От ранна възраст винаги съм обичала да танцувам. Майка ми казваше, че когато съм била много малка, всеки път щом съм чуела музика, съм започвала да се движа естествено с ритъма. Когато пораснах, продължих да харесвам танците и се интересувах от всичко, свързано с тях. Особено когато по телевизията видех на сцената танцьори да изпълняват без усилие сложни танцови движения, докато омаяната публика ги гледа и им ръкопляска, и ги окуражава, не можех да откъсна очи от тях и изпълнението им ми влияеше силно. Просто беше толкова красиво! Мислех си: „Колко чудесно би било, ако аз също мога да стана танцьорка, да се изразявам чрез танца и да печеля аплодисментите и похвалите на моята публика!“. За да осъществя мечтата си, ходех на уроци по танци и навлязох в период на професионални тренировки. Изучавах движенията на учителя в час много внимателно и се опитвах да усвоя правилно всяко движение. Учителят ми каза, че имам сериозен потенциал като танцьорка, а всичките ми връстници смятаха, че определено имам бъдеще в танците. Бях доволна да чувам това, като мислех, че имам истински талант като танцьорка и че мога да направя кариера в танците. Може би небесата ми бяха дали мисия в този живот да се стремя към танца.

По-късно имах късмета да приема делото на Всемогъщия Бог от последните дни и чрез гледане на църковни видеоклипове научих, че в църквата също има танцов дълг. Гледах как братята и сестрите пеят, танцуват и славят Бог, и си помислих: „Танцуването в светския живот се прави от невярващи и няма много стойност, но танцуването в църквата е дълг и ми позволява да славя Бог, това е много значимо! Нещо повече, църковните видеоклипове се качват онлайн и се гледат от хора по цял свят. Ако покажа танцовите си умения в тях, няма ли да получа още повече похвали и признание? От сега нататък трябва да прекарвам повече време в танцови упражнения, за да мога да си спечеля танцов дълг“. По-късно нашата църква беше преследвана от Китайската комунистическа партия и много братя и сестри бяха арестувани, затова почти нямахме възможност да се събираме и да изпълняваме дълга си нормално, още по-малко да започнем група по танци. Исках толкова много да напусна Китай, да практикувам вярата и да изпълнявам дълга си в свободна и демократична страна. За да не се схващам твърде много, всеки път когато имах свободно време, се разтягах и правех упражнения. Понякога, докато слушах музика, си представях себе си на сцената в танцово изпълнение. Скоро след това полицията неочаквано нахлу на една сбирка и започна да извършва арести. Задържаха ме за 37 дни и по-късно ме освободиха под гаранция в очакване на процеса. От страх, че ще ме арестуват отново, напуснах дома си и се укрих. Всеки ден се взирах замаяно в обширното синьо небе през прозореца, като си мислех: „Сега, след като са ме арестували, все едно съм затворена от КПП. От тук нататък не мога да отида никъде свободно и не мога да напускам страната. Как изобщо ще имам възможност да танцувам на сцена? Не вещае ли това край на мечтата ми да танцувам?“. От тези мисли се чувствах ужасно. По-късно църквата ми възложи да композирам химни, но въпреки че привидно изпълнявах дълга си, не влагах сърцето си в него. Дори мислех, че просто ми е писано да съм танцьорка и дългът не е подходящ за мен. Водачът ми ме освободи, след като видя, че тъна в това негативно състояние и не успявам да се подобря.

След като бях освободена, прекарвах всеки ден в объркана замаяност. Щом си помислех, че мечтата ми за танцуване беше разбита, се чувствах огорчена и без посока. Помолих се на Бог насред моята безпомощност: „О, Боже, знам, че понеже бях освободена, сигурно съм Те отвратила по някакъв начин, но съм твърде безчувствена и не знам къде сгреших. Моля Те, води ме и ме просветлявай, за да придобия познание за себе си“. Молех се на Бог така всеки ден. Веднъж, по време на духовната ми практика, попаднах на откъс от Божиите слова, който ми даде малко разбиране за проблема ми. Всемогъщият Бог казва: „Хората си мислят, че в знанието няма нищо лошо, че стремежът към придобиването му е напълно естествен. То да бъде поднесено по привлекателен начин, да поощрява висши идеали и амбиции — това придава устрем на живота и е правилната житейска посока. Нима не е по-славно да изживееш дните си, достигайки личните си идеали и градейки добра кариера? Като прави това, човек не само почита предците си, но и получава възможност да остави своята следа в историята — нима това не е нещо добро? Добро е в очите на светските хора, те го приемат за правилно и положително. Дали обаче Сатана, със зловещите си мотиви, води хората по този път и това е всичко? Разбира се, че не. Всъщност, колкото и възвишени да са човешките идеали, колкото и реалистични и подобаващи да са стремежите на хората, всичко, към което човекът се домогва и стреми, е неделимо свързано с две думи. Тези две думи са от ключово значение в живота на всеки човек и тъкмо тях Сатана желае да втълпи на човеците. Питате кои са тези две думи? Те са „слава“ и „облага“. Сатана прибягва до много меко средство, което никак не е радикално и което отлично се вписва в човешките представи, за да накара хората неусетно да приемат неговия начин на живот и неговите правила, по които да живеят, и да установят житейски цели и посоки в живота, и те несъзнателно започват да развиват амбиции в живота. Колкото и възвишени да изглеждат тези техни амбиции, те са неразривно свързани със „славата“ и „облагата“ (Словото, Т.2 – За познаването на Бог. Самият Бог, единственият VI). Докато четох откъса, внезапно осъзнах и бързо видях, че вървях по пътя на търсене на слава и печалба. В миналото винаги бях мислила, че правилният път в живота е да се опитвам да осъществя мечтите си. Смятах, че да постигна нещо в живота си, означава да имам амбиции и стремежи, а да се отлича от връстниците си и да си създам име, е начин да докажа стойността си. Това щеше да ме направи много по-добра от онези, които нямаха мечти или стремежи, и бяха доволни с посредствения си живот. Едва тогава осъзнах, че преследването на мечтите и стремежите на човек е един от начините на Сатана да покварява хората и да ги кара да вървят по пътя на търсене на слава и печалба. Колкото повече човек търси слава и печалба, толкова повече се отклонява от Божиите изисквания. Бог иска от нас да действаме честно и практично като сътворени същества и да изпълняваме дълга си, но онези, които търсят слава и печалба, мислят само как да се отличат от връстниците си и никога не са доволни от нещата. Разсъждавах върху това защо се опитвах толкова усилено да стана танцьорка. Когато видех по телевизията танцьори да печелят овациите на публиката със сложните си движения, им завиждах изключително силно и мечтаех един ден и аз също да застана на сцената, да съм в центъра на вниманието на всички, да спечеля похвалите и овациите им и да осъществя целта си да се отлича. За да превърна мечтата си в реалност, упражнявах танци от зори до здрач и бях изключително мотивирана. Но тъй като имах криминално досие след като бях арестувана от полицията, загубих шанса си да отида в чужбина. Когато осъзнах, че мечтата ми е разбита, станах потисната и обезсърчена, и невнимателна и несъсредоточена в дълга си. Изглеждаше сякаш съм станала друг човек. Едва тогава видях, че славата и печалбата са средствата, с които Сатана подмамва и покварява хората. Външно те може да носят на хората овации и похвала, но на практика покваряват идеологически хората, карат ги да мислят само за слава и печалба и да забравят да почитат Бог, още по-малко да се стремят към истината и да изпълняват дълга си. В крайна сметка това кара хората да се отклоняват от Бог и напълно да губят възможността си за спасение.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „Грижата на антихристите за репутацията и статуса им надхвърля тази на нормалните хора и е част от нрава им същност. Тя не е нито временен интерес, нито преходно въздействие на заобикалящата ги среда, а е част от живота им, тя е в кръвта им и следователно представлява тяхната същност. Тоест каквото и да правят антихристите, първо се съобразяват с репутацията и статуса си и с нищо друго. Репутацията и статусът са животът за антихристите и целта на целия им живот. Каквото и да правят, първото им съображение е: „Какво ще се случи със статуса ми? А с репутацията ми? Дали това, което върша, ще ми осигури добра репутация? Ще повиши ли статуса ми в съзнанието на хората?“. Ето за какво мислят първо, а това е достатъчно доказателство, че имат нрава и същността на антихристи. Ето защо те обмислят нещата по този начин. Можем да кажем, че за антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко нещо странично, без което биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и му придават същата тежест. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Бог разобличаваше как антихристите ценят особено репутацията и статуса и стигат дотам, че възприемат репутацията и статуса като свой живот и цел, към която да се стремят в живота. Независимо кога или къде се намират, нищо не променя посоката на стремежа им. Всъщност аз бях точно такава. От ранна възраст обичах да се изтъквам и другите да ми се възхищават и да ме хвалят. Като виждах как танцьорите по телевизията печелят възхищението и обожанието на публиката си, аз им се възхищавах и мечтаех да съм като тях. Дори си поставих за цел да стана изключителен танцов изпълнител. Даже след като навлязох във вярата и изпълнявах дълга си, пак не промених житейската си цел и когато не бях способна да изпълнявам танцов дълг в моята местна църква, се стремях да отида в чужбина, за да осъществя голямата си мечта да стъпя на сцената като изпълнител. Дори след като бях арестувана от КПП и ми съставиха криминално досие, заради което вече не можех да напускам страната, все още не можех да спра да мисля постоянно за мечтата си да танцувам и станах негативна и огорчена, защото не бях постигнала целта си, изпълнявах дълга си нехайно и в негативно състояние и се отпуснах. Често размишлявах над бъдещето и репутацията си. Виждах дълга си като трамплин, който би ми помогнал да постигна мечтите си. Не успявах да се погрижа за истинския си дълг и се противопоставях на Бог! Като осъзнах това, се помолих на Бог с думите: „О, Боже, чрез правосъдието и разобличаването на Твоите слова видях колко дълбоко обсебена съм от славата, печалбата и статуса. Винаги търся да осъществя мечтите си и се провалям в изпълнението на истинския си дълг. Искам да се покая, да се отрека от тези прекомерни желания и просто да се опитвам да изпълнявам дълга си“. По-късно попаднах на този откъс от Божиите слова: „Трявба да можеш да изпълняваш отговорностите си, да извършваш задълженията и дълга си и да оставиш настрани егоистичните си желания, намерения и мотиви. Трябва да проявиш внимание към Божиите намерения и да поставиш интересите на Божия дом, работата на църквата и дълга, който се предполага да изпълняваш, на първо място. След като живееш така известно време, ще усетиш, че това е добър начин да се държиш. То е да живееш просто и честно и да не си низък, долен човек; то е да живееш справедливо и достойно, а не да бъдеш презрян, подъл и негоден за нищо. Ще усетиш, че това е начинът, по който човек трябва да действа, и това е образът, който трябва да изживее“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отхвърляне на покварения нрав). Размислих, че в миналото изпълнявах дълга си само за да задоволя собствената си амбиция и желание. Изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения и живеех по низък и достоен за презрение начин. Знаех, че ако получа друга възможност да изпълнявам дълг, ще трябва да пренебрегна личните си желания и да изпълня дълга си добре, за да удовлетворя Бог. Не можех да допусна да ме обземе още съжаление и вина. След като разсъждавах известно време, започнах отново да изпълнявам дълга си в църквата. Въпреки че дългът ми се състоеше от общи задачи и нямаше общо с танците, знаех, че по този начин Бог ми дава шанс да се покая, затова исках да се покоря и да изпълнявам дълга си като сътворено същество.

Лека-полека мина повече от половин година и макар че вече не се чувствах негативна и потисната заради това, че не можех да осъществя мечтите си, все още изпитвах известно объркване. Понякога се чудех: „Много хора имат таланти, интереси и хобита, всички тези неща негативни ли са? Трябва ли хората наистина да не се стремят към тези неща?“. Един ден прочетох откъс от Божиите слова по тази тема, който даде някои отговори на въпросите ми. Всемогъщият Бог казва: „Интересите и хобитата на хората не са погрешни по своята същност и, разбира се, със сигурност не може да се каже, че те са нещо негативно. Те не бива да бъдат порицавани или критикувани. Част от нормалната човешка природа е хората да имат интереси, хобита и таланти в определени области — всеки човек има такива. Някои хора обичат да танцуват, други — да пеят, да рисуват, да изнасят представления, да се занимават с механика, икономика, инженерство, медицина, селско стопанство, ветроходство или определени спортове, трети обичат да изучават география, геология или авиация, а четвърти, разбира се, може да се наслаждават на изучаването на по-слабо познати предмети. Независимо от интересите и хобитата на човека, всички те са част от човешката природа и от нормалния човешки живот. Те не бива да бъдат очерняни като нещо негативно, нито да бъдат критикувани, а още по-малко забранявани. Това означава, че всеки интерес и хоби, които имаш, е основателен. Тъй като всеки интерес или хоби е основателен и трябва да му се позволи да съществува, как трябва да се отнасяте към идеалите и желанията, свързани с него? Например някои хора обичат музиката. Те казват: „Искам да стана музикант или диригент“, след което пренебрегват всичко останало, за да отидат да учат и да се усъвършенстват в музиката, като определят житейските си цели и посока с това да заемат позицията на музикант. Правилно ли е да се постъпва така? (Не е правилно.) Ако не вярваш в Бог, ако си част от света и прекарваш живота си в осъществяване на идеалите и желанията, създадени от собствените ти интереси и хобита, нямаме какво да кажем по този въпрос. Сега, като вярващ в Бог, ако имаш такива интереси и хобита и искаш да посветиш целия си живот, като платиш цената на цял живот, за да осъществиш идеалите и желанията си, създадени от твоите собствени интереси и хобита, добър или лош е този път? Заслужава ли си да се насърчава? (Не си заслужава да се насърчава.) Да не говорим все още за това дали си заслужава да се насърчава, или не. Всичко трябва да се обмисли трезво, така че какво трябва да направите, за да определите дали този въпрос е правилен или погрешен? Трябва да обмислите дали стремежите, идеалите и желанията, които сте създали, имат някаква връзка с Божиите учения и с Неговото спасение и очакванията Му за теб, с Божието намерение да спаси човечеството, с твоята мисия и с твоя дълг, дали ще ти помогнат да завършиш мисията си и да изпълниш дълга си по-ефективно, или дали ще увеличат шансовете ти да бъдеш спасен и дали ще ти помогнат да постигнеш удовлетворяване на Божиите намерения. Като обикновен човек преследването на идеалите и желанията ти е твое право, но когато осъзнаеш собствените си идеали и желания и се стремиш към този път, дали те ще те отведат по пътя на спасението? Дали ще те отведат по пътя на богобоязливостта и отбягването на злото? Ще те доведат ли в крайна сметка до резултата на абсолютното покорство и поклонение пред Бог? (Няма да те доведат.) Това е сигурно. Щом няма да те доведат, тогава като вярващ в Бог, положителни или негативни са идеалите и желанията, създадени от твоите интереси, хобита и дори от твоите таланти и дарби? Трябва ли да ги имате, или не? (Те са негативни. Не бива да ги имаме.) Не бива да ги имате“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (8)). След като прочетох Божиите слова, осъзнах, че интересите и хобитата са част от нормалната човешка природа, те са дадени на човека от Бог и не са изначално негативни, но когато хората започнат да възприемат хобитата и интересите си като идеали и желания, към които да се стремят, тогава природата на проблема се променя. Когато някой се отнася към хобито си като към идеал, който да преследва, той със сигурност ще отделя за него много време и енергия. За обикновените хора може да изглежда, че това е тяхно право и свобода, но при вярващите в Бог стремежът към идеали и желания само ще ги възпрепятства до известна степен да изпълняват дълга си. Също така, ако човек търси да осъществи идеалите си, той не може да се покори на Божието устройство и подредба и само ще се отдалечи още повече от Бог. Аз имах непосредствен опит с това. Приех делото на Бог от последните дни като малка, започнах да изпълнявам дълга си и имах възможността да се стремя към истината и да постигна спасение. Но не вървях по правилния път, не ценях възможността, която Бог ми даде и настоявах да се опитвам да осъществя своите мечти. Тъй като посвещавах всичките си мисли и енергия на стремежа към идеалите и желанията си и не се съсредоточавах върху стремежа към истината, дълго време не напредвах в дълга си. Възгледът ми за живота и ценностите ми бяха все сатанински по природа. След като полицията ме арестува, не търсех истината и не се поучих от преживяването, вместо това се противопоставях на Бог и Го обвинявах за условията, които беше устроил, понеже криминалното ми досие ме спъваше да пътувам в чужбина и мечтата ми да стана танцьорка беше разбита. Като сътворено същество трябваше да се покоря на подредбите на Създателя и да имам усет за Божието намерение чрез опита си. Но аз се придържах упорито към своята мечта, не бях удовлетворена от върховенството и подредбите на Бог, действах механично и се разсейвах в дълга си. Как Бог нямаше да е отвратен от отношението и поведението ми? Ако не се откажех от стремежа си към мечтите и желанията си и един ден успеех да изпълнявам дълг като танцьорка, щях със сигурност да свидетелствам за себе си и да стана известна, за да реализирам мечтата си. Да свидетелствам за себе си вместо за Бог в дълга си, беше вид противопоставяне на Бог и трябваше да срещне Божиите проклятия!

Прочетох друг откъс от Божиите слова: „Ако онези деца се интересуват от изкуства, трябва ли да се занимават с тази работа и трябва ли да я вършат през целия си живот? Не е задължително. Това зависи от Божието предопределение, от начина, по който Бог упражнява Своето върховенство и подрежда нещата. Ако Бог подреди така, че те да работят в областта на изкуствата, те никога през живота си няма да напуснат тази област. Но ако Бог не е подредил или предопределил да работят в тази област, те просто ще имат този интерес и това любимо занимание и дори да им харесва, няма да могат да се занимават с тази работа. Някои хора харесват изкуствата още от детството си. Родителите им, като виждат, че детето им има този интерес и това любимо занимание, си мислят: „Нека тогава да го насърчаваме. Може би нашето семейство може да създаде талант в областта на изкуствата. Може би той дори ще стане известен и ще изпъкне!“. Така те започват да насърчават детето си да учи танци и пеене и накрая детето е прието в училище по изкуствата. Макар че интересът и страстта на детето към изкуствата не намаляват след завършването му, не е сигурно дали то ще може да се занимава с този вид дейност. Възможно е, когато му предстои да се занимава с тази работа, нагласата му да се промени, отношението и възгледите му към нея да се променят, а също така е възможно поради различни причини в обективната среда да не му се удаде да стане част от тази сфера. Всички тези неща са възможни. Това зависи от Божието предопределение“ (Словото, Т.7 – За стремежа към истината. Как човек да се стреми към истината (11)). След като прочетох този откъс, се почувствах много облекчена. В миналото бях смятала, че трябва да се стремя към работа, свързана с моите интереси и хобита. Мислех, че моите интереси вероятно са мисия, поверена ми от Бог, и че понеже харесвах танците, трябва да изпълнявам дълг, свързан с танцуването. Затова, когато ми беше назначен дълг, който нямаше нищо общо с танците, почувствах, че този дълг не е подходящ за мен и не исках да го изпълнявам. Но в реалния живот продължавах да се сблъсквам с разочарование, просто не можех да попадна на дълг, свързан с танци. Сега разбирам, че всичко това беше Божието върховенство и подредби. Сетих се как племенницата на известна танцьорка показала заложби в танците от ранна възраст и танцьорката, нейната леля, искала тя да поеме семейното призвание, но дори след като я тренирала лично, племенницата ѝ все пак не станала танцьорка, а вместо това станала актриса. Има и безброй примери за хора, които имат определени умения или таланти, но все пак прекарват живота си с обикновена работа, за да изхранват семействата си и са неспособни да работят в областта, свързана с интересите и хобитата им. От това видях, че Бог има върховенство и подрежда това каква работа ще работят хората в живота си. Хората нямат избор в това и не могат да искат да се случват такива неща. Въпреки че не можех да изпълнявам дълг, свързан с моите интереси, Бог ми даде заложбите да изпълнявам друг дълг. Сега изпълнявам дълг, свързан с текстове, дълг, който никога преди не съм си представяла, че ще изпълнявам. Като четох различни статии и проповеди, научих определени истини за виденията, започнах да разбирам малко Божието дело и преживях лично това, че ситуациите, които Бог подрежда за нас, са най-доброто и полезното за живота ни. Независимо дали в бъдеще ще мога да изпълнявам дълг, свързан с танца, или не, искам да се покоря, да се стремя към истината и да преживявам Божието дело в условията, които Бог устройва. Също така в свободното си време изучавам църковните танцови програми и така продължавам да подхранвам интересите си. Понякога след вечеря танцувам по малко и винаги се чувствам малко по-щастлива, като го правя. Мисля, че това е правилният начин да се отнасям към моите хобита и интереси. Благодаря на Бог от все сърце, че ми даде това хоби, тъй като то прави живота ми малко по-интересен. Трябва да работя още по-усилено, за да изпълнявам дълга си и да се отплатя за Божията любов.