Човечеството е толкова дълбоко покварено от Сатана, че всички хора имат сатанинска природа и надменен нрав. Дори глупаците и идиотите са надменни и считат, че са по-добри от другите хора, и отказват да им се подчиняват. Ясно се вижда, че човечеството е толкова дълбоко покварено и че на хората им е много трудно да се покорят на Бог. Поради своята надменност и самоправедност хората са станали напълно лишени от разум. Те няма да се подчинят на никого – дори ако казаното от други хора е правилно и отговаря на истината, те няма да им се подчинят. Именно поради надменност хората се осмеляват да съдят Бог, да Го заклеймяват и да Mу се съпротивляват. Тогава как може да се преодолее проблемът с надменния нрав? Може ли да се разреши, като се разчита на човешкото въздържание? Може ли да се реши като просто се разпознае и признае? Категорично не. Има само един начин за справяне с надменния нрав и той е да се приеме Божия съд и Неговото наказание. Само онези, които са способни да приемат истината, могат постепенно да се отърват от надменния си нрав. Онези, които не приемат истината, никога няма да могат да се справят с надменния си нрав. Виждам много хора, които допускат да се възгордеят, когато покажат някакъв талант при изпълнение на дълга си. Когато проявят някакви способности, те смятат, че са велики, a след това живеят благодарение на тези способности и не се напрягат повече. Те не се вслушват в другите, каквото и да казват те, и смятат, че тези малки неща, които притежават, са истината и че те са най-висши. Какъв е този нрав? Това е надменен нрав. Те са твърде лишени от разум. Може ли човек да изпълнява дълга си добре, когато е с надменен нрав? Може ли да се покори на Бог и да Го следва до самия край? Това е дори още по-трудно. За да поправи надменния си нрав, той трябва да се научи как да преживява Божието дело, Неговия съд и наказанието Му, докато изпълнява дълга си. Само по този начин може истински да опознае себе си. Само като видите ясно покварената си същност, като видите ясно корена на своята надменност и след това я прозрете и анализирате, можете истински да опознаете своята природа същност. Трябва да изровите всички покварени неща в себе си, да ги съпоставите с истината и да ги опознаете въз основа на нея и тогава ще разберете какви сте: не само, че сте изпълнени с покварен нрав, и не само, че ви липсва разум и покорство, но ще видите, че ви липсват твърде много неща, че нямате истинa реалност и ще видите колко сте жалки. Тогава няма да сте способни на надменност. Ако не се анализирате и не опознаете себе си по този начин, то когато изпълнявате дълга си, няма да знаете къде е мястото ви във вселената. Ще смятате, че сте велики във всяко отношение, че всичко у другите е лошо и че само вие сте най-добрите. Тогава през цялото време ще се изтъквате пред всички, така че другите да ви се възхищават и да ви се кланят. Това е пълна липса на самосъзнание. Някои хора постоянно се изтъкват. Когато другите сметнат, че това е неприятно, те ги критикуват, че са надменни. Но тези хора не го приемат. Продължават да мислят, че са талантливи и изкусни. Какъв е този нрав? Те са прекалено надменни и самоправедни. Способни ли са хората, които са толкова надменни и самоправедни, да жадуват за истината? Могат ли да се стремят към истината? Ако никога не могат да опознаят себе си и не се отърват от покварения си нрав, ще могат ли тогава да изпълняват добре дълга си? Със сигурност не.

Много хора изпълняват дълга си както им харесва и никога не се вслушват в предложенията на другите. Ако някой им предостави план, те ще го запишат в момента и ще се съгласят да го изпълнят, но впоследствие ще го оставят на заден план в съзнанието си и ще продължат да вършат каквото си искат. Какъв вид нрав е това? (Самоправеден и надменен нрав.) Има ли някаква непримиримост в това? (Да.) У всеки човек могат да се открият непримиримост и надменност. Когато хората чуят някой друг да казва нещо, което е правилно и разумно, ако подходят към въпроса със съвест и разум, те биха си помислили, че това трябва да се приеме, но дали биха могли да го приложат на практика? (Не е задължително.) Какво отношение е необходимо, за да го практикуват? На първо място, трябва да имат правилно отношение – трябва да се откажат от собствените си фантазии, преценки или погрешни разбирания, а след това да обмислят доброто предложение на този човек и да потърсят истината, и ако определят, че предложението му е правилно и съответства на истините принципи, трябва да го приемат и да му се подчинят. Не е ли това отношението, което те трябва да имат? Има ли някаква надменност в това отношение? В него няма никаква надменност. Tова е сериозно, отговорно отношение, отношение на приемане на истината и отношение на любов към положителните неща. Ако, когато чуете някой друг да прави добро предложение, такова, което според вас съответства на истините принципи, вие казвате, че го приемате, за да запазите репутацията си или поради моментно разбиране, но когато дойде време да направите нещо, просто действате според собствената си воля, правите каквото си искате и загърбвате това предложение, което сърцето ви е признало за правилно, какъв човек сте? Това отношение на приемане на истината ли е? Какъв вид нрав е това? Това е надменност и непокорство, това е неприемане на истината, това е даване на предимство на собствената воля, даване на превес на собствените мнения и идеи и поставяне на истините принципи, положителните неща и Божието слово на заден план. Има други хора, които дават прекрасни обещания лице в лице, но когато нещо се случи, те не желаят да ги изпълнят и започват да си правят собствени сметки: „Ако постъпя според принципите, ще трябва ясно да разговарям за истината и да променя представите на хората, а това ще е много трудно. Ще трябва да приказвам много и се притеснявам, че може да не говоря ясно, което ще бъде загуба на време и енергия и твърде неприятно! За да си спестя неприятности, трябва да го направя по този начин и всички трябва да ме слушат, дори да не са съгласни. Аз ще имам последната дума по този въпрос“. Какво е това отношение? Това е предателско отношение. Когато дават обещанията си, те изглеждат искрени, верни, покорни и благочестиви, способни да приемат мнението на другите и истината, но когато дойде време да действат, те са съвсем различни и отношението им се променя. Защо се променя? Защо отношението им се обръща на 180 градуса? Какво ги подтиква към това? Те считат, че такова поведение е твърде изнурително физически и твърде неприятно, поради което изпитват неохота и нежелание да изтърпят тези трудности. Обетите или обещанията, които са дали преди, вече нямат значение за тях, нито пък справянето с нещата според истините принципи. Най-важното нещо за тях е да задоволят плътта си. Това е на първо място, а Божието поръчение те изтласкват на заден план и не го приемат сериозно. Това отговорен човек ли е? Това почтен човек ли е? Човек, който обича истината, ли е? Не. Има и хора, които обещават на другите, че ще се справят правилно с даден въпрос, когато са лице в лице с тях, и карат тези хора да се чувстват напълно спокойни, но когато се сблъскат с трудности в процеса на справяне с този въпрос, те просто го оставят настрана и се отказват. Този човек заслужава ли доверие? Това принципен начин на действие ли е? Особено когато изпълнява своя дълг и върши неща за Божия дом, той трябва да се придържа още повече към истините принципи и да защитава интересите на Божия дом дори ако това означава понякога да понася загуби и унижения, и никога не бива да позволява работата на църквата да страда. Хората, които постъпват по този начин, са честни, проявяват внимание към Божиите намерения и мислят за Божия дом на всяка крачка. Хората, които мамят, постоянно мислят за собствените си интереси, докато изпълняват дълга си, и никога не са готови да понесат и най-малката загуба, свързана с нещо, което вършат. Те по-скоро ще допуснат да пострадат интересите на Божия дом, отколкото самите те да загубят. Бог знае дали даден човек изпълнява дълга си в съответствие с истините принципи или не — Бог проучва внимателно мислите и идеите на хората. Ако Бог открие, че сърцето на даден човек е измамно и злонамерено, че действията му са породени от алчност поради плътските му интереси, че не обича истината и изпитва неприязън към нея, Той ще се откаже от този човек веднага щом проучи внимателно тези неща. И така, ще може ли самият човек да разбере всичко това? (Не.) Защо няма да може да го разбере? Защото, когато природата на човека контролира действията му, докато плътските му интереси са задоволени, той няма да се изследва. Следователно няма да разбере, че постъпването по този начин не е съобразено с истината.) И така, благодарение на какво човек оцелява вътрешно? Ha покварения нрав на Сатана. Същността на човека е същността на Сатана и човекът живее според сатанинския си нрав, защитава единствено собствената си суета, гордост си и плътските си интереси. Този вид егоистично и достойно за презрение мислене се е превърнало в природа на хората, поради което те смятат, че е много трудно и изтощително да практикуват истината, да се покоряват на Бог, да се вслушват безусловно в Божиите слова и да действат според истините принципи и Божиите критерии. Какъв е проблемът тук? Той е в това, че човекът е обвързан със сатанински нрав и е под негов контрол, а в сърцето му има твърде много негативни неща, така че той чувства, че практикуването на истината е твърде тежко и съвсем не лесно. Ако поквареният нрав на хората бъде пречистен и те съумеят да разберат истината и да проявят внимание към Божиите намерения, тогава те няма да се сблъскват с пречки или трудности при практикуването на истината и то няма да им се струва изтощително.

Ако човек изобщо не жадува за истината и не желае да я приеме, то той не притежава нищо ценно в себе си и винаги, когато нещо го сполети, ще живее само според философията на Сатана и ще изглежда невероятно беден, жалък и сляп. С други думи, той е мизерстващ и няма нищо в себе си. Той няма потенциала да побеждава греха, няма способността да се опълчва на собствената си плът, няма мотивацията да практикува истината, няма решителността да промени собствените си възгледи и няма решимостта напълно да се покори на Бог. Той е просто беден, жалък и сляп, и е нищожество. Когато става дума за умишлено вилнеене, той има много енергия, но е неспособен да действа според Божиите изисквания и истините принципи. Ако погледнете как изглеждат, някои от тези хора умеят да се изразяват добре, образовани са, имат някои дарби и силни страни и са способни хора – тогава защо казвам, че са бедни и жалки? Как се измерва това? Човек, който не притежава никакви истини, е беден и жалък. Могат ли образованието и знанието или дарбите и талантите да заместят истината? Могат ли да помогнат на някого да разбере истината и да премине през трудните моменти? Могат ли да накарат някого да остане непоколебим в свидетелството си и да придобие Божието одобрение? Категорично не. Хората обичат да действат въз основа на собствените си предпочитания, желания, представи и фантазии, каквото и да правят, и се чувстват много щастливи, доволни и спокойни от това. И все пак, ако трябваше да практикуват истината и да се покоряват на Бог, те биха се чувствали безсилни и напълно незаинтересовани да го правят, или дори така, сякаш са парализирани. Какво става там? Къде са сърцата им? На кого служат? Защо, когато хората вършат нещата, като използват дарбите и знанията си, и според добрите си намерения и предпочитанията си, те са много способни, разполагат с много трикове и просто притежават безгранична енергия, но когато от тях се иска да практикуват истината, да навлязат в истината реалност и да вършат нещата според истините принципи, колкото и забележителни личности да са, те стават безпомощни и безсилни? Каква е първопричината за това? Защо, когато практикуват истината и търсят истините принципи, хората приличат на идиоти, толкова бедни и жалки, но въпреки това се хвалят и се бият в гърдите, мислят се за по-добри от всички други и отказват да се подчиняват на когото и да било? Защо е така? (Хората не познават себе си.) Това, че не познават себе си, е един от аспектите на този въпрос, но основната причина е, че хората имат покварен нрав. Това е уродливото им състояние, характерът им и жалкият им вид, преди да разберат истината – те са нищожества. Всички онези, които не притежават истината, са такива. Колкото и извисени да са знанията или статусът им, всичко, което показват, е грозно състояние и окаян вид. Ето колко беден и жалък е човекът преди Бог и преди истината, когато не притежава нищо и е нищожество. Влизал съм в контакт с някои хора и когато разговарям и решавам въпроси с тях, виждам тяхното апатично, тъпо, бедно и жалко излъчване. Те могат да говорят малко за външни неща, но когато нещо е свързано с истините принципи, възгледите им клонят или наляво, или надясно, или изобщо нямат възгледи по този въпрос. Как може човек, който е вярвал в Бог толкова дълго време, който е чел толкова много Божието слово, който е слушал толкова много проповеди и живее духовен живот всеки ден, да е толкова апатичен, тъп, беден и жалък? Защо мнението му не е правилно, когато нещо се случи? Защо гледната му точка за нещата никога не се променя? (Той не е приел или не е практикувал истината.) Точно така. Той е изслушал много проповеди, но е чул само доктрини. Чел е доста Божието слово, но е разбрал само доктрини от него. Ходил е на доста събирания, но това, което е извлякъл, са само някои буквални неща и правила. С какво е свързано това? Защо той извлича именно тези неща? Онова, което Бог предоставя на човека, е истината, животът и истината реалност. Тогава защо при тези хора това дава именно такива плодове? Размишлявали ли сте някога върху този въпрос? Това е сериозен проблем, голям проблем. И така, как може да се реши този проблем? Трябва да ядеш и пиеш Божието слово, да го приемеш в сърцето си и да му позволиш да стане твоя реалност. Трябва да промениш вътрешното си положение и състояние и да имаш правилно мнение за всичко, с което се сблъскваш, и правилно отношение към него. Не е ли това пътят, който трябва да практикуваш? Не е ли това посоката, в която трябва да търсиш? Помислете, как можете да тръгнете по този път? Какво мислите всички вие? (Боже, чувствам, че когато ме сполетяват някои неща, трябва да премислям собствените си намерения, мотиви и разкриванията на покварения си нрав, а след това съзнателно да се опълчвам срещу грешните си намерения и разкриванията на покварата си и да действам според истината в Божието слово.) Това е правилният път, но способни ли сте да откриете собствените си проблеми в процеса на осъществяването му? (Понякога мога да ги открия, но понякога – не.) За това се изисква да се молите на Бог, да се самоанализирате и често да изследвате собствените си действия. Светият Дух ще просветли хората за нещата, които не разбират, и щом получите просветлението от Светия Дух, няма ли да бъдат решени проблемите ви? Когато човек се уповава на Бог, няма проблеми, които не могат да бъдат решени.

Ще дам пример, който всички вие да анализирате и да видите дали знаете как да се самоанализирате и дали можете да разпознаете собствените си затруднения чрез проблемите на другите. Веднъж прекарах известно време с един човек и в началото той беше внимателен и предпазлив, питаше какви са намеренията Ми, когато правех нещо, и каквото и да кажех, той кимаше, свеждаше глава и слушаше внимателно. Имаше вътрешна граница: „Ти си Бог, не мога да Те оскърбя, не мога да премина тази граница. Ще слушам какво говориш, ще правя всичко, което ми кажеш да сторя“. По принцип при него не се забелязваха никакви проблеми. Но след като прекарахме известно време заедно и разменихме някои реплики, той свикна с начина Ми на говорене и с тона на гласа Ми – тези неща му станаха познати и той си помисли: „Макар че ние двамата не сме равнопоставени и идентичността и статусът ни не са еднакви, аз се чувствам удобно, когато говоря с Теб, не ми се налага да крия нищо, мога да кажа каквото си поискам“. С течение на времето връзката между човек и Бог беше нарушена и той си помисли: „Знам какъв характер имаш, знам каква личност си. Знам кои неща няма да Те разгневят и да Те накарат да ме кастриш и ще избягвам да върша нещата, за които ще ме кастриш. Дори да ги върша, няма да допусна Ти да видиш това или да научиш за него. За да Ти попреча да разбереш, няма да кажа дори на близките до Теб хора какво правя зад гърба Ти. Така Ти няма да узнаеш за него, нали така? Ако не узнаеш за него, няма да ме кастриш, нали? Няма да ми се налага да губя престиж и да страдам заради това, нали? Това е чудесно! Ще правя всичко друго, което ми кажеш да сторя, и ще се покорявам, но трябва да имам относителна свобода“. Не е ли възникнал проблем тук? (Да.) Какъв проблем е възникнал? Няма ли я тук измамността на човешкото сърце? (Има я.) Дали пред другите хора, или пред Бог, хората винаги се опитват да скрият нещата, които не желаят да кажат на другите, дълбоко в сърцата си и това състояние на ума и на нрава е състоянието на измамност, което е налице при всеки човек. Тук има друг нрав – надменност. Къде се проявява надменността тук? Този човек си помисли: „Значи Ти също беседваш непринудено и разговаряш по този начин. Няма нищо толкова впечатляващо в начина, по който Ти говориш. Ти можеш просто да изричаш тези неща и ако Те опозная по-добре, ще мога да ги изричам дори по-добре от Теб. Ти така ли се обличаш? Аз имам по-добър усет за обличане от Теб. По-привлекателен съм от Теб. Ти просто притежаваш повече истини от мен. Така че с течение на времето, след като Те опозная по-добре, ще се осмеля да избърборвам всичко, което искам да кажа, и няма да се изразявам неправилно“. Не е ли това надменност? (Да.) Това са два вида нрав. Има още един вид скрит нрав. Открихте и го? Когато човек разкрива надменност, измама и лицемерие пред Бог, осъзнава ли това в дълбините на сърцето си? (Да.) Когато наистина осъзнава това, какво прави с него? Въздържа ли се? Сдържа ли се? Самоанализират ли се? (Не.) Какъв вид нрав е налице, когато даден човек знае, че е разкрил надменен нрав, но въпреки това не се самоанализира и не се опитва да опознае себе си, а ако някой му обърне внимание върху това, той пак не го приема и вместо това се опитва да се защити? (Непримиримост.) Точно така, това е непримиримост. Какъвто и да е начинът, по който този вид непримирим нрав се проявява пред другите хора, и какъвто и да е контекстът, в който се разкрива такова отношение, това е човек с непримирим нрав. Колкото и лукави и прикрити да са хората, този непримирим нрав лесно се разобличава. Тъй като хората не живеят във вакуум и независимо дали са пред други хора, или не, всички хора живеят пред Бог и всеки човек е подложен на внимателна Божия проверка. Ако някой човек обикновено е своенравен, разпуснат, необуздан и има такива наклонности и такива разкривания на поквара, и ако дори когато разбере това, не се обърне назад, а когато го разпознае, не се покае, не се открие за общение или не потърси истината, за да реши този проблем, това е непримиримост. Що се отнася до проявите на непримиримост, те са два различни вида: „упорство“ и „непреклонност“^[a]. „Упорство“ означава човек да е много упорит, да не обръща посоката на поведението си и да не бъде мекушав. „Непреклонност“ означава, че другите хора не се осмеляват да се докоснат леко до нея и че изпитват болка, когато го правят. Обикновено хората не желаят да влизат в контакт с лица, които имат непримирим нрав, точно така, както не желаят да влизат в контакт с твърди неща и се чувстват неудобно, ако го направят. Хората харесват меки неща. Тъканта на меките неща кара хората да се чувстват удобно и им доставя удоволствие, докато непримиримостта е точно обратното. Непримиримостта кара хората да проявяват отношение, а това отношение е твърдоглавие и инат. Какъв нрав е налице тук? Това е непримиримият нрав. Това означава, че когато човек се сблъска с нещо, макар че е наясно или има смътно усещане, че това негово отношение не е добро и не е правилно, той бива подтикнат от непримиримия си нрав да си помисли: „И какво, ако някой разбере? Аз съм си такъв!“. Какво е това отношение? Той отрича проблема, не смята, че това отношение е лошо или бунтовно спрямо Бог, че идва от Сатана или че е разкриване на нрава на Сатана. Той не разбира или не осъзнава какво е Божието виждане за него и колко го презира Бог – това е сериозността на този проблем. Добър ли е непримиримият нрав, или е лош? (Лош е.) Това е сатанински нрав. Той затруднява приемането на истината от хората и прави още по-трудно тяхното покаяние. Всички видове сатанински нрав са негативни неща. Бог ги ненавижда всичките и никои от тях не са положителни неща.

И трите вида нрав, които току-що споменах – измамност, надменност и непримиримост – са смъртоносни. Ако разкривате надменност, измамност или непримиримост спрямо други хора, вие просто имате лош нрав или лоша човешка природа. Ако разкривате надменност, измамност или непримиримост спрямо Бог, това е проявление на съпротива спрямо Бог и може да накърни Неговия нрав – ако не се покаете, това ще бъде много опасно. Ако разкриваш тези видове нрав пред други хора, те не го приемат сериозно. Ако разкриваш тези видове покварен нрав по същия начин пред Бог, тогава ти ще се съпротивляваш на Бог и ще накърняваш Неговия нрав. Макар че това няма да е съзнателно или преднамерено, ти ще го вършиш неволно, подвластен на сатанинската си природа. Така че когато поквареният ти нрав се разкрие, ако не можеш да се самоанализираш и да се справиш с него чрез истината, рано или късно той ще се превърне в болест и щом тази стара болест се появи отново, тя ще бъде много неприятна. Ако многократно накърняваш Божия нрав, със сигурност ще бъдеш отстранен.

В примера, който току-що дадох, какъв друг нрав проявява този човек? (Изпитва неприязън към истината.) Коя част показва, че той изпитва неприязън към истината? Външно той обича истината, чувства, че е длъжен да прави всичко, което Бог изисква, всичко, което е негов дълг, и всичко, което попада в обсега на работата на църквата, така че как може да се каже, че той изпитва неприязън към истината? (Той никога не е търсил истината.) Той никога не е търсил истината. Това е ясно доказателство. И така, по отношение на детайлите, кои проявления показват, че той изпитва неприязън към истината? (Когато онова, което Бог е изисквал, е било в разрез със собствената му воля, той е избрал да следва собствената си воля, вместо да търси Божията.) Това са детайлите. Как основно се проявява у хората нравът, при който те изпитват неприязън към истината? Когато видят нещо положително, те не го преценяват посредством истината. Какво използват те, за да го преценят? Използват логиката на Сатана, за да го преценят и да видят дали това нещо е направено със стил, каква е формата му и колко е впечатляващо. Те преценяват всичко чрез методите, които Сатана използва за оценка на хората, т.е. чрез принципите и методите, които невярващите използват за оценка на хората. Те не търсят истината, когато вършат нещата, и отправната точка за всички техни действия е да ги преценяват, като използват собствените си фантазии и възгледи, както и философията за светските отношения и знанията, които са схванали, и като отхвърлят истината — така вършат всичко. Те използват човешките възгледи и сатанинската логика като свое мерило и след като преценяват отново и отново, откриват, че в техните очи никой не е толкова добър, колкото тях – те са най-добрите. Носят ли те в сърцата си Божиите изисквания към човечеството? Има ли там някакви принципи на истината? Не, няма. Те не виждат Божиите изисквания към човечеството, не виждат, че истината е реалността на всички положителни неща, не виждат, че истината е над всички неща, затова естествено гледат с пренебрежение на въплътения Бог и все имат идеи за начина на обличане и за речта и поведението на Божието въплъщение. И така, след продължителен контакт, те си мислят: „Ти не си толкова достолепен, величествен и проницателен, колкото си представях, и дори не си от такава класа като мен. Така, както стоя тук, не съм ли от класата на великите хора? Въпреки че казваш истината, не виждам в Теб нищо, което да прилича на Бог. Ти винаги говориш за истината, винаги говориш за навлизане в реалността. Защо не разкриеш някои тайнства? Защо не поговориш малко на езика на третото небе?“. Каква е тази логика и какъв е този възглед за нещата? (Това е сатанинският възглед за нещата.) Това произлиза от Сатана. Как смятате, че подхождам към тези неща? (Ти ненавиждаш този тип хора и не желаеш да общуваш с тях.) Грешите. Напротив, когато срещна такъв човек, ще се приближа до него и ще разговарям с него нормално, и ще предоставя каквото мога и ще помогна с каквото мога. Ако е твърдоглав и инат, не само че мога да се разбера с него нормално, но и ще обсъдя нещата с него, доколкото е възможно. Ще кажа: „Смяташ ли, че има резултат, когато нещата се вършат по този начин? Използвай който от тези методи смяташ за подходящ, а ако счетеш, че нито един от тях не е подходящ, измисли свой собствен начин за решаване на този проблем“. Колкото за по-велики се смятат този тип хора, толкова повече се разбирам с тях по този начин. Няма да важнича пред никого. Ако има две столчета, едно по-високо и едно по-ниско, ще го оставя да седне на високото, а аз ще седна на ниското. Ще му говоря с вдигната нагоре глава и най-сетне ще го накарам да се засрами и да осъзнае, малко по малко, че не притежава никакви истини, че е беден и жалък, безчувствен и несхватлив. Какво мислите за този метод? (Добър е.) И така, ако го пренебрегна, ще бъде ли това добре за него? Всъщност в това няма нищо лошо, но то няма да му донесе никаква полза. Ако този човек вярва в Бог с известна искреност, ако притежава някаква човешка природа и ако може да бъде спасен, тогава за Мен е в реда на нещата да общувам с него. В крайна сметка, един ден, ако разбере истината, той сам ще избере да седне на по-ниското столче и повече няма да бъде горделив. Ако го пренебрегна, той ще остане завинаги такъв невежа и глупак, ще говори и върши глупости и винаги ще бъде глупав човек, обеднял и жалък – това е грозното състояние на хората, които не се стремят към истината. Хората гледат с пренебрежение на положителните неща и ги ненавиждат и когато видят някой честен, любящ човек, който винаги практикува истината, но понякога му липсва мъдрост, те го презират от сърце. Те смятат, че такъв човек е безполезен и негоден за нищо, докато те самите са хитри, пресметливи, умеят да кроят планове и интриги, имат средства и дарби, способни са и се изразяват добре. Те мислят, че това ги прави обект на Божието спасение, но всъщност е обратното – това е типът човек, от който Бог се отвращава. Това е нравът, при който истината не се нрави на човека и той изпитва неприязън към нея.

Някои хора общуват с Мен от доста време и Ме познават по-добре, и макар да не се отнасят към Мен като към свой приятел или някой, който им е равен, изобщо не се чувстват ограничени и с времето стават все по-смели, а границите в сърцата им постепенно изчезват. Все си мислят, че всичко разбират, и често Ми разказват нещата, които разбират, като смятат, че никой освен тях не разбира нищо. Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Тези външни неща могат да се разберат от пръв поглед, но въпреки това тези хора се мислят за много умни, а това е отвратително. Ако надменният нрав на човек стигне дотам, че той загуби всякакъв разум, това може да го накара да върши зло и тогава надменният му нрав ще стане порочен. Ако човек е умен, ако думите и действията му все са пълни с интриги, ако има страховит характер и когато си с него, все иска да те контролира и да те управлява, смяташ ли, че е добросърдечен, или е порочен? (Порочен е.) Страхуваш се от него и си мислиш: „Този човек все иска да ме контролира. Трябва да се отърва от него възможно най-скоро. Ако не правя каквото ми казва, ще измисли начин да ми отмъсти и кой знае какви средства ще използва, за да ме накаже“. Можеш да почувстваш, че нравът му е порочен, нали? (Да.) Как можеш да го почувстваш? (Той все кара хората да вършат нещата според неговите изисквания и идеи.) Грешно ли е да изисква от другите да вършат нещата по определен начин? Непременно ли е грешно друг да поставя изисквания към теб? Правилна ли е тази логика? Съответства ли на истината? (Не.) Кое те кара да се чувстваш неудобно — методите или нравът му? (Нравът му.) Точно така, нравът му те кара да се чувстваш неудобно. Кара те да чувстваш, че този нрав идва от Сатана, че не съответства на истината и че те смущава, контролира и обвързва. Не само те кара да се чувстваш неудобно, но и да се страхуваш и да си мислиш, че ако не направиш каквото ти казва, има вероятност да те накаже. Нравът на подобен човек е толкова порочен! Не просто случайно изпуска някоя дума, а иска да те контролира. Толкова настоятелно изисква да свършиш нещо, и то по определен начин, а това е заредено с определен тип нрав. Не просто изисква да направиш нещо, а иска да те контролира. Ако те контролира, ще се превърнеш в негова марионетка, в кукла в ръцете му. Ще бъде доволен, ако го слушаш напълно за всичко, което казваш и правиш, както и за начина, по който го правиш. Какво изпитваш в сърцето си, когато усетиш този нрав? (Страхувам се.) А как определяш нрава му, щом изпитваш страх? Отговорен ли е, добър ли е, или е порочен? Чувстваш, че е порочен. Когато възприемаш нечий нрав като порочен, доволен ли си, или изпитваш омраза, отвращение и страх? (Омраза, отвращение и страх.) У теб се пораждат тези лоши чувства. Когато изпитваш омраза, отвращение и страх, чувстваш ли се свободен и волен, или се чувстваш ограничен? (Ограничен.) Откъде идват тези настроения и чувства? Те идват от Сатана. А какви чувства изпитват хората към нещата, които идват от Бог? (Свобода и волност.) Сърцето ти е много освободено и волно. Какви са настроенията и чувствата ти, дори да се разправят с теб и да те кастрят, упрекват и дисциплинират, или да те съдят и наказват? (В сърцето си изпитвам признателност и разкаяние, и чувствам, че съм сбъркал, а тогава съм способен да се покая истински и да поема в правилната посока. Макар да изпитвам болка в сърцето си, духът ми се наслаждава на Божията любов, на мир и радост.) Постига се положителен резултат, а това е Божие дело. Какви са последствията от действията на Сатана? (Той поробва хората и те не могат да се освободят. Страдат в сърцата си и не знаят как да се освободят.) Той оковава хората и насажда у тях необясним и странен страх, обвързва и оковава сърцата им. Щом се опитат да действат, той връзва ръцете и краката им и ги плаши до смърт. Това е дело на Сатана и то идва от него. Какъв нрав се разкрива, когато Сатана и антихристите постъпват така? Това е порочен нрав.

Хората с порочен нрав все искат да контролират другите. Какво означава да се контролират хората? Дали просто ти се забранява да изричаш определени думи? Дали просто ти се забранява да мислиш по определен начин? Със сигурност не – проблемът не е в някоя дума или мисъл, а в това, че нравът им е порочен. Въз основа на думата „порочен“ кои са нещата, които човек може да стори, когато разкрива този нрав? Преди всичко той ще иска да манипулира хората. Какво означава да се манипулира? Това означава, че каквото и да се случва в църквата, той ще иска да се меси, да се бърка и да се разпорежда. Ще ти определи правило и след това ти трябва да го спазваш. Ако не го правиш, той че се разгневи. Той иска да те манипулира: ако ти каже да тръгнеш на изток, трябва да тръгнеш на изток, а ако ти каже да тръгнеш на запад, трябва да тръгнеш на запад. Той има такова желание и след това действа по този начин – това се нарича манипулация. Тези хора искат да управляват съдбата на даден човек, да управляват и контролират живота, съзнанието, поведението и предпочитанията му, така че съзнанието, идеите, предпочитанията и желанията на този човек да са в съгласие с това, което те казват и искат, а не с това, което казва Бог – това се нарича манипулация. Те все искат да организират другите хора да вършат това или онова според собствената им воля, не действат въз основа на принципите, а въз основа на собствените си намерения и предпочитания. Не ги интересува как се чувстваш. Налагат ти се силом и ти трябва да правиш каквото ти кажат. Ако не действаш според тяхната воля, те ще се справят с теб и ще те накарат да почувстваш, че наистина нямаш избор и че нищо не може да се направи. Знаеш в сърцето си, че си мамен и контролиран, но въпреки това не знаеш как да го различиш, камо ли да се осмелиш да се съпротивляваш. Не са ли действията им поведението на Сатана? (Да.) Това е поведението на Сатана. Сатана заблуждава хората по този начин и контролира хората по този начин, така че сатанинският нрав се проявява у хората като постоянни опити да контролират и манипулират другите. Независимо от това дали могат, или не могат да постигнат тази цел да контролират и манипулират другите, всички хора имат такъв нрав. Какъв е този нрав? (Порочност.) Това е порочност. Защо се нарича порочност? Какви са начините за ясното разкриване на този нрав? Създава ли той усещане за принуда? (Да.) Създава усещане за принуда, което означава, че независимо дали слушаш, или не, независимо как се чувстваш, дали ти харесва, или го разбираш, те насилствено изискват от теб да ги слушаш и да правиш това, което казват, без никакво обсъждане, без да ти дават възможност да говориш и без да ти дават никаква свобода. Нима не е налице този смислов пласт? (Да.) Това се нарича „свирепост“, която е един от аспектите на порочността.^[b] Другият аспект на порочността е „злото“.^[c] Какво се има предвид под „зло“? Имат се предвид хора, които използват методи на насилствена индоктринация и потискане, за да постигат резултата да те контролират и да те накарат да се съобразяваш с тяхната манипулация, като по този начин удовлетворяват себе си. Това се нарича „зло“. Чрез действията си Сатана иска да ти попречи да имаш свободна воля, да се научиш да размишляваш и да различаваш, както и да разбираш истината, така че животът ти да може да постигне зрялост. Сатана не ти позволява да вършиш тези неща и иска да те контролира. Сатана не ти позволява да търсиш истината и да разбираш Божиите намерения, не те изправя пред Бог, а вместо това те изправя пред себе си и те кара да го слушаш, сякаш той е истината, и всичко, което казва, е правилно, и сякаш той е центърът на всички неща, така че трябва да го слушаш и да не се опитваш да анализираш дали думите му са правилни, или грешни. Нравът на принудително и насилствено манипулиране и контролиране на поведението и съзнанието на хората се нарича порочност. Не виждате ли често тези проявления в ежедневието си? (Да.) Когато влезете в досег с тях, осъзнавате ли, че чрез тях се разкрива порочен нрав? (Преди не го осъзнавах, но сега разбирам.) Ако други хора постъпят така с вас и разкрият такъв нрав, вие можете да го усетите и разпознаете, но ако вие самите постъпите така и разкриете такъв нрав, ще осъзнаете ли, че това е проблем? Ще осъзнаете ли, че „Този вид нрав е порочен! Да се действа по този начин е нещо много сериозно! Погрешно е винаги да имаш желанието и амбицията да властваш над хората, да ги контролираш насила. То идва от Сатана. Това е сатанински нрав. Не мога да се държа така, трябва да намеря начин да се отнасям към хората и да общувам с тях, който съответства на истината.“? Ще стигнете ли до това осъзнаване? (Не.) Ако не сте способни да осъзнаете това и често разкривате този нрав, какви ще са последствията? Знаете ли? (Братята и сестрите няма да желаят да прекарват време с мен и ще ме отхвърлят.) Това е едно от последствията. Такъв човек не може да постигне хармонично разбирателство с другите и хората ще изпитват голяма неприязън към него. Той е като чума – щом се появи, всички трябва да си тръгнат. А защо е така? Никой не иска да бъде контролиран от него. Хората вярват в Бог и са готови да Го следват, и не желаят да следват Сатана, но този тип хора все искат да контролират другите. Така че как да не ги отхвърлят хората? Преди всичко, те често ще бъдат отхвърляни от братята и сестрите и ще предизвикат отвращение у хората. Ако не може да се покае, такъв човек може дори да не е в състояние да изпълнява дълга си правилно или в продължение на дълъг период, защото не може да работи в унисон с другите. Така че ще трябва да бъде отстранен. Освен това, какви са другите последствия? (Ще настъпи смущение в живота на църквата.) Това е друго последствие. Този човек ще се превърне в черна овца сред братята и сестрите и ще предизвика смущение в живота на църквата. Какво ще загуби лично той поради това? (Той няма да може да израсне в живота.) Той определено няма да може да израсне в живота, така че какъв ще бъде крайният резултат? Той със сигурност ще бъде наказан и отстранен. Когато има човек, който винаги е отхвърлян от братята и сестрите си, който никога не израства в живота и който все иска да контролира хората, да ги принуждава да го слушат, да заема Божието място в сърцата им и в крайна сметка бива изолиран, и който въпреки това не се покайва и никога не се променя, как ще се справи Бог с такъв човек? Какво ще кажете, човешки същества ли спасява Бог, или нечовешки същества? (Човешки същества.) И така, как Бог определя такова лице? (Като нечовек). Бог определя такова лице като нечовек и не го спасява. Тогава не е ли определен неговият изход? Такъв човек няма надежда. Животът му няма стойност. Да бъдеш определен от Бог като нечовек е толкова жалко!

Стремежът към навлизане в живота изисква да се изследват думите, делата, мислите и идеите на човека по всички въпроси от всекидневния живот, да се разбере собственото му състояние и след това то да се съпостави с Божието слово, да се търси истината и да се прилага тя дотолкова, доколкото се разбира от човека. В процеса на практикуване и преживяване човек също така трябва постоянно да изследва собственото си състояние, да се стреми да разбере какви други негативни състояния и неща, които му пречат да практикува истината, са останали в сърцето му, и след като ги изрови, трябва да се моли на Бог и да Го умолява да разреши тези необичайни състояния – това ще гарантира, че човекът може да прилага на практика истините, които разбира. Постоянното преодоляване на негативните състояния, представи и фантазии е единственият начин да се гарантира, че човек може да приложи истината на практика. Който и аспект на истината да се прилага на практика, ще има определени трудности, а когато средата и условията се променят, ще възникват нови трудности. Освен това различните представи, фантазии и опорочени намерения на хората могат да им попречат да практикуват истината, затова те трябва често да се разкриват пред онези, които разбират истината, и да общуват с тях, както и да дирят път за навлизане в истината реалност и да търсят истините принципи, за да си гарантират, че ще могат да практикуват истината в съответствие с истините принципи в различни среди и условия и по всякакви въпроси. Навлизането в истината реалност може да се постигне само като се търси и практикува навлизане по този начин. Ако хората не се самоанализират често, те няма да са способни да разбират собствените си състояния и няма да знаят къде се крият трудностите при практикуването на истината и колко големи са пречките пред него, и така няма да са в състояние да гарантират, че ще могат да прилагат истината на практика. Само онези, които се познават и разбират собствените си състояния, могат да се уповават на Бог, да разчитат на Негои лесно да прилагат истината на практика. Онези, които не познават себе си, винаги следват правила, основани на техните представи и фантазии, затова препятствията, с които се сблъскват, са многобройни, а трудностите – големи. Всъщност най-голямата трудност, с която се сблъскват хората, се крие в покварения им нрав, а на следващо място е неразбирането на принципите на практикуване. След решаването на тези два проблема за хората е лесно да приложат истината на практика. За да се превърне в някой, който се покорява на Бог, и за да навлезе в истината реалност, човек трябва първо да поработи върху прилагането на истината на практика. Ако той е в състояние да приложи на практика няколко аспекта на истината по различните въпроси, с които се сблъсква всеки ден, тогава той вече е навлязъл в истината реалност. Ако постоянно се упражняваш по този начин, ако се самоанализираш и намираш път за практикуване в Божието слово, постепенно ще можеш да се справиш със собственото си покварено състояние и ще имаш път за практикуване и навлизане в истината. Същевременно ще схванеш основното относно принципите за прилагане на практика на всички аспекти на истината. Когато човек има истинско разбиране за тези състояния и за всички аспекти на истината, сърцето му се чувства удовлетворено и той се обогатява все повече. Той вече не изглежда безчувствен и несхватлив или беден и жалък. В днешно време повечето хора могат да кажат нещо по външни въпроси, но когато бъдат помолени да изразят правилни възгледи по въпросите на доброто и злото, да разкажат за своето разбиране по тези въпроси, както и за методите си за справяне с тях и за пътищата на практикуване, повечето хора нямат ясно разбиране и са напълно празни отвътре. Възможно е някои хора да кажат: „Грешиш, ние не сме напълно празни отвътре. Знаем, че Бог господства над дъжда, че Бог подрежда появата на пъпки по дърветата напролет, че отредените от Бог закони определят кога птиците изграждат гнездата си, защо различните цветя са различни и се срещат в толкова много цветове и защо листата на дърветата са зелени – това са законите на Божието сътворение на всички неща и те са отредени от Бог. Знаем, че трябва да живеем според законите, предопределени от Бог, като ставаме сутрин, лягаме да спим вечер и се храним три пъти дневно, и също така знаем, че съществуват закони за раждането, остаряването, болестите и смъртта на човешките същества и че никой не може да ги наруши. Освен това ние не се оплакваме от Бог – благодарим Mу за това, че можем да живеем днес, и по същия начин ще му благодарим, ако трябва да умрем утре. Ние не сме бедни, безчувствени и несхватливи“. Дали просто разбирането на тези доктрини е същото като разбирането на истината? Това навлизане в истината реалност ли е? (Не.) Разбирането на тези неща е само първата стъпка, като това са също неща, които хората трябва да разберат, но онова, което най-вече е нужно те да разберат, е как трябва да живеят, какво трябва да съблюдават и какъв дълг трябва да изпълняват. Ако не можеш да потърсиш истината, за да се справиш с покварения си нрав, няма да постигнеш навлизане в живота и няма да придобиеш истината и живота, а не е ли този вид вяра в Бог празна? Това означава, че отвътре си съвсем празен. Други казват: „В миналото бях с малък духовен ръст и не знаех, че всичко, което ме сполетява, е устроено от Бог, не знаех и как да гледам на тези неща или как да се справям с тях, а когато те се случваха, бях в недоумение и се справях с тях, като използвах човешки методи. Сега разбирам, че нещата, които се случват всеки ден, колкото и незначителни да са, всички са устроени от Бог и че всичко е предопределено от Него, и ще кажа: „Боже, благодаря Ти за Твоето върховенство и съм готов да поверя съдбата си в Твоите ръце и да се оставя на устроеното от Теб. Не искам да се бунтувам, искам да слушам Твоите слова и със сигурност ще изпълня добре дълга си и ще му отдам цялата си преданост и всичките си усилия!“. Разбирам всичко това, така че как бих могъл да съм все още беден и жалък?“. Всъщност те са бедни и жалки. Защо казвам това? (Защото им липсва познание за сатанинския им нрав и за тяхната природа същност. Те могат да говорят за толкова много духовни доктрини, но когато нещо се случи, продължават да живеят според сатанинския си нрав и след години на вяра в Бог техният живот нрав не се е променил ни най-малко.) Онова, което разбират, е само фалшиво духовно наметало, което носят. Изглежда, че имат подобие на вярващ в Бог човек и благоприличие на светец, и сякаш са усвоили някои задълбочени и духовни богословски теории, но онова, което разбират, не е истината, а само вид богословска теория. Тя не може да промени посоката в живота на човека, нито възгледите му за нещата или принципите му за светските отношения, а още по-малко покварения му нрав. Тези богословски теории, тези духовни доктрини категорично не могат да придадат нормален характер на взаимоотношенията на даден човек с Бог, нито да му дадат възможност да разпознае собствения си покварен нрав или да го накарат да се отърве от него, камо ли да му позволят, чрез преживяване на Божието дело, да достигне до точката на познаване на Бог и покоряване пред Него. Ето защо тези така наречени духовни думи и доктрини не носят ни най-малка полза на хората, а само ги правят надменни и самонадеяни, както и все по-непокорни и съпротивляващи се на Бог, защото тези гнили неща нямат нищо общо с истината и всички те са двуличие, от което човек трябва напълно да се откаже и което трябва изцяло да отрече.

Точно сега кое е най-важното нещо, към което вярващите в Бог трябва да стремят? (Промяна на нрава.) Може ли да се постигне промяна на човешкия нрав, като се говори за много доктрини? (Не.) Какво точно означава промяна в нрава? Дали промяната в нрава означава, че характерът на човека се променя и че той става невероятно непринуден, сговорчив и харесван от всички? Промяната в нрава означава ли, че човек става мълчалив и че говори или се смее с неохота? Тази промяна означава ли, че човек се калява и става опитен и зрял? (Не.) Какво тогава е промяна в нрава? Кое е първото нещо, което трябва да се разбере, за да се промени нравът на човека? Преди всичко човек трябва да разбере каква е основата за постигане на промяна в нрава, т.е. първо трябва да осъзнае каква е станала човешката природа същност и какъв е станал човешкият нрав след покваряването му от Сатана. Това ще му позволи да признае истината за собствената си поквара. Някои хора например са особено измамни и тази измамност представлява тяхната природа, както и техния нрав. Други са особено надменни и тази надменност представлява тяхната природа, както и техния нрав. Ще дам пример. Да кажем, че имаш свои собствени намерения, когато нещо те сполети. Какво контролира тези намерения, когато се появят? Първо, те със сигурност не се контролират от личността ти, нито от семейния ти произход, камо ли от друг човек. Намеренията ти са под контрола на твоя нрав. Затова преди всичко трябва да изследваш себе си, за да установиш какъв нрав е това — дали е надменност, нечестивост, порочност или непреклонност. Когато го разбереш, изследвай се по-задълбочено, за да откриеш какви състояния ще предизвика този нрав. Да кажем например, че това е измамност. С какви намерения мамят хората? Каква цел се опитват да постигнат? Без изключение те го правят, за да постигнат слава, печалба и статус — накратко, това е в името на собствените им интереси. И какво стои в основата на преследването на личния интерес? Убеждението на хората, че собствените им интереси са по-важни от всичко останало. Те се впускат в измами, за да се облагодетелстват, и така се разкрива измамният им нрав. Как трябва да се реши този проблем? Най-напред трябва да прозрете и да знаете какво са интересите, какво точно носят на хората и какви са последствията от стремежа към тях. Ако не можете да разберете това, никак няма да е лесно да се отречете от тях. Когато хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните житейски философии са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят за собствените си интереси. Те мислят, че без свои собствени интереси — в случай че ги загубят — няма да успеят да оцелеят. Сякаш оцеляването им е неотделимо от личните им интереси. Затова повечето хора не виждат нищо друго, освен собствените си интереси. Те поставят личните си интереси по-високо от всичко останало, живеят за тях и да ги накараш да се откажат от тях е все едно да поискаш да се откажат от собствения си живот. В такъв случай какво трябва да се направи при тези обстоятелства? Хората трябва да приемат истината. Едва когато я разберат, могат да прозрат същността на собствените си интереси. Едва тогава могат да започнат да се отказват от тях и да им се опълчват, и да са в състояние да понесат болката на отказа от това, което толкова много обичат. И когато можеш да направиш това и да се отречеш от собствените си интереси, ще се чувстваш по-спокоен и по-умиротворен в сърцето си и така ще си победил плътта. Ако се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш и ако изобщо не приемаш истината, в сърцето си може да си кажеш: „Какво лошо има в това да се опитвам да се облагодетелствам и да откажа да понасям загуби? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли нещо, за което си струва да съжаляваш повече? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората се стремят само към слава, печалба и статус — ако преследват само личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение, това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината в името на славата, печалбата, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, печалбата, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, печалбата, статусът, парите и интересите са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората променят покварения си нрав, който ги тласка да се стремят към слава, печалба и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение. Освен това истините, които хората придобиват, са вечни. Нито Сатана, нито някой друг може да отнеме тези истини от хората. Отказваш се от интересите си, но това, което придобиваш, е истината и спасението. Тези постижения са твои и ги придобиваш за себе си. Ако хората изберат да практикуват истината, макар и да са изгубили интересите си, те придобиват Божието спасение и вечния живот. Тези хора са най-умни. Ако хората се откажат от истината в името на интересите си, те губят живота и Божието спасение. Това са най-глупавите хора. Невероятно показателно е какво избира човек — своите интереси или истината. Хората, които обичат истината, ще изберат нея и ще изберат да се подчинят на Бог и да Го следват. Те по-скоро ще изоставят собствените си интереси, за да се стремят към истината. Независимо колко трябва да страдат, те са решени да останат непоколебими в своето свидетелство, за да удовлетворят Бог. Това е основният път за практикуване на истината и за навлизане в истината реалност.

Поквареният нрав е дълбоко вкоренен във всички хора и никой не е по-покварен от който и да било друг. Възгледите на хората за нещата, техните представи, фантазии и степента на непокорството им не се различават съществено и до голяма степен са еднакви. Всички хора живеят под властта на Сатана и според сатанинския нрав. Еднаквото е, че Бог дава на всеки човек една и съща възможност, че Бог има едно и също отношение към всички и че Божият ресурс за истината и живота е един и същ за всички, така че Божиите критерии и изисквания спрямо веки човек са също така едни и същи. Ако считаш, че изкуплението ти е невъзможно, че си по-покварен от другите и че Бог няма да те спаси, защото си разкрил някакъв покварен нрав, който другите са видели и към който изпитват неприязън, и се отписваш като загубена кауза и никак не можеш да се въодушевиш, нямаш сърце да направиш нищо и мислиш, че няма смисъл да живееш и че за теб ще е по-добре да умреш, какво отношение е това? Това не е проява на зрялост и не е онова, което Бог иска да види. Бог не харесва такъв тип хора или такова отношение. В процеса на стремежа към истината хората трябва да постигнат обрат в много неправилни състояния, както и постоянно да коригират възгледите си за своя стремеж и непрестанно да идват пред Бог и да Го молят да ги проучва внимателно, както и да ги просветлява и напътства. Бог ще им окаже помощ и ще им даде благодат и всеки човек ще бъде воден от Бог с огромно търпение и с огромна доброта, милост и прошка. Така че не бива да се съмнявате в правилното отношение на хората и в желанието им да се стремят към истината и да копнеят за справедливост и светлина, а също така не бива да се съмнявате в Божията същност да спасява човечеството и в милостта и прошката спрямо хората. Трябва да запомните тези слова! Какъв е смисълът да се казват тези слова на хората? Смисълът е, че те не бива да се отказват от стремежа си към истината в нито един момент, че не бива да се отписват като загубени каузи или да бъдат негативно настроени. Когато изпаднеш в негативно състояние, трябва да си помислиш: Защо Бог е изразил толкова много истини? За да помогне на още повече хора да разберат истината и да решат собствените си реални проблеми. Не само че извличаш много непосредствено от Божиите слова, но и печелиш много, когато разговаряш за истината със своите братя и сестри – не е ли това същото като Бог да ти дава в този момент? Ако мислиш така и можеш да го почувстваш, тогава защо искаш да се откажеш? Защо в сърцето ти се надига недоволство? Защо се съмняваш в искреността на Бог да те спаси? Хората могат да бъдат глупави, да са с малък духовен ръст и да са слаби, но не могат да губят вяра, когато става дума за спасение. Надявам се, че когато някой ден отново разговарям и общувам с вас, ще видя, че вие нe изглеждате бедни и жалки, нито безчувствени и несхватливи, а че сте извлекли и придобили нещо. Чули сте много, видели сте много, разбрали сте много, но дали сте придобили истината, или не, и дали можете да бъдете доведени до съвършенство, или не, зависи от вашия стремеж. Факт е, че ако човек се стреми към истината, може да я постигне, но ако не слуша и не се стреми към нея, никога няма да я получи. Стига наистина да се стремите към истината, да се стремите да обичате Бог и да промените нрава си, както е сторил Петър, ще спечелите Божието одобрение – това е сигурно.

6 февруари 2018 г.

Забележки:

a. Оригиналният текст не съдържа израза „те са два различни вида: „упорство“ и „непреклонност“.

b. Оригиналният текст не съдържа израза „която е един от аспектите на порочността“.

c. Оригиналният текст не съдържа израза „Другият аспект на порочността е „злото“.