От Хан Чън, Китай

През юни 2022 г. водачът ми възложи да надзиравам работата с текст. Спомних си за един екип, чиито работни резултати бяха постоянно слаби. От състоянието, за което пишеше една сестра, работеща с текст, на име Сяо Ли, видях, че тя беше силно съсредоточена върху репутацията и статуса. Всеки път, когато зададеше въпрос, сестрите в екипа трябваше да отговарят незабавно, в противен случай тя проявяваше лошо отношение и избухваше разгорещено на секундата. Помислих си: „Дали липсата на хармонично сътрудничество се отразява на работата им? Трябва бързо да открия корена на този проблем“.

По време на събранието попитах всички за тяхното състояние. Водачката на екипа — Ли Мей — сподели мислите си за това как не може да си сътрудничи хармонично със Сяо Ли и дори иска да напусне. След това Сяо Ли каза, че още от дете винаги е била с тежък и избухлив темперамент и че не може да се сдържи да не избухне, когато чуе нещо, което не ѝ харесва. Спомена също, че веднъж Луо Лан изтъкнала нейната липса на бреме в изпълнението на дълга ѝ, като казала, че винаги била много лежерна, че разтягала сутрешната си духовна практика до единадесет часа и едва тогава започвала работа, а тя категорично отказала да приеме това и си помислила: „Нима Ли Мей не е същата? Защо Луо Лан не казва нищо за нея?“. Тя чувствала, че Луо Лан се отнася несправедливо с хората и я е взела на мушка, затова говорела толкова разгорещено. Чрез ядене и пиене на Божиите слова тя бе осъзнала своята слаба човешка природа, чувстваше, че другите с право я бяха изолирали и изключвали и с право я наричаха зъл човек. Независимо от това как другите са се отнасяли към нея, тя каза, че трябва да го приеме от Бог, да опознае себе си и да не таи предразсъдъци спрямо сестрите си. Ли Мей се развълнува и каза: „Някои от нещата, които Сяо Ли каза, не са верни. Ние не сме я изолирали или изключвали, нито сме я наричали зъл човек“. Сяо Ли продължи да говори през сълзи, като каза, че когато чула за отлъчването на антихриста от църквата, това я засегнало дълбоко. Този антихрист сеел раздори и потискал хората и тя чувствала, че нейната природа е много по-лоша от природата на този антихрист, и усещала, че ако продължава по този начин, би било много опасно, затова била готова да се покае. Всичко това доста ме обърка и се зачудих: „Дали Сяо Ли наистина познава себе си? Какво е да водиш нормално открито общение за собствената си поквара и какво представлява принизяването и нападането на другите под прикритието на общение за себепознание? Защо от общението на Сяо Ли изглежда така, сякаш Ли Мей и Луо Лан са се обединили и са я изключили?“. Тогава не се замислих много за това; мислех си: „Сяо Ли е млада, малко своенравна и поквареният ѝ нрав е доста сериозен, но като видях как плаче и познава себе си, изглежда, че тя е човек, който приема истината. Промяната изисква процес, така че трябва да ѝ се даде повече свобода на действие. Освен това липсата на хармонично сътрудничество не е по вина само на един човек; в края на краищата за това са нужни двама, а това вероятно се дължи на факта, че и двете страни не познават себе си и живеят според покварения си нрав“. Като имах предвид това, потърсих и прочетох някои от Божиите слова за хармоничното сътрудничество и им напомних да не се фиксират върху хора или неща, а да се самоанализират и да опознават себе си според Божиите слова и да се учат една от друга. Също така използвах собствения си опит, за да водя общение със Сяо Ли относно опасните последици от действията, които се извършват от избухливост. След моето общение Сяо Ли каза: „Между мен и сестрите няма никаква дълбока неприязън. Готова съм да си сътруднича хармонично със сестрите и да вложа сърцето си в изпълнението на дълга си. Наистина съм избухлива и имам сериозен проблем с надменния си нрав, но съм готова да се моля на Бог и да търся решение“. Ли Мей изглеждаше някак примирена и каза: „Наистина не знам как да преживея тази ситуация и не знам как да се самоанализирам и опозная“. Тя каза още, че за да решим проблема с нехармоничното сътрудничество, първо трябва да разберем цялата история. Като чух това, почувствах, че проблемът не беше наистина решен. Мълчаливо потърсих Бог в молитва, като си казах вътрешно: „Боже, какво е Твоето намерение по този въпрос? Каква е основната причина за този проблем? Как трябва да бъде решен той съгласно истините принципи?“.

Същата вечер си почивах в една стая с Ли Мей и Луо Лан. Но не можех да заспя и продължавах да мисля за онова, което Ли Мей ми напомни по време на събирането: за да решим проблема с липсата на хармонично сътрудничество, трябва ясно да разберем истината по въпроса и да стигнем до дъното на цялата история. Осъзнах, че по време на общението ми на събирането просто казах на сестрите да опознаят себе си и да не се фиксират върху хора или неща, но не получих ясна представа за цялата история, така че проблемът не е бил решен. Помислих си за Божиите слова: „Всичко, което се случва под слънцето, всичко, което чувстваш, виждаш и чуваш — всичко се случва с Божието позволение. След като приемеш този въпрос от Бог, съпостави го с Божиите слова и разбери какъв човек е този, който е извършил това, и каква е същността на този въпрос, независимо дали казаното или направеното от този човек те е наранило, дали сърцето и душата ти са станали на пух и прах и дали характерът ти е потъпкан. Първо виж дали този човек е зъл, или просто покварен, като първо разбереш какъв е според Божиите слова, а после разбереш въпроса и се отнесеш към него според Божиите слова. Не са ли това правилните стъпки, които трябва да предприемеш? (Да.) Първо приеми въпроса от Бог и разгледай хората, които са замесени в него, според словата Му, за да определиш дали те са обикновени братя и сестри, зли хора, антихристи, неверници, зли духове, мръсни демони или шпиони на големия червен змей, и дали стореното от тях е обикновена проява на поквара, или злодеяние, което има изричната цел да смущава и прекъсва. Всичко това трябва да се определи чрез съпоставка с Божиите слова. Съпоставката с Божиите слова е най-точният и обективен начин“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (9)). Божиите слова разведриха сърцето ми. Всички неща, които се случваха в екипа, бяха позволени от Бог. Трябваше да гледам на хората и нещата според Божиите слова, като започна с това да виждам какъв човек е другата страна, дали е брат или сестра с покварен нрав, който може да приеме истината, или е зъл човек или неверник, който изобщо не приема истината. Ако те са истински братя и сестри, трябва да им помогнем с любов, но ако са зли хора или неверници, трябва своевременно да ги разобличим, освободим от длъжност или изолираме. Затова се запитах: „Какъв човек е Сяо Ли в действителност? Как трябва да подходя към нея?“. Така че попитах две сестри за последователното поведение на Сяо Ли.

От Ли Мей и Луо Лан разбрах, че Сяо Ли била доста надменна, своенравна и избухлива, че била много загрижена за репутацията и статуса си и че когато говорела със сестрите, те трябвало да реагират бързо, а ако се забавели или не отговорели, Сяо Ли веднага се дразнела и изнасяла тиради на сестрите, като казвала: „Ако мислите, че ви досаждам, просто го кажете и никога повече няма да ви питам!“. Това накарало сестрите да се почувстват много възпрени. След това, каквото и да питала Сяо Ли, сестрите отговаряли бързо, независимо дали разбирали, или не, защото се страхували да не предизвикат недоволство у Сяо Ли и да не я накарат да избухне разгорещено. Веднъж Ли Мей посочи някои проблеми в работата на Сяо Ли, но Сяо Ли изобщо не го прие. Тя каза, че изискванията на Ли Мей са твърде високи и не ѝ позволяват да разкрие поквара. Ли Мей каза, че Сяо Ли възпира другите с избухливостта си, което накара Сяо Ли веднага да повиши глас и да започне да плаче за това колко трудно било да се разбира с хора като Ли Мей и каза, че имала чувството, че думите на Ли Мей почти я задушавали. Заради това цялото събиране бе прекъснато. След този въпрос Сяо Ли призна пред всички, че била като антихрист, който не приема да бъде кастрен. Друг път Луо Лан разказа за собствената си поквара, свързана с това, че се опитвала да угажда на хората по време на събирането, като каза, че виждала, че Сяо Ли не приема истината, но не изтъквала това, защото искала да запази взаимоотношенията си с нея. След като чу това, Сяо Ли се разплака и направи сцена, като каза: „Давай, докладвай ме на водача, да видим дали ще ме освободят от длъжност или ще ме премахнат. Всеки път, когато егото ми е наранено, просто не мога да се контролирам, за малко да колабирам!“. След като каза това, тя премести компютъра си в друга стая и в продължение на два дни изпълняваше духовната си практика сама и пренебрегваше сестрите. По-късно, на едно събиране, Сяо Ли със сълзи на очи разказа за своето разбирането за себе си и се извини на Ли Мей и Луо Лан. Но след това тя пак избухваше разгорещено и се фиксираше върху хора и неща.

Като чух за всички постъпки на Сяо Ли, осъзнах сериозността на проблема. Проблемът на Сяо Ли не беше само в нейния надменен и упорит нрав. Дали тя не приличаше на онези зли и неразумни хора, които умишлено създават неприятности, и които Бог разобличава? Прочетох Божиите слова: „Хората, които са неразумни и умишлено създават проблеми, действат с мисълта единствено за собствените си интереси, правят каквото си поискат. Думите им не са нищо друго освен нелепи доводи и ереси и са неподатливи на убеждаване. Жестокият им нрав е преизобилен. Никой не се осмелява да общува с тях и никой не иска да разговаря с тях за истината от страх да не си навлече беда. Другите хора винаги са на нокти, когато споделят мислите си с тях, защото се страхуват, че ако кажат и една дума, която не им харесва или не съответства на желанията им, те ще се хванат за нея и ще отправят възмутителни обвинения. Такива хора не са ли зли? Не са ли живи демони? Всички онези, които имат жесток нрав и нездрав разум, са живи демони. И когато човек общува с жив демон, той може да си навлече беда, ако е небрежен дори и за миг. Ако такива живи демони присъстват в църквата, това няма ли да вещае големи проблеми? (Така е.) След като тези живи демони избухнат и излеят гнева си, известно време може и да говорят като човешки същества и да се извинят, но след това няма да се променят. Кой знае кога ще се развали настроението им и кога ще излеят гнева си отново, като бълват нелепите си доводи. Мишената, върху която изливат гнева си и си изпускат нервите, както и източникът и предисторията на избухването им, всеки път е различна. Това означава, че всяко нещо може да ги взриви, всичко може да ги накара да се чувстват неудовлетворени и да реагират с гневни изблици и буйно поведение. Колко ужасно! Колко неприятно! Тези побъркани зли хора биха могли да полудеят по всяко време; никой не знае на какво са способни. Най-много мразя такива хора. Всеки един от тях трябва да бъде изчистен — всички те трябва да бъдат премахнати. Не искам да се занимавам с тях. Мислите на такъв човек са объркани и нравът му е жесток, той е изпълнен с нелепи доводи и дяволски думи, а когато нещо му се случи, прибързано излива гнева си. Някои от тях плачат, когато изливат гнева си, други крещят, трети тропат с крака, а има дори и такива, които клатят глави и жестикулират бурно. Те са просто зверове, не хора. […] Макар че очевидно е наясно с многобройните си проблеми, такъв човек никога не търси истината, за да ги разреши, нито обсъжда познаването на себе си в общение с другите. Когато се споменат собствените му проблеми, той отклонява вниманието и отправя неверни насрещни обвинения, като прехвърля всички проблеми и отговорности върху другите и дори се оплаква, че причината за поведението му е лошото отношение на другите към него. Сякаш изблиците му на гняв и неразумните му действия са причинени от други, сякаш всички останали са виновни, той самият просто няма друг избор, освен да действа по този начин и се защитава с пълно право. Всеки път, когато е недоволен, започва да излива негодуванието си и да бълва глупости, като настоява на нелепите си доводи, сякаш всички останали грешат, сякаш е единственият добър човек, а всички останали са злодеи. Колкото и да изпада в гневни изблици или колкото и нелепи доводи да бълва, той изисква да се говори добре за него. Дори когато греши, забранява на другите да го разобличават или да го критикуват. Ако посочиш дори малък негов проблем, ще те въвлече в безкрайни спорове и тогава можеш да забравиш за мирния живот. Що за човек е това? Това е някой, който е неразумен и умишлено създава проблеми, а онези, които го правят, са зли хора“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26)). От Божиите слова разбрах, че когато хората с човешка природа и разум се сблъскат с неприятни въпроси или когато другите посочват проблемите им, макар и да не го приемат в момента, по-късно те могат да го приемат от Бог, да се покорят и да потърсят истината, за да разрешат проблемите си. Но тези, които създават неприятности без основателна причина, имат порочен нрав и им липсва човешка природа и разум, които се гневят и изпадат в истерия заради дребни неудовлетворения, като дават воля на недоволството си, те изобщо не приемат да бъдат кастрени. Вместо това използват различни заблуди, за да отвръщат на удара и дори да си отмъщават. Като сравних поведението на Сяо Ли с това, видях, че Сяо Ли беше такъв човек. Винаги искаше другите да се въртят около нея и се разгорещяваше, избухваше и се караше на другите за най-малкото нещо, което не ѝ се харесаше, и по този начин възпираше сестрите. Те се страхуваха да не кажат или направят нещо неправилно, което би я подразнило. Когато водачката на екипа Ли Мей посочи проблемите ѝ, тя не го прие и дори твърдеше, че изискванията на Ли Мей били твърде високи и че тя не ѝ позволявала да разкрие поквара. Тя оплиташе правилното с погрешното и смущаваше църковния живот. По време на събиранията Ли Мей и Луо Лан се опираха на Божиите слова, за да размишляват върху собствената си поквара, и въпреки че тези неща засягаха проблемите на Сяо Ли, това, което казваха, бяха факти. Разумните хора трябва да се справят с нещата правилно, но Сяо Ли изпадаше в плач и продължаваше да прави сцени, тъй като тези неща засягаха репутацията ѝ. Тя казваше, че сестрите я изключвали, и дори казваше, че те трябвало бързо да я докладват и да я освободят от длъжност или да я премахнат, което караше сестрите да се чувстват възпрени от нея и да не смеят да се отворят и да споделят състоянието си на събиранията, а оттам не можеха да се съсредоточат върху дълга си. След всеки пристъп на гняв Сяо Ли говореше, че познава себе си, и се извиняваше на сестрите, като изглеждаше, че може да приеме истината. Но винаги когато се случеше нещо неприятно или застрашаващо репутацията ѝ, тя избухваше разгорещено и бурно изразяваше недоволството си, спореше и отказваше да се промени, въпреки многократните общения. Беше ясно, че Сяо Ли изобщо не приемаше истината. Тя вредеше на сестрите и смущаваше църковния живот без изобщо да се покае. Вместо това тя отвръщаше на удара, като казваше, че несправедливото отношение на сестрите към нея и тяхното изключване са причина за нейната избухливост, сякаш нейната избухливост бе предизвикана от другите, а не от нея самата. Тя наистина създаваше проблеми напълно неоснователно и извън границите на разумното! Преди си мислех, че Сяо Ли е просто млада, своенравна и надменна, че има сериозно покварен нрав и че сълзливият ѝ самоанализ я кара да изглежда така, сякаш би могла да приеме истината и да се промени с повече любящо общение и помощ. Но чрез разобличаването на Божиите слова разбрах, че Сяо Ли създаваше проблеми без никакво основание, имаше порочен нрав, не приемаше истината и изпитваше неприязън към нея. Това не беше просто обикновена поквара. Въпреки че все още не беше извършила някакво голямо зло, такъв човек е като бомба със закъснител, която може да избухне по всяко време, и задържането ѝ в екипа само би забавило работата и би прекъснало църковния живот. Тя трябваше бързо да бъде разобличена и освободена от длъжност. Точно както Бог разобличава такива хора, които неоснователно създават проблеми: „Макар тези хора да не извършват големи злодеяния, те не приемат истината нито за миг. Ако разгледаме тяхната природа същност, те не само нямат съвест и разум, но освен това са неразумни, умишлено създават проблеми и не са податливи на убеждаване. Могат ли такива хора да постигнат Божието спасение? Категорично не! Тези, които изобщо не приемат истината, са неверници, те са слуги на Сатана. […] Изчистването от църквата на тези, които са неразумни, умишлено създават проблеми и не са податливи на убеждаване, е напълно правилно. Това пресича из основи техния тормоз към църквата и Божиите избраници. Това е отговорност на водачите и работниците“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (26)). Ако след освобождаването си от длъжност Сяо Ли пак не се покаеше и продължеше да прекъсва работата, тя трябваше да бъде премахната от църквата. Аз не прозирах същността на хората според Божиите слова, а гледах на тях според моите представи и фантазии. Бях толкова объркана!

По-късно си помислих: „Освен че не можех да прозра същността на хората според истината, когато се занимавах със Сяо Ли, също така не бях в състояние да прозра какво означава да се отвориш и да се оголиш по нормален начин и какво означава да използваш общението си като претекст, за да се изтъкнеш, докато нападаш другите. Бях напълно подведена от сълзите и самопознанието на Сяо Ли“. След това прочетох Божиите слова по този въпрос: „Когато злите хора разговарят за проблемите и ги разнищват, те винаги имат намерение и цел и тя винаги е насочена към някого. Те не разнищват и не опознават себе си, нито се откриват и излагат на показ, за да разрешат собствените си проблеми — напротив, те се възползват от възможността да разобличават, да разнищват и да нападат другите. Често се възползват от общението за себепознанието, за да разнищват и заклеймяват другите, а чрез общението за Божиите слова и истината разобличават, принизяват и очернят хората. […] Защо когато разговарят за истината, тези зли хора не разобличават и не разнищват самите себе си, а вместо това винаги нарочват другите и ги разобличават? Възможно ли е те наистина да не разкриват поквара или да нямат покварен нрав? Със сигурност не е възможно. Защо тогава настояват да си нарочат други хора, за да ги разобличават и разнищват? Какво точно се опитват да постигнат? Този въпрос изисква задълбочен размисъл. Човек постъпва както трябва, ако разобличава злодеянията на злите хора, които смущават църквата. Но вместо това тези хора разобличават и измъчват добрите хора под претекст, че разговарят за истината. Какви са техните намерения и цели? Дали са разярени, защото виждат, че Бог спасява добрите хора? Такава е действителната ситуация. Бог не спасява злите хора, затова злите хора мразят Бог и добрите хора — всичко това е съвсем естествено. Злите хора не приемат истината и не се стремят към нея. Те самите не могат да бъдат спасени, но измъчват онези добри хора, които се стремят към истината и които могат да бъдат спасени. Какъв е проблемът тук? Ако тези хора имаха познание за себе си и за истината, те биха могли да се открият и да разговарят, но те винаги нарочват другите и ги провокират — винаги имат склонност да нападат другите — и винаги набелязват онези, които се стремят към истината, за свои въображаеми врагове. Това са отличителните белези на злите хора. Онези, които са способни на такова зло, са истинските дяволи и сатани, те са същинските антихристи, които трябва да бъдат ограничавани, а ако вършат много зло, с тях трябва да се справят незабавно, като бъдат отлъчени от църквата. Всички онези, които се нахвърлят върху добрите хора и ги отхвърлят, са гнили ябълки. Защо ги наричам гнили ябълки? Защото е вероятно да предизвикат ненужни спорове и конфликти в църквата, което води до все по-голямо влошаване на положението там. Един ден нарочват един човек, а на следващия — друг, и винаги се прицелват в другите, в онези, които обичат истината и се стремят към нея. Това няма как да не смути църковния живот и да не се отрази на нормалното ядене и пиене на Божиите слова от Божиите избраници, както и на нормалното им общение за истината“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (15)). „Как трябва да се разкриват и да се разголват хората, ако искат да изживеят нормална човешка природа? Като са откровени за разкриването на покварения си нрав, като позволят на другите да видят реалността на сърцето им, а после, според Божиите думи, да разнищят проблема, да проникнат в същината му и да се намразят и да изпитват неприязън към себе си от дъното на своето сърце. Когато се разголват, не трябва да се опитват да се оправдават или да се обясняват, а чистосърдечно да практикуват истината и да бъдат честни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За хармоничното сътрудничество). Докато размишлявах върху Божиите слова, разбрах, че обикновено, когато човек се разкрива и оголва, това означава, че чрез разобличаването на Божиите слова той получава истинско разбиране за собствената си поквара и за същността на проблемите си и може да разнищи покварения си нрав, а другите могат да усетят в думите му неговата омраза към себе си. Такова общение помага на хората да разберат истината и им носи полза. Но някои хора използват претекста, че се разкриват и водят общение на събирания, но нямат истинско разбиране за себе си, а вместо това разобличават проблемите на другите, изопачават фактите и нападат другите, с което предизвикват спорове, правят отношенията сложни и напрегнати, правят така, че хората не могат да се разбират нормално и смущават църковния живот. Такива хора причиняват проблеми. Замислих се за поведението на Сяо Ли по време на събирането. Изглеждаше така, сякаш познаваше собствената си слаба човешка природа и избухливост, но тя не разнищи покварата си, изобщо не размишляваше върху проблемите, посочени от сестрите, и нямаше истинско разбиране за своя надменен и порочен нрав. Вместо това казваше, че разгорещените ѝ изблици били причинени от това, че другите я изключвали и изолирали. Когато водеше общение, тя имаше склонността да предизвиква другите, като се опитваше да накара другите да видят, че не само тя е покварена, а че сестрите също имат проблеми, подвеждаше другите да мислят, че Луо Лан и Ли Мей са се обединили, за да я изключат и изолират, и по този начин представяше себе си за жертва. Всъщност Луо Лан и Ли Мей изобщо не бяха я изключвали, а по-скоро бяха загрижени за нея. Дори кастренето ѝ и посочването на проблемите ѝ от тяхна страна бяха, за да ѝ помогнат да опознае себе си. Но Сяо Ли изобщо не разбираше това и за да защити репутацията и статуса си, тя изопачаваше фактите, нападаше другите и създаваше проблеми, като по този начин смущаваше сестрите и им пречеше да се съсредоточат върху дълга си. Преди не бях забелязала начините, по които Сяо Ли нападаше другите, нито злия ѝ нрав. Като я видях как плаче, опознава себе си и изразява готовност да се покае, си помислих, че тя може да приеме истината и че трябва да разчитам на любовта, за да проведа общение с нея и да ѝ помогна. Едва тогава видях, че гледната ми точка не е била съгласно истината.

Прочетох друг разобличаващ антихристите откъс от Божието слово, който ми даде известно прозрение относно фалшивото самопознание. Бог казва: „Ако такива хора направят нещо нередно, после пролеят сълзи, след като са били кастрени и критикувани от братята и сестрите, като на пръв поглед твърдят, че са длъжници на Бог, и обещават бъдещо покаяние, смеете ли да им повярвате? (Не.) Защо не? Най-убедителното доказателство е, че те са закоравели лъжци! Дори и външно да се каят, да плачат горчиво, да се бият в гърдите и да се кълнат, не им вярвайте, защото проливат крокодилски сълзи — сълзи, за да заблуждават хората. Тъжните и изпълнени с разкаяние думи, които изричат, не са искрени; те са целесъобразни тактики, предназначени да спечелят доверието на хората чрез измама. Пред хората те плачат горчиво, признават грешката си, кълнат се и заявяват позицията си. Обаче тези, които имат добри отношения с тях насаме, тези, на които относително вярват, разказват друга история. Макар че публичното признаване на грешка и клетвата да променят пътищата си може да изглеждат искрени на повърхността, това, което говорят задкулисно, доказва, че казаното от тях преди това не е било вярно, а лъжа, целяща да заблуди повече хора. Какво ще говорят задкулисно? Ще признаят ли, че казаното от тях преди това е било лъжа? Не, няма. Те ще разпространяват негативизъм, ще представят доводи и ще се оправдават. Това оправдание и привеждане на доводи потвърждава, че техните признания, покаяние и клетви са били изцяло лъжа, целяща да заблуди хората. Може ли да се вярва на такива хора? Това не е ли закоравял лъжец? Те могат дори да измислят признания, фалшиво да проливат сълзи и да обещават да променят пътищата си, и дори клетвите им са лъжа. Това не е ли демонична природа?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: обобщаване на характера на антихристите и на нрава им същност (Първа част)). От Божиите слова разбрах, че истинското покаяние не се състои само в това да плачеш и да говориш за себе си, а в това да можеш да разнищиш и разбереш собствения си покварен нрав, да изпитваш истинска омраза към себе си и да отхвърлиш лошите си постъпки, а след това да имаш свидетелство за практикуване на истината. Макар и Сяо Ли да плачеше и да казваше, че цени репутацията и статуса и че е зъл човек, когато се сблъскваше с проблеми, тя пак избухваше разгорещено и се фиксираше върху хора и неща, като намираше различни изопачени аргументи, за да се оправдае, без да покаже истинско покаяние. Разбирането ѝ не беше истинско и беше направено под натиск. Тя се страхуваше, че братята и сестрите ще я разпознаят като зъл човек, че ще бъде премахната от църквата, поради което ще изгуби шанса си за спасение и няма да има друг избор, освен да плаче и да се опознава пред братята и сестрите в опит да спечели тяхното съчувствие. Нейното познание беше лицемерно, подвеждащо и измамно.

По-късно прочетох още от Божиите слова: „Как трябва да гледа на хората човек, който се стреми към истината? Възгледите му за хората и нещата, както и за държанието и действията му, трябва да са според Божиите слова, а критерият му трябва да е истината. И така, как да се отнасяте към всеки човек според Божиите слова? Вижте дали притежава съвест и разум и дали е добър или зъл човек. Когато общуваш с него може да забележиш, че човешката му природа е доста добра, макар и той самият да има дребни недостатъци и пропуски. Той е толерантен и търпелив в контактите си с хората, а когато някой е негативен и слаб, той проявява любов към него и може да му предостави ресурс и да му помогне. Такова е отношението му към хората. Какво тогава е отношението му към Бог? От отношението му към Бог още по-добре може да се прецени дали има човешка природа. Може да се окаже, че за всичко, което върши Бог, той е покорен, търси и копнее, а при изпълнението на дълга си и при взаимодействието си с останалите, когато предприема действия, той има богобоязливо сърце. Не че е смелчак, който се държи възмутително, и не става дума за това, че е готов да направи и каже каквото и да е. Особено е предпазлив, когато се случи нещо, свързано с Бог или Неговото дело. Щом си установил, че има такива прояви, как трябва да прецениш дали е добър или лош човек, въз основа на това, което разкрива човешката му природа? Оценявай го според Божиите слова и в зависимост от това дали има съвест и разум, както и въз основа на отношението му към истината и към Бог“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (3)). Видях, че начинът, по който Бог измерва дали един човек е добър или зъл, се основава главно на човешката му природа и на отношението му към истината — дали неговата човешка природа е добра, дали може да бъде толерантен и търпелив, когато думите или действията на другите го засягат, дали е покорен на Бог и има страх от него и дали може да търси Божиите намерения и истините принципи, когато се сблъсква с проблеми. Не е толкова важно в каква степен човек показва, себепознание в речта си, а по-скоро как всъщност живее живота си. Но аз не съдех хората или ситуациите въз основа на Божиите слова а погрешно вярвах, че ако някой плаче и изглежда, че познава себе си, тогава той може да приеме истината и да се покае истински. Отнасях се към злите хора, които без основание създават проблеми, като към истински братя и сестри и исках да разчитам на любовта, за да им помогна и да ги подкрепя. Бях наистина сляпа и напълно объркана! Мислех, че липсата на хармонично сътрудничество между хората се дължи на това, че и двете страни не познават себе си и се фиксират върху хора и неща и че е достатъчно само да опознаят и осмислят собствените си проблеми, за да ги разрешат. Това бяха само мои собствени представи и фантазии. Ако другата страна е зъл човек или неверник, тогава такива хора изобщо не приемат истината и няма да опознаят себе си, така че как може да има хармонично сътрудничество с такива хора? Да накараме и двете страни да се самоанализират и да опознаят себе си е просто замазване на проблема и може само да влоши нещата, да доведе до смущения в църковния живот и да навреди на живота на братята и сестрите. Когато осъзнах това, бързо докладвах на водачите за последователното поведение на Сяо Ли, вследствие на което водачите се съгласиха, че според принципите тя трябва да бъде разобличена и освободена от длъжност. След като Сяо Ли беше освободена, църковният живот на екипа се нормализира, а братята и сестрите можеха да се съсредоточат върху дълга си, което доведе до известно подобрение в ефективността на работата им и резултатите от нея. След това преживяване наистина осъзнах, че да съдиш хората и ситуациите според Божиите слова е единственият път за практикуване!