От Роналд, Мианмар

През октомври 2019 г. приех делото на Всемогъщия Бог от сетните дни. На събиранията виждах как братята и сестрите разговаряха за своето разбиране за преживяване. Бяха в състояние да разкрият покварата и недостатъците си без страх и аз толкова им завиждах. Исках и аз да съм честен човек и просто да се разкривам като тях, но стигнеше ли се до това, просто не можех да говоря честно. Веднъж братята и сестрите ме попитаха: „Ти си млад, още ли си студент?“. Истината беше, че от доста време не бях студент, а просто готвех и чистех в един ресторант, но се страхувах, че ще ме гледат отвисоко, ако научат. Затова им казах, че още съм студент. Изрекох това, без да го приема насериозно и продължих напред. Един ден в клип със свидетелство за преживяване видях откъс от Божието слово, заради който се замислих над себе си. Божието слово казва: „Трябва да знаете, че Бог харесва онези, които са честни. Бог притежава същност на вярност, следователно на Неговите слова може да се вярва винаги; Неговите действия освен това са безпогрешни и неоспорими. Ето защо Бог харесва онези, които са абсолютно честни с Него. Честността означава да дадеш сърцето си на Бог, да не бъдеш неискрен към Бог по отношение на което и да било, да бъдеш открит с Него във всички неща, никога да не скриваш фактите, да не се опитваш да мамиш висшестоящите и да укриваш неща от нисшестоящите, и да не правиш неща, които са просто опит да угодничиш пред Бог. Накратко, да си честен означава да си чист в действията и думите си и да не мамиш нито Бог, нито хората“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Три увещания). След като прочетох Божието слово, разбрах, че Бог харесва честните хора, че те могат просто да се разкриват пред Бог, че делата и думите им са недвусмислени и че не се опитват да заблудят нито Бог, нито другите хора. Аз обаче, щом ме попитаха „Още ли си студент?“, дори не можех да кажа истината, камо ли да бъда честен човек пред Бог. Изобщо не бях честен! Затова поисках да се разкрия пред другите, но се страхувах да не ми се присмиват. Същевременно чувствах дълбок смут от това, че не казвам истината. Затова се помолих на Бог да ми помогне в това да практикувам да казвам истината и да бъда честен човек. На по-късно събиране признах за своята поквара и разобличих своето намерение да използвам лъжи и измама. Другите не само че не ме погледнаха отвисоко, но и ми казаха, че преживяването ми е добро. Това ми даде повече увереност да бъда честен човек. Въпреки че бях практикувал да бъда честен човек и да казвам истината в този случай, все още не осъзнавах сатанинския си нрав, а що се отнасяше до неща, свързани с репутацията и интересите ми, все пак не можех да не се преструвам.

След известно време бях избран за проповедник и отговарях за работата на три църкви. На събиране със съработници един водач поиска да разбере конкретно как новодошлите се поят във всяка църква и ни попита защо някои новодошли не са подпомагани пълноценно. Разтревожих се леко, защото знаех как вървят нещата само в една от църквите, но не и в другите две. Какво щях да кажа? Ако кажех истината, какво щяха да си помислят всички за мен? Щяха ли да се усъмнят в способността ми да бъда проповедник, ако дори с това не можех да се справя? Или щяха да кажат, че не върша истинска работа и че този дълг не е по силите ми? Ако ме бяха освободили и преназначили, щеше да е толкова унизително. Исках просто да избягам, но се страхувах, че ако си тръгна по-рано, щяха да разберат. Така че нямах избор, освен да стоя и да слушам, докато другите проповедници разказваха за работата, за която отговаряха. Стоях на тръни и не знаех какво да направя. Когато водачът ме извика по име, бях толкова притеснен, че се престорих, че не съм чул, като попитах: „Какво каза?“. Водачът обясни: „Тъкмо говорехме за поенето на новодошлите и ти чу какво казаха другите току-що. Би ли ни разказал за твоите новодошли?“. Смут се възцари в сърцето ми. Нямах друг избор, освен да говоря първо за църквата, за която имах информация, но не знаех какво да кажа за другите две. Страхувах се обаче, че всички ще разберат, че не съм проследявал работата им, затова стиснах зъби и излъгах с думите: „Много новодошли във втората църква не получават пълноценна подкрепа и заради пандемията не можем да се свържем с тях. Не съм много сигурен какво е положението в третата църква, защото през цялото това време проследявах работата в другите две“. Много неспокойно се почувствах от казаното и бях ужасѐн при мисълта, че всички ще прозрат лъжата ми, което щеше да е дори още по-унизително. Бях на тръни през цялото събиране и успях да си отдъхна едва след като то приключи. За моя изненада тогава водачът попита конкретно мен: „Относно новодошлите, които не се подкрепят пълноценно заради пандемията, помолил ли си напоителите да им се обадят и да ги проверят?“. Въпросът на водача ме стъписа. Не знаех конкретно как стои ситуацията. Ако кажех истината, нямаше ли водачът да разбере, че съм излъгал? Не можех да кажа, че не знам. Затова просто продължих да лъжа: „Говорих с тях за това, но някои от новодошлите не отговарят на телефоните си“. Тогава водачът попита: „Кои новодошли?“. Помислих си: „Дали водачът ме разпитва, защото е разбрал, че съм излъгал?“. Отговорих набързо: „Мисля, че са някои от тези, които наскоро са приели Божието дело“. Като видя, че не мога да дам ясно обяснение, водачът каза примирено: „Добре, кажи ми, когато разбереш“. Щом разговорът приключи, изпитах дълбоко чувство на вина. Отново лъгах и мамих. Кажех ли лъжа, щеше да се наложи да използвам още няколко след нея, за да я прикрия. Толкова е изморително да се използват лъжи за прикриването на други лъжи. Като си мисля отново за събирането, един проповедник каза, че не е проверил една от трите църкви, за които е отговорен. Как той успяваше да каже истината, а аз не можех да кажа дори една честна дума? Лъжех, мамех и се преструвах, но не можех да измамя Бог. Бог проучва внимателно всичко. Бях толкова нехаен в дълга си и рано или късно щях да бъда разкрит. Затова се помолих на Бог: „Боже, на събирането днес, когато водачът попита за работата, аз не казах истината. Страхувах се, че ако знаеха истината, всички щяха да ме гледат отвисоко и да кажат, че не съм свършил реална работа. Боже, моля те, насочи ме как да познавам себе си и да се отърва от покварения си нрав“.

По-късно прочетох откъс от Божието слово: „В ежедневието си хората често казват безсмислени неща, лъжат, изричат невежи и глупави неща и се оправдават. В повечето случаи го правят заради суетата и гордостта си и за да задоволят собственото си его. Изричането на подобни лъжи е разкриване на покварен нрав. Ако преодолееш тези покварени елементи, сърцето ти ще се пречисти и постепенно ще станеш по-чист и по-честен. Всъщност всеки знае защо лъже. Хората се опитват да се съревновават с останалите и да се представят за такива, каквито не са, изцяло заради лични придобивки, заради суетата и гордостта и заради репутацията и статуса. В крайна сметка обаче другите разкриват и разобличават лъжите им, а те губят престижа си, както и достойнството и почтеността си. Всичко това се дължи на прекомерно многото лъжи. Лъжите ти са твърде многобройни. Всяка твоя дума е подправена и лъжлива и нито дума, изречена от теб, не може да се счита за вярна или честна. Макар да смяташ, че избягваш посрамването, когато лъжеш, дълбоко в себе си се чувстваш опозорен. Съвестта ти те упреква и вътрешно изпитваш неуважение и презрение към себе си, като си мислиш: „Защо водя толкова жалък живот? Толкова ли е трудно да казвам истината? Трябва ли да прибягвам до лъжи заради гордостта си? Защо животът ми е толкова изтощителен?“. Не е нужно да водиш толкова изтощителен живот. Ако практикуваш да бъдеш честен човек, ще можеш да живееш волен и освободен живот без напрежение. Ти обаче си избрал пътя да поддържаш гордостта и суетата си с лъжи. В резултат на това живееш изтощително и окаяно съществуване. Сам си си го причинил. Човек може и да поддържа гордостта си, като излъже, но каква е тази гордост? Тя просто е нещо празно и напълно безполезно. Да лъжеш означава да предадеш почтеността и достойнството си. Това кара хората да загубят достойнството и почтеността си. Бог намира това за неприятно и ненавистно. Струва ли си? Не. Това ли е правилният път? (Не, не е.) Хората, които лъжат често, живеят според сатанинския си нрав. Те живеят под властта на Сатана. Нито живеят в светлината, нито в Божието присъствие. Постоянно мислиш как да излъжеш, а след като излъжеш, се налага да мислиш как да прикриеш лъжата. А когато не успееш да я прикриеш достатъчно добре, тя ще бъде разобличена и ще трябва да си блъскаш главата да измисляш още лъжи, за да я замажеш. Не е ли уморително да живееш така? Всичко това е твърде изтощително. А заслужава ли си? Не, наистина не си заслужава. Какъв е смисълът да се напрягаш да изричаш лъжи, а после — да ги прикриваш, и то само заради гордостта, суетата и статуса? Накрая се замисляш и си казваш: „Какъв е смисълът? Твърде изтощително е да лъжа и да се налага да прикривам лъжите си. Няма да стане, ако постъпвам така. По-лесно ще е просто да стана честен човек“. Искаш да станеш честен човек, но не можеш да се откажеш от гордостта, суетата и личните си интереси. Единствено можеш да прибягваш до лъжи и да използваш измислици, за да запазиш тези неща. […] Напълно си се объркал, ако си мислиш, че с лъжи можеш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта, които желаеш. Всъщност, като лъжеш, не само не успяваш да запазиш суетата и гордостта си, достойнството и почтеността си, но по-лошото е, че пропускаш възможността да практикуваш истината и да бъдеш честен човек. Дори в конкретния момент да успееш да поддържаш репутацията, статуса, суетата и гордостта си, ти си се отказал от истината и си предал Бог. Това означава, че напълно си загубил възможността Той да те спаси и да те доведе до съвършенство, а това е най-голямата загуба и вечно съжаление. Измамните хора никога няма да прозрат това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Това, което Божието слово разобличи, беше точно моето състояние. Водачът искаше да знае как върви поенето във всяка църква, което очевидно е елементарен въпрос и всичко щеше да бъде наред, ако просто кажех истината, но за мен нямаше нищо по-трудно от това. Бях изпълнен с опасения и се страхувах, че след като водачът и другите проповедници откриеха истината, щяха да кажат, че не върша реална работа и че не мога да се справя дори с този дребен въпрос. А ако бъдех освободен, това щеше да е унизително! За да защитя репутацията, статуса си и доброто впечатление на другите от мен, излъгах, че съм проверил двете църкви, като имах представа само за една. Дори разказах подробно за втората църква, че новодошлите там не биват подкрепяни както трябва заради пандемията. Не е ли това безсрамна лъжа? Когато водачът ме попита дали съм накарал напоителите да се обаждат на новодошлите, се опасявах, че той ще разкрие лъжата, която тъкмо бях казал. Затова измислих втора лъжа, за да прикрия първата, и намерих извинение да се измъкна. За да защитя името и статуса си, използвах една лъжа, за да прикрия друга! Наистина бях измамен! Замислих се над един диалог между Бог и Сатана, записан в Библията. Бог попитал Сатана откъде идва, на което Сатана отговорил: „От обикаляне земята и от ходене насам-натам по нея“ (Йов 1:7). Сатана е толкова лукав. Не е отговорил директно на Бог, а е говорил по заобиколен начин. Невъзможно е да се каже откъде идва Сатана. Устата му бълва само лъжи, той никога не говори честно, а само неясно и двусмислено. С лъжите и измамите ми не бях ли аз същият като дявола Сатана? Макар и да отговорих на водача, отговорът ми бе неясен и неточен, пълен с лъжа и измама. След като чу отговора ми, водачът все още нямаше ясна представа за състоянието на работата, за която отговарях, и не можеше да разбере дали я проследявам правилно. Всъщност, като лъжех и мамех, запазвах репутацията и статуса си само временно, докато в действителност губех почтеността и достойнството си, както и доверието на останалите. Ако продължавах така, рано или късно всички щяха да разберат, че съм нечестен и ненадежден човек. Никой нямаше да ми вярва и не само това — Бог нямаше да ми има доверие. Тогава нямаше ли да остана напълно без почтеност и достойнство? Нямаше ли да бъде глупаво от моя страна?

Тогава прочетох друг откъс от Божието слово: „Фактът, че Бог изисква от хората да бъдат честни, доказва, че Той наистина ненавижда измамните хора и не ги харесва. Божията неприязън към измамните хора е неприязън към начина им на действие, към нрава, също така към намеренията и средствата им за измама. Бог изпитва неприязън към всичко това. Ако измамните хора са способни да приемат истината, да признаят измамния си нрав и ако са готови да приемат Божието спасение и да практикуват истината, за да станат честни хора, то и те имат надежда да бъдат спасени, защото нито Бог, нито истината проявява пристрастие към когото и да било. И така, ако искаме да станем богоугодни хора, първото нещо, което трябва да направим, е да променим принципите на постъпките си, да спрем да живеем според сатанинските философии, да спрем да разчитаме на лъжата и измамата, за да живеем живота си, да се отървем от всички лъжи и да се опитаме да бъдем честни хора. Тогава Божието мнение за нас ще се промени. В миналото хората все разчитаха на лъжи, измама и преструвки, докато живееха сред другите, и постъпваха, като приемаха сатанинските философии за основа на съществуването си, за живота си и за своя основа. Бог ненавиждаше това. Ако се стараеш да бъдеш честен човек и да казваш истината, ще бъдеш оклеветен, съден и отхвърлен сред невярващите. Затова следваш светските тенденции и живееш според сатанинските философии. Ставаш все по-изкусен в лъжите и все по-измамен. Използваш и коварни средства, за да постигнеш целите си и така да се защитиш. Все повече преуспяваш в света на Сатана, а в резултат на това затъваш все по-дълбоко в греха и не можеш да се измъкнеш. В Божия дом нещата стоят точно обратното. Колкото по-умел си в лъжата и измамата, толкова повече Божиите избраници ще изпитват неприязън към теб и ще те отхвърлят. Ако отказваш да се покаеш и продължаваш да се вкопчваш в сатанинските философии и логика, ако също така използваш козни, кроежи и изтънчени тактики, за да се прикриваш и да си поставяш измамна фасада, тогава е много вероятно да бъдеш разкрит и отстранен, защото Бог ненавижда измамните хора. Само честните хора могат да преуспяват в Божия дом, а всички измамни хора накрая ще бъдат отхвърлени и отстранени. Това отдавна е било предопределено от Бог. Само честните хора могат да получат дял в небесното царство. Никога няма да си способен да получиш делото на Светия Дух и Божието одобрение, ако не се опитваш да бъдеш честен човек, ако не преживяваш и не практикуваш в посока на стремеж към истината, ако не разобличаваш собствената си грозота и ако не се разкриваш“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Като премислях Божиите слова, осъзнах, че Бог не харесва измамните хора и не ги спасява. Тъй като принадлежат на Сатана, измамните хора използват измама и трикове във всички свои дела и говорят без честност само за да защитят репутацията, статуса и интересите си. Намеренията, които таят тези хора, и методите, които използват, са омразни и отвратителни за Бог. Макар да вярвах в Бог, не бях добил никаква истина и все още живеех според сатанински философии, като например: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ и „Хората се нуждаят от гордостта си така, както дървото се нуждае от кората си“. Тези сатанински философии вече бяха пуснали корени в сърцето ми, подвеждаха ме и ме покваряваха, и ме караха да вървя по път на преследване на слава, придобивки и статус. Мислех си, че хората трябва да живеят за себе си, да се открояват от останалите и да печелят слава и изгода. Едва тогава човек няма да бъде гледан отвисоко. Мислех, че който казва само истината и никога не лъже, то той е глупец. Заради това винаги мамех и бях изплел мрежа от лъжи в името на собствените си интереси. Бях все по-измамен и престорен и ми липсваше нормално човешко подобие. Считах репутацията и статуса за по-важни от истината и бях готов да лъжа и да се противопоставя на истината, за да защитя репутацията и статуса си. Сатана е лъжец, затова когато лъжа и мамя по този начин, не ставам ли същият? В този зъл свят да си честен, откровен човек, просто не върви. В дома на Бог обаче е точно обратното. В дома на Бог царуват праведността и истината. И колкото повече човек мами, толкова по-вероятно е падението му, а в крайна сметка всички измамни хора ще бъдат разкрити и отстранени от Бог. Бог казва: „Ако хората искат да бъдат спасени, те трябва да започнат с това да бъдат честни хора“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Шест показателя за израстване в живота). „Само честните хора могат да получат дял в небесното царство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Бог е свят, а скверните хора не се допускат в небесното царство. Щом осъзнах това, почувствах, че светият и праведен нрав на Бог не търпи оскърбление и искрено съжалих, че съм излъгал братята и сестрите си. Искрено се ненавиждах и не исках никога повече да лъжа и да мамя. Исках да практикувам истината, да бъда честен човек и да говоря честно с всички. Исках да изтръгна лъжите от устата си и измамата от сърцето си. Само по този начин щях да бъда достоен за одобрението на Бог, и да имам възможността да придобия истината и да бъда спасен.

По време на една от духовните ми практики прочетох откъс от Божието слово: „Практиката да бъдеш честен човек включва много области. Тоест критерият за честен човек не се постига само със съсредоточаване в една област; преди да можете да бъдете честни, трябва да отговаряте на критериите в много области. Някои хора винаги смятат, че за да са честни, трябва само да не лъжат. Правилно ли е това мнение? Дали под честен се подразбира единствено това да не лъжеш? Не, отнася се и до още няколко области. Първо, пред каквото и да си изправен, независимо дали става дума за нещо, което си видял с очите си, или за нещо, което някой друг ти е казал, дали става дума за общуване с хора, или за решаване на проблем, дали касае дълг, който трябва да изпълниш, или нещо, което Бог директно ти е поверил, винаги трябва да подхождаш към него с честно сърце. Как трябва човек да практикува подхождане към нещата с честно сърце? Казвай това, което мислиш, и говори честно; не говори празни, шаблонни или приятно звучащи думи, не казвай ласкателни или лицемерни лъжи, а изричай думите, които са в сърцето ти. Това означава да бъдеш честен човек. Да изразяваш истинските мисли и възгледи, които са в сърцето ти — това трябва да правят честните хора. Ако никога не казваш какво мислиш, а думите остават заровени в сърцето ти, и това, което казваш, винаги е в противоречие с мислите ти, това не е начинът, по който постъпва честният човек“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само когато човек стане честен, може да изживее истинско човешко подобие). Божието слово ми даде път на практикуване. Било то при взаимодействие с някого или при изпълнение на дълга ми, трябва да подхождам с честност в сърцето си. Щом като не бях проследявал работата, трябваше просто да си го призная и да бъда честен. Не трябваше да мисля за това дали репутацията ми ще бъде накърнена. Ключът е в практикуването на това да бъда честен човек. На следващото събиране със съработници исках да поема инициатива и да разоблича покварата си, но се тревожех какво ще си помислят всички за мен. Осъзнах, че отново искам да предпазя репутацията и статуса си и затова наум изрекох молитва към Бог, като Го помолих да ме напътства, да ми даде сила и да ми вдъхне куража да разоблича покварата си, като практикувам истината и съм честен човек. Сетих се за откъс от Божието слово, което бях прочел по-рано: „Ако не практикуваш според Божиите слова и също така никога не се откриваш и не общуваш с другите за тайните и трудностите си, нито разговаряш, разнищваш или разголваш покварата и слабите си места пред тях, тогава няма да можеш да се отървеш от покварения си нрав и няма да можеш да постигнеш спасение“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Най-основната практика да бъдеш честен човек). Осъзнах, че ако не бъда честен човек, а продължавам да прикривам покварата и недостатъците си, не съм открит, нито се самоанализирам внимателно, никога няма да се отърва от покварения си нрав и никога няма да бъда спасен. Изрекох още една молитва към Бог в сърцето си: „Боже! Моля Те, дай ми сила, така че просто да мога да се разкрия и да бъда честен човек“. След молитвата поех инициатива да си призная пред останалите братя и сестри, като казах, че съм излъгал и измамил всички на последното събиране, когато водачът попита за поенето на новодошлите… След като казах това, те нито ме укориха, нито ме гледаха отвисоко. Напротив, казаха колко добре е, че съм успял просто да се разкрия и да бъда честен човек. След като направих това, се почувствах много по-спокоен и облекчен.

Не след дълго един от по-висшестоящите водачи ме попита: „Разполагаш ли с актуална информация за състоянието на църковните водачи?“. От този въпрос се почувствах несигурен, тъй като имах сведения за състоянието само на един църковен водач, но не и на другите двама. Помислих си: „Ако кажа истината, водачът дали ще каже, че не съм вършил реална работа?“. Затова и исках да кажа, че имам информация. Тогава осъзнах, че отново искам да излъжа, затова отправих молитва към Бог. След това казах истината: „Знам единствено за състоянието на един водач, но не и за това на другите двама“. В този момент водачът не ме разкритикува, а вместо това ми даде някои препоръки, като каза, че трябва да се грижа по-редовно за състоянието на църковните водачи и да им помагам бързо да преодоляват трудностите си, ако имат такива, и освен това разговаря с мен за някои пътища за вършене на работата. Преживях това, че когато казвах истината, бях честен човек и се осмелявах да разобличавам покварата и недостатъците си, не само можех да получа помощ от братята и сестрите и да получа придобивки, но това бе полезно и за църковната работа и израстването ми в живота. Преди лъжех и използвах измама, за да предпазвам репутацията и статуса си, но след всяка казана лъжа сърцето ми натежаваше, а съвестта ми се чувстваше обвинена, но най-важното е, че губех почтеността и достойнството си, а освен това бях ненавиждан и мразен от Бог. Чрез това преживяване успях да разбера, че Бог и човек харесват честните хора и че колкото сме по-честни, толкова по-хармонични взаимоотношения ще имаме с другите и ще бъдем по-уравновесени и спокойни. Другите не само няма да ни гледат отвисоко, но и братята и сестрите ни ще ни помагат. Наистина е прекрасно да бъдеш честен човек.