Откъс 49

Поквареният нрав на човека се състои само от нелепи и зли неща. Най-сериозното от тях е надменният нрав на човека и нещата, които произлизат от него, т.е. особената самоправедност и надутост, убедеността, че той е по-силен от другите, нежеланието да се подчинява на когото и да било, постоянното настояване да има последната дума, да се изтъква по всички въпроси, да търси ласкателства и възхвали за действията си, непрекъснатото желание другите да се въртят около него, винаги е егоцентричен, все таи амбиции и желания, постоянно иска венец и награди и да господства като цар — всички тези проблеми попадат в категорията на тежко покварения нрав. Останалите са обикновени проблеми. Например най-често срещаният покварен нрав е проява на погрешни възгледи, нелепо мислене, нечестност и измамност, ревност, егоизъм, свадливост, безпринципност в действията и т.н. Нравът на Сатана включва много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те са снизходителни дори към Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличават и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора.

Откъс 50

Проявленията на покварения нрав на човека, като надменност, самоправедност и непреклоннност, са вид упорита болест. Те са като злокачествен тумор, който расте в човешкото тяло и не може да бъде премахнат без известно страдание. За разлика от временните болести, които преминават за няколко дни, тази упорита болест не е незначително страдание и към нея трябва да се използва радикален подход. Има обаче един факт, с който трябва да сте наясно — няма проблем, който да не може да бъде разрешен. Поквареният ти нрав постепенно ще отслабва, докато се стремиш към истината, израстваш в живота и докато твоето разбиране и преживяване на истината се задълбочава. До каква степен поквареният нрав трябва да отслабне, за да може да се счита за пречистен? Когато вече не си възпиран от него и си способен да го разпознаеш и изоставиш. Въпреки че понякога може да се прояви, ти все пак си способен да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината, както обикновено, да останеш съвестен и отговорен, и не си възпиран от него. В този момент този покварен нрав вече не представлява проблем за теб и ти вече си го преодолял и си се издигнал над него. Ето какво означава да сте израснали в живота – когато при нормални обстоятелства вече не сте възпирани или обвързвани от своя покварен нрав. Някои хора, независимо от това колко вида покварен нрав разкриват, не търсят истината, за да го преодолеят. В резултат на това, дори след като са вярвали в Бог в продължение на много години, техният нрав остава непроменен. Те си мислят: „Всеки път, когато правя нещо, разкривам покварения си нрав. Ако се въздържам да правя каквото и да било, тогава няма да го разкривам. Това не разрешава ли проблема?“. Не е ли това същото като да се въздържаш да се храниш от страх да не се задавиш? Какъв ще бъде резултатът от това? То може да доведе единствено до гладуване. Ако човек разкрие покварен нрав и не го преодолее, това е равносилно на това да неприеме истината и да умре. Какви ще бъдат последствията, ако вярваш в Бог и не се стремиш към истината? Ще изкопаеш собствения си гроб. Поквареният нрав е враг на вярата ти в Бог. Той ти пречи на практикуването на истината, на преживяването на Божието дело и на покорството ти пред Него. В резултат на това накрая ти няма да постигнеш Божието спасение. Това не означава ли че копаеш собствения си гроб? Сатанинският нрав ти пречи да приемеш и да практикуваш истината. Не можеш да го избегнеш, а трябва да се изправиш срещу него. Ако не надделееш, той ще те контролира. Ако успееш да надделееш, той вече няма да те възпира и ти ще бъдеш свободен. Понякога в сърцето ти все още ще възниква и ще се проявява покварен нрав, като поражда погрешни мисли и идеи, както и зли помисли у теб, и те кара да се чувстваш самодоволен или високомерен, когато разкриваш такива мисли. Когато действаш обаче, вече няма да си ограничен от тях и сърцето ти вече няма да е контролирано от тях. Ще си кажеш: „Моето намерение е да се съобразявам с интересите на Божия дом, да правя неща, които да удовлетворяват Бог, и да изпълнявам дълга си и предаността си на сътворено същество. Макар че понякога все още разкривам този вид нрав, той няма абсолютно никакво влияние върху мен“. Това е достатъчно. Този вид покварен нрав по същество ще е преодолян. Дали промяната на човешкия нрав е нереалистична и неосезаема? (Не е.) Ето колко практическа е тя. Някои хора казват: „Макар че разбирам малко от истината, понякога все още имам покварени мисли и идеи и все още разкривам покварен нрав. Какво да правя?“. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава всеки път, когато имаш погрешни мисли и идеи или разкриваш покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да ги предолееш. Това е най-основният принцип на практикуването. Не би го забравил, нали? Освен това трябва да знаеш също така, че когато имаш неправилни мисли и идеи, трябва да ги отхвърлиш. Не можеш да бъдеш възпиран и обвързван от тях, камо ли да ги следваш. Стига да разбираш поне малко от истината, това би трябвало да е лесно постижимо. Ако разкриеш порочен нрав, трябва да положиш усилие да търсиш истината, за да го преодолееш. Не можеш да кажеш: „О, Боже, отново разкрих покварен нрав, моля Те, дисциплинирай ме! Не мога да контролирам покварения си нрав“. Ако се молиш по този начин, това показва, че не си човек, който се стреми към истината. Това показва, че си негативен и пасивен и че си се отказал от себе си — тогава направо си приготви ковчег и си организирай погребението. Кажете Ми, що за човек отправя такава молитва? Само един некадърник би се молил на Бог по такъв начин. Човек, който обича истината, никога не би изрекъл такива думи. Ако си човек, който обича истината, трябва да избереш пътя на стремеж към истината и също така трябва да си наясно как да практикуваш. Ако не знаеш как да практикуваш, когато те сполетят тези съвсем обикновени проблеми, значи си твърде безполезен. Преодоляването на покварения нрав е начинание за цял живот, а не нещо, което може да се постигне само за няколко години. Защо таиш фантазии, че ще стигнеш до истината и живота? Не е ли това да си глупав и невеж?

В процеса на стремеж към промяна в живота нрав, възпиранията на покварения нрав представляват най-голямата трудност за всеки човек. Когато хората разкрият частица покварен нрав или го разкриват отново и отново, и когато се чувстват неспособни да го контролират, те заклеймяват себе си, като решават, че песента им е изпята и не могат да се променят. Това е объркване и погрешно схващане, което съществува у повечето хора. Днес някои от тези, които се стремят към истината, са осъзнали, че докато в даден човек съществува покварен нрав, той може да го разкрива често, което влияе на изпълнението на дълга му и му пречи да практикува истината, и че ако не може да се самоанализира, за да разреши проблема с покварения си нрав, той няма да е способен да изпълнява дълга си задоволително. Следователно онези, които винаги изпълняват дълга си по негативен и нехаен начин, трябва сериозно да се самоанализират и да изровят първопричината за своя проблем, за да го разрешат. Някои хора обаче имат изопачено разбиране и си мислят: „Всички онези, които разкриват покварен нрав, докато изпълняват дълга си, трябва да спрат и напълно да го преодолеят, преди да продължат да изпълняват дълга си“. Това виждане обосновано ли е? То е човешка фантазия и е напълно необосновано. Всъщност повечето хора, независимо какъв покварен нрав разкриват, докато изпълняват дълга си, стига да търсят истината, за да го преодолеят, могат постепенно да намалят броя на разкриванията на поквара и в крайна сметка да изпълняват дълга си задоволително. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Веднага щом разкриете покварен нрав, трябва да търсите истината, за да го преодолеете, както и да разпознаете и да разнищите сатанинския си нрав. Това е процесът на борба срещу сатанинския ви нрав и той е от съществено значение за преживяването ви на живота. Докато преживяваш Божието дело и променяш нрава си, ти използваш истините, които разбираш, за да си съперничиш със сатанинския си нрав, като в крайна сметка преодоляваш покварения си нрав и тържествуваш над Сатана, с което постигаш промяна в нрава. Процесът на промяна на нрава е търсене и приемане на истината, за да се изкоренят човешките представи и фантазии, както и думите и доктрините, да се изкоренят философиите за светските отношения и различните ереси и заблуди, които идват от Сатана, като постепенно тези неща се заменят с истината и с Божието слово. Това е процесът на придобиване на истината и промяна на нрава на човека. Ако искаш да разбереш доколко се е променил твоят нрав, трябва ясно да видиш колко истини разбираш, колко истини си приложил на практика и колко истини си способен да изживееш. Трябва ясно да видиш колко от твоите видове покварен нрав са били заменени с истините, които си разбрал и придобил, и до каква степен те са способни да контролират покварения нрав в теб, т.е. до каква степен истините, които разбираш, са способни да направляват твоите мисли и намерения, както и твоето ежедневие и практикуване. Трябва ясно да видиш дали когато те сполети нещо, надмощие има твоят покварен нрав, или по-скоро в теб преобладават и те направляват истините, които разбираш. Това е критерият, по който се оценява твоят духовен ръст и навлизането ти в живота.

Откъс 51

Какво става, когато някой е склонен да си намира извинения, щом бъде порицан, скастрен и се разправят с него? Това е един много надменен, самоправеден и своеволен нрав. За надменните и своеволни хора е трудно да приемат истината. Те не могат да я приемат, когато чуят нещо, което не съответства на тяхната собствена гледна точка, мнения и мисли. Не ги е грижа дали това, което другите казват, е правилно или погрешно, нито за това кой го казва, нито за контекста, в който даденото нещо е казано, нито за това дали то е свързано с техните собствени отговорности и задължения. Те не се интересуват от такива неща; това, което за тях е най-спешно, е преди всичко да задоволят своите желания. Това не е ли своеволие? Какви вреди в крайна сметка носи на хората своеволието? За тях е трудно да придобият истината. Невъзприемчивостта към истината се причинява от покварения човешки нрав и крайният резултат е, че те не могат лесно да достигнат до истината. Всяко нещо, което естествено извира от природата същност на човека, се противопоставя на истината и няма нищо общо с нея; нито едно от тези неща нито съответства, нито се доближава до истината. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и практикува истината. Ако не може да приеме истината и желае винаги да постъпва според своите собствени предпочитания, човек не може да постигне спасение. Ако желаеш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, преди всичко трябва да избягваш да се поддаваш на импулсите си, когато нещата не стават, както ти искаш. Първо се укроти и смири пред Бог и Му се моли и искай от Него в сърцето си. Не бъди своеволен — най-напред се подчини. Само такава нагласа на ума може да доведе до по-добри решения на проблемите. Ако можеш да устоиш в живот пред Бог и, каквото и да те сполети, си способен да Му се молиш и да искаш от Него, да посрещаш това с покорно отношение, тогава, колкото и да си проявявал покварен нрав и каквито и прегрешения да си извършвал в миналото, те могат да бъдат поправени, стига да търсиш истината. Каквито и изпитания да те връхлитат, ти ще си в състояние да устоиш. Докато имаш правилната нагласа на ума, способен си да възприемаш истината, да слушаш Бог според Неговите изисквания, тогава ти действително си напълно способен да прилагаш истината. Дори и на моменти да си донякъде непокорен и да се съпротивляваш, да излагаш понякога доводи в свое оправдание и да не можеш да се подчиниш, ако си в състояние да се молиш на Бог и да промениш своeто непокорно състояние, тогава ти можеш да приемеш истината. Постъпиш ли така, размишлявай върху това защо у теб са се породили такова непокорство и съпротива. Открий причината, след което потърси истината, за да се справиш с тази причина, и този аспект на твоя покварен нрав може да бъде очистен. След като се възстановиш от няколко такива залитания и изкушения, постепенно ще се освободиш от своя покварен нрав, докато не се научиш да прилагаш истината на практика. И тогава истината ще властва у теб, ще стане твой живот и пред теб няма да има повече пречки да практикуваш истината. Ще си способен действително да се подчиниш на Бог и ще изживееш истината реалност. През това време ще придобиеш практически опит и ще се отдадеш на прилагането на истината и на послушание към Бог. После, когато нещо ти се случи, ще знаеш как да практикуваш с покорство към Бог и какво поведение е противно на Бог. Ако тези неща са ясни в сърцето ти, пак ли няма да можеш да разговаряш за истината реалност? Ако някой иска да споделяш свидетелства за преживявания, това няма да е проблем за теб, защото ще си преживял много и ще си опознал принципите на практиката. Както и да говориш, ще звучи истински, и каквото и да казваш, ще бъде практично. А ако те приканят да обсъждаш думи и доктрини, няма да искаш, защото те ще са омръзнали на сърцето ти. Нима тогава няма вече да си навлязъл в истината реалност? Като се стараят само няколко години, тези, които се стремят към истината, могат да придобият опит в нея и да навлязат в истината реалност. За онези, които не се стремят към истината, няма да е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Така е, защото в тези, които не обичат истината, има твърде много непокорство. Винаги, когато трябва да приложат истината по даден въпрос, те си търсят извинения и имат някакви свои проблеми, така че за тях ще бъде много трудно да прилагат истината на практика. Дори да се молят и да търсят, и да са готови да прилагат истината, когато им се случи нещо, когато се сблъскат с трудности, тяхната обърканост избива на повърхността, бунтовният им нрав се проявява и това доста замъглява съзнанието им. Колко ли тежък трябва да е непокорният им нрав! Ако по-малката част от сърцето им е объркана, а по-голямата желае да се подчини на Бог, ще им бъде по-лесно да приложат истината на практика. Може би ще помогне и да отделят време за молитва или някой да споделя истината с тях. Ако могат да я разберат в дадения момент, ще им бъде по-лесно да я приложат на практика. Ако тяхната обърканост е така голяма, че заема по-голямата част от сърцето им, където непокорството е на първо място, а покорството е на второ, за тях няма да бъде лесно да приложат истината на практика, тъй като са с твърде нисък духовен ръст. А тези, които изобщо не обичат истината и са в много голяма степен или напълно непокорни, са съвсем объркани. Това са небрежни хора, които никога няма да бъдат способни да приложат истината на практика, така че е безполезно да се губи време заради тях. Хората, които обичат истината, имат силно влечение към нея. Ако това е преобладаващата част от нещата, които ги мотивират, и истината им е споделена по ясен начин, със сигурност ще са в състояние да я прилагат на практика. Да обичаш истината не е лесна работа. Само малко желание не може да накара хората да заобичат истината. Те трябва да достигнат до момент, в който, веднъж разбрали Божието слово, да могат да се стремят към истината, да устояват на трудностите и да заплащат цената за прилагането ѝ на практика. Такъв човек обича истината. Човек, който обича истината, може упорито да се стреми към нея, без значение колко покварен нрав проявява или колко прегрешения е извършил. Каквото и да му се случва, той може да се моли на Бог, да търси истината и да приема истината. След две или три години на такова преживяване усилията му може да бъдат възнаградени, а обичайните трудности няма да го препъват. Когато срещне значителни трудности, дори и да се провали, ще е нормално, защото е с твърде нисък духовен ръст. Щом е в състояние да прилага истината на практика при нормални обстоятелства, има надежда. Опознае ли Бог и сдобие ли се с богобоязливо сърце, ще посреща с лекота дори значителни предизвикателства. Никакво предизвикателство няма да е проблем за него. Ако хората четат повече Божието слово и повече споделят истината, ако имат способността да се молят на Бог независимо от трудностите и да се уповават на делото на Светия Дух при решаване на проблемите си, за тях ще бъде лесно да разберат истината и да я приложат на практика, и те ще започнат постепенно да се отърсват от покварения си нрав. С всяко действие за прилагане на истината на практика те ще се отървават малко по малко от покварения си нрав, и колкото повече прилагат истината на практика, толкова повече ще се освобождават от покварения си нрав. Това е природен закон. Ако хората установят, че поквареният им нрав се проявява, и се опитат да го променят, разчитайки на своя самоконтрол и издръжливост, дали ще успеят? Няма да е лесно. Ако можеше нещата да се оправят по такъв начин, тогава не би имало нужда Бог да върши делото Си на съд и наказание. За да промени покварения си нрав, човек трябва да разчита на молитва към Бог и да се осланя на Него, на търсенето на истината и на опознаването на себе си чрез самоанализ, и да разчита на делото на Светия Дух. Така може постепенно да промени покварения си нрав. Ако хората не си сътрудничат, не знаят как да размишляват върху себе си, не могат да приемат истината, не разпознават покварения си нрав, не се покайват и не мразят плътта и Сатана, няма как от само себе си да се отърсят от покварения си нрав. В това делото на Светия Дух се проявява по най-чудодеен начин. Бог просветлява и води хората, когато жадуват за истината и търсят промяна на нрава си. Несъзнателно всички ведно ще разберат истината, ще могат да опознаят себе си и в този момент ще заобичат истината и ще закопнеят за нея. Ще бъдат способни да мразят природата и нрава на Сатана от сърце и така по-лесно ще се откажат от плътта и ще прилагат истината на практика. В този момент техният покварен нрав лека-полека ще започне да се променя и няма повече да проявяват непокорство към Бог, а ще могат да Му се подчинят изцяло, без да бъдат ограничавани от когото и да било, от каквото и да е стечение на обстоятелствата или от което и да е друго нещо. По такъв начин ще се извърши пълно преобразяване на техния живот нрав.

Откъс 52

Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато разговарят с теб за истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е прекъсващо и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да разговарят. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божието намерение. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато търсите истината и поставяте проблема пред всички, за да можете да разговаряте и да продължите да търсите заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просвещава хората според принципите, Той прави равносметка на тяхното отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, ще те разобличи и ще разкрие грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, успявате ли успешно да избегнете злодеянията и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията защита? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите за практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божията воля. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той се вглежда внимателно в намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просвети и да ги води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат злодеянието, да се придържат към истината и да действат принципно. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се подчинява. Ако можеш да се откажеш от личните си намерения и имаш нагласата да се подчиниш на Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти на истината. Когато се молите и търсите от Бог, стига да имате правилната нагласа и да сте искрени, Бог ще ви просвети. Единственото нещо, което буди тревога, е, че хората не търсят истината искрено, а просто извършват някакви действия и изпълняват формалности, за да ги видят другите. В този случай те няма да могат да получат Божието просветление. Ако нагласата ти е да упорстваш, да отричаш истината, да отхвърляш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, на която ѝ е омръзнало от истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще намрази и отблъсне тези хора и ще ги отхвърли. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат пропъдени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се подчинявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа да търсиш, ако ти липсва покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и ти е омръзнало от нея, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им дава Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа да търсиш и да си покорен, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божията воля са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа за търсене и послушание, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа да търсиш и да се подчиняваш във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде трудна за разбиране. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред проблеми? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите доктрините и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.

Откъс 53

Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като подмазвачи и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са подмазвачи и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо винаги се подмазваш? Подмазвачите защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са подмазвачи и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и се жертват за приятелите си, независимо от цената. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви подходящи въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да търсят слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината. Мнозинството от вас често показва подобни проявления и в момента, в който се сблъскате с нещо, което е свързано с интересите на Божия дом, увъртате, като казвате: „Не видях“, „Не знам“ или „Не съм чул“. Независимо дали наистина не знаеш, или само се преструваш, че не знаеш, ако разкриваш този вид покварен нрав в решаващи моменти, тогава е трудно да се каже дали си човек, който наистина вярва в Бог. За Мен или си човек, който е объркан в своята вяра, или си неверник. Ти категорично не си човек, който обича истината.

Вие може би разбирате какво означава да изпитваш неприязън към истината, но защо казвам, че да изпитваш неприязън към истината е нрав? Нравът няма нищо общо със случайни, временни проявления, а случайните, временни проявления не се квалифицират като проблем с нрава. Независимо от това какъв вид покварен нрав има човек, той често или дори постоянно ще се разкрива в него; той ще се разкрива винаги, когато човекът е в правилната обстановка. Затова не можете произволно да характеризирате проблем с нрава въз основа на случайно, временно проявление. И така, какво е нрав? Нравът е свързан с намеренията и мотивациите, той е свързан с мисленето и гледната точка на човек. Изглеждаш способен да разбереш, че той е взел връх и ти влияе, но нравът също може да бъде скрит и прикрит, както и да бъде замъглен от повърхностни явления. Накратко, докато в теб има нрав, той ще те възпрепятства, ще те възпира и контролира и ще поражда много видове поведение и проявления у теб — това е нрав. Какво поведение, мисли, гледни точки и отношение често поражда нравът да изпитваш неприязън към истината? Една от основните характеристики на това да изпитваш неприязън към истината, която хората показват, е липсата на интерес към положителните неща и истината, както и незаинтересоваността, безразличието на сърцето, липсата на желание да се достигне до истината и мисленето, че всичко това е просто чудесно, когато става въпрос за нещо, свързано с практикуване на истината. Ще дам един прост пример. Част от здравия разум, за който хората често говорят по отношение на доброто здраве, е да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се ядат повече леки храни и по-малко месо и особено по-малко пържени храни; това са положителни насоки за здравето и благосъстоянието на хората. Всеки може да разбере и да приеме от кое да яде повече и от кое по-малко, така че това приемане въз основа на теория ли е, или на практика? (Теория.) Как се проявява теоретичното приемане? Под формата на основно признание. Това е да мислиш, че това твърдение е правилно и че това твърдение е много добро, чрез проницателност, която се основава на твоята преценка. Но имаш ли някакво доказателство, за да потвърдиш това твърдение? Имаш ли някакви основания да вярваш в него? Без да си го преживял сам, без да имаш някакви основания или база, която да докаже дали това твърдение е правилно или грешно, и със сигурност без да си извлечеш поука от предишни грешки и без никакви примери от реалния живот, ти просто си приел това мнение — това е теоретично приемане. Независимо дали го приемаш теоретично или практически, първо трябва да потвърдиш, че твърдението „яж повече зеленчуци и по-малко месо“ е правилно и положително нещо. И така, как може да се види нравът ти да изпитваш неприязън към истината? Въз основа на това как подхождаш към това твърдение и как го прилагаш в живота си; това показва отношението ти към това твърдение, дали си го приел теоретично и като доктрина или си го приложил в реалния живот и си го превърнал в своя реалност. Ако само си приел твърдението като доктрина, но това, което правиш в реалния живот, напълно противоречи на това твърдение или изобщо не показваш практическо приложение на това твърдение, обичаш ли това твърдение или не го обичаш? Например, когато се храниш и видиш няколко зелени зеленчука и си мислиш: „Зелените зеленчуци са полезни за здравето, но не са вкусни, а месото е по-вкусно, затова първо ще хапна малко месо“, а след това ядеш само месо и никакви зелени зеленчуци — какъв вид нрав показва това? Такъв, който не приема верни твърдения, изпитва неприязън към положителните неща и само иска да се храниш според плътските си предпочитания. Този тип човек, който е лаком и ненаситен на удоволствия, вече е изпитал много неприязън към положителните неща, противопоставил им се е и се е отвратил от тях, и това е вид нрав. Някой може да признае, че това твърдение е съвсем правилно, но самият той не може да го изпълни и въпреки че не може, все пак казва на другите да го изпълнят. След като го повтаря многократно, за него това твърдение се превръща във вид теория и няма никакво въздействие върху него. Този човек много добре знае в сърцето си, че яденето на повече зеленчуци е правилно, а яденето на повече месо не е добро, но си мисли: „Независимо от всичко, не съм загубил, да ядеш месо означава да се възползваш и не смятам, че е нездравословно“. Лакомията и желанията му са го накарали да избере неправилен начин на живот и го карат постоянно да се противопоставя на правилния здрав разум и правилния начин на живот. Той е с вид покварен нрав, който копнее за облаги и плътски наслади, така че ще му бъде ли лесно да приеме правилни твърдения и положителни неща? Това няма да е никак лесно. Не е ли тогава неговият начин на живот управляван от покварения му нрав? Това е разкриване на неговия покварен нрав и проявление на неговия покварен нрав. Това, което се проявява външно, е този вид поведение и отношение, но всъщност е нрав, който ги управлява. Какъв нрав е това? Това е да изпитваш неприязън към истината. Този нрав да изпитваш неприязън към истината се открива трудно. Никой не смята, че изпитва неприязън към истината, но фактът, че от няколко години вярва в Бог и все още не знае как да практикува истината, е достатъчен, за да покаже, че изпитва неприязън към истината. Хората слушат толкова много проповеди и четат толкова много от Божието слово, а Божието намерение е те да приемат Божиите слова в сърцата си и да въведат тези слова в реалния си живот, за да ги практикуват и използват, така че да разберат истината и да превърнат истината в свой живот. Това изискване е трудно постижимо за повечето хора и затова се казва, че повечето хора имат нрав да изпитват неприязън към истината.

Когато някой разбира истината, практикуването ѝ не е трудно за него, а щом е способен да практикува истината, той може да навлезе в истината реалност. Наистина ли е толкова трудно да превърне истините, които разбира, в реалности, които изживява? Позволи Ми да ти дам един пример. Да кажем, че времето е студено и се опитваш да излезеш от къщи все още потен, а твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш, защото ще се простудиш. Знаеш, че майка ти иска най-доброто за теб, но не приемаш съвета ѝ сериозно и го пренебрегваш, макар да смяташ, че предложението ѝ е правилно. Въпреки това излизаш потен и понякога се простудяваш, след като излезеш така, но все пак продължаваш да не следваш съвета ѝ при следващото излизане от къщи. Очевидно знаеш, че съветът ѝ е правилен и в най-добър интерес за теб, и че мотивите и намеренията на майка ти винаги са за твое добро, но въпреки това продължаваш да си правиш оглушки и да не се вслушваш в него — не е ли това нрав? Ако нямаше такъв нрав, какво би избрал да правиш? (Да слушам.) Щеше да знаеш, че този съвет е важен, и щеше да знаеш какви последствия и болка може да претърпиш, ако не се вслушаш в него, и би възприел и разбрал смисъла на това предложение. Щеше да можеш да се придържаш стриктно към този съвет и винаги да го изпълняваш и тогава нямаше да има опасност да се простудиш. Това е само един пример. Същото е и с вярата в Бог, с четенето и слушането на Божиите слова, така че как трябва да се отнасят хората към Божиите слова? Това е най-съдбоносният въпрос. Ако човек говори в съответствие с истината и е прав, хората ще имат полза да приемат думите му. Божиите слова са истината и ако хората са способни да ги приемат, те не само ще извлекат полза, но и ще придобият живота. Много хора не могат да видят ясно този въпрос и винаги се отнасят с пренебрежение към Божиите слова. Независимо какво казва Бог, дали увещава, порицава, напомня, утешава или настоятелно моли хората, независимо как говори, Той не може да събуди сърцата им. Те не са в състояние да действат според Божиите слова и след като ги изслушат, просто си правят оглушки. Това е един от видовете човешки нрав — непримиримост и изпитване на неприязън към истината. Ако не можеш да следваш Божиите слова в начина, по който подхождаш към нещата, които Бог ти казва и ти заповядва да направиш, тогава няма да можеш да промениш този нрав. Независимо че признаваш всяко слово, което Бог изрича, и след него казваш „амин“, независимо че словесно възхваляваш Божиите слова като истината, това е безполезно. Трябва да си в състояние да приемеш Божиите слова и трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да превърнеш Божиите слова в твой живот и твоя реалност, само това е полезно. Например, ако човек с измамен нрав реши да бъде честен и да говори правдиво, това е донякъде лесно постижимо за него, но най-трудното нещо, което трябва да промени, е нравът на неприязън към истината и на непримиримост. Независимо какво казва Бог, хората с такъв нрав не го приемат сериозно в сърцата си, и каквото и отношение да заема Бог, независимо дали ще предупреждава, напомня, увещава или настоятелно ще моли, ще представя факти или ще разсъждава върху нещата, това не докосва сърцата им, а справянето с това не е лесно. За хората е трудно да разпознаят нрава на неприязън към истината и те трябва често да търсят истината и да размишляват над собствените си състояния, над това защо не могат да приемат истината и над това защо не могат да практикуват истините, които разбират. Ако разберат напълно този проблем, те ще знаят какво означава да изпитваш неприязън към истината.

Има нещо прикрито в нрава на хората, което се проявява в това, че те нито са надменни, нито са раболепни. Хората имат свой собствен начин на мислене и изразяване и смятат, че именно той е най-подходящ. Не се влияят от това, какво казват или правят останалите. Настояват да правят всичко, което смятат, че ще им спечели възхищението на хората, и са уверени, че именно то е правилно. Изобщо не приемат истината, не могат да посрещнат правилно действителността и нямат никакви истини принципи. Що за нрав е това? Това е надменен и самоправеден нрав, и изпитване на неприязън към истината. Колкото и много да говори или върши Бог, хората, които принадлежат на Сатана и които изпитват неприязън към истината, са глухи и слепи за Божиите слова и дела. Сатана никога не приема Божиите слова за истината. Той ги пренебрегва и не позволява на хората да приемат нито Божиите слова, нито истината, а и подвежда хората, за да му се подчинят. Ето как Сатана се противопоставя на Бог. Бог изразява истината, за да спаси, пробуди и пречисти човечеството, а Сатана прави всичко възможно да смущава Божието дело и да го унищожи. Сатана подвежда хората с цел да ги поквари и измъчва, а накрая да ги погълне и унищожи. Например Бог даде на човечеството всякакви видове храна, създаде разнообразни зърнени храни и зеленчуци, както и подходяща за отглеждането им земя. Стига хората да работят усърдно, те ще имат достатъчно храна и ще могат да си осигурят здравословно хранене. Хората обаче са ненаситни и все искат да забогатеят, затова настояват да изследват методите за генетично модифициране, за да увеличат добивите, а това унищожава действителната хранителна стойност на зърнените храни и превръща органичната храна в неорганична. Когато хората ядат тези неща, телата им се разболяват от всякакви болести. Това не е ли дело на Сатана? Хората са толкова покварени от Сатана, че всички те са се превърнали в живи Сатани и дяволи. В миналото само Сатана и злите духове се противопоставяха на Бог, но сега цялото покварено човечество Му се противопоставя. И така, не са ли дяволи и сатани покварените човешки същества? Не са ли потомци на Сатана? (Така е.) То е следствие от това, че Сатана покварява човечеството в продължение на хилядолетия. Как можете да разпознаете и разграничите сатанинския нрав? Съдейки по това какво обича да прави Сатана и по средствата и хитростите, с които си служи, очевидно той изобщо не обича положителните неща, обича злото и винаги се смята за компетентен и способен да контролира всичко. Това е надменната природа на Сатана. Ето защо Сатана безсрамно отрича Бог, съпротивлява се срещу Него и Му се противопоставя. Всички негативни неща и всички злини са характерни за Сатана и той е техният източник. Ако можете да го видите ясно, значи можете да различавате сатанинския нрав. На хората не им е лесно да приемат истината и да я практикуват, защото всички те имат сатанински нрав, а той ги ограничава и обвързва. Някои хора например осъзнават, че е добре да са честни, и завиждат и ревнуват, когато видят, че другите са честни, че казват истината и говорят просто и открито, но им е трудно, ако поискате от тях самите да бъдат честни. Твърдо са неспособни да изричат честни думи и да вършат честни неща. Това не е ли сатанински нрав? Казват неща, които звучат добре, но не ги практикуват. Ето какво означава да изпитваш неприязън към истината. Хората, които изпитват неприязън към истината, я приемат трудно и няма как да навлязат в истините реалности. Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат нещата, които Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те се отвращават от положителните неща и постоянно се съпротивляват срещу тях и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че изпитват неприязън към истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора се отвращават от тях, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват предано дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да не ги допускат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или прояви на поквара, те се възползват от това да вдигнат голям шум и постоянно ги принизяват. Що за нрав е това? Защо са толкова враждебни към положителните хора? Защо толкова харесват и са така любезни към злите, неверниците и антихристите и защо често се шляят с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но у тях започва да се надига съпротива срещу положителните неща. Особено когато чуят хората да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си изпитват неприязън и са неудовлетворени и изразяват недоволството си. Този нрав не показва ли, че изпитват неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са опорочени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, избират и следват свой собствен, погрешен път. Напълно съзнават, че е грешно да се стремят към слава, придобивки и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Продължават да се стремят към тях и да следват пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те са негови слуги.

Лесно ли е да се промени поквареният нрав на неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е характерна черта на дълбоката поквара на човечеството и е най-трудно да се промени. Защото промяна на нрава може да се постигне само чрез приемане на истината. Човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да я приеме, точно както неизлечимо болен човек отхвърля храната. Това е много опасно и човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да бъде спасен, дори и да вярва в Бог. Ако някой е вярвал в Бог от няколко години, но не знае какво е истината, какво са положителните неща и дори не е наясно с житейската цел да се стреми към истината, за да постигне спасение, не е ли това слепец, който е изгубил пътя си? Следователно да изпитваш неприязън към истината прави невъзможно приемането на истината, а този вид покварен нрав не е лесно да се промени. Хората, които са способни да изберат да приемат истината и да следват правилния път, са тези, които обичат истината, и такива хора лесно могат да променят своя покварен нрав. Ако някой има нрава да изпитва неприязън към истината, но все още се надява в сърцето си да бъде спасен от Бог, откъде трябва да започне? Коя отправна точка ще улесни това? Кой е най-бързият маршрут? (След като е разбрал какво са положителните неща и какво са принципите, трябва да използва принципите и стандартите като мерило, докато изпълнява дълга си, и ако нещо противоречи на принципите и не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да се придържа към принципите и да не го прави.) Трябва първо да осъзнае принципите на всяка истина — това е много важно. А после какво? (Когато разкрие състоянието да изпитва неприязън към истината и са засегнати неговите дълг и принципите, трябва да се опълчи на плътта и да практикува според принципите.) Точно така, трябва да има път и тeзи цел и път трябва да са ясни. В момента най-съдбоносното е, че повечето хора не знаят кой аспект от техния нрав в какъв контекст и по кое време се разкрива, както и по какъв начин се разкрива. Ако знаеха всичко това, нямаше ли да им е лесно да се променят? Като го погледнем, различните видове мислене или отношение на хората всъщност включват техните видове нрав; без влиянието на различни видове нрав, без да бъдат предизвиквани или възпрепятствани от своя покварен нрав, за хората би било лесно да поправят грешните си мисли. Например да кажем, че твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш от къщи. Ако си послушно, синовно дете, като усещаш добрите намерения на майка си, ти също можеш да възприемеш правилността на този съвет, да знаеш предимствата му и да го признаеш и приемеш. Ако нямаш покварен нрав, който да се държи неприлично и да те дърпа назад, ще ти бъде лесно да приемеш това предложение. Въпреки че този съвет е много прост и лесен за изпълнение и ти знаеш, че е правилен, тъй като имаш нрава да изпитваш неприязън към истината и да си непримирим, това може да те накара умишлено да не го последваш, а това може да нарани чувствата на майка ти и да я накара да се тревожи за теб и да страда, това е последицата. Накратко, начинът, по който човек се справя с нещата, когато го сполетят — как се справя с положителните неща, а също и как постоянно се бори и сражава с покварения си нрав — това представлява неговата решимост да се стреми към истината. Ако имаш тази решимост и си готов да се отървеш от покварения си нрав, да приемеш истината, да превърнеш Божието слово в свой живот и да живееш с човешко подобие, тогава можеш да се промениш. Колкото голяма е твоята решимост да се стремиш към истината, толкова голяма ще бъде и твоята промяна.

До какво основно се отнася спасението? То се отнася най-вече до промяна на нрава. Само когато нравът на човек се промени, той може да се отърве от влиянието на Сатана и да бъде спасен. Следователно за онези, които вярват в Бог, промяната на нрава е основен проблем. Когато нравът на човек се промени, той ще изживее човешко подобие и напълно ще постигне спасение. Възможно е някой човек да не е много хубав, надарен или талантлив, да говори тромаво и не много разбираемо, да не умее да се облича добре и външно да изглежда съвсем обикновен, но когато нещо му се случи, той е способен да търси истината, а не да действа по своя воля или да крои планове в своя полза, и когато Бог му заповяда да изпълни някакъв дълг, той е способен да Му се покори и да изпълни това, което Той му е поверил. Какво мислите за този тип човек? Въпреки че привидно външният му вид не е привлекателен или предразполагащ, той има сърце, което се бои от Бог и Му се покорява, и в това се разкрива неговата сила. Когато хората видят това, те ще кажат: „Този човек има устойчив нрав и когато нещо се случи, той може да търси смирено пред Бог, без да е невнимателен или да направи нещо глупаво или недомислено. Той има сериозно и отговорно отношение; послушен е и може да се отдаде изцяло на предано изпълнение на дълга си“. Този човек е въздържан в начина, по който говори и действа, има нормална рационалност и според това какво изживява и нрава, който показва, има богобоязливо сърце. Ако има богобоязливо сърце, има ли принципи в действията му? Със сигурност търси принципите и не се ангажира безразсъдно с погрешни действия. Това е крайният резултат, който се постига чрез практикуване на истината и стремеж към промяна на нрава. Речта му е премерена и точна, не говори небрежно, действа по начин, който вдъхва увереност и доверие, и притежава реалностите на покорство пред Бог и отбягване на злото. Всички тези проявления могат да се видят у този човек. Това е човек, който е навлязъл в истината реалност и чийто нрав се е променил. Тези неща не могат да бъдат подправени. Нравът на човек е неговият живот; какъвто нрав има човек, такова ще бъде и неговото поведение. Поведението и проявленията на хората се управляват от техния нрав, а това, което хората постоянно изразяват, е разкриване на техния нрав, а не на техния характер. Способността да се разпознават проблеми с нрава и разкриването на различните видове покварен нрав, а след това да се решават чрез търсене на истината, е най-фундаменталното нещо, което човек трябва да постигне в стремежа към промяна на нрава.

Откъс 54

Без значение какъв дълг изпълняваш или какъв занаят учиш, трябва да ставаш все по-умел, колкото повече учиш, и да се стремиш към съвършенство. Така с течение на времето все по-добре ще изпълняваш дълга си. Някои хора не изпълняват съвестно никой дълг и не търсят истината, за да преодолеят трудностите, с които се сблъскват. Винаги искат другите да ги напътстват и да им помагат, дори искат другите да ги хванат за ръка и да ги учат, да правят неща вместо тях, без да влагат собствено усилие. Постоянно разчитат на другите и не могат без тяхна помощ. Това ги прави отпадък, нали? Без значение какъв дълг изпълняваш, трябва да вложиш сърцето си в изучаването на нещата. Ако ти липсват професионални знания, тогава усвоявай професионални знания. Ако не разбираш истината, тогава търси истината. Ако разбираш истината и придобиеш професионални знания, ще можеш да ги използваш, докато изпълняваш дълга си, и да постигаш резултати. Това е човек с истински талант и истински знания. Ако по време на твоя дълг изобщо не усвояваш никакви професионални знания, не се стремиш към истината, тогава трудът ти ще бъде второразреден. Как тогава можеш да кажеш, че изпълняваш дълга си? За да изпълняваш дълга си добре, трябва да усвоиш множество полезни знания и да се въоръжиш с много истини. Никога не бива да спираш да учиш, никога не бива да спираш да търсиш и никога не бива да спираш да подобряваш слабите си места, като се учиш от другите. Без значение какви са силните страни на другите, или в какво те превъзхождат, трябва да се учиш от тях. И колкото повече се учиш от някого, който разбира истината, толкова по-добре за теб. Като изпълняваш няколко години дълга си по този начин, ще разбереш истината и ще навлезеш в нейната реалност, а изпълнението на дълга ти също ще бъде на висота. Ще си станал човек, който притежава истина и човешка природа, човек, който притежава истината реалност. Това се постига чрез стремеж към истината. Как можеш да постигнеш такива резултати, без да изпълняваш дълг? Това е Божието възвисяване. Ако не се стремиш към истината, докато изпълняваш дълга си, а се задоволяваш само с полагане на труд, какви ще бъдат последиците? От една страна, няма да изпълняваш дълга си задоволително. От друга страна, ще ти липсва истинско свидетелство за преживяване и няма да придобиеш истината. Ако няма какво да покажеш в никой от тези аспекти, би ли могъл да спечелиш Божието одобрение? Би било невъзможно. Ето защо човек категорично не може да спечели Божието одобрение, ако се задоволява само с полагането на труд. Да мислиш, че можеш да бъдеш възнаграден и да влезеш в небесното царство само чрез полагане на труд, е самозалъгване! Що за отношение е това? Желанието да бъде получено благословение, като просто се полага труд, е очевидно пазарене с Бог, опит да се измами Бог. Бог не одобрява такива полагащи труд. Какъв нрав ръководи човека, когато върши нещата нехайно или когато се занимава с измама при изпълнението на своя дълг? Надменност, непреклонност и без любов към истината — нима такива хора не са ръководени от тези неща? (Да, така е.) Имате ли такива проявления? (Да.) Често, понякога или само за определени неща? (Често.) Вашето отношение да признаете такива състояния е доста откровено и имате честни сърца, но признаването им само по себе си не е достатъчно; то няма да ги промени. И така, какво трябва да се направи, за да се променят? Когато при изпълнението на твоя дълг си нехаен, разкриваш надменен нрав или имаш непочтително отношение, трябва бързо да дойдеш пред Бог с молитва, да се самоанализираш и да признаеш какъв вид покварен нрав разкриваш. Освен това трябва да разбереш как се появява този вид нрав и как може да бъде променен. Целта на това разбиране е да доведе до промяна. И така, какво трябва да направи човек, за да постигне промяна? Трябва да опознае, чрез разобличаването и съда на Божиите слова, същността на своя покварен нрав — колко уродлива и пъклена е тя, как по нищо не се различава от тази на Сатана или дяволите. Само тогава човек може да намрази себе си и да намрази Сатана; само тогава може да се опълчи на себе и на Сатана. Именно по този начин човек може да приложи истината на практика. Когато човек е твърдо решен да практикува истината, трябва също да приеме внимателната Божия проверка и Неговата дисциплина. След това трябва да има елемент на активно сътрудничество от страна на такъв човек. Как трябва да сътрудничи? Когато изпълнява дълг, още щом човек си помисли „това е достатъчно добре“, трябва да го коригира. Човек не бива да допуска такива мисли. Когато възникне надменен нрав, човек трябва да се моли на Бог, да признае покварения си нрав, бързо да се самоанализира, да потърси Божието слово и да приеме Неговия съд и укор. По този начин ще е способен да има каещо се сърце и вътрешното му състояние ще се е променило. С каква цел се прави това? Целта е да се промениш истински и да си способен да изпълняваш с преданост, и да се покориш пред Бог, и да приемеш безрезервно Божието порицание и дисциплина. По този начин твоето състояние ще се преобърне. Когато отново се каниш да бъдеш нехаен и да се отнесеш непочтително към дълга си, ако можеш бързо да се промениш, благодарение на Божията дисциплина и порицание, тогава няма ли да си избегнал извършването на прегрешение? Това добро нещо ли е или лошо за растежа ти в живота? Това е добро нещо. Когато практикуваш истината и удовлетворяваш Бог, сърцето ти е спокойно, радостно и без съжаления. Това е истински мир и радост.

За хората е лесно да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, когато имат покварен нрав, но това не означава, че няма надежда да бъдат спасени. Бог дойде, за да върши делото по спасяване на хората, и изрази много истини. Всичко се свежда до това дали хората могат да приемат тези истини. Ако човек може да приеме истината, той може да постигне спасение. Ако не приеме истината и може да отрече и предаде Бог, човек е напълно свършен — може само да чака унищожението си насред бедствие. Никой не може да избяга от тази участ. Хората трябва да се изправят пред този факт. Някои хора казват: „Постоянно разкривам покварен нрав и никога не мога да се променя. Какво да направя? Дали просто съм такъв? Не ме ли харесва Бог? Бог ненавижда ли ме?“. Това ли е правилното отношение? Това ли е правилният начин на мислене? (Не.) Когато човек има покварен нрав, ще го разкрие естествено. Не може да го обуздае, макар да иска, и затова ще чувства, че няма надежда за него. Всъщност не е задължително да е така. Зависи дали човекът може да приеме истината, дали може да се осланя на Бог и да се уповава на Него. Това, че хората често разкриват покварен нрав, доказва, че животът им е контролиран от покварения нрав на Сатана и че същността им е същността на Сатана. Хората трябва да признаят и да приемат този факт. Има разлика между природата същност на човека и същността на Бог. Какво следва да направят хората, след като признаят този факт? Когато разкрият покварен нрав; когато се отдават на плътски удоволствия и се отчуждават от Бог; или когато Бог върши делото Си по начин, който не съвпада със собствените им идеи и в тях се надига недоволство, те трябва веднага да осъзнаят, че това е проблем и покварен нрав; това е бунтарство спрямо Бог, противопоставяне на Бог; това не е в съгласие с истината и Бог го ненавижда. Когато хората осъзнаят тези неща, не бива да се оплакват или да стават негативни и да се отпускат, а още по-малко трябва се разстройват. Вместо това трябва да са способни да опознаят себе си по-задълбочено. Освен това трябва да са способни да поемат инициативата да дойдат пред Бог и да приемат Божието порицание и дисциплина, и трябва незабавно да променят състоянието си така, че да са способни да практикуват според истината и Божиите слова, и да могат да действат според принципите. По този начин твоята връзка с Бог ще става все по-нормална, както и вътрешното ти състояние. Ти ще си способен да разпознаваш покварения нрав, същността на покварата и различните уродливи състояния на Сатана все по-ясно. Вече няма да произнасяш такива глупави и детински думи като „Сатана ми попречи“ или „Сатана ми даде тази идея“. Вместо това ще имаш правилните познания за покварения нрав, за човешката същност, която се противи на Бог, и за същността на Сатана. Ще разполагаш с по-точен начин, по който да се отнасяш към тези неща и те няма да те възпират. Няма да станеш слаб или да загубиш вяра в Бог и Неговото спасение, защото си разкрил малко от своя покварен нрав, или си прегрешил, или си изпълнил дълга си нехайно, или защото често се оказваш в пасивно, негативно състояние. Няма да живееш насред такива състояния, а ще се изправиш правилно пред собствения си покварен нрав и ще си способен на нормален духовен живот. Когато човек разкрие покварен нрав, ако може да се самоанализира, да дойде пред Бог с молитва, да търси истината и да разпознае, и да разнищи същността на своя покварен нрав, така че вече да не бъде контролиран и възпиран от своя покварен нрав, а да може да приложи истината на практика, тогава човек ще е поел по пътя към спасението. С такъв вид практика и преживяване след това човек може да се отърве от покварения си нрав и да се освободи от влиянието на Сатана. Нима така няма да е дошъл да живее пред Бог и да е получил волност и освобождаване? Това е пътят за практикуване и получаване на истината, както и пътят към спасението. Поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората. Същността на Сатана и природата му контролират мислите, поведението и съзнанието на хората. Всичко това обаче бледнее пред истината, пред Божието дело и Божието спасение. То не представлява никакво препятствие. Без значение какъв покварен нрав може да има човек или пред какви трудности е изправен, или какво го възпира, съществува път, който може да бъде поет, метод, чрез който да ги преодолее, и съответните истини, с които да ги преодолее. Нима по този начин няма надежда за спасението на хората? Да, има надежда за спасението на хората.

Откъс 55

Независимо дали човек изпълнява своя дълг или усвоява професионални знания, той трябва да проявява усърдие и да се справя със своите задачи съгласно принципите. Не подхождайте повърхностно или чисто формално. Целта на усвояването на професионални знания е да изпълняваш своя дълг добре, като за това трябва да се положат усилия — за това се изисква сътрудничество между хората. Ако човек не желае да изпълнява добре дълга си и винаги намира причини и извинения да не усвоява професионални знания, това е знак, че той не дава всичко от себе си за Бог и не иска да изпълни добре своя дълг си, за да се отплати за Неговата любов. Не е ли това човек, комуто липсва съвест и разум? Не е ли човек с такъв характер проблемен? Не е ли изключително трудно да се справиш с подобни хора? Въпреки че изучават професия, те също трябва да търсят истината и да действат в съответствие с истините принципи. Те не трябва да прекрачват тази граница и не могат да бъдат объркани като неверниците. Какво отношение имат неверниците към работата? Мнозина от тях прекарват дните си, носейки се по течението, и пилеят времето си, карайки я някак си ден за ден за дневната надница, и при всяка възможност претупват нещата. Тях не ги е грижа за ефективността и дали действат по съвест. Липсва им сериозно и отговорно отношение. Те не си казват: „Тази задача е поверена на мен, така че трябва да поема отговорност за нея, докато не я завърша. Трябва да се справя добре с това и да се нагърбя с тази отговорност“. На тях им липсва този вид съвест. Освен това за невярващите е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е лукавост. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) Как не прикриваш нищо? Ако кажеш: „Не прикривам нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това заложбите ми са по-високи от вашите и все още мога да вниквам в по-възвишени неща“ — това пак си е прикриване, а също и доста пресметливо. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще остана с по-висши знания, и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е премълчаване. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да се съобразяват с Божиите намерения. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си разбрал, като принос към Божия дом, за да може Божиите избраници да го научат и овладеят — това е единственият начин да получиш Божията благословия и Той да те дари още повече. Както се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Посвети всички свои таланти и дарби на Бог, покажи ги, когато изпълняваш дълга си, за да може всеки да се възползва от тях и да постигне резултати при изпълнението на дълга си. Ако отдадеш напълно всички свои таланти и дарби, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лоши заложби, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат лукавост, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и това, което трябва да направиш. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм. Ако не можете да промените егоистичните и презрени страни на покварения си нрав, когато учите другите на умения, когато разговаряте с тях за своята професия или споделяте за навлизането си в живота, тогава не изпълнявате добре дълга си. В този случай, не сте хора, които притежават човешка природа, съвест или разум, или които практикуват истината. За да промениш покварения си нрав и да достигнеш до момента, в който си освободен от егоистични мотиви и се съобразяваш само с Божиите намерения, трябва да търсиш истината. Така ще придобиеш истината реалност. Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като невярващите. Сред невярващите цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, тяхната жизнена сила и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от невярващите. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според сатанински философии, тогава не си човек, който истински вярва в Бог. Ако винаги си пропит от егоистични мотиви и проявяваш дребнавост при изпълнението на дълга си, няма да получиш Божията благословия.

Сега, след като повярва в Бог, яде и пи от Божиите слова и прие тяхното правосъдие и наказание, размишлява ли върху покварения си нрав, опозна ли го? Промениха ли се принципите, които направляват думите и постъпките ти, възгледите ти за нещата и принципите и целите на поведението ти? Ако все още не се различаваш от неверника, тогава Бог няма да признае вярата ти в Него. Той ще каже, че все още си неверник и че все още следваш пътя на неверника. Ето защо, независимо дали става въпрос за твоето поведение или за изпълнението на дълга ти, трябва да практикуваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Трябва да използваш истината, за да решаваш проблемите, да промениш покварения нрав, който разкриваш, и да превъзмогнеш грешните мисли, възгледи и практики. От една страна, трябва да откриваш проблемите посредством самоанализ и самонаблюдение. От друга, също така трябва да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, и когато откриеш у себе си покварен нрав, трябва незабавно да го промениш, да се отречеш от плътта и да се откажеш от собствената си воля. Щом промениш покварения си нрав, постъпките ти вече няма да се ръководят от него и ще можеш да се откажеш от собствените си намерения и интереси и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Това е истината реалност, която всеки истински последовател на Бог трябва да притежава. Ако можеш да се самоанализираш, да опознаеш себе си и да търсиш истината, за да решаваш така проблемите, тогава си човек, който се стреми към истината. Вярата в Бог изисква такъв вид сътрудничество и способността да практикуваш така е най-благословена от Бог. Защо казвам това? Защото така постъпваш в името на работата на църквата, в интерес на Божия дом и за благото на братята и сестрите, като в същото време практикуваш истината. Точно това одобрява Бог; това се нарича добродетелност и като практикуваш истината по този начин, ти свидетелстваш за Бог. Но ако не правиш това, не се различаваш от неверника, постъпваш според принципите на неверниците за справяне с проблемите и следваш техните начини на поведение, това свидетелство ли е? (Не.) До какви последствия води това? (Това унижава Бог.) Това унижава Бог! Защо казвате, че това унижава Бог? (Защото Бог ни е избрал, изказал е толкова много истини, лично ни е насочвал, подхранвал и поливал, но ние не приемаме и не практикуваме истината, а все още водим живот, основан на сатанизми, и не свидетелстваме пред Сатана. Това унижава Бог.) (Ако вярващ в Бог Го е чул Той да изказва толкова много истини и начини на практикуване, но в постъпките си все още живее според философиите за живота на неверниците и проявява особена измама и егоизъм, той е дори по-лош и по-зъл от неверниците.) Може би всички вие разбирате по малко от това. Хората ядат и пият от Божиите слова, наслаждават се на всичко, дадено от Бог, но все пак следват Сатана. Независимо какво ги сполетява и в каква сложна среда попадат, те все още са неспособни да чуят Божиите слова, да се покорят на Бог, не търсят истината и не остават непоколебими в свидетелството си. Това не е ли предателство към Бог? Това наистина е предателство към Бог. Когато Бог се нуждае от теб, ти не слушаш Неговия призив или словото Му, а вместо това следваш светските тенденции, слушаш Сатана, следваш Сатана и постъпваш според логиката на Сатана и неговите принципи и начини на живот. Това е предателство към Бог. Предателството към Бог не е ли богохулство и унижаване на Бог? Да разгледаме Адам и Ева в Рая — Бог казва: „Не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:17). Чии са тези думи? (Това са Божии слова.) Обикновени ли са тези слова? (Не.) Какви са те? Те са истината, те са Божията заповед, която хората трябва да спазват и начинът, по който хората трябва да практикуват. Бог рече на хората как да се отнесат към дървото за познание на доброто и злото. Принципът на практикуване беше да не ядат от него, а след това Той каза на хората и последствието от това — че те непременно ще умрат в деня, в който ядат от него. На хората беше казан принципът на практикуване и какъв е залогът. След като чуха това, те разбраха ли го или не? (Разбраха го.) Наистина разбраха Божиите слова, но по-късно чуха змията да казва: „Бог каза, че непременно ще умрете в деня, в който ядете от това дърво, но няма да умрете със сигурност. Можете да опитате,“ и след като Сатана продума, те се вслушаха в думите му и ядоха от плода на дървото за познание на доброто и злото. Това беше предателство към Бог. Те не избраха да се вслушат в Божиите слова и да практикуват според тях. Не постъпиха според Божията заповед, а повярваха на думите на Сатана и ги приеха и постъпиха според тях. Какъв беше резултатът от това? Естеството на тяхното поведение и подход беше предателство и унижаване на Бог, и в резултат бяха покварени от Сатана и се изродиха. Хората сега са същите като Адам и Ева тогава. Те чуват Божиите слова, но не ги практикуват. Те дори разбират истината, но не я практикуват. Естеството на това е същото, както когато Адам и Ева не се вслушаха в Божиите слова или в Неговите заповеди — това е предателство и унижаване на Бог. Когато хората предават и унижават Бог, те остават покварени и контролирани от Сатана и продължават да се направляват от сатанинския си нрав. Ето защо те никога не могат да се освободят от влиянието на Сатана или да избягат от неговите изкушения, съблазни, атаки, манипулации и от това да бъдат погълнати от него. Ако никога не можеш да се освободиш от всичко това, животът ти ще е особено болезнен и труден и в него няма да има мир и радост. Ще чувстваш, че всичко е празно и дори може да поискаш да потърсиш смъртта, само и само да свърши всичко това. Това е жалкото състояние на ония, които живеят под властта на Сатана.

Откъс 56

Когато някои хора служат като водачи или работници, те винаги се страхуват да не направят нещо погрешно и да не бъдат разкрити и отстранени, така че често казват на другите: „Не ти трябва да ставаш водач. Веднага щом нещо се обърка, ще бъдеш отстранен и няма да има връщане назад!“. Не е ли заблуда това изказване? Какво означава „няма да има връщане назад“? Какви водачи и работници са отстранени? Всички те са зли индивиди, които, въпреки многократните предупреждения, продължават да вилнеят, като прекъсват и смущават работата на църквата. Ако някой направи грешка само заради малкия си ръст или слаби заложби, или поради липса на опит, но може да приеме истината и искрено да се покае, ще го отстрани ли Божият дом? Дори ако този човек не може да върши никаква реална работа, дългът му просто ще бъде приспособен. Така че не изкривяват ли фактите хората, които казват тези неща? Не разпространяват ли представи, за да подвеждат другите? Водачите и работниците в Божия дом се избират демократично, тези роли не се раздават на всеки, който ги поиска. Божият дом се отнася към водачите и работниците съгласно истините принципи; само онези фалшиви водачи, които изобщо не приемат истината, и антихристите, които се стремят към слава, придобивки и статус, и които твърдо отказват да се покаят, ще бъдат отстранени. Онези, които могат да приемат истината, които приемат да бъдат кастрени, и които наистина се покайват, няма да бъдат отстранени. Онези, които разпространяват представата, че „да бъдеш водач е твърде рисковано“, имат намерения и цели. Те целят да подведат хората, да попречат на другите да стават водачи и да се възползват от възможността, която произтича от това. Не е ли това да имаш скрити мотиви? Ако се страхуваш да не бъдеш отстранен, трябва да бъдеш предпазлив, да се молиш на Бог и да се покаеш пред Него, и да приемеш истината, за да можеш да поправиш грешките си. Няма ли по този начин да се реши проблемът? Ако някой допусне грешка и, когато го кастрят, не приеме истината и няма намерение да се покае истински, продължава да бъде нехаен и да вилнее, тогава той трябва да бъде отстранен. Когато някои хора служат като водачи или работници, те стават дръзки и безочливи, говорят и действат без никакви скрупули и искат да заблудят всички. Не само че не използват истината за решаване на проблемите, но също така преследват и изолират тези, които докладват проблемите на Горното. Когато Горното разбере за този проблем и им потърси сметка, те стават плахи като мишки и упорито отказват да признаят какво са направили. Мислят, че ако откажат да си признаят, може да им се размине и Божият дом няма да разгледа въпроса. Наистина ли е толкова просто? Божият дом ще изясни въпроса и след това ще го разреши въз основа на принципите. Виновните няма да могат да се измъкнат. Когато хората не търсят истината в нещата, които правят, и действат произволно, безразсъдно и според своите прищевки, като прибягват до увъртания и преструвки и упорито отказват да признаят грешките си, когато нещата не вървят добре, какъв е този проблем? Това правилното отношение ли е? Може ли проблемът да се реши чрез увъртания, преструвки и упорито отказване да признаеш действията си? Отговаря ли на истината това отношение? Има ли истинско покорство в него? Те се страхуват да не допуснат грешки и да не бъдат разобличени и докладвани, боят се, че Божият дом ще ги държи отговорни и се страхуват да не бъдат съдени, заклеймени и отстранени. Има ли проблем в този страх? Този страх не е нещо положително. Откъде идва той? (От техния покварен сатанински нрав.) Точно така. Така че, какво точно има в този страх? Нека го анализираме. Защо се страхуват? Техният страх идва от притеснението им, че след като нещата бъдат разобличени, те ще бъдат освободени и заменени, като така ще изгубят своето положение и източник на препитание. Затова прибягват до лъжи и увъртания и упорито отказват да признаят действията си. Именно от това тяхно отношение се разкрива дали са хора, които приемат истината, дали са надменни и самоправедни хора и дали са измамници. Не са ли те дяволи? Най-накрая са показали истинската си същност. В какви моменти хората се разкриват най-много? Вижте какво е отношението им, когато нещо ги сполети, и особено когато техните простъпки са разкрити — тези моменти ги разкриват най-добре. Тяхната дребнавост, измамност, хитрост и упорито отказване да признаят грешките си и т.н. — всички тези покварени нрави се проявяват наведнъж. Не е ли това моментът, в който най-лесно можем да различим хората? Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом и, че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същността на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и разкриване на покварен нрав и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Хората, които не са чисти и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как могат неверниците, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Неверникът, независимо какъв дълг изпълнява, бива разкрит най-бързо от всички, защото поквареният нрав, който разкрива, е твърде много и твърде очевиден. Нещо повече, те изобщо не приемат истината и действат безразсъдно и своеволно. Накрая, когато са отстранени и са изгубили възможността да изпълняват дълга си, започват да се тревожат и да си мислят: „Свършено е с мен. Ако не ми позволяват да изпълня дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, който е да се покаеш искрено и да побързаш да разпространяваш евангелието и да печелиш хора, които да компенсират грешките си чрез вършене на добри дела. Ако не поемат по този път, тогава с тях наистина е свършено. Ако притежават някакъв разум и знаят, че нямат никакъв талант, трябва да се въоръжат както трябва с истината и да се обучат да разпространяват евангелието — това също е изпълнение на дълг. Напълно осъществимо е. Ако някой признава, че е бил отстранен, защото не изпълнява добре дълга си си и въпреки това не приема истината и не изпитва ни най-малко угризение, а вместо това се оставя на отчаянието, не е ли това глупаво и невежо? Кажете Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много дългове, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да изтече, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който има върховенство над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се покоряваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те отстранят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог. Как възникват грешни разбирания за Бог в човека? Когато нещата вървят добре, човек определено няма несъгласия с Бог. Вярва, че Бог е добър, Бог е почтен, Бог е праведен, милостив и любящ, Бог е прав във всичко, което върши. Щом обаче се изправи пред нещо, което не отговаря на представите му, си мисли: „Май Бог не е много праведен, поне не в този случай“. Това не е ли грешно разбиране? Как става така, че Бог не е праведен? Кое е това, което породи това грешно разбиране? Кое те накара да си изградиш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да кажеш със сигурност какво е? Коя фраза беше? Кой въпрос? Коя ситуация? Кажи, за да може всички да го разберат и да видят дали имаш солидни аргументи. А когато човек разбира грешно Бог или се сблъсква с нещо, което не отговаря на представите му, какво отношение трябва да има? (Отношение на търсене на истината и на покорство.) Той трябва първо да се покори и да поразсъждава: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е направено от Бог и не е нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в делото Му, защото Божието слово е истината“. Не ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение, грешното ти разбиране пак ли ще създава проблем? (Не.) Няма да засегне или да попречи на изпълнението на дълга ти. Кой според вас е способен на лоялност — човек, който таи грешни разбирания при изпълнението на дълга си, или този, който не го прави? (Който не допуска грешни разбирания при изпълнение на дълга си е способен на преданост.) Така че на първо място трябва да имаш покорно отношение. Нещо повече, трябва най-малкото да вярваш, че Бог е истина, че Бог е праведен и че всичко, което върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш предано да изпълняваш дълга си. Ако покриваш и двете изисквания, могат ли грешните разбирания в сърцето ти да засегнат изпълнението на твоя дълг? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да вкарваш тези неразбирания в изпълнението на дълга си. Първо, трябва да ги разсееш изначално, като се увериш, че са останали само в зародиш. Какво трябва да направиш след това? Промени ги из основи. Как да ги промениш? Прочети заедно с всички няколко подходящи откъса от Божиите слова, които се отнасят до това. След това разговаряйте за това защо Бог действа по този начин, какво е Божието намерение и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог работи по този начин. Разговаряйте задълбочено за тези неща, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не разрешиш неразбирането си за Бог и пренесеш представите си в изпълнението на дълга си, като казваш: „В този случай Бог е действал неправилно и аз няма да се покоря. Ще го оспоря, ще дебатирам тези неща с Божия дом. Не вярвам, че това е Божие дело“ — що за нрав е това? Типичен сатанински нрав. Такива думи не бива да се произнасят от човеците; не е това отношението, което трябва да има едно сътворено същество. Щом можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш този дълг? Не си. Понеже си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек притежава някакъв разум и у него се породят погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, ще търси и истината в Божиите слова; и рано или късно въпросът ще му се изясни. Ето това трябва да правят хората.

В хода на преживяването на Божието дело има много неща, които хората не могат да разберат или да приемат. Ако имат богопокорни сърца, тези неща ще се разрешат постепенно и те ще намерят отговорите им в Божиите слова. Дори и да не получат резултати в момента, по естествен път ще започнат да разбират тези неща след няколко години опит. Ако при среща с проблеми човек така и не може да ги разреши и се настройва срещу водачите и работниците или спори с Божия дом, дали този човек притежава разум? За да следва Бог, човек трябва да притежава поне нормален човешки разум и елементарна вяра, само тогава ще му бъде лесно да се покори на Бог. Ако винаги се противопоставяш на Бог и се настройваш срещу Него, а след това не търсиш истината и в сърцето ти няма покаяние, значи не си годен да изпълняваш дълг или да следваш Бог и не си годен да приемеш Неговото поръчение. Ако нямаш искрена вяра, но въпреки това изпълняваш дълг и следваш Бог, не ще имаш здрави устои и със сигурност ще бъдеш отстранен. Така не си ли причиняваш само неприятности? Това се нарича да се поставиш в неудобно положение. Ето защо, за да решат неразбиранията за Бог, правилното отношение е хората първо да се покорят и да вярват, че всичко, сторено от Бог, е правилно. Не се доверявай на собствените си очи и преценка — ако винаги се доверяваш на собствената си преценка и очи, това вещае неприятности. Ти не си Бог, не разполагаш с истината. Ти си човек с покварен нрав; способен си на грешки и все още не разбираш истината. Ако не разбираш истината, Бог осъжда ли те? Не те осъжда, но ти трябва да търсиш истината. Бог ти дава възможност и време да търсиш, Той те чака. Какво чака? Чака те да търсиш истината през това време. Веднъж като разбереш и се покориш, всичко се нарежда и Бог нито ще помни, нито ще те осъди. Ако обаче продължаваш да допускаш същите стари грешки, тогава с теб наистина е свършено и е късно за изкупление.

Откъс 57

Вече сте способни донякъде да разпознаете покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги ограничава и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, фалшив водач или антихрист, който е разобличен и пропъден. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разобличава хората повече, отколкото подлагането им на изпитание. Бог наблюдава най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не се замислят за това и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изморително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и лъжлив, има заблуда във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде лъжлив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разкрива, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това се съсредоточават и посвещават енергията си на опознаването на действията и външните си проявления. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изморителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са изблик на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто формално следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е на ниво и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато споделя с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой фалшив водач или антихрист ги мами и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подлъгани да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър водач понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се отречеш от плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо неволно. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във теб все още съществуват черти на поквара, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се променят лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се противопоставяш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се отречеш от себе си и да практикуваш истината.

Днес хората не дават предимство на практикуването на истината и на навлизането в нея, а се съсредоточават само върху разбирането и изричането на думите и доктрините, и си мислят, че това е достатъчно, за да удовлетворят собствените си психични потребности и да не се чувстват тревожни или негативни. Колкото и да ти помага в даден момент общението за истината, след това не я практикуваш. Какъв е проблемът тук? Той е, че обръщаш внимание само на разбирането или слушането на истината, но не се съсредоточаваш върху практикуването ѝ. Дали някой от вас е обобщавал как да практикува даден елемент от истината или с колко състояния е свързан този елемент от истината? Не! Как можете да обобщите тези неща? Сами трябва да сте ги преживели, за да ги обобщите, и няма смисъл само да разговаряте за няколко думи и доктрини. Най-голямата от всички трудности за човека се състои в това, че не се интересува от практикуването на истината. Дали човек може да практикува истината, това зависи от неговите стремежи. Някои хора се въоръжават с истината, за да разпространяват евангелието, други се въоръжават с истината, за да я разкажат на останалите и да се похвалят, а не за да я практикуват и да се променят. На хората, които обръщат внимание на тези неща, им е трудно да практикуват истината. Това е още една от трудностите, които човекът изпитва. Някои хора казват: „Чувствам, че сега съм способен да практикувам някои истини, не е като да съм напълно неспособен да практикувам каквито и да било истини. При някои обстоятелства мога да действам в съответствие с истината, което означава, че се считам за човек, който практикува и притежава истината“. Състоянието ти малко се е променило в сравнение с преди или с времето, когато за първи път повярва в Бог. В миналото не разбираше нищо и не знаеше какво е истината или какво е покварен нрав. Вече разбра някои неща за тях и някои от способите ти са добри, но само малка част от теб се е променила. Това не е истинска промяна на твоя нрав, защото не си способен да практикуваш по-големи и по-дълбоки истини, които засягат природата ти. В сравнение с миналото си, в известна степен наистина си се променил, но тази трансформация е само малка промяна в човешката ти природа. Сравнена с промяната на нрава, тя съвсем не е на нужната висота. Тоест не си успял да достигнеш нивото за практикуване на истината. Понякога хората са в състояние, в което не са негативни и имат енергия, но чувстват, че нямат път за познаване и практикуване на истината, и не ги интересува да разберат как да я практикуват. Как се случва това? Понякога не можеш да разбереш пътя, затова просто следваш правила и си мислиш, че практикуваш истината, и в резултат на това все още си неспособен да преодолееш затрудненията си. В сърцето си чувстваш, че практикуваш истината и показваш предаността си, и се чудиш защо все още възникват проблеми. Това е така, защото действаш въз основа на добрите си намерения и използваш собствените си субективни усилия, а не търсиш Божията воля, не постъпваш според изискванията на истината и не спазваш принципите. В резултат на това постоянно чувстваш, че си много под нивото, което Бог изисква, сърцето ти е тревожно и несъзнателно ставаш негативен. Субективните желания и усилия на човека са много далеч от изискванията на истината и са различни по природа. Външният подход на хората не може да замени истината и не се изпълнява в пълно съответствие с Божията воля, докато истината е действителният израз на Божията воля. Някои хора, които разпространяват евангелието, си мислят: „Доста изстрадах и платих цена, и по цял ден съм зает да проповядвам евангелието. Как можеш да кажеш, че не практикувам истината?“. Нека те попитам тогава. Колко истини пазиш в сърцето си? Колко неща правиш в съответствие с истината, когато проповядваш евангелието? Разбираш ли Божията воля? Дори сам не можеш да кажеш дали просто симулираш дейност или практикуваш истината, защото се съсредоточаваш само върху това да използваш действията си, за да удовлетвориш Бог и да спечелиш Неговото благоволение, а не се оценяваш според критерия „да удовлетвориш Бог, като търсиш Неговата воля, за да се съобразяваш с истината за всичко“. Ако твърдиш, че практикуваш истината, колко се е променил нравът ти през това време? Колко е нараснала любовта ти към Бог? Като се оценяваш така, ще си наясно в сърцето си дали практикуваш истината или не.

Откъс 58

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната арогантност и високомерие стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и печалба, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които имат преимущество в Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват изобличени и пропъдени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват неверниците: „Да извършиш едно добро е лесно. Трудното е да вършиш добри дела цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри дела през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на хората служат за промяна на нрава им, за да могат да постигнат абсолютно подчинение и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е израз на техния живот. Те все още не са навлезли в истина реалностите и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се подчинява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за изражения на живота. Така че, когато видите хора, които могат да направят нещо за църквата по време на периодите си на религиозна страст, и които дори могат да се откажат от някои неща, не ги хвалете, нито ласкайте, не казвайте, че са хора, които притежават истина реалност или хора, които обичат Бог. Да се каже така е погрешно, подвеждащо и вредно за тях. Но също така не ги обезсърчавайте, а само ги насочете към истината и пътя на стремеж към живота. Тези, които често са ревностни, обикновено имат желанието за напредък и решителност. Повечето от тях копнеят за истината и са хората, които Бог е предопределил и избрал. Онези, които имат пламенно сърце, които доброволно дават всичко от себе си за Бог, са в повечето случаи искрено вярващи в Бог. Онези, които не са искрени в даването на всичко от себе си за Бог и не желаят да изпълняват дълга си, не са искрено вярващи в Бог. Онези, които са умерени във вярата си и лесно стават пасивни, в повечето случаи не могат да останат непоколебими. Когато се натъкнат на най-малката трудност, те се оттеглят, и когато са изправени пред преследване и страдания, те бягат и се отказват от вярата си. Само онези с голяма вяра и религиозна страст могат да упорстват дълго време, да търсят истината за решаване на проблеми и постепенно да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Но онези, които имат малко вяра и страдат от липса на религиозна страст, намират за трудно да следват Бог до края.

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истина реалността. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истина реалностите. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истина реалностите. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да се подчиняват на правилата и да вършат много добри дела, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божията воля, как да действат в съответствие с истина принципа и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която проявяват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да изоставят плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не проявяват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не проявяват толкова голяма самоправедност или арогантност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, материя или предмет, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат принципите на истината. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се подчиняват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да изоставят Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решителност, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей и Сатана в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му предани, това пак е, за да бъдат възнаградени. В крайна сметка всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да изтърпят много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека. Хората, чиито нрав се е променил, чувстват, че смисълът идва от живота чрез истината, че основата да бъдеш човек е да се подчиниш на Бог, да се боиш от Бог и да избягваш злото, че приемането на Божието поръчение е отговорност, която е напълно естествена и оправдана, че единствено хората, които изпълняват дълга си на сътворено същество, са годни да бъдат наречени хора — и че ако не са способни да обичат Бог и да се отплащат за Неговата любов, те не са годни да бъдат наречени хора. Те чувстват, че животът за самия себе си е празен и лишен от смисъл, че хората трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да изпълняват добре дълга си, и да живеят живот, изпълнен със смисъл, така че дори когато стане време да умрат, да се чувстват доволни, да не изпитват ни най-малко съжаление и да не са живели напразно. Сравнявайки тези две различни ситуации, човек може да види, че последната е на хора, чиито нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат неверници, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите роднини и приятели неверници. Неверниците казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези неверници казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от религиозна страст заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри дела. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако вие не притежавате истината и вашето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на неверниците, и ако вашият поглед върху живота и ценностите ви също не са се променили, и ако дори нямате богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежавате, тогава не сте дори близо до постигането на промяна в нрава. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да търсите разбиране за Бог и да имате истинско разбиране за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била добра и всеки начин, по който Бог я управлява, би бил добър. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше получил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал от Бог. Той би намразил единствено факта, че не е търсил истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. Следователно от това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговия опит Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Без истината живот нрава никога не може да се промени. Ако вие наистина можете да търсите истината и да навлезете в истина реалността, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.