Откъс 49

Поквареният нрав на човека се състои само от нелепи и зли неща. Най-сериозното от тях е надменният нрав на човека и нещата, които се разкриват от него, т.е. особената самоправедност и самомнение, убедеността, че той е по-силен от другите, нежеланието да се покорява на когото и да било, постоянното настояване да има последната дума, да се изтъква по всички въпроси, да търси ласкателства и възхвали за действията си, непрекъснатото желание другите да се въртят около него, винаги е егоцентричен, все таи амбиции и желания, постоянно иска венец и награди и да господства като цар — всички тези проблеми попадат в категорията на тежко покварените видове нрав. Останалите са обикновени проблеми. Например най-често срещаните видове покварен нрав са наличие на погрешни възгледи, нелепо мислене, изкривяване и измамност, ревност, егоизъм, свадливост, безпринципност в действията и т.н. Видовете нрав на Сатана включват много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е основната причина за покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се съпротивляват на Бог. Колко сериозен е този проблем? Тъй като хората имат надменен нрав, те не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те дори не зачитат Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Макар че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същността и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е незначителен проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се покори на Бог, на Неговото върховенство и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се покорява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се покорят на Бог при вярата си в Него и дори сами се превъзнасят и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се съпротивляват на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да преодолеят надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се покориш, да се сдобиеш с истината и да Го познаваш. Само онези, които придобиват истината, са истински хора.

Откъс 50

Поквареният нрав на човека, като надменност, самоправедност и непреклонност, е вид упорита болест. Те са като злокачествен тумор, който расте в човешкото тяло и не може да бъде премахнат без известно страдание. За разлика от временните болести, които преминават за няколко дни, тази упорита болест не е незначително страдание и към нея трябва да се използва радикален подход. Има обаче един факт, с който трябва да сте наясно — няма проблем, който да не може да бъде разрешен; поквареният ти нрав постепенно ще отслабва, докато се стремиш към истината, израстваш в живота и докато твоето разбиране и преживяване на истината се задълбочава. До каква степен поквареният нрав трябва да отслабне, за да може да се счита за пречистен? Когато вече не си възпиран от него и си способен да го разпознаеш и изоставиш. Въпреки че понякога може да се прояви, ти все пак си способен да изпълняваш дълга си и да практикуваш истината, както обикновено, да останеш съвестен и отговорен, и не си възпиран от него. В този момент този покварен нрав вече не представлява проблем за теб и ти вече си го преодолял и си се издигнал над него. Ето какво означава да си израснал в живота — когато при нормални обстоятелства вече не си възпиран или обвързван от своя покварен нрав. Някои хора, независимо колко много покварен нрав разкриват, не търсят истината, за да го преодолеят. В резултат на това, дори след като са вярвали в Бог в продължение на много години, техният нрав остава непроменен. Те си мислят: „Всеки път, когато правя нещо, разкривам покварения си нрав. Ако се въздържам да правя каквото и да било, тогава няма да го разкривам. Това не разрешава ли проблема?“. Не е ли това същото като да се въздържаш да се храниш от страх да не се задавиш? Какъв ще бъде резултатът от това? То може да доведе единствено до гладуване. Ако човек разкрие покварен нрав и не го преодолее, това е равносилно на това да не приеме истината и да умре. Какви ще бъдат последствията, ако вярваш в Бог и не се стремиш към истината? Ще изкопаеш собствения си гроб. Поквареният нрав е враг на вярата ти в Бог. Той ти пречи на практикуването на истината, на преживяването на Божието дело и на покорството ти пред Него. В резултат на това накрая ти няма да постигнеш Божието спасение. Това не означава ли че копаеш собствения си гроб? Сатанинският нрав ти пречи да приемеш и да практикуваш истината. Не можеш да го избегнеш, а трябва да се изправиш срещу него. Ако не надделееш, той ще те контролира. Ако успееш да надделееш, той вече няма да те възпира и ти ще бъдеш свободен. Понякога в сърцето ти все още ще възниква и ще се проявява покварен нрав, като поражда погрешни мисли и идеи, както и зли помисли у теб, и те кара да се чувстваш самодоволен или високомерен, разкривайки такива мисли. Когато действаш обаче, вече няма да си обвързан от тях и сърцето ти вече няма да е контролирано от тях. Ще си кажеш: „Моето намерение е да се съобразявам с интересите на Божия дом, да правя неща, които да удовлетворяват Бог, да изпълнявам дълга си и да бъда отдаден като сътворено същество. Макар че понякога все още разкривам този вид нрав, той няма абсолютно никакво влияние върху мен“. Това е достатъчно. Този вид покварен нрав по същество ще е преодолян. Дали промяната на човешкия нрав е нереалистична и неосезаема? (Не е.) Ето колко практическа е тя. Някои хора казват: „Макар че разбирам малко от истината, понякога все още имам покварени мисли и идеи и все още разкривам покварен нрав. Какво да правя?“. Ако наистина си човек, който се стреми към истината, тогава всеки път, когато имаш погрешни мисли и идеи или разкриваш покварен нрав, трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината, за да ги преодолееш. Това е най-основният принцип на практикуването. Не би го забравил, нали? Освен това трябва да знаеш също така, че когато имаш неправилни мисли и идеи, трябва да ги отхвърлиш. Не можеш да бъдеш възпиран и обвързван от тях, камо ли да ги следваш. Стига да разбираш поне малко от истината, това би трябвало да е лесно постижимо. Ако разкриеш покварен нрав, трябва да положиш усилие да търсиш истината, за да го преодолееш. Не можеш да кажеш: „О, Боже, отново разкрих покварен нрав, моля Те, дисциплинирай ме! Не мога да контролирам покварения си нрав“. Ако се молиш по този начин, това показва, че не си човек, който се стреми към истината. Това показва, че си негативен и пасивен и че си се отказал от себе си — тогава направо си приготви ковчег и си организирай погребението. Кажете Ми, що за човек отправя такава молитва? Само един некадърник би се молил на Бог по такъв начин. Човек, който обича истината, никога не би изрекъл такива думи. Ако си човек, който обича истината, трябва да избереш пътя на стремеж към истината и също така трябва да си наясно как да практикуваш. Ако не знаеш как да практикуваш, когато те сполетят тези съвсем обикновени проблеми, значи си твърде безполезен. Преодоляването на покварения нрав е начинание за цял живот, а не нещо, което може да се постигне само за няколко години. Защо таиш фантазии, че ще стигнеш до истината и живота? Не е ли това да си глупав и невеж?

В процеса на стремеж към промяна в живота нрав, възпиранията на покварения нрав представляват най-голямата трудност за всеки човек. Когато хората разкрият частица покварен нрав или го разкриват отново и отново, и когато се чувстват неспособни да го контролират, те заклеймяват себе си, като решават, че песента им е изпята и не могат да се променят. Това е объркване и погрешно схващане, което съществува у повечето хора. Днес някои от тези, които се стремят към истината, са осъзнали, че докато в даден човек съществува покварен нрав, той може да го разкрива често, което влияе на изпълнението на дълга му и му пречи да практикува истината, и че ако не може да се самоанализира, за да разреши проблема с покварения си нрав, той няма да е способен да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите. Следователно онези, които винаги изпълняват дълга си по негативен и нехаен начин, трябва сериозно да се самоанализират и да изровят първопричината за своя проблем, за да го разрешат. Някои хора обаче имат изопачено разбиране и си мислят: „Всички онези, които разкриват покварен нрав, докато изпълняват дълга си, трябва да спрат и напълно да го преодолеят, преди да продължат да изпълняват дълга си“. Това виждане обосновано ли е? То е човешка фантазия и е напълно необосновано. Всъщност повечето хора, независимо какъв покварен нрав разкриват, докато изпълняват дълга си, стига да търсят истината, за да го преодолеят, могат постепенно да намалят броя на разкриванията на поквара и в крайна сметка да изпълняват дълга си по начин, който отговаря на критериите. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Веднага щом разкриеш покварен нрав, трябва да търсиш истината, за да го преодолееш, както и да разпознаеш и да разнищиш сатанинския си нрав. Това е процесът на борба срещу сатанинския ти нрав и той е от съществено значение за преживяването ти на живота. Докато преживяваш Божието дело и променяш нрава си, ти използваш истините, които разбираш, за да си съперничиш със сатанинския си нрав, като в крайна сметка преодоляваш покварения си нрав и тържествуваш над Сатана, с което постигаш промяна в нрава. Процесът на промяна на нрава е търсене и приемане на истината, за да се заменят човешките представи и фантазии, както и думите и доктрините, да се заменят философиите за светските отношения и различните ереси и заблуди, които идват от Сатана, като постепенно тези неща се заменят с истината и с Божието слово. Това е процесът на придобиване на истината и промяна на нрава на човека. Ако искаш да разбереш доколко се е променил твоят нрав, трябва ясно да видиш колко истини разбираш, колко истини си приложил на практика и колко истини си способен да изживееш. Трябва ясно да видиш колко много от твоя покварен нрав е бил заменен с истините, които си разбрал и придобил, и до каква степен те са способни да контролират покварения нрав в теб, т.е. до каква степен истините, които разбираш, са способни да направляват твоите мисли и намерения, както и твоето ежедневие и практикуване. Трябва ясно да видиш дали когато те сполети нещо, надмощие има твоят покварен нрав, или по-скоро в теб преобладават и те направляват истините, които разбираш. Това е критерият, по който се оценява твоят духовен ръст и навлизането ти в живота.

Откъс 51

Какво се случва, когато някой е склонен да спори, когато го укоряват и кастрят? Това е дълбоко надменен, самоправеден и своеволен нрав. Хората, които са надменни и своеволни, трудно приемат истината. Те не могат да приемат, когато чуят и най-малкото нещо, което не е съобразено с техните собствени възгледи, мнения и гледни точки. Не ги интересува дали това, което казват другите, е правилно или грешно, кой го казва, в какъв контекст е казано, или дали е свързано със собствените им отговорности и дълг. Те не се интересуват от тези неща. Техният основен приоритет е да задоволят собствените си чувства. Не е ли това своеволие? Какви загуби в крайна сметка носи на хората своеволието? То ги затруднява да придобият истината. Неприемането на истината е причинено от покварения нрав на човека, а крайният резултат от това е, че такъв човек не може лесно да придобие истината. Всичко, което се разкрива по естествен път от природата същност на човека, е в противоречие с истината и няма нищо общо с нея. Нито едно такова нещо не е съобразено с истината, нито се доближава до нея. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и да практикува истината. Ако човек не може да приеме истината и винаги иска да действа според собствените си предпочитания, той не може да постигне спасение. Ако искаш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, трябва преди всичко да избягваш да бъдеш импулсивен, когато нещата не стават както ти се иска. Трябва първо да се успокоиш и да утихнеш пред Бог, а в сърцето си трябва да се молиш на Него и да търсиш от Него. Не бъди своеволен, първо се покори. Само с такава нагласа можеш да разрешаваш по-добре проблемите. Ако можеш да постоянстваш в това да живееш пред Бог и ако можеш да се молиш на Бог и да търсиш от Него, и да се изправяш пред нещата с нагласа на покорство, независимо какво ти се случва, тогава няма значение колко разкривания има на твоя покварен нрав или какви прегрешения си извършил — стига да търсиш истината, всички те могат да бъдат разрешени и независимо какви изпитания те сполетят, ще можеш да останеш непоколебим. Стига да имаш правилната нагласа, да си способен да приемеш истината и да се покориш на Бог в съответствие с Неговите изисквания, ще бъдеш напълно способен да приложиш истината на практика. Дори понякога да си малко непокорен и съпротивляващ се и понякога да си склонен да спориш и да не можеш да се покориш, ако можеш да се молиш на Бог и да промениш бунтовното си състояние, можеш да приемеш истината. След като направиш това, премисли защо в теб са се породили такова бунтарство и съпротива. Намери причината за това, след това потърси истината, за да го преодолееш, и по този начин този аспект от твоя покварен нрав може да бъде пречистен. След като преживееш няколко такива провала и препъвания и станеш способен да прилагаш истината на практика, постепенно ще се отървеш от своя покварен нрав. Тогава истината ще царува в теб и ще стане твой живот, и вече няма да има пречки пред практикуването на истината. Ще станеш способен да се покориш истински на Бог и ще изживееш истината реалност. През този период ще имаш практическо преживяване в практикуването на истината и в покоряването на Бог. Когато по-късно ти се случи нещо, ще знаеш как да практикуваш по начин, който е покорен на Бог, и какъв вид поведение представлява бунтарство срещу Бог. С такава яснота в сърцето си нима все още няма да си способен да разговаряш за истината реалност? Ако те помолят да споделиш своите свидетелства за преживяване, няма да го смяташ за проблем, защото ще си преживял много неща и ще познаваш свързаните с това принципи на практикуване. Каквото и да кажеш, в думите ти ще има реалност и както и да говориш, то ще бъде практично. А ако те помолят да говориш думи и доктрини, няма да си склонен — ще изпитваш неприязън към това в сърцето си. Нима тогава няма да си навлязъл в истината реалност? Хората, които се стремят към истината, могат да имат преживяване и да навлязат в истината реалност само за няколко години. За онези, които не се стремят към истината, не е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Защото има твърде много непокорство в онези, които не обичат истината, и защото винаги, когато трябва да практикуват истината — независимо за какво става въпрос — те винаги изтъкват свои собствени доводи и имат свои собствени трудности, и за тях е много трудно да приложат истината на практика. Въпреки че може да се молят, да търсят и да са готови да практикуват истината, когато им се случи нещо или когато се сблъскат с трудности, объркаността им изплува на преден план, проявява се бунтовният им нрав и умовете им се замъгляват. Колко тежък трябва да е бунтовният им нрав! Ако по-малката част от сърцата им е объркана, а по-голямата част иска да се покори на Бог, практикуването на истината ще бъде малко по-малко трудно за тях. Може би чрез молитва или когато някой разговаря с тях за истината, стига да я разберат в този момент, те могат лесно да я приложат на практика. Ако са толкова объркани, че този аспект заема по-голямата част от сърцата им — които съдържат голямо количество непокорство и малко покорство — няма да им е лесно да приложат истината на практика, защото са с твърде малък духовен ръст. А онези, които изобщо не обичат истината, са преобладаващо или изцяло непокорни; те са напълно объркани. Тези хора са объркани хора, които никога няма да могат да приложат истината на практика, и никакви усилия, положени за тях, няма да са от полза. Хората, които обичат истината, имат силен устрем към нея. Ако този устрем е доста силен и истината им бъде ясно разяснена в общение, те със сигурност ще могат да я приложат на практика. Да обичаш истината не е проста работа и само лекото желание не означава, че някой обича истината. Човек трябва да достигне дотам, че щом разбере Божието слово, да може да се стреми, да понася несгоди и да плаща цената, за да приложи истината на практика. Само такива са хората, които обичат истината. Хората, които обичат истината, могат да постоянстват в стремежа си към истината, независимо колко покварен нрав разкриват или какви прегрешения са извършили. Каквото и да им се случи, те могат да се молят на Бог, да търсят истината и да приемат истината. След две-три години такова преживяване усилията им ще дадат резултат и обикновените трудности няма да им пречат. Ако се сблъскат със значителни трудности, дори и да се провалят, това ще бъде нормално, защото са с твърде малък духовен ръст. Стига да могат да прилагат истината на практика при нормални обстоятелства, ще има надежда. Щом опознаят Бог и имат богобоязливи сърца, дори значителните трудности ще им бъдат лесни за разрешаване. Никоя трудност няма да е проблем за тях. Стига хората да четат повече Божии слова и да разговарят повече за истината, и ако могат да се молят на Бог и да разчитат на делото на Светия Дух за разрешаване на проблемите, независимо какви трудности ги сполетят, за тях ще бъде лесно да разберат истината, ще могат да я приложат на практика и постепенно ще започнат да се отървават от покварения си нрав. Всеки път, когато практикуват истината, те се отървават от част от покварения си нрав, а с повече практикуване на истината идва и по-голямо отърваване от покварения нрав. Това е природен закон. Ако хората видят, че разкриват покварен нрав, и се опитат да го преодолеят, като разчитат на въздържание и търпение, ще успеят ли? Няма да е лесно. Ако можеха да го преодолеят по този начин, тогава нямаше да има нужда Бог да върши Своето дело на правосъдие и наказание. За да се преодолее поквареният нрав, човек трябва да разчита на молитва към Бог и да се уповава на Него, да разчита на търсенето на истината и на това да се самоанализира и да опознава себе си, и да разчита на делото на Светия Дух. Само тогава той може постепенно да бъде преодолян. Ако хората не сътрудничат или не се самоанализират, не могат да приемат истината, не се опитват да опознаят покварения си нрав, не изпитват разкаяние и не мразят плътта и Сатана, няма от само себе си да се отърват от покварения си нрав. Тук делото на Светия Дух е най-чудесното. Стига хората да жадуват за истината и да се стремят към промяна в нрава си, Бог ще ги просвети и напътства и без да осъзнават, хората едновременно ще разберат истината и ще станат способни да опознаят себе си. И в този момент те ще започнат да обичат истината и да копнеят за нея. Те ще могат да намразят природата и нрава на Сатана от сърце. По този начин за тях ще бъде лесно да се опълчат на плътта и ще им се струва много по-лесно да практикуват истината. В този момент поквареният им нрав ще се променя малко по малко и те вече изобщо няма да се бунтуват срещу Бог. Ще могат да се покорят напълно на Бог, без да бъдат възпирани от никакъв човек, събитие или нещо. Това е пълна промяна в техния живот нрав.

Откъс 52

Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, че когато се сблъскаш с даден проблем, да действаш както намериш за добре, като напълно изключиш процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато разговарят с теб за истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е прекъсващо и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така“. Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да разговарят. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божиите намерения. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собствените си мнения, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато хората търсят истината и поставят проблема пред всички, за да могат да разговарят и да продължат да търсят заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просветлява хората според принципите — Той гледа твоето отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, за да те разкрие и да разобличи грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако разговаряш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като си достигнал такова ниво, успяваш ли успешно да избегнеш злодеянията и в същото време да избегнеш понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията закрила? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите на практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божиите намерения. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той проучва внимателно намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просвети и да ги води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат злодеянието, да практикуват истината и да действат принципно. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се покорява. Ако можеш да се избавиш от личните си намерения и имаш нагласа на покорство към Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти на истината. Когато се молиш и търсиш от Бог, стига да имаш правилната нагласа и да си искрен, Бог ще те просвети. Единственото нещо, което буди тревога, е, че хората не търсят истината искрено, а просто извършват някакви действия и изпълняват формалности, за да ги видят другите. В този случай те няма да могат да получат Божието просветление. Ако нагласата ти е да настояваш упорито, да отхвърляш истината, да не приемаш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се съпротивлява на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, която изпитва неприязън към истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато зверската му природа избуи? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е разбит — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще отритне тези хора и ще ги остави настрана. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат отстранени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълняваш дълга си, общуваш с другите или се справяш с някакъв конкретен проблем, пред който си изправен, трябва да имаш нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се покорявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа на търсене и покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и изпитваш неприязън към истината, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън твоя контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им нагласява Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа на търсене и покорство, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божиите намерения са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаеш, ще разбереш доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа на търсене и покорство, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа на търсене и покорство във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде дълбока и сложна. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред въпроси? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите и доктрините, и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.

Откъс 53

Що за нрав имат хората, когато не поемат отговорност за дълга си, изпълняват го нехайно, държат се като човекоугодници и не защитават интересите на Божия дом? Това е лукавство, това е нравът на Сатана. Лукавството е най-отличителната черта на човешките философии за светските отношения. Хората мислят, че ако не хитруват, има риск да обидят някого и да не могат да се защитят. Смятат, че трябва да са достатъчно хитри, за да не нараняват или оскърбяват когото и да е, и така да се предпазят, да запазят препитанието си и да затвърдят положението си сред другите. Всички невярващи живеят според философиите на Сатана. Всички те са човекоугодници и не обиждат никого. Дошъл си в Божия дом, чел си Божието слово и си слушал проповедите в Божия дом. Защо тогава не си способен да практикуваш истината, да говориш от сърце и да бъдеш честен човек? Защо непрекъснато си човекоугодник? Човекоугодниците защитават само собствените си интереси, а не интересите на църквата. Когато видят, че някой върши зло и накърнява интересите на църквата, те го пренебрегват. Харесва им да са човекоугодници и не обиждат никого. Това е безотговорно и такъв тип хора са твърде лукави и не заслужават доверие. За да защитят собствената си суета и гордост, както и за да запазят репутацията и статуса си, някои хора с удоволствие помагат на другите и са готови да поемат и куршум за приятелите си, да платят каквато и да било цена за тях. Когато обаче трябва да защитят интересите на Божия дом, истината и справедливостта, добрите им намерения ги няма, те са напълно изчезнали. Когато трябва да практикуват истината, те изобщо не я практикуват. Какво се случва? За да защитят собственото си достойнство и гордост, те ще платят всяка цена и ще понесат всяко страдание. Когато обаче трябва да свършат истинска работа и да се занимават с практически дела, да бранят делото на църквата и положителните неща, да защитават и да предоставят ресурс на Божиите избраници, защо вече нямат сили да платят каквато и да било цена и да понесат каквото и да било страдание? Това е немислимо. Всъщност те имат такъв тип нрав, който изпитва неприязън към истината. Защо казвам, че техният нрав изпитва неприязън към истината? Защото винаги, когато нещо включва свидетелстване за Бог, практикуване на истината, защита на Божиите избраници, борба срещу кроежите на Сатана или защита на делото на църквата, те бягат и се крият, без да се погрижат за никакви важни въпроси. Къде е техният героизъм и дух да понесат страдание? Къде прилагат тези неща? Това е лесно да се види. Дори някой да ги порицае, като каже, че не бива да бъдат толкова егоистични и низки да защитават себе си, а че трябва да защитават делото на църквата, тях всъщност не ги интересува. Те си казват: „Аз не правя тези неща и те нямат нищо общо с мен. Каква полза от това да действам така ще има за моя стремеж към слава, придобивки и статус?“. Те не са хора, които се стремят към истината. Харесва им само да преследват слава, придобивки и статус и изобщо не вършат работата, която Бог им е поверил. Затова, когато са необходими, за да вършат работата на църквата, те просто избират да избягат. Това означава, че в сърцата си те не обичат положителните неща и не се интересуват от истината. Това е ясно проявление на изпитване на неприязън към истината. Само онези, които обичат истината и притежават истината реалност, могат да предложат услугите си, когато това се изисква от делото на Божия дом и от Божиите избраници, само те могат да се изправят смело и по дълг, да свидетелстват за Бог и да разговарят за истината, да водят Божиите избраници по правилния път, като им позволят да постигнат покорство към Божието дело. Само това е отношение на отговорност и проявление на внимание към Божиите намерения. Ако нямате това отношение и единствено сте небрежни в справянето с нещата, и си мислите: „Ще върша нещата в рамките на дълга си, но не ме интересува нищо друго. Ако ме попиташ нещо, ще ти отговоря, ако съм в добро настроение. В противен случай няма да го направя. Това е моето отношение“, тогава това е вид покварен нрав, нали? Само защита на собствения статус, репутация и гордост и само защита на нещата, които са свързани със собствените интереси — това ли е защита на справедлива кауза? Това защита на интересите на Божия дом ли е? Зад тези дребнави, егоистични мотиви е нравът да изпитваш неприязън към истината. Мнозинството от вас често показва подобни проявления и в момента, в който се сблъскате с нещо, което е свързано с интересите на Божия дом, увъртате, като казвате: „Не видях“, „Не знам“ или „Не съм чул“. Независимо дали наистина не знаеш, или само се преструваш, че не знаеш, ако разкриваш този вид покварен нрав в решаващи моменти, тогава е трудно да се каже дали си човек, който наистина вярва в Бог. За Мен или си човек, който е объркан в своята вяра, или си неверник. Ти категорично не си човек, който обича истината.

Вие може би разбирате какво означава да изпитваш неприязън към истината, но защо казвам, че да изпитваш неприязън към истината е нрав? Нравът няма нищо общо със случайни, временни проявления, а случайните, временни проявления не са достатъчни, за да се окачествят като проблем с нрава. Независимо от това какъв вид покварен нрав има човек, той често или дори постоянно ще се разкрива в него; той ще се разкрива винаги, когато човекът е в правилната обстановка. Затова не можете произволно да характеризирате проблем с нрава въз основа на случайно, временно проявление. И така, какво е нрав? Нравът е свързан с намеренията и мотивациите, той е свързан с мисленето и гледната точка на човек. Като че ли можеш да усетиш, че той е взел връх и ти влияе, но нравът също може да бъде скрит и прикрит, както и да бъде замъглен от повърхностни явления. Накратко, докато в теб има нрав, той ще те възпрепятства, ще те възпира и контролира и ще поражда много видове поведение и проявления у теб — това е нрав. Какво поведение, мисли, гледни точки и отношение често поражда нравът да изпитваш неприязън към истината? Една от основните характеристики на това да изпитваш неприязън към истината, която хората показват, е липсата на интерес към положителните неща и истината, както и незаинтересоваността, безразличието на сърцето, липсата на желание да посегнеш към истината и мисленето, че всичко това е просто чудесно, когато става въпрос за практикуване на истината. Ще дам един прост пример. Част от здравия разум, за който хората често говорят по отношение на доброто здраве, е да се ядат повече плодове и зеленчуци, да се ядат повече леки храни и по-малко месо и особено по-малко пържени храни; това са положителни насоки за здравето и благосъстоянието на хората. Всеки може да разбере и да приеме от кое да яде повече и от кое по-малко, така че това приемане въз основа на теория ли е, или на практика? (Теория.) Как се проявява теоретичното приемане? Под формата на основно признание. Това е да мислиш, че това твърдение е правилно и че това твърдение е много добро, чрез проницателност, която се основава на твоята преценка. Но имаш ли някакво доказателство, за да потвърдиш това твърдение? Имаш ли някакви основания да вярваш в него? Без да си го преживял сам, без да имаш някакви основания или база, която да докаже дали това твърдение е правилно или грешно, и със сигурност без да си извлечеш поука от предишни грешки и без никакви примери от реалния живот, ти просто си приел това мнение — това е теоретично приемане. Независимо дали го приемаш теоретично или практически, първо трябва да потвърдиш, че твърдението „яж повече зеленчуци и по-малко месо“ е правилно и положително нещо. И така, как може да се види нравът ти да изпитваш неприязън към истината? Въз основа на това как подхождаш към това твърдение и как го прилагаш в живота си; това показва отношението ти към това твърдение, дали си го приел теоретично и като доктрина или си го приложил в реалния живот и си го превърнал в своя реалност. Ако само си приел твърдението като доктрина, но това, което правиш в реалния живот, напълно противоречи на това твърдение или изобщо не показваш практическо приложение на това твърдение, обичаш ли това твърдение или не го обичаш? Например, когато се храниш и видиш няколко зелени зеленчука и си мислиш: „Зелените зеленчуци са полезни за здравето, но не са вкусни, а месото е по-вкусно, затова първо ще хапна малко месо“, а след това ядеш само месо и никакви зелени зеленчуци — какъв вид нрав показва това? Такъв, който не приема верни твърдения, изпитва неприязън към положителните неща и само иска да се храни според плътските си предпочитания. Този тип човек, който е лаком и се отдава на удоволствия, вече е изпитал много неприязън към положителните неща, съпротивлявал им се е и се е отвратил от тях, и това е вид нрав. Някой може да признае, че това твърдение е съвсем правилно, но самият той не може да го изпълни и въпреки че не може, все пак казва на другите да го изпълнят. След като го повтаря многократно, за него това твърдение се превръща във вид теория и няма никакво въздействие върху него. Този човек много добре знае в сърцето си, че яденето на повече зеленчуци е правилно, а яденето на повече месо не е добро, но си мисли: „Независимо от всичко, не съм загубил, да ядеш месо означава да се възползваш и не смятам, че е нездравословно“. Лакомията и желанията му са го накарали да избере неправилен начин на живот и го карат постоянно да нарушава правилния здрав разум и правилния начин на живот. Той е с вид покварен нрав, който копнее за облаги и плътски наслади, така че ще му бъде ли лесно да приеме правилни твърдения и положителни неща? Това няма да е никак лесно. Не е ли тогава неговият начин на живот управляван от покварения му нрав? Това е разкриване на неговия покварен нрав и проявление на неговия покварен нрав. Това, което се проявява външно, е този вид поведение и отношение, но всъщност е нрав, който ги управлява. Какъв нрав е това? Това е да изпитваш неприязън към истината. Този нрав да изпитваш неприязън към истината се открива трудно. Никой не смята, че изпитва неприязън към истината, но фактът, че от няколко години вярва в Бог и все още не знае как да практикува истината, е достатъчен, за да покаже, че изпитва неприязън към истината. Хората слушат толкова много проповеди и четат толкова много от Божието слово, а Божието намерение е те да приемат Божиите слова в сърцата си и да въведат тези слова в реалния си живот, за да ги практикуват и използват, така че да разберат истината и да превърнат истината в свой живот. Това изискване е трудно постижимо за повечето хора и затова се казва, че повечето хора имат нрав да изпитват неприязън към истината.

Когато някой разбира истината, практикуването ѝ не е трудно за него, а щом е способен да практикува истината, той може да навлезе в истината реалност. Наистина ли е толкова трудно да превърне истините, които разбира, в реалности, които изживява? Позволи Ми да ти дам един пример. Да кажем, че времето е студено и се опитваш да излезеш от къщи все още потен, а твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш, защото ще се простудиш. Знаеш, че майка ти иска най-доброто за теб, но не приемаш съвета ѝ сериозно и го пренебрегваш, макар да смяташ, че предложението ѝ е правилно. Въпреки това излизаш потен и понякога се простудяваш, след като излезеш така, но все пак продължаваш да не следваш съвета ѝ при следващото излизане от къщи. Очевидно знаеш, че съветът ѝ е правилен и в най-добър интерес за теб, и че мотивите и намеренията на майка ти винаги са за твое добро, но въпреки това продължаваш да си правиш оглушки и да не се вслушваш в него — не е ли това нрав? Ако нямаше такъв нрав, какво би избрал да правиш? (Да слушам.) Щеше да знаеш, че този съвет е важен, и щеше да знаеш какви последствия и болка може да претърпиш, ако не се вслушаш в него, и би възприел и разбрал смисъла на това предложение. Щеше да можеш да се придържаш стриктно към този съвет и винаги да го изпълняваш и тогава нямаше да има опасност да се простудиш. Това е само един пример. Същото е и с вярата в Бог, с четенето и слушането на Божиите слова, така че как трябва да се отнасят хората към Божиите слова? Това е най-важният въпрос. Ако човек говори в съответствие с истината и е прав, хората ще имат полза да приемат думите му. Божиите слова са истината и ако хората са способни да ги приемат, те не само ще извлекат полза, но и ще придобият живота. Много хора не могат да видят ясно този въпрос и винаги се отнасят с пренебрежение към Божиите слова. Независимо какво казва Бог, дали увещава, порицава, напомня, утешава или настоятелно моли хората, независимо как говори, Той не може да събуди сърцата им. Те не са в състояние да действат според Божиите слова и след като ги изслушат, просто си правят оглушки. Това е един от видовете човешки нрав — непримиримост и изпитване на неприязън към истината. Ако не можеш да следваш Божиите слова в начина, по който подхождаш към нещата, които Бог ти казва и ти заповядва да направиш, тогава няма да можеш да промениш този нрав. Колкото и да признаваш всяко слово, което Бог изрича, и след него да казваш „амин“, колкото и словесно да възхваляваш Божиите слова като истината, това е безполезно. Трябва да си в състояние да приемеш Божиите слова и трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, и да превърнеш Божиите слова в твой живот и твоя реалност, само това е полезно. Например, ако човек с измамен нрав има решимостта да бъде честен човек и да говори правдиво, това е донякъде лесно постижимо за него, но най-трудното нещо, което трябва да промени, е нравът на неприязън към истината и на непримиримост. Независимо какво казва Бог, хората с такъв нрав не го приемат сериозно в сърцата си, и каквото и отношение да заема Бог, независимо дали ще предупреждава, напомня, увещава или настоятелно ще моли, ще представя факти или ще разсъждава върху нещата, това не докосва сърцата им, а справянето с това не е лесно. За хората е трудно да разпознаят нрава на неприязън към истината и те трябва често да търсят истината и да размишляват над собствените си състояния, над това защо не могат да приемат истината и над това защо не могат да практикуват истините, които разбират. Ако разберат напълно този проблем, те ще знаят какво означава да изпитваш неприязън към истината.

Има нещо прикрито в нрава на хората, което се проявява в това, че те нито са надменни, нито са раболепни. Хората имат свой собствен начин на мислене и изразяване и смятат, че именно той е най-подходящ. Не се влияят от това, какво казват или правят останалите. Настояват да правят всичко, което смятат, че ще им спечели възхищението на хората, и са уверени, че именно то е правилно. Изобщо не приемат истината, не могат да посрещнат правилно действителността и нямат никакви истини принципи. Що за нрав е това? Това е надменен и самоправеден нрав, и изпитване на неприязън към истината. Колкото и много да говори или върши Бог, хората, които принадлежат на Сатана и които изпитват неприязън към истината, са глухи и слепи за Божиите слова и дела. Сатана никога не приема Божиите слова за истината. Той ги пренебрегва и не позволява на хората да приемат нито Божиите слова, нито истината, а и подвежда хората, за да му се подчинят. Ето как Сатана се съпротивлява на Бог. Бог изразява истината, за да спаси, пробуди и пречисти човечеството, а Сатана прави всичко възможно да смущава Божието дело и да го унищожи. Сатана подвежда хората с цел да ги поквари и да им навреди, а накрая да ги погълне и унищожи. Например Бог даде на човечеството всякакви видове храна, създаде разнообразни зърнени храни и зеленчуци, както и подходяща за отглеждането им земя. Стига хората да работят усърдно, те ще имат достатъчно храна и ще могат да си осигурят здравословно хранене. Хората обаче са ненаситни и все искат да забогатеят, затова настояват да изследват методите за генетично модифициране, за да увеличат добивите, а това унищожава действителната хранителна стойност на зърнените храни и превръща органичната храна в неорганична. Когато хората ядат тези неща, телата им се разболяват от всякакви болести. Това не е ли дело на Сатана? Хората са толкова покварени от Сатана, че всички те са се превърнали в живи Сатани и дяволи. В миналото само Сатана и злите духове се съпротивляваха на Бог, но сега цялото покварено човечество Му се съпротивлява. И така, не са ли дяволи и сатани покварените човешки същества? Не са ли потомци на Сатана? (Така е.) То е следствие от това, че Сатана покварява човечеството в продължение на хилядолетия. Как можете да разпознаете и разграничите сатанинския нрав? Съдейки по това какво обича да прави Сатана и по средствата и хитростите, с които си служи, очевидно той изобщо не обича положителните неща, обича злото и винаги се смята за компетентен и способен да контролира всичко. Това е надменната природа на Сатана. Ето защо Сатана безсрамно отрича Бог, съпротивлява се срещу Него и Му се противопоставя. Сатана е представител и източник на всички негативни и зли неща. Ако можете да го видите ясно, значи можете да различавате сатанинския нрав. На хората не им е лесно да приемат истината и да я практикуват, защото всички те имат сатанински нрав, а той ги ограничава и обвързва. Някои хора например осъзнават, че е добре да са честни, и завиждат и ревнуват, когато видят, че другите са честни, че казват истината и говорят просто и открито, но им е трудно, ако поискате от тях самите да бъдат честни. Твърдо са неспособни да изричат честни думи и да вършат честни неща. Това не е ли сатанински нрав? Казват неща, които звучат добре, но не ги практикуват. Ето какво означава да изпитваш неприязън към истината. Хората, които изпитват неприязън към истината, я приемат трудно и няма как да навлязат в истините реалности. Най-очевидното състояние на хората, които изпитват неприязън към истината, е, че те не се интересуват нито от нея, нито от положителните неща, дори изпитват отвращение към тях и ги ненавиждат, а особено обичат да следват тенденциите. В сърцата си не приемат нещата, които Бог обича, и това, което изисква да правят хората. Вместо това те се отнасят с пренебрежение и безразличие към тях, а някои хора дори често презират стандартите и принципите, които Бог изисква от човека. Те се отвращават от положителните неща и постоянно се съпротивляват срещу тях и им се противопоставят, а в сърцата си са изпълнени с презрение към тях. Това е основното проявление на това, че изпитват неприязън към истината. Четенето на Божието слово, молитвата, общението за истината, изпълняването на дълга и решаването на проблемите с помощта на истината са все положителни неща в църковния живот. Те са богоугодни, но някои хора се отвращават от тях, не се интересуват от тях и са безразлични към тях. Най-омразното е, че те се отнасят с презрение към положителните хора, каквито са честните хора, хората, които се стремят към истината, тези, които изпълняват отдадено дълга си, и тези, които закрилят делото на Божия дом. Все се опитват да ги нападат и да не ги допускат. Ако открият, че такива хора имат недостатъци или прояви на поквара, те се възползват от това да вдигнат голям шум и постоянно ги принизяват. Що за нрав е това? Защо са толкова враждебни към положителните хора? Защо толкова харесват и са така любезни към злите, неверниците и антихристите и защо често се шляят с тях? Те изпитват вълнение и възторг от негативните и злите неща, но у тях започва да се надига съпротива срещу положителните неща. Особено когато чуят хората да разговарят за истината или да решават проблеми с нейна помощ, в сърцата си изпитват неприязън и са неудовлетворени и изразяват недоволството си. Този нрав не показва ли, че изпитват неприязън към истината? Не е ли това разкриване на покварен нрав? Много от хората, които вярват в Бог, обичат да полагат труд за Него, да се суетят ентусиазирано заради Него, и неуморно използват дарбите и силните си качества, отдават се на предпочитанията си и се изтъкват. Ако поискате от тях обаче да практикуват истината и да действат според истините принципи, желанието им се изпарява и те губят ентусиазма си. Ако не могат да се изтъкват, те стават апатични и унили. Защо имат енергия да се изтъкват? И защо нямат енергия да практикуват истината? Какъв е проблемът? Всички хора обичат да се отличават. Всички те копнеят за безполезна слава. Всеки има неизчерпаема енергия, когато вярва в Бог, за да получи благословии и награди, но защо става апатичен, защо е унил, когато трябва да практикува истината и да се опълчи на плътта? Защо става така? Това доказва, че сърцата на хората са замърсени. Те вярват в Бог единствено за да получат благословии. Казано по-просто, правят го, за да влязат в небесното царство. Без благословии или облаги, към които да се стремят, хората стават апатични и унили и съвсем губят ентусиазма си. Всичко това се причинява от покварения им нрав, който изпитва неприязън към истината. Когато са подвластни на този нрав, хората не искат да изберат пътя на стремеж към истината, избират и следват свой собствен, погрешен път. Напълно съзнават, че е грешно да се стремят към слава, придобивки и статус, но въпреки това не могат да понесат да останат без тези неща и не могат да ги загърбят. Продължават да се стремят към тях и да следват пътя на Сатана. В такъв случай те не следват Бог, а Сатана. Всичко, което правят, е в служба на Сатана, а те служат на Сатана.

Лесно ли е да се промени поквареният нрав на неприязън към истината? Да изпитваш неприязън към истината е характерна черта на дълбоката поквара на човечеството и е най-трудно да се промени. Защото промяна на нрава може да се постигне само чрез приемане на истината. Човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да я приеме, точно както неизлечимо болен човек спира да яде. Това е много опасно и човек, който изпитва неприязън към истината, не може лесно да бъде спасен, дори и да вярва в Бог. Ако някой е вярвал в Бог от няколко години, но не знае какво е истината, какво са положителните неща и дори не е наясно с житейската цел да се стреми към истината, за да постигне спасение, не е ли това слепец, който е изгубил пътя си? Следователно да изпитваш неприязън към истината прави невъзможно приемането на истината, а този вид покварен нрав не е лесно да се промени. Хората, които са способни да изберат да приемат истината и да следват правилния път, са тези, които обичат истината, и такива хора лесно могат да променят своя покварен нрав. Ако някой има нрава да изпитва неприязън към истината, но все още се надява в сърцето си да бъде спасен от Бог, откъде трябва да започне? Коя отправна точка ще улесни това? Кой е най-бързият маршрут? (След като е разбрал какво са положителните неща и какво са принципите, трябва да използва принципите и стандартите като мерило, докато изпълнява дълга си, и ако нещо противоречи на принципите и не е в съответствие с Божиите намерения, трябва да се придържа към принципите и да не го прави.) Трябва първо да схване принципите на всяка истина — това е много важно. А после какво? (Когато разкрие състоянието да изпитва неприязън към истината и са засегнати неговите дълг и принципите, трябва да се опълчи на плътта и да практикува според принципите.) Точно така, трябва да има път и тези цел и път трябва да са ясни. В момента най-същественото е, че повечето хора не знаят кой аспект от техния нрав в какъв контекст и по кое време се разкрива, както и по какъв начин се разкрива. Ако знаеха всичко това, нямаше ли да им е лесно да се променят? Като го погледнем, различните видове мислене или отношение на хората всъщност са свързани с техните видове нрав; без влиянието на различни видове нрав, без да бъдат предизвиквани или спъвани от своя покварен нрав, за хората би било лесно да поправят грешните си мисли. Например да кажем, че твоята майка ти казва да избършеш потта си преди да излезеш от къщи. Ако си послушно, синовно дете, като усещаш ревностните и грижовни намерения на майка си, ти също можеш да възприемеш правилността на този съвет, да знаеш предимствата му и да го признаеш и приемеш. Ако нямаш покварен нрав, който да създава неприятности и да те дърпа назад, ще ти бъде лесно да приемеш това предложение. Въпреки че този съвет е много прост и лесен за изпълнение и ти знаеш, че е правилен, тъй като имаш нрава да изпитваш неприязън към истината и да си непримирим, това може да те накара умишлено да не го последваш, а това може да нарани чувствата на майка ти и да я накара да се тревожи за теб и да страда, това е последицата. Накратко, начинът, по който човек се справя с нещата, когато го сполетят — как се справя с положителните неща, а също и как постоянно се бори и сражава с покварения си нрав — това представлява неговата решимост да се стреми към истината. Ако имаш тази решимост и си готов да се отървеш от покварения си нрав, да приемеш истината, да превърнеш Божието слово в свой живот и да живееш с човешко подобие, тогава можеш да се промениш. Колкото голяма е твоята решимост да се стремиш към истината, толкова голяма ще бъде и твоята промяна.

До какво основно се отнася спасението? То се отнася най-вече до промяна на нрава. Само когато нравът на човек се промени, той може да се отърве от влиянието на Сатана и да бъде спасен. Следователно за онези, които вярват в Бог, промяната на нрава е основен проблем. Когато нравът на човек се промени, той ще изживее човешко подобие и напълно ще постигне спасение. Възможно е някой човек да не е много хубав, надарен или талантлив, да говори тромаво и не много разбираемо, да не умее да се облича добре и външно да изглежда съвсем обикновен, но когато нещо му се случи, той е способен да търси истината, а не да действа по своя воля или да крои планове в своя полза, и когато Бог му заповяда да изпълни някакъв дълг, той е способен да Му се покори и да изпълни това, което Той му е поверил. Какво мислите за този тип човек? Въпреки че привидно външният му вид не е привлекателен или предразполагащ, той има сърце, което се бои от Бог и Му се покорява, и в това се разкрива неговите силни страни. Когато хората видят това, те ще кажат: „Този човек има устойчив нрав и когато нещо се случи, той може да търси тихо пред Бог, без да е невнимателен или да направи нещо глупаво или недомислено. Той има сериозно и отговорно отношение; добросъвестен е и може да се отдаде изцяло на предано изпълнение на дълга си“. Този човек е въздържан в начина, по който говори и действа, има нормална рационалност и според това какво изживява и нрава, който показва, има богобоязливо сърце. Ако има богобоязливо сърце, има ли принципи в действията му? Със сигурност търси принципите и не върши злосторничества безразсъдно. Това е крайният резултат, който се постига чрез практикуване на истината и стремеж към промяна на нрава. Речта му е премерена и точна, не говори небрежно, действа по начин, който вдъхва увереност и доверие, и притежава реалностите на покорство пред Бог и отбягване на злото. Всички тези проявления могат да се видят у този човек. Това е човек, който е навлязъл в истината реалност и чийто нрав се е променил. Тези неща не могат да се симулират. Нравът на човек е неговият живот; какъвто нрав има човек, такова ще бъде и неговото поведение. Поведението и проявленията на хората се управляват от техния нрав, а това, което хората постоянно изразяват, е разкриване на техния нрав, а не на тяхната индивидуалност. Способността да се разпознават проблеми с нрава и разкриването на различните видове покварен нрав, а след това да се решават чрез търсене на истината, е най-фундаменталното нещо, което човек трябва да постигне в стремежа към промяна на нрава.

Откъс 54

Без значение какъв дълг изпълняваш или какъв занаят учиш, трябва да ставаш все по-умел, колкото повече учиш, и да се стремиш към съвършенство. Така все по-добре ще изпълняваш дълга си. Някои хора не изпълняват съвестно никой дълг и не търсят истината, за да преодолеят трудностите, с които се сблъскват. Винаги искат другите да ги напътстват и да им помагат, дори искат другите да ги хванат за ръка и да ги учат, да правят неща вместо тях, без да влагат собствено усилие. Постоянно разчитат на другите и не могат без тяхна помощ. Това ги прави отпадък, нали? Без значение какъв дълг изпълняваш, трябва да вложиш сърцето си в изучаването на нещата. Ако ти липсват професионални знания, тогава усвоявай професионални знания. Ако не разбираш истината, тогава търси истината. Ако разбираш истината и придобиеш професионални знания, ще можеш да ги използваш, докато изпълняваш дълга си, и да постигаш резултати. Това е човек с истински талант и истински знания. Ако по време на твоя дълг изобщо не усвояваш никакви професионални знания, не се стремиш към истината, тогава полагането ти на труд няма да отговаря на критериите. Как тогава можеш да говориш за изпълняване на дълга си? За да изпълняваш дълга си добре, трябва да усвоиш множество полезни знания и да се въоръжиш с много истини. Никога не бива да спираш да учиш, никога не бива да спираш да търсиш и никога не бива да спираш да подобряваш слабите си места, като се учиш от другите. Без значение какви са силните страни на другите, или в какво те превъзхождат, трябва да се учиш от тях. И по-важното е да се учиш от някого, който разбира истината по-добре от теб. Като изпълняваш няколко години дълга си по този начин, ще разбереш истината и ще навлезеш в нейната реалност, а изпълнението на дълга ти също ще отговаря на критериите. Ще си станал човек, който притежава истина и човешка природа, човек, който притежава истината реалност. Това се постига чрез стремеж към истината. Как можеш да постигнеш такива резултати, без да изпълняваш дълг? Това е Божието възвисяване. Ако не се стремиш към истината, докато изпълняваш дълга си, а се задоволяваш само с полагане на труд, какви ще бъдат последиците? От една страна, няма да изпълняваш дълга си съгласно критериите. От друга страна, ще ти липсва истинско свидетелство за преживяване и няма да придобиеш истината. Ако няма какво да покажеш в никой от тези аспекти, би ли могъл да спечелиш Божието одобрение? Би било невъзможно. Ето защо човек категорично не може да спечели Божието одобрение, ако се задоволява само с полагането на труд. Да мислиш, че можеш да бъдеш възнаграден и да влезеш в небесното царство само чрез полагане на труд, е пожелателно мислене! Що за отношение е това? Желанието да бъде получено благословение, като просто се полага труд, е очевидно пазарене с Бог, опит да се измами Бог. Бог не одобрява такива полагащи труд. Какъв нрав ръководи човека, когато върши нещата нехайно или когато се занимава с измама при изпълнението на своя дълг? Надменност, непреклонност и без любов към истината — нима такива хора не са ръководени от тези неща? (Да, така е.) Имате ли такива проявления? (Да.) Често, понякога или само за определени неща? (Често.) Вашето отношение да признаете такива състояния е доста откровено и имате честни сърца, но признаването им само по себе си не е достатъчно; то няма да ги промени. И така, какво трябва да се направи, за да се променят? Когато при изпълнението на твоя дълг си нехаен, разкриваш надменен нрав или имаш непочтително отношение, трябва бързо да дойдеш пред Бог с молитва, да се самоанализираш и да разпознаеш какъв вид покварен нрав разкриваш. Освен това трябва да разбереш как се появява този вид нрав и как може да бъде променен. Целта на това разбиране е да доведе до промяна. И така, какво трябва да направи човек, за да постигне промяна? Трябва да опознае, чрез разобличаването и съда на Божиите слова, същността на своя покварен нрав — колко уродлива и жестока е тя, как по нищо не се различава от тази на Сатана или дяволите. Само тогава човек може да намрази себе си и да намрази Сатана; само тогава може да се опълчи на себе си и на Сатана. Именно по този начин човек може да приложи истината на практика. Когато човек е твърдо решен да практикува истината, трябва също да приеме внимателната Божия проверка и Неговата дисциплина. След това трябва да има елемент на активно сътрудничество от страна на такъв човек. Как трябва да сътрудничи? Когато изпълнява дълг, още щом човек си помисли „това е достатъчно добре“, трябва да го коригира. Човек не бива да допуска такива мисли. Когато възникне надменен нрав, човек трябва да се моли на Бог, да признае покварения си нрав, бързо да се самоанализира, да потърси Божието слово и да приеме Неговия съд и укор. По този начин ще е способен да има каещо се сърце и вътрешното му състояние ще се е променило. С каква цел се прави това? Целта е да се обърнеш истински и да си способен да изпълняваш с отдаденост, и да се покориш пред Бог, и да приемеш безрезервно Божието порицание и дисциплина. По този начин твоето състояние ще се преобърне. Когато отново се каниш да бъдеш нехаен и да се отнесеш непочтително към дълга си, ако можеш бързо да се обърнеш, благодарение на Божията дисциплина и порицание, тогава няма ли да си избегнал извършването на прегрешение? Това добро нещо ли е или лошо за растежа ти в живота? Това е добро нещо. Когато практикуваш истината и удовлетворяваш Бог, сърцето ти е спокойно, радостно и без съжаления. Това е истински мир и радост.

За хората е лесно да се бунтуват срещу Бог и да Му се противопоставят, когато имат покварен нрав, но това не означава, че няма надежда да бъдат спасени. Бог дойде, за да върши делото по спасяване на хората, и изрази много истини. Всичко се свежда до това дали хората могат да приемат тези истини. Ако човек може да приеме истината, той може да постигне спасение. Ако не приеме истината и може да отрече и предаде Бог, човек е напълно свършен — може само да чака унищожението си насред катаклизмите. Никой не може да избяга от тази участ. Хората трябва да се изправят пред този факт. Някои хора казват: „Постоянно разкривам покварен нрав и никога не мога да се променя. Какво да направя? Дали просто съм такъв? Не ме ли харесва Бог? Бог ненавижда ли ме?“. Това ли е правилното отношение? Това ли е правилният начин на мислене? (Не.) Когато човек има покварен нрав, ще го разкрие естествено. Не може да го обуздае, макар да иска, и затова ще чувства, че няма надежда за него. Всъщност не е задължително да е така. Зависи дали човекът може да приеме истината, дали може да се осланя на Бог и да гледа към Него. Това, че хората често разкриват покварен нрав, доказва, че животът им е контролиран от покварения нрав на Сатана и че същността им е същността на Сатана. Хората трябва да признаят и да приемат този факт. Има разлика между природата същност на човека и същността на Бог. Какво следва да направят хората, след като признаят този факт? Когато разкрият покварен нрав; когато се отдават на плътски удоволствия и се отчуждават от Бог; или когато Бог върши делото Си по начин, който не съвпада със собствените им идеи и у тях се пораждат оплаквания, те трябва веднага да осъзнаят, че това е проблем и покварен нрав; това е бунтарство спрямо Бог, противопоставяне на Бог; това не е в съгласие с истината и Бог го ненавижда. Когато хората осъзнаят тези неща, не бива да се оплакват или да стават негативни и да се отпускат, а още по-малко трябва да се разстройват. Вместо това трябва да са способни да опознаят себе си по-задълбочено. Освен това трябва да са способни да поемат инициативата да дойдат пред Бог и да приемат Божието порицание и дисциплина, и трябва незабавно да променят състоянието си така, че да са способни да практикуват според истината и Божиите слова, и да могат да действат според принципите. По този начин твоята връзка с Бог ще става все по-нормална, както и вътрешното ти състояние. Ти ще си способен да разпознаваш покварения нрав, същността на покварата и различните уродливи състояния на Сатана все по-ясно. Вече няма да произнасяш такива глупави и детински думи като „Сатана ми попречи“ или „Сатана ми даде тази идея“. Вместо това ще имаш точните познания за покварения нрав, за човешката същност, която се противи на Бог, и за същността на Сатана. Ще разполагаш с по-точен начин, по който да се отнасяш към тези неща и те няма да те възпират. Няма да станеш слаб или да загубиш вяра в Бог и Неговото спасение, защото си разкрил малко от своя покварен нрав, или си прегрешил, или си изпълнил дълга си нехайно, или защото често се оказваш в пасивно, негативно състояние. Няма да живееш насред такива състояния, а ще се изправиш правилно пред собствения си покварен нрав и ще си способен на нормален духовен живот. Когато човек разкрие покварен нрав, ако може да се самоанализира, да дойде пред Бог с молитва, да търси истината и да разпознае, и да разнищи същността на своя покварен нрав, така че вече да не бъде контролиран и възпиран от своя покварен нрав, а да може да приложи истината на практика, тогава човек ще е поел по пътя на спасението. С такъв вид практика и преживяване след това човек може да се отърве от покварения си нрав и да се освободи от влиянието на Сатана. Нима така няма да е дошъл да живее пред Бог и да е получил волност и освобождаване? Това е пътят за практикуване и получаване на истината, както и пътят на спасението. Поквареният нрав е дълбоко вкоренен в хората. Същността на Сатана и природата му контролират мислите, поведението и съзнанието на хората. Всичко това обаче бледнее пред истината, пред Божието дело и Божието спасение. То не представлява никакво препятствие. Без значение какъв покварен нрав може да има човек или пред какви трудности е изправен, или какво го възпира, съществува път, който може да бъде поет, метод, чрез който да ги преодолее, и съответните истини, с които да ги преодолее. Нима по този начин няма надежда за спасението на хората? Да, има надежда за спасението на хората.

Откъс 55

Независимо дали човек изпълнява своя дълг или усвоява професионални знания, той трябва да проявява усърдие и да се справя със своите задачи съгласно принципите. Не подхождайте нехайно или чисто формално. Целта на усвояването на професионални знания е да изпълняваш своя дълг добре, като за това трябва да се положат усилия — това е област, в която хората трябва да сътрудничат. Ако човек не желае да изпълнява добре дълга си и винаги намира причини и извинения да не усвоява професионални знания, това е знак, че той не дава всичко от себе си за Бог и не иска да изпълни добре своя дълг, за да се отплати за Неговата любов. Не е ли това човек, комуто липсва съвест и разум? Не е ли човек с такъв характер проблемен? Не е ли изключително трудно да се справиш с подобни хора? Въпреки че изучават професия, те също трябва да търсят истината и да действат в съответствие с истините принципи. Те не бива да прекрачват тази граница и не могат да бъдат объркани като невярващите. Какво отношение имат невярващите към работата? Мнозина от тях прекарват дните си, носейки се по течението, и пилеят времето си, карайки я някак си ден за ден за дневната надница, и при всяка възможност претупват нещата. Тях не ги е грижа за ефективността и дали действат по съвест. Липсва им сериозно и отговорно отношение. Те не си казват: „Тази задача е поверена на мен, така че трябва да поема отговорност за нея, докато не я завърша. Трябва да се справя добре с това и да се нагърбя с тази отговорност“. На тях им липсва този вид съвест. Освен това за невярващите е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е измамност. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) Как не прикриваш нищо? Ако кажеш: „Не прикривам нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това заложбите ми са по-високи от вашите и все още мога да вниквам в по-възвишени неща“ — това пак си е прикриване, а също и доста пресметливо. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще остана с по-висши знания, и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е премълчаване. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да проявяват внимание към Божиите намерения. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си разбрал, като принос към Божия дом, за да може Божиите избраници да го научат и овладеят — това е единственият начин да получиш Божията благословия и Той да те дари още повече. Както се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Посвети всички свои сили и дарби на Бог, покажи ги, когато изпълняваш дълга си, за да може всеки да се възползва от тях и да постигне резултати при изпълнението на дълга си. Ако отдадеш напълно всички свои дарби и сили, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лоши заложби, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат измама, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и това, което трябва да направиш. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм. Ако не можете да преодолеете егоистичните и презрени страни на покварения си нрав, когато учите другите на умения, когато разговаряте с тях за своята професия или споделяте за навлизането си в живота, тогава няма да можете да изпълнявате добре дълга си. В този случай, не сте хора, които притежават човешка природа, съвест или разум, или които практикуват истината. За да преодолееш покварения си нрав и да достигнеш до момента, в който си освободен от егоистични мотиви и се съобразяваш само с Божиите намерения, трябва да търсиш истината. Така ще придобиеш истината реалност. Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като невярващите. Сред невярващите цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, жизненоважното за тях и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от невярващите. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според сатанински философии, тогава не си човек, който истински вярва в Бог. Ако винаги си пропит от егоистични мотиви и проявяваш дребнавост при изпълнението на дълга си, няма да получиш Божията благословия.

Сега, след като повярва в Бог, яде и пи от Божиите слова и прие тяхното правосъдие и наказание, размишлява ли върху покварения си нрав, опозна ли го? Промениха ли се принципите, които направляват думите и действията ти, възгледите ти за нещата и принципите и целите на постъпките ти? Ако все още не се различаваш от невярващия, тогава Бог няма да признае вярата ти в Него. Той ще каже, че все още си невярващ и че все още следваш пътя на невярващия. Ето защо, независимо дали става въпрос за твоите постъпки или за изпълнението на дълга ти, трябва да практикуваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Трябва да използваш истината, за да решаваш проблемите, да преодолееш покварения нрав, който разкриваш, и да превъзмогнеш грешните мисли, възгледи и практики. От една страна, трябва да откриваш проблемите посредством самоанализ и самонаблюдение. От друга, също така трябва да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, и когато откриеш у себе си покварен нрав, трябва незабавно да го преодолееш, да се опълчиш на плътта и да се откажеш от собствената си воля. Щом преодолееш покварения си нрав, постъпките ти вече няма да се ръководят от него и ще можеш да се откажеш от собствените си намерения и интереси и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Това е истината реалност, която всеки истински последовател на Бог трябва да притежава. Ако можеш да се самоанализираш, да опознаеш себе си и да търсиш истината, за да решаваш така проблемите, тогава си човек, който се стреми към истината. Вярата в Бог изисква такъв вид сътрудничество и способността да практикуваш така е най-благословена от Бог. Защо казвам това? Защото така постъпваш в името на работата на църквата, в интерес на Божия дом и за благото на братята и сестрите, като в същото време практикуваш истината. Точно това одобрява Бог; това се нарича добри дела и като практикуваш истината по този начин, ти свидетелстваш за Бог. Но ако не правиш това, не се различаваш от невярващия, постъпваш според принципите на невярващите за справяне с проблемите и следваш методите на постъпките им, това свидетелство ли е? (Не.) До какви последствия води това? (Това позори Бог.) Това позори Бог! Защо казвате, че това позори Бог? (Защото Бог ни е избрал, изказал е толкова много истини, лично ни е насочвал, подхранвал и поливал, но ние не приемаме и не практикуваме истината, а все още водим живот, основан на сатанински неща, и не свидетелстваме пред Сатана. Това позори Бог.) (Ако вярващ в Бог Го е чул Той да разговаря за толкова много истини и начини на практикуване, но в постъпките си все още живее според философиите за светските отношения на невярващите и проявява особена измама и егоизъм, той е дори по-лош и по-зъл от невярващите.) Може би всички вие разбирате по малко от това. Хората ядат и пият от Божиите слова, наслаждават се на всичко, дадено от Бог, но все пак следват Сатана. Независимо какво ги сполетява и в каква сложна среда попадат, те все още са неспособни да чуят Божиите слова, да се покорят на Бог, не търсят истината и не остават непоколебими в свидетелството си. Това не е ли предателство към Бог? Това наистина е предателство към Бог. Когато Бог се нуждае от теб, ти не слушаш Неговия призив или словото Му, а вместо това следваш тенденциите на невярващия свят, слушаш Сатана, следваш Сатана и постъпваш според логиката на Сатана и неговите принципи и начини на живот. Това е предателство към Бог. Предателството на Бог не е ли хулене и позорене на Бог? Да разгледаме Адам и Ева в Рая — Бог каза: „Да не ядеш от дървото за познаване на доброто и злото, защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш“ (Битие 2:17). Чии са тези думи? (Това са Божии слова.) Обикновени ли са тези слова? (Не.) Какви са те? Те са истината, те са Божията заповед, която хората трябва да спазват и начинът, по който хората трябва да практикуват. Бог рече на хората как да се отнесат към дървото за познание на доброто и злото. Принципът на практикуване беше да не ядат от него, а след това Той каза на хората и последствието от това — че те непременно ще умрат в деня, в който ядат от него. На хората беше казан принципът на практикуване и какъв е залогът. След като чуха това, те разбраха ли го или не? (Разбраха го.) Наистина разбраха Божиите слова, но по-късно чуха змията да казва: „Бог каза, че непременно ще умрете в деня, в който ядете от това дърво, но няма да умрете със сигурност. Можеш да опиташ“ и след като Сатана продума, те се вслушаха в думите му и ядоха от плода на дървото за познание на доброто и злото. Това беше предателство към Бог. Те не избраха да се вслушат в Божиите слова и да практикуват според тях. Не постъпиха според Божията заповед, а повярваха на думите на Сатана и ги приеха и постъпиха според тях. Какъв беше резултатът от това? Естеството на тяхното поведение и подход беше да предадат и позорят Бог, и в резултат бяха покварени от Сатана и се изродиха. Хората сега са същите като Адам и Ева тогава. Те чуват Божиите слова, но не ги практикуват. Те дори разбират истината, но не я практикуват. Естеството на това е същото, както когато Адам и Ева не се вслушаха в Божиите слова или в Неговите заповеди — това е предаване и позорене на Бог. Когато хората предават и позорят Бог, те остават покварени и контролирани от Сатана и продължават да се направляват от сатанинския си нрав. Ето защо те никога не могат да се освободят от влиянието на Сатана или да избягат от неговите изкушения, съблазни, атаки, манипулации и от това да бъдат погълнати от него. Ако никога не можеш да се освободиш от всичко това, животът ти ще е особено болезнен и труден и в него няма да има мир и радост. Ще чувстваш, че всичко е празно и дори може да поискаш да потърсиш смъртта, само и само да свърши всичко това. Това е жалкото състояние на ония, които живеят под властта на Сатана.

Откъс 56

Когато някои хора служат като водачи или работници, те винаги се страхуват да не направят нещо нередно и да не бъдат разкрити и отстранени, затова често казват на другите: „Наистина не бива да ставаш водач. Щом нещо се обърка, ще бъдеш отстранен и няма да имаш възможност да се върнеш назад!“. Това твърдение не е ли заблуда? Какво означава „няма да имаш възможност да се върнеш назад“? Кои са водачите и работниците, които биват отстранявани? Всички те са зли хора, които безчинстват, прекъсват и смущават делото на църквата и отказват да се променят въпреки многократните увещания. Ако някой допусне грешка само защото духовният му ръст е малък или защото има малки заложби, или защото му липсва опит, при условие че може да приеме истината и да се покае искрено, ще го отстрани ли Божият дом? Дори този човек да не може да върши истинска работа, просто възложеният му дълг ще бъде адаптиран. И така, хората, които казват тези неща, не изопачават ли фактите? Не разпространяват ли представи, за да подвеждат другите? Водачите и работниците в Божия дом се избират демократично, това не означава, че всеки, който иска тези роли, може да ги получи. Божият дом се отнася към водачите и работниците въз основа на истините принципи. Ще бъдат отстранени само онези лъжеводачи, които изобщо не приемат истината, и антихристите, които се стремят към слава, придобивки и статус и които упорито отказват да се покаят. Всички онези, които могат да приемат истината, да приемат да бъдат кастрени и да се покаят истински, няма да бъдат отстранени. Всички, които разпространяват представата, че „да си водач е твърде рисковано“, имат намерения и мотиви. Те целят да подведат хората, да попречат на другите да станат водачи и да се възползват от възможността, която това предоставя. Не е ли това да имаш скрит мотив? Ако се притесняваш, че ще бъдеш отстранен, трябва да бъдеш предпазлив, да се молиш на Бог и да се покаеш пред Него, да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Нима това няма да разреши проблема? Ако някой допусне грешка и когато се сблъска с кастрене, изобщо не приеме истината, няма намерение да се покае искрено и все така продължава да бъде нехаен и да безчинства, като върши лоши неща, тогава той трябва да бъде отстранен. Когато някои хора служат като водачи или работници, те действат безочливо и безразсъдно, говорят и вършат неща без никакви скрупули, опитват се да контролират всичко и да държат другите в неведение. Те не само не успяват да използват истината за разрешаване на проблеми, но и издирват и изолират онези, които докладват за проблеми на Горното. Когато Горното разбере за този проблем и им потърси отговорност, те стават плахи като мишки и упорито отказват да признаят какво са направили. Те си мислят, че ако упорито отказват да признаят, може да им се размине и Божият дом няма да разследва въпроса. Наистина ли е толкова просто? Божият дом ще изясни фактите и след това ще се справи с въпроса въз основа на принципите. Който бъде счетен за отговорен, няма да може да се измъкне. Когато тези хора вършат нещо, те не търсят истината, действат произволно, безразсъдно и според собствената си воля, а когато нещата се объркат, продължават да прибягват до софистика и преструвки и упорито отказват да признаят какво са направили. Какъв е проблемът? Това ли е правилното отношение? Може ли прибягването до софистика и преструвки, както и упоритото отказване да се признае какво е сторено да разреши проблема? Това отношение съобразено ли е с истината? Има ли в него истинско покорство? Те се страхуват да не допуснат грешки и да не бъдат разобличени и докладвани, страхуват се да не бъдат държани отговорни от Божия дом и се страхуват, че ще ги сполети съд и ще бъдат заклеймени и отстранени. Има ли проблем с този страх? Този страх не е нещо положително. Откъде идва той? (От техния покварен сатанински нрав.) Точно така. И така, какво точно се крие в този страх? Нека го разнищим. Защо се страхуват? Страхът им идва от притеснението, че щом нещата бъдат разобличени, те ще бъдат освободени и ще загубят статуса и препитанието си. Затова те прибягват до лъжи и софистика и упорито отказват да признаят какво са направили. Само въз основа на това отношение тук се разкрива дали те са хора, които приемат истината, дали са надменни и самоправедни хора и дали са измамни хора. Не са ли дяволи? Най-накрая показаха истинското си лице. Кога хората се разкриват най-много? Когато ги сполетят неща и особено когато злосторничествата им бъдат разкрити, вижте какво е отношението им тогава — тези моменти ги разкриват най-много. Тяхното намерение да получат благословии, измамността, уловките и упоритият отказ да признаят грешките си и така нататък — целият този покварен нрав се разобличава наведнъж. Не е ли това най-лесният момент да се разпознаят хората? Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася справедливо към хората. Те не вярват, че Бог царува в Своя дом и че там царува истината. Те смятат, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако в него възникне проблем, Божият дом веднага ще се справи с този човек, ще го лиши от правото му да изпълнява дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. В действителност така ли е? Със сигурност не е. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението Си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един-единствен случай. Той гледа природата същност на човека, неговите намерения и неговото отношение. По-специално Той гледа, дали когато допусне грешка, човекът може да се самоанализира, дали се разкайва и дали може да проникне в същността на проблема въз основа на Божиите слова, като по този начин стигне до разбиране на истината, намрази себе си и се покае истински. Ако човек няма това правилно отношение и е напълно пропит от лични намерения, ако е изпълнен с дребни интриги и разкрива само покварен нрав, и ако, когато възникнат проблеми, дори прибягва до преструвки, софистика и самооправдание и упорито отказва да признае какво е направил, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разкрит. Онези, които не са хора на място и които не могат да приемат истината ни най-малко, по същество са неверници и могат само да бъдат отстранени. Как може неверници, които служат като водачи и работници, да не бъдат разкрити и отстранени? Един неверник, независимо какъв дълг изпълнява, се разкрива най-бързо от всички, защото разкрива твърде много и твърде очевиден покварен нрав и защото изобщо не приема истината и дори може да действа безразсъдно и произволно. В крайна сметка, когато бъде отстранен и загуби възможността да изпълнява дълга си, той започва да се притеснява и си мисли: „С мен е свършено. Ако не ми е позволено да изпълнявам дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, а именно да се покае искрено и да побърза да проповядва евангелието и да придобие хора, като компенсира недостатъците си с похвални дела. Ако не поеме по този път, тогава с него е напълно свършено. Ако притежава някакъв разум и знае, че няма никакви способности, трябва правилно да се въоръжи с истината и да се обучава в проповядването на евангелието — това също е изпълнение на дълг. Това е напълно осъществимо. Ако признае, че не е изпълнил добре дълга си и е бил отстранен, но все така не приема истината и ни най-малко няма разкайващо се сърце, и дори се отказва от себе си, нима не е глупав и невеж? Кажете Ми, ако човек е допуснал грешка, но стигне до истинско разбиране и е готов да се покае, нима Божият дом няма да му даде шанс? Тъй като шестхилядолетният план за управление на Бог наближава своя край, има толкова много дълг, който трябва да се изпълни. Но ако нямаш съвест или разум и не се занимаваш със същинската си работа, ако си получил възможност да изпълняваш дълг, но не знаеш как да я цениш, ни най-малко не се стремиш към истината, като оставяш най-доброто време да отмине, тогава ще бъдеш разкрит. Ако постоянно си нехаен в изпълнението на дълга си и изобщо не се покоряваш, когато се сблъскаш с кастрене, може ли Божият дом все пак да те използва, за да изпълняваш дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана, и Бог има последната дума за всичко. Той е Този, Който върши делото по спасението на човека, Той е Този, Който господства над всичко. Няма нужда да анализираш кое е правилно и кое е грешно, просто трябва да слушаш и да се покоряваш. Когато се сблъскаш с кастрене, трябва да приемеш истината и да поправиш грешките си. Ако го направиш, Божият дом няма да те лиши от правото ти да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не бъдеш отстранен, винаги се оправдаваш, винаги използваш софистика, за да се защитиш, това е проблем. Другите ще видят, че ни най-малко не приемаш истината и че си напълно неразумен. Това предвещава неприятности и църквата ще трябва да се справи с теб. Ти изобщо не приемаш истината, когато изпълняваш дълга си, и винаги се страхуваш да не бъдеш разкрит и отстранен. Този твой страх е опетнен от човешко намерение. В този страх има покварен сатанински нрав, както и подозрение, предпазливост и погрешно разбиране. Нито едно от тези неща не е отношение, което човек трябва да има. Трябва да започнеш с преодоляването на своя страх, а също така трябва да преобърнеш и погрешните си разбирания за Бог. Как възникват погрешните разбирания на човека за Бог? Когато нещата вървят добре за даден човек, той със сигурност не Го разбира погрешно, а също така вярва, че Бог е добър, че Бог е благороден, че Бог е праведен, че Бог е милосърден и любящ и че Бог е прав във всичко, което върши. Когато обаче се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, той си мисли: „Изглежда, че Бог не е много праведен, поне не и по този въпрос“. Не е ли това погрешно разбиране? Как така Бог не е праведен? Какво е породило това погрешно разбиране? Какво те е накарало да си създадеш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да го кажеш ясно? Кое точно изречение беше? Кое нещо? Коя ситуация? Кажи го, за да могат всички да го разпознаят и да видят дали имаш основание. И когато човек разбира погрешно Бог или се сблъска с нещо, което не отговаря на неговите представи, какво отношение трябва да има? (Да търси истината и да се покорява.) Първо трябва да се покори и да помисли: „Не разбирам, но ще се покоря, защото това е нещо, което Бог е направил, а не нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в Неговото дело, защото всички Божии слова са истината“. Не е ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение твоето погрешно разбиране все още ли ще представлява проблем? (Не.) То няма да засегне или да смути изпълнението на дълга ти. Кажи Ми, може ли човек да изпълнява дълга си отдадено, ако има погрешни разбирания или ако няма? (Може да изпълнява дълга си отдадено, ако няма погрешни разбирания.) И така, първо, трябва да имаш покорно отношение. Нещо повече, трябва поне да вярваш, че Бог е истината, че Бог е праведен и че всичко, което Бог върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш да бъдеш отдаден при изпълнението на дълга си. Ако имаш и двете, могат ли погрешните разбирания в сърцето ти да повлияят на изпълнението на дълга ти? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да внасяш тези погрешни разбирания в изпълнението на дълга си. Ще си ги преобърнал още в самото начало, като си се погрижил никога да не получат шанс да се развият. Какво трябва да направиш след това? Да ги преобърнеш из основи. Как трябва да ги преобърнеш? Прочетете няколко съответни откъса от Божиите слова с всички относно този въпрос, а след това разговаряйте заедно защо Бог действа по такъв начин, какво е Божието намерение и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог действа по този начин. Разговаряйте ясно по тези въпроси, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не преобърнеш погрешните си разбирания за Бог и внесеш представи в изпълнението на дълга си, като кажеш: „Това, което бог направи по този въпрос, е погрешно и аз няма да се покоря. Ще се противопоставя, ще споря с божия дом. Не вярвам, че това е божие дело“ — що за нрав е това? Това е типичен сатанински нрав. Това не са думи, които човек трябва да казва, нито е отношение, което едно сътворено същество трябва да има. Ако можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш дълга си? Не си. Защото си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек, който притежава известен разум, развие погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, а също така ще търси истината в Божиите слова и рано или късно ще прозре въпроса. Това е, което хората трябва да правят.

В процеса на преживяване на Божието дело има много неща, с които хората не могат да се примирят или които не могат да разберат. Стига да имат покорни сърца, тези проблеми постепенно ще бъдат разрешени и те ще намерят отговорите им в Божиите слова. Дори да не могат да получат резултати в момента, те естествено ще стигнат до разбиране на тези неща след няколко години преживяване. Ако, когато се сблъска с проблеми, човек никога не може да ги проумее и се опитва да влиза в сблъсък с водачите и работниците или да спори с Божия дом, дали това е човек, който притежава разум? За да следва Бог, човек трябва поне да притежава разума на нормалната човешка природа, а също така трябва да има и основна вяра — само тогава ще му е лесно да се покори на Бог. Ако винаги се съпротивляваш на Бог и се опитваш да влизаш в сблъсък с Него, а след това не търсиш истината и нямаш покайващо се сърце, тогава не си достоен да изпълняваш дълг или да следваш Бог и не си достоен да приемеш Неговото поръчение. Ако нямаш истинска вяра, но все пак изпълняваш дълг и следваш Бог, няма да можеш да останеш непоколебим и със сигурност ще бъдеш отстранен. Нима това не е просто да си създаваш неприятности? Това се нарича да си търсиш белята. Следователно, за да се преобърнат погрешните разбирания за Бог, отношението, което хората трябва да имат, е първо да се покорят. Трябва да вярваш, че всичко, което Бог върши, е правилно. Не се доверявай на собствените си очи и преценка — ако винаги се доверяваш на собствената си преценка и на очите си, това предвещава неприятности. Ти не си Бог, не притежаваш истината. Ти си човек с покварен нрав, можеш да правиш грешки и все още не разбираш истината. Бог заклеймява ли те за това, че не разбираш истината? Бог не те заклеймява, но ти трябва да търсиш истината. Бог ти дава възможност и време да търсиш и Той чака. Какво чака? Чака те да потърсиш истината през това време. Щом разбереш и се покориш, всичко ще бъде наред и Бог нито ще си спомня за това, нито ще те заклейми. Въпреки това, ако продължиш да повтаряш същите стари грешки, тогава с теб е напълно свършено и изобщо не подлежиш на изкупление.

Откъс 57

Вече имате известна проницателност за покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги възпира и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, лъжеводач или антихрист, който е разкрит и отстранен. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разкрива хората повече, отколкото изпитанията. Бог проучва внимателно най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не го приемат сериозно и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изнурително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова крив и лъжлив, има измама във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде крив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разобличава, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това съсредоточават енергията си върху опознаването на действията и външните си проявления и посвещават енергията си на това. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изнурителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са разкриване на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто нехайно следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е достигнал стандарта и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато общува с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой лъжеводач или антихрист ги подвежда и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подведени да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър човек, който да ги води, понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо извън твоя контрол. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във вас все още съществуват покварени неща, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се преодоляват лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се съпротивляваш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се опълчиш на себе си и да практикуваш истината.

Днес хората не дават предимство на практикуването на истината и на навлизането в нея, а се съсредоточават само върху разбирането и изричането на думите и доктрините, и си мислят, че това е достатъчно, за да удовлетворят собствените си психични потребности и да не се чувстват разстроени или негативни. Колкото и да ти помага в даден момент общението за истината, след това не я практикуваш. Какъв е проблемът тук? Той е, че обръщаш внимание само на разбирането или слушането на истината, но не се съсредоточаваш върху практикуването ѝ. Дали някой от вас е обобщавал как да практикува даден елемент от истината или с колко състояния е свързан този елемент от истината? Не! Как можете да обобщите тези неща? Сами трябва да сте ги преживели, за да ги обобщите, и няма смисъл само да разговаряте за няколко думи и доктрини. Най-голямата от всички трудности за човека се състои в това, че не се интересува от практикуването на истината. Дали човек може да практикува истината, това зависи от неговите стремежи. Някои хора се въоръжават с истината, за да проповядват евангелието, други се въоръжават с истината, за да я разкажат на останалите и да се похвалят, а не за да я практикуват и да се променят. На хората, които обръщат внимание на тези неща, им е трудно да практикуват истината. Това е още една от трудностите, които човекът изпитва. Някои хора казват: „Чувствам, че сега съм способен да практикувам някои истини, не е като да съм напълно неспособен да практикувам каквито и да било истини. При някои обстоятелства мога да действам в съответствие с истината, което означава, че се считам за човек, който практикува и притежава истината“. Състоянието ти малко се е променило в сравнение с преди или с времето, когато за първи път повярва в Бог. В миналото не разбираше нищо и не знаеше какво е истината или какво е покварен нрав. Вече разбра някои неща за тях и някои от подходите ти са добри, но само малка част от теб се е променила. Това не е истинска промяна на твоя нрав, защото не си способен да практикуваш по-големи и по-дълбоки истини, които засягат природата ти. В сравнение с миналото си, в известна степен наистина си се променил, но тази трансформация е само малка промяна в човешката ти природа. Сравнена с промяната на нрава, тя съвсем не отговаря на критериите. Тоест не си успял да достигнеш критерия за практикуване на истината. Понякога хората са в състояние, в което не са негативни и имат енергия, но чувстват, че нямат път за познаване и практикуване на истината, и не ги интересува да разберат как да я практикуват. Как се случва това? Понякога не можеш да разбереш пътя, затова просто следваш правила и си мислиш, че практикуваш истината, и в резултат на това все още си неспособен да преодолееш затрудненията си. В сърцето си чувстваш, че практикуваш истината и си отдаден, и се чудиш защо все още възникват проблеми. Това е така, защото действаш въз основа на добрите си намерения и използваш собствените си субективни усилия, а не търсиш Божиите намерения, не постъпваш според изискванията на истината и не спазваш принципите. В резултат на това постоянно чувстваш, че си много под нивото, което Бог изисква, сърцето ти е неспокойно и несъзнателно ставаш негативен. Субективните желания и усилия на човека са много далеч от изискванията на истината и са различни по природа. Външните подходи на хората не могат да заменят истината и не се изпълняват в пълно съответствие с Божиите желания, докато истината е действителният израз на Божиите намерения. Някои хора, които проповядват евангелието, си мислят: „Доста изстрадах и платих цена, и по цял ден съм зает да проповядвам евангелието. Как можеш да кажеш, че не практикувам истината?“. Нека те попитам тогава. Колко истини пазиш в сърцето си? Колко неща правиш в съответствие с истината, когато проповядваш евангелието? Разбираш ли Божиите намерения? Дори сам не можеш да различиш дали просто вършиш неща, или практикуваш истината, защото се съсредоточаваш само върху това да използваш действията си, за да удовлетвориш Бог и да спечелиш Неговото благоволение, а не се оценяваш според критерия „да удовлетвориш Бог, като търсиш Неговите намерения, за да се съобразяваш с истината за всичко“. Ако твърдиш, че практикуваш истината, колко се е променил нравът ти през това време? Колко е нараснала любовта ти към Бог? Като се оценяваш така, ще си наясно в сърцето си дали практикуваш истината или не.

Откъс 58

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната надменност и самонадеяност стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и придобивки, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които са се възползвали от Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват разкрити и отстранени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото източникът на промените в поведението е в пламенността и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват невярващите: „Да извършиш едно добро нещо е лесно. Трудното е да вършиш добри неща цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри неща през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта Му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на човека служат за промяна на нрава му, за да може да постигне абсолютно покорство и преданост към Бог и да Му се покланя по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се покоряваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да съответстваш на Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от пламенност — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е разкриване на техния живот. Те все още не са навлезли в истините реалности и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се покорява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за разкриване на живота. Така че, когато видите хора, които могат да направят нещо за църквата по време на периодите си на пламенност, и които дори могат да се откажат от някои неща, не ги хвалете, нито ласкайте, не казвайте, че са хора, които притежават истина реалност или хора, които обичат Бог. Да се каже така е погрешно, заблуждаващо и вредно за тях. Но също така не ги обезсърчавайте, а само ги насочете към истината и пътя на стремеж към живота. Тези, които често са ревностни, обикновено имат желанието за напредък, както и решимост. Повечето от тях копнеят за истината и са хората, които Бог е предначертал и избрал. Онези, които имат пламенно сърце, които доброволно отдават всичко на Бог, са в повечето случаи искрено вярващи в Бог. Онези, които не са искрени в отдаването на всичко на Бог и не желаят да изпълняват дълга си, не са искрено вярващи в Бог. Онези, които са умерени във вярата си и лесно стават негативни, в повечето случаи не могат да останат непоколебими. Когато се натъкнат на най-малката трудност, те се оттеглят, и когато са изправени пред преследване и мъки, те бягат и изоставят вярата си. Само онези с голяма вяра и пламенност могат да упорстват дълго време, да търсят истината за решаване на проблеми и постепенно да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Но онези, които имат малко вяра и страдат от липса на пламенност, намират за трудно да следват Бог до края.

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истините реалности. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истините реалности. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истините реалности. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да следват правилата и да вършат много добри неща, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не могат непременно да практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същността на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божиите намерения, как да действат в съответствие с истината принцип и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която разкриват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да се опълчат на плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не разкриват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не разкриват толкова голяма самоправедност или надменност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено схващане за това какво място трябва да заемат и да разпознават разумните неща, които трябва да правят, как да се придържат към дълга си, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина изживяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, събитие или нещо, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат истините принципи. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се съпротивляват на Бог и всички те имат природа на съпротива срещу Бог. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат природа на съпротива срещу Бог и които могат да Му се съпротивляват, в хора, които могат да се покоряват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да се опълчат на Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решимост, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важното нещо е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те директно могат да прозрат през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се съпротивлява на Бог и същността на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей, Сатана, в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му отдадени, това е все, за да бъдат възнаградени. Казано накратко, всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да изтърпят много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека. Хората, чиито нрав се е променил, чувстват, че смисълът идва от живота чрез истината, че основата да бъдеш човек е да се покориш на Бог, да се боиш от Бог и да отбягваш злото, че приемането на Божието поръчение е отговорност, която е напълно естествена и обоснована, че единствено хората, които изпълняват дълга си на сътворено същество, са годни да бъдат наречени хора — и че ако не са способни да обичат Бог и да се отплащат за Неговата любов, те не са годни да бъдат наречени хора. Те чувстват, че животът за самия себе си е празен и лишен от смисъл, че хората трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да изпълняват добре дълга си, и да живеят живот, изпълнен със смисъл, така че дори когато стане време да умрат, да се чувстват доволни, да не изпитват ни най-малко съжаление и да не са живели напразно. Сравнявайки тези две различни ситуации, човек може да види, че последната е на хора, чиито нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Такъв човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината реалност, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат невярващи, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите невярващи роднини и приятели. Невярващите казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези невярващи казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от пламенност заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри неща. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако не притежаваш истината и твоето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на невярващите, и ако твоят поглед върху живота и ценностите ти също не са се променили, и ако дори нямаш богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежаваш, тогава не си дори близо до постигането на промяна в нрава. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да се стремите към познание за Бог и да имате истинско познание за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била добра и всеки начин, по който Бог я управлява, би бил добър. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше получил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал от Бог. Той би намразил единствено факта, че не се е стремил към истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. Следователно от това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговото преживяване Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Без истината живот нрава никога не може да се промени. Ако вие наистина можете да се стремите към истината и да навлезете в истината реалност, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.