От Ли Ян, Китай

В края на октомври 2020 г. бях освободена от ролята си на водачка, защото не вършех истинска работа, и се върнах в местната си църква. Поради ареста на Компартията имаше някои проблеми, свързани с безопасността в дома ми, затова временно не можех да присъствам на събирания. Чувствах се наистина негативна и слаба. Една сестра на име Ли Йен, която живееше в моето село, беше водач в друга църква. Въпреки че не бях член на църквата, която тя ръководеше, Ли Йен се интересуваше от състоянието ми, когато се срещахме, и ми четеше Божиите слова, за да ми помогне. Бях ѝ много благодарна, че не ме гледа отвисоко, задето бях освободена като лъжеводач, и дори ми помага. Помислих си: „Ако тя има някакви проблеми в бъдеще, ще ѝ помогна, доколкото мога“.

Няколко месеца по-късно поех работата по изчистване в църквата и работех често с Ли Йен. Забелязах, че тя често закъсняваше за събиранията заради лични дела, а след като дойдеше, просто отбиваше номера и рядко разговаряше за Божиите слова. Когато братята и сестрите не можеха да различат неверници, антихристи или зли хора, тя не провеждаше общение с тях за истините принципи. Чух също от един църковен дякон, че често се карала за дреболии със сестрата, с която си партнираше, което означаваше, че събиранията не можеха да протичат нормално. Като чух това, доста се ядосах. Мислех си, че като водач Ли Йен не само не е вършила истинска работа, но и е смущавала църковния живот, и че това ще забави навлизането на другите в живота и църковната работа. Потърсих я, за да проведа общение с нея и да ѝ посоча, че не върши истинска работа. Предупредих я също, че ако продължава така, ще се превърне в лъжеводач. Но нея това изобщо не я интересуваше и каза: „Добре тогава, лъжеводач съм. Щом аз не разговарям с тях за истината, защо не го направиш ти?“. След това забелязах, че няколко членове на църквата разпространяват негативност и силно смущават църковния живот. Помолих Ли Йен да добие представа за оценката на останалите за тях, за да види дали са неверници и дали трябва да бъдат премахнати. Тя обаче се извини, че е заета, и продължи да отлага, което позволи на тези членове на църквата да продължат да смущават църковния живот. Като видях колко лекомислено се отнася към църковната работа, отново ѝ посочих проблемите, но тя продължи да спори и да се защитава. Осъзнах, че Ли Йен последователно не върши истинска работа, не приема общение и насоки и вече е забавила църковната работа. Като отсъдих според принципите, си помислих, че е много вероятно тя да е лъжеводач, затова исках да докладвам за положението ѝ на висшестоящите водачи. Но после си помислих: „Когато преди време се чувствах негативна, тя ми помогна и се отнесе толкова добре с мен. Ако разбере, че съм я докладвала на висшестоящите водачи, няма ли да стане предубедена към мен? Ако това доведе до освобождаването ѝ, няма ли да каже, че ми липсва съвест? Може би, ако не я докладвам сега, а просто разговарям още малко с нея, тя ще се промени“. И така, проведох общение с нея за значението на църковната работа по изчистването и за това как трябва да подхожда към дълга си. Но след известно време Ли Йен продължаваше да не върши истинска работа и все още не беше получила оценки за онези членове на църквата. Чух също, че тя е безотговорна в работата си и не е успяла да надзирава управлението на църковните ресурси. Заради това доста вещи са били повредени, което е причинило сериозни финансови загуби на църквата. След това тя не се самоанализира и дори се опита да прехвърли вината, като каза, че другите не са съхранявали правилно вещите. Видях, че тя не върши никаква истинска работа. Отнасяше се лекомислено към цялата църковна работа и не приемаше критика. Когато пред църковната работа имаше пречки и църковното имущество се повреждаше, тя не изпитваше ни най-малка вина. Не беше ли това признак на лъжеводач? Но аз не докладвах за проблемите ѝ своевременно. Когато осъзнах това, се почувствах доста виновна. Видях един откъс от Божиите слова: „Всички казвате, че проявявате внимание към Божието бреме и ще поддържате свидетелството на църквата, но кой от вас наистина проявява внимание към Божието бреме? Запитай се: ти човек ли си, който проявява внимание към Божието бреме? Можеш ли да практикуваш праведност заради Бог? Можеш ли да се изправиш и да се застъпиш за Мен? Способен ли си непоколебимо да практикуваш истината? Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана? Можеш ли да загърбиш чувствата си и да разобличиш Сатана заради Моята истина? Можеш ли да оставиш намеренията Ми да бъдат удовлетворени в теб? Принесе ли сърцето си в решаващи моменти? Човек ли си, който следва Моята воля? Често си задавай тези въпроси и често размишлявай върху тях“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 13). Почувствах, че Божиите слова изискват от мен да се отчета. Особено когато видях частта, в която се казваше: „Ти човек ли си, който проявява внимание към Божието бреме? Можеш ли да практикуваш праведност заради Бог?“ „Имаш ли смелостта да се бориш срещу всички дела на Сатана?“. Изпитах особено силен срам и вина. Бог се надява, че можем да проявим внимание към Неговото намерение и бързо да заемем позиция и да разобличим и спрем хората, които прекъсват и смущават църковната работа, за да защитим интересите на църквата. Познавах Ли Йен от доста време и бях виждала, че не върши истинска работа и не приема критика, и знаех много добре, че ако не бъде освободена от длъжност, и църковната работа, и навлизането в живота на братята и сестрите щяха да претърпят загуби. Но си мислех за това как тя ми беше помогнала преди и се притеснявах, че след като разбере, че съм я докладвала, ще ме намрази и ще каже, че ми липсва съвест. Затова за да предпазя връзката ни, не исках да докладвам за проблемите на Ли Йен дори когато ясно виждах, че тя не върши истинска работа. Заради това няколко неверници не бяха своевременно премахнати от църквата и продължиха да смущават църковния живот. Бях толкова егоистична и достойна за презрение! Нарушавах истините принципи, като подпомагах и прикривах една лъжеводачка и ѝ позволявах да смущава църковния живот. Не бях ли станала щит за този лъжеводач и не бях ли взела участие в злодеянията ѝ? Като осъзнах това, се намразих, че не съм докладвала за Ли Йен навреме и реших веднага да докладвам за проблемите ѝ на водачите.

След като направих това, висшестоящите водачи ме накараха да събера оценките на братята и сестрите за Ли Йен и после въз основа на последователното ѝ представяне можеше да се реши дали трябва да бъде освободена. Водачите казаха също, че ако се установи, че е лъжеводач, трябва да отида с тях и да освободя Ли Йен. Почувствах известно колебание, когато висшестоящите водачи ми казаха това, и си помислих: „Преди време, след като бях освободена, Ли Йен много ми помогна. Ако я разоблича и помогна на другите да я разпознаят, тя ще каже, че ми липсва съвест“. Чувствах се страшно разкъсвана и не исках да я разобличавам. Разбрах, че състоянието ми е погрешно, затова се помолих на Бог и потърсих как да разреша съмненията си. Попаднах на този откъс от Божиите слова: „Кои са сатаните, кои са демоните и кои са Божиите врагове? Не са ли онези съпротивляващи се, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог? Не са ли те онези, които твърдят, че имат вяра, но не притежават никаква истина? Не са ли те онези, които просто търсят придобиване на благословии, докато не могат да свидетелстват за Бог? Ти и до днес продължаваш да се замесваш с тези демони и да се отнасяш към тях със съвест и любов, но това не е ли равнозначно на проява на доброта към Сатана? Не се ли съюзяваш с демоните? Ако хората са стигнали до този етап и пак не успяват да разграничат доброто от злото, и продължават да раздават насляпо обичта и милосърдието си без всякакво желание да потърсят Божието сърце и без да могат по никакъв начин да вземат Божието сърце за свое собствено, изходът им ще бъде още по-окаян. Всеки, който не вярва в Бог в плът, е враг Божи. Не си ли лишен от чувство за справедливост, щом можеш да се отнасяш към враговете на Бог със съвест и с любов? Ако съответстваш на онези, които мразя и на които се противопоставям, и все така се отнасяш към тях с любов или проявяваш към тях лични чувства, не си ли непокорен? Нима не се съпротивляваш умишлено на Бог? Такъв човек всъщност притежава ли истината? Ако хората се отнасят със съвест към враговете на Бог, с любов към демоните и милостиво към Сатана, тогава не прекъсват ли преднамерено Божието дело?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Божиите слова наистина ме удариха право в сърцето. В откъса ясно се заявяваше, че хората, които се стремят към истината и подкрепят църковната работа, трябва да бъдат третирани с любов, докато онези, които изпитват неприязън към истината и прекъсват и смущават църковната работа, трябва да бъдат ненавиждани и отхвърляни. Но макар да виждах ясно, че Ли Йен не вършеше истинска работа, а прекъсваше и смущаваше църковната работа, аз все пак бях благосклонна към нея и не я докладвах веднага. След това, когато дойде време да я разоблича и да помогна на другите да придобият проницателност и да си вземат поука, бях обзета от притеснения и се тревожех, че тя ще ме намрази и ще каже, че съм неблагодарна предателка. Затова предадох съвестта си, като я защитавах и прикривах. Наистина ми липсваше човешка природа. Къде беше моята преданост към Бог? Не се ли бях превърнала в един от съучастниците на Сатана? Дори докато се наслаждавах на толкова много от Божия приток, аз пак хапех ръката, която ме храни. Нямах нищо против да оставя църковната работа и навлизането в живота на братята и сестрите ми да пострадат, стига личните ми интереси да са защитени. Дотолкова да ми липсваше съвест и човешка природа! Ако продължавах да не се разкайвам и да не практикувам истината, Бог в крайна сметка щеше да ме отритне и отстрани.

След това прочетох още няколко откъса от Божиите слова: „Ако Бог иска да те спаси, независимо чие служене използва, за да го постигне, първо трябва да благодариш на Бог и да го приемеш от Него. Не бива да насочваш благодарността си единствено към хората, камо ли в знак на благодарност да принесеш живота си на някого. Това е груба грешка. От съдбоносно значение е сърцето ти да е благодарно на Бог и да го приемеш от Него“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). „Да окажеш помощ на някого, който случайно се нуждае от нея, в подходящ момент и на подходящо място е съвсем нормално явление. Това е и отговорност на всеки член на човешкия род. Това е просто един вид отговорност и задължение. Когато създаде хората, Бог им даде тези инстинкти. […] да помага на хората и да се проявява доброта към тях почти не изисква усилие от страна на човека, то е в обхвата на човешкия инстинкт и хората са напълно способни да го постигнат. Не е необходимо да го нареждаме толкова високо, колкото добротата. Въпреки това много хора приравняват помощта от другите с добротата и винаги говорят за нея, и постоянно се отблагодаряват, като смятат, че ако не го правят, нямат съвест. Гледат на себе си отвисоко и се презират, дори се тревожат, че общественото мнение ще ги порицае. Необходимо ли е да се тревожите за тези неща? (Не.) Има много хора, които не могат да прогледнат отвъд това и този проблем постоянно ги възпира. Ето какво означава да не разбираш истините принципи“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (7)). Да. Бог е Създателят, Той господства над всичко и устройва всичко. Когато бях в моето най-слабо и най-негативно състояние, може би е изглеждало, че Ли Йен се отнася добре с мен с помощта и общението си, но в действителност всичко това бяха върховенството и подредбите на Бог, а не нейната грижа за мен. Трябваше да приема това от Бог и да Му благодаря, вместо да го приписвам на нея. Да не говорим, че Ли Йен беше църковен водач, така че всъщност да подкрепя братята и сестрите и да разрешава всякакви проблеми с тяхното навлизане в живота беше неин дълг. Когато Ли Йен ме подкрепяше и разговаряше с мен за Божиите слова, тя просто изпълняваше отговорността си и това беше неин дълг. Освен това да се отнасяме с любов към братята и сестрите, да си помагаме и да се подкрепяме взаимно е едно от изискванията на Бог към Неговите избраници. Трябваше да приема помощта на Ли Йен от Бог и да Му благодаря. Вместо това погрешно я приех за нейна грижа към мен, затова вътрешно продължих да си спомням за добрината ѝ. Многократно я защитавах заради личните си чувства. Ясно знаех, че е лъжеводач, но не се изправих, за да я докладвам и да я разоблича. Просто бях страшно объркана! Трябваше да проявя внимание към Божието намерение, да се придържам към истините принципи и да разоблича лъжеводача, за да защитя църковната работа. Това трябва да направи един човек със съвест и човешка природа. Ако Ли Йен беше човек, който приема истината, когато я кастреха и разобличаваха, щеше да се самоанализира и да опознае себе си, да види ясно собствената си поквара и недостатъци, да се покае и да постигне промяна. Това щеше да е от полза и за нея. Ако не беше човек, който приема истината, и не се разкайваше, когато я кастреха, това щеше да разкрие факта, че тя не се стреми към истината и трябва да бъде своевременно освободена. Това щеше да е от полза както за църковната работа, така и за навлизането в живота на другите. Моята гледна точка за нещата беше абсурдна: винаги вярвах, че кастренето и разобличаването на хората е унизително и ги наранява. Отнасях се към нещо много положително като към нещо негативно. В резултат на това бях непрекъснато възпирана от това погрешно убеждение и не смеех да разоблича проблемите на Ли Йен. Наистина не разбирах истината и бях наистина жалка. Когато осъзнах всичко това, почувствах облекчение и спрях да избягвам отговорността си.

Няколко дни по-късно след разследване на последователното представяне на Ли Йен църквата установи, че тя е лъжеводач, и я освободи. След освобождаването си тя изобщо не се самоанализира и не опозна себе си, и дори се оплакваше, че е онеправдана. Спореше, че е била водач от години, че се е отказала от шанса си да печели пари в светския живот и че е претърпяла безброй трудности, затова смяташе, че църквата се отнася несправедливо с нея. След това тя бе обсебена от богатството, започна работа, за да печели пари, и спря да посещава редовно събиранията. След нейното освобождаване църквата проведе избори за нов водач, неверниците бяха премахнати, църковният живот вече не страдаше от смущения и различните задачи в църковната работа можеха да протичат гладко. Като видях всичко това, се почувствах много по-спокойна. Бях толкова щастлива, че успях да потърся истината в тази ситуация, да разпозная проблемите си навреме и да изпълня дълга си.

След време, когато се натъкнах на Ли Йен, тя ми се нахвърли с думите: „Не искам да те виждам! Сега всички смятат, че съм лъжеводач. Ти си им казала това. Мразя те!“. Думите ѝ доста ме разстроиха, но знаех, че всичко, което бях докладвала на висшестоящите водачи, е обективно. Тя беше лъжеводач и трябваше да бъде разобличена и докладвана. Това беше напълно в съответствие с Божието намерение. Но защо толкова ме болеше да чуя, че ме мрази? По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който ми даде разбиране къде се корени проблемът. Божиите слова гласят: „Въпреки че хората може често да ядат и пият Божиите слова и да ги четат с молитва и да размишляват над тях, основните гледни точки и принципи, според които възприемат хората и нещата и постъпват и действат, все още са под контрола на традиционната култура и рядко се основават на истината. Следователно в сърцата на хората традиционната култура все още заема първостепенна позиция и мислите и възгледите на хората все още са повлияни, възпрени и контролирани от традиционната култура, без да се е променило много. За тях традиционната култура е като собствената им сянка — не могат да се отърват и да избягат от нея. Защо това е така? Защото дълбоко в сърцата си хората не могат да разкрият, да разнищят или да разобличат различните идеи и възгледи, които традиционната култура и Сатана са им втълпили. Не могат да разпознаят и да прозрат тези неща, да им се опълчат или да се отрекат от тях. Не могат да възприемат хората и нещата, да постъпват или да действат както Бог им казва, или както Той ги учи и наставлява. В какво затруднено положение продължават да живеят повечето хора заради това? Такова, в което дълбоко в сърцата си те имат желание да възприемат хората и нещата, да постъпват и да действат в съответствие с Божиите слова, да не вървят против Божието намерение или истината, но все пак безпомощно и неволно продължават да общуват с хората, да постъпват и да се справят с нещата според методите, научени от Сатана. В сърцата си хората копнеят за истината и искат да притежават огромно желание за Бог, да възприемат хората и нещата, да постъпват и да действат в съответствие с Божиите слова и да не нарушават истините принципи, но нещата винаги завършват противно на желанията им. Дори след като удвоят усилията си, пак не получават желания резултат. Колкото и да се борят хората, колкото и усилия да полагат, колкото и да са решителни и да желаят да придобият любов към положителните неща, в крайна сметка истината, която са способни да практикуват, и истините критерии, които са в състояние да спазват в реалния живот, са рядко срещани. Това причинява най-много страдания дълбоко в сърцата им. Каква е причината за това? Основната причина е това, че различните мисли и възгледи, на които традиционната култура учи хората, все още заемат сърцата им и контролират техните думи, дела и мисли, както и методите и начините, по които постъпват и действат. Следователно хората трябва да преминат през един процес, за да разнищят и разобличат традиционната култура, за да я разпознаят и прозрат и в крайна сметка да я изоставят завинаги, и хората трябва постоянно да търсят истината, за да решат напълно този проблем. Това е много важен въпрос и също така е проблем, който абсолютно не може да бъде пренебрегнат. Това е така, защото традиционната култура вече е заела сърцата на хората и е станала нещо, което ги управлява — чак до днес тя контролира и влияе на мислите и възгледите, думите и действията на хората, както и на техните постъпки и справяне с нещата, и ги кара неволно да нарушават истината, да се бунтуват срещу Бог и да Му се съпротивляват“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Защо човек трябва да се стреми към истината). След като обмислих Божиите слова, разбрах, че съм живяла въз основа на традиционни културни ценности и сатанински философии като: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“. Приех тези идеи като принципи за своите постъпки. Вярвах, че трябва да направя всичко възможно, за да защитя и да се отплатя на онези, които са били добри и са ми сторили добро, независимо дали са добри или лоши хора, или дали действат според истините принципи. Дори ако вършеха зло и прекъсваха и смущаваха църковната работа, трябваше да ги прикривам, в противен случай щеше да ми липсва съвест и човешка природа. Именно защото бях възпирана от тези сатанински философии и заблуди, макар да виждах ясно, че Ли Йен не върши истинска работа и е лъжеводач, аз се забавих в разобличаването и докладването ѝ, защото ми беше помогнала преди. Все исках да ѝ дам още един шанс и да бъда снизходителна, да бъда добра и любяща с нея. Не взимах под внимание дали църковната работа и навлизането в живота на братята и сестрите са били засегнати. Толерирах злодеянията на лъжеводача и стоях на страната на Сатана, като се бунтувах срещу Бог и Му се съпротивлявах. Видях, че по същество всички тези традиционни ценности са заблуди и дяволски думи, използвани от Сатана, за да подвежда и покварява хората. Те не са принципи, според които да постъпваме. Животът според такива идеи само би ме направил все по-нелепа и абсурдна. Мислите ми щяха да стават все по-объркани, неспособни да различат добро от зло и щях само да нарушавам истината и да се съпротивлявам на Бог.

Един ден прочетох друг откъс от Божиите слова, който казва: „Понякога влиянието на съвестта на човека е възпирано и е под въздействието на чувствата му, в резултат на което решенията му нарушават истините принципи. В този смисъл ясно можем да видим факта, че влиянието на съвестта стои по-ниско от нивото на истината и понякога хората нарушават истината, когато действат по съвест. Ако вярвате в Бог, но не живеете според истината, а вместо това действате както ви диктува съвестта, можете ли да извършите зло и да се съпротивлявате на Бог? Действително ще сте способни на някои злодеяния — категорично не може да се твърди, че никога не е грешно да се действа по съвест. Това показва, че ако искате да удовлетворите Бог и да се съобразите с Неговите намерения, е крайно недостатъчно просто да действате както ви диктува съвестта. Човек трябва да действа въз основа на истината, за да изпълни Божиите изисквания“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2)). Да. Всички трябва да имаме съвест, но това не е истината и не може да я замени. Ако действаме и постъпваме само според съвестта си, вместо да следваме истината, вероятно ще се противопоставим на истината и ще се противим на Бог. Бог иска от нас да обичаме това, което Той обича, и да мразим това, което Той мрази. Това е принципът, който трябва да прилагаме в подхода си към другите. Ако даден брат или сестра се стреми към истината, тогава независимо дали е бил добър с мен, когато срещне проблеми, трябва да му помогна с любов. Ако извършва зли дела или ако е лъжеводач, зъл човек или антихрист, тогава дори и да е бил благосклонен към мен, трябва да се отнасям към него според истините принципи и да го разоблича и докладвам. Така че, когато Ли Йен прекъсваше и смущаваше църковната работа и изобщо не приемаше истината, когато не успяваше да се покае и промени, независимо как разговаряхме и ѝ помагахме, не трябваше да я защитавам в съответствие с моята така наречена „съвест“, а по-скоро трябваше да я разоблича и докладвам според истините принципи. Като не го правех, аз просто наранявах братята и сестрите и причинявах по-големи загуби на църковната работа. Осъзнаването на това беше просветляващо и почувствах, че имам път за практикуване и принципи, които да използвам в отношението си към другите. По-късно Ли Йен беше толкова предизвикателна и недоволна от освобождаването си, че не само започна да преследва богатство и да пропуска събирания, но дори разпространяваше негативност сред останалите, продължаваше да смущава църковния живот и многократно отказваше да приеме общение и кастрене. Според принципите тя трябваше да бъде премахната. Този път не се опитах да я защитя отново, вместо това помогнах на водачите да съберат оценките на братята и сестрите за нея. С одобрението на над 80% от братята и сестрите Ли Йен беше премахната от църквата.

Едва след като преживях всичко това, разбрах, че животът според философиите на Сатана само възпрепятства практикуването на истината и дори може да прекъсне и смути църковната работа. Само онези, които се ръководят от Божиите слова в начина, по който гледат на хората и нещата и по който действат и постъпват, наистина имат човешка природа и са способни да защитят църковната работа и да се съобразят с Божиите намерения. Божиите слова поправиха погрешните ми убеждения и ми помогнаха да разбера принципите за това как да се отнасям с другите.