Откъс 49

Поквареният нрав на човека се състои само от нелепи и зли неща. Най-сериозното от тях е надменният нрав на човека и нещата, които произлизат от него, т.е. особената самоправедност и надутост, убедеността, че той е по-силен от другите, нежеланието да се подчинява на когото и да било, постоянното настояване да има последната дума, да се изтъква по всички въпроси, да търси ласкателства и възхвали за действията си, непрекъснатото желание другите да се въртят около него, винаги е егоцентричен, все таи амбиции и желания, постоянно иска венец и награди и да господства като цар — всички тези проблеми попадат в категорията на тежко покварения нрав. Останалите са обикновени проблеми. Например най-често срещаният покварен нрав е проява на погрешни възгледи, нелепо мислене, нечестност и измамност, ревност, егоизъм, свадливост, безпринципност в действията и т.н. Нравът на Сатана включва много видове покварен нрав, но най-очевидният и най-силно открояващият се е надменният нрав. Надменността е в основата на покварения човешки нрав. Колкото по-надменни са хората, толкова по-неразумни са те, а колкото са по-неразумни, толкова са по-склонни да се противопоставят на Бог. Колко сериозен е този проблем? Хората с надменен нрав не само смятат, че всички останали са по-долу от тях, но, което е най-лошото, те са снизходителни дори към Бог и в сърцата си не се боят от Него. Макар да изглежда, че хората вярват в Бог и Го следват, те изобщо не се отнасят към Него като към Бог. Те винаги смятат, че притежават истината и си мислят, че са велики. Това е същината и коренът на надменния нрав, който произхожда от Сатана. Затова проблемът с надменността трябва да бъде решен. Чувството, че човек е по-добър от другите, е банален проблем. Ключовият проблем е, че надменният нрав на човека му пречи да се подчини на Бог, на Неговото управление и на Неговите подредби; такъв човек винаги се чувства склонен да се съревновава с Бог за власт и да контролира другите. Такъв човек ни най-малко не почита Бог, камо ли да Го обича или да Му се подчинява. Надменните и самонадеяни хора, особено онези, които са толкова надменни, че са загубили разума си, не могат да се подчинят на Бог при вярата си в Него и дори сами се възвеличат и свидетелстват за себе си. Такива хора най-много се противопоставят на Бог и нямат никакъв страх от Него. Ако хората искат да стигнат дотам, че да почитат Бог, първо трябва да се отърват от надменния си нрав. Колкото по-цялостно преодолееш надменния си нрав, толкова повече ще почиташ Бог и само тогава ще можеш да Му се подчиниш, да получиш истината и да Го познаваш. Само онези, които познават истината, са истински хора.

Откъс 52

Някои хора никога не търсят истината, докато изпълняват дълга си. Те просто правят каквото си поискат, действат според собствените си представи и винаги са своеволни и прибързани. Те просто не вървят по пътя на практикуването на истината. Какво означава да си „своеволен и прибързан“? Това означава, когато се сблъскате с даден проблем, да действате както намерите за добре, като напълно изключите процеса по обмисляне и търсене. Нищо, казано от някой друг, не може да докосне сърцето ти или да промени мнението ти. Не можеш да приемеш дори когато ти споделят истината, а се придържаш към собственото си мнение, не слушаш, когато другите хора казват правилни неща, вярваш, че си прав, и се придържаш към собствените си идеи. Дори и да мислиш правилно, трябва да се съобразяваш и с мнението на други хора. А ако изобщо не го правиш, нима не е крайно самоправедно? Не е лесно за хора, които са изключително самоправедни и своенравни, да приемат истината. Ако вършиш нещо погрешно и другите те критикуват и ти кажат: „Не го правиш в съответствие с истината!“, ти отговаряш: „Дори и така да е, пак ще го направя по този начин“, а след това намираш някаква причина да ги накараш да мислят, че това е правилно. Ако те упрекнат с думите: „Това, че действаш по този начин, е разрушително и ще навреди на работата на църквата“, ти не само не се вслушваш, но и продължаваш да се оправдаваш: „Мисля, че това е правилният начин, затова ще го направя така.“ Що за нрав е това? (Надменен.) Това е надменност. Надменната природа те прави своенравен. Ако си надменен по природа, ще се държиш своеволно и прибързано, без да обръщаш внимание на това, което ти се казва. Как тогава ще разрешиш проблема със своеволието и прибързаността си? Да кажем например, че нещо ти се случи и имаш свои собствени идеи и планове. Преди да решиш какво да правиш, трябва да потърсиш истината и поне да разговаряш с всички за това, което мислиш и вярваш по този въпрос, като поискаш от всички да проверят вместо теб и да ти кажат дали мислите ти са правилни и дали съответстват на истината. Това е най-добрият начин да се справиш със своеволието и прибързаността. Първо, можеш да разясниш своите възгледи и да потърсиш истината — това е първата стъпка от практикуването за решаване на проблема със своеволието и прибързаността. Втората стъпка се случва, когато други хора изразят несъгласие — как можеш да практикуваш, така че да не проявяваш своеволност и прибързаност? Първо трябва да проявиш смирение, да оставиш настрана това, което смяташ за правилно, и да позволиш на всички да споделят с теб. Дори да смяташ, че твоят начин е правилен, не бива упорито да се вкопчваш в него. Това е своеобразна крачка напред; тя показва отношение на търсене на истината, на отричане от себе си и на удовлетворяване на Божията воля. След като придобиеш това отношение, като едновременно с това не настояваш на собственото си мнение, трябва да се молиш, да търсиш истината от Бог и след това да потърсиш основание в Божиите слова — да определиш как да действаш въз основа на словата Му. Това е най-подходящото и точно практикуване. Когато търсите истината и поставяте проблема пред всички, за да можете да разговаряте и да продължите да търсите заедно, тогава Светият Дух дава просветление. Бог просвещава хората според принципите, Той прави равносметка на тяхното отношение. Ако упорито държиш на своето, независимо дали мнението ти е правилно или не, Бог ще скрие лицето Си от теб и ще те пренебрегне; ще те остави да се блъснеш в стената, ще те разобличи и ще разкрие грозното ти състояние. От друга страна, ако отношението ти е правилно, не настояваш на собствения си път, не си самоправеден, не си своеволен и прибързан, а отношението ти е да търсиш и приемаш истината, ако споделяш с всички, тогава Светият Дух ще започне да работи сред вас и може би ще те доведе до разбиране чрез нечии думи. Понякога, когато Светият Дух те просвещава, Той те кара да разбереш същността на даден въпрос само с няколко думи или фрази, или като ти дава идея. В този миг осъзнаваш, че всичко, към което си се придържал, е погрешно, и в същия миг разбираш какъв е най-подходящият начин да действаш. След като сте достигнали такова ниво, нима не сте успели да избегнете злодеяние и в същото време да избегнете понасянето на последствията от допусната грешка? Нима това не е Божията защита? (Така е.) Как се постига такова нещо? Това се постига само когато сърцето ти се бои от Бог и когато търсиш истината с покорно сърце. След като си получил просветлението на Светия Дух и си определил принципите за практикуване, твоето практикуване ще бъде в съответствие с истината и ще можеш да удовлетвориш Божията воля. От какво зависи най-вече способността ти да практикуваш истината по такъв начин? Преди всичко зависи от правилните ти намерения и отношение. Това е изключително важно. Когато Светият Дух работи, Той се вглежда внимателно в намеренията и отношението на хората и въз основа на тези фактори решава дали да ги просвети и да ги води. Ако хората могат да разберат Божието дело и да видят ясно този въпрос, те ще знаят как да се молят на Бог и как да търсят истината. Можете ли да видите това ясно? Често хората искат да избегнат злодеянието, да се придържат към истината и да действат принципно. Но това зависи от отношението на хората към истината и от това дали имат сърце, което се бои от Бог и Му се подчинява. Ако можеш да се откажеш от личните си намерения и имаш нагласата да се подчиниш на Бог, като се молиш и търсиш искрено от Него, не след дълго ще получиш Божието просветление. Бог ще използва някои средства, за да те накара да разбереш какви са принципите на истината и къде се намират ключовите моменти на истината. Когато се молите и търсите от Бог, стига да имате правилната нагласа и да сте искрени, Бог ще ви просвети. Единственото нещо, което буди тревога, е, че хората не търсят истината искрено, а просто извършват някакви действия и изпълняват формалности, за да ги видят другите. В този случай те няма да могат да получат Божието просветление. Ако нагласата ти е да упорстваш, да отричаш истината, да отхвърляш предложенията на другите, да не търсиш истината, да имаш вяра само в себе си и да правиш само това, което искаш — ако това е твоето отношение, независимо от това какво прави или иска Бог, тогава каква е Божията реакция? Бог не ти обръща внимание, Той те оставя настрана. Нима не си своенравен? Нима не си надменен? Нима не смяташ, че винаги си прав? Ако си лишен от покорство, ако никога не търсиш, ако сърцето ти е напълно затворено и се противопоставя на Бог, тогава Бог не ти обръща внимание. Защо Бог не ти обръща внимание? Защото ако сърцето ти е затворено за Бог, можеш ли да приемеш Божието просветление? Можеш ли да почувстваш, когато Бог те упреква? Когато хората са непреклонни, когато сатанинската и зверската им природа избуяват, те не чувстват нищо от това, което Бог прави и каквото и да прави Той е безполезно — а Бог не върши безполезно дело. Ако приемаш такова упорито враждебно отношение, всичко, което Бог прави, остава скрито за теб, Бог няма да върши излишни неща. Когато си толкова упорито враждебен и затворен, Бог никога не би направил нещо в теб насила, не би ти наложил нещо, не би се опитвал да те развълнува и просвещава отново и отново — Бог не постъпва така. Защо Бог не постъпва така? Най-вече защото Бог е видял в теб определен вид нрав — зверска природа, на която ѝ е омръзнало от истината и не се поддава на разума. А мислиш ли, че хората могат да контролират дивото животно, когато се прояви зверската му природа? Дали викането или крясъците по него вършат работа? Има ли смисъл то да се вразумява или утешава? Смеят ли хората да го доближат? Има добър начин да се опише това: то е неподатливо на разума. Какво прави Бог, когато зверската ти природа лумне и не се поддаваш на разума? Бог не ти обръща внимание. Какво още има да ти каже Бог, щом не се поддаваш на разума? Да говори повече е безполезно. А когато Бог не ти обръща внимание, благословен ли си или страдаш? Получаваш ли някакви ползи или претърпяваш загуба? Несъмнено ще претърпиш загуба. И кой причини това? (Ние го причинихме.) Ти го причини. Никой не те е карал да се държиш така, но въпреки това се чувстваш разстроен. Нима не си го навлече сам? Бог не ти обръща внимание, не можеш да почувстваш Бог, в сърцето ти цари мрак, а животът ти е посрамен — ти сам си го навлече, заслужаваш си го.

Ако хората, изправени пред даден проблем, са твърде своенравни и настояват на собствените си идеи, без да търсят истината, това е много опасно. Бог ще намрази и отблъсне тези хора и ще ги отхвърли. Какви ще бъдат последствията от това? Със сигурност може да се каже, че съществува опасност те да бъдат пропъдени. Онези обаче, които търсят истината, могат да получат просветлението и напътствието на Светия Дух и в резултат на това да получат Божията благословия. Двете различни нагласи — да се търси и да не се търси истината — могат да те доведат до две различни състояния и до два различни резултата. Какъв резултат предпочитате? (Предпочитам да получа Божието просветление.) Ако хората искат да бъдат просветлени и водени от Бог и да получат Божията благодат, каква трябва да е тяхната нагласа? Те често трябва да имат нагласа за търсене и покорство пред Бог. Независимо дали изпълнявате дълга си, общувате с другите или се справяте с някакъв конкретен проблем, пред които сте изправени, трябва да имате нагласа за търсене и покорство. С такава нагласа може да се каже, че донякъде имаш сърце, което се бои от Бог. Способността да търсите истината и да ѝ се подчинявате е пътят към това да се боите от Бог и да отбягвате злото. Ако ти липсва нагласа да търсиш, ако ти липсва покорство, а вместо това се вкопчваш в себе си, ако си упорито враждебен, ако отказваш да приемеш истината и ти е омръзнало от нея, тогава естествено ще извършиш много злодеяния. Това ще е извън вашия контрол! Ако хората никога не потърсят истината, за да разрешат този проблем, крайната последица ще бъде, че колкото и много да изживяват, в колкото и ситуации да попадат, колкото и уроци да им дава Бог, те пак няма да разберат истината и в крайна сметка ще останат неспособни да навлязат в истината реалност. Ако хората не притежават истината реалност, те няма да са способни да следват Божия път, а ако никога не са способни да следват Божия път, тогава те не са хора, които се боят от Бог и отбягват злото. Хората непрекъснато говорят, че искат да изпълняват дълга си и да следват Бог. Толкова ли са прости нещата? Категорично не. Тези неща са изключително важни в живота на хората! Не е лесно човек да изпълнява добре дълга си, за да удовлетвори Бог, да се бои от Бог и да отбягва злото. Но ще ви кажа един принцип на практикуване: ако имаш нагласа да търсиш и да си покорен, когато ти се случи нещо, това ще те предпази. Крайната цел не е да бъдеш защитен. Целта е да те накара да разбереш истината, да си способен да навлезеш в истината реалност и да постигнеш Божието спасение — това е крайната цел. Ако се отнасяш така към всичко, което изживяваш, вече няма да чувстваш, че изпълняването на дълга ти и удовлетворяването на Божията воля са празни думи и лозунги; вече няма да го чувстваш толкова натоварващо. Вместо това, преди да осъзнаете, ще разберете доста истини. Ако се опитваш да изживяваш по този начин, определено ще пожънеш плодове. Няма значение кой си, на колко години си, колко си образован, от колко години вярваш в Бог или какъв дълг изпълняваш. Докато имаш нагласа за търсене и послушание, докато изживяваш по този начин, накрая със сигурност ще разбереш истината и ще навлезеш в истината реалност. Ако обаче нямаш нагласа да търсиш и да се подчиняваш във всичко, което ти се случва, тогава няма да можеш да разбереш истината, нито да навлезеш в истината реалност. Онези, които никога не разбират истината и не могат да навлязат в истината реалност, си мислят: „Какво е истината и какво са доктрините? Какво е истината реалност и какво е да не владееш истината реалност? Защо не го разбирам?“. Те често слушат проповеди и разговарят за истината, стават рано и си лягат късно с четене на Божиите слова, слушат повече, учат повече и пишат повече. Те записват в тетрадките си поучителните неща, които чуват, и така запълват цели книги. Те полагат много усилия, но за съжаление никога не разбират истината. Поради това те смятат, че истината е твърде трудна за разбиране. След като са слушали в продължение на няколко години, те разбират някои доктрини, но защо не могат да ги приложат на практика? Защо се объркват, когато са изправени пред проблеми? Те смятат, че разбирането на истината и навлизането в истината реалност са твърде абстрактни, и чувстват, че тези неща са много трудни за постигане. Всъщност те са го разбрали погрешно. Да вярваш в Бог и да разбираш истината не означава да жонглираш с думи, не означава да можеш да говориш за някои от думите и фразите от доктрините и толкова — не за това става въпрос. Това, на което вярата в Бог набляга най-много, е практикуването на истината и способността да се разберат принципите на практикуването на истината. Само ако човек разбира какво е практикуването на истината и какво е да се справя с нещата с помощта на принципи, можем да кажем, че той разбира истината и е навлязъл в реалността. Най-важното е да можете да практикувате истината и да навлезете в реалността.

Откъс 58

Какво знаете за промените в нрава? Промените в нрава по същество са различни от промените в поведението и също така са различни от промените в практиката — всички те са различни по същество. Повечето хора поставят специален акцент върху поведението в своята вяра в Бог, в резултат на което се случват определени промени в поведението им. След като са започнали да вярват в Бог, те спират да пушат и пият и вече не се карат с другите, като предпочитат да упражняват търпение, когато претърпят загуба. Те преминават през определени промени в поведението. Някои хора чувстват, че щом като повярват в Бог, те разбират истината посредством четенето на Божието слово. Те са преживели делото на Светия Дух и изпитват истинска наслада в сърцата си, което ги прави особено ревностни, като няма нещо, което да не могат да изоставят или да изстрадат. Въпреки това, след като са вярвали в продължение на осем, десет или дори двадесет или тридесет години, тъй като не е имало промяна в техния живот нрав, те в крайна сметка се връщат обратно към старите си навици. Тяхната арогантност и високомерие стават все по-изразени, те започват да се конкурират за власт и печалба, копнеят за парите на църквата и завиждат на онези, които имат преимущество в Божия дом. Те стават паразити и вредители в Божия дом, а някои дори биват изобличени и пропъдени като лъжеводачи и антихристи. Какво доказват тези факти? Промените, свързани единствено с поведението, са неустойчиви. Ако няма промяна в живот нрава на хората, рано или късно те ще покажат истинската си същност. Това е така, защото промените в поведението имат своя източник в религиозната страст и заедно с известна работа от Светия Дух по същото време, за тях става изключително лесно да бъдат ревностни или да имат добри намерения за кратко време. Както казват неверниците: „Да извършиш едно добро е лесно. Трудното е да вършиш добри дела цял живот“. Защо са неспособни хората да вършат добри дела през целия си живот? Защото по природа хората са зли, егоистични и покварени. Поведението на човека се ръководи от неговата природа. Каквато е неговата природа, такова е и поведението, което той разкрива, и само това, което се разкрива естествено, представлява неговата природа. Неща, които са фалшиви, не траят дълго. Когато Бог работи, за да спаси хората, целта му не е да ги украси с добро поведение — целта на Божието дело е да трансформира човешкия нрав, да ги накара да се преродят в нови хора. Божието правосъдие, порицание, изпитания и облагородяване на хората служат за промяна на нрава им, за да могат да постигнат абсолютно подчинение и преданост към Бог и да започнат да Му се покланят по нормален начин. Това е целта на Божието дело. Да се държиш добре не е същото като да се подчиняваш на Бог, още по-малко е равнозначно на това да бъдеш съвместим с Христос. Промените в поведението се основават на доктрина и са породени от религиозна страст — те не се основават на истинското познаване на Бог или на истината, и в много по-малка степен почиват на напътствие от Светия Дух. Въпреки че има моменти, когато някои от нещата, които хората правят, са просветлени или ръководени от Светия Дух, това не е израз на техния живот. Те все още не са навлезли в истина реалностите и техният живот нрав изобщо не се е променил. Без значение колко добро е поведението на човека, това не доказва, че той се подчинява на Бог или че прилага истината на практика. Промените в поведението не представляват промени в живот нрава и не могат да се считат за изражения на живота. Така че, когато видите хора, които могат да направят нещо за църквата по време на периодите си на религиозна страст, и които дори могат да се откажат от някои неща, не ги хвалете, нито ласкайте, не казвайте, че са хора, които притежават истина реалност или хора, които обичат Бог. Да се каже така е погрешно, подвеждащо и вредно за тях. Но също така не ги обезсърчавайте, а само ги насочете към истината и пътя на стремеж към живота. Тези, които често са ревностни, обикновено имат желанието за напредък и решителност. Повечето от тях копнеят за истината и са хората, които Бог е предопределил и избрал. Онези, които имат пламенно сърце, които доброволно дават всичко от себе си за Бог, са в повечето случаи искрено вярващи в Бог. Онези, които не са искрени в даването на всичко от себе си за Бог и не желаят да изпълняват дълга си, не са искрено вярващи в Бог. Онези, които са умерени във вярата си и лесно стават пасивни, в повечето случаи не могат да останат непоколебими. Когато се натъкнат на най-малката трудност, те се оттеглят, и когато са изправени пред преследване и страдания, те бягат и се отказват от вярата си. Само онези с голяма вяра и религиозна страст могат да упорстват дълго време, да търсят истината за решаване на проблеми и постепенно да навлязат в правилния път на вярата в Бог. Но онези, които имат малко вяра и страдат от липса на религиозна страст, намират за трудно да следват Бог до края.

Ако човек има много случаи на добро поведение, това не означава, че притежава истина реалността. Само като практикувате истината и действате според принципите, можете да притежавате истина реалностите. Само като се боите от Бог и отбягвате злото, можете да притежавате истина реалностите. Някои хора имат ентусиазъм, могат да цитират доктрини, да се подчиняват на правилата и да вършат много добри дела, но всичко, което може да се каже за тях, е, че притежават малко човешка природа. Онези, които могат да цитират доктрини и винаги следват правила, не винаги практикуват истината. Въпреки че това, което казват, е правилно и звучи безпроблемно, те нямат какво да кажат по въпроси, свързани със същината на истината. Следователно, без значение колко доктрини може да изрича някой, това не означава, че той разбира истината, и колкото и доктрини да разбира, той не може да разреши никакви проблеми. Религиозните теоретици могат да обяснят Библията, но в крайна сметка всички те се провалят, защото не приемат цялата истина, която Бог е изразил. Хората, които са преживели промяна в нрава си, са различни. Те са разбрали истината, проницателни са по всички въпроси, знаят как да действат в съответствие с Божията воля, как да действат в съответствие с истина принципа и как да действат, за да удовлетворят Бог, и разбират естеството на покварата, която проявяват. Когато техните собствени идеи и представи се разкрият, те са в състояние да бъдат проницателни и да изоставят плътта. Така се проявява промяната в нрава. Основното проявление на хората, които са претърпели промяна в нрава, е, че са стигнали до ясно разбиране на истината и когато извършват нещата, те прилагат истината на практика с относителна точност и не проявяват поквара толкова често. Като цяло онези, чиито нрав се е променил, изглеждат особено разумни и проницателни и поради разбирането им за истината, те не проявяват толкова голяма самоправедност или арогантност. Те могат да виждат и да различават голяма част от покварата, която е разкрита в тях, така че да не дават възможност за проява на арогантността. Те са способни да имат премерено разбиране за това какво място трябва да заемат и какви разумни неща трябва да правят, как да бъдат отговорни, какво да кажат и какво да не кажат, и какво на кои хора да говорят и да правят. Така хората, чиито нрав се е променил, са относително разумни и само такива хора наистина проявяват човешко подобие. Понеже разбират истината, те са способни да говорят и виждат нещата в съответствие с истината и са принципни във всичко, което правят. Те не са подвластни на влиянието на никой човек, материя или предмет, и всички те имат свои собствени възгледи и могат да поддържат принципите на истината. Техният нрав е относително стабилен, те не променят често настроенията си и независимо от обстоятелствата разбират как да изпълняват дълга си правилно и как да се държат, за да удовлетворят Бог. Онези, чиито нрав се е променил, не са фокусирани върху това какво да правят външно, за да накарат другите да мислят добре за тях. Те са придобили вътрешна яснота за това какво да правят, за да удовлетворят Бог. Ето защо отвън те може да не изглеждат толкова ентусиазирани или че са направили нещо важно, но всичко, което правят, е смислено, ценно и дава практически резултати. Онези, чиито нрав се е променил, със сигурност притежават много истини реалности и това може да се потвърди от техните гледни точки за нещата и от техните принципи на действие. Онези, които не са придобили истината, абсолютно не са постигнали никаква промяна в живот нрава. Как точно се постига промяна в нрава? Човешките същества са дълбоко покварени от Сатана, всички те се противопоставят на Бог и всички те имат богоборческа природа. Бог спасява хората, като превръща онези, които имат богоборческа природа и които могат да се противопоставят на Бог, в хора, които могат да се подчиняват и да се боят от Бог. Това означава да бъдеш човек, чийто нрав се е променил. Без значение колко покварен е човек или колко покварен нрав има, стига да могат да приемат истината, да приемат Божието правосъдие и порицание и да приемат различни изпитания и облагородявания, те ще имат истинско разбиране за Бог и в същото време ще могат ясно да видят собствената си природа същност. Когато наистина опознаят себе си, те ще бъдат в състояние да мразят себе си и Сатана, и ще бъдат готови да изоставят Сатана и напълно да се покорят на Бог. Когато човек вече притежава тази решителност, той може да се стреми към истината. Ако хората имат истинско познание за Бог, ако сатанинският им нрав е пречистен и Божиите слова са се вкоренили в тях и са станали техен живот и основа на тяхното съществуване, ако живеят според Божиите слова, напълно са се променили и са станали нови хора, тогава това се счита за промяна в техния живот нрав. Промяната в нрава не означава да имаш зряла и опитна човешка природа, нито означава, че външният нрав на хората е станал по-мек, че преди са били арогантни, а сега могат да комуникират разумно, или че преди не са слушали никого, а сега могат да се вслушват малко в другите. За такива външни промени не може да се каже, че са трансформации в нрава. Разбира се, трансформациите в нрава включват такива проявления, но най-важната съставка е, че вътрешно животът им се е променил. Това е така, защото Божиите слова и истината са се вкоренили в тях, властват в тях и са станали техен живот. Техните възгледи за нещата също са се променили. Те могат да видят директно през това, което се случва в света и с човечеството, как Сатана покварява човечеството, как големият червен змей се противопоставя на Бог и същината на големия червен змей. Те могат да мразят големия червен змей и Сатана в сърцата си и могат напълно да се обърнат към Бог и да Го следват. Това означава, че техният живот нрав се е променил и че са придобити от Бог. Промените в живот нрава са фундаментални промени, докато промените в поведението са повърхностни. Само онези, които са постигнали промяна в живот нрава, са получили истината и само те са придобити от Бог.

Всички покварени хора живеят за себе си. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните — това е обобщението на човешката природа. Хората вярват в Бог заради себе си. Когато изоставят нещата и отдадат всичко на Бог, това е, за да бъдат благословени, и когато са Му верни, това е, за да бъдат възнаградени. В крайна сметка всичко това се прави с цел да бъдат благословени, възнаградени и да влязат в небесното царство. В обществото хората работят за своя собствена полза, а в Божия дом изпълняват дълг, за да бъдат благословени. В името на получаването на благословии хората изоставят всичко и могат да понесат много страдания: няма по-добро доказателство за сатанинската природа на човека. Хората, чиито нрав се е променил, чувстват, че смисълът идва от живота чрез истината, че основата да бъдеш човек е да се подчиниш на Бог, да се боиш от Бог и да избягваш злото, че приемането на Божието поръчение е отговорност, която е напълно естествена и оправдана, че единствено хората, които изпълняват дълга си на Божие създание, са годни да бъдат наречени хора — и че ако не са способни да обичат Бог и да се отплащат за Неговата любов, те не са годни да бъдат наречени хора. Те чувстват, че животът за самия себе си е празен и лишен от смисъл, че хората трябва да живеят, за да удовлетворят Бог, да изпълняват добре дълга си, и да живеят живот, изпълнен със смисъл, така че дори когато стане време да умрат, да се чувстват доволни, да не изпитват ни най-малко съжаление и да не са живели напразно. Сравнявайки тези две различни ситуации, човек може да види, че последната е на хора, чиито нрав се е променил. Ако живот нравът на човек се е променил, то и неговият поглед върху живота със сигурност се е променил. Сега, когато имат различни ценности, те никога повече няма да живеят за себе си и никога повече няма да вярват в Бог с цел да получат благословии. Човек може да каже: „Да познаваш Бог е толкова ценно. Ако умра, след като позная Бог, това ще бъде страхотно! Ако мога да позная Бог и да се покоря на Бог, и ако мога да живея смислен живот, тогава няма да съм живял напразно, нито ще умра с каквото и да е съжаление, и няма да имам никакви оплаквания“. Перспективата на този човек за живота се е променила. Основната причина за промяна в живот нрава е, че човек притежава истината, придобил е истината и има познание за Бог. Следователно възгледите му за живота са се променили и ценностите му са различни от преди. Трансформацията започва от сърцето и от живота на човека, тя със сигурност не е външна промяна. Някои нови вярващи, след като са започнали да вярват в Бог, оставят светския свят зад себе си. Когато по-късно срещнат неверници, тези вярващи нямат какво да кажат и рядко контактуват със своите роднини и приятели неверници. Неверниците казват: „Този човек се е променил“. Тогава вярващите си мислят: „Моят живот нрав се е променил, а тези неверници казват, че аз съм се променил“. Наистина ли се е променил нравът на такъв човек? Не. Това, което те проявяват, са само външни промени. В живота им не е имало реална промяна и сатанинската им природа остава вкоренена в сърцето им, напълно недокосната. Понякога хората са обхванати от религиозна страст заради делото на Светия Дух. Някои външни промени могат да се случат и те могат да направят някои добри дела. Това обаче не е същото като постигането на трансформация на нрава. Ако вие не притежавате истината и вашето виждане за нещата не се е променило, дори до степен, че да не се различава от това на неверниците, и ако вашият поглед върху живота и ценностите ви също не са се променили, и ако дори нямате уважение към Бог, което е най-малкото, което трябва да притежавате, тогава не сте дори близо до постигането на промяна в нрава. За да постигнете промяна в нрава, най-важното е, че трябва да търсите разбиране за Бог и да имате истинско разбиране за Него. Да вземем например Петър. Когато Бог искаше да го предаде на Сатана, той каза: „Дори и да ме дадеш на Сатана, Ти си оставаш Бог. Ти си всемогъщ и всичко е в Твоите ръце. Как да не Те хваля за това, което правиш? Но нямаше ли да е по-добре, ако можех да Те позная преди да умра?“. Той чувстваше, че в живота на хората познаването на Бог е най-важно. След познаването на Бог всякакъв вид смърт би била добра и всеки начин, по който Бог я управлява, би бил добър. Той чувстваше, че познаването на Бог е най-важното нещо. Ако не беше получил истината, никога не би могъл да бъде удовлетворен, но и не би се оплакал на Бог. Той би намразил единствено факта, че не е търсил истината. Предвид духа на Петър, неговият сериозен стремеж към познаването на Бог показва, че неговият възглед за живота и ценностите е претърпял промяна. Неговият дълбок копнеж да познае Бог доказва, че той наистина е познал Бог. Следователно от това твърдение човек може да разбере, че нравът му се е променил. Той е човек, чийто нрав се е трансформирал. В самия край на неговия опит Бог казва, че той е човекът, който познава Бог най-много. Той е човекът, който обича Бог истински. Без истината живот нрава никога не може да се промени. Ако вие наистина можете да търсите истината и да навлезете в истина реалността, само тогава можете да постигнете промяна в живот нрава си.