Родена съм в католическо семейство. От малка баба ми ме учеше как да се моля и как да спазвам католическите обреди. На петнайсет вече бях започнала да изучавам католическата доктрина. Нашият свещеник все казваше, че трябва да следваме Божиите заповеди, да се обичаме един друг, да ходим на литургия и да вършим добри дела; че само хората, които правят тези неща, са благочестиви вярващи и че когато Господ дойде, Той ще ги въздигне в небесното царство. Често си казвах: „Трябва да правя каквото казва Бог, да следвам всички църковни правила и активно да върша добри дела, за да ме обикне Господ, и когато се върне, Той ще ме благослови и въздигне в небесното царство“.

Записах се в колеж, но малко след това прекъснах, за да имам повече време да служа в църквата. Тогава забелязах, че по време на молитва и литургия някои енориаши даваха вид на много набожни, но извън църквата пушеха, пиеха и ходеха по шумни забави. Бях отвратена и си мислех: „Господ ни учи да Го обичаме, да помагаме на нуждаещите се и да избягваме светските изкушения. Тези хора може да изглеждат сякаш вярват в Господ, но изобщо не правят нищо за Него. Те жадуват за светски неща и търсят светски удоволствия. Това не противоречи ли на ученията на Господ? Не мога да бъда като тях. Ще върша повече добри дела за Господ, за да мога да вляза в небесното царство, като му дойде времето“. Но с времето открих, че и аз не успявам да спазвам Божиите заповеди в ежедневието си. Винаги, когато виждах онези търсещи удоволствия членове на църквата да си живеят щастливо и свободно, докато аз се сблъсквах с трудности и несгоди, нямаше как да не обвинявам Бог. Господ ни учи да обичаме другите като себе си, но аз постоянно завиждах и гледах хората отвисоко. Семейството ми ме смъмряше, когато правех нещо нередно, но аз само се оправдавах, спорех и им се ядосвах. Господ ни учи на смирение и прошка, но аз не се придържах към това. Чувствах се много виновна, сякаш бях вярваща само на думи. Започнах да разсъждавам: „Защо никога не мога да превъзмогна греховете си? Макар че всеки път изповядвах греховете си пред свещеника и вършех добри дела, за да компенсирам, накрая пак извършвах същия грях. Как би могъл Бог да благослови вяра като моята?“. Но нашият свещеник винаги ни казваше, че като се изповядваме пред него, след като сме съгрешили, ще ни бъде простено и стига да работим за Господ и да вършим добри дела, тогава Той отново ще се смили над нас, ще ни благослови и ще ни пусне в Своето царство, защото в Библията се казва: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Като се сетех за казаното от свещеника, се утешавах. Мислех си, че ако ходя по-редовно на литургия и изповед и все така отдавам всичко на Господ, мога да се надявам да вляза в небесното царство. Така че се ангажирах с добри дела. Посещавах болни хора и затворници и бях доброволка в едно сиропиталище.

Един ден през 2017 г. влязох във Фейсбук да си прегледам съобщенията, както винаги, когато изведнъж видях един откъс, който една сестра на име Бети беше публикувала: „При все че много хора вярват в Бог, малцина разбират какво означава вярването в Него и как точно трябва да действат, за да бъдат съгласно Божиите намерения. […] „Вярването в Бог“ е убеждение, че има Бог — това е най-опростената идея по отношение на вярването в Него. За да доразвием това, вярването, че има Бог, не е равносилно на истинска вяра в Бог, а е по-скоро просто вярване със силен религиозен оттенък. Истинското вярване в Бог означава следното: въз основа на вярването, че Бог господства над всички неща, човек преживява словото Му и делото Му и по този начин се отървава от покварения си нрав, удовлетворява Божиите намерения и опознава Бог. Само такова пътуване може да се нарече „вярване в Бог“. Хората обаче често приемат вярването в Бог като много елементарен и фриволен въпрос. Когато хората вярват в Бог по този начин, това губи смисъла си, и макар да са вярващи докрай, те никога не ще се сдобият с Божието одобрение, защото са поели по грешен път. Онези, които и до днес вярват в Бог според думи и кухи доктрини, все още не знаят, че им липсва същността на вярването в Бог и че не могат да получат Неговото одобрение, но въпреки това се молят Бог да ги благослови с мир и достатъчна благодат. Нека успокоим сърцата си и да помислим усилено: възможно ли е вярването в Бог да е най-лесното нещо на света? Възможно ли е вярването в Него да не е нищо повече от приемане на обилната Божия благодат? Дали тези, които вярват в Бог, без да Го познават, или тези, които вярват в Него, но Му се противопоставят, наистина са в състояние да удовлетворят намеренията Му?“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Тези слова звучаха толкова свежо и ново. Веднага ме заплениха. Особено въпросите в края на откъса — никога по-рано не бях проявявала внимание към тях. Помислих си: „Това е чудесно! Чии са тези думи? Толкова кратък откъс, а напълно разкрива смисъла на вярата в Бог и какво се стремим да получим от нея“. Разсъждавах върху тези слова, като успокоих сърцето си и за първи път в живота си наистина проявих внимание към вярата си. Припомних си годините, които посветих на вярата. Участвала съм в много църковни дейности и церемонии, активно служех в църквата и вършех добри дела в общността — понесох малко страдания и платих някаква цена. Но правех тези неща, за да можем аз и семейството ми да бъдем благословени и закриляни от Бог, и особено за да мога да вляза в небесното царство. Винаги съм смятала, че съм права да се стремя към такива неща, че вярата ми ще бъде приета от Бог и че ще получа Неговите обещания и благословии. Но след като прочетох тези слова, смътно осъзнах един много по-дълбок смисъл на вярата. Това, че активно се занимавах с добри дела и се отричах от себе си само за да получа в замяна благословии от небесното царство, не беше истинска любов към Бог. Как би могъл Бог да одобри такава вяра? Но тогава си помислих, че вярвам в Господ повече от 20 години и винаги съм била ангажирана в църковното служение. Нима всичките ми страдания и саможертви са били напразни? Колкото повече разсъждавах върху тези слова, толкова повече ме теглеше да видя какво още има на стената на сестра Бети във Фейсбук, за да мога да си подредя мислите. И така се свързах с нея и проведохме едно събиране онлайн.

Разказах ѝ как се бях почувствала, когато прочетох тези слова: „Това, което ти публикува онлайн, беше чудесно. То ми показа, че вярвам в Господ само заради благословии и че това не е истинска любов към Господ. Едно нещо само не разбирам. В Библията се казва: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8). Моят свещеник винаги казва, че стига да продължаваме да вършим хубави дела и добрини, тогава Господ ще ни благослови и ще можем да влезем в небесното царство. Това съм правила през всичките ми години на вяра. Нима Господ наистина няма да си спомни нещата, които съм направила? Нима няма да мога да вляза в небесното царство?“. Бети сподели следното общение: „Ако винаги полагаме труд, правим саможертви и вършим добри дела за Господ, Той ще е доволен, и когато се завърне, ще ни възнесе в Своето царство. Това са думи на Павел. Господ Исус никога не е казвал нещо подобно, нито пък Светият Дух. Тези думи представляват единствено собствените възгледи на Павел и не са това, което Господ е имал предвид. Думите на човека не представляват истината. Само Божиите слова са истината. Когато става дума за важния въпрос за влизането в небесното царство, Божиите слова трябва да бъдат нашата основа. Ако се водим по думите на човека, вероятно ще се отклоним от Господния път. Тогава кой точно може да влезе в небесното царство? Господ Исус ни казва ясно: „Не всеки, който Ми е казал: „Господи, Господи“, ще влезе в небесното царство, а онзи, който следва небесната воля на Моя Отец“ (Матей 7:21). Това ни показва, че Бог не гледа колко жертваме, когато определя дали може да влезем в небесното царство. Вместо това Той гледа дали следваме Неговата воля, или не. С други думи, за да навлязат в небесното царство, хората трябва да се отърват от греховната си природа и да бъдат изчистени; трябва да следват Божиите слова и да се покоряват на Бог, да Го обичат и да Го почитат. Ако се трудим и работим много, ако правим много саможертви, но не успяваме да следваме Божиите слова и често грешим и се съпротивляваме на Бог, тогава не можем да влезем в небесното царство. Онези юдейски фарисеи, които се съпротивлявали на Господ, служили на Бог години наред в храма и разпространявали Божието евангелие надлъж и нашир — те страдали много и платили висока цена. Външно изглеждали предани на Бог, но се интересували само и единствено от провеждането на религиозни обреди. Те спазвали и проповядвали човешки традиции и доктрини и отхвърляли Божиите закони и заповеди. Тяхното служение напълно противоречало на Божието намерение и те се отклонили от Божия път. Особено когато Господ Исус дошъл да извърши Своето дело, фарисеите яростно Го осъждали и клеветили и правели всичко възможно да спрат хората да Го следват, за да защитят собствените си позиции и поминък. Накрая те се съюзили с римското правителство, за да разпнат Господ Исус, с което си навлекли Божието наказание. Това доказва, че хората могат да работят усърдно, да правят саможертви и да отдават всичко от себе си, но това не означава, че те следват Божията воля. Това е така, защото не са били изчистени от греха, а хората пак ще грешат и ще се съпротивляват на Бог, дори ако са правили саможертви и са отдавали всичко на Него. А ето ни и нас. Макар да изглеждаме усърдни, добри и щедри и да помагаме на събратята си по вяра, нашата цел е да бъдем благословени и да влезем в небесното царство. Когато Бог ни благославя, ние Му благодарим и Го възхваляваме. Когато се разболеем или ни сполети бедствие, Го обвиняваме и разбираме погрешно, и дори бихме могли да Го предадем. Това ни показва, че не правим всички тези неща от любов към Бог или за да Го удовлетворим, а за да сключваме сделки с Него. Просто използваме Бог, за да задоволим собствените си амбиции и желания. Как тогава можем да бъдем хора, които следват волята на Небесния Отец? В Библията се казва: „Бъдете святи, понеже Аз съм свят“ (1 Петрово 1:16). Бог е свят, как тогава Бог изобщо би могъл да въведе такива нечисти хора като нас в небесното царство? Само ако се отървем от греховната си природа, бъдем изчистени и спрем да грешим и да се съпротивляваме на Бог, можем да получим Божието одобрение и да отговорим на изискванията за навлизане в небесното царство“. Докато я слушах, си мислех: „Преди смятах, че мога да вляза в небесното царство с добри дела, но сега изглежда, че съм практикувала вярата си в разрез с Божието намерение. Хората могат да навлязат в небесното царство само като станат свети, но аз не знам как да стана свята“. Споделих мислите си със сестра Бети.

Тя ми прочете няколко подходящи откъса от словата на Всемогъщия Бог: „Могат ли такива грешници като вас, които тъкмо са били изкупени, но не са променени, нито са усъвършенствани от Бог — можеш ли да бъдеш съгласно Божиите намерения? Вярно е, че ти, който все още имаш предишната си същност, си бил спасен от Исус и не принадлежиш на греха поради Божието спасение, но това не доказва, че си без грях или нечистота. Как може да си осветен, ако не си бил променен? Вътрешно си изпълнен с нечистота, егоизъм и низост, но продължаваш да искаш да се спуснеш с Исус — как ли не! Пропуснал си една стъпка във вярата си в Бог: ти само си бил изкупен, но не си бил променен. За да бъдеш съгласно Божиите намерения, Бог трябва лично да се заеме с делото да те промени и пречисти; иначе няма как да станеш осветен, защото само си бил изкупен. Така няма да си пригоден да се наслаждаваш на добрите благословии заедно с Бог, защото си пропуснал една стъпка в Божието дело за управление на човека, която е ключовата стъпка на промяната и усъвършенстването. Следователно ти, грешникът, който само е бил изкупен, не си способен пряко да получиш Божието наследство“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Относно названията и идентичността). „При все че Исус дойде сред хората и свърши много работа, Той завърши единствено делото на изкуплението на цялото човечество и послужи като негов принос за грях; Той не освободи човека от целия му покварен нрав. За пълно спасение на хората от влиянието на Сатана беше необходимо не само Исус да стане принос за грях и да понесе човешките грехове, но и Бог да извърши още по-велико дело, за да освободи напълно човека от покварения му от Сатана нрав. И така, след като човешките грехове бяха опростени, Бог отново се въплъти, за да въведе хората в новата епоха, и започна делото на наказанието и правосъдието. Това Негово дело пренесе човека в по-висша сфера. Всички, покорили се на Неговото господство, ще се радват на по-висша истина и ще получат по-големи благословии. Те наистина ще живеят в светлината и ще придобият истината, пътя и живота“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Предисловие). Тогава сестра Бети каза: „В Епохата на благодатта Господ Исус е извършил единствено делото на изкуплението. След като приемем Неговото спасение, достатъчно е да се изповядаме и покаем пред Него и греховете ни ще бъдат опростени — и тогава можем да се наслаждаваме на благодатта и благословиите, с които Той ни дарява. Господ Исус ни е простил греховете, но не е опростил греховната ни природа и сатанинския ни нрав. След като Сатана ни поквари, станахме подвластни на покварения си нрав като надменност, самонадеяност, лукавство, измамност, нечестивост и алчност, така че няма как да не грешим и да не се съпротивляваме на Бог. Именно сатанинската ни природа е коренът на нашия грях и съпротива срещу Бог; ако не разрешим греховната си природа, никога няма да спрем да грешим и да се съпротивляваме на Бог и никога няма да отговорим на изискванията за навлизане в небесното царство. Затова Господ е казал, че ще се върне в последните дни и ще изрази истината, за да извърши делото на правосъдието, като започне от Божия дом, за да изчисти и промени напълно сатанинския ни нрав. Тогава можем да бъдем освободени от греха и напълно спасени и придобити от Бог. Точно както Господ е предрекъл: „Който Ме отхвърля и не приема думите Ми, има кой да го съди. Словото, което говорих, то ще го съди в последния ден“ (Йоан 12:48). „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега. А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща“ (Йоан 16:12-13). Само като приемем делото на правосъдието на завърналия се Господ в последните дни, можем да бъдем изчистени от покварата си. Само тогава ще сме годни да наследим Божиите обещания и да навлезем в Неговото царство“. Общението на сестра Бети наистина ми отвори очите. През всичките тези години грешах, изповядвах се пред свещеника и се стараех да върша добри дела, но така и не успях да престана да греша. Сега вече знаех, че Господ Исус е извършил само делото на изкуплението и чрез вяра в Него греховете ни се прощават, но греховната ни природа си остава в нас. Затова все още живеех в порочен кръг на грехове и изповеди. Единственият начин да бъдем изчистени от покварата си е да приемем делото на правосъдието на завърналия се Господ в последните дни. Само тогава ще можем истински да се покорим на Бог и да се побоим от Него и ще отговорим на изискванията за навлизане в Божието царство. Тази мисъл ме направи толкова щастлива. Сега вече имах надежда, че ще вляза в небесното царство!

На следващия ден сестра Бети ми пусна прочит, наречен „Спасителят вече се е завърнал, възседнал „бял облак“. Този прочит наистина ме трогна и почувствах, че тези слова са неимоверно властни. Тя ми каза развълнувано: „Господ, за Когото копнеем, вече се е завърнал като въплътения Всемогъщ Бог. Всемогъщият Бог изразява много истини и извършва делото на правосъдието, като започва от Божия дом. Това, което четохме вчера, и прочитът, който слушахме днес — всичко е изречено от Всемогъщия Бог. Той е дошъл, отворил е седемте печата и е разгърнал малкия свитък. Разкрил е всички тайни, които никога не сме разбирали, и ни е дарил всички истини, от които се нуждаем, за да бъдем напълно спасени и изчистени. Това изпълнява пророчеството в „Откровение“: „Който има ухо, нека слуша какво говори Духът към църквите“ (Откровение 3:6). Да чуем Божия глас днес е по Божието напътствие и ние сме невероятно благословени!“. Бях изключително щастлива и развълнувана да чуя новината, че Господ се е завърнал. Прочитът, който бях слушала, и откъсът от предния ден — всичко това бяха Божии слова. Нищо чудно, че притежаваха такава власт! Кой друг би могъл да разкрие тайната как се завръща Господ? Никой друг освен Бог не би могъл да направи това. Бях напълно убедена, че тези слова са изречени от Бог и че Господ се е завърнал! Толкова бях развълнувана тогава. Никога не си бях представяла, че ще мога да посрещна завръщането на Господ. Чувствах се невероятно благословена! Имах само един въпрос: „Как Бог извършва делото на правосъдието, за да изчисти и напълно да спаси човека?“.

Тогава в отговор на моя въпрос сестра Бети ми прочете този откъс от словата на Всемогъщия Бог: „Христос от последните дни използва различни истини, за да научи човека, за да разобличи същината му и да разнищи думите и делата човешки. Тези думи съдържат различни истини, като например за дълга на човека, за това как той трябва да се покорява на Бог, да Му бъде предан, как да изживява нормална човешка природа, както и мъдростта и нрава на Бог и т.н. Всички тези думи са насочени към същината на човека и неговия покварен нрав. Особено думите, които разобличават как човек отрича Бог, засягат това, че човек е въплъщение на Сатана и вражеска сила срещу Бог. В Своето дело на правосъдието Бог не само изяснява човешката природа с няколко думи — Той разобличава и кастри в дългосрочен план. Всички тези различни методи на разобличаване и кастрене не могат да бъдат заменени с обикновени думи, а с истината, от която човекът е напълно лишен. Само такива методи могат да се наричат съд; само чрез такова правосъдие човек може да бъде укротен и изцяло убеден в Бог и само така човек може да придобие истинско познание за Бог. Това, което постига делото на правосъдието, е човек да разбере истинското лице на Бог и истината за собственото си непокорство. Делото на правосъдието дава възможност на човека да придобие много разбиране за Божиите намерения, за целта на Божието дело и за тайнствата, които са непонятни за него. То също така позволява на човека да разбере и познае своята покварена същност и корените на своята поквара, както и да открие грозното си лице. Всички тези резултати се постигат чрез делото на правосъдието, понеже неговата същност е всъщност делото по откриването на истината, пътя и живота на Бог на всички онези, които вярват в Него. Това е делото на правосъдието, извършвано от Бог“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Христос извършва делото на правосъдието с истината). След като го прочете, сестра Бети каза: „В последните дни Всемогъщият Бог работи, за да съди и изчисти човечеството със Своите слова. Той съди бунта и неправедността на човека, неговата сатанинска природа, която се съпротивлява на Бог, и покварения му нрав и разобличава желанието ни за благословии, опетнената ни вяра и нашите погрешни възгледи и най-различни представи за Бог. Той също ни показва как да бъдем честни и как да служим съгласно Неговите намерения, как истински да Му се покоряваме и да Го обичаме, как да следваме Неговата воля и така нататък. Като преживяваме правосъдието и наказанието на Неговите слова, виждаме как сме били покварени от Сатана, колко надменни, самонадеяни, лукави, измамни, нечестиви и алчни сме и как всичко, което изживяваме, идва от нашия сатанински нрав. В това виждаме светия, праведен Божи нрав, който не търпи да бъде накърняван, и започваме да се мразим, да съжаляваме и да се съсредоточаваме върху практикуването на истината. Тогава нашият живот нрав постепенно започва да се променя. Всичко това се постига чрез Божиите слова на правосъдие“. След това сестра Бети сподели собственото си преживяване. Във вярата си преди тя винаги мислела, че обича Господ, защото отдавала всичко на Него и правела саможертви с ентусиазъм, затова често се молела, като искала от Господ благодат и благословии. Тя твърдо вярвала, че понеже е страдала за Господ, Той със сигурност ще я възнагради с навлизане в небесното царство. След като приела Божието дело от последните дни и била съдена и разобличена от Неговите слова, тя осъзнала, че възгледите ѝ за вярата са грешни и опетнени: Тя не вярвала нито от любов към Бог, нито от покорство към Него, нито за да изпълни дълга на сътворено същество, а за да задоволи собственото си желание за благословии и в замяна да получи благословиите на небесното царство. Това било използване на Бог и правене на сделки с Него. Тя осъзнала, че е страшно егоистична и лишена от човешка природа или разум, и напълно съжалила и се намразила. Започнала да се стреми към истината, както Бог изисквал, и грешните ѝ възгледи за вярата били поправени. Нейният сатанински нрав също започнал да се променя. Осъзнала, че единственият начин истински да познае себе си и да бъде изчистена от покварата си е да приеме правосъдието и наказанието на Божиите слова. От нейното общение видях колко практично е Бог да изразява истината и да извършва Своето дело на правосъдието в последните дни и как то наистина може да промени и изчисти хората. Разбрах колко много се нуждаем Бог да извърши Своето дело на правосъдието в последните дни и че сега имаме път към освобождение от покварата. Бях много развълнувана.

По-късно на събиранията сестра Бети проведе общение с мен за тайната на Божието въплъщение, как Сатана покварява човека, как Бог спасява човека стъпка по стъпка, вътрешната история на Библията, какъв изход и крайна цел очакват човечеството и други. Това бяха истини, които никога преди не бях чувала за повече от 20 години на вяра в Бог. Колкото повече четях словата на Всемогъщия Бог, толкова повече ги усещах като Божия глас. Само въплътеният Бог можеше да изрази такива авторитетни и могъщи слова. Освен Бог, кой би могъл да разобличи истината за покварата на човечеството от Сатана? Кой би могъл да ни покаже отклоненията във вярата ни и да ни посочи правилния път в убежденията ни? Кой би могъл да разкрие тайните на Божия 6000-годишен план за управление и да ни каже какъв изход и крайна цел ни очакват? Убедих се, че Всемогъщият Бог е завърналият се Господ — Той е Христос, явил се в последните дни! Тогава с радост приех делото на Всемогъщия Бог от последните дни.