от Лиу Хуейджън, Китай

Когато за пръв път започнах да вярвам в Бог, забелязах как братята и сестрите водачи често разговаряха с хората за Божиите слова, за да разрешат проблемите им, а братята и сестрите с готовност ги търсеха, за да обсъждат проблемите си с тях. Това ме караше да им завиждам и си мислех как подобен дълг може да им донесе уважение и възхищение, където и да отидат. Що се отнася до дълга на домакин и дълга по общите въпроси, вярвах, че братята и сестрите, които ги изпълняват, просто се трудят зад кулисите, не биха могли да се отличат, другите няма да ги забележат и никой не им се възхищава. Помислих си, че би било чудесно, ако в бъдеще мога да изпълнявам дълг, който да ми позволява да се отличавам и да предизвиквам възхищение. По-късно бях избрана за църковен водач и братята и сестрите на събранията, които ръководех, се отнасяха много топло към мен. Беше страхотно да виждам как ме гледат със завист и чувствах, че съм по-добра от тях. Изпълнението на дълга на водач беше по-стресиращо и изискваше много повече работа, но независимо колко страдах или колко бях уморена, никога не се отказах, нито се оплаквах. Известно време след това, поради лошите ми заложби и факта, че не се справях с проблемите според принципите, тъй като често действах според собственото си мнение и се придържах към правилата, а и понеже бях причинила загуби на църковното дело, бях освободена от длъжност. След освобождаването ми моят водач дойде при мен и ме попита дали не бих желала да изпълнявам дълг, свързан с общите въпроси. Чувствах в себе си известна съпротива и си помислих: „Работата по общите въпроси е просто изпълнение на различни задачи в църквата, това е просто обикновен физически труд. Ако другите братя и сестри разберат, че изпълнявам такъв дълг, какво ще си помислят за мен? Ще си помислят ли, че изпълнявам такъв дълг, защото нямам истината реалност?“. Въпреки това, понеже знаех, че възложеният дълг е Божие поръчение и трябва да го приема и да му се покоря, неохотно се съгласих.

По-късно, когато излизах да изпълнявам дълга си, често срещах братя и сестри, които познавах отпреди. Когато ме питаха какъв дълг изпълнявам, ми беше неудобно да им кажа, тъй като се притеснявах, че ще ме гледат отвисоко, ако разберат, че изпълнявам дълг по общите въпроси. Но това, от което най-много се страхувах, наистина се случи. Веднъж отидох до къщата на една сестра, за да взема назаем скутера ѝ, и докато си говорехме, ѝ споменах, че изпълнявам дълг по общите въпроси. Тя се изненада и попита: „Защо сега се занимаваш с общи въпроси? Мислех, че изпълняваш дълг по работа с текст“. Почувствах се изключително неловко и умишлено смених темата, разменихме няколко общи приказки, след което си тръгнах възможно най-бързо. Напът за вкъщи продължавах да виждам в съзнанието си отново и отново шокираното изражение на сестрата, когато чу, че се занимавам с общи въпроси. Чувствах се ужасно и се чудех какво ли ще си помисли тази сестра за мен. Дали ще си помисли, че този дълг ми е възложен, защото не познавам истината реалност и имам лоши заложби? Дали ще ме гледа отвисоко? Това ме накара да се съпротивлявам още повече срещу този дълг. Понякога се бавех с доставянето на спешни писма и не успявах да ги предам навреме на моите братя и сестри. Понякога забравях, а моите братя и сестри ме кастреха, че съм нехайна и безотговорна, и ми напомняха, че трябва да бъда по-усърдна в изпълнението на дълга си и да влагам повече мисъл. Като се сблъсках с тази ситуация, аз не само не се самоанализирах, но и започнах да се съпротивлявам още повече срещу дълга. Спомних си как, когато бях водач, работниците по общите въпроси ми носеха книги с Божиите слова и писма, а сега нещата се бяха променили и аз бях тази, която трябваше да изпълнява поръчки и да доставя неща на другите братя и сестри. Чувствах се така, сякаш статусът ми изведнъж рязко се е понижил, и ставах все по-нещастна и потисната.

Една сутрин батерията ми свърши, докато карах електрическия си скутер, и бях принудена да бутам скутера с ръце. Докато бутах скутера, случайно натиснах педала на газта, той се изстреля напред, в резултат на което паднах върху него, преди да успея да реагирам. Ударих устата си в предния ръб на скутера, което ми разклати няколко зъба и ми причини синини по лицето и наранявания на единия крак. След като се върнах у дома, се помолих на Бог: „О, Боже! Напоследък силно се съпротивлявам срещу дълга си по общите въпроси и не знам как да разреша този проблем. Моля Те, напътствай ме да опозная себе си, за да мога да се покоря“. След молитвата прочетох два откъса от Божиите слова, в които се казва: „В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да си сътрудничат и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват сътрудничеството на хората, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). „Какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). Божиите слова ясно разобличиха сегашното ми състояние. Разбрах, че моето отношение и моите възгледи към дълга ми са били погрешни. Разграничавах висшия от низшия дълг, като ги разделях на степени и рангове. Мислех, че да бъдеш водач или да изпълняваш дълг, свързан с работа с текст, те прави по-добър от останалите и ти позволява да получиш възхищението и уважението на другите. Независимо колко страдах или колко изморена бях от подобен дълг, бях напълно готова да го изпълнявам. Що се отнася до онези видове дълг, които изискваха физически труд и не ми даваха възможност да се отличавам или да бъда забелязана, тях не желаех да ги изпълнявам, защото смятах, че подобни видове дълг очевидно стоят доста ниско и хората ще ме гледат отвисоко за това, че ги изпълнявам. Бях повлияна от тези погрешни възгледи и когато моят водач ми даде дълга по общите въпроси, чувствах, че това е по-низш дълг и ще навреди на репутацията ми, затова се съпротивлявах и не исках да се покоря, и действах нехайно и безотговорно в изпълнението му. Колко нелепи бяха моите възгледи! Като се има предвид колко бях покварена и колко лоши бяха заложбите ми, единствено благодарение на Божията възхвала и благодат можех да изпълнявам какъвто и да е дълг в Божия дом, но аз изобщо не проявявах внимание към Божиите намерения, не знаех как да се отплатя за Божията любов, проявявах внимание само към собствените си интереси и репутация и просто действах в дълга си, както ми харесваше, като го използвах за свои собствени интереси. Къде беше моята човешка природа? Бог със сигурност ненавиждаше такова поведение!

Един ден попаднах на следния откъс от Божиите слова: „Какво отношение трябва да имате към своя дълг? Първо, не бива да го анализирате, като се опитвате да установите кой ви го е възложил. Вместо това трябва да го приемете от Бог, като дълг, поверен ви от Бог, и трябва да се подчините на устроеното и подреденото от Бог и да приемете дълга си от Бог. Второ, не правете разлика между високото и ниското ниво и не се интересувайте от естеството му, от това дали ви позволява да изпъкнете, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляйте върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Какво представлява адекватното изпълнение на дълга). Като прочетох Божиите слова, научих, че нашият дълг е Божие поръчение и имаме задължение и отговорност да го изпълняваме. Независимо дали този дълг ни позволява да се отличим и да бъдем забелязани и дали ни носи уважението и възхищението на другите, ние, като сътворени същества, трябва да приемем този дълг, да се покорим и да покажем най-дълбоката си преданост. Това е нагласата, която трябва да имаме в дълга си, и разумът, който всички трябва да притежаваме. Помислих си как общите въпроси може да не са престижен дълг, но са незаменим аспект от делото на Божия дом. Ако няма хора, които да разнасят книги и писма, нашите братя и сестри няма да могат да четат Божиите слова навреме и някои проекти няма да бъдат завършени навреме, което ще се отрази на църковното дело. Предвид факта, че ми беше отреден дълг по общите въпроси, трябваше да приема за своя отговорност изпълнението на възложените ми задачи. След като осъзнах това, най-накрая бях готова да приема и да се покоря. Независимо дали другите ще ме уважават, ще направя всичко възможно, за да изпълня дълга си. След това вложих цялата си енергия и мисъл в дълга си. Всеки ден, когато идваше време да изпращам и да получавам писма, аз чинно ги проверявах и влагах сърцето си в своята работа. Когато сестрата, с която си сътрудничех, трябваше да излезе да върши друга работа, дейно помагах и препращах нещата вместо нея, като полагах усилия да върша работата си добре. Чувствах се особено спокойна, когато работех така усърдно и детайлно. Когато другите братя и сестри ме питаха какъв дълг изпълнявам, открито заявявах, че работя по общите въпроси и вече не се чувствах неудобно.

През юни 2019 г. моят водач ме потърси, за да ме попита дали бих желала да приема в дома си няколко сестри. Помислих си: „Готова съм да приема дълг, но ако близките ми братя и сестри разберат, че прекарвам дните си в миене на чинии и приготвяне на храна в ролята на домакиня, какво ще си помислят за мен? Ще гледат ли на мен отвисоко?“. Бързо препоръчах сестра Уан Юн, като казах, че мисля, че тя ще бъде по-подходяща за този дълг, но водачът отговори, че сестра Уан Юн напоследък боледувала и не била подходяща. Осъзнах, че този дълг ми се е паднал благодарение на върховенството и подредбите на Бог, така че спрях да се опитвам да го отлагам. Докато бях домакиня, забелязах, че сестрите често разговаряха за уменията и знанията, свързани с техните дългове, и за това какво са придобили от преживяванията си. Когато идваше тяхната надзорничка, тя също разговаряше със сестрите за тяхната работа. Завиждах им, че могат да изпълняват такъв дълг, докато аз бях заета с грижата за безопасността у дома или приготвянето на храна в кухнята. Това усещане за малоценност ме правеше много нещастна. Понякога мисълта ми блуждаеше, докато приготвях храната, и слагах твърде много сол или забравях и не слагах никаква. Някои от сестрите не можеха да ядат пикантни храни, затова една от сестрите любезно ме попита дали не мога да отделя част от храната, преди да добавя лютите чушки. Съгласих се с молбата ѝ, но си помислих: „Когато бях водач, аз командвах. Сега, когато се занимавам с този дълг на домакиня, не само не мога да спечеля уважението на другите, а трябва и да изпълнявам чужди заповеди“. Това ме правеше навъсена и потисната. Понякога, когато сестрите бяха заети с дълга си, те ме молеха да им помогна да закупят различни стоки от първа необходимост, което ме караше да се чувствам така, сякаш ми заповядват и съм там само за да изпълнявам задачи. По-късно осъзнах, че състоянието ми е лошо, но въпреки това често живеех в това състояние. Чувствах се ужасно и ми се струваше, че сърцето ми се е отдалечило от Бог.

Един ден прочетох два откъса от Божиите слова, в които се казваше: „Роден в земя, пълна с нечистотии, човекът е заразен от обществото в значителна степен, повлиян е от феодалната етика и е обучаван в „институти за висше образование“. Изостаналото мислене, поквареният морал, долнопробни възгледи за живота, презряната философия за светските отношения, напълно безполезното съществуване, низък начин на живот и обичаи — всички тези неща са нахлули сериозно в сърцето на човека и сериозно са подкопали и атакували неговата съвест. В резултат на това човекът все повече се отдалечава от Бог и все повече Му се противопоставя“ (Словото, Т.1 – Явяването и делото на Бог. Да имаш непроменен нрав означава да си във вражда с Бог). „Сатана покварява хората чрез образованието и влиянието на националните правителства и на известните и великите личности. Техните дяволски думи са станали живот и природа на човека. „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“ е добре известна сатанинска поговорка, която е втълпена на всички, и това се е превърнало в човешки живот. Има и други подобни думи от различни философии за светските отношения. Сатана използва традиционната култура на всеки народ, за да образова, подвежда и покварява хората, като ги кара да паднат в безкрайна бездна на унищожение и да бъдат погълнати от нея, а накрая Бог унищожава хората, защото те служат на Сатана и се противопоставят на Бог. […] Все още има много сатанински отрови в живота на хората, в тяхното поведение и маниери. Например техните философии за светските отношения, начини на действие и максими са изпълнени с отровите на големия червен змей и всичките идват от Сатана. Така всички неща, които преминават през костите и кръвта на хората, са от Сатана“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Как да опознаем човешката природа). Като прочетох Божиите слова, осъзнах в какво се коренеше моето разграничаване на дълга като висш и низш, разделението му на степени и рангове — била съм дълбоко повлияна и покварена от сатанински отрови като: „Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните“, „Тези, които използват ума си, ще властват върху тези, които не го използват“ и „Човек се стреми нагоре, а водата тече надолу“. Живеех според тези сатанински отрови, Търсейки слава, печалба, статус и уважение. Мислех, че само такъв начин на живот е достоен и почтен. Гледах на дълга в Божия дом от гледна точка на сатанинската философия и възгледи, като вярвах, че дълг, който изисква умения и талант, като например да бъдеш водач, да работиш с текстове и да създаваш видеоклипове, носи по-голямо уважение, Докато дълг, свързан с физически труд като домакинство и уреждането на общи въпроси, стои на по-ниско ниво. Тъй като бях повлияна от погрешни възгледи, бях започнала да изпълнявам дълга си нехайно, не бях съсредоточена, често забравях да препращам писма и забавях работата, защото смятах, че дългът ми не беше достоен за уважение. Храната, която приготвях, беше или твърде безвкусна, или твърде солена и не се замислях дали сестрите ми ще могат да я ядат, а предпочитах да приготвям храната, както си искам. Когато сестрите ме молеха да им купя нещо, си мислех, че просто се отнасят с мен като с човек за всичко и умишлено отлагах. Видях, че сатанинските отрови вече са пуснали корени дълбоко в сърцето ми и са се превърнали в самата ми природа, което ме беше накарало да стана егоистична, достойна за презрение и лишена от човешка природа. Отнасях се към дълга си като към начин да придобия статус и репутация и исках да го използвам като възможност да спечеля уважението и похвалите на моите братя и сестри. Мамех и се съпротивлявах на Бог! Осъзнах, че съм в много опасно състояние, затова се помолих на Бог с покаяние: „О, Боже, не искам повече да се стремя към слава, печалба и статус. Готова съм да се покая пред Теб. Моля те, напътствай ме в намирането на път на практикуване“.

След това се натъкнах на два откъса от Божиите слова: „Всеки е равен пред истината и няма разлика по отношение на възрастта или в низостта и благородството на хората, които изпълняват дълга си в Божия дом. Всички са равни пред дълга си, просто вършат различна работа. Между тях няма различия въз основа на това кой има старшинство. Пред истината всеки трябва да запази смирено, покорно и приемащо сърце. Хората трябва да притежават този разум и това отношение“ (Словото, Т.4 – Разобличаване на антихристите, Девета точка (Осма част)). „Когато Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си, Той не ги кара да изпълнят определен брой задачи или да постигнат някакви велики подвизи, нито да извършат някакви велики дела. Това, което Бог иска, е хората да вършат практично всичко, което е по силите им, и да живеят в съответствие с Неговите слова. На Бог не Му е нужно да си велик или благороден, или да сътворяваш каквито и да е чудеса, нито очаква някакви приятни изненади от теб. Той няма нужда от такива неща. Всичко, от което Бог се нуждае, е непоколебимо да практикуваш в съответствие с Неговите слова. Когато слушаш Божиите слова, прави това, което си разбрал, изпълнявай това, което си проумял, запомни добре това, което си чул, и след това, когато дойде време за практикуване, го направи според словата Му. Нека те станат твоят живот, твоите реалности и това, което изживяваш. Така Бог ще бъде удовлетворен. […] Всъщност не е трудно да изпълняваш дълга си, нито да го правиш предано и на приемливо ниво. Не е нужно да жертваш живота си или да вършиш нещо специално или трудно, просто трябва честно и неотклонно да следваш Божиите слова и напътствия, без да вмъкваш свои собствени идеи или да си вършиш лични дела, а да вървиш по пътя на стремежа към истината. Ако хората могат да направят това, в основни линии ще имат човешко подобие. Когато са истински покорни към Бог и станат честни хора, те ще придобият подобие на истинско човешко същество“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Правилното изпълнение на дълга изисква хармонично сътрудничество). Истината е, че независимо от това какъв дълг изпълняваме в Божия дом, било то дълг на водач, дълг за работа с текст или служба на домакиня, или работа по общите въпроси, това са просто различни дейности и нито един вид дълг не стои по-високо или по-ниско от останалите. Без значение какъв дълг изпълняваме, всички ние приемаме Божието поръчение и служим като сътворени същества. Бог не би имал особено високо мнение за някого само защото има талант, умения или изпълнява някакъв определен дълг. По същия начин Той не би погледнал отвисоко на някого само защото изпълнява по-малко престижен дълг. Това, от което се интересува Бог, е дали хората се стремят към истината в рамките на своя дълг, дали се покоряват и дали са предани в дълга си. Църквата ми беше възложила да служа като домакиня, така че това беше отговорност и дълг, който трябваше да изпълнявам. Независимо дали хората щяха да имат добро мнение за мен, аз трябваше да го приема и да се покоря — това беше разумът, който трябваше да притежавам. Помислих си за безбройните неща, които Бог е създал, независимо дали са големи или малки, всички те съществуват в съответствие с Божието върховенство и наредба и служат както Бог им е възложил. Малкото стръкче трева не се сравнява по височина с високите дървета, нито пък се състезава с цветята за това кое е по-красиво; единствено служи с покорство. Ако можех да бъда като това стръкче трева, да се покорявам на върховенството и уредбите на Бог, да съм здраво стъпила на земята и да се стремя да изпълнявам ролята си на сътворено същество, нямаше да страдам толкова много затова, че не съм постигнала статус. Нещо повече, да бъдеш водач в Божия дом не означава само да заповядваш на хората, както аз си мислех, човек трябва да бъде слуга на всички хора, да разговаря за истината, за да помога на братята и сестрите, да решава истинските им проблеми с навлизането в живота и да ги напътства към реалността на Божиите слова. Така и дългът на домакиня не е по-низш дълг — човек трябва да изпълнява дълга си по поддържане на домашната среда, за да могат братята и сестрите да изпълняват дълга си спокойно. Всеки от нас изпълнява своята роля в разпространението на евангелието на царството. Като осъзнах всичко това, изпитах чувство на освобождение. Божият дом възлага на хората дълг въз основа на техните умения, заложби и духовен ръст. Преди това изпълнявах дълг на водач и работих с текстове, но моите заложби не бяха достатъчни, не се справях със задачите и не бях подходяща за тези роли. Въпреки това не разбирах себе си, имах високо мнение за себе си и все търсех уважението на другите. Бях толкова неразумна! Църквата ми възложи дълг на домакиня въз основа на моите заложби и домашната ми среда — този дълг беше много подходящ за мен. Ролята ми на домакиня не ми носеше голямо уважение, но дългът разкри погрешните ми възгледи за стремежа и покварения ми нрав, и ме подтикна да потърся истината и придобия известно разбиране за себе си. Това е най-ценното, което можех да получа от този дълг. Благодарих на Бог от цялото си сърце, че е създал тази среда, за да ме пречисти и преобрази, и бях готова да се покоря на устройването и подредбите Му, като изпълнявам дълга си, за да се отплатя за Божията любов.

По-късно започнах да се стремя да навлизам в принципите в начина, по който приготвях храната за сестрите си, вземах под внимание какви ястия щяха да бъдат най-полезни за тяхното здраве. Когато не бяха заети, те ми помагаха в домакинската работа и изобщо не ми заповядваха като на подчинена. Когато срещах трудности в дълга си, те търпеливо разговаряха с мен и ме подкрепяха и всички ние заемахме отредените ни роли. Така започнах да поддържам по-хармонични отношения със сестрите и бях готова да изпълнявам дълга си с радост. Всички тези придобивки и промени бяха в резултат на правосъдието и наказанието на Божиите слова.