От Марта, Италия

През юни 2021 г. отговарях за видеообработката в църквата и тъй като натоварването се увеличи, църквата уреди да следя работата на още една група. Помислих си: „Достатъчно съм заета с работата, за която отговарям сега. Ако надзиравам още работа, няма ли да бъда още по-заета и по-уморена?“. Но също си помислих: „Братята и сестрите в тази група са запознати с работата. Всички са опитни и изпълняват дълга си ефективно, така че не би трябвало да се тревожа твърде много за проследяването и това няма да ми отнеме много време и усилия“. Затова се съгласих да следя и другата група. В началото от време на време питах дали работата на групата напредва нормално и дали някой от братята и сестрите има трудности в изпълнението на дълга си. По-късно обаче си помислих, че имам и друга работа за вършене и че да се опитвам да разбера подробностите за работата на всяка група, ще бъде твърде психически изтощително и ще отнеме много време. Работата на онази група напредваше нормално, така че всичко беше наред и нямаше нужда да отделям време, за да се запознавам с нещата. Ръководителката на групата също беше там, а братята и сестрите бяха надеждни и изпълняваха добре дълга си. През последните няколко години не е имало големи проблеми, така че по принцип нямаше за какво да се тревожа. Малко по-рядкото проследяване не можеше да е проблем, нали? Поради това почти не се намесвах в работата на тази група.

Един ден, повече от два месеца по-късно, един от братята ми даде обратна информация и каза, че напоследък е имало проблеми в два от видеоклиповете, продуцирани от тази група, и ако други сестри не са открили проблемите навреме, напредъкът на работата е щял да се забави. Бях малко изненадана, тъй като в изпълнението на дълга на групата се бяха появили поредица от сериозни проблеми. Как така не знаех? Като се замислих, отговарях за тази работа от няколко месеца, но обръщах малко внимание на работата на тази група и нямах представа как членовете на групата изпълняват своя дълг. Осъзнах, че не вършех реална работа и това беше причината за тези проблеми. Впоследствие, когато се запознах със ситуацията, открих, че от известно време никой не е надзиравал или проследявал работата на групата, така че членовете на групата просто са вършили нещата въз основа на своя опит и съществуващите си навици, без чувство за бреме към изпълнението на дълга си. Така че, щом натоварването се е увеличило, те са започнали да вършат нещата нехайно. Въпреки че двама души работеха заедно по проверката на видеоклиповете, за тях това беше просто формалност. Те просто отбиваха номера и не можеха да открият проблеми. Беше болезнено да се изправя пред всичко това. Тези проблеми не бяха трудни за откриване и ако бях проследявала нормално работата на тази група, нямаше да бъда в такова неведение. Бях толкова безотговорна! Трябваше да се самоанализирам защо съм пренебрегвала работата им повече от три месеца. Прочетох в Божиите слова, които казват: „Лъжеводачите никога не питат и не проследяват работните ситуации на различните надзорници на екипи. Те също така не питат, не проследяват и нямат представа за навлизането в живота на надзорниците на различни екипи и персонала, отговарящ за различни важни задачи, както и за тяхното отношение към църковната работа и дълга им, и към вярата в Бог, истината и Самия Бог. Те не знаят дали тези хора са претърпели някаква трансформация или израстване, нито знаят за различните проблеми, които може да съществуват в работата им. По конкретно не знаят за влиянието на грешките и отклоненията, възникнали на различни етапи от работата, върху работата на църквата и навлизането в живота на Божиите избраници, заедно с това дали тези грешки и отклонения изобщо са били поправени. Не знаят абсолютно нищо за всички тези неща. Щом не знаят нищо за тези подробни обстоятелства, те стават пасивни винаги, когато възникнат проблеми. Лъжеводачите обаче изобщо не се интересуват от тези подробни въпроси, докато вършат работата си. Те вярват, че след като са подредили различните надзорници на екипи и са разпределили задачите, работата им е свършена — това се счита за добре свършена работа, а ако възникнат други проблеми, това не ги засяга. Тъй като лъжеводачите не успяват да надзирават, ръководят и проследяват работата на различните надзорници на екипи и не изпълняват отговорностите си в тези области, и в резултат на това работата на църквата е съсипана. Това е неизпълнение на отговорностите от страна на водачите и работниците. Бог може да проучва внимателно дълбините на човешкото сърце. Това е способност, която липсва на хората. Ето защо, когато работят, хората трябва да бъдат по-усърдни и внимателни, редовно да ходят на работното място, за да проследяват, надзирават и ръководят дейността, за да осигурят нормалния напредък на църковното дело. Ясно е, че лъжеводачите са напълно безотговорни в работата си и никога не надзирават, не проследяват и не ръководят различни задачи. В резултат на това някои надзорници не знаят как да разрешават различни проблеми, които възникват в работата, и остават на постовете си като надзорници, въпреки че далеч не са достатъчно компетентни да вършат работата. В крайна сметка работата се бави отново и отново и те я превръщат в пълна бъркотия. Това е последствието от факта, че лъжеводачите не питат за ситуацията на надзорниците, не я надзирават, нито я проследяват — резултат, който се дължи изцяло на неизпълнението на отговорностите от страна на лъжеводачите“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). От Божиите слова видях, че лъжеводачите пренебрегват своя дълг и не вършат реална работа. Те смятат, че всяка група има надзорник, така че лъжеводачите могат да имат пасивен подход, което причинява проблеми в църковното дело. На пръв поглед може да изглежда, че лъжеводачите не правят нищо, което е очевидно зло. Но те нямат чувство за отговорност към църковното дело, което сериозно засяга напредъка и ефективността на различните задачи, а това прекъсва и смущава делото на църквата. Бог изисква от водачите и работниците да проследяват и да надзирават работата своевременно, за да гарантират, че църковното дело напредва редовно и подредено. Това е тяхна отговорност и дълг. Но след като поех работата на тази група, почувствах, че ръководителката на групата е там и цялата работа върви подредено, така че беше логично да имам пасивен подход. Никога не проверявах или не проследявах работата им, нито бях запозната с подробностите за съществуващите отклонения и проблеми в работата на всеки. Също така не открих кога са били отпуснати и нехайни в изпълнението на своя дълг. Въз основа на собствените си представи и фантазии си мислех, че те са надеждни и съвестни в изпълнението на дълга си и напълно заслужават доверие. Затова постъпих по този начин, което в резултат причини загуби на делото. В светлината на Божието слово разбрах, че съм пренебрегнала отговорностите си и наистина съм била лъжеводач. Въпреки че не съм вършила зло умишлено, проблемите се задържаха и не се разрешаваха, защото не вършех действителна работа. Появиха се проблеми във видеоклиповете, които те продуцираха, така че трябваше да бъдат преработени, което беше пряко свързано с моето нехайно и безотговорно отношение в изпълнението на дълга ми. С нехаен подход и в стремежа си да ми е по-лесно, не проследявах или не надзиравах работата. Въпреки че това ми спести много време и енергия, то пряко забави напредъка на работата, като прекъсна и смути делото на църквата. Аз се съпротивлявах на Бог! Тази мисъл ме изпълни със страх, непрекъснато се самоанализирах и си мислех: „Как можах да имам толкова пасивен подход толкова дълго време, без да го осъзнавам?“.

По-късно прочетох един откъс от Божието слово и разбрах по-добре, че всъщност не съм вършила действителна работа. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. […] Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на ръководителите на екипи и на надзорниците — нито я проследяват, нито се осведомяват за нея. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. Какво ги прави глупави? Безгрижно се доверяват на някой човек и смятат, че когато този човек е избран, той се е заклел, взел е решение и се е молил със сълзи на очи, значи, че на него може да се разчита и че никога няма да има проблем да поеме отговорност за работата. Лъжеводачите не разбират природата на хората и са невежи по отношение на истинското положение на поквареното човечество. Те казват: „Как може човек да стане по-лош когато го изберат за надзорник? Как е възможно човек, който изглежда толкова сериозен и надежден, да зарязва работата си? Не би го направил, нали? Той е много почтен“. Тъй като лъжеводачите са вложили твърде много вяра в собствените си фантазии и чувства, това в крайна сметка ги прави неспособни да разрешават своевременно многобройните проблеми, които възникват в църковната работа, и им пречи да освобождават незабавно съответния надзорник и да адаптират възложения му дълг. Те са истински лъжеводачи. И какъв точно е проблемът тук? Подходът на лъжеводачите към работата им има ли нещо общо с нехайността? От една страна, те виждат, че големият червен змей яростно извършва арести на Божии избраници, така че, за да се предпазят, произволно уреждат някого, който да отговаря за работата, и вярват, че това ще реши проблема и че не е необходимо да му обръщат повече внимание. Какви са съкровените им мисли? „Средата е толкова враждебна, че трябва да се покрия за известно време“. Това е ламтеж за плътски удобства, нали? От друга страна, лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хора, на които дори Бог не се доверява? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждаш рядко и не прекарваш много време с него! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не са ли напълно слепи в това отношение? Не действат ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Божието слово разобличава това, че лъжеводачите са мързеливи, глупави и неразумни. Вместо да разглеждат хората и нещата въз основа на Божието слово, те ги разглеждат въз основа на собствените си представи и фантазии. Въпреки това те смятат, че имат проницателност за хората и нещата. Те могат небрежно да се доверят на някого и да предадат работата на други хора, докато те самите имат пасивен подход и се отдават на предимствата на статуса си. Чрез разобличението на Божието слово видях, че съм била точно такъв мързелив и глупав лъжеводач! Поради мързеливата си природа винаги съм смятала, че отговарям за твърде много работа, и че ако проследявам всяка група и съм запозната с подробностите, това ще изисква твърде много главоболия и усилия. Затова основно проследявах работата на една група. Тъй като другата група имаше ръководител, стига работата да напредваше нормално, всичко щеше да бъде наред и нямаше нужда да отделям повече време за проследяване. Подходът ми към моя дълг беше, че колкото по-малко трябва да се тревожа, толкова по-добре. Въпреки че имах титлата надзорник, всъщност имах пасивен подход, което беше толкова безотговорно! Освен това бях много самонадеяна. Въз основа на собствените си представи и фантазии си мислех, че всички в тази група са надеждни в изпълнението на дълга си. Така че не трябваше да се тревожа и ако не проследявах работата им, те щяха да продължат да изпълняват добре дълга си. Няколко месеца не ги питах нищо, нито ги надзиравах, което доведе до появата на тези проблеми в работата им. Не разбирах истината, нито виждах ясно нещата, и имах силна вяра в себе си, като си мислех, че преценката ми за хората не може да бъде погрешна. Бях твърде надменна и глупава! Когато си мислех за всичко това, се изпълвах със съжаление и осъзнах колко е важно да се отнасям с хората и с дълга си според Божието слово. Затова съзнателно потърсих съответните откъси в Божието слово, за да намеря път за изпълнение на дълга си.

Един ден прочетох един откъс от Божието слово, който казва: „Тъй като лъжеводачите не научават за напредването на работата и тъй като не са способни незабавно да разпознават проблемите, които възникват в хода ѝ, камо ли да ги решават, това често води до многократни забавяния. Тъй като хората не схващат принципите на дадена работа и няма подходящ човек, който да отговаря за нея или да я ръководи, изпълнителите ѝ често изпадат в състояние на негативизъм, пасивност и изчакване, което сериозно спъва напредъка на работата. Вместо да търпи многократни забавяния, работата щеше да напредва по-бързо, ако водачите бяха изпълнили отговорностите си: ако бяха ръководили работата, ако бяха я тласкали напред, ако я бяха надзиравали и ако бяха намерили някой вещ в тази област, който да напътства работата. Следователно за водачите е от съществено значение да разберат и да схванат действителния статус на работата. Разбира се, изключително наложително е и водачите да разбират и да схващат как напредва работата, тъй като напредъкът е свързан с ефективността на работата и резултатите, които се очаква да се постигнат. Ако водачите и работниците не схващат как напредва църковното дело и ако не проследяват и не надзирават нещата, тогава със сигурност делото на църквата ще напредва бавно. Това се дължи на факта, че повечето хора, които изпълняват дълга си, са наистина мерзки, нямат чувство за бреме и често са негативни, пасивни и нехайни. Ако няма никой с чувство за бреме и работоспособност, който да поеме отговорност за работата по конкретен начин, да се информира за напредъка ѝ навреме и да напътства, да надзирава, да дисциплинира и да кастри персонала, изпълняващ дълг, тогава по естествен начин нивото на ефективност на работата ще е много ниско, а резултатите от нея ще са много лоши. Водачите и работниците са глупави и слепи, ако дори не могат да го видят ясно. Ето защо водачите и работниците трябва своевременно да преглеждат, да проследяват и да схващат напредването на работата, да проучват какви проблеми срещат и трябва да решават хората, които изпълняват дълга си, и да разбират кои проблеми трябва да се решат, за да се постигнат по-добри резултати. Всички тези неща са от решаващо значение и всеки, който изпълнява ролята на водач, трябва да има ясна представа за тях. За да изпълнявате добре дълга си, не бива да сте като лъжеводачи, които вършат малко повърхностна работа и смятат, че са изпълнили дълга си добре“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (4)). Божието слово показва на хората пътя за изпълнение на дълга им по начин, който е съгласно критериите. Като водач или надзорник, човек трябва да подхожда към дълга си с чувство за бреме и не може да се отдава на удобствата на плътта. Той трябва своевременно да проследява, да проверява, да надзирава и да инспектира работата, за която отговаря. Водачите и надзорниците трябва също така да проследяват и да се запознават със състоянието на участващия персонал и подробностите за това как изпълняват дълга си. По този начин проблемите могат да бъдат открити бързо и отклоненията да бъдат коригирани. Тъй като никое човешко същество все още не е доведено до съвършенство, всеки има покварен нрав. Така че, ако състоянието на хората е добро и те са съвестни, отговорни и ефективни в изпълнението на дълга си за определен период от време, това не означава, че са напълно надеждни. Когато състоянието им е ненормално или живеят според своя покварен нрав, те стават нехайни почти несъзнателно и вършат неща, които смущават делото на църквата. Така че, докато хората изпълняват своя дълг, водачите, работниците и надзорниците трябва да инспектират и да проследяват работата, и когато бъдат открити проблеми, те трябва своевременно да коригират отклоненията. Това е тяхна отговорност. След като разбрах изискванията на Бог, започнах да проследявам и да научавам повече за работата на групата и редовно ги виках на събирания за обобщаване на работата. Когато откривах отклонения и проблеми, своевременно ги обсъждах с ръководителката на групата. Чрез тази последваща работа открих, че работата на всички беше доста недисциплинирана и липсваше планиране. Затова обсъдих работния план и напредъка на групата с ръководителката на групата и някои изостанали задачи бяха завършени по график. Освен това рационализирахме персонала въз основа на натоварването и уредихме да изпратим част от персонала си там, където имаше по-голяма нужда от тях. След като приложих този вид практика, се почувствах много по-спокойна. В същото време проследявах работата в рамките на моите отговорности по-отблизо от преди.

След известно време поех нова работа, която изискваше много време. Помислих си: „Известно време проследявах подробно работата на всяка група, така че сега нещата са стабилни. Ако все още трябва да се тревожа и да се намесвам в подробностите на всяка група, това ще отнеме твърде много време и усилия. Това ще направи графика ми твърде натоварен и ще ми създаде твърде голям натиск“. Чудех се работата на коя група мога да делегирам на някой друг, за да имам по-малко грижи. Спомних си за една група с двама ръководители, които бяха по-дейни в изпълнението на дълга си и способни да платят цена. Исках да прехвърля работата на групата на тях, за да могат те да я проследяват подробно. Тогава аз трябваше само да следя посоката на нещата и редовно да присъствам на събирания, за да обобщавам работата. Можех да оставя всичко останало на ръководителите на групата. Но като постъпвах така, се връщах към старите си навици, като се съсредоточавах само върху новата работа, която бях поела, и не се намесвах в подробностите на работата на тази група. Мислех си, че щом ръководителите на групата са там, всичко ще бъде наред. Ако имаше някакви проблеми, можех просто да чакам те да поемат инициативата да ме уведомят, а след това да се справя с тях. Един ден един от ръководителите на групата посочи, че не проследявам достатъчно работата и че не се намесвам в подробностите на тяхната работа. Някои от братята и сестрите в групата се размотаваха и бяха мързеливи в изпълнението на дълга си, но нямаше проследяване или решение, което засягаше напредъка на работата. Когато чух това, веднага заех отбранителна позиция и си помислих: „Вие двамата ръководители на групата бихте могли да направите това, нали? От известно време съм поела друга работа. Ако трябва да проследявам подробностите на всяка задача, ще отнеме много време. Как изобщо бих могла да свърша всичко? Изискванията ви са прекомерни!“. Но аргументите ми ме накараха отново да се почувствам малко неспокойна. Като се замислих за този период, рядко проследявах работата им и не бях запозната със състоянието на братята и сестрите, дали навлизаха в принципите при изпълнението на дълга си или какви са резултатите от работата им. Тогава се замислих, че в миналото съм извършила прегрешение в дълга си, като съм имала пасивен подход, така че как бих могла да бъда отново в същото състояние?

По-късно прочетох Божието слово: „Мнозина зад гърба Ми се отдават на предимствата на статуса, тъпчат се с храна, обичат да се успиват и се грижат всячески за плътта си, като постоянно се боят, че няма изход за плътта. Не изпълняват истинската си функция в църквата, а паразитират върху църквата за свои облаги, или пък порицават братята и сестрите си с Моите слова, като възпират други от висотата си. Тези хора постоянно твърдят, че следват Божията воля и че са Божии довереници — не е ли абсурдно? Ако мотивацията ти е правилна, но не можеш да служиш в съответствие с Божиите намерения, значи се държиш глупаво; но ако мотивацията ти не е правилна, а все пак твърдиш, че служиш на Бог, значи се съпротивляваш на Бог и трябва да бъдеш наказан! Не съчувствам на такива хора! Те са търтеи в Божия дом, постоянно се отдават на удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза и не обръщат внимание на Божиите намерения. Не могат да приемат внимателната проверка на делата им от Божия Дух. Постоянно са криви и измамни и лъжат братята и сестрите си, двулични са като лисица в лозе, която краде грозде и тъпче лозето. Могат ли такива хора да са Божии довереници? Заслужаваш ли да получиш благословенията на Бог? Не поемаш бреме за своя живот и за църквата; годен ли си да получиш Божието поръчение? Кой ще посмее да се довери на човек като теб? Когато служиш по този начин, Бог може ли да ти довери по-важна задача? Няма ли това да забави делото Му?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как да служим в съответствие с Божиите намерения). „Не е важно колко си талантлив, какво ниво на образование и какви заложби притежаваш, колко лозунги можеш да издекламираш на висок глас или колко думи и доктрини владееш, колко си зает или колко си изтощен през деня, колко път си изминал, колко църкви посещаваш, колко рискове поемаш и колко страдания понасяш. Тези неща изобщо нямат значение. Важното е дали вършиш работата си въз основа на работните разпоредби, дали прилагаш разпоредбите стриктно, дали по време на водачеството си участваш във всяка конкретна задача, за която отговаряш, колко практически въпроса си разрешил в действителност, колко хора са разбрали истините принципи под твоето ръководство и твоите напътствия и колко е напреднало и се е развило делото на църквата. Важното е дали си постигнал тези резултати. В каквато и конкретна работа да участваш, важното е дали постоянно я следиш и ръководиш, вместо да се държиш високомерно и властно и да спускаш нареждания отгоре. Освен това е важно и дали притежаваш навлизане в живота, докато изпълняваш дълга си, дали можеш да се справяш с всичко според принципите, дали притежаваш свидетелство за практикуване на истината и дали можеш да се справяш и да разрешаваш практическите проблеми, с които се сблъскват Божиите избраници. Всички тези и други подобни неща са критерии за оценка на това дали даден водач или работник е изпълнил отговорностите си“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (9)). От Божието слово видях, че Той изключително ненавижда и се възмущава от хората, които винаги се отдават на предимствата на статуса, които са лукави и си служат с хитрости и които се съобразяват със собствените си плътски интереси при изпълнението на своя дълг. Такъв човек не може да играе никаква положителна роля в насърчаването на църковното дело, нито може своевременно да открива и да коригира отклонения и пропуски в своя дълг. Неговата безотговорност може дори да донесе загуби на дълга му и да прекъсне и смути делото на църквата. Такива хора изобщо не са искрени в изпълнението на своя дълг и са недостойни да получат Божие поръчение. Ако не се покаят, в крайна сметка Бог ще ги възненавиди и ще ги отстрани! Освен това Божият стандарт за измерване на водачите и работниците не е колко работа вършат или колко пътища изминават, а дали вършат реална работа и постигат действителни резултати в изпълнението на дълга си. Разобличението на Божието слово ме накара да се засрамя. Като ме постави да отговарям за създаването на видеоклипове, църквата ми възложи толкова важна задача, поиска от мен да нося по-голям товар и ме повиши и разви. Аз, от друга страна, не поех отговорност и не желаех да страдам в изпълнението на дълга си. Когато натоварването се увеличи малко, мислех само как да страдам по-малко и да се тревожа по-малко. Страхувах се, че повече притеснения ще ме изтощят. Когато братята и сестрите посочиха, че в изпълнението на дълга си не вършех никаква действителна работа, продължавах да търся всякакви извинения, за да се оправдая. Ето как Бог описва човек като мен: „Те са търтеи в Божия дом, постоянно се отдават на удобството на плътта и нехаят за интересите на Бог. Те винаги търсят собствената си полза“. Като надзорник трябваше своевременно да проследявам и да надзиравам цялата работа в рамките на моите отговорности и своевременно да разрешавам отклоненията и пропуските, които откривах, за да гарантирам нормалния напредък на църковното дело. Това беше моят дълг. Но аз бях хитра, лукава и избягвах отговорност. Имах позиция на надзорник, но не вършех действителна работа и не проследявах подробностите на работата. В резултат на това не откривах или не разрешавах своевременно съществуващите проблеми на групата. Така че работата не беше много ефективна, което се отрази негативно на нормалния напредък на църковното дело. Как това можеше да се счита за изпълнение на моя дълг? Очевидно това беше заемане на позиция, без да се върши действителна работа, откровена измама. Бях толкова ненадеждна! Църквата уреди да върша някаква работа и поиска от мен да поема известна отговорност, но аз имах пасивен подход. Наистина не заслужавах да върша толкова важна работа. Ако винаги бях толкова безотговорна към дълга си и не вършех действителна работа, в крайна сметка Бог щеше да ме възненавиди и да ме отстрани! Тази мисъл ме уплаши. Затова се помолих на Бог, за да поискам от Него да ме напътства, за да мога да направя обрат в това състояние. Исках да бъда съвестна и внимателна в работата си и да изпълнявам своите отговорности и дълг.

По-късно намерих път за практикуване в Божието слово: „Хората, които истински вярват в Бог, изпълняват дълга си с готовност, без да пресмятат личната си изгода и загуба. Когато изпълняваш дълга си, трябва да се осланяш на съвестта и разума си и наистина трябва да полагаш усилия, независимо от това дали си човек, който се стреми към истината. Какво означава наистина да полагаш усилия? Ако се задоволяваш само с това да положиш някакви символични усилия и да понесеш малко физически страдания, но изобщо не си съвестен и не търсиш истините принципи при изпълнението на дълга си, то това не е нищо повече от нехайство — това не е истинско полагане на усилия. Ключът към истинското полагане на усилия е да вложиш сърцето си в това, да се боиш от Бог в сърцето си, да проявяваш внимание към Божиите намерения, много да се страхуваш да не се разбунтуваш срещу Бог и да не разбиеш сърцето на Бог, и да си готов да понесеш всякакви страдания, за да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ако имаш това боголюбиво сърце, ще можеш да изпълниш дълга си добре. Ако в сърцето ти няма богобоязливост, няма да имаш чувство за бреме или отговорност при изпълнението на дълга си и неизбежно ще бъдеш нехаен и ще отбиваш номера, без да постигаш никакви реални резултати — което не е изпълнение на дълг. Ако наистина имаш чувство за бреме и вярваш, че изпълнението на дълга ти е изпълняване на личната ти отговорност, че би бил звяр и не би заслужавал да живееш, ако не изпълняваш дълга си, и че можеш да имаш чиста съвест и да бъдеш достоен да се наречеш човешко същество само ако изпълняваш дълга си добре — ако имаш това чувство за бреме, когато изпълняваш дълга си — то ще можеш да вършиш всичко съвестно, да търсиш истината и да вършиш нещата според принципите, и да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ще бъдеш достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб. Това е истинско полагане на усилия“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълни дълга си добре, човек трябва поне да има съвест и разум). След като прочетох Божието слово, изпитах огромно чувство на срам. Години наред вярвах в Бог и ядох и пих толкова много от Неговото слово. Но когато изпълнението на дълга ми изискваше да положа малко повече усилия и да вложа повече мисъл в него, сметнах, че е твърде сложно и уморително, затова имах пасивен подход. Бях твърде егоистична и мързелива, напълно неискрена към Бог и не носех реално бреме в изпълнението на дълга си. Бях надзорник, но не вършех работата, която трябва да върши един надзорник. Това беше наистина занемаряване на моята отговорност! Дори домашното куче може да пази къщата и да бъде предано и отдадено на стопанина си. Аз съм сътворено същество, но не изпълнявах дълга на сътворено същество. Заслужавах ли да се наричам човешко същество? Помислих си за многото братя и сестри в църквата, които отговаряха за повече работа от мен. Те бяха искрени в изпълнението на дълга си и можеха да страдат и да платят цена. Те прекарваха повече време в изпълнение на дълга си, но никога не съм виждала някой от тях да се срине от изтощение. Вместо това, колкото повече внимание към Божието намерение проявяваха, толкова повече жънеха и толкова повече продължаваха да напредват в живота. Като се замислих, натоварването ми беше разумно и със сигурност постижимо. Стига да желаех да се опълча на плътта, да страдам малко повече и да платя по-голяма цена, беше абсолютно възможно да проследявам работата на всяка група. След това пренаредих работния си график, проследих всичко, за което отговарях, според новия график и нямаше забавяне на работата в моята сфера на надзор. Един ден четях групови съобщения и открих някои отклонения в работата на една група. Бързо анализирах и обобщих ситуацията с ръководителката на групата и заедно намерихме начини за разрешаване на проблемите. Тогава с голямо съжаление си помислих, че вършенето на действителна работа не означава да прекарваш цял ден, като се взираш в хората от групата, без да правиш нищо друго. Просто изисква да вложиш малко повече сърце. След това си уговорих срещи с всеки член на групата, за да се запозная с работата му, и отново открих някои отклонения. Затова ръководителката на групата и аз проведохме общение с тях за принципите. Отклоненията бяха бързо коригирани и след това ефективността на работата се подобри. Въпреки че бях малко по-заета през тези няколко дни, тази практика ме накара да се чувствам спокойна и умиротворена.

Чрез тези преживявания стигнах до по-добро разбиране на моя егоизъм и мързел. Също така видях, че да си безотговорен и да се отдаваш на удобство не само забавя напредъка на работата, но когато е сериозно, може да прекъсне и смути делото на църквата. Затова вече не мога да имам пасивно отношение. Трябва да надзиравам и проследявам работата често и действително да откривам и разрешавам проблеми. Само ако изпълнявам дълга си по този начин, ще мога да постигна добри резултати и да удовлетворя Божието намерение.