От Фан Ся, Китай

Аз бях учителка, а съпругът ми — инженер. В брака си имахме прекрасни отношения, а дъщеря ни беше умна и възпитана. Всички наши приятели и колеги ни завиждаха. После, през декември 2006 г., аз приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни. Четенето на Божиите слова ме научи, че нашият Спасител, Всемогъщият Бог, е изразил много истини, за да пречисти и спаси човечеството. Да имаме вяра, да четем Божиите слова, да придобием истината и да се отървем от греха и покварения си нрав е единственият начин да бъдем защитени от Бог в големите катаклизми и да оцелеем и накрая да влезем в Неговото царство. Научих също, че животът на всеки от нас е дошъл от Бог и че Той ни е дал всичко, което притежаваме. Като сътворени същества ние трябва да изпълняваме дълга си. По-късно започнах да проповядвам евангелието и да поя новодошлите. Всеки ден ме изпълваше с удовлетворение. Съпругът ми забеляза, че откакто бях станала вярваща, лицето ми винаги бе усмихнато, и ми каза щастливо: „Преди се прибираше от работа напълно изтощена и се притеснявах за теб. След като започна да вярваш в Бог, пак си заета всеки ден, но психическото ти състояние се подобрява все повече. Явно вярата в Бог е страхотна!“. Но хубавите неща не продължиха дълго. Скоро след това той започна да ме преследва и да застава на пътя на вярата ми.

Един ден през март 2007 г. той се прибра от работа и още с влизането каза строго: „Днес шефът ни свика общо събрание на кадрите от всички отдели и каза, че през последните години има все повече вярващи във Всемогъщия Бог, което поражда паника в партията. Направили са Църквата на Всемогъщия Бог основна национална мишена и всички вярващи във Всемогъщия Бог подлежат на арест от комунистическата партия. Още по-лошо е положението с държавните служители: всеки, за когото се установи, че е вярващ или има член на семейството си в Църквата, без изключение ще бъде уволнен! Тъй като никой в училището ти все още не е разбрал за вярата ти, откажи се от нея, преди да е станало твърде късно. Ако шефът ти разбере, ще бъдеш арестувана!“. Помислих си: „Вярата в Бог е правилният път и не нарушава никакви закони, така че какво право има Китайската комунистическа партия да ме спира?“. Затова му казах: „Когато Китай се присъедини към СТО, не обяви ли, че в страната има свобода на вярата? Защо сега се появи това преследване? Какво не е наред с моята вяра?“. Той много се ядоса и отговори: „Знам, че е хубаво да вярваш в Бог, но партията не го позволява, така че какво можем да направим? Не можеш да се бориш със статуквото. Ако запазиш вярата си, всеки момент може да бъдеш арестувана и хвърлена в затвора. Ако те арестуват, това няма ли да разруши семейството ни? Трябва да се откажеш от вярата си в името на това семейство!“. Като чух това от него, се възмутих. Никога не си бях представяла, че в усилията си да попречи на хората да вярват в Бог, партията щеше да използва началниците им, за да ги притиска, но това обясняваше рязката промяна в отношението на съпруга ми. Зачудих се: „Дали партията ще ме остави на мира, ако някога разбере за вярата ми? Защо е толкова трудно да си вярващ в Китай?“. Тогава си спомних за един откъс от Божиите слова, който веднъж ми прочете една сестра: „Големият червен змей преследва Бог и е Негов враг и затова хората в тази земя са подложени на унижение и преследване заради вярата си в Бог и в резултат на това тези слова се изпълняват във вас, тази група хора. Тъй като Бог върши делото Си в земя, която се противопоставя на Бог, цялото Му дело се сблъсква с огромни пречки и много от Неговите слова не могат да се изпълнят веднага; така в резултат на Божиите слова хората се облагородяват, което също е част от страданието. За Бог е изключително трудно да върши делото Си в земята на големия червен змей — но именно чрез тази трудност Бог изпълнява един етап от Своето дело, за да може да разкрие Своята мъдрост и Своите удивителни деяния, и Бог използва тази възможност, за да направи тази група хора пълноценни“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Толкова просто ли е Божието дело, колкото си представя човек?). Спомням си и нейното общение: „Комунистическата партия е атеистична партия. Тя мрази Бог и най-много Му се съпротивлява. Като вярващи в страна, управлявана от компартията, ние със сигурност ще бъдем потискани и унижавани. Веднъж Господ Исус каза: „Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство“ (Матей 5:10). Бог използва среди на преследване, за да усъвършенства вярата на хората. Бог одобрява способността да останеш непоколебим в свидетелството си в такава потискаща, болезнена среда!“. Това ми даде вяра. Знаех, че не мога да се откажа заради гнета на партията. Както и да ми пречеше съпругът ми, аз бях решена да вярвам.

Известно време срещите в работата му се провеждаха почти всеки ден. На тях се изтъкваше, че не може да има вярващи сред служителите или членовете на техните семейства. Съпругът ми се прибираше вкъщи и почти всеки ден ми изнасяше лекции по идеология. Една вечер, когато се прибрах от едно събиране, той ме погледна мрачно и каза: „Пак ли беше на събиране? Колко пъти съм ти казвал, че не може да ги посещаваш — защо не ме слушаш? Не е като да не знаеш, че партията забранява религията. Нашият шеф не спира да ни повтаря, че партията няма лесно да пощади нито един вярващ във Всемогъщия Бог! Не е ли запазването на вярата ти в такъв критичен момент само търсене на неприятности?“. Отговорих: „Вярата не нарушава никакви закони. С какво право партията я забранява?“. Отговорът му беше: „Партията не се интересува дали нарушаваш някакви закони, или не. Вярващите във Всемогъщия Бог се смятат за политически престъпници. Ако партията те арестува заради вярата ти, това не само ще съсипе репутацията ти, но и животът ти ще бъде в опасност, и семейството ти също ще бъде замесено“. След като съпругът ми спря да говори, аз му казах: „Много добре знаеш, че партията се съпротивлява на Бог, но ти все пак си на нейна страна и заставаш на пътя ми. Не се ли страхуваш от наказание?“. Той отвърна пренебрежително: „Наказанието не е важно — важно е да разберем накъде духа вятърът. Сега на власт е Комунистическата партия, така че ако искаш да оцелееш при нейното управление, не трябва ли да правиш онова, което ти казва? Ако не я слушаш, ще можеш ли да имаш препитание? Парите ми идват от партията, така че трябва да говоря и да действам от нейно име. Ти също работиш и получаваш заплата под ръководството на партията, така че ще те оставят ли на мира, ако следваш Бог вместо партията? Трябва да си наясно какви са залозите! Партията ли ще следваш, или Всемогъщия Бог? Трябва да избереш днес!“. По онова време бях наистина раздвоена. Ако бях решила да запазя вярата си, шефът ми можеше да разбере по всяко време. Тогава щях да загубя мястото си и вероятно щях да бъда арестувана от полицията. Повече от десет години бях прекарала на този пост. До този момент бях работила усърдно и ме повишиха в учител първи клас. Бях спечелила възхищението на учениците, уважението на родителите им, завистта на колегите ми и признанието и одобрението на шефа ми. Където и да отидех, роднини и приятели се отнасяха към мен с огромен ентусиазъм. Ако загубех работата си, семейството ми щеше да ме отхвърли и щях да се сблъскам с подигравките на съседите ми и с презрението на колегите си. Страхувах се, че ако това се случи, репутацията ми ще е съсипана. Тогава си помислих: „Делото на правосъдието в сетните дни на Всемогъщия Бог е последният етап от Неговото дело за спасяване на човечеството. Единственият начин да се отървем от покварения ни нрав е да преминем през Божия съд и пречистване; тогава ще можем да оцелеем в големите катаклизми под Божията закрила и ще бъдем отведени до красива крайна цел. Ако пропусна този шанс, ще съжалявам цял живот“. Сетих се за нещо, което Бог казва: „Ако имаш висок статус, отлична репутация, изобилие от знания, множество активи и подкрепата на много хора, но си необезпокоен от тези неща и все пак идваш пред Бог, за да приемеш призива и поръчението Му и да вършиш това, което Бог иска от теб, тогава всичко, което правиш, ще бъде най-значимата кауза на земята и най-справедливото начинание на човечеството. Ако отхвърляш призива на Бог заради своя статус или собствените си цели, всичко, което правиш, ще бъде прокълнато и дори нещо повече, ненавиждано от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Мисълта за Божиите слова озари сърцето ми. Да вярваш в Бог, да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си на сътворено същество е единственото нещо, което има стойност и смисъл. Но, изправена пред избора между вярата и работата, аз бях възпирана от славата, придобивките и статуса и се страхувах, че компартията ще ми отнеме работата заради вярата ми, което ще съсипе репутацията ми. Кариерата и името ми все още бяха важни за мен. Но какво можеха да направят те за мен? Щяха само временно да задоволят суетата ми; никога нямаше да ми помогнат да придобия истината или да се отърва от покварения си нрав. А и какъв смисъл има получаването на завистта и възхищението на другите? Освен това знаех, че комунистическата партия е враг на Бог. Ако се откажа от вярата си и водя едно безчестно съществуване под управлението на партията, за да запазя работата си и да се радвам на слава, придобивки и статус, няма ли така да предам Бог? Не бих могла да бъда такъв човек. Затова казах на съпруга си много спокойно: „Никога няма да се откажа от вярата си“. Той ме изгледа кръвнишки и каза строго: „Ако продължаваш да вярваш, ще те докладвам в полицията, за да те арестуват“. Докато изричаше това, той вдигна телефона. Това напълно ме зашемети. Той знаеше, че комунистическата партия потиска вярващите, но въпреки това смяташе да ме предаде. Не беше ли това точно хвърляне на вълците? Той пренебрегна любовта ни като съпруг и съпруга заради собствените си интереси и искаше да ме докладва в полицията, за да ме принуди да се откажа от вярата си. Не можех да отстъпя. Той не спираше да ме пита: „Реши ли вече?“. Отговорих: „Дори да ме арестуват и да излежавам присъда, ще запазя вярата си!“. Лицето му пребледня и той ядосано хвърли телефона на земята.

Въпреки преследването от съпруга ми, аз продължих да балансирам между работата и изпълнението на дълга си. Една вечер изражението му се промени веднага щом ме видя да чета Божието слово, и той каза: „Колко пъти съм ти казвал? В Китай просто не можеш да поемеш по пътя на вярата! От централното правителство до местните власти, от правителствените агенции до институциите и от ръководството до отделните служители, нещата се наблюдават и изпълняват на всички нива. Партията няма да те остави на мира, ако продължаваш да вярваш в Бог!“. Като го чувах непрекъснато да повтаря това и като си мислех за постоянната опасност от това да бъда арестувана като вярваща в страната на партията, аз изпитвах страх. Тревожех се дали ще мога да издържа на мъченията, ако някой ден бъда арестувана. Ами ако ме пребият до смърт или ме осакатят? Ако не успея да понеса страданията и се превърна в Юда, който предава Бог, няма ли това да е краят на живота ми? Знаех, че не съм в правилното състояние, затова бързо изрекох молитва към Бог в сърцето си. Помолих се за вяра, за да не загубя свидетелството си в това преследване и мъки. Прочетох следното в Божието слово: „Когато хората са готови да пожертват живота си, всичко става незначително и никой не може да ги надвие. Какво може да бъде по-важно от живота? По този начин Сатана става неспособен да направи повече в хората, няма какво да направи с човека“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Разкривания на тайните на „Божиите слова към цялата вселена“, Глава 36). Божиите слова са толкова добре формулирани. Когато сме готови да изложим живота си на опасност и не сме ограничени от смъртта, ръцете на Сатана са вързани. Страхувах се да не бъда пребита до смърт от полицията главно защото ми липсваше вяра. Твърде много ценях собствения си живот. Всичко е под Божието господство, включително животът и смъртта ни. Трябваше да се отдам на Бог и да се подчиня на устройването и подредбите Му. Дори и да ме пребият до смърт, това ще е преследване в името на праведността, което има стойност. С вярата и силата, които получих от Божиите слова, аз прочетох някои от тях на съпруга ми: „Всички ние вярваме, че никоя държава или сила не може да попречи на това, което Бог възнамерява да постигне, и че тези, които се опитват да възпрепятстват Божието дело, които се съпротивляват на Божието слово и които смущават Божия план и се опитват да му вредят, в крайна сметка ще бъдат наказани от Бог. Всеки човек, който се съпротивлява на Божието дело, ще бъде захвърлен в ада от Бог; всяка държава, която се съпротивлява на Божието дело, ще бъде унищожена от Бог; всяка нация, която се надигне срещу Божието дело, ще бъде заличена от тази земя от Бог и ще престане да съществува“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Приложение 2: Бог господства над съдбата на цялото човечество). Дадох му свидетелство за Божия праведен нрав, който не търпи оскърбления. Казах: „Комунистическата партия, която арестува и преследва вярващите, върши зло и се противопоставя на Бог и в крайна сметка ще бъде наказана от Него. Като заставаш на страната на партията и ме възпираш от вярата ми, ти вършиш зло заедно с тях“. След като чу това, той каза безпомощно: „Мислиш, че искам всичко това? Комунистическата партия го причинява. Ако не ти попреча да вярваш в Бог, аз също може да загубя прехраната си. Защо не помислиш и за мен? Ако те арестуват и вкарат в затвора заради това, че си вярваща, дори да не те убият, ще получиш тежки наранявания. Как бих могъл просто да гледам как страдаш? Какво да направя, за да те накарам да се откажеш от вярата си?“. Отговорих: „Всемогъщият Бог е единственият истински Бог и аз никога няма да се откажа от вярата си!“. За мой ужас, щом видя, че няма да се предам, той ми посегна. В гнева си ми каза: „Ако те арестуват заради вярата ти, това е смърт! Ти просто настояваш да се предадеш в ръцете им. Да видим дали все още ще можеш да вярваш, след като си мъртва“. След това ме притисна към леглото като обезумял, стисна ме силно за шията и каза: „Ще те удуша, да видим дали ще можеш да вярваш!“. Задушаваше ме толкова силно, че не можех да дишам, борех се, колкото можех, но нямаше никаква полза. Накрая припаднах. Докато постепенно идвах в съзнание, си мислех как съпругът ми, който никога не ме беше удрял, нито ми бе крещял за толкова години брак, беше станал така жесток към мен, за да опази статуса и работата си, че едва не ме удуши. Бях съсипана. В същото време намразих още повече комунистическата партия. Ако не бяха използвали работата и бъдещето на членовете на семейството в заплахите си, съпругът ми никога нямаше да стане толкова безмилостен.

По-късно, всеки път, когато отделът на съпруга ми провеждаше срещи, за да окаже допълнителен натиск, той ме тормозеше все повече. Един ден, когато се прибра от събрание, ми изнесе поредната идеологическа лекция и каза, че при управлението на ККП в Китай, ако един човек е вярващ, цялото семейство страда, така че не мога да запазя вярата си, иначе и двамата ще загубим работата си, а това ще се отрази на обучението и кариерата на дъщеря ни. Попита ме как дъщеря ни ще върви с вдигната глава, ако аз бъда арестувана и вкарана в затвора заради вярата си, и каза, че дори да не мисля за нас двамата, трябва да мисля за нея. Помислих си, че ако заради вярата ми комунистическата партия отнеме работата на съпруга ми и съсипе бъдещето на дъщеря ми, няма ли и двамата да ме намразят завинаги? Бях искрено скръбна, затова се обърнах мислено към Бог и Го помолих да ми даде вяра и сила. Спомних си следния откъс от Божието слово: „Моя е последната дума във всичко във вселената. Има ли нещо, което да не е в Моите ръце? Каквото кажа, то става, и кое човешко същество може да промени решимостта Ми? […] Не съм ли Аз Този, Който лично е устроил всичко?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Божиите слова към цялата вселена, Глава 1). Всички неща и всички събития са в Божиите ръце. Дали аз и съпругът ми ще загубим работата си, дали обучението на дъщеря ми ще бъде засегнато и дали тя ще си намери работа, всичко това е устроено и подредено от Бог. Само Той, а не комунистическата партия, може да определи всичко това. След като си помислих това, казах на съпруга си: „Всички хорски съдби са в ръцете на Бог, под Неговото върховенство и подредби. Мислиш ли, че ако слушаш комунистическата партия, работата ти е гарантирана? Партията няма контрол дори над собствената си съдба, така че как може да контролира съдбите на другите?“. Той гневно ми отвърна: „Ако си твърдо решена да останеш вярваща, партията няма лесно да те остави на мира. Тя изпраща на смърт всички вярващи, които открие. Вместо това е по-добре да умреш от моята ръка!“. Преди да успея да реагирам, той се втурна в кухнята като обезумял, грабна един нож и застана пред мен, след което каза строго, насочил ножа към мен: „Вярваща ли ще бъдеш, или ще живееш както трябва? Ако настояваш да останеш вярваща, ще те заколя!“. Едновременно ядосана и уплашена, отчаяно призовах Бог в сърцето си. Точно тогава дъщеря ни внезапно изскочи от стаята си, застана между мен и него и извика: „Татко! Ако искаш да убиеш мама, ще трябва първо да убиеш мен!“. Той се стресна от постъпката ѝ, впери поглед в нея и мускулите на лицето му застинаха. Отпусна бавно ръката, в която държеше ножа. В този момент сърцето ми се изпълни с необяснимо чувство на загуба и болка, а от очите ми бликнаха сълзи на скръб и възмущение. Никога не си бях представяла, че съпругът ми ще заплашва живота ми, защото вярвам в Бог. Това не бе човекът, за когото се бях омъжила. Това явно беше демон!

Един ден, докато се молех, прочетох следното в Божиите слова в духовната си практика: „Защо мъжът обича жена си? Защо жената обича своя мъж? Защо децата проявяват синовна почит към родителите си? Защо родителите душа дават за децата си? Какъв умисъл таят всички хора? Не е ли да изпълняват собствените си планове и егоистични желания? Наистина ли е да действат за целите на Божия план за управление? Наистина ли е да действат заради Божието дело? Дали е да изпълнят своя дълг на сътворени същества?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). „Всеки, който не признава Бог, е враг. Иначе казано, всеки, който не признава въплътения Бог — независимо дали е вътре в този поток, или извън него — е антихрист! Кои са сатаните, кои са демоните и кои са Божиите врагове? Не са ли онези съпротивляващи се, които не вярват в Бог? Не са ли те онези хора, които се бунтуват срещу Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Бог и човекът ще навлязат в покой заедно). Докато размишлявах върху Божиите слова, в съзнанието ми като филм се прожектираха сцени от тормоза на съпруга ми. Защо, откакто бях станала вярваща, съпругът ми, който никога не ми бе крещял и не ме беше удрял, правеше всичко възможно, за да ме тормози? Защо дългогодишният ни брак просто се разпадна пред лицето на личните интереси? Между хората няма истинска любов — всички просто се използват един друг. Преди съпругът ми се държеше добре с мен, защото можех да ходя на работа, да печеля пари и да му раждам деца и да ги отглеждам. В неговите очи аз бях полезна. Но сега, след като бях избрала вярата, което засягаше неговите интереси, той не се интересуваше от чувствата между нас. За да ми пречи да повярвам в Бог, той опита да ме докладва на полицията, душеше ме, докато не загубих съзнание, и дори заплаши да ме убие с нож. Твърдеше, че не иска да вярвам в Бог, защото мисли за мен и се бои, че ще ме арестуват, но всъщност всичко това беше заради самия него. Той поставяше своята кариера и репутация над всичко останало. За да защити прехраната си, той бе готов да бъде послушното псе на комунистическата партия, неин лакей, като ме вкара в задънена улица. Дори използваше всякакви подли, злобни тактики, за да ме откаже да вярвам в Бог. В същността си той бе демон, който мразеше Бог и Му се противеше. Тогава прочетох друг откъс от Божието слово: „Като нормални хора и като хора, които се стремят да обичат Бог, влизането в царството и превръщането ви в Божи народ е вашето истинско бъдеще и е живот, който има най-голяма стойност и най-голямо значение; никой не е по-благословен от вас. Защо казвам това? Защото онези, които не вярват в Бог, живеят за плътта и за Сатана, а вие днес живеете за Бог и живеете, за да следвате Божията воля. Ето защо казвам, че животът ви е най-смислен. Само тази група хора, които са избрани от Бог, са способни да изживеят най-смисления живот: никой друг на земята не може да изживее живот с такава стойност и смисъл като вашия“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Опознайте най-новото дело на Бог и следвайте Неговите стъпки). Божиите слова наистина ме вдъхновиха и ми помогнаха да разбера смисъла на живота. Да вярваш в Бог, да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга на сътворено същество е единственият начин да живееш смислен и стойностен живот. В този свят се бях скъсвала от работа и макар да си бях създала име, вътрешно се чувствах празна и нещастна. Бях се разболяла от изтощение и абсолютно нормалният ми глас бе станал толкова дрезгав, че едва можех да говоря. В този момент наистина чувствах, че колкото и почетни грамоти да имах или колкото и да ми завиждаха и да ми се възхищаваха хората, това никога нямаше да ме спаси от болестта или от празнотата. Славата и придобивките, които преследвах и които притежавах, нямаше да ми помогнат да придобия истината или да ме спасят от покварата и злините на Сатана. На всичкото отгоре, докато бях учителка, аз бях втълпявала на учениците всякакви заблуди, които отричаха Бог. През цялото време бях рецитирала възхвали на комунистическата партия. Ако бях продължила така, нямаше как да имам добър изход. Трябваше да спра да служа на партията. Молех се на Бог в сърцето си да ми покаже изход, за да мога да се избавя от работата си и да се съсредоточа върху изпълнението на дълга си. По-късно, когато отидох на медицински преглед, лекарят ми каза: „Гърлото ви е в ужасно състояние. Цялото е променило цвета си и се е наляло с кръв. Подуто е и е толкова уголемено, че вече сериозно засяга гласните ви струни. Ако не спрете да използвате гърлото си, в бъдеще вероятно изобщо ще загубите способността си да говорите“. След това ми предложи шестмесечен отпуск по болест. Сърдечно благодарих на Бог. Мислех, че ще имам повече време да чета Божието слово и да изпълнявам дълга си, но съпругът ми неочаквано започна да използва още по-подли тактики, за да застане на пътя ми.

Един ден, през февруари 2009 г., той помоли двама мои съученици и по-малкия ми брат да дойдат у дома. Насила ме вкараха в една кола и ме отведоха в психиатрична клиника. Но в мен нямаше нищо нередно, така че болницата не ме прие. Съпругът ми каза: „Очевидно знаеш, че ако партията арестува вас, вярващите, ще ви прати на смърт, но продължаваш да държиш на вярата си. Само човек с психични проблеми не се страхува от смъртта. Тестовете, които тази болница може да направи, са ограничени. Областната психиатрия има по-добри условия и по-компетентни лекари. Ще те заведа там на преглед, за да проверя дали не си психично болна!“. Отговорих му ядосано: „Мисля, че ти си този, който има психични проблеми! Не че не се страхувам да умра. Избирам да вярвам, дори това да означава смърт, защото знам, че Всемогъщият Бог е пришествието на Спасителя. Той е изразил толкова много истини и може да спаси човека от греха и бедствията. Хората, които не вярват в Бог или не приемат Божия съд и пречистване, ще загинат в големите катаклизми…“. Но той не искаше да слуша. Рано сутринта на следващия ден ме завлече насила в областната психиатрия. Качихме се на втория етаж и видях една луда жена, свита на кълбо на пода, с тяло, оковано с много тежка желязна верига. Мъж на средна възраст държеше веригата за единия край и я дърпаше много силно, като влачеше жената по пода. Тя се бе вкопчила уплашено във веригата и с двете си ръце, бореше се с всички сили и крещеше силно. Като видях сплъстената ѝ коса и страховитите ѝ физиономии и като чух сърцераздирателните ѝ писъци, кръвта ми се смрази. В този миг ме обзе чувство на болка и се почувствах онеправдана. Чувствах, че това е огромна обида за достойнството ми, и поисках веднага да се обърна, да хукна надолу по стълбите и да се махна от това проклето място, но не можех, защото съпругът ми ме следваше плътно по петите. Тогава си спомних нещо от Божиите слова: „Много са безсънните нощи, които Бог е изтърпял в името на делото за човечеството. От високото до най-ниските дълбини Той е слязъл в живия ад, който обитават хората, за да живее с тях между краищата на земята, никога не се е оплаквал от бедността сред хората и не ги е упреквал за непокорството им, а понася крайно унижение, докато изпълнява делото Си лично. Как би могъл Бог да принадлежи на ада? Как би могъл да прекара живота Си в ада? Но заради цялото човечество, за да може то по-скоро да намери покой, Той понесе унижението и несправедливостта с идването си на земята и лично влезе в „ада“ и „Хадес“, в леговището на тигъра, за да спаси човека. С какво право се противопоставя на Бог човекът? Каква причина има той да се оплаква от Бог? Как може да има наглостта да погледне Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (9)). За да спаси човечеството, Бог се е въплътил в последните дни и е дошъл в управлявания от атеисти Китай, като се явява и работи на това най-зло, най-съпротивляващо се на Бог място, понася потисничеството и осъждането на комунистическата партия и религиозния свят и търпи големи унижения, но Бог понася всичко това, без да каже нито дума. Той е Създателят, толкова висш и благороден, но е дошъл да живее сред покварени човешки същества, като понася огромни унижения. Той изразява истини сред хората и тихо върши делото по спасяването на човечеството. А аз, един покварен човек, щом видях, че ме поставят на една нога с душевноболните, почувствах, че достойнството и почтеността ми са наранени и че това е унизително за мен, затова поисках да избягам. При тази мисъл се почувствах толкова засрамена и отправих безмълвна молитва към Бог, като се заклех, че с каквото и да се сблъскам по-нататък и каквито и унижения да претърпя, никога няма да се предам на Сатана. По-късно лекарят само ми изписа произволно две торбички с лекарства и ме изпрати вкъщи. Когато съпругът ми видя, че наистина не може да ме откаже от вярата ми, той просто повече не се интересуваше от мен и аз отново поех дълга си.

През октомври 2012 г., тъй като един Юда ме издаде, полицията разбра, че може би съм църковен водач, и започна да изпраща цивилни служители да ме следят. За да не ме арестуват, трябваше да напусна дома си и да отида в друг регион, за да изпълнявам дълга си. По-късно разбрах, че в деня след като напуснах дома си, полицията отишла в дома ми, за да ме арестува. Арестували и други трима братя и сестри, за да ги разпитат за местонахождението ми, и започнали да ме издирват, като използвали моя снимка. Два месеца по-късно Бригадата за национална сигурност претърсила дома ми и конфискувала няколко книги с Божието слово, а на съпруга ми казали, че ще ме хванат, дори да избягам на края на света. От Бюрото по образование също ходили в дома ми почти всеки ден и принуждавали съпруга ми да ме търси. Тогава бях сред първите в списъка на комунистическата партия с издирвани лица.

По-късно дори използваха детето ми, за да ме привлекат обратно у дома. Един следобед, в края на декември 2012 г., дъщеря ми ми се обади неочаквано: „Мамо, страхувах се да ти се обадя. Полицията те търси навсякъде и претърси къщата ни. Сега ти се обаждам, за да ти кажа, че началниците от Бюрото по образование и училището ти накараха татко и мен да ти кажем, че искат да се откажеш от вярата си и скоро да се върнеш у дома, и обещават, че няма да ти търсят отговорност. Също така казаха, че стига да се върнеш у дома, дори повече да не ходиш на работа, те пак ще ти плащат пълната заплата…“. Когато чух това, се възмутих. Комунистическата партия използваше положението и парите, за да ме изкуши да се откажа от вярата си. Колко подло! Това, което наистина ме натъжи, беше, че дъщеря ми изглежда искрено вярваше на думите на правителството и училищните власти. Така ясно видях, че както съпругът ми, така и дъщеря ми са били подведени и използвани от компартията. Решително казах на дъщеря ми: „Скъпа, гледаш твърде наивно на това. Знаеш ли какво ще стане, ако се върна у дома? Ще бъда като агне сред вълци. Няма да се прибера“. Тя отговори разтревожено: „Казаха, че ако не се върнеш у дома, ще ти отменят всичките над 20 години за пенсия. Мамо, върни се. Ако не го направиш, ще накарат татко да се разведе с теб, а мен ще накарат да прекъсна връзките си с теб. Ако не се прибереш, вече няма да си ми майка“. Бях зашеметена. Комунистическата партия не само ми отнемаше застраховката за пенсия, но дори принуждаваше съпруга ми да се разведе с мен, а дъщеря ми да прекъсне връзките си с мен. Това беше толкова зло и достойно за презрение! Мразех партията с цялото си сърце. Сетих се за Божиите слова: „Каква религиозна свобода? Какви законни права и интереси на гражданите? Всичко това са трикове за прикриване на злото! Кой е прегърнал Божието дело? Кой е дал живота си или е пролял кръвта си за Божието дело? Хората, които са поробени за поколения наред, в непрекъсната верига от родители до деца, безцеремонно са поробили Бог — как това да не предизвика ярост? Омраза, трупана в сърцето от хиляди години, греховност, гравирана върху сърцето от хилядолетия — как това да не предизвика ненавист? Отмъстете за Бог, унищожете напълно Божия враг, не му позволявайте да вилнее повече и не му позволявайте да управлява като тиранин! Сега е моментът: човекът отдавна е събрал всичките си сили и ще отдаде цялата кръв на сърцето си и ще плати всяка цена за това да разкъса отвратителното лице на този дявол и да позволи на хората, които са били заслепени и са понесли всякакви страдания и трудности, да се надигнат от болката си и да се опълчат на този зъл стар дявол. Защо възпрепятства толкова щателно Божието дело? Защо използва различни трикове, за да измами Божиите люде? Къде са истинската свобода и законните права и интереси? Къде е справедливостта? Къде е утехата? Къде е топлината? Защо използва измамни схеми, за да измами Божиите люде? Защо използва сила, за да потиска идването на Бог?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Дело и навлизане (8)). Компартията публично прокламира свобода на религията, но тайно използва всякакви подли тактики, за да потиска вярващите. Това ясно разкрива демоничната ѝ същност, която мрази истината и се съпротивлява на Бог. Партията се опитваше със санкции и стимули да ми попречи да вярвам, като първо използваше щедрата заплата като примамка, опитваше се да използва парите, за да ме изкуши да се прибера, за да може да ме арестува. Когато не се хванах на това, те искаха да ми отнемат работата и заплатата, да отрежат всичките ми доходи и дори ме подгониха, за да ме арестуват, и ме оставиха без дом, в който да се завърна. Това ясно ми показа, че външно партията изглежда морална и справедлива, но същността ѝ е брутална и зла. Тя е извратена банда от демони, която се противопоставя на небето и на всяка крачка се противи на Бог. Искрено я намразих и отхвърлих, и се заклех, че ще се освободя от нея, дори това да ми струва живота! След това съпругът ми беше принуден да се разведе с мен, а дъщеря ми също прекъсна връзките си с мен.

Преди, докато работех в партийната система, не можех да разпозная нейната зла същност и дори я възхвалявах през цялото време. След като преживях нейното преследване, най-накрая видях демоничната ѝ същност — да мрази истината и да се съпротивлява срещу Бог — и искрено я намразих и ѝ се опълчих, като се заклех никога повече да не я следвам! Видях и Божията любов. Именно Божиите слова ми дадоха вяра и сила, като ми позволиха отново и отново да устоявам на преследванията и мъките. Толкова съм благодарна на Бог. Колкото и да е труден пътят пред мен, аз ще следвам непоколебимо Всемогъщия Бог докрай!