От Джоан, Южна Корея

Наскоро забелязах, че много братя и сестри пишат статии с преживявания, за да свидетелстват за Бог, и също поисках да се упражнявам в писането на статии. Вярваща съм от години, радвала съм се на притока на Божиите слова и съм имала някои преживявания. Исках да използвам част от времето си за духовна практика да напиша статия, но щом напишех увода, не знаех как да продължа. Сетих се, че няколко пъти съм минавала през освобождавания, провали и падения и че много са ме кастрили. До някаква степен имах известни преживявания. Защо не ми хрумваше нищо, когато сядах да пиша? Така минаха един-два месеца и накрая не написах никаква статия. Струваше ми се прекалено трудно, така че започнах да се отпускам. Водачът знаеше, че ми липсват заложби и идеи. Не трябва да съм твърде сурова към себе си. Имах много ангажименти всеки ден и нямах спокойствието да размишлявам над Божиите слова. Освен това някои братя и сестри с добри заложби и преживявания можеха да пишат. Те нека да пишат статии — нямаше нужда аз да пиша. Затова напълно се отказах от това да напиша статия. Понякога братята и сестрите ми напомняха, че бих могла да напиша някоя в свободното си време, но аз се дразнех и дори не исках да отговарям на съобщенията им. След известно време духовните ми практики престанаха да бъдат редовни. Четях Божиите слова, но нямах просветлението на Светия Дух и не усещах Бог. Имах много проблеми в работата, които не можех да разбера или реша, а те изскачаха един след друг. Усещах голямо напрежение и изпитвах болка. Помолих се на Бог да ме просветли и напътства, да ми покаже как да разбера проблемите си.

Един ден по време на духовните си практики прочетох това в Божиите слова: „Стремежът към истината е доброволен. Ако обичаш истината, тогава Светият Дух ще работи в теб. Ако обичаш истината в сърцето си, тогава ще можеш да се молиш и да разчиташ на Бог, независимо какво преследване или какви мъки те сполетят, и да се самоанализираш и да се опиташ да опознаеш себе си, независимо какъв покварен нрав разкриваш, и активно да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, които откриваш, и да изпълняваш дълга си по начин, който да отговаря на критериите. По този начин ще бъдеш способен да останеш непоколебим в свидетелството си. Всички тези проявления са резултати, които могат да бъдат постигнати от онези, които обичат истината. Това не са неща, които хората са принудени да правят; всички те се постигат от хората, които търсят истината доброволно, с радост и по собствено желание, без каквито и да е допълнителни условия. Ако хората могат да следват Бог по този начин, накрая ще придобият истината и живота, ще навлязат в истината реалност и ще изживеят човешко подобие. […] С каквато и цел да вярвате в Бог, накрая Той ще определи края ви въз основа на това дали сте придобили истината. Ако ти все още не си придобил истината, но въпреки това изискваш Бог да ти даде добър изход, това обосновано ли е? Не е обосновано, независимо колко оправдания или извинения даваш. Когато Бог определя изходите на хората, Той не се съветва с тях. Независимо как спориш или се защитаваш, няма да има никаква полза — Бог няма да ти обърне внимание. Дори ако отидеш до третото небе, за да обжалваш, не би имало никаква полза. Твоят провал в стремежа към истината е твой собствен проблем — Бог е праведен към всички. Така че, когато бъдеш разкрит и отстранен, не разбирай Бог погрешно и не се оплаквай от Него. Независимо какво оправдание или извинение намираш за това, че не се стремиш към истината, няма да има никаква полза. Бог е изрекъл толкова много слова, но въпреки това ти не слушаш нито едно от тях. Бог изисква от хората да търсят истината при всички обстоятелства и във всяко нещо, на което се натъкнат, но ти просто не слушаш това и не го практикуваш. В крайна сметка сам си причина за неуспеха си да придобиеш истината и да постигнеш спасение. Каквито и да са обстоятелствата, които Бог е нагласил за теб, с каквито и хора или събития да се сблъскваш и в каквато и среда да попадаш, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да се изправиш срещу тях. Именно това са уроците, които трябва да научиш в стремежа към истината. Ако все търсиш оправдания да се измъкнеш от тези обстоятелства, да ги избегнеш, да ги отхвърлиш или да им се съпротивляваш, Бог ще се откаже от теб. Няма смисъл да спориш или да бъдеш неразумен или възпрепятстващ — ако не приемеш истината, ще загубиш шанса си за спасение. Ако търсиш истината, няма проблем, който да не може да бъде решен. Бог е праведен; Той има подходяща подредба за всеки и решение за всеки проблем. Бог няма да слуша оправданията, които използваш в своя защита, независимо дали изглеждат разумни или не. Той просто ще те попита: „Божиите слова истината ли са? Ти приемаш ли ги, или не? Тъй като имаш покварен нрав, не трябва ли да приемеш съд? Ако искаш да постигнеш спасение, не трябва ли да се стремиш към истината?“. Бог просто ще гледа отношението ти. Ако ти си човек, който искрено вярва в Бог, просто трябва да си наясно с един факт: Бог е истината, а ти си покварен човек, така че трябва проактивно да търсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав, само тогава можеш да постигнеш спасение; нито един от твоите проблеми или трудности, нито едно от твоите оправдания или извинения не са обосновани — ако не приемеш истината, ще погинеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Божиите слова веднага ме пробудиха. Стремежът към истината е нещо лично и доброволно. Не биваше да търся всякакви причини и извинения да не напиша статия или да не се стремя към истината. Бог не се интересува от това, колко основателни са причините. Бог иска да се вслушваме в думите Му и да се покоряваме на Неговите изисквания във всяка ситуация и за всичко, което се случва. Това е, което трябва да направя. Бог също казва: „Дългът на твоята вяра в Мен е да свидетелстваш за Мен, да бъдеш предан на Мен и на никой друг, и да бъдеш покорен докрай“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Какво разбираш за вярата?). Бог изисква да свидетелстваме за Него и това е наш дълг. Колкото и дълбоко или плитко да е разбирането ми за истината, трябваше да напиша какво съм придобила от вярата си, за да свидетелствам за Бог. Но не опитах да потърся истината или да положа усилие и да размишлявам над Божиите слова. Намирах си всякакви извинения да отказвам писането на статия и да му се противопоставям. Не спирах да си казвам, че нямам нито заложбите, нито времето, понеже съм заета с работа. Мислех, че е нормално да не напиша статия. Понякога, когато другите ми казваха, че трябва да я напиша, се дразнех и си измислях извинения. Дори не исках да отговарям на съобщенията им. Но сега, като се замисля за това, въпреки че трябваше да се справям с работата си като водач, не всички проблеми трябваше спешно да бъдат решени — можех да намеря време за много неща. Също така някои рутинни задачи не отнемаха толкова време. Не бях толкова заета, че да нямам време да напиша статия. Това бяха просто извинения. За мен тези рутинни задачи бяха прости и леки и не изискваха много умствени усилия, но писането не е силната ми страна, затова го избягвах. Дори използвах извинението, че водачът знае, че ми липсват заложби и идеи. Бях способна да изкривявам нещата и да измислям заблуди. Всъщност писането на статия със свидетелство може да ни подтикне да вложим усилия в стремежа към истината. Чрез размисли върху Божиите слова и стремеж към истината можем да преодолеем покварата си, да правим нещата според принципите и да изпълняваме дълга си по-добре. Писането на статии със свидетелство за Бог е наш дълг, нямаме извинения да не го правим. Бог казва: „Бог е истината, а ти си покварен човек, така че трябва проактивно да търсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав, само тогава можеш да постигнеш спасение; нито един от твоите проблеми или трудности, нито едно от твоите оправдания или извинения не са обосновани — ако не приемеш истината, ще погинеш“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (1)). Тогава осъзнах, че настоятелното ми търсене на извинения и избягването и неприемането на истината напълно щяха да ме унищожат и крайният ми изход щеше да бъде погибел. Това е страшно състояние! Затова побързах да кажа молитва: „Боже! Осъзнах, че не съм човек, който приема истината. Чела съм толкова много от Твоите слова, слушала съм толкова много проповеди, но не притежавам истината реалност и нямам желание да практикувам писане на статия със свидетелство. Това е наистина срамно. Сега осъзнавам недостатъците и грешките си. Искам да променя това неправилно състояние и да се стремя да правя това, което Ти искаш“.

По-късно се помолих на Бог с въпроса: „Каква е истинската причина да не се стремя към истината и да не искам да напиша свидетелството си?“. В размишленията си прочетох това в Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „При вярата си в Бог много хора се съсредоточават единствено върху това да полагат труд за Бог, задоволяват се само със страданието си и с това да платят цена, но изобщо не се стремят към истината. В резултат на това, макар да са вярвали в Него в продължение на десет, двадесет или тридесет години, те нямат истинско познание за Божието дело и не могат да говорят за никакво познание за преживяване на истината или на Божиите слова. По време на събиранията, когато искат да споделят някакво свидетелство за преживяване, те нямат какво да кажат и освен това не могат да кажат със сигурност дали ще бъдат спасени, или не. Какъв е проблемът тук? Такива са хората, които не се стремят към истината. От колкото и години да са вярващи, те не са способни да разберат истината, камо ли да я практикуват. Как може човек, който изобщо не приема истината, да навлезе в истината реалност? Някои хора не могат да вникнат в този проблем. Те смятат, че ако хората, които повтарят като папагали думи и доктрини, практикуват истината, те могат да навлязат и в истината реалност. Вярно ли е това? Хората, които повтарят като папагали думи и доктрини, изначално не разбират истината — така че как биха могли да я практикуват? Това, което те практикуват, изглежда не нарушава истината и представлява добри неща и добро поведение, но как могат тези добри неща и това добро поведение да се нарекат истина реалност? Тези, които не разбират истината, не знаят какво представлява истината реалност и смятат, че добрите неща и доброто поведение на хората са практикуване на истината. Това е нелепо, нали? По какво се различава това от мислите и възгледите на религиозните хора? И как могат да се разрешат подобни проблеми, свързани с изопачено възприемане? Хората първо трябва да разберат Божиите намерения от Неговите слова, трябва да знаят какво означава да разбират истината и какво означава да я практикуват, за да могат да погледнат към другите и да разпознаят какви са те в действителност, и да могат да кажат дали те притежават истината реалност. Божието дело и спасението на човека целят да накарат хората да разберат и да практикуват истината. Едва тогава те ще са способни да се отърват от покварения си нрав, да действат според принципите и да навлязат в истината реалност. Дали всичко, което правиш, ще представлява практикуване на истината и покорство пред Бог, ако не се стремиш към истината, а се задоволяваш само с това да отдаваш всичко на Бог, да страдаш и да плащаш цена за Него според собствените си представи и фантазии? Дали това ще докаже, че си променил своя живот нрав? Дали това ще представлява притежаването ти на истинско познание за Бог? Не. И така, какво ще представлява всичко, което правиш? То може да представлява единствено личните ти предпочитания, възприемането ти и пожелателното ти мислене. Това ще бъдат само неща, които обичаш да правиш, които искаш да правиш. Всяко твое действие просто удовлетворява собствените ти желания, решимост и домогвания. Очевидно е, че това не е стремеж към истината. Нито едно твое действие и поведение няма нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Всички твои действия и поведението ти са заради теб самия. Работиш, бориш се и се суетиш единствено в името на собствените си домогвания, репутация и статус — това не те прави по-различен от Павел, който се трудеше и работеше през целия си живот само за да бъде възнаграден, увенчан и да влезе в небесното царство, а това показва, че очевидно вървиш по пътя на Павел“ (Словото, Т.6 – За стремежа към истината. Какво означава човек да се стреми към истината (2)). Божиите слова за съд и разобличение ме изпълниха с неописуем срам. Вярваща съм от толкова години, чела съм толкова много от Божието слово, минавала съм през провали и падения и съм била кастрена, но не съм написала никакви статии със свидетелства. Не можех да изразя своето разбиране за преживяване за истината и за Божиите слова, защото не се стремях към истината. Стигаше ми да изглежда, че мога да страдам и да платя цената, да върша работата, за която отговарях, без отклонения или недоглеждания. Всъщност някои рутинни задачи не бяха толкова спешни, но ме беше страх, че другите ще кажат, че не върша действителна работа или че не решавам реални проблеми. Ами ако водачът разбереше и ме освободеше? При тази мисъл се отказвах от това да пиша статия и да размишлявам над Божието слово и дори когато понякога се събуждах с желанието да изпълня някаква сутрешна духовна практика, когато включвах компютъра си и виждах всички съобщения, чакащи отговор, се отказвах от духовните практики и започвах да отговарям и да се заемам с всички проблеми. Всъщност не всички проблеми трябваше да бъдат решени веднага. Ако отговарях, когато имах време, нищо нямаше да се забавя. Но понеже бях заета с тези неща, спрях да отделям време за ядене и пиене на Божиите слова и размисъл върху тях. Дори смятах, че съм отговорна в дълга си, че поемам бреме и мога да върша истинска работа, но всъщност исках да използвам повърхностното си страдание и усилия, за да ми се възхищават. Що за изпълняване на дълг бе това? Исках да използвам дълга си, за да защитавам името и статуса си, да осъществявам личните си амбиции. Бях поела път срещу Бог. Знаех, че процесът на писане на статия е процес на търсене на истината, но не се стремях към нея и не исках на пиша статия, за да свидетелствам за Бог. Бях заета всеки ден и дори когато имах време, намирах всякакви извинения да не пиша. Като изпълнявах дълга си по този начин, без да се стремя към истината, не полагах ли само труд? Сетих се за Божиите слова: „Нито едно твое действие и поведение няма нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Всички твои действия и поведението ти са заради теб самия. Работиш, бориш се и се суетиш единствено в името на собствените си домогвания, репутация и статус — това не те прави по-различен от Павел“. Осъзнах, че поемам по пътя на Павел. Винаги се занимавах с неща, които харесвах и ми бяха лесни, но по отношение на съществената работа на църквата, която Бог изисква, не само не търсех истината, но и изпитвах неприязън към нея и я избягвах. В резултат на това, макар да вярвах в Бог дълги години, все още не разбирах истината. Затова бях напълно непригодна да се включа в някои ключови аспекти на работата, поради което и вършех единствено работа по общите въпроси. Работех само за да задоволя желанието си за статус. Вървях по пътя на враждата с Бог. Ако това продължаваше, колкото и да работех, щях да бъда отстранена от Бог. Това ме уплаши и поисках да променя ситуацията веднага.

Един ден по време на духовните си практики прочетох Божиите слова: „Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща и дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат. Особено обичат да следват тенденциите и не приемат в сърцата си нещата, които Бог обича, и това, което изисква от хората да правят. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те са отвратени от положителните неща и винаги изпитват съпротива, противопоставяне и презрение към тях в сърцата си. Това е основното проявление на неприязънта към истината. Четенето на Божиите слова, моленето, разговарянето за истината, изпълняването на дълга и разрешаването на проблеми чрез истината са все положителни неща в църковния живот и те са угодни на Бог. И все пак някои хора са отвратени от тези положителни неща, изобщо не ги е грижа за тях и се отнасят пренебрежително към тях. […] Не е ли това нравът на изпитване на неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Има много хора, които във вярата си в Бог просто обичат да вършат работа за Него и да тичат ентусиазирано насам-натам за Него, да използват дарбите и силните си страни и да следват предпочитанията си, и да се изтъкват. Когато става въпрос за справяне с външни въпроси, те винаги имат безгранична енергия, но ако поискаш от тях да практикуват истината и да действат според истините принципи, това прекършва ентусиазма им и те губят устрема си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да изпъкват. Всички те са суетни. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен и защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са замърсени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят устрема си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ме просветлиха. Избягвах написването на статия и не исках да работя върху стремежа към истината само заради сатанинския си нрав на неприязън към истината. Знаех много добре, че Бог изисква от нас да пишем статии със свидетелства, и можех да напиша нещо по-просто, не непременно дълбокомислено. Стига да е практическа, да включва разбиране за преживяване и да е духовно усъвършенстваща, е приемлива. Бог цени свидетелствата на хората и доброто свидетелство утешава сърцето Му най-много. И така, Бог се надява, че ще опишем преживяванията и придобивките си като свидетелство за Него. Но вместо да положа усилия в това, което Бог изисква, намирах причини да го избегна, да го откажа. Проявявах сатанинския нрав на неприязън към истината. Тогава какво мисли Бог за нрава на неприязън към истината? Прочетох следния откъс от Божието слово по време на духовните си практики: „Според вас що за хора са тези, които изпитват неприязън към истината? Не са ли онези, които се съпротивляват и противопоставят на Бог? Те може и да не се съпротивляват открито на Бог, но тяхната природа същност е да отричат Бог и да Му се съпротивляват, което е равносилно на това открито да кажат на Бог: „Не ми харесва да слушам това, което казваш, не го приемам и понеже не признавам, че твоите слова са истината, не вярвам в теб. Вярвам в този, който обслужва интересите ми и ми е полезен“. Това не е ли отношението на невярващи? Ако това е твоето отношение към истината, не се ли държиш открито враждебно спрямо Бог? И ако ти си открито враждебен към Бог, дали Бог ще те спаси? Няма да го направи. Това е причината за Божия гняв към всички, които отричат Бог и Му се съпротивляват. […] Когато човек изпитва неприязън към истината, това несъмнено е пагубно за постигането на неговото спасение. Не става въпрос за това дали може, или не може да бъде опростено от Бог — изпитването на неприязън към истината не е някакво поведение или нещо, което се разкрива мимолетно, а е природата същност на човека. Бог изпитва най-силна неприязън към такива хора. Ако от време на време разкриваш покварата на неприязън към истината, въз основа на Божиите слова трябва да изследваш дали тези разкривания се дължат на твоята антипатия към истината, или на липса на разбиране на истината. Това изисква търсене и изисква Божието просветление и помощ. Ако имаш природата същност да изпитваш неприязън към истината и никога не приемаш истината, и си особено отвратен от нея и враждебен към нея, тогава имаш проблем. Ти със сигурност си зъл човек и Бог няма да те спаси“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме дълга си добре, най-важно е да разбираме истината). Божиите слова ме пронизаха право в сърцето. Да изпитваш неприязън към истината е открито противопоставяне на Бог, открито враждуване с Него. Твърдях, че вярвам във Всемогъщия Бог, молех се в Неговото име, ядях и пиех истините, които Той е изразил, на всяко събиране общувах за Божиите слова и ги проповядвах на братята и сестрите. Но начинът, по който се държах, по който живеех, не беше в съответствие с Божиите слова и аз не следвах изискванията Му. Вместо това изпитвах неприязън към истината. Как можех да я приема и практикувам така? Единственият начин да бъдем спасени като вярващи е да приемем истината. Но аз не обичах истините, които Бог е изразил. Дълбоко в сърцето си бях против Бог. Само този сатанински нрав на неприязън към истината, можеше да ме съсипе. На този етап видях, че нравът на неприязън към истината е много страшен, той е ахилесова пета на постигането на спасение. Тогава застанах пред Бог за разкаяние: „Боже! Изпитвам неприязън към истината, не съм съсредоточена върху писането на статия и върху стремежа към истината и сега разбирам, че такъв нрав на изпитване на неприязън към истината Те отвращава. Искам да се разкая и да се стремя към истината, както трябва. Моля Те, напътствай ме“.

После прочетох още от Божието слово: „Ако наистина в сърцето си обичаш истината и просто си с донякъде слаби заложби и ти липсва проницателност, малко си глупав и често правиш грешки, но не вършиш зло умишлено и просто си направил няколко глупави неща; ако желаеш да слушаш Бог да общува за истината и в сърцето си жадуваш за истината; ако твоята нагласа към истината и Божиите слова е на искреност и жажда и можеш да цениш Божиите слова и да милееш за тях — това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Въпреки че понякога може да вършиш глупави неща, Бог все пак те харесва. Бог обича твоето сърце, което жадува за истината, и Той обича твоята искрена нагласа към истината. Не Го интересуват твоите лоши заложби или твоята глупост, нито твоите прегрешения. Именно защото твоята нагласа към истината е на искреност и жажда и защото твоето сърце е неподправено — само въз основа на неподправеността на твоето сърце и тази твоя нагласа — Той винаги ще бъде милосърден към теб и ще ти показва благодат, и Светият Дух ще върши делото Си в теб, и ти ще имаш надежда за спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. За да изпълняваме дълга си добре, най-важно е да разбираме истината). Божието слово ме пробуди и ми показа път на практикуване. Сърцето ми се избистри и усетих чувство на освобождение. Бог няма нищо против слабите заложби или невежеството на хората. Стига да са жадни за истината и да се отнасят към нея с искреност, хората ще имат Божията милост. Забелязах, че има други братя и сестри със средни заложби, които жадуваха за Божиите слова и съсредоточено размишляваха и търсеха истината, за да разрешават проблеми когато станеше нещо. Те успяваха да напишат статии със свидетелства и да свидетелстват за Бог. А някои от тези, които вярваха отскоро, не бягаха, колкото и трудности да срещаха в дълга си, а се покоряваха на Божието върховенство и подредбите Му и се осланяха на Него, за да търсят истината и да преодолеят трудностите. Накрая даваха затрогващи свидетелства. Някои новоповярвали се съсредоточаваха над това да търсят истината, когато разкрият поквара. Четяха Божиите слова и се самоанализираха. Разбирането, което споделяха, бе искрено и практично. Бог не Се интересува от колко време някой е вярващ или дали е невеж или със слаби заложби, а от това дали се стреми към истината, дали обича истината, дали жадува за истината и дали се отнася към Божиите слова с искрено сърце. Слабите заложби не са фатални. Ключовото е дали имаме сърце, което обича истината, и дали можем да я приемем и практикуваме. Бог е верен и праведен и не Го интересува дали нечии заложби са добри, или слаби. Стига да жадуваме за истината и да се стремим към нея и да прилагаме каквото знаем, можем да придобием просветлението на Светия Дух и разбирането и проницателността ни ще се подобрят. Не трябва да се възпирам заради слабите си заложби или да търся извинения, за да избегна писането на статия. Исках да ям, да пия и да преживея Божиите слова искрено и да събера преживяванията си в статия със свидетелство за Бог.

По-късно прочетох един откъс от Божиите слова, който разясняваше Божието намерение за мен. Всемогъщият Бог казва: „Приемането на истината и стремежът към истината е най-реалистичният, практически път към постигане на спасение. Ако не можеш да придобиеш истината, напразно вярваш в Бог. Онези, които изричат празни думи и доктрини, които винаги скандират лозунги, бълват високопарни идеи и винаги спазват правилата, без да се съсредоточават върху практикуването на истината, не придобиват нищо, без значение колко години вярват. Кои са хората, които придобиват нещо? Онези, които искрено изпълняват дълга си и имат желание да практикуват истината, онези, които се отнасят към това, което Бог им е поверил, като към своя мисия, онези, които с готовност прекарват целия си живот, като отдават всичко на Бог, и не кроят планове за собственото си благо, и онези, които постъпват здраво стъпили на земята и се съобразяват с Божиите устроявания. При изпълняването на дълга си такива хора са способни да схванат истините принципи, внимателно да вършат добре всяка задача и да постигнат резултата да свидетелстват за Бог и да удовлетворят Божиите намерения. Когато се сблъскат с трудности, докато изпълняват дълга си, те могат да се молят на Бог и да се опитват да схванат Божиите намерения, могат да се съобразяват с устроеното и подреденото от Бог и могат да търсят истината и да я практикуват, когато вършат нещата. Те не скандират лозунги и не бълват високопарни идеи, а се съсредоточават само върху това да вършат нещата, здраво стъпили на земята, и щателно да се справят с въпросите според принципите. Те влагат сърцето си във всичко, което правят, и преживяват всичко със сърцето си. В повечето неща те могат да прилагат истината на практика, да придобиват познание и разбиране чрез преживяване и да си извличат поуки, и да имат истински придобивки. А когато имат неправилни мисли или погрешни състояния, те могат да се молят на Бог и да търсят истината, за да ги преодолеят. Независимо какви истини разбират, те имат преживяване и прозрение за тях и са способни да споделят своето свидетелство за преживяване. Такива хора в крайна сметка могат да придобият истината. Онези, които са несъобразителни, никога не размишляват в сърцата си по въпроси, свързани с практикуването на истината. Те се съсредоточават само върху полагането на усилия и предприемането на действия, и върху това да се изявяват и да се изтъкват, като същевременно никога не търсят как да практикуват истината. Това затруднява придобиването им на истината. Помислете за това — какви точно хора могат да навлязат в истината реалност? (Онези, които влагат сърцето си в нещата, които са прагматични и които изпълняват дълга си здраво стъпили на земята.) Точно така. Само онези, които изпълняват дълга си здраво стъпили на земята и усърдно търсят истината, могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Освен това такива хора се съсредоточават върху практичното във всички неща; те са сравнително прагматични, обичат положителните неща, способни са да приемат истината и да практикуват истината и в крайна сметка могат да придобият истината и да постигнат покорство към Бог“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Във вярата в Бог най-важното е да се практикуват и да се преживяват Неговите слова). Научих от Божиите слова, че тези, които се стремят към истината, се съсредоточават върху Божието слово, често размишляват над него и го прилагат на практика. Те могат да търсят истината и да си взимат поука от хора, неща и събития около тях и да берат плодовете на преживяванията си. Писането на статия е добър начин да се мотивираме да застанем пред Бог, да размишляваме над Неговите слова и да търсим истината. Щом разбрах Божието намерение, усетих бреме и мотивация да напиша статия. Смятах, че трябва да изпълня този дълг добре, за да утеша Божието сърце, и осъзнах, че можех да търся повече истини и да постигна напредък в живота чрез писане на статии.

След това започнах да планирам всекидневната си работа и да определям кога да реша даден проблем според спешността му. Когато имах време, ядях и пиех Божието слово и работех върху статията. Когато за първи път започнах да пиша, това, което написах за разбирането си на Божието слово, беше доста повърхностно. В този момент ми идеше да се предам и да спра да пиша и повече не исках да размишлявам над Божието слово. Затова Му се помолих: „Боже! Не искам да се предавам. Искам да вложа мисъл в Твоите слова, да напиша, колкото знам засега, и да продължавам да пиша, докато преживяването ми нараства. Не искам да живея според покварения си нрав. Искам да пиша за Твоето просветление и озарение в мен и да свидетелствам за Теб“. Почувствах се много по-спокойна след тази молитва. Когато се успокоих и помислих за състоянието си и за Божието слово, записах всяко просветление, което ми идваше. И така, мислех си за Божиите слова и записвах това, което съм разбрала, когато имах време. Когато свърших, видях, че някои части бяха неясни, и се постарах да ги редактирам. Колкото повече пишех, толкова по-ясно ставаше и толкова по-добре разбирах състоянието си. Също така получавах все повече практическо разбиране за истината. Усещах, че този вид практикуване е наистина удовлетворяващо.