От Тери, Япония

Роден съм в бедно и изостанало селско семейство. Още като дете баща ми изискваше да уча усърдно, за да мога в бъдеще да вляза в добър университет, да имам добри перспективи и така да се наслаждавам на благоденстващ живот. Но нещата не се получиха според плана. Провалях се на кандидатгимназиалния изпит три поредни години. Това ме обърка относно бъдещия ми житейски път и изгубих увереност. По онова време бях под голямо психическо напрежение и изпитвах голяма болка. Така беше до четвъртата година, когато най-накрая ме приеха в железопътно инженерно училище; след завършването получих сигурна работа в железопътно управление.

През март 1999 г. със съпругата ми приехме делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Активно изпълнявах дълга си и участвах в църковния живот, а шест месеца по-късно бях избран за водач на църквата. Но след като станах водач, тъй като прекарвах повече време на събирания и в дълга си, започнаха да възникват конфликти с работата. За да не пропускам събиранията, трябваше да си взимам отпуск по няколко пъти в месеца. Освен удръжките от заплатата, губех и бонуса си в края на месеца. Шефът ми каза недоволно: „Току-що си започнал тази работа, трябва да се представяш добре. Ако постоянно искаш отпуск, ще губиш голяма част от заплатата си, както и бонуса си; не е ли глупаво? Правя ти специални отстъпки, но ако продължаваш да искаш отпуск, ще бъде трудно да те повиша“. По-късно, когато отново поисках отпуск, се почувствах много неловко. Помислих си: „Шефът ми тук е добър с мен. Ако постоянно си взимам отпуск и му правя лошо впечатление, ще бъде трудно да ме повишат. Този път не мога да искам отпуск, иначе шефът ми няма да е доволен от мен“. Но тогава си помислих, че като църковен водач, ако не ходя на събирания, няма да знам много за делото на църквата или за състоянията на братята и сестрите, така че как ще мога да върша добре църковното дело? Бях много раздвоен. Нямах начин да преодолея това, затова няколко пъти избрах да остана на работа. Това доведе до забавяне на църковното дело и аз се почувствах дълбоко виновен за това.

Веднъж висшестоящият водач ме уведоми за събиране на съработници и аз отново се раздвоих, затова се помолих на Бог, за да потърся Неговото намерение. Тогава прочетох един откъс от Божиите слова: „Всяка стъпка от делото, което Бог върши в хората, външно изглежда като взаимодействие между хората, сякаш е породена от човешка подредба или от човешко смущение. Но зад всяка стъпка от делото и всичко, което се случва, стои облог, направен от Сатана пред Бог, и те изискват хората да останат непоколебими в свидетелството си за Бог. Например, когато Йов бе подложен на изпитание: зад кулисите Сатана направи облог с Бог и това, с което се сблъска Йов, бяха действията и смущението на хората. Зад всяка стъпка от делото, което Бог върши у вас, стои облогът на Сатана с Бог — зад това се крие битка. […] Всичко, което хората правят, изисква определено количество от кръвта на сърцето им. Без истинско страдание те не могат да удовлетворят Бог; те дори не се доближават до това да удовлетворят Бог и само бълват празни лозунги! Могат ли тези празни лозунги да удовлетворят Бог? Когато Бог и Сатана се сражават в духовния свят, как трябва да удовлетвориш Бог и как да останеш непоколебим в свидетелството си за Него? Трябва да знаеш, че всяко нещо, което ти се случва, е голямо изпитание и е момент, в който Бог има нужда да свидетелстваш. Макар че отстрани, когато се случват, тези неща може да изглеждат незначителни, те показват дали обичаш Бог, или не. Ако Го обичаш, ще можеш да останеш непоколебим в свидетелството си за Него, а ако не си практикувал любов към Бог, това показва, че не си човек, който прилага истината на практика, че си без истината и без живот, че си плява!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Само любовта към Бог е истинска вяра в Бог). От Божиите слова видях, че на пръв поглед хората, събитията и нещата, с които се сблъскваме всеки ден, изглеждат като човешки взаимоотношения. Зад тях обаче стои облогът на Сатана с Бог и ние трябва да останем непоколебими в свидетелството си за Бог. Когато Йов беше сполетян от изпитания, той загуби цялото си богатство за една нощ. Външно крадци бяха откраднали имуществото му, но зад това стоеше изкушението и нападението на Сатана. Когато Йов остана непоколебим в свидетелството си за Бог, Сатана се оттегли засрамен. Аз се бях сблъскал с избор между това да отида на работа или да присъствам на събиране и се чувствах възпиран от думите на шефа си. Външно шефът ми беше казал това от загриженост и грижа за мен — искаше да ме повиши. Но всъщност зад това стоеше смущаването на Сатана. Сатана използваше слава и придобивки, за да ме примами да се съсредоточа само върху работата и печеленето на пари. Това беше, за да разруши нормалната ми връзка с Бог и да ме държи далеч от Него, така че да нямам време да ходя на събирания или да изпълнявам дълга си. Зад това стоеше злото намерение на Сатана. Като се замислих за това, се помолих на Бог никога да не позволя кроежът на Сатана да успее. По-късно намерих смелост да поискам отпуск от шефа си и присъствах на събирането на съработници.

Тъй като църковното дело ставаше все по-натоварено, много неща трябваше да се уреждат и осъществяват своевременно. Ако исках да изпълнявам добре дълга си, трябваше да си взимам повече отпуск. През това време бях много измъчен и много пъти не можех да го преодолея, което в крайна сметка се отразяваше на църковното дело. Понякога си мислех, че трябва просто да напусна работа, за да не забавям делото на църквата, но се притеснявах, че ако го направя, няма начин да имам благоденстващ живот. Беше толкова добра работа, че не ми се искаше да я напусна и сякаш в сърцето ми се водеше постоянна борба. Когато се прибрах, казах на жена си, че искам да напусна работа, и споделих мислите си. Казах: „Не мога да понеса да се откажа от тази работа. Години наред учих усърдно за тази сигурна работа, а и заплатата е висока. Ако напусна, какво ще си помислят роднините, приятелите и съучениците ми? Родителите ми със сигурност ще побеснеят, като разберат. Освен това, ако напусна работа, вероятно ще бъдем бедни до края на живота си. Но сега прочетох толкова много от словата на Всемогъщия Бог и разбирам Божиите намерения. Братята и сестрите са ме избрали за църковен водач. Ако забавям църковното дело заради работата си, не изоставям ли дълга си?“. След като ме изслуша, жена ми ме помоли да се моля повече на Бог и сам да направя своя избор. Онази нощ се мятах и въртях, и не можех да заспя, затова се помолих на Бог и поисках от Него да ме напътства. Един ден прочетох в словото на Всемогъщия Бог: „Кой може наистина напълно да отдаде всичко на Мен и да Ми предложи всичко от себе си? Всички вие сте колебливи. Мислите ви непрекъснато се въртят в кръг, като си мислите за семейството, за външния свят, за храната и облеклото. Независимо от факта, че си тук пред Мен и правиш неща за Мен, в сърцето си ти все още мислиш за жена си, децата и родителите си у дома. Нима са твоя собственост? Защо не ги повериш в ръцете Ми? Нямаш ли доверие в Мен? Или се страхуваш, че ще подредя нещата по неподходящ за теб начин? Защо винаги мислиш за семейството на твоята плът и близките си? Заемам ли определено място в сърцето ти? И все пак твърдиш, че Ми позволяваш да господствам вътре в теб и да заема цялото ти същество — всичко това са само измамни лъжи! Колко от вас са ангажирани с църквата от все сърце? И кой от вас не мисли за себе си, а за днешното царство? Обмислете това много внимателно“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 59). Божиите слова разобличават това, че хората нямат истинска вяра в Бог и не смеят да положат бъдещето и съдбата си в Божиите ръце. Те винаги се тревожат и правят планове за собствената си плът, като се страхуват, че Бог няма да подреди нещата правилно. Такива хора нямат място за Бог в сърцата си. Нима и аз нямах вяра в Бог? Винаги се притеснявах, че ако напусна работа, финансовите възпирания няма да ми оставят възможност да живея. Имах твърде малко вяра в Бог. Нямах ни най-малко действително разбиране за Божието върховенство над всичко. Спомних си какво е казал Господ Исус: „Погледнете небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират; и пак небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?“ (Матей 6:26). „Първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:33). Можех да рецитирам тези стихове и често ги използвах, за да увещавам другите, но когато нещата наистина ми се случваха, нямах никаква истинска вяра в Бог. Докато размишлявах над Божиите слова, осъзнах, че бъдещето и съдбата на всеки са в Божиите ръце и Бог винаги ще прави подходящи подредби. Бог е обещал, че няма да се отнася зле с онези, които искрено отдават всичко на Него. Защо нямах това доверие в Бог? В този момент исках веднага да напусна работа и да изпълнявам правилно дълга си. Но когато пристигнах в управлението, колегите ми говореха за повишенията на заплатите си и бонусите си и аз започнах да се колебая, понеже не желаех да се откажа от работата си. Знаех, че има цена, която трябва да се плати, за да практикувам истината, затова се помолих на Бог, като поисках от Него да ме напътства да преодолея плътта, за да мога да напусна работа и да изпълнявам дълга си правилно.

Не след дълго преживях нещо ужасяващо, което ме накара да размишлявам над бъдещия си житейски път. Една вечер работех с машиниста, ръководителя на маневрите и други хора по скачването на вагони. Стоях на стълбата на движещ се влак и по радиостанцията давах указания на машиниста за скачването на влака. Влакът се движеше много бързо. Като следвах работната процедура, дадох заповед да се намали скоростта, когато бяхме на разстояние десет вагона от вагона, с който щяхме да се скачим. Но машинистът не намали и аз безпомощно гледах как влакът щеше да се удари в спрелия на коловоза вагон. Движеше се толкова бързо, че не можех да скоча — единственото, което можех да направя, беше бързо да се прехвърля от стълбата във вагона, на който бях. Затворих очи, вкопчих се в страната на вагона, за да не бъда изхвърлен, и непрекъснато призовавах Всемогъщия Бог в сърцето си. С оглушителен трясък влакът се блъсна във вагона. Ръката на помощник-машиниста беше счупена и той беше откаран в болница за лечение през нощта. Аз бях по-скоро уплашен, отколкото наранен — нямах нито драскотина. След това, колкото повече мислех за случилото се, толкова повече се ужасявах! Много хора са претърпели инциденти при маневрена работа в железниците. На някои са им били смачкани ръцете, а на други — краката. Пред лицето на опасността една сигурна работа не можеше да пази хората в безопасност, нито да защити живота им. Преследването на пари може да донесе само временна плътска наслада. Ако загубя Божията грижа и закрила заради печеленето на пари, като рискувам живота си, какъв е смисълът от тази сигурна работа? Повече не можех да позволя сигурната ми работа да пречи на дълга ми. Реших да живея според Божието слово, да поверя всичко, което имам, на Бог, да се обръщам към Него и да се покоря на върховенството и подредбите на Бог. Спомних си Божиите слова: „Като нормални хора и като хора, които се стремят да обичат Бог, влизането в царството и превръщането ви в Божи народ е вашето истинско бъдеще и е живот, който има най-голяма стойност и най-голямо значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви е най-смислен. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят най-смисления живот: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл като вашия“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). Божиите слова бяха много трогателни. Вярно е — онези, които истински обичат Бог, не живеят за слава, придобивки или плътска наслада; те живеят за Бог. Само животът за Бог е пълноценен и смислен. Това, че имах късмета да чуя гласа на Създателя, да разбера известна истина и да имам възможност да изпълнявам дълг, беше прекрасно нещо. Осъзнах, че трябва да спра да живея в собствения си малък свят и да преследвам пари и материална наслада. Трябва да се покоря на Божиите устройвания и подредби и да изпълнявам дълга си правилно като сътворено същество.

След това прочетох още един откъс от Божието слово: „Как ще разкажеш видяното и преживяното на онези клети, бедни и набожни религиозни вярващи, които са гладни и жадни за праведност и очакват от теб да ги пасеш? Що за хора очакват от теб да ги пасеш? Можеш ли да си представиш? Осъзнаваш ли бремето, което лежи на плещите ти, даденото ти поръчение и своята отговорност? Къде е чувството ти за историческа мисия? Как ще служиш правилно като господар на следващата епоха? Имаш ли силно развито чувство за това да бъдеш господар? Как трябва да бъде обяснен господарят на всички неща? Наистина ли е господар на всички живи същества и на всички материални неща в този свят? Какви са плановете ти за напредъка на следващата фаза на делото? Колко хора очакват да ги пасеш? Тежка ли е задачата ти? Тези хора са бедни, окаяни, слепи и объркани, те ридаят в тъмнината — къде е пътят? Как копнеят те за светлината, която, подобно на падаща звезда, внезапно да се спусне и да разпръсне силите на мрака, които са потискали хората в продължение на толкова много години. Те трепетно се надяват и копнеят за това ден и нощ. Кой може напълно да познава това? Дори в деня, когато редом прехвърча светлината, тези дълбоко страдащи хора остават затворени в подземията на мрака, без надежда за освобождение. Кога ще спрат риданията им? Страшно е нещастието на тези крехки духове, на които никога не е бил даден покой, и те отдавна са затворени в това състояние от безмилостни връзки и замръзнала история. И кой е чувал техните ридания? Кой е виждал окаяното им състояние? Замислял ли си се някога колко натъжено и обезпокоено е Божието сърце? Как търпи Той да гледа как невинното човечество, създадено от собствените Му ръце, е подложено на такова мъчение? В крайна сметка хората са жертви, които са били отровени. И макар че са оцелели до днес, кой би могъл да знае, че човечеството отдавна е тровено от лукавия? Нима си забравил, че ти си една от жертвите? Нямаш ли желание, от любов към Бог, да положиш усилия да спасиш всички тези оцелели? Не си ли готов да посветиш всичките си сили, за да се отплатиш на Бог, който обича човешкия род като Своя плът и кръв? Как точно възприемаш оползотворяването си от Бог, за да живееш своя необикновен живот? Наистина ли притежаваш решителността и вярата да живееш изпълнения със смисъл живот на благочестив човек, който служи на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Как трябва да се отнасяш към бъдещата си мисия?). От Божието слово почувствах Неговата любов и грижа за човечеството, както и Неговото неотложно намерение да спасява хората. Сега сме в последните дни и бедствията стават все по-големи. Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието и наказанието, за да спаси хората от властта на Сатана. Днес бях благословен да чуя гласа на Бог и да приема Неговото спасение, което е Божия благодат. Но мнозина, които копнеят за Божието явяване, не са приветствали Господ, все още са подведени и контролирани от антихристите пастори и старейшини в религиозния свят и нямат начин да чуят Божия глас. Ако всички бяха егоисти като мен, ако се отдаваха само на плътското удобство и не проповядваха евангелието, и не свидетелстваха за Бог, тогава кога онези, които копнеят и чакат Божието явяване, щяха да приветстват Господ? След като обмислих Божието намерение, разбрах какво трябва да избера и към какво да се стремя. Затова реших да се откажа от работата си и да изпълнявам правилно дълга си да проповядвам евангелието. Но тъкмо когато исках да напусна, помощник-началникът на гарата изненадващо дойде да ме види, за да ме научи как да давам подаръци и кой може да ми помогне да бъда повишен. Той прояви голяма загриженост и грижа за мен. Знаех, че не всеки има шанс да бъде повишен и че заплатата ми ще се вдигне много. След известно обсъждане решимостта ми да се откажа от работата отново започна да се разклаща.

Не след дълго преживях още нещо ужасяващо, което напълно промени мисленето ми. Един ден, по време на дневната смяна, един товарен влак трябваше да бъде разкачен и разпределен, след като влезе в гарата. След като това беше направено, аз отговарях за поставянето на клиновете под колелата. След обедната почивка, преди влакът да потегли, забравих да ги махна. Машинистът потегли и клиновете бяха повлечени по релсите от колелата. Той забеляза, че нещо не е наред, и навреме спря влака, тъкмо когато щеше да мине през стрелката, като избегна дерайлиране или дори преобръщане. В онзи ден, без Божията закрила, ако влакът беше дерайлирал или се беше преобърнал, последствията щяха да бъдат невъобразими. Бях уплашен и нямаше как да не се самоанализирам, като се питах защо се е случило това. Осъзнах, че като църковен водач знаех, че работата ми се е превърнала в пречка за дълга ми, което сериозно се отразяваше на делото на църквата. Аз обаче ламтях за пари и плътско удоволствие, никога не исках да се откажа от тях и често мамех Бог, като поемах ангажименти пред Него, а след това ги нарушавах. Спомних си Божиите слова: „Получихте безкрайна благодат от Мен и видяхте безкрайните тайни на небето; Аз дори ви показах небесните пламъци, но не Ми даде сърце да ви изгоря. Въпреки това, колко Ми дадохте в замяна? Колко сте готови да Ми дадете?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Вие всички сте толкова низки по характер!). Външно случилото се не беше хубаво нещо, но аз ясно разбрах, че това беше Божията любов, както и Неговото напомняне към мен. Бог е изразил толкова много истина и е обяснил изхода и крайната цел на хората ясно като бял ден. Той иска само ние да разберем Неговото неотложно намерение, да се стремим правилно към истината и да изпълняваме дълга на сътворено същество, и да придобием Неговото спасение. Но аз бях упорит. Винаги си мислех, че мога да оцелея и да живея добре, като разчитам на сигурната си работа, затова не исках да се откажа от нея, да следвам Бог и да изпълнявам дълга си. Тези два ужасяващи инцидента напълно ме събудиха. Пред лицето на бедствието никакви пари не можеха да спасят живота ми. Спомних си, че Господ Исус е казал: „Ако някой от вас не се отрече от всичко, което има, не може да бъде Мой ученик“ (Лука 14:33). Едва сега наистина разбрах смисъла на словата на Господ Исус. Когато ценим парите и материалната наслада, тези неща завладяват сърцата ни и става невъзможно истински да обичаме и да следваме Бог, да отдаваме всичко на Бог и да изпълняваме дълга си като сътворени същества. Такива хора все още жадуват за плътта и света и са недостойни да бъдат Божии последователи. Повече не исках да се бунтувам срещу Бог или да Го разочаровам. Трябваше да променя възгледа си за нещата, да следвам Бог от все сърце, да отдавам всичко на Него и да се отплатя за Неговата любов. Затова казах на шефа си, че искам да напусна, и преминах през процедурите за прекратяване на трудовия договор. В този момент се почувствах много облекчен. Почувствах се като птица, излетяла от клетка. Вече не трябваше да се притеснявам да искам отпуск и не трябваше да страдам от това, че църковното дело се забавяше заради работата ми. Бях много щастлив, че направих такъв избор.

Баща ми много се ядоса, като чу, че съм напуснал. Дойде при мен и каза: „Работих усилено, за да те отгледам. Вземах пари назаем за образованието ти. Най-накрая си намери сигурна работа, а сега не я искаш? Какво си мислиш? Работата в железопътното управление е нещо страхотно. Вярвай в Бог, ако искаш, но как можеш да си напуснеш работата? Без работа как ще оцелееш в бъдеще?“. Като видях ядосаното изражение на баща си, се натъжих. Спомних си как родителите ми отделяха от залъка си, за да уча, с надеждата, че ще намеря добра работа, ще избягам от бедността и ще живея по-забележителен живот от този на другите. Аз също исках да доведа родителите си от село в града, за да живеят във висока жилищна сграда и да се наслаждават на благоденстващ живот. Но бях избрал пътя на вярата в Бог и вече не преследвах пари и материална наслада; не можех да им дам такъв живот и им се чувствах задължен. При думите на баща си не знаех какво да отговоря. Очите ми се насълзиха и не смеех да го погледна. Но в сърцето си бях сигурен, че съм направил правилния избор, защото знаех, че Спасителят се е явил и върши Своето дело в последните дни. Той изразява истината, за да ни спаси от този мрачен и зъл свят, и това е единственият начин да бъдем спасени и да навлезем в небесното царство. Това е възможност, която се случва веднъж в живота. Как можех да се откажа от нея, за да се отдавам на плътското удобство? Как можех да позволя на работните обвързаности да ме спрат да се стремя към истината и да изпълнявам дълга на сътворено същество? В болката си мълчаливо се помолих на Бог и поисках от Него да пази сърцето ми да не бъде смутено. Спомних си Божиите слова: „Бог сътвори този свят и въведе в него човека, живо същество, на което дари живот. На свой ред човекът се сдоби с родители и роднини и вече не беше сам. Откакто човекът за пръв път обърна погледа си към този материален свят, той е бил обречен да съществува в Божията повеля. Именно диханието на живота, идващо от Бог, подкрепя всяко живо същество през целия му растеж и чак до зряла възраст. При този процес никой не чувства, че човек съществува и расте под грижите на Бог; хората по-скоро вярват, че човек расте под благодатта на родителското възпитание и че собственият му житейски инстинкт е този, който тласка растежа му. Това е така, защото човек не знае кой му е дарил живот, нито откъде е дошъл този живот, а още по-малко знае как инстинктът за живот прави чудеса. Знае само, че храната е основата за продължаване на живота му, че постоянството е източникът на съществуването на живота му и че убежденията на ума му са капиталът, от който зависи оцеляването му. Човекът е в пълно неведение за Божията благодат и Неговия приток и по този начин той пропилява живота, дарен му от Бог… Нито един човек, над когото Бог бди ден и нощ, не поема инициативата да Му се поклони. Бог просто върши делото Си върху човека, от когото не се очаква нищо, според собствения Си план. Бог прави това с надеждата, че един ден човекът ще се събуди от съня си и изведнъж ще осъзнае стойността и смисъла на живота, ще разбере каква е цената, която Бог е платил за всичко, което му е дал, и пламенността, с която Бог отчаяно копнее човекът да се върне при Него“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог е източникът на човешкия живот). „Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се жертваш заради истината, трябва да изтърпиш унижения заради истината и трябва да изтърпиш още повече страдания, за да добиеш повече от истината. Това е, което би трябвало да направиш. Не бива да зарязваш истината заради насладата от семейната хармония и не бива да губиш достойнството и почтеността на целия си живот в името на временно удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Ако водиш такъв прозаичен и светски живот и нямаш никаква цел, която да преследваш, не е ли това пропиляване на живота ти? Какво можеш да придобиеш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да зарязваш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Преживяванията на Петър: познанието му за наказанието и съда). Божиите слова ме просветлиха. Мислех си, че родителите ми са ме отгледали и са отделяли от залъка си, за да завърша образованието си, така че ако не ги слушам и се откажа от работата си заради дълга си, ще бъда недостоен за тях. Но това мнение беше нелепо. Бог е източникът на човешкия живот и целият ни живот идва от Него. Всичко, което имаме, е Негов ресурс и Негова благословия. Без Бог нямаше да имаме нищо от това. Фактът, че родителите ми са ме отгледали до зряла възраст, е върховенството и подредбата на Бог. Трябва да бъда благодарен на Бог и да се отплатя за Неговата любов. Към родителите си трябва да проявявам нормална синовна почит и грижа. В същото време трябва да споделя с тях евангелието и да им помогна да разберат смисъла на вярата в Бог. Ако не вярват, не мога да се откажа от дълга си заради техните възпирания. Аз съм сътворено същество и изпълнението на дълга ми е напълно естествено и обосновано. Ако не мога да изпълня дълга си, дори да имам стабилна работа и да се наслаждавам на добър материален живот със семейството си, това няма да има никаква стойност или смисъл. Тези временни удоволствия не биха ми позволили да разбера истината и да придобия живот. Освен това пред Бог ще се бунтувам срещу Него и няма да придобия Неговото одобрение. За да придобия истината, трябваше да страдам и болезнено да се отрека от нещата, които обичам. Само по този начин можех да живея почтено и достойно и само тогава можех да придобия Божието одобрение. Колкото повече мислех за това, толкова по-силен се чувствах. Затова отново свидетелствах пред баща си за Божието явяване и дело и му казах, че без вяра в Бог всички стремежи са празни и нямат стойност или смисъл. Сега Спасителят е дошъл да изрази истината, за да спасява хората; само като вярват в Бог, стремят се към истината, отърват се от греха и истински се покаят пред Бог, хората могат да оцелеят в бедствията и да навлязат в Неговото царство. Всички, които преследват света, колкото и богат да е материалният им живот, в крайна сметка ще попаднат в бедствията и ще бъдат наказани. Но каквото и да казвах, баща ми все още не беше съгласен с напускането ми и искаше да ме накара да се върна на работа. Накрая, като видя, че съм непоклатим, той си тръгна ядосан.

По-късно баща ми помоли роднините ми да дойдат да ме убеждават. Всички казваха, че позицията в железопътното управление е сигурна работа и че за много хора не е лесно да получат такава работа през задната врата с подаръци и пари. Казваха, че като напускам, не знам какво е добро за мен, че съм глупак, задето вярвам в Бог, и че родителите ми са ме отгледали напразно. Когато чух обвиненията на роднините си, знаех, че Сатана ги използва, за да ме нападне и да ми попречи да се отрека от всичко и да отдам всичко на Бог. Спомних си словата на Всемогъщия Бог: „Трябва да имаш Моята смелост в себе си, трябва също да имаш принципи, когато се срещаш с невярващи роднини. Все пак, заради Мен, не бива също да отстъпваш пред никакви тъмни сили. Трябва да се осланяш на мъдростта Ми, за да вървиш по съвършения път, и да не позволяваш да успеят кроежите на Сатана. Направи всичко по силите си, за да поставиш сърцето си пред Мен, и Аз ще те утеша и ще донеса мир и радост на сърцето ти“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 10). След като обмислих Божиите слова, се почувствах уверен и намерих смелост да кажа на роднините си: „Днес хората особено много почитат парите, славата, придобивките и статуса. За тези неща хората се борят, интригантстват, бият се помежду си, а съпрузите дори се мамят и се предават един друг. Всички живеят по този начин, така че дори да намерят добра и сигурна работа и нищо да не им липсва в живота, наистина ли е възможно да се чувстват щастливи? Всемогъщият Бог казва: „Всевъзможни бедствия ще се случват едно след друго; всички държави и места ще бъдат сполетени от бедствия: чумата, гладът, наводненията, сушата и земетресенията са навсякъде. Тези бедствия няма да се случват просто на едно или две места и няма да свършват за ден или два; по-скоро ще се разпространяват на все по-голяма територия и ще стават все по-сериозни. През това време ще възникват едно след друго всевъзможни бедствия от насекоми и явлението канибализъм ще изниква навсякъде. Това е Моят съд над безчет нации и народи“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Слова на Христос в Началото, Глава 65). Сега бедствията стават все по-големи. Само ако следваме Всемогъщия Бог, Той ще ни опази от бедствията. Вярата ми в Бог и проповядването на евангелието са по-важни от работата ми. Този избор не е глупава вяра, както си мислите. Когато Ной проповядваше евангелието, хората казваха, че е луд, но когато дойде потопът, от целия човешки род оцеля само семейството на Ной от осем души. Ной не беше луд или глупав — той беше мъдър и благословен от Бог. В последните дни злото и покварата на човечеството, както и съпротивата му срещу Бог, са достигнали такава степен, че Той ще унищожи този човешки род, който е покварен до краен предел. Можем да получим Божията закрила и да оцелеем само като вярваме в Него и Му се покланяме. Казвам ви тази прекрасна новина днес с надеждата, че и вие ще приемете спасението на Всемогъщия Бог в последните дни. Не се опитвайте да ме убеждавате, защото вече съм решил. Ще следвам Всемогъщия Бог до края на живота си“. След като казах това, леля ми, която вярваше в Господ, каза: „Благодаря на Бог! Ти имаш силна вяра в Бог и изборът ти да проповядваш Божието евангелие е угоден на Бог“. Тя каза на останалите: „Пътят, който той избра днес, е правилният път. Да си богат няма значение. Важен е животът. Трябва да уважаваме избора му“. След това останалите не казаха нищо. В този момент бях много щастлив. Когато отстоях позицията си и избрах да удовлетворя Бог, роднините ми не можеха да направят нищо друго, освен да се оттеглят засрамени. Оттогава вече не съм възпиран от хората, събитията и нещата около мен и мога да изпълнявам дълга си през цялото време.

По-късно, като видях, че много хора приемат делото на Всемогъщия Бог от последните дни, изпитах неописуема радост в сърцето си. Да се доведат онези, които искрено копнеят за Бог, обратно в Неговия дом, е много смислено нещо и носи най-голяма утеха на Бог. Изборът да се откажа от сигурната си работа и да поема по пътя на вярата в Бог е най-мъдрият избор, който някога съм правил в живота си. Да мога да отдам всичко и да посветя живота си на проповядването на евангелието и свидетелстването за Бог е по-ценно и смислено от всичко друго, което бих могъл да направя!