От Ян И, Китай

През 1998 г. приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни и посрещнах завръщането на Господ. Чрез четенето на Божиите слова научих как Бог изразява истината и върши делото на правосъдието в последните дни, за да пречисти и спаси човечеството, като води хората към красива крайна цел. Мислех си, че трябва да отдавам всичко на Бог, да страдам, да плащам цена и да подготвям повече добри дела, ако искам да достигна добра крайна цел. Затова започнах да проповядвам евангелието и понякога да бъда домакиня, като правех всичко по силите си. Дори жертвах спестяванията си, за да помогна на братя и сестри, които изпитваха трудности. Веднъж, докато проповядвах евангелието, бях арестувана от полицията, измъчвана и дори осъдена на затвор. Дори тогава никога не предадох Бог и никога не бях Юда. Мислех си, че съм извършила толкова много добри дела и съм останала непоколебима в свидетелството си за Бог, така че определено ще получа добра крайна цел. През 2018 г. внезапно получих сърдечно заболяване, а след това и хипертония, и бях приета в болница два пъти. Помислих си, че каквото и да се случи, не мога да се оплаквам. Трябва да се покоря на Божиите устройвания и подредби. За моя изненада само след две седмици се възстанових и бях изписана от болницата. Бях дълбоко благодарна на Бог. Мислех си, че щом не съм се оплаквала, въпреки че бях толкова болна, и дори продължих да изпълнявам дълга си, след като ме изписаха, значи съм наистина предана и покорна на Бог. След това, през февруари 2019 г., сърдечното ми заболяване и хипертонията отново се проявиха изневиделица и бях много по-зле от преди. Скоро след това ми откриха и диабет, а имах и много тежка дискова херния. Не можех да се грижа за себе си — трябваше да ям в легнало положение и се налагаше снаха ми да ме носи до тоалетната. Лежах в леглото по цял ден и едва имах сили да говоря или да отворя очи.

Една нощ състоянието ми внезапно се влоши и сърцето ме болеше толкова много, че се страхувах дори да дишам — сякаш ако си поемех дъх, всичко щеше да свърши. Изпитвах болка около половин час и чувствах, че може да умра всеки момент. Помислих си: „Толкова съм болна, че едва имам сили да мигна с очи — това ли е краят? Ако умра, как ще навляза в царството? Никога няма да участвам в благословиите на небесното царство, нито ще зърна прекрасните му гледки. Свършено ли е с мен?“. Колкото повече мислех, толкова по-зле се чувствах. Молех се, но не можех да разбера Божието намерение. С течение на времето безмилостната агония на болестта ми ме накара да загубя воля за живот. Но знаех също, че Божието намерение не е да умра. Не знаех какво да правя и несъзнателно започнах да поставям изисквания към Бог: „Кога ще се оправя? Всички сестри, които познавам на моята възраст, са по-здрави от мен, а аз не съм се себеотдавала по-малко от тях. Бях дала толкова много за Бог и активно изпълнявах всеки дълг, който можех. Дори когато бях арестувана, хвърлена в затвора и когато страдах толкова много, никога не се отрекох от Бог и не предадох Бог. Защо Бог не ме защити и не ми даде здраво тяло?“. Постоянно се оплаквах и сърцето ми беше в мрак. По-късно, едва след като сърцето започна да ме боли още по-силно, застанах пред Бог, за да се моля и да търся, като казвах: „О, Боже! Сърдечният ми проблем внезапно се влоши. Не мога да разбера Твоето намерение и не знам как трябва да преживея това. Не искам да се бунтувам срещу Теб или да Ти се противопоставям. Моля Те, просветли ме и ме напътствай, за да мога да се поуча от това преживяване“. След молитвата в ума ми изникна един откъс от Божието слово: „Как трябва да преживееш болестта, когато те сполети? Трябва да дойдеш пред Бог и да се молиш, да търсиш и да схванеш Божието намерение, трябва да се изследваш, за да разбереш какво в противовес на истината си направил и какъв покварен нрав у теб все още не е преодолян. Поквареният ти нрав не може да се преодолее, без да преминеш през страдание. Само като бъдат закалени чрез страдание, хората няма да бъдат разпуснати и ще могат винаги да живеят пред Бог. Когато някой страда, той винаги се моли. Те нямат желание да се съсредоточават върху храна, облекло и други удоволствия; в сърцето си постоянно се молят, като изследват себе си, за да видят дали наскоро са направили нещо нередно или по някакъв начин са вървели срещу истината. Обикновено, когато се сблъскаш със сериозна болест или странно заболяване, което ти причинява ужасно страдание, това не се случва случайно. Божието намерение е както в болестта ти, така и в доброто ти здраве“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Придобиването на истината е най-важното нещо във вярата в Бог). След като разсъждавах върху Божиите слова, разбрах по-ясно Неговото намерение. Бог не използваше тази болест, за да отнеме живота ми, нито ме караше да страдам без причина. По-скоро болестта беше Неговият начин да разкрие покварения ми нрав и да ми помогне да си взема поука — това беше начинът, по който Бог ме спасяваше. Не биваше да разбирам погрешно Бог или да се оплаквам от Него, а трябваше наистина да се самоанализирам.

Имаше няколко откъса от Божието слово, които по-късно ми помогнаха да разбера по-добре състоянието си. Божиите слова гласят: „Толкова много вярват в Мен, само за да мога да ги излекувам. Толкова много вярват в Мен, само за да мога да използвам могъществото Си да изгоня нечистите духове от телата им, и толкова много вярват в Мен, просто за да могат да получат мир и радост от Мен. Толкова много вярват в Мен, само за да изискват от Мен по-голямо материално богатство. Толкова много вярват в Мен, само за да прекарат този живот в мир и да бъдат здрави и невредими в следващия живот. Толкова много вярват в Мен, за да избегнат страданията на ада и да получат благословиите на небето. Толкова много вярват в Мен само за временно спокойствие, но не се стремят да придобият нищо в следващия живот. Когато дарявам гнева Си на хората и отнемам всяка радост и мир, които някога са притежавали, те започват да се съмняват. Когато дарявам на хората страданието на ада и си връщам благословиите на небето, те изпадат в ярост. Когато хората Ме молят да ги излекувам, а Аз не им обръщам внимание и изпитвам ненавист към тях, те се отдалечават от Мен, за да търсят вместо това пътя на злите лекове и магьосничеството. Когато отнемам всичко, което хората са изисквали от Мен, всички изчезват без следа. Затова казвам, че хората имат вяра в Мен, защото Моята благодат е твърде изобилна и защото има твърде много облаги за придобиване“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). „Отношенията на човека с Бог са просто отношения на чиста корист. Това е връзка между получател и дарител на благословения. Казано направо, това са отношенията между работник и работодател. Работникът работи здраво само за да получи наградата, която му дава работодателят. В този вид връзка, основана на личния интерес, няма родствена обич, а само сделка. Няма отдаване и получаване на любов, само милостиня и милост. Няма разбиране, а само безпомощно потиснато негодувание и мамене. Няма близост, а само непреодолима пропаст“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 3: Човек може да бъде спасен само когато е под Божието управление). „През цялото време Аз съм се придържал към строг стандарт за човека. Ако твоята преданост е обвързана с намерения и с условия, тогава бих предпочел да мина без твоята така наречена преданост, защото се отвращавам от хората, които Ме мамят с намеренията си и Ме изнудват с условия. Желая само човекът да Ми бъде напълно предан, да върши всички неща заради една дума — вярата — и за да я докаже“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Наистина ли си вярващ в Бог?). Божиите слова на правосъдието бяха като остър нож в сърцето. Почувствах се толкова засрамена и веднага дойдох на себе си. Започнах да се самоанализирам — каква всъщност е била целта ми през всичките години на вяра? След като станах вярваща, винаги помагах, когато виждах братята и сестрите си в трудности, и изпълнявах всеки нужен в църквата дълг възможно най-добре. Дори когато бях арестувана, хвърлена в затвора и измъчвана от ККП, не предадох Бог. Мислех, че наистина съм извършила много добри дела. Но чрез разобличението на Божиите слова и разкриването чрез фактите осъзнах, че не съм се себеотдавала и жертвала, за да се покоря на Бог и да Го удовлетворя, а за да спечеля благодатта и благословиите на Бог, да поддържам здраво тяло и в крайна сметка да достигна добра крайна цел. Затова първия път, когато се разболях, си мислех, че понеже съм отдавала толкова много на Бог, Той няма да ме остави да умра, въпреки болестта ми, и затова не се оплаквах от Него. Втория път, когато състоянието ми се влоши още повече и лежах в леглото, неспособна да се грижа за себе си, докато се борех с продължително страдание и заплахата от смърт, осъзнах, че шансовете ми да получа благословиите на небесното царство са малки, и съжалих, че съм се себеотдавала в миналото. Дори използвах миналите си себеотдавания, за да споря с Бог и да Му се противопоставям, като се опитвах да се пазаря с Него. Аз сключвах сделка с Бог, мамех Го и Го използвах — което е много далеч от истинското себеотдаване за Него! Имах и погрешния възглед, че понеже съм се себеотдавала и жертвала за Бог, Той трябва да ми даде здраво тяло и добра крайна цел, точно както в светския свят се смята за справедливо и разумно човек да бъде компенсиран според това колко работи. Исках да използвам страданието и жертвите си, за да изтъргувам добра крайна цел от Бог, а когато не я получих, сърцето ми беше пълно с оплаквания и противопоставяне. Бях толкова неразумна! Бог е свят и праведен — Той иска от нас да се жертваме искрено. Но аз, с моите достойни за презрение мотиви, исках да сключа сделка с Бог. Аз Го мамех и Му се съпротивлявах. Ако не се покаех скоро, Бог щеше да се отврати от мен и да ме отстрани.

По-късно се помолих на Бог и потърсих да разбера източника на проблема. Прочетох два откъса от Божиите слова: „Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това обобщава човешката природа. Всички хора вярват в Бог заради самите себе си; те се отричат от неща и отдават всичко за това да бъдат благословени, а страданието, което понасят, и цената, която плащат при изпълнението на дълга си, също са за това да бъдат възнаградени. Накратко, всичко това е с цел да бъдат благословени, да бъдат възнаградени и да влязат в небесното царство. В света хората работят за собствена изгода, а в Божия дом изпълняват дълг, за да придобият благословии. Заради придобиването на благословии хората се отричат от всичко и могат да понесат много страдания. Всичко това е най-ясното доказателство, че хората притежават сатанинска природа“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). „Какви са отровите на Сатана? Как могат да бъдат изразени? Например, ако питаш: „Как трябва да живеят хората? За какво трябва да живеят хората?“, всички ще отговорят: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“. Само тази една фраза изразява самия корен на проблема. Философията и логиката на Сатана са се превърнали в живот за хората. Независимо към какво се стремят хората, те всъщност го правят за себе си — и така всички те живеят за себе си. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ — това е философията за живот на човека, а също така представлява и човешката природа. Тези думи вече са станали природата на поквареното човечество и те са истински портрет на сатанинската природа на поквареното човечество. Тази сатанинска природа изцяло се е превърнала в основа за съществуването на поквареното човечество. В продължение на няколко хиляди години поквареното човечество живее според тази отрова на Сатана, чак до наши дни“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да вървим по пътя на Петър). Това, което Божиите слова разобличиха, беше точно моето състояние. Причината, поради която сключвах сделки с Бог, мамех Го и Го използвах, беше, че бях дълбоко покварена от Сатана. Мислите и възгледите ми бяха повлияни от отровата на Сатана. Живеех според сатанинска логика и принципи като „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „никога не изтегляй късата клечка“, като винаги действах от личен интерес и отдавах всичко на Бог само за да сключа сделка с Него. Винаги гледах да получа нещо от Бог и да разменя малките си себеотдавания за голямата Божия благодат и Божиите благословии. Живеех според отровата на Сатана, бях егоистична, достойна за презрение и търсех само лични придобивки. Когато не получавах благословии или ползи, дори се оплаквах от Бог. Нямах и капка човешка природа! Спомних си как, за да спаси човечеството, Бог при първото Си въплъщение претърпя разпъване на кръста, за да изкупи цялото човечество, а при второто Си въплъщение дойде в страната на големия червен змей, където беше преследван от ККП и заклеймен и отхвърлен от религиозния свят. Бог понесе огромно страдание и унижение и въпреки това изрази истината, за да ни пои и предоставя ресурс. Бог никога не е искал от нас да Му дадем нещо, а винаги тихо се е жертвал за човечеството. Аз пък не мислех да се отплатя за Божията любов, а дори изисквах от Бог да ми даде мир и добра крайна цел. Когато не получих това, което исках, се оплаквах от Бог. Къде беше съвестта ми? Едва заслужавах да се нарека човек, камо ли да навляза в Божието царство. След като осъзнах всичко това, наистина се намразих, а също така се почувствах толкова благодарна на Бог. Ако не бях болна, прикована на легло и изправена пред заплахата от смърт, никога нямаше да се самоанализирам, нито щях да осъзная, че възгледите ми за вярата са отвратителни за Бог и че ако продължа така, никога няма да постигна истинско покорство към Него. Именно правосъдието и разобличението на Божиите слова и болестта ме подтикнаха да се самоанализирам и да се върна при Него. Това беше Божието спасение и Неговата любов към мен. Почувствах се толкова трогната и се помолих на Бог: „Мили Боже! Сега виждам, че тази болест е част от Твоето спасение и любов към мен. Готова съм да се покоря. Само чрез такива несгоди и облагородяване мога да разпозная неправилните си мотиви като вярваща и да започна да преобразявам покварения си нрав. Готова съм да променя погрешните си възгледи в стремежа си и да изпълнявам дълга си като сътворено същество“. Прочетох още един откъс от Божиите слова: „Няма нищо общо между дълга на даден човек и това дали той получава благословии или се изправя пред неволи. Дългът е нещо, което човек трябва да изпълни, това е негово изпратено от небесата призвание и той трябва да го изпълни, без да търси отплата и без условия или извинения. Само това може да се нарече изпълнение на дълга. Получаването на благословии се отнася до благословиите, на които човек се радва, когато е доведен до съвършенство след преживяване на съд. Изправянето пред неволи се отнася до наказанието, което човек получава, когато нравът му не се променя след преминаването през наказание и съд — тоест когато не е доведен до съвършенство. Но независимо дали получават благословии, или се изправят пред неволи, сътворените същества трябва да изпълняват своя дълг, като правят това, което трябва да правят, и това, което са способни да правят. Това е минимумът, който човекът, човек, който се стреми към Бог, трябва да изпълни. Не бива да изпълняваш дълга си заради получаването на благословии и не бива да отказваш да изпълняваш дълга си поради страха от изправянето пред неволи. Казвам ви следното: изпълнението на дълга на човека е онова, което той трябва да свърши, и ако той не изпълнява дълга си, това е непокорство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разликата между служението на въплътения Бог и човешкия дълг). Като прочетох Божиите слова, разбрах, че съм сътворено същество. Да се жертвам и себеотдавам за Бог е напълно естествено и обосновано и това е мой дълг. Не бива да поставям изисквания или условия на Бог, но аз, с моите достойни за презрение мотиви, исках Бог да ми даде добра крайна цел в замяна на моите себеотдавания. Бях толкова неразумна! Независимо дали имах здраво тяло и добра крайна цел, все пак трябва да следвам Бог и да отдавам всичко на Него в своя дълг, точно както едно дете винаги трябва да уважава родителите си, независимо как те се отнасят с него и дали то ще може наследи имущество, защото това са човешки отговорности. Въпреки че все още не се бях възстановила и се чувствах доста зле, вече не разбирах погрешно Бог, нито се оплаквах от Него. Независимо дали щях да се възстановя, или не, бях готова да се покоря на Божиите устройвания и подредби.

След това размишлявах и осъзнах, че всъщност не ми е ясно какво се счита за добро дело и какъв вид себеотдаване и жертване ще заслужат Божието одобрение. В Божиите слова намерих критерия, по който да го измеря. Божиите слова гласят: „По какъв критерий се отсъждат действията и поведението на даден човек като добри или зли? Въпросът е дали в своите мисли, в това, което разкриват, и в това, което вършат, те притежават свидетелства за прилагане на истината на практика и за изживяване на истината реалност. Ако не притежаваш тази реалност или не я изживееш, несъмнено си злодей. Как се отнася Бог към злодеите? Според Бог твоите мисли и външни действия не свидетелстват за Него, нито унижават и побеждават Сатана; напротив, те посрамват Бог и са покрити с петна от опозоряването Му. Ти не свидетелстваш за Бог, не отдаваш всичко на Бог, нито изпълняваш отговорностите и задълженията заради Бог; вместо това действаш заради себе си. Какво означава „заради себе си“? По-точно, това означава заради Сатана. Затова накрая Бог ще каже: „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. В Божиите очи действията ти няма да изглеждат като добри дела, а като злодеяния. Те не само няма да получат Божието одобрение, но и ще бъдат осъдени. Какво се надява човек да спечели от такава вяра в Бог? Нима в крайна сметка такава вяра няма да се окаже напразна?“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). „Тъй като си сигурен, че това е истинският път, трябва да го следваш докрай. Трябва да поддържаш предаността си към Бог. Тъй като си видял, че Бог е дошъл на земята, за да те усъвършенства лично, трябва да отдадеш сърцето си изцяло на Него. Ако, независимо какво прави Бог — възможно е да ти даде неблагоприятен изход в самия край — ти все още можеш да Го следваш, това означава, че си запазил своята чистота пред Бог. Предлагането на свято духовно тяло и чиста девица на Бог, за което се е говорило, означава да запазиш искрено сърце пред Бог. Искреността на човека е чистота и онези, които могат да бъдат искрени към Бог, са запазили чистота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Трябва да поддържаш предаността си към Бог). След като прочетох Божиите слова, разбрах, че Бог иска да бъдем искрени, да се жертваме доброволно за Бог, без да искаме отплата, и да практикуваме истината и да свидетелстваме за Бог в своя дълг. Това е истинското значение на добрите дела. Преди имах едностранчиво разбиране за добрите дела. Мислех, че щом се себеотдавам, страдам и плащам цена, подготвям добри дела. Тогава се сетих как в Епохата на благодатта Господ Исус одобри бедната вдовица, която даде приношение. За повечето хора изглеждаше, че тя е дала само няколко монети, които струват много малко, но Бог не се интересува колко предлагат хората, а се интересува от тяхното намерение. Въпреки че в моя дълг се бях себеотдавала и бях дала много, не бях искрена с Бог; моето себеотдаване беше користно и нечисто. Колкото и да давах по този начин, това никога нямаше да се сметне за добро дело. След като осъзнах Божието намерение, се помолих на Бог, като казах, че независимо дали ще се възстановя, или ще имам добра крайна цел, все пак ще отдавам всичко искрено на Бог, за да се отплатя за Неговата любов. По-късно вече не бях възпирана от болестта си или обвързана от намерението си за благословии — можех редовно да ям и да пия Божиите слова, да посещавам събирания и да изпълнявам дълга си по най-добрия начин.

След известно време бавно започнах да се оправям. Сега мога да седя и да пиша на компютър, и се упражнявам да пиша статии, за да свидетелствам за Бог. Вече мога да се грижа и за себе си. Благодаря на Бог от все сърце, че използва болестта, за да ми помогне да си взема поука. Виждам, че дори в болест и несгоди има добро Божие намерение и всичко е в името на нашето спасение. Както казват Божиите слова: „Онова, към което хората се стремят във вярата си в Бог, е да получат благословии в бъдеще — това е целта във вярата им. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде преодоляна чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти хората не са пречистени и все още разкриват поквара, именно в тях трябва да бъдат облагородени. Това е Божията подредба. Бог нагласява среди за теб, като те заставя да преминеш през облагородяване в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам, че да си готов да се откажеш от замислите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби, дори това да означава смърт. Поради това, ако хората не бъдат подложени на няколко години облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да се освободят от възпирането на покварата на плътта в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание хората могат да научат уроци, което означава да са способни да придобият истината и да разберат Божиите намерения“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част).