Е, някои хора работят от зори до здрач и забравят да се хранят или да спят, когато изпълняват дълга си, способни са да подчинят плътта, да се опълчат на физическите трудности, дори да работят, когато са болни. Макар да имат тези компенсиращи качества и да са добри и почтени хора, в сърцата им все пак има неща, които не са способни да загърбят: слава, изгода, статус и суета. Ако никога не загърбват тези неща, дали са хора, които се стремят към истината? Отговорът е очевиден. Най-трудната част от това да вярваш в Бог е да постигнеш промяна в нрава си. Вероятно можеш цял живот да останеш неженен или никога да не ядеш качествена храна или да носиш хубави дрехи. Някои хора даже казват: „Няма значение дали цял живот ще страдам или ще съм самотен, мога да го понеса — когато Бог е до мен, тези неща не означават нищо“. Лесно е да се превъзмогне и преодолее този вид физическа болка и трудности. Какво обаче не е лесно да се превъзмогне? Покварения нрав на човека. Поквареният нрав не може да се преодолее само чрез самоконтрол. Хората могат да понесат физическо страдание, за да изпълнят дълга си правилно, да удовлетворят намеренията на Бог и да навлязат в царството на бъдещето — но това, че са способни да страдат и да платят цена означава ли, че нравът им се е променил? Не означава. За да преценим дали нечий нрав е променен, не бива да гледаме колко страдание може да понесе той или колко добро поведение показва на повърхността. Единственият начин да преценим правилно дали нравът на човек се е променил е да погледнем какви цели, мотиви и намерения стоят зад неговите действия, какви принципи ръководят поведението му и начина, по който се справя с въпросите, и какво е отношението му към истината.

След като започнат да вярват в Бог, някои хора престават да се занимават със светските тенденции или да обръщат внимание на облеклото и външния си вид. Те са способни да страдат и да работят усилено, да подчинят плътта и да се опълчат срещу нея. Но когато изпълняват дълга си и взаимодействат с други хора, и когато се занимават с различни неща, те рядко са честни. Не им харесва да са честни, винаги искат да се откроят и да се отличат, а във всичко, което казват и правят, има умисъл. Правят старателни и педантични изчисления с цел да покажат на хората колко са добри, да спечелят сърцата им и да ги накарат да са благосклонни към тях и да се прекланят пред тях до степен, в която хората винаги идват и ги търсят, когато нещо ги сполети. С тези свои действия те се перчат пред останалите. Какъв нрав се разкрива по този начин? Сатанински нрав. Има ли много хора, които са такива? Всеки е такъв. Отстрани изглежда, че се придържат към всички правила, способни са да понесат известно страдание и донякъде са готови да отдадат всичко. Способни са да се избавят от няколко земни неща, имат известна непоколебимост и готовност да се стремят към истината, и са положили основите на пътя на вярата в Бог. Само че поквареният им нрав остава непокътнат. Те изобщо не са се променили. Дори да разбират истината, не могат да я практикуват. Ето това означава изобщо да не си се променил. Начинът, по който се държат хората, които живеят със сатанински нрав, е да действат своеволно във всичко. Когато действията им се ръководят от погрешно намерение, те не се молят на Бог, нито отричат собствената си воля, не търсят истините принципи, не търсят отговори от други хора, нито разговарят с тях. Правят каквото си искат, каквото желаят в дадения момент. Действат безразсъдно и без задръжки. Може външно да не вършат злини, но също така не практикуват истината. В действията си следват собствената си воля и живеят със сатанински нрав. Това означава, че нямат любов към истината, нито богобоязливи сърца, и не живеят пред Бог. Някои от тях дори може да разбират Божиите слова и истината, но не могат да ги практикуват. Това е така, защото не могат да преодолеят собствените си желания и амбиции. Ясно съзнават, че това, което правят, е погрешно, че е прекъсване и смущение, че е омразно на Бог, но въпреки това го правят отново и отново, като си мислят: „Да вярваш в Бог всъщност не означава ли да придобиеш благословии? Какво лошо има да се стремя към благословии? Понесох немалко страдание през годините, в които вярвах в Бог. Изоставих работата си и перспективите си в света, за да придобия Божието одобрение и благословии. Бог би трябвало да ме запомни най-малкото заради цялото страдание, което съм понесъл. Той трябва да ме благослови и да ме дари с добра съдба“. Тези думи подхождат на човешкия вкус. Всеки, който вярва в Бог, смята така — смята, че не е такъв голям проблем да е леко осквернен от намерението да придобие благословии. Но ако разгледате тези думи внимателно, дали някои от тях са съгласно истината или част от истината реалност? Цялото това отричане и страдание са просто видове добро човешко поведение. Тези действия се управляват от намерението да се придобият благословии, а не са практикуване на истината. Ако някой използва човешките морални критерии, за да прецени поведението на тези хора, щеше да ги определи като работливи и скромни, трудолюбиви и жилави хора. Понякога са толкова вглъбени в работата си, че забравят да се хранят и да спят, а някои от тях даже са готови да връщат загубени вещи на собствениците им, да са полезни и милосърдни, да се отнасят към другите с разбиране и щедрост, да не са свидливи и дребнави, и дори да раздават на останалите нещата, които обичат най-много. Такова поведение се цени високо от човека и тези хора се признават за добри. Такива хора изглеждат прекрасни, възхитителни и заслужаващи одобрение. В действията си те са безупречно морални, справедливи и разумни. Отплащат се на другите за добротата им и държат на братството до такава степен, че биха пожертвали себе си за всеки свой приятел, биха понесли страдание и биха отишли накрай света заради близките си. Въпреки че много хора сигурно получават похвали, че са от този вид добри хора, могат ли действително да приемат истината и да я практикуват? Биха ли отдали наистина живота си да възвисяват и свидетелстват за Бог? Не е задължително. Тогава могат ли да се нарекат добри хора? Ако се опиташ да отсъдиш дали даден човек се бои от Бог и отбягва злото или дали притежава истината реалност, правилно ли ще е винаги да го оценяваш въз основа на човешките представи, фантазии, етика и морал? Дали това ще е съгласно истината? Ако човешките представи, фантазии, етика и морал бяха истината, тогава нямаше да е необходимо Бог да изразява истината, нито да извършва делото на правосъдието и наказанието. Трябва ясно да видиш, че светът и човечеството са мрачни и зли, че са напълно лишени от истината и че поквареното човечество се нуждае от Божието спасение. Трябва ясно да видиш, че само Бог е истината, че само Неговите слова могат да пречистят човека, че само Той може да спаси човека и че колкото и добро да е поведението на човек, то не е истината реалност и още повече не е на висотата на самата истина. Макар че това добро поведение е широко разпространено и признато сред хората, то не е истината, никога няма да бъде истината и не може да промени нищо. Можеш ли да накараш човек, който би се пожертвал за приятелите си и би отишъл накрай света заради тях, да приеме Бог и истината? В никакъв случай, защото този човек е атеист. Можеш ли да накараш човек, който е изпълнен с представи и фантазии за Бог, да постигне истинско покорство пред Него? В никакъв случай, защото когато човек е изпълнен с представи, за него е много трудно да приеме истината и да ѝ се покори. Могат ли многобройните прояви на добро поведение да направят човек способен да се покори истински на Бог? Може ли той наистина да Го обича? Може ли да Го възвисява и да свидетелства за Него? Категорично не може. Можеш ли да гарантираш, че всеки, който се моли и работи за Господ, наистина ще заобича Бог? Това би било абсолютно невъзможно. Затова независимо колко добро поведение показва човек, това не означава, че той истински се е покаял и се е променил, а още по-малко означава, че се е променил неговият живот нрав.

Трябва да се научите да различавате какво е добро поведение и какво е практикуване на истината и постигане на промяна в нрава. Промяната в нрава предполага да практикувате истината, да слушате Божиите слова, да се покорявате пред Него и да живеете според Неговите слова. Та какво трябва да направи човек, за да практикува и живее в съответствие с Божиите слова? Да вземем например двама души, които са много добри приятели. В миналото са си помагали взаимно, преживели са заедно трудни времена и всеки от тях би отдал живота си, за да спаси другия. Това означава ли практикуване на истината? Това означава братство, това означава да се жертваш за другите, това е добро поведение, но в никакъв случай не е практикуване на истината. Практикуването на истината означава да действаш в съответствие с Божиите слова и изисквания. Означава да се покориш на Бог и да Го удовлетвориш. А при доброто поведение става въпрос за прилагане на взаимоотношенията на плътта и съхранение на емоционалните връзки. Следователно братството, опазването на взаимоотношенията, това да помагаш, толерираш и удовлетворяваш другия са все индивидуални, лични въпроси и нямат нищо общо с практикуването на истината. Как Бог изисква от хората да се отнасят един към друг? (Бог изисква от нас да се отнасяме един към друг с принципи. Ако друг човек направи нещо погрешно, нещо, което не е съгласно истините принципи, тогава не можем да го слушаме, дори да е собственият ни родител. Трябва да се придържаме към истините принципи и да защитаваме интересите на Божия дом.) (Бог изисква от братята и сестрите да си помагат взаимно. Ако видим, че друг човек има проблем, трябва да му го посочим, да разговаряме за него и заедно да търсим истините принципи, за да го преодолеем. Само по този начин наистина ще помогнем на този човек.) Бог иска поведението на хората един към друг да е изградено на основата на истините принципи, независимо какви са взаимоотношенията им. Всичко извън тези принципи не се брои за практикуване на истината. Например някой може да направи нещо, което вреди на делото на църквата и което всеки разобличава и срещу което възразява. Приятел на този човек казва: „Не е необходимо да го разобличавате само защото е сгрешил! Аз съм негов приятел. Преди всичко трябва да показвам разбиране към него. Трябва да съм толерантен към него и да му помагам. Не мога да го разоблича както направихте вие. Трябва да го утеша, а не да го наранявам, и да му кажа, че една грешка не е кой знае какво. Ако някой от вас го разобличи и отново му създаде проблеми, ще трябва да се разправя с мен. Никой от вас не му е по-близък от мен. Ние сме добри приятели. Ако трябва, ще се застъпя за него“. Това практикуване на истината ли е? (Не, това е философия за светските отношения.) Мисленето на този човек има и друга теоретическа основа — той смята следното: „Моят приятел ми е помагал в най-трудните и болезнени времена от моя живот. Всички други ме изоставиха, само той се погрижи за мен и ми помогна. Сега той има неприятности и е мой ред да му помогна — смятам, че това означава да имаш съвест и да имаш човешка природа. Как можеш да се наречеш човек, ако вярваш в Бог, а нямаш дори тази капка съвест? Това не прави ли празни думите ти за твоята вяра в Бог и практикуването на истината?“. Тези думи звучат така, сякаш са правилни. Повечето хора не могат да кажат какво стои зад тях — дори човекът, който ги е казал, не може. Той смята, че мотивът на неговите действия е в съгласие с истината. Правилни ли са обаче действията му? Всъщност не са. Вгледай се по-отблизо: всяка негова дума е родена от човешката етика, морал и съвест. Ако трябва да го прецениш въз основа на човешката етика, той има съвест и е предан човек. Това, че се застъпва за приятеля си по този начин, го прави добър човек. Но знае ли някой какъв нрав и същност се крият зад този „добър човек“? Той не е истински вярващ в Бог. Първо, когато нещо се случи, той не разглежда ситуацията в съответствие с Божиите слова. Вместо да търси истината в Божиите слова, той избира да разглежда въпроса в съответствие с морала, етиката и житейските максими на невярващите. Приема сатанинската ерес и заблуди за истината, и избутва Божиите слова настрани, като пренебрегва казаното в тях. Като прави това, той се надсмива над истината. Това показва, че не обича истината. Подменя истината със сатанински житейски максими и с представите, етиката и морала на човека, и действа в съответствие със сатанинската философия. Дори казва уверено, че това е практикуване на истината и удовлетворяване на Божиите намерения, че това е справедливият начин на действие. Нима просто не използва тази маска на справедливостта, за да наруши истината? Нима този вид ситуация не се среща често, когато става въпрос за начина, по който хората се държат и се справят с делата си? Когато винаги изричаш такива думи и доктрини, ти си наясно, че ти липсва истината, и че това, което има стойност, е всъщност общението за истината. Освен това знаеш, че в този мрачен и зъл свят единствено животът на тези, които са придобили истината, има надежда и стойност. И въпреки това, когато се случи голямо събитие, което изисква от теб да си готов да го посрещнеш и да направиш избор, ти смяташ, че сатанинската философия, морал и етика са тези, които са истината и които са полезни. В този момент истината на Божиите слова, към която имаш желание да се стремиш, не е полезна. Какъв е този проблем? Ако можеш да признаеш, че Божието слово е истината, защо не можеш да го практикуваш? Защо не се осмеляваш да практикуваш истината? Кое е това, от което се боиш? Боиш се от злословието на другите хора и от това, че ще те съдят, боиш се да не загубиш светските си перспективи и да не навредиш на личните си интереси. Когато не практикуваш истината, когато станеш дезертьор и в критичен момент отричаш стойността на истината в Божиите слова, това е достатъчно доказателство, че не си човек, който обича истината, а вместо това обича сатанинската философия, ерес и заблуди, че се стремиш към светски перспективи, към интересите на твоята плът, твоята репутация и статус. И все пак твърдиш, че обичаш истината — това е лицемерие. Всичко това е достатъчно да покаже, че при твоята вяра в Бог никога не си приемал истината, нито си я практикувал. В такъв случай имаш ли богобоязливо сърце? Има ли място за Бог в сърцето ти? Въпреки че обикновено признаваш, че Божиите слова са истината, ако се случи нещо, Бог няма да е в сърцето ти и ще цениш себе си повече от всичко останало, и ще разглеждаш човешките взаимоотношения, философията за светските отношения, етичните правила и предписания, както и критериите за съвест и морал като истината. Тези неща, които принадлежат на Сатана, вече са заместили истината в сърцето ти — така че не си ли в упадък? Вече напълно си предал Бог и си изпаднал изцяло в мрак.

Много хора са били доста заети през всичките години, в които са вярвали в Бог, а защо тогава не притежават истината реалност? Всъщност проблемът се корени в това, че тези хора не обичат истината. Ако им кажеш, че не обичат истината, те ще се почувстват огорчени, но дали тяхната обида всъщност е основателна? Не, не е. Независимо колко проповеди са чули или колко доктрини са разбрали, те не практикуват истината, когато настъпи моментът за това. Не действат, не разглеждат въпроси, нито подхождат към хората, събитията и нещата около тях в съответствие с истините принципи, и винаги имат свое собствено мнение. Когато някой човек Ми говори, тези хора винаги казват: „Чуй ме, нека ти кажа моята гледна точка. Моята гледна точка е такава, това имам предвид аз“, както и: „Искам да действам по този начин, Ти ще ме изслушаш ли?“. Знам какво имаш предвид без да ми казваш. Не е необходимо винаги да говориш за това какво имаш предвид ти, то не е истината, а ако го заявиш ясно, то няма да стане истина. Ако смяташ, че си притежавал истината още от раждането си, защо все още вярваш в Бог? Ако можеш интуитивно да разбереш всички истини, които Бог е изразил — все едно можеш да възприемеш всички истини и ти самият си истината, и можеш да решиш всички проблеми — тогава защо все още вярваш в Бог? Някои хора казват: „Защо винаги трябва ти да си прав и да вземаш всички решения? Защо не ме слушаш?“. Що за думи са тези? След като съм те слушал толкова много години, не съм чул нито една дума, която да е правилна или която да е в съгласие с истината, така че защо да те слушам? От човека бих искал да чуя някои относително правилни възгледи. Това би Ми спестило известни размисли и енергия, но не чувам такива възгледи. Всичко, което чувам, са заблуди и непокорни думи, недоволство и негативно говорене. Всичко това е противоположно на истината, така че защо трябва да го слушам? Ако всеки бъде накаран да те слуша, той би се разбунтувал срещу Бог, би се противопоставил на Бог и възпротивил срещу Небето. Той и всички останали биха последвали Сатана и накрая биха погинали. Ако слушаш Моите слова и размишляваш върху Моите слова, ще разбереш истината, ще си способен да дойдеш пред Бог и да поемеш по пътя на спасението. Само Божиите слова могат да спасят хората, а хората могат да постигнат Божието спасение само ако разбират истината, практикуват истината и постигат покорство пред Бог. За хората не е лесно да приемат истината. Когато към около тях, искам да чувам как братята и сестрите наскоро са навлезли в истината, какъв напредък са постигнали в различаването на хората, събитията и нещата, както и в практикуването на истината, какво представляват техните условия, дали са обърнали и променили техните неправилни състояния, колко знания имат за покварения си нрав, колко разбиране за себе си са придобили от разкриването на покварения си нрав, колко от погрешните им схващания за Бог са били разсеяни, и колко се е увеличило тяхното знание за Бог. Бих искал да чуя за такова преживяване и такива знания, но за съжаление повечето хора не могат да представят този вид свидетелство за преживяване. На тях им липсва истината реалност и те говорят само празни думи и доктрини — изопачени, предубедени думи и оплаквания или пък думи, които са опит да се изтъкнат, да си приписват заслуги и да търсят признание. Как мислите, че се чувствам, когато ги чуя? Ще предизвикат ли в Мен добро настроение? (Не.) Много рядко се случва хората да кажат нещо за практическото си преживяване на истината и прозренията си за нея — думи, които карат останалите да се чувстват по-добре, след като ги чуят. А без този вид думи това, което хората казват, е или приписване на заслуги и търсене на признание, или незначителни, празни думи. Необходимо ли е да говориш с Мен за тази куха доктрина? Ти не си способен да подведеш дори невежи хора, като говориш за тази доктрина, така че не е лишено от смисъл да я обсъждаш с Мен? Когато някои хора си бъбрят с Мен, те винаги говорят за лъжовна духовна доктрина, а когато обсъждат някакъв въпрос, винаги казват: „Всичко е в Божиите ръце, всичко е повелено от Бог“. Те смятат, че да се говори за външни въпроси не е духовно, а само ако знаеш как да говориш за духовна доктрина, тогава това е духовно. Когато им говоря практически слова и им разказвам за подробностите на живеенето, те не ги възприемат. Искат да чуват само високопарни проповеди и велики духовни доктрини. Хора като тях притежават ли реалност? Не само им липсва реалност, но напълно им липсва и разум. Те са наистина надменни и невежи хора.

Стремежът към промяна на нрава първо изисква разбиране за това кои неща не са свързани с промяната на нрава и не попадат в обхвата на промяната на нрава, а вместо това отстрани изглеждат като добро поведение, както и за какво се отнася промяната на нрава, за която говори Бог, и какво иска Бог да промени в човека — хората трябва да разбират тези въпроси. Това, което човекът смята за промяна на нрава, е само промяна в поведението, а това е различно нещо и различен път от промяната на нрава, за която Бог говори. Може ли това, което човек смята за промяна на нрава, да гарантира, че хората няма да се бунтуват срещу Бог, да Му се противопоставят или да Го предадат? Може ли да ги накара в края на краищата да останат непоколебими в свидетелството си и да удовлетворят Божиите намерения? Промяната на нрава, за която говори Бог, означава, че чрез практикуване на истината, чрез преживяване на Неговия съд и наказание, и чрез кастрене, подлагане на изпитание и облагородяване от Него, хората постигат разбиране за Божиите намерения и истините принципи, а след това живеят в съответствие с истините принципи, като придобиват сърца, които се покоряват на Бог и се боят от Него, без никакви погрешни разбирания за Бог, и като притежават истински знания и истинско преклонение пред Бог. Това, за което Бог говори, е промяна на нрава на даден човек, но за какво се отнася промяната на нрава, за която говори човекът? Тя се отнася до това да имаш по-добро поведение, да изглеждаш с добро държание и спокоен, и да не си надменен. Означава да говориш по изтънчен и дисциплиниран начин, да не си непристоен и злонамерен, и да притежаваш съвест, разум и морални критерии в речта и поведението си. Има ли някаква разлика между промяната на нрава, за която говори човекът, и промяната на нрава, която Бог изисква? Каква е разликата? Промяната на нрава, за която говори човекът, е промяна във външното поведение, промяна, която отговаря на човешките представи и фантазии. Промяната на нрава, която Бог изисква, означава човек да се отърве от покварения си нрав. Тя е промяна в живота нрав, която идва от разбиране на истината, от промяна на гледната точка към нещата, промяна на мирогледа и ценностите. Има разлика. Независимо дали се отнасяш към хора или към неща, всички твои мотиви, принципи на действие и критерий за преценка трябва да са в съответствие с истината, а ти трябва да търсиш истините принципи. Това е единственият начин да постигнеш промяна на нрава. Ако винаги се преценяваш спрямо поведенчески критерии, ако винаги си съсредоточен върху промените във външното ти поведение и смяташ, че изживяваш човешко подобие и имаш Божието одобрение само защото притежаваш известно добро поведение, това е напълно погрешно. Понеже имаш покварен нрав и може да се възпротивиш на Бог, и понеже рискуваш да предадеш Бог, ако не търсиш истината, за да преодолееш собствения си покварен нрав, независимо колко добро може да е външното ти поведение, няма да си способен да постигнеш истинско покорство пред Бог и няма да си способен да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Може ли само външното добро поведение да доведе до богобоязливо сърце? Може ли да накара човек да се бои от Бог и да отбягва злото? Ако хората не могат да се боят от Бог и да отбягват злото, тогава колкото и добро да е поведението им, то не означава, че имат истинско покорство пред Бог. Следователно колкото и добро да е поведението им, то не означава промяна на нрава. Някои хора говорят по много изтънчен начин, никога не използват сквернословие, като учени — думите дори се леят от устата им като от перото на майстор, все едно са литератори или оратори. Като гледаш това поведение и тези прояви на повърхността, не се виждат проблеми, но как можеш да откриеш дали има проблеми с нрава на тези хора? Как можеш да прецениш дали е настъпила промяна на нрава им? Чрез какво може да се види това? (Като се погледне отношението им към истината.) Това е един показател за проверка. Има ли и други? (Да се види с какви принципи правят нещата и какви са възгледите им за нещата.) Това улавя същината на въпроса. Не трябва да гледаш начина им на изказ, дали е елегантен или вулгарен, нито интелектуалния език — не гледай на повърхността. Някои хора говорят многословно, не знаят как да се изразяват и започват да нервничат, когато се безпокоят — това има ли връзка с техния нрав? (Не.) Това е само външно поведение и най-много да е свързано с личния им характер или семейното им възпитание, но не с техния нрав. Тогава как можеш да видиш какъв тип нрав имат, дали нравът им се е променил и дали са хора, които практикуват истината? Като погледнеш съдържанието на речта им. Ако всяка тяхна дума е истинска и идва от дълбините на сърцето им, без никакво желание или амбиция, а речта им не крие никакви намерения, ако изричат само откровени и честни думи, и са способни да се открият пред другите относно собствените си трудности и слабост, да разговарят и споделят с другите светлината и просветлението, което получават, ако са откровени за всичко, което искат да правят, като излагат цялата си същност оголена и открита, тогава не са ли тези хора устремени към истината? Нека засега не говорим за това дали нравът им се е променил или колко се е променил, но ако съдим по тези разкривания и проявления, това са хора, които практикуват истината. Нека сега да видим по какъв начин се отнасят към другите хора. Те са способни да се отнасят към хората справедливо и да не ги потискат, те подкрепят слабите братя и сестри и им помагат, а не им се присмиват. Освен това в своите задължения са предани и проявяват внимание към Божиите намерения, и независимо какви трудности срещат, не признават поражение и са способни да защитят интересите на Божия дом. Това не са ли проявления на хора, които практикуват истината? (Да, така е.) Такива хора са относително порядъчни и обичат истината в сравнително висока степен. Някой може да говори по много изтънчен начин, да се облича много добре и отстрани да изглежда много благочестив, но какво е съдържанието на речта му? Казва: „Някога бях прикрепен към този и този водач, а той имаше говорен дефект и затова по време на общението трябваше да говоря повече на сбирките — способните трябва винаги да вършат повече работа, нали? В резултат на това братята и сестрите започнаха да ме обожават, аз нямаше какво да направя срещу това и трябваше да продължа общението. След като бяха напоени лично от мен, много братя и сестри ми станаха доста близки и когато някой от тях имаше проблем, обикновено успявах да го реша. Когато някои хора проявяваха слабост, трябваше просто да разговарям с тях и те възвръщаха силата си. Нямам други недостатъци, най-големият ми недостатък е доброто ми сърце. Не съм способен да гледам как другите страдат. Винаги, когато някой страда, изпитвам безпокойство и ми се иска да можех да страдам вместо него“. Какво е значението на тези думи? Тези думи не звучат проблемно, но има ли проблем с мотивите на тази реч? (Да, този човек се превъзнася и свидетелства за себе си.) Какъв е нравът на такъв човек? Нравът му е надменен и измамен, иска да използва този метод и да използва всички тези думи, за да постигне определен резултат, да остави нещо недоизказано, да накара другите да му се възхищават и да го обожават. Това е намерението и целта на думите му. Обърканите хора, на които им липсва проницателност, го слушат и си мислят: „Този човек е наистина велик, нищо чудно, че е водач, той е по-добър от нас, замесен е от тестото на водачите“. Това е мисленето на объркан човек, който не може да вникне в нещата. Онези с проницателност ще разберат: „Той говори толкова много за това колко е добър, колко усилено работи и как служи, за това каква полза е имал и как е помагал на братята и сестрите, за да може хората да му се възхищават, докато непрекъснато повтаря, че не иска хората да му се възхищават. Всъщност той неуморно тича напред-назад, само за да му се възхищават и да го обожават. Той е не само надменен, но и много измамен! Иска да спечели хорските сърца, да си съперничи с Бог за статус и използва този метод, за да подвежда хората. Не е ли точно като Павел? Той е дявол! Говори толкова дълго без да спомене нито една своя грешка или недостатък, все едно няма покварен нрав. Недостатъците, за които говори, карат хората да му завиждат и да му се възхищават безкрайно, и да се чувстват не на място. Въпреки че не кара пряко хората да го обожават и възвисяват, въздействието на думите му е такова, че хората го възвисяват и обожават. Той печели и краде сърцата на хората, подвежда обърканите хора и тези, които са невежи и с незрял духовен ръст. Не е ли това подвеждане на хората? Мотивите, които стоят зад думите му, са толкова коварни и твърде зловещи! Този човек попада в категорията на антихристите, лесно е да се вникне в това“. Има ясна разлика между тези два типа хора. Хората от единия тип говорят по много прост и обикновен начин, но са автентични и говорят правдиво и от сърце. Независимо какво казват, хората няма да ги обожават, а само ще са благосклонни към тях в сърцата си. Този тип човек няма да открадне сърцата на хората, нито ще заеме място в сърцата им, и може да се отнася с другите като с равни. Хората няма да бъдат възпирани, манипулирани или контролирани от такъв човек. Това е истински добър човек. Нищо в речта му и в начина, по който се държи и се справя с въпросите, не разкрива каквито и да било амбиции или желания, нито показва, че той иска да контролира хората или да заема място в сърцата им. Няма такъв нрав, това е човек с човешка природа. Хората, които са нечестиви, които винаги са амбициозни и искат да контролират другите, наистина благоговеят пред властта и статуса, и често казват неща с цел да се самоизтъкнат и да свидетелстват за себе си, и правят неща, които подвеждат и контролират хората. Това е несъмнено сатанински нрав. Това са хора без човешка природа. Някои хора нямат талант, силни страни и способности, и отстрани изглеждат с добро поведение и обикновени. Изглежда, че са тормозени и изолирани в групите хора, и работят прилежно и в неизвестност. Това означава ли, че се стремят към истината? Имат ли амбиции? (Да.) Защо казваме, че този тип хора също имат амбиции? (Защото всички хора имат покварен нрав.) Точно така, те имат покварен нрав, значи имат амбиции, но просто нямат място да реализират тези амбиции. Никой не им дава възможност за това, а те не могат да намерят такава възможност, затова амбициите им са скрити. Ако такъв тип човек получи възможност да реализира амбициите си в подходящ контекст и в подходящ момент, тези амбиции ще бъдат разобличени. В този момент ще откриеш, че този обикновен човек с добро поведение, който едва може да каже нещо ясно, не е лишен от покварен нрав. Ще видиш, че не му липсват амбиции, а човешката му природа не е толкова добра, нито покварата му толкова малка. Ако не бях хвърлил светлина по този въпрос, този тип човек все още щеше да си мисли: „Аз съм добър човек, не е необходимо да променям нрава си, разбирам истината и съм човек, който се покорява на Бог. Притежавам истината реалност вече доста време. Вие всички имате покварен нрав, трябва да бъдете съдени, наказани и кастрени, защото сте дълбоко покварени, всички имате заложби и сте особено надменни“. Не е ли изопачено това оправдание, което той си намира? Това е друг вид надменност. Хората имат покварен нрав и надменността се проявява по много различни начини и в различни форми, което затруднява хората в това да вникнат в нея и прави почти невъзможно опазването от нея. Нямат ли надменен нрав тези безполезни и глуповати хора? Нямат ли покварен нрав? Те също имат такъв нрав. Дори глупаците са надменни. Онези с малко знания са не само надменни, но освен това са се научили как да се прикриват и са по-добри в това да подвеждат хората. Не е лесно да се вникне в това. Когато невярващите вникнат в другите, те различават само добри и лоши хора в съответствие с моралните критерии на традиционната култура и отсъждат за това единствено въз основа на поведението и проявленията на човека. Позволява ли им това да прозрат природата същност на този човек? (Не.) Тогава как точно можеш да вникнеш в хората? Въз основа на какво можеш да вникнеш в хората точно и да ги прозреш докрай? Без съмнение, в хората може да се вникне точно само въз основа на истината и Божието слово, това е абсолютно сигурно. Някои хора вникват в другите само като сравняват тяхното поведение с човешките представи, фантазии и традиционен морал. Възможно ли е да се прозре в хората по този начин? Категорично не. От основно значение е да се наблюдават мислите, гледните точки и намеренията, които хората разкриват, въз основа на Божието слово. От основно значение е да се гледат мотивите и целите на думите и действията на хората — това е единственият начин да се открие какъв е всъщност техният покварен нрав и природа. Независимо кой е човекът, стига той да разкрива много възгледи за нещата и да е способен да изрази собственото си мнение по всички въпроси, е много лесно да се вникне в неговия покварен нрав и неговата природа същност. Ако възгледите и мнението му изцяло се различават от истината, тогава неговият покварен нрав и сатанинска природа не са ли напълно разобличени? Следователно, стига да вникваш в хората в съответствие с Божието слово и истината, ще си способен да видиш, че всички хора имат покварен нрав и сатанинска природа, и че всички те се нуждаят от Божието спасение.

Онези, които разбират истината, могат лесно да прозрат нещата и да вникнат в хората. Знаете ли как да вникнете в хората? Знаеш ли как да наблюдаваш всички типове хора, събития и неща в твоя живот? Ако не знаеш, това показва, че все още не разбираш действително истината. За да си способен да вникнеш в хората, първо трябва да си способен да проумееш дали това, което казваш, е в съгласие с истината, и дали това, което правиш, има принципи. Когато знаеш как да вникнеш в собствените си думи и действия, и можеш да възприемеш проблемите и да ги разрешаваш, ще си способен да вникнеш в хората. Да знаеш как да вникнеш във всички типове хора, събития и неща не е лесна работа. Това не е нещо, което може да се постигне само като знаеш как да кажеш няколко думи и доктрини. Трябва да преживееш много неща и поне да преживееш много провали и неуспехи. Само тогава ще си способен да опознаеш себе си. Започни да практикуваш, като постепенно опознаваш себе си, и бавно ще се научиш да вникваш във всички типове хора, събития и неща. Да се научиш първо да вникнеш в себе си, да си способен ясно да вникнеш в собственото си поведение и собствения си покварен нрав, както и собствените си отклонения, състояния и несъответствия, и да си способен да прозреш същността на тези неща — това означава да имаш проницателност. Ако можеш изцяло да вникнеш в себе си, ще си също така способен да вникнеш в останалите. Ако не можеш изцяло да вникнеш в собствените си дела, проницателността ти към другите няма да е непременно точна. Някои хора могат много ясно да вникнат в проблемите на другите, но не признават, че имат проблеми, когато допускат едни и същи грешки. Какъв е проблемът тук? Това не е ли проблем с техния нрав? При нормални обстоятелства, да вникнеш в другите фактически е същото като да вникнеш в себе си. Ако можеш напълно да вникнеш в другите, но не се самоанализираш и не опознаваш себе си, и дори смяташ, че си по-силен от другите, тогава имаш проблем — имаш неподходящи намерения и има проблем с нрава ти. Някои хора се справят превъзходно с това да вникват в другите и всичко, което казват, е ясно и смислено, но не могат да вникнат в собствените си проблеми. Вярно ли е това? Това е фасада, това е измамно. Всъщност причината не е в това, че тези хора нямат заложби. Те вникват в себе си, но не говорят правдиво за това. В сърцата си знаят за какво става въпрос, но не го изразяват с думи. Този тип хора са двулични и много нечестни. Човек, който говори нечестно, не е честен човек, а е крив и измамен човек — човек, който изрича лъжи. Ако човек може ясно да вникне в себе си, може да се разнищи и да се оголи в полза на другите, това е човек, който действително разбира истината, чийто характер е порядъчен и честен, и който се открива по чист начин. Това не е проста работа. Този тип човек може да практикува истината в момента, в който я разбере, и определено е човек, който се стреми към истината, и човек, на когото Бог се радва. За да практикуваш истината в момента, в който я разбереш, трябва преди всичко да имаш добър характер и да си честен човек. Въпреки че всеки има желание да се стреми към истината, навлизането в истината реалност не е проста работа. Основното нещо е да се съсредоточиш върху търсенето на истината и практикуването на истината. Всеки ден трябва да размишляваш върху тези неща в сърцето си. Независимо какви проблеми или трудности срещаш, не се отказвай от практикуването на истината. Трябва да се научиш как да търсиш истината и да се самоанализираш, и накрая да практикуваш истината. Това е най-същественото нещо от всичко. Категорично не трябва да се опитваш да защитаваш собствените си интереси, а ако поставиш собствените си интереси преди всичко останало, няма да си способен да практикуваш истината. Погледни онези себични хора — кои от тях могат да практикуват истината? Нито един от тях. Онези, които практикуват истината, са до един честни хора, които обичат истината, и добросърдечни хора. Всички те имат съвест и разум, могат да се избавят от собствените си интереси, суета и горделивост, и могат да се опълчат на плътта. Това са хората, които могат да практикуват истината. Първото нещо, което трябва да преодолееш, за да практикуваш истината, е собствения си егоизъм и себичен нрав. След като разрешиш този проблем, няма да имаш никакви сериозни трудности. Стига да можеш да приемеш истината, да познаваш собствения си покварен нрав и да търсиш истината, за да го преодолееш, ще си способен да практикуваш истината. Ако не приемаш истината, няма да си способен да разрешиш проблема с покварения си нрав и по този начин няма да си способен да практикуваш истината. Най-голямата трудност в практикуването на истината е поквареният нрав — главно егоистичният, достойният за презрение и себичният нрав. Стига проблемът с покварения ти нрав да е разрешен, другите трудности изобщо няма да представляват никакъв проблем за теб. Разбира се, причината някои хора да не могат да практикуват истината е тази, че в тях все още съществува определен вид покварен нрав, т.е. надменният самоправеден нрав. Тези хора винаги са самонадеяни и винаги смятат, че възгледите им са правилни, винаги искат да правят нещата по техния начин — това е надменност и самоправедност, както и неспособност да приемат истината. Това е най-голямата трудност, която срещат при практикуването на истината. Ако могат да търсят истината, за да преодолеят тази трудност, няма да имат сериозни проблеми да практикуват истината. Що се отнася до други проблеми, стига тези хора да могат да се самоанализират, да познават собствените си състояния, да търсят истината и да намират някои уместни пасажи от Божието слово, за които да размишляват и разговарят, всеки проблем може лесно да се разреши. Тези, които се стремят към истината, трябва да размишляват и да търсят истината, за да разрешават проблемите си всеки ден, защото освен с изпълнението на дълга си, всеки ден хората могат да се сблъскат с няколко неща, които са пряко свързани с практикуването на истината. Дори да не излизат навън или да не контактуват с други хора, е възможно да се засегнат някои въпроси, свързани с практикуването на истината. Например как живееш този ден, какъв трябва да бъде основният акцент в живота ти в този ден, как трябва да го организираш, какъв дълг трябва да изпълняваш, как трябва да търсиш истината, за да разрешиш трудностите, които срещаш при изпълнението на дълга си, какви покварени неща съществуват в сърцето ти, над които трябва да размишляваш и които трябва да разбереш и да преодолееш — всички тези неща засягат аспекти на истината и ако не търсиш истината, за да ги разрешиш, може да не успееш да изпълниш добре дълга си в този ден, а това не е ли истински проблем? Ако всичко, за което мислиш по време на наличните часове всеки ден, е свързано с това как да промениш покварения си нрав, как да практикуваш истината и как да разбираш истините принципи, тогава ще се научиш да използваш истината, за да разрешаваш проблемите си според Божиите слова. Така ще придобиеш способността да живееш самостоятелно, ще имаш навлизане в живота, няма да срещаш големи трудности в следването на Бог и постепенно ще навлезеш в истината реалност. Ако в сърцето си все още държиш на престижа и статуса, все още си зает с това да се изтъкваш и да караш другите да те гледат с възхищение, значи не си човек, който се стреми към истината, и вървиш по грешния път. Това, към което се стремиш, не е истината, нито животът, а нещата, които обичаш, са славата, придобивките и статусът — в такъв случай нищо от това, което правиш, не е свързано с истината, всичко това са злодеяния и полагане на труд. Ако в сърцето си обичаш истината и винаги се стремиш към нея, ако се стремиш към промяна на нрава си, ако си способен да постигнеш истинско покорство към Бог и ако можеш да се боиш от Него и да отбягваш злото, ако си въздържан във всичко, което правиш, и си способен да приемеш Божията внимателна проверка, тогава състоянието ти ще продължава да се подобрява и ти ще бъдеш човек, който живее пред Бог. Хората, които обичат истината, вървят по различен път от тези, които не я обичат: тези, които не обичат истината, винаги се съсредоточават върху това да живеят според философиите на Сатана, задоволяват се само с външни прояви на добро поведение и благочестие, но в сърцата им все още имат амбиции и желания, все още се стремят към слава, придобивки и статус, все още искат да бъдат благословени и да влязат в царството — но тъй като не се стремят към истината и не са се отървали от покварения си нрав, те винаги живеят под властта на Сатана. Тези, които обичат истината, я търсят във всичко, самоанализират се и се опитват да опознаят себе си, съсредоточават се върху практикуването на истината и винаги в сърцето си имат покорство към Бог и боязън от Него. Ако в тях възникнат някакви представи или погрешни разбирания за Бог, те веднага Му се молят и търсят истината, за да ги преодолеят. Съсредоточават се върху доброто изпълнение на дълга си, така че Божиите намерения да бъдат удовлетворени, стремят се към истината и към познаване на Бог, като постигат богобоязливи сърца и отбягват всички злодеяния. Това са хора, които винаги живеят пред Бог.

1 февруари 2018 г.