Когато хората започнат да вярват в Бог, те не разбират истината и имат много представи и фантазии за Него. С колко от тези представи и фантазии обаче сте се справили, след като сте вярвали в Бог няколко години, изчели сте толкова много от словата Му и сте изслушали толкова много проповеди? Дори след като вече от няколко години вярват в Бог, някои хора продължават да имат представи относно Божието правосъдие, наказание и кастрене, докато други могат да имат свои представи, когато видят строгостта на Божиите слова. Дали тези неща могат да бъдат разрешени чрез търсене на истината? Ако можете да търсите истината във всичко и да я използвате, за да се справяте с всякакви проблеми, с които се сблъсквате, то тогава вие сте хора, които се стремят към истината. Способни ли сте вече да търсите истината, за да разрешавате проблеми? Как търсите истината, за да се справите, когато прегрешите или когато срещнете нещо, което поражда представи? Кой може да разговаря за своите преживявания на подобни неща? (Когато бях водач, не вършех никаква практическа работа, а само задачи, заради които да изглеждам добре, и винаги се борех за престиж и статус. Това прекъсваше и смущаваше работата на църквата, а когато се сблъсквах с кастрене, продължавах да се опитвам да се оправдая и не се самоанализирах и опознавах, нито се покаях и промених. Впоследствие църквата ме замени, но сърцето ми остана все така непокорно и недоволно, а аз винаги се оплаквах или бълвах негативизъм. Водачите ме кастриха задето изобщо не приемам истината и се противопоставям на Бог — нещо, което оскърбява Неговия нрав, и ми казаха, че ако продължавам да не се покайвам, ще бъда премахнат и отстранен. По онова време не разбирах истината и разбирах Бог напълно погрешно. Макар никога да не казах, че не вярвам в Бог, си мислех, че тъй като Го бях обидил, Той със сигурност няма да ме спаси, затова просто полагах труд. След това не отдавах толкова внимание на стремежа към истината и едва когато един ден чух Божието общение, най-сетне се промених.) А когато се промени, беше ли правилен пътят на практикуването ти? Какво ще направиш, ако същото нещо се повтори? (Точно сега нямам път на практикуване за този аспект.) Всъщност всички тези проблеми могат да бъдат разрешени чрез истината. Ако хората искат да се справят с погрешните си разбирания за Бог, то тогава, от една страна, те трябва да разпознават своя собствен покварен нрав и да разнищят и разберат предишните си грешки, погрешните пътища, прегрешения и небрежност. Така ще бъдат способни да разберат и да видят ясно собствената си природа. В допълнение, те трябва да прозрат ясно защо се отклоняват от правия път и правят толкова много неща, които нарушават истините принципи, както и естеството на тези действия. Освен това те трябва да разберат какви точно са Божиите намерения и какви са изискванията на Бог към човечеството, както и защо хората все не са способни да действат спрямо Божиите изисквания и защо винаги се противопоставят на Божиите намерения и правят каквото поискат. Поднесете тези неща пред Бог и се молете, разберете ги ясно и тогава ще можете да измените състоянието си, да промените нагласата си и да се справите с погрешните си разбирания за Бог. Някои хора постоянно таят нередни намерения и, независимо какво вършат, винаги им хрумват злостни идеи, не могат да изследват дали вътрешното им състояние е правилно, или не е, нито пък да го разпознават според Божиите слова. Тези хора са объркани. Една от най-ясните характеристики на объркания човек е, че след като направи нещо лошо, той остава негативно настроен, щом се сблъска със скастрянето, и дори се поддава на отчаяние, като решава, че с него е свършено и той не може да бъде спасен. Не е ли това най-жалкото поведение от страна на един объркан човек? Такъв човек не може да се самоанализира според Божието слово и не може да търси истината, за да разреши проблема, когато се сблъска с трудности. Не означава ли това, че си много объркан? Можеш ли да разрешиш проблемите си, когато се поддадеш на отчаяние? Можеш ли да разрешиш проблемите си, като винаги се бориш с негативна нагласа? Хората трябва да разберат, че ако сгрешат или имат проблем, трябва да търсят истината, за да се справят. Най-напред трябва да се замислят и да разберат защо са извършили зло, какви са били тяхното намерение и отправната точка в това деяние, защо са искали да го направят и каква е била тяхната цел, както и дали някой ги е окуражил, подтикнал или подвел да го направят, или са го направили съзнателно. Трябва да се размишлява над тези въпроси и те трябва да бъдат ясно разбрани, и едва тогава хората ще могат да разберат какви грешки са допуснали и какви са самите те. Ако не можеш да разпознаеш същността на злодеянието си или да се поучиш от него, то проблемът не може да бъде разрешен. Мнозина вършат лоши неща и никога не се самоанализират, така че могат ли такива хора да се покаят някога истински? Има ли някаква надежда за тяхното спасение? Хората са потомци на Сатана и независимо дали са обидили Божия нрав, или не, тяхната природа същност е една и съща. Те трябва да се самоанализират и да се опознаят повече, да видят ясно до каква степен са се бунтували срещу Бог и са Му се противопоставяли, и дали все още могат да приемат и практикуват истината. Ако видят ясно това, те ще разберат в каква голяма опасност се намират. Всъщност всички покварени хора са в опасност поради тяхната природа същност. Те трябва да положат много усилия, за да приемат истината, и не им е никак лесно. Някои хора са извършили зло и са разкрили своята природа същност, а други, макар все още да не са извършили зло, не са непременно по-добри от останалите — те просто все още не са имали възможността или не са попаднали в ситуацията да сторят това. Тъй като си извършил тези прегрешения, трябва да бъдеш наясно в сърцето си какво отношение следва да имаш сега, за какво трябва да отговаряш пред Бог и какво Той иска да види. Трябва да си изясниш тези неща чрез молитва и търсене и тогава ще знаеш как да се стремиш в бъдеще и повече няма да бъдеш повлияван или възпиран от грешките, които си извършил в миналото. Трябва да вървиш по пътя напред и да изпълняваш дълга си както трябва, като не се поддаваш вече на отчаяние. Трябва изцяло да се отърсиш от негативизма и погрешното разбиране. От една страна, е негативно и не много препоръчително да извършваш дълга си сега, за да поправяш предишните си прегрешения и грешки, но поне трябва да имаш такава нагласа. От друга страна, трябва да съдействаш позитивно и активно, да правиш всичко по силите си да изпълняваш добре дълга, който следва да изпълняваш, както и своите отговорности и задължения. Това е задължение на всяко сътворено същество. Независимо какви представи имаш за Бог, дали разкриваш поквара, или си обидил Неговия нрав, трябва да се справиш с всичко това, като се самоанализираш и търсиш истината. Учи се от провалите си и се отърси напълно от сянката на негативизма. Щом разбереш истината и се освободиш от възпирането от всякакви хора, събития или неща, тогава ще имаш увереността да закрачиш по пътя напред. А когато имаш някакви придобивки, напреднал си в живота си и вече нямаш свои представи за Бог, ти постепенно ще навлезеш в правия път на вярата в Бог.

Някой може и да е прегрешил в миналото или да се е отклонил от правия път, но в действителност не е някакъв особено лукав или зъл човек, а просто е твърде надменен — надменен до степен на неблагоразумие, до степен на това да изгуби сдържаността си и да не може да се овладее, и е извършил неща, които Бог мрази и презира и които отвращават дори самия него. Но тъй като Го е следвал до този момент, той все пак трябва да има някакъв напредък. Когато се стигне до въпроса дали може да остане в крайна сметка, Бог ще вземе решението въз основа на сегашното му поведение, както и на сегашното му отношение към Него и към неговия дълг. Някой може да каже: „Извърших сериозни прегрешения в миналото, но впоследствие разбрах истината. Наистина съжалявам за прегрешенията си, но не мога да ги залича, дори сега да вложа истината в практикуването си. Постоянно се чувствам омърсен, а сърцето ми не е наясно дали Бог ме иска, или не“. В такива моменти ти отсъждаш сам за себе си, а не Бог. Твоята присъда не отразява Божията присъда и твоето отношение не отразява Неговото отношение. Трябва да разбереш какво е отношението на Бог и какъв е основният фактор, от който Той се ръководи в отношението си към всеки покварен човек и към онези, които могат да бъдат спасени. Наясно ли сте с това? Онова, което Бог разглежда, е отношението на човека, неговата решителност и непоколебимост в стремежа към истината. Той не се интересува какъв си бил преди, какви са били прегрешенията ти или колко много си отдавал всичко, предлагал или страдал. Бог не гледа тези неща. Някой може да твърди, че вярва в Бог и че е лежал в затвора осем пъти, но Бог казва: „Аз не гледам тези неща у теб. Аз просто следя как се държиш сега, дали си човек, който се стреми към истината, дали си свидетелствал за Мен в затвора, какви неща си придобил, дали познаваш Бог и дали си навлязъл в истините реалности“. Това е резултатът, който Бог иска да види. Някои хора казват: „Аз прегреших и се отклоних от правия път, но сега го признавам, а посредством дълбоко размишление вече имам волята да се покая и съм твърдо решен да изпълнявам добре своя дълг, да не бъда нехаен, както и да давам най-доброто от себе си, така че да мога да удовлетворя Бог, да се отплатя за любовта Му и да се реванширам за миналите си грешки. Искам да се стремя към истината и да я практикувам, докато изпълнявам дълга си. Няма просто да се напрягам извънредно много или да полагам труд, а ще се опитам да прилагам истината на практика, да изживявам човешко подобие и да почитам Бог, като изпълнявам добре дълга си“. Дали при такова отношение Бог все пак ще се вглежда в прегрешенията ти? Няма. Така че трябва да си убеден в сърцето си в това, за да не бъдеш повече възпиран от миналите си прегрешения. Някои хора постоянно са под контрола на миналите си прегрешения и си мислят: „Бог няма как да ми прости за нещо, което оскърбява Неговия нрав. Той отдавна ме отритнал в сърцето Си и за мен е безполезно да се стремя към истината“. Що за отношение е това? На това се казва да си подозрителен към Бог и да не Го разбираш. Всъщност още преди да си направил нещо, което оскърбява Божия нрав, ти имаш неуважително, непочтително и нехайно отношение към Бог и не се отнасяше към Него като към Бог. Хората разкриват своя сатанински нрав заради моментно невежество или импулсивност и ако няма кой да ги дисциплинира или да ги спре, те извършват прегрешения. А след като прегрешенията им доведат до определени последствия, те не знаят как да се покаят, но въпреки това са неспокойни. Тревожат се за бъдещия си изход и назначение и носят всички тези неща в сърцата си, като не спират да мислят: „С мен е свършено и аз съм съсипан, така че просто ще се отпиша като безнадежден. Ако един ден Бог не ме иска и ме ненавижда напълно, най-лошото, което може да се случи, е да умра. Оставям се на милостта на устроеното от Бог“. Привидно те казват, че се оставят на милостта на устроеното от Бог и че се подчиняват на Неговите подредби и върховенство, но какво е тяхното реално състояние? То се изразява в съпротива, непреклонност и липса на покаяние. Какво означава липса на покаяние? Означава, че хората се придържат към собствените си идеи, не вярват и не приемат нищо, което Бог казва, като винаги си мислят: „Увещателните и утешителните Божии слова не са предназначени за мен, а за другите хора. Колкото до мен, аз съм свършен, вече съм отписан, безполезен съм — Бог отдавна се е отказал от мен и колкото и да признавам греховете си, да се моля или да ридая в знак на разкаяние, Той никога няма да ми даде друга възможност“. Що за отношение е това — да преценяваш и да се опитваш да разгадаеш Бог в сърцето си? Това отношение на изповед и покаяние ли е? Очевидно не е. Този тип отношение е характерно за определен вид нрав — нрав на непримиримост, невероятна непримиримост. Външно такива хора изглеждат подчертано самоправедни, не слушат никого, разбират всички доктрини, но не практикуват нищо. А всъщност те притежават непримирим нрав. Дали непримиримостта от гледна точка на Бог е покорство или непокорство? Очевидно е непокорство. Те обаче чувстват, че са били тежко онеправдани. „Преди обичах Бог толкова много, но Той не може да забрави една малка грешка, която направих, и сега изходът ми е изгубен. Бог е произнесъл своята присъда за хора като мен. Аз съм Павел“. Бог твърдял ли е, че си Павел? Не, Бог не е казвал такова нещо. Ти твърдиш, че си Павел — как го реши? Ти казваш, че ще бъдеш поразен от Бог, наказан и изпратен в ада. Кой е решил този изход? Очевидно ти сам си го решил, тъй като Бог никога не е казвал, че ще бъдеш изпратен в ада, когато Неговото дело бъде завършено, нито пък че няма да можеш да влезеш в небесното царство. Щом Бог не твърди, че отритва, ти имаш възможността и правото да се стремиш към истината и просто трябва да приемаш правосъдието и наказанието на Божиите слова. Трябва да имаш такова отношение, тъй като това е отношението на приемане на истината и на Божието спасение, както и на истинското покаяние. Ти винаги ще се вкопчваш в собствените си представи, фантазии и погрешни разбирания. Вече си изпълнен и погълнат от тези неща и дори си решил, че Бог няма да те спаси, и така в хода на изпълнението на дълга си си възприел нехайна нагласа — нагласата да се отписваш като безнадежден, една негативна и бездейна нагласа, нагласа да живееш ден за ден, да действаш хаотично. Можеш ли да придобиеш истината? С подобен начин на мислене няма да можеш да придобиеш истината и няма да бъдеш спасен. Не е ли достоен за съжаление подобен човек? (Да, така е.) Поради какво е толкова жалък? Поради невежеството. Когато се случи нещо, той не търси истината, а винаги изучава и изказва предположения, като дори иска да се разрови из Божиите слова, за да провери какво е казано за неговата ситуация, какво е Неговото отношение и как отсъжда Той, и съответно какъв ще бъде изходът му — а чрез това да определи какъв ще е резултатът в дадения случай. Това подход на търсене на истината ли е? Определено не е. Той надява Божиите слова на заклеймяване и проклятие на собствената си глава и живее в негативизъм — което на пръв поглед прилича на крехкост, безсилие и негативизъм, но всъщност е вид съпротива. Какъв нрав се крие зад тази съпротива? Това е непримиримост. В Божиите очи подобна непримиримост е вид непокорство, това е нещото, което Той ненавижда най-много. Ако Бог не иска да те спаси, защо тогава ти казва толкова много истини, защо ти предоставя толкова много пътища за практикуване, защо те увещава с такива искрени слова? И въпреки това ти продължаваш да твърдиш, че Бог няма да те спаси. На какво основание? Божието сърце винаги се надява хората да се покаят, но тъкмо те не си дават сами този шанс. Какъв е проблемът тук? Проблемът е, че човешката природа е прекалено измамна. Хората не вярват в Бог или в Божиите слова и се отнасят и към Него по този начин. Някой може би ще каже: „Бог е предан и в Божиите слова има правосъдие, разобличение, заклеймяване, проклятие, милост и прошка. Знам, че всички тези понятия са представителни за Божия нрав, но не знам кои са предназначени за моята ситуация. Постоянно имам чувството, че Божиите слова на заклеймяване и проклятие са предвидени за мен, а Неговите слова на благословия и одобрение са предназначени за онези, които се стремят към истината. Във всеки случай с мен е свършено“. Те се отличават с подобно самонадеяно отношение от началото до края и го използват като извинение, за да заявяват, че Бог няма да ги спаси. Те биха си помислили: „Тъй като Ти, Боже, няма да ме спасиш, то тогава аз може да съм нехаен в изпълнението на дълга си. Защо да работя толкова усърдно, след като не искаш да ме възнаградиш?“. Нагласата им се променя и те стават неблагоразумни. Не приемат истината, а привеждат собствените си намерения, негативни състояния и човешки фантазии, предположения и извинения, за да се противопоставят на Бог и да се съревновават с Него. Те живеят в негативизъм, не се интересуват от търсенето на истината или споделянето ѝ и са безразлични към прилагането ѝ на практика или към това да бъдат честни хора. Започват да я отбягват и дори до този момент още не са се събудили, а продължават да бъдат в негативно състояние. Бог казва, че подобен тип хора са най-жалките. От началото до края това винаги са хора, които се съревновават с Него, изказват предположения и Го разбират погрешно, които се тормозят с негативизъм посредством своите човешки представи и фантазии. Те се отчуждават от Бог, но въпреки това искат да Го използват, да сключат сделка с Него, без дори ни най-малко да се променят. Не си ли причиняват самите те всичко това? Досущ както в израза: „вода гази, жаден ходи“. Това е наистина достойно за съжаление. Бог дарява човека с изобилие, но въпреки това той продължава да проси със счупена паница. Не е ли тогава той просяк, който заслужава да страда?

От самото начало често ви убеждавам, че всеки от вас трябва да се стреми към истината. Не се предавайте, щом имате възможността да го направите. Стремежът към истината е задължение, отговорност и дълг на всеки човек и пътят, по който всеки човек трябва да върви, както и пътят, по който трябва да вървят всички, които искат да бъдат спасени. Само че никой не вслушва в това, никой не мисли, че то е нещо важно, всеки човек смята, че това е просто някакво набожно хленчене и продължава да си мисли каквото си знае. Въпреки че мнозина стискат в ръце книги с Божиите слова и ги четат, мнозина слушат проповеди и като че ли до един са приели Божието правосъдие и наказание, както и напътствията Му по време на изпълнението на своя дълг, в интерес на истината от самото начало до ден-днешен все още не е била установена връзка между човек и Бог и всички хора живеят със собствените си фантазии, представи, погрешни разбирания и предположения и дори изживяват всеки ден в съмнение и негативизъм, и подхождат към Божиите слова, дело и напътствия въз основа на тези неща. Как би могъл да се отървеш от негативизма, ако живееш в подобни състояния? Как можеш да се отървеш от непокорството? Как можеш да се отървеш от нагласата и измамното и злонамерено отношение или от предположенията и погрешните разбирания, с които подхождаш към Божието поръчение и към дълга, който Бог ти е отредил? Определено, не можеш да се отървеш от тях. Затова ако искаш да поемеш по пътя на стремежа и практикуването на истината и навлизането в истината реалност, трябва още сега да застанеш пред Бог, да Му се молиш, да търсиш Неговите намерения и да разбереш, че Неговите желания са от най-голямо значение. Прекалено непрактично е постоянно да живееш със свои представи и фантазии. Трябва да се самоанализираш по отношение на всички въпроси, да признаеш какъв е онзи аспект на покварения нрав, който все още притежаваш и който трябва да бъде пречистен, кои са онези неща, които те спират да приложиш истината на практика, какви погрешни разбирания и представи имаш за Бог и какви са нещата, които Той върши и които не са в съответствие с твоите собствени представи, но те карат да се съмняваш и да ги разбираш погрешно. Ако се самоанализираш по този начин, можеш да откриеш онези свои проблеми, които продължаваш да имаш и които трябва да бъдат разрешени с търсенето на истината, и ако практикуваш по този начин, то тогава животът ти ще нараства бързо. Ако не се самоанализираш, но винаги таиш представи и погрешни разбирания за Бог в сърцето си, не преставаш да заставаш твърдо зад собствените си идеи и да мислиш, че Бог те разочарова или не е справедлив към теб, и винаги се придържаш към собствените си доводи, то твоите погрешни разбирания за Бог само ще се задълбочават и връзката ти с Него ще става все по-далечна и по-далечна, а непокорството и съпротивата към Него в сърцето ти ще нарастват все повече и повече. Опасно е състоянието ти да се влошава до такава степен, защото това вече сериозно ще навреди на ефективното изпълнение на твоя дълг. Можеш да се отнасяш към дълга и задълженията си с немарливост, нехайство, непочтителност, непокорство и противопоставяне, но какъв ще е крайният резултат? Самият ти ще станеш нехаен в изпълнението на дълга си, измамен и противопоставящ се на Бог. Няма да си способен да придобиеш истината, нито да навлезеш в истините реалности. Каква ще е първопричината за този резултат? Дължи се на факта, че хората все още таят в сърцата си представи и погрешни разбирания за Бог и тези практически проблеми все още не са разрешени. Така че между хората и Бог винаги ще съществува бездна. Затова ако искат да се изправят пред Бог, те трябва първо да се замислят над погрешните си разбирания, представи, фантазии, съмнения и предположения, които таят относно Него. Всички тези неща трябва да бъдат изследвани. Да имаш реални представи и погрешни разбирания за Бог не е елементарен въпрос, тъй като засяга както отношението на хората към Бог, така и тяхната природа същност. Тези неща няма просто да изчезнат безследно, ако хората не търсят истината, за да се справят с тези представи и погрешни разбирания. Дори да не влияят на изпълнението на дълга ти или на стремежа ти към истината, когато нещо се случи или настъпят някакви по-специални обстоятелства, пак ще се окаже, че смущават твоето съзнание и изпълнението на дълга ти. Затова ако имаш представи и погрешни разбирания, трябва да се изправиш пред Бог и да се самоанализираш, да търсиш истината и да разбираш ясно първопричината и същността на въпроса защо подобни представи и погрешни разбирания се зараждат у хората. Само тогава те могат да изчезнат, връзката ти с Бог може да бъде нормална, а животът ти може постепенно да нараства. Фактът, че хората имат твърде много представи и погрешни разбирания за Бог, доказва, че човечеството се противопоставя и не съответства на Бог. Бездната между хората и Бог ще се затвори постепенно едва когато те непрекъснато се справят с тези представи и погрешни разбирания. Така ще са способни да се покорят на Бог и да имат по-голяма вяра в Него. С повече вяра практикуването на истината ще е много по-малко опорочено и в стремежа им към истината ще има много по-малко опорочавания и спънки.

Кои хора са по-неподправени, когато изпълняват дълга си, и кои кроят по-малко интриги в своя полза? (По-простоватите хора, онези, които не разбират погрешно Бог.) Това е единият тип, но има и честни, добросърдечни хора, които повече се стремят към истината — те са по-неподправени, когато изпълняват дълга си. Онези, които имат погрешни разбирания или фантазии за Бог, или които имат прекомерни желания или изисквания към Него, са много неискрени, когато изпълняват дълга си. Те искат престиж, статус и награди и ако някоя голяма награда е все още далеч и не се вижда, те ще си помислят: „Щом не мога да я получа веднага, просто ще трябва да чакам и да бъда търпелив. Сега обаче първо трябва да получа малко полза или поне някакъв статус. Първо ще се стремя да бъда водач в църквата и да отговарям за десетки хора. Доста е привлекателно хората винаги да се въртят около теб“. Ето как възниква това опорочаване на вярата им в Бог. Когато не си изпълнил никакъв дълг или не си направил нещо практично за Божия дом, ще чувстваш, че не си подготвен, и тези неща няма да се зародят в теб. Когато обаче си способен да вършиш нещо и чувстваш, че в известна степен превъзхождаш повечето хора и че можеш да проповядваш някакви доктрини, тези неща ще се зародят. Когато например се избира водач, ако вярваш в Бог само от година — две, ще почувстваш, че духовният ти ръст е нисък, че не си способен да проповядваш и че не си компетентен. Затова ще се оттеглиш по време на изборите. След три или пет години вяра ще си способен да проповядваш няколко духовни доктрини, затова когато дойде време отново да се избира водач, ще поемеш инициативата да се опиташ да заемеш тази позиция и ще се молиш: „О, Боже! Нося бреме, искам да бъда водач в църквата и съм готов да проявявам внимание към Твоите намерения. Независимо обаче дали ще ме изберат, или не, винаги съм готов да се покоря на Твоите подредби“. Ще кажеш, че си готов да се покориш, но в сърцето си ще си помислиш: „Би било чудесно обаче, ако ми позволиш да се опитам да бъда водач!“. Ако имаш такова изискване, Бог ще го удовлетвори ли? Със сигурност няма, защото това твое изискване не е основателна молба, а прекомерно желание. Дори ако кажеш, че искаш да станеш водач, за да проявяваш внимание към Божието бреме, като използваш това оправдание за своя обосновка и чувстваш, че то е съгласно истината, какво ще си помислиш, когато Бог не удовлетвори твоето изискване? Какви проявления ще покажеш? (Ще разбера Бог погрешно и ще се чудя защо не ме е удовлетворил, когато просто съм искал да проявя внимание към Неговото бреме. Ще стана негативен, ще се съпротивлявам и ще се оплаквам.) Ще станеш негативен и ще си мислиш: „Човекът, когото избраха, не е вярвал в Бог толкова дълго, колкото мен, не е толкова добре образован като мен и заложбите му са по-лоши от моите. И аз мога да изнасям проповеди. С какво тогава е по-добър от мен?“. Ще размишляваш отново и отново, но няма да си способен да го разбереш, затова в теб ще се породят представи и ще съдиш Бог като неправеден. Това не е ли покварен нрав? Ще си способен ли все пак да се покориш? Не. Ако нямаше желанието да бъдеш водач, ако можеше да се стремиш към истината и ако притежаваше себепознание, щеше да кажеш: „Добре ми е да съм само обикновен последовател. Не притежавам истината реалност, човешката ми природа е на средно равнище и не съм много красноречив. Имам известно преживяване, но всъщност не мога да говоря за него. Искам да говоря повече за него, но не мога да се изразя ясно. Ако все пак говоря повече, вероятно на хората ще им омръзне да ме слушат. Нивото ми е твърде недостатъчно за тази позиция. Не съм подходящ за водач и трябва просто да продължавам да се уча от другите, да изпълнявам дълга си по възможно най-добрия начин и да се стремя към истината, здраво стъпил на земята. Някой ден, когато придобия духовен ръст и съм годен да водя, няма да откажа, ако моите братя и сестри ме изберат“. Това е правилното мислене. Ако един ден братята и сестрите преценят, че си подходящ за водач и те изберат, то със сигурност ще е защото Бог го е позволил. В такъв случай би ли водил, или не? (Да, бих го направил, бих се покорил.) Как би се покорил? Да предположим, че си мислиш: „Смятам, че мога да се справя. Никой друг не е по-добър от мен, затова определено мога да се справя. Именно Бог подтиква моите братя и сестри да ме изберат. Вярвал съм в Бог най-дълго от тези хора, на подходяща възраст съм, имам известен опит в обществото и съм работоспособен, красноречив съм и съм образован, изпълнявал съм всички видове дълг и имам някакви преживявания. Подходящ съм във всяко отношение. Ако братята и сестрите ми бяха под мое ръководство, църковният живот определено щеше да процъфтява и да продължи да се подобрява“. Тогава у теб се поражда надменност. Има ли някакъв разум в това? Какво ще правиш после? Ще вършиш зли и лоши неща, и тогава ще трябва да те кастрят и да се изправиш пред съд и наказание. Важна ли е умствената нагласа на хората? (Да, важна е.) Каквото и да правиш, трябва да премислиш и да разбереш мотивите си, както и отправната си точка, намеренията си, целите си и всички свои мисли според истината и да определиш дали са правилни или погрешни. Всички тези неща трябва да се основат на Божиите слова и да са обусловени от тях, за да не поемеш по грешен път. Каквото и да искаш да правиш, каквото и да търсиш, за каквото и да се молиш или каквото и да искаш от Бог, то трябва да бъде основателно и разумно, трябва да е нещо, което може да се постави за обсъждане и да бъде одобрено от всички. Няма никакъв смисъл да търсиш и да се молиш за неща, които не могат да бъдат извадени наяве. Колкото и да се молиш за тях, няма да има никаква полза.

Хората винаги са неискрени, докато изпълняват дълга си. Собствените им намерения и предпочитания винаги ги опорочават. В такъв случай хората умишлено ли си позволяват да са неискрени? Не, това е неволно. Броят на фалшивите прояви на човека зависи от неговия нрав и стремеж. Ако се стреми към истината, той ще има по-малко намерения, егоистични мотиви, желания и негативни състояния, когато изпълнява дълга си. Ако не се стреми към истината, ще има повече фалш и вероятно ще стане негативен, когато се сблъска с провал или неуспех, понякога ще се препъва дори от едно-единствено изречение. Постоянно говорите за това, че „се измъчвате от гордост, статус и обич“ — по цял ден се измъчвате от всичко. Това не е рационално. Хората често са подвластни на сатанинската си природа, живеят под контрола на сатанинския си нрав и имат всякакви прекомерни желания, но не търсят истината, за да ги преодолеят. Независимо каква поквара разкриват, те винаги се чувстват негативни и измъчвани. Ако се измъчвате, значи имате проблем. Никога не е добре да се споменава, че се чувствате измъчени. Защо? Самата дума „измъчен“ дори не е оправдана — хората се чувстват измъчени само при особени обстоятелства и това не е често проявление при тези, които се стремят към истината. Има нещо нередно в това постоянно да се измъчваш, има проблем с такива хора — това е състояние на негативност и съпротива. Освен това е неправилно и неуместно да се използва думата „измъчен“ по този начин. Защо хората, които постоянно се чувстват измъчени, накрая никога не получават резултати от това? Защото не търсят истината, а вместо това винаги са негативни и се съпротивляват, като се противопоставят на Бог. В резултат на това те страдат много, но не придобиват нищо. Хората, които обичат истината, винаги ще се покоряват на Божието върховенство и на Неговите подредби независимо от трудностите и проблемите, с които се сблъскват. Те ще приемат устроеното от Бог, ще дойдат пред Него, за да търсят истината, и ще вървят по пътя на стремеж към нея. Не се измъчвай без основателна причина, тъй като това няма да те доведе доникъде. Чувстваш се измъчван от обич например, но дали изобщо си способен да се избавиш от нея? Чувстваш се измъчван от статуса, но имаш ли истинско прозрение за него? Чувстваш се измъчван от бъдещето и съдбата си, но способен ли си да се освободиш от начина, по който те възпират? Можеш ли да се избавиш от желанието си за благословии? (Не, не мога.) Как тогава можеш да разрешиш тези проблеми? Всички те трябва да се разрешат чрез стремеж към истината. Стремежът към истината може да разреши неразумните изисквания и прекомерните желания на хората, както и техните погрешни разбирания, представи, догадки, съмнения и определения за Бог. Ще продължат ли хората да се чувстват измъчени, когато всички тези състояния се преодолеят? Няма ли просто да изчезнат всички тези състояния, в които се чувстват измъчени? Какви мисли, възгледи, какво отношение и състояние ще имаш в този момент? Ще си способен да се покориш и да чакаш и няма да се бориш срещу Божието върховенство и Неговата подредба и нито ще се бунтуваш срещу Бог, нито ще Го съдиш. Нещо повече, когато Божията ръка се насочи към теб или когато Той уреди среда за теб, ти ще си способен активно да сътрудничиш и да се покориш пред Него, вместо да се съпротивляваш или да увърташ, а още по-малко ще се опитваш да се измъкнеш от това. Ще имаш все повече от тези положителни състояния и това доказва, че се стремиш към истината. Ако обаче тези негативни неща постоянно занимават ума ти и влияят на ежедневните ти действия, мисли и идеи и се отразяват на състоянието ти, това доказва, че изобщо не се стремиш към истината и накрая ще бъдеш отстранен.

Много хора винаги, когато изпълняват дълга си, са неискрени в намеренията си, опитват се да се отличат и обичат да ги хвалят и насърчават. Ако свършат нещо добре, винаги искат някаква отплата или награда; ако няма награда, те са безразлични към изпълнението на дълга си и ако няма кой да им обърне внимание или да ги насърчи, стават негативни. Те са непостоянни като деца. Какво се случва тук — защо хората винаги са опорочени от намеренията по отношение на дълга си и никога не са способни да ги загърбят? Основната причина е, че те не приемат истината. В резултат на това, както и да разговаряш с тях за истината, те не са способни да загърбят тези неща. Ако тези проблеми никога не се разрешават, с течение на времето хората лесно стават негативни и все по-безразлични към изпълнението на дълга си. Ако видят слова на одобрение и благословия от Бог, донякъде се мотивират и ентусиазират. Ако обаче никой не разговаря с тях за истината, ако никой не ги мотивира или хвали, те стават безразлични. Ако хората често ги хвалят, правят им комплименти и ги възхваляват, те се смятат за особено прекрасни и в сърцата си са уверени, че Бог ги закриля и благославя. В такива моменти желанията им да изпъкнат над останалите са постигнати и изпълнени, намерението им да бъдат благословени е временно уталожено и уменията и талантите им са влезли в употреба, а това им дава самочувствие. Те са толкова щастливи, че подскачат по улицата и лицата им греят. Това резултат от стремежа към истината ли е? (Не.) Просто желанията им се изпълняват. Що за нрав е това? Това е надменен нрав. Изобщо нямат самосъзнание, но имат прекомерни желания. Ако са изправени пред премеждие или трудност, ако гордостта и суетата им не са удовлетворени или ако интересите им са дори леко засегнати, те стават негативни и рухват. Преди изглеждаха силни като гиганти, но само за няколко дни се сринаха и се превърнаха в купчина прах — разликата е толкова огромна. Ако са хора, които се стремят към истината, как може да се сринат толкова бързо? Очевидно хората, които изпълняват дълга си въз основа на ентусиазъм, желания и амбиции, са много слаби. Когато се сблъскат с някакъв неуспех или провал, те рухват. Като видят, че фантазиите им се разпадат, желанията им не са изпълнени и нямат надежда да бъдат благословени, те веднага рухват. Това показва, че колкото и да са били ентусиазирани по отношение на дълга си тогава, това не е било, защото са разбирали истината. Те са изпълнявали дълга си от желание да бъдат благословени и заради ентусиазъм. Независимо колко пламенни са хората или колко думи и доктрини са способни да проповядват, ако не са способни да практикуват истината, ако не могат да изпълняват дълга си според принципите, ако разчитат само на ентусиазъм, няма да могат да продължат дълго, а когато се изправят пред страдание или бедствие, няма да са способни да останат непоколебими и ще рухнат. Някои хора просто се сриват, когато са изправени пред провал или неуспехи, други — когато ги кастрят, а трети — когато се сблъскат с дисциплиниране. Така хората, които не притежават истината, винаги рухват при първото препятствие. А какви са проявленията на човек, който се стреми към истината? (Независимо пред какво облагородяване се изправя, въпреки че може да изпитва голяма болка, той няма да стане негативен. Ще търси истината и ще се покорява на върховенството и на подредбите на Бог.) Да не станете негативни е едно от проявленията, но не сте прозрели основното проявление, а именно, че независимо какви трудности, болка или слабост преживяват хората, които се стремят към истината, те няма да ги възпрепятстват или да им повлияят при изпълнението на дълга им. Онези, които не се стремят към истината, изпълняват дълга си с ентусиазъм, когато са щастливи. Колкото и да страдат, не се чувстват изтощени и са способни да загърбят всички лични въпроси и да не изоставят дълга си. Когато са недоволни обаче е различно. Чувстват се твърде уморени, когато вършат дори малко работа, и ако изпитат дори малко страдание, се оплакват и постоянно си мислят за това да се приберат у дома, за да изживеят дните си и да забогатеят, както и за някакъв изход за себе си. Хората, които се стремят към истината обаче, си мислят: „Колкото и да страдам, трябва да изпълнявам добре дълга си и да се отплатя за Божията любов. Само като го изпълнявам добре, ще имам съвест и разум и ще бъда достоен да се нарека човек“. Освен че се съсредоточават върху доброто изпълнение на дълга си, те са способни да ядат и пият Божиите слова и да разговарят за истината с братята и сестрите си, независимо пред какви проблеми са изправени, и търсят истината, за да преодолеят трудностите си. Те размишляват над тези неща отново и отново: „Как мога да преодолея това състояние? Къде се крие проблемът? Защо се чувствам негативен? Защо ме кастрят? Как допуснах тази грешка? Къде беше грешката ми? Дали това е проблем на нрава, дали не съм специалист в тази област, или тая свои собствени намерения?“. След като изследват тези неща в продължение на няколко дни, те получават резултати и осъзнават, че делото на църквата е пострадало, защото са таили свои собствени намерения, страхували са се да не обидят другите и не са проявявали внимание към интересите на Божия дом. Какво отношение трябва да възприемеш, след като си стигнал до такова заключение? Как трябва да разрешиш този проблем? Трябва да приемеш правосъдието, наказанието и кастренето на Божиите слова, да се самоанализираш според тях, да съпоставиш състоянието си с тях и да постигнеш разбиране за собствения си покварен нрав. Така ще разбереш дали обичаш истината и дали се покоряваш на Бог. Достатъчно ли е да стигнеш до това заключение? Все пак ще трябва да се изповядаш и да се покаеш пред Бог с думите: „Това, което направих, не беше в съответствие с истината, действията ми бяха продиктувани от сатанинския ми нрав. Готов съм да се покая и никога повече няма да се бунтувам срещу Бог. Каквото и да се случи, винаги ще търся истината и ще действам според Божиите изисквания. Ако не мога, нека Бог ме дисциплинира и накаже“. Това е истински разкайващо се сърце. Ако можеш да се молиш и да вземеш твърдо решение по този начин и ако можеш да практикуваш така, то това е покорно мислене. Ако преживяваш по този начин, постепенно ще започнеш да се покоряваш на Божието дело, ще имаш истинско разбиране за Бог, ще видиш, че Неговият нрав наистина е праведен и свят, и сърцето ти ще стане богобоязливо. Ще бъдеш отговорен и предан в изпълнението на дълга си и така ще имаш известно практическо преживяване и ще си навлязъл в истините реалности.

В действията си някои хора следват собствената си воля. Те нарушават принципите и след като ги скастрят, само на думи признават, че са надменни и че са допуснали грешка, просто защото не притежават истината. В сърцата си обаче се оплакват: „Никой освен мен не стъпва бос в огъня и накрая, когато нещо се обърка, прехвърлят цялата отговорност върху мен. Не е ли глупаво от моя страна? Следващия път не мога пак така да рискувам. Смелите падат първи!“. Какво мислите за такова отношение? Това отношение на покаяние ли е? (Не.) Що за отношение е това? Не са ли станали хитри и измамни тези хора? Наум си казват: „Извадих късмет, че този път нямаше толкова тежки последици. Парен каша духа, така да се каже. В бъдеще трябва да внимавам повече“. Те не търсят истината, а използват дребнавите си хитрости и лукави кроежи, за да се погрижат за проблема и да се справят с него. Могат ли да придобият истината по този начин? Не могат, защото не са се покаяли. Първото нещо, което трябва да направите, когато се покайвате, е да признаете къде сте сбъркали: да видите къде е била грешката ви, каква е била същността на проблема и какъв покварен нрав сте разкрили. Трябва да размишлявате над тези неща и да приемете истината, след което да практикувате според нея. Само това е отношение на покаяние. От друга страна, ако изчерпателно обмисляш хитри начини, ставаш по-притворен отпреди, използваш по-изкусни и по-прикрити похвати и имаш повече методи за справяне с нещата, тогава проблемът не е толкова прост, колкото ако само си измамен. Използваш подмолни средства и имаш тайни, които не можеш да разкриеш. Това е нечестивост. Не само че не си се покаял, но и си станал още по-притворен и измамен. Бог вижда, че си прекалено непримирим и злонамерен, че привидно признаваш, че си сгрешил, и приемаш да те кастрят, но в действителност изобщо не се разкайваш. Защо казвам това? Защото, докато това събитие се случваше или по-късно, ти изобщо не потърси истината, не размишляваше, не се опита да опознаеш себе си и не практикуваше според истината. Отношението ти е такова, че използваш философиите, логиката и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема. Всъщност го заобикаляш и го увиваш в чиста опаковка, така че другите да не виждат и следа от него, и не допускаш да се изплъзне каквото и да е. В крайна сметка считаш, че си доста умен. Бог вижда това, вместо да те види наистина да размишляваш, да се изповядваш и да се покайваш за греха си, изправен пред проблема, който те е сполетял, и след това да продължиш да търсиш истината и да практикуваш според нея. Отношението ти не е в посока на търсене или практикуване на истината, нито на покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби, а на използване на похватите и средствата на Сатана, за да разрешиш проблема си. Създаваш у другите погрешно впечатление и се противопоставяш на това да бъдеш разкрит от Бог, а по отношение на обстоятелствата, които Бог е устроил за теб, се отбраняваш и съпротивляваш. Сърцето ти е по-затворено от преди и отделено от Бог. В такъв случай това може ли да доведе до някакъв добър резултат? Можеш ли все пак да живееш в светлината и да се наслаждаваш на мир и радост? Не можеш. Ако отбягваш истината и Бог, със сигурност ще паднеш в мрака, ще плачеш и ще скърцаш със зъби. Такова състояние ли преобладава у хората? (Да.) Някои хора често сами се увещават и си казват: „Този път ме кастриха. Следващия път трябва да съм по-съобразителен и по-внимателен. Трябва да съм нащрек по всички въпроси, за да не загубя накрая. Хората, които не са пресметливи, са глупаци“. Ако постоянно се напътстваш и увещаваш така, ще си способен ли някога да постигнеш добри резултати? Ще си способен ли да придобиеш истината? Ако те сполети проблем, трябва да потърсиш, да разбереш и да придобиеш даден аспект на истината. Какво може да се постигне чрез разбиране на истината? Когато разбереш даден аспект от нея, разбираш аспект от Божиите намерения. Разбираш защо Бог ти е причинил това, защо е поставил такова изискване към теб, защо е устроил обстоятелствата така, че да те укори и дисциплинира по този начин, защо е използвал този въпрос, за да те кастри, и защо си паднал, провалил си се и си бил разкрит по този въпрос. Ако разбереш тези неща, ще си способен да се стремиш към истината и ще постигнеш навлизане в живота. Ако не ги разбереш и не приемеш тези факти, а настояваш да им се противопоставяш и да им се съпротивляваш, да използваш собствените си похвати, за да се прикриеш, и да се изправиш пред всички останали и пред Бог с фалшиво лице, тогава завинаги ще си неспособен да придобиеш истината. Ако имаш честно отношение на приемане на истината и покорство към нея, и ако независимо какво се случва и колко болка има в сърцето ти, или колко си унизен, винаги си способен да приемеш истината и да ѝ се покориш, и все още си в състояние да се молиш на Бог, като казваш: „Всичко, което Бог върши, е правилно и трябва да го приема“, то това е покорно отношение. В процеса на приемане обаче трябва непрекъснато да се самоанализираш, да премисляш къде са грешките в действията и в поведението ти и кои аспекти на истината си нарушил. Трябва също така да разнищваш собствените си намерения, за да можеш ясно да видиш своето истинско състояние и действителния си духовен ръст. Ако след това потърсиш истината, ще знаеш как да я практикуваш в съответствие с принципите. Ако практикуваш и преживяваш по този начин, преди да разбереш, ще постигнеш напредък. Истината ще се вкорени в теб, ще разцъфне, ще даде плод и ще се превърне в твой живот. Всички проблеми, свързани с разкриването ти на поквара, постепенно ще бъдат разрешени. Когато нещо се случи, отношението, възгледите и състоянията ти ще клонят все повече към положителното. Ще продължаваш ли тогава да си отчужден от Бог? Може все още да си отчужден от Него, но все по-малко, а съмненията, догадките, погрешното разбиране, оплакванията, непокорството и съпротивата, които таиш към Бог, също ще намалеят. Когато намалеят, ще ти е по-лесно да се смириш пред Него, когато нещо се случи, и да Му се молиш, да търсиш истината и път за практикуване. Ако не можеш да прозреш нещата, когато те сполетяват, ако вместо това си напълно объркан и пак не търсиш истината, тогава ще имаш проблеми. Със сигурност ще се справяш с нещата, като използваш човешки решения, и всички твои философии за светските отношения, хитри методи и умни похвати ще излязат наяве. Това е първата реакция в сърцата на хората. Някои хора никога не влагат сърцата си в стремежа към истината, когато нещо се случи, а вместо това винаги мислят как да се справят с тях с човешки средства. В резултат на това дълго време се лутат, измъчват се, докато лицата им не посърнат от изтощение, но пак не прилагат истината на практика. Ето колко жалки са хората, които не се стремят към истината. Въпреки че сега може да изпълняваш дълга си с готовност и с готовност да се отказваш от нещата и да даваш всичко от себе си, ако все още таиш неразбирания, предположения, съмнения и оплаквания относно Бог или даже непокорство и съпротива срещу Него, или ако използваш различни методи и похвати, за да Му се противопоставяш и да отхвърляш Неговото върховенство над теб — ако не разрешиш тези неща — тогава ще бъде почти невъзможно истината да бъде господар на твоята личност, а животът ти ще бъде изтощителен. Хората често се борят и се измъчват в тези негативни състояния, сякаш са потънали в тресавище, вечно ги занимава въпроса кое е правилно и кое е грешно. Как могат да открият и разберат истината? За да търси истината, човек трябва първо да се покори. Тогава, след известен период на изживяване, хората ще са способни да придобият известно просветление и на този етап е лесно да разберат истината. Ако човек все се опитва да разбере кое е правилно и кое — грешно и се увлече в това, кое е вярно и кое — не, той няма как да открие или разбере истината. А какво ще стане, ако човек никога не може да разбере истината? Неразбирането на истината поражда представи и погрешно разбиране на Бог, а при погрешно разбиране на Бог има вероятност да започне да се оплаква от Него. Когато избухне в оплаквания, те се превръщат в противопоставяне; противопоставянето на Бог е съпротива срещу Него и е сериозно прегрешение. Ако някой е извършил много прегрешения, тогава той е извършил многобройни злини и трябва да бъде наказан. Това е нещо, което следва от вечната неспособност за разбиране на истината. И така, стремежът към истината не е само за да те накара да изпълняваш добре дълга си, да се подчиняваш, да се държиш според правилата, да изглеждаш благочестив или да имаш свято благоприличие. Той не цели да постигне само тези неща. Основната му цел е да преодолее различните неправилни възгледи, които таиш към Бог. Целта на разбирането на истината е да се промени поквареният нрав на хората. Когато той се промени, те вече няма да имат погрешни разбирания за Бог. Тези две неща са свързани. В същото време, докато хората променят покварения си нрав, връзката между тях и Бог постепенно ще се подобрява и ще става все по-нормална. Следователно, щом поквареният им нрав се промени, опасенията, подозренията, подлагането на изпитания, погрешното разбиране, въпросите и оплакванията на хората по отношение на Бог, и дори тяхната съпротива, малко по малко ще се преодолеят. Какво е непосредственото проявление, когато поквареният нрав на човека се промени? Отношението му към Бог се променя. Той може да посрещне всичко с богопокорно сърце и тогава връзката му с Бог ще се подобри. Ако разбира истината, тогава ще е способен да я прилага на практика. Има богопокорно сърце, затова няма да е нехаен при изпълнението на дълга си, камо ли да мами Бог. Така ще има все по-малко представи и погрешни разбирания за Бог, връзката му с Него ще става все по-нормална и ще е способен напълно да се покори на Бог, когато изпълнява дълга си. Ако не разреши проблема с покварения си нрав, никога няма да е способен да постигне нормална връзка с Бог и никога няма да има богопокорно сърце. Подобно на невярващите, той ще е твърде непокорен, в сърцето си винаги ще отрича и ще се противопоставя на Бог и ще му е невъзможно да изпълнява добре дълга си. Ето защо е толкова важно да се стремите към истината и да я практикувате! Не се стремиш към истината, но все пак искаш да преодолееш представите си за Бог, погрешното разбиране за Него и оплакванията си от Него. Можеш ли да го постигнеш? Определено не. Някои хора казват: „Аз съм просто един обикновен човек, нямам никакви представи, погрешни разбирания или оплаквания. Не мисля за тези неща“. Можеш ли да гарантираш, че нямаш никакви представи, ако не мислиш за това? Можеш ли да избегнеш разкриването на покварения си нрав, ако не мислиш за него? Каквато и поквара да разкрива човек, тя винаги се определя от неговата природа. Всички хора живеят със сатанинската си природа. Сатанинският им нрав е дълбоко вкоренен в тях и се е превърнал в тяхна природа същност. Хората нямат средства, с които да изкоренят сатанинския си нрав. Само с помощта на истината и на Божиите слова те могат постепенно да разрешат всички въпроси, свързани с покварения им нрав.

В какво се проявява това дали има или няма подобрение във връзката на човека с Бог? Проявява се в отношението и възгледите, които имаш, когато се сблъскваш с хора, събития и неща. Дали си човек, който се стреми към истината, ако отношението и възгледите ти произлизат от сатанинските философии за светските отношения или от знанието и теориите и ако приемаш тези неща за своя философия за живот и свой девиз? Придобил ли си истината? (Не.) Не може да се каже категорично, че не се стремиш към истината. Може би си на път да се стремиш към нея, но най-малкото това показва, че не си навлязъл в истините реалности. Какъв е проблемът, ако щом се сблъскаш с нещо, което не е в съгласие с представите ти, веднага се ядосваш, удряш по масата и крещиш на хората, отказваш да го приемеш и не се покоряваш? Дали това е човек, който живее пред Бог? Защо не си способен да търсиш истината? Това показва, че истината все още не е завладяла сърцето ти! Ако не можеш да запазиш спокойствие дори заради такава дреболия и такъв незначителен въпрос разобличава твоето грозно състояние, това доказва, че не умееш да използваш истината, за да разрешаваш проблеми, и че загърбваш търсенето на истината, когато загубиш самообладание. Ако е така, как можеш да навлезеш в живота? Някои хора вярват в Бог в продължение на много години, но независимо какво се случва, те се държат като невярващи, живеят според сатанински философии и никога не търсят истината или не променят гледната си точка за начина, по който взаимодействат с другите и се справят с въпросите. Макар да не са извършили очевидни злодеяния или груби грешки и макар да изглеждат добри хора, те вярват в Бог от много години, но нямат навлизане в живота и никога не са прилагали истината на практика. Такива хора могат ли да постигнат Божието спасение? Опасявам се, че ще им бъде трудно да го постигнат. Някои хора вярват в Бог от много години и независимо какво се случва, винаги казват: „Според мен е така и така…“, „Планирам това и това…“ и „Мисля, че е така и така…“, или казват: „Тази стара поговорка го изразява добре…“ и „Както е казал онзи известен човек…“. Хората, които постоянно говорят по този начин, имат проблем, тъй като това доказва, че те са от Сатана и нямат нито капка истина в сърцето си. Когато нещо се случи, ако винаги казваш: „Спомням си, че Божиите слова гласят…“, „Веднъж Бог каза…“ или „В една от проповедите на Божия дом се казваше, че…“, „В един химн от Божиите слова има стих, който гласи…“, ако винаги мислиш за проблемите и говориш по този начин, това доказва, че си човек, който обича истината и притежава част от истината реалност. Каквото и да се случва на човек, който вярва в Бог, той първо трябва да разбере какво казват Божиите слова, да сравни всичко с тях и да ги използва като свои устои, своя основа и отправна точка. Не е ли това отношението, което трябва да има, когато се стреми към истината и я практикува? Това е най-малкото. В днешно време, макар че хората всеки ден слушат проповеди и четат Божиите слова, когато нещо се случи, те все пак казват: „Майка ми каза…“, „Има една стара поговорка…“, „Еди-кой си известен човек е казал…“, „Една пословица гласи…“ и „Както се казва…“. Къде отидоха Божиите слова, които тези хора ядоха и пиха? От отношението и реакциите на тези хора може да се види, че те все още не са придобили истината или не са навлезли в истините реалности, че нямат богобоязливи сърца и винаги говорят с тона на невярващи. Такива хора имат сковано и глупаво изражение. Каква е причината за това? (Това, че не се стремят към истината.) Външно хората може да изглеждат сковани и глупави, но какви са отвътре? Отвътре са повехнали, с други думи, все още не са напоени и нахранени с истината. Все още са гладни и не са придобили истината. Затова водят безчувствен, изтощен живот, реагират бавно, а когато нещо се случи, са особено безпомощни и от време на време казват: „Боже, не знам какво да правя!“. „Объркан съм!“. или „Нямам път!“. Тези думи винаги са на езика им. Добри ли са тези думи? (Не, не са.) Защо тогава някои хора винаги ги научават? Те дори са се превърнали в често употребявани модерни думи. Защо тези думи Ми се струват толкова нелепи? Това не са добри думи и няма нужда да ги учиш. Не обръщай внимание на популярните неща, а на истината и на решаването на собствените си практически проблеми. Трябва да премисляш дали възгледите, отношението, намерението и отправната ти точка разкриват покварен нрав, когато нещо ти се случи. Трябва да размишляваш над това. Независимо какво се случва, разчиташ ли на сатанински философии и използваш ли човешки методи, за да го решиш, или търсиш истината и го решаваш според Божиите слова, или възприемаш компромисен подход, нещо средно между двете? Изборът ти най-добре показва дали си човек, който обича истината и се стреми към нея. Ако винаги избираш да решаваш проблемите, като разчиташ на сатанински философии и човешки методи, последствието от това ще е, че няма да можеш да придобиеш истината, нито просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух. Нещо повече, у теб ще се породят представи и погрешни разбирания за Бог и накрая Той ще те отритне и отстрани. Ако обаче можеш да търсиш истината във всички неща и да ги разрешаваш според Божиите слова, тогава ще си способен да постигнеш просветлението, озарението и напътствието на Светия Дух. Твоето разбиране за истината ще става все по-ясно и все повече ще опознаваш Бог. Така ще си способен истински да Му се покориш и да Го обичаш. След като известно време практикуваш и преживяваш по този начин, поквареният ти нрав ще се изчиства все повече и все по-рядко ще се бунтуваш срещу Бог, докато накрая постигнеш пълно съответствие с Него. Ако винаги избираш компромисния подход по средата, всъщност все още разчиташ на сатанински философии, за да се справиш с проблемите. Ако живееш по този начин, никога няма да спечелиш Божието одобрение, само ще бъдеш разкрит и отстранен. Ако си избрал грешния път да вярваш в Бог, религиозния начин, трябва бързо да смениш посоката си, да се отдръпнеш от ръба и да поемеш по правилния път. Тогава все още може да има надежда да постигнеш спасение. Ако искаш да придобиеш правилния път на вяра в Бог, тогава трябва да го търсиш и да го напипваш сам. Човек, който има духовно разбиране, ще намери правилния път след като преживява известно време.

Е, за какво разговаряхме току-що? (Разговаряхме за това какво преди всичко преодолява стремежът към истината, а именно различните погрешни възгледи на хората за Бог и покварения им нрав. Разговаряхме и за това какви са възгледите, нагласите и намеренията на хората, когато нещо им се случва, и за това дали подхождат към нещата, като използват сатанински философии и човешки представи и фантазии, или ги решават чрез търсене на истината.) Тези думи се запомнят лесно, но най-същественото е дали си способен да съизмерваш с Божиите слова, когато нещо се случи, и дали си способен да откриеш принципите на практикуване. Ако можеш да приложиш принципите, тогава ще си способен да приложиш истината на практика и ако можеш да приложиш истината на практика, ще имаш истините реалности. Да разбереш истината не означава, че си я придобил. Само когато можеш да приложиш истината на практика, наистина ще си способен да я разбереш. Ако често прилагаш истината на практика и го правиш изцяло съгласно принципите, то това е придобиване на истината. Само способността да говориш за думи и доктрини не може да се счита за добра заложба. Имаш способността за възприемане само ако можеш да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, когато нещо ти се случи. Най-важното е да си способен да разрешаваш практически проблеми. Ако например имаш добри отношения с човек от църквата, брат или сестра, и той те помоли да посочиш какво не му е наред, как трябва да го направиш? Това е свързано с подхода, който възприемаш по въпроса. Дали подходът ти се основава на истините принципи, или използваш философии за светските отношения? Какъв е проблемът, ако можеш ясно да видиш, че има проблем, но не му го кажеш направо, за да не навредиш на отношенията между вас, и дори се оправдаваш, като казваш: „Моят духовен ръст сега е малък и не разбирам задълбочено проблемите ти. Когато ги разбера, ще ти кажа.“? Това включва философия за светските отношения. Не е ли опит да заблудиш другите? Трябва да говориш толкова, колкото можеш да видиш ясно, и ако нещо не е очевидно за теб, кажи го. Ето какво означава да казваш това, което е в сърцето ти. Ако имаш определени мисли и някои неща са очевидни за теб, но се страхуваш да не го обидиш и се ужасяваш, че ще нараниш чувствата му, и затова избереш да не кажеш нищо, това означава да живееш според философия за светските отношения. Ако откриеш, че някой има проблем или се е заблудил, дори и да не можеш да му помогнеш с любов, поне трябва да му посочиш проблема, за да може да размишлява над него. Не му ли вредиш, ако пренебрегваш проблема? Ако му помогнеш веднъж и откриеш, че не приема истината, че е неразумен, има порочен нрав и по същество не обича истината, тогава би било разумно да не му посочваш неговите проблеми. Ако обаче не посочиш проблемите и на човек, който може да приеме истината, то нямаш любов. Ако общуваш с братята и сестрите си по този начин, тогава просто си играеш, заблуждаваш хората с умни думи и винаги искаш да им се присмиваш. Хората, които действат по този начин, не са добри и в това се съдържа определен нрав. Подобни хора живеят изцяло според сатанински философии, не говорят и не действат от гледна точка на разума на нормалната човешка природа, нито се държат според истините принципи. Как тогава трябва да подходиш към този въпрос според истинните принципи? Как да постъпиш в съответствие с истината? Колко са приложимите принципи? На първо място, поне не го обърквай. Първо трябва да обмислиш слабостите на другия и как да говориш с него така, че да не го объркаш. Това е най-малкото, което трябва да се вземе предвид. Второ, ако знаеш, че той наистина вярва в Бог и може да приеме истината, когато забележиш, че има проблем, трябва да поемеш инициативата да му помогнеш. Ако не направиш нищо, а само му се присмиваш, ти го нараняваш и му вредиш. Човек, който постъпва така, няма нито съвест, нито разум, и не обича другите. Онези, които имат малко съвест и разум, не могат да се присмиват на братята и сестрите си. Трябва да потърсят различни начини, за да им помогнат да разрешат проблема си. Трябва да им помогнат да разберат какво е станало и къде са сгрешили. Така ние ще сме изпълнили задълженията си, а от тях зависи дали могат да се покаят. Дори и да не се покаят сега, няма да се оплакват от теб или да те обвиняват един ден, когато рано или късно се вразумят. Най-малкото, начинът, по който се отнасяш към братята и сестрите си, не може да пада под нивото на стандартите на съвестта и разума. Не оставайте длъжни на другите, а им помагайте, доколкото можете. Така трябва да постъпват хората. Най-добрия вид хора са онези, които могат да се отнасят към братята и сестрите си с любов и в съответствие с истинните принципи. Те са и най-милосърдните. Разбира се, истински братя и сестри са онези, които могат да приемат и да практикуват истината. Ако някой вярва в Бог само за да яде до насита или да получи благословии, но не приема истината, той не е брат или сестра. Трябва да се отнасяте към истинските братя и сестри според истинните принципи. Както и да вярват в Бог и по какъвто и път да вървят, трябва да им помагате с любов. Какво минимално въздействие трябва постигнете? Първо, да не ги объркате и да не допуснете да станат пасивни; второ, да им помогнете и да ги върнете от грешния път; и трето, да ги накарате да разберат истината и да изберат правилния път. Можете да постигнете тези три вида въздействие само ако им помагате с любов. Ако не ги обичате истински, няма да успеете да постигнете тези три вида въздействие, най-много да успеете само с един или два от тях. Тези три вида въздействие са и трите принципа за помагане на другите. Познаваш тези три принципа и ги владееш, но как всъщност да ги приложиш? Наистина ли разбираш затрудненията, които изпитва другият? Нима това не е още един проблем? Трябва да помислиш и върху следните въпроси: „Откъде произлизат затрудненията му? Способен ли съм да му помогна? Ако духовният ми ръст е твърде нисък и не мога да реша проблема му, а не внимавам какво казвам, може да го насоча по грешен път. Освен това, каква е способността за възприемане на този човек и каква е неговата заложба? Мнителен ли е? Има ли духовно разбиране? Може ли да приеме истината и дали се стреми към нея? Ако разговаряме и той види, че съм по-способен от него, дали ще почувства ревност или негативизъм?“. Трябва да разгледаш всички тези въпроси. След като ги обмислиш и си ги изясниш, разговаряй с този човек, прочети му няколко откъса от Божиите слова, които се отнасят до неговия проблем, и му помогни да разбере истината в Божиите слова и да намери пътя към практикуването ѝ. Тогава проблемът ще се реши и той ще излезе от затрудненото си положение. Проста работа ли е това? Никак не е проста. Колкото и да говориш, ще е безполезно, ако не разбираш истината. Ако разбираш истината, само с няколко изречения можеш да го просветиш и да му помогнеш. Ключът към това да помогнеш на хората с любов е да разговаряте по няколко откъса от Божиите слова, които касаят проблема, и този метод е най-ефективен. Ако не разговаряш за Божиите слова и се опитваш да използваш само човешки думи, колкото и думи да изричаш, никога няма да разрешиш каквито и да е практически проблеми. Някои хора могат само да увещават другите и независимо с какви проблеми се сблъскват другите хора, ще казват: „Чети повече Божии слова и търси истината в тях, тогава ще е лесно да разрешиш проблема“ или „Трябва да обичаш Бог и това е достатъчно. Никога няма да бъдеш негативен, тъй като любовта към Бог ще разреши всички твои проблеми“. Изобщо не е толкова просто. Дали любовта към Бог е нещо, което можеш да практикуваш веднага щом го изречеш? Как хората да обичат Бог, ако не разбират истината? Как могат да обичат Бог, ако не познават Неговото дело? Ако наистина обичат Бог, хората никога няма да са негативни и няма да имат никакви трудности. Да обичаш Бог не е нещо лесно. Дали се постига само като говориш за няколко доктрини или викаш няколко лозунга? Да се покориш на Бог е още по-сложно — не е достатъчно да произнесеш няколко думи на увещание, за да накараш някого да Му се покори. Дори общението за Божиите слова да може да донесе на хората малка полза в момента, това не означава, че можеш да разрешиш проблема с тяхното непокорство и да ги накараш да се покорят на Бог само с едно общение за истината, нито че хората са способни да се покорят на Бог веднага след като разговаряш за истината ясно. За да се постигнат резултати, хората трябва да преживеят съд, наказание и кастрене. Тези, които винаги говорят за думи и доктрини, за да увещават другите, са най-повърхностни. Те не притежават никакви истини реалности, винаги разчитат на разговори за думи и доктрини, за да помагат на хората, и не постигат никакви резултати. Това се нарича нехайно поведение и то не е искрено отношение към хората; твърде престорено е и не е добродушно. Накратко, такъв човек е лицемер. Как можеш да помагаш на хората, ако в сърцето си не изпитваш съчувствие или любов към другите? Не е лесно наистина да се разреши даден проблем. Трябва да разбереш истината, да прозреш същността на проблема, а след това да разговаряш ясно с другите в съответствие с истините принципи и трябва да си способен да разговаряш за пътя на практикуване така, че другите да разберат. По този начин хората не само ще разберат истината, но и ще имат път за прилагането ѝ на практика и едва тогава проблемът може да се счита за разрешен. Трябва да преминеш през тези неща. Разбирането ще дойде чрез практическото ти лично преживяване. Колкото повече разговаряш за истината, толкова по-ясна ще става тя, толкова по-уверено ще става сърцето ти и толкова повече ще имаш път напред. Когато наистина разбереш истината, ще знаеш как да я приложиш на практика. Вярващите в Бог трябва да преживяват по този начин, те трябва да решават проблемите си един по един и всеки път, когато разрешават даден проблем, трябва да променят някакъв покварен нрав. Когато са решили много проблеми, в общи линии поквареният им нрав също ще бъде преодолян. Така, колкото повече проблеми решават, толкова по-малко покварен нрав ще имат и толкова повече реалности на покорство към Бог ще притежават. По този начин хората ще навлизат в истините реалности, без дори да го осъзнават. Колкото повече проблеми разрешават хората и колкото повече истини разбират, толкова повече пътища за практикуване ще имат. Колкото повече проблеми решават и колкото повече покварен нрав пречистват, в толкова повече истини реалности ще навлизат. Това е процесът на вярата в Бог: непрекъснато откриваш проблеми и ги решаваш. Щом решиш един проблем, откриваш друг и го решаваш, а накрая разрешаваш много проблеми, разбираш истината и ако отново се появи проблем, ще си способен бързо да го разрешиш самостоятелно. Така постепенно израства духовният ти ръст. С все по-малко проблеми и трудности определено ще разкриваш по-малко поквара, ще се покоряваш още повече на Бог и ще имаш повече свидетелство за преживяване. Така, без дори да го осъзнаваш, твоят живот нрав ще се промени и накрая ще постигнеш съответствие с Бог. Няма да имаш никакво непокорство и ще си способен да прилагаш истината на практика и да се покоряваш на Бог по всеки въпрос. Това означава, че ще си израснал по отношение на духовния си ръст и напълно ще си постигнал спасение.

Наистина е лесно да приложиш истината на практика, но ако нямаш достатъчна способност за възприемане или не влагаш сърцето си в това и винаги си немарлив и нехаен, тогава никога няма да придобиеш истината. Как тогава човек може да придобие истината? Дали чрез съмнителни хитрости или чрез сила? Не. Тя се придобива постепенно, малко по малко, чрез натрупване, търсене, лично преживяване и изследване, докато преминаваш през реалния живот. Това е и начинът, по който Светият Дух те води, като понякога просто ти дава няколко слова, които не разбираш в момента, но след няколко дни ги проумяваш чрез търсене на истината и тогава сърцето ти се озарява и имаш път. Ти придобиваш, а други — не, и израстваш в този аспект на истината. Ето какво е да се прояви благоволение към теб. Някои подробности от истината трябва да се почувстват и преживеят, и когато преживяването ти се задълбочи и стане по-подробно, ще почувстваш пътя си по-правилно. Несъзнателно ще следваш този път в търсенето и практикуването на истината. Въз основа на разбирането си на истината ще придобиеш още по-голямо просветление и ще разбереш повече подробности за истината, както и повече истини реалности. Това е пътят на стремеж към истината. Ако можеш да го преживееш и да го практикуваш, ще почувстваш, че не е трудно да прилагаш истината на практика, но ако не практикуваш по този начин, винаги ще чувстваш, че е абстрактно и трудно, по-трудно, отколкото да учиш в университет или да изследваш някоя висока технология. Всъщност обаче това е само въпрос на използване на сърцето ти. Усвояването на всяко професионално знание или на всяка теория разчита на паметта, на умствения анализ и на проучване, но само придобиването на истината изисква да използваш сърцето си. Трябва да го използваш, за да я преживееш и вкусиш, и да положиш усилия да помислиш как да я преживееш. Постепенно ще откриеш и ще придобиеш правилния път за прилагане на истината на практика. Тогава ще си придобил съкровище. Каква е тайната за придобиването на истината? На първо място, не използвай мисленето, логиката, философията за светските отношения или похватите на Сатана, за да се справяш с нещата, които се случват около теб. Това е безизходно положение, защото ако живееш според сатанински философии, никога няма да си способен да придобиеш истината. Когато нещо се случи, ако първата ти реакция е да се справиш с него и да го разрешиш с помощта на човешки средства и похвати, и ако винаги искаш да защитиш личните си интереси и имиджа си, то това ще те отведе до задънена улица. Ако можеш да търсиш истината, когато се сблъскаш с проблем, ако можеш да се молиш на Бог и да търсиш Неговите намерения и знаеш какви уроци трябва да научиш и какви истини трябва да разбереш от Божиите подредби, то това е правилно. Затова, каквото и да се случва с онези, които не се стремят към истината, те винаги са безчувствени, непохватни, колебливи, безпомощни и в безпътица. Всъщност Бог дава на хората много шансове да придобият истината, но тъй като те не я обичат, избират грешния път и не успяват да я придобият.

Хората, които живеят с покварен нрав, живеят за статус, суета, изгода и желания. Всички покварени хора са такива и на практика са еднакви, с изключение на някои незначителни разлики. Колкото и покварен нрав да имат хората, всички онези, които обичат истината, след като повярват в Бог, могат да достигнат до разбиране на собствения си покварен нрав чрез ядене, пиене и преживяване на Божиите слова, голяма част от покварения им нрав постепенно ще се промени и те ще разкриват все по-малко поквара. Те са напълно различни от невярващите, това са два различни типа хора. Такава промяна не се ли постига чрез стремеж към истината? От невярващи дяволи тези хора се превръщат в истински хора, които са придобили истината и изживяват човешко подобие, след като са повярвали в Бог. Това е придобивката и резултатът от вярата в Бог. Онези обаче, които изобщо не се стремят към истината, след като са повярвали в Бог, не се променят дори след много години вяра и все още са същите като невярващите. Този тип хора ще бъдат отстранени. Защо има такава голяма разлика между хора, които вярват в Бог и изпълняват дълга си по сходен начин? Отношението им към истината е различно и това е от решаващо значение. Сърцата на хората, които обичат истината, ще стават все по-светли, колкото повече четат Божиите слова, и колкото повече слушат проповеди, толкова повече ще разбират. Те винаги напредват. Онези обаче, които не обичат истината, не обичат да четат Божиите слова, нито полагат усилия да прилагат истината на практика, затова поквареният им нрав не може да се промени и те не могат да се отърват от него. Дори и да се опитват, не могат да прикрият покварения си нрав и не могат да го замаскират, дори и да искат. Това е така, защото Сатана е покварил всички покварени хора и независимо дали са невярващи или вярващи в Бог, същността на покварения им сатанински нрав на практика е еднаква и всички те живеят за статус, имидж, изгода и желания. За какво спорят хората? Защо се пребиват един друг заради нещо? Всичко това е заради тези неща и независимо от средството, похвата или формата, целта всъщност е една и съща. Защо Сатана беше хвърлен във въздуха? (Защото се съревноваваше за статус с Бог.) Това е истинското лице на Сатана. В днешно време „гените“ на Сатана са предадени на поквареното човечество и така го покваряват, че хората са се превърнали в подобия на Сатана, приели са облика му и изживяват точно като него. Ако можеш да разпознаеш видовете покварен нрав в природата същност на Сатана и след това да ги преодолееш един по един, ще бъдеш спасен и ще можеш да се откъснеш от влиянието му. Трудно ли е да се реши проблемът с покварения нрав? (Не е трудно за хората, които се стремят към истината, но в повечето случаи не сме готови да приложим истината на практика и просто действаме според собствената си воля. Когато ни кастрят, ставаме негативни и се безпокоим известно време, преди неохотно да започнем да практикуваме според истината.) Всички, които не обичат истината, са такива и другите трябва да ги подтикват, дърпат и побутват, за да приложат на практика дори малко от истината. Кое е най-трудно при прилагането на истината на практика? Сега има хора, които ясно виждат, че най-голямата трудност е основно в пречките, които идват от покварения нрав. Това се дължи на любовта на хората към славата, придобивките, статуса, суетата и имиджа. Разговорите, споровете и караниците между хората са все съревнования, за да се види кой е по-добър. Който е способен да убеди другия, накрая изглежда в добра позиция. Всички те са състезания за това кой има проницателност, компетентност или власт и кой има последната дума. Съревноваването за тези неща няма край и зад всичко това се крие нравът на Сатана, който живее за слава, придобивки и статус. Проблемът може лесно да се реши, ако го прозреш. Поне първо разреши нещата на повърхността, които са лесни за решаване, а след това постепенно разрешавай погрешните разбирания, догадките, съмненията и оплакванията относно Бог, които се намират дълбоко в сърцето ти, както и скритото там противопоставяне, подлагане на изпитание и съревноваване. След като ги разрешиш напълно, ще станеш като Йов — съвършен човек в Божиите очи. Защо Бог каза, че Йов е съвършен човек? Чрез Божието изпитание на Йов можем да видим, че той изобщо не се противопоставяше и не подлагаше на изпитание, когато ставаше въпрос за Бог. През живота му и докато преживяваше Божието върховенство над всичко, неща като непокорството и съпротивата му бяха окастрени и преодолени. Щом преодоля тези негативни неща, когато се изправи пред Божиите изпитания, поведението му беше съвсем различно от това на цялото покварено човечество. Доктрина ли е това, което каза по време на изпитанията си: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“? Определено не е. Тези думи имат тежест и никой преди това не ги е казвал. Те бяха изречени за първи път от Йов и произтичаха от личните му преживявания.

Тревожите ли се, когато виждате, че ежедневно разкривате толкова много поквара и постоянно живеете със сатанински нрав, без да се променяте особено? (Да, тревожа се и понякога се измъчвам.) Нормално е да се тревожите, както и да се измъчвате. Колкото и да се тревожиш или измъчваш обаче, трябва да се успокоиш и да потърсиш решение за покварения си нрав. Това е правилното мислене. Няма да има резултат, ако се измъчваш години наред, но поквареният ти нрав пак не се променя, и е безполезно да се измъчваш така. Трябва да се замислиш: „Кои от моите проблеми са разрешени? Кое от покварения ми нрав се промени? По кои въпроси вече не се оплаквам от Бог?“. Винаги трябва да си задаваш този въпрос. Ако си кажеш: „Постоянно се оплаквах и мърморех, когато се сблъсквах с подобни неща, и таях погрешни разбирания за Бог, но сега, когато това се случва отново, не се оплаквам и не тая погрешни разбирания за Бог“, то това показва, че не си си губил времето. Щом разбереш и придобиеш истината, ще имаш различно отношение към Бог и естествено ще имаш богобоязливо сърце и покорно мислене. Това не е обикновено почтително отношение или показване на уважение от разстояние, или копнеж, любов, привързаност или зависимост; не е просто това, а е истинска боязън. При днешното покварено човечество все още е твърде рано да се говори за боязън от Бог, твърде е далечно. В такъв случай, към какво трябва да се стремите сега? Да не бъдете подозрителни към Бог, независимо какво се случва. Как можете да се въздържате от подозрения? Първо, трябва да знаете какви са Божиите намерения и каква е истината. Второ, когато се случи нещо, което не е в съгласие с вашите представи, не се оплаквайте от Бог и не Го разбирайте погрешно. Как да се предпазите от каквото и да е погрешно разбиране? Трябва да разберете истината и след това постепенно, стъпка по стъпка трябва да превъзмогнете и преодолеете представите си, както и погрешните си разбирания за Бог. Ще дойде ден, когато пред колкото и сериозно изпитание или страдание да си изправен, няма да се съпротивляваш, а ще имаш богобоязливо сърце и ще си способен да се покориш независимо от изпитанието, на което Бог те подлага. Тогава ще си успял. На какъв етап се намирате в момента? Когато нещо се случи, се чудите: „Това Божие дело ли е? Той правилно ли постъпва?“. или дори понякога си мислите: „Къде е Бог? Има ли изобщо Бог? Защо не мога да Го почувствам?“. Има много такива мисли и състояния, а това не е добре, тъй като все още сте далеч от това да поемете по пътя към довеждането до съвършенство. Трябва да работите усърдно в стремежа си, тъй като понастоящем духовният ви ръст все още е твърде малък и не отговаря на критерия за притежаване на истините реалности. Не си мисли, че си достатъчно добър и че притежаваш някои реалности, и че затова можеш да отидеш на небето и да станеш ангел. Твоите няколко реалности все още са твърде недостатъчни. Дори и да имаш крила, пак няма да си ангел. Не бива да имаш твърде добра или твърде висока самооценка, а трябва да имаш известно самосъзнание. Можеш ли да свидетелстваш за Бог? Годен ли си да Му служиш? Ако се измерва по този критерий, все още си далеч от Божиите изисквания и трябва да преживяваш още няколко години.

11 март 2018 г.