През август 2023 г. сестра Сю Син и аз бяхме избрани за надзорници на евангелската работа. Сю Син беше назначена да отговаря за църквата в Чънбей, а аз — за църквата в Чъннан. Евангелската работа в църквата Чъннан не беше много ефективна. Преди няколко години аз отговарях за евангелската работа в тази църква и резултатите никога не бяха особено добри, затова, когато отново бях назначена в тази църква, не бях много въодушевена. Но после си помислих: „Минали са няколко години, така че може би ефективността на работата все трябва да се е подобрила“. И така, започнах да се потапям в трескавата работа.

Не след дълго дойде време за обобщаване на работата. Видях, че резултатите все още не бяха добри, че евангелските работници не схващат принципите, че разбирането им за истините за проповядване на евангелието не е много ясно, както и че нямаше напредък в изграждането на евангелски работници и напоители. След като водачът научи за ситуацията, тя ни писа, като общуваше за нашите проблеми и ги посочваше, и ни напомни, че ако работата не е ефективна, трябва да се замислим дали вършим истинска работа. Тя също така спомена, че резултатите на църквата в Чънбей са по-добри, и ме посъветва да потърся съвет и да се поуча от тях. След като прочетох писмото, си помислих: „Сю Син и аз бяхме назначени да надзираваме евангелската работа по едно и също време, но Сю Син имаше късмета да бъде назначена в църква с по-добри резултати, докато аз бях назначена в църква с по-незадоволителни резултати. Едва започнах, а вече бяха посочени толкова много проблеми. Що за лош късмет! Ако резултатите продължават да са лоши, ръководителят ще каже, че не съм способна да върша работа. Това би било толкова неловко! Наистина нямам късмет!“. По онова време резултатите от евангелската работа в нашата църква оставаха незадоволителни. Някои хора, които проучваха истинския път, дори имаха представи, повлияни от безпочвени слухове, и не смееха да проучват. Някои от евангелските работници не общуваха ясно по въпросите, повдигнати от потенциалните приемници на евангелието, затова ми писаха за помощ. Аз отговорих на всеки от тях, но все още нямаше забележимо подобрение в работата. Това още повече ме накара да повярвам, че имам лош късмет, и си помислих: „Как стана така, че се нагърбих с такава църква? Какво ще си помисли за мен надзорникът? Ще каже ли, че не върша истинска работа и съм мързелива в дълга си?“. Колкото повече си мислех за това, толкова по-унила ставах. Бях изпълнена с отрицателни емоции и загубих интерес към всичко, което правех. Един ден забелязах, че един евангелски работник беше в лошо състояние и това се отразяваше на резултатите в дълга му, но аз не исках да се занимавам с това, като си мислех: „Щом късметът ми е лош, колкото и да се старая, резултатите все ще са същите“. Така че не разреших проблема чрез своевременно общение. Когато някой ми пишеше с въпроси, свързани с работата, аз не отговарях в продължение на дни, а и не желаех да търся или да мисля върху проблемите, които възникваха в работата. В края на всеки ден се чувствах празна отвътре и сякаш сърцето ми се беше отдалечило от Бог. Дори не знаех какво да кажа в молитва. Знаех, че ще стане опасно, ако не разреша това състояние, затова съзнателно търсех истината, за да разреша проблемите си.

Един ден по време на духовните ми практики попаднах на откъс от Божиите слова, който напълно отговаряше на моето състояние. Бог казва: „Какъв е проблемът с хората, които винаги смятат, че нямат късмет? Те винаги използват критерия за късмета, за да преценят дали действията им са правилни или грешни и да претеглят по кой път трябва да поемат, какво трябва да преживеят, както и всички проблеми, с които се сблъскват. Това правилно ли е или е погрешно? (Погрешно е.) Такъв човек описва лошите неща като лош късмет, а добрите — като резултат от късмет или печалба. Тази гледна точка правилна ли е или е погрешна? (Погрешна е.) Оценяването на нещата през подобна призма е неправилно. Това е краен и неправилен метод и критерий за оценяване на нещата. Подобен метод често става причина хората да изпадат в униние и да се чувстват неспокойни, да смятат, че никога нищо не им се получава и че никога не получават това, което искат, което в крайна сметка предизвиква у тях постоянно чувство на угриженост, раздразнение и безпокойство. Когато тези негативни емоции не се разрешат, такъв човек постоянно изпада в униние и чувства, че Бог не е благосклонен към него. Смята, че Бог се отнася милостиво към другите, но не и към него, и че Бог се грижи за другите, но не и за него. „Защо винаги се чувствам неспокоен и угрижен? Защо винаги ми се случват лоши неща? Защо никога не ми се случват добри неща? Веднъж да стане поне, това е всичко, което искам!“. Когато гледаш на нещата с такъв погрешен начин на мислене и гледна точка, ще попаднеш в капана на добрия и лошия късмет. Когато постоянно попадаш в този капан, непрекъснато ще се чувстваш унил. В това унило състояние ще бъдеш особено чувствителен към това дали нещата, които те сполетяват, са добър или лош късмет. Когато това се случи, то доказва, че тази гледна точка и идея за добър и лош късмет са поели контрола над теб. Когато си контролиран от тази гледна точка, твоите възгледи и отношението ти към хората, събитията и нещата вече не са в рамките на съвестта и разума на нормалната човешка природа, а са изпаднали в някаква крайност. Когато изпаднеш в тази крайност, няма да излезеш от унинието си. Ще продължаваш да униваш отново и отново, и дори и обикновено да не се чувстваш унил, веднага щом нещо се обърка, веднага щом почувстваш, че се е случило нещо злополучно, ще изпаднеш в униние. Това униние ще се отрази на нормалната ти преценка и на вземането на решения и дори на щастието, яда, скръбта и радостта ти. Когато се отрази на щастието, яда, скръбта и радостта ти, тя ще смути и унищожи изпълнението на дълга ти, както и волята и желанието ти да следваш Бог. Когато тези положителни неща са унищожени, малкото истини, които си разбрал, ще се изпарят във въздуха и изобщо няма да ти помогнат. Ето защо, когато попаднеш в този порочен кръг, ще ти бъде трудно да приложиш на практика малкото истини принципи, които разбираш. Само когато чувстваш, че късметът е на твоя страна, когато не си налегнат от униние, можеш неохотно да платиш малка цена, да понесеш малко трудности и да покажеш частица искреност, докато вършиш това, за което имаш желание. Веднага щом почувстваш, че късметът ти е изневерил и че отново ти се случват злополучни неща, твоето униние скоро отново поема контрола над теб, а искреността, предаността и волята да понасяш трудности незабавно те напускат. Следователно хората, които смятат, че нямат късмет, или които приемат късмета много сериозно, са точно като онези хора, които смятат, че съдбата им е лоша. Те често изпитват много крайни емоции — по-специално често изпадат в негативни емоции като униние. Те са особено негативни и слаби и дори са податливи на промени в настроението. Когато се чувстват късметлии, те са изпълнени с радост, преливат от енергия и могат да понесат трудности и да платят цена. Могат да спят по-малко през нощта и да ядат по-малко храна през деня, готови са да понесат всякакви трудности, а ако за момент се развълнуват, с удоволствие жертват живота си. В момента, в който почувстват обаче, че напоследък не са имали късмет, когато изглежда, че изобщо нищо не върви добре за тях, емоцията на униние веднага завладява сърцето им. Всички обети и решенията, които са взели по-рано, се отхвърлят. Внезапно тези хора стават като топка с изпуснат въздух, неспособни да съберат каквато и да е енергия, или като локва кал — нямат желание да направят или да кажат каквото и да било. Те си мислят: „Истините принципи, стремежът към истината, постигането на спасение, покорството пред Бог — нищо от това няма каквото и да е отношение към мен. Нямам късмет и няма полза, независимо колко истини практикувам или каква цена плащам, никога няма да постигна спасение. Свършено е с мен. Аз съм като зла прокоба, нещастен човек. Е, така да е, така или иначе нямам късмет!“. Вижте, в един момент те са като топка, която е толкова пълна с въздух, че е на път да се пръсне, а в следващия момент са изпразнени. Това не е ли проблемно? Как се появява този проблем? Каква е първопричината? Такива хора винаги следят собствената си участ, сякаш наблюдават фондовата борса, за да разберат дали тя върви нагоре или надолу, дали е бичи или мечи пазар. Те винаги са невротични, изключително са чувствителни към въпроса за късмета си и невероятно твърдоглави. Подобни хора на крайностите често затъват в емоцията на униние, защото се грижат твърде много за собствената си участ и живеят според настроенията си“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах, че състоянието ми на униние се дължи на това, че винаги съм използвала погрешни възгледи като късмет и нещастие, за да преценявам средата, която Бог е подредил за мен. Винаги съм си мислела, че това да изпълнявам дълг, при който няма напрежение или трудности, където няма да ми се налага да страдам или да плащам цена, и дори мога да получа възхищение и похвала от другите, означава, че съм имала добър късмет. Винаги когато дългът ми е бил свързан с трудности, работата не е давала резултати или съм била кастрена, бих сметнала това за нещастие, бих се обезверила и загубила мотивация да изпълнявам дълга си. Работата ми беше неефективна и водачът ни даваше насоки и помощ и ни съветваше да се учим от църквата, която показваше по-добри резултати. Това беше хубаво нещо, тъй като можеше да ме насърчи да размишлявам и да разбирам себе си, да обобщавам проблемите и отклоненията в работата си и да ги коригирам своевременно. Това щеше да е от полза както за моето навлизане в живота, така и за работата на църквата. Но тъй като тези неефективни резултати засягаха моята репутация и статус, мислех, че всичко това се дължи на лошия ми късмет. Видях, че църквата, за която отговаряше Сю Син, имаше добри резултати и тя получи уважението и признанието на водача, и аз много завиждах, мислех си, че тя има късмет. След това поглеждах към слабите резултати от евангелската работа в църквата, за която отговарях, и се чувствах още по-убедена, че нямам късмет. Винаги използвах този погрешен възглед за добрия и лошия късмет, за да възприемам средата, която Бог беше подредил за мен, и когато се сблъсквах с нежелани ситуации, се оплаквах с мисълта, че Бог е облагодетелствал Сю Син и не е бил милостив към мен, и живеех в негативни емоции, ставах пасивна и се съпротивлявах. Невярващите, които не вярват в Бог и не разбират истината, винаги преценяват всичко, което им се случва, според късмета и нещастието. Те се чувстват късметлии, когато постигнат слава, придобивки, богатство или повишение, и се оплакват от несправедливостта на Небето или обвиняват другите, когато нещата не вървят добре. Но като вярваща в Бог, ясно знаех, че всичко, което ми се случва, независимо дали изглежда добро или лошо от човешка гледна точка, се управлява и подрежда от Бог и съдържа уроци, които трябва да науча, но аз не приех това от Бог. Вместо това използвах гледната точка на невярващите, за да преценявам средата, които Бог бе подредил за мен. Това беше наистина абсурдно; това бяха възгледите на един неверник! Като осъзнах това, се почувствах дълбоко засрамена и исках да потърся истината, за да коригирам тази погрешна гледна точка.

По-късно прочетох тези откъси от Божиите слова: „Да се върнем към темата за добрия късмет и лошия късмет. Сега всеки знае, че това твърдение за късмета не е издържано и че той не е нито добър, нито лош. Всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, било то добри или лоши, са определени от Божието върховенство и Неговите подредби, така че трябва да ги посрещаш правилно. Приеми доброто от Бог и също така приеми и лошото от Бог. Не казвай, че имаш късмет, когато се случват добри неща, и че нямаш късмет, когато се случват лоши неща. Може да се каже само, че във всички тези неща има уроци, които хората трябва да научат, и че не бива да ги отхвърлят или избягват. Благодари на Бог за добрите неща, но също така благодари на Бог и за лошите неща, защото всички те са подредени от Него. Добрите хора, събития, неща и среда предоставят уроци, които хората трябва да научат, но от лошите хора, събития, неща и среда още повече има какво да се научи. Това са все преживявания и епизоди, които трябва да са част от живота на човека. Хората не бива да използват идеята за късмет, за да ги оценяват“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). „Ако се откажеш от идеята за това колко добър или лош късмет имаш и се отнасяш към тези неща спокойно и правилно, ще откриеш, че повечето неща не са толкова неблагоприятни или че не е толкова трудно да се справиш с тях. Когато се избавиш от амбициите и желанията си, когато престанеш да отхвърляш или да избягваш злочестините, които те сполетяват, и престанеш да мериш подобни неща по това колко добър или лош късмет имаш, вече ще смяташ за добри много от нещата, които преди си смятал за злополучни и лоши — лошите неща ще се превърнат в добри. Нагласата ти и начинът, по който възприемаш нещата, ще се променят, което ще ти позволи да се чувстваш по различен начин по отношение на житейските си преживявания и в същото време да пожънеш различни награди. Това е изключително преживяване, което ще ти донесе награди, каквито не си си представял. Това е нещо добро, а не нещо лошо“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах, че всичко, което ми се случва, независимо дали изглежда добро или лошо от човешка гледна точка, се намира под Божието върховенство и зад него стои Божието намерение. Трябва да приемам нещата от Бог и да се покорявам, като търся истината и извличам поуки. Това е нагласата и практиката, която трябва да имам. Помислих си за Йосиф, който бил продаден от братята си в робство в Египет и преживял много трудности. Въпреки че това не изглеждало като нещо добро, Йосиф в крайна сметка станал главен администратор на Египет. По време на масовия глад Йосиф избегнал страданията му и бил под Божията грижа и закрила. По-късно братята на Йосиф дошли в Египет, за да купят зърно, и цялото им семейство се преместило в Египет, и потомците им живели там в продължение на четиристотин години. Това ме накара да видя, че някои неща, които изглеждат като нещастие от човешка гледна точка, не са непременно лоши, и че Божието благоволение е във всички тези неща. Точно както онзи път, когато ми беше възложено да надзиравам църквата в Ченгнан. От една страна, това се дължеше на нуждите на работата, тъй като бях по-добре запозната с персонала на тази църква и имах повече опит в работата с евангелието от Сю Син, така че това щеше да е от полза за работата на църквата, а от друга страна, то беше необходимо за навлизането ми в живота. Аз бях човек, който обичаше да се отдава на физически комфорт и не умееше да търси истината, когато се сблъскваше с проблеми, а църквата, за която отговарях, имаше много проблеми и трудности, които изискваха от мен да полагам повече усилия, да търся, да размишлявам, да общувам и да обобщавам нещата повече. Това щеше да ми позволи да избягвам живота в плътта и самодоволството. Бог подреди тази среда според моите фатални недостатъци; това беше Неговото спасение за мен! Мислех си и за това как преди няколко години бях отговорна за тази църква, и по това време не вършех истинска работа. Когато виждах, че братята и сестрите имат слаби резултати при изпълнение на дълга си, само ги презирах и осъждах, без да им оказвам никаква помощ за тяхното навлизане в живота. Бях оставила след себе си съжаления и дългове и сега ми се даваше възможност отново да бъда отговорна за тяхната работа. Това беше възможност за мен да компенсирам миналите си прегрешения и трябваше своевременно да коригирам отношението си към дълга, да съдействам колкото е възможно повече и да не оставям никакви съжаления след себе си. В този момент почувствах, че това, че Бог ми дава възможност да ръководя тази църква, е необходимо за живота ми, че разкрива добрите Божии намерения и че вече не мога да гледам на нещата от гледната точка на невярващите или да се съпротивлявам на средата, която Бог е уредил. Истината е, че без значение каква среда урежда Бог, тя е необходима за нашия живот, и няма такова нещо като добър или лош късмет. Когато престанах да съдя хора, събития и неща въз основа на късмета, а вместо това започнах да ги разглеждам според Божиите слова, почувствах облекчение и вече не живеех изпълнена с негативни емоции.

Също така се запитах защо винаги съм смятала, че сблъсъкът с нежелани ситуации означава, че нямам късмет, и защо продължавах да се надявам да ми се случват добри неща. Запитах се от какъв покварен нрав беше водено това. По време на духовната си практика прочетох Божиите слова: „И така, какви са мислите и гледните точки на хората, които използват късмета, за да оценяват дали нещата са добри или лоши? Каква е същността на подобни хора? Защо обръщат толкова голямо внимание на добрия късмет и лошия късмет? Дали хората, които много се съсредоточават върху късмета, се надяват, че късметът им е добър, или се надяват, че е лош? (Надяват се, че е добър.) Точно така. Всъщност те се стремят към добър късмет и към това да им се случват добри неща и просто се възползват от тях и печелят от тях. Не ги интересува колко страдат другите, колко трудности или мъчнотии трябва да понесат другите. Те не искат да им се случи нищо, което възприемат като лош късмет. С други думи, те не искат да им се случват каквито и да е лоши неща: никакви неуспехи, никакви провали или смущения, никакво кастрене, никакво губене на неща, никакви загуби и никакви измами. Ако нещо от тях се случи, хората го смятат за лош късмет. Независимо кой го подрежда, ако се случи нещо лошо, то е от лош късмет. Те се надяват, че ще им се случат всички добри неща — от това да бъдат повишени, да се откроят от останалите и да се облагодетелстват за сметка на другите, до това да спечелят от нещо, да изкарат много пари или да станат високопоставени служители — и смятат, че това е добър късмет. Те винаги оценяват хората, събитията и нещата, с които се сблъскват, въз основа на късмета. Стремят се към добър късмет, а не към лош късмет. Веднага щом и най-малкото нещо се обърка, те се ядосват, дразнят се и недоволстват. Казано направо, този тип хора са егоисти. Те се стремят да се облагодетелстват за сметка на други хора, да извлекат изгода за себе си, да излязат начело и да се откроят от останалите. Те биха били доволни, ако всяко хубаво нещо се случваше само на тях. Това е тяхната природа същност; това е истинското им лице“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах, че хората, които постоянно се оплакват от лошия си късмет, са егоистични и себелюбиви личности. Такива хора винаги искат да им се случват хубави неща, всичко да върви гладко, да постигнат успех в кариерата, да изпъкнат и да се прославят, и да не се сблъскват с никакви неуспехи или провали. Дори при изпълнение на дълга си в Божия дом те искат да се радват на резултати, без да полагат усилия, и не желаят да страдат или да заплащат цената, която се изисква, за да изпълнят дълга си, и не желаят да бъдат кастрени. Те започват да се оплакват веднага щом изпитат някаква загуба на достойнство или леко недоволство. Докато се самоанализирах, осъзнах, че и аз съм била такава. Винаги, когато срещах трудности при изпълнение на дълга си, претърпявах неуспехи, провали или бивах кастрена, аз се оплаквах от средата, която Бог беше уредил за мен. Винаги исках да придобия име и печалба, без да се притеснявам или да понасям трудности, и да живея в удобство. Църквата в Чъннан, за която отговарях, имаше много проблеми, работата не беше достатъчно ефективна и често се оказвахме кастрени. Затова си мислех, че няма полза да отговарям за такава църква и че колкото и да се стараех всеки ден, другите нямаше да го видят. Затова се почувствах огорчена, станах негативна и се отпуснах. Виждах, че състоянията на братята и сестрите са се влошили и това се отразяваше на изпълнението на дълга им, но ми беше все едно и не желаех да се занимавам с проблемите в работата. Разчитах на сатанински философии като „Никога не си мърдай пръста без награда“ и „Никой не работи за нищо“, и се превърнах в егоистичен, егоцентричен, достоен за презрение и лош човек. Като си помислех за това как църквата ме беше изградила да бъда надзорник и ми беше дала много възможности да се обучавам, а сега ми възлагаше да надзиравам църква с незадоволителни резултати в евангелската работа, трябвало е да взема под внимание Божието намерение и да се ангажирам активно с дълга си, за да разрешавам проблемите и трудностите в работата. Но вместо това се оплаквах от страх от физическо страдание и загуба на достойнство, като не успявах да изпълня собствения си дълг. Не изпълнявах дълга си, за да удовлетворя Бог, а за да постигна физическо удоволствие, слава и статус. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Като осъзнах това, се почувствах дълбоко виновна и вече не исках да преследвам собствените си интереси. Исках да проявявам внимание към Божието намерение и да разчитам на Него при изпълнението на отговорностите си. По-късно, когато виждах, че евангелските работници срещат трудности и проблеми или че не разбират принципите на евангелието, вече не се оплаквах, а пишех писма, за да общуваме често, а когато виждах, че са в лошо състояние, разговарях с Божиите слова, за да им помогна и да ги подкрепя. Когато практикувах по този начин, чувствах, че всеки ден е пълноценен и че постигам успехи.

Един ден получих писмо от евангелски работник от църквата в Чъннан, в което се казваше, че нейната партньорка, сестра Дзин’ан, е напуснала, защото е смятала, че заложбата ѝ не е достатъчна за изпълнение на дълга ѝ. Няколко дни по-късно получих друго писмо от ръководителя на екипа, в което се казваше, че състоянието на сестра Уей Джън също е лошо и че тя живее в покварен нрав и не желае да проповядва евангелието. Ръководителят на екипа каза още: „Аз също изпитвам затруднение и не знам как да сътруднича…“ Когато видях тези проблеми, се почувствах наистина разочарована, като си мислех: „Защо вие, хора, имате толкова много проблеми? Това, което ви липсва в резултатите от работата, компенсирате с броя на проблемите, които имате. Днес един от вас напуска, утре друг е в лошо състояние. Само подобряването на тези състояния изисква много усилия. Как да намеря време за проповядване на евангелието? Да не говорим за физическото страдание, а най-вече — какво ще си помисли надзорникът за мен, ако работата е неефективна? Тази църква има толкова много проблеми, наистина нямам късмет!“. Осъзнах, че състоянието ми е погрешно, затова потърсих Божии слова по този въпрос. Прочетох следните Божиии слова: „Лесно ли се излиза от това униние? Всъщност е лесно. Просто се избави от погрешните си възгледи, не очаквай всичко да върви добре или точно така, както искаш, или гладко. Не се страхувай, не се съпротивлявай и не отхвърляй нещата, които се объркват. Вместо това се избави от съпротивата си, успокой се и ела пред Бог с отношение на покорство и приеми всичко, което Бог подрежда. Не преследвай така наречения „добър късмет“ и не отхвърляй така наречения „лош късмет“. Отдай сърцето си и цялото си същество на Бог, остави Го да действа и да устройва и се покори на устроеното и подреденото от Него. Бог ще ти даде точната доза от това, от което се нуждаеш, когато се нуждаеш от него. Той ще устрои средата, хората, събитията и нещата, които ти трябват, според нуждите и липсите ти, така че да можеш да научиш уроците, които би трябвало да научаваш от хората, събитията и нещата, с които се сблъскваш. Разбира се, предпоставка за всичко това е, че трябва да имаш нагласа на покорство към устроеното и подреденото от Бог. Затова не се стреми към съвършенство, не отказвай да приемеш и не се страхувай, че се случват нежелателни, смущаващи или неблагоприятни неща. Не използвай унинието си, за да се съпротивляваш вътрешно срещу това да се случват лоши неща“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (2)). От Божиите слова разбрах, че тези ситуации се случват по Божието благоволение. Трябва да започна с покорство и търсене на Божието намерение, а не да реагирам, като се съпротивлявам, оплаквам или роптая, щом нещо засегне репутацията или физическите ми интереси, като живея, изпълнена с негативни емоции. Не това е отношението, което трябва да имам към дълга си. По онова време три сестри бяха негативни и слаби, живееха в покварен нрав не можеха да се справят с това, което беше много болезнено, и ако това не беше разрешено своевременно чрез общение, не само щеше да повлияе на евангелската работа, но и да забави навлизането им в живота. Не трябваше да се отнасям с пренебрежение към тях, а трябваше да общувам с тях и да им помагам с любов, изпълнявайки отговорността си. Затова бързо им писах, като им споделях преживяванията си и разговарях с тях, помагайки им да разберат Божиите намерения и да спрат да живеят в трудности. Споделих също така и опита си и постиженията си в проповядването на евангелието. Няколко дни по-късно получих писмо, в което пишеше, че състоянието им се е подобрило, защото са яли и пили Божиите слова, и че отново са в състояние да изпълняват нормално дълга си. Когато видях тези резултати, почувствах голяма лекота и вярата ми се засили. Всичко е в Божиите ръце и каквито и трудности или неуспехи да ми устройва Бог, трябва да разчитам на Него, за да ги преживея, и да търся истината и да навлизам в нея във всичко. Това е отношението, което трябва да имам към дълга си. Не бих могла да достигна тези придобивки и това разбиране в състояние на удобство!

След това преживяване осъзнах колко абсурдно е да съдя за нещата според късмета или нещастието! В същото време осъзнах, че средата, която Бог устройва за мен всеки ден, независимо дали я възприемам като добра, или в разрез с желанията ми, винаги съдържа уроци, които трябва да науча. Всички те са необходими за навлизането ми в живота и в тях се крие Божията добронамереност. Трябва да работя усилено, за да се стремя към истината и да достигна дотам, че да гледам на хората и нещата според критериите на Божиите слова, и да навляза в реалността на Божиите слова възможно най-скоро.