От Джина от Филипините

През 2022 г. изпълнявах дълг за работа с текстове. Случайно срещнах областния водач Кели. Като чух преживяванията ѝ, научих, че е водач от пет години. Имаше някои дарби, умът ѝ беше бърз и беше организирана в работните си навици. Много ѝ се възхищавах. Също така научих обаче, че за да покаже пред съработниците си колко е компетентна в работата си, когато те срещали трудности в дълга си, тя не само не помагала, но и парадирала с работните си резултати, поради което те ѝ се възхищавали и се самоограничавали като некомпетентни. Видях, че Кели доста се изтъква и че няма почти никакво себепознание, и си помислих: „Макар и Кели да е донякъде умна и даровита, навлизането ѝ в живота е доста слабо и не се самоанализира и самоопознава, когато се сблъска с проблеми“. По-късно също така чух, че сестра Стейси е открила, че Кели не развива другите и проявявала небрежност, като стояла настрана от евангелското дело. Попитала съработниците на Кели дали тя върши действителна работа, а когато Кели научила за това, тя не само не се самоанализирала, но и развила предубеждения към съработниците си и към Стейси. Не искала да сътрудничи и да обсъжда работата със съработниците си, поради което резултатите от евангелското дело били лоши. Когато видях Кели отново, научих, че състоянието ѝ не е добро и че се страхува да решава проблемите на братята и сестрите, затова прехвърляла тази отговорност на съработниците си. Бях много изненадана и си помислих: „Кели е областен водач и основната ѝ работа е да разговаря за истината и да решава проблеми. Тя обаче не може да реши дори проблемите на братята и сестрите. Може ли да върши добре основната си работа на водач?“. После обаче си помислих: „Възможно ли е просто да е поела по грешния път през този период? Ако състоянието ѝ може да се промени чрез насоки и помощ, тя пак може да изпълнява дълга си на водач. В крайна сметка тя е водач от много години и може да урежда и върши някаква работа. Що се отнася до нейното пренебрегване на навлизането в живота, трябва да ѝ предложа повече помощ и насоки“. И така, аз ѝ посочих проблема. Кели каза, че има желание да се поправи, но после научих, че продължава постоянно да си намира работа и още няма навлизане в живота. Помислих си: „На Кели ѝ липсва навлизане в живота. Тя не може да решава проблемите на братята и сестрите и не може да върши действителна работа. Възможно ли е да е лъжеводач?“. Но моето разбиране за представянето на Кели беше твърде ограничено и аз все още не можех да го видя ясно, затова не докладвах проблема на висшестоящите.

През април 2023 г. бях освободена поради стремежа си към репутация и статус и неспособността си да върша действителна работа и спрях да мисля за проблема с Кели. По-късно църквата изпрати писмо, в което молеше братята и сестрите да докладват всички лъжеводачи или антихристи, които открият. Сетих се за Кели: „Кели обича да се изтъква, за да кара другите да имат високо мнение за нея. Тя не приема предложения от сестрите и дори храни предубеждения срещу тях. Освен това не си взима поуки, когато нещо се случи, и ѝ липсва навлизане в живота. Трябва ли да докладвам проблема ѝ на висшестоящите, за да може църквата да разследва?“. После обаче си помислих: „Кели отговаря за работата на няколко църкви. Ако я докладвам неправилно и това ѝ навреди или се отрази на състоянието ѝ и забави изпълнението на дълга ѝ, в крайна сметка аз ще съм източникът на прекъсване и смущение. Може да загубя настоящия си дълг, а в най-лошия случай може да бъда изпратена в изолация, за да размишлявам. Забрави. Колкото по-малко проблеми, толкова по-добре. Освен това разбирането ми за ситуацията е ограничено и не мога да съм напълно сигурна, че Кели е лъжеводач. Най-добре да си наведа главата и да изпълнявам добре дълга, който ми е възложен“. Като разсъждавах за това, не докладвах проблема на Кели.

В този период църквата често изпращаше писма, в които ни молеше да проверяваме за лъжеводачи и антихристи. Всеки път, когато видех такова писмо, се чувствах раздвоена. Докато се колебаех, чух, че една сестра е докладвала църковна водачка. След допълнително проучване и проверка се оказало, че докладваната водачка само разкривала известна поквара и не била лъжеводач, който не върши действителна работа. Докладвалата сестра имала надменен нрав. Тя се възползвала от разкритата от водачката поквара, за да я заклейми като лъжеводач, и често възпирала другите при разговор и не играела положителна роля в групата. В крайна сметка била изпратена в изолация, за да размишлява. Като чух тази новина, се разтревожих и си помислих: „Ако докладвам проблема на Кели и се окаже, че докладът ми е несправедлив, дали и моето положение няма да бъде разследвано? Преди, когато бях водач, бях поставила един антихрист на важна позиция, с което причиних смущение и прекъсване на църковното дело. Ако този път подам грешен доклад и това се отрази на състоянието на Кели и забави църковното дело, прегрешенията ми ще се натрупат. Тогава в крайна сметка дали ще бъда изолирана, за да размишлявам, или дори премахната? Освен това имам ограничено разбиране за Кели и не мога да бъда сигурна, че тя е лъжеводач. Забрави, по-добре е да не бия на очи, като докладвам проблема. Кели обикновено общува и с други братя и сестри, така че, ако е лъжеводач, и другите ще забележат проблемите ѝ и ще напишат доклад. В този момент ще мога да предоставя информация за проявленията ѝ и така няма да бъда разследвана. Така ще е много по-добре“. Като си помислих за това, напълно се отказах от идеята да докладвам проблема.

През юни 2023 г. църквата издаде известие за отлъчване на антихрист. Този антихрист, който бил надзорник, се стремял към репутация и статус, с което бил причинил сериозно прекъсване и смущение на църковното дело. Водачът ни каза, че ако открием лъжеводачи или антихристи в църквата, трябва незабавно да докладваме това на висшестоящите, за да защитим църковното дело. Отново си помислих за Кели. Въпреки че тя не беше антихрист, имаше проявления на лъжеводач. Бяха минали около шест месеца, откакто забелязах проблема за първи път, но избягвах да го докладвам на висшестоящите, понеже не смеех. Ако тя наистина беше лъжеводач, това нямаше ли да навреди на всички братя и сестри? Щеше да причини големи щети на църковното дело! Спомних си думите, които Бог е казал, когато е разобличавал антихриста Ян: „Има определени проявления, когато антихристите вършат нещо. Той не просто е вършил неща извън полезрението ви. Можехте да разпознаете тези проявления лично. Ако не сте могли да видите тези проявления, тогава не сте ли били слепи? (Да.) Ако сега се появи някой като него, ще можете ли да го разпознаете? Може ли някой като Ян да върши действителна работа? Може ли да разговаря за истината и да разрешава проблеми? (Не.) Защо казвате „не“? (Що се отнася до резултатите от работата, църквата имаше много проблеми, които дълго време не бяха разрешени, напредъкът на цялата работа беше изключително бавен, а филмите, които снимахме, не отговаряха на изискванията на Божия дом.) Преди да се вземат мерки срещу Ян, видяхте ли, че това е проблем? (Не.) Тогава какво разбирате, след като слушате проповеди? Не можете да видите такива сериозни проблеми, а след това винаги намирате оправдания, като казвате: „Не сме общували с него. Как бихме могли да знаем за нещата, които той е вършил извън полезрението ни? Ние сме просто обикновени вярващи, той беше водач. Не можехме винаги да го следим, така че е логично да не сме могли да прозрем какъв е и да не сме го докладвали“. Това ли имахте предвид? (Да.) Какво е естеството на това? (Опитваме се да избегнем отговорностите си.)“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Всяка Божия дума се забиваше в сърцето ми. За да не докладвам проблема, все използвах извинението, че не разбирам ситуацията докрай и не мога да я прозра. Всъщност бях забелязала поведението на Кели и мислех, че тя може да е лъжеводач, но се страхувах, че ако подам неверен доклад, ще ме държат отговорна. Затова ми хрумна оправданието, че не съм общувала с нея много и не мога да прозра нещата ясно. Всеки път, когато имаше общение, с което ни насърчаваха да докладваме лъжеводачите и антихристите, съвестта ме гризеше, но аз продължавах да я потискам с извинението, че не мога да прозра въпроса. Истината беше, че това извинение беше съвсем неоснователно — аз просто бягах от отговорност. След като бях видяла проблем с водача, трябваше да го докладвам незабавно. Дори и да не можех да го прозра, пак можех да повдигна въпроса и да търся общение с братята и сестрите, които разбират истината, за да не се проточват нещата твърде дълго. Този път не можех да продължавам да избягвам това. Но като си помислих да докладвам ситуацията на Кели, изведнъж си спомних, че водачът беше казал, че искат да ме повишат и да ме обучават. Помислих си: „Ако докладвам това невярно, може да загубя шанса си за повишение и дори възможността да изпълнявам настоящия си дълг. Но ако не докладвам проблема, а Кели наистина има проблем, това може значително да навреди на църковното дело“. От тези мисли се чувствах много раздвоена. Наистина исках да се изправя и да докладвам проблема, за да защитя църковното дело, но щом си помислех как това може да засегне собствените ми интереси, куражът ми се изпаряваше. Съвестта ме гризеше постоянно. Видях проблема, но не го докладвах, и макар че разбирах Божиите слова, не ги практикувах. Изобщо не защитавах интересите на църквата. Дори и да получех повишението, какъв щеше да е смисълът от това? Разплаках се и застанах пред Бог, за да се помоля: „О, Боже, ситуацията, с която се сблъсквам днес, е нещо, което Ти си устроил и подредил. Тя е и изпитание за мен, за да се види дали мога да проявя внимание към Твоето намерение. В момента съм много раздвоена. О, Боже, моля Те, напътствай ме да направя правилния избор“. В този момент си спомних едно изречение от Божиите слова: „Божията същност е праведност. Макар и да не е лесно да се разбере какво прави Той, всичко, което прави, е праведно. Просто хората не го разбират“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Да, Божият нрав е праведен и каквото и да прави Бог, то е праведно. Основната причина да не смея да докладвам проблема беше, че не разбирах Божия праведен нрав, поради което живеех в състояние на погрешно разбиране и резервираност. Представях си, че Бог е като покварените човешки същества — лишен от честност и праведност, сякаш щях да бъда изолирана за размишление или дори премахната само защото съм докладвала проблем неправилно или съм допуснала грешка. Наистина беше измамно от моя страна да подозирам Бог така! Бог е праведен и в Божия дом към всичко се подхожда честно и справедливо. Ако докладвах проблем с водача, църквата щеше да разследва и да се справи с него според принципите, а ако Кели наистина беше лъжеводач, тя щеше да бъде освободена незабавно. Ако обаче не беше лъжеводач, църквата щеше да ѝ посочи проблема ѝ и да ѝ помогне, за да може да се самоанализира и да навлезе, а това щеше също да е добре. Като си помислих за това, почувствах известно облекчение.

После прочетох още един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „Понякога лъжеводачите и антихристите играят роля за известно време и разкриват определени проблеми. Някои хора могат само да видят, че има проблеми, но не успяват да прозрат същността и истината за тези проблеми, нито знаят как да ги разрешат — това също се отнася до липсата на проницателност. Какво трябва да направите при такива обстоятелства? В такива моменти трябва да намерите някой, който разбира истината, за да ги разпознае. Ако има няколко души, които могат да поемат отговорността, като всички заедно търсите, разговаряте и обсъждате въпроса, тогава всички можете да стигнете до съгласие, да прозрете докрай същността на проблема и тогава ще можете да разпознаете дали те са лъжеводачи и антихристи. Не е толкова трудно да се разреши проблемът с лъжеводачите и антихристите. Лъжеводачите не извършват реална работа и са лесни за разпознаване и ясно виждане. Антихристите смущават и прекъсват работата на църквата и също са лесни за разпознаване и ясно виждане. Всичко това е свързано с проблема, че се смущават Божиите избраници при изпълнението на своя дълг, и вие трябва да докладвате и разобличавате такива хора — само по този начин можете да предотвратите забавянето на църковната работа. Докладването и разобличаването на лъжеводачите и антихристите е изключително важна работа, която гарантира, че Божиите избраници ще могат да изпълняват добре своя дълг, и всички Божии избраници имат тази отговорност. Който и да е той, щом е лъжеводач или антихрист, тогава Божиите избраници трябва да го разобличат и да го осветят, като по този начин ще изпълните своята отговорност. Стига докладваният проблем да е истински и наистина да има инцидент с лъжеводач или антихрист, Божият дом винаги ще се справи с него своевременно и в съответствие с принципите“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Да, когато срещам лъжеводачи или антихристи в църквата, ако не мога да прозра същността на проблема, мога да разговарям и да разпознавам заедно с тези, които разбират истината. Така мога да придобия по-точно разбиране. След като не можех да видя ясно дали Кели е лъжеводач, можех да търся общение с другите. Чрез търсене и общение можех да придобия по-ясно разбиране за принципите на този аспект. После говорих по този въпрос с партньорката си Шърли. Шърли също смяташе, че Кели върви по грешния път, и предложи да докладвам това на висшестоящите. Тя също така ме попита какво ме е притеснявало и ми е попречило да докладвам проблема. Чрез въпроса на Шърли осъзнах, че колебанието ми да докладвам проблема през цялото време се е дължало основно на това, че съм защитавала себе си и съм поддържала собствените си интереси. Бях толкова егоистична и достойна за презрение!

Спомних си един откъс от Божиите слова и го потърсих, за да го прочета. Бог казва: „Повечето хора искат да се стремят към истината и да я практикуват. През по-голямата част от времето обаче те само имат решимостта и желанието да го направят, но истината не се е превърнала в техния живот. В резултат на това, когато се натъкнат на зли сили или когато срещнат зли и лоши хора, които вършат злодеяния, или лъжеводачи и антихристи, които вършат нещата по начин, който нарушава принципите, като така смущават работата на църквата и вредят на Божиите избраници, те губят смелостта да се изправят и да говорят. Какво означава това да нямате смелост? Дали означава, че сте плахи или не умеете да говорите, или се дължи на това, че не разбирате нещата в дълбочина и затова нямате увереност да говорите открито? Нито едно от двете — то е преди всичко последица от това, че сте възпирани от покварения си нрав. Един от покварените нрави, които разкриваш, е измамният нрав. Когато нещо ти се случи, първото, за което мислиш, са собствените ти интереси, първото нещо, което вземаш предвид, са последиците и личната ти полза. Това е измамен нрав, нали? Другият е егоистичният и подъл нрав. Ти си мислиш: „Какво общо има с мен накърняването на интересите на Божия дом? Аз не съм водач, така че защо да ме е грижа? Това няма нищо общо с мен. Не е моя отговорност“. Такива мисли и думи не са нещо, което съзнателно мислиш, а са породени от твоето подсъзнание — това е поквареният нрав, който се разкрива, когато хората се сблъскат с проблем. Такива покварени нрави управляват начина, по който мислиш, те връзват ръцете и краката ти и контролират това, което казваш. В сърцето си искаш да се изправиш и да говориш, но имаш опасения; дори когато говориш, ти увърташ и си оставяш вратички или увърташ и не казваш истината. Проницателните хора виждат това. Всъщност ти знаеш в сърцето си, че не си казал всичко, което трябва, че това, което си казал, не е имало ефект, че просто си отбил номера и че проблемът не е решен. Ти не си изпълнил своята отговорност, но въпреки това заявяваш открито, че си я изпълнил, или че не си бил наясно какво се случва. Това вярно ли е? И дали това е, което наистина мислиш? Тогава не си ли изцяло под контрола на сатанинския си нрав? […] Ти никога не търсиш истината, камо ли да я практикуваш. Ти просто постоянно се молиш, вземаш решения, определяш стремежи и се заричаш в сърцето си. И какъв е резултатът? Оставаш си угодник, не си откровен относно проблемите, с които се сблъскваш, не те е грижа за злодеите, когато ги видиш, не реагираш, когато някой прави зло или създава смущение, и оставаш настрана, когато не си засегнат лично. Мислиш си: „Аз не обсъждам нищо, което не ме засяга. Доколкото това не вреди на моите интереси, на моята суета или на моя имидж, подминавам всичко без изключение. Трябва да бъда много внимателен, тъй като вятърът брули високите дървета. Няма да правя нищо глупаво“. Ти си напълно и непоколебимо контролиран от твоя покварен нрав на нечестивост, измамност, твърдост и неприязън спрямо истината. За теб те са станали по-трудни за носене от стягащата златна лента за глава, носена от Краля на маймуните. Животът под контрола на покварения нрав е толкова изтощителен и мъчителен!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Разобличеното от Бог отразява точно моето състояние. Знаех, че с Кели има проблем, който трябва да бъде докладван на висшестоящото ръководство. Особено след като прочетох писмата на Божия дом, в които ни насърчаваха да докладваме лъжеводачите и антихристите, аз няколко пъти обмислях да докладвам проблема, но се страхувах, че ако го докладвам неправилно, може да загубя дълга си или да бъда изолирана, за да размишлявам. Все проявявах внимание към собствените си интереси. В критични моменти не можех да кажа и една дума, за да отстоявам интересите на Божия дом, и не смеех да докладвам проблем. Наистина за нищо не ставах! Много добре знаех, че Кели отговаря за много църкви и че ако наистина беше лъжеводач, това щеше да се отрази сериозно на църковното дело и навлизането в живота на много братя и сестри щеше да претърпи загуби. Но когато се замислих, че докладването на проблема може да не ми донесе ползи и може дори да накърни интересите ми, аз се опитах да се защитя, като си търсех оправдания да избягам от отговорност и чаках другите да направят първата крачка и да го докладват. Интересувах се само от собствените си интереси и изобщо не отчитах въздействието върху църковното дело или върху навлизането в живота на братята и сестрите. Стига само да не търпях никакви загуби, не ме беше грижа. Дори и да виждах проблеми с водача, аз си затварях очите, като заглушавах съвестта си дори когато беше изпълнена с вина. Проявявах внимание към собствените си интереси във всичко. Бях истински измамна, егоистична и достойна за презрение! Преди мислех, че имам чувство за справедливост и че мога да посочвам и разобличавам проблемите на други братя и сестри. Сега, като се замисля за това, разбирам, че преди смеех да посочвам и разобличавам проблемите, защото това не засягаше интересите ми. Сега, когато интересите ми бяха пряко намесени, станах като костенурка, която крие главата си в черупката, и нямах никаква почтеност. В този период си спомних и Божиите слова и знаех какво е подходящо да се направи, но поставях собствените си интереси над всичко, и макар че разбирах истината, не можех да я практикувам. Бях не само егоистична и достойна за презрение, но и непреклонна, и изпитвах неприязън към истината. След като прочетох толкова много от Божиите слова, когато в критични моменти трябваше да застана и да отстоявам интересите на църквата, аз нямах смелост. Наистина толкова години бях слушала Божиите слова напразно. Нямах никакво свидетелство!

По-късно Шърли ми прочете един откъс от Божиите слова: „Нека ви го кажа откровено: ако не следваш правилния път или не практикуваш истината, ако развяваш знамето на вярата в Бог, но искаш да живееш като невярващите и да действаш безразсъдно, тогава вярата ти в Бог е безсмислена. Защо казвам, че е безсмислена? Къде се крие смисълът на вярата в Бог? Крие се в пълната промяна на пътя, по който хората вървят, на техния възглед за живота, житейска посока и целите им, след като повярват в Бог, като по тези неща започват напълно да се различават от онези, които не вярват в Бог, от светските хора и от дяволите, а пътят, по който вървят вярващите, е напълно противоположен на техния. Каква е тази противоположна посока? Да искаш да бъдеш добър човек и да бъдеш някой, който се покорява на Бог и който има човешко подобие. И как може да се постигне това? Трябва да се съсредоточиш върху стремежа към истината и само тогава ще можеш да се промениш. Ако не се стремиш към истината или не практикуваш истината, тогава твоята вяра в Бог няма смисъл и стойност, вярата ти е празна черупка, дяволски думи, предназначени да измамят, просто празни думи без никакъв ефект“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Седма точка: те са нечестиви, коварни и измамни (Първа част)). Божиите слова пронизаха сърцето ми. Бях вярвала в Бог много години и бях чела много Божии слова, но в критични моменти не практикувах истината. Живеех точно като невярващ, водена от философиите на Сатана „Ако не те засягат лично, остави нещата на собствен ход“ и „Разумните хора умеят да се предпазват и все се опитват да избягват грешките“. Бранех собствените си интереси във всичко, без въобще да проявявам внимание към Божиите намерения. На думи вярвах в Бог, но не практикувах словата Му. Нима не бях станала неверник? Бог не спасява неверници. Ако не се покаех и продължавах да не практикувам истината, можеше само да бъда отстранена. Не трябваше повече да защитавам собствените си интереси. Трябваше да докладвам проблема с Кели на висшестоящите. На следващия ден написах доклада за проблема на Кели и го предадох на висшестоящите водачи.

Малко след това висшестоящият брат Рупърт насрочи среща с мен, за да разбере проблема с Кели. Когато споменах, че преди съм извършвала прегрешения в дълга си и се страхувам, че ако докладвам проблема неправилно, може да бъда изолирана за размишление и да загубя шанса да изпълнявам дълга си, Рупърт каза, че това показва липса на разбиране на Божия праведен нрав и на принципите, които Божият дом прилага, за да се справя с хората, и разговаря с мен за този аспект на истината. Чрез общението на Рупърт аз най-сетне придобих известно разбиране. Божият дом се отнася към хората въз основа на тяхната природа същност и системно поведение. Ако намеренията ми бяха правилни и имаха за цел да защитят интересите на Божия дом, тогава дори и да докладвах погрешно даден проблем поради липса на проницателност, братята и сестрите щяха да разговарят с мен и да го поправят, и аз нямаше да бъда освободена или изолирана само защото съм допуснала грешка в докладването на проблем еднократно. Ако обаче продължавах да живея според философиите на Сатана, не съумявах да практикувам истината и не защитавах интересите на Божия дом, и ако подхождах към истината с неприязън и непримиримост, тогава дори и да не допусках грешки, пак в крайна сметка щях да бъда разкрита и отстранена. Спомних си, че бях видяла как една сестра беше изолирана за размишление, след като беше докладвала проблем, но причината за това не е била, че е докладвала проблема неправилно, а че нравът ѝ е бил твърде надменен и постоянно е възпирала другите, и не е влияела положително на екипа си. Изолирането ѝ за размишление имаше за цел да ѝ даде шанс да се покае. Стига да опознаеше покварения си нрав и да спреше да причинява смущения, пак щеше да има шанс да бъде спасена. След като бях вярвала в Бог толкова много години, не бях виждала никой да бъде отстранен за това, че докладва проблеми с лъжеводачи. Божият дом наистина се отнася към хората въз основа на тяхната природа същност и системното им поведение. По-късно, след като разбраха и провериха поведението на Кели, висшестоящите водачи установиха, че тя не само няма навлизане в живота и не може да върши действителна работа, но и има силно желание за статус. Тя постоянно свидетелстваше за себе си, омаловажаваше съработниците и потискаше и измъчваше другите. Щом установеше, че някой не я приема сериозно, тя му се разсърдваше, а ако някой посмееше да ѝ посочи проблемите ѝ или имаше различно мнение от нея, тя дори се отнасяше с него като с инакомислещ и враг. Въз основа на поведението на Кели беше решено, че тя е лъжеводач, който върви по пътя на антихриста, и тя беше освободена и изолирана. Водачите също така споменаха, че проблемът, който съм докладвала, е бил решаващ, и ме насърчиха в бъдеще незабавно да докладвам всички други проблеми, които откривам. Като видях, че освободиха Кели и църквата вече не беше прекъсвана или смущавана от лъжеводач, почувствах дълбока благодарност към Бог!

Всеки път, когато се замисля как нямах смелост да докладвам проблема, който установих, как се съсредоточавах само върху защитата на собствените си интереси, без да браня интересите на Божия дом, и как оставих проблема с лъжеводача да се проточва повече от половин година, преди да бъде решен, ми става много неприятно от това колко егоистична и достойна за презрение съм била и колко сериозно съм била окована от покварения си нрав. Именно Божиите слова ме напътстваха да се избавя от влиянието на мрака и ми дадоха смелост да докладвам проблема, като браня интересите на църквата. Искрено благодаря на Бог от цялото си сърце!