Откъс 49

Поквареният нрав на човека се състои само от нелепи и зли неща. Най-сериозното от тях е надменният нрав на човека и нещата, които се разкриват от него, т.е. особената самоправедност и самомнение, убедеността, че той е по-силен от другите, нежеланието да се покорява на когото и да било, постоянното настояване да има последната дума, да се изтъква по всички въпроси, да търси ласкателства и възхвали за действията си, непрекъснатото желание другите да се въртят около него, винаги е егоцентричен, все таи амбиции и желания, постоянно иска венец и награди и да господства като цар — всички тези проблеми попадат в категорията на тежко покварените видове нрав. Останалите са обикновени проблеми. Например най-често срещаните видове покварен нрав са наличие на погрешни възгледи, нелепо мислене, изкривяване и измамност, ревност, егоизъм, свадливост, безпринципност в действията и т.н. В сатанинския нрав са включени много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е първопричината за покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова повече им липсва разум, а колкото повече им липсва разум, толкова са по-склонни да се съпротивляват на Бог. Колко сериозен е този проблем? Тъй като хората имат надменен нрав, те не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Макар че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същността и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Да смяташ, че всички останали са по-нисши от самия теб е малък проблем. Основният проблем е, че надменният нрав пречи на хората да се покоряват на Бог, на Неговото върховенство и Неговите подредби, а също така кара хората постоянно да се опитват да си съперничат с Бог за власт и да контролират другите. Този тип човек няма богобоязливо сърце ни най-малко, да не говорим за това да обича Бог или да Му се покорява. Хората, които са надменни и самонадеяни, особено онези, които са толкова надменни, че са изгубили разума си, не могат да се покорят на Бог във вярата си в Него и дори се самовъздигат и свидетелстват за самите себе си. Такива хора се съпротивляват най-много на Бог и нямат абсолютно никакви богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, тогава трябва първо да преодолеят своя надменен нрав. За да преодолее надменния си нрав, човек трябва да преживее Божието правосъдие и наказание. Когато осъзнае, че надменният нрав е нрав на Сатана и че надменният нрав е нечестивото, грозно лице на Сатана, човек ще има богобоязливо сърце. Колкото по-цялостно се справи с надменния си нрав, толкова повече разум ще притежава и толкова повече ще може да се бои от Бог и да отбягва злото. Само с богобоязливо сърце човек може да се покори на Бог и да придобие истината, и да Го опознае. Само онези, които придобият истината, действително са хора.

Откъс 50

Поквареният нрав на човека, като надменност, самоправедност и непреклонност, е вид упорита болест. Те са като злокачествен тумор, който расте в човешкото тяло и не може да бъде премахнат без известно страдание. За разлика от временните болести, които преминават за няколко дни, тази упорита болест не е незначително страдание и към нея трябва да се използва радикален подход. Има обаче един факт, с който трябва да сте наясно — няма проблем, който да не може да бъде разрешен; поквареният ти нрав постепенно ще отслабва, докато се стремиш към истината, израстваш в живота и докато твоето разбиране и преживяване на истината се задълбочава. До каква степен поквареният нрав трябва да отслабне, за да може да се счита за пречистен? Когато вече не си възпиран от него и си способен да го разпознаеш и изоставиш. Въпреки че понякога може да се прояви, ти все пак си способен да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината, както обикновено, да останеш съвестен и отговорен, и не си възпиран от него. В този момент този покварен нрав вече не представлява проблем за теб и ти вече си го преодолял и си се издигнал над него. Ето какво означава да си израснал в живота — когато при нормални обстоятелства вече не си възпиран или обвързван от своя покварен нрав. Някои хора, независимо колко много покварен нрав разкриват, не търсят истината, за да го преодолеят. В резултат на това, дори след като са вярвали в Бог в продължение на много години, техният нрав остава непроменен. Те си мислят: „Всеки път, когато правя нещо, разкривам покварения си нрав. Ако се въздържам да правя каквото и да било, тогава няма да го разкривам. Това не разрешава ли проблема?“. Не е ли това същото като да се въздържаш да се храниш от страх да не се задавиш? Какъв ще бъде резултатът от това? То може да доведе единствено до гладуване. Ако човек разкрие покварен нрав и не го преодолее, това е равносилно на това да не приеме истината и да умре. Какви ще бъдат последствията, ако вярваш в Бог и не се стремиш към истината? Ще изкопаеш собствения си гроб. Поквареният нрав е враг на вярата ти в Бог. Той ти пречи на практикуването на истината, на преживяването на Божието дело и на покорството ти пред Него. В резултат на това накрая ти няма да постигнеш Божието спасение. Това не означава ли че копаеш собствения си гроб? Сатанинският нрав ти пречи да приемеш и да практикуваш истината. Не можеш да го избегнеш, а трябва да се изправиш срещу него. Ако не надделееш, той ще те контролира. Ако успееш да надделееш, той вече няма да те възпира и ти ще бъдеш свободен. Понякога в сърцето ти все още ще възниква и ще се проявява покварен нрав, като поражда погрешни мисли и идеи, както и зли помисли у теб, и те кара да се чувстваш самодоволен или високомерен, разкривайки такива мисли. Когато действаш обаче, вече няма да си обвързан от тях и сърцето ти вече няма да е контролирано от тях. Ще си кажеш: „Моето намерение е да се съобразявам с интересите на Божия дом, да правя неща, които да удовлетворяват Бог, да изпълнявам дълга си и да бъда отдаден като сътворено същество. Макар че понякога все още разкривам този вид нрав, той няма абсолютно никакво влияние върху мен“. Това е достатъчно. Този вид покварен нрав по същество ще е преодолян. Дали промяната на човешкия нрав е нереалистична и неосезаема? (Не е.) Ето колко практическа е тя. Някои хора казват: „Макар че разбирам малко от истината, понякога все още имам покварени мисли и идеи и все още разкривам покварен нрав. Какво да правя?“. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава всеки път, когато имаш погрешни мисли и идеи или разкриваш покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да ги преодолееш. Това е най-основният принцип на практикуването. Не би го забравил, нали? Освен това трябва да знаеш също така, че когато имаш неправилни мисли и идеи, трябва да ги отхвърлиш. Не можеш да бъдеш възпиран и обвързван от тях, камо ли да ги следваш. Стига да разбираш поне малко от истината, това би трябвало да е лесно постижимо. Ако разкриеш покварен нрав, трябва да положиш усилие да търсиш истината, за да го преодолееш. Не можеш да кажеш: „О, Боже, отново разкрих покварен нрав, моля Те, дисциплинирай ме! Не мога да контролирам покварения си нрав“. Ако се молиш по този начин, това показва, че не си човек, който се стреми към истината. Това показва, че си негативен и пасивен и че си се отказал от себе си — тогава направо си приготви ковчег и си организирай погребението. Кажете Ми, що за човек отправя такава молитва? Само един некадърник би се молил на Бог по такъв начин. Човек, който обича истината, никога не би изрекъл такива думи. Ако си човек, който обича истината, трябва да избереш пътя на стремеж към истината и също така трябва да си наясно как да практикуваш. Ако не знаеш как да практикуваш, когато те сполетят тези съвсем обикновени проблеми, значи си твърде безполезен. Преодоляването на покварения нрав е начинание за цял живот, а не нещо, което може да се постигне само за няколко години. Защо таиш фантазии, че ще стигнеш до истината и живота? Не е ли това да си глупав и невеж?

В процеса на стремеж към промяна в живота нрав, възпиранията на покварения нрав представляват най-голямата трудност за всеки човек. Когато хората разкрият частица покварен нрав или го разкриват отново и отново, и когато се чувстват неспособни да го контролират, те заклеймяват себе си, като решават, че песента им е изпята и не могат да се променят. Това е объркване и погрешно схващане, което съществува у повечето хора. Днес някои от тези, които се стремят към истината, са осъзнали, че докато в даден човек съществува покварен нрав, той може да го разкрива често, което влияе на изпълнението на дълга му и му пречи да практикува истината, и че ако не може да се самоанализира, за да разреши проблема с покварения си нрав, той няма да е способен да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите. Следователно онези, които винаги изпълняват дълга си по негативен и нехаен начин, трябва сериозно да се самоанализират и да изровят първопричината за своя проблем, за да го разрешат. Някои хора обаче имат изопачено разбиране и си мислят: „Всички онези, които разкриват покварен нрав, докато изпълняват дълга си, трябва да спрат и напълно да го преодолеят, преди да продължат да изпълняват дълга си“. Това виждане обосновано ли е? То е човешка фантазия и е напълно необосновано. Всъщност повечето хора, независимо какъв покварен нрав разкриват, докато изпълняват дълга си, стига да търсят истината, за да го преодолеят, могат постепенно да намалят броя на разкриванията на поквара и в крайна сметка да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Веднага щом разкриеш покварен нрав, трябва да търсиш истината, за да го преодолееш, както и да разпознаеш и да разнищиш сатанинския си нрав. Това е процесът на борба срещу сатанинския ти нрав и той е от съществено значение за преживяването ти на живота. Докато преживяваш Божието дело и променяш нрава си, ти използваш истините, които разбираш, за да си съперничиш със сатанинския си нрав, като в крайна сметка преодоляваш покварения си нрав и тържествуваш над Сатана, с което постигаш промяна в нрава. Процесът на промяна на нрава е търсене и приемане на истината, за да се заменят човешките представи и фантазии, както и думите и доктрините, да се заменят философиите за светските отношения и различните ереси и заблуди, които идват от Сатана, като постепенно тези неща се заменят с истината и с Божието слово. Това е процесът на придобиване на истината и промяна на нрава на човека. Ако искаш да разбереш доколко се е променил твоят нрав, трябва ясно да видиш колко истини разбираш, колко истини си приложил на практика и колко истини си способен да изживееш. Трябва ясно да видиш колко много от твоя покварен нрав е бил заменен с истините, които си разбрал и придобил, и до каква степен те са способни да контролират покварения нрав в теб, т.е. до каква степен истините, които разбираш, са способни да направляват твоите мисли и намерения, както и твоето ежедневие и практикуване. Трябва ясно да видиш дали когато те сполети нещо, надмощие има твоят покварен нрав, или по-скоро в теб преобладават и те направляват истините, които разбираш. Това е критерият, по който се оценява твоят духовен ръст и навлизането ти в живота.

Откъс 51

Какво се случва, когато някой е склонен да спори, когато го укоряват и кастрят? Това е дълбоко надменен, самоправеден и своеволен нрав. Хората, които са надменни и своеволни, трудно приемат истината. Те не могат да приемат, когато чуят и най-малкото нещо, което не е съобразено с техните собствени възгледи, мнения и гледни точки. Не ги интересува дали това, което казват другите, е правилно или грешно, кой го казва, в какъв контекст е казано, или дали е свързано със собствените им отговорности и дълг. Те не се интересуват от тези неща. Техният основен приоритет е да задоволят собствените си чувства. Не е ли това своеволие? Какви загуби в крайна сметка носи на хората своеволието? То ги затруднява да придобият истината. Неприемането на истината е причинено от покварения нрав на човека, а крайният резултат от това е, че такъв човек не може лесно да придобие истината. Всичко, което се разкрива по естествен път от природата същност на човека, е в противоречие с истината и няма нищо общо с нея. Нито едно такова нещо не е в съгласие с истината, нито се доближава до нея. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и да практикува истината. Ако човек не може да приеме истината и винаги иска да действа според собствените си предпочитания, той не може да постигне спасение. Ако искаш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, трябва преди всичко да избягваш да бъдеш импулсивен, когато нещата не стават както ти се иска. Трябва първо да се успокоиш и да утихнеш пред Бог, а в сърцето си трябва да се молиш на Него и да търсиш от Него. Не бъди своеволен, първо се покори. Само с такава нагласа можеш да разрешаваш по-добре проблемите. Ако можеш да постоянстваш в това да живееш пред Бог и ако можеш да се молиш на Бог и да търсиш от Него, и да се изправяш пред нещата с нагласа на покорство, независимо какво ти се случва, тогава няма значение колко разкривания има на твоя покварен нрав или какви прегрешения си извършил — стига да търсиш истината, всички те могат да бъдат разрешени и независимо какви изпитания те споходят, ще можеш да останеш непоколебим. Стига да имаш правилната нагласа, да си способен да приемеш истината и да се покориш на Бог в съответствие с Неговите изисквания, ще бъдеш напълно способен да приложиш истината на практика. Дори понякога да си малко непокорен и съпротивляващ се и понякога да си склонен да спориш и да не можеш да се покориш, ако можеш да се молиш на Бог и да промениш бунтовното си състояние, можеш да приемеш истината. След като направиш това, премисли защо в теб са се породили такова бунтарство и съпротива. Намери причината за това, след това потърси истината, за да го преодолееш, и по този начин този аспект от твоя покварен нрав може да бъде пречистен. След като преживееш няколко такива провала и препъвания и станеш способен да прилагаш истината на практика, постепенно ще се отървеш от своя покварен нрав. Тогава истината ще царува в теб и ще стане твой живот, и вече няма да има пречки пред практикуването на истината. Ще станеш способен да се покориш истински на Бог и ще изживееш истината реалност. През този период ще имаш практическо преживяване в практикуването на истината и в покоряването на Бог. Когато по-късно ти се случи нещо, ще знаеш как да практикуваш по начин, който е покорен на Бог, и какъв вид поведение представлява бунтарство срещу Бог. В сърцето си ще имаш пределна яснота. Тогава все още ли няма да си способен да разговаряш за истината реалност? Ако те помолят да споделиш своите свидетелства за преживяване, няма да го смяташ за проблем, защото ще си преживял много неща и ще познаваш свързаните с това принципи на практикуване. Каквото и да кажеш, в думите ти ще има реалност и както и да говориш, то ще бъде практично. А ако те помолят да говориш думи и доктрини, няма да си склонен — ще изпитваш неприязън към това в сърцето си. Нима тогава няма да си навлязъл в истината реалност? Хората, които се стремят към истината, могат да имат преживяване и да навлязат в истината реалност само за няколко години. За онези, които не се стремят към истината, не е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Защото има твърде много непокорство в онези, които не обичат истината, и защото винаги, когато трябва да практикуват истината — независимо за какво става въпрос — те винаги изтъкват свои собствени доводи и имат свои собствени трудности, и за тях е много трудно да приложат истината на практика. Въпреки че може да се молят, да търсят и да са готови да практикуват истината, когато им се случи нещо или когато се сблъскат с трудности, объркаността им изплува на преден план, проявява се бунтовният им нрав и умовете им се замъгляват. Колко тежък трябва да е бунтовният им нрав! Ако по-малката част от сърцата им е объркана, а по-голямата част иска да се покори на Бог, практикуването на истината ще бъде малко по-малко трудно за тях. Може би чрез молитва или когато някой разговаря с тях за истината, стига да я разберат в този момент, те могат лесно да я приложат на практика. Ако са толкова объркани, че този аспект заема по-голямата част от сърцата им — които съдържат голямо количество непокорство и малко покорство — няма да им е лесно да приложат истината на практика, защото са с твърде малък духовен ръст. А онези, които изобщо не обичат истината, са преобладаващо или изцяло непокорни; те са напълно объркани. Тези хора са объркани хора, които никога няма да могат да приложат истината на практика, и никакви усилия, положени за тях, няма да са от полза. Хората, които обичат истината, имат силен устрем към нея. Ако този устрем е доста силен и истината им бъде ясно разяснена в общение, те със сигурност ще могат да я приложат на практика. Да обичаш истината не е проста работа. Само лекото желание да практикуваш истината не те прави човек, който обича истината. Човек трябва да достигне дотам, че щом разбере Божието слово, да може да се стреми, да понася несгоди и да плаща цената, за да приложи истината на практика. Само такива са хората, които обичат истината. Хората, които обичат истината, могат да постоянстват в стремежа си към истината, независимо колко покварен нрав разкриват или какви прегрешения са извършили. Каквото и да им се случи, те могат да се молят на Бог, да търсят истината и да приемат истината. След две-три години такова преживяване усилията им ще дадат резултат и обикновените трудности няма да им пречат. Ако се сблъскат със значителни трудности, дори и да се провалят, това ще бъде нормално, защото са с твърде малък духовен ръст. Стига да могат да прилагат истината на практика при нормални обстоятелства, ще има надежда. Щом опознаят Бог и имат богобоязливи сърца, дори значителните трудности ще им бъдат лесни за разрешаване. Никоя трудност няма да е проблем за тях. Стига хората да четат повече Божии слова и да разговарят повече за истината, и ако могат да се молят на Бог и да разчитат на делото на Светия Дух за разрешаване на проблемите, независимо какви трудности ги сполетят, за тях ще бъде лесно да разберат истината, ще могат да я приложат на практика и постепенно ще започнат да се отървават от покварения си нрав. Всеки път, когато практикуват истината, те се отървават от част от покварения си нрав, а с повече практикуване на истината идва и по-голямо отърваване от покварения нрав. Това е природен закон. Ако хората видят, че разкриват покварен нрав, и се опитат да го преодолеят, като разчитат на въздържание и търпение, ще успеят ли? Няма да е лесно. Ако можеха да го преодолеят по този начин, тогава нямаше да има нужда Бог да върши Своето дело на правосъдие и наказание. За да се преодолее поквареният нрав, човек трябва да разчита на молитва към Бог и да се уповава на Него, да разчита на търсенето на истината и на това да се самоанализира и да опознава себе си, и да разчита на делото на Светия Дух. Само тогава той може постепенно да бъде преодолян. Ако хората не сътрудничат или не се самоанализират, не могат да приемат истината, не се опитват да опознаят покварения си нрав, не изпитват разкаяние и не мразят плътта и Сатана, няма от само себе си да се отърват от покварения си нрав. Тук делото на Светия Дух е най-чудесното. Стига хората да жадуват за истината и да се стремят към промяна в нрава си, Бог ще ги просвети и напътства и без да осъзнават, хората едновременно ще разберат истината и ще станат способни да опознаят себе си. И в този момент те ще започнат да обичат истината и да копнеят за нея. Те ще могат да намразят природата и нрава на Сатана от сърце. По този начин за тях ще бъде лесно да се опълчат на плътта и ще им се струва много по-лесно да практикуват истината. В този момент поквареният им нрав ще се променя малко по малко и те вече изобщо няма да се бунтуват срещу Бог. Ще могат да се покорят напълно на Бог, без да бъдат възпирани от никакъв човек, събитие или нещо. Това е пълна промяна в техния живот нрав.

Откъс 52

Някои хора никога не търсят истината в своя дълг. Те просто действат според собствените си идеи и фантазии и са постоянно своеволни и безразсъдни. Изобщо не вървят по пътя на практикуване на истината. Какво означава да си „своеволен и безразсъден“? Означава да действаш така, както намериш за добре, когато се сблъскаш с даден проблем, без да обмисляш или да търсиш истината. Дори ако някой друг каже нещо правилно, това не може да те трогне или да промени решението ти. Дори когато разговарят с теб за истината, ти отказваш да я приемеш. Просто се придържаш към собствените си възгледи, като се смяташ за прав и се вкопчваш в собствените си идеи. Дори мислите ти да са правилни, ти трябва да взимаш предвид и възгледите на другите хора. Не е ли изключително самоправедно изобщо да не обмисляш тези възгледи? На хора, които са изключително самоправедни и своенравни, изобщо не им е лесно да приемат истината. Да предположим, че направиш нещо погрешно и другите те критикуват, че не действаш според истината, а ти отговаряш: „Дори и да не го правя, така или иначе ще върша нещата по този начин“, и дори отиваш и намираш някаква причина, за да ги накараш да мислят, че това, което правиш, е подходящо. Те те упрекват, като казват, че твоите действия причиняват прекъсвания и ще бъдат в ущърб на църковното дело, а ти не само че не слушаш, но и продължаваш да спориш: „Мисля, че това е правилният начин, така че точно така ще върша нещата“. Какъв нрав е това? (Надменност.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ти имаш надменна природа, затова се държиш своеволно и безразсъдно, без да се вслушваш в това, което някой казва. Как тогава да преодолееш своеволието и безразсъдството си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истините принципи и трябва поне да разговаряш с другите за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като ги помолиш да ти кажат дали мислите ти са правилни и в съответствие с истината, и да проверят нещата за теб. Това е най-добрият метод да преодолееш своеволието и безразсъдството си. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и безразсъдството. При втората стъпка, когато другите изразяват различни мнения, как трябва да практикуваш, така че да не действаш своенравно или безразсъдно? Първо трябва да бъдеш смирен, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да оставиш всички да общуват. Дори да вярваш, че си прав, не бива да държиш на собствените си възгледи. Това е напредък. То показва нагласа на търсене на истината и нагласа на отричане от себе си и удовлетворяване на Божиите намерения. Щом имаш тази нагласа, като същевременно не се придържаш към собствените си възгледи, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог, да търсиш основа в Божиите слова и да определиш как да действаш въз основа на Божиите слова. Това е най-подходящият и точен начин за практикуване. Ако хората са способни да търсят истината и да поставят на разглеждане проблем, за да могат всички да разговарят за него и да търсят заедно, по това време Светият Дух предоставя просветление. Бог просветлява хората според принципи — Той гледа твоята нагласа. Ако упорито се придържаш към своето, независимо дали възгледите ти са правилни или погрешни, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне. Той ще те накара да се сблъскаш с препятствие, за да те разкрие, като разобличи твоята грозота. Ако, от друга страна, ти имаш правилна нагласа — нито настояваш на собствените си възгледи, нито си самоправеден, своеволен или безразсъден — имаш нагласа на търсене и приемане на истината и общуваш с всички, тогава Светият Дух ще върши делото Си сред вас и може да ти позволи да видиш светлината чрез думите на някого. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той ти позволява да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти даде идея. В този миг ти се пробуждаш и осъзнаваш, че това, в което си се вкопчвал, е неправилно, и в същото време разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. Като достигнеш такова ниво, не си ли избегнал вършенето на зло и в същото време не си ли избегнал понасянето на последствията от дадена грешка? Това не е ли Божия закрила? (Да.) Как се постига това? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината със сърце на покорство. След като получиш просветлението на Светия Дух и определиш принципите на практикуване, твоята практика ще бъде в съответствие с истината и ще удовлетворява Божиите намерения. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той проучва внимателно намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просветли или води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат това да вършат зло и да стигнат момента, в който могат да практикуват истината и да действат с принципи. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се покорява. Ако можеш да се избавиш от личните си намерения и имаш нагласа на покорство към Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти. Когато се молиш и търсиш от Бог, стига да имаш правилната нагласа и да си искрен, Бог ще те просвети. Единственото притеснение е, че хората не търсят истината искрено, а просто отбиват номера и изпълняват формалностите, за да ги видят другите. По този начин няма да могат да получат Божието просветление. Ако твоята нагласа е твърдоглаво да настояваш на собствените си възгледи, да отхвърляш истината, да не приемаш мнението на никого другиго, да не търсиш истината, да вярваш само на себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоята нагласа, независимо какво прави или иска Бог — тогава какво ще направи Бог? Бог няма да ти обърне внимание и ще те остави настрана. Не си ли своенравен? Не си ли надменен? Не мислиш ли винаги, че ти си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш и ако сърцето ти е напълно затворено и съпротивляващо се на Бог, тогава Бог няма да ти обърне внимание. Защо е така? Тъй като сърцето ти е затворено за Бог, ако Бог те просветли, ти би ли го приел? Ако Бог те укори, би ли го почувствал? Когато хората са непримирими, когато тяхната сатанинска природа и зверство се отприщят, те не чувстват нищо от това, което Бог прави, и то е безполезно. Следователно Бог не върши такова безполезно дело. Ако имаш подобна твърдоглаво съпротивляваща се нагласа, Бог само ще се скрие от теб. Бог няма да прави излишни неща. Когато си толкова твърдоглаво съпротивляващ се и толкова затворен, Бог никога няма да направи каквото и да било в теб насила, нито да ти наложи каквото и да било. Той няма да продължава безкрайно да те трогва и просветлява. Бог не действа по този начин. Защо е така? Главно защото Бог е видял определен вид нрав в теб, зверство, което изпитва неприязън към истината и е непроницаемо за разума. Смяташ ли, че хората могат да контролират едно диво животно, когато се отприщи зверството му? Викането и крещенето по него вършат ли някаква работа? Има ли някаква полза да се опитват да го убеждават или да му предлагат утеха? Смеят ли хората да се доближат до него? Има правилен начин да се опише такова същество: то е непроницаемо за разума. Когато твоето зверство избухне и си непроницаем за разума, какво прави Бог? Бог не ти обръща внимание. Какво повече има да ти каже Бог, когато си непроницаем за разума? Да ти се каже каквото и да било повече би било излишно. Когато Бог не ти обръща внимание, ти благословен ли си, или те сполетява злочестие? Придобиваш ли ползи, или търпиш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние.) Ти го причини. Никой не те е принуждавал да постъпваш по този начин и въпреки това все още се чувстваш разстроен. Не си ли навлече сам това? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, сърцето ти е в мрак и животът ти търпи загуба. Сам си навлече това и си го заслужаваш.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и винаги настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще отритне тези хора и ще ги остави настрана. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че такива хора са в опасност от отстраняване. Обаче онези, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това придобиват Божията благословия. Двете различни нагласи на това да търсиш и да не търсиш истината могат да доведат до две различни състояния в теб и до два различни резултата. Кой резултат ви харесва? (Харесва ми да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлявани от Бог и напътствани от Бог, и да получат Божията благодат, каква нагласа трябва да имат? Трябва често да идват пред Бог с нагласа на търсене и покорство. Независимо дали изпълняваш дълга си, взаимодействаш с другите или се справяш с определен проблем, пред който си изправен, трябва да имаш нагласа на търсене и покорство. С този вид нагласа може да се каже, че имаш нещо като богобоязливо сърце. Способността да търсиш истината и да се покоряваш на истината е пътят към това да се боиш от Бог и да отбягваш злото. Ако ти липсва нагласа на търсене и покорство и вместо това настояваш на собствените си идеи, твърдоглаво се съпротивляваш и отказваш да приемеш истината, и изпитваш неприязън към истината, тогава естествено ще извършиш голямо количество зло. Няма как да не го извършиш! Ако никога не търсиш истината, за да преодолееш това, крайното последствие ще бъде, че независимо колко много преживяваш, независимо в колко ситуации се озоваваш и независимо колко уроци нагласява Бог за теб, ти няма да разбереш истината и в крайна сметка ще останеш неспособен да навлезеш в истината реалност. Ако не притежаваш истината реалност, ще бъдеш неспособен да следваш Божия път, а ако никога не си способен да следваш Божия път, тогава не си човек, който се бои от Бог и отбягва злото. Хората винаги казват, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Това прости неща ли са? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, или да успее да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа на търсене и покорство, когато ти се случи нещо, това ще те защитава. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Тя е да ти позволи да разбереш истината, да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение. Това е крайната цел. Ако преживяваш всичко с тази нагласа, вече няма да чувстваш, че изпълнението на дълга ти, за да удовлетвориш Божиите намерения, е празна фраза и лозунг. Вече няма да го чувстваш толкова изнурително. Освен това, преди да се усетиш, ще си разбрал доста истини. Ако се опиташ да преживяваш нещата по този начин, със сигурност ще пожънеш награди. Независимо кой е човекът и независимо от неговата възраст, образование, от колко време вярва в Бог или какъв дълг изпълнява, стига да има нагласа на търсене и покорство — стига да преживява нещата по този начин — в крайна сметка той със сигурност ще е способен да разбере истината и да навлезе в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа на търсене или покорство във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито ще можеш да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде дълбока и сложна. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред въпроси? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите и доктрините, и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.

Откъс 53

Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, човекоугодници са и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората си мислят, че ако не са лукави, ще са склонни да оскърбяват другите и няма да могат да се защитят; смятат, че трябва да са достатъчно лукави — да не нараняват или оскърбяват никого — за да могат да се пазят, да защитават прехраната си и да си извоюват стабилни позиции сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са човекоугодници и не оскърбяват никого. Ти си дошъл в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите на Божия дом, тогава защо не можеш да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо винаги си човекоугодник? Човекоугодниците защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят някой да върши зло и да вреди на интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да бъдат човекоугодници и не оскърбяват никого. Това е безотговорно и такива хора са твърде лукави и неблагонадеждни. За да защитят собствената си суета и гордост и за да защитят репутацията и статуса си, някои хора с радост помагат на другите и са готови да поемат куршум за приятелите си, плащайки всякаква цена за тях. Но когато трябва да защитят интересите на Божия дом, да отстояват истината и да отстояват справедливостта, тяхната добронамереност я няма и е напълно изчезнала. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всякаква цена и ще понесат всякакви страдания. Но когато трябва да вършат реална работа и да се справят с действителни дела, да защитават делото на църквата и положителните неща, както и да защитават Божиите избраници и да им предоставят ресурс, защо тази сила да плащат всякаква цена и да понасят всякакви страдания изчезва? Това е немислимо. Всъщност те имат нрав на неприязън към истината. Защо казвам, че изпитват неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва практикуване на истината, свидетелстване за Бог, борба срещу козните на Сатана или защита на делото на църквата и закрила на Божиите избраници, те бягат и се дърпат от това и не се занимават с никакви правилни неща. Къде са техният героизъм и техният дух да понасят страдания? Къде прилагат тези неща? Това се вижда ясно. Дори ако някой ги упрекне, като им каже, че не бива да са егоистични и низки и да се опитват да защитават себе си, и че трябва да защитават работата на църквата, на тях всъщност не им пука. Те си казват: „Не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза би имало това за моето преследване на слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им единствено да преследват слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Та когато църковната работа се нуждае от тях, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Когато делото на Божия дом го изисква и когато Божиите избраници се нуждаят от това, само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да пристъпят напред, смело изправени и водени от чувство за дълг, за да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, като напътстват Неговите избраници по правилния път, така че да могат да постигнат покорство на Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и просто претупвате нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, то това е покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината. Повечето от вас често се държат по този начин и когато става въпрос за неща, свързани с интересите на Божия дом, увъртат, като казват: „Не видях“, „Не знам“ или „Не съм чул“. Независимо дали наистина не знаеш, или само се преструваш, че не знаеш, ако разкриваш този вид покварен нрав в решаващи моменти, тогава е трудно да се каже дали си човек, който наистина вярва в Бог. По Мое мнение или си човек, който има объркана вяра, или си неверник, но категорично не си човек, който обича истината.

Вие може би разбирате какво означава да изпитваш неприязън към истината, но защо казвам, че да изпитваш неприязън към истината е нрав? Нравът няма нищо общо със случайните, временни проявления, а случайните, временни проявления не са достатъчни, за да бъдат окачествени като проблем на нрава. Независимо какъв покварен нрав има даден човек, той често или дори постоянно ще се разкрива в него; ще се разкрива винаги, когато възникнат подходящите обстоятелства. Следователно не можеш произволно да окачествяваш даден човек като такъв без човешка природа въз основа на неговото случайно, временно разкриване на поквара. И така, какво е човешка природа? Какво е нрав? Видовете нрав са свързани с намеренията и мотивациите, свързани са с мислите и гледните точки на човека. Чувстваш се така, сякаш тези видове нрав властват над теб и те управляват, но те са също така скрити и потулени, и прикрити от повърхностни прояви. Накратко, докато в теб има нрав, той ще ти пречи, ще те възпира и контролира и ще поражда много видове поведение и проявления у теб — това е нрав. Какво поведение, мисли, гледни точки и отношение често поражда нравът да изпитваш неприязън към истината? Една от основните характеристики на проявата на неприязънта на хората към истината е липсата на интерес към положителните неща и истината; когато става въпрос за практикуване на истината, такива хора губят интерес, чувстват вътрешна апатия и не искат да се стремят към истината, докато си мислят, че са напълно добре. Ще дам прост пример. Едно от общоизвестните неща, за които хората често говорят във връзка с доброто здраве, е да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се ядат повече леки храни и по-малко месо, и особено по-малко пържена храна; това е положителен ориентир за здравето и благополучието на хората. Всеки може да разбере и да приеме от какво да яде повече и от какво по-малко. И така, това приемане теоретично ли е или фактическо? (Теоретично.) Какво е проявлението на теоретичното приемане? То означава наличието на основно признаване — да използваш преценката си, за да разпознаеш това твърдение и следователно да си помислиш, че то е правилно или доста добро. Имаш ли обаче някакви доказателства? Без да си го преживял сам, без каквито и да било доказателства или основание и още повече без да се позоваваш на чужди провали или да виждаш каквито и да било примери, които да подкрепят дали това твърдение е правилно или неправилно, ти приемаш този възглед — това е теоретично приемане. Независимо дали го приемаш теоретично или практически, първо трябва да потвърдиш, че твърдението „яж повече зеленчуци и по-малко месо“ е правилно и положително нещо. И така, как може да се види нравът ти да изпитваш неприязън към истината? Само виж как подхождаш към това твърдение и как го прилагаш в живота си. Това показва отношението ти към това твърдение — дали си го приел теоретично и като доктрина или си го приложил в реалния живот и си го превърнал в своя реалност. Ако само си приел твърдението като доктрина, но това, което правиш в реалния живот, напълно противоречи на това твърдение или изобщо не показваш действително приложение на това твърдение, обичаш ли това твърдение или не го обичаш? Например когато се храниш и видиш зелени зеленчуци и си мислиш: „Зелените зеленчуци са полезни за здравето, но не са вкусни, а месото е по-вкусно, затова първо ще хапна малко месо“, а след това ядеш само месо и никакви зелени зеленчуци — какъв вид нрав показва това? Такъв, който не приема верни твърдения, изпитва неприязън към положителните неща и само иска да се храни според плътските си предпочитания. Този тип човек, който е лаком и се отдава на удоволствия, вече е изпитал много неприязън към положителните неща, съпротивлява им се и се е отвратил от тях, и това е вид нрав. Някой може да признае, че това твърдение е съвсем правилно, но самият той не може да го изпълни и въпреки че не може, все пак казва на другите да го изпълнят. След като го повтаря многократно, за него това твърдение се превръща в теория и няма никакво въздействие върху него. Този човек много добре знае в сърцето си, че яденето на повече зеленчуци е правилно, а яденето на повече месо не е добро, но си мисли: „Независимо от всичко, не съм загубил. Да ядеш месо означава да се възползваш и не смятам, че е нездравословно“. Лакомията и желанията му са го накарали да избере неправилен начин на живот и го карат постоянно да нарушава правилния здрав разум и правилния начин на живот. Той е с вид покварен нрав, който има ненаситно желание да се възползва и който копнее за плътски наслади, така че ще му бъде ли лесно да приеме правилни твърдения и положителни неща? Това няма да е никак лесно. Не е ли тогава неговият начин на живот управляван от покварения му нрав? Това е разкриване на неговия покварен нрав и проявление на неговия покварен нрав. Това, което се проявява външно, е този вид поведение и отношение, но всъщност е нрав, който ги управлява. Какъв нрав е това? Това е да изпитваш неприязън към истината. Този нрав да изпитваш неприязън към истината се открива трудно. Никой не смята, че изпитва неприязън към истината, но фактът, че от няколко години вярва в Бог и все още не знае как да практикува истината, е достатъчен, за да покаже, че изпитва неприязън към истината. Хората слушат толкова много проповеди и четат толкова много Божии слова, а Божието намерение е те да приемат Божиите слова в сърцата си и да въведат тези слова в реалния си живот, за да ги практикуват и използват, така че да разберат истината и да превърнат истината в свой живот. Това изискване е трудно постижимо за повечето хора и затова повечето хора имат нрав да изпитват неприязън към истината.

Когато някой разбира истината, практикуването ѝ не е трудно за него, а щом е способен да практикува истината, той може да навлезе в истината реалност. Наистина ли е толкова трудно да превърне истините, които разбира, в реалности, които изживява? Позволи Ми да ти дам един пример. Да кажем, че времето е студено и се опитваш да излезеш от къщи все още потен, а твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш, защото ще се простудиш. Знаеш, че майка ти иска най-доброто за теб, но не приемаш съвета ѝ сериозно и го пренебрегваш, макар да смяташ, че предложението ѝ е правилно. Въпреки това излизаш потен и понякога се простудяваш, след като излезеш така, но все пак продължаваш да не следваш съвета ѝ при следващото излизане от къщи. Очевидно знаеш, че съветът ѝ е правилен и в най-добър интерес за теб, и че мотивите и намеренията на майка ти винаги са за твое добро, но въпреки това продължаваш да си правиш оглушки и да не се вслушваш в него — не е ли това нрав? Ако нямаше такъв нрав, какво би избрал да правиш? (Да слушам.) Щеше да знаеш, че този съвет е важен, и щеше да знаеш какви последствия и болка може да претърпиш, ако не се вслушаш в него, и би възприел и разбрал смисъла на това предложение. Щеше да можеш да се придържаш стриктно към този съвет и винаги да го изпълняваш и тогава нямаше да има опасност да се простудиш. Това е само един пример. Същото е и с вярата в Бог, с четенето и слушането на Божиите слова, така че как трябва да се отнасят хората към Божиите слова? Това е най-важният въпрос. Ако човек говори в съответствие с истината и е прав, хората ще имат полза да приемат думите му. Божиите слова са истината и ако хората са способни да ги приемат, те не само ще извлекат полза, но и ще придобият живота. Много хора не могат да видят ясно този въпрос и винаги се отнасят с пренебрежение към Божиите слова. Независимо какво казва Бог, дали увещава, порицава, напомня, утешава или настоятелно моли хората, независимо как говори, Той не може да събуди сърцата им. Те не са в състояние да действат според Божиите слова и след като ги изслушат, просто си правят оглушки. Това е един от видовете човешки нрав — непримиримост и изпитване на неприязън към истината. Ако не можеш да следваш Божиите слова в начина, по който подхождаш към нещата, които Бог ти казва и ти заповядва да направиш, тогава няма да можеш да промениш този нрав. Колкото и да признаваш всяко слово, което Бог изрича, и след него да казваш „амин“, колкото и словесно да възхваляваш Божиите слова като истината, това е безполезно. Трябва да си в състояние да приемеш Божиите слова и трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да превърнеш Божиите слова в твой живот и твоя реалност, само това е полезно. Например, ако човек с измамен нрав има решимостта да бъде честен човек и да говори правдиво, това е донякъде лесно постижимо за него, но най-трудното нещо, което трябва да промени, е нравът на неприязън към истината и на непримиримост. Независимо какво казва Бог, хората с такъв нрав не го приемат сериозно в сърцата си, и каквото и отношение да заема Бог, независимо дали ще предупреждава, напомня, увещава или настоятелно ще моли, ще представя факти или ще разсъждава върху нещата, това не докосва сърцата им, а справянето с това не е лесно. За хората е трудно да разпознаят нрава на неприязън към истината и те трябва често да търсят истината и да размишляват над собствените си състояния, над това защо не могат да приемат истината и над това защо не могат да практикуват истините, които разбират. Ако разберат напълно този проблем, те ще знаят какво означава да изпитваш неприязън към истината.

Има нещо прикрито в нрава на хората, което се проявява в това, че те нито са надменни, нито са раболепни. Хората имат свой собствен начин на мислене и изразяване и смятат, че именно той е най-подходящ. Не се влияят от това, какво казват или правят останалите. Настояват да правят всичко, което смятат, че ще им спечели възхищението на хората, и са уверени, че именно то е правилно. Изобщо не приемат истината, не могат да посрещнат правилно действителността и нямат никакви истини принципи. Що за нрав е това? Това е надменен и самоправеден нрав, и изпитване на неприязън към истината. Колкото и много да говори или върши Бог, хората, които принадлежат на Сатана и които изпитват неприязън към истината, са глухи и слепи за Божиите слова и дела. Сатана никога не приема Божиите слова за истината. Той ги пренебрегва и не позволява на хората да приемат нито Божиите слова, нито истината, а и подвежда хората, за да му се подчинят. Ето как Сатана се съпротивлява на Бог. Бог изразява истината, за да спаси, пробуди и пречисти човечеството, а Сатана прави всичко възможно да смущава Божието дело и да го унищожи. Сатана подвежда хората с цел да ги поквари и да им навреди, а накрая да ги погълне и унищожи. Например Бог даде на човечеството всякакви видове храна, създаде разнообразни зърнени храни и зеленчуци, както и подходяща за отглеждането им земя. Стига хората да работят усърдно, те ще имат достатъчно храна и ще могат да си осигурят здравословно хранене. Хората обаче са ненаситни и все искат да забогатеят, затова настояват да изследват методите за генетично модифициране, за да увеличат добивите, а това унищожава действителната хранителна стойност на зърнените храни и превръща органичната храна в неорганична. Когато хората ядат тези неща, телата им се разболяват от всякакви болести. Това не е ли дело на Сатана? Хората са толкова покварени от Сатана, че всички те са се превърнали в живи Сатани и дяволи. В миналото само Сатана и злите духове се съпротивляваха на Бог, но сега цялото покварено човечество Му се съпротивлява. И така, не са ли дяволи и сатани покварените човешки същества? Не са ли потомци на Сатана? (Така е.) То е следствие от това, че Сатана покварява човечеството в продължение на хилядолетия. Как можете да разпознаете и разграничите сатанинския нрав? Съдейки по това какво обича да прави Сатана и по средствата и хитростите, с които си служи, очевидно той изобщо не обича положителните неща, обича злото и винаги се смята за компетентен и способен да контролира всичко. Това е надменната природа на Сатана. Ето защо Сатана безсрамно отрича Бог, съпротивлява се срещу Него и Му се противопоставя. Сатана е представител и източник на всички негативни и зли неща. Ако можете да го видите ясно, значи можете да различавате сатанинския нрав. На хората не им е лесно да приемат истината и да я практикуват, защото всички те имат сатанински нрав, а той ги ограничава и обвързва. Някои хора например осъзнават, че е добре да са честни, и завиждат и ревнуват, когато видят, че другите са честни, че казват истината и говорят просто и открито, но им е трудно, ако поискате от тях самите да бъдат честни. Твърдо са неспособни да изричат честни думи и да вършат честни неща. Това не е ли сатанински нрав? Казват неща, които звучат добре, но не ги практикуват. Ето какво означава да изпитваш неприязън към истината. Хората, които изпитват неприязън към истината, я приемат трудно и няма как да навлязат в истините реалности. Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща и дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат. Особено обичат да следват тенденциите и не приемат в сърцата си нещата, които Бог обича, и това, което изисква от хората да правят. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те са отвратени от положителните неща и винаги изпитват съпротива, противопоставяне и презрение към тях в сърцата си. Това е основното проявление на неприязънта към истината. Четенето на Божиите слова, моленето, разговарянето за истината, изпълняването на дълга и разрешаването на проблеми чрез истината са все положителни неща в църковния живот и те са угодни на Бог. И все пак някои хора са отвратени от тези положителни неща, изобщо не ги е грижа за тях и се отнасят пренебрежително към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват отдадено дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да ги изключат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или разкриват поквара, те се възползват от това, като правят от мухата слон и непрекъснато ги принизяват. Що за нрав е това? Защо са толкова враждебни към положителните хора? Защо толкова много харесват злите хора, неверниците и антихристите, и специално им угаждат, като често заговорничат и прекарват времето си с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но стане ли въпрос за положителни неща, започват да се съпротивляват; особено когато чуят другите да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си изпитват неприязън и са неудовлетворени и изразяват недоволството си. Не е ли това нравът на изпитване на неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Има много хора, които във вярата си в Бог просто обичат да вършат работа за Него и да тичат ентусиазирано насам-натам за Него, да използват дарбите и силните си страни и да следват предпочитанията си, и да се изтъкват. Когато става въпрос за справяне с външни въпроси, те винаги имат безгранична енергия, но ако поискаш от тях да практикуват истината и да действат според истините принципи, това прекършва ентусиазма им и те губят устрема си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да изпъкват. Всички те са суетни. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен и защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са с примеси. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят устрема си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, всички следват свой собствен път и избират неправилния път. Напълно съзнават, че е погрешно да преследват слава, придобивки и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Все още ги преследват и вървят по пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те служат на Сатана.

Лесно ли е да се промени поквареният нрав на неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е характерна черта на дълбоката поквара на човечеството и е най-трудно да се промени. Защото промяна на нрава може да се постигне само чрез приемане на истината. Човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да я приеме, точно както неизлечимо болен човек спира да яде. Това е много опасно и човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да бъде спасен, дори и да вярва в Бог. Ако някой е вярвал в Бог от няколко години, но не знае какво е истината, какво са положителните неща и дори не е наясно с житейската цел да се стреми към истината, за да постигне спасение, не е ли това слепец, който е изгубил пътя си? Следователно да изпитваш неприязън към истината прави невъзможно приемането на истината, а този вид покварен нрав не е лесно да се промени. Хората, които са способни да изберат да приемат истината и да следват правилния път, са тези, които обичат истината, и такива хора лесно могат да променят своя покварен нрав. Ако някой има нрава да изпитва неприязън към истината, но все още се надява в сърцето си да бъде спасен от Бог, откъде трябва да започне? Коя отправна точка ще улесни това? Кой е най-бързият маршрут? (След като е разбрал какво са положителните неща и какво са принципите, трябва да използва принципите и стандартите като мерило, докато изпълнява дълга си, и ако нещо противоречи на принципите и не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да се придържа към принципите и да не го прави.) Трябва първо да схване принципите на всяка истина — това е много важно. А после какво? (Когато разкрие състоянието да изпитва неприязън към истината и са засегнати неговите дълг и принципите, трябва да се опълчи на плътта и да практикува според принципите.) Точно така, трябва да има път и тези цел и път трябва да са ясни. В момента най-същественото е, че повечето хора не знаят кой аспект от техния нрав в какъв контекст и по кое време се разкрива, както и по какъв начин се разкрива. Ако знаеха всичко това, нямаше ли да им е лесно да се променят? Като го погледнем, различните видове мислене или отношение на хората всъщност са свързани с техните видове нрав; без влиянието на различни видове нрав, без да бъдат предизвиквани или спъвани от своя покварен нрав, за хората би било лесно да поправят грешните си мисли. Например да кажем, че твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш от къщи. Ако си послушно, синовно дете, като усещаш ревностните и грижовни намерения на майка си, ти също можеш да възприемеш правилността на този съвет, да знаеш предимствата му и да го признаеш и приемеш. Ако нямаш покварен нрав, който да създава неприятности и да те дърпа назад, ще ти бъде лесно да приемеш това предложение. Въпреки че този съвет е много прост и лесен за изпълнение и ти знаеш, че е правилен, тъй като имаш нрава да изпитваш неприязън към истината и да си непримирим, това може да те накара умишлено да не го последваш, а това може да нарани чувствата на майка ти и да я накара да се тревожи за теб и да страда, това е последицата. Накратко, начинът, по който човек се справя с нещата, когато го сполетят — как се справя с положителните неща, а също и как постоянно се бори и сражава с покварения си нрав — това представлява неговата решимост да се стреми към истината. Ако имаш тази решимост и си готов да се отървеш от покварения си нрав, да приемеш истината, да превърнеш Божието слово в свой живот и да живееш с човешко подобие, тогава можеш да се промениш. Колкото голяма е твоята решимост да се стремиш към истината, толкова голяма ще бъде и твоята промяна.

До какво основно се отнася спасението? То се отнася най-вече до промяна на нрава. Само когато нравът на човек се промени, той може да се отърве от влиянието на Сатана и да бъде спасен. Следователно за онези, които вярват в Бог, промяната на нрава е основен проблем. Когато нравът на човек се промени, той ще изживее човешко подобие и напълно ще постигне спасение. Някой може да няма много хубава външност, да не е надарен или талантлив, може да говори недодялано и да не е много добър в разговорите с другите, или може да не знае как да се облича добре и външно да изглежда много обикновен, но той може да търси истината, когато му се случи нещо, вместо да действа според собствената си воля или да крои планове в своя полза, а когато Бог го наставлява да изпълни даден дълг, може да Му се покори и правилно да осъществи това, което Той му поверява. Какво мислите за този тип човек? Въпреки че външно не е привлекателен или не е нищо особено на външен вид, той има сърце, което се бои от Бог и Му се покорява, и точно тук проличават неговите силни страни. Когато хората видят това, ще кажат: „Този човек има стабилен нрав. Когато му се случи нещо, той може да се успокои пред Бог и да търси от Него, без да е неблагоразумен или да прави нещо незумно или глупаво, и той има сериозно и отговорно отношение. Той е изпълнителен и може напълно да се посвети на това вярно да изпълнява дълга си“. Такъв човек говори и действа въздържано, има нормална рационалност и въз основа на това, което изживява, и на нрава, който проявява, има богобоязливо сърце. Ако има богобоязливо сърце, има ли принципи в действията му? Със сигурност търси принципите и не върши злосторничества безразсъдно. Това е крайният резултат, който се постига чрез практикуване на истината и стремеж към промяна на нрава. Речта му е методична, премерена и точна, не говори необмислено, действа по начин, който е успокояващ и вдъхващ доверие, и притежава реалностите на покорство пред Бог и отбягване на злото. Всички тези проявления могат да се видят у този човек. Това е човек, който е навлязъл в истината реалност и чийто нрав се е променил. Тези неща не могат да се симулират. Нравът на човек е неговият живот; какъвто нрав има човек, такова ще бъде и неговото поведение. Поведението и проявленията на хората се управляват от техния нрав, а това, което хората постоянно изразяват, е разкриване на техния нрав, а не на тяхната индивидуалност. Способността да се разпознават проблеми с нрава и разкриването на различните видове покварен нрав, а след това да се решават чрез търсене на истината, е най-фундаменталното нещо, което човек трябва да постигне в стремежа към промяна на нрава.

Откъс 54

Без значение какъв дълг изпълняваш или какъв занаят учиш, трябва да ставаш все по-умел, колкото повече учиш, и да се стремиш към съвършенство. Така все по-добре ще изпълняваш дълга си. Някои хора не изпълняват съвестно никой дълг и не търсят истината, за да преодолеят трудностите, с които се сблъскват. Винаги искат другите да ги напътстват и да им помагат, дори искат другите да ги хванат за ръка и да ги учат, да правят неща вместо тях, без да влагат собствено усилие. Постоянно разчитат на другите и не могат без тяхна помощ. Това ги прави отпадък, нали? Без значение какъв дълг изпълняваш, трябва да вложиш сърцето си в изучаването на нещата. Ако ти липсват професионални знания, тогава усвоявай професионални знания. Ако не разбираш истината, тогава търси истината. Ако разбираш истината и придобиеш професионални знания, ще можеш да ги използваш, докато изпълняваш дълга си, и да постигаш резултати. Това е човек с истински талант и истински знания. Ако по време на твоя дълг изобщо не усвояваш никакви професионални знания, не се стремиш към истината, тогава полагането ти на труд няма да отговаря на критериите. Как тогава можеш да говориш за изпълняване на дълга си? За да изпълняваш дълга си добре, трябва да усвоиш множество полезни знания и да се въоръжиш с много истини. Никога не бива да спираш да учиш, никога не бива да спираш да търсиш и никога не бива да спираш да подобряваш слабите си места, като се учиш от другите. Без значение какви са силните страни на другите, или в какво те превъзхождат, трябва да се учиш от тях. И по-важното е да се учиш от някого, който разбира истината по-добре от теб. Като изпълняваш няколко години дълга си по този начин, ще разбереш истината и ще навлезеш в нейната реалност, а изпълнението на дълга ти също ще отговаря на критериите. Ще си станал човек, който притежава истина и човешка природа, човек, който притежава истината реалност. Това се постига чрез стремеж към истината. Как можеш да постигнеш такива резултати, без да изпълняваш дълг? Това е Божието възвисяване. Ако не се стремиш към истината, докато изпълняваш дълга си, а се задоволяваш само с полагане на труд, какви ще бъдат последиците? От една страна, няма да изпълняваш дълга си съгласно критериите. От друга страна, ще ти липсва истинско свидетелство за преживяване и няма да придобиеш истината. Ако няма какво да покажеш в никой от тези аспекти, би ли могъл да спечелиш Божието одобрение? Би било невъзможно. Ето защо човек категорично не може да спечели Божието одобрение, ако се задоволява само с полагането на труд. Да мислиш, че можеш да бъдеш възнаграден и да влезеш в небесното царство само чрез полагане на труд, е пожелателно мислене! Що за отношение е това? Желанието да бъде получено благословение, като просто се полага труд, е очевидно пазарене с Бог, опит да се измами Бог. Бог не одобрява такива полагащи труд. Какъв нрав ръководи човека, когато върши нещата нехайно или когато се занимава с измама при изпълнението на своя дълг? Надменност, непреклонност и без любов към истината — нима такива хора не са ръководени от тези неща? (Да, така е.) Имате ли такива проявления? (Да.) Често, понякога или само за определени неща? (Често.) Вашето отношение да признаете такива състояния е доста откровено и имате честни сърца, но признаването им само по себе си не е достатъчно; то няма да ги промени. И така, какво трябва да се направи, за да се променят? Когато при изпълнението на твоя дълг си нехаен, разкриваш надменен нрав или имаш непочтително отношение, трябва бързо да дойдеш пред Бог с молитва, да се самоанализираш и да разпознаеш какъв вид покварен нрав разкриваш. Освен това трябва да разбереш как се появява този вид нрав и как може да бъде променен. Целта на това разбиране е да доведе до промяна. И така, какво трябва да направи човек, за да постигне промяна? Трябва да опознае, чрез разобличаването и съда на Божиите слова, същността на своя покварен нрав — колко уродлива и жестока е тя, как по нищо не се различава от тази на Сатана или дяволите. Само тогава човек може да намрази себе си и да намрази Сатана; само тогава може да се опълчи на себе си и на Сатана. Именно по този начин човек може да приложи истината на практика. Когато човек е твърдо решен да практикува истината, трябва също да приеме внимателната Божия проверка и Неговата дисциплина. След това трябва да има елемент на активно сътрудничество от страна на такъв човек. Как трябва да сътрудничи? Когато изпълнява дълг, още щом човек си помисли „това е достатъчно добре“, трябва да го коригира. Човек не бива да допуска такива мисли. Когато възникне надменен нрав, човек трябва да се моли на Бог, да признае покварения си нрав, бързо да се самоанализира, да потърси Божието слово и да приеме Неговия съд и укор. По този начин ще е способен да има каещо се сърце и вътрешното му състояние ще се е променило. С каква цел се прави това? Целта е да се обърнеш истински и да си способен да изпълняваш с отдаденост, и да се покориш пред Бог, и да приемеш безрезервно Божието порицание и дисциплина. По този начин твоето състояние ще се преобърне. Когато отново се каниш да бъдеш нехаен и да се отнесеш непочтително към дълга си, ако можеш бързо да се обърнеш, благодарение на Божията дисциплина и порицание, тогава няма ли да си избегнал извършването на прегрешение? Това добро нещо ли е или лошо за растежа ти в живота? Това е добро нещо. Когато практикуваш истината и удовлетворяваш Бог, сърцето ти е спокойно, радостно и без съжаления. Това е истински мир и радост.

За хората е лесно да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, когато имат покварен нрав, но това не означава, че няма надежда да бъдат спасени. Бог дойде, за да върши делото по спасяване на хората, и изрази много истини. Всичко се свежда до това дали хората могат да приемат тези истини. Ако човек може да приеме истината, той може да постигне спасение. Ако не приеме истината и може да отрече и предаде Бог, човек е напълно свършен — може само да чака унищожението си насред катаклизмите. Никой не може да избяга от тази участ. Хората трябва да се изправят пред този факт. Някои хора казват: „Постоянно разкривам покварен нрав и никога не мога да се променя. Какво да направя? Дали просто съм такъв? Не ме ли харесва Бог? Бог ненавижда ли ме?“. Правилно ли е това отношение? Правилни ли са тези мисли? (Не.) Хората имат видове покварен нрав, така че е естествено да ги разкриват. Някои хора виждат, че разкриванията им на покварен нрав са сериозни и че не могат да се въздържат, макар и да искат, затова чувстват, че за тях няма надежда. Всъщност това не е задължително да е така. Дали има надежда за тях или не зависи от това дали могат да приемат истината и дали могат да търсят истината, да се осланят на Бог и да се уповават на Него — това е ключовото. Това, че хората често разкриват видове покварен нрав доказва, че животът им е доминиран от видовете покварен нрав на Сатана и че същността им е същност на Сатана. Хората трябва да признаят и да приемат този факт. Има разлика между природата същност на човека и същността на Бог. Какво трябва да направят, след като признаят този факт? Когато хората разкриват покварен нрав, когато се отдават на удоволствията на плътта и се отдалечават от Бог, или когато Божието дело не съответства на техните собствени идеи и в тях се породи недоволство, те трябва своевременно да осъзнаят, че това е проявление на бунт срещу Бог и противопоставяне на Него, и че то не е съобразено с истината и Бог го ненавижда. Когато хората осъзнаят тези неща, те не бива да се оплакват или да стават негативни и да се отпускат, а още по-малко трябва да се разстройват. Вместо това трябва да могат да опознаят себе си по-дълбоко; освен това трябва да могат инициативно да дойдат пред Бог и да приемат Божия укор и дисциплиниране, и своевременно да преобърнат състоянието си, така че да могат да практикуват в съответствие с истината и с Божиите слова и да могат да действат според принципите. По този начин твоите отношения с Бог ще стават все по-нормални, както и състоянието вътре в теб. Ще видиш също така все по-ясно собствените си видове покварен нрав и същността и истината за собствената си поквара, и ще разбереш, че си въплъщение на дявола Сатана — ето какво означава истински да познаваш себе си. Без значение какъв покварен нрав разкриваш, вече няма да изричаш такива глупави и детински думи като „Сатана е този, който ме смущаваше“ или „Сатана е този, който ми даваше идеи“. Вместо това ще имаш точно познание за видовете покварен нрав, за същността на човека, която се противопоставя на Бог, и за същността на Сатана, ще имаш точен начин да се отнасяш към тези неща и вече няма да се чувстваш възпиран от сатанински нрав. Също така няма да станеш слаб или да загубиш вяра в Бог и в постигането на спасение заради това, че разкриваш някои от своите видове покварен нрав или заради това, че някога си прегрешил или си изпълнил дълга си нехайно, или защото често живееш в пасивно, негативно състояние. Няма да живееш в такива състояния, а ще можеш да се изправиш правилно пред собствените си видове покварен нрав и да водиш нормален духовен живот. Когато разкриваш покварен нрав, можеш да се самоанализираш, да дойдеш пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината, и да разпознаеш и разнищиш същността на видовете си покварен нрав, така че вече да не бъдеш възпиран или контролиран от тях, а да можеш да прилагаш истината на практика. По този начин ще си поел по пътя на спасението. С такъв вид практика и преживяване ще можеш да се отървеш от своите видове покварен нрав и да се освободиш от влиянието на Сатана. По този начин няма ли да си заживял пред Бог и да си придобил свобода и освобождение? Това е пътят на практикуване и придобиване на истината, както и пътят за постигане на спасение. Видовете покварен нрав са дълбоко вкоренени в човека; същността на Сатана и неговата природа контролират умовете, мислите и поведението на хората. Въпреки това пред истината, пред Божието дело и пред Божието спасение всичко това е лесно за преодоляване и не представлява пречка. Независимо какви видове покварен нрав има даден човек, пред какви трудности е изправен или какво го възпира, има път, по който може да тръгне, метод за да ги разреши и съответни истини, за да се справи с тях. Това не означава ли, че има надежда за спасението на хората? Да, има надежда за спасението на хората.

Откъс 55

Независимо дали човек изпълнява своя дълг или усвоява професионални знания, той трябва да проявява усърдие и да се справя със своите задачи съгласно принципите. Не подхождайте нехайно или чисто формално. Целта на усвояването на професионални знания е да изпълняваш своя дълг добре, като за това трябва да се положат усилия — това е област, в която хората трябва да сътрудничат. Ако човек не желае да изпълнява добре дълга си и винаги намира причини и извинения да не усвоява професионални знания, това е знак, че той не дава всичко от себе си за Бог и не иска да изпълни добре своя дълг, за да се отплати за Неговата любов. Не е ли това човек, комуто липсва съвест и разум? Не е ли човек с такъв характер проблемен? Не е ли изключително трудно да се справиш с подобни хора? Въпреки че изучават професия, те също трябва да търсят истината и да действат в съответствие с истините принципи. Те не бива да прекрачват тази граница и не могат да бъдат объркани като невярващите. Какво отношение имат невярващите към работата? Мнозина от тях прекарват дните си, носейки се по течението, и пилеят времето си, карайки я някак си ден за ден за дневната надница, и при всяка възможност претупват нещата. Тях не ги е грижа за ефективността и дали действат по съвест. Липсва им сериозно и отговорно отношение. Те не си казват: „Тази задача е поверена на мен, така че трябва да поема отговорност за нея, докато не я завърша. Трябва да се справя добре с това и да се нагърбя с тази отговорност“. На тях им липсва този вид съвест. Освен това невярващите притежават един вид покварен нрав. Когато обучават другите в определена област на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание“. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да благоговее пред мен или да отстъпва пред мен и аз ще загубя статуса си на учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да запазя някои от най-ключовите неща за себе си, така хората ще ме уважават и ще благоговеят пред мен и мога да покажа, че превъзхождам другите“. Що за нрав е това? Това е измамност. Когато учите другите или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестим усилия и да не задържаме нищо в себе си.) Как не задържате нищо в себе си? Ако кажеш: „Не задържам в себе си нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това имам по-добри заложби от вас и мога да възприемам по-напредничави неща“ — това пак си е задържане в себе си, а също е и доста пресметливо. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще имам по-напредничави неща в репертоара си и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е задържане в себе си. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да проявяват внимание към Божиите намерения. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си схванал, като принос към Божия дом, за да могат Божиите избраници да го научат и овладеят — това е благословено от Бог и тогава Той ще те дари с още повече неща. Това се има предвид с поговорката: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Ако вложиш всичките си дарби и силни страни в изпълнението на дълга си и го изпълняваш така, че да е от полза за всички, това е от полза за църковната работа и Бог ще го одобри. Ако задържаш дарбите и силните си страни за себе си, като използваш само малка част от тях и си мислиш, че се справяш доста добре, това няма да свърши работа; като изпълняваш дълга си по този начин, няма да постигнеш добри резултати. Колкото и да разбираш и колкото и да прозираш, трябва да разговаряш за това, само тогава всички могат да имат полза и могат да се постигнат по-добри резултати. Да предположим, че говориш само в общи линии и не обясняваш подробностите, като пазиш важните неща скрити в сърцето си, но въпреки това си мислиш: „Така или иначе ти го казах. Ако не си го схванал, това е, защото заложбите ти са слаби, вината не е моя“. Подобно намерение съдържа измама, нали? Не е ли то егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш другите на всичко, което имаш в сърцето си, и на всичко, което разбираш, вместо да го задържаш в себе си? Това е проблем с твоите намерения и твоя нрав. Когато повечето хора за пръв път се запознаят с някакъв специфичен аспект на професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл; необходим е период на практикуване, преди да могат да бъдат схванати важните моменти и същността. Ако ти вече си овладял тези неща, трябва да им ги кажеш директно; не ги карай да вървят по такъв обиколен път и да прекарват толкова много време в опипване. Това е твоя отговорност; това е, което трябва да направиш. Трябва да им кажеш кои според теб са важните моменти, както и същността — само тогава няма да премълчаваш нищо и няма да таиш егоистични подбуди. Когато преподавате умения на другите, общувате с тях за дадена професия или разговаряте с тях за навлизането в живота, ако не можете да преодолеете покварения нрав на егоизъм и презряност, няма да можете да изпълнявате добре дълга си, а в такъв случай вие не сте хора, които притежават човешка природа или съвест и разум, или които практикуват истината. Трябва да търсиш истината, за да преодолееш покварения си нрав, и да достигнеш до момента, в който си лишен от егоистични подбуди и проявяваш внимание към Божиите намерения. По този начин ще притежаваш истината реалност. Твърде уморително е да не се стремиш към истината и да живееш със сатанински нрав като невярващите. В невярващия свят конкуренцията е особено свирепа във всеки отрасъл. Щом хората научат някакво техническо или професионално умение или овладеят някаква способност, те са изключително потайни и не биха ги преподали на никого от страх, че щом го направят, ще загубят прехраната си. За да защитят прехраната си, те трябва да бъдат и постоянно нащрек хората да не откраднат уменията им. Дори и да обучават чирак, те трябва да запазят нещо за себе си; не предават най-важните техники на външни лица, а само на собствените си деца и потомци. Хората смятат всякакви техники и способности за своя прехрана, за свой капитал, за самия корен на своето оцеляване, и те никога не бива да бъдат споделяни с другите. Но ти вярваш в Бог — ако все още мислиш по този начин и постъпваш по този начин в Божия дом, няма нищо, което да те отличава от невярващ. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според философиите на Сатана, тогава ти не си човек, който наистина вярва в Бог. Ако винаги имаш егоистични подбуди и си правиш дребнави сметки, докато изпълняваш дълга си, няма да получиш Божията благословия.

Сега, след като повярва в Бог, яде и пи от Божиите слова и прие тяхното правосъдие и наказание, размишлява ли върху покварения си нрав, опозна ли го? Промениха ли се принципите, които направляват думите и действията ти, възгледите ти за нещата и принципите и целите на постъпките ти? Ако все още не се различаваш от невярващия, тогава Бог няма да признае вярата ти в Него. Той ще каже, че все още си невярващ и че все още следваш пътя на невярващия. Ето защо, независимо дали става въпрос за твоите постъпки или за изпълнението на дълга ти, трябва да практикуваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Трябва да използваш истината, за да решаваш проблемите, да преодолееш покварения нрав, който разкриваш, и да превъзмогнеш грешните мисли, възгледи и практики. От една страна, трябва да откриваш проблемите посредством самоанализ и самонаблюдение. От друга, също така трябва да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, и когато откриеш у себе си покварен нрав, трябва незабавно да го преодолееш, да се опълчиш на плътта и да се откажеш от собствената си воля. Щом преодолееш покварения си нрав, постъпките ти вече няма да се ръководят от него и ще можеш да се откажеш от собствените си намерения и интереси и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Това е истината реалност, която всеки истински последовател на Бог трябва да притежава. Ако можеш да се самоанализираш, да опознаеш себе си и да търсиш истината, за да решаваш така проблемите, тогава си човек, който се стреми към истината. Вярата в Бог изисква такъв вид сътрудничество и способността да практикуваш така е най-благословена от Бог. Защо казвам това? Защото така постъпваш в името на работата на църквата, в интерес на Божия дом и за благото на братята и сестрите, като в същото време практикуваш истината. Точно това одобрява Бог; това се нарича добри дела и като практикуваш истината по този начин, ти свидетелстваш за Бог. Но ако не правиш това, не се различаваш от невярващия, постъпваш според принципите на невярващите за справяне с проблемите и следваш методите на постъпките им, това свидетелство ли е? (Не.) До какви последствия води това? (Това позори Бог.) Това позори Бог! Защо казвате, че това позори Бог? (Защото Бог ни е избрал, изказал е толкова много истини, лично ни е насочвал, подхранвал и поливал, но ние не приемаме и не практикуваме истината, а все още водим живот, основан на сатанински неща, и не свидетелстваме пред Сатана. Това позори Бог.) (Ако вярващ в Бог Го е чул Той да разговаря за толкова много истини и начини на практикуване, но в постъпките си все още живее според философиите за светските отношения на невярващите и проявява особена измама и егоизъм, той е дори по-лош и по-зъл от невярващите.) Може би всички вие разбирате по малко от това. Хората ядат и пият от Божиите слова, наслаждават се на всичко, дадено от Бог, но все пак следват Сатана. Независимо какво ги сполетява и в каква сложна среда попадат, те все още са неспособни да чуят Божиите слова, да се покорят на Бог, не търсят истината и не остават непоколебими в свидетелството си. Това не е ли предателство към Бог? Това наистина е предателство към Бог. Когато Бог се нуждае от теб, ти не слушаш Неговия призив или словото Му, а вместо това следваш тенденциите на невярващия свят, слушаш Сатана, следваш Сатана и постъпваш според логиката на Сатана и неговите принципи и начини на живот. Това е предателство към Бог. Предателството на Бог не е ли хулене и позорене на Бог? Да разгледаме Адам и Ева в Рая — Бог каза: „Да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Чии са тези думи? (Това са Божии слова.) Обикновени ли са тези слова? (Не.) Какви са те? Те са истината, те са Божията заповед, която хората трябва да спазват и начинът, по който хората трябва да практикуват. Бог рече на хората как да се отнесат към дървото за познание на доброто и злото. Принципът на практикуване беше да не ядат от него, а след това Той каза на хората и последствието от това — че те непременно ще умрат в деня, в който ядат от него. На хората беше казан принципът на практикуване и какъв е залогът. След като чуха това, те разбраха ли го или не? (Разбраха го.) Наистина разбраха Божиите слова, но по-късно чуха змията да казва: „Бог каза, че непременно ще умрете в деня, в който ядете от това дърво, но няма да умрете със сигурност. Можеш да опиташ“ и след като Сатана продума, те се вслушаха в думите му и ядоха от плода на дървото за познание на доброто и злото. Това беше предателство към Бог. Те не избраха да се вслушат в Божиите слова и да практикуват според тях. Не постъпиха според Божията заповед, а повярваха на думите на Сатана и ги приеха и постъпиха според тях. Какъв беше резултатът от това? Естеството на тяхното поведение и подход беше да предадат и позорят Бог, и в резултат бяха покварени от Сатана и се изродиха. Хората сега са същите като Адам и Ева тогава. Те чуват Божиите слова, но не ги практикуват. Те дори разбират истината, но не я практикуват. Естеството на това е същото, както когато Адам и Ева не се вслушаха в Божиите слова или в Неговите заповеди — това е предаване и позорене на Бог. Когато хората предават и позорят Бог, те остават покварени и контролирани от Сатана и продължават да се направляват от сатанинския си нрав. Ето защо те никога не могат да се освободят от влиянието на Сатана или да избягат от неговите изкушения, съблазни, атаки, манипулации и от това да бъдат погълнати от него. Ако никога не можеш да се освободиш от всичко това, животът ти ще е особено болезнен и труден и в него няма да има мир и радост. Ще чувстваш, че всичко е празно и дори може да поискаш да потърсиш смъртта, само и само да свърши всичко това. Това е жалкото състояние на ония, които живеят под властта на Сатана.

Откъс 56

Когато някои хора служат като водачи или работници, те винаги се страхуват да не направят нещо нередно и да не бъдат разкрити и отстранени, затова често казват на другите: „Наистина не бива да ставаш водач. Щом нещо се обърка, ще бъдеш отстранен и няма да имаш възможност да се върнеш назад!“. Това твърдение не е ли заблуда? Какво означава „няма да имаш възможност да се върнеш назад“? Кои са водачите и работниците, които биват отстранявани? Всички те са зли хора, които безчинстват, прекъсват и смущават делото на църквата и отказват да се променят въпреки многократните увещания. Ако някой допусне грешка само защото духовният му ръст е малък или защото има малки заложби, или защото му липсва опит, при условие че може да приеме истината и да се покае искрено, ще го отстрани ли Божият дом? Дори този човек да не може да върши истинска работа, просто възложеният му дълг ще бъде адаптиран. И така, хората, които казват тези неща, не изопачават ли фактите? Не разпространяват ли представи, за да подвеждат другите? Водачите и работниците в Божия дом се избират демократично, това не означава, че всеки, който иска тези роли, може да ги получи. Божият дом се отнася към водачите и работниците въз основа на истините принципи. Ще бъдат отстранени само онези лъжеводачи, които изобщо не приемат истината, и антихристите, които се стремят към слава, придобивки и статус и които упорито отказват да се покаят. Всички онези, които могат да приемат истината, да приемат да бъдат кастрени и да се покаят истински, няма да бъдат отстранени. Всички, които разпространяват представата, че „да си водач е твърде рисковано“, имат намерения и мотиви. Те целят да подведат хората, да попречат на другите да станат водачи и да се възползват от възможността, която това предоставя. Не е ли това да имаш скрит мотив? Ако се притесняваш, че ще бъдеш отстранен, трябва да бъдеш предпазлив, да се молиш на Бог и да се покаеш пред Него, да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Нима това няма да разреши проблема? Ако някой допусне грешка и когато се сблъска с кастрене, изобщо не приеме истината, няма намерение да се покае искрено и все така продължава да бъде нехаен и да безчинства, като върши лоши неща, тогава той трябва да бъде отстранен. Когато някои хора служат като водачи или работници, те действат безочливо и безразсъдно, говорят и вършат неща без никакви скрупули, опитват се да контролират всичко и да държат другите в неведение. Те не само не успяват да използват истината за разрешаване на проблеми, но и издирват и изолират онези, които докладват за проблеми на Горното. Когато Горното разбере за този проблем и им потърси отговорност, те стават плахи като мишки и упорито отказват да признаят какво са направили. Те си мислят, че ако упорито отказват да признаят, може да им се размине и Божият дом няма да разследва въпроса. Наистина ли е толкова просто? Божият дом ще изясни фактите и след това ще се справи с въпроса въз основа на принципите. Който бъде счетен за отговорен, няма да може да се измъкне. Когато тези хора вършат нещо, те не търсят истината, действат произволно, безразсъдно и според собствената си воля, а когато нещата се объркат, продължават да прибягват до софистика и преструвки и упорито отказват да признаят какво са направили. Какъв е проблемът? Това ли е правилното отношение? Може ли прибягването до софистика и преструвки, както и упоритото отказване да се признае какво е сторено да разреши проблема? Това отношение съобразено ли е с истината? Има ли в него истинско покорство? Те се страхуват да не допуснат грешки и да не бъдат разобличени и докладвани, страхуват се да не бъдат държани отговорни от Божия дом и се страхуват, че ще ги сполети съд и ще бъдат заклеймени и отстранени. Има ли проблем с този страх? Този страх не е нещо положително. Откъде идва той? (От техния покварен сатанински нрав.) Точно така. И така, какво точно се крие в този страх? Нека го разнищим. Защо се страхуват? Страхът им идва от притеснението, че щом нещата бъдат разобличени, те ще бъдат освободени и ще загубят статуса и препитанието си. Затова те прибягват до лъжи и софистика и упорито отказват да признаят какво са направили. Само въз основа на това отношение тук се разкрива дали те са хора, които приемат истината, дали са надменни и самоправедни хора и дали са измамни хора. Не са ли дяволи? Най-накрая показаха истинското си лице. Кога хората се разкриват най-много? Когато ги сполетят неща и особено когато злосторничествата им бъдат разкрити, вижте какво е отношението им тогава — тези моменти ги разкриват най-много. Тяхното намерение да получат благословии, измамността, уловките и упоритият отказ да признаят грешките си и така нататък — целият този покварен нрав се разобличава наведнъж. Не е ли това най-лесният момент да се разпознаят хората? Някои хора не вярват, че Божият дом се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално, Той гледа дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да прозре същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. Ако човек няма правилно отношение и е напълно пропит от лични намерения, ако е изпълнен с хитри кроежи и не разкрива нищо друго освен покварен нрав, и ако когато възникнат проблеми, дори прибягва до преструвки, извъртания и самооправдание и упорито отказва да признае грешките си, то такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и не е човек на място; той е напълно разкрит. Онези, които изобщо не могат да приемат истината, по същество са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как може неверници, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Един неверник, независимо какъв дълг изпълнява, се разкрива най-бързо от всички, защото разкрива твърде много и твърде очевиден покварен нрав и защото изобщо не приема истината и дори може да действа безразсъдно и произволно. В крайна сметка, когато бъде отстранен и загуби възможността да изпълнява дълга си, той започва да се притеснява и си мисли: „С мен е свършено. Ако не ми е позволено да изпълнявам дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, а именно да се покае искрено и да побърза да проповядва евангелието и да придобие хора, като компенсира грешките си с похвални дела. Ако не поеме по този път, тогава с него е напълно свършено. Ако притежава някакъв разум и знае, че няма никакви способности, трябва правилно да се въоръжи с истината и да се обучава в проповядването на евангелието — това също е изпълнение на дълг. Това е напълно осъществимо. Ако признае, че не е изпълнил добре дълга си и е бил отстранен, но все така не приема истината и ни най-малко няма разкайващо се сърце, и дори се отказва от себе си, нима не е глупав и невеж? Кажете Ми, ако човек е допуснал грешка, но стигне до истинско разбиране и е готов да се покае, нима Божият дом няма да му даде шанс? Тъй като шестхилядолетният план за управление на Бог наближава своя край, има толкова много дълг, който трябва да се изпълни. Но ако нямаш съвест или разум и не се занимаваш със същинската си работа, ако си получил възможност да изпълняваш дълг, но не знаеш как да я цениш, ни най-малко не се стремиш към истината, като оставяш най-доброто време да отмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен в изпълнението на дълга си и изобщо не се покоряваш, когато се сблъскаш с кастрене, може ли Божият дом все пак да те използва, за да изпълняваш дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана, и Бог има последната дума за всичко. Той е Този, Който върши делото по спасението на човека, Той е Този, Който господства над всичко. Няма нужда да анализираш кое е правилно и кое е грешно, просто трябва да слушаш и да се покоряваш. Когато се сблъскаш с кастрене, трябва да приемеш истината и да поправиш грешките си. Ако го направиш, Божият дом няма да те лиши от правото ти да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не бъдеш отстранен, винаги се оправдаваш, винаги използваш софистика, за да се защитиш, това е проблем. Другите ще видят, че ни най-малко не приемаш истината и че си напълно неразумен. Това предвещава неприятности и църквата ще трябва да се справи с теб. Ти изобщо не приемаш истината, когато изпълняваш дълга си, и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен. Този твой страх е опетнен от човешко намерение. В този страх има сатанински покварен нрав, както и подозрение, недоверие и погрешно разбиране. Нито едно от тези неща не е отношение, което човек трябва да има. Трябва да започнеш, като се справиш със страха си, а също така трябва да се справиш и с погрешните си разбирания за Бог. Как възникват погрешните разбирания на човека за Бог? Когато нещата вървят добре за даден човек, той със сигурност не Го разбира погрешно, а също така вярва, че Бог е добър, че Бог е благороден, че Бог е праведен, че Бог е милосърден и любящ и че Бог е прав във всичко, което върши. Когато обаче се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, той си мисли: „Изглежда, че Бог не е много праведен, поне не и по този въпрос“. Не е ли това погрешно разбиране? Как така Бог не е праведен? Какво е породило това погрешно разбиране? Какво те е накарало да си създадеш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да го кажеш ясно? Кое точно изречение беше? Кой случай? Коя ситуация? Кажи го, за да могат всички да го разпознаят и да видят дали имаш основание. И когато човек разбира погрешно Бог или се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, какво отношение трябва да има? (Да търси истината и да се покорява.) Първо трябва да се покори и да помисли: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е нещо, което Бог е направил, а не нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в Неговото дело, защото всички Божии слова са истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение твоето погрешно разбиране все още ли ще представлява проблем? (Не.) То няма да засегне или да смути изпълнението на дълга ти. Кажете Ми, може ли човек да изпълнява дълга си отдадено, ако има или няма погрешни разбирания? (Може да изпълнява дълга си отдадено, ако няма погрешни разбирания.) И така, първо, трябва да имаш покорно отношение. Нещо повече, трябва поне да вярваш, че Бог е истината, че Бог е праведен и че всичко, което Бог върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш да бъдеш отдаден при изпълнението на дълга си. Ако имаш и двете, могат ли погрешните разбирания в сърцето ти да повлияят на изпълнението на дълга ти? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да внасяш тези погрешни разбирания в изпълнението на дълга си. Ще си се справил с тях още в самото начало, като си се погрижил никога да не получат шанс да се развият. Какво трябва да направиш след това? Да се справиш с тях из основи. Как трябва да се справиш с тях? Прочети заедно с всички други няколко съответни откъса от Божиите слова, насочени към това, а след това разговаряйте заедно защо Бог действа по такъв начин, какво е Божието намерение и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог действа по този начин. Разговаряй ясно по тези въпроси, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не се справиш с погрешните си разбирания за Бог и внесеш представи в изпълнението на дълга си, като кажеш: „Това, което бог направи по този въпрос, е погрешно и аз няма да се покоря. Ще се противопоставя, ще споря с божия дом. Не вярвам, че това е божие дело!“ — що за нрав е това? Това е типичен сатанински нрав. Това не са думи, които човек трябва да казва, нито е отношение, което едно сътворено същество трябва да има. Ако можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш дълга си? Не си. Защото си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек, който притежава известен разум, развие погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, а също така ще търси истината в Божиите слова и рано или късно ще прозре въпроса. Това е, което хората трябва да правят.

В процеса на преживяване на Божието дело има много неща, с които хората не могат да се примирят или които не могат да разберат. Стига да имат покорни сърца, тези проблеми постепенно ще бъдат разрешени и те ще намерят отговорите им в Божиите слова. Дори да не могат да получат резултати в момента, те естествено ще стигнат до разбиране на тези неща след няколко години преживяване. Ако, когато се сблъска с проблеми, човек никога не може да ги проумее и се опитва да влиза в сблъсък с водачите и работниците или да спори с Божия дом, дали това е човек, който притежава разум? За да следва Бог, човек трябва поне да притежава разума на нормалната човешка природа, а също така трябва да има и основна вяра — само тогава ще му е лесно да се покори на Бог. Ако винаги се съпротивляваш на Бог и се опитваш да влизаш в сблъсък с Него, а след това не търсиш истината и нямаш покайващо се сърце, тогава не си достоен да изпълняваш дълг или да следваш Бог и не си достоен да приемеш Неговото поръчение. Ако нямаш истинска вяра, но все пак изпълняваш дълг и следваш Бог, няма да можеш да останеш непоколебим и със сигурност ще бъдеш отстранен. Нима това не е просто да си създаваш неприятности? Това се нарича да си търсиш белята. Следователно, за да се преобърнат погрешните разбирания за Бог, отношението, което хората трябва да имат, е първо да се покорят. Трябва да вярваш, че всичко, което Бог върши, е правилно. Не се доверявай на собствените си очи и преценка — ако винаги се доверяваш на собствената си преценка и на очите си, това предвещава неприятности. Ти не си Бог, не притежаваш истината. Ти си човек с покварен нрав, можеш да правиш грешки и все още не разбираш истината. Бог заклеймява ли те за това, че не разбираш истината? Бог не те заклеймява, но ти трябва да търсиш истината. Бог ти дава възможност и време да търсиш и Той чака. Какво чака? Чака те да потърсиш истината през това време. Щом разбереш и се покориш, всичко ще бъде наред и Бог нито ще си спомня за това, нито ще те заклейми. Въпреки това, ако продължиш да повтаряш същите стари грешки, тогава с теб е напълно свършено и изобщо не подлежиш на изкупление.

Откъс 57

Вече имате известна проницателност за покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои видове покварен нрав все още сте склонни да разкривате при обикновени обстоятелства и кои неща, които не са в съответствие с истината, все още е вероятно да правите. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги възпира и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. Но накрая идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото изпитанията. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не го приемат сериозно и дори смятат, че те самите не могат да се провалят, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изнурително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение поквареният му нрав е най-тежък, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не гледа на него като на нещо толкова сериозно или дълбоко, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и толкова крив, има хитрини във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да опознае себе си толкова задълбочено. Дори когато има някакво познание, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек остава твърде крив и измамен, а думите и действията му остават дълбоко нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Хората нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това съсредоточават своята енергия върху разбирането на действията и външните си проявления и я отдават за това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разобличил природата и същността на човека, но това, което хората разбират, е, че начините им на действие и начините им на говорене са погрешни и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изнурителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто нехайно следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да погинат или да бъдат наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е достигнал стандарта и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато общува с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой лъжеводач или антихрист ги подвежда и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подведени да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър човек, който да ги води, понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо извън твоя контрол. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във вас все още съществуват покварени неща, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се преодоляват лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се съпротивляваш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се опълчиш на себе си и да практикуваш истината.

Днес хората не дават предимство на практикуването на истината и на навлизането в нея, а се съсредоточават само върху разбирането и изричането на думите и доктрините, и си мислят, че това е достатъчно, за да удовлетворят собствените си психични потребности и да не се чувстват разстроени или негативни. Колкото и да ти помага в даден момент общението за истината, след това не я практикуваш. Какъв е проблемът тук? Той е, че обръщаш внимание само на разбирането или слушането на истината, но не се съсредоточаваш върху практикуването ѝ. Дали някой от вас е обобщавал как да практикува даден елемент от истината или с колко състояния е свързан този елемент от истината? Не! Как можете да обобщите тези неща? Сами трябва да сте ги преживели, за да ги обобщите, и няма смисъл само да разговаряте за няколко думи и доктрини. Най-голямата от всички трудности за човека се състои в това, че не се интересува от практикуването на истината. Дали човек може да практикува истината, това зависи от неговите стремежи. Някои хора се въоръжават с истината, за да проповядват евангелието, други се въоръжават с истината, за да я разкажат на останалите и да се похвалят, а не за да я практикуват и да се променят. На хората, които обръщат внимание на тези неща, им е трудно да практикуват истината. Това е още една от трудностите, които човекът изпитва. Някои хора казват: „Чувствам, че сега съм способен да практикувам някои истини, не е като да съм напълно неспособен да практикувам каквито и да било истини. При някои обстоятелства мога да действам в съответствие с истината, което означава, че се считам за човек, който практикува и притежава истината“. Състоянието ти малко се е променило в сравнение с преди или с времето, когато за първи път повярва в Бог. В миналото не разбираше нищо и не знаеше какво е истината или какво е покварен нрав. Вече разбра някои неща за тях и някои от подходите ти са добри, но само малка част от теб се е променила. Това не е истинска промяна на твоя нрав, защото не си способен да практикуваш по-големи и по-дълбоки истини, които засягат природата ти. В сравнение с миналото си, в известна степен наистина си се променил, но тази трансформация е само малка промяна в човешката ти природа. Сравнена с промяната на нрава, тя съвсем не отговаря на критериите. Тоест не си успял да достигнеш критерия за практикуване на истината. Понякога хората са в състояние, в което не са негативни и имат енергия, но чувстват, че нямат път за познаване и практикуване на истината, и не ги интересува да разберат как да я практикуват. Как се случва това? Понякога не можеш да разбереш пътя, затова просто следваш правила и си мислиш, че практикуваш истината, и в резултат на това все още си неспособен да преодолееш затрудненията си. В сърцето си чувстваш, че практикуваш истината и си отдаден, и се чудиш защо все още възникват проблеми. Това е така, защото действаш въз основа на добрите си намерения и използваш собствените си субективни усилия, а не търсиш Божиите намерения, не постъпваш според изискванията на истината и не спазваш принципите. В резултат на това постоянно чувстваш, че си много под нивото, което Бог изисква, сърцето ти е неспокойно и несъзнателно ставаш негативен. Субективните желания и усилия на човека са много далеч от изискванията на истината и са различни по природа. Външните подходи на хората не могат да заменят истината и не се изпълняват в пълно съответствие с Божиите желания, докато истината е действителният израз на Божиите намерения. Някои хора, които проповядват евангелието, си мислят: „Доста изстрадах и платих цена, и по цял ден съм зает да проповядвам евангелието. Как можеш да кажеш, че не практикувам истината?“. Нека те попитам тогава. Колко истини пазиш в сърцето си? Колко неща правиш в съответствие с истината, когато проповядваш евангелието? Разбираш ли Божиите намерения? Дори сам не можеш да различиш дали просто вършиш неща, или практикуваш истината, защото се съсредоточаваш само върху това да използваш действията си, за да удовлетвориш Бог и да спечелиш Неговото благоволение, а не се оценяваш според критерия „да удовлетвориш Бог, като търсиш Неговите намерения, за да се съобразяваш с истината за всичко“. Ако твърдиш, че практикуваш истината, колко се е променил нравът ти през това време? Колко е нараснала любовта ти към Бог? Като се оценяваш така, ще си наясно в сърцето си дали практикуваш истината или не.

Откъс 58

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението при своята вяра в Бог и в резултат на това настъпват определени промени в тяхното поведение. След като повярват в Бог, те спират да пушат и да пият и вече не се борят срещу другите, като предпочитат да търпят, дори ако това означава да понесат загуба. Те претърпяват някои поведенчески промени. След като повярват в Бог, някои хора се фокусират върху яденето и пиенето на Божиите слова, започват да разбират някои истини, преживяват делото на Светия Дух и изпитват голяма наслада в сърцата си и така са готови да отдадат всичко на Бог и дори са способни да се отрекат от всичко и да понесат всякакви страдания. Но ако, след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, хората постоянно не се стремят към истината, тогава, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те неизбежно продължават да правят същите стари грешки. Не само че не успяват да се отърват от своя сатанински нрав, но той става дори по-лош. Те разчитат на старшинството си, за да се борят за власт и придобивки, ламтят за парите на църквата и винаги се изпълват със завист, когато видят някой друг да се възползва от Божия дом, с единствената надежда да осигурят по-големи ползи за себе си — те стават паразити и вредители в Божия дом. В резултат на това някои стават лъжеводачи и антихристи и биват разкрити и отстранени. И какво доказват тези факти? Самите поведенчески промени са неустойчиви; ако няма промяна в живот нрава на хората, те рано или късно ще покажат истинското си лице. Причината за това е, че поведенческите промени водят началото си от пламенността, а на всичкото отгоре по това време Светият Дух върши някакво дело, така че за хората става изключително лесно да бъдат пламенни или да проявяват известна доброта за кратко време. Както казват невярващите: „Да направиш едно добро нещо е лесно; трудното е да вършиш добри неща цял живот“. Защо хората са неспособни да вършат добри неща през целия си живот? Защото по природа те са нечестиви, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа; каквато е природата на този човек, такива са и естествените му разкривания, и само това, което той разкрива естествено, представлява неговата природа. Преструвките не могат да продължат дълго. Когато Бог върши делото Си, за да спаси човека, това не е за да украси човека с добро поведение — целта на Божието дело е да промени нрава на хората, да ги измени до мозъка на костите им и да ги превърне в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на човека служат за промяна на неговия нрав, за да може да постигне покорство и преданост към Бог и да достигне до истинско поклонение към Него. Това е резултатът, който Бог иска да постигне в Своето дело, това е и целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се покоряваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да съответстваш на Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от пламенност — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато хората са донякъде просветлени или напътствани от Светия Дух, това не е разкриване на техния живот. Те все още не са навлезли в истините реалности и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се покорява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за разкриване на живота. Така че, когато видите хора, които могат да направят нещо за църквата по време на периодите си на пламенност, и които дори могат да се откажат от някои неща, не ги хвалете, нито ласкайте, не казвайте, че са хора, които притежават истина реалност или хора, които обичат Бог. Да се каже така е погрешно, заблуждаващо и вредно за тях. Но също така не ги обезсърчавайте, а само ги насочете към истината и пътя на стремеж към живота. Тези, които често са ревностни, обикновено имат желанието за напредък, както и решимост. Повечето от тях копнеят за истината и са хората, които Бог е предначертал и избрал. Онези, които имат пламенно сърце, които доброволно отдават всичко на Бог, са в повечето случаи искрено вярващи в Бог. Онези, които не са искрени в отдаването на всичко на Бог и не желаят да изпълняват дълга си, не са искрено вярващи в Бог. Онези, които са умерени във вярата си и лесно стават негативни, в повечето случаи не могат да останат непоколебими. Когато се натъкнат на най-малката трудност, те се оттеглят, и когато са изправени пред преследване и мъки, те бягат и изоставят вярата си. Само онези с голяма вяра и пламенност могат да упорстват дълго време, да търсят истината за решаване на проблеми и постепенно да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Но онези, които имат малко вяра и страдат от липса на пламенност, намират за трудно да следват Бог до края.

Независимо колко много добри дела извършва даден човек, това не означава, че притежава истините реалности. Да практикуваш истината и да действаш според принципите — това означава да притежаваш истините реалности. Да се боиш от Бог и да отбягваш злото — това означава да притежаваш истините реалности. Има хора, които са ентусиазирани, могат да говорят доктрини, следват правила и вършат много добри неща, но за тях може да се каже единствено, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да говорят доктрини и винаги следват правила, не могат непременно да практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същността на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат никаква част от истината, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чийто нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да разпознават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на надменността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат, за това какво трябва да направят, за да бъдат смятани за хора с разум, за това как да се придържат към своя дълг, за това какво да казват и какво да не казват и за това на кои хора какво да казват и какво да правят с тях. Следователно хората, чийто нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина изживяват човешко подобие. Тъй като разбират истината, те са способни да говорят и да гледат на нещата според истината и са принципни във всичко, което правят, не се поддават на влиянието на никой човек, събитие или нещо, имат свои собствени възгледи и могат да отстояват истините принципи. Нравът им е относително стабилен, те не са непостоянни и променливи. и, независимо от обстоятелствата, знаят как да изпълняват дълга си добре и как да действат по начин, който удовлетворява Бог. Онези, чийто нрав се е променил, не се съсредоточават върху това какво да правят външно, за да накарат другите да имат добро мнение за тях; в сърцата си са наясно какво да направят, за да удовлетворят Бог. Следователно отвън може да изглежда, че те не са толкова ентусиазирани или не са направили много велики неща, но всичко, което правят, е смислено и ценно и дава реални резултати. Онези, чийто нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, категорично не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се съпротивляват на Бог и всички те имат природа на съпротива срещу Бог. Божието спасение на човека означава превръщане на онези, които имат природа на съпротива срещу Бог и които могат да Му се съпротивляват, в хора, които могат да се покоряват на Бог и да се боят от Него. Такива са хората, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато истински познават себе си, те ще могат да намразят себе си и Сатана и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Щом човек има тази решимост, той ще се стреми към истината. Когато човек има истинско познание за Бог, когато неговият сатанински нрав е бил пречистен и Божиите слова са пуснали корени в него и са станали негов живот и основа на неговото съществуване, когато може да живее според Божиите слова и се е променил напълно и е станал нов човек, тогава и само тогава той е претърпял промяна в своя живот нрав. Промяната в нрава не означава, че човек има зряла и опитна човешка природа или че изглежда с по-кротък нрав от преди — че е преминал от надменност в миналото към способност да говори разумно сега или че е преминал от това да не слуша никого в миналото към това да може да изслушва другите поне малко сега. Такива външни промени не могат да се нарекат промени в нрава. Разбира се, промените в нрава включват такива проявления, но най-решаващата съставка е, че вътрешният живот на човека се е променил. Това се дължи изцяло на факта, че Божиите слова и истината са пуснали корени в него, започнали са да царуват в него и са станали негов живот. Неговите възгледи за нещата също са се променили. Може ясно да вижда света и човечеството. Може напълно да прозре как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се съпротивлява на Бог и същността на големия червен змей. Може да намрази големия червен змей и Сатана в сърцето си и може напълно да се обърне към Бог и да Го следва. Това означава, че неговият живот нрав се е променил и че е придобит от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са придобили истината и само те са придобити от Бог.

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това обобщава човешката природа. Човекът вярва в Бог изцяло заради самия себе си; отрича се от неща и раздава се за това да бъде благословен, а страданието, което понася, и цената, която плаща при изпълнението на дълга си, също са за това да бъде възнаграден. Накратко, всичко това е с цел да бъде благословен, да бъде възнаграден и да влезе в небесното царство. В света човекът работи за собствена изгода, а в Божия дом изпълнява дълг, за да придобие благословии. Заради придобиването на благословии човекът се отрича от всичко и може да понесе много страдания. Всичко това е най-ясното доказателство, че човекът притежава сатанинска природа. Хората, чийто нрав се е променил, са различни. Те смятат, че единственото смислено нещо за човека е да живее според истината, че човекът трябва да се покорява на Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото и че това е съществено за начина, по който постъпва човек. Те смятат, че приемането на Божието поръчение е напълно естествена и обоснована отговорност, че само онези, които изпълняват добре дълга на сътворено същество, са достойни да бъдат наричани хора и че ако не са способни да обичат Бог и да Му се отплатят за Неговата любов, те са недостойни да бъдат наричани хора. Смятат, че да живееш за себе си е наистина празно и безсмислено, че човекът трябва да живее, за да удовлетворява Бог и да изпълнява добре дълга си, както и да изживява смислен живот, така че дори и да умре, да се чувства удовлетворен и да не съжалява ни най-малко, и да не е живял напразно. Сравнявайки тези две различни състояния, човек може да види, че последното е на хора, чийто нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Такъв човек ще може да каже: „Познаването на Бог е толкова ценно. Дори и да умра, след като съм опознал Бог, това би било прекрасно! Тъй като успях да опозная Бог, да Му се покоря и да живея смислен живот, няма да съм живял напразно, нито ще умра с някакви съжаления. Няма да имам никакви оплаквания“. Възгледът за живота на този човек се е преобразил. Основната причина, поради която живот нравът на някого се променя, е, че той достига до притежаване на истината реалност, придобива истината и опознава Бог; неговият възглед за живота се променя и ценностите му стават различни от преди. Промяната започва от дълбините на сърцето и на живота му; това със сигурност не е външна промяна. Някои новоповярвали, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад гърба си. Когато по-късно срещнат невярващи, тези вярващи нямат какво толкова да кажат и рядко поддържат контакт със своите невярващи роднини и приятели. Тези невярващи казват: „Те са се променили“. Тогава вярващите чувстват, че техният живот нрав се е променил, което е напълно погрешно. Когато невярващите казват, че тези вярващи са се променили, те имат предвид, че поведението им се е променило. И така, променил ли се е техният живот нрав? Не, не е. Промените в поведението са само външни. В техния живот не е настъпила абсолютно никаква промяна и тяхната сатанинска природа остава вкоренена в сърцата им, напълно непокътната. Понякога хората са обхванати от пламенност заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри неща. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако не притежаваш истината и все още притежаваш същото старо виждане за нещата, дори до степен, че да не се различава от това на невярващите, и ако твоят поглед върху живота и ценностите ти също не са се променили, и ако дори нямаш богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежаваш, тогава до промяната в нрава има още много път. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да се стремите към познание за Бог и да имате истинско познание за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била приемлива и както и да се беше отнесъл Бог с него, щеше да е приемливо. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше придобил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал от Бог. Той би намразил единствено факта, че не се е стремил към истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. От това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговото преживяване Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Следователно без придобиване на истината живот нравът никога не може да се промени истински. Ако вие наистина можете да се стремите към истината и да навлезете в истината реалност, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.