Откъс 61

Всеки човек в по-голяма или по-малка степен е извършвал прегрешения. Когато не знаеш, че нещо е прегрешение, ще го възприемаш със замъглен ум и вероятно все още ще се вкопчваш в собствените си мнения, практики и начини за разбирането му — но един ден, дали чрез четене на Божиите слова, дали в общуване с твоите братя и сестри, или чрез Божието откровение, ти ще разбереш, че това нещо е прегрешение и оскърбление към Бог. Какво ще бъде отношението ти тогава? Ще се разкайваш ли наистина, или ще разсъждаваш и спориш, вкопчен в собствените си идеи, като си вярваш, че макар извършеното от теб да не е в съответствие с истината, то не е и толкова голям проблем? Това е свързано с отношението, което имаш към Бог. Какво отношение имаше Давид към своето прегрешение? (Разкаяние.) Разкаяние — което означава, че той се е намразил в сърцето си и никога повече няма да извърши това прегрешение. И какво направи той? Той се помоли, като искаше Бог да го накаже, и рече: „Ако направя тази грешка отново, нека Бог ме накаже и ме накара да умра!“. Такава беше неговата решителност; това бе истинско разкаяние. Могат ли обикновените хора да постигнат това? За обикновените хора ще е добро начало, ако не се опитват да разсъждават или ако могат хрисимо да признаят вината си. Истинско разкаяние ли е нежеланието да повдигнете отново въпроса от страх да не станете за срам? Това е притеснение и огорчение, че ще се посрамите, a не разкаяние. Истинското разкаяние е да се намразиш, защото си сторил зло, да изпитваш болка и неудобство, че си бил способен да извършиш зло, да се самообвиняваш и дори да се проклинаш. Разкаяние е да можеш да се закълнеш, че никога повече няма да вършиш злини, и да си готов да приемеш Божието наказание и да изтърпиш ужасна смърт, ако някога отново извършиш зло. Това е истинско разкаяние. Ако хората винаги са убедени, че не са сторили зло, че постъпките им просто не са отговаряли на принципите или са били причинени от липса на мъдрост, и вярват, че ако действат потайно, всичко е наред, могат ли да изпитат истинско разкаяние, мислейки по този начин? Категорично не, защото не познават същината на собственото си зло. Дори и да се ненавиждат малко, те се мразят само за това, че са неразумни и че не се справят добре със ситуацията. Те всъщност не осъзнават, че причината, поради която са способни да вършат зло, се корени в проблем в тяхната природа и същност, тъй като на хората им липсва човечност, имат лош нрав и са неморални. Такива хора никога няма да изпитат истинско разкаяние. Защо се налага хората да разсъждават върху себе си пред Бог, когато са направили нещо лошо или са извършили прегрешение? Това е така, защото познаването на собствената природа и същност не е лесно. Лесно е човек да си признае, че е направил грешка, и да разбере къде е грешката. Не е лесно обаче да се осъзнае източникът на грешките и какъв нрав е бил разкрит в тях. Затова повечето хора, когато са направили нещо лошо, признават само, че са сгрешили, но нито изпитват угризения в сърцата си, нито се мразят. По този начин те не достигат до истинско покаяние. За да постигне истинско покаяние, човек трябва да изостави злото, което е сторил, и да е способен да гарантира, че никога повече няма да го извърши. Само тогава може да се постигне истинско покаяние. Ако винаги подхождаш към нещата, воден само от своите собствени представи и възгледи, без да осмисляш или опознаваш себе си, и просто повърхностно и безгрижно се преструваш, тогава не си се покаял наистина и изобщо не си се променил. Ако Бог иска да те изобличи, как трябва да подходиш към това? Какво ще е твоето отношение? (Ще приема Божието наказание.) Приемане на Божието наказание — това е отношението, което трябва да имате. В същото време трябва да приемете Божията проверка. Това е правилният подход, за да можете наистина да опознаете себе си и наистина да се покаете. Ако човек няма истинско разкаяние, за него ще е невъзможно да престане да върши зло. Винаги и навсякъде той ще може да се връща към старите си навици, да живее според сатанинския си нрав и дори да повтаря едни и същи свои грешки отново и отново. Следователно такива хора не са се покаяли наистина. По този начин в дълбочина бива разкрита същността им. И така, какво могат да направят хората, за да се освободят напълно от прегрешения? Те трябва да търсят истината, за да разрешават проблемите, и също така трябва да могат да практикуват истината. Това е правилното отношение на хората към истината. Как тогава трябва те да практикуват истината? Независимо от изкушенията или изпитанията, които срещаш, ти трябва наистина да се молиш на Бог в сърцето си и да се подчиняваш на Божието ръководство. Някои изпитания са и изкушения — защо Бог допуска да се сблъскваш с такива неща? Не е неочаквано, нито случайно, че Бог позволява да ти се случват подобни неща. Бог те изпитва и проверява. Ако не приемаш тази проверка, ако не обръщаш внимание на проблема, не бива лиразкрито напълно отношението ти към Бог в този момент? Какво е отношението ти към Бог? Ако имаш безразлично и презрително отношение към средите, които Бог ти предоставя, и към изпитанията, които Бог ти праща, и ти нито се молиш, нито търсиш, нито намираш начин да се справиш, това разкрива, че си с непокорно отношение към Бог. Как може Бог да спаси такъв човек? Нима е възможно Бог да усъвършенства подобни хора? Категорично не. Това е така, защото нямаш покорно отношение към Бог и дори Бог да ти осигури среда, ти няма да се потопиш в нея и няма да кооперираш с нея. Това показва твоето презрение към Бог, че не приемаш Божието дело сериозно и че дори си способен да оставиш настрана Божиите слова и истини, което означава, че не изживяваш Божието дело. В такъв случай как можеш да постигнеш спасение? Тези, които не обичат истината, не могат да изживеят Божието дело. Няма начин да постигнеш спасение, докато вярваш в Бог по този начин. Това означава, че отношението към Бог и истината са много важни и са пряко свързани с това дали човек може да бъде спасен. Хората, които не обръщат внимание на това, са глупави и невежи.