От Чен Си, Китай

През 2021 г. отговарях за работата по поенето на три църкви. Две водачки на групи за поене в една църква, Ли Цан и Джан Сюан, работеха с мен. Тогава смятах, че Ли Цан е способна на работа и има чувство за бреме в дълга си. Тя ми посочваше всички отклонения в изпълнението на дълга ми и ми помагаше своевременно да ги коригирам. С надзора и напомнянията ѝ се предотвратяваше забавянето в част от работата. Джан Сюан също носеше бреме и ми помагаше с любящо сърце, когато бях в лошо състояние. Бях доста щастлива да работя с тях, като си мислех, че тяхната работоспособност, заложбите им и отношението, което имаха към дълга си, бяха доста добри. Понеже те двете поемаха отговорността, не ми се налагаше да се тревожа много за работата по поенето на тази църква и можех да се съсредоточа върху работата на другите две църкви. По-късно от техните писма видях, че резултатите от работата им са по-добри от тези на другите църкви. Още повече се уверих в тяхната работоспособност, така че рядко се включвах в работата им.

Веднъж моят водач ми изпрати писмо, в което ме молеше да участвам практически в работата по поенето и незабавно да преназнача дълга на всички неподходящи служители, които открия, за да се избегне забавяне на работата. След като получих писмото, бързо отидох в другите две църкви, за да видя как върви работата. Открих един водач на група за поене, който не можеше да върши действителна работа, и незабавно направих преназначения. Когато се канех да посетя църквата, за която отговаряше Ли Цан, си помислих: „Независимо дали става дума за тяхната работоспособност, чувството им за бреме или заложбите им, тя и Джан Сюан са добре във всяко отношение. Щом те двете са там, определено няма да има никакви проблеми с работата“. Затова не проверих работата им. Друг път събрах водачите на групите за поене от няколко църкви, защото исках да се запозная подробно с отклоненията в работата им, за да открия проблемите и да ги реша своевременно. Тогава обаче се интересувах главно от работата на другите водачи на групи. Попитах ги как обикновено провеждат събиранията за новоповярвалите, какви Божии слова използват за общуване и решаване на въпросите на новоповярвалите и т.н. Чрез подробно разпитване, открих някои проблеми, проведохме общение за тях и те ги отстраниха веднага. Колкото до Ли Цан и Джан Сюан, мислех, че чувството им за бреме и тяхната работоспособност при изпълнение на дълга им са добри, така че не разпитах подробно за работата им. По-късно моят водач ме помоли да осигуря някой сравнително добър напоител, затова препоръчах Ли Цан. След като проучи ситуацията обаче, водачът установи, че резултатите от работата по поенето на Ли Цан не са добри, и ме попита как съм могла да предложа човек като нея. Помислих си: „Възможно ли е изискванията на водача да са твърде високи? Според моето разбиране за Ли Цан, дори и да не може да бъде повишена, тя все пак е напълно способна да пои новоповярвалите в църквата“. По-късно водачът ми каза: „Ли Цан и Джан Сюан са мързеливи, уклончиви и се отдават на удобства, когато изпълняват дълга си. Вече сме провели общение за това с тях; нека видим как ще се справят в бъдеще“. Като чух това, аз не само не го приех сериозно, но и се замислих: „Кой няма моменти, в които проявява внимание към плътта си? Щом вършат добре настоящата си работа, това не е ли достатъчно?“. След това продължих да не проследявам и да не надзиравам работата им.

След известно време водачът изпрати писмо, в което се казваше, че има много проблеми с работата по поенето в църквата, за която отговаря Ли Цан, и ме помоли да ги разреша възможно най-скоро. Когато видях писмото, си помислих: „Ли Цан вярва в Бог от много години и е служила като водач. Познавам нейната работоспособност и заложбите ѝ. Възможно ли е положението наистина да е толкова лошо? Дали водачът е допуснал грешка? Но щом водачът е казал това, значи е имало причина. Трябва да проуча ситуацията на практика“. Едва след като проучих ситуацията, разбрах, че нито Ли Цан, нито Джан Сюан вършат действителна работа. Те не бяха развили талантливи личности в църквата, които трябваше да бъдат развити, а нещата, които новоповярвалите ядяха и пиеха на събиранията, не бяха най-основните истини, свързани с познаването на Божието дело. Имаше и някои новоповярвали, които бяха станали негативни, след като бяха чули безпочвените слухове на Компартията, а Ли Цан и Джан Сюан изненадващо бяха уредили един безотговорен човек да ги подкрепи. Проблемите на новоповярвалите не бяха решени, а Ли Цан и Джан Сюан не бяха намерили начин да разговарят с новоповярвалите и да им помагат допълнително. Някои новоповярвали почти се бяха отдръпнали. В крайна сметка новоповярвалите бяха променили състоянието си едва след като сами бяха прочели Божиите слова. Въпреки че в работата по поенето имаше много отклонения и пропуски, Ли Цан и Джан Сюан не се самоанализираха и дори се опитаха да обвинят другите. Като научих за тези неща, аз бях шокирана: „Как се получиха така нещата? Доколкото ги познавах, преди те имаха чувство за бреме при изпълнението на дълга си. Как сега нещата се развиха по този начин?“. Но фактите бяха изложени точно пред очите ми; трябваше да приема това. В същото време се чувствах много виновна. Ако бях надзиравала работата им и я бях проучила внимателно по-рано, нямаше да възникнат толкова много проблеми при поенето. Не можех да избягам от отговорността, която носех за това.

По-късно видях един откъс от Божиите слова. Всемогъщият Бог казва: „Лъжеводачите никога не проучват надзорниците, които не вършат действителна работа или не се съсредоточават върху правилната за тях работа. Те смятат, че просто трябва да си изберат надзорник и с това въпросът приключва и че след това надзорникът сам може да се занимава с всички въпроси, свързани с работата. Така че лъжеводачите само провеждат събрания от време на време и не надзирават работата, нито се интересуват как върви, и се държат като безучастни шефове. Ако някой съобщи за проблем с даден надзорник, един лъжеводач ще каже: „Това е дреболия, всичко е наред. И сами можете да се оправите. Не ме занимавайте“. Човекът, който е съобщил за проблема, отговаря: „Този надзорник е ленив лакомник. Мисли само за храна и забавления и е безкрайно мързелив. Не иска да понесе и малко страдание при изпълнение на дълга си, все мързелува измамно и си измисля оправдания, за да избегне работата и да избяга от отговорностите си. Той не е подходящ за надзорник“. Лъжеводачът ще отговори: „При избора му за надзорник беше страхотен. Това, което казваш, не е вярно, а дори и така да е, то е само временно проявление“. Лъжеводачът няма да се опита да разбере нещо повече за положението на надзорника, а ще съди и отсъжда по въпроса въз основа на предишните си впечатления за този надзорник. Лъжеводачът пренебрегва всеки, който съобщава за проблеми с надзорника. Надзорникът не върши истинска работа и работата в църквата почти е спряла, но лъжеводачът не го е грижа, сякаш изобщо не участва в това. Достатъчно е отвратително, че когато някой му докладва проблемите с надзорника, той не обръща внимание. Но кое е най-омразното от всичко? Когато хората му докладват за наистина сериозни проблеми с надзорника, той не се опитва да ги разреши и дори измисля всякакви оправдания: „Познавам този надзорник, той наистина вярва в Бог, никога не би имал никакви проблеми. Дори да има нещо дребно, Бог ще го защити и дисциплинира. Ако прави някакви грешки, това е между него и Бог — не бива да се намесваме в това“. По този начин лъжеводачите работят според своите собствени представи и фантазии. Преструват се, че разбират истината и имат вяра, но просто объркват църковната работа — тя дори може да спре и те все още ще се преструват на неосведомени. Не действат ли лъжеводачите твърде много като чиновници? Те не са способни сами да вършат истинска работа и не проявяват педантичност относно работата на ръководителите на екипи и на надзорниците — нито я проследяват, нито се осведомяват за нея. Преценката им за хората се основава само на личните им впечатления и фантазии. Когато видят, че известно време някой се представя добре, те си мислят, че вечно ще е добър и че няма да се промени. Не вярват на никого, който твърди, че има проблем с този човек, и не обръщат внимание, когато някой ги предупреди за този човек. Смятате ли, че лъжеводачите са глупави? Те са глупави и неразумни. […] лъжеводачите имат един пагубен недостатък — бързо се доверяват на хората въз основа на собствените си фантазии. И това се дължи на неразбиране на истината, нали? Как разобличава Божието слово същността на поквареното човечество? Защо да се доверяват на хора, на които дори Бог не се доверява? Лъжеводачите са твърде надменни и самоправедни, нали? Те си мислят: „Не може да съм преценил този човек погрешно, не би трябвало да има никакви проблеми с този човек, когото съм преценил като подходящ. Той определено не е някой, който се отдава на ядене, пиене и развлечения или който харесва удобствата и ненавижда усърдната работа. Той е съвсем надежден и заслужава доверие. Няма да се промени. Ако се промени, значи съм сгрешил, нали?“. Що за логика е това? Да не би да си някакъв експерт? Да не би да имаш рентгеново зрение? Притежаваш ли това специално умение? Би могъл да живееш с този човек година-две, но дали ще можеш да разбереш какъв е той в действителност, ако няма подходяща среда, която да разкрие напълно природата му същност? Ако не беше разкрит от Бог, можеше да живееш редом с него три или дори пет години и пак щеше да ти е трудно да прозреш каква е природата му същност. А това важи още повече, когато го виждаш рядко и не прекарваш много време с него! Лъжеводачите лекомислено се доверяват на човек въз основа на временно впечатление или на нечия положителна оценка за него и се осмеляват да поверят работата на църквата на такъв човек. Не са ли напълно слепи в това отношение? Не действат ли безразсъдно? А когато работят така, лъжеводачите не са ли изключително безотговорни?“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (3)). Бог разобличаваше точно моето състояние; бях толкова безотговорна към дълга си. Преди това бях работила с Ли Цан и Джан Сюан, и тъй като те имаха някаква работоспособност и постигаха някакви резултати при изпълнението на дълга си, лесно им се доверих. След като напълно им предадох работата, дори не бях я надзиравала, нито бях питала за нея. Когато водачът ме помоли да проверя дали ръководителите на екипите по поенето вършат действителна работа, аз не бях проверила работата им, защото им имах доверие. Дори когато се събирах с тях, не бях попитала подробно за работата им. По-късно, когато водачът каза, че се отдават на удобства при изпълнението на дълга си и не вършат действителна работа, бях почувствала известна съпротива в сърцето си, тъй като си мислех, че те не са такива и че водачът не ги познава добре. В сърцето си дори спорех от тяхно име. Като се замисля, бях общувала с тях само няколко месеца. На пръв поглед изглеждаше, че имат някаква работоспособност и някакво чувство за бреме при изпълнение на дълга си, но изобщо не разбирах тяхната човешка природа и природа същност. Бях им се доверила въз основа на временни впечатления и добри чувства и след това спокойно им предавах работата без надзор. Бог разобличи, че хората са дълбоко покварени от Сатана, така че не е преодолян целият им покварен нрав — всички те могат да бъдат нехайни, безотговорни и да правят, каквото си искат, преди да бъдат усъвършенствани. Не бях гледала на нещата въз основа на Божиите слова, а се бях осланяла на моите представи и фантазии и бях затвърдила добрата им страна в съзнанието си въз основа на временните им добри постижения. Не бях убедена дори когато водачът посочи проблемите им, защото смятах, че неговите изисквания към тях са твърде високи. Като живеех според сатанински нрав, аз се доверявах най-вече на себе си и се придържах към собствената си гледна точка за нещата, тъй като си мислех, че това, което виждам като добро, е неоспоримо, без да приемам каквото и да е обяснение от другите, което в крайна сметка забави работата. Наистина бях твърде надменна и самонадеяна!

По-късно видях друг откъс от Божиите слова: „Макар че днес много хора изпълняват дълг, малцина са тези, които се стремят към истината. Много малко хора се стремят към истината и навлизат в реалността, докато изпълняват дълга си. За повечето от тях все още няма принципи в начина, по който вършат нещата, те все още не са хора, които истински се покоряват на Бог. Те просто твърдят, че обичат истината, че са готови да я търсят и да се стремят към нея, но все още не се знае колко дълго ще трае решимостта им. Хората, които не се стремят към истината, е вероятно да разкрият покварения си нрав по всяко време и на всяко място. Те нямат никакво чувство за отговорност към дълга си, често са нехайни, действат според желанията си и дори не са способни да приемат кастрене. Щом станат негативни и слаби, те са склонни да изоставят работата си — това се случва често, няма нищо по-често срещано от това. По този начин се държат всички, които не се стремят към истината. И така, когато хората все още не са придобили истината, те са ненадеждни и не заслужават доверие. Какво означава, че са ненадеждни? Това означава, че е вероятно когато се сблъскат с трудности или неуспехи, да паднат и да станат негативни и слаби. Дали човек, който често е негативен и слаб, заслужава доверие? Определено не. Но хората, които разбират истината, са различни. Тези, които наистина я разбират, неизбежно имат богобоязливо и богопокорно сърце, и само хората с богобоязливо сърце заслужават доверие. Тези, които нямат богобоязливо сърце, не са надеждни. Как трябва да се подхожда към хората, които нямат богобоязливо сърце? Разбира се, трябва да им се оказва любяща помощ и подкрепа. Трябва да бъдат проследявани повече, докато изпълняват дълга си, и да получават повече помощ и напътствия. Само тогава може да се гарантира, че ще изпълняват дълга си ефективно. И каква е целта на това? Главната цел е да се поддържа работата на Божия дом. Второстепенната цел е да се установят своевременно проблемите, да се предостави на хората своевременен ресурс, да бъдат подкрепени или кастрени, като се коригират отклоненията им и се компенсират недостатъците и пропуските им. Това е от полза за тях. В него няма нищо злонамерено. Надзорът над хората, наблюдението им и опитите да бъдат разбрани — всичко това е с цел да им се помогне да поемат по правилния път на вярата в Бог, да им се даде възможност да изпълняват дълга си, както Бог желае и според принципа, да им се попречи да предизвикват смущения или прекъсвания и да вършат безполезна работа. Целта е изцяло да се прояви отговорност към тях и към работата на Божия дом. В това няма никаква злонамереност“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (7)). От Божиите слова разбрах, че макар и да изпълняваме дълга си в църквата и да сме готови да го изпълняваме добре, това е само добро намерение. Тъй като всички имаме покварен нрав, не можем да се покорим изцяло на Бог, а действията ни са лишени от принципи. Това води до отклонения в работата ни и често сме нехайни и безотговорни. Ето защо е необходимо водачите и работниците да надзирават работата, за да откриват проблемите своевременно и да коригират отклоненията. Ли Цан и Джан Сюан също бяха покварени хора. Въпреки че преди имаха чувство за дълг при изпълнение на дълга си, това не означаваше, че винаги ще бъде така. Освен това техните добри заложби и работоспособността им не означаваха, че са придобили истината и имаха принципи в справянето с неща, и че са напълно надеждни. Това изискваше надзор и проследяване на работата им. Не можех да прозра покварената същност на хората и гледах на хората и нещата въз основа на собствените си представи и фантазии, като лесно вярвах в тях и предавах работата без надзор. Наистина бях глупава. Ако не бях повярвала сляпо в тях, а бях упражнявала редовен надзор и бях проверявала работата им в съответствие с изискванията на Божия дом, като изпълнявах собствените си отговорности, работата по поенето нямаше да бъде толкова неефективна в продължение на няколко месеца. Колкото повече мислех за това, толкова повече се обвинявах.

Продължих да разсъждавам върху това: защо се доверявах толкова много на Ли Цан и Джан Сюан, без да контролирам и надзиравам изпълнението на дълга им? Дори когато водачът ми напомни, не го взех присърце. Какъв покварен нрав ме контролираше зад това? По време на размишленията си видях един откъс от Божието слово: „Ако действително разбираш истината в сърцето си, ще знаеш как да я практикуваш и как да се покориш на Бог и естествено ще поемеш по пътя на стремежа към истината. Ако пътят, по който вървиш, е правилен и съответства на Божиите намерения, делото на Светия Дух няма да те напуска, а така вероятността да предадеш Бог ще намалява все повече. Без истината е лесно да вършиш зло и ще го вършиш, дори и без да искаш. Например, ако имаше надменен и самонадеян нрав, нямаше да има никакъв смисъл да ти се казва да не се противопоставяш на Бог, защото нямаше да можеш да се контролираш — това би било нещо, което не зависи от теб. Не би го направил нарочно, а под властта на своята надменна и самонадеяна природа. Надменността и самонадеяността ти биха те карали да презираш и да пренебрегваш Бог; биха те направили склонен към самопревъзнасяне и самоизтъкване на всяка крачка; биха те накарали да гледаш отвисоко на останалите и в сърцето си да не оставяш никого, освен себе си; биха ти отнели мястото на Бог в твоето сърце и накрая биха те накарали да заемеш Божието място и да изискваш от хората да ти се покоряват, и биха те накарали да благоговееш пред собствените си идеи, мисли и представи, като пред истината. Толкова много злодеяния се вършат от хора, които са подвластни на своята надменна и самонадеяна природа!“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Само чрез стремеж към истината може да се постигне промяна в нрава). Докато размишлявах върху Божиите слова, открих причината за своя неуспех. Той се дължеше главно на моя надменен нрав и на това, че твърде много разчитах на себе си. Вярвах, че те са сериозни и отговорни в изпълнението на дълга си, че имат чувство за бреме и няма да бъдат нехайни. И така, доверявах се напълно на себе си, като винаги си мислех „според мен“, „вярвам“, „чувствам“ и смятах, че оценката ми за хората е точна и не може да е грешна. След като им предавах работата, дори не си правех труда да ги надзиравам или да разпитвам за тях. Дори когато водачът изрично посочваше проблемите им, аз не го приемах сериозно, тъй като мислех, че те просто разкриват някаква поквара, нищо сериозно. Неуспехът ми се дължеше на прекалената ми самоувереност. Използвах собствените си възгледи като стандарти за преценяване на хората. Каквото и да казваха другите, аз не го приемах. Вярвах, че оценката ми за хората е точна, че ги познавам добре и че съм пригодна да ги оценя. Не се съгласявах с никои възгледи на другите, които се различаваха от моите, и ги отхвърлях. Никога не се замислях дали моите мисли и възгледи не са погрешни и не се отклоняват, или дали могат да навредят на работата. Бях наистина надменна и неразумна! Тъй като разчитах на надменния си нрав, за да изпълнявам дълга си, не приемах сериозно предложенията на другите, а още по-малко търсех истините принципи. Бях наистина надменна и пренебрежителна към другите, без място за Бог в сърцето си. Мислех, че хората, на които се доверявах, и нещата, които решавах, със сигурност са правилни според моите собствени представи и фантазии, като упорито се придържах към собствените си възгледи и пренебрегвах дълга си, което доведе до значителни загуби за работата. По този начин изпълнявах ли изобщо дълга си? Противопоставях се на Бог, като вършех зло. Като осъзнах сериозността на природата и последствията, бързо застанах пред Бог, за да се помоля и да се покая.

По-късно видях един откъс от Божиите слова, който ми даде път за практикуване. Всемогъщият Бог казва: „С каквото и да се занимавате, трябва да се научите да търсите истината и да ѝ се покорявате. Който и да ви съветва, дори и дете да е, стига съветът да съответства на истините принципи, трябва да го приемете и да му се подчините. Каквито и проблеми да има този човек, стига думите и съветите му да съответстват напълно на истините принципи, трябва да ги приемете и да им се подчините. Ако постъпвате така, резултатите ще са добри и ще съответстват на Божиите намерения. Най-важното е да се вгледаш в мотивите си, както и в принципите и методите, с помощта на които се справяш с нещата. Ако твоите принципи и методи за справяне с нещата произтичат от човешката воля, от човешките мисли и представи или от философиите на Сатана, то тези принципи и методи са непрактични и резултатите неминуемо ще са лоши. Причината за това е, че източникът на твоите принципи и методи не е правилен и не съответства на истините принципи. Ако възгледите ти се основават на истините принципи и се справяш с нещата според истините принципи, тогава това, което правиш, несъмнено ще бъде правилно. Дори ако в момента някои хора не могат да го приемат или имат представи за това, или му се съпротивляват, след известно време това ще се потвърди. Нещата, които са в съответствие с истините принципи, дават все по-добри резултати, докато нещата, които не са в съответствие с истините принципи, дори да отговарят на човешките представи в момента, водят до все по-лоши последствия. Всички хора ще получат потвърждение за това“ (Словото, Т.3 – Беседите на Христос от последните дни. Пътят за преодоляване на покварения нрав). Божиите слова ме накараха да разбера, че когато се сблъскваме с някои ситуации, трябва първо да се отречем от себе си, да потърсим истината и да разгледаме нещата въз основа на Божиите слова. Трябва да проверим дали нашите възгледи и гледни точки се съобразяват с Божиите намерения и дали в основата им са Божиите слова и истините принципи. Трябва да имаме търсещо сърце, когато получаваме напомняния и предложения от братя и сестри, а не да се придържаме към собствените си възгледи. Трябва да се справяме с тях в съответствие с принципите. Такова отношение означава търсене, покорство и рационалност пред Бог. Докато размишлявах върху предишния си подход, аз не виждах нещата въз основа на истините принципи, а се придържах към собствените си възгледи, като си мислех, че знам по-добре от другите. Когато братята и сестрите правеха предложения, аз нямах търсещо сърце и се доверявах твърде много на себе си. Това беше основната причина за моя неуспех. За да продължа напред, първо трябваше да се науча да се отричам от себе си и да се вслушвам повече в предложенията на братята и сестрите.

По-късно видях друг откъс от Божиите слова, в който се казва: „Ако се съди по буквалното му значение, надзор означава проверка: проверка на това кои църкви са приложили работните разпоредби и кои не са, какъв е напредъкът в прилагането, кои водачи и работници вършат реална работа и кои не, и дали някои водачи или работници просто разпределят работните разпоредби, без да участват в конкретните задачи. Надзорът е специфична задача. Освен че трябва да надзирават прилагането на работните разпоредби — дали са приложени, каква е скоростта на прилагането, какво е качеството на прилагането и постигнатите резултати — водачите и работниците от по-високо ниво трябва да проверяват дали водачите и работниците спазват стриктно работните разпоредби. Някои водачи и работници външно заявяват, че са готови да следват работните разпоредби, но след като се сблъскат с определена среда, се страхуват да не бъдат арестувани и се съсредоточават само върху това да се скрият, като отдавна са оставили работните разпоредби на заден план. Проблемите на братята и сестрите остават неразрешени, а те не знаят какво се съдържа в работните разпоредби и какви са принципите на практикуването. Това показва, че работните разпоредби изобщо не са приложени. Други водачи и работници имат мнения, представи и съпротива срещу някои от изискванията в работните разпоредби. Когато дойде време да ги прилагат, те се отклоняват от истинския смисъл на работните разпоредби и правят нещата според собствените си идеи, отбиват номера и замазват нещата, само за да ги приключат, или поемат по свой път, като вършат нещата така, както им е угодно. Всички такива ситуации изискват надзор от страна на водачите и работниците от по-високо ниво. Целта на надзора е по-доброто изпълнение на конкретните задачи, залегнали в работните разпоредби, без отклонения и в съответствие с принципите. При осъществяването на надзора водачите и работниците от по-високо ниво трябва да наблегнат много на това да установят дали има някой, който не върши реална работа или е безотговорен и бавен в прилагането на работните разпоредби, дали някой показва склонност да се противопоставя на работните разпоредби и не желае да ги прилага или ги прилага избирателно, или просто изобщо не спазва работните разпоредби, а вместо това просто върши лични дела, дали някой задържа работните разпоредби и ги предава само според собствените си идеи, без да позволява на Божиите избраници да узнаят истинското значение и конкретните изисквания на работните разпоредби — само чрез надзор и проверка на тези въпроси водачите от по-високо ниво могат да разберат какво се случва наистина. Ако водачите от по-високо ниво не извършват надзор и проверка, могат ли да бъдат установени тези проблеми? (Не.) Не могат. Ето защо водачите и работниците трябва не само да предават работните разпоредби и да осигуряват напътствия на всяко отделно ниво, но и да надзирават работата на всяко отделно ниво при прилагането на работните разпоредби. Регионалните водачи трябва да надзирават работата на областните водачи, областните водачи трябва да надзирават работата на църковните водачи, а църковните водачи трябва да надзирават работата на всяка група. Надзорът трябва да се осъществява на всяко отделно ниво. Каква е целта на надзора? Тя е да се улесни точното прилагане на съдържанието на работните разпоредби в съответствие със специфичните им изисквания. Следователно задачата на надзора е много важна“ (Словото, Т.5 – Отговорностите на водачите и работниците. Отговорностите на водачите и работниците (10)). От Божиите слова видях, че за да изпълняват дълга си съгласно критериите, водачите и работниците трябва практически да надзирават и проследяват всеки елемент от работата, да навлизат в детайлите и да познават и разбират напредъка на работата. Те трябва да вършат работата в съответствие с Божиите изисквания и работните разпоредби. За всяко нарушение на принципите, установено в работата, трябва своевременно да се вземат мерки чрез общение. Талантливите хора с потенциал трябва да бъдат развивани своевременно, след като бъдат открити. Това изисква практическа проверка, разпитване, надзор и проследяване, което показва отговорно отношение към дълга. В миналото разчитах на личните си фантазии и с лекота предавах работата на тези, към които имах благосклонно отношение, без да ги надзиравам или проследявам, и без да разбирам действителната ситуация в работата им. Този подход беше наистина безотговорен и аз не изпълнявах дълга си. В бъдеще трябва да практикувам според Божиите слова и практически да надзиравам и проследявам работата, за която отговарям.

След като Ли Цан беше освободена, посетих църквата, за която тя отговаряше, и се запознах с някои нови вярващи, които можеха да бъдат развивани. Проведох събирания с тях, за да разбера действително тяхното състояние и трудностите им, и предложих общение, за да разрешим тези проблеми. Също така имах общение с напоителите, за да разрешим трудностите в работата им, и коригирах отклоненията в подходите им. Накарах ги да се съсредоточат върху общението относно истината за разбирането на Божието дело, така че новоповярвалите да могат да поставят солидна основа на истинския път възможно най-скоро. По-късно осъзнах, че проблемите при поенето на нови членове в тази църква може би съществуват и в други църкви. Затова бързо написах писма до ръководителите на екипите по поенето в други църкви. След като написах писмата, все още се чувствах неспокойна, защото писмената комуникация не е толкова ефективна, колкото общението лице в лице. Затова писах на водачите, с надеждата, че те ще могат да надзирават и проследяват тази работа лично. В крайна сметка водачите отговориха, че тези проблеми съществуват в различна степен и в техните църкви и те ще надзирават и проследяват както е нужно. Тогава наистина осъзнах необходимостта от Божиите изисквания към водачите и работниците да надзирават и проследяват работата практически.

Благодарение на това преживяване придобих известно разбиране за собствения си надменен нрав и също така осъзнах колко важно е „да възприемаш хората и нещата и да постъпваш и да действаш в пълно съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий“ както казва Бог. Отсега нататък не трябва да действам въз основа на собствените си фантазии. Когато се сблъсквам с въпроси, трябва първо да търся истината и да се отнасям към хората, събитията и нещата около мен според Божиите слова.