От Ейдън, Италия

През юли 2021 г. отговарях за създаването на видеоклипове в църквата. Знаех, че имам много важен дълг, затова всеки ден отделях доста време, за да гледам професионално насочени клипове и да търся информация. Слушах внимателно, когато другите обсъждаха някое техническо умение, после го анализирах и проучвах подробно, а след това го прилагах. В трудни моменти се молех на Бог и търсех помощ от Него. След като прекарах известно време в изследване и опити, техническите ми умения доста се подобриха. Хрумваха ми нови стилове в продукцията и работех по-ефективно. Всички ми се възхищаваха и се допитваха до мен по технически въпроси. Изпитвах истинско чувство на удовлетвореност. Усещах, че усиленият ми труд не е бил напразен и че най-сетне виждам плодовете му.

Когато забеляза колко добре се справям с видеоклиповете, надзорникът ме помоли да споделя техническите си умения и опита си в заснемането на клипове с другите братя и сестри. Някои братя и сестри дори специално поискаха да им изнеса беседа. Чувствах се много щастлив, че мога да получа признание. Когато обаче се замислих за това да споделя тайните на успеха си, се разтревожих. Помислих си: „Ако разкрия същността на тези умения и всички ги усвоят, постепенно и те ще станат по-ефективни в работата си. Тогава кой ще ме потърси за помощ? Няма ли да спрат да ми се възхищават? Не трябва да им казвам всичко“. Затова обясних някои неща, но други премълчах. Знаех, че това, което правя, не е правилно, но си премълчах заради своите лични интереси. След това една сестра ми каза: „Клиповете, направени според инструкциите ти, са много по-добри от предишните, но още не сме достатъчно ефективни. Има ли нещо, което не си ни показал?“. Отговорих равнодушно: „Това е начинът, по който ги правя. Може би трябва да се упражнявате повече, за да сте по-ефективни?“. Тя не каза нищо повече. В същото време се почувствах зле и осъзнах, че се държа измамно, но при мисълта, че съм по-ефективен в работата си от другите, този бегъл повей на вина ми премина.

След известно време се оказа, че съм създал най-много видеоклипове и че те са с най-добро качество. Бях много доволен от себе си при вида на тези цифри и се зарадвах, че бях решил да не показвам всичките си умения на другите. Иначе нямаше да имам най-добрите резултати. Точно когато се чувствах най-самодоволен, надзорникът разбра, че не бях споделил всичките си уменията с другите и ме скастри: „Ти си такъв егоист! Не мислиш за църковното дело, а само за собствената си продуктивност. Искаш само да се фукаш. Колко можеш да постигнеш сам? Ако всички имаха тези умения, можехме да подобрим цялостния напредък в работата“. Беше ми ясно, че това би било добре за църковното дело, но при мисълта, че всички могат да станат по-вещи и да спрат да ми се възхищават, усетих противоречие. Помолих се: „О, Боже! Напоследък неволно действах по измамен начин заради собствените си интереси. Не искам вече да живея в тази поквара. Моля Те, напътствай ме, за да разбера проблема си и да се отърва от този покварен нрав“.

По време на духовната си практика прочетох следното в Божиите слова: „Невярващите притежават един вид покварен нрав. Когато обучават другите в определена област на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да благоговее пред мен или да отстъпва пред мен и аз ще загубя статуса си на учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да запазя някои от най-ключовите неща за себе си, така хората ще ме уважават и ще благоговеят пред мен и мога да покажа, че превъзхождам другите“. Що за нрав е това? Това е измамност. Когато учите другите или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестим усилия и да не задържаме нищо в себе си.) […] Ако вложиш всичките си дарби и силни страни в изпълнението на дълга си и го изпълняваш така, че да е от полза за всички, това е от полза за църковната работа и Бог ще го одобри. Ако задържаш дарбите и силните си страни за себе си, като използваш само малка част от тях и си мислиш, че се справяш доста добре, това няма да свърши работа; като изпълняваш дълга си по този начин, няма да постигнеш добри резултати. Колкото и да разбираш и колкото и да прозираш, трябва да разговаряш за това, само тогава всички могат да имат полза и могат да се постигнат по-добри резултати. Да предположим, че говориш само в общи линии и не обясняваш подробностите, като пазиш важните неща скрити в сърцето си, но въпреки това си мислиш: „Така или иначе ти го казах. Ако не си го схванал, това е, защото заложбите ти са слаби, вината не е моя“. Подобно намерение съдържа измама, нали? Не е ли то егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш другите на всичко, което имаш в сърцето си, и на всичко, което разбираш, вместо да го задържаш в себе си? Това е проблем с твоите намерения и твоя нрав. […] Твърде уморително е да не се стремиш към истината и да живееш със сатанински нрав като невярващите. В невярващия свят конкуренцията е особено свирепа във всеки отрасъл. Щом хората научат някакво техническо или професионално умение или овладеят някаква способност, те са изключително потайни и не биха ги преподали на никого от страх, че щом го направят, ще загубят прехраната си. За да защитят прехраната си, те трябва да бъдат и постоянно нащрек хората да не откраднат уменията им. Дори и да обучават чирак, те трябва да запазят нещо за себе си; не предават най-важните техники на външни лица, а само на собствените си деца и потомци. Хората смятат всякакви техники и способности за своя прехрана, за свой капитал, за самия корен на своето оцеляване, и те никога не бива да бъдат споделяни с другите. Но ти вярваш в Бог — ако все още мислиш по този начин и постъпваш по този начин в Божия дом, няма нищо, което да те отличава от невярващ“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Като прочетох този откъс, почувствах, че Бог пряко ме съди и разобличава. Видях, че макар и от години да бях вярващ, поквареният ми нрав не се беше променил. Бях като невярващ, който живее според сатанински правила за оцеляване от рода на „всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Когато имах някакви умения или владеех специални техники, исках да ги запазя за себе си. Трудно се съгласявах да предам всичките си знания на другите и да рискувам да загубя позицията и прехраната си. По това време, докато имах повече технически умения от другите и бях по-продуктивен в дълга си, бях доста самодоволен и се наслаждавах на възхищението им. Надзорникът ме помоли да споделя уменията си, но аз не казах на другите всичко, за да запазя позицията си. Страхувах се, че ако научат всичко, ще ме надминат и после никой няма да ми се възхищава. Даже когато една сестра дойде и лично ме попита нещо, аз скрих истината и не ѝ казах всичко. Практикувах сатанинската философия „щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Действах измамно и прилагах номера заради репутацията и статуса си от страх, че ако другите напълно усвоят ключовите ми умения, няма да имам шанс да се перча повече. Не проявявах никакво внимание към църковното дело, нито към Божиите намерения. Смятах тези умения за свои собствени инструменти за поддръжка на репутацията и статуса ми. Бях толкова себичен, подъл и без всякаква човешка природа! Помолих се на Бог с готовност да приложа истината на практика и да се опълча на плътта. Сетих се за тези Божии слова: „Когато повечето хора за пръв път се запознаят с някакъв специфичен аспект на професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл; необходим е период на практикуване, преди да могат да бъдат схванати важните моменти и същността. Ако ти вече си овладял тези неща, трябва да им ги кажеш директно; не ги карай да вървят по такъв обиколен път и да прекарват толкова много време в опипване. Това е твоя отговорност; това е, което трябва да направиш. Няма да задържаш нищо и да таиш егоистични подбуди само ако им кажеш това, което смяташ за важно и съществено“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Божиите слова ми дадоха път за практикуване: трябва да споделям всичките си ключови работни техники и знания с братята и сестрите, за да не трябва другите да губят време в лутане по заобиколни пътища. Така — благодарение на тази основа — те ще са по-вдъхновени и ще задобряват в дълга си, което ще бъде от полза за църковното дело. Освен това аз притежавах известни професионални умения и бях сравнително ефективен в дълга си не защото бях по-умен и по-мотивиран от другите, а поради Божията милост, от която черпех малко вдъхновение и която ми позволяваше да напредвам. Не можех да мисля само за собствените си интереси, а трябваше да изпълня своите отговорности и да споделя цялото си знание с другите. Това щеше да подобри работата ни като цяло. И така, научих братята и сестрите на всичките си професионални умения и споделях с тях по своя инициатива новите техники, които откривах. След известно време продуктивността на екипа ни се повиши рязко и някои от нас откриха нови методи въз основа на наученото от мен.

Месец по-късно, поради преназначаване на персонал, надзорникът накара ръководителя на екипа, Колин, да поеме нов екип и ме сложи на неговото място. Бях истински благодарен на Бог и исках да върша работата си добре. Тъй като братята и сестрите в екипа на Колин бяха нови и неопитни в редактирането на клипове, той прати някои от тях с добри заложби да се учат при нас. Всички те възприемаха бързо и не след дълго добре усвоиха уменията и задобряха в дълга си. Разстройвах се при мисълта: „Споделихме всичко с вас. Ако това продължава и продуктивността на вашия екип все така расте, няма ли вашият екип да надмине нашия?“. Затова отстраних тези, които бяха дошли да учат, от екипа ни. Също така започнах да изучавам продуктивни техники и умения на други църкви. Хрумна ми, че те вече са изучили всички наши умения отпреди, така че ако ние научехме някои нови и не им ги кажехме, те нямаше да могат да ни надминат. За моя изненада обаче, след като ги отстраних от групата, продуктивността на екипа ни не само не се повиши, но всъщност спадна. В екипа ни възникваха все повече проблеми, а аз самият се намирах в замъглено състояние. Нямах никакви идеи за нови видеоклипове и не можех да разреша проблемите на екипа. Осъзнах, че ако не променя състоянието си, това със сигурност ще се отрази на резултатите на екипа. Помолих се на Бог: „Боже, колкото и да се старая в дълга си напоследък, просто съм без посока. Моля Те, просвети ме и ме напътствай към себепознание, посочи ми как да изляза от тази каша“.

Един ден по време на духовната си практика прочетох този откъс от Божиите слова: „Когато хората живеят в погрешно състояние и не се молят на Бог или не търсят истината, Светият Дух ще ги изостави и те ще бъдат без Божието присъствие. Светият Дух върши делото Си върху онези, които копнеят за истината и проактивно я търсят — как могат онези, които не търсят истината, да имат делото на Светия Дух? Когато Бог ненавижда някого, Той скрива лицето Си от него и Светият Дух не върши делото Си върху него. След като Бог те отхвърли, не си ли свършен? Какво можеш да постигнеш сам? Няма да постигнеш нищо. Защо на невярващите им е толкова трудно да вършат нещата? Не е ли, защото всеки от тях крие своите намерения? Във всичко, което правят, те имат свои собствени егоистични намерения и винаги поставят собствените си интереси на първо място. Завиждат си един на друг и се борят един срещу друг, и всеки крои интриги зад гърба на другия, като са напълно неспособни да бъдат в единомислие или да си помагат взаимно. Ето защо невярващите не могат да постигнат нищо заедно; дори най-простите задачи изискват огромни усилия. Ето какво е да живееш под властта на Сатана. Ако вършите нещата така, както ги вършат невярващите, тогава с какво се различавате от тях? Няма абсолютно никаква разлика. Ако тези, които не притежават истината, държат властта в църквата, тоест ако тези, които са изпълнени със сатанински нрав, държат властта, тогава не е ли всъщност Сатана този, който държи властта? Ако действията на хората, притежаващи власт в църквата, противоречат напълно на истината, тогава Светият Дух престава да върши делото си върху тях и Бог ги предава на Сатана. Попаднат ли в ръцете на Сатана, между хората се появяват всички форми на грозота — завист и спорове например. Какво показват тези явления? Че делото на Светия Дух е прекратено, Той Си е заминал и Бог вече не изпълнява своето дело. Без Божието дело каква е ползата от обикновените думи и доктрини, които човек разбира? Няма полза от тях. Когато Светият Дух вече не върши делото си върху даден човек, той се чувства празен отвътре, повече не е способен да чувства нищо, ще бъде като мъртвец и в този момент вече ще е втрещен. Цялото вдъхновение, мъдрост, интелигентност, прозрение и просветление на хората идват от Бог; всичко това е Божие дело“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Трета част). Усещах Божия праведен нрав от словата Му. Бог има различно отношение към хората според поведението им. Ако някой има правилни мотиви в дълга си, търси истината и се обединява с другите, за да поддържа църковната работа, той придобива делото на Светия Дух. Но ако не практикува истината и живее според сатанинския си нрав, Бог го изоставя с отвращение. Сетих се за онези братя и сестри от другия екип, които се опитваха да се научат от нас. Когато видях, че възприемат бързо, се уплаших, че ще изостанем от тях, затова ги отстраних от групата и не им позволих да продължат с обучението. Държах се точно като невярващ — разигравах номера и криех уменията си — и всичко това заради собствените си интереси. Все се страхувах, че другите ще ме надминат и че това ще се отрази на репутацията и статуса ми. Бях невероятно егоистичен и достоен за презрение. Прочетох следното в Божиите слова: „Без Божието дело каква е ползата от обикновените думи и доктрини, които човек разбира? Няма полза от тях. Когато Светият Дух вече не върши делото си върху даден човек, той се чувства празен отвътре, повече не е способен да чувства нищо, ще бъде като мъртвец и в този момент вече ще е втрещен“. Когато започнах тази работа, исках да усвоя уменията и да изпълнявам дълга си добре. Когато срещах трудности, се молех на Бог и търсех помощ от Него, учех бързо и не се уморявах. Но откакто започнах да се съревновавам, да не търся истината и да проявявам поквара на всяка крачка, Бог се отврати от мен и ме изостави. Нямах цел и посока в дълга си и се чувствах некадърен във всичко. Видях, че когато Бог не вършеше делото Си върху мен, малкото професионални познания, които имах, станаха безполезни. Това бяха последиците от това, че имах грешни мотиви в дълга си, че винаги защитавах само своите интереси и не практикувах истината.

Тогава се сетих за един откъс от Божиите слова. Бог разобличава антихристите за това, че проявяват внимание само към своите интереси, без да мислят за интересите на Божия дом. Божиите слова гласят: „За каквато и работа да отговарят, антихристите никога не мислят за интересите на Божия дом. Съобразяват се само с това дали са засегнати собствените им интереси и мислят единствено за малкото настояща работа, която им носи ползи. За тях основното дело на църквата е просто нещо странично, с което се занимават в свободното си време. Те изобщо не го приемат сериозно. Те се задействат само когато ги подтикват, правят само това, което им харесва, и вършат работа единствено за да поддържат собствената си власт и статуса си. Всяка работа, организирана от Божия дом, работата по разпространяването на евангелието и навлизането на Божиите избраници в живота не са важни според тях. Каквито и трудности да изпитват другите хора в работата си, каквито и проблеми да са установили и да са им докладвали, колкото и искрени да са думите им, антихристите не им обръщат никакво внимание и не се намесват, сякаш това няма нищо общо с тях. Те са напълно безразлични, колкото и сериозни да са проблемите, които възникват в делото на църквата. Дори когато даден проблем е изложен точно пред тях, те се отнасят към него само нехайно. Едва когато Горното ги кастри директно и им нареди да разрешат даден проблем, те неохотно ще свършат малко истинска работа и ще разиграят театър пред Горното. След това ще продължат да се занимават със собствените си дела. Що се отнася до делото на църквата, до важни въпроси, свързани с общата картина, те не обръщат внимание на нито едно от тези неща и ги пренебрегват, и дори не се справят с проблемите, когато ги открият. Независимо какви въпроси повдигат другите, те отговарят нехайно, увъртат и шикалкавят, като се заемат с въпросите с голяма неохота. Не е ли това проявление на егоизъм и подлост? Освен това, независимо какъв дълг изпълняват антихристите, те винаги обмислят дали могат да изпъкнат; стига даден дълг да може да повиши репутацията им, те напрягат умовете си и се опитват да измислят всевъзможни начини да се научат как да го вършат и да го изпълняват. Стига да могат да се издигнат над другите, те са доволни. Независимо какво правят или за какво мислят, на всяка крачка те мислят единствено за собствената си слава, придобивки и статус. Независимо какъв дълг изпълняват, те се съревновават само за това кой има превъзходство, кой печели и кой има по-голям престиж. Интересуват се само от това колко хора ги боготворят и им се възхищават, колко хора ги слушат и ги следват. Никога не разговарят за истината, нито решават реални проблеми. Никога не обмислят как да изпълняват дълга си по такъв начин, че да се справят с нещата според принципите, нито размишляват дали са отдадени, дали са изпълнили отговорностите си, дали има някакви отклонения, пропуски или проблеми в работата им, а още по-малко се замислят какви са Божиите изисквания и какви са Божиите намерения. Те не обръщат ни най-малко внимание на всички тези неща. Те просто се заравят в работата си в името на славата, придобивките и статуса и за да задоволят собствените си амбиции и желания. Не е ли това проявление на егоизъм и подлост? Това напълно разобличава факта, че сърцата им са изпълнени с амбиции, желания и неразумни изисквания и че всяко тяхно действие се управлява от техните амбиции и желания. Независимо какво правят, мотивацията и източникът на техните действия идват от собствените им амбиции, желания и неразумни изисквания. Това е класическо проявление на егоизъм и подлост“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите. Четвърти екскурс: Обобщаване на характера на антихристите и на техния нрав същност (първа част)). Божиите слова разобличават това, че антихристите правят всичко само заради репутацията и статуса си без мисъл за църковното дело. Църковните подредби и проблемите, които другите срещат в дълга си, никак не ги интересуват. Те си затварят очите за трудностите, с които се сблъскват братята и сестрите, наистина са егоистични и подли и им липсва човешка природа. Разгледах поведението на антихристите и премислих как наглед страдах и плащах цена, и направих всичко възможно да усвоя уменията за дълга си, но не проявявах внимание към Божиите намерения. Отнасях се към дълга си като към инструмент, с който да придобия статус и добра репутация. Единствената ми грижа беше дали притежавам статус в очите на другите и дали те ми се възхищават и ме ценят. Никога не мислех какви са изискванията на Бог и как да Го удовлетворя. Когато постигах някакви резултати в дълга си и всички ме обсипваха с въпроси, желанието ми за репутация и статус беше напълно удовлетворено. Когато споделях професионалните си знания с другите, бях измамен, играех игрички и премълчавах някои от ключовите умения. Не споделях пълния обем на своите умения и отстраних хората, които дойдоха в нашата група с учебна цел само за да не могат да научат нищо от нас, защото се страхувах, че ще задобреят и ще ми откраднат славата. Знаех, че правим видеоклипове, за да разгласяваме Божиите слова, и че е трябвало да работя в единомислие с другите, за да изпълним дълга си добре, за да могат повече от тези, които копнеят за Божието явяване, да застанат по-скоро пред Него, да се стремят към истината и да бъдат спасени. Но за да запазя репутацията и статуса си, не бях склонен да споделя уменията си с никого. Гледах на професионалните си умения и учебни ресурси като на своя лична собственост и исках да им се наслаждавам сам. Просто исках да се перча и да задоволя амбицията и желанието си другите да ми се възхищават. Не проявих ни най-малко внимание към църковното дело, нито към Божиите намерения. С какво поведението ми се различаваше от това на един антихрист? Това състояние изглеждаше наистина опасно, затова се помолих в сърцето си: „О, Боже! Не искам повече да съм безсъвестен и да мисля само за собствените си интереси. Готов съм да се покая, да науча всички на уменията си и да изпълнявам дълга си добре“.

По-късно прочетох следното в Божиите слова: „Ако хората не разбират истината, за тях няма нищо по-трудно от това да се отрекат от собствените си интереси. Това е така, защото техните философии за живот са: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Човекът умира за богатство, както птиците — за храна“. Очевидно хората живеят само за собствените си интереси. Хората си мислят, че ако нямат лични интереси или ако ги загубят, не биха могли да оцелеят, сякаш оцеляването им зависи от личните им интереси. Затова повечето хора са слепи за всичко друго, освен за личните си интереси. Те смятат, че интересите им стоят над всичко останало и живеят единствено за личните си интереси. И пръста си няма да мръднат, освен ако не са лично заинтересовани, и да искаш от тях да се откажат от личните си интереси е като да искаш от тях да се откажат от собствения си живот. И така, как точно хората могат да станат способни да се избавят от интересите си? Те трябва да приемат истината. Само когато разберат истината, те могат да прозрат същността на личния интерес и ясно да осъзнаят, че преследването на личните интереси е в противовес на стремежа към истината и никога не може да позволи на човек да придобие истината и живота или да постигне спасение; едва тогава могат да се научат да се отричат от личния интерес и да му се опълчват и да станат способни да се откажат от това, което обичат. И когато наистина се откажеш от това, което обичаш, и се отречеш от личните си интереси, ще се почувстваш по-стабилен и по-спокоен в сърцето си и така ще си победил плътта. Да кажем, че се вкопчваш в интересите си и отказваш да ги загърбиш, изобщо не приемаш истината и си казваш наум: „Искам да се облагодетелствам и никога да не понасям загуби — какво лошо има в това? Бог не ме е наказал, а какво могат да ми сторят хората?“. Никой нищо не може да ти направи, но с тази вяра в Бог накрая няма да успееш да придобиеш истината и живота. Това ще е огромна загуба за теб — няма да успееш да постигнеш спасение. Има ли по-голямо съжаление? В крайна сметка това е резултатът от преследването на лични интереси. Ако хората преследват само слава, придобивки, статус и личните си интереси — те никога няма да придобият истината и живота и в крайна сметка те самите ще понесат загуба. Бог спасява хората, които се стремят към истината. Ако не приемаш истината и ако не си способен да размишляваш над собствения си покварен нрав и да го опознаеш, няма да се покаеш истински и няма да навлезеш в живота. Приемането на истината и себепознанието е пътят към израстване в живота и към постигане на спасение; това е шансът ти да дойдеш пред Бог, за да приемеш Неговата внимателна проверка, правосъдие и наказание и да придобиеш истината и живота. Ако се откажеш от стремежа към истината, за да преследваш репутацията, статуса и личните си интереси, това е равносилно на отказ от възможността да приемеш Божието правосъдие и наказание и да постигнеш спасение. Избираш славата, придобивките, статуса и личните си интереси, но се отказваш от истината и губиш живота и шанса си за спасение. Кое е по-важно? Не е ли глупаво да избереш личните си интереси и да се откажеш от истината? Казано на народен език, това означава да дадеш кон за кокошка. Славата, придобивките, статусът, парите и личните интереси са все временни неща, всичко това е ефимерно, докато истината и животът са вечни и неизменни. Ако хората преодолеят покварения си нрав, който ги тласка да преследват слава, придобивки и статус, тогава имат надежда да постигнат спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Познаването на нрава е основата за неговата промяна). От Божиите слова видях, че ако държа само на собствените си интереси и изцяло пренебрегвам практикуването на истината, аз ще претърпя загуба, а не другите. Ще изгубя шанса си да придобия истината, което би било страшно неразумно. Преди живеех според сатанински философии. Вярвах, че „щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“, и мислех, че ако науча другите на това, което знам, ще съм на загуба. Ако усвояваха бързо и накрая постигнеха повече от мен, тогава нямаше да имам никакъв по-специален статус сред хората. Едва тогава прозрях, че това е сатанинска заблуда и измамен подход към нещата. Ако живеех така, щях само да ставам още по-егоистичен, измамен и лишен от човешка природа. Накрая щях да бъда разкрит и отстранен от Бог. Трябваше да загърбя интересите си и да науча другите на това, което знам. Единствено това бе в съгласие с Божието намерение и би изпълнило моите отговорности. Това бе начинът да усетя спокойствие в сърцето си. Също така, когато братята и сестрите имаха нови идеи и надграждаха наученото от мен, това можеше да повиши моето ниво на умения. Това не беше никаква загуба. Не исках да продължавам да живея толкова егоистично, затова щом откриех ново умение или метод, с радост го споделях с всички.

Веднъж една сестра ме попита как да подобри ефективността на работата си. Хрумна ми, че ако споделя с нея методите на екипа ни и нейният екип се справи по-добре, ние ще изглеждаме по-зле на техен фон. И какво щяха да си помислят хората за мен тогава? Точно тогава си спомних тези Божии слова: „Ако можеш да изпълняваш отговорностите си, да изпълняваш задълженията и дълга си, да оставяш настрана егоистичните си желания, намерения и мотиви, да проявяваш внимание към Божиите намерения; и да поставяш на първо място интересите на Божия дом, делото на църквата и дълга, който трябва да изпълняваш, тогава, след като си преживявал така известно време, ще усетиш, че е добре да постъпваш по този начин, че хората трябва да живеят честно и открито и че не бива да водят безгръбначно, мръсно и низко съществуване, а по-скоро трябва да бъдат почтени и справедливи. Ще усетиш, че това е образът, който човек трябва да изживее. Постепенно желанието ти да удовлетворяваш собствените си интереси ще отслабне“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Свободата и освобождението могат да се постигнат само чрез отърваване от покварения нрав). Тази сестра ме попита как да подобри ефективността си, защото мислеше за църковното дело. Трябваше да спра да мисля за репутацията и статуса си, да проявя внимание към църковните интереси, да се освободя от егоистичните си желания и мотиви и да помагам на другите. Затова казах на сестрата всичко, което знам. Когато го направих, се успокоих. За моя изненада и тя ми даде някои добри учебни материали, които ми помогнаха да подобря уменията си. Бях толкова трогнат, че не знаех какво да кажа. Само благодарях на Бог в сърцето си отново и отново. Постепенно се научих да загърбвам личните интереси и това ми даде възможност да усетя сладостта от практикуването на истината. След това пратих всички учебни материали и полезни умения и техники, които бях събрал, на другите, за да ги ползват.

Това преживяване ми показа, колко дълбоко покварен бях от Сатана. Моите лични интереси бяха първостепенни във всичко и не мислех за църковното дело. Разкрих точно нрава на един антихрист, но Бог не се отнесе с мен според прегрешенията ми. Той ме поставяше в различни ситуации, за да ме пречисти и преобрази. Това беше Божията любов. Преживях също и Божия праведен нрав. Когато живеех в рамките на покварения си нрав и се борех за име и придобивки, и не защитавах църковното дело, Бог скри лицето Си от мен и аз се сблъсках с преграда във всичко, което правех. Когато практикувах Божиите слова, коригирах мотивите си, поддържах църковното дело и споделях знанието, което притежавах, с всички, и те взеха да споделят уменията и техниките си и видео работата на екипа ни се подобри. Наистина преживях спокойствието, което идва от това да действаме според Божиите слова. Понякога все още проявявам внимание към собствените си интереси, когато срещна трудности, но знам как да се опра на Бог и да се опълча на себе си. Благодаря на Бог за Неговото спасение!