремежа си да предпазиш вещите на Божия дом от всякакви повреди или разхищения. Ако правиш това, ще означава, че си изпълнил отговорността на водачите и работниците.

Разумно разпределяне

По отношение на материалните вещи на Божия дом, освен опазването им, има и друга важна работа — разумното им разпределяне. Всички тези предмети са за човешка употреба — всички те са полезни неща — така че основната цел при опазването им е те да могат да бъдат разумно използвани. Преди да се пристъпи към разумното използване на тези предмети, от водачите и работниците зависи да ги разпределят разумно. Какво означава разумно разпределяне? Божият дом има принципи и правила, що се отнася до това на кого трябва да бъдат дадени тези предмети за ползване. Основната цел на тези предмети, независимо дали са принесени от братята и сестрите, или са закупени от Божия дом, не е в натрупването им за помощи или като милостиня за благотворителна дейност. Напротив, те са предвидени за използване от всички братя и сестри, които изпълняват дълга си на пълно работно време. И така, как трябва да бъдат разпределени — какви са принципите за тяхното разпределение — е друга отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват при управляването на различните материални вещи на Божия дом. Тук споменахме разумно разпределение. В този случай да бъдеш „разумен“, е принципът, който се изисква от Божия дом.

I. Разумно разпределяне на книгите с Божии слова

Ще започнем с книгите с Божии слова. Всеки път, когато се издават нови книги, Божият дом има изисквания и правила по отношение на принципите за това на кого трябва да бъдат предоставяни тези книги. В църквата има хора, които четат Божиите слова, и хора, които не ги четат. Има хора, които обичат истината, и хора, които не я обичат. Има хора, които изпълняват дълг, и хора, които не го изпълняват — трябва да се прави разграничение между тези типове хора. Има и някои специални книги от категорията на учебниците — граматика, речници и други подобни справочници. Всички те трябва да се разпространяват в строго съответствие с принципите. Трябва да се дават на онези, които се нуждаят от тях, а не на онези, на които не са нужни. Има и някои справочници, отпечатани в сравнително малки количества — ако те се предоставят на даден човек, какво се изисква от него? Може да ги четеш, но не ги повреждай, не ги оставяй на произволни места и не късай безразборно страници от тях. А когато приключиш с четенето им, трябва да ги върнеш на първоначалното им място. Що се отнася до книгите за вярата в Бог, водачите и работниците трябва да ги разпространяват в строго съответствие с работните подредби на Божия дом и трябва да позволят и на Божиите избраници да разберат принципите и да действат според тях.

II. Разумно разпределяне на различни видове оборудване

Следва въпросът за това как да се разпределят различните видове оборудване. Това е относително важна задача. Разпределянето на различните видове оборудване е донякъде по-строго. Такова оборудване включва електроника, както и инструментите, необходими за различните професии. Когато водачите и работниците ги разпределят, трябва да има принципи и за това. Онези, на които се предоставят, трябва да са хора, способни да работят умело с такова оборудване и да го използват правилно и разумно. Ако някой е начинаещ или просто не знае как да използва дадено нещо, то не трябва да му се предоставя. Това важи особено за качествената електроника от висок клас, като например висок клас фотоапарати и по-скъпи компютри, както и записващо оборудване, фотографски устройства или оборудване, необходимо за видео постпродукция — такова оборудване още по-малко трябва да се предоставя на такъв човек, за да се предотвратят повреди. Водачите и работниците трябва да гарантират, първо, че онези, които използват такова оборудване, са способни да ценят машините, и второ, са способни да ги използват и поддържат правилно. Някоя машина например, според правилата за употребата ѝ, трябва да получи десетминутна почивка след два часа употреба, за да се охлади. Ако не се охлади, това ще повреди машината и ще съкрати експлоатационния ѝ живот. Хората, които ценят дадена машина, ще я използват в строго съответствие с предпазните мерки за поддръжка. Ще ги спазват сами, без да им казваш да правят това, и ще бъдат още по-стриктни и прецизни, ако все пак ги подтикнеш. Такива хора са подходящи да използват машини. Те са подходящи да използват висок клас неща, защото знаят да ценят машините и се отнасят сериозно към предпазните мерки за тяхната поддръжка и ремонт. Такива хора, които могат да ценят машините и да ги използват нормално, са най-подходящите при разпределянето и предоставянето на висок клас машини. Водачите и работниците трябва да извършват надлежна проверка в това отношение. Ако има висок клас компютър и той се предоставя за ползване на всеки, който кандидатства, като заяви нуждата си от него, правилен ли е принципът в този случай? (Не.) Какво не е правилно в него? За водачите и работниците част от разпределянето и предоставянето на такива неща трябва да се основава на професионалната компетентност на лицето, на което е възложена работата. От друга страна, тo трябва да се основава на степента, до която това лице пази машините, на това дали има човешка природа, дали цени машините, когато ги използва. Ако човекът не знае как да се грижи за машините и няма уменията за професията, а просто иска да си играе с машината от любопитство, тогава той трябва да бъде ограничен и да му бъде забранено да я използва. Той не е подходящ да използва висок клас машини и да се грижи за тях. Достатъчно е на онези, които изпълняват обикновен дълг, да се дават обикновени машини. Онези, които имат познания по дадена професия, които имат добра човешка природа и знаят как да използват, да поддържат и да ценят машините, може да използват по-висок клас неща, защото са вещи в дадена професия и са способни да използват висок клас машини. Ако дадеш на объркан или груб човек да ползва нещо от висок клас, той ще съсипе машината само за няколко дни. Други няма да са способни да я използват и няма да е лесно тя да бъде поправена. Това не само възпрепятства работата на църквата, но и разхищава материална вещ на Божия дом. Какво става ясно от всичко това? Че такива хора не са подходящи да използват качествени машини. Качествените машини трябва да се дават за ползване на хора с човешка природа, които разбират от дадена професия. За онези, които не са експерти в дадена професия и чиято човешка природа е лоша, е достатъчно да използват обикновени неща. Разумно ли е да се разпределят нещата по този начин? (Да.)

Различните хора се отнасят по различен начин с всякакви материални неща. Някои хора си купуват висок клас компютър и след две години употреба той все още изглежда като нов. По екрана му никога няма да видиш отпечатък от пръст, а клавиатурата винаги е толкова чиста, без нито една прашинка. Работният плот също е хубав и чист, а това, което се съхранява на компютъра, е доста организирано и ясно. Ако някой им каже, че не е добре екранът да се използва дълго време, те веднага ще попитат как най-добре да го предпазят — правят това, което е най-добро. Ако някой им каже, че компютърът трябва да почива след продължителна употреба, че ще функционира по-зле, ако загрее твърде много, което ще повлияе на дълготрайността на машината, то, когато осъзнаят, че са използвали компютъра си повече от два часа, те веднага ще го спрат, за да може да се охлади. Ако се охлажда бавно, защото времето е твърде горещо, ще му пуснат вентилатор. Те се отнасят към машината с толкова специална грижа, сякаш е тяхно дете. Те са особено внимателни и грижливи, когато слагат компютъра в чантата си, а когато го поставят на масата, трябва да почистят повърхността ѝ и да поставят машината правилно. Не е ли това тяхна силна страна? (Да, така е.) Такива хора не само ценят самите машини — когато видят други да съсипват и повреждат машини, трудно могат да го понесат. Такива хора са подходящи да използват качествени машини. Някои хора с пари също си купуват висок клас компютри, които изобщо не пазят, след като ги занесат у дома. Не ги почистват, колкото и прах да се събере по тях, и доста ги замърсяват. Други хора използват една машина две години и тя все още изглежда като нова, а тези хора използват една машина два месеца и тя изглежда сякаш е била използвана десет години. Ако им кажете, че машините се нуждаят от поддръжка, те ще отвърнат: „Какъв е смисълът да се поддържа това нещо? Машините служат на хората, те са в услуга на хората. Ако се счупи, просто си купуваш нова!“. В резултат на това машината се поврежда за по-малко от шест месеца поради неправилна употреба. Какво мислите за такива хора? Подходящи ли са да използват висок клас машини? (Не.) Колкото и качествени компютри да си купят, те не мислят да ги пазят, а ги захвърлят и ги подмятат небрежно. По някои от компютрите им има драскотини, някои са повредени от вода, други падат на земята и се чупят. Използват ги доста грубо. Нещо липсва в човешката природа на такива хора. Готови ли сте да разпределите качествени машини за използване на такива хора? (Не.) Някои хора носят очила и стъклата им винаги са почистени толкова добре, за разлика от стъклата на други хора, които са с мръсна повърхност, по тях има мръсотия, следи от пръсти и други подобни неща. Как изобщо могат да ги използват така? Онези, които биха се грижили за очилата си, внимават къде ги оставят. В никакъв случай няма да допуснат стъклата да докосват повърхността на масата или какъвто и да е предмет, нито ще допуснат да бъдат надраскани или ожулени. Очилата са толкова важни, особено за късогледите хора — как ще ги използваш, ако надраскаш стъклата? Някои хора се отнасят грубо с очилата си и стъклата им се замъгляват, след като са ги носили съвсем кратко време. Не могат да видят нищо ясно, когато ги носят — по-добре би било да не ги носят. И все пак те смятат, че е добре да продължават да ги носят такива, каквито са, сякаш това няма никакво значение. Аз съм озадачен от това: нима целта им при носенето на очила не е да могат да виждат нещата по-ясно? Какво могат да видят ясно, когато стъклата им са толкова изподраскани? Това не са ли груби хора? Наистина са груби! В човешката природа на прекалено грубите хора нещо липсва — те не знаят как да се грижат за нещата, а още по-малко мислят да ги ценят.

Когато става въпрос за важното оборудване и важните инструменти на Божия дом, каква е отговорността на водачите и работниците? При разпределянето на такова оборудване то трябва да се дава на подходящите хора. Онези, които използват такова важно оборудване от висок клас, категорично трябва да са хора, които знаят как да ценят нещата. Те ще го ценят, ще се грижат за него и ще го поддържат. Когато е в тяхно притежание, можеш да бъдеш сигурен, че никога няма да го унищожат или повредят умишлено, или поради фактори, причинени от самите тях, освен поради моментна небрежност или липса на някакъв елемент от общите знания. Такива хора могат да използват това оборудване. На тях може да им се разпредели качествено оборудване от висок клас. На хората, които по природа са груби при използването на вещи, ще е достатъчно просто да им се дадат обикновени неща за ползване. Също така хората, съхраняващи такова оборудване и инструменти, са отговорни за воденето на дневници за тяхната употреба: кой какво е взел и колко дълго го е използвал, или кой предмет се ползва само от определен човек, който, ако го повреди, трябва да заплати обезщетение според стойността му. И двете страни трябва да се съгласят с това, така че нещата да са справедливи и разумни за всички. За машините и оборудването трябва да се полагат добри грижи, независимо дали ще се използват за кратък, или за дълъг период от време. Потребителят трябва да се научи да ги използва правилно и ако се повредят, трябва да бъдат ремонтирани своевременно. Колкото по-старателно се извършва тази работа, толкова по-добре. Ако възникне ситуация, при която сатанинският режим арестува хора, тогава най-основната отговорност на водачите и работниците е да разпределят важното оборудване и важните инструменти на надеждни, заслужаващи доверие хора. След като са го изпратили, трябва да дадат на човека някои съвети и да му кажат: „Това са неща от Божия дом, които да използваш при изпълнение на дълга си. Те не са играчки. Трябва да ги използваш разумно и да се грижиш добре за тях. Не ги повреждай. Тъй като това оборудване и тези инструменти са необходими за изпълнение на дълга, ако има повреди по тях, трябва да се заплати обезщетение според стойността им. Ако работата се забави поради повредено оборудване, това е въпрос от по-сериозно естество, което означава, че има известно смущение и унищожение. Затова трябва да знаеш как да използваш правилно всякакви видове оборудване и инструменти при изпълнение на дълга — в никакъв случай не трябва да увреждаш имуществото на Божия дом. Не забравяй тези принципи: разумна употреба и редовна проверка, ремонт и поддръжка — ако нещо се повреди, докладвай своевременно и подай заявка за ремонт“. За да вършат добре тази работа, водачите и работниците трябва, от една страна, да познават принципите на разпределение и употреба, а от друга страна, трябва да уведомят потребителите как да извършват поддръжка и обслужване, и ако възникне повреда, как да извършват ремонти и т.н. Това са стандартни знания, които хората трябва да разбират и притежават, когато става въпрос за полагане на грижа и използване на всякакви видове оборудване и инструменти.

Водачите и работниците трябва разумно да разпределят различното оборудване на Божия дом. Ако например служител се нуждае от компютър с относително всеобхватни функции, трябва да му разпределиш един. Ако ти каже, че един не му е достатъчен, трябва да го попиташ за причината и да разпиташ наоколо, и да видиш дали това, което казва, е вярно. Не се води само по заявката му и не му давай толкова компютри, колкото поиска — ако каже, че един не е достатъчен, да му дадеш два, ако каже, че два не са достатъчни, да му дадеш три. Нима тогава няма да разпределяш компютрите, сякаш са играчки? Нима това няма да е безразсъдно? Трябва първо да проучиш ситуацията и да вземеш решение въз основа на принципите на Божия дом. В никакъв случай не трябва произволно да одобряваш всякакви заявки, в случай че някои хора просто подават безразборни заявки под прикритието, че изпълняват дълг. Освен това някои хора, които вършат важна работа, може да се нуждаят от компютри от по-висок клас, но личните им компютри да са с по-ниска конфигурация. Водачите и работниците трябва своевременно да проучат и това и да разпределят оборудването разумно. Решенията за предоставяне на компютри трябва да се вземат въз основа на естеството на работата на дадено лице и изискванията за класа компютър. Ако някой е просто обикновен водач или работник и не се занимава с компютърни технологии или видеопродукция, а използва компютрите само за действия като влизане в интернет, търсене на ресурси и провеждане на разговори, и няма големи изисквания по отношение на спецификациите на компютъра си, тогава за него ще е достатъчно да използва обикновен компютър. Някои по-възрастни хора знаят само как да извършват прости операции като писане на клавиатурата, влизане в интернет и провеждане на разговори, но щом станат водачи или работници, им се предоставят много висок клас компютри. Разумно ли е това? Нима не търсят специални привилегии? Нима не се наслаждават на ползите от статуса? (Да, така е.) За какво трябва да се използва това висококачествено оборудване от висок клас? То трябва да се дава за ползване на съответния работен и професионален персонал. Не е задължително да съответства на статуса на дадено лице. Някои водачи и работници погрешно смятат, че трябва да се ползват с привилегировани права на използване на различните предмети на Божия дом. Има ли такова правило в Божия дом? Не. Щом някои хора станат водачи и работници, бързо им се предоставят висок клас компютри, мобилни телефони и слушалки, снабдяват ги с всякакъв вид висок клас оборудване. Какво е последствието от това? Дали наистина се прави, за да се постигнат добри резултати в работата? Нима тези хора не жадуват за плътско удоволствие? За какво изобщо използваш висок клас компютри? Нима не провеждаш просто събирания онлайн и не проповядваш думи и доктрини? Знаеш ли как да качваш видеоклипове, или способен ли си да създаваш видеоклипове? Знаеш ли как да поддържаш мрежовата сигурност, или можеш ли да създаваш уебсайтове? Запознат ли си с тези професии? Ако не, за какво ти е тогава някакъв висок клас компютър? Това не е ли отвратително? (Да, така е.) Ако имаш собствени пари, никой не го е грижа колко компютъра ще си купиш с тях и никой няма да се меси в това, независимо колко висок клас са те. Сега говорим за начина, по който разумно трябва да бъдат разпределяни материалните вещи на Божия дом. Какво означава „разумно“? Когато водачите и работниците използват такъв висок клас оборудване на Божия дом, това счита ли се за „разумно“ използване? (Не.) Те не познават професията, нито знаят как да правят каквото и да било. Това, че имат висок клас компютър, прави ли ги висок клас хора? За какво се перчат? В Божия дом няма правило, което да дава на водачите и работниците привилегировани права на ползване и разпределяне на материалните вещи в него. Те нямат тази специална привилегия и това не е разумен принцип за разпределяне на предмети от Божия дом — изобщо не е разумно. Някой може сам да си купи тези неща, ако има възможност да го направи. Ако няма и трябва да му бъдат разпределени от Божия дом, тогава е достатъчно да използва обикновени вещи. Това е справедливо и разумно. Онези, които наистина знаят как да използват такъв висок клас оборудване, са професионалните служители, ангажирани с тази работа, така че Божият дом трябва да разпредели това оборудване на тях. Това са някои от принципите, които водачите и работниците трябва да разбират и да схващат относно разпределянето на материалните вещи на Божия дом. Проверете отново, въз основа на тези принципи, дали тези неща не са били неразумно разпределени някъде. Ако това се е случило, побързайте да го поправите. След като някои хора станат водачи или работници, виждат, че никой в Божия дом не им се подмазва, че никой не им предоставя висок клас предмети и че все още носят собствените си стари дрехи, все още използват собствения си изключително обикновен малък компютър и че Божият дом не им е осигурил качествен такъв. И така, те отиват при финансовия екип и правят заявка за закупуване на компютър. Разумно ли е това? (Не.) Те казват: „Ако не ми го предоставиш, няма да си изпълнявам дълга — ще намеря възможност да накарам Божия дом да ми купи компютър от по-висок клас, по-нов модел, по-бърз!“. Те са много смели — няма нещо, което не биха се осмелили да направят. След като тези хора станат водачи, те се отнасят към Божия дом като към своя собственост, и си мислят: „Парите на Божия дом са и мои — ще ги харча, както си искам!“. Това е нещо, което антихристите са способни да направят.

III. Разумно разпределяне на различни ежедневни консумативи и хранителни продукти

Вече говорихме за разумното разпределяне на различни материални вещи и оборудване. Сега ще говорим за нещата за ежедневна употреба, като например: зърно, зеленчуци и сушени храни, както и необходими продукти за готвене, различни допълнителни храни и др. Тези продукти не само трябва да бъдат разумно съхранявани, но и разумно разпределяни. И така, как тогава да бъдат разумно разпределяни тези различни продукти? Божият дом има критерии за храната си и хората, които управляват такива продукти, трябва да ги разпределят разумно при строго спазване на тези критерии. Те не бива да дават повече от хубавата храна на онези, с които са близки. Например, ако е закупен вкусен, качествен ориз или ако плодове или месо се купуват само от време на време, а ти даваш повече от тях на този, с когото си в добри отношения, или даваш всички качествени стоки на него, а лошите предоставяш на другите — това смята ли се за разумно разпределяне? (Не.) Как тогава да се измери „разумността“ тук? Кой начин на разпределяне на нещата може да се счита за разумен? Равномерното разпределяне, според принципите и изискваните критерии, които Божият дом е определил за храните, като се предоставя толкова, колкото трябва да се даде. Ако смяташ, че си близък с някого, можеш да му дадеш своя собствен дял. Не бъди щедър с нещата на другите хора и не използвай материалните вещи на Божия дом, за да проявяваш щедрост към други хора. Ако искаш да си щедър, направи го със своите собствени неща. Щедростта не е принцип в Божия дом — принципът на Божия дом е разумното разпределяне. Разпределянето на нещата за ежедневна употреба и различните хранителни продукти трябва да се извършва в съответствие с критериите, установени от Божия дом, а не безразборно. Естествено, водачите и работниците може да надзирават и да следят дали хората, отговорни за разпределянето на тези неща, имат добри намерения, дали разпределянето им е разумно, дали се извършва в съответствие с принципите на Божия дом, как повечето хора го докладват, дали имат оплаквания и дали за всеки е била положена грижа. Какво да се прави, ако понякога нещата са оскъдни? Редно ли е водачите и работниците да ги задържат, за да ги ядат те самите? Някои може да кажат: „Водачите и работниците имат най-висок статус и престиж и обикновено те са тези, които ни говорят най-много, от което устите им пресъхват. Ако има нещо хубаво, нека го оставим те да го изядат“. Редно ли е да се разпределят нещата по този начин? (Не. Нещата трябва да се оставят на тези, които наистина се нуждаят от тях.) Ако някои относително скъпи здравни продукти не достигат, как трябва да бъдат разпределени? Те трябва да бъдат разпределени на онези, които са отдавали всичко на Бог в продължение на много години и са дали своя принос. Тези хора са в лошо здравословно състояние поради възрастта си, но все още съвестно изпълняват своя дълг, а братята и сестрите са получили значителна полза от тях. Тези хора трябва малко да поддържат телата си и да се грижат за тях, и е съвсем правилно да им се позволи да ядат и да използват тези здравни продукти. Никой не трябва да се бори за оскъдните запаси. Ето как водачите и работниците трябва да разпределят тези неща. Разумно ли е това? (Да.) Тогава повечето хора биха ли имали възражения срещу такова разпределяне? Има ли някой, който да каже: „Може да не съм толкова стар, но имам да върша много работа — работя повече от осем часа на ден. Работата ми може да не е толкова ефективна и може да не я върша от толкова много години, но и моето здраве понякога не е толкова добро. Защо никой не се грижи за мен? Когато има хубави неща, никога не идва моят ред да ги получа, но когато има работа за вършене, винаги мен търсят.“? Трябва ли на такъв човек да се даде дял? Тъй като е имал нахалството да поиска това, оставете му малко — разумно ли е това? Бихте ли се съгласили да направите това? (Не.) Ако бях Аз, щях да се съглася. Защо да се тревожите толкова за такива неща? Хората не живеят живота си за удоволствие. Те не живеят, за да ядат, да пият и да се веселят. Защо да се карате за такива неща? Ако някой наистина иска да се кара за тях и обстоятелствата му са донякъде уместни, тогава нека се наслади малко на тези неща. Ще му бъде оказана известна специална благосклонност, но ти няма да си загубил от това. Няма нужда да се тревожиш толкова. И така, да предположим, че някой каже: „Защо не ми дадеш малко? И аз не съм в добро здраве. А ако наистина хапна нещо хубаво, ще мога, с подобреното си здраве, да върша повече работа и да полагам повече усилия за Божия дом, и работата ми ще бъде по-ефективна“. Щом е отправил тази молба, не го поставяй в неловко положение, като я отхвърлиш, разпредели му малко храна. Другите хора не бива да се тревожат толкова много за това — бъдете малко по-великодушни. Нима твоят живот не би продължил както досега и без тези неща? Това, което Бог дава на хората, не е оскъдно. То е щедро и изобилно — няма нужда да се карате за неща. Ако има някакъв специален продукт и никой не счита, че се нуждае от него или че трябва да му се наслади, тогава той трябва да се разпредели на този тип човек, за когото мнозинството в крайна сметка се съгласи, че е най-подходящ да го изяде. Ние наблягаме на човешката природа и на разумното разпределяне на нещата. Онези, които получават тези неща, трябва да ги приемат от Бог и да Му благодарят за Неговата благодат. Другите не трябва да се карат за тях. Ако го правиш, ти си неразумен, умишлено създаваш неприятности и прекаляваш. Ето как трябва да се постъпва в такива специални обстоятелства. Има принципи както за специалните, така и за обикновените обстоятелства. Не трябва да се отнасяте безразборно към тях, още по-малко въз основа на изискванията към човешките взаимоотношения. Когато тези неща се разпределят разумно, водачите и работниците са изпълнили своята отговорност.

Когато разпределят ежедневните консумативи и храна, водачите и работниците трябва да извършват това и въз основа на реалните ситуации, на реалния брой хора и на реално необходимите количества, така че да ги разпределят по един наистина разумен начин, с цел да не се допускат прахосването или загубата им. Това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват. Понякога, когато не разбират конкретните обстоятелства, те може да разпределят някои неща според основен принцип, и впоследствие, чрез обратна връзка от всички и последващо наблюдение, да научат, че разпределението не е било разумно, че е било донякъде обвързано с правилата. В такъв случай те трябва да се подобрят следващия път, за да избегнат повтарянето на този проблем и да намалят прахосничеството и загубите. Това означава да изпълнят своята отговорност. Разбира се, за да избегнат повреди и прахосничество, те трябва, от една страна, да се консултират повече при разпределянето на нещата. Te трябва също така стриктно да се придържат към принципите. Това е необходимо. Не предоставяйте нещата безразборно, като не ги давате на онези, които наистина се нуждаят от тях, като не ги давате на онези, които изпълняват дълга си искрено, които притежават истината реалност, а ги давате конкретно на подмазвачи, които нямат духовно разбиране. Да се върши това, означава ли, че се действа в съответствие с принципите? (Не.) Да се върши това, не е ли безразсъдно своеволие? Да не се действа според принципите, означава да не се изпълняват отговорностите на човек. Какво предполага изпълнението на отговорностите на човек? То не е свързано с това да се отбива номерът и да се спазват правила, и не се изпълнява чрез предприемане на поредица от установени стъпки — вместо това то означава да се действа в наистина строго съответствие с принципите, изисквани от Божия дом, като същевременно се гарантира, че няма случаи на прахосничество или повреда на нищо от Божия дом. Ето какво означава наистина да изпълняваш своята отговорност. Например при предоставяне на яйца на петима души трябва да давате на всеки човек по едно на ден и да му ги давате на всеки десет дни, така че да предоставите точно петдесет яйца. Трябва да ги предоставяте по този начин, отчасти защото това е малко количество и е лесно за съхранение. Освен това, това е точното количество, което те ще изядат. Да се практикува така, според критериите и спецификациите, изисквани от Божия дом, е напълно правилно — това означава да действаш според принципите. Ако водач или работник, който се страхува от затруднения, им предостави количество яйца за сто дни наведнъж — петстотин яйца — това би ли било уместно? Кажете Ми, петдесет яйца ли са по-лесни за транспортиране и съхранение, или петстотин? (Петдесет.) По-малкото количество е по-лесно за транспортиране и съхранение. Някои хора изпращат количество за сто дни и в резултат на това някои яйца се счупват по пътя, а други биват смачкани, когато ги пренасят до местоназначението им. Едно счупване след друго и част от тях се поврежда. Добавете към това факта, че когато хората видят, че им се предоставят много яйца, те небрежно ще ги прахосват и така остават без яйца за ядене преди деня на следващата доставка. И така, когато тези яйца се счупят и повредят, причината за това не е ли неизпълнението от страна на водачите и работниците? (Да, така е.) Ако поискат още, можете ли да им дадете? Според принципите не можете да им дадете повече преди определената дата, но те се чувстват огорчени, когато нямат яйца, с които да се хранят. Какво трябва да се направи в този случай? (Трябва да им се дават навреме и в точното количество.) Когато ги даваш навреме и в точното количество, това означава, че действаш според принципите — това е разумното разпределяне. Когато разпределят тези неща, водачите и работниците на всяка цена трябва да се придържат към принципа на разумното разпределяне и към критерия, изискван от Божия дом, като ги предоставят навреме и редовно. Освен това те трябва да имат своевременно разбиране за това дали е имало случаи на прахосничество, дали е имало повторни заявки или молби за продукти, които не достигат поради прахосничество, и дали е имало случаи на прахосничество с предоставени продукти, които хората не са харесали. Например месото и зеленчуците се предоставят заедно, но повечето хора предпочитат месото, така че може да го изядат за три или пет дни, а зеленчуците да останат. Зеленчуците не траят много. Някои се развалят и изгниват след известно време и така свършват, преди да бъде предоставена следващата партида. Тогава някой може да подаде повторна заявка и да поиска още. Трябва ли да се дава повече в такъв случай? Разумно ли е да му се дава повече? (Не.) Други хора тайно ще изядат месото и яйцата и всички зеленчуци, които харесват, като същевременно ще изтъкнат всевъзможни причини и извинения да не ядат тези, които не харесват. Когато зеленчуците пожълтеят и се развалят, те казват, че са негодни за ядене, и накрая ги дават на прасетата и кокошките или просто ги изхвърлят, след което искат още. Когато водачите и работниците се сблъскат с такъв случай, как трябва да се справят? Ако кажат: „Ще ви дам повече следващия път, защото виждам, че не ви е достатъчно — ще ви осигуря повече, тъй като вие ядете много“, това ли е подходящият начин да се справят? Не са ли слепи? (Да.) Защо са слепи? (Те не разбират какво се случва в действителност: основната причина храната, която са предоставили, да не е достатъчна, е, че е била прахосана.) Те правят прибързани заключения, без да разберат какво наистина се случва. На повечето места има достатъчно храна за ядене, която се предоставя според спецификациите на Божия дом. Защо само на това едно-единствено място никога не е достатъчна? Този въпрос не се ли нуждае от конкретно разследване? Те трябва да отидат на място и да попитат внимателно и подробно за ситуацията, за да разберат какво се случва. В крайна сметка чрез своето разследване и разбиране те откриват, че готвачът на това място е лош и неморален човек, който е хранил кокошките с храна, предназначена за хората, и умишлено е разхищавал храната на Божия дом. Той е доста придирчив към това, с което се храни, и обича да яде само вкусна храна. Нe яде зеленчуци, когато няма месо, а когато има месо, няма да яде дори тофу. Когато получи яйца, той ги яде на всяко хранене. Избира единствено вкусна храна и не яде обикновени зеленчуци, нито го е грижа дали ще се развалят. Разбирането е показало, че готвачът е лош човек — трябва ли тогава да му се дава увеличена дажба следващия път, когато се предоставят неща? (Не.) Само с това ли се приключва — да не му се дава повече? Как трябва да се разреши този проблем, след като бъде установен? Сменете готвача незабавно, заменете го с някого с малко човешка природа, който да поеме дълга. Открийте и разрешете проблема своевременно и отстранете тези зли хора, тези гнили ябълки. Някои може да попитат: „След като вече не готви, добре ли е да го караме да храни кокошките?“. (Не.) Ако той храни кокошките, те няма да снасят яйца. Ако той храни прасетата, те ще отслабнат. Няма да е добре да го карате да храни каквото и да било. Такива хора трябва да бъдат отпратени — те не са годни да изпълняват дълг в Божия дом. Ако бъдат установени други проблеми при разпределянето на материалните вещи на Божия дом, те също трябва да бъдат разрешавани своевременно. Каква е целта на разрешаването на тези проблеми? Да се намали прахосничеството и развалянето на материалните вещи на Божия дом. Някои може да попитат: „За да се разрешат тези проблеми, трябва да се отиде и да се разследва в кухнята. Нима Ти не си казвал, че на водачите и работниците не им е позволено да влизат в кухнята? Защо сега им е позволено?“. Това са два отделни въпроса. Аз не съм казвал, че не им е позволено да влизат там — това беше свъразно с анализа на въпроса, че водачите и работниците не знаят как да работят, че се мотаят и се разхождат без работа, като се наслаждават на ползите на статуса си, и винаги ходят в кухнята да си намират хубави неща за ядене. В настоящия случай те трябва да отидат в кухнята, за да разрешават проблеми, а не за да си намират хубави неща за ядене. Ходете, когато трябва, и не ходете, когато не трябва. Водачите и работниците имат много работа и това е една от задачите им, чиито конкретни проблеми може да бъдат разбрани само като се навлезе в дълбините на кухнята и се добие разбиране за детайлите. Ако се установи, че готвачът е неподходящ, той трябва да бъде отстранен незабавно и да бъде заменен с подходящ човек. Така се гарантира, че предоставените от Божия дом продукти няма да бъдат прахосвани и няма да се развалят. Както и да го кажа, изискването към водачите и работниците е те да изпълняват своите отговорности — ако е твое задължение да се тревожиш и да направиш нещо, тогава ти категорично трябва да се тревожиш за него и да го направиш. Трябва да наблюдаваш с очите си и да използваш ушите си, за да слушаш внимателно какво казва всеки тип човек — и, разбира се, трябва също така да се научиш дълбоко в себе си да имаш мнения, мисли и проницателност за всякакви неща. Друг важен аспект е да приемаш присърце принципите, за които Божият дом изисква да бъдат следвани, и никога да не се отклоняваш от тях. Каквато и работа да вършиш, първо трябва да разбереш кои са принципите и правилата, изисквани от Божия дом. Преди да започнеш работа, трябва да си зададеш още няколко пъти въпроси като: ясни ли са ми принципите, изисквани от Божия дом? Как трябва да се направи това, ако трябва да се свърши според принципите на Божия дом? Как трябва да се направи според принципите при специални обстоятелства? Как трябва да се постъпи при обикновени обстоятелства? На всяка цена трябва да си зададеш повече от тези и други подобни въпроси, преди да започнеш работа, и да се молиш повече пред Бог. Част от този процес включва самоизследване. Друга част е приемане на Божията внимателна проверка. Това помага на водачите и работниците да допускат по-малко грешки и да се отклоняват по-малко в работата си, а същевременно спомага и за намаляване на прахосването на материалните притежания на Божия дом и на загубите, причинени на Божия дом. По-важното е, че по този начин се поддържат отговорностите на водачите и работниците и се изпълняват тези отговорности. Това е, което водачите и работниците наистина трябва да правят. Това е изискването към водачите и работниците. Опазването и разпределянето на различните материални вещи на Божия дом не е сложна задача. От една страна, става въпрос за това самите водачи и работници да са запознати с принципите. От друга страна, водачите и работниците трябва да разговарят повече за тези принципи с хората, които отговарят за управлението на различните материални вещи, да проследяват нещата повече, да се опитват повече да разбират нещата и да разследват повече състоянието на управлението, като същевременно разговарят повече с надзорниците, отговорни за разпределянето на различните материални вещи на Божия дом, за да им дадат по-задълбочено разбиране на тези принципи. Разбира се, водачите и работниците също трябва постоянно да питат и да се интересуват как тези хора разпределят и предоставят продуктите и дали има някакви специални обстоятелства — например дали надзорниците разпределят продуктите според принципите, изисквани от Божия дом, през различните сезони, по различно време и в случаите, когато различни типове хора имат различни изисквания. Целта на това е да се даде възможност различните вещи на Божия дом да изпълняват функциите си ефективно, да бъдат използвани разумно в максималната възможна степен и да бъдат съхранявани при възможно най-добрата грижа и поддръжка. Това е отговорността на водачите и работниците.

Доброто управление на материалните вещи на Божия дом е отговорност на всички Божии избраници

След като разбрахте отговорностите на водачите и работниците, разбрахте ли също така и принципите, които всеки брат и сестра трябва да схване по отношение на това как да се отнася към различните материални вещи на Божия дом? Вие може да не сте водачи и работници, но все пак трябва да изпълнявате отговорността за упражняване на надзор. Това е право на Божиите избраници. Също така, по отношение на различните материални вещи на Божия дом — книги и всякакви инструменти, ежедневна храна, напитки и предмети, и др. — всеки трябва да се отнася към тях с любов и грижа. Всеки трябва също така да извършва редовни проверки, ремонти и поддръжка на различните неща, които използва, и трябва да ги използва разумно — не допускай да стане така, че да се повредят и похабят, когато са в твое притежание, нито ги изхвърляй безразборно. Някои казват: „Това нещо така или иначе не е мое. Не съм го купил с мои пари. Божият дом ми го е предоставил — то е обществена собственост. Не е необходимо да се интересувам кога се поддържа и ремонтира или къде се съхранява. Не мога да го нося със себе си, сякаш съм го присвоил“. Разумна ли е тази мисъл? Не е ли доста егоистична и лишена от човешка природа? (Да.) И така, какви принципи трябва да се следват при използването на материалните вещи на Божия дом? Ако нещо е било разпределено за твое ползване, тогава ти отговаряш за ремонта и опазването му, докато го използваш. Ти си изцяло отговорен. Без никой друг да те подтиква или надзирава, трябва да се отнасяш към предмета, да го цениш и да го опазваш сякаш е твоя лична собственост. Това означава да имаш човешка природа. В каквото и състояние да е бил предметът, когато ти е бил предоставен, когато вече не ти е позволено да го използваш или си приключил с него, трябва да го върнеш напълно невредим и в първоначалното му състояние на човека, който го опазва. Това означава да имаш разум. Това е нещо, което трябва да съществува в човешката природа. Ти казваш, че вярваш в Бог, че имаш съвест и разум, че обичаш истината, че се стремиш към нея и ѝ се покоряваш, но ако нямаш дори най-минималната човешка природа, която трябва да имаш в отношението си към даден материален предмет, как изобщо можеш да говориш, че обичаш истината или че я практикуваш? Не е ли това прекалено несериозно? Ако не можеш да изпълниш дори отговорността, която се изисква в отношението ти към даден материален предмет, това означава, че човешката ти природа не е добра — това обикновено се нарича „липса на човешка природа“. Освен това, както и да използваш собствените си вещи, независимо дали си груб, или внимателен в отношението си към тях, това е твое право. Никой няма да ти се меси. Но Божият дом има принципи за използването на вещите в него. Всички тези принципи се основават на съвестта и разума и въпреки че не могат да достигнат висотата на истината, те най-малкото съответстват на критериите за човешката природа. Ако не можеш да отговориш дори на този критерий за човешката природа, ако дори не можеш правилно да се отнасяш към инструментите и продуктите, които Божият дом ти предоставя, и да ги използваш правилно, тогава има проблем с това дали можеш да разбереш истината и да навлезеш в истината реалност — тук трябва да се постави въпросителен знак. Затова, когато става въпрос за отношението ти към тези неща, ти имаш правото да ги използваш и естествено имаш и отговорността да ги ремонтираш, поддържаш и да се грижиш за тях. Трябва да приемаш тези неща на сериозно. Ако, подобно на невярващите, казваш: „Това така или иначе не е мое. Не съм го купил с мои пари. Ако дадена обществена вещ се счупи, счупила се е — просто ще се купи нова или ще бъде поправена в най-лошия случай. Все пак не съм загубил нищо“. Ако мислиш така, това е беда — ти си в опасност. Ти не притежаваш почтен характер и нямаш добри намерения. Ако използваш пестеливо собствените си вещи, но се отнасяш към нещата на Божия дом като към маловажни и не те е грижа за това да ги цениш — това не значи ли, че си човек, който няма добри намерения? Обича ли Бог хора, които нямат добри намерения? (Не.) Кажете Ми, Бог проучва ли внимателно хора, които нямат добри намерения? (Да.) Бог проучва внимателно както онези, които имат добри намерения, така и онези, които нямат. Когато приемеш внимателната проверка на Бог, какво трябва да направиш, ако откриеш, че мислиш по този начин? Да не обръщаш внимание? Да оставиш нещата без проверка? Да не ти пука? „Какво мисля аз, си е моя лична работа. Кой си ти, че да се месиш в това? Щом ми позволяваш да използвам нещо, значи имам право да го използвам — и във всеки случай ще е добре, стига само да не счупя машината. Защо поставяш толкова високи и толкова много изисквания?“. Добър начин на мислене ли е това? (Не.) Това е „липса на човешка природа“. Ако имаш такива мисли, трябва да приемеш Божията внимателна проверка и да кажеш: „Боже, имам покварен нрав и човешката ми природа е лоша. Преди си мислех, че съм доста благороден и почтен, че имам достойнство. Не бих си помислил, че този малък предмет ще ме разкрие: имам егоистични желания, нямам добри намерения, имам си свои малки цели. Готов съм да приема Твоята внимателна проверка и Твоето дисциплиниране и съм готов да се променя“. Трябва да се молиш и да се покаеш пред Бог и да Му позволиш да те проучва внимателно. Когато си приел Неговата внимателна проверка, как трябва да се промениш? Ще кажеш: „Беше неморално да мисля така, както преди — това е мисленето на невярващите, на неверниците. Вече не мога да мисля така. Не трябва да поемам по този път. Аз съм вярващ в Бог. Трябва да бъда човек с човешка природа и достойнство, трябва да правя неща, които Бог обича. Трябва да променя начина си на използване на инструментите и машините в бъдеще. Трябва да ги оставям да почиват, когато е необходимо, да ги ремонтирам, когато е необходимо, и да ги поддържам, когато е необходимо. Трябва да ги почиствам често и редовно да проверявам различните им компоненти, за да осигуря нормалната им употреба. И ще ги почиствам веднага, след като приключа с тях, ще ги прибирам на сигурно място, за да не позволявам на неоторизирани лица да ги пипат“. И когато използваш машини отново в бъдеще, ще бъдеш особено внимателен и грижлив. Твоите възгледи постоянно ще се променят, начините ти на действие ще се подобряват, ще превръщат предишните ти егоистични, достойни за презрение мисли и действия в чувство за отговорност, в нагласа да се грижиш за нещата и в нагласа да поемаш отговорност. Промяната в мисленето ти е началото на постигането на истински обрат. Тя се превръща в промяна на начините, по които действаш, когато актуализираш мисленето и мислите си в практикуването си. Едва когато достигнеш това ниво, Бог вижда, че ти наистина се променяш и се покайваш. Тези обрати и промени, които правиш, ще бъдат наистина приемливи за Бог. Това е практикуване на истината. Кое е най-същественото нещо, което човек трябва да притежава при практикуването на истината? Съвестта и разумът, които хората трябва да имат. А егоистичният, достоен за презрение човек има ли съвест и разум? (Не.) Може въз основа на някоя доктрина да знаеш, че не можеш да оставяш предметите на Божия дом да се търкалят наоколо или да ги повреждаш и разхищаваш, или да бъдеш безотговорен към тях — но какво е твоето отношение в сърцето ти и в мислите ти? „Какъв е смисълът да се грижа за тези неща? Това нещо дори не е мое“. Поведението ти ще се ръководи от подобно мислене и ще бъде ли полезна тогава доктрината, която знаеш? Не — тя просто ще бъде доктрина, която изобщо няма да ти послужи за нищо. Само когато мисленето и възгледите ти се променят и ти наистина си се променил и си се покаял пред Бог, поведението ти и практическите ти действия ще започнат да се променят. Именно тогава това, което изживяваш, ще започне да има човешка природа. Именно тогава ще започнеш да навлизаш в истината реалност. Такъв малък въпрос разкрива човешката природа на даден човек, както и дали този човек наистина обича истината.

Управлението на различните материални вещи на Божия дом е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и всеки един от Божиите избраници трябва да предлага съвместен надзор, помощ и всякакво сътрудничество. Това е отговорност на всеки. Божиите избраници трябва да служат за пример. Те трябва да започнат от себе си — само когато самите те вършат добре работата си, са пригодни да надзирават другите и да оценяват дали това, което другите правят, е уместно и съгласно принципите. Това е въпрос, който засяга всекиго. Това малко нещо разкрива човешката природа, както и отношението на хората към истината. Водачите и работниците трябва да вършат тази работа добре и с изключителна енергия, според принципите на Божия дом, и всеки обикновен брат и сестра също трябва да се отнася към този въпрос със строгост и предпазливост. Трябва често да се самоанализираш относно това дали има проблеми с твоята човешка природа и мислене, какъв вид отношение имаш. Когато откриеш, че има проблем с твоето отношение и мислене, трябва своевременно да се молиш и да направиш обрат — и когато управляваш или използваш вещите на Божия дом, трябва да се стремиш, от една страна, да не изпитваш угризения на съвестта, нито да си в дълг пред Бог, а от друга страна, да накараш другите да ти се възхищават и да одобряват това, което правиш, и да казват, че имаш човешка природа, която е очевидна за всички. Най-важното е хората да се придържат към принципите, когато правят това. Това е задължението, което хората трябва да изпълняват — нещо, което всеки член на Божия дом трябва да постигне. Това не е отговорност само на водачите и работниците.

Сега в общи линии ясна ли ви е десетата точка от отговорностите на водачите и работниците? След като са разбрали принципите, хората трябва да бъдат по-внимателни и старателни при вършенето на тази работа, да полагат повече усилия за нея и да не бъдат мързеливи — тогава в общи линии ще са способни да намалят повредите и разхищението на материалните вещи на Божия дом и да ги предпазят да не попаднат във владение на зли хора. Това би трябвало да е постижимо. Защо казвам, че е лесно за постигане? Това са въпроси, с които всеки може да се сблъска в ежедневието си у дома. Лесно е да си внимателен, когато управляваш нещата в собствения си дом, така че ако опазваш вещите на Божия дом като твои собствени, според изискванията на Божия дом, ако ги разпределяш разумно и ако успееш да намалиш повредите и разхищенията, и ако не позволиш на зли хора да ги присвоят, тогава ще изпълняваш отговорността на водачите и работниците. Тази работа по своята природа изглежда като задача от общ характер. Защо я наричаме задача от общ характер? Тя включва управлението на материални вещи. Ако ги управляваш и ги разпределяш добре, значи изпълняваш отговорността си. Освен това принципът на тази работа е доста прост — тя включва само един-единствен принцип и не съдържа сложни истини. Стига човек да има бреме и правилните намерения, той може да върши тази работа добре, без да е необходимо да разбира твърде много истина и без да е необходимо с него да се провежда общение за твърде много истина. Следователно тази работа е единична задача и е задача от общ характер. Това е работа, която е лесна за вършене от водачите и работниците. Стига да си малко по-трудолюбив, да задаваш повече въпроси, да отправяш повече запитвания, да се ангажираш повече и да имаш правилните намерения, ще можеш да се справиш. Изобщо не е сложно. Приключихме нашето общение по десета точка от отговорностите на водачите и работниците. Толкова е просто.

Отношението и проявленията на лъжеводачите по отношение на материалните вещи на Божия дом

След като разбрахте тази отговорност на водачите и работниците, във връзка с нея ще продължим да разнищваме какви проявления имат лъжеводачите при изпълнението на тази работа и какви неща правят, въз основа на които могат да бъдат окачествени като лъжеводачи. Първо, когато лъжеводачите вършат тази работа, те не са способни да опазват надлежно различните предмети. Опазването е първият важен аспект, когато става въпрос за всякакви материални вещи. Лъжеводачите създават бъркотия във всичко, което вършат. Освен че са изключително объркани по отношение на истината и различните принципи, свързани с нея, те също така са объркани, когато става въпрос за опазването на различните материални вещи на Божия дом. Те не знаят какви хора да търсят, за да ги управляват, или какъв е начинът, по който трябва да бъдат опазвани. Те нямат точни цели и конкретни планове, още по-малко подробни стъпки за извършването на тази работа. Ако има някой, който е готов да си направи труда, тези предмети може да бъдат опазени. Ако няма, лъжеводачът допуска тези предмети да бъдат небрежно оставени настрана. Той не намира подходящ човек, който да ги опазва, или подходящо място, където да бъдат съхранявани, а още по-малко разговаря за конкретните принципи на опазването им. В същото време той не урежда по никакъв начин бъдещото разполагане, ремонт и поддръжка на тези материални вещи. Някои лъжеводачи дори са напълно невежи по отношение на това какви предмети има Божият дом — не ги е грижа и не питат за това. Да кажем например, че Божият дом е отпечатал нови книги с Божии слова. Колко книги са останали, след като са били раздадени, на кого е възложено да ги съхранява, как се съхраняват и дали се съхраняват на правилното място — един лъжеводач няма да знае нито едно от тези неща, нито ще пита или ще отправя запитвания за тях. Защо няма да отправя запитвания? Той смята, че опазването на материалните вещи на Божия дом е незначителен въпрос, че той е водач, че е човек, който върши важни неща, че той само проповядва. Той изобщо не обръща внимание на тези „незначителни въпроси“, а ги прехвърля към хора, които не разбират нищо, и не се инетерсува дали са свършени добре, или зле. Следователно той изобщо не приема на сериозно работата по опазването на материалните вещи на Божия дом. Това е една от причините. Другата е, че някои лъжеводачи са объркани — в умовете им цари хаос. Те нямат нормално мислене или съзнание за опазването на нещата и нямат процедура или път за това как да опазват предметите на Божия дом. Така че те не знаят колко от тези неща са повредени и не знаят дали има случаи на разхищение. Когато някои неща са взети от зли хора, лъжеводачът казва: „Оставете ги — във всеки случай всичко е в Божиите ръце“. Някои важни предмети се използват от хора без ничие одобрение. Тези хора вземат тези неща и други не могат да ги използват в работата си, и никой не смее да ги поиска. Лъжеводачът казва: „Не е кой знае какво. Просто купете нова. Те взеха онази вещ, така че нека първо те да я използват. Това е само вещ — все едно е кой я използва. Ако не я използват разумно, това е нещо между тях и Бог. Няма нужда да се намесваме“. Вижте как проповядват велика доктрина, за да „разрешат“ въпроса, като превръщат големите проблеми в малки, а малките — в нищо. Лъжеводачите не изпълняват нито една от отговорностите си, когато става въпрос за опазването на различните предмети на Божия дом. Не ги е грижа, нито питат за това, и нито разрешават, нито се справят с каквито и да било проблеми. Дори ако Горното провери работата им, те просто отговорят уклончиво, за да отбият номера, и това е всичко.

Някои братя и сестри купуват оборудване, дрехи и лекарства за ползване от Божия дом, а когато лъжеводачът види тези предмети, той ги преглежда и взема за себе си хубавите дрехи, обувки и чанти, и едва след това позволява на другите да вземат останалите неща, от които той самият няма нужда. Когато глупаците, които ръководи, видят това, те казват: „Нашият водач си избра каквото иска — сега е наш ред. Като приключим, ще подхвърлим безполезните остатъци на братята и сестрите под нас“. Тези неща принадлежат на човека, в чиито ръце попаднат, а останалите неща, които никой не харесва, се захвърлят настрана и никой не ги опазва. И така, на теория, за различните материални вещи на Божия дом има места за безопасно съхранение, но всъщност изобщо не се съхраняват безопасно — тези места са бунища, които никой изобщо не управлява. Те просто захвърлят нещата на някое място и ги оставят да се трупат. Има дрехи, обувки и чорапи, лекарства и електроника, както и стоки за бита и кухненски принадлежности — бъркотия, с всякакви боклуци в нея, и дори храната за хора и храната за кучета се смесва. Ако попиташ кой управлява тези неща и дали ги сортира, или дали има инструкции за тези неща и как трябва да бъдат опазвани, или, ако тези неща не са необходими за работата на Божия дом, дали братята и сестрите имат нужда от тях — никой не знае отговорите. Съвсем нормално е братята и сестрите да не знаят, но водачите и работниците също нямат отговори на нито един от тези въпроси — те напълно отхърлят отговорността за тези неща, като казват или „Не знам“, или „Някой се грижи за това“, като по този начин те отпращат и мамят Божия дом. Това води до неразрешаването на тези проблеми. Не е трудно за водачите и работниците да намерят подходящи хора, които да управляват различните материални вещи на Божия дом, нали? Лъжеводачите дори не вършат простата работа да намерят някой предан човек, който да опазва тези неща надлежно, който да прави добър опис и да ги подрежда добре. Какво правят те тогава? Когато братя и сестри са предложили дрехи или стоки за бита на Божия дом и лъжеводачите видят тези предмети, те се нахвърлят върху тях, като глутница изгладнели вълци, които поглъщат заедно месо. Пробват кои дрехи им стават, отново и отново, и избират неща за себе си до безкрай. Когато Божият дом закупува различни видове важни и скъпи машини и оборудване, те се втурват първи да изберат хубавите за себе си. Защо избират хубавите? Смятат, че като водачи или работници имат привилегировани права на ползване върху вещите на Божия дом. Каквото и да предостави Божият дом, те винаги първи избират най-хубавото. Така се отнасят към предметите на Божия дом. Това вършене на работа ли е? Не е ли това проявление на лъжеводачи? Когато става въпрос за неща със срок на годност — храна и лекарства например — лъжеводачите просто не се интересуват от тях. Не намират подходящ персонал, който да ги управлява, нито казват на персонала: „Някои от тези неща имат срок на годност, така че веднага ги запишете. Побързайте да ги разпределите на братята и сестрите преди да изтече срокът им на годност, така че да бъдат използвани разумно — не чакайте срокът им да изтече, не позволявайте да се разхищават“. Лъжеводачите никога не правят тези неща. Когато срокът на нещо изтече, те просто го изхвърлят. Когато водачите и работниците вършат работа в Божия дом, строго погледнато, те трябва да бъдат разпоредители на Божия дом. Първото нещо, което трябва да правят, е да опазват разумно и добре предметите на Божия дом, като ги наблюдават внимателно и извършват надлежна проверка в това отношение. Това също е основен елемент от делото на Божия дом, но лъжеводачите не могат да свършат дори такава основна работа. Дали са объркани, с лоши заложби и глупави — или нямат добри намерения? Ако са глупави и объркани, как знаят да избират хубавите неща за себе си? Защо не се разделят със собствените си вещи или не ги раздават небрежно на други хора? Защо не развалят или повреждат собствените си вещи? И защо такова е отношението им към вещите на Божия дом? Ясно е, че им липсва морал и че нямат добри намерения. След като водачите и работниците получат статус и влязат в съприкосновение с по-широк обхват от работата на Божия дом, те получават привилегирован достъп до различните материални вещи и до обществената собственост на Божия дом, и са най-информирани за тези неща. И въпреки това те не им обръщат внимание, не ги опазват надлежно и позволяват на всеки да ги използва и да ги взема, просто оставят всеки, който е готов да се грижи за тях, да го прави, а ако някой не е готов да се грижи за тях и е безотговорен, те не възразяват, и дори да научат, че някой има проблем, не го разрешават. Това са лъжеводачи. В този момент стигаме до заключението, че лъжеводачите, освен че са с лоши заложби и не носят бреме, са също така с лоши намерения и лош характер. Тъй като тези водачи са с лоши заложби и им липсва способност за възприемане, това, че се справят зле с работата, която включва истината и навлизането в живота, е разбираемо. И тъй като са с лоши заложби и нямат работоспособност, това, че се справят зле с работата, която включва администриране, също е нещо, което може да се толерира. Но това, че дори не са способни да извършват работа, която включва управление на различните предмети на Божия дом — което е най-минималната, проста работа — показва нещо още по-очевидно: при някои лъжеводачи проблемът не е толкова прост, не е свързан само с това, че имат лоши заложби и че не носят бреме, а има нещо повече — те имат особено низък характер и лоша човешка природа. Чрез нашето общение за десетата отговорност на водачите и работниците се разкри още едно проявление на лъжеводачите: те не просто имат лоши заложби, не носят бреме и се отдават на плътски удобства — те имат също така лош характер и лоши намерения. Не се интересуват от неща, които не са техни — дори не ги опазват. Ти си назначен за разпоредител на Божия дом и въпреки това хапеш ръката, която те храни, и не защитаваш интересите на Божия дом, докато живееш от него. Небрежно захвърляш настрана вещите на Божия дом, сякаш принадлежат на външни хора, не ги опазваш и смяташ, че не са нещо кой знае колко важно. Това не е неизпълнение на отговорностите ти — това е проблем на човешката ти природа, това е огромна липса на морал! Неопазването или лошото опазване на нещата, които трябва да се опазват, показва, че лъжеводачите нямат човешка природа и нямат добри намерения. Те дори не могат да опазват добре предметите на Божия дом, така че, ако трябваше да ги разпределят, дали биха могли да го правят разумно? Справят се още по-зле с това да действат според принципите. Те виждат как вещите на Божия дом се изхвърлят небрежно, как се повреждат и се разхищават, без никой, който е подходящ за това, да ги управлява, и знаят твърде добре в сърцата си, че това, което правят, не е правилно — и все пак не се справят с него. Това означава да имаш лоши намерения. Могат ли тези отрепки, които нямат добри намерения, разумно да разпределят различните материални вещи на Божия дом? Те са още по-малко способни на това — ако ги накарате да разпределят тези неща, те ще направят неща, които са лишени от морал в още по-голяма степен.

В една фермерска църква, където отглеждат кучета, човекът, отговорен за тях, е много загрижен за новородените кученца. Страхуваше се, че кученцата няма да получат необходимите хранителни вещества, затова подаде заявка за органични яйца, с които да ги храни. Лъжеводачът там одобри молбата му веднага. Не се замисли колко дефицитни са органичните яйца. Те не стигат дори за хората, така че защо трябва да ги дават на кучетата? Това не е ли абсурден начин за справяне с този въпрос? Каква е природата на това поведение на този лъжеводач? Как да бъде окачествено то? Не е ли абсурдна тази практика на този лъжеводач? Това, което той говори постоянно, щом си отвори устата, са доктрини, които отговарят на вкусовете на хората, но всъщност той не разбира ни най-малка частица от истините принципи, така че когато нещо се случи, той подхожда към него и се справя с него според човешките фантазии, предпочитания и субективни желания — и в крайна сметка стига дотам, че извършва такова отвратително нещо, като това да храни кучетата с органични яйца. Може ли този вид разпределяне на вещите на Божия дом от този лъжеводач да се счита за разумно? (Не.) Защо не може той да постигне разумно разпределяне? На пръв поглед изглежда, че лъжеводачът се е намесвал, грижел се е и е проследявал дори този много малък въпрос и че е имал достатъчно основание и достатъчни доводи да подкрепи тази молба — но дали е действал съобразно принципите? Дали е действал според принципите, изисквани от Божия дом? Не. И така, ако погледнем природата на това негово действие, добро дело ли е то, или е злодеяние? Изпълнение на отговорността му ли е, или е неизпълнение? Това е неизпълнение — то е безпринципно, безразсъдно вършене на лоши неща! Като разглеждаме този въпрос, каква според вас е същността на човешката природа на този лъжеводач? Не е ли това изопачено възприемане и сляпо прилагане на правила? Това, което той казва с всяка своя дума, са правилни доктрини и то звучи сякаш в него няма нито една грешна фраза, но всъщност е изопачено. Такива хора са лъжливо духовни и имат изопачено възприемане — те са боклуци, на които им липсва духовно разбиране. Току-що споменахме, че човешката природа на лъжеводачите е, че те са с низък характер и нямат добри намерения. Липсват им принципи, когато дойде време да разпределят вещите на Божия дом, и те ги разпределят сляпо, което разкрива, че лъжеводачите имат изопачено възприемане и сляпо прилагат правила, както и че са безпринципни в действията си — те просто действат сляпо и произволно. На пръв поглед лъжеводачите изглеждат толкова доброжелателни и добри, но всъщност това е лъжлива доброжелателност и лъжлива доброта. Например когато женското куче роди кученца, гледачът на кучета каза, че трябва да дадат на кучетата ново одеяло, предназначено за хора. Тогава някой каза: „Жалко би било да се даде ново одеяло на кучетата — по-добре да го дадем на братята и сестрите, а старото одеяло, което сменяме, да дадем на животните“. Какво мислите вие за това предложение? Да се разпределят нови неща на хората, а стари — на животните, е доста разумно. Това е принципът. Това е разумно разпределяне. Как лъжеводачите се справят с такива неща, когато се сблъскат с тях? След като чу това, този лъжеводач разсъждаваше: „Животните никога не използват нови неща. Винаги използват стари, мръсни неща. Ние, хората, винаги използваме нови неща. В Божиите слова се казва, че понякога дори не сме толкова добри, колкото прасетата или кучетата. Така че, не се карайте с прасетата и кучетата за вещи. Това е липса на човешка природа“. И така, той в крайна сметка даде новото одеяло на тези животни. Хората там може и да не загубиха от това, че използваха старото одеяло, но начинът, по който този въпрос бе разрешен, е много показателен за проблема. Каква роля изигра лъжеводачът в този случай? Бихте ли казали, че нормални хора биха могли да направят такова нещо? (Не.) Тогава какъв тип хора биха допуснали нещата да стигнат дотам, когато се занимават с този въпрос? (Абсурдни типове, на които им липсва разумът или мисленето на нормалните хора.) Тези отговори са все правилни — тези хора са нищожества. Когато нормални хора се сблъскат с нещо подобно, те знаят как да се справят с него разумно, но лъжливо духовните лъжеводачи с изопачено възприемане не знаят как да се справят. Изглежда, че техният начин на справяне с въпроса също има основание, че е в съгласие с принципите на Божия дом и че е подкрепен от множество разумни обосновки — но въпреки това хората, след като го чуят, не знаят да се смеят ли, да плачат ли, толкова е нелепо. Как така не могат да проумеят дори толкова проста и очевидна логика? Как стигат дотам, че се справят по такъв изопачен начин? Отвратително е. Ако ги накарате да действат като разпоредители, те ще накарат кучетата да ловят мишки, котките да пазят къщата, а прасетата да спят в леглата — всичко ще бъде в безпорядък. Способни ли са лъжеводачите разумно да разпределят различните материални вещи на Божия дом? (Не.) Те са особен вид, те са объркани хора и са абсурдни типове. Освен тези лъжеводачи с особено изопачено възприемане и нечисти подбуди, повечето лъжеводачи също създават бъркотия и хаос в този вид работа, макар че имат известни заложби и възприемането им не е изопачено. Те не могат да изпълнят дори най-минималните отговорности, които се изискват от тях. Затова, когато ги попиташ за тази работа, техният отговор винаги е един и същ: „Еди-кой си се занимава с това. Еди-кой си знае. Ако имаш някакви въпроси, ще трябва да отида да попитам еди-кого си“. И с това се приключва. Това е проявлението, което лъжеводачите показват, когато вършат тази работа.

Когато става въпрос за работата по разпределяне на различните материални вещи на Божия дом, лъжеводачите не само са неспособни да я вършат според принципите, изисквани от Божия дом, но също така примесват в това много от своите лични чувства, предпочитания и желания, както и личните си разбирания. Те превръщат тази работа в бъркотия и в пълна каша, без каквито и да било принципи. Така че, когато даден лъжеводач управлява различните вещи на Божия дом, често се случва, при обстоятелства, при които никой не знае какво става, някои неща да бъдат повредени, разхитени без причина или да изчезнат и бройките да не излизат. Други вещи се вземат от отделни лица за лична употреба, без да ги регистрират или докладват. Лъжеводачите не могат да управляват добре дори такава проста работа от общ характер. Те създават бъркотия в тази работа, но въпреки това се чувстват спокойни и си мислят, че са свършили много работа. Лъжеводачите никога не извършват редовна проверка, поддръжка и ремонт на различните материални вещи на Божия дом. В сърцето си те изобщо не се интересуват от тези вещи. Да предположим, че ги попиташ: „Има ли някой, който да се грижи за поддръжката и ремонта на това оборудване? Имало ли е случаи на разточителство при закупуването на резервни части за ремонтирането му? Или някой, който да е похарчил повече пари, или да е бил измамен? Потърсена ли е отговорност от някого след тези инциденти? Някой бил ли е глобен, или предупреден?“. Лъжеводачите изобщо няма да знаят, нито ще ги е грижа за това. Дали са били неправомерно похарчени пари при закупуването на неща за Божия дом, дали някой е бил определен да управлява тези неща, след като са били закупени, дали закупените неща са подходящи и дали може да се използват ефективно, и ако не може, дали са били върнати или заменени в определения срок — те не знаят нищо от това. Те са такива идиоти — нищо не знаят. Единственото, за което мислят лъжеводачите, е как да проповядват доктрини на събиранията, за да накарат хората да ги ценят. Нямат никаква работоспособност по отношение на конкретния въпрос за управлението на вещите, нито имат някакво отношение към този въпрос. Те не знаят, че това е работа, която би трябвало да вършат, нито знаят как да я вършат. Лъжеводачите смятат, че вещите на Божия дом принадлежат на всички, така че който иска да използва нещо, може да го направи, и който се нуждае от нещо, може да го вземе или да подаде заявка за него към висшестоящите — че това е право на всеки и че вещите на Божия дом не трябва да бъдат под управлението или контрола на което и да е отделно лице. Така че, ако някой счупи или загуби машина, тях не ги е грижа, и ако някой подаде заявка да му се купи нещо, тях не ги интересува и дали е скъпо, или евтино. Факт е, че Божият дом има правила за тези неща. Стига водачите и работниците да изпълняват отговорностите си и да извършват надлежна проверка според принципите на Божия дом, всички такива загуби и разхищения може да бъдат избегнати. Но лъжеводачите не вършат дори тази най-проста работа, която може да предотврати загубите. Нима те просто не ядат безплатно храната на Божия дом? Нима не паразитират? Това не е ли конкретно проявление на „лъжливостта“ на лъжеводачите? Ако срещнете такъв водач, вие как бихте се справили с него? (Ще го освободим от длъжност.) Просто го освобождавате от длъжност и това е всичко? Не трябва ли да го научите на едно-друго? „Онази машина беше оставена там и се намокри, но никой не я провери дни наред. Не е ясно дали захранването ѝ още работи, или дали мишки не са прегризали кабелите. Защо не се интересуваш от тези неща? Компютърът, който използвам, е счупен и трябва да се поправи. Работата ще се забави, ако не бъде поправен. Поставял съм ти въпроса толкова пъти — защо не си му обърнал внимание? С какво се занимаваш сляпо по цял ден, като муха без глава? Когато на водач като теб се разчита да върши работа, ти забавяш цялата работа и всички машини и материални вещи се унищожават от твоята ръка. Ти не се грижиш за различните вещи на Божия дом, нито ги управляваш. Ти си негоден да бъдеш водач — бързо се оттегляй!“. Добре ли е да им се изнесе такава лекция? (Да.) Какво притежава човек, който се осмелява да изнася лекции на водачите и работниците? Първо той трябва да е смел и да има чувство за справедливост. Някои може да кажат: „Не бих се осмелил да изнасям лекции на водачите и работниците. Те са офицери, а аз съм просто войник, рангът ми е много по-нисък от техния. Те имат истината и могат да проповядват. Мен не ме бива в нищо и аз не съм в позиция да им изнасям лекции“. Това не е ли логиката на един негодник? (Да.) И така, каква лекция бихте изнесли вие на този тип водач? „Ако можеш да вършиш тази работа, тогава се постарай да я свършиш и я върши в съответствие с принципите на Божия дом. Каквото ни уредиш да направим, ние ще се подчиним. Но ако не се постараеш да вършиш тази работа, ако не я вършиш според принципите на Божия дом, никога няма да ни накараш да те слушаме! Освен това, ако не вършиш реална работа, ние имаме право да те отстраним от поста ти и да те премахнем! Навреди на себе си, ако искаш да навредиш на някого — не трябва да се опитваш да навредиш на всички нас“. Бихте ли се осмелили да им изнесете такава лекция? (Да.) Сега казвате така, но наистина ли бихте го направили, когато дойде време за това? По принцип за неща, които засягат истините принципи и важни въпроси, не смеете да говорите лекомислено от страх, че липсата на прозрение и яснота в говоренето може да означава, че просто осъждате водачите и работниците и причинявате смущение. Но трябва да сте способни да имате прозрение по въпроса за управлението на материалните вещи. Трябва да се научите да разпознавате този въпрос и да схванете принципите му.

В екип филмови продукции имаше човек, който отговаряше за костюмите. Той беше непокорен в действията си и винаги тайно присвояваше вещите на Божия дом. Когато напусна екип филмови продукции, той взе някои неща със себе си, а по-късна проверка на сметките показа, че има несъответствие по отношение на голяма част от парите, които е получил. Освен това, въпреки че не работеше, той имаше пари и си беше купил много скъпи вещи. Много хора му се бяха подмазвали, докато беше в екип филмови продукции, и всички искаха да са в добри отношения с него, така че когато им дотрябваха дрехи, просто трябваше да го помолят и той им ги даваше. Ако някой беше в лоши отношения с него, той дори не му даваше дрехите, които му се полагаха. Какъв е този проблем? Това е проблем с управленския персонал. Част от проблема беше, че той самият присвояваше тези неща. Другата част беше, че не разпределяше вещите на Божия дом съгласно принципите, а се водеше от чувствата си, от собствената си воля и от връзките си. Според принципите този човек трябваше да бъде изчистен. Това беше очевиден проблем. Лъжеводачът не само не направи това, но го счете за добър човек и уреди да отиде на друго място да изпълнява дълга си. Това не беше ли утежняване на грешката? Какво мислите за начина, по който беше свършена тази работа? Беше ли съгласно принципите? Изпълни ли този водач отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват? (Не.) Ако оставим настрана за момента какви ползи би могъл да извлече водачът, като се справи с този човек по този начин — ако се съди само по начина, по който се справи с въпроса, каква беше природата на това действие? Това беше приютяване на зъл човек въз основа на чувства и неприлагане на принципите на Божия дом при справянето с него. И така, за да свържем това с десета точка от отговорностите на водачите и работниците, каква грешка допуска този тип водач и работник в отношението си към различните материални вещи на Божия дом? Изпълни ли този водач отговорностите си? При справянето си с въпроса той взе ли предвид опазването на вещите на Божия дом? Със сигурност не. Той не приемаше на сериозно вещите на Божия дом, дори си затваряше очите, като позволяваше тези вещи да бъдат съсипвани или вземани по прищявка на злия човек. Така ли би подходил, ако собствените му вещи бяха повредени или присвоени от други хора? Не — тогава щеше да мисли за отмъщение и обезщетение. И така, защо той не се справи с вещите на Божия дом по този начин? Той дори каза: „Може да вземе няколко неща, ако иска — не взема толкова много. Може да присвои малко от тези неща, ако иска — кой няма известно желание да направи това? Какво значение има малкото количество, което присвоява? Не е като другите да получават по-малко“. Що за отношение е това? Това ли е отношението, което водачите и работниците трябва да имат към вещите на Божия дом? (Не.) Не хапят ли ръката, която ги храни? И каква логика предложи този водач и работник накрая? „Нека присвои тези неща — няма нужда да уреждаме сметките с него. Какво представляват тези дребни средства и вещи? Антихристите присвояват много повече от това. Присвояването на тези вещи от него е нещо между него и Бог — негова работа е как ще се оправдае пред Бог, когато му дойде времето. Това няма нищо общо с нас“. Какви мисли и чувства изпитвате вие, след като чуете един водач да казва такова нещо? Всеки човек, който има някакво чувство за справедливост, с малко съзнание за съвест, би плакал вътрешно, като чуе тези думи, и би се почувствал съкрушен и разочарован, дори ако беше просто един обикновен последовател, да не говорим, ако беше водач или работник! Този тип лъжеводач се радва на толкова много от Божията благодат и закрила и на толкова много от Божиите истини, но все още има такова хладнокръвно отношение към вещите на Божия дом. Притежава ли той човешка природа? Годен ли е да бъде водач или работник? (Не.) След като такъв човек бъде освободен от длъжност, пригоден ли е да бъде водач или работник в бъдеще? (Не — човешката му природа е лоша.) В какво се проявява лошата му човешка природа? (В това, че не отстоява интересите на Божия дом.) Кое е конкретното действие, с което не отстоява интересите на Божия дом? Каква е същността на това конкретно проявление? Подобни хора нямат добри намерения, те имат низък характер, говорят много мило, но не правят нищо реално. Такива хора категорично не трябва да бъдат водачи и работници. Онези, чиито сърца не са на правилното място, не са любители на истината, а търсят собствената си изгода. Онези, които нямат добри намерния, изобщо не мислят за Божиите избраници и изобщо не поддържат работата на църквата или не отстояват интересите на Божия дом.

Първото основно нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да наблюдават надлежно различните материални вещи на Божия дом, да извършват надлежно проверка и да пазят Божия дом, като не позволяват никакви предмети да бъдат повреждани, разхищавани или присвоявани от зли хора. Това е минимумът, който трябва да правят. Щом бъдеш избран за водач или работник, Божият дом те счита за свой разпоредител: ти си от управляващата класа и задачата, която поемаш, е по-тежка от тази на другите. Ти носиш голяма отговорност. Ето защо всяко твое отношение, всяко твое действие, всеки твой план за справяне с проблемите и всеки твой метод за разрешаване на проблемите, всичко това засяга интересите на Божия дом. Ако ти дори не проявяваш внимание към интересите на Божия дом или не ги вземаш присърце, ти си негоден да бъдеш разпоредител на Неговия дом. Що за човек е това? Защо не е годен да бъде разпоредител на Божия дом? Сред лъжеводачите има някои, които не са просто с лоши заложби — основният им проблем е, че не носят бреме, не знаят как да работят, но не търсят истината и са неспособни да изпълняват дори минималните отговорности, които се изискват от един разпоредител. Те нямат съвест или разум. Това е така, защото нямат добри намерения, те са с низък характер и са егоистични и низки. Изобщо не поддържат работата на църквата, а често увреждат и продават нейните интереси, като се подмазват на хората и поддържат отношенията си с други хора за сметка на увреждане на интересите на църквата. Те позволяват материалните вещи на Божия дом да бъдат повреждани, разхищавани, изгубвани или дори присвоявани от злите хора и изобщо не се интересуват от това, нито изпитват и най-малко чувство на задължение или вина за това. И така, когато става въпрос за избиране на водачи и работници, погледнато от гледна точка на човешката природа, кое е най-основното нещо, което те трябва да притежават? Трябва да имат съвест и чувство за справедливост, а мотивите им трябва да са правилни. Първо човешката им природа трябва да премине високата летва. Независимо колко работоспособност притежават или какво ниво на заложби имат, хората от този тип ще отговарят на критерия за разпоредители, ако служат като надзорници. Най-малкото те ще са способни да отстояват интересите на Божия дом и общите интереси на братята и сестрите. Те в никакъв случай няма да продадат интересите на братята и сестрите, нито интересите на Божия дом. Когато интересите на Божия дом и на братята и сестрите са на път да бъдат увредени или накърнени, те ще са предвидили това предварително и ще бъдат първите, които ще излязат напред и ще ги опазят, дори ако това ще засегне собствената им безопасност или ще изисква от тях да платят цена, или да страдат. Всичко това са неща, които хората със съвест и разум могат да направят. Някои лъжеводачи и лъжеработници бързат да намерят безопасно място, където да се скрият, когато се сблъскат с опасни обстоятелства, но за важните вещи на Божия дом — книги с Божии слова, мобилни телефони, компютри и т.н. — нито се интересуват, нито питат за тях. Ако се тревожеха как арестуването им ще се отрази на по-общата картина на църковното дело, биха могли да изпратят други да се справят с тези неща — но тези лъжеводачи се крият само заради собствената си безопасност. Те са уплашени до смърт и за да гарантират собствената си безопасност, не правят това, което могат. Поради това има много случаи, когато, при възникването на опасни ситуации, небрежността, бездействието и безотговорността на лъжеводачите водят до разграбване и отнемане от големия червен змей на различни предмети на Божия дом и на приноси към Бог, което води до сериозни загуби. Когато тези ситуации току-що са възникнали в църквата, първата мисъл на водачите и работниците трябва да бъде да поставят оборудването и материалните вещи на Божия дом на подходящи места, да ги предадат на подходящи хора за управление. На големия червен змей категорично не трябва да се позволява да ги вземе. Но лъжеводачите никога не се замислят за тези неща. Никога не поставят интересите на Божия дом на първо място, а вместо това поставят собствената си безопасност на първо място. Невършенето на реална работа от страна на лъжеводачите често причинява загуби или вреди на различни важни предмети на Божия дом. Това не е ли сериозно неизпълнение на отговорността на лъжеводачите? (Да, така е.)

По отношение на десетата точка от отговорностите на водачите и работниците, кое е основното проявление на лъжеводачите, което разобличаваме? Отношението на лъжеводачите към материалните вещи на Божия дом е отношение на безразличие и пренебрежение. Те не спазват принципите, а разпределят тези неща безразборно, въз основа на собствените си фантазии и предпочитания. Докато те управляват нещата, вещите на Божия дом често са подложени в по-голяма или в по-малка степен на повреда и разхищение, което причинява загуби на делото на Божия дом. Това е основното проявление на лъжеводачите. Те не могат да се справят дори с тази най-проста, отделна част от работата от общ характер. Те не могат да правят дори това или да го правят добре — тогава какво могат да правят? Затова, когато видите такива хора да действат като водачи, можете да проверявате и надзиравате работата им. Ако направят бъркотия в тази отделна част от работата от общ характер, като не вършат дори това, което могат, и не намират други подходящи хора, които да я свършат, когато нямат време, тогава тези водачи трябва незабавно да бъдат освободени и отстранени от поста си. Божият дом никога няма да ги използва. Подобаващо ли е това? (Да.) Защо? Човек, който няма добри намерения, чието възприемане е изопачено и който действа само според чувствата и егоистичните си, низки амбиции и желания, не е достоен за доверие. Каква работа може да свърши добре един недостоен за доверие човек? Какъв дълг може да изпълнява добре? Способен ли е предано да изпълнява дълг? (Не.)

Чрез днешното общение по точка десета от отговорностите на водачите и работниците не изложих ли ясно още един от принципите и критериите, които се изискват от водачите и работниците? Тук не става въпрос за заложби, нито за работоспособност, а за човешка природа. Наблюдавайте хората, които служат като водачи и работници, или онези, които църквата развива, и вижте дали сред тях има такива с лоша човешка природа и с лоши намерния, чиято човешка природа е същата като тази на лъжеводачите, разнищени в точка десета. Ако наистина откриете такива водачи и работници, трябва да ги освободите от длъжност, трябва да помните никога да не избирате такива хора за водачи и никога да не развивате такива хора за водачи и работници. Ако някои хора не разбират характера на тези хора и ги изберат, незабавно докладвайте за тях. Не им давайте шанс да бъдат водачи и работници. Тези хора не стават водачи и работници, за да вършат реална работа, а за да унищожат делото на църквата. Ако станат водачи, различните материални вещи на Божия дом само ще бъдат съсипани в резултат на това. Готови ли сте да видите такава последица? (Не.) И така, как тогава трябва да се отнасяте към такива хора? Ако в момента служат като водачи, докладвайте ги и ги отстранете от поста им. Ако не служат като водачи, ако все още не са избрани, тогава кажете на всички: „Този човек не е добър. Не го избирайте, каквото и да правите. Това би било пагубно за църквата“. И ако хората са се заблудили и са се подвели да го изберат, трябва незабавно да информираш всички: „Днес направихме нещо нередно. Избрахме за наш водач човек с лоша човешка природа и лоши намерения. Сега, след като направихме това, интересите на Божия дом ще претърпят загуби и вреди. Трябва незабавно да го отстраним от поста му, за да предпазим интересите и различните вещи на Божия дом от вреди. Не трябва да му позволяваме да успее със схемата си“. Подобаващо ли е да се постъпи така? (Да.)

От хората, избрани за водачи и работници, се изисква да имат заложби и работоспособност. Вече има и изисквания за техния характер. Какво ще кажете вие, вярно ли е, че повечето хора не отговарят на критериите за водачи и работници? Кое от тези три неща е най-съществено? (Човешката природа.) А на второ място? (Работоспособността.) След това? (Дали имат заложби, или не.) Тази последователност е доста точна. Когато избирате водачи в бъдеще, преценявайте ги в тази последователност. Някои хора казват: „Има проблем с тази последователност. Да предположим, че човешката природа е на първо място, а има някои хора, които са с добра човешка природа, но с доста лоши заложби, и ако бъдат избрани за водачи, те няма да са способни да вършат никаква реална работа — все още ли е добре тогава да се взема предвид само човешката природа на хората?“. Човешката природа на хората е от първостепенно значение и това е първото нещо, което трябва да гледате, но не е единственото, което трябва да се вземе предвид при избора на водачи и работници. Ако човешката природа на даден човек отговаря на критерия, след това погледнете работоспособността му. Ако му липсва работоспособност и не може да върши никаква реална работа, може да го помолите да поеме работа, която не натоварва прекомерно способностите му. Ако е с добра човешка природа и е способен да поеме работата и да се опита да я свърши добре, и ако е човек, на когото може да се вярва, и ако Божият дом няма да има никакви притеснения да го използва, и ако той е поучителен, полезен и благотворен за повечето братя и сестри, тогава той отговаря на критериите. Ако заложбите му са лоши и му липсва работоспособност, или ако работоспособността му е просто на средно ниво, накарайте го да свърши някаква проста работа или единична задача. Ако има добри заложби и голяма работоспособност, той ще може да свърши важна работа или няколко различни задачи. Нима не можете дори да подредите нещата по този начин? Ако е с лоша човешка природа и лоши намерения, тогава, колкото и голяма да е работоспособността му, ще е способен ли той да свърши добре работата? (Не.) Ако управляваше компания или няколко служители, може би нямаше да е проблем — но какви проблеми биха възникнали, ако го помолят да управлява различните материални вещи на Божия дом? Преди всичко, той изобщо няма да управлява тези предмети или да се справя с нещата според принципите, изисквани от Божия дом. Той няма добри намерения, той не обича истината и в сърцето му няма нищо друго освен кроежи, нищо друго освен нечестиви идеи и мисли, така че когато и да действа, той го прави според собствените си предпочитания и въз основа на собствените си интереси, а не въз основа на истините принципи, нито въз основа на справедливостта. Той обмисля само какво има да губи или придобие и не мисли изобщо за принципите, изисквани от Божия дом — и така той е обречен на провал в работата на водачите и работниците. От какво се определя това? От неговия характер, а не от неговата работоспособност. И така, когато преценявате дали някой е благороден, или низък и дали отговаря на критериите на Божия дом за избор на водачи и работници, първо погледнете човешката му природа: ако човешката му природа е надеждна и отговаря на критериите, след това се замислете дали притежава работоспособност и дали има бреме. След това разгледайте и другите аспекти.

Това е десетата точка от отговорностите на водачите и работниците. В общи линии това е, което бе разнищено в десетата точка относно различните проявления на лъжеводачите. От отношението и проявленията, които лъжеводачите показват към материалните вещи на Божия дом, може да се види, че на повечето от тях им липсват съвест и разум, че са с твърде лоша човешка природа и че не поемат никаква отговорност — може да се каже, че имат лоши намерения. Нима сега нямаме още едно доказателство, което може да се използва, за да се определи, че някой е лъжеводач? Някои лъжеводачи не могат да вършат работа, защото заложбите им са лоши, защото са слепи и нямат прозрение за нещата. Някои не вършат реална работа, защото нямат добри намерения и защото те преследват единствено собствените си облаги — не отстояват интересите на Божия дом и не ги е грижа дали Божиите избраници ще живеят, или ще умрат. Всеки тип лъжеводач трябва да бъде освободен от длъжност и отстранен възможно най-бързо, за да се предотвратят забавяния на делото на Божия дом и нанасяне на вреди на Божиите избраници.

1 май 2021 г.