От Яо Юнсин, Китай

Преди да се родя, баща ми се е споминал от болест и е оставил майка ми да отгледа сама пет деца, бореща се с трудностите. Никой в селото не ни уважаваше. Откакто се помня, майка ми постоянно ни учеше: „Човек трябва да има достойнство. Въпреки че сме бедни, не трябва да губим духа си“. „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Трябва да оставите добро име след себе си. Ако нямате добра репутация, какъв е смисълът да живеете? Където и да отидете, трябва да оставите добро впечатление у хората. Каквото и да правите, не позволявайте на хората да говорят лошо за вас. Вместо това се погрижете хората да ви запомнят с добротата ви“. Под продължителното, искрено напътствие на майка ми поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ се вкорени дълбоко в сърцето ми. Тя се превърна в посоката на моите постъпки и поведение и аз живо се интересувах от образа си в очите на другите във всичко, което правех. Спомням си, че когато бях тийнейджър, чух снаха ми да се оплаква, че майка ми и по-голямата ми сестра не ѝ помагат в грижата за децата ѝ. Помислих си, че не мога да ѝ позволя да говори лошо за мен зад гърба ми, така че поех инициативата да гледам децата ѝ, като им перях дрехите и ги хранех. По-късно снаха ми често ме хвалеше пред другите, като казваше, че съм най-добрата в семейството ми. Селяните също ме хвалеха. Всичко това ме правеше много щастлива. След като се омъжих, свекърва ми беше прикована на легло и след известно време, прекарано в грижи за нея, тялото ми се изтощи. Когато посетих майка ми, ѝ се оплаках. Тя ме посъветва: „Трябва да си добра към свекърва си. Не бива да имаш лоша репутация“. Разсъждавах върху думите на майка ми и се съгласих с нея. Целта на живота наистина е да оставиш добро име след себе си, като избягваш лошата репутация. Двете ми снахи и аз трябваше да се редуваме в грижите за свекърва ми, но за да изградя добра репутация в селото, аз се грижех за нея сама в продължение на десет години, докато тя не се спомина. Така получих похвала от селяните и добрата репутация, която желаех.

След като започнах да вярвам в Бог, не забравях наставленията на майка ми. Дълбоко се вълнувах от оценките на църковните братя и сестри за мен, като се опасявах, че всяка грешка, която съм допуснала, може да им направи лошо впечатление. По това време ревностно се стремях към вярата си, усърдно четях Божието слово и активно участвах в общение по време на сбирките. Скоро започнах да изпълнявам дълга си като църковен водач. За да поддържам добър образ в сърцата на братята и сестрите, се съсредоточих още повече върху яденето и пиенето на Божието слово, за да ме възприемат като компетентен водач, който може да общува за истината. Също така работих усилено, за да поддържам добри отношения с колегите си. Всеки път, когато ме помолеха за помощ, правех всичко възможно да им съдействам. Понякога те пропускаха групови сбирки по лични причини или идваха при мен с нерешени въпроси и ме молеха за общение, за да разреша проблемите вместо тях. Поемах и тези задачи. Заради голямото работно натоварване всеки ден излизах рано от вкъщи и се връщах късно. В действителност не исках да бъда толкова заета всеки ден. Освен това съпругът ми ми пречеше да изпълнявам дълга си и често ме мъмреше, след като се приберях у дома. Въпреки че се чувствах огорчена и изтощена, винаги обещавах да помогна на колегите си, независимо колко трудно беше, за да поддържам доброто им мнение за мен. Всеки път, когато братята и сестрите имаха неприятности в живота си или трудности в дълга си, те идваха при мен и аз ги утешавах и намирах Божии слова, за да общувам с тях. В църквата заслужих единодушна похвала от братята и сестрите.

Веднъж, докато разговарях със сестра Джън Лу за моето състояние, тя спомена, че няколко братя и сестри са казали, че съм надменна и че говоря с остър тон. Бях поразена и се опитах да отгатна кой има такова мнение за мен. Като размишлявах върху всяко взаимодействие, което бях имала с братята и сестрите, си спомних, че наскоро при работата си върху едно писмо с доклад, без да проверя подробностите, набързо си бях съставила определено впечатление, основано на собствените ми представи и фантазии, и бях принудила другите да се съгласят с него. Наистина бях надменна и самонадеяна. Но когато осъзнах, че братята и сестрите имат такова мнение за мен, ми беше някак трудно да го приема, почувствах се много обезсърчена и си помислих: „Винаги съм смятала, че имам доста добър образ в сърцата на братята и сестрите, но се оказва, че той е толкова ужасен. Това наистина е ужасяващо! Как да се изправя пред тях в бъдеще?“. В миг настроението ми се развали и се почувствах много разочарована, умът ми се изпълни с мисли за негативните им мнения за мен. Тази нощ се въртях в леглото, без да мога да заспя, и тихо плачех. Дори обмислях да се откажа от дълга си. Чувствах се напълно обезсилена, сякаш вятърът беше изчезнал от платната ми. За да възстановя образа си в сърцата на братята и сестрите, на следващите сбирки отделих специално внимание на тона на гласа и изказа си. Когато разговарях с тях, се опитвах да използвам мек и нежен тон. Когато забелязвах проблеми в дълга им, избягвах да ги посочвам или да ги разобличавам директно. Вместо това аз ги увещавах да вършат нещата, като се надявах, че ще ме сметнат за отзивчива, а не за надменна и самонадеяна. Веднъж, по време на сбирка за изпълнение на работата, водачката на групата пристигна много късно по домашни причини и забави сбирката. Някои братя и сестри бяха докладвали, че ѝ липсва бреме в дълга и че обикновено пристига късно на сбирки. Исках да ѝ обърна внимание на това и да я скастря, но тогава си помислих: „Ако я скастря, ще говори ли тя лошо за мен пред братята и сестрите, като казва колко сурово я кастря? Ако го направи, няма ли това да остави лошо впечатление за мен в сърцата на още братя и сестри?“. За да запазя гордостта и статуса си, аз се въздържах и приятелски казах на водачката на групата: „Следващият път, моля, не закъснявай, защото това ще забави работата“. След като казах това, осъзнах, че ако продължа да не обръщам внимание на проблемите ѝ по този начин, това може да окаже влияние върху църковния живот. Страхувах се обаче, че тя ще остане с лошо впечатление от мен, така че не посочих проблемите ѝ. След сбирката се почувствах изтощена от преструвки. Водачката на групата така и не се промени след това. Продължи да се влачи в дълга си без чувство за бреме. Чувствах се потисната и измъчена, дори до степен да мисля, че не мога да продължа с този дълг, защото е твърде изтощителен.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова: „Семейството обуславя хората не само с една или две поговорки, но и с цял набор от известни цитати и афоризми. Например, често ли по-възрастните членове в семейството и родителите ти споменават поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“? (Да.) Те ти казват: „Хората трябва да живеят заради репутацията си. Хората не се стремят към нищо друго през живота си, освен да си изковат добра репутация сред другите и да направят добро впечатление. Където и да отидеш, бъди по-щедър в раздаването на поздрави, любезности и комплименти и казвай повече добри думи. Не обиждай хората, а вместо това върши повече добри дела и мили постъпки“. Това специфично обуславящо въздействие, упражнявано от семейството, оказва определено въздействие върху поведението или принципите на държание на хората, като неизбежната последица от него е, че те отдават голямо значение на славата и придобивките. Тоест те отдават голямо значение на собствената си репутация, престиж, на впечатлението, което създават в съзнанието на хората, и на оценката на другите за всичко, което правят, и за всяко мнение, което изразяват. Като отдаваш голямо значение на славата и придобивките, ти несъзнателно отдаваш малко значение на това дали дългът, който изпълняваш, е в съгласие с истината и принципите, дали удовлетворяваш Бог и дали изпълняваш дълга си подобаващо. Смяташ тези неща за по-маловажни и с по-нисък приоритет, докато поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която е обусловена в теб от семейството ти, става изключително важна за теб. Тя те кара да обръщаш голямо внимание на това как всяка подробност за теб се отразява в съзнанието на хората. По-специално някои хора обръщат особено внимание на това какво наистина мислят другите хора за тях зад гърба им до такава степен, че подслушват през стените, слухтят през полуотворените врати и дори поглеждат крадешком към това, което другите хора пишат за тях. Щом някой спомене името им, те си мислят: „Трябва да побързам да се вслушам в това, което говорят за мен, и дали имат добро мнение за мен. Майко мила, казаха, че съм мързелив и че обичам да ям хубава храна. Тогава трябва да се променя, не мога да бъда мързелив в бъдеще, трябва да бъда усърден“. След като са били усърдни известно време, те си мислят: „Слушах дали всички казват, че съм мързелив, но изглежда, че никой не го е казвал напоследък“. Все още са неспокойни обаче, затова небрежно го подхвърлят в разговорите си с околните, като казват „Аз съм малко мързелив“. А другите отговарят: „Не си мързелив, сега си много по-усърден от преди“. Така те моментално се чувстват успокоени, зарадвани и утешени: „Гледай ти, мнението на всички за мен се е променило. Изглежда, че всички са забелязали подобрението в поведението ми“. Всичко, което правиш, не е заради практикуването на истината, нито за да удовлетвориш Бог, а по-скоро е в името на собствената ти репутация. Така че в какво всъщност се е превърнало всичко, което правиш? На практика то се е превърнало в религиозен акт. Какво е станало със същността ти? Ти си се превърнал в архетип на фарисея. Какво се е случило с твоя път? Той се е превърнал в път на антихристите. Така го определя Бог. Така че същността на всичко, което правиш, се е опорочила, тя вече не е същата. Ти не практикуваш истината и не се стремиш към нея, а вместо това преследваш слава и придобивки. В крайна сметка, що се отнася до Бог, изпълнението на твоя дълг е — с една дума казано — незадоволително. Защо? Защото си се посветил само на собствената си репутация, а не на това, което Бог ти е поверил, или на дълга ти на сътворено същество. Какво чувстваш в сърцето си, когато Бог дава такова определение? Че вярата ти в Бог през всичките тези години е била напразна? Означава ли това, че ти изобщо не си се стремял към истината?“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). От Божиите слова разбрах, че хората са повлияни от поговорката: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Те са особено загрижени за това как другите ги оценяват. Съсредоточават се върху собствения си статус и образ в сърцата на другите, винаги се стремят чрез думите и действията си да оставят добро впечатление у другите и да си спечелят положителна репутация. Не можех да спра да мисля за упорития си стремеж към добър образ в сърцата на другите и осъзнах, че това е повлияно от този вид мислене и гледна точка. Когато бях малка, дочух снаха ми да говори лошо за майка ми и по-голямата ми сестра. За да не изрича снаха ми лоши неща за мен, поех инициативата да пера дрехите на децата ѝ и да ги храня. След като се омъжих, за да си изградя добра репутация сред хората, в продължение на десет години доброволно се грижех за свекърва ми, която беше прикована към леглото. Въпреки че бях изтощена и изпълнена с неохота, изтърпях тези страдания, независимо колко трудно беше. След като започнах да вярвам в Бог, за да направя добро впечатление на братята и сестрите, усърдно се стремях към вярата си и активно изпълнявах дълга си. Когато колегите ми забавяха дълга си по лични причини, не им обръщах внимание на това, а вместо това им помагах да го изпълнят. Похвалите от другите ме радваха и ме мотивираха да изпълнявам дълга си, готова да понеса всякакви трудности. Негативните оценки от братята и сестрите ме разстройваха толкова силно, че дори исках да изоставя дълга си. Съсредоточих се върху това да възстановя образа си в сърцата им. Когато се срещах с братята и сестрите, разговарях с тях предпазливо, като се опитвах да използвам възможно най-мек тон и да ги поздравявам с усмивка, за да ме възприемат като отзивчив човек. Когато видях, че водачката на групата често закъснява за сбирки и е безотговорна, трябваше да ѝ посоча проблемите ѝ и да ги разоблича, но се страхувах, че скастрянето ѝ ще остави негативно впечатление за мен в сърцата на другите. Така че просто си затворих очите, като омаловажих въпроса и го представих по лек и деликатен начин, за да останат всички с добро впечатление за мен. Като църковен водач, когато видех, че братята и сестрите изпълняват дълга си нехайно и бавят работата, трябваше да общувам, за да им съдействам, да им посоча проблемите и да ги скастря, като им помогна да разберат проблемите си и да ги коригират навреме. Въпреки това, за да създам добро мнение за себе си у всички и да запазя добрата си репутация, не се поколебах да наруша Божиите изисквания, като отстъпвах и им прощавах. Изобщо не проявявах внимание към църковните дела. Как такова изпълнение на дълга може да се съобрази с Божиите намерения? Като размишлявах върху действията си, осъзнах, че те са наистина отвратителни.

Продължих да чета Божиите слова и получих по-дълбоко разбиране за поведението си. Всемогъщият Бог казва: „Ти не си се стремял към истината, а вместо това си обръщал специално внимание на собствената си репутация, а в основата на това са обуславящите въздействия, които идват от семейството ти. Коя е най-доминиращата поговорка, с която си бил обусловен? Поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ е пуснала дълбоки корени в сърцето ти и се е превърнала в твой девиз. Тази поговорка ти е повлияла и те е обусловила още от детството ти и дори след като си пораснал, често повтаряш тази поговорка, за да повлияеш на следващото поколение от твоето семейство и на хората около теб. Разбира се, още по-сериозно е това, че си го приел като метод и принцип на поведение и справяне с нещата, и дори като цел и посока, към която се стремиш в живота. Целта и посоката ти са погрешни и затова крайният резултат със сигурност ще бъде негативен. Защото същността на всичко, което правиш, е единствено в името на твоята репутация и единствено с цел да приложиш на практика поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Ти не се стремиш към истината, но самият ти не си наясно с това. Смяташ, че в тази поговорка няма нищо лошо, защото не трябва ли хората да живеят заради репутацията си? Както гласи общоприетата поговорка: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. Тази поговорка изглежда много положителна и основателна, така че ти несъзнателно приемаш нейното обуславящо въздействие и я считаш за нещо положително. Щом считаш тази поговорка за положителна, ти несъзнателно се стремиш към нея и я прилагаш на практика. В същото време несъзнателно и объркано я тълкуваш погрешно като истината и като критерий за истината. Когато я възприемаш като критерий за истината, ти вече не слушаш какво казва Бог, нито можеш да го разбереш. Сляпо прилагаш на практика този девиз: „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, и действаш в съответствие с него, а това, което в крайна сметка получаваш, е добра репутация. Ти си придобил това, което си искал да придобиеш, но по този начин си нарушил и изоставил истината и си загубил възможността да бъдеш спасен. Като се има предвид, че това е крайният резултат, ти трябва да се избавиш и да се откажеш от идеята, че „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“, която твоето семейство е обусловило у теб. Това не е нещо, на което трябва да държиш, нито е поговорка или идея, за чието практическо прилагане трябва да изразходваш усилия и енергия цял живот. Тази идея и възглед, които са ти внушени и обусловени, са погрешни, така че трябва да се избавиш от тях. Причината, поради която трябва да се избавиш от тях, е не само защото не са истината, но и защото ще те отклонят и в крайна сметка ще доведат до твоето унищожение, така че последствията са много сериозни. За теб това не е просто поговорка, а рак — средство и метод, които покваряват хората. Защото в Божиите слова, измежду всичките Му изисквания към хората, Бог никога не е искал от тях да се стремят към добра репутация или да преследват престиж, или да правят добро впечатление на другите хора, или да печелят одобрението им, или да получават вдигнат палец от хората, нито някога ги е карал да живеят заради славата или за да оставят след себе си добра репутация. Бог иска от хората само да изпълняват добре дълга си и да се покоряват на Него и на истината. Следователно, що се отнася до теб, тази поговорка е вид обуславяне, дошло от твоето семейство, от което трябва да се избавиш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (12)). Като разсъждавах върху Божиите слова, се развълнувах дълбоко. Поговорката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ наистина причинява голяма вреда на хората. Размишлявах как още от детството ми съм възприела наставленията на майка ми, в резултат на което се стремях да следвам поговороката „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“. За да си създам добра репутация сред хората, дори когато се сблъсквах с неща, които очевидно не желаех да правя или не трябваше да правя, бях склонна на компромиси и ги правех. След като започнах да вярвам в Бог, продължих да се придържам към тази поговорка като към мъдрост и винаги поставях образа си в сърцата на другите пред дълга си. Когато сестрата ми посочи моя надменен нрав и груб тон, тя целеше да ми помогне да се самоанализирам и да се отърва от покварения ми нрав, като практикувам истината. Вместо да се самоанализирам обаче, аз се покривах и се преструвах, като подвеждах братята и сестрите с фалшивата си външност. Когато забелязвах, че някои братя и сестри са безотговорни в изпълнението на дълга си и бавят църковните дела, не им го посочвах и не им помагах, а продължавах да ги увещавам, и се държах сякаш бях любяща и търпелива, за да се ползвам с голямо уважение сред тях. В действителност всички мои действия бяха повърхностни задръжки и преструвки, които въплъщаваха лицемерие. Подвеждах братята и сестрите и, по-важното, мамех Бог. Това ми напомни за фарисеите, които външно са изглеждали благочестиви, смирени и любящи. Те умишлено се молели на кръстопътища и проповядвали писанията в храмовете всеки ден, за да покажат своята богоугодност и преданост към Бог, така че всички да ги подкрепят. Те обаче не следвали Божиите слова, а са се престрували, мамели и подвеждали другите с привидно добро поведение. Осъзнах, че поведението ми е подобно на това на фарисеите. Ако не се стремях към промяна в нрава си и не практикувах истината в дълга си, без значение колко добре се прикривах или колко възхищение получавах от другите, изходът ми щеше да бъде като този на фарисеите — прокълната и наказана от Бог. Бог ми показа благодат, като ми даде възможност да се обуча като водач. Това имаше за цел да ми помогне да изпълнявам добре дълга си и да поддържам църковните дела. Когато виждах проблеми с дълга на братята и сестрите, трябваше да ги посочвам, да общувам с братята и сестрите, за да разрешим проблемите. Това е моята отговорност и Божието изискване към мен. Въпреки това, аз просто се стремях към собствената си слава и придобивки, като живеех без никаква почтеност и достойнство. Не исках повече да бъда мамена от Сатана. Трябваше да изпълнявам добре дълга си.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми предостави път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Божиите избраници трябва най-малкото да притежават съвест и разум и да взаимодействат, да се сдружават и да работят заедно с другите според принципите и критериите, които Бог изисква от хората. Това е най-добрият подход. Това може да удовлетвори Бог. И така, кои истини принципи изисква Бог? Хората да проявяват разбиране към другите, когато са слаби и негативни, да се съобразяват с болката и трудностите им и след това да ги питат за тези неща, да им предлагат помощ и подкрепа и да им четат Божиите слова, за да им помогнат да разрешат проблемите си, като им дадат възможност да разберат Божиите намерения и да преодолеят слабостта си и като ги доведат пред Бог. Дали този начин на практикуване не съответства на принципите? Подобно практикуване е в съответствие с истините принципи. Естествено подобни взаимоотношения още повече отговарят на истините принципи. Ако видиш, че хората умишлено смущават и прекъсват или умишлено изпълняват дълга си нехайно, и ако си способен да им го посочиш, да ги порицаеш и да им помогнеш според принципите, то това съответства на истините принципи. Ако си затваряш очите или извиняваш поведението им и ги прикриваш и дори стигаш дотам, че им казваш хубави думи на похвала и одобрение, то подобен начин на общуване с хората и такъв подход за справяне с въпроси и решаване на проблеми очевидно противоречат на истините принципи и не се основават на Божиите слова. И така, тези начини на взаимодействие с хората и справяне с проблемите очевидно са неправилни и това никак не е лесно да се открие, ако те не се разнищят и разгледат според Божиите слова“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (14)). От Божиите слова разбрах, че Бог изисква от хората да взаимодействат помежду си според истините принципи. Когато виждаме, че братята и сестрите са негативни, слаби или имат недостатъци, трябва да проведем общение, за да им помагаме с любов, за да разберат Божиите намерения, да разсъждават над проблемите си и да ги опознаят и да постигнат напредък в навлизането в живота. Ако някой има проблемна нагласа към дълга си, причинява прекъсвания, смущения или забавяне в работата, трябва да го разобличим и скастрим според принципите. Не можем да си затваряме очите, за да поддържаме собствената си гордост и статус. Например, когато водачката на групата често закъсняваше за сбирки и това оказваше влияние върху църковния живот, трябваше да я скастря, разоблича и разнищя. Освен това, когато братята и сестрите посочиха проблемите ми, трябваше да приема това, да разсъждавам сериозно над надменния си нрав и да практикувам истината, за да се отърва от своята поквара, вместо да се прикривам, за да поддържам добър образ в сърцата им. След като разбрах тези принципи на практикуване, се почувствах спокойна и облекчена.

По-късно, когато отидох в друга църква, за да проследя евангелската работа, научих, че евангелският дякон е безотговорен и няма бреме в дълга си. Тя дори се съпротивлявала, когато църковните водачи надзиравали и проследявали работата ѝ. Предвид ситуацията трябваше да ѝ обърна внимание на това, за да ѝ помогна, да я разоблича и да я скастря. Помислих си обаче, че за пръв път присъствам на сбирка там. Какво щяха да си помислят всички за мен, ако разобличах проблемите ѝ още при пристигането си? Как бих могла да си сътруднича с тях в бъдеще, ако нямаха добро впечатление за мен от първата ни среща? При тази мисъл осъзнах, че отново съм загрижена за репутацията и статуса си. Спомних си Божиите слова: „Преди всичко трябва да мислиш за интересите на Божия дом, да проявяваш внимание към Божиите намерения и да вземаш предвид работата на църквата. Постави тези неща на първо място; едва след това можеш да мислиш за стабилността на статуса си или за това как те възприемат другите“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Като разсъждавах върху Божиите слова, разбрах, че независимо от обстоятелствата, трябва да поставям интересите на църквата на първо място. Евангелският дякон беше безотговорен в своя дълг и забавяше напредъка на евангелската работа. Нещо повече, дяконът отказваше да приеме надзираването. Ако не обърнех внимание на проблемите ѝ, това щеше да забави евангелската работа и нямаше да има никаква полза за навлизането ѝ в живота. Не можех повече да поддържам образа и статуса си в сърцата на другите. Независимо как сестрата щеше да гледа на мен, трябваше да практикувам истината и да защитавам интересите на църквата. По-късно обърнах внимание на проблемите в дълга на сестрата, проведох общение за значението на това водачите и работниците да надзирават и проследяват работата, за отговорностите на евангелския дякон и за това как да изпълняваме дълга си отговорно. След моето общение сестрата призна, че е изпълнявала нехайно дълга си. Тя сподели за състоянието си и изрази желание да се промени. По-късно тя стана по-инициативна в своя дълг и евангелската работа започна да напредва.

Чрез тези преживявания осъзнавам, че практикуването на истината и изпълнението на дълга в съответствие с принципите са от решаващо значение. Ако винаги защитавам личните си интереси и поддържам своята гордост и статус при изпълнението на дълга ми, аз не само вредя на църковните дела, но и нанасям вреда на братята и сестрите и на себе си. Божиите слова ми помогнаха да стигна до това прозрение и трансформация. Благодаря на Бог!