От У Йен, Китай

В края на юни 2021 г., в разгара на масовите арести на християни, подети от Китайската комунистическа партия, домът на домакина ми беше под наблюдение. Веднага се преместих, но имаше голяма вероятност полицията да наблюдава и мен, затова се наложи да се скрия вкъщи, за да работя. По това време бях отговорна за работата на няколко групи. Работата ми се увеличаваше и определени неща просто не можеха да бъдат направени чрез писма, а и те не бяха толкова ефективни, колкото общуването лице в лице. Така в съответствие с работните ни потребности, водачът назначи сестра Уан Джън за моя съмишленичка.

Уан Джън не познаваше братята и сестрите много добре в началото, затова преди всяко събиране обсъждах с нея въпросите, които трябва да бъдат решени, за да ѝ помогна да бъде по-ефективна в общението с братята и сестрите. По онова време разбрах, че сестра Ли Фан постоянно е изпълнявала нехайно дълга си. Не се бе променила след няколко проведени общения и вече бавеше работата. Въз основа на принципите, тя трябваше да бъде освободена незабавно. Затова изготвих документ, който обясняваше ситуацията с Ли Фан и принципите за освобождаване на хора, който Уан Джън да прегледа, и споделих с нея мнението си защо Ли Фан трябва да бъде освободена, за да може Уан Джън да бъде наистина задълбочена в общението си с нея, което да ѝ е от полза в самоанализа и себепознанието. Уан Джън я освободи на следващия ден. Разказа ми как е протекло всичко, когато се прибра по-късно същия ден, но през цялото време не ме спомена нито веднъж пред братята и сестрите, нито каза, че съм ѝ помогнала да придобие прозрение или да се справи с проблема. Бях малко разочарована. Имах чувството, че никой друг не знае какво правя зад кулисите. Зачудих се дали ще си помислят, че Уан Джън е схванала проблемите на Ли Фан веднага след като е поела дълга, че има повече разбиране за истината и повече прозрение от мен. Замислих се колко много неща бях направила, за които никой не знаеше и които представяха Уан Джън в добра светлина, и това малко ме разстрои.

Няколко дни по-късно в работно обсъждане с Уан Джън се оказа, че една група се справя все по-зле и по-зле. Не можех да видя причината и тя ми спомена, че може би има проблем с водача на групата. Като взех това предвид и като се замислих за последователното поведение на този водач на групата, видях, че тя само защитава статуса си и изпълнява задачи, които ще ѝ спечелят позиции, но никога не върши истинска работа и това наистина бави нещата. Въз основа на принципите тя трябваше да бъде освободена. Знаех, че не мога да реша проблема лично и че трябва да споделя моето разбиране с Уан Джън, за да може тя да общува по-добре с другите, да им помогне да придобият прозрение и веднага да освободи този водач. Ала когато се сетих за освобождаването на Ли Фан, как бях търсила принципи и изготвила документа и как надълго и нашироко бях общувала с Уан Джън, но никой не знаеше, почувствах, че ако споделя всичките си мисли с нея този път и тя освободеше водача на групата, останалите със сигурност щяха да ѝ припишат цялата заслуга. Биха помислили, че за съвсем кратко време на тази длъжност тя е успяла да прозре двама неподходящи души, които не съм освободила, докато съм била на тази отговорна позиция толкова дълго. Биха си помислили, че тя има по-добро прозрение и разбиране за истината. Исках да запазя някои от възгледите за себе си, така че общението на Уан Джън да не е ясно и другите да не ѝ се възхищават. При тази мисъл обаче се почувствах някак виновна. Ако общението ѝ не беше ясно и водачът на групата не вникнеше в собствения си проблем, и ако разбереше погрешно и станеше негативна, това не само щеше повлияе на самоанализа ѝ, но щеше и да се отрази на дълга ѝ по-нататък. Също така, подобни игри и прикритост със сигурност щяха да отвратят Бог. При тази мисъл споделих всички ситуации, свързани с този водач на групата, с Уан Джън, но започнах да се чувствам огорчена в момента, в който тя излезе, за да се заеме с нещата. Защо не можех аз да се погрижа за тази работа? Всички виждаха как Уан Джън освобождава хора и ги разпознава, но кой виждаше моите усилия зад всичко това? Не ми стана особено приятно, като си помислих как всичко, което правех, само караше Уан Джън да изглежда добре и подобряваше статуса ѝ сред останалите. Дори се оплаквах, че Бог ме поставя в такава лоша ситуация. Защо изведнъж Той позволяваше да бъда поставена под наблюдение? След това няколко братя и сестри ни писаха един след друг за своите проблеми с работата и някои специално искаха Уан Джън да се справи с тях. Това ме направи още по-нещастна. Имах чувството, че всички уважават само Уан Джън, но не виждат моята работа зад кулисите. Ако това продължеше, дали всички не биха казали, че съм просто безполезна притурка? Въпреки че Уан Джън действаше навън, на мен също не ми беше лесно вкъщи. Никой не можеше да види целия ми упорит труд. Не бях доволна от този факт, затова се опитах да измисля начин да обърна нещата. Въпреки че не можех да изляза и да видя братята и сестрите лично, можех да пиша писма, за да уреждам задачи и да докажа, че върша много работа и водя парада. Точно тогава получихме писма от няколко групи по някои общи въпроси, които се нуждаеха от организиране. Отговорих подробно, за да ги подготвя и написах много ясно кога Уан Джън ще ги посети, за да разберат всички, че аз съм тази, която организира всичко, че аз дърпам конците зад кулисите.

Един ден писах на една сестра, като я питах какво е състоянието ѝ. След като написах писмото, се зачудих дали щеше да разбере, че аз съм подателят. Ако не оставех някаква подсказка, можеше да си помисли, че Уан Джън е тази, която се интересува от нея. Трябваше да се уверя, че сестрата знае, че аз ѝ пиша. Ала в името на моята безопасност не можех да подпиша писмото със собственото си име. После изведнъж си спомних, че неотдавна бях препоръчала химн на тази сестра, така че можех да я попитам дали го е научила и по този начин тя би могла да разбере, че съм аз. При тази идея бързо завърших писмото и го изпратих. Видях от отговора, че сестрата знаеше, че аз го съм го написала и бях много щастлива. Почувствах, че все още мога да изглеждам добре дори и зад кулисите и да накарам другите да видят, че имам реалности и мога да разрешавам проблеми. Така никога наистина не видях, че не съм в правилното състояние. Това състояние продължи до деня, в който една сестра притеснено ми каза, че някои учебни документи, върху които се е трудила много усърдно, са били изпратени до братята и сестрите от нейната съмишленичка, което я е накарало да се почувства така, сякаш съмишленичката ѝ е отнела заслугата за труда ѝ и че изпитва по-малко ентусиазъм към дълга си. Да чуя това беше истински шок за мен. Нима не бях живяла в същото състояние напоследък? Дори не търсех истината, за да го променя. Затова потърсих Божии слова, за да променя състоянието, в което се намирах. Прочетох Божиите слова, които гласяха: „Антихристите винаги имат определени намерения, когато действат. Техните думи, действия и постъпки, дори конкретната формулировка, която избират, докато говорят, са умишлени; те не действат от моментно разкриване на поквара, малък духовен ръст, глупост или невежество, като бълват глупости, където и да отидат — изобщо не е така. Като се изследват техните методи, начинът им на действие и изборът им на думи, антихристите изглеждат доста коварни и нечестиви. В името на собствения си статус и за да постигнат целта си да контролират хората, те се възползват от всяка възможност, за да се изтъкнат, да се възползват от всяка пролука и няма да пропуснат нито един шанс. Кажете Ми, дали такива хора биха разкрили тези черти пред Мен? (Да.) Защо казвате, че биха? (Защото тяхната природа същност е да се перчат.) Дали перченето е крайната цел за един антихрист? Каква е целта му, когато се перчи? Той иска да спечели статус и ето какво има предвид: „Не знаеш ли кой съм аз? Виж нещата, които съм направил, аз съм този, който е направил тези добри неща; направих доста приноси за божия дом. Сега, след като знаеш, не трябва ли да ми дадеш по-значима работа? Не трябва ли да ме цениш високо? Не трябва ли да разчиташ на мен във всичко, което правиш?“. Не е ли това умишлено? Антихристите искат да контролират всеки, независимо кой е той. Кой е другият термин за „контролирам“? Манипулирам, въртя на малкия си пръст — те просто искат да те управляват. Например, когато братя и сестри хвалят нещо като добре свършено, антихристът веднага казва, че той го е направил, като кара всички да му благодарят. Дали един наистина разумен човек би постъпил така? Категорично не. Когато антихристите направят малко добро, те искат всички да знаят за това, да ги ценят високо и да ги хвалят — това ги удовлетворява“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Пета точка: те подвеждат, привличат, заплашват и контролират хората). От Божиите слова видях, че антихристите постоянно се изтъкват. Всичко, което казват и правят, е единствено за да спечелят възхищението на другите и е само прикрит опит да придобият статус. Като взех предвид Божиите слова и размишлявах върху нрава, който бях разкрила, нима не бях точно като антихрист? Почувствах се онеправдана, когато Уан Джън освободи онези две сестри, без изобщо да ме споменава. Струваше ми се, че най-вече аз съм ги разобличила, а в крайна сметка заслугата бе приписана на Уан Джън. Тя беше единствената, която показваше лицето си, но колкото и да се стараех, никой нямаше да забележи. Никой нямаше да разбере, ако продължавах да върша нещата тихомълком. Това беше изключително смущаващо! Блъсках си главата и правех всичко възможно, за да се изтъкна, така че братята и сестрите да ми се възхищават и да имам статус в техните очи. Изглеждаше сякаш само пишех писма, за да уреждам дела, но в действителност тайно се опитвах да напомня на всички за съществуването ми и че Уан Джън просто върши някаква работа от мое име, но основната отговорност е моя. Под предлог, че помагам на сестра с нейното състояние, се държах така, сякаш ме е грижа за нея, да ѝ напомня за съществуването ми и да спечеля възхищението ѝ, без да ѝ позволя да види собствените ми достойни за презрение мотиви. Имах толкова измамен нрав! Ако не бях прочела Божиите слова, никога нямаше да разбера, че тези две сестри не са годни за дълга си. Освен това до момента на освобождаването им работата бе претърпяла много загуби. Това важеше особено за водача на групата. Ако Уан Джън не го бе споменала, нямаше да го прозра и щях да я оставя на позицията ѝ. Не бях изпълнявала добре работата си и не само че ми липсваше чувство за задълженост и вина, но и безсрамно настоявах за признание и използвах достойни за презрение средства, за да се изтъкна и да придобия на статус, като се опитвах да накарам всички да ми се възхищават. Толкова невероятно безсрамна бях!

След това прочетох друг откъс от Божиите слова: „Онези, които са способни да прилагат истината на практика, могат да приемат Божията внимателна проверка върху това, което вършат. Когато приемаш Божията внимателна проверка, сърцето ти ще се поправи. Ако винаги правиш нещо само за да го видят другите, ако все искаш да получиш похвала и възхищение от другите, но не приемаш Божията внимателна проверка, дали Бог все още е в сърцето ти? Такива хора нямат богобоязливи сърца. Недей да вършиш нещата винаги заради себе си и не се съобразявай постоянно със собствените си интереси; не се съобразявай с интересите на хората и не мисли за собствената си гордост, слава и статут. Първо трябва да помислиш за интересите на Божия дом и да ги превърнеш в свой приоритет. Трябва да проявяваш внимание към Божиите намерения и да започваш с размисъл върху това дали има нечистотии в изпълнението на твоя дълг, дали си бил отдаден, дали си изпълнил отговорностите си, дали си дал всичко от себе си, както и дали си мислил с цялото си сърце за дълга си и за делото на църквата. Трябва да вземаш предвид тези неща. Ако често мислиш за тях и ги разбираш, ще ти бъде по-лесно да изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). От Божиите слова разбрах, че приемането на Божията внимателна проверка е ключът към практикуването на истината и не трябва да се интересуваме какво мислят хората, а просто се стремим да удовлетворим Бог и да изпълняваме дълга си. След това, в моите писма и общение с другите положих усилие да имам правилните мотиви и да приема Божията внимателна проверка вместо да използвам писмата, за да спечеля възхищението на другите и да получа място в сърцата им. Помислих си за всички писма, които Павел е написал до църквите. Той никога не възхвалявал и не свидетелствал за Господ Исус в тях и не призовавал вярващите да следват словата на Господ Исус. Той само възвисявал и свидетелствал за себе си, като говорил за това колко се е трудил и колко е страдал. Той рекъл: „Аз не съм в нищо по-долен от тези уж превъзходни апостоли!“, и довел хората пред себе си по път срещу Бог. С писмата, които пишех на братя и сестри, не възхвалявах и не свидетелствах за Бог, а косвено се изтъквах. По същество нима не правех същото като Павел? Ако не се покаех, щях да бъда отстранена и наказана, точно като него. Като осъзнах това, отправих молитва към Бог: „Боже, твърде загрижена съм за статуса си. Не искам да бъда контролирана от него и да вредя на църковните дела. Без значение дали ще се откроя или не, просто искам непоколебимо да изпълнявам дълга си“.

През следващите няколко дни съзнателно поправях мисленето си, като често си напомнях, че интересите на църквата са най-важни и че трябва да изпълнявам добре дълга си. След това един ден получихме писмо за оттегляне от брат Чън Джъцян, който казваше, че иска да се откаже, защото не се разбира добре със съмишлениците си. Вече донякъде бяхме наясно с проблема му. Преди всичко той бе твърде надменен и упорит, затова не работеше добре с другите. Уан Джън вече бе общувала с него няколко пъти, но той не се беше променил. Сега изведнъж бе решил да се оттегли и изглежда щеше да ни е трудно да разрешим този проблем. Докато аз и Уан Джън обсъждахме проблемите му, споделих своята гледна точка и намерих няколко подходящи откъса от Божиите слова. Уан Джън смяташе, че общенията по този начин са подходящи. В този момент ми хрумна, че без значение колко полезно бе общението ми, Уан Джън беше тази, която всъщност щеше да общува с него. Кой би видял, че аз съм тази, която се тревожила и е платила цената зад кулисите? Тази мисъл ме накара да спра да обсъждам с Уан Джън, но тогава си помислих, че Бог проучва внимателно всичките ми мисли и идеи, и се почувствах някак притеснена. Защо винаги исках да защитя собственото си име и статус? Сетих се за откъс от Божиите слова, който ми помогна да разбера последиците от преследването на статус. Всемогъщият Бог казва: „Ако човек твърди, че обича истината и че се стреми към нея, но в същността си цели да се отличи, да се изтъкне, да накара хората да имат високо мнение за него, да удовлетвори собствените си интереси, и ако изпълнява дълга си не за да се покори на Бог или да го удовлетвори, а за да постигне слава, придобивки и статус, тогава стремежът му е неуместен. При това положение действията му пречат ли на делото на църквата, или помагат за развитието му? Очевидно пречат, а не помагат да се развива. Под претекст, че вършат работата на църквата, някои хора се стремят към лична слава, придобивки и статус, занимават се с лични дела, създават своя собствена малка група, свое собствено малко царство. Такива хора изпълняват ли дълга си? Цялата работа, която вършат, съществено прекъсва, смущава и руши делото на църквата. Какви последствия има стремежът им към слава, придобивки и статус? Първо, засяга начина, по който Божиите избраници ядат и пият нормално Божието слово и разбират истината, възпрепятства навлизането им в живота, пречи на поемането им по правилния път на вярата в Бог и ги води по грешния път, а това вреди на избраниците и ги води към гибел. И как в крайна сметка се отразява това на делото на църквата? Това е смущаване, вреда и рушене. Това е следствието от стремежа на хората към слава, придобивки и статус. Когато изпълняват дълга си така, дали не може да се определи като следване на пътя на антихриста?“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (първа част)). Винаги съм смятала, че стремежът към име и статус влияе единствено върху влизането в живота на човек и докато не вършим зло, няма да прекъснем църковните дела. Не разбирах защо Бог мрази и презира стремежа към име и статус толкова много. Четенето на Божиите слова ми показа, че преследването на име и статус в дълга ми, вместо защитаването на интересите на църквата, със сигурност ще навреди на църковните дела и навлизането в живота на братята и сестрите в крайна сметка. То ще попречи и ще прекъсне църковните дела и Бог съди това. Когато обсъждахме проблема на Чън Джъцян, не исках повече да общувам, защото не можех да бъда в светлината на прожекторите. Не изглеждаше като голям проблем, но в същността си беше наистина сериозен. Ако забавехме общението с Чън Джъцян, за да му помогнем с проблемите му, това не само щеше да навреди на навлизането му в живота, но и да повлияе на църковните дела. Като носех отговорност, трябваше веднага да помогна на някой, който се затрудняваше в дълга си, за да не изостават църковните дела. Особено когато Комунистическата партия извършваше толкова много арести, Уан Джън рискуваше да бъде арестувана всеки път, когато отиваше на събиране. Ако не беше достатъчно подготвена и не можеше да разреши проблемите на събиранията, като не можеше да постигне добри резултати въпреки риска, който поемаше, дали това не би ли я тормозило? Не мислех как да разреша тези проблеми възможно най-скоро или за безопасността на сестрата. Бях загрижена единствено, че тя потенциално може да открадне славата ми. Бях егоистична и ми липсваше човешка природа! Като надзорник не вършех истинска работа. Дори защитавах собствения си статус за сметка на църковните дела. Наистина бях поела по пътя на антихриста! Преди бях единствената отговорна и правех всичко възможно, без значение колко трудно или уморително беше. Ала заради арестите на Партията вече не можех да излизам — можех само да работя зад кулисите. Изпълнявах дълга си с неохота, като непрекъснато исках да се съревновавам с Уан Джън за светлината на прожекторите. Тогава осъзнах, че предишният ми ентусиазъм в дълга ми е бил само за име и статус. Тази ситуация разкриваше моите погрешни мотиви и стремежи, за да мога да ги поправя своевременно. Това беше Божията любов за мен.

По-късно прочетох Божиите слова, които ми дадоха повече яснота за път на практикуване. Божиите слова гласят: „Вие трябва да постигнете хармонично сътрудничество за целите на Божието дело, за благото на църквата и така че да стимулирате вашите братя и сестри да продължат напред. Трябва да си сътрудничите един с друг, като всеки от вас променя другия и постига по-добър резултат от делото, така че да проявявате внимание към Божиите намерения. Ето какво представлява истинското сътрудничество и само тези, които се занимават с него, ще получат истинско навлизане“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Служете, както служеха израилтяните). „Какво трябва да прави човек, за да изпълнява добре дълга си? Трябва да започне да го изпълнява с цялото си сърце и с цялата си енергия. Влагането на цялото сърце и на цялата енергия означава човек да се съсредоточи изцяло върху изпълнението на дълга си и да не позволява да го занимават други неща, а след това да приложи енергията, която има, да впрегне цялата си сила и да вложи в изпълнението на задачата своите заложби, дарби, силни страни и нещата, които е разбрал. Ако притежаваш способността да възприемаш и разбираш, и имаш добра идея, трябва да разговаряш с другите за нея. Именно това означава да си сътрудничите в хармония. Ето как ще изпълняваш добре дълга си, как ще постигнеш изпълнение съгласно критериите. Ако винаги желаеш да поемаш всичко сам, ако винаги искаш да вършиш велики неща сам и вниманието да е върху теб, а не върху другите, изпълняваш ли дълга си? Това, което правиш, се нарича автокрация; това е представление. То е сатанинско поведение, а не изпълнение на дълга. Независимо от своите силни страни, дарби или специални таланти, никой не може сам да се нагърби с цялата работа, а трябва да се научи да си сътрудничи в хармония, ако иска да върши добре работата на църквата. Ето защо хармоничното сътрудничество е принцип на практиката на изпълнение на дълга. Щом влагаш цялото си сърце в него, цялата си енергия и отдаденост и принасяш всичко, което можеш да направиш, ти изпълняваш дълга си добре“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). От Божиите слова видях, че за да изпълняваме добре дълга си, трябва да проявяваме внимание към Божието сърце и да сътрудничим с нашите братя и сестри. Трябва да вложим всичко в това и да използваме силните си страни, за да компенсираме чуждите слабости. Така можем да получим Божието одобрение и да постигнем добри резултати в нашата работа. Също така видях, че няма значение дали ще се появим аз или Уан Джън, за да разрешим проблемите лично. Стига състоянията и трудностите на другите да могат да бъдат разрешени, дори и усилията ми да бъдат невидими и зад кулисите, като изпълнявам дълга си и удовлетворявам Бог това ще ми донесе спокойствие и мир. След това се замислих за какви истини трябва да се общува, за да се реши проблемът на Чън Джъцян и намерих някои подходящи Божии слова, които Уан Джън да прегледа. Тя също така намери някои откъси от Божиите слова, които бяха наистина проницателни за състоянието му, за които не се бях сетила. Взети заедно, тези неща бяха още по-изчерпателни. В този момент се почувствах дълбоко засрамена. Въпреки че не можех да излизам по работа, можех ясно да общувам с Уан Джън за всичко, което виждах и мислех. Като работехме заедно, имахме по-изчерпателен поглед върху проблемите и можехме да ги разрешаваме по-добре. Нима това не беше по-полезно за църковните дела? Уан Джън общува с Чън Джъцян, след като обсъдихме всичко.

Един ден получихме писмо от няколко братя и сестри. В писмото се казваше, че чрез общението на Уан Джън, те са успели да поправят някои грешки и се справят по-добре в дълга си. Малко се разочаровах, след като прочетох това. Почувствах, че аз съм открила тези грешки и отклонения, но всички виждаха само работата на Уан Джън. Никой не виждаше какво правя аз зад кулисите. Тогава ми хрумна, че отново се съревновавам за име и придобивки, затова се помолих и разбунтувах срещу себе си. Прочетох откъс от Божиите слова в едно есе, който наистина ме развълнува. Божиите слова гласят: „Ако се опитвате винаги да се изтъквате и да става това, което казвате, вие не си сътрудничите в хармония. Какво правите? Предизвиквате смущения и подкопавате другите. Да предизвикваш смущения и да подкопаваш другите означава да играеш ролята на Сатана. Това не е изпълнение на дълга. […] Може да нямаш много сили, но ако си способен да си сътрудничиш с другите и да приемаш подходящи предложения, ако имаш правилните мотиви и можеш да защитиш делото на Божия дом, тогава си човек на място. Понякога с едно-единствено изречение можеш да разрешиш проблем и да донесеш полза на всички. Понякога след като разговаряш за едно-единствено твърдение за истината, всички имат път за практикуване и са способни да си сътрудничат в хармония, всички се стремят към обща цел и споделят едни и същи възгледи и мнения, и така работата е особено ефективна. Макар че може никой да не си спомня, че ти си изиграл роля за това, и да не се чувстваш така, сякаш си положил много усилия, Бог ще види, че си човек, който практикува истината, че си човек, който действа според принципите. Бог ще си спомни, че си го направил. Това се нарича отдадено изпълнение на дълга“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Вярно е. Въпреки че никой не можеше да види работата ми зад кулисите, изпълнявах дълга си, за да удовлетворя Бог. Нямаше значение дали другите знаят. Практикуването на истината и удовлетворяването на Бог са най-важното. Като надзорник, моя отговорност, дълг и задължение бе да общувам с другите, когато забележех техните грешки и отклонения, и да им помагам да ги разрешат. Това не бе нещо, за което да си приписвам заслуга. Преди винаги се опитвах да се изтъкна пред другите, но сега можех да работя само зад кулисите. Това беше Божието устройване и подредба и от това се нуждаех. Трябваше да му се покоря, да се съсредоточа върху практикуването на истината в дълга ми и да се стремя да го изпълнявам добре.

Когато забелязвах проблеми в работата ни след това, поемах инициативата да се свържа със сестра Уан Джън. Понякога, когато пишех на братя и сестри по въпроси, исках да покажа, че пиша аз, но като осъзнавах, че скрито се изтъквам и се възвисявам, се молех и избавях от неправилните си мотиви. Успокоявах се и мислех какво да напиша, за да помогна на другите и как мога да изпълнявам собствените си отговорности и дълг. Практикуването по този начин силно озаряваше сърцето ми и беше наистина освобождаващо. Това е чудесен начин на поведение.