Писмо до Нуо И

Скъпа Нуо И,

Как се чувстваш напоследък? В последното си писмо споменаваш, че вече не изпълняваш дълга си по поенето, а водачите са ти възложили да се занимаваш с общите дела. Почувствала си, че този дълг не ти позволява да изпъкнеш или да спечелиш уважението на другите, поради което си се противопоставяла и не си искала да сътрудничиш. Чудя се дали напоследък състоянието ти се е подобрило. Преди време и аз преживях такова състояние. По-късно, благодарение на това, че четох Божиите слова, придобих известно разбиране за покварения си нрав да се стремя към репутация и статус, коригирах погрешните си възгледи за дълга и започнах да изпълнявам дълга си усърдно. Този път искам да споделя с теб преживяването си в това писмо с надеждата, че то може да ти помогне.

През октомври 2021 г., когато за пръв път започнах работа като водачка, колкото и късно да приключех работата си, след това всеки ден четях Божиите слова. Мислех си: „Стига да разбера повече от истината и да мога да разрешавам всички проблеми, с които се сблъсквам, братята и сестрите със сигурност ще имат високо мнение за мен, когато видят, че притежавам истините реалности“. Половин година по-късно, поради слабите ми заложби, силното ми съсредоточаване върху гордостта и статуса и това, че често бях възпирана от покварения си нрав, не успях да постигна добри резултати в дълга си и бях освободена от длъжност. Въз основа на моите умения водачите ми възложиха да помагам на братята и сестрите, които имат проблеми с компютрите. Състоянието, което разкрих тогава, беше подобно на твоето. Помислих си: „Това е просто една незначителна задача, изискваща физически труд, и колкото и работа да свърша, никой няма да разбере“. Чрез четене на Божиите слова разбрах, че в преразпределянето на дълга има Божие намерение и че трябва да се покоря и да го приема. И все пак не можех да не си мисля: „Работата по общите дела няма бъдещо развитие. Колкото и добре да се справям с нея, няма да спечеля уважението на другите. По-добре е да бъда водачка — тази позиция е по-висока и по-престижна“. Въпреки че изпълнявах дълга си, не бях много ентусиазирана. Особено когато чух, че новодошлата сестра Джоу Тин имала добри заложби, бързо напредвала и била избрана за водачка, много се разстроих: „Въпреки че способността ми да решавам проблеми е малко недостатъчна, би трябвало да съм по-добра от някой новодошъл. След като новодошлата е станала водачка, защо на мен все още ми възлагат работата по общите дела? Какво ще си помислят братята и сестрите за мен?“.

Един ден водачите дойдоха на събрание, а аз бях в друга стая и помагах с компютърните въпроси. Дочух как водачите водеха общение върху развиването на хората и казаха, че някои хора, макар и да вярват в Бог само от няколко години, имали добри заложби и се стремели повече към истината, така че си струвало да бъдат развивани. От друга страна, някои хора не показвали почти никакъв напредък, въпреки че вярвали в Бог от много години, а и имали слаби заложби, така че не си струвало да бъдат развивани. Като чух това, почувствах голяма болка в сърцето си и си помислих: „Не съм ли аз такъв човек, който не заслужава да бъде развиван? Изглежда, че мога да върша само някои общи дела, без да имам възможност да се откроя“. След малко един от водачите затвори вратата и аз се почувствах още по-обезпокоена, като си мислех: „Преди, когато бях водачка, висшестоящите водачи също организираха събрания, за да общуват с нас, и аз бях една от тези, които развиваха. А сега аз се занимавам само с компютърни въпроси и съм просто работник, който полага физически труд и върши досадните задачи“. Мислех си също, че всички църковни водачи, присъстващи на събранието, ме познават, и се зачудих какво ли биха си помислили за мен, ако разберяха, че в момента изпълнявах този дълг. Колкото повече си мислех за това, толкова повече се огорчавах. Когато дойде време да им обяснявам как да използват оборудването, след като отстраних проблемите с компютъра, изобщо не ми се искаше да отида там. Чувствах се като обикновен работник, който не е на същото ниво като тях. Дълго обикалях из стаята, преди с неохота да отида да говоря с тях. Когато се върнах, изпитах дълбоко чувство на дискомфорт, тъй като си мислех, че колкото и добре да се справям, никой няма да разбере или да ме уважава. Какъв е смисълът да влагам толкова много време и усилия? Може просто да правя толкова, колкото мога. След това спрях да влагам сърцето си в дълга си. Когато братята и сестрите ми задаваха въпроси, аз отговарях, без да проявявам голямо внимание към тях, нито обобщавах проблемите или отклоненията в работата си. Също така не обръщах внимание на уменията за учене и не исках да влагам време и усилия, за да уча, като просто се задоволявах с това да завърша текущите задачи. През това време, тъй като ми липсваше чувство за бреме в дълга ми, рано вечер започвах да се чувствам сънлива. По-късно осъзнах, че състоянието ми не е правилно, затова се помолих на Бог да ме напътства, за да разпозная проблемите си.

В търсенето си прочетох тези Божии слова: „В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да си сътрудничат и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга?). „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга?). От Божиите слова разбрах, че независимо какъв дълг изпълнява човек, той е мисия и отговорност, дадена от Бог. Няма такова нещо като важен или маловажен дълг. Ако човек категоризира дълга си като важен или маловажен и желае да върши само този, който го кара да изпъква, и избягва всеки друг, това е отказ от изпълнение на дълга и показва липса на истинско покорство пред Бог. Докато се самоанализирах в светлината на Божиите слова, осъзнах, че подхождам към дълга си въз основа на лични предпочитания, като винаги желаех да изпълнявам по-важен дълг. Като се замисля за времето, когато бях водачка, за да бъда високо ценена от по-висшестоящите водачи и да спечеля уважението на братята и сестрите, полагах много усилия и изпълнявах дълга си с голям ентусиазъм. Но когато се стигна до работа по общите дела, чувствах, че полагам само физически труд и че ролята ми е незначителна. Възприемах такъв вид дълг като по-нископоставен и чувствах, че той не ми дава възможност да изпъкна, което ме накара да се чувствам немотивирана да изпълнявам дълга си. Особено когато чух водача да казва, че някои дългогодишни вярващи със слаби заложби и бавен напредък нямат никаква стойност за развиване, почувствах, че бях дори по-малко достойна от новодошлите и можех да се справя само с някаква работа по общите дела. Това ме накара да се чувствам особено унила и загубих мотивация да изпълнявам дълга си. Не влагах сърцето си в това, което трябваше да правя, което доведе до известни загуби в дълга ми. Тогава се замислих за това, че дългът е отговорност, дадена от Бог, и независимо дали е много важен, или не толкова важен, трябва да го приема от Бог, да се покоря и да изпълнявам отговорностите, които ми се полагат. Но понеже чувствах, че бях изгубила имиджа си и че желанието ми за статус не е задоволено, започнах да усещам съпротива, да споря, да ставам негативна и да лентяйствам в работата си. Не полагах усилия да обмислям и решавам проблемите, които възникваха в дълга ми, нито се учех или усвоявах необходимите умения. В резултат на това не можех да разрешавам някои проблеми самостоятелно, което увеличи натоварването на братята и сестрите, с които работех. Твърде много се съсредоточавах върху репутацията и статуса. Беше ме грижа единствено за собствената ми суета, гордост и лични интереси, дори с цената на забавяне на църковното дело. Видях, че нямам никакво подчинение по отношение на преразпределянето на дълга ми и изобщо нямам съвест или разум.

По-късно прочетох друг откъс от Божиите слова: „За антихристите репутацията и статусът не са някакво допълнително изискване, още по-малко неща, които за тях са външни, без които биха могли да минат. Те са част от природата на антихристите, те са в костите им, в кръвта им, те са им присъщи. Антихристите не са безразлични към това дали притежават репутация и статус. Отношението им не е такова. Тогава какво е тяхното отношение? Репутацията и статусът са тясно свързани с ежедневието им, с тяхното ежедневно състояние, с това, към което се стремят всеки ден. И така, статусът и репутацията са животът за антихристите. Всичко се върти около добрата репутация и високия статус, както и да живеят, в каквато и среда да живеят, каквато и работа да вършат, към каквото и да се стремят, каквито и да са целите им и каквато и да е посоката в живота им. И тази цел не се променя. Те никога не могат да загърбят тези неща. Това е истинското лице на антихристите, тяхната същност. Дори и да се намират в девствена гора високо в планината, пак няма да загърбят стремежа си към статус и репутация. Сред която и група хора да се намират, пак не могат да мислят за друго освен за статус и репутация. Макар антихристите също да вярват в Бог, те смятат, че стремежът към статус и репутация е равностоен на вярата в Бог и поставят тези две неща на равна нога. Тоест докато вървят по пътя на вярата в Бог, те се стремят и към собствените си статус и репутация. Може да се каже, че в сърцата на антихристите стремежът към истината в тяхната вяра в Бог е стремеж към репутация и статус, а стремежът към репутация и статус е и стремеж към истината; да придобият статус и репутация означава да придобият истината и живота. Ако почувстват, че не притежават слава, придобивки или статус, че никой не благоговее пред тях, не ги цени и не ги следва, те много се разочароват и смятат, че вярата в Бог няма нито смисъл, нито стойност, и си казват: „Такава вяра в бог провал ли е? Не съм ли без надежда?“. В сърцата си те често пресмятат такива неща. Пресмятат как да си извоюват място в Божия дом, как да придобият висока репутация в църквата, как да накарат хората да ги слушат, когато говорят, и да ги подкрепят, когато действат, как да накарат хората да ги следват, където и да се намират, как да имат влиятелен глас в църквата, да имат слава, придобивки и статус. В сърцата си те действително се съсредоточават върху подобни неща. Към това се стремят такива хора. Защо винаги мислят за такива неща? След като са чели Божиите слова, след като са слушали проповеди, наистина ли не разбират всичко това, наистина ли не са способни да го различат? Наистина ли Божиите слова и истината не са способни да променят представите, идеите и мненията им? Съвсем не е така. Проблемът се крие в тях, той е свързан изцяло с това, че те не обичат истината, защото в сърцата си изпитват неприязън към нея, в резултат на което са напълно невъзприемчиви към нея — което се предопределя от тяхната природа същност“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Трета част)). Божиите слова разкриват, че антихристите смятат репутацията и статуса за свой живот. Независимо какъв дълг изпълняват и сред кого, мислите им винаги са насочени към репутацията и статуса. Ако не придобият уважението и възхищението на другите, те смятат, че животът им няма никаква стойност. Като размишлявах върху това, не бяха ли моите възгледи за стремежа същите като тези на антихристите? Още от детството си бях повлияна от сатанинските отрови, като например: „Хората се нуждаят от гордостта си, както дървото се нуждае от кора“, „Човек оставя името си след себе си, където и да се намира, така както гъската издава своя вик, където и да лети“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Бях приела стремежа към репутация и статус за цел на живота си и исках да придобия уважението на другите, независимо какво правех. Когато бях в училище, завиждах на онези, които заемаха официални длъжности и имаха престиж, тъй като вярвах, че хората ги уважават, където и да отидат. Мислех, че ако стана такъв човек, животът ми ще има стойност, затова учех усърдно с надеждата, че усилията ми ще доведат до добра работа в бъдеще и че така ще си спечеля уважението на другите. След като бях започнала да вярвам в Бог, възгледите ми за преследването си бяха останали същите. Когато бях водачка, независимо колко натоварена бях в дълга си, четях Божиите слова с цел да се въоръжа с повече истини, за да решавам проблемите на братята и сестрите и да спечеля уважението им. По време на събранията постоянно обмислях как да водя общение, така че братята и сестрите да не ме гледат с пренебрежение. Тъй като намерението ми беше погрешно и състоянието ми не беше добро, това се отрази на ефективността на събранията. Когато работех по общите дела, все още следвах стария път. Тъй като се страхувах, че ще ме гледат с пренебрежение, след като разреших проблемите на водачите с компютрите, дори не посмях да се изправя пред нещо толкова просто като да им кажа една дума и се чувствах много потисната вътрешно. След това бях много пасивна в дълга си, което се беше отразило и на работата. Видях, че какъвто и дълг да изпълнявах, мислите и намеренията ми бяха изцяло свързани със собствената ми репутация и статус. Не беше ли това пътят на антихриста? Явно бях нищожество; нямах никакви истини реалности, заложбите ми бяха слаби, а поквареният ми нрав беше доста сериозен. Вместо да сведа глава и да изпълнявам дълга си, бях постоянно загрижена за собствената си гордост и статус. Когато не получавах тези неща, ставах негативна и огорчена и губех мотивация в дълга си. Репутацията и статусът наистина ме оковаваха все така здраво и владееха всеки ден от живота ми. Във всичко, което правех, желаех уважение и одобрение от другите. Наистина беше изключително болезнено да живея по този начин! Бог ми беше дал възможност да изпълнявам дълга си, за да мога да се стремя към истината и да постигна промяна в нрава си чрез изпълнението на дълга си. Но аз не изпълнявах съвестно дълга си и не бях положила усилия да се стремя към истината, а винаги се стремях към репутация и статус, за да придобия уважението на другите. Когато загубех репутацията или статуса си, си го изкарвах на дълга си и действах безотговорно в изпълнението му. Това беше бунт срещу Бог и противопоставяне спрямо Него! Сега ясно видях, че да се стремиш сляпо към слава, печалба и статус, наистина беше изключително опасно. Винаги, когато ставаше въпрос за моята слава, печалба или статус, аз се противопоставях и се оплаквах и ставах пасивна и негативна в дълга си, което доведе до загуби в работата. Ако продължавах упорито да се стремя по този начин, накрая само щях да бъда отритната и отстранена от Бог. Нуо И, знаеш ли? Когато осъзнах тези неща, се уплаших и си помислих: „Не мога да продължавам да се стремя по грешния път. Трябва максимално да ценя възможността да изпълнявам дълга си, която Бог ми е дал“.

Прочетох друг откъс от Божиите слова, който ми помогна да придобия някакво разбиране как да определя позицията си. Всемогъщият Бог казва: „Ако смяташ, че заложбите ти са много малки, че не си способен да различаваш доброто от злото, че не си способен да възприемаш истината, тогава каквото и да правиш, не се отдавай на амбициите и желанията си и не обмисляй как да се стремиш да станеш някакъв служител в църквата — да станеш църковен водач — да си водач не е толкова лесно. Ако не си честен човек и не обичаш истината, щом станеш водач, ще бъдеш или антихрист, или лъжеводач. […] Ако имаш чувство за бреме спрямо църковната работа и желаеш да се включиш в нея, това е добре. Но трябва да размишляваш над това дали разбираш истината, дали си способен да разговаряш за истината, за да разрешаваш проблеми, дали си способен наистина да се покориш на делото на Бог и дали си способен да вършиш правилно църковната работа според работните подредби. Ако отговаряш на тези критерии, може да се кандидатираш за водач или работник. Като казвам това, имам предвид, че хората трябва най-малкото да притежават самосъзнание. Първо виж дали си способен да различаваш хората, дали можеш да разбереш истината и да вършиш нещата според принципите. Ако отговаряш на тези изисквания, ти си подходящ да бъдеш водач или работник. Ако не си способен да се самооцениш, можеш да попиташ хората около теб, които те познават или са ти близки. Ако всички те кажат, че нямаш достатъчно заложби, за да бъдеш водач, и че е достатъчно просто да вършиш добре настоящата си работа, тогава би трябвало бързо да опознаеш себе си. Тъй като си с малки заложби, не посвещавай цялото си време на желанието да бъдеш водач — просто прави това, което можеш, изпълнявай дълга си правилно, здраво стъпил на земята, за да имаш душевно спокойствие. Това също е добре. А ако си способен да бъдеш водач, ако наистина притежаваш такива заложби и такъв талант, ако притежаваш работоспособност и чувство за бреме, тогава си точно от този тип талантливи хора, които липсват в Божия дом, и със сигурност ще бъдеш повишен и развиван. Но във всички неща има Божие време. Това желание — желанието да бъдеш повишен — не е амбиция, но трябва да имаш заложбите и да отговаряш на критериите, за да бъдеш водач. Ако имаш малки заложби, но въпреки това посвещаваш цялото си време на желанието да бъдеш водач, да поемеш някоя важна задача, да отговаряш за цялостната работа или да вършиш нещо, което ти позволява да се отличиш, тогава ти казвам: това е амбиция. Амбицията може да доведе до бедствие, затова трябва да се пазиш от нея. Всички хора имат желание да напредват и всички са готови да се стремят към истината, което не е проблем. Някои хора имат заложби, отговарят на критериите да бъдат водачи и са способни да се стремят към истината, и това е хубаво нещо. Други не притежават заложби, така че те трябва да се придържат към собствения си дълг, да изпълняват правилно непосредствения си дълг и да го правят според принципа и изискванията на Божия дом. За тях така е по-добре, по-безопасно, по-реалистично“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). Нуо И, не придоби ли и ти някои неща от прочитането на този откъс от Божиите слова? Аз разбрах от него, че ако някой има заложби и работоспособност и отговаря на критериите за водач, Божият дом със сигурност ще го насърчава и развива. Но ако някой има слаби заложби и не отговаря на критериите да бъде водач, дори и да стане водач, той няма да може да върши действителна работа и неизбежно ще донесе загуби на църковното дело. Винаги си бях мислела, че като водачка щях да придобия уважението на другите, но никога не се бях замисляла дали действително отговарям на критериите за водач. Като погледнах назад към времето, когато бях водачка, не успявах да видя ясно или да разреша проблемите, които възникваха в дълга на братята и сестрите. Когато имаше много задачи, не успявах да се справя с всички тях наведнъж и дори не можех да свърша правилно работата, за която основно отговарях. Освен това бях прекалено загрижена за статуса си, не се съсредоточавах върху търсенето на истините принципи при изпълнението на дълга си и постоянно мислех как да водя общение по начин, който щеше да ми помогне да придобия уважението на братята и сестрите. Сърцето ми не можеше да бъде истински отдадено на дълга и от изпълнението му нямаше никакви резултати. Висшестоящите водачи ме бяха преназначили на друг дълг според принципите, което щеше да е от полза за църковното дело и да служи като закрила за мен. Дългът, който изпълнявам сега, включва владеенето на някои технически умения и аз мога да усвоя тези умения и да допринеса за изпълнението на този дълг. Този дълг е подходящ за мен. Както казва Бог: „Някои хора имат заложби, отговарят на критериите да бъдат водачи и са способни да се стремят към истината, и това е хубаво нещо. Други не притежават заложби, така че те трябва да се придържат към собствения си дълг, да изпълняват правилно непосредствения си дълг и да го правят според принципа и изискванията на Божия дом. За тях така е по-добре, по-безопасно, по-реалистично“. Всъщност за тези, които отговарят на критериите за водач, е добре да бъдат насърчавани и развивани от Божия дом, тъй като това им позволява да получат допълнително обучение, да навлязат в различни аспекти на истините принципи и да използват практическия си опит, за да помагат на братята и сестрите, което е полезно за църковното дело. Тези, които не отговарят на критериите за водач, трябва да изпълняват неотклонно дълга, за който имат нужните умения, и могат също така да навлязат в някои истини реалности, като в крайна сметка имат възможност за спасение. Когато осъзнах това, аз разбрах малко повече за Божието намерение. Бог е устроил такава среда, за да ми помогне да получа точно разбиране за себе си. Трябва да намеря правилната си позиция и да изпълнявам дълга си по един земен начин. Това е най-важното нещо и това е разумът, който трябва да имам.

Прочетох още един откъс от Божиите слова: „Всички са равни пред истината. Онези, които биват повишавани и развивани, не са много по-добри от другите. Всеки е преживял Божието дело за приблизително едно и също време. Онези, които не са били повишавани и развивани, също трябва да се стремят към истината, докато изпълняват дълга си. Никой не може да лишава другите от правото да се стремят към истината. Някои хора са по-ревностни в стремежа си към истината и притежават определени заложби и затова биват повишавани и развивани. Това се дължи на нуждите на работата в Божия дом. И така, защо Божият дом има такива принципи за повишаване и оползотворяване на хората? Защото има различия в заложбите и в характера на хората и всеки човек избира различен път, което води до различни резултати във вярата на хората в Бог. Онези, които се стремят към истината, се спасяват и стават народ на царството, а онези, които изобщо не приемат истината, които не са предани в изпълнението на дълга си, биват отстранени. Божият дом развива и оползотворява хората според това дали се стремят към истината и дали са предани в изпълнението на дълга си. Има ли разграничение в йерархията на различните хора в Божия дом? Засега няма йерархия по отношение на позициите, ценността, статуса или положението на различните хора. Най-малкото в периода, в който Бог работи, за да спасява и напътства хората, няма разлика между ранговете, позициите, ценността и статуса на различните хора. Има различия единствено в разделението на работата и в изпълняваните длъжностни функции. Разбира се, в този период някои хора по изключение биват повишавани и развивани да изпълняват някакви специални задачи, докато други не получават такива възможности поради различни причини, като например проблеми с техните заложби или със семейната им среда. Но нима Бог не спасява онези, които не са получили такива възможности? Не е така. Нима тяхната ценност и позиция са по-ниски от тези на другите? Не. Всички са равни пред истината, всеки има възможност да се стреми към истината и да я придобие, а Бог се отнася справедливо и разумно към всички“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (5)). От четенето на Божиите слова разбрах, че пред истината всички са равни. В Божия дом хората се оценяват въз основа на техните заложби, характер и стремеж към истината, за да се определи дали могат да бъдат развивани. Няма йерархично разграничение между тези, които са повишени и развивани, и тези, които не са; единствената разлика е в разпределението на работата между всички. Но аз мислех, че да си водач има по-висок статус, като на държавен служител, докато работата по общите дела е с по-нисък статус, като на общ работник. Преценявах дълга в Божия дом от светска гледна точка, което изобщо не е в съгласие с Божиите слова. Божиите слова коригираха моите погрешни възгледи. В Божия дом, независимо от дълга, който човек изпълнява, истината, която Бог предоставя на хората, е една и съща и възможностите, които Бог дава на хората да придобият истината, също са едни и същи. Бог не гледа какъв дълг изпълнява човек, а гледа дали той се стреми към истината. Дори заложбите на даден човек да са слаби, стига сърцето му да е честно, да може да се покорява на Божиите подредби и да практикува толкова, колкото разбира, Бог все пак ще го просветли и ще го води. Помислих си за сестра Хай Лун, моята партньорка в дълга ми. Нейните заложби не бяха много добри, но тя имаше чувство за бреме в своя дълг. Тя бързо усвояваше всички необходими умения и с готовност приемаше всяка задача, където и да беше тя, и ѝ се покоряваше, за да решава проблеми. Хай Лун влагаше сърцето си в дълга си, така че получаваше просветлението и напътствията на Светия Дух и дългът ѝ имаше резултати. Божият нрав е праведен; Той не проявява никакви предпочитания. Стига човек искрено да се стреми към истината, той може да я придобие, независимо какъв дълг изпълнява. След като осъзнах това, се почувствах много по-ведро. Разбрах, че когато изпълнявам дълга си, трябва да се съсредоточа върху стремежа към истината, а не да се грижа за статуса си.

Нуо И, сега вече мога да се покоря на това да върша работата по общите въпроси и съм научила някои уроци. Преди бях негативна, лентяйствах, липсваше ми бреме при изпълнението на дълга ми и не полагах усилия да разсъждавам, за да разрешавам проблемите в работата. Сега е много по-добре. Съсредоточавам се върху това да откривам отклоненията в дълга си и активно работя за разрешаването на тези проблеми. Преди не бях проактивна в усвояването на технически умения и не отделях време и усилия за изучаване на по-сложни въпроси. Сега съм готова да усвоя техническите умения, необходими за моя дълг. Въпреки че все още срещам някои трудности, вече не подхождам към тях с покварен нрав, както преди. Благодарение на молитвата и упованието си на Бог усвоих много технически умения. Преди се отнасях към помощта за братята и сестрите при проблеми с компютрите като към обикновена задача. Сега съзнателно се съсредоточавам върху навлизането си в живота. Когато разкривам покварен нрав в изпълнението на дълга си, мога да потърся Божии слова, за да се справя с проблемите си и да поправя погрешното си състояние. Когато виждам как новодошли стават водачи, това вече не ме смущава. Мога да се изправя пред това спокойно и правилно. Осъзнах колко е важно да имаш честно сърце при изпълнението на дълга си. Независимо какъв дълг изпълнява, човек трябва да има чисто и покорно сърце. Ако дава най-доброто от себе си, той може да достигне до Божието просветление и напътствие и ще придобие много от дълга си. Нуо И, като виждаш това, придобила ли си някакви пътища за практикуване за себе си?

Добре, това е всичко, което имам да кажа засега. Надявам се, че това мое преживяване е било полезно за теб, че ще ти помогне скоро да преодолееш негативното си състояние и ще ти позволи да подходиш към дълга си с честно сърце и да не предадеш старателните усилия, които Бог е вложил в нас. Не се колебай да ми пишеш и да споделиш всякакви прозрения или неща, които си придобила.

Твоя приятелка,

Ю Сюн

19 септември 2023 г.