От Лиу Хуейджън, Китай

Когато за пръв път започнах да вярвам в Бог, забелязах как братята и сестрите водачи често разговаряха с хората за Божиите слова, за да разрешат проблемите им, а братята и сестрите с готовност ги търсеха, за да обсъждат проблемите си с тях. Това ме караше да им завиждам и си мислех как подобен дълг може да им донесе уважение и възхищение, където и да отидат. Що се отнася до дълга на домакин и дълга по общите въпроси, вярвах, че братята и сестрите, които ги изпълняват, просто се трудят зад кулисите, не биха могли да се отличат, другите няма да ги забележат и никой не им се възхищава. Помислих си, че би било чудесно, ако в бъдеще бих могла да изпълнявам дълг, който да ми позволява да се отличавам и да предизвиквам възхищение. По-късно бях избрана за църковен водач и братята и сестрите на събранията, които ръководех, се отнасяха много топло към мен. Беше страхотно да виждам как ме гледат със завист и чувствах, че съм с една степен по-високо от тях. Изпълнението на дълга на водач беше по-стресиращо и изискваше много повече работа, но независимо колко страдах или колко бях уморена, никога не отстъпвах, нито се оплаквах. Известно време след това, поради лошите ми заложби и факта, че не се справях с делата според принципите, тъй като често действах според собственото си мнение и се придържах към правилата, а и понеже бях причинила загуби на църковното дело, бях освободена от длъжност. След освобождаването ми моят водач дойде при мен и ме попита дали не бих желала да изпълнявам дълг, свързан с общите въпроси. Чувствах в себе си известна съпротива и си помислих: „Работата по общите въпроси е просто изпълнение на различни смесени задачи в църквата, това е просто обикновен физически труд. Ако другите братя и сестри разберат, че изпълнявам такъв дълг, какво ще си помислят за мен? Ще си помислят ли, че изпълнявам такъв дълг, защото нямам истината реалност?“. Въпреки това, понеже знаех, че възложеният дълг е Божие поръчение и трябва да го приема и да му се покоря, неохотно се съгласих.

По-късно, когато излизах да изпълнявам дълга си, често срещах братя и сестри, които познавах отпреди. Когато ме питаха какъв дълг изпълнявам, ми беше неудобно да им кажа, тъй като се притеснявах, че ще ме гледат отвисоко, ако разберат, че изпълнявам дълг по общите въпроси. Но това, от което най-много се страхувах, наистина се случи. Веднъж отидох до къщата на една сестра, за да взема назаем скутера ѝ, и докато си говорехме, ѝ споменах, че изпълнявам дълг по общите въпроси. Тя се изненада и попита: „Защо сега се занимаваш с общи въпроси? Мислех, че изпълняваш дълг по работа с текст“. Почувствах се изключително неловко и умишлено смених темата, разменихме няколко общи приказки, след което си тръгнах възможно най-бързо. На път за вкъщи продължавах да виждам в съзнанието си отново и отново шокираното изражение на сестрата, когато чу, че се занимавам с общи въпроси. Чувствах се ужасно и се чудех какво ли ще си помисли тази сестра за мен. Дали ще си помисли, че този дълг ми е възложен, защото не притежавам истината реалност и имам лоши заложби? Дали ще ме гледа отвисоко? Това ме накара да се съпротивлявам още повече срещу този дълг. Понякога се бавех с доставянето на спешни писма и не успявах да ги предам навреме на моите братя и сестри. Понякога забравях, а моите братя и сестри ме кастреха, че съм нехайна и безотговорна, и ми напомняха, че трябва да бъда по-усърдна в изпълнението на дълга си и да влагам повече мисъл. Като се сблъсках с тази ситуация, аз не само не се самоанализирах, но и започнах да се съпротивлявам още повече срещу дълга. Спомних си как, когато бях водач, работниците по общите въпроси ми носеха книги с Божиите слова и писма, а сега нещата се бяха променили и аз бях тази, която трябваше да изпълнява поръчки и да доставя неща на другите братя и сестри. Чувствах се така, сякаш статусът ми изведнъж рязко се беше понижил, и ставах все по-нещастна и потисната.

Една сутрин батерията ми свърши, докато карах електрическия си скутер, и бях принудена да бутам скутера с ръце. Докато бутах скутера, случайно натиснах ръчката на газта, той се изстреля напред, в резултат на което паднах върху него, преди да успея да реагирам. Ударих устата си в предния ръб на скутера, което ми разклати няколко зъба и ми причини синини по лицето и наранявания на единия крак. След като се върнах у дома, се помолих на Бог: „О, Боже! Напоследък силно се съпротивлявам срещу дълга си по общите въпроси и не знам как да разреша този проблем. Моля Те, напътствай ме да опозная себе си, за да мога да се покоря“. След молитвата прочетох два откъса от Божиите слова, в които се казва: „В Божия дом постоянно се говори за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. И така, как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, докато Божието дело на управлението се извършва сред човечеството, възникват различни видове работа и всички те изискват от хората да изпълнят своята част и да ги свършат. Така се пораждат отговорностите и мисиите на хората и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на хората. В Божия дом различните видове работа, които изискват хората да изпълнят своята част, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и е нужно за разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, трябва да имам изгода от него и да се чувствам физически комфортно“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив е да не приемаш неща от Бог; това е да правиш избор според собствените си предпочитания. Това е да не приемаш своя дълг; това е отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си гордост и статуса си, с интересите си и други подобни неща, отношението ти към твоя дълг не е отношение на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Божиите слова ясно разобличиха сегашното ми състояние. Разбрах, че моето отношение и моите възгледи към дълга ми са били погрешни. Разграничавах висшия от низшия дълг, като ги разделях на степени и рангове. Мислех, че да бъдеш водач или да изпълняваш дълг, свързан с работа с текст, те прави с една степен по-добър от останалите и ти позволява да получиш възхищението и уважението на другите. Независимо колко страдах или колко изморена бях от подобен дълг, бях напълно готова да го изпълнявам. Що се отнася до онези видове дълг, които изискваха физически труд и не ми даваха възможност да се отличавам или да бъда забелязана, тях не желаех да ги изпълнявам, защото смятах, че подобни видове дълг очевидно стоят доста ниско и хората ще ме гледат отвисоко за това, че ги изпълнявам. Бях повлияна от тези погрешни възгледи и когато моят водач ми даде дълга по общите въпроси, чувствах, че това е по-низш дълг и ще навреди на репутацията ми, затова се съпротивлявах и не исках да се покоря, и действах нехайно и безотговорно в изпълнението му. Колко нелепи бяха моите възгледи! Като се има предвид колко бях покварена и колко лоши бяха заложбите ми, единствено благодарение на Божията възхвала и благодат можех да изпълнявам какъвто и да е дълг в Божия дом, но аз изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения, не знаех как да се отплатя за Божията любов, проявявах внимание само към собствените си интереси и репутация и просто действах в дълга си, както ми харесваше, като го използвах за свои собствени интереси. Къде беше моята човешка природа? Бог със сигурност ненавиждаше такова поведение!

Един ден попаднах на следния откъс от Божиите слова: „Какво отношение трябва да имаш към своя дълг? Първо, не бива да анализираш кой ти е възложил тази работа, а вместо това трябва да приемеш това от Бог — то е Божие поръчение, то е твой дълг, и трябва да се покориш на устроеното и подреденото от Бог и да приемеш дълга си. Второ, не прави разлика между високото и ниското и не се интересувай какво е естеството на дълга, дали ти позволява да се откроиш, или не, дали трябва да се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляй върху тези неща. Съществува и друг аспект на това отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява изпълнението на дълга съгласно критериите?). Като прочетох Божиите слова, научих, че нашият дълг е Божие поръчение и имаме задължение и отговорност да го изпълняваме. Независимо дали този дълг ни позволява да се отличим и да бъдем забелязани и дали ни носи уважението и възхищението на другите, ние, като сътворени същества, трябва да приемем този дълг, да се покорим и да покажем най-дълбоката си преданост. Това е нагласата, която трябва да имаме в дълга си, и разумът, който всички трябва да притежаваме. Помислих си как общите въпроси може да не са престижен дълг, но са незаменим аспект от делото на Божия дом. Ако няма хора, които да разнасят книги и писма, нашите братя и сестри няма да могат да четат Божиите слова навреме и някои проекти няма да бъдат завършени навреме, което ще се отрази на църковното дело. Предвид факта, че ми беше отреден дълг по общите въпроси, трябваше да приема за своя отговорност изпълнението на възложените ми задачи. След като осъзнах това, най-накрая бях готова да приема и да се покоря. Независимо дали другите ще ме уважават, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. След това вложих цялата си енергия и мисъл в дълга си. Всеки ден, когато идваше време да изпращам и да получавам писма, аз чинно ги проверявах и влагах сърцето си в своята работа. Когато сестрата, с която си сътрудничех, трябваше да излезе да върши друга работа, дейно помагах и препращах нещата вместо нея, като полагах усилия да върша работата си добре. Чувствах се особено спокойна, когато работех така усърдно и детайлно. Когато другите братя и сестри ме питаха какъв дълг изпълнявам, открито заявявах, че работя по общите въпроси и вече не се чувствах неудобно.

През юни 2019 г. моят водач ме потърси, за да ме попита дали бих желала да приема в дома си няколко сестри. Помислих си: „Готова съм да приема дълг, но ако близките ми братя и сестри разберат, че прекарвам дните си в миене на чинии и приготвяне на храна в ролята на домакиня, какво ще си помислят за мен? Ще гледат ли на мен отвисоко?“. Бързо препоръчах сестра Уан Юн, като казах, че мисля, че тя ще бъде по-подходяща за този дълг, но водачът отговори, че сестра Уан Юн напоследък боледувала и не била подходяща. Осъзнах, че този дълг ми се е паднал благодарение на върховенството и подредбите на Бог, така че спрях да се опитвам да го избягвам. Докато бях домакиня, забелязах, че сестрите често разговаряха за уменията и знанията, свързани с техния дълг, и за това какво са придобили от преживяванията си. Когато идваше тяхната надзорничка, тя също разговаряше със сестрите за тяхната работа. Завиждах им, че могат да изпълняват такъв дълг, докато аз бях заета с грижата за безопасността у дома или приготвянето на храна в кухнята. Това усещане за малоценност ме правеше много нещастна. Понякога мисълта ми блуждаеше, докато приготвях храната, и слагах твърде много сол или забравях и не слагах никаква. Някои от сестрите не можеха да ядат пикантни храни, затова една от сестрите любезно ме попита дали не мога да отделя част от храната, преди да добавя лютите чушки. Съгласих се с молбата ѝ, но си помислих: „Когато бях водач, аз командвах. Сега, когато се занимавам с този дълг на домакиня, не само не мога да спечеля уважението на другите, а трябва и да изпълнявам чужди заповеди“. Това ме караше да се чувствам мрачна и потисната. Понякога, когато сестрите бяха заети с дълга си, те ме молеха да им помогна да закупят различни стоки от първа необходимост, което ме караше да се чувствам така, сякаш ми заповядват и съм там само за да изпълнявам поръчки. По-късно осъзнах, че състоянието ми е лошо, но все още често живеех в това състояние пряко волята ми. Чувствах се ужасно и ми се струваше, че сърцето ми се е отдалечило от Бог.

Един ден прочетох два откъса от Божиите слова, в които се казваше: „Човекът, който е роден в такава скверна земя, е заразен до сериозна степен от обществото, обусловен е от феодалната етика и е получил образованието на „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, принизеният възглед за живота, философията за светските отношения, достойна за презрение, напълно безполезното съществуване и низките обичаи и ежедневие — всички тези неща нахлуват сериозно в сърцето на човека и сериозно вредят на неговата съвест, и я нападат. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да останеш непроменен по отношение на нрава си означава да си във вражда с Бог). „Сатана покварява хората чрез образованието и обуславящото въздействие на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която се е пропила във всички и се е превърнала в техен живот. Има други подобни думи от философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и накрая да бъдат унищожени от Бог, защото служат на Сатана и се съпротивляват на Бог. […] Има много други сатанински отрови в живота, действията и постъпките на хората. Например техните философии за светските отношения, тактики за вършене на нещата и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които са се просмукали в костите и кръвта на хората, са от Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Като прочетох Божиите слова, осъзнах в какво се коренеше моето разграничаване на дълга като висш и низш, разделението му на степени и рангове — била съм дълбоко повлияна и покварена от сатанински отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Тези, които използват ума си, ще властват над тези, които не го използват“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Живеех според тези сатанински отрови в преследване на слава, придобивки, статус и уважение. Мислех, че само такъв начин на живот е достоен и почтен. Гледах на дълга в Божия дом от гледна точка на сатанинската философия и възгледи, като вярвах, че дълг, който изисква умения и талант, като например да бъдеш водач, да изпълняваш дълг за работа с текст и да създаваш видеоклипове, носи по-голямо уважение, докато дълг, свързан с физически труд като домакинство и уреждането на общи въпроси, стои на по-ниско ниво. Тъй като бях повлияна от погрешни възгледи, бях започнала да изпълнявам дълга си нехайно, не бях съсредоточена, често забравях да препращам писма и забавях работата, защото смятах, че дългът ми не е уважаван. Храната, която приготвях, беше или твърде безвкусна, или твърде солена и не се замислях дали сестрите ми ще могат да я ядат, а предпочитах да приготвям храната, както си искам. Когато сестрите ме молеха да им купя нещо, си мислех, че просто се отнасят с мен като с човек за всичко и умишлено отлагах. Видях, че сатанинските отрови вече са пуснали корени дълбоко в сърцето ми и са се превърнали в самата ми природа, което ме беше накарало да стана егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа. Отнасях се към дълга си като към начин да придобия статус и репутация и исках да го използвам като възможност да спечеля уважението и похвалите на моите братя и сестри. Мамех и се съпротивлявах на Бог! Осъзнах, че съм в много опасно състояние, затова се помолих на Бог с покаяние: „О, Боже, не искам повече да се стремя към слава, придобивки и статус. Готова съм да се покая пред Теб. Моля Те, напътствай ме в намирането на път на практикуване“.

След това се натъкнах на два откъса от Божиите слова: „Всеки е равен пред истината и няма разлика по отношение на възрастта или в низостта и благородството на хората, които изпълняват дълга си в Божия дом. Всички са равни пред дълга си, просто вършат различна работа. Между тях няма различия въз основа на това кой има старшинство. Пред истината всеки трябва да запази смирено, покорно и приемащо сърце. Хората трябва да притежават този разум и това отношение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (осма част)). „Когато Бог изисква хората да изпълняват своя дълг правилно, Той не иска от тях да свършат определен брой задачи или да осъществят някакви велики начинания, нито да постигнат някакви новаторски успехи. Това, което Бог иска, е хората да могат да правят всичко по силите си по практичен начин и да живеят според Неговите слова. Бог няма нужда да бъдеш велик или благороден, или да извършваш някакви чудеса, нито иска да вижда някакви приятни изненади в теб. Той не се нуждае от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е да практикуваш според Неговите слова, здраво стъпил на земята. След като си разбрал Божиите слова, действай според тях и ги изпълнявай, или след като си чул Божиите слова, запомни ги добре и когато дойде време да практикуваш, прави го според Божиите слова. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. […] Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш отдадено и съгласно критериите. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва да следваш Божиите слова и наставления по послушен и практичен начин, без да имаш свои собствени идеи или да вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Истината е, че независимо от това какъв дълг изпълняваме в Божия дом, било то дълг на водач, дълг за работа с текст или служба на домакиня, или работа по общите въпроси, това са просто различни дейности и нито един вид дълг не стои по-високо или по-ниско от останалите. Какъвто и дълг да изпълняваме, всички ние приемаме Божието поръчение и изпълняваме нашата функция като сътворени същества. Бог не би имал особено високо мнение за някого само защото има талант, умения или изпълнява някакъв специален дълг. По същия начин Той не би погледнал отвисоко на някого само защото изпълнява по-малко престижен дълг. Това, което Бог цени, е дали хората се стремят към истината в рамките на своя дълг, дали се покоряват и дали са предани в дълга си. Църквата ми беше възложила да служа като домакиня, така че това беше отговорност и дълг, който трябваше да изпълнявам. Независимо дали хората щяха да ми се възхищават, трябваше да го приема и да се покоря — това беше разумът, който трябваше да притежавам. Помислих си за безбройните неща, които Бог е създал, независимо дали са големи или малки, всички те съществуват в съответствие с Божието върховенство и предопределение и изпълняват функцията, която Бог им е възложил. Малкото стръкче трева не се сравнява по височина с високите дървета, нито пък се състезава с цветята за това кое е по-красиво; единствено изпълнява с покорство функцията си. Ако можех да бъда като това стръкче трева, да се покорявам на върховенството и уредбите на Бог, да съм здраво стъпила на земята и да се стремя да изпълнявам ролята си на сътворено същество, нямаше да страдам толкова много за това, че не съм постигнала статус. Нещо повече, да бъдеш водач в Божия дом не означава само да заповядваш на хората, както аз си мислех, човек трябва да бъде слуга на всички хора, да разговаря за истината, за да помага на братята и сестрите, да решава истинските им проблеми с навлизането в живота и да ги напътства към реалността на Божиите слова. Така и дългът на домакиня не е по-низш дълг — човек трябва да изпълнява дълга си по поддържане на домашната среда, за да могат братята и сестрите да изпълняват дълга си спокойно. Всеки от нас изпълнява своята роля в разпространението на евангелието на царството. Като осъзнах всичко това, изпитах чувство на освобождение. Божият дом възлага на хората дълг въз основа на техните умения, заложби и духовен ръст. Преди това изпълнявах дълг на водач и работих с текстове, но моите заложби не бяха достатъчни, не се справях със задачите и не бях подходяща за тези роли. Въпреки това не разбирах себе си, имах високо мнение за себе си и все търсех уважението на другите. Бях толкова неразумна! Църквата ми възложи дълг на домакиня въз основа на моите заложби и домашната ми среда — този дълг беше много подходящ за мен. Ролята ми на домакиня не ми носеше голямо уважение, но дългът разкри погрешните ми възгледи зад стремежа ми и покварения ми нрав, и ме подтикна да потърся истината и придобия известно разбиране за себе си. Това е най-ценното, което можех да получа от този дълг. Благодарих на Бог от цялото си сърце, че е устроил тази среда, за да ме пречисти и преобрази, и бях готова да се покоря на устройването и подредбите Му, като изпълнявам своя дълг на домакиня, за да се отплатя за Божията любов.

По-късно започнах да се стремя да навлизам в принципите в начина, по който приготвях храната за сестрите си, вземах под внимание какви ястия щяха да бъдат най-полезни за тяхното здраве. Когато не бяха заети, те ми помагаха в домакинската работа и изобщо не ми заповядваха като на подчинена. Когато срещах трудности в дълга си, те търпеливо разговаряха с мен и ме подкрепяха и всички ние изпълнявахме нашата част от ролята. Така започнах да поддържам по-хармонични отношения със сестрите и бях готова да изпълнявам дълга си с радост. Всички тези придобивки и промени бяха в резултат на правосъдието и наказанието на Божиите слова.