Девета точка: предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби в Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате насоки, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им (Втора част)

Осигуряване на насоки, надзор и подтик за прилагането на работните подредби, както и проверяване и проследяване на статуса на прилагането им

Днес ще продължим да разговаряме за деветата отговорност на водачите и работниците: „Предавайте точно, издавайте и прилагайте различните работни подредби в Божия дом в съответствие с изискванията му, като осигурявате насоки, надзор и подтик, и като проверявате и проследявате статуса на прилагането им“. Последния път разговаряхме основно за различните съдържания и конкретни елементи в работните подредби, които хората трябва да разберат, както и за най-основните отговорности на водачите и работниците, а именно да предават, издават и прилагат работните подредби. Днес ще разговаряме конкретно за това как водачите и работниците трябва да осигуряват насоки, надзор и подтик и как трябва да проверяват и проследяват статуса на прилагането на работните подредби, след като те са били издадени. Как водачите и работниците трябва да се отнасят към работните подредби и как точно да прилагат и изпълняват работните подредби според изискванията на Горното и стъпките, след като разберат значението на работните подредби — това са истините принципи, които водачите и работниците трябва да разберат чрез общение, и те трябва да схванат тези принципи, за да изпълняват добре различните елементи на църковното дело. Водачите и работниците трябва да знаят, че основното изискване на Божия дом към тези, които служат в тази роля, е главно да извършват работата си, съсредоточена около различните работни подредби. Не е редно те да се занимават със свое лично начинание или да правят нещата според собствените си желания, и със сигурност не е редно да се лутат сами в която и да е работа, която вършат. Разбира се, не е редно да измислят или да създават нещо. Вместо това за тях е редно да работят конкретно и подробно въз основа на работните подредби на Божия дом. Как трябва да се върши работата конкретно? Какви подробности са включени? Отговорът на тези въпроси е в изискванията на деветата отговорност: Освен да предават, издават и прилагат различните работни подредби на Божия дом, водачите и работниците трябва също така да осигуряват насоки, надзор и подтик, и да проверяват и проследяват статуса на прилагането им. Това са конкретните пътища на практикуване за водачите и работниците, за да прилагат работните подредби. Сега ще ги обсъдим един по един.

След като работните подредби бъдат издадени, водачите и работниците трябва първо да разсъждават и да разговарят за различните изисквания и принципи, изложени в тях. След това трябва да намерят пътища и планове за практикуване, за да приложат конкретно работата. Първо, те трябва да знаят какво изискват работните подредби, каква конкретна работа трябва да се свърши и какви са съответните принципи, както и към кои хора и към кой аспект на работата са насочени работните подредби. Това е първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, след като получат работните подредби. Те не бива просто небрежно да прегледат работните подредби и след това да ги прочетат на глас на всички, или да ги предадат надолу и да уведомят всички за работата, и с това да приключат. Това е просто предаване и издаване на работните подредби. Това не е тяхното прилагане. Първата конкретна задача при тяхното прилагане е водачите и работниците да научат за конкретното съдържание на работните подредби, за Божиите изисквания и цели за тези елементи от църковната работа и за значението на извършването на тази работа, и след това да разработят конкретни планове за изпълнение и прилагане. Това е първата стъпка. Лесно ли е да се постигне първата стъпка? (Да.) Стига да можете да разбирате писмени думи и човешки език, първата стъпка би трябвало да е лесна за постигане. Разбира се, постигането на първата стъпка изисква също така водачите и работниците да имат сериозно, усърдно, отговорно и старателно отношение към работата, а не да бъдат объркани, нехайни или да отбиват номера. Независимо дали работната подредба е била споменавана преди или не, дали е лесна или донякъде трудна за постигане от хората, дали хората желаят, или не желаят да я вършат, във всеки случай водачите и работниците не бива да имат повърхностно отношение към църковното дело, просто да изричат някои доктрини, да скандират лозунги или да полагат някакви повърхностни усилия, за да се справят с нея нехайно. Какво е отношението, което хората трябва да имат? Първо, те трябва да имат сериозно, усърдно, отговорно и старателно отношение. Дали наличието на това отношение означава, че човек може добре да приложи конкретните елементи в работните подредби? Не, това е просто отношението, което човек трябва да има, когато върши каквато и да е работа. То не може да замени действителното прилагане на конкретни задачи. След като имат това отношение и също така разбират конкретното съдържание, изисквания и принципи на работните подредби, следващата стъпка за водачите и работниците е как да приложат конкретните задачи в работните подредби. Какво трябва да се направи първо? Те трябва да извършат правилно подготвителната работа. Това е много важно. Първо, те трябва да съберат водачите, работниците и надзорниците, за да разговарят за конкретните принципи на практикуване за тези задачи. След това трябва да разработят конкретни подредби и планове. В същото време те трябва да потърсят предложенията или идеите на Божиите избраници относно тези планове. След това всички трябва да търсят и да разговарят заедно, докато всички изисквания и принципи, изложени в работните подредби, бъдат разбрани и изяснени, и всички знаят как да приложат тези работни подредби и да практикуват — тогава първоначалната стъпка на прилагане на работните подредби се счита за завършена. И така, след като всички знаят как да приложат работните подредби, това означава ли, че задачата по прилагането на работните подредби е завършена? Не, не означава това. Някои подробни въпроси и специални ситуации не са споменати в работните подредби, но те са проблеми, които действително трябва да бъдат разрешени. Докато разговарят за работните подредби, водачите и работниците трябва да разкрият тези специални ситуации, тези въпроси, които трябва да бъдат разрешени, и да потърсят истината, за да ги разрешат из основи, като в същото време трябва да разработят и конкретни планове за тяхното прилагане. По този начин, когато водачите и работниците на всички нива прилагат работните подредби, те ще знаят кои принципи да следват и кои проблеми да разрешават. Това е минималното разбиране и отношение, което водачите и работниците трябва да имат към работните подредби. Тази задача може да се счита за отправна точка за водачите и работниците да се научат как да вършат църковна работа. Чрез търсене, общение, осигуряване на насоки и изготвяне на подредби те се научават да се отнасят към някои действителни трудности и специални ситуации и да се справят с тях според истините принципи. Едва тогава те могат наистина да приложат работните подредби.

I. Осигуряване на насоки

Когато се осигуряват първоначални насоки за дадена задача, освен че се предлагат конкретни планове за прилагане при специални ситуации, на водачите и работниците със средни заложби и относително слаба работоспособност трябва да се дадат по-конкретни и подробни насоки. Въпреки че тези хора може да разбират принципите и конкретните планове за прилагане за дадена задача като доктрини, те все пак не знаят как да ги изпълнят на практика при действителното прилагане. Как трябва да се отнасяте към малкото водачи и работници, които имат слаби заложби и им липсва работоспособност? Някои хора казват: „Ако човек със слаби заложби не може да свърши работата, защо просто не намерим някой с по-добри заложби, който да го замести?“. Трудността се крие тук: някои църкви не могат да намерят някой по-добър. В тези църкви всички вярват в Бог от приблизително еднакъв брой години и са горе-долу на едно и също ниво по отношение на своя духовен ръст. По-специално заложбите и работоспособността на всички са средни. За да намериш някой по-добър, ще трябва да прехвърлиш хора от други църкви, но това не е много удобно да се направи там и няма истински подходящи кандидати. Можеш да избереш само относително подходящи кандидати от местната църква. Ако работата им не отговаря на изискваните критерии, какво трябва да се направи в такива ситуации? Трябва да им кажеш как да вършат работата и как да я прилагат. Трябва да им кажеш конкретно кой трябва да бъде назначен и да отговаря за тази задача и кои хора трябва да бъдат избрани да си сътрудничат по нея. Обясни им всички тези подробности и ги остави да го изпълнят. Защо трябва да се прави по този начин? Защото членовете на местната църква като цяло имат много повърхностен опит и им липсва работоспособност, което прави невъзможно избирането на подходящи водачи и работници. Само като се работи по този начин, работните подредби могат да бъдат приложени. Ако не работиш по този начин и се отнасяш към тези хора по същия начин, както към другите водачи и работници, като им казваш само за конкретните принципи и планове и си безразборен, работните подредби няма да бъдат приложени. Ако не обърнеш внимание на това, не е ли това занемаряване на отговорността? (Да.) Това е отговорност на водачите и работниците. Някои водачи и работници казват: „Другите знаят как да прилагат работните подредби и как да практикуват. Защо този човек не знае? Ако не знае, няма да се занимавам с него. Това не е моя отговорност. Във всеки случай аз съм си свършил работата“. Този довод издържан ли е? (Не.) Например да кажем, че една майка има три деца и едно от тях е слабо, винаги се разболява и не иска да яде. Ако майката позволи на това дете да не яде, то може да не оцелее дълго. Какво трябва да направи тя? Като майка тя трябва да полага специални грижи за това слабо дете. Да предположим, че майката казва: „Вече е достатъчно добре, че се отнасям еднакво към децата си. Аз родих това дете и му приготвих храна. Изпълних отговорността си. Не ме интересува дали яде или не. Ако не яде, да гладува, а когато стане достатъчно гладно, ще яде“. Какво мислите за такава майка? (Тя е безотговорна.) Има ли такива майки? Само глупава жена или мащеха би постъпила така. Ако е биологичната майка и не е глупава, тя никога не би се отнесла така към собственото си дете, нали? (Да.) Ако детето е слабо, винаги се разболява и не обича да яде, майка му трябва да положи повече грижи и усилия. Трябва да намери начини да накара детето да яде, трябва да готви каквото детето иска да яде, като му приготвя специални ястия, а когато детето не иска да яде, трябва да го придумва. Когато стане на осемнадесет или деветнадесет години и тялото му е здраво като на нормален възрастен, майката може да се успокои и да се отдръпне и вече няма нужда да полага специални грижи за това дете. Ако една майка може да се отнася така към дете със специални обстоятелства и да изпълнява отговорността си, тогава какво да кажем за един водач или работник? Ако ти дори нямаш любовта на майка към братята и сестрите, тогава ти си просто безотговорен. Трябва да изпълняваш отговорностите, които трябва, трябва да имаш предвид църквите, за които отговарят тези, които са относително слаби и които притежават относително слаба работоспособност. Водачите и работниците трябва да обръщат специално внимание и да осигуряват специални насоки по тези въпроси. Какво означава специални насоки? Освен да се разговаря за истината, трябва също така да се осигурява по-конкретно и подробно ръководство и помощ, което изисква повече усилия по отношение на общуването. Ако им обясниш работата и те все още не разбират и не знаят как да я приложат, или дори ако я разбират като доктрина и, изглежда, че знаят как да я приложат, но ти все още не си сигурен и малко се притесняваш как ще протече действителното прилагане, какво трябва да направиш тогава? Трябва лично да отидеш дълбоко в местната църква, за да ги насочваш и да приложиш задачата заедно с тях. Кажи им принципите, като същевременно правиш конкретни подредби относно задачите, които трябва да се свършат според изискванията на работните подредби, като например какво да се направи първо и какво да се направи след това, и как правилно да се разпределят хората — организирай всички тези неща правилно. Това е практическо насочване в тяхната работа, а не просто скандиране на лозунги или безразборно разпореждане, и поучаването им с някои доктрини, след което да считаш работата си за свършена — това не е проявление на вършене на конкретна работа, а скандирането на лозунги и командването на хората не са отговорности на водачите и работниците. Едва когато местните църковни водачи или надзорници могат да поемат работата и тя е влязла в правия път и по принцип няма големи проблеми, едва тогава водачът или работникът може да си тръгне. Това е първата конкретна задача, спомената в деветата отговорност на водачите и работниците за прилагане на работните подредби — осигуряване на насоки. И така, как точно трябва да се осигуряват насоки? Водачите и работниците трябва първо да практикуват разсъждаване и разговаряне за работните подредби, да научат и да възприемат различните конкретни изисквания на работните подредби и да разберат и схванат принципите в работните подредби. След това трябва да разговарят заедно с водачите и работниците на всички нива относно конкретни планове за прилагане на работните подредби. Освен това трябва да осигурят конкретни планове за прилагане при специални ситуации и накрая трябва да окажат по-подробна и конкретна помощ и ръководство на водачите и работниците, които са относително слаби и имат относително слаби заложби. Ако някои водачи и работници изобщо не са способни да приложат задачата, какво трябва да се направи в такива ситуации? Водачите и работниците от по-високо ниво трябва да отидат дълбоко в църквата и лично да участват в задачата, като разрешават действителните проблеми чрез общение за истината и ги карат да се научат как да вършат работата и как да прилагат работата според принципите. Тези стъпки са ясно изложени в думи, но лесно ли е да се приложат? Има ли някакви трудности? Някои може да кажат: „Ти го правиш да звучи просто, но прилагането му не е толкова лесно. Понякога работните подредби са много сложни и никой не знае как да ги приложи!“. Само първата задача — разговарянето за конкретните изисквания на работните подредби и осигуряването на насоки по практичен начин — някои водачи и работници намират това за доста изнурително. Те казват: „Никога не съм изпълнявал тези конкретни задачи, така че не знам как да разговарям и да осигурявам насоки за тях. Те трябва просто да следват точните думи на работните подредби — за какво има да се разговаря? Не е ли това просто формалност?“. Те не знаят как да разговарят, знаят само как да скандират лозунги: „Трябва да приложим добре тази работа! Това е Божието изискване към нас. На всяка цена трябва да удържим позициите си, да отговорим на Божиите изисквания и да не разочароваме Божиите очаквания към нас. А що се отнася до това как да го направите, вие трябва сами да го измислите“. Какъв е проблемът с хората, които казват такива неща? Могат ли те да вършат работата? Имат ли работоспособност? Слаби ли са им заложбите? (Да, така е.)

Независимо какво се случва, дали е голям или малък въпрос, трябва да се молите на Бог и да търсите от Него, както и да мислите и да обмисляте внимателно и задълбочено, преди да вземете решение. Ако човек няма нормално мислене, още по-важно е той да се моли на Бог, да иска Божията помощ и да търси повече от онези, които разбират истината. Освен това за важни въпроси в църковното делои за важни въпроси, срещани при изпълнение на дълга, трябва да разговаряте и да ги обсъждате със съответния персонал, за да постигнете консенсус и накрая да разработите конкретен и осъществим план за практикуване. Този план трябва да е консенсус, постигнат чрез внимателно обмисляне и консултации, и трябва да издържи пред водачи и работници от всяко ниво. Онези, които могат да разработят конкретни планове за практикуване, които издържат, се считат за хора с нормално мислене. Ако при сблъскване с проблеми, големи или малки, в мислите на човек няма нищо конкретно и той не може да измисли конкретни принципи на практикуване, а просто използва прости теоретични лозунги, за да замени принципите за справяне с проблемите, може ли той да върши добре работата си? Такъв човек има ли способността да мисли и способността да премисля нещата? (Не.) Какъв тип е човекът, на когото му липсва способността да мисли? (Човек със слаби заложби.) Ето какво означава да си човек със слаби заложби. Да вземем един пример. Да предположим, че живееш в чужбина и един ден внезапно получаваш призовка от съда. Това е доста неочаквано и внезапно, нали? Първо, не си извършил нищо незаконно. Второ, не си подавал никакви искове, нито си чул някой да те обвинява в нещо. Получаваш призовката, без да знаеш никакви обстоятелства около нея. Какво е първото чувство, което би изпитал един обикновен човек, изправен пред такава ситуация? Заплитането в правни въпроси би му причинило известна паника, притеснение и страх, би го накарало да се почувства неподготвен и да не му е много до ядене. Независимо дали човек е важен или не, смел или плах, възрастен или непълнолетен, никой не иска да се сблъсква с такава ситуация, защото тя не е нещо добро. Изправени пред тази ситуация, хората реагират по два различни начина. Първият тип хора си мислят: „Не съм извършил нищо незаконно, нито съм нарушил някакви държавни разпоредби. От какво да се страхувам? Това е общество, управлявано от закона, където всичко се основава на доказателства. Тъй като не съм направил нищо лошо, те няма да имат никакви доказателства срещу мен, дори и да ме съдят. Нямам от какво да се страхувам. Какво може да направи една призовка? Почтеният човек не трябва да се страхува от обвинения. Ще наема адвокат да ме защитава, няма да има никакви проблеми“. След като премислят това, те не чувстват натиск в сърцата си и ежедневието им остава незасегнато. Това е реакцията на единия тип хора. Сега да разгледаме реакцията на втория тип хора. След като получат призовката, те си мислят: „Не съм нарушил никакви закони, нито съм извършил престъпления, така че за какво може да става въпрос? Дали е защото вярвам в Бог? Да вярваш в Бог не е незаконно. Възможно ли е някой умишлено да ме е натопил и да ме е докладвал? Това изглежда по-вероятно. Но може ли да е нещо друго? Трябва да се консултирам с адвокат и да го помоля да отиде в съда, за да разбере защо съм получил призовката и кой е ищецът. Трябва да стигна до дъното на това, преди да реша каква контрамярка да предприема. Ако адвокатът каже, че е свързано с вярата ми в Бог, тогава трябва бързо да намеря хора, за да измислим контрамярка, а също така бързо да скрия всички книги или други подобни неща, свързани с вярата ми, за да попреча на врага ми да намери нещо, което да използва срещу мен“. След тези първоначални мисли, въпреки че не са направили никакви окончателни заключения или точни преценки относно получаването на призовката, те вече имат ясна представа за конкретния план на практикуване: какво да направят за план А, какво да направят за план Б и ако и двата не са осъществими, какво трябва да направят след това. Те обмислят всяка стъпка щателно и внимателно. Първо успокояват ума си и бързо се молят в сърцето си, а след това, след като се успокоят, незабавно се заемат с решаването на този въпрос. В рамките на един ден те са изяснили всички тези неща и знаят как да продължат. Независимо какъв е крайният резултат от този въпрос, нека първо разгледаме тези два типа хора. Кой от тях има способността да премисля проблемите? Кой има заложби? (Вторият човек.) Очевидно вторият човек има заложби. Да имаш само смелост и решителност, когато се сблъскаш със ситуация, не е равносилно на това да имаш заложби. Човек трябва да може да мисли, да притежава проницателност и да има способността да се справя с проблемите. В процеса на мислене той трябва да е способен да прави конкретни преценки и да разработва конкретни оперативни планове. Само такъв човек има заложби. На пръв поглед той може да изглежда много плах, да действа предпазливо и внимателно дори по отношение на маловажни въпроси и да третира малките въпроси като значими. Въпреки това методът и начинът, по който се справя с проблемите, доказват, че този човек има способността да мисли и способността да премисля и да се справя с проблемите. За разлика от него първият тип хора са много смели и не се страхуват от нищо. Когато се сблъскат със ситуация, те просто си мислят: „Не съм направил нищо лошо. Каквото и да се обърка, винаги ще има по-способен човек, който да го поправи. От какво да се страхувам?“. Те са безгрижни и живеят лесен живот, но не са ли малко глупаво смели и недосетливи? Този тип хора скандират силно лозунги и това, което казват, не е погрешно, но какво им липсва? (Нямат нормално мислене и им липсва способността да премислят проблемите.) Къде се проявява липсата им на нормално мислене? Когато се сблъскат със ситуация, независимо дали е нещо, което се е случило внезапно, или нещо, за което вече са знаели, те не могат да я премислят или да направят преценка, така че естествено няма да имат план за справяне с проблема или способността да го разрешат. Това е много очевидно. Отвън този тип хора изглеждат красноречиви, могат да говорят доктрини и могат също така да повдигат духа, изглежда, че имат заложбите да бъдат водачи. Въпреки това, когато са изправени пред проблеми, те не могат да прозрат същността на проблемите и не могат да разговарят за истината, за да ги разрешат. Могат само да изричат някои думи и доктрини и да скандират лозунги. На пръв поглед изглеждат проницателни, но когато се сблъскат с проблеми, не могат да анализират или да преценят причините за проблемите, нито могат да оценят сериозните последствия, които ще настъпят, ако проблемите продължат да се развиват. Те не могат да подредят тези въпроси в ума си, камо ли да разрешат проблемите. Такъв човек изглежда красноречив, но всъщност има слаби заложби и не може да върши истинска работа. По същия начин, ако водачите и работниците, след като получат работна подредба, могат само да я прочетат и обяснят буквално, и въпреки че може да издадат работната подредба и да разговарят за ключовите ѝ елементи на събиранията, те не знаят как да изготвят конкретни подредби и да осигурят конкретни насоки за специфичните изисквания, принципи, въпроси, изискващи внимание, специални ситуации и т.н. на работната подредба, и нямат планове, нямат идеи и нямат способността да разрешават проблеми, тогава те имат слаби заложби. При прилагането на работните подредби първата задача, която водачите и работниците трябва да изпълнят — осигуряването на насоки — не е лесна или проста. С тази първа задача се проверява дали един водач или работник притежава заложбите и работоспособността, които би трябвало да притежава. Ако водачите и работниците нямат тези заложби и работоспособност, те няма да могат да осигурят конкретни насоки за работните подредби или да ги приложат.

II. Осигуряване над надзор и подтик

А сега да разговаряме за задачата на „надзора“. Ако се съди по буквалното му значение, надзор означава проверка: проверка на това кои църкви са изпълнили работните подредби и кои не са, какъв е напредъкът в прилагането, кои водачи и работници вършат реална работа и кои не, и дали някои водачи или работници просто предоставят работните подредби, без да участват в конкретните задачи. Надзорът е специфична задача. Освен че трябва да надзирават прилагането на работните подредби — дали са приложени, каква е скоростта на прилагането, какво е качеството на прилагането и постигнатите резултати — водачите и работниците от по-високо ниво трябва да проверяват дали водачите и работниците спазват стриктно работните подредби. Някои водачи и работници външно заявяват, че са готови да следват работните подредби, но след като се сблъскат с определена среда, се страхуват да не бъдат арестувани и се съсредоточават само върху това да се скрият, като отдавна са оставили работните подредби на заден план. Проблемите на братята и сестрите остават неразрешени, а те не знаят какво се съдържа в работните подредби и какви са принципите на практикуването. Това показва, че работните подредби изобщо не са приложени. Други водачи и работници имат мнения, представи и съпротива срещу някои от изискванията в работните подредби. Когато дойде време да ги прилагат, те се отклоняват от истинския смисъл на работните подредби и правят нещата според собствените си идеи, отбиват номера и замазват нещата, само за да ги приключат, или поемат по свой път, като вършат нещата така, както им е угодно. Всички такива ситуации изискват надзор от страна на водачите и работниците от по-високо ниво. Целта на надзора е по-доброто изпълнение на конкретните задачи, залегнали в работните подредби, без отклонения и в съответствие с принципите. При осъществяването на надзора водачите и работниците от по-високо ниво трябва да наблегнат много на това да установят дали има някой, който не върши реална работа или е безотговорен и бавен в прилагането на работните подредби, дали някой показва склонност да се противопоставя на работните подредби и не желае да ги прилага или ги прилага избирателно, или просто изобщо не спазва работните подредби, а вместо това просто осъществява собственото си начинание, дали някой задържа работните подредби и ги предава само според собствените си идеи, без да позволява на Божиите избраници да узнаят истинското значение и конкретните изисквания на работните подредби — само чрез надзор и проверка на тези въпроси водачите от по-високо ниво могат да разберат какво се случва наистина. Ако водачите от по-високо ниво не извършват надзор и проверка, могат ли да бъдат установени тези проблеми? (Не.) Не могат. Ето защо водачите и работниците трябва не само да предават работните подредби и да осигуряват насоки на всяко отделно ниво, но и да надзирават работата на всяко отделно ниво при прилагането на работните подредби. Регионалните водачи трябва да надзирават работата на областните водачи, областните водачи трябва да надзирават работата на църковните водачи, а църковните водачи трябва да надзирават работата на всяка група. Надзорът трябва да се осъществява на всяко отделно ниво. Каква е целта на надзора? Тя е да се улесни точното прлагане на съдържанието на работните подредби в съответствие със специфичните им изисквания. Следователно задачата на надзора е много важна. Когато се извършва надзор, ако средата позволява, водачите и работниците трябва да отидат дълбоко в църквите, за да взаимодействат с тези, които вършат реалната работа. Те трябва да задават въпроси, да наблюдават, да разпитват, да научават и да схващат положението с изпълнението на работата. В същото време те трябва да научат какви трудности и мисли имат братята и сестрите относно тази работа и дали са схванали принципите ѝ. Всичко това са конкретни задачи, които водачите и работниците трябва да изпълнят. Особено за тези с относително слаби заложби и човешка природа, които са донякъде безотговорни, непредани и относително нехайни в работата си, водачите и работниците трябва още повече да надзирават и да ръководят тяхната работа. Как трябва да се извършват надзорът и ръководството? Да предположим, че кажеш: „Побързайте! Горното чака нашия работен доклад. Тази работа има краен срок; не я протакайте!“. Ще проработи ли този начин на подтикване? Дали подтикването означава просто да ги подбутваш малко и това е всичко? Кой е по-добрият начин за подтикване? Когато работите, включвате ли подтикването като част от задачите си? (Да. Ако видя, че някои задачи не се изпълняват своевременно, ще се опитам да разбера защо не ги изпълняват и ще проследя работата им.) Ако видиш някой, който не знае как да върши работата, трябва да му осигуриш конкретни насоки и помощ, и да му предоставиш ръководство. Ако видиш някой, който е нехаен, трябва да го кастриш. Ако знае как да върши работата, но е твърде мързелив, за да я върши, ако е муден и протака, ако се отдава на плътски удобства, тогава трябва да бъде кастрен, според необходимостта. Ако кастренето не разреши проблема и отношението му не се промени, какво трябва да се направи? (Да не му се позволява да върши тази работа.) Първо, отправете му предупреждение: „Тази работа е много важна. Ако продължаваш да имаш към нея такова отношение, дългът ти ще бъде отнет и даден на друг. Ако не си готов да го вършиш, друг ще е готов. Ти не си предан на дълга си, не си годен за тази работа. Ако не си способен да се справиш с тази задача и не можеш да понесеш физически несгоди, Божият дом може да те замени с друг, а ти също можеш да подадеш оставка. Ако не подадеш оставка и все още си готов да я вършиш, тогава я върши добре и я върши според изискванията и принципите на Божия дом. Ако не можеш да постигнеш това и многократно забавяш напредъка, като причиняваш загуби на работата, тогава Божият дом ще се справи с теб. Ако не можеш да изпълниш този дълг, тогава съжалявам, но ще трябва да си тръгнеш!“. Ако след предупреждението той е готов да се покае, може да бъде задържан. Но ако след многократни предупреждения отношението му не се промени и той не покаже ни най-малък намек за разкаяние, какво трябва да се направи? Той трябва незабавно да бъде освободен от длъжност — няма ли това да разреши проблема? Не става въпрос да държим сметка на хората за дребни грешки или незначителни проблеми, когато видим, че някой ги има, а по-скоро става въпрос за това, че даваме на хората възможности. Ако те желаят да се покаят и се променят, като станат много по-добри от преди, тогава ги задръжте, ако изобщо е възможно. Ако многократното даване на възможности, общуването за истината, кастренето и предупреждаването не вършат работа и ничия помощ не е ефективна, тогава това не е обикновен проблем: човешката природа на този човек е твърде лоша и той изобщо не приема истината. В такъв случай той не е подходящ за този дълг и трябва да бъде отпратен. Той не е годен да изпълнява дълг. Ето как трябва да се постъпи по този въпрос.

Когато надзирават църковното дело, водачите и работниците трябва не само да са умели в установяването на различни проблеми, но и трябва да обръщат специално внимание на някои църковни водачи, за които се чувстват неспокойни или ги намират за ненадеждни. Тези хора трябва да бъдат надзиравани и проследявани за продължителен период. Не може просто от време на време да ги питате за положението или да отхвърляте въпроса с няколко думи и да го считате за приключен. Понякога е необходимо да се остане на място, за да се надзирава тяхната работа. Каква е целта на оставането на място? Тя е да се откриват и разрешават проблемите по-бързо и работата да се свърши добре. Понякога не можеш да откриеш проблеми веднага щом пристигнеш на работното място. Вместо това, чрез подробно разбиране, проверка на работата и внимателно наблюдение някои проблеми постепенно излизат наяве и могат да бъдат открити. Да останеш на място, за да извършваш надзор, не означава да следиш или да наблюдаваш хората. Какво означава надзор? Надзорът включва проверка и предоставяне на ръководство. Конкретно това означава да се пита подробно за работата, да се научава и схваща напредъкът на работата и слабите звена в нея, да се разбира кой е отговорен в работата си и кой не е, кой е способен и кой не е способен да извършва работата, наред с други неща. Надзорът понякога изисква консултиране, разбиране и разпитване за ситуацията. Понякога изисква разпит лице в лице или директна проверка. Разбира се, по-често включва директно общение с отговорните лица, като се пита за прилагането на работата, срещнатите трудности и проблеми и т.н. Докато се извършва надзор, можш да откриеш кои хора само външно се влагат в работата си и вършат нещата просто повърхностно, кои хора не знаят как да изпълняват конкретни задачи, кои хора знаят как да ги изпълняват, но не вършат реална работа, и други подобни въпроси. Ако тези открити проблеми могат да бъдат разрешени своевременно, това е най-добре. Каква е целта на надзора? Тя е по-добре да се приложат работните подредби, да се види дали работата, която сте подредили, е подходяща, дали има някакви пропуски или неща, които не сте обмислили, дали има някакви области, които не са съгласно принципите, дали има някакви изопачени аспекти или области, в които са допуснати грешки, и т.н. — всички тези въпроси могат да бъдат открити по време на процеса на извършване на надзор. Но ако си стоиш вкъщи и не извършваш тази конкретна работа, можеш ли да откриеш тези проблеми? (Не.) За много проблеми трябва да се разпитава, наблюдава и разбира на място, за да се узнае за тях и да бъдат схванати. Когато извършваш надзор, трябва да подтикваш хората, които в работата си са безотговорни и небрежни, мамят тези над тях и крият неща от тези под тях, и които са нехайни и бавни. Току-що обсъдихме няколко стъпки относно това как да ги подтиквате: можеш да предоставяш ръководство, да разговаряш, да кастриш, да предупреждаваш и да ги освобождаваш от длъжност. Лесни ли са за изпълнение тези стъпки? (Да.)

III. Проверка и проследяване

След като водачите и работниците са подтикнали работата, следващата стъпка е да я проверят. Каква обикновено е целта на проверката на работата? Проверката на работата има за цел да се определи напредъкът на задачите, които са били организирани, да се установят всички проблеми, които трябва спешно да бъдат разрешени, и в крайна сметка да се гарантира, че работата е свършена съвсем добре. След като работата е била подредена, е необходимо да се проверят няколко аспекта: до какъв етап е стигнала последващата работа, дали е завършена, колко е ефективна, какви са резултатите, дали са установени конкретни проблеми, дали има някакви трудности, дали има области, които не съответстват на принципите, и така нататък. Проверката на работата, която сте организирали, също е конкретна и необходима задача. Някои водачи и работници често правят грешка: те смятат, че след като са орагнизирали работата, задачата им е приключила. Те вярват: „Моята задача е изпълнена, отговорността ми е изпълнена. Във всеки случай аз ви казах как да го направите. Вие знаете какво да правите и се съгласихте да го направите. Няма нужда да се притеснявам как вървят нещата. Просто ми докладвайте, след като приключите“. След като планират и организират работата, те вярват, че задачата им е изпълнена и всичко е наред. Те не проследяват и не проверяват работата. Що се отнася до това дали човекът, когото са определили да отговаря за задачата, е подходящ, какво е състоянието на повечето хора, дали има проблеми или трудности, дали имат увереност, че ще свършат добре църковната работа, дали има изопачени или грешни аспекти, или дали има някакви нарушения на работните подредби от Горното, те не научават, не проверяват и не проследяват. Просто считат работата си за свършена след като са я подредили. Това не е вършене на конкретна работа. Какво трябва да се проверява в работата? Основните неща, които трябва да се проверят, са дали планът за прилагане е в съответствие с работните подредби, дали нарушава принципите и изискванията на работните подредби и дали има хора, които причиняват прекъсвания и смущения, хора, които сляпо и безрасъдно предизвикват неприятности, или хора, които изричат високопарни думи по време на работа. Разбира се, докато проверявате работата, вие проверявате и дали е имало грешки във вашето собствено прилагане на работните подредби. Проверката на работата на другите всъщност е проверка и на вашата собствена работа.

Общение с пример за това как да се прилагат работните подредби

Относно това как да се прилагат работните подредби от Горното, нека дадем конкретен пример. Да кажем например, че работната подредба изисква хората да пишат статии със свидетелства за преживяване. Това е конкретна задача, която обхваща широк кръг от аспекти и е дългосрочна, продължителна задача, а не е временна работна подредба. И така, след като тази работна подредба бъде издадена, какво трябва да направят първо водачите и работниците? Според деветата отговорност на водачите и работниците, която изисква от тях да осигуряват насоки, надзор и подтик, и да проверяват и проследяват статуса на прилагането на работните подредби, първото нещо, което водачите и работниците трябва да направят, е да разговарят с ръководителите на екипи и с надзорниците за това как конкретно да се изпълни тази задача по подходящ начин и така, че да даде резултати, като се гарантира, че всеки има път и принципи, които да следва за тази работа. Само чрез общение до такава степен работата може да бъде свършена добре. Първо, трябва да се уверят, че всички разбират изискваните от Горното критерии за писане на статии със свидетелства и какъв вид статии със свидетелства се изискват. Първо, трябва да се установят конкретното съдържание, принципите и обхватът на тези статии и да се гарантира, че всички водачи и работници са наясно с това. Освен това да се предоставят конкретно общение и насоки относно дължината, формата, темата и езиковия стил на статиите — например да бъдат уведомени, че статиите могат да бъдат написани под формата на разказ, дневник, личен разказ, поема в проза и т.н. Това не е ли осигуряване на насоки? (Да.) След осигуряването на насоки всеки ще знае конкретното понятие и определение за статиите със свидетелства, които трябва да напише. След това се определя кой има заложбите и опита да пише статии със свидетелства за преживяване и кой няма дълбоки преживявания и може само да се упражнява в писането на обикновени статии със свидетелства. Църковните водачи трябва да са напълно наясно с тези ситуации. След като статиите бъдат написани, те се преглеждат, за да се провери дали са истински и поучителни. Ако отговарят на критериите, те могат да се използват като примерни статии, които братята и сестрите, които все още не са писали статии или не знаят как да ги пишат, да четат и да използват за справка. Ако някой има преживявания и желае да пише статии със свидетелства, той трябва да следва принципите и изискванията, да споделя съдържанието на сърцето си и да говори практически думи, така че те да бъдат поучителни за читателите. Ако някои хора не са добри в писането на статии и могат да напишат само обикновен разказ за събития, какво трябва да се направи с тях? Дори статиите им да не отговарят на критериите, те все пак трябва да се упражняват. Те трябва да пишат статии за своето истинско разбиране и вникване, придобити от преживяването на Божиите слова. След редактиране и преглед на тези статии, ако съдържанието отговаря на критериите за статии със свидетелства, тогава такива статии са валидни. Независимо от стила на писане на статията и независимо от нейната форма — дали е написана като разказ или дневник — стига да е полезна и поучителна за читателите, тя може да бъде написана. Има и някои хора с ниско образователно ниво, които имат някои свидетелства за преживяване, но не знаят как да пишат статии със свидетелства. Какво трябва да се направи в такива случаи? Те могат да разкажат устно своите преживявания, а някой с по-високо образование може да им помогне да ги запишат и след това да ги изразят точно според истинския смисъл на този човек, като ги редактират в статия със свидетелство, която отговаря на критериите. Такива статии също са валидни. За да започнете тази работа, първо разговаряйте за това какво е статия със свидетелство и какъв е нейният формат. След това поставете конкретни изисквания и създайте подредби за хора с различно образователно ниво, различни възрастови групи и такива с различни преживявания и духовен ръст. Накарайте първо тези с преживявания да напишат няколко статии. Междувременно определете хора в църквата, които са подходящи да насочват братята и сестрите в писането на статии и които са подходящи за редактиране и коригиране на статии, за да изпълнят тези конкретни задачи. Това осигурява първоначална подредба на тази работа. Дали подреждането по този начин означава, че работата е изпълнена изцяло и можете да я оставите настрана? Не, това е просто осигуряване на конкретни насоки, помощ и планове за прилагане въз основа на изискванията на работната подредба. Какво трябва да направят водачите и работниците след това? Трябва да надзиравате работата. Трябва ли този надзор да има цел? Надзорът не е случайна проверка на място. Той трябва да има основна цел. Трябва да имате ясна представа кой трябва да бъде надзираван и кои етапи на работата изискват надзор. Например, ако дадена сестра е църковен водач, която обикновено не е усърдна в работата си, обича да се хвали, цели се високо, но е некомпетентна, склонна е да мами началниците си и да крие неща от тези под нея, говори по особено приятен начин и е склонна да бъде нехайна в работата си, наложително е тя да бъде надзиравана в работата си. Не можете да ѝ се доверите напълно. Първата стъпка тогава е да проверите работата ѝ и да видите как върви изпълнението на работните подредби от нейна страна. Това просто произволно надзираване на хора ли е? (Не.) Това е необходимо за работата, защото тази работа е твърде важна и хората, които извършват този вид работа, трябва да бъдат надеждни. Ако те не изпълняват конкретни задачи и не са надеждни, ако сляпо им се довериш, това ще забави църковното дело, а освен това ти също ще занемаришотговорността си. По отношение на такива хора не можеш да се влияеш от това колко хубаво звучат думите им или колко силно заявяват решимостта си. Всъщност те просто говорят добре, но не вършат нищо съществено зад кулисите. Именно такива хора са обектите на надзора. Чрез надзор наблюдавай дали са се покаяли. Ако не са, незабавно ги освободи от длъжност и спри да хабиш усилия за тях. Всъщност трябва да практикуваш проследяване, надзор и осигуряване на насоки на повечето водачи и работници. За тези, които могат да вършат реална работа и имат чувство за отговорност, ако това е работа, която знаят как да вършат, няма нужда от надзор. Въпреки това при нова или важна работа проследяването, надзорът и предоставянето на ръководство все още са необходими. Може да се каже, че задачата на водачите и работниците е да надзирават и проследяват работата по този начин. Проследяването, надзорът и предоставянето на ръководство не са свързани с недоверие, а с осигуряване на гладкото протичане на работата. Тъй като хората имат различни недостатъци и освен това различни видове покварен нрав, без да се практикува по този начин, е невъзможно да се гарантира, че работата е свършена добре. Тези, които току-що са били повишени на работа, изискват още повече проследяване, надзор и ръководство. Това е конкретна задача, която водачите и работниците трябва да изпълнят. Ако не практикуваш проследяване, надзор и предоставяне на ръководство, много задачи не могат да бъдат свършени добре, а някои работи може дори да бъдат провалени или доведени до застой. Това е твърде често срещано явление. По-специално водачите и работниците, които не се стремят към истината, изискват още повече надзор. При други работата може да бъде изпълнена доста добре, но при такива хора не е сигурно дали работата може да бъде изпълнена или колко добре ще бъде изпълнена, а дали ще бъде изпълненаа според работната подредба е още по-трудно да се каже. Такива хора не са много надеждни в работата си. Ако им се довериш, без да надзираваш работата им, това по същество е нехайство и безотговорност към работата. При такива хора трябва да проследяваш, да надзираваш и да участваш в работата на тяхната църква. Ако те не желаят да те допуснат или не те приветстват, какво трябва да направиш? Може да кажеш: „Просто ще преглътна гордостта си и ще отида въпреки всичко“. Правилни ли са тези думи? (Не.) Това не е тяхна лична територия. Това е църква и попада в обхвата на твоята отговорност. Ти не се мотаеш в дома им, за да паразитираш. Отиваш в църквата, за да вършиш работа. Тук не става въпрос за преглъщане на гордостта. Макар че те са водачи, Божиите избраници не са техни. Именно защото са безотговорни и непредани към работата си, ти трябва да проследяваш и надзираваш тяхната работа. И така, какво трябва да направиш, когато отидеш там? Първо, попитай ги кой в църквата има житейски преживявания и може да пише статии със свидетелства за преживяване, кой отделя относително по-голямо внимание на стремежа към истината, кой отделя относително по-голямо внимание на писането на дневници и бележки за духовна всеотдайност, кой се съсредоточава върху споделянето на своите преживявания на събирания и кой има най-много свидетелства за преживяване. Нека посочат първо тези хора. Ако те посочат няколко братя и сестри, като кажат, че това са тези, които отделят относително по-голямо внимание на четенето на Божиите слова, имат просветлението и озарението на Светия Дух, често пишат бележки за духовна всеотдайност, съсредоточават се върху практикуването на истината, когато се сблъскват със ситуации, и често споделят свидетелства за преживяване, които другите желаят да слушат, тогава трябва да се срещнеш с тези братя и сестри и да разговаряш с тях. Освен това в църквата определено има някои хора, които имат ниско образователно ниво и не могат да пишат статии, но имат практически преживявания. Тези хора се нуждаят от насоки и обучение и можеш да накараш онези, които знаят как да пишат статии, да им помагат за известно време. В същото време избери човек, който да отговаря за изпълнението на конкретната работа на Божиите избраници по писане на статии със свидетелства за преживяване. Този човек ще отговаря за събирането, редактирането, преглеждането и след това подаването на готовите статии. А какво трябва да прави църковният водач? Накарай го да надзирава и проследява тези задачи. Някои хора може да кажат: „След като има църковен водач, защо трябва да избираме някой, който да отговаря за това? Не е ли излишно?“. Излишно ли е? (Не.) Защо не? Защото този църковен водач не върши реална работа и е твърде ненадежден, затова трябва да избереш друг човек, който да отговаря конкретно за тази работа. Ако църковният водач беше надежден, той щеше да може стабилно да извършва работата, след като получи работната подредба, и нямаше да е необходимо да го надзираваш по този начин. Избирането на отговорник не е с цел да се заобиколи църковният водач, а за да се постигнат по-добри резултати в работата. Ако не избереш този човек, работата може да пропадне и няма да е сигурно кога ще бъде завършена или ще даде резултати.

Целта на участието на водачите и работниците в църковното дело е да водят Божиите избраници да преживеят практически Божието дело. Те не само трябва да изпълняват добре собствения си дълг, но също така трябва да помагат и да водят Божиите избраници да извършват цялото църковно дело според критериите, изисквани от работните подредби. Само водачи и работници, които правят това, са съобразени с Божиите намерения. Но ако не участваш конкретно в работата и не практикуваш надзираване на водачите и работниците, които не вършат реална работа, тогава резултатите от тези църковни задачи може да пропаднат, провалени от лъжеводачи. Ако ясно разбираш положението на дадена църква и в сърцето си знаеш, че водачите на тази църква са безотговорни, но не проследяваш и не осигуряваш насоки своевременно, не е ли това занемаряване на отговорността? При този вид работа, ако си я проследил конкретно и си участвал в нея, и ако си организирал както надзорника, така и хората да вършат работата, можеш ли тогава веднага да си тръгнеш? (Не.) Най-добре е да проследяваш за известен период. По време на проследяването, от една страна, можеш да подтикваш и да насочваш църковните водачи да работят активно по тази задача. Освен това можеш да имаш точно разбиране на работната ситуация на хората, които си организирал, и в същото време можеш да предоставяш навременни корекции и помощ за всички проблеми, с които те се сблъскват по всяко време. Ако си тръгнеш твърде рано и след това се върнеш, за да се справиш с проблемите и да ги разрешиш, когато възникнат, това ще забави работата. В обобщение, за тази конкретна работа, освен да участваш в организирането на персонала и надзорника, е най-добре също така да проследяваш за известен период, за да видиш какви проблеми възникват по време на тяхната работа. От една страна, като надзираваш дали църковните водачи изпълняват отговорността си, от друга, като виждаш как персоналът изпълнява работата. Тъй като повечето хора не са вършили тази работа преди и проблемите, които може да възникнат, са неизвестни, ти непрекъснато ще откриваш някои неизвестни проблеми, докато участваш в тази работа. Разбира се, най-добре е също така да предоставяш навременни решения. Да останеш на място, да надзираваш и да проследяваш са най-добрите практики. Недей просто небрежно да отбиваш номера и да приключваш. Това е работа, извършвана за специална ситуация, в която се предоставят известна помощ и насоки. След разрешаването на проблемите проследи работата им за известен период. Виждаш, че вече са написани някои статии и има много видове статии, в които се разглеждат различни въпроси и се обхващащат различни теми — някои са за преживявания на преследване от ККП, други са за преживявания на семейно преследване, трети са за това как хората стигат до разбиране на покварения нрав, който разкриват, или как се изкореняват различните покварени състояния, които хората проявяват, докато изпълняват дълга си, и така нататък. Всички тези статии със свидетелства трябва да бъдат прегледани, за да се гарантира, че отговарят напълно на фактите и че наистина поучават хората, преди да могат да бъдат одобрени и превърнати във видеоклипове. Когато работата достигне това ниво, вече ще си видял резултатите. Това доказва, че в предварителен план, персоналът и надзорникът, които си организирал за тази работа, са относително подходящи. След това, ако те могат сами да завършат тази работа, тогава е подходящо да се оттеглиш. Дали водачите и работниците, работещи по този начин, също получават поучение? Това по-възнаграждаващо ли е, отколкото просто да бръщолевят по цял ден за теории и да си губят времето? (Да.) Този вид работа носи големи награди. От една страна, се научаваш да решаваш действителни проблеми. От друга, изпълняваш отговорностите на водачите и работниците. Освен това разбирането ти за истината не спира на нивото на думи и доктрини, а по-скоро прилагаш истината повече в реалния живот. По този начин хората придобиват практическо преживяване, а разбирането им за истината става по-конкретно и практическо.

След като пилотен работен проект на дадена църква е бил насочван до тази степен и са постигнати първоначални резултати, каква работа трябва да свършат водачите и работниците след това? Свършена ли е работата ти, след като пилотният проект е завършен? Има ли още работа за теб? Все още има толкова много работа! След като работата на тази църква е била напътствана, виж коя друга църковна работа се нуждае от целенасочени насоки, след което иди във въпросната църква и продължи да осигуряваш насоки. Тъй като вече имаш известен работен опит и си схванал някои от истините принципи, ще бъде много по-лесно отново да осигуряваш насоки. Разбира се, според обсъдените по-рано работни стъпки, първо трябва да провериш дали избраният персонал отговаря на критериите, дали е подходящ за тази работа и дали неговите заложби, човешка природа, образователно ниво, степен на стремеж към истината, отношение към дълга и разбиране на истината, наред с други аспекти, е относително идеален и дали е съставен от относително първокласни личности. Чрез период на надзор и проверка на работата ще имаш възможност да откриеш, че някои водачи и работници или надзорници не отговарят на критериите. Например някои хора имат лоши заложби и не могат да вършат работата. Други имат изопачено възприемане, неправилни възгледи, липсва им нормално мислене и нямат духовно разбиране. Те могат само да редактират статии въз основа на академичните си знания, но са невежи, когато става въпрос за уместността на специфични духовни термини и уместността на цитирането на Божиите слова. Те изобщо не са способни да прозрат тези неща, което показва, че е било неподходящо да бъдат избрани и че трябва да бъдат своевременно заменени. Други пък са избрани за надзорници и въпреки че могат да вършат известна работа, по-добри резултати се постигат, когато сами пишат статии. Когато ги помолят да служат като надзорници, те нямат време да пишат, когато се затрупат с работа, и не вършат много добре работата на надзорник. Те не са вещи в осигуряването на насоки, в проверяването на работата или в коригирането на проблемите, а са по-добри в изпълнението на една-единствена, конкретна задача. Така че избирането на такъв човек за надзорник не е уместно и трябва да бъде избран друг кандидат. Следователно, когато водачите и работниците проверяват и проследяват конкретна задача, не е достатъчно просто да задават въпроси и да се осведомяват, за да разберат дали надзорникът разбира принципите. Трябва също така да наблюдават каква точно е човешката природа на човека и дали неговите заложби, способност за възприемане и духовен ръст са подходящи за изпълнението на този дълг. Ако проверката разкрие персонал, който не отговаря на критериите, трябва своевременно да се направят корекции. Ето какво включва проверката на работата.

За да се изпълни работата по писане на статии със свидетелства, водачите и работниците, освен да проверяват дали надзорникът на тази работа е подходящ, трябва също така да се научат да проверяват статиите и да предоставят известно ръководство и пресяване по отношение на работата по писане на статии. Статии, които са написани конкретно и практически, могат да се използват като примери. Статии, които са написани по кух и непрактически начин, без стойност, които не са поучителни за хората, трябва директно да бъдат отстранени. По този начин братята и сестрите ще знаят кои видове статии са ценни и кои не са, и в бъдеще няма да пишат статии без стойност, като по този начин ще избягват загубата на енергия и време. Така твоята работа ще бъде ценна. Когато отидеш да проверяваш работата, трябва да прегледаш всички видове статии със свидетелства за преживяване, които са написали, за да видиш дали има примесени някакви опорочавания или лъжи и дали статиите са поучителни или не. Трябва първо да пресееш тези неща. Когато пресяваш, не се ли учиш и ти? (Да.) Докато се учиш, ще вършиш тази работа все по-добре. Да предположим, че не проверяваш, не приемаш нещата сериозно и си безотговорен, а просто отбиваш номера, целиш единствено да свършиш работата и след това да докладваш на тези над теб, че е приключена, като си мислиш си: „Във всеки случай в нашата църква има много хора, които могат да пишат статии със свидетелства. След като приключат с писането, ще ги предам всичките. Кой го е грижа дали отговарят на критериите или не? Стига по-висшестоящите водачи да знаят, че съм свършил много работа, приложил съм работните подредби и съм бил зает, това е достатъчно!“. Това отговорно отношение ли е? (Не.) Това е безотговорност. Ако поемаш отговорност, първо трябва да пресееш нещата за себе си. Всяка статия, подадена чрез теб, трябва да отговаря на критериите. Всеки, който я прочете, трябва да каже, че е поучителна, и да желае да я прочете. Само това е изпълнение на отговорността на водачите и работниците. Проверката на работата не е свързана с отбиване на номера, скандиране на лозунги, проповядване на доктрини или произволно поучаване на хората. Тя е свързана с проверка на ефективността и резултатите от работата, с проверка дали извършената от теб работа отговаря на критериите, дали постига резултатите от прилагането на работните подредби, дали отговаря на Божиите изисквания, кои области отговарят на критериите и кои не — това са нещата, които трябва да се проверяват. Това включва извършването на конкретна работа и е свързано със заложбите на хората, дали имат духовно разбиране, колко истина разбират, колко истина реалност притежават и способността им да гледат на нещата. Ако знаеш как да проверяваш работата и докато я проверяваш, можеш да откриваш проблеми, да схващаш сърцевината на проблемите, да улавяш същността на проблемите и да ги разрешаваш, и преди да предаваш статии със свидетелства, ги пресяваш според принципите, като гарантираш, че статиите, които предаваш, отговарят на критериите и са поучителни за тези, които ги четат, тогава ти отговаряш на критериите за водач или работник и си свършил работата си, както трябва.

Повечето хора могат да вършат работата по осигуряване на насоки, надзор и подтик. Когато са необходими проверка и пресяване обаче, това изпитва заложбите на водачите и работниците и дали те притежават истината реалност. Някои хора могат да осигуряват насоки, да надзирават работата и да кастрят или освобождават от длъжност и да се справят с неподходящ персонал, но не знаят как да оценят ефективността и резултатите от работата, която са възложили, дали тя е съобразена с работните подредби и как да се справят с това, ако не е съобразена. Повечето водачи и работници могат най-много да осигуряват насоки, надзор и подтик, но когато става въпрос за проверка на работата, те не знаят какво да правят, нямат принципи и са объркани. Те си мислят: „Работните подредби са приложени, така че какво има да се проверява? Всички работят, никой не бездейства, хората, причиняващи прекъсвания и смущения, са отстранени, а тези, които трябваше да бъдат освободени от длъжност или изчистени, бяха третирани по съответния начин. Какво друго има да се проверява?“. Те просто са невежи. Проверката на работата изисква пресяване. Какво означава пресяване? Означава, че трябва да направиш заключение. Например надзорникът на работата по писане на статии със свидетелства за преживяване ти носи статия, като казва, че стилът на писане е доста добър, езикът е изчистен, а езиковият стил и темата на статията също са добри. Той обаче смята, че изглежда липсва практическо съдържание и статията не може да поучи хората, че трябва да бъде допълнена и подобрена, но самият той не може да прозре този въпрос, затова те моли ти да я погледнеш. Какво означава това, че те моли ти да я погледнеш? Означава, че има нужда ти да я пресееш. Как я пресяваш и дали я пресяваш добре, изпитва твоя действителен духовен ръст. Какво означава действителен духовен ръст? Означава дали разбираш истините принципи. Ако надзорникът не разбира принципите на писане на статии със свидетелства, не може да прецени дали една статия е практическа и истинска и не знае как да направи преценка, а ти си същият, неспособен да направиш преценка или да вземеш решение, това доказва едно: твоите заложби са приблизително същите като неговите и ти не си способен да пресяваш статии. Не е ли така? Истината, която разбираш, е приблизително същата като неговата и ти не можеш да прозреш проблемите, които той не може да прозре — това показва проблем. Ако можеш да прозреш проблеми, които той не може, и можеш да откриеш чрез проверка проблеми, които той не може, това доказва, че можеш да пресяваш статии. Например той счита, че повечето статии отговарят на критериите и са без значителни проблеми, но чрез твоята проверка и пресяване ти откриваш малка част, която не е съгласно критериите. Обясняваш проблемите в тези статии чрез разнищване и общение. Всички се съгласяват, че твоите доводи са разумни, съобразени са с принципите и не са издребняване, а наистина са реални проблеми, и че те трябва да бъдат коригирани. Някои статии са кухи и им липсва практическо разбиране за преживяване. Някои статии имат практическо разбиране за преживяване, но не са изразени достатъчно конкретно. Някои статии цитират Божиите слова неподходящо, като не избират по-подходящи пасажи от тях, което води до по-лоши резултати. Някои статии имат неправилни гледни точки, с изопачено възприемане и липса на общение за разбирането на истината, като оставят читателите без поучение и лесно ги карат да развият негативност и погрешни разбирания, и така нататък. Ти можеш да откриеш и прозреш всички тези проблеми. Чрез твоето общение им помагаш да схванат принципите, даваш възможност на тези с преживявания да напишат за истински свидетелства за преживяване. Ти избираш онези статии, които са поучителни и ценни за хората, например свидетелства за преживяване, които са съгласно критериите, така че когато Божиите избраници ги прочетат, да се поучат. Междувременно онези статии, на които им липсва истинско разбиране за преживяване или които съдържат изопачено възприемане, биват отстранени. Ако правиш това, не пресяваш ли? Ако имаш такава способност да възприемаш нещата и да вършиш работа, не са ли достатъчни твоите заложби? Не изпълняваш ли отговорностите на водачите и работниците? (Да, така е.) Ако те смятат, че повечето статии са приемливи, и ти ги донесат за пресяване, а ти също смяташ, че повечето от тях са добри, но всъщност някои от тях имат проблеми и се нуждаят от по-нататъшен подбор, редактиране и коригиране на проблемите, но ти не можеш да ги прозреш — когато ги предадеш на Горното и Горното открие, че някои статии не са съгласно критериите, и ги отстрани — не означава ли това, че не си пресял правилно? От една страна, проверката на работата изпитва заложбите на водачите и работниците, а от друга, изпитва степента на тяхното разбиране на истината. Някои хора не могат да пресяват, защото заложбите им са лоши и следователно им пречат да го правят, те не разбират истината в тази област и не могат да прозрат проблемите. Техните проверки са просто отбиване на номера, без да знаят какво да проверяват. Някои хора имат достатъчно добри заложби, но тъй като разбирането им за истината е повърхностно, те могат да забележат проблемите, но не знаят как да ги разрешат. Тези хора все пак имат възможност за подобрение. Въпреки това, ако хората дори не могат да забележат проблемите, няма начин да напреднат.

Прилагането на работата по писане на статии със свидетелства за преживяване включва важна стъпка на проверка, която зависи от това дали водачите и работниците притежават истината реалност. Освен проверката на водачи и работници с относително лоши заложби, които са относително слаби, трябва също така да питате и да се осведомявате за тези със средни заложби. Ако средата не е подходяща, можете да изпратите някого да се осведоми и да разбере ситуацията, и да води подробни записки. Ако средата позволява, най-добре е лично да отидете и да общувате с надзорника на тази работа, да задавате въпроси, да се осведомявате и да разбирате конкретната ситуация на тази работа, и да видите колко добре се прилага работата. В обобщение, щом работната подредба за писане на статии със свидетелства за преживяване бъде издадена, това не е нещо, което може да бъде приключено за един или два месеца. Това не е временна задача, а дългосрочна работа. Водачите и работниците не трябва просто да осигуряват насоки, надзор, подтик и проверка в рамките на първите един-два месеца след издаването на работната подредба и да я считат за приключена. Вместо това те трябва да проследяват тази работа непрекъснато в дългосрочен план. За по-слабите църковни водачи те трябва да отидат и да осигурят лично насоки. За църковните водачи, които могат самостоятелно да прилагат работните подредби, те също трябва да практикуват редовни проверки, за да разбират напредъка на работата и да разрешават всички възникнали проблеми. Това е отговорност на водачите и работниците. Следователно едно нещо е сигурно по отношение на водачите и работниците, които вършат работа: те никога нямат свободно време. Някои водачи и работници винаги си мислят: „Работните подредби са издадени и аз разговарях за това как да ги приложа. Свърших си работата, няма какво друго да правя. Така че ще свърша някои подходящи домакински задачи, като например да помогна с готвенето и посрещането, или да купя някои ежедневни продукти, които липсват на братята и сестрите“. Те стават бездейни след като издадат работните подредби и смятата, че са приключили работата си и нямат какво повече да правят. Това показва, че не знаят как да вършат работата или да поемат отговорност за конкретни задачи. Всъщност щом различните работни подредби на Божия дом бъдат издадени, щом Горното не е наредило спиране, работата трябва да продължи и не може да бъде прекъсната по средата. Например работата по писане на статии със свидетелства за преживяване — наредило ли е Горното да се спре това? Имало ли е някакво известие, което да казва да се спре тази работа? (Не.) И така, как трябва водачите и работниците да извършват тази работа? Не бъдете мотивирани само от краткотраен ентусиазъм. Когато работната подредба бъде издадена за първи път, вие сте много ентусиазирани, инициативни и нетърпеливи да извършите тази работа. След известно време обаче, ако Горното не подтиква, не издава нови наставления или не дава по-нататъшни указания за тази работна подредба, може да си помислите, че тъй като Горното не е подредило нищо ново, можете да пренебрегнете тази работа. Това не е приемливо. Това е занемаряване на отговорността. Независимо колко дълго е прилагана тази работа и независимо дали Горното се е интересувало, подтиквало или подчертавало тази работа през това време, щом тази работа ти е поверена, трябва да я поемеш и непрекъснато да я вършиш, като я изпълняваш добре. Какво означава „непрекъснато“? Означава, че докато Горното не нареди спиране, водачите и работниците трябва да осигуряват непрекъснато и постоянно насоки, надзор, подтик, проверка и проследяване на тази работа. Освен ако не се оттеглиш или не бъдеш освободен, докато заемаш поста си, тази работа е нещо, което трябва да вършиш добре като водач или работник. Това е също задача, която трябва непрекъснато да прилагаш и проследяваш. Как трябва да се практикува това? Всеки път, когато посещаваш дадена църква, трябва да питаш местните водачи и надзорника на тази работа: „Как вървят статиите със свидетелствата през този период? Има ли добри, относително трогателни статии със свидетелства? Има ли статии със специални преживявания?“. Ако кажат, че има, трябва да прегледаш тези статии. Ако те наистина съдържат практически преживявания и наистина поучават хората, трябва бързо да бъдат предадени. Всеки път, когато посещаваш дадена църква, първо трябва да попиташ за този въпрос. Това е конкретна задача, която трябва да приложиш, задължение, от което не можеш да се отклониш — това е твоя отговорност. Независимо дали Горното подтиква или се интересува от този въпрос, тази задача е включена в това, което трябва да направиш. Ако братята и сестрите са заети да изпълняват дълга си и нямат време да пишат статии със свидетелства, трябва да ги подтикнеш, като кажеш: „Писането на добри статии със свидетелства е много полезно за навлизането в живота на Божиите избраници, а също така е и важен дълг“. Някои водачи обаче казват: „Братята и сестрите смятат, че са написали всичките си преживявания и нямат какво повече да пишат“. Това твърдение правилно ли е? Всъщност много подробни преживявания не се забелязват от хората и биват пренебрегвани. Едва когато прочетат свидетелствата за преживяване, написани от други, те си спомнят, че също са имали подобни преживявания. Затова писането на статии със свидетелства за преживяване изисква внимателно обмисляне и разсъждение. Има много разбирания за преживявания, които си струва да бъдат описани. Основателна причина ли е това, че няма време за писане? Това е дълг, който хората трябва да изпълняват. Колкото и да са заети, трябва да отделят време за писане. Ако не знаят как да пишат статии със свидетелства, трябва да го продиктуват на някой друг, за да го редактира, и така да се получи добра статия. По този начин, чрез твоето подтикване и насоки, се написва още една добра статия със свидетелство за преживяване. Знаеш ли колко много хора може да поучи тази статия? Колко хора могат да получат помощ и полза от нея? Ако не надзираваш и не осигуряваш насоки, а местните църковни водачи също нямат чувство за бреме, като мислят, че братята и сестрите са написали всичките си свидетелства за преживяване и няма повече статии за писане, тогава тази добра статия със свидетелство за преживяване няма да се появи. Понякога, когато посещаваш дадена църква, някои братя и сестри разговарят с теб и казват: „През живота си съм претърпял всякакви несгоди. След като повярвах в Бог, също бях много преследван. На всяка стъпка от пътя Бог ме е водил. Видях Божиите чудни дела и осъзнах, че всичко е предопределено от Бог и че Бог наистина господства над всичко — това е съвсем вярно!“. След като ти разкажат преживяването си, ги питаш дали са го записали като статия, а те казват: „Не, имам ниско ниво на образование и не мога да пиша. Освен това другите казват, че това преживяване не е ценно“. „Как може такова прекрасно преживяване да е без стойност? — им казваш ти. „След всяка стъпка от твоето преживяване дълбоко си усещал Божието върховенство, Божието водене и Божието предопределяне. Какво преживяване може да бъде по-ценно от това? Такива преживявания трябва да бъдат записани и да не се пропускат“. Тогава бързо организираш по-образовани братя и сестри да им помогнат да го редактират. В рамките на три дни се написва добра и отлична статия със свидетелство, която след това се превръща във видеоклип със свидетелство за преживяване. Всеки, който го гледа, казва: „Преживяването на главния герой е фантастично! Толкова е поучително да се гледа! Наистина показва, че Бог има върховенство над всичко — и това е самата истина! Това сега е потвърдено в още по-голяма степен и вярата ни в Бог се засили“. Други казват: „Тази статия със свидетелство за преживяване е написана много практично и е много трогателна. Би било още по-добре, ако бъде направена на филм!“. Много братя и сестри нетърпеливо очакват тя бързо да бъде направена на филм. И така, понеже водачите и работниците се отнесоха към църковната работа с отговорност и преданост, един случаен разговор успя да доведе до добра статия и добър материал за филм. Това е най-доброто свидетелство и най-добрата тема за свидетелстване за Божието върховенство и предопределяне. Такива истории могат да увеличат вярата на толкова много хора и да поучат мнозина! Какво мислите за водачите и работниците, които вършат работа по този начин? Те не се придържат към никаква формалност в работата си. Където и да отидат, задават въпроси, осведомяват се и общуват с братята и сестрите, интегрират се сред тях, без да си придават важност. Те не само имат чувство за бреме в сърцата си, но и силно чувство за отговорност. Като правят това последователно, те няма как да непостигат резултати. Няма ли това да бъде запомнено от Бог? Това са добри дела, нали? Кажете Ми, изнурително ли е да се свърши тази малка работа? Изисква ли страдание? Изисква ли да изкачваш планини със стръмни върхове или да се хвърляш в морета от огън? Не. Не е трудно. Просто изисква да вложиш сърцето си в това. С тази работа в сърцето си, където и да отидеш, задаваш въпроси и се осведомяваш: „Как напредва работата? Имало ли е добри статии със свидетелства през този период? Знаете ли как да насочвате братята и сестрите, които имат преживявания, но все още не са написали статии, за да ги разкажат? Знаете ли как да им помогнете да се изразят и да ги насочвате да ги напишат?“. Където и да отидеш, винаги трябва да разговаряш за този въпрос, да вършиш неща, свързани с тази работа, и да говориш думи, свързани с тази работа. Дали практикуването по този начин не прави работата на водачите и работниците по-плодотворна? Може ли да има ситуация, в която да си бездеен, без работа за вършене? (Не.) Могат ли водачите и работниците, действащи по този начин, да се уморят или да умрат от изтощение? (Не.) Те няма да се уморят или да умрат от изтощение, работата ще има резултати и ще бъде запомнена от Бог. Ако работиш по този начин, мнозина ще се поучат, а братята и сестрите ще почувстват, че писането на статии със свидетелства за преживяване е ценно и смислено. Преди те смятаха, че преживяванията им нямат стойност, но чрез твоите насоки разбраха как да пишат статии със свидетелства за преживяване. Това също е от полза за тяхното навлизане в живота. Само когато работиш по този начин, изпълняваш отговорностите на водачите и работниците.

След като разговаряхме за това как водачите и работниците трябва да проверяват работата, научихте ли се как да я проверявате? Проверката на работата не е свързана с търсене на грешки или с дребнавост, а по-скоро с това да се види как е свършена работата, дали е била уредена, дали има някой, който отговаря за нея, как напредва, в какво се изразява напредъкът, дали работата върви гладко, дали е извършена според принципите, дали дава резултати и така нататък. Същевременно трябва да наблюдавате, преглеждате и оценявате ефективността на работата, а впоследствие въз основа на това да намирате по-добри и по-подходящи начини за прилагането ѝ. По отношение на дадена работна подредба, като например подредбата по писане на статии със свидетелства за преживяване, докато Горното не е наредило тя да спре, тази работа трябва непрекъснато да се проследява и прилага, и това е от полза за навлизането в живота на Божиите избраници. Ако някои хора смятат, че вече има достатъчно свидетелства за преживяване и че Божиите избраници не могат да ги прочетат всичките, може ли тогава тази работа да бъде спряна? Не може да бъде спряна. Колкото повече свидетелства за преживяване има, толкова по-добре. Колкото повече са, толкова по-изобилни ще бъдат те — това най-много помага на Божиите избраници да навлязат в истината реалност. След като прочетат тези свидетелства за преживяване, някои новоповярвали ще знаят как да преживяват Божието дело. След като преминат през период на преживяване и придобият резултати, те естествено ще са способни да пишат статии със свидетелства за преживяване. Някои хора с повърхностни преживявания също могат да бъдат поучени, като прочетат тези относително по-дълбоки свидетелства за преживяване, и могат да постигнат по-дълбоки преживявания и да пишат по-добри статии със свидетелства. Тези свидетелства са от полза както за хората от религиозните среди, така и за Божиите избраници в Божия дом. Следователно работата по писане на статии със свидетелства за преживяване никога не може да спре. Водачите и работниците трябва непрекъснато да проследяват тази работа и не бива да я спират по никаква причина или извинение. Това е важна точка от работата в църквата. Водачите и работниците трябва да поемат инициативата в писането на статии със свидетелства за преживяване. Тази практика най-добре разкрива дали притежават истината реалност. Ако не могат да пишат статии със свидетелства за преживяване, те не отговарят на критериите за водачи или работници и не могат да вършат реална работа и трябва да бъдат освободени от длъжност или отстранени. След като свършат добре тази работа, водачите и работниците трябва непрекъснато да посещават различни църкви, за да се информират за напредъка на работата. Те могат да задават въпроси и да научават за работата: „Няколкото братя и сестри във вашата църква, които са относително усърдни в стремежа си, всички имат известни преживявания — могат ли да напишат няколко статии със свидетелства?“. Те трябва също така да попитат онези, които току-що са приели истинския път, как са го изследвали и как са стигнали до приемането му, и дали могат да запишат впечатленията си относно това. Водачите и работниците не само трябва непрекъснато да се информират, да научават, да проследяват и да прилагат тази работа, но също така трябва да проверяват колко добре върви прилагането: „През този период уредихте ли хора да вършат тази работа? Колко статии със свидетелства за преживяване са написани? Колко отговарят на критериите? Какъв е делът на статиите, които отговарят на критериите?“. Надзорникът отвръща: „След последното общение в нашата църква вече са написани някои статии със свидетелства за преживяване и са предадени няколко статии, които отговарят на критериите. Ние непрекъснато вършим тази работа“. Това е добре. Това означава, че си свършил тази задача правилно. Предвид това, има ли пряка връзка между способността на една църква да създава истински статии със свидетелства за преживяване и ролята на водачите и работниците? От една страна трябва непрекъснато да разговаряш за този аспект на работата. От друга страна, трябва да даваш пример, непрекъснато да се информираш за работата, а също така да участваш в нея и да я проследяваш. След като я проследиш за известен период и след това напуснеш тази църква, по-късно трябва да се върнеш, за да провериш прилагането. Нима водачите и работниците не трябва да правят точно това? Това е отговорността на водачите и работниците.

Водачите и работниците трябва да се отнасят сериозно към всяка работна подредба, издадена от Божия дом, и да я прилагат сериозно. Трябва често да използвате работните подредби, за да сравнявате и да проверявате цялата работа, която сте свършили. Освен това трябва да изследвате и да премисляте кои задачи не сте свършили добре или не сте изпълнили правилно през този период. Трябва бързо да наваксате и да се осведомите за всяка възложена и изисквана от работните подредби задача, която е била пренебрегната. Ако си зает с конкретна задача и не можеш да се измъкнеш, можеш да повериш на други хора да проверят и да проследят работата, която не е била свършена добре. Недей само да издаваш заповеди и да мислиш, че задачата е завършена, след като си я възложил и организирал, след което просто да си стоиш безучастно. Като водач отговаряш за цялата работа, а не само за една задача. Ако видиш, че дадена задача е особено важна, можеш да я надзираваш, но трябва да намериш време да проверяваш, да ръководиш и да проследяваш и други задачи. Ако се задоволяваш само с доброто изпълнение на една задача и след това считаш нещата за приключени, и възлагаш други задачи на други хора, без да се интересуваш или да питаш за тях, това е безотговорно поведение и е отказ от отговорност. Ако си водач, тогава независимо за колко задачи отговаряш, твоя отговорност е постоянно да задаваш въпроси за тях и да се осведомяваш, като същевременно ги проверяваш и разрешаваш проблемите своевременно, още с възникването им. Това е твоята задача. И така, независимо дали си регионален водач, областен водач, църковен водач или всеки друг водач на екип или надзорник, след като вече си наясно с обхвата на отговорностите си, трябва често да изследваш дали вършиш реална работа, дали си изпълнил отговорностите, които трябва да бъдат изпълнени от даден водач или работник, както и кои задачи от няколкото, които са ти поверени, не си свършил, кои не искаш да свършиш, кои са довели до лоши резултати и по отношение на кои не си схванал принципите. Това са все неща, които трябва често да изследваш. Същевременно трябва да се научиш да разговаряш с други хора и да им задаваш въпроси, както и да се научиш как да разпознаваш в Божиите слова и в работните подредби план, принципи и път за практикуване. Ако някоя работна подредба, независимо дали е свързана с администриране, с персонала или с църковния живот, или какъвто и да е друг вид професионална работа, засяга отговорностите на водачите и работниците, то това е отговорност, която водачите и работниците трябва да изпълняват, и е в рамките на това, за което водачите и работниците отговарят — това са задачите, за които трябва да се грижиш. Естествено приоритетите трябва да се определят в зависимост от ситуацията. Никоя работа не може да изостава. Някои водачи и работници казват: „Нямам три глави и шест ръце. Има толкова много задачи в работните подредби. Категорично не мога да се справя, ако ми поверят всички тях“. Ако има някои задачи, с които лично ти не можеш да се заемеш, тогава организира ли някой друг да ги свърши? След като го организира, проследи ли и задава ли въпроси? Провери ли работата му? Несъмнено си имал време да попиташ и да извършиш проверка? Определено си имал време! Някои водачи и работници казват: „Мога да върша само по една работа Ако ме помолите да извърша проверка, мога да проверя не повече от една задача наведнъж. Повече от това е неизпълнимо“. Ако случаят е такъв, ти си некадърник, заложбите ти са изключително посредствени, нямаш никаква работоспособност, не ставаш за водач или работник и трябва да се оттеглиш. Просто върши някаква работа, която е подходяща за теб — не причинявай забавяния в църковното дело и в житейското израстване на Божиите избраници, защото заложбите ти са твърде посредствени, за да вършиш работа. Ако ти липсва този разум, ти си егоист и подлец. Ако заложбите ти са на средно ниво, но си способен да проявяваш внимание към Божиите намерения, готов си да се обучаваш и не си сигурен, че можеш да свършиш работата добре, тогава трябва да потърсиш няколко души с добри заложби, които да ти сътрудничат в работата. Това е добър подход и се счита за наличие на разум. Ако заложбите ти са на твърде посредствени и наистина не си способен да се справиш с тази работа, но въпреки това искаш да продължиш да заемаш тази позиция и да се наслаждаваш на ползите от нея, тогава си егоист и подлец. Водачите и работниците трябва да притежават съвест и разум — това е от изключително значение. Без дори тази човешка природа те категорично не могат да бъдат водачи или работници, а дори и да свършат малко работа, ще бъдат лъжеводачи, които само ще вредят на Божиите избраници и ще застрашават църковното дело. Водачите и работниците трябва да проявяват внимание към Божиите намерения. Те в никакъв случай не бива да бъдат авторитарни и да поемат всичко сами само за да се окаже накрая, че не вършат добре никаква работа и забавят цялото църковно дело, както и навлизането в живота на Божиите избраници. Няма ли това да е голямо прегрешение? Следователно хората с твърде посредствени заложби категорично не могат да бъдат водачи и работници. Тези, на които им липсва богобоязливо сърце и които не могат да проявят внимание към Божиите намерения, в още по-голяма степен не могат да бъдат водачи и работници. Те не могат да бъдат поставяни начело на нито една задача. Като водачи и работници за тях е важно да имат самосъзнание. Ако не можеш да вършиш реална работа, но въпреки това искаш да поемаш всичко сам и обичаш да се наслаждаваш на предимствата на статуса, това е самото определение за лъжеводач и ти трябва да бъдеш освободен и отстранен.

След като разговаряхме за отговорностите, които водачите и работниците трябва да изпълняват по отношение на работните подредби на Божия дом, сега имате ли път за това как водачите и работниците трябва да се отнасят към работните подредби и как да ги прилагат? (Да.) Има ли някакви трудности? Сред различните задачи, очертани в отговорностите на водачите и работниците, за които разговаряхме, някои хора може да се съсредоточат само върху един или два аспекта, а други може дори да не са способни да изпълнят един или два аспекта. За водачите и работниците, които могат да се съсредоточат върху един или два аспекта на работата, ако имат достатъчно заложби и могат да се научат да проследяват и други аспекти на работата, тогава те в общи линии отговарят на критериите. Ако обаче останат само на нивото на проповядване на доктрини и провеждане на събирания, но не могат да вършат конкретна работа, и когато бъдат помолени да участват в проверката и проследяването на конкретни задачи, те се притесняват, нямат планове, стъпки или пътища, които да следват, и не знаят какво да правят, това показва слаби заложби. Могат ли хора със слаби заложби да прилагат работните подредби? (Не.) Такива водачи и работници не отговарят на критериите. Как трябва да се справяте с такива водачи и работници? Кажете им: „Работните подредби бяха издадени и ние имаме ясно разбиране какви задачи да изпълняваме и какви принципи да спазваме, но ти не знаеш какво да правиш и нямаш път, който да следваш. И въпреки това все още имаш наглостта да разговаряш с нас и да ни проповядваш. Трябва незабавно да се оттеглиш! Ти не си годен да бъдеш водач или работник, ти не можеш да изпълняваш тази отговорност. Бързо я предай на някой компетентен! Спри да скандираш лозунги тук, никой не иска да слуша!“. Това уместен начин ли е за справяне със ситуацията? (Да.) Ако не можеш да свършиш работата, какъв е смисълът сляпо да скандираш лозунги! Всеки може да прочете думите в работните подредби, всеки може да изрича доктрини — всичко е свързано с това как ти всъщност го правиш. Ако не можеш да го направиш, тогава не си подходящ да бъдеш водач или работник. Никоя задача не е толкова проста, колкото две и две прави четири. Всяка задача изисква водачите и работниците да разработят конкретни планове за прилагане в рамките на принципите въз основа на конкретната ситуация. Същевременно те трябва да знаят как да надзирават, да проверяват и да проследяват, докато работата не бъде приложена правилно, като напълно отговаря на изискванията на работната подредба, даде плод и доведе до резултати. Само тогава те са изпълнили отговорностите на водачите и работниците. Само тогава те отговарят на критериите за водачи и работници.

Отношение и проявления на лъжеводачите спрямо работните подредби

Току-що разговаряхме за това какви са отговорностите на водачите и работниците по отношение на работните подредби на Божия дом. След това ще разговаряме за това какви проявления имат лъжеводачите. Сред лъжеводачите, които сте срещали, какво е тяхното отношение към работните подредби? Какви действия и проявления показват? Лъжеводачите обикновено разбират от думите на работните подредби какво трябва да се направи, какви са конкретните изисквания на Горното и кои са конкретните работни проекти, но го разбират само на ниво доктрина. Те все още не разбират или не прозират напълно конкретните принципи, критерии и пътища за практикуване при прилагането на работните подредби. След като получат работните подредби, те също отбиват номера, като разговарят за това как да се върши работата и как да се издават и прилагат работните подредби. Но колкото и да разговарят, това е само буквално, доктринално разбиране на работните подредби. Що се отнася до това как конкретно да се приложат работните подредби и какви резултати могат да бъдат постигнати, както и колко ефективно ще бъде прилагането, ако изберат определени хора да вършат работата или ако изберат определен план за прилагането ѝ, или дали могат да бъдат постигнати целите и резултатите, изисквани от работните подредби, те не са наясно и не са сигурни по отношение на тези аспекти. Когато лъжеводачите прилагат работните подредби, те обикновено просто провеждат събиране, за да проповядват някои думи и доктрини, да възложат работата, да споменат няколко Божии изисквания и след това карат всички да изразят своята решимост. Те считат, че по този начин вършат своята работа. Вярват, че щом са възложили работата, назначили са отговорник и са споменали резултатите, които Божият дом изисква, те са изпълнили своята отговорност. След това се чувстват напълно спокойни, сякаш работата е свършена. Нямат представа кога да проверят работата, какви проблеми и трудности могат да възникнат в нея и кои проблеми могат и кои не могат да бъдат разрешени от подчинените им. Също така не знаят кои важни задачи трябва да бъдат проследени и за кои трябва да се осигурят насоки. Например важни стъпки като надзираване, подтикване и проверка никога не минават през ума на лъжеводачите. Малко по-добрите лъжеводачи, за които може да се каже, че имат известна съвест и не искат да получават нещо даром, вярват, че трябва да свършат някаква работа. Те посещават църквата и питат братята и сестрите дали имат някакви проблеми. Някой им казва: „Ние, братята и сестрите, често имаме спорове, когато сме заедно. Когато мненията ни се различават, спорим безкрайно и разкриваме избухливост“. Лъжеводачите казват: „Това е лесно за разрешаване“, след което провеждат събиране, на която разговарят: „Хората трябва да се учат на толерантност и търпение. Те трябва да се учат да бъдат смирени, да не бъдат надменни и да се учат на покорство. Това е Божието намерение. Всеки, който разкрива покварен нрав, трябва да се самоанализира и да приема кастрене, а не да живее според покварения си нрав“. След като са разговаряли за цялата тази доктрина, те казват: „Можете да се справите с останалите въпроси сами. Аз не съм много вещ в техническите въпроси. Във всеки случай проведох това събиране за вас. Вие просто вършете работата, както сметнете за добре. Ключовото и важно нещо е да бъдете предани в изпълнението на дълга си и да не се вкопчвате в собствените си идеи“. След като изслушат това, хората разсъждават и казват: „Нашият проблем не е само разкриването на поквара, избухливост и егоистични желания, но също така сме несигурни и не сме наясно с някои технически въпроси и не знаем как да действаме в съответствие с принципите. Този проблем не е разрешен!“. Лъжеводачите отговарят: „Четете повече Божиите слова. Щом поквареният нрав, който разкривате, бъде изкоренен, тези въпроси също ще бъдат разрешени“. Работата, в която лъжеводачите са най-умели, е да бълват доктрини и да скандират лозунги. Те не предвиждат честите проблеми, които могат да възникнат в работата. Когато някой повдигне въпрос, те имат само едно решение, а именно да обяснят с някои думи и доктрини, след което да предложат някакво увещание или съвет и да считат въпроса за приключен. Те не могат да измислят никакви конкретни планове и не могат да осигурят правилни насоки и помощ. Не е ли работата на лъжеводачите проста и лесна? Където и да отидат, те просто проповядват, като се съсредоточават предимно върху говоренето на доктрини и скандирането на лозунги. Тази ситуация е доста често срещана сред водачите и работниците, нали? Те не могат да прилагат конкретна работа и не знаят как да изпълняват, да прилагат или да проследяват издадените работни подредби. Те не знаят какви са техните работни отговорности или какви задачи трябва да изпълняват. Когато бъдат помолени да свършат конкретна работа, те просто скандират лозунги. Когато някой повдигне въпрос, те го използват като възможност да започнат да проповядват. Ако бъде повдигнат ключов въпрос, който не могат да разрешат, те прибягват до кастрене и порицаване на хората. Те нямат други решения и изобщо не могат да разрешат проблемите и отклоненията, които възникват в работата. Това е основна характеристика на лъжеводачите. Има и лъжеводачи, от които се иска да приложат дадена работна подредба и да проверят какви трудности възникват по време на изпълнението на работата — ако могат да разрешат трудностите, трябва да го направят своевременно. Ако не са способни, могат да съберат някои въпроси и да потърсят помощ по-нагоре и Горното ще ги разреши. Но това, което се случва, е, че когато отидат на място, за да участват в тази работа, те свикват всички на събирания по цял ден и освен че откриват кой с кого има конфликти, кой с кого спори винаги, чия човешка природа не е много добра, кой има изопачено възприемане, кой е надменен и винаги се вкопчва в собствените си идеи, кой е лаком и мързелив, кой прилича на неверник и кои хора са зли, те не могат да установят никакви проблеми или трудности, които възникват при прилагането на работата, нито могат да видят тези въпроси. Смятате ли, че такива водачи и работници могат да изпълняват работата си? (Не.) Къде е проблемът? (Техните заложби са твърде слаби, нямат способност да разпознават и не могат да установяват проблеми.) Колко такива водачи има около вас? Могат ли вашите водачи да установяват проблеми? Ако бъде издадена работна подредба и водачите и работниците само скандират лозунги и проповядват, без никакви конкретни планове или стъпки за прилагане на работната подредба, без да знаят как да вършат работата, тогава работата не може да бъде приложена. Тя на практика е обезсмислена. Ключът към това колко добре се прилага дадена работна подредба в църквата и нейната ефективност се крие в това дали водачите и работниците могат да вършат реална работа. Ако водачите и работниците имат добри заложби, работоспособност и преданост, тогава работната подредба ще бъде приложена добре. Ако водачите и работниците имат слаби заложби, объркани са и им липсва работоспособност, тогава независимо дали в църквата има някой талантлив в областта на работата или колко са готови братята и сестрите да дадат своя принос, работната подредба не може да бъде приложена, камо ли да се постигнат някакви резултати.

Работата на лъжеводачите се ограничава до това, което хората могат да видят на повърхността. Дори когато прилагат работни подредби, това е само формалност, без абсолютно никакво последващо проследяване или проверка. Тяхната работа остава просто на нивото на отбиване на номера. Зад нея няма никаква реална сила и тя не постига никакви резултати. Например при работата по писане на статии със свидетелства за преживяване, след като получи тази работна подредба, лъжеводачът свиква хората на събирания, за да разговарят и да разгледат различни въпроси, които имат относно работните подредби, които не разбират. След като приключи с проповядването на доктрини и хората изглежда са разбрали, лъжеводачът си мисли: „Работата е възложена, така че какво трябва да направя аз? Тъй като Божият дом изисква писане на статии със свидетелства за преживяване, аз също трябва да пиша. Ако не пиша, няма ли хората да имат ниско мнение за мен като водач?“. Той разсъждава вкъщи какво да напише и след един ден все още не е написал нищо. Мисли си: „Писането на статия е доста трудно. Обикновено смятам, че имам преживявания, но защо изчезват, когато започна да пиша? Къде отидоха тези преживявания? Не, аз имам преживявания, просто методът на писане ме затруднява. Твърде много излизах и общувах с хора, което ме разсейва и ми пречи да се концентрирам. Не може винаги да разговарям и да обсъждам работата с хората. В противен случай умът ми ще продължи да се лута и няма да съм способен да напиша статията. Трябва да отделя малко време на спокойствие, за да обмисля внимателно как да я напиша правилно, преди да мога да пиша“. Той е превърнал писането на статии в своя основна задача, а работата, която един водач или работник трябва да върши, третира като второстепенна задача. Прекарва цял ден в писане на статии вкъщи, без да обръща внимание на прилагането на работата и без да научава или да схваща колко хора в различните църкви могат да пишат статии или дали има подходящи хора, които да ръководят и да прeсяват работата — той няма представа за тези неща. Минава един месец и той не само не е написал статия сам, но и не знае как напредва тази работа в църквата. Какъв е проблемът тук? След като е издадена работната подредба, някои църковни водачи със слаби заложби не знаят как да вършат реална работа. Подобно на този човек, те просто проповядват някои думи и доктрини и скандират лозунги, и това е всичко. За тях няма значение дали братята и сестрите са готови да пишат или не. Водачите не ги подтикват и не ги напътстват, а още по-малко ги поправят. А лъжеводачът не се занимава с такива водачи и работници. Някои братя и сестри пишат един вид статии, а други — друг вид, но няма кой да пресее дали това, което пишат, е практическо и в съответствие с принципите. Братята и сестрите не разбират принципите и не знаят кого да попитат. Те просто пишат, защото им е казано, подчиняват се на подредбите на Божия дом. Има и такива, които имат преживявания, но им липсва образование. Тези хора нямат кой да им помогне да редактират статиите си и никой не се заема да организира този въпрос. Възникват всякакви проблеми, а къде са водачите и работниците? Какво правят те? Те са в „уединение“ и пишат статии! Лъжеводачите не знаят с какво трябва да се занимават или какви задачи трябва да изпълняват. Работните подредби се прилагат по най-различни начини в църквата, като се предприемат различни подходи, а те не се интересуват изобщо от тези неща. Когато братята и сестрите се сблъскват с различни проблеми, докато изпълняват дълга си, и им докладват за тези проблеми, те не ги разрешават. В резултат на това се натрупват много проблеми и трудности, а също така се натрупват всякакви статии със свидетелства за преживяване, без никой да ги редактира, преглежда или пресява. И въпреки това лъжеводачите не проследяват и не проверяват тези въпроси, а братята и сестрите не могат да ги намерят, когато имат проблеми. Лъжеводачите не осъзнават, че тази работа е тяхна отговорност и че трябва да я проследяват. Не са ли те боклук? (Да, така е.)

Като се наблюдава как даден водач или работник прилага работата, както и ефективността и резултатите от нея, се изпитва дали той отговаря на критериите. Така също се изпитва неговата човешка природа, неговите заложби и работоспособност, както и дали има чувство за бреме. Когато лъжеводачите получат работна подредба, те я считат за изпълнена, след като са разговаряли за нея. Не участват, не надзирават, не подтикват и не проверяват прилагането, нито го проследяват. Не разбират, че тези задачи са това, което трябва да вършат, не разбират, че тези задачи са техни отговорности като водачи и работници. Те смятат, че да бъдеш водач или работник изисква само да можеш да проповядваш. Не са ли те тъпаци? Могат ли тъпаци да отговарят на критериите за водачи и работници? (Не.) Те не могат да отговарят на критериите за водачи и работници, но въпреки това си мислят, че са доста добри и считат, че могат да вършат работата. Не им ли хлопа дъската? Не могат да приложат дори толкова проста задача като писането на статии със свидетелства за преживяване. Това е една от най-лесните задачи — просто мобилизирай хората с добри заложби и житейски опит да пишат статии със свидетелства, а след това проследи и осигури насоки. Някои водачи и работници имат средни заложби и ниско образователно ниво, не са добри в работата с текст, но могат да възложат на подходящи хора да отговарят за това. По този начин все пак могат да вършат някаква реална работа. Ако дори не знаят на какви хора да възложат да отговарят и да извършват пресяване, те не могат да вършат работата и са лъжеводачи. Някои хора казват: „Лъжеводачът може да не е способен да върши работа с текст поради слаби заложби и ниско образование, но би трябвало да може да върши друга работа“. Основателно ли е това твърдение ли? (Не е.) Защо не е основателно? (Работата по писане на статии със свидетелства за преживяване е проста. Ако не могат да я обяснят ясно или да я приложат, тогава със сигурност не могат да се справят с други задачи. Те не знаят как да вършат или да проследяват работата.) Това показва, че техните заложби са твърде слаби. Те са тъпаци. Мислят, че да бъдеш водач или работник е като да бъдеш чиновник на големия червен змей: стига да се научат да ласкаят, да говорят големи приказки, да скандират лозунги и да се занимават с измами, като лъжат началниците си и крият неща от тези под тях, те могат да се утвърдят и да получават държавна заплата. Не разбират, че най-важният аспект на това да бъдеш водач или работник е да се научиш да вършиш реална работа. Те си представят задачата на водачите и работниците като много проста. В резултат на това не вършат никаква реална работа и стават лъжеводачи.

Какви други конкретни проявления имат лъжеводачите? Могат ли лъжеводачите да прозрат и да схванат принципите и критериите, изисквани в работните подредби? (Не.) Защо не могат? Те не могат да прозрат какви са принципите на тази работа и не могат да извършат щателна проверка по отношение на нея. Когато възникнат специални ситуации по време на конкретното прилагане на работата, те не знаят как да ги разрешат. Когато братята и сестрите ги попитат какво да правят в някоя от тези ситуации, те се объркват: „Това не е споменато в работната подредба, откъде да знам как да се справя?“. Ако не знаеш, как можеш да приложиш тази работа? Ти дори не знаеш, но въпреки това искаш от другите да я приложат — това реалистично ли е? Разумно ли е? От една страна, когато лъжеводачите и лъжеработниците прилагат работни подредби, те нямат представа за стъпките и плановете за прилагане на работните подредби. От друга страна, когато възникнат проблеми, те не могат да извършат проверка според принципите, изисквани от работните подредби. Поради това, когато възникнат безброй най-различни проблеми по време на прилагането на работните подредби, те са напълно неспособни да ги разрешат. Тъй като в ранните етапи лъжеводачите не могат да установят или да предвидят проблемите и не могат да разговарят предварително, а в по-късните етапи, когато възникнат проблеми, те не могат да ги разрешат, а само празно проповядват доктрини и сляпо прилагат правила, проблемите продължават да се повтарят и да съществуват, като някои видове работа страдат от забавяне в прилагането, а други видове работа не се прилагат в достатъчна степен. Например по отношение на работната подредба на Божия дом за премахване и отлъчване на хора, когато лъжеводачите извършват тази работа, те премахват само очевидните зли хора, антихристи и зли духове, които причиняват прекъсвания и смущения, както и неверниците, които всички братя и сестри намират за отблъскващи и отвратителни. Все пак обаче има някои, които трябва да бъдат премахнати, а именно онези прикрити, коварни, лукави зли хора и антихристи. Братята и сестрите не могат да ги прозрат, нито пък лъжеводачите. Всъщност според работните подредби на Божия дом тези хора вече са достигнали нивото да бъдат премахнати. Тъй като обаче лъжеводачите не могат да ги прозрат, те все още считат тези хора за добри и дори ги повишават, развиват и използват за важна работа, като им позволяват да държат властта и да заемат важни работни позиции в църквата. Може ли тогава да се приложи работната подредба на Божия дом за премахване и отлъчване на хора? Могат ли различните проблеми да бъдат напълно разрешени? Може ли работата по разпространяване на евангелието да протича нормално? Очевидно е, че работните подредби на Божия дом не могат да бъдат приложени напълно и много важна работа не може да бъде свършена добре. Тъй като хората, използвани от лъжеводачите, нямат никаква истина реалност и дори могат да извършват злодеяния, това пречи на доброто извършване на различните видове църковно дело. Лъжеводачите използват тези зли хора, като им позволяват да изпълняват важен дълг и да поемат важна работа в църквата, дори позволяват на тези зли хора да управляват приношенията. Това ще прекъсне ли и ще смути ли църковното дело? Ще причини ли загуби на Божиите приношения? (Да.) Това е много сериозно последствие. Тъй като лъжеводачите не могат да прозрат тези хора, не са способни да ги пресяват и позволяват на тези зли хора да поемат важни задачи, работата бива напълно провалена. При изпълнението на дълга си тези зли хора винаги действат нехайно, мамят висшестоящите и крият неща от нисшестоящите, и не вършат реална работа. Те действат с умишлено безразсъдство, подвеждат хората и извършват всякакви злодеяния. Лъжеводачите обаче не могат да ги прозрат и докато забележат проблемите, вече се е случило голямо бедствие. Например в пастирския район Хънан някои зли хора, които са станали водачи, са използвали различни достойни за презрение средства, за да откраднат Божиите приношения. Откраднали са огромни суми и тези суми никога не са били възстановени. Това има ли нещо общо с факта, че водачите и работниците са избрали и използвали неправилните хора? (Да.) Според работните подредби, ако човек не може да прозре избраните хора, първо може да им възложи да вършат някаква проста работа, а след това може да проследи работата им и да ги наблюдава за известен период от време. На хора, които не могат да бъдат прозрени, категорично не трябва да се възлага никаква важна работа, особено ако тя е свързана с риск. Едва след дълго наблюдение и прозиране на тяхната същност трябва да вземете решение как да се отнасяте към тях и как да се справяте с тях. Лъжеводачите не работят според работните подредби и не могат да схванат принципите. Още повече, те не могат да прозрат хората и използват неправилните хора. Това води до загуби както в църковното дело, така и в Божиите приношения. Това е бедствието, донесено от лъжеводачите. Антихристите умишлено използват зли хора, докато лъжеводачите са объркани, не могат да прозрат никого и не могат да прозрат същността на каквито и да било проблеми, които установят. Те използват хора и им възлагат работа единствено въз основа на чувствата си. Повечето от хората, уредени от лъжеводачите, са неподходящи. Те причиняват загуби на църковното дело, с последствия, идентични на тези от умишленото използване на зли хора от страна на антихристите. Лъжеводачите със слаби заложби и неспособност да вършат работа също носят доста сериозни последствия, нали? (Да.) Затова не си мислете, че само антихристите нарушават работните подредби. Лъжеводачите също могат да нарушават работните подредби. Дори да не е умишлено, естеството на това в крайна сметка пак е нарушение на работните подредби. Лъжеводачите, поради това че не разбират истините принципи и не са способни да прозрат хората или нещата, в крайна сметка нарушават работните подредби и са неспособни да вършат реална работа. Това забавя църковното дело и вреди на Божиите избраници. Естеството и последствията от техните действия са същите като тези на антихристите, които вършат работата, като също причиняват загуби на църковното дело и вредят на навлизането в живота на братята и сестрите.

Когато лъжеводачите вършат работа и прилагат работни подредби, те просто отбиват номера и превръщат всичко в пълна бъркотия. Те са доста самоправедни и никога не търсят, нито разговарят, а глупаво си мислят, че имат добри заложби. Осмеляват се да предприемат действия и могат да говорят красноречиво. Тъй като братята и сестрите ги избират или Божият дом временно ги повишава и развива, те си мислят, че отговарят на критериите за водачи и могат да изпълняват отговорностите си. Нямат ни най-малка представа, че са нищо и че не могат да изпълнят нито една от отговорностите на водачите и работниците. Нямат мярка за собствените си недостатъци, просто безсрамно се осмеляват да вършат неща. В резултат на това, след като се издадат различни работни подредби, те не могат да приложат нито една от тях според изискванията на Горното. Всяка работна подредба, с която се заемат, се превръща в пълна бъркотия и пълен хаос. Прилагат административната работа лошо, не им е ясно колко новоповярвали са придобити чрез проповядване на евангелието, как да се основават църкви, да се избират водачи и дякони и как да се води църковен живот. Що се отнася до това кой има най-добри резултати в ръководенето на евангелската работа, кой свидетелства най-ефективно, кой е най-подходящ за поене на църквата, кои ръководители на екипи трябва да бъдат пренасочени и освободени от длъжност заради безотговорност и как да се разрешават проблемите, които възникват в определени аспекти на работата, лъжеводачите не са наясно с всички тези конкретни задачи и превръщат работата си в пълна бъркотия. По отношение на различните професионални задачи в църквата, които изискват по-високо ниво на технически експертен опит, лъжеводачите също ги превръщат в пълна бъркотия. Те нямат никаква представа как конкретно да изпълняват тези задачи. Дори да искат да се осведомят за тях, не знаят как да го направят. Искат да попитат Горното как да подходят към тези задачи, но дори не знаят как да формулират въпросите си. В резултат на това работата не може да бъде свършена. Дори простата задача по управление на активите, изисквана от работните подредби — възлагане на подходящи хора да опазват и разпределят активите и да създават различни системи — е нещо, с което лъжеводачите не могат да се справят. Те я превръщат в пълна бъркотия. Лъжеводачите са в пълно объркване по отношение на всяка задача, с която се заемат. Когато ги попитат дали са приложили работните подредби, те се чувстват горди и уверено казват: „Да, приложил съм ги. Всеки има копие от работните подредби и всеки знае каква работа изисква Божият дом“. Ако ги попитате как са го направили, да обяснят конкретните работни стъпки, кои задачи са свършени относително лошо, кои задачи са свършени по-гладко, дали всяка задача е свършена правилно, кои задачи се нуждаят от непрекъснато проследяване и проверка и дали са открити някакви проблеми след проверката, те не знаят отговора на нито един от тези въпроси. Някои лъжеводачи, откакто са станали водачи, дори не знаят какви задачи трябва да изпълняват или какъв е обхватът на тяхната отговорност. Това не е ли още по-притеснително? Имат ли повечето водачи и работници в момента този проблем в различна степен? (Да.)

Критерият за изпитване дали водачите и работниците отговарят на изискванията

Чрез днешното общение разбирате ли вече по-ясно отговорностите, които водачите, работниците и надзорниците трябва да изпълняват? Имате ли по-добра представа в съзнанието си? По-точно ли е разбирането ви за ролята на водачите и работниците? (Да.) От една страна, водачите и работниците са придобили известно разбиране за това кои задачи трябва да изпълняват. От друга страна, всички останали вече имат някои пътища за това как да разпознаят дали даден водач или работник отговаря на критериите. Според изискванията на деветата отговорност на водачите и работниците отговарят ли на критериите повечето водачи и работници? (Не.) И така, кои водачи и работници могат да започнат да отговарят на критериите и кои не могат? Тези със заложби, които отговарят на критериите, с известен практически опит, с известни принципи в справянето с нещата и с чувство за бреме за църковното дело, могат да започнат да отговарят на критериите като водачи и работници след известен период на обучение. Хората със слаби заложби и без способност за възприемане обаче, които не могат да схванат принципите, независимо колко много истина им се разяснява в общение, не могат да започнат да отговарят на критериите като водачи и работници и могат само да бъдат отстранени. Следователно, ако искаш да станеш водач или работник, който отговаря на критериите, и искаш да бъдеш избран от другите за водач или работник, първо трябва да прецениш дали заложбите ти са достатъчни. Как можеш да оцениш това? Като видиш дали можеш да прилагаш работни подредби. Вземи една скорошна работна подредба, прочети я и се изпитай, за да видиш дали имаш стъпките и плановете за нейното прилагане. Ако имаш идеи и планове и знаеш как да я приложиш, тогава трябва да поемеш работата като свой неотменен дълг, когато братята и сестрите те изберат. Ако след като прочетеш работната подредба обаче умът ти е празен, изобщо не можеш да прозреш кой е най-подходящ да му бъде възложено да отговаря за работата, а още по-малко можеш да прозреш как конкретно да приложиш различните точки от църковно дело, нито знаеш как да разговаряш, да надзираваш, да проверяваш и да проследяваш, и нямаш наум стъпки или планове за прилагане, но някои братя и сестри погрешно смятат, че си много талантлив и подходящ да бъдеш водач или работник, какво трябва да бъде твоето отношение? Трябва да кажеш: „Благодаря ти за похвалата, но всъщност нямам много талант. Нямам необходимото — преценил си ме погрешно. Ако ме изберете за водач, това ще забави църковното дело. Знам собствения си духовен ръст. Дори не знам как да приложа проста работна подредба — нямам представа откъде да започна и нямам никакви насоки. Без разбиране на истината църковното дело не може да бъде изпълнено добре. Дори Горното да ме назначи, няма да мога да я свърша. Наистина не съм подходящ за тази роля“. Какво мислиш за такова признание? Този подход показва разум. Хората, които казват това, имат много повече разум от лъжеводачите. Лъжеводачите никога не биха могли да кажат нещо с толкова много разум. Лъжеводачите си мислят: „Мен ме избраха, значи трябва да съм водач. Защо да не съм? Талантлив съм, значи го заслужавам. Проблем ли е да не можеш да прилагаш работни подредби? Кой се ражда научен как да го прави? Не е ли нещо, което мога да науча? Стига да мога да проповядвам, това е достатъчно. Имам духовно разбиране, познавам и разбирам Божиите слова, мога да разговарям и мога да намеря пътя на практикуване в Божиите слова. Умел съм в изкореняването на покварения нрав на хората и на различните им състояния. Прилагането на работните подредби на Божия дом не е голяма работа. Не е ли това просто административна управленска работа? Преди съм учил административно управление, така че тази част от работата на Божия дом не е проблем за мен!“. Такъв човек не е ли в опасност? (Да.) Къде се крие опасността? Можете ли да прозрете този въпрос? (Той не може да върши работата и ще прекъсва и смущава делото на Божия дом, като не само вреди на себе си и на братята и сестрите, но и забавя делото на Божия дом.) Само вреда ли е това? До това ли води то в крайна сметка? Ако беше само това, все пак можеше да се поправи. Ключовият въпрос е, че ако един лъжеводач продължи да изпълнява ролята си дълго време, той ще тръгне по пътя на антихристите и в крайна сметка ще стане антихрист. Мислиш ли, че да бъдеш водач или работник е толкова просто? Със статуса идва изкушението, а с изкушението идва опасност. Каква е тази опасност? Това е вероятността да се тръгне по пътя на антихристите. Най-лошото последствие от следването на пътя на антихристите е да станеш антихрист.

Някои хора казват: „Някои лъжеводачи просто имат по-слаби заложби, но човешката им природа не е лоша. Могат ли те да следват пътя на антихристите?“. Кой е казал, че ако човешката природа не е лоша, това означава, че няма да следват пътя на антихристите? Колко лоши трябва да бъдат, за да се считат за антихристи? Можеш ли да прозреш това? Ако един лъжеводач продължи да изпълнява ролята си дълго време, той вече е поел по пътя на антихристите. Има ли разлика между това да следваш пътя на антихристите и да станеш антихрист? (Не.) Спомни си: какъв път следват тези лъжеводачи? Лъжеводачите не вършат конкретна работа, нито са способни да вършат конкретна работа, но въпреки това искат да стоят на високи позиции, за да поучават другите и да карат хората да ги слушат и да им се подчиняват. Това следване на пътя на антихристите ли е? Какво е последствието от следването на пътя на антихристите? (Те естествено стават антихристи.) Въпреки че лъжеводачите не са вродено антихристи или зли хора, ако следват пътя на антихристите дълго време без надзор или без някой да ги докладва и освободи от длъжност, могат ли те да заграбят властта и да установят независими царства? (Да.) В този момент не са ли станали те антихристи? И така, виждате ли – не е ли опасна ролята на лъжеводача? (Да.) Да бъдеш лъжеводач вече е много опасно. Въпреки че в момента разнищваме лъжеводачите и не засягаме антихристите, има връзка между същността на тези две неща. Всъщност лъжеводачите следват пътя на антихристите. Следването на този път естествено ще ги доведе до това да станат антихристи, което се определя от тяхната природа същност. В този момент няма нужда да се гледа тяхната човешка природа същност. Само пътят им определя дали са антихристи. Помислете за онези лъжеводачи, които са били освободени от длъжност. Ако не са били освободени от длъжност навреме, тогава, съдейки за тяхната същност по това как са се държали и какво са разкрили по време на мандата си, щели ли са те в крайна сметка да тръгнат по пътя на антихристите? Щели ли са да станат антихристи? Всъщност някои хора вече са показали признаци на това и Божият дом своевременно ги е освободил от длъжност. Ако не са били освободени от длъжност, са щели да започнат да живеят на гърба на църквата и да подвеждат хората. Щели са да започнат да се държат като чиновници или господари на високи позиции, да командват хората, да издават заповеди и да карат другите да им се подчиняват, сякаш са Бог. Дори са щели да твърдят, че са доведени до съвършенство от Бог и че са хора, използвани от Бог. Това не е ли притеснително? И така, как трябва да гледаме на състоянията и проявленията на такива лъжеводачи и как да ги окачествяваме? Те могат предварително да бъдат окачествени като лицемери, като хора, които живеят на гърба на църквата, като фарисеи. А какво се случва, ако това продължи да се развива? Въпреки че лъжеводачите може да не са толкова порочни или нечестиви като антихристите и въпреки че на повърхността може да изглеждат способни да понасят несгоди и да вършат тежка работа, да помагат на другите на всяка крачка и да са способни да бъдат търпеливи и толерантни към хората, точно както фарисеите, които са пътували по суша и море, за да проповядват и да работят, какво значение има това в крайна сметка? Ако не могат да изпълнят нито една задача, с какво техните действия и поведение се различават от тези на фарисеите? Техните дела в сътрудничество ли са с Божието дело, или се противопоставят на Божието дело и го смущават? Ясно е, че те се съпротивляват на Божието дело и възпрепятстват нормалния напредък на различните точки от църковното дело. Това не е ли същото като поведението на фарисеите и на онези пастори и старейшини в религиозния свят? Лъжеводачите са точно като тях. И така, как трябва да ги окачествим? Какво ще се случи, ако лъжеводачите продължат да действат? Те не само няма да успеят да приложат работните подредби на Божия дом, но и ще започнат да ги осъждат, критикуват, съдят, заклеймяват и да вършат други подобни неща — ще се появи цяла поредица от антихристки поведения. Те не само не прилагат работните подредби, но и намират различни извинения, за да се съпротивляват и да възпрепятстват тяхното прилагане. Това не е сътрудничество с Божието дело, а възпрепятстване и смущаване на работата на Божия дом. Това е използване на собствените им представи и фантазии, както и на властта и статуса, дадени им от Божия дом, за да възпрепятстват прилагането на работните подредби на Божия дом. Не е ли това същността на проблема? (Да.) Лъжеводачите не вършат реална работа и не могат да изпълняват различните задачи, подредени от Горното, но въпреки това отстояват статуса си, за да проповядват на хората, като смятат, че са „главите“, водачите на Божиите избраници. Това вече ги прави антихристи — истински антихристи. Това окачествяване на такива хора точно ли е? Изключително точно е, без никаква грешка! Това не е логическо разсъждение, а окачествяване, основано на тяхната същност. Хората, които не могат да прилагат работните подредби на Божия дом, са лъжеводачи, и хората, които не прилагат работните подредби на Божия дом, също са лъжеводачи. Преди да бъдат разкрити като фарисеи, те могат да бъдат окачествени като лъжеводачи. Обаче от момента, в който станат фарисеи и заживеят на гърба на църквата, разчитат на „миналите си постижения“ и заемат позиции, без да прилагат работни подредби или да вършат конкретни задачи, като се превръщат в препъникамъни за работата на Божия дом, такива хора трябва да бъдат окачествени като антихристи. Как да окачествите дали някой е лъжеводач или антихрист? Лъжеводачът се окачествява въз основа на това дали може да прилага работни подредби и да върши реална работа. Хората, които не прилагат работни подредби и не вършат реална работа, са лъжеводачи. Обаче ако знаят, че не могат да вършат истинска работа и не могат да прилагат работните подредби от Горното, но въпреки това искат да отстояват статуса си, за да проповядват и да скандират лозунги, за да спечелят сърцата на хората, и пренебрегват работните подредби на Божия дом, и очакват Божият дом — предвид факта, че са вярвали в Бог много години и са страдали за църковното дело много години — да ги задържи, за да могат да живеят на гърба на църквата и да използват Божия дом като старчески дом, като продължават да подвеждат братята и сестрите, като дори искат властта да оформят дискурса и правомощия за вземане на решения, тогава такива хора са антихристи. Ето как определяте дали някой е лъжеводач или антихрист. Ясен ли е този принцип и критерий за окачествяване? (Да.)

Деветата отговорност на водачите и работниците е свързана предимно с работните подредби. Дали даден водач или работник прилага работните подредби, е критерият за изпитване дали отговаря на изискванията. Оценяването дали водачите и работниците са истински или лъжливи въз основа на това дали вършат църковното дело според работните подредби, е най-точният метод. Използването на тяхното отношение към работните подредби за разпознаване и разнищване на лъжеводачите и за определяне дали са лъжеводачи или антихристи е напълно справедливо. Оценяването на водачите и работниците въз основа на това как прилагат работните подредби, дали могат да прилагат работните подредби и ефективността и задълбочеността на тяхното прилагане е справедливо и разумно за всеки водач или работник. Целта не е някой да бъде умишлено затрудняван. Можете ли да разпознаете, че някои лъжеводачи не прилагат работните подредби и в крайна сметка стават антихристи? Това твърдение основателно ли е? (Да.) Защо е основателно? (Защото лъжеводачите не прилагат работните подредби и заемат позициите си, за да установят свои собствени независими царства. Това означава, че вече са поели по пътя на антихристите.) Това е явлението — каква е същността на проблема? Неприлагането на работните подредби е съпротива срещу Бог и противопоставяне на Бог. Какво означава да се противопоставяш на Бог? Тези, които следват пътя на антихристите, се противопоставят на Бог, застават в пряка опозиция на Него. Ако някой е просто лъжеводач, той не знае как да върши работата или да прилага работните подредби. Той не се съпротивлява умишлено на Бог. Качествата на антихристите обаче са много по-сериозни по своето естество от тези на лъжеводачите. Някои лъжеводачи отдавна следват пътя на антихристите. Тези хора започват с това, че не вършат реална работа и не прилагат работни подредби. След като са били водачи дълго време и са способни да проповядват някои думи и доктрини, те чувстват, че позицията им е сигурна, че имат капитал и че са придобили престиж сред хората. Тогава се осмеляват да започнат да правят каквото си искат и да се противопоставят на Бог. Винаги се надценяват, като смятат, че са придобили престиж сред братята и сестрите, че думите им имат тежест и следователно трябва да имат абсолютно право на изказване и правомощия за вземане на решения във всичко, което правят. Мислят, че хората трябва да ги слушат, че хората трябва да им пазят репутацията, ако се изложат, докато правят нещо, или ако сбъркат думите си — както и Божият дом. Божият дом трябва да се консултира с тях по всички възникнали въпроси и да им дава дял от добрите неща, а те трябва да получават по-добри предимства и по-висока похвала от другите. Мислят, че Бог също трябва да ги гледа по различен начин. Предвид възприеманите от тях предимства и превъзходство, те смятат, че Божият дом не бива лесно да ги кастри или да разобличава покварения им нрав пред другите, а още по-малко да ги освобождава от длъжност, без да се съобразява с чувствата им. Такива хора са в опасност. Те разчитат на „миналите си постижения“. Те са фарисеи и вече са станали антихристи. Това не се ли определя от тяхната природа същност? Ако някой се стреми към истината и притежава истината реалност, би ли предявил тези неразумни изисквания към Божия дом и към Бог? (Не.) Има един тип хора, които, след като са работили дълго време, смятат, че са придобили статус и имат капитал, и така развиват такива мисли и такова чувство за превъзходство. Що за хора са това? Това са хора със същността на антихрист. Тъй като не се стремят към истината и следват пътя на антихристите, те са надменни и самоправедни, и предявят всякакви неразумни изисквания към Бог и към Божия дом. Разчитат на „миналите си постижения“, живеят на гърба на църквата, вкопчват се в статуса си и в крайна сметка стават антихристи. Това е типичен антихрист. Има ли такива хора в църквата? Всеки, който се гордее, че е духовен човек, е от този тип. Те очевидно са безполезни и не могат да вършат никаква конкретна работа, но въпреки това се смятат за духовни, смятат се за хора, на които Бог гледа благосклонно и които са обект на Неговото усъвършенстване. Смятат, че са възлюбени Божии синове, че са победители. Какъв път следват такива хора? Хора, които се стремят към истината ли са? Хора, които се покоряват на истината ли са? Хора, които се покоряват на устроеното и подреденото от Бог ли са? Категорично не, сто процента не. Те са хора, които се стремят към статус, репутация и благословии и вървят по пътя на антихристите. Когато такива хора заемат позиция дълго време, като служат като лъжеводачи дълго време, те неизбежно стават антихристи. Антихристите са пречки за делото на Божия дом. Те не могат да вършат работа според работните подредби и не могат да следват Божията воля или да правят неща според Божиите изисквания. Още по-малко могат да се откажат от своя статус, репутация и интереси, за да вършат работата на църквата, защото са антихристи.

Общението по деветата отговорност на водачите и работниците е предимно за прилагането на работните подредби. Дали даден водач или работник отговаря на критериите и изпълнява отговорностите си, се определя предимно от това как прилага работните подредби и от резултатите от това прилагане. Разбира се, този критерий се използва и за разобличаване на лъжеводачите и пътищата, които следват, както и за последствията, които те носят за църковното дело и за навлизането в живота на Божиите избраници. Всички тези определяния, преценки и окончателни окачествявания се основават на прилагането на работните подредби от страна на лъжеводачите. Прилагането на работните подредби е основна задача, така че определянето дали даден водач или работник отговаря на критериите въз основа на това дали прилага работните подредби е много реалистично и изключително основополагащо. Освен това придържането на всеки водач и работник към този критерий е напълно разумно и справедливо, без никаква нечистота.

24 април 2021 г.