Откъс 59

Във вярата си в Бог хората се стремят да получат благословии в бъдеще — това е целта на тяхната вяра. Всички хора имат това намерение и тази надежда, но покварата в природата им трябва да бъде изличена чрез изпитания и облагородяване. В каквито аспекти не сте пречистени и разкривате поквара, именно в тях трябва да се облагородите. Това е Божията подредба. Бог създава подходящи обстоятелства за теб, като те принуждава да се облагородиш в тях, за да опознаеш собствената си поквара. В крайна сметка достигаш дотам да предпочиташ да умреш, за да се откажеш от кроежите и желанията си и да се покоряваш на Божието върховенство и подредби. Поради това, ако хората не прекарат няколко години в облагородяване, ако не изтърпят известно количество страдание, те няма да могат да бъдат освободени от възпирането на плътската поквара в мислите и сърцата си. Те трябва да понесат страдание именно в тези аспекти, в които все още са подвластни на възпирането на сатанинската си природа, и в онези, в които все още имат свои собствени желания и изисквания. Само чрез страдание могат да се научат уроците, което означава да си способен да придобиеш истината и да разбираш Божиите намерения. Всъщност много истини се разбират чрез преминаване през болезнени изпитания. Никой не може да разбере Божиите намерения, да признае Божието всемогъщество и мъдрост и да оцени Божия праведен нрав, докато се намира в удобна и спокойна среда, или когато обстоятелствата са благоприятни. Това е невъзможно!

Откъс 60

Някои хора са преживели известни провали в миналото, като например да бъдат освободени заради това, че не вършат практическа работа като водачи, или поради жаждата си за облаги от статуса. Като бъдат освободени няколко пъти, някои от тях се променят истински до известна степен, така че освобождаването нещо добро ли е, или е лошо? (Добро е.) Когато ги освободят за първи път, хората се чувстват така, сякаш светът е свършил. Сякаш просто сърцата им са разбити. Не могат повече да се владеят и не знаят в коя посока да тръгнат. Но като мине преживяването, си мислят: „Не беше кой знае каква работа. Защо духовният ми ръст беше толкова малък преди? Как може да съм бил толкова незрял?“. Това доказва, че са постигнали напредък в живота и са разбрали нещо за Божията воля, за истината и целта на Божието спасение на човека. Това е процесът на преживяване на Божието дело. Трябва да признаеш и приемеш методите, които Бог използва в Своето дело, а именно постоянно да те кастри и да се разправя с теб, или да ти издава присъди, като изказва мнение, че си безнадежден, че не си човек, който ще бъде спасен, и дори да те заклеймява и проклина. Може да се чувстваш негативно, но като търсиш истината, като се анализираш и се опознаваш, скоро ще можеш да се изправиш отново, да следваш Бог и да изпълняваш нормално задълженията си. Ето това означава да израстваш в живота. Тогава добро или лошо нещо е да преминаваш през повече освобождавания? Дали този метод, който Бог използва в своето дело, е правилен? (Правилен е.) Понякога обаче хората не осъзнават това и не могат да го приемат. Особено когато ги освободят за пръв път, те чувстват, че се отнасят несправедливо с тях, непрекъснато увещават и обвиняват Бог, неспособни да преодолеят това препятствие. Защо не могат да го преодолеят? Дали защото си търсят неприятности с Бог и с истината? Това е, защото хората не разбират истината, не знаят как да се анализират и не търсят проблемите вътре в себе си. В сърцата си те винаги отказват да се подчинят и когато ги освободят, започват да предизвикват Бог. Не могат да приемат факта, че са освободени, и се изпълват с негодувание. В този момент поквареният им нрав е много силен, но когато по-късно погледнат назад, виждат, че правилно са били освободени — оказало се е нещо добро, което им е позволило да постигнат известен напредък в живота. Когато в бъдеще се сблъскат отново с освобождаване, дали пак така ще го оспорват? (Всеки път все по-малко.) Естествено е това да се подобрява с времето. Ако нищо не се променя, това доказва, че те изобщо не приемат истината и че са невярващи. Тогава са напълно разобличени и пропъдени и няма начин да постигнат спасение.

Провали, спънки, освобождавания — това са неща, които всеки трябва да преживее по пътя към постигане на спасение и усъвършенстване, така че не го превръщай в драма. Когато виждаш хора, които са били освободени, да страдат и да стават негативни, не им се подигравай, защото един ден и ти може да бъдеш освободен и да бъдеш по-зле и от тях. Ако някой ден ви освободят, ще станете ли негативни и ще плачете ли горчиво? Ще се оплаквате ли? Ще ви се иска ли да се откажете от вярата си? Зависи от това дали си приел истината, докато си вярвал в Бог, колко истини действително си разбрал и дали истините, които мислиш, че разбираш, са твоя реалност. Ако тези истини са се превърнали в твоя реалност, тогава ще имаш духовния ръст да преодолееш това изпитание и облагородяване. Ако не притежаваш истината реалност, това освобождаване ще бъде катастрофа за теб и ако свърши зле, ще бъдеш повален и няма да можеш да се изправиш. Някои хора са донякъде съвестни и казват: „Наслаждавах се на толкова много Божия благодат, толкова години слушах проповеди и Бог ми даде много любов. Не мога да го забравя. Най-малкото трябва да се отплатя за Божията любов“. И после изпълняват своите задължения негативно настроени и пасивни, без стремеж към истината, без никакво навлизане в живота. Ако умееш да се придържаш към дълга си, може да се приеме, че си донякъде съвестен; това е най-малкото, което трябва да постигнеш. Но ако винаги изпълняваш дълга си повърхностно и небрежно, без да спазваш принципите, без да навлизаш в живота и без да постигаш резултати в дълга си, то това изпълнение на дълга ли е? Ако винаги изпълняваш дълга си повърхностно и небрежно, ще можеш ли да останеш непоколебим в бедствията? Можеш ли да гарантираш, че няма да предадеш Бог? Следователно, за да изпълняваш дълга си, ти трябват най-малкото съвест и разум; истински резултати могат да бъдат постигнати само ако човек изпълнява дълга си в истинско съгласие със съвестта и разума си. Това е минималният критерий. Ако не можеш да покриеш дори този критерий, значи си повърхностен и небрежен, способен си да измамиш и предадеш Бог и дори не полагаш подобаващо труд. Дори и да не напуснеш Божия дом, ти вече отдавна ще си пропъден от Бог. Такъв човек не може да бъде избавен. Причина за това е липсата на съвест и разум и непрестанното изпълняване на дълга по повърхностен и небрежен начин. Пришките по краката ти се дължат на пътя, който си извървял, и никой друг не е виновен. Ако в крайна сметка не бъдеш спасен, а прокълнат, и свършиш като Павел, то не можеш да виниш никого. Това е твоят път и твоят избор. Следователно същността на това дали хората могат да бъдат спасени или не, е преди всичко в това дали имат съвест и разум. Ако хората могат да се придържат към тази линия, значи притежават съвест и разум. За такива хора има надежда за спасение. Ако прекрачат тази линия, те ще бъдат пропъдени. Коя е вашата червена линия? Казваш: „Дори Бог да ме поступва и гълчи, и отхвърля, и да не ме избави, няма да се оплаквам. Ще бъда като вол или кон: ще продължа да служа до самия край, като се отплатя за Божията любов“. Всичко това звучи добре, но способен ли си наистина да постигнеш това? Ако действително притежаваш такъв характер и решимост, ти казвам направо: имаш надежда за спасение. Ако нямаш този характер, ако си лишен от такава съвест и разум, тогава дори да искаш да служиш, не ще можеш да останеш непоколебим до самия край. Знаеш ли как ще постъпи Бог с теб? Не знаеш. Знаеш ли как Бог ще те изпитва? И това не знаеш. Ако ти липсва основата на съвестта и разума, по която да се ръководиш, ако не притежаваш правилен подход за стремеж и житейските ти възгледи и ценности не са в унисон с истината, то когато се сблъскаш с неуспехи, провали или изпитания и облагородяване, няма да можеш да останеш непоколебим — и в този случай ще бъдеш в опасност. Каква роля играят съвестта и разумът? Ако кажеш: „Толкова много проповеди съм чул и всъщност разбирам частица истина. Но не съм я приложил на практика, не съм удовлетворил Бог, Бог не ме одобрява — и ако накрая Бог ме изостави и вече не ме иска, това ще бъде Божията праведност. Дори Бог да ме накаже и прокълне, аз няма да Го изоставя. Където и да отида, аз съм Божие творение, завинаги ще вярвам в Бог и дори ако трябва да се трудя като вол или кон, никога не ще спра да следвам Бог, и не ме е грижа какъв ще бъде изходът ми“ — ако наистина имаш такава решимост, такава съвест и разум, тогава ще можеш да останеш непоколебим. Ако ви липсва тази решимост и никога не сте мислили за тези неща, то несъмнено има проблем с вашия характер, със съвестта и разума ви. Това е така, защото в сърцата си никога не сте искали да изпълните дълга си към Бог. Винаги сте търсили само благословии от Него. Непрекъснато пресмятате в ума си какви благословии ще получите за положените усилия или изстраданите трудности в Божия дом. Ако непрекъснато правиш сметки за тези неща, ще ти бъде много трудно да останеш непоколебим. Дали можеш да бъдеш спасен или не, зависи само от това дали имаш съвест и разум. Ако не притежаваш съвест и разум, не си достоен да бъдеш спасен, защото Бог не спасява демони и зверове. Ако избереш да крачиш по пътя на стремежа към истината и поемеш по пътя на Петър, Светият Дух ще те просветли, ще те води в разбирането на истината и ще те вкара в ситуации, които ще станат причина да преживееш много изпитания и облагородяване, за да бъдеш усъвършенстван. Ако не избереш пътя на стремежа към истината, а поемеш по пътя на антихриста Павел, тогава жалко — Бог отново ще те изпитва и проверява. Но няма как да се отрече, че не ще издържиш изпита на Бог. Щом ти се случи нещо, ще се оплачеш от Бог, а когато бъдеш изпитван, ще се отречеш от Него. В този момент съвестта и разумът ти няма да бъдат от полза и ще бъдеш пропъден. Бог не избавя хора без съвест и разум; това е минималният критерий.

Трябва поне да покриваш критерия за съвест и разум. Т.е. ако Бог не те иска вече, как трябва да се отнасяш с Него? Би трябвало да кажеш: „Бог ме дари с този дъх. Бог ме избра. Днес познах Създателя и разбрах толкова много истини, но не съм ги приложил на практика. Да не обичам истината и да нямам съвест е в природата ми. Но независимо дали ще мога да приложа истината в бъдеще или да бъда спасен, винаги ще признавам Бог и това, че Създателят е праведен. Този факт не може да бъде променен. Човек не бива да спира да признава Бог и Създателя само защото няма надежда за собственото си спасение или защото няма резултат или крайна цел. Това би било бунтарска мисъл. Ако мисля по този начин, трябва да бъда прокълнат. Независимо какво върши Бог, човек трябва да се подчинява. Това означава да си разумен. Моят ръст е твърде дребен, за да се подчиня, и трябва да бъда наказан, ако не се подчиня или предам Бог. И въпреки всичко, независимо как Бог се отнася с мен, решимостта ми да Го следвам остава неизменна. Винаги ще бъда Божие творение. Независимо дали Бог ме приема или не, готов съм да бъда пешка, слуга и контрастиращ предмет под върховенството на Бог. Трябва да притежавам тази решимост“. Няма значение дали тази мисъл ти хрумва сега, или си мислил така някога, или си си поставил такава цел, все пак трябва да имаш този разум. Ако нямаш този разум или човешка природа, то спасението за теб са просто празни приказки. Това не е ли факт? Да, така е. Известен си за основния минимален критерий. Когато се сблъскаш с проблеми, трябва да мислиш повече за този аспект. Това е добре за теб и е начин да се предпазиш. Ако в действителност не притежаваш тази черта на човешката природа, значи си в голяма опасност. Трябва да се молиш: „Боже, никога не съм се отнасял с Теб като с Бог. Възприемах Те само като етер, като нещо мъгляво и невидимо. Днес, като се изправям пред това, усещам, че съм пропъден и нямам вярно назначение. Независимо какъв изход ще ми определиш, готов съм да Ти се подчиня. Трябва да Те следвам и не мога да Те изоставя. Онези, които Те изоставят и живеят подвластни на Сатана, не са човеци. Те са дяволи. Не искам да бъда дявол. Искам да бъда човек. Искам да следвам Бог, не Сатана“. Ако можеш да се молиш за това всеки ден и да се въздигаш по-високо, сърцето ти ще се прояснява все повече и ще имаш път за практикуване. Ако някой има непокорен нрав, то при среща с трудности сърцето му става непреклонно и не е склонен да се стреми към истината. Дори и да допусне грешка, не го е грижа. Прави каквото си иска. Лека-полека става своенравен и безпътен, и вече не иска да се моли. Какво следва да се направи в този момент? Един най-фундаментален принцип може да те предпази. Това е, когато си най-негативно настроен и слаб, ако сърцето ти таи слова на бунт срещу Бог, опълчване на Бог, богохулство или осъждане на Бог, не ги изричай на глас и не подбуждай с нищо другите да се противопоставят на Бог. По този начин, когато се молиш на Бог и просиш Неговата закрила, можеш да превъзмогнеш трудностите. Това е най-важното. Когато имаш здрава рационалност, когато се измъкваш от състояния на негативност, поквара, разточителност или съпротива, може да си помислиш: „Добре че не направих това в началото. Ако го бях сторил, щях да съм грешник, осъден вовеки, виновен за непростимо зло“. Какъв е този път? (Добър.) Къде е доброто в него? (Може да предпази хората от оскърбяване на Божия нрав.) Не оскърбявай Божия нрав. Веднъж изречеш ли на глас нещо, което оскърбява Божия нрав, можеш ли да го върнеш обратно? Веднъж изречена дума се превръща в свършен факт. Тя е заклеймена от Бог. Заклейми ли те веднъж Бог, в беда си. Когато човек вярва в Бог, без значение колко страдания е понесъл, как се е раздавал или как е избрал да вярва, целта не е да бъдеш прокълнат или осъден от Бог, а да чуеш думите на Създателя: „Възхвален си от Бог. Можеш да оцелееш и си обект на Божието спасение“. Трудно се постига това. Не е лесно, затова хората трябва да сътрудничат. Никога не казвай нещо, което е пагубно за собственото ти спасение. Трябва да се въздържаш в критични моменти и да не вършиш нищо, което създава проблеми. Нека ти го кажа: създадеш ли веднъж проблем и заклейми ли те Бог, обидиш ли Божия нрав, никога не ще можеш да го отмениш. Не върши и не казвай нищобезразборно. Трябва да се въздържаш и да не отпускаш края. Когато си се въздържал, това доказва, че имаш крайна цел. Ако се въздържаш, признаваш съществуването на Бог, вярваш в Неговото върховенство и имаш богобоязливо сърце до самия край, Бог ще види това. Не си казал нищо оскърбително за Бог, не си извършил нищо греховно. Бог може да изучава мислите в сърцето ти. И понеже имаш известна боязън отБог в сърцето си, дори и да имаш абсурдни мисли, не си ги изказал на глас, нито си сторил нещо, за да се опълчиш на Бог. Бог ще намери поведението ти за приемливо. Как ще се отнася Бог с теб? Ще продължи да те извежда от такива затруднения. Е, нима нямаш все още надежда за спасение? Такава рядкост е да притежаваш това. Какво да се направи, когато срещнеш проблеми? Въздържай се и никога не се отпускай. Да отпуснеш края е резултат от импулсивни емоции. Надменната ти природа е на път да изригне и се чувстваш изпълнен с огорчения и оправдания. Започваш да негодуваш силно и нещо те кара да говориш открито. В този момент е невъзможно да се въздържиш. В резултат на това се разкрива грозната страна на сатанинския ти нрав и в този момент Божият нрав най-вероятно е оскърбен. Каква е целта на въздържането? Да бъдеш внимателен с думите, делата и стъпките си, за да се предпазиш да не оскърбиш Божия нрав и да си оставиш един последен лъч надежда за спасение. Ето защо е необходимо да се въздържаш. Независимо колко силно ощетен се чувстваш, без значение колко много болка и тъга изпитва сърцето ти, трябва да се въздържаш. Това е много стойностно усилие! След като си се въздържал, няма начин да съжаляваш за това. Приложеното в практиката по този начин е от полза за хората като цяло, независимо дали е сторено като способ за вяра в Бог, или като таен номер, за да се предпазиш. Хората с покварен нрав понякога проявяват известна доза безумие, без никаква рационалност и без принципи в действията си. Ти дори не знаеш кога ще пламне поквареният ти нрав. Когато избухнеш и кажеш нещо, което отрича и осъжда Бог, вече е изключително късно и няма полза да съжаляваш за това. Последиците ще бъдат невъобразими. Може да бъдеш пропъден и Светият Дух не ще работи вече върху теб. Не означава ли това, че всичко е свършено? Не ще имаш абсолютно никаква надежда за спасение.

Откъс 61

Всеки човек в по-голяма или по-малка степен е извършвал прегрешения. Когато не знаеш, че нещо е прегрешение, ще го възприемаш със замъглен ум и вероятно все още ще се вкопчваш в собствените си мнения, практики и начини за разбирането му — но един ден, дали чрез четене на Божиите слова, дали в общуване с твоите братя и сестри, или чрез Божието откровение, ти ще разбереш, че това нещо е прегрешение и оскърбление към Бог. Какво ще бъде отношението ти тогава? Ще се разкайваш ли наистина, или ще разсъждаваш и спориш, вкопчен в собствените си идеи, като си вярваш, че макар извършеното от теб да не е в съответствие с истината, то не е и толкова голям проблем? Това е свързано с отношението, което имаш към Бог. Какво отношение имаше Давид към своето прегрешение? (Разкаяние.) Разкаяние — което означава, че той се е намразил в сърцето си и никога повече няма да извърши това прегрешение. И какво направи той? Той се помоли, като искаше Бог да го накаже, и рече: „Ако направя тази грешка отново, нека Бог ме накаже и ме накара да умра!“. Такава беше неговата решителност; това бе истинско разкаяние. Могат ли обикновените хора да постигнат това? За обикновените хора ще е добро начало, ако не се опитват да разсъждават или ако могат хрисимо да признаят вината си. Истинско разкаяние ли е нежеланието да повдигнете отново въпроса от страх да не станете за срам? Това е притеснение и огорчение, че ще се посрамите, а не разкаяние. Истинското разкаяние е да се намразиш, защото си сторил зло, да изпитваш болка и неудобство, че си бил способен да извършиш зло, да се самообвиняваш и дори да се проклинаш. Разкаяние е да можеш да се закълнеш, че никога повече няма да вършиш злини, и да си готов да приемеш Божието наказание и да изтърпиш ужасна смърт, ако някога отново извършиш зло. Това е истинско разкаяние. Ако хората винаги са убедени, че не са сторили зло, че постъпките им просто не са отговаряли на принципите или са били причинени от липса на мъдрост, и вярват, че ако действат потайно, всичко е наред, могат ли да изпитат истинско разкаяние, мислейки по този начин? Категорично не, защото не познават същината на собственото си зло. Дори и да се ненавиждат малко, те се мразят само за това, че са неразумни и че не се справят добре със ситуацията. Те всъщност не осъзнават, че причината, поради която са способни да вършат зло, се корени в проблем в тяхната природа и същност, тъй като на хората им липсва човечност, имат лош нрав и са неморални. Такива хора никога няма да изпитат истинско разкаяние. Защо се налага хората да разсъждават върху себе си пред Бог, когато са направили нещо лошо или са извършили прегрешение? Това е така, защото познаването на собствената природа и същност не е лесно. Лесно е човек да си признае, че е направил грешка, и да разбере къде е грешката. Не е лесно обаче да се осъзнае източникът на грешките и какъв нрав е бил разкрит в тях. Затова повечето хора, когато са направили нещо лошо, признават само, че са сгрешили, но нито изпитват угризения в сърцата си, нито се мразят. По този начин те не достигат до истинско покаяние. За да постигне истинско покаяние, човек трябва да изостави злото, което е сторил, и да е способен да гарантира, че никога повече няма да го извърши. Само тогава може да се постигне истинско покаяние. Ако винаги подхождаш към нещата, воден само от своите собствени представи и възгледи, без да осмисляш или опознаваш себе си, и просто повърхностно и безгрижно се преструваш, тогава не си се покаял наистина и изобщо не си се променил. Ако Бог иска да те изобличи, как трябва да подходиш към това? Какво ще е твоето отношение? (Ще приема Божието наказание.) Приемане на Божието наказание — това е отношението, което трябва да имате. В същото време трябва да приемете Божията проверка. Това е правилният подход, за да можете наистина да опознаете себе си и наистина да се покаете. Ако човек няма истинско разкаяние, за него ще е невъзможно да престане да върши зло. Винаги и навсякъде той ще може да се връща към старите си навици, да живее според сатанинския си нрав и дори да повтаря едни и същи свои грешки отново и отново. Следователно такива хора не са се покаяли наистина. По този начин в дълбочина бива разкрита същността им. И така, какво могат да направят хората, за да се освободят напълно от прегрешения? Те трябва да търсят истината, за да разрешават проблемите, и също така трябва да могат да практикуват истината. Това е правилното отношение на хората към истината. Как тогава трябва те да практикуват истината? Независимо от изкушенията или изпитанията, които срещаш, ти трябва наистина да се молиш на Бог в сърцето си и да се подчиняваш на Божието ръководство. Някои изпитания са и изкушения — защо Бог допуска да се сблъскваш с такива неща? Не е неочаквано, нито случайно, че Бог позволява да ти се случват подобни неща. Бог те изпитва и проверява. Ако не приемаш тази проверка, ако не обръщаш внимание на проблема, не бива лиразкрито напълно отношението ти към Бог в този момент? Какво е отношението ти към Бог? Ако имаш безразлично и презрително отношение към средите, които Бог ти предоставя, и към изпитанията, които Бог ти праща, и ти нито се молиш, нито търсиш, нито намираш начин да се справиш, това разкрива, че си с непокорно отношение към Бог. Как може Бог да спаси такъв човек? Нима е възможно Бог да усъвършенства подобни хора? Категорично не. Това е така, защото нямаш покорно отношение към Бог и дори Бог да ти осигури среда, ти няма да се потопиш в нея и няма да кооперираш с нея. Това показва твоето презрение към Бог, че не приемаш Божието дело сериозно и че дори си способен да оставиш настрана Божиите слова и истини, което означава, че не изживяваш Божието дело. В такъв случай как можеш да постигнеш спасение? Тези, които не обичат истината, не могат да изживеят Божието дело. Няма начин да постигнеш спасение, докато вярваш в Бог по този начин. Това означава, че отношението към Бог и истината са много важни и са пряко свързани с това дали човек може да бъде спасен. Хората, които не обръщат внимание на това, са глупави и невежи.

Откъс 62

Казано е, че „този, който върви докрай, ще бъде спасен“, но лесно ли е да се приложи това на практика? Не е, и мнозина, които са издирвани и преследвани от големия червен змей, стават твърде плахи и се страхуват да следват Бог. Защо паднаха? Защото им липсва истинска вяра. Някои хора могат да приемат истината, да се молят на Бог, да се уповават на Него и да останат непоколебими в изпитанията и в страданията, докато други не могат да следват до края. В някакъв момент по време на изпитанията и страданията те ще паднат, ще загубят своето свидетелство и няма да са способни да се изправят и да продължат. Всички неща, големи или малки, които възникват всеки ден и могат да разклатят решителността ти, да обсебят сърцето ти или да възпрат способността ти да изпълняваш дълга си и да напредваш, изискват усърдно отношение; трябва да ги проучиш внимателно и да потърсиш истината. Това са все проблеми, които трябва да се решат, докато си в процеса на изживяване. Някои хора стават негативни, оплакват се и изоставят дълга си, когато се сблъскат с трудности, и не са способни да се изправят на крака след всеки неуспех. Всички тези хора са глупаци, които не обичат истината, и те не биха я придобили, дори и да вярват цял живот. Как може такива глупаци да следват докрай? Ако едно и също нещо ти се случи десет пъти, но не спечелиш нищо от него, значи си посредствен, безполезен човек. Проницателните хора с истински заложби, които разбират духовните въпроси, търсят истината и ако нещо им се случи десет пъти, то може би в осем от тези случаи ще успеят да придобият известно просветление, да научат някакъв урок, да разберат някаква част от истината и да постигнат някакъв напредък. Когато на един глупак, на човек, който не разбира духовните въпроси, му се случи нещо десет пъти, то нито веднъж няма да му донесе полза в живота, нито веднъж няма да го промени и нито веднъж няма да стане причина да опознае грозното си лице, а в такъв случай за този човек всичко е приключило. Всеки път, когато нещо му се случи, той пада, и всеки път, когато падне, има нужда от някой друг, който да го подкрепя и да го увещава. Без подкрепа и увещание не може да се изправи и всеки път, когато нещо му се случи, има опасност да падне и да деградира. Не е ли това краят за него? Има ли други основания такива безполезни хора да бъдат спасени? Божието спасение на човечеството е спасяване на онези, които обичат истината, спасяване на онази част от хората, която има воля и решителност, и на онази част от тях, която в сърцето си копнее за истина и справедливост. Решителността на човека е тази част от сърцето му, която копнее за справедливост, доброта и истина и притежава съвест. Бог спасява тази част от хората и така променя покварения им нрав, за да могат те да разберат и да придобият истината, за да се пречисти тяхната поквара и да се промени житейският им нрав. Ако нямаш тези неща в себе си, не можеш да бъдеш спасен. Ако в теб няма любов към истината или стремеж към справедливост и светлина; ако всеки път, когато се сблъскаш с някакво зло, нямаш волята да го отхвърлиш или решимостта да понесеш страдание; ако освен това съвестта ти е притъпена; ако и способността ти да приемаш истината е притъпена и не си възприемчив към истината или към възникващите събития; и ако си непроницателен по всички въпроси и каквото и да те сполети, не си способен да търсиш истината, за да разрешаваш проблеми, и постоянно си негативен, тогава няма как да бъдеш спасен. Няма за какво да се препоръчва такъв човек и в него няма нищо, върху което да си струва да работи Бог. Съвестта му е притъпена, умът му е замъглен и той нито обича истината, нито копнее за справедливост дълбоко в сърцето си, и колкото и ясно и прозрачно да говори Бог за истината, той изобщо не реагира, сякаш сърцето му вече е мъртво. Дали нещата не са приключили за него? Човек, в когото е останал дъх, може да бъде спасен чрез изкуствено дишане, но ако вече е умрял и душата му го е напуснала, изкуственото дишане няма да помогне. Ако човек се отдръпва и избягва проблемите и трудностите, пред които е изправен, значи изобщо не търси истината, а предпочита да бъде негативен и отпуснат в работата си, и тогава се разкрива какъв е в действителност. Подобни хора изобщо нямат свидетелство за преживяване. Те са просто паразити, излишен товар, безполезни са в Божия дом и са напълно обречени. Само хората, които могат да търсят истината, за да решават проблеми, са хора с духовен ръст, и само те могат да останат непоколебими в свидетелството си. Когато се сблъскаш с проблеми и трудности, трябва да ги посрещнеш хладнокръвно, да реагираш по правилния начин и трябва да направиш избор. Трябва да се научиш да използваш истината, за да решаваш проблемите. Независимо дали истините, които обикновено разбираш, са дълбоки или повърхностни, трябва да се възползваш от тях. Истините не са просто думи, които излизат от устата ти, когато нещо ти се случи, нито се използват изрично за решаване на проблемите на другите, а трябва да ги използваш, за да решаваш собствените си проблеми и трудности. Това е най-важното. И само когато решиш собствените си проблеми, ще си способен да решаваш проблемите на другите. Защо се твърди, че Петър е плод? Защото в него има стойностни неща, неща, които си струва да бъдат доведени до съвършенство. Той търсеше истината във всичко, имаше решителност и твърда воля; той имаше разум, беше готов да понесе трудности и обичаше истината в сърцето си; той не се отказваше от това, което се случваше, и беше способен да извлече поука от всичко. Всичко това са силни страни. Ако нямаш нито една от тези силни страни, това е проблем. Няма да ти е лесно да придобиеш истината и да бъдеш спасен. Ако не знаеш как да изживяваш или не си изживявал, няма да можеш да разрешиш затрудненията на други хора. Тъй като си неспособен да практикуваш и изживяваш Божиите слова, нямаш представа какво да правиш, когато ти се случи нещо, защото се разстройваш и избухваш в сълзи, когато се сблъскваш с проблеми, и защото се настройваш негативно и бягаш, когато претърпиш някакъв дребен неуспех, и не си способен да реагираш по правилния начин — поради всичко това е невъзможно да придобиеш навлизане в живота. Как можеш да подхранваш другите, без да навлезеш в живота? За да подхранваш живота на хората, трябва ясно да разговаряш за истината и да си способен да разговаряш ясно за принципите на практикуване, за да разрешаваш проблемите. На човек, който има сърце и дух, е достатъчно да се каже само малко и той ще го разбере. Не е достатъчно обаче да разбере само малка част от истината. Трябва да има и път и принципи на практикуване. Само това ще му помогне да практикува истината. Дори и хората да разбират духовните въпроси и да им трябват само няколко думи, за да ги разберат, ако не практикуват истината, няма да навлязат в живота. Ако не могат да приемат истината, тогава всичко за тях е свършило и никога няма да са способни да навлязат в истините реалности. Може да държиш някои хора за ръка, докато ги учиш, и в този момент ще изглежда, сякаш разбират, но веднага щом ги пуснеш, те отново ще се объркат. Това не са хора, които разбират духовните въпроси. Ако независимо от проблемите, с които се сблъскваш, си негативен и слаб, нямаш каквото и да е свидетелство и не сътрудничиш за това, което трябва да правиш и за което трябва да сътрудничиш, това доказва, че не пазиш Бог в сърцето си и не обичаш истината. Независимо как делото на Светият Дух вдъхновява хората, само като изживяват Божието дело в продължение на много години, слушат толкова много истини, имат малко съвест и разчитат на самоконтрол, хората би трябвало да са способни поне да отговорят на минималните критерии и да нямат угризения на съвестта. Хората не бива да са толкова сковани и слаби, както сега, и просто е немислимо да са в това състояние. Може да сте прекарали последните няколко години като замаяни, без изобщо да сте се стремили към истината и без да постигнете какъвто и да било напредък. Ако случаят не е такъв, как може все още да сте толкова сковани и глупави? Когато сте в такова състояние, това се дължи изцяло на собствената ви глупост и невежество и не можете да обвинявате никого другиго. Истината не е пристрастна към определени хора за сметка на други. Как можеш да се промениш, ако не приемаш истината и не я търсиш, за да разрешаваш проблемите? Някои хора чувстват, че заложбите им са твърде малки и че им липсва способност за възприемане, затова се самоограничават и смятат, че колкото и да се стремят към истината, няма да са способни да изпълнят Божиите изисквания. Те си мислят, че колкото и да се стараят, е безполезно и толкоз, затова постоянно са негативни и в резултат на това, дори и след години на вяра в Бог, не са придобили никаква истина. Без да положиш усилия да се стремиш към истината, казваш, че заложбите ти са твърде слаби, предаваш се и постоянно живееш в негативно състояние. В резултат на това не разбираш истината, която трябва да разбереш, и не практикуваш истината в рамките на възможностите си. Дали сам не си пречиш? Дали не е избягване и отказ от отговорност, ако винаги твърдиш, че заложбите ти не са достатъчно добри? Ако можеш да страдаш, да платиш цена и да получиш делото на Светия Дух, неминуемо ще си способен да разбереш някои истини и да навлезеш в някои реалности. Ако не разчиташ на Бог и не се уповаваш на Него, а се предаваш, без да полагаш никакви усилия или да платиш цена, и просто отстъпваш, значи си безполезен и нямаш и капка съвест и разум. Независимо дали заложбите ти са ограничени или са изключителни, ако имаш малко съвест и разум, трябва да изпълниш правилно мисията си и това, което трябва да свършиш. Да си дезертьор е ужасно; това е предателство към Бог. То е непоправимо. Стремежът към истината изисква твърда воля и хората, които са прекалено негативни или слаби, няма да постигнат нищо. Те няма да са способни да вярват в Бог до края и ако искат да придобият истината и да постигнат промяна на нрава си, имат още по-малко надежда. Само хората, които са решени и се стремят към истината, могат да я придобият и да бъдат доведени до съвършенство от Бог.

Откъс 63

Много хора често се разболяват и колкото и да се молят на Бог, състоянието им не се подобрява. Колкото и да искат да се отърват от болестта си, не могат. Понякога дори са изправени лице в лице с животозастрашаваща ситуация, с която са принудени да се изправят лице в лице с тях. В действителност, ако човек наистина има вяра в Бог в сърцето си, преди всичко трябва да знае, че продължителността на живота на човека е в Божиите ръце. Точният момент на раждането и смъртта е предопределен от Бог. Когато Бог дава на хората болест, за нея има причина — тя има значение. Това, което могат да почувстват, е болест, но всъщност това, което им е дадено, е благодат, не болест. Хората преди всичко трябва да признаят този факт и да са сигурни в него, и да го приемат сериозно. Когато страдат от заболяване, те може често да застават пред Бог и да се стараят да правят каквото трябва с благоразумие и внимание, и да се отнасят към дълга си с повече грижа и прилежност от другите. За хората това е закрила, не са окови. Това е подход, който е по-скоро пасивен. Освен това продължителността на живота на всеки човек е предопределена от Бог. Една болест може да е неизлечима от медицинска гледна точка, но от Божията гледна точка, ако животът ти трябва да продължи и още не ти е дошло времето, не можеш да умреш, дори и да искаш. Ако Бог ти е дал поръчение и ти все още не си изпълнил мисията си, няма да умреш дори и от болест, която се смята за фатална — Бог още няма да те вземе. Дори и да не се молиш и да не търсиш истината, дори и да не обръщаш внимание на болестта си и да отлагаш лечението си, няма да умреш. Това важи с особена сила за тези, които са получили поръчение от Бог — когато мисията им е недовършена, каквато и болест да ги застигне, те не трябва да умрат веднага; трябва да живеят до последната секунда от изпълнението на мисията. Имаш ли тази вяра? Ако я нямаш, ще отправяш към Бог само повърхностни молитви, като казваш: „Боже! Трябва да изпълня мисията, която ми възложи. Искам да прекарам последните си дни напълно предан на Теб, за да няма за какво да съжалявам, като умра. Трябва да ме опазиш!“. Ако не поемеш инициативата да търсиш истината, няма да имаш волята и силата да проявиш вярност, въпреки че се молиш по този начин. Тъй като не си склонен да платиш истинската цена, често прибягваш до този вид оправдания и до този метод на молитва към Бог и се пазариш с Него — нима това е човек, който се стреми към истината? Ако болестта ти е лечима, наистина ли ще можеш да изпълниш дълга си добре? Не непременно. В действителност независимо от това дали се пазариш, за да се избавиш от болестта си и да не умреш, или за да осъществиш други свои намерения и цели, от Божията гледна точка, ако още можеш да изпълняваш дълга си и ако от тебе още има полза, ако Бог е решил, че трябва да бъдеш използван, няма да умреш. Няма да можеш да умреш, дори и да искаш. Ако обаче създаваш проблеми и извършваш всякакви злодеяния, и обиждаш Божия нрав, ще умреш много бързо; животът ти ще бъде съкратен. Продължителността на живота на всеки един е предопределена от Бог преди сътворението на света. Ако човек може да се подчини на подреденото и устроеното от Бог, тогава, болен или не, в добро или в лошо здраве, той ще живее толкова години, колкото Бог му е предопределил. Имаш ли тази вяра? Ако признаваш това само по отношение на доктрината, значи нямаш истинска вяра и е безполезно да говориш сладки приказки; ако си уверен дълбоко в сърцето си, че Бог ще направи това, подходът ти и начинът ти на практикуване ще се променят по естествен път. В живота си хората, разбира се, трябва да проявяват здрав разум по отношение на здравето си независимо от това дали в момента са здрави или болни. Това е инстинкт, който Бог е дал на човека. Това са благоразумието и здравият разум, които човек трябва да има в рамките на свободната воля, дадена му от Бог. Щом се разболееш, трябва да придобиеш известно разбиране за здравните грижи и лечението за справяне с тази болест — това трябва да направиш. Това ти отношение към болестта обаче няма за цел да оспорва продължителността на живота, дадена ти от Бог, нито да ти гарантира, че ще изживееш всичкия живот, който Той ти е определил. Какво означава това? Може да се обясни по следния начин: ако възприемеш пасивен подход, ако не приемаш болестта си сериозно, ако изпълняваш дълга си както трябва и си почиваш малко повече от другите, ако не си се забавил в изпълнението на дълга си, болестта ти няма нито да се влоши, нито да те убие. Всичко зависи от това какво прави Бог. С други думи, ако Бог смята, че предопределеният ти живот още не се е изчерпал, то дори и да се разболееш, Той няма да те остави да умреш. Ако болестта ти не е смъртоносна, но ти е дошло времето, тогава Бог ще те вземе, когато реши. Нима това не е оставено изцяло на милостта на Божията мисъл? Подвластно е на Неговото предварително решение! Ето така трябва да гледаш на този въпрос. Може да изпълниш своята част и да отидеш на лекар, да взимаш някакво лекарство, да се грижиш за здравето си и да правиш упражнения, но трябва да разбереш дълбоко в сърцето си, че човешкият живот е в Божиите ръце, че продължителността на човешкия живот е предопределена от Бог и че никой не може да избегне предопределеното от Него. Ако не разбираш дори тези елементарни неща, значи нямаш истинска вяра и всъщност не вярваш в Бог.

Някои хора правят всичко възможно и използват всякакви методи, за да се излекуват от болестта си, но каквото и лечение да прилагат, не оздравяват. Колкото повече се лекуват, толкова по-сериозно става заболяването им. Вместо да се молят на Бог, за да търсят как точно се развива болестта им, и да търсят първопричината за нея, те взимат нещата в свои ръце. В крайна сметка са изпробвали много методи и са похарчили немалко пари, но пак не успяват да се излекуват от болестта си. После, след като вече са се отказали от лечението, болестта внезапно преминава от само себе си след известно време, а те не знаят как е станало това. Някои хора се разболяват от нещо банално и не му обръщат много внимание, но в един момент състоянието им се влошава и те умират внезапно. Как става това? Хората не могат да го разберат; всъщност от Божията гледна точка това се дължи на факта, че мисията на този човек в този свят е приключила и Бог го е взел. Хората често казват: “никой не умира здрав”. Дали наистина е така? Има хора, които отиват в болницата на преглед и не им откриват никакво заболяване. Били са в крепко здраве, но след няколко дни са починали. Това се нарича смърт без болест. Има много такива хора. Това означава, че човекът е достигнал края на живота си и е взет обратно в духовния свят. Някои хора са боледували от рак и туберкулоза и въпреки това доживяват до седемдесет-осемдесет години. Има немалко такива. Всичко това зависи от Божието предопределение. Ако имаш такова разбиране, значи наистина вярваш в Бог. Ако си физически болен и трябва да взимаш някакво лекарство, за да се справиш с болестта, трябва да взимаш лекарството или да правиш упражнения редовно, като си почиваш и гледаш спокойно на нещата. Какво отношение е това? Това е отношение, продиктувано от истинска вяра в Бог. Да речем, че не си взимате лекарството, не ходите да ви бият инжекциите, не правите упражнения, не се грижите за здравето си и въпреки това сте уплашени до смърт и постоянно се молите: „О, Боже, трябва да изпълнявам задълженията си подобаващо, мисията ми не е изпълнена, не съм готов да умра. Искам да изпълнявам задълженията си и да извърша Твоето поръчение, но ако умра, няма да мога. Не искам да съм изпълнен със съжаление, когато умра. Боже, моля Те, чуй молитвите ми. Запази живота ми, за да мога да изпълнявам задълженията си и да завърша поръчението Ти. Искам да Те възхвалявам вечно и да видя Твоя славен ден възможно най-скоро“. На пръв поглед си много силен и изпълнен с вяра в Бог, не приемаш лекарства или инжекции. В действителност обаче вярата ти е по-малка от грахово зърно. Уплашен си до смърт и нямаш вяра в Бог. Как така нямаш вяра в Бог? Как стана така? Човешките същества просто не разбират отношението, принципите и начините за справяне със сътворените същества на Създателя, затова те използват собствената си ограничена гледна точка, представи и фантазии, за да отгатнат какво ще направи Бог. Искат да се обзаложат с Бог, за да видят дали Той ще ги излекува и дали ще им даде дълъг живот. Не е ли глупаво това? Ако Бог реши да запази живота ти, няма да умреш, колкото и да си болен. Ако Бог реши да не ти даде повече живот, тогава ще умреш и без да си болен, ако това е, което трябва да стане. Продължителността на живота ти е предопределена от Бог. Ако знаеш това, значи имаш истинско знание и истинска вяра. И така, Бог произволно ли дава болести на хората? Не е произволно; това е начин да облагороди вярата им. Това е страданието, което хората трябва да понесат. Ако Бог ти даде болест, не се опитвай да избягаш от нея; ако не ти даде болест, недей да си я просиш. Всичко е в ръцете на Създателя и хората трябва да се научат да оставят природата да си върши своето. Какво е природата? Нищо в природата не е произволно — всичко идва от Бог. Това е истината. От хората, боледуващи от една и съща болест, някои умират, а други оживяват; всичко това е предопределено от Бог. Ако оживееш, това доказва, че още не си изпълнил мисията, която Бог ти е възложил. Трябва да работиш усилено, за да я изпълниш, и да цениш това време; не го прахосвай. Така стоят нещата. Ако си болен, не се опитвай да избягаш от това; ако не си болен, недей да си просиш да се разболееш. Никога не можеш да получиш това, което искаш, като просто го поискаш, нито можеш да избягаш от нещо просто защото искаш да избягаш. Никой не може да промени това, което Бог е решил да направи.

Преди да бъде прикован на кръста, Господ Исус се помоли. Как точно беше формулирана молитвата? („Ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш“ (Матей 26:39).) Като членове на сътвореното човечество, всички хора трябва да преминат през такъв процес на търсене, защото не разбират Божията воля. Това е нормален процес. И все пак, както и да търсиш, колкото и дълго да търсиш и колкото и тежък или труден да е процесът на търсене, нищо от това, което Бог е решил да направи, никога не се е променило от самото начало, нито пък Той някога е решавал да го промени. Хората може да търсят и да чакат, а Бог наистина им предоставя процес, чрез който да добият разбиране, знание и яснота по отношение на това кое действително е истинно, но Той никога не би променил и едно Свое решение. Затова не бива да мислиш, че нещата ти се случват произволно, или че ако дадено бедствие или определен вид смърт някак ти се размине, това е чист късмет и съвпадение, защото не е. Бог има предварително изготвен план и конкретна организация за всяко сътворено същество — от най-голямото до най-малкото, от макроскопичното (планетите и космоса) до сътвореното човечество и дори микроорганизмите. Това е Божието всемогъщество. Някои болни казват, че болестта им произтича от изтощението от някаква дейност или от това, че по случайност са изяли нещо неподходящо. Не търси такива причини — всички те са проява на негативност и съпротива. Трябва да посрещаш с положителна нагласа обстоятелствата, хората, събитията и нещата, които Бог е организирал за теб. Вместо да търсиш обективни причини, трябва да търсиш и да разбереш точно с какво намерение и отношение Бог те поставя в тази ситуация и какво отношение трябва да имаш ти като сътворено същество, когато подхождаш към нея. Това е пътят, който трябва да търсиш. Когато даден човек оцелее, това никога не е произволно, нито неизбежно. Организацията, намеренията и върховенството на Създателя винаги са налице. Мислиш ли, че Божиите слова, Неговата воля и истината са изпразнени от съдържание? Не са! Когато хората не са проумели Божията воля, те са склонни да се поддават на някои представи и фантазии и им се струва, че тези представи и фантазии са доста точни и трябва да съответстват на Божиите намерения. Хората не знаят какви са Божиите намерения, затова си мислят: „Прав съм да разсъждавам така. Аз имам истинска вяра. Боя се от Бог и Му се подчинявам. Аз съм човек, който обича Бог“. В действителност Бог дълбоко ненавижда твоите представи и фантазии. Макар че си мислиш колко си прав, всъщност изобщо не разбираш истината, нито си я придобил. Когато един ден прозреш ясно всички тези въпроси и осъзнаеш, че всички тези неща в крайна сметка се управляват, уреждат и задават от Създателя, ще си научил уроците си от всички хора, събития и неща, които си срещнал, и ще си постигнал подобаващи резултати. Едва тогава истински ще разбереш Божията воля и ще си дадеш сметка, че всичко, което Бог прави, е за целите на спасението на хората, и че в нея се съдържат Божиите добри намерения и старателни усилия. Когато придобиеш това разбиране, трябва да благодариш и да възхваляваш Бог и никога да не си мислиш: „Бог ме е избрал да изпълнявам този дълг — сигурно съм много важен в Неговото сърце. Бог не може да ме изостави и няма да позволи да умра“. Това е погрешно. Бог има метод във всичко, което прави. Какво означава това? Бог предопределя кога някой ще се роди, кога ще умре и колко мисии ще има в този живот. Бог е предопределил продължителността на живота ти. Той няма да прекрати живота ти преждевременно заради това, че не се справяш добре в него, нито ще го удължи с няколко години, защото се представяш добре. Това се казва да имаш метод. А за онези лоши хора, които извършват всякакви злини в света, причинили са му огромни вреди, които извършват множество злодеяния, застрашили другите в рамките на определен период, някои хора казват: „Бог е сляп. Защо не унищожава такива хора?“. Знаеш ли каква е причината за това? Какъв е коренът му? Първопричината е тази: положителните герои играят положителни роли, а отрицателните герои играят отрицателни роли. Всеки има мисия, всеки има роля, животът и смъртта на всеки са предопределени отдавна; Бог никога не би нарушил това. Когато си се родил, си дошъл на този свят навреме — нито минута или секунда по-рано или по-късно; когато умреш и душата ти отпътува, и това ще се случи в точната минута и секунда. Бог няма да промени продължителността на живота, предопределена на даден човек, и да удължи живота му с двадесет или тридесет години, защото той има голям принос към човечеството. Бог никога не е правил това и няма да го направи и в бъдеще. Той също така няма да направи така, че някой да умре преди уречения му час само защото е особено зловреден за човечеството. Бог никога няма да постъпи така. Това е правилото и законът на небето и Бог никога няма да го наруши. Какво разбрахте по този въпрос? (Никой не може да промени нещата, предопределени от Бог.) Самият Бог никога не би нарушил или променил нещата, които е предопределил или планирал. Това е факт; от това също така виждаме Божията мощ и мъдрост. Бог вече изцяло е планирал рождението, идването на този свят, продължителността на живота и края на всички Божии творения, както и тяхната мисия и ролята им сред човеците. Никой не може да промени тези неща — това е властта на Създателя. Идването на всеки човек на този свят, житейската му мисия и краят на житейския му път — всички тези закони са определени от Бог отдавна, също както орбитите на всички небесни тела са определени от Бог; каква орбита следват тези небесни тела, в продължение на колко години, как се движат, на какви закони се подчиняват — всичко това е предопределено от Бог отдавна, не се е променило за хиляди, десетки хиляди, стотици хиляди години. Това е предопределено от Бог и това е Неговата власт. А какво да кажем за това мъничко сътворено същество човека? Да оставим настрана човека и първо да поговорим за кучетата. Бог им е определил да живеят около десет години. Когато достигнат тази възраст, те умират. Възможно ли е тази времева рамка да се промени? (Не.) Няма да се спираме на специалните случаи. Продължителността на живота на едно малко животно, която хората дори не могат да променят, е предопределена от Бог — как е възможно същото да не важи и за човека? Така че каквото и да искат хората, последното нещо, което трябва да искат, е животът им да бъде удължен. Благословиите и несгодите на човешкия живот, както и моментът на смъртта на даден човек, са неща, предопределени от Бог. Никой не може да ги промени и всичкото искане на света няма да доведе до никакъв резултат. Може да искаш от Бог да те просветли по някои въпроси, например, какво преживяваш, какво разпознаваш и какво можеш да спечелиш от дадени обстоятелства. Това означава, че можеш да търсиш истината и да се молиш на Бог за навлизане в живота и промяна в твоя живот нрав. Ако искреността ти успее да трогне Бог, ще можеш да придобиеш делото на Светия Дух. Това е нещо, което Бог е склонен да направи. Трябва обаче да си разумен. Не можеш да искаш от Бог дълголетие или безсмъртие, защото продължителността на живота ти е определена от Него. Тя не може да бъде променена от хората и, колкото и да искаш, няма да постигнеш нищо. Щом Бог е определил това, Той няма да го промени. Ако признаваш, че Бог е Създателят, че Бог е твоят Господар, твоят Бог и твоят Господ, никога не бива да искаш такива неща. Какво казва Бог на хората да искат? Какво съдържа Молитвата на Господ? „Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята!“ (Матей 6:10). Какво друго трябва да искаш? Знаеш ли? Трябва да изпълняваш задълженията си на сътворено същество в рамките на управленското дело на Бог. Трябва да изпълниш възложените ти от Бог поръчения, да изпълниш мисията си подобаващо, да не допуснеш провал в мисията си, да си достоен за дадените ти от Бог живот и съществуване и да не пропилееш живота си. В този живот ти трябва да опознаеш Създателя, да изживееш подобие, присъщо на сътворено същество, и да удовлетвориш желанията на Създателя — това са нещата, които трябва да искаш. Преди всичко трябва да си изясниш в сърцето си какво да искаш и какво да не искаш, кои от нещата, които искаш, съответстват на Божията воля и кои — не, и дали това, което искаш, може да ти бъде дадено. Не проявявай глупост. Ако това, което искаш, вече е определено от Бог, то молитвите ти са напразни. В такъв случай не е ли глупаво да се молиш за него? Не е ли да се противопоставяш на Бог? Бог ти е дал да доживееш до осемдесет години, но ти искаш да доживееш до сто. Бог ти е дал да доживееш до тридесет години, но ти искаш да достигнеш шестдесет. Нима това не е бунтарство? Нима не е да се противиш на Бог? Хората трябва да са разумни и да не постъпват глупаво.