Разликите между говоренето на думи и доктрини и реалността на истината

Откъс 64

Няколко години след като са приели вярата, повечето хора могат да говорят за някои доктрини, като например „Трябва да имаме правилните намерения във вярата си“, „Трябва да се научим да обичаме Бог и да Му се подчиняваме“, „Трябва да изпълняваме дълга си съвестно; не можем да се бунтуваме срещу Бог“ или „Трябва да познаваме себе си“. Всички тези доктрини са правилни, но вие не разбирате истинското значение на думите. Разбирате ги само повърхностно; не разбирате духовното им значение и по-дълбокия смисъл на Божиите слова, така че в сърцата ви няма истина. Какъвто и опит или разбиране да имате, те са твърде повърхностни. Може и да сте способни да говорите за известна доктрина и да виждате някои прости неща ясно, но не действате съгласно истините принципи; изобщо не се доближавате до истината. Може да имате известни познания и да сте образовани, но не разбирате истината. Не бъркайте разбирането на доктрините или думите с разбирането на истината. Сред онези, които вярват в Бог отдавна, има способни хора със сравнително добро разбиране за духовните въпроси, които вероятно имат известен опит с истината, но все пак за тях не може да се каже, че я разбират. От общо десет изречения, отразяващи познанието, което можеш да предложиш, може би само две съдържат истинско знание. Останалите са доктрина. Ти обаче чувстваш, че си разбрал истината. Където и да отидеш, можеш да проповядваш непрекъснато в продължение на няколко дни и винаги да имаш какво да кажеш. А когато приключиш, ти се иска да събереш всичко в книга, един вид „звездна биография“, която да разпратиш до всички, за да ядат и пият от нея в името на общото благо. Това е невероятно арогантно и безсмислено, нали? Хората не могат дори да се докоснат до най-основните проблеми на истината; в най-добрия случай те могат да разберат някои от думите, когато са написани. Тъй като хората са умни и имат добра памет, тъй като често, когато са се подготвили до известна степен, говорят за истината в различните ѝ аспекти, като Божиите дела, значимостта и тайнството на въплъщението и за пътищата и стъпките на Божието дело, те чувстват, че сами притежават истината, че разполагат с изобилие от нея. Колко неразумно от тяхна страна; това само доказва, че те не разбират истината. В наши дни хората разбират само малка част от доктрината. Те не познават себе си, а още по-малко притежават разум. Мислят си, че щом разбират няколко доктрини, значи притежават истината и че вече не са обикновени хора. Чувстват, че са станали велики и си мислят: „Толкова пъти съм чел Божиите слова. Дори съм запомнил някои от тях и те са пуснали корени в сърцето ми. Където и да отида, мога да проповядвам на няколко събрания подред, и мога да обяснявам основните положения в която и да е глава от Божиите слова“. Факт е, че никой не разбира истината. Защо казвам това ли? От една страна, вие не можете да решавате проблеми или да намирате в какво се коренят те, както и не можете да прозрете тяхната същина. От друга страна, вие проумявате само една част от даден проблем или въпрос, а разбирането ви е неопределено; не можете да го свържете с истината. Въпреки това обаче все пак се чувствате добре и сте арогантни и самоправедни. Колко глупаво и невежо от ваша страна.

Как бихте обяснили понятието „вяра в Бог“? Как разбирате този аспект на истината? Какъв е правилният възглед, който хората трябва да имат във вярата си в Бог? Какви са все още съществуващите неправилни възгледи? Как точно трябва да вярват хората в Бог? Размишлявали ли сте върху тези въпроси? Изглежда всички вие сте „гиганти“ на истината, разбирате я изцяло, така че нека ви задам най-простия въпрос: Какво представлява вярата в Бог? Обмисляли ли сте го? Какво точно означава вярата в Бог? Какво по-точно искате да спечелите от вярата си в Него и какви проблеми искате да решите? Трябва да сте наясно с тези неща. Трябва също така да сте наясно със следното: какви проявления на вярата в Бог трябва да са налице у някого, за да вярва той искрено в Него? С други думи, как трябва да изпълняваш дълга си, за да бъде искрена твоята вяра в Бог? Какви минимални условия изисква Бог от хората, които вярват в Него, като доказателство, че са хора с искрена вяра? Наясно ли сте с тези въпроси в съзнанията си? Всъщност, в ежедневието си всички вие показвате определени типове поведение на невярващи. Можете ли да посочите ясно постъпките си, които не са обвързани с вашата вяра в Бог или с истината? Разбирате ли наистина какво означава да вярваш в Бог? Какъв човек е онзи, чиято вяра е искрена и който наистина вярва в Бог? Разбирате ли какво означава едно сътворено създание да вярва в Бог? Това засяга човешките възгледи за вярата в Бог. Някои хора твърдят: „Да вярваш в Бог означава да вървиш по правилния път и да правиш добро; това е нещо много важно в живота. На практика вярата в Бог се проявява чрез изпълнението на някои задължения към Него“. Има и хора, които заявяват: „Да вярваш в Бог означава да бъдеш спасен; да удовлетвориш Неговата воля“. Казвате всичко това, но наистина ли го разбирате? Факт е, че не го разбирате. Да вярваш истински в Бог не е просто да вярваш в Него само за да бъдеш спасен, нито пък да вярваш в Него само за да бъдеш добър човек. Също така не е и да вярваш в Него, за да придобиеш човешко подобие. Факт е, че вярата на хората в Бог не бива да се разглежда просто като вяра, че Бог съществува, както и че Той е истината, пътят, животът и да се приключи дотам. Не е въпросът само да признаеш, че има Бог, и да повярваш, че Той е Владетелят на всичко, че Той е всемогъщ, че Той е създал света и всички неща, че Той е неповторим и че е върховен. Не се приключва с вярата ти в този факт. Божията воля е цялото ти същество и сърце да бъдат отдадени на Него и да Му се подчиняват. С други думи, ти трябва да следваш Бог, да му позволяваш да те използва и дори да се радваш да полагаш труд за Него — каквото и да правиш за Него, то е онова, което трябва да се направи. Не е казано, че само предопределените и избраните от Бог следва да вярват в Него. Факт е, че цялото човечество трябва да се прекланя пред Бог, да Го слуша и да Му се подчинява, защото човечеството е създадено от Бог. Ако знаеш, че целта на вярата в Бог е да постигнеш спасение и вечен живот, но не приемаш ни най-малко истината и не вървиш по пътя на стремежа към истината, тогава се самозаблуждаваш, нали? Можеш ли да придобиеш истината, ако само разбираш доктрината, но не се стремиш към истината? Стремежът към истината е най-важната част от вярата в Бог. Хората трябва да търсят, да размишляват и да изследват какво е скритото значение на всяка една истина, както и как да я практикуват и да навлязат в този аспект на истината. Вярващите трябва да разбират и да притежават тези неща. Що се отнася до различните аспекти на истината, които човек трябва да притежава във вярата в Бог, сега вие разбирате само думите, доктрините и външните практики; не разбирате същината на истината, тъй като не сте я преживели. Например: сферата на изпълнението на дълга и сферата на любовта към Бог изобилстват от истина и ако хората искат да се опознаят, то те трябва да разберат голяма част от истината. И в значимостта и тайнството на въплъщението също има много истина, която трябва да бъде разбрана. Как трябва да се държат хората; как трябва да почитат Бог; как трябва да се подчиняват на Бог; какво трябва да правят, за да се съобразяват с Божията воля; как трябва да служат на Бог — всички тези подробности съдържат много истина. Що се отнася до всички тези истини в различните области — как се отнасяте към тях и как ги преживявате? Кой е най-важният аспект на истината, който трябва първо да бъде проучен? Има много истини, които хората трябва да разберат и в които трябва да навлязат, след като са положили основите на истинския път. Съществува истината да бъдеш честен човек, и по-конкретно съществуват истини, които са свързани с изпълнението на дълга. Всички те изискват хората да ги преживяват и практикуват. Ако винаги изговаряш тези думи и доктрини, без да обръщаш внимание на това как да практикуваш и да изживяваш, за да навлезеш в истината реалност, то тогава ти винаги ще живееш в тези думи и няма да постигнеш никаква истинска промяна.

Откъс 66

Някои хора са напълно лишени от проницателност. Те следват всеки, който ги води. Учат се на добро поведение, когато ги водят добри хора, а когато ги водят лоши хора, се учат на лошо поведение. Учат се от този, когото следват. Когато следват неверници, те подражават на демоните. Когато следват хора, които вярват в Бог, се научават да имат някакво подобие на човешка природа. Не обръщат внимание на разбирането и практикуването на истината, а само следват другите и сляпо им подражават. Слушат когото си искат. Такъв човек може ли да разбере истината? Категорично не. Хората, които не разбират истината, никога няма да постигнат истинска промяна. Хората могат да научат външни неща като знанието и учението, човешкото поведение и начина на говорене. Истината и животът обаче могат да се получат единствено от Божиите слова и от Неговото дело, но никога от известни или изключителни хора. Как трябва вярващите да ядат и пият Божиите слова? Това е пряко свързано със съществения въпрос дали някой може да разбере и да придобие истината. Трябва да има правилен път към яденето и пиенето на Божиите слова. В църковния си живот и при изпълнението на своя дълг вярващите трябва да ядат и пият Божиите слова, които са насочени към проблеми от реалния живот, и да решават тези проблеми. Това е единственият начин да се разбере истината. Ако обаче разбират истината, но не я практикуват, те няма да са способни да навлязат в истината реалност. Някои хора са способни, но не обичат истината и макар и да могат да разберат част от нея, те не я практикуват. Могат ли такива хора да навлязат в истината реалност? Да се разбере истината не е толкова просто, както да се разберат ученията. За да разберете истината, първо трябва да знаете как да ядете и пиете от Божиите слова. Вземете например яденето и пиенето на пасаж, който се отнася до истината за любовта към Бог. Божиите слова гласят: „Любов“, както се нарича, се отнася до привързаност, която е чиста и без недостатък, където използваш сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен. В любовта няма условия, няма бариери и няма разстояние. В любовта няма подозрение, няма измама и няма лукавство. В любовта няма търговия и нищо нечисто“ („Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“). Така Бог определя любовта и това е истината. Но кого трябва да обичаш? Трябва ли да обичаш съпруга си? Съпругата си? Братята и сестрите си в църквата? Не. Когато Бог говори за любов, Той не говори за любовта към ближния, а за любовта на човека към Бог. Ако действително е опознал Бог, човек наистина вижда, че Неговият нрав е праведен и свят, и вижда, че Божията любов към човека е най-истинската и най-искрената, и тогава любовта, която този човек изпитва към Бог, също е истинска. Как се практикува любовта към Бог? Човек първо трябва да отдаде сърцето си на Бог и тогава сърцето му може да обича Бог. Ако сърцето на човека наистина вижда колко изключително обичлив е Бог, тогава той няма да се съмнява в Бог, няма да има отдалеченост между него и Бог и боголюбивото му сърце ще е чисто и без недостатък. „Без недостатък“ означава да няма прекомерни желания и да не предявява прекомерни изискания към Бог, да не Му поставя условия и да не се оправдава. Означава, че Той е на първо място в сърцето ти и че само Неговите слова заемат място в сърцето ти. Такава привързаност е чиста и без недостатък. Тази „привързаност“ означава, че Бог заема определено място в сърцето ти и че винаги мислиш за Него, чувстваш липсата Му и не Го забравяш в нито един момент. Да обичаш означава да използваш сърцето си, за да обичаш. „Да използваш сърцето си, за да обичаш“ се състои в това да си внимателен, грижовен и копнеещ. За да успееш да обичаш Бог със сърцето си, първо трябва да се стремиш да Го опознаеш, да опознаеш Неговия нрав и Неговата обичливост. Ако изобщо не познаваш Бог, няма да си способен да Го обичаш, дори и да искаш. В момента всички вие се стремите към истината и се опитвате да я придобиете. Макар и да нямаш реално познание за Бог, трябва да използваш сърцето си, за да копнееш за Него, да се приближаваш към Него, да Му се подчиняваш, да бъдеш внимателен към Него, да споделяш с Него това, което мислиш, и да изливаш пред Него трудностите в сърцето си. Ако не разбираш истината, потърси Бог; обърни се към Бог и се осланяй на Него, когато не можеш сам да се справиш с нещо. Когато се молиш на Бог така, Светият Дух ще те просветли и ще те напътства. Не се увличай в мисли като например: „Какво трябва да направя за Бог? Какви големи неща трябва да извърша?“. Това са просто празни думи и изобщо не са практични. Практично е само ако вложиш сърцето си в любовта си към Бог и Го удовлетворяваш с дълга и малките дела, които си способен да изпълняваш. Макар и да не изричаш на глас как и до каква степен трябва да обичаш Бог, ти пазиш Бог в сърцето си и сърцето ти иска да Го удовлетвори. Каквито и трудности да изпитваш, стига сърцето ти да желае да удовлетвори Бог и да си способен да направиш някои неща, за да Го удовлетвориш, както и да понесеш известни трудности за тази цел, значи наистина Го обичаш. Ако разбираш част от истината и решаваш всички въпроси принципно, тогава ще си способен да почувстваш Божията любов, да почувстваш, че всичко, което Бог казва, е истината, че то е реалност и винаги помага на хората. Ще си способен да почувстваш, че хората не могат да се отклонят от Божиите слова и че сърцата им не могат да съществуват без Бог, че без Бог няма живот и че ако наистина оставиш Бог, просто не би могъл да живееш, което би било мъчително. Когато почувстваш всичко това, то означава, че изпитваш любов и пазиш Бог в сърцето си. „Използвай сърцето си, за да обичаш, да чувстваш и да бъдеш дълбокомислен“. Това включва много неща. Това е истинската любов, която Бог изисква от човека, т.е. трябва да Го обичаш, в сърцето си да си внимателен към Него и никога да не Го забравяш. Това не означава просто да изричаш думите, нито означава умишлено да изразиш нещо пред останалите, а по-скоро означава на първо място да вършиш нещата със сърце и да оставиш сърцето си да управлява живота ти и всичките ти действия, без да имаш каквато и да е мотивация, фалш или подозрение в сърцето си. Такова сърце е много по-чисто. Лесно е да се подчиниш на Бог, ако можеш да разбереш истината. Какво мисли човек, който винаги подозира Бог? „Правилно ли е Бог да постъпва така? Защо Бог казва това? Няма да се подчиня, ако Бог го казва без причина. Няма да се подчиня, ако не е праведно Бог да направи това. Ще се въздържа засега“. Да не храниш подозрение означава да признаеш, че всичко, което Бог казва и върши, е правилно, че при Него няма правилно и грешно и че човек трябва да Му се подчинява, да бъде внимателен към Него, да Го удовлетворява и да споделя Неговите мисли и грижи. Независимо дали ти се струва смислено всичко, което Бог прави, дали е приемливо за човешките представи и фантазии, и независимо дали отговаря на човешките учения, винаги трябва да си покорен и да подхождаш към тези неща с богобоязливо и богопослушно сърце. Такава практика е в съответствие с истината. Това е проявлението и практикуването на любов. Затова е изключително важно да знаеш как да ядеш и пиеш Божиите слова, ако искаш да постигнеш разбиране на истината. Ако четеш Божиите слова твърде малко, не ги четеш сериозно и не ги обмисляш със сърцето си, тогава няма да си способен да разбереш истината. Ще можеш да разбереш единствено малка част от учението и затова ще ти е много трудно да разбереш Божията воля и Божията цел в Неговите слова. Ако не разбираш целите и резултатите, които Божиите слова целят да постигнат, ако не разбираш какво търсят да постигнат Неговите слова и какво се стремят да усъвършенстват в човека, това доказва, че все още не разбираш истината. Защо Бог казва това, което казва? Защо говори с този тон? Защо е толкова сериозен и искрен във всяка дума, която изрича? Защо избира да използва определени думи? Знаеш ли? Ако не можеш да кажеш със сигурност, това означава, че не разбираш Божията воля или Неговите намерения. Как можеш да разбереш или да практикуваш истината, ако не разбираш контекста на Неговите слова? За да придобиеш истината, първо трябва да разбереш какво има предвид Бог с всяка дума, която изрича, и след като разбереш тези слова, да ги практикуваш и така да изживееш Божиите слова в себе си и те да се превърнат в твоя реалност. Така ще навлезеш в истината реалност. Можеш да разбереш истината действително, едва когато имаш задълбочено разбиране на Божието слово. Щом разбереш само няколко думи и доктрини, вече си мислиш, че разбираш истината и притежаваш реалността. Това е самозаблуда. Дори не разбираш защо Бог изисква хората да практикуват истината. Това доказва, че не разбираш Божията воля и че все още не разбираш истината. Всъщност Бог изисква това от хората, за да ги пречисти и спаси, за да могат да се избавят от покварения си нрав и да станат хора, които се подчиняват на Бог и Го познават. Тази цел иска да постигне Бог, като изисква от хората да практикуват истината.

Бог изразява истината за хората, които я обичат, жадуват за нея и я търсят. Що се отнася до хората, които се занимават с думи и доктрини и обичат да произнасят дълги и помпозни речи, те никога няма да придобият истината и се заблуждават. Погледът им върху истината и Божиите слова е грешен, изкривяват си вратовете, за да четат това, което е правилно, а гледната им точка е напълно погрешна. Някои хора предпочитат да изучават Божиите слова. Постоянно изучават казаното в Божиите слова за назначението или за това как да бъдат благословени. Най-много се интересуват от такива слова. Ако Божиите слова не съответстват на представите им и не удовлетворяват желанието им за благословии, те ще станат негативни, повече няма да се стремят към истината и няма да искат да отдадат всичко на Бог. Това показва, че не се интересуват от истината. В резултат на това не се отнасят сериозно към истината и са способни да приемат само онази истина, която съответства на представите и фантазиите им. Макар да вярват пламенно в Бог и всячески да се опитват да вършат добри дела и да се представят добре, подобни хора го правят само за да имат добро назначение в бъдеще. Макар че участват и в църковния живот, като ядат и пият Божиите слова, те не практикуват истината, нито ще я придобият. Има хора, които ядат и пият Божиите слова, но просто симулират дейност и си мислят, че са придобили истината само защото са разбрали няколко думи и доктрини. Какви глупаци са те! Божието слово е истината. За да разбереш и да придобиеш истината обаче, не е достатъчно да прочетеш Божиите слова. Ако не успееш да придобиеш истината чрез ядене и пиене на Божиите слова, придобиваш думи и доктрини. Ако не знаеш как да практикуваш истината или как да постъпваш според принципите, значи все още не си придобил истината реалност. Може често да четеш Божиите слова, но после да не успяваш да разбереш Божията воля и да усвояваш само някои думи и доктрини. Как да ядеш и пиеш Божиите слова така, че да разбереш истината? Първо, трябва да осъзнаеш, че Божието слово не е толкова просто. Божието слово има изключително дълбок смисъл. За да се изживее дори едно изречение от Божиите слова, е нужен цял един живот. Как би могъл да разбереш Божието слово, без да имаш няколко години опит? Означава ли, че разбираш истината, ако четеш Божиите слова, но при това не разбираш Божията воля и не разбираш намеренията на Неговите слова, откъде идват те и какъв резултат търсят да постигнат или какво искат да изпълнят? Може да си чел Божиите слова много пъти и вероятно можеш да рецитираш наизуст много откъси, но не можеш да практикуваш истината и изобщо не си се променил, и връзката ти с Бог е все така отдалечена и отчуждена. Когато се натъкнеш на нещо, което е в разрез с представите ти, оставаш със съмнения към Бог и не Го разбираш, но спориш с Него и таиш представи и погрешни разбирания за Него, противопоставяш Му се и дори Го хулиш. Що за нрав е това? Това е надменен нрав на отегчение от истината. Как могат хора, които са толкова надменни и на които толкова им е омръзнало от истината, да я приемат или да я практикуват? Такива хора определено никога няма да са способни да придобият истината или Бог. Макар че всеки има екземпляр от „Словото се явява в плът“, чете Божиите слова всеки ден и си води бележки, когато слуша общение за истината, ефектът, който това оказва върху всеки, е различен. За някои хора най-важното е да се въоръжат със знания и учения; други винаги търсят и се интересуват какво е доброто поведение, което трябва да показват хората; трети са готови да четат дълбокомислени слова, които разкриват тайни; някои са най-загрижени за словата за бъдещото назначение; някои обичат да изучават Божия нрав и управленските закони от Епохата на царството; някои искат да четат Божиите слова на утеха и увещание към човека; някои обичат да четат пророчества и Божии слова на обещания и благословии; други обичат да четат слова, които Светият Дух казва на всички църкви, и искат да са „Негов син“. Могат ли да придобият истината, като четат Божиите слова така? Дали това са хора, които се стремят към истината? Могат ли да бъдат спасени, като вярват в Бог по този начин? Трябва да видите тези неща ясно. В момента има новоповярвали, които казват: „Божиите слова на утеха към човека са прекрасни. Той казва: „Сине Мой, сине Мой“. Кой на този свят би те утешил така?“. Те мислят, че са Божии синове, и не разбират към кого Бог изрича тези слова. Има хора, които все още не го разбират, дори след като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, и безсрамно говорят подобни неща и не се притесняват или срамуват от това. Дали разбират истината? Те не разбират Божията воля, но се осмеляват да заемат позицията на Негов „син“! Какво разбират, когато четат Божиите слова? Изтълкували са ги съвсем погрешно! Когато четат Божиите слова, хората, които не обичат истината, няма да ги разберат. Когато разговаряш с тях за истината, изобщо не смятат, че е важно да я приемат. За разлика от тях хората, които обичат истината, са развълнувани, след като прочетат Божиите слова. Те долавят власт и сила в Божиите слова. Способни са да изследват истинския път и да приемат истината. Такива хора имат надежда да се върнат при Бог и да придобият истината. Хората, които обичат да изучават Божиите слова, винаги се интересуват от начина, по който Бог променя формата Си, интересуват се кога Бог ще остави този свят, както и от Божия ден. Не са загрижени за собствения си живот. Хората се занимават с неща, които са дело само на Бог. Ако винаги задаваш подобни въпроси, значи се месиш в Божиите управленски закони и в Неговия план за управление. Това е безсмислено и оскърбява Божия нрав. Ако много искаш да питаш или да знаеш и не можеш да се овладееш, тогава се помоли на Бог и Му кажи: „Боже, тези въпроси засягат Твоя план за управление и са само Твое дело. Аз няма да се ровя в неща, които надхвърлят възможностите ми или които не бива да знам. Моля те, възпирай ме да върша безсмислени неща“. Как може човек да разбере Божиите дела? Ако Бог не е споменал или обявил определени въпроси, свързани с Неговите дела и с плана Му за управление, това доказва, че Той не желае да ги разкрие на хората. Всичко, което Бог иска хората да знаят, е в Неговите слова, и цялата истина, която трябва да разбереш, е в Неговите слова. Има толкова много истини, които трябва да разбереш. Трябва само да погледнеш в Божиите слова и ако нещо не може да бъде намерено там, не настоявай за отговор. Ако Бог не ти е казал, тогава е безполезно да продължаваш да питаш и да разследваш. Той ти е казал всичко, което трябва да знаеш, и няма да ти каже или да ти разкрие това, което не бива да знаеш. В днешно време повечето вярващи все още не са навлезли в правилния път и не знаят как да размишляват над Божиите слова, когато ги четат, камо ли да ги практикуват или изживяват. Има дори хора, които не изпълняват дълга си или не се занимават с правилни задачи. За такива вярващи е още по-трудно да разберат истината. Човек се нуждае от дългогодишен опит, за да разбере истината. Как ще разбереш истината или ще навлезеш в реалността, ако не четеш съвестно Божиите слова или не ги практикуваш или изживяваш? Как ще поемеш по правилния път на вярата, ако не се подчиниш на Божието дело? И ако не поемеш по правилния път на вярата, как тогава ще бъдеш спасен? Истинските вярващи трябва да са наясно с тези въпроси.

Откъс 67

Какво е истината реалност? Kакво означава? Тя се отнася до практикуването на истината. Когато хората разберат истината и могат да я приложат на практика, тя ще стане тяхна реалност, ще се превърне в техен живот. Когато живеят в съответствие с истината, те притежават истината реалност. Хората не притежават истината реалност, ако само говорят думи и доктрини и не могат да прилагат истината на практика. Когато говорят думи и доктрини, може да изглежда, че разбират истината, но изобщо не могат да я практикуват, което доказва, че не притежават истината реалност. Как тогава трябва да навлязат в истината реалност? Трябва да прилагат Божиите слова в реалния си живот и чрез процеса на преживяване и практикуване на Божиите слова ще придобият познание за истината — не като усещане, а по-скоро като реално преживяване и истинско знание — и ще бъдат способни да действат според принципите. Това означава, че са навлезли в истината реалност. Тогава кои истини сте преживели и за кои сте придобили реално познание? Имали ли сте усещането, че истината е станала ваш живот? Когато вземете откъс от Божиите слова, без значение за кой аспект на истината се отнасят, можете да се изправите пред тях за сравнение и те напълно съвпадат с вашето състояние, чувствате се изключително развълнувани, сякаш Божиите слова са докоснали най-съкровените дълбини на сърцето ви, чувствате, че словата Му са съвсем правилни, напълно ги приемате и не само придобивате познание за собственото си състояние, но и знаете как да практикувате в съответствие с Неговата воля. Като пиете и ядете Божиите слова по този начин, вие придобивате блага и ресурс, ставате просветени и озарени — и състоянието ви се променя. Смятате, че Божиите слова са велики, много сте щастливи и доволни, чувствате, че сте придобили познание за Божиите слова, че разбирате какво означава този откъс от словата Му и че знаете как да ги преживеете и приложите на практика. Често ли се чувствате по този начин? (Да.) Тогава щом сте имали това чувство, чувствали ли сте, че сте придобили истината от този откъс от Божиите слова? (Не.) Щом не сте, това означава, че това чувство е било само отклик на възприятието, временно сърдечно вълнение. Придобиването на някаква награда и някакво навлизане не представлява разбиране на истината и навлизане в истината реалност. Това е само първоначално преживяване, само разбиране на буквалното значение на истината. Преминаването от разбиране на истината към навлизане в истината реалност е сложен процес, който отнема значително време. За да се премине от разбиране на слова и доктрини към действително разбиране на истината, не са достатъчни само едно, две или дори няколко преживявания, за да се постигнат резултати. Може да получите малка награда от едно преживяване, но са необходими много преживявания, за да пожънете истинската награда и да постигнете резултата от разбирането на истината. Това е като да размишлявате върху даден проблем. Еднократното размишление носи проблясък светлина, но многократното размишление ще донесе по-големи награди и ще ви позволи да видите проблема ясно. Ако прекарате няколко години в размисъл върху проблема, тогава ще го разберете напълно. Затова, ако искате да придобиете познание за Божиите слова и да разберете истината, това не е така просто като да имате няколко преживявания. Вие самите преминавали ли сте през такива преживявания? Вероятно всеки по няколко пъти. Когато хората за пръв път започнат да преживяват Божиите слова, у тях се появява проблясък светлина, но познанията им все още са повърхностни. Подобно е на разбирането на доктрина, само че знанието им се усеща малко по-практично и не може да бъде обяснено ясно с едно-две изречения. Тяхното общение създава у другите усещането, че знанието им е малко по-практично от думите и доктрините. Ако преживяванията им станат по-дълбоки и те са в състояние да говорят за някои детайли, тогава знанието им ще се усеща като още по-практично. Ако след това хората продължат да имат преживявания за известно време и могат да говорят с истинско познание за Божиите слова, тогава тяхното знание ще се издигне от възприемането до рационалността. Това е истинското разбиране на истината. Когато хората продължат да преживяват Божиите слова и да ги прилагат на практика, те ще могат да схванат принципите на истината и ще знаят как да я практикуват. Ето какво означава да навлезеш в истината реалност. Тогава, когато дават свидетелство за преживяването, слушащите ще почувстват, че то е практично, и щедро ще го възхваляват. Когато човек достигне това ниво, Божиите слова ще се превърнат в негов живот реалност и само за такъв човек може да се каже, че е придобил истината. Това е опростеният процес на преживяване на Божиите слова и придобиване на истината, който не може да се постигне без усилия в продължение на поне няколко години или дори повече от 10 години. Когато човек започне да преживява и практикува Божиите слова, той си представя, че ще е съвсем просто, но когато го сполети беда, не знае как да се бори или да се справи с нея и възникват всякакви трудности. Неговите представи и фантазии ще създават пречки, поквареният му нрав ще създава смущения, а когато се сблъска с неуспехи и провали, ще изгуби умение да преживява. Хората с покварен нрав са особено крехки и лесно стават негативни, а когато ги нападат, клеветят и съдят, лесно се сриват и не могат да се изправят на крака. Ако тези проблеми могат да се разрешат чрез търсене на истината, ако човек може да разчита на Бог, за да остане непоколебим, тогава той може да тръгне по пътя на стремеж към истината. Ако не се интересува от истината и не се отнася към нея като към нещо ценно, което трябва да преживее и придобие, тогава не му достига сила в практикуването на истината и ще се срине и затъне при първата поява на трудности. Тaкива хора са страхливци и за тях не е лесно да придобият истината. Божиите слова са истината и нов живот, който Той е дарил на хората. И каква е целта на приемането на истината? Да придобиеш истината и живота, да преживееш истината така, сякаш тя е собственият ти живот. Преди истината да се превърне в нечий живот, целта на приемането на истината е най-вече да се преодолее поквареният нрав. Какъв покварен нрав може да се преодолее? Основно се преодоляват такива прояви като бунтарство, представи и фантазии, арогантност, самонадеяност, егоизъм, подлост, нечестност, измамност, небрежност, нехайство и безотговорност, липса на съвест и разум. И до какъв краен резултат се стига? До това, че човек може да бъде честен, да се подчинява на Бог, да Го възвеличава, да Му се покланя, да Му е предан и да Го обича истински, както и да Му се подчинява до смъртта си. Такъв човек изцяло изживява подобието на истински човек, той се е превърнал в човек, който притежава истината и човешката природа. Това е най-висшата степен, която човек може да достигне в стремежа си към истината.

Тогава как хората могат да ядат, да пият и да преживяват Божиите слова, за да се справят с покварения си нрав? Не е просто. Поквареният нрав е проблем, който наистина съществува, и често се разкрива по естествен начин в реалния живот на хората. Независимо какво се случва с хората и какво правят те, техният покварен нрав винаги ще се разкрива. Например, независимо от това какво казват или правят хората, в повечето случаи те имат определени намерения и цели. Тези, които са проницателни, могат да почувстват дали начинът, по който хората говорят и действат, е истински или фалшив, какво се крие в техните думи и действия, както и скритите в тях капани. А дали тези неща се разкриват по естествен път? Могат ли хората да ги държат скрити? Дори и да не казват или правят нищо, когато ги сполети нещо, те пак реагират. Тези неща се разкриват първо от изражението им, а после още повече чрез думите и действията им. Проницателните хора винаги забелязват тези неща, а само глупците и идиотите не могат да ги различат. Може да се каже, че е нормално хората да разкриват своята поквара, че това е реален проблем, който съществува за всички. С каква цел Бог говори толкова много истини в Своето дело през последните дни? Той изрича тези истини, за да отстрани покварения нрав на хората и първопричините за техните грехове, да ги спаси от покварата на Сатана, да им помогне да постигнат спасение, да се откъснат от влиянието на Сатана и най-вече да ги дари с пътя, истината и живота. Ако хората вярват в Бог, но не приемат истината, те не могат да се изчистят от покварения си нрав и така не могат да постигнат спасение. Затова онези, които наистина вярват в Бог, ще полагат усилия да практикуват и преживяват Неговите слова, ще се самоанализират, ще се опитват да опознаят себе си, когато се разкрие поквареният им нрав, и ще търсят истината на Божиите слова, за да променят този покварен нрав. Тези, които обичат истината, се съсредоточават върху самоанализа и опита за себепознание при четенето на Божиите слова и чувстват, че Неговите слова са точно като огледало, разкриващо собствената им поквара и уродливост. Така чрез Божиите слова те приемат Неговия съд и порицание и постепенно променят покварения си нрав. Когато видят, че поквареният им нрав се разкрива по-малко, когато наистина се подчинят на Бог, ще почувстват, че практикуването на истината е много по-лесно и няма повече трудности. Тогава ще видят истинска промяна в себе си и в сърцето им ще се развие истинска възхвала на Бог: „Всемогъщият Бог ме избави от оковите и ограниченията на моя покварен нрав и ме спаси от влиянието на Сатана“. Това е резултатът, който се постига от преживяването на съда и порицанието в Божиите слова. Ако хората не могат да преживеят съда и порицанието в Божиите слова, те не могат да се изчистят от покварения си нрав или да се откъснат от влиянието на Сатана. Има много хора, които не обичат истината, и въпреки че четат Божиите слова и слушат проповеди, след това говорят само думи и доктрини, поради което не отстраняват нито една от проявите на покварения си нрав, макар да вярват в Бог от много години. Тези хора са все същите стари дяволи, каквито винаги са били. Те са си мислели, че щом разпространяват Божиите слова, декламират няколко Божии слова и разговарят с други хора за тях, щом са способни да говорят много думи и доктрини, да разбират доктрини и да се учат на самоконтрол, ще променят покварения си нрав. Като следствие от това, след като са вярвали в Бог в продължение на много години, все още няма никаква промяна в техния живот нрав, не могат да говорят за свидетелство за преживяване и затова са онемели. След дълги години вяра в Бог те са с празни ръце и не са придобили никаква истина, като през всичките тези години са живели напразно и са си губили времето. Сега има много такива лъжеводачи и работници — съсредоточени са само върху вършенето на работа и изнасянето на проповеди, вместо да полагат усилия в практикуването и преживяването на Божиите слова. Тогава дали вървят по пътя на стремежа към истината? Категорично не.

Коя е най-важната реалност за вярващите в Бог? Това е практикуването на истината. Коя е най-важната част от практикуването на истината? Не е ли това, че човек първо трябва да има представа за принципите? Какво представляват принципите тогава? Те са практическата страна на истината, стандартът, който може да гарантира резултати. Толкова са прости. Когато се приема буквално, ти си мислиш, че всяко изречение от Божиите слова е истината, но не знаеш как да я практикуваш. А това е така, защото не разбираш принципите на истината. Мислиш си, че Божиите слова са напълно верни, че те са истината, но не знаеш каква е нейната практическа страна или към кои състояния е насочена, какви са принципите тук и какъв е пътят за практикуване — не можеш да схванеш или разбереш това. Това доказва, че разбираш само доктрината, но не и истината. Ако наистина усещаш, че разбираш само доктрината, тогава какво трябва да направиш? Трябва да търсиш истината. Първо трябва да получиш точно усещане за практическата страна на истината, да видиш кои аспекти на реалността изпъкват най-много и как трябва да практикуваш, за да навлезеш в тази реалност. Като търсиш и проучваш по такъв начин, ще намериш пътя. След като си овладял принципите и изживяваш тази реалност, ще си придобил истината, което е постижението, произтичащо от стремежа към истината. Ако можеш да схванеш принципите на много истини и да приложиш някои от тях на практика, тогава притежаваш истината реалност и си придобил живота. Независимо какъв аспект на истината търсиш, щом веднъж си схванал къде се крие реалността на истината в Божиите слова и какви са Неговите изисквания, щом наистина си разбрал, можеш да платиш цената и да приложиш истината на практика, тогава си придобил тази истина. Докато я придобиваш, поквареният ти нрав постепенно ще се промени и тази истина ще си проправи път в теб. Ако можеш да приложиш на практика реалността на истината, да изпълняваш дълга си и всяко действие, както и да се държиш според принципите на практикуване на тази истина, това не означава ли, че си се променил? В какъв човек си се превърнал? Превърнал си се в човек, който притежава истината реалност. Дали човек, който притежава истината реалност, има принципни действия? Дали някой, чиито действия са принципни, е придобил истината? Дали този, който е придобил истината, изживява нормална човешка природа? Дали този, който изживява нормална човешка природа, притежава истината и човешката природа? Хората, които притежават истината и имат човешка природа, са в съответствие с Божията воля, а хората, които са в съответствие с Божията воля, са тези, които Той иска да спечели. Това е преживяването да повярваш в Бог и да бъдеш придобит от Него, това е и процесът на придобиване на истината, като започнем от яденето и пиенето на Неговите слова, както и процесът на постигане на спасение. Това е пътят на стремеж към истината и пътят на довеждане до съвършенство от Бог.

Предишна: Слова за това как да преживяваме провалите, паденията, изпитанията и как да се облагородяваме

Следваща: Слово за служене на Бога

Имате късмет, че сте влезли в нашия сайт, защото ще имате възможност да спечелите Божията благословия, за да се отървете от нещастен живот. Присъединете се към срещата безплатно, за да разберете повече.

Настройки

  • Текст
  • Теми

Плътни цветове

Теми

Шрифтове

Размер на шрифта

Разредка

Разредка

Ширина на страницата

Съдържание

Търсене

  • Търсене в този текст
  • Търсене в тази книга

Свържете се с нас в Messenger