От Мириам, Япония

През юни 2022 г. бях избрана за църковен водач. Като си помислех за цялата работа, която ще поема, разнообразния опит, който ще придобия, и как това ще е полезно за израстването ми в живота, се вълнувах. Бях и благодарна на Бог за този шанс да практикувам. Но нямах опит като водач, затова не знаех много принципи. Освен това вместо да търся принципите, когато възникваха проблеми, аз отмятах задачи на сляпо и правех, каквото намеря за добре. В резултат на това не след дълго в работата ми изникнаха проблеми. Един надзорник, когото бях избрала, винаги беше нехаен в дълга си и бавеше работата. Когато една висшестояща водачка научи за това, тя ме упрекна: „Защо в нещо толкова важно като назначаването на хора ти пренебрегваш принципите и решаваш сама, без да обсъждаш със съработниците си? Колко надменно и самоправедно от твоя страна!“. Почувствах се ужасно, като я чух да казва това. Признах, че съм била надменна и самоправедна, но същевременно много се разтревожих. След като проблемът ми беше разобличен, водачът и другите братя и сестри щяха да видят на какво ниво съм всъщност. Ако същият стар проблем не спираше да изниква, щеше ли водачът да ме освободи? За моя изненада малко след това трябваше да се преработи друга задача, върху която бях работила, защото я бях свършила по моя си начин, което забави работата и отново ме кастриха. Водачът ми каза: „Като водач ти не се занимаваш с личните си дела, а вършиш работа, която засяга цялата църква. Водачите трябва да търсят принципи и да обсъждат всичко със съработниците си. Защо все си правиш, каквото си искаш? Ти си твърде надменна и самоправедна!“. Тези нейни думи сякаш ме прободоха с нож в сърцето и не можах да сдържа сълзите си. Беше права — тя вече беше посочила точно този проблем. Защо правех същата грешка? Ако продължавах да върша нещата по своя начин и да се провалям в дълга си, със сигурност рано или късно щяха да ме освободят. Тогава забелязах, че и някои други около мен не търсят истините принципи в дълга си, а вършат нещата по своя начин, което доведе до прекъсване на работата и им навлече кастрене, а някои дори бяха освободени. Като видях това, още повече се разтревожих и уплаших. Струваше ми се, че вече трябва много да внимавам и никога да не греша, иначе щях да съм следващата освободена. Ако наистина ме освободят, щях ли да имам добър изход и крайна цел? След това станах много предпазлива в работата си. Дори в редовните работни дискусии, когато трябваше да изкажем мнение, аз не смеех да си отворя устата от страх да не кажа нещо грешно и да разоблича проблема си. Когато давах предложения по проблемите, които забелязвах при проследяването на работата, аз се съмнявах в себе си и си мислех: „Това наистина ли е проблем? Ако греша, водачът ще ме кастри ли? Както и да е, по-добре да не повдигам въпроса. Така поне няма да сгреша и да бъда кастрена“. При тази мисъл просто отхвърлях нещата, за които не бях сигурна. Това обаче ме караше да се чувствам малко виновна, защото си давах сметка, че е проява на безотговорност към работата. Мислех, че трябва да питам съработниците си и след като разбера какво мислят, да уредя нещата. Така водачът нямаше да каже, че съм надменна и самоправедна и че действам самоволно. Веднъж църквата трябваше да избере евангелски дякон. Един брат беше добър в проповядването на евангелието, но други казаха, че няма добра човешка природа и че е нападал други и им е отмъщавал. Не бях сигурна, че е подходящ кандидат, затова обсъдих въпроса със съработниците си. Всички казаха да пробваме. По онова време се чувствах някак неспокойна и исках да го обсъдя допълнително, но после реших, че съм единствената, която чувства, че братът е неподходящ. Ами ако направя неподходящо предложение и водачът каже, че не само не разбирам принципите, но съм и надменна и самоправедна, и ме окастри? И така, не споделих опасенията си и дори се утешавах: вече съм поискала мнението на всички, така че, ако нещо се обърка, няма само аз да нося отговорност. Много скоро висшестоящият водач прегледа работата ни и установи, че този брат няма добра човешка природа. Не приемал предложенията на другите, дори ги нападал и им отмъщавал. Водачът каза: „Ако не го освободим веднага, работата ще пострада“. Много се разстроих от думите ѝ, защото знаех за този проблем отпреди, но се боях, че моето мнение е неточно и че ще ме кастрят, ако има проблем, затова не казах нищо. Добре че водачът забеляза проблема и го освободи, иначе работата със сигурност щеше да пострада. Чувствах се много виновна. Като имах ясното чувство, че има проблем, защо нямах смелост да повдигна въпроса? Защо не можах да защитя църковното дело? Защо толкова се страхувах от кастрене? Помолих се на Бог да ме напътства да разбера проблема си.

Един ден прочетох откъс от Божиите слова: „Някои хора вършат нещата по собствена воля и в крайна сметка нарушават принципите. След като ги кастрят, само на думи признават, че са надменни и че са допуснали грешка, просто защото не притежават истината. В сърцата си обаче се оплакват: „Никой освен мен не поема инициативата и накрая, когато нещо се обърка, прехвърлят цялата отговорност върху мен. Не е ли глупаво от моя страна? Следващия път не мога пак така да рискувам. Птицата, която надига глава, става мишена!“. Какво мислите за такова отношение? Това отношение на покаяние ли е? (Не.) Що за отношение е това? Не са ли станали изплъзващи се и измамни тези хора? Наум си казват: „Извадих късмет, че този път нямаше толкова тежки последици. Парен каша духа, така да се каже. В бъдеще трябва да внимавам“. Те не търсят истината, а използват дребнавите си хитрости и лукави кроежи, за да се погрижат за проблема и да се справят с него. Могат ли да придобият истината по този начин? Не могат, защото не са се покаяли. Първото нещо, което трябва да направиш, когато се покайваш, е да осъзнаеш къде си сбъркал: да видиш къде е била грешката ти, каква е била същността на проблема и какъв покварен нрав си разкрил. Трябва да размишляваш над тези неща и да приемеш истината, след което да практикуваш според нея. Само това е отношение на покаяние. От друга страна, ако мислиш единствено за това как да кроиш планове, ставаш по-обигран отпреди, похватите ти стават по-изкусни и по-прикрити и ставаш по-изобретателен при справянето с нещата, тогава проблемът не е толкова прост, колкото ако само си измамен. Използваш подмолни средства и имаш тайни, които не можеш да разкриеш. Това е нечестивост. Не само че не си се покаял, но и си станал още по-обигран и измамен. Бог вижда, че си твърде непримирим, както и злонамерен, че привидно признаваш, че си сгрешил, и приемаш да те кастрят, но в действителност изобщо нямаш отношение на покаяние. Защо казвам това? Защото, докато се случваше това събитие или след като то се случи, ти изобщо не потърси истината, нито се самоанализира и опита да опознаеш себе си, и не се изповяда, не се покая и след това не практикуваше според истината. Напротив, използва философиите, логиката и методите на Сатана, за да разгледаш проблема и да го разрешиш. В действителност ти заобикаляш проблема и го прикриваш напълно, така че никой да не може да види никаква следа от него или каквито и да било издайнически знаци, като през цялото време се чувстваш така, сякаш ти си доста умен. Бог вижда това твърде ясно. Не си мисли, че Той не знае. Твоето отношение не е на търсене на истината или на практикуване на истината, нито е на покорство на Божието върховенство и подредби, а такова на използване на средствата и методите на Сатана, за да разрешиш проблема си. Представяш на другите фасада и се съпротивляваш да бъдеш разкрит от Бог, отбраняваш се и се противопоставяш на обстоятелствата, които Бог е устроил за теб. Сърцето ти е по-затворено отпреди и отделено от Бог. В такъв случай това може ли да доведе до някакъв добър резултат? Можеш ли още да живееш в светлината и да се наслаждаваш на мир и радост? Не можеш. Отбягваш истината и отбягваш Бог — със сигурност ще паднеш в мрака, ще плачеш и ще скърцаш със зъби“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината човек може да преобърне своите представи и погрешно разбиране за Бог). Божиите слова ми позволиха да разбера, че онези, които обичат истината и я приемат, могат да потърсят истината в това, че ги кастрят, да се самоанализират и да научат къде са сгрешили, какъв покварен нрав са разкрили и как трябва да го преодолеят. След това могат да изпълняват дълга си според принципите. Това е наистина да приемеш кастренето и да покажеш искрено покаяние. Когато обаче онези, които не приемат истината, бъдат кастрени, те може на думи да признаят, че са сгрешили, но не търсят истината и не се самоанализират, за да се опознаят, а използват хлъзгави и измамни методи, за да се покрият, за да не видят другите проблемите им и да се защитят. Такъв човек не е просто измамен, той е и нечестив. Самоанализирах се, като се съпоставих с това, което е разобличено в Божиите слова. В началото, когато станах водач, не знаех много принципи и не ги търсех, а просто правех нещата по своя начин. Това прекъсваше работата. Водачът ми посочи проблема, за да ми помогне. Аз обаче, въпреки че си признах грешката, не се самоанализирах след това, нито положих усилия да разбера принципите. Само налучквах и се пазех, защото мислех, че щом водачът вече е видял на какво ниво съм всъщност, може да ме освободи, ако пак сгреша, а тогава нямаше да имам добър изход и крайна цел. Прикривах се на всяка крачка, за да се защитя, и не показвах проблемите и недостатъците си. Бях много предпазлива в думите и действията си. Преди да посоча проблем или да изкажа мнение, внимателно преценявах плюсовете и минусите, да не би да ме кастрят, ако мнението ми бе грешно и това доведе до последици. Казвах нещо само ако бях сто процента сигурна, че всичко ще бъде безупречно. Но не изричах и дума за нищо, в което не бях уверена, без въобще да мисля как ще пострада работата, ако проблемът бъде пренебрегнат. А за да избегна поемането на отговорност, когато трябваше да избера някого, исках мнението на съработниците си, но само за пред другите. Макар предложението им да ме смущаваше, не го обсъждах допълнително, което доведе до избора на грешния човек. Това навреди както на братята и сестрите, така и на работата. Разбрах, че не съм показала никакво покаяние, когато ме кастриха. Само станах още по-лукава и измамна и постоянно мислех за това как да не сбъркам и да не ме кастрят, и все се предпазвах от Бог и водачите. Като изпълнявах дълга си така, отвращавах Бог и Му ставах омразна. Така никога нямаше да получа делото и напътствията на Светия Дух. Ако не се покая, знаех, че накрая ще бъда отритната и отстранена от Бог.

Веднъж по време на духовната ми практика прочетох откъс от Божиите слова, където Той разобличаваше това как антихристите реагират на кастренето. Той ми помогна да разбера собствения си проблем. Всемогъщият Бог казва: „Някои антихристи, които работят в Божия дом, мълчаливо решават да действат внимателно, за да не допускат грешки, да не бъдат кастрени и да не разгневят Горното или да не бъдат хванати от своите водачи да вършат нещо лошо, както и да се погрижат да имат публика, когато вършат добри неща. И все пак, колкото и да са внимателни, поради факта, че мотивите им и пътят, по който вървят, са неправилни, и тъй като говорят и действат само заради славата, придобивките и статуса си и никога не търсят истината, те често нарушават принципите, прекъсват и смущават делото на църквата, действат като слуги на Сатана и дори често извършват множество прегрешения. Много честа проява и много типична за такива хора е да нарушават принципите и да извършват прегрешения. Така че, разбира се, за тях е много трудно да избегнат кастренето. Те са видели, че някои антихристи са били разкрити и отстранени, защото са били кастрени строго. Видели са го със собствените си очи. Защо антихристите действат толкова предпазливо? Една от причините със сигурност е, че те се опасяват да не бъдат разкрити и отстранени. Те си мислят: „Трябва да бъда внимателен — в края на краищата, „Предпазливостта е майка на безопасността“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Трябва да следвам тези принципи и да си напомням във всеки един момент да избягвам да допускам грешки и да се забърквам в неприятности, и трябва да потискам покварата и намеренията си. Не бива да допускам да разбират за тях. Стига да не правя грешки и да мога да издържа до самия край, ще получа благословии, ще избегна бедствията и ще успея във вярата си в бог!“. Те често се подтикват, мотивират и насърчават по този начин. Дълбоко в себе си те вярват, че ако допускат грешки, ще намалят значително шансовете си да получат благословии. Нима това не е пресметливостта и вярата, които обитават дълбините на техните сърца? Като оставим настрана дали тази пресметливост или тази вяра на антихристите е правилна, или погрешна, въз основа на това, за какво ще се притесняват най-много, когато ги кастрят? (За техните перспективи и съдба.) Те свързват кастренето с перспективите и съдбата си — това е свързано с тяхната нечестива природа. Те си мислят: „Нима ме кастрят така, защото ще бъда отстранен? Дали това се случва, защото не съм желан? Дали божият дом ще ми попречи да изпълнявам този дълг? Дали не изглеждам неблагонадежден? Дали ще бъда заменен с някой по-добър? Ако бъда отстранен, мога ли все пак да бъда благословен? Мога ли все още да вляза в небесното царство? Изглежда, че не съм се представил много задоволително, така че трябва да съм по-внимателен в бъдеще и да се науча да бъда покорен и възпитан, и да не създавам проблеми. Трябва да се науча да бъда търпелив и да оцелявам, като държа главата си наведена. Всеки ден, когато правя нещо, трябва да си представям, че вървя по тънък лед. Не мога да свалям гарда си. Въпреки че този път се издадох по невнимание и бях кастрен, тонът им не звучеше много строго. Изглежда, че проблемът не е много сериозен, че все още имам шанс — все още мога да избегна бедствията и да бъда благословен, така че трябва просто смирено да приема това. Като че ли няма да бъда освободен, камо ли отстранен или отлъчен, така че мога да приема да бъда кастрен по този начин“. Дали това е нагласа на приемане на кастренето? Дали е истинско познаване на покварения им нрав? Дали е истинско желание да се покаят и да започнат на чисто? Истинска решимост да действат в съответствие с принципите ли е това? Не, не е. Тогава защо действат по този начин? Заради онази искрица надежда, че могат да избегнат бедствията и да бъдат благословени. Докато тази искрица надежда все още съществува, те не могат да се издадат, не могат да разкрият истинската си същност, не могат да кажат на другите какво се крие в дълбините на сърцата им и не могат да им позволят да разберат за негодуванието, което таят в себе си. Трябва да скрият тези неща, трябва да подвият опашка и да не позволят на другите да ги видят такива, каквито са в действителност. Затова изобщо не се променят, след като са били кастрени, и продължават да вършат нещата така, както са ги вършили преди. И така, какъв е принципът, на който се основават техните действия? Просто да защитават собствените си интереси във всичко. Независимо от грешките, които допускат, те не позволяват на другите да разберат. Трябва да накарат всички наоколо да мислят, че са съвършени, че нямат недостатъци или дефекти, и че никога не допускат грешки. Ето как се прикриват. След като поддържат прикритието си дълго време, те се чувстват уверени, че общо взето със сигурност ще избегнат бедствията, ще бъдат благословени и ще влязат в небесното царство“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). От Божиите слова видях, че когато антихристите бъдат кастрени, защото нарушават принципите или извършват зло, те се тревожат най-вече за това да не бъдат отстранени и да не получат никакви благословии. Затова стават особено предпазливи в делата си и се пазят и от Бог, и от хората. Мислят, че щом не правят нищо грешно и не разкриват недостатъците си пред другите, могат да запазят позицията си и благословиите ще са им гарантирани. Видях, че антихристите са ужасно егоистични, подли, измамни и нечестиви. Те вярват в Бог само заради благословиите. Когато ги кастрят, те мислят само за собственото си бъдеще и интереси. Може да се държат добре и да се съобразяват известно време, но това е само роля, за да могат да останат в църквата и да избегнат бедствията. Видях, че отношението ми към кастренето е точно като на антихристите, които свързват кастренето с получаването на благословии. Когато ме кастреха, се мъчех да отгатна дали водачът ще ме освободи и се тревожех дали ще имам добро бъдеще и крайна цел. След това ходех на пръсти в дълга си. Мислех и премислях предложенията си и проблемите, които исках да изложа, и много се страхувах да не сбъркам и да не разкрия недостатъците си. Тогава водачът щеше да разбере на какво ниво съм и да ме освободи. Станах още по-предпазлива към Бог, като виждах как освобождават други братя и сестри около мен, и се страхувах, че ако пак сбъркам, ще ме кастрят отново или ще ме освободят. Всъщност не приемах кастренето истински, не се самоанализирах и не виждах грешките си. Просто сляпо се пазех от Бог и използвах измамни тактики, за да се прикривам. Смятах, че докато успявам да се прикривам и не допускам повече грешки, и не ме кастрят, няма да бъда освободена и ще мога да остана в църквата, и в крайна сметка да имам добър изход и крайна цел. Винаги съм била предпазлива с Бог и съм си блъскала главата да пресмятам личните си печалби и загуби. Виждах проблеми, но нито ги търсех, нито ги докладвах. Интересуваше ме само да си пазя гърба и ни най-малко не мислех за църковното дело. Бях толкова себична и измамна. Като се преструвах така, успявах да заблудя водача за известно време и да не бъда освободена веднага, но ако не се самоанализирах, покаех и променях, рано или късно щях да бъда разкрита и отстранена от Бог. Като осъзнах това, казах молитва, готова да се покая и да потърся истината, за да реша проблема си.

Докато търсех, прочетох някои Божии слова за това как да се отнасяме правилно към кастренето. Божиите слова гласят: „В действителност Божият дом кастри хората единствено защото те действат своеволно и напосоки при изпълнение на дълга си, като по този начин прекъсват и смущават работата на Божия дом, и не премислят и не се разкайват — само тогава ги кастри Божият дом. В тази ситуация кастренето им означава ли, че са отстранени? (Не, не означава.) Категорично не, хората трябва да приемат това по положителен начин. В този контекст всяко кастрене, независимо дали е от Бог или от човек, независимо дали идва от водачи и работници, или от братя и сестри, не е злобно и е от полза за работата на църквата. Способността да се кастри човек, когато е действал своеволно и напосоки и е смутил работата на Божия дом, е нещо справедливо и положително. Това е нещо, което трябва да правят почтените хора и тези, които обичат истината“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). „Какво е най-малкото, което хората трябва да разбират, когато става въпрос за кастрене? Кастренето е нещо, което хората трябва да преживеят, преди да могат да изпълнят дълга си по начин, който отговаря на критериите — това е незаменимо. Освен това е нещо, с което хората трябва да се сблъскват ежедневно и което трябва да преживяват често, за да постигнат спасение в своята вяра в Бог. Никой не може да се размине без кастрене. Дали нечие кастрене е нещо, което засяга перспективите и съдбата му? (Не.) И така, за какво се кастри човек? Дали е, за да се заклеймяват хората? (Не, това се прави, за да помогне на хората да разберат истината и да изпълняват дълга си в съответствие с принципите.) Точно така. Това е най-правилното разбиране за това. Кастренето на някого е вид дисциплиниране, вид укор и естествено е също така и форма на помощ и спасение. Кастренето ти позволява навреме да преобърнеш неправилните си стремежи. То ти позволява бързо да разпознаеш проблемите, които имаш в момента, и навреме да разпознаеш покварения нрав, който разкриваш. Независимо от всичко, кастренето може да ти помогне да разпознаеш грешките си и да изпълняваш дълга си според принципите. Това своевременно те спасява от това да причиниш отклонения и да се заблудиш и те предпазва от предизвикване на сериозни неприятности. Нима това не е най-голямата помощ за хората и най-голямото им спасение? Тези, които имат съвест и разум, трябва да могат да се отнасят правилно към кастренето“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). От словата Му научих, че кастренето е начин за пречистване и усъвършенстване на хората. В процеса на израстване в живота трябва да се изправим лице в лице с това и да го преминем. Думите на кастренето понякога може да са тежки и остри, но те са насочени към покварения ни нрав и пряко разобличават и анализират покварата и непокорството ни. В тях не се съдържа никаква злонамереност към нас и целта не е да бъдем заклеймени и отстранени. Те нямат нищо общо с бъдещето и съдбата ни. Аз обаче изопачено вярвах, че да ме кастрят значи да ме заклеймят и че ще бъда освободена и отстранена. Да разбирам Бог погрешно по този начин беше да отричам Неговата праведност и да богохулствам срещу Него! Това, че водачът ме кастри, беше най-вече заради надменността и самоправедността ми и заради своеволните ми действия, което прекъсваше църковното дело и беше наистина вбесяващо. Водачът искаше да направя промени по най-бързия начин, за да защити църковното дело. Това, че тонът му беше строг, беше напълно в реда на нещата и не значеше, че ме освобождава. Думите, с които ме окастри, попаднаха право в центъра на проблемите, отклоненията и покварения ми нрав и ми дадоха възможност да видя колко е сериозен въпросът. Сърцето ми беше толкова несъобразително и кораво, че без това щях напълно да пренебрегна милите увещания и да продължа да допускам същата грешка. Така никога нямаше да напредна в дълга си. Щях да продължа да върша зло и да прекъсвам църковното дело. Всеки път, когато ме кастреха, това веднага поправяше отклоненията и грешките ми и спираше злото навреме. Това наистина най-много ми помага. Като се замислих за най-големите си придобивки в истината, те идват от моментите, в които съм се спъвала и съм падала, и са ме кастрили. Наистина усетих, че да бъдем подложени на кастрене, е най-добрият и най-ефективният метод на Бог да ни съди и пречиства. Да преживея кастрене е Божия благодат и специалната Му благосклонност към мен. Аз обаче не търсех истината и не се самоанализирах, а продължавах да живея с погрешните си разбирания за Бог и да се тревожа за бъдещето и съдбата си. Бях толкова неразумна и не знаех какво е добро за мен.

На едно събрание прочетох този откъс от Божиите слова, който ми въздейства силно. Всемогъщият Бог казва: „Ако, докато изпълнява дълга си, някой винаги крои планове в името на собствените си интереси и перспективи и не обръща никакво внимание на работата на църквата или на интересите на Божия дом, това не е изпълнение на дълг. Това е кроене на планове за лична изгода, вършене на неща с цел осигуряване на облаги и получаване на благословии за себе си. Когато изпълнението на дълга е такова, неговата природа се променя: то се превръща в опит за сключване на сделки с Бог, за използване на изпълнението на дълга за постигане на лични цели. Твърде вероятно е този начин на вършене на нещата да смути делото на Божия дом. Ако причинява само незначителни загуби на работата на църквата, тогава все още има място за поправяне и на този човек все още може да му се даде възможност да изпълнява дълга си, вместо да бъде премахнат. Но ако причинява големи загуби в работата на църквата и предизвиква гнева както на Бог, така и на хората, тогава ще бъде разкрит и отстранен и повече няма да има възможност да изпълнява дълга си. Някои хора са освободени и отстранени по този начин. Защо са отстранени? Открихте ли първопричината? Първопричината е, че винаги се съобразяват със собствените си придобивки и загуби, единствено личните им интереси са им присърце, увличат се от собствените си интереси, не са способни да се опълчат срещу плътта и изобщо нямат покорно отношение към Бог, а още по-малко — богобоязливо сърце, затова безразсъдно вършат злосторничества и прекъсват и смущават църковната работа. Те вярват в Бог само за да получат печалба, благодат и благословии, но съвсем не и за да придобият истината, затова се провалят във вярата си в Бог и са отстранени. Това е коренът на проблема. Смятате ли, че е несправедливо да бъдат разкрити и отстранени? Изобщо не е несправедливо; то е изцяло определено от тяхната природа. Всеки, който не обича истината или не се стреми към нея, в крайна сметка ще бъде разкрит и отстранен“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Бог разобличава, че ако винаги мислиш и кроиш планове за своите интереси и бъдеще в дълга си, природата на това, което правиш, се променя и ти вече не изпълняваш дълг. В резултат на това можеш само да вършиш зло и да прекъсваш църковното дело, след което да бъдеш освободен и отстранен. Мислех си, че отскоро съм водач и не познавах принципите, и правех най-вече каквото си искам. Дори след като ме кастреха, аз не само не се покайвах, а все така продължавах да мисля за собственото си бъдеще и съдба и се страхувах да не ме преназначат. Ясно виждах проблеми, но за да се защитя, предпочитах да възпрепятствам работата, отколкото да ги посоча. Това не беше изпълнение на дълг, а компрометиране на църковното дело и злодеяние. Някои от хората, които освободиха и отстраниха пред очите ми, все защитаваха собствените си интереси в дълга си. След като се появяха проблеми и ги кастреха, те не се стараеха много в истините принципи, а само се прикриваха и ставаха предпазливи към Бог и водачите. Постоянно се тревожеха да не ги освободят и отстранят и все живееха в този порочен кръг. Връзката им с Бог не беше нормална и никога не постигаха резултати в дълга си. Някои дори вършеха зло и прекъсваха църковната работа и в крайна сметка бяха разкрити и отстранени. От техните провали виждах, че най-важното е дали човек има правилна мотивация и изходна точка във вярата си, в дълга си, както и какъв път избира. Това влияе пряко на изхода и крайната им цел. Състоянието, поведението и пътят ми бяха точно същите като на тези хора. Все се страхувах да не допусна грешки в дълга си и да не ме кастрят, бях плаха и предпазлива към Бог, упорито се придържах към собствените си интереси и бъдеще, но рядко търсех истините принципи, за да реша проблемите си, заради които водачът ме кастри. Ако бях продължила така, не само нямаше да напредна в дълга си, но и щях да навредя на работата и да извърша прегрешение, а природата и последиците от това са сериозни. Не че Бог щеше да ме разкрие и да ме отстрани, а аз сама щях да съсипя собственото си бъдеще. В този момент осъзнах, че не трябваше да се тревожа, че ще ме освободят и отстранят, а истински да се замисля по въпросите, които водачът повдигна, да се постарая да потърся и обмисля истините принципи и да се стремя да следвам принципите в дълга си. Ако не се справях добре, въпреки че давах всичко от себе си, и ме освободяха, тогава пак трябваше да се покоря на Божията подредба.

После попаднах на други Божии слова, които да практикувам и в които да навляза. Божиите слова гласят: „Крайната цел и съдбата ви са много важни за вас — те имат голямо въздействие върху вас. Вярвате, че ако не правите нещата с голяма грижа, това ще означава, че вече няма да имате крайна цел, че сте унищожили собствената си съдба. Хрумвало ли ви е някога обаче, че хората, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, се трудят напразно? Такива усилия не са истински — те са привидност и измама. Ако това е така, тогава тези, които полагат усилия единствено заради крайната си цел, са на прага на окончателното си поражение, тъй като провалът във вярата в Бог се дължи на измама. Посочвал съм и преди, че не обичам да бъда ласкан и да Ми се подмазват, нито да се отнасят към Мен с ентусиазъм. Харесва Ми честните хора да се изправят пред Моята истина и Моите очаквания. Нещо повече, харесва Ми, когато хората са способни да проявят най-голямо внимание към сърцето Ми и когато дори са способни да отдадат всичко заради Мен. Само по този начин сърцето Ми може да бъде утешено“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. За крайната цел). „Хората трябва да подхождат към дълга си и към Бог с честни сърца. Онези, които се боят от Бог, би трябвало да могат да го направят. Каква нагласа имат към Бог хората с честни сърца? Най-малкото те имат богобоязливи сърца. Имат богопокорни сърца във всички неща; тоест не питат за благословии или бедствия, не поставят условия и се оставят на устроеното от Бог. Това са хора с честни сърца“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само като търси истините принципи, човек може да изпълнява дълга си добре). Бог казва, че хората, които винаги мислят за собственото си бъдеще и крайна цел в дълга си и зачитат само своите интереси, не са искрени с Бог, а се опитват да Го използват и Го мамят. Те отвращават Бог и Той ги мрази. Бог харесва честните хора, които не се интересуват от благословии и беди, не поставят условия и са искрени в дълга си. Само такъв човек получава Божието одобрение. Щом разбрах Божието намерение, намерих път за практикуване. В дълга си трябваше да се съсредоточа в това да бъда честен човек, да открия сърцето си пред Бог и да се откажа от личните си печалби и загуби. Когато ме кастрят, каквото и отношение да прояви водачът и независимо дали ще ме освободи или не, трябва да търся принципите, за да изпълнявам добре дълга си — това е най-важното. По онова време водачът ме кастреше най-вече за това, че бях надменна и самоправедна и правех нещата, както си искам. Ако този проблем не се решеше, вероятно щях да продължа по същия начин. И така, обобщих проблемите, които бяха изникнали, и ги съпоставих един по един с принципите. Ако нещо не ми беше ясно, разговарях с другите. След това, когато се натъкнех на нещо, за което не бях сигурна, вече не бързах да се доверявам на себе си и не действах според собствените си идеи. Молех се на Бог и тихо търсех принципите. Обсъждах и със съработниците си, докато постигнем съгласие. След като постъпвах така известно време, грешките в дълга ми намаляха. Когато се сблъсквах с предизвикателство, с което не можех да се справя, търсех помощ от висшестоящите водачи. Веднъж, когато се консултирах, все пак усетих известна несигурност, след като един висшестоящ водач завърши общението си. Имах някои въпроси и исках да ги поставя, но се страхувах, че ако не бяха подходящи, водачът можеше да каже, че имам лоши заложби и ми липсва прозрение. Както се колебаех, осъзнах, че отново се тревожа за собствените си придобивки и загуби. Започнах да се моля на Бог отново и отново, готова да практикувам истината и да бъда честен човек. Независимо дали виждах проблема точно, бях готова да поправя мотивите си и да добия яснота по този аспект на истината. В крайна сметка събрах смелост да задам въпросите си. След като ме изслуша, водачът каза, че това наистина са проблеми. Той сподели: „Ако има още нещо, което не е ясно и не е разрешено изцяло, трябва веднага да го посочите. Това ще помогне на църковното дело“. Като чух думите на водача, изпитах дълбока благодарност към Бог и усетих вътрешния мир, който идва от това да загърбиш личните си интереси и да бъдеш честен човек.

От тези преживявания научих, че да ни кастрят е наистина полезно за нас. За момента кастренето може да е неприятно, но вече имам правилно отношение към него и мога да се покоря и да търся истините принципи, за да реша проблемите си. Така съм много по-спокойна.