Откъс 70

Ако ти, в качеството си на църковен водач или работник, трябва да водиш Божиите избраници при навлизането им в истината реалност и при доброто им свидетелство за Бог, от съществено значение е да напътстваш хората да прекарват повече време в четене на Божието слово и споделяне на истината. По този начин Божиите избраници могат да задълбочат познанията си за Божиите намерения в спасяването на човека и целта на Божието дело, и могат да разберат Божията воля и Неговите различни изисквания към човека, като това ще им позволи да изпълняват правилно задълженията си и да удовлетворяват Бог. Когато се събирате за общение и проповеди, трябва да говориш практично за своето свидетелство за преживяване, а не да се задоволяваш с проповядването на думи и доктрини. Когато ядеш и пиеш Божието слово, трябва да се съсредоточиш върху разбирането на истината, и след като я разбереш, трябва да се опиташ да я приложиш на практика и само когато започнеш да я прилагаш, наистина ще я разбереш. Когато споделяш Божието слово, говори това, което знаеш. Не се хвали, не прави безотговорни коментари, не използвай само думи и доктрини и не преувеличавай. Ако преувеличаваш, хората ще те презрат и след това ще се почувстваш посрамен, ще се разкаеш и огорчиш и сам ще си си виновен за всичко това. Можеш ли да накараш хората да разберат истината и да навлязат в реалността, ако им проповядваш само думи и доктрини с цел да ги поучаваш и да се разправиш с тях? Ако това, което споделяш, не е практично, ако не е нищо повече от думи и доктрини, то тогава колкото и да се разправяш с тях и да ги поучаваш, всички усилия ще бъдат напразни. Мислиш ли, че това хората да се страхуват от теб и да правят каквото им казваш, и да не се осмеляват да възразяват, означава, че те разбират истината и се подчиняват? Това е груба грешка. Навлизането в живота не е толкова просто. Някои водачи са като нов директор, който се мъчи да направи силно впечатление, те се опитват да наложат на Божиите избраници новопридобития си авторитет, така че всички да им се подчиняват, защото смятат, че това ще улесни работата им. Ако ти липсва истината реалност, то не след дълго истинският ти духовен ръст ще бъде разобличен, истинската ти същност ще бъде разкрита и може дори да бъдеш изпъден. В някои административни дела се допуска малко разправяне, скастряне и дисциплиниране. Но ако не можеш да споделяш истината, в крайна сметка ще си неспособен да разрешаваш проблеми и това ще се отрази на резултатите от работата. Ако продължаваш да поучаваш хората и да вменяваш вина, независимо от това какви проблеми възникват в църквата, ако всичко, което правиш, е да се държиш лошо, то това е проява на твоя покварен нрав и ти си показал грозното лице на покварата си. Ако винаги стоиш на пиедестал и така поучаваш хората, тогава с течение на времето те няма да могат да получават от теб притока на живот, няма да спечелят нищо практично, а вместо това ще бъдат отвратени и възмутени от теб. Също така някои хора, които ще са се повлияли от теб поради липса на проницателност, ще поучават другите, ще се разправят с тях и ще ги скастрят по същия начин. Те ще се ядосват и ще избухват подобно на теб. Не само, че няма да можеш да разрешаваш проблемите на хората, но и ще поощряваш покварения им нрав. А не ги ли води това към гибел? Не е ли това злодеяние? Водачът трябва да води предимно чрез общение за истината и осигуряване на живот. Ако стоиш постоянно на пиедестал и поучаваш другите, ще могат ли те да разберат истината? Ако известно време работиш така, когато хората прозрат ясно какво представляваш, те ще те изоставят. Можеш ли да доведеш хората пред Бог, като работиш по този начин? Разбира се, че не. Можеш единствено да опорочиш делото на църквата и да накараш всички Божии избраници да те намразят и изоставят. В миналото някои водачи и работници бяха изгонени точно поради тази причина. Те не можеха да споделят истината, за да разрешат практически проблеми, да накарат хората да ядат и да пият Божието слово или да разберат себе си. Те не свършиха нищо от това важно дело. Те се стремяха единствено да се поставят на пиедестал, да поучават хората и да издават заповеди, водени от мисълта, че като правят това, вършат делото на църковен водач. В резултат на това нито следваха работните разпоредби, издадени от Горното, дори и да бяха запознати с тях, нито вършеха добре определени задачи. Всичко, което правеха, освен да бълват думи и доктрини и да крещят лозунги, беше да се поставят на пиедестал и сляпо да поучават хората, да се разправят с тях и да ги кастрят. Това накара всички да се страхуват от тези водачи и работници и да ги избягват, и хората не смееха да им съобщават за проблеми. Тези действия на водачите и работниците объркаха и възпрепятстваха работата им. Едва когато Божият дом ги пропъди, те осъзнаха, че не са свършили никаква истинска работа. Може би са се разкаяли горко, но от разкаяния полза няма. Те въпреки всичко бяха освободени и прогонени.

Откъс 71

У всеки от вас има стремеж към истината. В миналото сте положили усилия да извлечете различни аспекти на истината от Божиите слова. Някои са извлекли известна полза от това, а други, увлечени от желанието си да следват правила, са се отклонили. Вследствие на това те са взели всеки аспект на истината и са го превърнали в правило, което да следват. Когато извличате истината по този начин, не помагате на другите да се сдобият с живот или да променят нрава си с помощта на истината, а по-скоро ги карате да овладеят някакво знание или доктрина в рамките на самата истина. Така те уж разбират целта на Божието дело, а всъщност са усвоили само няколко думи и доктрини, без да схванат смисъла, който се съдържа в истината. То е като да учиш богословие или да изучаваш Библията. След като обобщят няколко късчета библейско знание и богословски теории, хората се сдобиват единствено с разбиране за тези библейски знания и теории. Добиват вещина при изговарянето на тези думи и доктрини, но не и някакъв реален опит. Нямат разбиране за покварения си нрав, камо ли за Божието дело. В крайна сметка единственото, с което тези хора са се сдобили, са само няколко доктрини и късчета знание. Това обаче не е нищо повече от набор от правила. Те не са усвоили нищо практично. Ако Бог се заеме с ново дело, способни ли са тези хора да го приемат и да му се подчинят? Можеш ли да го съчетаеш с извлечените от теб истини? Ако можеш и също така имаш известно разбиране, тогава нещата, които си извлякъл, са практични в известна степен. Ако не можеш, тогава това, което си извлякъл, са само правила и те нямат никаква стойност. Подходящ ли е тогава този начин за извличане на истината? Може ли да помогне на хората да я разберат? Ако няма резултат, тогава няма абсолютно никакъв смисъл да го правиш. То е като да учиш хората на богословие. Това не ги кара да преживяват Божиите слова, нито истината. Ето защо в Божия дом трябва да има принципи при редактирането на книги. Те трябва да имат способността да помагат на хората лесно да разбират истината, да проправят път към навлизането и да запалят светлина в сърцата им. Това улеснява навлизането в истината реалност. Не може да си като онези хора в дадена религия, които изучават систематично библейското и богословското познание. Това само ще насочи хората към библейско познание, религиозни обреди и правила и ще ги затвори в кутия. То не е в състояние да доведе хората пред Бог, така че те да разберат истината и Божията воля. Смяташ, че като задаваш въпрос след въпрос и след това им отговоряш или очертаваш основните точки, а след това обобщаваш и излагаш истината в няколко реда, тези въпроси ще станат очевидни от само себе си, ще станат лесни за разбиране от братята и сестрите ти. Смяташ, че това е добър подход. Ала след като хората прочетат това, те няма да вникнат в смисъла, който се съдържа в истината, никога няма да успеят да го съчетаят с реалността. Всичко, което са усвоили, са няколко думи и доктрини. Ето защо е по-добре да не правиш това, отколкото да го правиш! Това е начин да накараш хората да разберат и да овладеят знание. Напътстваш ги към доктрина и религия и ги караш да вярват в Бог и да Го следват в контекста на религиозната доктрина. Не е ли това пътят, по който апостол Павел водеше хората във вярата им в Бог? Мислите, че е особено важно да разбирате духовната доктрина, но че не е важно да познавате Божиите слова. Това е груба грешка. Много хора се съсредоточават върху това колко от Божиите слова могат да запомнят, колко доктрини могат да обсъдят и колко духовни формули могат да открият. Ето защо винаги искате да извличате всеки аспект на истината, така че всеки да казва едно и също нещо в един глас, да рецитира едни и същи доктрини, да притежава едни и същи знания и да спазва едни и същи правила. Това е вашата цел. Изглежда, сякаш правите това, за да помогнете на хората да разберат по-добре истината, но това, което не знаете е, че така въвеждате хората в доктриналните правила на Божиите слова и че те само ще се отклоняват все повече и повече от истината реалност на Божиите слова. За да помогнете истински на хората да разберат истината, трябва да съчетаете четенето на Божието слово с реалността и покварените състояния на хората. Трябва да размишлявате над проблемите в самите себе си и да ги разберете и да премисляте покварения нрав, който проявявате. А след това трябва да поправите всичко това, като потърсите истината в Божиите слова. Това е единственият начин да решите истинските проблеми на хората, да им помогнете да разберат истината и да навлязат в реалността. Само като постигнете този резултат, вие наистина водите хората пред Бог. Ако всичко, за което говориш, е духовна теория, доктрина и правила; ако единственото нещо, върху което се съсредоточаваш, е да се увериш, че хората имат добро поведение; ако всичко, което можеш да постигнеш, е да накараш хората да говорят едно и също и да следват едни и същи правила, но не си способен да ги накараш да разберат истината, камо ли да разберат себе си по-добре, така че да могат да се покаят и да направят промяна, тогава всичко това, което си разбрал, са думи и доктрини и ти си лишен от всякаква истина реалност. В крайна сметка, като вярваш в Бог по този начин, не само ще си неспособен да получиш истината, но и ще си възпрепятствал и изгубил себе си — няма да можеш да спечелиш нищо.

Забелязали ли сте някакви закономерности в начина, по който Бог говори? Някои хора го изразяват по следния начин: съдържанието на всяко послание от Бог е многостранно. Значението на всеки откъс и всяко изречение е различно. Не е лесно човек да го запомни, нито да го разбере. Дори и да искат, хората са неспособни да обобщят главната идея на всеки откъс. Хората с ограничени способности не могат да разберат Божиите слова. Както и да общувате с тях, те остават неспособни да разберат истината. Божиите слова не са роман, проза или литературно произведение; те са истината и езикът, който дава живот на човека. Тези слова не могат да бъдат разбрани от човек, който просто размишлява над тях, нито е възможно да се обобщят закономерностите в тях, като се положат малко повече усилия. Ето защо, в който и аспект на истината да имаш известно познание и да си способен да артикулираш нещо, не можеш да се хвалиш, защото това, което разбираш, е само частично познание. То е само плъзгане по повърхността, само капка в морето и по никакъв начин не е на висотата на разбирането на истинските Божии намерения. Всяко Божие послание съдържа няколко аспекта на истината. В едно послание се говори например за тайните на Божието въплъщение. То включва значението на въплъщението, делото, извършено от въплъщението, както и начина, по който хората следва да вярват в Бог. В обхвата му може да попадне и начинът, по който хората следва да познават Бог и да Го обичат. То обхваща много аспекти на истината. Ако, както си представяш, въплъщението има само няколко значения, които могат да се обобщят в няколко изречения, тогава защо човек винаги има представи и фантазии за Бог? Към какъв резултат за хората е насочено делото на въплъщението? Неговата цел е да им даде възможност да чуят Божиите слова и да се върнат при Бог. Неговата цел е да взаимодейства с човека, направо да го спаси и да му даде възможност да опознае Бог. След като опознаят Бог, хората естествено развиват богобоязливо сърце и за тях става лесно да Му се подчинят. Затова нито един аспект на Неговото слово или на истината не е толкова прост, колкото си го представяш. Ако считаш Божиите слова и божествен език за толкова прости и вярваш, че всеки проблем може да се реши с един-единствен откъс от Божиите слова, тогава не можеш напълно да разбереш истината. Дори и разбирането ти да е в съответствие с истината, то продължава да е едностранно. Всяко Божие послание се изрича от различни гледни точки. Божиите слова не могат да се обобщят или извлекат от човека. След като ги извлечете, си мислите, че даден откъс от Божиите слова се отнася само до един въпрос, докато в действителност същият този откъс може да реши няколко проблема. Не можеш да ги обгърнеш или разграничиш, защото всички аспекти на истината побират в себе си множество реалности. Защо се казва, че истината е живот, че хората могат да ѝ се радват и че тя е нещо, което хората не биха могли да преживеят напълно дори след няколко живота или стотици години? Ако извлечеш определен аспект от истината или откъс от Божиите слова, тогава откъсът, който си извлякъл, се превръща във формула, правило и доктрина и престава да е истината. Въпреки че това са оригиналните Божии слова, без нито една променена дума, ако ги извлечеш и подредиш по този начин, те стават теоретични думи, а не истината. Защо се получава така? Защото ще въведеш хората в заблуда и ще ги вкараш в доктрини, като ги накараш да мислят, да си представят, да размишляват над въпроси и да четат Божиите слова съгласно твоята собствена доктрина. След като го прочитат отново и отново, хората ще разбират само една доктрина, ще виждат едно правило в този откъс и няма да успеят да видят аспекта, който е истината реалност. В крайна сметка ще поведеш хората по път, по който да разбират доктрини и да следват правила. Те няма да знаят как да преживяват Божиите слова. Ще разбират само доктрини и ще ги обсъждат, но няма да разбират истината или да опознаят Бог. Всичко, което излиза от устата им, ще бъдат приятно звучащи и правилни доктрини, но ще им липсва дори най-малката реалност и пред тях самите няма да има приложим път. Такова водачество наистина нанася голяма вреда на човека!

Знаете ли кое е най-неприемливо в човешкото служене на Бог? Някои водачи и работници винаги искат да са различни, да са с една глава над останалите, да се перчат и да измислят някакви нови трикове, за да покажат на Бог колко са способни наистина. Те обаче не се съсредоточават върху разбирането на истината и навлизането в реалността на Божиите слова. Това е най-глупавият начин на действие. Не се ли разкрива именно така един надменен нрав? Някои дори казват: „Ако направя това, със сигурност ще зарадвам Бог; това ще Му хареса. Този път ще Му покажа на Бог; ще Му направя приятна изненада“. „Приятната изненада“ е без значение. Какъв е резултатът? Хората виждат, че нещата, които подобни хора вършат, са твърде абсурдни. Те не само не са от полза за делото на Божия дом, но са и загуба на пари — те пилеят Божиите дарове. Не трябва да се възползваш от тях по свое усмотрение. Грях е да се пилеят Божиите дарове. Тези хора в крайна сметка оскърбяват Божия нрав, Светият Дух спира да работи в тях и те биват пропъдени. Затова никога не прави импулсивно, каквото си поискаш. Как може да не обмисляш резултата? Когато оскърбяваш Божия нрав и нарушаваш Неговите управленски закони, и впоследствие биваш пропъден, няма да има какво да кажеш. Независимо от намерението ти и от това дали го правиш умишлено или не, ако не разбираш Божия нрав или Неговата воля, лесно ще Го оскърбиш и няма как да не нарушиш Неговите управленски закони. Това е нещо, от което всеки трябва да се пази. Щом веднъж нарушиш Божиите управленски закони или накърниш Неговия нрав, ако простъпката ти е изключително сериозна, тогава Той няма да обърне внимание на това дали си го направил умишлено или не. Това е нещо, което трябва да видиш ясно. Ако не можеш да разбереш този въпрос, тогава със сигурност ще възникнат проблеми. При служенето си на Бог хората искат да правят големи крачки, да постигат големи неща, да изричат големи думи, да вършат големи дела, да провеждат големи срещи и да бъдат големи водачи. Ако винаги си с такива големи амбиции, тогава ще нарушаваш Божиите управленски закони. Хората, които правят това, ще умрат бързо. Ако не си добре възпитан, благочестив и благоразумен в служенето си на Бог, тогава рано или късно ще накърниш Неговия нрав. Ако накърниш Божия нрав, нарушиш Неговите управленски закони и така съгрешиш срещу Бог, тогава Той няма да търси причината, поради която си го направил, нито да се интересува от намеренията ти. И така, мислите ли, че Бог е неразумен? Невнимателен ли е Той към човека? (Не.) Защо не? Защото не си сляп или глух. Нито си глупав. Божиите управленски закони са ясни и очевидни. Можеш да ги видиш и чуеш. Ако продължаваш да ги нарушаваш, какви аргументи би могъл да имаш за това? Дори и да не таиш никакви намерения, ако оскърбяваш Бог, ще се изправиш пред унищожение и наказание тогава, когато му дойде времето. Има ли значение какви са били твоите обстоятелства? Хората със сатанинска природа имат естествена способност да накърняват Божия нрав. Никой никога не е бил принуждаван с опрян в гърлото нож да нарушава Божиите управленски закони или да накърнява Неговия нрав. Такова нещо просто не се случва. Това по-скоро е нещо, което се определя от природата на човека. „Божият нрав не бива да се накърнява“. Това твърдение съдържа смисъл в себе си. Бог обаче наказва хората въз основа на тяхното състояние и произход. Да оскърбяваш Бог, без да знаеш, че това е Той, е един вид състояние, а да Го оскърбяваш с ясното съзнание, че това е Той, е друг вид състояние. Някои хора могат да оскърбят Бог, макар да са напълно наясно, че това е Той, и ще бъдат наказани. Бог изразява част от нрава Си във всяка стъпка от Своето дело. Нима човекът не е разбрал нищо за това? Нима хората не знаят поне малко за това кой аспект от Своя нрав е разкрил Той чрез многото истини, които е изразил, както и кои от действията и думите на хората може да Го оскърбят? А що се отнася до ония въпроси, определени от Божиите управленски закони — какво трябва и какво не бива да прави човек — нима хората и с тях не са наясно? Някои въпроси, свързани с истината и принципите, не могат да бъдат напълно разбрани от хората, защото не са ги преживели и са неспособни да ги разберат. Въпросите на управленските закони обаче попадат в предписания обхват. Те са правила. Това са неща, които човек лесно може да разбере и да постигне. Няма нужда да се изучават или обясняват. Достатъчно е хората да постъпват така, както разбират смисъла им. Ако си небрежен, нямаш богобоязливо сърце и съзнателно нарушаваш управленските закони, тогава заслужаваш да бъдеш наказан!

Откъс 72

Тези, които са водачи, не трябва да обръщат твърде голямо внимание на работата или винаги да мислят за собствения си статус, нито да си поставят високи стандарти, а след това да намират всевъзможни начини за решаване на проблемите на всички, така че всички да знаят: „Аз съм водачът, заемам тази длъжност, имам този статус, а също така имам това качество, тази компетентност. И тъй като мога да те водя, мога и да те подсигурявам“. Притеснително е, че те са способни да говорят такива неща. По какъв начин е притеснително това? Ако ориентацията ти е неправилна и ако нямаш принципи при воденето на делата си, тогава всичко, което правиш, ще е неправилно и ще води до отклонения. Ако мотивацията ти е неправилна, всичко, което правиш, ще бъде неправилно. Съсредоточи се върху търсенето на истината, разбирането на истината, разбирането на същността на истината на виденията и овладяването на този аспект на принципите — това е правилно. Стига да не излизаш извън тези граници, когато те сполетяват неща или когато се справяш с проблеми, ти ще можеш да помагаш на другите и да разрешаваш трудностите им и ще бъдеш квалифициран водач. Ако обаче разбираш само някои доктрини и ако се въоръжаваш само с тях, ако слушаш повече проповеди и овладяваш още няколко думи и букви, за да ръководиш, и ако само предлагаш няколко доктрини, думи и букви, когато се опитваш да разрешиш нечии проблеми, и в резултат на това не разрешаваш нито един от тях, тогава ти не притежаваш реалността да бъдеш водач и си просто празна рамка. Какъв водач е това? (Лъжеводач.) Това е лъжеводач. Ти не си в състояние да вършиш истинска работа. Дори ако никой не разобличи лъжеводачa и не съобщи за него, животът на Божиите избраници в църквата няма да напредва, ще се натрупват проблеми и лъжеводачът ще трябва да понесе вината и да бъде принуден да се оттегли. Ако си лъжеводач, тогава независимо колко висок е постът ти, ти оставаш лъжеводач. Това дали можеш да вършиш истинска работа или не и дали си лъжеводач или не, не са най-важните неща. Кое тогава е най-важното нещо? Сега трябва бързо да се устремиш към истината и да се съсредоточиш върху навлизането в живота. След като навлезеш в живота, преобразиш нрава си, разбереш Божията воля и си в състояние да разрешиш собствените си неправилни състояния, ще ти бъде лесно да разрешиш проблемите на другите хора. Разбереш ли истината и навлезеш ли в нейната реалност, ще продължиш ли да се страхуваш, че не можеш да разрешиш чуждите проблеми? Няма да е необходимо да се притесняваш дали можеш да ръководиш добре. Ако притежаваш реалността на истината, ще можеш естествено да изпълняваш добре дълга си и да решаваш действителни проблеми. Трябва добре да проумееш това. Ако не го разбираш в дълбочина и винаги искаш да опазиш статуса си на водач и да затвърдиш добрия си образ в сърцата на Божиите избраници, тогава твоите намерения са погрешни и естествено ще бъдеш опозорен, и ще се провалиш. Ако си човек, който обича истината и се е съсредоточил върху собственото си навлизане в живота, и се откажеш от човешките си амбиции, желания и погрешни стремежи, и не си ограничен от тези неща, тогава ще можеш да се стремиш към истината и с течение на времето ще разбереш всеки аспект на истината по естествен начин. Така ти ще бъдеш в стихията си, когато става въпрос за подпомагане на другите, и няма да имаш никакви затруднения в това. Затова не трябва да пазиш статуса си. Той е празна рамка. Той е безполезен. Няма да ти донесе никакви ползи и няма да ти помогне да разбереш истината. Освен това той може да те подведе и да те накара да допуснеш много грешки, а също и да те заблуди. За поквареното човечество статусът е капан. Но никой не може да избегне това препятствие, всички трябва да преминат през него, различен e само начинът, по който ти подхождаш към него. Ако използваш човешки средства, няма да можеш да се въздържаш или да се откажеш от себе си. Това може да бъде разрешено само с помощта на истината. Истината може да разреши това затруднение. Ако можеш да търсиш истината, ще можеш да разрешиш проблема из основи. Ако не можеш да използваш истината, за да преодолееш тази трудност, ако просто се ограничаваш и се бунтуваш срещу нещата — бунтуваш се срещу мислите си, подходите си, идеите си и винаги просто се бунтуваш по този начин — какъв метод е това? Това е негативен и пасивен подход. Трябва да използваш положителни методи, за да го разрешиш, т.е. трябва да го разрешиш с помощта на истината и да разбереш този въпрос в пълнота. Първо разгледай различните подходи, които тези антихристи и лъжеводачи използват, за да търсят престиж, печалба и положение и да защитават суетата и гордостта си. След като ги видиш ясно, ще помислиш: „О, Боже, какъв позор, какъв голям позор! Дали и аз използвам тези подходи?“. Тогава ще започнеш да се самоанализираш и скоро ще осъзнаеш: „О, Боже, аз също използвам много от тези подходи, не съм толкова различен от тези антихристи и лъжеводачи“. Ще изпиташ известно разкаяние в сърцето си и ще си кажеш: „Не мога да продължавам да защитавам статуса си и да разкривам този позор“, решен да си вземеш поука. Престани да се фокусираш върху това дали другите те ценят, колко проблеми можеш да решиш за другите хора, дали някой те слуша или не, или колко хора имат място за теб в сърцата си. Ако тези въпроси винаги са в сърцето ти, ще бъдеш разсеян и засегнат и ще имаш по-малко време за търсене на истината. Използвал си ограничената си енергия и ценното си време, за да преследваш амбициите и желанията си за престиж, печалба и статус. В резултат на това не си придобил истината и живота. Въпреки че си придобил статус и амбициите и желанията ти са задоволени, не си навлязъл в живота и си загубил действието на Светия Дух. Какъв ще бъде крайният резултат от това? Ще бъдеш изпъден и наказан. Защо се случва това? Избрал си грешния път. Ако си достигнал нивото на Павел, тогава накрая ще бъдеш наказан. Но ако ти не си достигнал нивото на Павел и обърнеш курса си навреме, тогава има място за изкупление и все още има надежда за спасение.

Независимо от това какви проблеми имат вярващите в Бог, независимо дали става дума за стремеж към статус, престиж, печалба и богатство, или за задоволяване на лични амбиции и желания, при всички случаи всички проблеми трябва да бъдат разрешени чрез стремеж към истината. Никой проблем не може да заобиколи истината. Никой въпрос не е отделен от истината. Щом някой се отклони от истината във вярата си в Бог, неговата вяра е празна. Няма смисъл да се стреми към нещо друго. Някои хора се задоволяват само с това да изпълняват впечатляващ и славен дълг, като карат другите да им се възхищават и да им завиждат. Полезно ли е това? Това не е окончателният ти край, не е твоята крайна награда и със сигурност не е крайната ти цел. Така че независимо от дълга, който изпълняваш, то е само временно, не е вечно. Това не е похвала, с която Бог те е удостоил, нито награда, която ти е дал. В крайна сметка това дали хората могат да постигнат спасение не зависи от дълга, който изпълняват, а от това дали могат да разберат и да придобият истината и дали в крайна сметка могат да се подчинят изцяло на Бог, да се оставят на милостта на Неговата организация, да не се съобразяват с бъдещето и съдбата си и да станат подготвени сътворени същества. Бог е праведен и свят и това са стандартите, които Той използва, за да измерва цялото човечество. Тези стандарти са неизменни и ти трябва да запомниш това. Впиши тези стандарти в ума си и никога не си помисляй да търсиш друг път, за да преследваш нещо нереално. Изискванията и стандартите, които Бог има за всички, които искат да постигнат спасение, никога не се променят. Те си остават същите, независимо от това кой си ти. Можеш да постигнеш спасение само като вярваш в Бог в съответствие с Божиите изисквания и стандарти. Ако намериш друг път, за да се стремиш към неща, които са неясни, и си въобразяваш, че ще успееш благодарение на късмета, то ти си човек, който се противи на Бог и Го предава, и определено ще бъдеш прокълнат и наказан от Него.

Откъс 73

За да изпълняват добре своите задължения и да вършат добре работата, която Бог им е възложил, водачите и работниците трябва първо да разбират Божията воля и да не се съсредоточават върху обема или количеството на работата. Вместо това те трябва да се съсредоточат върху това дали имат навлизане в живота и да променят нрава си. Именно това Бог изисква от водачите и работниците. Сега разбирате ли наистина промените в нечий нрав? Какво означава промяна в нрава? Способни ли сте да различите промяната в поведението от промяната в нрава? Кои състояния могат да се преценят като промяна в живота нрав и кои са просто промени във външното поведение? Каква е разликата между промяна във външното поведение и промяна във вътрешния живот? Можете ли да я забележите? Виждате някой, който носи ентусиазъм в сърцето си, старае се и отделя време за църквата, и казвате: „Нравът му се е променил!“. Виждате, че някой изоставя семейството или работата си, и казвате: „Нравът ѝ се е променил!“. Мислите, че ако в нрава им няма промяна, те няма да са в състояние да правят такива жертви. Повечето от вас възприемат нещата така, но дали това е вярно? Някои хора са още по-абсурдни. Когато видят човек, който е изоставил семейството или работата си, си казват: „Този човек наистина обича Бог!“. Днес казвате, че този човек обича Бог, утре ще кажете, че някой друг обича Бог. Ако видите някой, който проповядва безспир, казвате: „Този човек познава Бог. Той е придобил истината. Ако не познава Бог, ще има ли толкова много за казване?“. Не възприемате ли точно така нещата? Всъщност повечето от вас виждат хората и нещата именно така. Винаги увенчавате другите с венци и ги ласкаете. Днес давате венец на някой за това, че обича Бог, утре ще го дадете на някой друг за това, че познава Бог, че е верен на Бог. Вие сте „специалисти“ в това да давате венци на другите. Всеки ден удостоявате другите с венци и ласкателства, които им вредят, но се гордеете, че го правите. Когато хвалите другите по този начин, вие ги правите високомерни. Онези, които получават такива похвали, си мислят: „Аз се промених, мога да получа венец, сигурен съм, че ще вляза в небесното царство!“. И даже по-лошо, има някои, като Павел, които винаги говорят за това колко са страдали и колко много са свидетелствали. Те се хвалят сами и говорят съобразно своите представи и предпочитания, без ни най-малко да ги е грижа за волята Божия. Те казват на другите да им подражават, макар да е ясно, че не са променили нрава си. В резултат на това онези, които вярват в Бог, но им липсва проницателност — и особено онези, които им се покланят — биват наранени и се отклоняват. Те все още не са тръгнали по правилния път да вярват в Бог, само Му отдават всичко и страдат за Него от усърдие. Просто са били задържани и вкарани в затвора, без да издават нищо и без да се превръщат в Юда — и затова мислят, че са останали непоколебими в свидетелството си и че са достойни да влязат в небесното царство. Те се отнасят към това малко преживяване като към свидетелство и навсякъде се хвалят с него. Не се ли перчат така за заблуда на хората? Колко хора са подведени от този тип „свидетелство“, което мнозина дават? Не е ли абсурдно, че такива хора са смятани за победители? Знаеш ли как Бог вижда тези хора? Ясно ли ти е какво точно е победител? Този начин на лъжесвидетелстване е прокълнат от Бог. Колко злодеяния сте извършили по този начин? Не можете да осигурите живот на другите, нито да изследвате състоянието на другите. Можете само да давате венци на хората и в резултат на това да ги съсипвате. Не знаеш ли, че поквареният човек не издържа на похвали? Ако никой не хвали тези хора, те са невероятно горделиви, с вирнати носове. Но не умират ли по-бързо, ако хората ги хвалят? Вие не знаете какво означава да обичаш Бог, да познаваш Бог, да се отдадеш искрено на Бог. Не разбирате нито едно от тези неща. Гледате само външния аспект на нещата и после раздавате присъди за другите, като им давате венци и ги хвалите и така подвеждате и наранявате много хора, и го правите често. Много хора, които са хвалени от вас по този начин, се отклоняват и падат. И дори отново да се изправят, техният напредък в живота се е забавил много и те са претърпели загуби. Сега повечето все още не са стъпили на правия път на вярата си в Бог, не могат да се стремят към истината и познават малко себе си. Ако ги хвалят така, те стават самодоволни, самонадеяни, заседнали в порядките си. Смятат, че вече са на правия път на вярата си в Бог и че имат нещо от истините реалности. Те ще се окуражат в речта си, ще мъмрят хората в църквата и ще се държат като деспоти. Не нараняваш ли хората, не ги ли съсипваш, като действаш по този начин? Какъв е човекът, който обича Бог? Онези, които обичат Бог, трябва да са като Петър, трябва да бъдат усъвършенствани и да следват Бог до края на пътя, за да постигнат любовта Му. Бог вижда дълбоко в сърцата на хората и само Той може да определи кой Го обича. За хората не е лесно да видят ясно това, тогава как могат да раздават присъди за другите? Само Бог знае кои хора наистина Го обичат. Дори да имат боголюбиво сърце, те не смеят да казват, че са боголюбиви. Бог казва, че Петър е боголюбив, но самият Петър никога не казва това. Дали любовта към Бог е нещо, с което човек може небрежно да се хвали? Дълг на човека е да обича Бог, затова няма основания да започвате да се хвалите с това веднага, щом в сърцето ви се появи малко любов към Бог. Още по-малко основания имате, ако самите вие не сте боголюбиви, но хвалите другите, че са такива. Това е лудост. Само Бог знае кой е боголюбив и може да каже кой е такъв. Ако тези думи излизат от устата на човек, той е заел грешно място. Ти се поставяш на мястото на Бог, като хвалиш хората и ги ласкаеш — от чие име го правиш? Бог със сигурност не ласкае хората, нито ги хвали. След като Петър е направен пълноценен, Бог не го използва като пример, докато не извършва делото в последните дни. По онова време Той не казва на другите: „Петър обича Бог“. Той изрича такива неща едва когато е приключил този етап от делото и го е подготвил като модел и пример за онези, които преживяват Божия съд и се стремят да Го обичат в последните дни. Всичко, което Бог прави, има смисъл. Колко абсурдно е хората да наричат произволно някого боголюбив човек! Това е съвсем нелепо. Първо, такива хора заемат грешното място. Второ, това не е нещо, за което човек може да издава присъда. Какво означава да ласкаеш другите? Означава да ги объркваш, да ги подмамваш и да им вредиш. Трето, по отношение на обективния резултат такова поведение не само не може да води другите по правия път, но също така смущава тяхното навлизане в живота и причинява загуби за живота им. Ако винаги казваш, че някой обича Бог, че е в състояние да се отрича от нещата и е верен на Бог, няма ли всички да подражават на тези външни действия? Така ти не само че няма да си ги повел по правия път, но ще си накарал повечето хора да се съсредоточат върху външни действия, така че да разчитат само на външни практики, които да разменят за венци, и несъзнателно да следват пътя на Павел. Няма ли да е точно такъв резултатът? Осъзнаваш ли тези проблеми, когато изричаш подобни думи? На чие място стоиш? Каква роля играеш? Какъв е обективният резултат от думите ти? По какъв път повеждат те другите в крайна сметка? До каква степен нанася вреда това? Когато хората говорят по този начин, последствията са сериозни.

Някои водачи и работници в църквата не могат да говорят за своето преживяване и да свидетелстват, както и не могат да използват истината за разрешаване на проблеми. Те винаги свидетелстват за това как са страдали, как са приели да бъдат скастрени и да се разправят с тях, как не са станали негативни въпреки многото неправди, които са изтърпели, и как упорито са изпълнявали дълга си. Подобно на Павел, те винаги свидетелстват за себе си, себеутвърждават се и карат Божиите избраници да им се възхищават, да ги уважават и да гледат с почит на тях. Нещо повече, когато такива хора видят някой, който може да говори добре думите и доктрините и който може да проповядва, те го ласкаят, като хвалят и аплодират онези водачи и работници, които са като Павел, и така карат другите да ги почитат. Те не само не успяват да свършат добре работата по напояване и предоставяне на ресурс, но се занимават и с някаква разрушителна и смущаваща дейност, която кара другите да поемат по пътя на Павел. През цялото време погрешно смятат, че самите те са способни и добри водачи, и искат да получат награда от Бог. Не е ли това състоянието, в което се намират повечето от вас? Въз основа на сегашния ви метод, при който обръщате внимание само на думите и доктрините, като непрестанно наставлявате хората, можете ли да поведете хората по правилния път? По какъв път може да ги поведе в крайна сметка това? Дали няма да поведе всички тях по пътя на Павел? Виждам, че това е така, не е преувеличение. Може да се каже, че всички вие сте водачи в стила на Павел, които водят хората по неговия път. Още ли искате някакъв венец? Ще имате късмет, ако не бъдете заклеймени. Въз основа на вашите действия всички вие сте се превърнали в хора, които се противопоставят на Бог, които Му служат, но и Му се противопоставят, и сте станали експерти в прекъсването на Неговото дело. Ако продължите да вървите по този път, в крайна сметка ще бъдете лъжепастири, лъжеработници, лъжеводачи и антихристи. Сега е периодът на подготовка за царството. Ако не полагате усилия за истината и просто се съсредоточавате върху работата, неволно ще поемете по пътя на Павел. Нещо повече, ще доведете със себе си група други хора, които са като Павел. Дали тогава няма да се превърнете в хора, които се противопоставят на Бог и прекъсват делото Му? Така че, ако някой, който служи на Бог, не може да свидетелства за Него или да води Божиите избраници по правилния път, тогава той е човек, който се противопоставя на Бог. Съществуват само тези два пътя. Пътят на Петър е този на стремежа към истината и в крайна сметка на успеха във вярата. Пътят на Павел е този, по който човек не се стреми към истината, а се стреми единствено към благословия и награда. Това е пътят на провала. Днес онези, които вървят по успешния път на Петър, са твърде малко, а онези, които вървят по пътя на провала на Павел, са твърде много. Ако онези от вас, които служат като водачи и работници, не се стремят към истината от началото до края, всички ще се превърнат в лъжеводачи и лъжеработници, всички ще бъдат антихристи и зли хора, които се противопоставят на Бог. Ако оттук нататък преминете на правилния път и наистина поемете по пътя на Петър, тогава все още можете да станете добри водачи и работници, които Бог възхвалява. Ако не се стремите да се усъвършенствате и да навлезете в реалността на Божието слово, тогава сте в опасност. Като се имат предвид вашата глупост и невежество, вашият оскъден и недостатъчен опит, малкият ви духовен ръст и липсата на зрялост, единственото, което може да се направи, е да се общува повече с вас за истината, за да успеете да разберете, но дали можете да получите истината, зависи от вашия личен стремеж. Защото днешното време е много по-различно от времето на Петър и Павел. В онези дни Исус все още не беше извършил делото на съдене и порицаване на човека или на промяна на човешкия нрав. В днешни дни въплътеният Бог е заявил истината толкова открито. Ако хората все още вървят по пътя на Павел, това показва, че способността им за възприемане е погрешна, а още повече показва, че подобно на Павел те са твърде злонамерени по характер и твърде арогантни по нрав. Онази епоха е била различна от днешната, а и обстановката е била различна. Днес Божието слово е толкова ярко и ясно. Сякаш Той е протегнал ръка, за да те поучава и води, така че е непростимо, ако все пак поемеш по погрешния път. Освен това днес са налице двата архетипа на Петър и Павел, единият положителен, а другият отрицателен, единият за пример, а другият като предупреждение. Ако поемеш по погрешния път, значи си направил грешен избор и си толкова зъл човек. Нямаш право да обвиняваш никого, освен себе си. Само онзи, който притежава истината реалност, може да води другите към навлизане в истината реалност, а онзи, който не я притежава, може само да ги отклонява.

Откъс 75

Църковните водачи и работници са длъжни да се придържат към два принципа. Първият е да изпълняват задълженията си точно според принципите, определени в работните подредби, никога да не нарушават тези принципи и никога да не основават работата си на каквито и да било лични представи или идеи. Трябва да изразяват загриженост за работата на църквата във всичко, което правят, и винаги да поставят интересите на Божия дом на първо място. Другото и най-важно нещо е във всичко да се съсредоточават върху следването на напътствията на Светия Дух и напълно да се съобразяват с Божиите слова във всички свои действия. Ако все още са способни да се противопоставят на напътствията на Светия Дух или ако упорито следват свои собствени идеи и правят неща според собственото си въображение, то техните действия ще представляват изключително сериозно опълчване срещу Бог. Честото обръщане на гръб на просветлението и напътствието на Светия Дух ще ги отведе до задънена улица. Ако изгубят делото на Светия Дух, то те няма да могат да работят; и дори ако някак успеят да работят, те нищо няма да постигнат. Това са двата основни принципа, които водачите и работниците трябва да следват в работата си: първият е да изпълняват задълженията си като точно се придържат към работните подредби от Горното и действат според принципите, изложени от Горното; а вторият е да следват напътствията на Светия Дух, който е вътре в тях. След като усвоят тези два принципа, те ще допускат по-малко грешки в работата си. Вашият опит в църковна работа все още е малък и докато работите, той силно ще се влияе от личните ви идеи. Понякога можете да не разбирате просветлението или напътствията, идващи от Светия Дух вътре във вас; понякога ще изглежда, че ги разбирате, но вероятно ще ги пренебрегнете. Вие винаги мислите и си представяте нещата по човешки начин, действате така, както сметнете за добре, без изобщо да се съобразявате с намеренията на Светия Дух. Извършвате работата си единствено и само според личните си идеи и напълно загърбвате просветлението, идващо от Светия Дух. Това се случва често. Вътрешните напътствия, идващи от Светия Дух, не са трансцедентални; те всъщност са нормално явление. Тоест в дълбините на сърцата си вие знаете, че едно действие е правилно и че то е най-добрият подход. Тази мисъл всъщност е доста ясна; тя не се е появила след размишления и понякога самите вие не разбирате защо трябва да постъпите така. Често това е именно просветлението, идващо от Светия Дух. Това най-често се случва на хора с опит. Светият Дух те напътства към най-доброто действие. То не е нещо, за което мислиш, а по-скоро усещане в сърцето, което те кара да осъзнаеш, че това е най-добрият начин да го направиш, и без да знаеш защо, на теб ти е приятно да го направиш така. Може би идва от Светия Дух. Идеите на човека често идват от мисленето и премислянето и всички са повлияни от упоритото следване на неговите желания. Хората винаги мислят каква полза и какви предимства ще получат. Всяко действие, което решат да предприемат, съдържа в себе си тези неща. В напътствието от Светия Дух обаче никога няма такова влияние. Необходимо е да се обръща повишено внимание на напътствията или просветленията от Светия Дух. Човек трябва много да внимава, за да ги схване — особено по важни теми. Хората, които обичат да използват мозъка си и да действат, водени от собствените си идеи, са най-склонни да пропуснат такова напътствие или просветление. Адекватните водачи и работници познават делото на Светия Дух, непрекъснато са загрижени за него, покоряват се на Светия Дух, имат сърца, изпълнени с боязън от Бог, съзнават Божията воля и неуморно търсят истината. За да удовлетворяваш Бог и да свидетелстваш подобаващо за Него, трябва често да размишляваш над своите мотиви и неподобаващото изпълнение на своите задължения и после да се опиташ да видиш каква част от работата ти е продиктувана от човешки идеи, каква част е породена от просветление от Светия Дух и каква част е в съответствие с Божието слово. Трябва непрекъснато и при всички обстоятелства да размишляваш дали думите и делата ти отговарят на истината. Ако прилагаш често този подход, ще намериш верния начин, по който да служиш на Бог. За да успееш да служиш на Бог по начин, който отговаря на Неговите намерения, е необходимо да познаеш същността на истината. Едва когато разберат истината, хората са способни да различават и осъзнават кое произтича от техните собствени идеи и кое от човешките мотиви. Способни са да разпознаят човешката поквара, а също и какво означава да действаш в съгласие с истината. Само след като могат да правят тази разлика, може да се гарантира, че са способни да прилагат истината на практика и да действат изцяло в съответствие с Божията воля. Не е възможно хората да проявяват проницателност, без да разбират истината. Възможно е цял живот човек с объркано мислене да вярва в Бог, без да узнае какво означава да бъде разкрита собствената му поквареност или какво означава да се противопостави на Бог, защото той не разбира истината. В ума му тази мисъл дори не съществува. Истината е непостижима за твърде нискокачествените хора. Независимо как разговаряш с тях за нея, те продължават да не разбират. Такива хора имат объркано мислене. Хората с объркано мислене не могат да свидетелстват за Бог с вярата си, те могат само да положат малко труд. За да изпълняват добре своите задължения, водачите и работниците не бива да са с твърде лошо качество. Те трябва поне да разбират духовните неща и да ги схващат правилно, така че да могат лесно да разбират истината и да я практикуват. Житейският опит на някои хора е твърде ограничен, така че те понякога разбират истината по изопачен начин и са склонни да правят грешки. Когато разбирането им е изопачено, те не са готови за задачата да практикуват истината. Когато разбирането им е изопачено, те са склонни да следват правила, а когато следват правила, е лесно да правят грешки и те не са годни да практикуват истината. Когато разбирането е изопачено, е и лесно да бъдеш измамен и използван от антихристите. Ето защо изопаченото разбиране може да доведе до множество грешки. В резултат хората не само не ще успяват да изпълняват добре задълженията си, но и лесно могат да се отклонят, което вреди на навлизането в живота на Божиите избраници. Каква стойност имат хората, които изпълняват така своите задължения? Те просто нарушават и смущават работата на църквата. Впрочем от тези провали трябва да се извлекат някои уроци. За да изпълняват работата, която Бог им е поверил, е необходимо водачите и работниците да схванат следните два принципа: при изпълняване на дълга си стриктно да се придържат към работните подредби от Горното и да внимават и да се подчиняват на всяко напътствие от Светия Дух в съответствие със словото Божие. Само когато тези два принципа бъдат схванати, работата им може да бъде резултатна и Божията воля ще бъде удовлетворена.

Откъс 76

Какъв тип хора в църквата са най-надменни? Как се проявява тяхната надменност? В кои неща надменността им се проявява в най-голяма степен? Можете ли да го прозрете? Най-надменните хора в църквата всъщност са нечестивите и антихристите. Тяхната надменност далеч надхвърля тази на нормалните хора, дори до степен да бъде лишена от разум. В кои неща това се вижда най-лесно? Надменният им нрав най-ясно се разкрива, когато те са кастрени или с тях с се разправят. Независимо от мащаба на злодеянията на тези антихристи, ако някой се разправи с тях, те ще се разгневят и ще кажат: „Кой си ти, че да ме критикуваш и да ме поучаваш? Колко хора можеш да водиш? Можеш ли да проповядваш? Можеш ли да разговаряш за истината? Ако беше на моето място, нямаше да си толкова добър, колкото мен!“. Как ви звучи това? Имат ли те и най-малката нагласа да приемат истината? Ако подхождате по такъв начин към това някой да ви критикува и да спори с вас, това означава неприятности. Това доказва, че вие не притежавате никакви истини реалности и че вашият живот нрав изобщо не се е променил. Може ли такъв дълбоко покварен, стар човек да бъде водач или работник? Може ли той да изпълнява дълга да служи на Бог? Със сигурност не, защото такива хора дори не са квалифицирани да бъдат водачи или работници. За да бъде водач или работник, човек трябва да има поне малко истински опит, да разбира някои истини, да притежава някои реалности и да има най-основно ниво на покорство, което означава, че той най-малкото трябва да може да приема да бъде кастрен и да се разправят с него — само такъв тип човек е квалифициран да бъде водач или работник. Ако някой не притежава никакви истини реалности и все още спори и се съпротивлява, когато го кастрят и се разправят с него, и изобщо не приема истината, и ако такъв човек служи на Бог, какво мислите, че ще се случи? Няма никакво съмнение, че той ще се противопоставя на Бог; няма да практикува истината, независимо каква дейност извършва, а още по-малко ще се справя с нещата според принципите. Ето защо, ако хора, които не притежават никакви истини реалности, поемат ролята на водачи или работници, те със сигурност ще тръгнат по пътя на антихриста и ще се противопоставят на Бог. Защо се случва така, че много водачи и работници биват разобличени, след като изпълнят само малка част от дълга си? Защото те не се стремят към истината, а търсят престиж, печалба и положение, в резултат на което естествено тръгват по пътя на антихристите. Що се отнася до всички вас, ако ви възложат отговорността за дадена църква и никой не ви проверява в продължение на шест месеца, накрая ще тръгнете по грешния път и ще правите каквото си искате. Ако ви оставят да се справяте сами в продължение на една година, накрая ще заблудите други хора и всички те ще се съсредоточат само върху това да говорят думите и доктрините и да се сравняват кой е по-добър от другия. Ако вие бяхте оставени да се справяте сами в продължение на две години, вие щяхте да доведете хората пред себе си, те щяха да се подчиняват на вас, а не на Бог, и по този начин църквата щеше да деградира и да стане религиозна. Каква е причината за това? Замисляли ли сте се някога над този въпрос? По какъв път върви човек, когато ръководи църквата по този начин? По пътя на антихристите. Бихте ли станали такива? Докога ще можете да снабдявате хората с тази малка част от истината, която разбирате сега? Можете ли да поведете хората по правилния път на вярата в Бог? Ако Божиите избраници задават много въпроси, ще можете ли да им отговорите, като разговаряте за истината според Божиите слова? Ако не разбираш истината и единственото, което правиш, е да проповядваш някакви думи и доктрини, то след като те изслушат няколко пъти, на хората ще им омръзнe, а когато продължиш да проповядваш думите и доктрините, на тях ще им писне и ще могат да го прозрат — в такъв случай защо да продължаваш да им проповядваш? Ако сте хора, които притежават разум, трябва да престанете да проповядвате доктрини на другите хора, да престанете да ги поучавате отвисоко, трябва да застанете наравно с другите и да ядете, да пиете и да преживявате Божиите слова заедно с тях. Всичко това са проявления на хора, които притежават разум. Тези, които са особено надменни и самоправедни, лесно губят разума си и настояват да проповядват думите и доктрините на другите или се опитват да се изтъкнат, като търсят и изучават по-дълбоки духовни теории, и по този начин се превръщат в хора, които се опитват да заблудят другите. Подобно поведение е противопоставяне на Бог. Наясно ли си какви ще бъдат последствията, ако продължиш да проповядваш по този начин? Наясно ли си накъде ще водиш хората? Какъв е този проблем, когато вървиш по пътя на антихриста, довеждаш хората пред себе си и ги караш да те почитат и да ти се подчиняват? Не се ли състезаваш с Бог за Неговите избраници? Това означава да доведеш пред себе си хора, които първоначално са искали да повярват в Бог, да се върнат при Бог и да придобият Бог, да ги караш да се подчиняват на теб и да правят това, което ти казваш, и да ги караш да се отнасят към теб като към Бог. И какви ще са последствията от това? Тези хора първоначално са повярвали в Бог, за да бъдат спасени, но накрая са били измамени от теб — те не само няма да бъдат спасени, но и ще претърпят погибел и ще бъдат погубени. Като действаш по този начин, ти въвеждаш хората в заблуда, нанасяш им дълбока вреда и изгубваш тези, които вярват в Бог. В какво престъпление си виновен? Как можеш да им се реваншираш? Ти си подмамил новоповярвалите да паднат в твоите ръце, направил си ги свои агънца, всичките те слушат, всичките те следват, а в сърцето си ти всъщност си мислиш: „Сега съм могъщ, толкова много хора ме слушат и църквата е на мое разположение“. Тази предателска човешка природа несъзнателно те кара да превърнеш Бог просто във фигурант, а след това сам да сформираш някаква религия или вероизповедание. Как възникват различните религии и вероизповедания? Те възникват по този начин. Виж водачите на всяка религия и всяко вероизповедание — всички те са арогантни и самоправедни, а тълкуванията им на Библията са лишени от контекст и са ръководени от собствените им представи и фантазии. Всички те разчитат на дарби и знания, за да вършат работата си. Ако изобщо не можеха да проповядват, щяха ли хората да ги следват? Все пак те притежават някакви знания и могат да проповядват някои доктрини или пък знаят как да спечелят другите и използват някои трикове. Използват тези неща, за да заблудят хората и да ги доведат пред себе си. Привидно тези хора вярват в Бог, но в действителност следват тези водачи. Когато срещнат някой, който проповядва истинския път, някои от тях казват: „Трябва да се посъветваме с нашия водач по въпросите на вярата“. Виждате ли как хората се нуждаят от съгласието и одобрението на другите, когато става въпрос за вяра в Бог и приемане на истинския път — не е ли това проблем? В какво са се превърнали тогава тези водачи? Не са ли се превърнали във фарисеи, лъжливи пастири, антихристи и препъни камъни за приемането на истинския път от хората? Такива хора са от същия вид като Павел. Защо казвам това? Посланията на Павел са записани в Библията и се предават вече две хиляди години. През цялата Епоха на благодатта повярвалите в Господ често са чели думите на Павел и са ги приемали за свой критерий — да страдат, да подчинят тялото си и накрая да притежават венеца на праведността... Всички хора са вярвали в Бог според думите и доктрините на Павел. През тези две хиляди години толкова много хора са подражавали на Павел, почитали са го и са го следвали. Отнасяли са се към думите му като към библейско писание, заменяли са думите на Господ Исус с тези на Павел и не са практикували Божиите слова. Не е ли това отклонение? Това е огромно отклонение. Колко от Божията воля са могли да разберат хората през Епохата на благодатта? Тези, които следваха Исус по онова време, в крайна сметка бяха малцинство, а тези, които Го познаваха, бяха още по-малко на брой — дори учениците Му не Го познаваха истински. Ако хората виждат известна светлина в Библията, не следва да се счита, че тя представлява Божията воля, а още по-малко трябва да се счита наличието на известно просветление за познание за Бог. Всички хора са високомерни и самонадеяни и не държат Бог в сърцата си. Когато разберат няколко доктрини, те тръгват сами по пътя, което води до сформирането на много вероизповедания. В Епохата на благодатта Бог изобщо не беше строг към човека. Всичките религии и вероизповедания в името на Исус имаха някаква част от действието на Светия Дух; Светият Дух работеше във всяка църква, стига в нея да не действаха зли духове, така че по-голямата част от хората можеха да се наслаждават на Божията благодат. В миналото Бог не беше строг към хората, независимо дали вярата им в Него беше истинска или лъжлива, независимо дали следваха други или че не се стремяха към истината, защото Той вече бе определил, че на последния етап всички предопределени и избрани от Него ще трябва да застанат пред Него и да приемат Неговия съд. Ако след като са приели Божието дело от последните дни, хората все още продължават да се покланят и да следват другите, ако не се стремят към истината, а се стремят към благословии и венци, тогава това е непростимо. Такива хора ще срещнат същия край като Павел. Защо често използвам Павел и Петър като примери? Те представляват два пътя. Вярващите в Бог следват или пътя на Петър, или пътя на Павел. Това са единствените два пътя. Независимо дали си последовател или водач, положението е едно и също. Ако не можеш да поемеш по пътя на Петър, значи вървиш по пътя на Павел. Това е неизбежно; няма трети път. Онези, които не разбират Божията воля, които не познават Бог, които не се опитват да разберат истината и които не са в състояние да се подчиняват абсолютно на Бог, в крайна сметка трябва да посрещнат същия край като Павел. Ако не се опитваш да опознаеш Бог или да разбереш Божията воля, а се стараеш само да можеш да изричаш думите и доктрините и да проповядваш духовни теории, тогава можеш единствено да се противопоставяш на Бог и да го предадеш, защото в човешката природа е заложено да се противопоставя на Бог. Нещата, които не съответстват на истината, гарантирано произтичат от човешката воля. Всичко, което произлиза от човешката воля, независимо дали е добро или лошо в очите на човека, прекъсва Божието дело. Някои хора смятат, че макар да не действат в съответствие с истината по някои въпроси, те не вършат зло и не се противопоставят на Бог. Правилно ли е това? Ако не действаш в съответствие с истината, тогава ти определено я нарушаваш, а нарушаването на истината по същество е противопоставяне на Бог; просто степента на тежест е различна. Дори и да не бъдеш класифициран като човек, който се противопоставя на Бог, Той няма да те похвали, защото ти не практикуваш истината, а правиш само неща, които не са свързани с истината, и действаш само според собствената си воля. Дори ако онези, които не се стремят към истината, не вършат зло, ще могат ли да се избавят от покварените си нрави? Ако не могат да се отърват от покварените си нрави, тогава те продължават да живеят според тях. Дори и да не правят нищо, за да се противопоставят на Бог, те не могат да Му се подчинят и Бог няма да похвали такива хора.