Откъс 49

Поквареният нрав на човека се състои само от нелепи и зли неща. Най-сериозното от тях е надменният нрав на човека и нещата, които произлизат от него, т.е. особената самоправедност и надутост, убедеността, че той е по-силен от другите, нежеланието да се подчинява на когото и да било, постоянното настояване да има последната дума, да се изтъква по всички въпроси, да търси ласкателства и възхвали за действията си, непрекъснатото желание другите да се въртят около него, винаги е егоцентричен, все таи амбиции и желания, постоянно иска венец и награди и да господства като цар — всички тези проблеми попадат в категорията на тежко покварения нрав. Останалите са обикновени проблеми. Например най-често срещаният покварен нрав е проява на погрешни възгледи, нелепо мислене, нечестност и измамност, ревност, егоизъм, свадливост, безпринципност в действията и т.н. Нравът на Сатана включва много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те са снизходителни дори към Бог и нямат богобоязливи сърца. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се подчини на Бог, на Неговото управление и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек изобщо няма богобоязливо сърце, камо ли да обича Бог или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличават и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и изобщо нямат богобоязливи сърца. Ако хората искат да стигнат дотам, че да имат богобоязливи сърца, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече сърцето ти ще бъде богобоязливо и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора.

Откъс 51

Какво става, когато някой е склонен да си намира извинения, щом бъде порицан, скастрен и се разправят с него? Това е един много надменен, самоправеден и своеволен нрав. За надменните и своеволни хора е трудно да приемат истината. Те не могат да я приемат, когато чуят нещо, което не съответства на тяхната собствена гледна точка, мнения и мисли. Не ги е грижа дали това, което другите казват, е правилно или погрешно, нито за това кой го казва, нито за контекста, в който даденото нещо е казано, нито за това дали то е свързано с техните собствени отговорности и задължения. Те не се интересуват от такива неща; това, което за тях е най-спешно, е преди всичко да задоволят своите желания. Това не е ли своеволие? Какви вреди в крайна сметка носи на хората своеволието? За тях е трудно да придобият истината. Невъзприемчивостта към истината се причинява от покварения човешки нрав и крайният резултат е, че те не могат лесно да достигнат до истината. Всяко нещо, което естествено извира от природата същност на човека, се противопоставя на истината и няма нищо общо с нея; нито едно от тези неща нито съответства, нито се доближава до истината. Следователно, за да постигне спасение, човек трябва да приеме и практикува истината. Ако не може да приеме истината и желае винаги да постъпва според своите собствени предпочитания, човек не може да постигне спасение. Ако желаеш да следваш Бог и да изпълняваш добре дълга си, преди всичко трябва да избягваш да се поддаваш на импулсите си, когато нещата не стават, както ти искаш. Първо се укроти и смири пред Бог и Му се моли и искай от Него в сърцето си. Не бъди своеволен — най-напред се подчини. Само такава нагласа на ума може да доведе до по-добри решения на проблемите. Ако можеш да устоиш в живот пред Бог и, каквото и да те сполети, си способен да Му се молиш и да искаш от Него, да посрещаш това с покорно отношение, тогава, колкото и да си проявявал покварен нрав и каквито и прегрешения да си извършвал в миналото, те могат да бъдат поправени, стига да търсиш истината. Каквито и изпитания да те връхлитат, ти ще си в състояние да устоиш. Докато имаш правилната нагласа на ума, способен си да възприемаш истината, да слушаш Бог според Неговите изисквания, тогава ти действително си напълно способен да прилагаш истината. Дори и на моменти да си донякъде непокорен и да се съпротивляваш, да излагаш понякога доводи в свое оправдание и да не можеш да се подчиниш, ако си в състояние да се молиш на Бог и да промениш своeто непокорно състояние, тогава ти можеш да приемеш истината. Постъпиш ли така, размишлявай върху това защо у теб са се породили такова непокорство и съпротива. Открий причината, след което потърси истината, за да се справиш с тази причина, и този аспект на твоя покварен нрав може да бъде очистен. След като се възстановиш от няколко такива залитания и изкушения, постепенно ще се освободиш от своя покварен нрав, докато не се научиш да прилагаш истината на практика. И тогава истината ще властва у теб, ще стане твой живот и пред теб няма да има повече пречки да практикуваш истината. Ще си способен действително да се подчиниш на Бог и ще изживееш истината реалност. През това време ще придобиеш практически опит и ще се отдадеш на прилагането на истината и на послушание към Бог. После, когато нещо ти се случи, ще знаеш как да практикуваш с покорство към Бог и какво поведение е противно на Бог. Ако тези неща са ясни в сърцето ти, пак ли няма да можеш да разговаряш за истината реалност? Ако някой иска да споделяш свидетелства за преживявания, това няма да е проблем за теб, защото ще си преживял много и ще си опознал принципите на практиката. Както и да говориш, ще звучи истински, и каквото и да казваш, ще бъде практично. А ако те приканят да обсъждаш думи и доктрини, няма да искаш, защото те ще са омръзнали на сърцето ти. Нима тогава няма вече да си навлязъл в истината реалност? Като се стараят само няколко години, тези, които се стремят към истината, могат да придобият опит в нея и да навлязат в истината реалност. За онези, които не се стремят към истината, няма да е лесно да навлязат в истината реалност, дори да искат. Така е, защото в тези, които не обичат истината, има твърде много непокорство. Винаги, когато трябва да приложат истината по даден въпрос, те си търсят извинения и имат някакви свои проблеми, така че за тях ще бъде много трудно да прилагат истината на практика. Дори да се молят и да търсят, и да са готови да прилагат истината, когато им се случи нещо, когато се сблъскат с трудности, тяхната обърканост избива на повърхността, бунтовният им нрав се проявява и това доста замъглява съзнанието им. Колко ли тежък трябва да е непокорният им нрав! Ако по-малката част от сърцето им е объркана, а по-голямата желае да се подчини на Бог, ще им бъде по-лесно да приложат истината на практика. Може би ще помогне и да отделят време за молитва или някой да споделя истината с тях. Ако могат да я разберат в дадения момент, ще им бъде по-лесно да я приложат на практика. Ако тяхната обърканост е така голяма, че заема по-голямата част от сърцето им, където непокорството е на първо място, а покорството е на второ, за тях няма да бъде лесно да приложат истината на практика, тъй като са с твърде нисък духовен ръст. А тези, които изобщо не обичат истината и са в много голяма степен или напълно непокорни, са съвсем объркани. Това са небрежни хора, които никога няма да бъдат способни да приложат истината на практика, така че е безполезно да се губи време заради тях. Хората, които обичат истината, имат силно влечение към нея. Ако това е преобладаващата част от нещата, които ги мотивират, и истината им е споделена по ясен начин, със сигурност ще са в състояние да я прилагат на практика. Да обичаш истината не е лесна работа. Само малко желание не може да накара хората да заобичат истината. Те трябва да достигнат до момент, в който, веднъж разбрали Божието слово, да могат да се стремят към истината, да устояват на трудностите и да заплащат цената за прилагането ѝ на практика. Такъв човек обича истината. Човек, който обича истината, може упорито да се стреми към нея, без значение колко покварен нрав проявява или колко прегрешения е извършил. Каквото и да му се случва, той може да се моли на Бог, да търси истината и да приема истината. След две или три години на такова преживяване усилията му може да бъдат възнаградени, а обичайните трудности няма да го препъват. Когато срещне значителни трудности, дори и да се провали, ще е нормално, защото е с твърде нисък духовен ръст. Щом е в състояние да прилага истината на практика при нормални обстоятелства, има надежда. Опознае ли Бог и сдобие ли се с богобоязливо сърце, ще посреща с лекота дори значителни предизвикателства. Никакво предизвикателство няма да е проблем за него. Ако хората четат повече Божието слово и повече споделят истината, ако имат способността да се молят на Бог независимо от трудностите и да се уповават на делото на Светия Дух при решаване на проблемите си, за тях ще бъде лесно да разберат истината и да я приложат на практика, и те ще започнат постепенно да се отърсват от покварения си нрав. С всяко действие за прилагане на истината на практика те ще се отървават малко по малко от покварения си нрав, и колкото повече прилагат истината на практика, толкова повече ще се освобождават от покварения си нрав. Това е природен закон. Ако хората установят, че поквареният им нрав се проявява, и се опитат да го променят, разчитайки на своя самоконтрол и издръжливост, дали ще успеят? Няма да е лесно. Ако можеше нещата да се оправят по такъв начин, тогава не би имало нужда Бог да върши делото Си на съд и наказание. За да промени покварения си нрав, човек трябва да разчита на молитва към Бог и да се осланя на Него, на търсенето на истината и на опознаването на себе си чрез самоанализ, и да разчита на делото на Светия Дух. Така може постепенно да промени покварения си нрав. Ако хората не си сътрудничат, не знаят как да размишляват върху себе си, не могат да приемат истината, не разпознават покварения си нрав, не се покайват и не мразят плътта и Сатана, няма как от само себе си да се отърсят от покварения си нрав. В това делото на Светия Дух се проявява по най-чудодеен начин. Бог просветлява и води хората, когато жадуват за истината и търсят промяна на нрава си. Несъзнателно всички ведно ще разберат истината, ще могат да опознаят себе си и в този момент ще заобичат истината и ще закопнеят за нея. Ще бъдат способни да мразят природата и нрава на Сатана от сърце и така по-лесно ще се откажат от плътта и ще прилагат истината на практика. В този момент техният покварен нрав лека-полека ще започне да се променя и няма повече да проявяват непокорство към Бог, а ще могат да Му се подчинят изцяло, без да бъдат ограничавани от когото и да било, от каквото и да е стечение на обстоятелствата или от което и да е друго нещо. По такъв начин ще се извърши пълно преобразяване на техния живот нрав.

Откъс 52

Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато ти споделят истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е разрушително и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да споделят с теб. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божията воля. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато търсите истината и поставяте проблема пред всички, за да можете да разговаряте и да продължите да търсите заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просвещава хората според принципите, Той прави равносметка на тяхното отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, ще те разобличи и ще разкрие грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просветлява, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, успявате ли успешно да избегнете злодеянията и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията защита? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато имаш богобоязливо сърце и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите за практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божията воля. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той се вглежда внимателно в намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просвети и да ги води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат злодеянието, да се придържат към истината и да действат принципно. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се подчинява. Ако можеш да се откажеш от личните си намерения и имаш нагласата да се подчиниш на Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти на истината. Когато се молите и търсите от Бог, стига да имате правилната нагласа и да сте искрени, Бог ще ви просвети. Единственото нещо, което буди тревога, е, че хората не търсят истината искрено, а просто извършват някакви действия и изпълняват формалности, за да ги видят другите. В този случай те няма да могат да получат Божието просветление. Ако нагласата ти е да упорстваш, да отричаш истината, да отхвърляш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, на която ѝ е омръзнало от истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще намрази и отблъсне тези хора и ще ги отхвърли. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат пропъдени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш богобоязливо сърце. Способността да търсите истината и да ѝ се подчинявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа да търсиш, ако ти липсва покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и ти е омръзнало от нея, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им дава Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа да търсиш и да си покорен, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божията воля са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа за търсене и послушание, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа да търсиш и да се подчиняваш във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде трудна за разбиране. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред проблеми? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите доктрините и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.

Откъс 55

Независимо дали човек изпълнява своя дълг или усвоява професионални знания, той трябва да проявява усърдие и да се справя със своите задачи съгласно принципите. Не подхождайте повърхностно или чисто формално. Целта на усвояването на професионални знания е да изпълняваш своя дълг добре, като за това трябва да се положат усилия — за това се изисква сътрудничество между хората. Ако човек не желае да изпълнява добре дълга си и винаги намира причини и извинения да не усвоява професионални знания, това е знак, че той не дава всичко от себе си за Бог и не иска да изпълни добре своя дълг си, за да се отплати за Неговата любов. Не е ли това човек, комуто липсва съвест и разум? Не е ли човек с такъв характер проблемен? Не е ли изключително трудно да се справиш с подобни хора? Въпреки че изучават професия, те също трябва да търсят истината и да действат в съответствие с истините принципи. Те не трябва да прекрачват тази граница и не могат да бъдат объркани като неверниците. Какво отношение имат неверниците към работата? Мнозина от тях прекарват дните си, носейки се по течението, и пилеят времето си, карайки я някак си ден за ден за дневната надница, и при всяка възможност претупват нещата. Тях не ги е грижа за ефективността и дали действат по съвест. Липсва им сериозно и отговорно отношение. Те не си казват: „Тази задача е поверена на мен, така че трябва да поема отговорност за нея, докато не я завърша. Трябва да се справя добре с това и да се нагърбя с тази отговорност“. На тях им липсва този вид съвест. Освен това за неверниците е характерен определен покварен нрав. Когато учат другите на професионални знания или умения, те си мислят: „Щом ученикът научи всичко, което знае учителят, учителят ще загуби своето препитание. Ако науча другите на всичко, което знам, тогава никой повече няма да ме уважава или да ми се възхищава, а аз ще загубя целия си статус като учител. Така не става. Не мога да ги науча на всичко, което знам, трябва да премълча нещо. Ще им предам само осемдесет процента от това, което знам, и ще задържа останалото за себе си. Това е единственият начин да покажа, че уменията ми превъзхождат тези на другите“. Що за нрав е това? Това е лукавост. Когато учите другите, когато им помагате или споделяте с тях нещо, което сте научили, каква е нагласата, с която трябва да подходите? (Трябва да не пестя усилия и да не прикривам нищо.) Как не прикриваш нищо? Ако кажеш: „Не прикривам нищо от това, което съм научил, и нямам проблем да го споделя с всички вас. И без това заложбите ми са по-високи от вашите и все още мога да вниквам в по-възвишени неща“ — това пак си е прикриване, а също и проява на голяма пресметливост. Или ако кажеш: „Ще ви предам най-основното от това, което съм научил, не е кой знае какво. Пак ще остана с по-висши знания, и дори да усвоите всичко, пак няма да сте толкова напреднали, колкото съм аз“ — това пак е премълчаване. Ако човек е твърде егоистичен, той ще остане без Божията благословия. Хората трябва да се научат да се съобразяват с Божията воля. Трябва да дадеш най-важното, най-същественото от това, което си разбрал, като принос към Божия дом, за да може Божиите избраници да го научат и овладеят — това е единственият начин да получиш Божията благословия и Той да те дари още повече. Както се казва: „По-блажено е да дава човек, отколкото да получава“. Посвети всички свои таланти и дарби на Бог, покажи ги, когато изпълняваш дълга си, за да може всеки да се възползва от тях и да постигне резултати при изпълнението на дълга си. Ако отдадеш напълно всички свои таланти и дарби, те ще са от полза за всички, които изпълняват този дълг, а и за работата на църквата. Недей да казваш на всички само няколко простички неща и да си мислиш, че си се справил доста добре или че нищо не си скрил — не, това не е достатъчно. Така предаваш на хората само определени теории или познания, които могат да разберат буквално, но същината, това, което е най-важно, остава неразбираемо за начинаещите. Така даваш само едно обобщение, без да навлизаш в подробности или да уточняваш, като през цялото време си мислиш: „Е, все пак съм ти предал нещо и не съм прикрил умишлено нищо. Ако не разбираш, то е защото си с твърде лоши заложби, не обвинявай мен. Сега просто остава да видим как ще те води Бог“. Подобни размисли съдържат лукавост, нали? Не е ли това егоистично и достойно за презрение? Защо не можеш да научиш хората на всичко, което таиш в сърцето си, на всичко, в което си вникнал? Защо вместо това прикриваш знания? Това показва проблем с намеренията и нрава ти. Когато повечето хора за пръв път се запознават с конкретен аспект на дадено професионално познание, те могат да разберат само буквалния му смисъл. Необходима е известна практика, за да може човек да усвои същината и тънкостите му. Ако вече си овладял тези тънкости, трябва открито да ги кажеш на другите. Не ги карай да губят време, като ги търсят пипнешком, не ги прекарвай през обиколни пътеки. Това е твоя отговорност и това, което трябва да направиш. Когато предаваш на другите същината и това, което считаш за най-важно, само тогава не прикриваш нищо и не проявяваш егоизъм. Ако не можете да промените егоистичните и презрени страни на покварения си нрав, когато учите другите на умения, когато говорите с тях за своята професия или споделяте за навлизането си в живота, тогава не изпълнявате добре дълга си. В този случай, не сте хора, които притежават човешка природа, съвест или разум, или които практикуват истината. За да промениш покварения си нрав и да достигнеш до момента, в който си освободен от егоистични мотиви и се съобразяваш само с Божията воля, трябва да търсиш истината. Така ще придобиеш истината реалност. Твърде изтощително е, ако хората не се стремят към истината и живеят със сатанински нрав като неверниците. Сред неверниците цари остра конкуренция. Това да овладееш същността на дадено умение или професия не е проста работа. Щом някой друг я открие и овладее, това излага препитанието ти на риск. За да защитят това свое препитание, хората са принудени да постъпват така — да са предпазливи по всяко едно време. Това, което са овладели, е най-ценната им валута, тяхното препитание, техният капитал, тяхната жизнена сила и не бива да допускат никой друг да вникне в него. Ала ти вярваш в Бог. И ако мислиш и действаш по този начин в Божия дом, няма какво да те отличава от неверниците. Ако изобщо не приемаш истината и продължаваш да живееш според сатанински философии, тогава не си човек, който истински вярва в Бог. Ако винаги си пропит от егоистични мотиви и проявяваш дребнавост при изпълнението на дълга си, няма да получиш Божията благословия.

Сега, след като повярва в Бог, яде и пи от Божиите слова и прие тяхното правосъдие и наказание, размишлява ли върху покварения си нрав, опозна ли го? Промениха ли се принципите, които направляват думите и постъпките ти, възгледите ти за нещата и принципите и целите на поведението ти? Ако все още не се различаваш от неверника, тогава Бог няма да признае вярата ти в Него. Той ще каже, че все още си неверник и че все още следваш пътя на неверника. Ето защо, независимо дали става въпрос за твоето поведение или за изпълнението на дълга ти, трябва да практикуваш въз основа на Божиите слова и истините принципи. Трябва да използваш истината, за да решаваш проблемите, да промениш покварения нрав, който разкриваш, и да превъзмогнеш грешните мисли, възгледи и практики. От една страна, трябва да откриваш проблемите посредством самоанализ и самонаблюдение. От друга, също така трябва да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми, и когато откриеш у себе си покварен нрав, трябва незабавно да го промениш, да се отречеш от плътта и да се откажеш от собствената си воля. Щом промениш покварения си нрав, постъпките ти вече няма да се ръководят от него и ще можеш да се откажеш от собствените си намерения и интереси и да практикуваш в съответствие с истините принципи. Това е истината реалност, която всеки истински последовател на Бог трябва да притежава. Ако можеш да се самоанализираш, да опознаеш себе си и да търсиш истината, за да решаваш така проблемите, тогава си човек, който се стреми към истината. Вярата в Бог изисква такъв вид сътрудничество и способността да практикуваш така е най-благословена от Бог. Защо казвам това? Защото така постъпваш в името на работата на църквата, в интерес на Божия дом и за благото на братята и сестрите, като в същото време практикуваш истината. Точно това одобрява Бог; това се нарича добродетелност и като практикуваш истината по този начин, ти свидетелстваш за Бог. Но ако не правиш това, не се различаваш от неверника, постъпваш според принципите на неверниците за справяне с проблемите и следваш техните начини на поведение, това свидетелство ли е? (Не.) До какви последствия води това? (Това унижава Бог.) Това унижава Бог! Защо казвате, че това унижава Бог? (Защото Бог ни е избрал, изказал е толкова много истини, лично ни е насочвал, подхранвал и поливал, но ние не приемаме и не практикуваме истината, а все още водим живот, основан на сатанизми, и не свидетелстваме пред Сатана. Това унижава Бог.) (Ако вярващ в Бог Го е чул Той да изказва толкова много истини и начини на практикуване, но в постъпките си все още живее според философиите за живота на неверниците и проявява особена измама и егоизъм, той е дори по-лош и по-зъл от неверниците.) Може би всички вие разбирате по малко от това. Хората ядат и пият от Божиите слова, наслаждават се на всичко, дадено от Бог, но все пак следват Сатана. Независимо какво ги сполетява и в каква сложна среда попадат, те все още са неспособни да чуят Божиите слова, да се покорят на Бог, не търсят истината и не остават непоколебими в свидетелството си. Това не е ли предателство към Бог? Това наистина е предателство към Бог. Когато Бог се нуждае от теб, ти не слушаш Неговия призив или словото Му, а вместо това следваш светските тенденции, слушаш Сатана, следваш Сатана и постъпваш според логиката на Сатана и неговите принципи и начини на живот. Това е предателство към Бог. Предателството към Бог не е ли богохулство и унижаване на Бог? Да разгледаме Адам и Ева в Рая — Бог казва: „Не и от дървото за познаване на доброто и злото, защото щом ядеш от него, задължително ще умреш“ (Битие 2:17). Чии са тези думи? (Това са Божии слова.) Обикновени ли са тези слова? (Не.) Какви са те? Те са истината, те са Божията заповед, която хората трябва да спазват и начинът, по който хората трябва да практикуват. Бог рече на хората как да се отнесат към дървото за познание на доброто и злото. Принципът на практикуване беше да не ядат от него, а след това Той каза на хората и последствието от това — че те непременно ще умрат в деня, в който ядат от него. На хората беше казан принципът на практикуване и какъв е залогът. След като чуха това, те разбраха ли го или не? (Разбраха го.) Наистина разбраха Божиите слова, но по-късно чуха змията да казва: „Бог каза, че непременно ще умрете в деня, в който ядете от това дърво, но няма да умрете със сигурност. Можете да опитате,“ и след като Сатана продума, те се вслушаха в думите му и ядоха от плода на дървото за познание на доброто и злото. Това беше предателство към Бог. Те не избраха да се вслушат в Божиите слова и да практикуват според тях. Не постъпиха според Божията заповед, а повярваха на думите на Сатана и ги приеха и постъпиха според тях. Какъв беше резултатът от това? Естеството на тяхното поведение и подход беше предателство и унижаване на Бог, и в резултат бяха покварени от Сатана и се изродиха. Хората сега са същите като Адам и Ева тогава. Те чуват Божиите слова, но не ги практикуват. Те дори разбират истината, но не я практикуват. Естеството на това е същото, както когато Адам и Ева не се вслушаха в Божиите слова или в Неговите заповеди — това е предателство и унижаване на Бог. Когато хората предават и унижават Бог, те остават покварени и контролирани от Сатана и продължават да се направляват от сатанинския си нрав. Ето защо те никога не могат да се освободят от влиянието на Сатана или да избягат от неговите изкушения, съблазни, атаки, манипулации и от това да бъдат погълнати от него. Ако никога не можеш да се освободиш от всичко това, животът ти ще е особено болезнен и труден и в него няма да има мир и радост. Ще чувстваш, че всичко е празно и дори може да поискаш да потърсиш смъртта, само и само да свърши всичко това. Това е жалкото състояние на ония, които живеят под властта на Сатана.

Откъс 56

Когато някои хора служат като водачи или работници, те винаги се страхуват да не направят нещо погрешно и да не бъдат разобличени и пропъдени, така че често казват на другите: „Не ти трябва да ставаш водач. Веднага щом нещо се обърка, ще бъдеш пропъден и няма да има връщане назад!“. Не е ли заблуда това изказване? Какво означава „няма да има връщане назад“? Какви водачи и работници са пропъждани? Всички те са злонамерени индивиди, които, въпреки многократните предупреждения, продължават да вилнеят, като прекъсват и смущават работата на църквата. Ако някой направи грешка само заради малкия си ръст или слаби заложби, или поради липса на опит, но може да приеме истината и искрено да се покае, ще го пропъди ли Божият дом? Дори ако този човек не може да върши никаква практическа работа, дългът му просто ще бъде приспособен. Така че не изкривяват ли фактите хората, които казват тези неща? Не разпространяват ли представи, за да заблуждават другите? Водачите и работниците в Божия дом се избират демократично, тези роли не се раздават на всеки, който ги поиска. Божият дом се отнася към водачите и работниците съгласно истините принципи; само онези фалшиви водачи, които изобщо не приемат истината, и антихристите, които се стремят към престиж, ползи и положение, и които твърдо отказват да се покаят, ще бъдат пропъдени. Онези, които могат да приемат истината, които приемат да бъдат кастрени и да се разправят с тях, и които наистина се покайват, няма да бъдат пропъдени. Онези, които разпространяват представата, че „да бъдеш водач е твърде рисковано“, имат намерения и цели. Те целят да заблудят хората, да попречат на другите да стават водачи и да се възползват от възможността, която произтича от това. Не е ли това да имаш скрити мотиви? Ако се страхуваш да не бъдеш пропъден, трябва да бъдеш предпазлив, да се молиш на Бог и да се покаеш пред Него, и да приемеш истината, за да можеш да поправиш грешките си. Няма ли по този начин да се реши проблемът? Ако някой допусне грешка и, когато го кастрят и се разправят с него, не приеме истината и няма намерение да се покае истински, продължава да бъде небрежен и нехаен и да вилнее, тогава той трябва да бъде пропъден. Когато някои хора служат като водачи или работници, те стават дръзки и безочливи, говорят и действат без никакви скрупули и искат да заблудят всички. Не само че не използват истината за решаване на проблемите, но също така преследват и изолират тези, които докладват проблемите на Горното. Когато Горното разбере за този проблем и им потърси сметка, те стават плахи като мишки и упорито отказват да признаят какво са направили. Мислят, че ако откажат да си признаят, може да им се размине и Божият дом няма да разгледа въпроса. Наистина ли е толкова просто? Божият дом ще изясни въпроса и след това ще го разреши въз основа на принципите. Виновните няма да могат да се измъкнат. Когато хората не търсят истината в нещата, които правят, и действат произволно, безразсъдно и според своите прищевки, като прибягват до увъртания и преструвки и упорито отказват да признаят грешките си, когато нещата не вървят добре, какъв е този проблем? Това правилното отношение ли е? Може ли проблемът да се реши чрез увъртания, преструвки и упорито отказване да признаеш действията си? Отговаря ли на истината това отношение? Има ли истинско покорство в него? Те се страхуват да не допуснат грешки и да не бъдат разобличени и докладвани, боят се, че Божият дом ще ги държи отговорни и се страхуват да не бъдат съдени, заклеймени и пропъдени. Има ли проблем в този страх? Този страх не е нещо положително. Откъде идва той? (От техния покварен сатанински нрав.) Точно така. Така че, какво точно има в този страх? Нека го анализираме. Защо се страхуват? Техният страх идва от притеснението им, че след като нещата бъдат разобличени, те ще бъдат освободени и заменени, като така ще изгубят своето положение и източник на препитание. Затова прибягват до лъжи и увъртания и упорито отказват да признаят действията си. Именно от това тяхно отношение става ясно дали са хора, които приемат истината, дали са надменни и самоправедни хора и дали са измамници. Не са ли те дяволи? Най-накрая са показали истинската си същност. В какви моменти хората се разкриват най-много? Вижте какво е отношението им, когато нещо ги сполети, и особено когато техните простъпки са изобличени — тези моменти ги разкриват най-добре. Тяхната дребнавост, измамност, хитрост и упорито отказване да признаят грешките си и т.н. — всички тези покварени нрави се проявяват наведнъж. Не е ли това моментът, в който най-лесно можем да различим хората? Някои хора не вярват, че Божият дом може да се отнася към хората справедливо. Те не вярват, че Бог царува в Неговия дом и, че истината царува там. Те вярват, че независимо какъв дълг изпълнява човек, ако възникне проблем в него, Божият дом ще се заеме с този човек веднага, ще го лиши от правото да изпълнява този дълг, ще го отпрати или дори ще го премахне от църквата. Наистина ли е така? Разбира се, че не. Божият дом се отнася към всеки човек според истините принципи. Бог е праведен в отношението си към всеки човек. Той не гледа само как се държи човек в един отделен случай; Той разглежда природата същност на човека, неговите намерения, неговото отношение и особено това дали човек може да се самоанализира, когато допусне грешка, дали съжалява и дали може да проникне до същината на проблема въз основа на Неговите думи, да започне да разбира истината, да се намрази и да се покае истински. Ако някой няма това правилно отношение и е изцяло опетнен от лични намерения, ако е пълен с хитри планове и проявления на покварени нрави и, когато възникнат проблеми, прибягва до преструвки, увъртания и оправдания и упорито отказва да признае действията си, тогава такъв човек не може да бъде спасен. Той изобщо не приема истината и е напълно разобличен. Хората, които не са чисти и които изобщо не могат да приемат истината, в същността си са невярващи и могат само да бъдат пропъдени. Как могат невярващите, които служат като водачи и работници, да не бъдат разобличени и пропъдени? Невярващият, независимо какъв дълг изпълнява, бива разобличен най-бързо от всички, защото покварените нрави, които проявява, са твърде много и твърде очевидни. Нещо повече, те изобщо не приемат истината и действат безразсъдно и своеволно. Накрая, когато са пропъдени и са изгубили възможността да изпълнят дълга си, започват да се тревожат и да си мислят: „Свършено е с мен. Ако не ми позволяват да изпълня дълга си, не мога да бъда спасен. Какво да правя?“. В действителност Небето винаги оставя изход за човека. Има един последен път, който е да се покаеш искрено и да побързаш да разпространяваш евангелието и да печелиш хора, които да компенсират грешките си чрез вършене на добри дела. Ако не поемат по този път, тогава с тях наистина е свършено. Ако притежават някакъв разум и знаят, че нямат никакъв талант, трябва да се въоръжат както трябва с истината и да се обучат да разпространяват евангелието — това също е изпълнение на дълг. Напълно осъществимо е. Ако някой признава, че е бил пропъден, защото не изпълнява добре дълга си си и въпреки това не приема истината и не изпитва ни най-малко угризение, а вместо това се оставя на отчаянието, не е ли това глупаво и невежо? Кажи Ми, ако човек допусне грешка, но е способен на истинско разбиране и желае да се покае, Божият дом няма ли да му даде шанс? С наближаването на края на Божия шестхилядолетен план за управление, остават толкова много задължения, които трябва да се изпълнят. Но ако нямаш съвест или разум и не се грижиш за същинската си работа, ако си получил възможност да изпълниш дълг, но не умееш да го оцениш, не се стремиш ни най-малко към истината, а оставяш най-доброто време да изтече, тогава ще бъдеш разкрит. Ако си постоянно небрежен и повърхностен при изпълнението на дълга си и изобщо не се подчиняваш, когато те кастрят и се разправят с теб, ще те използва ли отново Божият дом за изпълнение на дълг? В Божия дом царува истината, а не Сатана. Бог има последната дума за всичко. Той е този, който върши делото за спасението на човека, Той е този, който властва над всичко. Не е необходимо да анализираш кое е правилно и кое не, трябва просто да слушаш и да се подчиняваш. Когато се изправиш пред това да те кастрят и да се разправят с теб, трябва да приемеш истината и да можеш да поправиш грешките си. Направиш ли го, Божият дом няма да ти отнеме правото да изпълняваш дълг. Ако винаги се страхуваш да не те пропъдят, вечно се оправдаваш, измисляш си извинения, това е проблем. Ако позволиш на другите да видят, че изобщо не приемаш истината и си глух за гласа на разума, значи си загазил. Църквата ще бъде длъжна да се справи с теб. Ако изобщо не приемаш истината при изпълнение на дълга си и винаги се страхуваш да не бъдеш разобличен и пропъден, то този твой страх е опетнен от човешка умисъл и покварен сатанински нрав, от подозрителност, предпазливост и неразбиране. Човек не бива да има никоя от тези нагласи. Първо трябва да се справиш със страха си, както и с грешните си разбирания за Бог. Как възникват грешни разбирания за Бог в човека? Когато нещата вървят добре, човек определено няма несъгласия с Бог. Вярва, че Бог е добър, Бог е почтен, Бог е праведен, милостив и любящ, Бог е прав във всичко, което върши. Щом обаче се изправи пред нещо, което не отговаря на представите му, си мисли: „Май Бог не е много праведен, поне не в този случай“. Това не е ли грешно разбиране? Как става така, че Бог не е праведен? Кое е това, което породи това грешно разбиране? Кое те накара да си изградиш това мнение и разбиране, че Бог не е праведен? Можеш ли да кажеш със сигурност какво е? Коя фраза беше? Кой въпрос? Коя ситуация? Кажи, за да може всички да го разберат и да видят дали имаш солидни аргументи. А когато човек разбира грешно Бог или се сблъсква с нещо, което не отговаря на представите му, какво отношение трябва да има? (Отношение на търсене на истината и на подчинение.) Той трябва първо да се подчини и да поразсъждава: „Не разбирам, но ще се подчиня, защото това е направено от Бог и не е нещо, което човек трябва да анализира. Освен това не мога да се съмнявам в Божиите слова или в делото Му, защото Божието слово е истината“. Не ли това отношението, което човек трябва да има? С такова отношение, грешното ти разбиране пак ли ще създава проблем? (Не.) Няма да засегне или да попречи на изпълнението на дълга ти. Кой според вас е способен на лоялност — човек, който таи грешни разбирания при изпълнението на дълга си, или този, който не го прави? (Който не допуска грешни разбирания при изпълнение на дълга си е способен на лоялност.) Така че на първо място трябва да имаш подчинително отношение. Нещо повече, трябва най-малкото да вярваш, че Бог е истина, че Бог е праведен и че всичко, което върши, е правилно. Това са предпоставките, които определят дали можеш предано да изпълняваш дълга си. Ако покриваш и двете изисквания, могат ли грешните разбирания в сърцето ти да засегнат изпълнението на твоя дълг? (Не.) Не могат. Това означава, че няма да вкарваш тези неразбирания в изпълнението на дълга си. Първо, трябва да ги разсееш изначално, като се увериш, че са останали само в зародиш. Какво трябва да направиш след това? Промени ги из основи. Как да ги промениш? Прочети заедно с всички няколко подходящи откъса от Божиите слова, които се отнасят до това. След това разговаряйте за това защо Бог действа по този начин, каква е Божията воля и какви резултати могат да бъдат постигнати от това, че Бог работи по този начин. Разговаряйте задълбочено за тези неща, тогава ще имаш разбиране за Бог и ще можеш да се покориш. Ако не разрешиш неразбирането си за Бог и пренесеш представите си в изпълнението на дълга си, като казваш: „В този случай Бог е действал неправилно и аз няма да се покоря. Ще го оспоря, ще дебатирам тези неща с Божия дом. Не вярвам, че това е Божие дело“ — що за нрав е това? Типичен сатанински нрав. Такива думи не бива да се произнасят от човеците; не е това отношението, което трябва да има един обект на творението. Щом можеш да се противопоставиш на Бог по този начин, достоен ли си да изпълняваш този дълг? Не си. Понеже си дявол и нямаш човешка природа, не си достоен да изпълняваш дълг. Ако човек притежава някакъв разум и у него се породят погрешни разбирания за Бог, той ще се моли на Бог, ще търси и истината в Божиите слова; и рано или късно въпросът ще му се изясни. Ето това трябва да правят хората.

В хода на преживяването на Божието дело има много неща, които хората не могат да разберат или да приемат. Ако имат покорство в сърцата си, тези неща ще се разрешат постепенно и те ще намерят отговорите им в Божиите слова. Дори и да не получат резултати в момента, по естествен път ще започнат да разбират тези неща след няколко години опит. Ако при среща с проблеми човек така и не може да ги разреши и се настройва срещу водачите и работниците или спори с Божия дом, дали този човек притежава разум? За да следва Бог, човек трябва да притежава поне нормален човешки разум и елементарна вяра, само тогава ще му бъде лесно да се покори на Бог. Ако винаги се противопоставяш на Бог и се настройваш срещу Него, а след това не търсиш истината и в сърцето ти няма покаяние, значи не си годен да изпълняваш дълг или да следваш Бог и не си годен да приемеш Неговото поръчение. Ако нямаш искрена вяра, но въпреки това изпълняваш дълг и следваш Бог, не ще имаш здрави устои и със сигурност ще бъдеш пропъден. Така не си ли причиняваш само неприятности? Това се нарича да се поставиш в неудобно положение. Ето защо, за да решат неразбиранията за Бог, правилното отношение е хората първо да се подчинят и да вярват, че всичко, сторено от Бог, е правилно. Не се доверявай на собствените си очи и преценка — ако винаги се доверяваш на собствената си преценка и очи, това вещае неприятности. Ти не си Бог, не разполагаш с истината. Ти си човек с покварен нрав; способен си на грешки и все още не разбираш истината. Ако не разбираш истината, Бог осъжда ли те? Не те осъжда, но ти трябва да търсиш истината. Бог ти дава възможност и време да търсиш, Той те чака. Какво чака? Чака те да търсиш истината през това време. Веднъж като разбереш и се покориш, всичко се нарежда и Бог нито ще помни, нито ще те осъди. Ако обаче продължаваш да допускаш същите стари грешки, тогава с теб наистина е свършено и е късно за изкупление.

Откъс 57

Вече сте способни донякъде да разпознаете покварения нрав, който разкривате. Пречистването на покварения ви нрав ще е лесно, щом видите ясно кои покварени черти все още сте склонни да разкривате редовно и кои от нещата, които все още е вероятно да правите, са в разрез с истината. Защо хората не могат да се владеят в много отношения? Защото поквареният им нрав ги контролира през цялото време и във всеки аспект и ги ограничава и смущава във всичко. Когато всичко върви добре и те не са се препънали или не са станали негативни, някои хора неизменно смятат, че имат духовен ръст, и не обръщат внимание, когато видят зъл човек, фалшив водач или антихрист, който е разобличен и пропъден. Дори ще се хвалят пред всички: „Всеки друг може да се препъне, но не и аз. Всеки друг може да не обича Бог, но аз го обичам“. Мислят, че могат да останат непоколебими в свидетелството си във всяка ситуация или при всякакви обстоятелства. И какъв е резултатът? Идва ден, в който са подложени на изпитание и започват да се оплакват и роптаят срещу Бог. Това не е ли провал, не е ли препъване? Нищо не разобличава хората повече, отколкото подлагането им на изпитание. Бог наблюдава най-съкровеното кътче в сърцето на човека и хората никога не бива да се хвалят. Един ден, рано или късно, ще се препънат именно в това, за което са се хвалили. Когато виждат други да се препъват и да се провалят в определени обстоятелства, те не се замислят за това и дори смятат, че те самите изобщо не могат да сгрешат, че ще могат да останат непоколебими, но и те в крайна сметка се препъват и се провалят при същите обстоятелства. Как е възможно това? Причината е, че хората не разбират напълно собствената си природа същност и познанията им за проблемите със собствената им природа същност все още не са достатъчно задълбочени, така че практикуването на истината е много изморително за тях. Някои хора например са много измамни и нечестни в думите и действията си, но ако попиташ такъв човек в какво отношение нравът му е най-тежко покварен, той казва: „Малко съм измамен“. Просто казва, че е малко измамен, но не казва, че самата му природа е измамна и не казва, че е измамен човек. Той не познава толкова задълбочено собственото си покварено състояние и не го разглежда толкова сериозно и подробно, колкото другите. От гледна точка на другите хора, този човек е толкова измамен и лъжлив, има заблуда във всичко, което казва, и думите и действията му никога не са честни, но той самият не е способен да се опознае толкова задълбочено. Каквото и познание да има, то е само повърхностно. Всеки път, когато говори и действа, той разкрива част от своята природа, но не осъзнава това. Убеден е, че не разкрива поквара с тези постъпки, и смята, че вече практикува истината, но за наблюдателите този човек е твърде лъжлив и измамен, а думите и действията му са много нечестни. Тоест хората имат много повърхностно разбиране за собствената си природа и има огромно несъответствие между това разбиране и Божиите слова, които съдят и разобличават хората. Грешката не е в това, което Бог разкрива, а по-скоро хората не разбират достатъчно задълбочено собствената си природа. Нямат основно или съществено разбиране за себе си, а вместо това се съсредоточават и посвещават енергията си на опознаването на действията и външните си проявления. Дори и някои хора понякога да са способни да кажат нещичко за своето себепознание, то няма да е много задълбочено. Никой никога не е мислил за себе си, че е определен вид човек или има определен вид природа, защото е направил или е разкрил определено нещо. Бог е разкрил природата и същината на човека, но това, което хората разбират, е, че техните начини на действие и говорене са несъвършени и имат недостатъци, а в резултат на това практикуването на истината е сравнително изморителна задача за тях. Хората си мислят, че грешките им са само моментни проявления, които се разкриват небрежно, а не са изблик на тяхната природа. Когато си мислят така, на хората им е много трудно да се опознаят истински и да разберат и практикуват истината. Тъй като не познават истината и не жадуват за нея, когато я практикуват, те просто формално следват правила. Хората не възприемат собствената си природа като много лоша и по тяхно убеждение не са толкова лоши, че да се налага да бъдат унищожени или наказани. И все пак според Божиите критерии хората са твърде дълбоко покварени, все още са далеч от критериите за спасение, защото притежават само някои способи, които външно не личи да нарушават истината, а всъщност хората не практикуват истината и не са покорни пред Бог.

Промените в поведението или държанието на хората не предполагат промяна в природата им. Причината за това е, че промените в поведението на хората не могат да променят из основи първоначалния им вид, камо ли да променят природата им. Едва когато хората разберат истината, придобият познание за собствената си природа същност и са способни да практикуват истината, тяхната практика ще е достатъчно задълбочена и ще е нещо повече от спазване на набор от правила. Начинът, по който хората практикуват истината днес, все още не е на ниво и не може напълно да постигне всичко, което истината изисква. Хората практикуват само част от нея, и при това само когато са в определени състояния и обстоятелства, могат да практикуват малка част от истината. Това не означава, че са способни да практикуват истината при всякакви обстоятелства и ситуации. Понякога, когато човек е щастлив и състоянието му е добро или когато споделя с други и в сърцето си има път за практикуване, той е способен временно да върши някои неща, които съответстват на истината. Когато обаче живее с хора, които са негативни и не се стремят към истината, и се влияе от тези хора, в сърцето си губи своя път и не е способен да практикува истината. Това показва, че духовният му ръст е твърде малък и че всъщност все още не разбира истината. Някои са способни да практикуват истината, ако ги напътстват и водят правилните хора; от друга страна, ако някой фалшив водач или антихрист ги мами и смущава, не само че са неспособни да практикуват истината, но и има опасност да бъдат подлъгани да следват тези личности. Такива хора все още са изложени на риск, нали? Хората като тях, които имат такъв духовен ръст, няма как да са способни да практикуват истината по всички въпроси и във всяка ситуация. Дори и да практикуват истината, това ще е само когато са в добро настроение или под напътствията на други. Без добър водач понякога ще са способни да вършат неща, които нарушават истината, и да се отклонят от Божиите слова. И защо е така? Защото си опознал само няколко от състоянията си, нямаш познание за собствената си природа същност и все още не си достигнал до духовния ръст, при който да се отречеш от плътта и да практикуваш истината. При това положение нямаш контрол върху бъдещите си действия и не можеш да гарантираш, че ще си способен да останеш непоколебим при всякакви обстоятелства или изпитания. Има моменти, когато си в състояние и можеш да практикуваш истината и сякаш малко си се променил, но при различни обстоятелства не си способен да я практикуваш. Това е нещо неволно. Понякога можеш да практикуваш истината, а друг път не можеш. В един момент разбираш, а в следващия си объркан. В момента не правиш нищо лошо, но след малко може и да направиш. Това доказва, че вътре във теб все още съществуват черти на поквара, и ако не си способен да се опознаеш наистина, те няма да се променят лесно. Ако не можеш да постигнеш задълбочено разбиране за собствения си покварен нрав и в крайна сметка си способен да се противопоставяш на Бог с действията си, тогава си в опасност. Ако можеш да прозреш собствената си природа и да я намразиш, тогава ще можеш да се владееш, да се отречеш от себе си и да практикуваш истината.

Днес хората не дават предимство на практикуването на истината и на навлизането в нея, а се съсредоточават само върху разбирането и изричането на думите и доктрините, и си мислят, че това е достатъчно, за да удовлетворят собствените си психични потребности и да не се чувстват тревожни или негативни. Колкото и да ти помага в даден момент общението за истината, след това не я практикуваш. Какъв е проблемът тук? Той е, че обръщаш внимание само на разбирането или слушането на истината, но не се съсредоточаваш върху практикуването ѝ. Дали някой от вас е обобщавал как да практикува даден елемент от истината или с колко състояния е свързан този елемент от истината? Не! Как можете да обобщите тези неща? Сами трябва да сте ги преживели, за да ги обобщите, и няма смисъл само да разговаряте за няколко думи и доктрини. Най-голямата от всички трудности за човека се състои в това, че не се интересува от практикуването на истината. Дали човек може да практикува истината, това зависи от неговите стремежи. Някои хора се въоръжават с истината, за да разпространяват евангелието, други се въоръжават с истината, за да я разкажат на останалите и да се похвалят, а не за да я практикуват и да се променят. На хората, които обръщат внимание на тези неща, им е трудно да практикуват истината. Това е още една от трудностите, които човекът изпитва. Някои хора казват: „Чувствам, че сега съм способен да практикувам някои истини, не е като да съм напълно неспособен да практикувам каквито и да било истини. При някои обстоятелства мога да действам в съответствие с истината, което означава, че се считам за човек, който практикува и притежава истината“. Състоянието ти малко се е променило в сравнение с преди или с времето, когато за първи път повярва в Бог. В миналото не разбираше нищо и не знаеше какво е истината или какво е покварен нрав. Вече разбра някои неща за тях и някои от способите ти са добри, но само малка част от теб се е променила. Това не е истинска промяна на твоя нрав, защото не си способен да практикуваш по-големи и по-дълбоки истини, които засягат природата ти. В сравнение с миналото си, в известна степен наистина си се променил, но тази трансформация е само малка промяна в човешката ти природа. Сравнена с промяната на нрава, тя съвсем не е на нужната висота. Тоест не си успял да достигнеш нивото за практикуване на истината. Понякога хората са в състояние, в което не са негативни и имат енергия, но чувстват, че нямат път за познаване и практикуване на истината, и не ги интересува да разберат как да я практикуват. Как се случва това? Понякога не можеш да разбереш пътя, затова просто следваш правила и си мислиш, че практикуваш истината, и в резултат на това все още си неспособен да преодолееш затрудненията си. В сърцето си чувстваш, че практикуваш истината и показваш предаността си, и се чудиш защо все още възникват проблеми. Това е така, защото действаш въз основа на добрите си намерения и използваш собствените си субективни усилия, а не търсиш Божията воля, не постъпваш според изискванията на истината и не спазваш принципите. В резултат на това постоянно чувстваш, че си много под нивото, което Бог изисква, сърцето ти е тревожно и несъзнателно ставаш негативен. Субективните желания и усилия на човека са много далеч от изискванията на истината и са различни по природа. Външният подход на хората не може да замени истината и не се изпълнява в пълно съответствие с Божията воля, докато истината е действителният израз на Божията воля. Някои хора, които разпространяват евангелието, си мислят: „Доста изстрадах и платих цена, и по цял ден съм зает да проповядвам евангелието. Как можеш да кажеш, че не практикувам истината?“. Нека те попитам тогава. Колко истини пазиш в сърцето си? Колко неща правиш в съответствие с истината, когато проповядваш евангелието? Разбираш ли Божията воля? Дори сам не можеш да кажеш дали просто симулираш дейност или практикуваш истината, защото се съсредоточаваш само върху това да използваш действията си, за да удовлетвориш Бог и да спечелиш Неговото благоволение, а не се оценяваш според критерия „да удовлетвориш Бог, като търсиш Неговата воля, за да се съобразяваш с истината за всичко“. Ако твърдиш, че практикуваш истината, колко се е променил нравът ти през това време? Колко е нараснала любовта ти към Бог? Като се оценяваш така, ще си наясно в сърцето си дали практикуваш истината или не.

Откъс 58

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната арогантност и високомерие стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и печалба, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които имат преимущество в Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват изобличени и пропъдени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват неверниците: „Да извършиш едно добро е лесно. Трудното е да вършиш добри дела цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри дела през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, наказание, изпитания и облагородяване на хората служат за промяна на нрава им, за да могат да постигнат абсолютно подчинение и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е израз на техния живот. Те все още не са навлезли в истина реалностите и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се подчинява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за изражения на живота. Така че, когато видите хора, които могат да направят нещо за църквата по време на периодите си на религиозна страст, и които дори могат да се откажат от някои неща, не ги хвалете, нито ласкайте, не казвайте, че са хора, които притежават истина реалност или хора, които обичат Бог. Да се каже така е погрешно, подвеждащо и вредно за тях. Но също така не ги обезсърчавайте, а само ги насочете към истината и пътя на стремеж към живота. Тези, които често са ревностни, обикновено имат желанието за напредък и решителност. Повечето от тях копнеят за истината и са хората, които Бог е предопределил и избрал. Онези, които имат пламенно сърце, които доброволно дават всичко от себе си за Бог, са в повечето случаи искрено вярващи в Бог. Онези, които не са искрени в даването на всичко от себе си за Бог и не желаят да изпълняват дълга си, не са искрено вярващи в Бог. Онези, които са умерени във вярата си и лесно стават пасивни, в повечето случаи не могат да останат непоколебими. Когато се натъкнат на най-малката трудност, те се оттеглят, и когато са изправени пред преследване и страдания, те бягат и се отказват от вярата си. Само онези с голяма вяра и религиозна страст могат да упорстват дълго време, да търсят истината за решаване на проблеми и постепенно да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Но онези, които имат малко вяра и страдат от липса на религиозна страст, намират за трудно да следват Бог до края.

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истина реалността. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истина реалностите. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истина реалностите. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да се подчиняват на правилата и да вършат много добри дела, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божията воля, как да действат в съответствие с истина принципа и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която проявяват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да изоставят плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не проявяват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не проявяват толкова голяма самоправедност или арогантност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, материя или предмет, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат принципите на истината. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се подчиняват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и наказание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да изоставят Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решителност, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей и Сатана в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му предани, това е, за да бъдат възнаградени. В крайна сметка всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да понесат много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека. Хората, чиито нрав се е променил, чувстват, че смисълът идва от живота чрез истината, че основата да бъдеш човек е да се подчиниш на Бог, да се боиш от Бог и да избягваш злото, че приемането на Божието поръчение е отговорност, която е напълно естествена и оправдана, че единствено хората, които изпълняват дълга си на сътворено същество, са годни да бъдат наречени хора — и че ако не са способни да обичат Бог и да се отплащат за Неговата любов, те не са годни да бъдат наречени хора. Те чувстват, че животът за самия себе си е празен и лишен от смисъл, че хората трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да изпълняват добре дълга си, и да живеят живот, изпълнен със смисъл, така че дори когато стане време да умрат, да се чувстват доволни, да не изпитват ни най-малко съжаление и да не са живели напразно. Сравнявайки тези две различни ситуации, човек може да види, че последната е на хора, чиито нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат неверници, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите роднини и приятели неверници. Неверниците казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези неверници казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от религиозна страст заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри дела. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако вие не притежавате истината и вашето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на неверниците, и ако вашият поглед върху живота и ценностите ви също не са се променили, и ако дори нямате богобоязливо сърце, което е най-малкото, което трябва да притежавате, тогава не сте дори близо до постигането на промяна в нрава. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да търсите разбиране за Бог и да имате истинско разбиране за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била добра и всеки начин, по който Бог я управлява, би бил добър. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше получил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал от Бог. Той би намразил единствено факта, че не е търсил истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. Следователно от това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговия опит Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Без истината живот нрава никога не може да се промени. Ако вие наистина можете да търсите истината и да навлезете в истина реалността, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.